Търсене в текстове за 'Момък'

И така приключва тази дейност, на този благороден момък, който с благодарност приел услугата, незаменима за неговия живот от Учителя, г-н Петър Дънов, да отиде в САЩ, да завърши медицина, да дойде в България.
Тя му казва: „Дойдох за дъщерята да уредя, но имам една друга мъка, която не мога да я реализирам." „Каква е тази мъка? " „Имам, казва, нужда от една сума, но сумата не мога да я предам на предназначението й, тъй като държавата ни конфискува местото и сумата още не съм я получила, а трудно върви работата". „Така ли? Бъди спокойна, аз имам тука познати, постой сега в София, аз ще уредя работата." И наистина я урежда работата, получава сумата и тя със сумата отива при Учителя и Му предава сумата, която била определена в завещанието на нейния съпруг. С тази сума е било закупено мястото около салона на Изгрева. И така приключва тази дейност, на този благороден момък, който с благодарност приел услугата, незаменима за неговия живот от Учителя, г-н Петър Дънов, да отиде в САЩ, да завърши медицина, да дойде в България. Ех, оженил се. Да, човекът от Адам и Ева е непослушен до днес. Приключвам този разказ, тази опитност, която е имал с нашия любим Учител, г-н Петър Дънов, бедното момче, станало лекар, който се отблагодари за Славата Божия, осветила неговия път
към текста >>

5. 3.18. Съботата - денят на Господа

НЕСТОР ИЛИЕВ

При един такъв случай един млад момък идва при Учителя и така си обяснявам аз, Нестор, който давам тези сведения, малко тенденциозно пита Учителя: „Учителю, мога ли да си правя, каквото си искам?
„Е, как така? " Но това им казвам, на всекиго, защото Той приемаше денонощно. „Но всеки ден? " Не само всеки ден. Денонощно. Разбира се, имаше Той ден събота, при който ден не приемаше, но когато някой настоява, веднъж, два пъти на вратата, Той го приемаше, защото, казваше: „Господ мен ме понася, и Аз ще понасям, който и да дойде". При един такъв случай един млад момък идва при Учителя и така си обяснявам аз, Нестор, който давам тези сведения, малко тенденциозно пита Учителя: „Учителю, мога ли да си правя, каквото си искам? " Учителят най-сериозно му казва: „Разбира се, момко, ти имаш право да правиш всичко, каквото си искаш, само че ще понасяш това, което не искаш." Един подобен случай, тъкмо в събота - почуква на вратата младо момиче, около 20-тина години и Учителят й отговаря: „Извинете, занят съм! " и затваря вратата. След пет минути пак чука същото момиче. Отваря Учителят: „Занят съм! ", по-кротко й казва и затваря вратата.
към текста >>

6. 4.ВЕЧНИЯТ ДУХ И МЛАДОСТТА НА УЧИТЕЛЯ 01.Вечният Дух и младостта на Учителя

ИЛИЯ УЗУНОВ

Тръснах с глава, примигнах с очи, взрях се по-настойчиво и гледката беше същата, пред мен Учителят излизаше из вратата като млад момък.
Разправих Му какъв съм, с какво се занимавам, че съм от Търново, че желая да слушам беседите Му и говорихме още много други неща, които вече съм забравил. Този разговор проведохме в приемната стая долу, в която аз бях влязъл за първи път и видях скромната обстановка. След като свърши разговора, ние се разделихме с Учителя и ми направи силно впечатление, че Учителят като излезна из вратата, приличаше на едно младо момче, излязло по бял костюм и по жилетка. Направи ми впечатление физиономията и лицето на Учителя. Видът на Учителя бе като на младо момче и се изненадах, защото само преди няколко минути аз говорих с Него, но Той беше възрастен човек с брада. Тръснах с глава, примигнах с очи, взрях се по-настойчиво и гледката беше същата, пред мен Учителят излизаше из вратата като млад момък. Останах известно време в стаята около няколко минути и не можех да схвана и разбера това, което видяха очите ми и онова, което искаше Учителят да ми покаже. След малко излезнах и видях Учителят пред салона да разговаря с приятели. Той отново беше възрастен, с побеляла коса и такъв, какъвто Го знаехме. А онова, което не знаехме, трябваше да го изучаваме от Словото Му. А Словото Му бе проекция на Вечния Дух, който бе слязъл на земята и се втичаше чрез Слово в Учителя.
към текста >>

7. 6.04. РЕШИТЕЛНАТА СРЕЩА В БЯЛАТА КЪЩА

Този ден беше за младия момък една от най-красивите страници - написан в дневника на неговия живот.
С неутолима жажда слушах мъдрите слова на Учителя, както и другите братя и сестри. В съзнанието ми блясна една велика идея - пожелах да построя една палатка и да остана да живея в този неизразимо красив кът! Тази идея стана действителност. Учителят долови моя копнеж и след три дни, в навечерието на първия пролетен ден - 22 март, на китната цветна поляна кацна една бяла палатка. Тази палатка беше подарена на Братството от италианеца Бертоли, за когото впоследствие аз ще поговоря. Този ден беше за младия момък една от най-красивите страници - написан в дневника на неговия живот. Този ден стана начало на едно ново раждане, на един нов живот. Не след дълго време той спечели симпатията и вниманието на братята и сестрите. Така започна романтичната повест на неговия нов живот, като някаква стара непозната приказка. Тази малка бяха къщичка на ул. „Опълченска" 66, днес е музей на Георги Димитров, понеже двете семейства на Димитров и на Гумнерови живееха под един и същ покрив.
към текста >>

8. 6.08. КОТВАТА

Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти.
Тази наука ме привличаше както цветето, когато обръща своя цвят към слънцето. Тези мои научни подтици не след дълго време се изразиха чрез построяването на един красив слънчев часовник, също и с една метеорологическа клетка, в която се поставиха всевъзможни научни уреди. Тези моменти бяха едни от най-красивите в моя живот. Не след дълго време между моята палатка, близо до Котвата се построи една голяма кръгла палатка, в която се настаниха предимно да живеят учениците от специалния окултен клас от средите на академичната младеж. Това бяха студенти по философия и по други науки, чийто най-ярък представител беше Кузман. Кузман беше висок, сух, синеок момък - един от най-преданите ученици на Учителя, за който по-нататък ще има да говорим много пъти. Георги Марков - студент по математика и физика, масивен и мастит по природа, с дълги руси коси, овално голямо чело, на което центърът на интуицията блестеше, романтик по природа и краен идеалист. Георги Радев, тънък, слаб, с глава на птица, с голямо интелектуално прозрение, с голяма окултна култура и необичаен лингвист. Третият - Георги Томалевски, очертаваше се като поет, писател и добър оратор. По естествени науки изпъкваше образът най-вече на Борис Николов, който беше майката на академичната младеж. Той беше висок, снажен, с големи мощни ръце и красива овална глава.
към текста >>

9. 6.32. Синът на Учителя

Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят.
Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен. Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата. Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Тези два случая ми дадоха сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, дали е в състояние да обуздае болките на плътта. В този момент помолих да отворят вратата и като си извадих пръста, той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки самообладание, моят приятел ме заведе да ме превържат в една от близките аптеки. Докато ме превързваха, аз пазех пълно спокойствие, без да издам нито звук. Излизайки обаче от аптеката, аз паднах на улицата, изглежда че моето тяло, въпреки силата на моя дух, не можа да издържи вибрациите на това силно нервно напрежение.
към текста >>

10. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи.
То не може да се скрие, защото то действа върху душите на човека". На първо време аз не вземах участие в този съвет, защото исках да бъда свободен и осъществя онези инициативи, които лично съм споделял с Учителя и Той ги е одобрил. В този съвет влизаха много наши приятели - висшисти. Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят". Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда. Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи. Просветният съвет организира изнасянето на сказки, които трябваше да третират Учението на Учителя и неговото приложение. Аз също съм изнасял сказки по астрология. Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня. Виждах го там. Той беше ученик и бяха съученици с Тодор Живков в училището по графика.
към текста >>

11. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

Нашият влюбен момък не скланял, но нали е бил беден харесало му предложението на неговия брат та като се ожени за богатата жена да му премине живота като по калдаръм.
Защото само като душа човек може да служи на Бога, да бъде свободен и да даде свобода на всички души около него. По онова време един младеж се влюбил в една бедна, но красива мома на село. Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба той споделил с близките си. Неговият брат, който бил вече женен му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни от беднотия няма да се отърват цял живот. А той както е красив, левент, як и здрав, то може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали е бил беден харесало му предложението на неговия брат та като се ожени за богатата жена да му премине живота като по калдаръм. То се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици той споделил бедата си с една нашата сестра. Тя му казала, че тя не може да даде отговор, но ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да си зададе мислено своят въпрос на Учителя и той ще му отговори. Младият момък е бил много свенлив и го е било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговора на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своят въпрос на Учителя мислено.
към текста >>

Младият момък е бил много свенлив и го е било срам да занимава Учителя с неговата женитба.
Неговият брат, който бил вече женен му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни от беднотия няма да се отърват цял живот. А той както е красив, левент, як и здрав, то може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали е бил беден харесало му предложението на неговия брат та като се ожени за богатата жена да му премине живота като по калдаръм. То се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици той споделил бедата си с една нашата сестра. Тя му казала, че тя не може да даде отговор, но ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да си зададе мислено своят въпрос на Учителя и той ще му отговори. Младият момък е бил много свенлив и го е било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговора на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своят въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: „Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави.
към текста >>

Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своят въпрос на Учителя мислено.
Нашият влюбен момък не скланял, но нали е бил беден харесало му предложението на неговия брат та като се ожени за богатата жена да му премине живота като по калдаръм. То се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици той споделил бедата си с една нашата сестра. Тя му казала, че тя не може да даде отговор, но ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да си зададе мислено своят въпрос на Учителя и той ще му отговори. Младият момък е бил много свенлив и го е било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговора на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своят въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: „Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа така: който си играе с онзи когото го обича той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня палеж прави.
към текста >>

По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: „Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома понеже била бедна.
То се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици той споделил бедата си с една нашата сестра. Тя му казала, че тя не може да даде отговор, но ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да си зададе мислено своят въпрос на Учителя и той ще му отговори. Младият момък е бил много свенлив и го е било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговора на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своят въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: „Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа така: който си играе с онзи когото го обича той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и живота ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм?
към текста >>

Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целият си живот не видял бял ден и не видял светла нощ, Веднъж след едно поредно скарване с жена си тя го обидила: „Голтак, с голтак.
Онзи, който си играе с огъня палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и живота ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богатата мома. Но след няколко месеца тя се разболяла, народила след време няколко деца и те били все болни, а пък жена му непрекъснато се вайкала, плачела, негодувала както от болестта си, така и от болните си деца и нашият млад момък през целият си живот не видял бял ден и не видял светла нощ, Веднъж след едно поредно скарване с жена си тя го обидила: „Голтак, с голтак. Дойде в дома ми гол като пищов и сега от теб живот няма". Излезнал на вън нашият приятел, видял как около него се въргалят болните му деца, погледнал към небето, въздъхнал и рекъл: „Ех, право си каза Учителя, че който с огън си играе огън го изгаря". А бедната мома се оженила за друг беден човек от нейната черга. Народили им се деца и когато минавал покрай къщата чувал как се пеят вътре песни, чува детска глъч, децата как се смеят, веселят се, а той върви и нещо тъжно, тъжно и скръбно плаче в него. Това е бил плачът по изгубената младост, плач за неговото непослушание към Духа на Истината.
към текста >>

12. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим.
Димитрий", което ще бъде отпечатано впоследствие в специална студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът", том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим. Чак тогава младежа Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ.
към текста >>

Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир!
И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но който той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка станал невидим. Чак тогава младежа Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това той силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяният момък, турил ръка на рамото му и му казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти на живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големият разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнал, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите!
към текста >>

13. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна.
Борбите с гръцкото духовенство са били ожесточени. В един момент Константин Дъновски има приятелски връзки с т.нар. униати в Цариград на Драган Цанков и доктор Миркович,,които търсят закрилата на Католическата църква и на папата в Рим, Те смятат, че това е една легална форма допустима от турското правителство за противопоставяне на гръцката патриаршия в Цариград. Високата порта е смятала, че едно противопоставяне между гърци и българи е в полза на нейната политика и отслабване на гръцките домогвания за цялостна хегемония на Източната православна църква. Константин Дъновски е бил упрекван, че е бил е изменил на православната църква по този начин, но това не е вярно. По-късно дъщеря му Мария се запознава с един момък, за който се оженва и който е бил евангелист-методист по професия кожухар и който живеел в самата евангелска църква в град Варна. След омъжването си тя живее във Варна, в евангелската църква със съпруга си, а брат й Петър отива да живее при нея и учи в петокласната гимназия в град Варна. По този начин юношата Петър Дънов се запознава с евангелистите-методисти. Той е живял ред години при сестра си в самата евангелска църква, присъствувал е на техните събрания и не е бил безразличен към тяхната форма за изучаване на Евангелието и приложението му. Когато става след десетилетия Учител той обръща внимание на учениците си на Изгрева, че човек трябва да се пази от протестантите, защото те залагат много капани за човешката душа. Но тогава той живее там при сестра си Мария, защото майка му на име Добра е починала млада, на 30 години и цялата тежест за поддръжката на дома пада на голямата сестра Мария.
към текста >>

14. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

А той рекъл: „Духът ми казва, че ти трябва да се ожениш за този млад момък.
А той й казал: „Ти си първата, на която аз събличам балтона си и с него завивам. Затова ти ще бъдеш моята жена". Тя се стреснала, за нея било чудно, но така се подредили нещата, че той я изпратил и след това започнал да я посещава, но с една единствена цел, за да се ожени за нея. Накрая тя се чудела какво да направи и понеже в същия град където е била учителка е имало един възрастен човек, който се славел за голям ясновидец. Отишла при него, разказала му случая и попитала какво да прави. А той рекъл: „Духът ми казва, че ти трябва да се ожениш за този млад момък. В него е спасението ти". Нямало какво да прави, по онова време тя също се занимавала с духовни науки вярвала в Невидимия свят и знае, че трябва да се изпълни волята на Небето. Оженила се, но той бил много ревнив понеже бил македонец и имала непрекъснато разправии с него. Накрая тя отива на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Когато Учителят я вижда прихва да се смее.
към текста >>

15. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

Изглежда, че моето изказване направи много силно впечатление на шефа и, като се обърна към стоящия до него чех, каза: „Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие!
" Отговорих: „Извинете, г-н шеф, но трябва да ви кажа, че у нас за честност не се говори." „Защо у вас за честност не се говори? " „За честност се говори там, дето я няма. А у нас честността е една от най-дебелите греди, върху които се изгражда Учението на Бялото Братство. Това е в реда на нещата, затова у нас за честност не се говори", обясних аз. Не зная как съм казал тия думи, но усетих, че по цялото ми тяло премина една тръпка. Изглежда, че моето изказване направи много силно впечатление на шефа и, като се обърна към стоящия до него чех, каза: „Господин Вешин, този момък ми вдъхва доверие! " След това се обърна към мене и рече: „Момко, би ли се съгласил да дойдеш на служба при нас? Ще ти дам голямо възнаграждение. На нас ни трябват честни хора, какъвто си ти. В това се уверих от твоето изказване. Пак, ако е възможно, доведи ми и други честни хора като тебе -10-15 души и повече - само през време на кампанията по приемане на цвеклото за 2-3 месеца.
към текста >>

16. 27. МОМЧЕТО ПЕТЪР ПРОГОВАРЯ, ЗА ДА ПРОРОКУВА

Цанка Екимова

На следващия ден, тя чула и получила вест, че онзи момък, когото тя харесвала и комуто се е врекла да се сгоди за него и да тръгне подир него, бил пристигнал от Румъния, където бил известно време по работа и по търговия.
Така както се разтури и се скъса и падна тоя сплит от тавана зад тебе, така ще се разтури оная работа дето я гласят в другата стая за гдето си тръгнала и тя ще остане зад тебе, а ти ще си вървиш напред по твоя път". Тя не му обърнала внимание на тези момчешки думи изречени по никое време и казани за някакви си царевици. Помислила си, какво знае той, какво става в оная стая и какво става с мене, че щяло да се разтури и след това всичко да се оправи. Влезнала в другата тая и пред всички й било съобщено, че тя е вече сгодена за богаташкия син, който не го е имало и не е бил в тая стая, а годежа се обявил от баща й и от годежарите. Приела всичко това, нямало какво да прави, но в себе си решила, че тя няма да се остави току-така да правят с нея каквото си искат разните там годежари. На следващия ден, тя чула и получила вест, че онзи момък, когото тя харесвала и комуто се е врекла да се сгоди за него и да тръгне подир него, бил пристигнал от Румъния, където бил известно време по работа и по търговия. Както й донесли вест, така и тя изпратила вест до него и вечерта тя избягва с него. Пристанала му. По ония времена българите са допускали и такъв начин за омъжване. Освен чрез сватове и годежари и уговаряне, има и още други два начина. Единият начин е било да откраднеш мома и тогава близките й отиват и я питат: „Ти иска ли да те откраднат?
към текста >>

17. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Младият момък, който се оженил за една мома, ще почне да я ревнува.
- За мухите. Та човек, който казва, че страда, за него ще кажеш: муха е той! Аз ви говоря така, за да мислите малко. Ревността винаги иде от състояние на преяждане. Всеки, който е ревнив е преял. Младият момък, който се оженил за една мома, ще почне да я ревнува. - Да не вземе някой жена му. Та синко майчин, та ти не я ли взе от баща й, от майка й? Ти я открадна. Казва: ще ми я вземат. Та ти от баща й си я взел.
към текста >>

18. ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО - От Учителя - мисли

Цанка Екимова

Те се явяват като стар дядо или като млад красив момък, като дете, като млада жена, или като стара баба, като прост слуга или като виден професор.
- Как да ги познаем? Де живеят те? - В непристъпни места. Дето те живеят, човешки крак не е стъпвал. Те се движат и между хората, но дегизирани, никой да не ги познае. Те се явяват като стар дядо или като млад красив момък, като дете, като млада жена, или като стара баба, като прост слуга или като виден професор. За да ги познаете, изучавайте човешкото лице. Добрите и свети хора имат особен белег на лицето. Адептите също имат особен белег. Помнете: в живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Ние не сме господарите в света.
към текста >>

19. 8. ПОСЛУШАНИЕ

Станка Иванова Тотева

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Последният отговорил: „Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят!
В едно писмо до майка си дъщерята споделила, че дружи с някакво момче и я моли да попита Учителя, дали да се оженят двамата. Майката споделила това нещо със с. Недка, майката на Станка. Последната й казала: „Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже". Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителят. Последният отговорил: „Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят! Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак". Минал един месец и дъщерята писала на майка си, че момъкът починал. Ето какви чудни работи знаеше Учителят и как оправяше човешките съдби. Майката на сестра Мария Златева, която също се наричаше Мария, умееше да разтрива, като произнасяше формули и молитви и по такъв начин лекуваше. Учителят й беше казал, че притежава природен магнетизъм и да продължава да лекува по тоя начин.
към текста >>

Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак".
Майката споделила това нещо със с. Недка, майката на Станка. Последната й казала: „Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже". Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителят. Последният отговорил: „Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят! Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак". Минал един месец и дъщерята писала на майка си, че момъкът починал. Ето какви чудни работи знаеше Учителят и как оправяше човешките съдби. Майката на сестра Мария Златева, която също се наричаше Мария, умееше да разтрива, като произнасяше формули и молитви и по такъв начин лекуваше. Учителят й беше казал, че притежава природен магнетизъм и да продължава да лекува по тоя начин. С мене се случи следното: беше ми се развил пъпа.
към текста >>

Минал един месец и дъщерята писала на майка си, че момъкът починал.
Недка, майката на Станка. Последната й казала: „Попитай Учителя, да видим какво ще ти каже". Сестра Ризова отишла, макар и да й било много неудобно, но попитала Учителят. Последният отговорил: „Тя нека си дружи с този момък, но да не се женят! Пиши й да дружи с момъка, но до един месец да не сключва брак". Минал един месец и дъщерята писала на майка си, че момъкът починал. Ето какви чудни работи знаеше Учителят и как оправяше човешките съдби. Майката на сестра Мария Златева, която също се наричаше Мария, умееше да разтрива, като произнасяше формули и молитви и по такъв начин лекуваше. Учителят й беше казал, че притежава природен магнетизъм и да продължава да лекува по тоя начин. С мене се случи следното: беше ми се развил пъпа. Какво да правим?
към текста >>

20. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено.
Една майка като гледа детето си и бди над него денонощно, жертвува всичко за него - колко й се плаща? Нищо. Тя прави всичко това по закона на Любовта. Така трябва да станат и хората. На един човек без крак ако му поставите изкуствен крак, колкото и сполучливо да е все пак ще хлопа този крак и ще се отличава от естествения крак. Така са и хората, лъжите им колкото и да се прикриват, все ще се разкрият и видят. За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък. Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче. Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите.
към текста >>

Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък.
На един човек без крак ако му поставите изкуствен крак, колкото и сполучливо да е все пак ще хлопа този крак и ще се отличава от естествения крак. Така са и хората, лъжите им колкото и да се прикриват, все ще се разкрият и видят. За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък. Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче. Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите. Като седнали да закусват, загледали се учудени един в други и започнали да се питат: „Защо ти е едното око синьо? “, а другият питал: „Защо ти е едното око кафяво? “ Значи цели 10 години те криели, но дошъл момента, когато се издали.
към текста >>

Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня.
Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода. Народите имат още хляб и затова се бият. Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната. Сегашната война е за големите народи. Те мамят малките народи, за да ги вкарат във войната. Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня. Ние трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба. Нямайки учени хора, князът му казал, че ще го направи министър, обаче българинът не знаейки какво е това министър, казал, че иска да бъде направен директор, мислейки че тази служба е по-голяма. Тогава князът го изпратил при министъра, за да го назначи директор. Трябва да се научим, да знаем, какво да искаме.
към текста >>

Явили се двама момъка, които се оженили за тях.
Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е. Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него. И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто. За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките.
към текста >>

Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите.
Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него. И обратното - на някои лоши хора Бог им е отнел зрението, за да не виждат доброто. За пример: Един цар имал две дъщери: едната сляпа, а другата глуха. Явили се двама момъка, които се оженили за тях. Момъкът, който се оженил за глухата мома бил сляп, а момъкът, който се оженил за сляпата мома бил глух... Примерът го има в беседите. Бог дава понякога така нещата, че да има хармония и щастие между хората. Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни.
към текста >>

21. 11. Женитбата

Боян Атанасов Златарев

“ Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: „Моля те, ожени се за нея.
По онова време Любомир Лулчев залиташе много по женската част. Как се случило, че едно младо момиче, което дошло на Изгрева се залепило за него и му станало любовница. След време той се наситил на нея и я изоставил. А тя премина през голяма психическа криза. Тогава Учителят срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: „Ожени се за нея! “ Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: „Моля те, ожени се за нея. Направи го заради Мене“. Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя. Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Така изпълнил молбата на Учителя.
към текста >>

Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя.
След време той се наситил на нея и я изоставил. А тя премина през голяма психическа криза. Тогава Учителят срещнал един млад брат, скромно момче и му казал: „Ожени се за нея! “ Но младият момък се поколебал, тогава Учителят прибрал двете си ръце към гърдите си, погледнал го молитвено и изрекъл: „Моля те, ожени се за нея. Направи го заради Мене“. Момъкът се разделил с Него, мислил няколко дена и решил да изпълни молбата на Учителя. Приближил се до изстрадалото момиче и започнал да приказва с нея любезно и внимателно. Започнал да дружи с нея и накрая се оженили. Така изпълнил молбата на Учителя. Постепенно тя се стабилизирала и създали семейство на Изгрева. Ако беше останала на произвола, тя щеше да отиде в другата крайност и да направи какви ли не бели на Учителя, които ги правеха другите.
към текста >>

22. 1. Сирак и чирак

Оня момък имаше баща, беше от по-богато семейство, а чешмата беше далеч.
Като станах по-голям, 7-8-годишен от Анхиало дойде един грък на име Ставри. Той стана мандраджия на село. Мене ме взе през лятото за чираче както и още едно момче. Трябваше да се носи вода за мандрата. Но главно аз носех вода. Оня момък имаше баща, беше от по-богато семейство, а чешмата беше далеч. Най-напред Ставри беше обещал, че ще нося вода с коня с каручка и бъчва. За мандрата трябваше много вода. По цял ден съм носил тенекиите с вода. Чешмата ни беше доста далеч от селото. От време, на време гъркът ще отиде в Анхиало, ще вземе няколко тенекии.
към текста >>

23. 14. Предсказанието на баба Хаджийка

Последния каза: „Г-н полковник, ето го момъка, който идва от Сливен“.
Той беше капитан, но се беше уволнил и работеше там. Аз му се представих и той ми вика: „Ама ти ли си бе, Гради? “ Отговарям: „Аз съм“. Вратата на канцеларията се отвори и влезе един нисък, пълен полковник. Писаря се казваше Брадичков. Последния каза: „Г-н полковник, ето го момъка, който идва от Сливен“. „Той ли е“, казва, „който не иска'да служи войник! “ Викам: „Г-н полковник, аз не че не искам да служа, но моля да ме преместите в София. Аз съм софийски жител. После майка ми току-що дойде в София, не познава никого. Тя е вдовица и взема двадесет и няколко лева пенсия, как ще живее?
към текста >>

24. 19. Непознатият роднина

И като тръгнахме, вървяхме може би два-три километра и по едно време чичо ми идва с колата, спряхме на шосето и буля ми вика: „Ха, познай“, казва, „тоя момък кой е сега?
Вечерта аз преспах там, обаче чичо ми бил в Омуртаг. Сутринта буля ми каза: „Гради, аз ще дойда да те изпратя. Чичо ти сигурно ще го срещнем по пътя. Щото ти може да минеш по пътеки, които отиват направо, а той да мине по шосето и да не се видите пак, понеже той е с колата“. Викам: „Добре, бульо“. И като тръгнахме, вървяхме може би два-три километра и по едно време чичо ми идва с колата, спряхме на шосето и буля ми вика: „Ха, познай“, казва, „тоя момък кой е сега? “ Чичо ми гледа, прави, струва, не можа да ме познае. Тогава буля му казва: „Ами това е сина на брат ти Кольо - Гради се казва“. Той много се зачуди, обаче как да ти кажа, хубав човек беше, но... Ние израснахме сираци от дечица. Чичо Драган, чичо Лукан и чичо Георги се обаждаха, те бяха в чужбина и пишеха. Чичо ми Петко - не, такъв му беше характера, затова не ме позна.
към текста >>

25. 36. Първата фаза на Отечествената война

Беше добър момък, но обичаше да се шегува, да изпъкне.
“ Той каза, че бил от с. Дървеница. Дори станахме приятели понеже при мене все се намираше по малко хляб и нещо друго, а той се оплакваше, че гладувал. На няколко пъти му давах по нещо за ядене и той ми беше много благодарен. След като ни разпуснаха и се прибрахме по домовете си ние се срещнахме с него в Дървеница и той ми стана един от добрите приятели. На български казват, ако искаш да станеш с някого приятел, трябва първо да се напердашиш... После него го отчуждиха и му дадоха апартамент, там където живееше сестра Анка Каназирева, в същия блок и вход, но на втория етаж. Беше добър момък, но обичаше да се шегува, да изпъкне. Брат Пеню Ганев пък живееше в другия вход, така че се виждахме с него много пъти когато посещавах брат Пеню или сестра Анка. Един ден пак така отивах за храна и един офицер от дивизионния щаб, който беше по професия адвокат, ми казва: „Гради, знаеш ли, че нашият полк го уволняват вече.“ Ние бяхме стигнали до Куманово, до Скопие и бяхме направили вече девет месеца, та нашия полк ще го връщат. Отидох до Куманово, получих си храната и се явих при ротния командир. Казах му, така и така нашия полк го връщат. Какво ще правим с багажа?
към текста >>

26. 41. Никому ненужен

Разправих им за случилото се с милиционера и те викат: „Ех тоя момък, цял живот работи в нашия ресторант, сега стана милиционер“.
Отговорих: „Не виждаш ли, самобръсначка, електрическа самобръсначка. Ето тука пише фирмата „Филипс“. И оттам той ме освободи и аз отидох в ресторанта, обядвах. Там бяха бащата и майката на Павлина Даскалова. Сестра Павлинка беше малко момиченце тогава. Разправих им за случилото се с милиционера и те викат: „Ех тоя момък, цял живот работи в нашия ресторант, сега стана милиционер“. „Вие сигурно му казахте, че идвате тук? “ „Да, казах, че идвам при вас, че съм вегетарианец“. Та така имах един такъв спомен от Търново с тоя милиционер. За сведение, като дойдох в София най-малко два пъти в годината си ходех на село. Бях свикнал със село, с леля Комня, свако Слави, братовчедките ми Иринка, Гинка... Веднъж пак така гостувах и ще си тръгвам вече за София.
към текста >>

27. 65. ПРЕГРЪДКАТА НА СЕСТРАТА

Учителят извика към сестрата: "Пази се от този момък!
65. ПРЕГРЪДКАТА НА СЕСТРАТА Друг един път се намираме в беседката на поляната и сме насядали около Учителя. Изведнъж дотърча една сестра от поляната възторжена и усмихната с разперени ръце се втурва към Учителя и посяга да Го прегръща и целува. Учителят за миг се дръпна и ръцете на сестрата останаха във въздуха. Тя се обърна и видя, че ръцете й висят във въздуха и с устрем се насочи към мен, за да ме прегръща и разцелува. Учителят извика към сестрата: "Пази се от този момък! " И посочи мен. Аз подскочих от пейката, а сестрата се спря изведнъж. Някаква невидима стена застана между нас. Аз вече негодувам. "Ама, Учителю, какви са тези работи тук?
към текста >>

Беше ли вкарал Учителя в мен някакъв момък, за да трансформира с него състоянието на сестрата и желанието й непременно някого да прегръща и целува?
А него го няма. Аз съм си същата, с рокля и бяла шапка. Така аз си мисля. Но Учителят мислеше друго, понеже беше видял Стоян. Какво означава всичко това? Беше ли вкарал Учителя в мен някакъв момък, за да трансформира с него състоянието на сестрата и желанието й непременно някого да прегръща и целува? Какво означаваше всичко това: "Не прегръщай този момък? " Може би това, че после не можеш да се отървеш от него. Интересно, какво ли представлява целувката освен това, което виждаме? Отвън тези неща не ги знаем, можем да се досещаме ако преминем през опита. Ако имаме светлина в съзнанието си непременно ще да знаем как са всъщност нещата.
към текста >>

Какво означаваше всичко това: "Не прегръщай този момък?
Аз съм си същата, с рокля и бяла шапка. Така аз си мисля. Но Учителят мислеше друго, понеже беше видял Стоян. Какво означава всичко това? Беше ли вкарал Учителя в мен някакъв момък, за да трансформира с него състоянието на сестрата и желанието й непременно някого да прегръща и целува? Какво означаваше всичко това: "Не прегръщай този момък? " Може би това, че после не можеш да се отървеш от него. Интересно, какво ли представлява целувката освен това, което виждаме? Отвън тези неща не ги знаем, можем да се досещаме ако преминем през опита. Ако имаме светлина в съзнанието си непременно ще да знаем как са всъщност нещата.
към текста >>

28. 52. ФОРМИТЕ НА ЛЮБОВТА

"В коя форма се изразява най-добре любовта на една мома към момъка?
И после пееше. Някакви думи казваше, от които, тези, които бяха наблизко, се смееха. Когато приближих, Учителя затвори пианото. "Още", го молеха те. После почна разговор. "В коя форма се изразява най-добре любовта на една мома към момъка? ", запитах аз. Той сведе очи, помълча, помълча и рече: "Когато облаци закрият слънцето, то не значи, че слънцето е престанало да грее. Трябва ли да се сърдим на слънцето, че то не ни обича? " По-нататък: "Любовта дойде, налее ни кофите с вода и си отива. А ний мислим, че наша е водата.
към текста >>

29. 8. „УПАНИШАДАТА НА ЕЗЕРАТА 1939 Г.

Оздравява напълно и в момента е хубав момък, здрав и жизнен.
Искам да разкажа нещо за синът му Камен. Той като малко дете се покрива с известните "слепи циреи". Лекарите не могат да го излекуват и го изписват от болницата като неизлекуем. Бащата - Тодор е в ужас за умиращото си дете, прегръща го и си спомня за Изгрева и за молитвите, които помни. Атеистът Тодор с такова вдъхновение и вяра се е молил, че детето Камен почва постепенно да се подобрява и се самоизлекува и оздравява без всякакви медикаменти. Оздравява напълно и в момента е хубав момък, здрав и жизнен. След 9.IХ.1944 г. Тодор Рунев попада при арестуваните тъй наречени фашисти, вижда всички изстъпления над тях от новата власт и призна пред мен един ден, че той е бил изтезаван и бит от властите преди 9.1Х.1944 г., но такова жестоко отношение от неговите комунисти към арестуваните след 9.IХ.44 г. не е могъл да си представи. Жестоко разочарован остава със своите си идеи за братство и справедливост и не иска никаква служба от новата власт, въпреки че чу предлагаха като ръководни длъжности в България и дори в чужбина. Той предпочете да работи между работниците, които винаги бе защитавал като бригадир в завод.
към текста >>

30. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

В текста е вложена идеята за идеалните отношения между момъкът и момата.
Хубава аранжировка за пеене и пиано на тази песен има сестра Кисьова, която сама изпълняваше песента в салона. Още в 1933 г. Учителят е дал мелодията "Мирът иде", на която по-късно е написан текст от сестра Стоянка Илиева. Човечеството бленува за един траен и справедлив мир на земята и Учителят откликва с едно музикално произведение на този копнеж, дадено още през 1933 г. "Българска рапсодия" е едно нежно и вълнуващо произведение в български стил. В текста е вложена идеята за идеалните отношения между момъкът и момата. "Българска идилия" е за соло цигулка. Има няколко разработки на "Идилията". Едната от тях е на брат Кирил Икономов. Своя разработка свиреше покойният брат Петър Камбуров. От Асен Арнаудов има печатно издание на "Идилията".
към текста >>

31. 47. БРАКЪТ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

Аз нямах никакво чувство към този момък.
И понеже имаше съблазън. Съблазънта беше това, че бащата на кандидата беше обещал като се ожениме да ни прати и двамата да следваме в чужбина. Аз много желаех да замина, но моят баща нямаше материални средства за това и това ме изкуши. Изкушаваше ме тая мисъл. И рекох, ще питам Учителя, пък ако позволи. Аз нямах никакво чувство към този момък. Отидох при Учителя и Му разказах че имам такова предложение и Той ми казва: „Има три вида брак, когато момък и мома се обичат, те са женени на небето. На земята може да не се женени, но горе са женени. Когато се обичат и долу са женени на земята, това е вече пълен брак и горе и долу женени. Пък има други, които са женени на земята, но не са женени на небето". И тогава аз разбрах, че основното нещо в тая връзка е обичта, която имат хората един към друг.
към текста >>

Отидох при Учителя и Му разказах че имам такова предложение и Той ми казва: „Има три вида брак, когато момък и мома се обичат, те са женени на небето.
Съблазънта беше това, че бащата на кандидата беше обещал като се ожениме да ни прати и двамата да следваме в чужбина. Аз много желаех да замина, но моят баща нямаше материални средства за това и това ме изкуши. Изкушаваше ме тая мисъл. И рекох, ще питам Учителя, пък ако позволи. Аз нямах никакво чувство към този момък. Отидох при Учителя и Му разказах че имам такова предложение и Той ми казва: „Има три вида брак, когато момък и мома се обичат, те са женени на небето. На земята може да не се женени, но горе са женени. Когато се обичат и долу са женени на земята, това е вече пълен брак и горе и долу женени. Пък има други, които са женени на земята, но не са женени на небето". И тогава аз разбрах, че основното нещо в тая връзка е обичта, която имат хората един към друг. И понеже аз нямах такива чувства казах: Това не е за мене.
към текста >>

Тя си въобразявала или пък момъкът също.
Защото ако да речем младите се обикнат, те не обичат човека който е, но идеала си който имат. Те мислят за своя идеал и не обичат това, което те си представят от брака. И те това чакат. И затуй след брака най-често има разочарование. Щото гледат, но той не бил такъв, но никой да речем на момата не е казал че той е такъв или онакъв. Тя си въобразявала или пък момъкът също. Той си е въобразявал че момата била такава и такава. И оттам идват много разочарования. Ние още живеем с едни разбирания, неяснота за нашите отношения на земята. В.К.: На много места Учителя споменава за брака. „Окултният ученик не трябва да се жени".
към текста >>

32. 48. ВЪНШЕН И ВЪТРЕШЕН МОРАЛ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Не да се ожени една мома за един момък щото той е богат, защото е умен, защото ще й създаде обществено положение, щото ще я осигури.
За нея можем да кажем, че е разврат, ако човек се поддаде само на нея. Нея можем да я атакуваме като разврат. Човешката любов там има, когато те искат само да се докоснат, да се видят и да се докоснат, а пък при Ангелската любов, при нея няма докосване. Значи така степенува любовта при един разговор, който имах с Него: И ние в обичта си не трябва никаква корист да проявим. И в брака е същото. Не да се ожени една мома за един момък щото той е богат, защото е умен, защото ще й създаде обществено положение, щото ще я осигури. Това е егоистична любов. Тя го прави, да се жени за него, само защото иска да бъде осигурена в живота. Това не е любов, това е интерес. Това е търговска сделка. Ако момъкът се жени за нея защото тя е хубава, защото родителите й заемат високо обществено положение и по този начин той ще се издигне край нея, това е пак търговия.
към текста >>

Ако момъкът се жени за нея защото тя е хубава, защото родителите й заемат високо обществено положение и по този начин той ще се издигне край нея, това е пак търговия.
Не да се ожени една мома за един момък щото той е богат, защото е умен, защото ще й създаде обществено положение, щото ще я осигури. Това е егоистична любов. Тя го прави, да се жени за него, само защото иска да бъде осигурена в живота. Това не е любов, това е интерес. Това е търговска сделка. Ако момъкът се жени за нея защото тя е хубава, защото родителите й заемат високо обществено положение и по този начин той ще се издигне край нея, това е пак търговия. Това е интерес. Любовта идва спонтанно у човека. Ти един човек го обикваш, но искаш да бъдеш внимателен към него да му помогнеш ако има нужда, във всичко с което можеш така нещо да му дадеш, но не да вземеш нещо и да чизкористиш нещо. В.К.: В ония години Вие сте много млади, всички са млади в тази аура на Учителя, в тази обстановка, наистина предразполага за възвишени чувства, пък и за емоции. Е.А.: Да, и в същото време.
към текста >>

33. 74. ИВАН АНТОНОВ

Даже тогава Пашини ги писаха във вестник, за коя ли от трите се е тровил момъкът?
Добре, но той не можеше да търпи заповеди и команди. А в казармата само команди и заповеди има. И какво направил там не знам, и го изгонват. Не можал да завърши и когато се влюбва в това момиче, за нещо те го пращали да занася щото било близко семейството. Той пак продължавал да им услужва и туй момиче се отнесло не хубаво с него и той в скръбта си взима отрова и се отравя. Даже тогава Пашини ги писаха във вестник, за коя ли от трите се е тровил момъкът? В.К.: Така ли? Е.А.: Виждате ли как светът гледа, а аз Ви казвам вътрешната картина. И те въпреки тази хула го приеха вкъщи, гледаха го, защото той, помогнаха му след отровата, но той беше ослепял. И после възвръща му се зрението, но докато стане всичкото това бе дълго боледуване. Учителят много недоволен бил от тая негова постъпка и дълго време не го прие в класа, за тая му постъпка.
към текста >>

Но иначе той беше чист момък.
Учителят много недоволен бил от тая негова постъпка и дълго време не го прие в класа, за тая му постъпка. И после вече те не промениха отношението си към него, съчувстваха му. Сега, младо момче, нали така, всичко това понятно от човешка гледна точка. Когато беше в братството, той на Изгрева дойде, после барака си направи, учи астрология. Един кръжок Георги Радев по астрология даде и там той много се интересуваше, та учи. Но иначе той беше чист момък. Разбирате, никога не се проявил така като, да се отнесе към сестрите недостойно. Никога. При него ходеха и се е държал много хубаво към всички. Грубоват беше. Някои ги беше страх от него. Пък и самата му физиономия беше малко, да Ви кажа много грозен беше някак.
към текста >>

34. 102. БОЯН БОЕВ

Баща й изпратил писмо до Боев да пита Учителя дали ще се омъжи за въпросния момък.
И той отиваше, пита и им казваше. В туй отношение той беше връзка между приятелите и Учителя. Ех, такива неща много от нашите хора са изпълнявали, нали, да ти пишат: „Питай Учителя какво ще каже и ти да отговориш". Но брат Боев най-много от всичките е правил тая работа, най-много. В.К.: Разказваше една възрастна сестра от провинцията, която решила да се омъжва на млади години. Баща й изпратил писмо до Боев да пита Учителя дали ще се омъжи за въпросния момък. Брат Боев изпраща телеграма, в която пише: „Може, може, може, може! " И ми показаха телеграмата, Е.А.: Знаете ли, в такива случаи Учителят наистина няколко пъти казваше. Може би Учителят е казал 4 пъти защото аз имам така случаи някога говорени, Той рече: „Може, може, може! " - три пъти, много пъти съм Го слушала така да повтаря три пъти. И друга дума, която е пак така.
към текста >>

35. 125. ЖЕНЕНИТЕ В ШКОЛАТА

Е, това е, и после тя се ожени за този момък и роди детенцето.
125. ЖЕНЕНИТЕ В ШКОЛАТА В Младежкият клас влизаха неженените, но когато се образува влязоха няколко женени. Но после се каза, че няма да има женени и те напуснаха класа. Но Учителят ми го каза това: „Че в класа влиза една бременна жена" и Той не е казал даже коя е. Е, това е, и после тя се ожени за този момък и роди детенцето. Така разбрахме коя е тя. В.К.: Значи, който се омъжи и ожени напуска Младежкия окултен клас? Е.А.: Точно така. В.К.: А Мария Тодорова и Борис Николов? Е.А.: Е, те не бяха женени тогава.
към текста >>

36. 137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Вие обичате момъка, но този момък е една станция, той е едно колективно същество.
Природата пише писма, например някой път ти си загрижен, мрачен и тогава видиш едно хубаво бяло цветенце, то е едно писмо. Това бяло цвете ти говори: „Когато всичко дадеш, всичко ще вземеш". Но ще дадеш не на глупавия. Той нищо няма да разбере. Но ще дадеш на онзи, който разбира. Вие обичате момъка, но този момък е една станция, той е едно колективно същество. Той е съдружие. Обаче един между тях ви обича и някой път погледа му е много хубав, а някой път не. Вие имате тази опитност. При Любовта няма млади и стари. Там са вечно млади.
към текста >>

Дошъл един момък и ти запалил чергата.
Там са вечно млади. Един човек, който плаче, ако се пренесе в света на висшата реалност веднага ще стане радостен. Но не знае как да се пренесе там. Не обяснявайте какво нещо е Любовта, но обяснявайте проявите на Любовта. Любовта е единственото нещо, което човек не може да обясни. Дошъл един момък и ти запалил чергата. Това не е Любов. Това са етикетите на Любовта. Тепърва хората ще дойдат до Любовта. Единственото нещо, което не плаче е Любовта. А пък някой човек плаче и иска да ме увери, че това е Любов.
към текста >>

37. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

" Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва.
Още като ученик във Варна, Той учи цигулка при един чех и получава музикално образование още малък. След свършването на протестантското училище става учител в едно русенско село Хотанца. Сестрата на Учителя, която е десет години по-голяма от Него, разказва следната случка от Неговото детство: Тя била на 20 години, когато домашните й искат да я оженят. Дошли годежарите, а тя плаче. Той я пита: „Защо плачеш како? " Тя Му казва, че искат да я сгодяват за момък, който тя не харесва. В този момент те са били в коридора на къщата, където имало закачени низи от царевица. Пада една низа и царевицата се разпръсва по пода. Той й казва: „Како не плачи, тази работа ще се разтури така, както се разпръсна царевицата". В.К.: Вие ми казахте някои данни по отношение първите години на Учителя. Е.А.: Повече не е казвал.
към текста >>

38. XIV. ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ПРОМЯНА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Вергилий Кръстев

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Аз ще ви приведа примера: Един млад момък се сгодил за една красива мома, отлична другарка, такава със самообладание, благородство на характера, не бивало.
Значи отношенията на учителя спрямо ученика се изменят. На първо място ученикът трябва да е способен да учи и трябва да учите и то много сериозно трябва да учите. Всяка наука си има правила и ще учите според правилата. После на вас младите ви трябва голямо самообладаване, не привидно, но същинско самообладание. Защото има два вида самообладание: едното е фалшиво, привидно, отвън, а отвътре равновесието всякога е изгубено. Аз ще ви приведа примера: Един млад момък се сгодил за една красива мома, отлична другарка, такава със самообладание, благородство на характера, не бивало. Той повиква приятеля си да му я покаже. Идва тя и донася да ги почерпи, той взел че я бутнал и тя паднала, притурила всичко, но казала: „Няма нищо". Обаче след, след като се оженили работата не излезла тъй, тъй както той мислил. Той и казва: „Е-е, къде е самообладанието ти? " А тя му казала: „Трябваше да слезеш да видиш в другата стая какво направих".
към текста >>

39. 01 - 48. ОТ КОЕ ДА СЕ ОТКАЖА - ОТ МОМАТА ИЛИ ОТ ИДЕИТЕ

ТОМ 10

Върнал се и брат Станко от село Камено, млад момък с малки черни мустачки, червен пояс на кръста и бяла риза на гърба.
48. ОТ КОЕ ДА СЕ ОТКАЖА - ОТ МОМАТА ИЛИ ОТ ИДЕИТЕ Европейската война приключила и останалите живи войници се върнали по домовете си. Върнал се и брат Станко от село Камено, млад момък с малки черни мустачки, червен пояс на кръста и бяла риза на гърба. Бил пръв между ергените. Той водел хорото, а селските моми го поглеждали - отличен хороводец и неуморим в играта. Някои от другарите му се били вече задомили. Дошъл и неговият ред. Имал си той своя изгора, но често се замислял дали любимата му няма да се поколебае, ако научи за идеите му.
към текста >>

40. 08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Сега побързай да се прибереш, докато хората не са ни видяли, че разговаряме, че сами водим разговор." Тогава момичето се върнало и по-късно си намерило късмета, срещнала момък, оженила се.
Ето, нося си и бухчалъка. Всичко ми е готово." - „Не думай тъй, Гюлсум", казал брат Куртев. „Аз съм българин, ти -туркиня, как може така? " - „Не ти ли харесвам? " - „Слушай, Гюлсум, тук не е въпрос на нехаресване, но ти ще си намериш човек, който ти прилича, а аз ще се оженя за българка. Сега побързай да се прибереш, докато хората не са ни видяли, че разговаряме, че сами водим разговор." Тогава момичето се върнало и по-късно си намерило късмета, срещнала момък, оженила се. Сега ще ви разкажа един случай за брат Куртев, когато бил повикан войник. Преди да бъде повикан за войник, искал да следва санитарна школа и родителите той предсказва смъртта си. И действително, на 14 февруари 1961 година, в 3 часа без 15 минути през нощта той напуска земния живот. В. К.: Това не го знаех, че той след 80 години започва да разказва. Г. С,: Да, може би той го правеше от скромност това, така предполагам, да не смятат някои хора, че той се хвали, и заради туй премълчаваше много работи.
към текста >>

41. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим.
Димитрий", което ще бъде отпечатано в „Изгревът", том XI, в специалната студия за „Антиминса". А сега за уточнение виж „Изгревът, том II, стр. 221, N 99 - „Антиминсът". Ето защо ние тук го пропускаме, но публикуваме следващите страници от тази книжка.) Дядо поп не довършва разказа си в тая брошура. И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но които той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти в живота на свещ.
към текста >>

Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир!
И с това прикрива той най-мистериозните факти в своя живот, но които той е доверил на верующи. Когато тайнственият свещеник предава антиминса (жертвеника) и завършва речта си към момъка, станал невидим. Чак тогава младежът Константин разбрал, че неговият събеседник не е от живите, а дух. И това тъй силно го стреснало, че той останал на мястото си като вдървен. Незабелязан свидетел на тая сцена бил пазачът на черквата - джамия, стар благочестив турчин. Той приближил към смаяния момък, турил ръка на рамото му и казал: „Синко, Божиите пътища са неизследими, иди си с мир! " Същият дух и в други важни моменти в живота на свещ. Константин му се явявал. В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай" вие ще победите!
към текста >>

42. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Интелигентният и буден селски чорбаджия, със своя висок национален дух, не е могъл да не окаже силно влияние върху младия момък с интелигентна и възтор-жено-отзивчива душа, чиито тенденции и насоки в обществото тепърва трябвало да се определят и кристализират.
който въвел в църквата славянска служба. Така щото селото Николаевка станало първото огнище на българска реч, българска мисъл и българско чувство във Варненско, което служело като жив пример за цялата околност и от което излезли не малко подбуди, инициативи и насоки през следващото време на църковната борба. Стова първо българско просветно-национално огнище е тясно свързано името на Константина Дъновски. Надали могат да се оценят достатъчно високо внушенията и импулсите, които е получил Конст. Дъновски от докосването си с Атанаса Чорбаджи. Интелигентният и буден селски чорбаджия, със своя висок национален дух, не е могъл да не окаже силно влияние върху младия момък с интелигентна и възтор-жено-отзивчива душа, чиито тенденции и насоки в обществото тепърва трябвало да се определят и кристализират. Може да се каже със сигурност, че тук добил Конст. Дъновски насоката за своята сетнешна родолюбива дейност. Влиянието станало още по-силно, връзките между тях по-яки, когато Константин се оженил за дъщерята на дяда Атанаса. И наистина, техните дела показват пълна хармония в техните душевни нужди и стремежи, Младият Константин възприел идеалите на своя тъст за национална просвета и свестяване на еднородците си във Варненско и се отдал на тяхното служене. През 1854 г.
към текста >>

43. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Като момък той дошъл през 1847 г.
Ние виждаме как тези труженици, шепа хора отначало, в една епоха, когато самото име „българин" бе още синоним на варвар, презрян човек, и в един град, където българщината бе хвърлена в най-дълбока забрава, организират се в една община, откриват училище, съграждат собствено здание за него, откриват и църква, намират учители и свещеници, грижат се за тяхната издръжка, образуват по-сетне читалище и ученическо дружество, за всичко това правят непосилни материални жертви и там, където последните се оказват недостатъчни, събират помощи и от околните градове и села, като търсят подкрепа даже от патриоти-българи в Цариград, Румъния и Русия. Грижат се и устрояват тези родолюбиви български синове черковно-училищ-ното дело и в селата на Варненската околия и цялата Варненска епархия въобще. Изпращат те нарочни хора да обикалят тези места, да пробуждат в тях национално съзнание в сънародниците ни, да ги убеждават да си издигат църкви и училища и там, където са издигнати вече такива, да контролират развоя на черковно-училищното дело. Това последното те залягат да се устрои и чрез особни писмени законоположения, които се правят задължителни за цялата епархия. Варненските родолюбци водят борба срещу всички интриги на гърци и гагаузи пред турската власт, застъпват се пред последнята чрез най-влиятелните си хора - членове в мезлиша3 в Николаевка и Варна е свързвал на първо време своята деятелност с тази на Атанас Чорбаджи, комуто станал и зет. Като момък той дошъл през 1847 г. да търси място за учител. Атанас Чорбаджи, който по онова време е искал да открие в селото Николаевка училище и търсил учител, се срещнал с него, условил го и го завел в селото. Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса. Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква. В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика.
към текста >>

44. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Някой си момък Константин А.
Селото Хадърджа отстои около четири часа от град Варна, а два часа до село Везирли-Козлуджа - Варненски окръг, което беше в турско време кааза с Мюдюрин и хадърчени там отивали за разни разправии. И тук, с честото си отивание, Атанас се запознал с агаларите, които при всяко отивание, без да му правели никакво припятствие, извършвали скоро работата, за която е отивал; а това обстоятелство повдигало честта на Атанаса, когото в скоро време избрали за селский мухтарин - чорбаджия, и гдето да отиде, вдигали го, слагали го: Атанас Чорбаджи Хадърчелията. Като добил първенство Атанас, той вече помислил да отвори училище в селото си и за тая цел той, освен дето говорил тук-там чястно на съселяните си, но повикал цяло село на общо събрание и ги уговорвал да си направят едно здание, хем да са черкуват, хем да си учат децата. На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Устово, Ахъ-Челебийско, бил дошел във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в селото. Сега трябваше помещение, и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината; накарал та разтре-биле, замазали заницата (стая или килер, гдето се турят къщни дреболии за ядение) и там младий учител събрал 10-15 деца та ги учял. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как са учат децата да четат и пишат и захванало да им са харесва, когато зели децата да сричат и позаписват и йоще да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решиле да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 год., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша - петстотин гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година.
към текста >>

45. IV.10 август, неделя

Ако един момък иска да се жени, това желание е с корен, но ако един человек вече се е женил 3 пъти и иска друга жена, това негово желание е без корен, защото той се е вече изтощил и желанието му няма да хване корен.
Вие сте между българския народ и трябва да подигнете акциите на тоз народ. В нашата Верига обаче няма равновесие, защото в повечето от вас имате желания, които не могат да хващат корени, и затова не може да се въдвори равновесието. Т. Бъчваров: - Кои желания са с корени и кои не са? - Как мислите, человек, който е гладувал 3 дни и иска да яде - това негово желание с корен ли е или без корен? А да кажем, че друг человек, когото са гощавали на 2-3 места, но и той също иска да яде, това желание с корен ли е или без корен? Ако един момък иска да се жени, това желание е с корен, но ако един человек вече се е женил 3 пъти и иска друга жена, това негово желание е без корен, защото той се е вече изтощил и желанието му няма да хване корен. То е равносилно като да искате българският народ веднага да стане английски - това желание също е без корен, но да желаеш народът ни да върви така по пътя на прогреса, щото един ден да стане като английския, това вече е с корен. Вие се побъркахте, защото някои от черните адепти са ви изкушавали и чрез това са искали да разслабят Веригата. И аз даже ще ви посоча лицата от вас, към които огънят на неприятеля тази година е най-много отправен, за да бъде Веригата отслабена. Те са: Георгиев, Бъчваров, Голов, Желязкова, Казакова, Петко, Илия, Елена. Но дръжте се, тази борба ние сме я подкачили и трябва да я довършим.
към текста >>

46. IV.16 август, четвъртък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Момъкът станал проповедник.
Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато никак не го очакваш, ще ти бъде. Гледай в живота си да не причиняваш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбва в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, че най-сетне умряла. Момъкът станал проповедник. Оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който също сега се развращава и много скъпо коствал на баща си. Да, ние винаги ще платим за щетата и вредата, която причиняваме на другите. После, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, пък и всичките въобще неприятности в живота, ние ги заслужаваме. Така, когато „Титаник" потъваше, четохме, че всички в него се молили. Но защо, като са се молили, потъна?
към текста >>

47. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.
А вие трябва да имате хляб заради Христа, защото Той казва: „Ще дойда и ще вечерям с вас." Ако ли пък сте много беден, Той ще донесе хляб със Себе си. Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас, Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле го и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем.
към текста >>

48. IV.15 август, петък, Св. Богородица1914г.

но като всякой мъж - момък, щом му се мерне една мома, той започва да мисли другояче.
С тези именно тамяни и кандилници в ума и сърцето вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашият ум, сърце и воля са кандилницата, която е задържана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян. Сега ние казваме на Христа, че тия елини са дошли в Европа и някои хора се плашат от тях. Умът е един мъжки принцип, който, и да коли, сече и бие. но като всякой мъж - момък, щом му се мерне една мома, той започва да мисли другояче. Така че за тези елини, които мислим, че идат да разрушат света, само като им дадем нашето сърце и ум, и като видят Сина Человеческаго в нас, веднага ще захвърлят техните копия и мечове и ще направят света такъв, какъвто аз искам да бъде. Ако ли сте вие тези елини, възлюбете този свят. Няма нужда да ви обяснявам как да го залюбите, защото досега все това учите и ако досега не сте го научили, няма и да го узнаете. Някой ме пита: „Как трябва да любим? " На това не мога да ви науча.
към текста >>

49. IV.16 август, събота 1914г.

Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота.
Но щом вие Го викате, вие трябва да Му сложите хляб, защото учтивостта изисква да Го нагостим. Ето защо от единия до другия край се препоръчва добрият ум и доброто сърце, за да може да дойде Христос и да се всели в нас. Това се явява една необходимост за нас, защото виждаме, че Христос простря ръката Си към онова еврейско дърво, което като нямаше плод, прокле то и то изсъхна. А всичко това е емблема - еврейският народ близо 2000 години нищо не роди. Та, Христос за да остане между нас, трябва да работим заради Него. Като се ожени един момък за една мома, той се оженва, за да я храни, и я храни на драго сърце, а тя пък го обича и му дава радост и подтик в живота. Ние следва да дадем на Христа стимул, щото чрез нашия добър живот Той да влезе в нас и да ни благослови. И тогава всичките ни работи ще се благословят, всичко ще върви с благословение. Затова всеки от нас трябва да се старае да има поне една от тия дарби, за които четем в днешната 12 глава от Първото послание към Коринтяните, 28 стих. Там се говори за апостоли, учители и пророци. Но апостолството е високо, учители имаме много, пророци можем да бъдем.
към текста >>

50. IV.17 август, неделя 1914г.

Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката.
Мойсей дигаше дясната си ръка и правеше чудеса. А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото. Така и за нас.
към текста >>

Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа.
А вие може ли да дигнете дясната си ръка както трябва? Но ние сме в дисхармония с невидимия свят по отношение дигането на ръцете и тази е причината, дето не можем да се ползуваме от благата и благословенията на Небето. Даже лошо правим често пъти с дигането на ръцете си, когато хич не е трябвало да струваме това. Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото. Така и за нас. Има моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото.
към текста >>

Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото.
Преди 35 години един българин в едно варненско село обичал една мома и през една дупка ходил да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер тя с един железен [шиш] запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си да гледа. И когато дошъл пак да гледа, извадил си окото. Много пъти ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред пред окото. Така и за нас. Има моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото. Христос иска да ни даде знания и да ни извади от всичките онези примки, които дяволът ни устройва. Мнозина често ме питат: „Как да връзваме дявола? " Отговарям им: Научете се как да произнасяте думата „любов" и вие тогава, уверявам ви, ще връзвате дявола.
към текста >>

51. IV.7 август, петък 1915г.

На първо място редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй и онуй.
След беседата Учителят покани, който има. да зададе някой въпрос. Г. Н.: - На какво се дължи тази дисхармония в много семейства, мъжът и жената не могат да се търпят, какво би трябвало да се направи, за да може да се въдвори любов и щастието? - Бих желал някой да каже мнението си върху тия факти. Г.: - Аз да кажа. На първо място редки са случаите да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй и онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединяват се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Церът е, както тя, така и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всеки има недостатъци и като гледат философията на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да могат да гледат само добрите страни, като съзнават, че във всеки едного има добродетели, които трябва да се ценят, и по такъв начин могат да балансират отношенията и да има хармония между две същества. Учителят: - Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде един господин във вашата къща и иска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня, да се измие и вчеши, че тогава ще го турите вкъщи.
към текста >>

Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат?
Учителят: - Той ли е маскиран, или нейните очи така виждат? Н.: - Върху тази поетична фигура за царската дъщеря и царския син, който като дойде, ще направи света по-другояче - хвърлете повече светлина върху този царски син и тази царска дъщеря. Учителят:-Той е много важен въпрос, който изисква цяла беседа. Мъжете не въздишат ли за тази царска дъщеря? Гр.: - И жените. Н.: - Явява се един момък, иска да се ожени за едно момиче, кой е начинът, по който може да се разберат? Мисля, че е по-полезно това да се направи предварително, отколкото сетне, когато се съберат и се видят добре един друг Учителят: - Вие имате едно схващане за този царски син и за тази царска дъщеря, бих желал да зная вашето мнение. В.: - Види се, дълго време са царували слуги на царските тронове и слугини, и така ще върви доста дълго време, докато видим истинския наследник. Както в притчата за лозарите, когато дойде господарят, ще върже слугите и ще вземе лозето. Учителят: - Вземете втората част от притчата. Христос дава разгадката какво ще направи.
към текста >>

Гр.:-В Русия има предание между простолюдието, че на Бъдни вечер една мома като се огледа в огледалото, ще види образа на момъка, за когото ще се ожени.
Учителят: - То е вярно, но знаете ли как дяволът лъже? Определено е кой за кого да се ожени. Но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я, като казва: „Аз съм твоят възлюблен." Гр.: - Някой казва, че контрастите се дължат на това, че стават горе. Учителят: - Една душа може да бъде в невидимия свят, а другата - в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слуги на Земята, както Сара позволи на Агар тя да се ожени за мъжа й; когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.:-В Русия има предание между простолюдието, че на Бъдни вечер една мома като се огледа в огледалото, ще види образа на момъка, за когото ще се ожени. Една българка от Варна ми разправяше, че подобен обичай е имало в Одеса, където е учила и видяла образа на момъка, за когото се омъжила 6 месеца след като се върнала в България. Има ли нещо вярно в това? В. : - Една моя другарка направила същия опит, когато била в Русия. Тя е била ученичка и се явява образът на един приличен човек, съвършено непознат за нея. Човекът я изгледал много внимателно.
към текста >>

Една българка от Варна ми разправяше, че подобен обичай е имало в Одеса, където е учила и видяла образа на момъка, за когото се омъжила 6 месеца след като се върнала в България.
Определено е кой за кого да се ожени. Но дойде лош дух във формата на някого, излъгва я, като казва: „Аз съм твоят възлюблен." Гр.: - Някой казва, че контрастите се дължат на това, че стават горе. Учителят: - Една душа може да бъде в невидимия свят, а другата - в материалния и не могат да се срещнат. Тази господарка има слуги на Земята, както Сара позволи на Агар тя да се ожени за мъжа й; когато тя дойде на материалния свят, ще изпъди слугинята. Гр.:-В Русия има предание между простолюдието, че на Бъдни вечер една мома като се огледа в огледалото, ще види образа на момъка, за когото ще се ожени. Една българка от Варна ми разправяше, че подобен обичай е имало в Одеса, където е учила и видяла образа на момъка, за когото се омъжила 6 месеца след като се върнала в България. Има ли нещо вярно в това? В. : - Една моя другарка направила същия опит, когато била в Русия. Тя е била ученичка и се явява образът на един приличен човек, съвършено непознат за нея. Човекът я изгледал много внимателно. Когато се върнала в България и минавала през Русе, там един човек я изгледал по същия начин и тя подир два месеца се сгодила за него.
към текста >>

52. НАРЯДИ за 1917 година