Търсене в текстове за 'Мрежа'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 124 резултата в 82 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Списанието PDF Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък.
Човекът поне веднъж ще бъде изправен пред страшното това питане и ще трябва да даде ответ самин на себе си. Преминават дните ден след ден. Ти гледаш – наоколо гъмжи световната машина в трескав темп. Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си. Отчаян стон на ридание се носи в глухата нощ, но никой се не стряска, защото животът е препълнен с охкащи и няма място вече в сърцата за болезнения вой на един сред голямата, обща песен на скръбта. Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък. Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител. Ученият се навел над своите книги, свещта мъжделее, огрява неговото лице и той дири мъничките разпилени тайни за да ги сглоби и да даде на хората плода на своя дълъг труд. И виждаш далече някъде, в безкрайни редове, се движи войнство. Ехти земята като ураган. Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта.
към текста >>

2. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта.
Такова разбиране не може да има в пълнота никой от нас и затова няма право никой от нас да дири съвършенство у другия. Единственото най-умно, най-полезно в живота ни остава това да се учим. В това се свежда всичко в нашия живот и най-сетне, като че и затова сме сътворени и изпратени на земята. Тая стара истина е основата, върху която почива цялата древна наука за живота; именно това, че човекът е едно творение нагласено така, че вечно да възприема, вечно да расте. Привидно, разбира се, изглежда че всеки е свободен. Всеки може да върши каквото желае, да избира един или други път, да върши едно или друго, да вярва в нещо или не, обаче издълбоко погледнато тая свобода не е безгранична, защото всичката тая мрежа от различни пътища, от различни убеждения се събират в една точка, както лъчите в пламъчето на свещта. Ние често се упрекваме защо един се е запътил по едно направление, а други – в друго. Това са отделни моменти само, отделни отсечки от една обща голяма крива линия, която се затваря далече някъде от нас и нам е трудно да схванем нейната кривина, нейното единство. Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота. Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние. Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата.
към текста >>

3. В Е С Т И Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето.
Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее. И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот. Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота. ІІ Царство Божие То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни. То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер. Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето. То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото. Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън. Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас. То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден. Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници.
към текста >>

4. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Както рибарят с трепет следи пътя на рибата, за да хвърли мрежата, така и ученикът на живата природа дебне и лови житейската мъдрост.
Следователно, всички хора, които живеят на земята, са ученици. И народната поговорка гласи, че „човек се учи докато е жив". А училищата, които обществото е направило за невръстните, са само подготвителни места; в тях ние се подготвяме за великото училище на живота. Голямото болшинство от хората обаче, увлечени от вихъра на ежедневните грижи, съвсем несъзнателно влиза в това училище и, естествено, използва много малко от поуката на живота. А ловец трябва да бъде човек, ловец на познания. Както рибарят с трепет следи пътя на рибата, за да хвърли мрежата, така и ученикът на живата природа дебне и лови житейската мъдрост. Никой не отрича, че възрастта на ученичеството е най-приятна. Кой не си припомня с радост дните, преживяни на ученическата скамейка? И не може ли да се удължи този период на ученичество, когато младежът се чувствува вдъхновен и пълен с енергия? Училището трябва да се напусне, обаче човек може и трябва да си остане ученик. Той трябва да наложи в съзнанието си мисълта, че е ученик до края на своя живот, ученик на велик учител, ученик на живота и тогава той ще има обект, който ще го привлича, който ще го въоръжава със сила да превъзмогне всички пръчки, всички, мъчнотии.
към текста >>

5. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица.
Трябва да си много тъп, за да не можеш да схванеш прозрачната мисъл на природата... Че има физиологични процеси, които моделират лицето - така е, но и друго е така: че тия процеси са функционално свързани с психичните, които действуват в една по-вътрешна, по-дълбока сфера на живота. Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически! биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота). Но не са една две гънки, а цяла мрежа от линии, така характерни за всеки индивид, че всеки малко-много мислещ човек би се замислил, преди да отсече изведнъж, че „хиромантичните гадания" са нелепица. Друго: имате два индивида от една и съща раса, еднакви на ръст, изобщо с една и съща костна конструкция, която напоследък в науката се констатира при изучаване на расите, но се отличават един от друг по дължината на показалците да речем. Проста случайност, ще възкликнат някои. Ала случайностите са само за невежите. За разумния човек няма случайности. Колкото и дребни да са наглед нещата, те си имат своя смисъл.
към текста >>

6. Из „Книгата на разговорите“ - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби.
Бог е една реалност и първото съприкосновение с Него, със слънцето на Живота, ще внесе в нас една нова струя, едно ново прозрение. Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата. ,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим. ,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо?
към текста >>

„В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите!
Ние вече схващаме живота тъй, както никога друг път и започваме да живеем другояче. Едно знаем: „Всичко в света работи за доброто на онези, които са в Любовта! " „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите." Силни, бурни ветрове се извиват - крехки, млади стъбълца да пречупят. Не се поддават тия нежни стъбълца, на Бога уповават. Огъват се, увиват се и пак нагоре се изправят: „Ние бяхме в мрак, в ограничения, в невежество, ние мъртви бяхме, но разбрахме, че Бог е светлина без сенки; живот и свобода без ограничения; знания без погрешки." „По Твоята реч ще хвърлим мрежата." Знойно слънце грее сух вятър вее - да пресуши всички жизнени сокове на младия живот, крехкият му цвят да погуби. „В нас, дълбоко вътре в нас е написано: „хвърлете вашата мрежа в морето на Добродетелите! " Де е това море? - То е великият капитал, около който почват да циркулират великите сили в природата. ,,Оттам ще черпим ние нашите жизнени сокове за поддържане своя млад живот докато уякнем и се засилим. ,,И всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го." Защо? - Дойдоха много заблуждения отвън и отвътре, дойдоха много съмнения и колебания, явиха се много теории и хипотези - и всички с една цел: да отклонят младия организъм от извора на живота.
към текста >>

7. Гласове в планината – Georg Nordmann Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Времето ще омекне, ако той почне да си прави мрежа до прозореца.
При това, ако бързо работи - вятърът ще бъде още същия ден. Ако той стои в средата на паяжината си и при това вали -скоро ще се оправи времето. Ако паякът отива в ъгъла на паяжината си и при това къса нишките на паяжината си, то ще има буря, силен вятър или голям дъжд. И то към страната, откъдето ще духа вятъра, откъм тая страна той къса нишките. Зимно време ако стои все около печката, ще има голям студ. Времето ще омекне, ако той почне да си прави мрежа до прозореца. Ако той стои с подигната глава трябва да се очаква лошо време и то толкова по скоро, колкото по-високо си дига главата. Ако само си е навел главата ниско, ще вали и ще има мъгли. Лошо време предсказва и когато паякът си събира в запас мухи и ги обвива в мрежи. Ако развали цялата си мрежа - предсказанието е за вихрушка. Остър продължителен студ показва паякът, когато си прави мрежи нощем една под друга.
към текста >>

Ако развали цялата си мрежа - предсказанието е за вихрушка.
Зимно време ако стои все около печката, ще има голям студ. Времето ще омекне, ако той почне да си прави мрежа до прозореца. Ако той стои с подигната глава трябва да се очаква лошо време и то толкова по скоро, колкото по-високо си дига главата. Ако само си е навел главата ниско, ще вали и ще има мъгли. Лошо време предсказва и когато паякът си събира в запас мухи и ги обвива в мрежи. Ако развали цялата си мрежа - предсказанието е за вихрушка. Остър продължителен студ показва паякът, когато си прави мрежи нощем една под друга. Известен е случаят на Холандския генерал Д. Исоквал който като пленник през 1781-1795 год., наблюдавайки своя другар в килията си - един паяк - по него той тъй добре познавал времето, че предсказал големите студове на френската армия, които студове ще замразят реката и тая армия ще може да я премине и спаси Холандия. Някой паяк може да предскаже няколко дни наред промяната на времето. Изобщо днес се счита, че между насекомите най-точно предсказват атмосферните колебания паяците.
към текста >>

8. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода.
– Струва ми се – каза господаря, – че аз виждам Египет... целия Египет... Да, това е Нил, пустинята... Тук е Мемфис, там Teбои. Действително, той виждаше Египет, целия Египет, но не по-голям, от някоя алея в градината на неговия палат. Странната картина имаше обаче това свойство, че ако фараонът по-внимателно се вгледаше в някой пункт; то той се уголемяваше почти до естествена големина, Слънцето, залязвайки, обливаше земята със злато-пурпурна светлина. Дневните птици се приготвяха за сън, нощните се събуждаха в скривалищата си. В пустинята се прозяваха хиените и чакалите и сънливият лъв протягаше своите мощни членове, приготовлявайки се за преследване на плячката. Нилският рибар бързо измъкваше мрежата, големите транспортни кораби хвърляха котва Умореният селяк снемаше ведрото от жерава, с който целия ден е черпил вода. В градовете заблещукаха светлини, в храмовете свещениците се събираха за вечерна молитва. По пътищата се вдигаше прах и замлъкваше скърцането на колелетата на колите. От върховете на Пилоните (стълбове) зазвучаха пискливи гласове, привикващи народа към молитва. След момент фараонът забеляза с учудване, като че ли група сребърни птици се издигнаха над земята. Те изхвръкваха из храмовете, палатите, фабриките, параходите, полските къщички, дори из мините.
към текста >>

9. Псалми за живия Бог – Georg Nordmann Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях.
Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когаго бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента. Молитвата си къпех във зората. Над розовите снажни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девствени платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях. Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърца. От Божий образ всякоя картина - прилиташе с невидими крилца...
към текста >>

10. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство.
У последния, седмия, идва през нощта едно вътрешно просветление, той вниква в душите на своите палачи, вижда невежеството, заблужденията, тъмнината, в която живеят и им прощава, изпитва „жал" към тях и ги обича! Той иска да прегърне цялото човечество. Андрей Белий казва в една статия върху копнежите на руската душа, че последната търси висша правда, духовно осмисляне на живота и че тъкмо това, което търси, тя ще намери в новите свободни духовни движения, които днес заливат цялата земя. Същият дух работи и у другите славяни. Нима в лицето на чеха Петър Хелчицки не виждаме идеолог, който няколко века по-рано изказва идеи, доста подобни на идеите на духоборите и на Толстой? В книгата си „Мрежата на вярата" (15 век) той говори за една култура, в която да се приложи Христовото учение, която да изключва насилието, войните, смъртното наказание и да се реализира общочовешкото братство. Този дух прониква и богомилството. С други думи богомилството не е н4що изкуствено присадено в българското общество, но е нещо, което е в хармония с копнежите, стремежите, търсенията на славянската душа. С това не искаме да кажем, че богомилството има чисто расов характер. Не, защото то, както и другите духовни движения в славянството, е надраснало тесните рамки на национализма и шовинизма, разглежда нещата от едно широко гледище и затова говори за единение на всички, без разлика на съсловие, племе и пр. * * * Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, трябва да споменем за онази голяма промяна в отношението на учения свят спрямо него.
към текста >>

11. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита.
Дълбоко погледнато, както почти при всички подобни „случайности”, тук имаме намеса на един трети фактор, който западняците наричат „съдба”, а източните народи зоват „карма” и т.н. Съдбата, която владее всички тънкости на „простата и сложна лихва”, на „падежите”, сир. владее цикличния ход, периодичността на времето, посреща в един определен момент две привидно независими „причинни редици”, както се изразяват в статистичната терминология. Това лежи в нейната – непонятна за нас – власт. Тук се разкрива широк простор за теоретизиране за всички ония, които ги занимават животрептящите въпроси за „съдбата”, „кармата” и пр. Каквото и да се теоретизира обаче, фактите за тия „съдбоносни случайности” съществуват и често представят важни възли в оная тънка мрежа от събития, която човешката съдба изплита. Накрая ще спомена пътем за един друг вид „изключения”, за чието съществувание ние надали щяхме да имаме и понятие дори, ако не ни се кажеше нещичко за тях от ония, които знаят, но за чието действие ние все пак се досещаме от ред „личби”. В някои от своите беседи, Учителят загатва, че днешната епоха затова именно е особено важна, защото в нея се съвпадат две изключения: едно изключение, което настъпва на земята и едно изключение, което се случва на слънцето. И пояснява: „В окултната механика съществува един закон, според който на всеки 100 милиона обръщания на едно колело в живата природа, настъпва едно изключение”. Не мога да си позволя да тълкувам тия думи, защото те далеч надхвърлят сферата на съвременните знания, ала все пак ги привеждам, за да наведа на мисълта, че много от ония пертурбации, кризи, промени, които изглежда засягат по-издълбоко живота на съвременното човечество, се дължат на по-дълбоки причини, дължат се на фактори от космично естество. И че тия промени идват, очевидно, по един предвечен закон, следвайки ритмичните пулсации на Времето. Г.
към текста >>

12. ЗА ВЕЖДИТЕ-ЕМИЛ ПЕТЕРС-ОТ НЕМСКИ Д-Р К. Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи.
През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда, удари 6 и квадратните пръсти престанат да тракат, започва ритмичната игра на коничните пръсти. Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини – изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи. Те бродират еднообразната канава на коректно облечените квадратопръстци със свилените нишки на своята фина елегантност. Те именно са кривнали „асиметрично” леката баретка, те са метнали пак „асиметрично” флуидния ешарп, те са изписали стреловити вежди или са ги балансирали като везни. Пазете се от тия везни! В техните блюда – очите – се тегли с драмовете на изяществото и естетиката всеки образ, всяко впечатление от обноска, всеки жест. На булеварда вълната бавно замира.
към текста >>

Тук те изплитат звучната, вълшебна мрежа, в която улавят квадратните пръсти.
Пазете се от тия везни! В техните блюда – очите – се тегли с драмовете на изяществото и естетиката всеки образ, всяко впечатление от обноска, всеки жест. На булеварда вълната бавно замира. Тя се е разбила на отделни талази, които нахлуват по кина, концертни зали, театри, кабарета – все модерни храмове на Астарта. Тук коничните пръсти са в своята стихия. Тук те изплитат звучната, вълшебна мрежа, в която улавят квадратните пръсти. Квадратните пръсти – това са ония риби, в устата на които – според приказките и според Писанието – има „статири” и златни монети. Коничните пръсти разчекват затворените, неми уста на тия риби и изваждат монети и скъпоценности. Само коничните пръсти познават тази магия, само те могат да извършат тази операция. Можете ли да уловите един флуид в шепите си? Той изтича и се разлива.
към текста >>

13. ВЕСТИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ти беше нявга звездният рибар, Що в лунна мрежа ловеше звезди, И за провидство имаше ти дар, – Ти лунатик се под луна роди... Ти 6tme Божи син – Емануил, И тъй сега чрез тебе с нас е Бог!
СВЕДЕНБОРГ Ти беше metahomo и пилот От някой странен кораб – свръхчовек. Ти смел четеше в книгата – живот, Де други сричаха от твоя век. Ти беше нявга звездният рибар, Що в лунна мрежа ловеше звезди, И за провидство имаше ти дар, – Ти лунатик се под луна роди... Ти 6tme Божи син – Емануил, И тъй сега чрез тебе с нас е Бог! Бездетен, ти любов не бе вкусил, Евгений – дал обет за девство строг. Отключил в раковината море, Четеше ти небесното везмо – Дъгата хор на ангелите бе, В дърво и камък виждаше писмо. Дълбаеше ти в ледни самоти На златното мълчание руда, И в естеството и в душите ти На Степените пътя разгада. Ти слезе в хаос: хаос не откри, Смъртта видя – цареше там любов, В нощта надникна – грееха зари, И свят звучеше хармоничен нов. Дочу ти Логос – слово да звъни: Там нямаше забрава, нито смърт, И Съответствия като струни Там свързваха в едно: дух, мисъл, плът.
към текста >>

14. Какво знамение показваш? Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Скоро след това тя заявила, че „вижда" бели лъчеизпускания; тя ги определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето.
Според него има три съобщителни диска в човешкото тяло: един на дясната страна на шията, един в крака между глезените и прасците, и трети зад показалеца на дясната ръка. Ето какво пише между другото в казаната си статия: „Две милосърдни сестри с превързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът турил една малка капсула алуминий върху местото, където според неговите твърдения се намира „главният кожен диск" на шията. Той казал на една от сестрите да действува като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата, действующ като приемател, се оплакала от остро парещо, усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лавата китка, както и от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда" бели лъчеизпускания; тя ги определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в плен захлас и после казала, че другата сестра ù разказала за един пациент в болницата. Тя казала, името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че „изпратила" с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити проф. Калегари заявил на присътствующите.
към текста >>

15. В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала.
ЧОВЕШКИТЕ СУЕВЕРИЯ Ако гадателите - разните професионални хироманти, ясновидци, картогледачи, кафегледачи и пр. и пр. - не бяха прости професионалисти, действуващи в повечето случаи по пътищата на една шаблонна гадателска техника, ако те имаха дарбата и разположението да наблюдават научно-психологически, биха ни оставили бездруго ценни документи за психологията на ония хора, които образуват тяхната клиентела. Достатъчно би било в случая да записват въпросите, които трепетните от вълнение устни на техните клиенти им задават, Формата, в която тия въпроси се изливат, тяхното съдържание, за тънкия психолог биха били нещо като психологичен спектър, разкриващ светлината на онова съзнание, на което тия хора са носители. Този спектър би му открил „тъмните линии" на всички ония суеверия за живота, които дремят, дълбоко загнездени, в подсъзнанието на повечето хора днес. И в такъв случай гадателят не би бил само един прорицателен апарат, който с анекдотична подробност разкрива известни сбития из миналото и набелязва ония, които ще дойдат в по-близко или по-далечно бъдеще, а ще бъде същевременно и един съзнателен наставник, който може и знае да освободи човека от ония суеверия, които го удържат в мрежата на илюзиите и да го подтикне към ония реални линии на дейност, които живата Природа му е начертала. Ала професионалните гадатели по манталитет не се отличават много-много от своята клиентела. В повечето случаи те са от две категории: или практически добре обучени хироманти, френолози, физиогномисти, астролози, усвоили правилата на една шаблонна техника и обладаващи почти винаги значителна интуиция, или медиумични субекти с повече или по-малко развити психометрични и ясновидски дарби. Тия дарби действуват у тях с автоматизма на онези способности, които са били активни у хората някога, в далечното минало, ала сега са, тъй да речем, закърнели и се пробуждат само по атавизъм у някои отделни индивиди. Според окултизма всички хора в миналото - през време на така наречената четвърта или атлантска раса, която е предхождала нашата - „петата", са били все ясновидци. Ясновидството е било у тях нормална способност, а не „суперанормална", за каквато днес се сматря.
към текста >>

16. ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА АВТОМАТИЧНОТО - Г. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления.
УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления. Трябва да се вземат пред вид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място.
към текста >>

17. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако настъпи никаква повреда в общата мрежа, спира и техният ток, светлината им угасва.
Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа. За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят. Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения. В ползуването от електрическата енергия те са ограничени - тя им се праща наготово, при това с определен волтаж. Ако настъпи никаква повреда в общата мрежа, спира и техният ток, светлината им угасва. А колко пъти токът спира и от повредите в собствената им мрежа. С една реч, те се ползуват лесно и наготово, ала с толкова много ограничения. те не са господари на тази електрическа енергия. Всичко онова, от което хората се ползуват автоматично, посредством ограничени в своите възможности апарати, лека полека се механизира, умъртвява. Такъв механизиран и безжизнен е светът на съвременните материалисти.
към текста >>

А колко пъти токът спира и от повредите в собствената им мрежа.
За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят. Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения. В ползуването от електрическата енергия те са ограничени - тя им се праща наготово, при това с определен волтаж. Ако настъпи никаква повреда в общата мрежа, спира и техният ток, светлината им угасва. А колко пъти токът спира и от повредите в собствената им мрежа. С една реч, те се ползуват лесно и наготово, ала с толкова много ограничения. те не са господари на тази електрическа енергия. Всичко онова, от което хората се ползуват автоматично, посредством ограничени в своите възможности апарати, лека полека се механизира, умъртвява. Такъв механизиран и безжизнен е светът на съвременните материалисти. За тях всичко е механизъм - мъртъв, бездушен.
към текста >>

18. Списанието PDF Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ще хвърля мрежата.
5. Изново. 6. Баща си и майка си. 7. Помаза ме. 8. Остани с нас! 9. Славата человеческа. 10. Ще хвърля мрежата. 11. По-драгоценен. "Великото в живота", беседи от Учителя. Цена 10 лева. Доставят се от същото място. Тези две книги трябва да проникнат навсякъде в народните маси.
към текста >>

19. ЗА СЪЩНОСТА НА КОСМИЧЕСКИТЕ СИЛИ, ИЗРАЗЕНИ В РЪКАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии.
И при покой и при движение, тя е жив език на душата, тълкувател на характера на човека. Нима не ви говори характерологически съвсем ясно яркият контраст, който ни се хвърля на очи, кога погледнем от една страна едрата, масивна и мускулеста фигура на българския борец Дан Колов (фиг. 3) - истински атлет на силата, а от друга - тънката, фина и силно интелектуализирана фигура на философа Бергсон? (фиг. 4). Интересно щеше да бъде да видим ръката на бореца, свита в юмрук, който пада като боздуган върху противника и ръката на Бергсон, която държи перото и пише. А още по-интересно е да видим отворените длани на техните ръце, по които са изписани цяла мрежа линии. Вещият хиролог тутакси би разчел по тях два характера, две психики и две различни съдби в живота, огрени и двете от свой род слава. Ръката на бореца, чиито мускули са се свивали и разпущали многократно от грубото напрежение на физическата сила, очевидно има и по-друг строеж и по-друга форма и по-други размери от ръката на именития философ, която непрестанно е провеждала фините нервни токове на мозъчната енергия. За характеролога цялото тяло на човека говори, говорят всичките му форми - и конфигурацията на черепа, и цвета на косата, и краската на лицето, и неговата изразителна мимика. Говорят и челото и очите, и веждите, и носа, и ушите, и устата, и шията. Говори и ръката с целия си строеж и най-вече нейната длан - една от най-интересните книги, които живата природа е написала.
към текста >>

20. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито).
Този орган е снабден, подобно на човешкия дроб, с множество кръвоносни съдове, разположени непосредствено под повърхността на кожата. Въздухът, който поглъщат, минава също както при човешкия дроб, покрай кръвоносните съдове и предава кислорода си на кръвта. Значи освен с хрилете си, тези рибки дишат и посредством този, изпълняващ ролята на дроб, орган. Дълго време се е мислило така и зоолозите не са обръщали особено внимание на този орган, като са го мислили за спомагателен. Един ден, обаче, един изследовател се е заел да проучи по-отблизо тези рибки, главно заради този „спомагателен" орган. Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито). Не след много рибките почнали да стават неспокойни, плували като бесни по всички посоки, опитвали се да пробият мрежата, ставали все по-страхливи, след това паднали на дъното, още един път се опитали да пробият мрежата и най-сетне - след около половина час - умрели: след прегледа се установило, че рибките са били задушени!... Помислете си само - риби задушени във вода - в най-естествената за рибите среда. Този факт и по-нататъшни подробни изследвания са установили, че лабиринтът на тези риби е главният орган за дишане и пречистване на кръвта. Интересно е да се отбележи, че новото поколение, докато са още малки рибките, нямат такъв лабиринт; този орган се образува впоследствие. Природата е направила така, навярно за да предпази малките, които още не могат добре да плават, от удавяне.
към текста >>

Не след много рибките почнали да стават неспокойни, плували като бесни по всички посоки, опитвали се да пробият мрежата, ставали все по-страхливи, след това паднали на дъното, още един път се опитали да пробият мрежата и най-сетне - след около половина час - умрели: след прегледа се установило, че рибките са били задушени!...
Въздухът, който поглъщат, минава също както при човешкия дроб, покрай кръвоносните съдове и предава кислорода си на кръвта. Значи освен с хрилете си, тези рибки дишат и посредством този, изпълняващ ролята на дроб, орган. Дълго време се е мислило така и зоолозите не са обръщали особено внимание на този орган, като са го мислили за спомагателен. Един ден, обаче, един изследовател се е заел да проучи по-отблизо тези рибки, главно заради този „спомагателен" орган. Той поставил в аквариума, в който имал такива рибки, под повърхността на водата, една нежна телена мрежа (сито). Не след много рибките почнали да стават неспокойни, плували като бесни по всички посоки, опитвали се да пробият мрежата, ставали все по-страхливи, след това паднали на дъното, още един път се опитали да пробият мрежата и най-сетне - след около половина час - умрели: след прегледа се установило, че рибките са били задушени!... Помислете си само - риби задушени във вода - в най-естествената за рибите среда. Този факт и по-нататъшни подробни изследвания са установили, че лабиринтът на тези риби е главният орган за дишане и пречистване на кръвта. Интересно е да се отбележи, че новото поколение, докато са още малки рибките, нямат такъв лабиринт; този орган се образува впоследствие. Природата е направила така, навярно за да предпази малките, които още не могат добре да плават, от удавяне. Нали чудесно ?!
към текста >>

21. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Апаратът дава, освен това, възможност да се чуе със слушалка силното бръмчене на нервния ток, който тече по повърхността на главата като тънка мрежа.
Лекарят Д-р Биски е изобретил един апарат, така наречения невроскоп. Той се състои от една особено построена пръчка, с която се опипва кожата на главата Както е известно, по кожата на главата се намират множество нервни краища, които са във връзка с човешкия мозък. През тия нервни краища тече електричен ток По-силното или по слабо реагиране на нерва може да се отчете по указанията, които дава иглата на невроскопа. По този начин може да се сложи напълно безпристрастна диагноза на човешкия характер и така да се определят със сигурност дарбите и способностите на човека. Освен кожата на главата, за целите на изследването могат да послужат и върховете на пръстите, поради множеството нерви, които завършват в тях. Апаратът дава, освен това, възможност да се чуе със слушалка силното бръмчене на нервния ток, който тече по повърхността на главата като тънка мрежа. Човек остава просто поразен от сигурността, с която манометърът зарегистрирва специфичните дарби у музиканта, да речем, или художника. Всеки нервен край отговаря на едно определено душевно качество. Указанията на манометъра се отбелязват тогава по сила и степен на една психограма. По тази именно психограма се отчитат нужните данни. На нея се отбелязват общата интелигентност на изследвания индивид, като обща способност за духовна работа.
към текста >>

22. НАРОД И ТВОРЧЕСТВО - Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби.
Най-сетне, всичко това е трябвало да се съчетае и координира, като се постави на своето место и най-малката дреболия. За всичко е трябвало да се мисли, всичко е трябвало да се предвиди най-подробно, с оглед на трите главни изисквания: бързина, сигурност, удобство. Да имат пасажерите под нозете си една електрическа централа с мощност 217,000 кw, която свободно може да движи подземната електрическа железница на Париж, да се намират всред една могъща машинария и да се радват на тишина - това е, наистина, едно неоценимо удобство! Да спят в кабини, които се проветряват идеално, които постоянно се снабдяват с чист въздух, които са неуязвими за никакъв огън и са изолирани така, че да не влиза топлината, която развиват огромните пещи; да се возят с асансьори, които нормално функционират, въпреки люшкането на парахода при вълнение – това са, очевидно, незаменими удобства за пасажерите и добре разрешени задачи от страна на инженерите-корабостроители. Строен в продължение на 4 години от около 3000 работници, които са останали безименни, най-после огромният „плаващ град" е бил пуснат да прекоси океанската шир. А Нормандия (дълъг 313 метра, с тонаж 70,000) с право може да се нарече „плаващ град", защото си има своята сложна водоснабдителна мрежа, своята канализация, своята електрическа и телефонна централи, своя безжичен телеграф - инсталации, в които са употребени хиляди километри жици и тръби. Той си има своето осветление и отопление, своите хотели, с техните многобройни зали, салони, кабини, ресторанти, игрални. Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии.
към текста >>

Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото.
Той си има своите- магазини, своята печатница, театър, църква, болница, спортни игрища, плавални, кафенета, тераси. Може би на някои ще се види странно, че аз се спирам да описвам един параход, пуснат в движение преди повече от 5 месеца, един параход, който произведе такава сензация и за който толкова много се писа на времето в списания и вестници! Всъщност, аз ни най-малко нямам умисъл да описвам Нормандия. Ако се спрях на някои подробности от неговия строеж и устройство, то е защото го считам за един прекрасен символ и защото искам да наведа читателя на някои аналогии. Замислен от членовете на една мореплавателна компания, одобрен от правителството на Франция, което не можело да не види в този параход едно дело, годно да прослави френската нация, планиран и разработен от цял корпус инженери и специалисти, които са ръководили ръцете на цяла една йерархия анонимни работници, принадлежащи към всички занаяти и индустрии, този морски гигант представя истински синтез на всички постижения на техниката от столетия насам. Само в огромната електрическа инсталация, с нейната необикновена мощност, на която се дължи рекордната бързина на парахода; в електричното осветление, в телефонната мрежа, в безжичния телеграф, се крият постиженията на цяла една епоха - епохата на електричеството и радиото. През мозъка на електроинженерите са работили мозъците на толкова учени-физици и изобретатели, които търпеливо са изтръгвали в своите лаборатории тайните на електричеството. Можеше ли Нормандия да се радва на всички неоценими удобства на електричеството, ако не бе открит електричният ток от скромния физик Волта, наречен на присмех по онова време и от учени, и от прости „танцмайстор на жабешките крака"? Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека.
към текста >>

23. LE MAITRE PARLE-LES QUATRE SHOSES Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

- Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно село наречено „Мрежа".
Реалността на невидимите човешки тела. - На тая тема с голям успех е държал сказка Едуард Саби в големия салон „Ваграм" в Париж. Той е главен секретар на „Международния съюз на спиритуалистите". В сказката са били изложени научните доказателства за съществуването на човешките невидими тела. Предсказателен сън. - Г-н X., когато бил в Прага, сънувал, че се намира в едно село наречено „Мрежа". И той запомнил ясно обстановката: реката, едно здание, съборената воденица и пр. Тъкмо тогава била обявена мобилизация в България през общоевропейската война. Той се връща от Прага в България, постъпва в частта си и заедно с нея отива на македонския фронт. Частта му се установява в едно село на квартира, и той прекарал там повече от година. Попитал за името на селото.
към текста >>

24. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Но ето, Христос им казва: „Хвърлете мрежата си отдясно!
Това същото се изразява и със следващото малко по-нататък в разказа. Именно: казва се, че те не познали Христа. Той им говори и при все това, те не Го познали. Божественото винаги говори на човека отвътре, но когато човешкото съзнание е потънало дълбоко в гъстата материя, когато е „нощ" в неговото съзнание, той не може да познае тихия глас на божественото, което му говори отвътре. Разсъмването е още в началото, и затова нощта е още силна. Но ето, Христос им казва: „Хвърлете мрежата си отдясно! " Тук пак се натъкваме на еди дълбок символ. Не е случайно, дето Христос казва: „В дясно". Когато вървиш по великия път на любовта, ти си в дъното. Когато вървиш по красивия път на доброто, на жертвата, ти си в „дясно". Че наистина изразът „в дясно" крие в себе си една важна истина, се вижда от следното: Христос на друго място казва, че ще дойде ден, когато Той ще отлъчи овцете от козите, ще постави отдясно тия, които са вършили добро, а тия, които са вършили неправда - от ляво.
към текста >>

Казва се в разказа: „И не можаха да извлекат мрежата поради многото риба".
Не е случайно, дето Христос казва: „В дясно". Когато вървиш по великия път на любовта, ти си в дъното. Когато вървиш по красивия път на доброто, на жертвата, ти си в „дясно". Че наистина изразът „в дясно" крие в себе си една важна истина, се вижда от следното: Христос на друго място казва, че ще дойде ден, когато Той ще отлъчи овцете от козите, ще постави отдясно тия, които са вършили добро, а тия, които са вършили неправда - от ляво. И какво става? Казва се в разказа: „И не можаха да извлекат мрежата поради многото риба". Тук се изтъква действието на един закон: Значи само ако хвърлиш отдясно, т.е. ако прилагаш методите на любовта, доброто, правдата, ще имаш резултат; само тогаз твоята дейност ще принесе плодове: само тогаз не ще можеш да извлечеш мрежата поради многото риба. А всеки метод на насилие, неправда и пр. е безплоден; и можеш цяла нощ да ловиш риба. но няма да имаш никакви резултати.
към текста >>

ако прилагаш методите на любовта, доброто, правдата, ще имаш резултат; само тогаз твоята дейност ще принесе плодове: само тогаз не ще можеш да извлечеш мрежата поради многото риба.
Когато вървиш по красивия път на доброто, на жертвата, ти си в „дясно". Че наистина изразът „в дясно" крие в себе си една важна истина, се вижда от следното: Христос на друго място казва, че ще дойде ден, когато Той ще отлъчи овцете от козите, ще постави отдясно тия, които са вършили добро, а тия, които са вършили неправда - от ляво. И какво става? Казва се в разказа: „И не можаха да извлекат мрежата поради многото риба". Тук се изтъква действието на един закон: Значи само ако хвърлиш отдясно, т.е. ако прилагаш методите на любовта, доброто, правдата, ще имаш резултат; само тогаз твоята дейност ще принесе плодове: само тогаз не ще можеш да извлечеш мрежата поради многото риба. А всеки метод на насилие, неправда и пр. е безплоден; и можеш цяла нощ да ловиш риба. но няма да имаш никакви резултати. Но коя е още другата причина, поради която те имаха такъв голям успех, че не можаха да извлекат мрежата поради многото риба? Защото Христос стоял на брега, В Негово присъствие те имали такъв богат лов.
към текста >>

Но коя е още другата причина, поради която те имаха такъв голям успех, че не можаха да извлекат мрежата поради многото риба?
Тук се изтъква действието на един закон: Значи само ако хвърлиш отдясно, т.е. ако прилагаш методите на любовта, доброто, правдата, ще имаш резултат; само тогаз твоята дейност ще принесе плодове: само тогаз не ще можеш да извлечеш мрежата поради многото риба. А всеки метод на насилие, неправда и пр. е безплоден; и можеш цяла нощ да ловиш риба. но няма да имаш никакви резултати. Но коя е още другата причина, поради която те имаха такъв голям успех, че не можаха да извлекат мрежата поради многото риба? Защото Христос стоял на брега, В Негово присъствие те имали такъв богат лов. À по-рано, преди да застане Христос на брега, тяхната работа е била напразна. Те имали успех, като последвали това, което Христос им казал. У човека има нещо човешко и нещо божествено. Когато човешкото само иска да разреши нещата, тогаз няма да има успех.
към текста >>

И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба.
То е граница между инволюционния и еволюционния периоди в неговата история. Има велики гении, велики души, от които идат всички светли подтици за напредъка на човечеството. Когато човечеството потъне в дълбока нощ, то от този велик център на Всемирното Братство, чийто глава е Христос, иде светлината, която докарва разсъмването! Новата култура, която иде, ще бъде реализиране на Христовия импулс. Всички минали култури са били подготовление на човешкото съзнание за разбирането на този импулс. И когато човечеството последва този импулс, тогаз ще дойде резултатът, тогаз не ще може да се извлече мрежата от многото риба. И казва се там по-нататък, че онзи ученик, когото обичаше Исус, го познал. Значи любовта прави човека способен да познава нещата, да познава всяко същество. Защо Йоан пръв Го позна? Какво значи изразът: „Ученикът, когото обичаше Исус"? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него.
към текста >>

Тая култура също така не може да дойде, ако не хвърлим мрежата от „дясно"!
Дългата нощ е почти изминала. И затова иде време за богатия лов на риба: много души ще бъдат събудени, просветлени. Иде новата култура на разсъмването, която ще смени културата на нощта. Човечеството сега тъкмо преживява преходния период между тия две епохи - културата на нощта и културата на разсъмването! И тая култура не ще дойде без Христа, без Божественото, без Любовта. Тая култура също така не може да дойде, ако не хвърлим мрежата от „дясно"!
към текста >>

25. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

При засвирването на флейтата то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа.
Едно от животните редовно изреваваше, когато спираше музиката. Също така действуваха звуците на флейтата и върху дивите свини. Щом засвиреше инструмента, те спираха да ядат и се заслушваха. И свинята има освен своето низко грухтене, едно високо пискане в своето тоново богатство. Много интересни бяха нашите опити с едно Масайско магаре. При засвирването на флейтата то силно зарева, наду ноздри и дойде с радостни скокове при нас до оградната мрежа. Спря музиката и пазачът подкани магарето на другия край на оградата. То се завтече при него. Едва, обаче, почна наново нашата флейта, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас. Голямо впечатление направи нашата музика също върху кукумявките и орлите. Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух.
към текста >>

Много от орлите пищяха заедно с нас и идваха при нас към оградната мрежа.
То се завтече при него. Едва, обаче, почна наново нашата флейта, магарето в галоп, ревящо от радост пристигна при нас. Голямо впечатление направи нашата музика също върху кукумявките и орлите. Една малка горска кукумявка беше се превърнала изцяло на слух. Тя се навеждаше из своята дупка с издаден навън врат и ни следеше внимателно, като насочваше капачето на ухото по посока на звуковете. Много от орлите пищяха заедно с нас и идваха при нас към оградната мрежа. Подобно беше и впечатлението от камбанни звукове - бяхме избрали малки камбанки, нагласени в терци - върху музикални животни. Към тия последните трябва непременно да причислим и кравите. Както това често може да се наблюдава в планините, кравите познават твърде добре общия хармоничен звук на своето стадо и когато се загубят, те лесно го намират по него. Никой не може да се съмнява, че кавалерийски коне разпознават често много по-добре, отколкото техния млад ездач, различните тромпетни сигнали и действуват според тях. И често коне, извадени от служба, наострят слух, щом дочуят някакъв неясен сигнал.
към текста >>

26. КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи.
Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума. В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство". Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена". В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи. Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч! Защото, колкото може да се съсече вода с меч, толкова може да се разкъса с меч и, нежната, ала флуидна паяжина на "астралната жена". И ето, Саломе, живо въплъщение на стилизираното в игра изкуство на съблазънта - най-тънкото изкуство на астралната жена - очарова и Ирод и всички участвуващи в пира. Виното - един от възбудителите на астралното тяло - прави последното особено възприемчиво за токовете на Саломе, проектирани чрез движенията на нейния танц. Чудно ли е тогава, че и Ирод, и всички пируващи изпадат в такова опиянение?
към текста >>

27. НЯКОЛКО ДУМИ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ - КР. В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той е мрежата, в която се вграждат събитията.
От нея получихме правата линия, равнината, а от равнината - триизмерното пространство. При това разсъждение ние несъзнателно вмъкваме понятието за времето. Не само това, ние сляхме времето с пространството и не можем да ги отлъчим едно от друго, защото ако изключим времето, ние отричаме целия описан по-горе процес и се връщаме към точката - това безизмерно, несъществуващо начало. Ние не можем да си представим вече геометричното пространство без време, щом като това пространство е завладяно с движение. За това триизмерният свят, в който живеем и в който са пригодени съобразно с развитието на човека неговите сетива, се нарича време-пространствен свят (континиум). Той е мрежата, в която се вграждат събитията. На това място ние се докосваме до големия въпрос за време и пространство, над който са си мъчили главите философите от всички времена. Ние няма да се спираме при него. Ще кажем само, че неговото разрешение се изплъзва всякога от човека, докато философската мисъл е затворена в границите на рационалното мислене, щом като съвременната материалистична насока в мирогледа на хората не желае и не може да се разпростре до света на ирационалното, като допусне съществуването на светове с по-горно измерение. Това би означавало да приеме съществуването на една йерархия от феномени, която се разпростира и над света, в който ние сме властни. Въпреки че няма да се спираме при въпроса за време и пространство, ще споменем само, че модерната физика дава съвършено нови и оригинални насоки за философска размисъл и ни се струва, че крайно време е за философите да напуснат старите и безплодни пътища, които водят към схоластика и игра на думи, за да тръгнат след смелата и победна мисъл на тая дръзка наука, която произведе цяла революция в класическите принципи и достигна до неимоверни височини.
към текста >>

28. DU MAITRE - PENSE Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Книгата съдържа шест беседи: Земята ще се изпълни със знание; Зазоряване; Идат дни ; Денят Господен; Ще хвърля мрежата; Ела след мен!
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Идеите на Всемирното Братство в чужбина Излезе напоследък на латишки език том беседи от Учителя с заглавие: „Zeme piepildisies ar zinashanu" „Земята ще се изпълни със знание", Това е едно красиво издание на хубава хартия. Книгата е печатана в Рига. Преведена е и издадена от учениците на Всемирното Братство в Рига. Книгата съдържа шест беседи: Земята ще се изпълни със знание; Зазоряване; Идат дни ; Денят Господен; Ще хвърля мрежата; Ела след мен! Книгата е придружена с портрета на Учителя. * Излезе на югославски език (с латински шрифт) превода на беседата на Учителя: „Абсолютна чистота". Предговорът на книгата е от самия преводач Душан Богосавлевич. Книгата е печатана в Суботица (Югославия). Също е снабдена с портрета на Учителя.
към текста >>

29. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему – метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка.
Как, ще попитате вие? Много просто – като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера "обезглавява" мъжете – чрез преградка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им. И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марс, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение. Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест. Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему – метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се надсмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марс. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко "Марсовци" са претърпели поражение от "Венера" и колко "Венери" са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания! Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем поглед на нашата "Венера", която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода.
към текста >>

30. В страната на мензите – Буча Бехар Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Страдания и радости плетат сложната мрежа на вековете.
Нови песни ще зазвънят по широкото поле, нови цветя ще цъфнат, и дъждовните капки, които сега хлопат тъжно по стъклата на прозореца, ще станат бели облачни кълба, които ти ще гледаш с копнеещи зеници. Есента донесе своя тъжен шепот и сълзи, но ти се приготви да чуеш музиката на идващата пролет, приготви се за радостта, която сменя всяка скръб. Светът е мрачен, но иде неговият празник. Сега се умива в сълзите си, изгаря в огъня на своето страдание, за да се възправи горд и лъчезарен — достоен за деня, що грее над главата му. Ден и нощ се редуват. Страдания и радости плетат сложната мрежа на вековете. По небето блясва усмивка, а после буря. Океанът се вълнува, и гинат корабите, а други път е тих и в неговите води се отразяват кротките небесни очи. Сновалката на времето лети и тъче платното на безкрая... Сменят се годишните времена, а керванът не спира своя път. Не тъгувай! Плачът на дъждовните капки ще се превърне в радостно нашепване.
към текста >>

31. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Мрежата на релативността е толкова гъсто оплела целия наш бит, че излизането от нея не е в силите не само на обикновения човек, но и на най-личните и първи представители на нашата култура.
КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ... Георг Нордман Някои хора са склонни да мислят, че релативния принцип във философията и механиката е нов – открит наскоро и вмъкнат като някакъв частен случай, сред стройната закономерност на абсолютното. Това не е истина, защото ако се обърнем с по-голямо внимание към света, който ни заобикаля и специално, към начините, по които възприемаме тоя свят, ще се убедим, че ние сме потопени в царството на относителността, на „стопроцентовата релативност" и далечните, редки сигнали от света на абсолютното са тъкмо тия неща, които ние сматряме като необикновени феномени. Мрежата на релативността е толкова гъсто оплела целия наш бит, че излизането от нея не е в силите не само на обикновения човек, но и на най-личните и първи представители на нашата култура. Преди всичко, господстващите днес схващания за света, космоса, за живота на отделния човек и целокупното множество, са продукт на оскъдното наше познание, което имаме за грандиозната мощ на творческия Дух, който е сътворил видимите и невидими светове. Ако бихме могли да пребродим света на длъж и шир, ние бихме останали учудени от това страшно и убийствено преповторение на едни и същи унаследени навици, рожба на инертността и бедността на духовния ни живот. Цялото човечество е в хипнотичната власт на догми, традиции и правила, които убиват свободният полет на творческия дух. Малцина са хората, които имат дръзновението да обявят нови ценности, нови пътища и нови радости за плененото човечество. И да има такива, техният глас се разбива в коравата стена на противодействието, което иде от напластеното невежество, подхранвано от измамната мрежа на релативността.
към текста >>

И да има такива, техният глас се разбива в коравата стена на противодействието, което иде от напластеното невежество, подхранвано от измамната мрежа на релативността.
Мрежата на релативността е толкова гъсто оплела целия наш бит, че излизането от нея не е в силите не само на обикновения човек, но и на най-личните и първи представители на нашата култура. Преди всичко, господстващите днес схващания за света, космоса, за живота на отделния човек и целокупното множество, са продукт на оскъдното наше познание, което имаме за грандиозната мощ на творческия Дух, който е сътворил видимите и невидими светове. Ако бихме могли да пребродим света на длъж и шир, ние бихме останали учудени от това страшно и убийствено преповторение на едни и същи унаследени навици, рожба на инертността и бедността на духовния ни живот. Цялото човечество е в хипнотичната власт на догми, традиции и правила, които убиват свободният полет на творческия дух. Малцина са хората, които имат дръзновението да обявят нови ценности, нови пътища и нови радости за плененото човечество. И да има такива, техният глас се разбива в коравата стена на противодействието, което иде от напластеното невежество, подхранвано от измамната мрежа на релативността. За какви абсолютни ценности и истини можем да приказваме ние, когато нашите най-първични инструменти за познанието на света са повлияни от силите на едно релативно поле? Да вземем като пример нашите представи за физическите дименсии на света. Ние си представяме само ония неща, които изцяло можем да включим в пределите на мисловното ни пространство. Един човек може да си представи един сантиметър, един метър, десет метра, дори два, три километра, но едно разстояние от десет или петнадесет километра вече избягва от нашата представа. Ние неволно прибягваме или до времето, за което с определена скорост преминаваме това разстояние или до сравненията – например географската карта, където си служим с мащаб.
към текста >>

Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното.
Нашият живот е станал върволица от идолопоклонство. Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце. Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност. Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести. Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм! За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в съзнанието ни, Апостол Павел – един голям мистик, казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но откак станах мъж напуснах, което е младенческо. Защото сега видим мрачкаво като през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная както съм и познат."
към текста >>

32. ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИАТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО - Е. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Азът е дух – той е невеществена, надимперична реалност, която е вън от измамната мрежа на време и пространство.
Волята е лост на разума, оръдие на чувствата. Тя може да стане разумна, стихийна, разрушителна или съграж¬даща, в зависимост от моралната сила, разрушителната мисъл, или творческата обич, на които тя е оръдие в дадения момент. В една книга прочетох следното: Трябва обич, която ще поиска да помага, трябва разум, който ще ни научи, как да помогнем, трябва воля, която да ни изведе от инертността само да знаем и да искаме, за да превърнем в дело всичко това. Кой ръководи и направлява тия сили, тая троична различност у нас, чиито прояви проследихме с настоящето? Това е азът, втрешният, вечният, подложеният на вечно странствуване аз, чиято неосъзната напълно от разума, чувствата и волята цел, е да стане господар на всички инструменти и сили, за да се опознае като самоценност, излязла из великия, едничкия извор на живота. Азът е дух – той е невеществена, надимперична реалност, която е вън от измамната мрежа на време и пространство. Азът е отделност, която ще стане едно с цялото. Той е от съкровищата, където се събира чистият опит от съществуванията през вековете, за да се дойде до пълното съзнателно сливане с Божествената първопричина.
към текста >>

33. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Русо беше казал, че най-голямото престъпление е извършил оня незнаен човек, който пръв е забил в земята четири колци и е извикал: „Това е мое1" Разбира се, някога човешкото общество е трябвало да се организира, трябвало е да има собственост, която да се преработва и претворява според вложените у нейния притежател сили, трябвало е, поради низкия уровен на развитие, да се създаде мрежа от условности, която да спомага човешкия напредък, но човекът накрая се показал толкова заслепен в своята собственост, че я превърнал на идол, заради който заробил дори собствената си душа.
Стрелец ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО На едно място Ж. Ж. Русо беше казал, че най-голямото престъпление е извършил оня незнаен човек, който пръв е забил в земята четири колци и е извикал: „Това е мое1" Разбира се, някога човешкото общество е трябвало да се организира, трябвало е да има собственост, която да се преработва и претворява според вложените у нейния притежател сили, трябвало е, поради низкия уровен на развитие, да се създаде мрежа от условности, която да спомага човешкия напредък, но човекът накрая се показал толкова заслепен в своята собственост, че я превърнал на идол, заради който заробил дори собствената си душа. В стремежа си да притежава и да нарича свое всичко онова, до което се докосвал, той забравил, че сам е във властта на сили, които не му позволяват да надхвърли дадени граници и възможности. Човек забравя, че е изваден из небитието по силата на една свръхволя, която го е взела в своята власт и която му е дала толкова свобода в подбора на неговите деяния, колкото е необходимо, за да върши той по свой почин и стил волята, легнала в предначертанията на световния план. Човек живее на земята като господар над всички твари, като рядко си спомня, че има обязаности към по-висшите степени на космичното съзнание. Всъщност, защо се чувствува той толкова горд и властен? Защо често казва, че има безгранична власт и защо се опитва да владее и потиска другите ?
към текста >>

34. НОВОТО И СТАРОТО - Д-Р М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Според дължината на вълната на цветния лъч, който не е могъл да прониже мрежата от движещи се електрони на атома, установява се съответно увеличение потенциала на атома, изразено в удължаване пътя на един или повече електрони.
Най-големият фактор в това отношение е слънцето — източникът за светлина, топлина, магнетизъм и електричество за всички планети на системата. Установява се промяна в запаса от сили и в структурата на атома, когато се подложи на действието на слънчевите енергии. Тази промяна в силите на атома се изразява в това, че електроните уголемяват или намаляват отстоянието си от ядрото, а с това удължават или скъсяват пътя на движението си. Това отместване на електроните е свързано с увеличаване или намаляване на енергията им. Когато един слънчев лъч попадне върху един атом или успява да го прониже, или част от лъча остава загубен в атома или пък напълно се абсорбира. Според дължината на вълната на цветния лъч, който не е могъл да прониже мрежата от движещи се електрони на атома, установява се съответно увеличение потенциала на атома, изразено в удължаване пътя на един или повече електрони. Когато атомът е принуден да освободи енергия, то става обратното — скъсява се пътят на един или повече електрони. От това следва, че атомът, а с това и материята, е носител на енергия, която може да събира от слънцето и предаде там, където му бъде изискана. Но това вземане и даване не е свързано с едно пълно разпадане на структурата на материята. Тази обмена от енергии е присъща особено на органическата материя, която с устройството си в сложни съединения позволява едно пълно поглъщане на енергии. Какво представя тогава органическият свят за нас?
към текста >>

35. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИЯ ПРОБЛЕМ VII - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ Нашият живот протича в гъста мрежа от условности.
G. N. В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ Нашият живот протича в гъста мрежа от условности. Да разгадае човек в даден момент, кое е съществено и кое не, кое е потребно и кое не, кое е достойно и кое не, е въпрос на мъдрост. Само оня, който има ръководните принципи на едно истинско и проверено знание за живота, може да каже горе - долу, че е свободен от измамната игра на релативното, в границите на което протича голяма част от нашия личен и колективен живот, Унаследените навици, подражанието, множеството наши изисквания, както и условностите на средата, в която сме поставени да живеем, ни карат да вършим, да мислим и да вярваме в неща, които са на неизмеримо голямо разстояние от ония, в които ние в същност трябва да вярваме, да тачим и да вършим. Малко или много, всяко човешко същество е жертва на едно робство, защото никои човек, освен великите учители на човечеството, не е живял на земята, без да е загубил една голяма част от своята свобода. Ако имаше хора, които можеха да виждат в света на истинската причинност на всичко, и ако тяхното проникващо око би било в състояние да види света, в който протича нашият духовен живот, там той би видял от всичко най-много, неизброимо много и непоносимо тежки вериги, които нашето оковано аз влачи след себе си. Ако някъде в световното пространство би се установила една неподвижна камера или едно абсолютно изолирано купе с отделно и независимо от всички останали системи съществуване, такова купе, каквото беше потребно за релативната теория, това купе би могло да бъде една наблюдателница, една безпристрастна точка, от която би могло да се наблюдават абсолютните стойности на всички развиващи се събития.
към текста >>

36. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В анатомията на човешкото тяло ние различаваме една импозантна нервна мрежа, която ръководи целия физиологичен живот на организма.
То е както матовото стъкло на фотографичния апарат, върху което се отразяват пречупените от лупата лъчи. Върху това стъкло влизат в контакт лъчите от формите, към които е насочен апаратът и погледът на фотографа. Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният свят на индивида. То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света. Коя е анатомо-физиологичната особеност, която дава такава характерност на лицето ни? В анатомията на човешкото тяло ние различаваме една импозантна нервна мрежа, която ръководи целия физиологичен живот на организма. Тази нервна система можем грубо да разделим на три основни дяла. Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е гръбначният мозък. Нему се пада да ръководи всички рефлекторни прояви и функции на организмите. Чрез неговите центрове всяко живо тяло се нагажда спрямо условията, които живата природа предлага на живота. Вторият дял, който намираме развит едва в по-висшите животински форми, е стеблото на черепния мозък.
към текста >>

37. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Излишно е да се спираме и да преповтаряме познати, придобили вече тривиалност норми и изрази, като тоя, че изкуството не е фотография, защото е ясно за всеки мислещ човек, че изкуството проблясва и се ражда първом в дълбините на човешкото аз, където външната триизмерна действителност се пренарежда в мрежата, изтъкана от специфичния поглед на едно око, което гледа творчески, а не само като „камера обскура".
Изкуството, което се създава с грубата материя на триизмерния свят, носи в себе си както огъня на едно емоционално изживяване, така и облика на тая житейска философия. В тоя смисъл няма „изкуство за самото изкуство". Това е само едно хрумване, виснало в сухия свят на теориите — без смисъл и без основа. Изкуството е за човека, за неговия вътрешен растеж, за неговото пресъздаване и прераждане. То е лост в ръцете на напредъка, магията, която преобразува живота с алхимичната мощ на красотата. Излишно е да се спираме и да преповтаряме познати, придобили вече тривиалност норми и изрази, като тоя, че изкуството не е фотография, защото е ясно за всеки мислещ човек, че изкуството проблясва и се ражда първом в дълбините на човешкото аз, където външната триизмерна действителност се пренарежда в мрежата, изтъкана от специфичния поглед на едно око, което гледа творчески, а не само като „камера обскура". В творческия огън на изкуството човешките пет възприятия променят своята мощ, разширяват границите си и виждат света в друг аспект. „Отделното виждане'' не е само израз, а една надфизична реалност, която признават всички големи творци във всички области на изкуството. Само с това характерно и индивидуално виждане, което не се крие в окото, а в творческата нагласа, може да се обяснят различните и непримирими една с друга творби на различните майстори. Преди да се прави какъв да е по-обстоен анализ на познатите изкуства,трябва да споменем нещо, което често се забравя. Изкуството е тогава изкуство, когато се опира на два полюса: на твореца създател и на твореца приемник.
към текста >>

38. РИТЪМЪТ В ЖИВОТА -ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Една велика ритмичност, в мрежата на която премъдростта на Бога провежда своя велик и необхватен план на развитието.
Астрономът Брадлей е изчислил отклонението на северния и еклиптичния полюс за епохата на космичните равноденствия и намерил, че това отклонение е 29°58'53", В годината на великата космична есен и пролет, хората живущи в тая географска ширина на земята, ще видят слънцето да кулминира в зенита, точно над центъра на Хеопсовата пирамида, тъй като тя, както споменахме вече, лежи на паралела 29°58'51": Не е ли това едно прекрасно, дори смайващо обстоятелство за неизмеримите висини на познанието, с което разполагали просветените в древния Египет? Велики тайни! Само, когато човек мъничко прозре в неизмеримите ви дълбини, вижда и разбира, как великата ръка на Твореца, Който създава плана на развитието и космическите цикли, пише по лицето на земята като художник дълговечната история на непресекващия живот. Всичко тече, всичко се мени! В космичния живот има едно дихание, при което животът лумва преизобилно, а после се оттегля. Една велика ритмичност, в мрежата на която премъдростта на Бога провежда своя велик и необхватен план на развитието. И над всичкото това удивително мироздание стои и чака една велика обич, в атмосферата на която ние живеем, учим се, за да пребъдем и след тоя мълчалив великан, в който безсмъртни са вплели символи и знания. Тая любов ни чака, защото е най-дълготърпелива, да излезем от мрака и да тръгнем в пътя, достоен за целта на нашето битие. Тя, единствено тая любов, е непроменлива и живее над сезоните, над времената и над епохите. В лъчезарното й сияние ние живеем, ползуваме се от благата на божественото преизобилие, страдаме за погрешките си и пак се радваме като малки, невръстни деца. Ето как един малко по дълбок поглед в историята и символиката на един от древните паметници открива макар и крайчеца на онова, което се нарича Божествена хармония.
към текста >>

39. ПИОНЕРИТЕ НА НОВИТЕ НАУЧНИ СХВАЩАНИЯ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем.
Ако ние разбираме под думата кал същинската земна кал, т.е. мократа пръст, тогава, очевидно, библейската легенда е наивна, но ако се помъчим да открием същинското й значение, тогава въпросът става по-друг. В най-модерно време, в обширната област на естествознанието бавно си пробива път схващането, че физико-химичните процеси, които се извършват в живите организми, не са достатъчни да изяснят живота. В целесъобразното единство, което наричаме организъм, се осъществяват неща, които държат в напрегнато недоумение физиолозите, защото организмът ги изненадва с различни процеси, за извършването на които е потребна интелигентност далече по-голяма от интелигентността на разглеждания екземпляр. Природата е вложила за организиране и поддържане живота на отделните организми своя интелигентност, която във всички случаи се намира на по-високо стъпало от подложената на развитие интелигентност на съществото, поставено да живее в този организъм. Не ви ли прави впечатление, че нашият живот протича от една страна в рамките на личния ни опит и инициатива, а от друга страна в мрежата от самоволни прояви на организма, за който казваме, че е наш, а пък сме съвършено безсилни, когато трябва да го овладеем. Човек често схваща тялото си като един наготово даден му инструмент, който трябва да се проучи, завладее и усъвършенствува. Ние трябва да употребим огромни усилия, за да проникнем в тайната на физиологичните процеси, в тайната на химичния състав на нашето тяло както и да опознаем що годе законите, по които се извършват процесите на органичния живот. Трябваше да се проточи цял керван от столетия, докато в медицината проникна идеята за промяната на състава на кръвта от секретите на вътрешно секреторните жлези, а за това, какво представлява тайната на нервната система, какъв процес е предаването по нервните влакна, съществува ли жизнен магнетизъм или електричество, и какво най-сетне е смъртта и животът, за тях няма дори и помен в никоя област от положителните науки, както и в медицината, която представлява все още опитно поле за лекуване, върху базата от известна бройка сборни науки. Ражда се един човек. Пред нас се намира къс топло червено месо, в което са вложени всички възможности за бъдещето му развитие Едно бедно и безпомощно създание се прегъва в плач и гримаси.
към текста >>

40. НОВАТА МУЗИКА Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Всички ние, хората живеещи в материалния свят сме свързани един с друг, посредством една невидима мрежа, по която се предава особен род енергия.
Учителят Миколаюс Чюрльонис графика Там отвъд, където времето и пространството изчезват като фактор, където можем да отиваме само с мислите си, и където цари една друга действителност, позната само на нашите души, там, именно, е родината на музиката. Тази хармонична звучност, която понякога чуваме вътре в себе си като мелодия или като вълшебен низ от хармонични акорди внася в нас усещането за Извечното. Може ли човек да определи какво нещо е музиката? Възможно ли е да бъде обхваната величавата същност на океана от звуци, в който сме потопени? Човешкият мозък е твърде малко развит за да схване истинската природа на това тайнство музиката. Всички ние, хората живеещи в материалния свят сме свързани един с друг, посредством една невидима мрежа, по която се предава особен род енергия. Онези, които са се пробудили духовно и са преодоляли инертността на материята, усещат въздействието на тази енергия и се настройват според нейните закони. А другите, без да я усещат, и без да съзнават, че тя е фактор в живота им, пак са под нейното влияние, но й се подчиняват несъзнателно, механично. Законите, по които се движи тази енергия са мощни. Те регулират и движат живота. Те поддържат реда в природата.
към текста >>

41. Моята голяма радост е да работя безспирно... Брой 1-2 -1996г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Разделението между хората е представено от друга творба, на която има две ръце, които искат да се съединят, но съединението им е препятствано от телената мрежа.
Тези цветя бяха изработени в Европа след войната с материал от оръдейни гилзи. От едно страшно оръжие, създадено да сее смърт, беше реализирано нещо тъй деликатно като цветето. Остатъците от войната се сублимираха. Това е продукт на един начин на мислене, защото с друг начин на мислене същият материал щеше да се употреби за нов снаряд, или за нещо още по-лошо. Тези творби върху мира се придружават от други алегорични творби, за да се изразят възможностите за създаване на един по-добър свят. Разделението между хората е представено от друга творба, на която има две ръце, които искат да се съединят, но съединението им е препятствано от телената мрежа. Тук още веднъж виждаме, че любовта трябва да влезе в действие, защото само тя може да премахне телените мрежи, които разделят човечеството. Други мои творби изразяват братството чрез една алегория представена от един гълъб. Символизирал съм с него това мечтано братство, което се основава върху идеята за единството в живота. Братството не е химера, политика, това е един космичен факт, който се възприема чрез едно по-широко съзнание,което прави възможно реализирането му в този реакционен свят. Не сме ли синове всички на Принципът- Създател?
към текста >>

42. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Умовете са оплетена в мрежата на една хитро сплетена заблуда, която ги кара да виждат навсякъде само външните, материални форми на нещата.
Те са: „ФРЕНОЛОГИЯТА, — наука за четене душевните способности, заложбите и характера на човека по структурата на черепа, ХИРОМАНТИЯ или хирология, наука за отгатване характера и съдбините на човека по строежа на ръката и линиите и знаците на дланта, ФИЗИОГНОМИЯ или наука за определяне характера по лицето, АСТРОЛОГИЯ — древна наука за планетните и изобщо космичните влияния върху земята и човека, която днес се усилено разработва в Англия, Америка, Франция и Германия, ГРАФОЛОГИЯ — наука за почерка" и т. н. Наистина, никак не е чудно, че болшинството от нашата интелигенция посреща все още с насмешка окултните науки. Защото войнствуващия материализъм на миналия век, успял да наметне на плещите си тогата на науката и представящ своите теории за научни истини, все още държи в плен умовете на голямо число мислещи хора. Заслепени от неговия фалшив блясък, тям е приятно да затварят очите си пред фактите и да отричат безогледно това, което не може да се побере в тесните рамки на материалистическия мироглед. Днес хората са роби на една илюзия, на една вредна и плитка лъжа: материализма. Умовете са оплетена в мрежата на една хитро сплетена заблуда, която ги кара да виждат навсякъде само външните, материални форми на нещата. Но първите проблясъци на тяхното освобождение вече горят на хоризонта и възвестяват близкия край на тъмнината. Библ. „В о д о л е й“ ще даде на първо време три книги: 1) Хирология от Вреде, 2) Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето — от Д-р Гастон и Д-р А. Дюрвил 3) А с т р о л о г и я от Сефариал. На абонати всека книга ще струва 30 лв. Който се запише за трите, може да внесе сумата на два пъти по 45 лв.
към текста >>

43. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 58 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Може ли малкият първак да разбере сложният план на един архитект, или да си представи сложната мрежа от проекции по дескриптивна геометрия?
Д-р Ст. К. Мисията на Бялото Братство Животът на всичко в битието се развива по строго определен план. начертан от вещата ръка на Първомайстора. Може би нашето око не в в състояние да прозре в тайните на този грандиозен миров план, тъй като той представлява такава сложност, че човекът със своето ограничено съзнание, със своите несъвършени сетива не е в състояние да го обхване в неговата целокупност, и да го проумее напълно. Да, не е лесно да се и проумее великия океан — живот, чийто предели се крият далеч в безкрайността! Може ли малкият първак да разбере сложният план на един архитект, или да си представи сложната мрежа от проекции по дескриптивна геометрия? — Съвсем не! Е, не ли човекът едно такова първаче пред величието на битието? Безспорно, човечеството е направило големи открития, голям напредък в областта на науката, философията и техниката, но можем ли да кажем, че сме постигнали разгадката на живота, както мнозина се самообълщават(самозалъгват) и въздигнаха науката във всесилна богиня, обладаваща качествата на абсолютното знание? Ако, обаче, разгледаме съвременната наука през очилата на някой посветен в тайните на битието, каквито през всички почти епохи е имало, ще видим че тя все още пъпли по повърхността на живота; проучва, почти изключително, само материалната страна, външните проява на една велика духовна същност. Служейки си само с несъвършените си сетива и уреди, отхвърляйки непосредственото познание, чрез едно духовно извисяване, чрез вътрешно проявление и интуиция, голяма част от съвременните учени отрекоха всякакво по-висше начало, освен материята.
към текста >>

44. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 87 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мрежата на империалистическата диктатура в тоя час е надвиснала над народите в света.
И затова аз надавам вик: Тревога! ... Защото зная с какви парични средства, печат, софизми, официална и полуофициална дипломация тяхната ловка и безсрамна пропаганда разполага, за да опие младежта и да измами заслепените народи. Вие не знаете вие не виждате, както ние на Запад виждаме, на какао отвратително насилие и на какви престъпления се крепи в Европа тяхната власт. Отворете очите си, бдете над дремещите, будете заспалите! Защитете се! Мрежата на империалистическата диктатура в тоя час е надвиснала над народите в света. Нека застрашените народи си подадат ръка. Не забравяйте никога, че независимостта на вашата страна не може да се отдели от независимостта на другите страни. Те са свързани. Борбата, която днес се води. не е на един народ, но на всички на роди.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си.
Казвам: мравката седи по горе от вас поне в това отношение! Ето един пример, който показва. че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност. Аз съм правил наблюдение върху нейната интелигентност. Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си. След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата. Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса. Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му.
към текста >>

След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата.
Ето един пример, който показва. че мравките в своята култура са много интелигентни. В една мравка има голямо постоянство и голяма интелигентност. Аз съм правил наблюдение върху нейната интелигентност. Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си. След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата. Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса. Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Казвам интелигентност има в тази мравка.
към текста >>

Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре.
Аз съм правил наблюдение върху нейната интелигентност. Един ден седя на една пейка, гледам — един паяк си направил мрежа и дебне ... По едно време дойде една мравка и паякът веднага я хвана и внесе в мрежата си. След малко забелязвам една голяма мравка тича, обикаля около мрежата. Дойде до първата нишка потегля и я скъса. Отиде при втората и нея скъса. Тя обиколи всичките нишки, скъса цялата мрежа и се вмъкна вътре. Гледам паякът излезе из дупката, а тя изнесе първата мравка, жертвата му. Казвам интелигентност има в тази мравка. Когато те налегнат мрачни мисли и отчаяние кажи си: аз не съм най-слабият, аз не съм по-слаб от тая мравка, която скъса нишките на паяка; аз не съм по слаб от онази мравка, която се връща 99 пъти за товара си, докато най после го изнесе. Аз съм толкова сръчен поне, колкото и тя. Ето ви един морал от низшето царство.
към текста >>

46. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Посред едно блестяща мрежа от сцени и приключения Джек Лондон ни открива в тия книги, мира и психиката на животните и ни увлича там с магична сила.
Изворски Получиха се две тома от пълното събрание съчиненията на Джек Лондонъ: т. VII Джери островитянинът и т. VIII Белият зъб. първият превод на Д. Подвързачев, а втория на Г. Михаилов. Посред едно блестяща мрежа от сцени и приключения Джек Лондон ни открива в тия книги, мира и психиката на животните и ни увлича там с магична сила. Записването на абонати продължава. Томовете се предплащат и получават от абонатите на части — всеки два заедно за 50 лева. или пък първите излезли до сега 8 —за 200 лева. Може и с нал. платеж, струва 10 лв.
към текста >>

Освен тая федерация има и Бразилска Окултна Лига с разни клонове из всички държави свързани в подобна мрежа.
автора, които подържат еволюцията на човешката душа и прераждането. Благодарение на тия основна съчинения и много още оригинални от ученици на окултизма цялата окултна преса в Бразилия е в съвършена хармония за главната основа на окултната доктрина — всички проповядват учението но прераждането и Християнството според Евангелието. Бразилия е съставена политически от 21 отделни държави. Във всяка държава има клон от Бразилската Окултна федерация. Всяка една от тия федерации се състои от различни дружества и групи от окултисти. Освен тая федерация има и Бразилска Окултна Лига с разни клонове из всички държави свързани в подобна мрежа. Макар че тая лига е много по нова и основана главно за по-голяма дейност, доктрината е същата и напълно братски отношения съществуват между тия две организации. Няколко хиляди групи и дружества и десетки вестници, седмични, двуседмични, месечни, двумесечни, разпространяват окултната доктрина в цялата страна. Освен официалните окултни вестници, почти всички по-важни ежедневници имат окултен отдел, който се редактира от компетентен човек. Окултизма в Бразилия е напълно Християнски, навсякъде проповядва Евангелието, отрича само вечния християнски ад, като проповядва спасение за всички същества в безкрайната редица на пререждането.
към текста >>

47. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поради това требваше Христос да се роди между тях, като един от техния народ, и да се опита да ги освободи от мрежата на расовите връзки.
Това толкова повече показва състраданието и мъдростта на великите Същества. които ръководят еволюцията. Между всички раси на земята никоя друга не е била „изгубена“ в този смисъл, както това се отнася до евреите; никой друг народ не се е нуждаел тъй много от помощ, както те. Да им се въздейства чрез някой от чужда раса би било съвършено недопустимо. Ясно било, че те ще го отхвърлят. Поради това требваше Христос да се роди между тях, като един от техния народ, и да се опита да ги освободи от мрежата на расовите връзки. Но тежко е да се гледа как човешките предразсъдъци често вземат надмощие над усилията да им се помогне. „Той дойде между своите си“, но те предпочетоха Варавва. Той не въздаваше слава на Авраам, нито на другите техни древни традиции. Той говореше за „друг свят“ за нова земя, за любов и прошка и отхвърляше доктрината „око за око и зъб за зъб“. Той не ги викаше на оръжие срещу Цезаря.
към текста >>

А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила.
Тя веднага ще ви отреже крилата. — Га ! извикала Враната и се спуснала към Орехчето. — Дръж го, Ястребе, да видим какъв велможа е този! Спуснал се и Ястребът, но Орехчето се мушнало в гъстия трън, където никой не можел да го доближи. А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила. Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот. * * * Злият зло за други мисли, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига.
към текста >>

Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях.
— Дръж го, Ястребе, да видим какъв велможа е този! Спуснал се и Ястребът, но Орехчето се мушнало в гъстия трън, където никой не можел да го доближи. А те в озлоблението си не видели, че там била простряна някаква мрежа, която съборили и тя ги похлупила. Яребицата в това време изтърчала назад и се скрила във високата трева. И тъй, Ястребът и Враната, вместо до делят лов, те самите станали лов. Когато дошъл стопанинът на мрежата и ги видял, ожесточил се против тях. Хванал ги, отрязал им крилата до рамената и ги пуснал така да се наказват цял живот. * * * Злият зло за други мисли, Ала злото него стига, Помощта на праведния Във последний час пристига. Дядо Благо Истината ще ви направи свободни Всеки човек се стреми към свобода, но въпреки това не я придобива. — Защо? — Стремежът му е неправилен.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 124 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Слънчевият лъч на Любовта, на великата Божия Любов, засия над измъченото човечество, заплетено в мрежата на собствените си заблуждения, оковано във веригите на своите грехове и престъпления!...
- продължение от брой 122) Християнство или варварство (Г. Събев) Обичайте истината! (из беседите) Лекуване ни високото кръвно налягане чрез дълбоко дишане (Д-р Н. Станчев) Куче и осел (басня – Дядо Благо) Писмо от странство (Хелмут Шкайдер) Книжнина Христос възкресе! Лъч от Светлина прониза тъмната нощ на човешкото неверие, на човешката жестокост, на човешката омраза, злоба и ограниченост! Слънчевият лъч на Любовта, на великата Божия Любов, засия над измъченото човечество, заплетено в мрежата на собствените си заблуждения, оковано във веригите на своите грехове и престъпления!... Христос възкресе!. .. Огнен трепет премина през цялата Вселена Потръпна всека човешка душа, всяко същество, цялата природа! Христос възкресе! .. . Доброто победи злото!
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение.
* * * Не подпушвай в себе си доброто че след него иде брат му — злото. Дядо Благо Постоянството С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви. Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството. Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество. Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение. Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля. Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани.
към текста >>

50. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вземайки една странична посока, ний стигнахме в една мрежа от малки галерии и, след като преминахме много малки немебелирани стаи, ний влязохме в една голяма и величествена зала; аз казвам величествена, макар че тя бе напълно празна, без никакви мебели, с изключение на една маса в един от ъглите й.
И продължи своята еднообразна разходка към края на широката алея, докато аз, треперейки както никога до тогава, следвах мълчаливо моя мълчалив водач. Влязохме през голямата главна врата на храма, чиито страни бяха образувани от грамадни блокова недялан камък. Нещо подобно на страх бе ме навярно обладало, защото аз гледах каменните блокове с неопределеното чувство на някакъв непонятен ужас. Във вътрешността, започвайки от Централната врата, един широк коридор продължаваше от алеята в дълга права линия в продължение но цялата постройка. Но ний не минахме през нея. Вземайки една странична посока, ний стигнахме в една мрежа от малки галерии и, след като преминахме много малки немебелирани стаи, ний влязохме в една голяма и величествена зала; аз казвам величествена, макар че тя бе напълно празна, без никакви мебели, с изключение на една маса в един от ъглите й. Но нейните пропорции бяха тъй хармонични, структурата й — тъй елегантна, че моето око, макар и необучено в познаване на архитектурните красоти, бе необикновенно развълнувано от едно чувство за нещо красиво. При масата бяха седнали двама младежи, които преписваха или рисуваха, не можах да видя точно какво. Можах само да забележа, че бяха погълнати в работата си и бях изненадан де видя, че те само едва подигнаха главите си при нашето влизане. Но, вървейки напред, аз забелязах че под един от каменните релефи на стената седеше един възрастен жрец, облечен в бяла роба, като гледаше в едно книга разтворено на коленете му. Той не ни забеляза, докато моя водач не се поклони почтително пред него.
към текста >>

51. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 167 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той влиза в друга среда, която е гибелна за него, той е влязъл в мрежата на некой рибар и не го очаква нищо друго освен смърт.
Човек живее само чрез Божествената любов, тя е която му доставя съществената храна. Както рибата употребява най-много вода, така и човек употребява, диша и се храни с любов. Истинският живот на човека седи в любовта. Извън любовта той е мъртъв. Ако човек направи опит да излезе от тая среда, ако той се откаже да се храни с любов — неговата естествена храна, той ще налети на омразата, на подозрението, а това значи смърт за него. Той влиза в друга среда, която е гибелна за него, той е влязъл в мрежата на некой рибар и не го очаква нищо друго освен смърт. Всички анормалности и страдания в живота се дължат на това. че човек излиза извън Божията любов, а извън своята среда—Божията любов, той не може да живее. В тая среда ние лично можем да живеем. Да не очакваме чрез други да получаваме тия условия. Напразно би отишло нашето чакане, ако стоим на едно место и не се подвижим към нея.
към текста >>

52. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 171 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тия лъчеизпускания тя определила, като една гъста мрежа около тялото и вълнуващи се като вълни на морето.
Италианският професор Калегари е правил следния опит. В болницата, в която работил той като специалист по душевните болести, взима две от сестрите, превързва им очите и ги поставя една срещу друга, седнали на столове и на разстояние четири метра. Професорът турил по една малка капсула алуминий на дясната страна на шията на сестрите, като смятал, че това е главния кожен диск или фокус, където ще се съсредоточат мислите и от където ще минат, за да се предадат от единия индивид на другия. Сестрата, която служила като приемател, след кратък промеждутък, се оплакала от остро парещо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и лявата китка, както от тежест във върха на главата. Скоро след това тя заявила, че вижда бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тия лъчеизпускания тя определила, като една гъста мрежа около тялото и вълнуващи се като вълни на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта. Предаващата сестра, наистина, потвърдила, че тя изпратила с мисълта си името на болния и признаците на болестта. Примери за подобни явления могат да се приведат в изобилие. Нашата задача е, обаче, не да се отвлечем само в примери, нито пък да ги отречем, а да ги обясним.
към текста >>

53. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(Резюме по неделната беседа „Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X.
Неделчева) Дордето слънце грей (Стих. от Олга Славчева) Спомени за планината (Д. Стоянов) Подходящето време (Г. С. Г.) Словото на Учителя. Причини на противоречията в живота. (Резюме по неделната беседа „Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Белият лотос (Мейбъл Колинз - продължение от брой 138) Скритата страна на живота (Из беседите на Учителя) Щастието (Т. Ч.) Мозъкът като фотокамера (Из в. Утро) Рибар и пъстърва (басня – Дядо Благо) Сляпото момиченце и грамофона (притча - Д.Станев) ИСТИНСКА ЛИТЕРАТУРА Литературата винаги е указвала и указва силно влияние върху душите на хората. И в зависимост от това, какво тя е издигала като идеали, които са вдъхновявали човеците, са се явявали и последиците от тях в ежедневния живот. Казва се, че литературата обикновено е отражение на дадено време и епоха, но това е обикновената, фотографическа литература, а творческата литература чертае пътища и дава насоки в живота.
към текста >>

Христос каза на апостолите, когато един път ловяха риба: — „Хвърлете мрежата, извадете риба и я турете на огъня.“ И вие сте като риба във великото море на живота.
Такова е положението на този, който не разбира законите на добрия живот. От туй гледище реалното добро е най-хубавият път да се отворя възможности за физическия, духовния, и за божествения живот. Защото физически живот, който имаме, той е божествен. Ако малкия физически живот не можем да използваме, как ще използваме грамадните духовни дарби, които имаме? От земята трябва да започнем добре. Христос каза на апостолите, когато един път ловяха риба: — „Хвърлете мрежата, извадете риба и я турете на огъня.“ И вие сте като риба във великото море на живота. Вие ще влезете в мрежата на по-големи същества, които ще ви турят на огъня и ще ви опекат. Това е фигуративно представяне на страданията и противоречията, през които минават хората. Хората са като дойни крави за по-висши същества. Хванат ви, издоят ви и ви пратят пак да пасете, за да наберете отново мляко и пак да ви издоят. Така че, има други същества около вас, които използват вашите енергии и сили.
към текста >>

Вие ще влезете в мрежата на по-големи същества, които ще ви турят на огъня и ще ви опекат.
От туй гледище реалното добро е най-хубавият път да се отворя възможности за физическия, духовния, и за божествения живот. Защото физически живот, който имаме, той е божествен. Ако малкия физически живот не можем да използваме, как ще използваме грамадните духовни дарби, които имаме? От земята трябва да започнем добре. Христос каза на апостолите, когато един път ловяха риба: — „Хвърлете мрежата, извадете риба и я турете на огъня.“ И вие сте като риба във великото море на живота. Вие ще влезете в мрежата на по-големи същества, които ще ви турят на огъня и ще ви опекат. Това е фигуративно представяне на страданията и противоречията, през които минават хората. Хората са като дойни крави за по-висши същества. Хванат ви, издоят ви и ви пратят пак да пасете, за да наберете отново мляко и пак да ви издоят. Така че, има други същества около вас, които използват вашите енергии и сили. точно тъй.
към текста >>

Когато паднете в голяма несрета, отчаяние, хвърлете мрежата, която имате — в това чисто езеро колкото хванете — извадете, нахранете се.
Аз бих ви препоръчал най-първо да не отивате да правите добро на хората, но идете направете добро на някое цвете в пясъка. Разкопайте цветето, полейте го и кажете: — „Както аз поливам цветето, така Господ мене да полее.“ Както цветето страда от сушата, така и вие като попаднете в неблагоприятните условия на живота — не ви се живее. Трябва да дойде някой по-напреднал да ви поразкопае и полее — да ви остави една светла мисъл, да ви каже някоя блага дума: „Ще се оправи тази работа.“ Не се изисква много — трябва да каже една сладка дума и ще се оправи тази работа. Казвам сега: когато изпаднете в мъчно положение в живота, хвърлете вашите мрежи в езерото на любовта, и колкото риба, хванете вземете, опечете и яжте. Всичката философия е в това. Когато паднете в голяма несрета, отчаяние, хвърлете мрежата, която имате — в това чисто езеро колкото хванете — извадете, нахранете се. И всички скърби, тъги и болести за момент ще изчезнат. Утре като дойдат пак, пак хвърлете мрежата. И всичко ще се оправи. (Резюме по неделната беседа „ Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Мейбъл Колинз (8) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 138) Не, аз бях сам.
към текста >>

Утре като дойдат пак, пак хвърлете мрежата.
Трябва да дойде някой по-напреднал да ви поразкопае и полее — да ви остави една светла мисъл, да ви каже някоя блага дума: „Ще се оправи тази работа.“ Не се изисква много — трябва да каже една сладка дума и ще се оправи тази работа. Казвам сега: когато изпаднете в мъчно положение в живота, хвърлете вашите мрежи в езерото на любовта, и колкото риба, хванете вземете, опечете и яжте. Всичката философия е в това. Когато паднете в голяма несрета, отчаяние, хвърлете мрежата, която имате — в това чисто езеро колкото хванете — извадете, нахранете се. И всички скърби, тъги и болести за момент ще изчезнат. Утре като дойдат пак, пак хвърлете мрежата. И всичко ще се оправи. (Резюме по неделната беседа „ Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Мейбъл Колинз (8) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 138) Не, аз бях сам. И както събирах своята смелост за да погледна нагоре, към слънчевата светлина, която правеше от моя прозорец нещо очарователно, аз почнах да схващам, че тая светлина още съществува реално, и че, въпреки моите скорошни и страшни опитности, аз не бях нищо друго освен едно момче, което обича блясъка на слънцето. Привличането ставаше все по-силно и най-сетне завърши с едно желание да се покатеря до високия прозорец, за да гледам.
към текста >>

(Резюме по неделната беседа „ Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X.
Всичката философия е в това. Когато паднете в голяма несрета, отчаяние, хвърлете мрежата, която имате — в това чисто езеро колкото хванете — извадете, нахранете се. И всички скърби, тъги и болести за момент ще изчезнат. Утре като дойдат пак, пак хвърлете мрежата. И всичко ще се оправи. (Резюме по неделната беседа „ Ще хвърля мрежата„, изнесена от Учителя на 13. X. 1935 г.) Мейбъл Колинз (8) БЕЛИЯТ ЛОТОС (продължение от брой 138) Не, аз бях сам. И както събирах своята смелост за да погледна нагоре, към слънчевата светлина, която правеше от моя прозорец нещо очарователно, аз почнах да схващам, че тая светлина още съществува реално, и че, въпреки моите скорошни и страшни опитности, аз не бях нищо друго освен едно момче, което обича блясъка на слънцето. Привличането ставаше все по-силно и най-сетне завърши с едно желание да се покатеря до високия прозорец, за да гледам. Аз не можех повече да задържам желанието, което ме караше тъй-горещо да го направя, както не можех да осмислям и по-голямата част от движенията и постъпките си — които бяха такива на дете. Във всеки случай, аз станах от леглото си, отхвърляйки всеки страх от това.
към текста >>

И ето там, при Чародейка, отишъл рибарят с мрежа да налови пъстърви на сина си за годежа.
Бреговете й не позволяват да разлива и пилее водата си. А тя е чиста бистра, лека, мека. Ако си жаден, пий от нея, за да ожаднееш тутакси пак. И тази лека и мека вода от дългото скачане по стръмния си каменен път издълбала в канарата дълбоки кръгли и гладки вирове, които приличат на същински казани. Красотата става неописуема, като се види, че тези хиляди каменни казани са пълни с риби пъстърви, които прехвъркват пред утринното слънце от казан — в казан. И ето там, при Чародейка, отишъл рибарят с мрежа да налови пъстърви на сина си за годежа. Но рибите го съгледали, разбрали отдалеч, та без да му продумат нито реч, хвръкнали въз Чародейка, подобно птичета от вейка и изчезнели безследно. Останало последно едно рибче дребно и то на рибаря умно отговаря: — Няма, чичо, тука риби за годеж! Малко помисли си, белки нещичко ще разбереш. * * * Реката е живота, Пъстървите — добрите чувства Рибарювата мрежа, уви. остава празна, пуста.
към текста >>

* * * Реката е живота, Пъстървите — добрите чувства Рибарювата мрежа, уви.
Красотата става неописуема, като се види, че тези хиляди каменни казани са пълни с риби пъстърви, които прехвъркват пред утринното слънце от казан — в казан. И ето там, при Чародейка, отишъл рибарят с мрежа да налови пъстърви на сина си за годежа. Но рибите го съгледали, разбрали отдалеч, та без да му продумат нито реч, хвръкнали въз Чародейка, подобно птичета от вейка и изчезнели безследно. Останало последно едно рибче дребно и то на рибаря умно отговаря: — Няма, чичо, тука риби за годеж! Малко помисли си, белки нещичко ще разбереш. * * * Реката е живота, Пъстървите — добрите чувства Рибарювата мрежа, уви. остава празна, пуста. Дядо Благо. Сляпото момиченце и грамофона (притча) В ресторанта на гара Левски много пътници чакаха влака за София. От време на време свиреше грамофон и изпълваше залата с могъщите си вълшебни звуци. Пред един скромно облечен господин стоеше шестгодишно момиченце, неспокойно се обръщаше насам-натам и говореше нещо на баща си.
към текста >>

54. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето.
Две милосърдни сестри с привързани очи седнали на столове една срещу друга на четири метра разстояние. Професорът поставил една малка капсула алуминий върху мястото, където, според неговите твърдения, се намира „главния кожен диск“ на шията. Той казал на едната от сестрите да действа като предавател на една мисъл за някой предмет, който и двете знаят. След кратък промеждутък сестрата действаща като приемател се оплакала от остро перящо усещане на върха на езика, от болки в двете бузи и в лявата китка, както и от тежест в върха на главата. Скоро след това тя заявила, че „вижда“ бели лъчеизпускания от тялото на другата сестра. Тези лъчеизпускания тя определила като една гъста мрежа около тялото и вълнуваща се като вълните на морето. След това тя изпаднала в пълен захлас и после казала, че другата сестра й разказала за един пациент в болницата. Тя казала името му и признаците на болестта му. Предаващата сестра потвърдила, че тя „изпратила“ с мисълта си името и признаците на болестта. След направените опити професорът Калегари заявил на присъстващите, че той се надява не след много време да направи възможно за хората да се съобщават един с други чрез просто поставяне па една капсула алуминий върху „главния кожен диск“ на шията си дори на разстояние от хиляди километра. Той обяснил, освен това, че идеята не е негова.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес хората като слепи са се втурнали след подобни водачи, влезли са в тяхната мрежа, по паднали са напълно под тяхното влияние, не подозирайки, че ги очаква онова, което и вчера ги сполетя, като тичаха подир други и им имаха пълно доверие.
Тогаз, искрици ний Господни, ще хвръкнем с него по света. Auroro ИСТИНСКИЯТ ВОДАЧ „Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли да паднат и двамата в яма? “ Христос Много вярно и точно сравнение направено от великия Учител преди две хиляди години. Колко много катастрофи, колко много нещастия в живота на обществата и в частния живот на хората са ставали от погрешното следване на водача слепец, който не знае где отива и на къде води тия, които са го последвали. Днес хората като слепи са се втурнали след подобни водачи, влезли са в тяхната мрежа, по паднали са напълно под тяхното влияние, не подозирайки, че ги очаква онова, което и вчера ги сполетя, като тичаха подир други и им имаха пълно доверие. Те се силят да уверяват, че са истинските водачи, че са умели и познават добре спасителния път, но резултатите всеки ден доказват обратното. Това са само заблуди, капани на тъмните сили в живота, които искат да държат в своите нокти колкото се може повече жертвата си, тая така лесно податлива да вярва, без да взема участие разума й жертва. А хората вече умело трябва да познават похватите на тия водачи, защото не веднъж са бивали измамвани, и да направят нужното да се отърват от тяхното влияние. Защото страданията и катастрофите, които ги сполетяха, трябва да са ги научили да познават лъстивият език на увещателя, който вчера ги тласна във вихъра на грубата животинска проява и който днес или утре, като намери изгодност, ще стори нещо още по страшно и адско. Тия тежки изпитания и тичания подир миражи дълго време, през които е минал човек са последица от неразумно използване на живите природни сили и сляпо последване на обещаващи много нещо водачи, затова днес той е изгубил вяра във всичко и го наляга една опасна индиферентност — опасна понеже и то е катастрофа, друга клопка на тъмните сили, която след време ще причини разлагане и разплуване на всички части на обществения живот.
към текста >>

И който попадне в тяхната мрежа, той цел живот се оплаква, че жена му, децата му са лоши и не го разбират, а в същност неговият господар е лош.
Това същество му разправяло за работи, които има да станат, за далечното бъдеще. Съществата на тъмнината си служат с човека, както човек си служи с животните — като работно добиче, и като същество, което да им доставя храна. Това не е алегория, а е буквално вярно. Те започват добре, а свършват всякога зле. Най-първо те ще те примамят с някакво благо, както.човек прави с конете и воловете си, докато ти турят главата в ярема и от там насетне, цял живот ще ореш и ще копаеш; то е характерна черта в тях — да изсмучат и последната енергия от човека. И който попадне в тяхната мрежа, той цел живот се оплаква, че жена му, децата му са лоши и не го разбират, а в същност неговият господар е лош. Ние живеем в един свят заобиколени със същества, които не виждаме и не познаваме, но които са господари както на земята, тека и на нашия живот. Ние си представяме, че сме господари на живота си, но фактически ни най малко не сме такива. Онези, които управляват света, те женят и разженват хората, те ги карат да се раждат и умират, и въобще те се разпореждат с нашия живот. И който не се подчинява, го интернират в другия свят. Тъй както се проявява сега живота на хората, това показва, че те са под властта на царството на тъмнината.
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Летя тя от лехичка на леха и най-подир дойде под роза свежа, където паяк бе приготвил мрежа.
Три очарователни жени станаха и ни поздравиха с „добре дошли“, всека от тях хвана по един от нас за ръка и му направи място до себе си. Стона нужно веднага да вземем участие във веселата компания, смесвайки нашите смехове с тия на нашите сътрапезници, също като че ли сме били тук от започване на веселбата. Не знам дали това се дължеше на ароматичното вино, което аз пиех или на магичния контакт на красивата ръка. която често се полираше до моята, когато тя почиваше на бродираната покривка, но главата ми стана лека и странна, аз говорех неща, за конто на знаех нищо досега и се смеех по такива поводи, които преди един час биха ми се сторили незначителни, защото не ги разбирах. (следва) Муха (басня) Един приятен ден една муха хвърчеше волно из една градина, потънала във рози и ясмини. Летя тя от лехичка на леха и най-подир дойде под роза свежа, където паяк бе приготвил мрежа. Мухата любопитно хвръкна тук, забръмка с горд и многознаещ звук и рече тази мрежа да изучи. Тя кацна върху нея, но се включи и забръмка да се освободи, а с повече се нишки огради. Мухата с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота. Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят. Смутената муха се хвърли с жад да смучи съживителната течност.
към текста >>

Мухата любопитно хвръкна тук, забръмка с горд и многознаещ звук и рече тази мрежа да изучи.
Стона нужно веднага да вземем участие във веселата компания, смесвайки нашите смехове с тия на нашите сътрапезници, също като че ли сме били тук от започване на веселбата. Не знам дали това се дължеше на ароматичното вино, което аз пиех или на магичния контакт на красивата ръка. която често се полираше до моята, когато тя почиваше на бродираната покривка, но главата ми стана лека и странна, аз говорех неща, за конто на знаех нищо досега и се смеех по такива поводи, които преди един час биха ми се сторили незначителни, защото не ги разбирах. (следва) Муха (басня) Един приятен ден една муха хвърчеше волно из една градина, потънала във рози и ясмини. Летя тя от лехичка на леха и най-подир дойде под роза свежа, където паяк бе приготвил мрежа. Мухата любопитно хвръкна тук, забръмка с горд и многознаещ звук и рече тази мрежа да изучи. Тя кацна върху нея, но се включи и забръмка да се освободи, а с повече се нишки огради. Мухата с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота. Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят. Смутената муха се хвърли с жад да смучи съживителната течност. Пред нея се откри самата вечност — тъй сладък сок не беше пила тя.
към текста >>

И тя забрави паяка — смъртта — и зареди за мрежата прослава, но не видя във своята забрава, че цялата си капчица изпи.
Тя кацна върху нея, но се включи и забръмка да се освободи, а с повече се нишки огради. Мухата с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота. Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят. Смутената муха се хвърли с жад да смучи съживителната течност. Пред нея се откри самата вечност — тъй сладък сок не беше пила тя. И тя забрави паяка — смъртта — и зареди за мрежата прослава, но не видя във своята забрава, че цялата си капчица изпи. Тогава паякът се доближи и смъртоносната си челюст впи във нея, за да се наслади пък той с елея, когото тя от мрежата събра. Мухата тази мъдрост не разбра и с многоумен ропот се развика: — О, мъдрост вечна, божия, велика, защо таз капчица не трае вечно? За туй добро — премъдро, бързотечно, аз само кратко бих се изразила, че в него глупостта се е прикрила! Но туй, тъй философско заключение, не спря замисленото изпълнение на друг закон, безспорно по-велик от мухиния горд и умен вик. Във тази басня всички умни хора ще схванат жизнената си история.
към текста >>

Тогава паякът се доближи и смъртоносната си челюст впи във нея, за да се наслади пък той с елея, когото тя от мрежата събра.
Мухата с тежка клетва запроклина примамката на цветната градина и още повече се омота. Тя живо си въобрази смъртта — как паякът я смучи жадно, жадно, но в този миг, до нея капка падна — роса с нектар от розов дъхав цвят. Смутената муха се хвърли с жад да смучи съживителната течност. Пред нея се откри самата вечност — тъй сладък сок не беше пила тя. И тя забрави паяка — смъртта — и зареди за мрежата прослава, но не видя във своята забрава, че цялата си капчица изпи. Тогава паякът се доближи и смъртоносната си челюст впи във нея, за да се наслади пък той с елея, когото тя от мрежата събра. Мухата тази мъдрост не разбра и с многоумен ропот се развика: — О, мъдрост вечна, божия, велика, защо таз капчица не трае вечно? За туй добро — премъдро, бързотечно, аз само кратко бих се изразила, че в него глупостта се е прикрила! Но туй, тъй философско заключение, не спря замисленото изпълнение на друг закон, безспорно по-велик от мухиния горд и умен вик. Във тази басня всички умни хора ще схванат жизнената си история. * * * Вселената е цветна градина създадена от твореца за всички същества.
към текста >>

57. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова непредпазливите влизат в мрежата му, нямайки никакво понятие за същността на тоя, който ги кани на празненство.
Човек не може да служи богу и Мамону. По многото от хората, които са склонни към религия мислят, че могат да гуляят на масата на Мамона и същевременно да ядат от Небесния хляб. Това е невъзможно! Светът представлява много и различни лакомства. Неговия домакин знае, че груба, вулгарна храна е неподходяща за вкусовете на всички, които той вика на празненство. Затова непредпазливите влизат в мрежата му, нямайки никакво понятие за същността на тоя, който ги кани на празненство. Percy Knight Първият воденичар (продължение от бр. 175) До онова време всеки умирал твърде леко и то само като навършвал 120 години, а откакто почнали да ядат мелено, смъртта идвала ненадейно и с големи страдания върху стари и млади, без разлика. А най-големите страдания паднали върху семейството на воденичаря. Болестите пристигали в дома му като пътници в хотел. Ден не минавал без да се яви кова болест в къщата му.
към текста >>

58. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но планина непосилен товар лежи на плещите им и гъста мрежа от заблуди оплита техния духовен взор и те тъпчат от люлката до гроба край зрелите жита в печална тъмнина, с инстинктивна първобитна вяра и само с малкото радост от мириса на зрелия клас.
Но за онези, там долу, черните работници с попукани ръце и нозе, не които, негли, радостта е само мирисът на зреещите жита, имаме много малко. „Когато зреят житата“ е един скромен но ценен дар — един слънчев лъч за онези, в живота на които грее много малко слънце. Разгърнали в, те ще намерят в нея не само описание не външната страна на техния бит — хора, седенки, сватби, кръщенки и пр. и пр., каквито теми третират повечето разкази от подобен род, но ще намерят и скритите копнежи, мъки и радости на чистата, девствена народна душа на българина, заровени там всред буците пресни купи сено. Защото, кой, който е имал що годе досега с нашия селянин, не е виждал копнежа му към светлина, към знание, вярата му, проста и затрогваща, в Онзи, в чийто ръце лежи живота, имота и трупа им? Но планина непосилен товар лежи на плещите им и гъста мрежа от заблуди оплита техния духовен взор и те тъпчат от люлката до гроба край зрелите жита в печална тъмнина, с инстинктивна първобитна вяра и само с малкото радост от мириса на зрелия клас. „Когато зреят житата“ с всеки свой разказ пронизва тази гъста тъмнина и досега някоя фибра на душата — буди стремеж към светлина, буди вяра в Онзи в чиито ръце лежи всичко, буди чувства на човечност, правдивост и братство. Лъчи от голямото Слънце що от години грее в България — учението на Учители — облечени в увлекателна и достъпна разказна форма, „Когато зреят житата“ слизат всред народа, за де му донесат повече светлина и радост. Н Хигиена на умствената дейност За сега цялата духовна дейност на човека е съсредоточена на земята в клетките, които образуват мозъка. И следователно, полезно е да се изучава тяхната хигиена. Ние ще си послужим с един малък опит: ако вземем за пример тъй наречените пирамидални клетчици, които образуват най-горното наслояване на мозъка, ще забележим , че те са свързани, като скачени, със своите крайници.
към текста >>

59. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Матея: 13;47 („невод“ - Голяма рибарска мрежа.
Те са здрава основа на ония качества, които утре има да се разцъфтят в красота и сила. Г. С. ____________________________________ Да познае човек себе си, това значи да познае своето упорито дете и да знае как да го възпитава. * Единственият път , чрез който човек може да постигне и разбере онова, което Бог е определил за него, е Любовта. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Подобно е на невод (из неделната беседа „Подобно е на невод“– 10.10.1937 г.) „Пак е подобно Царството небесно на невод, който биде хвърлен в морето и събира от всякакъв вид риби“. Матея: 13;47 („невод“ - Голяма рибарска мрежа. Христос сравнява царството си с невод, който е най-голямата по вид мрежа, а не с някой по-малък вид. Думата невод се е запазила в Цариградския превод на Библията, която е ползвана от Учителя. В другите преводи, тази дума е заменена с „мрежа“. Четене онлайн на Цариградската Библия – от тук.) Една велика истина може да се обяснява с отвлечени понятия. Значи един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето се уподобява на Царството Божие.
към текста >>

Христос сравнява царството си с невод, който е най-голямата по вид мрежа, а не с някой по-малък вид.
Г. С. ____________________________________ Да познае човек себе си, това значи да познае своето упорито дете и да знае как да го възпитава. * Единственият път , чрез който човек може да постигне и разбере онова, което Бог е определил за него, е Любовта. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Подобно е на невод (из неделната беседа „Подобно е на невод“– 10.10.1937 г.) „Пак е подобно Царството небесно на невод, който биде хвърлен в морето и събира от всякакъв вид риби“. Матея: 13;47 („невод“ - Голяма рибарска мрежа. Христос сравнява царството си с невод, който е най-голямата по вид мрежа, а не с някой по-малък вид. Думата невод се е запазила в Цариградския превод на Библията, която е ползвана от Учителя. В другите преводи, тази дума е заменена с „мрежа“. Четене онлайн на Цариградската Библия – от тук.) Една велика истина може да се обяснява с отвлечени понятия. Значи един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето се уподобява на Царството Божие. Това обяснение подразбира вътрешни процеси на нещата.
към текста >>

В другите преводи, тази дума е заменена с „мрежа“.
* Единственият път , чрез който човек може да постигне и разбере онова, което Бог е определил за него, е Любовта. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Подобно е на невод (из неделната беседа „Подобно е на невод“– 10.10.1937 г.) „Пак е подобно Царството небесно на невод, който биде хвърлен в морето и събира от всякакъв вид риби“. Матея: 13;47 („невод“ - Голяма рибарска мрежа. Христос сравнява царството си с невод, който е най-голямата по вид мрежа, а не с някой по-малък вид. Думата невод се е запазила в Цариградския превод на Библията, която е ползвана от Учителя. В другите преводи, тази дума е заменена с „мрежа“. Четене онлайн на Цариградската Библия – от тук.) Една велика истина може да се обяснява с отвлечени понятия. Значи един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето се уподобява на Царството Божие. Това обяснение подразбира вътрешни процеси на нещата. В живота има два възгледа: личен и общ, или външен и вътрешен. Всеки човек иска да бъде отделно, сам за себе си щастлив.
към текста >>

Значи един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето се уподобява на Царството Божие.
Матея: 13;47 („невод“ - Голяма рибарска мрежа. Христос сравнява царството си с невод, който е най-голямата по вид мрежа, а не с някой по-малък вид. Думата невод се е запазила в Цариградския превод на Библията, която е ползвана от Учителя. В другите преводи, тази дума е заменена с „мрежа“. Четене онлайн на Цариградската Библия – от тук.) Една велика истина може да се обяснява с отвлечени понятия. Значи един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето се уподобява на Царството Божие. Това обяснение подразбира вътрешни процеси на нещата. В живота има два възгледа: личен и общ, или външен и вътрешен. Всеки човек иска да бъде отделно, сам за себе си щастлив. Това е невъзможно. Отделният човек не може да бъде щастлив, защото състоянието на листата зависи от състоянието на цялото дърво.
към текста >>

60. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако се взрем по-внимателно и дълбоко в живота, ще открием, че той протича между интервали на опасности — за едни по-големи, за други по-малки, които изплитат мрежата, наречена съдба.
Кои са тип мигове? Протичащият буен и стремителен поток на живота има магическа и опияняваща власт над човека. Той го насища с измамния чар на всекидневността и успива вътрешното му прозрение, чрез което човек познава какво е той и колко скъп, неоценим дар в него е вярата във възвишения му произхода. Няма по-опияняващо нещо от живота, който непрестанно гради, руши и увлича. Той успива волята за събиране духовните сили, които само в тишината на такъв изключителен миг разкриват непознати и неподозирани съкровища. Ако се взрем по-внимателно и дълбоко в живота, ще открием, че той протича между интервали на опасности — за едни по-големи, за други по-малки, които изплитат мрежата, наречена съдба. Човек е акробат, който ходи по въже, или мореплавател, който не знае кога ще налети бурята върху неговия кораб. Живота е миниран и той се движи между опасностите, спотаени до него. Да живееш истински е най-голямата наука, най-блестящата мъдрост и най-тънкото изкуство. Това изкуство го владеят само най-съвършените, които не ходят със слепи, а с отворени очи. Дошъл на земята, всеки човек е обречен на страдания.
към текста >>

61. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Названията на другите беседи са: Зазоряване, Идат дни, Денят Господен, Ще хвърля мрежата, Ела след мене!
Тези приятели, които искат да разпадат на свои познати каталози на книгите, които разпространява в. Братство, да се обадят като съобщях колко екземпляра да им изпратим. КНИЖНИНА Земята ще се изпълни със знание Peteris Donovs Zeme piepildisies ar zināšanām . . . преведа - Amalija Veilands, Riga 1938 Току що е излязла горната книга но латвийски в разкошно издание, с портрета на Учителя (от Борис Георгиев), съдържаща в превод шест беседи под общо заглавие: Земята ще се изпълни със знание. Названията на другите беседи са: Зазоряване, Идат дни, Денят Господен, Ще хвърля мрежата, Ела след мене! Едно след друго се явяват преводи на беседите на Учителя на английски, френски, немски, руски,есперанто, испански, италиански,сръбски, хърватски, латвийски, естонски, полски и пр. Много чужденци, не само славяни, но и латвийци, естонци. унгарци, французи, немци, учат български за да могат да четат беседите на учителя в оригинал. Разбират ли добре българите великата привилегия, която небето им е дало? Ще бъдат ли дотолкова разумни да оползотворят великото съкровище от светлина, сила и живот, което се крие в беседите на Учителя на Всемирното Братство, този величествен и жив синтез на Любовта и Мъдростта?
към текста >>

62. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако електротехникът не спази в най-голяма точност съединяването на електрическата мрежа, той няма да получи светлина.
Те четат Откровението, тълкуват различни стихове от него, но в края на краищата тази книга и до днес още остава затворена за човечеството. На съвременните хора трябва да се благовествува следното: за всеки човек е точно определено времето, часа и минутата, когато той трябва да стане от сън. Не стане ли в този момент, всичките му работи ще останат назад. Често неразположението на хората се дължи именно на това, че не стават на определения за тях момент. Наблюдавайте състоянията си, когато ставате навреме и без време, да видите какви резултати ще имате. Ако електротехникът не спази в най-голяма точност съединяването на електрическата мрежа, той няма да получи светлина. Щом между ума и сърцето на човека няма връзка, няма никакво съединяване, няма да се получи никаква светлина. Значи, контакт, съединяване трябва да става, както в отделния човек, така и между всички хора. „И видях друг ангел, че летеше по небето, който имаше вечното благовестие“. Този ангел благовествува на хората за великия живот, в кой-протича Божията Любов. Човек трябва да даде път в себе си именно на този живот.
към текста >>

63. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В мрежата на заговора, 6 лв.
Карапетров, 6 лв. Цар убиец. Цвет. Минков 6 лв. Едноръкият, П. Карапетров, 6 лв. В мрежата на заговора, 6 лв. Издания на библ. „Древна България“ ул, Гурко 32, София.
към текста >>

64. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие!
От това духовно братство, основано на най-възвишените форми на живота, ние дойдохме тук да вземем семе за да го посеем в душите си и в родината си. Като изпълняваме това, ние съзнаваме, че работим за бъдещето, което ще бъде дело на живота любов, на живата наука, на живото изкуство, на живата религия, Орфей се завърна на земята, не само да опитоми зверовете със звуковете на своята лира, а да слее и обедини людете с песните, паневритмията и примера на евангелската любов. Следващите години ще стегнат и ще умножат тия връзки на топлота и светлина, ще обединяват занапред Франция и България. Нашата радост е безгранична, загдето ние имаме предимството да бъдем между първите звена от тая верига на любовта. Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие! Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето. И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост.
към текста >>

65. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мрежа от любовни мисли, с която да се стремим да покрием не само своя град, но България, тези които са във вража земята.
Единен може да бъде само в доброто. Или, с други думи, да прилага във всичко максимум „мир и любов“, което прилагане да стане, фона - основата на съществуването му. Мир и любов във всяка проява! Мир и любов във всяка цел. Мир и любов в работата! Мрежа от любовни мисли, с която да се стремим да покрием не само своя град, но България, тези които са във вража земята. Нека се проникнем от желанието за мир и любов и нека жертваме всички празни мисли и любопитства за него. Тъй ний ще се уподобим на един предавател, положителния мисли на който, особено днес, ще намерят благодатен прием у хиляди души ... Тъй ще се претворим и творим живота, защото ще осъществим всемогъществото на думите „Мир и Любов“ С. Момеков Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 246) В зависимост от природата си и планетите като знаци - те се явяват като проявление на четирите основни елемента - огън, въздух, земя и вода.
към текста >>

66. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството.
Никой не е безотговорен. Никой не е невинен. Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: Това не ме засега, защото то става против моята воля! Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите, — тя представлява съвкупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби поотделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони. Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв характер е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко. Всека такава постъпка всека мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим. да не мислим.
към текста >>

67. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Една привечер, той излезе по-рано, отколкото трябва, спря се до обичайното си место, погледна лазура и каза: — Днес ще хвърля мрежата за моето дете.
Всичко това ни показва, че слънчевите лъчи физически предават своята енергия на храната, която по химически път се превръща във фармаколожка субстанция. ПРИКАЗКА Край свещените води на реката Ганг живееше беден рибар. Той имаше една дъщеря. Тя бе красива като богиня - очите й напомняха блясъка на звездите, а лицето й бе чисто като луната. Рибарят всяка привечер, когато слънцето галеше с последна усмивка водите на божествената река, целуваше своята единствена дъщеря и отиваше на лов. Една привечер, той излезе по-рано, отколкото трябва, спря се до обичайното си место, погледна лазура и каза: — Днес ще хвърля мрежата за моето дете. Нека боговете определят неговото щастие. Водите на Ганг бяха тихи. Плахо се догонваха леките талази, плескаха белоснежни си ръце и пееха песента на вечната мъдрост. Небето бе светло; нито един облак не затъмняваше неговия лазур. Слънцето клонеше към заник.
към текста >>

Рибарят хвърли мрежата.Тя простря криле и като огромна птица, впусна се в миг в дълбините.
Нека боговете определят неговото щастие. Водите на Ганг бяха тихи. Плахо се догонваха леките талази, плескаха белоснежни си ръце и пееха песента на вечната мъдрост. Небето бе светло; нито един облак не затъмняваше неговия лазур. Слънцето клонеше към заник. Рибарят хвърли мрежата.Тя простря криле и като огромна птица, впусна се в миг в дълбините. Рибарят постоя малко в размисъл и я изтегли. Ловът не бе сполучлив. Но днес имаше нещо друго. В дъното на мрежата имаше едно стъкло. Рибарят внимателно разгледа стъклото, отвори го и намери в него един свитък.
към текста >>

В дъното на мрежата имаше едно стъкло.
Слънцето клонеше към заник. Рибарят хвърли мрежата.Тя простря криле и като огромна птица, впусна се в миг в дълбините. Рибарят постоя малко в размисъл и я изтегли. Ловът не бе сполучлив. Но днес имаше нещо друго. В дъното на мрежата имаше едно стъкло. Рибарят внимателно разгледа стъклото, отвори го и намери в него един свитък. Там пишеше: — Щастието на земята никога не е вечно. Никога да не го търсиш там. Ако искаш ти, детето ти и жена ти да бъдете щастливи, търсете близостта на Провидението. Рибарят се спря за миг, учуден от прочетеното и пак продължи: — Ако Провидението ти отнеме богатството, не тъжи, дай му и останалото; ако пък изгубиш жена си, не страдай по нейната тленна сянка.
към текста >>

Рибарят прибра мрежата си.
Той дълбоко въздъхна. И зачете по-нататък: — Когато решиш да ожениш синовете или дъщерите си, недей им избира съпруга или съпруг по външния блясък. Стреми се те да бъдат такива, които носят съкровище в душата си. Не презирай живота, не се бой от смъртта. Бъди волен като птичките и тих като сърните. Рибарят прибра мрежата си. Поклони се пред свещените води на Ганг, целуна земята и пое пътя към дома си. Слънцето бе залязло. Луната обливаше със светъл пурпур цялата природа и благославяше оногова, чието име е вечност Птички извиваха своите нежни трели. Не далеч се очертаваше вековна гора, съхраняваща в пазвите си тайните на старите маги. Рибарят стигна в колибата си.
към текста >>

68. -

Ако не беше така, ако вярата в някоя избрана ценност на духа не беше по-силна от нагона към живота, тогава на света не би имало велики хора, които създавал, мрежата на историята и упованието на търсещите грядущи във всички времена.
Истинският пулс на аза начева там, където свършват, определителностите и обективацията и започва обширното царство на духа. Убеждението или светогледът на един човек е лост, който тласка целия му живот в дадена посока. При някои индивиди то е нещо толкова голямо и свято, че те лесно биха дали живота си за него. За тях то е по-голямо от всяка примка и всяка съблазън. Във взора на тия, които го имат, то сияе с блясък, пред който бледнее блясъкът на златото и драгоценните камъни и о по-силно от опияняващата власт на страстите. Ако не беше така, ако вярата в някоя избрана ценност на духа не беше по-силна от нагона към живота, тогава на света не би имало велики хора, които създавал, мрежата на историята и упованието на търсещите грядущи във всички времена. В такъв случай не би живял Галилей, нито Джордано Бруно, нито Хус, нито дори Единственият и най-лъчезарен от всички учители на човечеството, който излезе от Назарет. Ние не си спомняме често това, но трябва да не забравяме, че на земята дори, скрити от прожекторите на славата, са живели и са умирали хиляди и хиляди безименни герои, които са държали високо, по-високо от своя собствен живот идеалите си, вярата си и своята любов към човека. Много са пътищата, които способстват за формиране на светоглед у човека, но има един, който представлява най-прекрасния път, който води към красотата, величието и хармонията на света. Как един човек би имал правилен светоглед, как би отгледал високи идеали ако не познава свята? Как е възможно да се оформи хармония, чувство за величие, усет за красота, когато ние почти не спираме поглед на световната хармония и толкова малко се оставяме да ни облъхне световната хубост, необхватната грандиозност на безкрайните светове?
към текста >>

69. -

Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света.
В парижката академия на науките е запазен един диск на слънцето, наречен медал на Хелиоса, на едната страна на който е представена колесница с шест коне. Други паметници за времето, когато древните си представяли образа на слънцето по даден определен начин, са каменните дискове от римската епоха, които носят изображението на слънцето с форма на човешко лице, както е казано в Апокалипсиса, а на другата им страна са означени дванадесетте знаци по колелото на зодиака. И до днешен ден бихме срещнали хора, които изказват недоверие спрямо цифрите на астрономията, защото тия цифри или са много импозантни, или нищо не им говорят. За други не е ясно, по какъв начин човек е в състояние да се добере до тия вселенски тайни, кацнал на земята и понесен от нея в пътя й из безкрайните друмища на небето. Това, разбира се, е чудо за ония, които никак не познавате чудесата на геометрията, завещани от гениите на човечеството, от древния Египет и Елада, дори до наши дни. Геометрията е невидимата небесна мрежа, по нишките на която нашият разум учи мъдростта на света. Един триъгълник е нещо обикновено в погледа на всекидневния ни живот, но един триъгълник е магия, която говори на геометъра с език по-чист от звънтенето на човешкия говор, по-ясен от светлината, която нахлува в зеницата на нашето око. Без тоя символен говор на геометричните величини ние не бихме били нито толкова близо до света, колкото сме сега макар и това, което знаен, да е твърде бледо и недостатъчно, за да ни приближи до истинското великолепие на света. Какъв гигантски, необхватен и за най-развихрената фантазия извор на енергия е слънцето! С какво трепетно благоговейно чувство трябва да си спомняме за тоя огнен пулс във вселенската пустиня, който ни държи в огромната и прекрасна власт на своята любов! Тия, които са си поставили нелепата и с нищо необяснима задача да втълпят бедната мисъл, че вселената е продукт но сляпа случайност, че в природата властва унищожаващият, а не съграждащият принцип, защото на земята имало контрасти, като екваториалните пустини н арктическите вечни снегове и ледове, които всявали смърт и унищожение, не познават законите на живота, нито сложността на оная творческа ръка, която нарежда световния порядък.
към текста >>

70. -

Ние, хората на земята, нямаме тази мрежа, която разлага тази светлина, за да бъде този свят видим.
Ний мислим, че нещата, които виждаме, те са реални. Вий човешката мисъл виждали ли сте? Човешките чувства виждали ли сте? Любовта не се вижда, знанието не се вижда, но резултатите на знанието и резултатите на любовта се виждат. Самите неща остават невидими, понеже човек няма очи да ги види. Ние, хората на земята, нямаме тази мрежа, която разлага тази светлина, за да бъде този свят видим. Невъзможно е да живеем на земята, ако не обичаме някого. Ти не можеш да живееш, ако не обичаш въздуха; не можеш да живееш, ако не обичаш храната; не можеш да живееш, ако не обичаш водата; не можеш до живееш, ако не обичаш земята. Ти трябва да обичаш всичко около тебе. Където и да отиде този човек, който обича, неговата любов се чувства. Ако влезеш да живееш в една гора дълго време, дърветата, които чувстват любовта, дават повече плод.
към текста >>

71. -

но често ти мрежа оплиташ с подмамка за чисти, любящи сърца: * Тогава в теб глухо се носи единствен гласът на плътта, в очите ги пламъци тъмни горят, загасва и сетния лъч на Духа и мрак възцаряваш, всред който звезди не трептят.
Отдалечаваме ли се от слънцето и от Бога, ние се обгръщаме с тъмнина. Приближаваме ли се към тях, ние се изпълваме със светлина и живот. СЕСТРО МОЯ! Сестро моя, тъй многолика, аз срещам те вред: ту майка любяща и мъдра, ту нежна кат’лилиев цвет девойка със свилена къдра; * Ту вярна любима, до чието сърце почива сърцето любимо, а често те виждам, със смутено лице, продаваш тяло си всред пари от вино! * Ти криеш могъща стихия - понякога, светла и чиста, повдигаш до небеса. но често ти мрежа оплиташ с подмамка за чисти, любящи сърца: * Тогава в теб глухо се носи единствен гласът на плътта, в очите ги пламъци тъмни горят, загасва и сетния лъч на Духа и мрак възцаряваш, всред който звезди не трептят. * Сестро моя, — спящ ангел и муза! Ти, жадна за нежност и обич, о, будна бъди! Тоз, който в душа ти Божествен огън разбужда. е твоята котва всред бурни житейски вълни! * В възвишений химн на разумна обмяна ти дружно с твоя любим ще твориш!
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия.
Борбата, която се водеше но бойните полета и в която Черното Братство изгуби в опитването си да наложи на човечеството игото на ада, за да го озлочести, се пренесе в залите на конференцията. Там са си дали среща представителите на народите, в които добрите и лоши сили действуват. Като нямат възможност да се проявят в пратеници на обсебения народ — германския — злите управляват с голямо изкуство представителя на гръцкия народ, който носи сполучливото си име „лукавият критянин“. Чрез него се продължава не-сполучилия в войната опит, като се поддържат фантастичните териториални аспирации на гърците, с цял да се попречи на трайното умиротворение на близкия изток, а оттук и на целия свят. Няма съмнение, че опити да се увлекат в кривия път се правят и над по-крупни фигури, като се дразнят националните им амбиции и се поощрява грандоманския им клан, но като че ли това не се удава. Критянинът, обаче, е цял в мрежата на лукавия. Нека се надеем, че благодарение на г. г. Уйлсона и Лоида Джорджа, които знаят законите на човечеството (последният е и добър кабалист), ще се успее и тоя път да възтържествува доброто над злото, като се даде на всеки народ неговото, без завист и без отмъщение, и чрез организирането на обществото на всички народи се създадат условия за мирис процъфтяване и напредък на всички. Тогава ще се изпълнят думите на Великия Учител и Спасител: „Сега е съдба на този свят: сега князът на този свят ще бъде изпъден вън“ (Йоан. 12, 31). У нас Политическият, обществен и духовен живот у нас представлява печално зрелище.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота.
Бях си навлекъл тяхната омраза, защото веднъж станах причина да се открият много железни инструменти, които те, Бог знае от къде, бяха ги взели, криеха под дрехите си, и защото друг път констатирах, че се преструват на болни, когато те настоятелно искаха да бъдат приети в болницата, като мислили вероятно, че тук ще намерят по-благоприятни условия за изпълнение на плановете си за бягане. Разделиха вагабонтите да не бъдат заедно, оковаха ги в тежки вериги, но въпреки това една сутрин единият безследно изчезна заедно с тежките окови, а след неколко дни и другият. Бяха се изминали около две седмици, от как бягството на двамата престъпници беше предизвикало най-голяма тревога между обитателите на Аубърн, когато аз по частна работа предприех един излет на кон до Кеюгебридж. Беше обед, когато достигнах целта на пътуването си. С възхищение наблюдавах прелестната околност, която се разкриваше пред мене. Кеюгското езеро, едно от онези, които заедно с Ери образуват голямата мрежа от вътрешни езера в Щата Ню Йорк, се намираше пред мене в своята особена красота. Между стръмните, урвести и скалисти брегове, които като тъмни противници стояха един срещу друг, се провличаше тесният продълговат сребрист поток с приятна бистрота, като че искаше да склони на мир неприятелите, които от хиляди година упорито стоят един срещу друг. Над езерото, което е дълго около четиридесет английски мили и на това място около една английска миля широко, минава железницата Буфало и Атика по един грамаден висящ мост, едно чудно творение на американската смелост, а една станция на тази железница се намира в незначителното селище Кеюгебридж. Работата ми в селото се свърши скоро, и привечер аз се отправих обратно за дома. Познавате ли приятностите на една лятна вечерна езда? Кеюгебридж е заобиколено от пространни дъбови гори, през които имаше да езда доста дълго.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Твърде гъстата нервна мрежа в ръката я прави най-чувствителен и най-практичен сетивен орган.
При повечето животни, стоящи на по-низка степен на развитие, несъвършената ръка има значението и задачата повече на крак; затова и при човека в несъвършената и груба ръка, особено в отличаващата се с грубост и големина, ще виждаме едно понижение към животноподобие. По-нататъшното различие между животинската и човешка ръка се намира преди всичко в пръстите, които при първата (животинската) са значително по-къси и сръднята част на ръката по-дълга, (освен това, ако пък пръстите са дълги, ръката е много тясна. От това следва, че отличителни черти на животинската ръка са къси пръсти и извънредна теснота на ръката, което пък е неблагоприятен признак за духовните качества (фиг. 43). Моторното значение на ръката се обусловява от простиращите се в нея мускули, а нервите дават нейното чувствено значение. Съответно на задачата си като съвършен органически инструмент, ръката е снабдена с много сравнително нежни мускули; тяхната система представлява един съвършен апарат, който способства на човека с помощта на ръката да извършва всички онези движения, които са нужни в изкуството и механиката. Твърде гъстата нервна мрежа в ръката я прави най-чувствителен и най-практичен сетивен орган. И ноктите на пръстите ни дават възможност да различаваме животинската от човешката ръка. У човека те са тънки, еластични, нежно боядисани, рогови плочки, които имат за задача да пазят от груби механически влияния и повреди богатите с нервни разклонения върхове на пръстите. При животните те служат като нападателни и защитни органи, както се вижда и от формите им, напр. ноктите у птиците, копитата или най-сетне преходните форми у слона и маймуните (фиг. 44). От тука следва, че силни, крехки и извити нокти у човека, когато освен това са и дебели, означават решително приближаване към животинския характер и, следователно, са един лош признак в психическо отношение.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата.
Че това свойство на рйонтгеновите лъчи, физически погледнато, съвсем не е най-изненадващо или най-важното; че откритието на Рйонтген чрез други свои качества е послужило също за основа на физическия мироглед (Weltbildes); че то е послужило сжщо за основа на бъдещи физико-химически трудове : че това единствено откритие е занимавало хиляди умове през цел живот; че на десетки хиляди ръце е дало средства за живот; на милиони хора е послужило за облекчение и избавление живота им — това посочва тъй често доказаните, но при все това поразителни за физика съчетания на малките и често пъти най-незабелезани наблюдения, чрез които се открива природата за изпитателя, с преврати, които ще преобразят живота на бъдещите генерации. Разпознаването на болестите с помощта на рйонтгеновите лъчи и възможността да се влияе с същите върху болестите насочиха медицината към основните й принципи и осветлиха разнит те възможности. Откритието на Рйонтена създаде индустрия, която послужи сжщо за откриване на радиоактивни субстанции. Следователно, то открива и постоянното превръщане на богатите по съдържание вещества. То даде нов потик в областта на физиката, но най-решителното, важното и с голямо бъдеще е откритието, защото дава възможност да се разпознава структурата на веществото (материята), като се изследва с рйонтгеновите лъчи. От когато Лауе, Фридрих и Книпиг доказаха чрез еднн гениален опит светилното естество на рйонтгеновите лъчи и че тези лъчи изменят по известен закон пътя си в кристалната структура на една тънка мрежа, оттогава рйонтгеновите лъчи се използуват, за да се вникне в състава на веществата. Днешното понятие за структурата на атомите и молекулите, което още не е достатъчно уяснено, чръз спектралната анализа на рйонтгеновите лъчи добива подкрепа и обещава в скоро време да ни запознае тъй добре с структурата на атомите, че от точното й познаване ще може предварително да се определи химическия състав на веществата, както, например, инженерът днес, въз основа на законите на електродинамиката, предварително пресмята своята машина,, осветителната инсталация и електрическата юзина. Това ще бжде най-големата придобивка. Едва ще се намери по настоящем някой физик, който би псвервал, че тъй скоро ще може да се проникне в тайната на материята, Въпреки трудностите на времето, треба да се храни надежда и да се запази онова доверие, което е нуждно за работа. Самият Рйонтген едва преди неколко месеца е напуснал своята научна дейност, която го беше довела от Вюрцбург в Мюнхен. Но при все това той не е преставал да се интересува и да дава своето живо съдействие за разрешението на физическите проблеми.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато чувствителната страна на фогографната плоча бъде засегната от натрон (натриев оксид) или когато пръстите или съдовете не са добре умити на плочата, цялата или част от нея, се образува мрежа, във всички бои, от жълто до виолетово.
Така, едно азотно съединение на Уран предизвиква почерняване върху чувствителната страна на плочата и оставя същевременно една металическа утайка със зеленикава боя. Ролята на азота в разните прояви на живота е известна. Той е съставна част на всички белтъчни вещества, намира се и в протоплазмата на растителната клетка, както и в сложните тъкани на животните: във фибрина, казеина и албумина. Не се знае, дали човекът в развълнувано състояние не излъчва от организма си една еманация, една изпаряваща се- материя, в състава на която влиза азот или азотни съединения. Трябва да се проучат разните възможности, при които, според опитите на специалисти фотографи, физическата промяна предизвиква промяна в боята на плочата. Когато чувствителната страна на фогографната плоча бъде засегната от натрон (натриев оксид) или когато пръстите или съдовете не са добре умити на плочата, цялата или част от нея, се образува мрежа, във всички бои, от жълто до виолетово. Лефранк препоръчва едно практическо средство, а именно, новата метода на Раймонд и ваничката с бромово сребърни плочи. Наистина, мнозина фотографи биха възразили, че във фиксацията не трябва да се примесва натриев оксид. Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива. По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата. На Лефранк изглежда, обаче, приемливо, че чувствата или душевните вълнения могат да се изразяват чрез съответни бои и че разяждането на чувствителната страна на плочата може да се дължи до голяма степен на азотните съединения, които се намират в организма на човека.
към текста >>

Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива.
Не се знае, дали човекът в развълнувано състояние не излъчва от организма си една еманация, една изпаряваща се- материя, в състава на която влиза азот или азотни съединения. Трябва да се проучат разните възможности, при които, според опитите на специалисти фотографи, физическата промяна предизвиква промяна в боята на плочата. Когато чувствителната страна на фогографната плоча бъде засегната от натрон (натриев оксид) или когато пръстите или съдовете не са добре умити на плочата, цялата или част от нея, се образува мрежа, във всички бои, от жълто до виолетово. Лефранк препоръчва едно практическо средство, а именно, новата метода на Раймонд и ваничката с бромово сребърни плочи. Наистина, мнозина фотографи биха възразили, че във фиксацията не трябва да се примесва натриев оксид. Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива. По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата. На Лефранк изглежда, обаче, приемливо, че чувствата или душевните вълнения могат да се изразяват чрез съответни бои и че разяждането на чувствителната страна на плочата може да се дължи до голяма степен на азотните съединения, които се намират в организма на човека. Лефранк се занимавал и с психографията на обективни картини. След много несполучливи опити му се удало да получи психограма на една бутилка и то едно изображение, което било по-ясно отколкото двете психографирани бутилки на Дарже. Той първом е фиксирал продължително обекта, а след това проектирал своята представа върху плочата чрез един волев акт.
към текста >>

По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата.
Трябва да се проучат разните възможности, при които, според опитите на специалисти фотографи, физическата промяна предизвиква промяна в боята на плочата. Когато чувствителната страна на фогографната плоча бъде засегната от натрон (натриев оксид) или когато пръстите или съдовете не са добре умити на плочата, цялата или част от нея, се образува мрежа, във всички бои, от жълто до виолетово. Лефранк препоръчва едно практическо средство, а именно, новата метода на Раймонд и ваничката с бромово сребърни плочи. Наистина, мнозина фотографи биха възразили, че във фиксацията не трябва да се примесва натриев оксид. Фактически, обаче, се вижда, че на тронът никога не произвежда боядисана мрежа върху негатива. По този път можеше да се докаже, че нечистите пръсти или съдове, както и експериментално примесения натрон, докарват мрежа и боядисване върху плочата. На Лефранк изглежда, обаче, приемливо, че чувствата или душевните вълнения могат да се изразяват чрез съответни бои и че разяждането на чувствителната страна на плочата може да се дължи до голяма степен на азотните съединения, които се намират в организма на човека. Лефранк се занимавал и с психографията на обективни картини. След много несполучливи опити му се удало да получи психограма на една бутилка и то едно изображение, което било по-ясно отколкото двете психографирани бутилки на Дарже. Той първом е фиксирал продължително обекта, а след това проектирал своята представа върху плочата чрез един волев акт. За проверка експериментаторът направил противна проба, като поставил плочи във ваничката и ги държал също толкова време, без да се упражнява върху тях психическо влияние.
към текста >>

Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки.
Цветът на носа има също голямо значение. Може да се каже, че носът е термометърът, върху който се степенуват всичките отклонения на темперамента и характера. Невъздържанието, ревността, ненавистта, лъжата, завистта, сластолюбието, най-сетне всички страсти, записват върху носа своите движения както върху една отворена текуща сметка. Един червендалест и постоянно румен нос не показва ли наклонностите на своя стопанин? Той е разположеният пияница! Вижте и другия, пак червен, но аленият оттенък на виното прави место на един морав нюанс върху син цвят; всичките му капилярни съдове се напълват с черна кръв и образуват една мрежа от подкожни подутости, носът се обезобразява и се покрива с гнойни пъпки. Там се отпечатва порокът във всичката си грозота: той не е вече разположеният, който с радост си попийнува, а е закоравелият пияница, без чест и без достойнство. Пъргавият, буйният и кръвният човек има силно боядисан нос, но с приблизително равен нюанс; у пияницата краската се усилва към долната част и края на носа. Бледният нос, по-бледен от останалата част на лицето, показва егоизъм, завист, сухота на сърцето, голяма бедност на чувствания. Тези недостатъци се усилват още повече, ако крилата на носа са отбелязани с морав или зеленикав ореол. Както има бледни р ж ц е, така има и бледни носове.
към текста >>

И вплетен беше Сит в мрежата на Каена, заедно с цялото свое потомство, което бе подчинено на потомството Силния Мира Сего.
„И сега, който от съвършените посегне върху живота пи, ще бъде на седем- десет места по седем пъти отмъстен: така нареди Иелоим-Гибар — Бог на законната отплата. И възцари се мъдростта на низшата природа човешка по земята, и подчини всичко на себе си. * И позна Адам жена си и му роди син, на когото името нарече Сит — наместник на Авела. И беше Сит непълно отражение на Авеловото съвършенство, защото беше изграден от камъни., кал и вода — елементи взети от земята, която изпи кръвта на праведника, и от попитата кръв слезе и се появи живота на нея, като се оживотвори всичко по земята. И в този несъвършен градеж от камъни, кал и вода — вложен в утробата на жената от Каена, беше затворен великия Дух на Мъдростта, даден чрез Адама от Иа-х — Бога на светлината — със Сита. И вплетен беше Сит в мрежата на Каена, заедно с цялото свое потомство, което бе подчинено на потомството Силния Мира Сего. . . . ………………………………………………………………….. ………………………………………………………………….. „И ще те научи тя: как беше създаден света, как беше приспан човекът в дълбок сън от своята майка, която му даде живота в плътта, и как беше напоена неговата кал и вода с низките и престъпни пожелания на похотите, от Сина на Злото, и как най-после си послужи той чрез плътта за наслади и удоволствия земни.“ „И ще съзнаеш ти, че човекът, облечен в своята кожена дреха, би останал, като вечен инструмент за плътски наслади и удоволствия на злите, низши и тъмни сили в природата, ако Иа-х — Бога на Мъдростта, не бе турнал божествен лъч от светлина в центъра на неговата кожена дреха, който само в борбите, неволите и страданията се запалва, светва и озарява неговото духовно съзнание“. „И ще разбереш ти, колко е щастлив този, който е запалил в себе си този лъч на божествено съзнание, като се е отървал вече от тежките вериги на робството и теглата на своята низша душевна природа“. „И ще познаеш ти, колко е мило да заживее човек с просветлението на духа си, мира на душата си и любовта в сърцето си! “ Велик е всеки, който постигне това!...
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас.
Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област. Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли. Снабди твоят дух с елементите на покоя, за да може да укрепне. Една спеша котка в стаята или в къщи е по-добър другар, отколкото един нервозен, безпокоен човек, който се движи непрекъснато, само заради движението! Освен това, животното поглъща нашето собствено неспокойствие и го отнася. От това гледище, добре е да имаме около себе си млади, силни, безвредни животни, но не такива, които трябва да стоят затворени в кафез или на които свободата някак си да е отнета.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела линия, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии.
То познава само желанието да „притежава“, липсват му обаче възложените от разумната воля ограничения и спънки на това влечение; чрез това, без то да знае и да разбира, става крадец, като на време не му се представи понятието за владението и нарушението закона за собствеността. Но има много деца, у които желанието да владеят чуждото е толкова интензивно, а волята тъй слаба, че самото съзнание за неправдата не ги спира да присвоят това, което им харесва, а тази наклонност се открива също и от формата на ръката. Когато на една детска ръка пръстите са дълги, сухи и слаби, имат освен това и възли и свършват лопатовидно, тогава това непременно показва наклонност към шиканиране и слаба доверчивост. Знаците за наклонностите към кражба може да се намерят на вътрешната страна на детската ръка и даже тъй наречения меркуров хълм, който се намира под малкия пръст, обикновено бива почти доста развит и прорязан с много мрежести линии. Също и главната линия на такива деца е змиеобразна или начупена, а цветът — неравномерен. Старите хиромантици дават още и един друг белег за наклонността към кражба: той е една дебела линия, която изглежда като прорез, върху третата става на малкия пръст; също на някоя ст ставите на този пръст да се намира мрежа от кръстосани линии. Щом детето притежава тези предадени хирогномични и палмистрични белези и да има още много подвижни очи, непостоянен поглед, който винаги да се върти насам-нататам и да не е в състояние да издържи острия поглед на друг човек, тогава имаме наклонностите на поменатите морални дефекти. За сигурно трябва да се види и това, дали при поменатите белези има още и остра брада, полузатворени клепки, светли вежди и обли рамена. За да се борим против тези морални слабости у детето, трябва най-напред да се гледа да се повдигне неговото морално схващане и да му се представи, колко неприятно би му било, ако някой би дошъл и, без да пита, би взел, даже и против волята му, от него някои неща. Никога достатъчно строго не може да се гледа на това, че да се започне изкореняването на тази наклонност още от ранната детска възраст, защото тя се изражда в такъв вид, че става просто мания (клептомания) и въпросното дете, когато порасте и стане възрастен човек, ще започне да взима всички неща, които забележи, без да счита това за кражба или пък да извлече някаква полза от взетите предмети. С това приключваме хирогномията на детската ръка, която, в съюз с типовата система, може да даде на мислещите родители и възпитатели най-важните точки, на които трябва да се спрат, за да дадат правилно възпитание на децата. (Следва).
към текста >>

Ако се залепят очите на един такъв малък подхвърквач и се подгони в затворено пространство, преплетено навсякъде с канапна мрежа, той все пак нито веднъж не ще се сблъска, но винаги навреме долавя преградата и извива.
Когато Форел в своята стая всред града Лозана оставил да се излюпят от какавиди ж.енските нощни пеперуди „Пауново око“, върху негова прозорец се устремил един див напор от мъжки от този рядък род пеперуди, които се събрали навън из поля и гори и нахлули смело в града. Един друг наблюдател доказва, че в продължение на 61/2 часа 127 нощни пеперуди „Пауново око“ се намирали при една женска пеперуда, които идвали от околност най-малко от 2 километра. Предполага се, че това въздействие в простора е химическо, при което женската излъчва особен дъх, който бива от много километри усещан от мъжката пеперуда и по настоящем няма друго по-добро обяснение, освен възприемането на такива нежни апарати, които по своята вътрешна химична реакция наподобяват нашите приемателни станции при безжичния телеграф. Нашите природо-изследвачи са се занимавали много с така нареченото „6-то чувство“ у прилепите. Още в 16-я век Spallanzani бе доказал, че прилепите притежават действително един непосредствено предпазителен усет за препятствия в тъмно. Ако се залепят очите на един такъв малък подхвърквач и се подгони в затворено пространство, преплетено навсякъде с канапна мрежа, той все пак нито веднъж не ще се сблъска, но винаги навреме долавя преградата и извива. За този потаен усет от далеко, изследването кожата на прилепа ни дава следното обяснение: освен своите силни кожици за летене, тези животни разперят още една кожна ципа — грамадни уши, чудновати устни и носни прибавки и по тази ножица се намират извънредно нежни нервни разклони с много чувствителни космици ; един изследвач по тайнствен път е преброил само върху крилата до 10000 такива пипалца. Чрез този великолепен апарат хвъркащият прилеп усеща вече съвсем автоматично уголеменото въздушно налягане между себе и срещустоящият предмет, преди още да се сблъска с него. Той притежава, следователно, един „усет з простора“. Още по-нежни апарати в животинската органическа техника се срещат при рибите, които в ушните области притежават особени „тяжестни компаси“. Тези апарати за налягането от далеко у рибите образуват в своята най-проста основна форма една малка кутийка, в която едно свободно камъче се подвижва винаги според земното налягане.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като по-нататъшни признаци за това качество в палмистрията са: кръст на третата фаланга на палеца към жизнената линия и, най-после, мрежа от малки линии на венериния хълм.
Ако при това в някоя женска ръка се срещне и твърде развит лунен хълм, то това показва въображение, което иде в помощ на преобладаващата чувствена наклонност. Ако лунният хълм е слабо развит и покрит с бръчки, то показва безпокойствие, капризност и нервна чувственост. Ако сърдечната линия е широка и бледна, то това е знак на неестествен разврат. Особено това се забелязва там, дето се намира разкъсано венериното пръстенче. Веригообразна или разкъсана на части сърдечна линия е също признак на чувственост, която се потвърждава с змиеобразна червена или жълтеникава жизнена линия. Като по-нататъшни признаци за това качество в палмистрията са: кръст на третата фаланга на палеца към жизнената линия и, най-после, мрежа от малки линии на венериния хълм. Както се вижда, чувствеността е един недостатък, който може да се забележи по многото знаци както в формата на ръката, така и в дланта, следователно, от този сбор на характерни признаци сме в положение съвсем лесно да познаем тази характерна черта на жената. Гневът. Друг един недостатък, който извънредно вреди както на телесната, така и на душевната красота на една жена, е гневът. Ние няма да изнесем обширно, какво лошо впечатление прави той на един мъж, когато забележи някоя нежна дама, вместо да говори тихо, да оставя устата си да се къса от гняв, да проклина и да пръждосва. Разбира се, всяка жена, която иска да обърне внимание, прави всичко възможно, за да прикрие този, както и всички други, недостатъци, пред изпитателните очи на мъжа, комуто иска да се хареса, но изкуството на ръкогаданието осуетява този стремеж, защото, щом ръката й попадне под нашите погледи, ние знаем вече, какво да мислим за характера на въпросната жена. Що се отнася, обаче, до гнева, то следните хирогномически знаци ще ни покажат всичко: първата фаланга на палеца на една гневлива личност обикновено е много къса и представлява валчеста форма, пръстите са лопатовидни и гладки, ръцете изобщо твърде слаби и с зеленикав цвят.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени!
се, Господи, над нас! О Боже! О Безсмъртний! Упиваш се с величието на Свойто сътворение, а тук сред нас е глад! Като от мухомор, пропития народ, преситен от просия, днес загива. А разярен по цялата земя се носи Сатаната от рода в род в изменническа мрежа да заплита, да прави син да кипне към баща във светотатствен гняв и пред баща си дома да закрива и брат в брата кървав нож да вбива и нашите жени и нашите сестри с чудовищен позор покрива, под нашите хамбари огъня подклажда със откоси от прясно покосено жито, убийства във народите насажда и градове, села опожарява и пътя си с проклятие означава ... О дни, димящи със опустошени! А ние, тоз потиснат род, със кръстове в ръце, повехнал в кървавий поход, с печата на смъртта връх знамената, вървим от глад превити по тоя смъртоносен път във знойното и тъй нещастно време, в което векове умират и нови едновременно се раждат за още по-чудовищни неволи — вървим, глави привели, като изсечен лес — вървим, а края толкоз е далеко! II. Из „Salve Regina“ Земйо! Земйо! По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . .
към текста >>

Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе!
По теб Тъгата ходи, с корона от маслинени листа, с огромен черен кръст на слаби рамене, и рони капки пот, и чашата държи с горчиво питие във бялата измъчена ръка и в каменистий път на всяка стъпка спира и моли се, въздиша, плаче и се моли . . . А тия молитви и сълзи и тия въздишки дълбоки превръщат се във паяжина лека, като ония свилени влакна провлечени в стърнища изгорели по късни летни дни и по треви от суша пожълтея по целия огромен разлюлян простор на тоз умиращ свят . · · О вие молитви и сълзи! О вие дълбоки въздишки на нашта самотна Тъга, която спира в каменистий път със чаша питие горчиво във ръка и с черен кръст на слаби рамене! Превръщате се в мрежа от мъгла и като облак, който из зората изгрева и се носи из простора, повличате я в небесата горе! О ти, венец маслинени листа, ти ставаш на венец от злато, венец от пламенни звезди върху челото на Тъгата и грееш над глъбините на нощта тъй непонятен! О чашо със горчиво питие, от твърда мед кована, променяш се във албастров чар поставен връх забравена могила и пълен със сладкия нектар на вечността — ти до незнайни некакви размери растеш и се разливаш сам във питие, което пълни със свойто благовоние душата на несретния човек! О кръст връх слабите плещи на нашата измъчена Тъга, понесла заедно със тебе тайнството на вечното страдание, — променяш се във ангелски крила и я отнасяш горе в светлините, трепереща над мрака, там, при ония милион души, чиято вест отдавна тук угасна. Тя грее там във снежни одеяния, из бялото й лоно лилия расте, пречистена във нейното сияние, и тъпче със свойта огнена нога главата на змия и с лютня, на която вековечни струни изопнала е вечността — свръхземен пее химн, отдавна слушан, толкова отдавна, че свари да угасне навсегда оная грозна вест за онова тайнствено страдание на кръста — химн божествен: Salve Regina! * * * Сломи се!
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

дано да дойде Сатана и в мрежата на свойте изкушения да въвлече и тая, що ми беше на щастието в миналото мощ, а днес ме задушава с добродетел!
С разпалени ръце от страст докоснах аз свенливата невинност, преди да се развие в слънчев цвят· Откъснах плод коварно от девойка със слово. Мощ коварството ми даде, че обещах избава в любовта, а шепнех си като крадец, що вижда крадци: откъсвай, друг преди да дойде! На купена за грош един поквара оставих се да ме влече в калта или кога пресита мойта кръв изсмука, пред дома на разврата като сянка спрял, и със очи превърнати в стъкло, в което сетно пламъче блещука, аз труповете като мен следях и в сладострастието тяхно прималняло запалвах в мисълта си свойта мъртва страст. А подлост не веднъж ми пареше душата и да запълня пустотата в нея на минувачите, които своя дом в заблуда дирят, аз едва не шепнех: не таз врата, съветвам ви — през тая Виновен съм, голям е моя грях! Създадох си ярем от дадени обети, а нямах сили в себе си открито да хвърля тия шутовски звънци на първожреца на олтар домашен, и да отида там, под слънчевата пладня където сред градини ароматни, дървото забранено кървавей, и във душата си допущах тоя шепот! дано да дойде Сатана и в мрежата на свойте изкушения да въвлече и тая, що ми беше на щастието в миналото мощ, а днес ме задушава с добродетел! Тогаз ще викна: подла си! и чист ще ида с жалка съвест на измена! Виновен съм, голям е моя грях! Това е любовта, това е чистий извор, отдето благородството избликва! Виновен съм, голям е моя грях!
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне.
2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“). Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме кръвта по големи кръвоносни съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни. Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък. Тук трябва да потърсим местото, в което само могат да протичат най-благородната минерална храна и ней-благородното от впечатленията на чувствата“. И тъкмо минералното, мъртвото, камъкоподобното ни навежда на връзката на човешката глава, като замък на Грааля, със силите на Отца, с Атман. За това Христос в 13 гл. 31 ст.
към текста >>

НАГОРЕ

0.32122993469238