Търсене в текстове за 'Невинност'

Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало.
Този важен разговор ми създаде условия да направя една реална връзка на физическия свят с Учителя. Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се.
към текста >>

Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество.
Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се. Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет.
към текста >>

2. 6.08. КОТВАТА

Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината.
В деня, когато очертах контурите на този велик символ, почувствах, че тази котва, в най-високото и чисто място в околностите на София, ще бъде стимул за българския народ - символ на надежда в пътя на цялото човечество към Вечното космично начало. Тази идея още по-силно се вдълбаваше в моето съзнание, тъй като знаех от Учителя, че всяко движение на физическия свят, както и всяка форма, са бразди в духовния свят, в който се заравят семената - идея за едно велико бъдеще. По природа аз нямах никакви религиозни суеверия, никакви обществени предразсъдъци и заблуждения. Душата ми представляваше като че ли някаква бяха хартия, върху която тайнствено и могъщо започва да се пише нещо велико - под могъщото влияние на моя Учител... Котвата работих няколко дни. Правех я с такова усърдие, с такава грижа и старание, като че ли извършвах някакво тайнство, което криеше в себе си дълбоки мистерии. Въжето на котвата много майсторски изопнах, а в самата котва посадих цветя с три различни цвята: бели - символ на чистота и невинност, родени от великата безсмъртна Любов, жълти - емблема на Мъдростта и на Божественото знание и най-сетне сини - изразяващи великата красота на Истината. Тези цветя символизираха трите принципа: Любов, Мъдрост и Истина - принципи, които лежаха в основата на Новото учение и което Учителят разработваше непрестанно чрез своите беседи, като по този начин пишеше страниците на новия мироглед. Това бяха трите принципа - чрез които се изразяваше вечното Слово, света на есенциите. От окултно - мистично гледище те изразяваха висшата Божествена хармония, която на физическия свят се конкретизира чрез геометричната форма на равностранен триъгълник. Този равностранен триъгълник представляваше Емблемата на новото учение -прави чувства, прави мисли и прави действия, които бяха трите катети на равностранния триъгълник. Котвата бе очертана с чимове.
към текста >>

3. 6.18. Едностранно действие

Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници.
Благодарение на будното око на Учителя, в една зимна вечер бушуваше голяма буря и Учителят, като видя, че треперя от студ - подари ми едно Свое палто, което може би е носил преди десетилетия, с кадифена яка. Разбира се, този подарък за мен беше цяло събитие. Образът ми беше така отличителен от окръжаващата среда - с дълги, гъсти черни коси до раменете, с малки извити мустаци, с палтото - малко „де моде" - се разхождах гордо из аудиториите на Университета. Наистина и аз бях един от актьорите на сцената. Топлите струи на под-съзнанието бяха обладали цялото ми естество, като че ли не живеех с целокупната си моя духовна природа, но като че ли беше активизирано само моето емоционално естество - положение, което беше напълно в унисон с развързване на кармата, която беше изразена в емоционалните страни на малкия и големия кармически триъгълници. Аз като че ли бях символ на онези слънчеви деви, на онази невинност и истинско целомъдрие, към първопричината, към космичното начало, чийто най-реален образ беше изразен в могъщия духовен образ на Учителя - символ на равностранния триъгълник, който беше слязъл на земята - да изправи разностранните страни на двата разностранни кармически триъгълници. Тези идеи наистина са не само отвлечени, но и крайно непонятни за погледа на обикновения човек, учения и философа на земята. Само от тънката интуиция на мистика, или дълбокото проникновение на окултиста, може да се обхванат тези наистина странни, но най-реални знания за духовния свят. По това време Учителят държеше беседите си в новопостроения салон на ул. „Оборище" 14. Салонът беше доста обширен, аудиторията на Учителя, особено при неделните беседи, беше крайно разнообразна по отношение на посетителите.
към текста >>

4. 6.19. Край на първото действие

Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието.
Има ли някой, който да бъде безразличен към една красива жена? Няма такъв. И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята. Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално тяло. Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета. Това положение се изрази чрез обстановката, като направих връзка с втората страна на малкия триъгълник, т.е.
към текста >>

5. 6.27. Тесният път на ученика

Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие.
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили. Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша. Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми.
към текста >>

6. 6.33. Третият приятел

Когато човек е в присъствието на третата категория души, той изпитва едно неизразимо състояние: невинността на душата, онова велико целомъдрие към първата причина на Битието, онзи неудържим копнеж на Мъдростта и неизменността на съвършената Истина.
В този чуден свят, казва Учителят: „Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат". Душите на изкуплението минават през пътя на малките мистерии, път, в който любовта е най-голямата проява на новия живот. Душите, при усъвършенстването, минават през тесните пътеки на Мъдростта, докато душите, които идват да служат на човечеството, следват неизменния път на Истината. Когато човек е в присъствието на третата категория души, той изпитва едно неизразимо състояние: невинността на душата, онова велико целомъдрие към първата причина на Битието, онзи неудържим копнеж на Мъдростта и неизменността на съвършената Истина.
към текста >>

7. 6.34. Астрокосмична синтеза

В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство.
Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух.
към текста >>

8. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

А Борис Николов му измисли този прякор „гълъбът", защото от него лъхаше една невинност в погледа му.
Той е роден в едно от красивите кътчета на Родопите. Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа. Дойде време да бъде назначен за главен оценител в Държавната печатница. Това е една много важна длъжност в печатницата, която определя цената на изданията и какво да се печата. Беше отличен приятел. А Борис Николов му измисли този прякор „гълъбът", защото от него лъхаше една невинност в погледа му. А имаше такава практичност, която водеше до важни резултати на физическия свят. Когато възприемаше дадена инициатива, той имаше необходимата постановка да я реализира докрай. Ползваше се от голямото разположение на Учителя. Неделчо винаги водеше Учителя на концерти, както и ходеше на екскурзии с него. Имаше условия да бъде винаги до Учителя.
към текста >>

9. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

ТОМ 5

Относително ту-рането на бели кърпи във време на молитва, те означават чистота и невинност, както така се е покривала едно време св. Богородица.
От посещенията ми съм се убедила, че Дънов е свръхестествен човек, че той със своите проповеди принася голяма полза на обществото и, ако би имало като него 10 души в България би станал голям преврат и ще имаме най-добрите хора. При едно мое вътрешно божествено настроение аз видях ореол около главата на Дънова, подобен на този, който има Иисус Христос и винаги аз го виждам озарен в светлина. Той притежава церителна сила и може да изцерява болни без никакво лекарство, както едно време це-рел Иисус Христос. Неговото присъствие при болния, освен дето дава на болния да почувствува облекчение, но и присъствуващите при болния чувствуват същото облекчение. Г-жа Белева и г-жа Казанаклиева могат да ви дадат подобри сведения, понеже те са по-стари негови посетители. Относително ту-рането на бели кърпи във време на молитва, те означават чистота и невинност, както така се е покривала едно време св. Богородица. Друго няма, що да кажа". (п.) Н. Котева
към текста >>

10. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност.
По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията. Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля.
към текста >>

11. 06 - 39.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

В правия път на посвещението, потребни са: Невинност, кротост, търпение и чистота.
39.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ 30.III.1925, София. Любезни Георги Куртев, Всичко в живота работи за добро и самоусъвършенствуване. От противоречията ще изваждаш поука. Грешките на другите са добри уроци. Желая ти да бъдеш умен и незлобив. В правия път на посвещението, потребни са: Невинност, кротост, търпение и чистота. Така само се преодоляват ония вътрешни сплетни на духовния живот. С пълна Любов на разумност, с Истинска Мъдрост на възмъжалост, с Истина и свобода на Духа да се върши волята Божия. Пази душата си чиста всякога. Моя Мир да бъде с вас. Само Божията Любов.
към текста >>

12. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Това са: хубост, невинност, смирение, сладост.
Който иска да познае истината, не може без тия помагала. Сега ще вземем думата вярност. За да бъде човек верен, трябва да има съзвучие. Тия са две думи, които следват една след друга. Влизат и други думи, които обясняват верността. Това са: хубост, невинност, смирение, сладост. Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ. Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете ням.
към текста >>

13. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ТОМ 13

Това същество, като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността.
Творчество Ще кажа няколко думи за някои от картините. Те са в извънредно нежни линии и бои и с фина техника. 1. „Алпийска селянка". Лицето й неземно, невинно, чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И самият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество, като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността. Чрез тая картина художникът, като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2. „Сухо дърво". Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувствуваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа.
към текста >>

Чрез тая картина художникът, като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2.
Те са в извънредно нежни линии и бои и с фина техника. 1. „Алпийска селянка". Лицето й неземно, невинно, чисто, като че ли се намира в молитвено настроение. И самият зрител при съзерцание на картината дохожда в молитвено настроение. Това същество, като че ли е далеч от земята, в едни небесни сфери, в царството на чистотата и невинността. Чрез тая картина художникът, като че ли е искал да изрази идеята на чистотата и невинността. 2. „Сухо дърво". Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувствуваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа. И тая душа ни говори, тя ни разкрива своя вътрешен мир.
към текста >>

14. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам си Светлина!
Те ти говорят, и ти разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия! Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите. Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен! Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам си Светлина! Ти всичко правиш заради Възлюбления си! Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво! И казваш: „Разбрах, че планът на Битието е план на Любовта! Всичко е Любов! Всичко е Истина!
към текста >>

15. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1641-1654

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Белият крин - невинност.
Шибой - симпатия. Хортензия- трайна обич. Невен - вечна вярност. Перуника- доверие. Жасмин - непорочна любов Зокум - хубост. Белият крин - невинност. Белият люляк - постоянство. Бръшляна- преданост. Маргаритка- щастие. Риган - носител на щастие. Момина сълза - нежност.
към текста >>

16. VII.ФОРМУЛИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ШКОЛАТА

От тетрадката на Тереза Керемидчиева

ТОМ 14

Помогни ми да имам първоначалната чистота и невинност , която съм имал преди създанието на света.
Аз ще работя за Твоята мисия, за Божието дело. Помогни ми." 6 Работникът. Формула : „Господи, Ти си всемилостив и всепростителен, помогни ми да бъда работник на Твоята нива . Дай ми широко поле за работа, това е моята задача пред вечността, в това е моята радост." 7 Познаване. Формула : „Господи, помогни ми да Те позная, както Ти ме познаваш . Помогни ми да имам първоначалната чистота и невинност , която съм имал преди създанието на света. Те са в мене, помогн и ми да ги изявя." 8 Единството на Битието. Формула : „Господи, искам да обичам . (Юмрук с палеца нагоре. ) Искам да почувствам Единството на Битието." 9 Връзката. Формула : „Господи , искам да приема всеки де н една нова Твоя мисъл и ново откровение за Любовта.
към текста >>

17. 64. СЛЕДСТВИЕТО В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Говори му и други обяснения по нашата невинност.
Прие ни и ни изслуша. Аз му признах, че ревизорите са намерили няколко нередности в касата ми, в размер на около 350 лева и за да се отчета, внесох тази сума в касата на Братството. Той само се обърна към мен с думите: „Само такава липса ли има? " Потвърдих му и повече не разисквахме. Брат Борис също му каза, че той е дал сумите на Никола Антов да изплати купената печатарска машина. Говори му и други обяснения по нашата невинност. Той се задоволи с този наш разговор и каза, че ще има следствие по работата ни, и тогава ще се установи истината. И така, ние си изкарахме летуването на Рила. Изминаха дните на м. юли, също и август, върнахме се по домовете си в София. Аз си дойдох с другарката ми Веска и сина ни Благи, в последните дни на август.
към текста >>

18. 70. ВТОРОТО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО НИ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Другите адвокати също говориха и изтъкваха нашата невинност.
70. ВТОРОТО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО НИ Без някакви особени събития, дочакахме месец май 1959 година, когато наново бе насрочено за разглеждане нашето дело. Явихме се в съдебната зала, пак говориха адвокатите, залата беше изпълнена с наши братя и сестри, за да видят краят на този процес. Адвокатът Цонев представи на съда сметката за оправдаване 44 000 лева, стойност на бракувана негодна хартия, която следва да се признае в стойността на отпечатаните наши книги, така щото да бъда отчетен и оправдан за поверените ми суми. Другите адвокати също говориха и изтъкваха нашата невинност. Оставаше да се изслуша решението на съда - каква присъда ще ни дадат. Нашите надежди бяха, че даже трябва да ни оправдаят! Решението на съда бе прочетено същият ден, след обяд, това направи председателят, но за жалост, това, което ни се съобщи, не беше в наша полза. Знаменателни бяха възклицанията на слушателите в залата, когато чуха, че Борис Николов се осъжда на 12 години лишаване от свобода, а Жеко Панайотов - на 8 години. По съвкупност, в тия години са включени: 3 години за недеклариране златни монети, по 3 години за небрежно стопанисване братското имущество, както и за изгубени вещи!
към текста >>

19. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

ТОМ 17

Не жалят нито младост, нито чест, нито невинност, нито чистота, нито вярата - твоята светиня, която единствено те крепи.
Ех, за какво друго да ти говоря, с какво друго да ти се похваля, като не виждам и не чувам нищо, освен това, за което ти пиша. [1] Еклесиаст казва: „Видях всичките усилия, които стават под слънцето и ето сълзите на насилваните и нямаше за тях утешител; и силата бе в ръката на тези, които ги насилваха. И рекох: блазе на умрелия, който не е под това слънце, но по- добре е на онзи, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето." Знае, всяко нещо, което става без волята Божия - суета е. [2] Сега и аз потвърждавам неговите думи, като опитани от мен - че наистина, светът, с неговите дребнавости, е суета и то голяма суета. Без милост те продават, купуват, играят си с тебе, използуват те, лъжат те и режат на късове, без да те пожалят. Не жалят нито младост, нито чест, нито невинност, нито чистота, нито вярата - твоята светиня, която единствено те крепи. Във всичко, във всичко влизат без- церемонно и го омърсяват. Открадват го най-лукаво и се гаврят с всичко, което си придобил със скъпа цена. Не зная дали ме разбираш добре и се боя да не помислиш, че това е една моя фикс идея, която ме е обзела. Не, мила моя, не! От обич към всички души, на' които искам да помогна, оз от сърце желая да открия истината, която ги очаква и през която те ще трябва да минат.
към текста >>

20. 25. Сфера на Луната

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Невинността им е присторна: животът им е лошо играна комедия.
Тя има силни предчувствия, силна интуиция и усет за хармония. „Доста студена по чувства, тя е сластна във въображението си”. (Льодо). Психически, тя се твърде различава от венерианката, на която прилича понякога, и с която един новак във физиогномиката може лесно да я смеси. Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат. Невинността им е присторна: животът им е лошо играна комедия. Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина. Затова се подслоняват под чадъри. Кожата им се зачервява от Слънцето, наместо да помургавее. Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелъчението, като марсовите, слънчеви, меркурови и земни типове.
към текста >>

21. 5. ЛУНАТА

ТОМ 19

Невинността им е престорена.
Очите им са затова големи, широко отворени, кръгли. Активността на „Звездното” им тяло е слабо и затова обичат да се излежават и когато станат от сън се чувстват все още морни. Луната няма атмосфера, затова Лунните типове лесно споделят своите впечатления и всичко, което ги вълнува без каквато и да било сериозност и задълбоченост. Зле поставените Лунни типове са клюкари, обичат да разкрасяват случки и преживелици. Хитри, лениви, глупави са те. Невинността им е престорена. Движението на Луната около Земята е особено сложно. Тя има най-дългата формула, определяща нейното движение, крайно променливо е то. Затова хората под силното Лунно влияние са променливи, непостоянни, неустойчиви. Това качество на лицето дава къс, разширен долу и вирнат нос. Луната със своето влияние има отношение към гръбначния мозък, който управлява всички жлези с вътрешна секреция, но на първо място стомаха и половата система с техните жлези и секреции, които при силно Лунно влияние са активни.
към текста >>

22. 9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ

ТОМ 21

Едва тогава стражата можа да разчисти коридорите и да въдвори ред, ПРИСЪДАТА ЩЕ БЪДЕ ОБЖАЛВАНА Защитниците на подсъдимите Тимеви са заявили, че те ще обжалват присъдата пред апелативния съд и че ще посочат нови доказателства за невинността на своите доверителки.
Близкостоящй до подсъдимите, когато те влизаха в автомобила заявиха, че чули майката Тимева да казва на дъщеря си: - Видя ли какво ни донесе нашето много знаяне. Младата Тимева се опитала да успокои майка си. Най-безмилостна бе борбата на стражата в левия коридор на съда, дето се намираше съдебната зала на Второто наказателно отделение. Половин взвод стражари се бореше с публиката, докато я отстрани и направи път на лицата, които са дошли по работа в съда. Стана нужда да се раздели публиката на две части: едната, която има входни карти; и другата, която е без карти. Едва тогава стражата можа да разчисти коридорите и да въдвори ред, ПРИСЪДАТА ЩЕ БЪДЕ ОБЖАЛВАНА Защитниците на подсъдимите Тимеви са заявили, че те ще обжалват присъдата пред апелативния съд и че ще посочат нови доказателства за невинността на своите доверителки.
към текста >>

23. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

ТОМ 21

В общуването това внася лекота, защото поезията предава невинност и оцветява онези вдъхновяващи моменти, които повдигат една цяла епоха, забавила нормалния си ход.
Това взаимно проникване в Духа на Словото на Учителя събуди жив интерес и разумен стремеж към духовното. Много са чудните картини и ярки съновидения, които предхождат и съпътствуват нашите братски срещи. Ако искаш да осветяваш пътя на хората, ти не само трябва да будиш, но и да приобщаваш душите, възстановявайки първичния колективен дух, които постоянно ни подтиква към творческо възраждане. Без канон и строга външна мантия, но с едно определено повдигащо духа усещане, ние и до днес се събираме, когато чуем, че Светозар идва. И тогава нашето ежедневие подобно красива симфония, носена от повика на душите, се превръща в поезия, а някои от приятелите естествено и непринудено будят своя поетичен дух. В общуването това внася лекота, защото поезията предава невинност и оцветява онези вдъхновяващи моменти, които повдигат една цяла епоха, забавила нормалния си ход. * * * Един ден бели отблясъци ще затрептят в твоя прозорец, ще отвориш сънен очи и ще Го видиш в стъклото. Не питай чие е това лице, не питай! Той е пролетният дъжд, в който та си играеше като мъничко дете Той е вятърът, който милва зрялата ръж в полето; Той е Този, Който избърса сълзите ти след първата раздяла. Затова ти казвам: не питай чие е това лице, не питай! * * * Очите на Рила Божия благост!
към текста >>

24. III. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

ТОМ 22

Завръща се в България и става учителка, обича много децата и се учи от тях на честност, искреност и невинност.
Решава да живее един чист, разумен живот. Нейният буден дух за знания я отвежда в Русия, където тя следва и завършва литература. Тамошният чувствен живот я кара да се вглъби дълбоко в себе си и да медитира. Така развива силна интуиция, с която познава хората, с които има досег. Затова е страняла от много привидни нейни «приятели». Завръща се в България и става учителка, обича много децата и се учи от тях на честност, искреност и невинност. Нейната интуиция я завежда при Учителя Петър Дънов и започва с Него усилена кореспонденция. От Него тя научава много неща по интересуващи я въпроси, и чувства неговото осезателно влияние в писмата Му. Тя го познава и при трудни положения често отправя телепатично своите молби към Него и получава отговор. До своето заминаване на 25 ноември 1908 г. тя има богата лична коренспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен дух.
към текста >>

25. 3. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ В БЪЛГАРИЯ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 ГОДИНА

ТОМ 22

Завръща се в България и става учителка, обича много децата и се учи от тях на честност, искреност и невинност.
Решава да живее един чист, разумен живот. Нейният буден дух за знания я отвежда в Русия, където тя следва и завършва литература. Тамошният чувствен живот я кара да се вглъби дълбоко в себе си и да медитира. Така развива силна интуиция, с която познава хората, с които има досег. Затова е страняла от много привидни нейни «приятели». Завръща се в България и става учителка, обича много децата и се учи от тях на честност, искреност и невинност. Нейната интуиция я завежда при Учителя Петър Дънов и започва с Него усилена кореспонденция. От Него тя научава много неща по интересуващи я въпроси, и чувства неговото осезателно влияние в писмата Му. Тя го познава и при трудни положения често отправя телепатично своите молби към Него и получава отговор. До своето заминаване на 25 ноември 1908 г. тя има богата лична коренспонденция с Учителя, чрез която успява да се доближи до вътрешната същина на този мощен дух.
към текста >>

26. Светозар Няголов 1.Епохата на Водолей

ТОМ 22

Учителят казва за тях: „В погледа им ще се чете искреност, чистота и невинност, добре отразена интелигентност, справедливост, благородство.
Те гледат да прилагат най-ефикасните методи за социалната организация и подобряване отношенията между индивидите, обществата и народите. Ще изчезне насилието и тиранията. Синовете на истината носят свобода на душите и ако човек се движи успоредно с живота за цялото, то в него ще се възцари истинската свобода. Такъв човек ще бъде носител на светлината, познанието, мъдростта и великата идея за „живот за цялото". Синовете на истината са силата на земята, основата от която ще продължи великият живот на човечеството в седмата раса. Учителят казва за тях: „В погледа им ще се чете искреност, чистота и невинност, добре отразена интелигентност, справедливост, благородство. Единственият идеал на тези велики души е свободата на всички същества. Според тяхното схващане еволюцията е закон, който ще освободи човешкия дух. Свободата е право на всеки човек."
към текста >>

27. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност.
По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: «Дънов - конспиратор». С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас, да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията. Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на «Преображение», като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят Търновските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора .остават триста-четиристотин хиляди лева от деветстотин-хилядо души посетители, в продължение на седемдесет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред вас отчасти основите на нашето учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та, когато дойде моментът да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас, и изобщо - имат пороци, да им кажем: «Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска обаче всички да се обичаме и да вършим Неговата воля.
към текста >>

28. IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини

Превод от д-р Иван Жеков

These are llilusion's felters Soul must break, Ere it can rise to clearer heights, and grasp That which alone brings Certainty and Peace - The knowledge of the Law.» (Brother XII - The Three Truths) «Нито обряди, нито молитви, нито благоуханният дим, нито проклятия, нито благословение, нито претенциите на узурпатора да прощава грехове или да умирява разгневени Богове, чрез несправедливо пожертвуване Невинността пред Виновността.
Ние се намираме, наистина, в прага на една велика световна криза, в която всички съществующи ценности ще бъдат обърнати с главата надолу и унищожени, в която всичкият гнил растеж на човешки страсти и страдания, които дава на днешната цивилизация характеристичният материализъм (аг- ностически и противодуховен), ще бъде изметен вън от бързите крила на днешния ден и от острата коса на времето. Тази така наречената цивилизация, която, като библейски гигант от краката е глина, има за основа по-сляпото невежество (студената материалистична наука е извращение на истинската мъдрост) и най-свирепия егоизъм (който се проявява като гнет и експлоатация на слабите, било в полето на политиката, както и в обществата) и в който даже най-хубавите и благородни човешки качества приемат един низш и изроден вид, е предопределена да загине и върви тя самата с големи крачки към своето разрушение, което ще бъде дело неизбежно, от само себе си несъзнателно постановено и изпълнено. Европа, която ни е люлката, която победи и подчини за експлоатация целия свят, която със систематичен и хладен егоизъм наложи игото си на гнет върху другите народи, които би пожелала за свои роби, която даже цели народи унищожи, е на разпокъсвание от вътрешни войни и ще изгуби в скоро време с насилие престижа и силата си, за да бъде на своя страна поробена... дотолкова, че от всичките й градове няма да остане камък върху камък и пенливите води на Атлантика ще я покрият както едно време мистериозния Атлан- тик [мистериозната Атлантида]. Атмосферата на света ще е тогава пречистена за Новата Ера, която ще види триумфа на Син Человечески с науката озарена, която ще възстанови Всемирната Мъдрост на вековете с Религията на Мъдростта, която ще упътва хората точно по тяхната пътека, по пътя на Живота, който води до Бога: «Not rites, nor prayers, nor incense smoke, Nor ban, nor blessing, nor usu per's claim No pardon sin, or angry Gods appease, By unjust sacrifice of Innocence to Guilt. Not by denial of Matter - Spirit's pole, Or affirmations of the unenlightened Will, Or unbelief of creed-bew Idered minds. These are llilusion's felters Soul must break, Ere it can rise to clearer heights, and grasp That which alone brings Certainty and Peace - The knowledge of the Law.» (Brother XII - The Three Truths) «Нито обряди, нито молитви, нито благоуханният дим, нито проклятия, нито благословение, нито претенциите на узурпатора да прощава грехове или да умирява разгневени Богове, чрез несправедливо пожертвуване Невинността пред Виновността. Не чрез отричане на материята - върлината на Духа, или твърдения на непросветената Воля, или неверие на замаяни във веруюто си умове. Те са вериги на илюзията, които душата трябва да сломи, преди да може да се издигне до по-светли висини. И да схване онова, което едничко донася достоверност и Мир - Познанието на Закона.» (Брат XII - Трите Истини) Петър Дънов иде именно да носи на тия, които го слушат, посланието на Новата Ера. Както всичките учители, той не пише, но говори, и учениците, последователите събират неговите слова, печатат ги, превеждат ги и ги проповядват, защото, ако и да проповядва той на своя народ български, посланието, което той носи, е всемирно и се отнася за всички народи. Неговите ученици казват, че в едно минало превъплотявание той да е бил един свещеник реформатор на име поп Богомил[1] - глава на едно движение, което е получило неговото име и че той взема една значителна част от историята на своя народ.
към текста >>

29. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

Гълъбът е емблема на Божествения Дух - невинността.
Няма друг на ваше място, затова вие сте важен. Няма друг. Ще извършим длъжността си. Никой друг не може да я извърши. Всеки един трябва да бъде чист, безстрашен. Гълъбът е емблема на Божествения Дух - невинността. В змията трябва да има невинност. Лъва, човекът може да го победи с кротост. Агнето е емблема на кротостта. Житото е емблема на търпението. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде сурово жито, а не мляно.
към текста >>

В змията трябва да има невинност.
Няма друг. Ще извършим длъжността си. Никой друг не може да я извърши. Всеки един трябва да бъде чист, безстрашен. Гълъбът е емблема на Божествения Дух - невинността. В змията трябва да има невинност. Лъва, човекът може да го победи с кротост. Агнето е емблема на кротостта. Житото е емблема на търпението. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде сурово жито, а не мляно. Ще дъвчеш хубаво 30 грама на обяд и след 20 минути ще пиеш малко топла вода.
към текста >>

Невинност, кротост, търпение, чистота - това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите в този свят.
Лъва, човекът може да го победи с кротост. Агнето е емблема на кротостта. Житото е емблема на търпението. Всеки, който иска да бъде търпелив, трябва да яде сурово жито, а не мляно. Ще дъвчеш хубаво 30 грама на обяд и след 20 минути ще пиеш малко топла вода. Невинност, кротост, търпение, чистота - това са качествата на вярата, чрез които се побеждават недъзите в този свят. И тогава Божията Любов ще се излее и победата ще бъде на ваша страна. Слънцето минава в северното полушарие - значи Истината в нас да се зароди. Непреодолимо желание за свободата-физическа, сърдечна и умствена. 17. 1.IV.1925 г., сряда (кратки бележки от школната лекция) Доброта, Истина, Красота-това е Любовта, (поздрав) (Тайна молитва.) (Пяхме: «Силажива, изворна, течуща», «Изгрява Слънцето».) (Четоха се темите. Изпяхме: «Блага дума на устата», «Един си ти, Му- салла».) Ще се спра на думата «израз», «изражение», «изразил се».
към текста >>

30. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков