Търсене в текстове за 'Недоволство'

Надигна се врява, недоволство.
" "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока! Аз пари не давам за тях." Тръгна брат Ангел Вълчев да събира пари от барака на барака. Но никой не дава.Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща общо от братската каса. А в тази братска каса те не бяха внесли нищо. Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство. Надигна се врява, недоволство. Имаше всякакви хора на "Изгрева". Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им. Казваха: "Ще се плаща от братската каса. Нали тук всичко е общо и сме за братство." Но когато ги подканиха да внесат сума за братската каса, те вдигнаха рамене. Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща.
към текста >>

2. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство".
Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си". Това бе един урок за стремежа на ученика към външната страна на нещата. Учителят казва: "Обектът на ученика е вътре - Бог. И затуй няма спънки за постигането Му, той е всякога доволен, защото всичко е вътре в Него. Хората от света търсят своя обект отвън, затова техният живот е пълен с недоволство". Срещата с Учителя и опознаването Му е вътрешен процес на човешкото съзнание. Срещата на ученика с Учителя става, когато той издигне съзнанието си в Божествения свят, защото това е свят, в който единствен обект е Бог. Връзката между ученик и Учител може да бъде само духовна, тя може да се осъществи само чрез Словото на Всемировия Учител, защото То е глава на Истината, а Истината е свят, в който се проявява Божественото Съзнание.
към текста >>

3. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова.
Това го е писала собственоръчно Катя Грива и за мен това е оригиналът, защото аз уважавам този, който го е писал, а не вас, която сте тук пред мен". Катя се докачи, заплака и си тръгна. Ще плаче, как няма да плаче. Но трябва да се пита за кого плаче и от кого плаче. Да продължим с "Песен за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер. Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова. Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше. Тя остана доволна от изпълнението. Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре.
към текста >>

4. 3_33 Съдба от Небето

Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки.
Учителят ме извиква в стаята Си, взе една песнарка, хвърли я пред мен на масата и ми каза строго: "На, вземи. Иди да намериш грешките на Кирил Икономов и ги оправи! " Той не ми я подаде, а я хвърли пред мен на масата. Този жест не беше случаен, а показваше, че Учителят е много недоволен от всичко това. Аз се заех да намеря грешките на Кирил Икономов. Когато разгледах песнарката, откри се една единствена и принципна грешка, от която произтичаше недоволството на Учителя и от която произтичаха останалите грешки. Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят. Ще кажете: "че как така? " Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист. После тя се записваше в една голяма тетрадка, за да бъде запазена като оригинал. Забележете, че Учителят бе наредил песните да бъдат вписвани в две тетрадки, но поради мързел се вписваше само в една.
към текста >>

5. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка.
Но когато личните амбиции излязоха на преден план, всичко се преобърна наопаки. А беше толкова лесно Кирил да вземе оригиналните текстове и оригиналната тетрадка, в която се вписваха тези текстове - да ги препише, да ги поднесе на Учителя за справка и проверка заедно с оригиналните текстове и тогава въпросът би бил приключен. Нямаше да има никакви спорове, разправии, че и накрая да доживеем невероятни борби, стигнали до своята крайност - на живот и смърт. Винаги в мен ще е запечатан онзи миг, когато Учителят ме извика, аз стоях пред Него, а Той беше седнал на стола до масата. Песнарката бе пред Него. Той я хвана, вдигна я леко с два пръста и леко ми я подхвърли от единия край на масата на другия край, към петдесет-шестдесет сантиметра, показвайки недоволството си от тази песнарка. Означаваше още, че щом я подхвърля, Той не я желаеше и я изхвърля от масата така, както Му бе дадена. Това забележете и запомнете. След като ми нареди, аз започнах да се занимавам с този въпрос. Иначе в никакъв случай не бих дръзнала да се занимавам с това без разрешение на Учителя. Той ми нареди, И аз трябваше да изпълня Волята Му.
към текста >>

6. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

Бях написала писмо на Учителя, което по- късно, след заминаването Му, бе намерено и го разнасяха насам-натам и го показваха всекиму - че съм си позволила да се сърдя на Учителя и да изказвам недоволството си от Него за това, че не ме иска и ме отстранява от Мърчаево.
232) Но това го разбрах по-късно, чрез опит и чрез самата себе си. Тогава се разсърдих, че Учителят ме отстранява и се прибрах в София, а после заминахме с Борис в провинцията, за да мога да се справя с това състояние. Мислех си, че цели двадесет и осем години съм била до Учителя, а сега Той не ме иска. Отстранява ме. Така приех нещата и решихме да заминем на село. Бях написала писмо на Учителя, което по- късно, след заминаването Му, бе намерено и го разнасяха насам-натам и го показваха всекиму - че съм си позволила да се сърдя на Учителя и да изказвам недоволството си от Него за това, че не ме иска и ме отстранява от Мърчаево. Ами вие как бихте постъпили в такъв период. Сега е лесно да се умува и да се правят заключения, но тогава, в онзи водовъртеж на събития и хора, аз само послушах Учителя - взех си багажа и напуснах Мърчаево. Учителят се беше завърнал на "Изгрева", здравословното Му състояние се бе влошило и Сам Той бе наредил да изпратят телеграма на мен и на Бориса до село, за да дойдем на "Изгрева" незабавно. Получихме телеграмата и пристигнахме веднага при Него. Той ни беше извикал, имаше нужда от нас.
към текста >>

7. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен.
Той не обичаше новите, които идват, веднага влизат в кръга и поради незнанието бъркат и нарушават темпото, ритъма и самата хармонична обстановка, която идва чрез Паневритмията. Учителят беше определил и един критерий - по това кой как се справя с Паневритмията, по това се определяше интелигентността му. Като свършехме Паневритмията, събирахме се около Учителя и Му целувахме ръка. В тези случаи понякога свирехме "Химн на Великата Душа". Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен". По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен. Сметнахме, че Той не я обича и не е доволен от нея. Не Му беше много приятно и то заради текста й.Понякога утринната лекция биваше по-дълга, а много от учениците бяха служащи, работници, студенти и времето от един час, определено за Паневритмия, караше тия, които отиват на работа, да напускат кръга. Затова Учителят препоръчваше да се съкратят някои от гимнастическите упражнения, според случая, именно по тези съображения - да не закъснеят приятелите за работа. Брат Симеонов прескачаше "Първият ден на пролетта", като най-дълга. Една сутрин бяхме заобиколили Учителя да Му целуваме ръка.
към текста >>

8. 5_36 Търпението на Учителя

За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите.
"Търпението на Учителя" В онези години, когато ние бяхме млади, възрастните приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи. Ние бяхме недоволни от тях, а и те бяха недоволни от нас. За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите. Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте. И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните. Учителят ги изслушал и добавил: "Търпя всички ви. Щом Господ ви търпи и аз ще ви търпя.
към текста >>

9. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство.
Около Него бе приятно да се седи. Не се чувстваше никакво насилие и задължение. Разбира се към Него имахме всички необходимото уважение и внимание. Около Учителя имаше ред и порядък, чистота и най-главното Истина и Свобода. Виждали сме Го понякога сърдит. Някои приятели със своите неразумни постъпки извикваха в Него недоволство. И Той можеше да гърми като буреносни облаци ако иска. Но каже ли такива думи всички изтръпваха. Имаше такива моменти когато Той се сърдеше и тогава наговорваше страшни работи, които виновните никога не забравяха. Но скоро след това си възвръщаше доброто разположение. Храната на Учителя: Обичаше най-много да пие чай.
към текста >>

10. 126. ЗАКОНЪТ ЗА ПРЕЛИВАНЕТО

Борис Николов

ТОМ 2

Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия.
Ако в този живот ние не можем да се преселим в бъдещето, в следующия живот, от него в трети живот и пр. ще се спрем като някой кон на пътя си. МАЛКО КАТО ТИ ДАДЕ БОГ ДА СЕ ЗАРАДВАШ. Студът ще се обясни другояче в бъдещето. Има учени, които знаят това, но мълчат. Огънят и студът церят недоволството, апатията, всички противоречия. Като се изцериш, ще разбереш смисъла на студа и топлината. ТОГАЗ СТУДА ЩЕ ПРЕМИНЕ В ДРУГА ЕДНА ФОРМА
към текста >>

11. 87. МИСИЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

А в това време там между войниците става брожение, явява се недоволство, заплашва да се превърне в явен бунт.
Сестрата не посмяла да почука, да каже на Учителя, че е дошъл брата, но в туй време вратата на Учителя се отваря. Той се подал, видял брата и го поканил в стаята си. Като разговаряли братът казал на Учителя, че ще отиде във военното министерство да иска да го преместят. Учителят му казва: „Няма да ходиш в Министерството, ще се върнеш на фронта. Има да изпълниш една важна задача." Братът се зачудил каква ще бъде тази задача, но понеже Учителят му казва той заминал за фронта. А в това време там между войниците става брожение, явява се недоволство, заплашва да се превърне в явен бунт. То значи да се провали фронта. По едно време викат го по телефона от София от Главната квартира и възлагат на брата задачата да се справи с недоволството, с бунта на войниците .Той казва, че ще се се справи със задачата, но иска да бъде свободен в своите действия, да работи тъй както намира за добре. Същата вечер той излиза сред войниците, говори им, убеждава ги, някои ругаят, някои го заплашват, че ще го промушат или ще го застрелят, но братът постоянствува и тъй убедително говори, че най-сетне брожението затихва и войниците се успокояват. Казва брата после : „Аз нямам дар слово, но тази вечер говорих тъй както никога не съм говорил. Имах сила в мене и над мене." Ако бунтът бе успял целият полк тогава щеше да бъде разстрелян според военните закони.
към текста >>

По едно време викат го по телефона от София от Главната квартира и възлагат на брата задачата да се справи с недоволството, с бунта на войниците .Той казва, че ще се се справи със задачата, но иска да бъде свободен в своите действия, да работи тъй както намира за добре.
Като разговаряли братът казал на Учителя, че ще отиде във военното министерство да иска да го преместят. Учителят му казва: „Няма да ходиш в Министерството, ще се върнеш на фронта. Има да изпълниш една важна задача." Братът се зачудил каква ще бъде тази задача, но понеже Учителят му казва той заминал за фронта. А в това време там между войниците става брожение, явява се недоволство, заплашва да се превърне в явен бунт. То значи да се провали фронта. По едно време викат го по телефона от София от Главната квартира и възлагат на брата задачата да се справи с недоволството, с бунта на войниците .Той казва, че ще се се справи със задачата, но иска да бъде свободен в своите действия, да работи тъй както намира за добре. Същата вечер той излиза сред войниците, говори им, убеждава ги, някои ругаят, някои го заплашват, че ще го промушат или ще го застрелят, но братът постоянствува и тъй убедително говори, че най-сетне брожението затихва и войниците се успокояват. Казва брата после : „Аз нямам дар слово, но тази вечер говорих тъй както никога не съм говорил. Имах сила в мене и над мене." Ако бунтът бе успял целият полк тогава щеше да бъде разстрелян според военните закони. Така се спасиха няколко хиляди българи. Така Учителят ги спаси.
към текста >>

12. 15. ЦЕЛУВКАТА НА ЧИЧО ПЕТКО

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство.
А той в градината пред всички прегръща го и го целува. Тогава тези неща не се допущаха. Моралът бе друг, много строг. Да се видят прегърнати млади по улиците и да вървят както това сега се прави и че дори се целуват, тогава такова нещо бе изключено. Други бяха времената. След тази целувка започва една глъчка, кампания срещу него и общо недоволство. Събират се възрастните приятели и осъждат чичо Петко. А през това време Учителят не е в София, а в Сливен и заедно с други приятели са опънали палатки на Сините камъни, там до извора Куш Бунар. Приятелите правят съд, укоряват го и го изключват от Братството. Казват му: „Ти вече не си от Братството! " И го изключват от Братството.
към текста >>

13. 19. ЗАКАНАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха.
То беше клекнало на двата си задни крака, изплезило език и наблюдаваше групата ни. Минава по това време горския, вижда цялата група, знае много добре кои се събират тук, не му станало приятно, защото е смятал, че само той е господар на планината, но не казал нищо. Но като видя кучето започна да го псува и веднага вдигна пушката и искаше да го убие. Мария като видя това излезе пред кучето, закри го с тялото си и започна една караница с него. Онзи се сбърква, вижда как ние се приближаваме към него, прибира си пушката и си тръгва. Кучето бе спасено, а той не можа да излее недоволството и злобата си към нас върху кучето и заканата му остана да витае във въздуха. На поляната прехвърляше северния вятър, който е студен и неприятен. Тогава ние решихме да направим една ограда от камъни, която да ни запази от вятъра. С общи усилия домъкнахме камъни, направихме суха зидария висока около един метър и тази ограда ни пазеше много добре - вече северния вятър не ни засягаше. От вътрешният край на оградата направихме огнище и винаги горяха огньовете и завираха чайниците. Дърва наоколо имаше в изобилие.
към текста >>

14. 35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща.
Учителят дойде за българите, а не за французите." Какво нещо е Учителят. Идея имаше във всяко Негово действие. А към следващите поколения брат Борис се обръща и ще ви предупредя. „Не си продавайте първородството за паница леща! " Има няколко снимки на Учителя пред палатката на французите. Какво строго, какво тъжно лице, недоволство се излъчва от него, поради неблагоразумието на българите да си продадат първородството за паница леща. Истината трудно се носи! И още по-трудно се изнася! Уредбата на палатката на Учителя бе повече от скромна. За бита на Учителя, за Неговите скромни нужди, за дрехите Му, за леглото се грижеха няколко сестри. Той им даваше съвети, кой какво да направи.
към текста >>

15. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

ТОМ 4

Пълна апатия и грубо недоволство от живота.
На гостенката на Изгрева бронхопневмонията стихва и високите температури са подменени с по-ниски, и при спазване на допълнителните лечебни мероприятия, вероятността за оздравяване е повече от надеждна. Но когато започна да разказва за втория случай - с напредналата скоротечна туберкулоза, докторът не без загриженост сподели: - Болната е в много тежко състояние. Туберкулозата е загнездена и в двата дроба. Остро е засегната сърдечната дейност при всеобща силно изразена слабост, при пълна отпадналост и болезнена немощ. Психиката е потисната от типичния белег на туберкулозните. Пълна апатия и грубо недоволство от живота. УЧИТЕЛЯТ продължаваше да слуша с нескрита тъга обясненията на доктора, сви вежди и с повелителен тон строго поръча: - Ще отидеш наново и ще й кажеш, че има още една възможност да спаси своя живот. Тя е силно демагнетизирана от болестта. Необходима й е жизнена сила на животинския свят. Тя трябва да се храни.С месна храна. Ако прояде месо, смъртта ще се отдалечи.
към текста >>

16. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА

Галилей Величков

ТОМ 4

Изказах и недоволството си от несполуката.
Заех мястото. Взех участие във вечерята, но мисълта за преживяния сън не ме напуща. Настъпи очаквания момент. Той ме запитва: - Записал ли си нещо ново? Вместо отговор - разправих случилото се. Изказах и недоволството си от несполуката. - Бъди готов! В понеделник към 8 часа вечерта, мотива пак ще чуеш. Запиши го! - каза УЧИТЕЛЯТ и продължи разговорите си с приятелите. ... Определеният час настъпи.
към текста >>

17. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Изказах недоволство.
Те трябваше да се подредят последователно под нотния текст. И онзи, който реши да изучава Паневритмията да има едно практическо ръководство. За тази цел аз работих три месеца с него, заснех всички упражнения, които той показваше и направих 400 снимки, които му ги връчих. Това ми костваше три лекарски заплати и към четири месеца работа. След време отивам и виждам, че той беше изрязал снимките по начин, който не очаквах, по който начин се нарушаваше първоначалния замисъл. Изказах недоволство. Той започна да развива теории и да философства. Разбрах, че нищо няма да направи. Упрекна мнозина, че никой не му съдейства със снимки. Искал да приложи снимки, направени от Васко Искренов на Рила, с общи изгледи на Паневритмията. След една седмица му занасям 52 оригинални снимки на Васко Искренов с формат 6/9 см от рилския живот.
към текста >>

18. 22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА

Вследствие на това настроението ти е често апатично и има едно недоволство у тебе.
Затова трябва да пазиш връзката си с Бога. Аз те изваждам от кладенеца и ти казвам „Втори път на параход, който потъва да се не качваш". „Учителю, аз искам да се кача на вашият параход та да не потъвам". „Хубаво, качи се. В тебе има уголемение на черния дроб. Вследствие на това настроението ти е често апатично и има едно недоволство у тебе. Черният дроб има своята роля в човешкият организъм и той Представлява уд в Божественият организъм и тоя уд едновременно е в единния, човешкият организъм. Но когато човек минава през творческите енергии в животинското царство ще види много хубави и много грозни работи. Същото е когато човек преминава и през човешкият свят. Когато попадне човек само в творческите енергии той е един калейдоскоп, всичко се преобръща. Сега хората са попаднали там.
към текста >>

19. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Природата не търпи и недоимък, защото от него се създава недоволството, роптанието и завистта.
Приятелите споделили на Учителя, че се въздига нов храм за Бога. Учителят минал веднъж покрай строежа и казал на един от приятелите, които го съпровождали „Запомни, тук няма да се мине без жертви". Построили църквата, издигнали камбанарията, поставили големите камбани обаче една грамадна камбана при монтирането се откачва и убива няколко души работници, направо ги сплескала и ги натикала в земята. Те също участваха в закона на жертвоприношението. Ето защо в природата има закон „Природата не търпи излишък на енергия - тя създава Злото, което разрушава. Природата не търпи и недоимък, защото от него се създава недоволството, роптанието и завистта. Разрешението на задачата е в правилната хармонизация и регулиране на тези два принципа. Те са вън от човека, но и вътре в човека, затова ученикът трябва да започне първата работа от себе си". Много пъти Учителят е споменавал как от Невидимият свят изпращат светли същества, които да съдействат и да подобрят нашето положение. Понякога тези същества ни помагат като осветяват съзнанието си, друг път те влизат в нас и ни променят вътрешно и ни водят, за да разрешим правилно своята задача. Важното е, че човек трябва да има послушание към Господа.
към текста >>

20. 57. ПРИ НОЗЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Даже и да те направят цар, всичко да ти е дадено, пак ще се роди едно вътрешно недоволство.
Като си готов да отстъпиш всякога, няма кой да те преследва. Някой ще ти каже: „Защо не се качиш на трамвая и защо не се буташ? " Казвам: „Защо да е пръв човек? Не е ли по-хубаво да е последен? " Човек все е недоволен. Даже и да те направят цар, всичко да ти е дадено, пак ще се роди едно вътрешно недоволство. И това състояние на вътрешно недоволство е нещо много по-ужасно. Ще се роди скука, която е нещо страшно. Искаш да ти даде Господ служба. Та ти си имаш служба. Та ти още ли не си научила тази истина?
към текста >>

И това състояние на вътрешно недоволство е нещо много по-ужасно.
Някой ще ти каже: „Защо не се качиш на трамвая и защо не се буташ? " Казвам: „Защо да е пръв човек? Не е ли по-хубаво да е последен? " Човек все е недоволен. Даже и да те направят цар, всичко да ти е дадено, пак ще се роди едно вътрешно недоволство. И това състояние на вътрешно недоволство е нещо много по-ужасно. Ще се роди скука, която е нещо страшно. Искаш да ти даде Господ служба. Та ти си имаш служба. Та ти още ли не си научила тази истина? Трябва отдавна да знаеш, че в Бога няма никаква промяна."
към текста >>

21. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Много време не можах да се освободя от това недоволство спрямо себе си.
Но трябва да бъде снизходителен към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право само да учи себе си и другите на послушание към Бога". Ето аз се връщам у дома и се питам успях ли да изтрия онзи срам пред Учителя. Не можах да си простя, че как се случи та да направя такава глупост. Много време не можах да се освободя от това недоволство спрямо себе си. Аз още не можех да разреша този въпрос, а разреших само въпроса с грубата среда и се преместих да живея на друго място, като предварително исках мнението на Учителя. Но за клюките и одумванията още не можах да го разреша как попаднах под тяхното влияние. Исках да ми бъде разрешен този въпрос. Ето ме отново пред Учителя и той ме приема. Запитвам го: „Учителю, когато се срещнем между сестри за какво да говорим?
към текста >>

22. 115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ

Тази сестра от вътре изригваше като вулкан и бълваше недоволството си от това, че не е зачетена в момента, а други дето не можеха да й се хванат за малкото кутре - пръстче, бяха уважавани от Учителя.
Много случаи имахме такива - отиват при него и той изпълняваше веднага и точно онова, което са изисквали от него. Те излизаха доволни от там, че Учителят ги е зачел, че ги е уважил, доволни са, че той се е отзовал на тяхната молба за помощ. Те вървяха и се движеха около нас и искаха да ни служат за пример и за поучение - ето та нали те са получили помощ от Учителя и той се е отзовал и е зачел тяхното прилежно ученичество. А всъщност нещата бяха съвсем обратни, но това го знаеха онези, които познаваха нещата от вътре и които бяха от вътрешната Школа на Учителя. Но ако дойде някоя сестра силна по дух и по характер той я изслушваше, даваше такива отговори, че не само не задоволяваше желанията й, но ще им постави съвсем друго условие за решаване на тяхната задача и тя ще бъде от трудна по-трудна и ще я остави сама да я разрешава. Тази сестра от вътре изригваше като вулкан и бълваше недоволството си от това, че не е зачетена в момента, а други дето не можеха да й се хванат за малкото кутре - пръстче, бяха уважавани от Учителя. Това вътрешно противо-оечие изкарваше от равновесие сестрата и после тя, за да докаже на себе си и на онези, дето бяха под нея, но които Учителят ги зачиташе залягаше над задачата и я изпълняваше и я преизпълняваше. И след това не отиваше при Учителя, а стоеше настрана и наблюдаваше какво ще каже Учителя по нейния въпрос. Тя чакаше, но и Учителя понякога изчакваше съобразно случая. Веднъж Учителят среща сестрата и казва: „Сестра, когато планината не отива при Мохамед то Мохамед отива при планината, за да си свърши работата", Сестрата мига и не разбира кой сега е планината и кой е Мохамед в този случай. Накрая Учителят се усмихва: „Е, сестра когато човек завърши една работа за Бога, то за Бога е без значение кой я е свършиш и къде я е свършил".
към текста >>

23. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

Недоволството е съмнение.
Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек може да живее само ако има любов," „Учителю, аз като нямам любов? " „Та ти живееш сред Любовта, тъй както си сред въздуха. Както дишаш въздуха така трябва да дишаш Любовта. И както не можеш да поемеш всичкия въздух наведнъж, а го дишаш по малко така също е и с Любовта. Недоволството е съмнение. Ревността е съмнение. Доволството е вяра. Човек е доволен когато има вяра. За да се стремиш към здравето и да го цениш трябва да си болен. За да се стремиш към знанието трябва да ти липсва.
към текста >>

24. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Има едно вътрешно недоволство, от което човек трябва да се пази.
Коя е истинската Любов? - която ти донася живот. До тогава, до като не изпъдиш Любовта, животът ще продължава. Щом изпъдиш Любовта, животът престава. Като дойде Любовта, човек трябва да я пази. Има едно вътрешно недоволство, от което човек трябва да се пази. В света няма място, дето Любовта да не е. И нашето заблуждение е, че ние я търсим някъде. А пък няма място, дето Любовта да не е. Ти казваш: Защо любовта, като е всякъде, не е дошла в мен? Защото законът е този: Ние трябва да й отидем на гости, Тя няма защо да идва, тя е дошла.
към текста >>

25. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

Отивам при Учителя, а той ми казва: „Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева.
Само ще образувате връзки и трябва след това да ги развързвате и то чрез кармическия закон. А кармическата развръзка не е лесна работа и за двете страни. Тя е трудна за разрешаване и от кармическите духове". Мина известно време и отново Граблашева изигра поредния си номер, на който бяхме свикнали да виждаме и да чуваме. Тя протестираше срещу Учителя, беше недоволна от него, че не й се обръща внимание и още много такива неща. Отивам при Учителя, а той ми казва: „Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева. Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други. Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него". Ето едно откровение за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим. Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, а някои от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство. Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева.
към текста >>

26. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество.
Защо в единия случай слугата е господин Свинаров, а служителят е господин Семенов. Слугата се подчинява и изпълнява заповедите на своят господар, а неговият господар е онзи, който воюва срещу Учителя. А служителят на Кесаря служи на закона на самият Кесар и въдворява царската правда за своите поданици. Ето това е разликата и затова ще се убедите лично след като цитираме дословно записката на господин Семенов. При този случай целта е да се използва военното положение в страната, защото войниците са на фронта и да се спре. Учителят да изнася своите беседи и като повод и като довод се тръби за недоволството сред войниците на фронта, които били изключително разтревожени заради жените си, които са останали в отечеството и които отивали при някой си Дънов да го слушат докато те проливат кръвта си за милото и свидно отечество. От друга страна по това време са известни изказванията на Учителя за края на войната и че България и Германия ще загубят войната и е наложително България да излезе час по-скоро от войната. Това вбесява правителството на Радославов и цар Фердинанд и решават да вземат конкретни мерки срещу него. Но затова е необходимо да се произнесат държавните инстанции за случая „Петър Дънов". След рапорта на софийския градоначалник до директора на вероизповеданията, то самият господин Семенов, началник на вероизповеданията изпраща своят отговор. Всичко това авторът на статията „Петър Дънов и неговото учение" Д.
към текста >>

27. 232. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И „ПАРАХОДА НА СТЕНОГРАфКИТЕ

Беше недоволен от редакцията на Паша и от промените, които тя беше сложила в нейната редакция, И това недоволство той го изразяваше с мълчание и строгост.
", а това ми подсказа, че моята работа бе друга и че аз можех да си водя бележки и да си ги чета за моя собствена нужда така както и стана. Така че аз можех да проверя и да сравня с онова, което излезе от печат с моите записки на стенограма от моите тетрадки. Така сравних беседата и се оказа, че има разлики. И тези разлики не бяха малки. Чак тогава разбрах защо Учителят мълчеше. Беше недоволен от редакцията на Паша и от промените, които тя беше сложила в нейната редакция, И това недоволство той го изразяваше с мълчание и строгост. Ако беше възразил на Паша и бе я упрекнал, че променя Словото всичко това щеше да се стовари върху нея, да я изведе от релсите, от един начин на работа и бях съвсем сигурна, че нямаше да може да продължи да работи. Щеше да се спъне. В нея личният елемент беше на преден план и не се ли задоволяваше той, тя не можеше дв работи. Ако Учителят я беше спрял с упреци тя нямаше да може да работи. И да искаше да работи личният елемент щеше да я спре, да я спъне и отхвърли от тази работа.
към текста >>

28. 275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ

Недоволството произтича, че преживявате вашия живот в астралния свят и искате да опитате всичко, а то е невъзможно.
2. Нетърпелива. За търпение имаш оценка 2. 3. Ти си от недоволните. За доволство имаш оценка 0. 4. В тебе удоволствието е изключение. Недоволството произтича, че преживявате вашия живот в астралния свят и искате да опитате всичко, а то е невъзможно. Ще знаеш, че там където срещаш спънка, Аз присъствувам и ти помагам. Големият недостатък е станал и произлязъл от някой малък и ще намериш този, малкият недостатък, за да работиш върху него и да го изправиш. Ето защо аз ти давам една програма: В пет часа ще ставаш сутринта и от шест до девет часа ще четеш и ще се занимаваш. Ще имаш един час за работа вкъщи. От десет до дванадесет часа пак ще учиш.
към текста >>

29. 3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА

И недоволството ме сграбчи с две ръце!
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА Заниза се живот сив и еднообразен, бедничък сред хора по-бедни от мене, в по-невежа, по-глупава, по-еснафска среда от досегашната в първото ми Новозагорско село - Събрано! И недоволството ме сграбчи с две ръце! По цели дни и нощи плачех, роптаех, питах: Защо? Защо? Защо? Защо по-неспособни, по-посредствени от мене момичета заминаха за София, за Германия, за Франция, за Швейцария да учат литература, философия, математика, медицина, музика и т.н., а аз попаднах в тази печална среда? Защо трябваше да бъда без родители, без близки?
към текста >>

30. 34. НА ВЕЛИКДЕН

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Покани ме Той, за да не предизвика недоволство и порицание у десетките хора, които Го чакаха за обяд и погледите, на които бяха отправени към мене.
Щом приближих до стаята където мислех да чакам да излезе другия човек, Той излезе, кимна ми с глава и ме покани вътре. Трогнах се и ревнах пак. Значи мене е чакал. Значи знае всичко. И как хубаво го направи. Покани ме Той, за да не предизвика недоволство и порицание у десетките хора, които Го чакаха за обяд и погледите, на които бяха отправени към мене. Аз Му разказах накратко всичко. „Идете у брата си, рекох, ще се смени състоянието." „Аз мисля да отида у леля си. Страхувам се да не се разплача пред брат си и как да му обяснявам състоянието си." Аз не се сетих, че щом Той казва, че ще ми мине, това няма да се случи вече там, но Той добави веднага: „Добре, иди у леля си" Подаде ми ръката си - милата, бащина, топла, грижовна ръка и излязохме. Той - на обед, аз - към града. Никакви обяснения обаче не ми даде защо и за какво и как се случи всичко това.
към текста >>

31. МАРИН КАМБУРОВ

У тях имаше недоволство по отношение на старите.
Тия, които внушаваха това най не работеха и нищо не направиха и нищо не дадоха, а бяха готовановци, само критикуваха и не щяха старите. А пък ние на гърба на старите изкарахме 4-5 години. И като си отидоха старите и комуната се разтури. Те мислеха да работят по два часа и през другото време да пеят и да живеят братски. А то не излезе така. У тях имаше недоволство по отношение на старите. А пък те старите крепяха положението. Ами ние развалихме тяхното положение. (Към N 25) Въпрос: „Брат ти Петър говори за един бордей, който се пълни с вода". Отговор: Става въпрос за София, в Подуяне. Стаята се пълнеше с вода, защото 30 дни валяха проливни дъждове.
към текста >>

32. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски.
В същото това време министър Райко Даскалов, който оглавява Министерството на вътрешните работи (от 5.1.1922 ^ 9.11.1923 г.) създава така наречената Оранжева гвардия, съставена от активисти на Земеделската партия от млади борбени мъже, въоръжени с бели дебели сопи. За противодействие на събора на Конституционния блок в Търново той организира на същата дата в Търново събор на цвекло-производителите заедно с конгрес на инвалидите, вдовиците и сираците от войните. Предстоящ е бил сблъсък между „Блокът" и Дружбашите" - така наречените активисти на земеделските дружби, които участвуват в оранжевата гвардия. С „Манифест към работния български народ" от 12.IX.1922 г. БЗНС обявява Отечеството в опасност и призовава своите членове да превърнат акцията на Конституционния блок в народен съд над виновниците за Националните катастрофи. В страната расте недоволство срещу правителството на Стамболийски. Офицерите са недоволни от малките заплати, македонците от ВМРО са враждебни, в страната присъствуват белогвардейски войски на генерал Врангел, които били обезоръжени от правителството на Стамболийски и им е било забранено да ходят по улиците с военните си царски руски униформи. Хиляди привърженици на двата лагера потеглят към Търново с влак. Правителството на БЗНС прикачва няколко вагона натоварени с полицаи, миньори, селяни и активисти от Оранжевата гвардия. Влакът тръгва от София. В него пътуват бившите министри и водачи на Конституционния блок: Теодоров, Малинов, Данев, Маджаров, Ляпчев, Цанов и др., пътуващи в специален министерски вагон.
към текста >>

33. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Вследствие на това се явяеат недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най- много, комуната се разваля. Защо?
Момичета и момчета, всички ще работят: Ще слагат трапеза, ще я вдигат, ще сипват ядене, ще прислужват, ще мият чинии, тенджери - всичко ще става по дежурство. Всеки ще знае, кога е дежурен и ще изпълни задълженията си, както трябва. Между комунарите трябва да съществуват добри отношения; да не се обиждат, да не се докачат - всички да се разбират помежду си като братя и сестри. Какво става сега в братските комуни? Едни работят, други чакат на готово. Вследствие на това се явяеат недоразумения, недоволство и виждате, че след една година най- много, комуната се разваля. Защо? -Всички искат да устроят нещо ново, но на стари основи. Така работите вървят. Какво трябва да се прави в такива случаи? Всеки трябва да работи съзнателно в комуната, да развива добри навици в себе си". И по-нататък на стр.
към текста >>

34. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в комуната.
Преди да дойде Учителят на комуната баща ми боледува от треска. В момента когато Учителят пристига, треската му изчезва. Когато Учителят си тръгва треската отново го започва. Баща ми, живеейки там има впечатления от целия живот на комуната. Някои страни от тоя живот са негативни. Той е можал по такъв начин да проведе разговор с Учителя на тая тема и е изказал недоволството си от негативните страни в комуната. Учителят се съгласил с него и му казал: „Брат, ние за сега правим само опити. Ще видим какви ще излязат опитите". Добре е да спомена тука и една хумористична случка, че при животните, които били използвани при обработката на земята е имало и един катър. Как е станало не зная, но Учителят бил казал, че в тоя катър е затворена душата на един владика. И наистина, тоя катър е правел много бели и много от приятелите там са си изпатили при опит да го яздят.
към текста >>

35. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Напуснете недоволството.
Има много несгоди в земния живот, но тия несгоди ги имат почти всички. Прилагайте своята опитност. В нищо не бързайте. Работете постоянно над себе си. Влизайте и в положението на другите. Напуснете недоволството. Ползвайте се от това, което всеки ден ви се дава от горе. Вярвайте твърдо и непоколебимо във Вечния Промисъл. Вършете Волята на Господа. Не се обезсърчавайте. Всичко, което ви се случи, благодарете на Бога.
към текста >>

36. 3. Ръководителят

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Първият повод за недоволството беше, че като ръководител получаваше беседи от София още непечатани, четеше ги само той.
Павел, а е обикновен човек. Почнах усилена борба за истината. Агитирах разпалено със сила. Почна да ми праща братя и сестри по отделно, да ме вразумяват, но аз не се вразумих. Продължих борбата дори по-остро докрай и дойде разрива. Първият повод за недоволството беше, че като ръководител получаваше беседи от София още непечатани, четеше ги само той. Държеше се високомерно, тъй че да чувствуваш, че е „нещо" над тебе, недостигнато. Имаше и молитви като „Лозинката", „Хвалата" и др. и не ги даваше, само на най-достойните според него.
към текста >>

37. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Щом има справедливост не може да има недоволство.
Питате ме, как могат да се поправят отношенията между народите, когато сега от войната се е наслоило толкова злоба? Изостреният камък може да се отъпи. Ама може и обратното да става - тъпото да се заостри. Правия път, по който трябва да вървим го е написал Бог, свещениците няма нужда да ни го показват. Трябва да дойде справедливостта, това трябва да го разберат всички. Щом има справедливост не може да има недоволство. Не трябва да има насилие. Сега вече трябва да се научат всички да казват истината. Мина времето на лъжите. Ако оризът ти не е чист, трябва да кажеш, макар и едно камъче да има в него. Вече идва времето, когато ще се говори само истината.
към текста >>

38. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа.
Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 27.I.1925 г. Любезна Елена Казанлъклиева, Получих писмото ви. Ти бъди бодра духом. Изследвай вътрешните състояния на Новия живот. Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна. Да се учи на търпение, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората.
към текста >>

39. 46. Лъжата и истината

Гради Колев Минчв

Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр.
Стефан Николчев и жена му Гинка Николчева също го обвиняват, както и първите. Елиезер Коен, на когото бе дадена думата, веднага се нахвърля върху брат Антов, като го обвинява, че не е изпълнил партийния си дълг, защитава гнездо фашистко, бил двуличен, превишил си правата като натупал Хр. Миндов, като предлага да бъде изключен, независимо от това поставя ребром въпроса: Дъновизмът е религия и опиум за народа, като така, всички партийци трябва да се определят тази вечер: Който е за дъновизма да се откаже от комунизма, като дъновисти- те-комунисти следва да напуснат групата, щом не се отказват от дъновизма, същите се считат за изключени. Същият Елиезер Коен даде пред брат Антов и нас следната ДЕКЛАРАЦИЯ „Аз, Елиезер Коен заявявам, че разбрах, че съм се заблудил в Учението на П.Дънов и се отказвам публично от него, защото Дънов е фашист, учението му е фашистко, то рекрутира фашисти, вие сте всички гнездо фашистко, трябва да ви избесим и изгорим.“ Брат Антов взе думата, същият на дълго и детайлно даде обяснение и отхвърли всички обвинения, които са дело на устроен шантаж на завист и лична неприязън, с изключение случката с Хр. Миндов, който в отбрана го натупал. Причината за недоволството от Антов на Генчо Делийски и съпругата му е следната: Делийски, като се почувствувал партиец, веднага определя Йордан Бобев за фашист, взема кирка и мотика и започва да му събаря бараката, като го изпъжда от мястото, щото бил фашист, обаче брат Антов, в качеството си на председател на Vl-ти район на Оф, заставил Делийски да спре изпъждането на Бобев, като му определили и място за живеене, състави комисия, която оцени дърветата и пр. на 6750 лв., които му бяха веднага броени. Вторият, Ст. Николчев е пак недоволен затова, защото брат Антов също в качеството си на председател на Оф Vl-ти район, поиска сметка за вещите на заминалия Иван Атанасов, респ. цигулката, която и до ден днешен не я е върнал, та по тези лични неприятности създадоха шантаж. Брат Антов зададе въпрос на Елиезер Коен: Учението на П.
към текста >>

40. 24. Недоволството

Ангел Вълков

24. НЕДОВОЛСТВОТО Един ден бяхме на обяд в трапезарията.
24. НЕДОВОЛСТВОТО Един ден бяхме на обяд в трапезарията. Нахранихме се и преди да излезнем от помещението, Учителят измежду другото каза това: „Някога българите са направили едно голямо добро на Горпода и Господ чрез мен се реваншира. Аз правя на българите добро, а те ми цапат лицето с лайна. Но въпреки това Аз пак ще им го направя това добро, защото Духът Господен изисква това. Българите след хиляди години ще видят и разберат какво добро съм им направил“. Ние стояхме и не можехме да повярваме.
към текста >>

По това време пред мене минаваше някакво недоволство от живота.
Българското общество, църква и държава водеше злостна кампания на клевети срещу Учителя. Бяха недоволни от Него. На Изгрева също имаше недоволни хора от Него, понеже не им угажда и не им изпълнява понякога техните човешки приумици. Една година отивайки с Учителя и цялото Братство на Мусала по средата на пътя бяхме спрели за почивка. На една хубава полянка бяхме насядали около Учителя и Той започна да говори. По това време пред мене минаваше някакво недоволство от живота. А Учителят схвана това и продължавайки да говори се обърна към мен: „Някой е недоволен от живота. Какво е животът? Една тархана. Но като те прекарат през разни изпитания ще дойдеш до положението да кажеш: „По-хубаво нещо от тази тархана няма“. А тарханата беше една чорба, която се правеше от бедните.
към текста >>

Затова една от задачите на ученика е да превърне недоволството си в доволство, за да оцени малките блага.
През 1925 г. на събора в Търново след като всички се разотидоха, останахме една група младежи доброволци да помогнем да се прибере всичко, което беше останало след събора. А това бяха казани, пейки, столове, палатки. Един ден на обяд с Учителя след като се нахранихме и започнахме разговорите, Той взема една съвсем суха коричка хляб и рече: „Тази малка коричка тук е суха и тука не я поглеждаме и вече са я приготвили да я изхвърлят, ама тая малка коричка да ви се падне в пустинята, когато десет дена не сте яли, тогава ще видите нейната цена и какво тя представлява за гладните. Човек непрекъснато е недоволен и не може да оценява малките блага, които му се дават. Затова една от задачите на ученика е да превърне недоволството си в доволство, за да оцени малките блага. Това става по два начина: или чрез страдания и мъчение или когато и се пробуди съзнанието и видиш, че малките неща съграждат живота“. По-късно ние оценихме това - преминахме и през глад, и през немотия.
към текста >>

41. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Бъдете доволни в недоволството си!
Той каза там: „Щастието е нещо земно, материално. То има връзка със земята. На Небето няма щастие. Там има блаженство! Бъдете доволни при всички условия! Бъдете доволни в недоволството си! “ Нарочен поздрав до всички братя и сестри. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Поздрав и до вашите домашни от мен. С братски поздрав: Б. Боев С.
към текста >>

42. 11. ТЕЛЕФОННАТА СЛУШАЛКА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Цяла нощ не спах, бях в голямо недоволство от себе си и когато на следния ден, а беше неделя, след беседа отидох да Му целуна ръка, Той усмихнато ми каза, като да се извинява: "Че ти много присърце си взела думите ми, много надълбоко, че кой не минава оттам, кой не е грешил в тая област?
Аз слушам мълчаливо и си мисля: Учителя съзнателно омаловажава постъпката ми, но след като почувствувах облекчение, бързо се коригирах като си казах: Учителя ми дава критерий за това кое е добро, кое е лошо, кое е грозно, кое е красиво, защото вижда, че съм преувеличила факта и съм си създала ненужни терзания. Аз, която имах сериозен интерес към науките френология, физиогномика, графология, при все че не един път съм разговаряла с Него по тия въпроси, никога не отправих просба да ми каже нещо за характера ми или за минали прераждания. Но просбата ми е стояла открита в съзнанието ми и Учителя ми е отговарял в продължение на години през разни интервали, като ми е давал на малки дози знание, сведения за самата мен. Един ден без да съм го питала, съвсем естествено, невинно подхвърли, загатна за това как съм се проявила в едно свое прераждане. Аз замълчах, разговора продължи, както бе почнал, но когато останах сама, случайно вметнатите думи задълбаха в съзнанието ми като свредел. Цяла нощ не спах, бях в голямо недоволство от себе си и когато на следния ден, а беше неделя, след беседа отидох да Му целуна ръка, Той усмихнато ми каза, като да се извинява: "Че ти много присърце си взела думите ми, много надълбоко, че кой не минава оттам, кой не е грешил в тая област? " Късно, късно си възвърнах спокойствието и простих на себе си.
към текста >>

43. 19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Наруга ме и изля всичко, което се бе събрало в нея в разстояние на година като огорчение и недоволство върху главата ми.
Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки кофата там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода. Чу се трясък, кофата се търкулна и водата се разля. Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук. Навън ръмеше тих дъждец. Като чу трясъка от кофата сестрата излезе и започна да се кара с мене. Наруга ме и изля всичко, което се бе събрало в нея в разстояние на година като огорчение и недоволство върху главата ми. А беше по-млада от мене. Какво бе видяла като символика от тази бутната и разлята кофа, аз не знаех, но това което тя изля върху ми като хули беше много. Аз замълчах. Бях виновна. Заболя ме глава.
към текста >>

44. 50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

Не мога да го кажа, защото се отнася за друг човек, но така изрази едно недоволство от тази разработка.
Нямаше да я направя, аз искам да бъда много внимателен, когато правя нещо, щото де да знам. Аз помня, че Учителят Кирил Икономов доста така го порица. Той каза нещо на Кирил, гдето правеше някаква разработка на "Вехади". В: В какъв смисъл го порица? Д: Каза, че той ако знае какво ще го сполети. Не мога да го кажа, защото се отнася за друг човек, но така изрази едно недоволство от тази разработка. И то доста така категорично, нали. Като имаш предвид колко Учителят беше внимателен, оставяше всеки свободно да се прояви. Той не му забрани разбира се, но го предупреди. Щото виж какво, това са свещени песни. Към свещеното трябва да отидеш със свещено чувство, а не с професионалната си подготовка, в това съм дълбоко уверен и ако е свещеното чувство, ако имаш един порив вътрешен, нищо няма да те спре да го направиш.
към текста >>

45. 9. ЗАЩО ОТВОРИ КАПАКА

Нямаше граници недоволството ми.
Насочвах се бързо, понеже не търсех буркана, понеже само простирах ръка и вземах нужния буркан с помощта на онзи невидим водач, който ме водеше. Този път се спрях и се попитах какво ли има в тази купа, че е покрита с капак? И без да мисля много, хванах капака, вдигнах го, отворих купата и веднага я затворих. Видях, че вътре имаше ошав от сини сливи. Много се ядосах на себе си, че посегнах към капака, за да видя какво има вътре. Нямаше граници недоволството ми. Защо ми беше това любопитство? Занесох на Учителя буркана, който Той ми връчи да го ям вкъщи, но аз бях крайно недоволна от себе си. Стоях пред Учителя виновна и не Му казах нищо. Отидох си. И още вечерта и на другия ден сутринта се чувствах много зле.
към текста >>

46. 27. ОРЕХЧЕТО

Не помня какво е било и как съм схванала недоволството на Учителя от мене след като аз изпуснах ореха.
Не беше никак добре това за мене, защото това е знак, че аз изпускам благословението, което ми се дава чрез ръката на Учителя. Той ме погледна. Не означаваше този поглед за мене нищо хубаво. Аз се смутих и върху мене падна една мъгла от скръб. Време е да тръгна за София и оттам за село. Не помня какво е било и как съм схванала недоволството на Учителя от мене след като аз изпуснах ореха. Той затвори вратата на стаята си, прибра се вътре, след което аз трябваше да си тръгна за София. Аз не можах да направя това. Скръб, скръб. Как ще дочакам деня, когато отново ще се намеря тук. Как ще се прекара това време на село.
към текста >>

47. 62. ГРЕХОВЕТЕ НА МИНАЛОТО

Аз изпитвам недоволство от себе си и от миналото си.
На Изгрева съм и търся помощ от Учителя. "Защо, Учителю, когато плача лицето ми просто като че подпухва и стои така с дни? " "Това е от ропот." "Как от ропот? Не разбирам нищо." "Голям господар си била в миналото." "Какъв господар? " "Някакъв си голям турски бей." Учителят се смее, а аз изпитвам срам. Аз изпитвам недоволство от себе си и от миналото си. Така разбрах какво означава ропот. На следващия ден още ме занимава този случай и Го питам: "Защо съм дошла, Учителю, на земята? " "Да си поправиш погрешките." О-о-о, стана ми ужасно скръбно. Тогава разбрах, че моят недъг в недоразвитата ми ръка е данък, който плащам от миналото. И че това е кармична развръзка.
към текста >>

48. 73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ

Всички отрицателни прояви: безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с Бога.
73. ИСТИНСКИЯТ ЖИВОТ (Мисли от Учителя) „Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Изправи погрешките си и повече не греши! Не съди, за да не бъдеш съден! Кажете в себе си: Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, за да работим в Твое име и Твоята слава! Съдиш ли другите, съдбата ти се връща към тебе. Всички отрицателни прояви: безверие, съмнение, недоволство са причина за прекъсване на връзката на човека с Бога. Има погрешки, които трябва да се изправят още в момента. "Любовта не завижда" - Само онзи човек завижда, който е лишен от музикално чувство. Само сиромахът завижда. За да не завижда, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее, да облагороди сърцето си. Каквото положение да заемате, вие постоянно трябва да учите, да прилагате един, втори, трети метод, докато дойдете до известно постижение.
към текста >>

49. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него.
Асен беше написал Рапсодията, и много други неща на Учителя. Пианистът каза: "Асен Арнаудов, това е посредствена работа". Понеже Асен си почиваше може би в тоя живот. Сега, доколкото зная в дадени момент чрез него се е проявявал Шопен. И действително, Асен имаше нещо от характера на Шопен. Болезнено, свръхчувствително, песимистично, имаше някакво вечно недоволство в живота у него. Аз имах с него един интересен път, заедно с него извървяхме един интересен път и Учителят ме насърчаваше да бъда с него, понеже моето отношение беше съвсем, в друга гама протече моето отношение към него, макар че много от Изгрева, дори майка му и сестра му мислеха, че аз имам някакви еснафски намерения, които бяха далеч, далеч от моето съзнание. Но интересното беше, че когато той, да, те ми направиха предложение за женитба. Майка му говореше така малко диалектно, проста женица, беше ограничена жена всъщност и като всяка майка гледа да нареди синът си някъде добре. Тя първо не знаеше, че ние не сме заможно семейство, те това не го знаеха, понеже начина, по който аз се обличам, начина по който аз се държах им говореше нещо друго. Обаче вкъщи обстановката беше съвсем семпла, живота ни беше много така, в една проста линия протичаше, здрава, проста линия, чиста, проста здрава линия без разкош, без лукс и т.н., а той обичаше лукса безспорно и си спомням, че когато се запознахме, много интересно беше, че той ме намери.
към текста >>

50. 22. ЖИЛИЩЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В.К.: На едно място бях срещнал Учителят си изказваше недоволството относно Пентаграмата не трябва да стои на стената открита, трябва да се сложи едно бяло платно, за да не се вижда, освен от този който влиза в стаята.
Някакъв руснак, художник. А Пентаграмът е даден 1912 год., това мисля че пише в протоколите, кога е дадена. Има и упътване за работа с а и аз ги имах. Някой ми ги взе и не ми ги върна за съжаление. Но аз имам нещо от тях. В.К.: На едно място бях срещнал Учителят си изказваше недоволството относно Пентаграмата не трябва да стои на стената открита, трябва да се сложи едно бяло платно, за да не се вижда, освен от този който влиза в стаята. Слушал съм да казват, че е поръчал да не се изнася от България. Знаете ли нещо по тоя въпрос? Е.А.: Не, не съм чувала такова нещо. В.К.: Сега за Антиминса да ми кажете нещо. Е.А.: Туй което съм чула ще Ви кажа.
към текста >>

51. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

В тоя начин на говорене нямаше негодувание, недоволство.
Даже в това време когато говореше срещу Учителя дълго време не идва. Но когато дойде на Изгрева Учителя я попита: „Е колко ти платиха за това което говори? " „Е Учителю - 6000". „Много евтино си се продала". Но виждате ли, в тези случаи нямаше злоба. В тоя начин на говорене нямаше негодувание, недоволство. Просто фактът го подчертаваше. Той я попита, колко ти платиха? Сега, в тези неща Учителят израстваше пред нашите очи, защото никой от нас не можеше така да постъпи. Тъй любовно и към тези, които бяха Негови врагове, но Магдалина не можеш да я смяташ враг, защото идваше при Него на Изгрева. Друг път тя говореше към Него като на враг.
към текста >>

52. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

Впоследствие другаде съм бъркала, не съм била така будна, но там съм била будна, щото Той идваше много често при нас и аз щях да видя недоволството, ако бях направила така.
Той нямаше еднакви отношения към трите ни. И това можеше да породи нали ревност, завист, да, но да ви кажа „Слава Богу", аз за себе си мога да кажа, че когато съм имала случаи такива опити съм се справяла. Един път, аз понеже умеех така да шия, Савка пожела нещо да си ушие, две престилки да си ушие и Учителят не купи нито на Паша, нито на мене, само на нея купи, и аз ги уших. И през цялото време съм следяла мисълта си, да не ми се породи лоша завист, щото ще се изложа пред Учителя. Разбирате! Щото имах вече това съзнание и разбиране, та когато сме бивали заедно, аз там съм била много будна, по будна като сме били заедно. Впоследствие другаде съм бъркала, не съм била така будна, но там съм била будна, щото Той идваше много често при нас и аз щях да видя недоволството, ако бях направила така. И после мислех си, че Той нарочно прави така, за да ме изпита и не исках да не издържа изпита си. Това е било, но иначе Той казваше и друго нещо: „В Школата на Питагора учениците престоявали 2-3 години като оглашени, не били приемани в Школата, но другите ученици били излагани на подигравки, новите ученици, кадидатите за ученици били излагани на подигравките и грубата обхода на другите ученици". Сега казва, няма да бъде така в Школата, естествени ще бъдат тези изпити. Нали, един да речем ще се прояви грубо към някого, този към който се е проявил трябва да издържи изпита си. Щото Учителят казва така: „Ако видиш, че някой направи една погрешка и искаш да проявиш любовта си към него, помоли се с него, да разбере погрешката си, да се изправи, а пък ти в себе си кажи: „ Толкова му стига ума!
към текста >>

53. 127. ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ИЗГРЕВА

Тя нищо не е направила, тя нищо не е изказала, нито недоволство от мястото, нищо".
В.К.: Понеже са свързани с една верига те си влияят. Е.А.: Точно така. Когато стана скандала с Белеви в салона, те след това се разсърдиха и дълго време не идваха на клас. Даже след като Учителят започна да говори беседите на Нова година пак не дойдоха и много по-късно така дойдоха и Учителят праща Савка да иска извинение. Аз когато чух това казвам: „Че какво е виновна Савка сега, за да я прати Учителя да иска извинение? Тя нищо не е направила, тя нищо не е изказала, нито недоволство от мястото, нищо". Намирах, че в нищо не е виновна, но понеже Учителят я е пратил, Той го прави това, за да облекчи тях, да има някой така да излезе виновен, та те да се освободят, да. Че това е само един метод на Учителя, за да им помогне. Е да, след това дойдоха. Когато Лулчев си изказа съмнението към Учителя аз изкарах една много голяма борба вътрешна, защото аз не бях съгласна с повечето от нещата, които ми говореше. Някои неща, които ми казваше той аз не ги разбирах, но иначе, аз не приех в съзнанието си грешките, които той намираше в Учителя.
към текста >>

54. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

Ако пътувате по планините и имате единство в мисълта си, няма да паднете, но когато дойдат 3-4 мисли в ума ви, когато се раздвои умът ви и дойдат някои отрицателни мисли, например мислиш за недостатъците на някой човек, или изпращате мисли на недоволство и омраза към някого, тогава ще паднете.
Защото Любовта има едно ухание, както карамфила, отдалеч го чувстваш. Когато някой мъж има връзка с някоя жена и когато нейния мъж я убие,' то първия мъж е отговорен за това убийство; все едно че той убива човек. В бъдеще, в новата епоха няма да се позволява на нисшите души да се въплътяват на земята. Както е казано „Кротките ще наследят земята". И това е почнало вече. Ако пътувате по планините и имате единство в мисълта си, няма да паднете, но когато дойдат 3-4 мисли в ума ви, когато се раздвои умът ви и дойдат някои отрицателни мисли, например мислиш за недостатъците на някой човек, или изпращате мисли на недоволство и омраза към някого, тогава ще паднете. Та на екскурзии по планина никога не мисли отрицателно, лоши работи. Ние сега прекарваме най-хубавите изпитания, които могат да ни се дадат. А пък в бъдеще ще ви се дадат още по-добри изпитания. Земята е една книга, в която е написана най-хубавата поезия. Природата пише писма, например някой път ти си загрижен, мрачен и тогава видиш едно хубаво бяло цветенце, то е едно писмо.
към текста >>

55. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Ама го каза така с недоволство, защото на Изгрева стана.
И аз така изтръпнах от това, защото властта винаги следеше такива престъпления, търсеше виновник затова и останах така приятно изненадана, че нищо не се повдигна по този въпрос. Още повече, че нейният зет, мъжът на сестра й някакъв прокурор беше в съда. Сега какво стана, защо така стана не мога да знам причините, но ми направи впечатление, че никакъв скандал не се повдигна. То беше може би така точно преди бомбардировките, даже може би да бяха почнали бомбардировките. По-късно Учителят за този случай каза: „Те ме свързаха с едно престъпление". Ама го каза така с недоволство, защото на Изгрева стана. По-рано се обеси брат Костадин Иларионов, но той се беси в гората, а тука стана на самия Изгрев. В.К.: Чух че Учителят взел камък и го запратил към гората „Исках да го спася, но духовете го обесиха". И се прибрал. Е.А.:„Исках да го спася, обаче го обесиха". За Иларионов вижте какво, той нещо от войната беше останал с някакъв комплекс.
към текста >>

56. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

Бъди доволен в недоволството си, радостен в скръбта си и весел в непостижението си.
Мисли само за това, което носи животът в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен без да има защо. Бъди доволен в недоволството си, радостен в скръбта си и весел в непостижението си. Постижението за едного е непостижение за другиго, а непостижението за другиго е постижение за теб. Ако видиш грешника, че греши, дошло е време за тебе да станеш праведник. И, ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост има условия да паднеш. Не очаквай много от огън, дето всичко изгаря. Не очаквай много от богатство, дето всичко се изгубва.
към текста >>

57. 6.Учителят живееше при несгоди и неудобства

Учителят живееше при несгоди и неудобства Учителят живееше при несгоди и неудобства, никога не се оплака и никога не изказа недоволство.
Учителят живееше при несгоди и неудобства Учителят живееше при несгоди и неудобства, никога не се оплака и никога не изказа недоволство. Той можеше да изтърпи всичко, фактът, че той изтърпя нас такива, каквито бяхме без да ни упрекне, показва неговото голямо търпение. Веднъж присъствах, когато няколко души дойдоха последователно и му разказваха едно и също нещо. Това беше за борбите на Дан Колов. Първият дойде и разказа на Учителя какво е видял и той го изслуша с внимание. Дойде втори и той изказа впечатлението си от борбата, Учителят го изслуша със същото внимание.
към текста >>

58. 16.В природата действуват положителни и отрицателни сили

Ако имаме недоволство или раздразнение, да направим опит да завладеем силите на недоволството и раздразнението и да се накараме да извършим някакво добро - или услуга някому.
В природата действуват положителни и отрицателни сили. И едните и другите изпълняват своя служба необходима за природата. При тонирането на силите няма да превръщаме положителните сили в отрицателни, но ще правим опит отрицателните сили да ги впрегнем да служат на доброто. Ако имаме недоволство или раздразнение, да направим опит да завладеем силите на недоволството и раздразнението и да се накараме да извършим някакво добро - или услуга някому. Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния, които действат потискащо, принизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля ние можем моментално да излезем от тези нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност.
към текста >>

Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват.
В природата действуват положителни и отрицателни сили. И едните и другите изпълняват своя служба необходима за природата. При тонирането на силите няма да превръщаме положителните сили в отрицателни, но ще правим опит отрицателните сили да ги впрегнем да служат на доброто. Ако имаме недоволство или раздразнение, да направим опит да завладеем силите на недоволството и раздразнението и да се накараме да извършим някакво добро - или услуга някому. Направим ли това, недоволството и раздразнението си отиват. Особено трябва да се пазим от оскърбление и обида. Те са отрицателни състояния, които действат потискащо, принизяващо. Със светла мисъл, с благородно чувство и добра воля ние можем моментално да излезем от тези нисши състояния. И колкото по-скоро излезем от тяхното влияние, колкото по-скоро отворим ума и сърцето си за светлината и за доброто, толкова по-скоро ще повдигнем съзнанието си в едно поле на радост и разумност. От всяко състояние, което помрачава съзнанието ни трябва да излезем от неговото влияние, а най-лесно е, когато с неговата сила направим някакво добро.
към текста >>

59. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

Спомням си, че както Учителят говореше, започна да изразява недоволство от нашето поведение, от работата ни като ученици и каза: „Ако така постъпвате, ще си отида".
Пристигнахме на Бивака, направихме закуската и понеже беше ден, в който Учителят държеше лекция, се събрахме на най-високото място на Бивака около разпръснатите големи камъни, обиколени с трева до самата пътека, която идва от София. Всички бяхме насядали там. Учителят започна беседата си. Той говори около 15-20 минути. Не мога да възстановя нищо от това, което е говорил в беседата. Спомням си, че както Учителят говореше, започна да изразява недоволство от нашето поведение, от работата ни като ученици и каза: „Ако така постъпвате, ще си отида". Действително, стана, взе си шапката и бастуна и тръгна по пътеката, която водеше за града и по която бяхме дошли. По това време за Бивака минавахме през Драгалевци. Повървя малко Учителя и сестра Балтова скочи и тръгна след него да го догони. Той пресече долчето, където течеше малка река и започна да се изкачва на другия бряг на реката. Там сестрата го настигна.
към текста >>

И тогава изрази недоволство от нашето поведение.
Другата случка пак стана на Бивака. Бяхме на екскурзия с Учителя. Някои неща са отпаднали от съзнанието ми, ще кажа само това, което ясно си спомням. Всички бяхме събрани всред поляната. Бяхме прави и Учителят говореше. И тогава изрази недоволство от нашето поведение. Пак беше строг и каза, че ще ни остави. Нещо пак беше станало, което не можах да разбера. И както Учителят говореше строго, лицето му потъмня. Кожата на лицето му огрубя. Учителят имаше нежна кожа на лицето, но тогава кожата на лицето му стана тъмна, груба, дебела някак и неравна.
към текста >>

60. 10.Поради работата която имах

Незадоволените ми желания ме измъчваха, създаваха недоволството.
Аз я чувствах, че нахлува в мене и ме завладява. Тогава аз го търсех да го виждам, да се срещам, да говоря с него. Аз имах и скрито желание за близост, но срещу това желание беше моята съвест, която ми казваше, че нямам право на това. Срещу това желание беше и моят идеал за чист живот. В мен настъпваше борба на сили, желанието ми се бореше срещу съвестта и идеала ми. Незадоволените ми желания ме измъчваха, създаваха недоволството. Случвало се е да получа някакво задоволяване. Тогава пък съвестта ми и идеалът ми се помрачаваха. Съвестта ми казваше, че не трябва да допущам това, идеала ми за чист живот се посипваше с пепел. В такива борби живях много години. По това време Учителят беше казал на Паша - това впоследствие разбрах - да ми говорят, да ме съветват.
към текста >>

61. 13.След като уволниха Любомир

Понеже Учителят в началото изказа своето недоволство от това, че стълбът не е сложен встрани, където е казал, той освободи съзнанието на Лулчев от този упрек.
Любомир тъкмо обратното беше направил, беше поставил стълб в средата на поляната, който остана до края. Пак беше проявил своето особено мнение, пак противно на Учителя. Питах се несъзнателно ли прави това, от неразбиране ли прави или защото мисли, че той разбира повече. Може би той беше останал с това впечатление, че понеже Учителят и техническите въпроси обясняваше духовно, а не само външно физически, както обикновено става. Много по-късно след този случай Любомир ми каза, че Учителят при един разговор с него казал: „Хубаво е, че е поставен този стълб в средата на поляната". Понеже Учителят в началото изказа своето недоволство от това, че стълбът не е сложен встрани, където е казал, той освободи съзнанието на Лулчев от този упрек. Учителят ми каза, че Любомир сега има една приятелка в провинцията. Аз не бях чувала за тази му връзка, но не след много време това момиче дойде на Изгрева. Казваше се Невена Неделчева. Тя посещаваше класовете -Младежкия и Общия клас. Беше с голямо желание да се включи в братския живот, но скоро след това тя се отдели абсолютно от всякаква връзка с общия живот на Братството.
към текста >>

62. 14.Около убийството на жена му

Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир.
Какво искаше Любомир повече, не можех да разбера. Чудех се как и какво да му говоря. За мене беше ясно, че по-добър път в живота от учението на Учителя, което е в пълна хармания с Христовото учение няма. Аз исках да следвам този път, като в същото време исках и Любомир да го следва. Аз исках да му помогна да върви в този път. Имаше един случай, когато Учителят изказа едно недоволство от Любомир. Каза ми: „Какво е направил той за Братството? Какво е дал за Братството? Дал е три хиляди лева, аз мога да му ги върна". Когато ми каза тия думи, мене ми стана страшно за Любомир, защото това би значело, че Учителят иска да скъса с него, не иска нищо от него. Като знаех колко доброта, благородство и милост имаше Учителя към всички същества, че това може да не го направи, но от друга страна тези негови думи показват, колко поведението и проявите на Любомир в Братството са тежали на Учителя.
към текста >>

63. 19.Втората година от учителството ми

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Като му казах това, той нищо не възрази, никаква критика или недоволство, но престана да гледа на поляната.
В тази си роля той се чувстваше свободен, независим, дава само мнение, без да има отговорност и задължение. В това време той живееше на Изгрева и беше посещаван от доста хора от града, защото гледаше на ръка. Благодарение на тази му дейност гледането на ръка - в много среди в града той беше вече известен като ясновидец. В началото имаше определени дни, когато идваха желаещите да им гледа и той им гледаше на поляната на Изгрева, където ние правехме гимнастическите упражнения и Паневритмията. Разбира се, това беше през пролетта и лятото, но не помня колко време мина откакто гледаше на хората и веднъж Учителят ми каза, да кажа на Любомир, да не гледа на поляната. Като му казах това, той нищо не възрази, никаква критика или недоволство, но престана да гледа на поляната. После разбрах, че хората отивали в дома му да им гледа. Като се срещах с Любомир, често ми е разказвал за разговорите си с царя. Правеше ми впечатление езика, на който са говорили, че не е на висота и аз го попитах: „Ама така ли си говориш с царя, както на мене ми казващ, с тия думи? " Той потвърди, че така си говорел с него. Аз намирах, че езикът, на който си говорят не съответствува на въпросите, с които се занимават.
към текста >>

64. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Не съм чула да изказват недоволство, нито някакъв ропот и от двамата.
След свършване на беседата всички вещи се нареждат пак в стаята. И това става при всяка беседа, която се държи в дома на семейство Гумнерови. Каква жертва са правили тези скромни хора, брат и сестра Гумнерови. Колко затруднения е трябвало да търпят. При това всичко са понесли мълком, като че е в реда на нещата. Не съм чула да изказват недоволство, нито някакъв ропот и от двамата. Нека всеки си представи, че това става в неговата стая, за да разбере жертвата, която те са правили и неудобствата, които е трябвало те да понасят. В.К.: Там се пере, готви се, посрещат и изпращат много гости. Е.А.: Всичко се прави. В.К.: Взимали ли са наем за стаята? Е.А.: Кой ще вземе наем от Учителя. Изключено.
към текста >>

65. IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Не е имало недоволство една от друга.
IV. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА" Е.А.: Въпреки това, ние живеехме хармонично. Не е имало спорове помежду ни. Не е имало недоволство една от друга. От една страна или от друга. Може би аз имам някакви грехове в това отношение, защото аз съм правила забележки на двете, било за поддържане на чистотата в „Парахода", било за поддържане на реда. Те не са ми правили забележки. И трите бяхме готови всеки момент да си услужим заедно каквото можем. Не си спомням случай да не е имало готовност някоя да услужи на другите.
към текста >>

66. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

При това никога не е изказвал недоволство, нито оплакване.
Това са прекрасни, елитни беседи, бисери на Словото Му. Ние виждаме готовност, да се извърши поставената задача, да се изрази Словото. Условията са на последно място. Дори, когато направиха стая на Учителя на Изгрева, малцина знаят, че Той нямаше никакви удобства. Той нямаше течаща вода, с която да си измие ръцете, а трябваше да се мие, като си полива със стомничка над един леген и никакви сервизни помещения. При това никога не е изказвал недоволство, нито оплакване. Оставаше впечатление, че за тия неща Той не мислеше. Когато съм казвала, при почистване на стаята Му, да се подобрят малко условията Му, ми казваше: „И така може". И така може. А пред приятелите съм казвала, че много от приятелите създадоха на семействата си всички условия, а цяло братство не можа да създаде най-елементарни условия за Учителя. Ама аз го казвам това.
към текста >>

Докато не прогоним от сърцето си недоволството, можем ли да говорим за чистота на сърцето?
За да не се отпущаме Учителят казваше: „Да бъдем безпощадни към себе си". Тъкмо сега е необходимо да бъдем безпощадни към себе си. Към кое в себе си? Към онова себе, което не иска още да слуша и да служи на висшето. Онова себе, което не обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Докато не прогоним от сърцето си недоволството, можем ли да говорим за чистота на сърцето? Докато се страхуваме можем ли да обичаме Господа? Докато критикуваме, имаме ли светлина на ума? Докато умствено не познаваме Истината, може ли да имаме светлина в ума? Докато проявяваме грубост не преграждаме ли пътя на душата си да се прояви? Докато не се изтърпяваме, проявяваме ли душата си?
към текста >>

67. РАЗМИШЛЕНИЯ И РАЗГОВОР СЪС СЕБЕ СИ

Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно.
Да не мисля и за бъдещето, защото и то не е в моите ръце. Бъдещето е в ръцете на напредналите същества, на тия, които ме обичат - те ще ми дадат само светло, добро и благо. Докато аз не добия ум светъл без никаква сянка, докато и зад най-голямото зло не видя доброто, за което Бог го е допуснал, аз съм в стария живот. Докато не добия сърце чисто, докато при всички положения в живота и при най-големите скърби и най-големите радости сърцето ми не е тихо и спокойно, когато трепти от благодарност към Бога, тогава съм направила първата стъпка на ученика. Всяко нещо, което нарушава моя светъл ум е сянка - не ми е потребно. Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно. В живота само без Бога не мога. И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост. Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство. Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без болка.
към текста >>

Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство.
Всяко нещо, което нарушава моя светъл ум е сянка - не ми е потребно. Всяко нещо, което носи недоволство не ми е потребно. В живота само без Бога не мога. И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост. Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство. Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без болка. Когато мога да разреша едно противоречие, един Божи лъч присъствува в ума ми. Когато мога да изляза от недоволството, свързана съм с Бога. Не мога ли да направя това, да се моля, докато Божията виделина ме озари? Разрешението на всички въпроси мога да го намеря в Бога, който живее в душата ми.
към текста >>

Когато мога да изляза от недоволството, свързана съм с Бога.
И зад злото и зад доброто е Бог, аз трябва да Го открия. Във всички прояви в живота да виждам разумността - изявление на Божията Мъдрост. Да простя на другите, значи абсолютно да забравя, какво те са ми направили, казали, в ума си да не държа никаква мисъл затова и в сърцето си никакво недоволство. Постоянно миналото, старото нахлува в ума и в сърцето ми, постоянно трябва да чистя ума от сенките и сърцето от петната без осъждане и без болка. Когато мога да разреша едно противоречие, един Божи лъч присъствува в ума ми. Когато мога да изляза от недоволството, свързана съм с Бога. Не мога ли да направя това, да се моля, докато Божията виделина ме озари? Разрешението на всички въпроси мога да го намеря в Бога, който живее в душата ми. Да намеря в себе си една неподвижна точка, на коята да се опре моят ум и моето сърце, която нищо в света да не е в състояние да я поклати.
към текста >>

68. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Пример I

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТАМ СЕДИ МОЕТО НЕДОВОЛСТВО.
Онези, които са ви пратили, те са вложили нещо във вас, и те желаят, вие да се подигнете и да имате вяра в това, в което те са имали. Ако вие загубите вярата в това, което Бог е вложил във вас, тогава, A3 ВИ КАЗВАМ, A3 СЪМ НЕДОВОЛЕН ЗА ЕДНО ОТ ВАС. Да ви кажа сега. ЧЕ ВИЕ НЕ ОБИЧАТЕ БОГА. ТАМ СЪМ НЕДОВОЛЕН! ТАМ СЕДИ МОЕТО НЕДОВОЛСТВО. Много от вас много добре се учите, много сте интелигентни със силни способности, но и на сестрите и на братята казвам: Не обичате Бога. И вследствие на това не искам да ви занимавам повече. КОГАТО ЧОВЕК ИМА ЛЮБОВ КЪМ БОГА, ТОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ГОТОВ НА ЖЕРТВА. Всичките въпроси там са разрешени. Тогава къде седи науката?
към текста >>

69. 08 - 02. СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО

ТОМ 10

Оттам разбрахме, че Учителят е възприел нашите протести и недоволство от дългия наряд и за почивка ни даде най-краткия наряд, който трая само пет минути.
Защо туй нещо трябва да го четем цяла година? Все едно и също. Всяка сутрин от край до край, от край до край, от край до край. Следващата година, като се събрахме на събор, Учителят даде един наряд, който траеше само пет минути. По няколко стиха да прочетем от Евангелието - три или пет стиха. Оттам разбрахме, че Учителят е възприел нашите протести и недоволство от дългия наряд и за почивка ни даде най-краткия наряд, който трая само пет минути. Оня беше 45 или 50 минути. За първи път се срещнахме с Учителя в Търново, И тогава, като свършваше събора, имаше там една Горница - молитвена стая на Учителя, наредена с окултни картини, цветни окултни картини, рисувани от наши художници, много хубави. Всеки влиза там с мълчание, в присъствието на Учителя и се съсредоточава в някоя картина. Която картина му направи впечатление, върху нея размишлява. Гледа да я запомни, защото тя ще му окаже влияние през годината.
към текста >>

70. І.03.04. СВЕТИ ДИМИТЪР В ТЪРНОВО И ПОКРОВИТЕЛ НА АСЕНОВЦИ

Това довело до недоволство, брожение и въстание.
Първата му грижа била да се справи с норманите. Византийският пълководец Алексей Врана на 7.XI.1185 г. разбил норманите. Исак II овдовял и той взел за жена полувръстната дъщеря на унгарския крал Бела III Маргарита, на 10 години и за сватбата си като зестра получил пограничната област Белград - Браничево и Моравската област. За царската сватба населението било обложено с нов налог от данъци. Това довело до недоволство, брожение и въстание. Освен това Петър и Асен се явили при Исак II през есента на 1185 г. с молба да бъдат зачислени като военноначалници в ромейските войски и да им бъде отстъпена малодоходна област в Стара планина. Била им нанесена обида и дори Асен бил ударен в лицето. Те напуснали и заплашили с въстание. Връщайки се в гр.
към текста >>

71. І.03.14.ТУДОР ВЛАДИМИРЕСКУ И САВА БИНБАШИ

Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти.
Владимиреску пише на турците, че целта на въстанието им е да отстранят фанариотските управници и че не се бият срещу турците. Той хвърля вината върху гърците за въстанието и че той се бие срещу фанариотите и местните чокои, земевладелци, боляри, които грабят народа. На 1 март 1821 г. турските войски нахлуват през Дунава във Влашко и Молдовия. Владимиреску се обръща така: „Братя пандури, сърби, българи, мои спътници и жители на това княжество" и обяснява, че въстанието е срещу едрите боляри и фанариотските управници, а не срещу турците. Недоволството на етеристите във войската му растяло от неговата връзка с турските власти. Бива арестуван и предаден на Ипсиланти, който му припомня клетвата, която е дал и подписал на етеристите и поради това бил осъден на смърт. Румънските селяни, дребни боляри се оттеглят от борбата. А основна движеща сила са били селяните. Един от първите помощници на Владимиреску е бил Сава Бинбаши, българин от град Сливен. Той не е бил съгласен с Ипсиланти да възкресява византийската империя, а е бил за каузата на християните срещу турците.
към текста >>

72. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

Това довежда до недоволство всред войската и той е свален на 28-28 юни 1762 година.
руските войски разбиват пруските войски на Фридрих II и завладяват Берлин (1760 г.). Но умира Елисавета и политиката се променя. Тя разрешава да се формират хусарски и пандурски полкове от преселниците след войните сърби, българи. Антиминсът, издаден по нейно време придобива вече своя класически вид. Петър III (1761-1762) - той скъсва военния съюз с Австрия, прекратява военните действия срещу Прусия. Това довежда до недоволство всред войската и той е свален на 28-28 юни 1762 година. Заточена от него, жена му била въздигната от гвардията за императрица. Екатерина II Велика (1762-1796) - През 1772 г. между Русия, Прусия и Австрия се разделя Полша, като Русия си възвръща руските земи. Първа руско-турска война през 1768-1774 г. През 1768 г.
към текста >>

Недоволството срещу Павел I расте.
Започва знаменития италиански поход на Суворов, освобождават Милано, Торино. На 31 август 1799 г. започва героичния швейцарски поход на Суворов, преминава през Алпите с боеве и се съединява извън пределите на Швейцария с разбития корпус на Римски-Корсаков. През януари 1800 г. Павел заповядва на Суворов да се завърне с войските си в Русия. Недоволството срещу Павел I расте. Той е убит при дворцов преврат на 12 март 1801 г. от недоволните от неговата вътрешна и външна политика. Александър I (1801 - 1825). Обучаван да мисли като французин, а да действа като прусак с казармен ред. През 1804-1813 г.
към текста >>

73. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Дъновски извикала силно недоволство и противодействие от страна на варненските гърци.
Ползувайки се от пълното благоволение на митрополита Порфирия, той почнал отвреме навреме да произнася през време на службата в енорийската си църква „Св. Богородица" евангелието и някои ектении на славянски. Можем си представи какво ободрение са били тези славянски слова за възраждащия се национален дух на варненския българин, с какъв радостен трепет са изпълвали те неговото притиснато сърце и какви възторжени надежди и пожелания са извиквали в неговата душа. Национапно-възпитателното значение на тези славянски молитви в онова преходно време надали може достатъчно да се оцени. Обаче смелостта н Конст. Дъновски извикала силно недоволство и противодействие от страна на варненските гърци. Те знаели за възраждането и подема на българския дух по другите български земи, долавяли, виждали, че ако и бавно, и Варненският край се насочва по същия път, но не можели да допуснат, че и в града Варна, който те считали за сигурен и безспорен гръцки център, ще почне да се заражда същият опасен за гърцизма процес. Те искали да задушат всяка подобна проява още в самия й зародиш. Българските молитви е трябвало да изчезнат и славянската реч да не се чува вече. Конст. Дъновски се принудил да напусне църквата „Св. Богородица" и само благодарение на благоволението на владиката Порфирий, станал свещеник при митрополията, дето останал до смъртта на същия в 1864 г.
към текста >>

74. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Митрополит Йоаким трябвало да преживее още от първия момент на идването в епархията си тежки и горчиви минути от постоянно увеличаващото се недоволство и неприязън на българите против него; българските села едно след друго се отцепвали от неговата юрисдикция и преставали да го признават.
Но скоро, когато неговият покровител бил свален от патриаршеството, сам той бил на 18 юлий 1863 г. също отстранен от патриаршията и една година останал без работа. Подир смъртта на Варненския митрополит Порфирия, Йоаким бил ръкоположен и назначен на 11 декемврий 1864 г., при патриархуването на патриарха Софрония II, послешен Александрийски патриарх, за Варненски гръцки митрополит, какъвто той останал десет години. Неговата дейност като Варненски митрополит засяга вече пряко историята на българското възраждане, и ние ще има да се повърнем на нея по-нататък обстойно. Иоакимовото служене във Варна се паднало в едно усилно и критично време за гърцизма, когато пробуденото българско население се отказало от патриаршията и от гръцките владици, и завело жестока борба за своя българска църква. Митрополит Йоаким трябвало да преживее още от първия момент на идването в епархията си тежки и горчиви минути от постоянно увеличаващото се недоволство и неприязън на българите против него; българските села едно след друго се отцепвали от неговата юрисдикция и преставали да го признават. Той повел наистина една политика на помирение, сближаване и привличане на българите, обаче не успял. Той поставял в църквата духовното и църковно начало по-високо от светското и националното. И тогава, и по-късно той се явил убеден привърженик на едно сближение и споразумение на патриаршията и на гърците с българите. Въпреки своята примирителност и отстъпчивост обаче той не е могъл вече да привлече българите. Огорчен и безпомощен спрямо разразяващата се стихия, той копнеел отдавна да напусне негостоприемната за него северна България, молил да бъде освободен от варненската епархия, но желанието му не било удовлетворено.
към текста >>

75. II.02.12. Борба за подялба на владищината

В основата на разногласията е лежало недоволството, извикано от едностранчивостта на Законника от 1866 г., който ограждал като че ли интересите само на Главната Варненска община, за нуждите на която определял да се дават всички събирани от епархията данъци, и на която давал всички права, без дори да споменава останалите общини.
12. Борба за подялба на владищината Появили се обаче скоро затруднения и от друг характер, които застрашили съществуването на самата дори организация, създадена в 1866 г. Проявени били сепаратически тенденции от отделните центрове на епархията. В основата на разногласията е лежало недоволството, извикано от едностранчивостта на Законника от 1866 г., който ограждал като че ли интересите само на Главната Варненска община, за нуждите на която определял да се дават всички събирани от епархията данъци, и на която давал всички права, без дори да споменава останалите общини. Реакцията срещу това положение не закъсняла да се яви, и както е трябвало да се очаква, най-напред от Добришката община, която е била по-стара от Варненската, в 1861 г. пратила в Цариград особен свой народен представител, та не е могла така лесно да се обезличи и лиши от своята индивидуалност и традиции. А тя е повлякла след себе си Провадия и Балчик и разколът е бил готов. Ние виждаме изведнъж отношенията между тях и Варненската община силно обтегнати и те да разменят остри писма. Следното писмо на Варненската община до Добришката от края на 1868 г.
към текста >>

76. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Същевременно обаче в някои български покрайнини обаче, които ферманът изключвал от свободната българска църковна област, радостта за постигане на народния идеал е била затъмнена от чувства на недоволство и скръб.
То било решено да действува и да задоволи справедливите искания на българите, но като има същевременно пред вид, в кръга на възможното, и желанията на патриаршията. В резултат именно на това на 26 февр. 1870 г. бил издаден ферманът за създаване на българската екзархия, който не е бил нищо друго освен проектът, изработен от смесената комисия, поправен и изменен според възраженията, направени от патриарха. Султанският ферман за създаване независима българска църква е бил посрещнат с голяма радост във всички български земи, защото с него се осъществявала една отдавнашна общобългарска мечта. Същевременно обаче в някои български покрайнини обаче, които ферманът изключвал от свободната българска църковна област, радостта за постигане на народния идеал е била затъмнена от чувства на недоволство и скръб. Една от тези покрайнини е бил и град Варна, който заедно с 20 крайбрежни села, т.е. точно така както е възразил Григорий VI на проекта на смесената комисия, е оставал според фермана извън пределите на българската екзархия. Обезпокоени и смутени от това разрешение на въпроса, варненци се отнесли до българските владици в Цариград с питане дали това е истина. От Цариград, види се, че са им отговорили успокоително, като са ги подканили да съставят и изпратят една точна статистика на 20-те села и градове по народност, за да знаят как да поставят въпроса. Работата се състояла в това, че въпросът за границите на екзархията не могъл още да се счита за ликвидиран и окончателно разрешен; защото и след издаване на фермана, великият везир Али паша все още не се отказвал от идеята да помири гърци и българи и преговорите между последните и патриаршията все наново се подемали, така напр.
към текста >>

77. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Всяко недоволство е грях, който ни спъва.
И тъй, половината от нашия живот е изработен, но половината не е; половината е оделян, а другата половина не - и лош, и добър. Доброто в човека е оделяната страна, злото - неоделяната. Ние казваме, че искаме да работим за славата Божия. Как ще работим? Първо трябва да бъдем благодарни на Господа. Всяко недоволство е грях, който ни спъва. Ония неща, с които нагрубяваме Господ, Господ ни ги връща назад и падат върху нас. Всеки ден има такива връщания и затуй не успяваме в много неща. Ние трябва да благодарим, че когато Господ ни връща тези неща, да се ползуваме. Нашите лоши желания Господ не ни ги връща според окултния закон удесеторено, а ги омекчава, за да можем да изучим закона. Имате несполука в търговията, учениците не почитат учителя, жената не почита мъжа-това са все резултати на отношенията, които имаме към Господа.
към текста >>

78. Наряди за 1942 г.

Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар.
Сега Любовта трябва да изправи погрешките на миналото, да донесе възкресението и възстанови първоначалния живот. Полезна е машината, когато оживее, когато излиза пара и колелетата й се въртят. Но ако човек мяза на една застояла машина или параход, той не е човек. Както параходът без капитан не тръгва, тъй и всеки човек трябва да си има по един капитан, който да го направлява в живота. Някои го наричат дух, някои-ум. Аз желая, тази сутрин, на недоволството, по закона на Любовта, да му дадете други стол отвънка, то да ви бъде слуга, а доволството да ви бъде господар. Казват някой: „Да се обичаме." Но как? Любовта иде само от едно място. Всички казват: „Аз те любя, аз те обичам", а всички отлюбов умират. Сега залюбиш кокошката - изядеш я; залюбиш гроздето, ябълката - изядеш ги. Това е неразбиране на живота.
към текста >>

79. Наряди за 1945 г.

Да не се допущат никакви тълкувания и обяснения на прочетената беседа, защото с това се засенчва дълбокият смисъл на беседата, губи се връзката с общата мисъл, а често се идва и до пререкания и недоволство от изказаното.
В едно от събранията си братята ръководители, в качеството си на Върховен Братски съвет, преизбраха седмочленния Братски съвет в София като постоянно присъствие - пожизнено, да продължават да се грижат за запазване интересите на Братството и в бъдеще. Всяка година през дните на събора, Братският съвет ще дава своя отчет пред ръководителите. Върховният Братски съвет намери, че едно от условията за процъфтяване на Братството въобще, е да се спази пълно единство в работите на Братството в цяла България. Преди всичко събранията трябва да се водят при пълен ред. Всички беседи и школни лекции да се почват точно навреме; да се чете препоръчаното в изпратеното вече окръжно; да се почва винаги с няколко песни, молитва и да се приключва с песен и молитва. Да не се допущат никакви тълкувания и обяснения на прочетената беседа, защото с това се засенчва дълбокият смисъл на беседата, губи се връзката с общата мисъл, а често се идва и до пререкания и недоволство от изказаното. Учението на Учителя е изложено в повече от 7000 беседи. Ако този огромен материал се проучи основно и се приложи поне част от даденото, това е предостатъчно и за най-просветения ученик. Гореказаното не изключва изнасянето на ред сказки от просветени братя и сестри, но то трябва да става в часове и дни вън от определените за Словото на Учителя - сряда, петък, неделя сутрин и неделя 10 ч. преди обяд. Там, дето няма определен брат ръководител, управлението на Братството става от Братски съвет - трима избрани души, утвърдени от седмочленния Братски съвет в София.
към текста >>

80. Наряди за 1948 г.

Ако работи и е недоволен, той внася недоволство в живота.
И ако днес човек е изгубил смисъла на живота, то е, защото се отказал да пренесе едно малко Божие благо, да изпълни задачата, която Бог му е възложил. С това се лишава от радостта, която нейното изпълнение носи. А радостта е като светлината. Тя разкрива смисъла на живота. Човек трябва да знае как да работи. Ако работи и е недоволен, той внася недоволство в живота. Ако одумва, внася мърморенето. Ако работи и мрази, внася омразата и покваря всичко. Каква полза от такава работа? Работата не седи само в това човек да движи ръцете си и да напряга мускулите си, важно е какво излиза от неговото сърце, от неговия ум, от неговата душа. Работата на учениците е отговорна.
към текста >>

81. 17. ВЯРА

Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив.“ Нали знаете приказката за недоволството на магарето?
Вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се подигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се подигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Като те повикат на една трапеза, може да те турят на първо място; на кола като те возят, могат да те турят на първо място; но в обществото не могат да те поставят на първо място, ако не заслужите това. Тъй че първото място подразбира работа. Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив.“ Нали знаете приказката за недоволството на магарето? Когато го създал Господ, то се оглеждало тук-там между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заяка и било изложено на много страдания. Дълго време се молило на Бога да го направи по-голямо животно и с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват. Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат в работа и с това го направили по- нещастно. Тъй че смисълът на живота не се състои в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило. Сега вие не знаете де ви е поставил Господ и какво ще излезе от вас.
към текста >>

82. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Често усещате една неприятност, едно недоволство.
В тях е писано каква боя има, какви яйца се боядисват, как се размива боята, в колко вода и т.н. Там пише: „Тази боя ще се размие в толкова вода, след това яйцата тъй и тъй ще се поставят и тогава ще имате резултат.“ Всичко ще се свърши по упътванията в това пакетче, но трябва да се мине през целия този процес. Но има други познания, още по-дълбоки от боите. При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се домъкват до вас. Често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това. Теософията нарича тези души „елементарни души“. Всички трябва да се изтърсите от тях, гребло да имате. Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят. Запитват: - Тези души ли ни правят спънки?
към текста >>

Ще почувствувате вибрациите на техните мисли, желания, ще усетите у тях недоволство, неблагодарност.
На вас са нужни нови опитности, да се измени у вас настроението. Имате много начини затова. Като излизате сутрин рано, ето един начин за обновление. Докато минете тази школа, още много ще се учите. Ако станете много чувствителни, ще забележите каква тежка аура има у хората. Ще почувствувате вибрациите на техните мисли, желания, ще усетите у тях недоволство, неблагодарност. А всичко това трябва да се утаява и да кажете: „Заради Господа трябва да утая всичко долу.“ Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание 10-15 минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се задълбочи в себе си и да размишлява, тъй просто, без да чака нещо да му кажат, както в природата всеки си отправя погледа накъдето и да е или пък както е на обед, седнат и всеки си гледа какво ще яде. И в размишленията бъдете така: всяка да се вдъл- бочи, да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите, кой как стои, как се моли, това не е медитация.
към текста >>

83. 24. СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА

Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелствува и вас.
Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си: „Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! “ Нищо повече. Ученикът казва на учителя си: „Ако ме обичаш, дай ми знания.“ Това е едно малко по- високо състояние на любовта. Значи, дотогава, докато ние подразбираме в любовта материални работи, Божествената любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелствува и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: „Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?
към текста >>

Недоволство има и в учението.
Детето казва на майка си: „Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! “ Нищо повече. Ученикът казва на учителя си: „Ако ме обичаш, дай ми знания.“ Това е едно малко по- високо състояние на любовта. Значи, дотогава, докато ние подразбираме в любовта материални работи, Божествената любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелствува и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: „Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? “ Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства и между майката и него настава един разрив.
към текста >>

Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва.
Ученикът казва на учителя си: „Ако ме обичаш, дай ми знания.“ Това е едно малко по- високо състояние на любовта. Значи, дотогава, докато ние подразбираме в любовта материални работи, Божествената любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелствува и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: „Не мога без това дете, защо ми го взе Бог? “ Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя?
към текста >>

84. 31. ДОБРОТО СЕМЕ

При първия начин се ражда едно недоволство.
Всеки един се моли на Бога за децата си, за мъжа си, за шапка, за дрехи. Някой път ще се моли да стане добър, но да работи за Бога, много малко съм срещал. Първо трябва да придобиете, всички ваши нужди трябва да се запълнят. Човек ако служи на Бога с разбиране, то всички негови нужди ще се задоволят. А ако иска да се задоволят неговите нужди и после от изобилието да дава, и това може. При първия начин се ражда едно недоволство. Колкото и човек да се стреми да бъде чист и свят, ще види, че му липсва нещо. Той е постоянно недоволен. Той чака да стане чист и свят и тогава да направи и по някой път така си заминава от [този] за онзи свят. Той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега.“ И така си заминава. А пък тя може да стане.
към текста >>

85. 33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Човек, който се спира при недоволството от живота, при мъчението в живота или при скръбта, той не разбира живота.
33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА Добрата молитва „Бог е Любов'' Ще прочета първа глава от Притчи, от 20-и стих. Може да я прочетете цяла. От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на мъдростта. Човек, който се спира при недоволството от живота, при мъчението в живота или при скръбта, той не разбира живота. Те са неопределени величини. Какво нещо е мъчението, вие не знаете. Недоволни сте от нещо. Може да имаш къща, недоволни сте от нея, не харесваш прозорците. В какво седи хубостта на прозорците?
към текста >>

Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство.
Всички учители са страдали. Страданието е последното, с което се завършва еволюцията. Йоан, който се е пренесъл в Невидимия свят, е попитал: „Кои са тези в белите дрехи? “ Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.“ Аз не искам да ви представя живота такъв, какъвто не е, да ви кажа, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа: Най-първо ще бъдете недоволни в първата фаза, във втората фаза ще се мъчите, а в третата фаза ще скърбите, в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство. Ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство. Ако превърнеш скръбта ще имаш трето богатство, а пък като превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш, ще ги превърнеш тези неща. Епиктет живял при един римски патриций, който имал 2000 роби. Този патриций бил много своеобразен.
към текста >>

Щом сте недоволни, [подложете] недоволството на научно изследване.
А пък онзи, който се бои, с години и години може да има треска. Събуди в себе си Божественото, мисли за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии. Да събуди човек Божественото в себе си и като го събуди, то е всесилно в него. Ако не го събуди, ще ходи на чешмата, а като го събуди, ще има извор. Та, основното нещо разберете. Щом сте недоволни, [подложете] недоволството на научно изследване. Щом имаш мъчнотия, подложи мъчнотията на научно изследване. Щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване. Щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и вижте какво Бог е вложил. Причините кои са? Та, когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови.
към текста >>

Като чуем гласа Му, недоволството изчезва.
Аз взимам това в мистичен смисъл. Докато се родят две мисли в човека, едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки живот: Любов към Бога, която трябва да осмисли живота и този Бог трябва да бъде навсякъде с вас. Като Го повикаш, да послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, като Го повикаме, да ни отговори. Това е любовта. Като чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на радост. Направете пълна връзка с любовта и почнете да учите. Изучавайте стиховете, изучавайте притчите. Вие мислите за остаряване. На онзи свят като идете, ще се приготовлявате да работите.
към текста >>

Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на радост.
Докато се родят две мисли в човека, едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки живот: Любов към Бога, която трябва да осмисли живота и този Бог трябва да бъде навсякъде с вас. Като Го повикаш, да послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, като Го повикаме, да ни отговори. Това е любовта. Като чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на радост. Направете пълна връзка с любовта и почнете да учите. Изучавайте стиховете, изучавайте притчите. Вие мислите за остаряване. На онзи свят като идете, ще се приготовлявате да работите. Като отидете на онзи свят, ще се върнете тук, на Земята 20 години да проповядвате, от дом на дом, невидими.
към текста >>

86. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

Трети разговор с Учителя:

Вие седите някой път и имате недоволство.
Стражарят, който носи № 1, е мъж, който носи № 2, е жена, № 3 е дете, N° 4 е стар дядо. Той е баща вече на едно поколение. № 5 е стара баба, 6 е правнук, 7 е прадядо. Всички физически стражари са дегизирани. Та казвам: Вие не сте имали ясна представа какво представяте. Вие седите някой път и имате недоволство. Но не сте си задали въпроса вън от тялото какво представяте. Човек вън от съзнанието си не може да излезе. Човек е това, което не се мени. Когато дойдеш до онова положение в живота, когато нищо да не те смущава, това си ти. Докато скръбта те засяга, ти не си човек.
към текста >>

87. 6. КАКВО Е ЛЮБОВТА. МЯСТОТО НИ ПРИ ЛЮБОВТА. ЗА ВСЯКА ПО НЕЩО

Всички трябва да имате една философия да изпъдите недоволството от сърцето си.
То не е твое, защото, ако е твое, ти трябва да бъдеш господар на него, а ти не си господар - тогава не е твое. Има състояния, които не са ваши, натрапени са отвънка, а трябва да се освободите от тях. В туй тяло ти ще създадеш други тела, които да бъдат твои и тогава това тяло ще го дадеш на света. Ние физическия свят го владеем само отвънка; не сме го проникнали отвътре. Ако аз мога да разредя тази паница и тя да изчезне и после пак да я сгъстя, тогава аз ще прониквам материята. Всички трябва да имате една философия да изпъдите недоволството от сърцето си. Съвършено да го изпъдите, и от ума, и от волята си! Представете си Бог, Който е съвършен, Който е създал всичко! Той всякога се весели в делата Си. Защо ти не слушаш Бог, Който ти е дал всички възможности? Защо ти постоянно се цирлиш, няма да искаш да работиш и ще се представляваш, че нямаш нищо и все ще искаш да ти дадат нещо, когато ти го имаш!
към текста >>

88. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

Щом дойде човек до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер, той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека.
Той е способен, но минава като другите, т.е. като обикновен, но всички го обичат. Пък друг, като знае нещо (*повече), надигне се, но всички тогава се опълчват против него. Това е (*то) човешкото естество. Това са закони, който действуват в малкото. Щом дойде човек до закона на недоволството, от гледището на Шопенхауер, той трябва да знае, че туй недоволство съществува в света, в живота, в човека. И този закон е необходим, потребен е. Да станеш малко недоволен, то е едно качество на живота. Който живее, непременно изпитва това състояние. Неизбежно е това. Няма човек, който е дошъл на Земята, да не е изпитал скърбите и тъгите.
към текста >>

89. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Във втория случай тяжест, голямо недоволство от себе си, дохождах до положение да се чувствувам опорочена.
София Този месец, от 22 окт. до 22 ноември работих върху „Мъдростта". Представиха ми се случаи да я приложа. Някъде успях на време да постъпя съобразно с нея, а някъде пропущах- действувах според както почувствувам известна работа. В първия случай ми биваше добре, изпитвах една лекота, един вътрешен мир. Във втория случай тяжест, голямо недоволство от себе си, дохождах до положение да се чувствувам опорочена. Вторият случай е за мен важен, неиздържането в тази добродетел, защото това ми е задача да работя с нея. „Трижди мери, един път крой! " Често ми дохождаше на ум. Казвах си, преди да постъпя тъй или иначе: „Напи истината ще кажа, от какво ще се боя? " Но мъдростта ми каза: „Когато никой не я иска, когато за този случай я ненавиждат, когато тя им вади очите, когато силно засяга тяхното честолюбие, по-добре ще е да мълчиш." И колко, колко пъти мъдросттати налага мълчание, а не да казваш това, което чувствуваш, макар и истинно да е.
към текста >>

90. ТРЕТА БЕСЕДА, ДЪРЖАНА НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ. ДА БЪДЕМ СВЪРЗАНИ С БОГА !

6 юли 1923 г.

В неразумното всякога има разрушение и гниене, то е място на вечно недоволство, а разумното се отличава с растене, живот.
Григорова не се яви.) Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. Ще ви прочета няколко стиха от 15 глава на Марка, от 6 стих до края. Аз ви чета тези стихове, за да ви покажа, че животът може да бъде разумен и неразумен. Разумният и неразумният живот се различават по следующите белези: В неразумното всичко е без план, всичко е необмислено, а в разумното всичко е с план, всичко е обмислено. В неразумното всякога има разрушение и гниене, то е място на вечно недоволство, а разумното се отличава с растене, живот. Тогава ще ви приложа тия три думи на български: чистосърдечие, искреност и откровеност. Чистосърдечието изключва всякакво гниене, значи в душата ви да няма никаква материя, която гние. Туй значи човек, който е чистосърдечен, че той живее в себе си. Туй разбирам чистосърдечие - без гниене, без развала. Думата „искреност“ аз я замествам с правилния процес на растене без изсъхване.
към текста >>

91. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

Сутринта като станеш, бъде със спокойно лице, да нямаш недоволство.
Правило: Никога не правете какъв да е опит, не предприемайте нещо, докато нямате връзка с Бога, понеже при опита си всякога ще фалирате в такъв случай. Опит ще правите само когато направите една вътрешна връзка с Първичната Причина. Ние трябва да бъдем носители на чистата Божествена любов в нейната чистота. Тая любов е непроменчива. Там дето има любов, има и светлина, а дето има светлина, там има и свобода. Сутринта като станеш, бъде със спокойно лице, да нямаш недоволство. Благоприличният човек има нещо детинско в себе си. Той е всякога чист. Всяко нещо да изтича спонтанно от него, а не изкуствено, като някое украшение. За небето ние сме мъртви, за небето ние сме погребани. Щом се намериш в затруднение, ще кажеш: „Много работи трябва да зная." В природата, когато разбираш един закон, той става динамична сила.
към текста >>

92. 14. КАК ЖИВАТА ПРИРОДА И РАЗУМНИЯТ НЕВИДИМ СВЯТ ГОВОРЯТ НА ЧОВЕКА И ГО ПОУЧАВАТ

Бях нещо недоволна от себе си и реших чрез по-дълъг пост да се справя с недоволството си.
За кое отечество, нали съм в България, нали България е мое отечество? Обаче носталгията не ме напуща, разкъсва ме и аз чувствувам нужда да късам връзки, да се освобождавам от нещо, да литна някъде, да отида - почувствувах вече истинското си отечество. И след като си отговорих, че едно е отечеството на душата, носталгията постепенно ме напусна и аз се върнах в първото си положение. Задача! 7. Духовният прожектор. Това се случи още втората или третата година след влизането ми Братството. Бях нещо недоволна от себе си и реших чрез по-дълъг пост да се справя с недоволството си. Предприех шестдневен абсолютен пост през есента. През време на поста ми беше леко, приятно, хубаво, като че заедно с поста изгоря недоволството и причината за него. Дойде денят да отпостя. Пих картофена чорбичка, хапнах една хапка хляб и организмът ми напълно се задоволи. Така успокоена тръгнах в гимназията, дето бях учителка.
към текста >>

През време на поста ми беше леко, приятно, хубаво, като че заедно с поста изгоря недоволството и причината за него.
И след като си отговорих, че едно е отечеството на душата, носталгията постепенно ме напусна и аз се върнах в първото си положение. Задача! 7. Духовният прожектор. Това се случи още втората или третата година след влизането ми Братството. Бях нещо недоволна от себе си и реших чрез по-дълъг пост да се справя с недоволството си. Предприех шестдневен абсолютен пост през есента. През време на поста ми беше леко, приятно, хубаво, като че заедно с поста изгоря недоволството и причината за него. Дойде денят да отпостя. Пих картофена чорбичка, хапнах една хапка хляб и организмът ми напълно се задоволи. Така успокоена тръгнах в гимназията, дето бях учителка. Погледнах към колегите ми, всички ми се виждат светли, отворени, сърдечни, а за себе си да не казвам - вътрешно хвърча. Доволна и предоволна много естествено, справих се с едно недоволство.
към текста >>

Доволна и предоволна много естествено, справих се с едно недоволство.
През време на поста ми беше леко, приятно, хубаво, като че заедно с поста изгоря недоволството и причината за него. Дойде денят да отпостя. Пих картофена чорбичка, хапнах една хапка хляб и организмът ми напълно се задоволи. Така успокоена тръгнах в гимназията, дето бях учителка. Погледнах към колегите ми, всички ми се виждат светли, отворени, сърдечни, а за себе си да не казвам - вътрешно хвърча. Доволна и предоволна много естествено, справих се с едно недоволство. Разговарям се с колегите си весело, сърдечно. Свърших си часовете, тръгвам за в къщи. Вървя по „Цар Освободител" - там ми беше пътят за у дома. Дохождам до военния клуб и продължавам по булеварда и поглеждам към хората натук-натам. Движение голямо, едва си побивам път.
към текста >>

По едно време и аз не зная как, нещо ми напомни за недоволството и за причината му.
Разговарям се с колегите си весело, сърдечно. Свърших си часовете, тръгвам за в къщи. Вървя по „Цар Освободител" - там ми беше пътят за у дома. Дохождам до военния клуб и продължавам по булеварда и поглеждам към хората натук-натам. Движение голямо, едва си побивам път. По едно време и аз не зная как, нещо ми напомни за недоволството и за причината му. Какво изпитвам? - Ужас! Нито недоволството, нито причината са изгорели. Те са живи, каквито бяха по-рано. Запитах се: Нали постих?
към текста >>

Нито недоволството, нито причината са изгорели.
Дохождам до военния клуб и продължавам по булеварда и поглеждам към хората натук-натам. Движение голямо, едва си побивам път. По едно време и аз не зная как, нещо ми напомни за недоволството и за причината му. Какво изпитвам? - Ужас! Нито недоволството, нито причината са изгорели. Те са живи, каквито бяха по-рано. Запитах се: Нали постих? В това време един силен прожектор с необикновена светлина започна да ме осветява: отгоре, отдясно, отляво, отпред, обикаля ме и то безпощадно. Огледах се наоколо към хората, към съседните улици, дали този прожектор осветява всички. Уви! Той осветяваше само мене, да ми покаже, че онова, за което предприех поста, е живо и нито умира, нито изгаря.
към текста >>

93. 2. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО УЧИТЕЛЯ

със своите ограничени понятия - за висшия ум, с широки и светли мисли, към големия простор и светлина.Човешката, лична воля - за Божията воля.Пасивната деятелност, граничеща с леността - за вечното прилежание, с великия капелмайстор - Бог.Недоволството - за красивото доволство, което носи мир за душата.Непослушанието - за послушанието към Бога и към Неговия пратеник.Одумването - за правилния копнеж на душата, да благодаря, че имам възможност да се уча от правилните и неправилните постъпки на своя брат, вън и вътре от Школата.Човекоугодничеството за Богоугодничество.Шегобийството - за искреността.Прибързаността във всички мисли, чувства и действия - за разумност и обмисленост.
- Под звучната хармония на тоз език расли сме и всякога ще растем - слава и хвала Богу да отдадем! За всичко благодаря! Целувам Ви ръката: Вашата ученичка Паша. София, неделя 26. VIII. 1928 г., Изгрев Принос на Господа В знак на благодарност За новата светлина и новия живот, Който всеки ден внася в душите ни чрез нашия Учител Жертрувам за Господа и за своя Учител: Човешкото сърце, с неговите желания и копнежи - за разумното ново сърце, с нови желания и копнежи.Низшия обективен ум. със своите ограничени понятия - за висшия ум, с широки и светли мисли, към големия простор и светлина.Човешката, лична воля - за Божията воля.Пасивната деятелност, граничеща с леността - за вечното прилежание, с великия капелмайстор - Бог.Недоволството - за красивото доволство, което носи мир за душата.Непослушанието - за послушанието към Бога и към Неговия пратеник.Одумването - за правилния копнеж на душата, да благодаря, че имам възможност да се уча от правилните и неправилните постъпки на своя брат, вън и вътре от Школата.Човекоугодничеството за Богоугодничество.Шегобийството - за искреността.Прибързаността във всички мисли, чувства и действия - за разумност и обмисленост. Господи, Учителю, бъдете с мен в моите дела и аз във Вас в изпълнение волята Ви! Паша
към текста >>

94. 4. НА МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ

Бъде доволен в недоволството си, радостен в скръбта си и весел в непостижението си.
Мисли само за това, което носи живот в себе си. Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието. Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението. Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината. Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен, без да има защо. Бъде доволен в недоволството си, радостен в скръбта си и весел в непостижението си. Постижението за едного е непостижение за другиго, а непостижението за другиго е постижение за теб. Ако видиш грешника, че греши, дошло е време за теб да станеш праведник. И ако видиш светия човек и не разбереш неговата светост, има условия да паднеш. Не очаквай много от огън, дето всичко изгаря. Не очаквай много от богатство, дето всичко се изгубва.
към текста >>

95. 5. СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ

Магдалина Стефанова Григорова

Хлябът, който сега се яде, е опетнен от недоволството на орача, на мелничаря и на хлебаря.
Страданието в света е временно. Ще дойде ден, когато страданието и сълзите ще изчезнат. На тяхно място ще остане нещо положително. Но докато дойде този ден, хората трябва да се подготвят за новата епоха и за разбиранията на новото човечество. Според новото учение всеки човек сам ще сее житото и ще си приготовлява хляба. Хлябът, който сега се яде, е опетнен от недоволството на орача, на мелничаря и на хлебаря. За бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии. Който меси и пече хляба, ще казва: „Господи, нека онзи, който яде този хляб, да придобие здраве и сила." Въпросът за обществения живот и за благото на народите не зависи от нас, а от законите на природата. Човекът не може да се меси в тяхното приложение. Може ли да измени движението на Земята или пък да кажем на Слънцето колко светлина и топлина да изпраща. Съвременните народи ще пожънат това, което са посели в миналото.
към текста >>

96. 15. КОИТО СЕ ОБИЧАТ, ТЕ СЕ СЪРДЯТ

Но нали животът й на село бил непосилно труден, и тя като едно чисто дете си дава свобода на недоволството от положението, в което се намира.
15. КОИТО СЕ ОБИЧАТ, ТЕ СЕ СЪРДЯТ В младите си години като учителка през една ваканция, сестра Наталия идва при Учителя. Но нали животът й на село бил непосилно труден, и тя като едно чисто дете си дава свобода на недоволството от положението, в което се намира. През цялото време на пътуването си до София все се карала на ум с Учителя. Пристигайки на Изгрева, Той я посреща бащински топло и нежно, от което тя се засрамила, но нали била откровена, Му казала: „Учителю, аз през целия път Ви се карах, а Вие така хубаво ме посрещате." А Учителят отговорил: „Е-е, те които се обичат, така се сърдят." Друг път Наталия се била поизлегнала на два стола на полянката, като сложила двете си ръце под главата и пеела песента „Аз мога да любя." В това време Учителят минавал край нея, но тя не го забелязала. Обаче той с мисълта си й дръпнал главата и тя Го видяла, като забелязала тънката Му усмивка на устата, без Той да се обърне към нея. На другата сутрин в салона на беседа след молитва наредил да изпеят същата песен, „Аз мога да любя".
към текста >>

97. 3) Трето тефтерче

Цветана Щилянова

Всеки човек е предназначен за известна служба в света и щом вие намерите своето място - идва процъфтяване, пробуждане на твоето съзнание и виждаш, че никой не е виновен, твоето недоволство към хората ще престане.
Най-първо човек трябва да има едно добро сърце, един светъл ум. Силният всякога може да вземе един товар и да го премести от едно място на друго. Дете, което плаче и иска от майка си храна, то няма да стане велик човек. Като ученици всеки от вас да намери първичния план на вашия живот и да го реализира - тогава ще настане във вас едно вътрешно спокойствие. Както се дава на вас светлина, и вие трябва да дадете. Всеки човек е предназначен за известна служба в света и щом вие намерите своето място - идва процъфтяване, пробуждане на твоето съзнание и виждаш, че никой не е виновен, твоето недоволство към хората ще престане. Постоянните величини - Любовта е постоянна величина. Ти трябва постоянно да любиш. Прекъснеш ли любовта, в тебе се заражда един процес на страдание, (фиг. 7). Това е един човек, който никога няма да ви излъже. Дълго човек ще страда, докато известна част от вашето лице се продължи.
към текста >>

Недоволство, завист, недоверие - това са спънки в живота.
И ако всички ние придобием тази връзка, ще станем една велика сила, която ще внесе радост и веселие. Сега ще се стремите към тази връзка, годината, която иде, 1929, е много благоприятна за тази епоха. * * * Сряда, 28 ноември (1928 г.) Насока на живота Новите схващания - това е великото, Божественото, което иде сега в света. Те дават насока на живота. Всяко движение - това е служене - насока на живота. Недоволство, завист, недоверие - това са спънки в живота. Това са признаци на малко извървян път. Лъчите на слънцето са признак на дългия път, който животът е извървял. Пътя, в който вървим, е един от най-хубавите пътища за нас. Той води към съвършенството, но не пътя на съвършените. Човек в сегашното си развитие е дошъл до състоянието да определи своята посока.
към текста >>

Трябва да има едно малко недоволство у човека.
Ще бъдеш ту мъж, ту жена, за да развиеш съответните качества. Доволен - мъж, мисли, разбира нещата. Недоволният - жена, липсва му нещо, иска да се жени. Всяка идея, която те отдалечава от Бога, всяко чувство, действие, което те спъва да бъдеш човек - разведи се с нея. Туй, което повдига, всяка идея, която те повдига, която ще те извади от калта - тя е велика. Трябва да има едно малко недоволство у човека. Смелият човек е, който мисли правилно. За да разбирате своите състояния, трябва да разбирате състоянията на една бременна жена, състоянията на един баща, който прехранва своето семейство и състоянието на едно дете. Човек като изгуби всички условия на живота, той е една суха чешма, в него няма прогрес. Отношенията между две души какви трябва да бъдат? Ако вземете една чаша вода, като носител на прана - всички неприятни ваши състояния, всички болести, влезли в организма ви ще изчезнат.
към текста >>

98. Б. ОТ ТЕТРАДКИТЕ НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА

Цветана Щилянова