Търсене в текстове за 'Могъщество'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 128 резултата в 93 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество.
ВЧЕРА, ДНЕС И УТРЕ Деветнадесетият век, наречен в науката още век на Дарвин, се характеризира със силен подем на човешката мисъл да ни разшири кръга на неговата деятелност и увеличи неговото могъщество. Освободеният от оковите на средновековния догматизъм човешки ум се отдаде с жар на изучаване природата с всичките нейни твари и в късо време се положиха основите на разните клонове и дисциплини от съвременните науки. Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя. С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат. Основите, върху които се изградиха всичките научни и философски сгради, стана биологията, поради естеството на нейния предмет — изучаването проблема за живота. Биологията, обаче, преди да достигне до сегашното си положение премина през много фази на развитие, отърсвайки се повече и повече от тесните теологични схващания на средновековието за живота.
към текста >>

2. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл.
Миг от Природата „Как е чуден Боже, Твоят дивен свят! " – Небе. Море. Земя. Небето в необятна тишина сияе в неземно величие под златния светлик на безброй звезди, разпръснати, сякаш, в небрежието на велик художник. С тайнствен трепет те шепнат за неговото величие, могъщество и промисъл. – Напомнят, че неговата сила, която е създала всичко видимо в чудно съвършенство, е във възможност да сътвори нещо по-велико от неплътната материя на ефира, лъчите и чистотата, в облика на вечната хармония. И шепнат те неизказани приказки – рожби на вековете. Красота. Широта. Мощ. Покой. В непрогледни хоризонти се включва величествената площ на сребристо море – царство на Посейдон – където нимфите при звездния блясък вият вълшебни танци и сирени в стихийни нощи пригласят рева на неговите вълни с извивни гласове. Крайбрежни тополи с радостни трели мълвят за зората на свежа утрин и слънчева целувка.
към текста >>

3. Градина – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на последователите си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт.
И човек може да бъде свободен дотолкоз, доколкото той живее с тези именно принципи. Свръх човеците или учителите на човечеството са свободни, защото те са обосновали живота си изключително на тези абсолютни принципи, за тях загадки в природата не съществуват, а разумни закони, които те познават и никога не нарушават. Свободният е силен да ограничи себе си. Той може да желае – и постига; да не желае и отстъпва. Единствен той може да прави разумни жертви. Христос – най-свободният, независимо от неговото могъщество знаеше, че изнесените от него принципи са от значение за общочовешкото благо и за да ги издигне и подчертае тяхната важност, за да даде потребния пример на последователите си, Той се ограничи и свободно понесе кръстната смърт. Обикновените смъртни могат да бъдат свободни дотолкоз, доколкото са установили живота си в различните негови прояви на принципите, очертани от Великия Учител.
към текста >>

4. Природата – Тотю Брънеков Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост.
Аз се питам, дали моите съотечественици са въодушевявани от една истинска обич към свободата и дали имат вяра в нея? Готови ли са те да ù дадат място в своето общество, за да може духът на децата им да израсне в един идеал на човешко достойнство, без да бъдат спъвани от несправедливи и неразумни ограничения? Не сме ли самите, ние които изградихме с едно упорито постоянство оградите на нашите социални ограничения? – Ние сме упорито горди да признаем това; ние се хвалим даже, че в този свят никое друго същество, освен нашето не се е домогнало до абсолютната класификация на своите живи членове. Обаче в нашите политични агитации ние сякаш забравяме всичко онова, което е неестествено в лицето на управници и подчинени й което ни унижава и създава големите дефекти в нашия обществен живот, защото тази неестественост е натрапена във вид на закони с военно нападение. Когато Индия, в епохата на своето могъщество и в своята най-зряла жизненост. се изразяваше в безсмъртни идеи, тогава нейните деца имаха неустрашимостта на търсещи истината. Великата епична поема за душата на нашия народ – „Махабхарата” – съдържа едно предвиждане за един живот, преливащ от свободата в издирванията и изследванията. Когато настъпи ерата на Буда, човечността в страната ни ще бъде из дъно разклатена само от себе си. Свободата на духа, който тя ще роди, ще се изрази в едно богатство на творчество и ще се разпростре в изобилие из целият Азиатски континент. Но заедно със залеза на живота на индийците духът на творчеството ще угасне и ще се вгради в една конструктивна инерция.
към текста >>

5. Сини нощи – Георги Северов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество.
И ето що разказва жрецът на Солон, що е било преди девет хиляди години: „В нашите битоописания се говори, как великата държава на Атлантическото море извършила нашествие в Европа и Азия и как атиняните се съпротивлявали храбро на неприятелския напор. В това време съществувал голям остров, разположен срещу пролива наречен от вас Херкулесови стълбове. Тоя остров бил по-голям отколкото Либия и Азия взети заедно. Жителите на Атлантида лесно доплавали до другите малки острови, лежащи между Азия и Европа, а от тях на материка, които заобикаля това море (т.е. Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида.
към текста >>

И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество.
Средиземно море). На Атлантида имало царе, които се славели със своето могъщество. Те основали царство, което господствувало и над съседите; даже и част от материка била под негова власт. Цялата Либия до самия Египет и цялата Европа до Тирения били тяхно владение. По едно време тая могъща държава се засилила да покори всички народи, живущи отсам Херкулесовите стълбове, в това число и нашата (Египет) и вашата (Гърция) страни. И тогава именно вашият град показал пред целия свят своята сила и могъщество. Той противостоял на най-страшните опасности и издържал победи над завоевателя, като спасил от робство не само себе си, но и народите, които още не били поробени от Анлантида. А на другите пък, като например нам, възвърнал свободата. И ето, че скоро след това започнали страшни наводнения и земетресения. Всичките войски на Атлантида, които нападнали нас, били погълнати от разтворената земя в течение на един ден и една нощ. А самият остров Атлантида изчезнал под водата.
към текста >>

6. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и правосъдие, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото правосъдие.
който наказва престъпните и възнаграждава праведните". Летейки из пространството, той срещна тълпа същества, покрити с нравствени язви, роптаещи непрестанно. Никой от тях не можеше да отговори на въпроса на Вайдхава — така се наричаше нашият герой. Бедните мъчещи се духове нищо не знаеха за правосъдието на Брама, слушали бяха само, че той живее някъде над звездните висини и че само чистите могат да се повдигнат пред неговия ослепителен трон. Вълните на незнайните закони изнасяха праведните пред лицето на Брама и същите тези вълни отхвърляха престъпните и недоволните в бездната на изкуплението. Щастливият и пълен с вяра Вайдхава, славейки Брама, неговото могъщество и правосъдие, беше обгърнат от вълните на хармонията и беше пренесен във висшите сфери на светлината, където срещна такива праведници, какъвто бе и той сам: лъчезарни и мъдри да славят Брама и неговото правосъдие. На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама. Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак.
към текста >>

Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд.
На въпроса на Вайдхава, къде се стремят, те отговориха: „Там където и ти... Км трона на Брама, за да получим награда за понесените несправедливости, за нашия труд и вярата ни в него". Работещ с постоянство, Вайдхава летеше все нагоре заедно със своята дружина праведници, пълни с вяра; те усърдно славеха мъдростта и милосърдието на Брама. Но отново се раждаше въпросът в тях, къде се намира небесният чертог, в който живееше Брама. И някъде от висините блясваше светлината, която в хармонични звуци им отговаряше: „Продължавайте своят път, той още е далеч от вас". И Вайдхава все повече и повече се повдигаше, той се бе превърнал на светлозарен облак. Знанието му бе грамадно, а могъществото му почти безгранично; но все още жадуваше за правосъдието на Брама и за наградата на своя труд. И така той преминаваше от сфера в сфера и накрай достигна до центъра на Вселената. Пред него се представи една стена с ослепителна светлина, състояща се от съединението на редица слънца, пределите на които бяха безконечни и неизмерими. Само съвършенството на Вайдхава позволяваше да я съзерцава, а пред нея, подобно на ефирно видение, отразяващо всичките багри на дъгата, стоеше един от гениите - страж на свещената ограда. „Ето ни пред чертога на Брама" - радостно извика Вайдхава на съпровождащата го дружина от праведници" „О ти, Гений на сферата, пазещ свещената тайна, отвори ни вратата на Небето'', викаха те. „Ние заслужаваме да се явим пред светещия лик на Брама, ние търпеливо пренасяхме несправедливостите и обидите.
към текста >>

От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало.
„Вървете и работете, тъй като вашите думи доказват, че не сте още готови да се явите пред трона на Брама. Вие само искате правосъдието на Брама и неговата награда, не разбирайки, че сте получили и едното и другото. Погледнете на светещите си дрехи, оценете и вашето досегашно търпение и придобитото знание, вашите победени инстинкти и облагородени желания, всичко това вие получихте от милосърдието на Брама, който ви поддържаше във вашия път, като награждаваше всяко ваше усилие с едно във висша степен съвършенство. Тези, които ви оскърбяваха вървят след вас, обвинявайки други в несправедливости и жестокост, не разбирайки, както и вие самите, че от материята се излиза само чрез страдание. Самият свят, в който вие някога живеехте заедно с своите врагове, не съществува вече, тъй като от тогава има петдесет милиона години. От тогава правосъдието и могъществото на Брама не ви е напускало. Вие искате покой, наслада, не разбирайки, че покой не съществува. Най-висшето блаженство се заключава в безпределната деятелност за Доброто, Красотата и Истината. Не сте готови да влезете в небето и да съзерцавате сияещия лик на Брама. Идете работете още. Тайнственият глас замлъкна.
към текста >>

Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото.
„Изида, где е обещаното правосъдие? Осъди моите угнетители, а мен награди за труда и далата ми". Дълбоко мълчание беше отговорът. Той за втори път се хвърли напред към светещата ограда, като изсипваше проклятия, но в същия миг звездите, които увенчаваха неговата глава, се разпаднаха с гръмоподобен шум. Атмосферата се изпълни с дисхармонични звуци и из-зад оградата блесна ярка мълния и прониза сърцето на Вайдхава. Прозрачното му тяло се разсипа на хиляди атоми, които разграбиха стихиите на първоначалния хаос и ги завлякоха в огнения ураган, който ги изгаряше като убиваше в него паметта и отнемаше от него знанието и могъществото. ................................... Както вихри, които носят отбрулен лист, летеше той от бездна в бездна назад, без да може да се спре някъде поне за миг. Разбит, изтерзан, със страшна болка, Вайдхава с труд осъзна, че беше заключен в един голям камък. От неговото лъчезарно сияние беше останало едно само мъждиво, червено пламъче. .................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама.
към текста >>

В изцеляващите капки на този извор беше скрито могъществото на Вайдхава, с което го беше надарил Брама.
.................................. С бавни крачки и с нестройно пеене вървеше голяма тълпа голи и едва прикрити със зверски кожи хора, които се приближаваха, носейки клонки и плодове. Всичко това те сложиха на камъка, а след това коленичиха и запяха песен, с която славеха справедливостта на Брама. Пеенето и думите, които повтаряха, пробудиха внезапно паметта на Вайдхава. Той осъзна голямата своя заблуда и погрешка и такава голяма скръб и отчаяние го обхвана, че камъкът с една голяма сила се разтърси и разпукна и от неговия център се появи прозрачен като брилянт извор. В непрекъснато леещите се сълзи из каменното сърце на Вайдхава се изливаше самата същност на неговото естество. В изцеляващите капки на този извор беше скрито могъществото на Вайдхава, с което го беше надарил Брама. Знанието му беше стигнало дотам, че той умееш да управлява своите астрални течения и благотворните излъчвания, които предаваха целебните свойства на извора. Тълпата боготвореше чудния извор, отвсякъде се стичаха болни и слепи и получаваха изцеление. Сълзите на праведника облекчаваха страданията на всеки, който вярваше в Брама, в неговата справедливост и могъщество. Превод от руски. Цветана.
към текста >>

Сълзите на праведника облекчаваха страданията на всеки, който вярваше в Брама, в неговата справедливост и могъщество.
Той осъзна голямата своя заблуда и погрешка и такава голяма скръб и отчаяние го обхвана, че камъкът с една голяма сила се разтърси и разпукна и от неговия център се появи прозрачен като брилянт извор. В непрекъснато леещите се сълзи из каменното сърце на Вайдхава се изливаше самата същност на неговото естество. В изцеляващите капки на този извор беше скрито могъществото на Вайдхава, с което го беше надарил Брама. Знанието му беше стигнало дотам, че той умееш да управлява своите астрални течения и благотворните излъчвания, които предаваха целебните свойства на извора. Тълпата боготвореше чудния извор, отвсякъде се стичаха болни и слепи и получаваха изцеление. Сълзите на праведника облекчаваха страданията на всеки, който вярваше в Брама, в неговата справедливост и могъщество. Превод от руски. Цветана.
към текста >>

7. Физиогномия Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗМ Из „Belisima" — Друидическа Минерва (Продължение от кн. 5) Бог и вселената 1. Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие. 2. Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7.
към текста >>

Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4.
Ernest Bose КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗМ Из „Belisima" — Друидическа Минерва (Продължение от кн. 5) Бог и вселената 1. Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие. 2. Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8.
към текста >>

Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6.
5) Бог и вселената 1. Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие. 2. Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество. 3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество. 4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро. 5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10.
към текста >>

Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10.
Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов. 6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата.
към текста >>

Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11.
Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде. Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците.
към текста >>

Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост.
Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание. 7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо. 8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо. 9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога. 10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество. 11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост. Трите кръга 12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата. Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците. У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока. 13.
към текста >>

Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването.
Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия". Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет. Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта. „Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте. Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия. Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид. Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия. Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред".
към текста >>

8. Вести Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си.
Самотен живее Гур в студеното пространство между небето и земята. Звездите са високо, хората са низко. Само вятърът му е другар, и облаците приятели. Когато дойдеше вятърът, пришепваше му чудни приказки за света, който е над него и под него. Казваше му: „Виж, на звездите живеят богове, в низините живеят хора. Първите са силни в могъществото си, вторите - в нищожеството си. И все пак хората не мислят за боговете, но боговете много мислят за хората." Айя е име на жена и значи мечта. Тя беше овчарка. Веднъж Айя заведе овцете навътре в планината. Минаха ден, минаха два, три, четири... Айя се не върна. Нямаше я.
към текста >>

Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в песен твоето могъщество.
Погледни месата ми и виж: за нея тялото си дадох. Погледни очите ми и виж: за нея сълзите ми изтекоха. Любя Айя и всичко дадох за нея. Остана ми едно сърце, което ще дам на Айя, а на мен ще остане само лирата, със струните. Аз, Вант-Вено, любя Айя. Дай ми струна за лирата и аз ще възхваля в песен твоето могъщество. Страшен е Вент-Вено! Косите му са тъмни облаци, от очите му мълнии излизат, гласът му гръм носи, а ръцете му са крила от светли пера. Разтърси глава Вент-Вено, размаха крила и рече: – Заради голямата ти любов, дръпни косъм от главата ми, и ето струна... И когато На-Ну удари първия акорд на лирата си Вент-Вено стана момък – последното чудо. ІV Възход Висока е планината Ашар и стръмни са нейните пътеки. А най-горе е Гур.
към текста >>

9. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Любов: нейното могъщество Любовта е могъщата сила във всемира, чрез която всичко е повикано към живот.
Не отслабвайте силите си чрез съмнението. Доверявайте се на своята интуиция, която никога не ще ви напусне, ако искате да се подигнете. Ако загубите вяра в себе си, вие загубвате мене. Любете се един друг, доверявайте се на съработниците си; без това нищо не може да се постигне. Любете всички хора и им вярвайте. Любов: нейното могъщество Любовта е могъщата сила във всемира, чрез която всичко е повикано към живот. Любов е ритъмът във всеки атом. Любов е пулсът във всяко сърце, Защото тя е това, към което душата се направлява. Любовта е всемогъща. Обичайте силно и ще узнаете силата, която чрез нея сте повикали към живот. Упражнявайте тая сила и ще разберете силите на Всемира.
към текста >>

10. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Любов и хармония са необходимите потребности; само чрез тяхното могъщество може една група да изпълни своята задача, като наш проводник.
Очистете чрез трептенията на мира и хармонията вашата околност; така ще правят и другите. Не поставяйте никакво ново разногласие върху везните на доброто и злото, които и така доста трудно поддържат равновесието си. Докажете истински духа на братството във вашия собствен живот. Реализирайте силата на единодушната колективна дейност. Живейте с тая сила навред и с всички хора. Любов и хармония са необходимите потребности; само чрез тяхното могъщество може една група да изпълни своята задача, като наш проводник. Ще дойде славното време, когато всички, които работят за него ще се сплотят като един човек в света и ще работят съединени чрез любов и отдаване Нему и на всичко, що живее. Истинската симпатия намира израз, когато с нашето съзнание се пренесем в другите и в тях мислим с нашата опитност . Мисли, както те мислят и се старай в твоето собствено съзнание да отстраниш техните мъчнотии. И само когато скачите съзнанието си с това на другите, ще можете да показвате истинско съчувствие. Помагайте доколкото можете за премахването на всека дисхармония.
към текста >>

Могъществото, с което хората на мира разполагат е голямо.
И колко са по-големи страданията, толкова е по голям резултатът. Световният мир трябва скоро да бъде постигнат. Всеки, който помага и работи за неговото осъществяване, има помощта ми. Но усилията на самото човечество са, които трябва да доведат промяната. За това работете за мира; в тия дни на напрежение трябва всеки десеторно по-вече да работи. Могъществото, с което хората на мира разполагат е голямо. Всеки час мислете, че мирът е над цялата земя. Това е от голямо значение, за да приготвите Новия път и да направите Неговото дохождане възможно между хората. Осъществете вечния мир в себе си, изпращайте трептенията на единството, миролюбието и спокойствието. С подобни мисли, трябва да бъде изпълнена всяка празна минута. Вложете повече сила във вашата медитация, повече твърда воля във вашите мисли за мир.
към текста >>

11. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина.
От вас не се изисква никаква човешка формалност, никаква външна връзка, но онази, която вашата душа ви шепне; от вас се изисква вътрешния подтик да се възродите към по-висш живот. Той, Учителят, ни зове при извора на Божествената любов, която носи мир за всички сърца, за всички народи. Братя, които желаете напредък, елате по този път. Учителят ще ви заведа при живия извор на живота, тъй че злото ще падне от вас, както падат есенните листа от дърветата и доброто ще поникне, както никнат лилиите през пролетта. Елате! Телата ви ще се укрепят, душите ви ще се калят за новорождението на идеала на новата епоха, която сега се ражда върху развалините на стария свят. В природните красоти, в песента на молитвата, която съединява хората с Бога, в добротата ще намерите любовта, мъдростта, истината, ще намерите могъщество, хармония, вяра, които ще ви отворят пътя към безсмъртната светлина на вашата вътрешна същина. Учителят води към бляска на изгряващото слънце". Ето накратко отзивите на същия за някои от беседите на Учителя: „Пробуждане на колективното съзнание": Тук авторът обяснява: трите основи на нашето съзнание, диференцирането на Единната есенция, на Единната Реалност; пътя, по който еволюираме. Тази беседа обяснява вътрешните съотношения в човешкия живот и проявите на индивида като частица от човечеството. Тя посочва силите, които могат да подобрят нашия живот, защото съзнанието на колективната жертва издига народите. Тази беседа посочва, как бащи и майки могат да раждат умни и добри деца.
към текста >>

12. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Животът е радост и сила, могъщество, пълнота - хората трябва да се научат все повече да изразяват това във всичката му красота.
За Него да се работи, значи радост и блаженство. Никога не трябва да схващаш това като тежък дълг. И така, влейте във вас радост и сила, направлявайте мисълта си върху красиви неща и върху работата, която можете да извършите. Увеличете любовта и красотата в света. Научете хората да чувствуват красотата на любовта и доброто. Животът е радост и сила, могъщество, пълнота - хората трябва да се научат все повече да изразяват това във всичката му красота. Божествената любов управлява Задача на хората е да я изявят чрез чистота и възвишена радост. Излъчвайте от себе си радостта, че можете да работите в услуга на човечеството. Разпространявайте чувството на благосклонност около себе си и повлияйте на околната си среда, така че всички да се чувствуват по-добри и по-смели, защото са ви срещнали. Нашите ученици трябва да действуват като сияеща светлина и сияещ слънчев лъч върху всеки, с когото дойдат в съприкосновение. Нали истинската жива радост е в даването?
към текста >>

13. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Той упражняваше същото могъщество и върху животните, растенията, произшествията, елементите.
Тъкани, обхванати от рак и туберкулоза, могат ли да се поддадат на внушение? При това, нашият непознат осъждаше еднакво и хипнотизма, и невежото магьосничество, и учената магия; той всякога говореше против употребяване на волята или медиумизма. Употребяваше прости молитви, каквито Христос ни е дал. Обаче, докато в грамадното болшинство на случаите светиите получават дара на чудодействието в резултат на извънреден пост, покаяние и молитви, той живееше по най-обикновен начин; приемаше своите посетители безразлично де, безразлично кога и едвам молбата биваше формулирана, отговаряше с няколко думи: „Небето ви дава това и това." Или: „Върнете се у дома си; вашият болен е оздравял." Неговата дума се реализираше в самия момент. След това се укриваше от благодарността на задължените му. Той упражняваше същото могъщество и върху животните, растенията, произшествията, елементите. Да говоря ли още и за други дарове, всякога спонтанни, неочаквани и благодетелни? Миналото, бъдещето, пространството бяха за него прозрачни. Той казваше тъй лесно на един запитвач: „Твоят приятел прави в тоя момент на еди кое място това и това", както на другиго: „Еди кой ден, еди коя година ти помисли еди какво си." В добавка, анекдотите, които бих могъл да ви разкажа, тъй много надминават всяка вероятност, че предпочитам да не се спирам върху тях. Действително, един подвиг показва в духовно отношение стойността на неговия автор. Истина е, че чудесата интересуват публиката и водят към бърза знаменитост, обаче онова, което увлича религиозните души, то е не толкова формата на чудесата, колкото душата.
към текста >>

* * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота.
Но да мисли, да обича, да чувствува, да работи, да се възпламенява, да иска постоянно хармония с Вечната Светлина, това е подвиг. Защото за човека, за който ви говоря, изцеряването от тифусна треска беше тъй естествено, както плащането заплатата на един б\ден или даването формулата на един реактив. Всичко в него беше бащинско милосърдие и вродена доброта. Всичко, изхождащо от него, беше едно гениално и нежно подбуждане, щото бедните мъже и жени да се окуражат за нови усилия и да получат облекчение и подобрение. Както художникът гледа природата, и както музикантът слуша, тъй и той живееше в Любовта и за Любовта, поради Любовта и чрез Любовта. * * * Той никога не говореше за тоя възхитителен огън, криеше своето знание и своето замайващо всемогъщество под една много обикновена външност на живота. Той прикриваше своите добродетели и превъзходства, както ние прикриваме нашите пороци, и трябваше да бъде следван по цялата дължина на неговите продължителни ходения из гъсто населените предградия, за да се открие безмерната негова мъдрост. С каква нежност предлагаше своята помощ на срамежливите и скромните, колко беше търпелив с досадливите, с претенциозните недоучени и с жалкото стадо на посредствените! Нашето сърце, което едвам е започнало да става човешко, може само да предчувствува неуловимите тайни на едно сърце, тъй свръхчовешко. Безбройните жестове на неговата благосклонност, на неговата неизчерпаема и всякога разумна благодетелност извираха от едно чувство, непонятно за нас: от убеждението за своето собствено нищожество. Един ден някой си поиска от тая загадъчна личност едно духовна помощ, а той отговори, след като една минута по-рано бе спасил един неизлечим: „Защо искаш това нещо от мене?
към текста >>

14. ПРОСТАТА, НО ВЕЛИКА ИСТИНА - GEORG NORDMANN Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Вникнете в могъществото на живота – в красотата на любовта.
Всички ваши усилия трябва да бъдат направлявани към това, да служите на еволюцията и да изявите светлина и любов. Никакво волево усилие, което служи да доведе еволюцията по-близо до светлината на истината, не е напразно. Бъдете готови за наша служба. Чрез служене вие дохождате все по-близо до мъдростта и любовта ни. Стремете се към разбиране закона, действайте и живейте в съзвучие с него и го използувайте за вашия растеж. Вникнете в могъществото на живота – в красотата на любовта. Слушайте сърцето си и не правете сметка за последствията. Глава, сърце и ръка са триединството във вас: реализирайте ги и няма да сгрешите, ако ги употребите като такива. Не разпилявайте вече времето си в дребнавости. Не употребявайте вече никаква сила за неща, за които знаете, че стоят между вас и пълното откритие на истинското ви „аз". Забравете незначителните неща и скоро ще бъдете способни да схванете по-великите истини.
към текста >>

15. СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура.
Тия стоки, за да постигнат своето предназначение, трябва да бъдат произведени най-евтино, т.е., трудът на работника-производител трябва да бъде само отчасти заплатен, а от друга страна те трябва да бъдат продадени най-скъпо, изнесени в чужбина, в близки и далечни страни, без оглед на нуждите на местното население, чиято „консумативна способност", поради самата капиталистическа експлоатация, много чувствително намалява. Навсякъде модерното производство се утвърдява и развива по един и същ път. Неговите първи стъпки означават „замиране" на дребното производство – занаятчийско и земеделско, масово пролетаризиране на дребните собственици, създаване на „гладна армия" от безработни, т.е. хора, които да виждат голямо благо във възможността да получат от индустриалеца срещу непосилен труд една оскъдна надница. Създава се значи едно идеално положение за печалби, при което гладните се надпреварват все по-евтино да предлагат своя труд – единствената тяхна „свещена собственост" и единственото средство за съществуване. По тоя път, главно на експлоатиране разорените и гладните в самите индустриални страни, придружено с едно ограбване и дезорганизиране стопанския живот на колониалните и изостанали народи, израсна и възмогна модерната индустрия в Европа и Америка, създаде се класата на големите индустриалци, банкери, спекуланти, оформи се и модернизира новата индустриална поземлена аристокрация, или с други думи създаде се силата и могъществото на тъй наречената едра буржоазия, която днес диктува своите интереси във всички области на живота и дава тон на цялата човешка култура. Тъй се оформиха двата грамадни полюса в социалния и политически живот – полюсът на притежателите на големите и модерните средства за производство, на грамадните богатства, на лудото пилеене на средства, на паразитизма и моралното издребняване и оскотяване от безделие и излишества, и полюса на лишените от всяка собственост, гладните и експлоатираните, онеправданите и озлобените, израждащите се от прекомерна работа и прекомерна мизерия. Между тия два полюса е също тъй страдащата, експлоатираната по разни пътища, обществена среда на междинните социални слоеве и на първо място на дребните собственици – занаятчии и земеделци. „Родната индустрия" е най-голямата грижа на всяка капиталистическа държава. Но тя се цени и развива само като привилегия на една незначителна по брой класа и като средство на тая класа за експлоатиране на работните маси и за увеличаване грамадните нейни приходи. Най-ревностно охраняваната свобода в днешното капиталистическо общество, това е свободата на капиталистическата експлоатация, свободата на спекулата, на широкото „законно" ограбване на народните маси.
към текста >>

16. УВОД КЪМ КАБАЛАТА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Поклонението се удивлява и уважава красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето.
Следи от тоя закон и обичай идат чак до наше време чрез обожателите на слънцето на изток. Разберете ме добре: тука не говоря за чудатите вярвания на персите, нито за техните религиозни упражнения. Аз виждам в поклонението на слънцето, както и във всяко обожаване и поклонение, златните нишки на истината, която е прекарана през всичките вярвания и изповядания. Поклонение и идолопоклонство са две различни неща. Поклонението повдига, идолопоклонството унижава. Поклонението се удивлява и уважава красотата на едно цвете, могъществото на океана, живота и силата на слънцето. Може да се каже, истинското поклонение се състои от удивление и уважение. Който се покланя с удивление и уважение, той се покланя Богу в дух и истина. В такъв дух се покланяй на слънцето. С такъв дух освещавай деня. Отдай се на спокойните, стоплящи, радващи течения на слънчевите елементи, не само на елементите, които протичат от небесното тяло, но същевременно и на превърнатия елемент, който тъй пленително се открива и като цвят и като лист в зеленина и във всичко, що живее, чувства и приема сила от слънцето Вземай прочее сила от слънцето, сила и покой за духа и тялото, сила за нова деятелност.
към текста >>

17. ВИЖТЕ ПОЛСКИТЕ КРЕМОВЕ - ПРЕНТИС МЪЛФОРД Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране.
Прентис Мълфорд. МОЛИТВАТА От самото начало на историята у всички народи и религии намираме молитвата или каквато и да е форма на молитвата. Затова може да се мисли, че молитвата е едно побуждение, един инстинкт, един закон или един принцип на човешката природа. На въпроса кому се молим, искам да отговоря: В мисли ние всички можем да се обединим; безграничния всемир е изпълнен с безграничен Дух, Душа, Разум и Сила. Не виждаме ли в него мириади особености, всяка различна по сила и разум, откровения от могъщество и мъдрост, които надминават нашето разбиране. Ние можем да наречем тази сила „Бог", или „Безграничното", или както го наричат индийците „Великия Дух". Ние можем да му дадем всички имена и пак не ще можем да Го обхванем всецяло. И според степента, с която Го обхващаме с мисълта си, расте и неговата тайнственост над нас. На тая сила ние се молим. Ако искаш, наречи молитвата едно желание.
към текста >>

18. ИДЕИТЕ. ЗАКОНЪТ НА УСЛОВИЯТА - АНА В. МИЛС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Помогни ми да разбера Могъществото, което Ти си ми дал.
Няма място, което да не е изпълнено от здравето на твоето Лице. Ти си Безкраен: всичко се съдържа в Тебе. Ти си Вечен: нищо никога не умира в Тебе. Ти си неизменяем: нищо никога не отпада от Тебе. Аз съм Твое Дете, създадено подобно на Тебе, според Твоя съвършен Образ. Помогни ми да разбера Могъществото, което Ти си ми дал. Помогни ми да употребя Могъществото, за да проблесне. Изяви Себе си в мен като Същество, което носи навсякъде здраве. На Всеблагия да бъде чест и слава сега, за винаги и вечно.
към текста >>

Помогни ми да употребя Могъществото, за да проблесне.
Ти си Безкраен: всичко се съдържа в Тебе. Ти си Вечен: нищо никога не умира в Тебе. Ти си неизменяем: нищо никога не отпада от Тебе. Аз съм Твое Дете, създадено подобно на Тебе, според Твоя съвършен Образ. Помогни ми да разбера Могъществото, което Ти си ми дал. Помогни ми да употребя Могъществото, за да проблесне. Изяви Себе си в мен като Същество, което носи навсякъде здраве. На Всеблагия да бъде чест и слава сега, за винаги и вечно.
към текста >>

19. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Сега е и всякога ще бъде времето, когато невежият, този, който живее в неправилно разбиране за себе си и за закона на своето съществуване – още „ще яде хляб" – малкото, което той ще има – „с пот на челото си"; но разумният започва да царува над себе си и над своите условия по-пълно чрез могъществото на истинските идеи, образувани и държани в царството на ума и те ще се разцъфнат напълно в целия съзнателен и подсъзнателен живот и ще преминат в дела и реализиране.
И сега, разбирайки нещо от закона на Битието и чрез това освободили се от измама и суеверие, ние можем разумно да продължаваме нашето дело и да работим за целта, която ние искаме да достигнем. „Не същества нищо скрито, което да не се открие"; това е едно пророчество, което бърже се изпълнява: Бог, скритият досега, ни се открива; и ние намираме не образа на велик управител над всемира, нито далечно Същество в друга сфера, но Мъдростта като Всемирно Начало, което действа, за да служи и да изпълни исканията, отправени от кой да е, в каквото и да е положение, който вика към Него чрез думи съобразни на неговата собствена същност. Този Всемирен Принцип вътре във всеки човек ще изработи за нас по-добри условия, веднага щом ние приемем по-добри идеи и доставим по-добри образци за копиране. Който иска да бъде по-голям от вас, „той да ви бъде слуга", ето думи казани от великия Учител преди много години. Сега ние почваме да разбираме тяхното значение. Сега е и всякога ще бъде времето, когато невежият, този, който живее в неправилно разбиране за себе си и за закона на своето съществуване – още „ще яде хляб" – малкото, което той ще има – „с пот на челото си"; но разумният започва да царува над себе си и над своите условия по-пълно чрез могъществото на истинските идеи, образувани и държани в царството на ума и те ще се разцъфнат напълно в целия съзнателен и подсъзнателен живот и ще преминат в дела и реализиране. Превод от есперанто: П. Г. Пампоров. --------------------------------------------------- [1] Из идеите на движението „Нова мисъл" в Англия.
към текста >>

20. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Няма да остане народ в света, който да не изпитва силата и могъществото на тази правова държава.
Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават законите на човешката мисъл, че в един ден могат да приспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези Велики Братя? Ала те не искат да си служат с крути мерки - те оставят хората да страдат, защото само страданието е в сила да ги облагороди и изправи. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - великите Синове Божии, са най-разумните същества, които живеят според Божия Закон и вършат Неговата Воля. Няма да остане народ в света, който да не изпитва силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно Братство. Черното Братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клонете и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното Братство работи в корените на живота. Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Космичния Човек, Черното Братство работи в стомаха, черния дроб и червата.
към текста >>

21. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице.
О, инструмент, чиито нежни струни Докосвали са пръстите велики На Майсторът велик през вековете. Мелодия неземна е трептяла. Сърце, и днес я пеш ти. Ти инструмент от славния оркестър, Където зазвучават струните единно, В мелодия единна и неземна. Д. Антонова КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини с зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Ц. Г. Симеонова
към текста >>

22. СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност.
Ето, с радостно очакване то посреща слънцето. Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му. То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища, мечти и радости! На есен и зиме гъсти мъгли бавно лазят над него и околните върхове! Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води. На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност. Аз ставам. Връщам се към нашия стан. Навеждам се и вземам едно красиво бяло камъче от тук! Нека то да бъде вечната връзка между мен и неръкотворния храм на Рила! СТЪЛБАТА Хубава е програмата за днес: ще градим стълба.
към текста >>

23. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. ЗОДИАКАЛНИ ЗНАЦИ. -П. М-В Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз.
Меркурий не бе в ретрограден ход. Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече, че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг." Идеята за предопредлеността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човка, защото , звездите предразполагат, но не принуждават", или както казва Птоломей "звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите", Гьоте изразя в следните стихове: "Защото Бог самин Всекиму е пътя начертал, По който бързо стига Радостната цел щастливият. Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса Които все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои. Гьоте говори, че "във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. "Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина" Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческия промисъл, е дадено в стиховете: "Още като е лежал света на Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз. И после рекъл е "Да бъде! " И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, вздишка, "ах! " Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: "И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека във гърдите." Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове.
към текста >>

24. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Силата и могъществото на духа са.
Духът е съвсем друго нещо. За духа не може да се говори с човешки слова. Там, където действува духът, законите на човешкия порядък се отдръпват плахо и безропотно. За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него. Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна.
към текста >>

25. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

извън могъществото на нашите телескопи.
1, септември 1938 г. г. Кирил Кръстев помества статия с горното заглавие. Въз основа на новите данни на астрономията, физиката, биологията и пр., той се опитва да обоснове, че цялата вселена представлява нещо живо и се развива по законите, по които се развива един организъм. Между другото в тая статия се казва: "Този огромен Космос се състои от множество по-малки звездни вселени във вид на спирални мъглявини. Нашият млечен път, заедно с нас, е една от тях, а досега, според Джийнс, са фотографирани още около 2 милиона такива вселени, и вероятно милиони, милиони други са. извън могъществото на нашите телескопи. Всяка от тия вселени съдържа няколко хиляди милиона звездни субстанции, предназначени да ги създадат. Строежът на тия вселени е еднакъв: централна част, където звездите са. повече, по-сближени и по-бляскави, около която екваториално са разпръснати други звезди. По същия модел е устроена и всяка звездна система, която влиза в състава на млечните пътища. Екваториално около звездата-слънце се движат планети - спътници.
към текста >>

26. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие.
Малко и голямо– това са наши понятия, миражи из царството на вечната относителност, в която е вплетен нашият живот. Ето причината, поради която ние сме превърнали малките неща на големи, големите в малки, неважните във важни и жизнените във второстепенни. Нашият живот е станал върволица от идолопоклонство. Ние се спираме и похабяваме ценно време в създаване култове за измамите, а отминаваме с трагическо нехайство изворите на нашата радост, пулсът на благодатното мирово сърце. Личният, общественият живот, религиозните вярвания, методите за управление, основните кодекси на живота са изтъкани от нишките на измамната релативност. Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести. Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм! За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в съзнанието ни, Апостол Павел – един голям мистик, казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но откак станах мъж напуснах, което е младенческо.
към текста >>

27. ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява.
Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич. Погледнете белоцветната пролет, когато лумнат скритите сили на земята, до която се докосва слънчевия лъч, вижте палещото лято, когато по нивите се люлеят обилните класове на хляба, вслушвайте се в песента на жетвата, а после вкусете преизобилието на есента, за да разберете слънцето — неговия език, неговото могъщество, неговата преизобилна обич, с която непрестанно то дарява. Човек живее тридесет, петдесет, осемдесет или сто години на земята и нито веднъж не му идва на ума да благодари на това велико пулсиращо сърце, защото си мисли, че всичкото това е в реда на нещата, защото не знае, че всяко нещо не идва от нищото, а се дава от щедрото и благодатно сърце, в което има любов. Който познава точните закони в природата, знае, че всяка калория топлина, всяко трепване някъде в царството на целокупното естество, е за сметка на някоя изразходвана, дадена енергия, както всяко богатство идва или от нечия щедрост, или за сметка на нечия оскъдица. Защо тогава човека си позволява да се нарича господар на земята? Кое ни подсказва, че трябва да се отнасяме с такава безразсъдност и жестокост към по малките, които смятаме, че живеят от нашето благоволение? От гледище на едно дълбоко вживяване във вечните истини на природата и от един морал, обоснован върху една справедливост, отлична от тая, която ние сме поставили като ръководно начало в живота си, никой, освен по-издигнатия, по-умния, по-благородния, няма право да изисква нищо от другия и то да го изисква с намерение и задача да се извърши нещо, което е насочено в посока и в полза на личното и обществено развитие.
към текста >>

28. АВТОБИОГРАФИЯ (ПОЕМА В ПРОЗА) - G Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Бог разтваряше своите язове и показваше Своето могъщество.
— Чакай още малко... Те мълчаха. Те присъствуваха сериозни и безмълвни на това разгръщане на една тържествена тайна. Това, което така шумно се разливаше из планинските недра, това беше живот, това беше самата кръв на хората. Това, което изтичаше в една секунда, би възкресило цели кервани, които пияни от жажда, потъват завинаги в Безкрайността на солени езера и на миражи. Бог се проявяваше тук: не можеше да не му се обърне внимание. Бог разтваряше своите язове и показваше Своето могъщество. Тримата маври стояха неподвижни...” Водата има и една друга необикновена цена. Тя е вечна, защото има явното безсмъртие през дългата, безконечна верига от столетия и хилядолетия! Тя е пратеникът, който преустройва лицето на земята още от памтивека. Непрестанно ръката на някакъв велик майстор мени лицето на нашата планета, а водата е неговата стихия. Чрез бавната си и упорита работа тя оглажда скалите, сринва в прах цели исполини, реже долините, подготвя катастрофите, бавно гради благополучието.
към текста >>

29. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ СЛЕД ЛЕКЦИЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие.
Животът би се оправил, ако всеки, при условията в които живее, би направил всичко, за да внесе малко от малко красота в своята среда. Човек е предразположен винаги да свързва стремежа си към красотата със стремежа към дребни материални обекти. Зад тях, обаче, седи не красотата, а измамата. А красотата е голяма, велика, необятна като вселената и плътско око не може да я обхване. Красотата съществува навред във вселената, но ние, ограничени в дребните си всекидневни интереси, свързани с материалните условности на физическия живот, не сме способни да я видим, а още по-малко до я съзнаем, да я почувствуваме, да я живеем. Навред във вселената владее планомерност, хармония, музика, поезия, мъдрост, могъщество, величие. Всичко това в своето единство дава една импозантна, неизмерима, непостижима красота, която нашето бедно съзнание не може да проумее и да я направи свое достояние, защото две несъизмерими величини не могат да се проникнат взаимно, нито да се покрият. От огромното слънце, хиляди и милиони пъти по-голямо от нашата планета — прашинка, до полското цвете и пеперудата — всичко диша красота. И в шарките на гъсеницата и в ритмичното движение на многобройните й крака има красота. И в царствения полет на орела, и в гугукането на гълъба, и в песента на славея и в бръмченето на буболечката, и в шумоленето на гората, и в плисъка на морските вълни, всичко е изпълнено с красота — частица от чудната, необхватна и непостижима красота, от хармонията и музиката на движещите се в незнайни вечни пътища милиарди слънца, планети и комети, тласнати в пространството от една предвечна всеобхватна сила! Каква възхитителна красота има в цветята и плодовете с тяхната свежест и чистота, безкористно предлагащи се на човека, без да искат нещо от него!
към текста >>

А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан!
А докато блеснат тия цветя и плодове в пълната си завършена красота, с каква любов са обливани те от светлината и топлината на слънцето, с каква майчинска грижа са поливани от небето, с какво търпение и неповторимо майсторство невидимите сили на природата са изписали чудните им багри и изваяли прекрасните им форми! Нека погледнем към слънцето, което всеки ден излива върху земята океани от светлина, топлина и живителна сила, и раздава с безкрайна щедрост даром на добрите и на лошите, и на невинното дете, и на жестокия убиец, и на злия трън, и на прекрасната благоуханна роза, и на хищния звяр, и на кроткото агне. Човек в своята жестокост и грубост не е наклонен и една благословия да даде даром! Нека погледнем животворната вода, която гдето мине, носи живот и благодат Нейните следи се виждат в изобилните цветя, плодове, зеленина и красота. И всред мъртвата пустиня водата въздига стройните стволове на кокетни палми, отрупани с чудно сладки плодове, и под благодатната им сянка създава живи островчета всред пясъчния океан! А кой буден човешки дух не се е възхищавал от блестящата красота на снежния планински връх, от ведрината на безкрайното, бездънното синьо небе, от величието и могъществото на безбрежния океан! Красотата е навред и човек се движи всред нея. Но да се приобщи към нея, за да заживее с нея, той трябва да отвори душата си и да я остави да извърши там чудото, което извършва с цветето и с плода. Той трябва да превърне душата си в извор на красота. Защото красотата по естеството си не е нещо материално, но духовно. Материалните форми са само преходни сенки на красотата.
към текста >>

30. ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ ! - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа.
Не, Неговите отговори бяха дълбока, безкрайна кротост, а понякога Той и не отговаряше, а мълчаливо пишеше с пръст по земята. Великата тайна е там, че ония бяха мъдреци, а Христос е живот. Мъдреците посочват пътя, а Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. Ония говореха за безсмъртието, а Христос възкресяваше мъртъвци. Животът на всеки друг освен Христа е една съдба, човешка или пророческа, а животът на Христа е символично преповторение на Битието, където има раждане, узряване, саможертва от любов, разпятие, смърт и възкресение от мъртвите. Всички до Христа показаха жертвата, силата, знанието и изкуплението, но никой не показа възкресението като дело, като могъщество и като символ за пътя на всяка човешка душа. Ето защо, ако другите можем да наречем учители, помагачи и приятели на човешкия род, Христос е негов Спасител и идеал за всички векове и хилядолетия. Без другите е трудно, но без Христа е невъзможно. Христос е любовта – проявена, изявена и направена плът и кръв, умножена като зърното, паднало на добра почва. Христос е без когото човекът угасва като свещ, а народите се превръщат във вълчи глутници. Мъдреците и философите се изучават, а Христос се живее.
към текста >>

31. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния.
С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята". В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец. Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух. Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на Израила. Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния. Първия съзерцава не естетически, а само от гледище на силните усещания, а втория — като някаква неизбежна гигантска същина, из която най-голямото постижение е музиката. Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн. Прозрял света, който го измъчва, древният Израил не го представя изобразително и пластично. Неговият гений се е отвърнал от художественото постижение в триизмерната конкретност. Затова децата на тоя народ са най-малко художници, а най-много музиканти.
към текста >>

32. АТЛАНТИДА - ТЕОДОР ХАЙНРИХ МАЙЕР Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Предназначението на художествената творба е да ни пренесе до красотата, до естетичното хрумване, до могъществото, до нежността или любовта, а не до стила на един художник и до неговите изразни средства.
Такова едно отношение към художествените творби показва и отношението към проблемите на изкуството. Това е изхабяване на вътрешния художнически потенциал за сметка на външните средства, които не са цел на никое изкуство. Когато едно художествено произведение се цени само поради неговите външни достойнства, това е признак за обединяване на духа. Вземете коя да е художествена критика от наше време и ще останете изненадани от това, колко много място е отделено за стила, маниера и багрите и колко малко за художническия трепет в процеса на творчеството. То е все едно, да застанем пред статуята на някои от великите и безсмъртни творци — пред Венера от Милос, пред статуята на Мойсей, или пред някоя архитектурна ценност и да се заемем с анализ на камъните, от които са те изваяни. Предназначението на художествената творба е да ни пренесе до красотата, до естетичното хрумване, до могъществото, до нежността или любовта, а не до стила на един художник и до неговите изразни средства. Маслената картина, акварелът, графиката или скулптурната творба, трябва да ви завладее с лъхащата от нея могъща сила на художествения говор, тя трябва да влезе в светая светих не с багрите, с чертите, с ръста, или с контурите, а със своята мистична сила, из която е родена. Движението, което е замръзнало за миг, да се събуди във вас, да продължи в следните минути, в дните, в годините и вековете. Такава сила в творбите си може да вложи само художникът, който обича истината, който има любов в света, към хората и към своята творба, художникът, който живее с трепетите на висшия живот. Днес мнозина рисувани се наричат художници, но тая лъжа се разобличава в съзнанието на тия, които гледат с просветено духовно око на творбите, които имат изработен вкус към истината. Вярно е, че не се става майстор преди да си научил всички сръчности, но не и всеки, който ги притежава, става такъв.
към текста >>

Ако някога един художник събере в едно всички тия качества, това би бил един рядък случай на съвършенство, но ние всякога предпочитаме могъществото на идеята пред голото и смешно съвършенство на изразното средство, зад което нека дълбочина, няма копнеж към вечната истина.
Такава сила в творбите си може да вложи само художникът, който обича истината, който има любов в света, към хората и към своята творба, художникът, който живее с трепетите на висшия живот. Днес мнозина рисувани се наричат художници, но тая лъжа се разобличава в съзнанието на тия, които гледат с просветено духовно око на творбите, които имат изработен вкус към истината. Вярно е, че не се става майстор преди да си научил всички сръчности, но не и всеки, който ги притежава, става такъв. Може да познаваш линейната и въздушна перспектива, може да си отличен рисувач и колорист, може ръката ти да прави музикални линии, но това, което създава художникът творец, то е богатството на неговата душа, която търси средства сама да се прелее в творбата. В тревогата на едно художествено търсене гениалният майстор понякога е небрежен и в рисунъка и в изискаността на някои подробности, но той остава все пак завладяващ и силен, защото е верен на себе си и на истината. Ако някога един художник събере в едно всички тия качества, това би бил един рядък случай на съвършенство, но ние всякога предпочитаме могъществото на идеята пред голото и смешно съвършенство на изразното средство, зад което нека дълбочина, няма копнеж към вечната истина.
към текста >>

33. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Но тия творби, майсторите на които отдавна са отминали в неизбродната бездна на времето, са останали следите на един слънчев проблясък, на едно събудено за обич сърце и едно могъщество на духа.
Всеки може да проследи в една история на изкуството всичко онова, което съставлява грамадното богатство на човечеството — спомените, върху които човешкият дух е оставил белезите на своето развитие. Тия произведения на изкуството са разгледани от гледище на техните маси, по съвършенството на техните форми, и начина по който са поставени отделните части. Изследвано е ритмичното равновесие на отделните части на тялото, както и физиогномичната особеност в лицата: ъглите на профила и численото съотношение на частите. Това, наистина, съставлява една стройна наука и при това толкова интересна, че в тия съотношения ние можем да открием геометрията на древните майстори. От тоя поглед към редицата произведения, съставляващи красотата на античния свят, ние искаме да доловим нещо друго — не толкова формално статичното намерение на майстора, не толкова и разположението на отделните части, нито пък тясното неповторимо парциално съвършенство, колкото проблясъка на вложена там мисъл и на едно светоотношение. Но тия творби, майсторите на които отдавна са отминали в неизбродната бездна на времето, са останали следите на един слънчев проблясък, на едно събудено за обич сърце и едно могъщество на духа. Десет хиляди години преди Христа, човечеството е творило изкуство. Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата. Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство. В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство. Не размерите, грандиозността и удивителните числени съотношения, затворени в пирамидата от Гиза, искаме да проумеем, а онова напиращо чувство и отношение към света и Бога, което са имали майсторите на тоя колос.
към текста >>

Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата.
Изследвано е ритмичното равновесие на отделните части на тялото, както и физиогномичната особеност в лицата: ъглите на профила и численото съотношение на частите. Това, наистина, съставлява една стройна наука и при това толкова интересна, че в тия съотношения ние можем да открием геометрията на древните майстори. От тоя поглед към редицата произведения, съставляващи красотата на античния свят, ние искаме да доловим нещо друго — не толкова формално статичното намерение на майстора, не толкова и разположението на отделните части, нито пък тясното неповторимо парциално съвършенство, колкото проблясъка на вложена там мисъл и на едно светоотношение. Но тия творби, майсторите на които отдавна са отминали в неизбродната бездна на времето, са останали следите на един слънчев проблясък, на едно събудено за обич сърце и едно могъщество на духа. Десет хиляди години преди Христа, човечеството е творило изкуство. Огромните колоси от каменния век на това първо изкуство са груби, първични, наивни зачатъци в изобразителността, постигнати с първичния жест, вдъхновен от необяснимия трепет и страх, вдъхнат от могъществото на природата. Малко по-късно, окото на тогавашния прахудожник е зърнало животното, растението и човека, като нещо също значимо в тая могъща природа и ги е привлякло като елементи в своето изкуство. В неолитната епоха, когато бронзът е станал материал в ръцете на изобразителя тия форми са достигнали значително съвършенство. Не размерите, грандиозността и удивителните числени съотношения, затворени в пирамидата от Гиза, искаме да проумеем, а онова напиращо чувство и отношение към света и Бога, което са имали майсторите на тоя колос. Не само в реда на колоните, в лотосите на техните капители, но предимно в тия наклонени стени на храмовете, ние съзираме стремежа на тогавашния човек нагоре, неговата жива връзка с невидимите светове. До като пилоните ни показват въплътената в цветето земна красота, наведените линии на цялото египетско архитектурно изкуство — пирамидите, върха на обелиските и фасадите на храмовете ни сродяват с мисълта, че тогавашният човек е живял сраснал с отвъдния свят, с небето и с реалността на невидимото.
към текста >>

Не, тях ние можем да пожелаем, заради земното им всемогъщество, мускулната сила, телесното съвършенство, защото те биха били украса за нашия земен бит.
То е едно равновесно, успокоено изкуство, в което не личат следите на никакъв протест срещу земната притегателна сила. Това изкуство е изцяло сложено на земята. То не загатва за нищо друго, защото и боговете са такива прекрасни, силни, пълнокръвни, страстни и примамващи. Голото тяло е доведено до съвършенство, от което не може да се изисква повече. Изображенията на божествата не будят мистичен трепет, за да ги догоним в тяхната божествена тайна и отвъдност. Не, тях ние можем да пожелаем, заради земното им всемогъщество, мускулната сила, телесното съвършенство, защото те биха били украса за нашия земен бит. Ако спрем поглед върху фасадата на някой от древните архитектурни стилове и приемем в съзнанието това съвършенство, изградено от хармонично съчетаните части, всека една от които представлява завършена стилна красота, ще се убедим, че тая фасада е родена заради обилието на слънцето, която я превръща в съвършен и успокоен архитектурен бисер. От въздушно-нежната мотивировка на симата, която опасва горния край на триъгълния гибел, от равното поле на Гейзон през капчиците на висящите плочи, в барелефното богатство на триглифите, през успокоената и безупречна тишина на архитрава и неповторимите трикапители могъщо поели тежестта, през канелюрите на колоната, стъпалата й и до самата почва, ние усещаме един могъщ поток от светлина, който облива това чудо на формите. Като че тая светлина иде да осмисли стилизираната и материализирана геометрия в архитектурата. Тя пада на могъщи снопове, подскача по мотивите, като планински поток, успокоява се равно, а после се спуща тържествено надолу в могъщи улеи към човека и към живота. Тия фасади и храмове ни напомнят силата, те ни убеждават в импозантността на масите и непреодолимото могъщество на гравитацията, под чиято власт ехиносът на дорийския капител е претърпял една изучена правдоподобна деформация.
към текста >>

Тия фасади и храмове ни напомнят силата, те ни убеждават в импозантността на масите и непреодолимото могъщество на гравитацията, под чиято власт ехиносът на дорийския капител е претърпял една изучена правдоподобна деформация.
Не, тях ние можем да пожелаем, заради земното им всемогъщество, мускулната сила, телесното съвършенство, защото те биха били украса за нашия земен бит. Ако спрем поглед върху фасадата на някой от древните архитектурни стилове и приемем в съзнанието това съвършенство, изградено от хармонично съчетаните части, всека една от които представлява завършена стилна красота, ще се убедим, че тая фасада е родена заради обилието на слънцето, която я превръща в съвършен и успокоен архитектурен бисер. От въздушно-нежната мотивировка на симата, която опасва горния край на триъгълния гибел, от равното поле на Гейзон през капчиците на висящите плочи, в барелефното богатство на триглифите, през успокоената и безупречна тишина на архитрава и неповторимите трикапители могъщо поели тежестта, през канелюрите на колоната, стъпалата й и до самата почва, ние усещаме един могъщ поток от светлина, който облива това чудо на формите. Като че тая светлина иде да осмисли стилизираната и материализирана геометрия в архитектурата. Тя пада на могъщи снопове, подскача по мотивите, като планински поток, успокоява се равно, а после се спуща тържествено надолу в могъщи улеи към човека и към живота. Тия фасади и храмове ни напомнят силата, те ни убеждават в импозантността на масите и непреодолимото могъщество на гравитацията, под чиято власт ехиносът на дорийския капител е претърпял една изучена правдоподобна деформация. Тия фасади са могъщо сраснали със земята, със земния живот, със здравата плът и слънчевата красота. Те не ни хвърлят в размисъл по недостижимото, а ни учудват с богатството на постижимото. Те не израстват отдолу, поели път към висините, а имат определен ръст, строго и конкретно отсечен, без желание да досегне звездите. Тоя копнеж за безпределното се роди у човека по-късно и по-късно намери своето въплъщение. И друго нещо ни убеждава в това.
към текста >>

Животът, театърът, общественото опознаване е било навън, по тия стадиони, по площадите, където се творяло държавното могъщество, където е възниквала архитектурата и където е могло да бъдат чути техните философи.
В центъра на тоя храм се намирало светилището, където е била поставена статуята на божеството, в чиято чест и слава е бил издигнат тоя храм. Древните елини, верни на своето чувство за красота и светлина, са съзерцавали отвън красотата на храмовете. Вътре влизали при случаи често единично, когато някой е трябвало да отправи своите молитви и да поднесе своя дар. Слънцето със светлините и сенките на земните форми участвува във всяка стъпка на тоя средиземноморски човек. Той е живял потопен в неговия блясък, но не виждал и не е търсил слънцето, а формите на земята, които то заливало със своя блясък. Животът, театърът, общественото опознаване е било навън, по тия стадиони, по площадите, където се творяло държавното могъщество, където е възниквала архитектурата и където е могло да бъдат чути техните философи. Ето това е обликът и същността на това изкуство, оставило незаличими следи във вековете, изкуство, родено от материализираната представа за божественото и от земната сила.
към текста >>

34. ПРОФЛ ШЛ РИШЕ ВЪРХУ ШЕСТОТО СЕТИВО-П. М-В Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Римското владичество остави белези от своето могъщество и по-късно.
Може някои да смятат, че линиите в архитектурата и скулптурата са случайни хрумвания. Не, на тях трябва да се гледа като на жива геометрия, която изразява мисловиите пътища на хората и епохите. Те са графиката на възхода или падението, белезите за появата на нещо ново във вътрешния строй. Линиите на живата геометрия, въплътени в изкуството, са най-изразителният език на вековете. Привидно, в по-късното време на римското владичество, ние имаме известно западане в импозантността на архитектурните творби, но в тях ние забелязваме появата на едно разширение нагоре към небесния свод, към зенита на живота. Римското владичество остави белези от своето могъщество и по-късно. То започна да преобразява света и да му дава нов облик. Римските базилики, храмовете и другите творби на византийското изкуство носят ясно белега на мистичния трепет на новата вяра, която насочва духа към висините на всемирния дух. Старо-християнските базилики дишат смирението на чистия дух. Т не ни извеждат навън в слънчевия празник на формите и земята, а ни вглъбяват в себе си, където пулсира живот, затворен в плътта. Може да се каже, че това е отклонение в една погрешна насока, защото тъкмо християнството ни сродява с възкресението, което е слънчев празник, но все пак, изкуството от това време е трябвало да насочва и към едно затваряне в себе си, което е осъществяване на духовния живот.
към текста >>

35. DU MAITRE - LA VIE DE LA VERITE ET DE LA BEAUTE Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Вярват в могъществото на мозъка.
Обаче, още в същия миг, в който човек възприема тленния образ, започва вече и смъртта. Какво значи смърт? — Да отхвърлиш плътта и да спечелиш живота. Но хората не вярват в тази истина. Те вярват само, докъдето се простира техният разум. Вярват в могъществото на мозъка. Вярват, че мозъкът е всичко в този свят, че той всичко създава. Аз отричам, че тяхната наука ни дава точни познания за кой и да е предмет. Аз бих им казал, че мозъкът е само един сложен апарат — онази част от тялото ни, която възприема мислите, съхранява ги и ги предава на други. Мозъкът не създава нищо ново, той само подражава на всичко. Погледнете всички тъй наречени изобретения на човеците!
към текста >>

36. Учителят за темите. Две теми от Борис Николов Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Отче наш Лозинка за през деня: "Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество".
Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък И тъй, по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата Няма да бързате. 1. Добрата молитва * 2. Благославяй, душе моя, Господа! * 3. Благословен Господ Бог наш 4. Отче наш Лозинка за през деня: "Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество". /Ефесяном 6 гл., 10 cm./ Днес за четиво ще имате: 14 гл. от Матея, 9 гл. от Марка, 15 гл от Лука, 14 гл от Иоана. Да се прочете и 22 беседа: "И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света.
към текста >>

37. ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава.
Ако е въпрос за сила, тия Братя разполагат с най-мощната сила. Те така добре познават функциите на човешкия мозък, че в един ден могат да преспят цялото човечество. Какво представят и най-мощните съвременни оръдия пред силата на тези велики Братя? Ала те не искат да си служат с тези крути мерки - те оставят хората сами да опитат нещата, макар с цената на хиляди страдания, защото само страданията са в сила да ги облагородят и изправят. И хората ще разберат един ден, че в света има една велика правова държава, чиито граждани - синовете Божии - са най-разумните същества, които живеят според Божия закон и вършат Неговата воля. Няма да остане народ в света, който да не изпита силата и могъществото на тази правова държава. Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на великото Бяло Братство, работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват така нареченото Черно братство. Черното братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото Братство работи в клоните и цветовете на живота, и по методите на клоните и цветовете, Черното братство работи в корените на живота. Докато Бялото Братство работи в главата и гърдите на Козмичния Човек, Черното братство работи в стомаха,черния дроб и червата.
към текста >>

38. Брой 1-2 -1995г. Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И ислямът създаде империя, и тя достигна разцвет и могъщество.
Те създадоха най-трайните организации. Хиляди години те са управлявали народите. Те са създавали империи, каквито политическите владетели и завоеватели не са създавали. Египетските жреци са управлявали Египет повече от 5 000 години. Мойсей създаде организация, която съществува от три хиляди и петстотин години, и опази еврейския народ разпръснат между другите народи, гонени и онеправдани. И ислямът създаде империя, и тя достигна разцвет и могъщество. Папите създадоха империя, и тя съществува петнадесет века. Времето е пробният камък, дали нещо е построено на здрава основа. Но ако е за идея - Бялото Братство съществува хиляди и хиляди години преди всички тези организации. Даже те са закърмени от Него. Устойчивостта в тях се дължи на Него.
към текста >>

39. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 2 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му.
Защото всичката тъмнина, всичките намръщени есенни облаци, всичките страдания и несъвършенства, са само една тъмна канава, върху която още по-ярко да блеснат величието и красотата, съвършенството и радостта. Те са само неясна, смътна прелюдия на един по-висш живот. в който всеки човек ще се почувства и прояви като син Божи. Но ти знаеш всичко това, ти не може да го не знаеш, защото сам чувстваш в гърдите си буйния поток на творчеството, който много ясно ти говори за великото творчество на Бога, — негов първоизвор, говори ти за това, че и ти сам можеш да намериш смисъл, красота и щастие в живота, проявявайки се като истински творец, създавайки, по подобие на Него, своята малка вселена, изпълнена с красота, величие и любов. Да бъде човек творец в живота, това значи да добие истински образ и подобие Божие, защото Бог е Творец. Да твори преди всичко себе си, — своите сърце, ум и воля, да изгражда характера си, във все по-голямо и по-голямо съвършенство, в все по-голяма и по-голяма красота на могъщество, това е единствената най-важна задача на човека и само нейното изпълнение може да осмисли живота му. Но това става даже въпреки желанието ни. Закона на еволюцията е този мощен лост на живота, когото нищо не може да спре и който използва всичко за великата си цел. Защо са тогава страданията? Защо са тъмните облаци и безпътицата в живота? От къде тази тъмнина в хорските разбирания?
към текста >>

40. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 12 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако вие се съмнявате в това, дали съществува магия или не, и ако желаете да видите една практическа илюстрация на нейното могъщество, отворете очите си и погледнете наоколо.
А до като не се постигне единство в мисъл, желания и действия, до тогава за щастие и дума не може да става. То ще остане един блян за всички ония, които мислят че светлината и топлината могат да влязат в стая, на която прозорците са затворени. Б. Б. Истинското щастие на човека седи в реализирането на неговите възвишени и благородни идеи! Магия Из „Наука за живота“ от Фр. Хартман. Ако вие се съмнявате в това, дали съществува магия или не, и ако желаете да видите една практическа илюстрация на нейното могъщество, отворете очите си и погледнете наоколо. Гледайте света, животните, растенията и се запитайте дали всичко това би могло да се създаде и съществува чрез някаква друга сила, освен чрез магическата сила на природата? Магическата сила не е някаква свръхестествена сила, ако под термина „свръхестествена“ вие разбирате нещо, което е отвъд или извън природата. Да мислим че една такава сила може да съществува, това е абсурд и предразсъдък, противоречащ на цялата ни опитност, защото ний виждаме, че всички организми, растителни и животински, растат чрез дейността на вътрешните строителни сили, действащи отвътре навън, а не чрез придаването на нещо отвън към тяхната субстанция. Едно семе не може да стане дърво или едно дете — човек, чрез прибавяне на материя отвън към неговия организъм. тъй както се строи едно здание, чрез поставяне камък върху камък; но живите същества растат чрез дейността на една вътрешна сила, чиято дейност изхожда от един център намиращ се вътре в самата форма.
към текста >>

41. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 14 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята!
Застанал здраво на канарата на Божествената Любов и Мъдрост, той ще започне изграждането на величественото здание на Новия Живот, в който ще има щастие, радост и напредък за всички! ... „В изпълнение волята на Бога е силата на човешката душа! “ — Ето разковничето, което ще ни разкрие неизчерпаемите съкровища на живота! Ето лекарството, което ще излекува нашите болки! Ето пътят, който ще ни заведе към изгубения Рай! ... Изпълнете волята Божия, изпълнете Божиите закони, отречете се от вашето низше „аз“, от вашия егоизъм и болезнен индивидуализъм и Божият Дух ще ви изпълни със своите сили, вие ще придобиете могъществото да прехвръкнете планини от препятствия, да се изтръгнете завинаги от блатото на сегашния живот и пред вас тържествено ще се разтворят портите на Царството Божие на земята! ... Всичко друго прилича на забавления за прекарване на времето! Всичко друго е палиативи и кърпене на старата изгнила дреха, а не коренна обнова! ... Докато ний, хората, не се повърнем да изпълним из основа Божествените Закони на живота, докато не се откажем от своя болезнено разрасъл се индивидуализъм, от своята отделност, докато не се повърнем към първичното Единство на живота, дотогава никакво чувствително подобрение и никакво истинско щастие и напредък не са възможни за нас на земята! Защото, само „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа“! Малката Добродетел Бог приел формата на Малката Добродетел и тръгнал между хората.
към текста >>

42. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Зад нас стои Бог и Божието всемогъщество и пред нас винаги блести Неговия предначертан План за спасението на човечеството!
Нека вярваме непоколебимо в осъществяването на нашите свещени идеали! Нека всеки момент помним, че в ожесточената борба между доброто и злото първото неминуемо ще победи. Че Божието дело е непобедимо и ще възтържествува въпреки всичко над силите на злото! Ние не сме сами! Ние не сме купчина хора, напразно бленуващи по неосъществими идеали! Зад нас стои Бог и Божието всемогъщество и пред нас винаги блести Неговия предначертан План за спасението на човечеството! Ето — Той издига по всички краища на земята наши братя, наши съработници в Божието Дело! Tе идват с радостни възгласи и в техните светнали лица се чете ясно пророчеството, че не е далече деня, когато земята отново ще бъде превърната в рай! Оомото и Бялото Братство са два стъбла, имащи един и същ корен. Те са от Бога предопределени да работят рамо до рамо за възстановяването на Неговото Царство. Те вече си подадоха ръка и вървят заедно към достигане на общата цел!
към текста >>

Колкото и мощен да си бил ти между хората, твоето могъщество няма никакво значение тук, в духовния свят.
Ти се нарече силен господар. Наистина, защото ти си човек, който е обичал само себе си и златото. Господар, който пази своите интереси, та ако ще даже и родителите му да загинат, който се рекламира, като разкрива простъпките на другите! Негодник! Всичките злини, които ти си направил са точно записани в моята книга. Колкото и мощен да си бил ти между хората, твоето могъщество няма никакво значение тук, в духовния свят. Хайде застани сега там, на този кантар; аз ще претегля твоята греховност. АВАР. Но наистина ли тук е духовният свят? ПАЗАЧА. Ти взе да идваш на себе си. Навярно си бил затиснат при някое силно земетресение. АВАР. Наистина, както ти каза, аз смътно си спомням нещо подобно.
към текста >>

43. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света.
Адрес: Сава Калименов, Севлиево Съдържание: Учението на Бялото Братство. Болестите и молитвата. (продължение от брой 25). Книжнина Бележки Учението на Бялото Братство. (Тази статия е продължение от поместената в миналия брой (26) статия под заглавие „Клевета и Истина“) Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия — религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество, Наука, за която граници за изследване няма и чиято светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област, е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука — Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се в физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за да дадат нов, мощен потик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Тзе, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел, — те всички работят върху един общ План, но са действали различно, според условията на времето и местото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма.
към текста >>

44. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 31 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий ще пожънете жътвата, която не желаете, ако се отдавате на нещастни мисли, докато пък личността, която „гледа нагоре", която е възприела „възвишеното гледище“, (познаване качествата на Божествения Ум, който съдържа всемогъщество, всезнание, всепроникване, живота, ума, силата, мъдростта, любовта, красотата, съвършенството, екстаза, хармонията, светлината, мира, могъществото, разбирането, интелигентността, радостта, знанието и т.
когато мислите продължително за нещо и то ще се осъществи. „Той ще има това, което желае“. Слабата ви мисъл ще бъде последвана от слаб израз и само този, който се е научил да мисли творчески, — само радиото, което е нагласено за най-точно възприемане, ще изрази съвършенството. Вашето физическо радио не може да бъде нагласено без помощта на ръката ви, също така вашия ум не може да бъде настроен без помощта на ръката на вярата. И, ако вие насочите стрелката на вашия ум към съмнението, вместо към вярата, и ако храните мисли на критика, ревност и омраза, вий ще намерите, че сте се свързали тук и сега със самия ад. Вий ще пожънете жътвата, която не желаете, ако се отдавате на нещастни мисли, докато пък личността, която „гледа нагоре", която е възприела „възвишеното гледище“, (познаване качествата на Божествения Ум, който съдържа всемогъщество, всезнание, всепроникване, живота, ума, силата, мъдростта, любовта, красотата, съвършенството, екстаза, хармонията, светлината, мира, могъществото, разбирането, интелигентността, радостта, знанието и т. н.) ще достигне своето най-висше благо. Възможно е вие да не можете веднага да видите резултата от една добра мисъл във видимата среда, но въпреки това, тя е една духовна реалност, която, както семето, посято в земята, покълва и дава плод. Вашите съмнения и отрицателни мисли никога не ще ви помогнат, затова забравете ги и дайте ход на вашите полезни и положителни мисли. Вашите умствени бръчки причиняват физическите бръчки, но те отиват още по-дълбоко — те се отразяват и върху заобикалящите ви условия. Върху вашето тяло и вашата обстановка ще се отпечатват старите картини, докато вашата умствена плоча бъде сменена.
към текста >>

45. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 52 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато умът схване тази мисъл за всемогъществото на Духа, то тялото я отразява като същинско огледало.
Това, което трябва да умре, то са фалшивите мисли. Умъртвете ги още сега. Една от тях е тая за времето, идея, породена от вярата, че вие сте тялото и че то има сила да твори причини и да чувствува. Това не е вярно. Само духът притежава тази сила. Когато умът схване тази мисъл за всемогъществото на Духа, то тялото я отразява като същинско огледало. „Царството Божие е вътре във вас" — казва Христос. Следователно то е в нашия ум и нашето сърце, и произтича от тях. Бръчките на лицето, отслабването на способностите ни, упадъка на физическото тяло, се причиняват не от времето, но от безпокойството и тревогите, които имаме обикновено зарад външни неща. Не работата, а скръбта прави тялото да грохва. Скръбта е следствие на безпокоен и повреден ум, а тялото отбелязва върху себе си това.
към текста >>

46. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани.
Той основал там едно училище и скоро неговото влияние взело надмощие. Тогава той реформирал обществените институции и станал апостола на най-висшите пътища към съвършенството. Личното влияние ма Питагора било грамадно. Най-старите му биографи го представят като човек с висок ръст, хармонично съчетан с несравнима красота и благородство на лицето, надарен с един внушителен глас и с поглед пленителен и приятен. От цялото му същество се излъчвало необикновено магнетично влияние, което обуславяло неговия авторитет и дори обожаване от страна на другите. Неговото налагащо се достойнство, старанието му да избягва излишните и необмислени думи, неговото увличащо красноречие, могъществото и възвишеността на неговите мисли, с едно дума, всичко, което той е почерпил от божествената сила в самия него и от учението на най-великите мъдреци, му дало възможност да упражни един бърз и щастлив обрат в мислите, чувствата и постъпките на своите съграждани. Казват, че неговата първа реч в Кротон, му спечелила две хиляди последователи. Управниците му поверили възпитанието на младежта и преобразованието на обществените учреждения. В много градове на Италия той установил нови закони и предал ръководството на обществения живот в ръцете на най-добрите, т. е. на най-високо стоящите в стълбата на знанието и добродетелта. Там, където считал за ненужно променението на съществуващите институции, той се задоволявал да установи принципите на йерархията, дисциплината и единството, единствените, които са способни да дадат устойчивост, напредък и щастие на колективните организации.
към текста >>

47. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 93 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността.
Злото не седи в ножа, но ножът в ръцете на един лош човек произвежда зло, а в ръцете на един добър човек прави добро. Злото не е в порядъка, а в самите хора, които употребяват този порядък. Един закон ако се прилага от някой добър и разумен човек, ще има един резултат, а ако се прилага от някой неразумен и глупав човек, ще има друг резултат. С това не искам да кажа, че съвременният порядък е идеалният и желаният, а само изтъквам, че всеки порядък в света е напълно обусловен от хората, които живеят в него. И затова според нас, най-първо трябва да се изменят хората, да станат разумни и любящи и тогаз само по себе си ще имаме нов, идеален порядък на нещата. Теорията на всемогъществото на условията, които обуславят всеки порядък, и следователно, да се подобрял животът, трябвало да се подобрят условията на личността, е една детска недомисленост и непознаване на действителността. Не са условията, които създават нещата и явленията. Това може да се види от всеки, като проследи развитието на обществата в широк мащаб, а може да се провери и като се наблюдава живота в семействата. Има много семейства, които имат всички външни условия, но живеят като в ад - в раздори и недоразумения, а има семейства, които живеят в оскъдица в материално отношение, но имат любов и разумност и живеят отлично - в мир и веселие. Ревността, недоразуменията и половата разюзданост, които разстройваш съвременното семейство, в зависимост от условията ли са? Днешните ненормални отношения в семейството, са резултат на онова криво разбиране, което хората имат за мъжа и жената, и въобще за човека.
към текста >>

48. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вярата, религията на човека е произлязла „от страха пред могъществото на природните явления“.
Трето, днешното училище, материала, преподаван в него, и начина, по който той се преподава, с комбинирани и нагодени така, че да изкарват матерна листи. Днешното училище, създадено и ръководено от материалисти, по един незабелязан начин, по един тънък, скрит, невидим план, неизбежно влива в съзнанието на ученика отровата, лъжата на материализма. Наистина, никъде в учебната материя не се казва направо, че Бог и душа не съществуват. Но то се казва по-умно — по заобиколен начин. „Душата“ там е „сбор от психични функции“. Вярата, религията на човека е произлязла „от страха пред могъществото на природните явления“. Основните истини на живота, така както са формирани в съзнанието на религиозния човек, с „басни, суеверия, предразсъдъци, наследени от миналото“. А всичко, което не е казано, което се чете между редовете, се допълва при всеки удобен случай от учителите материалисти. Неотдавна, един ученик ми се похвали, че един от техните учители им заявил в клас, че него го било срам да помисли дори, че един интелигентен човек може да вярва в подобни глупости. Материалистичната интелигенция, сама отровена и обезверена от един не почиващ на реална основа мироглед, продължава да влива тази отрова и в съзнанието на подрастващите поколения, Освен тези три главни недостатъци на днешното училище, има още един, който е в зависимост от тях, бидейки тяхно следствие. Това е свръхпроизводството на негодна за самостоятелен творчески живот интелигенция, без кормило и компас в живота, пред очите на която стои една най-важна цел — да се добере до държавна служба, за да си осигури живота.
към текста >>

49. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Не предпочиташе ли ти да имаш богатство, удоволствия, могъщество или любов?
Той влязъл във водата, правейки знак на юношата да го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за рамената и го натопили във водата, въпреки усилията му да се освободи. След като го държал известно време под водата, той го освободили и когато младежът поел своя дъх, мъдрецът го запитал: „Синко, когато ти бе под водата, какво желаеше най-силно? “ Младежът отговорили без колебание: „Въздух, въздух! Аз се нуждаех от въздух! „Не предпочиташе ли ти да имаш богатство, удоволствия, могъщество или любов? Не мислеше ли за някое от тези? “ — запитал мъдрецът. „Не, господине! Аз се нуждаех от въздух и мислех само за него“ — бил моменталния отговор. „Тогава, казал мъдрецът, за да станеш мъдър, ти трябва да се стремиш към мъдростта тъй силно, както ти сега се стремеше към въздуха.
към текста >>

От най-древни времена, ръката на човека е считана като символ на могъщество и сила.
Мислете и вие тъй, както Бог мисли. Бог е направил света и иска да вървим по онзи път, по който Той се проявява. Всички трябва да станем проводници на Божественото, да се пробуди свръхсъзнанието у всички, за да дадем път на Христа да се прояви в нас и да ни бъде път, по който да вървим към високия идеал на съвършенството. И Той казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Любовта е път за живота; Вярата е път за силата; Надеждата е път за човешката воля, за реализирането на всички материални блага, които са ни потребни за живота. Из беседата от Учителя, държана на 8 април 1934 г Из тайните науки Хиромантия Хиромантията е наука за узнаване характера, миналото и бъдещето на човека по формите, линиите и знаците на ръката. От най-древни времена, ръката на човека е считана като символ на могъщество и сила. Виргилий дава думата manus (ръка) на въоръжена войска. На гръцки думата ръка произлиза от глагола подчинявам, покорявам. Ръката е магически печат. дума която на гръцки произхожда от pantaculum (нещо, което сдържа всичко в себе си.) Аналогията е точна; понеже човек е малък свят, то на ръката му се отразява целия му живот, цялото му същество. Ръката на човека, като приемател на звездната светлина, възпроизвежда всички звездни влияния във форма на съответните знаци на тия звезди и планети.
към текста >>

50. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 122 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога?
И днес, пред прага на този Нов Свят, за завладяването на когото е нужно пробуждането и турянето в действие сили много по-мощни от колкото тия, употребявани до сега; днес. когато света трябва да мине през Огненото Изпитание и кръщение, преди да прекрачи прага на Новата Ера; днес, когато, за да се справи с огнените бури и висините на Духа, за да може да понесе невредимо върховното напрежение на Великата Битка, която ще реши съдбата му, човекът-борец на страната на доброто трябва сам да се превърне в Жив Огън, да даде път и правилна насока на бързо пробуждащия се в него безсмъртен Кундалини, — днес, от Един от върховните представители на Йерархията на Светлината, се дава на човечеството Новата Йога, — Йогата на бъдещето. Агни Йога — или Огнена Йога. * „Никакви междинни пътища не съществуват — или устремление или вкоченението на смъртта. При това, устремление пълно с радостта на космичното съзнание и смъртно вкоченение, изпълнено с ужас... „Всички предишни Йоги, дадени от висшите Източници, са приемали за основа определено качество на живота, но сега, при настъпването Века на Маитрейя, е нужна Йога, която да обхваща същността на целия живот. Всичко обгръщайки, нищо не отхвърляйки, по подобие на библейската легенда за неизгоряемите младенци, мъжествено предали се на огъня и с това придобили могъщество и сила … „Защо я наричаме огнена Йога? Проявата на огнената сила издига живота и унищожава всяка негодна проява. Проявлението на огъня означава просветление на материята или, с други думи — гдето е огънят, там има и усъвършенстване … „Бездните на мрака (в които е попаднал света — б. прев.) изискват силна дезинфекция. Само огънят ще прониже тия вредни изпарения. Ако ли пък ви кажат за опасностите от стихията на огъня, отговорете, че опасността е венеца на подвига... „Да разгледаме в какво се състои разликата и сходството между Агни Йога и другите Йоги.
към текста >>

51. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 123 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За тоя период историята разправя че съвпада с кулминационната точка в развитието, могъществото и мирния разцвет на Египет, гдето е съществувал култа на бика Апис и гдето той е бил изобщо покровителствано животно.
през годините от 6600 до 4400 преди Христа слънцето се е движило през тази част на Зодиака, която се нарича Близнаци. Според схващанията на древните посветени астрономи, които са били също и астролози, този знак е символ на висок интелект и голяма култура. Същевременно, този период съответства на съществуването на величествената и висококултурна Атлантида, която някои учени считат за истински съществувала, други —за легенда. В годините между 4400 до около 2300 пр. Хр. слънцето минава през знака Телец. За тоя период историята разправя че съвпада с кулминационната точка в развитието, могъществото и мирния разцвет на Египет, гдето е съществувал култа на бика Апис и гдето той е бил изобщо покровителствано животно. Същият култ се явява по-късно и у евреите и у други древни народи. В следващия цикъл на годините от 2300 до около 150 пр. Хр. слънцето се е движило в Марсовия войнствен, подтикващ към борба знак на Aries — Овен. Асирия, Вавилон, Египет, Финикия, Гърция, Рим, Персия и евреите са обзети от постоянни външни и вътрешни смущения, разгромяване на царства, преследвания и т. н. — това са признаците на космично обоснованата епоха, започната с навлизането на слънцето в знака Телец.
към текста >>

52. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

* * * Величието, могъществото и блясъкът на миналото време се бяха превърнали в жалка руина, в която изчезна и споменът, че нявга са живели хора: воини и властелини.
Благодарете, че сте станали проводник на Божественото. Като мине светлината през вас, ще се ползвате и вие и вашите ближни. Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г. (следва) Трите Източника В безогледния мрак, що всецяло покриваше вселената, мълния прониза девственицата земя. Из откритата язва бликна кристалната струя на три жизнени източника, в които се криеше мистическата сила на движението, на лъчезарната светлина и на себеотрицанието, що високо и величествено издигаше човекът към безграничната висота на духът, пред който се разбиваха веригите на плътта и на най жалкото нищожество което се крие в нея. * * * Величието, могъществото и блясъкът на миналото време се бяха превърнали в жалка руина, в която изчезна и споменът, че нявга са живели хора: воини и властелини. Към тая руина се сипеха и последните останки, за да довършат своето дело на разруха, а тя растеше като чудовище всяващо ужас и страх. Низко в нейното подножие се трупаше тълпата, загубила най-ценното на своето Аз и във вакханство живееше дните. Целта, смисъла на тяхното съществуване беше подчинение на животинският инстинкт — инстинкт, който не носеше нищо възвишено в себе си. Всред тази тълпа се разгаряха искрите на страстта, които възпламеняваха низкото човешко естество и подтикваха към всичките блудства ... Изведнъж от нея се отдели жена, която направи тайнствен знак с ръка и се запъти към поднебесните върхове на планината, от която като сребърна нишка се спущаше струята на жизнения източник. Тази жена вървеше без да се обърне, без да бъде придружена и без да чувства умората на дългия прашен път, който се простираше пред нея.
към текста >>

53. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Науката от миналото, могъществото на настоящето и успехите на бъдещето се обединяват и поставят на солидни основи от положителните резултати на книгопечатането.
Води ме, с Тебе ида, тичам По стръмни и високи планини . . . Че Теб Създателю безкрай обичам! Че Ти със обич свята ме плени. Аз Твойто име сладостно изричам И Твоите безкрайни добрини, Олга Славчева Книгите и човечеството Човекът не познава друго изобретение, което да може да замени великата роля на книгопечатането в днешния световен устрем на човечеството към насаждане култура и цивилизация по всички страни на света. Науката от миналото, могъществото на настоящето и успехите на бъдещето се обединяват и поставят на солидни основи от положителните резултати на книгопечатането. Нито един отрасъл в живо та, нито една гениална придобивка на човешкият дух в наука, техника или изкуство не би могла да изпълни тъй бързо и тъй сполучливо своята задача, ако човек не владееше принципите на книгопечатането. Книгопечатането не е случайно откритие, а е рожба на дълги и многократни опити на човешкия колективитет. То е пряк резултат от развоя на човешката мисъл и от стремежа да се оставят бързи и трайни следи от всичко онова, което проницателния ум долавя и го оформя в написана мисъл. Благодарение на писмеността и книгопечатането човечеството си осигури един постоянен и неспирен възход към по-висока култура и цивилизация. Книгата е оня магически възел, където се срещат миналото, настоящето и бъдещето.
към текста >>

54. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество.
Едно изолирано същество всред една обединена тълпа. И аз бях сам, защото, всред всички тия хора, мои братя, които знаеха, аз бях единствения, който едновременно знаеше и учеше. Аз поучавах верните при портите на храма, защото бях заставен да правя това от силата, която обитаваше в светилището. Не можех да избегна това, защото, в тъмнината на най-свещения храм, аз бях видял вътрешната светлина и бях заставен да я разкрия. Чрез нея аз се подкрепях и станах силен. Защото, наистина, макар че аз паднех, нужно бе да се съединят десет жреци, за да се дойде до моята смърт; и, все пак, в своето невежество, те мислеха, че тя се дължи на тяхното могъщество. КНИГА ПЪРВА Глава I. Преди още моята брада да бе се покрила с мъх, аз прекрачих вратите на Храма, за да започна своето послушничество в ордена на жреците. Моите родители бяха овчари, които живееха вън от града. Аз бях влизал само един път отвъд тези стени, преди деня, в който майка ми ме заведе до портите на храма. Това бе празничен ден, и моята майка, жена проста и деятелна имаше двойна цел, правейки това пътешествие.
към текста >>

55. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 178 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но аз желая могъществото.“ До сега нейните очи, фиксирани върху моите, ми бяха казвали какво трябва да казвам; но сега аз чух и гласа й: „В храма ли?
Женете са обърна към мен или се наведе към мен така, че аз видях нейната фигура и нейните очи се срещнаха с моите; след това тя не се движеше. Тези очи, които прерязваха като стомана, не ме изпълваха с ужас, но те ме държаха като притиснат от железен инструмент. Докато я наблюдавах, аз видях змиите да се изменят и да изчезват; те се превърнеха в дългите извити гънки на една гъвкава блестяща дреха, а главите им и ужасните им очи се превърнаха в блестящи букети рози и един отличен и опияняващ парфюм от рози изпълни светилището. Тогава аз видях Агмад да се усмихва: „Моята царица е тук“, каза той. Аз отговорих: „Тя е сияеща и блестяща и раменете й са обкичени с рози.“ „Аз не желая удоволствието, каза той, душата ми е сита на него. Но аз желая могъществото.“ До сега нейните очи, фиксирани върху моите, ми бяха казвали какво трябва да казвам; но сега аз чух и гласа й: „В храма ли? “ И аз повтарях нейните думи, без да съзнавам че правя това. до тогава, докато чувах ехото от моя собствен глас. „Не, отговори Агмад презрително, аз трябва да изляза из тези стени, да вляза между хората вън и да упражнявам волята си всред тях. Аз искам силата де мога да правя това. Това ми бе обещано, но обещанието не е изпълнено.“ „Защото на вас ви липсваше смелост и сила за да отговорите на неговото изпълнение.“ „Те вече не ми липсват“, отговори Агмад и за пръв път аз видях неговото лице да гори от страстно желание.
към текста >>

„По желание и по смелост, да; по могъщество, не, защото всеки ще има различно желание, и така неговата служба ще бъде приета от мен.“ Агмад почака един момент и после каза: „Подчинявам се на моята Царица, но необходимо е да бъде подпомогнати в едно толкова трудна задача.
„Добре, каза тя, но вий не можете да бъдете сам. Вий трябва да ми доведете други, готови като вас да се отрекат от всичко и всичко да узнаят. Необходимо е да имам дванадесет служители, свързани с помощта на клетвата. Дайте ми ги, и вашето желание ще бъде изпълнено.“ „Трябва ли те да бъдат равни на мен? “ запита Агмад. „По желание и по смелост, да; по могъщество, не, защото всеки ще има различно желание, и така неговата служба ще бъде приета от мен.“ Агмад почака един момент и после каза: „Подчинявам се на моята Царица, но необходимо е да бъде подпомогнати в едно толкова трудна задача. Как ще мога де ги привлека? “ При тези думи тя отвори ръцете си във въздуха със сила, отново затваряйки ги с един странен жест, който аз не можах да разбера. Очите й блестяха като горещи въглища, после станаха студени и тъмни. „Аз ще ви водя. отговори тя.
към текста >>

56. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Живият Лъв, с всичкото свое могъщество и сила.
Не знаете ли, че паметници се въздигат на дребни мъртъвци, имената на които инак не могат да се помнят. А те са мъртви, защото не са живели. Живял е и жив е вечно онзи, който е направил за живите нещо. Ето аз, жив съм и ще живея в душите на всички ви, в умовете на всички ви, в сърцата на всички ви. Вечен паметник съм сам аз, живият Лъв. Живият Лъв, с всичкото свое могъщество и сила. Вие искате да ме умъртвите. Уви, нямате тази възможност! Кога сте видели пустинята без Лъв? Кога ще престане въздухът да разнася моя рев? Кога слънцето ще се откаже да ме осветява?
към текста >>

57. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

един ден на молитва и на върховни усилия за проявление могъществото на човешкия дух.
Второ, обединението на хората на добрата воля от всички народи и от всички религии в едно общо усилие на мисъл и молитва, всеки на своя език, чрез този велик Зов. Трето, едновременното утвърждение на истината, че всички хора са братя, че всички те имат един и същ Баща — Бог, и една и съща цел, която е вечния живот, в който ще може да се прояви напълно божествената природа на човека. Чрез това едновременно колективно усилие по всички части на света (тъй като този Зов е отпечатан най-малко на десет езика) над цялата земя ще се разлее една мощна вълна на молитва, един поток от мисъл, придружени от духа на любовта, които ще имат мощен едновременен ефект върху съзнанието на хората. Неясните мисли на масата ще бъдат обединени в една ясна и определена мисъл за доброто, в желанието за мир и за практическо добротворство, които ще затвърдят основите не световния мир и разбирателство. Ако ний имаме вяра „дори колкото едно синапово зърно“, ако ний вярваме твърдо в силата на Божия Дух и в божествената природа на човека, нека използваме този случай за да направим всичко възможно — още след прочитането на настоящето — за организирането на този опит да се направи от деня 6 май 1936 год. един ден на молитва и на върховни усилия за проявление могъществото на човешкия дух. Има три неща, които всички ний можем да направим: 1. Лично ний, на 6 май да приложим, в пълна концентрация, тази инвокация, и да дадем израз на това, което тя съдържа. Думите и примера трябва да вървят заедно. 2. Да заинтересуваме по вече хора от нашите близки за изпълнението на същото. Народността и религията нямат тук значение.
към текста >>

58. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Докато мнозина чужденци виждат ясно и оценяват правилно величието и могъществото на Учението, което, излизайки от България, почва да озарява света, то ние го преследваме и се надсмиваме над него.
Те не казват, „какво добро може да излезе от Назарет“, и приемат с благодарност великото благо на новото Учение. А в това време българите . . . спят! В това велико и съдбоносно за нас, българите, време, когато сме облагодетелствани от Провидението, като сме посетени от един велик Дух, в това време, когато на нас са дадени всички възможности да се подигнем, да застанем начело на духовното развитие на човечеството, в това време, когато именно в България извира и от тук се разлива към другите страни Божественият извор, духовното течение, което идва да обнови, да спаси и издигне човечеството, в това време ний, българите, спим: — нищо не виждаме, нищо не чуваме, нищо не разбираме. И, нещо по-лошо: ние се опълчваме срещу Божието благословение, преследваме това, което идва да ни спаси, считаме за нещастие това, което е нашето най-голямо благо. Докато мнозина чужденци виждат ясно и оценяват правилно величието и могъществото на Учението, което, излизайки от България, почва да озарява света, то ние го преследваме и се надсмиваме над него. Ужасна е, обаче, съдбата но народите, които отхвърлят Божественото, когато то похлопа на вратите им. Писмо от Полша. В редакцията ни се получи писмо от брат Карл Шоботович, от Полша, в което между другото, той казва: Брат П. ни показа паневритмичните упражнения и ни научи на тях. Много ни се харесват Вашите хубави песни.
към текста >>

59. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество.
Свободата ви седи в мисълта, която имате. Ако вътрешно сте свободни и отвън ще бъдете свободни. Ако отвътре не сте свободни и външно няма да бъдете свободни. Р. Щайнер Мистерията на голгота (продължение от бр. 187) Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа. Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество. Какъв резултат ще имаме тогава? Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта. Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила?
към текста >>

Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество.
187) Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа. Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество. Какъв резултат ще имаме тогава? Ако този човек беше сляп, под действието на Христовата сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта. Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила? В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса. Да видим сега дали така го разбира авторът на Евангелието на Йоана. Слепият е там.
към текста >>

60. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало.
И понеже едни и същи закони управляват музиката, живописта и скулптурата, произведенията на тези три изкуства са продължавали своя живот в течение на десет хиляди години. Платон, отбелязвайки този голям период от време, и, като че ли предчувствайки, че следващите поколения ще погледнат на него със съмнение, повтаря: „Когато аз казвам десет хиляди години, то това не е само един израз, но означава буквално десет хиляди години: така, на този институт трябва да се гледа като на шеф д’ьовр на законодателството и политиката.“ Стариността на тази музикална система се доказва от нейната универсалност. Така, ний я намираме, с различни модификации, по всички части на земята, които са обитавани още или са били обитавани от цивилизовани народи: Арабия, Персия, Индия, Китай. Арабите както го признават сами, са заели своята музика от персите. Персите дължат своята музика на индусите, което се доказва от числото и сходността на гамите. И едните и другите преписват голямо могъщество на тази музика, чиято система, която е същата като тази на египтяните и гърците, не се различава съществено от нашата, освен с малки отклонения и с външните форми, които времето и мястото е налагало. Що се отнася до китайската музика, тя е същата, като тази на египтяните, както е проучил това абат Русие. и, следователно, като тази и на гърцитЬ въпреки външната разлика, която на пръв поглед бие в очи. На друго място ще се постарая да изясня как е възможно египтяните и китайците да имат едновременно същата музика, без да са я заели едни от други — посочвайки общия извор, от гдето са я почерпили и едните и другите. В тази глава, за да не се отдалеча много от предмета си, аз ще се огранича да докажа, че китайците, от незапомнени времена са имали, по отношение на духовното въздействие на музиката, същите идеи, както гърците. Известният Конг-Тзе, когото нашите първи мисионери, в стремежа си да латинизират всичко, са нарекли Конфуциус, Конг-Тзе, Сократът на Китай, след като е изучил музиката основно, както мъдрият атинянин, намирал, в тази наука най-сигурния и най-практичния начин за реформиране и пълно обновяване на обществените нрави.
към текста >>

61. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад.
В тази глава автора си е послужил с доста цитати от професори по философия, учени с голяма известност и др., като проф. Д. Михалчев, проф. Фр. Паулсен, Анри Бергсон, Сър Оливър Лодж, сър Уйлям Барет, Морис Метерлинк, проф. Шарл Рише, Абат Морьо, Камил Фламарион и др., за да убеди читателя, че материализма е една отживяла, несъстоятелна теория, че същинския човек не е тялото, а съзнанието (духа), което преживява смъртта на тялото. В тази книга авторът е разгледал между другите и следните въпроси: Карма, Прераждаме, Стария завет, Новия завет, Вяра, Покаяние и Новораждане, Любов, Молитва, Царството Божие, Интуиция, Съзерцание, Законите на човешката мисъл, Подсъзнание и свърхсъзнание, Мъдростта, Назначението на страданията. Древната наука магия (наука за могъществото) в книгите на Стария завет, Критика върху учението на християнските църкви за безконечен ад. Пътя на ученика, етапите по този път и условията за по-бързо изкачване по стълбата към върха (Идеала). Разгледани са още и следните въпроси: Ясновидството (разни видове ясновидство — характеристика и методи за развитие; дадени са доста примери из сериозни съчинения и из нашата и чужда преса). Шестото Чувство. Спиритизма и Пророческите сънища (подкрепени са и с доста примери). Цената на книгата е 50 лв.
към текста >>

62. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие.
Овладя го неизразимо чувство на покой и тиха радост, която постепенно премина в някаква странна дрямка. Когато си отвори очите, той срещна усмихнатия поглед на Ебрамари. Превел: Ст. К. „ОТЧЕ НАШ“ като завет Христов и социална проблема на бъдещата епоха Съвременната криза, която обхваща всички области на живота, показва, че настава велика промяна в историята на човечеството. „Старият свят умира, нов свят се ражда, трета епоха настава! “ Както старият могъщ римски свят загина, когато се яви християнството, загина въпреки своето богатство, своята власт и своето могъщество, така и сегашният свят ще загине и ще отстъпи своето място на новата епоха на Духа, когато ще се осъществи Царството Божие. „Отче наш“ — молитвата на Христа крие в себе си програмата на бъдещето, разрешението на всички лични, социални и международни въпроси, осъществяване на любовта, справедливостта и свободата за всички хора и народи. Тя е вечният завет на Христа, поръчителство за бъдещето наследство на човечеството, откровение на откровението. „Вашият кормчия е Христос, вашият компас е братската любов, вашата пътеводна звезда — светата молитва „Отче наш“. В нея е скрито всичко, към което вие трябва да се стремите и което трябва да осъществите, когато времето се изпълни.“ „Съществуват паметници на Божията мисъл, които заключават в себе си поръчителството на вечната истина. Те са израз на Любовта, Мъдростта и Свободата, вечни като тях, но изявяващи се във времето и в дадени условия.
към текста >>

63. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Христос иде като голяма светлина, светлината на Божи ята Мъдрост; Христос иде като велика и необятна любов, която носи изобилен живот за всички, Христос иде като Дух на Истина и Могъщество, който ще освободи всички затворници и пленници на греха, тъмнината и егоизма.
А мъките на раждането могат да се смекчат, а могат и да се увеличат. Новият обществен порядък, обоснован на Божествените принципи: Любов, светлина и свобода за всички и възвестен в „Отче наш“ неизбежно ще дойде, защото такъв е божественият план. За него работят всички светли сили, всички гении, светии и учители на човечеството во главе с Христа. Изпълнили са се вече сроковете. Изпълнило се е времето Христос иде да царува в умовете и сърцата, в душите и обществата. Христос иде като голяма светлина, светлината на Божи ята Мъдрост; Христос иде като велика и необятна любов, която носи изобилен живот за всички, Христос иде като Дух на Истина и Могъщество, който ще освободи всички затворници и пленници на греха, тъмнината и егоизма. Всемирното Братство в България има своя програма социална. Това е програмата на Христа, изложена в молитвата „Отче наш“. Всяко слово в тази свещена молитва е пълно с дълбоко значение. Тази молитва и досега не е била разбрана, защото тя се отнася за бъдещето, което иде, за новата епоха, която вече започва. Все пак, един народ трябва смело да изнесе, да възвести и да се застъпи за програмата на Христа.
към текста >>

64. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум.
Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера държаща огледалото на Любовта гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божествения Разум. На границите на вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост.*) — Аз виждам, казал Хермес — седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото — Светлина, единния Бог, който господства посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странстването на човека през всичките тези светове? — Виждаш ли — раздал се гласът на Озириса — светящия посев който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера? — Това са зародишите на човешките души.
към текста >>

65. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаянието, всемогъществото на силата, на грубата сила, като единствен фактор при решението на международните въпроси, почва вече да губи своето значение.
Жеков Сън или какво – С. С. Астрологията като увод в херметичната наука (продължение от бр. 224 - край) – Влад Пашов БОРБА ЗА МИР „Днес бялата раса е на пят да придобие мира“. Учителя. Нов принцип се внася в света, в живота на хората. Нова страница започва да се пише в историята на народите. Обаянието, всемогъществото на силата, на грубата сила, като единствен фактор при решението на международните въпроси, почва вече да губи своето значение. Силата на насилието, силата на меча почва постепенно да бледнее и да отстъпва своето място на силата на Разума, на силата на Правдата и на съзнанието, че трябва да се избегнат безумните кръвопролития и да се намери, на всяка цена, мирно разрешение на съществуващите противоречия. Неотдавнашната спогодба между България и нейните съседи, днес спогодбата, която сега се уговаря, за мирното отстъпване на Судетската област на Германия, утре, може би, друга някоя спогодба, изправяща некоя друга несправедливост в света, идват, стъпка по стъпка, да въведат новия начин за разрешението на трънливите междунационални спорове — да закрият ерата на войната и да открият ерата на мира. Може би е още твърде рано да заспиваме с тази сладка увереност, — че войната е напълно и сигурно избягната. Може би има още много изпитания да преживее Европа и светът. Може би още страдания ни чакат.
към текста >>

66. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Символ на сила и могъщество.
Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането. В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили. 5. Лъв. Огнен знак, неподвижен. Символ на сила и могъщество. Във физическото тяло управлява сърцето и гърба. Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и Любовта. Изразява благородство, свободолюбив и любезност. 6. Дева. Земен знак, подвижен.
към текста >>

67. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Рано е още човешкият ум да разбере безграничното могъщество.
Не ставай плячка на малодушие, безверие и съмнение, но бъди положителен във вярата си в бъдещето. Помни, че Божията нога е стъпила на твоята земя, затова върви по пътя на Доброто и знай, че никакви вражески сили не ще могат да те засегнат. Хубава родна земьо, осияна със Светлите Божии лъчи, вий, китни върхове, от които се разнася сутрин чудния химн на слънцето, вий изобилни извори. от които шепне нежно, тихо и сладко Божията душа, във тебе, о земьо, благоволи всемирният Дух да се всели! Възраствай семената, разцъфтявай долините, украсявай плодовете, защото в тебе са дошли да работят силите на светлината! Рано е още човешкият ум да разбере безграничното могъщество. безграничното величие и красота на Божията благодат, която се излива над теб, о родна земьо! Вий, малцината, чиито очи са отворени, свято пазете заветите на Учителя, хранете душите си с плодовете на светлината, носете даром и даром раздавайте небесния хляб по четирите страни на света. Изгря веч Светлината! Близко е деня, в който очите на всички люде и народи ще се обърнат към нея! Ман. Иванов СЪН И БУДНО СЪСТОЯНИЕ Животът на човека е нещо много по-дълбоко, нещо много по-обширно от това, което ние схващаме с нашето обикновено съзнание.
към текста >>

68. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 280 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тъй ний ще се уподобим на един предавател, положителния мисли на който, особено днес, ще намерят благодатен прием у хиляди души ... Тъй ще се претворим и творим живота, защото ще осъществим всемогъществото на думите „Мир и Любов“ С.
Мир и любов във всяка проява! Мир и любов във всяка цел. Мир и любов в работата! Мрежа от любовни мисли, с която да се стремим да покрием не само своя град, но България, тези които са във вража земята. Нека се проникнем от желанието за мир и любов и нека жертваме всички празни мисли и любопитства за него. Тъй ний ще се уподобим на един предавател, положителния мисли на който, особено днес, ще намерят благодатен прием у хиляди души ... Тъй ще се претворим и творим живота, защото ще осъществим всемогъществото на думите „Мир и Любов“ С. Момеков Вл. Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 246) В зависимост от природата си и планетите като знаци - те се явяват като проявление на четирите основни елемента - огън, въздух, земя и вода. Затова имаме огнени, въздушни, земни и водни планети, и всяка според природата си създава специфичен темперамент и специфичен морфологически тип, които се явяват като вариации на четирите основни типа. Огнени са: Слънце, Марс, Юпитер.
към текста >>

69. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз свързвам с това име идеите за интелигентност, могъщество, воля, както и идеята за доброто, което е необходимо следствие от тях.
А и какво ме интересува да зная? Дали материята е вечна или сътворена, дали съществува един пасивен принцип или не съществува такъв, в края на краищата, е безразлично. Важно е, че цялото представя нещо единно и че говори за съществуването на един едничък разум. Защото аз не виждам нищо, което да не се включва в една и съща система, което да не се стреми и да не съдейства за постигането на една и съща цел, — запазването на Цялото в границите на установения ред. Това безкрайно същество, каквото и да бъде то, което движи вселената и нарежда всички неща, аз Го наричам Бог. Аз свързвам с това име идеите за интелигентност, могъщество, воля, както и идеята за доброто, което е необходимо следствие от тях. Но с това аз не познавам по-добре съществото, на което придавам тия качества. То убягва, както от моите чувства, така и от моето разбиране. Колкото повече мисля за Него, толкова повече се обърквам. Уверен съм, че то съществува и то от само себе си. Знам че моето съществуване е подчинено на Неговото и че всички неща, които познавам, са също така подчинени на Него.
към текста >>

Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт.
Истинската причина за тази потиснатост е тази, че ние се затваряме в един кръг на фалшиви идеи, по-точно, на ограничени мисли. Животът, през всека една секунда, се излива в нас с всичките свои възможности, които са безкрайни. Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт. И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития. Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме.
към текста >>

70. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото.
ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата. VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията.
към текста >>

71. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

че умът ни се губи при всеки свой опит да проникне в твоята същност и в твоето могъщество.
П Камбуров За българите в чужбина Редки явления на звездното небе – М. Книжнина Хроника ХИМН НА СЛЪНЦЕТО Велика е твоята Любов, която ни дава живот. Велика е твоята Мъдрост, която промишлява за нас. Велика е твоята Сила, която ни обединява и освобождава. Ний сме малки—толкова малки, нищожни и слаби пред Тебе. че умът ни се губи при всеки свой опит да проникне в твоята същност и в твоето могъщество. Ний, дребните, малки и слаби същества, наречени человеци, съдържащи, все пак, една искра от океана на твоята Любов, напразно се мъчим да обгърнем твоето Величие, напразно се мъчим да проникнем в твоята Тайна, да разберем твоята непостижима Мъдрост. Какво и що си Ти, о Слънце на живота, чийто лик, изгряващ всяка сутрин на изток, влива надежда в сърцата на обезнадеждените, изпълва със сила и живот душите на изнемощелите, подига, вдъхновява и тласка към нов стремеж нагоре и напред падналите, отритнатите, премазаните от грубата колесница на земния живот? Какво и що си Ти, о, Слънце на живота, което даваш всичко на всички — хляб за душите и хляб за телата, сила и мощ за Духа, пълнота за сърцето светлина за ума, крепкост за волята, крила за въображението и безграничен простор за безсмъртния човешки дух? Мъртва, горяща топка ли си Ти, за каквато те смятат нашите учени, — лишена от съзнание, от разум, от живот и чувство? Ти, който даваш живот на всички, Ти, който даваш разум.
към текста >>

72. -

Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съзре мените образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, със си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално ненормално, за научно и не научно за естествено и „свръхестествено“ и т. н.
физиология, психология биология, астрономия и т. н. и т. н, ни най-малко не помогнаха на човека да познае себе си — да узнае какво е той сам и какво е неговия живот, по своята същина. Учени и неучени, образовани и необразовани, днес с еднакво невежи по най-важните, съществените въпроси на живота. Макар че мнозина от тях си въобразяват, че притежават някакви сигурни, положителни „научни“ знания и схващания за живота и света, фактически, живота за тях е една загадка, под чието плътно покривало те не с успели и най-малко да надзърнат. Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съзре мените образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, със си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално ненормално, за научно и не научно за естествено и „свръхестествено“ и т. н. Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно — те с в пълния смисъл на думата относителни, т. е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение нещата. Те със залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост с изпитани в течение на много хиляди-летия на човешката история. Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намираме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност“ от К.
към текста >>

73. -

От катедрата на учения, той разкри могъществото и непреходната реалност на човешкия дух и затова светът му дължи вечна благодарност.
които тъпчат на едно место и пеят все една и съща стара песен, но малцина са тия, чийто дух е извор на истинска духовна светлина за човечеството. Един от тия истински учени е големия французки философ Анри Бергсон. Пред закостенелия в материалистическите си схващания Запад той издигна новото слово за духовните извори на познанието. Той утвърди, като единствен най-мощен фактор. вътрешният фактор на знанието непосредственото възприемане на истината - интуицията. От катедрата на учения, той разкри могъществото и непреходната реалност на човешкия дух и затова светът му дължи вечна благодарност. ОСНОВА НА НОВОТО УЧЕНИЕ Г-н К. Чолаков, лекар по душевни болести и редактор на списание „Душевно здраве“, със свои приятели по схващане се заели да намират грешките и слабите страни на великите люде — фаровете на човечеството и да ги характеризират като психопати. Зер, като лекари, които постоянно се занимават с болни и ненормални люде, те намират и в напълно здравите болезнени и ненормални симптоми. Обаче, това тяхно занимание и проява в живота е напълно погрешно, а да търсят психопатичност в здравите люде е маниящина и болезнено състояние по две причини: 1. Или те страдат от манията, че са най-здрави, а всички други ненормални, и 2.
към текста >>

74. -

Въпреки това, обаче, ние не можем да избегнем да посочим на тия чудеса, които се извършват върху слънцето и другите небесни тела, защото те ни приобщават към идеята за безкрайната сила, за необозримото могъщество.
Да търсим грешки в природата и да се обявяваме срещу един ред, установен от много векове, ред управляван от сили вън от обсега на нашето възможност, а трагична смешна поза на мравката, която иска да отбие от релсите експресен влак. Ще избегнем разглеждането на съществуващите теории за произхода на слънчевата енергия защото, както всички остарели теории те имат нещо скърцащо и нестройно, нещо произволно и не достатъчно убедително. Дали, наистина слънцето претърпява известна контракция, както казва една от тези теории, та от това да се образува топлината, която се излъчва, дали върху него падат метеори, които след изгарянето си нахранват със своята „плът и кръв“ големия енергетичен център, дали разпадането на веществата (радиоактивно разпадане), както ни учи една от по-новите хипотези, освобождава тая енергия, тъй като един грам радий излъчва 120 калории топлина за 1 час, за сега, когато начините за изследвания не с абсолютни и безпогрешни, за нас все едно. Ние се приближаваме в това разглеждане на природата в безкрайно големите й граници не толкова с острието на анализа и опита, колкото с трепета на едно вътрешно чувство, което ни ръководи в нашия възторг от извършващите се промени във вселенският организъм. Ние искаме да се почувстваме като една клетка от него, към която се стичат поточета от изобилната река на живота, хранени с красотата и съвършенството, които обилно текат в неговите артерии, облъхнати от музиката на тоя световен порядък, докоснати от лъчите на оная светлина, по която непрекъснато копнеят душите ни! Въпреки това, обаче, ние не можем да избегнем да посочим на тия чудеса, които се извършват върху слънцето и другите небесни тела, защото те ни приобщават към идеята за безкрайната сила, за необозримото могъщество. Ако погледнем на слънцето телескоп, снабден със специално тъмно стъкло, което премахва непоносимият за окото блясък, ще видим, че неговата повърхност не е така гладка, както бихме очаквали, но има зърнеста структура. Тая блестяща огнено-лъчезарна повърхност съставена от отделни зърна (гранули), наричаме фотосфера. Фотосферата е ослепително блестящата мантия на слънцето зад която не може да надникне ничие око. Какво ли се крие под тази царствена дреха на слънцето? Специалният анализ ни учи, че фотосферата е динамична, неспокойна среда, образувана от сгъстените, намиращи се в непознато нам състояние пари на изпареният от огромната топлина метали.
към текста >>

Ний вярваме във всемогъществото само на доброто.
Доброто трябва да расте В България има над 2500 читалища. Ние и досега сме пращали безплатно вестника на около стотина читалища. Сега те ще станат много повече. А нашата цел е — всички читалища в България да получават в. Братство. Когато трябва да се извърши нещо добро, средствата и възможностите ще се намерят. Ний вярваме във всемогъществото само на доброто. Доброто расте! КНИГОПИС Всекидневните чудеса, натурфилософски есета, от Георги Томалевски. Издание на книгоиздат. „Факел“, като отделен номер от възобновената библиотека „Натурфилософски четива“, издавано по-рано от книгоизд. „Акация“. Природата, цялата природа и целият живот са наистина едно велико чудо.
към текста >>

75. -

Тази сила е безгранична, защото тя е свързана с безграничния океан на Божието все могъщество.
Това е величие, блясък и красота неподозирани, във сън невиждани. Това, според думите на Христа, е онова огромно дърво, което ще разпростре клонете си над цялата земя и ще дава плодовете си за храна на всички гладни. Силата на доброто не е в неговата „големина“. — тя е в неговото вътрешно съдържание. Тя е в неговия замисъл, тя е във вложения в него дух. Тази сила е безгранична, защото тя е свързана с безграничния океан на Божието все могъщество. Когато този извор протече, той не спира. Той вечно избликва своите благодатни струи. Доброто расте! Друг един приятел на в. „Братство“ ни изпраща също 700 лева (450 + 250) в подкрепа не делото, за което писахме в миналия брой.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само като съблюдава строго тия правила, ученикът може да очаква в определено време да достигне могъществото на архатите и развитието, което лека-полека ще го направи Едно с Всеобемляющето Всичко.
За да не стане доктрината на сърдцето6) доктрина на окото (екзотерически и празен формализъм), духът трябва да бъде затворен за всичко, което не е „вечна истина“ в природата. X. Никаква животинска плът, нищо от това, що носи живот в себе си, не бива да се яде от ученика. Той не бива да употребява нито спиртни питиета, нито опиум; последните са като злите духове, които нападат непредвидливите и разрушават техния разум . (Предполага се, че спиртните питиета съдържат в себе си лошия магнетизъм на всичките лица, които са способствували за приготовлението им; и че месото на всяко животно запазва психичните характерни черти, присъщи на вида). XI. Медитацията, въздържанието във всичко, съблюдаването на моралните задължения, възвишените мисли, добрите дела, благосклонните думи, както и добра воля спрямо всичко и пълно себе-забравяне са най-ефикасните средства за придобиване знания и подготовление към възприемане на най-висшата мъдрост. XII. Само като съблюдава строго тия правила, ученикът може да очаква в определено време да достигне могъществото на архатите и развитието, което лека-полека ще го направи Едно с Всеобемляющето Всичко. Тия дванадесет пасажа са избрани измежду седемдесет и три правила, изброяването на които е безполезно, тъй като не биха имали смисъл в Европа. Само тия няколко са достатъчни да покажат мъчнотиите, с които е посят пътя на тоя, който иска да стане „Upasaka“ и кой го се е родил и възпитавал на Запад.7) Цялото възпитание на Запад, особено английското, е основано на принципа на съревнованието и на борбата; всеки ученик е подтикван да възприеме по-бързо, да изпревари другарите си и да ги надмине с всички възможни средства. Това, което погрешно наричат „приятелско съперничество“, ревностно се култивира навсякъде и същият тоя дух се поддържа и засилва във всяка една дреболия на живота. С подобни идеи, втълпени в него от детинство още, как може един европееца да се чувствува „като пръстите на една и съща ръка“ с неговите съученици? Още по-вече, че тия негови съученици не са избрани по негова преценка или лична симпатия.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

„Аз мислех да надмина всички в света с богатство и могъщество, и укрих в своята съкровищница всичкото богатство на моя повелител.
Той дига прах със своя крак и присъединява своя висок глас към всека дума, която аз произнасям. Това е моето мъничко „аз“, моят властител, който не знае срам. Но аз се срамувам да се доближа до Твоята врата заедно с него. 31. „Кажи ми, затворнико, кой те хвърли в окови? “ „Моят повелител“, отвърна затворникът. „Аз мислех да надмина всички в света с богатство и могъщество, и укрих в своята съкровищница всичкото богатство на моя повелител. Когато ми надви сънят, аз легнах на леглото, приготвено за моя господар и, като се пробудих, разбрах, че съм затворник на своята собствена съкровищница“. „Разкажи ми, затворнико, кой изкова тази несъкрушима верига? “ „Самият аз“, отвърна затворникът, „самият аз я изковах тъй грижливо. Аз мислех, че моята непобедима сила ще покори целия свят, и само аз ще бъда свободен. И дене и ноще работех аз над веригата, накалявах я в пламък и я обсипвах с жестоки и тежки удари.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

сила, могъщество.
То означава ангелския чин на Властите. С тяхната служба Бог Елохим -Ликбор произвежда елементите (стихиите). Изчислението му е Пахад, т. е. боене и съд: лявата страна на камъка. Атрибутът му означава Хебура, т. е. сила, могъщество. 6) Bay — ו. Името е Везйо, което значи „с блясък“ и визира шестия ангелски чин Малахим или Сили. С техната служба Бог Елоха произвежда металите и всичко друго, което съществува в минералното царство. Атрибутът му е Тиферет —слънце, блясък. 7) Зайн — ז.
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни.
Сефиротът Хесед значи: милосърдие, състрадание, великолепие, скиптър и дясната ръка. Това име влияе чрез чиновете на Господстваща (които евреите наричат Хашмалим) на сферата на Юпитер и образува изображения и представи на телата, като дава на всички хора милосърдие и миротворна справедливост. Неговото разумно същество се нарича Цадкиел, той е бил ръководител на Авраама. * * * Петото име е Йелоим Гибор. Той е силният Бог, който наказва греховете на неправедните. Сефиротът е Гебура (могъщество, суровост, сила, чистота, съд), който наказва с опустошения и войни. Него прилагат към Съвета Божи, към пояса, към меча и към лявата ръка на Бога. Тоя сефирот се казва също Пахад (страхуваме) и влияе чрез чиновете на Властите (които евреите наричат Серафими) и след това, чрез сферата на Марса, на която принадлежи силата, изпраща войни, скръб и размества стихиите. Неговото разумно същество е Самаел, наставник на Самсона. * * * Шестото име е Йелох (име от четири букви), което се съединява с Вудаат (знание) Сефиротът Тиферет (украшение, красота, слава, удоволствие) значи „Гора на живота“. Той влияе чрез чиновете на Силите (които евреите наричат Малахим, т. е.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен.
Гневът и любовта на Бога си хармонират, а строгостта и милостта се балансират една с друга. Йерарсите Михаил и Уриел останали верни на Бога като техен център, а йерархът, който после се нарекъл Луцифер и който е знаел волята божия и мизерията, която ще последва, ако той би се отдалечил от нея, е бил подбуден от жаждата за знание с цел само да знае, а това родило у него гордостта и тогава избрал „centrum naturae“ . Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог. Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за Любовта. Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ето тия идеи: Числата 1 — Върховното Могъщество.
Нелепата хипотеза . . . Заблуждението. Съгласно тоя метод, умът придобива непогрешимост, защото утвърждава това, което знае, вярва в това, което трябва да предполага, допуща разумни предположения, обсъжда съмнителните и отхвърля нелепите предположения. Цялата Кабала се съдържа в това, което учените наричат Тридесет и два пътя и Петдесет врати. 32 пътя с 32 идеи, положителни и действителни: сбора на десетте цифри в аритметиката с двадесет и двете букви на еврейската азбука. Ето тия идеи: Числата 1 — Върховното Могъщество. 2 — Съвършената Мъдрост. 3 — Безграничният Разум. 4 — Добротата. 5 — Справедливостта или Строгостта. 6 — Красотата.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец.
От една страна е доброто, което е правдата, а от друга — злото, което представлява грешките, и от тяхното сблъскване се явяват правилните съждения и добродетелта. Добродетелта се слага от добротата и справедливостта. По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата). Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си висша причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум. Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец. Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол. Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет).
към текста >>

Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната.
По добротата, добродетелта е снизходителна, а по справедливостта — сурова (Строга). Тя е добра, защото е справедлива, а справедлива, защото е добра, и за това е прекрасна (красотата). Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си висша причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум. Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец. Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол. Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове.
към текста >>

Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина).
Тази велика хармония на физическия и нравствения светове, без да има в себе си висша причина, ни открива и показва съществуването на неизменната мъдрост, на вечните принципи и закони, както и творческия, безкрайнодейния разум. Върху тая мъдрост и разум, неразделни едната от другия, се съгражда това висше могъщество, което евреите наричат венец. Корена, а не цар, тъй като идеята за царя би внушавала идеята за идол. Висшето могъщество за кабалистите представлява венеца на вселената,а цялото творение е царството на венеца или владението на короната. Никой не може да даде това, което няма, и ние можем да приемем за възможно това, което се проявява в действителността. Бог, следователно, Могъществото и висшият Венец (Кетер), който се строи върху неизменната Мъдрост (Χόκма) и творческия Разум (Бина). В Него е добротата (Хесед) и Справедливостта (Гебура), които състевляват идеала на Красотата (Тиферет). Движението в Него е всякога Победоносно (Нецах) и велико, вечно е Спокойствието (Xод). Неговата воля е непрЕкжснатата Производи- телност (Йесод), а царството Му (Малкут) — това е безграничността, населена от светове. Като се установим на това, ще познаем Бога. ПЕТИ УРОК Това разумно познаване на Бога, основано на десетте цифри, от които се съставят всичките числа, представлява целия метод на кабалистическата философия.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените.
Жената и мъжът са като око и ръка в един истински брак. Женският дух е неизбежна, необходима част от мъжкия дух. В другите полета на битието, където мъжът и жената по- добре схващат своите истински съотношения и стоят на висотата на тия съотношения, се извършва една непрестанна обмяна на токове между духовете, и то с една мощ, която нашата бедна фантазия мъчно може да ни представи. Защото в тия сфери на съществуването всяка мисъл, всеки идеал, всеки сън става една реалност. От съчетаните духовни сили на мъжа и на жената в по-красивите области на битието, всички желания могат да се кристализират, тъй както из Съвършения, в живи творения. Основният камък на това могъщество ние ще открием всякога в един брак на истинския мъж с истинската жена — вечният брак на претопяване битието на предопределените. За всеки сътворен мъж е сътворена и една жена, отредена за него и само за него, едничката, която е дадена за него в този, както и в който и да било други свят. Да схванат своите отношения един към друг, своя вечен живот, когато и двамата са станали относително съвършени, това би било за тях едно вечно любовно упоение. Мнозина от ония, които от вечността са отредени един за други, прекарват един нещастен съвместен живот. Обаче, в други превъплъщения, като други физически индивиди, с други имена, техните по-възвишени и развити души пак ще се опознаят взаимно. Истинската жена на един мъж, независимо от това, дали нейният дух в физическия живот има за обиталище едно тяло или не, е едничкото същество във вселената, което е в положение да спомогне за издигането му до онази висота на духовна сила, до която той е способен да се издигне.
към текста >>

В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък свят с безкрайно много измерения“.
Тази идея е предадена в гностичното изречение: „Никой никога не е виждал Бога освен Господ, Синът Божи, и онзи, на когото Синът го е изявил“. Пространството е разсадникът на Бога, а Времето е големият градинар. Господарите на световете са произведения на минала еволюция, те са по-стари Братя на човечеството, и на тях е делегирана сила да творят като Логоси и да управляват като властелини своите специални творения. Създаването, еволюцията и разрушаването на световете е ставало и се е продължавало в безкрайностите на пространството през цялото велико Издишане. И то ще продължава, докато всички достигнат „пълнотата на ръста на Христа“, и нови Богове ще създават нови светове, а небесата и земята ще преминат, но творческото Слово ще остане заедно с ония, които са постигнали съвършенството. В безкрайното пространство и безкрайното време творенията ще бъдат безбройни и безкрайно разнообразни, защото, както Джордано Бруно мъдро е казал: „всемогъществото и всезнанието на Бога е по-добре изразено в създаването на едно безкрайно разнообразие на светове от различни измерения, отколкото в един едничък свят с безкрайно много измерения“. Защото в безкрайното разнообразие се изразява вечното подмладяване на Божеството, Из „The Occult Review“. ______________________________________________________________________________ 1) Псевдоним на известния английски кабалист и астролог Gomeold, автор на „Cosmic Symbolism“, „The Kabbalah of Numbers“, „A Manual of Occultism“ и мн. др. Проф. Ю. Нестлер. ХИРОГНОМИЯ (Продължение от кн. IV). е.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел.
Едно недостатъчно развито същество не би могло да си служи с това течение на сила, което е от много по-висше трептение от неговото, тъй като никакво съприкосновение не е възможно между тях. Само ония същества могат да го употребяват, които трептят в симпатия с него. За да употребява космическите течения като лечебно средство, окултистът хваща лявата ръка на пациента с дясната си ръка и след като притегля в себе си течението, с което иска да си служи, прокарва го през дясната си ръка в лявата страна на болния. Пациентът лесно приема тази сила чрез лявата си страна, която е приемателна, тя минава през долната част на лявата му страна, оттам на горния край на дясната страна, после обикаля цялото тяло влиза вътре и излиза навън, дотогава, докогато цялото му същество се успокои и отпочине чрез този божествен флуид. А как би могъл човек сам и без чужда помощ да постигне същата цел? Знанието на тия сили и употребата им му дават една почти безгранична сила, това силно сътрудничество му осигурява всемогъщество и му дава средства да изкара на добър край всичко, което би предприел. (Следва лекция XI: „Причините на болестите и как да се лекуваме“). 1) Глава X от съчинението: История и сила на Духа. 2) Професор по анатомия в Харвардския университет, поет-критнк, американски романист и пр., починал през 1895 год.. 3) Председател на Съединените Щати, професор по риторика и литература във Харвардския университет, починал през 1848 год.. Д.р Юлиус Нестлер ХИРОГНОМИЯ НА ЖЕНСКАТА РЪКА (Продължение от кн. 6 — 7.) а) За женската ръка изобщо Ние трябва да посветим една особена глава за женските ръце, защото начинаещият може лесно да се отклони при изследването на нашата наука, ако не вземе в съображение някои специални особености, присъщи на женската ръка. Макар че важат дадените вече общи правила за формата на ръката, както за мъжа, така и за жената, обаче, опитат ни учи, че трябва да се вземат във внимание, за последните, някои ограничения и модификации, които естествено се обусловят от различието на мъжкия и женския организъм и характер.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дързост, щедрост, могъщество. 5.
За Napoleon Bonaparte намираме 804.800 = власт, слава, изгнание; 4 = дързост, щедрост, сила. Таблица на отговорите: 1. Страст, амбиция, усърдие. 2. Разрушение, смърт, катастрофа. 3. Мистицизъм, платоническа любов, мечтание. 4. Дързост, щедрост, могъщество. 5. Щастие, богатство, женитба. 6. Усъвършенстване, работа. 7. Непорочност в чувство, умозрение. 8. Любов към справедливостта, честност. 9. Неусъвършенствания и теглила, мъки, атентат. 10.
към текста >>

Могъщество, великолепни почести. 45.
39. Нула. 40. Празненства, пирувания, удоволствия. 41. Без морална или физическа стойност. 42. Пътешествия, нещастен и къс живот. 43. Религиозни церемонии, апостолско звание. 44. Могъщество, великолепни почести. 45. Схващане, многобройно потомство. 46. Полски живот, изобилие; плодородие. 47. Щастлив и дълъг живот, заварден от грижи. 48. Съдилище, осъждане, съсипия. 49. Нула. 50.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях.
При все това двата свята, нашият и техният, се примесват и хвърлят сянка единия върху другия. Поради тая причина, случки, които стават в невидимия свят, понякога могат да бъдат видени и във видимия. Както рибата живее във водата, така и всеки дух живее в своята среда. Елемента, в който ние дишаме и живеем, е въздуха, но за ундините водата е това, което е въздухът за нас,и както нам е странно, че водата е тяхната среда, така и тям може да е чудно, че ние дишаме във въздуха. Човешкото и животинското царства не са единствените в обширния природен простор. Всемогъществото Божие не е ограничено в грижата му само за тях. То без всяка мъчнотия може да промишлява и за природните духове и за много други неща, за които човек нищо не знае.“ Нимфите имат човешка форма. Техните къщи и палати са в етерния елемент на водата. Те живеят в общества, но едни от тях понякога се отделят и в самотни места, в потаен кът на някой извор, а други в пяната или струята на някой планински водопад. Изобщо, те са благоразположени към човешките същества, които са простодушни и незаблудени от фалшиви философски схващания: но те бягат и се крият от надменните (които мислят, че всичко знаят), от любопитните скептици, от свадливите и от покварени хора. Има случаи, при които ундинки са се влюбвали в мъже, оженвали са се за тях и са имали от тях деца, които са расли като човешки същества.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

10 - та къща има отношение към честта, светско могъщество, слава, напредък, призвание или служба и показва същевременно и моралното становище на родения.
Окултна къща. 9 - та къща — философия, религия, учителство, възпитание и всичко свързано с тях. По-нататък Дълги пътешествия в чужди земи. Има отношение още и към абстрактното мислене в противовес на 3-та къща, която е къща на конкретното мислене. Тук попадат също сънища и видения. 10 - та къща има отношение към честта, светско могъщество, слава, напредък, призвание или служба и показва същевременно и моралното становище на родения. Приема се, че тази къща представя майката на родения, както 4-та бащата, но някои астролози вземат това тъкмо обратното. Много говори за последното това, че най-често бащата определя избора на професията, но нека се не изпуска из пред вид, че при родителите много пъти майката е, която ръководи. 12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него. Окултна къща.
към текста >>

Човешката воля, могъществото на Божествения Принцип, който обитава в човека, може да подчини и контролира низшите сили на природата и по тоя начин да се получат известни очаквани резултати.
К Н И Ж Н И Н А 1. Етюд върху съзнанието, от Ани Безант. Тази книга на председателката на Теософското Общество разглежда въпроса за отношенията между индивидуалното и всемирното съзнание. Колкото и повърхностно и едностранчиво да е проучен тоя въпрос в нея, тя заслужава да се прочете от начинаещите, които желаят да размишляват на тая тема. Според авторката, магия ще рече да се тури волята на работа, за да се дирижират чрез нея силите на външната природа и,както и самото й име показва, тя е част от Великото Истинско Знание. Човешката воля, могъществото на Божествения Принцип, който обитава в човека, може да подчини и контролира низшите сили на природата и по тоя начин да се получат известни очаквани резултати. Всичката разлика между черната и бела магия се състои в мотивите, които движат волята. Когато тази воля има за цел да подпомогне другите, да работи за доброто и щастието на всички, които се намират в полето на неговото влияние — този, който я тури в движение и работа е бял магьосник. Резултатите, които ще предизвика посредством могъществото на своята обучена воля, ще имат едно благодетелно влияние върху всички и ще ускорят прогреса на човешката еволюция. Като упражнява волята си с цел да помага и поддържа тези, които го заобикалят, белият магьосник вижда своето същество да се разширява, да спомага за процъфтяването на другите. Преградите, които го отделят от неговите близки, изчезват една по една и той става един център, от който се излъчват надалече мир и любов.
към текста >>

Резултатите, които ще предизвика посредством могъществото на своята обучена воля, ще имат едно благодетелно влияние върху всички и ще ускорят прогреса на човешката еволюция.
Колкото и повърхностно и едностранчиво да е проучен тоя въпрос в нея, тя заслужава да се прочете от начинаещите, които желаят да размишляват на тая тема. Според авторката, магия ще рече да се тури волята на работа, за да се дирижират чрез нея силите на външната природа и,както и самото й име показва, тя е част от Великото Истинско Знание. Човешката воля, могъществото на Божествения Принцип, който обитава в човека, може да подчини и контролира низшите сили на природата и по тоя начин да се получат известни очаквани резултати. Всичката разлика между черната и бела магия се състои в мотивите, които движат волята. Когато тази воля има за цел да подпомогне другите, да работи за доброто и щастието на всички, които се намират в полето на неговото влияние — този, който я тури в движение и работа е бял магьосник. Резултатите, които ще предизвика посредством могъществото на своята обучена воля, ще имат едно благодетелно влияние върху всички и ще ускорят прогреса на човешката еволюция. Като упражнява волята си с цел да помага и поддържа тези, които го заобикалят, белият магьосник вижда своето същество да се разширява, да спомага за процъфтяването на другите. Преградите, които го отделят от неговите близки, изчезват една по една и той става един център, от който се излъчват надалече мир и любов. Но ако човек туря волята си на работа за една егоистична цел, за да задоволи личните си желания или амбиции — такъв човек става черен магьосник, една опасност за своята раса, а резултатите от неговите действия забавят и спират вървежа на човешката еволюция. Неговото същество се съсредоточава изцяло върху самия него. Той се отделя все повече и повече от близките си, като се обкръжава от една обвивка, която го изолира от всичко околно и която обвивка, чрез упражнението на неговата сила, става от ден на ден по-гъста и по-дебела.
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща.
Тяхното съзнание е потопено в цялата струя живот, която подхранва всичко съществуващо — чийто израз е самото съществуване. Слели се с всички и живеещи само по върховете на най-големите движения· мисъл, те виждат самите тях си и живеят като единното в множеството и множеството в единното. 22. II. 1924. София. Sedir. Мистична алхимия Откъслеци Вечният живот Той няма родство със света, нито с наследството на нескончаемите прераждания. Това е да бъдеш. Това е денят, в който няма вече нощ; това е пребъдване на една неизменност, в която се менят само частите през призмата на Космоса; това е всезнание без издирване; това е всемогъщество, без усилие; това е индивидът, който е намерил тържеството си в най-пълно себеотдаване; това е вечна хармония, винаги съща и винаги нова; това е чар от блаженство, което се увеличава съразмерно с тайнственото преливане с всички други блаженства; това е царството на вечно новия възторг; това е състояние на най-върховна молитва, дето молещия се отпада и немей, това е безспирен полет, който няма начало, няма и край — полет от шеметна любов — най-висша, пред нищо неспираща се и всемогъща. Това е Словото! . . . Когато един сеяч сее, той знае само земята и зърната. Но ако неговите очи бяха отворени, той би видял общността на динамичните явления, които произлизат от действието на колективния дух на растението, индивидуалния дух на семената и духът на майката — Земя, която ги приема; и като въздейства върху всяко от тия невидими същности, той би могъл да измени съвсем физическия вид на растението, което обработва. В тоя ред на мисли, човек би могъл да прозре метода, по който Мойсей материализира субстанцията на манната, с която той храни народа си.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Може всичко до изчезне на света, но ако само те останат, ще създадат всичко от ново· Те са творците и господарите, а човекът е само слугата, средството, с което работи чрез това всемогъщество.
— И все пак аеропланът е фак тор — и може би в бъдещето един от най-големите — настоя тя. А мистър Хочкис . . . във всеки случай е по-любезен от вас . .·. — Да, вярно е — каза Белингтон — и оръдието, и подводницата, и аеропланът — кимна с глава той към Меджи — всички те са, вярно, фактори, но всички те са само слуги, средства в ръцете на Негово Величество долара и стерлинга! Може всичко до изчезне на света, но ако само те останат, ще създадат всичко от ново· Те са творците и господарите, а човекът е само слугата, средството, с което работи чрез това всемогъщество. — Много казано — намеси се тихо домакинът д-р Ричардс —много казано . . човекът, човечеството ... те са, които са създали тоя долар и стерлинг, те са, които, като някое растение, са го излъчили от себе си и напразно бихме мислили, че доларът и стерлингът може да направят това, което човекът сам не иска. Човекът ... — той не свърши фразата си. Кой знае защо, спре на половина и като вдигна чашата си, протегна я на Меджи. Тя сръчно я напълни със златисто вино от гарафата.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 4, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6.
Известните качества и функции на всемирния етер в пространството могат тъй да заместят качествата и функциите на материята, че като допуснем неговото възможно одушевление, възможно е да възникне едно разумно и почти психично гледище на преживяването. 3. Ние несъзнателно използваме етера в нашите всекидневни действия даже сега и ще продължаваме да го използваме с еднаква леснина, когато се освободим от тази гъста материя, с която сме облечени. 4. При все това, чистите етерични интелигентности, макар че могат да имат свой пълен самостоен живот, не могат да правят впечатление на нашите сетива и не са в състояние да се съобщават с нас, додето ненамерят един физиологичен механизъм, който да е в добро състояние и да подхожда за целта, така че те да могат временно и частично да се въплътят чрез него. 5. Чрез опит ние сме намерили, че понякога те използват такъв механизъм, за да изявят продължителността на съществуванието си и на своите привързаности. Поради тази причина, ние не бива да се смятаме като изолирани от централното тяло на битието, както сме мислили, че сме били. Плътта, при все че е спънка, не е непроницаема преграда; булото между двете състояния може да стане прозрачно, през залива може да се хвърли мост и връзката да се въдвори чрез могъществото на любовта. 6. Етеричното състояние е продължение на материалното, и смяната на условията не разрушават, нито вредят на личността; така че тия, които са „заминали“, могат да продължават да се интересуват за нашите деяния и да намерят, че са в състояние да напътват, помагат, вдъхновяват даже по-добре, отколкото когато сами те са били под дисциплината и ограниченията на плътта. 7. Величието на вселената тъй много превъзвишава нашите най-широки схващания, че всичко е възможно; и чрез взаимна помощ както тук, така и отвъд, човечеството може да напредва към невъобразими висини. От английски Д. Л. Доганова. 1) Из сборника: Survival, който съдържа следните статии: 1) Рационалността на преживяването (задгробния живот) във връзка с физическата наука; 2)Свръхнормалните способности в тяхното отношение към преживяването, от Стандей де Брат; 3) Метапсихистите и преживяването на човека, от г-жа Грей оф Фолдон (съпруга на сър Едуард Грей, известният английски министър на външните работи през време на балканската война); 4) Духовни съобщения, от Камил Фламарион; 5) Опити с автоматично писане, от сър Едуаод Маршал-Хол; 6) Психически опити, от сър Артър Конан Дойл (известният романист); 7) Ектоплазмата във връзка с преживяването, от Ф. Р.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В нашия печат се хвърлиха доста стрели върху Violino Primo само за това, че той полагаше всички усилия да покаже на народното учителство да не вярва сляпо в могъществото на методите, а да се вгледа в личността на учителя, да потърси в себе си художника, твореца.
Великите учители, апостоли и мъченици в човешката история са преди всичко велики личности. Тази мярка не мери само в областта на великото и гениалното. Напротив, в сферата на делничното и обикновеното е още по-задължителна. Ако личността е в състояние да завладява, да покорява и преобръща душите на милиони хора по земното кълбо, толкова повече учителевата личност ще бъде в състояние да владее и възпитава няколко деца. Но фалшивите педагози, бедните души и безцветните личности винаги са бягали от подобни мисли и са крещели срещу всяка творческа личност. В нашия печат се хвърлиха доста стрели върху Violino Primo само за това, че той полагаше всички усилия да покаже на народното учителство да не вярва сляпо в могъществото на методите, а да се вгледа в личността на учителя, да потърси в себе си художника, твореца. Преди 15 год. между народното учителство се разпространи стихийно в 5,000 екз. книгата: „В зората на освобождението“, която извърши цял преврат в душите на грамадното мнозинство, която смело и горещо заговори за учителевата творческа личност, за изкуството на учителя, за художеството в обучението й обяви безпощадна война на шаблоните, схоластичните книжни методи и казармени порядки. Всички говориха за тая книга. Само големите педагози онемяха.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

И всичко това — със силата на своите знания, със силата на тайното могъщество на своите ментални изображения и потенциалната дейност на своето собствено въображение.
И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция. Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение. Wander, т. е. броди, движи се, странства непрестанно. Сега ние знаем първоначалното, следователно, реалното значение на думите магически жезъл, предмет, който привежда в движение силата на мага, а самият маг е посветен в свещените ритуали, учител на мъдростта, който притежава всичките ресурси, които го правят способен да строи, да отлива във форми, да твори света на фактите. И всичко това — със силата на своите знания, със силата на тайното могъщество на своите ментални изображения и потенциалната дейност на своето собствено въображение. Магът е едновременно ментален масон и учен философ. Без съмнение, ученикът2) може да запита, защо е тая грижа и тоя труд само за едни прости определения. Нашият отговор е: реалното значение на думите, избрани от нас нарочно като заглавие на тази статия, заключава в себе си много по-голямо откровение, отколкото това, което ние сами бихме могли да дадем. От началото идеите и думите са били в съвършено родство, като абсолютно изражение на съответствие между тях. Сега това не е така.
към текста >>

Вън от волята и силата на мага, жезълът няма сам по себе си никакво могъщество, също тъй както в гръмоотвода не се появява електрически ток, без електрическа буря.
Ако ли сега езикът би могъл да бъде построен така и ако ли прецедентите на съда биха могли да бъдат оттеглени от практиката, то юридическата професия би загинала в продължение на дванадесетина месеци и народът би се освободил от голяма част от страданията си. Философията на магическия жезъл се състои в следното: той е магнетически и електрически проводник на волята на мага. Той направлява потока на мага и го концентрира в дадена точка на пространството или на даден предмет. Магическият жезъл е като мерника на карабината на ловеца. Той му дава възможност да съсредоточи всичките свои сили в един фокус, да ги напрегне, галванизира със своята воля и да ги движи към някого или против нещо. Вън от волята и силата на мага, жезълът няма сам по себе си никакво могъщество, също тъй както в гръмоотвода не се появява електрически ток, без електрическа буря. Следователно, жезълът е проводник в ръцете на мага за електричеството и мълниите на душата и като гръмоотвод се явява най-полезен за ограждане от бури. И колкото е по-силна бурята и по-могъществен е тока на действието, сиреч колкото е по-голяма силата на мага, толкова и ефекта на жезъла е по-голям. Чрез жезъла ние можем да изявим само такава степен на сила, каквато обладаваме в нашата душа. Приготвен както трябва, жезълът е само могъщо оръжие, което е дадено в ръцете на мага да защищава това, което му е поверено, С своята духовна сила и своето знание, комбинирано с магическата сила на жезъла, той е въоръжен така, че нищо не може да противостои на неговата сила, когато тя е управлявана от съсредоточена мисъл и могъща воля. За приготовление на магически жезли се употребяват различни субстанции.
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса.
Когато ние разглеждаме привидните тайни на живота и растежа при това алхимическо осветление, то сенките и всички илюзии на феноменалния калейдоскоп на природата изчезват пред откровението на скриващите се зад тях духовни реалности: тъй растението, като е физическо изражение на материалния план на по-вътрешен живот, обдарява своите външни атоми със своите специални свойства. Тези свойства не се извличат направо от почвата, тъй като почвата е само посредник за тяхното пълно или непълно изражение — тя доставя само необходимите неорганически атоми. Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм. Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им. А това също показва и обяснява, защо чисто химическите неорганически атоми, като имат точно сходство с атомите на органическите субстанции, ако ли ги разглеждаме от чисто научна точка зрение, не могат да поддържат живота. Химическите еквиваленти не обладават органическа духовност на вътрешния живот, която само дава могъществото и функцията, за да го поддържа — те не са в сила да изпълнят изискванията на алхимическия закон на живота—да поддържат живота — с други думи, законът на биогенезиса. Органическият живот може да напусне растението, ако то задълго е разделена от този посредник, който предава духовния живот от неорганическия свет в света на органическата материя. Овошките и плодовете, прясно извадени от почвата или откъснати от дървото, удържат в себе си живота, ако са скоро приготвени и не са преварени, което често от невежество се прави. Това е и секрета за поддържане на живота с храна. Усъвършенстваните плодове и други растителни произведения на природата са препълнени от живот и ако се ядат направо от дървото или майчиното стъбло, то този живот се не губи, а се предава на нашия организъм и напълва с живот изтощената система. Такава жива храна е потребна в много по-малко количество, за да удовлетвори и охрани тялото, отколкото друга храна, от която отчасти животът си е отишъл.
към текста >>

НАГОРЕ

0.91136193275452