Търсене в текстове за 'Мрежа'

Рибарската мрежа на Черната ложа 39.
Съдба от Небето 34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35. Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38. Рибарската мрежа на Черната ложа 39. Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова 40. На “Изгрева” няма примадони – има ученици 41. Паневримтия в Невидимия свят. Паневритмия в Небето над връх Мусала 42. Паневритмията на “Изгрева” 43.
към текста >>

2. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения.
"Рибарската мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения. Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките.
към текста >>

Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение.
към текста >>

В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа.
На този събор Учителят ги изобличи и двамата след този случай с мен. А те имаха много такива случаи - бяха завъртели главите на много хора, на една група от десет-петнадесет човека. Учудвах се на онези от групата, как можеха да се подведат от тези двама "хубостници". Но сега, петдесет години след това, още повече се учудвам как тези двама "хубостници", след като са минали толкова години, могат още и имат силата да подвеждат толкова много хора и да вършат с тях каквото си искат. Това означава, че те имат знания, добити в една друга епоха и си служат с методи на онази ложа, която Учителят нарича "черната". В това няма никакво съмнение, защото в течение на двадесет и две години много от братята и сестрите опитаха тяхната мрежа. И само присъствието на Учителя освобождаваше тия ученици, които се бяха вплели в нея. Но след заминаването на Учителя те продължиха със същите методи. Това е обект на специално изучаване в бъдеще. Това го оставяме за вашето поколение. През онова време имаше един редактор на "Всемирна летопис" - Иван Толев.
към текста >>

Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново.
Тръгнах си настрана. Връщам се към София, вървя първа и слизам надолу по пътеката,на петнадесет метра зад мен върви Кръстю, а зад него - Борис и Жорж. Аз съм ядосана, срязала съм го, вървя сама. Кръстю върви след мене и започва да прави разни фигури с ръцете си и заклинания зад гърба ми. Това го виждат Борис и Жорж и го чуват, понеже вървят на десет метра след него. Аз усещам, че има нещо зад мене, усещам как някой иска да ми хвърли мрежа върху главата - от оная, от която Учителят ме освободи в Търново. Почнах да се моля на Учителя. Дочух глас в себе си: "Отстрани се от пътеката! ". И аз минах две крачки встрани, и се скрих в гъсталаците. Той, Кръстю, мина, след него - Борис и Жорж и аз ги последвах на двадесет- тридесет метра. Когато се върнахме на "Изгрева", Борис и Жорж ми разказаха за заклинанията и магическите му операции срещу мен.
към текста >>

Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с рибарската мрежа на Кръстю Христов.
Е, какво смятате вие? Този приятел издържа ли си изпита с мен, със Савка и с още много други? А за другите изпити можете да се разходите по "Изгрева" и да разпитате този-онзи. Има още живи хора, които много добре знаят и помнят как той се подвизаваше. Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да разберете, как се развиха събитията по издаването песните на Учителя, защото Кръстю Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата Лиляна Табакова. Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с рибарската мрежа на Кръстю Христов. Ще опитате, как са възможни в Школата на Великия Учител такива неща? Щом ги има, те са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа имаше свои представители на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те имаха дипломатически имунитет. Затова те съществуваха. Не Учителят ги бе допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки слабости допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се проектираха чрез нас към останалите. И Учителят търпеше всйчко това и помагаше на всеки, който търсеше помощта Му - освобождаваше душите ни, за да бъдат свободни за Словото, което Той даваше.
към текста >>

3. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Рибарската мрежа на Черната ложа действуваше изключително точно и ефективно.
Ами ако Лиляна не може да докаже, тогава какво става? Ако някога, след време те излязат, да знаете, че това са песни от Учителя! Но дали това ще стане по нейно време или след това - не зная. Този, който наследи архива й, трябва да знае това, което казвам. Лошото е, че тя не може да се освободи от Кръстю, който отдавна си е заминал, но още я владее. Рибарската мрежа на Черната ложа действуваше изключително точно и ефективно. А ние можехме само да наблюдаваме отстрани. И толкоз.
към текста >>

4. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа.
Според Милева това е подготовка, защото онези, които не са минали през нейните сеанси, не могат да разберат беседите на Учителя. А Учителят развивал и обяснявал онези неща, които казвал духът на спиритическия сеанс. Бяха попитали духа кой е Петър Дънов. Той бе отговорил, че Петър Дънов е един знаещ дух, но добавил, че всички духове, които са облечени в плът и кръв, могат да грешат и да се заблудят от човешката плът. А онези, които са безплътни, които са нематериални, знаят най-добре Истината, понеже не са облечени в материята. Та това беше уловката, чрез която бяха хванати приятелите в тази мрежа. Учителят лично бе извикал Милева пред приятели и беше се скарал с нея, защото тя работи срещу Школата. Имаше и други какви ли не случки, обидни за Учителя. Веднъж от провинцията, от Нова Загора, идва брат Методи Шивачев на "Изгрева", за да се срещне по работа с Учителя. Пристига следобед и вечерта приятелите го поканват да присъствува на спиритически сеанс на "Изгрева". Той се съгласява и става зрител и слушател.
към текста >>

5. 3_66 Ясновидци и светци

Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа.
Освен този външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата Школа с методите на Черната ложа. Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев. Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм. Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези.
към текста >>

6. 3_67 Котката, която мижеше

Онези, които попаднаха в тяхната рибарска мрежа, всички без изключение се провалиха по всички линии.
Аз ще ви приложа и онзи прословут частен разговор за тези двама хубавци. А вие сте свободни да ги проучите и да се определите кому да вярвате и кому да служите. За мен е важното онова, което Учителят казва за тях: "Слушайте, вас аз ви познавам преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в-еди коя си култура държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! " По време на Школата бяха им дадени много изпити и ние бяхме свидетели как ги разрешаваха. Онези, които попаднаха в тяхната рибарска мрежа, всички без изключение се провалиха по всички линии. А дали издържаха изпитите си? Понеже говорим за котката, която мижеше през онези години, то тази котка продължи да мижи през цялото време на Школата. Ако видите Михаил на някои снимки по време на Школата редом с другите братя и сестри, ще го видите без изключение как навсякъде позира и мижи. И накрая, когато отиде във Франция и основа там общество, продължи да мижи. Как ли?
към текста >>

7. 3_68 Самозванецът

Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме трева по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от рибарската мрежа.
Веднъж идват и ми носят фотографирано писмо на Учителя до Михаил, за да ми покажат, че Учителят е имал кореспонденция с него и че се обръща към него с "обични Михаил". Аз ги гледам и се чудя на тяхното невежество. Та първите приятели - онези, които живееха в провинцията имаха стотици писма от Учителя. А ние, които бяхме в Школата и бяхме всеки ден с Учителя, на нас не ни трябваха писма, защото общувахме всеки ден с Него. А сега ще отговоря и на един друг въпрос. Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме трева по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от рибарската мрежа. Ние тука отстоявахме името си на ученици. И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа.
към текста >>

Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство.
Никой не ги е вързал. Свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на постовете си, да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на фронта. Вие няма какво да се борите. Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото Братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от младите и сами да работят. Наруши се едно правило: преди събора ни, никой няма работа тук. За лазарките - те са техни илюзии и фикции. Всички тия работи стават, за да поумнеете вие. Всичко, което съм ви казал, сте го извадили на пазар.
към текста >>

Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя.
Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития. Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му. Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата. Аз скочих първа, а след мен застанаха и други, които бяха верни по Дух, макар че ми бяха опоненти, противници. Но мога да призная, че те прескочиха личната си неприязън към мене, застанаха зад мене и ние дадохме достоен отпор. Беше време, когато всеки се определи кому да бъде служител. От нашето поколение не остана нито един, който да не се определи.
към текста >>

8. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Те образуват една голяма мрежа и работят за повдигането на човечеството." Това бе една от последните екскурзии на Учителя на Седемте езера на Рила през 1942 година.
Нека разумните да ви говорят. Да ви говорят плодовете на тази работа. В този момент в България има много посветени. Такива има и в другите държави. Те заедно работят, по един план и ръководят человечеството. Те образуват една голяма мрежа и работят за повдигането на човечеството." Това бе една от последните екскурзии на Учителя на Седемте езера на Рила през 1942 година. Този пост е редактиран от Ани: 16 юни 2015 - 18:12
към текста >>

9. 111. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

ТОМ 2

" На един разговор Учителят, казва на приятелите: „Проповядвайте, учете, ловете души както рибарите, ала не ловете големи сомове, защото може да скъсат мрежата ви или да ви завлекат с мрежата във водата и да ви удавят." При друг случай Учителя казва: „Простите хора по-добре разбират Учението от учените.
111. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ Една сестра среща Учителя на Изгрева при чешмичката и Го пита: „Учителю, как да придобием вяра? И каква да бъде вярата ни? " Върви сестрата подир Учителя и все Му говори: „Кажи ни за вярата, каква да бъде вярата? " Учителят се поспирва, махва с ръка и казва само една дума: „Детинска! " На един разговор Учителят, казва на приятелите: „Проповядвайте, учете, ловете души както рибарите, ала не ловете големи сомове, защото може да скъсат мрежата ви или да ви завлекат с мрежата във водата и да ви удавят." При друг случай Учителя казва: „Простите хора по-добре разбират Учението от учените. Казано е: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." (Еван. Матея гл. 5, ст.З) При посещението на една болна сестра, Учителят казва на приятелите събрани там: „Не мислете, че сте прости, вие сте по-учени от учените. Това, което вие знаете, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща.
към текста >>

10. 20. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Искаха да ни накарат със самообвинение и самопризнание едни други да се упрекваме, да се осъждаме и да се организира една голяма мрежа от скандали.
По време на процеса вината хвърлиха върху мен. Аз не възразих на това обвинение. Обвиняват ме, обвиняват ме. „Да, хартия купувахме на каквато цена намирахме." И обвинителите в съда използваха това положение да ме натоварят с 12 години затвор. Всъщност те искаха да обвинят Братството в злоупотреба и да кажат всички: „Виждате ли, говорят за честност, а вижте какво вършат". Искаха да ни накарат със самообвинение и самопризнание едни други да се упрекваме, да се осъждаме и да се организира една голяма мрежа от скандали. Аз не го допуснах. Поех всичко върху себе си. Казах: „Никой не е виновен! " В действителност аз бях главния двигател за издаването на беседите. Аз разрешавах за отпускането на средствата, а те ме слушаха.
към текста >>

11. 6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

В мрежата на тези мои разсъждения, една вечер отидох при Учителя, с намерението чрез Неговата интервенция да мога да трасирам един път, който ще даде действително отговор на моите вътрешни социални въжделения.
Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г. Отначало се отдадох на публицистична дейност, подготвях някои малки книжки с не особено значение. Вземах участие в разните кръжоци по международни проучвания, без да имам някакви конкретни обществени насоки. Годината 1938 беше много решителна за мен. С безпокойство следях международните събития и исках на всяка цена да получа една голяма ориентация не само за техния ход, но и за тяхната историческа стойност по отношение съдбата на народите. В мрежата на тези мои разсъждения, една вечер отидох при Учителя, с намерението чрез Неговата интервенция да мога да трасирам един път, който ще даде действително отговор на моите вътрешни социални въжделения. Исках да работя в общественото поле и да посветя усилията си за прогреса на човечеството. В този момент Хитлер развяваше своите знамена и превземаше територия след територия без война. Неговата агресия беше насочена към Чехословакия. На 26.IX. 1939 г.
към текста >>

12. 144. БУРЕНИТЕ В БОЖИЯТА НИВА

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време.
" По това време те се представяха пред останалите, че са преродените Свети Кирил и Методий от миналото. Учителят беше много недоволен и каза: „Онези Кирил и Методий бяха гиганти, а тия са бръмбари. Те си бяха във Варна добре, още не са за света, да си отидат там. Като се компрометират хората ще кажат: „Ето всички са такива". Той ги изобличи обаче те бяха успели да вплетат в мрежите си много от възрастните братя и сестри в Търново. И докато се разсее, и докато се разкъса тази мрежа трябваше да мине много време. Веднъж двамата отиват на гости при една сестра. Тя ги нахранва, подслонява ги и им отстъпва личното си легло, а тя отива да спи на тавана. Тези хубавци лежат и се изтягат на хубавото легло с бели чаршафи, където е пролежала много години и където нейният етерен двойник е закрепен в леглото. А тези двамата се изтягат на леглото и успяват да се втъкаят в нейния двойник и после когато сестрата слиза от тавана тя ги гледа в очите като хипнотизирана с ококорени очи, изведнъж приема, че те са светци небесни слезнали на земята. Отидоха и съобщиха на Учителя, а той каза: „Духовете ги лъжат.
към текста >>

Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю.
След това поиска да бъде заведена при Учителя и Учителят направи едно движение над нея с ръка, като че ли къса някакво въже, скъса го и го отхвърли. След една минута Олга стана, скочи, подскочи на крака, усмихна се, целуна ръка на Учителя и си тръгна. Ще ви разкажа още един случай, който лично Учителят ми го разправяше. Отнасяше се също за тези двамата - Михаил и Кръстю. Те бяха измолили от Учителя да им отстъпи Горницата в Търново, за да се помолят в нея. Учителят я отстъпва, прави опит с тях, прави опит и с останалите, които са заслепени, които са обвързани чрез невидимата мрежа на Михаил и Кръстю. Всички узнават в Търново, че Учителят им е отстъпил Горницата да се молят и смятат, че те ще придобият посвещение и ще станат адепти и светии. Всички без изключение от Търново се подвеждат и попадат под уловките на тези двама красавци. Дори лично Елена Иларионова готви, слага храната в един съд и носи съдовете от града до вилата, а това не е малко разстояние. Носи сготвеното ядене, качва се по стъпалата, чука на вратата, а тя е затворена. Онези там двамата са горе, те са я видели, че идва, но се затварят в Горницата и нарочно я държат вън да стои със съдовете в ръка, за да покажат на нея, че те двамата в този момент се намират във висшите светове на небето и са на духовна работа и че не могат в този момент да слезат на земята.
към текста >>

13. 172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ

ТОМ 5

Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина.
Знаете ли колко дълго време е взело на Адама да разбира Бога? Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека. Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина. Вьв всички религиозни, духовни хора се образува тая мрежа и някои вече почват да прозират, да виждат някои работи от невидимия свят. И когато тази мрежа почва да се образува, то челото почва да се издига горе. За в бъдеще разстоянието от окото до ухото също така от окото до горната част на главата ще стане по-дълго. Главата ще се издигне по нависоко. А пък тази част, която е под носа ще отиде на вътре.
към текста >>

Вьв всички религиозни, духовни хора се образува тая мрежа и някои вече почват да прозират, да виждат някои работи от невидимия свят.
Бог като му говорил, той не разбирал. Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека. Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина. Вьв всички религиозни, духовни хора се образува тая мрежа и някои вече почват да прозират, да виждат някои работи от невидимия свят. И когато тази мрежа почва да се образува, то челото почва да се издига горе. За в бъдеще разстоянието от окото до ухото също така от окото до горната част на главата ще стане по-дълго. Главата ще се издигне по нависоко. А пък тази част, която е под носа ще отиде на вътре. Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва.
към текста >>

И когато тази мрежа почва да се образува, то челото почва да се издига горе.
Същия закон е тук: едно дете като се роди и майка му му говори, то не разбира, но си дава ухото, напряга се и при голямото напрежение започва да разбира какво му казва майка му." Стана въпрос за, новите сили и способности, които се събуждат в човешката душа. Учителят каза: „Това, което не познаваш, то е важното. Божествената светлина сега прониква на земята, но сега трябва възприема-тел в човека. Сега в съзнанието образуваме нова мрежа, с която да се хваща новата светлина. Вьв всички религиозни, духовни хора се образува тая мрежа и някои вече почват да прозират, да виждат някои работи от невидимия свят. И когато тази мрежа почва да се образува, то челото почва да се издига горе. За в бъдеще разстоянието от окото до ухото също така от окото до горната част на главата ще стане по-дълго. Главата ще се издигне по нависоко. А пък тази част, която е под носа ще отиде на вътре. Значи: животинското у човека ще отслабва, а Божествената воля ще се усилва. Има подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание или космическо съзнание.
към текста >>

14. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

ТОМ 5

Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк.
По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят? " и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него. И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по достойнство. Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек. Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк. На мястото на Иван Радославов на ул. „Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям ентусиазъм и всички ние младите ходехме да помагаме. Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя. Но възрастните братя, които движеха всички неща в своите ръце, финансираха строежа на салона, но не се допитаха до Учителя, а направиха едно своеволие, че се довериха на един мошеник. И което бе най-важното Радославов бе предупреждаван няколко пъти, че ще бъде изигран и обран, но той с такова възмущение отхвърляше всичко.
към текста >>

Той беше попаднал в мрежата на мошеници и той беше си ипотекирал имота и когато тези мошеници фалираха тогава ипотекирания имот трябваше да изплати техните дългове.
Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя. Но възрастните братя, които движеха всички неща в своите ръце, финансираха строежа на салона, но не се допитаха до Учителя, а направиха едно своеволие, че се довериха на един мошеник. И което бе най-важното Радославов бе предупреждаван няколко пъти, че ще бъде изигран и обран, но той с такова възмущение отхвърляше всичко. Той стана причина този салон да не се оформи юридически, защото беше построен на неговото място. Похарчиха се много пари, братски пари, много труд и накрая салона бе иззет и ние бяхме прокудени от там. Той беше попаднал в мрежата на мошеници и той беше си ипотекирал имота и когато тези мошеници фалираха тогава ипотекирания имот трябваше да изплати техните дългове. И понеже мястото, на което бе построен салона бе юридически на Иван Радославов то мястото и салона отиде за изплащане на ипотеката. И така беше загубен салона на ул. „Оборище" 14. Разбира се, че това бяха сили на Черната ложа, които бяха впрегнати да попречат и намериха своите проводници и своите инструменти и така разрушиха салона. Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички.
към текста >>

15. 70. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 6

Паяк се готви да улови в стаята Му муха в мрежата си.
Но за Него тя беше настояща задача. Той беше за ненасилието. Той беше за Л1обовта. В Неговата стая, пред Неговите очи не трябваше да се върши насилие, не трябваше да стават убийства. Той възпитаваше и хората, и животните в това направление. Паяк се готви да улови в стаята Му муха в мрежата си. Той казва: „Аз казвам на паяка: Ще пуснеш мухата. В моята стая не позволявам да се върши насилие! "
към текста >>

16. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 6

Не можейки да издържи наложените му изтезания, той разкрива цялата организационна мрежа.
Партията в Сливен наново заживя конспиративно. За съжаление, обаче, из между нас се яви предателя Никола Бързаков - таен агент на властта, бивш наш предан другар. Той през всичкото време на пребиваването си между нас е шпионирал. Когато организацията ни обхвана и селата, властта започна своите действия. Първи бе арестуван Иван Георгиев - студент-юрист, секретар на организацията. Не можейки да издържи наложените му изтезания, той разкрива цялата организационна мрежа. Чорапът се разнищва, арестите започват. На 1 април 1925 година арестуваха Ст. Гагов. Това бе предупреждение, че идва и моя ред. Бях уверен в това от факта, че когато го предупредих за нареждането на Партията да приеме и приюти нелегалния П. Тотев в дома си за няколко дена, той се подвоуми, но се съгласи.
към текста >>

17. 18. Крадецът

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Аз хукнах веднага след него и като повървяхме по алеята вече навътре в гората, алеята правеше един завой, а този завой беше ограден с телена мрежа, два-три реда.
Пък тя беше ниска, пълничка,като някое патенце. Питам: „Сестра Надя, какво има? “ Тогава точно под къщата на брат Борис живееше брат Мариус. Долу-горе където е мястото на Учителя, само че по-горе имаше права улица, която отиваше в гората. Отдалече вижда се, че човек отива в гората и сестра Надя ми вика: „Ето, този е крадеца“. Аз хукнах веднага след него и като повървяхме по алеята вече навътре в гората, алеята правеше един завой, а този завой беше ограден с телена мрежа, два-три реда. Той прескочи телта и мина направо. Аз направих същото, но като го наближих, той започна да се пипа така по джобовете, задния джоб така. Мисля си, тоя човек сигурно носи оръжие, но как да го хвана, че да не ми напакости нещо. А пък нали съм войник, на учение правехме кръгом, на ляво, на дясно. И тъй като вървя мисля да мина няколко крачки пред него и той ще помисли, че го отминавам и в тоя момент ще се обърна и ще го хвана за ръцете.
към текста >>

18. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Друг, който прави мрежата за електричеството на селото.
И да дойдат при тебе. Днеска е много хубаво времето. А тази стая какво беше отначало? Т.: В тази малката стая беше един руснак от белогвардейците, беше електротехник. Не беше Владо. Друг, който прави мрежата за електричеството на селото. Нямахме електричество, а бяхме на газени лампи. Когато Учителят беше, тогава правиха и докараха електричеството. През времето на Учителя го направиха. В.: Той ли даде идеята или? Т.: Не, не знам, знаят другите.
към текста >>

19. 30. БОГАТСТВО И СИРОМАШИЯ В ЖИВОТА

ТОМ 8

Един град разделен с една стена с телена мрежа върху нея с електричество и оръдия, това беше позора на Европа.
В: На този етап конфедерация на Балканите не е станала. Д: Не е станала. В: Но Европа се строи вече. Д: Да, мост се строи, да, тя се стреми вече, търси пътищата и все пак никой не се надяваше така светкавично, така бързо и безболезнено ще се разруши един от позорите на Европа. Това беше стената в Берлин. Един град разделен с една стена с телена мрежа върху нея с електричество и оръдия, това беше позора на Европа. В: И тя се разруши. Д: Тя се разруши по един много лесен начин. В: 1989/1990 г. Д: Точно така, така че може би някои събития като ги гледаме от днешна гледна точка са страховити, в смисъл, че разрешаването може би с кръв искат. Не, Берлинската стена тъй лесно се разруши.
към текста >>

20. 33. МИХАИЛ ИВАНОВ

ТОМ 8

И така той успява нали, да улови хората в тая мрежа като голям астролог и може би хората там държат на сензациите.
Може ли един народ, който интелектуално толкоз много е задълбавал и такива големи умове е дал, да не е способен една лекция да прослуша от начало до край, да му се измори мозъка. Питам ви аз това нещо. Както и да е, започва да гради лекциите така по свой маниер, главно знам, че с астрология той ги увлича, като в някакъв специален случай на някаква жена предсказал. Видял в хороскопа на детето, което ще дойде, ми се струва, че е забавил неговото идване, за да не се случи онова, което хороскопа предрича. Нещо такова ми е разказвано. И така той успява нали, да улови хората в тая мрежа като голям астролог и може би хората там държат на сензациите. Той улавя тая тяхна страна, обкръжава се обаче с магнати, финансови магнати, които щедро дават за неговата школа. И доколкото си спомням, срещайки една чужденка, беше на гости у мои близки, и стана въпрос за Михаил, тя каза: "Да, да, ние сме били в Севър, в това имение, което се проявява Михаил, там е неговата ложа, неговата школа. Ами, казва, направи ми впечатление, че той живее в една разкошна вила в розово цялата, в розово и ние се разхождаме, казва, с нашите приятели, които са към Братството там, по една алея и няколко метра преди да приближим вече до вилата, казват: "Мълчание, понеже тука живее учителя, ние трябва да минем мълчаливо край вилата". Отношение. Значи успял е да им се наложи там. По едно време брат Боев му писа след като разбраха, че той имал така от един нисш астрален порядък прояви.
към текста >>

21. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

ТОМ 9

Ние всички си носим храна, всеки си носи раничка, в мрежа ли, в торбичка ли, все си носи храна.
Сега, пред цяло събрание, да го правиш така, аз не го разбирам. Това нещо е манифестация някаква, нещо да се покаже. Това беше първото нещо което тя направи и което видях. После ми правеше впечатление, например отиваме на екскурзия. Тя е с копринената рокля, с чадърчето, нищо не носи за ядене и така идва на екскурзия. Ние всички си носим храна, всеки си носи раничка, в мрежа ли, в торбичка ли, все си носи храна. И като седне при Учителя, като сложим на Учителя да яде, ще Му иска от храната. „Дай ми от това, дай ми от това". Даже на ти Му говореше много пъти, редовно Му говореше. Лично на мене това не ми се е нравило. Сега, ако иска храна, можеме и ние да й дадеме, нали.
към текста >>

22. 136. НОВИТЕ ПРОПОВЕДНИЦИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Разкажете ми как Балтова решила да се облече и покрие с магнетична мрежа и покривка, поради което е раздала покъщнината си.
Но все пак отива и казва на Учителя. Пък Учителя му казал: „Тебе яли ли са те въшки? Стой си там и си гледай работата! " Така му е казал Учителя. Така Неделчо се разминава с проповедничеството. В.К.: Разкажете ми как Балтова решила да се облече и покрие с магнетична мрежа и покривка, поради което е раздала покъщнината си. Е.А.: То беше първите години. Аз не я познавах никак нея тогава и Неделчо още не беше дошъл още в братството. То беше много в първите години. Съпругът на сестра Балтова беше много трезвен човек. Колкото тя беше екзалтирана, толкова той беше трезвен.
към текста >>

23. 08 - 31. СВЪРШЕНАТА РАБОТА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Някой хвърля невидима мрежа и ни събира като живи риби, като живи души с салона на село Тополица.
Събираме се само на Никулден от цялата област. Идваме, пълним салона, пеем песни цяла нощ и на сутринта си отиваме. Разделяме се чак до следващата година. И така, останалите живи риби отидоха в полето и салонът опустя. На Никулден, на деня на рибаря го пълним. Някой хвърля невидима мрежа и ни събира като живи риби, като живи души с салона на село Тополица. Така осъществяваме срещата на душите, търсещи Словото и песните на Учителя.
към текста >>

24. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

След възкресението на Исус, Той нарежда Петър да хвърли мрежата от негово име, тя е пълна с риби - 153 броя.
С него започва Възраждането на българите във Варненско и с него дочакват освобождението на България през 1877/1878 г. А и, като се прибави към 1746 г. + 153 = 1899 г. - това е годината, когато Учителят Дънов свиква за първи път своите ученици на събор на духовната верига във Варна. А защо 153 риби? След възкресението на Исус, Той нарежда Петър да хвърли мрежата от негово име, тя е пълна с риби - 153 броя. (Евангелие от Иоанна, гл. 21, ст. 11). Рибата е символ на първите християни, защото риба на гръцки е „ихтиос" и това се първите думи на акростиха: „Исуса Христа, Божий Син, Спасител." Духът е този, който движи. Ето какво казва Учителят Дънов за числото 153: „Сега да се върнем на числото 153. Единицата в това число е великият принцип, който действува в света.
към текста >>

В едно предание се говори, че Давид е написал Псалтиря и че след неговата смърт, синът му Соломон е хвърлил мрежа в морето и е извадил псалтир с 153 псалма.
Един завършен резултат, един Божествен цикъл. Божествен резултат, от който един резумен човек може да благува. Ти можеш да намериш щастието си в числото девет. Единственото щастливо число, според мен е числото девет." (Из неделните беседи, държани от Учителя Дънов на 13 май 1934 г., неделя, 10 часа сутринта, Изгрев, София). Така че с хващането на 153 риби завършва един цикъл, този на Старият завет и започва нов цикъл, на Новия завет, който се движи от Святия Дух, изпратен от Исус Христос, Син Божий, Спасителят. В едно предание се говори, че Давид е написал Псалтиря и че след неговата смърт, синът му Соломон е хвърлил мрежа в морето и е извадил псалтир с 153 псалма. (Псалмите в Библията са 150). Както псалтирът с псалмите е изпълнил целия свят, така и Новият завет ще изпълни целия свят. Ще се възстанови ново християнско царство с православен вожд. И като се съберат 153 риби 4- 1746 = 1899, когато Православният Вожд, Учителят Петър Дънов, в Когото е слезнал Божественият Дух на 7.ІІІ.1897 г. е вече създал първата синархическа верига на Бялото Братство. 10*.
към текста >>

25. IV.На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Тази сутрин ви се говори за тази вътрешна мрежа и действително, че ако я имате, само тогава духовният свят ще ви стане ясен; другояче, всичко ще ви бъде тъмно, както и на мене беше тъмно на Земята.
Кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град? Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят долно за него. Разбирате ли тази аналогия? Може да го кажете както искате, безразлично е, Това не е още, че аз не мога да имам съобщение с вас, това обяснява само противоречието. Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка. Тази сутрин ви се говори за тази вътрешна мрежа и действително, че ако я имате, само тогава духовният свят ще ви стане ясен; другояче, всичко ще ви бъде тъмно, както и на мене беше тъмно на Земята. Разбирам, да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много други работи, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Вие мислите да оправите света. И тези желания не са лоши, но пристъпете към една по-положителна работа, а именно работа над себе си. Бъдете отстъпчиви един към друг, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради живота, а е любовта.
към текста >>

26. IV.17 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас, която е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина.
Инстинктът за самосъхранение е прямо влияние на всичкото същество. Божественият ум е свръх всичките същества. В присъствието Божие човек не може да прави грях. Животинското царство представя разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да постигне това си състояние, е минал, съгласно закона на еволюцията, през всичките животински царства. Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас, която е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тая светлина я няма. Така е, когато ние добием друга една мрежа, за която трябва да се стремим, духовна мрежа да получим, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме невидимия сега за нас свят и живот. Светлината е една тъкан в невидимия свят. Светлината е дреха на душата. И Бог създаде светлината, за да облече душата.
към текста >>

Така е, когато ние добием друга една мрежа, за която трябва да се стремим, духовна мрежа да получим, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме невидимия сега за нас свят и живот.
В присъствието Божие човек не може да прави грях. Животинското царство представя разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да постигне това си състояние, е минал, съгласно закона на еволюцията, през всичките животински царства. Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас, която е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тая светлина я няма. Така е, когато ние добием друга една мрежа, за която трябва да се стремим, духовна мрежа да получим, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме невидимия сега за нас свят и живот. Светлината е една тъкан в невидимия свят. Светлината е дреха на душата. И Бог създаде светлината, за да облече душата. И за тая дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и светлината; ако изчезне душата, изчезва и светлината.
към текста >>

27. IV.17 август, вторник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Защото ако искате, ако пожелаете, например, да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще скъса мрежата ви.
Например, има земеделец, който най-напред търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най-после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно. После вземете предвид един търговец, който взима всичките случайности предвид и чак тогава започва търговията си. Вземете един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не за защита. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпите и вие в света. Защото ако искате, ако пожелаете, например, да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите рибата си. В старо време изобщо всички учители са постъпвали така, като първом са проучвали хората и тогава са работили върху тях. Човек в своето съществуване в разните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да може да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един доктор, лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антиподи за реакция.
към текста >>

Според вашата мрежа гледайте да ловите рибата си.
После вземете предвид един търговец, който взима всичките случайности предвид и чак тогава започва търговията си. Вземете един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не за защита. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпите и вие в света. Защото ако искате, ако пожелаете, например, да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите рибата си. В старо време изобщо всички учители са постъпвали така, като първом са проучвали хората и тогава са работили върху тях. Човек в своето съществуване в разните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да може да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един доктор, лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антиподи за реакция. В духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно.
към текста >>

Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна.
По тоя начин можете да си помогнете и работите ви да вървят много добре. Аз забелязвам, че когато насоча мисълта си да помогна на някого, в другите от вас се заражда завист и по този начин се въздействува. Тогава трябва да губя много време, та да се връщам и бия този, който въздействува. Не би трябвало така да въздействувате, защото, бъдете уверени, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятствуват и на вас. А пък тия приятели, които въздействуват, защото завиждат, нека не гледат така на работата, но да бъдат уверени, че един ден ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз, как трябва да го заобиколите с вашите мисли? Гоаблашев и Тачев разказват свои опитности по зададения въпрос. - При прилагането на психическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например искате да нахраните някой човек, дадете му храна и той я повърне. Искате да помогнете на човека материално, но той е черезвичайно честолюбив.
към текста >>

28. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави.
На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл в тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Духът? Духът е сила. Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене".
към текста >>

29. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави.
На страхливия покажи плитък кладенец. Някои като гледат, че този и онзи са поканени, искат и те да бъдат поканени и се сърдят, ако не ги поканят. Добре, но какво ще разберете вие от Павловия дълбок кладенец? Знаете ли законите и пророците? Знаете ли онова, което разбраха дванадесетте рибари, които означиха тогавашната цивилизация? Те бяха наистина прости хора повидимому, но който се уловеше в тяхната мрежа, не можеше вече да се избави. Но ще кажете, че Духът е влязъл в тях, та затова били такива. Обаче знаете ли какво нещо е Духът? Духът е сила. Та, искам да кажа, че върху много неща нашите понятия са смътни. Затуй именно казваме, че това или онова „не е за мене".
към текста >>

30. Наряди за 1928 г.

ТОМ 12

6) УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления.
Иларионов, Влад Пашов, Ат. Николов, Ив. Михайлов, Ив. Котаров и др. София, 27 Август 1928 год. 6) УСТОИТЕ НА НАРОД И ДЪРЖАВА Кой да е съвременен техник ще ви каже, че за построяване на един параход, на един цепелин или за инсталиране на една обикновена електрическа мрежа се изискват точни изчисления. Трябва да се вземат предвид много неща и преди всичко - съпротивление на материалите, добра изработка на съответните части и правилно съпоставяне. Не може да се избере какъв да е материал - той трябва да бъде здрав и издръжлив. Всяка част трябва да бъде целесъобразно изработена. Тя не е едно обикновено парче от някакъв материал, а напълно определена откъм състав, форма и размери част. Не само това - тя трябва да бъде сложена точно на своето място.
към текста >>

31. Наряди за 1946 г.

ТОМ 12

Възлюбил си и тях, както си възлюбил и мене." Един ден, когато душата се освободи от мрежата на плътта, човек заживява нов живот -живот на светли мисли, чисти и благородни чувства и постъпки.
Да се радваме днес на връзката между Учителя и нас като вечна и непреривна. Тая връзка крие началото си в недрата на вековете, когато душата е излязла от Бога. Тая връзка ще се изявява и в бъдеще, през дългото странствуване на душата под зоркото око на Учителя, докато придобие съвършенство. Така ще се изпълнят думите на Христа към учениците: „Славата, която Отец ми даде, дадох я тем, за да бъдем едно - аз в тях, и те в мене. Така светът ще разбере, че Ти, Отче, си ме проводил и възлюбил. Възлюбил си и тях, както си възлюбил и мене." Един ден, когато душата се освободи от мрежата на плътта, човек заживява нов живот -живот на светли мисли, чисти и благородни чувства и постъпки. Той дава простор на своя дух, който се стреми да реализира високия идеал на своята душа. Той смело се провиква, както някога апостол Павел е казал: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят." Да се изпълним с онова благоговейно чувство на любов и благодарност към своя Създател, за да можем и ние да кажем: „Няма по-велико благо за човешката душа от това да намери своя Баща, да Го познае, да се свърже с Него и да Му служи през вечността." Ние виждаме днес какво е направила Любовта от малкото, несъзнателно същество - детето. С векове тя е работила и работи върху човешката душа, както добрите и благородни родители върху своя новороден младенец. С нежни чувства и светли мисли Любовта обгръща и подхранва новороденото.С мощна и крепка ръка Духът го подкрепя и засилва, докато порасне и стане съзнателен човек, готов да работи върху това, което Великият е вложил в неговата душа. Учителят казва: Зад всеки талантлив и гениален музикант, поет, художник и учен стоят по-велики музиканти, поети, художници и учени, които ги вдъхновяват и водят в света на светлите и възвишени същества.
към текста >>

32. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

ТОМ 12

Нали някой рибар, като хвърли мрежата, хване нещо, хваща риба.
Ще си туряте бележка - 1, 2, 3, 4 и т.н. Да видим колко добри мисли ще имате. Това ще правите до идния четвъртък. Няма да забравите. Дойде ви някоя лоша мисъл - ще я отбележите; като ви дойде добра мисъл, и нея ще отбележите. Нали някой рибар, като хвърли мрежата, хване нещо, хваща риба. Които са за работа, турят ги в коша, а които не са за работа, връщат ги обратно. Да видим колко добри мисли ще хванете. Да видим какъв е капиталът ви. Когато кажем, че някой търговец е богат, ние определяме неговото богатство. Може ли, при сегашните условия, който има 1000 лева или 2000 лева, да бъде богат?
към текста >>

33. 5. ПИСМА НА ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА НА ЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Носех още една мрежа, също с нещо много необходимо.
Мила Марийка, Отдавна трябваше да Ви пиша, докато днес получих тревожното Ви писмо. Здрава съм. Еми най-предано се грижи за мен, набавя всичко необходимо, но отдавна се случи с мен нещо твърде неприятно. Доколкото си спомням, беше сряда, 6 декември. С трамвая отидох до ЦУМ - налагаше се да купя главно електрически крушки, защото магазинът до нас се закри. Носех още една мрежа, също с нещо много необходимо. Дойде трамвай, но стъпалото тъй високо, че не мога да се кача, трима яки мъже ме теглеха, ватманката дава сингала, най-после ме издърпаха, но лявата ми ръка се остьрга върху горното стъпало, кожата от китката до лакътя се обели и рукна обилна кръв. Веднага с трогателна доброта всички наоколо скочиха, настаниха ме да седна, искат да ми помогнат, но как? Едва можах да измъкна от чантата си една носна кърпичка, късах от амбалажа на крушките, прикрепях към раната парчета хартия, която непознати завързаха. При паметника „Левски" слязох и пеша пристигнах у дома. Еми се много разтревожи.
към текста >>

34. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

ТОМ 14

Слоновете трябваше да си вдигнат опашките, да минат през мрежата и да си вървят по пътя.
Тръгнали 10 слона в царството на комарягите. Дошли слоновете и когато били пред една паяжина царските хора казали: „Макар и да сте много силни, но ако се допрете до тази паяжина от вас нищо няма да остане". Десетте слона гледали, гледали и се спрели пред паяжината. Питам: Тази паяжина може ли да спре един слон? Това е самата мисъл, че може да ви се случи нещо опасно. Слоновете трябваше да си вдигнат опашките, да минат през мрежата и да си вървят по пътя. В този въпрос сега се издава слабата ви страна. Не разчитайте на хората! Най-напред мислете де трябва да се направи събора независимо от тях? Че ходим именно в Търново това е едно случайно явление. Може на Витоша, може и на Мусала.
към текста >>

35. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

ТОМ 14

Целият културен свят сега е попаднал под една мрежа и искат механически да оправят света.
А от откритото добро ще получиш по-големи благословения. Така че този закон като пазите, ще си възстановите мира. Чувствата са камъни. Ако не почнеш да мислиш, твоите чувства не могат да се облагородят. Божествената мисъл като проникне, ще ти облагороди чувствата. Целият културен свят сега е попаднал под една мрежа и искат механически да оправят света. А закона е: Без Божествената благодат нищо не може да се направи! Преди да почнете да правите нещо, ще се спрете и ще се помолите. Невидимият свят тогава ще ви помага, та и да направите грешка, ще се коригираш - съдействуват ти. А сега всеки гледа да използува света, да използува благата от другите за себе си. Ще ви дам, който и друг път съм казвал.
към текста >>

36. 1. ПРОИЗХОД НА СЕМЕЙСТВОТО МИ. ДЕТСКИ И ЮНОШЕСКИ ГОДИНИ

Жечо Панайотов

Както казах, в двора имахме и чешма с питейна вода, прекарана от градската мрежа; забележително беше мраморното корито пред тази чешма.
Тогава, взема пушката си, насочва я към дъното на кладенеца към закрепената кофа със змията в нея. Гръмна с пушката, а ние с брат ми се уплашихме и избягахме. Като извадиха кофата, намериха в нея змията убита. Изхвърлиха я далече, без да ни позволят да я гледаме. Навярно след това са изхвърлили всичката вода от кладенеца, за да се изчисти, макар че тази вода се използваше само за разливане и пране. Както казах, в двора имахме и чешма с питейна вода, прекарана от градската мрежа; забележително беше мраморното корито пред тази чешма. Друг един спомен имам от родния ми град. За него ми говори един хубав семеен портрет. Снимката е направена на открито, в местността „Острова", сред реката Тунджа, недалеч от нашия квартал. Баща ми е обичал оригиналните прояви и решил да имаме тази снимка. Баща ми и майка ми са седнали на столове, зад тях е права леля ни.
към текста >>

37. 82. 91 ПСАЛОМ

Жечо Панайотов

В следващият стих, Ангелът-ръководител взема повод от това обещание и започва да му излага извънредните събития в неговия бъдещ живот: /Бих предложил като прибавка само две-три думи, които дават смисъл на водения разговор - „Правилно е твоето решение..."/ „Защото Той ще те избави от сетта /мрежата/ на ловеца И от губителен мор.
И така, Ангелът казва оная знаменита мисъл, с която започва Псалома, а тя е от общочовешко значение: „Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогъщаго." Не откриваме ли в тия думи Великият закон, че трябва да проникнем в ония сфери на живота, които ни поставят в обществото на същества живущи там? „Сянката на Всемогъщаго", това е защитата, която получаваме след всички непредвидени затруднения. Ученикът от своя страна е готов и дава онова обещание, тъй важно и изискуемо в случая на посвещението: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой на Него ще се надея! " Това са единствените думи, които ученикът казва, но той ще ги има предвид през всичкия свой живот, всякога да разчита на Бога, който ще го ръководи по-нататък в живота му. В следващият стих, Ангелът-ръководител взема повод от това обещание и започва да му излага извънредните събития в неговия бъдещ живот: /Бих предложил като прибавка само две-три думи, които дават смисъл на водения разговор - „Правилно е твоето решение..."/ „Защото Той ще те избави от сетта /мрежата/ на ловеца И от губителен мор. С перата Си ще те покрива И под крилата Му ще имаш прибежище." Тези думи на Ангела също ни навеждат на известен размисъл, че всички ние сме изложени на преследване от страна на някакъв „ловец". Това не е някой друг, освен вечният човешки неприятел, които се стреми да ни впримчи в своята мрежа, да останем в негов плен. Споменава се и за състоянието, което преследва човечеството при някоя епидемия. През ония времена - „губителният мор", епидемиите са били страшилища за хората, но ученикът ще бъде запазен, както от нападението на вечния враг на човечеството, „ловеца с мрежата", така и от всички други опасности. Не ще и дума, че „перата и крилата" на Всевишния са символи за необикновения начин за запазване верующите и учениците.
към текста >>

Това не е някой друг, освен вечният човешки неприятел, които се стреми да ни впримчи в своята мрежа, да останем в негов плен.
Ученикът от своя страна е готов и дава онова обещание, тъй важно и изискуемо в случая на посвещението: „Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой на Него ще се надея! " Това са единствените думи, които ученикът казва, но той ще ги има предвид през всичкия свой живот, всякога да разчита на Бога, който ще го ръководи по-нататък в живота му. В следващият стих, Ангелът-ръководител взема повод от това обещание и започва да му излага извънредните събития в неговия бъдещ живот: /Бих предложил като прибавка само две-три думи, които дават смисъл на водения разговор - „Правилно е твоето решение..."/ „Защото Той ще те избави от сетта /мрежата/ на ловеца И от губителен мор. С перата Си ще те покрива И под крилата Му ще имаш прибежище." Тези думи на Ангела също ни навеждат на известен размисъл, че всички ние сме изложени на преследване от страна на някакъв „ловец". Това не е някой друг, освен вечният човешки неприятел, които се стреми да ни впримчи в своята мрежа, да останем в негов плен. Споменава се и за състоянието, което преследва човечеството при някоя епидемия. През ония времена - „губителният мор", епидемиите са били страшилища за хората, но ученикът ще бъде запазен, както от нападението на вечния враг на човечеството, „ловеца с мрежата", така и от всички други опасности. Не ще и дума, че „перата и крилата" на Всевишния са символи за необикновения начин за запазване верующите и учениците. Ангелът продължава: „Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем.
към текста >>

През ония времена - „губителният мор", епидемиите са били страшилища за хората, но ученикът ще бъде запазен, както от нападението на вечния враг на човечеството, „ловеца с мрежата", така и от всички други опасности.
" Това са единствените думи, които ученикът казва, но той ще ги има предвид през всичкия свой живот, всякога да разчита на Бога, който ще го ръководи по-нататък в живота му. В следващият стих, Ангелът-ръководител взема повод от това обещание и започва да му излага извънредните събития в неговия бъдещ живот: /Бих предложил като прибавка само две-три думи, които дават смисъл на водения разговор - „Правилно е твоето решение..."/ „Защото Той ще те избави от сетта /мрежата/ на ловеца И от губителен мор. С перата Си ще те покрива И под крилата Му ще имаш прибежище." Тези думи на Ангела също ни навеждат на известен размисъл, че всички ние сме изложени на преследване от страна на някакъв „ловец". Това не е някой друг, освен вечният човешки неприятел, които се стреми да ни впримчи в своята мрежа, да останем в негов плен. Споменава се и за състоянието, което преследва човечеството при някоя епидемия. През ония времена - „губителният мор", епидемиите са били страшилища за хората, но ученикът ще бъде запазен, както от нападението на вечния враг на човечеството, „ловеца с мрежата", така и от всички други опасности. Не ще и дума, че „перата и крилата" на Всевишния са символи за необикновения начин за запазване верующите и учениците. Ангелът продължава: „Неговата Истина е щит и всеоръжие. Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем. От мор който ходи в тъмнина, От погибел, която запустява всред пладнина." Всякога трябва да се стремим да си служим с Истината, защото както и да се видоизмени животът ни, тя действително е щит, който ни пази, същевременно е оръжие срещу духовните ни врагове. По-нататък в Псалома се говори за „нощния страх".
към текста >>

38. 16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ

И наистина от анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания имаме на ръцете и лицето, там те са в най-гъста мрежа.
А Учителят в беседа е давал пример с банка „Гирдап": "Ако искаш да си вложиш парите и да фалираш - вложи ги в банка „Гирдап". Тя беше много стабилна банка. Тогава министър-председател беше Стамболийски. И аз си спомням как с параходите идваха чувалите напълнени с американско брашно. В своите беседи Учителят, често засягаше въпроси от Хиромантията, Френологията, науката за израза на лицето, Астрологията и с това беше събудил интереса към тези науки у приятелите. И наистина от анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания имаме на ръцете и лицето, там те са в най-гъста мрежа. Естествено е тогава да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка, зараждането на идеите, характера на мислите, чувствата, а също и подтиците за действие да намират своето отражение, най-много в тази гъста мрежа, от тези най-нежни нервни окончания, което отражение не може да не даде и един външен осезаем отпечатък на ръцете и лицето, който ще отрази характера на психичната дейност у човека. И наистина, ние често казваме, когато разбираме, че човек не казва истината „изчерви се". А когато се изплаши казваме „пребледня", явно е отражението на психиката върху лицето на човека, а това отражение се предава по всички нервни окончания, разбира * Виж „Изгревът" том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр.
към текста >>

Естествено е тогава да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка, зараждането на идеите, характера на мислите, чувствата, а също и подтиците за действие да намират своето отражение, най-много в тази гъста мрежа, от тези най-нежни нервни окончания, което отражение не може да не даде и един външен осезаем отпечатък на ръцете и лицето, който ще отрази характера на психичната дейност у човека.
Тя беше много стабилна банка. Тогава министър-председател беше Стамболийски. И аз си спомням как с параходите идваха чувалите напълнени с американско брашно. В своите беседи Учителят, често засягаше въпроси от Хиромантията, Френологията, науката за израза на лицето, Астрологията и с това беше събудил интереса към тези науки у приятелите. И наистина от анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания имаме на ръцете и лицето, там те са в най-гъста мрежа. Естествено е тогава да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка, зараждането на идеите, характера на мислите, чувствата, а също и подтиците за действие да намират своето отражение, най-много в тази гъста мрежа, от тези най-нежни нервни окончания, което отражение не може да не даде и един външен осезаем отпечатък на ръцете и лицето, който ще отрази характера на психичната дейност у човека. И наистина, ние често казваме, когато разбираме, че човек не казва истината „изчерви се". А когато се изплаши казваме „пребледня", явно е отражението на психиката върху лицето на човека, а това отражение се предава по всички нервни окончания, разбира * Виж „Изгревът" том II, стр. 286; том IV, стр. 523-524; том V, стр. 477- 480, 504- 507 се и на ръцете, където те са най-много.
към текста >>

39. 79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ

Оградата на поляната и прибавените към нея имоти, грижата около електричеството, отчитането по него, поддържането на мрежата, тъй като направата и отчитането на тока на всяка къщичка беше наша вътрешна работа.
79. ПАРАХОДЪТ НА СТЕНОГРАФКИТЕ Устройството и необходимите грижи около Изгрева, беше сериозна работа, за малкото хора с умение и възможност за такава дейност. Оградата на поляната и прибавените към нея имоти, грижата около електричеството, отчитането по него, поддържането на мрежата, тъй като направата и отчитането на тока на всяка къщичка беше наша вътрешна работа. Цялата тази дейност, пък и какво ли още не, си извършвахме сами, без каквото и да било заплащане. Пред салона се направиха дълги маси с пейки от двете им страни, където в топли и благоприятни дни се хранехме. При масите имаше богато разклонени облагородени лешници и една дюля, които даваха не само добра сянка, през горещите и слънчеви дни, но създаваха и една приятна за окото гледка. В единият край на поляната, където имаше млада борова гора,' група братя и сестри, си бяха устроили кътче с пейки за сядане, където се събираха да беседват и разискват въпроси от по-духовен характер. Впоследствие, този кът се преустрои в една своеобразна заоблена къщичка от едно помещение в размер около двадесет квадратни метра, където се установиха да работят и живеят трите стенографки наши сестри: Паша Тодорова, Елена Андреева и Савка Керемидчиева.
към текста >>

40. 91. СЪДБАТА НА САЛОНА НА УЛ. „ОБОРИЩЕ N 14

Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно.
Като се прибира на Изгрева, тя с бурен смях разправя на Паша и Савка, другите две стенографки, за онова, време когато те като големи аристократки, ще живеят в дворци, а не в дъсчените бараки, в които сега живеят.* Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов, не само че той й е бил учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказа е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов. Този именно тъй да го наречем предприемач, разбирайки голямата изгода, която Радославов представлява за користните му домогвания, след като се убедил, че целият имот, мястото, салона и постройките там се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него и със своите сладки приказки, да спечили пълното доверие на Радославова. Обещания за строеж на къща на Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Радославов бе историк, но много доверчив към другите. Близките около Радославов, особено сестрата на Паша - Аня, една рядко интелигентна и с верен усет за нещата човек, която по-отблизо познаваше и разбираше този човек и виждаха измамната мрежа, която той крои към Радославова, се мъчеха да подскажат измамата, която се плете и да го откъснат от този човек, но напразно. Радославов с ярост го защищавал и не искал да слуша нищо лошо за този човек и най-вече за някаква измама. Използувайки тази омая, „предприемачът" успява да склони Радославова, да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота „предприемачът" изтегля значителните суми отбелязани на тях. На уреченият падеж, обозначен на полиците ..предприемача" не връща парите на банката и тя слага ръка на имота. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от предприемача".
към текста >>

41. 14. ДРУЖБАТА

Лицето и ръцете на човека, които имат най-гъста мрежа от нервни окончания, които ярко показват докъде човек е стигнал в своето развитие, защото вълненията и напреженията на мозъка се предават на тези окончания най-силно и те създават чертите и израза на отделните части и органи по тях.
Казано е също от Великите Разумни, че ако хората могат така лесно да се справят то Господ само за 24 часа щеше да оправи света. Всяка една от планетите имат за поле на своята дейност отделни участъци - центрове в човешкия мозък. Като колкото една планета е по- голяма, толкова и областта на мозъчните центрове, които тя създава и оформя е по-голямо. Юпитер, като най-голямата планета, то областта за нейното въздействие е най-голямо. Меркурий, като най-малката - най- малкото. Лицето и ръцете на човека, които имат най-гъста мрежа от нервни окончания, които ярко показват докъде човек е стигнал в своето развитие, защото вълненията и напреженията на мозъка се предават на тези окончания най-силно и те създават чертите и израза на отделните части и органи по тях. Ако ние се изправим на Юг и наблюдаваме през много нощи пояса, по който се движат членовете на Слънчевото семейство, то ще разберем, че те имат най-различни движения там. Слънцето и Луната менят своето място всякога от Запад към Изток, като Луната прави това най-бързо от всички като изминава от 12 до към 15 ъглови градуса за денонощие. Планетите имат по-своеобразни движения. Те ту отиват от Запад към Изток, ту се спират, а после тръгват по обратно направление от Изток към Запад. Това всъщност не е така и е илюзорно, благодарение движението на Земята, което е от особено значение за тяхното влияние.
към текста >>

42. 16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА

Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне.
Тиамат е чудовищен дракон със седем глави. Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището. Див смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището. Но преди още те да се затворят за да сдъвчат Мардук той хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака". „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе", казва по-късно, ученика на Христа Йоан. Тази поема, написана в тъй отдавнашни времена, от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме.
към текста >>

43. 17. КРИСТАЛИТЕ

Древните не са имали такава географска мрежа, определена от меридиани и паралели.
В епохата на Възраждането гениалните хора, които положиха основите на съвременната Астрономия, като Кеплер, Нютон, Коперник и всички останали от онова време, са били колкото астрономи толкова и астролози. Естествено е прието един медик днес с еднакво усърдие да изучава както строежа на органите на човешкото тяло, така и техните функции. А ние казахме вече, че Астрономията изучава Анатомията, а Астрологията - физиологията на телата на небесната сфера. Правенето на звездна карта или както астролозите я наричат хороскоп, за раждането на даден човек или за някакво събитие става по дадено място и време. Тези два елемента се определят от географските координати, дължина и ширина. Древните не са имали такава географска мрежа, определена от меридиани и паралели. За съставянето на хороскопа, те именно са използували този уред, като са познавали много добре специфичното влияние на областите, които се обхващат от всеки петоъгълник на многостена, върху роденият човек или събитието, което има да стане. Не казахме, че върху човека най-голямо влияние оказват Земята и Слънцето. Но ще трябва да се приеме, че това влияние не е еднакво във всички области по цялата Земя, както по сила, така и по своето естество. Това нещо древните астролози, са го разбирали добре и са били по-добре ориентирани, по отношение на земното влияния, отколкото днешните. Как можем наистина да си обясним групирането на отделни раси, в дадени области на Земята?
към текста >>

44. 25. НАЙ-НЕБЛАГОДАРНОТО СЪЩЕСТВО

Друг един случай пък показва великото държание на Учителя, когато някой е влязъл в мрежата на злото, готови да се продадат за паница леща, да се откажат от най-святото в себе си.
Не може човек да служи и на двете школи. Когато бях студент, между приятелите имаше един много интелигентен, способен и завърши добре университета. Това бе Георги Радев. След това, той не се залови за една постоянна работа, заболя наскоро и преждевременно напусна земята. По този повод, в един тесен кръг от приятели, Учителят е казал: „Аз го откупих от Черната ложа, но този брат не можа да разбере величието на школата, в която влезна, в него остана едно съмнение, в резултат на което дойде всичко това". Друг един случай пък показва великото държание на Учителя, когато някой е влязъл в мрежата на злото, готови да се продадат за паница леща, да се откажат от най-святото в себе си. Една малка група приятели се намират на поляната. Учителят гледа линиите на ръцете на някои от тях. На Учителя се подава ръката и това същество, което подкупено от някои среди, е говорило безогледно, най-нелепи неща за Учителя. Той му поглежда ръката, казва, че има да мине още малко една неорганизирана зона и после ще навлезе в една по-организирана зона. После, с един тон на човек, за който сякаш това същество е говорило най-хубаво, го попитва: „За колко се продаде, колко ти платиха?
към текста >>

45. XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Значи бяха взели и откраднали адресите, с които аз съм работил и мрежата на разпространение в София и страната, която аз съм създал, а не някой друг.
Писмото бе изпратено с почерка на сестри Шкодреви. Беше изпратено от Габрово и получено в София на 25.04.2002 г. точно два дни преди концерта, за да може да атакува представянето на „Изгревът" том XIV. Точно изчислено, пресметнато за удар срещу „Изгревът". Изпратеното писмо, както и другите разпространени писма в София и в провинцията бяха с онези адреси, с които моята програма, която ръководя, а и лично аз съм писал и изпращал съобщавайки за всяко отпечатано оригинално Слово на Учителя. Значи бяха взели и откраднали адресите, с които аз съм работил и мрежата на разпространение в София и страната, която аз съм създал, а не някой друг. Отначало аз пишех собственоръчно всички писма, изпращахме съобщения за отпечатаните томчета от оригиналното Слово на Учителя, както и на „Изгревът", и непрекъснато допълвахме списъка с все нови адреси. Това бе умишлена кражба от мен, измама към адресантите от моята програма. Крадци и измамици се появиха. Не е от днес. VI. Сестри Теодора и Меглена Шкодреви дойдоха и се закачиха към моята програма чрез Александър Станчин.
към текста >>

46. 1929 година

Дариха ме дълъг пешкир - мрежалия.
12.III.[1929 год.], сряда Четох беседите и потеглих за Ковачевец за какини. Вечерта спах на неудобно: върху рогозка две черги постлани и отгоре юрган кирляв - мръсен, тънък, та макар че легнахме в 12 и нещо, но в 4 ч станах и то недоспал. 13.III.[1929 год.], сряда Станах в 4 ч. Измих се и почнах да чета беседата „Бог е Дух" и си водих бележки. Сутринта отидохме в Огуча да каним сватите. Дариха ме дълъг пешкир - мрежалия. След завръщането оттам ходихме да каним и дигаме кръстника и отидохме за булката. След венчаването и дохождането им сложиха трапеза. Дариха ни с по едни ръкави и пешкир. Направихме снимка 2 Балжи Омуркьовчани и 3 госпожици Ковачевки и едно момче Ковачевче. Вечерта ходих, след вземането сбогом от какини, в Станкини Чернева, говорих им нещо по техните сметки и откази за изплащането беседите и си отидох, изморен, отпаднал много.
към текста >>

47. 1929 година - продължение

Те са гласът на Великото вътре, само че нужно е било отвънка да ни се дават, защото грижите на този свят закоравяват сърцата, замрежат очите и ние бихме се слели с общия световен водовъртеж, на общото световно лудо хоро и така щяхме да обикаляме все на едно място в един кръг.
* кахър (от тур.) - грижа. (Бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 24.VI.1929 год., понеделник, празник „Светии Дух", с. Крепча Станах рано. След молитвата и през [време] на нея душата ми се радваше на всичко, което ми се даваше от небето за уякчаване вътрешния човек до съвършената пълнота на възмъжал мъж. Беше ми драго и изпитвах една невидима връзка с Учителя, Който със светлите Си слова като животворните слънчеви лъчи ме укрепва и са пътеводители на външния и вътрешния ми лът. Те са гласът на Великото вътре, само че нужно е било отвънка да ни се дават, защото грижите на този свят закоравяват сърцата, замрежат очите и ние бихме се слели с общия световен водовъртеж, на общото световно лудо хоро и така щяхме да обикаляме все на едно място в един кръг. Раждай се, живей като свиня с всичките й удобства и прищевки, умирай и пак се раждай - вечен сън. Но Бог ни призва по милост, но не и по заслуги, от това сънно състояние, от тоя дълбок гроб, и с премахването надочните и сърдечните ни плочи, показа ни, че има друг свят, где светлината грее, друг живот, където Истината цари и други отношения между мъже и жени, между хората, където братската чиста Божествена Любов ги свързва за задружна обща хармонична работа. И как да се не радва човек в такива моменти и да благодари на Твореца за милостта Му, за Благостта Му, за добрините Му! През деня писах главни отчети на трите годишни отчета. Вечерта на мръкване се избръснах, изкъпах и се изпрах хубаво.
към текста >>

48. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Тая сутрин след наряда прочетох от X серия „Ще хвърля мрежата!
Дариха ме едни чорапи. След като си дойдох към 5 ч, отидох у бай Георги Виденов, където тая заран най-рано ме каниха на кръщене. Бай Георги кръстил внука си на името на днешния ден Св. Йоан - Иванчо. Дадох 20 лева за детето и хапнах и тука малко и си дойдох. Тая сутрин след наряда прочетох от X серия „Ще хвърля мрежата! ". В тая беседа се говори изключително за щастието. И че щастието се постига само от тоя, който е придобил, който се подвизава в пътя на Бога. Който търси царството Божие и Неговата правда, той всякога ще е щастлив. Не може смъртен човек да види Бога. Бога може да види само тоя, който е безсмъртен.
към текста >>

49. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа.
„Братство", озаглавено „Знайното и незнайното". Дочетох целия вестник. Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време. В 11 ч започнах да си правя палачинки. От сутринта времето бе полуясно. Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа. Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря. Много ми се иска да отида из планината, из гората на разходка, обаче трябва да си пиша разпределението и от него не се решавам да напусна. Четат ми се и беседи, изобщо Словото на Учителя е велико благо за душата ми, но съм претрупан с разпределението на материала си и затова не мога да се отдам все на него и все за него да мисля. Понякога мъка ми става, загдето стоя тук, в Равна, и то най-вече, че аз загрубявам с тия деца, понеже много ми не мируват и ме нервират и аз трябва да ги бия, усмирявам, а вътрешно страдам.
към текста >>

50. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Установи се по цялата позиция, че неприятел няма и че куче ли или по невнимание е възпламенена една бомба при телената мрежа и става причина да започне престрелка, която едва се спря под високия вик на капитан Генов и някои други.
Вечерта започна да вали дъжд ситен, Посвирих си около един час и си излязох да видя болния кон. Той се успокоил и в 8 ч си легнах. 24.ХI.1943 год., сряда, с. Рожанство Снощи в 8 ч цялата позиция екна от гърмежи на пушки, картечници, минохвъргачки, гранати и оръдие. Десетина минути продължаваше стрелбата. Установи се по цялата позиция, че неприятел няма и че куче ли или по невнимание е възпламенена една бомба при телената мрежа и става причина да започне престрелка, която едва се спря под високия вик на капитан Генов и някои други. В тая суматоха 3 коня избягват от сайванта и кобила 127 номер бива застреляна при втора рота. В тъмнината никой не вижда враг пред себе си и стреля. Днес се установи, че са изстреляни над 15 000 куршума и пр. Прочетох беседата „Природна хигиена". След това си посвирих „Серенадата" от Моцарт.
към текста >>

51. 26. Беседа от Учителя на 7.VIII.1935 г., сряда

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът из- плита своята мрежа.
Съблюдавай разумния порядък на Бож[ествената] душа, в който силата предшествува свободата, свободата предшествува светлата мисъл, светлата мисъл предшествува добрите чувства, добрите чувства предшествуват добрите постъпки. По този път се постига щастието, което ти търсиш. Помни и не забравяй: Не си пратен на земята да глождиш изоставените кости на твоите предци. Всяка разумна душа в света си има своето място. Бъди благодарен на това, което ти е дадено. Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът из- плита своята мрежа. (Тя не е направена от гемиджийски въжета.)
към текста >>

52. 13. Съборна беседа от Учителя на 7.VIII.1935 г.

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа.
Съблюдавай разумния порядък на Божествената Душа, в който силата предшествува свободата, свободата предшествува светлата мисъл, светлата мисъл предшествува добрите чувства, добрите чувства предшествуват добрите постъпки. По този път се постига щастието, което ти търсиш. Помни и не забравяй: Не си пратен на земята да глождиш изоставените кости на твоите предци. Всяка разумна душа в света си има своето място. Бъди благодарен на това, което ти е дадено. Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа. (Тя не е направена от гемиджийски въжета.) [1] Отбелязаните със звездичка беседи от лятото на 1935 г. са отпечатани в томчето „Царският път на душата", изд. 1935 г., редактирани. (Бел. М.И.)
към текста >>

53. 70. Сламата и зобта

III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно'

Биологически: Детето в утробата е увито в мрежа.
Аз да възприема Божията Любов, но и другите от мен да я възприемат. Да се отвори пътят, та да дойде Любовта. Извадете най-хубавите работи от живота на един човек и той ще ви обикне. Докато приемате Божията Любов, сте силни. Като я предадеш, станеш слаб и чакаш да приемеш. Биологически: Детето в утробата е увито в мрежа. Недъзите на хората са това було. Когато ще се развали времето, тонът на цигулката е мек. С човека това е обратно. Човек с неразположение е барометър.
към текста >>

54. 8. Сп. „Житно зърно, год. IV, кн. 8-9 (XI-XII.1928 г.)

Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях.
8-9 (XI-XII.1928 г.) Мара Белчева КОГАТО БЯХ... Когато бях за погледа им праздник, весталка, неразбулена мечта, - не се докосваха до мен съблазни; гнездото си аз свивах в песента. Молитвата си къпех във зората. Над розовите снежни висини, пред мене се усмихваше дъгата. Дружах с орли, елени и сърни. Морето си издигаше гърдите и кораба ми с девственни платна на свойта мачта нижеше звездите: и озарена в бяла светлина, в съня си бдях, сънувах се наяве; и във стихиите дома си бях. Не хвърлях мрежата си в земна слава, не чувах ехото на ничий грях. Под ясний свод, в чаровната градина, берях цветя за скръбните сърдца. От Божий образ всякоя картина - прилиташе с невидими крилца...
към текста >>

55. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Той е взел ума на цялото човечество, вплел го е в неговата мрежа, скарал е брат с брата, син с бащата, майка с дъщерята и пирува над своята мръсна слава.
Не паднаха ли силни царства вследствие на невъзпитани жени? Не падна ли човечеството от жена, и не се ли въздигна чрез чиста жена?... Жената е животът, всред който дишаме и стоиме. Моят сърдечен зов към всички страждущи мои сестри от разните положения на обществото, от най-богати до най-бедни, от най-учени до най-прости, нека дойдат при мен като при съща сестра и майка и ми изкажат своя нещастен живот: изкажете си болките и страданията и ще ви упътя към истинския и верен път\ който съм го намерила след дълги пътешествия и съм платила за него с моя живот. Моята душа ще ви просветва през всички ваши мъчнотии и ще ви покаже метод, как да се освободите от тия окови на този хитър и лукав дух, който се е разперил, за да заграби и най-чистите души. Той е взел ума на цялото човечество, вплел го е в неговата мрежа, скарал е брат с брата, син с бащата, майка с дъщерята и пирува над своята мръсна слава. Турил е на огън цялото човечество, всял е между тях омраза и затова са в конфликт постоянно. Не земя ни трябва нам, нито богатство - това са само условия, за да се развива човешката душа, да расте и да се движи в по-висш живот, а не да остане в този дребнав животински живот. [5] Силата е в живота, и затова животът трябва да е чист. Плътта може да се омърси, но сърца дайте ми, в които да няма егоизъм, да няма алчност, да няма измама, а измъчени като страдалци, те да протягат ръка към светлината. Само жената е в сила да измени това положение, да изхвърли този разврат, да изгони престъпници, да затвори тъмници, да изкърти бесилки и да заличи продажните домове.
към текста >>

56. 4. Апотропов, слугата на кесаря

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

През мрежата му можах да я видя.
Нима наистина целият този хубав, вдъхновен народ, който се събираше тук, на тая поляна, ще бъде завинаги разпилян, бездомен, без надежда и без утеха, прогонен поради едно грубо неразбиране и поради наши технически грешки? Беседката, под чийто покрив толкова десетилетия толкова народ седеше в сърдечни разговори - беседката, гдето някога сам Той седеше и усмихнато изсипваше мъдростта на Своето чудно знание, сега беше разрушена. Останала беше само бетонената поставка. Късове от смоляна хартия, с която беше покрита, бяха разпилени по поляната като сухи листа на осланена ябълка. Надникнах през прозореца на Елена [Андреева]. През мрежата му можах да я видя. Тя се върнала вчера, не беше още отключила вратата. Елена е спокойна. - Всичко това Учителят го е казал много ясно. Много пъти е казвал, че Изгревът ще бъде взет. Затова ние трябва да се готвим.
към текста >>

57. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему - метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка.
Как, ще попитате вие? Много просто - като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера „обезглавявала” мъжете - чрез прегръдка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им. И митът за Афродита разказва по-нататък, че тя не само победила Марса, ами го още опозорила пред олимпийските богове, като извадила на показ неговото жалко поражение. Макар че тя сама не извършила това, а нейният хром съпруг, небесният ковач Хефест. Той ги заварил в момента на прелюбодеянието и им отмъстил по своему - метнал върху оскверненото си брачно ложе една изкусно изкована металична мрежа и ги впримчил в нея, като в клопка. Повикал тогава цял Олимп да ги види и да им се насмее. Можете да си представите, какво страшно унижение е било това за Марса. Ала и тази история, която, според митологията, се е случила някога на Олимп, се е повтаряла многократно в живота. Колко „Марсовци” са претърпели поражение от „Венера” и колко „Венери” са бивали излагани на позор и са понасяли какви ли не наказания!. Но да оставим Олимп и митичните сказания за боговете и да спрем погледна нашата „Венера”, която се е облегнала до масичката и разглежда някакъв моден журнал, в който е дадена последната парижка мода.
към текста >>

58. 3.2 ПРАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

ТОМ 19

105/943 При тази сложна електромагнитна планетна циклична мрежа, където дадени фактори разрушават старите форми и други, които на мястото им изграждат нови такива, народите и човечеството трябва да имат предвид Космичния мироглед, Животът за цялото - като критерии е този преломен период на цивилизация.
Тази десетица от цикли Сатурн - Юпитер играе особена роля, както през 19 столетие, така и през 20 столетие в полето на политиката. В този цикъл имаме два могъщи фактора. От една страна Сатурн, разпоредител в политическия живот, и Юпитер - дипломат, финансов магнат, блюстител на правния ред. Тези два фактора играят огромна роля в нашата съвременност, когато се решават най-сложните уравнения в политическия, икономическия и финансовия живот на народите. Приливът на този цикъл ще донесе една по-реалистична политика, политика на компромисния диагонал, който ще помогне за изясняване на отношенията на народите и заедно всестранно сътрудничество. Стр. 105/943 При тази сложна електромагнитна планетна циклична мрежа, където дадени фактори разрушават старите форми и други, които на мястото им изграждат нови такива, народите и човечеството трябва да имат предвид Космичния мироглед, Животът за цялото - като критерии е този преломен период на цивилизация. Цивилизацията се намира в края на периода Кали-Юга, в който трябва правилно да се развържат хилядолетните расови кармични възли. Ние ще се опитаме да дадем в най-едрите линии пътищата, които Учителят е посочил за излизане от всеобщата световна криза, която е дълбоко засегнала икономическия, социалния и духовно-културния живот на човечеството, расите и народите.
към текста >>

59. 15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА

ТОМ 19

Мардук простира грамадна мрежа на изток, запад, север и юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне.
Успешно разчетени, в които се казва: „В началото на създаването на света се намирала в непрекъснато движение една тъмна, хаотична материя, която се наричала Тиамат. Боговете гледали тази неустроена пуста и безжизнена среда, решават да създадат там един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави, пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове треперят от страх, се казва по-нататьк в поемата, само Мардук - бог на светлината - се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук простира грамадна мрежа на изток, запад, север и юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава Той, величав, пълен със сила и могъщество, сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището. Див, смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището. Но преди те още да се затворят, за да сдъвчат, Мардук хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.” „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе” - каза по-късно Йоан, ученик на Христа. Тази поема, написана в тъй отдалечени времена от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота.
към текста >>

60. 1925 г. Из беседи, лекции и други

ТОМ 19

Пазете се от тази мрежа на света, за да не спретe развитието на Божественото в себе си.” 74.
Едно нещо трябва да имате пред вид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външни свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т. н. Пазете се от тази мрежа на света, за да не спретe развитието на Божественото в себе си.” 74. ВЛИЯНИЕ НА ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА: 25 лекция от Учителя, държана на 12 април 1925 г., София. -В:Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. IV. София, 1928, с. 27 ÷ 29 „И тъй, вие трябва да си служите сьс светлината, да изучавате нейните свойства и закони, понеже тя е жива и оказва благотворно действие върху човека.
към текста >>

61. 33. Из науката и живота: Влияе ли войната върху климата

(В. «Братство», бр. 2 (297), 15.Х.1942 г., стр. 4)

Методът на обикновения човек да противопоставя на себе си това, което изучава, създава едно положение, което из основа е невярно една несъществующа перспектива, резултатът на която е чувство на време и пространство мрежа, върху която се алага тая перспектива на «тук» и «там».
За едно будно съзнание, в природата стават непрекъснати процеси и това, което ние наричаме «вещи», «събития», «явления», това е само откъслечното, ограничено разбиране на тия процеси, поради ограниченото наше съзнание, което ги прекъсва, за да му станат понятни. И което е още по-странно, човек, мислейки за природата, изключва себе си в момента от нея и затова и тъй малко я разбира. Оттам видимата разхвърляност и противоречия, които среща на всяка крачка в нея. Това е лесно обяснимо. Какво би казало едно същество за човека, ако го срещнеше и започнеше да го изследва поотделно: червата с нечистотиите в тях; дробовете, сърцето с кръвта, мозъка... И въпреки това видимо различие, ние все пак знаем, че те образуват нещо единно и целесъобразно в своята проява. Методът на обикновения човек да противопоставя на себе си това, което изучава, създава едно положение, което из основа е невярно една несъществующа перспектива, резултатът на която е чувство на време и пространство мрежа, върху която се алага тая перспектива на «тук» и «там». След това иде и новият «хикс» в това сложно уравнение нашите сетива, чрез които схващаме нещата и които ни турят своите «очила»... Благодарение на тия погрешни методи, въпросът за адекватността на познанието, датуващ от хиляди години, не се е приближил за официалната наука нито с една крачка към своето решение. Ученият и досега, в повечето случаи, е като чужденец пред природата, пълна с неумолими и страшни закони, от които той иска да изтръгне тайните и завладее силите. А при това, освен тия външни методи за изучаване на явленията, има и вътрешни, при които съзнанието се слива с изучаваното. Нашата цел сега не е да разкриваме този метод, но той е известен на мнозина; за него се загатва в свещените писания на всичките народи. Там се говори за пророци, които спират дъждове и настават суши и след молитвата им започва пак да вали.
към текста >>

62. III. ЗАЩО АТЕНТАТЪТ ПОМОГНА НА ПРОТИВНИЦИТЕ МУ

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** В България започва изкупуването на зърнени храни от Франция с представител Деклозиер, а Никола Генадиев практически създава мрежата за изкупуване.
И той крачи из стаята, гледащ от време на време часовника си. Мъчните времена ще си идат - както всичко си отива. Те ще имат своя връх - и след това вече ще се усмихне щастието... Колкото по-лошо, толкова по-добре! - Най-после, когато дойде най-лошото... ________________ * Следствието се насочва към Никола Генадиев, бивш министър на правосъдието през 1903-1904 г., министър на търговията през 1904-1908 г., министър на външните работи през 1913 г., за да бъде отстранен от политиката, понеже след 18 април 1915 г. е привърженик на Съглашението (Англия, Франция, Русия) и против Германия, която е съюзник на Турция. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) ** В България започва изкупуването на зърнени храни от Франция с представител Деклозиер, а Никола Генадиев практически създава мрежата за изкупуване. Целта е Германия да не може да използува българския пазар. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) *** Деклозиер е изкупил храна за 18 милиона лева, дава подкупи, плаща 25% по-висока цена. Целта е да приберат реколтата на България. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

63. II. Възможни ли са предсказанията. 1. ВЪЗМОЖНИ ЛИ СА ПРЕДСКАЗАНИЯТА

(В. «Живот», бр. 1-4)

Ако в една железопътна мрежа не можете да пуснете един трен да се движи случайно, а трябва да му предвидите тарифа - толкова повече в събитията на живота няма случайности, значи всичко става по закони - и като се знаят тия закони, ще знаете и кога и как ще стане събитието.
Но ако изберете аероплана, значи, който се движи не като трена - в една плоскост, а може да взима още един елемент от вселената - височината, тогава времето за него се намалява значително - и се прибавя вижданието едновременно на точките Бургас и София, които една за друга са невидими от земята. И ако някой от този аероплан гледа и вижда, че в Бургас нещо гори и го съобщава по свой безжичен телефон на свой приятел в София - последният може да се яви като ясновидец и без да им обясни как и по кой начин знае това - и даже да им опише къде и какъв е пожарът. Тъй че предсказанията имат своя логическа и естествена основа. В света чудеса няма, няма и свръхестествени работи. Всяка свръхестественост е синоним на хаос. Ако в една железопътна мрежа не можете да пуснете един трен да се движи случайно, а трябва да му предвидите тарифа - толкова повече в събитията на живота няма случайности, значи всичко става по закони - и като се знаят тия закони, ще знаете и кога и как ще стане събитието. Та нали на същото основание лекарите предсказват хода на болестта - и колкото са поучени, толкова техните предсказания са по-верни, т.е. се потвърждават от действителността. По същия начин учените астрономи предсказват слънчевите затъмнения; метеоролозите се мъчат да налучкат времето; геолозите - по парчетата камъчета и нагънати пластове да очертаят миналото на земята; а палеонтологът - по едно парченце кост да нарисува и възстанови цялото животно. И след това отричат, че ясновидство нямало или предсказанията били невъзможни. Ще продължим.
към текста >>

64. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

За мнозина това са глупости, на за онзи, който е хванат чрез магия в мрежата, няма отърване и накрая бива продупчен и неговата жизнена сила е изпита и накрая остава като една празна мидена черупка на брега на морето.
Всичката си омраза той насочва към Евдокия и Борис и те в никакъв случай не го допускат да се върне, защото знаят какво ще последва - абдикация на цар Борис III. 271. На всички е правело впечатление, че въпреки безобразното поведение на Фердинанд към министри и депутати и макар че не са го понасяли, в негово присъствие направо са треперели и са били в подчинено състояние. Това е правело впечатление на всички. Но не се знае на какво се дължи това. Ето тук дъщеря му Евдокия говори за магиите, с които той си служи. За мнозина това са глупости, на за онзи, който е хванат чрез магия в мрежата, няма отърване и накрая бива продупчен и неговата жизнена сила е изпита и накрая остава като една празна мидена черупка на брега на морето. Така че той е бил вещ в магиите. 272. Клементина Орлеанска, майка на Фердинанд. Тя е дъщеря на френския крап Луи-Филип Орлеански, родена през 1817 г., починала през 1907 г. След смъртта на Мария-Луиза - майката на Борис, през 1899 г., до 1907 г. за него се е грижела баба му Клементина.
към текста >>

65. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

За мнозина това са глупости, на за онзи, който е хванат чрез магия в мрежата, няма отърване и накрая бива продупчен и неговата жизнена сила е изпита и накрая остава като една празна мидена черупка на брега на морето.
Всичката си омраза той насочва към Евдокия и Борис и те в никакъв случай не го допускат да се върне, защото знаят какво ще последва - абдикация на цар Борис III. 271. На всички е правело впечатление, че въпреки безобразното поведение на Фердинанд към министри и депутати и макар че не са го понасяли, в негово присъствие направо са треперели и са били в подчинено състояние. Това е правело впечатление на всички. Но не се знае на какво се дължи това. Ето тук дъщеря му Евдокия говори за магиите, с които той си служи. За мнозина това са глупости, на за онзи, който е хванат чрез магия в мрежата, няма отърване и накрая бива продупчен и неговата жизнена сила е изпита и накрая остава като една празна мидена черупка на брега на морето. Така че той е бил вещ в магиите. 272. Клементина Орлеанска, майка на Фердинанд. Тя е дъщеря на френския крап Луи-Филип Орлеански, родена през 1817 г., починала през 1907 г. След смъртта на Мария-Луиза - майката на Борис, през 1899 г., до 1907 г. за него се е грижела баба му Клементина.
към текста >>

66. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 177 В България започва изкупуването на зърнени храни от Франция с представител Деклозиер, а Никола Генадиев практически създава мрежата за изкупуване.
(бел. а.). 175 Заглавията на представените тук откъси от романа на Любомир Лулчев са поставени от съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев. (бел. М.И.) 176 На 31 януари 1915 г. в градското казино е хвърлена бомба, загиват 4 души, а 8 са тежко ранени и осакатени. Обвиняват анархистите за атентата. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 177 В България започва изкупуването на зърнени храни от Франция с представител Деклозиер, а Никола Генадиев практически създава мрежата за изкупуване. Целта е Германия да не може да използува българския пазар. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 178 Деклозиер е изкупил храна за 18 милиона лева, дава подкупи, плаща 25% по-висока цена. Целта е да приберат реколтата на България. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) 179 Генадиев с още 14 души депутати са осъдени на 10 години строг тъмничен затвор през септември 1915 г. А през 1918 г.
към текста >>

67. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

ТОМ 21

Новините си аз събирах единствено и изключително в обикновени случайни разговори с мои познати, както признава и г-н прокурорът, като пред никого от тях не съм се открил, че работя в полза на съветското разузнаване, и не считах за нужно да създавам мрежа от агенти за това разузнаване, каквато ми се препоръчваше, едно - защото не исках да ангажирам приятелите си в такава все пак рискована работа; и главно - защото не чувствувах нужда от агентска мрежа, тъй като задачата ми беше по-ограничена и аз не се домогвах до разкриването на държавни и военни новини, пазени в тайна, и даже в обикновените си разговори с моите приятели не съм си позволявал да им правя намеци, че ме интересуват такива новини.
Това лице - Иван Джаков, аз видях за първи път, като ни откарваха в затвора. От запитванията, които ми се правеха с радиограми от Москва, както се вижда, и от разчетените радиограми, се вижда, че те са погрешно и даже бих казал тенденциозно осветлявани от други радиостанции, и аз трябваше често да опровергавам такива неверни съобщения. Такъв беше случаят с някакво присъединение на 25-и полк към гръцките въстаници, с присъствието на германски блиндирани дивизии във Варна, към Ямбол, към Свиленград и пр. Според мен и пристигането на тъй наречените парашутисти в България беше резултат на такива неверни съобщения за вътрешното положение в страната и аз осъдих тяхното изпращане. Може би това е повлияло да се спре по-нататък тази с нищо неоправдана акция за смущение на вътрешния живот на страната. Новините си аз събирах единствено и изключително в обикновени случайни разговори с мои познати, както признава и г-н прокурорът, като пред никого от тях не съм се открил, че работя в полза на съветското разузнаване, и не считах за нужно да създавам мрежа от агенти за това разузнаване, каквато ми се препоръчваше, едно - защото не исках да ангажирам приятелите си в такава все пак рискована работа; и главно - защото не чувствувах нужда от агентска мрежа, тъй като задачата ми беше по-ограничена и аз не се домогвах до разкриването на държавни и военни новини, пазени в тайна, и даже в обикновените си разговори с моите приятели не съм си позволявал да им правя намеци, че ме интересуват такива новини. Затова бях изненадан, като получих от Димитър Павлов листчетата с щатните таблици, каквито не съм искал от никого и той не ми съобщи от кого ги е получил. Като ги разгледах вкъщи, аз разбрах за какво се отнасят, че те действително съставляват военна тайна и намерих, че не трябва да ги предавам в Москва. От една страна от мен не са искани такъв вид новини за организацията и състава на нашите войскови части, и от друга страна съобразих, че по онова време (към август 1941 г.) съветската армия се намираше в пълно отстъпление пред напора на германците, така че и общо, и в дадения момент те не могат да представляват никакъв интерес за тях. А и технически погледнато, тези щатни таблици са непредаваеми по радиоапарата, тъй като е невъзможно да се шифроват, тъй че съвсем неоснователно г-н Прокурорът твърди в обвинителния си акт, че аз съм ги шифровал и предал на СССР. Вместо това аз ги скрих в една неразрязана книга в библиотеката си, с намерението, като видя Д.
към текста >>

Фактът, че въпреки споменаването на толкова имена на видни и по-обикновени лица в телеграмите ми, няма нито едно от тях да отговаря заедно с мен за съучастничество, е едно безспорно доказателство, че аз работех сам, и че не съм си служил с никаква мрежа или звено в тази си работа.
Разкриването на тези телеграми пред германците ще бъде, според мен, при това положение, грешка, от която могат да произлязат някои неприятни последици, и затова го помолих, ако е възможно, да не се дават на германците нито шифърът, нито моите откровени самопризнания и разкрития. На тази молба не се отдаде никакво значение и веднага бяха повикани немци, които взеха най-живо участие в дешифрирането на телеграмите и в разпитванията ми. Тогава аз, за да не изложа пред тях някои имена на видни хора, споменавани в телеграмите с псевдоними, поддържах за тях, че например псевдонимът “Журин” е един вид събирателно име, което споменавам, за да дам по-голяма тежест на съобщенията си, и че Журин е запасният полковник Ер. Василев. При явяването ми една нощ пред г-н генерал Михов, той ме запита за същото и аз не скрих от него истината, като му обясних по какви съображения не съобщавам това име в показанията си пред полицията. Той схвана веднага основателността на тази ми постъпка, и че тя се налага от положението, затова ми нареди да поддържам до второ негово нареждане същото, което бях вече казал пред полицията. Фактът, че въпреки споменаването на толкова имена на видни и по-обикновени лица в телеграмите ми, няма нито едно от тях да отговаря заедно с мен за съучастничество, е едно безспорно доказателство, че аз работех сам, и че не съм си служил с никаква мрежа или звено в тази си работа. Емил Попов беше техническото лице, което предаваше по апарата шифрованите телеграми, но и самият той не знаеше, нито на една от тях, какво е тяхното съдържание. Той понякога ми съобщаваше и някои новини, защото се бях открил пред него и той единствен знаеше за моята работа, но не му беше известно дали даже тези съобщени от него новини се съдържат в шифрованите телеграми. Колко по-малко можеше да се сметне за съучастник в някакво организирано “звено” Ив. Джаков, когото не съм познавал, а и той не е знаел нищо за мен. Впрочем очевиден факт е, че никой от моите съподсъдими днес, с изключение на Дим.
към текста >>

68. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

И си спомням гръмотевичните бури, когато по металната мрежа на наблюдателницата прескачаха искри.
Изкачвахме се на върха за изгрев Слънце. И пак в молитви, тишина - посрещахме изгрева. Случвало ни се е със Светозар да преспиваме и в наблюдателницата на върха. Познаваха го всички и го приемаха. Седяли сме по няколко дни. И си спомням гръмотевичните бури, когато по металната мрежа на наблюдателницата прескачаха искри. Други път пък от Иречек сме продължавали към връх „Малка Мусала”. Но това е алпийски обект, и за мене беше много трудно да се изкача. Замайваше ми се и главата от пропастите. Имаше и трудни места - отгоре ме дърпа брат ми Любомир, а отдолу ме подпира Светозар. Качвал се е с нас и мъжът ми Истиан (Христиан).
към текста >>

69. XIII. Спомени на Костадин Няголов, рожден брат на Светозар

ТОМ 21

Изграждане на микроструктура, представляваща пътна мрежа, електрическо захранване с трафопост, водоснабдяване, канализация с евентуална пречиствателна станция за битово фекални води, което е сложно и скъпо съоръжение.
За да се изгради такъв огромен център, както се иска, е необходимо следното: 1. Направа на хидрогеоложки доклад на цялата площадка. Това се прави, като на всеки 1,5-2 м се бият сонди и се прави карта, на която се нанасят резултатите - това е необходимо преди всичко, за да се разбере въобще възможно ли е да се изгражда такъв голям комплекс, няма ли свлачища, какво ще е фундирането и т. н., а не само един сондаж, за да се разбере дали има или няма вода. Такъв един проект ще струва около 100 хиляди лева, по мое виждане. 2. Изграждане на микроструктура, представляваща пътна мрежа, електрическо захранване с трафопост, водоснабдяване, канализация с евентуална пречиствателна станция за битово фекални води, което е сложно и скъпо съоръжение. По най-общи предвиждания това ще струва около 500 хиляди лева. 3. Следва изработване и съгласуване на идеен проект и работни чертежи след одобряването му - стойността на проекта е около 10 % от стойността на обекта - около 300 ÷ 400 хиляди лева, където включвам и задължителния контрол по строителството. 4. Изпълнение на самото строителство, което ще струва също приблизително около 4 милиона лева. Това строителство в никакъв случай не може да стане само с доброволен труд. За целта е необходима реномирана строителна и монтажна организация, разполагащи с необходимата техника и изпълнители.
към текста >>

70. 61. Гради Минчев

ТОМ 22

Заедно с него и Гради правихме клинови калъпи от бетон и рабецова мрежа по формите на статуята.
След освобождаването ми от казармата, аз отидох да работя при брат Гради, който се беше наел да направи бюст на Георги Димитров в двоен размер от мозайка по гипсов макет, изработен от скулптора Фицов. С нас беше Асен Каназирев, който имаше фабрика за сапун и го пратиха в Белене. * Виж « Изгревът» том VII стр. 688-689; томXVIIстр.663-664, стр. 753. Понеже помагал в живота много на брата на Георги Димитров, лежа една година в лагера и го освободиха. Заедно с него и Гради правихме клинови калъпи от бетон и рабецова мрежа по формите на статуята. Те станаха сто. Сглобихме ги, поставихме арматура и отляхме статуята с мозайка и цимент. Стигнахме до главата и се оказа, че няма едно калъпче. Намерихме го в напрежението и наляхме разтвора до горе. Брат Гради остана цяла нощ да долива, защото мозайката спадаше.
към текста >>

71. Учителят Дънов I. За двете риби и петте хляба. Беседа от Учителя, изнесена на 14.05.1938 г., събота, София-Изгрев

ТОМ 22

Тя се причинява от липсата на вода в нервната мрежа (не физическа вода , защото има вода астрална , ментална , духовна) .
Следователно , нямаме вода и сме сухи . Утрешните ученици ще разберат това и ще съединят ума и сърцето , за да образуват вода в човека . Защото без това ние сме сухи , т.е . лишени от любов . Всички нервни болести идат от това разтягане , например неврастенията . Тя се причинява от липсата на вода в нервната мрежа (не физическа вода , защото има вода астрална , ментална , духовна) . Това изсъхване предизвиква свиване в нервите и човек става неврастеник , има нужда от вода . Ще дойде време , когато нашите ум и сърце ще бъдат съединени , ще работят заедно . Това значи , че трябва : 1 . Да изпълним това , което знаем . 2 .
към текста >>

72. Вергилий Кръстев 1.Физическата земна ос.Свят на фактите

ТОМ 22

Когато се създава Антиминсът през 1746 година, той се разпространява в 153 броя, толкова, колкото са били рибите, които Петър изважда от мрежата си по нареждане на Исус (Виж Евангелие Иоанна, гл.
Древните християни са изобразявали Христовото име с нарисувана риба. На гръцки риба е ихтиос. Това е било тайнствен акростих, като началните букви, съставляващи на гръцки „риба", дават съкращение на цялото християнско верую. А то е „Исус Христос, Божият Син Спасител". Виж „Изгревът", том XI, стр. 39-40. Когато се създава Антиминсът през 1746 година, той се разпространява в 153 броя, толкова, колкото са били рибите, които Петър изважда от мрежата си по нареждане на Исус (Виж Евангелие Иоанна, гл. 21, ст. 7-11, „Изгревът", том XI, стр.62-63.) Хлябът За да разберете този символ, трябва да изучите в „Изгревът", том XI, стр. 6-25. Проучете Пасхата стр. 13-16, Юдейската пасха стр. 16-18, Пасхата на Новия завет, стр.
към текста >>

73. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

Не вярвам, понеже Вие - умният, добрият брат, и Вие не можахте да проникнете в цялата мрежа от лъжи, които други Ви представиха!
Никой друг по-добре не го е спазил досега. Даже от 20 години съм чернен, клюкарстван, критикуван. Едва сега за първи път пиша, за да обясня нещо за доброто на цялото братство. Да продължавам ли още да мълча? Ще има ли братя, които ще разберат голямата цена на тия методи? Не вярвам, понеже Вие - умният, добрият брат, и Вие не можахте да проникнете в цялата мрежа от лъжи, които други Ви представиха! Вие ми пишете, че сте държали 200 сказки навсякъде в България, че сте имали много писма на признателност и пр., за което винаги съм се радвал. И бих желал да просветите цяла България! Понеже Вие ми пишете с такава радост, затова позволете ми, мили брат, да направя и аз същото. Аз обходих също по- малко градове, отколкото Вас, но държах досега 1100 беседи от най-различен характер. Имам няколко грамадни чанти (за пътуване), пълни с писма от лица, и то с такова съдържание, че никой там не е в състояние да си представи!
към текста >>

74. 13.3. Разговор с Учителя

Д-р Иван Жеков

Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото братство.
» Това е общо течение за използуване. Никой не ги е вързал, свободни са да си отидат. Старите приятели да стоят на местата си и да си отварят очите, за да не се крият зад гърба им подобни хора. Аз ще ги изкарам на слънце. Вие няма какво да се борите. Това е една мрежа, една борба между Черното и Бялото братство. Всички приятели да вземат мерки, да се оттеглят от тях и те да се запретнат да работят. За лазарките - те са техни илюзии, чисти фикции. Всички тези работи стават, за да поумнявате вие. Те са хора, които обичат да ви използуват. Тях ще ги впрегна, защото зная откъде иде тази работа.
към текста >>

75. 33. НЕПОСЛУШАНИЕТО

Сава Симеонов

Защо целият Изгрев да няма една телена мрежа, пък вътре да няма никакви мрежи.
Каква култура може да има - по 300 метра, и направиш по една дървена барака. Мислиш, че прогресираш. Прогресираш в туй, че като стане земетресение, като паднат, няма да те затиснат, няма да те убият. Прогресът е там. Вие очаквате, като дойдете за бъдеще. Защо целият Изгрев да няма една телена мрежа, пък вътре да няма никакви мрежи. Всичките изгревяни аз ги наричам помаци. Казвам: не може да стане, то беше. Казват: «Да направим кооперация.» Още по-лошо ще бъде, ако направим кооперация. «Да турим правило.» Каквото правило туриш, ще бъде по-лошо. Ако искате закон, светът е пълен със закони.
към текста >>

Казвате: «Ще изгубим мястото.» Като се махне телената мрежа, мястото му къде ще бъде?
Ще дойде едно оправяне на света. Но сега какво трябва да се прави? Онези от вас, които сте умни, трябва да се направи един опит. Да опита човек кое е възможно. Изгревчани може да се опитат да махнат всички телени мрежи. Казвате: «Ще изгубим мястото.» Като се махне телената мрежа, мястото му къде ще бъде? »[1] ----------------- [1] МАЛКИЯТ ОПИТ: 8-а лекция от Учителя, държана на 11 XI.1942 г., сряда, 5 ч сутринта, Изгрев. - Във: факти, закони, принципи. Т. I. Общ окултен клас, Г. XXII (1942-1943). Изд.
към текста >>

76. 79. ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИДЕЯТА ЗА БРАТСТВОТО

Сава Симеонов

Пример: горе, на втория балкон, съм сложил и обградил с мрежа в сандък няколко чувала с пшеница.
И като види, че това има, онова има, а той почва сега отначало да работи, и всичко изведнъж иска всичко това да го има и да отиде при него. Ами не работи, за да го има. А гледа да го вземе. И като го вземе - пак не работи с него. А само го разграбва. Пример: горе, на втория балкон, съм сложил и обградил с мрежа в сандък няколко чувала с пшеница. А сега, дошел някой, без да ме пита взел от нея и след това изсипал извън заграденото. Има към 2 килограма. Ще те заведа да го видиш. Добре, взел си, без да питаш. А защо разхищаваш и си я разсипал отвън?
към текста >>

77. 28. Провиненията на ученичките и наказанията им

ТОМ 24

Изглежда, че е имало цяла мрежа от слухтари, който тайно са записвали имената ни.
Директорката влизаше с голям списък на провинили се ученички през деня и четеше наказанията. Но това бе най- чудноватото нещо в света! Откъде събираше тя всичките сведения, да знае кой какво е правил през деня: коя е пресекла улицата, без да я гледа някоя учителка, коя е пускала писъмце през високата китайска стена, коя е избягала от занимание или не е отишла да бие млякото за масло, или пък е оставила недоизтрити вилиците и лъжиците и т.н. и т.н., а провиненията винаги бяха безброй! Но най-дълги бяха списъците на онези, които не са говорили английски през деня. Изглежда, че е имало цяла мрежа от слухтари, който тайно са записвали имената ни. Никога не ги открихме кои са. За този случай мис Пери носеше една пръстена паница с газ, в която бяха киснали тиквени семки през целия ден, като повикваше провинената, слагаше в устата й с лъжичка семки с газ. Последната нямаше право да ги плюе, а ги ядеше в присъствието на съдия-изпълнителя. Понякога семките с газ отстъпваха пред ролката с лепенки. Кафява амбалажна лента с тежко лепило бе проклетата ролка.
към текста >>

78. 72. Да се освободим от старите си заблуждения

Весела Несторова

ТОМ 24

Никой не може да тъче по-фина мрежа от него.
Те носят чистотата на небето". Той трептеше от любов към всяко живо растение, цветче, тревичка. Горе под високия връх, спрял край синьото езеро над две хиляди метра височина, Той говори за малкия стрък и даде на всеки по едно стръкче трева. Той съзерцаваше всяко най-малко творение с безкрайна любов. "Вижте, паякът е научил един чуден занаят. Никой не може да тъче по-фина мрежа от него. Майстор-тъкач е той. Всяко същество е изучило и развило поне едно качество. Паякът тъче, мравката все пренася нещо в мравуняка. Користолюбива е тя. Пеперудата обича да показва пъстрите си крилца, които е изработила.
към текста >>

79. 235. Кметът Петър Стоянов

Весела Несторова

ТОМ 24

Вече се строяха диреците и се прекарваше мрежата от жици.
235. Кметът Петър Стоянов Брат Петър, кметът, усилено работеше за електрифициране на Мърчаево. Той цяла зима, независимо от снежните бури и студа, ходеше в град Перник да урежда електрификацията. Вече се строяха диреците и се прекарваше мрежата от жици. Той идеше засмян при Учителя и с присъщото си заекване от вълнение, като чешма с малък чучур, през който напира да бликне изведнъж силна водна струя, разправяше подробно за хода на работата. Обеща, че за 22 март ще светне. Всички бяха мобилизирани в малкото, разцъфнало като градина селце. Тъй като имаше много евакуирани ученици в селото, заех се с подготвяне на литературно- музикална програма стях. Учех ги песни и беседвах често с тях по разни въпроси.
към текста >>

80. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

Така вдълбочен в своето висше Аз, той се вижда, че "пътува" към позицията на полка, вижда се стоящ прав на дадения фланг на бойното разположение на полка, отвътре на нашата телена мрежа и оглежда самото бойно разположение, вижда всички направени от противника до тоя момент разрушения и че пътя на противника е открит - няма нищо, което да му попречи да навлезе под прикритията на своя преграден огън в нашите окопи или по добре в заеманата от полка позиция, защото никакъв окоп не се виждаше, даже и местата им не се очертаваха вече, всичко бе заличено от неприятелската артилерия... В тоя момент съзира той, че "отгоре", откъм небесните синевини, слизат грамадно множество хора-человеци, стотици и хиляди, облечени в синкава форма облекло, предвождани от Свой Вожд Учител и Началник, гологлав, с дълги коси до над раменете и от всеки косъм на главата излиза по една светеща виолетова звездичка... Формата на строя на това войнство бе равностранен триъгълник или равнобедрен... Слизаха всички под ъгъл 45 градуса от юг към север... "Кацва" Вожда на земята, а след него в миг кацват и всички с него войни и застават между нашата и противниковата позиция - там, гдето бяха телените мрежи на двете воюващи страни... Тръгва водача - Началника - Учителя - Вожда на това войнство пред телените ни мрежи, със смел войнишки ход, а след Него и войниците Му и отиват до крайния ляв фланг на бойното разположение на полка.
Командирът на полка съобщава на подчинените си предани и високо добросъвестни офицери от щаба на полка, които непрестанно бяха около му, ще се оттегли в землянката си за 1/2 час и само за извънредно важни донесения да го повикат, иначе, да го оставят съвсем спокоен. Има време за неприятелските пехотни действия. Часът е З1/2 сутринта... Така изолиран в своята къщичка-землянка, седнал на леглото си, той, к-ра на полка, по неговото казвание впоследствие, вдълбочава се в себе си, размишлява за хода на боя и възможните предстоящи действия на противника и последствията от тях и начините пък от наша страна за парирането им. Спира се той на мисълта, какви противодействия бихме могли да проявим ние, за да не получи никакъв актив противника, и тая си атака да завърши без успех... Вяра в своите защитници има, в придадената към полковия му участък артилерия тоже има - тя би могла над противника, защото съвместно работеше с пехотата няколко пъти и се бе премерило всяко оръдие много добре в своя "план-квадрат". А най-после имаше жива вяра и в Провидението, че и то ще ни помогне, защити, ние защищаваме една права кауза: свобода на своето племе от външни посегателства. Така вдълбочен в своето висше Аз, той се вижда, че "пътува" към позицията на полка, вижда се стоящ прав на дадения фланг на бойното разположение на полка, отвътре на нашата телена мрежа и оглежда самото бойно разположение, вижда всички направени от противника до тоя момент разрушения и че пътя на противника е открит - няма нищо, което да му попречи да навлезе под прикритията на своя преграден огън в нашите окопи или по добре в заеманата от полка позиция, защото никакъв окоп не се виждаше, даже и местата им не се очертаваха вече, всичко бе заличено от неприятелската артилерия... В тоя момент съзира той, че "отгоре", откъм небесните синевини, слизат грамадно множество хора-человеци, стотици и хиляди, облечени в синкава форма облекло, предвождани от Свой Вожд Учител и Началник, гологлав, с дълги коси до над раменете и от всеки косъм на главата излиза по една светеща виолетова звездичка... Формата на строя на това войнство бе равностранен триъгълник или равнобедрен... Слизаха всички под ъгъл 45 градуса от юг към север... "Кацва" Вожда на земята, а след него в миг кацват и всички с него войни и застават между нашата и противниковата позиция - там, гдето бяха телените мрежи на двете воюващи страни... Тръгва водача - Началника - Учителя - Вожда на това войнство пред телените ни мрежи, със смел войнишки ход, а след Него и войниците Му и отиват до крайния ляв фланг на бойното разположение на полка. Спират се.... Веднага, в миг, обръща се Водача кръгом и след Него войнството Му тоже, без всякаква чуема команда се обръща и застава пак зад Него, като Той образува върха на новия триъгълник. Издига Вожда - Началник и Учител Своята Дясна ръка нагоре, издигна погледа си тоже "нагоре", помълча за момент и проговори: "ДО ТУК ЩЕ ДОЙДЕ НЕПРИЯТЕЛСКИ КРАК! " И отпусна дясната си ръка надолу, като че очерта линията определена от Него - тя бе между двете телени мрежи - нашата и тая на противника, в близост до нашата телена мрежа... Тия думи бяха изречени със заповед неотменяема. И щом изрече тия Слова, цялото това войнство /не искаме да кажем небесно, за да се избегне съблазънта/ се изгуби - Вожда - Учителя - Началник и всичките Му хора-человеци... и командира на полка се вижда седнал пак на леглото си, на същото си място в землянката си... Часът е 3 и 3/4, значи всичко това видение е станало в разстояние на 1/4 час само... Размишлява върху това си видение командира на полка, вяра жива се влива в него, че днешната атака ще бъде неуспешна за противника... Излиза от землянката си, отправя се за в телефонната централа, поисква линии с всички дружинни командири, наблюдателите на полка и батарейните командири придадени към полка..., иска той едновременен разговор с всички... Часът е 4 сутринта. Присъстващите офицери от щаба на полка остават в изумление: Кога си е отпочинал командира им и дойде при тях..., какво ли е станало..., за тях нищо не е станало..., по телефона нищо не е предадено.... Обажда се адютанта на полка, храбрия, енергичния и духовит капитан Ал.
към текста >>

" И отпусна дясната си ръка надолу, като че очерта линията определена от Него - тя бе между двете телени мрежи - нашата и тая на противника, в близост до нашата телена мрежа... Тия думи бяха изречени със заповед неотменяема.
Спира се той на мисълта, какви противодействия бихме могли да проявим ние, за да не получи никакъв актив противника, и тая си атака да завърши без успех... Вяра в своите защитници има, в придадената към полковия му участък артилерия тоже има - тя би могла над противника, защото съвместно работеше с пехотата няколко пъти и се бе премерило всяко оръдие много добре в своя "план-квадрат". А най-после имаше жива вяра и в Провидението, че и то ще ни помогне, защити, ние защищаваме една права кауза: свобода на своето племе от външни посегателства. Така вдълбочен в своето висше Аз, той се вижда, че "пътува" към позицията на полка, вижда се стоящ прав на дадения фланг на бойното разположение на полка, отвътре на нашата телена мрежа и оглежда самото бойно разположение, вижда всички направени от противника до тоя момент разрушения и че пътя на противника е открит - няма нищо, което да му попречи да навлезе под прикритията на своя преграден огън в нашите окопи или по добре в заеманата от полка позиция, защото никакъв окоп не се виждаше, даже и местата им не се очертаваха вече, всичко бе заличено от неприятелската артилерия... В тоя момент съзира той, че "отгоре", откъм небесните синевини, слизат грамадно множество хора-человеци, стотици и хиляди, облечени в синкава форма облекло, предвождани от Свой Вожд Учител и Началник, гологлав, с дълги коси до над раменете и от всеки косъм на главата излиза по една светеща виолетова звездичка... Формата на строя на това войнство бе равностранен триъгълник или равнобедрен... Слизаха всички под ъгъл 45 градуса от юг към север... "Кацва" Вожда на земята, а след него в миг кацват и всички с него войни и застават между нашата и противниковата позиция - там, гдето бяха телените мрежи на двете воюващи страни... Тръгва водача - Началника - Учителя - Вожда на това войнство пред телените ни мрежи, със смел войнишки ход, а след Него и войниците Му и отиват до крайния ляв фланг на бойното разположение на полка. Спират се.... Веднага, в миг, обръща се Водача кръгом и след Него войнството Му тоже, без всякаква чуема команда се обръща и застава пак зад Него, като Той образува върха на новия триъгълник. Издига Вожда - Началник и Учител Своята Дясна ръка нагоре, издигна погледа си тоже "нагоре", помълча за момент и проговори: "ДО ТУК ЩЕ ДОЙДЕ НЕПРИЯТЕЛСКИ КРАК! " И отпусна дясната си ръка надолу, като че очерта линията определена от Него - тя бе между двете телени мрежи - нашата и тая на противника, в близост до нашата телена мрежа... Тия думи бяха изречени със заповед неотменяема. И щом изрече тия Слова, цялото това войнство /не искаме да кажем небесно, за да се избегне съблазънта/ се изгуби - Вожда - Учителя - Началник и всичките Му хора-человеци... и командира на полка се вижда седнал пак на леглото си, на същото си място в землянката си... Часът е 3 и 3/4, значи всичко това видение е станало в разстояние на 1/4 час само... Размишлява върху това си видение командира на полка, вяра жива се влива в него, че днешната атака ще бъде неуспешна за противника... Излиза от землянката си, отправя се за в телефонната централа, поисква линии с всички дружинни командири, наблюдателите на полка и батарейните командири придадени към полка..., иска той едновременен разговор с всички... Часът е 4 сутринта. Присъстващите офицери от щаба на полка остават в изумление: Кога си е отпочинал командира им и дойде при тях..., какво ли е станало..., за тях нищо не е станало..., по телефона нищо не е предадено.... Обажда се адютанта на полка, храбрия, енергичния и духовит капитан Ал. Игн.: "Всичко е спокойно, г-н подполковник, ние щяхме да Ви повикаме, когато имаше нужда, нали имате вяра в нас! "... Знаете, да, вяра имам все едно като че аз сам работя, но ще съобщя в предните линии, че боя е вече решен в наша полза и да бъдат по-спокойни и бодри... Те гледат командира учудено..., какво им той говори, преди атаката на противника да е произведена..., отгде знае той за подобен изход на боя?... Но тия офицери и друг път са имали подобни опитности и с мълчаха, а и телефонната централа бе готова за работа... Всички подчинени са на своите телефони, въоръжени със слушалките в ръка... Предава им командира на полка: "Г-да, бъдете спокойни така, както и аз спокойни ви говоря, след 20 минути, точно в 4½ часа, противника ще предприеме своята очаквана от нас атака.
към текста >>

и казва на командира на полка, със свойственото му спокойствие: "Г-н подполковник, Вие не знаете какво е тук положението, нито окоп, нито ход за съобщение, нито телен мрежа, а само разорана и то дълбоко разорана нива!...
Моля батарейните командири да имат насочени своите оръдия точно по определените им квадрати и с получаването на съобщението за настъпването на противника, да открият своя унищожителен огън. Така противника ще може да дойде най-много до нашите телени мрежи, ако и разрушени и ще се върне назад! Разбрано ли е, г-да? "... Последва отговор-доклад: "Разбрано, г-н подполковник! "... Обажда се обаче, командира на 3-а дружина безстрашния храбрец майор Ст. Т. и казва на командира на полка, със свойственото му спокойствие: "Г-н подполковник, Вие не знаете какво е тук положението, нито окоп, нито ход за съобщение, нито телен мрежа, а само разорана и то дълбоко разорана нива!... Аз съм решил и ще дочакам противника и ще приема атаката му тук на позицията при щаба на дружината, гдето имаме закрития още неразрушени! "... Отговаря му командира на полка: "Майор Т. бъдете спокойни напълно, както всякога сте били спокойни при много трудни моменти; бъдете смел и с вяра, както всякога сте били за успеха на предприеманото от вас всяко дело. Противникът ще дойде най- много до мястото, гдето е била телената ни мрежа! "... Наново докладва майора: "Ама, г-н подполковник, както спокойни ни говорите, като че нищо не е разрушено".
към текста >>

Противникът ще дойде най- много до мястото, гдето е била телената ни мрежа!
"... Обажда се обаче, командира на 3-а дружина безстрашния храбрец майор Ст. Т. и казва на командира на полка, със свойственото му спокойствие: "Г-н подполковник, Вие не знаете какво е тук положението, нито окоп, нито ход за съобщение, нито телен мрежа, а само разорана и то дълбоко разорана нива!... Аз съм решил и ще дочакам противника и ще приема атаката му тук на позицията при щаба на дружината, гдето имаме закрития още неразрушени! "... Отговаря му командира на полка: "Майор Т. бъдете спокойни напълно, както всякога сте били спокойни при много трудни моменти; бъдете смел и с вяра, както всякога сте били за успеха на предприеманото от вас всяко дело. Противникът ще дойде най- много до мястото, гдето е била телената ни мрежа! "... Наново докладва майора: "Ама, г-н подполковник, както спокойни ни говорите, като че нищо не е разрушено". И наистина прав бе тоя дружинен командир, защото противника щеше да атакува неговия дружинен участък с най-големите сили и там бе съсредоточен най-силния разрушителен огън на противника. Наново потвърждава к-ра на полка: "Зная точно истинското положение, майор Т., но ви уверявам, както Вас и всички ви другите, че успеха днес, въпреки всички преимущества на противника, ще бъде за наша полза... , само моля всички ви, зорко наблюдение и своевременно съобщение на батарейните командири, а те от своя страна да открият веднага своя унищожителен огън!... Време не остава, готови, внимателни всички, бодри по своите пунктове!... Имайте винаги открити линиите си с батарейните ни командири от участъка на полка.
към текста >>

81. 2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА

Пред лявата половина имаше един пояс от няколко реда телена мрежа.
Там, където тия ръбове бяха прекъснати, то ниски и неравни стени от сух камък, зидани от защитниците, продължаваха огнената линия и запълваха опасните празнини. Цялата дължина на фронта на тази линия не бе по- голяма от 250-300 крачки и се зае така: дясната половина от 5-а рота едва взвода верига и 2 взвода ротна поддръжка; лявата половина - от 6 рота, с 3 взвода верига и 1 поддръжка, а картечниците се поставиха в слабите каменни гнезда помежду двете роти. Ротите се командваха от титулярните си капитан Тотев и поручик Милчев, картечниците - от фелдфебела Никола Нинков, а цялата отбрана - от командира на дружината майор Кръстев. Местността слабо се понижаваше напред, пречупваше се и образуваше плитка долчинка, от която почваше да се повишава към сръбската позиция, отстояща от нас на 400-500 крачки. Последната имаше няколко линии блиндирани окопи с ходове за съобщения, скривалища, 4 картечни гнезда, а всичко това бе обградено с висока каменна стена, в двора на която се затваряха и оръдията. Пред лявата половина имаше един пояс от няколко реда телена мрежа. С така гарнирано чело, изтласкана от източните вериги на Стара планина, "Връшка-чука" самотно стърчеше, надвесена над хълмистата равнина, през която минаваше шосето Зайчар - Кула - Видин. Северният й склон е извънредно стръмен, на много места почти отвесен, обкичен с грамадни, високо изправени, тежки скали и покрит с гъста непроходима гора. От тази страна "Чуката" бе непристъпна. Южният й склон по-полегато се спущаше на юг към "Затворнишка поляна", на запад височината се разтягаше и вземаше формата на яйце - 5 до 6 км. дълго, с острия си край на северозапад.
към текста >>

82. 2.9. 51-и ПЕХОТЕН ПОЛК НА ПЕРИСТЕРИ

Червена, гиганта заканително бе вирнал плоското си и грапаво чело срещу "Калугерица" - набраздена с много линии вражески окопи, плътно затворени в няколко пояса телена мрежа.
Здраво притисната в тесните обятия и тежките масиви, последната лудо се блъскаше и теглеше и с див рев и шум, скачаше от скала на скала и разбивайки в прах прозрачното си тяло, събираше по-надолу немирните си води и по далечен път ги отнасяше и изливаше в кървавата Черна. А току на изток от изворите й, под окото на вражеска "Калугерица" изтягаше своята гола снага дълга седловина, за да свърже к. 2031 (крайния пункт на дясната половина) с каменистия гигант - к. 2449 - навъсен и мрачен, застрашително изправен на десния край на другата половина на позицията. Надвесен тежко над долината на р. Червена, гиганта заканително бе вирнал плоското си и грапаво чело срещу "Калугерица" - набраздена с много линии вражески окопи, плътно затворени в няколко пояса телена мрежа. Къпещ вечно отвесните си сиво- сини скали в непрогледна, мътна и гъста мъгла, този великан излъчваше от себе си в югоизточна посока дълъг и грапав гребен, протегнат като ръка, скалистия юмрук на която "Буджоите" бе издигнат над главата на дръзкия враг, отстоящ оттук само на 150 крачки, а от северния му склон се изтегляше грапава, скалиста и тясна седловина, която го здраво свързваше със зъберите на величавия "Перистери". С високо издигната в облаците глава (2610 м.), увенчана със сребърна диадема от вечния тук сняг, царят на планините "Перистери" стърчеше гордо и величествено, вторачил властелинския си поглед на изток над "Дервишка", "Камена планина", "Калугерица", к. к. 2090, 2212, "Муза" и "Маришица", в скалите на които пъплеха и се ровеха пъстроцветните пълчища на врага. Източният му склон, отначало полегат, образуваше малка тераса, подпряна от изток с висока, отвесна и скалиста стена, а оттук стръмно се спущаше надолу, за да се срещне със западния склон на "Камена планина" и заедно образуват долината на р. Червена - слаба, но буйна и шумлива, водите на която се плъзгаха и гонеха по скалистото й корито, за да се излеят някъде в р. Шемница.
към текста >>

2130, 2127, 2031, 2449, 2559, 2610, 2547 и 2473 бе набраздена с три линии дълбоки окопи, издълбани в земята и скалите, някъде иззидани с едър камък над земята; с дълбоки скривалища под земята, зад и в отвесните скали; пътеки кръстосващи всички посоки на непроходимата местност и няколко пояса телена мрежа.
2547, 2429 и 2473 - скалисти, изострени и попукани масиви, плътно покрити по западните си страни с безредно нахвърлени на етажи и стъпала каменни блокове, между които зееха черни пропасти и пещери. Източният им склон, покрит тук-там с редки храсталаци, осеян също с едри камъни, слизаше до р. Червена. Така завършваше лявата половина на грамадната планинска позиция, като допираше на север до Меча-дупка от Червената стена. При най-тежки условия: непристъпна скалиста местност - с почва неподдаваща се на никакъв инструмент, постоянният неприятелски огън, липсата на материали и инструменти в необходимото количество и качество, при липса на навременна закрила от нашата артилерия, в борба тежка с природните стихии, бушуващи често в планините, при студ над 24-30 градуса под нулата, в борба с лишенията от недостиг на облекло, храна и превозни средства, тази позиция бе не само защитена от врага, но и обърната на недостъпна крепост, след непосилен труд и безпределна преданост на делото, проявени от всички, без изключение войници и техни началници от този с желязна дисциплина и висок дух полк - качества, запазени и в най-тежките моменти, когато катастрофата завърши със заложничество, носещо всички елементи на деморализацията. Първата отбранителна линия, обемаща в себе си на една дължина близо 12 км, к. к. 2130, 2127, 2031, 2449, 2559, 2610, 2547 и 2473 бе набраздена с три линии дълбоки окопи, издълбани в земята и скалите, някъде иззидани с едър камък над земята; с дълбоки скривалища под земята, зад и в отвесните скали; пътеки кръстосващи всички посоки на непроходимата местност и няколко пояса телена мрежа. Всичко бе дълбано, дупчено и забивано в една чисто скалиста почва почти с голи ръце, а материалите, бойните припаси и хранителни припаси се изнасяха на гръб от самите защитници от разстояние 8-10 км. С неимоверни усилия, за доста продължително време, бе построена и една въздушна линия зад "Перистера", която почна да снабдява с материали лявата половина на позицията макар, че вместо мотори, обслужваха линията волове, но това внесе известно облекчение в снабдителната служба, защото материалите се изкачваха из планината и изхвърляха на около 900 кр. зад позицията. Също на р. Шемница по- долу на около 3 км се построи и една дъскорезница, където се започна усиленото рязане на талпи, греди и дъски.
към текста >>

Врагът затрепери и спря своето приближаване, а от "Скалата" се оттегли, като прегърна строгата пасивна дейност, изразена в гъстото и плътно ограждане с широки пояси телена мрежа.
Това бяха пипалца, с които противникът искаше да държи пулса на нашата отбрана. Разстоянието на тия окопи от наша позиция бе - пред "Скалата" само 150 крачки, а по другите места - 300-600 крачки. Разстоянието пък от главните линии окопи бе от 600-1200 кр. Приближаването на противника силно безпокоеше храбрите властелини на царя на планините, защото бяха постоянно под наблюдението и близкия му огън и те. без да спират тежката си работа по укрепяването, почнаха с внезапни нощни нападения, систематически предприемани, последователно водени ту близо, ту далече в тила му, да разрушават издигнатите постройки, да избиват гарнизоните им и да отвличат живи пленници. Врагът затрепери и спря своето приближаване, а от "Скалата" се оттегли, като прегърна строгата пасивна дейност, изразена в гъстото и плътно ограждане с широки пояси телена мрежа. * * * Тежко и мъчително минаваше времето в позиционната борба: нерадостно се нижеха дните един след друг, късаха се от настоящето и отлитайки в неизвестното, събираха се в седмици, месеци и години, а борбата не спираше. Изнурителната нескончаема работа в земята и скалите, постоянната кървава борба с неумолимата и студена смърт, която дебнеше защитниците, скрита във всеки куршум, във всяко парченце от граната, бомба или камък, във всеки атом от отровния газ - така щедро ден и нощ и в голямо изобилие изпращани от врага, изтощаваше защитниците и намаляваше редовете им. Но духът не отпадаше:всеки живееше с дълбокото съзнание за правотата и светостта на нашето дело и че борбата е на живот или смърт, всеки бе готов за подвиг. И наредиха се чрез редица героични дела подвизи чутовни в низа от перли, блясъка на които не ще угасне не вечни времена, а легенди ще останат да разказват и ги предават от поколение на поколение за назидание на всички българи - стари и млади. 6-и септемврий бе, 1917 г.
към текста >>

Не далече напред, пред тъмната ивица на гъстата телена мрежа, часовите като блуждаещи сенки се разхождаха безшумно, като ту спираха и прилагаха ухо до земята, ту пак се изправяха и продължаваха тежката си и пълна с отговорност служба: там бяха поверени живота и участта на другарите им бойци, които сега с кървава пот забиваха слабия инструмент в стиснатите и вкаменили се недра на земята.
Мръква се. Вечерният здрач се надигна из дълбоките планински дерета и бавно пропълзя нагоре по скали и чукари, а последните се гурнаха и загубиха в черния му мрак. Времето бе тихо и прохладно. Нощта - ясна и звездна, но тъмно бе тук - в планините, като в рог. Зловеща тишина цареше, нарушавана само от монотонното звънтене на инструмента, който дълбаеше скалите под земята и тежките въздишки, откъртени от морните и потънали в гореща пот гърди на защитниците. Не далече напред, пред тъмната ивица на гъстата телена мрежа, часовите като блуждаещи сенки се разхождаха безшумно, като ту спираха и прилагаха ухо до земята, ту пак се изправяха и продължаваха тежката си и пълна с отговорност служба: там бяха поверени живота и участта на другарите им бойци, които сега с кървава пот забиваха слабия инструмент в стиснатите и вкаменили се недра на земята. От време на време нощната тишина се страшно разбиваше от силните и остри трясъци на падналите стотици огнени ядра от изпратените вражески урагани; тъмнината се раздираше от огнените езици на отровния им експлозив. Някъде откъм центъра нервно тракаха картечници, а ехото им, преминало долината на р. Перистер, се сливаше тук с шума на прелиталите им куршуми, които, като рояк разсърдени оси, съскаха и обсипваха като с градушка окопите. Не закъсня да се обади с равномерния си и отмерен пукот и автоматична пушка, куршумите на която будеха смъртта около бистрите извори на р. Шемница, единствено място за черпене вода за пиене.
към текста >>

Часовите преминаха и залегнаха в окопите си зад телената мрежа.
Така бе "спокойно" на позицията през тази красива лятна нощ. Часът е 10 преди полунощ. С бързината на мълнията тихо се разнесе и прелитна от скала на скала, от окоп в окоп песента на пъдпъдъка, а от скалистите високи зъбери - тъжния глас на бухала. Това бе сигнал условен и познат. Всичко замря на мястото си, а инструментът тихо се замени с пушката. Часовите преминаха и залегнаха в окопите си зад телената мрежа. Мъртва и злокобна тишина овладя нощта. Само там горе - на "Средогора" (2127) затъмня още повече и лек шум, приличен на шепота на гората в тиха нощ, се смъкна по нанадолнището. Изправиха се четири черни кълба от хора и се спуснаха безшумно към р. Перистер, а пътя зад тях се бележеше с поставяне хора за слухова връзка, посредством, чукане на камък с камък. Това бяха нападателните групи на доблестните подпоручици Луков и Агопов, съставени от по 50 човека, съпроводени и пазени от силни охранителни патрули.
към текста >>

83. 2.10. В СЕНКИТЕ НА СКАЛИТЕ

Само там - долу, пред телената мрежа предпазливо дебнеха и сновяха черните силуети на бодрите часови.
Червена; а тя, немирна и буйна, лудо скачаше по скалистото си дъно и бързо отнасяше монотонната си песен из стръмното нанадолнище, където и замираше. Върховете "Буджоите" к. к. 2449 и 2610 заглъхнаха в мъртвило, като че там жива душа нямаше. По на юг к.к. 2031 и 2127 ("Средорог") бяха се стопили в чернилото на нощния мрак. Само там - долу, пред телената мрежа предпазливо дебнеха и сновяха черните силуети на бодрите часови. Полунощ бе. От скалата, изправена като дрипав призрак на седловината между к. к. 2449 и 2610 се откъсна черно кълбо и бавно и безшумно се провлече по стръмнината към вечно клокочещата река - право на изток. Това бе групата от доблестни и безстрашни охотници от I дружина на полка с храбрия си началник младият подпоручик Тома М. Стоянов (сега чиновник в Б.
към текста >>

84. 3.3. САРАЙ - В ОГЪН

Заедно с това, противникът бавно пъплеше напред, като усилено се укрепяваше и грижливо ограждаше с гъсти пояси от телена мрежа.
1248, включена между селата Снегово и Братин- дол, като 3-та му дружина бе срещу пътеката, идеща от Битоля по билото от к. 821, а другите две дружини (I и IV) бяха вдясно от нея до с. Братин- дол. 2-а дружина бе в полкова поддръжка северозападно от к. 1248. За укрепяване и засилване на тази толкова неудобна, случайно избрана за позиция местност, денонощно се работеше и то под огъня на противника, който всичко разрушаваше и ни причиняваше тежки загуби. Заедно с това, противникът бавно пъплеше напред, като усилено се укрепяваше и грижливо ограждаше с гъсти пояси от телена мрежа. Разстоянието до него не бе повече от 300 кр., а пред 3-а дружина бе се примъкнал само на около 120 крачки и там бе издигнал солиден окоп, наречен от нас "Сарай", когото всяка нощ заграждаше от всички страни с телена мрежа. Тук, поради близостта на двете бойни линии, обикновената телена мрежа нямаше приложението си, а денем, зад позицията двете страни се строяха железни рогатки от готов фабричен материал, които нощно време охотници с големи рискове изнасяха напред и ги поставяха на местата им. Най-после, след тежка работа и кървави жертви, нашата телена мрежа допре до французката, но вражеската артилерия с буен и съсредоточен огън винаги я разкъсваше и разхвърляше в пространството. Това измъчваше защитниците, защото възобновяването на разрушената мрежа вземаше нови жертви. Освен това, "Сарай", издаден така близо и над нашите окопи, бе за нас едно демонско око, което скрито и добре маскирано, будно и безопасно бдеше и всяко помръдване или всяка лопата изхвърлена пръст из окопите ни се последваше от масови урагани, които обсипваха посоченото място с много снаряди, мини и бомби.
към текста >>

Разстоянието до него не бе повече от 300 кр., а пред 3-а дружина бе се примъкнал само на около 120 крачки и там бе издигнал солиден окоп, наречен от нас "Сарай", когото всяка нощ заграждаше от всички страни с телена мрежа.
821, а другите две дружини (I и IV) бяха вдясно от нея до с. Братин- дол. 2-а дружина бе в полкова поддръжка северозападно от к. 1248. За укрепяване и засилване на тази толкова неудобна, случайно избрана за позиция местност, денонощно се работеше и то под огъня на противника, който всичко разрушаваше и ни причиняваше тежки загуби. Заедно с това, противникът бавно пъплеше напред, като усилено се укрепяваше и грижливо ограждаше с гъсти пояси от телена мрежа. Разстоянието до него не бе повече от 300 кр., а пред 3-а дружина бе се примъкнал само на около 120 крачки и там бе издигнал солиден окоп, наречен от нас "Сарай", когото всяка нощ заграждаше от всички страни с телена мрежа. Тук, поради близостта на двете бойни линии, обикновената телена мрежа нямаше приложението си, а денем, зад позицията двете страни се строяха железни рогатки от готов фабричен материал, които нощно време охотници с големи рискове изнасяха напред и ги поставяха на местата им. Най-после, след тежка работа и кървави жертви, нашата телена мрежа допре до французката, но вражеската артилерия с буен и съсредоточен огън винаги я разкъсваше и разхвърляше в пространството. Това измъчваше защитниците, защото възобновяването на разрушената мрежа вземаше нови жертви. Освен това, "Сарай", издаден така близо и над нашите окопи, бе за нас едно демонско око, което скрито и добре маскирано, будно и безопасно бдеше и всяко помръдване или всяка лопата изхвърлена пръст из окопите ни се последваше от масови урагани, които обсипваха посоченото място с много снаряди, мини и бомби. Нощем пък това бе извор, от който бликаха безспирно светещи ракети, които със своите кандила осветяваха цялата наша позиция и местността около нея, а това улесняваше наблюдението, на неговите будни наблюдатели.
към текста >>

Тук, поради близостта на двете бойни линии, обикновената телена мрежа нямаше приложението си, а денем, зад позицията двете страни се строяха железни рогатки от готов фабричен материал, които нощно време охотници с големи рискове изнасяха напред и ги поставяха на местата им.
Братин- дол. 2-а дружина бе в полкова поддръжка северозападно от к. 1248. За укрепяване и засилване на тази толкова неудобна, случайно избрана за позиция местност, денонощно се работеше и то под огъня на противника, който всичко разрушаваше и ни причиняваше тежки загуби. Заедно с това, противникът бавно пъплеше напред, като усилено се укрепяваше и грижливо ограждаше с гъсти пояси от телена мрежа. Разстоянието до него не бе повече от 300 кр., а пред 3-а дружина бе се примъкнал само на около 120 крачки и там бе издигнал солиден окоп, наречен от нас "Сарай", когото всяка нощ заграждаше от всички страни с телена мрежа. Тук, поради близостта на двете бойни линии, обикновената телена мрежа нямаше приложението си, а денем, зад позицията двете страни се строяха железни рогатки от готов фабричен материал, които нощно време охотници с големи рискове изнасяха напред и ги поставяха на местата им. Най-после, след тежка работа и кървави жертви, нашата телена мрежа допре до французката, но вражеската артилерия с буен и съсредоточен огън винаги я разкъсваше и разхвърляше в пространството. Това измъчваше защитниците, защото възобновяването на разрушената мрежа вземаше нови жертви. Освен това, "Сарай", издаден така близо и над нашите окопи, бе за нас едно демонско око, което скрито и добре маскирано, будно и безопасно бдеше и всяко помръдване или всяка лопата изхвърлена пръст из окопите ни се последваше от масови урагани, които обсипваха посоченото място с много снаряди, мини и бомби. Нощем пък това бе извор, от който бликаха безспирно светещи ракети, които със своите кандила осветяваха цялата наша позиция и местността около нея, а това улесняваше наблюдението, на неговите будни наблюдатели. "Сарай" бе зло, което трябваше да се обезвреди или често наказва.
към текста >>

Най-после, след тежка работа и кървави жертви, нашата телена мрежа допре до французката, но вражеската артилерия с буен и съсредоточен огън винаги я разкъсваше и разхвърляше в пространството.
2-а дружина бе в полкова поддръжка северозападно от к. 1248. За укрепяване и засилване на тази толкова неудобна, случайно избрана за позиция местност, денонощно се работеше и то под огъня на противника, който всичко разрушаваше и ни причиняваше тежки загуби. Заедно с това, противникът бавно пъплеше напред, като усилено се укрепяваше и грижливо ограждаше с гъсти пояси от телена мрежа. Разстоянието до него не бе повече от 300 кр., а пред 3-а дружина бе се примъкнал само на около 120 крачки и там бе издигнал солиден окоп, наречен от нас "Сарай", когото всяка нощ заграждаше от всички страни с телена мрежа. Тук, поради близостта на двете бойни линии, обикновената телена мрежа нямаше приложението си, а денем, зад позицията двете страни се строяха железни рогатки от готов фабричен материал, които нощно време охотници с големи рискове изнасяха напред и ги поставяха на местата им. Най-после, след тежка работа и кървави жертви, нашата телена мрежа допре до французката, но вражеската артилерия с буен и съсредоточен огън винаги я разкъсваше и разхвърляше в пространството. Това измъчваше защитниците, защото възобновяването на разрушената мрежа вземаше нови жертви. Освен това, "Сарай", издаден така близо и над нашите окопи, бе за нас едно демонско око, което скрито и добре маскирано, будно и безопасно бдеше и всяко помръдване или всяка лопата изхвърлена пръст из окопите ни се последваше от масови урагани, които обсипваха посоченото място с много снаряди, мини и бомби. Нощем пък това бе извор, от който бликаха безспирно светещи ракети, които със своите кандила осветяваха цялата наша позиция и местността около нея, а това улесняваше наблюдението, на неговите будни наблюдатели. "Сарай" бе зло, което трябваше да се обезвреди или често наказва. И реши се участта му!
към текста >>

Това измъчваше защитниците, защото възобновяването на разрушената мрежа вземаше нови жертви.
За укрепяване и засилване на тази толкова неудобна, случайно избрана за позиция местност, денонощно се работеше и то под огъня на противника, който всичко разрушаваше и ни причиняваше тежки загуби. Заедно с това, противникът бавно пъплеше напред, като усилено се укрепяваше и грижливо ограждаше с гъсти пояси от телена мрежа. Разстоянието до него не бе повече от 300 кр., а пред 3-а дружина бе се примъкнал само на около 120 крачки и там бе издигнал солиден окоп, наречен от нас "Сарай", когото всяка нощ заграждаше от всички страни с телена мрежа. Тук, поради близостта на двете бойни линии, обикновената телена мрежа нямаше приложението си, а денем, зад позицията двете страни се строяха железни рогатки от готов фабричен материал, които нощно време охотници с големи рискове изнасяха напред и ги поставяха на местата им. Най-после, след тежка работа и кървави жертви, нашата телена мрежа допре до французката, но вражеската артилерия с буен и съсредоточен огън винаги я разкъсваше и разхвърляше в пространството. Това измъчваше защитниците, защото възобновяването на разрушената мрежа вземаше нови жертви. Освен това, "Сарай", издаден така близо и над нашите окопи, бе за нас едно демонско око, което скрито и добре маскирано, будно и безопасно бдеше и всяко помръдване или всяка лопата изхвърлена пръст из окопите ни се последваше от масови урагани, които обсипваха посоченото място с много снаряди, мини и бомби. Нощем пък това бе извор, от който бликаха безспирно светещи ракети, които със своите кандила осветяваха цялата наша позиция и местността около нея, а това улесняваше наблюдението, на неговите будни наблюдатели. "Сарай" бе зло, което трябваше да се обезвреди или често наказва. И реши се участта му! Командирът на 3-а дружина капитан Тотев организира нападението му, което трябваше да стане тази нощ.
към текста >>

Огънят се пренася по другите пунктове от позицията на противника; нападателната група изхвръква из окопа си, стремително се спуща към "Сарай", обсипва го с бомбите си, а след избухването им, в един скок през пролуките на телената мрежа, се намира на дъното му.
Обаждаха се и минохвъргачките из дълбоките си гнезда и след миг само тежки мини, падащи из висините, се забиваха дълбоко в плътната му снага и със страшни експлозии събаряха стените му. Картечници обсипваха с нервен трясък съседните окопи, за да не може никой глава да повдигне. А не след много време в страшното и безспирно бучение силен взрив около "Сарай" друсна земята, а ехото му се разнесе и изчезна в общия хаос - експлодираха бомбените батареи, поставени преждевременно под телените му мрежи от наши смелчаци и я разхвърлиха на парчета. Пролуката е направена, вратите на "Сарай" се отвориха, а той трепери, трепти и гори в разноцветни огньове, като се откроява в тъмната нощ като плаваща тъмночервена ивица над снега. Решителният момент настъпва. Огънят се пренася по другите пунктове от позицията на противника; нападателната група изхвръква из окопа си, стремително се спуща към "Сарай", обсипва го с бомбите си, а след избухването им, в един скок през пролуките на телената мрежа, се намира на дъното му. Нов блясък осветлява скритите му и тъмни приюти, а ехото на подземното бомбено бучение, разкъсвано от човешки писъци, се издига и разнася над "Сарай", след което гробно затишие отново се настанява там. Чистенето е свършено...Заграбили разни войнишки предмети и един слабо ранен французин в ръката, героите се върнаха здрави и без загуби в окопите си където радостно и с горещи поздрави бяха посрещнати от всички. Страшна тревога настъпи у французите, които с безреден огън от много батареи обсипаха позицията ни без да подозират смъртната участ на "Сарай", защото нашите герои бяха прорязали кабела на телефона им и голяма част от него задигнали и свръзката им бе унищожена. Така бляскаво се извърши първото в позиционната борба на този франт нападение от шепа храбри бдинци, които имаха като най-силно оръжие безстрашието и високия си дух. От разпита на пленения французин, който първоначално се страхуваше от "человекоядците-българи" да не го изядат, се събраха добри сведения.
към текста >>

85. 3.5. БРИЯН - НАПАДНАТ 1917 г.

Две бомбови батареи, донесени от групата предпазливо, са готови за залагане под неприятелската телена мрежа.
Бавно се движи и часовниковата стрелка, но когато тя кацна върху един часа в нощта, силен трясък раздруса земята, разби безмълвието, а ехото му изпълнило пространството, заскача от скала на скала, от дере в дере и ревна планината с едно адско бучение. Тъмнината на нощта се разкъса от светкавиците на 16 наши оръдия, които бясно и с неукротима ярост връхлетяха със съсредоточения си и разрушителен огън върху "Бриян". Други наши оръдия засвяткаха заедно с тия и изпращаха ураганите си по други пунктове на позицията, за заблуда. В същия момент, от "Средорога" се спущат бързо и тихо, като черни кълба три групи от по 50 човека, с облекчено снаряжение и в шаячни обувки, от които едната се насочва южно от "Бриян" и застава на определено място, за дясно охранение срещу вражеската позиция; лявата - вляво странично прикритие, а средната се смъква в каменистото дере, наречено "Суха река". Последната под прикритието на артилерийския огън, водена от смелия си началник поручик Юрданов, отива на изток и спира зад "Бриян" срещу хода на съобщение, където заляга и се прикрива в камънаците, за да се предпази от пораженията на нашата артилерия. Две бомбови батареи, донесени от групата предпазливо, са готови за залагане под неприятелската телена мрежа. В това време "Бриян" се друсаше и трепереше под мощния удар на нашите оръдия, телената му мрежа се разкъсваше и отнасяше в пространството, а от непрекъснатите експлозии нагъсто падащите фугаси, мястото му приличаше на горещо гнездо в черната непрозрачност на нощта. Не след много време, артилерията пренася огъня си, по други точки на позицията и тъкмо когато защитниците на "Бриян" се почувствували свободни, адския трясък на бомбовите наши батареи, заложени под остатъците на телената му мрежа, внася нов смут в редовете му, а когато нападателната група се изправя, хвърля бомбите си в окопа, а след тях налита и се разлива като вълна над защитниците му, смъртна паника ги овладява и почва безредното им бягане из тъмнината, за да търсят убежище в нейната непрогледност. Но "чистенето" е в разгара си - "Бриян" е в светлина от бомбените експлозии, стените му се събарят, а от дъното му се долавят само писъци, охкания, пъшкания и тъпи удари. "Бриян" гори, "Бриян" безпомощно агонизира. Гарнизона му е избит и пръснат, а никой още участта му не знае, защото телефонния му кабел е отрязан и свръзката с артилерията му унищожена.
към текста >>

В това време "Бриян" се друсаше и трепереше под мощния удар на нашите оръдия, телената му мрежа се разкъсваше и отнасяше в пространството, а от непрекъснатите експлозии нагъсто падащите фугаси, мястото му приличаше на горещо гнездо в черната непрозрачност на нощта.
Тъмнината на нощта се разкъса от светкавиците на 16 наши оръдия, които бясно и с неукротима ярост връхлетяха със съсредоточения си и разрушителен огън върху "Бриян". Други наши оръдия засвяткаха заедно с тия и изпращаха ураганите си по други пунктове на позицията, за заблуда. В същия момент, от "Средорога" се спущат бързо и тихо, като черни кълба три групи от по 50 човека, с облекчено снаряжение и в шаячни обувки, от които едната се насочва южно от "Бриян" и застава на определено място, за дясно охранение срещу вражеската позиция; лявата - вляво странично прикритие, а средната се смъква в каменистото дере, наречено "Суха река". Последната под прикритието на артилерийския огън, водена от смелия си началник поручик Юрданов, отива на изток и спира зад "Бриян" срещу хода на съобщение, където заляга и се прикрива в камънаците, за да се предпази от пораженията на нашата артилерия. Две бомбови батареи, донесени от групата предпазливо, са готови за залагане под неприятелската телена мрежа. В това време "Бриян" се друсаше и трепереше под мощния удар на нашите оръдия, телената му мрежа се разкъсваше и отнасяше в пространството, а от непрекъснатите експлозии нагъсто падащите фугаси, мястото му приличаше на горещо гнездо в черната непрозрачност на нощта. Не след много време, артилерията пренася огъня си, по други точки на позицията и тъкмо когато защитниците на "Бриян" се почувствували свободни, адския трясък на бомбовите наши батареи, заложени под остатъците на телената му мрежа, внася нов смут в редовете му, а когато нападателната група се изправя, хвърля бомбите си в окопа, а след тях налита и се разлива като вълна над защитниците му, смъртна паника ги овладява и почва безредното им бягане из тъмнината, за да търсят убежище в нейната непрогледност. Но "чистенето" е в разгара си - "Бриян" е в светлина от бомбените експлозии, стените му се събарят, а от дъното му се долавят само писъци, охкания, пъшкания и тъпи удари. "Бриян" гори, "Бриян" безпомощно агонизира. Гарнизона му е избит и пръснат, а никой още участта му не знае, защото телефонния му кабел е отрязан и свръзката с артилерията му унищожена. Отново гробно мъртвило падна около кървавия окоп, а специфичната миризма на бойното поле изпълва пространството, разнася се по нанагорнището и пропълзява до "Средорога".
към текста >>

Не след много време, артилерията пренася огъня си, по други точки на позицията и тъкмо когато защитниците на "Бриян" се почувствували свободни, адския трясък на бомбовите наши батареи, заложени под остатъците на телената му мрежа, внася нов смут в редовете му, а когато нападателната група се изправя, хвърля бомбите си в окопа, а след тях налита и се разлива като вълна над защитниците му, смъртна паника ги овладява и почва безредното им бягане из тъмнината, за да търсят убежище в нейната непрогледност.
Други наши оръдия засвяткаха заедно с тия и изпращаха ураганите си по други пунктове на позицията, за заблуда. В същия момент, от "Средорога" се спущат бързо и тихо, като черни кълба три групи от по 50 човека, с облекчено снаряжение и в шаячни обувки, от които едната се насочва южно от "Бриян" и застава на определено място, за дясно охранение срещу вражеската позиция; лявата - вляво странично прикритие, а средната се смъква в каменистото дере, наречено "Суха река". Последната под прикритието на артилерийския огън, водена от смелия си началник поручик Юрданов, отива на изток и спира зад "Бриян" срещу хода на съобщение, където заляга и се прикрива в камънаците, за да се предпази от пораженията на нашата артилерия. Две бомбови батареи, донесени от групата предпазливо, са готови за залагане под неприятелската телена мрежа. В това време "Бриян" се друсаше и трепереше под мощния удар на нашите оръдия, телената му мрежа се разкъсваше и отнасяше в пространството, а от непрекъснатите експлозии нагъсто падащите фугаси, мястото му приличаше на горещо гнездо в черната непрозрачност на нощта. Не след много време, артилерията пренася огъня си, по други точки на позицията и тъкмо когато защитниците на "Бриян" се почувствували свободни, адския трясък на бомбовите наши батареи, заложени под остатъците на телената му мрежа, внася нов смут в редовете му, а когато нападателната група се изправя, хвърля бомбите си в окопа, а след тях налита и се разлива като вълна над защитниците му, смъртна паника ги овладява и почва безредното им бягане из тъмнината, за да търсят убежище в нейната непрогледност. Но "чистенето" е в разгара си - "Бриян" е в светлина от бомбените експлозии, стените му се събарят, а от дъното му се долавят само писъци, охкания, пъшкания и тъпи удари. "Бриян" гори, "Бриян" безпомощно агонизира. Гарнизона му е избит и пръснат, а никой още участта му не знае, защото телефонния му кабел е отрязан и свръзката с артилерията му унищожена. Отново гробно мъртвило падна около кървавия окоп, а специфичната миризма на бойното поле изпълва пространството, разнася се по нанагорнището и пропълзява до "Средорога". Мъртвило е и тук, където стотици хора с тежка мъка изживяват часовете и минутите на очакването края на кървавата драма.
към текста >>

Най-после, към призори, групите пристигат всички весели и бодри, без загуби, а храбреците от нападателната група донасят и следните трофеи: 1 руски магазини, три линейни пушки, 1 лека картечница, 1 нивелир, 3 руски шинели, 1 фуражка, 1 раница и много части от телената мрежа на противника, донесени от тия, които не са могли в тъмнината да вземат друго нещо, което би послужило като доказателство за участието им в нападението.
Отново гробно мъртвило падна около кървавия окоп, а специфичната миризма на бойното поле изпълва пространството, разнася се по нанагорнището и пропълзява до "Средорога". Мъртвило е и тук, където стотици хора с тежка мъка изживяват часовете и минутите на очакването края на кървавата драма. Отникъде никакъв шум... всички чуват дишането си...никой не смее да проговори - ни за добро, ни за лошо. Така е на война. Но ето, че към 3 часа след полунощ, из дълбочините някъде на "Суха река" се донася най-напред смътно, а после по-ясно като из под земята ехото от песента "Съюзници-разбойници" и всички с облекчение отдъхват, защото това е предвестник на доброто. Най-после, към призори, групите пристигат всички весели и бодри, без загуби, а храбреците от нападателната група донасят и следните трофеи: 1 руски магазини, три линейни пушки, 1 лека картечница, 1 нивелир, 3 руски шинели, 1 фуражка, 1 раница и много части от телената мрежа на противника, донесени от тия, които не са могли в тъмнината да вземат друго нещо, което би послужило като доказателство за участието им в нападението. Този подвиг, така бляскаво извършен, застави врага да бъде много предпазлив ида не смее вече и патрули да изпраща напред. Сведенията, събрани по тоя начин бяха ценни и доказаха, че там от 2-3 дни бяха сменени французите с руси от I специална Руска бригада, пристигнала от Солун. Всички участници бяха наградени, при тържествена обстановка, с кръста за храброст и с по 30 дневен домашен отпуск за "бойни отличия".
към текста >>

86. 3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА

Къпейки се в топлика на изгряващото слънце, дремливо стърчеха изправени като два исполина един срещу други само на 150 крачки една от друга двете скали: "Французката" - висока и плътна, непреодолима преграда, препречена върху седловината предовенчаната с много окопи и гъста телена мрежа "Калугерица" (к.
3.7. В ПАЗВИТЕ НА МЪГЛАТА В красиво, ясно и слънчево утро се роди денят 19-и юлий 1918 г. Но при все това пустинна глухота и гробно мъртвило царяха върху позицията, под земята на която се чуваха тъпо само ударите на стоманените длета, които дълбаеха скалите и разтваряха каменистите й недра. Къпейки се в топлика на изгряващото слънце, дремливо стърчеха изправени като два исполина един срещу други само на 150 крачки една от друга двете скали: "Французката" - висока и плътна, непреодолима преграда, препречена върху седловината предовенчаната с много окопи и гъста телена мрежа "Калугерица" (к. 2320) и "Нашата скала" - малка, но силна твърдина пред в. "Буджойт" - върху същата седловина, която бе като съединителен мост между двете неприятелски позиции. Обливани щедро от блясъка на слънчевите лъчи, чупещи се в утринната роса, която се бистреше по студения още тел на гъстите телени мрежи, последните приличаха на сребърна паяжина, обтегната между двете скали, а издълбаните им бойници светеха като прозорчета на някакви старинни бойни кули. Слънцето бавно и лениво се издигаше над хоризонта и обилно ръсеше земята с летния си топлик, а когато се издигна до най-високата си точка, почна силно да припича. Тежка мараня постепенно се разливаше по позицията, а сгорещеният въздух трептеше и се увиваше около голите скали, плътните и студени тела на които обвиваше с огъня си.
към текста >>

87. 3.8. МЕЧКАТА В КАПАНА

2127) отнесе живи четирима часови, останките на които се намериха едва през пролетта, когато снеговете се стопиха... Тук бе 3 рота от полка, на която един от наблюдателите не успял да избяга от бурята, остава в наблюдателницата си, построена близо до телената мрежа и се скрива в скривалището й, от където, макар и близко могъл да наблюдава през незасипания още отвор.
Но в планините времето е непостоянно. С настъпването на вечерния здрач, внезапно силен снежен ураган се разрази и връхлетя върху "Баба планина", Перистера и другите й разклонения, нагази из позицията и със страшен рев и писък почна да мете окопите и да ги отрупва със сняг и блокове от лед, откъртени от скалите и носени като перушина из въздуха. Зарева планината, запищяха скали и дрипави зъбери, загърмяха дълбоките й черни усои, а от дълбочините им някъде, се носеше и размесваше с адския трясък ехото от отчаяния рев на гладни глутници от изплашени диви зверове - мечки и вълци. Като че някакви потайни сили, откачили се от ада, излизаха над земята и гръмовно вливаха своята мощ в силата на стихията, която с ярост беснееше, раздрусваше земята, цепеше скалите и всичко срещнато ядовито хвърляше в дълбоките дерета и затрупваше с дебел сняг. Окопи, скривалища, телени мрежи - всичко бе обезличено, а от "Средорога" (к. 2127) отнесе живи четирима часови, останките на които се намериха едва през пролетта, когато снеговете се стопиха... Тук бе 3 рота от полка, на която един от наблюдателите не успял да избяга от бурята, остава в наблюдателницата си, построена близо до телената мрежа и се скрива в скривалището й, от където, макар и близко могъл да наблюдава през незасипания още отвор. Телефонът е запазен и той се обажда в ротата си. Облечен добре - в дълъг кожух, обут в топли обувки, студът не го плаши, но страшната самотност в тази бурна нощ е вледенила сърцето му. С тежка мъка изживява часовете на нощта, а последната е вечност. Скривалището е затрупано, отворът за наблюдение запушен, черния мрак се сгъстява около него и умората му надвива. Главата му натегва, клепачите отслабват и се затварят, съзнанието му се замъглява, сладка и опасна дрямка го мами.
към текста >>

Телената мрежа, която е на около 50 крачки пред него, е затрупана и почти заравнена от снега, а право пред него, върху нея се откроявали в нощната здрачина две тъмносиви кълба, прилични на два валяка търкалящи се из снега, в самата мрежа.
Главата му натегва, клепачите отслабват и се затварят, съзнанието му се замъглява, сладка и опасна дрямка го мами. Леко е на душата му... радостно той се носи из родни полета, обиколен от скъпи образи на мили свои. Студена струя, бясно втурнала се през окопа на скривалището, връхлетява върху него, раздрусва отпуснатата на гърдите му глава и обсипва челото му със снежния си прашец... Ураганът е на затихване, но ревът на дивите зверове пробужда нощта... Наблюдателят се размърдва и в полусънно състояние прави усилие с лопатката си да пробие снега в отвора на наблюдателницата. Смутен от неуспеха си, той се хвърля върху снега, натрупан пред входа в самия окоп. След голяма мъка пробива дебелината му и излиза на повърхността, ляга на корема си и почва наблюдението. Телената мрежа, която е на около 50 крачки пред него, е затрупана и почти заравнена от снега, а право пред него, върху нея се откроявали в нощната здрачина две тъмносиви кълба, прилични на два валяка търкалящи се из снега, в самата мрежа. Но снегът е още мек и валяците ту затъвали и се губели, ти излизали отгоре и се дърпали напред, но все там... Силен рев се разнася из затишието, настъпило след бурята, а облак от снежен прах обвиват валяците... Ясно става вече за самотния наблюдател, че това са две големи мечки, гонени и докарани тук от стихията и попаднали в телената мрежа, като в капан. Смъртен страх пробива, като мълния сърцето му при тази явна опасност. Призракът на смъртта заиграва пред него... Той трепва, но скоро се опомня. Миг още и отекват над снежната земя няколко отмерени гърмежи. Наблюдателят, готов за нова стрелба, търси резултата от тях.
към текста >>

Но снегът е още мек и валяците ту затъвали и се губели, ти излизали отгоре и се дърпали напред, но все там... Силен рев се разнася из затишието, настъпило след бурята, а облак от снежен прах обвиват валяците... Ясно става вече за самотния наблюдател, че това са две големи мечки, гонени и докарани тук от стихията и попаднали в телената мрежа, като в капан.
Леко е на душата му... радостно той се носи из родни полета, обиколен от скъпи образи на мили свои. Студена струя, бясно втурнала се през окопа на скривалището, връхлетява върху него, раздрусва отпуснатата на гърдите му глава и обсипва челото му със снежния си прашец... Ураганът е на затихване, но ревът на дивите зверове пробужда нощта... Наблюдателят се размърдва и в полусънно състояние прави усилие с лопатката си да пробие снега в отвора на наблюдателницата. Смутен от неуспеха си, той се хвърля върху снега, натрупан пред входа в самия окоп. След голяма мъка пробива дебелината му и излиза на повърхността, ляга на корема си и почва наблюдението. Телената мрежа, която е на около 50 крачки пред него, е затрупана и почти заравнена от снега, а право пред него, върху нея се откроявали в нощната здрачина две тъмносиви кълба, прилични на два валяка търкалящи се из снега, в самата мрежа. Но снегът е още мек и валяците ту затъвали и се губели, ти излизали отгоре и се дърпали напред, но все там... Силен рев се разнася из затишието, настъпило след бурята, а облак от снежен прах обвиват валяците... Ясно става вече за самотния наблюдател, че това са две големи мечки, гонени и докарани тук от стихията и попаднали в телената мрежа, като в капан. Смъртен страх пробива, като мълния сърцето му при тази явна опасност. Призракът на смъртта заиграва пред него... Той трепва, но скоро се опомня. Миг още и отекват над снежната земя няколко отмерени гърмежи. Наблюдателят, готов за нова стрелба, търси резултата от тях. Утринната зора на новия ден едва разредява непрозрачността на тази тежка тъмносива нощ и отзад из хода за съобщения, водещ към наблюдателя, борещи се с дебелия сняг, няколко войници от ротата успяват да достигнат до него.
към текста >>

А напред, в телената мрежа единия от опасните зверове се търкаля и разхвърля снега, като с лопата, а другия - откъснал се от телената мрежа, с отчаян рев, по обратен път се спуска в близкото дере, гдето се загубва.
Смъртен страх пробива, като мълния сърцето му при тази явна опасност. Призракът на смъртта заиграва пред него... Той трепва, но скоро се опомня. Миг още и отекват над снежната земя няколко отмерени гърмежи. Наблюдателят, готов за нова стрелба, търси резултата от тях. Утринната зора на новия ден едва разредява непрозрачността на тази тежка тъмносива нощ и отзад из хода за съобщения, водещ към наблюдателя, борещи се с дебелия сняг, няколко войници от ротата успяват да достигнат до него. А напред, в телената мрежа единия от опасните зверове се търкаля и разхвърля снега, като с лопата, а другия - откъснал се от телената мрежа, с отчаян рев, по обратен път се спуска в близкото дере, гдето се загубва. Бързо, на предпазливо, войниците се спускат към телената мрежа и в голям кървав кръг намират мечката мъртва. С голям труд и бавно последната, влачена из снега, бива отнесена в ротата, където кожата й бива одрана, а месото очистено. На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в живота си трябваше да приготвят храната за другия ден от него. Добре изкиснато, отлично сготвено, месото се изяжда с голямо задоволство от войниците. Наблюдателят от 3-а рота Д.
към текста >>

Бързо, на предпазливо, войниците се спускат към телената мрежа и в голям кървав кръг намират мечката мъртва.
Призракът на смъртта заиграва пред него... Той трепва, но скоро се опомня. Миг още и отекват над снежната земя няколко отмерени гърмежи. Наблюдателят, готов за нова стрелба, търси резултата от тях. Утринната зора на новия ден едва разредява непрозрачността на тази тежка тъмносива нощ и отзад из хода за съобщения, водещ към наблюдателя, борещи се с дебелия сняг, няколко войници от ротата успяват да достигнат до него. А напред, в телената мрежа единия от опасните зверове се търкаля и разхвърля снега, като с лопата, а другия - откъснал се от телената мрежа, с отчаян рев, по обратен път се спуска в близкото дере, гдето се загубва. Бързо, на предпазливо, войниците се спускат към телената мрежа и в голям кървав кръг намират мечката мъртва. С голям труд и бавно последната, влачена из снега, бива отнесена в ротата, където кожата й бива одрана, а месото очистено. На тежест около 80 кг и с подкожна сланина около 10 см, дивият звяр бе предаден на ротните готвачи, които за пръв път в живота си трябваше да приготвят храната за другия ден от него. Добре изкиснато, отлично сготвено, месото се изяжда с голямо задоволство от войниците. Наблюдателят от 3-а рота Д. Якимов, за неговата издръжливост, твърдост и безстрашие в тази страшна нощ и за смелостта му да влезе сам в борба с опасните зверове, бе съответно награден.
към текста >>

88. 3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г.

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

Всички окопи са заринати, галериите-скривалища разрушени, телената мрежа разкъсана и разхвърляна безследно, картечниците на цели роти дълбоко затрупани в земята, всички пътеки и подстъпи към позицията - прекъснати.
3.10. БЕЗСТРАШНИЯТ ПОДОФИЦЕР [ФЛОРО ГУГОЛОВ] 16.IlI.1917 г. Вече шест денонощия откак вилнееше огнената стихия на барабанния огън на повече от 150 французки от разни калибри оръдия; шест денонощия безспир те обливаха със смъртна лава позицията на II дружина от Бдинци, югоизточно от к. 1248. Всички окопи са заринати, галериите-скривалища разрушени, телената мрежа разкъсана и разхвърляна безследно, картечниците на цели роти дълбоко затрупани в земята, всички пътеки и подстъпи към позицията - прекъснати. Дружината е загубила вече 50% от състава на бойците си и 89% офицери. Духът не отпадаше и всеки опит на противника за атака биваше кърваво отбиван. При все това, на 15-и през нощта срещу 16-и март дружината бе сменена с I дружина, която бе до този момент в полкова поддръжка и изтеглена северозападно от котата, за да се преустрои, снабди с необходимото снаряжение, оръжие и бойни припаси, да си отпочине и приготви за нова активна дейност. Но едва преустроена и снабдена, а още неотпочинала, дружината получи в 1 часа след полунощ на 16-и заповед да излезе напред и контраатакува вмъкналия се противник в позицията на I дружина. Поведена от дружинния си командир, разчленена на малки групички, II дружина със силен бяг премина пространството, обстрелвано непрекъснато от една 18 см вражеска батарея и без загуби се съсредоточи напред около щаба на полка, скрита от погледа на противника.
към текста >>

89. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

С време започна да се образува около мене светла мрежа с различни очертания - като тантела, кардела и др.
Забелязах, че от страни на очите ми и отпред, над главата ми се спущаха кълба. От начало бяха тъмни и с всеки изминат ден ставаха все по-светли и се спускаха по-близо, без да се изгубват нито през деня, нито през нощта. Забелязах, че когато съм гладен, светлината е по-чиста и по-близко се виждат, а когато се нахранех, кълбата се замъгляваха и отдалечаваха от мене. Това беше в продължение на лятото на 1908 г. Аз изпитвах голяма радост като гледах тези неземни неща, които не се изгубваха от очите ми и все по-красиви и по-светли ставаха, особено когато бивах гладен. С време започна да се образува около мене светла мрежа с различни очертания - като тантела, кардела и др. Образуваха се така: отначало - топка, после тя издава клончета, а по-после се образуваха и други форми, които тук ще покажа някои от тях: Трябва да кажа, че тези светли фигури започнах да виждам след като почнах да вярвам и да се моля със сълзи на очи Бог да ме приеме в Своето Царство. Като се уверих, че през време на глада светлината на чудните форми се увеличава и се виждат по-отблизо, реших да направя екскурзия от Бургас до Рилския манастир, без да ям хляб. Тръгнах от село Черни връх на 4 август по стар стил. Пътувах 10 деня като пиех само вода и ядях малко плодове. Като вървях по пътя, светлината на тези форми ми беше като храна и тялото ми не отслабна.
към текста >>

90. 3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година

Минчо Сотиров

Щом му покажеш мрежата си и той бяга.
Ако не ни дава това, което искаме, то е, защото сме сгрешили. Земята не е за страдание, тя е училище. Без нея не можем да се повдигнем. Ние сме разплакали Земята, и тя като се разсърди на нас, наказва ни със своите разтърсвания, изтърсва и козината си от нашите лоши дела. Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец. Щом му покажеш мрежата си и той бяга. Сегашният вятър от североизток носи нещо ново. Ще ловят Антихриста. Времето дойде вече, отлагане няма. Единият му крак е в Румъния, другият - в Гърция. Той е като голям октопод, за да се освободи, трябва да се отреже кракът му.
към текста >>

Всякой ще си хвърли мрежата: и комисионера и търговеца и др.
Днешния вятър е благоприятен за русите. Той е противодействие на Гърция - южния вятър, който духаше преди няколко дни. Духовете, с които сме свързани са в нашата материя по закона на кармата и трябва прераждане, за да се избавим от тях - в нас са, защото сме яли от дървото на Злото. Христос, Който иде сега е сит, на дявола ще се тури печат и като Каин ще бъде изпъден вън. Сегашното положение на хората е Царството Божие, в сравнение с онова време в Римската империя. Всякой ще си хвърли мрежата: и комисионера и търговеца и др. и ще уловят рибата в устата, на която ще има златна монета, за да си плати данъка. Петър хвърли мрежата в света - това е езерото, за да плати данъка на Христос. В Христовото учение има обмяна: някои мозъчни центрове заповядват на краката да извършат някоя работа, а те ще услужат на краката. Очите заповядват на ръцете и т.н. Някой криво разбират Христовото учение, а то има обмяна в него.
към текста >>

Петър хвърли мрежата в света - това е езерото, за да плати данъка на Христос.
Духовете, с които сме свързани са в нашата материя по закона на кармата и трябва прераждане, за да се избавим от тях - в нас са, защото сме яли от дървото на Злото. Христос, Който иде сега е сит, на дявола ще се тури печат и като Каин ще бъде изпъден вън. Сегашното положение на хората е Царството Божие, в сравнение с онова време в Римската империя. Всякой ще си хвърли мрежата: и комисионера и търговеца и др. и ще уловят рибата в устата, на която ще има златна монета, за да си плати данъка. Петър хвърли мрежата в света - това е езерото, за да плати данъка на Христос. В Христовото учение има обмяна: някои мозъчни центрове заповядват на краката да извършат някоя работа, а те ще услужат на краката. Очите заповядват на ръцете и т.н. Някой криво разбират Христовото учение, а то има обмяна в него. Ритмическия закон трябва да се спазва. На всеки 6 работни години, 7-та трябва да се почива: ако в едно село всички хора работят 6 години и нивите си и в 7-та нивите почиват, то благодатта, плодородието ще бъде непрекъснато и голямо.
към текста >>

91. 11. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 19 - 25 април 1927 година

Минчо Сотиров

Целият културен свят сега е попаднал под една мрежа и искат механически да оправят света, а закона е: Без Божествената благодат нищо не може да се направи.
Всички тия раса, кюлюмявки ще си отидат. За нас Царството Божие е дошло, ние го виждаме, ред и порядък се турга. Чувствата са камъни. Ако не почнеш да мислиш, твоите чувства не могат да се облагородят. Божествената мисъл като проникне, ще ти облагороди чувствата. Целият културен свят сега е попаднал под една мрежа и искат механически да оправят света, а закона е: Без Божествената благодат нищо не може да се направи. Ако имате окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия, и Македония и Добруджа. Сега иде време да се оправи, та се оправи тая грешка. Идва конфедерацията на народите и ще стане по-добре, отколкото се очаква. На велика България умни българи се искат. Трябва послушание и само послушание, за да имате успех в живота.
към текста >>

92. 26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

Тодор Божков

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Паякът унищожава всички мухи, попаднали в мрежата му, но само една не може. Защо?
За Бога всякога има начин за добро разрешение, но за хората - не! Защото те предварително са се обвързали с някои свои погрешни решения и предубеждения, въображаеми пречки и трудности. Аз сам още цитирам някои неща: Фон Браухич, гениалното човече, беше сменен с Кайтел. Чукът биеше върху наковалнята, обаче чукът ще бъде разбит, а наковалнята ще излезе по-здрава. Тигърът, всичко, каквото излезе срещу него, го унищожава, но пред кобрата - е безсилен и отстъпва. Паякът унищожава всички мухи, попаднали в мрежата му, но само една не може. Защо? - Защото тя не е муха, а оса. Хитлер в крайна сметка мислеше, че ще се разбере с Англия и Америка, но тук той се лъжеше, защото той можеше да се разбере по- лесно с Русия, отколкото с тях. Хитлер и други се бояха много повече от болшевизма, но болшевиките не бяха най-страшното нещо за тях. Често хората сами си създават в съзнанието си някои изкуствени прегради и казват, че не може да се премине през тях. Начертаят на пода една черта от тебешир и казват, ето на, не може да се мине през нея.
към текста >>

93. Цариброд, 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Речта й става бърза, думите една след друга се нижат като птички по телеграфната мрежа - живи, чуруликащи.
Но кажи, кажи да отида ли, за мен ли е там? Ще ли мога да издържа, ще ли си пробия път? Кажи веднага, да или не, без да се бавиш, кажи! Очите й първо ме обливат с лъчи, а заедно с това и пламенни думи: - Иди! Иди! Речта й става бърза, думите една след друга се нижат като птички по телеграфната мрежа - живи, чуруликащи. Лъхва ме топлота. Думите от сърцето й - право в сърцето ми - силни, радостни, вярващи. Та помня ли що още ми каза тя! Остават у мене само няколко слова, ясни и отчетливи: „Какво бъдаще те чака там, само да знаеш, иди! ” Навивам масури.
към текста >>

Ленините сини големи очи - от легло е станала, с кашлицата си е дошла, заедно със Софето да ме изпратят - тя, Лена... Кокошките - до нозете ми, вързани с връвчица, бохчичката с дрехите на коленете ми, а денкчето с постелката - на мрежата.
В душата ми е тихо и ясно. Поемаме тричките към гарата. След нас се блъсна вратата със страшни, гневни напътствия. Нещо ме обвило с огнено було, че не виждам и не чувам нищо. Влакът ме отнася. Ленините сини големи очи - от легло е станала, с кашлицата си е дошла, заедно със Софето да ме изпратят - тя, Лена... Кокошките - до нозете ми, вързани с връвчица, бохчичката с дрехите на коленете ми, а денкчето с постелката - на мрежата. Мраз, мраз и тъмно като в рог. Трак-трак-трак-трак се гонят колелетата и ме клатят. Сама съм. Нищо не мисля, нищо. Кокошките си кротуват, багажът е с мен.
към текста >>

94. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Някакъв французки войник, защото сега тук е пълно с чужди войски, сваля от мрежата одеялото си и ме увива цяла.
Умирам, свестявам се и пак умирам. Кака телеграфира. 9 НОЕМВРИ [1918 г.] Майка ми „изплашена” изпраща зет ми с една сума или да ме ..., или да ме заведат там, при нея. Подпират ме, сядам във вагона. Кашлицата се усилва. Някакъв французки войник, защото сега тук е пълно с чужди войски, сваля от мрежата одеялото си и ме увива цяла. После сяда на най-отдалечения кът и гледа през прозореца. Дрешките ми тънки, също и чорапите, обувките... Зет ми не вижда това, стегнат с дебелия шинел над куртката, а този чужденец вижда... Край мене и младежи - съграждани -закачат се, смеят се отсреща. На гарата още по-студено. Одеялото е в ръцете на притежателя. Merci, frere!
към текста >>

95. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Тук-там наднича по някоя звезда и се скрива под тънка мрежа.
Един по един се изнизваме по Драгалевския път. Бяла тиха нощ. Няма звезди, а бяло и светло. Силуети пред и зад тебе. Нощта изприда своята къделя. Тук-там наднича по някоя звезда и се скрива под тънка мрежа. Отстрани клокочат и пеят буйните планински поточета. Изпъпляме нагоре по стръмнината; почиваме на „Зеленка” и пак поемаме нагоре. Никакъв разговор, задача е това. На връщане някои се сдругаряват, но това разваля „стила” на задачата. Смятайки, че задачата е завършена, щом веднъж си се изкачил.
към текста >>

96. 2.1.13. Празник на победите. 27 септември 1925 г., петък, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч.
Някой, като че иска да ги грабне и с тях да литне из небето. Нищо се не види. Веявицата сипе дребен твърд сняг в очите ни и като с бръснач реже лицата ни. Но всички тия юначества на вятъра ни само здравата разкикотват и събуждат у нас двойни сили. Ето ни вече изпъплили по „Зеленка”, после полазили по „Вади Душа”. Градът е потънал в оловна мрежа, а слънцето жълто, жълто, блестящо, доста път ни придружи с хладно впити очи в нас, без да ни се усмихне нито веднъж с някой топъл лъч. Застанах да се полюбувам на заскрежените гранки. Но где, стои ли се на съзерцание; като ме забеляза вятър гороломен, като ме завъртя и блъсна в храстите, че от там в хендек някакъв, че може би и по-доле щеше да ме хласне и разтърколи, ако с две ръце не се залових о жилавите клони на лещака. Но той, тъй си и отдуха нанякъде и аз пак добре забивайки желязно подкованите си обувки поех пак нагоре. Тук доста ми помогна криволиченето: ту на ляво, ту на дясно, а някъде и полазвам на четири... Някои безславно се връщат... Ужас било, казват, същински ад. Нещо небивало и нечувано.
към текста >>

97. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]