НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
136
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в
небесата
и пр.
Великден „...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните". Великден „Човек първоначално не е бил грамаден, а микроскопичен, но при известни условия се е развил и станал човек". „Сила и живот" 142 стр. Животът представлява такава сложна картина, че всеки наблюдател предпоставяйки една хипотеза за него, винаги е намирал и ще намира достатъчно доводи да я защити. Ето защо, животът е бил разбиран тъй различно в миналото, пък и до наши дни.
Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в
небесата
и пр.
Но ни едните, ни другите са стигнали до разбиране същността на живота, защото да разбере живота в неговата основна проява и неговата същина, трябва човек да е изживял вече живота, да се е издигнал над него, да е завършил и изучил всичките му форми и проявления и тогава да прави окончателните си заключения. А ние хората, които още живеем, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот. При това логично е да се предпостави твърдението, че никога частта не може да знае за цялото по същия начин, както цялото може да знае за своите части. Освен това настоящият живот на един индивид е само моментна форма от живота. Но все пак съпоставени, отделните моменти от живота на много същества биха образували един знак поне от самия живот.
към текста >>
2.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по
небесата
и с най-силния телескоп.
Там, в недрата на една клетка, която, гледана с един силен микроскоп представлява една вселена, се крият всичките тайни на природата, а всичките отправления на тази клетка са само физически и химически процеси. И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации. Те скоро изучиха човека и го обявиха за една „клетъчна държава", в която психическите прояви са само физико-химически процеси. Те доказаха, че съзнанието на човека може да се разложи на горепосочените процеси и то без остатък. Те изучиха още и всичките закони на природата и я обявиха за един грамаден, но мъртъв механизъм, за съществуването на който не е необходимо и съществуването на някакъв Творец.
Много от първите водачи на освободената човешка мисъл, в увлечението си обявиха, че са хвърлили вече светлина върху тъмния корен не само на човешкото, но и на всяко друго битие, и че „колкото крачки прави науката напред, толкова прави Бог назад", защото Той никъде не е намерен по
небесата
и с най-силния телескоп.
За човека пък като душа, понеже учените никъде не са я срещнали под своя скалпел, те я обявиха също за несъществуваща. Дати на велики събития почнаха да се записват в историята на всяка от новите науки: с триумф почнаха да се празнуват дните, в които се е „открило" някое ново растение, или животно, или пък когато се е изкопал из земята някой зъб или кост от скелета на животно, запълващо една от празнините на биологичната стълба между амебата и човека. Великият закон на еволюцията, добре обоснован от Дарвин чрез борбата за съществувание и половия подбор, стана свята догма за учените, трижди по-света от всичките догми на религията. Отначало, учените виждаха потвърждението на този закон само в животинското царство, после в растителното, а сега вече се говори за живот и развитие и у кристалите. С това биологията събори китайските стени, с които се отделяха различните царства едно от друго.
към текста >>
3.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Да беше Безграничното работило на такава основа,
небесата
не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Защото, несправедливи ли сме към себе си, ще бъдем неизбежно несправедливи и към ония, за които ние имаме неоспорима стойност. Онова което е най-нужно да знаем и което Безграничното ще ни засвидетелства, стига да го помолим за това – то е ценността, която ние представяме за другите. Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание. Ни мъж, ни жена не могат да работят успешно за себе си и за другите, ако живеят в някой бордей, ако се обличат сиромашки или изпостят духа си, като го лишават от възможност да утоли най-светлите си, най-възвишени копнежи. Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени.
Да беше Безграничното работило на такава основа,
небесата
не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Онова което се противи повечето пъти при упражняване това право на правда и обич към себе си, е мисълта: „Що ще кажат другите? Какво ще рекат за мене, ако отдам сам на себе си почитта, що заслужвам? " Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя. Ако наопаки, ние се силим да живеем, за да се нравим на другите, ние никога не ще сварим да им угодим и колкото се по-силим, толкова по взискателни и неразумни ще станат те. Управата на вашия живот е нещо, което трябва да остане изцяло между Бога и вас.
към текста >>
4.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Б О Г Глинка Зловещ мрак
небеса
обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата.
Б О Г Глинка Зловещ мрак
небеса
обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата.
Планински върши с мощен мах сломи той вредом и размята. И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в небесата. Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня небесата. Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там.
към текста >>
И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в
небесата
.
Б О Г Глинка Зловещ мрак небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата. Планински върши с мощен мах сломи той вредом и размята.
И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в
небесата
.
Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня небесата. Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там. И ей, примлъкна вихрен вой. Навред настана тих покой.
към текста >>
Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня
небесата
.
Б О Г Глинка Зловещ мрак небеса обви, застена в смъртен страх земята, и вихър с бесен вой изви, и свя, и смете дървесата. Планински върши с мощен мах сломи той вредом и размята. И тръпен Бога аз въззвах, но Бог не видях в небесата.
Аз гледах как поля зелени пред мен се гънат и хълмят, и вниз от планини стъмени грамади каменни летят, и дим изпълня
небесата
.
Но всуе Бога аз зовях: в метежа бурен на земята аз Бога вечен не видях. Аз гледах как небесна твърд разсичат мълнии свирепи, и бесен гръм простори цепи, и огнени стрели валят, и вредом лумва чад и плам – но Бога аз не видях там. И ей, примлъкна вихрен вой. Навред настана тих покой. Помежду облаци развяни на изток в сребърния дим тлей тихо пурпурно сиян`е.
към текста >>
5.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на
небесата
, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия.
Не можеш да повярваш, докато нямаш любов! Първото нещо е любовта! Първият закон, с който започва животът, е любовта" (из „Христа разпети" 5-а серия беседи на Дънов"). Ние хората днес сме изгубили своята основа и затова сме в неизвестност — не знаем ни откъде сме, ни защо сме, ни какво сме. А трябва да турим тази основа, за да се осмисли живота ни.
„Щом турим тази основа, тогава ще имаме условия да проучваме дълбочината на битието, дълбочината на
небесата
, на звездите, на далечните светове, на другите същества, които са минали нагоре по тази йерархия.
Но ние в тази забавачница (Земята) трябва да минем курса си и добре да го минем". (Царството Божие — 5-а серия беседи). За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя. И кога той се приготви, ще дойде великият капелмайстор – Духът, ще дигне пръчицата си и ще каже: „Мир вам". И музиката ще започне, новият живот ще зазвучи.
към текста >>
6.
ТАЙНА И СУЕТА - Кр. Т.
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Burgoyne Езикът на звездните
небеса
(Из книгата „Небесна динамика”) В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му сетива.
H. P.
Burgoyne Езикът на звездните
небеса
(Из книгата „Небесна динамика”) В природата няма нищо нямо, нищо лишено от смисъл; и онова, което на човека се струва нямо, безжизнено и инертно е само наглед такова и то за грубите му сетива.
Това е тъй наречената майа, илюзията на материята. Науката отново, в цикъла на своята пробуда, показва всеки ден с помощта на микроскопа, спектроскопа и камера обскура, че всичко в природата се намира в непрекъсната дейност, че не само е одарена с движение и живот, а и постоянно еволюира. Да живееш, ще рече да притежаваш известна степен на разумност, сир. да притежаваш битие и, следователно, съзнание в една или друга форма. Животът и интелигентността налагат притежаването на една или друга форма на език, присъщ на дадено поле на проява.
към текста >>
Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните
небеса
.
Тия форми на говор са достъпни за човека, стига само да може да дойде във връзка с тяхното поле, защото нему е била дадена власт над всички неща, както на небето, тъй и на земята; така че агностикът, който твърди, че „материята може да мисли" се твърде приближава до истината. За оня, който изучава природата, признат факт е, че всяка област в нея притежава свой собствен език, както и не по-малко ценната способност да пише своята собствена история, не по изкуствен начин като човека, а с една научна ясност и красноречие, носещи строгото величие и голота на чистата истина. Великите геологични глави от миналата история на нашата земя са дълбоко поучителни не толкова поради божественото откровение за нейния произход и развитие, колкото поради положителното знание, що придобиваме за нейното бъдеще и за нейния край. Същото е и за звездите, слънцето, луната и планетите. Математиката и разумът могат да разкрият техните движения, техните съчетания и техните трансформации в коя да било епоха на миналото.
Те могат също да предскажат в еди кой ден, еди кой час относителните им положения в космоса, било в близко или далечно бъдеще Това е, в известен смисъл, външният език на звездните
небеса
.
Това е математичната форма на езика в природата. Така говори тя на човешкия ум и му позволява да навлече мантията на пророк и да предскаже бъдните събития. Ала има -един по-дълбок и по-скрит език от този на математиката. Този вътрешен език говори на душата и на интуитивния дух и разкрива недоловимите хармонии на нашата звездна система, породени от вечно менящите се движения на световете, пръснати в пространството. И чрез изпитване на тия движения човешкият ум, с помощта на интуитивните долавяния на душата, може да види и проумее реакциите и дисонансите в природата, възникващи непрекъснато, съобразно с всемирния закон за равновесието.
към текста >>
Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на
небесата
.
Това е оня миров закон на съответствията, който е едничкият ключ на всички метафизични загадки. Окултните закони и духовните сродства не могат да се докажат експериментално във физичните лаборатории. Законите и принципите, които регулират вечните аналогии на природата не могат да бъдат постигнати и разбрани по чисто външен път – по пътя на сетивния опит и логичните разсъждения. Този род явления са чисто духовна, окултни и следователно, те трябва да се изследват непосредствено на тяхното поле на проява. След тия кратки забележки, ние можем вече да проникнем в по-вътрешните области на човешкото съзнание, където така изречената точна наука със своите ограничения и условности не ще може вече да ни следва.
Човек е една вселена, един микрокосмос, едно съвършено съкращение на
небесата
.
Дванадесетте подразделения на слънчевата година, наречени знакове на зодиака или зодии, отговарят на дванадесетте подразделения на човешкия организъм и намират в тях своя пълен израз , а пък 12-те съзвездия на зодиака имат същото мистично сродство с човешката душа. Ала има голяма разлика между знакове и съзвездия . И тъй, човек може да се разглежда като един вид миниатюра на мировата природа. Той може да се смята и като приемател на оня непрекъснат ток от жизнена есенция, която съдържа всички качества, присъщи на физичния живот, както и всички елементи, необходими за духовния растеж и развитие. В окултизма това се нарича „едничкия принцип на живота".
към текста >>
7.
В хармония със законите на живата природа - Б. Боев
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
2; Езикът на звездните
небеса
, кн. 8.
На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните : Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с характера на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн.
2; Езикът на звездните
небеса
, кн. 8.
Астрология и мед. кн 7. Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. Но вследствие денонощното движение на земята, небесната сфера видимо се завърта около оста си за 24 часа. Следователно и зодиакът, по който се движат слънцето, луната и планетите от запад към изток, прави една пълна обиколка за едно денонощие от изток към запад.
към текста >>
8.
Из „Книга на любовта от Бо-Ин-Ра
 
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
О, светли път към
небеса
, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта!
Олга Славчева Из сбирката „Сутринни лъчи” І КАНДИЛА Сърцето си да бе превърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света. Горящите кандилца би се сбрали от цял свят с хиляди на брой, във пламъци свещени би горяли и всеки тук нашел би пътя свой. Осветен път от хиляди светила!
О, светли път към
небеса
, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта!
II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир. Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли небеса; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа! ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце. И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота.
към текста >>
Образи ли гледам в
небесата
, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир.
Олга Славчева Из сбирката „Сутринни лъчи” І КАНДИЛА Сърцето си да бе превърнал на светило човекът тук в световната тъма, да пламне то, макар и кат кандило, не би било тъй тъмно във света. Горящите кандилца би се сбрали от цял свят с хиляди на брой, във пламъци свещени би горяли и всеки тук нашел би пътя свой. Осветен път от хиляди светила! О, светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта! II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?...
Образи ли гледам в
небесата
, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир.
Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли небеса; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа! ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце. И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота. IV СВЕТЛИНА Слънцето свети от сини простори и никнат от него най-красни цветя: в полето, в трънака, в скалата планинска — Вред слънцето ражда живот — красота. А Божията милост невидимо свети; тя ражда пречисти и светли души,— в селяка, в учения, в детето, в жената, разцъфва в сърцата любов, чистота.
към текста >>
Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли
небеса
; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа!
Горящите кандилца би се сбрали от цял свят с хиляди на брой, във пламъци свещени би горяли и всеки тук нашел би пътя свой. Осветен път от хиляди светила! О, светли път към небеса, сърца, запалени кандила, о, храмове на любовта! II ТИ Птиченце край мене ли прехвръкне, горски лист от вятър ли шуми — трепвам аз, душата ми настръхне — мисля си, дали не ще си Ти?... Образи ли гледам в небесата, нежни сенки в синия ефир — Теб, незнайни, виждам в зората, Ти изпълваш сявга моят мир.
Ти във слава сявга си облечен, Властелин на светли
небеса
; Ти за мен единствен си и вечен— Вечен Бог във моята душа!
ІІІ ДЕТЕ Любов велика пълни ми сърцето детенце взема ли в ръце — милувам, галя му лицето и радвам му се от сърце. И къдриците му целувам..., но после плача в самота, че виждам колко малко струвам пред неговата чистота. IV СВЕТЛИНА Слънцето свети от сини простори и никнат от него най-красни цветя: в полето, в трънака, в скалата планинска — Вред слънцето ражда живот — красота. А Божията милост невидимо свети; тя ражда пречисти и светли души,— в селяка, в учения, в детето, в жената, разцъфва в сърцата любов, чистота.
към текста >>
9.
ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на
небесата
, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.
но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична.
На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на
небесата
, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.
Но много явления остават необясними. Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното.
към текста >>
10.
За отделните народи - Г. Томалевски
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „
небеса
" и „богове"?...
Хората на плътския живот не познават друга вода, освен водата на мътните реки в низините и още по-зле: смрадната вода на мочурите и блатата, където квакат... жаби. Та когато пробудените човеци напущат „света", те напущат неговите мътни води, където гъмжат миазмите на човешките похоти и страсти, за да поемат стръмния път към Планината, в чиито скути бликат изворите на Живота. За да станат сами извори на жива вода, бликащи из пазвата на някой ведър Връх и да потекат към долините, за да оросят с пресни струи семената, които чакат възрастване в земните недра. Така се отричат от света истинските духовни човеци и така пак потичат към него... А ония които бягат - те се сгушват в някоя хралупа на някой мъртъв пън на живота и там заспиват своя зимен сън - като ония животни които спят зимен сън – и сънуват своите сънища за „небесен" живот. Образите на тия сънища са тъй изпълнили атмосферата на живота, че са закрили небето за хората - те сами им са станали небе.
Та нима религиите, изродени в национали църкви, от които се е отдръпнал великият дух на Живота, не създадоха сума „
небеса
" и „богове"?...
Човек трябва да пробие това „небе" и да навлезе във ведрите простори на истинското небе, в което греят Слънца. Будно трябва да различава човек живото слово на Светещите от бълнуванията на ония, които спят зимен сън и от кухия звън на мъртвите думи, произнасяни в каменни храмове. Будно трябва да различава човек човешкото „небе" и човешката „земя" от истинското Небе и истинската 3емя. Да различава физически живот от плътски и духовен живот от религиозно-верски. Тогава ще разбере пророческите думи на великия Галилеянин: „Ще дойде ден, когато хората не ще се кланят нито в Иерусалим, нито в Самария, защото ще служат Богу в Дух и Истина". Г.
към текста >>
11.
Пролет. Злато – Georg Nordmann
 
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в
небесата
".
Тъпани няма да бият и никой няма да знае. Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето. Всички страхове и съмнения ще изчезнат, когато Плувецът дойде на брега. V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят мъртвите. Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба.
Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в
небесата
".
„Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас. „Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и небесата? " „Но аз не копнея за небесата, аз искам него да следвам”. Тулсидас се усмихна и каза: „Върни се в къщи, дете мое, преди да се свърши този месец, ти ще намериш другаря си". Жената се върна с радостна надежда.
към текста >>
„Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и
небесата
?
Всички страхове и съмнения ще изчезнат, когато Плувецът дойде на брега. V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят мъртвите. Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба. Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в небесата". „Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас.
„Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и
небесата
?
" „Но аз не копнея за небесата, аз искам него да следвам”. Тулсидас се усмихна и каза: „Върни се в къщи, дете мое, преди да се свърши този месец, ти ще намериш другаря си". Жената се върна с радостна надежда. Тулсидас отиваше при нея всеки ден, учеше я да мисли възвишено, докато най-сетне сърцето ù се изпълни със свята любов. Едва месецът се беше свършил, съседките ù дойдоха при нея и я попитаха: „Жено, намери ли другаря си?
към текста >>
" „Но аз не копнея за
небесата
, аз искам него да следвам”.
V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят мъртвите. Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба. Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в небесата". „Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас. „Не е ли и тази земя също на Този, който сътвори и небесата?
" „Но аз не копнея за
небесата
, аз искам него да следвам”.
Тулсидас се усмихна и каза: „Върни се в къщи, дете мое, преди да се свърши този месец, ти ще намериш другаря си". Жената се върна с радостна надежда. Тулсидас отиваше при нея всеки ден, учеше я да мисли възвишено, докато най-сетне сърцето ù се изпълни със свята любов. Едва месецът се беше свършил, съседките ù дойдоха при нея и я попитаха: „Жено, намери ли другаря си? " Вдовицата се усмихна и каза: ''Да!
към текста >>
12.
ИДЕТЕ ЗА БИСЕРИ - Георги Марков
 
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Дали молитвата ми не достига
небесата
, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води?
Мара Белчева МОЛИТВА Все Теб зова, все Твойто име пълни ми устата! На сън, наяве, в глетчер и пустинен зной.
Дали молитвата ми не достига
небесата
, дали аз не намирам в себе си покой, - оназ звезда, която всекиго към Тебе води?
Със камъни ме все замеряш от зори; назад повика всички тез, които ми проводи, в сърце ми всичките кумири изгори. И пак към Тебе стълбата възлизам на колени с молитва, да прогледат моите очи, - да виждам че и сълзите ми са благословени да чувам говора на всичко, що мълчи; - Скръбта на агнето, звяра и стона на дървото да екнат в струмите на моите гърди. И скитница, нарамила аз злото и доброто, да пея песните на Твоите звезди.
към текста >>
13.
Физиогномия
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в
небесата
.
Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква.
Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в
небесата
.
Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците. У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13. И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости. 14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее. 15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество.
към текста >>
14.
ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Посрещни го като мил пратеник на
небесата
, като много желан гостенин.
Живейте в неговата светлина! Защото това е пътят на истинския живот, пътят на вечната радост и вечното блаженство, пътят към Царството Божие. II СВЕЩЕНОТО „СЕГА" Неразумен е онзи, о ученици, който не умее да посрещне и изпрати своето свещено „сега". Човек живее само „сега". Неговият живот е непрекъснато „сега", „сега", „сега"... В своето „сега" опитва и познава той Божията любов, постига великото, твори... Над миналото не си властен, над бъдещето можеш да владееш само чрез своето „сега".
Посрещни го като мил пратеник на
небесата
, като много желан гостенин.
Разговори се братски и разумно с него; виж какво ти носи; какво желае то от тебе. Често то ти поднася горчиви страдания, болки, изпитни - посрещни го и тогава с радост и благодарност, защото всичко, що носи то, е за твоето благо. Радвай се, ако то ти поднася някаква сметка за дългове, що с лека ръка си направил в твоето минало, близко или далечно, защото дошло е време да се освободиш от тях. Радвай се на изпитанието - то ти дава възможност да опиташ своите сили, то ще те научи на великото изкуство да побеждаваш; ще ти вдъхне упование във Всемогъщия и в своите сили; то ти носи светлина и мъдрост. Умей да цениш и да посрещаш с радост малкото благо, що твоето „сега" ти поднася, защото в малките блага е истинското щастие и великата радост на живота: Радвай се на свежия въздух, що поемат гърдите ти.
към текста >>
15.
ИЗ МОЙТЕ СПОМЕНИ - СЕДИР
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Тържествен мир царуваше сред
небесата
и облъхваше гори и равнини.
„МИР ВАМ" (Из книгата „Раби бен Дор") Пролетно утро бе разцъфтяло в сияния, радост и красота. В свещен трепет занемели бяха планините.
Тържествен мир царуваше сред
небесата
и облъхваше гори и равнини.
Множество жадни уши чакаха на „Хълма на смирените" Боговдъхновеният да заговори. Но той мълчеше. Неговият поглед се бе сякаш разлял в безбрежните сияния и едновременно обгръщаше всичко. Лицето му отблясваше свещена радост. – О, ученици мои - проговори тихо той, - вие жадувате да чуете в моите слова великата воля на Вселюбящия, да почувствувате в тях неизмеримата Му любов... О, братя мои, разтворете душите и сърцата си!
към текста >>
В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните
небеса
; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце!
Лицето му отблясваше свещена радост. – О, ученици мои - проговори тихо той, - вие жадувате да чуете в моите слова великата воля на Вселюбящия, да почувствувате в тях неизмеримата Му любов... О, братя мои, разтворете душите и сърцата си! Вслушайте се! - Чрез всичко наоколо говори сам Той, сам Вселюбящият говори! В нас е Той и около нас, навред!
В лъчите, що носят радост и живот на всяка твар; в усмивката на лазурните
небеса
; в диханието на просторите, в свещения трепет на душите... навред е Той1 Над всички люлки на живота, над всички гнезда, над всеки дом, прострял е пресветите си благославящи ръце!
Във всяко сърце, във всяка пъпка, във всяка клетка на живота работи Вселюбящият. Над долини и полета, из ширини и простори се разнася словото на Неговата превелика любов: „Мир вам"' - говори Той, „Мир в душите! " „Мир в домовете! " „Мир и любов сред народите! " Тъй говори Вселюбящият и Неговото дивно слово трепти на струните на всяка разцъфтяла в чистота и красота душа; разлива се в свещените химни на ангели и херувими като всеподемаща хармония сред световете.
към текста >>
16.
ЕМ-РУХА - Г.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Боян Магът РАДОСТ – СМИСЪЛ Лъхат
небеса
прохлада.
Боян Магът РАДОСТ – СМИСЪЛ Лъхат
небеса
прохлада.
Тръпни тръпнат дървеса, унесени в вечерната омара. Воал прозрачен в сънна пара. Сънуват ли, мечтаят ли листа, спогонили мечта подир мечта? С разумие и смисъл е пропита дори и сетната прашинка. – Знам, ти малко камъче, изпитваш това, което аз изпитвам.
към текста >>
17.
ЕЗИКЪТ НА ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини
небеса
.
22. VI. 1929 г. Мусалла ІІІ В царството на светлината "В нежното дихание на пролетния вятър; в светлия лъч на Слънцето; в бистрите струи на поточето и извора; в сините кристални езера; в житните зърна и в плодовете; в дърветата и в цветята; в морето и в гората; в земята и в небето; в душите и в звездите - аз всъде съм и всичко милвам с целувката на Любовта и светлината - великият Божествен Дух. И уча моите деца да бъдат като мене: нежни, чисти и ефирни; светли, мощни и крилати. Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на светлината, на лъчезарните звезди и животворни слънца.
аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на чистотата на сини езера и сини
небеса
.
Аз съм великият Божи Дух, облечен в дрехата на хиляди разноцветни, благоуханни цветя и пълни със сила и живот житни зърна и плодове. Деца мои! Бъдете слънчеви лъчи! Бъдете сини езера! Бъдете бистри извори на Любовта.
към текста >>
18.
Духовните нужди на новото време – В. Вл.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ония що искаха да го утвърдят по такъв начин в най-висшите
небеса
, лишиха образа му от всичко човешки земно та по тоя начин го отчуждиха и сториха неразбираем за ония, които Той искаше да издигне до върховни висини !
Който действително желае да открие дирята на Истината по това, трябва да отхвърли наслойките на ония поколения, които бяха жадни за чудо от оня образ, който от ранно детинство му е бил натрапен, като образ, който не бива да се пипне дори. Чак тогава ще го погледне светло в очи окото на великия Учител и той ще види лицето на един Ч о в е к , който — едно с Бога в най-дълбокия смисъл на тази дума — донесе като човек човеку на земята „благата вест" от онова царство на първичния Дух, което той наричаше „Царство Божие". . . Кога говоря тук за други — както и зарад самия себе си — като за негови „братя", то всеки, който мисли, че с тия думи искам да река, че ние другите бихме желали да приличаме на оня чужд за земята, баснословен образ, който биде свързан с името на дърводелеца от Назарет в по-късно време, кога се мъчеха да го турят наравно с „Логоса" — би погрешно претълкувал моите думи. Далеч от нас подобна глупост!
Ония що искаха да го утвърдят по такъв начин в най-висшите
небеса
, лишиха образа му от всичко човешки земно та по тоя начин го отчуждиха и сториха неразбираем за ония, които Той искаше да издигне до върховни висини !
Що чудно тогава, че той напокон се превърна в мит за тях ! Вижте, приятели, аз знам много добре за кого говоря, кога наричам най-великият от всички Любящи възвишен „брат". Ни един от нас, колкото и високо да го е издигнал Духа, не ще изпадне в заблудата, че той — Вещателят — е самото „С л о в о" — първичното — и тъй мислим ние: престъпно кощунство е да се вярва за оня най-велик от всички любящи, че той е изпаднал в такава заблуда. . . Ние искаме да го покажем такъв, какъвто наистина е бил в дните, кога като нас е носел земното бреме, — такъв, какъвто и днес още— пребъдващ в духовно единение с своите братя — той ни се изявява в духовната си форма, знаен за нас и едно с нас172 Ако ние, които високо го почитаме, се наричаме негови „братя", това само ще рече, че той като земен човек е бил един от Нашити и че той и в духовното си тяло си остава един от На шит, макар че от Сина Човешки, който изпита всичко човешко през земните си дни, направиха в едно далечно зарад нас време, алкаещо за чудеса, един „Бог", който трябвало да слезе от своята божествена висота, защото според схващанията на един стар малък народ не можела да се усмири неговата ярост, ако собственият му „Син" не му бъде принесен в жертва.
към текста >>
19.
Хелиодът
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ден и нощ музикалният хор изпълва
небесата
и казва Кабир: „Моят Единствен Възлюблен ме изпълня със светлина, както светкавица
небесата
".
Пилигримът е напълно опиянен. Мъдростта и отречението му са съвършени. Той вкусва от чашата на вдъхновенията и на стремежите на любовта. Там цялото небе се изпълня с радост. * * * Светлината на слънцето, на луната, и на звездите блести с блясък несравним: мелодията на любовта възлиза все по-високо и по-високо и ритъмът на чистата любов удря такта.
Ден и нощ музикалният хор изпълва
небесата
и казва Кабир: „Моят Единствен Възлюблен ме изпълня със светлина, както светкавица
небесата
".
* * * Дочувам мелодията на Неговата флейта и не съм вече господар на себе си. Цветето се разтваря без да е настъпила пролетта и вече пчелата е получила неговия благоухаещ зов. Откънтява с гръм мълнията, проблясват светкавиците; вълни се издигат в моето сърце. Дъждът ромоли и моята ли душа копне по моя Господ. Там, където ритъмът на света едно след друго се ражда и умира, дотам е достигнало моето сърце.
към текста >>
20.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на
небесата
; Той е великото добро, що извира из всички души.
Всички слънца, всички духове, всички души, всички сърца са само извори на тоя безбрежен океан на вечното битие. Наричайте го Вселюбящия, Защото всемощна и най-пресвята любов е Неговата същина; Защото Той е тайнственото и непостижимо слънце на любовта - слънце на слънцата - всеоживяващо, което грее през всички слънца, през всички души и сърца, от което изтича всяка любов. Наричайте Го Всемъдрия, Защото той е великото слънце на Разума, що грее през всички разумни души, през всички светли духове и божества; Той е великата разумност, що се изявява в премъдрите закони на битието: Той е Премъдрата Промисъл, що управлява съдбините на душите, световете, вселените. Наричайте Го Всемогъщия, Защото той е над всяка сила и творческа мощ; Той е що твори чрез всяка чиста сила и душа, чрез ангели и богове, и без чието съизволение нищо не става. Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване.
Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на
небесата
; Той е великото добро, що извира из всички души.
Наричайте Го Върховна Правда, Висша Хармония, Свещен Закон. Защото Той е в тия незиблеми основи на вечното битие; Защото сам Той е всичко това. Наричайте Го Върховна Истина. Защото Той е мярката на висшата истина; Той е великото слънце на истината, що озарява всички души; що сияе през всички светли духове; що изгрява през неизмерими времена сред разгръщащи се култури и цивилизации; Защото Той е самата жива, разкриваща се върховна истина. Наричайте Го Върховна Красота.
към текста >>
21.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в
небесата
, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия.
„Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда" е станала лична корист. „Любов" се предполага да е себелюбиво пожелание и пр. Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията.
Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в
небесата
, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия.
Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав". Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1.
към текста >>
22.
ЕДИН НЕПОЗНАТ - СЕДИР
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри
небеса
и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца.
А. Т. I СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. (Из книгата: „Раби бен Аор") Помнете, че има думи, които трябва да се произнасят с най-свята чистота в душата и други - които никога не трябва да се произнасят - тъй святи са те. Това са имената на светата същина, в която сам Той – Предвечният, се проявява. Тъй, не говорете никога за свещения огън на живота!
А когато мислите за него, чисти да бъдат душите Ви като ведри
небеса
и трепетно благоговение да преизпълня вашите сърца.
Защото нищо не е по-свято от тоя свещен огън! Защото той е самото всепроникващо и всеоживяващо дихание на Единния и Предвечния. Защото това е сам Той, о братя мои - светлината на всяка светлина, живота на всеки живот, красотата на всяка красота! Той е, що свети през неизброимите слънца на безкрая. Той е, що сияе през неизброимите души на человеци, ангели и божества.
към текста >>
23.
СТИХОВЕ - ГЕОРГИ КАПИТАНОВ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат
небесата
.
БОЯН МАГЪТ * * * О, майчице земя, нима си отредена ти за кръст на всяка смела светла мисъл, чийто пламък лумва през пепелта на днешното далече в бъднини? — Със жилести ръце прегръщам твойте далнини. И с вяра и любов докосвам те и те целувам. — О, майчице земя, по устните ми лепне дребна пръст.
ЛЕТЕ В ПЛАНИНАТА Размахва се със трясък мълниен топор — страхотно тътнат
небесата
.
Превили стволи дървесата — на бурята отбиват мощния напор. А час, и ето, от небето се засмя и в блясък слънцето надникна. Пастири весело подвикват, и пара се дими над мократа земя. СЛЕД БУРЯ Сбрани в облака по Твоя воля, парчета град, стремглаво нанадоле хвърчат, разбиват се на прах в скалите. Застенаха ли като мен орлите?
към текста >>
24.
ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Л. ЛУЛЧЕВ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
За неговия поглед няма тайна под
небесата
; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
А на ония, що са стигнали небето, пречистени от греховните деяния на миналия живот, озареният разкрива славата на духа и в светли видения въплътява онова, което ще се случи с тях, когато се отделят от преходната измама на личното. Тъй става проводника мост на живи към починали, същинска небесна дъга, що съединява тъмното Отсам със светлозарното Отвъд. „Подир това в човека почва да работи безсмъртният дух и светилникът на Нешама го изпълва. Чрез огнени съзерцания той обхваща цял свят и прозира вредом ръката на Божите Синове, създали всичко видимо и невидимо. Той добива с упорит духовен подвиг скъпата дарба да вижда властниците на деветте небесни царства; той съзерцава чистите ликове на Михаел, Габриел Самуел, Анаел, Рафаел, Захариел, Орифиел, Уриел, Иехудим; той вижда светлите царства на Херувимите, Силите, Господствата, Архангелите и Ангелите.
За неговия поглед няма тайна под
небесата
; той гледа с мъдър взор, как духовете на естеството движат звездите, луната и земята в техния начертан път; как смучат от земята сокове, за да хранят стъблото и листата на всяка билка; как багрят с умела ръка венчето на цветето и му наливат животворни сили, как претворяват минералите, заровени под земята, в елмази, рубини и смарагди, като им дават било ведростта на прозирна капка, било червенината на летен заник, било зеленината на дълбоко море.
Той вижда, как най-сръчните духове, стоящи около човека, причакват трепета на мисълта му, простират ръце към неговата помисъл, отливат я в багрени образи, дават й език да говори, пее, славослови или кълне, надъхват я с благоухание или зловоние – и я далеко отпращат в простора – към оногова, за когото човек е помислил в тоя миг. И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята.
към текста >>
Той беседва с чистите жители на
небесата
и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут).
И когато съзерцателят разбере всичко, що става в естеството, нему се разкриват тайните на кръговрата (Хилгул). Той вижда Владиците на Възмездието, Раждането и Смъртта, които с праведни ръце дават всекиму онова, що е заслужил; вижда духовете, що бдят над всички хора; на оня, който в миналия живот е помагал на другите, те отправят сега помощници; човека, който е клеветил някога, те създават още в майчини недра ням, а оногова, който не е жалил нищо свое, за да подкрепя другите, те обсипват с всички блага, имоти и добрини. Те насочват стъпките на убиеца към стрелата на оня, когото някога е убил, за да получи отплата от ръката на своята жертва. Те ръководят кръговрата и, според онова, което е сторил човек в предишния си живот, отсъждат – где да се роди сега, с какви дарби да бъде снабден, кои родители да създадат плътта му, колко години да живее на земята. Съзерцателят узнава Великите Пратеници, що водят всеки народ, помагат му, бранят го и се застъпват за съдбините му.
Той беседва с чистите жители на
небесата
и с духовен поглед стига дори до прага на Божия свят – царството на сиянията (Ацилут).
Тогава за него изчезва всичко видимо, облъчено в образ: внедрената вдън духа му безименна същина (Йехида) го свързва направо с Бащата на Светлините – и за него няма време, простор, делба: Той влиза във вечността, дето всичко е Едно, а това Едно е в него.
към текста >>
25.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или
небесата
) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир.
Според кабалистичното учение тоя план на вселената, както и всички други, има седем подраздели, от които най-низкия, местопребиваване на незадоволените и необуздани страсти и влечения, се нарича „Генан" (ад). Тъй като всички неудовлетворени страсти като огън горят човека и му причиняват неизразима мъка, то тая област носи името „Ад" (Генан). Вторият, третият и четвъртият подраздели на астралния план съответстват на нисшото земно състояние, тъй като земното ни състояние е точно отражение на тия три подразделения на астралния мир. Тук влизат в часа след смъртта повече от съвременните люде. Лошите хора от тука минават в „Генан" – в ада или чистилището, а добрите получават пропуск към трите по-висши сфери на астралния мир, който у кабалистите носи името „страната на вечното лято".
Благодарение на това, че повечето люде имат както лоши, тъй и добри качества, то за човека е необходимо да премине през седемте подраздела, така че до времето на минаването си в Ганедем (рая или
небесата
) да очисти нисшата си природа, която съответства на тия сфери от астралния мир.
При внезапната смърт (от нещастен случай, на война, убийство и др. п.), когато душата се отделя от тялото неочаквано, човек често не иска да вярва, че е „умрял", защото той минава в една от трите последни сфери на астралния план, толкова сходни по своите условия с калния земен живот, че нему се струва, като да е още на земята. В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота.
към текста >>
26.
СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Така, астрологичната схема на „десетте
небеса
", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева".
Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят.
Така, астрологичната схема на „десетте
небеса
", която изразяваше известни процеси от астралната динамика, що се извършват в аурата на земята, те я превърнаха в астрономическа планетна система, позната под името „Птоломеева".
И трябваше да употребят какви не изкуствени способи, като запример системата на епициклите, за да я приближат донякъде до физическата действителност. В днешната епоха трябва умовете да се освободят от това „византийско иго" не само в областта на физиката и геометрията, а и в областта на психологията. По този път на мъртвата буква ще се дойде до комични положения като онова, за което иронично подмята някъде Елифас Леви, като казва, че при тоя буквален начин на разбиране някога и християнската Троица ще се сматря (разглежда) като съставена от три члена: един старец, един. разпнат млад мъж и един гълъб. В евангелията, като във всички езотерични книги, се движи една спирала на аналогии.
към текста >>
27.
ТАКА ГОВОРИ ПЛАНИНАТА - П.Г. ПАМПОРОВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Димитров Из поемата Преображение І О,
небеса
на пориви блажени!
Емануил П.
Димитров Из поемата Преображение І О,
небеса
на пориви блажени!
вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени! Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха!
към текста >>
вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се,
небеса
блажени!
Емануил П. Димитров Из поемата Преображение І О, небеса на пориви блажени!
вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се,
небеса
блажени!
Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени!
към текста >>
Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри
небеса
, И нов възторг вкуси душа тогава.
Емануил П. Димитров Из поемата Преображение І О, небеса на пориви блажени! вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени!
Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри
небеса
, И нов възторг вкуси душа тогава.
О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад.
към текста >>
О,
небеса
!
Емануил П. Димитров Из поемата Преображение І О, небеса на пориви блажени! вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени! Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава.
О,
небеса
!
Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха! Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О, небеса на пориви блажени! Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите.
към текста >>
Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О,
небеса
на пориви блажени!
вий сфери, – от преливен цвят дъги... От подни свят душите уморени, На скърби в плен и жертва на тъги, Към вас стремят се, небеса блажени! Понесен с кораб облачен, в забрава, Летях, в ефир окъпан и в роса, И ето ги разтвориха се в слава И в шир и вис там ведри небеса, И нов възторг вкуси душа тогава. О, небеса! Вий царство на Духа! Покров на ангели – на светли сили, В одежди без петната на греха!
Стоят пред двери ангели двукрили, С елмазен меч войници на Духа... Закон предвечен движи тук звезди, И светлината пълни синя бездна, Сеячи тук са ангели – в бразди Те сеят вечно таз сеитба звездна, С крила ефира порят и с гърди... О,
небеса
на пориви блажени!
Душите тук прегръщат се с ръце, Уста в уста – с целувка-жар допрени; Сърце тупти до пламенно сърце – В една любов свещена крепко слени... Тук всяко аз се в чуждо ти прелива, Душа в душата близка пламеней, И всяко аз е тук свръхличност жива, И нейни лъч чрез общи блясък грей, Но всичките души тя в себе слива... ІІ Преситени от щастие душите За чуждо щастие горят от жад. О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари.
към текста >>
На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На
небесата
в златозвездна клетка.
О, няма тук за любовта насита, Че тя възбужда все по-алчен глад И страст за ново щастие в душите. От дар душата тук не оскудява, По-буйно блика извора ù свет, И колкото се повече раздава Чрез милост – слънце и чрез обич – мед, Все повече с любов богата става. На арфа струни опнати – звучат Душите в дивна пътен – поотделно, Но да говорят или да мълчат – Пак слети в химна общи безпределно Те като струни арфови звучат. В блаженство вечно пролет тук цари: Годините тук носят само младост, Любов сърца ли нежни озари, Опиянени те блестят от радост, В блаженство вечно пролет тук цари. Душите тук се хранят с вечни мисли, Тъй както долу тялото с храна.
На твари мимолетни, многочисли, Тук зреят в лоното им семена – Зърна всевечни на неща и мисли... А като символи горят без дим На творчество съзвездия нетленни, В поля на жътва, в труд неуморим, Тук свеждат стан в житата разлюлени Жетвари: херувим до херувим... III В миг като бели гълъби от клетка Изхвръкна роят ангелски крилат, На синия лазур пред дивна гледка Те спущаха се в буен водопад – На
небесата
в златозвездна клетка.
И ето ги един до друг стълпени! И като водни кончета подир В посоки разни пърхат разпилени, Изгубват се в надзвезден синкав мир, Като от вятър облаци развени... Ту като ято лебеди в ефира Там пръхкав сняг от ангели вали, И лира звънне тихо подир лира, Й ето златни ангели-пчели С нектар пренасят амфори в ефира Видях и ангели – идеи сили, Първооснова крепка на света, В усилие надземно дъх стаили, Те движеха предвечните неща И колела въртяха огнекрили... Оттук възземаха се стъпала: По тях седяха ангели блажени С разперени и пърхащи крила, Или от висша милост озарени, Вървяха в светла вис по стъпала. А най-горе стояха шестокрили: Пламтеше слънце в техните ръце, – То бяха ангели – идеи сили; Като елмаз вселенското сърце Държаха херувими шестокрили... . ,
към текста >>
28.
L'INFLUENCE DE L'ENERGIE SOLAIRE-SUITE
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят,
Небеса
, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл.
Това е една мистично-философска поема в седем видения от известния български поет Ем. П. Димитров. Един къс от тази поема е поместен от ръкопис в първата книга от настоящата годишнина на Житно Зърно. Прави отрадно впечатление, че именитият поет е почнал да гледа на света и живота от едно друго много по-високо гледище, където нещата се пречупват през призмата на едно интуитивно долавяне на истината. Неговите видения отразяват висотата на онова място, където той застава.
Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят,
Небеса
, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл.
Ем. П. Димитров минава от „блатата" на живота до „Небеса" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора. И нова светлина и плам, и нов живот лъха от всичко. Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването.
към текста >>
Димитров минава от „блатата" на живота до „
Небеса
" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора.
Един къс от тази поема е поместен от ръкопис в първата книга от настоящата годишнина на Житно Зърно. Прави отрадно впечатление, че именитият поет е почнал да гледа на света и живота от едно друго много по-високо гледище, където нещата се пречупват през призмата на едно интуитивно долавяне на истината. Неговите видения отразяват висотата на онова място, където той застава. Седемте поеми – Блата, Град, Море, Облаци, Подземен свят, Небеса, Земя, заедно с Пролога и Пробуждане – представят в своята цялост един жизнен цикъл. Ем. П.
Димитров минава от „блатата" на живота до „
Небеса
" през всички видими сфери, където човешкият род гради това, което нарича „живот" Накрая той вижда нова земя, нов свят, нови хора.
И нова светлина и плам, и нов живот лъха от всичко. Той сам узрява за тоя нов свят: „Ти приеми и мойта жертва скъпа, Че аз съм клас за жетвата узрял." .......................................................... „Видях на Красотата царство ново." Книгата на Ем. П. Димитров препоръчваме на всички, които вървят по пътя на себевглъбяването. Ние вярваме, че той ще даде още по-ценни работи в това направление, с още по-голям полет на душата. Е. К.
към текста >>
29.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
О,
небеса
!
" „Иди тогава у бабини, днес те месят, тя ще ти даде прясна пита." „Ще ида." Бързо тя се запъти за там. А там при бабата имаше всичко; особено днес какви приготовления! Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника. Надушила аромата на пресен хляб тя се втурна право в кухнята. Приближи се при баба си и тихичко на ухото ù рече: „Мама каза да ми дадеш малко пресен хляб".
О,
небеса
!
Вярно ли беше това ? Да, истинска случка. Тя чу и видя и запомни за винаги. Нека да чуят всички баби, колкото са по света. Тя ù рече: „Не мога, детко.
към текста >>
30.
Молитвата По Учителя - Д. Атанасова
 
Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в
Небесата
, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл.
И именно на това се дължи тая красота, която виждаме в звездния мир и в земната природа! Това не е вече мъртва машина, а е нещо живо, разумно, проникнато от любовта. Силата им произтича от това, че те знаят езика на природата. И вследствие на това тя им отваря своята съкровищница. И всички окултисти и истински просветлени хора от миналото и настоящето знаят за тяхната дейност.
Апостол Павел, който беше един от Посветените, загатва до известна степен за дейността на Всемирното Братство: „И пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, Небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествующи ангели, при сбора на Първородните, които са записани в
Небесата
, при Бога, Съдията на всички, при Духовете на усъвършенствуваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща, отколкото Авеловата." (Послание към евреите, гл.
11, стихове 22—24). Ако погледнем в по-тесните сфери на развитието на човечеството, ще кажем, че всички велики подтици в миналите културни епохи идат от тях ! Чрез тяхната дейност са се разцъфвали културите на Индия, Египет, Персия, Асирия, Вавилон, Палестина, Гърция, Рим, Западна Европа и пр. И ако погледнем историята на човечеството от по-дълбоко гледище, там дето по-рано сме виждали хаос, случайност и пр., ще видим съзнателна планомерна дейност на тези същества. Всемирното Братство е пазител на Висшето Знание.
към текста >>
31.
ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В нас са планинските области и долините, ясните
небеса
и облачното небе, пустините и оазисите, цветята, дърветата и изворите.
И един ясен глас вътре ти казва: Всичко, което виждаш около себе си, намeри го вътре в глъбините на своето естество! Намери вътре в своята природа „Окото" със своите сини води и с всички околни върхове! Намeри вътре в себе си „Мусала" и „Сфинкса" и всички тия езера. И когато ги намериш вътре в себе си, ще разбереш смисъла им и вън от тебе. И наистина, всичко, което е около нас, няма ли нещо съответно и вътре в нас!
В нас са планинските области и долините, ясните
небеса
и облачното небе, пустините и оазисите, цветята, дърветата и изворите.
Всичко, което е вън, е същевременно и символ за онова, което е вътре. Слънцето е вече доста силно. Тук на тая височина, отдето се виждат очертанията на „Пирин", „Витоша", „Белмекен" и „Стара планина", ние правим нашите гимнастични упражнения. След това всички образуваме кръг около Учителя. Ето Словото на Учителя на Мусала: „Любовта създаде света.
към текста >>
32.
ИСТИНСКИЯТ ПЪТ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ-БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Да се разговаряш с разумното слънце, да живееш с хиляди години в
небесата
, да правиш добро, без да знаят името ти, да бъдеш велик поет, без да те познават, да твориш чрез другите, без те да знаят, а ти само да се радваш - това значи да бъдеш гениален човек!
А Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората и с най-дребните същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел! Кой може да я постигне? Само търпеливият човек. А търпелив човек е човекът на Истината.
Да се разговаряш с разумното слънце, да живееш с хиляди години в
небесата
, да правиш добро, без да знаят името ти, да бъдеш велик поет, без да те познават, да твориш чрез другите, без те да знаят, а ти само да се радваш - това значи да бъдеш гениален човек!
Това значи, да живееш с душите и между тях, без те да подозират за това. Защото между всички души има вътрешна връзка.
към текста >>
33.
ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Дядо Петър вдигна очи км небето, прекръсти се и рече едва чуто: – Господ Бог наш, който е на
небесата
.
– Кой ти ги даде, подпита баба Мария мъжа си, като очакваше откриването на някаква страшна тайна. Очите на дядо Петър горяха в пламъка на необикновено вдъхновение. Той рядко издумваше толкова приказки наведнаж. – Кой ми ги даде ли? Кой ми ги даде?
Дядо Петър вдигна очи км небето, прекръсти се и рече едва чуто: – Господ Бог наш, който е на
небесата
.
Баба Мария охна разочарована. – Господ! Ами нашият труд. – Ех, ти! Нашия труд!
към текста >>
34.
МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
„Който изпълнява волята на моя Отец, който е на
небесата
, той ми е брат и сестра и майка".
Приемете всички тия неща за факти и се поставете в положението на Мария - вие ще разберете всички ония трепети, тревоги и страхове, които младата майка е преживяла, докле опази своята крехка рожба. Не е лесно да се отхрани и съхрани в този свят на толкова враждебни сили «детето на девата" - сина Божи. А по-после, когато Исус поема своя труден път на Месия - път, по който има указания в евангелието, че Майка му го е следвала - колко тежки изпитания, незнайни за нас, ще да е претърпяла майката Исусова. А, може би, и много от думите на сина ù, неразбираеми за нея, поради тяхната широта и универсалност, неведнъж са пронизвали като с меч майчиното ù сърце. Спомнете си оня момент, когато съобщават на Исус, че майка му и братята му го чакат вън.
„Който изпълнява волята на моя Отец, който е на
небесата
, той ми е брат и сестра и майка".
Кой знае, дали тия силни думи, а и много подобни тям, не са издълбали дълбока пропаст между сина и майката - жена на Йосиф, носителка, като такава, на едно по-ограничено съзнание. А преследванията на Исуса, неговият изпълнен с борби живот и най-сетне трагедията на разпятието? Оставам на вас да се вживеете във всички тия моменти от живота на майката Исусова, които ни разкриват не вече нейния полуреален, полумитичен образ, както бе в начало, а близкия нам, чисто човешки образ на жена и майка. Така се очертава пред нашия вътрешен поглед образът на Дева Мария, идеалната новозаветна жена, в която живеят все още тясно свързани девата и жената-майка. Г.
към текста >>
35.
ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на
небесата
, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата".
Великият разумен принцип, който работи в цялата природа, разумността в природата поднася на Исуса три дара: злато, ливан и смирна. Учителят казва: „Единият от тях донася дар за Неговия ум, другият - за Неговото сърце, а третият - за Неговата воля". С други думи, тия разумни сили в природата са като тил на Христа, те Го подкрепят. Кои са тия Същества, които са като тил на Христа и които съдействуват за Неговата работа? В посланието към Евреите, глава 12, стихове 22-24 се дава само едно слабо загатване за съществуването на Великото Всемирно Братство.
Ето що се казва там : „Но пристъпихте до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели и при събора на първородните, които са записани на
небесата
, при Бога Съдията на всички, при духовете на праведниците, които са стигнали до съвършенство, при Исуса Посредника на новия завет и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авелевата".
Това е едно много дълбоко място, което може да се напише само от един посветен, какъвто е бил апостол Павел! Що се разбира под „хълма Сион", под „града на живия Бог", под „небесния Ерусалим? " Това е именно онзи разумен център, който работи в природата. Тук като се говори за „десетки хиляди тържествуващи ангели" и за „събора на първородните*, се разбират тия членове на Всемирното Братство, които са над сегашната човешка раса и които отдавна, - в други, минали вселени - са завършили. своето човешко развитие и сега ръководят строителните процеси в природата.
към текста >>
36.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЖЕНАТА, ИЗЛЕКУВАНА ОТ КРЪВОТЕЧЕНИЕ И ХАНАНЕЙКАТА. - Г.
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на
Небесата
".
Духът е, който създава най-могъщото налягане в космоса. За да се оперира с това налягане, обаче, нежно е знание, нежна е светлината на Мъдростта. И тъй, само чрез свещения огън на Любовта, чрез топли¬ната - най-силната в света - която тя развива и чрез мощното налягане на Духа, човек може да развие божествените сили, вло¬жени изначало в неговата душа и да стане съвършен. Съвършенството - това е идеалът, към който човек трябва да се стреми. Това е върховната цел на неговия живот.
Затова Христос казва на учениците си: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на
Небесата
".
Разбира се, това не е така лесно, както обикновено религиоз¬ните хора си го представят. Последните, в своите наивни разби¬рания за духовния живот, често си въобразяват, че е достатъчно само да вярват в Христа, в неговата кръв, за да бъдат спасени. С една обикновена вяра - спасени вече чрез жертвата на Христа - те се надяват, че ще станат негови сънаследници, че ще споделят „на небето" богатствата на неговия дух. Ала иначе свидетелствуват великите мъдреци за пътя, по който се постига съвършенството и се влиза в небето, иначе разкриват неговите тайни Учи¬телите на своите ученици. Те именно твърдят, че за да стане чо¬век мъдрец в истинска смисъл на думата, за да придобие све¬тлината и знанието на божествената Мъдрост, трябва да мине през такива тежки изпитания, каквито обикновеният човек не може дори да си представи.
към текста >>
37.
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на
Небесата
".
А пък има нещо по-велико, към което хората трябва да се стремят. Това е Славата Божия, Царството Божие и изпълнение на Волята Божия. – Как да се разбират тия три неща? – Те имат обширно значение, засягащо всестранно целокупния външен и вътрешен живот. Но ще изтъкна само тая страна на тяхната същина, която има пряка връзка с належащата нужда на момента.
Казано е: "Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Бога, който е на
Небесата
".
Това значи, че ние трябва да бъдем сами Слава Божия! Славата Божия значи, да прояви човек всички добродетели: Любовта и пр.. Царството Божие има връзка с белите дробове, с умствения свят. Това значи, че всичкото знание да бъде достъпно за всички. Всички да могат да се ползуват от него. Онова знание, което е нужно за изграждане живота на новото, да проникне в широките маси и тъй да почне съзнателният градеж на новите разумни форми на живота.
към текста >>
38.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА, S
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Със своето Слово Той разкрива
небесата
с милиардите слънца.
Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното! Вярвай в това и ще видиш Вечната Реалност на Живота – Бога! Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. В непостижимото е Бог!
Със своето Слово Той разкрива
небесата
с милиардите слънца.
Ако търсим възможното и постижимото – ние търсим човешкото; ако търсим невъзможното и непостижимото – ние търсим Божественото. А това е пълнотата на Живота! Пътят на невъзможното и непостижимото е Път на реалните блага – Път на всички ценности в Живота. Истинно е: Любовта е Любов на непостижимия живот; Мъдростта е Мъдрост на непостижимата Виделина; Истината е Истина на необятната Свобода! Страданията и мъчнотиите са граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.
към текста >>
39.
АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
" (Фауст II, 1 част) Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите на който се намира" "неговата” ладия, и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: "Душата на човека Прилича на водата: От
небесата
иде Пак издига се към тях.
Често в говора си ние даваме израз ь на онова у нас, което лежи като забравена истина. Слънцето за Гьоте не е само един център на багри и извор на светлина, но извор и на своеобразна и велика музика: "Чуйте, напрегнете слух! Бурята на хòрите се чува Ясна за духовни сетива. Ражда се и новий ден. Песен ни донася светлината!
" (Фауст II, 1 част) Докогато човек не превъзмогне всичко земно, докогато се не освободи от непрестанното вълнение на океана, върху плещите на който се намира" "неговата” ладия, и се издигне до оная мъдрост, където душата и съдбата намират своето същинско начало, дотогава, той ще преминава през бурите на своята съдба, за да завърши великия кръг: "Душата на човека Прилича на водата: От
небесата
иде Пак издига се към тях.
И в тая, вечната промяна, Наземи отново слиза – Съперник на вълните – вятъра Издига на високо пенливите вълни. Душа човешка – приличаш на водата, Съдба човешка, Как много си близка на вятъра ти! " При тоя бърз набег на мисли, които Хайман ни дава става ясно, че в творчеството на Гьоте има примеси от ония проблеми, които е поставяла за разрешение някогашната и днешната астрология. Гьоте ги е доловил не толкова, може би, с вникване в тая наука, колкото с необятната мощ на своето сърце и интуиция.
към текста >>
40.
СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва
небесата
, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас!
Вие, изявители на един красив свят, каква висша поезия внасяте в живота! Вашето съществуване показва, че има един свят на чистота, че има една висша реалност, на която сте пратеници. Колко много говорите вие на оня, който се приближи при вас с отворена душа, с мистично чувство, с благоговение и чистота! И колко сте близки вие до оня мир, от който иде човешката душа! И затова тя ви разбира!
На оня, който разбира вашия език, вие разправяте за великите тайни на битието, за мировата любов, която е създала всичко, за неземната музика, която изпълва
небесата
, под чийто ритъм се движат слънцата и която гради и твори хилядите форми около нас!
Вие разпространявате около вас една атмосфера на святост! Не може да направи престъпление оня, който ви обича! Не може да каже лъжа оня, който ви разбира и говори с вас! Не може да бъде глупав оня, който може да чете това, що е писано във вас! Всички, които се приближават към вас, вие ги правите умни, добри, чисти, благородни и музикални!
към текста >>
41.
ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И защото в любовта се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на
небесата
".
Кой може да покаже между хората, които познава, един, който е „възлюбил ближния като себе си"? Сигурно, ако има някъде такъв, той е между хилядите или милионите, поруган, може би, като великия Учител от Назарет, но преминал към бройката на „свтящите в тъмнината". Спомнете си, познавате ли някой, който обича враговете си като самия себе и знае да прощава седемдесет пъти по седем? Ето защо християнството е най-високият идеал от всички идеали. Чрез своето учение, лъчезарният от Назарет освободи човека от унизителното му самочувство на роб и го нарече син Божи.
И защото в любовта се крият най-големите възможности, Иисус не се поколеба да рече: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на
небесата
".
Достоевски в своите философски размишления, чрез един от героите си, справедливо от човешко гледище, се сърди, че Христос е избързал толкова и дал на човека свободата. Тя не посочва пътища, а те оставя сам да ги намериш. Тя те прави еднакво творец и отговорен. С нея може да се възвишиш, а може да се строполиш в бездната. Един дълбок интерпретатор и дълбок философ е апостол Павел.
към текста >>
42.
СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Отворих очи и погледнах... О,
небеса
, врно ли беше това?
Хората са много глупави, ако мислят, че мртъвците умират и тук. – Какво е това, оставете ме да спя ! – Твоите съседи какво не биха дали, за да го видят. Погледни само и ще видиш неща, които никога могат да ти са от полза, нали искаш да четеш в душите на хората? Защо пък да не гледам, си казах аз, нищо не ще ми струва.
Отворих очи и погледнах... О,
небеса
, врно ли беше това?
Съвършено вярно, защото аз видях с моите собствени очи. Аз видях, аз видях Бен Сафра, жив и досущ такъв, какъвто беше приживе, само с побледняло лице и странни очи. Той се сърдеше на някого, недоумяваше, ходеше насам-нататък, не можеше да си намери място и току натискаше с пръста си, както се натиска електрически звънец; чакаше една секунда отговор, който все не идеше и започна пак да вика и да се ядосва. Когато и на неговия вик никой не се обади, той се провикна с цяло гърло: „Лазаре! " – Какво, господарю?
към текста >>
– проехтя отговор от
небесата
сякаш.
Съвършено вярно, защото аз видях с моите собствени очи. Аз видях, аз видях Бен Сафра, жив и досущ такъв, какъвто беше приживе, само с побледняло лице и странни очи. Той се сърдеше на някого, недоумяваше, ходеше насам-нататък, не можеше да си намери място и току натискаше с пръста си, както се натиска електрически звънец; чакаше една секунда отговор, който все не идеше и започна пак да вика и да се ядосва. Когато и на неговия вик никой не се обади, той се провикна с цяло гърло: „Лазаре! " – Какво, господарю?
– проехтя отговор от
небесата
сякаш.
– Не чуваш ли, оглушахте ли всички? Какъв е този безпорядък в моята къща? – Какво искаш? – Какво искам? Ела ми дай обущата, обуй ми чорапите, трябва да излизам, облечи ме.
към текста >>
43.
ШИРОТА НА ДУХА - Е.
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под
небесата
Е най-добра, най-истинска и здрава.
Олга Славчева БЕН АМИ Веднажди Бен Ами отиде при моллата И го помоли да му каже право, Коя религия под
небесата
Е най-добра, най-истинска и здрава.
Дали еврейската с пророк Мойсея, Или учението на Гоатама Буда; На турците ли ще е архиерея Или Христос – Месията на Юда. Тогаз Моллата със ръка поглади Си бялата брада, очи възведе към свода син и къмто госта млади Приведе се и почна таз беседа: Една е истината свята в тия вери, Но само в разни времена родени. Различие в тях не мога да намеря – От Бога всички са благословени. Не виждаш ли, че във всичките учения Законът е еднакъв: люби Бога И ближния! Тук има ли съмнение?
към текста >>
44.
DU MAITRE - PENSE
 
Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Поставен на един планински връх над ясните
небеса
на южна Калифорния, този телескоп е открил нова глава в изследването на пространството и е дал първите определени сведения относно устройството на вселената.
Така ще се проникне в още една природна тайна и нестинарството, тоя старинен обичай и култ към огъня в китните гори на Странджата, ще стане не само едно необикновено зрелище." Окултната наука само е в състояние да хвърли светлина не само върху нестинарските игри, но и върху много други проблеми които днес вълнуват човешкия дух. Неуязвимостта на нестинарите на огъня окултната наука обяснява с повишението на вибрациите на организма на играчите чрез особеното повишено състояние на съзнанието, което те преживяват в момента. Разкритията на най-големия телескоп в света Най-големият телескоп в света е 250 сантиметровият рефлектор на обсерваторията в Маунт Уипсон в Съединените Щати. Това голямо огледало събира 250 хиляди пъти повече светлина, отколкото голото човешко око. С него може да се види една свещ, отдалечена на 8,000 километра и една дъгова лампа на луната.
Поставен на един планински връх над ясните
небеса
на южна Калифорния, този телескоп е открил нова глава в изследването на пространството и е дал първите определени сведения относно устройството на вселената.
Директорът на тая обсерватория, Д-р Хъбл, излага главните резултати от наблюденията с тоя телескоп: „Слънцето е просто една звезда, една от многото милиони звезди, които заедно образуват звездната система. Нашата звездна система се носи из пространството подобно на рояк пчели. Ние гледаме през рояка в вселената отвъд него. Там намираме други подобни звездни системи мъглявините. Светлината, която върви със скорост 300,000 километра в секунда, употребява 500 милиона години, за да измине разстоянието от най-крайните мъглявини до нас.
към текста >>
45.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Броят на
небесата
, от които е съставено небето, у разните народи е различен.
в първата, най-близка сфера, се намира Луната, във втората Меркурий, в третата Венера, в четвъртата Слънцето и т.н. Всички тия прозрачни кълба, на които са прикрепени планетите, се обгръщат от сферата на неподвижните звезди, зад която пък се стели областта, наречена емпирей – царство на вечната светлина, на първичния огън и обиталище на блажените души. Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на гръцките астрономи при обясняване движението на планетите около земята. Въпреки поправките и допълненията, които се внесли при описване на планетните обиколки, общата представа за "небето" се запазва непокътната в течение на повече от 12 века, дори до Коперниково време. Тая представа виждаме отразена и в драматичните описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята "Божествена комедия”.
Броят на
небесата
, от които е съставено небето, у разните народи е различен.
У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея – единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът "седмо небе" като място на най-голямото, върховно блаженство. Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи.
към текста >>
У гърците
небесата
са десет, а като се брои и емпирея – единадесет.
Всички тия прозрачни кълба, на които са прикрепени планетите, се обгръщат от сферата на неподвижните звезди, зад която пък се стели областта, наречена емпирей – царство на вечната светлина, на първичния огън и обиталище на блажените души. Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на гръцките астрономи при обясняване движението на планетите около земята. Въпреки поправките и допълненията, които се внесли при описване на планетните обиколки, общата представа за "небето" се запазва непокътната в течение на повече от 12 века, дори до Коперниково време. Тая представа виждаме отразена и в драматичните описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята "Божествена комедия”. Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен.
У гърците
небесата
са десет, а като се брои и емпирея – единадесет.
У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът "седмо небе" като място на най-голямото, върховно блаженство. Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи. Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе.
към текста >>
У мюсюлманите тия
небеса
са девет.
Няма да се спирам върху това, какви мъчнотии е създала тая представа за небето на гръцките астрономи при обясняване движението на планетите около земята. Въпреки поправките и допълненията, които се внесли при описване на планетните обиколки, общата представа за "небето" се запазва непокътната в течение на повече от 12 века, дори до Коперниково време. Тая представа виждаме отразена и в драматичните описания на ада и рая, които Данте ни дава в своята "Божествена комедия”. Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен. У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея – единадесет.
У мюсюлманите тия
небеса
са девет.
У други народи те са седем. Познат е изразът "седмо небе" като място на най-голямото, върховно блаженство. Християнското богословие признава три небеса: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи. Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе. Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две.
към текста >>
Християнското богословие признава три
небеса
: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи.
Броят на небесата, от които е съставено небето, у разните народи е различен. У гърците небесата са десет, а като се брои и емпирея – единадесет. У мюсюлманите тия небеса са девет. У други народи те са седем. Познат е изразът "седмо небе" като място на най-голямото, върховно блаженство.
Християнското богословие признава три
небеса
: първото небе е туй, което днес наричаме атмосфера – областта на въздуха и облаците; второто небе е пространството, в което се движат небесните светила; третото, отвъд областта на светилата, е тъй да речем, същинското небе – обиталище на Бога, на ангелите и на светиите, които блажено съзерцават лика Божи.
Ясно е от тия богословски представи за небето, че областта на небесните светила е ограничена и че зад нея именно се простира третото небе. Странно е, че жилището на Бога, според тия вярвания, се намира не в центъра на вселената, а някъде в периферията – в третото небе, което се простира зад първите две. Види се, във въображението на богословите, небето е представяло не толкова концентрични сфери, колкото нищо като огромно триетажно здание. Естествено е тогава Бог и неговите избраници да обитават най-горния етаж. Тия представи за небето бидоха окончателно разклатени от откритията на съвременната астрономия.
към текста >>
46.
ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
По специално, то се разделя на три
небеса
: божествено, духовно и природно.
Но онзи, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат, и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо, вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено и духовно.
По специално, то се разделя на три
небеса
: божествено, духовно и природно.
Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по-непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път. Първите се наричат божествени ангели, а вторите духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават божественото по вътрешен път, се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство, и стоят по-низко от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния.
към текста >>
Трите
небеса
, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго.
Такова е тяхното положение, понеже тя са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е, или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват, е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също – Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината.
Трите
небеса
, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго.
Едното е вътрешно, или трето, едно средно, или второ, и едно външно, или първо. Те имат същият ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека – главата, средната част – гърдите и най-долната – краката. По същия ред божественото произтича и слиза от Бога. Небето, по силата на този именно ред, е незиблемо. Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред.
към текста >>
Поради същата причина,
небесата
изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди.
Всяко нещо в небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение. Всички промени на място в духовния свят произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние. Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието – отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива.
Поради същата причина,
небесата
изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди.
Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното. Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение. И обратно – раздяла настъпва, когато има противоположност в състоянията. И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтичат несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат дотогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално.
към текста >>
47.
Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
Очите му бяха дълбоки и чисти като планинските езера, които отразяваха лазура на чисти
небеса
.
До неговия слух долиташе всеки звук, що идеше от тихия зефир, от песента на щуреца, от мълчанието на дивните планински вечери, от вълшебното небе, което го гледаше през милионите си очи. Готов ли беше Бен Ир след десет години за великия ден, когато ще остави светла диря по пътя на човешката душа? Десет години се бяха минали от тогава. Бен Ир беше двадесетгодишен. От малко дете с нежна снага, сега се беше развил висок и хубав момък със стройни нозе и широки плещи.
Очите му бяха дълбоки и чисти като планинските езера, които отразяваха лазура на чисти
небеса
.
Беше дивна пролът. Бен Ир пасеше стадото си. Царуваше чудна тишина. И ето, изведнъж, мълчанието и покоят на планината се наруши от конски тропот. Бен Ир видя в далечината една свита от богати конници и между тях една млада жена на бял кон.
към текста >>
48.
ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Тия катедрали със сякаш замръзнали копнежи към недостигаемия простор на
небесата
.
Примесването на синята и зелената боя е дело на фаустофския човек. Синята боя е боя на далечината и на чезнещите хоризонти. Тая далечина, както се изразява Шпенглер, придобива особено значение. Тя според него се изговаря даже с една замечтана меланхоличност и крие в себе си копнежа по несбъднатото. И в бягащите линии на готическия стил, изразен в катедралите, той открива тоя неукротим стремеж към висините.
Тия катедрали със сякаш замръзнали копнежи към недостигаемия простор на
небесата
.
Под техните полумрачни сводове не се извършва слънчевия култ към красотата на аполоновската душа, а необозримият, излязъл из страхотните дълбини копнеж към неуловимото. Наистина, колкото отживели и без съдържание да са за нашето време катедралите, когато човек посети една от тях в земята на някой от западните народи и застане под грандиозните дъги на готическите сводове, под които се люлеят трогателните и закопнели гласове на органа, чувството, което го обладава не е само трепет, който откъсва от грубото и животинско битие, а същевременно и мистично вдълбочаване, което е повече тъга, отколкото възторжена радост.
към текста >>
49.
ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ - G. N.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Стани в зори, че друм неравен чака Отново твойта бодра стъпка – Далече връх планински се възправя, Зареял поглед в
небесата
. S.
Победна песен пее към вечността запътен. А следва неизбежно след него тъмна сянка, В хармонията стройна звучи и дисонанс, Животът и смъртта преплитат се в безкрая, И все пак светлината по-силна е от мрака. S. СТАНИ В ЗОРИ Стани в зори, когато още греят Далечни светове лъчисти, Стани в зори, когато тихо пеят Просторите сребристи. Стани в зори, когато в тишината Деня разкрива ведър лик. Пред вечния, красив и светъл извор И ти си освежи душата.
Стани в зори, че друм неравен чака Отново твойта бодра стъпка – Далече връх планински се възправя, Зареял поглед в
небесата
. S.
Димитрина Антонова ОКЕАН Защо роптаеш ти? Или са тесни бреговете за твоята разляна шир? Или дълбочина ти не достига, океане, та се вълнуваш ти безспир? Кажи, не се ли крият чудни перли във твойте тихи дълбини? И кораби не се ли плъзгат по твоите вълни?
към текста >>
50.
ЧОВЕКЪТ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води
небесата
, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и греха.
ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ Георг Нордман Както дойде пролетта на годината – неусетно и мълчаливо, така ще дойдеш и ти – дълго чакан, лъчезарен ден на друга пролет, която ще ни роди изново. Твоето знамение ще бъде тихият поздрав на една обич, която ще сбере людете от всички меридиани на разораната земя в едно човечество, в едно семейство, в едно сърце!
Ще се отворят устата на океаните и ще погълнат желязото, с което се убивахме, ще привлекат води
небесата
, за да рукнат бързи ручеи, за да умият кръвта, сълзите и греха.
Ще дойдат из далечните сини хоризонти птиците и ще донесат топлия поздрав на юга. Ние сами ще излезем из хижите, за да чуем кротките им викове и да напълним сърцата си с радост. Земята ще мълчи като уморена родилка, обвита в топлата влага, и с притворени очи ще сеща милувката на слънцето. По нейната снага не ще препускат орди и не ще свисти стрела, потопена в отрова. Ще ликуват долините ù, ще светят върховете ù, ще пеят горите, а малките деца ще припнат с боси крачета по меката ù детелина.
към текста >>
51.
ПРОВИНЦИЯТА И ГЕОРГИ РАДЕВ - БУЧА БЕХАР
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи, като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови
небеса
.
ГЕОРГИ РАДЕВ Боян Боев Днес преживяваме преходно време между две епохи: една стара, която си отива, и друга, която се ражда. То се характеризира с бурни прояви в индивидуалния и колективния живот, с катаклизми от всякакъв вид, понеже новото напира, а старото не иска да даде своите позиции.
Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи, като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови
небеса
.
Чутките души всред кипежа на днешното време долавят ясно, кои идеи са животворни, пълни с вътрешна правда, на кои идеи принадлежи бъдещето. Такъв беше и Георги Радев, и затова, именно, той още от ранна възраст застана в редовете на борците за нов живот на земята. Животът му може да се резюмира само със следните думи: работник за един нов свят, за една нова земя. Преди всичко той беше делови човек – делови в това отношение, че у него винаги беше дейна мисълта: какво може да направи за великата идея, която пълнеше душата му с огън и възторг. Той представяше хармонично съчетание на идеалиста и реалиста в този смисъл, че не се задоволяваше само с отвлечен идеен живот, но работеше да го превърне в плът и кръв, в дело.
към текста >>
52.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи.ведри
небеса
.
Приближаваме се към тебе с такова доверие, с каквото детето се притиска до скута на майка си. Прекарваме тук 6 дни незабравими. Всеки ден тук носи своя окраска, своя особена одежда. Всеки ден тук представлява особен тон във великата музика на живота. Шест дни ни приютява каменната хижа.
С радост посрещаме всичко: и дъжда, и мъглите, и бурите, и слънчевите усмихнати дни с тихи.ведри
небеса
.
Понякога тежкият плащ на мъглите се спуща над планината. Какво хубаво условие за самовглъбяване! Сгодно време за търсене в глъбините на душата на онова, което свързва отделния човек с Цялото. Понякога завесата леко се вдига, езерата и върховете се очертават, за да се скрият отново от погледа. Като че ли планината намета своя воал, за да извърши велико свещенодействие в своя храм.
към текста >>
53.
ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ - УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Една усмивка – светъл взор – изпращат
небесата
: на всички скръбни – мир и радост – за сърцата.
А-ва КОКИЧЕ Над снега се бяло знаме весело люлей. Знаменосец над земята радостно го вей. Бяло знаме – бяло цвете, първороден блян на живота безграничен, светло увенчан. Бяло знаме – пролетниче, казва с тиха реч, че пристига ново царство, че е близко веч. * * * Една усмивка тая нощ зове в далечината – с неземни красоти трепти на Сириус душата.
Една усмивка – светъл взор – изпращат
небесата
: на всички скръбни – мир и радост – за сърцата.
Не плачат в тая нощ очите притихва всяка грижа – Сънувам, греят в мойта хижа на Сириус лъчите. S.
към текста >>
54.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от
небесата
, който ни прави годни да живеем?
Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие.
Не сме ли ние еднакво безпомощни същества без притока на оня дар от
небесата
, който ни прави годни да живеем?
Затворете в една стая някой от великите диктатори в свата и го оставете гладен 10 или 15 дни. Ще видите след това една печална гледка: помътнели очи, отпуснати ръце, гъгнещ глас и разнебитена воля. Ако такъв човек живее не само със своето тяло, но и със своя дух, той и тогава ще ни покаже част от вътрешната си сила. Но колцина от тия, които сега ръководят съдбините на света и са взели в ръка камшика на повелята, имат източника на своето вдъхновение в царството на идеите, а не в царството на личния егоизъм? Какво изисква големият план на живота от нас — отделните атоми на цялото?
към текста >>
55.
СТИХОВЕ: КАК ? - Д. А-ВА; ЩЕ ЗВЪННЕ - Н.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Ще тръгне слънцето, ще поеме своя път, ще запеят
небесата
, и на земята ще цъфнат първите бели цветове.
Aries — в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята и прелетните птици идат с викове в долините, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима. Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа!
Ще тръгне слънцето, ще поеме своя път, ще запеят
небесата
, и на земята ще цъфнат първите бели цветове.
Един кос ще кацне на клончето и ще извика възторжено към лазура на чистото небе. Децата ще се пробудят в утрото и в лъчите, нахлули в стаята им, ще танцува радостта на новия ден. В обич се роди светът, с мъдрост начена той първите си стъпки, в истина ще се облаче вселената. С пролет ще почне кръгът на времето, с пролет ще се затвори той, за да започне нова пролет. Aries — главата на великия кръг, глава на всеки почин, начало и край, миг в безкрая на живота, към който се връща лъчезарното огнено сърце, за да започне все новото начало!
към текста >>
56.
ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
До кога ще възлизат към
небесата
воплите на хиляди страждущи души?
И благодарение само на този принцип царува тая велика хармония, тази красота във всемира. Разумни сили работят върху минералите, растенията, животните и човека и им дават всички условия за развитие, за повдигане във великата еволюционна стълба към царството на светлината, свободата, знанието, силата, любовта и красотата. Страданието не е смисълът на живота. Защо животът на човечеството е пълен със страдания, противоречия, разочарования и сълзи? Кога човечеството ще се освободи от тях и ще влезе в един свят на хармония и радост?
До кога ще възлизат към
небесата
воплите на хиляди страждущи души?
Разумните сили, които творят и градят в природата, са толкоз велики и любвеобилни, че не може страданието да е цел и смисъл в живота. Смисълът на живота е влизането в царството на хармонията и красотата. И как човечеството може да излезе от света на тъмнината, на мъчението и да постигне своето освобождение? Отговорът е много ясен. Човек живее в една велика разумна природа, той е гражданин на една мирова държава.
към текста >>
57.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
НИЙ КАПЧИЦИ РОСА Ний капчици роса ще бъдем в утринта под сини
небеса
.
И потрепнаха в почуда семенцата и потрепнаха от радост те в земята: — Чувате ли вий, дружинки, Капки падат, не — снежинки! Наниз бисерен се сипе над полето, капки малки, капки чисти от небето. Гдето семенце се крие, капчицата там прозорче ще измие. И през него ще надникне семенцето и ръчички ще протегне км небето. Шепите си да налее със златно слънце, за да зрее.
НИЙ КАПЧИЦИ РОСА Ний капчици роса ще бъдем в утринта под сини
небеса
.
По нежните цветя брилянти ще блестим, брилянти — красота. Ний слънчеви лъчи ще бъдем в пролетта, о, слънчеви лъчи! Под нашата любов във утринния час цвтецът ще цъфти. Ний капчици роса и слънчеви лъчи ще бъдем в пролетта. И в нашите души и в нашите сърца ще пее радостта.
към текста >>
58.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА И ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна
небесата
като димът от жертвеника на Авел, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия.
Стрелец ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА БЛИЗНАЦИ Един младенец с изпъната тънка снага като фиданка свири по струните на своето сърце и песента му е нежна като вечерният повей, който кротко навежда цветята.
Седем струни смесват гласове и един поток от възторжена мелодия достигна
небесата
като димът от жертвеника на Авел, достигнал благодатните шепи на Всемогъщия.
Един трогателен глас на скиталец меко звучи в вечерната тишина, напоена от парфюма на цъфналите люляци и буди сърцата със сладкия болеж на своята мъка. Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет?
към текста >>
59.
DU MAITRE; ЕДИНСТВЕНАТА РЕАЛНОСТ
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Камил Фламарион цитира думите на една френска поетеса: „Да не ви виждам вече никога, о светли
небеса
!
Мозъкът е орган на мисълта, но не източник на мисъл. Да се приеме, че мозъкът чувствува и мисли, е толкова смешно, колкото е смешно да се приписва произходът на предадените в една телеграма мисли на телеграфния апарат и на жиците, които са само механически посредници за отправяне на мислите. С физиологичните процеси не може да се обяснят психичните явления. Материалистически не може да се обясни способността да се вижда без очи, да се предчувствуват бъдещи събития, да се узнава, какво става далеч от нас, или какво ще се случи в бъдеще. Тези наблюдения доказват отделното съществуване на духа, надарен с вътрешни, независими от физическите сетива, способности.
Камил Фламарион цитира думите на една френска поетеса: „Да не ви виждам вече никога, о светли
небеса
!
Уви! Аз не бях създадена, за да умра! " Като цитира тия нейни стихове, той я утешава с думите: „Не, о поети, вашите трептящи души не са създадени, за да умрат. Никоя душа не е създадена, за да умре. И небесната светлина не угасва".
към текста >>
60.
ТОЙ ИДЕ! ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Радостни ще бъдат
небесата
, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята.
Зреят нивите, разтварят чашки полските цветя и косачи размахват в такт изпънати мишци. Слънчевият празник наближава. Младенецът става мъж и девица — малкото момиче. Ще иде слънцето там в трепетните висини на своя огнен път, където са най могъщи силите и най-пламенно сърцето, ще спре за миг вихрения бяг на колесницата и ще огледа хоризонтите на своето далечно царство. Ще блестят в цялата вселена огнените жребци, ще сияе колесницата и усмивка ще се появи върху лъчезарното лице на младия Бог.
Радостни ще бъдат
небесата
, по нивите ще побегне сладостната тръпка на пладнения зной, а жетварите ще запеят, усетили в себе си поздрава и докосването на слънцето и земята.
Хората ще се пробудят от мъртвия сън и в техните сърца ще се огледа великолепието на света. Ще се укротят душите им като води на планинско езеро, по огледалната повърхност, на които ще побегне като крило на водно конче музиката на всемира. Всеки ще познава другия по мълчаливия зов на сърцето, защото след тоя слънчев празник във висините на вечното колело ще се роди голямото пламтящо сърце на обичта. Синьо небе, бели облаци и следпладнена тишина И в нашите души плавно се люлеят налети житни класове, сърцата ни се разтварят като едри макове, а очите ни закопнели чакат стъпките на небесния жетвар. В трепетните висини на духа пърха бяла птица.
към текста >>
61.
СТИХОВЕ: ЦВЕТОВЕ. ЩЕ СЕ НАПЪЛНИ - Д. А-ВА
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Затуй тъй въздъхвам, птички щом съзра да вият с топъл чурулик кръг волен всред ширни
небеса
; и съ взор във плам разтворен, унасям се от пъстрата игра на багрите по нежния им пух.
И. Х-в. ПЕСЕНТА Тя вечно пее, клокочи във гърди, в сърце и всяка фибра на тело ми. Дори боли, че тез вълни огромни, в кои напира сявга да шурти, не могат да изхвръкнат в стълб висок на струи светли волно на възбог. Та тя е моя въздух, жаден лъх - невям ощ от преди крака да стъпят на земна твърд!...От час, кога напъпи душа отвъд под ангелския дъх, аз зра през нейний строй на красота всяк образ, мисъл, порив и мечта.
Затуй тъй въздъхвам, птички щом съзра да вият с топъл чурулик кръг волен всред ширни
небеса
; и съ взор във плам разтворен, унасям се от пъстрата игра на багрите по нежния им пух.
О, дивен си творец, Всемирний дух! Нал песенна хармония навред строи безспир и видим свят изгражда? — Затуй душа с неутолима жажда пий звук и във всяк допир до лъч и цвет. Затуй те моля, Творче, из бездън простор — чуй на сърце копнежний звън: Кога в земя ще върнеш слаба плът, ДУХ сам на кръстопът не изоставяй! Нек в песен вечно да живей, прославя всемирни ти закони!
към текста >>
62.
АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G
 
Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Тя може да утоли жаждата на някои морни засъхнали устни, но тя може да участвува и в процеса на сриването на коравите скали, възправени гордо към
небесата
.
Тя е вечна, защото има явното безсмъртие през дългата, безконечна верига от столетия и хилядолетия! Тя е пратеникът, който преустройва лицето на земята още от памтивека. Непрестанно ръката на някакъв велик майстор мени лицето на нашата планета, а водата е неговата стихия. Чрез бавната си и упорита работа тя оглажда скалите, сринва в прах цели исполини, реже долините, подготвя катастрофите, бавно гради благополучието. Една и съща водна капчица преживява милиони години.
Тя може да утоли жаждата на някои морни засъхнали устни, но тя може да участвува и в процеса на сриването на коравите скали, възправени гордо към
небесата
.
Има ли по-дълговечно от тая нежна капчица вода, която трепне върху розовия лист! Водата е помощник и двигател за човека. Най-първите машини на човека, па и тия, които сега има той, се движат предимно се вода. Водата и до днес върти колелото на материалния прогрес. Долини, градове и села се заливал със светлина и друга енергия, взета от енергията на течещата вода.
към текста >>
63.
НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
В човека са отразени геологичните епохи, преповторена е оная неизброима и велика стълба на органичния развой, а в душевния му живот проблясват всички трепети на макрокосмоса, настроенията на четирите годишни времена, тътнещият ураган на подземните стихии и мълчаливата, безкрайна радост на звездните
небеса
.
ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА Човек е написана книга, която се изучава бавно, с течение на цял живот и то само от тия, които се взират в нея и търсят в дълбините й. Всеки срещнат човек е богат материал за наблюдения и изследвания. от неизбродимите дълбини на човешкото аз — съзнато и несъзнато — до най-малкото, невинно наглед помръдване на някое мускулче или пръст, има една, непрекъсната верига от причини и последствия, едно единство и закономерност, които могат да бъдат доловени само от наблюдателното око. Бидейки сложна система от деятелности, в които е преповторен целият космичен живот, човек е израз на световното единство. Всички закони на физиката и химията — двете владетелки на мъртвата природа се срещат там.
В човека са отразени геологичните епохи, преповторена е оная неизброима и велика стълба на органичния развой, а в душевния му живот проблясват всички трепети на макрокосмоса, настроенията на четирите годишни времена, тътнещият ураган на подземните стихии и мълчаливата, безкрайна радост на звездните
небеса
.
Психолози, физиолози, писатели, художници и философи се мъчат да проникнат в тоя неизброден лабиринт и всякога откриват връзка между процесите на душевния живот и физиологичната действителност. За всекиго е ясно, че преживелиците: радост, страх, ужас, обида, или похвала, намират съответен израз по лицето. Те действуват по различен начин на лицевите мускули, на кръвообращението, на дишането и на хиляди още знайни и незнайни отправления в организма. Един от тия външни белези, които разкриват много нещо от същината на човешкото аз, е и смехът. Една редица от наблюдения, направени върху видовете смях и проучени паралелно с тях характерните особености на наблюдаваните субекти, дават едно пълно с много жизнена правда виждане в човешката душа.
към текста >>
64.
ХРОНОКОСМОГРАФСКАТА СИСТЕМА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато видиш чуден слънчев изгрев, засмени полянки, пролетни тихи
небеса
, снежни върхове, бездни и шумни водопади из планините, знай че всяка красота в света е отблясък на Нейната мисъл!
Звездният прах, който е разсеян по небето, е роден от Любовта — Великата Майка на света — за да създаде условия на съществата, които се намират в разни степени на развитие. Условията върху разните звезди са тъй разнообразни, че за всяко същество има условия, най-подходящи за неговата степен на развитие. С трепетна радост ще забие сърцето ти, когато разбереш величието и красотата на нейния план! Тя води света към велико щастие! " Всичко, що става на обширната световна сцена, да ти напомня за нея!
Когато видиш чуден слънчев изгрев, засмени полянки, пролетни тихи
небеса
, снежни върхове, бездни и шумни водопади из планините, знай че всяка красота в света е отблясък на Нейната мисъл!
С безброй дарове е обсипала тя пътя ти! Всичко, що виждаш около себе си, е любовен дар! И ти мислиш, че си изоставен! Въздухът, който дишаш, светлината, която те облива, цветята, с които си заобиколен, планините — всичко това са нейни дарове. Тя често те посещава, често осенява с присъствието си светилището, което е в глъбините на твоята душа.
към текста >>
65.
СТИХОВЕ - ДИМ. АН-ВА И S
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Очите му са ведри като сини
небеса
, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на младия жребец.
В ръката си той държи двуостър меч със сияние като лице на слънце. Непрогледна нощ, а над света препуска един от небесните войни, чийто баща е баща на Боговете, а майка му е смълчаната и тъжна земя. От далечни времена пътува тоя конник във вихрен бяг по чистата диря на небесната стрела, понесъл копнежите на сърцата ни към великото сърце на света. Той е, що прогонва мрачните сенки по кръстопътищата ни; него виждаме в съня си, когато заспиваме с музиката на чистите желания. Един бял конник, преминал през тъмната врата на смъртта, препуска към царството на своето безсмъртие.
Очите му са ведри като сини
небеса
, смела е десницата, в която блести слънчевият меч, бързи са стъпките на младия жребец.
Пее ранната утрин, изтока се залива със светлини, птиците чакат празника на слънчевия изгрев. Ние будни чакаме огнената колесница в далечината на хоризонтите, а сърцата ни пеят своите химни. Вечер, когато тъмносиньото крило на нощта обвие полята, ние лягаме върху коравите и любещи длани на майката земя и сънуваме небесния стрелец, пуснал с приказен замах своята стрела. Огнена диря на светкавица сочи пътя й, по който ще премина тия, що от смърт минават в безсмъртие. в тоя час на късното есенно небе брилянти бележат могъщия му лък.
към текста >>
66.
СТИХОВЕ-S.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в
небесата
, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената!
Готов ли си да се представиш пред Неговия светъл лик с пълна чистота на сърцето си, с всепрогледна светлина в ума си и с великата Божествена любов в душата си? Готов ли си да получиш Неговото благословение, искрено като започнеш да слугуваш на всичко по-слабо от тебе в света и живота, като се подчиниш на Неговите универсални закони и хармонизираш дейността си с тях ? Готов ли си да видиш, да прозреш невидимата Негова духовна същина, скрита зад видимия огнен диск на Неговото физическо лице, и с светлината на своето свръхсъзнание да почерпиш направо от там тайните на мъдростта световна? Готов ли си да направиш всичко това и да станеш Син на светлината – член на Великата ложа на Всемирното Бяло Братство? Ако си готов, стани и изпълни!
И ще чуеш тогава гласа Му да казва: "Нека цялата природа приеме моя дар, който иде от Тебе – Велики Боже на боговете, незнайната сила на силите в
небесата
, Ти, който чрез мене – слънцето на живота – даваш мир, любов, живот и светлина на всичко в природата, света и вселената!
" И чух тогава, посред тази красота и мощ, гласа на Тогова, който ме направлява в пътя към съвършенството. "О, дете на труда и смирението! Ти си възхитен от тая дивна красота на изгряващото слънце на живота. Ала това е красотата на Неговия външен вид, образът на Неговото невидимо божествено съдържание. Затова внимавай да се не опиеш от външното, от преходното!
към текста >>
" * И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите
Небеса
– Източникът на духовната светлина!
А да победиш смъртта, значи да си гражданин на Царството Божие, като прозреш и пребъдеш в Бога. Ала да види, прозре и познае Бога в човека е най-голямото постижение на духа и душата за ученика на мъдростта! Светът е неустроен и съблазън за този, който е роб на страстите си и слуга на низшата си природа, а идеален образ за тогова, който служи на Бога! Да служиш на Бога, значи, да Го изявиш в себе си, като Любов, Мъдрост и Истина, и с това да дадеш в света най-пълния образ на Богочовека. Върви смело към съвършенството!
" * И чух в дълбочината на духа си гласа Му, който ми каза: "Изтокът светна, изтокът на твоите
Небеса
– Източникът на духовната светлина!
Нека Царят на Живота, който изгрева вънка от тебе и когото живата природа така тържествено поздравява в този момент, да изгрее и вътре в тебе! Аз ти давам запалката на духовната светлина! Драсни и запали! Погледни, виж и осветли! Ето Великото в света иде, и дойде за този, който може да му служи и изпълни.
към текста >>
67.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тогава ще имаш съкровище на
небеса
" (Мат.
Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма, и който няма, да не събира повече отколкото му трябва и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Ала в евангелието има редица още отговори на този въпрос. Когато някой запитал Христа: „Какво да сторя, за да имам живот вечен? ", Той му отговорил да опази законите. И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай.
Тогава ще имаш съкровище на
небеса
" (Мат.
19; 21). в евангелието не се скрива състоянието на човека, който е чул тези силни думи на Христа. „Като чу това, момъкът си отиде наскърбен, защото имаше имот много" (Мат. 19; 22). Затова на друго място Христос казва: „Недейте събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци го подкопават и крадат.
към текста >>
Наистина, Христос противопоставя на материалните придобивки онези, които траят вечно — „съкровище на
небеса
", ала човекът на земята, който има представа само за тук долу, трудно може да разбере небесното.
Но събирайте си съкровище на небето. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6; 19—21). И понеже е трудно натовареният човек да разбере и възприеме тия думи на Христа, затова Той казва: „Истина ви казвам, че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие", (Мат. 21; 31).
Наистина, Христос противопоставя на материалните придобивки онези, които траят вечно — „съкровище на
небеса
", ала човекът на земята, който има представа само за тук долу, трудно може да разбере небесното.
И понеже познава слабостите на човека, Той дава и друго разрешение на въпроса: какво да правим? Той обръща внимание на вътрешните морални сили на човека: „Във вас не ще така да бъде, но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам, и който иска да бъде пръв, нека ви бъде раб Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина" (Мат. 20; 26—28). И за да остави още една вечна морална максима в живота, Той отговаря на питането: „До колко пъти трябва да прощаваме? " Исус отговаря: „Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем” (Мат.
към текста >>
68.
СЪРЦЕТО НА ЦАРКИНЯТА - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Защото моят взор се отправя към
небесата
, където трептят кротките пламъци на Твоите вечно запалени светила.
Аз не съм вече робиня, защото Твоето име е Любов, същността Ти — Дух, образът Ти — неизречима тайна на живота Твоето слово ме учи: „У самата тебе е истината. Твоето Тяло е храм, сърцето ти е олтар, в който душата ти свещенодействува. Ако не намериш душата си, светът ще остане недействителен за тебе". Аз не Те търся вече в самотата. Не отивам да Те търся в храмовете.
Защото моят взор се отправя към
небесата
, където трептят кротките пламъци на Твоите вечно запалени светила.
И нозете ми стъпват с вярна стъпка по земята, защото намериха Тебе. Повелителю мой, Ти си сега винаги с мене и в моя живот се проявяваш само Ти. Животът ми е изпълнен с Твоето диха¬ние. Сърцето ми е олтар, в който се принася служба само Теб в моето сърце се вие неравният, тежък, но величав път към истината. И аз вървя ден и нощ, през всичките дни на моя живот.
към текста >>
69.
СТИХОВЕ- Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Моите
небеса
понякога помръкват и гъсти облаци се трупат на моя хоризонт.
Всички бързат. Боже мой, какво да събера аз? Къде са моите градини и ниви? И аз като всички хора искам да събера моята жетва. Годините бележат своя ход.
Моите
небеса
понякога помръкват и гъсти облаци се трупат на моя хоризонт.
Моята снага потръпва нявга от есенен студ. Животът не е само пролет, не е само лято. Аз опитвам плодовете и усещам, че те имат различен вкус. Моите дни са преплетени от две разноцветни нишки и аз чета по живата книга двата живота, които текат в мен като две различни реки. Аз съм вече възрастен мъж.
към текста >>
70.
СТИХОВЕ - Д. А-ВА
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Той благодари на
небесата
за толкова навременната помощ.
И когато напускаше селото, всеки търсеше благословението на светата му десница. След дълго и изморително пътуване Саддодао стигна до големия град. Бавно той обходи дългите улица, из които се движеха множество хора и се спря пред малкия дюкян на един дърводелец. — Мога ли да остана да ти помагам,- рече той, - у тебе искам да намеря само подслон и храна. При тия думи сърцето на дърводелеца се изпълни с радост.
Той благодари на
небесата
за толкова навременната помощ.
Така ще мога да устоя на задълженията си и да изпълня многото поръчки, които имам за празника, си каза той. Вечерта Саддодао се намери между цяла дружина радостни деца. В този дом властвуваше трудолюбието, затова бедността не беше изгонила усмивката от лицата им. Скоро погледите на мнозина се отправиха към него. Мнозина търсеха съвета и помощта му.
към текста >>
71.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Д. А-ва ЧУЧУЛИГА Глава извила над поляни и ливади в лъчезарни
небеса
, тя танцува и лудува, тя извива своите гъвкави крилца.
Д. А-ва ЧУЧУЛИГА Глава извила над поляни и ливади в лъчезарни
небеса
, тя танцува и лудува, тя извива своите гъвкави крилца.
От земята към небето и към Бога тя отнася чист привет. На орача и копача чурулика на молбата им в ответ. Глас извива тя из сини, ведросини и брилянтни небеса, чурулика и ни вика, призовава да запеем в красота.
към текста >>
Глас извива тя из сини, ведросини и брилянтни
небеса
, чурулика и ни вика, призовава да запеем в красота.
Д. А-ва ЧУЧУЛИГА Глава извила над поляни и ливади в лъчезарни небеса, тя танцува и лудува, тя извива своите гъвкави крилца. От земята към небето и към Бога тя отнася чист привет. На орача и копача чурулика на молбата им в ответ.
Глас извива тя из сини, ведросини и брилянтни
небеса
, чурулика и ни вика, призовава да запеем в красота.
към текста >>
72.
СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ, ПРЕДАВА Е.
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини
небеса
, тихо време и изобилно слънце.
Б. Боев ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Краят на юни. От десетина дни сме в неръкотворния храм при Седемте Рилски езера.
Тук имахме четирите годишни времена: град, сняг, мъгли, дъжд и ето сега имаме усмихнати сини
небеса
, тихо време и изобилно слънце.
Девет часа сутринта. Ние сме край второто езеро. Чува се шумната песен на водите, слизащи от езерата и изобилните преспи. В тая приказна обстановка нова светлина озарява умовете, нови копнежи вълнуват душите. Завежда се разговор с Учителя.
към текста >>
73.
В ДУХ И ИСТИНА - ПЛАНИНСКИ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Е. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ "Отче наш, Който Си на
небеса
, да се свети името Твое; да дойде царството Твое; да бъде волята Твоя".
Е. ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ "Отче наш, Който Си на
небеса
, да се свети името Твое; да дойде царството Твое; да бъде волята Твоя".
Ние четем всеки ден, а може би по няколко пъти на ден, ето вече две хиляди години, думите – безсмъртните думи, на Господната молитва. Ние ги четем и преповтаряме, изказваме ги в дни на радост и в дни на скръб и понякога наистина получаваме удовлетворение и вътрешен мир. Често размишляваме върху съдържанието, силата и смисъла на тия велики слова, така просто съчетани в най-великата и най-проста молитва през вековете. Мнозина, с дълбок вътрешен живот, са идвали до дивни откровения при тия размишления. Светът познава чудеса, които са станали от силата на думите на "Отче наш".
към текста >>
Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на
небеса
, да се свети името Твое".
И все пак, думите на най-хубавата молитва дадена на човешкия род си остават колкото прости на вид, толкова и дълбоки и неразбираеми. Защото те са дадени не за да бъдат написани със злато и заковани на видно място по домове, църкви и съборища, а да бъдат написани в сърцето на всеки човек, което ще рече – да се живеят, да се прилагат в живота в пълнота. Разбира се, съвременното човечество далеч не може да се похвали с това, че живее и прилага думите на Господнята молитва, дадена от Христа за да се направи живата връзка между човеците на земята и Вселюбящия. Единици измежду човеците постигат тази връзка и те са благословени винаги. Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща.
Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на
небеса
, да се свети името Твое".
А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден! как бихме осветили името Божие, ако нашата благодарност не е израз на нашето разбиране, на нашето убеждение, на нашия живот въобще. Само онази благодарност, която е пропита с любовта ни към Бога, която е израз на доволството – а то седи в живата връзка между Разумното и човека, само тази благодарност осветява името на Всевишния И чрез тази наша благодарност, чрез това осветяване, ние правим първата връзка с живия Бог. Нашата молитва е постигнала целта— връзката. Следващите стихове от молитвата са повече или по-малко просбени стихове, истински молебствени.
към текста >>
Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на
Небесата
, Той – великият измежду синовете человечески, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя.
А съществуват защото хората сами са ги създали, поради своите егоцентрични стремежи. Всеки тегли към себе си, естествено е, че ще се родят страдания. Ние често биваме угнетени, нашият стремеж е да се освободим от този гнет и се молим с думите на царствената молитва: "да бъде волята Твоя". И с това, в същност, ние търсим да прехвърлим нашия гнет на Бога, да вземе Той нашето бреме. Дали разбираме ние великите думи: "да бъде Твоята воля"?
Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на
Небесата
, Той – великият измежду синовете человечески, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя.
Дали това е било волята на Бога? – Нима волята на Бога е в разпятието, в убиването, в кръвта? – Да не бъде! Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот. И като надраснем страданията, като надраснем смъртта, тогава ще разберем коя е волята на Бога.
към текста >>
Ще разберем най-после, че волята на Бога е да бъдем всички съвършени, "както е съвършен Отец, който е на
небеса
".
– Нима волята на Бога е в разпятието, в убиването, в кръвта? – Да не бъде! Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот. И като надраснем страданията, като надраснем смъртта, тогава ще разберем коя е волята на Бога. Ще разберем, че волята на Бога не е в страданията, че волята на Бога, не е в борбите и мъченията; ще разберем, че волята на Бога е в светлината и доброто на всички, че тя е в преизобилния живот, който ни е дал, че тя е в разумното използване на всички условия и блага в полза на всички.
Ще разберем най-после, че волята на Бога е да бъдем всички съвършени, "както е съвършен Отец, който е на
небеса
".
– "Да бъде волята Твоя"!
към текста >>
74.
НА ВЪРХА - В.Н.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Бързат облаци дъждовни, слизат към земята, пеят песните любовни те на
небесата
.
Николай Рилски КАПКИТЕ ДЪЖДОВНИ Бързат облаци огромни, идат отдалече, носят капчици дъждовни за земята вече. Бързат всичко да окъпят жадно по земята, та цветята да напъпят, — радост за душата. Бързат в пътя си далечен към земята жадна да окъпят в час уречен снагата й страдна. Пукнаха се устните й жадни за водица, затъжиха в пазвите й нейните дечица. Плачат, молят се на Бога, семенцата мили, влага искат, за да могат да намерят сили, да изскочат над земята в слънчеви премени, да събират светлината в плодове засмени.
Бързат облаци дъждовни, слизат към земята, пеят песните любовни те на
небесата
.
към текста >>
75.
ИЗПЪЛНИ СЪРЦЕТО СИ С БЛАГОДАРНОСТ- ЕК. М-ВА
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в
небесата
.
— Насъскваха народа да Го убият, защото Син человечески се наричаше Той ... Като изрече Зехрий последните думи, стана, закрачи пак и се изгуби в нощта. От луната се сипеше сребърен прах и поръсваше пустинята на Юдея. Тя сякаш чуваше тоя шепот от земята. Бяло, мрежесто облаче се спря пред нея и я засенчи, сякаш тайнствена ръка я покри с воал, за да не вижда повече синовете на Юдея да преследват Онзи, Който казваше: „Аз съм Пътят, Истината и Живота; който не се отрече от баща си и майка си и не тръгне след мене, не може да бъде мой ученик ..." Звездите на южното небе потъваха в дебели облаци. Непрогледен мрак покри юдейската земя.
Огнени светкавици като остри кинжали прерязваха облаците и се губеха в
небесата
.
Мракът се сгъстяваше. Гръмотевици със страшен екот прерязваха нощта. По-роен дъжд се сипеше... Зехрий беше измокрен до кости, когато прекрачи прага на бедната си хижа. Млада жена го посрещна. Лека усмивка заигра по хубавото й лице.
към текста >>
76.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
ВЕЛИКАТА МИСЪЛ Нейната Родина е най-върховната висина в
небесата
.
Р. К.
ВЕЛИКАТА МИСЪЛ Нейната Родина е най-върховната висина в
небесата
.
Преди да бъдат вковете — Тя е била. Преди да свети слънцето — Тя е гряла, че от Нея е зачената всяка светлина. Тя носи тайнствения ключ на истинското познание и говори за Божествената премъдрост, както лотосов цвят, когато се разтваря... Никой земен не може да стигне Нейната дълбина, защото Тя е бездна от светлини, които познава само Бог. Тя е лабиринт от многоцветни мълнии, които дишат със свърхземното дихание на Светия Дух... Ако земен само се докосне до това светлинно дихание, той става избран и безсмъртен...
към текста >>
77.
ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на
небеса
".
Д-р Е. К.
БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ „И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на
небеса
".
Матея, 5, 48. Не без цел и не напразно е казал Христос тези светли думи: „Бъдете съвършени..." В днешно време мнозинството от хората, дори вярващи, считат, че това е утопия — съвършенството е невъзможно нещо, а най-малко, то не е постижимо за един човешки живот. Както и да я въртим, за днешния човек с материалистични — егоцентрични разбирания съвършенството, така както Христос го проповядва, е досущ един абсурд. И няма какво да го убеждаваме! Съвременният човек, все пак, познава едно техническо-практическо съвършенство, до което достигат някои хора чрез сръчност, чрез упражнение или умствено-мисловна практика.
към текста >>
Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на
небеса
".
Това е виртуозността и изобретателността на днешните хора по много специални въпроси и области на живота. Ала в съвсем друг смисъл казва Христос тези думи: „Бъдете съвършени". Сигурно не влага в тях мисълта за едно техническо съвършенство, до което, безусловно, могат да дойдат съвременните хора. Идеята на Христа е ясна и недвусмислена — касае се до едно съвършенство на духа, което ни издига до Бога, което ни поставя в единение с Бога, прави ни истински синове на „Небесния Отец". Отнася се до едно съвършенство, при което човек става истински творец на блага в живота — блага за всички; едно съвършенство, при което човек става съработник на Висшите Сили в Природата и твори добро, справедливост и обич между всички живи твари; едно съвършенство, при което човек и всичко живо расте и се развива в свобода и любов.
Цяла предистория е включил Христос в проповедта на планината, изнесена така изящно и мъдро в петата глава от евангелието на Матея, преди да каже великите думи: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш на
небеса
".
От цялата глава личи, че тези думи са едно заключение — резултат от приложението на всичко казано в поменатата глава. Затова Христос почва този по-следен 48-стих от тази глава с думите: „И тъй, бъдете съвършени"... Думите „И тъй" говорят, че това е следствие от всичко казано преди това, че съвършенството е еволютивно следствие от приложението на тези основни положения, силно подчертани от Христа в тази глава. Мнозина в миналото и днес са правили и правят разбори на тази глава от Матея или на стихове от нея, която включва основните идеи на Проповедта на Планината. В тази глава Христос е изнесъл висшите, чисти принципи на учението си, които са оригиналните и най характерни основи на чистото християнство. Идеите, изнесени в тази Проповед са напълно нови.
към текста >>
Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на
небеса
вашата награда".
Блажени, които гладуват и жадуват заради правдата, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те помилвани ще бъдат. Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те синове Божии ще се нарекат. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно.
Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на
небеса
вашата награда".
С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние. И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на небеса, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина". Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир.
към текста >>
И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на
небеса
, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина".
Блажени миротворците, защото те синове Божии ще се нарекат. Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно. Блажени сте, когато ви похулят и рекат всяка зла реч върху вас заради мене, защото голяма е на небеса вашата награда". С тия девет „блаженства" Христос ни изнася един висш духовен път, една висша еволюция на духа. Само оня, който има тия духовни добродетели, може да достигне до едно вътрешно блаженство, което според Учителя е едно божествено състояние.
И като се почне от нищите духом, сиреч тези, които тук на земята са пренебрегнати и злепоставени (противно на високопоставените), на които е царството небесно, и се свърши с деловите хора, които са гонени заради Христа, сиреч, заради делото, заради Новото учение, чиято заплата е на
небеса
, всичките тези блаженства и съответните добродетели са една еволюция на духа, на истинския човек, за да стане „сол" и „виделина".
Затова Христос казва по-нататък в своята проповед: „Вие сте солта на земята" (13 ст.) и „Вие сте виделината на света" (14 ст.). За да стане човек „сол на земята", сир. най същественото, без което не може, и „виделина на света", без която не може никой да просветне” трябва да е минал през еволюцията на блаженствата — на ония добродетели, които довеждат човека до едно блажено състояние и издигнатост — предисловие за съвършенство. По-нататък, след като ни е дал тези висши норми, Христос ни дава няколко конкретни положения, без съблюдаването на които човек не може да достигне до духовна висота и съвършенство. Ето някои от тях по реда, по който ни се дават: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в Царството небесно (20 ст.)".
към текста >>
И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на
небеса
.
Не могат ли хората, народите да живеят в любов, в съвършенство? Какво пречи? — Само липса на добра воля, а може би и убеждение. Мир, разбирателство и братство между народите може да има само като се приложи Христовият закон: Любете враговете си! Защото само в любовта е съвършенството.
И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на
небеса
.
Така съвършено завършва вечната проповед на планината, която е жива и важна през всички времена от живота на човечеството. Защото тя ни показва пътя към Бога, в който път е съвършенството.
към текста >>
78.
СТИХОВЕ - S.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Това най-добре се изразява в богомилския апокриф „Видение Исаево", гдето се говори за музиката на разните
небеса
и дори се казва, че „песента на всичките седем
небеса
не само се чуваше, но и се виждаше".
Към IV в. до Христа, питагорейството се поглъща от платонизма. По-късните продължители на учението на Питагор са новопитагорейците и неоплатониците. Гьоте, запознат с музикалните разбирания на Питагор, в пролога на безсмъртния „Фауст" казва: Запяло слънце стара песен Със братските кълба във хор. Българските богомили също познавали Питагоровото учение за музиката на небесните сфери.
Това най-добре се изразява в богомилския апокриф „Видение Исаево", гдето се говори за музиката на разните
небеса
и дори се казва, че „песента на всичките седем
небеса
не само се чуваше, но и се виждаше".
През VI и V в. до Христа, из цяла Гърция господствуват музикалните разбирания на Питагор. Но в IV в. до Христа, против тях възстава един от най-големите музикални теоретици на стария свят — Аристоксен от Тарент. Аристотел е повлиял с философията си на Аристоксен.
към текста >>
79.
РАЗМИШЛЕНИЯ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Сега часът е на разплата, на съдба дълъг, тежък час е, заключил някой
небесата
.
S. О, колко кръв заля земята, и колко извори в сърцата — сълзи на майки и сестри! Море от тъмна скръб шуми! .Издигат се една след друга могили черна, влажна пръст, лежат герои там сразени от някаква незнайна мъст. Не казва никой: Спрете, стига!
Сега часът е на разплата, на съдба дълъг, тежък час е, заключил някой
небесата
.
И все пак тая буря страшна ще стихне, вярват туй децата. Нали на тях обрече царство самият син на светлината? И ново слънце ще изгрее и пътя ни ще озари. Човешките сърца ще сгрее и радост, мир ще ни дари.
към текста >>
80.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Там бяхме галени от погледите на звездите, които неусетно изчезваха някъде в
небесата
, а на изток се отваряха златни двери, от където се показваше розовият лик на зората.
Тихо вечерен ветрец идеше от далече и се промъкваше край мълчаливите скали, а тревите и клековете заспиваха с музика, която отекваше във всички храмове и чертози на Свещената планина. Всичко почиваше в мир. Тогава ние, двамата приятели, напускахме огнището и доближавахме палатката. Там ние отправяхме молитва към Онзи, Който е Любов, Мъдрост и Истина. Всяка сутрин, преди изгрев, когато планината се събуждаше, а езерата още спяха, ние се изкачвахме на върха.
Там бяхме галени от погледите на звездите, които неусетно изчезваха някъде в
небесата
, а на изток се отваряха златни двери, от където се показваше розовият лик на зората.
Тя се явяваше с всичкото си великолепие и красота. Като млада девойка, облъчена в пурпур, тя бе чиста и светла, а лицето й бе обагрено с цветовете на любовта. Тя се явяваше, за да посрещне Слънцето, което идеше със светлика и сила, под звуците на музиката на всички дихания на миро. Тогава се раждаше новият ден, а слънцето пиеше жадно и се къпеше в езерните, води.
към текста >>
81.
ЩЕ ДОЙДЕ ДЕН - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Без теб би били неми
небесата
и смътен, непонятен — Бог; но блесне ли над мене светлината, аз влизам в твоя свят дълбок.
В музика ли си родена, или музика си ти, затрептяла над земята със сестрите си звезди? Ти едничка само знаеш думите на любовта и ги чуваш и ги шепнеш, моя слънчева душа! Ти едничка си красива и безсмъртна само ти, и вселената безкрайна в тебе пее и трепти. В. С. БЕЗ ТЕБЕ, НОЩ... Без тебе, нощ, би бил закрит навеки от жадните за чар очи тоз звезден рой и златните пътеки на нежни, утринни лъчи.
Без теб би били неми
небесата
и смътен, непонятен — Бог; но блесне ли над мене светлината, аз влизам в твоя свят дълбок.
И тръпна във омая и размисъл; дали ще стигне вечността да видя туй, що Бог е там написал, по тези светове? О, дивна красота! Аз тръпна във омая — съзерцание и шепне ми гласът на мъдростта. Аз слушам. О, свидна тайна говори!
към текста >>
82.
DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Те градят кули, които стигат до
небесата
, строят параходи, в които населението на цял един град може да се побере; подводници, които се спущат в морските глъбини; железни птици, които летят из въздуха от хоризонт до хоризонт, над водата и сушата.
Всичко, което човек не може да види или помирише, да чуе, да вкуси или напипа, обявява го за несъществуващо или за непонятно или за чудо. Около този немощен свят се е образувал друг свят — на науката и на бързината: творение на една човешка раса, която вече в нищо не вярва истински и която много малко знае за собствената си душа. Те използуват слепешката краткия си престой на този свят, за да търсят непосредственото задоволяване на своите материални прищевки. Тяхното общество представлява едно съзаклятие от злодейци, едно смешение на езици, принципи и учения. Целта им е парите.
Те градят кули, които стигат до
небесата
, строят параходи, в които населението на цял един град може да се побере; подводници, които се спущат в морските глъбини; железни птици, които летят из въздуха от хоризонт до хоризонт, над водата и сушата.
Всички техни постижения са нищо, защото целите им са всецяло материалистични. Днешният човек се опитва да отбегне от съдбата си, вместо да я издири. Светът на сетивата представлява за него всичко. Оттам нататък той не търси нищо друго, освен забрава. От тази заблуда произлизат само кръвопролития и разрушения.
към текста >>
Те ще намерят отново изгубения ключ на отвъдния свят и ще изградят един нов свят, който ще отразява истинските
небеса
.
Само малцина от тях прекрачват великите двери към едно по-възвишено съществувание. Когато тази епоха пропадне окончателно, тогава ще се появят отново водачи. Божествени водачи, които няма да считат слабостта и заблудата като добродетели и няма да ги закрилят и подхранват. Всички, които днес ръководят хората в разните области на живота, ще бъдат пометени. Истински свободните и благородни ще се съберат в мълчание, в истинската светлина.
Те ще намерят отново изгубения ключ на отвъдния свят и ще изградят един нов свят, който ще отразява истинските
небеса
.
Из „Синият базалт" Предава: Д-р Е. К. Библиотека „Корали" е пуснала нови издания на следните номера: „Сини часове", „Песните на Ямато" и „Цъфнала вейка" — японска лирика, „Любов и мъдрост" — индийска лирика, „Цветя от Анам" — анамска лирика, „Цветът на прасковата" и „Далечна флейта свири" — китайска лирика и „Миражи на сърцето" — азиатска лирика. Преводи на Никола Джеров. Доставя Ал. Димитров, ул.
към текста >>
83.
Съборни беседи
 
Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
СИЛА И ЖИВОТ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА Четвърта серия (София, 1921-1922) "Сега Христос казва: "Който прави волята на Отца моего, който е на
небеса
, той ми е брат, и сестра, и майка." /Евангелие от Матея 12 : 50/ - Волята, това е великият закон, който сега оперира на земята.
СИЛА И ЖИВОТ СОЛТА Трета серия (София, 1917-1919) "Вие сте солта на земята, а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от человеците" /Ев. от Матея 5:13/ "Вие" подразбира всички онези, у които има пробудено Божествено съзнание, дето и да са на земята. Всички хора, у които е пробудено това съзнание са солта на земята. *** 4.
СИЛА И ЖИВОТ БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА Четвърта серия (София, 1921-1922) "Сега Христос казва: "Който прави волята на Отца моего, който е на
небеса
, той ми е брат, и сестра, и майка." /Евангелие от Матея 12 : 50/ - Волята, това е великият закон, който сега оперира на земята.
Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, които не слуша Неговата воля. Да изпълним волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият?
към текста >>
84.
Земята като училище - Учителят
 
Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Христос казава: “Събирайте съкровищата си на
небесата
”, това значи, работете над духовното си тяло, и истинските си съкровища - вашите духовни придобивки, поставяйте в своето духовно тяло.
Защото духовният свят е много по-хармоничен и по-съвършен от физическия. Прониквайки съзнателно в него, човек може така да настрои своя психически живот, че да бъде полезен и на себе си и на близките си. Такъв човек ще може да мисли, чувства и да постъпва правилно в живота си. Защото следвайки правилата и законите, които действат в духовния свят, той ще организира и своето духовно тяло, в което най-важни органи са сърцето, умът, душата и духът. Една от най-важните задачи за съвременния човек е да намери пътищата и начините да работи съзнателно над духовното си тяло, за да го обогати с онази чувствителност, която е необходима за бъдещето му развитие.
Христос казава: “Събирайте съкровищата си на
небесата
”, това значи, работете над духовното си тяло, и истинските си съкровища - вашите духовни придобивки, поставяйте в своето духовно тяло.
Само с едно организирано духовно тяло човек може да живее пълноценно и на физическия свят, и в света на Духа. Защото само тогава той ще знае истинската стойност на нещата около себе си. Как може да изпълни човек тази най-съществена задача в своя живот? Като се обърне навътре към себе си, и започне да изучава науката на себепознанието, на себеусъвършенстването. Тази дълбока наука са изучавали всички велики хора на миналото.
към текста >>
85.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 4
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
на български: „Учителю, вашето слово е всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце; във вас говори нашия Отец, със глас Божествен, слизащ от
небесата
; който дойде при вас, ще намери Пътя, Истината и Живота“.
Андерс Розенберг е един от първите, които се отзоваха на апела за издаване беседите на Учителя на есперанто, като още тогава, с първото си писмо, се обяви за член на Бялото Братство и ученик на Учителя. Той е дългогодишен вегетарианец и е направил много за разпространението на вегетарианството в страната, в която живее. Италия. Тука отдавна се работи за разпространение на Новото Учение. Преведени са на италиански около 20 беседи, някои от които са вече печатани в италианското списание „II Messaggero della Salute“, а други поотделно. Не много отдавна, ръководителя на окултен курс за самокултура (Corso d’Autokultura del Figli della Luce) — Гино Сорделли, издаващ във връзка с това специален курс лекции, е поместил в един номер беседата от Учителя „Вярата“ из „Трите основи на живота“, в края на която дава следния отзив-обръщение: Maestro, la vostra parola il pane quotidiano che abbisogna alla nostra anima, alla nostra mente e al nostro cuore; in vol parla il padre nostro con voce divina che scende dal cielo, chi viene a voi trovera la via, la verita e la vita.
на български: „Учителю, вашето слово е всекидневния хляб, необходим за нашата душа, за нашия ум и за нашето сърце; във вас говори нашия Отец, със глас Божествен, слизащ от
небесата
; който дойде при вас, ще намери Пътя, Истината и Живота“.
КНИЖНИНА РАБОТНИКЪТ И НЕГОВАТА ЗАПЛАТА. — Беседа, държана от Учителя на 13 май, 1928 г. в София. Цена 5 лева. Доставя се от Вл.
към текста >>
86.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 18
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разгърнал си царствен пурпур в
небесата
!
Неизчерпаема е Твоята благодат ... Ръцете са пълни. Очите са пълни. Душата е пълна с радост и блаженство! ... Има ли по-голямо щастие от това, което Ти даваш? ... Ето, — изпълнил си със злато, със рубини и елмази безграничните простори!
Разгърнал си царствен пурпур в
небесата
!
Сияние облива цялата земя! Кат нежна, неземна целувка ни милват лъчите! Небесни хармонии опиват душата! ... Мир и Любов изпълват цялата вселена! ... * Буен поток от светлина блика от изток,- разлива се и облива всичко.
към текста >>
87.
Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26
 
Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека обърнем поглед към
небесата
или към сърцата, от вън или отвътре, все едно, дано да чуем!
— Ще дойде ли? Ще чуем ли гласа Му в този натегнал от ужас и страх и съмнение момент да прозвъни над нас? Може би! Нека затаим дъх! Нека слушаме!
Нека обърнем поглед към
небесата
или към сърцата, от вън или отвътре, все едно, дано да чуем!
— Мир вам! Н. Нови хора са нужни Икономическите условия, а и условията въобще в живота са такива, каквито са хората — Tе са израз на всичко онова, което е заседнало дълбоко в сърцата и душите на хората като идеи, като разбирания за живота, като желания и стремежи. Щом условията са лоши и позволяват на едни да използват, да ограбват труда на мнозина и да трупат богатства, а на други позволяват да обедняват все повече и повече и да умират под страшните удари на мизерията и непосилния труд, това ясно говори, че хората са лоши. че идеите и разбиранията на хората, от които те се ръководят в всекидневния живот, са низки и лоши. Нови хора и нови идеи са нужни, — добри хора и добри идеи.
към текста >>
Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига
небесата
, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“.
Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда.
Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига
небесата
, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“.
А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание".
към текста >>
88.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 46
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото
небеса
.
Тук имаме един случай от прераждане. Тялото на умрялото дете е останало в русенските гробища, но душата му се е превъплотила в новото, което се е добило във Видин и естествено е, че то си спомня всичко. Други обяснения са излишни, защото фактите говорят сами. (из в. „Утро“) Прераждането Матилда Фяншър (Продължение от брой 44) Макс Хейндел казва, че средния животен цикъл е хиляда години.
Този цикъл започвайки с раждането прекарва „Азът" през живота, смъртта, чистилището, първото, второто и третото
небеса
.
Тук „Азът" почива и асимилира миналите опитности и складира духовна есенция за своето следующе потапяне в матерната. Тогава той се връща към преграждането пак, понеже след като се е радвал достатъчно дълго на неописуемия мир и чудна хармония на Третото Небе, той се изпълва с желание за нова опитност. Точно както във физическия живот ние желаем да отидем да работим пак след една дълга почивка, същото е и в Третото небе — „Азът"- желае повече опитност, повече растене и се привлича към земята, минавайки първо през металния свят, гдето той събира материали за ново умствено тяло; тогава слиза в един по-твърд свят — астралния, гдето той събира материали за новото астрално тяло. След постигането на това, той потъва в етерната област, гдето събира материали за едно ново жизнено тяло и на края той влиза във физическия свят, събирайки материали от споите родители. Духът сега построява своя нов храм с цел да събира опитност върху земното поле.
към текста >>
89.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ако се издигна в
Небесата
, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те.
*** Вие винаги трябва да ставате рано и до посрещате слънцето. Не правите ли това, вие се обричате на нещастия. Астрологията на детето (Из книгата „Възпитанието на детето според Розенкройцерите“) „БОГ Е СВЕТЛИНА“, казва Библията; и ние не можем да имаме по-ясна и пo-пълна представа за Неговата вездесъщност и за начина на Неговото проявление, от тази, за израз на която служат горните думи. И най-усъвършенстваните телескопи не могат да достигнат границите на Светлината, макар и да ни разкриват безчет звезди, намиращи се на разстояние милиарди километри далеч от земята. Ние и днес можем да се запитаме, като Псалмопевеца на древността: „Къде да се скрия от Твоето присъствие?
Ако се издигна в
Небесата
, Ти си там; Ако сляза в ада (еврейската дума употребена в този случай означава гроб, задгробен мир, а не ад) ето Те.
Ако взема крилата на зората и отида до най-далечните краища на океана, и там ще ме намери ръката Ти.“ Когато, в зората на живота, БОГ-ОТЕЦ изрече СЛОВОТО, и СВЕТИЯТ ДУХ се носеше върху водите на еднородната ПЪРВИЧНА МАТЕРИЯ, първоначалната ТЪМНИНА се превърна в СВЕТЛИНА. Това е, следователно, първата проява на Божеството, и затова старателното проучване принципите на Светлината ще разкрие за мистичната интуиция един чуден извор на духовно прозрение. Понеже това би ни отвлякло много далеч от нашия предмет, ний няма да влизаме тук в подробно обяснение на тази тема, а ще се постараем да дадем само една основна идея за оня Божествен Живот, който изпълва човешкият организъм и го подтиква към дейност. Наистина, Бог е ЕДИН и неделим. Той обгръща в себе си всичко, което съществува, също тъй, както светлината съдържа в себе си всички цветове.
към текста >>
90.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Задремах в миг и в
небесата
Се носех във Божествен мир, — Летях на времето с крилата Аз, вечно във вечността, без спир.
Невидим хор разръсва химни в сяйна шир. Той на души, във възхода възродени, пир върховни придружава: прочистени, с венци на подвиг украсени, от Вечност озарени, живот те пият нов — из Звездний злат потир, на ВИСШАТА ЛЮБОВЬ под сребрите звънци ... В. С. Недев Съзерцание Във тиха, ясна нощ бленувах Аз сам, сред пролетни цветя, И мълком, в трепет там дочувах Незнайни трепети в душа. Почива всичко в сън дълбоко, Почива морната земя, Лъчите лунни от високо Искрят вълшебна светлина. Звездици — светъл рой, блещукат В небесни сини далнини, И нежно, сякаш ни подвикват — Нагоре ти лети, лети!
Задремах в миг и в
небесата
Се носех във Божествен мир, — Летях на времето с крилата Аз, вечно във вечността, без спир.
Човещина Всред вълните на голямото човешко море, обезсърчени, люшкани от бури между надеждата и безизходността, обеднели от идеали, с потъмняло съзнание, което смята и брата за чужденец и сочи еднакво охотно оръжие на среща му с ярост и омраза в душата, с идейни знамена, които са понесли поражение и безславие — днес се скитат народите в пустините на живота между надеждата и смъртта ... — с философия, която не стопля никое сърце и не пламва с никаква светлина ... — с религия, която кади тамян, но не дава утеxa и простор и тъпчи стадата в по-тесни и димни кошари ... — с наука, която чопли живота за да изкара от него не винаги най-потребното ... — и човек, който се залъгва с всекидневното, за да не види зиналата пропаст на хаоса към която, волно и неволно, се приближава ... Водачи негодни четат сребърниците на продаденото; други си дават вид, че са видели простори и поле за работа, за наука ... А това са само миражи! Пред буря е. Небето е закрито с облаци. На север гърмят машини — на нови роби. В Европа са вдигнати знамена, които не вдъхват никакво доверие, а в Америка — финансови земетръси, в Япония истински!
към текста >>
91.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 90
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Обичаш ли ти в
небеса
звездите Тук ширните поля; На птичките песните Сред горските цветя?
Който изпише поне 10 екземпляра в предплата, отстъпват му се по 3 лв. единия екземпляр. Побързайте със записването абонати за „Неука за дишането“, за да се улесни нейното издаване. Подпомогнете в този случай и подпомагайте винаги нашето начинаещо книгоиздателство, защото само с тази ваша помощ то ще може да закрепне и да ви даде още много ценни книги. Обичаш ли?
Обичаш ли ти в
небеса
звездите Тук ширните поля; На птичките песните Сред горските цветя?
Обичаш ли ти радостта, игрите През пролетните дни; Да бродиш в планините; И в китни долини? Обичаш ли във утро да посрещаш Ти пурпурни зари; Във трепет да приветстваш Мил, първите лъчи? Обичаш ли ти ширните морета, Безбрежни океан; Да сещаш мир в душата, Отдавна възжелан? Обичай братко, пей за красотата, Със чувства накипели, И слей се с пулса на живота В мирови предели. Обичай вечно всички хора — братя Природните закони Узнай, в природните обятия Намирай ти подслони.
към текста >>
В неспир разбулвай всяка власт и тайна И с радост във душата Пей свойта песен благодарна Прославяй
небесата
.
Обичаш ли ти радостта, игрите През пролетните дни; Да бродиш в планините; И в китни долини? Обичаш ли във утро да посрещаш Ти пурпурни зари; Във трепет да приветстваш Мил, първите лъчи? Обичаш ли ти ширните морета, Безбрежни океан; Да сещаш мир в душата, Отдавна възжелан? Обичай братко, пей за красотата, Със чувства накипели, И слей се с пулса на живота В мирови предели. Обичай вечно всички хора — братя Природните закони Узнай, в природните обятия Намирай ти подслони.
В неспир разбулвай всяка власт и тайна И с радост във душата Пей свойта песен благодарна Прославяй
небесата
.
В. С. Недев
към текста >>
92.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В ръцете си държиш ключа па
небесата
.
Да работим! Защото ако не сторим днес това, което животът настоятелно изисква от нас, ще дойдат, и то много скоро, дни, когато и да искаме, не ще можем да работим! Стихове КЪМ МОЯ БРАТ О, братко мой, измъчен и отруден от живота, желайш ли щастие и свобода? Сърцето си на Бога дай и хвърли щеш завинаги хомота. Ти си ковач на своята съдба!
В ръцете си държиш ключа па
небесата
.
Учи, люби, прояви Бога във душата, И рай ще стане за тебе земята. Напразно време не губи! Всеки миг свещен е. Бъди на пост! Учи, люби.
към текста >>
93.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „ Отче наш, Който си на
небесата
“ и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с издишването ще произнесете фразата: „ Да се свети Името Ти“ и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва.
Ако е гладен, и в 12 часа през нощта може да яде. Когато човек не чувства глад, и обед да е, да не яде. Никога не се обленявайте. Като станете сутрин, направете си едно упражнение. Научете се да четете „ Отче наш“ с вдишки.
Най-първо ще поемете дълбоко въздух, ще изпълните дробовете си, ще задържите за малко въздуха, и с изпущането на въздуха ще произнесете фразата: „ Отче наш, Който си на
небесата
“ и ще поемете пак дълбоко въздух, ще го задържите малко и с издишването ще произнесете фразата: „ Да се свети Името Ти“ и пак ще поемете въздух и ще го изпуснете като произнесете следващата фраза, и така, докато свършите цялата молитва.
Докато задържате въздуха в дробовете си, ще благодарите на Бога за благата, които ви носи въздухът и ще размишлявате върху тези блага, а като издишате ще четете молитвата. Така като четете „ Отче наш“ , ще ви тръгне в живота и болести няма да имате. Вие няма да четете „ Отче наш“ по този начин, но ще се явят ред болести, с които няма да можете да се справите. За в бъдеще, в новата епоха, лекарите ще дават диагноза за здраве. Ще дойде лекарят и ще предпише една диагноза за добри мисли, да я вземеш; ще ти даде една рецепта за добри желания и една рецепта за добри постъпки.
към текста >>
94.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „
Небесата
разказват славата Божия.
Който разбира този език, него той облагородява и очиства, нему той дава мъдрост и го изпълва с любов, защото Бог, нашият Баща, ни говори на този език. Христос го разбираше и извлече от природата своите най-известни притчи. Той обясни на учениците си езика на природата — как той ни говори за суетността и тщеславието на човека, за любовта на Бога и за Неговото величие. Той им показа как природата напомня за идването на Царството Божие чрез пролетта, идваща след зимата, чрез деня идващ да смени нощта. Колко хубаво би било, ако хората някога се научат да разбират този красив и чуден език на Твореца, като с това се научат да познават и обичат Бога!
След Исуса, цар Давид, този обожател на природата, разбираше нейния език най-добре и го наричаше „език на мълчанието.“ Но за това, което най-дълбоко го вълнуваше, той казва: „
Небесата
разказват славата Божия.
И твърдта небесна възвестява делото на ръцете му. Ден на ден казва слово. И нощ на нощ изявява знание. Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им. По цялата земя се носи зовът им.
към текста >>
95.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Звездици трептяха далеч в
небесата
— за тайнство свето разтлан балдахин.
Нашите читатели доста добре познават глъбината и величието на мисълта, силата и необикновеността на основните принципи и насоки, вдъхновението и озарението, които бликат от словото на Учителя, работещ в България. Те са били и са постоянно пред очите на интересуващите се и затова ние в следния брой ще се постараем накратко да очертаем насоките на мисълта, потиците й вдъхновението, устрема и знанията и няколко от най-ценните съвети и предупреждения, които ни се дават от Учителя, обитаващ Хималаите. Не се съмняваме, че в тях всеки добросъвестен читател ще открие веднага връзката, единството, едноцелността и единния произход с това, което той знае да се дава тук, в България. А от това става ясно като бял ден, че тука ние имаме работа с две различни части от Великата Армия на Светлината, под единно върховно командване, с една върховна цел, с идентични задачи, само че действащи в различни области, от различни страни, доближавайки се по такъв начин най-целесъобразно към достигане на общата цел — пълна и окончателна победа на силите на Светлината над тия на Тъмнината и възтържествуване на Божествения принцип на Доброто в живота на хората. (следва) СИНЪТ НА БЛАГОСЛОВЕНАТА Под бялото рухо веч спеше земята, и всичко по нея затихнало в сън.
Звездици трептяха далеч в
небесата
— за тайнство свето разтлан балдахин.
Единствени, само овчари в полето седяха на стража при мирни стада. Всред мрака внезапно огрея небето, явява прекрасна и чудна звезда. Овчари се сепват. И сладка надежда сърцата им чисти погали тогаз. А ето и ангел в светлинна одежда Пред погледа техен застана с възглас: — „Не бойте ce!
към текста >>
96.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 115
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в
небесата
.
Той твори с живи, преливащи се материали, и може да създаде своите картини с една лекота, която изпълва с радост душата му. Музикантът, обаче, тук не е още достигнал мястото, гдето ще може да изрази своето изкуство по най-съвършения начин. Физическият свят е свят на формата. Астралният свят, гдето се намират чистилището и първото небе, е свят на краските; а светът на мисълта, гдето се намират второто и третото небе, е свят на тоновете. Небесната музика е факт, а не само една фигура на речта.
Питагор не е преувеличавал, когато е говорил за музиката на сферите, защото всяко едно от небесните тела си има своя определен тон и всички заедно те изпълняват небесната симфония, за която и Гьоте споменава в полога към своя „Фауст“, когато сцената се пренася в
небесата
.
Така Архангел Рафаил казва: „Слънцето пее издревната си песен, Посред песента на сферите — сестри, Бързайки по предначертания си път чудесен, В гръмовния бяг на годините безспир.“ Ехото от тази небесна песен достига до нас дори и тук, на физическия свят. Това са нашите най-ценни придобивки, дори и тогава, когато те са тъй ефимерни, тъй кратковременни, като блуждаещите огньове, и не могат да бъдат задържани и изучавани, както е случая с другите произведения на изкуството — като една статуя, една картина или една книга. На физическия свят тонът умира, изчезва веднага след като е роден. В първото небе, естествено, отражението на тая музика с много по-прекрасно и по-постоянно и затова музикантите тук долавят много по-нежни и приятни мелодии от тия, познати им през време на земния им живот. Опитностите на поета са сходни с тия не музиканта, защото поезията е израз на най-дълбоките чувства на душата, облечени в думи, които са наредени съобразно със същите закони на хармония и ритъм, които управляват излиянията на Духа в музиката.
към текста >>
97.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 118
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Как е възможно вечното блаженство в
небесата
да бъде награда за един кратък земен живот?
Ний обаче владеем това изкуство, което доказва, че ние наистина някога сме го учили. Също така всички способности, които ние сега притежаваме, доказват, че ние, някога и някъде, сме ги придобили. Има обаче някои хора, които си спомнят своето минало както ще дадем по-нататък един подобен случай. При това, ако нямаше връщане на земята, за какво е тогава този живот? Защо да се стремим към каквото и да било?
Как е възможно вечното блаженство в
небесата
да бъде награда за един кратък земен живот?
Каква полза може да се извлече от този небесен живот, гдето всеки е щастлив и доволен, не се чувства нужда от симпатия, саможертва и мъдър съвет! Никой не би се нуждал от тях там; обаче на земята има мнозина, които се нуждаят от тези неща и тези възвишени качества са от голямо значение за подтикване развитието на човечеството. Следователно, Великият Закон, когото Бог е установил. заставя човека да се върне и да заработи отново в света за свое добро и за доброто на другите, донасяйки със себе си своите придобити в миналото богатства, вместо да ги отнесе и остави в едно небе, гдето никой не се нуждае от тях. Медът и неговите лечебни свойства Медът още от най-старите времена се е употребявал за храна и е служил за лекуване на най-разнообразни болести.
към текста >>
98.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Бог наш е слънце на слънцата, Величието в
небесата
, Красивото във светлината.
Идете при Него и Той ще ви даде — толкова, колкото можете да носите. Бъдете разумни и не злоупотребявайте с Божествените блага на живота. Обичайте — и ще бъдете обичани ! Обичайте — и ще бъдете щастливи ! НАЧАЛО Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен.
Бог наш е слънце на слънцата, Величието в
небесата
, Красивото във светлината.
Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизречена. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е Той в блаженство, Неподражаем в президентство, От Бога по реално няма, Вселената, макар голяма, Открай докрай я Той заема. Навред прониква горите, Цветята, билките, тревите, И облаците, и звездите. Той е у всичките животни Живота — във форми разнородни, Единство — в членове свободни.
към текста >>
99.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Със Теб съм смела и богата — Пустинята е земен рай Със Теб са близко
небесата
Всред зима даже — месец май.
С Любов аз искам Тебе да прославя. Със Твоят Дух — душа ми да се сдружи. Създател Без Теб живота е пустиня Макар да блика мляко, мед. — Без Теб съм кръгла сиротиня Всред този пъстър земен свет. Без Теб ме слънцето не грее Нито пък светят ми звезди, За Теб душата ми копнее И пита: где, о, где си Ти?
Със Теб съм смела и богата — Пустинята е земен рай Със Теб са близко
небесата
Всред зима даже — месец май.
Олга Славчева Словото на Учителя Нищо в природата не се губи (продължение от брой 122) Много от болестите, от които европейците страдат се дължат на алчността. Причината на многото болести се дължи на анормалното развитие на центъра на алчността в бялата раса. Всеки иска да има много пари, да бъде богат. Неврастенията, от която страда бялата раса, се дължи на голямото користолюбие, което съществува у хората на тази раса. Чрез користолюбието човек обременява мозъка си с излишна материя, която произвежда неврастенията.
към текста >>
100.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 131
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изобретението на един руски учен По пътя на живота Понякога
небесата
се затварят и пред най-твърдия и пред най-силния и смелия човек.
-------------------- Абонамент: За България – 60 лева За странство – 1 долар Отделен брой 2 лева Всеки абонат ще получи безплатно книгата „Що е окултизъм“ от Сава Калименов ---------------- Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево. Редактор: Ц. Калименова Съдържание: По пътя на живота Честит! (Олга Славчева) Символичният език но цветните лъчи ((Из книгата „Лекуване чрез цветните лъчи“) Всичко в природата е живо (N.) Словото на Учителя. Изявяването на Христа в човешката душа (Из беседа от Учителя, държана на 5 май 1935 г.) Индивидуална подготовка (Нина Рудникова) Един случай на психометрия, засягащ Марсилския атентат (Из „Revue Metapsichique“) Агне и мечка (басня – Дядо Благо) Музика от въздуха.
Изобретението на един руски учен По пътя на живота Понякога
небесата
се затварят и пред най-твърдия и пред най-силния и смелия човек.
Понякога погледът и на най-издигнатия не може да пробие надвисналата над главите тежка оловна покривка на схлупеното облачно небе. Понякога дори и най-силният не може да намери пътя. не може да озари, да разпръсне сгъстяващите се около него тъма и бива принуден да признае, че човешката сила е слабост пред Бога и че нашата истина за Него е лъжа. Ний, хората, вървим в живота като през пустиня, като през враждебна страна, заобиколени от хиляди опасности, които ни дебнат на всяка крачка. Често ний вървим през всички тия трудности самоуверено, триумфално, побеждавайки препятствията и избягвайки опасностите, като мислим и вярваме, че ние сме.
към текста >>
Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли
небеса
Ще чуе Бащин мили глас.
Те не ще бъдат никога лишени от Неговите благосклонност, внимание и милост. Те никога не ще се почувстват празни, безсилни и безутешни. И те винаги ще чувстват в себе си извора на живота — на великия, чистия, безсмъртния Божествен живот, който им дава радост, доволство и смисъл. Честит! Честит е този, кой до край Със песен носи кръста свой. Той най-подир ще влезне в рай, Ще вкуси радости безброй.
Венец от бисерна роса Чело му ще краси тогаз, Ще види светли
небеса
Ще чуе Бащин мили глас.
Честит е този, кой до край Със песни носи кръста свой Олга Славчева Символичният език но цветните лъчи Както тоновете на гамата звучат във все по-високи октави, така и цветовете на дъгата — гама на цветните лъчи — светят във все по-високи и по-високи октави. Но докато човешкото ухо чува тонове от няколко октави, окото вижда засега само една цветна октава, която трепти в багрите на дъгата. Ала има и други, по-високи гами на Светлината, които се проявяват в светове с по-фина материя от тази на физическия. Във всички тия светове — астрален, умствен, причинен — цветовете на дъгата са пак седем но се различават по бързина и сила на трептенията, по качество и действие. Колкото в по-висока октава светят цветовете, толкова по-нежни, по-красиви и по-деликатни стават те.
към текста >>
НАГОРЕ