Търсене в текстове за 'Невидимото'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 104 резултата в 73 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното.
Направиха се опитни изследвания, които потвърдиха много от забравените древни истини. Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила. И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява. Окултната наука носи ново разбиране на човешката психология и оттам на всички днешни гносеологични, етични и исторични схващания. Тя е естествознание за духа, както се изразяват сполучливо някои. Защото истински Духовното, е невидимото засега, естествено продължение на материалното. Всички днешни отвлечени, неясни и погрешни понятия за духовното постепенно ще изчезнат. Ще остане само живият духовен опит... Трябва да отбележим обаче, едно от характерните основни твърдения на окултната наука. Човек е сам за себе си ключ за разбиране на вселената. Външният колективен опит изяснява много работи, но само вътрешният личен опит може да разкрие вътрешния смисъл на нещата. Правилният външен и правилният вътрешен опит се взаимно допълват, защото е вярна истината, че човекът и вселената, безкрайно малкото и безкрайно голямото, микрокосмоса и макрокосмоса са по същество тъждествени.
към текста >>

2. КРАЙ МОРЕТО - Георги Т. Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство.
Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане. Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма. Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене. Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение". По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това. Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство. В повечето случаи на хората и през ум не им минава за това невидимо влияние. Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили. Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия. От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието.
към текста >>

3. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

„Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената".
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука". „Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да любим". „Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието. Той стои на чиста опитна почва. Всичките му твърдения могат да се подложат на опит.
към текста >>

Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото.
Ние сега изучаваме само външната им страна. Другото, което е необходимо, е да събуди творческите сили в нас. Това е вследствие от връзката с Бога. Истинският човек е божествената искра, която живее в човека, а тя представлява една частица от Бога. Затова, когато човек проявява божественото, достига до истинската свобода. Музикантът твори истинска музика, когато е в контакт с невидимото. И тогаз тая музика ще ни плени, ще събуди висшето в нас. Не само в музиката, но и във всичките области на живота, всяко истинско творчество е следствие от връзката с висшите божествени сфери. Това е изразено в една старогръцка легенда. В „лабиринта" живее чудовището минотавър. То всяка година иска човешки жертви от града.
към текста >>

4. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

5. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото.
Методът на Чинкон – Кишин се е явил най-напред в Япония, за да услужи в един много важен случай на нацията, после изчезнал. Напоследък господин Онисабуро Дегучи го възкресил и усъвършенствувал. Това е Божественият метод за разговор между Бога и човека. Той има по-ценни свойства и по-голямо значение в сравнение с Теософията и Окултизма, които често се явяват в света. В един от разказите е дадено следното пояснение за Теософията и Окултизма: Напоследък европейците като че разбраха за съществуването на другия свет, освен реалния, чрез помощта на медиума. Но изследването и на най-прогресиралия от тях е само влизане с една стъпка в невидимото. Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце.
към текста >>

6. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното.
Ето защо не веднъж са произнесени монолозите и съмненията на Хамлет, не един и двама от нашата епоха са датски принцове. „Фауст" е трагедията на европейската душа, която е раздвоена под натиска на две сили: стремеж към безкрая, към вечността и фантома на безсилието да се проникне в непознатото. Пътят на такава душа е многоликата смърт, опитване на всички блага, що предлага земята и най-после, когато нищо не остане, смирение и молитва към вечността, от която по незнайни пътеки се излива нов живот. Трагедията на съвременната душа не се оспорва от никой. Та нали от нея са герои модернистите в изкуството, модернистите в живота? Няма да ги изброявам, но те са крайният израз, преминал в болезненост, на оня стремеж към невидимото, нематериалното, безконечното. Българският поет Д. Дебелянов завършва своята „Легенда за разблудната царкиня'' с думите: „Морето бездушно мълчи... и блудна мрачина гаси венците звездни." В тая легенда той обработва сюжета за душата, живуща в самотен замък на брега на вечните води, със светлия спомен за обещанието на „оня цар далечен'', когото тя някога насън видяла. Тя го очаква и се движи по кривата линия на редуващите се отчаяние и надежда. Нейната трагедия е безкрай, защото морето бездушно мълчи. Великият свят, обаче, който ни заобикаля, не винаги мълчи.
към текста >>

7. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Официалната наука се намира днес на границата между видимото и невидимото.
Нали с това му придаваме от този флуид, с който повдигаме намалелите му жизнени сили, понижените му жизнени функции? (Да си спомним за индукциите при опитите на Гурвич). Етерното тяло е архитект на физичното; това са го твърдяли окултистите от всички времена. Това може да се намери и в най-древните окултни книги. Сега Гурвич е по следите на това. Официалната наука се намира днес на границата между видимото и невидимото. В папируса Бентрош се говори за лекуване с животния магнетизъм. Значи и те са знаели за действието на тези лъчи за повдигането на жизнените функции. Да си спомним думите на Максуел: „Болестите изобщо не принадлежат на тялото. Те зависят от отслабването или изгонването на жизнения флуид. Не е възможно дълго време да съществува едно неразположение, ако този флуид е в пълната си сила".
към текста >>

8. Заровените таланти Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

- Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот.
Защото невидимата ръка на далекото Слънце вече ги галеше и обливаше в своята любов и светлина. - То изгряваше и в техните души. А светлината на Звездата ставаше все по-голяма, Слънцето все повече се приближаваше към земята и Истината, все по-силно изгряваше в душите на хората, Озлобените жреци не преставаха да вещаят на хората велики бедствия, ако те приемат този „Демон", ако те приемат неговите хора и неговото учение. „Защото, - говореха озлобените свещеници - те ще показват светли лица, ще говорят за Истина и Любов, а всъщност ще подкопават основите на обществото и ще готвят великата гибел на цялото човечество". Но напразно! - Техните клевети остават безрезултатни, Защото простряната ръка на невидимото Слънце все по-нежно галеше душите на хората и им носеше радост, светлина и живот. И дойде очакваният ден. Звездата-„Слънце” слезе на земята. Тогава Истината възкръсна пред очите на всички и те разбраха великата заблуда, в която ги бяха поставили мнимите небесни жреци и посланици. Тогава, камънита които бяха хвърляли тези жреци, се изсипаха върху техните глави и горка участ ги сполетя. А Слънцето възсия във всичката си светлина и слава и дойде на земята великият ден на Свободата, Братството и Любовта на всички хора - ще дойде Новият Живот.
към текста >>

9. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението.
Това се вижда и от опита на Харисон с ларвата на американското земноводно Amblystoma. Той присадил левия крак от дясна страна и тогаз той станал подобен на десен крак (независимо от употреблението, без употреблението.) Значи, формата не е плод от съвкупността на клетките, но енергизмът е по-горният принцип, който създава и оформя органите. Но нека си припомним казаното в миналите статии за изследванията на Гурвич, Райхенбах, Де Роша, Д-р Килнер и пр.. Новите изследвания говорят, че растението не се изчерпва само с тази форма, която виждаме пред нас. И тези изследвания потвърждават отдавна известната в окултизма истина за по-дълбокото естество на организма.[2] Нека си припомним за одичните лъчи на Райхенбах. За окото на сензитива растението се прониква от една светлина, сред която е поставено самото растително тяло. Тая светлина е сбор от строителни сили и представлява „невидимото тяло " на растението. Гурвич, като говори за митогенетичните лъчи, повдига само крайчеца на завесата. Всъщност в окултната наука отдавна подробно е изследвано по-дълбокото естество на организмите. В миналите статии по окултната биология и в статията за Гурвич приведох доста факти за съществуването на тези строителни сили в организма. Те работят не само в растението, но и в цялата природа. Да ги изучим, значи да изучим природата по съдържание.
към текста >>

10. ИНДУСКА ЛЕГЕНДА Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето.
Ако чезнете по бисерите на небето - идете на изток. Ако чезнете по бисерите на сърцето - идете на юг... От бисерите на запада ще направите огърлица за снагата на своята възлюблена. От бисерите на изтока - огърлица за душата на своята възлюблена. А от бисерите на юга - огърлица за любовта на своята възлюблена. Западът е страната на практичното, прозаичното, видимото, рационалното - земята. Изтокът е страната на приказното, мистичното, невидимото, ирационалното - небето. А югът е страната на ефирното, поетичното, пламтящото, слънчевото - живота - страната на цветята, пролетта, музиката и любовта. Ако живеете за Бога на земята и плътта - идете на запад и ще придобиете богатството и славата. Ако живеете за Бога на небето и душата - идете на изток и ще придобиете мъдростта и добротата. Ако живеете за Бога на живота и пролетта - идете на юг и ще придобиете красотата и любовта... Идете за бисери... Които чезнете по бисерите на морето - идете на запад. Които чезнете по бисерите на небето - идете на изток.
към текста >>

11. Из моите спомени – Седир Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено.
Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам. Един виден учен днес, Едгар Даке - идва по един чисто научен път да подкрепи старите схващания на окултизма. Той ни доказва, че старите легенди са били истинска човешка преживелица; той хвърля също много светлина и върху схващането, че всичко в природата има символично значение. А днешната химия наново прегръща старите схващания на алхимията за превръщането на елементите един в друг, за единството на материята, Учението за относителността, за радиоактивността хвърлят мост към окултното. В целия свят днес, повече отколкото всякога, има окултни Учители, които повдигат високо глас за по-голяма искреност в всички среди всред хората - да се признае, че наистина в окултизма са вечните пътеки на спасение и възход.
към текста >>

12. МОЛИТВА - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Истинските маги не са екзалтирани полуучени, но инженери, физици и химици на Невидимото.
Това са само вероятности, които ние извличаме по този начин, но изчисленията показват, че вероятностите за грешки са безкрайно малки. Ако прочее един наблюдател би се пренесъл с телемобил на най-близката планета, той би проверил картината, която сме съставили за нея. След това нашите химици и инженери биха изнамерили втори апарат за изучаване на следващата планета. Древната окултна наука, която всеки век се проявява в разни форми, не е изтъкана от бълнувания. Това е наука точна и положителна. Истинските маги не са екзалтирани полуучени, но инженери, физици и химици на Невидимото. Наивниците, които се хипнотизират с пентакли и мантри, не знаят, че тези чертежи са схема на една неизвестна кинематика, чиито области са тайнствените пространства от 4, 5, 6, и 7. измерения. Даже да си въобрази човек това, би било вече лудост за вашите философи. Обаче има активни разумни сили в тези пространства. В тях мислят и работят същества, изработват машини и художествени произведения. Пентаклите са линии на силите на тези машини, скелет на тези неслушаеми симфониии, на всички тези неизвестни същества, които обаче оплодотворяват всички благородни сърца и души.
към текста >>

13. ВРЪЗКА С ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тия, които споменахме, са само мъките на нашето преходно време, те са отчаяното търсене, протягането на ръцете, за да се хване далечното, невидимото, чудното.
Да ги заставим да не светят, да им измислим грехове, че рушат държави, закони, традиции - казват тия, които се силят да затвърдят разпадащата се сграда на лъжата за духовните хора. Те насъскват властта, шпионират, шушукат, надават тревожни викове по вестници, по стъгди и конгреси, но не ще сполучат да направят нищо, защото ако в една страна някои говорят, предупреждават, сигурно през техните уста говори духът на нещо ново, което иде, завладява умовете, душите на хората. И така, нашата епоха си отива. И причините на това отхождане не са тия, които се посочват от различни моралисти, пазители, блюстители на разни ценности и традиции. Те не са появата на радиото, на танца, на декаданса, на онова временното, което се ражда и скоро умира, какъвто е случаят с новата музика, а са други по-дълбоки, скрити в самите нас. Тия, които споменахме, са само мъките на нашето преходно време, те са отчаяното търсене, протягането на ръцете, за да се хване далечното, невидимото, чудното. Епохата и нашата цивилизация не ще залязат заради така наречените „грехове" на младите, а заради старата лъжа, намерила широко място между нас; заради фалша на видимото благочестие, заради невинната кръв, пролята по умиращи идоли, заради греха, че сме затворили Бога в четири каменни сгни и сме приготвили бич и нож за тия, които дръзнат да го подирят другаде. Светът се дели на две, както се дели небето сутрин, за да изгрее новият ден. Едни от нас не са готови за утрешния празник на любовта. Те са люде на старото и ще се претопят в казана, където ще отидат отпадъците на нашата епоха. Другите възхождат към нови светове.
към текста >>

14. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите.
Той се не уплаши за себе си, а за съдбата на Тайното учение, което не знаеше, дали ще да може да предаде на сигурно ухо. Затова напусна света, отдалечи се на седемдесет дена път от големия град и се засели в една пещера сред пустинята, далеч от приятели и врагове. Там Симон бен Иокай преживя дванадесет години. През тия дълги дни той съзерцаваше Божествените Начала, проявени в Маасе Меркава (делото на Колесницата) и Маасе Берешит. (Делото на творбата, зачатъка). Той видя, как от невидимото Едно излиза Видимото Едно, което се умножава, за да се явят Началните замисли, наречени в Тайното учение „Небесна Челяд"; видя след това как тия замиели слизат надолу, развиват се навън, към видимото – втвърдяват се, отново се разтапят и пак се втвърдяват: така се огражда Бог, потънал във видимото, и неговите граници създават света, твърдта, светлината, животните, билките и звездите. Отлъчен от света, съзерцателят следеше потайния живот на Вселената. Тъй стигна той на четвъртата година от своето отшелничество до най-дълбоките тайни на Бога, човека и природата и тогава написа на пергаментен свитък прочутата: „Книга на Блясъка", наречена „3охар ". Симон бен Йокай живее четири години в пълна самота; но с право бе казал Раби бен Акива: „Дето е свещта, натам са устремяват и пеперудите". И ето, че в края на четвъртата година от голямото усамотение, учениците на Симона бен Йокай намериха своя учител и се поселиха в пещерите на пустинята около него. Защото животът бе жестока мъка, а пък ония, що гонеха тайноведците, се бяха умножили.
към текста >>

15. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото.
Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот. Ония, които искат да изучават кабалата, трябва да се стремят да разберат значението на символите, да установят техния произход и да се научат да схващат духовния смисъл на законите и начина на очистването, който уподобява душата на Божеството и я прави отзивчив орган, който действа в сферите на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна да се предава на размишление за скритите закони в природата. Според тази наука, в древността човечеството е било ръководено от учители или мъдреци. В дните на техния разцвет и сила е съществувало едно общество от мъдреци, чийто живот е бил тъй съвършен, че с имали връзка направо със създателя, или с могли да четат волята Му в небесните знаци. Те са ги наричали Раби т.е. посветени учители.
към текста >>

16. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата.
Но Крижановска ни изнася и друг род безсмъртни – такива, чиито физически тела могат да бъдат преобразени от смъртни в безсмъртни с помощта на първичната есенция на живота, с помощта на „елексира на живота" – мечтата на алхимията. Възможно ли е съществуването на първичната материя на живота, или възможно ли е синтетичното ù добиване? За безграничните познания на Мага това е възможно, но това се явява като бъдеща възможност и на съвременната наука. Откритието на радия и неговите еманации хвърли голяма светлина върху единството на материята, а заедно с това и върху възможностите да се открие „философският камък" или „еликсирът на живота". Върховен идеал на безсмъртния е науката за Бога и Неговото творчество, нейното пълно усвояване. Тогава има пълнота в смисъла на безсмъртието, тогава безсмъртният е необходим в живота на хората като невидим помагач и светилник Вещо, в безкрайния низ от противоречия, страдания, страсти, злоба и просветление, Крижановска ни изнася невидимото устройство на човека и нещата. Тя ни хвърля от загадка в загадка, от ужас в ужас, от изпитание в .изпитание и така създава човека на победата, на непоколебимата воля. Злото заема голям дял в живота на хората, може би най-големия дял. Видимите и невидимите агенти на злото работят постоянно за неговото укрепване. Магията служи еднакво и тям за овладяването на душите. Но няма душа, която да не чувствува гнета на тъмнината, макар и напълно да се е отдала в нейна служба.
към текста >>

17. ЕДНО ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДЕЛА - ЕЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Тъй щото от видимото, от резултатите на духа, ние отиваме към невидимото, към духа и душата.
Само човешкият дух и човешката душа са в състояние да обяснят тия явления. Съвременните хора спорят още дали съществува духът и душата. Защо спорят? – Защото духът и душата не са нещо материално, което може да се хване. Това, което може да се хване, то е резултат на духа, но не и самият дух. Тъй щото от видимото, от резултатите на духа, ние отиваме към невидимото, към духа и душата. Това, което простият не вижда и не разбира, по него ученият гадае, разкрива тайни. Когато ученият погледне ръката на някой човек, по линиите ù, той чете неговото минало, настояще и бъдеще. Като погледне носа, устата, веждите на човека - чете и по тях. Достатъчно е да вземе той един косъм от главата на човека и да го прекара през пръстите си, за да опише неговия характер. Един косъм от главата на човека за простия нищо не значи, но за учения той представя целия човек.
към текста >>

18. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното.
За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека. Густав Майринк беше от тези, които бяха прозрели с душата си величието на онзи свят, чиято низходяща проекция е светът на физичното. Със своето майсторско слово той изнасяше онези страни от земния живот, които пряко или косвено повдигат една част от булото към невидимото, необяснимото, неразбраното, тайното. Романите на Майринк – „Голям”, „Белият доминиканец”, „Зеленото лице”, „Валпургиевата нощ”, „Ангелът от западния прозорец”, „Сол” и др., пиесите му „Санитарен съветник”, „Часовникът”, безчетното число разкази, една малка сбирка от които е преведена и на български – „Кардиналът Напелус”, „Албиносът” (печатан преди 4 год. като подлистник на в. „Търговски глас”), всичкото това творчество оставя неизгладими следи зад себе си. С издаването на немските „Вълшебни приказки”, Майринк възкреси онова велико немско народно творчество, на което никой почти от днешните негови съвременници не е обръщал внимание и върху което почива цялата немска култура. За да не се спираме върху самия живот на Густав Майринк, който е много разностранен, ще приведем това, което той казва за себе си: Живее в Щарнберг при Мюнхен, роден в Виена на 19 януари 1868 г.; поданство – баварско; религия – първоначално протестант, сега – будист от северната школа.
към текста >>

19. ЗА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ - ЕЛИ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол.
Всеки човек на земята - за да останем в сферата на човешкия живот - минава през три основни процеса: физически, астрален и умствен, в които се проявяват поменатите три вида сили. Законите, по които действуват тия сили, се коренно различават помежду си, те дават понякога диаметрална противоположни резултати, макар да преследват в края на краищата една обща, единна цел. И понеже съвременните хора, така както са построени, съзнават и виждат обективно само проявата на така наречените физико-химични сили, към които се мъчат да сведат всички физически, биологически и душевни прояви, те не могат да се освободят от постоянните и непреодолими противоречия, що терзаят научната и философска мисъл. За тях реално, обективно е само физичното, вещественото, само то се подава на измерване, изчисляване, тегло. Душевното за тях е субективно, „ирационално", „несъизмеримо". Ето защо, те признават общовалидна закономерност, принудителна необходимост само на физичното, видимото, а в душевното, невидимото, макар и съзнавано, те мислят, че може да царува субективен произвол. Днешните хора си въобразяват, че могат да желаят каквото щат и както щат, че могат да чувствуват и да се отнасят към чувствата на другите безнаказано както щат, че могат да мислят каквото и както искат. Те си въобразяват, че могат едно да мислят, а друго да говорят и вършат. Тям и през ум не им минава, че подобен род действия подготвят латентни конфликти в подсъзнанието, които рано или късно ще се проявят в живота на човка в една остра форма, която може да подкоси и здравето му, и душевното му равновесие. Хората не съзнават какво реално влияние оказват върху техния живот и съдба тук, на физическия, обективен свят, субективните „състояния на съзнанието" - желания, чувства, мисли. В областта на подсъзнанието се подготвят понякога такива душевни конспирации, които чакат своето време, определено от жизнения ритъм на човека, за да направят цял преврат в живота му.
към текста >>

20. ТРЕТИЯТ НАТЮРЕЛ - Г Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото.
Д. Стоянов НЕЗНАЙНОТО Явно е, че инертната човешка природа се нуждае от външни импулси, които я тласкат към една неспирна деятелност, която безспорно е необходима за нейното развитие и напредък. Особено хора с по-ниско съзнание, слабоподвижен ум и слаба воля имат нужда от нещо много силно, което да ги изтласка от това им състояние. Гладът, жаждата, потребата от облекло и изобщо всички материални нужди са едни от мощните средства на природата, които гонят именно тази цел. От друга страна, чувствата у човека създават основа за сближение с други същества и създават донякъде възможност за безвъзмездна жертва. Умът също така тласка човека към безбрежното царство на познанието, тласка го към незнайното, невидимото, скритото. Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват. Погледнете с каква неизчерпаема енергия работи ученият.
към текста >>

Погледнете чудното търпение на астронома - те черпят своето вдъхновение все от незнайното, невидимото.
Тук вече стремежът е по-доброволен. От друга страна суровата и егоистична борба за съществувание, механизираният еднообразен живот в съвременната цивилизация изострят у човека нуждата от разнообразие и нови постижения и понякога той скъсва магичния кръг на това еднообразие и тръгва да търси новото, скритото, далечното. Дори не са рядко случаите, когато човек е съгласен да изостави едно по-изгодно положение и да го замени с по-трудно, само затова, защото това неизгодното, трудното, е ново за него. Безброй жертви са дадени и се дават по пътя към незнайното, но това съвсем не спира стремежа на онези, които го следват. Погледнете с каква неизчерпаема енергия работи ученият. Погледнете чудното търпение на астронома - те черпят своето вдъхновение все от незнайното, невидимото. Въображението на човека се лута из догадки за онова, което е скрито в сърцето на земята, в глъбините на океана. Какво ли има по северния полюс? - се пита той. Как ли вълшебно блести северното сияние, върху ледените обелиски? И тръгва той, за да види.
към текста >>

21. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили!
Такива са съвременните вярвания и за човека. Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план. Смята се, че човекът с неговия чудно устроен организъм - надминаващ милиони пъти и най-хубавите творения на човешкия технически гений - се е развил тъй, някак от само себе си. Той няма майстори, няма строители - всичко в тялото му, по пътя на една бавна еволюция, възниква и се изгражда наточели от само себе си, под действието на произволно действуващи физико-химични сили. То е все едно да си представим, че в корабостроителницата на Сен Назер параход Нормандия се е изградил от само себе си - без инженери, без строители, без работници. Изградил се е като по чудо, под невидимото действие на „физико-химичните" сили! А според Учителя, всичките тия форми, през които е минало органическото развитие, не са нищо друго освен „спирки на човешкия дух". „Човешкият дух, казва той, е слязъл на земята от около 750 милиарда години. През тия 250 милиарда години той е минал през много форми, много фази на развитие. И целият този почти безкраен ред от органически форми, които природата е създала, представят стадии, през които е минал човешкият дух. Те са едно велико училище, в което той се е учил.
към текста >>

22. LE MAITRE PARLE. LA NATURE VIVANTE Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Със строго научни методи на изследване, с критичен, обективен ум той се залови да изследва някои явления от областта на невидимото.
Шарл Рише. - В началото на декември т.г. се пресели отвъд в Париж на преклонна възраст - повече от 80 години - прочутият физиолог и метапсихик проф. Шарл Рише. Той със смелостта на един искрен търсител на истината не се побоя да излезе в защита на някои нови идеи от областта на метапсихиката. Със строго научни методи на изследване, с критичен, обективен ум той се залови да изследва някои явления от областта на невидимото. И той опитно констатира нови, неизвестни до тогаз на науката психични сили в човешкото естество. По този начин той се брои между пионерите в тая нова област, той беше в авангард на работниците за един нов мироглед, проникнат от възходящата струя на спиритуализма. И в последните години на своя земен живот той доживя да види как спиритуализмът прониква нашироко вече в много научни области. Той беше свидетел на зазоряването на триумфа на спиритуализма в днешната култура. Ето защо с право ще се смята, че той е допринесъл със своите сили и дарби за възхода на бъдната култура на възродения човек.
към текста >>

23. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За напредничавия дух животът на всяка крачка разкрива все нови и нови прозорци към невидимото и следователно възможност да проникнем в него.
Цена 30 лв. Тази книга писана от всеизвестния, сега покойник вече, френски професор академик Шарл Рише, съдържа редица факти, добити от наблюдения и опит върху разни сензитиви и медиуми, които хвърлят светлина върху „шестото" чувство у човека - ясновидство, интуиция, телепатия. За края на миналия век тази книга е един ценен принос. Но за нашето време, когато телепатията е научно доказана чрез изучаванията на Гурвич, Лаковски и мн. др. върху живите организми, когато интуицията стана „ръководна теория и метод” в живота навсякъде, когато радиоактивността, четвъртото измерение в теорията за относителността, съвременното радио и безкрайно многото невидими лъчи се прилагат на всяка крачка в живота, когато според думите на Матерлинк най-великото откритие на двадесетия век е „откритието на невидимия свят", тази книга на Рише е стара и все пак може да има известно значение. За напредничавия дух животът на всяка крачка разкрива все нови и нови прозорци към невидимото и следователно възможност да проникнем в него. Лекуването с грозде, От Д-р Ив. Жеков. Библиотека Натуризъм, кн. 1. ц. 5 лв. Доставя авторът, „Опълченска" 64. София.
към текста >>

24. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

То расте, минава през разни страдания, преживява борбите и противоречията на живота, изживява любовта, минава дори през смъртта и стига до дълбокия мир в себе си - чрез който се слива с целокупния живот в битието - и във всяка своя крачка, то има невидимото ръководство на любящата невидима майка, на великата майка на живота.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И ИНИГОПИС Безсмъртната - роман от Г. Томалевски - издание на "Вестник на жената" - цена 30 лв. Това е романът на едно дете, останало от малко без майка, сиротно. Тя се преселва в света на вечното и се слива с великата, вечната майка на всичко живо. В детето заляга дълбоко в душата голямата всеотдайна любов на майката. То расте, минава през разни страдания, преживява борбите и противоречията на живота, изживява любовта, минава дори през смъртта и стига до дълбокия мир в себе си - чрез който се слива с целокупния живот в битието - и във всяка своя крачка, то има невидимото ръководство на любящата невидима майка, на великата майка на живота. То е свързано с нея, защото в душата му трепти безгранична любов към майката. Тази любов му отваря очите още от малък. На възраст достига до ясновидско прозрение и разбиране на дълбоката страна на живота, на вечното в него. Тази любов към майката и любовта на "Безсмъртната" към своето дете, го прави справедлив, смел, честен, благороден, пожертвувателен до смърт, мъдър. Колко много житейска мъдрост изпъстря книгата!
към текста >>

25. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,S. И А. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията нива?
ЖИТНО ЗЪРНО Посвещава се на Георги Радев Ако не те хвърляха в жертва, житно зърно, не би ти дало плод. Заровено в земята, Божия сила те възраства, и ти ставаш житен клас. Твоята смърт е жертва благодатна, защото ти от смърт минаваш в живот. Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията нива? Не си ли ти сега и клас, стебло, и корен? И где си ти в тоя миг? Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите долини? Не си ли ти едно и сто, не си ли ти безбройно, че щедро храниш човеците по цялата земя? Другарю мой, не си ли ти златно житно зърно?
към текста >>

26. МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото.
Когато нашата интелигентност хармонира с нашия свят, тогава ние ще станем подобни на Бога. В някои древни писания пулсира една тайнствена сила, която ни говори, че съприкосновението с невидимия свят оживотворява. Гьоте трябва да бъде Ликург на тази физика. Теорията на Лайбниц е великолепен опит в тази област. Нещо подобно ще бъде бъдещата физика. С невидимото сме по-близко приобщени, отколкото с видимото. Всеки човек, който живее в Бога, става едно с Него. Всичко в живота ни трябва да се превърне в съзнателно, волево деяние. Цялото ни тяло е способно да бъде приведено от духа в движение. Въздействието на страха, на уплахата, на тъгата, на гнева, на омразата, на срама, на радостта, на фантазията е достатъчно указание за това. Освен това имаме достатъчно примери за хора, които са постигнали едно съзнателно волево обладаване на отделни, обикновено неподчинени на волята части на тялото.
към текста >>

27. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

До като пилоните ни показват въплътената в цветето земна красота, наведените линии на цялото египетско архитектурно изкуство — пирамидите, върха на обелиските и фасадите на храмовете ни сродяват с мисълта, че тогавашният човек е живял сраснал с отвъдния свят, с небето и с реалността на невидимото.
Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата. Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство. В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство. Не размерите, грандиозността и удивителните числени съотношения, затворени в пирамидата от Гиза, искаме да проумеем, а онова напиращо чувство и отношение към света и Бога, което са имали майсторите на тоя колос. Не само в реда на колоните, в лотосите на техните капители, но предимно в тия наклонени стени на храмовете, ние съзираме стремежа на тогавашния човек нагоре, неговата жива връзка с невидимите светове. До като пилоните ни показват въплътената в цветето земна красота, наведените линии на цялото египетско архитектурно изкуство — пирамидите, върха на обелиските и фасадите на храмовете ни сродяват с мисълта, че тогавашният човек е живял сраснал с отвъдния свят, с небето и с реалността на невидимото. Във всички египетски статуи, барелефи, надгробни изображения и саркофази, човекът е даден в един външно притихнал вид, в миг на екстаз, в едно вцепеняване, когато духът е отлитвал в царството на духа и мисълта е вглъбена в съзерцание. Противно на древноелинското изкуство, за което ще кажем нещо по-после, където движението и съвършенството е извадено навън, тук то се подразбира. Статуите и изображенията дъхат някаква вътрешна сила. Всичко е изпънато в размисъл. Това изкуство не радва с преходната радост на земята, но ни задълбочава и ни привиква към неподвижно, вътрешно потъване в необятното царство на духа.
към текста >>

28. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Известна деградация в развитието на човека го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално.
По тези въпроси там не се спори. В религиозните учения се работи свободно с понятията за Бога, за душата и духа. И през разни времена тези първични същини и идеи са били обличани в различни дрехи, по-малко или по-много удачни. За истински религиозните хора, които в същност са истински духовни хора, ученията на религиите за Бога, за душата и за отвъдния свят не са само философия, не са само светогледане. те са една опитана реалност. Известна деградация в развитието на човека го е направила сляп, нечувствителен към невидимото, към туй, което сме свикнали да наричаме нематериално. Духовният свят е динамичната страна на битието; той е свят на силите, които строят, организират. Божественият свят е свят на Разумното, което работи в света. Върху естеството на света на душата, която е безгранична и която прониква във всичко, религиозните учения, па и старите окултни доктрини, не говорят нищо. Знайно е само едно, че душата е искра Божия — същност, която има всичките божествени особености. А те са неопределими с нашите физически и материални понятия.
към текста >>

29. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Погледнато от друга точка изкуството е призрачност, търсене реалността на невидимото и осъществяване на една художествена неистина, която води в дверите на истината.
За това изкуството е религия и копнеж по нещо, което няма начало и край! За изкуството е говорено и може да се говори твърде много, но то е същевременно и такова нещо, за което може и никак да се не говори, защото неговото възприемане става непосредствено, както кислорода от въздуха, който и без да бъде анализиран и дефиниран, опреснява и поддържа огъня на живота във всяка клетка на организма. Като спонтанно вътрешно изживяване, изкуството ни подсказва съществуването на една световна хармония, към която с копнели душите на човеците през всички епохи на съществуванието си. Стремежът към творба чрез красота, или направо създаване на изкуство, произлиза от едно вътрешно духовно осъществяване, което търси форма. Изкуството е сбъдване в един вътрешен свят, което дири проектиране и материализация на земята, в материята, в грубата й инертност. Погледнато от друга точка изкуството е призрачност, търсене реалността на невидимото и осъществяване на една художествена неистина, която води в дверите на истината. Преди да проследим пътищата на отделните изкуства, ще кажем, че всички те си приличат по това, че един върховен миг, който е просветление и пророчество, намира сбъдване през личния живот и битие на художника. Всеки човек има свои собствени насоки в мисълта. Творческите търсения и постижения се сбъдват тъкмо в тия насоки, където лежи и самата житейска философия на твореца. Изкуството, което се създава с грубата материя на триизмерния свят, носи в себе си както огъня на едно емоционално изживяване, така и облика на тая житейска философия. В тоя смисъл няма „изкуство за самото изкуство".
към текста >>

30. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината.
в ума на българина, малко семенце, което съдържа потенциално в себе си цялото дърво с неговия плод. Следващата степен, тонът РЕ, в пътя на Живото Слово започва със срещата на Учителя с първите му ученици. Това става в началото на века. Тази среща е вълнуваща за тях, защото виждат Светлината Му и Го познават. Между Учител и ученици се установяват отношения на любов и доверие. Първите ученици стават опорна точка за проявата на Светли Същества, членове на невидимото Всемирно Бяла Братство, което духовно присъствува във всички творчески импулси на Светлината. Поставя се началото на периодични годишни срещи, в ко- ито учениците и невидимо присъствуващите Бели Братя образуват една Верига от души, готови да служат за изявление на Словото. Годишните срещи на Веригата започват от 1900г. и се провеждат през месец август, когато космическите духовни енергии са много благоприятни за духовна работа. В разстояние на няколко дни атмосферата там е пълна със свещен трепет. Духовният свят реално присъсвува в съзнанието на всички.
към текста >>

31. КНИГИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да обясниш невидимото, абстрактното с човешки понятия, да разкажеш за Реалността, скрита във външните форми на заобикалящия свят, да дадеш понятие за богатия живот на човешката душа -това не е ли свещен подвиг?
Нищо не е било в състояние да попречи на Словото да се изяви. Инсталацията по която то е слизало е била така стабилна и мощна, че е издържала на всички земни сили, опълчили се срещу нея. Вибрациите са прониквали в спящата материя и са внасяли пробудните слова, а там където материята се е оказвала по-силна, те са оставали да звучат по Законите на една духовна акустика. Проектирано на земята, в умовете на хората, това Слово е било свидетелство за Света на Светлината, за истинския реален живот на Духа. Наистина е трудно да се облече в дрехата на несъвършената човешка реч онова Велико Знание за Живота, което съдържа Словото. Да обясниш невидимото, абстрактното с човешки понятия, да разкажеш за Реалността, скрита във външните форми на заобикалящия свят, да дадеш понятие за богатия живот на човешката душа -това не е ли свещен подвиг? И всичко казано да е разбираемо за различните нива на съзнание, да е съобразено с разностранните интереси на слушателите и същевременно да дава отговор на въпросите, които ги вълнуват. Словото на Учителя отразява богатото разнообразие на един невидим свят, който се е проектирал чрез него. На пръв поглед човешката логика го намира неподредено, с дълги отклонения от основната мисъл, скачащо от тема на тема и понякога недоизяснявайки я, поемащо към друга. Мнозина от слушателите на Учителя в миналото са се спъвали в тази обикновена човешка логика, очаквайки Словото да се движи в посока, която те предвиждат. Но в живота на Духа цари Законът на Свободата, за който човек още няма истинска представа.
към текста >>

32. ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Невидимото им присъствие дава стимул за работа, стремеж към светли дела и много сила.
Дали човек е осъзнал тази истина, или не, това не е важно. Във всеки стремежът към познание е заложен като едно малко семенце, което чака благоприятните условия, за да започне да расте. Дойде ли Пролетта, то ще покълне и ще започне истинското му развитие. в това е смисълът и на човешкия живот - да се придобива знание, да се търси път към истината за нещата. В този път на помощ често идват Белите Братя. Невидимото им присъствие дава стимул за работа, стремеж към светли дела и много сила. Те се радват на всеки добър импулс на човешката душа към знание и опит, и го подпомагат с всички средства. А човек често мисли, че е свършил нещо сам. Не. Това са те, Невидимите помагачи, Светлите братя от всемирното Бяло Братство, които се проявяват като внасят в умовете на хората своите импулси за работа, духовен растеж, за просвета и култура. Как може човек да привлече вниманието на Белите Братя? Само чрез своя чист стремеж да е полезен на Цялото, на човечеството, на своите братя и ближни.
към текста >>

33. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята.
А ние тримата, Пеню Киров, д-р Миркович и аз, се събирахме да четем Евангелието и да разсъждаваме по духовни въпроси. На връх великден, 1900 година, щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във варна лично с г-н Дънов. - А какво е, брат Стоименов, вашето лично мнение за г-н Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-н Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е видимият представител на Невидимото велико всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>

34. Георги Куртев (1870-1961) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му.
Турците започнали панически да отстъпват. Нашите войници продължили напред и успели да ги обградят и хванат няколко души пленници. Когато се върнали в поделението те започнали да разпитват взетите в плен турски войници. Най-вече искали да разберат, защо така панически са отстъпили. Единият войник отговорил: “Като идвахме, според заповедта и вие се дигнахте срещу нас, в същия момент се появи зад гърба ви и една бяла конница. Тя е, която ни изплаши толкова.” Тогава Минчо Сотиров отново се уверил в невидимото присъствие на Светли Същества, които бдят над неговия път и закрилят и него, и войниците му. Всяка среща с Учителя била среща с великото за ученика Минчо Сотиров. Той се подготвял за тази среща старателно: всякога чист, пригледен, облечен с най-новите си дрехи и със свещен трепет в душата. Една такава среща той предприел преди да замине за Балканската война, която е неговото първо участие в бойни действия. В този момент той се чувствал несигурен в поетия път, и както и при други свои затруднения, той отишъл при Учителя за съвет. Съобщил му, че иска да си подаде оставката, че не иска да отиде на война.
към текста >>

35. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сър Оливър Лодж „Дошло е време за проучване на невидимото със същата искреност и старателност, с каквито науката досега е проучвала земните неща“.
Все пак, истината ще победи. Иначе тя не би била истина! Човек е безсмъртен! ПОКАНА ЗА ЗАПИСВАНЕ АБОНАТИ НА КНИГАТА ЗАЩО ВЯРВАМ в БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА от СЪР ОЛИВЪР ЛОДЖ Член на Кралското Общество, професор по физика и дългогодишен ректор на Бирмингамския университет. „Аз знам тежестта на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт". Сър Оливър Лодж „Дошло е време за проучване на невидимото със същата искреност и старателност, с каквито науката досега е проучвала земните неща“. Ф. У. X. Майерс „Познанието на човешката душа. като психична и физична същност. ще бъде науката на бъдещето. Камил Фламарион „Аз не казвам, че това е възможно.
към текста >>

36. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Видимото е само сянка, отражение на невидимото.
По най-важните въпроси на живота съвременната наука не само че не дава никакъв отговор, но, нещо повече, в лицето на някои свои представители, заявява че е невъзможно да се узнае нещо сигурно по тях, че е безсмислено и да се търси. Като изключим едно малцинство доблести учени, които имат смелостта да се заминават със „забранените“ за хората на науката проблеми, всички останали, страхувайки се да не изгубят реномето а заедно с него и хляба си, се строго ограничават в една тясна област на живота, областта на външното, видимото, физическото, и не искат или не смеят да се интересуват за всичко онова, което лежи вън от тези граници. Обаче, живота е много по-дълбок, много по-сложен, много по-разностранен отколкото обикновено се мисли или отколкото се вижда на пръв поглед. Зад външното винаги има скрито и нещо вътрешно. Зад видимия свят, когото нашите очи виждат и нашите учени изучават, има цял един огромен невидим свят, в който е същината и извора на живота. Видимото е само сянка, отражение на невидимото. Що е човекът по своята същина ? Материя или дух? Прах или вечност? Безсмъртен ли е или смъртен? От къде той иде и къде отива?
към текста >>

Това е Окултната наука, Божествената Мъдрост, за които няма скрити неща, пред която границите на времето и пространството падат, която прониква зад видимото, външното и вижда най-скритото, най отдалеченото, най-недостъпното, вижда невидимото за обикновеното човешко око.
Нима ние вечно трябва да останем слепи? Нима ние вечно ще бродим в тъмнина? Нима ние никога няма да разгатнем тайната на своя живот, да познаем себе си ? Не! Има една друга, много по мощна и по-дълбока наука, завещана на човечеството от най-дълбоката древност и пазена като светиня от достойните негови представители в течение на дълги хилядолетия. Това е Окултната наука, Божествената Мъдрост, за които няма скрити неща, пред която границите на времето и пространството падат, която прониква зад видимото, външното и вижда най-скритото, най отдалеченото, най-недостъпното, вижда невидимото за обикновеното човешко око. Тази именно мощна наука трябва да бъде възродена, възкресена във всичките нейни области, да бъде изяснена и разработена във всичките й подробности и да стане достояние на всички хора на земята. Без нея, човек завинаги ще остана в тъмнина. Без нея никога не може да бъде изградена истинската нова култура, слънчевата култура, за която мие говорим тука. Без тази наука човек ще остане завинаги тайна за себе си, цълия свят също ще бъде тайна за него и той не ще може да осмисли разумно живота си. Кои са основните принципи на тази наука?
към текста >>

37. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора.
Следната пък настойка е прекрасно средство против ухапване от пчели: 30 грама коприва се нарязва на дребно, залива се с 100 гр. спирт и се оставя да кисне в продължение на 3 седмици в добре затворен съд. След изтичането на това време течността се прецежда, налива се в стъкло, запушва се и се вдига, за да се намокри при нужда. (Из в. „Добро здраве“) Словото на Учителя Основите на новата култура За обикновеното човешко съзнание материалният свят е най-съществен, т.е. видимото и осезаемото, а невидимото едва сега започват да го проучват обикновените хора. Посветените имат придобито знание чрез опитност за духовния живот, а обикновените хора едва сега започват да съзнават, че има духовен живот. Но животът, разгледан обективно, нито е материален, нито е духовен; животът си е живот, както в материалния, така и в духовния свят. Животът, в неговото проявление, може да се разглежда от три гледища - от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите. Който не може така да разглежда живота, ще има една ограничена представа за него и няма да го разбира в неговата целокупност. Младостта на хората представлява началото на живота, възрастният човек, това е зенитът на живота.
към текста >>

38. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Животът, за който ний не знаем от где бе дошъл, отминава в невидимото Отвъд и, натъжени, ние се питаме: от где дойде той?
достигне по-високо и по-правилно разбиране на самия себе си и на света, от когото той е част; само това ще му даде един светъл ум и една велико сърце. При всяко раждане като че ли един нов живот идва между нас. Ний виждаме как малката форма живее и расте. ставайки един фактор в нашия живот за дни, месеци или години. Най-сетне идва ден, когато тази форма умира и се разрушава. Животът, за който ний не знаем от где бе дошъл, отминава в невидимото Отвъд и, натъжени, ние се питаме: от где дойде той? с каква цел дойде? и — къде отиде? При всяко начало на живот костеливата фигура на смъртта хвърля своята страхотна семка. Стар или млад, здрав или болен, богат или беден, всички, всички без разлика, трябва да минат през тази сянка и от всички пекове се носи към нас скръбният зов за разгадаване тайната на живота — тайната на смъртта. До тогава, докато болшинството хора не се заинтересуват сериозно от трите велики въпроса — от где сме дошли?
към текста >>

Безант - 25 Еволюция на живота и формата, от Ана Безант - 20 Реалността на невидимото, от Ана Безантъ - 4 Необходимост от прераждане, от Ана Безантъ - 4 Умрелите са живи.
Пехливан Никола не ще може да одере царска кожа. * * * Хитрецът с хитрост се отбива, Познае ли, че го разбираш, той незабавно си отива. Д. Б. С п и с ъ к на книгите, които се доставят от редакцията на в. Братство Окултна литература Езотерическо християнство, (Малките мистерии) от Ана Безант - 45 Посвещение в усъвършенстването на човека от А. Безант - 25 Еволюция на живота и формата, от Ана Безант - 20 Реалността на невидимото, от Ана Безантъ - 4 Необходимост от прераждане, от Ана Безантъ - 4 Умрелите са живи. — от Ч. У. Ледбитер - 20 Учението за кармата,— Закона за причинността от Е. П. - 6 Прераждане, от Софроний Ников - 15 Човек и Бог, от Пламен - 10 Безсмъртието на човека, от Сър Оливър Лодж, професор по физика. - 30 Възпитанието на детето, според окултната философия на розенкройцерите, от Макс Хайндел. - 10 Наука за дишането, от Аледон - 15 Що е окултизъм, от С.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически.
И ето. тъкмо против това въстават и се борят враговете на еволюцията, и се стараят с всички сили да попречат на раждащото се светло ново, чрез разложение на човешкия интелект, тъй като след преминаването прага на съзнанието на космическото гражданство, човечеството излиза из пределите на тяхното съществено въздействие и те, лишени от значение и от поддържащите ги източници, са осъдени на гибел. Но от друга страна, ако на съединените усилия на тъмните сили се удаде да задържат човешкото съзнание в пределите на земния интелект и на ограничената и тясна лична диференциация и индивидуализация, то човечеството не ще може да премине съдбоносния праг, ще се лиши от своето значение, от своята връзка и роля в космическото братство, а понеже застой не съществува, то ще регресира, ще се разложи и ще загине. Момента е решителен и, да се умалява неговото значение, е престъпно. Но ако в момента на великата, решаваща съдбата на човечеството битка, тъмните сили с обединени, то за съжаление, не можем да кажем същото и за тези, които се причисляват към течението на творческата еволюция, не се вижда към единна, задружна духовно-строителна дейност да със се устремили всички представители на идеалистическите течения. Вместо с обединени усилия да извлекат синтетическия резултат на миналото и чрез разширение на съзнанието да ускорят настъпването на новата фаза в човешкото развитие, болшинството групи и лица от различните еволюционни школи и движения, с попаднали несъзнателно под невидимото въздействие на враговете, усилващи злонамерено тяхното разделение, раздухващи фанатизма н нетърпимостта към събратята им по път, различаващи се само догматически. Недостойното съревнование вместо сътрудническото, взаимното недоверие вместо взаимно сътрудничество, дребнави сметки вместо обща интензивна работа — с обикновено скръбно явление. Но наближава крайния срок, време е да се пробудим, да прозрем и да отхвърлим от себе си паяжината на враждебните влияния. Не за различията помежду си ний трябва да спорим днес, а — да подчертаваме онова общо и неразделно, което характеризира всеки воин за общия духовен идеал на човечеството, към какъвто и специален полк да принадлежи той. А това общо е написано като лозунг на всички светли знамена: Стремеж към Истината и Служба на Всеобщото Благо, — с каквито и думи да се изразява то. Но за такова обединение и за единствено възможното съвместно достижение на тези идеали е необходим Синтез.
към текста >>

40. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 182 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя стана, отвърза невидимото въже, подаде му го, ръкува се пак и после дълго гледа в далечния изток, после главата й увисна на гърдите, като безутешна майка, обърна се и ме видя.
Тя не ме виждаше, унесена в това, което й говореше невидимия й събеседник, седнал до нея. Очите й бяха сини, бистри като рилски езера, над които се издига високо чело, като кварцовите скалисти брегове, а вълнисто златистите й коси бяха заливани от слънчевите лъчи. Тя гледаше невидимия до нея, усмихваше му се, после ставаше сериозна и се заглеждаше в далечината. Внезапно стана много сериозна, обърна се към събеседника си и с умилителен глас му каза: „Не бързай, друг път повече оставаш, доразкажи ми приказката“. Напразно чаках отговор, нищо не се чу, но той изглеждаше неумолим. Тя стана, отвърза невидимото въже, подаде му го, ръкува се пак и после дълго гледа в далечния изток, после главата й увисна на гърдите, като безутешна майка, обърна се и ме видя. Изплашена като дива сърна, тя отскочи на страна, изгледа ме и като че ли ме потопи в планинско езерните си очи. Стройното и гъвкаво тяло, мраморно бялото й лице и красиво изваяния й нос я правеха подобно на митическа богиня. Помислих си в този момент: такова красиво момиче дошло да си губи времето на село; навярно защото е полудяла. — Кой сте Вие, кой Ви прати в то ги ранен час, защо ми го изпъдихте? Сън ли е или истина все още не разбирах.
към текста >>

41. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност.
Като плод на техните трудолюбиви изследвания и като пръв осезателен пробив във фронта на материалистическия светоглед, се яви тяхното голямо съчинение „Човешката личност, нейната същност и нейното безсмъртие,“ в което бяха предадени няколко стотици случаи, грижливо изследвани и проверени от авторите, които свидетелстваха, че човешкото съзнание, човешката личности, човешкият дух продължава да съществува и зад гроба. Сър Оливър Лодж и Сър Уйлям Барет, и двамата много-заслужили учени, отидоха още по-далеч. Първият в съчиненията си .Безсмъртието на човека,“ „Раймонд, или живота след смъртта“ и .Защо вярвам в безсмъртието на човека“*) въз основа на многогодишните си изследвания и в качеството си на ректор на Бирмингамския университет, заяви: „Аз знам добре какво означава думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, че запазването на човешката индивидуалност след смъртта на тялото е за мен един доказан факт . . . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“ А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици. професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици. Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма.
към текста >>

Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива.
. . Моето убеждение почива върху опита и върху приемането на известна категория явления, които могат да бъдат установени от всеки, който си даде нужния за това труд.“ А Сър Уйлям Барет, един от най-известните английски физици. професор от университета в Дъблин, в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала експериментално съществуването на човешката душа, като трансцедентна, нематериална същност. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, населен с живи, интелигентни същества, които могат да се съобщават с нас при известни условия.“ Камил Фламарион, общоизвестният астроном, в съчинението си „Тайнственото,“ след като излага няколко стотици случая от тази област, грижливо проверени от него, казва: Логичното заключение, при наличността на тези факти е, че човешката душа съществува като реалност, независима от тялото? Анри Бергсон, най-големият съвременен философ, влезе в Дружеството на учените метапсихици. Шарл Рише, в книгите си „Трактат по метапсихика“ и „Шестото чувство.“ доказа съществуването на ясновидството, като метод за проникване в областта на невидимото и скритото за човека с обикновените шест сетива. Алберт Айнщайн, гениалния физик и математик, също навлезе в областта на метапсихиката и започна да се занимава с изследване на окултните явления. Ханс Дриш, световно известен немски учен, отрече явно механистичното схващане на живота и застана на страната на нео-витализма, който се явява в подкрепа на окултизма. Бихме могли да изброим още много съвременни учени, които, въз основа на опита и наблюдението, са дошли до заключение, че материалистичната теория е недостатъчна и негодна да обясни фактите в живота и че, въпреки всеобщо царуващото безверие, човекът на научното изследване, сериозният мислител, има всички основания де вярва, че ние, хората, живеем всред един невидим за обикновеното око, окултен свят, в който ще продължил живота си след смъртта на физическото ни тяло. Истините на окултизма, дълго време отричани и осмивани, започнаха да се разкриват пред търсещото око на истинските учени. Последните открития за влиянието на слънчевите петна върху живота на земята, напълно потвърждават основната истина на тъй дълго осмиваната астрология за влиянието на небесните тела върху човека и земята.
към текста >>

42. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ „Да, разбира се, ето го.“ И те ми сочеха, него, невидимото за мен, разляно слънце по градини и улици.
Някой в мен бавно сричаше: „Слънцето“. То изплава, величествено, голямо, в някакво дивно великолепие, придружено сякаш от царско шествие, потънало в златен блясък. Вероятно това е било през Март или Април. Тогава за първи път аз видях Слънцето. Когато всички мои близки се събудиха, на всекиго аз задавах този въпрос: „Виждали ли сте слънцето? “ „Да, разбира се, ето го.“ И те ми сочеха, него, невидимото за мен, разляно слънце по градини и улици. „Не, — им казвах аз; Това не е“. Тогава те ми сочеха нагоре. „Не, не, повтарях аз. Никой, никой от вас не е виждал слънцето.“ Те дигаха рамене и повече не се занимаваха с мен. А аз дълбоко и твърдо вярвах, че само то, сяйното, вълшебното, мощното слънце, потънало в златен прашец, бе истинско то слънце, което целува земята през Март или Април в ранния час на пролетна утрин.
към текста >>

43. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В невидимото, изобщо, не ми се вярва.
Какъв е този Бог? Има ли той някаква форма, видим ли е или невидим и где се Той намира? И има ли дела и факти, с които да може да се докаже? Споменувате още за небето — каква е неговата форма, според вашата наука — някакъв под или преграда в пространството представлява? Защото всичко писано във вестника аз от сърце и душа възприемам, но само тези две неща не ми се вярват, не мога да ги възприема. В невидимото, изобщо, не ми се вярва. С тези си думи не искам да ви оскърбя, но ви казвам това, което мисля. Моето разбиране е, че най-важното нещо в живота е доброто дело. Аз съм вегетарианец от седем години, но в Бога не вярвам. Може би с тези си разбирания да съм на погрешен път, затова ви моля да ми уясните тези въпроси. Ц. К. С. М.
към текста >>

Следователно, невидимото съществува.
Не трябва да търсим небето на друго място или да го очакваме в друго време, а трябва да го създадем в себе си тук и сега. „Царството Божие е вътре във вас“ — е казал Христос, и тези думи най-добре изясняват въпроса за небето. За невидимият свят Що е човек. в своето сегашно състояние, та да мисли, че той знае и вижда всичко? Човешкото око и човешкото ухо долавят само една съвършено малка част от вибрациите на светлината и звука. Следователно, невидимото съществува. Има състояния на материята, които не могат да бъдат схванати от зрителният апарат на човека. Но в преки това, те съществуват. Както има истини, които са такива, макар хората да не ги познават или признават. Съществуват, обаче и хора, които са развили в себе си способността да виждат или чуват нещо повече, отколкото обикновените хора. Те се казват ясновидци, и тяхната способност е доказана опитно.
към текста >>

44. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ледбитер, съдържа множество факти — случаи от живота, които доказват съществуването на невидимото.
Карма, от Е П. (Е. П. Блаватска) — Карма, това е закона за върховната, Божествена Справедливост, която, рано или късно, въздава всекиму това, което е заслужил. Това е закона за Причинността, схващан не само в неговите външни, механически прояви, но и в неговата духовна страна, изразена най-ясно и кратко от Христа с думите: „Каквото посееш, това и ще пожънеш“. Отвъд смъртта, Ч. Ледбитер, съдържа множество факти — случаи от живота, които доказват съществуването на невидимото. Умрелите са живи. Смърт няма. Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот. Реалността на невидимото, от А. Безант. Необходимост от прераждане, от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант.
към текста >>

Реалността на невидимото, от А. Безант.
Отвъд смъртта, Ч. Ледбитер, съдържа множество факти — случаи от живота, които доказват съществуването на невидимото. Умрелите са живи. Смърт няма. Тъй наречената „смърт“ е врата, която води човека към нов живот. Реалността на невидимото, от А. Безант. Необходимост от прераждане, от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант. Невидимите помагачи, от Ч. У. Ледбитер. Невидимият свят не е отделен с някаква непреодолима преграда от нашия свят, и неговите обитатели често се намесват в нашия живот, влияейки ни и намесвайки се за добро или за зло, без ние да знаем това. Смисълът на живота.
към текста >>

Веригите на невидимото робство, Вентцел.
Диктатура или демокрация, Ас. Златаров. Национализъм, Рабиндранат Тагор. Към светилището на мисълта, философски четива за младежта, от Б Радушев. Прокълнати поети, — избрани стихотворения от Франсуа Вийон, Жерар де Нервал, Едгар По, Шарл Бодлер и др. Против войната, Мариана Роз. Веригите на невидимото робство, Вентцел. Юношеска литература Чудното пътуване на малкия Нилс, от Селма Лагерльоф. Клетниците, от Виктор Хюго. В страната на лилипутите, от Джонатан Свифт. Робинзон Крузо, от Даниел Дефо. Чичо Томовата колиба, от X.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е тази област на живота, въз основа на чието изследване, професора от Дублинския университет Сър Уйлям Барет, в своята книга „На прага на невидимото“ ясно и категорично заявява: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала, по експериментален път, съществуването на една нематериална същност, на една душа у човека.
това, което един човек, колкото и да бил той учен, може да ни даде. За науката граници няма и не може да има. Смешно е да й се налагат такива. И ние твърдим, че науката, в лицето на редица свои първи представители, е навлязла отдавна в тая област, която г. Консулов като че ли счита за „ненаучна“, за „terra incognita“, за „забранена зона“, за област, в която само простите, суеверните или мошениците навлизат. Това е тази област на живота, въз основа на чието изследване, професора от Дублинския университет Сър Уйлям Барет, в своята книга „На прага на невидимото“ ясно и категорично заявява: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала, по експериментален път, съществуването на една нематериална същност, на една душа у човека. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят от живи и интелигентни същества, които могат да влязат във връзка с нас при известни условия.“ В следния брой ще видим докъде се простират завоеванията на положителната наука днес, в това направление, и дали, наистина, както казва г. Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове“ е ненаучно обяснение на живота. (следва) Паневритмични упражнения, правени в местността „Боровец“, Ямбол НА ПРАГА НА НОВОТО СЪЗНАНИЕ Днес в света съществуват много окултни учения, целта на които е развитието на съзнанието на хората и подготовката им за възприемане на истината, че човек не е само тяло, но и дух. Думата „окултизъм“ означава „таен, скрит“. Това тайно знание е съществувало винаги, но то е било известно на много малко хора; за широката маса то е било предмет или на недоверие и присмех, или такъв на суеверен страх.
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

221) КАКВО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реал но съществуващо.
* И камъчето и звездата, и семчицата, и плодът, —Учи се, шепнат и повтарят, н долината, и върхът. * * * Пробуждане О, пробуждане велико, песента на чучулига, от полето към простора, хвръкнала като стрела, Изгрев златен, златни багри и сияние разляно, аромати н брилянти и танцуващи крила. * Песента на чучулига из небето ведросиньо, вдъхновение, родило слънчевите чик чирик; о, извивки на крилата, о, извивки на гласеца и възторга от живота, безпределен и велик. * О, пробуждане красиво, песента на чучулига от полето към простора, хвръкнала като стрела, изгрев златен златни багри и сияние и радост, и ухание неземно, и танцуващи крила. Д. Антонова НАУКАТА И ЖИВОТА (продължение от бр. 221) КАКВО ГОВОРЯТ ФАКТИТЕ Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реал но съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи — до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до факти, — до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората — били те учени или неучени — са едно, а фактите са съвсем друго нещо. Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго. Следните думи на големия английски физик — Сър Алфред Ръсел Уолес — ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз — казва проф. Уолес — бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в мисъл та си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия.
към текста >>

47. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Невидимото, но напълно реално влияние на Братството върху индивидуалния, обществения и международния живот, е една сила, която за сега малцина познават и признават, но която неизбежно носи важни основни промени в целия живот.
Пред лицето Божие човек трябва да се яви чист, с чисто, спокойно сърце, с всички хора да бъде примирен. Всички хора които сега заминават от земята, непременно трябва да бъдат облечени в дрехата на истината. Само тогава ние можем да видим лицето на Бога, и Бог ще бъде доволен от нас, че сме облечени в такава дреха, в каквато и Той е облечен. Из беседата, държана от Учителя на 11 септември 1938 год. София — Изгрев ЛЕТНИЯТ ЛАГЕР НА ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО Движението на Всемирното Братство, което има своя център в България и чийто създател и водач е Учителят Петър Дънов, непрестанно расте и прониква със своите духовни сили във всички области на живота, по всички части на света. Невидимото, но напълно реално влияние на Братството върху индивидуалния, обществения и международния живот, е една сила, която за сега малцина познават и признават, но която неизбежно носи важни основни промени в целия живот. Въпреки мрачното настояще, въпреки явното недоверие между хората и народите и всеобщата подготовка за война, въпреки неизбежните бури и катастрофи, до които човечеството ще стигне, вървейки по своя погрешен път, съществуването на Всемирното Братство е залог и доказателство, че не всичко ще загине в огъня на невъобразимата по своите ужаси бъдеща световна война, и че наближава времето, когато на земята ще се разцъфти новият живот на всемирното братство и единство. Егоизмът, особено националният егоизъм, като хилядоглава ламя е оплел изтерзаното човечество и изсмуква жизнените му сокове, прахосвайки ги в безпощадна взаимна борба. Като че ли никога досега такава тъмнина не е надвисвала над човечеството, заплашвайки да погребе завинаги всички велики и светли идеали за мир, братство и хармония между хората и народите. Като че ли всичко е свършено с бляновете за мирно развитие, за спокойно напредваща, истински човечна култура, като че ли силата на меча се утвърждава като последен, всевластен , непобедим арбитър и диктатор в света. Но не!
към текста >>

48. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Привеждаме ги не като някакви единствени, особени, и много характерни прояви на невидимото в нашия земен свят, а само като едни обикновени случаи, взети от огромното множество подобни такива.
В една къща в Норвегия известно време се забелязало странно явление; на изсъхналия под изведнъж се явявали следи от детски стъпки, като че петгодишно дете с боси крачка е изтичало по тях. Когато сменили дъските на тая стая, следите на босите крачка отново се явили. Обяснявали си ги с една стара семейна история, според която една от техните прабаби удавила детето си. Горните случаи вземаме от в. Зора, който пък навярно ги е взел от някой европейски вестник. Привеждаме ги не като някакви единствени, особени, и много характерни прояви на невидимото в нашия земен свят, а само като едни обикновени случаи, взети от огромното множество подобни такива. Тия прояви съществуват навред. Те са съществували винаги до сега, съществуват, и за напред ще съществуват. Макар до не са толкова чести, все пак, всеки човек може да чуе разкази за тях от очевидци. — непосредствени наблюдатели. Колкото и да са редки те, събрани, обаче, в своята целокупност, изследвани в тяхното разнообразие, те представляват вече огромна тежест в полза на тезата, че човешката душа преживява разпадането на физическото тяло.
към текста >>

49. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за убийство в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот.
„Изгрев“, София, или от книжарница „Братство“ — Севлиево. Вечният Извор, приказки и разкази за всички, от Любомир Лулчев. В първата си част, тази книга представлява сборник от малки поеми в проза — кошница от плодове, откъснати от великото дърво на Живота, от дървото на Любовта и Мъдростта. Всички тези късове са проникнати от горещото и искрено желание на автора —да заведе стъпките на четеца към Великия Извор, който ний всички познаваме. Втората част на книгата съдържа два печатани по-рано във в. Живот разкази: „Изчезването на Д-р Вилям Уайт“ и „Опит за убийство в лекарския кабинет“, в които ясно изпъква пръста на невидимото, което се намесва в нашия земен живот. Книгата с издадена едновременно в две издания: обикновено и луксозно. Цената на първото с 10 лв. Луксозното издание, голям формат, на скъпа хартия, струва 20 лв. Доставя се от автора: квартал „Изгрев“, София или от книжарница „Братство“, Севлиево. Животът на Исуса, разказан за деца от английския писател Чарлз Дикенс.
към текста >>

50. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

_______________________ Основата, извора, първичната същност на всяко велико дело, е мистичното самовглъбение, чрез което човек се свързва с невидимото.
Ние трябва да се задоволим с едно опитно схващане за нея. Тя е полезна сама по себе си. Тя дава на този, който я практикува, това, което той иска. Тя му доставя самоотрицанието, мира, вътрешното богатство, силата, любовта, Бога. Тя е така действителна, както естетичното вдъхновение. _______________________ Основата, извора, първичната същност на всяко велико дело, е мистичното самовглъбение, чрез което човек се свързва с невидимото. ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН! Ще дойде ден на примиримост! Пак страстите безумни ще притихнат! Ще грейне Божията милост! Ще дойде ден лазурен и усмихнат!
към текста >>

Реалността на невидимото от А. Безант.
Езотерическо християнство (скритата страна на християнството) от Ана Безанг. Посвещение, пътят н а окултния ученик; степени на посвещение, духовната еволюция на човека, от Ана Безант. Карма от Е. П. — Карма. Умрелите са живи Смърт няма. Реалността на невидимото от А. Безант. Необходимост от прераждане от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм От Д-р Лумис Бхагават Гита Божествената песен.
към текста >>

51. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 294 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Георгиев Лечебното значение на зеленчука Катедра за изследване на невидимото – Из в-к „Мир“ Книжнина ЩЕ ИЗТЕЧЕ Когато бурите и пороите изсипят ненадейно, като из невиделица, огромни количества вода на земята, която задига и мъкне всичко, каквото срещне по пътя си, тогава реките прииждат, излизат от коритата си, разливат се на широко и причиняват сума пакости на жителите, чиито жилища и имоти са близо до тяхното корито.
Карагьозова Мистерията на Голгота и Възкресението на Христа (продължение от бр. 260) – Влад Пашов Из науката и живота. Пролетни храни – Д-р З. Г. Из сп. „Храна и живот“ Бял или чер хляб – П. Георгиев Лечебното значение на зеленчука Катедра за изследване на невидимото – Из в-к „Мир“ Книжнина ЩЕ ИЗТЕЧЕ Когато бурите и пороите изсипят ненадейно, като из невиделица, огромни количества вода на земята, която задига и мъкне всичко, каквото срещне по пътя си, тогава реките прииждат, излизат от коритата си, разливат се на широко и причиняват сума пакости на жителите, чиито жилища и имоти са близо до тяхното корито. Огромни мътни струи, влачещи със себе си листа, дървета, покъщнина, а нерядко дори трупове на удавени животни и хора, бушуват, надигат се, пенят се и помитат всичко, което е на пътя им. Нищо, в момента, не може да им се противопостави. Би казал човек, че това са непобедими сили, чиято власт е дадена отгоре, които изпълняват някакво божествено нареждане и на които нищо не може да се противопостави. И дали наистина не е така? Поне за момента, да.
към текста >>

Катедра за изследване на невидимото Ню-Йорк Хералд Трибюн, съобщава от Лондон, че в Кембриджския университет се открива катедра по изследване на отвъдния свят.
Особено за бъбречни болки, захарна болест, случаите на възпаление на червата и стомаха, туберкулозата и пр. той е ненадминат. А за здравите организми е сигурно предпазно средство срещу много болести. След спанака идват: лапад, киселец, зелен грах, моркови, чесън, копър, целина, салати и пр. Всеки един от тях спомага не само като храна, но едновременно и като лечебно средство за човешкия организъм. Катедра за изследване на невидимото Ню-Йорк Хералд Трибюн, съобщава от Лондон, че в Кембриджския университет се открива катедра по изследване на отвъдния свят. Средства за поддържането на тази необикновена катедра били определени от духовното завещание на основателя на Британското Дружество за психични изследвания, Майерс. Колежът „Св. Троица“, гдето ще се четат лекциите за духовете и за явленията от отвъдния свят, предлага на кандидати от двата пола да подават молби за приемане. Лекторът ще получава 500 фунта стерлинги годишно. Из вестник „Мир“, КНИЖНИНА „Песен над равнините“ Разкази от Буча Бехар.
към текста >>

52. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И така трябваше да бъде, защото живота е в Невидимото.
Фотография върху бяла хартия. Влияние на ръцете. Съвременната наука стигна предела на своите опити в областта на материалното. Тя мислеше да се добере до тайната на живота чрез проучва не на „безкрайно малкото“. Очаквания резултат все повече и повече се отдалечи от любознателните изследователи. И така трябваше да бъде, защото живота е в Невидимото. Две мощни идейни течения си противостоят: Спиритуализма и Материализма. Спиритуализма учи, че материята е второстепенна, временна форма, управлявана от Духа. Материализма, напротив, твърди, че може да намери в материята всемирния и „крайният“ елемент, зад който нищо друго не съществува. Много противоположни твърдения трябва да се подложат на критика и истината в края на краищата идва на страната на спиритуализма с помощта на научния опит. Очевидно е, че средство за проверка на невидимите и малко познати сили още не е намерено Те се прочуват също като енергиите, които те проявяват.
към текста >>

53. -

Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ?
Нищо повече от туй, че ние в този случай имаме на лице редици от логически правилно свързани помежду си вериги, чието начало обаче виси във въздуха, защото „основата“, върху която материалистите изграждат своето верую, не е нищо друго, освен едно сляпо, фанатично и ограничено вярване или предположение, — не искаме да го наречем „вяра“, защото с това бихме му дали по-голяма стойност. На какво се основават, в края на краищата, материалистите? Кое е първоосновата, кое е първичното начало на тяхната философия? Не е ли това именно ВЯРВАНЕТО, тяхното сляпо, фанатично и не почиващо на абсолютно никакви реални доказателства вярване, че в света не съществува нищо по-вече от това, което е видимо и познато на днешната наука в нейното сегашно състояние и че живота на отделния индивид завършва напълно, че неговото съзнание изчезва без никаква следа заедно с разпадането на физическото му тяло? Какво друго е всичко това, ако не само едно вярване, ако не едно голо предположение? Ами ако утре науката, тласкана от мощния, жаден за истинско знание, и непризнаващ никакви изкуствени граници човешки дух се осмели да прекрачи забранения от късогледи учени праг на невидимото ? Ако тя най-сетне намери в себе си достатъчно сили да срути огромната преграда на „Ignoramus et ignore-bimus“, (непознато и непознаваемо), издигната и крепена с векове от вчерашното и днешното научно суеверие? Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота? Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа!
към текста >>

54. -

Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло.
Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание. И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на лъчистото състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение. Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт. Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло. Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят? Най-после, не беше ли Л. Шеврьой, който, в книгата си „Нема смърт“ наградена от френската академия на науките, заяви дословно: „Ний не ще умрем!
към текста >>

55. -

Раждането на новия свят е като красива зора, която неусетно развиделява и светът озарен от невидимото слънце, което ще засияе в неизразима хубост, пред изумения взор на човечеството.
Тяхното богатство с пари се не купува. Златото на цялата земя дори не може да ти даде това щастие, което ти дарува новото богатство наречено: Любящо сърце, светъл ум и благородна воля. Пробужда се човешката душа. Пробужда се и вижда, че хората недостойно носят името човеци, че време е народите да се почувстват като синове на Един баща, взаимно да си помагат и да живеят като братя. И ще се сбъдне реченото от псалмолевеца „Аз ще ви бъда цар и вий ще ми бъдете народ, казва Господ“. Раждането на новия свят е като красива зора, която неусетно развиделява и светът озарен от невидимото слънце, което ще засияе в неизразима хубост, пред изумения взор на човечеството. Раждането на новия свят не може да бъде дело на човек защото качествата на новото са: Любов, светлина и свобода. А любовта, светлината и свободата са атрибути само на Бога. „Повикайте ме в ден скръбен и аз ще ви се изявя“. И така, когато дойде голямата скръб когато последните кумири ще бъдат разрушени, когато ще бъде изпита до дъно горчивата чаша на човешкото безумие, от сърцето на човека ще се изтръгне стена ние, печален вопъл пред тъжната картина на разрушенията — дело на неразумен живот. Тогава из пепелището на гордостта и тщеславието ще се появи странник, с очи отправени към небесата.
към текста >>

56. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Фотография на невидимото (с 5 снимки на двойници, материализации и пр.).
X. X. 2. Poesia mystica- Земя, сонет от Ив. Толев (с илюстрация). 3. Езикът на ангелите. От Емануел Сведенборг. 4. Фотография на невидимото (с 5 снимки на двойници, материализации и пр.). От Ив. Белев. 5. Процесът на превъплътяването. От Прентис Мълфорд. (Из сборника: „The Gift of the Spirit“). 6.
към текста >>

Фотография на невидимото.
Боев. 6. Опожареният храм в Дорнах и значението му. От Едуард Шюре (с илюстрация). 7. Щайнер от астрологическо гледище. (с хороскопа му). 8. Фотография на невидимото. (илюстрация). 9. О duchovni sebeléčení. Статия от Premysl Pitter. (на чешки език – може да се прочете от приложения PDF) 10. За духовното самолекуване.
към текста >>

57. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И тъй, нека резюмираме: Практическата Кабала обяснява: а) духовният смисъл на закона и б) посочва начина на очистването, който уподобява душата на Божеството, като я представлява за орган, който проси и действа в сферата на видимото и невидимото.
За да я разбере човек, изискват се много години в усамотено изучаване, та мисълта да бъде постоянно съсредоточена и до толкова, че никакви усилия да не могат да я откъснат. Така разбирана и изучавана, Кабалата заслужва пълно внимание и труд от ония, които жела- ят да я постигнат. Но често пъти, спрени още от начало от развлечения и умора, учениците тъпчат на едно и също место, падат духом и остават дилетанти, които хвърлят прах в очи те на невежите, без да бъдат способни да възбудят интерес към нея. За да се достигнат истински резултати, ученикът трябва да се учи почти деветдесета години. Тая велика и благородна наука, Кабалата, не трябва да бъде унизена и осмяна от невежествените хора“. И тъй, нека резюмираме: Практическата Кабала обяснява: а) духовният смисъл на закона и б) посочва начина на очистването, който уподобява душата на Божеството, като я представлява за орган, който проси и действа в сферата на видимото и невидимото. По тоя начин душата става способна набожно да се предава на размишление за скритите имена. Писането, според кабалистите, е видимо изражение на божествените сили, в лицето на които небето се открива на земята. Поради това, теорията на Практическата Кабала е свързана с общата теория на Висшата Магия чрез единството на идеята, изразена чрез писане, и символа в природата, човека и вселената. Да се действа на символите, значи да се действа на идеята и на духовните същества (ангелите). От това произтичал всичките обреди на мистическите извиквания.
към текста >>

58. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ.
Никовъ Оправдание на милитаризма, отъ Софр. Никовъ БРОШУРИ: Отъ Анни Безантъ и Ч. У. Ледбитеръ: Необходимостъ отъ прѣраждане. Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ. Окултна химия Доказателствата за Теософията. Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ. Окултни Съвѣти, отъ Ал. Шишковъ. Печатането на останалите книги се отлага поради липса на хартия.
към текста >>

59. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той изследва невидимия свят и невидимото естество на човека.
“ П. К. Д. Д-р Рудолф Щайнер казва, че окултизмът е практическа наука, и ще се оцени както трябва, когато намери приложение във всички области на живота. Някои имат съвсем криво схващане по този въпрос. Те обосновават това свое схващане така: „Окултизмът, поради своето естество, е една отвлечена философия, съвсем отдалечена от реалните нужди на човечеството. Той изследва невидимия свят и невидимото естество на човека. Като почнем да се занимаваме с духовния мир, ние може-би задоволяваме нашата любознателност, но колко е далеч една такава философия от живота, далеч от „житейските суети“! Чрез окултизма човек почва да хвърчи в облаците. Не е ли опасно той да забрави, че с двата си крака се намира на земята всред суровата действителност, за която трябва да държи сметка? Днес има много назрели обществени въпроси. Особено след последните събития, които разтърсиха издъно обществения организъм, трябва да се вземат бързи мерки.
към текста >>

Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него.
Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“. Детето размишлявало върху тези думи, и когато станало на двадесет и пет години, видението му се открило. Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз. В това състояние, струвало му се, че гледа самата същност на нещата.
към текста >>

60. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние.
5) Той трябва дт знае местото на всички изпразнителни органи и как може да бъдат изместени; още трябва да знае, какво има във всяка празнина на тялото и всичко за вътрешностите (червата). 6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia. „Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние. Както във видимото тяло има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото тяло, които могат да сторят чудеса“. За него цялата вселена е едно цяло, сплотено с неразривни връзки. Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта. Физиологическите и метеорологическите процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло. Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото.
към текста >>

Както във видимото тяло има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото тяло, които могат да сторят чудеса“.
6) Той трябва да търси с всичката си сила и същество и да разбере, какво значат за живота и смъртта главните органи в човека и колко може и бива да страда всеки орган. Ако гледаме на Парацелзуса като на действителен основател на хомеопатията, трябва да го считаме също тъй и за пионер на магнетизма и магнетическото лекуване. Парацелзус поддържаше, че човек се храни чрез магнитната сила, която обитава в цялата природа и чрез която всеки отделен член тегли към себе си специфичната си храна. Той нарече в специалната си фразеология тази магнитна сила Mumia и наблегна върху лечебната сила, която се съдържа в тази Mumia. „Както една лилия изпуща мирис, който е невидим, така“, пише той, „и невидимото тяло изпраща целителното си влияние. Както във видимото тяло има чудни енергии, които схващаме със сетивата си, така също лежат сили и в невидимото тяло, които могат да сторят чудеса“. За него цялата вселена е едно цяло, сплотено с неразривни връзки. Според него, както „астралните струи, които са създадени от въображението на Макрокосмоса“ (вселената, видимата система на световете), действат на Микрокосмоса (малкия свет — човек)) и произвеждат известни състояния в него, по същия начин и астралните струи, произведени от въображението и волята на човека, произвеждат известни състояния във външната природа; и тези струи могат да отидат твърде далеч, защото силата на въображението е толкова голяма, колкото силата на мисълта. Физиологическите и метеорологическите процеси, които стават в големия организъм на природата са причинени от астралните струи на природата като едно цяло. Астралните струи на всяко нещо действат съзнателно или несъзнателно върху другото. И ако този факт се разбере правилно,то ще престане да изглежда невероятно, че умът на човека може да произведе промени в универсалния ум, както може.
към текста >>

61. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото.
А това значи, че послдната дума на атома е един сбор, последната дума на разлагането е пак една съставност, съставност от трептения; следователно, има нещо, което трепти, на което виждат трептенията като един спектър, без да се вижда самото нещо, което трепти: както в един звук, сиреч, едно трептение на въздуха, усеща се трептението, но не се вижда въздуха, който трепти, нито силата, която прави въздуха да трепти. Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап. Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“. И ето най-накрай как нашите физици не вярват това, което виждат. В действителност, от позитивна гледна точка, какво е в същност първият елемент от това, което се проявява чрез последния елемент? Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото. И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното. Нашите физици наричат електрон последния елемент на материята, т. е. като разложат тази дума, както са разложили атома: едно същество, о н на гръцки, движено от електричеството. Но какво е именно електричеството? Един флуид, който ние сме видели да се изяви върху жълтия кехлибар и който сме кръстили с гръцко име. Извинете!
към текста >>

И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното.
Така, спектърът е една реалност и при туй двойна реалност: невидима материя, която трепти, и невидима сила, която прави да трепти тая невидима материя — две невидими, проявени чрез едно видимо явление, или, както е написал ап. Павел на римляните: „невидимите Негови, сиреч, присносъщната Негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията“. И ето най-накрай как нашите физици не вярват това, което виждат. В действителност, от позитивна гледна точка, какво е в същност първият елемент от това, което се проявява чрез последния елемент? Той не е небитието, което произвежда битието, както безсмислено казваше Хегел, а е невидимото, което произвежда видимото. И зад явлението на главоломното движение, което се констатира от техния спектроскоп, нашите физици и химици се довеждат до заключения, наложени от науката от първоначалната й точка, която е видял, още от първия ден на човечеството, разумът на гениалните хора: неделимото съединение на видимото и невидимото, на движението и двигателя, на пасивното и активното. Нашите физици наричат електрон последния елемент на материята, т. е. като разложат тази дума, както са разложили атома: едно същество, о н на гръцки, движено от електричеството. Но какво е именно електричеството? Един флуид, който ние сме видели да се изяви върху жълтия кехлибар и който сме кръстили с гръцко име. Извинете! флуидът е просто едно физическо нетвърдо тяло.
към текста >>

62. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От казаното до тук се вижда, че окултизмът няма за цел само да опише невидимия свят и невидимото човешко естество, но иска посредством по-дълбоки познания за нещата да хвърли светлина върху всички явления в живота.
Щайнер е държал пред 40 лекари курс върху въпроси от областта на физиологията, патологията и терапията. След курса се почувствало, че има нужда от построяване на особена химико-фармацевтическа лаборатория. През март и април същата година Д-р Р. Щайнер е държал в Дорнах курс от 14 сказки върху „Окултизма и другите науки.' През лятото на 1920 г. в Щутгарт е държал пред специалисти курсове по механика, оптика, учение за топлината и електричеството, и друг курс върху езикознанието в светлината на окултизма. От казаното до тук се вижда, че окултизмът няма за цел само да опише невидимия свят и невидимото човешко естество, но иска посредством по-дълбоки познания за нещата да хвърли светлина върху всички явления в живота. И тъй, окултизмът е необходим, за да разберем света около нас и нашето место в него. Още през есента на 1913 г. беше почнала постройката на Свободния окултен университет „Гьотеанум“ в Дорнах, близо до Базел, в Швейцария. През войната и след нея постройката продължаваше, но при големи пречки. Обаче, въпреки тях, зданието днес е привършено в по-голямата си част.
към текста >>

Не би ли било достатъчно той да се ограничи да говори само за невидимото човешко естество, за задгробния свят, за Бога и пр., за да съживи религията?
С Валдорфското училище е турено само началото. Също така целта е да се основат други окултни университети подобни на „Гьотеанум“. И наистина, в Щутгарт е вече сложено началото на свободен университет ; там са вече почнали редовни университетски курсове, с които ще се тури основата на нов свободен университет. Самият факт, че толкоз души сериозни учени от разни научни области са дълбоко заинтересувани от окултизма и го изучават, показва, че, в окултизма има жизнеспособност и че е в състояние да задоволи строго научния, критически школувания ум на всеки непредубеден учен. Може сега да се зададе един въпрос: защо окултизмът се старае да работи в областта на всички науки? Не би ли било достатъчно той да се ограничи да говори само за невидимото човешко естество, за задгробния свят, за Бога и пр., за да съживи религията? Отговорът е този: Когато духовността навлезе във всички науки и ги оплодотвори, тогава тя широко и сигурно ще се разлее и в самото общество, във всички кътове на днешната култура. Днешният живот е беден на духовност. Духът е изгонен от всички почти области на живота. Целта сега е целият живот да се одухотвори. Окултизмът няма за цел да възпита едно нищожно малцинство, отдадено на духовен живот, но той има за цел да преобрази целия живот, да постави целия живот в съгласие с великите божествени закони.
към текста >>

63. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!
То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха! -—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания! Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост. Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира.
към текста >>

64. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Областта на невидимото е царството на причините, областта на видимото е царството на последиците.
Защото мислите са сили. Ние градим със своите собствени мисли отвътре и с мислите, които привличаме отвън. Подобното подобно привлича. Колкото мисълта е по-чиста, толкова по могъщи са нейните действия. Това възвисяване и очистване на мисълта става по закони и всеки може да го направи. Областта на невидимото е царството на причините, областта на видимото е царството на последиците. Действието винаги се определя и обусловя от причината. Авторът иска да изложи просто и ясно великите истини, които са във връзка с вътрешните, духовните сили и великите закони, на които те почиват. Тъй че всеки човек и всяко дете да може да ги разбира и прилага във всекидневния си живот. Цялата вселена е една божествена верига от действия. Над и под човешката воля действа непрестанно божествената воля.
към текста >>

Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото.
Мисълта не е само, както дълго сеч е вярвало, неопределена отвлеченост: напротив, това е жива сила, най-живата, най-пълната и най-непреодолимата сила, която съществува във вселената. Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление. Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа.
към текста >>

Невидимото е причина, видимото — следствие.
Ние откриваме, че в нашата мисъл владеем инструмента на една творческа сила, творческа не само в преносен, но и в прям смисъл на думата. Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление. Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел.
към текста >>

В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно.
Всяка къща, всяка статуя, всяка картина, всяка машина, всичко преди да се въплъти и да се изрази в веществения свят, ражда се и почва да живее първо в духа на един човек чрез мисълта. Самата вселена, в която живеем, е дело на мисловната енергия на Бога, на безкрайния Дух, който стои в основата на всичко. Следователно, съзнавайки нашето единство с безкрайния живот, ние действително придобиваме чрез дейността на мисълта една творческа сила. Всичко съществува по-напред в царството на невидимото, преди да се яви във видимото. Невидимото е причина, видимото — следствие. В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление. Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел. Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и мечти да се осъществят.
към текста >>

65. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото !
За да се докаже тая теза, прибягва се към фотографията. Какви възражения може да се направят пред едно клише? Не може никой, в такива случаи, да си служи с гръмогласните думи: .това е илюзия“ или „това е халюцинация“ или пък „това е внушение и самовнушение“, както обичат да твърдят голословно материалистите. Тъмната камара на фотографския апарат е един безпристрастен свидетел, понеже всеки материалист вижда, че тя е от материален характер и функционира механически: доставяните от нея клишета са ценни, защото ни дават верен образ, точно възпроизвеждане на реалните „неща“, които се запис- ват върху чувствителната фотографска плочка. Разбира се, и при тоя способ се изискват известни съществени субективни условия: операторът трябва да бъде лично надарен с особени психически способности, за да може, съществата, които населяват невидимия свят, да заемат от него, при флуидичното излочване на субекта, онези елементи, които са необходими за тяхната материализация чрез въздействие върху чувствителната плака. Значи, не всеки човек може да оперира с фотографията на невидимото ! И после, трябва да се държи сметка и за известни елементи, естеството на които и до днес избягва от изследванията на учените. Рано или късно, обаче, и тия елементи: ще се открият, и тогава ще се сбъдне оная мечта, всеки да бъде способен, когато пожелае, да има клишета от невидимия свят. Това именно е мислил и желал един французки филантроп (човеколюбец) Емануил Воше, когато е основал Комитета за изучване на трансцеденталната фотография1). Той е основал един фонд и е открил подписка за увеличението му, за да се дават премии на ония щастливи изследвани, които чрез апарат, пригоден за целта, и с химически продукти, да позволят на всички желаещи да фотографират излъчванията и невидимите същества в пространството. Това е напълно възможно, защото тия излъчвания и същества са една реалност.
към текста >>

66. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло.
Те не могат да проникнат в духовната и душевна природа на детето“. Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа. Какво представлява от себе си окултната педагогика?
към текста >>

Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа.
Ние не отричаме, че чрез експерименталната педагогика ще мога. да се добият известни резултати, обаче, за достигане на истинско човекопознание са необходими окултни методи на изследване. Някои мислят , че окултизмът като изучава духовната страна на детето, може би ще пренебрегне физична- та му страна. Както се вижда от педагогическите съчинения на Д-р Щайнер и от педагогическата практика във Валдорфското училище, той цени много и физичното тяло, обръща голямо внимание и за неговото възпитание. Нещо повече: без духовно познание, без познание на невидимото детско естество, не може да се разбере и физичното му тяло. Видимото е израз на невидимото, което стои зад него; зад видимата природа са активните сили на невидимата природа. Има непрекъснато взаимодействие между видимата и невидимата природа на детето. Тъй че материалистът не само че не знае скритата страна на детето и природата, но той е в пълно невежество даже и за материалната страна. Значи, и чисто физическият живот на детето не може да се разбере без изучване на духовната му природа. Какво представлява от себе си окултната педагогика? Както казва Д-р Щайнер, окултната педагогика не е намерена чрез умуване, но просто това, което е констатирано чрез окултно изследване на детската природа, се превръща само по себе си в принципи и закони на окултната педагогика.
към текста >>

Тази е била първата му незабравима среща с невидимото.
А една жестока обида, нанесена му от някого в парижкия локал Lе Chat Nоir и когото той се опитал да убие, е станала повод да му се отворят очите: когато е грабнал револвера, за да стреля, невидимата ръка на едно безплътно и възхитително по красотата си същество го спряла и той чул глас: „какво искаш да сториш? Ти не си пратен на земята да вършиш насилие. Прости на този, който те е обидил! И Христос е бил обсипан с ругания, но той не само е простил своите ругатели, а и се е молил за тях“. Папюс отпуснал главата си, видението изчезнало. Тази е била първата му незабравима среща с невидимото. Завесата все повече и повече се вдигала, за да му открие великолепията на духовния свят. Значи, има нещо друго, освен материята. Човекът не е само куп от клетки. В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство.
към текста >>

Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили.
В него обитава един управляващ принцип, който преживява разлагането на плътта. Младият тогава лекар добил вече потребното му доказателство. От тая дата — на 19 годишната му възраст — е почнала еволюцията му към окултизма. Пътя му бил посочен: един могъщ ръководител го повел към спасителния бряг... По същото време прочутият кабалист, маркиз Сент-Ив д’Алвейдър, бе се посветил на разкриването тайните на живота и еволюцията на човека, а сър Оливър Лодж бе влязъл в сношение с другия свят. Първият от тях бе написал вече своя паметник на трансцеденталната философия, озаглавен Археометър, и приел за свой ученик Папюса. Този последният, обаче, неудовлетворен от прочитането на старите книги, отпътувал в Индия, дето, всред йогите, затвърдил вярването си в невидимото и в астралните сили. След завръщането си от там, младият доктор почнал да прилага в лечебното си изкуство знанията си по окултната наука. До последната европейска война Папюс при поставяне на диагнозата изследвал предварително астралното тяло на болния и тогава прилагал херметическите лечебни методи. Същевременно той започнал курсовете си по физиология в училището по магнетизма на Хектор Дюрвилъ1)- Малко по малко Папюс, който разширил знанията си по окултизма, достигнал до лечебните способи на стария Египет. Папюс Тъкмо по това време той се срещнал с лионския церител и маг, Филип, който само с един поглед изцерявал неизцеримите. За него Папюс е казвал: „той всичко може да направи“.
към текста >>

Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат.
Дължат ли се те изключително на непознатите сили на подсъзнанието или на невидимите души, които не съществуват изобщо или не съществуват вече като хора? Големият интерес — би могло да се каже целият интерес — е именно там, но отговорът е още непризнат, официално, макар че се очертава тенденцията да го търсят в един по-друг свят от нашия; и доказателствата на спиритизма от хората на чистата наука, като Сър Оливер Лодж и още по-прочутият професор Крафорд в това отношение са вече твърде знаменателни. Няма да пиша пак върху съобщенията с духовете, виденията на живи и умрели, събития,-предсказващи смъртта на някое лице, психометрическите и медиумическите манифестации, които аз съм скицирал в етюда „Смъртта“ и „ Непознатия гост“. Това. което съм казал в тия книги, можа да даде една временна обща идея, временна, защото всичко е временно в тия области, но достатъчно за сегашното състояние на метапсихическата наука по тоя предмет. Но има друго, което изцяло липсваше в рамките на моята тогавашна работа и което трябва да добавя днес, преди всичко, защото преглеждам набързо, но толкова подробно, колкото е възможно, в една книга достатъчно кратка, всичкият минал окултизъм, а и още по-вече, че именно от тая точка аз искам да хвърля едно неочаквано осветление върху много други въпроси и да изтръгна, ако не заключения, поне някои изводи, с които да завърша тая книга. II. Не е вече въпроса, нашите модерни окултисти, както некогашните си самонадеяни предшественици, да запитват направо незнайното, да достигат до произхода на безпричинната причина, да обясняват необяснимото преминаване на безкрайното в крайно, на незнайното в познато, на духа в материята, на доброто в лошото, на абсолютното в относителното, на вечното в нетрайното, на невидимото във видимото, на неподвижното в движимото, на скритото в явното, и да намират във всичко това неразбираемо една теогония, космогония, религия или морал, които да не бъдат толкова безнадеждни, колкото мрачините, отдето са били заставени да ги извлекат. Сполетявани от многобройни разочарования, те се задоволяват с една по-скромна роля. Всред една наука, която самото естество на изследванията е направило почти необходимо материалистична, те завладяват търпеливо едно островче, дето събират явленията, за които законите или, по право, навиците на материята, такива каквито мислим да ги знаем и познаваме, не са достатъчни да ги обяснят. Малко по-малко, по такъв начин, достигаме, ако не да се убедим, то поне да се упътим към доказателството, което има в човека, че могат да го смятат като един микрокосмос, една духовна сила, различна от тая, която отделят органите или неговият материален мозък и съзнание и които не зависят изключително от съществуването на тялото му. Да признаем: това островче на нашите окултисти, които сега вземат името метапсихисти, е още в доста голямо безредие. Там се забелязва всичката бъркотия на една скорошна и временна постройка.
към текста >>

Да оставим за минута на страна другите свойства на тая странна личност, която хората вярват, че е заточена за винаги в невидимото, като материализацията, идеопластията, левитацията, ясновидството, раздвояването, психометрията и т.
То го превишава също тъй ужасно много и в пространството. През океани и планини, преминавайки в една секунда стотици километра, то ни известява за смъртта, която е постигнала или нещастието, което заплашва един от роднините ни на другия край на света. Върху тоя въпрос не може вече да има никакво съмнение: хиляди проверени факти ни освобождават от нуждата да доказваме случаите за предсказанието на бъдещето. Този неизвестен странник е може- би гигант, на който ние днес даже големината не можем определи, но да констатираме съществуването му е все едно да припомним не една нова личност, а по-скоро една забравена личност през време отпадъка на нашите положителни науки. Различните ни религии го познават много по добре и са го наричали: душа — дух — етерно тяло — астрално тяло — божествена искра — не важи името, но това е всякога трансцедентална същност, която обхваща нашия мозък и нашето съзнателно „аз“, съществуваща може би преди него и надживяваща го, вероятно, както е и предсъществувала и без присъствието на която не може да се обяснят нито трите четвърти от съществените явления на нашия живот. XIII. Да оставим за минута на страна другите свойства на тая странна личност, която хората вярват, че е заточена за винаги в невидимото, като материализацията, идеопластията, левитацията, ясновидството, раздвояването, психометрията и т. н., остава ми да изложа, по най неочакван начин една доста скорошна наука е успяла да констатира, да изследва и анализира някои от тези физически проявления и да изучи това, което тези наблюдения прибавят на възможностите за оживяването или за безсмъртието на същата личност, която след всичко, най-после, може да бъде най-съществената и вечна част на нашето „аз“. Ще напомня, че от известна гледна точка изучаването на хипнотизма и медиумизма разшириха доста полето на подсъзнанието. Досега, според школите, обясняваха явленията, които бяха констатирали, или с внушението или с един флуид, чийто свойства бяха неизвестни и за които се задоволяваха само да отбелязват най-неочаквания ефект. Тъй стоеше въпроса и разпрата между школата на внушението и медиумизма заплашваше да се увековечи, когато, има вече петдесет години от тогава, в 1855 и 1867 г.( за да бъдем точни, един австрийски учен, барон фон Райхенбах, публикува своите първи съчинения върху ефектите на „Ода“. Доктор Carl du Prel, един германски учен, допълни съчиненията на Райхенбаха и, надарен с първостепенен научен дух и с интуиция по някога гениална, можа да извлече всичките важни последици от тях, И до сега още не са признали справедливите му заслуги и неговите съчинения и до днес не са получили разпространението, което заслужват.
към текста >>

Много е възможно, че има в невидимото или безкрайното неща, които умът ни не ще постигне, върху които той няма никакво мнение, но които една друга мощ може да обхване; и може би тая сила е това, което наричат душа или това висше подсъзнание, което античните религии бяха се научили да култивират с упражнения, а най-вече със самоотричане и духовна концентрация, на която ние сме изгубили практиката и даже понятието.
И: струва ми се, това много по-добре от нас са го разбирали свещениците и жреците на великите религии. Когато те искат да се занимават с ултрадуховните царства на природата, те се приготовляват дълго време. Те чувстваха, че не стига само да бъдат учени, но, преди всичко, да станат свети. Те започваха с възпитанието на волята, с пожертване на цялото си същество. Те обвиваха своите интелектуални сили с една морална сила, която ги занасяше много по-бърже върху полето, дето ставаха чудните явления, които те искаха да изучат. Много е възможно, че има в невидимото или безкрайното неща, които умът ни не ще постигне, върху които той няма никакво мнение, но които една друга мощ може да обхване; и може би тая сила е това, което наричат душа или това висше подсъзнание, което античните религии бяха се научили да култивират с упражнения, а най-вече със самоотричане и духовна концентрация, на която ние сме изгубили практиката и даже понятието. Преведе L. 1)Тази статия е последнята глава от книгата на Метерлинка: ,,Le grand secret“. Зж. портрета-скица на автора във Всемирна Летопис, год. I, кн. X. 2) Вж.
към текста >>

67. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото.
Като е тъй, екстазът е само предчувствие на това, което човек некога ще бъде. Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството .
към текста >>

68. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи).
Може ли фараонът да отмъщава след смъртта? Обяснението на този въпроси е много сложно, и аз не ще мога да задоволя тези от четците, кои то никога не са имали в ръката си книги относно силата на мисълта, естеството на мисълта, астралния мир и пр. Нашите изходни точки тука са две. Първата е, че, както мнозина от фараоните, тъй, може би, и Тутанкамон е бил твърде начетен, а даже, може-би, и много близо до Мистериите на Изида, ако не и посветен. Второ, че мисълта има не само страшна сила, но и свойството да създава полуинтелигентни същества, които в литературата се наричат „мисъл-форми“ или, — в конкретния случай —- „изкуствени елементали“. Когато мислим, ние образуваме въртежи в собствения етер на невидимото си тяло (носителя на съзнанието, който е различени от носителя на нашите дрехи). Този въртежи излиза и навън и увлича в своя вихър материя от околния етер, което се конкретизира в една малка и невидима за простото око формичка от етер, наречена „мисъл форма“. Тялото на тази мисъл-форма е готово вече, а нейния живот и импулси е именно мисълта или чувството, що я е създало. Нека запомним това: тя има импулса да възпроизвежда постоянно това настроение или тази мисъл навред, дето проникне. Това е, например, случая с телепатията и пр. Който би искали да на учи по вече по този и по сродните въпроси нека чете книгите: „Мисълта, нейното владеене и пр.“ „Мисълта-творец на характера“ и др.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Фотография на невидимото (с 5 снимки на двойници, материализации и пр.).
X. X. 2. Poesia mystica- Земя, сонет от Ив. Толев (с илюстрация). 3. Езикът на ангелите. От Емануел Сведенборг. 4. Фотография на невидимото (с 5 снимки на двойници, материализации и пр.). От Ив. Белев. 5. Процесът на превъплътяването. От Прентис Мълфорд. (Из сборника: „The Gift of the Spirit“). 6.
към текста >>

ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Фотографските изследвания върху радиоактивността на всички живи организми и върху творческото действие на мисълта продължават с голям успях.
Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език. _________________________________ 1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн. V и VI. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Фотографските изследвания върху радиоактивността на всички живи организми и върху творческото действие на мисълта продължават с голям успях. Чувствителните плаки на най-усъвършенстваните фотографически апарати често изненадват с чудни прояви. Това, което французките офицери: комендантът Дарже, полковник де Роша (сега покойници1)), немецът Феерховъ2), Д-р Барадю ; и др., откриха чрез многобройни опити, послужи за изходна точка на новите усърдни изследвачи в областта на тренсценденталната фотография. Само у нас, в малокултурната България, още никой не се е осмелил, поне измежду професионалните фотографи, да направи подобни опити и даже да си постави за задача да проникне, с мощното в това отношение фотографско средство, в невидимия свят, като снима живи хора с техните невидими за физическото зрение тела в различните им душевни състояния, и други живи същества, невидими форми и пр. Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската Академия на Науките, дава достатъчни сведения за способите, които е употребявал. Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината.
Значи, този час означава свършека на дванадесетте часове на изпитанието и започването на спасението, дванадесетте принципи на хаоса и принципът на тяхната организация. Очевидно е, че тия числа не трябва да се вземат в буквален смисъл, но означават фигуративната продължителност на един период от време и особено на окултните елементи, принципите, които действат през тоя период и го управляват. Достойнството на Достойнствата, както видяхме, е светлото и крайно влияние, представлявано емблематично от брадата на Голямото Лице и което носи на създадените светове сиянието на божествените лъчи. Но кои са тринадесетте форми на това влияние? Равинските тълкувания ни откриват, че дванадесетте форми на влияние са причините, първичните елементи на всяко дванадесето, което се среща в духовния и чувствения свят: дванадесетте метатези на Тетраграмата, дванадесетте израилеви племена и дванадесетте знаци на зодиака. Разсъждавайки чрез знайното за незнайното и чрез видимото за невидимото, можем да заключим, че тези дванадесет форми са дванадесетте разновидности на Божията благодат и милост, както дванадесетте знакове на зодиака изразяват дванадесетте промени на слънчевата светлина и топлина през годината. Колкото за тринадесетата форма, Кабалата ни учи, че тя съдържа другите дванадесет, приема ги в себе си и образува от тях една обща форма. Следов., тоя тринадесети елемент е синтезът и хармонията на дванадесетте така, както зодиачните знаци изразяват различните качества на едното слънце и си приличат в синтеза на едната година. Така, ние виждаме, че хаотичните часове зависят от дванадесетте форми, а часа на въздигането зависи от тринадесетата. От тоя числен символизъм следва, че хаосът, изпитанието и злото зависят от разстройството (анархията или деспотизма), от насилническите действия, които са лишени от синтетичен елемент, и че хармонията, спасението, доброто зависят от устройството и синтеза, извършени от божествената мъдрост, чрез крайния елемент, който съединява другите дванадесет в божията милост и истина. „Шест хиляди години зависят от шестте първи“.
към текста >>

Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя.
Тези неща, които Тома Воган е казал толкоз отдавна, не би трябвало да бъдат толкова предмет на разискване, колкото на почитане, и от сега нататък не бива да бъдат разбирани буквално, но преносно, и трябва да ги свързваме не толкова с историческите случки на това малко земно кълбо, колкото с космичните случки в небесата. Горе очертаното схващане ни довежда до заключение за една по-скоро четиристранна, отколкото тристранна проява, Отец-Дух, Майка-Субстанция, Отношението между тях и тяхната еманация — Синът. Това, което трябва да се разгледа, е майчината страна, тази коренна субстанция или майчинството на всички неща, в което всички неща се оформяват и от което всички неща изхождат. Понеже то е действително част от Абсолютния, то е, след., съвършено и чисто или, с други думи, то е истинската „д е в с т в е н а“ субстанция, недокосната и непорочна, или неосквернена, ако можем да си послужим с такива думи във връзка с това. Може да се схване като че ли тя се намира навсякъде в пространството, с творчески цели, и понеже е пластична и формативна, способна да възприеме форми и очертания, тя е, и винаги ще бъде, символизирана като вода, както свидетелства употребата на думата в книгата Битие в еврейския оригинал, която дума обикновено е превеждана „Небесата“, на еврейски Хашамаим, а буквално : „Повдигнатите води“. Ако желаем да разберем добре тази идея, с право бихме могли да ги наречем: Пластичният Океан на Космическата Субстанция в пространството, едно девствено море на невидимото, но все пак реално, корен на всека материя. Същата идея се намира в най-древните индуски писания, особено в законите на Ману, в „Дхармашастра“ на Ману, преведена на английски от Г. Булър в Свещените книги на Изток , издадени от Макс Мюлер. Там се твърди, че Сваямбху, Самосъществуващият или Брама се е проявил, за да произведе вселената, която е била тогава „неоформена и пуста“, както стои в еврейското писание“. Тя (вселената) е съществувала под формата на тъмнина,1) незабелязана и лишена от качества, „непостижима чрез разсъждение, неузнаваема, цяла потопена, както е било, в дълбок сън.“ Тогава божественият, самосъществуващият, невидимият, който е свършил всичко това, великите елементи и останалото, видимото, яви се с неудържима (творческа) сила, прогонвайки мрака (тъмнината) . . .
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От Емануел Сведенборг Фотография на невидимото (с 5 снимки).
Разумният живот — Не се противи на злото - Законът за любовта. Статия от X XX. Poesia mystica. Земя, сонет от Ив. Толев (с илюстрация) Езикът на ангелите. От Емануел Сведенборг Фотография на невидимото (с 5 снимки). от Ив. Белев Процесът на превъплътяването. от Прентис Мълфорд (из сборника:„The Gift of the Spirit“) Апостол Павел като мистик и окултист (с истинския му лик) Астрология. От К. Либра. Планетата Меркурий в разните домове Окултна биология.
към текста >>

Фотография на невидимото (илюстрация) О duchovni sebeiecbe.
Бeлев Д-р Рудолд Щайнер (с портрета му) Д-р Рудолф Щайнер. Статия от Б. Боев Опожареният храм в Дорнах и значението му. От Едуард Шюре (с илюстрация) Щайнер от астрологическо гледище. (с хороскопа му). Фотография на невидимото (илюстрация) О duchovni sebeiecbe. Статия от Premysl Pitter (на чешки език) За духовното самолекуване. Статия от Premysl Pitter (прев.) Апостол Павел като мистик и окултист (прод. от кн. 1) Великата катастрофа през периода 1926 — 1932 г. Въпросите по възпитанието — Ново свободно училище.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Фотография на невидимото.
Боев. 6. Опожареният храм в Дорнах и значението му. От Едуард Шюре (с илюстрация). 7. Щайнер от астрологическо гледище. (с хороскопа му). 8. Фотография на невидимото. (илюстрация). 9. О duchovni sebeléčení. Статия от Premysl Pitter. (на чешки език – може да се прочете от приложения PDF) 10. За духовното самолекуване.
към текста >>

Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука.
Някои швейцарски и френски вестници са станали отзив на тях. Аз се отзовавам сега на молбата на La Voile d’Isis да обясня на четците му, какъв бе характера и целта на стария Гьотеанум, който посетих през месец септември 1922 г. Това обективно обяснение ще дам с абсолютно безпристрастие. За да се разбере постъпката на Рудолф Щайнер, необходимо е да я съпоставим с движението на съвременния езотеризъм и да припомним, на късо, произхода на антропософското общество. В 1900 г., кипежът на окултизма в Европа бе вече доста силен, макар и несплотен и хаотичен. Между това, чрез уединените си и зле контролирани опити, спиритизмът бе раздвижил тълпите и събудил вярата в невидимото на тоя свят, управляван от материалистичната наука. Независимо от това движение, различни групи окултисти — теоретици, историци и философи — бяxa се конституирали във Франция, според кабалистическата или розенкройцерската традиция на Клод де Сен-Мартен, на Мартинед де Паскуали, на Елифас Леви, на Папюс (Д-р Анкос), на Станислав де Гуайта и на великия писател и могъщ мислител Александър Сент Ив д‘Алвейдър. Но никоя от тия дружби, плодовити с бележити трудове, не докосна голямата маса четци. Между туй, психологическият момент бе дошъл да проникнат тия идеи в широката публика и да раздразнят съвестта на научните и религиозни власти, които държаха официално юздите на общественото мнение. Това явление стана благодарение на теософското общество, основано от рускинята, г-жа Блаватска, и на американеца, полковник Олкът, а измътено от тибетското посвещение и насочвано от няколко индуски пандити.2) С помощта на бележити съчинения, макар и от нееднаква стойност, и с активна пропаганда, то сполучи да плени общественото внимание и да се разпространи в целия свят с неочаквана бързина. Този нов факт се дължи на три съществени причини.
към текста >>

ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж.
Съвпадът на Меркурий с Нептун говори за строг контрол на вдъхновението чрез логичната, разсъдъчна сила (Меркурий). Това, освен туй, обяснява и големия му талант като вдъхновен оратор. Щайнеровата задача е да отвори на науката мистичната област и да проникне в мистичните душевни преживявания с научните методи (Сатурн в Дева е в квадратура с Уран, който е в Близнаци; от друга страна, Сатурн е в опозиция със слънцето в Риби). Забележително е, че когато Слънцето дойде в подем в знака Овен, Д-р Щайнер почна да осъществява идеалите и стремежите си в практическия живот — тогаз именно се почна постройката на окултния университет в Дорнах. К. A. Либра. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Снимка на тържествено освещаване на един мост при гара Карлуково (вж. подробни обяснения в отдела Вести) Пржемисл Питтер За духовното самолекуване Присъствах на лекцията на един бележит учен, който говореше за Христа и за неговото значение за нашия живот. Той виждаше в Христа велик мислител, ала не можеше да се помири с това, че един дух толкова проницателен е могъл да вярва в Сатаната, в дявола и в зли духове, които обсебват човека. Често сме чували да се разправя за дявола или за чорта в приказките на нашите баби, за Сатаната ни е говорил попът в училището, а го имахме и изобразен в библейските свещени истории. Подобна представа за дявола или за Сатаната и до сега мнозина имат, когато четат Библията. Нека разгледаме по-отблизо тия названия.
към текста >>

Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г.
Международните конгреси по психизма. През месец юни 1926 г. ще се състои в Париж четвъртият международен конгрес по психизма. На тоя конгрес ще се направи един общ преглед на всичките достигнати резултати от психическите изследвания в цял свят. Шест комисии са натоварени да представят доклади по въпросите на психизма, синтезирани в едно: изучването на човека и на неговите отношения с цялата вселена, в пространството и във времето. Фотографията на невидимото „Метапсихическото дружество“ в Брюксел е направило големи успехи в изучаванията на трансценданталната фотография, за които бе основан един комитет от г. Емануил Воше (вж Всемирна Летопис, год. III, кн. I), под директорството на д-р Фово де Курмел. Ръководителят на французкия отдел, г. Ж. Дардан, е получил от дружеството един почетен диплом за петнадесет-годишните си многобройни изследвания върху радиациите, флуидите и магнетичните изтичания у човека.
към текста >>

Даже и редките случаи на добити фотографии на невидимото се разглеждат с предубеждение и недоверие.
Ръководителят на французкия отдел, г. Ж. Дардан, е получил от дружеството един почетен диплом за петнадесет-годишните си многобройни изследвания върху радиациите, флуидите и магнетичните изтичания у човека. Той е успял да добие негативи и позитиви, които показват личното и психично влияние на субектите, подложени на опитите, а особено резултатите от проекцията на мисълта върху фотографските плаки и хартии. У нас хората още спят. Нито любознателност, нито някакъв духовен интерес има към психическите издирвания. Даже и редките случаи на добити фотографии на невидимото се разглеждат с предубеждение и недоверие. Една такава снимка е и поместената в настоящата книжка. Тя представлява тържественото освещаване на един мост по централната ж. п. линия. Работа на един плевенски фотограф. На нея ясно се вижда: от лявата страна, върху петия и шестия човек (до първия свещеник) една женска физиономия със спокоен и хладен поглед (въздушните празнини между краката на стоящите лица си остават) и по-нататък (в средата) една фигура на мъж с брада и царствено одеяние, в шията на когото стоят министърът на благоустройството и един инженер.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така напр.: 0 е изобразявала тайнствения мост между невидимото поле и земното, което предшества единството; 1 — активната сила, човекът; 2 — пасивната сила; 3 — любовта, хармонията и тайната за троичността; 4 — осъществяването; 5 — човечеството и петте чувства.
Четирите са числа чифт (четни) или негативни (2, 4, 6, 8) а четирите са тек (нечетни) или позитивни (1, 3, 5, 7). Но ще ме запитате, де е числото 9. Ще Ви обясня по-долу. Числото 9 има една изключителна фигура и за това тя ще бъде обяснена и разгледана отделно. Числата имаха също така философско значение. Така напр.: 0 е изобразявала тайнствения мост между невидимото поле и земното, което предшества единството; 1 — активната сила, човекът; 2 — пасивната сила; 3 — любовта, хармонията и тайната за троичността; 4 — осъществяването; 5 — човечеството и петте чувства. С главата, с двете ръце и с двата крака човек олицетворява звездата с петте върха. Числото 5 е изобразявало също така петте раси: бялата, жълтата, червената, черната и смесената Числото 6 отговаря на числото 3, което изтръгнахме вече от значението на числото 7. Числото 8 представлява двойната нула — емблема на оплодяване. Числото 9 представлява репродукцията, тъй като умножено с другите прости числа и прилагайки двете символически, аритметически операции, винаги само се възпроизвежда. Напр.: 2x9= 18 = 9; 3x9 = 27 = 9; 4 X 9 = 36 = 9.
към текста >>

НАГОРЕ

0.60353207588196