Търсене в текстове за 'Момък'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 139 резултата в 78 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням.
Но животът ли беше формата, или формата е само едно моментно изражение на живота? Това още не се знае. Но в своите лутания и издирвания учените разбраха преди всичко, че самите те са човеци, които живеят. И всъщност, те се бяха усетили за живота от собствения си живот. Детето се ражда, малко, хилаво същество, страшно, плачливо и ужасно лакомо! То расте, учи, става момък, люби, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням. Животът го няма вече у него. Де беше, обаче, досега? Тялото е тука, но животът го няма. Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше. Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха.
към текста >>

2. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него.
Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа". Нашето западно изкуство е преминало крайния предел на един от своите цикли. И сега то се намира пред входа на един нов свят. IV Трябва да гледаме с внимание всички сегашни форми, през които минава западното изкуство. След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал. С копнеж на влюбен момък, то се е запътило с големи стъпки към него. Всички форми, в които се затваря съвременното изкуство, са път, те са необходими при неговия възврат. Това са станции, който очертават неговият шеметен ход. И все пак, те са само форми, те ще изчезнат при пълният изгрев, който то очаква. И тогава то ще изрази действително реалното. То ще изрази живата природа.
към текста >>

3. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута.
цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна. Градът Генуа в продължение на 6 години е копал в една долина 34 кладенци, за да се снабди с вода. От тях 14 са се оказали без вода, 5-6 с мръсна, а останалите – съмнителни. Млад момък Мерлини, работещ с пръчката, образува дружество за целта и в същата долина, гдето инженери, хидролози съсипват толкова пари и труд, намира в най-скоро време два грамадни потока вода с 6000 литра в минута, а другият с 2000 литра в минута. Франция преди европейската война е имала голяма нужда от водата за изкуствено торене, която се намирала в Елзас – владяна от Германия. Всички издирвания на инженерите са останали напразно. Но и тук магическата пръчка е помогнала – и Grisez, който е работил с нея, е получил 3,000,000 франка възнаграждение от държавата. Германия изпраща фон Услар, прочут свой изследвач в южна Африка, където усилията на хидролози, инженери са безплодни. Той посочва 800 пункта, в които има вода.
към текста >>

4. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците.
Думата Маздазнан е съставена от две части: „мазда" и „знан" – стари санскритски думи. Мазда значи мисъл, а знан – знание, познание, т.е. учение на мисълта, на чистата мисъл. Основателят на това учение е д-р Отоман Заратуш Ханиш, от руски произход, син на някой си руски консул в Персия. Като дете той се разболял и баща му го дал на лечение в някой си персийски храм, ползващ се с известност в Персия. Там младият момък скоро се оправил под вещото лечебно изкуство на жреците. Там той имал възможност да се опознае със запазеното в ордена по традиция учение на Заратустра и, бидейки силно възприемчив, скоро добил орденската царска титла "Заратуш Ханиш" и бил покръстен Отоман. Впоследствие преминал в Америка, гдето завършил медицина. Запознат по такъв начин със слабостите на съвременната наука, той се заема да опознае съвременното общество с учението на Заратустра, с цел да го оздрави и да го освободи от злото, греха, болестите. Своето учение нарекъл Маздазнан, което обхваща следните отдели: 1. Учение за дишането и здравето. 2.
към текста >>

5. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда. Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени".
към текста >>

6. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо.
Остана ми едно сърце, което ще дам на Айя, а на мен ще остане само лирата, със струните. Аз, Вант-Вено, любя Айя. Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в песен твоето могъщество. Страшен е Вент-Вено! Косите му са тъмни облаци, от очите му мълнии излизат, гласът му гръм носи, а ръцете му са крила от светли пера. Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо. ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур. Казват, че още никой не е стигнал върха. Гур е затворил жената Айя в кристален дворец от ледени блокове. Наоколо е тихо: Само вятър и сняг, звезди и скали, и Айя.
към текста >>

7. Амриха Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

– говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него.
– Животът е непреривно сияние, непреривно творчество на Бога-любов, който шествува върху светлината и непреривно дава себе си в цар на творенията, мълвяха теменугите в своята замечтаност, – Животът е вечна музика, която вечно се носи от светлината, родена от самата нея и която е словото на Онзи, чиято същност е началото на творенията, – казваха нарцисите в своята величествена замисленост. – Животът е вечен стремеж към светлината, непреривна молитва към нея, говореха зюмбюлите, като се възхищаваха от красотата на цветовете си. – Аз съм щастлив, защото животът ми беше, служене на цветята, които носят красотата на Бога - любов, рече потокът, когато стигна голямата река и се влял в нея, за да отиде в океана. II. НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния.
към текста >>

– продължаваше да говори момъкът.
НАРЦИС – Нарцис! Ти, който си най-нежният мечтател и най-красивият от художниците на слънцето измежду цветята, научи ме да направя живота си подобен на твоя, защото аз те обичам о, нарцис! – говореше момъкът, като стоеше на колене пред нарциса и искаше да стане художник, подобен на него. – Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния. Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в мечтите и копнежът в желанието. Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>

8. ДЪЩЕРЯТА НА ОМУРЗДА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Навежда се Господ, помилва го: „Недей се вайка, ще те направя хубав, снажен момък и ще те оженя за онази гиздава мома"... Цветята трепкат като живи, и пъпчиците тръпно се разтварят.
Чевръсто се извръща тя и Го ухапва по петата. Спира се Господ, усмихва се, помилва я и ù дума: „Защото те настъпих, ще те направя хубава мома, да се порадваш на живот и младост." Усмихнато върви Господ среди цветята. Привежда се тук-там - едно цветче погали, друго поизправи. Не щеш ли, тук настъпва пак едно цветенце и го счупва. И чува - дълбока въздишка: „Защо не внимаващ, отиде ми живота". Навежда се Господ, помилва го: „Недей се вайка, ще те направя хубав, снажен момък и ще те оженя за онази гиздава мома"... Цветята трепкат като живи, и пъпчиците тръпно се разтварят. Прехвръкват пеперуди весело, бръмчат пчели учудено: Какви са тия сокове, Какво е туй обилие, дали е празник всред цветята? - Господ минава всред цветята, Усмихнато минава всред цветята. Г.
към текста >>

9. ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице.
Отде се взела една муха - от цвят на цвят, тя най-сетне кацнала на устните на царската дъщеря и отлитайки, оцвъкала долната ù устна. В този тъкмо миг минавал Синът на Слънцето. Той видял, що сторила мухата, спрял се пред спящата царкиня и със скръб и погнуса гледал мъничкото тъмно петно, което цапало устната на хубавата царкиня. И в него се зародило силно желание да го премахне някак. Па мигом се приближил - тихо и опасливо, с надежда, че царкинята не ще се пробуди - и с езика си отнел извержението на мухата. Ала тъкмо в този миг царкинята се сепнала от сън, видяла приведения над устните ù момък и станала бяла като платно - тя изгубила своята светлина, която преди миг само трептяла като зора по нейното лице. Видели постъпката на царския син и нейните сестри и една тутакси почервеняла, другата - пожълтяла; четвъртата - позеленяла, петата - посиняла, шестата станала виолетова, седмата - почерняла. А другите три сестри добили багри, каквито няма на нашата земя. С ужас гледал царският син, как царкините се обагрят в тия груби краски. Напразно се мъчели и сестрите да премахнат своя цвят - мили се, чистили, трили, но напусто - краските си били краски: ярки, груби, невзрачни. И когато цар Ормузд се научил за станалото, той призовал сина на Слънцето и му повелил да се върне в своята родина.
към текста >>

10. ГОДИНАТА - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата.
В един от големите европейски градове имало голяма психиатрическа болница, в която един от професорите бил известен по своята вещина и умение да лекува болните. Дохожда при него един милионер и води сина си, който бил психически разстроен. Бащата се обръща към този виден професор с думите: „Господин професоре, предоставям сина си на вашите грижи и лечения. Оставям и слуга на неговото разположение. Скъпо ще ви заплатя, но моля Ви да го излекувате". Професорът поел всички грижи за този млад момък и успокоил бащата. Обаче, един ден по невнимание младият болен като останал без надзор, избягал от стаята си и успял да се качи на покрива на зданието, което било четириетажно и оттам искал да се хвърли. Като видели това, професорът и слугите в болницата започнали отдолу да го увещават, да не прави подобно нещо, да почака малко, да донесат стълба, да слезе по нея, но нищо не постигнали. Донесли стълба, но болният отказал да слезе по нея. Мисли професорът, какво да прави. Ако изпратят някого при него, да го хване, той ще прибърза да скочи на земята и ще се убие.
към текста >>

” Младият момък не усетил, как слязъл долу.
- „Колкото искаш ще ти дам, само помогни да снемем този болен.” - „Добре, почакайте малко. Дайте ми само един трион.” Донасят му трион. Тогава той взима триона и започва да стърже един от ъглите на зданието. „Слизай скоро долу, че ще режа зданието и ще паднеш! " – „Тъй ли, почакай малко, сега ще сляза.” – „Добре, но по-скоро слизай! ” Младият момък не усетил, как слязъл долу. След това професорът разказвал на своите приятели: „И ние, разумните хора, трябва да се ползуваме понякога от света и на лудите". Питам: ако знанието, което съвременните хора имат, не може да им помогне в такава криза, каквато сега преживяват, какво струва това знание? Тази сватба, това културно дело, в което са призвани всички съвременни хора, не е нищо друго, освен сближаване, опознаване на човешките души, поставяне между тях една възвишена и разумна връзка. Значи, сватбата е новото културно дело, което сега се налага на света. Какво означава сватбарската дреха?
към текста >>

11. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика.
То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата. И до познаване целокупната действителност, която е обект на науката, за която ние говорим, идваме чрез многократни вътрешни и външни опити. Например, наука на вътрешния опит може да се вземе любовта на майката към детето, на момъка към момата, на учителя към ученика. Те със силата на любовта могат да правят всички опити за успех в живота, за проявяване на пълния живот, както физикът, биологът и химикът правят своите опити. Една клетка, която е свързана с организма, е жива; в нея има по-голяма наука, отколкото у кой да е прочут учен. Който не живее за цялото човечество, не живее за Бога. Науката и животът са свързани. Само ученият проявява живот, а в резултат на това иде безсмъртието.
към текста >>

12. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Такова разпиляване на богатството довежда човека до онова положение, в което е изпаднал един млад момък, който искал да направи от желязото на кръвта си пръстен за своята любима.
Друго нещо, към което хората на земята се стремят е богат-ството. Но какво ни ползува богатството? То може да ни ползува ре-ално, ако придобивайки го, не ощетим душата си. Защото ако е въпрос за богатството като съзнателен, разумен акт, то ползува, както самия човек, така и цялото човечество. Неразум-ното богатство обаче се губи и човек дохожда до крайна сиро-машия. Такова разпиляване на богатството довежда човека до онова положение, в което е изпаднал един млад момък, който искал да направи от желязото на кръвта си пръстен за своята любима. Той днес пущал кръв, вадил желязо, утре пущал кръв, вадил желязо, докато един ден заминал за онзи свят без да успее да направи пръстен на своята любима. По същия начин и съвременните хора често пущат кръв от своя организъм, т.е. разпиляват всичко възвишено и благородно в него, без да постигнат нещо. Обаче, по този начин те се самоунищожават. Те „ощетяват душата си”, дохождат до ред болести, до смърт.
към текста >>

13. НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г. Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По какво познава младият момък, че неговата възлюбена е престанала да го обича?
Но има една школа в света, дето хората могат да се научат да живеят правилно. Който не е минал тази школа, той не може да живее, както трябва. Веднага ще дойде възражението: как ще се провери това? -Много лесно. Ако най-големите безверници вярват в неща, които не виждат, защо да не вярват и в това твърдение ? По какво познава младият момък, че неговата възлюбена е престанала да го обича? Външно тя с нищо не му е показала, че не го обича, но той казва: чувствувам, че тя няма тази топлина към мене, каквато по-рано е имала. Разумните хора трябва да бъдат готови да посрещнат живота тъй, както той се изявява. Животът има една страна много красива и друга, която не е толкова красива, и тя, именно, трябва да се пречисти. Време е вече светът да се поправи! Кога ще стане това?
към текста >>

Това са идеали, които всеки млад момък и всяка млада мома трябва да следват в живота си.
- Когато майки и бащи, учители и управници, моми и момци изпълнят своето предназначение. Какво е предназначението на момите? - Да пазят вечната чистота на Битието. Какво е предназначението на момците? - Да пазят вечната разумност на Битието. Това са идеали, които всеки млад момък и всяка млада мома трябва да следват в живота си. Младата мома за нищо не трябва да жертвува своята чистота, и младият момък за нищо не трябва да жертвува своята разумност. Качете се всеки на своето място! Майките на своето място и бащите на своето място! Момите на своето място и момците на своето място!
към текста >>

Младата мома за нищо не трябва да жертвува своята чистота, и младият момък за нищо не трябва да жертвува своята разумност.
Какво е предназначението на момите? - Да пазят вечната чистота на Битието. Какво е предназначението на момците? - Да пазят вечната разумност на Битието. Това са идеали, които всеки млад момък и всяка млада мома трябва да следват в живота си. Младата мома за нищо не трябва да жертвува своята чистота, и младият момък за нищо не трябва да жертвува своята разумност. Качете се всеки на своето място! Майките на своето място и бащите на своето място! Момите на своето място и момците на своето място!
към текста >>

14. ПЕПЕРУДИ-Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

В разбиранията си, човек може да бъде като кръчмаря, който е доволен от поведението на някой млад момък, защото посещава кръчмата му.
ГОСПОДАР И СЛУГА „Дето съм аз, там ще бъде и слугата ми". Всички съвременни хора имат свои схващания за живота, за природата, но техните схващания не са меродавни за всички. Каквото жената разбира днес, това е нейно частично разбиране; каквото мъжът разбира, това е негово частично разбиране. Каквито са разбиранията на поети, учени, философи, владици, това са техни частични разбирания. Между онова, което поетите са писали преди две-три хиляди години и това, което днес пишат, има голяма разлика. В разбиранията си, човек може да бъде като кръчмаря, който е доволен от поведението на някой млад момък, защото посещава кръчмата му. В разбиранията си, човек може да бъде и като майката, която не одобрява поведението на сина си, който посещава кръчмата. Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се. Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество.
към текста >>

Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък.
Каквито са разбиранията на поети, учени, философи, владици, това са техни частични разбирания. Между онова, което поетите са писали преди две-три хиляди години и това, което днес пишат, има голяма разлика. В разбиранията си, човек може да бъде като кръчмаря, който е доволен от поведението на някой млад момък, защото посещава кръчмата му. В разбиранията си, човек може да бъде и като майката, която не одобрява поведението на сина си, който посещава кръчмата. Майката е вложила нещо хубаво в сина си, за което следи, грижи се. Освен виното, кръчмарят нищо друго не е вложил в младия момък. Причината за тия частични и своеобразни разбирания на хората се крие в техните заблуждения. Тия заблуждения пък създават ред мъчнотии и трудности за цялото човечество. Какво трябва да се направи, за се освободят хората от заблужденията в живота си? Те се нуждаят от трезва, положителна наука, която да им покаже пътя, по който те могат да работят, да имат постижения. Тази наука е в сила да обясни всички явления, без да отрече живота, без да внесе какво и да е противоречие в ума на човека.
към текста >>

15. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

През ума му тутакси минала мисълта: „С едно махване на ръка изцелих тоя момък, ала скръбта си не мога да изцеля".
Живея като изоставен, като забравен и отхвърлен - същински заточеник! " Но не се минало много време и при него - като прочут постник - дошъл един виден римски патриций. Синът му бил тежко болен - на умиране. Помолил той Сафиус да отиде само да положи на него ръка и да го излекува. Отишъл Сафиус и наистина с едно махване на ръката, изцерил детето. През ума му тутакси минала мисълта: „С едно махване на ръка изцелих тоя момък, ала скръбта си не мога да изцеля". И с тая мисъл се върнал отново в пустинята. А през туй време патрицият мислел как да му се отплати за голямото добро, как да му изрази своята благодарност. Защото Сафиус не рачил да вземе нищо за отплата - ни злато, ни сребро, ни скъпоценности. Па като си спомнил колко бил окъсан, и че босите му крака били изранени от дългия път, намислил да му прати едно хубаво облекло, нови сандали и вкусно ядене. И наистина, изпратил му.
към текста >>

16. ЗАЩО - Б.Б. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село.
..................................................... В голямата горещина след обед кабриолетчето се връщаше по същият път. Весело пляскаше той камшика и още по-весел беше самият той – архиерейският наместник беше го похвалил за неговата бдителност и беше му дал план – великолепен план на нещо отдавна не видяно – Свещена анатема пред цялото село след една беседа, която той щеше да каже. Всичко беше уговорено, предвидено, нагласено – ефектът щеше да бъде чудесен. Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката.
към текста >>

Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река.
Хижата и самите селяни щяха да я развалят – и той побутваше в торбата десетина книги, в които се изнасяха тайните козни на сектантите, които той щеше да разкрие пред селяните. Борба да край, ще разберат те, че са кукувици – в чуждо гнездо искат да снасят своите яйца, но той ще ги изхвърли до един от гнездото... Шиба той коня и тананика. Увлечен в мисли, настига той русокос момък тежка раница, който потен крачи към тяхното село. Попоглежда го кротко той – но попът хич не се сеща, колко трудно е да се върви пешком натоварен – замислен в своята бъдеща работа, той почти, дочува тържествената „анатема", как ще прозвучи и даде ехо на селския площад пред църквата. Стигна той скоро ханчетата и отседна – селото беше не далеч; времето топло, конят да си почине, а и той самият по-удобно да си пийне една ракийка и помисли по-спокойно за майсторския удар, който изведнъж щеше да очисти планината от нечестивите сектанти. Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане.
към текста >>

В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане.
Тежко натовареният с раница момък крачеше полека по шосето, когато изведнъж вниманието му беше привлечено от неочаквано зрелище – ударил през пряка пътека, попът минаваше не по шосето и моста, но направо, за по-пряко, през самата река. Дълго пи конят бистрата планинска вода, а след това, ударен види се по-силно, възви неочаквано кабриолетчето към баирестата страна на брега и вместо напред да прекрачи, се дръпна уплашено на страна. В следния момент попът пъргаво скочи от изкривения кабриолет, който се захлупи в реката. Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша.
към текста >>

Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи.
Самият кон се уплаши и оплетен в юздите, се преметна на страна и падна в реката, като от време на време риташе безпомощно с крака. Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен?
към текста >>

..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви.
Дървените впрегала му пречеха да стане. В следния момент само момъкът беше захвърлил раницата си на моста и когато попът се огледа, той неочаквано за себе си го видя до колена във вода да се мъчи да помогне откъм главата на коня да стане. Попът, зарадван от тая неочаквана помощ, се наведе да хване коня за опашката, за да може да го измъкне настрана от впрегалого на обърнатия кабриолет. Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво.
към текста >>

В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня.
Но тъкмо тогава, конят, правейки усилия да се подеме, ритна със задните си крака нагоре и попът се преметна – конската подкова беше го случила тъкмо над веждите, разцепи му челото и кръв обля цялото лице. Момъкът остави коня и вдигна падналия поп, извлече го на страни и започна да му мие лицето с вода и налага с мокри кърпи. ..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата. Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви.
към текста >>

" Момъкът разправи криво-ляво.
..................................................... С много благодарности свещеникът с превързана глава хвали случайния пътник, кротък и мълчалив момък, на когото не можеше думи да намери, как да благодари за навременната помощ и братско участие и грижи, които тъй естествено прояви. А онзи отбягваше даже да слуша. Той отиваше в долното село, гдето беше общината, а попът за горното, където беше църквата и домът му. В общината момъкът отиде да пита за писма – и от дума на дума спомена, че попа го ритнал коня. Кметът скочи разтревожен и го разпитва подробно: „Брат ми е, господине, опасно ли е ранен? " Момъкът разправи криво-ляво. Истински възрадван, кметът го изпроводи чак до края на селото. След четири дни попът дойде в общината, извика брата си и като с кмет започна да се съветва за тържествената служба, за която мислеше да свика всички селяни и от околните села, за да бъде по-тържествена анатемата. Когато кметът го запита за раната, която беше превързана, попът изведнъж се въодушеви. – Ех, че човек да видиш, – каза той бързо. – Настигнах го, той си върви, ама раница, цяла купчина на гърба му.
към текста >>

17. Цветя от нашата градина - Георги Тахчиев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Един 25 годишен момък, който мисли, че животът е безсмислен и че няма какво да учи вече в него, той не е ли преждевременно застарял?
Човек е малка вселена. Той съдържа целия звезден мир вътре в себе си; всяка точка на организма му нали съответствува на една звезда и е свързана магнетически с нея? Какъв богат материал за размишление! Вървим нагоре към планината млади и стари. Нужна е коренна преоценка на понятията млад и стар. Един 25 годишен момък, който мисли, че животът е безсмислен и че няма какво да учи вече в него, той не е ли преждевременно застарял? А онзи 75-годишният, който разбира великия смисъл на живота, постоянно се учи и работи, той не е ли подмладен? Коя е тайната на подмладяването? Природосъобразният живот! Но какво значи природосъобразен живот. Някои го разбират много външно!
към текста >>

18. ПОХОДЪТ НА СВЕТЕЩИТЕ - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

* * * Когато младият момък иска да целуне младата мома, тя да не го пъди.
А ти? Какво губиш от преструвката на злото? * * * Постави го в комично положение - злото. Когато намисли да направи пакост, повикай доброто. И го остави да се състезава с него. * * * Когато младият момък иска да целуне младата мома, тя да не го пъди. Да не го сърди. Но да повика още един. Повиканият ще респектира първия. В негово присъствие той ще се покаже верен. Ще се преструва, че пази момата.
към текста >>

Когато младият момък иска да те целуне, не го пъди.
Но да повика още един. Повиканият ще респектира първия. В негово присъствие той ще се покаже верен. Ще се преструва, че пази момата. И тя ще бъде свободна. Когато младият момък иска да те целуне, не го пъди. Но повикай още един. * * * Когато в главата ти нахлуе лоша мисъл - да одумваш някого, или да направиш пакост - не я пъди. И време ще отнеме, и мир. Но ти повикай доброто. Мисъл светла, чиста и красива.
към текста >>

19. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Преди 2000 години един богат момък зададе на Христа следния въпрос: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
Той прочита и много сбития от настоящия живот, на които този лист е бил свидетел. Защото трябва да знаете, че всичко оставя следи и отпечатъци върху този лист. Листата на едно дърво хроникират всичко, което е станало в неговата околност. Те повествуват за това, какви хора са минали, какви са били техните мисли, желания и постъпки. За Учителя няма безсловесно същество в Природата - всичко му говори на свой език. Преди 2000 години един богат момък зададе на Христа следния въпрос: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " „Учителю благи! " В български език, па и във всички други езици, няма думи по-съдържателни, думи с по-голяма мелодичност и хармония от тия две думи. Много се изисква от един ученик, за да разбере дълбокия им смисъл. Думата „учител" на български е издържана във всяко отношение - и в математично, и в кабалистично, и в музикално. „Учителю благи!
към текста >>

Преди 2000 години един богат момък зададе на великия Учител въпроса: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен?
Те носят в себе си условия за осъществяване на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Те носят в себе си условията за осъществяване на всички добродетели. Тези думи са ключ, с който могат да се отворят вратите, затворени от вкове насам. Те представят магическа формула, силата на която може да се изпита и провери. Вяра се иска за това! Преди 2000 години един богат момък зададе на великия Учител въпроса: „Учителю благи, що да сторя, за да наследя живот вечен? " Но отговорът го накара да си отиде с оборена глава. Вдигнете сега главите си, обърнете се към великия Учител и кажете: „Учителю благи, искам да изпълня закона Ти! " Само така ще станете ученици на Великия Учител и служители на Живия Бог.
към текста >>

20. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Дори ако си позволим да мислим с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например със някой от тогавашните победители на Олимпийските игри.
Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на Диоген: „Не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти". Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диоген, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш! " Нека си представим сега, че покрай Диоген минеше не някой съвременен учен - защото това би било за някои умове непоносим анахронизъм - а някоя гръцка девойка, съвременница на тоя своего рода философстващ отшелник, хубава като Венера. Дори ако си позволим да мислим с митологичните представи и понятия на древните елини, можем преспокойно да допуснем, че това е било самата Венера, която е отивала на среща с някой простосмъртен, но красив момък, например със някой от тогавашните победители на Олимпийските игри. Защото позната е слабостта на Венера към Марс, а следователно и към неговите земни чеда. Сигурно и самият Диоген, който - като философ - е гледал съвсем иначе на митовете за боговете, би веднага разпознал в тази очарователна девойка богинята Венера. Защото, пак като философ, той знае, че тя има многобройни въплъщения на земята. Както и да е, но да кажем, че тази двойка - „Венера" и „Марс“ - видеше този странен старец да хвърля своята кратунка, за да пие вода с шепата си направо от извора. Може би самото пиене от шепа, колкото и простолюдно да изглежда, не би отблъснало щастливата двойка, но при едно условие: ако „Венера" пие вода от шепите на „Марс" и „Марс" - от розовите шепи на Венера.
към текста >>

А момъкът?
Като се озърне наоколо, ще съгледа зад колибата малка зеленчукова и овощна градина, която този човек сам обработва. Оказва се, дори при по-точно осведомяване, че той е суровоядец и едва ли не нудист – т.е. голишар. А двойката? Сами вижте! Момата е една съвременна госпожица, кандидатка за „мис" не знам що, с фризирани коси, притиснати от баретка във вид на каскет, с ярко начервени устни, с лице излеко напудрено с матова пудра, облечена в проста, но изящна спортна рокля. А момъкът? - Един кавалерийски офицер, един от героите на конните състезания, който минава за голям прелъстител на жените. И затова бащата на девойката - виден фабрикант, почетен председател на някакъв филантропичен клуб по подобие на Ротари-клуб, виден член на една от десните, умерени партии, аспириращ дори за министър - така тревожно догонва дъщеря си с автомобила. Той има сведения от своя всезнаещ секретар, който навсякъде го придружава по американски маниер в неговите предприятия и сделки, че дъщеря му се е увлякла по този млад, вятърничав офицер, за който всички знаят, че е лекомислен прелъстител. А баща й има вече за нея сериозни кандидати за женитба! Как се разправя той с дъщеря си, ние не знаем, защото Диоген, ядосан от праха, вдигнат от автомобила, се прибира в бъчвата си.
към текста >>

21. Le Maitre parle - L'ETAT ACTUEL DE L'HUMANITE. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка.
Майка й се засмяла, без да вземе за сериозни думите на дъщеря си. Обаче когато дъщеря й отишла по-късно в този пансион и когато стигнало нейното писмо в къщи, тя останала гръмната от изненада. Берта й пишела, че директорът наистина бил гърбав и заеквал. Но после и в пансиона открили тая способност на Берта. На 18 годишната си възраст Берта давала вече такива отговори на всекиго едного за характера му, че тя станала като съветник на много деловити хора. Така, към нея се обръща един банкер, който е искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка. Тя казала: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление", Банкерът Фроасар от Париж не приел този човек за слуга и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство. При разследването му той признал, че желаел да бъде приет за слуга, като мислел после да убие банкера и да го обере. На един държавник тя казала да не взема на служба една бавачка, тъй като преди три дена тя станала причина за едно нещастие поради своята разсеяност. И всичко излязло според думите й. На 21-та си година в присъствието на майка си, Берта намерила някакво писмо, прегледала го и рекла: „Този, който е писал това писмо, ще умре след три месеци".
към текста >>

22. Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

От малко дете с нежна снага, сега се беше развил висок и хубав момък със стройни нозе и широки плещи.
Неговият взор беше отворен за всяка краска на небосвода, за всяка багра, която пъстреше цветето, за всяка тревица, за всяко камъче. До неговия слух долиташе всеки звук, що идеше от тихия зефир, от песента на щуреца, от мълчанието на дивните планински вечери, от вълшебното небе, което го гледаше през милионите си очи. Готов ли беше Бен Ир след десет години за великия ден, когато ще остави светла диря по пътя на човешката душа? Десет години се бяха минали от тогава. Бен Ир беше двадесетгодишен. От малко дете с нежна снага, сега се беше развил висок и хубав момък със стройни нозе и широки плещи. Очите му бяха дълбоки и чисти като планинските езера, които отразяваха лазура на чисти небеса. Беше дивна пролът. Бен Ир пасеше стадото си. Царуваше чудна тишина. И ето, изведнъж, мълчанието и покоят на планината се наруши от конски тропот.
към текста >>

И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди.
И в качество на такива, те не можеха да оставят ненаказан този прост овчар, който пред очите на всички се подигра с царската дъщеря и оскърби нейното царско достойнство. Никой смъртен не би понесъл това. Нещастникът требваше да умре. Тогава един от телохранителите опъна своя лък, една отровна стрела профуча край ухото на спасената царкиня и се заби в гърдите на Бен Ир. Тя отвори очи и разбра, какво стана. И на свой ред, без да мисли, без да види, че раненият беше млад и хубав момък, наведе се над него, разкъса ризата му и впи устните си в неговите наранени гърди. Когато отровата беше изсмукана, животът на Бен Ир беше вън от всяка опасност, така както и нейният след ухапването. Телохранителите веднага дойдоха при нея и разбраха всичко. Бер Ир, следователно, требваше да дойде в царския дворец, като скъп гост. Тя искаше това, а тя беше дъщеря на мощен владетел. Надвечер, към столицата редом до нея, яздеше млад човек с проста овчарска дреха, но с царско достойнство.
към текста >>

23. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел.
Ще предадем нейния край, когато тя достига върха на своя патос. „Твърдоглави и с необрезани сърца и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл.
към текста >>

24. НЕРВНИЯТ ВЕК ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Казват, например, че някой момък обичал някоя мома.
Всякога, когато се заговори за любовта, хората подразбират онова, което не е любов. А те трябва да имат едно правилно схващане за любовта. Те трябва да започнат да я изучават като велика наука. През цялата вечност те ще изучават любовта, понеже тя крие в себе си всички сили, който действат в космоса, всичко, което съществува в битието. Днес хората познават само някои от силите на любовта и затова я схващат в такава ограничена форма. Казват, например, че някой момък обичал някоя мома. Но в случая нямаме никаква любов. Тук действа само една астрално-полова сила. Казват още: еди кой си е баща. Но и тук няма никаква любов. Има само едно астрално-полово чувство за собственост.
към текста >>

25. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението.
– Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор. Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата. Природата е определила точно за всяко престъпление съответен срок на наказание. Има много по-разумни начини за изкупване на едно престъпление, отколкото обесването, затварянето и пр. Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението. – Ще ви се роди син, завършил той и този син ще бъде убитият. Момъкът постъпил така, както го посъветвал мъдрецът. Наистина му се родил син – убитият, който му причинил големи страдания. Но чрез тези страдания той изкупил завинаги греха си.
към текста >>

Момъкът постъпил така, както го посъветвал мъдрецът.
Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата. Природата е определила точно за всяко престъпление съответен срок на наказание. Има много по-разумни начини за изкупване на едно престъпление, отколкото обесването, затварянето и пр. Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението. – Ще ви се роди син, завършил той и този син ще бъде убитият. Момъкът постъпил така, както го посъветвал мъдрецът. Наистина му се родил син – убитият, който му причинил големи страдания. Но чрез тези страдания той изкупил завинаги греха си.
към текста >>

26. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Учителят каза: – Един млад момък имал неуспехи в живота си.
Когато завърших образованието си, още продължавах да вярвам, че доброто живее във всички. Но когато постъпих на работа, влязох в допир с много хора и изпитах големи страдания от падението, което видях, от фалша, грубостта, лицемерието, на които се натъквах на всека крачка. Тогава изчезна оная доверчива усмивка от моето лице; то доби сериозен, строг, суров вид. Даже то огрубя, изгуби красотата, фините черти, които имаше. И аз, съзнавайки това, изпитвам мъка, страдание, че не съм оня, който бях. Учителят каза: – Един млад момък имал неуспехи в живота си. И всички начинания, които предприемал едно след друго, му докарвали неуспехи, разочарования, огорчения. И той, обезсърчен, обезверен, решил да тури край на живота си. За целта отива към реката и вижда, че царската дъщеря се дави. Той я спасява и оттогава му тръгва напред. И вие, като срещнете мъчнотии в живота си, трябва да спасите царската дъщеря и всичко ще ви тръгне напред.
към текста >>

27. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника.
Един ден той решил да опита своите последователи, да провери, колцина са истински верующите. Призовал той всички свои последователи и им съобщил, че ако искат да се сподобят с райски живот, трябва да минат през саможертвата. За тази цел заповядано му било отгоре да ги изколи до един. Верующите започнали да се озъртат, да се споглеждат, да се свиват. Проповедникът призовал да отидат на доброволно заколение първом ония, които имат най-силна вяра. Поедно време двама млади, момък и мома, които се обичали и се готвели скоро да се женят, излезли изсред множеството и тръгнали към проповедника. Той ги въвел вътре и леко притворил вратата. Като ги видял треперещи от вълнение, попитал ги, защо са се решили да минат през заколение. „Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън.
към текста >>

„Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата.
„Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят.
към текста >>

28. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към младия момък.
Той е живял уединено и е мислил само за себе си. Никому добро не е правел, а е мислил само да трупа богатства. Веднъж из града вървял младеж, син на един от големите богаташи в страната. Заедно с няколко слуги той е карал една голяма каруца-вагон, пълна с различни сребърни и златни скъпоценности. Когото срещали по пътя си, той му давали от скъпоценностите. Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата. Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни. Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред младия момък. Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята!
към текста >>

Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред младия момък.
Когото срещали по пътя си, той му давали от скъпоценностите. Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата. Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни. Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред младия момък. Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал. Тогава момъкът заповядал да сложат сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него лопата след лопата от скъпоценностите. Сандъкът натежавал все повече и повече. Скъперникът почнал да вика от задуха: Престанете да ме товарите, стига ми вече, не мога да дишам вече, задушавам се!
към текста >>

Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята!
Като се научили за това, хората взели да се стичат отвсякъде към младия момък. Всеки носел някакъв съд, голям или малък, да му сипят нещо от тия блага. Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата. Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни. Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред младия момък. Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал. Тогава момъкът заповядал да сложат сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него лопата след лопата от скъпоценностите. Сандъкът натежавал все повече и повече. Скъперникът почнал да вика от задуха: Престанете да ме товарите, стига ми вече, не мога да дишам вече, задушавам се! Момъкът погледнал към задушаващия се скъперник и казал на слугите си: Не сваляйте още сандъка от гърдите, нека си научи добре урока.
към текста >>

Тогава момъкът заповядал да сложат сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него лопата след лопата от скъпоценностите.
Научил се за това и скъперникът и веднага тръгнал за мястото, дето се раздавали благата. Хората носели малки или по-големи паници, но той счел, че тия съдове са малки и недостатъчни. Затова взел със себе си един голям сандък и се явил пред младия момък. Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал. Тогава момъкът заповядал да сложат сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него лопата след лопата от скъпоценностите. Сандъкът натежавал все повече и повече. Скъперникът почнал да вика от задуха: Престанете да ме товарите, стига ми вече, не мога да дишам вече, задушавам се! Момъкът погледнал към задушаващия се скъперник и казал на слугите си: Не сваляйте още сандъка от гърдите, нека си научи добре урока. Така разумната природа поучава тези, които мислят само за себе си, които обичат да взимат и трупат повече, отколкото им трябва. Мнозина от тях остават под товара на собствената си алчност и скъперничество.
към текста >>

Момъкът погледнал към задушаващия се скъперник и казал на слугите си: Не сваляйте още сандъка от гърдите, нека си научи добре урока.
Като го видял, момъкът му казал: Легни на земята! Скъперникът легнал. Тогава момъкът заповядал да сложат сандъка върху гърдите на скъперника и да сипват в него лопата след лопата от скъпоценностите. Сандъкът натежавал все повече и повече. Скъперникът почнал да вика от задуха: Престанете да ме товарите, стига ми вече, не мога да дишам вече, задушавам се! Момъкът погледнал към задушаващия се скъперник и казал на слугите си: Не сваляйте още сандъка от гърдите, нека си научи добре урока. Така разумната природа поучава тези, които мислят само за себе си, които обичат да взимат и трупат повече, отколкото им трябва. Мнозина от тях остават под товара на собствената си алчност и скъперничество. От Учителя, преразказала Ели
към текста >>

29. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула.
Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието. Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека.
към текста >>

Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка.
Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът.
към текста >>

30. ГРАЖДАНИ НА ВСЕМИРНАТА ДЪРЖАВА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише.
Ние често говорим за любовта, но не знаем да постъпваме по любов. Любовта, за която пишат в романите, че героинята припаднала, или че героят се самоубил, това е неразбраната любов. Човек припада от страх, когато мисли, че изгубва нещо. Някой се самоубива не от любов, а от безлюбие. Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи. Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише. Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов.
към текста >>

Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие.
Любовта, за която пишат в романите, че героинята припаднала, или че героят се самоубил, това е неразбраната любов. Човек припада от страх, когато мисли, че изгубва нещо. Някой се самоубива не от любов, а от безлюбие. Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи. Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише. Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов. Момъкът се показва, че я обича, защото иска да вземе нещо от нея.
към текста >>

Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството.
Любов е, когато момата влезе в един дом, изчисти го, нареди го, запали огъня, омеси хляб, опече го, ушие дрехи. Любов е, когато момата може да научи невежия момък да чете и пише. Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов. Момъкът се показва, че я обича, защото иска да вземе нещо от нея. Ако един момък обича, никоя мома не може да го излъже; ако момата обича, момък не може да я излъже. Не е имало случай, когато някой обича, да му направят зло или да го излъжат. Някой казва, че го обрали от любов.
към текста >>

Момъкът се показва, че я обича, защото иска да вземе нещо от нея.
Когато момъкът се оплаква, че някоя мома го излъгала, това е безлюбие. Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов. Момъкът се показва, че я обича, защото иска да вземе нещо от нея. Ако един момък обича, никоя мома не може да го излъже; ако момата обича, момък не може да я излъже. Не е имало случай, когато някой обича, да му направят зло или да го излъжат. Някой казва, че го обрали от любов. Когато обират човека, то не е от любов. Любовта не се обира, нито се дели.
към текста >>

Ако един момък обича, никоя мома не може да го излъже; ако момата обича, момък не може да я излъже.
Любовта никога не лъже. В безлюбието хората се лъжат. Когато момъкът казва на момата: Аз те обичам, аз не мога да живея без тебе, ти си светлина за мене, животът ми без тебе е безсмислен, това спада към актьорството. Изкуство е това, но не е любов. Момъкът се показва, че я обича, защото иска да вземе нещо от нея. Ако един момък обича, никоя мома не може да го излъже; ако момата обича, момък не може да я излъже. Не е имало случай, когато някой обича, да му направят зло или да го излъжат. Някой казва, че го обрали от любов. Когато обират човека, то не е от любов. Любовта не се обира, нито се дели. Любовта е неделима, единна.
към текста >>

31. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай.
Отговорът му е прост и ясен. Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма, и който няма, да не събира повече отколкото му трябва и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Ала в евангелието има редица още отговори на този въпрос. Когато някой запитал Христа: „Какво да сторя, за да имам живот вечен? ", Той му отговорил да опази законите. И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай. Тогава ще имаш съкровище на небеса" (Мат. 19; 21). в евангелието не се скрива състоянието на човека, който е чул тези силни думи на Христа. „Като чу това, момъкът си отиде наскърбен, защото имаше имот много" (Мат. 19; 22).
към текста >>

„Като чу това, момъкът си отиде наскърбен, защото имаше имот много" (Мат.
", Той му отговорил да опази законите. И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай. Тогава ще имаш съкровище на небеса" (Мат. 19; 21). в евангелието не се скрива състоянието на човека, който е чул тези силни думи на Христа. „Като чу това, момъкът си отиде наскърбен, защото имаше имот много" (Мат. 19; 22). Затова на друго място Христос казва: „Недейте събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци го подкопават и крадат. Но събирайте си съкровище на небето. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6; 19—21).
към текста >>

На подобен въпрос, какъвто бе зададен на Йоана-предтеча, поставен на Христа от момъка-богаташ, който за¬питва, какво да прави, за да има живот вечен, Той отговаря също така просто и ясно, но властно.
Неговият отговор не е нищо друго освен едно морално предписание и добротворство. Без съмнение, това е началото на пътя. Без тези първи стъпки в пътя на широтата на сърцето, на Любовта не може да се върви напред и не може да се направи нещо по-голямо. Христос, обаче, не говори така. в словото Му личи силата, положителността и убедителността на Учител, който знае целия път, който владее методите и познава живота, що води към съвършенство. На подобен въпрос, какъвто бе зададен на Йоана-предтеча, поставен на Христа от момъка-богаташ, който за¬питва, какво да прави, за да има живот вечен, Той отговаря също така просто и ясно, но властно. Казва му: „Опази законите, а след това, ако искаш да бъдеш съвършен, раздай имането си на сирома¬сите, ела и ме последвай". Ето разликата между Христа и пророците- — в случая пророкът Йоан. Христос знае пътя към съвършенство, затова казва направо и рязко това, което води към него. Ясно е, човек трябва да бъде на земята без материално бреме, сиреч да не бъдат материалните блага същината на неговия живот. Ала за нас, хората на земята, не е ли това невъзможно — да раздадем всичко?
към текста >>

32. ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Веднъж, когато магнетизирал един момък на име Виктор, последния заспал.
Този магнетизъм в човека, както и в другите организми, е поляризиран. 3. Животният магнетизъм може да се предава от един организъм на друг и на други тела, например желязо, стъкло, вода и пр.. 4. Основната причина на болестите е нарушението в човешкия магнетизъм, изгубване на хармонията в теченията му и затова главното лекуване трябва да става чрез магнетизма, т.е. чрез жизнената сила. Един от видните ученици на Месмер е маркиз дьо Пюйсегюр, който е известен с това, че е открил магнетичния сън. Веднъж, когато магнетизирал един момък на име Виктор, последния заспал. Селянинът Виктор бил необразован, умствено неразвит, но като заспал, почнал да говори с голяма разумност и проницателност. Други ученици на Месмер са: Пететен, Дельоз, барон дю Поте Фариа, Тарди дьо Монравел и пр. С тях се свършва първият период в изследването на животния магнетизъм. След това иде вторият период, който е повече изучаване на хипнотизма. Този период започва в Англия с Бред, а във Франция с Шарко.
към текста >>

33. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Среща я един момък и й казва: Опитай ме, да видиш, че съм добър.
Когато дяволът ви говори, туряйте памук в ушите си и мислете. Когато Бог ви говори, изваждайте памука от ушите си и слушайте внимателно. Щом дойде до ухото ви някоя добра мисъл,приемете я и я изпитайте. Тя всякога носи нещо добро. Мома иска да се ожени, да бъде щастлива. Среща я един момък и й казва: Опитай ме, да видиш, че съм добър. Не, дойдете ли до човека,няма какво да го опитвате; човека трябва да помиришете, и от миризмата му ще познаете, какво цвете е: дали е карамфил, роза, теменуга и т.н. За това се изисква добре разбито чувство на обоняние. От добрия и правилно мислещ човек излиза особено приятен аромат,особено благоухание. От лошия, от неправилно мислещия човек също така излиза миризма, но неприятна. В това отношение хората се делят на право мислещи и на такива, които не мислят право.
към текста >>

34. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Младият момък се стреснал от видението, но свещеникът, който присъствал там му казал: Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми.
Не ти трябва калугерство, това е празна работа. Готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Младият човек видял, че от главата на Белия Брат излиза светлина. Като чул думите му, той пожелал да му даде нещо, но онзи се изгубил. Това посвещение станало в църквата. Младият момък се стреснал от видението, но свещеникът, който присъствал там му казал: Не бой се, Божиите пътища са неузнаваеми. Сегашните християни искат да видят Христа. Те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна, вътрешна, невидима връзка. Като придобил тази връзка, Павел казал: “Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано.” И аз искам от вас, да прибавите нещо ново към това, което имате сега, а именно, да възстановите връзката си с Бога. Направите ли веднъж тази връзка, вие ще пристъпите към новото.
към текста >>

35. Брой 3-4 -1995г. Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица.
Паша Теодорова СЛОВО ПРИ ИЗПРАЩАНЕТО НА БОЯН БОЕВ 23. 07. 1963 год. Драги братя и сестри, приятели и познати, сродници и съученици, Днес ние сме пред тленните останки на нашия обичен брат Боян Боев, които останки след половин час ще бъдат далеч от нас. Също така ние сме пред безсмъртния портрет на Боян, който ще остане завинаги с нас. Един велик философ, мъдрец и Учител на човечеството казва: “важна и голяма задача на човека в живота е да познае Бога такъв, какъвто е и да познае Бога такъв, какъвто не е.” Същият Учител изнесе тази задача и в по-малък мащаб: “Да познае човек себе си такъв, какъвто е и да се познае такъв, какъвто не е; да познае ближния такъв, какъвто е и да го познае такъв, какъвто не е.” Сега аз с малко думи и отчасти ще кажа нещо за Боян такъв, какъвто е и такъв, какъвто не е. Мнозина от присъстващите познават Бояна още в младите му години като студент, с чистотата на идеалист момък и девица. Любознателен, с любов към науката и със стремеж към знания, той постъпи в Софийския университет като студент по естествените науки. Тук той се предаде с всичката си любов и жар на изучаването на тия науки. Слушал лекциите на своите професори, изучавал тези науки от различни ценни научни книги и от екскурзии всред природата, която, според думите на нашия Учител, позна като жива и разумна, Боян завърши науките си и в последствие замина за чужбина да научи някакъв език с цел да разшири своите познания и да задоволи своята голяма любознателност и интерес. Тук той се запознава с окултната наука, която прегърна със същата любов и желание да учи. В изучаването й той беше така искрен към себе си, предан към знанието, с каквото изучаваше и официалната материалистическа наука.
към текста >>

36. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 17 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато една мома се разочарова от живота, когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни.
За да творим великото, и за да може това творчество да бъде вечно, трябва да развиваме своята индивидуална самобитност, своето собствено съвършенство, озарено от разбирането на Истината, — а не да подражаваме на съвършенството на другите.“ Кришнамурти Из Беседите Може ли човек да живее без религия? — Когато Господ създаде света, нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дявола. По-напред хората живееха в любов, и всяко учение, което не се ръководеше от любовта, не се признаваше за божествено. Според мене, религията е един санаториум, една болница, за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота, когато момъкът изгуби своята възлюблена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни, хора са фалирали буржоа, а ония. които служат на Бога от любов, те са хора без религия. Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излизат от нея преждевременно. * Ние не се кланяме на никаква религия. Защо? — Религията е създадена от човека, а ние не се кланяме на никакви човешки идеали.
към текста >>

37. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата.
И като заминете за другия свят няма да мислите, че сте жена или мъж. Съзнанието и самосъзнанието — това е един преходен живот в света, но той е потребен за нашето развитие. В света на съзнанието и самосъзнанието формите са неустановени и преходни, а за да се излезе от противоречията на живота, трябва да дойдем в един свят, където формите са установени, — това е светът на подсъзнанието и свърхсъзнанието. Било е време, когато хората са живели в своето подсъзнание и свърхсъзнание — това е райския живот на човека, защото рая е вътре в човека; и когато човек влиза да живее в съзнанието и самосъзнанието, той вече напуска райския живот, защото света на съзнанието и самосъзнанието е свят на борби и противоречия, защото силите в него са по неорганизирани и формите — по-неустановени. Грехът е роден в онзи момент, когато човек е напуснал подсъзнанието и е влязъл да живее в съзнанието и самосъзнанието, в този свят на противоречия не може да има и хармонични и братски отношения между хората. На основание на този закон, когато една мома или момък почувстват че някой друг ги обича и когато те и двамата живеят в съзнанието и самосъзнанието, непременно ще се отблъснат и ще се породи омразата. Щом дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание; те са извън тях. Те са достояние на свърхсъзнанието, в което човек се издига над условията. Такъв човек понася и най-големите страдания с радост. И днешната световна криза, която раздрусва всички народи, не е нещастие, а има за цел да събуди свърхсъзнанието у хората. В света има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството и чрез страданията казват на хората, че не трябва да живеят така, както са живели до сега.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома.
Не, сродните души никога не се женят. Щом две сродни души се оженят, то сродството изчезва между тях. Женитбата на земята е временно отношение между мъжете и жените, а отношението на сродните души е нещо вечно. Между съвършените и светиите отношенията са братски - братята работят един за друг - те са с равни права и задължения; и законът, който регулира техните отношения, е в съзнанието им, а не външен. А на земята отношенията между слуги и господари са други; също така отношенията между мъжа и жената не са братски, и следствие на това, сегашният дом е неустойчив; затова и децата бягат от дома. Момата и момъкът като станат по на 21 години, бягат от дома. Това става така, защото съвременният дом не е основан на любовта. Но ние ще оставим дома, както си е днес. Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого.
ние казваме, че е отличен. Или човек може да има един религиозно настроен ум. В какво седи религиозността на човека? Религиозността е специфично чувство. Религиозният човек е влюбен човек. Както момата е влюбена в момъка, така и религиозният човек е влюбен в някого. Ще ми разправя, че вярва в някого. Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота.
към текста >>

Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е.
Това е едно влюбено състояние. И от сутрин до вечер той мисли, как да влезе в Царството Божие, като някоя мома, която мисли за някой царски син. И религиозните хора мислят да влязат в рая, за да се освободят от дявола. Дяволът - това са лошите условия в живота. Но лошите условия са известни отношения, които ние разбираме. Момъкът и момата, когато се влюбят, отначало щастливи са - условията са добри - т.е. отношенията са правилни, разумни и разбрани. Но като се оженят, почнат да се карат и да не се разбират. Условията се влошават. Женитбата е известна работа, която човек се е ангажирал да свърши. И всеки занаят, всяка работа, за която човек се залови, е женитба.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 126 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена.
Но ако в даден момент се усъмните, във вашето съзнание ще настане пак една тъмнина и ще изгубите вътрешния си мир, ще изгубите връзката си с реалността, ще изгубите опората в живота. Сега хората като са изгубили опората си в реалността, приемат парите като реалност и опора в живота си. Представете си, че един човек е парализиран и не може да яде, нищо не може да прави. Ако му дадете един милион английски лири, ще му помогнат ли? Реални ли са те за него? Имате друг случай - болен, парализиран момък не може да стане, но му казват, че иде неговата възлюбена. Той веднага става. Значи, в този случай любовта е реална за него. Това, което в даден случай може да превърне едно твое състояние и да те освободи от ограниченията, е реалното в живота. А всичко друго - пари, знание, сила - това са условия. Реалното в света е, което дава нещо на човека.
към текста >>

Представете си, че 100 моми се влюбят в един момък.
Онзи, който те обича, да цени твоята любов и ти да цениш любовта на онзи, който те обича. Онзи, който те обича, няма да ти пише любовни писма. Онзи, който те обича, ще ти говори, но ти няма да го виждаш. Ще кажете, как така? Да ви изясня въпроса по-конкретно. Представете си, че 100 моми се влюбят в един момък. Откъде ще знае той коя го обича? Идва една при него и той казва - тази е. Дойде втора, трета, той пак казва - тази е. Всичките сто моми се изреждат и той все казва - тази е, и не може да познае коя е онази, която го обича. Какво представляват всичките тези моми?
към текста >>

41. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва.
Завеяността се дължи на следното положение — когато съзнанието на човека е разкъсано, той има по-голяма широчина отколкото може да схване в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни и поради това се явява разсеяността. За пример, всички хора, у които чувствата вземат надмощие, те държат предметите много близо до съзнанието си и ги чувствате. А щом държат един предмет далеч от съзнанието си. те мислят за него. Следователно, ако държите един предмет много близо до съзнанието си, той ще окаже влияние върху вашите чувства, и ще станете разсеяни. Когато например момъка държи момата много близо до съзнанието си, той става разсеян и вместо да спечели любовта на момата той я изгубва. За да съществува обич и правилни отношения между хората, те трябва да стоят на известна дистанция, определена от природата. И тогаз онези, които се обичат, винаги ще има разбирателство и взаимно уважение и почитание между тях. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Така е и в природата — каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Христос казва: „Каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.“ Според мен, небето, това е човешката глава, а земята, това е човешкия стомах.
към текста >>

42. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 169 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник.
Бъди истински богат. бъди най богатият! Бъди човек! И тогава ще бъдеш щастлив и доволен на земята. Т. Ч. Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник. Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него.
към текста >>

Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала.
Бъди човек! И тогава ще бъдеш щастлив и доволен на земята. Т. Ч. Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник. Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това.
към текста >>

Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно.
И тогава ще бъдеш щастлив и доволен на земята. Т. Ч. Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник. Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си.
към текста >>

И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него.
Часовник и Косъмче (б а с н я) Един момък имал хубав и точен Часовник. Имал го вече цяла година, а той денонощно цъкал равномерно и не погрешил нито секунда. Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него. След една минута часовникът спрял.
към текста >>

Момъкът съвсем не забелязал това.
Момъкът се радвал и често хвалил фирмата, която му го продала. Един ден, все така доволен от часовника си, момъкът отворил вътрешния му капак, да го погледа как върви, и да преброи хубавите му камъни, които го сглобявали и правили да върви толкова точно. Лек вятър носил като вълшебно аеропланче едно тънко косъмче. И, щом момъкът отворил часовника, косъмчето кацнало в него. Това станало тъй на време, като да е бил часовникът аероспирка, която се отворила, за да влезе аеропланчето. Момъкът съвсем не забелязал това. Той погледнал движението на колелцата, преброил камъните и, като го затворил внимателно, турил го пак в джеба си. Едно колелце закачило косъмчето, дръпнало го навътре и се оплело в него. След една минута часовникът спрял. — Скитнико, разбойнико! — развикал се часовникът на косъмчето,—защо се завря тука?
към текста >>

43. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 174 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Некой момък се влюбил в някоя хубава мома, и все тя му е в главата, нищо не може да прави, нито да учи — иска да се самоубие, или пък нея да убие, ако не му отговори на чувствата — този момък е жертва на тъмните сили.
И двамата приемат същата светлина и същия въздух, и двата еднакво употребяват вода и хляб. Тъй че и двамата имат едно верую. И светски и духовни правят погрешки и проявяват добродетели — и едните и другите когато правят добро, са под влиянието на светлите същества; а когато правят погрешки, са под влиянието на тъмните същества. И промените в разположенията и настроенията се дължи на влиянието му на едните, ту на другите. Всички прояви в живота ни, които са лишени от разумност, са резултат на тъмните същества. Некой момък се влюбил в някоя хубава мома, и все тя му е в главата, нищо не може да прави, нито да учи — иска да се самоубие, или пък нея да убие, ако не му отговори на чувствата — този момък е жертва на тъмните сили. Затова всека проява в живота ни трябва да бъде разумна, защото чрез разумното се проявяват светлите същества, които работят за нашето повдигане. Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в тези светове, в които ще трябва да влезем. Ние ще трябва до минем през света на тъмнината и да влезем в света на светлината и от него ще влезем в Божествения свят, за да разберем смисъла на живота. Отношенията ни към съществата на светлината трябва да бъдат като отношенията на синът и дъщерята към бащата и майката. Ние в света не можем да бъдем господари.
към текста >>

44. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 185 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

в една таванска малка стая в твърде скромна, дори бедна обстановка, живееше млад момък.
Светията бе отрупан с ласкави думи и въпроси на които тихо отговаряше. Той бе замислел и овреме не време за миг притваряше очи, очи които виждат това, което очите на обикновените люде не подозират. Той виждаше това, което бе в умовете и сърцата на хората, той познаваше човешките сърца с високи каменни стени и заключени прати ли бяха, или благоухаяха като разцъфнали градини, където всеки може да влезе. Той знаеше и човешките умове, като лазурни небеса ли бяха прояснени, чисти или обвити с мъгли от заблуждения и облаци от прах. А под самия покрив на дома. в една таванска малка стая в твърде скромна, дори бедна обстановка, живееше млад момък. От хуманни чувства господарите на дома бяха го прибрали, приютили и мислеха навярно, че много бяха сторили за него. И той познаваше светията и ходеше при него и те го бяха виждали там и ходеше да учи най висшата неука — науката за живота. Беше скромен, беден и делеше времето си за наука и изкарване насъщния хляб. Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва младия човек. А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му.
към текста >>

В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство.
От хуманни чувства господарите на дома бяха го прибрали, приютили и мислеха навярно, че много бяха сторили за него. И той познаваше светията и ходеше при него и те го бяха виждали там и ходеше да учи най висшата неука — науката за живота. Беше скромен, беден и делеше времето си за наука и изкарване насъщния хляб. Вече няколко месеци, как живееше в богатия дом и господарите не бяха се погрижили да узнаят как прекарва младия човек. А той не се оплакваше, разказал беше само един ден, смеейки се на един от слугите, че в таванската стая заедно с него живеят и плъхове, които често го лишават от хляба му. В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство. В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство. Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири. Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта.
към текста >>

А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта.
В същия тоя ден и час, когато светията бе в дома на богатия, момъка седеше в своята стаичка на единствения стол и беше развълнуван от горчиво чувство. В тоя тържествен ден за целия дом, никой не беше се сетил за него и той се чувстваше изоставен, забравен и тъжен. Неволно той размишляваше върху любовта към близкия и човешките добродетели, но не се освободи все пак от горчивото чувство. Тогава посегна и откачи от стената цигулката си и засвири една мелодия, която тайно бе подслушал в една звездна нощ светията да свири. Разнесоха се тихи, тъжни звуци, проникнаха в сърцето, разнежиха го, то дойде в умиление и поиска да се моли. А беше часа за обед, момъка искаше да спази времето, когато ще обядва долу госта. И се помоли, сърдечно, топло и искрено се помоли да се освободи напълно от горчивото чувство и с благодарност да приеме приготвените хляб и маслини. И му олекна, изчезна и последната сянка от скръб и сладък беше скромния му обед. А долу в оживената обедна зала на богатия, любезно предлагаха, на светията и останалите гости, скъпи блюда, разкошни гозби. Светията бе странно замислен и мълчалив. И за почуда и смайване на домакините, той тихо запита: „имате ли малко маслини?
към текста >>

Привечер младия момък минаваше през двора, за да отиде някъде по работа.
“ Донесоха му веднага и смутено ги подадоха. Той обядва само хляб и маслини и през всичкото време на обеда бе мълчалив. Окръжаващите бяха в недоумение и почуда. Той бързо напусна богатия дом. И скоро след обеда от уста на ухо тайнствено се шепнеше на целия дом как обядвал госта. Привечер младия момък минаваше през двора, за да отиде някъде по работа. Една бъбрива слугиня го спре и непринудено заговори: „ти знаеш ли при толкова хубави гозби що обядва нашия многоочакван гост? — само хляб и маслини? “ Момъка се усмихна и отмина. Усмивката му бе също тъй сърдечна и искрена, както бе по обед и молитвата му, която светията бе чул. S. Словото на Учителя Основите на положителното знание Съвременната наука изучава онова, което е вече минало.
към текста >>

“ Момъка се усмихна и отмина.
Той бързо напусна богатия дом. И скоро след обеда от уста на ухо тайнствено се шепнеше на целия дом как обядвал госта. Привечер младия момък минаваше през двора, за да отиде някъде по работа. Една бъбрива слугиня го спре и непринудено заговори: „ти знаеш ли при толкова хубави гозби що обядва нашия многоочакван гост? — само хляб и маслини? “ Момъка се усмихна и отмина. Усмивката му бе също тъй сърдечна и искрена, както бе по обед и молитвата му, която светията бе чул. S. Словото на Учителя Основите на положителното знание Съвременната наука изучава онова, което е вече минало. Например, тя изучава, какво е било състоянието на земята преди хиляди години; по този начин се е създала науката геология; изучава животните и растенията, които са създадени преди милиони години - така се създават зоологията и ботаниката. Астрономите изучават звездите, които са създадени преди милиони години, и при това изучават ги не какви са сега а какви са били в миналото. Какво е сегашното състояние на вселената ние не знаем; какво има на месечината, слънцето, планетите и звездите — не знаем.
към текста >>

45. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират!
Това е правилният път. Тук е силата, тук е мощта на човешката душа, дух и воля! Не напразно е казал Христос: „Който не остави мъж, жена, деца, заради мене, той не е с мене“, т. е., ако ние поставим като кумир жена, мъж, деца, богатства по-горе от Бога и се повлечем по това и паднем, ние сме в крив път. Има и друго положение, което е много важно и трябва да се има пред вид. Адам - момъкът, като дири Ева - момата, и Ева - момата, като дири своя Адам - момъка, често пъти не ги намират! Затова ние виждаме в някои бракове единият да тегли наляво, другият - надясно. Защо това е така? Защото, според окултната наука, макар две души да са съчетавани в много животи, единият от тях, в един или няколко живота, е оставал духовно назад и заради това така ще бъде. Особено пък ако две души не са се съчетавали редовно в по-раншни животи. Тук случайни богатства, власт, сила, слава, за назадничавия, ако ги има в настоящия живот, не играят роля.
към текста >>

46. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив.
. . И тоя път й казах да седне на стола не далеч от мене и веднага се концентрирах с желанието да отразя състоянието й в себе си. Колкото в душата ми наставаше мир и тишина, толкова по-ясно ставаше отражението й в мене. Започне със силно щракане в лявото колено, главоболие в задната част на главата. Знаех вече, че се с плъзнала и паднала, а любовна мъка за семеен живот е срещнала спънка а живота и е измъчила душата й Продължавах проникването. Сивотата постепенно се разтваряше — красив черноок момък, с невисоко чело и къдрави коси бе въплътен почти като жив. Тя мислеше много силно за него. Изведнъж той отскочи далеч и стана малък почти като мравка — около него се явиха големи хубави къщи, трамваи, автомобили. Къде ли е това? Усилих светлината, увеличих съсредоточаването. Чрез нейното съзнание влязох във връзка с образа, в самия него, вървящия по улицата, малко прегърбен, унесем, както мислеше той самия — за нея.
към текста >>

Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроено, така аз почувствах, по съшия тон — трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене — и той — онзи момък, който тя чакаше.
Раздвижи се тръстиката от малка лодка — и жрец, млад жрец на Слънцето недочака да спре добре лодката и се хвърли към нея. Тя отвори ръце да го прегърне . . . Потъмня изведнъж. Гледах, а се пазех да мисля каквото и да е. Но както един ударен тон извиква в унисон трептежа на струна, която е хармонично настроено, така аз почувствах, по съшия тон — трептеж, че това бе тя, която сега седеше до мене — и той — онзи момък, който тя чакаше. Той носеше знаковете на змиите и слънцето — аз ги зная, защото зная че и аз самия някога съм ги носил . . . Но той беше млад жрец, още не преминал посвещение, защото на главата си нямаше златния пръстен с големия червен рубин, белег на първия прескочен праг на живота — на обикновения живот. Но аз само гледах и нищо не мислех, защото в такива моменти най-страшния враг на човека е неговият ум, неговата собствена мисъл. Аз само гледах — а мисълта бях оставил за после, когато щях да се върна в себе си, в сегашното.
към текста >>

Момъкът е повален мъртъв.
И може би много стотици години са минали, но аз не питам, защото всеки въпрос затъмнява съзнанието, а в него се отразява истината, минала, сегашна или бъдеща. Група конници летят — тесен път се провира между вековни дървета. Върху тях налитат отстрани. Грабват момиче облечено в черни и ясно жълти дрехи на ивици, някаква благородница . . . Момъкът е повален мъртъв. Нея отвличат, а него дори не поглеждат . . . Ето пак нова картина. Висок почти непристъпен планински гребен. Какво ли има на него?
към текста >>

Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира .
. . Монах някъде крепи дългата стълба непосредствено до големите скали, върху които са сложени основите на манастира. Най-после тя е долу, почти в безсъзнание пада на ръцете, които я чакат. И той я отнася надолу по пътеката . . . Група стрелци с брадви и копия се нахвърлят върху тях — и пак момъка лежи на земята безжизнен, а калугерката отнасят на ръце без съзнание обратно в манастира . . . (следва)
към текста >>

47. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта.
В този смисъл старостта е въплътената мъдрост на Бога. Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е старост. А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов. Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта. Младите разрешават въпроса за Любовта, в старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос.
към текста >>

Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта.
Ако в лицето на стария човек не виждате Божията Мъдрост въплътена, това не е старост. А в майката и бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако Любовта не е въплътена в майката и бащата, те не са никакви майка и баща. В това отношение, съзнанието на бащата и майката представляват двете страни на въплътената любов. Момъкът трябва да представлява въплътената справедливост, в момата — въплътената доброта. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъка — въпроса за справедливостта. Младите разрешават въпроса за Любовта, в старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и в бащите.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 210 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата.
А като създал жената, казал й: Ще обичаш този свой баща като себе си. Тази заповед дал Бог на Ева по отношение на Адама. — Ще го обичаш като себе си. А на Адама казал: Ти ще обичаш Ева, понеже аз я създадох. Не му казва как, но казва: заради Мен ще я обичаш. И сега момъкът като дойде да се жени, той не казва истината на момата. Той се представя пред нея като божество и й казва: „Ела да живееш при мен, ще бъдеш щастлива и ще имаш всичко, каквото пожелаеш“. Като се оженят. не излиза тека и почват да се карат. Преди да се ожени, той трябваше да й каже: „Слушай, ти няма да бъдеш щастлива при мен, защото и аз сам не съм щастлив. Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота.
към текста >>

Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи.
Като се оженят. не излиза тека и почват да се карат. Преди да се ожени, той трябваше да й каже: „Слушай, ти няма да бъдеш щастлива при мен, защото и аз сам не съм щастлив. Ако аз бях щастлив, нямаше да се женя, но понеже съм нещастен, търся едно успокоение в живота. Ако можеш донякъде да ми услужиш, да ми бъдеш сътрудница в живота, тогава донякъде ще можем да живеем, както Бог е дал“. Така трябва да каже момъкът на момата, а не да се залъгват, че ще се направят щастливи и тям подобни работи. Сега, измамата и погрешката на хората е в бързането. Те бързат да се оженят. Импулсът да се женят хората е пред, но бързането е една слабост. Какви качества ще придадат те на онова поколение, което ще създадат, като се оженят млади? Онзи, който нека да стане баща, той трябва да има такива качество в себе си, че да стане проводник на Божественото.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене.
Всички препятствия пред вас ще се дигнат, но затова се иска вяра, че всичко ще се превърне в добро, че всичко ще се оправи. Бог иде да оправи света, но Той ще го оправи не по нашему, а по своему. Днес всички висши същества съдействат на Бога в оправянето на света. И вие трябва да вземете участие в тази велика работа, като станете служители на Бога. И когато някой ваш брат закъса и се отчае от нещо, вие трябва да му се притечете на помощ, да му помогнете. Сега ще ви приведа един пример за един млад момък, който се отчаял по нямане на пари, на средства за живеене. В това време той обичал една мома. В отчаянието си, той решил да се самоубие. Като се научила момата за това, тя го извикала,и тихо пошепнала нещо на ухото му. Тя му пошепнала само една дума, и той се отказал от намерението си до се самоубива. Тя му казала: „Не се самоубивай.
към текста >>

50. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Момъкът си навел главата зачервен — Разбрах!
Ти ако искаш да бъдеш разумен и щастлив, ще обичаш тъй, както ти е идеала, при всички условия, верен приятел на своите приятели. — Ами като съм слаб и не мога? — Ами ако ти се мислиш за слаб и не можеш да изпълниш ония идеали, които са твои, за хубавото, за верността, за любовта, от где на къде искаш другите, чуждите хора да си наредят и променят живота според тях? Право ли е това? И ако ти в своя собствен живот не можеш намери смисъла, как ще видиш смисъла в света? Момъкът си навел главата зачервен — Разбрах! И като целунал на Мъдреца ръка, излязъл дълбоко замислен. За любопитния При Мъдрецът влиза за пръв път хитър старец. Той е благообразен и крайно любопитен. Още при вратата той се спира и започва да разглежда учудено стаята му. Очевидно е, че тя не отговаря на неговите схващания за живелището на един свят, духовен човек.
към текста >>

51. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 219 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така, към нея се обръща един банкер, който искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление“.
При Берта всичко е ставало съвсем естествено. Тя всичко е говорила със своя обикновен детски речник, без какви да било докарвания и загадъчности, така че всеки е оставал зачуден пред този детски феномен, пред който не е могла да остане скрита никаква тайна, щом като това дете се добере до ръкописа на някого. Макар Берта да е стояла дълго време в пансиона, тя не е искала да се разчуе за тази нейна способност, така че за нея са знаели само един тесен кръг люде. Едва по-късно това се разчуло и тогава Берта Боаняр станала известна по-нашироко. На осемнадесетгодишната си възраст Берта Боаняр дава вече такива отговори на всеки едного за характера му, че тя става като съветник на много деловити люде. Така, към нея се обръща един банкер, който искал да услови един слуга, с приложение на самото писмо на момъка: „Този, който е писал това писмо, е наклонен към насилие и престъпление“. Банкерът Фроасар, от Париж не приел този човек за слуга, и три дена по-късно той научил от вестниците, че този същия човек е извършил опит за убийство. Станало ясно. че той, желаейки да бъде приет за слуга, е мислел впоследствие да убие банкера и да го обере — нещо, което сам признал при разследването му. След този случай, започнали да се интересуват за това момиче всички, та дори и официалната власт. Тя наскоро сполучила да покаже следите, които са довели до разкриването на едно доста заплетено престъпление в Хаар.
към текста >>

52. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Момъкът се надава на нещо — и то не се случва.
А когато се работи с непостоянни величини, не може да се постигнат определени и постоянни резултати. Това се забравя най-често и всеки мисли и се надява, че живота ще направи щастливо изключение лично заради него. От там тия разочарования, които пълнят дните ни. Търговецът чака печалби — и те не идват. Държавникът чака нещо — и то не става. Момъкът се надава на нещо — и то не се случва. Бащата чака от сина си — и надеждата му се не оправдава . . . И въпреки това, всички все пак вярват в нещо! А това показва че вярата е един основен капитал в душата на човека. Погрешката е, че тоя капитал се внася в банки, които фалират .
към текста >>

53. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно време тя ходеше с китка на главата, очи хвърляше на този, на онзи момък, а сега се е сгушила.
Гледам онази 85 годишна баба и я питам. Бабо, защо не ходиш да играеш на хорото? — Е, синко, това беше едно време. Сега вече не мога. — Че къде отиде твоята младост? Едно време тя ходеше с китка на главата, очи хвърляше на този, на онзи момък, а сега се е сгушила. Къде отиде твоята младост? — Остарях. — Защо остаря? Защото си лъгала момците,—нищо по вече. Аз взимам лъжата в най-широк смисъл.
към текста >>

54. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Константин и Елена, след нея момък държащ кадилница с тамян, а след тях гайдаря и тъпана.
Любопитството у всички е голямо. Започва разстилането на жарта, разгорена от повече от два кубика дърва и цялата публика, която до сега се смееше, подвеждана от странични закачки, като че ли замря. Гробно мълчание зацари. Не минаха и пет минути и ето откъм жилището на нестинарката се зададе религиозното шествие. Най-напред вървяха: нестинарката Кера, носеща в ръцете си иконата Св. св. Константин и Елена, след нея момък държащ кадилница с тамян, а след тях гайдаря и тъпана. Гайдата свири особена мелодия, а тъпана приглася. Пред тях тича, като извън себе си, нестинарката. Стигайки до огъня, жената сложи иконата настрани на земята и отделяйки се от нея. играейки напред и назад, започна бавно до навлиза към огъня, не отделяйки очи от иконата. Така, като хипнотизирана, тя кръстосва жарта повече от десет пъти и цялото множество, което само до преди пет минути не вярваше, бе изумено.
към текста >>

55. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие.
Каменар е всеки човек, който облагородява камъните. Художник е всеки човек, който облагородява лицата. Скулптор е всеки човек, който оправя погрешките на хората. Поет или писател е всеки човек, който създава хубави работи. Знаете ли, колко мощни са човешките думи? Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. При него дошла една мома и му казала само една дума. Той носел в себе си два револверно като чул тази дума от младата мома, веднага хвърлил револверите настрана, очите му придобили особена светлина и казал: Аз се отказвам от решението си да се убивам! Отсега нататък ще живея за човечеството. Каква е тази дума, която момата му казала? Ще оставя на вас, вие сами да я отгатнете.
към текста >>

Един млад момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет.
1929 год. за да видят как бащински той съветва младежите и ги подтиква към работа, към учене към усъвършенстване: „Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата. Не се срамувайте от работата и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда. „Два случая зная в България, които заслужават подражание. Един млад момък свършил гимназия с отличие, но нямал средства да следва университет. За тази цял, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отгдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 — 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил дипломата си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота.
към текста >>

„Друг един млад момък, студент в университет, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне.
За тази цял, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отгдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 — 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил дипломата си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота. „Друг един млад момък, студент в университет, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне. Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници. Те дохождали при него да чисти обущата им, с цял да го подкрепят. Така свършил той университет и заел съответна длъжност. Гимназиста, който точил ножове си казал: Както мога да уча, така мога и да точа ножове.
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

На всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид.“ По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечем.
— Може ли да стане всичко това? — Може. Всеки човек носи в себе си известни качества, с които може да разреши всички противоречия в живота си. Един богат американски банкер обявил по вестниците, че се нуждае от един секретар касиер в кантората си. За тази служба се явили 20 — 30 младежи, все хора с големи препоръки. На всички тия кандидати банкерът отговарял все едно и също: „Ще ви имам предвид.“ По едно време в кантората влязъл един млад, красив момък, скромно облечем. С влизането си още той видял на земята едно листче паднало. Веднага се навел, дигнал листчето на масата и се обърнал към банкера с думите: Господине, четох във вестниците, че имате нужда от един касиер, но нямам никаква препоръка. Банкерът го погледнал любезно и му от говорил: Вие носите в себе си най-голямата препоръка. Дигането на листчето от земята беше вашата най голяма препоръка. Следователно, и на вас казвам: Ако вие с влизането си в Божествената кантора не вдигнете листчето от земята, всичките ви препоръки ще отидат напразно.
към текста >>

57. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Един ден при Мъдреца дошъл един млад момък и го попитал.
Орион ПРИКАЗКА Живял някога един Мъдрец. При него отивали много. Той не живеел в гъстите дъбрави на вековна гора или всред усоите на висока планина, а между хората, защото бил пратен на земята да помага на тия, който търсят пътя за Нагоре. Като река се стичали от всички краища при Мъдреца и като река се изливала мъдрост и давала всекиму необходимото. Скърбящите си отивали утешени, болните здрави, угнетените спокойни и бодри. Един ден при Мъдреца дошъл един млад момък и го попитал. — Що е човекът и какво може той да стане? Погледнал го мъдрецът с благ поглед, който проникнал до самите дълбочини на душата му и казал: „Ела след мене.“ Завел го той в една стая пълна с книги. На голяма маса имало снопове бели листове, готови за писане. Мъдрецът взел един от тях и казал: —Кое прави ценна тая хартия? С нея какво би могъл да направиш?
към текста >>

Момъкът го гледал с широко отворени очи, неразбирайки за какво му говори.
— Що е човекът и какво може той да стане? Погледнал го мъдрецът с благ поглед, който проникнал до самите дълбочини на душата му и казал: „Ела след мене.“ Завел го той в една стая пълна с книги. На голяма маса имало снопове бели листове, готови за писане. Мъдрецът взел един от тях и казал: —Кое прави ценна тая хартия? С нея какво би могъл да направиш? Момъкът го гледал с широко отворени очи, неразбирайки за какво му говори. Слушайте, казал му Мъдрецът, ако на тази хартия един писател напише една поема, ако един мъдрец напише на нея мъдри слова — ако един математик напише разрешението на една велика задача, тогава тя еднакво ценна ли ще бъде с хартията на която не е написано нищо, или пък с нея е била увита някоя непотребна вещ? Значи, не самата хартия, а написаното в нея е, което я прави ценна и почитана от другите. Така е и с човека. Какво е той? — питате вие — една хартия.
към текста >>

Разбрах, промълвил тихо момъкът.
Какво е той? — питате вие — една хартия. Каквито мисли напишете във вашият ум, каквито чувства сложите във вашето сърце. каквито постъпки изпитите във вашият живот. Това ще бъдете и самите вие. Разбрах, промълвил тихо момъкът. Н. Н. ДАРБИТЕ НА ПОЕТА През дните на своята младост той срещна орисницата, която отрежда дарбите на хората в живота. Тя го попита: — Ако ти отредя дарбите на поет, какво ще възпееш най-много? Любовта ли? Жената ли?
към текста >>

58. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя казва: Учителю, аз се влюбих в един момък.
Значи, щастливият, добрият, божественият живот е този вечен живот да позная Бога, който е създал всичко в света. Да позная Бона любовта, който живее в душите и в духовете на хората. Значи, когато Бог е при човека, той притежава истинското щастие, той притежава вечния живот. Мнозина питат как трябва да живее човек. Наскоро дойде при мене една млада сестра, около 19 годишна и му даде едно обяснение. Тя казва: Учителю, аз се влюбих в един момък. До сега не бях се влюбвала, даже се смеех с момците, подигравах ги — Как се влюби, като майка си и като баща си ли, или малко по-особено? — Малко по-особено. Тя казва: Аз не искам от него нищо, нищо материално, не искам дори да ми пише нещо. Искам само едно: от време на време да ми обърне внимание, да ми отправи един мил поглед. Казвам: Право мисли тази сестра.
към текста >>

59. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него.
Значи Мойсей говори за един свят, дето няма любов. Следователно, щом няма любов, там закон ще има. Дето има закон, там господства силата, а дето е силата, там всякога съществува и насилието. Вземете двама млади, които се срещат и се обикват. В името на любовта те вършат чудеса. Ако момъкът е от долно произхождение, а момата от високо произхождение, щом се влюби в него. тя е готова да напусне баща и майка, да се откаже от наследство, да се изложи на всички укори. Обаче, изгуби ли любовта си, тя започва да съжалява, че се е излъгала. Кога се лъжат хората? Когато изгубят основното нещо в живота, когато изгубят разумното начало. При лъжата човек първо се опитва да излъже себе си, но това е невъзможно. Защо?
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 278 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн.
Всички сърца са запалени. Те горят още от момента, когато вашите майки и бащи ви родиха. Следователно, ако ти не можеш да обичаш майка си и баща си, които те родиха, как ще обичаш някой отвън? Който не може да обича майка си и баща си, той никого не може да обича. Значи, той не може да обича майка си, която девет месеца го е носила, че ще може да обича някоя мома отвън? Каквото да говори този момък, колкото и да ме уверява в своята любов, думите му за мене не струват нито лула тютюн. Лесно е да се пише за любовта с черно мастило на хартия, Там се казва, че той е готов да се жертва за тебе, готов е всичко да направи, но това е жертва на черното мастило. Като дойде до реалната жертва, там го няма. Онези, които се обичат, те не трябва да си пишат писма с черно мастило, но с кръв. Нека мозъкът пусне няколко капки кръв от себе си и с кръвта да напише любовно писмо на момата. Това значи да имаш едно органическо писмо, а така, с черното мастило, всеки знае.
към текста >>

61. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 285 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят.
Но човек казва, че е хубава, защото е модерна. Друг пък си ушие костюм пак по последната мода, тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода. Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата. Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо. Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя.
към текста >>

Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък?
Друг пък си ушие костюм пак по последната мода, тялото протестира, недоволно е, притеснява го нещо. И то е по парижка мода. Може да се обличате по парижка, или по английска мода, но важно е, че тялото протестира против модата. Много от мислите и чувствата на човека са по последната мода, но сърцето и умът са недоволни от тях, стяга ги нещо. Някоя млада мома срещне един млад момък, красив, с едва напъпили мустачки, като цвят. Тя го гледа и си казва: Какъв ли хубав цвят е този момък? Утре ще се разцъфти, ще се почувства неговия аромат. Мома та го гледа като цвят, радва му се, но нещо в нея я стиска, свива й се сърцето. Този цвят още сега издава своето ухание. Чрез сърцето си тази мома чувства, че този цвят не е такъв, какъвто си го представя. За други може да е хубав, но за нея не е.
към текста >>

62. -

След време и в ума на момъка влезе същата бомба: Ако ме остави?
Нормалната любов калява нервната система, усилва я, като я приспособява към напрежението. Обаче, има една енергия от любовта, която разслабва нервната система. Хора, които дълго време са любили, стават неврастенични. Когато двама души се влюбят, в първо време любовта върви добре. Но после в ума на момата влиза една бомба, и тя си казва: Ами ако ме остави? След време и в ума на момъка влезе същата бомба: Ако ме остави? Като влезе този бръмбар и в неговия и в нейния ум, те започват да се отнасят критически един към друг, загубват доверието си. Така се образуват две противоположни течения в човека. Тези течения вече рушат онова благородното и възвишеното, което е създадено в човека. Вие трябва да имате в се бе си мисълта: Любовта никога не руши. Любовта всякога съгражда.
към текста >>

63. -

Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела.
Надясно от дъба имаше един зеленясал камен кръст. Там беше оброчището на ръкойчани. На Петровден всичките селяни се събраха на обща трапеза. Ядяха печени овни, пиеха старо вино, пееха кахърни песни, останали от робските години. Отец Дамян благославяше курбана и от първия овен откъсваше предната дясна плешка. Даваше я на най-сръчен момък — да я отнесе в гнездото на орела. През този ден орелът не ходеше да търси храна. До вечерта почиваше кацвал на дъба и се радваше на малките си голокрили орлета. Щом гърбът на изкласилите ниви земеше да жълтее, вятърът отронваше последните листа на червените кадънки по синорите Класовете огъваха нодоле тънките си шии и заприличваха на засрамени момичета с наведени глави. Старият орел тръгваше над житния кър. Обикаляше ожаднелите за жътва ниви, слизаше низко над тихите слънчеви долини, където самотни крушеви дървета хвърляха сенки като тъмно-зелени дъждобрани.
към текста >>

64. -

Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч.
Ние знаем, че при обезвредяване на чужди отровни вещества в организъма йонното равновесие се нарушава и в соковете нахлуват противни на чуждите вещества съединения, които обезвредяват последните. Лукът подпомага именно тази химическа отбрана на организъма. Тук ще приведем един типичен пример за това му действие: Един шестнадесет годишен младеж, в Аржентина, е бил ухапан от една малка змия — около 11/2 м. дълга — от вида на Yarara която е една от най-отровните змии на северна Аржентина и чието ухапване умъртвява по-малките животни моментално, кучета за 20 минути, а човека от 8 да 24 часа. Ухапания получил веднага виене на свят, което показва, че е бил отворен кръвоносен съд и в кръвта веднага е навлязла отрова. Момъка се довлякъл с мъка у дома си, който с бил на около 300 м. далеч. Майка му в страха си като нямала нищо друго, му дала да изяде няколко големи глави лук и го сложила в леглото. Друго лекуване не е било предприето. Ухапания се ободрил и оздравял за късо време. Ухапания крак на болния след това се е влияел само от времето, като при разваляне на последното се е подувал. Това подуване е било излекувано в последствие като кракът е бил оставен да бъде ужилен няколко-кратно от пчели.
към текста >>

65. -

Вижте живота на човека: на 7 години става напълно зъбосмяната, и се завършва детинството, на 14 години е краят на юношеството и началото на половото осъзнаване, на 21 година спира телесния растеж и момъкът става мъж — и тъй нататък.
Защо прибавихте числото 103? — Защото Христос се е родил 103 години преди приетата дата: тя е лъжлива. — Да приемем че е тъй. Продължавайте, моля Ви! — В края на всяка седмо годишнина стават по-малки или по-големи преобразувания. Вижте живота на човека: на 7 години става напълно зъбосмяната, и се завършва детинството, на 14 години е краят на юношеството и началото на половото осъзнаване, на 21 година спира телесния растеж и момъкът става мъж — и тъй нататък. С човечеството е същото. — Не разбирам, защо да бъде същото. — Но нали знаете, че всеки развой върви ритмично? Числото 7 е ключ на ритмичния развой. Коя е най решителната дата в историята на европейското християнство?
към текста >>

66. -

Трябва да се погрижиш за съдбата си — момък да си избереш.
Веднъж, като копали край една воденица, нещо силно издрънчало под земята и пред тях се изправила една голямо мечка, която постепенно изчезнала. Това било, според обяснението на иманярите, духът, който пазел имането, и, за да ги прогони се превърнал о мечка, Цено силно се изплашил и оттогава баща му не го водил вече със себе си. Пенка, напротив, беше дъщеря на най-големия селски чорбаджи и не напразно я наричаха милионерска дъщеря. Като порасна и стана за женене, идваха много видни момци да искат ръката й, но тя все отказваше. — Дъще, ти си вече мома за женене, думаше баща й. Трябва да се погрижиш за съдбата си — момък да си избереш. — Аз съм си отдавна пече избрала, татко, и, ако ще се женя, Цена ще взема. — Цено ли, този голтак, който няма гологан в джеба си! — Сто дъщери да имам — една на Цена не давам. каза бащата. — Сбирай ума, дъще, за Цено дума да не става, — ако ли Цена вземеш, от дома ми ще излезеш — чрез държавния вестник ще се откажа от тебе.
към текста >>

67. -

Всяко семейство, всеки ученик, всяка млада мома, всеки млад момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено.
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Обещанието на Отца (из неделната беседа „Обещанието на Отца“ – 28. IV. 1940 г.) Всички познават думата обещание и разбират смисъла й. Всички се радват на нещо, което им е обещано. Няма човка на света, който да не се радва на едно обеща ние. Както хората, така и народите, като им се обещае нещо, радват се. Всяко семейство, всеки ученик, всяка млада мома, всеки млад момък, всеки слуга и всеки господар се радват на обещанието, което им е дадено. Това е естествено положение. Хората се спират върху дреболиите на живота, които затулят погледа на човека, както облаците затулят ясното небе, да не може човек да наблюдава хубавото слънце. Дреболиите в живота мязат на мъгла, която затуля съзнанието на човека, да не може ясно да вижда и разбира живота. Понякога и дреболиите са полезни, но при специфични условия. Природата е толкова умна, че всичко е впрегнала в работа Тя използва и мъглата.
към текста >>

Колкото добри приятелки да са били, като се яви между тях един момък, в когото се влюбват, те се скарват и развалят приятелството си.
И тогава се явява един спор. Често споровете се явяват в една голяма обществена и народна свада. И след това всички се питат: Защо народите не живеят разумно? Този въпрос може лесно да се разреши. Вземете, за пример, две красиви моми. Колкото добри приятелки да са били, като се яви между тях един момък, в когото се влюбват, те се скарват и развалят приятелството си. Когато Бог е създал човека. Той е направил един идеален образ, от който хората постепенно са се отклонявали. Те тепърва трябва да се върнал, към първоначалния си образ. Ако видите човек, на когото устата е много издадена напред. това показва, че животинското начало в него е силно развито.
към текста >>

68. -

Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава.
Д-р Ник. Станчев ТРИ ПРИКАЗКИ ЗА МЛАДИ И СТАРИ от Л. Лулчев И трите са написани в духа на народното творчество. Тая форма дава свобода и простор на автора с най-малко художествени средство да нарисува най-ясно и релефно характерите на героите си. И в техните стимули, създадени противоречия, начин на разрешаване да въплъти учението на Учителя. Линията на народното творчество не само е запазена, но авторът със съзнанието на двата нови типа — младежа богомил и стареца, който завежда момъка при Учителя, я продължава. Народа казва: „да би старо можело и младо знаело! “ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек.
към текста >>

Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък.
Народа казва: „да би старо можело и младо знаело! “ От хиляди години хората се въртят в омагьосания кръг на младостта и старостта. Във втората и третата приказка този кръг е разкъсан, хората са свободни от едно хилядолетно заблуждение и вземат нова насока на еволюция. Младежа богомил знае повече от стареца, светец, защото е носител на нови, реални идеи, о стареца светец на стари, отживели. Досегашното ни разбиране за стареца е; белобрад, прегърбен, подпиращ се на бастун, едва престъпващ с охкане и пъшкане човек. Старецът в третата приказка си ходи свободно по планините, без охкане и пъшкаме, наравно с младия момък. Новото знание, което Учителят носи е да знаеш и да можеш; стареца, който истински знае, може до пази и придобива сили на младеж, а в душата на който гори божествения огън, да помага на хората, дават му се преизобилно знания. Новото разбиране на старото и младото е в начина на мисленето и знанието, а не както до сега, до формата на годините. Като мото на трите приказки е дадена една мисъл от Учителя: „Между всички явления в света има едно съотношение, известна връзка, която не е произволна, но разумна и съзнателна“. Тази мисъл е ключът за отключваме, разбиране единството и връзката в трите приказки, които имат три различни сюжета, са три различни свята, три различни разрешения на живота, три съзнания, три методи и въпреки това имат една дълбока връзка, като три стъпала на една еволюция, всяка една е включена в другите и те в нея. В първата приказка действието се развива на морския бряг, във втората до една пещера сред боровите гори, а в третата под снежните върхове на Рила.
към текста >>

69. -

Най-първо, имаме един млад момък, много красив, отличен, роден от добър баща; и една мома родена от добър баща и благородна майка.
Значи, трябва да го снесете там, дето не замръзва. Ако го снесете лятна време, при една температура от 100 градуса, туй яйце ще се опече и пак няма да постигне своята цел. Чудят се някои, защо желанията така не се постигат. Чудни са хората в своите разбирания. Те не са създали света, пък искат да бъдат господари на света. Най-първо, имаме един млад момък, много красив, отличен, роден от добър баща; и една мома родена от добър баща и благородна майка. Един ден момата само като го зърне, сърцето й е радостно, весело, че го е видяла, целият ден работи с една идея, отдалеч е зърнала гърба му само и не иска повече. Но после с това не се задоволява. Тя иска не само с очите си да го зърне, но иска да чуе и гласа му, как говори — това е втората фаза. Щом чуе гласа му, и тогава не се задоволява, иска да го пипне за ръката, да го поздрави и най-после пожелае да се запознае с него и после пожелае да му турне един юлар на главата. Стане му господар: Ти вечерно време ще се връщаш рано.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всяка вечер след това от 8 до 12 часа младият момък изпадал в едно особено душевно състояние, очите му се затваряли, той без да се сблъска някъде, отивал до гробищата, за да се разговаря там с умрелия, тичайки насам-нататък.
Като младо момче той слугувал в замъка на Вилхелм Мюлер и минавал за ясновидец, обаче, никой не обръщал внимание на това. Тъкмо що бил навършил Капиц 18 година, когато умрял един негов добър приятел. На осмия ден след смъртта Капиц минавал покрай гробищата и видял своя приятел седнал на зида на църковния двор. „Духът“ го повикал, той се приближил и се разговарял с него. Този разговор, според обясненията на Капиц, е бил причина за последващите явления, останали после необяснени. Всяка вечер след това от 8 до 12 часа младият момък изпадал в едно особено душевно състояние, очите му се затваряли, той без да се сблъска някъде, отивал до гробищата, за да се разговаря там с умрелия, тичайки насам-нататък. Много често, когато Капиц бил в това състояние, се опитвали да го задържат, но не могли. Хора много по-едри от него са били захвърляни от него настрана като играчки. Той бил в състояние да разбие добре затворени и заключени врати. От много страни, далечни и близки, идвали любопитни да го видят, но никой не можал да отгатне тайната. Често Капиц в това състояние повдигал тежини, които иначе четирима силни мъже не били в състояние да подигнат.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване.
Когато, уморени от плуване, един по един излезли от вира, единия от тях облегнат на една скала се заглежда във водата и вижда некакъв човек, обърнат с тил към него, с руса коса, как бавно потъва във водата, докато съвсем изчезнал. Изненадан, зрителят, запитва своите другари, дали между тях е имало и друго лице, като им разказва видяното; разбира се, в отговор на това, получил техния смях и подигравки, защото всичко това им е било досущ необяснимо. В още по-голямо недоумение, подофицерът замълчал и всички се прибрали към ротата. Не след много време, неколко от войниците, един от които е турчин, отиват да се къпят в същия вир и за зла участ, турчинът се удавя на същото място и по същия начин, както подофицерът предварително видел. Очевидно е, случаят с това видение се отнася като предупреждение за нещастието, а самото събитие е показано преди проявлението му на физическото поле. Въпросният е мой много добър познат, дружили сме с него повече от две години, опознал съм го като характерен, интелигентен и искрен момък, та с доверие описвам това негово преживяване. Такива факти пораждаха не малко загадки в неговата душа, засилвахме приятелството ни и задружно търсехме тяхното научно обяснение. Освен това, неколкото още такива случаи с него, макар и по-маловажни, заедно с нервността на неговия темперамент, дават основание да се вижда, че той е предразположен към ясновидство и, при известни условия, може да наблюдава действията, извършени в астралния свят. Бургас, 7 сеп. 1919. Съобщава: Ж. П. Загадъчната птичка Неколко дни преди смъртта на моето дете, на едно низко дърво в градината ни забелязах сиво, мъничко птиченце с голяма червеникава човка.
към текста >>

Момъкът плашел за издръжката на детето, но не искал да се ожени за любовницата си.
Войната както е известно, започна само една година по-късно. Предсказанието на баба Мария се сбъдна. Кръстът, значи, показал вярно. Силата на лошите пожелания От околността на Залцбург съобщават един интересен случай, където са констатирани последиците от проклеването. Некой си млад човек имал любовни сношения и незаконно му се родило дете. Момъкът плашел за издръжката на детето, но не искал да се ожени за любовницата си. По-сетне той се оженил за друга, по-стара жена. Първата любовница, обаче, страшно проклела съпрузите. Тя пожелала, както на тях двамата, така и на децата им, разни болести и пр. Всичко се сбъднало. Жената боледувала постоянно и никой лекар не можал да й помогне.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни.
Като скръсти нозе, с ръце на коленете, с недвижим поглед седеше под сянката на величествения банан благословеният Буда, потънал в дълбоко съзерцание. Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени!
към текста >>

С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда.
Благоговейна тайнствена тишина се лееше около него. Неволно пътник, който и да е, минавайки свещеното место, падаше на колене, а дивият звяр се приближаваше с плашливо уважение. Дива сърна, що лежеше със своята рожба при краката на Благословения, изведнъж подигна глава и взе да мирише. Чуваха се далечни стъпки и глухо говорене. Скоро се показаха неколцина хора; начело вървеше момък с лице хубаво, с бронзова отсенка, облечен в богата одежда, шита със злато и укичена със скъпоценни камъни. С ръка направи заповеднически знак на спътниците си и момъкът се приближи при Буда. Като видя пред себе си величествения, светлия образ на Благословения, юношата почувства свещен трепет и умиление и простна се мълчишком пред краката на Буда. Като се изправи, той застана, наведе глава, тури ръцете си, като че се молеше. Благословеният Буда седеше неподвижно, но очите му светеха с нежност. - О Бхагават (Господи), възкликна юношата, привет на Тебе, благословени! Аз дойдох от далечното царство на Кансамба; аз съм Джета, син и наследник на царя, и дойдох при Тебе да прося милост.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

* До лъкатушница река, между дървета и цветя, примамил беше нейни взор един укичен, мили дом — прекрасен момък често сам мечтаеше на тоз прозор.
но ней яви се дневни цар и тя земята в миг видя. * Земята в утринни лъчи цъфтеше в чудни красоти, там лъкатушеше река, тук мила птичка сладко пей, далече стадо вакло блей, овчарска чуе се свирня . . . * Но пак във въздух полетя, във град голям се тя найде, съзря далеч молитвен дом, сълзи на радост тя проля, и литна радостна на там към светлия божествен храм * Ала смутена затрептя: човек един тя не видя във тихия молитвен дом, пред входа сал юноша сляп ръка протяга, дрипав, блед за милост моли болен, хром. * Сърце й нежно се смути при тези горестни молби, сълзи за първи път проля, тя раната да излечи, с любов гореща тя стопли, със нежни ласки от сърце. * До лъкатушница река, между дървета и цветя, примамил беше нейни взор един укичен, мили дом — прекрасен момък често сам мечтаеше на тоз прозор. * Красавец дивен беше той, със нежни къдрици без брой, като на врана от крило, уста — трендафил разцъвтел, а поглед тъмен, жив и смел, и беломраморно чело * Тя често идваше насам и той съзираше я там, тя гледаше го с таен глед той явно радваше се ней —- славейче мило песен пей, на момко млад любим съсед. * И той видя я във зори, ръце скръстила на гърди, и в отворени прозор тя във страданье и тъга, в очи с задържана сълза, бе приковала своя взор. * Удивен и смутен бе той, изгуби сън и мисли рой възпламениха му ума, и всеки ден по този час той чакаше, зовеше с глас таз чудно хубава мома. * Кажи, девойко мила, ти, защо пред мене се вести неземна, хубава, света? защо смущаваш ме, кажи, какво ми казват тез очи – дали укор или молба?
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Тогава ти беше млад момък.
„Белите маги можеха да им отвърнат със същото средство, но не пожелаха, защото ги очакваше грозно наказание. „Градът беше разрушен до основи и ограбен от вразите. „Много войни на добрия цар паднаха в неравна бран, други бяха избити сетне, а трети бяха отвлечени в черно робство. „Всички пленници бяха благородни, но мнозина се съблазниха и станаха маги на черния народ. Между тях беше и ти. „Тогава ти беше млад момък. Но едно чудо те спаси. Ти извика девствената богиня, Фора, за да удовлетвориш плътските си страсти. Но богинята се смили. Тя се допря с жезъла си до твоето чело и всичко ти се проясни. Ти се пречисти.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Д-р Мино Саваж: „В едно от предградията на Ню Йорк живеел един момък, който току що свършил образованието си в чужбина, в Хайделбергския университета.
Явно е, колко е сложна проблемата, която изучваме. Този пример от хилядата, който представлявам, няма друга цел за момента, освен да оправдае заглавието на тази глава: способности на душата, непознати или малко изучени. Той носи № 4033 в анкетата, за която говорих по-горе. Друга една история, която не е без свръзка с тая на г-жа Маришал, е възпроизведена в Ainstee ’s Magazine, от м. март 1892 г., от г. Д-р Мино Саваж: „В едно от предградията на Ню Йорк живеел един момък, който току що свършил образованието си в чужбина, в Хайделбергския университета. Темпераментът му бил впечатлителен. Висок и снажен, той имал изгледи да стане атлет. Любимите му предмети били: математиката, физическите науки и електричеството. Той се завърнал от чужбина и, доколкото е могло да се знае, ползвал се е с превъзходно здраве. Тогава бил с майка си, в една тяхна вила в тая местност.
към текста >>

Последният, след като прегледал внимателно момъка, не намерил нищо ненормално в състоянието му и уверил, че всичко това е само един лош сън, една чиста халюцинация, за която не би трябвало да се мисли повече и че, след няколко дни, майката и синът ще се смеят на въображаемите си страхове.
„Майко, зная какво искам да кажа: аз скоро ще умра“. Смутена и нажалена, разбира се, тя го помолила да обясни защо. — Вчера вечерта, отговорил той, като се разхождах на площада, яви се пред мене един дух и почна да ходи край мене. От него получих известието, че трябва да умра“. Живо възбудена от това, майка му се разпоредила да повикат един лекар и му разказала историята. Последният, след като прегледал внимателно момъка, не намерил нищо ненормално в състоянието му и уверил, че всичко това е само един лош сън, една чиста халюцинация, за която не би трябвало да се мисли повече и че, след няколко дни, майката и синът ще се смеят на въображаемите си страхове. На другата сутрин, младият момък бил по-малко добре от по-преди и лекарят бил повикан втори път, но той пак се подиграл с опасенията .им. На третия ден състоянието на болния станало обезпокоително, лекарят дошъл пак и трябвало вече да констатира случай на апандисит. Младия момък бил опериран и умрял след два деня. Между видението и смъртта са се изминали само седем дни“. Пред тези разкази хората, за да ги омаловажат, обичат да си служат леко с думата халюцинация и си въобразяват, че са решили проблемата, като я изоставят.
към текста >>

На другата сутрин, младият момък бил по-малко добре от по-преди и лекарят бил повикан втори път, но той пак се подиграл с опасенията .им.
Смутена и нажалена, разбира се, тя го помолила да обясни защо. — Вчера вечерта, отговорил той, като се разхождах на площада, яви се пред мене един дух и почна да ходи край мене. От него получих известието, че трябва да умра“. Живо възбудена от това, майка му се разпоредила да повикат един лекар и му разказала историята. Последният, след като прегледал внимателно момъка, не намерил нищо ненормално в състоянието му и уверил, че всичко това е само един лош сън, една чиста халюцинация, за която не би трябвало да се мисли повече и че, след няколко дни, майката и синът ще се смеят на въображаемите си страхове. На другата сутрин, младият момък бил по-малко добре от по-преди и лекарят бил повикан втори път, но той пак се подиграл с опасенията .им. На третия ден състоянието на болния станало обезпокоително, лекарят дошъл пак и трябвало вече да констатира случай на апандисит. Младия момък бил опериран и умрял след два деня. Между видението и смъртта са се изминали само седем дни“. Пред тези разкази хората, за да ги омаловажат, обичат да си служат леко с думата халюцинация и си въобразяват, че са решили проблемата, като я изоставят. Това не е сериозно.
към текста >>

Младия момък бил опериран и умрял след два деня.
От него получих известието, че трябва да умра“. Живо възбудена от това, майка му се разпоредила да повикат един лекар и му разказала историята. Последният, след като прегледал внимателно момъка, не намерил нищо ненормално в състоянието му и уверил, че всичко това е само един лош сън, една чиста халюцинация, за която не би трябвало да се мисли повече и че, след няколко дни, майката и синът ще се смеят на въображаемите си страхове. На другата сутрин, младият момък бил по-малко добре от по-преди и лекарят бил повикан втори път, но той пак се подиграл с опасенията .им. На третия ден състоянието на болния станало обезпокоително, лекарят дошъл пак и трябвало вече да констатира случай на апандисит. Младия момък бил опериран и умрял след два деня. Между видението и смъртта са се изминали само седем дни“. Пред тези разкази хората, за да ги омаловажат, обичат да си служат леко с думата халюцинация и си въобразяват, че са решили проблемата, като я изоставят. Това не е сериозно. Нема освен да почерпя от безбройните документи на анкетата, за да добавя факти от различно естество спрямо предшестващите и да покажа ширината на непознатата област, която изследваме. Ръката ми се спира върху следното писмо, доста различно от горното съобщение, но не по-малко любопитно.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Младият момък, снабден с тази драгоценна книга, отиде си у тях и изхарчи, за да я прочете, последната си стотинка, като си купи една свещ.
Аз познавам един майстор в това изкуство: той бе отначало прост вестнико-продавач. Роден от бедни родители, в един от най-бедните квартали на града Париж, той преживяваше като жертва на най-големи лишения. Баща му и майка му, в парцаливо състояние, живееха в един зимник, когато на 18-та или 20-та му година, влиянието, което трябваше да измени съдбата им, преобрази живота му. Един добродетелен човек, кому то той извърши някой работи, се заинтересува за неговото бъдеще и почна да му говори за силата на духа. Той му подари една книга, като му препоръча да я изучи и да прилага на практика това, което тя съдържаше. Младият момък, снабден с тази драгоценна книга, отиде си у тях и изхарчи, за да я прочете, последната си стотинка, като си купи една свещ. Четейки онова, което се отнасяло за закона за предлагането и търсенето, той реши да приложи тоя закон, за да се отърве от мизерното си положение. Разглеждайки прибежището си, което представляваше за него стая, с голите му стени и пода от плочи, той си каза, че би му било приятно да има едно парче черга, дълго три метра и върху което той би се разположил, за да се запази от студените зимни дни. Той си нарисува умствено тая черга и държеше с постоянство своето творение. След няколко дни едно лице, което бе го взело за работник, му подари една нова черга. От тоя момент щом доби това първо доказателство, вярата му в закона стана несъкрушима.
към текста >>

Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства.
Обладани от нетърпение, ние често се съблазняваме да отправяме резки и силни искания, но този начин на действие е опасен, както ще се уверите от следния пример. Редица нещастия се струпаха върху един студент по окултизма в този град. Злополуките следваха една след друга, докато той загуби всичко, каквото имаше на материалния план. Но понеже бе твърде енергичен, той за почна незабавно да си строи нови създания. Той поиска 10 000 долара, която сума за него бе изобилна. Но времето течеше, просбата му не биде удовлетворена и младият момък, който отначало бе нетърпелив, почна вече да буйства. Една сутрин, лишен от средства даже и за храна, отиде в градската градина, легна на земята и. така прострян няколко часа, с стиснати зъби, с свити ръце, цял окъпан в пот от напрежение на възбуждението си, той продължаваше да държи умствения образ на исканата сума. На другия ден той се качи на един търговски кораб. След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег. Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил.
към текста >>

Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател.
След много закъснения и перипетии, неизбежни в тоя начин на пътуване, студентът — окултист слезе в един град на западния брег. Едва току-що бе пристигнал там, и един циклон се спуснал върху града и напълно го разрушил. Нашият млад окултист, след като дошъл на себе си, прострян на земята не далеч от мястото, дето изгубил съзнание в момента на катаклизма, се видя покрит с рани и дори единия му крак бил счупен. Безжизнените човешки и животински трупове постилали земята около него, с много бройни останки, пръснати в разни направления. Но на разстояние точно колкото да посегне с ръката си, той съгледал, както бил прострян, една медна кесия. Момъкът тутакси я взел и почнал да разглежда какво има в нея; тъкмо 10,000 долара в банкноти, без ни една картичка или друг най-малък белег за нейния притежател. Като турил намереното в джоба на изпокъсаната си дреха, той се повлякъл по ръце и по колени и най после бил намерен от някои милостиви хора. Наглеждан и окончателно изцерен, той търсил много време притежателя на кесията, но не можал да го намери, и задържал сумата за себе си като отговор на просбата си, чието пресилване едва ли не му коства живота. Не ни казвайте, моля, че пресилената просба на младия окултист е била причината на катаклизма, тъй като по следния не е имал нищо общо с неговото създание. Но студентът е бил увлечен от циклона и изтърпял всичките му ужаси вследствие бурното си умствено състояние, в което той отправи просбата си: тя трябваше да бъде удовлетворена, както бе отправена. Осмо правило, бъдете всякога спокойни и разсъдливи, но положителни, когато просите.
към текста >>

Ето фактите: Един момък на име Г.
Ще се разискват и решат много актуални въпроси, които интересуват големите и малките нареди. На дневен ред щял да бъда поставен и въпроса за признаване правата на малцинствата. Черната жена в гр. Вилно. Еврейско-немският вестник в Вилно Unzer Folkscajtung разказва следните факти, които внесли смущение в някои квартали на тоя полски град: „Вилно е, в тоя момент, развълнувано от присъствието на една тайнствена черна дама, която нощно време минава из улиците и хваща, като с некаква примка, някои младежи, които имат нещастието да я последват. Тия нещастници биват после напущани от нея, едни с черни петна по лицето си, които мъчно се изтриват, а други, с същите белези, падат тежко болни и незакъсняват да загинат, въпреки всички грижи на лекарите. Ето фактите: Един момък на име Г. срещнал на черния мост една дама, твърде елегантно облечена в черно, която привлякла вниманието му с красивия си вървеж. На другата заран той срещнал пак на същото място тая очарователна личност Заприказвали, и той, почти хипнотизиран от нейната кокетност, поискал й среща и тя се с гласила. Те трябвало да се срещнат в същия ден на полунощ и пак на черния мост. Пленен от нея, младият Г. пристигнал там, носещ сладкиши, и намерил приятелката си, която му предложила да прекарат у нея тая щастлива вечер.
към текста >>

Още повече ужасен, момъкът тичешком се върнал в града.
пристигнал там, носещ сладкиши, и намерил приятелката си, която му предложила да прекарат у нея тая щастлива вечер. Той на драго сърце я последвал и след малко забелязал, че те са излезли извън града и се намират на полето. Тя вървяла напред по една тясна пътека, той я следвал мълчаливо, но вече някак си неохотно. Тутакси те са се намерили пред нещо като сайвант, чиято врата се отворила механически и жената направила знак на любимеца си да влезе след нея, но последният, уплашен, се отдръпнал и отказал да влезе. Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично. Още повече ужасен, момъкът тичешком се върнал в града. Било вече 2 часа след полунощ, когато стигнал в къщи, и първата му дума била: „светнете! “ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран. Всичките опити да я измият останали напразно. Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец. Било около 11 часа вечерта.
към текста >>

Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец.
Жената, побесняла от това, му ударила една плесница и изчезнала в сайванта, чиято врата се затворила пак без шум и автоматично. Още повече ужасен, момъкът тичешком се върнал в града. Било вече 2 часа след полунощ, когато стигнал в къщи, и първата му дума била: „светнете! “ Светнали му и всичките му домашни извикали от очуддване и страх, като видели бузата му, по която бил ударен, черна като катран. Всичките опити да я измият останали напразно. Нещо повече: незабавно момъкът се разболял и след кратко време се поминал“ Друг вестник Vilner Freund, издаван в същия град, съобщава: „Един железничар срещнал черната жена на един мост в квартала Люлишкец. Било около 11 часа вечерта. Тя го привлекла с една особена тайнствена сила, като някакъв магнит. Той се почувствал принуден да завърже разговор с нея и тя го е увлякла, приказвайки, чак на полето извън града. Като минавали край гробищата, железничарят се усетил обладан от дълбока тъга и й предложил да отидат в населените квартали, но тя пожелала да продължат пътя си. В тоя момент тя му казала: мили мой, не се страхувай от нищо“ и едновременно погладила нежно страната му, а с другата си ръка стиснала ръката му.
към текста >>

Младия момък се уплашил и търтил да бега.
Тя го привлекла с една особена тайнствена сила, като някакъв магнит. Той се почувствал принуден да завърже разговор с нея и тя го е увлякла, приказвайки, чак на полето извън града. Като минавали край гробищата, железничарят се усетил обладан от дълбока тъга и й предложил да отидат в населените квартали, но тя пожелала да продължат пътя си. В тоя момент тя му казала: мили мой, не се страхувай от нищо“ и едновременно погладила нежно страната му, а с другата си ръка стиснала ръката му. Така, те са стигнали до една масивна постройка, чиято желязна врата се отворила сама. Младия момък се уплашил и търтил да бега. Той тичал през полето, без да знае на къде, и най-сетне паднал в несвяст. Събудил се в болницата. Бузата му, която черната жена погалила, била покрита с черни петна, които с нищо не могли да се изтрият. Самият той от тогава продължава да боледува и още не е напуснал болницата. Тия и тем подобни факти се предават от уста на уста в Вилно, но никой не се решава да срещне черната жена и да разкрие мистерията· Не е ли тя някое същество от другия свят?
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Не, казал момъкът, но тук е място, дето живее Бог“.
„Никой не ме прие в този град. Ще умра“. Той бил царският син. Турил го на един файтон, завел го у дома си, дал му един апартамент и му казало: „Тук можеш да стоиш, колкото искаш, и можеш да си тръгнеш, когато искаш“. Той казал: „много добри хора има в този град“. Не, казал момъкът, но тук е място, дето живее Бог“. Тук без морализиране чрез дълбоко преживяване детето ще разбере интуитивно тези два велики закона в природата: 1. Когато хората оставят човека, тогаз Бог работи за него и му помага. Той дохожда и му казва отвътре: „Не бой се, аз не съм те оставил“: 2. Къде живее Бог? Бог живее там, дето се проявява любовта.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието.
Сам той трябва да живее в Любовта, да се къпе в светлината на Мъдростта, да обладава, свободата на Истината, за да бъде в състояние да предаде на децата божествения лъч и да събуди в него божественото. Защото само божественото може да събуди божественото. Бог е Любов. Любовта е смисълът и благото в живота. Любовта дава живот.Хората живеят с любов. Младата мома и младия момък, които се срещат и на които сърцето трепва, изпитват първата проява на любовта — любовта като стремеж в подсъзнанието. те се събират, заживяват заедно и тяхната любов се разширява — имаме любовта проявена като чувство, любовта на майката и бащата, По-висше проявление на любовта е любовта на един Ботев, на един Левски към поробения народ. а още по-висша е любовта на Христа — към всички души, поробени от лъжа, заблуда и страсти — Любовта като СИЛА в самосъзнанието. Следователно, развоя на живота е в разширението на любовта. Без любов няма живот. Венецът на истинския живот е божествената, необятната любов — любовта към всички същества.
към текста >>

НАГОРЕ

0.83592009544373