Търсене в текстове за 'Невинност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 58 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога.
Всъщност, какво нещо е религия? Това е връзката с Бога. Ти дотолкоз си във връзка с Бога, доколкото проявяваш някои от неговите добродетели. Щом си във връзка с Него, Неговите сили почват да се вливат в душата ти. Бог е източник на висшата красота, висшата истина, висшето добро и пр. Когато проявиш милосърдие, любов, когато се стремиш да живееш за нещо високо, когато се трогваш от невинността на детето, ти си в контакт с Бога. Когато благоговееш пред една безкористна постъпка, ти си в контакт с Бога, понеже божественото в теб е заговорило, то е активно в тебе. Злото е нещо отрицателно. Тъмнината е отсъствие на светлина, а злото е отдалечаване от божественото. Така че и този, който се мисли за нерелигиозен, всъщност пак проявява религиозност... Но друго е, разбира се, съзнателно да издигнеш душата си към извора на Красотата, Доброто и Истината. Начало на вътрешния живот Една от първите стъпки в това отношение е чувството на благодарност.
към текста >>

2. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Детето всякога държи отворена устата си за непорочно слово и неговата невинност е, която ни привлича, която ни сдружава с него.
И ако знаеше човек, че смъртта го дебне вътре в нейните чертози, той пак не би се спрял за нея. Няма сила по-примамлива от великата, световна неизвестност... * Абар, искам да узная, кое е най-чистото – запита изново чужденецът. – Оня който носи най-пресен споменът в душата си за чистотата на нашата небесна родина. Детето е това, отвърна Абар. И смиели странникът, че детската душа не знае нищо още от калта, що сътворява земния живот. Детето всякога държи отворена устата си за непорочно слово и неговата невинност е, която ни привлича, която ни сдружава с него. При умните отиваме за знанието което имат, при богатите може би, заради тяхното злато, а при детето се доближаваме заради неговата чистота, която ни привлича. Ако човек има сърцето си разкрито всякога както детското сърце, тогава тая взаимна чистота ще разкрие между тия два света, – света на детската душа и света на твоята душа онова сходство, което са имали те някога, в далечното време, преди да се сътвори земната арена. Това се случва тогава, когато успеем да махнем от нас наметалото на нашата личност, която ни дели на безкрайно разстояние един от друг. * Помъчи се, каза Абар, изново да станеш макар за миг като малкото дете. Колко е трудно и колко е велико това.
към текста >>

И първото нещо, което ще откриеш в тоя свещен опит, е липсата на оная чистота, която има детето, същата тая, която сътворява неговата безкрайно примамлива невинност.
Ако човек има сърцето си разкрито всякога както детското сърце, тогава тая взаимна чистота ще разкрие между тия два света, – света на детската душа и света на твоята душа онова сходство, което са имали те някога, в далечното време, преди да се сътвори земната арена. Това се случва тогава, когато успеем да махнем от нас наметалото на нашата личност, която ни дели на безкрайно разстояние един от друг. * Помъчи се, каза Абар, изново да станеш макар за миг като малкото дете. Колко е трудно и колко е велико това. Веднага ще почувстваш че трябва да изтриеш от себе си оная ръжда, която земята е натрупала връх тебе. И първото нещо, което ще откриеш в тоя свещен опит, е липсата на оная чистота, която има детето, същата тая, която сътворява неговата безкрайно примамлива невинност. В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в неговата невинност и чистота ... * Кажи ми най-сетне, мъдри Абар и ответа на деветото питане, за да се напълни душата ми. – Кое е най-великото? Абар се замисли и отвърна: – То не може да се назове, защото всяка измислена дума е по-малко от онова, което е то. Човеците го не знаят даже когато го назовават, продължи той. Това е единствената сила, която не признава мерките и човешките закони, сила, която възраства из най-съкровените глъбини, из светилището на душата, където самият Той пребивава.
към текста >>

В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в неговата невинност и чистота ... * Кажи ми най-сетне, мъдри Абар и ответа на деветото питане, за да се напълни душата ми.
Това се случва тогава, когато успеем да махнем от нас наметалото на нашата личност, която ни дели на безкрайно разстояние един от друг. * Помъчи се, каза Абар, изново да станеш макар за миг като малкото дете. Колко е трудно и колко е велико това. Веднага ще почувстваш че трябва да изтриеш от себе си оная ръжда, която земята е натрупала връх тебе. И първото нещо, което ще откриеш в тоя свещен опит, е липсата на оная чистота, която има детето, същата тая, която сътворява неговата безкрайно примамлива невинност. В тоя опит човек разбира, че не надолу ще трябва да слезе, за да се изравни с детето, а трябва да се изкачи, за го достигне в неговата невинност и чистота ... * Кажи ми най-сетне, мъдри Абар и ответа на деветото питане, за да се напълни душата ми. – Кое е най-великото? Абар се замисли и отвърна: – То не може да се назове, защото всяка измислена дума е по-малко от онова, което е то. Човеците го не знаят даже когато го назовават, продължи той. Това е единствената сила, която не признава мерките и човешките закони, сила, която възраства из най-съкровените глъбини, из светилището на душата, където самият Той пребивава. Това е една свещена дума, която е едно от имената на Твореца.
към текста >>

3. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината.
Та затова не можем така рязко и лесно да разграничим обективната от субективната истина. Това са само условности на човешкия ограничен ум. Те като че ли се преливат и вървят успоредно. Животът в своя бърз трепет изпреварва с хиляди години науката и не ще е чудно ако кажем, че много истини, които днес „живеем" и се смятат за субективни, след време стават обекти на науката. И навярно голям дял от съждения, които сега смятаме за обективни истини, ще се окажат с течение на времето неистини. Нима знанието на съда в „Братя Карамазови", който имаше в ръце всички „обективни данни" за виновността на Димитрий, след време не пропада, а вярата на Алюша, който няма никакви „обективни данни" за невинността на своя брат, освен вярата в доброто на хората и любовта му към тях, респективно неговия брат, преминава в знание, тъй като съдът узнава след време истината. Къде е истината? В ония външни сплитания на обстоятелствата ли, или оная вътрешна психологическа връзка на нещата? Какво странно преплитане на вяра и знание! Няма знание, в което да няма вяра и вяра, в която да няма знание. Те са два полюса на човешкия стремеж да търси и отговори на оня безпокоен въпрос защо?
към текста >>

4. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката.
Тогава лекарите за целия ден го изнесоха в градината между ароматичните иглолистни дървета, хранеха го с късчета месо, даваха му да пие силен бульон, мляко и старо вино. Храната усили негова светост приблизително за една седмица, но скоро дойде нова слабост и за да я победи, трябваше негова светост да има прясна кръв от телета, произхождащи от Асирия. Но кръвта също не помогна задълго и трябваше да молят за съвета на главния жрец на злия бог Сет. С голям страх влезе мрачният свещеник, погледна негова светост и даде ужасния съвет. – Трябва – каза той – да се даде на фараона кръв от невинни деца, всеки ден по една чаша... Свещениците и благородниците, намиращи се в стаята, онемяха след този съвет. После те започнаха да мърморят, че за тая цел най-годни ще бъдат децата на селяците, защото децата на благородниците и свещениците изгубват своята невинност още в люлката. – Безразлично е чии ще бъдат децата – отговори жестокият свещеник, – ако само негова светлост ще има всеки ден прясна кръв. Господарят, лежейки със затворени очи, чу кървавия съвет и мърморенията на придворните и когато един от лекарите несмело попита Херхор, дали могат да се ангажират с търсенето на годни деца, фараонът се съвзе. Той фиксира погледа си върху присъствуващите и каза: – Крокодилът не яде своите деца, чакалът и хиената дават своя живот, за да запазят децата си, а аз да пия кръвта на египетските деца, които са мои деца?... Наистина, никога аз не бих предположил, че някой ще ме съветва с такива зли съвети!... Жрецът на злия Бог падна по лицето си, пояснявайки, че детска кръв никой още не е пил в Египет, но че вътрешните сили могат по такъв начин да върнат здравето.
към текста >>

5. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието.
Като имаме пред себе си физиономията с нейната геометрическа форма, необходими е да се разгледа тя във всичките ù подробности и да се проучи всека черта поотделно, като не се изпущат общите физиономически сведения, получени от индивидуалния тип. Чертите на лицето и отделните части са букви и думи, които образуват изречението на физиономическия език, който дава много ясно определение за индивидуалния тип. От всички части на лицето челото изисква особено специално внимание и дълбоко изучаване. Разгледано изцяло, то открива общата нравственост и индивидуален характер; разгледано в подробности, то показва силата, слабостта, добродетелите, пороците и инстинктите на човека. Челото има грамадно значение при наблюдението. То показва големи или малки умствени способности, спокойствие или неспокойствие на душата, мъдрост или безумие, невинност или разврат; най-после, то носи неизгладимите знаци на жизнените бури, радости, скърби, а също така и знака на щастието и нещастието. Всеки безпорядък и всяко несъгласие във физиономията, които се изразяват в неправилност на чертите, означава сериозни умствени несъвършенства, или големи недостатъци в характера и даже големи пороци. Това, разбира се, се отнася към природните физиономически неправилности, а не към болезнените или случайни ненормалности. Всадите, очите, носът, устата, брадата - имат също голямо значение при четене на човешката физиономия. Формата, местото, дължината, големината им имат специално значение за даден тип. Като образец на физиономическо наблюдение ще дадем два типа - един мъжки и един женски.
към текста >>

6. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност.
Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш? Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него. Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир. При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си! (следва) * * * Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие. * * * Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него. Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло, или никакво добро - зависи от неговите чувства мисли и настроения през това време.
към текста >>

7. ТАЙНАТА НА СТРАДАНИЯТА - АВЕРУНИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец.
Всичко зависи от това, как е прекарал през деня. И за да постигне още по-голямо хармонизиране, той и вечерта преди лягане трябва да се тонира. Хубаво е да помисли върху преживяното през деня, да прости на всички и у него да се появи тогаз желание да поправи сторените грешки. Хубава е при лягане човек да се освободи от всички отрицателни мисли и чувства: тъмни мисли, тревоги, безпокойствия, смущение, съмнения и пр. Чрез издигане на съзнанието си да замени отрицателните си мисли и чувства в една вътрешна хармония и радост, в едно дълбоко чувство на благодарност, доволство, вяра. Всяка вечер да сваля раницата, която през деня е турил на гърба си и да има чистотата и невинността на новороден младенец. Това е полезно от една страна, защото издига човека само по себе си, а от друга страна то е полезно и в друго отношение: създава условия за издигане и работа на човека в по-високо поле по време на спане. Разбира се, има ред други условия, които могат да помогнат на това, освен казаните no-rope. Напр. едно обстоятелство, което може да помогне за хармонизиране на човека с природата е и леката, предпочтително вегетарианската храна. После друго обстоятелство, което внася през целия ден хармонични мисли, бодрост, разположение, светлина, радост, е използуването на ранните сутринни енергии при изгрева и утринните гимнастики. По този начин като се свърже веднъж човек с тези енергии и ги приеме, ще се внесе хармония както в тялото, така и в неговите мисли, чувства, желания и по-лесно ще може той да се справя и трансформира външните и вътрешните противоречия, които среща през деня по пътя си.
към текста >>

8. ЛЕКАРЯТ С МАСКА - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила.
Да чувствуваме радостта на дърветата, когато се оросяват от благословения дъжд. Да живеем с радостта на цветята, с красотата на бурята, на тихия дъжд, на росните капки по листата, на синьото небе. Да чувствуваме мощния поток на живота в разлистващата се гора. Да живеем със слънчевия изгрев, със звездите, с облаците, с вятъра, да се вживеем в живота на тревите, цветята, дърветата, изворите, потоците, скалите. И да виждаме в тях това, което е зад преходните форми: великият ритъм на живота! Тогаз душата ще се прояви с всичката си невинност и чистота, с всичката си вътрешна красота, нови извори ще се отворят в нея и тя ще си припомни свещения език, на който е говорила. Благодарим на Рила за всичко, благодарим й за незабравимите й рилски вечери! Те довършват красотата на нашето престояване тук!
към текста >>

9. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина.
В тия звуци ти долавяш копнежа за един красив свят, радостното очакване на светло утро, мира на една душа, която е намерила нещо скъпо и ценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед - как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите и те ще се почувствуват близки и сродни. И тогава всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност, музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре в чисти, сведени обиталища живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето!
към текста >>

10. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността!
Тия скали могат да ти разправят чудни сбития, на които са били свидетели през милионите години, отлетели във вечността! Могат да ти разправят за древни царства, за древни народи, чийто живот е покрит с праха на забвението! Ти се вслушваш вътре в себе си и като че ли Морените ти говорят: „Който обича вглъбяването, нека посети моите скалисти чертози. Тук, в мистичното мълчание на скалите, търсещият може да чуе един глас, който ще го преобрази. Само ония, които идват при мен със свещена чистота, ще получат моите скъпи дарове! Нека всички, които искат да чуят моя говор, да облекат светлите одежди на невинността! Дотогаз внасям в тях просветление за вечните устои на битието, за една вътрешна красива страна на реалността, за вътрешните сили, скрити зад външните форми. Аз им нашепвам вечните закони, говоря им за същината, която образува основите на всичко! " Обичай Морените! Обичай ги в тяхната чистота и мълчание ! Когато отидем там, говорим тъй тихо, за да не нарушим светостта на тия места!
към текста >>

11. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня. Нека ми бъде, според както си казал" Това са думи на смирение, на чистота, на преданост, на пълна готовност за служение. В тях няма ни сянка от скептицизма на Захария, комуто пак архангел Гавриил възвестява зачеването на Йоан, ни сянка от старческото съмнение на Сара, която, след като е подслушала иззад шатъра думите на високите гости, предричащи Аврааму, че Сара ще му роди син, скептично се усмихва. Вие си спомняте, какъв смут настъпи у нея, когато високият гост, за когото после узнаваме, че бил ангел, я запитва, защо се усмихва така недоверчиво.
към текста >>

12. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ. АНДРЕЙ ТОВЯНСКИ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Има още смях, пълен с детска невинност.
Не е лесно да се смее човек от душа. Има разни видове смях. Има смях пълен със злоба, има демоничен смях, има смях, пропит от чувство за мъст. Има и такъв, пълен с горчивина. Има смях, изпълнен със сарказъм и гавра. Има още смях, пълен с детска невинност. Ала има и такъв, пропит от всечовешка доброта и нега. Има и смях на мъдрец - той е смях, излъчващ от себе си слънчева светлина и радост. По един начин се смее обикновеният човек. В неговия смях са отразени всички отблясъци на злобата и добротата, между които се нижи животът на човека. Съвсем по друг начин се смее този, който е надрасъл човешките слабости; него не го движи ни злоба, ни мъст, ни горчивина, нито егоизмът, нито човешките слабости.
към текста >>

13. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Защо цветята и изобщо растенията са символ на чистота и невинност?
А новото отношение към тях е вътрешно, т.е. ние се свързваме с психичния, съзнателния живот у тях. Това ще внесе ново съдържание в разбирането на природата. с какъв трепет ще се приближаваме към едно цвете, като знаем, че то не е само форма, но че то има вътрешен, душевен живот! И това как хубаво би могло да се използува във възпитанието! Защо цветята и изобщо растенията са символ на чистота и невинност? Според окултната наука растенията нямат проявено астрално тяло, а само физическо и етерно, а животните имат и развито астрално тяло; последното носител на низшите страсти и влечения у тях. Растението, нямайки астрално тяло, е чисто, т.е. не притежава тия страсти и влечения, които срещаме у животното. Ето защо цветята събуждат у човека радост и свещен копнеж към чистота и хармония! Привежда се пример, как едно цвете се привързало към една жена, която редовно го поливала.
към текста >>

14. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога.
Божествения мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си. По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира. Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост.
към текста >>

Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто.
По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира. Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината.
към текста >>

Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов.
Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира. Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето.
към текста >>

Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка.
Ангелите на много места в Словото са наречени ангели на мира. Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето. Тъй като божественият мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях.
към текста >>

Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината.
Невинността носи всяко добро, а мирът – всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост – а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произлизат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така, можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество; той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето. Тъй като божественият мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това ставай с човека, когато той минава през процеса на ново раждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания.
към текста >>

15. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Невинността им е престорена: животът им е лошо играна комедия.
Тя има силни предчувствия, силна интуиция и усет за хармонията. „Доста студена по чувства, тя е сластна във въображението си". (Льодо). Психически, тя се твърде различава от венерианката, на която прилича понякога и с която един новак във физиогномиката може лесно да я смеси. Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат. Невинността им е престорена: животът им е лошо играна комедия. Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина. Затова се подслоняват под чадъри. Кожата им се зачервява от слънцето, наместо да помургавее. Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелечението, като марсовите, слънчеви, меркуриеви и земни типове.
към текста >>

16. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност.
В това усилие да обича всичко, той подържа постоянна връзка с Бога. Начинът, по който сега хората обясняват любовта, показва, че те нямат ясна представа за нея. Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една девица? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява. Ти ще обичаш девицата, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта. В любовта удоволствие няма. Горко на оногова, който се удоволства с нея. Той всякога умира.
към текста >>

17. СТИХОВЕ - Д. А-ВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода.
— Копие! — извика Майката, пронизана от острието на болката. Тя дигна погледа си и потрепери. Първите лъчи на слънцето бяха осветили Голгота. Обърна се и портите сами се отвориха. Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода. Пред големите мраморни стълби те чуха тълпа да вика, да ругае. Посред нея стоеше Той, мълчалив, с приведени очи, цял оплют. По лицето Му още личеха следите от кървавата пот от оня час, в който Той се моли и рече: „Да бъде Волята Божия." През тълпата Мария виждаше кротките очи на Христа, сърцето Му изпълнено с жал и устата, които бяха изрекли: „Лазаре, стани! ". Тя потрепера от безчувствието и жестокостта на тези, които бяха свидетели на това. Тя плачеше, плачеше и Мария от Магдала и не снемаше очи от Този, когото съдеха.
към текста >>

18. ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Гледай на всичко през Нейните очи и ще добиеш невинността и чистотата на детето, и всички твои тревоги и смущения ще се стопят.
Затова бъди радостен, пълен с доверие и надежда. Бъдещето ти се усмихва и те зове към слънчевите върхове. Следвай този зов. Усмихвай се на живота с упованието на дете, което поглежда очите на майка си. Не грохвай преждевременно под бремето на тежкия товар, под тежестта на безброй безпокойства. Гледай на всичко през Нейните очи и ще добиеш невинността и чистотата на детето, и всички твои тревоги и смущения ще се стопят. Те са тъй илюзорни и безпредметни! Има един красив, реален свят, който не подозираш". Когато видиш пъстрокрили пеперудки да летят над цъфнали дървета, когато видиш облаци, носещи се леко по небесната шир, мисли за Нея — Великата Световна Майка — Любовта. Тя стои зад всички форми, зад всички сили. Тя е осеяла небето с безброй звезди и чрез тях възпитава твоя ум и твоето сърце.
към текста >>

19. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света.
А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25).
към текста >>

Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета.
Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30).
към текста >>

Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие.
При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30). Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде.
към текста >>

20. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ.
И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас. За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог човек по образ и подобие свое". Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек. Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ. Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са. Да има човек, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо. Такъв човек е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него. Човек по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената. Никой не може да го ограничи или затвори.
към текста >>

21. ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички раници, които са го тормозили до тогава: излишни тревоги, безпокойства, страхове и пр.; да дойде до една коренна обнова, до едно състояние на чистота, невинност и вяра!
Той трябва да дойде до едно прозрение за божествените основи на битието, до едно състояние на благодарности за всичко, благодарност за слънчевия лъч, за вдишката въздух, за гледката на цветята, синьото небе. облаците, планините — във всичко да вижда присъствието на Великото, Божественото! Душата да е пълна с възторг и музика! И тогава той ще оздравее непременно. Понеже така той ще се свърже с неизчерпаемите извори на живот във всемира, ще ги привлече и те ще преорганизират материята на неговия организъм. Това е едно състояние, в което човек трябва да се освободи от всички раници, които са го тормозили до тогава: излишни тревоги, безпокойства, страхове и пр.; да дойде до една коренна обнова, до едно състояние на чистота, невинност и вяра! Тогава той ще бъде възприемчив към вълната на божествения живот, който слиза отгоре. Тогава трептенията му са така повишени, че никакви бавни трептения с дълги вълни на болестта не могат да съществуват в него. Те биват отстранени така, както отхвръква сабята от ръката на човека, който я приближава до струята на водопада, слизащ от 100 метра височина.
към текста >>

22. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Явно, те не са казани за деца; те не са казани за тия, които са символ на невинност и чистота.
Е. И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ В своята всекидневна молитва, ние често повтаряме този знаменит стих: „И не въведи нас в изкушение". Ние го повтаряме най-често механически, ей тъй, защото от деца са ни научили да казваме Господната молитва. Макар често да са ни наставлявали да не се съблазняваме от това или онова и следователно, да не изпадаме в изкушение, все пак нашата детска чувствителност едва ли би могла да разбере думите на този стих. Явно, те не са казани за деца; те не са казани за тия, които са символ на невинност и чистота. Чистият и невинният не изпадат в изкушение. Тях няма кой да изкуси, те не се съблазняват от нищо. Защото те живеят по благодат божия, те пият от чистото „словесно мляко", както казва апостолът. Затова великият Назарянин е казал, че само чистите по сърце ще видят Бога. как могат тия, които са пред лицето на Бога да бъдат изкушавани и съблазнявани?
към текста >>

23. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 8 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност!
На малкото островче, тук на скалата твърда — опри се на мене! И нека край нас да бушува морето, разтворило жадна уста; И нека се плискат в нозе ни вълните кипящи на хорските страсти; И нека налитат демонските бури със писък и ярост от всички страни! Тук, на скалата, високо, високо нагоре — ний Фар ще издигнем! — Челото му гордо в надоблачна вис ще се впива, Свещеният Огън на чиста любов там вечно ще грее. И в тъмната нощ, Всред бури и мрак, По всички страни на земята ще пръска лъчи си! * Ела, и високо издигай, о сестро, свещеното знаме на свята невинност! Ела и със чиста ръка ти разпръсвай всред мрака светлите искри на Божествената Чистота! Ела! — Борба ний велика ще в о д и м! — Свещеният Бунт на душите за свята свобода! Великият Бунт, във който ще рухнат веригите адски, Във който ще Новото Слънце на Чистата Любов да изгрее!
към текста >>

24. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот.
Да потърсим първом истински реалните духовни ценности и сили, защото само когато придобием тях, ще можем да имаме и всичко останало. Това е хлябът наш насъщний, без който ще останем гладни и физически и духовно. Царството Божие Като изкореним от човешките сърца егоизма и омразата и ги заменим с любов; като махнем всички болести, всички душевни и телесни разстройства и недъзи и ги заменим с хармонично развитие, със здраве и сила — тогава ще имаме отчасти представа за Царството Божие на земята. Царството Божие е онова състояние на изправност, на лекота, на светлина и радост, когато човек с цялото си същество може да каже: щастлив съм. Царството Божие е оная пълна хармония, онова съгласие между божествената воля, между природните закони и човешките желания, мисли, стремежи и дела, когато думата грях или престъпление няма да съществува. Царството Божие е преминаване на човека от живота на греха и престъпността, от неестествения живот към невинността и чистотата, към природо съобразния, към определения от Твореца живот. „По-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия да влезе в Царството Божие“. В лицето на богатия Христос е видял алчния, недоволния, кой то иска да има все по-вече и повече. Според Него такъв човек никога неможе да бъде доволен и спокоен, защото винаги е измъчван от алчността: всичко да има, целия свет, цялата земя да владее! Към категорията на богатия Христос причислява и всички бедни, които са жертва на алчността, които са устремени към богатства, които не са доволни от това, що им е необходимо и достатъчно в живота. Богатите, или всички, които са станали роби на алчността, това са хора, които съзнателно се стремят към все по-грешен и престъпен живот.
към текста >>

25. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

След това бил заведен е Англия, гдето бил разпитан и невинността му доказана.
Тогава там се родила една дъщеря и веднъж, когато тя била около двегодишна, той излязъл една сутрин от дома си като отишъл да почиства едно място, на известно разстояние от жилището му. Тогава дошъл при него един полицай, който му казал, че го арестува заради един обир на банка, извършен през нощта, когато г. Роберт напуснал Англия. Полицаят го проследил до тук, мислейки го за автор на престъплението. Г. Роберт го молил много да отидат до жена му и детето му да им се обади, но, мислейки че това е хитрост, с която той иска да го заведе в ръцете на своите другари, полицаят отказал и го завел на брега, гдето имало полицейски пост. След това бил заведен е Англия, гдето бил разпитан и невинността му доказана. Едва тогава властите обърнали внимание на неговите непрестанни молби относно жена му и детето му, за които той знаел, че умират от глад в тази отдалечена — пуста страна. Изпратена била експедиция до колибата, обаче тя намерила там само скелетите на жената и детето. През това време бащата на г. Роберт починал, и макар че той го бил лишил от наследство, братята му дали неговия дял и след това той заминал за Америка като разбит и отчаян човек. По желанието на г. X.
към текста >>

26. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 181 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа.
Но макар че се подчинявах сляпо и посвещавах всичките си сили в служба, на лошите изисквания на опозорения храм, в моето сърце аз твърдо пазех спомена за величествената царица, и нейните думи бяха написани в моята душа с огнени букви, които не умираха. Когато станах възрастен, моята душа беше пълна с отвращение, но тези думи, които светеха като звезда в душата ми, пръскаха чудна светлина в моя беден живот. Когато моя дух израсна, аз разбрах какво бях станал и една тежка, смъртна скръб, скръбта на отчаянието, направи да изчезне пред мен всичката красота на света. От весело дете, от щастливо създание на светлината, каквото бях некога, аз се превърнах в един младеж, чиито очи бяха разширени и натежали от сълзи и чието болно сърце пазеше скрити в него множество тайни, разбрани само наполовина, срам грях и скръб. Понякога, разхождайки се из градината, аз спирах погледа си върху басейна на лотоса и се молех да видя видението. Но тя не идваше вече Аз бях изгубил невинността на детството и не бях още завладял силата на мъжа. (следва) Трима пътника (басня) Глух и сляп се сдругарили и решили с всички сили в тежкия си жизнен път със злато да се снабдят, като просят по света. Чуждите сърца злодейски, зли, еврейски, фарисейски, тук ги хокали със яд, там им дали книжен плат, там изтъркан, чер петак. Но един ден, след година, някой минал и заминал покрай тях, като на сън — и им хвърлил цял алтън, който паднал с меден звън. Те заспорили широко, надълбоко и жестоко, като що е тоз алтън. Слепчо казва има звън!
към текста >>

27. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец?
Из неделната беседа „ Не съдете по лице" - 12. I. 1936 г. Минзухарче и кокиче (На малките) Минзухарче O, здравей, сестричке нежна, дай ръчица белоснежна; ние първи на снега възвестихме пролетта. Кокиче Да, красиво минзухарче, Как ме радва, мило братче, твойто царско облекло изтъкано от злато! Минзухарче Ами тебе кой облече? Кой невинност те нарече, някой княз ли хубавец там от снежния дворец? Кокиче С тая кротка добродетели мене кръсти Слънчо светъл. Той ми рокличка съши от снежинки и лъчи. Минзухарче И венчето от звездици той ли сложи на косици и въведе в белий храм, Искам и това да знам. Кокиче Всичко той, но Бог го прати с тия дарове богати, да събуди всеки цвят, да зарадва целий свят. Дете и кокиче Дете Гдг, кокиче мило, беше леден мраз кога свистеше?
към текста >>

28. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Говорят си цветята Вълшебен свой език И будят във душата Копнеж красив, велик: Невинност, дружба, верност, Любов и чистота!
Бих желал през тази година да се освободите петдесет на сто от всички мъчнотии — от болести, сиромашия и ви пожелавам петдесет на сто да забогатеете с добродетели и знание, пожелавам ви да имате петдесет на сто повишение във всички области на вашия живот. Из беседата „ Отец ме люби“ - 22. III. 1936 г. КОПНЕЖИ Да сея и поливам Най-хубави цветя — Градинка да си имам Бе моята мечта. Безгрижно да живея, Да дишам аромат — И волно ла си пея Кат птичка в’ тоя свят. Говорят си цветята Вълшебен свой език И будят във душата Копнеж красив, велик: Невинност, дружба, верност, Любов и чистота! — И жизнерадост, нежност И сила в’слабостта! А розата неспирно За щастие шепти И прави все по-силно Сърцето да тупти! * * * Сънувах принц всемощен Как с’дигнато чело Върви под зрака нощен На звездното небо. Видел едно сияние Далеч на север той По него във мечтание Живота губи свой. Остава юг — цветята, Де всичко растне, зрей, — Отива към земята Де вечно сняг владей.
към текста >>

29. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи.
Бъдете силни, защото вашето дело е велико. Ти, мое дете със снежнобяла душа, ти нямаш сила да се бориш сам с растящата тъмнина, но, сега, дай от твоята вяра и от твоята чистота на този, чиито криле са опетнени от нечистотиите на земята, но който, в този черен контакт, почерпи сили за бъдещата борба. Бори се, ти, до край, за твоята царица, за твоята майка. Говори на моя народ и му кажи великите истини; кажи им че душата живее и има благословението, поне докато не се е потопила в злото; кажи им. че има свобода и мир за всички тези, които се освобождават сами от желанието; кажи им да обърнат тогава погледите си към мен и до намерят покой а моята любов; кажи им. че лотосовият цвят е във всяка душа и че той ще се разтвори широко в светлината ако само не се отравят неговите корени; кажи им да живеят в невинността и да търсят истината и аз ще дойда и ще търся заедно с тях, и ще им покажа пътя, който води към това място на мир, гдето всичко е красота и гдето всички са щастливи. Кажи им, че аз обичам моите деца и желая да обитавам в техните къщи и да им донеса това вътрешно задоволство, което струва повече от всяка материална придобивка. Кажи им тези неща с глас силен като зов на тръба който не може да бъде криворазбран. Избави тия, които чуят и направи моя храм отново жилище на Духа на Истината. Храмът трябва да се разруши, но той не ще се разруши в безчестие. Египет трябва да загине, но той не ще загине в невежеството.
към текста >>

30. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност.
която е намерило нещо скъпоценно. Обедът е общ. Общи упражнения, обща песен, общ обед — как всичко туй съдейства за единението на душите, за рухването на всички прегради по между им. Ще се стопи всичко, що разделя душите, и те ще се почувстват близки и сродни. И тогаз всички ще се опознаят, защото никой не подозира, какви красоти, какъв храм, какви кристални извори образуват същината на всяка душа. Всяка душа в своята същина е изтъкана от чистота, невинност. музика и светлина. Днес тъй малко познават човека! Те влизат в свръзка с неговата личност, а това е само външната дреха. А дълбоко вътре, в чисти, свещени обиталища, живее едно същество с красота на ангел. То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява.
към текста >>

31. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 265 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Шепоти и краски Чрез очите на детето, чрез разцъфналия цвят и лазура на небето ти, о, дивен миров ред * Ми нашепваш със езика на невинност, чистота и зовеш ме да проникна във вечний смисъл на света * В тихий шепот на зефира, с цветен мирис напоен, отдих моя дух намира сред шума на морен ден, * Затрептят ли небесата в ясна нощ с брилянтна шир, с колко ласки в тишината ме дарява звездний мир!
* Не ни забравяй, не оставяй Светилника у нас да гасне, Със който търсим в тъмнината Изгубения път към Тебе. S. Обетованата земя Тя някога беше, красива и чудна, градина от слънце залята, със песни на птички о, сякаш небето споходило беше земята. * Тя някога беше, и помни душата живота си светъл всред нея. И днес тя я дири, и днес я сънува, тъгува и плаче по нея. * Тя някога беше, и пак тя ще бъде, усеща се веч аромата на бялото цвете, което отново ще цъфне за мир на земята. Р. Шепоти и краски Чрез очите на детето, чрез разцъфналия цвят и лазура на небето ти, о, дивен миров ред * Ми нашепваш със езика на невинност, чистота и зовеш ме да проникна във вечний смисъл на света * В тихий шепот на зефира, с цветен мирис напоен, отдих моя дух намира сред шума на морен ден, * Затрептят ли небесата в ясна нощ с брилянтна шир, с колко ласки в тишината ме дарява звездний мир! * С трепета на звън ефирен, който чувам във нощта, шепнат: Разумът Всемирен и Всемирната Душа В. С. Недев В. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 231) Третата динамична група наречена подвижни или общи знаци, се състои от Близнаци , Дева , Стрелец и Риби . Те са края на един сезон и преход към друг.
към текста >>

32. -

В децата виждате някой път онази невинност и чистота.
И хиляди години хората се заблуждавал да миел ял, че Господ е подобен на нас. Казвал: Понеже Господ ни е направил по образ и подобие свое. Добре, ако идете на север, един ескимос, който е облечен в меча кожа, дори лицето му не виждате, този човек направен ли е по образ и подобие? Хората имат доста мечи кожи. Рядко ще срещнеш някой човек, който да има човешки образ. В децата виждате някой път онази невинност и чистота. Във възрастните хора виждам лъжите в тях, едно прикритие, представял се такива, каквито не са. То не е образ на Бога. Образ и подобие на Бога, това е най-мощното нещо. Човек, като почувства това, той се усеща свободен в света. Да си в Бога.
към текста >>

33. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда.
Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма. Много пъти е казано, че магьосничеството е известно лошо влияние, упражнено върху некои лица, които в последствие страдат, или пък ставата причина други да страдат. Кармата е един тежък камък, хвърлен върху тихите житейски води и тя неизбежно ще произведе вълни, които се разпространяват до безкрайност. И всяка една причина влече след себе си последствие в хармония със справедливите закони на Възмездието.
към текста >>

И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност.
. . . И посред тихия покой на съвършенството, чу той, как от някъде си, там от много далече, долитаха из тайнствените бездни на вселената — от Източниците на Великата Светлина — мелодиите на божествената хармония, изявена в симфонията на сладък химн, с който се възпяваше в мира на правдата тържеството на любовта! И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост.
към текста >>

И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост.
И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел. А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на Христовата Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта. А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове. И растеше човекът в градината на Бога, на знания, мъдрост и съвършенство. И беше човекът там кротък и мил като Христа, чист и невинен, като дете, смел и разумен, като мъдреца. И стана той кат Него!
към текста >>

Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично.
Сравнете вървежа й с линиите на челото и бръчките около устата, и едно чудно сходство ще откриете между тях. Жени с въртящи се очи, нежно подвижни, бръчкава, отпусната, почти увиснала кожа, дъгообразен нос, червени бузи, рядко неподвижна уста, рязка подбрадка, едно добре закръглено с нежна кожа чело (фиг. 35), са не само способни за убедителна реч, плодовито въображение, амбициозни и отлични за широката си памет, но още и по природа са крайно склонни към смелост и лесно забравят себе си, въпреки всичкия им добър разсъдък. Предпазливост Бъдете на поста си против всекиго, който говори благо и меко, и пише строго; против всекиго, който говори малко и пише много; против оня, който говори малко и се смее много, и чиито смях не е свободен от подозрителност и презрение. Такива характери се отличават по късите си чела, чипи носове, твърде малки устни или протегнати долни устни, големи очи, които никога не могат да гледат право на вас, и особено широки, груби челюстни кости, с протегната, във вътрешната си често, твърда тлъста брада. Усмивката Този, който спечели у вас с усмивка и изгуби в смях — който, без да се усмихва одобрително, и когато е мълчалив примирява всичко, което е около му — който, когато се усмихва или се смее на това, което е остроумно или хумористично не издава студено презрителна подигравка — който се смее с удоволствие, когато наблюдава радостите на невинността, или чува похвалите на заслужилите — ще има във физиономията си и характера всичко благородно, всичко хармонично. Избягвайте следното: 1. Бъдете, колкото е възможно, предпазливи в присъствието на един тлъст, холеричен човек, който говори продължително високо и никога не е спокоен, гледа наоколо с въртящи се очи; който е свикнал да парадира с учтивост и церемония; и който прави всичко с неприбраност и без ред. Кръглия му къс, чип нос, отворената му уста, притегнатото му гърбесто чело, изпитващите му стъпки са презрение и грубост; полукачества с претенция за превъзходство; злобност с външно проявление на вежливост и добро настроение. 2. Избягвайте всеки, който беседва и решава по един твърд и принуден начин, като говори високо и кресливо, без да слуша какво се казва от другите; очите му тогава стават големи и разтегнати; веждите му тоже стават по-четинести; вените му по-издути, долната устна по-издадена, шията му издута; ръцете му стиснати — и който, като седне, става учтиво хладен: — очите и устните му се връщат в първото си положение, когато го прекъсне неочакваното присъствие на някой виден мъж, който е и ваш приятел. Мислители Няма внимателен и правдив мислители; който не показва това между веждите и спущането на челото към носа.
към текста >>

34. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

ала с такава целувка, щото да изсмуча от дълбочината на сърцето ти неговата невинност ... От дъното на душата ти нейната непорочност!
. . Когато аз те гледам с каква доброта на очите, с каква чистота на сърцето и с каква искреност на душата отплащаш ти — и то така скоро — на обидата с прощаване, обида може би кръвна за мене, която ще буди в моята душа до самия гроб злобата на отмъщението . . . Когато аз гледам всичко това, мен ме обхваща тогава едно страстно желание да те стисна, да те прегърна, да те целуна . . . ала с такава целувка, щото да изсмуча от дълбочината на сърцето ти неговата невинност ... От дъното на душата ти нейната непорочност! . . Да се опия от тях! да се възродя чрез тях! . . Да заживея в тебе; да се пропия от тебе ... да стана и аз кат тебе — дете!. .
към текста >>

35. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше.
Ти не издържа изпита. Върни се в своя дворец и задоволявай се с живот на благороден и добродетелен човек. С зачервени бузи от срам, Джета смутено издума: - Кажи ми, о безгрешни, какъв бе оня изпит, който не издържах ? Моят срам и горчивината ми ще бъдат по-силни, ала аз бих искал да просветя разума си. Отговори благословения Буда:—Помниш ли ти, о благородни Царевич, как в твоя собствен дворец, при двора на баща си, ти бе обвинен в простъпка, неизвършена от тебе? Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше. Ето твойта първа слабост! - О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети.
към текста >>

Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети.
Вместо да чакаш спокойно, до като разумът на твоите близки да се просвети, за да видят истината; вместо смирено да приемеш унижение, като разплата за миналия дълг на твоята карма, ти се защищаваше, ти доказваше своята невинност и даже ти се възмути и негодуваше. Ето твойта първа слабост! - О, Господарю мой! Ако тия обвинения бяха заслужени, не щях да се възмущавам, отговори Джета. - Царевичо! Добродетелният и справедливият човек има право да доказва своята невинност, има право да защищава себе си, но оня, който иска да тръгне по Пътя, постъпва иначе; оня, който иска да стане мой ученик, длъжен е в смирено мълчание да пренася несправедливите обвинения и клевети. Той е длъжен еднакво да носи както венеца на славата, така и венеца на безчестието и на позора, Джета наведе глава. В второто изпитание егоистическата привързаност стана причина на твоето падане. Ти имаше приятел Ямас, когото ти обичаше; ала яви се в двореца на баща ти нов човек Балика, който се стараеше да се сближи с Ямаса и да спечели неговата дружба и обич. Тоя човек се изпречи между тебе и твоя приятел. Вместо без роптание да отстъпиш и да обичаш Ямаса заради самаго него, а не заради оная радост, която ти причиняваше неговата дружба, ти пак се възмути, ти допусна злобата да се вмъкне в душата ти, ти се стараеше да туряш на Балика всякакви пречки на пътя.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Бялото е символ на чистота, невинност, съвършенство.
Идеалистите са солта на земята. Истински живот живее този, който е разбрал и последвал езика на самодивската метла. Една от най-главните работи в училището е да научим учениците да разбират този език, На този език трябва да почнем да ги учим още от първо отделение и да ги учим на него до излизането и.ч от училище. 15. Езикът на белия карамфил (Dianthus caryophyllus). — Вместо него можем да вземем белия крем. Бялото е символ на чистота, невинност, съвършенство. Това цвете ни учи да имаме чисти, невинни души, както децата. Душата ни да бъде винаги пълна със светли, добри, радостни мисли. Да не допускаме в душата си никаква долна, злобна мисъл. Нека за това вземем пример от дивия лепкав карамфил (цъфти червено). По стъблото му има лепкав сок, който спира насекомите, които искат да се изкачат по стъблото и достигнат до цвета, за да се нахранят с неговия нектар (сладък сок).
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи.
Той прекарал 10 години в сибирския затвор, поради революционна дейност. Там Достоевски е бил заобиколен с крадци и убийци. Той, който бил прекарал един живот всред висшите интелигентски кръгове в Петроград, сега се озовал от единия полюс на живота в другия от начало той виждал в лицето на тези крадци и убийци закоравели престъпници, развалени до мозъка на костите, непоправими. Той, като добър психолог, е изучил техния характер. Колкото повече ги е изучавал, толкоз повече виждал, че това са хора като него, в конто доброто, възвишеното не е изгаснало; но само е заглъхнало временно. И той описва трогателни моменти, когато един закоравял разбойник идва момент, че се трогва от невинността, от доброто, трогва се до сълзи. Значи, във всяка човешка душа, и в най-низко падналия човек има една божествена струна, която в някои случаи може да затрепти. Да се прояви божественото в човека, ето това трябва ла счита възпитателят като една от главните свои цели. Има период в човешкия живот, когато това божествено най-ясно се проявява. И именно това трябва да се използва от възпитателя. Това е младежкия идеалистически период.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съпружество, невинност (чистота), 33.
Постоянство, кураж. 28. Благосклоност, нежност, любов. 29. Нула. 30. Брак, знаменитост. 31. Амбиция, слава. 32. Съпружество, невинност (чистота), 33. Примерно поведение. 34. Страдания, мъки 35. Умствена и телесна хармония, здраве. 36. Велик гений, обширни и познавателни способности. 37. Приятни добродетели, съпружеска любов. 38.
към текста >>

Още от самото му арестуване Карпантие не бил престанал да протестира горещо за своята невинност.
Йогите притежават силата да спират и да възобновяват произволно жизнените реакции в тялото си. Сомнамбулизмът и правосъдието. Вестник Le Matin бе съобщил следният факт: На 24 окт. намерили в Сел-сюр-Конде убита вдовицата Панйе. Анкетата, произведена от прокурора, е разкрила, че виновникът бил някой си Карпантие, архитект, които бил вече осъждан един път за мошеничество. Още от самото му арестуване Карпантие не бил престанал да протестира горещо за своята невинност. Но съдебният следовател в Шато-Тиери прибегнал до един разпит, който влошил съдбата на обвиняемия. Разпитан бил обвиняемия Гийо, осъден на 18 месеци затвор и изтърпяващ наказанието си в централния затвор в Лоос. Гийо е разказал следното: „Когато бях още в предварителен арест в затвора на Шато Тиери, при мен бе затворен и Карпантие. Аз спях до самия него. През нощта, съседът ми, жертва на кошмари, се вълнуваше много.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя узна тоя факт, но, силна с своята невинност, изслуша разказа за това с индиферентност, както правеше всякога спрямо всички блядословия, естествени, за нещастие, за нейния пол, и спрямо всеки скандал, на който светът я правеше жертва.
Оттогава тя често виждаше насъне баба си и я считаше постоянно вече като дух-покровител. По същото време г-жа Хауфе, насъне, очерта с всички подробности устройството на една машина, с помощта на която би могла да бъде излекувана. Тя нарисува фигурата й върху един лист книга, но никой не обърна внимание на тая рисунка. Понеже всичките опитани лекарства се оказаха неефикасни, лекарят прибягна към магнетически паси, от които за известно време тръпките престанаха. Тогава почнаха да се носят между населението клеветнически слухове, защото народът я обвиняваше, че през време на кризата й тя често викала с силен глас за оня човек, който единствен могъл да я облекчи. Тя узна тоя факт, но, силна с своята невинност, изслуша разказа за това с индиферентност, както правеше всякога спрямо всички блядословия, естествени, за нещастие, за нейния пол, и спрямо всеки скандал, на който светът я правеше жертва. Понеже беше паднала съвсем в магнетично състояние, изглеждаше, че едно правилно магнетично лечение би я успокоило и нейният лекар наистина й препоръча такова лечение. Но той живееше много далеч, за да приложи своя проект, и мъжът й не можеше да го повика. За известно време почнаха да я церят хомеопатически с успех и малко след това тя се почувства бременна, обстоятелство. което възбуди големи надежди за оздравяването й. През време на бременността й горепоменатият й сън се реализира.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността.
Той дълбоко разбира, че за да може художникът да изрази висшето, трябва да работи постоянно върху душата си, а не само върху техниката. III. Творчество Ще кажа по няколко думи за някои от картините. Те са с извънредно нежни линии и бои и с финна техника. 1) Алпийска селянка, Лицето й неземно, невинно чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И са- мият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността. Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2) Сухо дърво. Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувстваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа.
към текста >>

Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността.
Творчество Ще кажа по няколко думи за някои от картините. Те са с извънредно нежни линии и бои и с финна техника. 1) Алпийска селянка, Лицето й неземно, невинно чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И са- мият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността. Чрез тая картина художникът като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2) Сухо дърво. Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувстваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа. И тая душа ни говори, тя ни разкрива своя вътрешен мир.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово.
Жената на другаря си отнех — виновен съм! Πодхвърлих на съседа си дете, от моя животински бяс родено. А грях веднъж така ми затъмни очите, че когато опипом вързах в бездънните недра на страшни лесове и там намерих билки ядовити, отрових аз света в зародиш с тях Виновен съм, голям е моят грях Не ме наказвай, Боже, според него! Във тоя час. кога светът трепери от твоя гняв велик, стори да не загива, нека се разкае, вземи го, Господи, под своята закрила, велика Твойта мощ, велика твойта сила, и няма добрина със твойта да се мери! С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово. Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде! На купена за грош един поквара оставих се да ме влече в калта или кога пресита мойта кръв изсмука, пред дома на разврата като сянка спрял, и със очи превърнати в стъкло, в което сетно пламъче блещука, аз труповете като мен следях и в сладострастието тяхно прималняло запалвах в мисълта си свойта мъртва страст. А подлост не веднъж ми пареше душата и да запълня пустотата в нея на минувачите, които своя дом в заблуда дирят, аз едва не шепнех: не таз врата, съветвам ви — през тая Виновен съм, голям е моя грях! Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни, дървото забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот! дано да дойде Сатана и в мрежата на свойте изкушения да въвлече и тая, що ми беше на щастието в миналото мощ, а днес ме задушава с добродетел!
към текста >>

Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче.
Превъзхождат всички свои в наука и религия. Всред един народ, живеещ за материята, представляваха духовната страна. Тъй че те трябваше да дойдат и се поклонят. След животните, които са природата, след пастирите, които са народа, тая третя сила — знанието — коленичи пред яслите на Витлеема. Старата жреческа каста се подчинява на новия господар, който ще прати своите предвестници към запад; мъдреците коленичат пред оногова, който ще подчини науката на словото и на числата на новото учеше на любовта. Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света.
към текста >>

Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня.
Има осем средства на познанието: чувствата, въображението, изкуството, мнението, благоразумието, науката, мъдростта, интелигентността; четирите последни са общи на човека и на боговете, двете първи — на човека и животните, а мнението е само негово. Никоя душа не се губи, но след известен брой обръщания (прераждания), тя съживява нови тела и от трансмиграция на трансмиграция тя става пак такава, каквато е била. След като мине през всички тела, които е оживотворила за известно време, освободената душа се издига в висшите сфери, дето живее чиста. С това се удовлетворява божията правда. Медицината на Питагора Запазването на здравето се състои в равномерността на труда, почивката и диетата Трябва да се забраняват съблазнителните храни, а да се предпочитат ония, които се основават на привичките на тялото. Трябва да се забраняват ястията, които спират откровенията и вредят на чистотата на душата, невинността й, трезвеността, навика на добродетелите, святостта, както и ония, които разбъркват образите ни в съня. Трябва да се забраняват виното и месото. Не трябва да се храним нито със слез, нито с черници, нито с бак ла (чер боб), и пр. Да не се яде никога риба. Хляб и мед, хляб от просо с сурова или варена зелка, ето храната на питагорееца. Нема нищо по-предпазително от оцета.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само душата, облечена в одеждата на невинността, пречистата етерна одежда, може да прозре тайната на Духа — това е сватбената одежда на евангелието.
Граал „Желание от рая“. На един зелен поднос тя носеше желанието от рая и корени и клонки. То се наричаше Граал, що имаше това свойство: чиста, непорочна трябваше да се пази и никога неправда не биваше да помръдне десницата, предназначена да я съхранява. Как многозначително прозвучава от началото това, че Парсифал, влизайки а замъка на Св. Граал, намята мантията на кралицата, мантията на девствеността и колко много говори това. Само душата, облечена в одеждата на невинността, пречистата етерна одежда, може да прозре тайната на Духа — това е сватбената одежда на евангелието. Възродена райска чистота води към раждането на Св. Граал, към духовната сила на нашето истинско свободно Аз. Това Аз е „желанието от рая”, и родното му место е Голгота. „Преданието казва, че Парсифал дълго с благоговение я гледа, Нея, на която Чашата бе поверена, и мантията й си той наметна“. Силите на девствената „мантия“ се проявяват най-ясно изразени на сватбата в Кана, първото чудо на Христа, където той посочва, райската тайна с думите: „жено, какво е това, което се стреми от теб към мен?
към текста >>

НАГОРЕ

0.35387015342712