Търсене в текстове за 'Могъщество'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 85 резултата в 75 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен.
Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина. Не се чува нищо. "Изгревът" е замрял. Чувам вечността как се откроява от Небитието. И как Вселената ни обхваща със своето могъщество на Духа Господен. Това трае миг. Учителят ни поглежда. Изведнъж аз се виждам как съм застанал прав, а до мен е изправен калъфът на цигулката. Стоя като часовой на стража пред Духа на Истината. Вместо пушка с дясната ръка прикрепвам изправената цигулка.
към текста >>

2. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава.
Този е гласът на твоя Бог и Господ, Който е толкова низходителен към теб, щото дава живота си в жертва жива томува, който седи на престола, за да познаеш Него Самаго, който те е привлякъл с нишки на любов. Този е Той Единния и истинен Бог на живота, който ти говори чрез благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. Те са думи на живот, и който ги чува и възприема, бива научаван от Бога. Той е Истий, който говори отначало. Той е Истий, който е слязъл отгоре и е възлязъл, който изпълня света със Своята слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината, в когото всичката Божествена пълнота обитава. Всички тия зрънца и добри семена, които днес хвърлих в твоята душа, ще произрастят един ден. И ти тогава ще проумееш и ще провериш сам моите думи чрез Духът ми, че са истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духът на своя Благ Господ, който макар още да не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще се отворят, ти ще Ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа. Този ще бъде той, твоя ден, когато приемеш всичките Ми благословения. Всичко това е чудно за теб, всичко това те кара да се удивляваш.
към текста >>

3. 10. СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА И МУСАЛА

БОРИС НИКОЛОВ

Идва при Учителя горе в стаята и Му докладва какви тържества се предават по радиото, какво говорят Хитлер и Гьобелс за немското могъщество и сила и за непобедимите им армии.
Значи победа след победа. Умориха се немците от победите. Учителят седи горе, не слиза долу да слуша радио. А брат Боян Боев слуша радиото. Знаеше немски, беше следвал там. Идва при Учителя горе в стаята и Му докладва какви тържества се предават по радиото, какво говорят Хитлер и Гьобелс за немското могъщество и сила и за непобедимите им армии. Учителят седи намръщен, слуша какво говори брат Боян и като свърши да говори, Учителят вдигна глава и се изказа само с едно изречение: „Гордостта предшествува падението! " Брат Боян остана смаян. След толкова победи и след толкова тържества Учителят каза само това изречение. И от тогава на немците тръгна назад. Ние знаем и сме свидетели как завърши всичко това.
към текста >>

4. ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ

Летопис Вергилий Кръстев

В тази тишина усетих великият Небесен океан, който стоеше над мене в Могъщество и Сила.
Но видях го само аз, защото не спях нарочно и чаках да се случи нещо. Исках нещо да се случи, което да чуя и видя само аз." Учителят се усмихна. Не каза нищо повече. Аз също замълчах. Настъпи тишина. В тази тишина усетих великият Небесен океан, който стоеше над мене в Могъщество и Сила. И моето човешко изражение беше една капка, която се мъчеше да се слее с Него. Най-много, което можех да направя, беше да мълча. Една сълза се отрони от очите ми. Защо една? Не можах да разбера.
към текста >>

5. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Могъщество и сили излизат от него.
Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена. Образът на ангела е много примитивно нарисуван. Не само тази художничка, но и големите майстори на четката и цветната палитра нямат зрителна представа за образа на ангела, като същество от един свят на сили и енергии, които не могат да се вложат в тела от човешки произход. Само пророк Данаил в своето описание в 10-та глава дава може би най-добрият литературен рисунък на ангела, с който се среща на реката Тигър. Описаният ангел е облечен във великолепието от облеклото на източните народи. Могъщество и сили излизат от него. Ангелите са облечени в светлина, незрима за човешките очи. Тази светлина е толкова силна, че може да ослепи човешкото око. Както слиза светкавица по небето и човешкото око не може да я хване, с такава сила и мощ ангелите се предвижват и слизат на земята. При срещата си с ангели човек не може да издържи на тази сила и мощ. При всички срещи на пророците с ангелите е отбелязано, че по един или друг начин те припадат на колене пред могъществото на ангелите." Учителят ми показа и други картини.
към текста >>

При всички срещи на пророците с ангелите е отбелязано, че по един или друг начин те припадат на колене пред могъществото на ангелите." Учителят ми показа и други картини.
Могъщество и сили излизат от него. Ангелите са облечени в светлина, незрима за човешките очи. Тази светлина е толкова силна, че може да ослепи човешкото око. Както слиза светкавица по небето и човешкото око не може да я хване, с такава сила и мощ ангелите се предвижват и слизат на земята. При срещата си с ангели човек не може да издържи на тази сила и мощ. При всички срещи на пророците с ангелите е отбелязано, че по един или друг начин те припадат на колене пред могъществото на ангелите." Учителят ми показа и други картини. Усмихна се, затвори папката и каза: „Днес човешкото зрение не е подготвено да общува с тези същества. И човешкото тяло не е подготвено да издържи на срещата си с тези същества. Има опасност човек да изгори отвътре, защото неговата нервна система и неговата вътрешна инсталация не могат да издържат на това високо напрежение. Едно е вярно в тези рисунки, че човечеството е още в пелените на своето развитие и тук - там някои в своето развитие наподобяват тези малки деца. Но това се отнася за хората, а не за ангелите.
към текста >>

6. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората.
Създаде се една близост между дъщерята Теодосия и мен. Но Учителят като видя това, веднага я изпрати за САЩ и тя там се омъжи за италиански инженер. Също така засилих особено своето приятелство с Георги Радев, който ми помогна да тонирам научно апарата на моето мислене. Георги Радев от всичките ученици на Учителя имаше най-богата окултна култура, познаваше много добре не само окултната литература, но и голяма част от световната художествена литература. Тази интересна индивидуалност се движеше в два полюса - от една страна носеше гордостта на съвременната наука, но същевременно и онова велико смирение пред неизмерната Божествена Мъдрост. Той с благоговения чувстваше могъществото на великия Мъдрец, който не само знаеше законите на Живата Разумна Природа, но можеше да работи с тях върху душите, сърцата и умовете на хората. Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието.
към текста >>

7. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието.
Напущането ми на Изгрева и отиването ми да живея при сестра Гръблашева ме постави в положението на една съвсем друга обстановка, диаметрално противоположна на изгревската. Докато на Изгрева бях поставен при чист въздух и непосредствените слънчеви лъчи, необятен простор ме обкръжаваше, изобщо чувствах се като волна птица, която може да лети, когато и където си искаше. Тук, обратно - изпитах какво значи човек да бъде заключен в един свят на традиции и обществено мнение, свят на човешки закони и ограничения. Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот. Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието. Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев. В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора.
към текста >>

8. 6.25. Змията ментора

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа.
Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа. В тази книга има много неща, които, не само че не трябва да бъдат издавани, поради своя свещен характер, понеже няма да бъдат не само оценени, но могат да бъдат профанирани, или използвани за користни цели. Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва. Ще разкажа един подобен случай, който се извърши в мое присъствие от Учителя на Изгрева. Отначало бяхме трима - Учителят, Георги Радев и аз. Георги Радев носеше със себе си едно окултно съчинение, което наистина даваше един пълен израз на могъществото на самосъзнанието, което винаги изхожда от своите лични интереси, без да държи сметка за окръжаващата среда, нито да си дава отчет, че не трябва да се разточителства с творческите енергии на живата разумна природа. Съчинението беше на коли, без подвързия, от известен западен окултист. Този автор бе Папюс и бе писал за висшата магия. След разговора останахме само двама - Учителят и аз, Георги Радев отиде някъде. Не след дълго време излезе голяма буря. В този момент Учителят взе съчинението, хвърли го във въздуха, бурята го грабна и разнесе по цялата поляна и чух думите, които Учителят произнесе: „По този начин ще се разпръснат всички внушения, произтичащи от света на самосъзнанието." Ние знаем не само от теорията на окултизма, но и от самия досег, който имаме непосредствено с Учителя, че всяко действие, което имаме на физическия свят, има отражение в духовния, и в самите проекции на бъдещето.
към текста >>

9. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан.
- „Не търсихме ли ние правда и това, което е наше? А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие! Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право. И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? " Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан. Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв. Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал!
към текста >>

10. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител.
А беше ни дал и един съвет, а именно всеки от нас да си препише с печатни букви от библията 91.псалм, да си го постави в едно пликче и да го имаме винаги на себе си прикачено към ризата. И така направихме всички. В една беседа държана преди години прочетохме обяснението, което Учителят дава за този псалм. Въобще псалмите са поетично творчество на цар Давид, който чрез тях е отдавал благодарност към Бога и небесните сили за помощта, защитата и охраната, спасението и избавлението, които е получавал от висините по време на големи и тежки изпитания, големи мъчнотии, гонения и противоречия, през които е минавал в своя земен живот. За 91.псалм Учителят говори, че е един от силните изяви на небето, защото Давид го е писал с една силна опитност. В псалма глаголните форми са в първо, второ и трето единствено число, което означава, че тук говорят три лица, а именно: Давид избавен по чуден начин от едно страдание въздава хвала и потвърждава силата и могъществото на Бога, Спасител и Покровител. В отговор на неговите думи съществото от Невидимия свят, което го е охранявало е извършило спасителната работа в името на Божията Любов, подкрепя увереността на Давида като описва именно случаи, в които Бог помага и най-после се изявява и сам Бог, който казва: "Понеже положи в Мене Любовта си, затова ще го избавя. Ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми, ще го избавя, ще го прославя, ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си. Амин". И така носейки този псалм винаги на гърдите си, под горните дрехи, ние осъмвахме и замръквахме с вяра в небесната защита и покровителство. А има специално значение това, че Учителят ни посъветва да препишем псалма с печатни букви, при което се пише по-бавно и така съзнанието по-дълго време се задържа върху всяка дума, за да се прояви по-голяма съсредоточеност върху съдържанието и смисъла му. На Нова година сутринта отивайки към Изгрева с моята добра приятелка Виола Йорданова, тъкмо на края на боровата гора срещнахме Учителя, който с група от Братството отиваше към село Симеоново.
към текста >>

11. 24. ПРЕДАТЕЛСТОВТО Писмо на Величка Няголова до семейство Гобо

Но тя е много слаба пред Неговото Могъщество!
Казах ви, че съм неутрална. Но как аз мога да бъда неутрална, когато се отнася до една работа за Учителя и за Великото Всемирно Братство! И сега ще ви опиша как работи закона. Ще ви пиша за себе си. Защото Черната ложа не спи, тя също работи и то срещу Учителя! Но тя е много слаба пред Неговото Могъщество! След вашият телефонен разговор, на 20.09.1997 г. с вашия отказ да върнете материалите, и то без никакви обяснения, нито Христиан, нито аз, можахме да спим през тази нощ. Сутринта, на 21.09.1997 г., неделя, ние отидохме в Париж. И тук аз бях твърде силно атакувана, отнасяше се до моя живот. С голяма скорост, пресичах тротоара и не видях, че долу ниско има желязна верига.
към текста >>

12. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя Мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава.
Ти, Който Си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. Ти, Който Си благославял меча на нашия воин и си го водил към подвиг и величие. Господи, Ти няма да забравиш и нас. Простри десницата Си над нас да вървим по Тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. Дай ни села да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя Мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност за Твоя слава. Амин БЕЛЕЖКИ ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Събуди се, събуди се, ти, който спиш! Стани ти, който си паднал и протегни ръцете си към Надеждата, която си изгубил. Ръката, която те крепи, не е отслабнала и Любовта на живота към тебе не е угаснала. Из „Наука и възпитание". Учителят В томчето „Новото начало", стр.
към текста >>

13. 23 - 17. ФАЗИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

Като видение то озарява надеждата за неговото бъдеще, облечено в светлина, могъщество, радост и величие.
Те живеят за цялото и цялото е техен живот и радост. Тази изява на духа е видимото и невидимо битие на живота. Този дух е основата, върху която е изградено това голямо разнообразие насилите и законите, тяхната хармония и единство на безсмъртието и вечната светлина. Това възприема новият човек, това е Любов, която се събужда. Събужда се вярата, която усеща, възприема и знае за вечното, разумното, непоклатимото в него. Като видение то озарява надеждата за неговото бъдеще, облечено в светлина, могъщество, радост и величие. Тези три категории са нови сили, които се събуждат в човека. Те са първите кълнове на свърхсъзнанието. Те са новото, което идва и ще преобрази света. На тези хора очите им са отворени и те виждат мировото величие на Божествения свят и че те са свързани и съработници на това. Нашият Учител идва от този свят, огрян от Всемирна Любов, изпълнен с дълбока Мъдрост, в която грее лъчезарна Истина.
към текста >>

14. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Летопис Вергилий Кръстев

Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан.
- „Не търсихме ли ние правда и това, което е наше? А останахме онеправдани и ограбени...", мъмрим ние днес в недомислие! Българино, ние пропаднахме, защото изгубихме вяра в тържеството на правдата.и несговорът сломи нашата сила за отстояване народното право. И днес често слушаме разочарования из български уста: „Че кога е траяло българско царство? "' Траяло е, българи, и пак може да трае, но иска да се зида не от мъртви камъни, а от будни души - плуващи в топлика на живата вяра. Събудете тия души сред народа и здравата основа за българското могъщество ще легне дълбоко в народното битие и величавия храм на Богиня България ще се издигне и засияе върху китния Балкан. Нека потърсим в недрата на народната душа здрав материал, от който ще съградим българското светилище. И там да призоват Бога на нашите предци, който неотдавна ни изведе из вековната робия и ни води до днес през пустинята на изпитанията към българския Ханаан. Нека подигнем с вяра очи към „медната змия", за да излечим отровата на ядните змии, що тровят нашата кръв. Нека потърсим Спасителя зад Голгота, защото след Разпятието иде Възкресение. Да вдигнем очи към народния идеал!
към текста >>

15. IV.19 август, неделя

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни в силата Си и гледаме Твоето могъщество.
Да просветнат така вашите дела, щото като ги видят човеците, да прославят Отца вашего, Който е на небеса. Да се не смущавате, да се не тревожите за нищо, защото от началото Той е изготвил всичко за вас и никога не трябва да забравяте своето призвание, за което сте пратени на Земята. Подир тези думи Господни се поклонихме 3 пъти и слязохме долу в салона, гдето В 6 часа сутринта се сложи закуска, подир която г-н Дънов ни продиктува: ХВАЛА Господи, Боже наш. Душата ни има тихо упование на Тебе. Открил си ни пътя Си и виждаме Твоята благост; изявил си ни милостта Си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята добрина; посочил си ни истината и виждаме Твоята светост; изявил си ни Името Си и виждаме Твоята правда. Научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцата ни и виждаме Твоето присъствие навсъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни в силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в Твоята любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост, с която си ни заобиколил; нашата душа се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благий Господи, велики Отче на небето! Избавяй ни от ухищренията на лукаваго.
към текста >>

16. IV.19 август, 9 часа сутринта

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество.
Обаче при сегашните условия и сегашната обстановка материализацията е невъзможна. Отидохме в друга стая за моление. Молбата бе за българското духовенство и православната църква, за българския народ, за неговото духовно развитие, за учителите и учащата се младеж, за цялото славянство, за всичките други народи, които съдействуват за идването на Царството Божие. Г-н Дънов каза: - Ще почнем с „Хвалата" (Хвапение) и ще благодарим на Бога за всичките милости и благости. Хвала(Хваление) „Господи Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе. Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижпивост, с които си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благи Господи, Велики Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукавия.
към текста >>

17. V.II.12 МОЛИТВАТА - ХВАЛА Троичният Господ - Царят на всичките векове

Летопис Вергилий Кръстев

Опасал си ни със Силата Си и познаваме Твоето могъщество. 11.
Посочил си ни Истината Си и виждаме Твоята святост; 6. Изявил си ни Името Си и виждаме Твоята Правда; 7. Разкрил си ни Мъдростта Си и виждаме Твоите велики дела; 8. Обърнал си сърдцето ни и виждаме Твоето присъствие навсъде; 9. Просветил си ни ума ни, и виждаме Твоите творения, че всички са добри; 10. Опасал си ни със Силата Си и познаваме Твоето могъщество. 11. И след всичките добрини и благости, които Си излял отгоре ни според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на твоята любов. 12. Ние ти благодарим за Твоята грижливост, с която Си ни заобиколил. 13. Благодарим ти, че Твоята милост и благост винаги ни следват. 14. Благодарим ти, че всякога ни слушаш и Си готов винаги да ни дадеш помощ и да ни крепиш, кога сме в нужда. 15. Благий Господи, Святи Отче на Небето и земята!
към текста >>

18. V.II.35 МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя Слава. Амин.
Ти, който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци. 6. Ти, който си благословил меча на нашия воин и си го водил към подвизи и величие. 7. Господи, Ти няма да забравиш и нас. 8. Простри десницата си над нас да вървим по Твоя път с нашия избран народ и нашите братя - твои верни, заседнали в своята земя по Твоята воля. 9. Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. 10. Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете водени от своя мъдър Баща към победа и възход, към могъщество и вечност за Твоя Слава. Амин.
към текста >>

19. Наряди за 1922 г.

Тогава ще приговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела." Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина.
Приготви нозете си и посрещни Я. Отвори обятията си и целуни Я. Приложи живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на Своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявения Бог на Любовта. „Идете, казва Той, известете на братята ми да идат в Галилея и там ща ме видят." Галилея, това е човешкият разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас: „Чрез съветите си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Тогава ще приговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела." Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина. Призовете Го и Той ще дойде. Посейте доброто и Той ще го възрасти. Приложете милосърдието и Той ще го благослови. Ще бъдете тогава всички народ избран, синове и сънаследници с Христа на Бога Живаго. 4. Да произнесем думата „благост".
към текста >>

20. Наряди за 1925 г.

Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих.) Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея; 9 глава от Марка; 15 глава от Лука; 14 глава от Йоана.
Ще прочетете молитвата тихо, всеки за себе си. Като прочетете първото изречение: „Господи Боже наш", ще се спрете, ще поемете дълбоко въздух и ще продължите молитвата. Дето се спрете, отново ще поемете дълбоко въздух и пак ще продължите нататък. И тъй, по новия начин, чрез дълбоки вдишвания, ще четете молитвата. Няма да бързате.Добрата молитва.„Благославяй, душе моя, Господа".„Благословен Господ Бог наш".Отче наш. Лозинка за през деня: „Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество." (Ефесяном, 6 гл., 10 стих.) Днес за четиво ще имате: 14 глава от Матея; 9 глава от Марка; 15 глава от Лука; 14 глава от Йоана. Да се прочете и 22 беседа: „И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Истината съдържа най-красивия живот в себе си. Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта?
към текста >>

21. Наряди за 1943 г.

10 Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава!
Изгрев - София 27. XII. 1943 год. С братски поздрав: 6) НАРЯД срещу бомбардировките А. Молитви за България и мира да се правят всяка сряда в 7 часа сутринта, общо или самостоятелно, а също и по всяко време и всяка сутрин по желание, поради сериозността на положението. 1. Молитвата за България, дадена през 1925 година.Господи, Боже наш, Ти, Който бдиш над света, чуй нашата утринна молитва.Озари ни с лъчите на могъщия Си Дух и разпали в сърцата ни искрата, която си вложил в нас.Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата.Просвети ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя славен род, за Твоята велика Милост.Ти, Който.си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци,Ти, Който си благославял меча на нашия войни си го водил към подвиг и величие,Господи, Ти няма да забравиш и нас.Простри десницата Си над нас: Да вървим по тоя път с нашия избран народ и нашите братя, Твои верни, заседнали в своята земя по Твоята Воля.Дай ни сила да живеем, да работим за благото и величието на Отечеството. 10 Дай на нашата скъпа родина твърдост в изпитанията, воля за живот и вяра в нейния устрем, за да летим през вековете, водени от своя мъдър Баща, към победи и възход, към могъщество и вечност, за Твоя слава! Амин. 2. Формулата: „Господи, доброто, което си вложил в нас, да стане ръководител на нашите мисли и постъпки." 3. Формулата: „Господи, смили се над България, изпрати Божествените сили да я пазят от разруха." 4. Формулата: „В Божествения план е България да се запази в тези световни катаклизми. В Божествения план е България да израсне духовно.
към текста >>

22. 10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение

Цветана Симеонова

Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице.
10. КРАСОТАТА НА ЧОВЕШКОТО ЛИЦЕ Стихотворение Необятното небе, слънцето и безбройните звезди, чудните планети с тайнственост светят през израза на твоето лице. Далечни планини с бели върхове, извори и сини езера, трептят с могъщество и сила през израза на твоето лице. Обширните долини с пъстрите цветя, безбройните градини със зрели плодове, цъфтят, ухаят, хранят през израза на твоето лице. Багрите на слънчево утро, звуците и песните на славея, чистите води на извора планински, милват и лекуват през израза на твоето лице. В лазурни колесници с крила от багри и лъчи, самите ангели и Бог твори, поглежда през израза на твоето лице. Цв. Г. Симеонова Източник: „Житно зърно", г.
към текста >>

23. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

Той е Истинният, който е слезнал отгоре и е възлезнал, който изпълни света със своята Слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината.
Този е Той Единият, Истинен Бог на Живота, Който ти говори чрез Благостта на Духа си. И всичките Негови слова са жива храна. И те са думи на Живот. И който ги чува и възприема, дава научване от Бога. Той е истинен, КОЙТО говори от начало! Той е Истинният, който е слезнал отгоре и е възлезнал, който изпълни света със своята Слава, която е отражение на Неговото могъщество с Отца на Виделината. в Когото всичката Божествена пълнота обитава. С.Б.Л. (продължение) Всички тия зрънца и добри семенца, които днес хвърлих в Твоята душа ще произрастат един ден. И ти ще провериш сам Моите думи чрез Духът Ми, че са Истинни и свети и че действително Аз съм ти говорил с думите си на Любовта. Ти тогава ще познаеш напълно Духът на Твоя Благ Господ, Когото още макар че не виждаш с твоите очи, но ще дойде време, когато очите ти ще са отворени. Ти ще ме познаеш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си сила и душа.
към текста >>

24. 42. АТОМНАТА ЕРА

Николай Дойнов

Могъществото на елементарните частици, техните свойства, да проникват навсякъде и да правят чудеса, за които ние сме още слепи.
Разбира се, че веществото е кондензирана енергия, само един грам, от което и да е вещество заключва в себе си, двадесет и пет милиона киловатчаса енергия, толкова, колкото енергия може да даде най-голямата тогава в света, водноелектрическа централа в продължение на десет часа. Всички събудени хора, с интерес и жажда се нахвърляха, върху всяка книга, върху всеки труд, който третираше въпроса за атома. Съвсем пресилено, един журналист по това време беше отбелязал, че всяка книга заглавието, на която започваше с буквата „А" се разграбваше моментално. Излезна наяве, че една група хора, ярки представители на човешкият род, дълбоко са проникнали в битието и са могли до открехнат завесата към един нов свят, свят на първичните сили в природата. С голяма жажда се нахвърлих и аз, за да изучавам този нов буден свят, свят на микрокосмоса, велик и необятен. Могъществото на елементарните частици, техните свойства, да проникват навсякъде и да правят чудеса, за които ние сме още слепи. В една от тези книги тогава ми попадна следният израз: „През пролетта на 1942 г. известният американски физик Енрико Ферми по произход италианец бомбардирайки атома на Уран 235 с неутрони можа да осъществи разпадането на веществото чрез верижна реакция и с това атомната енергия беше в ръцете на човешкия род". Прочитайки тези редове, то цялата случка, която преживях през пролетта на 1942 г. пред салона с Учителя намери своя отговор. Тази случка седеше у мене, всякога като ребус, който чакаше своето разрешение, висеше над мене и ме потискаше.
към текста >>

25. 11. УРАН. ПЪРВИЯТ ЕТАП ОТ ТРЕТИЯТ ПЕРИОД ОТ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА

Николай Дойнов

В това съзвездие имаме нещо ново, ярко изразено със своето могъщество и размери.
Ще имаме чисто и просто един чудак. Впоследствие обаче, когато човека е минал през вторият период на своето развитие, школите на Юпитер и Сатурн, през който период мозъчните центрове получават едно развитие от висока класа, тогава имаме вече другата крайност от изявата на човека - разумното оригинално - гениалността. Тогава мозъчните центрове създадени и оформени от силовите течения на планетата Уран добиват съвършен вид на своето развитие и могат да приемат и силовите течения идващи от съзвездието Водолей, които дават гениалността. Защо именно е така? Това най-добре ще разберем от онова, което Астрономията ни дава за зодиакалното съзвездие Водолей. В това съзвездие имаме нещо ново, ярко изразено със своето могъщество и размери. Какво е то? Ние ще трябва да приемем по един безспорен начин, че в природата имаме един еволюционен процес, който е вечен и непрекъснат и тласка всяко нещо бавно но сигурно към едно все по-голямо и по-голямо усъвършенствуване. Крайният израз на всяка триизмерна форма е да се превърне в движение, превръщането й изцяло в сила. Затова мъдреците от древността са казвали, че всяко нещо, което е пред нас е съставено от нещо, което е покой и нещо, което е движение и че движението непрекъснато изтича от покоя и го руши. И днес учените приемат това, като казват, че всеки елемент е радиоактивен, което ще рече, че излъчва сила.
към текста >>

26. 13. ПЛУТОН

Николай Дойнов

Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировият, необятен по своето могъщество силов океан. Как?
Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако имаме един наблюдател на планетата Плутон, то той ще вижда оттам Слънцето малко по-голямо, отколкото ние от Земята виждаме Юпитер. Всеки ще си зададе въпроса, каква енергия там може да се получи от тъй отдалеченото Слънце? Естествено много малка, даже незначителна, геният от възраждането Джордано Бруно, в предсмъртният си час на кладата през 1600 година на 1 март, със сетен глас извиква на инквизиторите: „Навсякъде има живот, навсякъде разум". И ние сме съгласни с това и го приемаме, че е така. Следователно и там, на тъй отдалеченият Плутон има живот и там живеят разумни същества и то от по-голям ранг отколкото на другите планети. Ние ще приемем, че тяхната разумност е толкова голяма, че те могат да черпят енергия от мировият, необятен по своето могъщество силов океан. Как? Елементарните частици открити през тридесетте години на нашия век идват на Земята с непонятна за нашите представи енергия. Тази енергия те не могат да вземат от Слънцето, нито пък от другите Слънца, защото в определено време те биха се изчерпали.. Отговор на този въпрос даде, геният на атомната физика Енрико Ферми като каза, че тези частици вземат енергия от Мировото космично Силово поле. Ако сега там на Плутон съществата имат тела устроени по същият начин и със същата субстанция каквато имат елементарните частици, а защо не, то те ще могат да приемат сили за своя живот и нужди от това необятно силово поле, от този необятен силов океан.
към текста >>

27. 16. ЧЕРНИ СЛЪНЦА

Николай Дойнов

Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището.
Пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове трепват от страх, се казва по-нататък в поемата. Само Мардук, Богът на Светлината се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук, простира грамадна мрежа на Изток, Запад, Север и Юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава той величав, пълен със сила и могъщество сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището. Див смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището. Но преди още те да се затворят за да сдъвчат Мардук той хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака". „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе", казва по-късно, ученика на Христа Йоан. Тази поема, написана в тъй отдавнашни времена, от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота.
към текста >>

28. 18. ЗОДИАКЪТ

Николай Дойнов

Погледът на всички е устремен към тази чудна изява на едно непонятно за нас по своето могъщество творчество, пред което човек може само да мълчи и благоговее.
18. ЗОДИАКЪТ Отново над нас е звездният мир. Погледът на всички е устремен към тази чудна изява на едно непонятно за нас по своето могъщество творчество, пред което човек може само да мълчи и благоговее. Какво щастие е за човека да може да вижда и да се радва на тази картина и да усеща трепета на едно благоговение и смирение пред тази величавост и могъщество. Учителят казва: - „Когато човек използува влиянието на всички Слънца в Космоса, той дохожда до съвършенство. Задачата на човека се заключава в хармонизиране на силите на неговият организъм и създаване на правилни отношения с всички звезди. Сириус по култура днес стои по-високо от Слънцето. Сириус събужда стремежа към чистотата, към нещо светло и възвишено".
към текста >>

Какво щастие е за човека да може да вижда и да се радва на тази картина и да усеща трепета на едно благоговение и смирение пред тази величавост и могъщество.
18. ЗОДИАКЪТ Отново над нас е звездният мир. Погледът на всички е устремен към тази чудна изява на едно непонятно за нас по своето могъщество творчество, пред което човек може само да мълчи и благоговее. Какво щастие е за човека да може да вижда и да се радва на тази картина и да усеща трепета на едно благоговение и смирение пред тази величавост и могъщество. Учителят казва: - „Когато човек използува влиянието на всички Слънца в Космоса, той дохожда до съвършенство. Задачата на човека се заключава в хармонизиране на силите на неговият организъм и създаване на правилни отношения с всички звезди. Сириус по култура днес стои по-високо от Слънцето. Сириус събужда стремежа към чистотата, към нещо светло и възвишено". - „Зодиакът представлява пътя на физическото развитие на човека.
към текста >>

29. 16. Астрологията в огледалото на Гьотевото творчество

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина.” Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческата промисъл, е дадено в стиховете: „Още като е лежал света На Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз, И после рекъл е „Да бъде!
Сатурн и Марс бяха равнодушни, а Луната, която бе пълна, упражняваше своята сила със сиянието си, толкова повече че бе настъпил нейния час и се противопоставяше на моето раждане, което не можеше да стане по-рано от уречения миг”. Идеята за предо преде леността и за предначертания път в живота, по-право, за дадените възможности, които се откриват на човека, защото „звездите предразполагат”, но не принуждават”, или както казва Птоломей: „звездите управляват съдбата, но мъдростта управлява звездите”, Гьоте изрази в следните стихове: „Защото Бог самин Всекиму е пътят начертал, По който бързо стига Радостната цел щастливият. Ако, обаче, някому Нещастие сърцето оковава, Той всуе бори се, стоманените върви да разкъса, Който все пак, сал веднъж Горчиво острие ще раздвои. Гьоте говори, че „във всяко слънце е скрита една възможност, скрит е дял от общия живот, способен да се развива и да процъфти, като розов храст. „Живот кипи във всякоя звезда, Охотно движи се тя с други По същия избран от нея равен друм. В недрата на земята се пробуждат Сили, които ни извеждат Към могъщество и светлина.” Идеята, че всяко нещо преди да се осъществи на земята се осъществява в света на идеите и творческата промисъл, е дадено в стиховете: „Още като е лежал света На Бога във вечний скут, Сътворен е бил първия му ден В чуден творчески екстаз, И после рекъл е „Да бъде! ” И когато тоя свят Властно в дело се превърнал, Чул се стон, въздишка, „ах! ”” Това, че човек е свързан с живота на земята, с нейния ритъм и нейния огън, че той е мост между това кълбо на изпитания и небето, Гьоте е изразил в следните редове: „И земни глъбини и небесни сфери Потвърдяват закона що се крие На човека в гърдите.” Между тонове, багри и форми има неразривна връзка. Ония, които имат отворени духовните си очи, чувствуват тоновете като багри и багрите като тонове. Ние също говорим за цвят на тона, както и за крещящи, дисхармонични или хармонични цветове. Често в говора си ние даваме израз на онова у нас, което лежи като забравена истина.
към текста >>

30. (Продължение)

Влад Пашов

Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум.
Той освобождава душата от тялото и я притегля в кръга на своето влияние. Над него бледния Меркурий, указващ със своя кадуцел (жезъл с две преплетени змии, представляващи инволюционния и еволюционен път на развитието) пътя на душите, слизащи и възлизащи. Още по-високо е блестящата Венера, държаща огледалото на Любовта, гдето душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея Гения на Слънцето тържествено издига факела на вечната красота. Още по-високо Марс размахва меча на Правосъдието. Възкачен на престола си над лазурната сфера Юпитер държи скиптъра на върховното могъщество, който е Божественият Разум. На границите на Вселената, под знаците на зодиака, Сатурн внася в света всемирната Мъдрост*. - Аз виждам, казал Хермес - седем области, съдържащи в себе си видимия и невидимия свят. Аз виждам седемте лъчи на Словото - Светлина, единия Бог, който господствува посред тях. Но, о, Господи, как се извършва странствуването на човека през всичките тези светове? - Виждаш ли - раздал се гласът на Озириса - светещия посев, който пада из пределите на Млечния път в седмата сфера?
към текста >>

31. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IV.

Влад Пашов

Символ на сила и могъщество.
Символ на привързаност към живота. Представя също оживяващите и оплодотворяващи есенции на жизнената сила - управлява функциите на дишането, гърдите, стомаха и храносмилането. В психическия живот се проявява като каприз, чувствителност, нежност и обич към живота, икономичност, възприемливост, паметливост, В рака имаме уравновесяване на жизнените, материалните и духовните сили. 5. Лъв. Огнен знак, неподвижен. Символ на сила и могъщество. Във физическото тяло управлява сърцето и гърба. Той е център на всичките жизнени сили и както Овен, който е глава на огнения тригон, управлява главата и интелекта, също така и Лъв управлява сърцето и Любовта. Изразява благородство, свободолюбив и любезност. 6. Дева. Земен знак, подвижен.
към текста >>

32. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.

Влад Пашов

Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото.
ІІІ дом ни дава указания за интелектуалния живот на човека и за неговото отношение към братята и сестрите, и късите пътешествия. В тялото има отношение към ръцете, раменете и гърдите, които се управляват от знака Близнаци, израз на интелектуалния принцип. ІV дом ни дава указания за края на живота и за отношението ни към родителите и за недвижимите имущества. В тялото управлява стомаха и има отношение към знака Рак, който е израз на принципа на живота. V дом е дом на човешкото сърце и ни дава указание за състоянието на нашите чувства и инстинкти; дава ни указания и за децата. Управлява сърцето и гърба, и има отношение към знака Лъв, израз на принципа на силата и могъществото. VІ дом е дом, който ни показва какво трябва да бъде нашето отношение към тялото ни; показва здравето и болестите, и материалните блага, идещи от живи същества. В тялото управлява вътрешните органи и слънчевия възел, и има отношение към знака Дева, който е свързан с аналитичната мисъл и тънкото различаване на нещата. VІІ дом е дом на брака и сдружаванията; дава ни указание и за явните неприятели. В тялото има отношение към бъбреците и кръста и е свързан със знака Везни, израз на принципа на равновесието, хармонията и красотата. VIIІ дом е дом на живота и смъртта; дава ни указания за естеството на смъртта и за наследствата и завещанията.
към текста >>

33. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

Планетният дух на Слънцето е Михаил — Божия победа, сила и могъщество. 5.
Имената на планетните духове и гении са следните: 1. Планетният дух на Сатурн се нарича Касиел, което значи Божие съзерцание. Притежава качества справедливост и търпение. 2. Планетният дух на Юпитер е наречен Захариел или Божие правосъдие и притежава качествата величие и милосърдие. 3. Планетният дух на Марс е наречен Самаел - гняв Божий, победа и крепост. 4. Планетният дух на Слънцето е Михаил — Божия победа, сила и могъщество. 5. Планетният дух на Венера е наречен Ханаел - милосърдие, красота и любов. 6. Планетният дух на Меркурий е наречен Рафаел - Божие лечение и разум. 7. Планетният дух на Луната е Габриел, духът на плодородието и изобилието. В течение на 2160 год. всеки от тези планетни гении управлява по 300 години средно, в течение на което време космичните сили, които протичат през него, влияят върху човечеството и създават условия за съответни дарби и способности, които са качества на тези планетни гении.
към текста >>

34. 4. ТРИТЕ ДЕКАНАТА НА ЗНАКА РИБИ

Византия почти изчезва през военното могъщество на Исляма.
Тя бива заплашена от Исляма. Ислямът, със своя жесток религиозен фанатизъм, се разпространява в Персия, Азия, Индия и Африка. Цариград, след превземането му от Отоманската империя, става столица на същата. Папата се явява като главен противник на азиатската опасност. В средните векове духът на аскетизма, в лицето на различните монашески ордени, издига идеята за освобождение на гроба Господен. Византия почти изчезва през военното могъщество на Исляма. Монахът Петър Амиенски отправя апел към християнския Запад за поход срещу Исляма за освобождаване на светата земя. Настъпва кървав период в историята на Азия и Европа. Франки, нормани, немци и др. народи се организират за борба срещу страшния враг на християнския свят. Важно явление настъпва в историята на Европа.
към текста >>

Първа стъпка срещу могъществото на Йезуитите се предприема в Португалия През 1759 г.
Във всички свои домогвания, този орден не подбира своите средства. Особено през XVIII столетие, йезуитският орден се оформя като един най-могъщ фактор в живота не само в Европа, но и в Китай. Индия, Япония, Бразилия и др. южноамерикански страни. Папският престол и светската власт започват да изпитват ужас от явните и тайни подмолни средства и действия на този орден. Първа стъпка срещу могъществото на Йезуитите се предприема в Португалия През 1759 г. португалският йезуитски орден бива закрит. Във Франция по същото време се предприемат сериозни мерки срещу ордена. Папа Климент на 21 юли 1773 г. издава грамота срещу ордена, но папата, страхувайки се от революционния дух на времето, отново възстановява ордена. Изобщо, през научния деканат на знака Риби, тъмнината и жестокостите на религиозния фанатизъм на черквата е в страшна битка със светлината на Реформацията и Ренесанса.
към текста >>

35. 1.5 ЦИКЪЛ НА ПЛАНЕТИТЕ УРАН - ПЛУТОН*

През епохата на Водолея, тези, които се биха опитали, особено адептите на лявото посвещение, да отклонят човешките души, народите или човечеството от свещения път на Космичното единство, ще изпитат силата и могъществото на космичната справедливост, силата на неумолимите закони на Живата разумна природа.
Ориген е разбрал и добре схванал идеологията на християнството.* Това е един подготвителен период по пътя на религиозните схващания, който вече става неудобен и постепенно ще мине в аналите на историята. Що се отнася до Епохата на Водолея, която няма да следва пътя на религиите, тя ще открие скрижалите на духовния свят, светът на творчеството в областта на изкуството, музиката, науката и философията. Епохата на Водолея ще ни свърже съзнателно и разумно с пулса на единството на живота, животът за цялото, което ни разкри Учителя чрез своето Слово. Човечеството ще живее в хармония със законите на живата разумна природа, с Първата причина, която е създала всичко и живее във всичко: в минералите, растенията, животните и хората; в планетите, слънцата, галактиките и в целия Всемир. Човечеството ще познае, че в целия свят има само една разумна сила, един Учител: това е Духът в човешкото естество; това е най-мощното изявление на Първата причина, която импулсира човешкия дух и го насочва по пътя на съвършенството, на Любовта, на Мъдростта и на Истината; пътят към Вечния, Непознатия, Неизменния - какви наименования ще се дадат на Първата причина е без абсолютно никакво значение за идеята на Единството на живота. През епохата на Водолея, тези, които се биха опитали, особено адептите на лявото посвещение, да отклонят човешките души, народите или човечеството от свещения път на Космичното единство, ще изпитат силата и могъществото на космичната справедливост, силата на неумолимите закони на Живата разумна природа. И те ще познаят, че в света съществува само един единствен и вечен принцип, от който радиира Любовта, Мъдростта и Истината. Не съществуват вече условия, както в миналото, които биха съдействали за издигането на идоли, на божества. Човеците и народите нямат повече нужда от посредници между тях и Първата причина. Те ще влязат непосредствено в контакт с духовния свят, защото този свят е вътре в човешката душа. Човекът ще развие своето духовно тяло и с всички скрити сили, които ще го поставят в директна връзка с космичния ритъм на звездния свят, който работи с число, с багри и със законите на живата геометрия и математика.
към текста >>

36. ДОПЪЛНЕНИЕ СВЕТОВНАТА АСТРОСОЦИОЛОГИЯ 1. ВСТЪПИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Ръководството е било в ръцете на жреците и фараоните, които са градили своето могъщество върху народните маси; тия маси са живеели в тъмнината на невежеството и безправието на робството.” Западните окултни школи действително разполагат с много методи, изградени върху тези останки от източната традиция, но тези методи са твърде неподходящи за съвременния човек, при усложнения съвременен обществен апарат.
Само малки музейни отломки от тия тайнствени познания, намерени в жреческите посветителни светилища и храмове на древността, са могли да достигнат до нас. Мнозина автори надценяват това завещано ни от древния свят богатство. Съвременната наука, по пътя на експеримента, посредством законите на статистиката, както и по пътя на аналогията, корелацията в живата разумна природа, е тласнала далеч напред човешката мисъл. И не без основание Учителят, този велик мъдрец, ни казва; „Древните криеха в жреческите храмове своите знания, пазейки ей само за избраните, защото тия знания изобщо бяха ограничени. Общественият живот тогава не е бил диференциран, а материалната култура и специално науката, са били още в своето начало. Ръководството е било в ръцете на жреците и фараоните, които са градили своето могъщество върху народните маси; тия маси са живеели в тъмнината на невежеството и безправието на робството.” Западните окултни школи действително разполагат с много методи, изградени върху тези останки от източната традиция, но тези методи са твърде неподходящи за съвременния човек, при усложнения съвременен обществен апарат. Новото учение, което Учителят завеща на човечеството, чрез стотиците и хиляди свои беседи, прилича на един велик извор на знания, които ще утолят жаждата на непрестанно търсещия човешки дух. * * Забележка на съставителя - Оригиналът на тази част от труда на Методи Константинов ни беше предоставен на по-късен етап след превода от френското издание и набирането му. с. 9 ÷ 32. Допълнението, въведено по оригинал, тук е поставено на мястото му в първия ръкопис. Стр. 116/943 Далеч сме от мисълта да подценяваме същественото, завещано ни от древния свят; напротив, ние изрично подчертаваме, че то представлява една солидна база, върху която се изграждат непрестанно научните познания, които все повече и повече ни доближават до Истината, в която пулсира Великото Космично Единство - живот за цялото.
към текста >>

37. 5. АСПЕКТИ

колкото нейното могъщество е по-голямо, то при нейните различни аспекти поменатият толеранс е по-голям.
Учителят изтъква следното: „Много добри аспекти в една небесна карта допринасят действително за добър живот, но същевременно me намаляват жизнената и психична издръжливост. В нашия свят, където нищо ценно не се дава без усилия, дисхармоничните аспекти са най-ползотворни, най-продуктивни за едно трайно благоденствие.” За да илюстрираме: тригонът между Венера и Нептун носи нежност, мекота, изящност и красота, тънка психометричност, докато квадратурата между Венера и Нептун дава енергии, тласък, импулсивност и творческо въображение. Понеже в една небесна карта аспектите не са перфектни по градус, приема се един толеранс, наричан орбис, т. е. известно число градуси отпред и отзад на перфектния съвпад, или на друг аспект. По този въпрос съществуват различни мнения, но ние ще приемем по принцип, че колкото една планета е по-силна, т. е. колкото нейното могъщество е по-голямо, то при нейните различни аспекти поменатият толеранс е по-голям. В световната астросоциология обикновено за аспектите на Луната и Слънцето се взема за орбис средно 10°, а задругите планети и аспекти - между 6° и 2°, но според естеството на планетите и силата на аспекта. Стр. 127/943
към текста >>

38. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

Освен това, установено е по безспорен начин, че от петната изтичат и са източник на непонятни за нас по своето могъщество силови течения, определени от учените сега като „магнитни”, Могъщи източници на сили са тези отвори.
Установено е, че яркостта на Слънчевия диск е 500,000 пъти по-силна от яркостта на Лунния диск при пълнолуние. Измерено е също, че яркостта на петната са 500 пъти пo-светли от диска на Луната пак при пълнолуние. Това съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно, това твърдо кълбо - самото Слънце - не е тъмно. Петната не са студени. Докато температурата на фотосферата - Слънчевата повърхнина е към 6000 градуса, то температурата на петната се измерва към 4800 градуса. Освен това, установено е по безспорен начин, че от петната изтичат и са източник на непонятни за нас по своето могъщество силови течения, определени от учените сега като „магнитни”, Могъщи източници на сили са тези отвори. Изобщо петната са израз на изключително голяма Слънчева активност, за която в резултат ние хората на Земята констатираме само малко нещичко. Тогава имаме по-голямо плодородие, по-голяма активност на живота. Те съвсем не са някакви втвърдявания, изстинали, мъртви области по слънчевата повърхнина. Като плод на тази слънчева активност имаме също и наречените „протуберанси”, които не са нищо друго, освен могъщи изригвания на огнени езици, достигащи често пъти стотици хиляди километри дължина. Имаме също и други образувания по Слънчевата повърхнина - фото- сферата, тъй наречените „факули”, които подобни на оризови зърна в размери на стотици километри се появяват и изчезват в периоди от секунди, подобно на вряща оризова каша.
към текста >>

39. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

Гърците, изплашени от неговото могъщество, увериха народа, че той е закован в скалите на Кавказ.
Последният е Прометей - велик Учител, живял и просвещавал народите в Кавказките планини. Самото му име „Прометей” значи човек, който може всичко да предвижда, всичко да знае, за него скрити неща няма - „Ясновидец”. Той е донесъл на човешкия род знанията за познаване на рудите и добиването на металите от тях, и всичко онова, което може и как да се изработи от тези метали. На първо място направата на бронза. Поучавал ги е и на всички занаяти, улесняващи техния живот. Гърците, изплашени от неговото могъщество, увериха народа, че той е закован в скалите на Кавказ. Така тези Велики Учители със забравени вече имена ярко сияят с онова, което са дали и дават на човешкия род, за да го улесняват и тласкат по пътя на неговата еволюция. Септември 1980 г. Н.
към текста >>

40. 5. ДУНАНМА

Една звезда, едно Слънце, което до този момент не се отличава с нищо особено от другите звезди, изведнъж почва да нараства, да увеличава своя блясък, своето лъчеизпускане с такова могъщество и сила, каквато е извън всякакви представни мерки.
Но много пъти, когато е казвал нещо, имал съм чувството, че с нищо не трябва да наруша величието на момента. Момент, тържествен, на казани Божествени слова. В такъв момент имах само очи и уши. По-късно, когато учените откриха онова величаво явление в звездния мир, което те нарекоха „свръхзвезди” - разбрах. В нашата галактика, това необятно семейство от небесни тела, периодически в един период от 40 до 70 години, според наблюденията на астрономите, ние тук, хората на Земята, можем да наблюдаваме, да бъдем свидетели на непонятно за нас по своето величие и импозантност събитие. Една звезда, едно Слънце, което до този момент не се отличава с нищо особено от другите звезди, изведнъж почва да нараства, да увеличава своя блясък, своето лъчеизпускане с такова могъщество и сила, каквато е извън всякакви представни мерки. Ние, обикновените хора, можем и да не забележим това събитие, защото то става много, много далеч. Но астрономите със своите оптически и радиотелескопи го наблюдават. Тези гигантски процеси, които приковават вниманието на учените от астрономията и физиката и които те наричат гигантски катастрофални процеси, отскоро се откриха от тях в разни области на вселената. Това явление те наричат „удивителни звезди” или „свръхзвезди”. Ние не можем да приемем, че от нашата планета сме в състояние да видим всички тези избухвания на слънца - грамадна част би се закрила от непрозрачното звездно лъченапускане от диска на нашата галактика.
към текста >>

И наистина, несравнимо е могъществото на тези снаряди на силата, която носят тези космични лъчи.
И колкото едно небесно тяло, една планета, е подложена на по-интензивно облъчване от космични лъчи, толкова животът и скоростта на еволюцията на тази планета е по-интензивна. Тези именно избухвания са големите „дунанми”, големите тържества в нашето небе, защото носят Любовта, носят живота. Това е големият залп на Боговете срещу покоя, срещу инертността, срещу смъртта. Един свят, окачествен от древните мъдреци като свят на Сатаната. И за тази борба Учителя казва: „И ние воюваме срещу злото, срещу покоя, но с такива могъщи средства, за които вие и представа нямате”. И наистина, несравнимо е могъществото на тези снаряди на силата, която носят тези космични лъчи. Някои от тези частици, например, тъй наречените от учените „неутрино” се движат с такава грамадна сила, че минават през земята, а даже и през което и да било небесно тяло, тъй както игла минава през най-тънко платно. Кой от човешките снаряди може да се забие поне метър в някоя скала? Набюдавани са и се наблюдават, като се изследват с възможните за сегашния човек средства, тези грандиозни явления, ставащи в космоса. Така например, в съзвездието Касиопея се наблюдава такъв облак, които се намира на разстояние от нас 10,000 светлинни години. Този облак излъчва енергия, която е сто милиарда пъти по-могъща от енергията, давана от нашето Слънце.
към текста >>

41. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Това определя могъществото на силовите полета, техният дял, вземащи участие в създаването и изграждането на човека.
Той знае как да предаде знанието. Да не ви заблуждава никой. Отец е виделина и в него няма тъмнина. Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят Ваш: П. К.Д. Диаметърът на Нептун е 49,600 километра, което е значително по размер. Това определя могъществото на силовите полета, техният дял, вземащи участие в създаването и изграждането на човека. Това, че планетата е на голямо разстояние от нас, не трябва да ни смущава! От всички планети на Слънчевата система, Нептун има най-голяма сплеснатост при полюсите си; с други думи казано, разликата между диаметъра при екватора и тази при полюсите е най-голяма - равно на 1/40 %. Това ни довежда до извода, че оста на планетата много по-бавно мени своето положение, отколкото при другите планети. Всяка планета от Слънчевата система променя положението на своята ос, което става много бавно. И за нашата Земя е същото - затова имаме нагледни доказателства, като например вьглища на островите около северния полюс и следи от ледници в Индия, което не може лесно да се обясни само с ледниковите епохи, но и с промяната на земната ос.
към текста >>

42. 15. ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР НА ИЗГРЕВА

Тогава Той, величав, пълен със сила и могъщество, сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището.
Боговете гледали тази неустроена пуста и безжизнена среда, решават да създадат там един правилно устроен и носещ живот свят. Тиамат е чудовищен дракон със седем глави, пламнал от възбуда, разбирайки решението на Боговете, този дракон им отворил война, като с ръмжене и пухтене се готви за люта битка. Всички Богове треперят от страх, се казва по-нататьк в поемата, само Мардук - бог на светлината - се решава на борба. С това негово решение Боговете му признават правото на първенство. Мардук простира грамадна мрежа на изток, запад, север и юг, за да не може нито една частица от тази тъмнота да се промъкне. Тогава Той, величав, пълен със сила и могъщество, сяда в своята бляскава и добре въоръжена колесница, впрегната с четири огнени коня, изпратен от възхитителните погледи на Боговете, се спуща със стихиен устрем срещу чудовището. Див, смъртоносен рев се изтръгва от седемте зинали до крайни предели уста на чудовището. Но преди те още да се затворят, за да сдъвчат, Мардук хвърля в тях копията на светлината и успява да внесе живот в смъртта и светлина в мрака.” „И светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе” - каза по-късно Йоан, ученик на Христа. Тази поема, написана в тъй отдалечени времена от хора с дълбоко прозрение за света, който ни заобикаля, ясно ни посочва за съществуването на един свят, нещо съвсем различно от това, което ние виждаме и отчасти познаваме. Слънцата, които светят, са светове, извори на живота. Планетите, светове на живота и смъртта, а ето и черните слънца на смъртта, покоя, светове на крайното вцепеняване, светове, които ограничават и определят формите, в които ще се влива светлината, живота.
към текста >>

43. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

И тогава крилата на свободата, лъчите на светлината, могъществото на силата и плодовете на Доброто ще те заведат при щастието.
- О, имам я - шепна аз, - имам я, защото за мен най-голяма радост е да Те чувам. И най-голямата ми скръб е, когато Те чакам, но и тя става радост, когато дойдеш. * - Търсиш ли щастието? Виж какво е казано за пътя към него: Четири стъпала водят за там: свободна душа, силен дух, светъл ум и добро сърце. Затова пази свободата на душата си, цени силата на Духа, почитай светлината на ума си, раздавай добротата на сърцето си. И тогава крилата на свободата, лъчите на светлината, могъществото на силата и плодовете на Доброто ще те заведат при щастието. Иди му на гости и покани го да те споходи, за да го срещнат и други, които го чакат в целия си живот. - Но то е дошло вече - шепна Му аз, - то отдавна е дошло и аз го познавам. Защото Твоите думи ми го казаха, очите Ти потвърдиха, а животът Ти бе пътеката, по която то само дойде при нас. Достатъчно бе да знаем, че Ти си- а то е Твоята сянка - на Тебе, Който създава сенки, а сам сянка не си. * - Да, то е сянка, за която мнозина жадуват и хиляди копнеят.
към текста >>

44. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

Искаше ми се да питам, но нямаше как и кога - сякаш бях станал аз самият огън, стихия, която ври, плющи, като грамадни пламъци, без граници на своето могъщество... Зная, че като пиша така, аз рискувам твърде много, защото кой или колцина са преживели това, за да го разберат?
Камбаните на църквата забиха тревожно. В следния миг огнен лъч кръстоса камбанарията - и тя рухна... Малката група не бе мръднала от мястото си. Коленичили, те се молеха горещо. Вятърът развяваше дрехите им, но те като че ли нямаха никакъв страх от станалото. Напротив, в техните лица личеше такава преданост и вяра, че аз не можах да отделя погледа си от тях. Искаше ми се да питам, но нямаше как и кога - сякаш бях станал аз самият огън, стихия, която ври, плющи, като грамадни пламъци, без граници на своето могъщество... Зная, че като пиша така, аз рискувам твърде много, защото кой или колцина са преживели това, за да го разберат? Но аз си обещах да пиша тъй, както си беше - а как ще го преценят - това е малко важно; тия, които знаят, както и да го преценяват, не ще има съществено значение, защото ще бъде равносилно с това слепите дати дадат преценка на светлината или на дъгата... Ние летяхме доста над земята и всякъде, където минавахме, хората под нас бягаха и се криеха, а като наша сянка долу се вдигнаха вихрушки и бури... После изведнъж като че ли се откъсна от нас грамадна тежест и ние се устремихме право нагоре, земята посивя и всичко се сля в сив, непрогледен мрак. Това трая достатъчно време, когато пак ми се стори, че започваше да се разсъмва, да става по-светло, и аз забелязах, че се спускаме над голямо безбрежно море, в което вълните, неспирани от нищо, се носеха с бясна ярост... Мисълта, че падаме в тая стихия, ме накара да се чувствувам в смъртна опасност, но това чувство засягаше сякаш нещо далечно, а не самия мене... Ние се спускахме все по-долу и по-долу. Страшна беше бурята, но пред нашите очи се откри още по-страшна картина: върху един плот от свързана дъски и греди, който едва се крепеше над вълните, които постоянно го заливаха, две човекоподобни същества, измъчени и изгладнели, се бореха кой кого да изяде! О, това беше страшно - борба, последна борба, за да изпие един живот другия... Картината беше страшна, но аз нямах време да я гледам или разсъждавам. Мен ми се стори, че ние навлязохме в самата вода и като че ли тя не бе освен мъгла - такова бе чувството ми.
към текста >>

45. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Там е могъществото на Словото, на проклятията, на пожеланията, на молитвите, на мантрите, на чудесата, в които зърното прораства и дава плод, когато с пет хляба се нахранват пет хиляди души... Тогава малкото парче съществуваща материя става като физическия отвор на един извор - водата в него е малко наглед, но не се свършва, колкото и да черпиш от него.
Мислите ли, че е мъчно да си получи човек от природата това, което иска? Етерът или първоматерията може да се превърне във всичко, което пожелаеш. Защото всичкото видимо разнообразие в света: плодове, цветя и всичко друго, е само степени на вибрация - числа, - които, реализирани, дават разнообразие... Тая първоматерия, с помощта на вибратори, ще стане на това, което ни е потребно. Най-мощният вибратор - това е слънцето във физическия свят, и мисълта - в другия. И ти може да получиш всичко, ако знаеше коя мисъл на какво отговаря. Там е могъществото на Словото, на проклятията, на пожеланията, на молитвите, на мантрите, на чудесата, в които зърното прораства и дава плод, когато с пет хляба се нахранват пет хиляди души... Тогава малкото парче съществуваща материя става като физическия отвор на един извор - водата в него е малко наглед, но не се свършва, колкото и да черпиш от него. Тъй и един хляб, върху който е концентрирана вибрационната мисъл, която претворява първичната материя, щом влезе в това силово поле - в случая хляба, тогава може да чупиш и раздаваш тъй, както се раздава водата от извора. Начинът, по който ние сега мислим, е прекъснал връзката между човека и природата. Човек мисли чрез предмети - обективно, чрез форми, и всяка форма е едновременно и ограничение на енергиите. Самата ви мисъл за граница («предмет») ограничава дейността на енергията («материята»). Мисълта, това е най-низшето («физическото») творчество на възвишения свят.
към текста >>

46. 18. ВИДЕАИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА -И ТЪМНИНАТА НЕ Я ОБЗЕ

Очите не виждаха освен блясъка на златото, звяра в човека, всемогъществото на насилието.
18. ВИДЕАИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА -И ТЪМНИНАТА НЕ Я ОБЗЕ (В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5.V.1924 г., стр. 1) Тъмнината обгръщаше всичко. Очите не виждаха освен блясъка на златото, звяра в човека, всемогъществото на насилието. И казваха тогава: «Суета е всичко - суета сует! Няма живот, освен на земята, и няма други смисъл за тоя живот, освен в смъртта! » И тъкмо тогава, в тия тъмни нощи за човешките души, блясва на небосвода нова звезда. И тия, които имат очи - видяха я и отидоха да й се поклонят. Блясъкът й влезе в погледа на новороденото между животните отроче - и всичко, на което се спира той, добива нов смисъл... Върви Той тихо, с прострени напред ръце - да обхване целия свят сякаш.
към текста >>

Но виделината светеше в тъмнината - и тъмнината не я обзе: Той със смъртта Си - смъртта победи... В света, потиснат от мрак, виждащ само блясъка на златото, знаещ само, че човек за човека е звяр и вярващ само в могъществото на насилието и смъртта - звезда пламна на небето - и блясъкът й влезе в очите на Човека.
Тия думи го смущават. - Луд е! Бесове има! - крещят тия, които в тъмнината душат своите братя и пият кръвта им. И озверени от страх - от светлината Му всички видяха кървавите им ръце, - те се нахвърлиха отгоре Му - и Го разпнаха. Но виделината светеше в тъмнината - и тъмнината не я обзе: Той със смъртта Си - смъртта победи... В света, потиснат от мрак, виждащ само блясъка на златото, знаещ само, че човек за човека е звяр и вярващ само в могъществото на насилието и смъртта - звезда пламна на небето - и блясъкът й влезе в очите на Човека. И Той в света бе - но не бе от света - и светът Го не позна. В свойте си дойде и свойте Му Го не приеха. А които Го приеха, даде им радост: Истината да познаят, да бъдат чада Божий, сиреч носители на Неговата Любов. И рече им Той: - Няма друга любов като Божията Любов! Само тоя, който нея има, ще узнае живот вечен - и нивга няма вече да умре.
към текста >>

47. 22. НА ЕДИН БРАТ ОТ ВЕСТНИК «СВОБОДА»

Но ний вярваме във всемогъществото на любовта и знаем, че това все-могъщество не се спира до вратите на Военното министерство, макар там да има часовой; че ако тя се допре - не до Военното министерство, разбира се -но до хората, които са в него, - единният фронт е възможен даже с тях, въпреки недоумението на г-н Детелин.
Така е станало и с фразата «во-юването е случайно». Господин Детелин правилно се догажда, че се касае за дума, вметната - «случайно» - не в смисъл на случайност, а на нещо акциден-тно, т.е. неотговарящо на общия характер на събитието, не в даден ред на нещата, а противоположно по смисъл и направление, нелогично, нехармонично с неговия основен смисъл, извратено, преходно. А «ред и порядък» ний знаем само един: Божия ред и порядък, а не тоя на Тамерлана, на Наполеона, на Атила. Много се чудим, че Детелин пръв път сега сякаш чува за учението на «Бялото Братство», та прави толкова догатки и предположения за войната и воюването - и удря в празно. Но ний вярваме във всемогъществото на любовта и знаем, че това все-могъщество не се спира до вратите на Военното министерство, макар там да има часовой; че ако тя се допре - не до Военното министерство, разбира се -но до хората, които са в него, - единният фронт е възможен даже с тях, въпреки недоумението на г-н Детелин. Нима Толстой не бе военен? А и пишещият тия редове бе от същото министерство. Една малка искрица бе само достатъчна да проникне в душата му, за да се сети и той за нуждата от единния фронт, защото няма друга сила като Божата любов!
към текста >>

48. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

Съблазнен от своето собствено могъщество и желание да основе династия, забравил обещанието си - той скоро се озова на остров Света Елена, гдето има достатъчно време, като затворен в клетка лъв, да мисли за прегрешенията си... Закъснялата вълна на абстрактните философски истини мина и през Германия.
Църковните отлъчвания пък само дразнеха хората, но не разрешаваха въпросите. При това и ръководителите на масонството показаха такива духовни сили, че зачудиха всички свои съвременници. Заедно с положителната работа - градежа на духовните братя - разрухата на старите форми вървеше от само себе си. френското господарство на Людвиковците, като стара и изгнила кула, трябваше само да се изведе от равновесие, за да грохне съвсем. Свободата започна да се боготвори от дълго потисканите хора, а и всичките идеали се сведоха на земята, може би от неволен страх, че ще станат отново недостъпни за гладните маси... Наполеон Бонапарт, посветен от тайните братства171 в една египетска пирамида през време похода му там, с готовност прие да се постави начело на физическата борба срещу папството, остави своята войска в Египет и с бързи покачвания по обществената стълба, които учудват незапознатия с истината историк, достигна дори до изпразнения френски престол. Съблазнен от своето собствено могъщество и желание да основе династия, забравил обещанието си - той скоро се озова на остров Света Елена, гдето има достатъчно време, като затворен в клетка лъв, да мисли за прегрешенията си... Закъснялата вълна на абстрактните философски истини мина и през Германия. Кант изнесе своята философия на духовните предпоставки на френските енциклопедисти. Но обществените форми вече бяха сериозно разлюлени и откъснати от живота. Колкото и добра да бе философията, не можеше да ги подкрепи. Горещо вярващ в собствените си сили, човешкият ум, отърван от грубите суеверия и потисничеството на официалната църква - борба, която изнесоха всецяло тайните братства на плещите си, - се почувства достатъчно мощен, за да отрече всеки друг авторитет, освен себе си. Лъган много пъти досега, той вече не се доверяваше никому.
към текста >>

49. 18. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 5, 1 февруари 1930 г.)

На работника рисуват най-подробно могъществото на капитализма, а после го карат да се бори с него.
Ако някога Васил Левски се боеше от султана, мислеше за неговия аскер и паши, той не би смеял да кръстосва свободно България под носа на тия, които го търсеха. А и Бог помага на справедливия, на смелия човек, който от милост към своите близки излага себе си. И днес работният народ са го наплашили с един султан, както и някога - наричат тоя султан пари – „капитализъм”. Въздигнали са силата му като сила на Божество даже! И кланят му се и страхуват се от него. На работника рисуват най-подробно могъществото на капитализма, а после го карат да се бори с него. Все едно да разправяш на едно дете колко е голяма и страшна мечката, а после да го караш да я хваща за ушите! Парите са необходими днес, но не като цел на живота, а като средство за улеснение в живота - едно средство, от което най-много се ползуват тия, които нищо не произвеждат: печатат си шарени книжки банкноти - и карат тия, които произвеждат, на крака да им носят всичко, като те самите си недояждат... Чудна магия наистина! А един ден тя може да се премахне временно, поне докато се разбере кой има право да печати тия шарени книжки. Тогава ще се въведе размяната - само който е изработил нещо, ще може да си вземе каквото му трябва - тогава паразитите и шмекерите, щат - не щат, ще трябва да работят. И тъй, трябва да се разбере, че работните ръце са, които създават капитала - те сами са тоя капитал.
към текста >>

50. 39. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 9, 1.XI. 1931 г.)

Но да се кланяш след това на тия обуща или кола е толкова неразумно, колкото и да вярваш в могъществото на самите пари!
Има ценности, без които не може - те са ценности при всички условия, докато човек е жив; има други, които са само условни. Истинските ценности са хлябът, водата, въздухът, светлината - те и в градовете имат значение, и в пустинята, и навсякъде; парите обаче са ценност условна - в пустинята, гдето няма какво да се купува, те нямат никакво значение и стойност. Но на всичките тия стойности една друга стойност е, която дава смисъл - това е самият човек. Без него, ако той не е здрав и разположен да работи, всичко това губи своята сила. Хората, които работят, създават парите, както някой майстор изработва своята кола или обуща. Но да се кланяш след това на тия обуща или кола е толкова неразумно, колкото и да вярваш в могъществото на самите пари! Те са само средство - там, където са станали цел на един живот, там винаги има най-страшното падение. Разумният човек и неволята използува - учи се. Глупавият и при нямането е нещастен, и при изобилието не знае какво да прави... Тогава? Тогава трябва да се намери истинският път. За него - в следния брой, а сега сърдечно ви пожелава всичко хубаво: Любомир
към текста >>

51. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Четейки, осъзнавах Величието на живота, силата на Небето, и най-вече - Могъществото и Любовта на Учителя!
Учителят ни наблюдава. Да оставим критиките настрана. Да мислим самостоятелно, а не под влияние на отделните групички в сегашното физическо „Братство”. Да се запознаем с писанията на братята и сестрите от времето на Учителя, за да имаме сили и вяра да продължаваме напред. Лично за мен дебелите томове на „Изгревът” са информация, която от друго място не можем да получим. Четейки, осъзнавах Величието на живота, силата на Небето, и най-вече - Могъществото и Любовта на Учителя! И как след години земен живот, години, след като Учителят вече не е бил на Земята, душите, които са го следвали, осъзнават своя живот. Удивена съм от безпристрастието на тяхната мъдрост. Удивена съм от смирението им. Ето това ни е нужно на всички. Живеем във време на епохални катаклизми и мисля, че сме още по-отговорни именно днес.
към текста >>

52. VII. СВЕТЛИНИ В ДРЕВНОБЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

Борис Рогев

Това е обяснимо, защото дори само имената на първобългарските князе (канове) предизвикват героична гордост, тъй като една част от тях е дошла отдалеко с едно сурово могъщество и с гръмовния тропот на конници.
Изследователите-историци знаят колко е трудно да се възобнови животът на техните предци, живели векове и хилядолетия преди тяхното настояще. Пътищата, по които обикновено се насочват тия изследвания, минават през писмените паметници и археологическите находки избледнели вече спомени на отминал живот, през страниците на историческата наука, която не всякога е безпогрешно огледало на събитията. Обикновено историята я пишат люде, не винаги освободили съзнанието си от привързаност към дадена страна или народ. Макар че същата история дава обилно данни за ръста и културата на дадена епоха, по нейните страници изобилствуват сведения за войни, опустошения, заробвания, но винаги по-малко за културата, изкуството и върховете, до които е достигнала човешката творческа мисъл. В България има доста люде, които обичат да се занимават с миналото ни и особено в оня дял на българската история, който наричаме древна България. Това е обяснимо, защото дори само имената на първобългарските князе (канове) предизвикват героична гордост, тъй като една част от тях е дошла отдалеко с едно сурово могъщество и с гръмовния тропот на конници. Авторът ги нарича с познатото име и от други източници «първобългари», към които ще се върнем накратко. Първобългарските исторически извори на автора са: 1. Именникът на първобългарски князе (открит в два отделни преписа от руския учен А. Н. Попов през 1866 година, допълнен от съветския академик М. Н. Тихомиров с трети Уваровски препис). 2.
към текста >>

53. 3.2. Кореспонденция

Държала съм множество сказки върху религиозно-етични и литературни теми, като: "Лонгделоу-живот и творчество", "Религията и жената", "Могъществото на волята", "Проблемата на нашите страдания", "Нашите идоли", "Философските идеи на Григорий Петров върху религията и живота", "Политическите права на жената", "Войната" и др.
"Таймс" и пр.; списанията: "Духовна обнова", "Младежки вестител", "Християнски свят", "Всемирна Летопис", "Икономия и домакинство", "Подвиг" и пр. Влизала съм в редакционния комитет на в. "Зорница", самостойно съм редактирала три години сп. "Благодат" и осем години "Детски другар", като почти всеки месец съм превеждала или писала оригинални статии или разкази за тях. Издадена е била в отделна брошура сказката ми: "Най-красивият източник на мъдростта". Държала съм множество сказки върху религиозно-етични и литературни теми, като: "Лонгделоу-живот и творчество", "Религията и жената", "Могъществото на волята", "Проблемата на нашите страдания", "Нашите идоли", "Философските идеи на Григорий Петров върху религията и живота", "Политическите права на жената", "Войната" и др. На съюзни събрания (с изключение на празници) след 5 S ч. не бих могла да идвам, поради английските ми курсове. Ще Ви благодаря, обаче, 1) Ако ми се изпращат известия за събранията; 2) Ако ми се яви членския внос, за да го изпратя; 3) Ако ми се пише до кога най-късно трябва да представя материал за съюзния сборник. С почит: Д. Л. Доганова Можем да кажем, че това е един отчет в сбита форма, който прави Д.
към текста >>

54. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

Ще я чуете да говори за: Лонгфелоу, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Алкохолизмът от християнско гледище", Англия Америка, България, "Проблемата на човешките страдания и изкушения", "Могъществото на волята", "Философските идеи на Гр.
живот и творчество, Бог я повика при себе си на 2 декемврий т. г. след една операция и десетдневно мъчително боледуване. Ще си позволя да направя опит, само с няколко черти да предам богатия и красив духовен образ на тая голяма българка. Жена с изключителни умствени дарования. С еднаква леснота и проникновение тя боравеше из областите на религията, философията, литературата, историята, политиката и изкуствата. Ще я чуете да говори за: Лонгфелоу, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Алкохолизмът от християнско гледище", Англия Америка, България, "Проблемата на човешките страдания и изкушения", "Могъществото на волята", "Философските идеи на Гр. Петров върху религията", "Политическите права на жената", "Религията и жената", Библията и пр. Какво разнообразие от проблеми! А за вещината, с която ги разглеждаше и за увлекателността, с която говореше, най-добре свидетелствуваха препълнените зали на нейните сказки. Тайната на нейния плодовит и достоен живот се крие в дълбоката й, жива, солидна и просветена вяра. За нея над всичко Бог стои; във всичко Него вижда.
към текста >>

Ето някои от темите, които тя е разработила: Проблема на нашите страдания, нашите изкушения, Философските идеи на Григори Петров върху религията, Политическите права на жената; Религията и жената; Могъществото на волята, Лонгфелоу - американски поет, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Най-красивият източник на мъдростта", Англия, Америка и България, против войната и др.
Нейното слово бе винаги живо, топло, искрено, то проникваше дълбоко и вълнуваше силно. Научните й и философски сказки бяха академически речи, които не отстъпват в нищо на сказките на най-добрите наши говорители и възбуждаха жив интерес в най-интелигентните среди. А знаменитата наша артистка Адриана Будевска, нейна близка приятелка, казваше за нея: "Тя е родена за сцената, и тя щеше да бъде от най-големите", но у г-жа Доганова имаше много повече от една артистка - у нея имаше един солиден ум, една силна логика и живо творческо въображение с едно възвишено сърце. Нейните научни, философски, литературни, а също и религиозни сказки, остават едни от най-хубавите творения на живото слово. Един ден, когато те бъдат събрани и напечатани, ще се види, че нейното дело, ако не по количество, то поне по качество, ще седи не по-долу от това на безсмъртния Григори Петров. Ето някои от темите, които тя е разработила: Проблема на нашите страдания, нашите изкушения, Философските идеи на Григори Петров върху религията, Политическите права на жената; Религията и жената; Могъществото на волята, Лонгфелоу - американски поет, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Най-красивият източник на мъдростта", Англия, Америка и България, против войната и др. Тя остави следи и в литературното поле: осем години редактира списанието "Детски другар", в което е вложила много любов към децата, което остава единствено по възпитателната си роля в нашата литература, три години редактира списанието "Благодат" и една година участвува в редакционния комитет на в. "Зорница". Писала е статии за много наши и чужди писатели било в списанията си, било в други. Печатала е статии за Иван Вазов още преди 1920 г. в литературния брой на в. "Таймс", като е превела негови стихове на английски, между които и поемата "Раковски".
към текста >>

55. 45. На обиколка в щата Ню Йорк

Весела Несторова

Импозантна гледка на могъществото на природата.
Не приемат нищо от белите хора и не ги обичат. Имат тъжни песни за нещастната си съдба - как са били избивани и прокудени от земята си. Почервения цвят на кожата си напомнят древните египтяни сбакърения тен, който съвсем е изчезнал днес. Обиколихме няколко града и се запознах с различни местности в живописни кътове в щата Ню Йорк. Посетихме Бъфалоу, града на Ниагарския водопад. Импозантна гледка на могъществото на природата. Още отдалеч се чуваше грохота на падащата вода, а като приближихме, не се чухме като си говорим. Застанах на перилата край водопада и се вгледах в огромните бели пухкави облаци, които се издигаха от низината - водата се превръщаше в бели пръски, а вечер множество разноцветни прожектори оцветяваха тази водна феерия. Задуха силен вятър и отвя копринения ми шал във водопада. Зарадвах се, че му изпратих веществен поздрав. Минахме свободно по тесен дървен мост над реката на канадска земя.
към текста >>

56. 1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ

Минчо Сотиров

Успехите ни се виждаха сега вече сигурни, те бяха предрешени от вярата в нашето могъщество.
Всички останали патрули изпълниха тоже бляскаво своите задачи, като при завръщането си донесоха ценни сведения за противника и трофеи. Нашите войници слушаха с жив интерес разказите на патрулите. Отвред се пущаха шеги и подигравки по адрес на "сияйните". Добитите резултати бяха повече от отлични. Вярата в собствените ни сили стана непоколебима. Успехите ни се виждаха сега вече сигурни, те бяха предрешени от вярата в нашето могъщество. Всички патрулни войници бидоха представени за награда. През целия ден на 4-и октомври и до обяд на 5-и дружината остана в същото бойно разположение. Навесите се подобриха и в дълбочината на дерето се накладоха огньове. Войниците се подсушиха. През цялата нощ противникът обстрелваше по площади и шрапнели и гранати, които само я илюминираха и я правеха по-феерична.
към текста >>

57. 46. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ 26 ноември 1916 г., неделя източно от Серес

Минчо Сотиров, писма

Чрез тия крехки души, които по милостта Божия са ми дадени в управленски командувание, нека Господ Бог на Силите прояви Своето Могъщество, несъкрушима сила само за Своята слава и прославление Неговото име.
Войниците ми изглеждат на добродушни, предани, верни, послушни на своите началници. По-слаби са в интелектуално отношение. Разчитам и вярвам, че със съвети, упътвания, беседи силно готовите за развитие добродетели, съединени сума ще дават всякога една жива сила, която ще е в състояние да извършва възлаганията и поръчения и да оправдава показаното доверие към хората, към чиновете от полка. Моля Вас Учителю, имайте ме Господи всякога близо до Себе си. С Вашето съдействие на макар слаби сили вярвам да се прослави Името Божие, да се посее Словото Негово и в северозападните краища на нашата Родина. Чрез тия крехки души, които по милостта Божия са ми дадени в управленски командувание, нека Господ Бог на Силите прояви Своето Могъщество, несъкрушима сила само за Своята слава и прославление Неговото име. Засега полка е на позиция южно и северно от гр. Серес и малко на изток. По едно разпореждание, получено поверително тая вечер, предстои и да се готвя за присъединение към дивизията ми - 6-а пех. Бдинска дивизия. Где обаче - към Битоля или към Добруджанския фронт не ми е още известно, на щаба и е доколкото зная сега към Битоля.
към текста >>

58. 25. СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР

Тодор Божков

Ако Англия не върне колониите на Германия и ако не запази световния мир, ще загуби всичките си колонии и ще загуби и своето могъщество на световна сила. 3.
Всеки сам трябва да си отвори вратата и да излезе вън от затвора, в който сам е влязъл. За целта Учителят даде много знания, живот и сила в своите беседи и упътвания и който е жаден сам намира извора. Всеки сам трябва да намери своето спасение, без насилие, а доброволно и съзнателно. Аз очертах в бегли щрихи епохата и състоянието на хората в света през времето, когато ми бяха дадени някои опити: 1. Още преди започването на Втората световна война Учителят каза: "Англия да върне колониите на Германия, за да се избегне една страшна нова война, която се готви и която скоро ще дойде." Никой не обърна на това внимание, 2. Ако Англия не върне колониите на Германия и ако не запази световния мир, ще загуби всичките си колонии и ще загуби и своето могъщество на световна сила. 3. През 1939 година, преди войната на Полша с Германия Учителят каза, че положението на Полша между две велики сили - Германия и Русия е много деликатно и опасно. След завладяването на Чехия Хитлер даде чешки земи на Унгария и няколко села на Полша. Знаейки съдбата на Полша с нескрито съжаление, някак особено Учителят изрази своето учудване от тази наивност и заблуда на Полша, съзнание, за да не види опасността, която я застрашава. През 1939 година в Москва се сключи пакт за ненападение между Германия и Русия и то в същия момент, когато там беше дошла и английска делегация, която се върна с празни ръце. Това беше голям успех за руските дипломати, но то улесняваше и Хитлер в по-нататъшните му ходове. 4.
към текста >>

Германците бяха на върха на своето могъщество.
Обаче истината е съвсем друга и тя трябва да се знае такава, каквато е. Югославия и Гърция бяха разгромени бързо, английските дивизии в Гърция също бяха разбити и се спасиха на своята флота. По-късно остров Крит беше завладян с въздушен десант от германците. Гърция даде много по-сериозен отпор от Югославия и причини на германците големи загуби. Ние дадохме път на германците, без да воюваме. Германците бяха на върха на своето могъщество. Но войната не беше свършила. Оставаше още Англия и Русия, а Америка не беше се още намесила сериозно във войната. По това време Учителят беше казал да се каже на Хитлер да не воюва със Съветския съюз. Казаха, че той казал, че не признава друг пророк освен себе си. По други изказвания на Учителя обаче аз разбирах, че Учителят смяташе за грешка една война между Германия и Русия.
към текста >>

59. 42. УЧИТЕЛЯТ В ЖИВОТА, СЪДБАТА И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Тодор Божков

Тя загуби своето световно могъщество на велика сила.
Русия впоследствие преживя страхотна гражданска война, а във Втората световна война 1941-1945 г. изнесе най-жестоката война, каквато историята дотогава познаваше против нашествието на Запад. Франция беше поразена в 1940 г. и остана подтисната от хитлеристкото нашествие. Англия също загуби колониите си и беше жестоко бомбардирана и опустошена от германската авиация. Тя загуби своето световно могъщество на велика сила. Почти всички народи в Европа повече или по-малко пострадаха от Втората световна война. България единствена не стана театър на военни действия и се опази от пожара на войната. Учителят каза България да не влиза във война със Съветския съюз и така стана. Последствията са известни. Той каза: "България да не отваря война на Англия и Америка!
към текста >>

60. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Само като видя Учителя - политам с някакво царствено могъщество.
Как работихме! Как хубаво пяхме. Братята водоносци ни и посвириха, когато режехме зеленчука върху дългите маси. После нарязахме цяла кола дини; прислужвахме, чистихме - аз грабнах и измих всичките съдове. Като че ли не две ръце, а крила имах. Само като видя Учителя - политам с някакво царствено могъщество. А като си помисля за ония сладки целувки в гората, о, планини от чинии да има, ще ги измия и обърша! И все пея, пея. Като че ли са ме назначили главен запевчик в братството. И наистина, след мене поемат други, други и току виж всички запели весели ритмични песни. Удължих писмото си, но нали искате да Ви изкажа наблюденията си, впечатленията си.
към текста >>

61. 6.6. Алилуйя

Глава 1. Разговор с великото

Хвалете Го заради могъществото Му; Хвалете Го според голямото Негово Величество!
Върху този текст се пише музика - ненадминати творби, които до ден днешен не са слезли от музикалните сцени. Тези творби щяха да влязат в музикалните програми дори на тия, които исторически оспорваха това класическо творчество на миналото и този духовен цъфтеж. Хендел щеше да вплете в тази дума своята прочута оратория и никоя дума нямаше да звучи толкова мощно и окрилящо, както Алилуйя в произведението на Хендел - “Месия”. “Алилуйя! Хвалете Бога в светилището Му! Хвалете Го в твърдта на силата Му. Хвалете Го заради могъществото Му; Хвалете Го според голямото Негово Величество! ” 1,2 ст. Всичко е казано в два стиха. Те имат общ смисъл и обща идея. В поетическа форма се разкрива качествата и белезите на Великото. На земята ценно бе само необикновеното.
към текста >>

Целият му живот беше дълбоко преживяване и велико утвърждение във могъществото на Бога.
Всичко у него е плод на преживяното, изпитанията през които минава и на непосредствения опит. Нееднократно той е опитал силата на Великата Реалност, която се оспорваше тогава от езическия свят, щеше да се оспори и хиляди години след това, нека да не носят отявленото име езичник -имат един и същи образ през всичките времена и епохи, борят се срещу онова, което беше по-силно и по-мощно от всичките природни стихии. Животът на Давид от дете беше живот на борби и на изпитания - като дете - овчарче се бореше с дивите зверове по планините на Израил, а по-късно, когато пристъпи царския праг, срещу многобройните си врагове, които тичаха по петите му по заповед на царя. Без никаква външна помощ, той се осланяше на своята прашка и на своя Бог. С тази вяра Давид се беше родил. Целият му живот беше дълбоко преживяване и велико утвърждение във могъществото на Бога. “Няма друг Бог, като Моя Бог.” Всичко е казано в няколко думи, които изразяват дълбоката идея, която човечеството щеше да получи като богат дар на неговото вдъхновение и като прозрение в света на Неизмеримото. Безкрайността грееше пред него във всичката си хубост и сила. Великата Реалност се беше смалила, за да стъпи в пределите на земята, за да се създаде епоха и отбележи с пръста на съдбата своите любимци, които чрез музика и поезия щяха да разкъсат тъмата на вековете и щяха да оповестят раждането на новата зора. Всичките псалми на Давида бяха израз на неизменното отношение към човека - отношение на безгранична любов, която чука пред всяко човешко сърце. Чрез ръката на поета на човечеството бе подарен 91 псалом - утеха и упование, надежда и вяра в Една Разумност, в Една Неизменна и Вечна Любов, която ежеминутно бди над човека - “Тисяща ще паднат от страната и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи.
към текста >>

62. 7.3. Молитвата на ученика

Глава 1. Разговор с великото

Влез в тайната си стаичка и не отминавай светлия и спокоен час на твоето бурно денонощие, за да се изправиш пред Могъществото на Незнайното, пред Любовта на Вечнобудния, пред необхватната доброта на Твоя Баща и получиш онова, което никой на земята няма да ти даде, онова, което никога и при най-голямата скръб и тъма няма да те остави.
Разкрий сърцето си и простри дланите през тоя светъл час на твоето денонощие, за да получиш отговор на твоите въжделения, на твоите нужди, на твоя зов за мир, за радост, за красота. Тайно си ги пожелал, а явно ще ти бъдат въздадени. Ученикът знае, как се нарича това, общение, то е нещо свещено, и нищо че думата е поругана, ала сърцевината й, силата й стоят неотменни и недокоснати. Само студените, горделивите, упоритите, твърдите, не подозират величието на нейната сила и само слепите не виждат блясъка на нейната светлина. Силата и светлината са достояние само на чистите по сърце. Влез в тайната си стаичка и не отминавай светлия и спокоен час на твоето бурно денонощие, за да се изправиш пред Могъществото на Незнайното, пред Любовта на Вечнобудния, пред необхватната доброта на Твоя Баща и получиш онова, което никой на земята няма да ти даде, онова, което никога и при най-голямата скръб и тъма няма да те остави. Нищо, че думата е опошлена и поругана - нищо, че тя е изпъдена от нашите речници. Съблечи старите й дрехи и под тях ще видиш сияйния образ на най-голямата проявена обич към човека. Път през тъмата който стига до Любовта. На наш език се нарича молитва.
към текста >>

63. 5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

Аз съм всичко, защото аз, а не ти съм образувана от милиарди водни капки в които се крие могъществото на морето.
Стоях с ръце впити в дървения й гръб и сещах необятната мощ на морската шир. Вълна след вълна разбиваха се край мене, а аз стоях няма и неподвижна, заслушана в песента на вълните. Аз съзерцавах тяхната странна красота, слушах техния чуден говор: Какво си ти, - каза една от тях на морската пяна, - рожба на морските фурии, измамна дреха, която само за миг се пръска и изчезва. Ненужна си ни ти и само твоята глупост може да те издигне на най-високата ми част, за нищо не струваш, не разбра ли тая стара истина, която и мидата дори разбира вече. Тленна и глупава си ти. Аз съм всичко, защото аз, а не ти съм образувана от милиарди водни капки в които се крие могъществото на морето. - Ах, - извика пяната и се приготви да даде заслужен отговор на вълната, но в същия миг тя се пръсна на милиони частички, които изчезнаха във водата. - Острова - извика моя лодкар. Сепнах се от унеса и бавно слязох от лодката. И пяната и вълната живееха в мен, и пяната и вълната разговаряха в мен. Какво можех да кажа на вълната?
към текста >>

64. 71. „Учението на Бялото Братство”. Статията „Учението на Бялото Братство” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 27, 10.01.1931, с. 1-2

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество наука, за която граници за изследване няма и чията светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света.
Забравил съм кой е, забравил съм. СТАТИЯТА „УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 27, 10.01.1931, с. 1-2. Учението на Бялото Братство представлява съвършен синтез на истинската Наука за живота и истинската Божествена Религия - религията на Любовта, за която ограничения и форми не съществуват. От една страна, учението на Бялото Братство се основава върху една необозрима, поради своята всеобхватност и могъщество наука, за която граници за изследване няма и чията светлина прониква еднакво в този и онзи свят, в миналото, настоящето и в бъдещето на човека и света. Тази всеобгръщаща наука, вътре в която съвременната официална наука заема една малка, ограничена област е светлина без сенки, живо знание, произтичащо от непосредствена опитност, тя е наука без теории и хипотези, без догадки и предположения, защото се основава на виждане, а не на пипане. Тази наука е окултизма или окултната наука - Божествената Мъдрост, която в своята пълнота и съвършенство е достояние на Великите Учители на човечеството, които постоянно бдят над него, ръководейки неговата еволюция, като понякога слизат на земята, обличайки се във физическо тяло, за да изпълнят някои свои задачи, за дадат нов, мощен подтик на човечеството към светлина и възход, ознаменувайки с това една нова ера в историята. От тези Учители ние познаваме: Хермес, Мойсей, Буда, Кришна, Лао-Дзъ, Питагор, Христос и др. Те всички имат една и съща цел - те всички работят върху един общ План, но са действували различно, според условията на времето и мястото, според степента на развитие, на която се е намирало в даден момент човечеството или част от него. Между тези Учители на човечеството спор няма.
към текста >>

65. 121. Наука или ограничение. Статията „Наука или ограничение” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 272

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съвременните образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, са си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално и ненормално, за научно и ненаучно, за естествено и „свръхестествено” и т.н.
Безбройните придобивки на науката ни най-малко не помогнаха на съвременния човек да си уясни същината на живота. Безбройните познания по: химия, физика, математика, анатомия, физиология, психология, биология, астрономия и т.н. и т.н., ни най-малко не помогнаха на човека да познае себе си - да узнае какво е той сам и какво е неговия живот, по своята същина. Учени и неучени, образовани и необразовани, днес са еднакво невежи по най-важните, съществените въпроси на живота. Макар че мнозина от тях си въобразяват, че притежават някакви сигурни, положителни „научни” знания и схващания за живота и света, фактически, живота за тях е една загадка, под чието плътно покривало те не са успели и най-малко да надзърнат. Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съвременните образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, са си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално и ненормално, за научно и ненаучно, за естествено и „свръхестествено” и т.н. Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно-те са в пълния смисъл на думата относителни, т.е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение на нещата. Те са залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост са изпитани в течение на много хилядолетия на човешката история. Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намерихме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност” от К. Д.
към текста >>

66. 2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Тази Велика Божествена Вълна идва с такава Сила, с такова напрежение, с такова могъщество, всеобхватност и всепроницателност, с такъв потенциал, каквито нашия беден ум не може дори да си въобрази.
На теб се проповядва Учението на Любовта! Ти трябва да приемеш Учението на Любовта! Ти трябва да приемеш Божественото Учение! Ти трябва да отвориш душата си, сърцето си и ума си за Великата Божествена, Космична вълна - Вълната на Любовта, вълната на Новия Живот, вълната на Божественото, която идва да ликвидира с безлюбието и егоизма, с омразата и лъжата, с разединението и войната - с братоубийството. Тази велика Духовна вълна, която идва да претвори всичко в света, в този, в нашия земен свят; да направи всичко ново! Тази Велика Божествена Вълна идва с такава Сила, с такова напрежение, с такова могъщество, всеобхватност и всепроницателност, с такъв потенциал, каквито нашия беден ум не може дори да си въобрази. Тя идва, защото се изпълниха сроковете - защото е дошъл деня за нейното идване. И защото премного сме стояли вече тук, на нашата земя. под владичеството на злото - на тъмнината, на човекоубийството, на омразата, на разединението, на лъжата. Защото е дошъл часа на нашето освобождение от веригите на злото. Тя идва да обнови земята, човекът, всичко.
към текста >>

67. 3.3. Езикът на цветните лъчи.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Тя ще ти даде, тя ще ти изпрати от десетки километри своята сила, своето могъщество, своето величие - тя ще ти разкрие своята свещена тайна.
Гледай го с вътрешните си очи - очите на душата. Потъни във виолетовото. Стани едно с виолетовото. Гледай, гледай, гледай! Гледай далечината, синьовиолетова, теменужена планина. Тя ще ти даде, тя ще ти изпрати от десетки километри своята сила, своето могъщество, своето величие - тя ще ти разкрие своята свещена тайна. Гледай ярковиолетовия цвят на перуниката! Гледай цвета, гледай формите, гледай нежните приливи на тоновете. Художествено произведение е перуниката! Кой човек, кой художник на земята би могъл да създаде такова съвършено художествено произведение? Такива идеални очертания, такива идеални съотношения във формите и в тоновете!
към текста >>

Потъни, възприеми, влез в това, което е израз на стихията на силата, на могъществото, на величието на Духа.
Такава красота! Песен е перуниката - съвършена, неземна, небесна, Божествена песен! Нима тук няма за какво да се помисли? Гледай перуниката! Гледай виолетовия цвят! Потъни, възприеми, влез в това, което е израз на стихията на силата, на могъществото, на величието на Духа. Силата на Божия Дух струи през виолетовите лъчи. Тя ни прави мощни, спокойни, непоколебими. Тя ни учи на великодушие, щедрост, милосърдие. Тя ни дава благост, почит, преклонение, преданост към великото, вечното, святото. Гледай виолетовия цвят!
към текста >>

68. 3.5. Да се превърнеш в светлина!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Твоето малко, ограничено, несъвършено съзнание, твоето земно, ограничено, несъвършено „аз", е само слаб отблясък, само смътно, неясно отражение, от величието, могъществото, красотата на твоето истинско, безсмъртно „аз".
Ти си дете на Бога. Ти си син на Бога, дъщеря на Бога. Ти си жител на безграничното, небесно, Божие Царство. Ти си жител на Вечността и Безкрайността. Твоето обикновено, всекидневно, временно, земно, относително, несъвършено съществуване, е само една малка, безкрайно малка отсечка, в твоя път към Вечността, в Безкрайността. Твоето малко, ограничено, несъвършено съзнание, твоето земно, ограничено, несъвършено „аз", е само слаб отблясък, само смътно, неясно отражение, от величието, могъществото, красотата на твоето истинско, безсмъртно „аз". На това, което ти наистина си, като син на Бога, като същество изпълнено с нетленна светлина и красота, като същество, което в своята истинска същност, в своята истинска проява, е светлина, е - любов. Сега ти знаеш какво си и какво не си. Сега ти можеш да правиш разлика между временното и Вечното. Ти се видя като малък, жалък, ограничен, несъвършен човек, в своето временно земно обиталище, в своята временна земна форма, и - като велик, безграничен, безсмъртен, Божествен Дух - дете на Бога, син на Бога, частица от Бога. Ти вече ще знаеш, ще помниш, никога вече не ще забравиш какво си наистина ти... И утре, като се върнеш отново, като слезеш пак в обикновения земен живот, ти никога вече няма да заспиваш в тежкия безпросветен сън, в страшната хипноза на Голямата лъжа за изключително физическото съществуване.
към текста >>

69. 3.8. Ела, Божествен огън!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

С това, че се възгордяхме - от много знания, от много постижения, от земно могъщество.
Дошли сме до крайната точка по пътя на злото. Дошли сме само на крачка от бездната. В пътя на нашите безбройни заблуждения, в пътя на нашето безкрайно отклонение, дошли сме, озовали сме се пред задачата на Сфинкса, пред въпроса, зададен на Едипа... Ще отговорим, ще разрешим правилно задачата си, или: ще бъдем погълнати, ще бъдем тласнати в бездната! Гордиевият възел е пред нас! Ние го сплетохме - с живота си, с престъпленията си, с гордостта си, с жестокостта си, с отклонението си от правия път, С това, че забравихме Бога: с това, че се отрекохме от Истината, от Красотата, от Свободата, от Доброто, от Любовта. С това, че се възгордяхме - от много знания, от много постижения, от земно могъщество. С това, че останахме глухи за Божествения Зов. С това, че останахме слепи пред свещения образ на Бога във великото чудо на Природата. С това, че приехме, разбрахме, заживяхме живота като временна, несериозна, краткотрайна игра, като дяволска шега, като натрапена ни от случайността безсмислица. Защото лишихме душите си от светлина, сърцата си - от топлина. Защото се отказахме от Любовта на Бога, от Истината на Бога, от Доброто... Гордиевият възел не може да бъде разплетен!
към текста >>

70. 3.11. Хлябът.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Можем ли ние, малките, ограничени същества, хората, да имаме поне приблизителна представа за величието, за могъществото и всеобхватността на Божията Любов, която безспирно блика от милиардите Светила?
Лъчите на Слънцето, носителите на светлината и топлината, носителите на жизнената енергия, праната, на мисълта и любовта на Бога, това са ръцете на Бога, които винаги и щедро дават, дават, дават... Дават не само у нас, в нашия малък дом - в нашата малка, в сравнение с Безкрайността, Слънчева система, но - в стотиците милиарди светове, в стотиците милиарди слънчеви системи на безграничня Космос... Това е Любов! Това е именно Любовта! Безграничната Любов, която ражда безграничния живот. Това е Любовта на Бога, която идва от Слънцето, от милиардите Слънца, за нас и за всички същества във Вселената. Ако можеш да обхванеш Безкрайността, тогава ще разбереш какво нещо е Бог. Можем ли ние, малките, ограничени същества, хората, да имаме поне приблизителна представа за величието, за могъществото и всеобхватността на Божията Любов, която безспирно блика от милиардите Светила? Която създава, храни, поддържа, надига живота в безграничната Вселена? Която твори великата красота, хармонията, съвършенството, безкрайното величие на Всемира? Която, чрез светлината и топлината, слиза от Небесата, която се материализира - материализира живота на Бога; в житото, в плодовете, в растенията, във всичко физическо, във всичко материално, за да останат те. светлината и топлината, носителите на Божествения Живот и на Божествената Любов, по този начин, достъпни нам; за да можем да ги възприемем в нашите тела и души, където отново всичко се одухотворява - превръща се в жизнена енергия, в мисли и чувства, в светли подтици, стремежи, идеали, в любов, във физическа и духовна светлина и топлина. Духът на Бога, животът на Бога, Любовта на Бога, материализирали, - отново се одухотворяват в нас: освобождава се, възкръсва в нас скрития в материята Дух!
към текста >>

71. 3.14. Брястът

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Отгде черпиш туй могъщество чудно?
Вдигаш мощна снага високо над всичко край теб Могъщ исполин, на вечна стража застанал, красиш ти нашия хълм, високо тук, над града. Край теб всичко изглежда малко, дребно, нищожно: дървета, хора, постройки са тъй малки пред теб! Високо издигаш ти мощний си стан, широко разстилаш зелена корона: всеки поглед неволно си спира на теб. Душата смирено пред тебе прави поклон. Могъща, огромна зелена колона, стоиш на върха, от всякъде виждан, във всички извикваш възторг. Отгде черпиш туй могъщество чудно? Как сили набра, за да станеш тъй горд, величав? Какво си до днес ти видял, какви тайни криеш? На какви събития, тук, през вековете, мълчалив си свидетел? Над всичко издигаш се. Всичко ти виждаш.
към текста >>

72. 5.4. Познай себе си!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Познай себе си като зародиш, носещ в себе си потенциала на безкрайно развитие, безкрайно усъвършенствуване, безкрайно величие, могъщество, красота, слава.
Преди да си познал Вселената, преди да си познал Безкрайността, и именно за да можеш наистина да ги познаеш и разбереш, да можеш да се свържеш реално, непосредствено, съзнателно с тях, ти първом трябва да познаеш себе си. Защото ти си микрокосмос - умален образ на Безкрайността, на Вселената, всичкото й величие и чудеса. И защото само великият Ключ на аналогията, на подобието, ще ти даде достъп в Храма на истинското, на великото Знание: „Каквото Горе, така и долу": както малкото, така и Голямото, както микроскопичното, така и Безграничното, както атома, така и космоса, както човека, така и Бог: микрокосмос и Макрокосмос. „Познай себе си! " Познай себе си като миниатюрен, микроскопичен образ на безкрайната Вселена, съдържащ всичко, което съдържа тя. Познай себе си като зародиш, носещ в себе си потенциала на безкрайно развитие, безкрайно усъвършенствуване, безкрайно величие, могъщество, красота, слава. Познай себе си като любов: като частица от великата, безграничната Божия Любов. Познай себе си като дете на Бога - син на Бога, дъщеря на Бога Познай себе си като Безкрайност, като Безсмъртие, като Вечност: познай себе си като частица от Бога - познай себе си като Дух!... Какво струват всички други знания, всички земни знания, пред себепознаването, пред познаването на своето истинско „Аз"? Пред осъзнаването на своята безкрайност, на своето безсмъртие? И колко много знаем ний, хората, за всичко, което е около нас, а сами себе си не познаваме!
към текста >>

Във все по-голяма красота, величие, могъщество, слава, вечно да се стремиш към съвършенството на Бога, твоя Отец.
Човекът е син на Бога, непроявен Бог, латентна, непроявена още Безкрайност... Това си именно ти - човека, семето, зародиша, потенциала на Безкрайността. Това си именно ти - малък, микроскопичен образ на голямата, на безграничната Вселена. Това си именно ти - малка искра от Божествения Пламък, съдържаща всичко. Безсмъртна искра от безграничната Любов на Бога. Това си ти - като Безкрайност, като Вечност, надарен с безсмъртие надарен със заложбите, с възможностите за безкрайно развитие, за безкрайно растене, безкрайно усъвършенствуване; надарен с възможностите - в милионите, в милиардите векове на Бъдещето, да се превърнеш в Слънце, да създаваш цели Вселени... Вечно да вървиш все по-нагоре и по-нагоре в Безкрая. Във все по-голяма красота, величие, могъщество, слава, вечно да се стремиш към съвършенството на Бога, твоя Отец. Защото от Безсмъртието си роден, и към безсмъртието отиваш. Защото от Безкрайността си роден, и към Безкрайността отиваш. Защото си син на Бога, и към Бога отиваш! А истинският, верният път към Бога е: преди всичко - смирение! „Познай себе си!
към текста >>

73. 5.7. Закона на единството.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

В това е нашето безкрайно могъщество.
По-рано или по-късно, с по-голяма или по-малка сила, за добро или за зло, всяко действие на отделната клетка, на отделната единица, се отразява върху Цялото, върху всяка негова отделна част. Такъв е великият Закон за Единството. Безсмъртието на живота е канавата, върху която той изгражда своето дело. Времето и пространството са арената, в която се проявяват неговите сили. Времето и пространството - Вечността и Безкрайността -са твоята нива, в която ти посяваш безсмъртни семена. В това е нашето безкрайно могъщество. В това е нашето безкрайно величие, нашата нетленна красота. В това е и нашата безкрайна отговорност: нашият вътрешен, свещен, морален дълг: да мислим, да чувствуваме, да вършим само доброто, само разумното, истинското, красивото, великото. Да станем проводници на великата Любов, на великата Мъдрост, на великата Истина. Да отворим душите си, сърцата си, и умовете си за светлината и красотата, за любовта. Да изграждаме непрестанно себе си и всичко около нас във все по-голяма красота и съвършенство.
към текста >>

74. 5.11 С песен ще победим!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

С песента ще разкрием красотата на света, смисъла на живота, могъществото на Любовта - на всички пред очите.
Пейте млади, стари, болни, здрави. Нека песента не спира. Нека песента непрестанно звучи. Нека песента непрестанно гради. Пейте! С песента ще разтворим на новия свят вратите. С песента ще разкрием красотата на света, смисъла на живота, могъществото на Любовта - на всички пред очите. С песента ще разнесем Божието Слово навред по земята. С песента ще запалим Божията Любов на всички в сърцата. С песента ще разбудим заспалия, ще прокудим тъмата. С песента ще изградим светъл олтар на Бога в душата. С песента на Любовта ще извикаме изобилието на Божиите блага на земята.
към текста >>

75. 2.9.4. Католическата пропаганда и черковния въпрос. - В: Арнаудов, Михаил Петров

Нейни агенти се явяваха поляците на турска служба, напътвани от Париж, гдето княз Чарторижки и граф Замойски, устройваха религиозното отцепване на България, унията й с католишката черква и припознаването на папата за върховен духовен глава на българите; неин застъпник пред турското правителство беше дипломацията на Наполеон III, загрижена за славата и могъществото на Франция и обезпокоена от влиянието, което придобиваше между българите Русия - макар Русия да залягаше най-много за хегемонията на патриарха, като не желаеше никаква схизма и се стараеше на всяка цена да предотврати разрива между българите и гърците.
Въз основа на Хати-хумаюна, Високата Порта бе дала в 1857 г. заповед на Патриаршията да направи необходимите преобразования за да удовлетвори българските искания. Но Патриаршията не предприема нищо, под предлог, че българите гонели с отделянето си политически цели, че те нямали право на независима черква, понеже изповядвали същата вяра, каквато и гърците, и привилегиите на цариградския патриарх над всички православни християни в Турската империя били потвърдени със султански фермани и припознати от договорите между Русия и Турция. Резкият отказ на патриарха накара някои патриоти са подирят други пътища за постигане законните български желания. И тук им се притече на помощ католишката пропаганда. Нейни агенти се явяваха поляците на турска служба, напътвани от Париж, гдето княз Чарторижки и граф Замойски, устройваха религиозното отцепване на България, унията й с католишката черква и припознаването на папата за върховен духовен глава на българите; неин застъпник пред турското правителство беше дипломацията на Наполеон III, загрижена за славата и могъществото на Франция и обезпокоена от влиянието, което придобиваше между българите Русия - макар Русия да залягаше най-много за хегемонията на патриарха, като не желаеше никаква схизма и се стараеше на всяка цена да предотврати разрива между българите и гърците. Колкото повече се изчерпваше търпението на българите и надеждата да бъде склонена Патриаршията на отстъпки, толкова по-лесно се създаваше настроение за необмислени, крути мерки у някои борци за черковна свобода. Орденът на лазаристите-католици с манастир и френско училище Сан-Бенедето в Галата (Цариград) беше захванал скрито своята прозелитска агитация между българите; по негова инициатива бяха преведени и отпечатани в Месецослова на българската община за 1859 г. „Документи за българската черковна история”, които доказваха зависимостта на българската черква във времето на Калояна от папата -и които се оказаха апокрифни. Все под негово влияние Драган Цанков състави своя „Поглед върху българската история” (Месецослов за 1857 г.), гдето също са прокарани католишки тенденции досежно приемането на християнството от българите и връзките между Калояна и римската черква. А списанието Български Книжници (1858), и вестник България (почнал да излиза през март 1859) се поставиха открито в услуга на унията.
към текста >>

1.0498189926147