Търсене в текстове за 'Мързел'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 32 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В. Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци.
И двата се извършват в живота, но кой е тоя на когото трябва да подражаваме? Бурята може да изкорени един дъб в един час, докато съграждащото жизнено начало го сътворява за един век? Кой е сега положителния творчески акт? В очите на ония, които „градят" по първия метод всичко изглежда мъртво, бездейно, защото те не виждат оня непреодолим порив за живот, скрит в малкото семенце, което с постоянство и търпение, излиза из ограничението на земята и пораства към слънцето, призовано от неговата светлина. Наистина, в случая може да стане едно смесване в нашето съзнание на истинските духовни хора с „духовните". Право е и това, че мързелът, под форма на различни добродетели, се е промъкнал официално в мнозина духовно настроени, но ние сега не ще приказваме за тия аномалии, а ще имаме предвид действителните образци. Ще вземем по един последователен на себе си и своите разбирания от едната и другата страна и ще ги разгледаме най-обективно. Животът, разбран в светлината на окултната наука, налага на ученика една сериозна ориентация в всички направления, защото едно ново, върховно съзнание осветява неговия път и му показва нещата в един нов порядък, чужд дотогава за него. Оня, който вярва в силата на разрушението и не припознава връзката на своите деяния с общото, има за задача в своя живот да получи най-големи и най-бързи ефекти за кратко време, като при това се старае да опази себе си невредим в създадения хаос, защото се смята потребен за бъдните си задачи. В очите на другия пък, картината на живота има друг вид Борбата се пренася вътре в него и онова, което пречи да върви успешно световната машина, той гледа да го премахне в себе си. Усилията на съвременните хора са насочени главно към злото, което цари отвън, а изворът на това зло, което е в нас, оставят да вирее.
към текста >>

2. Книжнина Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

„Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея.
„Всяка форма изразява съдържание. Линията е граница на две сили. Правата линия сочи на равновесие". „Право чело показва конкретен ум, уравновесен. Нос гърбав - хора, които мислят". „Изострена форма на пръстите - показват идейни, дейни артистични натури Меките ръце - мързел, твърда суха ръка - може да се разчита на нея. Дълги пръсти - хора на високи идеали. Къси пръсти - обичат да бъркат в чужди джобове" и т.н. На места сказчик беше много духовите и с някои сполучливи примери разсмиваше цялата аудитория - по този начин повече от два часа той можа да държи прикована голямата аудитория. Всички отделни факти бяха свързани със закони и принципи на живата природа, подкрепени с такива из математиката и това още повече придаваше цена на изложението. Към края сказчикът много сполучливо се опита да характеризира българина и славянина като типове, от смесването на които се е получил днешният българин.
към текста >>

3. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хладнокръвието и самообладанието е силно развито у тях, а някои са много мързеливи.
Тям е нужна храна, която да дава кръв и топлина на тялото, физически упражнения, слънце, хладни бани и умерен сън – с една реч лятото и горещината е най-добро за тях. Гласът на флегматиците е мек, слаб, глух, монотонен, до печален. Движенията им са тежки, лениви, бавни, походката им е тежка, неграциозна, хора досущ без мимика – лицето им е тъпо, без движения и впечатления. Едно кратко и хубаво опредъление дава Учителят за флегматиците. В тях преобладава водата, тя не е тъй подвижна, както въздуха, тя е подвижна само, когато има наклон – и тия хора са малко подвижни, те са студени и мудни. Хладнокръвието и самообладанието е силно развито у тях, а някои са много мързеливи. За тях турците казват: „И светът да изгори, те не искат да знаят”, наричат ги още „дембели”. От една страна хладнокръвието е добро нещо. Който иска да урегулира своя темперамент, трябва да научи свойствата на водата. Хладнокръвният човек най-често е синоним на благоразумния човек. Меланхоличен темперамент.
към текста >>

Един изоставил се и ударил го на мързел, ядене и спане, може скоро да придобие предиката „флегматичен”, особено ако и природните, климатическите и жизнените обстоятелства му съдействуват за това.
* * * Темпераментите в живота не биват чисти, те са силно кръстосани. Който познава характерните черти на чистите темпераменти, ще може лесно в практиката да различи и установи многото и твърде разнообразните смесени темпераменти. Преобладаващият темперамент ще даде първото име на съответния човек, а имената на другите темпераменти ще следват след него. В цитираната по-долу литература ще се намерят подробни описания и на смесените темпераменти. Темпераментите не са само първично нещо, те се и създават с живота на хората. Един изоставил се и ударил го на мързел, ядене и спане, може скоро да придобие предиката „флегматичен”, особено ако и природните, климатическите и жизнените обстоятелства му съдействуват за това. Качествата на кой и да било темперамент имат две страни – една положителна и една отрицателна. И най-лошата черта, стига да е тя природно качество, когато е изразена и проявена на място, тя е добра, както и най-доброто качество не на място е лошо. Ако бихме си дали малко повече труд, би могла да се направи една географска карта за климатичните и географски условия, при които дадени темпераменти са по-силно или по-слабо развити, но това от наблюдение всеки ще може да установи.*) А и в литературата често ще се срещат намеци за това. Във всички народи има всякакви темпераменти, но в дадени народи преобладават едни, а в други – други темпераменти Учението за характера и темперамента е една основа, без която не можем в характерологията и което ни дава много ключове да опознаем света, хората и себе си. Заедно с това и пътекитe, които ни показват как да станем „други”.
към текста >>

4. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Мързеливи, злопаметни, мудни.
Уши – дълги, тесни, месести, много нависоко седящи, крайно неграциозни. Кожата бива силно бледна, землиста или червеникава. Гласът е гърлесто сдавен. Хората от този тип са тежки в движенията, ръцете им са като лапи и твърди, пръстите им възлести и къси. Те са тежки и в душата – велики инатчии. Мързеливи, злопаметни, мудни. Аристотел счита дългите уши от магарешки тип като признак на голяма животинщина. Други физиогномисти считат, че очите от магарешки тип са израз на безсрамие и дуращина – глупост. Физиолозите виждат връзка на подобни очи с хидроцефалията в мозъка, което се отразява дегенеративно на мозъчните центрове. Коза (Козел). Хора със среден ръст, сухи, с четвъртито очертание на туловището.
към текста >>

5. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми.
Уста – правилна, с тънки устни, сякаш разкъсани. Брадичка – възостра. Уши – малки. Очите – са най-вече шарени, с жив, любопитно-загадъчен и бърз поглед. Гласът е писклив до болезненост, но продължителен – подобно на мяукане. Хората от този тип биват доста умни, обаче мързеливи и лакоми. В движенията са грациозни, леки, но шумни. Те са хора рядко, можещи да понасят другите, лесно се дразнят и са завистливи, затова и агресивни – нападателни. Този тип се среща повече у жените, отколкото у мъжете. Порта казва за такива жени, че са страхливи, без достойнство, преизпълнени с лъжа. Любова добавя, че те са фини, с външна обхода, скептични и трептящи пред любовните удоволствия.
към текста >>

6. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако ръката е много малка, означава: мързел, пасивност, отпуснатост на физическото поле.
(Всички тия сведения ще бъдат допълнени със сведения за типовете на ръцете). Мека ръка: Притежателят е с голямо въображение, богата фантазия. Изобилие на планове и проекти, Мечтателен, впечатлителен, сантиментален. Избягва трудностите на живота, със склонност към удобство, мекота, уютност. Повече дейност в психическата област: да гледа, да слуша, да пътува, но не със собствените крака. Ако ръката е много малка, означава: мързел, пасивност, отпуснатост на физическото поле. Преобладаване на лимфатичната система. Без воля, лесно податлив към влияния. Човек без гръбнак. На него не може да се уповава. Непостоянен, без ред и порядък.
към текста >>

7. РЪЦЕТЕ НА РУЗВЕЛТ И ДЖОН РОКФЕЛЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Малкият нос е белег на мързел, липса на постоянство в самостоятелно и енергично прокарване на нещата, липса на правилна пресметливост и най-после на голяма капризност.
Той е израз на голямата мъдрост на природата вложена в развитието на формите. Счита се, че хора с големи носове обикновено биват много постоянни и с голям запас от телесна и духовна енергия. във всичките си начинания те се ръководят от принципа на целесъобразността - всичките им работи са планомерни. Те са импулсивни и могат да прокарат и постигнат начертаното и предприетото. Големият нос е един белег на разум, планова работа и деловитост. Малкият нос е белег на мързел, липса на постоянство в самостоятелно и енергично прокарване на нещата, липса на правилна пресметливост и най-после на голяма капризност. Хората с малки носове биват най-често подчинени. Те не могат да господствуват, затова предоставят тази работа на други. Хората с големи носове имат силно развито лично чувство, те са най-често погълнати от своята личност. Те представляват отлично и предано всичко, което им е възложено. Не винаги, обаче.
към текста >>

8. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Не дай, Боже, последните да са малко мудни, непохватни, или пък мързеливи.
А другото състояние е като на морските вълни, като на малките клончета на дърветата - постоянен кипеж, постоянно клатушкане".[ ] Вие сте я виждали Марта навсякъде в живота. А може да ви е била и майка. Тогава вие най-добре ще сте изпитали, какво е Марта. Още от ранно утро тя е на крак. Ако има слуги, слугини - и те трябва да бъдат на крак. Не дай, Боже, последните да са малко мудни, непохватни, или пък мързеливи. Марта, сама пъргава, чевръста, спретната и работлива, страшно мрази ленивите хора. Но колкото и да се старае човек, на нея изобщо мъчно може да се угоди - все ще ти намери някакъв недостатък, все ще ти натяква, че бавно работиш, че се пипнеш, че се потриваш. Пометеш, да речем. Тя ще смери с поглед стаята, ще кресне: "Тъй ли се мете! ", па ще грабне метлата от ръцете ти - да премете още веднъж.
към текста >>

Тя ù се струва чисто и просто бездействие, мързел.
Услугите на Марта често ни тежат. В нейния уреден, чист и спретнат свят ние се движим не свободно, а със стеснение, сякаш на пръсти - от страх да не настъпим някой взрив. Марта е в постоянно движение, в постоянно напрежение. Тя иска да увлече в своя енергетичен вихър всичко, що срещне по пътя си - и хора, и неща. Външната пасивност я дразни. Тя ù се струва чисто и просто бездействие, мързел. Тъкмо тази черта от характера на Марта е отбелязана в приведения из евангелието пасаж. "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам. Кажи ù да ми помогне". Но що ù отговаря Христос? "Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща.
към текста >>

9. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм.
Разцъфтяването на човека е широта на неговия дух. Благородството му е израз на тази широта на духа. Любовта му намира най-красивия си израз в широтата на човешкия дух. Широтата на духа е една жива наука за делото в живота. За правилно насочване на всяко начинание, на всяка хубава мисъл. Широтата на духа не е мързел, не е безразличие, не е бягане от живота, не е егоизъм. Най-великите дела се започват с широко разположение на духа и се поддържат също с широта и благородство. Спънките и противоречията изчезват тогава. Те се разтопяват пред това греещо слънце на широтата на духа. В радост се сеят семената на всяко дело. В благородство и широта на духа се поддържат те и се стига до благополучие, което е красота и смисъл.
към текста >>

10. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Така ти ги привикна на мързел.
„Всичко, което ти направи, казал му ангелът, не струва колкото подскачането на твоя брат". — Как така? - учудено попитал светията. "Като направи под път и над път странноприемници, ти приучи кой отдето свари да спира в тях, за да получава даром храна и подслон. Мнозина безделници започнаха през ден през два да свръщат в странноприемниците, защото можеха да получат безплатно ядене и легло за спане. Така ти ги привикна на мързел. Па и не само това - в странноприемниците постоянно се дигаха скандали, кой да вземе по-хубава стая, кой да си сипе пръв от яденето, да обере най-тлъстото и т. н. Като построи пък църкви, ти направи тържища на свещениците. По-рано хората, като нямаше толкова църкви, се молеха навсякъде, и под покрив, и под открито небе. Сега привикнаха да се молят само в църква, сякаш само църквата е дом за молитва. Па и не те се молят, а свещениците четат молитви зарад тях, стига да им дадат повечко пари, да палят по-дебели свещи и да пущат повече в дискуса".
към текста >>

11. КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Човек трябва да бъде безразличен към мързела, пасивността, преднамереното зломислие и злосторство, към всичко спъващо неговото развитие и развитието на света.
Човек, в душата и сърцето на когото живее красотата и доброто, гледа с поглед напред, готов винаги да съдействува за тяхното осъществяване. Живот има в това, което непрестанно се обновява. Доброто, красотата, идейното разбиране с обновители в живота. Безразличието към тях е грях и престъпление. Човек се нуждае от една дейна философия за преобнова на живота. Човек трябва да бъде безразличен към мързела, пасивността, преднамереното зломислие и злосторство, към всичко спъващо неговото развитие и развитието на света. Човек трябва да бъде убеден и деен във всичко, което носи в живота повече любов, по-голяма справедливост, истински мир и свобода, към всичко, което издига живота, обновява го и го прави по-красив. Големият Айнщайн[1], когато го запитали по въпроса за еврейската и християнската религия, отговорил: „Ако вземем чистото учение на пророците и истинското естество на Христовото учение, освободени от догматизма на църквите, остава една същина чиста и красива, която е в състояние да обнови живота на човечеството. аз считам, че всеки искрен човек трябва да работи настойчиво за приложение на това учение". Днешното време изисква повече от всякога дейни, искрени хора за преобновление на живота. Това преобновление не е само материално, физическо.
към текста >>

12. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ако няма глад, те ще бъдат мързеливи.
Предназначението на глада е храненето, яденето. Гладът е първата подбуда, която тика всяко живо същество на работа. Ако не би имало глад в света, никой не би работил и всички същества биха почивали. Чувствува ли глад едно същество, то започва да се движи, да дири храната си, да работи. Гладът прави съществата пъргави, работливи. Ако няма глад, те ще бъдат мързеливи. Когато гладът се появи в човека, това е добър признак. Здравите хора усещат глад, болните не усещат. Здравият, щом огладнее, започва работа. Някои мислят, че и без глад може в света. Но може ли да си представим, какъв ще бъде светът без глад?
към текста >>

13. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И затова избира за девиз във своя Храм за Работа: "По-добре да умреш работейки, отколко да живееш мързелувайки!
Ако се стремиш към върха, ако гледаш само напред, ако правиш усилия за да постигнеш своя Идеал - това ще докажат единствено делата ти. Красота, Хармония, Съвършенство! Към тях се е стремил през целия си живот Георги Куртев, защото в душата си знае, че тяхната вътрешна същност е една - Истината! Работейки, той търси нея, творейки с чук в ръка, той пак създава нея, извайвайки образи върху метала, той постоянно съзира нея . Ученикът знае, че неговото днешно дело, ще е светъл символ утре на едно Ново мислене, на едно Ново разбиране, на една Нова Култура. И затова избира за девиз във своя Храм за Работа: "По-добре да умреш работейки, отколко да живееш мързелувайки! " Работата е свещен дълг за всеки, който е тръгнал по пътя на самоусъвършенстването. МИСИЯТА НА ИЗКУСТВОТО АЗ ОБИЧАМ ИЗКУСТВОТО, КОЕТО ОБЛАГОРОДЯВА, КОЕТО ИМПУЛСИРА И НАСОЧВА КЪМ ДОБРОТО И КРАСИВОТО В ЖИВОТА. Г. КУРТЕВ Уводни думи при откриване на Седмата изложба "Езотерична металопластика" В Писанието се казва: „Човек е това, което мисли в сърцето си.“ Аз ще прибавя: Човек реализира това, което мисли и отразява своето същество в това, което произвежда. Това е, което се стараех да предам в тази изложба, защото в творбите се предават и изразяват моите идеи, моите чувства и специално моите най- съкровени идеали за един по-добър свят, който всички желаем дълбоко в нас. Друга свещена фраза потвърждава: „Енергията следва мисълта“, т.е.
към текста >>

14. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества.
И му казват: че еди кои си икономически условия; еди кои си класи и съсловия; еди кои си начини на производство, владение и потребление били причина на неговото робство! „Освободителите“ още сами не знаят в какво се състои робството. Те делят хората на „експлоататори“ и „експлоатирани“, на „насилници“ и „насилвани" — и мислят че едните са роби, а другите — свободни! Те мислят че робството е нещо външно, че зависи от външни неща и затова се напъват да трошат веригите на човечеството чрез промяна на известни външни условия. О! Те не знаят още, че робството е присъщо състояние на роба; че той не може да бъде освободен отвън, защото неговите вътрешни качества и състояния, неговите вътрешни вериги и робство определят и тия отвън ... Човек е това, което мисли! Със своята собствена мисъл, с постоянството на водната капка която пробива камъка, той е сътворил себе си: добър или лош, силен или слаб, умен или глупав, трудолюбив или мързелив, честен или подлец, Страхлив или безстрашен, порочен или чист, и всички заобикалящи го условия са резултат, са отражение на тези негови вътрешни качества. Животът никога не ще му даде нищо повече освен това, което е негово! И докато той е роб на своите слабости и пороци, докато той е лош, злобен, неразумен, ленив, подъл и страхлив, живота не ще му даде нищо друго, освен вериги! Там, и само там — вътре в човека — се крият причините на неговото робство. *** Навън птичките пеят! Слънцето весело грее!
към текста >>

15. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим.
Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим. Не трябва жената да чака да донесе баща й или мъж й, а да се надява на своите сили. Мъжът не се е оженил, за да донася в къщи и да храни жената; това не е женитба. Истинската женитба е сдружаване между двама млади, за да работят идейно. Ако жената бе разбирала така, тя би се старала да облекчава и подпомага мъжа, а какво става днес! Жената не изпълнява своята работа, не изпълнява своя дълг и затова като се върне мъжът от работа, започват разправиите и недоразуменията.
към текста >>

16. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 86 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някой от тях са много мързеливи.
Най-малката радост в тях се силно изживява, те са с много променчиви настроения, всичко у тях се сменя бързо. У тях преобладава въздушния елемент според алхимиците, затова този темперамент се нарича още и въздушен. Във флегматическия темперамент преобладаваше влияние има водата — те не са подвижни като сангвиниците; тези хора се отличават със студенина и мудност. Те обичат жидките, течните вещества. Те са хладнокръвни, самообладанието е силно развито в тях. Някой от тях са много мързеливи. Те са тихи и обичат живота. Не обичат да се карат и лесно се примиряват; политика има в тях. Имат къси пълнички пръсти, добре развит стомах, а лицето им е като месечника и очите пълни, живички и весели. Те много повечко обичат да си похапват и попийват. Холерическият темперамент в когото преобладават жлъчката, черния дроб, нервната система и костите, е много енергичен и динамичен.
към текста >>

17. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно време имало един человек, който си имал жена и две деца, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив.
А който не изпълнява Божиите закони се нарича грешник. Него го съдят небесни съдилища и го наказват на различни страдания, болести и смърт. Злото го дебне и под път и над път, както се казва. Така, грешниците страдат тука на земята до като разберат Божиите закони, които са нарушили и поискат от Бога прошка, като почнат в същото време да изпълняват нарушените закони. Тогава Бог прощава греховете им. Едно време имало един человек, който си имал жена и две деца, конто много, много обичал, но сам той бил мързелив. Рядко хващал работа, затова бил сиромах. Цялото му семейство не могло нито до се облича, нито да се храни задоволително. По цели дни той седял под една върба, та си мислел що да прави. Един ден, като седял пак под върбата, излязъл пред него, като из невиделица, един млад човек, угледен и хубавеляк, черноок, с вежди като гайтанчета и коси лъскави като черната смола. Облеклото му от фина чоха, на ръцете му — кожени ръкавици, като премятал в лявата си ръка сребърно бастунче.
към текста >>

18. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 236 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мързела, бездействието като че ли са съвършено непознати в Габрово.
Геният е резултат на безкрайно търпение и постоянство. * Габрово. Изведнъж ме облъхва неговата атмосфера на вечния, непрестанен, денонощен труд. Тук едва ли не всеки човек храни в себе си мисълта да стане индустриалец, да произвежда нещо, да изнася, да създаде нещо. Всички работят: мъже и жени, млади и стари, бедни богати — всичко се е отдало стихията на труда. Мързела, бездействието като че ли са съвършено непознати в Габрово. В люлката на българската индустрия, гдето непрестанно се твори материалната култура на народа ни, всеки трябва па работи. Излизам из града и пристъпвам веднага към своята задача: тук, в стихията на денонощния труд, всред хората, за които животът като че ли се състои само от труд, всред хората, за които смисъла на живота е предимно в придобиването на материални блага, аз трябва да занеса едно по-широко схващане за живота и неговия смисъл, да опитам да разширя малко погледа на неуморимите хора на труда. Влизам в една работилница. Шест-седем души се навели над тезгясите и чукат. — Добър ден.
към текста >>

19. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

когато настане време за това.“ При какъвто и да било повод, никога не говорете на детето: „Ти си мързелив, ти за нищо не си способен и т.
Особено — и това е най-главното — в отношенията си към децата, отбягвайте грубостите: защото с това всякога рискувате да предизвикате в тях самовнушение на страх, придружено с омраза. Също избягвайте, в тяхно присъствие да говорите лошо за някого, както това често става в салоните, дето с най-невинния изглед, се говори лошо за най близките приятели. Децата неминуемо подражават лошия пример; това може да повлече след себе си, в някой случаи, най печални последици. Пробуждайте у децата желание да се запознават с явленията на природата и старайте се да ги заинтересувате с разбираеми обяснения, давани с жив и занимателен тон. Отговаряйте благосклонно на всичките им запитвания и не ги отблъсквайте с думите: „Дотегнал си ми, остави ме спокоен, ти ще го узнаеш. когато настане време за това.“ При какъвто и да било повод, никога не говорете на детето: „Ти си мързелив, ти за нищо не си способен и т. н.“ Тия упреци могат да предизвикат у него действително съответстващите недостатъци. Ако детето е лениво и лошо се учи, опитайте се да му кажете, ако това и да би било невярно: „Е, днес си по-добре приготвил уроците си, отколкото всеки друг път. Старай се, мило дете! “ Ободрено от тая похвала, детето, без съмнение, ще се залови на следващия път с по-голямо усърдие за уроците си, и постепенно, благодарение на това разумно поощряване, действително ще стане прилежно. В никакъв случай не говорете, в присъствието на деца, за болести — с това вие всякога рискувате да ги предизвикате в тях.
към текста >>

20. -

Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме.
Най-сетне, кой с истинския учен? Да натрупаш в главата си една голяма маса от знания, доказани, проверени, систематизирани и подредени в една стройна, логична система, да се специализираш в известен клон на науката, като обремениш паметта си с безброй факти и подробности, с цяла редица положения, закони и изключения на законите в дадена област на науката или живота, според нас това не е отличителния белег на истинския учен. Това са по-скоро машини за запаметяване, „натоварени камили“ с разкрити и обработени вече знания, както казва един мъдрец на нашето време, отколкото учени в истинския смисъл на тази дума. Такива са днес всички ония „учени“, в чиито души съществува една здраво вкоренена „фобия“ против всичко „окултно“ и които се нахвърлят с ярост, с всички простени и непростени средства против всичко, което е от естество да разколебае основите на материалистичния мироглед. Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват, известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх на днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол — стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се сраснали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, ако ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те съборят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света.
към текста >>

Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината?
Да отречеш нещата, които не познаваш и които хвърлят известна сянка и предизвикват, известно съмнение върху здравината на твоя мироглед, това не е никаква ученост. Това е чисто и просто един страх пред истината, това е един вид умствен мързел, това е дълбоко скриваното в душата, подсъзнателно желание да останем незасегнати, да останем на спокойствие в умственото здание, в което се приютяваме. Това е един истински, сериозен и основателен страх на днешните материалисти от всякакво покушение срещу техния идол — стройно изградения материалистически мироглед, с когото те са се сраснали и от когото те на никаква цена не биха искали да се разделят. За всички учени и неучени, образовани и невежи поддръжници на материалистическия мироглед, всяко нещо, което подкопава из основа или хвърля под съмнение здравината на техния мироглед, е невъзможно и недопустимо. И това е същината на тяхната ученост и на тяхната логичност, които те отричат у другите: несъществува и не е възможно да съществува нищо такова, което да разклати, да обори, да постави под съмнение „научния“ материалистически мироглед. Как другояче може да се нарече това поведение на учените и неучени материалисти, освен консерватизъм , умствен мързел и страх от истината? Ако ти действително търсиш истината, ако ти наистина си способен да отидеш след нея докрай, ако ти наистина я обичаш повече от всички свои и изобщо човешки фетиши, то ти трябва да я приемеш, ти трябва да я последваш и да извадиш от нея всички необходими заключения, дори и тогава, когато те съборят из основа целия твой досегашен мироглед, дори и тогава, когато трябва да се разделиш завинаги с всичките си възлюблени и скъпи за сърцето ти схващания за човека, за живота и света. Тъкмо това учените материалисти не могат да направят, тъкмо тази голяма задача те не се чувстват способни да разрешат. Тъкмо тази безрезервна преданост към истината, към самата истина, липсва у тях, и затова те се дърпат уплашени при всеки намек за факти, за действителни явления и събития в живота, които са от естество да разклатят основите на вьзлюбления им и според тях непоклатим, единствено възможен и единствено научен материалистичен мироглед. „Невъзможно“ — ето думицата, която веднага изпъква на устата на всеки материалист, па бил той и най-учения измежду тях, винаги, когато на вниманието му се предлага някой факт, които нарушава стройността на неговата система на схващания. „Невъзможно“. — Да!
към текста >>

21. -

Но те не знаят че и ние сме във война, че и ние воюваме отдавна с леността, с мързела, със страха, с тъмнотата, оставяйки съблазнителните топли легла и тичаме към върха да посрещнем него — източникът на живота, мир и радост, който щедро раздава, благославя и ни прави здрави, бодри и силни.
От днес окото се къпе в Природната красота, ухото чува музиката на събуждащия се живот, възникват чувства на любов и се чува желаната стопляща дума: Мир, мир, о Боже, дай! - от хиляди шепнещи устни. И колко чудно е за обикновените хора че от днес нататък като ни срещат да се връщаме от нашил изгрев, ще си шушнат учудено: „Тези пък какво са пощурели? Хората се чудят какво да правят от страх, война, страхотия, неизвестност, а те в зори хукнали по баири, пеят, усмихват се, радват се, като че ли не са хора като нас.“ Едни ще се смеят, други ще се чудят. Не знаят те, горките, тъмно е това за тях. Но те не знаят че и ние сме във война, че и ние воюваме отдавна с леността, с мързела, със страха, с тъмнотата, оставяйки съблазнителните топли легла и тичаме към върха да посрещнем него — източникът на живота, мир и радост, който щедро раздава, благославя и ни прави здрави, бодри и силни. Та когато в човека настане една вечна пролет, той придобива чутко ухо, топло сърце, широка душа, мощен дух, сгряващ поглед, език сладък, ръка добродетелна, светла мисъл, благородно чувство, на всичко се радва, всичко му е мило. Та кой на ранина от днес с любов, песен и молитва ще посрещне слънцето на живота в зори, що носи живот и безсмъртие, дава знания светлина и мъдрост? — Не ли ние будните? От днес вече ние няма да се излежаваме в душните стан и няма да чакаме слънцето да дойде при нас да надникне през прозорците ни и ни свари в леглата. Не, ние ще отидем преди него на върха, в зори и ще го чакаме, като младоженец пред сватба, пред новия ден.
към текста >>

22. -

Не, ти си от мързеливите ученици, и природата ще те отбележи с особени знаци.
Тогава повторението майка на знанието ли е? Майка на глупостта. В един клас е позволено да се учиш само една година. Сега някои основават надеждите си на това, че имало много пререждания. Това е именно кривата страна на окултизма: втори път като се преродя, тогава ще подобря живота си. Не, ти си от мързеливите ученици, и природата ще те отбележи с особени знаци. Ти не туряй в себе си мисълта, че много пъти ще се прераждаш. Защото второто прераждане ще бъде за втори клас; а седмото — за седми клас. В съвременния окултизъм има една опасност, когато мислим, че като се преродим в бъдеще, тогава ще изправим живота си. — Не! Само един живот за един клас.
към текста >>

23. -

Тези буйни, своенравни, понякога мързеливи, а понякога крайно самонадеяни ученици, имат нужда от уроци.
Свободата, която хората, обществата и народите имат, да вършат едно или друго, да се проявяват по един или по друг нечин, — в същност, не е нищо друго, освен един изпит, който е предназначен за това, да им даде един ценен урок. Божественото Провидение, Върховното ръководство на живота, не може да се отнася другояче към хората и народите, освен като към малки деца, защото те и в действителност са такива — доказали са го и продължават да го доказват с досегашното си и с настоящето си поведение. Те са само ученици. Ученици, които правят безброй грешки. Ученици, на които целите тетрадки, открай до край, са зацапани с червено мастило. Тези буйни, своенравни, понякога мързеливи, а понякога крайно самонадеяни ученици, имат нужда от уроци. Но те имат нужда от уроци осезателни, от уроци, които заекват дълбоко и разтърсват из основа цялата тяхна физическа и психическа природа. Те имат нужда от уроци, чието острие прониква тъй дълбоко и тъй болезнено в тяхното съзнание, че да не могат вече да ги забравят. Защото хората и народите са доказали хилядократно, че те не разбират от думи, не разбират от увещания, не разбират от съвети, че те не искат да чуят и не се вслушват в гласа на здравия разум, когато той им шепне тихо и спокойно в глъбините на техните собствени души и им сочи правия път. Хората и народите са оставени свободни. Тям се дава — понякога —пълната възможност да се проявят по един или друг начин.
към текста >>

24. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Страхуването е само мързел на волята и затова общественото мнение клейми страхливците. 20.
Да страдаш, значи да се трудиш. Голямата прекарана скръб е свършен процес. Ония, които много страдат, живеят повече от ония, които не страдат. 18. Доброволната смърт от преданост не е самоубийство. Това е апотеоз на волята. 19. Страхуването е само мързел на волята и затова общественото мнение клейми страхливците. 20. Постигнете да се не боите от лъва, и тогава лъвът ще се бои от вас. Кажете на скръбта: „аз искам да ми бъдеш удоволствие“, и тя ще ти стане удоволствие; даже повече от удоволствие — щастие. 21. Желязната верига може да се скъса по-лесно, отколкото една верига от цветя. 22. Преди да обявите некого за щастлив или нещастен, узнайте, какво е дало направление на неговата воля. Тиверий ежедневно е могъл да умре на Капри, когато Исус Христос доказа своята божественост и безсмъртието си даже в кръстните страдания на Голгота.
към текста >>

25. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили правата вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр.
Архиереите, по примера на византийските си събратя, били на страната на силните, експлоататорите, сами експлоатирали, тъпкали, тиранствували, смукали потта на трудещия се народ. Това свидетелствува пресвитер Козма(Хв.). Това псевдо (лъжливо) християнство предизвиква силно религиозно-етично: движение, наречено богомилство. Привържениците на това движение се наричали: bonus homini — добри хора, приятели, братя и т. н. Основателят на новото религиозно общество е бивш православен свещеник, който по идеи надминава съвременника си Козма. В речите си свещеник Козма критикува владици и попове, че са мързеливи, че пиянстват, че не просвещават народа, но той ги оправдава, защото пазили правата вяра, извършвали всички обреди, тайнства и пр. и пр. Богомилите виждали центъра на тежестта на християнската вяра в добрия живот, а не в обредността и разните суеверия. Евангелието за тях е било основа на живота. Христос за богомилите бил велик учител, който е дошъл да разкрие идеите за Бога, за правдата, за живота, за личното и обществено благуване. Христос иска духовна обнова от своите последователи и родство по идеи, а не по кръв.
към текста >>

26. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

През деня, когато имах много висока температура и когато ми бе заповядано да сяда в легло, въпреки моите естествени наклонности към мързел, аз станах от леглото десетки пъти и излизах из шатъра през най-големата горещина на деня, за да видя кои шатри още не са надупчени и кои войници още не са заминали.
„Куршумът бе изваден от тялото ми от неопитен лекар, който ме измъчи десет пъти повече, отколкото бе нужно. Той бе принуден да бърза особено много по това време, понеже войската бе получила заповед да тръгне в поход. След неколко часа целият лагер бе на крак. Раната ме болеше много остро и страхът, да не бъда оставен с тези, които се смятаха неизлечими, увеличаваше мъките ми. „Навярно ако бях стоял спокоен, аз бих избегнал някой от мъките, които после ме сполетяха, но аз ви вече казах, господа, че съдбата ми е била да разбера, как би било най-добре да се постъпи, след като ставаше вече твърде късно. През деня, когато имах много висока температура и когато ми бе заповядано да сяда в легло, въпреки моите естествени наклонности към мързел, аз станах от леглото десетки пъти и излизах из шатъра през най-големата горещина на деня, за да видя кои шатри още не са надупчени и кои войници още не са заминали. Заповедите за отпътуване на войниците не се изпълняваха на време. Ако бях слушал наредбите на лекаря, аз навярно бих могъл да замина с последните войници и бих могъл да понеса бавното движение на носилката, с която някой от болните бяха пренасяни; но вечерта, когато лекарят дойде да превърже раните ми, намери, че беше съвършено невъзможно тази вечер да бъда движен. „Той каза, че на утрото ще дойдат неколко войници да ме пренесат. Действително такива дойдоха, но те искаха да ме турят на магарето, което аз познах по бялата линия на гърба, че е същото проклето животно, което ме ритна, когато търсех пръстена. Нищо не можеше да ме убеди да се кача на това злощастно животно.
към текста >>

27. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав.
Той е само една надежда; екстазът не е едно настояще или една действителност . Търпеливото понасяне на най-разнообразните мъки — защото те ни освобождават от веригите на миналото — отваря нашите духовни очи от временните обаяния, повдига нашия кураж — това е то за нас плътта на Словото. А скъпата кръв, флуидът, който твори, или артистът на Славното тяло, творецът на красотата — това е любовта към ближния. И наистина, да любиш ближния си като самия себе си, това спира образуването на отровните бацили (токсините), включително и тия в тялото; това прави съществото универсално; това прави от учения човек интелигентен. Препятствията на мисълта се рушат, предразсъдъците падат, тесните възгледи се разширяват, нашият дух напредва все по далеч и все по-дълбоко във възхитителните висини на невидимото. Истинската любов носи най-плодовитото увеличение на енергията, защото човек не може да я упражнява, освен чрез една постоянна борба с тоя вкоренен мързел, каквато е привързаността ни към нашите удобства: чрез тая истинска любов, духът опознава, изтънчава се и става безкрайно гъвкав. Това е все- могъщата сила на любовта. Телесната поява на Словото на кое и да е място — поява, която предполага и изисква неговото по-раншно съшествие — е равносилно на второ сътворение. Така, Отец ни дава своя Син три пъти! : I път — когато Той издига към съществувание някоя част от Небитието, II път — когато я спасява и, последен път, когато я прави съпричастник на блаженството . . .
към текста >>

28. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

" Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност!
Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари! " Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност! Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва. Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използва няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение.
към текста >>

А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“.
Но кои са ония измежду наричащите себе си „братя“ и „сестри“, които с пълна добросъвестност могат да кажат за себе си, че изпълняват Словото Божие, т.е. Словото на всеобемната, безграничната и неизменната Любов, Словото на върховната Божия Мъдрост и Словото на животворната и освободителна Божия Истина? Кои са те? Ние бихме желали да ги видим, да ги възхвалим и възпеем с всичкия си душевен възторг. Нека всеки сам да се запита в своята „скришна стаица“: с какви дела той или тя изпълнява Словото Божие? А необходими са дела, не безделие и мързел или материален и духовен егоизъм,защото е писано, че „по делата ще ги познаете“; защото трябва да се правят дела, каквито Христос е правил; защото „в това се прославя Отец ми, да принасяте много плод: и така ще бъдете мои ученици“; „жетвата е много, а работниците са малко“ (или няма ги никак); „вие сте виделината на света: град поставен на гора, не може да се укрие, нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички, които са в къщи; така да просветне вашата виделина пред човеците, за да видят добрите ваши дела и да прославят Отца вашего, който е на небеса“. Но добрите дела могат да бъдат плод само на един здрав и хармонично развит ум, на едно чисто, непокварено сърце, пълно с безкористна любов и с възвишени копнежи, и на една благородна воля, която непрестанно работи и твори под ръководството на Божия Дух за благото на всички. Е добре, кои са и колцина са ония, самонаричащи. се с прозвището „брат“ и „сестра“, които притежават здрав, развит и дисциплиниран ум, т. е. ръководят всичките си постъпки с пълна разумност. с ясно разбиране на причините и последиците?
към текста >>

0.49494409561157