Търсене в текстове за 'Небеса'

От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята.
Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем. Това да го знаеш от нас". Аз млъкнах. Бях сконфузен. Не очаквах такъв обрат. От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята. Бях безпомощен. А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях. Но това нещо аз не го знаех. Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен. Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда?
към текста >>

2. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата.
Това място преди жребия беше свободно, обикновено там седеше Тодор Симеонов, но случи се така, че той беше извикан по някаква работа и не можеше да дойде на обяд. Случаят бе разрешен и всички разбраха, че Балтова има право на това място. Но през цялото време Учителят не продума с нея нито дума, нито се обърна към нея, нито й се усмихна. През цялото време Учителят разговаряше засмян с младия брат, който седеше срещу Него на масата и чието място бе определено по жребия. Накрая Балтова не издържа и каза: "Аз искам да си сменя мястото с този брат отсреща". Цялата маса се разсмя звучно и смеховете на всички се издигнаха до небесата. Учителят, гледайки напред, каза: "Човек трябва да има послушание пред волята на жребия, когато се извършва пред лицето на Бога". Това окончателно умири Балтова и тя беше замислена по време на целия обяд. Това бе един интересен случай за "волята на жребия". Старите братя, които заварихме, смятаха, че техните места до Учителя са запазени за вечни времена. Същите стари братя на общ обяд ще седнат до Учителя важно, ще се пъчат важно и ще оглеждат с превъзходство другите на масата.
към текста >>

3. 3_17 Истинското подвизаване

Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята".
Изслушва го и накрая му казва: "Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос". "Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер.
към текста >>

4. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята".
Но едновременно и радостен, и затворен в себе си. Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно. Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята. Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>

За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове".
Учителят го поглежда и пита: "Е, Методи, какво видя горе? " Методи започва да разказва, а ние слушаме. Разказва всичко подробно. Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята. Ще го свалим, за да бъде "както горе на небесата, така и долу на земята". За да се въдвори Царството Небесно, което е на Небесата, в Царството Небесно долу на земята, между человеческите синове". Ние запомнихме това. Някой го записа. Най-вече го запомни Методи Шивачев.
към текста >>

5. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата.
А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал. Запомнете добре от мен това, защото приказки - много, а дела - никакви! Аз вярвам единствено в този млад брат, който се е заел с това да ги накара да си напишат спомените и опитностите от тази епоха през време на Школата. Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя.
към текста >>

6. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния.
Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше. В Школата на Учителя имаше представители от богомилите. Учителят даде следните пояснения по този въпрос, които ще намерите в Словото Му и в частните разговори. Учителят даде веднъж такъв образ за трите Окултни Школи, които са съществували в България: "Божественото Учение в България първо бе посадено в Школата на Орфея. След време тези семена възрастнаха и дадоха стъблото на едно дърво, което представлява богомилското учение. Днес Учението на Великия Учител представляват клоните на това дърво, които опират в Небесата на Всевишния. Това е Дървото на Живота - Дървото на Бога, посадено на българска земя. Корените на това дърво са в недрата на земята българска. Стъблото на това дърво се извисява в Духовния свят. Клонищата на това дърво отиват в Божествения свят. Това дърво се храни от Словото на Бога и на Всемировия Учител." Ето това е Дървото на Живота, това е Дървото на Знанието и Дървото на Словото на Великия Учител за българския народ, за славянството и за човечеството.
към текста >>

7. 3_68 Самозванецът

Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата.
А вие имате право да се определите кому да служите. Ние се определихме и останахме верни на Учителя. От нашето поколение мнозина бяха онези, които се подкупиха от него. Някои - за мъниста и огледалца, а други - с ухажване. Ще ви изпратят билети за влакове и самолети, ще ви приемат на гости и ще ви отрупат с лакомства, ще ви покажат техните разкошни дворци и ще ви изпратят по живо - по здраво в България, за да рекламирате неговата дейност и неговия модел. Всички ще ахнат от блясъка и разкоша и ще го превъзнасят до Небесата. А това са уловки за наивници и невежи. Мога ли да попитам как е спечелено това имущество и кому принадлежи то? То е набирано от наследствени имоти на французи в името на една идеална цел. Този метод е порочен. Учителят забрани да се предава родово имущество на Братството в България и всички такива опити бяха безуспешни и с трагични развръзки, защото зад това имущество стоят родовете и родовите сили, които имат съвсем друга задача на земята.
към текста >>

8. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Вестниците започнаха да величаят до небесата Хитлер, който бе дошъл на власт в Германия.
Бяха предупредени англичани, французи, германци и руснаци. Така че никой няма оправдание по времето на Учителя. В България заради Кобургската династия, която управляваше, проникна германското влияние във всички посоки. Онова, което ставаше в Германия, ставаше и в България. В България се създадоха много фашистки организации по подобие на германските. Вестниците започнаха да величаят до небесата Хитлер, който бе дошъл на власт в Германия. Отива Методи Константинов при Учителя, носи Му един вестник и Му Го показва, а в него има една голяма снимка - как Хитлер говори на един грамаден площад на стотици хиляди германци. Учителят казва: "Хитлер е един глупак и всички, които биха наливали вода във воденицата на Хитлер, ще носят същото име." Методи си отива, запомня думите, но ги споделя само с най-верните си сподвижници. Тези думи след време се сбъдват. На 22 юни 1941 година Германия напада Съветска Русия. Германците настъпват и са пред Москва.
към текста >>

Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага.
" А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази. Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага. В Божиите решения няма обратни действия. Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение.
към текста >>

9. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина.
Той, като разбра, че искам да спечеля пари, за да отида на събора в Търново, погледна ме, позамисли се и каза, че мозайката е груба работа, не е за мене, защото аз трябва да си пазя ръцете за цигулката. Но за да ми помогне, изпрати ме за известно време да помагам в домакинската работа на жена му. Тя имаше четири деца и работа много: пране, гладене, кърпене, миене на пода, чистете и така нататък. За мен всичко това беше страшно уморително, защото никога дотогава не бях работила толкова много. Понякога едва издържах, но мисълта че ще отида на събора, вливаше в мене нови сили за работа. И макар да се прибирах в къщи преуморена, душата ми беше изпълнена със странно вдъхновение и когато започвах да свиря, сякаш прекрачвах от земята в Небесата, пълни със светлина. Изпита, на който бях поставена чрез брат Бертоли, положих успешно и бях възнаградена със средствата, необходими за отиването ми на събора. Учителят винаги е казвал, че парите, спечелени с труд, са благословение. Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка.
към текста >>

Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата.
Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето. В десетки редици смирено са застанали сестрите с бели воали на главите. До тях - изправени - братята, вперили поглед в хоризонта, за да не изпуснат първия лъч на изгряващото слънце. Някакъв тих повей докосва белите забрадки и стройно изправените братя, повей като милувка на тези, които са отвъд, в Невидимия свят, за които Учителят казва, че са много повече от нас в градината, дошли да чуят Божественото Слово, което Той снема от Небесата. Един от най- свещените моменти е този, когато учениците влизат тихо в горницата на вилата. Цялото ми същество трепти в най-чуден и свещен трепет. Имах особено чувство, че стаята, в която влизахме да се помолим, сякаш бе изпълнена с невидимото присъствие на големи светли същества. Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен". Беше 21 август 1922 година.
към текста >>

10. 4_10 Музикалните опитности на учениците

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата.
Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на цигулка, което не се одобри от всички ни. През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя". Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана". Тук има един си бемол, за който Учителят беше казал на Пеню Ганев, че заради него Кирил ще има да плаща. След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата. Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония. Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов. Той беше един от най-музикалните. Свиреше на цигулка, на пиано, а впоследствие - и на арфа. Когато седнеше на пианото даваше акомпи на всяка мелодия.
към текста >>

11. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

Надигна се буря и врява до небесата срещу него.
Направиха отделни книжки. По-късно ги дадохме на верни братя от "Изгрева" да ги подвържат. Стана хубаво издание за онези години. Пък и сега, двадесет и пет години след това, то не е по-лошо от изданията, които сега се печатат. Вместо всички с радост да посрещнат изданието - получи се точно обратното. Надигна се буря и врява до небесата срещу него. Стана голям инцидент. Братският съвет и просветният съвет вдигнаха врява срещу онзи погрешен стих, който навремето бе изпаднал при печатането и печатарят го бе залепил погрешно на друго място. Те не знаеха какво е положението, как и къде бе печатано и че не можеше Мария да прави корекции на шпалтите, защото това бе най-секретно място за печатане в България. От там нищо не можеше да излезе, нито можеше да влезе без специална и свръхсекретна цензура. Та там се печатаха военните карти на Министерството на отбраната!
към текста >>

12. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата.
Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки".
към текста >>

Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента.
Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор.
към текста >>

13. 5_07 Закони на музиката

Животът е Дух Животворящ чрез симфонията на сферите на Небесата Божии!
Ето малкото, скрито птиченце, ето розичката, която цъфти, ето толкова цветя около нас. Божественият живот струи през тях. Животът е едно непреривно течение - от Бога излиза и към Бога се възвръща. Животът не се прекъсва. Животът продължава непреривно. Животът е Дух Животворящ чрез симфонията на сферите на Небесата Божии! Тръбите Йерихонски Това е метод от времето на Исус Навина. Ние приложихме този метод и стените на затвора паднаха - 4 000 затворници излязоха на 1 януари 1963 година з В Мърчаево Боян Боев стенографираше ежедневните разговори на Учителя с учениците. Впоследствие той ги дешифрира и ги напечата с пишеща машина. Те бяха дадени в още неотпечатан труд "Изворът на Доброто". Там има написани много страници с изказвания на Учителя за музиката.
към текста >>

14. 5_18 Краят на войната е близо

". С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от Небесата, за да въдворят мир между человеците.
Но като Те слушам, виждам, че много знаеш. Като знаеш толкова много, кажи ми кога ще дойде мирът, защото е много тежко положението ни." Учителят казва: "Когато едно положение става много тежко, ще знаеш, че краят му е близо." Женичката се навежда доземи, прегръща нозете Му и ги целува. После става и си тръгва. Излиза през вратника и се загубва по своя път в града. Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде! ". С нея Учителят спря войната, защото Силите Господни слязоха от Небесата, за да въдворят мир между человеците.
към текста >>

15. 5_20 Мирът иде вече!

И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава.
На третия ден Мирът дойде неочаквано за всички ни. Мирът дойде за цяла Европа и за света. Който вярва в Единния Бог, в Живия Бог, той не тича подир много богове. Той само Него търси. Онази невзрачна женица от народа потърси само Него, повярва в Единния Бог и попроси от Живия Бог, в името на Живота и от името на всички человеци на земята. И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава. Там горе е Божият Мир. И само миротворецът може да възкликне: "Колко е хубав Божият Мир. Само в Божието Царство са Истината, Правдата и Свободата." Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите.
към текста >>

16. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Бог говори чрез Светостта Си, чрез Славата Си над Небесата, където е границата на всяко съвършенство.
ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят. Това съобщение е прокарано от Исуса Христа чрез Възкресението Му. Божественият принцип е Вечен огън. Бог говори чрез Светостта Си, чрез Славата Си над Небесата, където е границата на всяко съвършенство. Неговата Слава е утвърдена на Небето до века. Славата му е над Небето и над земята. Бог на Славата гърми, Господ на Силите бе огън пояждащ - вчера, днес и утре. Блажен оня народ, за когото Господ е Бог. Той вкарва Виделина в душите им, Светлина в умовете им и Сила в съзнанията им, за да вършат волята Божия.
към текста >>

17. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.
Но това уединение е уединение, наложено отгоре, от вечната неизменна Воля на Бога, твоя Господ. Но времето на твоето уединение се е свършило и денят на твоята бъдеща слава иде, и сам Господ твой ще се възцари и ще бъде глава над всички. Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си.
към текста >>

Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога.
Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение. Ето верни са думите и истинни словесата на Господа, който те призовава като помощник Негов. Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
към текста >>

18. 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА

Борис Николов

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

ОТЧЕ НАШ КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО ТИ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТИ ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ КАКТО НА НЕБЕТО ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ И НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ НО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГО ЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН.
В първите три дни се произнася само „Отче наш" и се размишлява върху вътрешния, мистичния смисъл на тия две думи. В следващите три дни се размишлява върху думите „Който си" и т. н. докато се завърши цялата молитва до 22 март. Всеки ден ще се почва молитвата от началото и като се дойде до определената част, ще се спрем и ще размишляваме върху тая част. А ако в някои градове това упражнение се получи по-късно, то ще се размишлява не по три дни, а по един или два дни, за да може цялата молитва да се завърши до определения срок. ОТЧЕ НАШ КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО ТИ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТИ ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ КАКТО НА НЕБЕТО ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ И НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ НО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГО ЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН. * * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя, на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА. Още три месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март.
към текста >>

19. 159. ПРОТОКОЛ

Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен".
Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен". Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното, доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знание за живота.
към текста >>

20. 13. ТРАМВАЙНИЯ БИЛЕТ

Борис Николов

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Аз все бях в Небесата до когато кондуктора извика от предните редици: „Моля, билети!
Достигнахме спирката. Тъкмо да се качваме от трамвая слиза проф. Консулов, наш професор по биология. Само му кимнах щастлив с глава и влязохме с Учителя в трамвая. Седнахме. Нямаше много хора. Аз все бях в Небесата до когато кондуктора извика от предните редици: „Моля, билети! " Аз изтръпнах, изстинах, вкамених се. Сега се сетих, че нямам пари за билет. Само едно левче, само за един билет. Студен пот изби на челото ми. От притеснение ми притъмня, мозъкът ми трескаво работеше, търсеше изход от положението.
към текста >>

21. 30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. 3.
30. СКАЗАНИЯ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК ЗА ВСЕКИ ЧОВЕК НАЧАЛО 1. Бог наш е океан безбрежен, Неизмерим връх белоснежен, От всички богове най-прежен. 2. Бог наш е слънце на слънцата, Величието в небесата, Красивото във светлината. 3. Бог наш е Бог Любов предвечна, Любов велика, безконечна, Свещена и неизреченна. 4. Той управлява всички сили, Които вечно са творили, И сътвореното красили. 5. Не стига се Бог в съвършенство, Непостижим е той в блаженство, неподражаем в президентство. 6. От Бога по-реално няма! Вселената макар голяма, Открай докрай я Той заема. 7.
към текста >>

22. 92. МЪГЛАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Той се усмихнал: „Когато се намирате в затруднение търсете Ме в небесата небесни с молитва, където Моят Дух обитава".
Тя пристъпва към Него, целува Му ръка, а Той й казал: „Хайде сега двамата да намериме пътя". Извел я на пътя, посочил й посоката, която трябва да следва и тя тръгнала с Него. Вървели що вървели заедно и Учителят изведнъж изчезнал. Тогава по пътечката полека-полека тя слезнала обратно от планината и след няколко часа пристигнала на Изгрева. Отива при Него и Му благодари за помощта. Той се усмихнал: „Когато се намирате в затруднение търсете Ме в небесата небесни с молитва, където Моят Дух обитава". Така Паша прави своят опит. Тя не би могла да стигне върха, дори и да е било слънчево времето, тя не беше подготвена за такива преходи. Не случайно по средата на пътя небето й слага преграда като довежда мъглата, за да може да я спре, за да не върви по-нагоре. Мъглата я спира, тя прави връзка с Учителя и получава помощта. Опитът на Паша излезна несполучлив, но примера с Учителя е превъзходен и превъзхожда опитностите на другите във връзка с изкачването на учениците на Черни връх.
към текста >>

23. 9. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

В това се убедихме когато излезна книгата и когато мнозина нададоха вой да небесата.
След като я разпространихме и получихме средства от нея, а тя не беше много скъпа, ние вложихме тези средства и издадохме книгата „Учителят, разговори при седемте рилски езера". Аз като стенограф разполагах с лични стенограми и след като ги разчетох използвах този материал за книгата „Учителят". А брат Боян Боев предостави своите стенограми и разчетения материал го включихме в тези две книги. Така че ние имахме оригинален материал и не сме ползвали стенограмите на трите стенографки. Ние работехме в тайна и се пазехме от ревността на останалите, която можеше да ни попречи. В това се убедихме когато излезна книгата и когато мнозина нададоха вой да небесата. Вместо да се радват, че е излязла книга за Учителя то те негодуваха. Разказвам с горчилка за тези събития, но това няма да ви подмине и Вас. Ще се сблъскате със същото. Но ще знаете как ние сме разрешавали нашата задача по нашето време. А сега аз мога да попитам онези, които негодуваха: Защо и вие не издадете книга за Учителя?
към текста >>

24. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите.
Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас.
към текста >>

За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.
към текста >>

25. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам".
Там престоява от 851 г. до 859 г. - около 8 години. Според житие Кирилово "Константин непрекъснато се молеше Богу и само с книгите беседваше, ден и нощ се упражняваше". В „За буквите" Черноризец Храбър казва: „А после човеколюбецът Бог, който всичко устройва и който не оставя човешкия род без разум, а всичко довежда към разум и спасение, като се смили над човешкия род, изпрати им свети Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен и той им създаде 38 букви - едни според вида на гръцките букви, а други според славянската реч". Чрез Учителя Дънов ангел Елохил казва: „За това благоволих да извикам от далеч, от край небесата двамата братя светила на славянския род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам". Тук именно, в манастира „Св. Полихрон" те получават озарение и посвещение от Бога. Годината е 855, когато те съчиняват славянската писменост за българите славяни. Според славянската реч те добавят буквите: ж, ч, ш, ъ, ь и двойно „е" (ят). Учителят Дънов в една от своите беседи посочва, че буквата "е" - двойно (ят) е свалена от Константин от Невидимия свят.
към текста >>

26. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

Това е Духът на Благодатта, Който носи спасение, търпение, кротост, за да бъде човек съвършен, както е съвършен Отец на Небеса.
Това е Духът на Силата. „Със силата на Духът Божий" (Рим. гл. 15, ст. 19) 2. От Исуса - Елохим се търси Благодат. Това е Духът на Благодатта, Който носи спасение, търпение, кротост, за да бъде човек съвършен, както е съвършен Отец на Небеса. Затова се казва: „Благодатта на Господа нашего Исуса Христа" (Откровение на Йоана гл. 22, ст. 21) 3. От Святият Дух Адонай се търси просветление, озарение. Това е Духът святий, Който е Духът на Обещанието.
към текста >>

27. 5.49. СЪДБАТА НА БРАТСКИТЕ РЪЦЕ

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Беше споделил пред Темелко, че се излъчва от тялото си и отива да предвожда немските войски, да се бие срещу руснаците; тогава среща Учителя, как Той води руснаците в небесата да се бият срещу германците.
Ние трябва да вървим със Славянството и с Русия. Та те разделиха ръцете и ни разделиха с Русия. Аз знам, че Учителят допусна руснаците в България. Ние сме славянска страна и трябва да бъдем с Русия. А Лулчев беше германофил и помагаше на германците. Беше споделил пред Темелко, че се излъчва от тялото си и отива да предвожда немските войски, да се бие срещу руснаците; тогава среща Учителя, как Той води руснаците в небесата да се бият срещу германците. Дойде време, когато руснаците минаха през България и се биха срещу германците. Лулчев отива при Учителя да се моли. Учителят не го приема. „Моля ти се, Учителю, грешка направих. Обичам германците и затова им помагах." А Учителят отвръща: „Не, Русия е славянски народ.
към текста >>

28. 7.24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Изскочиха всички Михайловис-ти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов.
д. През 1995 г. от 8 до 16 юли, след поканата на Благовест Жеков, в България гостува една група от 120 души от центъра на Михаил във Франция. Беше организиран един грандиозен концерт по всички правила. Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани. Организацията бе безупречна, защото се финансираше от французите и се заплащаше във валута. Изскочиха всички Михайловис-ти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов. Залата бе препълнена от 1200 човека публика. Хорът на французите бе идеално подготвен. Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата. Изключителна подготовка на гласове, обиграни, знаещи своя репертоар, с изключително музициране, направлявани вещо от трима диригенти. Всички останаха замаяни и зашеметени от необикновената гледка и невероятното музикално изпълнение на песните, граничещо с висок професионализъм.
към текста >>

29. 24. ПЪРВОРОДСТВО ЗА ПАНИЦА ЛЕЩА

Изскочиха всички Михайловисти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов.
д. През 1995 г. от 8 до 16 юли, след поканата на Благовест Жеков, в България гостува една група от 120 души от центъра на Михаил във Франция. Беше организиран един грандиозен концерт по всички правила. Беше задействана реклама по радио и телевизия, по линията на различни франкофони с плакати, устни покани. Организацията бе безупречна, защото се финансираше от французите и се заплащаше във валута. Изскочиха всички Михайловисти и възхваляваха до небесата Михаил Иванов. Залата бе препълнена от 1200 човека публика. Хорът на французите бе идеално подготвен. Явиха се с изключителна сценична подготовка, със съответна подходяща режисура, хористите бяха облечени с вкус и блясък от разкошни цветове, наподобяващи цветовете на дъгата. Изключителна подготовка на гласове, обиграни, знаещи своя репертоар, с изключително музициране, направлявани вещо от трима диригенти. Всички останаха замаяни и зашеметени от необикновената гледка и невероятното музикално изпълнение на песните, граничещо с висок професионализъм.
към текста >>

30. 35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ

Обикновено идвайки от света и влизайки в Школата ние смятахме, че тук ще видим чудеса и ще видим как земята ще се разтвори и ще разкрие тайните си или небесата ще се раздерат и небесната завеса ще се отвори и ние ще полетим във въздуха като птиците.
35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ Учителят в Школата беше дал много методи, за които казваше, че са много прости, но че имат голямо въздействие, когато ученикът ги прилага съзнателно и с пълна вяра в тях. Те бяха толкова обикновени, че ние се усмихвахме в началото, но после след дълги прекарани години с него, когато наблюдавахме тяхното въздействие, изпитвайки ги лично на гърба си, тогава започнахме да си променяме мнението за тях. То се променяше не само от познанията, които добивахме, не само от знанията, които получавахме, не само от наблюденията, които имахме от заобикалящите приятели, които също прилагаха, но и от мъничката вяра, която укрепваше все повече у нас, че учението на Учителя е неповторимо. Това бяха онези малки величини, на които обикновените хора не обръщат внимание,че в малките величини се намира голямата сила. А колко неща е изнесъл Учителят в беседите си - знания за цели епохи на човечеството. Обикновено идвайки от света и влизайки в Школата ние смятахме, че тук ще видим чудеса и ще видим как земята ще се разтвори и ще разкрие тайните си или небесата ще се раздерат и небесната завеса ще се отвори и ние ще полетим във въздуха като птиците. Това бяха влияния от различните окултни течения и литература, която бе заляла България, дори и Изгрева. Учителят беше тук при българите, а онези учениците около него търсеха авторитети та чрез тях да докажат присъствието на Учителя. Това бе смешно, но и трагично едновременно, защото се отклониха от Школата и техният живот протече драматично. Те се загубиха в света и за околните. В методите на Учителя беше залегнало истинското знание, което за пръв път се даваше.
към текста >>

31. 49. БОЖИИТЕ СЛУЖИТЕЛИ

Не винаги молитвата ми се приемаше, но понякога получавах облекчение и про-яснение на съзнанието и тогава разбирах, че молитвата ми горе в небесата е приета и аз получавам просветление на съзнанието си.
Оставаше да проявя послушание към Учителя и към Бога. Наведох се, целунах ръка и си отидох. Не посмях да кажа никому, това беше една вътрешна опитност от пътя на ученика. Спомням си Учителят беше ми казал: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Ето защо аз винаги заставах с молитва първо към Бога, след това се молех и на Учителя с ясното съзнание, че се моля и отправям молитвата си на едно и също място. Не винаги молитвата ми се приемаше, но понякога получавах облекчение и про-яснение на съзнанието и тогава разбирах, че молитвата ми горе в небесата е приета и аз получавам просветление на съзнанието си. Така с просветено съзнание и със светлината, която имах в себе си можех да вървя по онази вътрешна пътека в себе си, която трябваше да извървя крачка след крачка, за да се добера до правилното разрешение на онази задача, която бе ми дадена в момента. Някой би казал, че какво има сложно в това. Напротив, това е много трудно и да се добере ученикът до един такъв метод, когато винаги да получава отговор на молитвата означава, че той е напреднал много в своя духовен път. Само с вътрешната светлина, която човек придобие може да освети своят път и да разреши своите проблеми. Друг път той няма.
към текста >>

32. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата.
Единият движи, т.е. човешкият дух движи това тяло, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле. Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата. Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят. Та видението е онова изявление на човешкия дух и човешката душа горе в Невидимия свят, в Духовния свят, където пред духовното тяло на човека се изява в образ и действия, събития и явления, които са задвижени от човешкия дух и запечатани в човешката душа и които събития и явления са програмирани, запечатани и чакат своето пресъздаване долу на земята чрез човешкия живот. А на човека се дава видение, той си тръгва и след време се среща с видението, което от действия и събития горе се реализира долу в една реалност. Значи това, което аз бях видяла беше видение. Тогава не го осъзнавах, защото бях на 14 години, но когато го разказах на Учителя и чух мнението му направо изтръпнах.
към текста >>

33. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

Един брат бе довел сестра си, която също бе медиумична и всички тия сили, които кръжаха в небесата и се опитваха да ни атакуват намериха пролука и се насочиха към рождената сестра на този брат.
Учителят я поглежда и казва: „Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, няма да се занимаваме с нея. Ако не се занимаваме с нея и оставим духовете да се занимават с нея, то вие ще бъдете свободни и ще може да работите. Ако се намесим, то духовете, които са у нея ще почнат да се занимават с вас и тогава вие ще бъдете вързани като нея". Онази сестра разбра закона и тихо се отмести и продължи да се занимава с онова, за което бе дошла. Друг пример. Един брат бе довел сестра си, която също бе медиумична и всички тия сили, които кръжаха в небесата и се опитваха да ни атакуват намериха пролука и се насочиха към рождената сестра на този брат. Тази се разбуйствува така, че влезна в една палатка и наби две възрастни сестри, които бяха доста големи, високи и едри на ръст. Всички стоят като истукани и смятат, че тази е умопобъркана. И това става в събора, в мястото където е разположен лагера, където сме всички и където Учителят също тук пребивава. Как си представяте всичко това и как може да си го обясните? Няма ли да влезнете в противоречие с това, че тук на това място е Великия Учител, а около него стават тези неща и точно под носа му.
към текста >>

34. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

Учителят е дошъл в дома й и вместо да се радва и скача до небесата, че това е цяло благословение, а тя горката се опитва с гостоприемството си да се налага на Учителя.
Това беше един израз, който се употребяваше, когато човек иска да се наложи. На следващата вечер не дойде да спи при нея. Остана да спи на друго място. Срещаме се отново, тя мълчи, поглежда ме сърдито, а аз също мълча. Чудех се какви хора има. Учителят е дошъл в дома й и вместо да се радва и скача до небесата, че това е цяло благословение, а тя горката се опитва с гостоприемството си да се налага на Учителя. Това нещо го виждах много пъти в Школата. Дойде някой, предложи ти някаква услуга и после ти се качва на врата и ти се чудиш как да го свалиш от там. Ето, това беше третата поука и третата обица, която човек трябва да сложи на носа си, за да се вижда, да се помни и да се знае - комуна не се прави от хора с различни нива на съзнание. Не можеш да събереш учени и прости, знаещи с незнаещи, можещи с неможещи, да ги сложиш в една комуна и да полагат труд и да съграждат блага в името на една идея. Ето ти тези три поуки от комуната в Русе.
към текста >>

35. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

По това време около нея са другите две рождени сестри, които поначало са били противници на Учението, а сега при такъв един обрат надават вой до небесата, че Дънов е не знам какво си и че той и неговото учение действат пагубно на хората и че той, Дънов ще падне и ще бъде победен.
Този клас се ръководеше лично от Учителя и за него ще говорим подробно по-късно. След като кризите се учестиха тя по решение на Учителя бе освободена и на нейно място дойде Елена Хаджигригорова, която бе учителка в софийските села. Отначало Мария Радева на всеослушание говореше, че Учителят Дънов е бил Христос. После като влезнаха в нея и я обсебиха нисшите духове започна да говори точно обратното, че Учението му е фалшиво, че той е лъжец, че е мошеник и че е Учител на Черното Братство. Започна да упреква Учителя във всички възможни грехове на земята. По това време около нея са другите две рождени сестри, които поначало са били противници на Учението, а сега при такъв един обрат надават вой до небесата, че Дънов е не знам какво си и че той и неговото учение действат пагубно на хората и че той, Дънов ще падне и ще бъде победен. Така вкупом трите сестри по това време говореха срещу Учителя и Братството. По едно време я бяха довели на палатка на Изгрева, за да подиша чист въздух и да може при онази духовна атмосфера на Изгрева да се възстанови. Тя ту се възстановяваше, ту отново минаваше в кризи. Веднъж решиха да я заведат на лагер на Седемте езера. Понеже тя страдаше от тази неизлечима душевна болест и често имаше припадъци - ставаше ту буйна, непокорна и беше бреме за ония, които се грижеха за нея.
към текста >>

36. 20. НА РАБОТА В АДА И КОНЦЕРТ ЗА ИЗБРАНИТЕ

Цанка Екимова

ТОМ 6

Аз идвах тук на тих пристан при Учителя и при Бога, на сваленият Изгрев от Небесата Божии, душата ми жадуваше за този Небесен Изгрев и за този земен Изгрев.
Ти ми пречиш". С мен тя се държеше жестоко. Аз можех да й отвърна със същото, но не желаех да правя това заради брат ми Борис. Взех си куфара и със сълзи на очи взех влака обратно за Габрово. От огъня в Габрово у дома попаднах на същият огън тук на Изгрева. Аз идвах тук на тих пристан при Учителя и при Бога, на сваленият Изгрев от Небесата Божии, душата ми жадуваше за този Небесен Изгрев и за този земен Изгрев. А оттук ме гонеха с всички възможни и невъзможни средства. Бях съвсем объркана. Преди още един друг случай аз отново съм на Изгрева и отново съм застанала пред бараката на рождения ми брат. Питам се: Та нали тук идваха и преспиваха чужди хора, защо да не мога да преспя една нощ и после да си търся друго място на Изгрева? Така реших в себе си и влезнах в стаята определена за гости.
към текста >>

Аз през цялото време от моя стол наблюдавах образа на Учителя в Светлина, наблюдавах цигуларя, който беше затворил очи, беше се извисил в Небесата на своето вдъхновение, свиреше и показваше своето изкуство.
" Аз възприех тази мисъл и започнах да се моля. След малко цигуларят Чомпи излезе на подиума. Концерта започваше. В мигът, когато той вдигна лъка и го постави на цигулката си, над него встрани се яви образа на Учителя в светлина. Цигуларят трепна, усети едно вдъхновение, което само музикантите могат да усетят и оценят, и започна да свири. Аз през цялото време от моя стол наблюдавах образа на Учителя в Светлина, наблюдавах цигуларя, който беше затворил очи, беше се извисил в Небесата на своето вдъхновение, свиреше и показваше своето изкуство. Това нещо се запази през целия концерт. Концертът свири, ние се изнизахме и всеки по отделен път се прибра на Изгрева. Когато пристигнах на Изгрева успях да издебна един миг и да се добера до Учителя и да Му благодаря: „Учителю, благодаря Ви за този Божествен концерт". Учителят се усмихна и каза: „Сестра, вие отдавна си го бяхте заслужили, но не беше дошло времето за това". Аз се прибрах там, където бях отседнала и не можах да мигна от вълнение, че бях свидетел да видя и да проумея какво значи Вдъхновение.
към текста >>

37. 6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Донка Георгиева Кънева

ТОМ 6

И колко песни бликнали от сърцата и душите ни възлизаха с молитвата ни към небесата, към светлите светове, населени с Големи, готови да се отзоват на молбата ни същества.
Тя била чута и още същата нощ и брат Слави сънувал Христо Ботев, който дошъл при него и му благодарил за направената молитва. Бил вече освободен от тежкия патрондаш и пушката. Наистина молитвата на събралите се братя и сестри е голяма, мощна сила, още повече, когато тя се прави в една хармонична среда, където хората живеят в обич един към друг. Помня какви хубави срещи бяха тогава. В очите на всички сияеше светлината на високите идеи, на които служехме, сърцата ни изпълнени с обич към Учителя, към ближните, усмивката не слизаше от устата ни в радост и в скръб - разбрали защо идва радостта и скръбта. И колко песни бликнали от сърцата и душите ни възлизаха с молитвата ни към небесата, към светлите светове, населени с Големи, готови да се отзоват на молбата ни същества. След няколко дни детето оздравя и една нощ дойде на сън при мен Христо Ботев и ми каза: „Сестра, аз вече се освободих и моля да ме заведеш при Учителя, Когото ти позна в Неговата голяма духовна сила". Аз го поведох и не зная как се намерихме на Изгрева. Учителят ни посрещна при стаята си и аз се обърнах към Него: „Учителю, братът иска да го доведа при Тебе и ето, аз го доведох". Учителят му подаде ръката си и го въведе в стаята си. Аз се събудих и споделих съня с другаря си, с когото винаги си споделяме мислите върху всички вълнуващи ни духовни проблеми.
към текста >>

38. РАЙНА КАМЕНОВА

ТОМ 6

Познавам всичко в небесата.
Поглъщат жадно учениците Му елексира на Словото, до днеска неизречено от никъде и никой друг за Новото, за Бъдното, което е копняла нашата Земя от векове... Душата слуша с трепет как Учителят говори и зове: - Не съм дошъл да спасявам целия свят - дошъл Съм за душата. Защото само ней Божествената Мъдрост свята е позната. И запомнете - Мъдростта е Ключ, който мъртви възкресява... За вашата изстрадала душа дошъл Съм между вас. Душата ви Ме знае преди векове - познава Моя глас. Защото знайте - Светлина от Светлина съм Аз и грея, навсякъде прониквам, всичко виждам, чувам и вечно живея... А Моят Дух - на всички Духове небесни носи в Себе Светлината... Аз съм в тяло, понякога и вън от тяло. Познавам всичко в небесата. Закон Съм и на Мъдростта Божествената, съвършената. И в живота ваш Съм Аз Божествената Любов - проявената. И чуйте всички - вам говоря с Духът, изходящ от Отца. С този Дух подпалвам животворен, вечен плам в човешките сърца. Затуй от Слънцето дойдох в Образ на човек сред вас за вашите души, родени от Отца.
към текста >>

Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и скръб и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!....
И Той - верният Ти Син и наш Учител слънцелик, отключи на Земята сияйните мистични Двери със жест смирен, съдбовен и космически велик на Школа, слязла от свещените, Божествени сфери... И започна от Нея да блика Божествено Слово за Твоята безкрайна Бащина и творческа Любов; за Мъдростта Ти, с която изграждаш всичко Ново, за Твоята истина - най-върховният от небето зов... Учителят направи Школата Център с чудна Сила. Прииждаха в Нея хора, откъснати от светския вървеж - хора с душа небесното и вечното търсила и безсмъртния, животворен по Господа копнеж. В Бялата Школа душите, до вчера омъртвяли, пробуждаха се бавно за нов, макар и стръмен път. Чрез Словото небесно те са вече оживели, и думи с вечна благодарност за Учителя мълвят. - Учителю, Ти ни събра и насочи към смисъла на живота; показа ни на „малкото стръкче" ценността, и на „Безкрайното Голямото" - кой е Пилота, и колко милостив и благ е Бог на Любовта. Поведе ни като Добрият Пастир към планината, от върховете й да пием Жизнен елексир, от първия слънчев лъч да бъде целуната душата, изпълнена с обич кьм целия, към Божия Всемир... Учителю, Ти ни нарече ученици - антени между Земята и Небесата - Дом на Бога, за Него да бъдем винаги будни и все вдъхновени в радост и скръб и във изкусителна изнемога... Учителю любими, обичта си към Тебе ний не съумяхме достойно и пълноценно тук да изявиме - мънички сме още и не всички проумяхме величието на Твойто свято Дело в Божие име... Учителю, прости ни!.... Ти виждаш, че не знаем... Но вярвай - ще умеем и ще знаем един ден! Той когато съмне, ще Те зарадваме, защото ще знаем! О, ден жадуван през вековете, бъди благословен!... Ти ни рече: „Търсете Бога в Светлината! Но Бог е повече от Светлината.
към текста >>

39. 7. Гробар и конкурс за концерт-майстор

Атанас Минчев

Стефка Няголова (от Величка Няголова)

Искаше се на мнозина пред техните очи да се види как Учителят се въз- нася до Небесата.
Но всички хвърляха към краката, а не към главата на ковчега. Хвърляха що хвърляха, натрупа се една камара земя. По едно време се чу някакво срутване. Всички се огледаха и изтръпнаха. Всички търсеха да стане някакво чудо. Искаше се на мнозина пред техните очи да се види как Учителят се въз- нася до Небесата. Учителят се беше възнесъл преди няколко дни и напуснал тялото си, а ние малките човеци трябваше да го погребем. Та Той се беше погрижил за това. Мен ме определи да копая гроба, на Боянчо, го подготви да Му направи ковчега, трети подготви, да знаят къде да бъде погребан. Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним. После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване.
към текста >>

40. 22. Величка Стойчева и Стефка Няголова

Ще поднеса няколко стиха за нея и за Величка Стойчева: И ето стигнахме във храма, светилник мощен в Небеса и ангели небесни пеят възторжен химн на Любовта.
След 9.IX.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт, едни от първите съдебни процеси бяха срещу свещеници от католическата църква в България. Те бяха изпратени в концлагерите и затворите и мнозина измряха там. Чак тогава баща ми оцени съвета на Учителя, че ако бе отишъл в Италия, завършил и станал свещеник, то той трябваше да раздели участта си с онези в концлагерите и затворите. Така бе спасен живота му благодарение на Учителя и на неговото послушание към съветите Му. Майка ми беше домакиня, грижеше се за многодетно семейство, но успя да издържи и видя всички свои деца да израстат и всеки да тръгне по своя път. Ще поднеса няколко стиха за нея и за Величка Стойчева: И ето стигнахме във храма, светилник мощен в Небеса и ангели небесни пеят възторжен химн на Любовта. Ще идем ний да се срещнем, с Учителя велик на Любовта с песни святи ще прославим любимият и обичан наш баща. И толкова си ти щастлива, с ново тяло в'вечността и младост, сили в теб се вливат в'безсмъртие и вечна красота. БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА Настоящият материал бе подготвен от мен въз основа на два магнетофонни записа. Под мое давление Величка Няголова направи един запис от спомените на майка си. Другият запис бе направен през 1990 г.
към текста >>

41. 11. Възнесение Господне

Йотка Василева Младенова

„И пак се изнесе и възнесе“, казва Елена „в небесата“.
И в това смущение втори път Учителят е пред тях. физически Го виждат и двете и носи, на времето имаше кутии от халба по пет кг бяха, такива едни кръгли. Една такава кутия носи, пълна с мед от питата както е с восъка. И пак говорил върху пчелите там, за меда. И пак казал: „Мир вам“. „И пак се изнесе и възнесе“, казва Елена „в небесата“. И Василка пак не вижда. Василка най-напред го вижда с кутията с меда, взима мед слуша какво говори, но когато се възнася, чува „Мир вам“, но повече нищо не вижда. И Той изчезва пред нея. Да, пред нея изчезва. А другата Го вижда.
към текста >>

42. 19. Истинският Учител и лъжепророците

Йотка Василева Младенова

Е, много широк беше, обещаваше много, пророкуваше големи планове,сваляше небесата на земята с обещания.
Бяха ме предупредили да се пазя от тях. И от кого ме пазеха още Паша и Аня? И от брат Славчо Славински ме пазеха. Той беше много сладкодумен, много чаровен, много слънчев, но чичо Колю Гръблев, като че сега го гледам как се смее и вика: „Той гледаше в очите Бога и Го лъжеше“. За Славчо Славянски. Е, много широк беше, обещаваше много, пророкуваше големи планове,сваляше небесата на земята с обещания. Но ти казвам, той много ме кандърдисваше тука да купя неговата къща, даже ми изпращаха писма. Паша и Аня ме предупреждаваха да не съм смеела да се захвана с него, защото той така ще ме излъже. Чичо Колю смеейки се вика: „Той гледа Бога в очите и Го лъже! “ Пък то и ние всичките лъжеме кога трябва и кога не трябва, казвам го това не лошо, а така. Не трябваше и да го казвам даже това, нещо, как се изплъзна от устата ми.
към текста >>

43. 22. От къде не са дошли българите

Васко Искренов

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение.
Но умрелите са живи, а живите са умрели. Някой от тях са богове смъртни, а други богове хора безсмъртни. Българите ги има още от IV.век. Кирил и Методий поправиха глаголицата в кирилица. Глаголицата е съставена от Улфила. Улфила също е Божи пратеник, защото той е чул глас от небесата в храма за свето посвещение. И трябвало да изпълни нареждането. При съставянето на азбуката е взел участие и Евстатий Палестински, който е вмъкнал в нея и други букви. Тези букви са дело на Хозарсифа (египтянин), син на сестрата на Рамзес II, или така наречения Мойсей, който изведе еврейския народ от Египет в пустинята, за да го заведе в Ханаанската земя, земя обещана от Йехова на предците му. А в именника на древните български владетели се говори за 13 български князе датиращи от IV-V. век Никъде не фигурира титлата хан или тюркския произход на българите.
към текста >>

44. 14. Арест във влака

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен“.
Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен“. Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина. С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимавам само хората,които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното - доброто. За да схванат Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знания за живота.
към текста >>

45. 38. РОЖДЕНАТА СЕСТРА

ТОМ 8

Ведросини небеса!
Сестра ми имаше верни приятелки. Една от тях бе Наталия Чакова. Друга бе Савка Керемидчиева. Прилагаме две писма от тях. Празник в планината На Марето Сияещи лазури! Ведросини небеса! Най-чистия кристал не е тъй прозрачен както въздуха днес, пропит с лек и сладък мирис! Скалите, върховете, сякаш са измити. Тревата е по-мека и по-крехка от всеки друг път. Малките розови и сини цветенца някак по-нежно и загадъчно се усмихват. Вадичките самодоволно ромолят.
към текста >>

46. 43. ИЗКАЧВАНЕТО НА ЧОВЕК НА ВРЪХ МОНТ ЕВЕРЕСТ

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

ТОМ 8

Напоследък индийските географи се опитват да заменят английското име "Еверест" и тибетското название "Чомолунгма" със санскритското "Сагарматха", което означава "Високо в небесата".
Вместо тибетското название е много по-разпространено името "Еверест". То е било дадено от директора на Индийската геодезка служба Андрю Уо на върха, когато през 1852 г. било установено, че тогавашният пик XV е най-високият връх на земята. По онова време не е било известно още тибетското име, което било открито много по-късно в архивите на будисткия манастир в Ронбук от англичаните. Джорд Еверест (1779-1866) е бил директор на Индийската геодезка служба от 1823 до 1843 г. Напоследък индийските географи се опитват да заменят английското име "Еверест" и тибетското название "Чомолунгма" със санскритското "Сагарматха", което означава "Високо в небесата". (3.0. Возе. ОеодгарНу оТ 1Не И1та! ауа, ИаНопа! Воок Тгиз1, Ием Ре! И1, 1972).
към текста >>

47. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата".
Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л. Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата". Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта. Такова схващане има и тоя път следва от много години и Л. Лулчев; на това именно той дължи преди всичко и постигнатите от него резултати. Не ще съмнение, г. Л. Лулчев не е сред поменатата среда, нито единствения, нито най-големия ясновидец, има там още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички -техния Учител.
към текста >>

48. 01 - 79. ИСТИНСКОТО ПОДВИЗАВАНЕ

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш „Отче наш", после се навеждаш и с двете ръце хващаш дръжката на мотиката и я издигаш над главата си и казваш: „Който си на Небесата" и после замахваш с мотиката към земята и правиш първата копка и казваш: „Да се свети Името Твое", после вдигаш мотиката над главата си казваш: „Да дойде Царството Твое", после правиш с мотиката втората копка и казваш: „Да бъде Волята Твоя", вдигаш отново мотиката над главата си и казваш: „ Както на Небето" и правиш с мотиката третата копка и казваш: "Така и на земята.
Изслушва го и накрая му казва: „Рекох, сега аз ще ти дам един метод за духовно подвизаване в Айтос. " - „Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с отворени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм. „Методът е следният: Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш „Отче наш", после се навеждаш и с двете ръце хващаш дръжката на мотиката и я издигаш над главата си и казваш: „Който си на Небесата" и после замахваш с мотиката към земята и правиш първата копка и казваш: „Да се свети Името Твое", после вдигаш мотиката над главата си казваш: „Да дойде Царството Твое", после правиш с мотиката втората копка и казваш: „Да бъде Волята Твоя", вдигаш отново мотиката над главата си и казваш: „ Както на Небето" и правиш с мотиката третата копка и казваш: "Така и на земята. " След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес" и копаеш с мотиката по земята и казваш: „Прости ни дълговете наши. " После отново вдигаш мотиката до височината на очите си: „Както и ние прощаваме на нашите длъжници. " Копаеш с мотиката по земята и казваш: „И не въведи нас во изкушение. " Накрай отново вдигаш мотиката и казваш: „Но избави нас от лукаваго", копаеш отново и казваш: „Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки, Амин. " Така повтаряш 100 пъти тази молитва.
към текста >>

49. 03 - 02. БРАТСКАТА ГРАДИНА, 14 ЮЛИ 1968

АЙТОС - БРАТСКАТА ГРАДИНА 12 ЮЛИ, ПЕТРОВДЕН, 1968 г.

Песен, която те свързва с Небесата.
Какво по-хубаво от тия песни, в които най-ясно чувстваме нашето единство? По-велика, по-могъща, по-свята песен от тази на братското единение и братската Любов няма! Нищо земно не може да се сравни с Божественото, което се излива от тези песни, дадени ни от Учителя! Пеят душите, пеят сърцата, пее цялото ни същество. Музика, каквато няма никъде другаде по света. Песен, която те свързва с Небесата. Песен, която те издига до подножието на Божия Престол... Срещат се мнозина, които отдавна не са се видели. Възобновяват се стари връзки. Свързват се нови. Нови? - Всички ний тук сме свързани от хилядолетия. Всички ний сме свързани във Вечността.
към текста >>

50. 03 - 03. ПАНЕВРИТМИЯТА

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Какво струва всяко човешко, всяко земно изкуство пред това, което Учителят е снел от Небесата, което Той е подарил нам - на братята и сестрите, на българския народ, на цялото човечество?
То е летене на душата в просторите на неземното. Каквото да се каже за Паневритмията, както и да се обяснява и описва, каквито думи, изрази, сравнения да се употребят, всичко ще бъде недостатъчно, незадоволително, непълно. Не се описва с думи, на човешки език, неописуемото. Не може да се сравни с нищо земно небесното, несравнимото. Не може да се определи, да се изрази Божественото. Какво струва всяко човешко, всяко земно изкуство пред това, което Учителят е снел от Небесата, което Той е подарил нам - на братята и сестрите, на българския народ, на цялото човечество? Идва денят, когато очите на хората ще се отворят, умовете им ще се пробудят, съзнанието им ще просветне и те ще видят и разберат какво несравнимо, неземно, Божествено Съкровище ни е донесъл и завещал Учителят - Съкровище, способно да превъзпита, да прероди народа ни, поколенията, човечеството, когато неговите могъщи сили се сложат в действие. Паневритмията е Божествен синтез на всички възвишени изкуства. Тя е най-високото, съвършено постижение, в което етика и естетика, хигиена и духовен растеж се сливат в едно... Тя е това, което човечеството несъзнателно търси, към което се стреми, от което преди всичко друго се нуждае, макар все още да не знае къде ще го намери. Защото, ще повторим: Това е Небето, слязло на земята. Музиката и хореографията на паневритмията, това е изкуството на Ангелите.
към текста >>

51. 06 - 40.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

„ Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего на небесата.
40.ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ 16.IV.1925, София. Любезни Георги, В живота трябва растене. „Растете в благодатта", казва писанието. А живота сам по себе си иска усилвание във всички добродетели. „ Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего на небесата. “ А Любовта е основа: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. “ Само така се добива онова постоянно състояние с Утешителя Дух святи, който носи Постоянно Божиите блага за душата. Бог на всичката пълнота ще даде Духа си на всички, които го търсят, които вярват и го възлюбват. Божията любов да сгрява сърцата ви в мир и радост. Поздрав на всички ученици.
към текста >>

52. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Дар от небеса.
Нищо в казана. Униние общо всичките обхвана. Брат Желев: - Братчета, сестрички, днес сме без храна, нека не ни плаши. Малка е беда. Ний ще се помолим на Наший баща помощ да ни прати. Дар от небеса. Молитва: „Татко наш Небесни, молим, помогни ни, гладни сме, о Боже, храна изпрати ни." Още час не мина, пристига брат Руси, С цяла кола круши, храна за сто души. Друг прати продукти, трети хляб достави, чудо невидяно, как ще се забрави! Векове ще минат. Ще се споменава, как с вяра живеят, за Божия Слава. Прощално утро в Мъглиж Смяната привърши.
към текста >>

53. 09-05. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

И наистина можеш ли да не забележиш правите като свещ борове, сякаш забили върховете си в небесата, между които едва се виждат малки части от лазурното синьо небе.
5. ЗАГУБИЛА СЕ В РИЛА Миналата година една група от шест-седем души и приятели от Айтоска околия решили да преминат през величествената Рила, ето защо отиват с рейс до Боровец - един от най-хубавите наши курорти и от там с раници на гърба поемат пътя за Мусала. Някои от участниците в групата за първи път минавали по тези прекрасни места и всичко било ново за тях. Всичко им било интересно. И наистина можеш ли да не забележиш правите като свещ борове, сякаш забили върховете си в небесата, между които едва се виждат малки части от лазурното синьо небе. Като вървите по-нагоре, вие ще видите все нови и нови неща. Минете ли мостчето и се качите на срещния склон и погледнете на запад, вие ще видите чудно-хубавите скали над хижа Ястребец. Стига да имате око на художник, вие има какво да видите, има на какво да се любувате. Качите ли се на Мусала, тоя гигант на Балканите, вие ще изпитате едно необикновено чувство, като че сте победили нещо, като че сте завоювали нещо. При хубав, ясен ден, какъвто рядко се случва, ще видите всички останали планини - Родопи, Витоша и Стара планина, докато погледът ви спре чак до Пирин.
към текста >>

54. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Но видях една нишка тука, излиза от него във въздуха, чак в Небесата се губи.
Каза: „Аз две жертви не искам да давам на Братството." Аз бях готова. А той отиде с Борис отначало, защото на него беше познато всичко в Юндола. С брат Борис ходих аз, там го видях, когато почина, там е бил. Много са го уважавали лесоинженерите и са му помагали. И мляко са му носили, леглото му са променяли, всичко, видях. Но видях една нишка тука, излиза от него във въздуха, чак в Небесата се губи. Това забелязах и споделих с Учителя. Той каза: „На обикновените хора душата им излиза от устата, а на необикновените от тук." /хилядолистника/. Аз казах туй, което го видях, казах на Учителя. И други работи има много, много хубави, но постепенно, постепенно ще си ги запиша, както трябва и ще ги запишем тогава. И свързано е с Учителя и с Жорж.
към текста >>

55. 14 - 1. ГЕОРГИ КУРТЕВ В СПОМЕНИТЕ НА ВНУЧКАТА МУ НАДКА БОЕВА

Надка Боева

Това беше незабравим хор от сладкогласни ангели, пеещи и молещи се в небесата.
Аз спях горе в салона, а той - в стаята до него. Всяка вечер той ставаше в три часа да се моли и аз го чувах как се измива, облича белите си дрехи и отива в малката стаичка. Там се молеше и пееше. Няма да забравя как хубаво пееше тогава, в ранната утрин. Аз, която много трудно можех да стана, се събудих и заслушах в пеенето му, но той като че ли не пееше, а хиляди ангели пееха с него. Това беше незабравим хор от сладкогласни ангели, пеещи и молещи се в небесата. Това ме порази. Разказах му после за това, а той ми отговори: „Ставай и ти, и ще видиш и чуеш още много." Когато почина баба ми, той правеше много молитви. Пък и какви думи казваше за нейната душа! Много големи молитви правеше. Аз мисля, че тези молитви му повдигнаха духа и че той благодарение на тия молитви имаше усещане, имаше виждане, правеше връзка с Небето, но никога не се изявяваше.
към текста >>

Като се молеше, така си издигаше главата нагоре, като че виждаше Господа в Небесата и всичките ангели!
Това беше толкова мило, толкова хубаво, като че ли бяха ангели. Спомням си един бай Димо от Тополица. За него си заслужава да кажа нещо. Той беше толкова предан на Братството човек. Може би и не знаеше да пише даже, но тъй хубаво се молеше! Като се молеше, така си издигаше главата нагоре, като че виждаше Господа в Небесата и всичките ангели! Такава хубава душа беше. Беше много трудолюбив. Винаги ми е правило впечатление големите му и груби ръце, но достойни за уважение. Работеше на нивата с много любов и сили и даваше много духовни енергии за Братството. А той много обичаше дядо ми и много често идваше у дома.
към текста >>

Те бяха най-различни и много вдъхновени и пренасяха присъствуващите някъде в небесата, и всички придобиваха вдъхновение, просветление, вътрешна радост, пълнота и всички си отиваха изпълнени с вяра и упование.
Хората бяха простички, скромни, искрени. Празниците и съборите бяха за тях единствено духовно общуване с приятелите. Те с нетърпение чакаха да дойдат тия празници и общо да се помолят. Дядо ми, освен че изпълняваше нарядите, които се изпращаха от София, но той правеше и други молитви, свои. Тези негови молитви никъде не са записани и никой не може да ги повтори. Те бяха най-различни и много вдъхновени и пренасяха присъствуващите някъде в небесата, и всички придобиваха вдъхновение, просветление, вътрешна радост, пълнота и всички си отиваха изпълнени с вяра и упование. А когато ги изпращаха, какви песни се пееха! Всички вървяхме надолу към чешмата и тия, които остават, заставаха като в шпалир да изпращат гостите и пееха песни. Особено „Братство, единство", докато се изгубят приятелите от погледа им. Отиваше си един ден, прекаран като че ли в рая на земята. Душите ни преливаха от радост, обич, доброта и красота, чистота и искреност.
към текста >>

56. 16 - 9. БРАТСКАТА ГРАДИНА

Желю Танев Николов

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

Отдалеч се виждат тополите бели, в небесата сякаш клоните си вплели.
То е следното. Това е 20 юни 1973 година, в братската градина: Там, някъде край полите на Балкана, китна градина Бяло Братство е създало. Ред по ред е наредена, с Любов, песни и молитви е осветена. Орехи, круши, бадеми и черешки рано зрели. Плодове им сладки, благи, слънцето ги така прави. Отдалеч се виждат тополите бели, в небесата сякаш клоните си вплели. Нека да погледнем боровете вечно тях зелени, на длъж и на шир клоне са разперили. Дават прием на всички тука, що дошле, с много радост, с песни край тях са изпели и със звучни цигулки винаги придружени. В тоя чуден кът от цялата страна млади и стари идват да го посетят. Всичко мило и красиво от душа обичат, че рай земен те го наричат. Ако някой в дома си неразположен, в житейски грижи много е поробен, сам багажа си стяга, за Братската градина заминава.
към текста >>

57. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Всред градината гледа високо дърво, на което върхът се губи в небесата; листата му блестят от светлина и всички се различават по цветът си!
Вижда светъл дух - старец - който го изобличава за грехозете му. Кани го да се помоли. След молитвата вижда една градина, пълна с различни цветя, невидени досега и с разнообразни краски, които омайват погледа и насищат душата. Въздухът е препълнен от благоухание? Отдясно вижда голяма светлина, от която излизат много хора. Всред градината гледа високо дърво, на което върхът се губи в небесата; листата му блестят от светлина и всички се различават по цветът си! Вижда трен, че с голяма бързина се отправя към него, върху трена седи старецът, а щом стигна до медиума, който обзет от страх да не бъде смазан - тренът веднага спира, старецът му казва: само вие ли имате тренове? А кой ви даде умът да ги строите? Какво мислите за небето и обитателите му? Можели да се ходи там, както апостол Павел и Йоан са се въздигали или не? Г. М-в пита за едно свое видение, а вместо отговори, медиумът вижда същото видение - на Данаил не се ли даде да види съновидението на царя?
към текста >>

58. І.01.04. ПАСХАТА

Глас дадоха небесата и стрелите ти прелетяха.
„Ти си Бог, Който правиш чудеса, явил си между народите силата си. Избавил си с мишцата си людете си, синовете Якови и Йосифови. Видяха те водите и се уплашиха. Разтрепериха се и бездните. Облаците изляха вода като порой. Глас дадоха небесата и стрелите ти прелетяха. Гласът на гръма ти бе в кръга небесен. Осветиха светкавиците вселенната. Потресе се и трепетна стана земята. През морето е пътят ти. И стъпките ти през много води и следите ти не се познават.
към текста >>

59. І.01.09. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА

Той им говорил за Божието царство, което е на небесата.
9. БОЖЕСТВЕНИЯТ ХЛЯБ И ДУХЪТ НА ИСТИНАТА Наближавала втората юдейска Пасха, откакто Исус служеше на Бога в Слово и дела. (Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 4). Исус с учениците си дошъл в Галилея. Видял едно голямо множество и смилил се над тях, понеже са били като овци, които нямат пастир и почнал да им говори и да ги поучава много неща. Той им говорил за Божието царство, което е на небесата. И понеже ставало късно, накарали людете да насядат по групи по петдесет човека. В едно момченце се намирали 5 ечемичени хляба и две риби. Исус взел хлябовете и рибите, и като погледнал към небето и благословил, и като разчупвал хлябовете, предал ги на учениците си, а те от своя страна на множеството. А онези, които ядоха са били 5000 човека. Разделял Исус и рибите, и тях ги раздавал.
към текста >>

60. І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН

И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл.
Едно астрономическо слънчево затъмнение може да стане от заставането на луната между слънцето и земята. Но то продължава минути, а не за часове. Друго знамение е раздирането завесата на Ерусалимския храм, която е отделяла двете части на Скинията: външното Свето място от вътрешната част - Светая Светих, където е бил ковчега на Завета Господен със скрижалите на Моисея с 10-те Божии заповеди. Той, Исус, влиза в „Светая Светих", като истински първосвещеник и то със собствената си кръв да извърши вечно изкупление за человеците. Той чрез Вечния си Дух принесе себе си в жертва Богу. И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл. 9, ст. 11-24). В същото време става земетресение и разпадане на скалите. Когато Господ Йехова със Славата си е над Синайската планина в облак Господен и в огън всепояждующ, планината трепери, гръмотевици и светкавици прорязват небесата. Тук е същото - земята трепери от Духа Господен, който е Господ на Силите, затова, че тук се принася на живия небесен олтар в изкупителна жертва неговия пасхален Агнец - на Сина Божий. След земетресението се отварят гробовете и възкръснали мнозина, които са се явили на мнозина в Ерусалим.
към текста >>

Когато Господ Йехова със Славата си е над Синайската планина в облак Господен и в огън всепояждующ, планината трепери, гръмотевици и светкавици прорязват небесата.
Той, Исус, влиза в „Светая Светих", като истински първосвещеник и то със собствената си кръв да извърши вечно изкупление за человеците. Той чрез Вечния си Дух принесе себе си в жертва Богу. И да съедини и да стане посредник на Нов завет от „Светая Светих" в храма, Той влезе в истинското Светилище в небесата, (виж Послание към евреите, гл. 9, ст. 11-24). В същото време става земетресение и разпадане на скалите. Когато Господ Йехова със Славата си е над Синайската планина в облак Господен и в огън всепояждующ, планината трепери, гръмотевици и светкавици прорязват небесата. Тук е същото - земята трепери от Духа Господен, който е Господ на Силите, затова, че тук се принася на живия небесен олтар в изкупителна жертва неговия пасхален Агнец - на Сина Божий. След земетресението се отварят гробовете и възкръснали мнозина, които са се явили на мнозина в Ерусалим. Духът Господен възражда от смърт в живот. Ангел Господен, във вид на светкавица, слезнал и отвалил камъка от гробните врата, където е било тялото Исусово и станало земетресението. И накрая един войник ударил с копие умрялото тяло на Исуса, от където изтекло кръв и вода.
към текста >>

61. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише.
Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20).
към текста >>

Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух.
Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух. Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух. А след това апостол Павел дава финала на това тайнство. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Святаго." Значи, самата Евхаристия повтаря онова, което бе направено на Тайната вечеря, това е възвестяване на изкупителната жертва, чрез която Исус стана от пасхален агнец на Голгота, в агнец Божий за изкупление греха на человеците. Това е възвестяване за идването на Святия Дух, на Духа Господен. Чрез Светият Дух, чрез Който се кръщават в един Дух, те стават едно тяло с Христос, защото от един Дух се хранят и от един Дух се поят.
към текста >>

62. І.01.13. ОТКРОВЕНИЕТО НА СВЯТИЯТ ДУХ ЗА ИДВАНЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТНОТО ЦАРСТВО

Само чрез Святият Дух, изпратен от небесата, може да се проповядва благословението на Живота вечен за небесния человек.
15, ст. 26). Святият Дух е този, който кръщава с Дух и Слово, със Слово и Божествен огън, който вечно гори. Словото слиза чрез Святият Дух. Святият Дух обитава в Славата Господня, е Божествения свят, където е свят на слава и светлина: „Свят, свят, свят, Господ Саваот," (Исая, гл. 6, ст. 3). Само чрез Святият Дух, изпратен от небесата, може да се проповядва благословението на Живота вечен за небесния человек. (I Петрово гл. 1, ст. 12). Когато Духът на Славата, Духът на небесна светлина и Духът на Бога слиза, то человека земен се кръщава чрез Дух и Сила. Защото Словото слиза от Бога чрез Святия Дух. Ето защо „от Духа Святаго движими говореха светите человеци Божии." (II Петрово, гл.
към текста >>

63. І.02.04. ИКОНООБРАЗИТЕ НА ЧЕТИРИМАТА ЕВАНГЕЛИСТИ В АНТИМИНСА

Неговата блага вест, благовестието, идва от Небесата Господни, оттам, откъдето започва и идва Словото на Бога.
Прав друм направете в пустинята за Бога нашего." И славата Господня ще се яви, „чрез величието на силата му." (Исая, гл. 40, ст. 5, 26) Образът на телец, бик е символ на евангелист Лука, защото започва разказа си със свещеник Захария и жрец на израилевия храм, който служил на израилевия храм с вехтозаветните жертви. За жертвоприношения се принася телец, което е принос за изкупление за греховете на людете. Образът на орела е символ на евангелист Йоан, поради това, че той говори от висините, така, както орелът лети по небесните висоти. Неговата блага вест, благовестието, идва от Небесата Господни, оттам, откъдето започва и идва Словото на Бога. Този символ говори за висотата на неговото учение и че то идва със Славата Господня за онези, които ще се родят чрез Дух и Слово, за да може Словото да стане плът и да пребивава между человеците. Символичното изображение на евангелистите се явява в V век, като често под символическите образи са написани думите: за Матея - поюще, за Марка - вопиюще, за Лука - взивающе и за Йоана - глаголюще. MATHEVS - МАТЕЙ - ангел - ПОЮЩЕ - пение ангелско - ангелски говор за Царството Божие. MARKVS - МАРКА - лъв - ВОПИЮЩЕ -глас на Вестител - Всесилен в дело и Слово LVKAS - ЛУКА - телец - ВЗИВАЮЩЕ - Приемат Святия Дух - Кръстени в Святия Дух IOANNIS - ЙОАНА - орел - ГЛАГОЛЮЩЕ - В началото бе Словото, Словото бе у Бога, Словото бе Бог - Роденото от Духа е Дух и влиза в Божието Царство. Иконообразът на Св.
към текста >>

64. І.02.09. НЕБЕСНАТА ТВЪРД

„Небесата разказват славата Божия.
8, ст. 1-2, 4). „После видях и ето в твърдта, която бе над главите на херувимите видеше се над тях като сапфир камък, явление, подобие на престол." (Иезекил, гл. 10, ct. 1). В средата на Славата Господня е написана на иврит думата „Йехова" = Йехова. „Небесата разказват славата Божия. И твърдта възвещава делото на ръцете му. Ден на ден казва Слово и нощ на нощ изявява знание (Псалом 19, ст. 1-2).
към текста >>

65. І.02.12. БОЖИЯТ АГНЕЦ И АНТИМИНСЪТ

Раждането Му било ознаменувано от славословието на ангелите от небесата.
(Евангелие от Матея, гл. 1, ст. 1-17; Евангелие от Лука гл. 3, ст. 23-38). Плътското Му рождение е било предсказано от Ангел Гавраил. Раждането Му било ознаменувано от славословието на ангелите от небесата. Ярката звезда на небето предсказвала на Исуса пътя на земята, който трябва да извърви. На тридесет и три години Святият Дух слиза върху Него и Той започва своето богослужение в Дух и Слово. На планината Тавор става неговото преображение и слизането върху Него на Духът Христов. На последната Пасха Той извършва пасхата по юдейския закон и след това установява тайнството Евхаристия. На Голгота е разпънат и принася себе си като пасхален Агнец.
към текста >>

Учениците са пребъдвали през деня в храма, прославяйки и благославяйки Бога, а през нощите са били в частен дом за уединение и молитви, докато дойде времето да се облечат със Сила от небесата, както им е казал Исус.
Защо е строго последователно? Защото то се основава на следния закон: „И никой не е възлезал на небето, тъкмо Този, Който е слезал от небето, Син человечески, Който е на небето." (евангелие от Иоанна. гл. 3, ст. 13). Син человечески принася Себе Си като пасхален Агнец и със своите плът и кръв трябва да бъде изкупителна и умилостивителна жертва пред Небесния Олтар, пред самия престол на Бога. И там на небето да стане Глава на всичко земно и небесно. Учениците са пребъдвали през деня в храма, прославяйки и благославяйки Бога, а през нощите са били в частен дом за уединение и молитви, докато дойде времето да се облечат със Сила от небесата, както им е казал Исус. На 50 ден слиза Святият Дух. Изливането на Духа Божий е предсказано от пророците, че това ще стане с идването на Месия. „Додето Духът от свише се излее на нас." (Исая, гл. 32, ст. 15). „Ще изливам Духа си на семето ти." .Така говори Господ, Царят Израилев.
към текста >>

66. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии.
е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ. Обикновено се сравняват непрекъснато молещите се през нощта със самите ангели, които непрестанно славославят Господа, окръжавайки Неговия престол. Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския манастир, йеромонах Теофаний. След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце. Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии. Единият мъж е бил Свети Мина от Атина. Свети Мина Атинянин е бил военноначалник при император Максимиан Херкул на Западната Римска империя (300 год)., изпратен в Александрия да усмири вълнения в града и да отвърне християните от тяхната вяра. Но той също вярвал в Христа и имал целебна сила да лекува болни. Християните, чрез неговата проповед и извършени чудеса от него, се увеличавали. Импера-, орът изпратил Ермоген да изкорени християнството.
към текста >>

67. І.02.24. ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ „ОТКРОВЕНИЕТО И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Онези, които отхвърлиха „Откровението", то тяхното име също бе заличено в небесата и се лишиха от закрилата на Святия Дух, който движеше времена, събития и народи.
Русия преминава през революция, която я разтърсва из основи. През 1905 г. тя губи войната си с Япония и загубва Манджурия в далечния Изток. До остров Цушима руският балтийски военен флот, прехвърлен през океани и морета, за да помогне на морската база Порт Артур на обсадните руски войски в Далечния Изток бива потопен от японската армада. Русия капитулира със загуби на далекоизточните си територии. Онези, които отхвърлиха „Откровението", то тяхното име също бе заличено в небесата и се лишиха от закрилата на Святия Дух, който движеше времена, събития и народи. Император Александър II бе убит на 1 март 1881 г., а синът му Александър III (1881-1894) скоропостижно почива на 49 години, на 20.Х.1894 г. Наследява го синът му Николай II (1894-1918), който бива свален по време на февруарската руска революция (1917 г.), а след Октомврийската революция от 1917 г., то на следващата година е убито цялото императорско семейство, во главе с императора. Така че трима последователни руски императори са премахнати и изчезва династията на Романовци, управляваща Русия 200 години. „Откровението" продължава да действува, както в Русия, така и в България. Не случайно Константин Дъновски, в писмото си до Мария Казакова завършва така: „Аз съм убеден, че с време ще познаят и руси, и българи, онова, което Бог предупредил за тях и тогава ще потърсят Истината." Сега сме още във времето, когато очите на българина са затворени за „Откровението".
към текста >>

68. І.03.24. ИВЕРСКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА

Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица.
Ето защо монасите от манастира Ивер, наричат Света Богородица своя покровителка и наричат Света гора Атонска, че е жребият на Божията майка. Църквата в Иверон празнува 15 август „Успение на пресветата Богородица", свързано с преславно видение и уведомяване от архангел Гавраил, че тя ще бъде в скоро време взета от земята и занесена при своето горно царство. Дошъл определният ден. Небесна светлина озарила стаята, в която е лежала на постеля и очаквала последните си земни дни, преди да умре. Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица. Всички видели това видение. След кончината, тя била погребана с почести. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата. В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия.
към текста >>

На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата.
Небесна светлина озарила стаята, в която е лежала на постеля и очаквала последните си земни дни, преди да умре. Чудно явление. Сам Исус Христос в небесна слава и величие, в небесна светлина слезнал от небесата и взел душата на Света Богородица. Всички видели това видение. След кончината, тя била погребана с почести. На третия ден тя възкръснала и с тялото си била взета в небесата. В Иверския манастир се пази оригиналът на иконата на Св. Богородица. По-късно по нея се правят много копия. На 13 август 1648 г. в Москва се донася копие на иконата на Иверската Св. Богородица. На 25 февруари 1656 г.
към текста >>

69. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

А след ония дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещенници да Ми слугуват во век.
Защото така говори Бог Ихова: гладния ще се насити и плачущия ще се развесели и съкрушения духом ще се благослови. Защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възспре. Ето ще кажа, и ще бъде; ще река, и ще бъде. Ето Аз се клех в Своето Си име и няма да се измени думата Ми; ще изведя своите чада, синове и дъщери, и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им и ще дам китара в ръцете им и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог. Ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна любов ражда за тяхното добро. А след ония дни, когато небето и земята преиде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя Царе и Свещенници да Ми слугуват во век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие; истина ви казвам, в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас наедно. Защото, нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде.
към текста >>

70. IV.19 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят човеците, да прославят Отца вашего, Който е на небеса.
и псалом 21,3, след което всеки един от нас изказа тихо своята молитва, както що ни бе поръчано. А подир това тихо в себе си, поотделно, по диктовка на г-н Дънов, се молихме: за Веригата, за тези, които съдействуват за идването на Царството Божие, за България, за народа, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Господ, за всички земеделци; за всички майки и бащи, за млади и стари, за цялото славянство, за всички други народи. След това всички онези, които са избрали Добродетелта, обърнаха се към стола на Добродетелта, онези, които са избрали Мъдростта, обърнаха се към стола на Мъдростта (Истината), а тези, които са избрали Любовта, се обърнаха към средния стол - на Любовта. - „Да се не устрашава вашето сърце през тази година." Така казва Господ, да имате дързост и Той ще ви благослови, ще имате всичкото Му съдействие, вашата вяра така ще расте. „Великото ваше страдание ще преобърна на радост и веселие; да бъдете верни на това, което сега ви се дава; и ако се окажете верни на малкото, ще приемете и многото. Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят човеците, да прославят Отца вашего, Който е на небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята. Подир тези думи Господни се поклонихме 3 пъти и слязохме долу в салона, гдето В 6 часа сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува: ХВАЛА Господи, Боже наш. Душата ни има тихо упование на Тебе. Открил си ни пътя Си и виждаме Твоята благост; изявил си ни милостта Си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята добрина; посочил си ни истината и виждаме Твоята светост; изявил си ни Името Си и виждаме Твоята правда. Научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни в силата Си и гледаме Твоето могъщество.
към текста >>

71. IV.19 август 1907 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

И казва Господ още: Да просветнат така вашите дела, щото като ви видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на небесата.
19 август 1907 г. Господ казва: Да се не устрашава вашето сърце през тази година, да имате дързост и Той ще ви благослови. Имате всичкото Негово съдействие, така щото вашата вяра да расте. Всички ваши страдания ще преобърне в радост и веселие. Господ казва: Да бъдете верни на това, което сега ви дава, и ако се окажете верни на малкото, ще имате и многото. И казва Господ още: Да просветнат така вашите дела, щото като ви видят человеците, да прославят Отца вашего, Който е на небесата. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е приготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята. Молитвата „Хвалата" ще се чете след свършване на поста, след нея се взема малко хляб с вино. Римл. 13 гл., 14 cm.; Псалми 40:4; 35:5; 66:6; 73: 7; 81:8; 120:3; 119: 75; 133: 4; 33: 3; 23:2. Заключение 1. Псалом 69, cm.
към текста >>

72. IV.18 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Неговите мисли винаги ще работят и небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му в род и род.
Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенство се постига, нито любовта, нито мъдростта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще работят и небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши волята Му. Все-таки един ден Неговата благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен.
към текста >>

73. V.II.Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство 1 ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА ОТЧЕ НАШ

Отче наш, който си на небеса, да се святи името Твое. 10.
Скрижалите на Духа Беинса Дуно Молитвите на Всемирното Велико Бяло Братство от Учителят Петър Дънов - Духът Беинса Дуно Част - II 1 ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА ОТЧЕ НАШ (Евангелие от Матея гл. 6, ст. 9-13) 9. Отче наш, който си на небеса, да се святи името Твое. 10. Да дойде Царството Твое, да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята. 11. Хлябът наш насъщний, дай го нам днес 12. и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. 13. И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукавого, защото е твое царството и силата и славата во веки. АМИН.
към текста >>

74. Сборник ТОМ 12

Амин.Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който съм в плът на земята и в Духът на Небесата.
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ Сборник ТОМ 12 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал,съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас" София 1999 Верую на Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно, със светско име Петър ДъновАз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който съм на земята, проявявам Мъдростта и Делата в Истината на Божията Правда. Амин.Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който владее целият Всемир и Съм сега между вас в пътя. Амин.Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който съм в плът на земята и в Духът на Небесата. Знам помишленията ви, мислите ви и желанията ви. Амин. 20 декември 1926 година ISBN954-9915-03-4, том XII © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Не се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания Верую на человекът земен и небесен пребиваващ по земята БългарскаВярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който бе в плът и кръв на земята Българска, който прояви Светлината от Словото си, за да можем чрез нея да познаем Непроявеният Бог. Амин.Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който владее целия Всемир с животворящата Сила на Духът Христов, който бе между българите в плът и кръв, в Сила и Живот, в Слово и в Дух Животворящ, открил Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 1922-1944 год. за пръв път на земята и във Вселената.
към текста >>

Амин.Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, слезнал със светско име Петър Дънов на земята, за да даде Словото на Бога за идното человечество, чрез Духът Христов от Небесата и чрез Духът Божий от Отца на Светлините, за да направи своя храм, в человеческата душа. Амин.
Не се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания Верую на человекът земен и небесен пребиваващ по земята БългарскаВярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който бе в плът и кръв на земята Българска, който прояви Светлината от Словото си, за да можем чрез нея да познаем Непроявеният Бог. Амин.Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, който владее целия Всемир с животворящата Сила на Духът Христов, който бе между българите в плът и кръв, в Сила и Живот, в Слово и в Дух Животворящ, открил Школата на Всемирното Велико Бяло Братство 1922-1944 год. за пръв път на земята и във Вселената. Словото му бе Бог. И Бог бе в Сила, Дух и Мощ чрез Словото му. Амин.Вярвам във Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, слезнал със светско име Петър Дънов на земята, за да даде Словото на Бога за идното человечество, чрез Духът Христов от Небесата и чрез Духът Божий от Отца на Светлините, за да направи своя храм, в человеческата душа. Амин. 16 ч. 45 мин. 31 декември 1999 година Вергилий Кръстев
към текста >>

75. Наряди за 1922 г.

Да се веселят небесата и да се радва земята.
Начало на мъдростта е любовта. Тя носи веселие и радост за човешките сърца. Възлюблени, сега сме чада Божии. Пейте Богу, песнопейте на името Му. Всяко дихание да хвали Бога. Да се веселят небесата и да се радва земята. Душата ни ще се весели в Неговото присъствие. 5. „Благославяй, душе моя, Господа". 6. Аз съм истинската лоза, вие пръчките. Който пребъдва в мен, и аз в него, той принася плод много. (Коленичихме на дясното коляно в размишления върху тия изречения.
към текста >>

76. Наряди за 1945 г.

Вечер, в тишината на нощта, когато звездите трептят в небесата, ние можем да чуем тихия Му глас: „Отче, искам тия, които Си ми дал, дето съм аз, и те да бъдат с мене." Думите на Господа са живи, те не са еднократни като човешката реч.
Той е с нас, когато се извисяват песните ни в сините простори. Когато работим, Той е с нас и Неговият тих глас ни нашепва: „Внимавай, работи добре." Неговият благ поглед ни следи с грижата на майка. Той ни благославя, когато спим и когато сме будни. Той е с нас, когато се радваме и когато скърбим. Той, заедно с нас, носи нашето бреме, затова бремето ни е леко. Вечер, в тишината на нощта, когато звездите трептят в небесата, ние можем да чуем тихия Му глас: „Отче, искам тия, които Си ми дал, дето съм аз, и те да бъдат с мене." Думите на Господа са живи, те не са еднократни като човешката реч. Те са вечни, винаги звучат, винаги се изпълняват - през цялата вечност и за всички души. Господи, Ти всякога Си бил с нас, укрепвал Си ни в пътя ни, осветявал Си ни с присъствието Си и всякога ще бъдеш с нас през всичките дни на живота ни. Да се не смущава сърдцето ви: Силата е в Любовта. Силата е в Словото. Силата е в Истината.
към текста >>

- на учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, София - Изгрев „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш на небесата." Това е зовът на безграничната Любов, да бъдем синове на виде- лината.
18. VII. 1945 г. Изгрев - София 16) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО четено от Т. Стоименов на събора -10. VIII. 1945 г. - на учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, София - Изгрев „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш на небесата." Това е зовът на безграничната Любов, да бъдем синове на виде- лината. Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор. И като ви поздравявам с „Добре дошли! " от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици.
към текста >>

Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо?
Те ще донесат онова, което е нужно за безграничната еволюция на човешкия дух: топлина за сърцето, светлина за ума, благородство и широта за душата и сила на духа, и всичко, що е потребно за общия живот в 4-те царства: минерално, растително, животинско и човешко. Нашето присъствие в тези моменти не е случайно. Във великия Божествен план за човешката душа няма нищо случайно. Сега Духът иде да се всели в най- вътрешните глъбини на душата. И като намери Божествените заложби в нея, изчиства ги от наслоените непотребности, шлифова ги, за да придобият първичната си чистота и светлина, и украсен с тях, човек излиза на повърхността смел и бодър за нови подвизи. Христос казва: „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, не можете да влезете в Царството Божие." И на друго място казва: „Така да просветне вашата виделина пред човеците, че като видят добрите ви дела, да прославят Отца вашего, Който е на небесата." физическият баща обича всички свои деца, но тайно, незабелязано той храни по-особена любов към онова дете, което иде по неговата линия. Защо? Защото чрез него ще се продължи родът му. Но и това дете носи в себе си нежни чувства към своя любещ баща. И за тези унизени, заробени души Бог жертвува Сина Своего Единороднаго, Възлюбенаго, за да не погине, който вярва в Него, но да има живот вечен. Но формите и съдържанието, това са лабораториите, в които работи човешкият дух, за да намери смисъла на всяка проява, и обогатен със сила, знание и любов, той поема стръмния път на Христа, за да изпълни върховната воля на своя Създател. А това е идеалът на светлите духове - да бъдат съвършени, както Отца си.
към текста >>

77. Наряди за 1948 г.

И Христос казва: „Като видят добрите ваши дела, да прославят Отца вашего на небеса." Животът във всички свои прояви се ръководи от един Велик, Разумен Център, с него ние трябва да имаме жива връзка.
А това е една огромна работа върху човешкото съзнание, върху човешкия ум, сърце и воля, пък и върху човешкия организъм, за да се подготвят те за това. Едно велико знание е приготвено, дадени са и методите как да се приложи то в живота. Това знание е дадено в Евангелието, в беседите и лекциите на Учителя. На учениците предстои работа - вътрешна и външна, работа, която ще ни свърже и обедини с Учителя и ще ни подготви да имаме ръководството на Неговия дух. Така при общата работа се създава онази вътрешна връзка на Любовта, която трябва да пазим. И Христос казва: „Като видят добрите ваши дела, да прославят Отца вашего на небеса." Животът във всички свои прояви се ръководи от един Велик, Разумен Център, с него ние трябва да имаме жива връзка. Да поддържаме тази връзка, това е нашата съществена, дълбока вътрешна работа като ученици. Така обединени с нашия обичен Учител, чрез Любовта, ние сме свързани с Бога. Тогава Великият Разумен свят може да ни помага и подкрепя. Без тази връзка ние не можем да извършим никаква работа за Божието дело. Имаме ли тази връзка, всичко добро можем да направим.
към текста >>

78. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

Този, Който е слязъл, Той е, Който и възлезе по- горе от всичките небеса, да изпълни всичко.“ [ст.
Помислете върху обичта и познаването на Христа. Обяснете ми като българи как обичате и как познавате Христа. У нас аз зная как е това, но ме интересува за България. Затова казва: „Като възлезе нависоко, плени плен и даде давания на человеците. А това „възлезе“ що е друго, освен че е и слязъл по-напред в най- долните страни на Земята? Този, Който е слязъл, Той е, Който и възлезе по- горе от всичките небеса, да изпълни всичко.“ [ст. 8-10] Христос, като е бил на Земята, изпълнил е всичко и казва: „Аз победих света.“ Другата победа - над плътта, той е оставил на вас. Има три неща, които спъват живота, а именно: плътта, светът и дяволът. Най-опасен противник е плътта. Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола.
към текста >>

Павел казва: „Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма.“ Под „всички небеса“ се разбира появяването на Бога в целокупността на човешкия живот.
Най-опасен противник е плътта. Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола. Имаш дъщеря, която кореспондира със своя любовник, но майката скъсва този телеграф и кореспонденцията се е прекъснала. Така Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма място у вас, освен ако го поканите. Павел казва: „Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма.“ Под „всички небеса“ се разбира появяването на Бога в целокупността на човешкия живот. „И Той даде едни да са апостоли, други - пророци, други пък - благовести- тели, а други - пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово.“ [ст. 11 ] Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенствуват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори.
към текста >>

79. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

- „Възлюби Бога и себе си и ближния си и бъди съвършен, както е съвършен Отец, Който е на Небеса." С.
3 часа - Учителят си отиде. Ден четвърти Празникът на Любовта [Присъстват:] Л.м., М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п.* Ръководителка: Марика** 6 часа сутринта Утринната молитва:Съсредоточаване върху ангела на Любовта. (Паша преживя картината, че ангелът на Любовта постави по едно писмо на главата на всяка една от нас.)Добрата Молитва„Махар Бену Аба"Молитва за класа„Сила Жива Изворна Течуща"Молитва за Коста и Мария Радева„Бог е Любов"Живата ПентограмаПо една мисъл за Любовта М.:-„Бог е Любов" П. - „Възлюби Бога и себе си и ближния си и бъди съвършен, както е съвършен Отец, Който е на Небеса." С. - „Любовта е Воля." Ден пети Празникът на Мъдростта 26 декември 1924 г., петък, 6.30 часа сутринта [Присъстват:] М.Е. (духом), Д.с. (духом), И.с., П.п., Л.м.* Ръководителка: Елена (духом) (Савка-123) Утринната молитва:Съсредоточаване върху Мъдростта и хармония между петте ни.Отче наш * Любов - Мария, Мъдрост - Елена, Добродетел - Сотирка, Истина - Савка, Правда - Паша. ** Мария Тодорова.Молитва за Свещената Чистота„Благославяй, душе моя, Господа"Отворихме за Елена на която страница се падне - 7 стр. Падна се: Послание к Римляном, 2 гл.,7 ст.: „Живот вечен на тези, които с постоянството в добро дело търсят слава, почест и безсмъртие" За М.
към текста >>

80. ДВИЖЕНИЕ НАГОРЕ

12 април 1922 г.

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

„Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети".
Първата е Божествената троица: Дух, душа, тяло. Втората е човешката троица: ум, сърце, воля. Значи това е Божествената троица проявена в материята като човек със своите три принципа, които съставляват полетата на неговата проява. Шест е числото на човека. Ако го разложим по друг начин: 6=2x3=2(2 + 1)=2x2 + 2 = 4 + 2 Шест равно на две по три, равно на две(2 плюс1) равно на две, две по две плюс две равно на 4 плюс 2. „Трима свидетелствуват на небеса: Отец, Син и Дух Свети". И трима са които свидетелствуват на земята: огън, кръв и вода. Отец - първичния огън. Слово - жертвената кръв. Дух - вода на кръщение. Шест равно на три плюс три.
към текста >>

81. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Съчинения и писма на ученичките

НА УЧИТЕЛЯ - ХРИСТОС ИЗЯВЕНАТА ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА ЛЮБОВ НА БОГА FIR FUR FEN TAO Bl AUMEN ВИСОК ПЛАНИНСКИ ВРЪХ ОБЛЯН ОТЛЪЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - СЛЪНЦЕ Светлина и синина се разливат по небесата.
Тя иде отгоре и нагоре отива... Тя слиза само, за да подигне някого... В когото влезе, влиза за да го подеме в своята възхождаща вълна. 10. 11. петък, 6 ч.с. Мария 21. 11. 1922 г. НА УЧИТЕЛЯ - ХРИСТОС ИЗЯВЕНАТА ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА ЛЮБОВ НА БОГА FIR FUR FEN TAO Bl AUMEN ВИСОК ПЛАНИНСКИ ВРЪХ ОБЛЯН ОТЛЪЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - СЛЪНЦЕ Светлина и синина се разливат по небесата. Въздухът трепти от чистота. Мълчание и тишина. Добродетелта възлиза по една пътека. Главата й е дигната нагоре. Погледът устремен към Слънцето.
към текста >>

82. Класът на Добродетелите

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

София „Да сте чисти", казва Учителят, да съм чиста казвам и аз, чиста като онези росни капки по цветята, що отразяват лъчите на слънцето, като онези върхове, що се въздигат в небесата, да бъда чиста, тъй както в онзи момент, в който съм излязла от Бога.
То дава нужните отговори и обяснения на ред зададени и недоказани въпроси. Знанието разбулва нещата, раздира тяхната опаковка и тогава дохожда онази вътрешна светлина, която огрява предметите без да остави и най-малката сянка върху тях. 22. 03. 1924г. София [Няма подпис] Чистота 22. 03. 1924 г. София „Да сте чисти", казва Учителят, да съм чиста казвам и аз, чиста като онези росни капки по цветята, що отразяват лъчите на слънцето, като онези върхове, що се въздигат в небесата, да бъда чиста, тъй както в онзи момент, в който съм излязла от Бога. Но в какво се състои чистотата? За забелязване е, че колкото по-далеч сме от чистотата, толкова повече илюзии си правим, че сме чисти, толкова по- мапко се спираме на нея. Например, аз наблюдавах себе си, всяка една своя мисъл, всяко едно свое желание и действие, подлагах на анализ, пред всяко едно поднасях светлината, осветявах го от всички страни, разглеждах го по-внимателно от всеки друг път и изпадах много пъти в положението на един престъпник, който е съзнал престъплението си. Страшно мъчително е бивало за мене, когато в даден момент говоря с едно лице да помисля за някой негов недостатък или негова некрасива постъпка. Струва ми се, че той всичко чете в моите очи и ми казва: „Това е престъпление, ти при мене трябва да идваш във всичката своя чистота." Всеки от нас знае как се диша, чувствува и мисли при един чист човек и всред природата.
към текста >>

83. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Също когато нашето тяло се повърне в земята от където е извлечено, духът, който то е държало свързан, ще се отдели като дъх към небесата, защото духът в тялото е както дъха в чашката на цветето.
Могат да се обяснят пред човечеството вторичните причини на творчеството, които минават пред очите ни като образи на Всемирния Живот, но първичната Причина се покои забулена и ние ще се домогнем до проумяването й само преминали смъртта. Тази смърт, за много хора, е един ужасяваш призрак, обаче, тя не е нищо друго освен разкъсване връзките с материята. Тялото е само едно външно облекло, което ни пречи да се качим в едни по-горни светове на развитие. То е един пашкул, който се отваря, когато ние сме зряли за един по-широк и по-висш живот. Виж цвета, който ни очарова със своя дъх, той е роден от семе посяно в земята. Също когато нашето тяло се повърне в земята от където е извлечено, духът, който то е държало свързан, ще се отдели като дъх към небесата, защото духът в тялото е както дъха в чашката на цветето. Смъртта, за някои хора е едно зло, което ужасява с невъобразима чудовищност - това е в следствие невежество. Тя идва с разединяването и разрушаването на телесните органи. Тялото умира, защото не може повече да носи Духа. Туй, което зоват смърт, това е само разрушение на телесните органи... Истината е вечна и неизменна, истината е първото добро, истината не е и не може да бъде на земята. Може понякога, Бог да даде на някои хора с качеството да размишляват за божествени неща и това да мислят за истината, но нищо не е истината на земята, защото всяко нещо е обвито с материя, подхвърлена на изменения, разрушения, преобразявания.
към текста >>

84. 7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША

Пеньо Киров

И каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на Небеса и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на Небеса." С това, Христос много добре определяше силата и величието на Петровата вяра, като казваше, че на такава вяра ще съгради своята църква, защото такава вяра е като камък - скала, гдето от никакви бури в живота няма да се поколебае и такава вяра, който я има ако и в ада се постави, пак ще излезе като разбие вратите му, или верующи, които имат такава вяра, те ще разбият вратите адови, да извадят всички ония, които са за спасение.
А като казваме вяра, не вяра каквато може да се намери и в други хора, но вяра, за която Христос, когато веднаж питаше учениците си, казваше: „Мене - Сина Человеческаго, кого ме казват че съм? " Едни от тях казваха, че народа Го мислил че е Илия, който имало да дойде, други - че е Иеремия или някой от пророците, а други - друго. Но Той казва: „Но вий, кого ме мислите че съм? " Тогава Петър, който всякога прибързваше, отговори: „Ти си син на Бога Виш- няго." На това Христос отговори: „Плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой Небесний." „Но и аз ти казвам, че ти си Кифа - Петър и на този камък ще построя моята църква и вратата Адови няма да й одолеят. И ще ти дам ключовете на Царството Небесно. И каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на Небеса и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на Небеса." С това, Христос много добре определяше силата и величието на Петровата вяра, като казваше, че на такава вяра ще съгради своята църква, защото такава вяра е като камък - скала, гдето от никакви бури в живота няма да се поколебае и такава вяра, който я има ако и в ада се постави, пак ще излезе като разбие вратите му, или верующи, които имат такава вяра, те ще разбият вратите адови, да извадят всички ония, които са за спасение. Тъй както и днес става человек, който има такава вяра, той, като уверява и спасява едного грешника, той с това си действие разбива вратата адови, за да води тази грешна душа от онова несносно положение, в което дяволът я сковал, за да пребъдва в греха. И който има такава вяра, на такъв се дават ключовете на Царството Небесно, т.е. дават му се сила, знание за разбиране закона Божий в правата му смисъл и прилагание в живота. Такава вяра, който има, той може да върже или развърже, т.е. може да нареди наредби, да прости грехове или да задържи грехове на хората.
към текста >>

85. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

Кой какъвто е долу на Земята, такъв е и горе в Небесата.
Това е Божественото." Ето това е отговорът на Учителя към тези, които извършиха кражбата и предателството чрез подлост нечувана, но свойствена на Черната ложа. А какво следва по-нататък? Да бъдете живи и с ума си, за да проверите какво ще последва. Ами тази книга няма да може да се чете от никого в следващите 1000 години. Нарушението е извършено от същите Сили и от същите хора во главе с Боян Боев от Невидимия свят. Кой какъвто е долу на Земята, такъв е и горе в Небесата. Кой каквото е правил долу, същото го извършва и от горе! Редът е един и същи! Няма изключение никому! 9. А сега идва ред да се задействува Божественият закон на Правдата. Ами как така?
към текста >>

86. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Първото падение на Адама е станало в Небесата (горните полета), поради неговото желание да се доближи до женския принцип (небесната царица, която го е отблъснала.
Въпросите за Адам и Ева са мъчни. Това, което зная за Адама е, че той е бил изпратен да спасява елементалите, които са били повлечени от паданието на сатаната. Със своите слабости и страсти те са повлякли и него в падение. Адам е бил назначен да послужи за присад на елементалната раса, но не е сполучил, а сам се е изгубил в елементала. Не е можал да играе ролята на спасител, а е станало нужда и него да спасяват. Първото падение на Адама е станало в Небесата (горните полета), поради неговото желание да се доближи до женския принцип (небесната царица, която го е отблъснала. Тя е същата оная. която ние сега величаем като Богородица и тя е. която го спаси след второто му падение със земната Ева). Така че Богородица излиза да е като Божество, нещо неразделно от Исуса като 2-ро лице. Протестантите са много в голямо заблуждение по тоя въпрос.
към текста >>

87. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Наистина, Бог е на небесата, но не си ли спомняте, как Господ казваше, че Царството Божие, Царството Небесно, Бог, се намират вътре в нас?
или да лудува и тъй да харчи повече усилено своята енергия, или да живее свято и тъй много слабо да харчи тази енергия; в първия случай той ще скъси своите години, а във втория ще ги продължи до 70 и 80. Иначе казано: човек се ражда с дадено количество енергия, която при нормални условия ще му стигне за дадено количество години. Обаче следствие своето свободно упражнение на своя избор и воля той може по-усилено или по-слабо да харчи своята сила; следователно по- скоро или по-бавно ще я изхарчи и според това ще живее по-късо или по-дълго. За молитвата. По-хубаво ще е да не говоря нищо по тоя въпрос, защото подир 2-3 м-ци ще четете специална глава върху молитвата в „Езотерическо Християнство". Наистина, Бог е на небесата, но не си ли спомняте, как Господ казваше, че Царството Божие, Царството Небесно, Бог, се намират вътре в нас? Бог иже вездесий, който е навред, е наистина във всички точки на всемирното пространство. Той не е материята, той не е човека, не е Той даже не и най- възвишените херувими, но все пак няма нито една точка, гдето Той не е. Той еив човека. Нещо повече, ние сме частици от Него и това го казва Свещеното Писание. „Аз ви казвам, че сте богове и синове на Всевишния." Наистина Господ се е молил на Бога Отца вън от себе си; тъй трябва да се молят всички хора.
към текста >>

88. 21. БОЖЕСТВЕНИЯТ ТРОЛЕЙ

Погледнах нагоре и виждам, че от това нещо, което се закачи на главата ми излизаше една необикновено тънка, прозрачна жичка, чийто край не се виждаше, губеше се някъде високо, високо в небесата.
21. БОЖЕСТВЕНИЯТ ТРОЛЕЙ Ние познаваме тролей, трамвай, тролейбус и други превозни средства. Тролеят свързва главната електрична жица с мотора на колата и така я движи. С понятието „Божествен тролей" описвам една своя опитност, която имах след заминаването на Учителя, в 1945 година, в един априлски ден. Слизам от Изгрева в къщи и едва пресякох първата напречна улица, усетих, като че нещо леко, почти безтегловно се закачи на горната част на темето ми, дето е мястото на моралните чувства. Погледнах нагоре и виждам, че от това нещо, което се закачи на главата ми излизаше една необикновено тънка, прозрачна жичка, чийто край не се виждаше, губеше се някъде високо, високо в небесата. Гледам към жичката и се усмихвам. Защо се усмихвам? Закачена съм за нещо. Това нещо, което се закачи на темето ми, не мърдаше и така си останах с жичката през целия ден. Интересно беше това, че въпреки че съм закачена, но аз бях съвършено свободна.
към текста >>

89. 13. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

13. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Словото на Учителя, това е Словото на Господа, Словото на Великия Божи дух, необятно като Вселената, дълбоко като водите на безбрежния океан, високо като висока планина, чийто връх достига дори до небесата.
13. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Словото на Учителя, това е Словото на Господа, Словото на Великия Божи дух, необятно като Вселената, дълбоко като водите на безбрежния океан, високо като висока планина, чийто връх достига дори до небесата. Слезе Учителят на земята между хората като техен брат, като брат на човечеотвото. Мнозина от тях го познаха, приеха го и го нарекоха Велик Учител, а себе си определиха като негови ученици и последователи. Слезе Той на земята да предаде на хората Словото Божие, да им го проповядва и да го преведе на език, разбран за тях. Две книги бяха винаги отворени за Него: Великата книга на живота - разумната природа и книгата на Великата Любов - Христовото Учение. До тях той живееше, от тях той четеше, превеждаше и обясняваше.
към текста >>

90. 19. СТРЕЛКАТА НА ВРЕМЕТО

Слезе Учителят от голяма висина между хората, като техен брат, като брат на човечеството да предаде Словото - Словото на Господа, на Великия Божи Дух: необятно като вселената; дълбоко като водите на безбрежния океан; високо като висока планина, чийто връх достига дори небесата.
Това не бяха мъдреците и знатните учени; това бяха чистосърдечни хора, които търсят начин да извадят сладката ядка от костеливия орех. Те търсят светлина в тъмнината, правда в неправдата, живот в смъртта и любов в безлюбието. За тия хора Учителят е казал: „Научете се да различавате, де е Любовта, де е Мъдростта, и де е Истината." И в заключение Той добавя: „Дето Любовта царува, там смут не става. Дето Мъдростта управлява, там редът не се нарушава. Дето Истината грее, там плодът цъфти и зрее." Това са три безсмъртни мисли за малцината; но ето, иде време и дошло е, когато малцината ще станат мнозина, а мнозината - малцина. Слезе Учителят от голяма висина между хората, като техен брат, като брат на човечеството да предаде Словото - Словото на Господа, на Великия Божи Дух: необятно като вселената; дълбоко като водите на безбрежния океан; високо като висока планина, чийто връх достига дори небесата. Донесе Учителят на хората скъпоценен дар - Великото Слово - в неговата пълнота и чистота и го предаде във вид на проповеди, беседи, лекции и слова. Като Учител. Той имаше и катедра, и аудитория, и пособия, т.е. имаше и множество слушатели. Той говори, много говори на хората - цели 50 години.
към текста >>

91. 6. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ

Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят.
А образът му - все тъй чист, светъл, вдъхновен. Видяхме го ние - извор неизчерпаем, пълноводен, бърз, с вода чиста кристална, носеща сила и живот. Видяхме как се стичаха към него същества, малки и големи, от всякакъв род и вид: от мравката до слона, от хиената до незлобливия гълъб, от детето до прегърбения старец. И всеки тича по-скоро да утоли жаждата си, да накваси пресъхналото гърло. За всички тях е казано: „И пиха, и наситиха се." Но и тук злосторник не закъсня да излее яростта си върху великия извор: с камъни, големи и малки, се опита да запуши притоците на неговата вода. Но чудо: Води се вдигнаха в струи високо към небесата и други се разливат надлъж и нашир да поят ниви, поля и градини - да се радва и весели целия свят. Един закъснял пътник достигна най-после до извора, наведе се, пи от животворната вода, вслуша се дълбоко в клокоченето му и тихо промълви: Чух пулса на живота. Чух пулса - плътен, дълбок, като вълните на големия океан, в който всички поточета, реки и морета се втичат. Горко на тебе, малки човече, ако се осмелиш малко поточе да запушиш или малко клонче от дървото на живота да откъснеш. Чух пулса спокоен, равномерен, като стрелката на Божието, която сочи пътя на всички живи същества. Горко на тебе, малки човече, ако съзнателно стъпчеш малката мравка, скъпо ще платиш.
към текста >>

92. 8. СТИХОВЕ ОТ МИЛКА ГОВЕДЕВА

Милка Говедева

Навсякъде пожари по земята, как ли ни търпят тези от небесата?
Наследство На кои ли баби и дядовци плащаме земния си данък и какви ли след нас потомци ще ядат тоя горчив залък? Наследство, потомство незнайно от векове все тъй потайно мъчиш се да разбереш техния език, остават глухи на тревожния вик. Век на разплата е сега. Надвиснала е опасността от война. Живеят хората безделно, не мислят за времето военно. Навсякъде пожари по земята, как ли ни търпят тези от небесата? В никого не виждам проява на човещина. Къде остана човешката същина? Надявам се на добрите по земята. Дано те спасят хората от войната. Дано враговете станат приятели и на доброто в утрешния ден сеятели.
към текста >>

93. 6. КЪМ СЛЪНЦЕТО По едноименната картина на Цветана Гатева Симеонова Сава Калименов

Цветана Симеонова

Не са глухи Небесата!
Така, както Слънцето изгрява след тъмната нощ! Нима ти - като душа, като Дух - стоиш по-ниско и не би могъл да направиш това, което направиха някога обитателите на водите? Това, което днес прави малката, лакома гъсеница, когато тя се откаже от сочните зелени листа? Това, което си бил някога и което ще бъдеш завинаги, в бъдеще, в Царството на Отца си!... Пожелай с цялата си душа - и ще получиш! Не са глухи Небесата! Отговор на твоя зов ще последва. Будно е съзнанието на небесните Обитатели. Толкова по-будно, и толкова по-всеобгръщащо от твоето, колкото е твоето в сравнение с това на пълзящите по земята животинки. Нашите по-големи братя се грижат за нас като за малки деца. Те никогат не ни изпускат из погледа, из съзнанието си.
към текста >>

Да се издигнеш в Небесата, с крилата на Духа, под зоркото око, обгърнат от любовта на Божия Пратеник, за да видиш великата красота, великата истина, великия смисъл на живота.
Да почувствуваш трепета на безграничната Любов! Да видиш великата Красота, великата Мъдрост, великото съвършенство на живота. Да видиш истинския живот - живота в Бога, живота на небесните, на слънчевите Обитатели. Да възприемеш за миг това, от което ние тук, на земята сме толкова далеч, но към което трябва да се стремим, което ни очаква, което е нашето бъдеще - туй, което Бог е приготвил за нас, за своите деца. Да отидеш на Слънцето! Да се издигнеш в Небесата, с крилата на Духа, под зоркото око, обгърнат от любовта на Божия Пратеник, за да видиш великата красота, великата истина, великия смисъл на живота. Да видиш истинския живот - да видиш, да заживееш в Любовта! За да се върнеш отново, тук на земята, изпълнен със светлина, с непоколебима вяра, с твърдо убеждение - че Красотата съществува, че Любовта съществува, че Доброто съществува, че Бог съществува! Че безкрайно велик е смисълът на живота. Че безкрайно велико и светло е нашето бъдеще. Че няма думи на нашия земен език, чрез които да изразим величието и красотата на това, което „око не е видяло и ухо не е чуло", на туй, което е приготвил за нас нашият небесен Баща!...
към текста >>

94. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 701-720

Савка Керемидчиева

Със своето Слово, Той изпълва небесата с милиардите слънца. 5.
Радвай се, че си намерил своя Учител. 2. Безконечните дарования на Духа - вярвай в тях и ще видиш вечната реалност и постижимост. Истинската реалност и постижимост е в тях. Вярвай в тях и ще дойдеш до тяхната постижимост. 3. В непостижимото е Бог. 4. Със своето Слово, Той изпълва небесата с милиардите слънца. 5. Пътят на Невъзможното и Непостижимото е път на реалните блага, път на всички трайни ценности в живота. 6. Непостижимото и невъзможното ни въве- ждат в царството на непресъхваемата радост и ни разкриват изворите на безконечните дарования на Духа. 7. Пълнота на всичката пълнота, твоите творения легнаха във всичко. 8. Великият копнеж, който съгрява душата им, ни разкрива красотата на вечните- обиталища на Духа, дето пребъдват творческите сили на космоса. 9. Пътят към свещените извори на живота.
към текста >>

95. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1561-1580

Савка Керемидчиева

Отче наш, Който си на небесата, долу на земята и в душите, Ти проникваш със своята мисъл, Твоята Любов е внесла в мен живот.
Който чете беседите е най-близо до мен, понеже се свързва с Божия Дух, Който е говорил чрез мен. Отче наш. 1567 Отче наш, който си на небето, да се святи името Твое. Да дойде царството Твое. Да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята. Отче наш, Който си на небесата, долу на земята и в душите, Ти проникваш със своята мисъл, Твоята Любов е внесла в мен живот. Аз те обичам, Господи Боже мой, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкия си дух, с всичката си сила. Да бъде Твоето име благословено през всичките векове! Бог. 1568 Великият живот, това е Бог, това е живата Природа с всичкото нейно разнообразие. Всъщност, животът е един, но в разнообразни- те форми, в които се проявява, взема много лица. В тоновото изкуство е музика.
към текста >>

96. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Верую на Всемировият Учител на Вселената Беинса Дуно

5 ст.:„Зарад надеждата, която се пази за вас на небеса, за която сте чули от по-напред в истинното слово на евангелието." На Стефка - послание к Римляном 1 гл.
Всички бяхме във възторг! _______________________________________________ ** Марийка - Мария Тодорова; Невенка - Невенка Велева; Стефка - Стефка Гунева; аз - Савка Керемидчиева. 16.02. Се събрахме у дома, след всичко всяка една от нас отвори евангелието и ни са паднаха следните стихове: на Марийка - I послание к Коринтяном 7 гл. 32 ст.: „А аз искам вие да сте безгрижни. Неженений се грижи за това, което е Господне, как да угоди Господу." На Невенка - послание к Колосяном 1 гл. 5 ст.:„Зарад надеждата, която се пази за вас на небеса, за която сте чули от по-напред в истинното слово на евангелието." На Стефка - послание к Римляном 1 гл. 18 ст.:„Защото гняв Божий се открива от небото върх всяко нечестие и неправда на человеците, които държат истината с непревда." На мене - Евангелие от Иоанна 17 гл. 21 ст.: „Да бъдат всички едно; както ти Отче си в мене и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да повярва светът, че ти си ме проводил." Радостни и доволни си легнахме. 23.02. Приехме в нашата групица и Госпожица Тодорова* и станахме пет. Събрахме се у Мариикини. 02.03. Бяхме у г-ца Тодорова без Марийка.
към текста >>

97. РАЗГОВОРИ на Учителят с ръководителите 1926 година Учителят за деветото число число.

III - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм в плът на земята и в Духа на Небесата.
Когато се храните с плодовете съсредоточете се към онова необятно дърво, което е образувало закона на предвечната мъдрост и е дало условия за да развивате вашите плодове, с които да храните деветия ангелски чин. I - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм на земята, проявявам Мъдростта и делата в Истината на Божията Правда . Амин ! II - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който владее целият Всемир и Съм сега между вас в Пътя. Амин ! III - Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, Който Съм в плът на земята и в Духа на Небесата. Знам помишленията ви, мислите ви и желанията ви. Амин ! 20 декември 1926 година. _____________________________________________ Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Това е верую на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно със светско име Петър Дънов, което е сложено като посвещение в "Изгревът" том XII. На другата страна на посвещението е поместено веруюто на человека земен и небесен пребиваващ на земята българска, което съответствува по точки на веруюто на Великия Учител.
към текста >>

98. Духът на Отца на Светлините