Търсене в текстове за 'Мярка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот.
Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни". Но ако всеки човек иска това за себе си, не е ли естествено да го даде и на другите? Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите. Законът на единния живот така ни учи. И тук – тъкмо тук стои възелът. И понеже човек е мярка за своите ближни, понеже живее, знае що иска всеки живот. Затова не му трябват никакви външни норми, никакви писани заповеди, за да знае как да постъпи с всяко живо същество. „Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят". Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане. Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота. Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме.
към текста >>

2. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз.
Животът: – По широки са неговите ширини, по-необятни дълбините му и велика е неговата тайна! – Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици.
към текста >>

3. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка.
настрана, едно защото фактите, които те са установили са безспорни и второ – колкото се отнася до техните обобщения и теории, които често имат претенцията за безспорност, повдигат винаги въпроси, свързани с тоя за границите и възможностите на човешкото познание – проблем, в основата си чисто психологически. Но, да се върнем на предмета. Цялата днешна психология, констатирайки основните характерни белези на душевните явления, ги определя като такива, ставащи извън пространството в противовес на телесните, които стават в него За едно телесно явление, всякога можем да кажем къде става (на кое место), да го измерим по обем, по тегло с метър, с килограм и т.н. С душевните явления не е така. Към тях (напр. радостите, скърбите, мислите, желанията и т.н.) не можем да приложим никаква телесна мярка. В даден момент, ние само констатираме едно или друго явление в нашето съзнание, без да можем да кажем къде то се намира, каква част от пространството заема. Мнозина, склонни да мислят, че душевните явления са продукт на функциите на нервно-мозъчната организация, неизбежно идват до заключението, че можем или ще можем един ден, наблюдавайки този или онзи процес в мозъка да кажем, че той е тъждествен с това или онова душевно явление – и по такъв начин, косвено чрез мозъка, да можем да измерваме и душевното. Това е очевидно абсурд, едно защото по-голямата част от хората познават своя вътрешен душевен живот, без даже да знаят за функциите на нервната система и друго, че такива експерименти са почти невъзможни, защото черепа на живия човек не се отваря тъй лесно. При това душевния живот на упоения и опериран човек е, външно поне, толкова муден, че не се поддава на никакво изучаване. И днешната психология, като университетска и официална дисциплина, е стигнала до следното положение.
към текста >>

4. *** - Цветан Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното?
Той – това са те. Не създаде ли синът своите родители? Движейки се по периферията на суетата, той гони в себе си центъра на тайната. Ето защо, всяка суета крие зад себе си своята неразгадана тайна. В мига на настоящето тайната изплува зад губещия се привиден образ като реална, неуловима точка и стремящия се към нея достига вечността. Във вечността суетата, чезнеща зад светлината на абсолютната тайна, се мярка като точка, като забранен плод, а стремящия се към нея достига до разочарованието в настоящето, когато тези две състояния – тайна и суета менят образите един в друг... Къде е реалното? Така пита умореният от гонене суетни образи, вечно разочарован, с празни ръце пътник. Незнаен глас – гласът на тайната, едва долавящ се през гърма на суетата, му шепти: Във вечността, в настоящето.
към текста >>

5. КНИГОПИС Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Човек има в душата си мярката за истината.
И ако тоя писател, мислител, философ, според вечната наука за душата, не е направил поне едно най-малко, микроскопическо добро, ако той не е отвърнал поне един тиранин от неговата жертва, тогава разхлабено и глухо ще стенат струните на неговата лира, гласът ù не ще се отекне в душата на бъдните векове, а неговите книги ще стоят захвърлени, както повреденото ръждясало рало и върху тях ще се натрупва прахът на дългото, мъртво забвение. За човека е възможно да прояви своята висока природа и в най-трудните, най-изключителните минути на своя живот. Никога не е прав оня, който казва че няма място за милост в душата на човека, „оня, у когото е посята в сърцето милостта". Това осакатява представата ни за човека. Това не е истина, колкото нескромно да е, ще кажем, че е едно заблуждение, па макар да го е казал Горки, па макар някой император да го казва, даже някой ангел да ни го каже. Човек има в душата си мярката за истината. Там говори един върховен глас, който всякога е непогрешим. Толстой, който се роди и отгледа също в руската действителност, имаше по-голямо прозрение от Горки да предвиди това, което днес става с руския народ. Той каза истината право в очите на всички. Той искаше да обърне нейната светлина срещу очите на тогавашните потисници, той искаше да освети пътя и на тогавашните руски революционери, които го не разбраха. И едните и другите не го разбраха.
към текста >>

6. За пролетта. За вечния идеал. Облаци - Г. Северов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Съществуващият критерий, мярката с която се оправдава човек, има отношение към неговото физическо, морално и духовно развитие.
Целта, която гоним, ги оправдава. Йезуитско учение. Този път не извежда никога към добро бъдеще. Вярно е, че ние оправдаваме постъпките си от целта. Но такова едно поведение на кой да е човек, не може да се оправдае от мерилото на Висшето добро. Съществуващият критерий, мярката с която се оправдава човек, има отношение към неговото физическо, морално и духовно развитие. Та когато дойде въпросът да говорим за Любов, би трябвало да проследим личния живот на човека, когато дойде въпросът да говорим за мъдрост, би трябвало да проследим, каква е светлината на неговия ум. И когато дойде въпросът да говорим за истината, тя има отношение към човека дотолкова, доколкото е свободна неговата душа. За благородните цели се изискват благородни средства. Този е общият закон, неизменяемият път на истината, по който са се дирижирали и минали всички умни хора на човечеството. Така е работил, работи и действува духът, който произвежда и ражда нещо добро.
към текста >>

7. Стихове - Стефан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време.
Тъй се намира Истината. Ти не ме разбираш, защото не се спираш да разсъждаваш. Трябва понякога човек да престане да разсъждава, а чисто и просто да гледа. Ето защо жената получава по-добре интуитивните истини, които образуват първите лъчи на Истината. Дай, Боже, тя да не изгуби този хубав дар, да не пожелае да почне да разсъждава досущ като мъжете. Разбира се, трябва да се разсъждава, но с мярка, не през всичкото време. Особено трябва да се пази човек да не ослепее. Човек трябва да може да спира умствената машина, щом тя започне да се върти на халос и да почне тогава да гледа, да чувствува, да вдъхва живота, да живее, да обича. Ето метода, който впрочем не е метод, но неговото приложение могат да разберат само ония, които са опитали всички методи.
към текста >>

8. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения.
Новото ще го създадат новите хора, а новия човек сам себе си създава, никой друг. Партия или общество, каквото да е, което живее със суетните надежди, че утрешния нов порядък на живота, достигнат с насилие ще му помогне да добие образа на новия човек, то тия хора ще си останат и утре същите, каквито са и днес. Да си човек, да живееш един разумен живот с новата трайна и истинска радост, която е възможна при съзнателният братски живот, не е все едно да си задоволен материално. Много животни са задоволени материално, но пак са животни. * * * Вътрешният човек се пробужда. Хората скоро ще го познаят Нужно е сега да дойде съмнението, да се усъмним в досегашното себе, в своето безсилие Зад завесата на нашия поглед седи мярката на нашия живот, на всички научни и социални положения. Нужна е чиста и непорочна душа у тия, които търсят всичко това. Нужното като откровение ще се яви пред нашето съзнание, както поетът и художникът виждат в своята творба в себе си, че се ражда за миг. Само чистите по сърце ще видят Бог, само те ще проумеят и ще се възрадват от смисъла на думата Бог. Георги Каменаров 1) Всяка мъничка постъпка в делничния живот извайва характера или го руши и до ще ден, кога ще трябва високо да се разтръби туй, що е вършено тайно. Оскард Уайлдъ 2) По никой друг начин душата на човека не би могла да стигне своята завършеност, освен чрез мълчаливото и търпеливо бродене по друма на страданието.
към текста >>

9. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Щом кажеш, че си съществувал преди този свят, ти трябва да имаш еднаква мярка спрямо всички хора.
Следователно, ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим Божията Любов в света. В тази Любов именно не може да съществува никаква теория, никаква хипотеза. Тази Любов аз я нося от памтивека. Тази Любов е съществувала преди този и онзи свят. Преди да беше този свят, аз бях – нищо повече. Щом кажеш, че си съществувал преди този свят, ти трябва да имаш еднаква мярка спрямо всички хора. Ти трябва да имаш спрямо всички същества, от най-големите до най-малките, еднакви отношения. Ти не трябва да правиш никаква разлика между всички същества. Ако една вяра се основава на хипотези и теории, тя не е вяра. Ние трябва да се простим с всички онези вярвания, които не са ни причинили до сега никакво благо и да придобием една непоколебима вяра – вяра в един Бог, в един Господ, който може да внесе в нас онова вечно благо, което да осмисли живота ни. Аз мисля, че всички верующи по целия свет, требва да подигнат именно туй верую – вяра в Онзи абсолютен, велик Господ, Който е Бог на Любовта.
към текста >>

10. Пробуждане – Георги Томалевски Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А около тях, блъскат мечове на пълководци, меки кресла на царедворци, нижат се една по друга гледки на шумни пиршества, мяркат се знаци на слава и почест.
Хайде, пак се раздвижват хората, пак започват да налитат – може би там, на онази люспа, по-близо до главата ще е вече щастието. Не, не на тази глава, на другата! И борят се, и един други се насилват, и един други се избиват. А от техните грехове се храни до насита Змеят, че туй му е храната. И ей, разчеква паст след паст, проточва седем червени езици и ближе човешка кръв, пролята от братска ръка... Ето, на едната глава, по едрите и лъскави люспи, лъщят царски корони, изправят се престоли и се чупят отраженията на дворци и чертози. А около тях, блъскат мечове на пълководци, меки кресла на царедворци, нижат се една по друга гледки на шумни пиршества, мяркат се знаци на слава и почест. Ето, на другата глава, люспа до люспа блести и разнася ярките бои на свещенически одежди и корони, владишки премени и златни кръстове. По люспите блестят идоли, мержелят се образи рисувани на дърво, пред които се кланят и струват поклони дребни люде, заслепени от измамливите блясъци. И в тъмните гънки на Змейовата снага се борят хора за златни корони, пъстри одежди и външни знакове на власт над съвести и души. Ето и третата глава, четвъртата – една от друга по-бляскави, по-съскащи проточват червени езици да погълнат своята кървава храна... И един ден, когато Земру беше попаднал на крайчеца на змейовата опашка, на една нищо и никаква люспа, някаква невидима сила сякаш нападна Змея. Загърчи се той, заизвива се, засумтя и с лют замах изви опашка да се брани.
към текста >>

11. Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета.
И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определт мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти. И не е ли това ясно за всеки едного, който е следил политическия живот на една страна? Пишат се закони, конституции, издават се наредби, а в края на краищата политическият живот се строи според ония живи сили на съзнанието, с което държавниците на един народ живеят, излива се в оная форма, която се определя по вътрешни закони от техните същински политически убеждения. Ако не беше така, нямаше да има този постоянен повик за нарушение на законите. Докато хората не схванат тия елементарни истини, особено сега когато животът всячески отваря очите им за тях - те ще градят на пясък и всичко съградено ще се разрушава.
към текста >>

12. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие.
Тия разпадни процеси се вършат пак при помощта на специални вещества - храносмилателни ензими. На тях в съдействие трябва да вложи разумните си усилия културния човек, ако иска да принесе нещо за благоденствието си. Не всички продукти в естествен вид са годни за пряка употреба, било че трудно се подават на действието на ензимите, било че имат неприятен вкус. Такива продукти минават през кухнята. Там те придобиват преди всичко вкусови качества, които благоприятстват сокоотделянето на храносмилателните жлези. Използването на вкусовите вещества, обаче, трябва да пази мярка, понеже често може да доведе до извратени апетити, а те са цяло бедствие. В кухнята, от друга страна храната търпи физични и химични промени, които я правят по-податлива за действието на ензимите. Там се почват вече разпадните процеси на храносмилането, що свършват при стените на червата. Това става с цел да се подпомогне работата на храносмилателните органи. Кухнята е преддверие на стомаха. В такъв смисъл може да се каже, че човек е имитирал природата, извадил е част от стомаха си вън от тялото.
към текста >>

13. НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове.
Често казват: не може да ми помогне „мисленето"; всичко е в „усещането", в „чувството", или в нещо подобно. На това трябва да се възрази, че никой не може да стане видящ във висшия смисъл, който преди това не се е вдал в работа на мисълта. Разбира се, би било много по-удобно, ако би било възможно да се достигне висшия дар на виждането, като се избегне работата на мисълта. Това именно много биха желали. Но тука е нужна вътрешна твърдост, душевна увереност, към които може да доведе само мисленето. Иначе се явява само безцелно мяркане и пламване на образи, заплетена душевна игра, която макар и да може някому да достави наслаждения, но няма никакво отношение км истинското проникване в висшите светове. Видещият трябва да притежава в душевния живот абсолютно здраве, което се постига чрез правилно мислене. Това здраве може сериозно да пострада, ако упражненията за висшето развитие не бъдат построени на мисленето. Както е истина това, че способността на ясновидството ще направи здраво и правилно мислещия човек още по-здрав, още по-приспособен към живота, така е вярно и онова, че всяко желание за развитие при страх от усилие на мисълта, всяка мечтателност в тази област съдействува на фантазьорството, също така и на неправилното отношение към живота. Който ще се стреми към висшето познание, като съблюдава казаното тук, той няма от какво да се бои; но то е допустимо само при това условие. Това условие има работа с душата и с духа на човека; да се говори при това условие за вредно влияние на телесното здраве, в каквото и да е отношение, е абсурд.
към текста >>

Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях.
За това даване на откровенията на свръхчувствения свят е необходимо пълно вътрешно самоотричане. И когато човек започва да се изпитва, до каква степен той притежава това отдаване, той ще дойде до чудни открития в Самия себе си. Този, който иска да влезе в пътя на висшето познание, трябва да се упражнява в това, щото в всеки момент да умее да унищожи всичките си предубеждения. И докато се справя със себе си, в него се влива новото. Само високата степен на такова самоотвержено даване прави способен човека към възприятие на висшите духовни факти, които навсякъде го обикалят. Тази способност може съзнателно да се възпитава Например, старанието да се въздържаш от всякакво съждение за хората, които те окръжават, да унищожиш в себе си мярката за привлекателното и отвратителното, за глупавото и умното, което си привикнал да прилагаш и да се опиташ да разбираш хората без този мащаб, само от самите тях. Хубави упражнения могат да се правят с хора, към които чувствуваш отвращение. Да се опиташ с усилие да победиш това отвращение и да се оставиш без предубеждение да ти влияе това, което те правят. Или пък, когато се намираш в обстановка, която извиква това или друго съждение, да надвиеш това съждение и без предубеждение да се отдадеш на впечатлението. Трябва да се остави на нещата и събитията повече да говорят сами за себе си, отколкото ти да говориш за тях. Същото нещо се отнася и към мисловния мир.
към текста >>

14. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас.
ФИЗИОГНОМИЯ ОБЩО ОПИСАНИЕ НА ПЕТТЕ ГЕОМЕТРИЧЕСКИ ТИПОВЕ Четириъгълен тип Четириъгълният тип означава енергична, рязка и много упорита натура, твърдост на характера, който достига до непреклонност и може да се изрази даже в грубост. Индивиди от този тип се отличават с решителни идеи, те са резки в своите съждения. Постоянно критикуват идеите на другите, но не обичат да критикуват техните възгледи, наклонени са да натрапват своите възгледи на другите. У тях особено е развит практическия смисъл. Позитивизмът на техния ум унищожава силните пориви на ума, на които понякога те са способни. „Техният систематически склад ги кара да правят всичко по мярка и по компас. Особено удоволствие изпитват да разглеждат и изследват нещата от всички страни, като се интересуват да знаят техните причини, ровят се във всички въпроси и дълбоко проникват в тях. Най-неразрешимите въпроси са предмет на способността им към наблюдение и анализ. Благодарение на търпението, упорството и прилежанието им те постигат своите намерения. Трудът и препятствията не ги отчайват, напротив, тяхната енергия се увеличава от препятствията, на които се натъкват. Способни са към ерудиция, към точните науки; философията и математиката.
към текста >>

15. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория.
А отвън е мрак и всред този мрак намират се хора, които са открили светлината в себе си и са способни да посочат и на другите пътя към тази вътрешна светлина на живота, която единствено може да ги изведе на спасителния бряг и да ги въведе в нов живот. Това е светлината, която вечно гори и не изгасва при никакви условия и която не хвърля сянка. От друга страна днес се забелязва голям интерес км окултното, тайнственото. Но онези, които сериозно копнеят към окултното познание, трябва да бъдат внимателни и да знаят, че много от това, което в наше време се счита за окултизъм, не е нищо друго, освен празни умувания на празни хора. На онези, които искат да не попаднат в заблуждение в това отношение, а да имат реална основа, върху която да могат да градят. препоръчаме беседите на Учителя - където жадният ще намери не окултната наука в нейната цялост и пълнота, но ще намери основните принципи на тази велика наука, с което ще има вече мярката, с която да мери нещата; ще намери също и практическите изводи от тази дълбока наука, които имат по-голямо значение за съвременния човек, отколкото чистата теория. От западните окултисти препоръчаме Р. Щайнер. На всички, които искат да си изяснят всички горе поставени въпроси и да осмислят живота си, а не да бягат от него по един или други начин - препоръчваме беседите на Учителя, където всеки може да намери отговор на противоречията в своя живот, може да намери методи и правила за подобрение на своя физически, духовен и умствен живот; всеки може да намери упътвания, за да познае себе си, както и другите. Даваме подробен списък на беседите от Учителя, за да могат желаещите да си ги доставят чрез редакцията ни. I. серия (2 издание) 14 беседи – 25 лева. II. серия (2 издание) 14 беседи – 277 стр.
към текста >>

16. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора.
Развалините бяха облечени с разкошна растителност и бяха обитавани от многобройни птици и маймуни. Това представляваше фантастична картина. Стигнахме до един храм, дето ни посрещна брамин, поздрави ме по английски, настани ме на една сенчеста тераса и поръча да ми донесат пресни плодове и питие, като ме покани също еднораменно да си почина няколко часа на едно походно легло. Но изненадата, очакването на непознати гледки ми попречиха да спя. Аз разглеждах храма. Красотата на формите, богатства в подробностите, мярката на пропорциите го правеха равен на най-прочутите паметници в Бенарес и Елора. Браминът се върна и ми казва, че всички тук са на мои услуги, поради високата личност, която ме е въвела тук. След това той прибави: – Най удобният умствен метод за тук е следният: Да не чувствувате угнетение, да считате, че имате много време преде вас. Нетърпението, прекаленото бързане ще ви бъдат пречки, а не помощници. Аз казах, че ще направя всички усилия, за да осъществя спокойствието, което е отличителният белег на мъдрите. Този храм е един вид лаборатория и ателие.
към текста >>

17. Звездните влияния върху земните вещества Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

- Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването.
202 стр. 1927 год. 6 . 50 мк. СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода. - Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото. Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието.
към текста >>

18. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса.
* * * Ако всяка мисъл, все едно за какво, дали ясно или мъгливо, бъде видяна от ония, които (невидими, и вам може би неизвестни) ви ръководят и учат и ви приготовляват за това, да станете отлични кандидати за моята благородна, несравнима раса.., какво бихте сторили? Те ги виждат? А също и аз. Вас повече ценят по стойността на вашите мисли, отколкото по всяко друго нещо. Особено от вашите мисли зависи вашият растеж. Мярката от обич и чистота, която влагате в вашите мисли - това решава, дали можете да влезете в бъдещата раса. Всяка ваша мисъл се наблюдава - дори и най-тихото движение на една мисъл бива забелязвана И всяко събитие - дори най-второстепенната случка в всекидневния ви живот - се оценява като изпитание, за да се види, какъв род мисли тя събужда във вас; никой и нищо не би трябвало да има силата да предизвиква във вас нежелани мисли. Следствието бива неизличимо написано; защото всяка мисъл предизвиква трептения в свръхземната материя и тъй отпечатва в нея един доклад, който е за мене отворена книга. Много страници са изцапани, недостойни, твърде често безценни... Напразно диря една чиста и достойна любяща и градяща мисъл, която да помогне на човечеството да дойде по-близо денят, в който да се изявя в величествената нова раса! Как стои вашият доклад? Какво ще направите, за да стане той ло-добър?
към текста >>

19. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото Той е мярката на висшата истина; Той е великото слънце на истината, що озарява всички души; що сияе през всички светли духове; що изгрява през неизмерими времена сред разгръщащи се култури и цивилизации; Защото Той е самата жива, разкриваща се върховна истина.
Той е във всяка изграждаща сила, във всяко растене и разцъфтяване. Наричайте Го Върховно Благо, Върховно Добро, Защото всяко благо и всяко добро изтича от Него; Той е във всичко, що храни и въздига тялото и душата; Той е в плодното зърно; Той е в свещения хляб на небесата; Той е великото добро, що извира из всички души. Наричайте Го Върховна Правда, Висша Хармония, Свещен Закон. Защото Той е в тия незиблеми основи на вечното битие; Защото сам Той е всичко това. Наричайте Го Върховна Истина. Защото Той е мярката на висшата истина; Той е великото слънце на истината, що озарява всички души; що сияе през всички светли духове; що изгрява през неизмерими времена сред разгръщащи се култури и цивилизации; Защото Той е самата жива, разкриваща се върховна истина. Наричайте Го Върховна Красота. Защото той е, о братя мои, красотата на всяка красота. Защото Той е самата красота, що ослепително сияе с очароващите блясъци на всички светли духове, на всички непостижими чудеса на цялото мироздание... Наричайте Го Мир на висшето блаженство, Защото Той е този мир, в който е най-пълният живот, най-пълното творчество, най-висшата мъдрост, най-висшата хармония и красота. Защото Той е светлия рай на пречистите души и пресветли духове. Наричайте Го Дух на всички души, Висше Съзнание, Велика Реалност, Разумна Природа... Наричайте Го Най-Далечния и Най-Близкия.
към текста >>

20. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

* * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества.
Аз видях тяхното извършване. Христос е казал още на своите приятели, че ще остане с тях до края на света. Аз видех това скрито присъствие. Животът на моя Непознат не е (друго), освен една редица от такива доказателства. От малкото, което ще ви кажа за тях, аз се надявам, че ще можете да познаете в него едного от тия „тайнствени" братя на Господа, едного от най-великите, и може би най-великия от вестителите на Абсолютния. * * * Потребно бе едно внимателно наблюдение, за да се открият у тоя човек разните дарби на знаменитите мистици, до такава степен неговата личност ги хармонизираше с мярка, дотолкова неговите обноски бяха прости и като че ли нямащи общо с най-великите преимущества. Съвършено бащинското добродушие на неговия прием и на неговия говор, даже и в минути, които по общото мнение изглеждаха важни, показваше доколко в неговите очи човешките величия, земните трагедии са малки, в сравнение с Божието дело, чийто безкраен и всякога нов блясък поглъщаше неговия поглед. Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата.
към текста >>

21. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори.
френската революция толкова много и различни съчинения, в най-категорична форма – и често с противоречиви становища; и за събитие, на което сме съвременници, като например голямата Европейска война, търсят и петнадесет години след свършването ù да изнасят във всевъзможни дипломатически сини, червени, зелени и пр. книги началните причини или документи за отговорност, които все за вярност претендират, най-разнообразни са, но всичките по едно си приличат, все едно констатират: вината е на съседа, а не тяхна! От целия тоя хаос на съзнателни подправки и фалшифициране на официални документи[1] и то днес, когато това е сложено на критиката на общественото мнение и официални научни институти на цяла Европа, от това изопачаване на фактите можем да си представим, каква достоверност е съществувала в ония хроники и др. документи и исторически книги, които са се писали за угодата и по заповедта на разни велможи, царе и др. и от които съвременните историци „черпят материали" – сиреч от разнородно тесто си правят всевъзможни фигури – разбира се, напълно възможни и донякъде достоверни при дадените исторически и битови условия, но дали тъкмо така е била действителността – това никой историк няма смелостта да твърди категорично дори за събития, които са станали, в една епоха, много по-близка до нас и за които вдигането на завесата, която ги прикрива да е тъкмо от много по-съществено значение и да е относително по-лесно. Много естествено е, че това реставриране на историческата истина е още по-трудно за обикновения историк на далечното минало, за което само тук-там се мяркат някои документи, като изостанали километрически камъни да сочат изгубения път на някои нации, от съществуването на които е останало само ехото на делата им в света, като Асирия, Вавилон, Рим дори. Миражи и привидения биха се вдигнали пред взора на тоя, който би искал да проникне в картината на миналия живот..., да почерпи от хаоса, тъмнината и безмълвието на смъртта сенките на тогавашните творци... Само ако би имал достатъчно светлина, която да прониква през вековете и вековните наслойки... Друг път се взима погрешна изходна точка и се заклеймяват събития, порицават проявления на дейност, рисуват обществени течения и обясняват духовни движения, изхождайки от фалшива основа – и оттам крива насока, погрешна преценка, недействителна картина на едно достойно минало – една заблуда на съвременно обществено мнение с всичките му тежки последици и отговорности!... Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си!
към текста >>

22. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето.
Слънцето има един дух, който действа върху нас и нашата земя. Има едно слънце, което ние не можем да видим с телесните си очи и не можем да почувстваме с никое от нашите физически сетива. Това слънце има същото отношение към физическото слънце, както духът има към физическото ни тяло. Физическото слънце действа върху физическото ни тяло. Духовното – или духът на слънцето – върху духовната ни същина. И то според мярката, до която е развито нашето духовно естество, за да възприема духът на слънцето. Ако ти искаш с доверие да възприемеш или изпиташ тази истина, ти ще получиш от слънцето по-голяма сила, отколкото тоя, който вижда в него само предмет от материалния свят, едно небесно тяло, едно огнено кълбо. Ти ще възприемеш повече, отколкото тъй нареченият „материалист". (Има твърде практични материалисти. Те принадлежат на известна църква, признават религията, не отсъствуват нито от едно богослужение – и не вярват обаче в нищо друго, освен в плътта – в материята). Слънцето и елементите, които то ни изпраща, са пълни не само с живот.
към текста >>

23. ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА И СЛЪНЧЕВИТЕ ПЕТНА - Л. ЛУЛЧЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът.
Схващането на смисъла ще бъде въпрос на развитото съзнание; от неговата степен ще зависи проникването му, обхвата, обяснението. За простия човек всичко в света е просто. Отричането на фактите не спира техния живот, нито резултатите на техните въздействия. Логическите заключения са само относително верни в кръга на познатите в дадено време факти; всяко ново откритие, новоизнесен факт може да съборят коренно една съществуваща от дълги години „истина", напр. да вземем тая за въртенето на слънцето около земята, в която столетия са вярвали учени хора – или най-малко, не са я оборвали въз основа на науката, „непогрешимата наука"... Ако за минута (не дай си, Боже, да стане наистина!) Допуснем, че на Витоша изригне вулкан, като част от една голяма всеевропейска катастрофа – и засипе цялото поле с дебели слоеве пепел – и след хиляди години геолозите, археолозите и историците на една новосъвзела се цивилизация започнат своите разкопки от подножието на планината и намерят шопската култура с гърнето и кожуха (ако се запазят, да речем), няма ли да извадят заключение, че цивилизацията е била твърде примитивна, само няколко столетия от напущане на пещерите? Образите на нашата съвременна цивилизация са от книга, от която едва ли ще останат никакви спомени, паметниците на която повече са от желязо – ще се стопят като нищо – и тогава техните заключения за културата ни ще бъдат достоверни дотолкова, доколкото по-следващите разкопки над София няма да покажат една друга картина... Ако изобщо времето пощади нещо по-съществено от ефимерния живот на съвременната наша култура, в която всичките неща се разлагат и в която даже самите хора приживе умират, всекидневно мяркащи се като сенки в един живот, който не знаят, откъде са взели, нито защо им е даден, нито какъв смисъл има животът. И може би, само големите блокове армиран бетон да ги поучуди, да си създадат своите теории, да се озадачат и те малко, както и ние се чудим на египетските блокове или монолити – и да ги нарекат някакъв „конгломерат", „минерал", както и ние наричаме гранита, варовника, гнайса, базалта и пр. „скали". Зная, при тия мои думи мнозина ще се спогледат. Някои ще го вземат като легенди, предания. Но и легендите имат свой произход и те имат свой бит и свое начало. В своя стремеж да обясни събитията, историкът стига най-после пред затворените врата на миналото, ключовете на които времето ревниво пази.
към текста >>

24. ЕСЕНТА НА ЕДНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - СЕВЕРОВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота.
Без тези условия животът им ще върви по стария път, по пътя на насилието и неправдата, по пътя на страданията и нещастията. Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив. Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота. Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо същество. На същото основание мъдростта е мярка за светлината, за знанието; и знанието, светлината са мярка за мъдростта. Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки.
към текста >>

Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо същество.
Човек трябва да се освободи от стария живот, да дигне камъка от гроба си, ако иска да живее, да бъде свободен, да бъде щастлив. Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота. Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо същество. На същото основание мъдростта е мярка за светлината, за знанието; и знанието, светлината са мярка за мъдростта. Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само.
към текста >>

На същото основание мъдростта е мярка за светлината, за знанието; и знанието, светлината са мярка за мъдростта.
Да живее, това е право на всеки човек. Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота. Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо същество. На същото основание мъдростта е мярка за светлината, за знанието; и знанието, светлината са мярка за мъдростта. Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека.
към текста >>

Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината.
Животът е вложен в човека и трябва да се прояви. В живота се крие великото начало – Любовта. Животът е мярка за любовта, и любовта е мярка за живота. Който не разбира любовта като мярка на живота, той не може да се нарече мислещо същество. На същото основание мъдростта е мярка за светлината, за знанието; и знанието, светлината са мярка за мъдростта. Истината е мярка за свободата и свободата е мярка за истината. С тези мерки трябва да си служи човек при всички случаи на живота. Например, когато някой пише нещо, нека сам разгледа, дали написаното от него отговаря на изискванията на тези мерки. Ако отговаря, нека го изнесе пред света; ако не отговаря, нека го задържи за себе си само. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, която отговаря на тия мерки, тe са в сила да дигнат камъка от гроба на човека. Дигнете камъка!
към текста >>

25. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В същност мярката на хората за определяне на характера и характерите изобщо, е крайно относителна, дори бих казал, ако погледнем от едно по-високо гледище, отрицателна. Напр.
„Свидетелите” – нови мерки за характера Ели Думата характер се употребява твърде много в живота на хората. Най-вече с нея се дири да се изрази качеството на тяхната проява, на живота им. В същност мярката на хората за определяне на характера и характерите изобщо, е крайно относителна, дори бих казал, ако погледнем от едно по-високо гледище, отрицателна. Напр. казват за някого – той има характер. В какво се състои характерът му? Да речем този човек е виден чиновник, характерът му се състои в това, че не се подкупва. Ако приложим марката на Учителя, тогава има разни категории хора от това гледище – едни се подкупват със сто, други с хиляда и хиляди левове, а най-сетне, тия които минават за най-честни, пропадат пред един милион лева. Къде е характерът и устоят?
към текста >>

Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка.
Тия разни степени на „устои” обикновено носят общото име „разни характери”. Думата „няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите. Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си. От резултатите се доказва, че принципите на тази партия са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика? — Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности. Хората днес не могат да имат ясна представа за тази мярка, защото тя е първична – такава, каквато съществува в живата природа. Днес хората мерят с мярката на личните си интереси, „обществените” задължения, кастови и класови или религиозни принципи, догми и пр. и пр. Следователно, правилната мярка за нещата и специално за характера седи в онези основи, които е създала разумната природа.
към текста >>

И тази мярка дава истинските числени стойности.
Думата „няма” се отнася до болшинството, тя не засяга малкото единици, които не могат да бъдат приобщени към първите. Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си. От резултатите се доказва, че принципите на тази партия са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика? — Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности. Хората днес не могат да имат ясна представа за тази мярка, защото тя е първична – такава, каквато съществува в живата природа. Днес хората мерят с мярката на личните си интереси, „обществените” задължения, кастови и класови или религиозни принципи, догми и пр. и пр. Следователно, правилната мярка за нещата и специално за характера седи в онези основи, които е създала разумната природа. И тя мери от вътре.
към текста >>

Хората днес не могат да имат ясна представа за тази мярка, защото тя е първична – такава, каквато съществува в живата природа.
Някой е властващ и той е честен, има характер – той спазва по буквата предписанията на неговата партия, преследва и унищожава противниците си. От резултатите се доказва, че принципите на тази партия са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика? — Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности. Хората днес не могат да имат ясна представа за тази мярка, защото тя е първична – такава, каквато съществува в живата природа. Днес хората мерят с мярката на личните си интереси, „обществените” задължения, кастови и класови или религиозни принципи, догми и пр. и пр. Следователно, правилната мярка за нещата и специално за характера седи в онези основи, които е създала разумната природа. И тя мери от вътре. За природата по-важни са подбудите на дадена постъпка, отколкото самата постъпка.
към текста >>

Днес хората мерят с мярката на личните си интереси, „обществените” задължения, кастови и класови или религиозни принципи, догми и пр.
От резултатите се доказва, че принципите на тази партия са криви – постъпвал ли е този човек правилно, характерът му издържа ли критика? — Не и не! Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности. Хората днес не могат да имат ясна представа за тази мярка, защото тя е първична – такава, каквато съществува в живата природа. Днес хората мерят с мярката на личните си интереси, „обществените” задължения, кастови и класови или религиозни принципи, догми и пр. и пр. Следователно, правилната мярка за нещата и специално за характера седи в онези основи, които е създала разумната природа. И тя мери от вътре. За природата по-важни са подбудите на дадена постъпка, отколкото самата постъпка. Природата дава голямо изобилие, но тъкмо в това голямо изобилие се изпитва характерът на човека.
към текста >>

Следователно, правилната мярка за нещата и специално за характера седи в онези основи, които е създала разумната природа.
Явно е, че характерът почива и може да се мери само с една правилна мярка. И тази мярка дава истинските числени стойности. Хората днес не могат да имат ясна представа за тази мярка, защото тя е първична – такава, каквато съществува в живата природа. Днес хората мерят с мярката на личните си интереси, „обществените” задължения, кастови и класови или религиозни принципи, догми и пр. и пр. Следователно, правилната мярка за нещата и специално за характера седи в онези основи, които е създала разумната природа. И тя мери от вътре. За природата по-важни са подбудите на дадена постъпка, отколкото самата постъпка. Природата дава голямо изобилие, но тъкмо в това голямо изобилие се изпитва характерът на човека. По какъв начин може човек да изучи мярката на природата, това е най-големият въпрос? Старите индуси бяха създали понятието „Вивека” като основен принцип в пътя към възход, т.е.
към текста >>

По какъв начин може човек да изучи мярката на природата, това е най-големият въпрос?
и пр. Следователно, правилната мярка за нещата и специално за характера седи в онези основи, които е създала разумната природа. И тя мери от вътре. За природата по-важни са подбудите на дадена постъпка, отколкото самата постъпка. Природата дава голямо изобилие, но тъкмо в това голямо изобилие се изпитва характерът на човека. По какъв начин може човек да изучи мярката на природата, това е най-големият въпрос? Старите индуси бяха създали понятието „Вивека” като основен принцип в пътя към възход, т.е. те са сложили като начало на развитието „различаването”. И легендата за изгонването на Адам и Ева от рая почива пак върху този принцип – различаването. Без различаване не може да се върви напред, не може да има развитие. Трябва да може да се различава доброто от злото, вътрешната наслада от удоволствието, любовта от разните чувствания, знанието от невежеството, здравия устой на характера от временните и лицемерни прояви.
към текста >>

Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви.
Но до различаването не се идва лесно. Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни. Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина. По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване. Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви. Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината.
към текста >>

Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота.
Може би това е алфата и омегата на правилния развой на човека. Характерът, следователно, е в тясна връзка с различаването на нещата – вътрешни и външни. Щом ти разграничиш правилно нещата, необходима е тогава една голяма любов към истината и правдата и голяма смелост да пожертвува човек своите интереси, за да се схване една природна мърка – да служиш на туй, което е истина. По пет пътеки идва човек днес до правилното различаване. Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви. Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината.
към текста >>

Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината.
Ако човек може с пипането да разграничи правилно нещата, ако човек може с вкусването да различи правилно нещата, ако човек може с обонянието да разграничи правилно нещата, ако човек със слуха си и с гледането може да разграничи правилно нещата, тогава той ще може да има една по-близка до истината представа и ще има по-правилна мярка, с която да се прояви. Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек.
към текста >>

Той знае Истината и служи на нея, той има характер – той има основната мярка на живата природа в себе си.
Човек, като гледа нещо, ще се изпита какъв е, като слуша, ще се изпита какъв е, като яде и върши нещо, ще се изпита какъв е. Хората считат всички въпроси от това естество за маловажни. Но най-важният проблем през всичките векове е да имат хората устойчив характер. Устойчивият характер разрешава всички противоречия и нещастия в живота не само на себе си, но и на всички свързани с него. Пред очите на човека, който знае да различава нещата и обича истината, всичките черковни догми, всички политически схващания и обществени мнения са само сенки на нещата. Той знае Истината и служи на нея, той има характер – той има основната мярка на живата природа в себе си. Учителят казва: „Не можеш да бъдеш добър човек, ако нямаш хубаво ухо, не можеш да бъдеш умен човек, ако нямаш хубав нос, не можеш да бъдеш любящ човек, ако нямаш една хубава уста; не можеш да обичаш истината, ако нямаш хубави очи”. Не можеш да бъдеш полезен на другите, ако нямаш правилни и мощни ръце. Това са правилни мерки. Настанало е време, когато ще трябва да се създава култ от очите, ушите, носа, устата и ръцете на човека. Не само от тяхната външна красота, но като израз на вътрешните устои на човека, като съвършени пътеки към Истината, като истински мерки в отношенията на нещата.
към текста >>

26. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Учителят казва: „Животните са основа на Божествения свят.” Ще завърша с думите на Учителя: „При изучаване на животинските типове, човек може дори да пренебрегне расите и народите, които приличат на дадено животно, но щом ти познаеш животното, на което прилича един човек, ти вече имаш една мярка, ти можеш вече да познаеш неговия характер.
Познаването на животинските типове трябва да стане една вътрешна интуиция. След едни обстойни проучвания, интуицията на човека-изследовател трябва да долови туй, което лъха неусетно от целия образ – едно определено животно, много животни съчетани заедно или един свръхчовек, един ангел. Това ще бъде ореолът на неговите изучвания, той ще схване истинската насока, в която се движи или живее едно същество. Трябва да се каже още, че животните представят известни преходни стадии, елементи, лъчи, сили в природата, през които минават всички същества по пътя на развитието. Те са основни форми, през които протича живота на природата. Учителят казва: „Животните са основа на Божествения свят.” Ще завърша с думите на Учителя: „При изучаване на животинските типове, човек може дори да пренебрегне расите и народите, които приличат на дадено животно, но щом ти познаеш животното, на което прилича един човек, ти вече имаш една мярка, ти можеш вече да познаеш неговия характер. А това е ценното.”
към текста >>

27. НОВИ ПЪТИЩА ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е.
Мъжът поставя основата, жената създава формата. „Нашите закони,“ казва един английски автор, „са направени от мъжа, нашият морал - от жената“; и много право е казано, че мъжът е духа на жената, а жената е душата на мъжа. Много рано починалият немски изследовател D-r P. J. Мobius е написал една много четена на своето време книга върху: „Физиологичното слабоумие на жената;“ той би имал едва тогава по-голямо право, ако би прибавил като допълнение към това, едно съчинение върху „слабото интуитивно чувство на мъжа“. Задачите на половете са различни, следователно трябва също и тяхното вътрешно устройство да се различава едно от друго. И не трябва да се прилага същата мярка към двата пола, т. е. не трябва да се дирят от същите еднакви качества и способности. На различната задача на жената отговаря напълно нейният, съвсем различен от този на мъжа, характер. А на този характер и вътрешна същност отговаря пък ръката. Понеже полето на дейност на жената, изобщо, е много по-ограничено, отколкото може да бъде това на мъжа, затова типовете на женските ръце не са толкова много различни, както мъжките. Според Vierath, на 100-женски ръце, 55 принадлежат към коническия, 32 - към ъглестия (четвъртития), а 13 - към лопатовидния тип.
към текста >>

28. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В човека има една мярка, едно чувство, което бди, дали постъпва добре, или не.
Добрата постъпка Съвременните хора се нуждаят от добро мислене, добро чувствуване, добро свирене, добро говорене. Тия неща са синоними. Всеки желае да постъпва добре, но да мисли, че постъпва добре е едно нещо, а всъщност да постъпва добре е друго нещо. В човека има една мярка, едно чувство, което бди, дали постъпва добре, или не. Ако човек не постъпва добре, както и да се оправдава, все неоправдан остава. Кривата, лошата постъпка е фалшива монета, която никой не приема. Както всяка дума трябва да се тури на своето място, така и постъпката е добра, ако е направена на своето място. Да постъпваш добре, това е смисълът на живота. Добрата постъпка води към нова наука.
към текста >>

29. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие.
Три главни разновидности на „художествения” тип ръка, изразяващи постепенния преход от пасивното възприемане на красивото и охолното отдаване на приятното, през отзивчивата чувствителност и живо въображение, към жаждата за богатство, разкош и удоволствия. Как ще ги примирите? Единият обича реда и порядъка, удобната и практична наредба, отговаряща на практични цели. Другият – артистичния безпорядък, красивите дреболии, изящната, естетична обстановка. Това, което първият счита за „безполезно”, вторият счита едва ли не за най-потребно. Първият се стреми към точност и симетрия, защото те задоволяват чувството му за статична установеност и мярка, вторият се стреми към изящество и ритъм, към художествена асиметрия, защото тя задоволява чувството му за жизнен устрем, за движение, за влечение към известен обект, за постоянна промяна и разнообразие. Единият се стреми към статично равновесие, сковано в правило, закон, другият към динамично равновесие, подчинено на един жизнен ритъм. Първият е точен. Той мери пространството с метър, времето с часовник. Сам иска да стане в работата си измерен, сир. редовен, тежък, сир.
към текста >>

30. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Из улиците на града тук там се мяркат закъснели хора да се прибират.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ Една пролетна утрин на Изгрева Зазорява се в големия мравуняк на България; в столицата все още всичко спи. Една тишина владее навсякъде. Прохлада и свежест се носят във въздуха. Из улиците на града тук там се мяркат закъснели хора да се прибират. Те са от тия, които живеят вечер по задимените локали и пилеят силите, що природата им е дала за живот и разум. Ние се също движим по това време из града, ала ние излизаме из него – вървим на изток. Мнозина могат и нас да сметнат за едни от „закъснелите”, но нашият поглед е бодър и свежест се излъчва от цялото ни лице. Нашият път в живота върви в противна посока на този на „хората на нощта”. — Пътят ни върви със светлия път на слънцето.
към текста >>

До преди няколко години това място беше само ливади; само лятно време се мяркаха няколко палатки.
Всред дърветата се вижда на изток утринната руменина на небето. Славеите пеят непрестанно, без дъх, безспир. Ние поемаме свежия въздух с пълни гърди, сякаш не можем да му се наситим. Излизаме от гората, шосето вие надолу към реката. Отделно непосредствено до гората е разположен досущ цял град от малки постройки. До преди няколко години това място беше само ливади; само лятно време се мяркаха няколко палатки. Оттогава насам като гъби изникнаха тия малки постройки и се образува цяло селище. Постройките са разхвърляни някак си безразборно и са прости в своето устройство. Те навеждат на мисълта, че велик майстор е замислил да направи нещо грандиозно и на първо време захвърля малки неодялани моделчета насам-натам, групира ги по разни начини и дири пътеките на най-хубавото, което може да направи. Да, на това място, на Изгрева, както от десетина и повече години се нарича, се гради нещо велико по своята същност! То още е разхвърлено както постройките по Изгрева, но тъкмо това говори за туй, което има да стане, за това, което се гради.
към текста >>

31. НА ГОСТИ НА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО ГЬОТЕАНУМ-ДОРНА ДО БАЗЕЛ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога?
Моментът, в който Бог се проявява, човек е добър. Моментите, в които Бог не се проявява, човек е лош. Дойде ли Бог в човека, човек е радостен и весел, готов на всяко служение. Откаже ли се от служението на Бога, Той го напуща. Питайте се, не дали Бог ви люби - Той от първия до последния ден не е престанал да ви люби - а вие любите ли Бога? И опитвайте любовта си с едничката сигурна мярка: Кое е по-силно във вас, вашите желания ли, или любовта ви към Бога? Ако любовта ви към Бога е по-силна, на прав път сте. Ако обаче любовта ви към Бога е по-слаба, отколкото желанията ви, тогава страданията и противоречията в живота ви няма да престанат. Ако човек има Божията любов в себе си, каквото и да му се случи, всичко ще се превърне в добро. Няма ли тази любов, тогава пътят му е дълъг, труден и желанията - непостижими. Пътят към Бога се намира в съвършенството.
към текста >>

32. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Любовта е мярка за постижение на всички дарби.
Животът се подкрепя с великия закон на любовта. Ако ти не разбираш този закон, няма да знаеш как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш. С любовта всичко се придобива. Без любовта всичко е мъртво. Под любовта се разбира метод за постижения. Любовта е мярка за постижение на всички дарби. Хубаво е да обичаш не както човек обича, а както Бог обича. Да обичаш както човек, това вие сте учили. Така никакви резултати няма да имате. Без закона на жертвата не може да се разбере любовта. Любовта винаги се изразява в служене.
към текста >>

33. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

От гледна точка на мярката - широки, дълги.
те са синоптици. Много малките ръце имат като отрицателни качества гордостта, амбицията, честолюбието, надменността. Различните автори по хирология разделят ръцете на различни типове. Преди да разгледаме типовете ръце, нека се спрем на някои много важни и съществени особености. От гледна точка на важността, ръцете могат да бъдат големи, средни и малки. От гледна точка на мярката - широки, дълги. При контакт - меки или твърди; относително температурата - топли и студени. Относително влагата - сухи и влажни. Относително плътността или материалната страна - мършави и месести. Относително пластиката - с големи издигнатини, набраздени и плоски или равни. Пръстите могат да бъдат дълги или къси, дебели или тънки, възлести или равни, твърди или гъвкави, лопатовидни, квадратни, остри, конични, прегърбени (към дланта), прави или завити (нагоре).
към текста >>

Мярка 1.
Значи имаме 7 вида длан и 6 вида пръсти: I. Повърхност 1. голяма длан 2. средна - ” - 3. малка - ” - ІІ. Мярка 1. широка - ” - 2. дълга - ” - ІІІ. Контакт 1. корава - ” - 2. мека - ” - IV.
към текста >>

34. ДВАТА ВЕЛИКИ ПРОЦЕСА В ДНЕШНОТО СЪЗНАНИЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тази формула създадена от чувството на самосъхранението, стана във времето основна мярка.
Там вече материално и духовно изчезват и човек живее в пълнотата на живота, което е истината. Суеверието, обаче, днес се е загнездило силно във всекидневния живот на хората - в политическия, в семейния и обществения живот. Напр. по отношение на високопоставения почти всеки мисли, че той е безпогрешен. Има хора, които явно се обявяват срещу тази нелепост. И все пак "началство лучше знает" е най-важната формула в политическия живот. Тази формула създадена от чувството на самосъхранението, стана във времето основна мярка. Това е явно едно суеверие. Не е ли също и в обществения живот? Всеки, който се издигне, макар че често това става чрез нахалство и т.н. начини, счита се за "знаещ", "способен" и пр. Виждаме, обаче, че докато истински способният е скромен или пък уверен в себе си не се тика, не пълзи за да достигне до кариера - бездарните, неспособните, са безхарактерни и нахални.
към текста >>

35. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Никаква друга мярка не съществува.
Свободата подразбира движение само в една посока - Истината. Защото не забравяйте, че Истината е посоката, в която се движат всички неща в Битието. И така, помнете: Истината е онова, в което човек може да бъде всякога свободен. Всичките ни ограничения и спънки седят в това, че ние не сме в досег с Истината. Нашата свобода зависи от това - доколко сме в досег с Истината. Никаква друга мярка не съществува. Ние можем да си обясняваме нашити ограничения по един или друг начин - това са наши схващания. Едно е вярно - ограниченията ни, спънките ни и противоречията ни говорят, че в дадения случай ние не сме в контакт с Истината. В Истината - така говори опитът на свободния човек - престават всички противоречия. Явят ли се известни противоречия, колкото и малки да са те, ние сме извън областта на Истината. Друго не забравяйте: Свободата отвън не ще дойде.
към текста >>

Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло.
А ограничава се, защото постоянно дава. Направи ли обаче доброто, той отново става свободен. Ето защо, всяко нещо което в началото на своята проява ограничава, лишава човека от свобода, е добро. А всяко нещо, което в началото на своята проява дава на човека свобода, а на края му отнема свободата, е зло. Тук лежи дълбоката връзка между доброто и свободата, между злото и робството. Искаш ли да имаш една сигурна мярка, помни: Всяко нещо, в което човек губи свободата си е зло. Всяко нещо, в което човек придобива свободата си, е добро. И тъй: Вложи Истината в душата си и свободата, която търсиш, ще я придобиеш!
към текста >>

36. МЪЛЧАНИЕТО - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Такава е мярката на съвременното човечество при дирене и на нови хора.
От време на човечеството, изобщо, прави по-силно впечатление външният свят, животът, който кипи около него. светът вътре в човека е бил обект на внимание, обикновено, на малцина. Злото винаги се дири извън човека, в другите, в държавното устройство, в обществения ред и порядък и пр. вярно е, че има много зло извън човека, във всичките днешни мероприятия на хората. И те обръщайки внимание предимно, за да не кажем изцяло, на външния живот, се стремят да .оправят злото отвънка. Такава е мярката на съвременното човечество при дирене и на нови хора. Всеки човек който посредством своето положение, посредством своето състояние, своят интелект, ако е фактор за премахване на общественото зло, счита се днес за нов човек. На най-голяма мода пък е методът на силата, сир. на насилието. Кой в Германия, в Италия, в Русия може да говори свободно? Каква частна инициатива може да изпъкне там, освен тази на меродавните политически фактори.
към текста >>

37. ЗА ИЗКУСТВОТО И ЗА ЧОВЕКА НА ИЗКУСТВОТО - К.ИК Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Мълчанието е една вътрешна потребност за мислещия човек То е още и мярка за постиженията, защото докато при говоренето човек вижда колко знае, при мълчанието разбира колко може.
Можем да сравним мълчанието с градина, в която никнат, цъфтят и зреят велики неща, които малко по-късно ще могат да се явят в живота по-пълни, по-съвършени, по-величествени. За някои хора мълчанието е враг на всяко общуване и приятелство и затова те не го обичат и често употребяват много усилия за да го прогонят, като остават слепи за ония богатства, които мълчанието крие в себе си. За такива хора може да се каже, че не познават своето скрито, духовно естество, своята душа, която най-добре чрез очите и чрез мълчанието говори. Трайна следа в живота остава само онова, което е родено и откърмено в мълчание. Ето защо „думите, които произнася мъдреца, казва Метерлинк, са толкова по-ценни, колкото по-дълго време са се къпали в океана на мълчанието". Мълчанието е една вътрешна потребност за мислещия човек То е още и мярка за постиженията, защото докато при говоренето човек вижда колко знае, при мълчанието разбира колко може. Както говоренето, тъй и мълчанието крият в себе си сила, която трябва да знаем, кога и как да използваме разумно. Нещо повече, при мълчанието човек не само пести, но и събира много енергия, която при безразборното говорене се изхарчва - обстоятелство, за което той отпосле съжалява. Много права е мисълта, че човек рядко съжалява за това, че много е мълчал, но твърде често - че много е говорил. Когато човек мълчи, печели още и време, за да може да пресее и пречисти важното и ценното от ненужното и несъщественото. Това е много важно, защото само в мълчанието човек може да направи една пълна преоценка на ценностите на душата; само тогава той може да вникне най-добре в себе си и да съзре новите възможности, които се таят в душата му.
към текста >>

38. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО - ТОВА Е ЛЮБОВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Тази мярка се отнася и до човека.
Виделината е която прояснява нещата. Тя е, която кара ума да мисли, да разсъждава логически. Тя е, която интуицията схваща непосредствено. И затова никаква умствена дейност не може да се прояви, никаква органическа проява не може да стане без присъствие на светлина. Ето защо, степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават. Тази мярка се отнася и до човека. Човек от човека се различава по степента на своята светлина. За характера на човека, за неговата интелигентност, за неговата духовна висота се съди по качеството и количеството на светлината, която той възприема и проявява. И тъй, човек се познава по светлината на своя живот. Когато един човек влезе в разумния свят, по светлината му се познава, откъде иде и какъв живот живее. И ако този човек е изпълнявал волята Божия, когато влезе в разумния свет, ще го обземе такава светлина, такава радост, такова блаженство, като че ли притежава целия свят.
към текста >>

39. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е нормалната средна мярка.
Личността в подобни хора е твърде много развита и те, съзнателно или не, налагат своите идеи на другите. Средно големите очи се намират, така да се рече, между Идеята и действителността. Те изразяват равномерността в хода на душевния живот и проявата на човека. Бургер е установил с големи подробности, че трябва да бъде хармоничното отношение между очите и другите части на лицето. Хармоничният поглед и хармонично поставените очи, трябва да имат разстояние помежду зениците не по-голямо от 6 см. Това е нормалната средна мярка. Устата (хармоничните уста) трябва да бъдат също толкова големи, колкото е разстоянието между зениците на очите. Зениците трябва да дойдат точно над ъглите на устата. Карус говори за установената от един женевски художник „мистична тройка" на лицето, която се изразява между очите, носа и устата, приблизително според дадената фигура. Очите при тази фигура образуват един хармоничен, предимно равностранен триъгълник с центъра на устата. Очи, сближени към основата на носа, са израз на дълбок вътрешен живот.
към текста >>

40. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Същината на човека е мярката и същината на нещата.
- Това самосъзнание води винаги назад към първоизвора, към религията. Там оживява наново Аз-а, човекът, единството. Вътрешно изживяното единство е във вяра. Тя е непосредствена, понеже не е опитност, добита чрез сетивата; това е наука, това е истина. Вътрешната страна на природата сме ние самите. Същината на човека е мярката и същината на нещата. Истина е само онова, което е извън времето". Ние изнесохме схващанията на Айнщайн, изложени в неговата книга: „Моят светоглед"[1]. Той също счита себе си, от гледището на „космическата религиозност", както той нарича това единение на човека с всемира, измежду „най-религиозните хора на земята". Айнщайн вижда смисъла на науката само, ако тя служи на доброто, красотата и истината. Ако тя може да ни разкрие неразбулената мистерия на живота, ако може да ни приобщи с разума, който съществува в природата.
към текста >>

41. В УЧИЛИЩЕТО НА ПРИРОДАТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Истинската красота има една мярка, тя от най-простите неща и форми създава най-свършеното, което можем да срещнем.
Той знае, че красиво е звездното небе; той знае, че велик чар и красота има в безбройните отблясъци на слънчевите багри; той знае, че пленително е когато човек диша чист планински въздух и погледът му не може да се насити на чудните гледки, що се откриват от планината, в далечните простори след дъжд, когато въздухът е чист; той знае, че красиво е, когато вижда хармония да царува навсякъде; когато хармония има в мислите, чувствата и постъпките на човека; той знае, че красива е правата мисъл, която издига винаги човека и го освобождава от всякакви лоши внушения. И ето, красотата я живее всеки, макар че не я разбира, не знае от кое царство иде тя, не знае нейното естество. Ала всеки чувствува, че тя го издига, че тя го води винаги напред. Красотата взима най-простите форми. Тя чрез най-простото ще създаде най-свършеното. Истинската красота има една мярка, тя от най-простите неща и форми създава най-свършеното, което можем да срещнем. Красотата може да живее в души, изпълнени с любов. Красотата може да бъде разбрана от хора проникнати от велика мъдрост. Защото красотата, казва Учителят, е дреха на Истината. А Истината е „глава на Словото на Бога". Тя е глава на цялата проявена природа.
към текста >>

42. СЛИЗАНЕ И ВЪЗЛИЗАНЕ НА НАРОДИТЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Изобщо, една обективна мярка, един сигурен критерий за установяване на това, кой е религиозен в истинския смисъл на думата и кой не, днешните хора нямат.
Това, обаче, са условни деления - по отношение на една система от човешки вярвания и възгледи, по отношение на човешки институти. От гледище на природата, и набожни и безбожници вършат едно и също - и едните ядат, и другите ядат, и едните дишат и другите дишат, и едните чувствуват и другите чувствуват, и едните мислят и другите мислят. Но не само това, и в морално отношение тия две категории хора по нищо съществено не се различават - те си служат с едни и същи методи, с едни и същи похвати. Така запример, и верующи и безверници еднакво си служат с насилието. Може първите и по 20 пъти на ден да произнасят името Божие, а вторите по 20 пъти на ден да го хулят, но по съзнание тези хора коренно не се различават. Изобщо, една обективна мярка, един сигурен критерий за установяване на това, кой е религиозен в истинския смисъл на думата и кой не, днешните хора нямат. Те преценяват религиозните възгледи на хората по отношение на една официално установена система от вярвания, по отношение на един официално установен култ. Същото би могло да се каже и за социалните, политически, идеологични и др. дележи. Всичките тия дележи и борби се дължат на вторични човешки идеи, които отпосле са влезли в света. В живота, обаче, има някои основни, божествени идеи, които са в абсолютна хармония помежду си, които никога не биха могли да дойдат в стълкновение едни с други защото то би значило, сам животът да влезе в стълкновение със себе си. Тези идеи вечно са се проявявали и вечно ще се проявяват.
към текста >>

43. ИЗГРЕВ. ИЗВОР-СТИХОТВОРЕНИЯ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е една мярка.
Ти трептиш, ти си във връзка с всичко трептящо в природата, музика изпълва твоята същина, здраве се лее из твоето тяло, когато жизнерадостта обитава в твоя дом. Погледнете пролет на цялата природа, там кипи здраве и живот. Това е пулсът на жизнерадостта! Не виждаме ли ние този пулс на жизнерадостта да се изразява и в малките снежинки през зимата, и в звездното небе при ясни нощи! Живейте в жизнерадост! Това е една мярка. Вие ще знаете, че живеете, че сте свързани с цялата природа. Вие ще бъдете здрави, силни, разумни. Жизнерадостта произтича от правата мисъл - тя е пластична, импулсивна, мощна; жизнерадостта се подържа от благородните чувства. Те предпазват винаги от извращение, те поддържат достойнството на живота и негова висота и святост. Дясна ръка на жизнерадостта е волята за добро.
към текста >>

Ала има и една мярка, по която може да се измери неговия характер.
Вдъхновението. Истинските неща се вършат само под знака на вдъхновението. Творец без вдъхновение, не е творец. Всичко създадено от него скоро линее и вехне. Само вдъхновеният човек може да прекрачи през всичките прегради на развитието. Има различни източници на вдъхновението. Ала има и една мярка, по която може да се измери неговия характер. Вдъхновение, което те тика към дела, които ти дават вътрешна свобода; вдъхновение, което развива твоя стремеж към великата мъдрост на живота; вдъхновение, което подържа винаги в тебе пулсът на не пресекващата любов към всичко, това е истинското вдъхновение, от което човек не бива да се отделя никога. Хубавите, изящните, приятните неща се създават само под знака на вдъхновението. Вдъхновеният човек не е откъснат от живота. Напротив, той твори и претворява живота в своите прояви. Вдъхновеният работи с ум, сърце и воля, ала в него има и нещо друго, което не се среща във всекидневния човек.
към текста >>

44. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони.
Изразено накратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприемащи способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някои от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр в друг род или вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа, са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава тънка наблюдателност проявяват и физиците-експериментатори, както и химиците, Какво би правил един физик, ако не притежава покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност и добре развит усет за тегло, големина, размер и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик уста за мярка, тегло и брой, ако той се опитва - макар и чрез инструменти - да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някои може би ще кажат, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло. Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръста глината, с една реч какво налягане да упражниш - това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане. Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, а именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност.
към текста >>

45. ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОЙТЕ ПОДОБНИ-Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Основният тон - това е мярка.
Умре - той пак пее. Защото човекът на пробуденото съзнание вижда. За него няма смърт, няма прекъсване на живота. Той вижда как животът минава от гама в гама, как модулира от една тоналност в друга, той чува да тупти безсмъртният му ритъм. В човека на пробуденото съзнание е прозвучал основният тон на живота и затова всичко в него се нарежда музикално, всяко явление, всяко събитие звучи на своето място, подобно тоновете на една музикална пиеса. Основният тон - това е мярка. А този основен тон прозвучава у човека в момента, когато съзнанието му се пробуди. Когато човек започне да се самоосъзнава, първият момент на самосъзнанието - това е основният тон до. Разбира се, това до няма нищо общо с условното до на нашия камертон. Прозвучи ли у човека основният тон, неговото съзнание започва вече да възлиза по една стълба, която има 25,000 тона. А колко тона долавя сега човешкото ухо?
към текста >>

46. МУЗИКАТА КАТО ПЪРВОСТЕПЕН ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота.
Коен ЧОВЕК В СВОЯТА СОБСТВЕНА СРЕДА И В СРЕДАТА НА СВОИТЕ ПОДОБНИ Човек, такъв какъвто го виждаме, има две главни видими отношения в живота. Едното отношение е към самия себе, другото е към своите подобни, или другояче казано, към цялата природа извън него. Да определиш правилно отношенията към самия себе, това значи да разрешиш най-важния въпрос в живота, то е да поставиш на правилни начала твоето отношение към Истината и Бога. Древните мъдреци правилно са казвали: „познай себе си и ти ще познаеш Истината и Бога". Себепознанието е един нескончаем път към познанието на Истината и на тази първична Разумна Същина - Бога. Този път създава самостойни единици, създава човеци, които имат правилна мярка за нещата, които градят, които творят истински блага в живота. Тези хора, които вървят по пътя на съграждане правилни отношения със себе си, тези които са тръгнали по пътя към себепознанието, се познават още от далеч. Те имат един поглед устремен във вечността, дребнавостите в живота не ги занимава и не ги смущава. Те са характери, които държат на всяка своя дума, защото всяка тяхна дума е творческа, бихме могли да кажем магическа. Лицето им носи отпечатък на човек, който прониква дълбоко зад видимите форми на нещата. Походката им е самоуверена и струяща голяма жизненост.
към текста >>

В общата мярка на нещата, обаче, се счита, че техните производители са ползотворители.
От това гледище се хвърля съвсем друга светлина върху отношенията на човека към своите подобни, към целокупният живот. Поставен човек в средата на своите подобни, той трябва да твори, да създаде блага, които да урегулират правилно отношенията между подобните на земята. В тоя смисъл само полезните хора на земята имат своя „резон детр". И в оценяване на „полезността" хората я мерят винаги със своите слабости. Един малък пример - виното и тютюна са общопризнато вредни. В общата мярка на нещата, обаче, се счита, че техните производители са ползотворители. Същото нещо е и в психологическата страна на живота. Всеки, който може да намери една философия, едно учение с което да оправдае слабостите в човека и човешкия живот, счита се, че той прави голям принос за развитието на човка. За нас е ясно, следователно, че истинска полза на другите допринася само този, който е освободен от техните слабости, който живее с други идеи. Идеи, които могат да се диктуват от чистото естество на човка, до което се е добрал себетърсителят след дълъг и труден път, плен с умора, угнетения и противоречия. И ето, ние виждаме родоначалниците на творчеството, на подтика за развитието на човечеството.
към текста >>

47. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ- ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тия първи герои в дадена област на живота стават и мярка на нещата.
РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФАЙРБАНКС Ръцете на Чарлз Линдберг Именитият авиатор Линдберг стана световна известност след прехвърчането, преди няколко години, на Атлантическия океан от Ню-Йорк до Париж. За него се говори все още постоянно във връзка с отвличането на неговото дете. Той е от първите герои в една област, той е „банбрехер" (пътепробивач) и неговата слава е вече безсмъртна. Тия първи герои в дадена област на живота стават и мярка на нещата. Неговата безсмъртна слава е изразена с звездата на аполоновия хълм. Неговият полет на мисълта и инициатива се виждат от дългата линия на ума, която отива към луната и към края извива надолу към марсовото поле. Линията на съдбата, която е цяла и извива към юпитеровия хълм, говори също изразително за неговата световна слава. Линдберг, който забягна напоследък в Англия поради американските гангстери, не е само герой на авиацията. Той в последно време се занимава с физиология и анатомия и има значителни открития в това направление.
към текста >>

48. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Изящната работа е една мярка за самия човек.
Той е да знае човек да превръща своите състояния на злоба, угнетение и омраза, свързани с тялото и личността, в светли изживявания на музикален полет. Това ще рече, да има малкото, скромното желание да дава място на музиката, на дивната хармония на живота в себе си. Живей в музика! Изящество. Изяществото е едно дълбоко качество на душата. То е необходимо във всички области на живота, Човек трябва да работи всичко, което почва, най-изящно. Изящната работа е една мярка за самия човек. Изящен трябва да бъде целият живот на човка. Изяществото подразбира известно вътрешно съдържание. Има много хора, които пипат майсторски много работи, ала у тях липсва дълбочина, липсва съдържание. Думата е за онази красива проява в целокупния живот на човека, която е интуитивен израз на дълбоко залегналия в него висок идеал. Високият идеал, стремежът да се направи най-хубавото в живота, в даден момент, е първичният подтик за изяществото.
към текста >>

49. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка, граница на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така.
Затова има растеж, затова всичко в природата цъфва и зрее, когато светлината грее. И тъй, в светлина никне, цъфти и зрее всичко. Така зреят всичките хубави, светли мисли, всичките благородни чувства, всяка красива и благородна постъпка. Светлината дава сила на ума, благородство на сърцето и мощ на волята, няма по-красиво нещо от светлината. Тя създава разнообразието на багрите, тяхната игра и съчетание, тя ни разкрива всичките тайни на природата. Айнщайн откри две велики неща: че светлината е мярка, граница на всяко движение, че само благодарение на нея и на устройството на нашите очи ние виждаме нещата така. Айнщайн откри, че светлината има тежест. Тя е, следователно, двигател на всичко в живота. Едва ли има друг по-красив, по-велик, по-пленителен и по-мощен свят от този на светлината! Учителите на човечеството твърдят, че света на чувствата, света на мисълта, света на душата въобще, са само светлина, от нежна по-нежна и от мощна по-мощна. Здравият човек свети, благородният човек свети, умният човек свети.
към текста >>

50. ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За нас ,,спокойствието на духа" е една жива мярка на пътя.
Освобождението от миналото и традицията е тясно свързано с няколко осъществени придобивки, това са „Спокойствието на духа" и „търпението". Спокойствието на духа определя пътя на човека. Човек, който върви по пътя на Великото, върви в пътя на Истината, той има това дълбоко вътрешно спокойствие. Него нищо не е в състояние да смути, защото той знае, че върви в пътя, който винаги дава добри резултати. „Докато човек се смущава, той е на крив път", казва Учителят. За нас ,,спокойствието на духа" е една жива мярка на пътя. Вътрешните смущения са израз винаги на отклонение от пътя. Целият „психологизъм” на съвременния свят, всичките му душевни борби са ярък израз на това отклонение от пътя. Непознати са всички тези работи на човек, който върви в пълно съгласие с вътрешния живот, с Истината, който върви в пътя на Великото. Борбата със себе си и в себе си е саморазяждане. Ето новото учение.
към текста >>

Учителят предлага един велик метод и мярка: „спокойствието на духа", чието осъществяване е израз на друг, по-съвършен живот.
Вътрешните смущения са израз винаги на отклонение от пътя. Целият „психологизъм” на съвременния свят, всичките му душевни борби са ярък израз на това отклонение от пътя. Непознати са всички тези работи на човек, който върви в пълно съгласие с вътрешния живот, с Истината, който върви в пътя на Великото. Борбата със себе си и в себе си е саморазяждане. Ето новото учение. Учителят предлага един велик метод и мярка: „спокойствието на духа", чието осъществяване е израз на друг, по-съвършен живот. „Спокойствието на духа" е един метод за справяне със себе си и неутрализиране на киселините на недоволствата, които правят човека сприхав, неблагоразумен и прибързан. В този смисъл, ние имаме работа с един творчески, двигателен процес и „спокойствието на духа" не е заспиване, не е безгрижие, не е отбягване на проблемите на живота, но тяхното правилно разрешение и даване место да работят други сили, произходящи от нашата връзка с Великото. „Търпението", така както Учителят го разбира се явява в една друга светлина - светлина, която съдействува за изграждане на нашия вътрешен живот - връзката с Великото. Не е търпение това, да търпиш само несгодите, да търпиш несъвършенството и невежеството - лично и обществено. „Търпението е в очакване на онова, което требва да придобиеш.
към текста >>

51. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка.
" Тук, именно, лежи мъчнотията за философския ум. Защото, ако е въпрос за Бога, за Цялото, философският, религиозно настроен ум все пак лесно ще определи отношенията си към него - той ще го одари с всички атрибути на Вечното, Безначалното и Безграничното, па ще се отдаде на онова абстрактно обожание, което е присъщо на религиозните мислители - Denkmystiker, както ги наричат немците - и ще се успокои. Ближният, обаче, не е метафизичен въпрос. Той е човек облечен в плът и кръв. Той е: баща ти, майка ти, братята ти, сестрите ти, жена ти, децата ти, с една реч всички живи човеци, всред които животът ти протича. С хората, с които живееш, с които има да работиш, няма какво много да философствуваш - ти трябва да действуваш, да постъпваш И затова законникът иска мярка, иска критерий за преценка. Но и тук той дири преди всичко теоретична основа за своята етика. Извисен на върха на спекулативната мисъл, той само отдалеч вижда очертанията на плодородната земя на Милосърдието, дето тече „мед и масло", вино и елей. И наистина, френологично погледнато, над горната част на челото, дето се намират центровете на причинността, на философската и спекулативна мисъл, се нахожда зоната на алтруистичните и хуманни чувства, центъра на милосърдието. Спре ли се човек - подобно законника - по стръмните върхове на философското умозрение, не навлезе ли в плодородната долина на милосърдието, втората част от великия закон - любовта към ближния - ще си остане за него все теоретична проблема. И умът все ще се терзае над въпроса: „Кой ми е ближен?
към текста >>

52. НА ТРЕТИЯ ДЕН - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Едва когато човек възприеме като мярка правата мисъл, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно с природния ред.
Те все още живеят със самоизмамата, че може да се наложат на природата, да я завладеят, да я покорят под своя произвол. Това е така, защото всъщност тъй още не мислят в истинска смисъл на думата. А човекът става човек от момента, в който той започва да мисли. Без мисъл човешкият живот е немислим. Без мисъл той би бил всякакъв друг живот, ала не и човешки. Едва когато човек възприеме като мярка правата мисъл, той ще може правилно да устрои живота си, да го устрои съгласно с природния ред. Без мисъл човек не може да определи, що е право, що е правов ред. И фактът, че той признава за върховен закон на живота борбата за съществувание, че въздига като върховно мерило правото на силния, показва, че той не е още истински човек, че не е истински мислещо същество. а едно полуживотно-получовек. В това смесено същество се проявява алчният стремеж да владее, да господарува, да се налага със сила. И не е ли тук коренът на националния и расов империализъм, който отличава съвременните народи?
към текста >>

53. РЪЦЕТЕ НА ЖУАНА КРАУФОРД И ГЕНЕРАЛ ДЖОН ПИРШИНГ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА Съизмеримите неща са ограничени; тях можем да включим в рамките на известна мярка.
К. Ик. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА Съизмеримите неща са ограничени; тях можем да включим в рамките на известна мярка. Тая именно мярка ги ограничава по време и пространство. Несъизмеримите неща са вечни и необхватни, защото не можем да ги ограничим с никаква мърка. Когато се стараем да схванем нещата само с помощта на ума, ние ги отделяме, даваме им форма, координираме ги едни спрямо други, а това е вече ограничение. Стремежът ни към несъизмеримите величини е усилие да се освободим от ограничението на нашия ум, в неговата по-нисша проява - като интелект - да събудим една друга негова страна, по-висша, която можем да наречем разум, духовен ум, с помощта на който може да се навлезе в областта на несъизмеримите величини. Музиката, както и всичко останало, което занимава за сега човека, е поставена на основите на съизмеримите величини.
към текста >>

Тая именно мярка ги ограничава по време и пространство.
К. Ик. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА Съизмеримите неща са ограничени; тях можем да включим в рамките на известна мярка. Тая именно мярка ги ограничава по време и пространство. Несъизмеримите неща са вечни и необхватни, защото не можем да ги ограничим с никаква мърка. Когато се стараем да схванем нещата само с помощта на ума, ние ги отделяме, даваме им форма, координираме ги едни спрямо други, а това е вече ограничение. Стремежът ни към несъизмеримите величини е усилие да се освободим от ограничението на нашия ум, в неговата по-нисша проява - като интелект - да събудим една друга негова страна, по-висша, която можем да наречем разум, духовен ум, с помощта на който може да се навлезе в областта на несъизмеримите величини. Музиката, както и всичко останало, което занимава за сега човека, е поставена на основите на съизмеримите величини. Едни от основните ограничения в музиката - мерки, които сковават тоновата проява и я правят да кристализира във форми, достъпни за нашия ум и възприятие - това са ритмиката и метриката.
към текста >>

Ритъмът - предметът на ритмиката - е проява на тона във времето, той се определя от смяната на тоновите трайности, докато метриката, опирайки се на ритъма, създава тактовата мярка и чрез нея гради музикалните мотиви и фрази, които можем да сравним с думите и изразите в словесната реч.
Несъизмеримите неща са вечни и необхватни, защото не можем да ги ограничим с никаква мърка. Когато се стараем да схванем нещата само с помощта на ума, ние ги отделяме, даваме им форма, координираме ги едни спрямо други, а това е вече ограничение. Стремежът ни към несъизмеримите величини е усилие да се освободим от ограничението на нашия ум, в неговата по-нисша проява - като интелект - да събудим една друга негова страна, по-висша, която можем да наречем разум, духовен ум, с помощта на който може да се навлезе в областта на несъизмеримите величини. Музиката, както и всичко останало, което занимава за сега човека, е поставена на основите на съизмеримите величини. Едни от основните ограничения в музиката - мерки, които сковават тоновата проява и я правят да кристализира във форми, достъпни за нашия ум и възприятие - това са ритмиката и метриката. Ритъмът - предметът на ритмиката - е проява на тона във времето, той се определя от смяната на тоновите трайности, докато метриката, опирайки се на ритъма, създава тактовата мярка и чрез нея гради музикалните мотиви и фрази, които можем да сравним с думите и изразите в словесната реч. Докато в речта ние обличаме понятията и представите в думи и изрази, за да ги направим достъпни за нашите събеседници, в музиката ние използуваме ограничението на ритъма и такта, за да изградим форми и изрази, достъпни за нашето съзнание. Едно от основните условия на нашия живот е времето. Дотолкова ние сме ограничени от него, че онова, което не можем да измерим с мерките на времето, онова, което е несъизмеримо по време, е недостъпно за нас. А музиката, бидейки проява преди всичко във времето, изпитва най-силно ограничението на тая условност. За сега музиката е така силно свързана с времето, че речем ли да я освободим от това ограничение, тя престава да съществува.
към текста >>

54. КОЙ Е НАШИЯТ ИЗТИНСКИ АЗ? - МОРИС МЕТЕРЛИК Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Мисълта трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си.
И тук е, бих казал най-големият човешки рекорд, да може да се постигне една хармония в дълготраенето на живота и пълна интензивност на изживяване на нещата, работа и напредък - материален и духовен. Ала в природата има известни граници на движение за всяко нещо. Има една рекордна граница - това е движението на светлината. То е 300,000 км. в секунда. Мисълта трябва да се вземе за единица мярка сама за себе си. На всичко създадено от природата е предвидена известна максимална граница на движение. При дадена конструкция и условия повече не би могло да се постигне. Така дори е и с човешките изобретения - машините. При една определена конструкция, имаш точно определено напрежение и работоспособност. Няколко гранични числа, не биха били без значение: Гълфстрийм - 1 м/сек.
към текста >>

55. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк.
Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг.
към текста >>

56. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Зад образите на Марта и Мария започват да се мяркат близки, познати нам образи - на майка, сестри, роднини, приятелки, на цял рой жени, които сме виждали, чували, с които е бил преплетен нашия живот и нашата съдба.
И Мария избра добрата част, която не ще и се отнеме". Лука, гл. 10: 38-42 Ето онова место от евангелието на Лука, където се говори за двете сестри Марта и Мария. На пръв поглед този пасаж е много обикновен - една проста домашна случка, един всекидневен епизод. Ала тази обикновена случка от живота, описана така просто, без какви да е подробности, е изпълнена с богати внушения - тя буди сума познати образи, сума преживелици. Зад образите на Марта и Мария започват да се мяркат близки, познати нам образи - на майка, сестри, роднини, приятелки, на цял рой жени, които сме виждали, чували, с които е бил преплетен нашия живот и нашата съдба. И ето, Марта и Мария оживяват пред вас като две живи същества, като два типа, като два характера, които се срещат в живота в хиляди разновидности. Но ако ние ги разпознаваме тъй непосредствено, тъй безпогрешно, то е защото те живеят и в душите ни като две основни състояния - нека ги наречем Мартино и Мариино. "Марта и Мария, казва Учителят, представят два принципа в човешката душа - активният и пасивен принцип. В лицето на тия две жени ние имаме два противоположни характера, две противоположни състояния на човешката душа - едното състояние е тихо, спокойно, безмълвно. При него умът е отправен към един вечен принцип, крепящ се на една вечна основа.
към текста >>

57. ЖИВЕЕНЕ ЗА ЦЯЛОТО - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Коен КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА В днешния век, когато най-важното занимание на хората е да решават кръстословици и с това да си въобразяват, че много знаят, малцина мислят и се замислят, че живота - личен и обществен - не върви добре, че се нуждае от изправяне, от "изправител" - от една жива мярка, която подсказва винаги вярно, кога човек върви напред.
Д-р Ел. Р. Коен КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА В днешния век, когато най-важното занимание на хората е да решават кръстословици и с това да си въобразяват, че много знаят, малцина мислят и се замислят, че живота - личен и обществен - не върви добре, че се нуждае от изправяне, от "изправител" - от една жива мярка, която подсказва винаги вярно, кога човек върви напред. Въпросът не е до догми и максими морални. Тях ги има в живота много. Накъдето и да се обърнеш, натъкваш се на тях. И учители в училището, и майки, и бащи в къщи, и религиозни и обществени наставници, все учат хората на добро. Ала всички тия наставления много малко се възприемат от хората.
към текста >>

Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал.
Все таки, хората откак свят светува, мислят все така, как "да се устроят". Известни блага, известни добри условия са необходими за правилното развитие на човека, ала да иска да заграби човек всичко за себе си и да затъне в грижи по придобитото и по това, което придобива, то е цяло злощастие. Изкуство е как да живее човек. Да знаеш как да се храниш и с какво да се храниш; да знаеш, как да спиш, кога и колко да спиш, да знаеш как и какво да работиш, това е наистина голямо изкуство. И като държим в съзнанието си на идеала - да служим в пълнота на разумната природа, да служим правилно на цялостния организъм на живота и почнем с искреност и съзнание от малките работи - почнем от яденето, от спането и от работата си, всекидневната си работа, в която да внесем любов, ние ще внесем коректив, изправител в живота си. Този коректив няма да бъде една изкуствена мярка, няма да бъде един канонически морал. Напротив, в него ние ще намерим като резултат онази радост, която ще се събуди в нас от малките крачки, които ще направим по пътя на вмислянето в нашия живот. Наистина, за да се замисля човек върху всекидневните прояви на своя живот, необходимо е съзнание за нуждата от това. А съзнанието се добива трудно. Него, или самият живот ни го налага чрез страданията, като изпитаме върху себе си последствията от стремежа на нашите близки и подобни да заграбят всичко за себе си, или пък то идва от добрите насоки, които могат да ни дадат със своя живот майки и бащи, учители и приятели. Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота.
към текста >>

Така човек, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер.
Съзнанието за нещата и специално съзнанието, че ние трябва да вървим в живота по един път, който всеки ден да разраства в нас все повече и повече колективното чувство, внася в нас една вътрешна лекота, и ние придобиваме сили да работим за пресъздаването на живота. Тъкмо това дълбоко съзнание се явява истинския коректив на живота. Ние се натъкваме на един магически фактор. Под светлината на едно дълбоко съзнание за доброто в живота, добро за всички, разумно добро, всички спънки, предимно вътрешни, които биха се явили в пътя на човека, изчезват бавно, но сигурно. Така незабелязано ние сами се преобразяваме, ставаме други, и с това съдействуваме за преобразяването на околната среда и на света. Така човек, единицата, която има в себе си тази жива мярка за пресъздаване на своя живот, става една истински творческа личност, полезна за всички, не само със своята специалност, но с вътрешния си живот, светлина и характер. На земята днес има твърде много учени, техници и пр. За погледа на един разумен човек, всички тия учени, техници, изобретатели, хора на изкуството, биха могли да спасят света, да подобрят условията на живота, да внесат една истинска, благородна търпимост между всички хора на земята. А ние виждаме, че това не става. Има наистина хора, които искрено работят за издигането и просветяването на човечеството, но всред шума на военни фанфари, всред вечните писъци за мир, зад които се крият ненаситните и алчни домогвания на народите, не може да се чуе техния тих глас. На земята днес се готви нещо страшно.
към текста >>

Днес, когато всичко мисли само за едно външно уреждане на живота; днес, когато всички стойности са обезценени, когато не съществува никаква здрава опора за никого, когато вътрешният живот на човека е избледнял, днес най-много от всякога е необходима една жива мярка за пресъздаване на личния живот, а наред с него - и живота на всички.
У него струи активна, но разумна, творческа воля. За него няма спънки, които да не могат да се преодолеят. Важното е едно семе да падне на добра почва. Нещата тогава сами дават плод. Няма друго време на земята, когато истинското желание и усилие на човека да пресъздаде сам себе си, да е така необходимо, както днес. Днес, когато всичко мисли само за едно външно уреждане на живота; днес, когато всички стойности са обезценени, когато не съществува никаква здрава опора за никого, когато вътрешният живот на човека е избледнял, днес най-много от всякога е необходима една жива мярка за пресъздаване на личния живот, а наред с него - и живота на всички. Крайно време е да станем човеци - същества, в които да грее истинска светлина за нещата в живота, в сърцата на които да живее любовта и търпимостта към другите,от волята на които да се лъчат дела и импулси, които могат да обновят света. Необходима е за всеки земен жител една жива мярка за обнова на живота.
към текста >>

Необходима е за всеки земен жител една жива мярка за обнова на живота.
Важното е едно семе да падне на добра почва. Нещата тогава сами дават плод. Няма друго време на земята, когато истинското желание и усилие на човека да пресъздаде сам себе си, да е така необходимо, както днес. Днес, когато всичко мисли само за едно външно уреждане на живота; днес, когато всички стойности са обезценени, когато не съществува никаква здрава опора за никого, когато вътрешният живот на човека е избледнял, днес най-много от всякога е необходима една жива мярка за пресъздаване на личния живот, а наред с него - и живота на всички. Крайно време е да станем човеци - същества, в които да грее истинска светлина за нещата в живота, в сърцата на които да живее любовта и търпимостта към другите,от волята на които да се лъчат дела и импулси, които могат да обновят света. Необходима е за всеки земен жител една жива мярка за обнова на живота.
към текста >>

58. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това движение говори: Да имаме оная права мярка, с която се мерят нещата на земята.
След туй ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част - туй е процесът на зараждане новото. Всички слънчеви енергии влизат в човека, за да може той да расте, да се развива. Втората част - туй е протичането на животворни енергии през човека като мощни води. 17. Квадрат. Това движение говори: Да имаме оная права мярка, с която се мерят нещата на земята. При него лицето се обръща последователно към четирите посоки на света: изток, запад, север, юг. Туй е свързано със силите на изтока, запада, севера и юга. Изток означава Правдата, юг - Добродетелта, север - Истината, запад - животът на земята. Запад показва, какво благо са Истината. Правдата и Добродетелта за човека.
към текста >>

59. ЗДРАВЕ И ВЪТРЕШЕН ЖИВОТ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето една жива мярка, една красива оценка на нещо неотменно необходимо.
Вън е слънчево, всичко е покрито със сняг. въздухът е свеж. Вие неволно почвате да дишате с пълни гърди и една мощна радост ви обзема, тя ви завладява и вие разбирате смисъла на чистия въздух и цената, и красотата на дишането. Така оценявате истински тази първична нужда – дишането. Оценявате дишането правилно, непосредствено, живо. Ето една жива мярка, една красива оценка на нещо неотменно необходимо. Скитали сте дълго, изморени сте от дълъг път и впечатления. Изживели сте при това много лишения и недоимъци. Стигате някъде при хубав извор всред природата. Нямате нищо за ядене, освен няколко сухи къшейчета хляб. Мислите ли за нещо друго?
към текста >>

За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията.
Вие изживявате непосредствено любовта, давате ù правилна оценка, схващате нуждата от нея и разбирате, че тя – любовта е, която дава живот. Колко много случаи, малки случаи, които ние често пренебрегваме, ни заставят да се вмисляме върху нашия собствен живот, върху всичко, което ни обкръжава. И във вниманието, което ние отдаваме на тези малки мисли, ние чувствуваме и изживяваме непосредствено красотата, цената, значението и смисъла на мисленето, на правилното мислене, което произлиза от непосредствения допир на човека с първичните нужди и ценности в живота, също така първично и непринудено изживени. Излишно е да се дават формули и дефиниции след горните мисли и картини, що е ценност. За нас то е онова първично изживяване на нещата, което дава здраве, радост, смисъл, дава душевно задоволство, дава импулси за работа, творчество и добро. За този, който е стигнал да мери нещата така, с това непокварено първично изживяване, в резултат на което се събужда всестранен живот в него, за този човек няма лъжа и заблуда – той е достигнал до една жива мярка, до правилно, вечно и в себе си постоянно разрастващо и разширяващо се оценяване на нещата, явленията и събитията. Слушали ли сте някоя цигулкова соната от Бах или от Хендел? Да ви зазвучат ония тонове в своята първична чистота и ритмика! Вие ще разберете какво е задоволство на душата. Вие ще почувствувате една душевна пълнота и сили и инициатива и възможност да направите много нещо. Не пренебрегвайте тези родили се във вас инициативи под звуците на тази изпълнена с първична красота и жизненост музика!
към текста >>

Тя служеше дори за мярка и в правдата.
Да дойдем до тази ней-велика "ценност” в нашия земен живот, ето най-красивия смисъл. Защото ние едва след това почваме да живеем. Едва след това в нас се събужда истинския усет към разбиране на нещата, към проникване на тяхната същина. Защото у нас едва тогава се пробужда любовта, която ни разцъфтява и ни дава сили да творим. Някога в древността хората бяха издигнали красотата в култ. Тя служеше дори за мярка и в правдата. Имаха хората поне една ценност. А сега, ние се опиваме в съвременния културен живот от кърви, от злоба, мъст и от пълното обезобразяване на нещата. Имаме ли ние някоя ценност и мярка в простия си всекидневен живот, която да ни тика към красота и добро? Наистина има обществени порядки и законоположения. Ала те за жалост, не смогват да стигнат до глъбините на човешката душа и да преобразят живота му.
към текста >>

Имаме ли ние някоя ценност и мярка в простия си всекидневен живот, която да ни тика към красота и добро?
Защото у нас едва тогава се пробужда любовта, която ни разцъфтява и ни дава сили да творим. Някога в древността хората бяха издигнали красотата в култ. Тя служеше дори за мярка и в правдата. Имаха хората поне една ценност. А сега, ние се опиваме в съвременния културен живот от кърви, от злоба, мъст и от пълното обезобразяване на нещата. Имаме ли ние някоя ценност и мярка в простия си всекидневен живот, която да ни тика към красота и добро? Наистина има обществени порядки и законоположения. Ала те за жалост, не смогват да стигнат до глъбините на човешката душа и да преобразят живота му. А какво е съвременното отношение към музиката, науката, изкуството? Са ли те някаква ценност за нас? За голямо съжаление, всичко това остава далеч от нашата същност, от нашата душа, която единствено може да ни преобрази.
към текста >>

60. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. КОДРАНЪТ НА ВДОВИЦАТА - Г. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

За талантите важи следната мярка.
Ще дадем тук един критерий за оценка на хората, принадлежащи към тия категории – един критерий, който, строго погледнато, излиза из границите на човешкия свят, ала затова е и по-универсален. Така, гениалните хора, според този критерий, са на три степени. Първостепенни гениални човеци са ония, които са ходили на Слънцето и са се завърнали оттам, носейки непосредствено знание и опит. Към второстепенните гениални хора спадат ония, които само отдалеч изследват слънцето, с помощта на своите телескопи. Третостепенни са ония, които се осланят на авторитета на първите две категории гениални хора. За талантите важи следната мярка. Първостепенни таланти са ония, които са ученици на истинските гении. Второстепенни са ония, които са техни слушатели. А третостепенни са ония, които са само кандидати за слушатели, които тепърва ще постъпят да слушат и да се учат. Очевидно, разните тия категории хора имат различни знания за Природата, различни възгледи за действителността. Така например, ония гениални човеци, които са ходили на Слънцето, изследвали са го и са го изучавали непосредствено, имат по-други възгледи от ония, които само отдалеч са го наблюдавали.
към текста >>

61. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари.
После стана въпрос и за проблемите, които вълнуват днешната култура. Един запита: – Кое е характерното за днешната епоха? – Днес се намираме пред момента на разцъфтяването на човешката душа. Най-великото и необикновено събитие в живота на човека е възприемането на първия лъч на Любовта. Душите още не са цъфнали. Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат! – Кои са признаците за пробуждането на една душа? – Докато има противоречия в нея, тя не е разцъфнала още.
към текста >>

62. НЯКОИ МИСЛИ ЗА СЪНЯ - СВЕТОСЛАВ П. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга.
Ща почувствува благословението на пролетта, ще обикне природата, ще се сроди с живота в нея, ще крепне в здраве и радост! Волността, що събужда пролетта, я познават само насекомите и пеперудите. Познават я още парашутните, пухкави семена на някои растения. Пред вас е китна, цветна градинка. Там виждате много, много едри бели маргаритки с жълто сърце, а всред тях червени макове подават глава нагоре и изящно мятат на страни своите нежни уши-листа. Тук-там се мярка грубият стрък на нежната синя метличина, разцъфнала, строга. А край градинката зелена нива, хармонично олюляваща се на талази от тихия ветрец. И тук-там всред зелените стръкове се подават главичките на виолетовата къклица, като символ на вечното разнообразие, което създава пролетта. Отдалеч вие не можете да видите друго освен тази красива картина. Но като се приближите по-наблизо, ще забележите, че тази цветна градинка се оживява от волното прелитане от цвят на цвят на пъстри пеперудки, от цвърченето на работливи пчелички и от бръмченето на бръмбарчета. Волно, безгрижно, но не безцелно летят тези леки създания на природата и кацват и милват всеки цвят.
към текста >>

63. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ДИШАНЕТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

А моралният закон в нас е онази динамична мярка, която през всички времена в нашия личен и обществен живот ни дава истинските насоки на мисъл и проява.
И все пак, в тези променящи формата си прояви в природата има нещо вечно, което се крие зад всичко. Това е туй, което поддържа винаги духовния ритъм на живота и природата. В нея смърт и живот се сливат в едно – в един пулс на вечен живот, за който няма граници. Една велика мисъл беше изказал Кант на времето: „Две неща ме вдъхновяват безгранично – звездното небе над мене и моралният закон в мене". Наистина, природата е извор на вечно и творческо вдъхновение. А моралният закон в нас е онази динамична мярка, която през всички времена в нашия личен и обществен живот ни дава истинските насоки на мисъл и проява. Моралният закон в нас е онзи динамичен фактор, чрез който ние добиваме винаги усета за границата на нашия празен живот и животът ни плен със смисъл и проникновение. Моралният закон в нас е истинската мярка за отношенията между всички живи същества. Далеч сме ние от времето на Кант. За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите. Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо.
към текста >>

Моралният закон в нас е истинската мярка за отношенията между всички живи същества.
В нея смърт и живот се сливат в едно – в един пулс на вечен живот, за който няма граници. Една велика мисъл беше изказал Кант на времето: „Две неща ме вдъхновяват безгранично – звездното небе над мене и моралният закон в мене". Наистина, природата е извор на вечно и творческо вдъхновение. А моралният закон в нас е онази динамична мярка, която през всички времена в нашия личен и обществен живот ни дава истинските насоки на мисъл и проява. Моралният закон в нас е онзи динамичен фактор, чрез който ние добиваме винаги усета за границата на нашия празен живот и животът ни плен със смисъл и проникновение. Моралният закон в нас е истинската мярка за отношенията между всички живи същества. Далеч сме ние от времето на Кант. За нас, хората на днешния ден, тези неща са чужди – любовта към природата, към звездите, вътрешният морален устой, правилно отношение към другите. Грижата за хляба ни е механизирала до степен да не можем да се вдъхновяваме от нищо друго, което в същност е по-съществено и по-необходимо. И при липсата на тия вдъхновения човек идва до суетата на модата, до прегръщането духа на днешното време, който върви без цел към механизация на живота и убиването на всичко светло. По пътя на модата вървят днес досущ и всички културно-научни начинания.
към текста >>

64. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, ДОМОВЕ ИЛИ СИЛОВИ ПОЛЕТА - П. М-В Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир.
Ще попитате, може би, що представя този научен истукан? Чисто и просто един металически прът, чието напречно сечение има формата на буквата X, за да му се придаде по-голяма устойчивост, като се опази от изкривяване и огъване. Самият състав на метъра-прототип е прост: той представя сплав от 90% платина и 10% иридий. Смята се, че тази сплав е неуязвима за действието на въздуха и влагата, че притежава, с една реч „вечна неизменност". Защото, като всяко божество, и метърът-прототип трябва да притежава атрибутите на божествата – вечност и неизменност. Негли затова и френското правителство в декрета си от 25 юни 1800 год., чрез който узакони да се приеме за единица мярка една десето-милионна част от четвъртината на земния меридиан, измерен по линията Барцелона-Дюнкирхен, нарича тази мярка: mètre vrai et définitif, сир. верен и окончателен метър. За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите.
към текста >>

Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка.
За съжаление, обаче, и това научно божество, като всички земни божества, скоро биде развенчано, като биде завинаги лишено от своите атрибути: „вечност" и „неизменяемост". Вярата в него се разколеба затова, защото се разколеба преди това врата в неизменността на дължината на земния меридиан, една четиридесет-милионна част от който представяше метърът-първообраз. И наистина, оказа се, че формата на земята съвсем не е такава постоянна величина, както се мислеше. Вследствие на около осното си въртене, земята все повече се сплесква при полюсите. Меридианите, а следователно и меридианът, от който води началото си метърът, изменят постоянно своята дължина. Ясно е, че и метърът не може да се счита за една постоянна, неизменна единица-мярка. Ако след дълъг период от време отново се измери дължината на изходния меридиан, тя няма да бъде същата, и дължината на новия нормален метър ще се различава от тази на досегашния. Не само това. Нормалният метър се оказа неточен и по други съображения. Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло.
към текста >>

Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух.
Астрономът Бесел доказа, че дължината на една четвърт от земния меридиан не е десет милиона, а 10,000,856 метра, значи с 856 метра повече. Няма защо да се казва, че неточността на метъра като единица дължина води след себе си неточност и на другите мерки, преди всичко на марката за тегло. Знайно е, че за единица тежест в метричната система е приет килограма, сир. тежестта на дестилирана вода при 4°С и 760 мм атм. налягане в обема на един куб, чиито ръбове имат дължина 1 дециметър. Пътем ще помена, че единицата мярка за тегло, която е в зависимост от дължината, се оказа неточна и по друга причина: когато по времето са установявали килограма, не са теглили чиста вода, а вода смесена с въздух. Ала опитите показват, че един литър свободна от въздух и съвършено чиста вода при 4°С и 760 мм. атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения.
към текста >>

Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети.
атмосферно налягане тежи не един килограм, а 0*999973 от килограма. Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка.
към текста >>

Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен.
Споменавайки тия подробности около установяване точността на основните мерки на нашата метрична система, искам да изтъкна какви грижи е създало то на учените. Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват.
към текста >>

Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка.
Още повече, че туй точно определяне представя интерес не само за науката, а и за практичния живот, в който на всяка крачка се употребяват мерки и теглилки. Ако, следователно, контролните учреждения за мерките и теглилките в отделните държави често сверяват своите мерки с парижкия първообраз, те правят това не само от теоретичен интерес, а преди всичко от чисто практични съображения. Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината.
към текста >>

Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита.
Ако се допусне, че метърът на една страна се окаже по-дълъг с някаква дребна част от милиметра, и че износът на тази страна е значителен, то този малък излишък в дължината ще се отрази твърде неблагоприятно върху търговията – милиони метри и килограми ще бъдат изнесени даром в другите страни! Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна.
към текста >>

Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка.
Какво е пък значението на точно установената мярка за науката, особено в наши дни, когато тя е навлезнала в областта на „безкрайно-малкото", дето се изискват извънредно прецизни измервания, всеки може сам да се досети. Трябва да кажа, обаче, че нормалният метър, въпреки развенчаването му като „точна и окончателна" единица-мярка, за каквато бе обявен с правителствен декрет, не е заменен и до ден днешен. Френската академия на науките, след дълги разисквания, реши той да си остане и занапред основна мярка. Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз.
към текста >>

За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят.
Тя стори това, за да се избегнат големите спорове, които неизбежно ще възникнат при една евентуална смяна на метра и, главно, поради сериозните разстройства, които ще настъпят в цялата метрична система на света. Разбира се, това ни най-малко не попречи на учените да потърсят все пак една сигурна, „вечна и неизменна" мярка, на която да може винаги да се разчита. Щом земният меридиан, чиято част е метърът, се оказа нещо непостоянно, те потърсиха друга мярка. И този път те вярват. че са я намерили в светлината. За единица мярка учените приеха дължината на светлинните вълни, и, no-специално, дължината на вълната на един точно определен спектрален цвят. Именно, без да изменят приетия досега нормален метър, вместо да го отнасят към една непостоянна величина, каквато е земния меридиан, те решиха да го отнесат към единица светлинна вълна. С други думи, трябваше да се изчисли какъв брой от един определен род светлинни вълни се съдържат в нормалния метър – първообраз. Понеже се смята, че дължината на тая вълна остава неизменна, чрез нея ще може винаги да се възстановява дължината на нормалния метър. За такава единица вълна, по предложение на видния американски физик Майкелсън, биде приета светлинната вълна на червения лъч от спектъра на елемента кадмий. Този спектър, както е известно, съдържа в главната си част, четири линии: червена, зелена, синя и виолетова.
към текста >>

Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът.
След дълги и многократни измервания от страна на много физици, дължината на единицата вълна от червения лъч на кадмия биде задоволително изчислена. Оказа се, че в един метър се съдържат 1,553,1635 вълни от червената линия на кадмия. За контрола, установи се и отношението на метра към дължините на вълните на зелената и синя линии от спектъра на кадмия. Именно, оказа се, че един метър се равнява на 1,9бб,2497 вълни от зелената линия на кадмия и на 2,083,3721 вълни от синята му линия. С това метърът биде отнесен към светлината – той се превърна в определен брой светлинни вълни с определена дължина, считана засега като неизменна. Ето през какви перипетии премина установяването на нашата западноевропейска единична мярка за дължина – метърът. В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик.
към текста >>

Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна".
В течение на повече от век будната и напредничава научна мисъл не престана да търси едно задоволително разрешаване на въпроса за нормалния метър. Тя ни за миг не се поколеба да лиши метра, считан отпървом за „точен и окончателен" от неговата неприкосновеност, да му намери погрешките и да се помъчи да го изправи и прецизира, като го свърже с нещо по-точно и по-неизменно. Научната съвест не търпи измамите, и това е, може би, една от най-красивите черти на напредничавата научна мисъл. По това тя се коренно различава от консерватизма и догматиката на религиозната мисъл и от застоялостта на обикновения житейски морал. Рече ли, обаче, човек да изтъкне, че много от религиозните и морални мерки, които са задоволявали някога религиозната и нравствена съвест на хората, днес се оказват незадоволителни; че много от тях отдавна са развенчани в съзнанието на най-напредналите хора от своя ореол на „вечна неизменност", защото дават фалшиви резултати в тънките и крайно усложнени вече отношения между съвременните хора, привържениците на „стария метър", тутакси ще го обявят за еретик. Всъщност, ония човеци, чието нравствено съзнание се е разширило, са извършили в моралния ред на нещата онова, що учените извършиха в материалния свят – по пътя на вътрешния опит те се освободиха от свързаните с относителния земен порядък нравствени и религиозни мерки, за да възприемат тънката мярка на „светлинната вълна". И както учените освободиха метра от властта на променливия земен меридиан и го свързаха със светлината, така и духовно напредналите хора освободиха своята съвест от относителните „метрични системи" на разните религии, за да я съгласуват с върховната Правда. На тия мисли ни навежда историята на метра-първообраз. Защото онова, което става вън, е символ на онова, което става вътре. Г.
към текста >>

65. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тъкмо сега не беше хубаво, може би, да се припомня за тая сватба, на която нито един бедняк не беше поканен, но виновна е за това, разбира се, бъбривата Рашел, която не знае мярка и време на приказките си.
На вратата стоеше лакей в парадна ливрея, покланяше се учтиво, особено на дамите, които грижливо държаха своите шлейфове. Друг един слуга, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки. Отвътре се чуваха звуците на музика. Гостите се смееха и пируваха. Нали това беше голям празник, а Сафра искаше да го отпразнува с най-голм блясък! Тъкмо сега не беше хубаво, може би, да се припомня за тая сватба, на която нито един бедняк не беше поканен, но виновна е за това, разбира се, бъбривата Рашел, която не знае мярка и време на приказките си. Сега Бен Лазар Сафра лежеше на смъртния си одър, покрит с черна коприна, която се свличаше до паркета. Две големи свещи горяха до края на ковчега му. Около него, потънали в дълбок траур и печал, стояха неговите близки. Вратата на стаята беше широко отворена и оттам се виждаше парадният салон, чиито мебели бяха покрити с креп. Влизаха и излизаха постоянно хора, върволица се точеше непрекъснато.
към текста >>

66. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота.
ШИРОТА НА ДУХА Това е наука за сърцето. На онова сърце, което има опитност в живота, което се е лутало, което е минало по пътя на съмненията, раздвоенията, подозренията, което е преценило отношенията си към всичко, което е дошло до онази търпимост, що дава подтик за работа и живот. Широта на духа, това е една правилна наука за разума и свежестта на живота. Да умееш да я поддържаш, да живееш в широта на духа, това е смисъл, красота и здраве. Широтата на духа е наука за съзнанието на човека. Тя е мярка за висотата на съзнанието, за отношението и благородството към всичко живо, към събитията на живота. Широтата на духа е органистът, седнал пред органа и с вещина надува всички свирки, които в своята цялост дават дивната хармония на свирената работа. Хармония между ума, сърцето и волята на човека е широтата на духа. Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух.
към текста >>

67. ЕНЕРГИЯТА НА АТОМА - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

И както е казано на Мойсей да построи скинията долу по мярката, дадена за скинията, която е горе, тъй и човешкият живот трябва да се нареди по мерките, които съществуват горе.
" За този именно храм загатва и Христос, като казва: „Съборете този храм и Аз в три деня ще го възобновя". И казва се там, че Той говорил за тялото си. За вътрешния смисъл на скинията е казано ясно и в Откровението: „Скинията на Бога е с човеците. Той ще обитава в тях" (глава 21, ст. 3). Значи самият човек става скиния, когато Възвишеното се проявява чрез него. И както е казано на Мойсей да построи скинията долу по мярката, дадена за скинията, която е горе, тъй и човешкият живот трябва да се нареди по мерките, които съществуват горе. А когато в човешкия живот се вложат други мерки, произволни, а не тия, които съществуват „горе", тогава и строят ще бъде човешки, пълен с противоречия, катастрофи, страдания, дисхармония, а не божествен. Скинията съществува „горе"! Това означава, че там съществата са реализирали в своя външен и вътрешен живот такъв строй, че Безграничният обитава всред тях. Всички минали култури са загивали, понеже им е липсвало нещо съществено. Те не са били направени по образеца, който съществува горе.
към текста >>

68. ПРЕЗ ВРАТАТА НА ТОПЛИННИТЕ ЯВЛЕНИЯ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Мярка за това равенство е животът.
Ала и сърцето има своя жива наука, свои убеждения, свои опитности. Те го извисяват и го правят все по-спонтанно, по-непринудено. Те го обръщат от каменно сърце в сърце топло и трептящо. Една жива наука на сърцето, ето път, през който трябва да мине всеки, за да стигне до там, където наистина всичко е равно по между си. Има един висш свят, в който и пред който всички живи същества са равни. Мярка за това равенство е животът. Всеки, който има живот, е равен пред Бога, пред Разумността. Никой няма право да посяга върху правото на другия в това отношение. Всеки има равно право да се ползува от слънчевата светлина и топлина. Всеки има право да се ползува от благата на живота. В това направление - да се дадат тези възможности на всички живи същества, като почнем от човека, трябва да работят умните, знаещите, благородните по сърце.
към текста >>

69. В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Раят не е бездействие и инертност, а хармония в пълен ход, красота в пълна мярка, обич в пълна всеотдайност.
Има музика в ходенето, в движенията, в храненето, в спането, дишането и мисленето. Чрез ритмичната смяна – музиката на дишането, посветените в това изкуство правят чудеса. Чрез музиката на говора се създава онова, което е ирационално в филологията, чрез музиката на тялото – паневритмията. Да слееш съзнанието си с ритъма, красотата и хармонията в света, то е да познаеш блаженството – рая. Раят, това е едно музикално състояние на човека. Раят не е бездействие и инертност, а хармония в пълен ход, красота в пълна мярка, обич в пълна всеотдайност. Раят, това е най-висша деятелност на човешката душа. Животът на безкрайно малкото – незримото, както и животът на космоса е изтъкан с "да" и "не" – между светлината и тъмнината, между топлина и студ, между омраза и обич. Ние сме всякога на кръстопът между смърт и живот. Със смяната на противоположностите се тъче целокупният живот, който за окото на тия, които виждат, и за ухото на тия, които чуват, е хармония и музика на всемира.
към текста >>

70. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Човек е човек според мярката на любовта му към Бога и към ближния.
Божествената любов се изявява на ангелите в небето като Слънце, от което излизат топлина и светлина. Топлината, която изхожда от него, е проява на любовта, а светлината му е проява на мъдростта. До толкова, до колкото ангелите са проводници на тази духовна топлина и светлина, те са изявление на любовта и мъдростта. Тe не са любов и мъдрост сами по себе си, а чрез Бога. Тази духовна топлина и светлина се струи не само в ангелите, но и в хората, като им въздействува дотолкова, доколкото тe са добри нейни проводници. Човек е човек според мярката на любовта му към Бога и към ближния. Това слънце, т.е. Божествената любов със своята топлина и светлина, не може да създаде нищо непосредствено от себе си, из своята същина, защото създаденото по такъв начин ще бъде любов по същина, а тя е сам Бог; то, обаче, може да създаде от материята форми, които да възприемат неговата топлина и светлина. Вселената е изпълнена с Божествена любов и мъдрост, от най-малкото до най-голямото, така щото може да се каже, че тя е образ на Божествената любов и мъдрост. Това става очевидно от съответствията, които съществуват между онова, което е в човека и онова, което е във вселената. Човек е, наистина, един микрокосмос.
към текста >>

71. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Без да придаваме каква-годе важност на това число, ще кажем, че то все пак може да послужи като една доволно сигурна мярка за определяне на едрите и дребни почерци, такива каквито ги срещаме в наше време.
Това е време, което бележи упадъка на аристокрацията и издигане на буржоазията. През време на революцията едрите и дребни почерци като че ли още се борят за надмощие, макар че средните почерци изобщо вземат превес. През XIX и XX век - векове на "нивелиращата демокрация" най-разпространен е, като типичен почерк, средно-едрият. За такъв, според краснописните шаблони, възприети в европейските училища, се счита оня почерк, чиято височина на малките букви не надминава 3 милиметра. Ако се приеме, следователно, това число за норма, едри почерци ще бъдат онези, чиято височина на малките букви надхвърля 3 мм., а дребни - ония, чиято височина е под 3 мм. Без да придаваме каква-годе важност на това число, ще кажем, че то все пак може да послужи като една доволно сигурна мярка за определяне на едрите и дребни почерци, такива каквито ги срещаме в наше време. А в края на краищата това, именно, е важно в графологичната практика, която има да се справя с този постоянно присъстващ графичен белег. Какъв е психологическият му смисъл? Ако попитате абат Мишон - баща на съвременната графология и побратим на Лафатер, отбелязващ нейната чисто емпирично-интуитивна фаза - той ще ви каже, че едрият почерк, наречен от него магистрален, означава големи, възвишени идеи, големи стремежи, чувство за лична мощ. Други графолози, следващи същия път на елементарна аналогия, който почти неизменно се е следвал при началната разработка на всички науки, почиващи на съответствия, каквато е и графологията, ще ви кажат, че едрият почерк означава гордост, самомнение (Crépieuxjamin); надменност, аристократични вкусове, желание у човека да се издигне, да изпъкне, да се прояви, да си придаде важен вид, любов към охолния живот и удобствата, към лукса и пр. пр. (Albert de Rochetal).
към текста >>

72. DU MAITRE - PAROLES SACREES DU MAITRE Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка.
Куче Бяла жълтеникава и бяла. Бетелгейзе (двойна) от Орион Червена Бета от Центавър Бяла Ахернар от Еридан Бяла Алдебаран (двойна) от Телец Жълточервена Антарес (двойна) от Скорпион Червена и бяла. Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма. Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр. В някой друг брой ще занимаем читателя по-обширно с тая статия.
към текста >>

Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция.
Алфа от Южния кръст Бяла Алтаир (двойна) от Орел Бяла Спика (Клас) от Дева Бяла. Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма. Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр. В някой друг брой ще занимаем читателя по-обширно с тая статия. * Във френския окултен вестник "Le Fraterniste" от януари 1939 г. е печатан изцяло откъсът из "Свещените думи на Учителя", печатан в миналата книжка на "Житно Зърно" във френски превод.
към текста >>

Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма.
Фомалхаут (двойна) от Южни риби Бяла. Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма. Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр. В някой друг брой ще занимаем читателя по-обширно с тая статия. * Във френския окултен вестник "Le Fraterniste" от януари 1939 г. е печатан изцяло откъсът из "Свещените думи на Учителя", печатан в миналата книжка на "Житно Зърно" във френски превод. Излезе в руски превод беседата от Учителя "Високият идеал".
към текста >>

Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр.
Бета от Южния кръст Бяла. Регул от Лъв Бяла Божествената или златната мярка. Под това заглавие е напечатана интересна статия в немското списание "Корале". Авторът разглежда въпроса за една мярка, която съществува в природата и която самите художници, архитекти са намерили с прозрение и интуиция. Тая мярка и това съотношение на частите е условие за красотата, за хармонията на частите, за мощното действие на дадената форма. Той намира тая златна мярка в статуята на Аполон Белведерски, в произведенията на майсторите художници, в растенията, в коня, в снежинките, в произведенията на класическата архитектура, в цигулката и пр. В някой друг брой ще занимаем читателя по-обширно с тая статия. * Във френския окултен вестник "Le Fraterniste" от януари 1939 г. е печатан изцяло откъсът из "Свещените думи на Учителя", печатан в миналата книжка на "Житно Зърно" във френски превод. Излезе в руски превод беседата от Учителя "Високият идеал". Може да се достави и от редакцията.
към текста >>

73. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея.
В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори. Из главата за "Мъдростта").
към текста >>

74. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Отдалече се мяркаха високите кубета на църквите и върховете на високите тополи.
Върви той до възторжения поп, забравил и мъка и тегло, дърпа своята крава, забравил защо отива в града, не сеща вече какво е нависнало над главата му. Полъхва край него пролетният ветрец, носи се край него мирисът на прасна пръст и зелена трева, слуша възторжената песен на чучулигите и не сеща, как стигат в града. – Ето, че наближихме, отче, рече той. – В града ли? – Да, отче. Отдалече се мяркаха високите кубета на църквите и върховете на високите тополи. – След четвърт час ще бъдем там. – Тъй ли? И ти там отиваш, нали? По работа? – По работа я.
към текста >>

75. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят.
След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си и, че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си. Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният ú образ е даден от Магелан. Сега земята е една неограничена област и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумб, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карл, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил до вчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като "аделантадо" и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
към текста >>

76. Из нашия живот. Разговор с Учителя на Изгрева – Б. Боев Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс.
- начало на враждебните действия между Германия и Полша. По тоя начин, с привличането на споменатите два не добре изследвани астрологични фактора - Плутон и лунните възли - може да стане по-понятно настъпването на едно историческо събитие, за което не виждаме достатъчно предпоставки от гледна точка на астрологическата традиция. При това положение би могло да се допусне, че взривните материали, символизирани от по-горе дадения кръст, на 1 септ. са били възпламенени от сприхавата квадратура между Уран и Меркурий. Макар, че не може да има съмнение върху опасностите, които крият тия влияния, ние смитаме, че е мъчно да се установи, дали искрата е дошла от космичните течения или от реакцията на хората. Трудността иде от обстоятелството, че ние нямаме мярка за да определим точната сила на един астрален импулс. Така, неведнъж е имало критични планетни съчетания, които са създавали някое драматично положение, без да доведат до голям конфликт. При гореизложените напрежения в началото на септември т.г. би могло да се очаква, и то с доста голяма положителност, една криза, евентуално и едно ограничено стълкновение, но едва ли война в такъв мащаб. Нашето впечатление, прочее, е, че тоя път много държавници са се поддали като че ли твърде лекомислено на нажежената космична атмосфера. И неохотността, с която поне до днес - три месеца след избухване на конфликта - се водят военните действия на Западния фронт, иде да покаже, че в случая имаме работа с една война, която е предизвикана или поне ускорена от съдействието на човешкия произвол. (Следва)
към текста >>

77. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

При приложението има една мярка: Щом направиш нещо и имаш мир и радост в ума и сърцето си, тогава си постъпил право.
По-рано спорех, давах под съд. И влезе мир в душата ми. И тия хора ми станаха приятели. По-рано ме считаха за кожодер, а пък сега казваха: „Изменил се е! " Има едно правило. При приложението има една мярка: Щом направиш нещо и имаш мир и радост в ума и сърцето си, тогава си постъпил право. – Как може човек да дойде до приемане на тия истини? – Провери нещата, опитай ги и това, което намериш за вярно, приеми го и го приложи. – Какво е отношението между старото и новото? – Хората имат нужда от новото. Новото иде да подкрепи старото.
към текста >>

78. ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ - Р. В. ХАЙНИШ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като силен може да се смята един аспект, неточността на който е по-малка от половината от допустимия орбис, а като слаб, когато неточността е по-голяма от тая мярка (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи").
Към тия традиционни аспекти Кеплер бе прибавил между друго и хармоничния аспект от 72° – страна на правилен вписан в Зодиака петоъгълник и аспект от 36° – страна на правилен, вписан в Зодиака десетоъгълник. Видни модерни астролози, следвайки примера на древността, работят само с първите пет големи аспекти, към които обикновено прибавят и паралела, когото разглеждат като един вид съвпад (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). За начеващия е не само достатъчно, но и във висша степен препоръчително да работи само с големите аспекти. б) Точност на аспекта. При равни други условия, най-силно действа, разбира се, точният аспект. Като силен може да се смята един аспект, неточността на който е по-малка от половината от допустимия орбис, а като слаб, когато неточността е по-голяма от тая мярка (виж главата за аспектите в „Астрологични елементи"). в) Фаза на аспекта. При равни други условия, както се знае, един аспект в приближаване е по-силен от един отдалечаващ се аспект. II. Качество на аспекта То зависи от качеството на гореспоменатите негови четири компоненти. 1. Естество на планетите. Няма нужда да се доказва, че две добри планети (Слънце, Юпитер.
към текста >>

79. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Бог работи с мярка и число!
Накъдето и да се обърнем, ние чувстваме хармонията на космоса, стига само да сме възприемчиви за нея. Правилните движения в нашата слънчева система и правилната форма на кристалите, вътрешният и външен строй на растения и животни, структурните закони на живописта и музиката – в основата на всичко това трябва да има един скрит закон, един закон, който владее и нас и ни се изявява като дълбок копнеж към съвършенство. Философската школа на питагорейците е направила за пръв път смелия опит да издири тоя закон на хармонията. Законите на математиката, казваха те. са закони на всичко съществуващо. Бог работи с мярка и число! И както можаха да сведат хармонията на тоновете до прости числени отношения, както дириха и намериха тайнствените отношения между числата, така те откриха и в златното сечение едно хармонично, приятно отношение на две отсечки. Това „божествено отношение", същност на всяка хармония, упражни грамадно влияние върху гръцкото изкуство, а по-късно и върху това на Ренесанса. Една отсечка е разделена според златното сечение, когато по-малката част се отнася към по-голямата така, както по-голямата – към цялата отсечка, следователно, към сумата на двете части. Ако разделим една отсечка от 8 см. в отношение 3:5, то това отговаря донякъде на златното сечение, тъй като 3:5 е почти равно на 5:8.
към текста >>

Бог работи с мярка и число.
в отношение 3:5, то това отговаря донякъде на златното сечение, тъй като 3:5 е почти равно на 5:8. От това отношение могат да се получат чрез просто събиране редица подобни деления, която отива до безкрайност. 5:8 е почти равно на 8:13, последното отношение пък почти е равно на 13:21, равно на 21:34 и т.н. Йоханес Кеплер, великият немски астроном, в своята „Хармония на космоса", издадена през 1619 г., е свързал златното сечение с първичната идея за създаването. „Както бащата създава сина, последният – друг син, всеки по свое подобие, така при златното сечение, като се прибави по-голямата част към цялото, полученият сбор заема местото на цялото, а предишното цяло става по-голямата част". Бог работи с мярка и число. Когато питагорейците намериха строежа на златното сечение в пентаграма, разбулиха ли те великата тайна на Твореца, откриха ли строителния план на света, първичния закон на всяка хармония? Има естетични образувания от друг вид: симетрия и паралелизъм, свързване на кръга с триъгълник и разни други правилни форми. Обаче, изглежда, че златното сечение заема особено место. Законът на неговото образуване не е така очевиден, както при другите съединения на форми. То носи в себе си една вътрешна хармония, една ясна и естествена връзка на частта с цялото, една благородна, добре отмерена общност на пропорциите, които никога не могат да си противоречат, защото са – да се изразим с хубавата мисъл на Кеплер – от същата плът и кръв.
към текста >>

Също и шията, и главата, се подчиняват на същата основна мярка, въпреки ъгъла, който те образуват с оста на тялото – един ъгъл, който е ъгъл на правилния петоъгълник!
Отсечките между отделните възли на едно малко клонче от топола, да речем, се намират в отношения, определени от златното сечение и тези отношения се запазват и при по-нататъшното надлъжно нарастване. Благородното животно. Измеренията на конското тяло са подчинени на закона на златното деление. Ако вземем височината на задницата за основа, то навсякъде се получават „златни правоъгълници", т.е. правоъгълници, чиито страни са образувани според златното сечение. Също и шията, и главата, се подчиняват на същата основна мярка, въпреки ъгъла, който те образуват с оста на тялото – един ъгъл, който е ъгъл на правилния петоъгълник! Симетрия в природата. Чудноватите образувания на отделните кристали имат като основна форма шестоъгълника, обаче и тук може да се докаже, че неравни отсечки често се намират в отношение на златно сечение. У някои скални кристали се срещат впрочем правилни петоъгълници и възможно е питагорейците да са били подтикнати от тях към изследвания върху закона на хармонията. Симетрия и в строителното изкуство. Браманте, строителят на черквата „Свети Петър" в Рим, е дал на мощната сграда една строго симетрична, хоризонтална проекция, изведена от квадрата.
към текста >>

80. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. М. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Споменът за театралната дейност на Дузе е пресен и се държи като мярка в съзнанието на хората.
Че Елеонора Дузе е била една от най-големите артистки до нашето време, това е добре известно. Противно, обаче, на други знаменитости в света на изкуството тя далеч не е обичала и не се е подавала на суетностите на славата. Чувствала е голямо отвращение към всичко парадно, външно. Нейният идеал е бил съвършения образ, който е трябвало да изрази на сцената. И тя го е, постигала. Споменът за театралната дейност на Дузе е пресен и се държи като мярка в съзнанието на хората. Ала Дузе е била и голям човек по сърце. Артистите от нейните трупи са били плащани и когато не са работили. Дузе е похарчила, може да се каже, всичките си средства, за да въведе д'Анунцио на сцената и да го признаят като новатор в литературното творчество. И в резултат, тя бе отхвърлена от него. Дузе не можа да понесе леко световната война от 1914-1918 год.
към текста >>

81. ФИЛОСОФИЯ НА ДЕЛОТО. ИДЕЙТЕ НА АВГУСТ ЦЕЙЕШКОВСКИ -П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тя винаги се мярка, когато човек прави стъпка към своята съкровена цел.
Дали сам той пожелал да слезе при синовете на земята и ден и нощ да бъде за тях камък на препъване?! Оттогава всички хора на земята се питат: „Защо Луцифер е слязъл на земята ? " Защо? Защо от хиляди години всякога и всякъде зад всяко добро начинание стои винаги той? Историята на човешкото възземане много добре познава фаталната му сянка. Тя винаги се мярка, когато човек прави стъпка към своята съкровена цел. Нито едно истинско дело на добро не е било реализирано, без да срещне неговия напор, нито една благородна мисъл и желание не са били проявени, без да бъдат спъвани от него – тоя вечен противник на всичко, което носи знака на любовта, светлината и свободата. Това го знаят всички, защото всички са срещнали по своя житейски път тоя паднал жител на небесните простори. Нестихващ в своите зли помишления, той иска да владее царството на светлината, да го подчини под своята власт и да направи човека жител на своето царство. – Защо – се питат милионите хора, защо тая вековна борба с човека и с онова велико добро, внедрено в него, като вечен стремеж? В безкрайния друм на хилядолетия вървят тези две съвършено различни същества, идещи от различни сватове, с различни цели и идеали.
към текста >>

82. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И това е мярката: ако за един адепт слънцето вечно свети и не залязва, светия е; ако слънцето изгрева и залязва, той още не е светия.
Учители са именно онези, които схващат слънцето такова, каквото е: то е постоянно в техния умствен обхват. Тъй както пък светии са онези, които схващат земята такава, каквато е. Те я обхващат отвсякъде като кълбо. За тях материята е прозрачна. Ето защо, за светиите слънцето не залязва: за тях е вечен ден. И това е мярката: ако за един адепт слънцето вечно свети и не залязва, светия е; ако слънцето изгрева и залязва, той още не е светия. Тези именно светии, за които слънцето не залязва, идват сега на земята да я преустроят. Кога ще бъде това, ще попитате вие. Светът от хиляди години очаква тоя ден. – Това ще дойде по един естествен начин. Как се познава, че слънцето минава в северното полукълбо?
към текста >>

83. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

" Някой би могъл да каже: „Като мярка против това най-добре е да се увеличат часовете по Закон Божи в горните класове – до 8.
" Това са само няколко примера, които могат да се увеличат и които показват, кой е оня ход на разсъждения, по които средношколникът идва до материализма. Той води идеен живот, той търси смисъла на живота, душата му копнее за мироглед и той не може да остане в противоречия. Когато се натъкне на такива, когато дойде до раздвоение, той избира фактите на естествените науки и идва до материализма, защото тия науки се опират на факти и опити, на апарати, машини, на работа с епруветката и ретортата, с микроскопа, опират се на наблюдението на земните пластове, на изучаването на вкаменелостите и пр. И всичко това е тъй реално, осезателно и пълно с доказателна сила! Особено ярко изпъква противоречието, което наглед съществува между духовния и естество-научния мироглед в книгата на Арнолд Додел: „Мойсей или Дарвин? " Някой би могъл да каже: „Като мярка против това най-добре е да се увеличат часовете по Закон Божи в горните класове – до 8. клас включително". Но това не би разрешило въпроса. Защото тук е въпрос да се хвърли мост между духовния мироглед и естествените науки. Макар и да се изучава Закон Божи в горните класове с увеличени часове, това противоречие ще си остане и даже ще изпъкне с по-голяма сила и яркост. Ото Рюле в книгата си „Германското училище" казва: „Кое прави немският гимназист, като свърши гимназията, да бъде материалист?
към текста >>

84. МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло.
Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр. Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр.
към текста >>

Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата.
Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки.
към текста >>

Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки.
Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека. Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки. Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло. И в това отношение той е един от големите трасировачи във физиогномичната респ.
към текста >>

Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло.
Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки. Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло. И в това отношение той е един от големите трасировачи във физиогномичната респ. характерологичната наука. Какво грамадно значение има установената от него телесна единица мярка е излишно да се доказва. Само когато човек изучава човешкото тяло, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието на това откритие. Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото тяло, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите на Учителя.
към текста >>

Какво грамадно значение има установената от него телесна единица мярка е излишно да се доказва.
и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки. Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло. И в това отношение той е един от големите трасировачи във физиогномичната респ. характерологичната наука. Какво грамадно значение има установената от него телесна единица мярка е излишно да се доказва. Само когато човек изучава човешкото тяло, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието на това откритие. Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото тяло, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите на Учителя. Измежду тях интересни са следните зависими помежду си мерки. За единица мярка служи обиколката на китката. Тогава шията има две мерки, а обиколката на кръстната област 4 мерки.
към текста >>

За единица мярка служи обиколката на китката.
характерологичната наука. Какво грамадно значение има установената от него телесна единица мярка е излишно да се доказва. Само когато човек изучава човешкото тяло, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието на това откритие. Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото тяло, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите на Учителя. Измежду тях интересни са следните зависими помежду си мерки. За единица мярка служи обиколката на китката. Тогава шията има две мерки, а обиколката на кръстната област 4 мерки. Тази мярка може да се приложи по-нататък и да се установят точните числени данни на човешкото тяло за всека негова част досежно един хармонично, правилно развит човек. Изнасяйки тези последни мерки, така както се намират те у изследователите характеролози, става ясно, че те дават една много по-точна основа или по-право уточняват до големи размери данните на златното сечение. При такава научна постановка, измервателните ра¬боти и изводите добиват по точен израз. Всичките посочени мерки, засягащи златното сечение, имат от¬ношение към едно повече или по-малко хармонично развито тяло, по-близко до идеала на природата или до отклоненията от този идеал.
към текста >>

Тази мярка може да се приложи по-нататък и да се установят точните числени данни на човешкото тяло за всека негова част досежно един хармонично, правилно развит човек.
Само когато човек изучава човешкото тяло, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието на това откритие. Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото тяло, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите на Учителя. Измежду тях интересни са следните зависими помежду си мерки. За единица мярка служи обиколката на китката. Тогава шията има две мерки, а обиколката на кръстната област 4 мерки. Тази мярка може да се приложи по-нататък и да се установят точните числени данни на човешкото тяло за всека негова част досежно един хармонично, правилно развит човек. Изнасяйки тези последни мерки, така както се намират те у изследователите характеролози, става ясно, че те дават една много по-точна основа или по-право уточняват до големи размери данните на златното сечение. При такава научна постановка, измервателните ра¬боти и изводите добиват по точен израз. Всичките посочени мерки, засягащи златното сечение, имат от¬ношение към едно повече или по-малко хармонично развито тяло, по-близко до идеала на природата или до отклоненията от този идеал. Познанието и приложението на тези мерки са живо огледало на чо¬вешкото развитие – духовно и телесно. Има една друга мярка, която мери човека по неговия вътрешен живот, по неговия вътрешен идеалистичен динамизъм.
към текста >>

Има една друга мярка, която мери човека по неговия вътрешен живот, по неговия вътрешен идеалистичен динамизъм.
Тази мярка може да се приложи по-нататък и да се установят точните числени данни на човешкото тяло за всека негова част досежно един хармонично, правилно развит човек. Изнасяйки тези последни мерки, така както се намират те у изследователите характеролози, става ясно, че те дават една много по-точна основа или по-право уточняват до големи размери данните на златното сечение. При такава научна постановка, измервателните ра¬боти и изводите добиват по точен израз. Всичките посочени мерки, засягащи златното сечение, имат от¬ношение към едно повече или по-малко хармонично развито тяло, по-близко до идеала на природата или до отклоненията от този идеал. Познанието и приложението на тези мерки са живо огледало на чо¬вешкото развитие – духовно и телесно. Има една друга мярка, която мери човека по неговия вътрешен живот, по неговия вътрешен идеалистичен динамизъм. Такива хора може не всякога да попаднат в хармонично отношение със златното сечение. Но те живеят в хармонично вътрешно равновесие и динамика между ума, сърцето и волята. Те живеят в душевна хармония и динамика. Те светят. Защото свети и е красива душата им.
към текста >>

85. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ПО УЧИТЕЛЯ ПРЕРАЗКАЗАЛА ЕЛИ: СКЪПЕРНИКЪТ ОТ ЗЛАТНАТА ЕПОХА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Ще бъде банално да се изброяват примери, за да се види, колко малко е променен вътрешният образ на човека, колко незначително са коригирани контурите на духовното у нас, вследствие на което ние сме си останали все още много жестоки, коравосърдечни понякога в мярка, която даже няма равна на себе си в мрачното шествие на столетията.
ЦВЕТЯТА Георг Нордман Варварството следва човека като мрачна сянка от незапомнени времена – от дните, когато той е живял като звяр в пещери и хралупи, до днешно време, когато електромагнитните вълни свързват континентите за по-малко от една секунда. Успоредно със самото развитие, и варварството е променяло своят облик, за да е пригодно да следва човека в многовековния му път. Прародителят на варварството е жестокостта. В една или друга форма, тя е била винаги на арената на историческия развой и е играла изключителна роля. Ще бъде банално да се изброяват примери, за да се види, колко малко е променен вътрешният образ на човека, колко незначително са коригирани контурите на духовното у нас, вследствие на което ние сме си останали все още много жестоки, коравосърдечни понякога в мярка, която даже няма равна на себе си в мрачното шествие на столетията. Да изоставим войните, революциите, масовите кланета и погромите. Не ще споменаваме и начина, по който се отнасяме и с животните в нашата съвременност. Да се спрем при една най-фина и най-деликатна жестокост, която има облика на мила, благородна привичка, минава като израз на твърде възвишени чувства. Това е убиването на цветята и поднасянето на недоумрелите им още стволи, като акт на нежно и трепетно внимание. В тоя миг разбирам мисълта, която ще се породи от тия редове.
към текста >>

86. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За нас е ясно, човечеството е дошло до тия катастрофи, защото е загубило мярката за целостта на живота, защото малцина търсят себе си за да намерят живота на всички, защото малцина проникват в себе си, за да разберат простите истини на живота и колко малко в действителност са неговите истински нужди.
И доколко светът е потънал в излишна външност, в излишна динамичност и специалност, сведочи пълното безсмислие, което цари навсякъде. Вземете за пример днешната западно-европейска война, която разрушава безмилостно всичко. Къде е смисълът в съвременния свят, в съвременните хора, в днешния живот? Съществува ли той у тия, които ръководят съдбините на човечеството? Разрушава се, унищожава се всичко — градове, села, живота на хората в името на мира и справедливостта ! За нас е ясно, човечеството е дошло до тия катастрофи, защото е загубило мярката за целостта на живота, защото малцина търсят себе си за да намерят живота на всички, защото малцина проникват в себе си, за да разберат простите истини на живота и колко малко в действителност са неговите истински нужди. Малко повече вглъбяване в себе си и недоразуменията и войните между хората ще изчезнат. Ала и в съвременния свят на техника и външна динамичност има пробудени умове, които разбират нуждата да останат навремени със себе си, да поразмислят за самите себе си, за живота на другите, за живота въобще, за страданията и радостите, за доброто и злото, за мъдростта и любовта, за истината и безсмислието. Войните през последните десетилетия раздрусаха доста света, хората се обезвериха във всичко и някои правилно се насочиха към себе си. Не са малко тия единици днес, които са вкусили от водите на живот вечен в себе си. Има ги измежду прости и учени, измежду богати и бедни.
към текста >>

87. СТИХОВЕ: КАК ? - Д. А-ВА; ЩЕ ЗВЪННЕ - Н. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа!
Aries — тайна на всяко начало, велико пробуждане на света, предвечен ден на дните, когато започна разгъването на световната тайна, ключ на мъдростите и глава на вечния закон. Aries — в твоите трепетни дни се събужда пролетта на земята и прелетните птици идат с викове в долините, където още лежат неразтопените преспи на дълга зима. Слънцето е вече родено из утробата на предвечното битие. Огнените коне са запрегнати и пътят е очертан. Ще полети колесницата и ще запеят четирите времена на годината. Денят е разделен от нощта с мярката на правдата; светлината е разделена от тъмнината със синора на словото; животът е отделен от смъртта с меча на духа! Ще тръгне слънцето, ще поеме своя път, ще запеят небесата, и на земята ще цъфнат първите бели цветове. Един кос ще кацне на клончето и ще извика възторжено към лазура на чистото небе. Децата ще се пробудят в утрото и в лъчите, нахлули в стаята им, ще танцува радостта на новия ден. В обич се роди светът, с мъдрост начена той първите си стъпки, в истина ще се облаче вселената. С пролет ще почне кръгът на времето, с пролет ще се затвори той, за да започне нова пролет.
към текста >>

88. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си".
Далеч сме от всякаква мисъл, че бихме могли да обгърнем — освен една малка фундаментална част — всичко онова, което Учителят е имал възможност да изкаже по този най-съществен въпрос на живота. Ние пристъпяме с трепет и с вяра, че нашата радост и благодарност ще могат да почувствуват всички ония, които прочетат тия редове. За Любовта ни говорят още от дълбока древност. Всички Учители на човечеството, създатели на религиозни учения са говорили в скрита или явна форма за Любовта. Ала първият, който постави Любовта като основен закон за живота, това е Христос — великият Учител на Любовта. Той разкри на света същността на битието, на Бога — „Бог е Любов", Той внесе в живота истинската мярка и същност — „Да имате любов помежду си". Всички след Христа са повече или по-малко тълкуватели на тази велика същност на живота — Любовта. Всички прибавят по нещо за доизграждането на тази велика сграда на Любовта в живота. И тази сграда все още не е изградена, защото тя носи в себе си свещените белези на вечността. Апостол Павел ни завеща една от най-красивите характеристики за Любовта, които светът познава. На неговата 13 глава от I Посл.
към текста >>

Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14).
Тя е страшна сила за тия, които са в дисхармония с нея (3). Любовта събужда Любов. Тя е единствената сила, която никога не губи. Любовта е капитал, който никога не се губи. Тя е най-ценното нещо, което не се дава всякога. Тя е единствената сила в света, която не може да се определи с никаква сила и мярка (12, 14). Любовта е единственият подтик, който може да застави човека да учи, да пее, да свири, да рисува, да оре и копае. Когато Любовта е обект на човешкото сърце, той се развива правилно. Любовта създава всеки успех на човека. Тя е разменна монета в ръцете на човека. Тя е закон за работа, която дава най-големите постижения.
към текста >>

89. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ученият днес говори за едно „Аз", един субект, който съдържа трите измерения на видимия свят и борави с тях като единица мярка.
Не само това, фините научни методи и пособия на новото време откриват разлика и в един и същи химически елемент, когато той се намира в неорганическото и органическото царство на природата. За учения стана ясно, че степените на трите измерения във видимата материя са подчинени и са в услуга на някакъв по висш свят. Трите измерения са изградени само в рамките на видимото. Органическата сфера на нашата природа, а и на целия космос таи в себе си един по висш ред, едно по-висше измерение. Като че ли трите измерения се съдържат в едно ново измерение и то заедно, като една единица. Ученият днес говори за едно „Аз", един субект, който съдържа трите измерения на видимия свят и борави с тях като единица мярка. Средата за изграждане формите на триизмерния свят е пространството. Докато човек разглеждаше света само със статичната ограничена от триизмерността мисъл, формите се представяха като безжизнени силуети в пространството. Новата динамична мисъл на учения, която прозря, че над трите статични измерения съществува едно динамично-органическо такова, схвана, че средата, в която се изграждат формите на пространството е времето. То съдържа пространството в себе си, както кубът съдържа равнината и линията. Процесите са форми във времето.
към текста >>

90. Списанието PDF Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Волята е мярка, която определя отношението на човека към божествения свят и неговата любов км Бога и ближния.
— Това е любовта — най-неразбраното и най-разбраното в света. Казано е: „Бог е Любов, и чистите по сърце ще видят Бога". „Любовта носи светлина на ума" казва Учителят в „Светът на Великите души". Дойдем ли до волята, тя вече е един свят по-понятен, по-реален в съвременен смисъл на думата, тъй като волята е свързана с видимия, с реалния за днешния човек свят. За посветения, обаче, светът на ума, сърцето и волята са еднакво реални. Волята е мярка, която определя отношението на човека към божествения свят и неговата любов км Бога и ближния. Ето защо Христос казва: „По делата ще ги познаете”... Учението на Учителя не е само теория, а живот. Учителят живее и после учи, затова Неговите думи имат сила на живот. Той казва: „Онова, което ви говоря, аз съм го опитал много пъти и съм се уверил, че то е вярно. — Приложете това, което сте чули, и само така най-добре ще разберете Истината"... Когато говорим за волята, трябва да знаем: Една воля има в света и това е волята на Бога. Що е воля Божия?
към текста >>

91. ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Дишането е мярка за определяне степента на развитието.
Ти никога не можеш да мислиш като човек, ако дишаш като животното. За да изучавате темпа на човешкото дишане, трябва да наблюдавате дишането на обикновения човек, на талантливия, на гениалния и на светията. Добрият човек диша по специфичен начин, различно от дишането на лошия. Вие трябва да знаете разните начини, по които хората дишат. Ако искате да бъдете добри хора, требва да дишате като добри хора. Дишането е мярка за определяне степента на развитието. Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си. За да има здрав стомах, човек трябва да диша правилно. (следва) ------------------------------------------------------------------------ [1] По въпроса за дишането може да се прегледа следната литература от Учителя: 1. 13. лекция на общия клас, год. II. 2. 25.
към текста >>

92. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Тия милиарди векове, мерени с мярката на нашето съзнание, не са ли часовете на един огромен живот — животът на нашета планета, дошла като нас из зад тъмната завеса на небитието, из великото царство на силите, които не познаваме.
Не е ли тая космична панорама достойна да накара човека да заживее в един трепет пред направляващите сили на развоя, който се изнизва като огромна лента пред нашето въображение? Човек спира духовния си поглед в тия чудновати и неописуеми епохи и му се струва, че той е преминал през тях, като че никога не е било времето, когато той не е съществувал, като че той е бил в някоя точка на всемира, мълчалив свидетел на тая неописуем низ от събития по променящото се лице на земята. Колкото и да е кратък, незначителен, сведен до един миг човешкият живот, той крие в себе си нещо като спомен от безсмъртието на вселената. Нам се иска да не изчезваме; макар и дошли до синора на смъртта — да не се загуби следата ни, да пребъдем като граждани на това безкрайно царство, минавайки от форма на форма, от битие в битие. Но не ще ли загине и тая земя някога, както се и появи? Тия милиарди векове, мерени с мярката на нашето съзнание, не са ли часовете на един огромен живот — животът на нашета планета, дошла като нас из зад тъмната завеса на небитието, из великото царство на силите, които не познаваме. Тя се появи да изживее своята младост, своята зрелост и най-после да дочака и своята смърт. Защо се появи тогава? Защо се появява човекът, който припламва мимолетно и изчезва в сянката на отвъдното? Ето великата загадка. Нима може да бъде случайно това появяване, както на земята, така и на човека?
към текста >>

93. ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Надмине ли тази мярка или се намали под нея, това е лош признак.
Ето осветлението на Учителя по това (6): „Колкото са по-добре развити дихателната система и кръвообращението у човека, толкова и ноздрите у него са по-здрави и носът, и ноздрите му имат задоволителна широчина. Колкото е по-слабо развита дихателната система у човека, толкова той е по-нервен, по-сприхав, и носът и ноздрите му са по-тесни. Това се обяснява по следния начин: Когато дробовете у човека са по-развити, човек приема повече въздух, който като минава през носа, постепенно го разширява. Забележите ли, че носът ви постепенно изтънява, започнете да дишате дълбоко и пълно. У здравия човек широчината на носа трябва да бъде 3 сантиметра. Надмине ли тази мярка или се намали под нея, това е лош признак. Но като казвам 3 сантиметра, разбирам при следните условия: трябва да се вземат пред вид ръстът и възрастта. Тази мярка се разбира при ръст 165 см при здрав човек и при възраст 21 година". Положението на гръбначния стълб и дишането. Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на гръбначния стълб. Той трябва да е изправен.
към текста >>

Тази мярка се разбира при ръст 165 см при здрав човек и при възраст 21 година".
Това се обяснява по следния начин: Когато дробовете у човека са по-развити, човек приема повече въздух, който като минава през носа, постепенно го разширява. Забележите ли, че носът ви постепенно изтънява, започнете да дишате дълбоко и пълно. У здравия човек широчината на носа трябва да бъде 3 сантиметра. Надмине ли тази мярка или се намали под нея, това е лош признак. Но като казвам 3 сантиметра, разбирам при следните условия: трябва да се вземат пред вид ръстът и възрастта. Тази мярка се разбира при ръст 165 см при здрав човек и при възраст 21 година". Положението на гръбначния стълб и дишането. Важно и необходимо условие за правилното дишане е положението на гръбначния стълб. Той трябва да е изправен. Изправеният гръбначен стълб има две значения: Тогава човек има по-пряк досег със слънчевите енергии и по-лесно ги възприема. Изправеният гръбнак прави възможно дълбокото дишане.
към текста >>

94. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Трябва да изучим, как То се проявява в живота и както То се проявява, това да вземем като мярка, за предметно учение.
Това, което Бог е дал, е любовта. Това, което го разпределя, е мъдростта. А пък това, което опитва туй, което е дадено, е истината. Какво значи да живееш в любовта? Това значи мислите, чувствата и постъпките ти да бъдат в съгласие с Великото разумно Начало в света! Трябва да изучим, как То се проявява в живота и както То се проявява, това да вземем като мярка, за предметно учение. Божествено учение е това, което дава живот на хората. Едно учение, което не може да даде мир на човешката душа, прилича на къща, чийто комин не тегли и цялата къща е изпълнена с дим. Едно учение трябва да има приложение за човешкото тяло, ум и сърце. Всички хора, които живеят със своите лични възгледи и не вземат пред вид Божественото, са на крива посока. Човек мисли, че този го обрал, че онзи го обрал.
към текста >>

95. ЖИВОТЪТ, КОЙТО ВОДИ КЪМ НЕБЕТО - ЕМ. СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това е една мярка за познаването им.
Ако човек не може да обича един бръмбар, едно камъче, една росна капка, не може да обича и човека. Любовта отваря очите на човека. Тогава той вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Любовта прави човека мощен. Хората на Любовта отделят такова ухание, което никога не може да се забрави. Това е една мярка за познаването им. Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Противоречия има само тогава, когато отричаме Бога, когато отричаме Любовта. Никой не може да научи човека, как и колко трябва да обича. Когато обича, човек става извор на колективното дело на Любовта. Не подпушвайте Любовта!
към текста >>

Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко.
През изтеклите двадесет века човечеството повтаря тези мъдрости, изказани от ап. Павла. Ново, обаче, нови истински равностойни разяснения намираме сега в учителя. в неговите мисли и учение за Любовта се установява големия напредък в духовната еволюция на света. Ако човек би приложил тази мъдрост, сигурно би живял и би опитал тази „относителна реалност" — Любовта към ближния. Тъкмо тя е твърде, твърде далеч от нас. Тя е една мярка, че в нас, хората на днешното време, липсва и първата — Любовта към Бога, която включва в себе си всичко. Труповете по бойните полета говорят за това! От Любов към ближния и Бога никой не посяга на живота на другия. Учителят казва, „че всички хора, всички народи днес се наказват взаимно, защото нямат правилни отношения към Бога". И тъй, Учителят ни разкрива Любовта към ближния. Той хвърля щедро обилна светлина върху тия светли и велики отношения между хората, които са били в тъмнина и пренебрегнати през вековете в светлината на Учителя, Любовта към ближните е равенство в отношенията между хората.
към текста >>

96. СТИХОВЕ - Д. АН-ВА Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Хамбарите и скривниците са препълнени и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата.
Пътят му е вече очертан и светът се готви за деня на великата правда. По родните поля на земята повява ранният есенен повей. Той носи аромата на зрелите плодове, мириса на още топлата земя и шумоленето от уморените листа на горите. Хлябът се пече, преминал през мъката на житеното зърно, през морните въздишки на орача, през копнеещите песни на жътварките. Зърното на гроздето е вече ново, кипнало вино, което бушува в делвите и търси млади, яки съдове, за да стане кръв на новото време. Хамбарите и скривниците са препълнени и скоро крината на великия дар ще нагребе от тях дела според мярката на правдата. Ще получи старецът при топлото огнище, орачът и жетварите, детето с чистите зеници, птичката под стрехата и малката мравя. Там, където са текли капките пот в зноя на морното пладне, е възрастнал стрък с клас, там където е звъняло златно крило на пчела, тече мед с цветен мирис, там където е имало морна въздишка, сега тече песен като планински ручей, там където е капнала кървавата капка на жертвата, възраства цветето на безсмъртието. Люлеят се небесните капони, но иде ден, когато на техните блюда ще тежи обилието на човешкия труд. На едното блюдо мъката, на другата — небесната радост; на отвъдната страна на сълзите — драгоценни бисери, на едната страна вражда, на другата — братска обич! Ще заслиза оня, който беше младенец, после юноша и най-сетне зрял мъж по долините, в които препускат конниците на есенния вятър и ще възвести на тия, които населяват тия долини, за великата правда, която иде от планината на духа.
към текста >>

97. КОСМИЧНА МУЗИКА - С.Д. Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето.
То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината.
към текста >>

Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта".
„Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще".
към текста >>

„Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието.
В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали". Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят.
към текста >>

Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов".
Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята".
към текста >>

Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства.
Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта". Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината. Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов. Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще". Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята". Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре".
към текста >>

98. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици.
от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща.
към текста >>

Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта.
Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата. Тука е смисълът на Христовите думи: „Вам е дадено да познавате тайните на Царството Божие.” Познаването на „тези тайни" е качество на малцина. Според Христа — само на неговите ученици. Но кой не се нарича днес ученик Христов? Сам Христос, обаче, е дал една жива мярка за познаване на неговите ученици. Той е казал: „По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате Любов по между си." Ето мярката на Христа — тя е Любовта. Който я има, е негов ученик. На тия, следователно, които имат в себе си Любовта, които са известни или неизвестни ученици на Христа, Той казва: „Вам е дадено да познаете тайните на царството Божие." И понеже учението на Христа е учение за Царството Божие, то, явно е, учениците Му разбират проявите и особеностите на Това царство, което за обикновените хора е недостъпно. И като говори с притчи, може да се каже, че по този начин Христос подбира своите нови ученици, защото който разбира словото, Му „нему е дадено да познава тайните на Царството Божие." Има две насоки, в които се проявява животът. Това е пътят на великите истини, на големите неща и този на малките, обикновените неща. Големите неща са далечните неща.
към текста >>

99. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява.
По-нататък се казва: "И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм". Вярата, това е едно качество на хората, а знанието – качество на ангелите. Но и да притежавате всичката вяра на хората и всичкото знание на ангелите, а нямате любов, нищо не сте. Какво представлява човек без любов? Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите. И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам".
към текста >>

100. ЕДНА МАЛКА ПРИКАЗКА - G Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Божията любов да бъде като мярка на всичко.
Един светия чрез любовта, която има, има такова изобилие на живот, че само като се приближи някой до него, оздравява. Всички блага: мир, радост, здраве, дългоденствие, безсмъртие ги добива любещият. Но ги добива и любимият, понеже и в него се преливат. Оня човек, който изпраща любовта, колкото по-добре я приема и изпраща на другите, толкова повече се ползува И оня човек, който възприема любовта, колкото по-добре я възприема, толкова повече се ползува. Като обичаш един човек, ти продължаваш неговия живот. Божията любов да бъде като мярка на всичко. В любовта става познаване на Бога!
към текста >>

НАГОРЕ

0.12177205085754