Търсене в текстове за 'Мярка'

Галилей Величков (1911-1985)

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше.
към текста >>

Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста.
Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура.
към текста >>

2. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения.
Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си. До този момент Учителят го наблюдава. Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си. Разговорът и случаят за Игнат е приключен. Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си. Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения. Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели. Игнат се оттегли и се запъти към бараката си, замислен и вглъбен в себе си. Измина някое и друго време и настъпи онова време за голямата развръзка на историята на кибритената клечка. В Школата на Учителя нямаше половинчати неща. След всяка опитност предстояха драматични развръзки с необикновен и неочакван финал.
към текста >>

3. 2_31 Едно мнение

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Транспонирането може да се прилага с мярка в границите на музикалното приличие.
Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко. Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо. По правило, оригиналната гама не бива да се пипа. И затова гласовете трябва да си знаят репертоара. Транспонирането може да се прилага с мярка в границите на музикалното приличие.
към текста >>

4. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Това го възприех като много твърда мярка спрямо мен и го свързах със съмнението си, че няма да успея.
Аз бях толкова сигурна в тях и в себе си, защото ги знаех наизуст, свирех ги с отворени и затворени очи. Но наистина, след много трудни и драматични събития и моменти, през които минах, много от тези неща избледняха и изчезнаха в онова време, когато се стремяхме да оцелеем, да се самосъхраним и запазим като живи человеци на земята. Защото имаше опасност да погинем. Жалко, много жалко, че не изпълних поръката на Учителя. Тогава Той ми се скара строго. Това го възприех като много твърда мярка спрямо мен и го свързах със съмнението си, че няма да успея. Но се оказа, че Той бе ми се скарал за нещо непоправимо, което щях да извърша и което извърших - за това, че не записах нищо от разработките и вдъхновението в онзи период по хармонизацията на песните. Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава. Но сега ме боли повече и това не може нито да се върне, нито да се обърне. Дошло, прелетяло и отлетяло. Какво нещо е непослушанието на ученика!
към текста >>

5. 10_12 Всемировият Учител Беинса Дуно - Глава на Всемирното Велико Бяло Братство

Мярката, с която се мерят знанията във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на земята.
Представете си, че вие живеете на Слънцето, гдето една година се равнява на 20 милиона земни години. Каква ще бъде тогава вашата мисъл? Представете си какво богатство ще бъде за вас, ако ви приемат на Слънцето, да поживеете една година там. Иначе една година прекарана там, се равнява на 20 милиона земни години. Следователно, всички слънчеви системи, които съществуват в нашата Вселена, това са степени, етапи, разширение на Божественото съзнание. Мярката, с която се мерят знанията във всяка слънчева система е различна от тази, с която се мери на земята. Всички слънчеви системи са свързани една с друга. Те са училище за човешкия дух, който трябва да премине последователно всички по степента на тяхната йерархия както на физическия свят, така и в Духовния свят, така и в Божествения свят. Това означава човешката еволюция като човешка душа и човешки дух. В нашата физическа Вселена има десет милиона слънца, като около всяко Слънце се движат по 12 планети, т. е. един милиард и двеста хиляди.
към текста >>

6. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е.
Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва. Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие. От първом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето със слагането на истините в правия си път, ще се укаже най-после, че Бог е работил тука; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
към текста >>

7. 73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

Учителят не даваше всекиму да Му взема мярка като шивач.
Имаше моден шивач французин дошъл в България и Учителят шиеше при Него. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и имаше идеята да шие само тя дрехите на Учителя. Тя наистина ги шиеше, но Учителят даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя по няколко костюма. Учителят не даваше всекиму да Му взема мярка като шивач. Беше позволил само на един да Му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата, за костюми на Учителя. Учителят вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант. Може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен хубав златен часовник Омега.
към текста >>

Беше позволил само на един да Му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата, за костюми на Учителя.
Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и имаше идеята да шие само тя дрехите на Учителя. Тя наистина ги шиеше, но Учителят даваше някои препоръки, които тя спазваше. Идеята за облеклото беше на Учителя, а изпълнението бе на Ганка. Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя по няколко костюма. Учителят не даваше всекиму да Му взема мярка като шивач. Беше позволил само на един да Му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата, за костюми на Учителя. Учителят вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант. Може би два или три карата, хубав диамант. На врата си слагаше една златна верижка, на която долу бе закачен хубав златен часовник Омега. Учителят беше точен и винаги се съобразяваше с времето и с часовника.
към текста >>

Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка.
Като определи среща навън в града отиваше на часа. Часовникът му беше винаги в ръката. Пръстени не носеше. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко.
към текста >>

Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя.
Пръстени не носеше. Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко. При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно. Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат.
към текста >>

Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка.
Тези неща ги пазехме, но милицията при обиска ги взе и те изчезнаха. За нас бяха реликви, а за тях скъпоценности, които се обръщат в пари. Обущата Му бяха направени от наши братя обущари по мярка. Тогава нямаше още фабрично производство на обувки, а обущарите сами правеха обувки. Ние имаме и сега запазена мярка на стъпалото на Учителя. Един бял лист и очертано с молив ходилото Му за обущарска мярка. Обикновено обущата Му бяха много грижливо и хубаво направени. Походката: Движеше се леко. При дълго пътуване се движеше също леко, без усилие и спорно. Тези, които вървяха с Него, доста усилие трябваше да правят, за да не изостанат. Тогава Той беше на 60 години, а ние на 20-25 години.
към текста >>

8. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Борис Николов

Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова.
което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е. Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой.
към текста >>

9. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова.
Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, тогава да изказваш това, което знаеш. Да поясня, какво би станало със семе, което остава без да е заровено в земята? Не трябва ли то да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по умът и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание, само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой. Отец е Виделина и в Него няма тъмнина.
към текста >>

10. 203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА

Борис Николов

В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения.
Това е по нашите човешки разбирания. Но Учителят ползваше и черпеше една висша наука, която имаше духовни измерения, за които ние само можем да предполагаме. Той често говореше за Божествената наука. Ффренският окултист и учен Сент Ив Д'Алвейдър на времето бе публикувал едно съчинение „Архиометър". То е издадено на френски език. В туй съчинение той развива теорията, че всеки тон като звучи не е само тон, но представлява известна мярка, дължина според музикалните му трептения. Тогава той дава еталони, таблици, в които на тоновете е дадена съответната дължина. Когато искаме да построим една фигура, то тя има три измерения: дължина, широчина и дълбочина. Акордът е хармонично съчетание на тоновете. Да кажем, че имате акорда до, ми, сол, то имате гамата до-мажор. Ако имате акорда (ла, до, ми) вие имате гамата ла-минор.
към текста >>

11. 15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Учителят си имаше един шивач, който веднъж Му бе взел мярка и по нея шиеше костюмите Му.
15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Учителят ходеше винаги чисто облечен, изгладен и по обувките му не можеше да се види нито прах, нито кал както лете така и зиме. Костюмите Му ги шиеха приятели от Братството. Учителят си имаше един шивач, който веднъж Му бе взел мярка и по нея шиеше костюмите Му. Той не позволяваше всеки да Му взима мярка и всеки да Му шие. За тези неща Той е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си в тях и ние с нашето несъвършенство прехвърляме всичко върху Учителя, който трябваше да носи и да ни изчиства вътрешно и външно.
към текста >>

Той не позволяваше всеки да Му взима мярка и всеки да Му шие.
15. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Учителят ходеше винаги чисто облечен, изгладен и по обувките му не можеше да се види нито прах, нито кал както лете така и зиме. Костюмите Му ги шиеха приятели от Братството. Учителят си имаше един шивач, който веднъж Му бе взел мярка и по нея шиеше костюмите Му. Той не позволяваше всеки да Му взима мярка и всеки да Му шие. За тези неща Той е говорил подробно в Словото Си. А това са правила, които всеки трябва да спазва. Не е без значение какъв човек ти шие дрехите, кой те пере, кой те глади и кой се грижи за твоята обхода. Нали всеки влага нещо от себе си в тях и ние с нашето несъвършенство прехвърляме всичко върху Учителя, който трябваше да носи и да ни изчиства вътрешно и външно. Труден е пътят на Великия Учител.
към текста >>

12. 25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Подадохме жалби и изложения до прокуратурата, министерството, президиума, Централен комитет на партията, БАН, предприехме срещи, имахме разговори с държавници и общественици, всички изказват съчувствие, не одобряват мярката, но нищо не могат да направят.
25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г. Писмо на Борис до сестра му Цанка „Цанке, някои писма, които ти изпратихме не си ги получила за това е този проблем. Тук направихме всичко, което е възможно, за да спрем унищожението на беседите, но напразно. Акцията беше проведена до край. Подадохме жалби и изложения до прокуратурата, министерството, президиума, Централен комитет на партията, БАН, предприехме срещи, имахме разговори с държавници и общественици, всички изказват съчувствие, не одобряват мярката, но нищо не могат да направят. На 10.1. т.г. ходихме делегация от 12 души във Вътрешното министерство. /Бяха дошли от Айтос, Бургас и Поморие 9 души и от София 3 - всичко 12/. Тук трябваше да изслушаме присъдата и изпълнението й. Прие ни помощник министъра с ранг генерал, с адютанта си, и веднага пристъпи към въпроса.
към текста >>

Мярката засяга само големите количества беседи, за да не може да се прави пропаганда.
Иззетите количества са предадени в книжната фабрика на гара Искър за унищожение. Това е решение на Министерския съвет, заповедта е дал главния прокурор Руменов. Комисия в отдела „Литература", при Министерството за наука и култура се е занимавала с този въпрос, проучвала го е няколко години. Показаха ми решението на Министерския съвет и доклада на комисията. Останалите не иззети беседи у приятелите, се оставят за вътрешно ползване на Братството. Мярката засяга само големите количества беседи, за да не може да се прави пропаганда. Животът на Братството не се изменя. Събранията продължават, беседи се четат. Дават вид като че ще се ограничат само с тази мярка, но може ли да им се вярва след туй, което направиха. Ако са ви взели други книги освен беседите подайте молба до местните власти, ще ви ги върнат. Това е гонение против идеите.
към текста >>

Дават вид като че ще се ограничат само с тази мярка, но може ли да им се вярва след туй, което направиха.
Показаха ми решението на Министерския съвет и доклада на комисията. Останалите не иззети беседи у приятелите, се оставят за вътрешно ползване на Братството. Мярката засяга само големите количества беседи, за да не може да се прави пропаганда. Животът на Братството не се изменя. Събранията продължават, беседи се четат. Дават вид като че ще се ограничат само с тази мярка, но може ли да им се вярва след туй, което направиха. Ако са ви взели други книги освен беседите подайте молба до местните власти, ще ви ги върнат. Това е гонение против идеите. Идеологична борба. От учениците се иска смелост, самообладание, вяра и упование в Бога. Ние стоим за нашите идеи и лицето ни е светло.
към текста >>

13. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Гонението срещу Братството, това е предпазна мярка.
Че гонят Братството сега, докато не е укрепнало още - това е добре. Така то се запазва чисто. Тъй то ще укрепне, ще израстне здраво и силно. Всичко е за добро. А ние ще издържим на всичко. Гонението срещу Братството, това е предпазна мярка. Бог може да вземе какъвто образ поиска и да се яви където и когато пожелае. 62. Това, че ни гонят комунистите не може да бъде за лична неприязън към тях. И те и ние сме сили на Великия Живот и вършим своята работа. Когато дойде нашето време, ще донесе добрите условия за работа. А то иде по неизменни закони на Живота за Цялото.
към текста >>

14. І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание.
С много примери, разкази и легенди, в своите беседи УЧИТЕЛЯ изяснява въпроса кога, как и до каква степен се изявява човешката душа. Не всякога тя се проявява в своята пълнота. Тук действа законът на дискретността. Незримите ръководители на преражданията знаят много добре кога, къде и доколко трябва да се изяви душата. Понякога тя слиза забулена и за околната среда остава непозната. Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание. Видно е, че не всякога условията и възможностите са благоприятни. А в интереса на всеобщата еволюция е необходимо дадена душа да бъде изразител на Великата Разумност, и Волята Божия да бъде изпълнена. В такива случаи душата е загърната с мантията на неузнаваемостта. На физическото поле тя е непозната, но „горе" - отлично позната. Ето че в аурата на УЧИТЕЛЯ душата има щастливата привилегия да се изяви свободно, окриляна от вдъхновение и пориви.
към текста >>

15. І.5. БАНЯТА

За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда.
УЧИТЕЛЯТ пренесе школната дейност от Изгрева на Рилските висини. Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен концерт около буен огън. Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци. Динамичен и високо идеен бе живота на рилчани. От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по кухня, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек. За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда. Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно. УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил!
към текста >>

16. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ.
Учениците знаеха, че същата дисциплина се спазва и от невидимите същества, посещаващи школата; не е в духа на общата хармония безредието. Невидимото присъствие бе светещата аура на класа, която респектираше със своята светлина. Тези същества бяха бляскавата ограда, която не бе лесно преодолима от неподготвените духове. В този смисъл, класът бе една невидима аудитория от видими и невидими ученици, събрани в името на велики идеи. Тъй като зачестяваха закъсненията в класа, един от братята реши да пожертва мирът си, да застане до вратата на салона и да не допуска никого, поне през времето, когато се прочитаха молитвите, или когато учениците бяха потопени в размишление. Тази строга мярка на брата бе мълчаливо приета от УЧИТЕЛЯ. Но една сутрин, между закъснелите, които очакваха да се отвори вратата на салона, бе и един едър златист котарак, който се бе „заселил" до горницата на УЧИТЕЛЯ. Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце. Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие.
към текста >>

17. ІІ.37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.
37. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЦИГУЛАР През годините, когато столицата ни бе домакин за концертите на световно известните музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на УЧИТЕЛЯ. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация, за което след концерта даваше своето мнение. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше.
към текста >>

Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста.
Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богата жизненост, Той търсеше и артиста, родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той даваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата - като невидим слушател и вдъхновител. Когато авторът присъства и одобрява изпълнението, артиста пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл. От тази гледна точка, концертите за УЧИТЕЛЯ бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна и богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. УЧИТЕЛЯТ пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговия преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем. Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който, наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце. По всяка вероятност, този педагог трябва да е бил един талантлив музикант - чужденец, който е дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура.
към текста >>

18. ІІІ.50. НЯМАШ КАРМА - СВОБОДЕН СИ

Разстоянието бе точно отмерено и изчислено с някаква вътрешна мярка и аршин, който аз не познавах, но в който се убедих.
Като че ли някаква невидима стена заставаше между мене и нея. Тази стена запазваше едно точно разстояние. Когато се приближавах към нея, тя се отдалечаваше. Когато се спирах и се отказвах, тя се приближаваше към мене. Разстоянието оставаше винаги едно и също между нас двамата. Разстоянието бе точно отмерено и изчислено с някаква вътрешна мярка и аршин, който аз не познавах, но в който се убедих. Така преминаха цели три години. Накрая не издържах, отидох при Учителя и Му разказах всичко най-подробно. Срам не срам, разказах Му всичко. А Той много внимателно ме погледна и каза: „Аз съм причината. Аз съм тази преграда, която застава между теб и нея.
към текста >>

19. ІІІ.116. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни.
Той е Единният на Вечната Разумна Любов. Той, от Когото Любовта заблика, Единното Слово на Всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец, връзка с Необятната Истина, що всичко в светлина огради. Постави Тя Свободата за мерило, Живота за награда и Светлината за наслада, и повика духа на човека отдалеко, постави го да се учи в този обширен свят, изправи го пред себе си: „Слушай, му проговори. Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа.
към текста >>

Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума.
Тя, чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само да слушаш. Пази добре мерилото на Свободата, наградата на Живота и насладата на Светлината. Но човекът на видимото не постави думите на сърцето си, леност го хвана, мярката на Свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери, за тях той наградата на живота продаде, славата човешка го обхвана и без да мисли той, насладата на Светлината на пазаря изпрати, слугиня да стане и него да храни. Прокобни останаха думите на Истината, робството на смъртта дойде, и господар на човека стана, и накара го земята да роди; внесе то всички ограничения, свободата да гони; изгуби човекът силата си, дойде сиромашията, скръб, страдания и мъка в живота в него; уплаши се човекът - от страха, на лъжата слуга стана; потъмня умът на човека, понеже изгуби Светлината и стана скиталец по земята - той, младият син на Виделината. И плака той дълго време в своето робство, припомни си той думите на Истината и разкая се той за постъпката си и пожела да се върне в Любовта. Чу тогава той вътрешния глас на Истината в него да говори: „ВЗЕМИ МЯРКАТА НА СВОБОДАТА В РЪКАТА СИ, ПОСТАВИ НАГРАДАТА НА ЖИВОТА ВЕНЕЦ НА ГЛАВАТА СИ И ТУРИ НАСЛАДАТА НА СВЕТЛИНАТА ОГЪРЛИЦА НА ДУШАТА СИ." Любовта е Любов за светлината на ума. Мъдростта е Мъдрост за живота на душата. Истината е Истина за свободата на Духа. Това са трите начала, от които всичко произтича. Люби всичкия Живот, всичката Светлина, всичката Свобода. Мъдър бъди!
към текста >>

20. 5.33. Ганка Парлапанова

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Учителят й даде един костюм, за да вземе мярка от него.
33. Ганка Парлапанова Тя беше шивачка на Изгрева. Учителят си беше поръчал при нея да Му ушие костюм. Учителят й даде един костюм, за да вземе мярка от него. Взе мерките, скрои плата и започна да шие костюма. Накрая отива при Учителя. „Учителю, трябва да ви направя проба на костюма." За да се ушие един костюм трябват най-малко три проби." „Може и без проба", казва Учителят. Ганка отива в бараката и започва да шие и ушива костюма на Учителя без проба. Когато Го облякъл е бил точно по мярка.
към текста >>

Когато Го облякъл е бил точно по мярка.
Учителят й даде един костюм, за да вземе мярка от него. Взе мерките, скрои плата и започна да шие костюма. Накрая отива при Учителя. „Учителю, трябва да ви направя проба на костюма." За да се ушие един костюм трябват най-малко три проби." „Може и без проба", казва Учителят. Ганка отива в бараката и започва да шие и ушива костюма на Учителя без проба. Когато Го облякъл е бил точно по мярка. Тя се гордееше с този костюм. Да ушиете костюм без проба - това е цял подвиг. Понякога тя шиеше и дамски костюми и рокли. Тогава отиваше и споделяше с Учителя за разни модели. Учителят даваше мнението си и коригираше някои неща, като казваше за някои модели кое е правилното.
към текста >>

21. 6.71. БЕРТОЛИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Ако не, да прекратим договора." Обаче един ден югославянинът Владо Лаврич ми пише: „Аз книгата ще издам, но Бертоли да не ми се мярка пред очите!
Ние го изпратихме, дадохме му пълномощно да издава книгата и ръкописа на френски език. От там изпратиха договор, подписахме го, но книгата не се издава. Един ден, горе на Рила, аз го принудих да ми даде адреса на издателя. Написах му писмо. „Ако имате намерение да издавате книгата, издавайте я. Ако не, да прекратим договора." Обаче един ден югославянинът Владо Лаврич ми пише: „Аз книгата ще издам, но Бертоли да не ми се мярка пред очите! " Това ме учуди. Бертоли взима, че резюмира книгата и я издава на циклостил и така я разпространява. Ние не знаем това. Даже нямаме и екземпляр. Издателят го счел, че това е насочено срещу нещо, защото ако издаде книгата, онези, които имат циклостила, едва ли ще си купят книгата.
към текста >>

22. 13. МОРАЛЪТ НА НЕЗАКОПЧАНИТЕ КОПЧЕТА НА РОКЛЯТА

Това движение и тази импул-сивност на всеобхватност бе без мярка и граници у нас.
За нас те бяха стари братя, които непрекъснато ни следяха не само с поглед, но и с принудително заканване с пръст, за да ни покажат, че трябва да се подчиняваме на някакъв ред и порядък. А ние бяхме млади и хубави и вероятно сме искали да бъдем забелязани и да направим впечатление на някого. В присъствието на Учителя и на неговата аура ние се чувствахме в едно необикновено състояние на безпределност, свободолюбив, на някаква вълна на всеобхватност между всички хора. Ние не познавахме още тези неща и не знаехме, че тези наши състояния се дължат на онези невидими същества, които посещаваха беседите на Учителя и които съставляваха необикновената аура на Школата. Ние го възприемахме като някакъв вътрешен порив, който излизаше от нас и искаше да се слее с онова всеобхватно и вечно, където може да се слее духът и плътта. Това движение и тази импул-сивност на всеобхватност бе без мярка и граници у нас. И това се виждаше много добре от възрастните и искаха да ни наложат своя печат и своя възглед за морала и за етиката. Онова, което се случваше с нас беше неочаквано и непознато. Понеже аз произхождах от доста състоятелно семейство, а моята майка бе светска жена стараеше се единствената й дъщеря да бъде не само добре облечена, но и да се равнява с модата на това време. Тогавашната мода бе много строга, с официални дълги рокли до земята, като се виждаха само обувките и глезените на краката. Трябва да видите снимки на млади жени от онова време, за да видите какво значи млада девойка и какво значи мода.
към текста >>

23. 19. И НИЙ ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ТЯХ

Следващата мярка бе да им се отнемат големите къщи, многото апартаменти, а много богаташи бяха изгонени от София и мнозина бяха интернирани.
Но бях непоколебима в Учителя и във вярата в Бога. Отивам при Учителя и му се оплаквам: „Отказаха ми уроците по пиано". А аз чаках да взема пари от тези уроци, за да си върна заемите, защото всички на Изгрева по тези години бяхме тантел-марка, едвам свързвахме двата края. Учителят ме изгледа, после погледна някъде високо над мен и строго каза: „И ний ще се откажем от тях". Минаха години, много години и след това дойде 9-ти септември 1944 година и с тази дата дойде новата комунистическа власт и като една от първите й стъпки бе да отнеме богатствата от богатите и национализира всички банки и цялото й богатство. Следващата мярка бе да им се отнемат големите къщи, многото апартаменти, а много богаташи бяха изгонени от София и мнозина бяха интернирани. Веднъж аз излизам и слизам в града и случайно минавам покрай същата богата къща, откъдето бяха ме изгонили. Оглеждам я и виждам, че е запечатана с печати, приближавам се и се чудя. Излиза един от съседите и казва: „Какво гледаш и се чудиш - изгониха ги, интернираха ги, къщата я запечатиха, взеха им всичко и само с ръчен багаж заминаха. Какви ли грехове ли са направили, та това ги сполетя? " Аз изтръпнах от тези думи на този загрижен съсед.
към текста >>

24. 55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ

Учителят само на него даваше да му вземе мярка на тялото.
Може би да видите в снимките от онова време как сме застанали на масите за обяд, но това е преди самото хранене или след това, но някои фотографи не бяха чули мнението на Учителя по този въпрос и ни заснемаха по всякое време. Преди известно време видях една снимка как са седнали и братята и сестрите мляскат с уста, а това е вече грозно. Този случай го разказах понеже споменах, че имаше музикално съчетание и хармония, когато Учителят се хранеше. Как го правеше не зная, но го имаше и беше приятно да се наблюдава това. Дрехите му шиеше един брат-шивач. Учителят само на него даваше да му вземе мярка на тялото. Тази мярка беше взета само веднъж и по тази мярка братът ушиваше костюмите на Учителя. Понякога някой брат купи някой хубав плат за костюм на Учителя, занесе ги на шивача и му каже: „Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го". А шивачът клати с глава: „Така не може. Отиди подари плата на Учителя, а той ще каже от кой плат да му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто му плат попадне и от всеки, който му подари плат за костюм.
към текста >>

Тази мярка беше взета само веднъж и по тази мярка братът ушиваше костюмите на Учителя.
Преди известно време видях една снимка как са седнали и братята и сестрите мляскат с уста, а това е вече грозно. Този случай го разказах понеже споменах, че имаше музикално съчетание и хармония, когато Учителят се хранеше. Как го правеше не зная, но го имаше и беше приятно да се наблюдава това. Дрехите му шиеше един брат-шивач. Учителят само на него даваше да му вземе мярка на тялото. Тази мярка беше взета само веднъж и по тази мярка братът ушиваше костюмите на Учителя. Понякога някой брат купи някой хубав плат за костюм на Учителя, занесе ги на шивача и му каже: „Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го". А шивачът клати с глава: „Така не може. Отиди подари плата на Учителя, а той ще каже от кой плат да му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто му плат попадне и от всеки, който му подари плат за костюм. Такова нещо няма.
към текста >>

25. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

Това беше и една предохранителна мярка на Учителя.
Приближаваха се, слушаха по някой и друг път в салона Учителя, беше им приятно и интересно. Опитваха се да четат беседите, но не намираха нещо особено у тях, защото онова, което бе написано там според тях бе повторение на едни и същи неща до безконечност. Когато се запознаваха от обикновено любопитство с нашите методи, то за тях те бяха безпредметни, дори бяха мнрго наивни. По този начин чрез външните методи те не успяха да Дойдат до учението на Учителя. Оловото за тях беше скрито и покрито. Това беше и една предохранителна мярка на Учителя. Бисерите не се даваха направо, те се изработваха вътре у човека и се съхраняваха за душите. Спомням си, че първите приятели бяха споменали, че в един от първите събори Учителят най-тържествено заявил: "Това учение е допуснато да има външни препятствия с единствената цел да не дойдат в него любопитни, а онези, които са изпратени от Небето". По-късно го открих в протоколите на първите събори. Ето така външните методи пазеха учението, външните препятствия отстраняваха любопитните. Но идваха все пак освен учениците и още много, много други души, за да получат нещо от Божието благословение.
към текста >>

26. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Мислех си, че всички се държат с него по същия начин и че всички към него имаха една и съща мярка на чистота, смирение и послушание.
Случайно поглеждам Учителят, който бе на около десет метра от мен и разговаряше с една група приятели. Той ме погледна и с погледа си искаше да каже да не се отварям толкова, защото нищо добро няма да излезне от това. Впоследствие не само, че не излезе добро, но едната сестра веднъж се обърна към мен и заядливо ме захапа: „Ти какво си мислиш, че си светица ли, не те ли знаеме каква си отвътре? " Ето така завърши моят опит за духовно приобщаване с някои сестри на Изгрева. Стоях винаги пред Учителя както пред Бога - да не скрия нещо, да не го излъжа, защото за мен това бе престъпление. Мислех си, че всички се държат с него по същия начин и че всички към него имаха една и съща мярка на чистота, смирение и послушание. Но по-късно лично видях, че това не е така. Учудена и възмутена вътрешно му казвам: „Учителю, ами не казват ли ви всичко те пред вас? " Той въздъхна и каза с огорчение: „Е-е, казват, казват..." и махна с ръка като показа жест, когато едно дете е убедено, че е излъгало баща си. Тогава се засрамих за себе си и за другите, за нашето невежество, че оскърбяваме по този начин Учителя. Друг един случай с подобна история.
към текста >>

27. 125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ

През деветте дена нищо в главата не ми се мяркаше, нито мисъл, нито нещо друго.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ И така Марийка, т.е. моята особена персона бе поставена там на оназ.-скамейка на ул. „Опълченска" 66 десет дни под ред от сутрин до вечер на някакъв изпит, който не можах да разбера за какво е и за какво става дума. V през ума и през главата ми не преминаваше никаква определена мисъл, за която да се хвана и да разбера смисъла на всичко това, което се върти околс мен и се случва с мен. На десетия ден аз изпаднах в особено размишление което ме озадачи. През деветте дена нищо в главата не ми се мяркаше, нито мисъл, нито нещо друго. Седя като истукана, опитвам се да мисля, но без резултат. Човек може да се опитва да мисли, но трябва да дойде някаква мисъл от някъде, да я хване, да я задържи, да я разпознае и да я разчете. А при мен нито идваше мисъл, нито можех да извлека от някъде някаква мисъл. От нищо може ли да излезе нещо. Не може.
към текста >>

28. 150. ЧИСТОТА ОТВЪН И ЧИСТОТА ОТВЪТРЕ

По едно време мяркам Цанка, която профуча покрай мене като ураган и така ме изгледа ожесточено, че аз веднага се сещам, че само тя е причината та Учителят да не ме поглежда.
Минаха десет дни, аз ходя на клас, но Учителя изобщо не ме поглежда. А се намирам само на няколко метра от него. Аз сутрин свиря на пианото в клас, а Учителят е на 3-4 метра от мен, но изобщо не ме поглежда нито преди започване на беседа, нито след това. Изобщо аз бях тогава неодушевен предмет за него през тези дни. Чудя се, умувам къде ли ми е грешката. По едно време мяркам Цанка, която профуча покрай мене като ураган и така ме изгледа ожесточено, че аз веднага се сещам, че само тя е причината та Учителят да не ме поглежда. Колкото повече вървя към вкъщи, толкова се уверявам в себе си, че само тя е причината. Затова на следващия ден отивам при Учителя и чакам да ме приеме. Приема ме, седи на стола и ме наблюдава. Аз зная, че съм наказана и изобщо не си правя някаква сметка, че трябва да му целувам ръка. Аз съм наказана и трябва да издържа наказанието си.
към текста >>

29. 168. НА ЕКСКУРЗИЯ С БРАТСТВОТО

Величината на страданието е толкова голяма, че за него няма човешка мярка.
А това е идеалното съотношение на душите и на човеците, което се постига с вътрешна чистота и с правилна външна обхода. След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите? А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото страдание има голямо измерение както на земята, така и на небето. Величината на страданието е толкова голяма, че за него няма човешка мярка. Мярката за него се намира в Невидимия свят. Тази мярка ще я откриете чрез блаженствата, които Христос дава на учениците си „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно" (Матея, гл. 5,10)" Аз мълча, вече не се усмихвам и се мъча да запомня всичко онова, което ми се разказва и което виждат очите ми. Това е урок за мен и урок за онези, които ще дойдат след нас. Затова го запаметявам много добре.
към текста >>

Мярката за него се намира в Невидимия свят.
След като Учителят ми разказа тези два случая и след като се смях до насита, тогава Учителят ме попита: „А сега разкажи онова, което искаше да ми кажеш". Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите? А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото страдание има голямо измерение както на земята, така и на небето. Величината на страданието е толкова голяма, че за него няма човешка мярка. Мярката за него се намира в Невидимия свят. Тази мярка ще я откриете чрез блаженствата, които Христос дава на учениците си „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно" (Матея, гл. 5,10)" Аз мълча, вече не се усмихвам и се мъча да запомня всичко онова, което ми се разказва и което виждат очите ми. Това е урок за мен и урок за онези, които ще дойдат след нас. Затова го запаметявам много добре.
към текста >>

Тази мярка ще я откриете чрез блаженствата, които Христос дава на учениците си „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно" (Матея, гл.
Отговарям му: „Онова, което трябваше да ви питам, аз получих разрешението чрез тези две опитности, които ми разказахте". „Ето видя ли колко е лесно човек да се учи от опитностите на другите? А понякога е приятно, понякога е забавно, понякога е трагично, защото човешкото страдание има голямо измерение както на земята, така и на небето. Величината на страданието е толкова голяма, че за него няма човешка мярка. Мярката за него се намира в Невидимия свят. Тази мярка ще я откриете чрез блаженствата, които Христос дава на учениците си „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно Царството небесно" (Матея, гл. 5,10)" Аз мълча, вече не се усмихвам и се мъча да запомня всичко онова, което ми се разказва и което виждат очите ми. Това е урок за мен и урок за онези, които ще дойдат след нас. Затова го запаметявам много добре.
към текста >>

30. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Наистина това беше една предпазна мярка, това беше една маска, която предпазваше Изгрева от любопитни.
А не като онези долу да правят разни жестикулации, гримаси и маймунджилъци. Като ги изпратих аз лично се засрамих от тази простотия на Изгрева. Чак тогава видях какво представляваме. Тогава разбрах, че всички граждани, които идваха от града, за да ни видят и като виждаха бараките, бодливата тел и като ни виждаха разни повлекани и какво ли не още - отиваха си разочаровани. Оставаха онези, които идваха по Дух. Наистина това беше една предпазна мярка, това беше една маска, която предпазваше Изгрева от любопитни. За останалите граждани ние бяхме несретници, заблудени и загубени хора. Но главно по наша вина и немарливост цялата тази обстановка донасяше на Учителя много неприятности. Учителят държеше много за външната ни обхода. Да сме чисти, да сме облечени спретнато, да сме изгладени и изпрани, да живеем в чисти и хигиенични жилища. Изискваше от нас да имаме по три завършени факултета, да си изкарваме хляба с професиите си, да знаем езици, за да може светът около нас да бъде отворен за нас и ние да бъдем отворени за света.
към текста >>

31. 178. ЧУЖДЕНЦИ НА ИЗГРЕВА

Наистина това беше една предпазна мярка, това беше една маска, която предпазваше Изгрева от любопитни.
А не като онези долу да правят разни жестикулации, гримаси и маймунджилъци. Като ги изпратих аз лично се засрамих от тази простотия на Изгрева. Чак тогава видях какво представляваме. Тогава разбрах, че всички граждани, които идваха от града, за да ни видят и като виждаха бараките, бодливата тел и като ни виждаха разни повлекани и какво ли не още - отиваха си разочаровани. Оставаха онези, които идваха по Дух. Наистина това беше една предпазна мярка, това беше една маска, която предпазваше Изгрева от любопитни. За останалите граждани ние бяхме несретници, заблудени и загубени хора. Но главно по наша вина и немарливост цялата тази обстановка донасяше на Учителя много неприятности. Учителят държеше много за външната ни обхода. Да сме чисти, да сме облечени спретнато, да сме изгладени и изпрани, да живеем в чисти и хигиенични жилища. Изискваше от нас да имаме по три завършени факултета, да си изкарваме хляба с професиите си, да знаем езици, за да може светът около нас да бъде отворен за нас и ние да бъдем отворени за света.
към текста >>

32. 193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ

Нито Дънов, нито неговите адепти могат да се противопоставят на подобна мярка, щом те канят всички на своите събрания.
Не ще съмнение, че ако понататъшните разучавания за Дънов установят, че той е водител на някаква секта и че и неговото учение е противно на законите и благонравието, - тогава Министерството няма да се въздържи да изиска да се вземат спрямо него и неговите адепти съответни мерки. Затова обаче трябва най-напред да се даде време и свобода на съдебния инспектор при градоначалството да довърши спокойно своето дознание, сетне, да се добере до по-положителни данни коменданта, който ми каза, че действува в тоя смисъл чрез свой доверен човек и, най-сетне да довършим нашите изучавания по работата и ние двама с г. градоначалника. А да може всичко това да стане, нужно е да не се прибързва с никакви репресивни мерки, каквито градоначалника препоръчва. Право и уместно ще е да не се позволява нито на Дънов, нито на когото и да било да правят публични събрания на открито извън града. Ала събрания по частни домове не виждам, защо да се запрещават: по отношение на тях най-много, което ми се струва уместно да се направи, е да бъдат те редовно посещавани от явната и тайна полиция. Нито Дънов, нито неговите адепти могат да се противопоставят на подобна мярка, щом те канят всички на своите събрания. (п.) Н. Семенов * Г-н Семенов, както виждаме, не прави разлика между Дънов и Ст. Михайловски, това е сигурно от „многокултурност"... „Тая, тъй неочаквана апология на дъновизма от един висш чиновник, зад когото навярно стояха същите влиятелни генералши, които по-рано се опитаха да сплашат градоначалника, не можеше да не укаже своето влияние върху респективния министър. С това се обяснява дето Радославов вместо да се вслуша в разумните съвети на градоначалника и да поиска бързото прилагане на резолюцията, която като Министър на вътрешните работи бе сложил върху рапорта му, той като Министър на външните работи и изповеданията, спря това изпълнение под предлог, докато въпросът се проучи по-обстойно. По-сетне делото с цялата преписка по него бе изпратено в Св.
към текста >>

33. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Това е мярката.
Но любовта ще се върне при тебе с лихвата! А пък ние сега мислим, че любовта може да губи! Ти можеш да мислиш, че си • изгубил, но ти се самоизмамваш. Само при любовта няма загуба. Като обичаш едного ще обичаш всички! Това е мярката. Огънят като топли тебе, едновременно може да топли и други същества. Защо ще ревнуваш да искаш да топли само тебе? Ти да имаш ревност в любовта в този смисъл: Да имаш повече любов и онзи да обича повече другите! И после ставате изповедници: питаш онзи, когото обичаш дали обича други. И казваш: Как така да обича другите без позволение!
към текста >>

34. 237. ОБУЩА ЗА ПАША

По онова време имаше много обущари и обувките се поръчваха с мярка - отиваш, слагаш си крака на един лист хартия, майстора с един молив очертава крака ти и след това по тази мярка ти се правят обувки.
Получих заплата си, отивам при Учителя и споделям радостта си, че съм си взела първата заплата и го питам как най-добре да си послужа с тези пари. Учителят поглежда плика, в който бяха поставени парите и ме пита: „Можеш ли да купиш едни обуща на Паша? " Отговорих му, че мога, след което купих хубави обуща. Аз знаех номера на Пашините крака и обувките бяха купени от най-скъпия магазин и връчени лично на Учителя. След малко Учителят изпраща една сестра, за да бъде извикана Паша, връчва й обувките, за да ги премери и те стават като направени по поръчка. По онова време имаше много обущари и обувките се поръчваха с мярка - отиваш, слагаш си крака на един лист хартия, майстора с един молив очертава крака ти и след това по тази мярка ти се правят обувки. И така обувките станаха по мярка на Паша, тя скача, радва се и лекичко завива скъсаните си обувки, с които до този момент бе обута. Среща ме Паша и зарадвано ми показва, че Учителят й е подарил такива хубави и скъпи обувки. Аз ги оглеждам, възхищавам се на обувките й и цялата радостна вълна от Паша преля у мен и всичкото онова отрицание, което беше у мен спрямо нея се стопи изведнъж. Паша се смее и сълзи й потичат от очите от радост, а аз също се радвам и тази радостна вълна ме е обзела и накрая и аз заплаках от радост и умиление. Паша плаче за онази грижа проявена от Учителя към нея и към нейните нужни, а аз плача от умиление пред моето несъвършенство представено пред Учителя.
към текста >>

И така обувките станаха по мярка на Паша, тя скача, радва се и лекичко завива скъсаните си обувки, с които до този момент бе обута.
Учителят поглежда плика, в който бяха поставени парите и ме пита: „Можеш ли да купиш едни обуща на Паша? " Отговорих му, че мога, след което купих хубави обуща. Аз знаех номера на Пашините крака и обувките бяха купени от най-скъпия магазин и връчени лично на Учителя. След малко Учителят изпраща една сестра, за да бъде извикана Паша, връчва й обувките, за да ги премери и те стават като направени по поръчка. По онова време имаше много обущари и обувките се поръчваха с мярка - отиваш, слагаш си крака на един лист хартия, майстора с един молив очертава крака ти и след това по тази мярка ти се правят обувки. И така обувките станаха по мярка на Паша, тя скача, радва се и лекичко завива скъсаните си обувки, с които до този момент бе обута. Среща ме Паша и зарадвано ми показва, че Учителят й е подарил такива хубави и скъпи обувки. Аз ги оглеждам, възхищавам се на обувките й и цялата радостна вълна от Паша преля у мен и всичкото онова отрицание, което беше у мен спрямо нея се стопи изведнъж. Паша се смее и сълзи й потичат от очите от радост, а аз също се радвам и тази радостна вълна ме е обзела и накрая и аз заплаках от радост и умиление. Паша плаче за онази грижа проявена от Учителя към нея и към нейните нужни, а аз плача от умиление пред моето несъвършенство представено пред Учителя. Плачем заедно и после се разделихме, така всеки отнесе своята радост.
към текста >>

35. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

ТОМ 6

Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова.
Ти трябва да се завземеш повечко да четеш и да размишляваш и когато дойдеш до едно положително вътрешно убеждение, такова да изказваш това, което знаеш. Да поясня какво би станало със семе, което се оставя без заровено в земята? Не трябва лидо да се скрие, за да израсте? Не трябва ли майката да носи своя зародиш дълго време скрит в своята утроба преди да се оформи и развие за растене и тогава да излезе на света? Знайте, че небето сега ви всинца претегля и когато се определи тежестта ви и се изпитат сърцата ви, тогава ще ви се дадат нужните упътвания, по които можете да добиете истинско знание и мъдрост. Сега вие сте деца и трябва да пораснете по ума и мярката Христова. Защото само Отец е, Който учи и дава знание. Само Негова Дух е носител на всяка мъдрост и знание. Само Отец знае пътищата на всичко. И когато Той благоволява, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава някой.
към текста >>

36. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Аз дори вземах мярка за пръстена и след няколко дена заминах за София и с това решение останахме, че тя за Нова година, като си вземе отпуска ще дойде в София.
Като вървяхме с Елена решавахме кога и как да се сгодим. Тя ме гледа така и казва: „Каквото кажеш, това ще направим“. Казах й: „Понеже ти си сама тук, а аз все пак в София имам майка, брат, близки, ако искаш, точно на Нова година или по-добре срещу Нова година да се сгодим. Това да стане в София“. Тя се съгласи. Аз дори вземах мярка за пръстена и след няколко дена заминах за София и с това решение останахме, че тя за Нова година, като си вземе отпуска ще дойде в София. Добре, но като минаха няколко дни и наближи мисля една седмица до Нова година, получих обширно писмо, в което пишеше, че трябва да отида в Русе да се сгодим. Аз помислих, правих, струвах, минаха един-два дена ли, отидох на пощата, централна поща и пред мене имаше един другар, който говори по телефона с Русе и след като излезе той, чиновничката ме покани за разговор, обаче почнах да викам - ало, ало, но минаха няколко минути, никой не се обажда. Аз излизам и казвам: „Госпожице, (тогава нямаше другарко) никой не се обади“. „Чакай да проверя“, каза тя и като провери каза: „Ами станала е някаква авария, имало е силен дъжд и студ и телефонните жици са се прекъснали поради леда и кога ще може да се говори не мога да ви кажа“. Аз си спомням, че чаках час и половина да говоря, обаче не се състоя разговора и тъй като бях обременен от голямата скръб, че не можах да се събера с Елена, отидох направо при Учителя и Му разправих, че сме решили да се сгодим в София срещу Нова година.
към текста >>

37. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Той почти го изостави като се мярка от време на време, гдето се казва „от хорски срам".
Не трябва да забравяме, че всеки болен, колкото и внимателен да е с течение на времето става капризен. Гради на времето беше добър домакин, умееше да се облече чисто и спретнато, умееше да си подреди домът, обичаше хубавото, музикален е. И сега пее постоянно, което като че поддържа духът му. Брат му е музикант, но му е казвал понякога, понеже Гради го е издържал да следва в консерваторията, че е трябвало лично той да следва музика. Но независимо от това признание брат му Атанас не се грижеше за Гради и не се интересува от него. Той почти го изостави като се мярка от време на време, гдето се казва „от хорски срам". Трябва да изтъкна и това, че Гради е гледал и майка си. Гледал е брат Бертоли един месец като беше болен, гледал е и брат Цочо Диков. Майка му също трепереше, но по-малко. Към края на живота си беше доста зле, което обстоятелство затрудняваше гледането й. Като възрастен човек тя имаше склероза и то в доста силна форма.
към текста >>

38. 4. Пари за таксата на отхвърления студент

Атанас Минчев

Това ми го казва една сестра, която я питам, защо никакъв човек не се мярка на Изгрева.
Но сега се уплаших и се стреснах. Разбрах, че нещата се придвижват към драматична развръзка чрез онзи „другиго“, който ми беше познат от много отдавна. Значи тук шега не бива. Затова тръгвам аз да търся пари. Тръгвам при този, тръгвам при онзи, а на Изгрева няма никой, защото цялото Братство заедно с Учителя са на Рила. Това ми го казва една сестра, която я питам, защо никакъв човек не се мярка на Изгрева. Положението ми е отчайващо и драматично. Цялото Братство е на Рила и аз няма от кого да взема пари. Вървя и се спрях при чешмичката с надписа: „Мисли добре, храни се добре, работи добре! “ Чета тоя надпис и преди да помисля, реших да изпия една студена вода. Там имаше едно канче, налях го и на бавни глътки го изпих.
към текста >>

39. 8. Шивач и музикант

Атанас Минчев

Купувам бял плат и след това вземам мярка на Учителя със сантиметъра.
И аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Един ден, тук на Изгрева, след като бях станал любимец покрай Учителя, ме среща Ганка Парлапанова, която беше шивачка по професия и ми казва: „Атанасе, Учителят спомена твоето име, че трябва да вземеш участие в някаква Негова дейност! “ Отвръщам: „Добре, с удоволствие, но не аз знаех, че трябва да се намеся активно. Аз ще Му ушия един бял костюм на Учителя“. Съобщавам на Учителя за моето намерение и Той го одобрява. Купувам бял плат и след това вземам мярка на Учителя със сантиметъра. Започвам да го разкроявам и да го шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби, още няколко проби, за да бъда повече и по-често с Него. Той обуваше новите панталони. Аз ги мерих така отгоре.
към текста >>

40. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

В.: Ти знаеш ли, спомням си, че някои от възрастните приятели се оплакват и с право ми казват: „Ти знаеш ли как бавно минава времето, никой не се мярка“.
А пък днеска не ходим, пък ето ти дойде да си поприказваме. Все изпраща Учителя по някой и друг човек. В.: То е хубаво така да дойде човек, да поприказваш с него. Т.: Как не, как не, с човек да се срещнеш. Та животно с животно се среща, а къде е човек по-горен от тях. В.: Ти знаеш ли, спомням си, че някои от възрастните приятели се оплакват и с право ми казват: „Ти знаеш ли как бавно минава времето, никой не се мярка“. Понеже живота на хората се промени, хората се пръснаха от родните им места и всеки работи насам-натам. Като отидеш при някой по-възрастен човек да го почетеш, да поднесеш така уважението си към него. Така е по-трудно да си сам. Иначе е много лошо - сам си и никой няма. Т.: Лошо е да си сам и да кукаш сам.
към текста >>

41. 12. Глобата

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

Днес това е напълно нормално, но тогава нещата са били другояче и е било мярка за ограничение на свободата.
12. ГЛОБАТА По ония времена размирни на политически борби и убийства властта е наредила всеки български гражданин да има своя лична карта издадена от полицията, с която да се удостовери личността му. Днес това е напълно нормално, но тогава нещата са били другояче и е било мярка за ограничение на свободата. Много пъти полицията посреща приятелите, които отиват при Учителя и търсят легитимация за проверка на личността им. Отначало Учителят също не е имал лична карта. Пресрещнали го полицаите и Му поискали личната карта, но Той казал, че такава няма. Докладвали на началника на полицията и той дал нареждане г-н Дънов да плати глоба и то голяма, та друг път да се научи да се подчинявана реда и законите на държавата. Една сутрин пристига в дома на Юрданка един брат, търси Дънов, за да Му съобщи нещо: „Г-н Дънов, днес платих 25 лв.
към текста >>

42. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

С каквото мярка мериш, ще ти се отмери.
И всички, които имат тия качества особено държавни глави водители са 666. Това е плътта, света и дявола в тоя свят в днешния ред на нещата. Болшевизмът е другата страна на християнството. Учението само по себе си не е лошо, но които го прилагат. Монархите прилагат тяхното право със смърт, а така и болшевиките. С каквото мярка мериш, ще ти се отмери. Дяволът се е разделил. Болшевизмът това е краят на века на миналото. Бъдещето е велико. От всичко това ще излезе великото добро за човечеството. Гледайте със светло око на това, което иде.
към текста >>

43. Съдържание

Мярката на Учителя 52.
Отхвърленият жених 47. Сродни души 48. Гладните учителки 49. Зъбът на фронтовака 50. Тоалетна за латвийската група 51. Мярката на Учителя 52. Стихосбирка със снимка на поетесата 53. Страхът 54. Камъните на Рила 55. Лек за настинка 56. Мъглата 57.
към текста >>

44. 50. ТОАЛЕТНА ЗА ЛАТВИЙСКАТА ГРУПА

Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се.
Веднъж Учителят направи строга забележка: "Щом човек има уста, за да поема храната, трябва да има и отвърстие, през което да излиза тази храна. Щом се грижите за онова, което слагате в устата, трябва да се погрижите и за онова, което излиза от отвърстието". На следващия ден бяхме на екскурзия на Витоша и виждам двама братя копаят една голяма дупка. "Какво копаете, заровено имане ли търсите? " "Копаем трап за отвърстията на братята и сестрите. Обърни се, за да ти вземем мярка, за да не би да се изгуби твоето имане, което излиза от отвърстието." Разбрахме се. Каквото повикало, такова се обадило. Аз съм виждала как Учителят много пъти е отклонявал удобствата, които приятелите понякога предлагаха. Той използваше за къпане банята зад бараката на стенографите, която бе наречена парахода. Той не изискваше удобства и разкош. Живееше в скромна обстановка и на нея ние обърнахме внимание след като Той си замина и възрастните приятели бяха решили, от стаята Му да направят музей.
към текста >>

45. 51. МЯРКАТА НА УЧИТЕЛЯ

51. МЯРКАТА НА УЧИТЕЛЯ Братството се бе евакуирало в село Мърчаево заедно с Учителя.
51. МЯРКАТА НА УЧИТЕЛЯ Братството се бе евакуирало в село Мърчаево заедно с Учителя. Войната бушуваше. София бе подложена на няколко жестоки бомбардировки, разрушена и населението евакуирано. Хората бяха уплашени, посърнали и угнетени. Ние непрекъснато се стараехме с въпроси да откопчим от Учителя някакво изказване за развоя на събитията, но ни посрещаше Неговото мълчание. Веднъж Му казах: "Учителю, вие тук сте много мълчалив и неразговорлив".
към текста >>

Това ме стъписа, но се окопитих и попитах: "Учителю, това, което казахте по вашата мярка ли е или по нашата мярка?
Той ме погледна и каза: "Задай си въпроса, който си приготвила! " "Учителю, кога ще свърши войната? " Отговори ми кратко и отсечено: "Скоро". Аз се изненадах, защото това означаваше днес, утре, а току-що бях пристигнала от София и знаех последните новини от града и от радиото за развоя на войната. А тя беше още в своето си ожесточение. Това ме стъписа, но се окопитих и попитах: "Учителю, това, което казахте по вашата мярка ли е или по нашата мярка? " Учителят се усмихна. За пръв път Го виждах усмихнат. Скочих и завиках: "А-а, Учителю, нека да бъде този път и по нашата мярка". Учителят се усмихваше все по-лъчезарно. След няколко месеца дойде 9.1Х.1944 г., промени се строя, а на 9.У.1945 г.
към текста >>

Скочих и завиках: "А-а, Учителю, нека да бъде този път и по нашата мярка".
Аз се изненадах, защото това означаваше днес, утре, а току-що бях пристигнала от София и знаех последните новини от града и от радиото за развоя на войната. А тя беше още в своето си ожесточение. Това ме стъписа, но се окопитих и попитах: "Учителю, това, което казахте по вашата мярка ли е или по нашата мярка? " Учителят се усмихна. За пръв път Го виждах усмихнат. Скочих и завиках: "А-а, Учителю, нека да бъде този път и по нашата мярка". Учителят се усмихваше все по-лъчезарно. След няколко месеца дойде 9.1Х.1944 г., промени се строя, а на 9.У.1945 г. свърши войната. Вероятно стана по нашата човешка мярка. А последиците на войната изпитахме лично на гърбовете си и над главите си.
към текста >>

Вероятно стана по нашата човешка мярка.
За пръв път Го виждах усмихнат. Скочих и завиках: "А-а, Учителю, нека да бъде този път и по нашата мярка". Учителят се усмихваше все по-лъчезарно. След няколко месеца дойде 9.1Х.1944 г., промени се строя, а на 9.У.1945 г. свърши войната. Вероятно стана по нашата човешка мярка. А последиците на войната изпитахме лично на гърбовете си и над главите си. Добре, че страданията, които ни сполетяха след заминаването на Учителя станаха по нашата човешка мярка. Оживяхме и се намери време да се изповядаме пред вас.
към текста >>

Добре, че страданията, които ни сполетяха след заминаването на Учителя станаха по нашата човешка мярка.
Учителят се усмихваше все по-лъчезарно. След няколко месеца дойде 9.1Х.1944 г., промени се строя, а на 9.У.1945 г. свърши войната. Вероятно стана по нашата човешка мярка. А последиците на войната изпитахме лично на гърбовете си и над главите си. Добре, че страданията, които ни сполетяха след заминаването на Учителя станаха по нашата човешка мярка. Оживяхме и се намери време да се изповядаме пред вас.
към текста >>

46. 73. БЛАГОСЛОВЕНИЕТО-КОМУ ПРИНАДЛЕЖИ?

Божественото се реализира чрез неговата мярка.
Паша продължава да мълчи, но всичко стенографира. Това трябва да се предаде като знание и на другите. "Да, трябва време на този народ, за да проумее идването на УЧителя и благословението, което Той остави за този народ чрез Словото и чрез учениците си. Трябва време. Времето за човека е едно, а за духовния свят е в друго измерение. Божественото се реализира чрез неговата мярка. А мярката е вечността".
към текста >>

А мярката е вечността".
Това трябва да се предаде като знание и на другите. "Да, трябва време на този народ, за да проумее идването на УЧителя и благословението, което Той остави за този народ чрез Словото и чрез учениците си. Трябва време. Времето за човека е едно, а за духовния свят е в друго измерение. Божественото се реализира чрез неговата мярка. А мярката е вечността".
към текста >>

47. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото.
А това той изискваше и от нас. Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като вътрешна нечистота у човека. Но чистотата е неделима от простотата и красотата. Истината, красотата, простотата, това беше едно тризвучие, което минаваше през живота му. Затова не обичаше сложните, заплетените, изкуствените прояви, натруфената, тежка реч, а простата, ясната, правдивата и с нея си служеше. Когато изнасяше човешките недъзи в семейството и обществото, не беше съдник, нито критик, имаше мярка за всичко, даваше препоръки и методи, как да се отстрани гнилото. Може би затова бе казал: "Ако можех да плача, бих оплакал съвременното човечество". А без да беше учил специално музика, беше роден музикант, имаше дълбоко и тънко познание на музиката, което не се ограничаваше от техниката. Като никой друг той разглеждаше музиката в широк мащаб, във всички сфери на човешкия живот, на природата, на Вселената. На музиката Той възлагаше много, като на възпитателен фактор за развитието и самовъз-питанието на човека. Затова и сам създаде музика, нова музика,която вплете в своята ежедневна педагогическа работа.
към текста >>

48. 21. ВСЕКИ ДА СИ ПОЙСКА

Иди да ти вземе мярка и да ти направи хубави обувки".
"Щом чух това, което каза Учителят - да си поиска всеки това, което му е нужно, аз си помислих, от какво в момента имам нужда, най-голяма нужда. И си поисках: Обувки! И когато Учителят седна на обедната маса, аз си тръгнах за дома в града, защото моите домашни щяха да ме чакат. Когато аз седнах на обедната маса в моят дом, баща ми каза: "А, Миче, аз днес срещнах нашия обущар. Каза, че му дошли хубави кожи за обувки. Иди да ти вземе мярка и да ти направи хубави обувки".
към текста >>

49. 26. ДВЕТЕ ЛЕКЦИИ

По Изгрева рядко се мяркаше човек.
26. ДВЕТЕ ЛЕКЦИИ Беше през лятото на 1958 г. Всички бяха на Рила. По Изгрева рядко се мяркаше човек. През това лято бяхме изгубили нашата майка и ние, двете сестри, бяхме тъжни. И отивахме да се разходим по поляната или из някой хубав кът из любимото ни селище. По време на такава една разходка, ето какво се случи. Моята сестра остана под красивите борове край оградата, а аз приседнах на катедрата -малкият навес към северната част на поляната. Мисълта ми обходи несмущавана тук и там, отлетя на Рила, при своите и в един момент аз почувствах Любовта.
към текста >>

50. 29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА

Не се мярка никой из Изгрева.
29. КОСМИЧНА БЪРЗИНА Топъл летен ден. Следобедът предразполага за почивка. И наистина всичко почива. И хора, и птички. И котенцето едва помръдва с опашка, и кученцето едва отваря очи. Не се мярка никой из Изгрева. А и аз колко съм изморена? Ако мога поне за няколко минути да си почина. Но къде? Аз съм на катедрата. Много е удобно, наистина.
към текста >>

51. 76. НА РИЛА ПРЕЗ 1949-ТОТО ЛЯТО

И още се .мяркат по нея хора, които пък чакат да посрещнат нас. 1.
Върховете на планината са много. Те чакат нас. Скалата голяма, притихнала, няма, учудва се много на всичко това, което тя вижда, което тук става на нейната здрава, корава снага. Тя посреща първите, бързоходците от нашата група. Тя посреща следните. И още се .мяркат по нея хора, които пък чакат да посрещнат нас. 1. Полека пристъпвах от камък на камък, оглеждах и милвах аз всичко с очи -пътеката тясна, проправена с обич от всичките мили тук братя, сестри. 2. Учителят благи и Той тук при тях е, по цял ден работи, по цял ден твори и радва очите на всичките тука, и радва сърцата, окриля ги Той. 3. Отломките стават по-леки, без тежест, редим ги грижливо, запълняме с пръст, да могат конете по-леко да качват тоз стръмен и труден, невъзможен път. 4. Без техните сили не можем ний тука, без техните сили не можем храна, не можем изнесе завивките топли, сънят ни които превръщат в мечта. 5. Проправен е пътят и кончета носят храна и завивки, и хора дори -по-възрастни, слаби или пък децата, които са близо, тъй близо при нас. 6.
към текста >>

52. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

И там няма мярка.
То трябва да зрее органически заедно. Що трябва да бърза да вземе акъла на хората още на пет години и на шест да свири Моцарт. Това са изключения, ако е роден така като Моцарт, да. В онова време когато човешкия живот е бил по-кратък. Днеска средната продължителност на живота е два пъти повече отколкото в миналия век. И там няма мярка. В: Значи Кисьова е е била едната певица? Д: Мичето Златева пееше. В: Катя Зяпкова? Не. Д: Катя Зяпкова не пееше, Кисьова пееше. Имаме един Филип Славов, тенор.
към текста >>

53. 8. МОЖЕ ЛИ ВСЕКИ ЧОВЕК ДА СТАНЕ УЧИТЕЛ?

Как ще се сравняваме помежду си, когато до нас е Учителят и с Неговата мярка не можем да се измерим, колко сме високи и колко тежки.
Ето, събрали сме се пред салона около Учителя. Повечето са братя. Един брат от провинцията говори доста разпалено за постиженията, които има в провинцията, как хората го слушат и какво впечатление им прави. Въобще възторжен брат, идеен брат, деен брат с видими постижения. А ние тук на Изгрева бледнеем и не можем да се сравним с неговите постижения. Как ще се сравняваме помежду си, когато до нас е Учителят и с Неговата мярка не можем да се измерим, колко сме високи и колко тежки. Единственото измерение тук е, ако приложиш частица от Словото Му във твоето ежедневие като човек. Така че ние само слушаме този напреднал брат. Изведнъж той пита Учителя: "Мога ли чрез много работа над себе си, чрез големи усилия и трудолюбие да стигна до там, че Духът да ме осени и да стана Учител? " Ние всички замръзнахме след този въпрос. Учителят беше сериозен и отговори: "Не може човек на земята да стане Учител и Духът да го осени.
към текста >>

54. 12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО

Равното не е мярка както теглилките при един кантар, от едната страна слагаш теглилка от един килограм, а от другата страна слагаш ябълки, които да се изравнят с теглилката.
Веднага си спомних думите на Учителя. "Ще гледаш да даваш еднакво и на двамата." И без да кажа дума никому, вътрешно взех да давам правото и на другия, като заедно с това се молех усърдно. И постепенно единия, който беше разярен, почти взе да се успокоява и дойдоха до споразумение, макар и не пълно, но се примириха. Това бе един голям окултен закон, непознат за мен, закон, който учех. Голямо изкуство е човек да дава по равно. Равното не е мярка както теглилките при един кантар, от едната страна слагаш теглилка от един килограм, а от другата страна слагаш ябълки, които да се изравнят с теглилката. Тук не се извършва по един и същ начин изравняването, но това е вътрешна мярка в човека за някаква справедливост, за равновесие между хората. Това нещо започнах да разбирам още по-добре, когато Асен вътрешно вземаше страната на двама ни, на Ангел или на мен. Тогава възникваше спор между мен и Ангел и често се карахме пред Асен. Почнах да го разбирам този закон, но никога не го казах на тях. Понякога Асен беше доволен от тази кавга, защото Ангел по-малко правеше тези погрешки.
към текста >>

Тук не се извършва по един и същ начин изравняването, но това е вътрешна мярка в човека за някаква справедливост, за равновесие между хората.
"Ще гледаш да даваш еднакво и на двамата." И без да кажа дума никому, вътрешно взех да давам правото и на другия, като заедно с това се молех усърдно. И постепенно единия, който беше разярен, почти взе да се успокоява и дойдоха до споразумение, макар и не пълно, но се примириха. Това бе един голям окултен закон, непознат за мен, закон, който учех. Голямо изкуство е човек да дава по равно. Равното не е мярка както теглилките при един кантар, от едната страна слагаш теглилка от един килограм, а от другата страна слагаш ябълки, които да се изравнят с теглилката. Тук не се извършва по един и същ начин изравняването, но това е вътрешна мярка в човека за някаква справедливост, за равновесие между хората. Това нещо започнах да разбирам още по-добре, когато Асен вътрешно вземаше страната на двама ни, на Ангел или на мен. Тогава възникваше спор между мен и Ангел и често се карахме пред Асен. Почнах да го разбирам този закон, но никога не го казах на тях. Понякога Асен беше доволен от тази кавга, защото Ангел по-малко правеше тези погрешки. Много спорове имаше, Много грешки се правеха.
към текста >>

55. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Сега, предполагам, моето предположение е това, че той, за да спаси нейното име, понеже хорските уста са без мярка.
И като отиват там, той Гьоте казва така: "Имаше огромна разлика в тълкуванията, които даваха моите академични колеги и неговото тълкувание, което се ръководеше от един дълбок мистичен критерий". В това време той изнася сказки разбира се и понеже живее като бекяр така, една съпруга на един починал военен, която има синове в гимназията го поканва. Казва: "Г-н Рудолф Щайнер, в моя дом ще намерите квартира и пълна обслуга. А в замяна на това вие ще бъдете така добър да занимавате моите синове". Не знам как става, но той се оженва за нея. Сега, предполагам, моето предположение е това, че той, за да спаси нейното име, понеже хорските уста са без мярка. Вероятно, за да я спаси от клюките, той сключва с нея брак. Обаче тя умира подир две години. Това го смущава. В това отношение както Учителят казва: "Той не усети как се подхлъзна! " Но това може да каже Учителят, аз не мога да го кажа.
към текста >>

56. 32. ОБХОДАТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В.К.: Той идваше, взимаше Му мярка.
В.К.: А кой Му шиеше? Е.А.: Сестри са Му шиели някои костюми, но после ги шиеше един брат, шивач. Той беше придворен шивач. Той Му шиеше. Последните костюми, тези които имаше, всичките от него са шити. В.К.: Той идваше, взимаше Му мярка. Е.А.: Да, шивачът му имаше мерките и той Му ги шиеше костюмите. В.К.: По всичко личи, че е могъл сам да се грижи за себе си. Е.А.: Абсолютно, виждала съм Го като сам си готви, сам си е прал, сам си глади панталона. Можеше всичко. Но ние Му услужвахме, съдействувахме, грижихме се за Него.
към текста >>

57. 60. ПРИЕМНАТА СТАЯ

Той един брат Зенови взе мярка на всичко, когато ни взеха салона.
В 1936 год. през лятото решиха да направят сцена и го удължиха салона. В.К.: Разкажи къде и как горе е живял Учителя в малката стая. Е.А.: Е, а, ха, ха. Ами Той имаше едно антре, което беше два метра, нямаше повече от два метра. Той един брат Зенови взе мярка на всичко, когато ни взеха салона. Аз не съм го мерила, но на око казвам. След това имаше една кофа с една лопатка, кюмюр. В.К.: Да, кофа. Е.А.: И след това като се влезе в това антренце, отдясна страна е вратата за стаята на Учителя. А срещу него е прозореца, който осветява антренцето.
към текста >>

Щото там някак по се вижда сигурно, аз не зная, но Той това помоли да Му направя, помня, че ми даде пари и каза направи Ми, иди вземи мярка и направи това и аз го направих.
Е.А.: И след това като се влезе в това антренце, отдясна страна е вратата за стаята на Учителя. А срещу него е прозореца, който осветява антренцето. През него прозорец като се отвори, Учителят се качваше, за да се отиде горе в солариума. В.К.: Той какво представляваше? Е.А.: Той беше една дървена постройчица отгоре, от всичките страни с прозорци и когато дойде пивницата, Той за да не го безпокоят, спокойно да си седи горе, тогава поиска пердета да Му направиме, само от към онази страна, а не отпреде. Щото там някак по се вижда сигурно, аз не зная, но Той това помоли да Му направя, помня, че ми даде пари и каза направи Ми, иди вземи мярка и направи това и аз го направих. В.К.: Ставаше въпрос за заключването на вратата и забравения ключ. Е.А.: А пък Учителят и долната стая направи със секретен ключ и горната, защото не всички които идваха бяха честни хора. Един път когато чистихме на Учителя стаята и когато боядисвахме изчезна една Негова шапка. Бяхме багажа го наредили отпреде. Е сега, много багаж, нали от долната стая бяхме извадили и кой направи това не зная, кой си позволи такова нещо да направи, че тогава Учителят почна да слага ключове.
към текста >>

58. 116. ВЪРЗАН ОТДОЛУ, ОТВЪРЗАН ОТГОРЕ

В.К.: Смятате ли, че това е предпазна мярка спрямо вас, че сте вързана.
Е.А.: Благодарна съм, че мога да се обслужвам за личните си нужди, да. Което е нужно за мене мога да си го правя, което ме радва нали. Аз казвам, това е милостта Божия вече. Че ми дадоха страдание, което да не ме ограничава съвсем. А това е милост Божия. В.К.: Смятате ли, че това е предпазна мярка спрямо вас, че сте вързана. Иначе както сте енергична, динамична щяхте да тръгнете в някоя посока. Ами ако е погрешна? Е.А.: Вижте, когато мислех първите си години защо, защо, защо? Вътрешно това го почувствах, че това ми е една ограда. Сега както щете го разбирайте, но така го почувствах, че е една ограда.
към текста >>

59. 123. НА ДВЕ МЕСТА ЗАВЪРЗАНА

При Учителя никога не е имало така строга мярка, винаги всичко е ставало по закона на свободата.
Имаше светилник с няколко свещи, имаше чаши, някакви така символи и всичките тези неща ги имаме, те са запазени, когато се пренесе всичко от Търново. И там в Горницата всички отивахме по двама, по трима за молитва и там се оставяше приноса или десятъка кой каквото имаше да даде за Господа. Но то беше свободно. Който има даваше, който няма можеше да не даде нищо. Или да даде, когато може. При Учителя никога не е имало така строга мярка, винаги всичко е ставало по закона на свободата. Всички ходехме там с палатки. В Търново имахме и съседни вили под наем и наемаха съседните вили. Щото за една седмица беше събора. Имаше хора, които си отстъпваха вилите срещу заплащане. Учителят избра Търново, като бивш престолен град, Учителят го реши.
към текста >>

60. 133. ПЛАЧЪТ

Той ми помогна да се справя, аз много плачех, бях много чувствителна, имах си така някои неща, които ми се мяркаха в главата и бях така по-чувствителна и плачех.
" „Затова плачеш". Впоследствие като мислих разбрах, че Учителят ми казва, че аз се тревожа за нещо несъществено. Щото да има човек пауново перо, то е най-малкото, което му трябва. Нали, то е за украшение, а без такова украшение свободно може да мине. И по този начин Той ме освободи от това да плача. Той ми помогна да се справя, аз много плачех, бях много чувствителна, имах си така някои неща, които ми се мяркаха в главата и бях така по-чувствителна и плачех. Пък имах и някои неприятности така с тази връзка с Лулчев, която имах и в този период съм плакала. И знаеш ли после какво ми каза. Един път ми каза пак така при един разговор, за плача ми спомена. Ама рекох: „Учителю, аз вече не плача". Това не ми е ясно и до сега.
към текста >>

61. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

Не идваше на беседи, не идваше на събрание, нищо, не се мяркаше, затвори се, изкара един живот, не знам какво правеше да ви кажа, но не пак ненормално нещо.
Жеков беше медиумичен и много критичен. Аз съм го чувала да казва, че ще издигне бесилка на Изгрева за някои хора, като израз. Той не може да издигне бесилка, не може, но съм го чувала така да казва. Доста критична мисъл имаше и към хората се отнасяше така, говореше критично. И веднъж изпадна в някакво състояние медиумично, ама се затвори направи си една тъмна стая, почти без светлина и там не знам какво е правил вече, той си знае. Не идваше на беседи, не идваше на събрание, нищо, не се мяркаше, затвори се, изкара един живот, не знам какво правеше да ви кажа, но не пак ненормално нещо. Ненормално, но все пак впоследствие се оправи и така. После те, не знам, имаха спор с Епитропов. Съдиха се нещо. Той си беше направил стая над едната къща, тази тъмна стая дето се завря и после му я разрушиха нея. Чрез съдебно постановление я разрушиха.
към текста >>

62. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

Но всяка знаеше мярката за отношенията, разбирате ли?
В.К.: Значи оттам идва вече двойната македонка. Е.А.: А двойната македонка беше от Пашина измислица. Паша обичаше така много шегите. Вижте, ние стенографките сме живели с много хубави отношения помежду си. Всяка си имаше свой живот. Но всяка знаеше мярката за отношенията, разбирате ли? Давали сме си свобода. Да речем Савка ще иска, ще излезе. Никога не я питаме къде отива. Аз ако кажа сама, ще кажа къде отивам, аз отивах всяка седмица да посетя баща си. Това беше така едно задължение, което аз с радост си го правех, защото аз обичах баща си.
към текста >>

63. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Може да кажеш, че аз често ти пиша, но нали мярката е различна у хората, за един много, за други малко.
Животът ми в туй отношение прилича много на тоя на Рила. Като, чели всичко туй е забравено, покрито с булото на забравата без да зная докога. Изглежда, че започва нова страница в моя живот. Имам желание да ти пиша често, но се боя да не прекаля. Аз най-много съм бъркала в това отношение -прекаляването. Може да кажеш, че аз често ти пиша, но нали мярката е различна у хората, за един много, за други малко. Като се върнах от София по-миналата неделя, старият дядо - хазяин, който е овчар и е на 78 год. и още бодър ми донесе гъби, тогава мислех за тебе. Радвам се, че и ти си намерил. Колко често мисля за Рила и за тия гъби. Сега се сетих за нещо от разговора си с Учителя преди тръгването ми за тук.
към текста >>

64. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР V

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

X (1930-1931), т.1 - София, 1941, 6 школна лекция от17.Х.1930 год./петък, 5 часа сутринта/под заглавие: „Единица мярка", стр. 75-90.
За другите е непонятна. Ето защо тя е преразказана, изхвърлени са много текстове, които са неразбрани, не са включени многобройните чертежи онагледяващи изнесеното от Учителя. Ще ви цитираме много малко от оригинала. фонд 1534, опис 1, архивна единица 292-6 Школна лекция от Младежкия окултен клас „ЛИНИИ НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ. ЕДИНИЦАТА-ДОБРОТО". Лекцията е отпечатана в томчето „ПЪТ КЪМ ЖИВОТА": Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас; Год. X (1930-1931), т.1 - София, 1941, 6 школна лекция от17.Х.1930 год./петък, 5 часа сутринта/под заглавие: „Единица мярка", стр. 75-90. Тук срещаме: 1. Разлики в заглавието. 2. В оригинала има много фигури, които не са отпечатани, вероятно поради технически причини, т.е. невъзможността да се отпечатат тогава през 1941 год. 3. Редактирана, преразказана и то много.
към текста >>

Доброто това е единицата, това е мярка за всяко знание.
Сега казвам: Вие сте окултни ученици. Не искам да станете едностранчиви. Вие казвате: Няма наука, това е празна работа. Помнете едно: Доброто за вас трябва да бъде на физическото поле един идеал. Дойдете ли до доброто две мнения да нямате. Доброто това е единицата, това е мярка за всяко знание. Като дойде до Божествения свят аз взимам любовта като мярка, която е най-достъпна. Казвам: Там тя е единицата. Имаш ли любовта, всичко имаш. А доброто е плод на любовта. Ако вие държите моята идея, ще опитате резултатите й." (Стр.13-14 в оригинала и стр.
към текста >>

Като дойде до Божествения свят аз взимам любовта като мярка, която е най-достъпна.
Не искам да станете едностранчиви. Вие казвате: Няма наука, това е празна работа. Помнете едно: Доброто за вас трябва да бъде на физическото поле един идеал. Дойдете ли до доброто две мнения да нямате. Доброто това е единицата, това е мярка за всяко знание. Като дойде до Божествения свят аз взимам любовта като мярка, която е най-достъпна. Казвам: Там тя е единицата. Имаш ли любовта, всичко имаш. А доброто е плод на любовта. Ако вие държите моята идея, ще опитате резултатите й." (Стр.13-14 в оригинала и стр. 89 в томчето) Тук ви показваме нещо необикновенно.
към текста >>

65. 06 - 14. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

Както е казано, с каквато мярка си мерил, със същата ще ти се възмери.
Боздуганов и Г. В. Куртев, Получих писмото ви. В тия времена на изпит потребна е пълна вяра в Господа, който направлява всичките работи на народите и тяхното повдигание и служение. Сега се намирате в една епоха, когато се ликвидират сметките на цели столетия. И всичко това, което гледате пред вас да става, това са вземаници и даваници на миналото. Както е казано, с каквато мярка си мерил, със същата ще ти се възмери. Държавите на земята трябва да се научат да управляват добре. Турция за своето вироглавство и несправедливост сега плаща кармичните последствия на тоя велик закон. Вий се радвайте, че сте в една струя, която носи тоя народ нагоре към доброто. Човешките несправедливости постепенно ще замрат. Когато се изтребят вълците от земята, няма да има вече кой да дави овцете.
към текста >>

66. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Но аз зная, че лошите възпоменания не са се огладили във вашите умове, че това е един факт, че ако бих се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди: щяхте да ме наричате малко смахната, налудничава, която не знае мярка на устата си, говори, дето не трябва, дърдори много, остави глупави протоколи след себе си; говори за неща, за които не трябва да говори, а за които трябва да говори, не говори и пр., и пр.
Но не е въпросът колко голяма работа съм захванала, но колко добре е свършена. Как мислите? В колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпросът, който мъчи духовете. Няма ли аз да бъда често пъти разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че лошите възпоменания не са се огладили във вашите умове, че това е един факт, че ако бих се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди: щяхте да ме наричате малко смахната, налудничава, която не знае мярка на устата си, говори, дето не трябва, дърдори много, остави глупави протоколи след себе си; говори за неща, за които не трябва да говори, а за които трябва да говори, не говори и пр., и пр. Това е то работата на Казакова! Такива са и вашите работи. Блажени верующите. Вашите работи са както детските кукли пред децата. Няма съмнение, че и вие обичате да се похвалите като мене, често обичате да говорите за себе си като мене, да се покажете пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз.
към текста >>

67. IV.12 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Коя е мярката, с която трябва да мерим кое е действителното?
Напротив, бивайте благодарни, че сте дошли Ако искате да развивате вашата вяра, то всяка сутрин, като ставате, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят, напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се към него и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, вземали ти парите - обърни се към Бога и положението ви пак ще се подобри, Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени, защото това, което в детинство виждаме, като пораснем, казваме, че е било глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим кое е действителното? Новият човек в нас, това е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция отиде по-напред и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват в нашето събрание и двама свещеници от православната църква и всички видяхте каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството реши да тръгне в пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиде към изток. Значи и духовенството при своето подигане ще отиде към правдата.
към текста >>

68. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.
Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате. Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата. трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Хоистовия Закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
към текста >>

69. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.
Когато, напротив, се срещате с друг, такава преграда няма и тогава ти с такъв човек ще се благословиш. Второ правило, което трябва да държите, е следното: Когато се срещате с един християнин, трябва да намерите основната черта в него и по нея да се съобразявате. Има две страни: омраза и любов. Ако приемеш омразата, .трябва да приемеш и любовта, за да се уравновесят. Ако вие употребите Христовия закон на любовта, то ще ви се помогне. Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
към текста >>

70. V.IV.Скрижалите на Духа Беинса Дуно Формули за учениците на Всемирното Велико Бяло Братство ОТ Учителят Петър Дънов -Духът Беинса Дун

Когато някой ви каже, че сте заблуден, отговорете му: Аз ходя в пътя на Любовта, която е подкрепена с Мъдростта; озарена от светлината на Истината, измерена с мярката на Правдата и основана върху добродетелта. 54.
Благословени са всички, които следват Неговия път. 50. „Любовта ражда доброто". - Доброто носи за нас живот, светлина и свобода. 51. „Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единният, Вечен Бог на Живота". 52. „Бог е Любов и които Го познават, да Му служат с Дух и Истина". 53. Когато някой ви каже, че сте заблуден, отговорете му: Аз ходя в пътя на Любовта, която е подкрепена с Мъдростта; озарена от светлината на Истината, измерена с мярката на Правдата и основана върху добродетелта. 54. Напишете в ума си, в сърцето и във волята си следните мисли: „Искам да изпълня Божията воля за да бъда здрав и полезен на себе си. Искам да намеря Божието Царство и Неговата Правда за да бъда полезен на ближните си. Искам да осветя Името на Бога на земята за да свърже всички добри, разумни и възвишени души по целия свят". 55. Без Истината не можете да изпълните Божията воля. Без Мъдростта не можете да намерите Божието царство и Неговата Правда.
към текста >>

71. НАРЯДИ за 1914 година

Вследствие на това пък мъжът почва да дели с нея чувства и признателност, ще дели усилията си, като ще й върне със същата мярка, Тъй трябва да постъпва и мъжът.
Добрият е верен раб, умножава талантите на господаря си - изпълнява Божествения закон. Семето, паднало в добрата почва, се умножава на 30, 60, 100. Когато Бог сътворил човека, дал му заповед „да расте и да се умножава". Имате ли у себе си добри дарби, трябва да ги умножавате. Жената да вижда у мъжа си добрите черти, които да гледа да умножи. Вследствие на това пък мъжът почва да дели с нея чувства и признателност, ще дели усилията си, като ще й върне със същата мярка, Тъй трябва да постъпва и мъжът. Види ли единият у другия лоши качества, да не ги изважда пред хората, а да ги обърне в добри и като станат такива, да ги умножи. Ако е казано, че Царството Божие прилича на квас и синапово зърно, то значи, че щом елементите на това Царство влязат в човешката душа и дух, те се умножават. Бог ще раздели с тях Царството Си. Изхождайки от това гледище, като се казва, че ние трябва да бъдем Синове на Виделината, значи, че трябва да умножаваме и да използуваме всички условия, в които сме, за доброто на нас и на ближните си. Както умножението на растенията и животните е възможно само при светлината, тъй и умножението, т.е.
към текста >>

72. НАРЯД за 1916 година

Тоест всякога трябва да имаме едно положение, от което трябва да почнем, една мярка, с която трябва да почнем.
На какво се дължи тази чувствителност на очите? Разбира се, на това разни отговори могат да се дадат. Все трябва да вземем едно твърдение, от което трябва да почнем своите съждения. В математиката има аксиоми, от които се почва. Например има една аксиома, която казва: Две линии, които са равни на една трета, са равни помежду си. Тоест всякога трябва да имаме едно положение, от което трябва да почнем, една мярка, с която трябва да почнем. Тая чувствителност зависи от човешката душа. Аз нямам сега време да ви разправям какво нещо е душата. Човешката душа е нещо обширно. Тя се проявява единично (както се проявява в човека) и колективно (всъщност, една душа е един живот). Но хората, които казват една душа е или много души са, те имат много криви понятия.
към текста >>

73. НАРЯДИ за 1917 година

Ако взема една мярка и опитам дълбочината на сърцата и умовете ви, ще констатирам един факт, тъй, както си е.
С това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ." Когато се оженят, жените започват да коленичат. Ето вашата философия. Наместо мъжете, вие сега коленичите. Защо? Защото умовете и сърцата ви са плитки. Не го вземайте в лош смисъл. Ако взема една мярка и опитам дълбочината на сърцата и умовете ви, ще констатирам един факт, тъй, както си е. Тези думи, които ви говоря, аз ги тълкувам, те са в преносно значение, не ги вземайте в обикновен смисъл. Сърцата ви могат да бъдат и плитки, и дълбоки, Ако в сърцата ви постоянно влизат утайки, дъното им ще се изпълни и ще стане плитко. Има езера, които са станали плитки, а има и такива, които са станали по-дълбоки, Защо в жената се явява желание, щото мъжът да коленичи пред нея? Да коленичиш, това подразбира закона на самоотвержението, самопожертвуванието. Като направиш ъгли на колениченето, това показва, че си готов да слезнеш долу и да се самопожертвуваш.
към текста >>

74. VII.7. ЗАЩО ВЪРВИМ ПО СЛЕДИТЕ НА АРХИВА НА АНИНА БЕРТОЛИ

Изобщо не се мярка вече в книжарница „Изгрев". 7.
Изминаха два месеца. Идва Мария Митовска в книжарница „Изгрев", за да си получи парите за продадените си книги и съобщава, че е получила компакт-диск, отворила го е с голяма мъка и видяла, че това са редактираните беседи на Лалка Кръстева и че там няма оригинали. И че този компакт-диск е без всякакво значение. Жана Иванова я помолва да направи разпечатка, за да провери какво има, или да ни предаде диска. Тя отклонява въпрос, обещава и накрая - нищо. Изобщо не се мярка вече в книжарница „Изгрев". 7. Започва да се разнася слухът, че това не е нищо и че са редакциите на Лалка. По този начин се отклонява вниманието на всички от архива на Анина Бертоли, че той е без значение, защото при нея са редакциите на Лалка Кръстева. И Мария Митовска започва да обяснява как Анина Бертоли, като е идвала в България, ги е пренасяла в куфари във франция. Слушах и се удивлявах отново на организираната лъжа. На голямата лъжа.
към текста >>

75. 3. ВОЛЯТА БОЖИЯ

С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят.
Чистота и искреност в мислите и желанията в душата си и любовта ще се прояви и туй е то живот и Бог ще ви благосл ови и Небето ще се стреми да възрасти всичко посято от Бога във вас. Дайте му място да расте, сега са най- благоприятни времена, в кратко време много нещо да реализирате. Което в миналото е расло за 1000 години, сега става за 10 години, което е расло за 100 години, сега - за 1 година. Да образуват жените един съюз, да си помагате, а сега, като седнете вкъщи, еди-коя си такава, онакава, въпроси и критики - не може тия маски на дявола, снемете ги! Сега се учете от Господа. С каквато мярка мерите, с такава ще ви възмерят. Това става навсякъде, все одумване. Аз мога да ви направя като пчелици, като ви туря в котела, но аз искам вие сами да станете добри, защото, като дойде времето, ще бъдете добри по необходимост, а сега е време на свобода, на избор, да изберете сами да бъдете добри. Доброто в човека, то е човекът, то е негов дял. Туй, което ще направите, то е благословение за вашите домове, за вашите деца. „Ако опазите закона Ми, ще умоля Отца Си да ви изпрати Духа Утешител“ - каза Христос на Своите ученици.
към текста >>

76. 4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

Ако взема една мярка и опитам дълбочината на сърцата и умовете ви, ще констатирам един факт, тъй както си е.
С това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ.“ Когато се оженят, жените започват да коленичат. Ето вашата философия. Наместо мъжете, вие сега коленичите. Защо? Защото умовете и сърцата ви са плитки. Не го вземайте в лош смисъл. Ако взема една мярка и опитам дълбочината на сърцата и умовете ви, ще констатирам един факт, тъй както си е. Тези думи, които ви говоря, аз ги тълкувам, те са в преносно значение, не ги вземайте в обикновен смисъл. Сърцата ви могат да бъдат и плитки, и дълбоки. Ако в сърцата ви постоянно влизат утайки, дъното им ще се изпълни и ще стане плитко. Има езера, които са станали плитки, а има и такива, които са станали по-дълбоки. Защо в жената се явява желание щото мъжът да коленичи пред нея?
към текста >>

77. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

А вие искате всичко с бързина и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра.“ Тази 1/100 000 000 от милиметъра е вечна мярка, най-точна.
В цялата вечност ще има един прогрес от знание в знание. С такава бързина и аз се движа. Не се обезсърчавайте. Всеки учен, който изследва нещата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате всичко с бързина и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра.“ Тази 1/100 000 000 от милиметъра е вечна мярка, най-точна. Ще ви представя една фигура: представете си проектиран един център на безконечност и да кажем, че трябва да се завърти в 24 часа, за да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине 1 /100 000 000 от километъра? Тук се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се подвижи материята на вашето сърце с това движение, вашето сърце и ум щяха да се стопят от тази скорост.
към текста >>

78. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

„А всекому от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване.“ [ст.
Не е кръщение това да те потопят в котела. Кръщението е изпит, през който трябва да минеш. Павел казва: „Всякога, когато Учителят ме изпитваше, аз пренасях добре, т.е. добре отговарях, защото добре проучваш уроците си.“ Под „един Бог“ се разбира мястото, условията, които са били дадени на Павла от Бога, защото Павел казва: „В един Бог ние живеем и се движим“, т.е. в едно училище се учим. „А всекому от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване.“ [ст. 7] Павел казва: „Аз използувах тази Божия благодат.“ Благодатта се състои в това, че, във време на нужда, по-напреднали духове, наречени ангели, слизат да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън, по внушение на някаква мисъл, като спите и като станете сутрин, да чувствувате една ясна мисъл. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начини, по които може да се говори: говорене отвън, говорене от вътре и говорене от горе, т.е.
към текста >>

79. 19. ДВАТА ПРИНЦИПА

“ Но аз зная, законът е такъв: С каквато мярка мери човек, с такава ще му размерят.
Тази година трябва да се организирате, разпасана команда няма да има. Аз съм готов всекиго да изслушам и аз бих желал да бъдете поне наполовина от мен. И Христос е казал: „Ученикът трябва да бъде като Учителя.“ А аз как съм живял между вас? Видели ли сте нещо от мен? Искате да направите нещо - аз казвам: „Опитайте, направете! “ Но аз зная, законът е такъв: С каквато мярка мери човек, с такава ще му размерят. Да бъдете свободни. Аз познавам вашия живот от миналото, зная всичко, но аз не ровя, но заравям нещата отгоре. Знанието не всякога ползува, но каквото вие вършите, аз се ползувам. Ако искате да имате Божието благословение - туй ми е казано и аз нарочно дойдох, - трябва да слушате Господа. И тогава аз казвам: Той има три положения, категоричен съм.
към текста >>

80. 25. БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА

Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш.
Господ ти казва тъй: „Вземи си стомната от извора, защото колкото повече стоиш, нито капка повече няма да влезе вътре.“ Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе. Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: „Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът.“ А има други, които казват: „Кажи още, още говори! “ Някои казват: „Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам! “ Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва. Някой път имаш неразположение на духа си, паднал си, унил си, като че си изоставен. Ами че то е едно прекрасно състояние, не са те забравили. Господ казва: „Не си научил урока.“ Страданията са път да се събереш в себе си. Какво представляват страданията?
към текста >>

81. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

Следователно вие имате вече една мярка, с която да мерите вашите постъпки.
В природата, в която ние живеем, тъй постъпва Бог с нас. По това Го познаваме ние. Щом Бог ми е дал живот, дал ми е и светлина, върху която умът ми работи, дал ми е свобода, върху която аз се проявявам, щом аз мога да мисля, да чувствувам и да действувам тъй, както на мене е угодно, значи Бог е изявил Своята любов към мене. В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му. Следователно вие имате вече една мярка, с която да мерите вашите постъпки. Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия за живот, светлина и за свобода; после второ - дава ли живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпяте; и за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате една правилна мярка, да знаете как постъпват. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „Отгде да зная дали моята постъпка е добра?
към текста >>

С тази мярка вие ще знаете как да постъпяте; и за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате една правилна мярка, да знаете как постъпват.
В туй седи Божията Любов. Аз констатирам в дадения случай Любовта Му. Следователно вие имате вече една мярка, с която да мерите вашите постъпки. Ако всяка една ваша постъпка носи условия на живот, носи условия на светлина и условия на свобода, вие постъпвате правилно. Ще знаете две неща: носи ли постъпката ви условия за живот, светлина и за свобода; после второ - дава ли живот, светлина и свобода, това са две мерки, в които вие не можете да бъдете излъгани. С тази мярка вие ще знаете как да постъпяте; и за онези, които постъпват спрямо вас, ще имате една правилна мярка, да знаете как постъпват. Така нито вие, нито другите ще се мамите. Някой път вие казвате: „Отгде да зная дали моята постъпка е добра? “ Ето ви един начин, по който може да определите дали вашата постъпка е добра. Запример извърша нещо за себе си: ако то носи живот за мене, внася светлина в ума ми и ми дава по-голяма свобода на действие, значи моята постъпка за мене е добра. Ако моята постъпка отнема от живота ми, отнема от светлината ми и отнема от свободата ми, тя е лоша.
към текста >>

82. 7. ДВАТА ЗАКОНА: БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ. ЛЮБОВ КЪМ БОГА И ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ.

Четвърти урок от Учителя

Беседа, държана пред Класа на Добродетелите на 25 декември 1925 г

И всеки един си има една мярка, с която мери нещата.
А царят знае, че и той е скърбен. Значи, царят в туй отношение знае повече. Тия неща в тази форма трябва да ги знаете, за да ви бъде законът ясен. И ще ви бъде леко на душата, като знаете, че има неща, които не могат да се отстранят, защото вие сте си ги създали и ще ги носите по-леко. Господ ще каже: „Ти създаде тия неща и сам ще си ги носиш.“ Аз както забелязвам, всички в класа сте се спънали във втория закон - на човешката любов. И всеки един си има една мярка, с която мери нещата. А трябва да знаете, че по този закон никой никого не може да направи щастлив. Ако в един момент ви направи щастлив, в следующия вие ще бъдете нещастни. Един американец искал да се прослави и като мислил, мислил какво да направи и като изброил всичко, което може да направи, решил да влезе в една бъчва и да се спусне от Ниагарския водопад. Тщеславие е това. Взел той бъчвата и почнал да я приготовлява за целта: осмолил я хубаво, турил меки постелчици и въздух колкото му трябва.
към текста >>

83. 9. ПРАВИЛА И СЪВЕТИ

Извадки от беседи на Учителя от ученичка - Мария Тодорова

Да допуснем, че Бог е мярката, с който мерим.
Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност. В света стават промени, на които ние се учудваме, въпреки волята си. Кое е истинското достойнство на човека? Че човек има достойнство, има, но в какво седи? Коя е третата линия, с която мерим; „а“ равно на „с“ , „в“ равно на „с“, следователно „а“ равно на „в“. Да допуснем, че Бог е мярката, с който мерим. Едната линия, това е човешката личност; чувствата, това са неговите ближни. Когато отношението на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стремят към една цел - и едната, и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви. Различието на успоредните линии седи, че те се движат в една и съща плоскост, но не изминават едно и също място. Допуснете, че едната успоредна линия си има една малка кривина, после пак върви успоредно на другата.
към текста >>

Тъй е, и аз сега не вярвам, че обичам Бога.) Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички противоречия.
И Господ ти казва, той ти е донесъл цял сервиз..] Туй не е постижение, а е неразбиране на нещата. Щом разбираме този човек, който не обичаш, той може да ти бъде полезен. На една пчеличка няма да направя пакост, може да имам нужда от нея. Тя ще ми покаже къде ще има мед, къде са цветята. (Ти не може да обичаш Бога, щом имаш противоречие. Тъй е, и аз сега не вярвам, че обичам Бога.) Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички противоречия. Дойде ли Господ, всички противоречия изчезват. (Закуска в 11 часа с по две гевречета.) Ако 10 души за 10 деня изорават 20 декара земя, един човек за 10 деня колко земя ще изоре? - „X“. Или: 1 човек за 10 деня обработва 1 декар земя, 10 души за 10 деня колко земя ще изорат? - „X“.
към текста >>

84. ИДЕАЛЪТ НА ГЕРОЙСТВОТО, 29 март 1923 год. четвъртък

Вечното не може да се измери с късата мярка на времето.
Защото е казано, че сам отива на смърт този, който е живял в самота. 3 Април 1923 год., вторник 3 часа след обяд 25. 04. 1923 г. сряда Нито една от нашите мисли не може да схване Бога, нито един език да го изрази. Нематериалното, невидимото, безформеното, не може да се обхване с нашите чувства. Вечното не може да се измери с късата мярка на времето. Бог е неузнаваем. Той е Абсолютната Истина, Абсолютната Мощ и Неизменното абсолютно не може да се разбере на земята. Бог може, наистина, да прояви някои свои качества, за да схване няколко лъча от своето върховно съвършенство, но няма думи, с които да могат да се преведат нематериалните образи, които са ги предизвикали. Могат да се обяснят пред човечеството вторичните причини на творчеството, които минават пред очите ни като образи на Всемирния Живот, но първичната Причина се покои забулена и ние ще се домогнем до проумяването й само преминали смъртта. Тази смърт, за много хора, е един ужасяваш призрак, обаче, тя не е нищо друго освен разкъсване връзките с материята.
към текста >>

85. ПЪРВИ МЕСЕЦ

Благоразумието при свободата е да се запази моралната мярка на свободата.
Свобода: В тази работа аз научих още една дума, която до тогава беше празна за мен. Сега разбрах, че и Свободата е добродетел, понеже тя иде от Истината. Човекът на Истината е човек на свободата. Този месец, навсякъде където можах, от сърце прилагах свободата, защото самата аз намирам нещо много велико в това да бъде човек свободен, морално свободен. Ние не бива да се ограничаваме, защото всяко ограничение вреди на искренността. Благоразумието при свободата е да се запази моралната мярка на свободата. Свободата да бъде нещо свещенно, а не разпуснатост. Всяко свещено чувство трябва да живее и расте в свободата. В последната си работа през този месец намерих още доста голямо затруднение. Чистосърдечие: Чисторъдечието го разбирам като искреност, спрямо себе си, спрямо душата си. Тук още се опитвах да се лъжа, много неща скривах пред себе си и трябваше с голямо усилие и силни преживявания да си призная някои неща.
към текста >>

86. 7. ПЕТТЕХ СТЪПКИ В ПЪТЯ НА ПОВДИГАНИЕ ЧОВЕШКАТА ДУША

Пеньо Киров

Но понеже Божествените закони са Правда, то затова человек каквото е вършил на другите, ще дойде време в същия или други живот сам да изпита поношението на такива отношения, от други сурови души от първа стъпка и там се изпълват думите на Христа в Евангелието на Матея 7:2 - „С каквато мярка мерите, ще ви се възмери." Онези от человечеството, които не могат да разберат неволите, които прекарва страждующия в тази стъпка, много пъти хулят Провидението и все защото, като не намират причината на страданията, понеже тя се крие в миналото, остава разбиранието им в тъмнина и не могат да разгатнат истината.
В ръцете на страстните, случайно подпадналите человеци, не са имали никаква цена: много пъти една девойка се е продавала за две-три оки ракия, двама - трима мужика са ги разменяли за едно добро куче, няколко работника са послужвали вместо снопове пръчки, които са бивали хвърляни в мочерливо място, за да мине колесницата на един с власт человек. Продажбата на човека като добитък е било нещо обикновено, а също и принасяние чело- века в жертва на някакви суетни богове, е било тоже в реда на нещата. В по-новите времена, тези отношения на потисниците с другите челове- ци, се поизменили в по-мека форма, за което са ги имали за използувание в работа и други такива, което продължава в една или друга форма и до днешни времена. Каквото е например отношението на капиталистите и онези от тях, които притежават знанието, с останалото человечество. Така щото, това отношение на потисниците с подобните си, е първата им стъпка в живота, където създават своята съдба и това им отношение се изявява с емблема „сабля". Но понеже Божествените закони са Правда, то затова человек каквото е вършил на другите, ще дойде време в същия или други живот сам да изпита поношението на такива отношения, от други сурови души от първа стъпка и там се изпълват думите на Христа в Евангелието на Матея 7:2 - „С каквато мярка мерите, ще ви се възмери." Онези от человечеството, които не могат да разберат неволите, които прекарва страждующия в тази стъпка, много пъти хулят Провидението и все защото, като не намират причината на страданията, понеже тя се крие в миналото, остава разбиранието им в тъмнина и не могат да разгатнат истината. Така например, ако една госпожа е третирала зле своите слугини, то и тя ще стане слугиня, за да изпита това положение. Ако един господар е угнетявал чрез измъчвание, неправди, побои и други своите служащи или подвластни, то и той ще се постави в подобно положение и ще изпита всичко неговата душа. И всичко това се заплаща четворно, в онова което се дължи. В това положение, человек пие горчивата чаша на живота и затуй тази стъпка се явява с емблемата „чаша". Человекът, който е минал първа и втора стъпка, той поумнява и почва добре да различава злото и доброто, защото опитностите в миналите две стъпки са го направили по-умен.
към текста >>

87. 15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА

Пази тая Небесна мярка като пробен камак да узнаваш и познаваш всички неща; Защото в тоя камък е скрита сполуката на твоята душа. Псал.
119; 25-32 5. С Добродетелта Господ основа светът и е положи крайъгълен камак в основите на душата. Затова пази това съкровище скрито в дълбочините на твоето сърдце, защото в него е поставено твоето щастие, което Небето ти е отредило. Псал. 119; 33-40 6. С Правдата Господ утвърди и съгради светът и е постави свое мерило в душата да й показва пътят към Небето. Пази тая Небесна мярка като пробен камак да узнаваш и познаваш всички неща; Защото в тоя камък е скрита сполуката на твоята душа. Псал. 119; 41 -48 7. С Любовта Господ направи всяка жива твар и с нея вдъхна в человека дихание на живот и той стана жива душа; Затова Той е постави Кърмилница на душата да е храни с млякото на животът. Съхранявай това мляко в сърдцето си за да си жив. Псал. 119; 49-56 8. С Мъдростта Господ създаде светът и постави всяко нещо на местото му; Затова Той е постави наставник на душата; Слушай гласът на този твой наставник за да ти е добре през всичките дни на твоето пришелствувание на земята.
към текста >>

88. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

Ние сме семе Божие, „чада Божии" и ние ще станем един ден съвършени „в мярката на пълнотата Христова".
Тъй е и с човека. В зародиш той непременно е възможност на това, което ще стане един ден като съвършен. В Първата глава на Битието се казва тъй: „Да направим човека по наш образ и по наше подобие."А подир един стих прибавя: „И сътвори Бог човека, по своя образ сътвори го." Тук подобие не се поменува. Желъда е образ на дъба, но не и подобие. Подобието той достига, когато сам стане дъб. Ние сме семе Божие, „чада Божии" и ние ще станем един ден съвършени „в мярката на пълнотата Христова". Четете „Към Римляните" за Царския отрок, който докато е млад има наставници и е подчинен на същите, но като дойде на възраст, всичко му се подчинява. Тъй че човек си има Духа още от началото (туй го казва и ап. Павел: „ Човек е Дух, Душа и тяло"), но у грамадното болшинство още не е развит. За Йоана 8:44 - нямам Евангелие у мене. Цитирайте ми го и ще ви отговоря.
към текста >>

89. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Теодорова

С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост.
Следователно за мене остана третата съдба - да остана самотен на стари години. Тогава жена ми и децата ми бяха здрави, но няколко години след това един след друг те се поминаха и аз останах самотен, сам, без никакъв близък около себе си. Доживявах последните си години и често си казвах: „Това значи да се осмеляваш да коригираш Божественото и да съветваш Учителя си, Когото наричаш Велик Учител, не само така го наричах, но бях убеден в това. Това не беше наказание, но урок, велик урок, от който научих максимата Христова: Не туряй ново вино в стари мехове. Старият мех първо трябва да се преобрази, да стане нов и тогава да наливаш в него ново вино. С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост. Пред Великата Божия любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. Често, много пъти слушах от този брат за отиването му на Сините камъни и аз се учих, и досега се уча от този урок. Б. Наведе се той и пишеше на земята 1920 година, месец август, от 19 до 25. Съборни дни в град Велико Търново. И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха 1200 души братя и сестри от София и от цяла България.
към текста >>

90. 10. ВИДЕЛИНАТА СВЕТИ Размишление по случай 102 години от раждането на нашия обичен Учител,

Паша Теодорова

Роди се Учителят на земята и донесе онази мярка, която хората наричат Правда.
Гори този огън и до днес, и стопява ледовете и стопля човешките сърца, да могат лесно да се справят с мъчнотии и противоречия, да могат правилно да си решават задачите в своя живот. Без свещения огън всичко се сковава, дейността на човека се смразява и той подава ръце наляво и надясно, дано се смили някой над него, да му помогне по някакъв начин. Защо се луташ, човече? Любовта е пред тебе. Отвори сърцето си за нея, и тя ще ти помогне. Роди се Учителят на земята и донесе онази мярка, която хората наричат Правда. Откак свят светува, все за нея се говори, все нея търсят. Тя е в ръцете им, но те не знаят, как да работят с нея. Когато е близо до тях, те я удъжават, дано ги не засегне; когато е далеч от тях, те я скъсяват, не ги боли за другите, че тях може да ги засегне. Една е мярката на Правдата, тя не се нито удължава, нито скъсява. Един е законът на Правдата.
към текста >>

Една е мярката на Правдата, тя не се нито удължава, нито скъсява.
Отвори сърцето си за нея, и тя ще ти помогне. Роди се Учителят на земята и донесе онази мярка, която хората наричат Правда. Откак свят светува, все за нея се говори, все нея търсят. Тя е в ръцете им, но те не знаят, как да работят с нея. Когато е близо до тях, те я удъжават, дано ги не засегне; когато е далеч от тях, те я скъсяват, не ги боли за другите, че тях може да ги засегне. Една е мярката на Правдата, тя не се нито удължава, нито скъсява. Един е законът на Правдата. Дойде Учителят на земята и донесе Мъдростта - ограда на човека. Не руши тази ограда, не я разваля, да не влезат отвън стихии и ветрове, да съборят твоята къщичка. Човече, достатъчно ти е това знание, което достига до тази ограда, не излизай вън от нея. Отвън не те очаква по-голямо благо.
към текста >>

91. 22. НАРЯДИ И ПОСЛАНИЯ ОТ БРАТСКИЯ СЪВЕТ - ЗА ПРОЛЕТТА 1965 ГОДИНА

Паша Теодорова

Той имаше съвършено чувство за време и мярка, знаеше възможностите на човека.
Тук може да съществува всичкото разнообразие - и то е красиво и желателно. Важна е любовта към Бога. Важен е пътят на човешката душа към Бога. Учителят беше непостижим педагог. Той слизаше до човека, оттам постепенно го извеждаше към по-добър и светъл живот. Той имаше съвършено чувство за време и мярка, знаеше възможностите на човека. Учителят остави голям педагогичен материал за възпитание на детето. Понеже мнозина от братята и сестрите бяха учители, те искаха упътвания от Учителя, прилагаха методите, които Той им даваше и споделяха с Него опита от своята работа. Част от този материал е издаден от брат Боян Боев в книгата му „Учителят за възпитанието". Моралната чистота е основа на отношенията в Братството. Учителят проповядваше чистия живот близо до природата и в съгласие с нея.
към текста >>

92. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова

Такава мярка за земя е имало, „десетини" продава.
В.К.: Бащата си заминава, а препитанието изрично на семейството е от майката. Г.П.: Препитанието от майката, но децата едно по едно израстват. Майката е богата, не знам сега това богатство дали е било лично нейно или е било и на съпруга й, обаче ходи често в Болград, продава там земи и с тези земи доизглежда децата си. В.К.: Вие миналия път ми казахте, че някакви „десетини" продавала. Г.П.: Именно „десетини". Такава мярка за земя е имало, „десетини" продава. В.К.: По онова време тя е в руската империя Болград. Г.П.: Ами да, това е Русия. В.К.: И така те се издържат. Г.П.: Така те се издържат и когато аз пазих едно писмо, о, какъв престъпник съм. Намерих едно писмо как съм огорчила Паша.
към текста >>

93. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Лидия Соломонова Аладжем (Вергилий Кръстев)

М.Г.: Не знам причината, за която... Но аз си спомням, че и Иван се мяркаше там в тая партийна група.
Това ми каза Иван Антонов, да, но после той ме намрази. Не ме поздравяваше. Ту-у. Така гледаше, не знам как, много лошо на мене. В.К.: Защо? Защото си била комунистка? М.Г.: Не знам причината, за която... Но аз си спомням, че и Иван се мяркаше там в тая партийна група. И после нещо се ядоса и напусна. Но беше в нея. Но не помня точно какво беше. Години оттогава, нали човек не може да запомни всичко, избледнява. С брат Боян Боев имахме много хубава връзка.
към текста >>

94. III. СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ

Очевидно решението за депортиране на евреите в лагерите на смъртта е подействало и на двамата като шок, и не би било чудно да са се застъпили за отменяне или смекчаване на мярката.
Именно с това Дънов влияел върху Борис III, главно чрез съветника на царя Лулчев. Това влияние не бива да се надценява. Борис имал достатъчно високо мнение за себе си, за да се доверява на чужди внушения. Но в минути на слабост и колебание царят бил склонен да сподели отговорността си със своите съветници, в това число и с Лулчев. От запис на 15 ноември 1940 година от дневника на Лулчев става ясно, че той, както и Дънов, са одобрявали приемането на еврейския Закон за защита на нацията като нещо неизбежно и необходимо, но са държали той да бъде по-мек, да не позволява изнудването на евреите и да не дава място на „Много произволи и безпринципни лични и заинтересовани решения". Очевидно решението за депортиране на евреите в лагерите на смъртта е подействало и на двамата като шок, и не би било чудно да са се застъпили за отменяне или смекчаване на мярката. Повод да напиша всичко това е донесеното в редакцията на вестника ксерокопие от стр. 533 и 534 на книгата „Изгревът" от д-р Вергилий Кръстев, човек близък до Учителя, както бил наричан Петър Дънов. Глава 78 от споменатата книга е озаглавена „Спасяването на евреите" и разказва за ролята на Дънов и Лулчев за отменяне на депортирането на българските евреи през м. март 1943 година. Естествено е авторът да хиперболизира тази роля, но това не означава, че тя не заслужава признание наред с акцията на кюстендилската делегация и на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев, с протестите на широки слоеве от българския народ, на Българската православна църква и на 43-мата депутати, с победите на съюзниците при Сталинград и в Северна Африка, с предупрежденията на Рузвелт и на английския двор и т.н.
към текста >>

95. А. ОТ ТЕФТЕРЧЕТАТА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - 1) Първо тефтерче

Цветана Щилянова

Мярка - то е туй постоянното у човека, което не се мени.
Божията воля трябва да се изпълни без никакви противоречия, съобразно със закона на Неговата Любов, Мъдрост и Истина. * * * Петък, 28.VII.1933 г. (6 ч.с.) „Каква е разликата между една обикновена и една необикновена мисъл? Обикновена - ядене и необикновена. По какво се различава? Мярка - то е туй постоянното у човека, което не се мени. Екваторът е зона, гдето се уравновесяват енергиите. Що е Истината? Не знаем. Но знаем, че тя освобождава. Какво нещо е Любовта?
към текста >>

96. 14. КАКВИ СЪВЕТИ СЪМ ПОЛУЧИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ

Цветана Щилянова

Никога не отрязвай така, нека лицето бъде enface или три четвърти, но да се виждат две очи, уши и пр., също - двете ръце." * * * Тази сутрин Учителят ми говори пак много интересни неща върху изкуството: „Има много видове състояния у човека, но те биха могли да се подведат под три главни категории: може да се нарисуват три типа като мярка, три статически състояния, и според тях да се прави преценка за всяко лице.
" „Никога не прави поправки върху своите картини! Като нарисуваш - остави я, после нова рисувай! Но преди да започнеш един портрет запример, направи десет скици в разни пози, докато най-после намериш оная поза, която най-много ти допада, да бъдеш доволна от позата напълно. Ти по този път ще успееш! " „Добре е, че ти харесва цигуларя от Zorn; на твоя портрет позата е хубава, на грешка е дето грифа е отсечен. Никога не отрязвай така, нека лицето бъде enface или три четвърти, но да се виждат две очи, уши и пр., също - двете ръце." * * * Тази сутрин Учителят ми говори пак много интересни неща върху изкуството: „Има много видове състояния у човека, но те биха могли да се подведат под три главни категории: може да се нарисуват три типа като мярка, три статически състояния, и според тях да се прави преценка за всяко лице. Тия три категории са: 1. Изражението на човек, който е натоварен с толкова, колкото може да носи. 2. На човек, натоварен повече от силите му и 3. На човек, натоварен по-малко, отколкото трябва. Той си мисли: „Няма смисъл..." Тънките вежди показват, че тоя човек има силна интуиция.
към текста >>

97. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 101-150

Това е мярката на ученика.
Бъди верен, както Бог е верен. 103.Вътрешният глас. Всякога слушай гласа на душата си и ще знаеш, как да постъпваш. 104.Работа на ученика. Върши всичко, което е благоугодно Богу. Това е мярката на ученика. 105.Будна мисъл. Мисли за Бога и страждущите, когато си тъжен и омъчнен. Тази мисъл ще те облекчи и укрепи. 106.Мярката. Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя.
към текста >>

Тази мисъл ще те облекчи и укрепи. 106.Мярката.
104.Работа на ученика. Върши всичко, което е благоугодно Богу. Това е мярката на ученика. 105.Будна мисъл. Мисли за Бога и страждущите, когато си тъжен и омъчнен. Тази мисъл ще те облекчи и укрепи. 106.Мярката. Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Всеки ученик, който учи добре, има разположението на Учителя. Слънчевите лъчи проникват в стаята, когато прозорците й са отворени. 107.Духовните тела. За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, той трябва да развие духовните си тела.
към текста >>

98. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 201-250

А тази правда се отнася към всички еднакво. 211.Мярката.
209.Познание на Бога. Можеш да познаеш Бога, само когато Го обичаш. Можеш да познаеш Бога, само като почувствуваш Неговата Любов. 210.Божествената правда. Да живееш по Бога, то значи, да си служиш с Божествената правда. А тази правда се отнася към всички еднакво. 211.Мярката. Учителят на всички ще даде точно толкова, колкото е определено по Божествената правда за тях. Никому по-малко. Но Учителят е свободен да даде някому повече. 212.Душата. Ученикът трябва да обича душата на хората, и като е тъй, той не трябва да мрази никого. Сродната душа на този, когото ти обичаш, и на онзи, когото ти не обичаш, горе еднакво се обичат.
към текста >>

99. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 521-540

538 Две неща ще държите: Благото е във всички, то е момент, който е мярка на времето и пространството.
537 Аз съм като светлината, която никъде не може да се спира. Докато държите прозореца си отворен - влизам. Щом го затворите - заминавам. Докато мислите, присъствувам, щом не мислите - отивам си. Две неща. 538 Две неща ще държите: Благото е във всички, то е момент, който е мярка на времето и пространството. В този момент, който се мери във времето и прост- ранството - Бог пребъдва в него. Туй, което мери, в него е Бог, а не което се измерва. Бог не е в мисълта, но в това, което прави мисълта. Бог не е в Любовта, но в това, което произвежда Любовта. Туй, което се проявява, е проявено, то проявено остава.
към текста >>

100. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 601-620