Търсене в текстове за 'Невежа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 50 резултата в 42 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения.
Методи, които единствено отговарят на текущите условия, при които се развива школата на В. Б. Братство. И тази литература расте всеки ден и носи все по-нови и нови средства за решение на голямата задача, защото жив е нейния източник... Казват, че мислите, изнесени в тази литература – въпросът е за беседите на г. Дънов, нямали никаква логика и последователна връзка една с друга. Е, добре! Трудно е наистина да бъдат разбрани те, също тъй, както е трудно на един невежа в познанията си по математика да разбере поставените пред него математически формули и заключения. И те стават за него нелогични и несвързани. Както за математиката в случая е необходимо не прочитане, а изучаване, така и мислите в беседите на г.Дънов трябва дълбоко да бъдат проучвани, защото това са математически формули на живота, които приложени правилно, единствено разрешават задачата ни в света. Сега по въпроса за братското сдружение. Поменахме, че последното е школа. Значи тук се получават известни знания, които опитно се изучават.
към текста >>

2. НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г. Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И тъй, човек се ражда или учен, или невежа и през живота си той обработва това, което е вложено в него.
Също така има наука за богатите хора, как да стане човек богат и наука за сиромасите, как да стане човек сиромах. Без наука никой не може да стане богат, нито сиромах. Като се говори за богат и за сиромах човек, имам пред вид истински богатия и истински бедния човек. Богат човек считам онзи, който разполага с ред добродетели и способности; сиромах считам невежия човек, който е лишен от науката за правене зло. Такъв човек в няколко години само може да придобие много знания и да стане учен. И тъй, човек се ражда или учен, или невежа и през живота си той обработва това, което е вложено в него. Този закон се забелязва навсякъде в природата. Запример, с материята могат да стават ред промени, но те се отнасят само до формите. Материята може да се размножава в своите форми, но в количествено отношение тя остава една и съща, нито се увеличава, нито се намалява. Ако дойдем до силите в природата, пак ще забележим същото: една сила може да се движи по-бързо, да е по-интензивна, а друга може да се движи с по малка бързина, но увеличение или намаление на силите в количествено отношение не става. И най-после, като дойдем до човешкия разум, законът е същият: ние не можем да предадем нещо на разума, но можем да усилим разумността.
към текста >>

3. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ. БОГ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса.
Бързият развой на механиката завладяваше умовете и нейните стройни закони внушаваха идеята, че всичко е механично, без разбира се някой да се запита, кой дирижира тия закони. Материализмът като философия, като светоглед се ширеше, защото никой нямаше воля и оръжие да го атакува. Човечеството в своя бяг към новото забрави за пътищата, по които бяха преминали неговите прадеди. Всички огромни, омайващи със своите придобивки цивилизации на древността, бяха забравени. Детронирано бе всичко, а на някогашните науки за човека и вселената, скрити зад символите на древните паметници, започна да се гледа които на суеверия. Сфинксовете и пирамидите - малките остатъци от величавата и ненадмината в своя духовен ръст египетска цивилизация, мълчаха и не говореха нищо за цъфтящата някога култура край Нил, а самите тях нарекоха идоли на някаква отминала „невежа" раса. Тая нова мисъл свали човека от мястото, което му даваха някога великите посветени - място на микрокосмос, където се събираха като в фокус всички световни сили, а го направи само последна от брънките на оная редица същества, с която безцелието и случайността правят каквото пожелаят. Тоя човек се заражда в яйцеклетката на майчината утроба, развива се, живее и отново се връща към своята прародина - небитието. Една еднодневка, с по-дълъг ден, редките мигове на радост у която се заплащат с дълга мъчителна върволица страдания. Наистина тая мъченическа животинка би изглеждала още по жалка, ако някъде дълбоко в нея не се криеше задрямалия зародиш на друго едно начало, което някога изявява своето присъствие със странното подсещане, прилично на далечен зов, ако това същества в редки мигове не знаеше да се отрече от всичките земни наслади, които му повелява биологическия нагон за живот и да прегърне смъртта в името на някакъв идеал. Ако човекът, наистина, беше призван към живот само да изпълни някакъв сляп инстинкт на природата, ако беше продукт на безсмислие, тогава защо е необходимо да го поддържаме?
към текста >>

4. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

" И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма?
Всеки човек може да изпита това Божествено Начало вътре в себе си. И действително, когато човек е най-развълнуван, когато е в най-голям втрещен смут, в него ще дойде една божествена мисъл и Бог ще му проговори. За един миг всичко в човека утихва и той решава да измени живота си. Но понеже човек е свободен, той пак се усъмнява. Той си казва: „Може ли това малкото, което за един миг ми проговори, да идва от Бога? " И тогава той изпада в наивното състояние на оня невежа, който се пита: „Може ли слънцето, като е тъй малко, да отоплява земята, която е тъй голяма? " Но това малкото, което всеки ден чувствува, е лъч от едно огромно Слънце, лъч от великото Цяло. Не се усъмнявайте в Божественото! Само по този начин човек може да излезе от оня път на Сатурн - както го нарекох - от оня път на нещастия и несполуки. Само така може да се отърве от онази тъмна сянка на съмнения и подозрения, на зли внушения. Само така ще се яви у него светлата вяра и ще се зароди желанието и волята да подкрепи хубавото, разумното в света.
към текста >>

5. СИМВОЛИЗМЪТ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Учен си, защото мислиш, невежа си, защото не мислиш.
Всяка мисъл е едно „да бъде виделина! " - и виделината наистина светва в тъмнината. Съответствия са: тъмнина - невежество - скръб, от една страна и светлина - разбиране - радост, от друга. Радваш се, защото мислиш. Скърбиш, защото не мислиш. Учен си, защото мислиш, невежа си, защото не мислиш. Добър си, защото мислиш, лош си, защото не мислиш. Доволен си - мислиш. Не си доволен - не мислиш. Обичаш хората - мислиш. Не ги ли обичаш, ти не мислиш.
към текста >>

6. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа".
По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология. Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година[1]. Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици.
към текста >>

7. В БЕЗДНАТА НА ВРЕМЕТО - А. В. С. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа.
В живота и в радостта — сир. в доброто и добрите условия човек чрез търпението ще прояви съвършенството си. Защото „търпението е едно от великите качества на Бога", а Бог, Любовта е над всяко съвършенство. Второ качество на Любовта е благосклонността. Казано е: „Любовта е благосклонна". В споменатата беседа (13) Учителят изказва следните мисли за благосклонността: „Благосклонният не прави разлика между богат и сиромах, между учен и невежа. Богатият и сиромахът, ученият и невежият са излезли все от Бога. Разликата седи в това, че богатият и ученият са влезли в търпението, а сиромахът и невежият живеят в нетърпението. Когато сиромахът и невежият влязат в търпението, ще придобият качествата на първите, ще придобият благосклонността. Благосклонният се намира при такива условия, които удовлетворяват съществените му нужди. Той не е лишен от въздух, от вода, от светлина, от храна.
към текста >>

Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора.
Благосклонният е удовлетворен духовно и материално. Той желае и ближният му, значи всяко живо същество, да има всичко, което има сам той, защото всичко живо е излязло от Бога. Всеки човек трябва да разполага със съществените блага на живота — те са въздухът, водата, светлината, храната. На земята няма по-голямо богатство от това. Това богатство е първично, то е от Бога, то дава свобода, смисъл, щастие. Под думите на Учителя — богат и учен, сиромах и невежа — далеч не трябва да се разбират само тия условни форми на живот, в които изпадат разните хора. Паричното богатство не дава смисъл и щастие. То прави човека по-скоро роб на материалното и в много отношения го осакатява духовно. Мисълта на Учителя е някъде другаде. За него богатият е задоволен, той може да раздава и на ближните си. Тази задоволеност на богатия човек се крие в един дълбок процес, станал в цялото му естество — в ума, в сърцето, в волята му и е стигнал до състоянието да бъде доволен от същественото в живота.
към текста >>

8. ТИХИЯТ ГЛАС - G. N. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако е невежа – да се просвети.
Ще се променят условията на земята: въздухът ще бъде по-свеж, ще има плодородие, няма да има убийства вече. Всеки ще бъде доволен и хората ще се познават като братя и ще изучават природата. Да знаем, как да обичаме, е едно от най-красивите неща. Като обичаме човека, ще бъдем готови да направим нещо заради него. Ако е болен, ще пожелаем в името на любовта да оздравее. Ако е невежа – да се просвети. Любовта всякога предава нещо съществено на човека. Онзи, който ни обича, ще ни даде онова, от което имаме нужда. Ако сме гладни, ще ни даде хляб. Ако сме слаби, ще ни даде сила. Да знаем, че любовта не иде само чрез един човек.
към текста >>

9. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади човека?
Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен. Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади човека? Само любовта. Любовта го прави безсмъртен, тя внася в човека всички възможности и е причина за всички постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Той само ще премества нещата без цел и без смисъл. Ако е художник той само ще цапа върху платното, но не ще рисува.
към текста >>

И ученият, и оня, когото считате за невежа, са излезли от Бога.
Бог не е поставил човека в страданията, а в радостите. Смъртта и страданията са нещо външно. За да се проумее това, требва да имаме търпение – едно от най-великите качества на Бога. "Любовта е благосклонна". И богатият, и сиромахът са излели от Бога. И ученият, и оня, когото считате за невежа, са излезли от Бога. Любовта не прави разлика между тях. Разликата е само външна. Любовта, която е благосклонна, знае, че сиромахът и невежият щом влязат в търпението – това чудно божествено качество – ще придобият и богатство, и знание. "Любовта не завижда". Завистливият човек е сиромах.
към текста >>

10. СТИХОВЕ - S.; D. АНТОНОВА Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

* Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред целесъобразността на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които в последствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка — Природата —, и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия.
* Това, от което доброволно можеш да се откажеш отвън, го имаш вътре. Два вида хора има — такива, които идат от Центъра към периферията — те ламтят за придобиване на външното: —- богатство, слава, власт. И други, които се приближават към Центъра. Тяхната светлина се увеличава, чувството на близост с околните нараства, идеята за единство в природата става все по-ясна. Колкото първите се индивидуализират все повече и егото и личното благо стават алфата и омегата на живота им, толкова тия, които се стремят към Центъра, все повече и повече добиват чувството на общност, братство, единство на цялото, чувство за силата на Бога и божествеността на всичко видимо и невидимо. * Дисхармонията в света се внася от придобилия свободата человек, който като я употребява лично за себе си, без оглед на далечните последици за околните, внася сред целесъобразността на разумната природа дисонанси, неуредици, престъпления, на които в последствие самият той се натъква и вече не ги смята като резултат на своята невежа дейност, а ги третира като обективни условия на природата, нейни същини или положения и като взема позата на учен, ги критикува и дори оправя... И понеже неговото знание ще е винаги по-малко, по-ограничено от това на неговата майка — Природата —, и в най-възвишения си личен стремеж той все ще остава назад в своите схващания и ще предизвиква нови безредия. Само с кротостта и смирението можем да влезем в разумна връзка и правилни отношения с великия план на Естеството и без сътресения и страдания да постигнем това, което Бог е предвидил за нас. Тогава и Великите старши братя ще ни помагат да го реализираме. * Няма чудеса — има непознати закони, с които работят знаещите, а незнаещите говорят за чудеса.
към текста >>

11. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Може човек да се е натъпкал с блудкостите на хиляди романи и да си е останал първокласен невежа.
Той е съзнателно изживяване на всеки миг от живота. Той е повече или по-малко едно съвършенство. Защото истинският духовен живот е озарен от лъчите на всеобхватната Любов, от светлината на мировата Мъдрост и от свободата и красотата на вечната Истина. Мнозина мислят, че духовният живот е начетеност. Това е заблуда. Може човек да се е натъпкал с блудкостите на хиляди романи и да си е останал първокласен невежа. Без съмнение, има една полезна начетеност. Тя е тази, която дава едно положително знание за живота и прави човека деен. В тази дейност човек се стреми да осигури не само за себе си блага, но мисли и за другите, за ближните си. От това гледище, голям процент от хората днес не биха могли да издържат изпит. Малцина са тия, които мислят за другите.
към текста >>

12. МАЙКИТЕ И БАЩИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮДЕ - И. А. ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Интелектуалното знание и образованост сега не са вече на първо место и човек, който има невъзпитано сърце и груби чувства, е също такъв невежа, както и оня, които не е учил нищо.
Тая детинска работа, може би, е била потребна за онова време, тъй като човечеството не можеше веднага да се отдели от интелектуалното схващане на нещата и окултната наука, както и всека друга наука, трябваше да премине през интелектуалната фаза на своето развитие, т.е. да влезне в мозъка на хората и да бъде призната. Сега, обаче, времето е по-друго и понастоящем светът е навлязъл в друга фаза, когато от интелектуалното развитие той преминава в областта на духовното развитие и като първа стъпка на това е развитието на духовното сърце и на висшите морални качества на личността. Според това, променя се и работата и задачата на окултните общества. От окултистите сега се иска да изпълняват онова, което знаят. Интелектуалното знание и образованост сега не са вече на първо место и човек, който има невъзпитано сърце и груби чувства, е също такъв невежа, както и оня, които не е учил нищо. Теоретичното знание има значение само тогава, когато то дава възможност на човека да работи върху своето усъвършенствуване и да помага на другите хора, като им носи знание, което той сам е придобил. Иначе, то е товар, който може да бъде дори вреден, тъй като знание, което не е приложено, само се натрупва в мозъка без всякаква полза, и понеже в природата всичко е в движение и всичко се стреми да се изяви и напредва, такъв застой предизвиква движение назад и израждане. В тоя смисъл, окултисти, които не са изпълнили възвишената мисия, която им е била дадена на земята от страна на невидимия свят, да бъдат проводници на великото и помощници на еволюцията, окултисти, които са били само празни бърборковци и не са работили да усъвършенствуват своята душа, остават безплодни. Сега е времето на синтетичното разбиране на нещата, време на идващото братство, обединение и мир. Ония, които не са очистили и усъвършенствували своята душа, не са в състояние да разберат това.
към текста >>

13. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа?
Числото 9 е резултат на една еволюция на хората, които имат всички положителни, благородни качества Някои ще кажат, че тези 144 000 души са горе на небето. Не, тези хора са сега тук, на Земята, те са дошли вече на земята и са се въплотили между образованите хора Едни от тях са писатели други поети, учени и всички подтикват човечеството в пътя към новата идея, към Божеството.Те са врагове на онзи мрак, на ония окови, които сковават човечеството. Тия хора от новото човечество живеят, те ще се наплодят, за да разнасят навсякъде новите идеи. Всички вие можете да станете членове на това ново човечество. Кои от вас не обичат братството и равенството? Кой баща не иска синът му да бъде учен, да не остане невежа? Новото човечество изисква от всеки човек да отговаря на следното: да бъде честен, т.е. да подчини своя егоизъм, справедлив, умен и добър. Не наглед само да отговаря на тези четири качества, но в абсолютния смисъл, да бъде тъй честен, че никога да не пожертвува чуждите интереси за своето добро, а всякога своите интереси за доброто на ближните си. Нека се върнем назад, и да приложим Христовото учение, защото в него е избавлението на света. Какво е учил, какво е проповядвал Христос?
към текста >>

14. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Следователно, който очаква от делата си да се повдигне той е първокласен невежа.
Правя Ви намек за един велик духовен закон, върху който почива целия живот. Вий често отдавате всичко свое на дявола; да това е вярно само при тия отношения на живота гдето има събиране и изваждане, но не и гдето има умножение и уплодяване. Моите думи ще ви станат ясни, ако ви цитирам думите от Писанието, гдето се казва: "делата на плътта и плодовете на духът". Дела и плодове едно и също нещо ли са? - Не. Следователно, който очаква от делата си да се повдигне той е първокласен невежа. Онова, което може да повдигне човека, то са плодовете на Духът За тия плодове е казано да се умножават и разплодяват вътре в човешката душа. Желанията и мислите, това са скритите семена на Божествения живот. И аз ще пристъпя да ви посоча где почива злото. Баща повиква тримата си сина и им дава по три ореха. Първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял.
към текста >>

15. Правият път - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Който разбира живота, той мисли, учи; който не го разбира, той не мисли, той е невежа.
Този търговец сега само запитва: какъв е смисълът на живота? На този въпрос няма отговор. Казвам:за човек, който не е приложил знанията си, животът, наистина няма смисъл. Човек живее, за да ходи, да мисли, да се радва. Който разбира живота, той се радва; който не го разбира, той страда. Който разбира живота, той мисли, учи; който не го разбира, той не мисли, той е невежа. Който разбира живота, той живее, който не го разбира, той умира. Казвате: какво ще стане с нас след смъртта ни? Ако след смъртта си разберете Истината, вие ще оживеете. Ако не я разберете, ще станете на прах и пепел. Казвам: докато мравката не излезе от своята форма, тя не може да се весели като човек.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат съработници във великия строеж на утрешния ден. В.
Ще има блага и свобода, за всички. Така, че съвременната криза ни говори, че сме в края на една епоха, а раждането на новите идеи за братство и човещина, ни показват, че сме в началото на една нова епоха, с която ще се реализират всички възвишени и благородни копнежи на хората, живота ще се осмисли и ще стане приятен. Първата задача на хората, у които е пробудено новото съзнание и са проникнали новите идеи, е да ги приложат в живота си и да ги разнесат по цял свят, защото по целия свят има хора, които копнеят по нещо ново, но още неизяснено в тяхното едва пробуждащо се съзнание. Неориентирани и под влиянието на средата и традицията и ред други обстоятелства, те се спъват и страхуват да дадат израз на новото, което хлопа на вратата на тяхното съзнание. Затова трябва да се популяризират новите идеи, за да не остане никой в тъмнина, който търси светлината. Да не остане нито един човек гладен, роб и невежа — всички да бъдат сити, свободни и въоръжени със знание и светлина, за да бъдат съработници във великия строеж на утрешния ден. В. П а ш о в. И. H. Фихар ХРАМ В празник, щом изморена душа пожелае Да издигне си взори в молитвен покой, Недей чака камбана да звънне, чак в зной. А ощ в сини зори нека крак ти чертае Път извивен нагоре в Балкана. Че там, дивен, издига се храма.
към текста >>

17. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 132 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек, който вижда и мисли само за грешките на хората, е невежа.
Духът е над всички условия. И човека, и човечеството могат и трябва да се издигнат над условията. Ако човечеството не е над условията, то би било неизправимо. С някои условия човек може да не може да се справи лесно, но с течение на времето ще се справи. С постепенното увеличаване на знанието и светлината на човека, ще се увеличава и неговото господство над условията, ще се разширява и неговото разбиране и той ще почне да разбира дълбоките причини за грешките на хората. Човек, който вижда и мисли само за грешките на хората, е невежа. Трябва да престанем да мислим за грешките на хората, защото те имат съвсем по-друг произход, отколкото ние си представяме. Например, ражда се един пияница по наследство. Той не е виновен за своето пиянство. Виновен е първият, който е образувал този навик. И този човек трябва да се върне четири поколения назад, за да намери причината на своето състояние.
към текста >>

18. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако човек не прави усилие да се развива, това, което е вложено в него, ще остане недоразвито в той ще си остане невежа.
А външното изявление на този първичен потик е втория момент — второто положение. Тези два момента а Битието се сменят периодически. Ученето напр. не спада към първичния момент, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да може Божественото да стане явно отвън — да се изяви. Ако човек не прави усилие да се развива, това, което е вложено в него, ще остане недоразвито в той ще си остане невежа. И за да бъде добър, човек трябва да се учи, за да изяви доброто, което е вложено в него. Без учение, без съзнателно волево усилие от страна на човека да прояви дарбите си, нищо не става от него. Но съвременните християни мислят, че и без учение могат да минат. Да, и без учение могат да минат, но какво ще бъде тяхното положение? И вола минава без учение, но той си знае какво му е.
към текста >>

19. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз бях невежа.
Пет години по късно, аз не бих се осмелил да се отнеса така с Агмад. Аз не бих могъл да ям пред него след като съм говорил така. Но в този момент, аз бях под властта на невежеството и безразличието на младостта. Аз не бих могъл да проникна до дълбините на знанието на жреца, нито да знам до къде може да отиде неговата студена жестокост. И как бих могъл да направя това? Аз бях невежа. И, при това, аз нямах никакво понятие за неговия начин, за проява на жестокостите, за неговата цел, за неговото намерение. Аз бях в пълно невежество. Но аз добре знаех, че моя живот в храма не ще бъде това, което аз мислех, че трябва да бъде, ако той продължаваше така, и вече хранех детските мисли да се изтръгна от тук (па макар и през ужасния коридор) ако ме заставяха да живея по този ужасен начин. Аз малко подозирах колко строго съм пазен. Агмад не каза нищо докато аз ядях и пиех и ето че младият жрец отвори вратата и влезе, носейки в ръцете си една голяма черна книга.
към текста >>

20. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост.
Дядо Благо Една сказка Не 5 и 12 декември 1935 год., брата зъболекар М. Стоицев е държал сказка пред братята въздържатели, вегетарианци и поканени гости, в салона на певческия хор в Пловдив, на тема: „Съществува ли действителна смърт в природата и за човека“. В тази сказка с изнесено, че както чрез науката, в лицето на учени хора се доказва, че нищо се не губи след привидната смърт в минералното и растителното царства, а се изменят само формите така също пак учени и духовни хора доказват, че и в човека след привидната смърт, тялото макар че се разлага, но неговите сили се проявяват в друго направление: духа, душата и живота, остават невредими и те си съществуват. Следователно, има задгробен свят. И както Христос се е явявал на своите ученици след възкресението, както истинските пророци са имали връзка с Бога и са чували и са изявявали неговите желания, тъй и сега учени и ясновидци доказват, че заминалите от този свят люде са живи и затова могат да се сношават с нас, стига да сме чисти и свети. И че със закона на прераждането, както малките деца, които като невинни умират, така и последния невежа и престъпника пак ще се усъвършенстват, за да се оправдае Божията милост и справедливост. Ние, хората, трябва само да усъвършенстваме добрите неща от живот в живот. Целта на сказката е била да се хвърли една светлина от новото учение, като чрез добрите методи, с които Учителя ни упътва, за добиване на един по свят живот в рамките на Христовото учение, хората да се не боят и от смъртта.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дали си учен или невежа, това е безразлично, — ти трябва да се учиш от този свят.
Ако вляза в един дом, и видя че няма цветя, зная че тези хора не са много от умните. Когато мъжът и жената в някой дом обичат цветята, те имат нещо благородно в характера си. И тъй, Бог създаде външния свят като предметно учение, да разберем пътищата, по които трябва да вървим. Той създаде минералите, скъпоценните камъни, металите, растенията, животните н хората, като предметно учение. Той създаде и въздуха, светлината и водата, като предметно учение. Дали си учен или невежа, това е безразлично, — ти трябва да се учиш от този свят. Вие сте заобиколени с растения и животни, които не изучавате, а очаквате да отидете в онзи свят, при ангелите, и там да се учите. Че тези растения, с които сте заобиколени, с тях се занимават ангелите на небето. Растенията са. Картините, художеството на ангелите. Ако вие не се занимавате с тяхното художество, как ще отидете при тях ?
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това обаче, не показва, че капитанът е невежа.
Живота още не е проучен биологически. Така както учените го разбират, то са само техните предположения. Защото, ако те биха се домогнали до истинските положения на биологическите закони, те биха дали правила, по които животът да се оправи. Много правила са дадени в света, но те нищо не са допринесли. Съвременната култура минава през една много опасна зона, пълна с мъгла; и моряците на парахода трябва постоянно да са нащрек да не стене сблъскване. Това обаче, не показва, че капитанът е невежа. Условията отвън са такива, че трябва постоянно да се проверява и следи пътя на движението. Много причини има, които са отклонили хората от техния истински път и вследствие на това се занима-ват със странични въпроси, които нямат нищо общо с живота. Хората мислят днес, че страдат от безпаричие, от болести от глад и пр. Не, те страдат от безлюбие. Любов няма в света, същественото го няма.
към текста >>

23. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако отивате за знания при Господа, ще кажете: Господи, аз съм невежа.
Първото условие за да възстанови и запази човек здравето си е да може да се концентрира, да мисли. Но човек трябва да знае как да мисли, защото не е лесна работа човек да мисли. Как ще мислите за Бога? Сега хората ги е страх да се приближат към Бога; защото като почнат да се приближават, те виждат че не са такива, каквито трябва да бъдат. Но закона е следния — ако се приближавате при Него и се представяте за такива, каквито не сте, ще Го видите страшен. Ако отивате за знания при Господа, ще кажете: Господи, аз съм невежа. Ще си признаеш невежеството и ши бъдеш готов да учиш. Вие трябва да имате вярата на разумните деца, та като се приближавате при Господа, да сте готови да учите. Ако аз съм на вашето място, ето какво ще направя. Ще му кажа; Господи, дойдох при Тебе. Досега съм научил много малко неща, но съм готов, колкото малка задача да ми дадеш, да я направя както трябва.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае.
Поздрав на братята и сестрите, които правят опити де живеят според словото на Учителя, там в гората, в полите на красивата планина Витоша, далеч от грубите борби в живота, но работещи за просвещение и освобождение на човечеството. Довиждане приятели, живейте в братски отношения и мир. Ваш Jozef Dobbelaer Белгия Влад Пашов Знание и невежество По отношение на знанието, хората можем да ги разделим на две категории — знаещи и незнаещи, или бих ги нарекъл още посветени и профани — невежи. Посветените от своя страна се подразделят на разни степени, в зависимост от знанието и светлината, с която разполагат в живота. Същото се отнася и до невежите. „Невежа“—го вземам в най-необидния смисъл — човек, който не знае. Но невежите можем да ги разделим на две главни категории — едни, които са невежи и не претендират, че не са такива — даже и въпрос не правят за това; а другата категория са тези, които мислят че знаят, че всичко разбират, че са посветени, а в действителност са същински невежи, Според учението на Учителя, умът прониква цялото Битие и е основа на света и живота. Вън от Умът света не съществува. Или другояче казано — светът е външна, обективна страна на ума. Под ум разбирам абсолютната космична разумност. Проявлението на този космичен ум ние наричаме творчество и прогрес.
към текста >>

Преди да си отговори на тези въпроси, човек е все още кръгъл невежа, макар и да е учил във всички училища и университети на света и да минава за световен авторитет.
тайно знание и тези, които искат да разберат по-добре живота, които искат да узнаят неговите основни истини, които искат да отговорят на най-съществените въпроси на живота си, ще трябва да се обърнат към него. Що е човек? От къде той идва и къде отива? И какъв е смисълът на неговия живот на земята? Кой са най-важните закони, кои са скритите пружини, които движат този живот? Преди да си отговори на тези въпроси, човек е все още кръгъл невежа, макар и да е учил във всички училища и университети на света и да минава за световен авторитет. И днешната интелигенция, хората, които са получили образование в училища и университети, са в пълна тъмнина по отношение ни най-съществените въпроси на живота. Те имат много знания за редица външни неща, но не позна-ват себе си, не знаят сами те какво са. Проучили са животните и растенията, но не са проучили и не познават себе си. Защото същинският човек съвсем не се състои само от тялото. Човек е дух!
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания.
Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се стори страшно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже, до колко то е вярно. Светът, в който живеем, е същия и за учения и за невежия, но еднакво не го схващат. Ученият вижда закономерност там, където невежия се угнетява от хаос и безсмислие. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова нещата изглеждат зависими и свързани едно с друго. Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания. Силите в света ние познаваме по техните резултати. Формите са един от тия резултати. Человек е също проява на силите. които носи в себе си. Неговата форма, тялото му е във връзка с това как проявява своите сили — в кои светове — физическия, органическия и чувствения или във волевия и умствения.
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя бе невежа за Мистериите, макар че символите бяха отредени да служат като секрет.
Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно. Еврейската църква не познаваше Мистериите. Тя обожаваше символите. Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона. Тя бе невежа за Мистериите, макар че символите бяха отредени да служат като секрет. Знанието за Бога и даването на Божествената Мъдрост бяха далеч от свещеничеството, поради течната неготовност да получат. Те не търсеха Бога. Те обожаваха някакъв Бог, според своето сърце. Христос им доказа кой е техния бог и баща. Лъжепророци и наставници се бяха явили в страната.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В същност, плачат неговите слуги — клетките, които са изгубили свободата си при такъв невежа господар.
Всичко е живо. И кога го човек умира, той в същност не е мъртва, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка. Съвременните хора не знаят как да се справят със себе си, със своите клетки, а искат да оправят света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, та ще оправи хората и света. И вследствие на това, че не може да оправи своя вътрешен свят — живота на своите клетки — човек плаче. В същност, плачат неговите слуги — клетките, които са изгубили свободата си при такъв невежа господар. За да престанат слугите да плачат, в човека трябва да се събуди онова възвишено съзнание — Да даде път на любовта в себе си, да познае майка си. Тогава ще престане плачът у него. Жено, защо плачеш и кого търсиш? — Взели Господа моего. Думата Господ на еврейски език е в женски род.
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 230 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота.
Тук не му е местото, нито пък е възможно да се изложат подробно всички тия факти. — Те са толкова много, че могат да изпълнят стотици томове. Но който се интересува от истината, който иска да познае себе си и света, който иска да се ориентира правилно в живота, той е длъжен да ги проучи. Той ще ги намери в обширната специална литература, обогатена вече от трудовете на първостепенни светила на науката (Бергсон, Айнщайн, Рише, Дриш, Фламарион, Майерс, Лодж, Крукс и много други); ще ги намери и навред наоколо в живота; ще ги намери и в себе си — в дълбините на своето прояснено съзнание. Който търси истината, ще я намери! А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота. По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота. Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават. като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота!
към текста >>

По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота.
— Те са толкова много, че могат да изпълнят стотици томове. Но който се интересува от истината, който иска да познае себе си и света, който иска да се ориентира правилно в живота, той е длъжен да ги проучи. Той ще ги намери в обширната специална литература, обогатена вече от трудовете на първостепенни светила на науката (Бергсон, Айнщайн, Рише, Дриш, Фламарион, Майерс, Лодж, Крукс и много други); ще ги намери и навред наоколо в живота; ще ги намери и в себе си — в дълбините на своето прояснено съзнание. Който търси истината, ще я намери! А който, хипнотизиран от заблудата на материализма, от-ровен от неговата хитро скроена лъжа, откаже да направи това — ще си остане сляп за реалността и кръгъл невежа по най-съществените въпроси на живота. По-невежа дори и от съвършено неграмотния, от този, който не знае да чете и да пише, защото последният често знае най-същественото — знае истината за духовната същина на живота и света, познава себе си като безсмъртен дух, и, следователно, е по-добре и по-правилно ориентиран в живота, а ученият материалист, който притежава безброй най-различни знания, не знае най-близкото, най-същественото, най-важното — не познава себе си, не знае откъде идва и къде отива, не знае смисъла на живота си и, следователно, живее в мрак и се движи като слепец в живота. Истинският смисъл, истинското предназначение ма науката е да даде светлина в живота на човека. И истински великите учени, от край време и до днес, са я давали и я дават. като сочат на истината за духовната същина на живота. А тези, които от името на науката проповядват материализъм, — те превръщат науката в слугиня на невежеството, заблуждението и тъмнината, защото въздигат в култ най-страшната лъжа, която трови съзнанието, убива вярата, отнема смисъла на живота! Истинската наука и окултизмът са едно и също нещо: последният е естествено продължение на боравещата с общопознатите средства наука, в една друга област, за която са нужни други, по-съвършени средства за изследване, а именно, развиването на шестото сетиво, ясновидството, проникването зад видимата страна на нещата.
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Въпреки твоите аероплани, радио, стратосфери и безброй други знания и постижения, ти си един кръгъл невежа, един слепец в живота, щом не познаваш себе си, щом не знаеш какво си ти по твоята същност и не знаеш смисъла на живота.
За това, и само за това ли живея аз на земята? Какъв е смисъла на моя земен живот? Кой съм и какво съм аз? Познай себе си, човече! защото, докато не познаеш себе си, ти живееш не човешки, а животински живот. Въпреки твоите аероплани, радио, стратосфери и безброй други знания и постижения, ти си един кръгъл невежа, един слепец в живота, щом не познаваш себе си, щом не знаеш какво си ти по твоята същност и не знаеш смисъла на живота. Докато в съзнанието на човека не проникне и не заживее завинаги мисълта, че той е дух, а не тяло, че той е син на безсмъртието, а не краткотрайна рожба на тленното, докато той не разбере и не приеме истината, че не живее само сега и само за сега, че е живял и ще живее вечно, че неговия настоящ живот е свързан с неговото минало и с неговото безконечно бъдеще, той не може да намери смисъла на живота, не може да познае себе си. Спри се, повърни се и потърси забравената истина! Познай себе си, човече, за да се пръсне мрака във душата ти и да заживееш в светлина. С. К. Бъди! Бъди прозрачен за лъчите На кротост и любов!
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лицето на човека показва дали той ще бъде щастлив или нещастен, праведен или грешен, учен или невежа, страхлив или смел, добър или лош.
Както има различни отровни газове, така има различни отровни мисли, отровни чувства и отровни постъпки, които също така трябва да се знаят, както се знаят и отровните газове. Както по състояние материята бива твърда, течна, въздухообразна, етерообразна и светлообразна, така и мислите, чувствата и постъпките на човека могат да бъдат твърди, течни, въздухообразни, етерообразни и светлообразни. Сега като наблюдавам лицата на съвременните хора, виждам колко криво мислят. И наместо да станат свети хора, те повече се объркват в живота си. Лицето на човека е един барометър. Лицето на човека показва дали той ще бъде щастлив или нещастен, праведен или грешен, учен или невежа, страхлив или смел, добър или лош. Всичко е написано на човешкото лице. Като знае това, човек трябва постоянно да се оглежда, да знае накъде отива, както капитанът на кораба постоянно следи накъде отива, каква посока взема движението на кораба. Когато човек иска да предприеме една работа, предварително той трябва да знае на каква посока да върви. Та казвам: ние не трябва да очакваме на хората. Това е един анормален живот.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа.
Човек може да иска дадено нещо да стане според неговите разбирания, но скоро той се убеждава в противното, ако желанието му не е на правата страна. Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор. Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото. Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците. Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа. Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата. Като гледаме една сграда отвън, ние ще познаваме едната й страна. Като влезем вътре — ще познаваме и другата. Живота, като една велика сграда изисква всестранно проучване. НОВАТА ГОДИНА ЧОВЕКЪТ: На брега съм на реката гдето времето тече.
към текста >>

Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата.
Едно е необходимо на човека — да съзнае, че тук на земята той е ученик във велико училище и че всичко в живота— явления, факти и пр. са предметно учение за него, които той трябва да проучи, да изследва и опита — това ще му помогне да се пробуди съзнанието му, това ще му бъде в помощ без страх и със светлина в себе си да се изкачва по високата стълба на еволюцията — да излезе от състоянието на жабата и да влезе в състоянието на човека и ангелите, за да има по широк кръгозор. Ако не хвърлим яшмаците от очите си, ние никога няма да излезем от сегашното си състояние, ние никога няма да познаем истината, ние никога не ще се освободим от фалшивото. Докато не е постъпил като ученик в едно училище, човек мисли, че училището е само сградата, той вижда само външната му страна, обаче, като постъпи като ученик в него той ще види, че в него се намират разни пособия: чинове, маса, дъска, учебници, уреди за опити, ще се срещне с учителите на училището и със самия директор — с оная воля, която дирижира всичко и се грижи за училището и учениците. Който не е отишъл да учи на училище, който е бягал от него и е ходил да играе на улицата и полето вместо да учи, е останал неграмотен и невежа. Както днес държавите се стремят и се грижат да нямат неграмотни граждани, така също и всеки човек, като съзнателна единица на едно цяло, трябва да се стреми да проучи явленията в природата и в своя частен живот за да застане на правия път и да не остане неграмотен и невежа за писмеността и знанието, които са вложени в него и природата. Като гледаме една сграда отвън, ние ще познаваме едната й страна. Като влезем вътре — ще познаваме и другата. Живота, като една велика сграда изисква всестранно проучване. НОВАТА ГОДИНА ЧОВЕКЪТ: На брега съм на реката гдето времето тече. Чакам новата година, нова реч да изрече.
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако имате някой заминал ваш близък, който разбира от окултните науки, с мисълта си той ще вкара тъкмо тия топки, които да отговарят на вашия номер и така ще спечелите Ако някой невежа ви определи номера, вие ще изгубите.
За сега аз ви ги давам като разкази от Хиляда и една нощ. Обаче, не считайте, че те са лъжа. Те са математически вероятности. Ако някой окултист, който разбира от вероятностите и от материята, от която са направени билетите, си купи билет, неговият билет непременно ще спечели. Ако си купи такъв билет, в деня на тегленето на лотарията, с мисълта си, той ще изкара в барабана тъкмо тези топки, какъвто е номера на неговия билет. Ако имате някой заминал ваш близък, който разбира от окултните науки, с мисълта си той ще вкара тъкмо тия топки, които да отговарят на вашия номер и така ще спечелите Ако някой невежа ви определи номера, вие ще изгубите. Един химик, наш познат, ми разправяше една опитност. Когато следвал в университета и трябвало да се яви на изпит, професорът му, това било в странство, му дава една трудна задача, за разрешаването на която са били нужни ;около 7 — 8 часа. Студентът започва да решава задачата и в половин час я решил — всички действия били извършени. Професорът погледнал задачата, видял, че е вярно решена, но казал на студента: Невъзможно е тази задача да се реши в половин час. И после го запитал: Ти имаш ли някой твой близък заминал?
към текста >>

33. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек който купува с пари, е невежа.
Право е, че трябва да се плати нещо. Но според мене, най-хубавата заплата е любовта. И един от пророците казва: „Елате и си купете без пари.“ Питам: ако ти си един богат бакалин, имаш дъщеря и син, които искат да учат музика, онзи учител, който преподава музика, не може ли да си купува без пари от вашата бакалница, като учи сина ви и дъщеря ви? Но ако не знае музика, с пари ще си купува. Понеже всички хора оперират с пари, според мене, дето са парите там е невежеството. Човек който купува с пари, е невежа. Човек, който преподава науката с пари, и той е невежа. Човек, който преподава художество с пари, е невежа. Не че е невежа, но той не е разбрал какво нещо е изкуство. Един художник ми разправяше; всякога, когато продавам една картина, като че нещо се откъсва от мене. Картините на един художник, това са неговите деца.
към текста >>

Човек, който преподава науката с пари, и той е невежа.
Но според мене, най-хубавата заплата е любовта. И един от пророците казва: „Елате и си купете без пари.“ Питам: ако ти си един богат бакалин, имаш дъщеря и син, които искат да учат музика, онзи учител, който преподава музика, не може ли да си купува без пари от вашата бакалница, като учи сина ви и дъщеря ви? Но ако не знае музика, с пари ще си купува. Понеже всички хора оперират с пари, според мене, дето са парите там е невежеството. Човек който купува с пари, е невежа. Човек, който преподава науката с пари, и той е невежа. Човек, който преподава художество с пари, е невежа. Не че е невежа, но той не е разбрал какво нещо е изкуство. Един художник ми разправяше; всякога, когато продавам една картина, като че нещо се откъсва от мене. Картините на един художник, това са неговите деца. Сега да се повърнем към реалното.
към текста >>

Човек, който преподава художество с пари, е невежа.
И един от пророците казва: „Елате и си купете без пари.“ Питам: ако ти си един богат бакалин, имаш дъщеря и син, които искат да учат музика, онзи учител, който преподава музика, не може ли да си купува без пари от вашата бакалница, като учи сина ви и дъщеря ви? Но ако не знае музика, с пари ще си купува. Понеже всички хора оперират с пари, според мене, дето са парите там е невежеството. Човек който купува с пари, е невежа. Човек, който преподава науката с пари, и той е невежа. Човек, който преподава художество с пари, е невежа. Не че е невежа, но той не е разбрал какво нещо е изкуство. Един художник ми разправяше; всякога, когато продавам една картина, като че нещо се откъсва от мене. Картините на един художник, това са неговите деца. Сега да се повърнем към реалното. Този живот как ще го използвате?
към текста >>

Не че е невежа, но той не е разбрал какво нещо е изкуство.
Но ако не знае музика, с пари ще си купува. Понеже всички хора оперират с пари, според мене, дето са парите там е невежеството. Човек който купува с пари, е невежа. Човек, който преподава науката с пари, и той е невежа. Човек, който преподава художество с пари, е невежа. Не че е невежа, но той не е разбрал какво нещо е изкуство. Един художник ми разправяше; всякога, когато продавам една картина, като че нещо се откъсва от мене. Картините на един художник, това са неговите деца. Сега да се повърнем към реалното. Този живот как ще го използвате? От този живот трябва да се създаде 6ж-дещия живот.
към текста >>

34. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа някои електрически явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на върховна сила.
Магнетизъм, хипнотизъм, телепатия, психометрия, метапсихика, научна астрология и други науки, млади по времето на своето възникване и стари по своята основа — всичко това са средства, с помощта на които се изостря и разширява човешкото съзнание и се отваря път към новия светоглед. Светлите имена на професор Крукс, Камил, Фламарион, Райхенбах, Алан Кардек, Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, Ланселен, Алан Лео и др., се явиха като провъзвестници на нова ера — всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, и за победа на духовното начало над материализма. Окултизмът е също такава наука, каквато е и всяка друга наука, само че методите на нейните постижения са други. Това е същото, както когато камъкът, при своето падане, се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологически закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички неща трябва да се изследват, като се приспособим към законите на тази област, в която тези неща спадат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа някои електрически явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на върховна сила. В същност, жреците са познавали законите на електричеството. Така и сега в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат по физически път и затова те се основават на умствени изводи, на чисто логически заключения. Велико бъдеще чака човечеството. Много тайни на природата, които са били до сега загадка, ще се разкрият. Но за това е необходимо усъвършенстване на възприемателните способности на човека.
към текста >>

35. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 262 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили.
Аксаков, полковник де Роша, Дюрвил, баща и син. Ланселен, Алан Лео и др. Всички те са рицари на Духа, борци за новото съзнание, за победата на духовното начало над материализма. Окултната наука е също такава наука, както и всека друга, но нейните методи са други, също така, както и камъкът, при своето падане се подчинява само на законите на механическото движение, а не на химическите и физиологическите закони, а растението се подчинява на законите на растителния живот. Всички явления и неща трябва да се изследват съобразно законите на тази област, към която те принадлежат. Когато в древните египетски храмове жреците показвали на народа електрическите явления, невежата тълпа считала това за чудо, за проявление на висши сили. В същност, това е било само резултат на познаване законите на електричеството. И днес в науката съществуват много твърдения, които още не могат да се докажат, а се основават само на чисто логически заключения. Велико бъдеще очаква човечеството. Ще се разкрият още много тайни на природата, които до сега са били загадка за хората. Но за това е необходимо изтънчване на апарата на човешкото възприятие.
към текста >>

36. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дали ще бъде учен или невежа, и това е написано Дали ще боледува или ще бъде здрав, и това е написано.
Възможно е и това. То е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастие то на човека е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах, и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа, и това е написано Дали ще боледува или ще бъде здрав, и това е написано. Дали ще бъде талантлив или не, и това е написано на лицето му. На лицето на човека е написано всичко В това отношение лицето на човека представя отворена книга, по която всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да .четат по лицето, и то само азбуката на този език Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. Това за виси от разбиранията на човека.
към текста >>

37. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете.
Мигът за Озирис представлява очакване за идването на Христа на земята. Същото очакване се проявява и в Гърция, в култа на Адонис. Младият и красив Бог на любовта и красотата, трябва да слезе в царството на тъмнината, в ада, отгдето той после отново излиза, като прекарва част от живота си между хората на земята, а друга част — в ада. Мистериите на Адонис означават слънчевия цикъл, четирите годишни времена в природата и в същото време те са едно предзнаменование за живота, смъртта и възкресението на Христа. Същите тези „езически“ представи са преминали отчасти и в християнската религия Фактически, древната мъдрост на Посветените съвсем не е „езическа“. Езически са били само грубите схващания и представи на невежата тълпа, която се е борила с християнството за своите идоли и, в лицето на своите управници и императори е осъждала християните на страшна смърт, хвърляйки ги но дивите зверове в цирковете. Наопаки, представителите на Посветените в лицето на тримата Мъдреци от Изток, са дошли да се поклонят на младенеца — Исус, като му донесли своите дарове. Фактически, християнският празник Рождество Христово е празник на зимното слънцестоене, откогато става поврат в природата към пролетта, раждането, възхода на слънцето. Украсената със запалени свещи елха е символ на радостта че Христос-слънце се е родил. Възкресение Христово пък с празника, ознаменуващ пълния разцвет, апогея, на пролетта, когато Богът на любовта — Христос, е възкръснал из гроба на материята. По такъв начин, животът на природата и великата космична Реалност се явяват единни, взаимно включващи се.
към текста >>

38. -

Колкото е по-голям невежа, толкова и борбата е по-слаба.
Необходимо е човек да разбере своите унаследени черти. Тази е причината, че понякога човек се намира в противоречие с мъчнотиите в себе си. Много от мъчнотиите му се дължат на тия унаследени черти. Често в самия човек се явява една борба. При това, забелязано е, че колкото по-високо се подига човек, толкова и борбата става по голяма. Колкото е по-голям невежа, толкова и борбата е по-слаба. Значи, колкото по-просветен става човек, и борбата става по-тежка. Някой мислят, че като станат добри, борбата ще престане. Не, като станат добри, борбата ще бъде гуша за гуша, както двама борци се борят. Кога ученикът се поставя на големи изпитания? Колкото повече знания придобива ученикът, толкова по-сложни мъчни задачи му се дават.
към текста >>

39. -

Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този е невежа, онзи е невежа.
Какво се указало? Малките същества можели да влизат и през големите и през малките врати. Тогава големите, за да могат да видят какво се крие зад малката врата, в апартаментите на малките същества, те разтрошили вратата и направили престъпление. Та кое е по-хубаво в дадения случай — да си малък, или да си голям? Ако си малък, можеш да влизаш и през голямата и през малката врата Ако си голям, само през малката врата ще влизаш. Да кажем, ти гледаш на хората с пренебрежение, казваш: Този е невежа, онзи е невежа. Мислиш си, че ти си нещо по-голямо. Според мене, грешните хора са комарчета. Те проникват навсякъде — и в светите места влизат, и в грешните места влизат. Хората схващат, че светия човек трябва да мине през големите врата. Грешникът е едно малко комарче, което няма тази цена.
към текста >>

40. -

Ако вие се родите от една невежа майка, ще знаете толкоз, колкото тя знае.
— Геният трябва да бъде безсмъртен. Безсмъртието показва, че човек има всичките условия да поправи своите грешки от миналото. Ако вие сте от гениалните хора, като дойдете на земята, ще поправите всичките си минали погрешки и всичко ще ви бъде лесно. Ако не сте гениален, ще се намерите в голямо затруднение от незнание. Вие трябва да се родите! Ако вие се родите от една невежа майка, ще знаете толкоз, колкото тя знае. Ако се родите от Бога, ще знаете това, което Бог знае. Сега знанието няма да дойде изведнъж. Вие искате да имате знание да уреждате вашите работи и да подчините всичките хора, да ви се покланят, като божество да бъдете. Роденият от Бог е човек. кой то обича всичките хора, и като изправи своите погрешки, постепенно помага на всички хора и те да изправят своите погрешки, показва им пътя, по кой начин да изправят своите погрешки.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“.
понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките. След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“. Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е физически и метафизически факт, в който може да се съмнява само невежата или човекът с предразсъдъци.
Проявление, наумяващо зародиша на насекомото, което бърже расте и изчезва. Видяно сгъстено между запечатани стъклени плочки. Избрани, няколко от тия кристали и поставени в една тръбичка, потопени в съд, съдържащ обикновена вода, в няколко часа ще разтворя г всяко чуждо вещество, а същевременно ще прочистят водата. Лъчите, затворени в кристала, проявяват пълната си сила чрез водата. Никакво рождение в по-низшите или по-висшите светове не може да стане освен чрез „вода“. Това е физически и метафизически факт, в който може да се съмнява само невежата или човекът с предразсъдъци. От това место на рождение започва една безпътица сложна и трудна, един та щ на елементи, едно преплитане на духовете на водата, земята, огъня, въздуха и мощният етер, който ги одухотворява. Тук ще бъде добре накратко да се спомене за поразителното разнообразие на доказаното практическо приложение на културите и комбина дните на тая сила. Чрез съчетание на изпарението от различни елементарни кристали, възможно е да се прибавят мощни съдейци към всяка форма и развитие на естествения живот. Една лъчиста вода, която е в състояние да разтвори лена, не ще бъде еднакво наситена с тая сила, за да разтвори рудата, нито ще бъде в същата пропорция, за да подхрани зюмбюла или цветното зеле. Приложението на тази сила, добре известна вече на обществото, става чрез действащия цилиндър.
към текста >>

НАГОРЕ

0.34776592254639