Търсене в текстове за 'Невидимото'

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

На него ние търсим общение с всички бели братя по земята и белите братя от невидимото Бяло Братство. АМИН.
Учителят за пръв път посещава Айтос. На този ден е осъществен първия събор на братството. На този ден Учителят е дал съгласието си за реализиране на идеята на брат Георги Куртев за построяването на братската градина на град Айтос. Този ден - Петровден, рожденният ден на Учителя, по стар стил, е денят на нашия духовен събор. На него присъстваме и тялом, и духом, заедно с всички заминали приятели от основаването на Школата досега. На него ние търсим общение с всички бели братя по земята и белите братя от невидимото Бяло Братство. АМИН. Написано 1962г., Бургас. Допълнено 1990 г.
към текста >>

12. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното!
Прекарваме тук почти целия ден в сърдечно братско общуване - разговори, Четене беседа от Учителя, молитви и - песни, песни, песни! Наши, братски песни, песни от Учителя. Незабравими песни, незабравими минути, часове, незабравим възторг. Да бъдеш на „Ачи фаил" - да присъствуваш тук с душата си, със сърцето си, с духа си, това значи да се потопиш в един светъл, безграничен океан на свещени мисли и чувства, това значи да потънеш в неземна, нетленна, невиждана, неподозирана красота!... На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено - обикновен връх, обикновена дъбова гора, слънчеви полянки, обрастнали с трева, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата дъбова шума... Обикновени неща! Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното! Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух? Да чуеш неземното, небесното, Божественото! ' Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор! От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта... Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!...
към текста >>

13. 07 - 00. Предисловие

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Обединява ги една обща идея - път към невидимото и загадъчното.
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА ГЕОРГИ СЪБЕВ Предисловие Идеята за написване на настоящата малка книжка е продиктувана от желанието ни да запишем случки и спомени от живота ни с Учителя, свързани пряко или непряко с личността и с идеите му. Срещите, случките и спомените са самостоятелни. Обединява ги една обща идея - път към невидимото и загадъчното. Въпросите, които тук се зясагат, могат да се отнесат към разни раздели: ясновидство, телепатия, предчувствие, елевация, левитация и др., обяснението на които ще намерим в страниците на окултната литература. Не всички случки и явления, предмет на настоящата книга, могат да се обхванат с нашите пет сетива. И затова не могат да бъдат обяснени, което не е наша задача. Наша задача е да запишем вярно и точно онова, което е станало, и да го предадем на идващите след нас, които, обогатени с нови, по-изчерпателни знания, ще ги разберат по-добре. Нашият живот и опитност са храна за идващите след нас.
към текста >>

14. 08 - 37. ИЗ ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

А връзката на Синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на общение на видимия и невидимия свят, на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите.
А това означава връзка със Словото наУчителя, връзка с Школата на Учителя и връзка с учениците на тази Школа. Установим ли тази връзка, ние ставаме част от видимата верига на това Братство. Невидимата верига е горе и тя е в Словото на Учителя и в невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката между невидимата и видимата Школа се осъществява чрез Словото на Всемировия Учител, защото това Слово бе Слово на Божествения Дух и на Бога, който се изля в Словото на Учителя, а Словото на Учителя се изля в Сила и Живот в участниците на тази Школа. А техните спомени са връзката между нас, които сме на земята, и невидимата Школа на Бялото Братство. А връзката на Синархическата верига се осъществява чрез Христовия Дух, който е Дух на общение на видимия и невидимия свят, на видимото и невидимото проявление на Господния Дух на Силите. Да благодарим, че има царство на спомените и че има жители и поданици в това царство и че техният живот е истински, верен и проявен и накрая проверен чрез техния живот на земята. Като българи, те се родиха в земята българска. Като българи те изричаха българска реч, като българи те слушаха Словото на Учителя на българска реч. Като българи те успяха да реализират в своя живот закони от Словото на Всемировия Учител. Всеки реализира толкова, колкото му бяха силите и колкото можа да издържи изпита си като ученик на тази Школа.
към текста >>

15. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Опитай, хвърлил сикръста, тръгни да ходиш ти без него, но ще видиш, че невидимото въже те свързва с тоя кръст и след десетина направени свободни крачки ти ще спреш.
Ще свикнеш с таз борба и в мозъка ти няма вече да бучи като страхотна буря тя, като борба на светлина и тъмнина и няма тя да свива сърцето ти в страх и смут. Не ще смразяваш, не ще смразява кръвта е жилите нито ще спира с твоето дихание, защото смело метни къщата си на своите плещи и знаеш, че го носиш, затуй така добре ти чувстваш безспирната борба на бялата и черната змия. Но остави борците да се борят. Спокойно ги носи на свойте рамене и ще заякнат те от тяхна та борба, нозете ти ще станат жилави и пъргави и издръжливи е тоя тежък път. Не се меси, не бой се, недей участва в тяхна та борба, носи ги само, защото те те движат, в твоя път не се съмнявай. Опитай, хвърлил сикръста, тръгни да ходиш ти без него, но ще видиш, че невидимото въже те свързва с тоя кръст и след десетина направени свободни крачки ти ще спреш. Въжето ще те дръпне, кръстът пак ще се потътри подир тебе, отново трябва да го вземеш ти, ако желаеш да вървиш напред. Казах ти, пак ти казвам: смело кръста ти метни на своя гръб и ме последвай. Сега ти знаеш вече как се носи кръст, по тесний път ти тръгни, защото води той до оня връх. където аз те чакаш." В.К.: От кого е това? Верка: От Жорж.
към текста >>

16. І.03.03. СВЕТИ ДИМИТЪР И ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПОД ВИЗАНТИЙСКО РОБСТВО

Летопис Вергилий Кръстев

Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие.
Те били изпратени на Самуил, който, като ги видял, получил сърдечен удар и умрял на 6.Х.1014 година. Неговият син Гавраил Радомир (1014-1015 г.) бил убит от братовчед си Иван Владислав през август 1015 година. Според „чудесата на Св. Димитър" се казва, че той измъчвал населението, като ги заставял да гонят дивеча по планините, за да може да се развлича с лова на диви зверове. Тогава селяните се обърнали с молба към Св. Димитър Солунски, че когато ги поведе на поредния лов, то той, светецът, да го убие с невидимото си копие. И наистина, когато двамата братовчеди вървяли на лов, Иван Владислав се обръща с коня си и пробожда Гавраил с копието си. Светецът влязъл в тялото на Иван Владислав и чрез него го убил. Онези, които вървяли след Гавраил Радомир, наяве видели Св. Димитър как го нападнал и след това тутакси станал невидим. Иван Владислав се възцарил през лятото на1015година.
към текста >>

17. I.03.32. ИКОНОБОРСТВОТО - ВОЙНА СРЕЩУ ИКОНИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

На иконата се представя видът и формата, очертанието на невидимото и безтелесното, заради слабостта на нашето разбиране както на Бога, така и на ангелите.
Не ще престана да почитам материята, чрез която е извършено моето спасение. Защото честта, която се въздава на образа, преминава към първообраза. И тъй, образът (иконата) е подобно изображение на нещо, което показва изображението на Него, Не във всичко образът (иконата) е подобен на първообраза, т.е. на изобразеното, но едно е образът, друго е изобразеното (първообразът) и различието им е съвършено ясно, макар едното и другото да преставляват едно и също нещо. Всеки образ е откриване и показване на Скритото. На иконата се представя видът и формата, очертанието на невидимото и безтелесното, заради слабостта на нашето разбиране както на Бога, така и на ангелите. Тъй като не можем да съзерцаваме безтелесното без съответни нам образи, иконата чрез материята ни въвежда към чуждия на материята Бог."
към текста >>

18. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Затова трябва да започнем от видимото към невидимото.
И светът винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега ние все се хвалим, но това наше желание именно да го преобърнем в злато, което по емблемата си е предпочитателно, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими, също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е нашият приятел. На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено. Затова трябва да започнем от видимото към невидимото. Често пъти разправят за астралното тяло. Такива аз питам: разбират ли тяхното физическо тяло? И ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното? Например тялото на Иван Рилски има известен обем. Но можем ли определи обема на невидимото негово тяло?
към текста >>

Но можем ли определи обема на невидимото негово тяло?
Затова трябва да започнем от видимото към невидимото. Често пъти разправят за астралното тяло. Такива аз питам: разбират ли тяхното физическо тяло? И ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното? Например тялото на Иван Рилски има известен обем. Но можем ли определи обема на невидимото негово тяло? Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от физическото си тяло. А духовното тяло, което сега се сформирува, трябва да се ползува от това, което му се дава. физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът - чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят, чрез тялото си ние влизаме във видимата природа, за да се ползуваме от нея. Никой не бива да се сважда със своето тяло, та каквото и да ето. Така някой казва: „Глупав съм." Но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър.
към текста >>

19. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Павел казва: Първо видимото, а после невидимото.
да я видим, или модерно казано, трябва да има някакъв обект да ни позира. Тъй както художниците използуват плодовете в природата, така трябва да възприемаме и ние от невидимия свят. И сега започнете с добродетелта. Бих желал да ми определите каква е формата на добродетелта. Кой не може да знае какво нещо е добродетел. Павел казва: Първо видимото, а после невидимото. Видите едно нещо и не можете да го разберете, та онуй, което не сте видели, ще разберете. Някога, когато искаме да си дадем отчет, виждаме, че нищо не е останало в нашия ум. Всяка истина трябва да има известна форма, която като храните, да съдържа тази истина в своята видима черупка. Например, ние дигаме ръцете си нагоре. Някои казват, че е механически.
към текста >>

20. Наряди за 1919 г.

Любовта е видимото, обичта - невидимото; обичта обаче е много по-дълбока.
Тъй че, ако прекарате тази година както трябва, ще отидете напред със сто години, а ако я изгубите, губите сто години, и нещо повече, защото после няма да намерите тези условия, които намирате сега. Като се върнете дома, необходимо е да проявите любов и мъдрост във всяко отношение - ще работите чрез мироваталюбов и космичната обич. Като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко. Тогава Великият Баща ще каже: „Доволен съм от своите деца." Господ вътре ли е или вън от нас? Той е и вътре, и вън - по любов е вън, по обич е вътре. Любовта е видимото, обичта - невидимото; обичта обаче е много по-дълбока. Любовта като се самопожертвува, ражда се обичта; когато любовта умира, обичта възкръсва. Някой път става обратното. Онова, което не виждате, но което чувствувате вътре във вас, то е Божията любов. - Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич? - Може да се сравни, обаче трябва да бъде истинска.
към текста >>

Но туй, което трябва да се обича у човека, то е вътрешното, невидимото; то е всъщност реалното.
- Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич? - Може да се сравни, обаче трябва да бъде истинска. Дъщерята е еднаква с майка си, но синът не е; последният е подобен на баща си. Когато някой път майката обича много дъщеря си, в последнята има нещо мъжко, затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си. Ето обяснение и на въпроса: Защо се женят хората. Но туй, което трябва да се обича у човека, то е вътрешното, невидимото; то е всъщност реалното. Да обичаш тялото, плътта, то е лесна работа, илюзия наоколо; важното е: можеш ли да обичаш у другиго туй, което не виждаш, но което е същинският човек - неговата душа. Сега, пак за наряда. Кой който наряд иска, него да вземе. Но в тази работа дайте ми шише непукнато, здраво - не ща такова, което тече. Чешмата тече и деня и нощя, но вие не сте чешма.
към текста >>

21. Наряди за 1945 г.

Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като достойни приемници на Неговото епохално дело?
В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините. Това е човекът - авангард на шестата светеща раса. Обични братя и сестри, днес трябва да благодарим на Бога чрез нашия мил и светъл Учител, че Той ни е качил на Божествения параход, изкован от най-силните материали на Неговите Любов, Мъдрост и Истина. Параходът е неуязвим, капитанът му е нашият Учител. Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище. Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като достойни приемници на Неговото епохално дело? Да, всички, които любим Бога и Учителя, ще издържим. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни.
към текста >>

22. Наряди за 1947 г.

И тази вълна, тази нова идея, която Невидимото Всемирно Бяло Братство внася в света, почва вече да работи във всички народи, в цялото човечество.
Краката се строшили и цялата статуя паднала и се разрушила. А камъкът пораснал и изпълнил цялата земя. Разните части на тази статуя, казва Учителят, са разните епохи, през които е минало човечеството. Краката, съставени от глина и желязо, представят днешната епоха, а камъкът, който строшава статуята, е новата вълна, която влиза днес в човешката култура. Тая вълна иде от Всемирното Бяло Братство. И тази вълна, тази нова идея, която Невидимото Всемирно Бяло Братство внася в света, почва вече да работи във всички народи, в цялото човечество. Коя е основната идея на тая вълна, която иде отгоре? - Това е любовта, братството. Новото, което иде, има индивидуално и общочовешко значение. Индивидуалното значение се състои в следното: То събужда добродетелите, вложени от Бога в човека, събужда възвишеното, красивото, Божественото. А общочовешкото значение се състои в следното: То довежда до обединяване на човечеството.
към текста >>

23. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, на невидимото, а не видимото; той не се занимава с безформените светове.
Мистицизъм не е закон за възлизане, а закон на слизане. Мистикът не е възлязъл, а слязъл към Бога. И е опасен затова, че при слизането, който не знае как да слиза, може да падне и да се осакати. Сега за окултизма. Аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, на невидимото, а не видимото; той не се занимава с безформените светове. Това, което се е оформило в себе си, което има форма, съдържание, смисъл - то е област на окултизма. Тогава къде ще поставим християнството? Мислите ли, че то е наука? Запитване: - Едно обяснение. Правите ли разлика между християнство и окултизъм?
към текста >>

24. 21. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

Аз казвам: Видимото, това е Бог, а невидимото, това са хората.
Между Бога и вашата душа, оттам трябва да започне любовта, не от вън. Толкова пъти сте говорили за любов, целувате се и пак говорите за себе си, угощавате се, а работите не се уреждат. Тази любов трябва да започне между Бога и вашата душа от вътре. И Павел казва: „Първо видимото.“ Това е видимото. Някои сега тълкуват: „първо този живот“. Аз казвам: Видимото, това е Бог, а невидимото, това са хората. Видимото е Бог зарад мене, оттам ще започнем. Животът е вътре. И прави са били тези думи. Като сме слушали от горе, видимото е било долу, сега поемаме обратния път- гледаме нагоре. Първо трябва да се яви любовта към Бога и после ще се проявим към вънка.
към текста >>

25. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Нематериалното, невидимото, безформеното, не може да се обхване с нашите чувства.
Обичам този, който иска да създава над себе си та от това погива. Защото е казано, че сам отива на смърт този, който е живял в самота. 3 Април 1923 год., вторник 3 часа след обяд 25. 04. 1923 г. сряда Нито една от нашите мисли не може да схване Бога, нито един език да го изрази. Нематериалното, невидимото, безформеното, не може да се обхване с нашите чувства. Вечното не може да се измери с късата мярка на времето. Бог е неузнаваем. Той е Абсолютната Истина, Абсолютната Мощ и Неизменното абсолютно не може да се разбере на земята. Бог може, наистина, да прояви някои свои качества, за да схване няколко лъча от своето върховно съвършенство, но няма думи, с които да могат да се преведат нематериалните образи, които са ги предизвикали. Могат да се обяснят пред човечеството вторичните причини на творчеството, които минават пред очите ни като образи на Всемирния Живот, но първичната Причина се покои забулена и ние ще се домогнем до проумяването й само преминали смъртта.
към текста >>

26. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Понеже ние се намираме в началото на възхода на човешкото развитие, затова трябва да почнем от малкото, от видимото и да отиваме към голямото, към невидимото.
Но, за да достигне до тези висини, той трябва да премине през ред стъпала и степени, като почне от най-мапкото. Всяка стъпка ученикът трябва да я овладее, с всяка стъпка той трябва да трасира по едно стъпало от своя възходящ път, за да няма подхлъзване и връщане назад. Затова Учителят казва, че както природата започва с най-малкото, от слабото и постепенно отива към великото, силното, така трябва да постъпва и ученикът. Първите слънчеви лъчи са слаби, но постепенно се усилват. Така трябва да работи и ученикът. Понеже ние се намираме в началото на възхода на човешкото развитие, затова трябва да почнем от малкото, от видимото и да отиваме към голямото, към невидимото. Видимото, най-малкото в човека това е човешкото тяло. Значи ученикът първо трябва да се заеме с организиране, възпитание и трениране на своето тяло, за да го направи послушен инструмент на разумното начало, което работи в човека. Редом с това, той ще работи за организирането на своето сърце и на своя ум, с което ще дойде най-после до пробуждането на своята душа. В това направление ще практикува и работи с петте вида методи, които произтичат от петте велики принципа, които стоят в основата на космоса и живота. Ще кажа по няколко думи за всеки един от тези видове методи. 1.
към текста >>

27. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

Верую на Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно

Значи, всички вие ще мислите за Бога, че е един принцип, едно Същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото.
След туй и четвъртото движение, хоризонтално, отляво към дясно (D), най-после петото движение надолу, отдясно към ляво (Е). Първото движение показва закона на Истината, но само външната страна. След като направите тези пет движения, там няма да спрете, но ще направите едно вътрешно движение, един кръг около петоъгълника. Това подразбира, че вие трябва да се съедините във всички ваши чувства и мисли с Бога, с Първия източник, от Когото сте излезли. Туй трябва да направите всички. Значи, всички вие ще мислите за Бога, че е един принцип, едно Същество, разлято из целия космос, не във видимия свят, обаче, защото видимото е само сянка на невидимото, което е и същественото. Вие ще се стремите да се съедините с тази жива идея, за да се създаде във вас вътрешен стремеж към Бога. Като правите този опит, може да нямате веднага резултат, но това да не ви обезсърчава. Ако вие сте един каменар и вдигате чука си, удряте с него някоя скала, можете ли да имате резултат още от първия удар? Като ударите първи път скалата, чукът отскача и нищо не отчупвате. Някой път вие трябва да ударите 500 пъти едно след друго, за да имате малък резултат.
към текста >>

28. 7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

ТОМ 13

Той говори и за друг един метод на изследване и убеждаване, че човек е безсмъртен - за събиране и анализиране на големи количества преживявания и виждане из областта на невидимото.
Раздвояване на живи хора - излъчване на съзнанието из тялото, което остава вън от тялото в своите ефирни проводници - тела, което ясновидците виждат и се занимават с него. Тъй излъчено, съзнанието дава доказателства за своята реалност и 3. Методът на саморазвитието, с цел да се развие у човека астралното виждане и чуване (астралното ухо и око), при постигане на което човек непосредствено ще се убеди в реалността на съзнанието, независимо от тялото. Че в света днес съществуват много ясновидци, с различна степен на съвършенство. Тошев говори и чете много в подкрепа на тези три метода. Той говори и за друг един метод на изследване и убеждаване, че човек е безсмъртен - за събиране и анализиране на големи количества преживявания и виждане из областта на невидимото. И се спря на преведената на български книга „Тайнственото" от известния френски астроном Камил фламарион. Той каза, че скоро на български е преведено съчинението на руския професор А. Н. Аксаков „Научните основи на спиритизма". И в общи изрази Тошев обясни защо тази книга е истинско научно съчинение. Тошев засегна въпроса и за четене на човешките мисли и за телепатията и спомена за опитите на професор Кирк и на професор Леман в тази област.
към текста >>

14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека.
Той се изказа накратко и за лъчеизпускането от човешкото тяло, за което барон фон Райхенбах говори в своето съчинение „Опити"; което нещо е било изследвано с особен спектроскоп и от англичанина д- р Джон Хаклер и се оказало, че всеки човек бил обкръжен с особено сияние, цветовете на което били в зависимост от нравственото и умственото му състояние. По-после, парижкият д-р Барадкж потвърди твърденията и на двамата. Тошев се спря на опитите, които са правили в областта на спиритизма двамата англичани, капацитети в областта на физиката и известни със своити открития Уйлям Крукс и Оливър Лодж. А също, че на техни сеанси се явявали материализирани духове, които те са фотографирали. Тошев процитира от стр. 14 на френския превод на книгата: „На прага на невидимото" от английския физик, професор при Дъблинския университет Уйлям Барет следните негови думи: „За себе си аз заявявам, че съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала чрез експерименталния метод при изследването, съществуването на една трансцедентна и нематериална същност, съществуването на душа у човека. Тя също така е установила съществуването на един духовен и невидим свят, обитаван от живи и интелигентни същества, които могат да влезат в общение с нас, когато се представи за това благоприятен случай. Съществува една растяща маса от доказателства, които ни убеждават в продължаването на живота на човека след смъртта и разлагането тялото и мозъка. В това аз ни най-малко не се съмнявам." След Тошев говори Михаил Димитров. Той говори по-малко от един час. За краткост изоставяме изказаните от него мисли в подкрепа на материалистическия мироглед, защото те са всеизвестни.
към текста >>

29. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА

Гена Папазова

ТОМ 13

Минаха години и ми разказва по-късно какво духовно преследване е имала тя от невидимото духовенство.
Нито тя се ровеше в неща, които смяташе, че са работа на индивида. И ще ви кажа някои случаи тука. Например, аз един ден й разказвам, че я сънувах калугерка в манастир и точно тъй, как има една нещо като вадичка, над вадичката едно малко мостче ей тъй дъсчено, и тя тъй минава, и аз съм там. Нещо като послушничка. Тя нищо не ми отговори. Минаха години и ми разказва по-късно какво духовно преследване е имала тя от невидимото духовенство. Какво тичане, какво бягане, какви препятствия, какви натиски, така настъпва един ден. фактически почва да бяга и то когато носи беседи и това е станало в Търново. Отива и казва: „Учителю, не мога да дишам." - „Дотука беше, казва той. Свърши се. Това преследване вече се свърши." Чак тогава тя ми каза, че вижда как моят сън с нейното калугерство, нейната връзка и опит с духовенството вижте как се покриват.
към текста >>

30. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 101-150

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Реалното, Великото в живота, то е невидимото.
- Аз съм Пътят! - И Светлината, която ме води по този Път! 110.Молитва-Вяра. Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да направи нещо, Той ще създаде условия за това. 111.Реалното. Истински Великото седи зад материалното. Реалното, Великото в живота, то е невидимото. Затова ученикът постепенно се отказва от всичко материално и преходно. Тогава ученикът влиза в света, дето Светлината цари. Там Учителят се разбира добре. И тогава животът на ученика минава в нова, по-висока гама. А всичко това може да стане и изведнъж.
към текста >>

31. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Зад видимата опаковка лежи Духът на нещата или невидимото, което се само изживява и изпитва, а то е истински вярното.
Да любиш Бога - то е чистота! Разлика в чувствата. 15 Колко е голяма разликата между чувствата за себе си и чувствата за Великото, Безкрайното и Божественото! Истинско знание. 16 Всичко не е така, както ни се показва. Зад видимата опаковка лежи Духът на нещата или невидимото, което се само изживява и изпитва, а то е истински вярното. Звездното небе. Любов 17 Само Любовта свързва душите. 14.ІХ.1921 г. В. Т. Любов. 18 Само Любовта прави човека да издържа страданията леко. Любов.
към текста >>

32. РАЗГОВОРИ на Учителят с ръководителите 1926 година Учителят за деветото число число.

ТОМ 14

II - С мирът ще влезете в закона на животворящата сила и III - С Духът Божий ще прониквате в невидимото.
Какво изразява деветото число? Трите принципа, тройната единосъщна и неразделна. Затова аз влагам трите принципа: I - СВЕТЛИНАТА II-МИРЪТ и III - ДУХЪТ НА ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ (Духът Божи) Това трябва да носи Бялото Братство. Досега не бях ви откривал тайният смисъл на деветото число. I - Със Светлината ще познаете непроявеният Бог. II - С мирът ще влезете в закона на животворящата сила и III - С Духът Божий ще прониквате в невидимото. И тъй казвам: „Доста е на ученика да бъде като Учителя си". И вторият израз: „Бъдете съвършенни както е съвършен небесния ваш отец". Кой е законът, през който трябва да минете? - Светлината. И тъй в последните дни аз ще отворя вашите умове за да приемете светлината и тогава вие заставате върху съвършенството чрез пътя на моята Любов.
към текста >>

33. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

ТОМ 15

4;14), "първороден преди всички твари; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3).
Никакво нарушение на природните закони не е станало: дева Мария е била позната (посетена) от Духа Свети, за да даде живот на синтеза на човечеството във физическия свят. Роди се Еманоил, т. е. "Бог с нас", Бог ограничен и проявен в човешка форма, Христос, "който е образ на невидимаго Бога" (Павел - II Коринт. 4; 4), "проводи Бог Сина си, който се роди от жена" (Ibid. - Галат. 4;14), "първороден преди всички твари; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3). "Вашите тела са удове Христови" и "Вие сте тяло Христово" (I и II Коринт.). Всичко това сочи мистичното естество на Христа, защото всички човеци, обединени чрез Божията Любов, образуват тялото на Христа. В устройството на космоса имената на Исуса-Цар или на ватански Иш- ва-Ра или Йешу-ва-Ра, на санскритски Ишуа или Ишва (душата на всемира), на еврейски Иешуа - и на Мариа-Майа са написани със светлинните букви на планетите, които стоят пред всеки от 12-те зодиачни знаци: така, небето представлява една подвижна азбука с имената на Исуса-Царя и Мариа, девствената майка на големите небесни води. На санскритски Иш значи Господ, а ва - всемирното кръгово движение. За връзката между родения Бог и човечеството намираме указание и в името на архангела Габриела или Гавриила, който благовестил на девицата Мариам: "радвай се, благодатна!
към текста >>

34. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

В необятната природа едно се проумява - че всичко се мени, но нищо не изчезва, и че във всичко се вижда постепенно усъвършенствуване на формата, която е копие на невидимото - на същественото, и че с това вътрешно усъвършенствуване върви паралелно и външно.
Има две разбирания за живота: външно и вътрешно. При външното разбиране на живота човек търси външни удобства, външни блага. 12. Вяра, смисъл Докато човек вярва в Бога, всички неща са ценни за него, всички неща добиват смисъл. Щом престане да вярва в Бога, всички неща се обезценяват, постепенно започват да губят смисъл. 13. Историята на житното зърно Като всеки продукт, който консумира всеки вид и род с различните животни и растения, така също и за да съществува животното, то необходимо му е храна, която е основа на материалния живот. В необятната природа едно се проумява - че всичко се мени, но нищо не изчезва, и че във всичко се вижда постепенно усъвършенствуване на формата, която е копие на невидимото - на същественото, и че с това вътрешно усъвършенствуване върви паралелно и външно. Дошла човешката форма в положението на човешки образ - тогава се явиха Учителите на човечеството, които дойдоха от друга планета, жертвуваха се от любов към падналото човечество, дойдоха да помагат и да показват пътя за възход нагоре. С дохождането си те пренесоха този житен зародиш, който да бъде за храна на човека, така че в ония далечни времена, когато духовният принцип се въплоти от висшите сфери във формата, тогава се яви и житното зърно, което е въплощение на великата Божия Любов, която се жертвува за нас, земните твари, и постепенно ни въздига в по-висше съзнание. 14. Младост, старост Младостта и старостта са в реда на нещата, те са неизбежни. Но като остарява, човек не трябва да оглупява. 15. Щастието Да разбира, да възприема и да прилага нещата - в това седи щастието на човека. 16.
към текста >>

35. 5.4. По техническата организация на съборите

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Невидимото „ръководство" се грижеше за снабдяване на продуктите от града, за тяхното натрупване в долната стая, от- гдето ги поемаха „дежурните".
Хората се разпределяха на групи, по селища: братя и сестри от София, Пловдив, Русе, Габрово, Варна, Горна Оряховица, Стара Загора, Хасково - всичко повече от 30 селища из страната. Чужденци нямаше. Извън беседите, всички селища получаваха задачи за извършване на някаква конкретна работа. Такава работа беше на първо място грижата за прехраната: снабдяване на продукти, подготовка за готвене и раздаване на храната, на която всички имаха право и която всички получаваха безплатно през време на целия събор. Изобщо през време на събора между съборяните не ставаше нито дума за някакви пари. Невидимото „ръководство" се грижеше за снабдяване на продуктите от града, за тяхното натрупване в долната стая, от- гдето ги поемаха „дежурните". Пак така невидим диригент нареждаше ежедневните „дежурства". Без много шум, по утвърдена традиция, дежурните набавяха вода от чешмата, пълнеха казаните на огнището. Дежурните работеха по указания на своите „ръководители" при първа съгласуваност между дежурните хора. Останалото решаваше добрата воля и негласното съревнование. На обед ще се чуе весел глас: - Кои бяха днес дежурните?
към текста >>

36. 8. Изгревът - очерк в сп. „Български бранител г. Х,бр. 108 (Х.1939 г.) от М. 3. Марков

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята.
Навръх Великден 1900 г. щастието ни бе голямо: двамата с Пеню Киров се срещнахме във Варна лично с г-на Дънов! - А какво е, брат Стоименов, Вашето лично мнение за г-на Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г-н Стоименов така отговори: - От всички мои лични опитности с г-на Дънов, когото сега наричаме вече Учител, от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят. Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички на роди по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високоинтелигентни души - светещите същества на Vl-та раса. Нали Христос казва: „Блажени кротките, защото те ще наследят земята." - Христос казва, наистина: „Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брата Стоименов и пожелахме да изясни мистика та на речта си.
към текста >>

37. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията нива?
7. Житно зърно Неделчо [Попов] Житно зърно, Г, XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 208 Посвещава се на Георги Радев Ако не те хвърляха в жертва, житно зърно, не би ти дало плод. Заровено в земята, Божия сила те възрасна, и ти ставаш житен клас. Твоята смърт е жертва благодатна, защото ти от смърт минаваш в живот. Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията нива? Не си ли ти сега и клас, стебло, и корен? И где си ти в тоя миг? Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите долини? Не си ли ти едно и сто, не си ли ти без- бройно, че щедро храниш човеците по цялата земя? Другарю мой, не си ли ти златно житно зърно?
към текста >>

38. 4. ДОМОВЕ СЪС СЪОТВЕТНИТЕ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Романтичност, прекрасна нежност и красота във всички области на изкуството, увлечение към тайнственото, незнайното, окултното, което окриля духа и творческото въображение на човешкия ум, издига тънкопсихичното, метапсихичното към спиритуалните феномени, открива творчески перспективи на изследване дълбините на невидимото, незнайното и изследване естеството на човешката душа, всеотдайна жертвеност и алтруизъм към оскърбените, онеправданите и към наказаните от съдбата.
Венера - в екзалтация. Природа: сензитивна, романтична, висша мистичност, могъщо творческо въображение, граничещо с гениалност, изразено в откровение и пророчества. Високо чувство на жертвеност и висша благотворителност. Астросоциологично значение: водите на океаните и моретата, мъглите, изпаренията в атмосферата и радиоизлъчванията; затворите, благотворителните институти, болниците, публични домове, търговията с наркотици, хотелиерството, тайните агенти, мистериозните заговори, тъмните сделки, шпионските политически комплоти, тайните окултни науки, магията и пр. Положителен полюс: гениално творческо въображение, висш мистичен копнеж към незнайното и великото космично начало. Романтичност, прекрасна нежност и красота във всички области на изкуството, увлечение към тайнственото, незнайното, окултното, което окриля духа и творческото въображение на човешкия ум, издига тънкопсихичното, метапсихичното към спиритуалните феномени, открива творчески перспективи на изследване дълбините на невидимото, незнайното и изследване естеството на човешката душа, всеотдайна жертвеност и алтруизъм към оскърбените, онеправданите и към наказаните от съдбата. Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии, заговори, изнудвания, религиозни заблуди, разврат, неразумна разточителност в обществените среди, упадък в нравите, в изкуството, изобщо в целокупната материална култура на народа; опасности от народни бедствия, наводнения, силни морски бури и корабокрушения. Знакът Риби в човешкото тяло има отношение към стъпалата и краката. Стр. 126/943
към текста >>

39. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Апостол Павел го предава най-добре; „Който е образ на невидимото Бога, първороден преди всите твари, понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било или господства, или началства или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде и той е преди всичко и всичкото чрез него състои.” (Колосяном 1:15 ÷ 17) Това е Христовият Дух, той е всичко и във всичко (Колосяном, 3:17) и всичко чрез него се сплотява.
И понеже Духът е този, които помазва Избраникът и го определя на Избавител и като Месия, то преведената дума на гръцки „Христос” остава, като означава, че обещаният Дух е Духът Христов. А пророците бяха предсказали, че Месия ще е Бог и человек. И апостол Павел заключава: „Всеки, които вярва, че Исус е Христос, от Бога е роден и всеки, които люби оногози, който е родил, люби и родения от него.” (1 Иоанна5;1) Тук се споменава, че Христовият Дух е нещо различно от Божия Дух, който е родил Синът Божии. Христовият Дух ражда Христос. А какъв е образът на Христа? Апостол Павел го предава най-добре; „Който е образ на невидимото Бога, първороден преди всите твари, понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било или господства, или началства или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде и той е преди всичко и всичкото чрез него състои.” (Колосяном 1:15 ÷ 17) Това е Христовият Дух, той е всичко и във всичко (Колосяном, 3:17) и всичко чрез него се сплотява. Това е Духът на Единението, Духът на Обединението между Земята и Небето, между Битието и Небитието. И апостол Павел допълва: „Защото в него обитава всичката пълнота на Божеството.” (Колосяном 2:9) А Учителят Дънов говори за Христа така: „И тогава физическата страна на Христа, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа представляват духовната му страна. А всички Божества, събрани в ума на Христа, представляват Божествената му страна.
към текста >>

40. КЛЮЧЪТ НА ЖИВОТА

Любовта в света е само отражение и мираж; за сърцето любовта е като виното - опива; в ума е сила, като бурята - носи; в душата - принцип, като светлината - прозрява невидимото; а за духа - начало - твори: ражда живота - свързва всичко в света!
Горчива е вашата наука, но казвате: плодовете й са сладки. А аз ви говоря наука, на която и корените, и плодовете са сладки! Там младите са семе и старите - плод. Истина ви казвам: Най-малката трошица от трапезата на Любовта струва повече от гощавките на всичките земни царе! Любовта дава живота, Мъдростта - светлината, Истината - свободата, но щастие без Любов няма нито на небето, нито на земята. Любовта в света е само отражение и мираж; за сърцето любовта е като виното - опива; в ума е сила, като бурята - носи; в душата - принцип, като светлината - прозрява невидимото; а за духа - начало - твори: ражда живота - свързва всичко в света! Без нея всякъде е само едно: скръб, страдания и смърт. Защото в градините на удоволствията най-често растат дърветата на скърбите и смъртта... Като деца вие искате сега всичко, но като баща ще ви дам само което е потребно. И ще слушате, защото какво е училището без учител? Кой ще ви освободи от заблужденията? А който ви освобождава, е по-силен от вас, защото само свободният може да освобождава.
към текста >>

41. ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

От невидимото зависи видимото!
Божественото е глава на всичко, както единицата - начало на числата. Ако ги разместиш и туриш друго за начало на нещата, всичко останало ще се размести и няма кой да го оправи. Мнозина отричат Бога, защото не са Го видели. А и никой досега не е видял никаква сила, а всички говорят и «употребяват» и даже продават сили (например електрическа). А и Бог е сила и следователно не може да се види, а проявата Му е във всички други «сили», с които ние си служим в живота и на първо място - самият живот! От невидимото зависи видимото! Даже в най-материалистичен свят, от «доверието», което никой не е видял, зависи всичката материална обстановка, която дават и която всички виждат: благодарение на доверието е и кредитът, който имаме. Хитлер и Мусолини са рожби на онеправданите народи - те са реакцията на Съдбата срещу неправдата на победителите. Но когато, освен правдата, започнат да ги стимулират и желанията за власт над другите и големството -това е болестта, която е погубила всички диктатори. Диктатора е като един, който ходи по обтегнато въже - всяко падане от него е катастрофа! Равновесието - това е справедливостта, която го крепи.
към текста >>

42. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

I. НА ИЗГРЕВА - ПОСРЕЩАНЕ НА СЛЪНЦЕТО. ПАНЕВРИТМИЯ И РАЗГОВОРИ С УЧИТ

Понякога човек да надвие предубеждението си, се изисква повече кураж, отколкото да устоява в един бой... Защото да воюваш с невидимото във Вас самия - е много трудно... Вие сте му плащали много отдавна данък.
Царят се изчерви. - Не, не е. За голяма моя изненада и учудване, длъжен съм да призная, че това е истина. - И науката, която ми помага да Ви го говоря, тоже не е заблуждение. И Учителят, който ме е учил на тая наука, е тоже една действителност - израз на Божествената Истина, Мъдрост и Любов, за която няма тайни и няма прегради... Но ако Вие искате, Вие и сам можете лично да проверите това. Понякога човек да надвие предубеждението си, се изисква повече кураж, отколкото да устоява в един бой... Защото да воюваш с невидимото във Вас самия - е много трудно... Вие сте му плащали много отдавна данък. Време е да се освободите, мисля. И това е най-сгодният случай да придобиете духовната си свобода.
към текста >>

43. Любомир Лулчев IV. Творчество: С Христа (трилогия) III. Благословение

Няколко облаци с най-чудновати форми се простираха в златните рамки на невидимото още слънце в една картина, която неволно спря погледа им.
Те вървяха доста бързо по шосето.23 От двете им страни се вдигаше боровата гора и даваше илюзия като да са някъде далеч от града. Но по тоя път вече по-често срещаха подранили млекарски кабриолетчета и тежко натоварени с дървен материал кола, които скърцаха и тряскаха от време на време. Няколко селяни и селянки отиваха с товари и кошници към града; други ранобудни граждани и някои двойки крачеха нагоре, може би на разходка. Скоро те стигнаха до края на гората. Небето на изток вече гореше от злато жълто и пурпур. Няколко облаци с най-чудновати форми се простираха в златните рамки на невидимото още слънце в една картина, която неволно спря погледа им. - Ще изгрее скоро - каза Иванка. Никой не й отговори. После голяма пауза, бащата на Анка каза: - Какво би станало с всички ни, ако нямаше Слънцето? - О, да, надали би имало живот на Земята - каза Генко. И пак всички се умълчаха за известно време.
към текста >>

44. 44. КАК ЖИВЯ НЯКОГА УЧИТЕЛЯТ

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

Жени, изцерени от Него или увлечени от Неговата сладка реч, която обайваше, която караше да се вгъват небесата и разтварят пред жадните им погледи, която одухотворяваше невидимото и го правеше осезаемо, като дигаше завесата на бъдещето, за да нареди пред овлажнелите им от щастие очи неземната картина на идния живот, Го следваха, слугуваха му със своите пари и труд.
Всичко друго е от хората. И той сам с живота и делата доказваше думите си. За него всички бяха равни - нещо повече: немощните, болните, нещастните, отританите или заклеймените от обществото имаха правилегията да бъдат предпочитани. Лекарят за болните е -твърдеше Той. И при самаряните, при рибарите, при падналите жени - Той беше всъде все същият: тих и чист като слънчев лъч, който наднича и в най-омърсените места и си остава винаги неопетнен. Жени, изцерени от Него или увлечени от Неговата сладка реч, която обайваше, която караше да се вгъват небесата и разтварят пред жадните им погледи, която одухотворяваше невидимото и го правеше осезаемо, като дигаше завесата на бъдещето, за да нареди пред овлажнелите им от щастие очи неземната картина на идния живот, Го следваха, слугуваха му със своите пари и труд. Някои от тях, във великия порив на свойте души, в изблика на обич към едно олицетворение на чистотата, бяха изцерени от много болести и нервни разстройства. Всичко, което се допираше до Него, губеше от своето. Някаква незнайна светлина лягаше наоколо Му и в нея най-необузданите страсти укро-тяваха, тънеха като в прибулена далечина, за да се чуе само викът на страдащата душа, поривът на мечтата, унесът по един блян, който бе слязъл от небето, вмъкнал бе се между хората, за да им покаже пътя, който би ги отвел обратно от далечните покои на техния небесен Баща. Неговият кротък взор и мек глас, с който Той им говореше като на деца, привличаше всички, покръщаше, караше да се опомват, да заговорва светлото и хубавото в тях. Като някакъв факел, палнат направо от слънцето, Той разнасяше огъня около Себе си.
към текста >>

45. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* * * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

46. 62. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 17, 5.V.1930 г.)

В ИСТИЯ ЧАС: Беседа от Учителя, държана на 14.VII.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя. София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60.

И като живее доста време тук, човек се ражда наново - в нов свят - и тогава в тоя остават само дрехите му - неговата материя-тяло, което е също както в живия човек, само че нещо му липсва - и това, което именно му липсва – невидимото - то е човекът - инак тялото си е пред нас.
А за да стане това, той трябва да разбере, че тук, на земята, освен неговата лична воля има и други воли, които се месят в живота му. И че ако той е разумен, ще потърси най-силния, най- справедливия господар да му служи - защото друго е, да речем, да си помощник на селския кмет и на българския цар. В единия случай ще те знаят и почитат само в твоето село, а в другия - в цялата държава. И колкото по-добре мислиш, помагаш и вървиш по плановете на царя -толкова и той ще те обича, помага и дава условия да добруваш. Такъв цар е Природата, която ни заобикаля, всред която живеем, от плоовете и силите на която се ползваме, тъй както се ползва едно неродено дете от всичките блага на майката, като живее в утробата й, без даже да подозира, че има нещо друго... И когато излезе от една утроба, човек се ражда и влиза в друга, много по-голяма, в която също се дава нещо, но се и иска, понеже и съзнанието на човека става по-ясно, по-дълбоко. И като живее доста време тук, човек се ражда наново - в нов свят - и тогава в тоя остават само дрехите му - неговата материя-тяло, което е също както в живия човек, само че нещо му липсва - и това, което именно му липсва – невидимото - то е човекът - инак тялото си е пред нас. А невидимо нещо има само затова, защото няма достатъчно светлина. Ако ний някоя вечер сме в една стая и духнем лампата - не ставаме ли всички невидими? Но ако имаме светлина - ще се видим пак. Та бухалите не виждат ли в тъмните за нас нощи? И человеците, които имат повече светлина от нас, виждат това, което ний не можем.
към текста >>

47. 4. МИРЪТ ИДЕ СЛЕД ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа.
София, 1942, стр. 50÷51, 57÷60. И тъй, като се говори за Духа, не Го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствувате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем „Дух Свети”, разбираме съвкупност от светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях именно е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но сам по себе си той няма светлина.
към текста >>

48. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

Вековете опровергават на всяка крачка заграбеното господство на мъжкия пол над женския, защото няма крупно събитие в историята на човешкия род, гдето, освен невидимото нареждане на Небето, да няма намеса на женски пръст.
А „любовта не дири своето си”. Тая любов е към Тоя, Който ни събира да вършим волята Му. Историята на човечеството е записала в своите страници както добри и хероични мъже, тъй също и бележити жени в доброто. Жената е играла роль наравно с мъжа. Ето защо мнението на разни женомразци (мизогини), които се срещат дори между цвета на учения и образован свят, че жената е по-глупава и по-неспособна от мъжа, не издържа критика. Вековете опровергават на всяка крачка заграбеното господство на мъжкия пол над женския, защото няма крупно събитие в историята на човешкия род, гдето, освен невидимото нареждане на Небето, да няма намеса на женски пръст. Жената в лицето на Пенелопа е била образец на целомъдрие, в образа на Сократовата жена Ксантипа - пример на налудничавост и ветреност; като скромна свинарка по Орлеанските пасища тя се явява и святица Жана Д'Арк. Като Хипация, тя преподава възвишеното учение на неоплатонизма и мечтае да съгради наново съборените храмове на древногръцките божества; в образа на Лукреция Борджия тя е истинско олицетворение на зъл, коварен дух. Жената е способна на всичко; тя е раят за мъжа, ако е възвишена душа, и пъкъл, ако злото в нея царува с всичката си сила. Жената обича крайностите повече от мъжа; нейната душа е по- чувствителна и по-колеблива за влиянията на невидимите области. Изглежда, че жената е повече от мъжа предмет на съдбата; тя я търпи с една много по-голяма простота.
към текста >>

49. В. Лекции и беседи от Словото на Учителя Петър Дънов: записки на Любомир Лулчев

ПО ПРЕДАНИЕ: Неделна беседа; 2 май, 1920 г. София

Всяко възпитание трябва да се почне с труд - от видимото към невидимото.
Западът има своето влияние. Ако имаш мъчнотии, не трябва да седиш или лежиш или да си хванеш с ръцете главата - нищо няма да разрешиш, А трябва да се изправиш на краката си (посочва как) и да мислиш, като походиш. Това е един начин на самообладание и самовъзпитание. Имай други методи. Методите на ума изсушават, методите на сърцето привличат повече влага, правят човека да затлъстява, а методите на краката за разрешение на въпросите чрез ходението съединяват в себе си четири елемента и то е най-подходящето! Всяко възпитание трябва да се почне с труд - от видимото към невидимото. Природата обича пълнота, но не излишеци! ... Б. Ц. [Бог Царува] на небето. Край. След това го изпратих до Изгрева. По пътя говорихме върху лекцията и други работи, а после се върнах тук.
към текста >>

50. 1. Стремежът на човешката душа и превратът на 9 юни 1923 г.

ТОМ 22

Там, вътре, в невидимото, в дълбочините на Битието, Господ работи тайно в човешките сърца и умове, Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания, стенания в света.
Ще Го чуете вътре в душата си. Господа можете да видите в Неговите микроскопически проявления. Затова ви трябва особен микроскоп, който увеличава 35,000,000 пъти. За моя микроскоп , с който можете да видите проявленията на Бога, е нужно напрежение на ума. И като ги видите, ще кажете: Каква радост настана в душата ми! Там, вътре, в невидимото, в дълбочините на Битието, Господ работи тайно в човешките сърца и умове, Той работи във всяка клетка и поправя всички охкания, стенания в света. Един ден Той ще докара всичко в ред и порядък. Като поправя болките, Той казва: Не бой се! - Много боли, Господи.- Почакай, потърпи малко, ти си юнак; след половин час болката ще престане. - Пари нямам. - Ще имаш след половин час.
към текста >>

51. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Писание; да разбира тайните закони в природата; да владее силите на тази природа и да вижда невидимото, да чува недостъпното за чуване от обикновените хора и да се сношава с невидимия свят - с една дума, изучаване непроявените Божии тайни, които разкриват Божията мъдрост.
подценяваме с лошия пример на отделни единици и с това хвърляме петно на всички, и така грешим. Но нека се не забравя, драги читатели, че тези, които се числят към споменатите братства и вършат противното, те не заслужават да носят името като такива и да бъдат там. Ето защо всички тия, които са истински последователи, както и тия, които не влизат в тях, но живеят без пороци, са добри хора, защото всички се издигат, а полагат основа и грижи и други близки да издигат. След всички тия категории идейници, за които споменахме, ще споменем и за други такива - окултистите, които също са разпръснати из целия свят, и които именно са и предмет на изложеното тук. Окултизъм значи да разбира човек дълбокото и тайно значение на Христовите думи и думите на пророците в Св. Писание; да разбира тайните закони в природата; да владее силите на тази природа и да вижда невидимото, да чува недостъпното за чуване от обикновените хора и да се сношава с невидимия свят - с една дума, изучаване непроявените Божии тайни, които разкриват Божията мъдрост. Това е да знаеш, да смееш и пак да мълчиш, защото светът, улисан в своята материална страна на живота, не само че нищо не приема, но ако му заговорите, ще ви направи луд, ексцентричен и пр., защото не сте с неговите възгледи и прищевки. А трябва да знаем, че Бог прояви Духа Си единствено за да бъде научен човекът и смело да мине по пътя на окултизма, за да прослави Бога и Бог да се прослави чрез человека. Сега ни са дадени най-добрите условия. Ще ли се разбере това от човечеството, а най-много от учените и интелигенцията в България? Ще видим!
към текста >>

52. 7. Писма до моя брат

Невена Неделчева

ТОМ 23

Свързва ни онова невидимото, но най-необходимото за човека - обичта, а тази обич идва от Първопричината - от безкрайния океан Любов - Бог.
И тогава разбрах, че душите са свързани с невидими нишки, по които състоянията, мислите, чувствата и стремежите по-лесно преминават и се преливат, отколкото по вънкашните видими човешки пътища. Ето, сега ти си далеч. Може би сега, когато ти пиша, ти седиш на брега на морето на някой камък и гледаш огромната шир, а мисълта ти лети, лети и идва при мен. И отново ме питаш както някога за вълнуващите теб въпроси. И кое ни свързва нас двамата? Свързва ни онова невидимото, но най-необходимото за човека - обичта, а тази обич идва от Първопричината - от безкрайния океан Любов - Бог. И значи всички живеят и се движат в обичта, без която няма смисъл и цел в живота. Значи всички се движат и живеят в Бога, без Когото няма смисъл и цел в живота. 7.6. Животът е най-хубавият дар от Бога 26.IX.1940 г. Казваш, че животът бил лош. Че той ти поднасял това, което ти не желаеш, а ти отнема онова, което най-много би искал.
към текста >>

Реалното - видимото и осезаемото според теб е там - но невидимото започва да си отива... животът.
Което идва на Земята, оживява я и я прави жива. Разбираш ли ме? Онзи живот, който прониква всичките човешки клетки, нима ти си го видял? Ти виждаш да се движи човек, да яде, да говори, но това е проявлението на живота. И когато животът започне да изтича от човек, той започва да линее. Реалното - видимото и осезаемото според теб е там - но невидимото започва да си отива... животът. Тогава кажи ми, как искаш да живееш само на Земята, със земното, без невидимото и нереалното? Човек прилича много на дърво - корените му наистина са в земята, но стеблото е над земята, а клоните - във въздуха - горе по небесата, както ти се изразяваш. И човек, както е на Земята, естествено е, не би могъл без корени - без плът, но и корен само без стебло и клони е негоден чукан. Затова, уверявам те, и най-големите материалисти на Земята не могат без нематериалното - без нереалното. И аз бих ти казала, че това, което наричаш нереално, е истински реалното - защото то е същественото.
към текста >>

Тогава кажи ми, как искаш да живееш само на Земята, със земното, без невидимото и нереалното?
Разбираш ли ме? Онзи живот, който прониква всичките човешки клетки, нима ти си го видял? Ти виждаш да се движи човек, да яде, да говори, но това е проявлението на живота. И когато животът започне да изтича от човек, той започва да линее. Реалното - видимото и осезаемото според теб е там - но невидимото започва да си отива... животът. Тогава кажи ми, как искаш да живееш само на Земята, със земното, без невидимото и нереалното? Човек прилича много на дърво - корените му наистина са в земята, но стеблото е над земята, а клоните - във въздуха - горе по небесата, както ти се изразяваш. И човек, както е на Земята, естествено е, не би могъл без корени - без плът, но и корен само без стебло и клони е негоден чукан. Затова, уверявам те, и най-големите материалисти на Земята не могат без нематериалното - без нереалното. И аз бих ти казала, че това, което наричаш нереално, е истински реалното - защото то е същественото. Трупът на човека си остава, но животът го напуща и продължава своето съществувание, когато трупът ще изчезне постепенно.
към текста >>

53. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Стоименов така отговори: - От всички мой лични опитности с г-на Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята.
На връх Великден, 1900 г. щастието ни бе голямо-двамата с Пеню Киров се срещнахме във Варна лично с г-на Дънов! - А какво е, брат Стоименов, Вашето лично мнение за г-на Дънов и неговото учение? - запитах аз. И г. Стоименов така отговори: - От всички мой лични опитности с г-на Дънов, когото сега наричаме вече Учител; от всички мои най-критични наблюдения за близо 40 години, аз мога да кажа най-чистосърдечно, че той е Божий пратеник не само за България, но за целия свят Той е Видимият представител на Невидимото Велико Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос, и което иде в тази епоха да въдвори Царството Божие на земята. Това Братство работи между всички народи под различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога, и като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света, като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високоинтелигентни души - светящите същества на Vl-та раса. Нали Христос казва: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята"? - Христос казва, наистина: "Аз съм кротък и смирен по сърце", но от Тоя кротък и смирен по дърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците.
към текста >>

Гледайте, та се нагледайте на неземни откровения и мистични видения... Тия люде, като индийски магьосници и египетски посветени, сами узнали тайната на Невидимото и кръговратите на преражданията, дирят пътя на пълната свобода, добила тук реално значение; дирят пълно постижение на Бога с неимоверни напрежения на пост и молитва и с Неговата помощ... Любопитно е да се отбележи, че Бялото братство на Учителя Дънов, макар и да е всемирно, то не е лишено и от силно национални чувства.
"Изгревът" е, може да се каже, както за СССР, най-великата лаборатория във всички отрасли на живота - и духовни, и материални; един велик опит с исторически последствия, според някои братя, за цялото човечество. Тук всеки брат и всяка сестра е жив роман. Няма нужда да четете "Клетниците" на Юго или обемистите страници на Толстоя, на Анатол Франс и ориенталските приказки на "Хиляда и една нощ", няма нужда да ходите на кино! Елате на "Изгрева" и се запознайте с тия окъпани в сълзи души, обгорени в огъня на вечното и слушайте, слушайте най-приказни чудеса. . . Гледайте, та се нагледайте на неземни откровения и мистични видения... Тия люде, като индийски магьосници и египетски посветени, сами узнали тайната на Невидимото и кръговратите на преражданията, дирят пътя на пълната свобода, добила тук реално значение; дирят пълно постижение на Бога с неимоверни напрежения на пост и молитва и с Неговата помощ... Любопитно е да се отбележи, че Бялото братство на Учителя Дънов, макар и да е всемирно, то не е лишено и от силно национални чувства. България има своето свещено място в Божествения план и Учителят е дал наряд на учениците да се молят из цялата страна за отечеството ни. Учителят учи, че всеки народ е въплощение на една Божествена идея. Така българският народ има своята мисия, както всеки народ своята Божествена мисия, така че място за антагонизъм между народите няма. Новото е, че Учението зове всички към сътрудничество и взаимно помощно творчество на земята. Има и доста последователи евреи както тук, така и в Ямбол, Бургас, Шумен и пр.
към текста >>

54. 1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ

ТОМ 25

Сегашните хора казват: Видимото ще си остане видимо, а невидимото - невидимо.
Тогава хората няма да се питат, коя религия е по-права, кой обществен строй е по-добър, кое управление е по-добро. Тогава те ще имат светъл, ясен ум, който ще бъде видим; тогава душата и духът на хората ще бъдат видими. Днес те не са видим, но след 350 хиляди години и умът, и сърцето, и душата, и духът ще бъдат видим, както се вижда слънцето. Запишете това в книгата на вашия живот, че един ден, когато бъдещето поколение разтваря тази книга, ще каже: Това е било предсказано в далечното минало. Който го е предсказал, думите му са истинни и верни. Сегашните хора казват: Видимото ще си остане видимо, а невидимото - невидимо. Аз пък казвам: Като се срещнем след 350 хиляди години, вие ще виждате ума, сърцето, душата и духа ми, но и аз ще виждам вашите. Това е новото учение. - След 350 хиляди години ли ще бъде това? - Те са като 350 деня. Хиляда години са като една година.
към текста >>

55. 5. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИРА И СЪГЛАШЕНИЕТО СЛЕД ВОЙНАТА; 5.1. МИРЪТ СЛЕД ВОЙНАТА 1914-1918 г.

В ИСТИЯ ЧАС: Неделна беседа; 14 юлий, 1918 г.

ТОМ 25

Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа.
София, 1942, с. 50-51, 57-60. "... И тъй, като се говори за Духа, не го разглеждайте като нещо, което можете да пипнете, да видите или да чуете. Той не е нещо обективно. Ако искате да Го познаете в музиката, ще Го почувствувате в съотношението между тоновете, а не в самите тонове. Невидимото, неуловимото в музиката, в Словото, това са проявите на Духа. Дето е Духът, там има разширение, подем, светлина, радост, сила, простор. Когато кажем "Дух Свети", разбираме съвкупност от светли духове, свързани с Бога. Те излизат от Бога по двойки. За тях, именно, е казано, че са направени по образ и подобие на Бога. Като проникне в душата, Духът изглежда светъл, но, сам по себе си, той няма светлина.
към текста >>

56. 2.1.28. Благовещение, 7 април 1928 г., събота, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Той е подсладен от невидимото присъствие на здравеца, що все още опърпан се крие из скалите.
До него е и зюмбюлчето! Напразно кукурякът се хвали, че „той е пръв”, не, още много други цветя има, които са първи като него. Малката тревичка преди всички тях поникна изпод снега и сега вредом е разпростряла копринената си дреха. Въздухът е тъй упоителен и чист. Тъй леко и с жадност го поемат гърдите като целебна сила. Той е подсладен от невидимото присъствие на здравеца, що все още опърпан се крие из скалите. Облаци, подобно изригващ вулкан, нахълтват изневиделица, после в бойни редици се просват по планината и я заливат с мъгли. Кога изкачихме „Зеленка”, кога минахме „Буди душа” - ето ни вече по самото шосе към „Ели Шедар”. От към запад пристигат тълпи от мрачни облаци. Няколко пъти слънцето прави опит да надникне, мярва се през облаците светлия му диск, но уви! Облаците го скриваха с всичка сила... Настигат ни туристи за „Алеко”.
към текста >>

57. 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието.
Небето плувна из огнени вълни. Ние слизаме от горе, като че ли право към тая пурпурна урна, пълна с живот и сила. Сега не ние, а то ни посреща. Бинокълът ни откри по огнения диск петна, които според Учителя предсказващи беди за човечеството. Почивка. Път и пак почивка. Цялата природа запяла благодарствена песен: планини, реки, цветя и всички живи твари се радват неизказано, докоснати от невидимото крило на щастието. По нивята плъпнали жетвари. Чува се проточената им песен. Днес те връзват първия сноп. Ето ги по нивите, а негде вече се издигат и кпадни - кръстци. Пак по сеитбите, пак там, гдето вчера били буйни зрели нивя, а сега е бодлива угар.
към текста >>

58. Съдържание

Невидимото слънце. 9.
Реалността 4. Двете имена 5. Първата заповед 6. Изворите 7. Аспекти 8. Невидимото слънце. 9. Три допирни точки 10. Дискусия 11. Ако можеш да докажеш 12. Реалността е вечно настояще. 13. Не ме питайте, какво нещо е Бог. 14.
към текста >>

59. А. УЧИТЕЛЯТ. ЧАСТ 1. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА

Глава 5. Учителят и истината

Невидимото слънце. 9.
Реалността 4. Двете имена 5. Първата заповед 6. Изворите 7. Аспекти 8. Невидимото слънце. 9. Три допирни точки 10. Дискусия 11. Ако можеш да докажеш 12. Реалността е вечно настояще. 13. Не ме питайте, какво нещо е Бог. 14.
към текста >>

60. 3. Той живя Учението

Част 1. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА

”... Светът на невидимото, нематериалното, свят, който не може да се обхване с петте сетива, свят на безкрайните измерения.
Той вярваше в това, което говореше. Минаваме към втория въпрос - “Ходил ли си на оня свят, че говориш за него? ” Следва отговор: “В оня свят не съм ходил, но живея в него.” Казаното е ясно, точно, разбрано. В отговора няма никаква двусмисленост. “Оня свят? ”... Светът на невидимото, нематериалното, свят, който не може да се обхване с петте сетива, свят на безкрайните измерения. Не става и въпрос от Негова страна и затова Той казва: ”Не съм ходил, но живея в него.” Какво значи това? Категоричният отговор звучи като нещо невероятно. Един ден, когато съществуванието на този свят, няма да подлежи на никакво съмнение, човечеството няма да забрави, че много преди това истината по него е била превъзмогната. Невидимият свят, света на Платона, светът на Христа съществува. За Учителя по този въпрос няма две мнения.
към текста >>

Една цяла концепция блести,и сияе - светът на неизмеримото, нематериалното, невидимото представлява за Него Велика Реалност.
Една свещена област, в която човек не смее да стъпи с обути крака. И на този въпрос, както и на предидущия не се отговаря направо с да или не. Учителят казва: ’’Кощунство е да питаш има ли Бог? Ангелите не смеят да си зададат този въпрос. В който момент го зададат те се саморазрушават.” И затова Учителят отговаря кратко и отривисто: “Аз живея в Него." Казано е всичко - даден е класически по своята простота отговор. Една цяла концепция блести,и сияе - светът на неизмеримото, нематериалното, невидимото представлява за Него Велика Реалност. “В тази Реалност аз живея.” Този свят не е далеч, не е откъснат от Него. Не защото Той е Учител и разполага с огромни сили да бъде навсякъде, а защото и Той е човек - част от Цялото. Следователно, къде другаде ще живее и защо ще пита: "Къде живея? ” “Ходил ли си при Бога? ” Триумфално една истина дефилира пред Него и Той продължава: "Бог е навсякъде.
към текста >>

61. Глава 6. Разкриване на реалността

Глава 6. Разкриване на реалността

Невидимото слънце. 9.
Реалността 4. Двете имена 5. Първата заповед 6. Изворите 7. Аспекти 8. Невидимото слънце. 9. Три допирни точки 10. Дискусия 11. Ако можеш да докажеш 12. Реалността е вечно настояще. 13. Не ме питайте, какво нещо е Бог. 14.
към текста >>

62. 6. Изворите

Глава 6. Разкриване на реалността

Реално е невидимото, Вечното в света.
Не е нужно да се доказва, че изворите лежат нейде дълбоко в пазвите на земята, скрити някъде. Ако животът блика, богат, красив, чист, човекът е човек и в душата му грее слънцето на живота, реализирал е връзката с Цялото, с Първата Причина, с Бога. Има ли нужда да се доказва, че съществуват извори, корени, че съществува Един в Когото можеш да пребъдваш, както пръчките в лозата и както реката, благодарение на изворите. Нека всички те лежат скрити и невидими. Реалността не е във видимите неща - видимите неща са сенки на реалността. Реално е невидимото, Вечното в света.
към текста >>

63. 8. Невидимото слънце

Глава 1. Разговор с великото

8. НЕВИДИМОТО СЛЪНЦЕ Дали Земята може да каже - не се нуждая от Слънцето, не ми е нужна светлината и топлината му, мога дори и без водата, която ме прониква и от вятъра, който вее над мене?
8. НЕВИДИМОТО СЛЪНЦЕ Дали Земята може да каже - не се нуждая от Слънцето, не ми е нужна светлината и топлината му, мога дори и без водата, която ме прониква и от вятъра, който вее над мене? Дали и човекът би казал - не се нуждая от Слънцето, от въздуха, от водата и от хляба? Колко обикновени неща са те и колко разбрани. Всичко изглежда ясно и просто, не считаш за нужно да се замислиш върху тези неща да ги изследваш, да потърсиш скритата идея и да ги съпоставиш. Каква работа вършат на Земята тия агенти, за какво са и на човека! Очевидна е истината и няма човек на Земята, който да не знае, че те са които поддържат живота на човека и на Земята.
към текста >>

Друга е родината на онова непознатото, невидимото за което той бленува.
Животът е не само сложен, но и премного задълбочен, защото човекът не е само физическо тяло. Като дълбоките води на океана и като звездните простори пред него се разкриват други светове, огласени от други мелодии и човекът казва: Искам да ям нещо друго, искам да опитам вкуса на друга храна, да дишам друг въздух и да пия друга вода. Рожба на тази непобедима нужда е раждането на многообразния свят на изкуствата, съзерцанието и общението с Великото. Той не се задоволява и с това, което го обикаля, онова, което той може да обхване с петте сетива, които не са в състояние да задоволят другата нужда. Твърде скоро той се убеждава, че онова за което копнее няма да дойде от земята, от видимия, обективизиран свят. Друга е родината на онова непознатото, невидимото за което той бленува. То идва от много далечни сфери и тъкмо за това, защото е непознато, неразбрано, невидимо, то е толкова желано. Нееднократно той щеше да опитва това дълбоко усещане за великото и никакви учения, можеха да го разубедят и обезверят да не чака, да не вярва, да не се надява, че до него ще долети онова, за което той неудържимо копнее. Велик е бил момента, когато той има смелостта да нарече това огромно слънце, което му даваше живот - Велика Реалност. Така се роди идеята за Словото, което прииждаше като лъчи от това слънце. Учителят казва: “В материалния свят няма Слово.
към текста >>

Вечното и Незнайното мълчи, скрито и непознато и ежеминутно ни поднася не само светлината и топлината на видимото слънце, но това и на Невидимото, чийто лъчи подхранват великите мисли и чувства - елементи на духовния ни живот, за да прави от човека истински човек.
Не се живее на Земята без тези четири елементи - агенти на живота, но не се живее и без светлина, без любовта, без мъдростта, без истината, без правдата. Къде са изворите на тия велики блага, които направляват нашата мисъл, нашата сърдечност, нашия духовен живот? Откъде идва този първичен тласък, който движи нашата кръв, за да усетим ритмичния пулс? Кой пълни нашето сърце с живот, с топлина, с красота и го вдъхновява за велики дела? Животът е израз на Великата любов, която човек не може да обхване с обикновените сетива. Вечното и Незнайното мълчи, скрито и непознато и ежеминутно ни поднася не само светлината и топлината на видимото слънце, но това и на Невидимото, чийто лъчи подхранват великите мисли и чувства - елементи на духовния ни живот, за да прави от човека истински човек. Без това слънце човек не би познал света на изкуството, на науката и никога не би се домогнал до върховете на духовния живот и радостта и красотата никога не биха станали достъпни за него. Великите творения на изкуството, на науката и на всичко що е възвишено, благородно, героично, прекрасно е плод на непреривната връзка с това слънце и извор, който пои човешката душа и окриля човешкия дух. Невидим и Незнаен е Той, отричан и оспорван, ала вечно съществуващ. Това слънце никога не залязва, никога не лишава човека от живителната си мощ. Какво може да каже на човека?
към текста >>

64. 7. Молитвата. 7.1. Разговор с Великото

Реалното е невидимото, незнайното изтъкано от сложна и непреривна реалност.
Няма душевен живот без духовно дишане - без идеята за Великото. Другото е живот на сенки. В сянката няма живот, няма реалност. Физическият свят е само условие да се прояви реалността - животът на душата. Реалното е вън от сянката. Реалното е невидимото, незнайното изтъкано от сложна и непреривна реалност. Трудно може да се осъвременят тези неща и да се обяснят на обикновения човек, който едва оперира със сетивата си и с ограничените измерения с които иска да си обясни неща, които лежат в друг свят, където мислите, чувствата, стремежите, идеалите образуват атмосфера рядка и чиста, неуловима с нашата сетивност.. Всичките страдания, изпитания, бури и противоречия не са нищо друго, а методи чрез които се цели да намери човек смисъла на живота и застане на онова място откъдето се открива Реалността. Тогава той не диша само на физическия свят, преодолял е сетивността си и вижда света на многото, безкрайните измерения - дошъл е в досег с Безконечността.
към текста >>

65. 27. Стани, стани

Глава 2. Образи и идеи

Глава 2. Ученикът - път и живот

Казаното във втората част на писмото свидетелствува за невидимото и мълчаливото събитие, което се беше случило.
Човечеството навлизаше в една нова епоха, огнената вълна функционираше и нямаше да има вече сила, която да отбие духовното течение, което идеше да обнови света. Духовното развитие на човечеството нямаше да бъде спряно или отбито, или отложено за други времена. Условията бяха назрели, времената бяха други. Вражеските сили готвеха последен удар, ала предохранителните мерки бяха взети. Колкото и да не искаме да тълкуваме писмото, езикът е премного ярък, за да го подминем. Казаното във втората част на писмото свидетелствува за невидимото и мълчаливото събитие, което се беше случило. Първата част на писмото ни отведе далеч и ни помогна да проследим годините, години “светли и сияйни”, преживяхме ги и ни предстоят да ги живеем. Преживяното време за вечни времена ще остане да свети с непомрачен блясък. “Светлите дни" бяха реалност; те не бяха само за нас - приличаха на плодове, които нямаше да има човек на земята, жадуващ за истината, да не ги опита. Силата, красотата и благата на тези дни, щяха да се разнесат по цялата земя. Писмото в първата си част ни разказва за всичките ония години, които сияеха зад нас и на тия, които идваха пред нас.
към текста >>

66. 13. Прашката на Давида

Глава 4. Идеалът на ученика

Невидимото не можеше да се каже, че не съществуваше, само затова, че ние не можем да го обхванем с физическото зрение.
Светът, животът и човекът добиваше друг облик, друг смисъл и съдържание и една жива, проста, здрава наука се налагаше - човекът имаше други интереси и жадуваше да ги задоволи. Невъзможно беше вече да пристъпи към тези въпроси механически - науката се сблъска с отречените науки, които минаваха за нереални, фантастични, невероятни, които само заблуждаваха. В много университети се откриваха катедри за телепатия и астрология. Тъкмо тези науки стъпка по стъпка навлизаха в практиката и науката, където реформите щяха да бъдат неизбежни. Можеше ли при тая ситуация, при туй изменение на съотношенията да става дума за реалност на физическия свят, зад който неизмеримостта лежеше реална, жива и неизменна. Невидимото не можеше да се каже, че не съществуваше, само затова, че ние не можем да го обхванем с физическото зрение. Както извехтялата теория, че само на земята имаше живот, така също щеше да се разпадне и теорията за реалността на физическия свят. В химическата таблица на Менделеев мястото на несъществуващите елементи стоят и чакат да бъдат открити, така също местата на големите истини стояха открити и чакаха своето време. В едно от тези места спокойно може да се сложи света на чувствата и на мислите - непознати и неовладяни още светове, които криеха своите съкровища и чакаха своето време. Те упражняваха огромно влияние над човека и даваха идея за вътрешния живот, бяха средище откъдето се оформяваха първите контури на духовния живот. Сърцето и ума не можеха да се отрекат.
към текста >>

67. 5. Обичай

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Слънцето оживотворява всичко, ала онова невидимото слънце, което никога не изгрява и никога не залязва не стига до нас - бледи са лъчите на нашата обич и не стигат до човешкото сърце, за да го стопят и оживят, за да му предадат жизненост, здраве и радост.
Любовта е магическата пръчица, която върши чудеса. Народният епос е пълен със свежи примери на тази вечно млада идея. Истината е вечна и забвението на времето не докосва тази небесна жителка, която в скромна дреха обикаля света, спира се пред всеки дом и чука на всяко човешко сърце. Не се живее без Любов, а въпреки това човек не й устройва радушен прием, за да насити неговия живот с обилна светлина и топлина. Не владеем изкуството да обичаме, не сме си дали труд да разберем, къде се крие причината на неудачите в живота и коя живителна сила ни липсва, за да цъфтят цветята в нашата градина, за да зреят плодовете, за да класи богато нашата нива. Слънцето оживотворява всичко, ала онова невидимото слънце, което никога не изгрява и никога не залязва не стига до нас - бледи са лъчите на нашата обич и не стигат до човешкото сърце, за да го стопят и оживят, за да му предадат жизненост, здраве и радост. Какво пречи на човека да не прояви обичта си, какво пречи да не помрачи радостта на простия човек, да не накърни неговия мир? Никой няма право да ограби ближния си в който и свят да е, нямат морал крадците на материални неща, както и на духовни. Не им отнемай онова, което не можеш да им го дадеш; не се намесвай в техния живот и не разбърквай разписанието на неговото движение. Единственото нещо на което имаме пълно право, това е да обичаме. Колко богат трябва де е човек, за да изпълнява ежедневно това велико поръчение... Във всеки човек живее отломка от Великото и заради тази отломка човек заслужава нашето внимание, нашата почит, нашата обич.
към текста >>

68. 15. Градините на Изгрева

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Един кът от цялата земя бе успял да реализира видимото и невидимото, завършеното и незавършеното, за да даде идея за една абсолютна чистота, красота и оная мистична углъбеност, които се усещаха на всяка стъпка.
През пролетта, когато дърветата бяха обсипани с цветове, бели и розови, Изгрева имаше празничен вид, макар, че тази празничност по необясними причини не изчезваше никога - през всичките сезони. Винаги се намираше нещо, което подаряваше своя блясък и чистота, своето ухание и своя дъх на нещо неповторимо. Неотразим изглеждаше през зимните дни, когато снежната покривка покриваше Изгрева и той изглеждаше царствен в тази идеално скроена и шита белота. Нека повторим - празничният облик на Изгрева никога не изчезваше; една магия проникваше цялата атмосфера. За нас не е изненадващо, ние знаехме на какво се дължеше това, защото по всяко време тук слушахме ромоленето на този кристален извор, който непрестанно бълбукаше и освежаваше цялата обстановка - Неговото присъствие и Словото, което тук се лееше. Един кът от цялата земя бе успял да реализира видимото и невидимото, завършеното и незавършеното, за да даде идея за една абсолютна чистота, красота и оная мистична углъбеност, които се усещаха на всяка стъпка. На есен, когато плодовете узряваха и през лятото, когато зрееха ранните плодове, декорът се сменяше на часове и беше внушителен и покоряващ с надвисналите клоне, от изобилието на плодовете. Градините тогава ухаеха на друг аромат. Черешите през пролетта и в началото на лятото, вишните по-късно с техните живи багри привличаха очите - беше рядко хубава картина всред голяма София да съзерцаваш тоя ален поток. По-късно, когато зрееха ябълките, крушите, с тяхното червено и жълто, още по-късно дюлите чийто аромат и багра се налагаше - нека е така непретенциозна дюлята имаше своята хубост. Прасковите не липсваха - всичко това се превръщаше на жива картина, говоряща, пееща, разказваща нечути неща и никоя изложба не би грабнала очите със своята пееща хубост.
към текста >>

69. 103. Статията „Науката и живота“ / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 221, 26.06.1938, с. 1.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Това е тази област на живота, въз основа на чието изследване, професора, от Дублинския университет Сър Уйлям Барет, в своята книга „На прага на невидимото” ясно и категорично заявява: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала, по експериментален път, съществуването на една нематериална същност, на една душа у човека.
Науката е нещо много повече от това, което един човек, колкото и да бил той учен, може да ни даде. За науката граници няма и не може да има. Смешно е да й се налагат такива. И ние твърдим, че науката, в лицето на редица свои първи представители, е навлязла отдавна в тая област, която г. Консулов като че ли счита за „ненаучна”, за „terra incognita”, за „забранена зона”, за област, в която само простите, суеверните или мошениците навлизат. Това е тази област на живота, въз основа на чието изследване, професора, от Дублинския университет Сър Уйлям Барет, в своята книга „На прага на невидимото” ясно и категорично заявява: „Аз съм абсолютно убеден, че психичната наука е доказала, по експериментален път, съществуването на една нематериална същност, на една душа у човека. Тя е също така установила съществуването на един невидим, духовен свят, от живи и инттелигентни същества, които могат да влязат във връзка с нас при известни условия”. В следния брой ще видим докъде се простират завоеванията на положителната наука днес, в това направление и дали, наистина, както казва г. Консулов, „съществуването на такава душа, която са приемали хората от всички векове” е ненаучно обяснение на живота.
към текста >>

70. 105 Статията „Науката и живота”, продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г 10, бр. 222, 10.07.1938.

Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да се даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реално съществуващо.
105. СТАТИЯТА „НАУКАТА И ЖИВОТА” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ Продължение НАУКАТА И ЖИВОТА Какво говорят фактите /продължение от брой 221/ Братство, Севлиево. Г. 10, брой 222, 10.07.1938, с. 1. Не е възможно в една малка статия, като настоящата, да се даде пълно и системно изложение на безбройните факти, които оборват материализма и изграждат непоколебимата основа на спиритуализма; затова ние тук ще се постараем да хвърлим един съвсем кратък, непълен и бегъл поглед върху трудолюбивите и многостранни изследвания на множество учени в областта на скритото, невидимото и непознатото, отричано от мнозина, но все пак реално съществуващо. Преди всичко, ние искаме да подчертаем, че тук въпроса съвсем не се отнася до думи - до теории и словопрения, до схващания и умозаключения, а до самите факти. Убежденията и разсъжденията на хората - били те учени или неучени - са едно, а фактите са съвсем друго нещо. Ние, колкото и учени да сме, можем да си живеем в течение на десетки години в един свят на собствени представи за живота, но самият живот, живота на фактите, е нещо друго. Следните думи на големия английски физик - Сър Алфред Ръсел Уолес - ще ни покажат какво нещо именно са фактите: „Аз - казва проф. Уолес, бях един тъй строг и краен материалист, че не можех да допусна в мисълта си и най-малката представа за съществуването на нещо духовно, за нещо повече от материя и механическа енергия.
към текста >>

71. 5.15. Светът не е материален!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

От там, чрез светлината, чрез трептенията, чрез космичните лъчи, чрез още много видове непознати засега за нас влияния, сили, чрез космичната Мисъл, чрез космичната Любов, чрез НЕВИДИМОТО, идва, изгражда се тук, на земята, всичко видимо, всичко материално, осезаемо, доказуемо.
- Светлина! Енергия, безкрайно могъщи вибрации, трептения: музика! Нищо материално! И все същото, всеизграждащо, всехармониращо взаимно привличане: Любовта, в космична изява, в космичен мащаб. От там идва великият живот, който изгражда нашия живот тук, на земята. От там, чрез светлината, чрез трептенията, чрез космичните лъчи, чрез още много видове непознати засега за нас влияния, сили, чрез космичната Мисъл, чрез космичната Любов, чрез НЕВИДИМОТО, идва, изгражда се тук, на земята, всичко видимо, всичко материално, осезаемо, доказуемо. Идва от невидимото, от неосезаемото, от нематериалното. Та нали велики умове на вдъхновени учени се домогнаха до мисълта, че „Всичко е светлина”? И аз и ти, и растението, и животното, водата, въздуха, земята, камъка, дървото - всичко в основата си е светлина. Защото всичко е създадено от светлината, от вибрацията, от трептението, от нещо нематериално? Във всяка видима, осезаема, ясно и категорично изразена, неоспоримо доказана материална частица, трепти нейната същност, нейната есенция, нейният скрит живот - светлината.
към текста >>

Идва от невидимото, от неосезаемото, от нематериалното.
Енергия, безкрайно могъщи вибрации, трептения: музика! Нищо материално! И все същото, всеизграждащо, всехармониращо взаимно привличане: Любовта, в космична изява, в космичен мащаб. От там идва великият живот, който изгражда нашия живот тук, на земята. От там, чрез светлината, чрез трептенията, чрез космичните лъчи, чрез още много видове непознати засега за нас влияния, сили, чрез космичната Мисъл, чрез космичната Любов, чрез НЕВИДИМОТО, идва, изгражда се тук, на земята, всичко видимо, всичко материално, осезаемо, доказуемо. Идва от невидимото, от неосезаемото, от нематериалното. Та нали велики умове на вдъхновени учени се домогнаха до мисълта, че „Всичко е светлина”? И аз и ти, и растението, и животното, водата, въздуха, земята, камъка, дървото - всичко в основата си е светлина. Защото всичко е създадено от светлината, от вибрацията, от трептението, от нещо нематериално? Във всяка видима, осезаема, ясно и категорично изразена, неоспоримо доказана материална частица, трепти нейната същност, нейната есенция, нейният скрит живот - светлината. А що е светлина?
към текста >>

72. 6.4. Човек е безсмъртен. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37,20.10.1931.