Търсене в текстове за 'Мистицизъм'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 111 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси.
Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране. Наистина работата всред грубата маса, пропагандирането на антимилитаризма, вегетарианството и бойкота на държавата не е лека работа. Но крайно отрият критицизъм, ако и диктуван от идеалистични побуждения, щом почне да излиза от границите на толерантността престава да насажда широтата и вътрешния дух на християнството. Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси. Мнозина от тях са склонни да мислят, че като усвоят теорията и диалектиката на непротивенето, могат смело да се произнасят по всички въпроси. Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот. Анархистите – това са крайните отрицатели на днешния ред на нещата. За тяхната предприемчивост и енергия нашето удивление, но тяхното схващане за кървавата революция ни решително разделя. Ние можем да влезем в разбирателство с тях, доколкото в отделни техни представители можем да видим хора, които искрено търсят новото и не са още предубедени в необходимостта от насилствена революция.
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи.
Така е било и с християнството, което дължи своята първоначална историческа н духовна мощ на общата окултна основа, от която са изхождали и всички велики учения преди него. По много причини обаче, неговите същински основатели и ръководители се оттеглили постепенно в по-горните сфери на битието, докато днес е останало само формалното християнство на грубо материализирани символи, церемонии, каменни храмове и т.н. – Но, повтаряме, езотеричната, окултната основа за строежа на света, еволюцията на човека и от там на възможните окултни учения и занапред си остава същата. И според окултните източници, след крайния във всяко отношение материализъм днес, ще настъпи с необходимост постепенно едно, тъй да се каже одухотворяване в живота, предначертано и ръководено от висшите окултни фактори на нашата планета и цялата слънчева система. Ние се отклонихме наглед малко, за да покажем в каква широка рамка се движат и в каква насока могат и исторически да се обосноват нашите схващания на въпроса. Това което долавят и за което правят догадки един Бергсон, Достоевски или Метерлинк, четени с такъв интерес днес, не е само случайно явление, а е признак на един, общо казано на съвременен език, нов мистицизъм към който човечеството се движи. С постепенното историческо развитите ще се изменя постепенно и съзнанието на самите психолози и тяхното отношение към психологическите проблеми. Днешната вербална и интелектуална психология, ще бъде постепенно заместена от духовно експерименталната, т.е. тази психология, която без да влиза в противоречие със сегашната физиологически експериментална, ще приложи опитното и демонстративно изследване на душевното и в неговата независимост от нервно-мозъчната организация. На запад вече се правят първите елементарни опити в тая насока чрез тъй наречените: телепатия, хипнотизъм, психометрия и др. Това са думи, с които често се експлоатира и които звучат за повърхностното критично ухо не тъй хармонично.
към текста >>

3. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм?
Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл.
към текста >>

4. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм.
В изброените по-горе пет понятия има действително нещо, което за съвременника, напомня тъмни страници от историята. Но ако се взрем по-занимателно, ще видим, че тежестта пада върху последните три. - Първите две - вярата и искрената религиозност са оставили най-светли следи в историята на човечеството. Те имат дълбоки психологически основи и тепърва започват да играят роля в живота на днешния човек. - Явяват се вече нови и свободни боготърсители, които имат рационално и близко до опита обяснение на своите копнежи и преживявания. Растящият интерес към религиозното учение на Толстой, към психологическите романи на Достоевски, към произведенията на Рабиндранат Тагор и Морис Метерлинк - са ярките признаци на един нов, съвременен мистицизъм. Упадъкът на интелектуализма, новият познавателен метод - интуицията, широката област на подсъзнанието, четвъртото измерение на новата математика, мистицизмът в последно време, а като прибавим към тях растящото съзнание за общата криза в днешната европейска култура и големия интерес към духовните ценности на изтока - това са новите и най-характерни проблеми на нашите дни. - Тия проблеми сега се зараждат, а в близко бъдеще ще приемат сигурно още по-ярки очертания. У едни те предизвикват недоумение и страх, а у други - въодушевление и вяра в нещо бъдно и светло... Иска се широк поглед, големи познания и пълна толерантност - за да може да се следи целокупния културен процес. Идеята за една нова култура, която по еволюционна необходимост ще се зароди или се вече заражда, се слага все по-ясно в съзнанието на днешния човек... Един от ранните предвестници на зараждащата се нова култура иска да бъде „Житно зърно". Вел. Вл.
към текста >>

5. Идеен преглед Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В.Граблашев — Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов.
Условия объединенiя славян. ДРУГИ КНИГИ ВЪВ ВРЪЗКА С УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ Giovani Verotiero — Де е истината? — Научно изчерпателен отговор на критиките против учението на Учителя. – 20лева. Waniel. — Съвременнаия обществен морал и Дънов – 8 лева. В.Граблашев — Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов. – 8 лева. Йоан Истинолюбиви — Учението на Учителя – 5 лева. Д-р Върбишки — Дъновизма, Окултизма. Теософията. – Стоян Ватралски — Кои и какви са Белите братя. – Белобратков — Новото духовно учение.
към текста >>

6. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими.
Романтически в своите привързаности и по природа любящи, те са в същото време много капризни и много лекомислени. Те живеят повече с мисълта си, отколкото с чувствата, и много обичат приключенията. Умът им е лек, изпитателен, фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти, на вдъхновението, ентусиасти, съзерцатели, мистици, но те не обичат порядъка и нищо не разбират в практическия и положителния живот; затова са лоши практици. Те никога не изпълняват обещанията си, макар че са готови на дума всичко да направят. Имат силно религиозно чувство, което лесно минава в мистицизъм; техните религиозни идеи са много екзалтирани и неверотърпими. Дух на прозелитизъм преобладава в тях. Те са склонни към религиозни системи, често между тях се срещат основатели и преобразователи на религии. Предположени са към всякакъв род привидения; имат особени способности към тайните науки, имат развита интуиция и дивинация; имат също така необикновени предчувствия, тайнствени внушения и пр. Техният ум е такъв, че те по-скоро отгадават, отколкото знаят нещо. Конусообразен тип Хората от този тип имат силно развит смисъл; здравият смисъл е тяхно природно качество и е една от най-главните сили на тяхната индивидуалност.
към текста >>

7. СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм.
Но още по-важни са тия борби в Индия, поради новите схващания и методи, които се изнасят и на дело се изпитват в живота. За пръв път в историята на човечеството мистичната мисъл се явява в ролята на съзнателна организаторка и ръководителка на широки обществени борби, прилагайки методи, които единствено й са присъщи. За пръв път се прави опит да се свърже въпроса за хляба и материалното съществуване с въпроса за духовното издигане на личността, като истинска гаранция и смисъл на всяко развитие. За пръв път се прави величав опит да се използува като метод на духовното повдигане не само ограниченото по обсег въздействие върху отделни индивиди, а и широкото и мощно раздвижване на народните маси, взаимното масово съревнование и поощрение, доведено до един възрастващ стремеж към подвиг, мъченичество и самопожертвуване в полза на онеправданите и страдущите, както и в полза на цялото човечество. За пръв път се опитват чисто християнски (в истинска смисъл на думата) методи на обществена борба, изключващи насилието, омразата, убийството. Мистичната мисъл излиза от тесния кръг на индивидуалната затвореност, на полупасивното отнасяне към общото и все повече влошаващо се бедствено положение на цялото човечество, за да призове към активна намеса в живота именно тия, който са действително носителите на чистия и възвишен идеализъм - хората на истинския мистицизъм. Движението в Индия е в своето начало. То може да затихва временно, но само за да се разгори отново с по-голяма сила. То е едно духовно растене на борещите се маси, което всеки момент изменя фактическото съотношение на обществените сили. Неговият краен резултат ще бъде пълното възраждане за един нов живот на борещите се народни маси. Това движение ще упражни едно дълготрайно и мощно влияние върху цялото човечество и ще даде един силен тласък за развитието на мистичното съзнание и мистичната мисъл.
към текста >>

8. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б.
Бялото братство в България е само един малък авангард от тая голяма армия. Не е далеч денят, когато светът ще почувства духовната и морална мощ на един нов интернационал — тоя на международното Бяло братство. Каква светлина хвърля учението на Бялото братство върху социалния въпрос? Как гледа то на съвременните социални борби и недъзи? Какъв социален идеал издига? Ако се запитаме, коя е най-характерната идея в съвременния мистицизъм и учението на Б. бр., която го отличава от това на официалните религии, не можем да не се съгласим, че това е идеята за развитието и усъвършенстването. Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота.
към текста >>

Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми.
Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото.
към текста >>

9. КНИГОПИС Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Авторът разглежда книгата на професор Кинкел с горното заглавие и с право изтъква погрешното разбиране на същността и значението на религиозния мистицизъм от проф. Кинкел.
„Тайните на мистицизма и окултизма", статия от Ат. Илиев в спис. „Българска мисъл" год. VI. кн. 3, март 1931 година. Авторът разглежда книгата на професор Кинкел с горното заглавие и с право изтъква погрешното разбиране на същността и значението на религиозния мистицизъм от проф. Кинкел. Според Кинкел мистицизъм е израз винаги на западане, израждане на един народ. Илиев чрез ред примери изтъква, че истинският мистицизъм никога не е бил причина за разпадането на един народ, защото всяка истинска религия си има свои възвестители, които преживяват мистичното доближаване и съединяване с Бога. Така че с право Илиев казва, че мистицизмът не е опасен нито за моралното, нито за културното развитие на едно общество. И Илиев завършва: „Проф. Кинкел греши като свежда всеки религиозен мистицизъм към една психична регресия, към едно повръщане до примитивното светоразбиране и примитивните състояния на човешкия дух".
към текста >>

Според Кинкел мистицизъм е израз винаги на западане, израждане на един народ.
Илиев в спис. „Българска мисъл" год. VI. кн. 3, март 1931 година. Авторът разглежда книгата на професор Кинкел с горното заглавие и с право изтъква погрешното разбиране на същността и значението на религиозния мистицизъм от проф. Кинкел. Според Кинкел мистицизъм е израз винаги на западане, израждане на един народ. Илиев чрез ред примери изтъква, че истинският мистицизъм никога не е бил причина за разпадането на един народ, защото всяка истинска религия си има свои възвестители, които преживяват мистичното доближаване и съединяване с Бога. Така че с право Илиев казва, че мистицизмът не е опасен нито за моралното, нито за културното развитие на едно общество. И Илиев завършва: „Проф. Кинкел греши като свежда всеки религиозен мистицизъм към една психична регресия, към едно повръщане до примитивното светоразбиране и примитивните състояния на човешкия дух". Колкото за страхуването му от сектите ще кажем, че днешните духовни движения, които възникват на всякъде по света, са не опасност, но един признак, че човешкото съзнание се разширява и се събужда за изграждането на една разумна, хармонична култура на мир, братство и свобода.
към текста >>

Илиев чрез ред примери изтъква, че истинският мистицизъм никога не е бил причина за разпадането на един народ, защото всяка истинска религия си има свои възвестители, които преживяват мистичното доближаване и съединяване с Бога.
„Българска мисъл" год. VI. кн. 3, март 1931 година. Авторът разглежда книгата на професор Кинкел с горното заглавие и с право изтъква погрешното разбиране на същността и значението на религиозния мистицизъм от проф. Кинкел. Според Кинкел мистицизъм е израз винаги на западане, израждане на един народ. Илиев чрез ред примери изтъква, че истинският мистицизъм никога не е бил причина за разпадането на един народ, защото всяка истинска религия си има свои възвестители, които преживяват мистичното доближаване и съединяване с Бога. Така че с право Илиев казва, че мистицизмът не е опасен нито за моралното, нито за културното развитие на едно общество. И Илиев завършва: „Проф. Кинкел греши като свежда всеки религиозен мистицизъм към една психична регресия, към едно повръщане до примитивното светоразбиране и примитивните състояния на човешкия дух". Колкото за страхуването му от сектите ще кажем, че днешните духовни движения, които възникват на всякъде по света, са не опасност, но един признак, че човешкото съзнание се разширява и се събужда за изграждането на една разумна, хармонична култура на мир, братство и свобода. „Против дъновизма като теософско учение" от проф.
към текста >>

Кинкел греши като свежда всеки религиозен мистицизъм към една психична регресия, към едно повръщане до примитивното светоразбиране и примитивните състояния на човешкия дух".
Авторът разглежда книгата на професор Кинкел с горното заглавие и с право изтъква погрешното разбиране на същността и значението на религиозния мистицизъм от проф. Кинкел. Според Кинкел мистицизъм е израз винаги на западане, израждане на един народ. Илиев чрез ред примери изтъква, че истинският мистицизъм никога не е бил причина за разпадането на един народ, защото всяка истинска религия си има свои възвестители, които преживяват мистичното доближаване и съединяване с Бога. Така че с право Илиев казва, че мистицизмът не е опасен нито за моралното, нито за културното развитие на едно общество. И Илиев завършва: „Проф. Кинкел греши като свежда всеки религиозен мистицизъм към една психична регресия, към едно повръщане до примитивното светоразбиране и примитивните състояния на човешкия дух". Колкото за страхуването му от сектите ще кажем, че днешните духовни движения, които възникват на всякъде по света, са не опасност, но един признак, че човешкото съзнание се разширява и се събужда за изграждането на една разумна, хармонична култура на мир, братство и свобода. „Против дъновизма като теософско учение" от проф. Михалчев, в сп. „Философски преглед" год. III, кн. 2.
към текста >>

10. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако погледнем от това гледище на славянството, можем да кажем, че то се характеризира с боготърсителство, с мистицизъм, но с особена окраска.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Уводни думи Не е достатъчно само да изучим външната история на едно общество: политическа, икономическа и пр., но трябва с помощта на фактите да достигнем до вътрешния му живот, до дълбоките духовни сили, които работят в него. Ако погледнем от това гледище на славянството, можем да кажем, че то се характеризира с боготърсителство, с мистицизъм, но с особена окраска. Този мистицизъм у славянството не е нещо отвлечено, чуждо на живота, но характерното е именно в това, че той е в пряк контакт с живота и води към обединение, побратимяване, с други думи той води към приложението на любовта и жертвата в индивидуалния и колективния живот. Ако искаме да изучим духа, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява този дух у по-чутките (чувствителни) души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа. И наистина, ако изучим в това отношение най-големия клон от славянската раса, а именно руския народ, ще видим, че както в самия живот, така и в философията и литературата на този народ е изразена гореспоменатата тенденция. Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни. Преди всичко е характерна многобройността на „сектите", които са изникнали всред руския народ.
към текста >>

Този мистицизъм у славянството не е нещо отвлечено, чуждо на живота, но характерното е именно в това, че той е в пряк контакт с живота и води към обединение, побратимяване, с други думи той води към приложението на любовта и жертвата в индивидуалния и колективния живот.
МИСИЯТА НА БОГОМИЛСТВОТО Уводни думи Не е достатъчно само да изучим външната история на едно общество: политическа, икономическа и пр., но трябва с помощта на фактите да достигнем до вътрешния му живот, до дълбоките духовни сили, които работят в него. Ако погледнем от това гледище на славянството, можем да кажем, че то се характеризира с боготърсителство, с мистицизъм, но с особена окраска. Този мистицизъм у славянството не е нещо отвлечено, чуждо на живота, но характерното е именно в това, че той е в пряк контакт с живота и води към обединение, побратимяване, с други думи той води към приложението на любовта и жертвата в индивидуалния и колективния живот. Ако искаме да изучим духа, който работи у един народ, трябва да изучим, как се проявява този дух у по-чутките (чувствителни) души, които с интуиция долавят това, което работи в глъбините на народната душа. И наистина, ако изучим в това отношение най-големия клон от славянската раса, а именно руския народ, ще видим, че както в самия живот, така и в философията и литературата на този народ е изразена гореспоменатата тенденция. Нека най-напред видим някои интересни симптоми всред широките народни маси, които най-ясно характеризират духа, който работи сред славянството, толкоз повече, че тези прояви са спонтанни, самобитни. Преди всичко е характерна многобройността на „сектите", които са изникнали всред руския народ. И важното е, че тези секти не са плод на интелигенцията, на философи, учени, професори, но на самобитното онова дълбоко, вътрешно търсене и копнеж на руската душа!
към текста >>

11. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Религия 3. Мистицизъм.
София, 1931 година. Цена 60 лева. Съдържание: Основните проблеми на човешкото познание. I. Бог. 1. Схващания за Бога. 2. Религия 3. Мистицизъм. 4 Окултизъм. 5. Християнство. II. Вселената. 1. Произход и същност на вселената. 2. 2. Проблемата за живота. 3.
към текста >>

12. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Баща ù я дал на граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм.
Тя е нямала случай да го чуе. Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един малък знак с ръка. Дали той познал в мълчаливото дете тази, която ще го разбере и ще защищава Истината? Есклармонда трябвало да живее с този поглед на пратеника Никита. Но преди да стане апостолка, организаторка и душата на албигойството, тя е минала през едно дълго мъченичество. Баща ù я дал на граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. Това е бил за нея периодът на мъченичеството. След смъртта му тя почва апостолството, което е траело 30 години. Тя е пътувала, излагала новите идеи, станала учената Есклармонда. Нейният замък Монсегюр станал убежище за всички албигойци, прокудени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против Монсегюр, който бива опожарен и населението избито.
към текста >>

13. I'influence de I'energie solaire Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Богомилството, което е още малко познато, е играло несъмнено главна роля в реформацията и западния мистицизъм.
Б. Бр.” най-многобройното и най-силното в България. Бялото Братство е свързано с окултизма и мистицизма, които са продължители на науката, храмовете на посвещението и на древните мистерии. В центъра на движението е фокусът на духовната активност. В България се срещат като във фокус всички западни и източни течения и по-специално западните романо-тевтонски течения и тези на славянска Русия и на Изтока. България роди богомилството, което се разпространи после в Европа под названието реформация, катаризъм, албигойство от една страна и от друга страна, като окултните братства на розенкройцерите и пр. Богомилството, което е още малко познато, е играло несъмнено главна роля в реформацията и западния мистицизъм. Поп Богомил е бил един екзотеричен (външен) и социален деятел на един жив езотеричен център, останал неизвестен." Френското списание „La revue spirite”, год. 75, окт. 1932 год. Пише: „Българското списание „Житно зърно" печата „L'ftuguste Message” статия от Учителя Дънов; в тая статия той изтъква законите на любовта, без която не е възможно никаква обнова и възкресение”. За да даде представа за статията, списанието привежда един пасаж от статията.
към текста >>

14. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах?
Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея. Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата. Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата. Неведнъж вдъхновените музиканти са долавяли основните мотиви на своите гениални произведения при подобни звукосъзерцания на природата. Богатството в постижения и оригиналност на тия постижения е десетократно по-голямо, когато надареният музикант се съсредоточи и вглъби в своята собствена природа, в своето истинско „аз”, живият огън, който гори дълбоко в най-съкровените кътчета на неговата душа, този Божествен огън, който със своя основен атрибут – творчеството – прави от човека образ и подобие на Бога. Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах? Най-после творчеството на гениалния Бетовен в последните му 10-15 години, когато той е бил съвършено глух, не ни ли подсказва едно ново становище при творческия акт, не ни ли насочва към нови (и истински) източници на вдъхновение и творчество? Има неща, които човек може да чуе единствено само в себе си, а как ще ги намери, ако той все още е далеч от себе си! Бетовен оглуша, той умря за музиката вън от него, но се роди отново за един друг свят, възкръсна за музиката вътре в себе си. И тогава, из гънките на своето съкровено музикално аз, далеч от измамния огън на амбиция, тщеславие и гордост, той можа да извади и да поднесе на обеднилото човечество най-скъпите бисери от своето творчество. Оглушаването на Бетовен, бидейки загадка за лекарите, които навремето са го лекували днес е знамение за музикантите: Човек трябва да оглушее за музиката отвън, т.е.
към текста >>

15. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм.
Хората с месеста, тежка длан не са създадени за висш, духовен живот. Пълни противоположности на аскетическия живот. те отиват до крайности в чувствените удоволствия. Мършавата ръка показва тъкмо обратното на месестата. Склонност към отдалечаване от живота на чувствата и удоволствията. Занимаване с по-висши, умствени области, философия, наука, мистицизъм и аскетизъм. Но същевременно показва голяма амбиция, пресилване и изпитване големи напрежения - умствени и физиологически. Ако ръцете са много мършави, сухи, показват гордост, завист, ревност, деспотизъм, скъперничество. Месестата длан говори за повишени апетити с лакомия към физически удоволствия, а мършавата говори за лакомия и апетити в умствената област. Месестата длан показва, че притежателите им много вземат, много поглъщат, но и много дават. Мършавите - много дават на умственото поле, малко дават на физическото поле.
към текста >>

16. ОКУЛТНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В СВЕТОВНАТА ЛИТЕРАТУРА-Д-Р Е .Р. КОЕН Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм.
Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по-подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза извън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни. Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме предадени процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципът на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тяхна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм. Неравните тактове в песните на Учителя се явяват, като такова временно деление, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация. На пръв поглед неговата музика ни се представя като такава, която не е в съгласие със съвременните разбирания, но ако се вмислим по-дълбоко и прибегнем към един по-проникновен музикален анализ, ще се домогнем До ония живи източници, вложени в естеството на новия човек, от които се струи тази музика в нова форма и нов ритъм. Един друг белег. Известно е, че когато една композиция се състои от съчетание на най-нежно вибриращи тонове, тя действува на висшата човешка природа, събуждайки възвишени стремежи. Когато това се разбере, както го разбира опитният окултист, могат да се подбират трептения, съобразно с резултатите, които те произвеждат.
към текста >>

17. АСТРОЛОГИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата.
В.В. НОВАЛИС - ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ Името Новалис се издига като символ на онзи момент в духовния живот на Германия, известен под името "романтизъм", който даде своите най-ценни плодове през последните десетилетия на осемнадесетия век. Стремежът на немските романтици към всестранното опознаване на живота, техният устрем да проникнат в Светая-Светих на битието, да открият тайната връзка, що обединява всички форми на мирозданието, копнежът им по незнайното, отвъдното, абсолютното намериха своя най-чист израз в поетичното творчество на Новалис. Неговите творби са осъществяване на романтическата идея за единството между наука, религия, философия и изкуство. Защото поетическите му видения, проникнати от дълбок мистицизъм, са носители на една възвишена философия и познания за човека и природата. За него космосът е жив организъм, в който всека форма е проява на духа. Неговото мистично отношение към природата е намерило своето художествено въплъщение в романа му "Учениците от Саис" - останал във форма на фрагменти. Тук той нахвърля моменти из живота на една мистична школа, чиито ученици, под ръководството на един мъдрец, се стремят към разкриване тайната на природата. Като символ на природата тук се явява забуленият образ на Богинята от Саис-Изида. Основната идея, разработена в една вплетена в романа алегория, гласи, че по пътя на тихото съзерцание и вглъбяване в себе си, търсещият ще открие истината в себе си.
към текста >>

18. БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И в резултат от това възниква и мистицизъм на немска почва.
А този факт е естествена последица от натюрела на немския творчески гений, защото неговата поезия не е израз само на непосредствено изживяното, но в много по-голяма степен е отзвук на оная философска размисъл върху изживелицата, поднесена му от сетивния свят. В това философстващо съзнание се корени и оная склонност на немеца към трансценденталното, метафизичното, плод на която се явява мистичният момент в неговото творчество. С охота плеяда немски поети, писатели черпят от рудницата на мистичния Изток, респективно Индия, за да вложат тия ценности като основни ингредиенти в произведенията си. Колко често Гьоте, Лесинг, Хьолдерлин, Ничше, Новалис, Херман Хессе живеят в поетичните си творби приобщени с някоя идея, отхранена в душата на източния светосъзерцател. Това говори за онова живо у немеца мистично начало, проявено в дълбокия му стремеж към единение с Първопричината. И в резултат от това възниква и мистицизъм на немска почва. Достатъчно е да проучим ученията на Спиноза и Яков Бьоме, за да се проникнем от глъбината на миросъзерцанието у немеца. Внушителен момент в немското поетично творчество представляват страниците, отразили в себе си трепета на мистичния копнеж по общение с Бога. Религиозната емоционалност на немското средновековие е само по себе си един от сюблимните моменти на мистичната изживелица на немския дух. Красноречиво доказателство за това са поетичните творби на монахинята-поетеса Хилдегарт фон Бинген или на Мехтхилд фон Магдебург, написала поетичната сбирка: „Гехуцата – Божествена светлина". Тяхната поезия е опит да се съхрани в слово онова, що духът е съзерцавал в момент на мистично откровение.
към текста >>

19. ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Ние тук влизаме вече в областта на един разбран мистицизъм.
Как се обяснява обновителното действие на висшите психични състояния върху организма? Казахме по-горе, че те действуват върху електромагнитните течения в тялото и чрез последните и върху органите. Тук ще поясним в подробности, как се обяснява това обновително действие: При висшите психични състояния, например на вяра, любов и пр., човек идва до състояние, сходно с висшите творчески сили в природата и ги привлича към себе си. Природата разполага с всички видове сили и ние привличаме към нас този вид сили, които съответствуват на нашето състояние. По този въпрос ще приведем думите на един окултист „При хармонизиране трептенията на човешката душа с трептенията на Всемирното Творческо Същество, образува се връзка с космичното Всеединство и тогава човек може да разчита на подкрепа от висшите духовни полета. Ние тук влизаме вече в областта на един разбран мистицизъм. Силата на молитвата зависи от великата любов, от мира и от силното въодушевление да работи човек за великото дело на Бога. Скоростта на трептенията на вярата надминава всички най-големи скорости, познати във физиката. Трептенията на Божествената мисъл надминават всички други трептения, които са само техни вариации или отражения. Достатъчно е болният да може да възбуди в себе си такива трептения на вярата и тогава тези негови трептения ще се свържат с трептенията на висшите духовни полета, ще привлекат техните енергии и тези последните ще преорганизират материята на физичното му тяло. Ето защо Христос пита болния: „Вярваш ли?
към текста >>

20. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тези, които достигат до това висше творчество, често ги зоват мистици (напоследък думата мистик и мистицизъм е твърде много покварена и употребена за всякакъв вид захлас).
Светост е досущ практическо реализирано съвършенство. Светостта води към дълбоко вътрешно единение и общение с всичко живо, с висшите разумни сили (наричани още Същества), с първичния Разум —Първопричината, Бога. В това отношение истинската светост и чистота е най-творческото и динамично състояние, което изживяват достигналите до там личности. те са център на сили и добродетели, които се лъчат щедро и разумно от тях. Защото те идват във връзка с Първосилите, които ръководят целокупния живот напред. Тези, които достигат до това висше творчество, често ги зоват мистици (напоследък думата мистик и мистицизъм е твърде много покварена и употребена за всякакъв вид захлас). Бергсон (Двата извора на морала и религията) доказва, че мистиците са най-творческите и динамични личности в живота — изобщо фактори, които творят истинските основи на живота. А за чистите и светите сам Христос ни дава най-великото определение: „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Той. Това е най-голямото съвършенство, с което практически би могъл човек да се удостои. Традицията в религиите не познава други по-висши представи за съвършенство от светостта и чистотата, съответно — личности светии. Има извънредно много заблуди, създадени за светите хора, а схващанията за тях в масите — интелигентни и прости, са най-различни и чудновати.
към текста >>

21. ЧИСТОТА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Противно на компонистите от руската национална школа, Скрябин е майстор, който в своята музика поставя философски проблеми, достигайки до музикален мистицизъм и символизъм.
Радостно е, че днес Скрябиновата музика има вече свои слушатели. Не бе така, обаче, при живота на тоя вдъхновен музикант-философ (за живота и делото на Скрябин в току-що излязлата студия за Скрябин. — Музикална библиотека, г. I. кн. 10). Александър Николаевич Скрябин (1871—1915 г.) е роден в Москва, но е космополит по душа. Противно на компонистите от руската национална школа, Скрябин е майстор, който в своята музика поставя философски проблеми, достигайки до музикален мистицизъм и символизъм. Още от малък у него е очертан музикантът и мистикът. Цял живот Скрябин бе обладан от чиста мистика. Отдал се всецяло на музиката, сам отличен пианист, композитор и музикален теоретик, той е първият голям музикант на двадесетия век, който с познанията на учен не само заговори, но и се помъчи да докаже, че всеки тон има свой цвят. До това схващане Скрябин идва по свой път, без някой да му го натрапва. Мисълта, че тонът има цвят, е много стара.
към текста >>

22. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 21 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения.
Уйлям Джеймс, Аксаков, Камил Фламарион, Ломброзо, проф. Кравфорд, както и видни хора на изкуството като В. Хюго, Метерлинк, Конан Дойл и др., и дава един мощен тласък за все по-нови и по-важни завоевания на човека в областта на духовната природа на човека, съдържаща ключа на всяко познание. Теософското движение се явява като едно задълбочаване на мистичната мисъл и една нова мощна вълна в общото всесветско настъпление на последната. То възниква с определената задача да подготви една издигната духовно среда от хора из всички религии и езици, способна да възприеме наново живото слово на онзи велик Учител на човечеството, който ръководи неговото висше духовно развитие и което слово той има да оповести чрез устата на един избраник, във времена, когато старата цивилизация залязва и върху нейните развалини трябва да се изградят основите на по- разумен и пo-съвършен живот. Възникнали върху древно-индийския мистицизъм, модерната теософия синтезира в себе си ценното от всички по-големи религии на древността, от всички окултни школи и духовни движения. Нещо повече — тя представлява една религиозно-философска синтеза, примирява със себе си религията с модерната наука, духа на Изтока и духа на Запада, духа на дълбоко вътрешно прозрение и духовно усъвършенстване с духа на интелектуализма и индивидуализма, на емпирическия опит и техническите завоевания. Теософското движение създаде във всички страни една международно обединена и издигната духовна среда, способна да се яви като носител на най-висшите и ценни духовни придобивки на цялото човечество, да разработи тоя духовен капитал и да го направи достояние на все по-широки кръгове. Чрез трудове на множество свои видни представители, теософията подигна булото, скриващо ценни за живота истини, популяризира знания, които по-рано биваха достъпни само на посветения; тя разкри истинския лик на древните религии и окултни школи, пробуди широк интерес към духовните знания и даде силен тласък на мистичната мисъл. Много допринесе теософията специално за разкриване същността и дълбокия смисъл на Христовото учение, като хвърли светлина върху тъй- наречените „Христови мистерии“ и онова духовно знание, което се е предавало от уста на уста, от посветени на посвещавани. Тя спомогна за разкриване онова разбиране на Христовото учение, което са имали първите негови проповедници: Христос, ап.
към текста >>

23. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, от В.
черти на човека .... 10 лв. Закон за единство и общност .... 15 лв. ДРУГИ КНИГИ Де е истината, учението на Учителя Дънов и и отговор на критиките против учението … 10 лв. Кои и какви са белите братя ... 5 лв. Съвр. обществен морал и Дънов ... 8 лв. Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов, от В. Граблашев .... 8 лв. Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов, от А. Томов ... 8 лв. Сп. „Житно Зърно“ I, II, III, IV и V години, цяло год. течение, всяко по 60 лв.
към текста >>

24. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 38 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултизъм, мистицизъм и учението на П.
серия беседи от П. Дъновъ - 60 лв. Где е истината? — Учението на П. Дънов, и отговор на критиките против учението - 10 лв. Окултизъм, мистицизъм и учението на П. Дънов, от В.Граблашев - 4 лв. Човек и Бог, от Пламен - 10 лв. Хирология, от В. А. Вреде, ръководство за узнаване човешкия характер, способности и съдба по линиите и формата на ръката - 40 лв. Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето - 55 лв.
към текста >>

25. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 39 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултизъм, мистицизъм и учението на П.
серия беседи от П. Дънов - 60 лв. Где е истината? — Учението на П. Дънов, и отговор на критиките против учението - 10 лв. Окултизъм, мистицизъм и учението на П. Дънов, от В.Граблашев - 4 лв. Човек и Бог, от Пламен - 10 лв. Хирология, от В. А. Вреде, ръководство за узнаване човешкия характер, способности и съдба по линиите и формата на ръката - 40 лв. Четене характера, темперамента и болестните предразположения по лицето - 55 лв.
към текста >>

26. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 40 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религия. Мистицизъм. Окултизъм. Христианство. II. Вселената.
Пашов Забел. Троичният закон съвсем няма някакъв класов отенък — всички класи са унищожени и имаме само човеци, които еднакво работят и се ползват от благата. Книжнина Въведение в асоционизма, от Д-р Кирил Паскалев, със следното съдържание: Основните проблеми на човешкото познание. I. Бог. Схващания за Бога. Религия. Мистицизъм. Окултизъм. Христианство. II. Вселената. Произход и същност на вселената. Проблемата за живота. Развитие на живота. III. Човекът. Устройство на човека.
към текста >>

27. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултизъм, мистицизъм и учението на П.
Абсолютна чистота - 5 лв. Учителят - 5 лв. Где е истината? — Учението на П. Дънов, и отговор на критиките против учението - 10 лв. Окултизъм, мистицизъм и учението на П. Дънов, от Граблашев - 4 лв. Кои и какви са Белите братя, от Стоян Ватралски - 5 лв. Човек и Бог, от Пламен - 10 лв. Въведение в асоционизма, от Д-р Кирил Паскалев - 60 лв. Хирология, от В. А.
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Паскалев - 60 Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов, от Васил Граблашев - 8 Хирология, от Вреде - 40 Четене характера, от Д-р Дюрвил - 35 Книга за Живия Бог, от Бо Йин Ра - 50 Книга за човека, от Бо Йин Ра - 30 Книга за отвъдния свят, от Бо Иин Ра - 20 Занони, от Бул.
- 15 Где е истината? — учението на Петър Дънов и отговор на критиките против него, от Дж. Веротиеро - 20 Кои и какви са 6tnnit братя? — от Ст. Ватралски - 5 Въведение в асоционизма, от Д-р К. Паскалев - 60 Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов, от Васил Граблашев - 8 Хирология, от Вреде - 40 Четене характера, от Д-р Дюрвил - 35 Книга за Живия Бог, от Бо Йин Ра - 50 Книга за човека, от Бо Йин Ра - 30 Книга за отвъдния свят, от Бо Иин Ра - 20 Занони, от Бул. Литон - 100 Беседи от Петър Дънов Мнозина казваха - 30 Ни мъж ни жена. - 30 Синове на възкресението - 35 Учителю благи - 20 Великото в живота - 6 „Ето Човека! " — първа серия беседи, - 25 Братя и сестри на Христа, - 25 Защо твоите ученици ядат и пият? — пета серия. - 40 Двата природни метода, шеста серия беседи, - 60 Слава Божия, осма серия, - 150 Затова се родих, девета серия беседи, - 150 За съдба дойдох, - 40 Новата Ева.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В много случаи—живото слово на Любовта, Пътят на Христа — се явяваше синтеза и хармония, която примиряваше противоположните интелектуалистични течения, които всички анализират и систематизират в схеми и понятия: окултизъм, мистицизъм, спиритизъм, метапсихизъм и пр. изми.
приема Духа за реалност. Най-после бе четен и шестият реферат: „Синтеза на езотерическите науки“ — от Ян Ходина (Краков) и конгреса бе закрит след кратки дискусии и резолюция — в смисъл да се обърне вниманието на меродавните фактори върху големите съкровища на полския спиритуализъм и месианизъм — да се из-вадят тези съкровища и да се направят достъпни на народа и младото поколение. Чрез разпространение съчиненията на месианистите, които са непознати на младото поколение. Успехът на този пръв конгрес бе наистина голям. Такава жажда, такъв интерес, такава плодотворна обмяна на мнения, с търпимост, без раздразнение и обида! В много случаи—живото слово на Любовта, Пътят на Христа — се явяваше синтеза и хармония, която примиряваше противоположните интелектуалистични течения, които всички анализират и систематизират в схеми и понятия: окултизъм, мистицизъм, спиритизъм, метапсихизъм и пр. изми. Слънчевото слово на Божия Дух, на Царството Божие —изявлението и реализирането на Божията Любов — ето основното, което може да обедини всички духовни течения за сътрудничество, както и всички народи. Нужна е смелост, повече смелост. инициатива, работа, вяра в Божественото и Разумно.о, което едничко носи живот, знание и свобода! Като пръв конгрес в Полша надмина очакванията, но организаторите са проявил боязливост — като не са допуснали повече от 150 души желаещи да присъстват. Знаейки, обаче, условията в Полша, където клерикализма е твърде силен, направеното, постигнатото е един успех и едно начало, което ще даде големи плодове.
към текста >>

30. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 216 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Д-р Юберхарст а бил човек с позитивни възгледи, като винаги до тогава с отричал възможността за каквито и да било окултни явления и е бил решителен враг на някакъв мистицизъм.
Всяка година четем и слушаме за все нови и нови загадъчни случки, пред които стои еднакво безпомощно разумът, както не простия човек, така и на способния учен. Тия случаи не могат да се разберат, не могат да се обяснят задоволително с помощта на днешните научни познания. И тъкмо за това, не можейки да ги разберат и обяснят, множество интелигентни хора предпочитат просто да ги отричат, докато един ден истината, тъй да се каже, не им избоде очите. Един такъв случай, главното лице в който е бил държавният прокурор Д-р В. Юберхарст, е станал в Германия, в 1925 год., като е бил описан подробно в някои вестници. Д-р Юберхарст а бил човек с позитивни възгледи, като винаги до тогава с отричал възможността за каквито и да било окултни явления и е бил решителен враг на някакъв мистицизъм. И тъкмо с него се случило нещо, което го излекувало напълно от неговия скептицизъм. Според както сам Д-р Юберхарст разправя, той прекарвал в 1925 год. отпуската си в Бавария, гдето често яздел но кон. Връщайки е веднъж от една такава разходка доста късно, внезапно конят му се спрял, ушите му настръхнали и започнал да трепери. По средата на пътя, срещу него, вървял някакъв човек с огромен предмет на гърба си.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм.
Ако преминем към анализ на колорита и нюансите на тази музика, ако се спрем да разгледаме по подробно специфичните й свойства, особената й интонация и сила на напрежение, както и други такива качества, с които тя излиза из-вън общоприетите схеми на песента, то ние се натъкваме на редица интересни проблеми, които вълнуват умовете на най-напредничавите музиканти на наши дни. Онова, което е ясно видимо за един музикант, който не може да не оцени високо тези песни, е че има една особена логика при съчетание на интервалите и една особена последователност в музикалния израз, който в неговите песни се превръща в истински говор на душата. В тази музика срещаме преда-де-ни процеси и състояния, аналогични на тези в природата. Така напр., принципа на музикалния мотив, почиващ на контраста, тъй характерен за проявите на природата, съществува изразен на много места твърде ясно. В песните срещаме тясна и широка ритмика, но особено ни се налага оня вътрешен жив ритмус, който почива на окултни закони. Специфичните каденци в тази музика са израз на един дълбок мистицизъм. Неравните тактове в песните на Учителя се явяват като такова временно деление, върху което спокойно се изгражда своеобразната им интонация. На пръв поглед неговата музика ни се представя като такава, която не е в съгласие със съвременните разбирания, но ако се вмислим по-дълбоко и прибегнем към един по-проникновен музикален анализ ще се домогнем до ония живи източници, вложени в естеството на новия човек, от които се строи тази музика в нова форма и нов ритъм. Един друг белег. Известно е, че когато една композиция се състои от съчетание на най-нежно вибриращи тонове, тя действа на висшата човешка природа, събуждайки възвишени стремежи. Когато това се разбере, както го разбира опитният окултист могат да се подбират трептения, съобразно с резултатите които те произвеждат.
към текста >>

32. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Религия. Мистицизъм. Окултизъм. Християнство. ч.
Първият пазител на прага. Вторият пази тел на прага. Въведение в асоционизма, — основните проблеми на човешкото познание — от Д-р Кирил Паскалев. Книгата съдържа: ч. I. Бог: Схващания за Бога. Религия. Мистицизъм. Окултизъм. Християнство. ч. II Вселената: Произход и същност на вселената. Проблемата на живота. Развитие на живота, ч. III. Човекът: Устройство на човека. Душа и душевен живот.
към текста >>

Мистицизъм, от Ана Безант.
От Д-р Лумис. Окултизмът не е само теория, той има и своята практика. И всеки, който употреби достатъчно воля и разумност може да постигне ценни резултати. Бхагават Гита, Божествената песен. Превод от санскритски. Мистицизъм, от Ана Безант. Мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното. Той е пряка връзка с Върховната Реалност, — първоизвора на всеки живот и дейност. Всяко велико дело, всяко творческо постижение на човешкия гений води началото си от тази връзка, безразлично дали тя се съзнава или не. Чакри, Кундалини и Прана, висшите духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдещо развитие, от Ч, Ледбитер. Ясновидските, предсказания и науката, от Ангел Томов.
към текста >>

Ален.( Окултизъм и мистицизъм, — История на великите учители от Христовата ера, от В. Граблашев.
Същината и силата на ума. Образуване на навици. През дверите на доброто, Вратата и пътят. Законът и пророците. Спасение още днес, от Дж. Ален.( Окултизъм и мистицизъм, — История на великите учители от Христовата ера, от В. Граблашев. (книгата в издание от 2010 г.) Съвременният обществен морал и Дънов, — преди двадесет столетия и сега — от Waniel. (Waniel - псевдоним на Любомир Лулчев) Великото учение — няколко основни положения, от В. Т. Благодумов. Основните окултни истини и мястото на Всемирното Братство в бъдещия развой на човечеството. Где е истината?
към текста >>

33. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 274 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В умствено отношение - любопитност, мистицизъм, хитрост, могат да отсъждат справедливо.
Това е символическата змия, която е изкусила Ева. Оттам и падението на човека от точката на равновесието във Везните, в унищожението и смъртта, чрез лъжата и измамата на Скорпиона. Във физическото тяло представя половата или производителна система. Емблема на раждането и живота. В психическата област управлява животинските страсти, ревност, завист, гордост. В умствено отношение - любопитност, мистицизъм, хитрост, могат да отсъждат справедливо. Символ на пораждане на идеите. 9. Стрелец. Това е един знак огнен и подвижен. Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета. Във физическото тяло управлява бедрата.
към текста >>

34. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Мистицизъм от Ана Безант, мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното.
Необходимост от прераждане от научна и религиозна гледна точка, от А. Безант Смисълът на живота. Основните закони на развитието. Отговор на заплетените въпроси на живота. Практически окултизъм От Д-р Лумис Бхагават Гита Божествената песен. Мистицизъм от Ана Безант, мистицизма не е фантазия или гонене на нереалното. Чакри, Кундалини и Прана, висшите духовни сили на човека, които той трябва да събуди в процеса на своето бъдеще развитие, от Ч. Ледбитер. Ясновидските предсказания и науката, от Ангел Томов. Четвърто измерение, от Аде Нуаркарм. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун. Мисълта творец на характера.
към текста >>

Окултизъм и Мистицизъм, от В. Граблашев.
Четвърто измерение, от Аде Нуаркарм. Човек — творец на съдбата си, или скритите сили в човека, от П. Браун. Мисълта творец на характера. от Дж. Ален. Първа стъпка към свят живот, от Джеймс Ален През дверите на доброто от Дж. Ален. Окултизъм и Мистицизъм, от В. Граблашев. Съвременният обществен морал и Дънов. — преди двадесет столетия и сега — от Waniel. Великото учение — неполно основни положения, от В. Т. Благодумов. Где е истината?
към текста >>

35. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизъм: I.
Из висините, II. Сълзите, III. Блянът IV. Славей. 2) Към светлината, от Е. Г. Лешхе и 3) Гитанджали, от Рабиндранат Тагор. 4. Мистицизъм: I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета на Емануел Сведенборг, II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо. III. „Лудостта и мистицизмът“. 5. Д-р Рудолф Щайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма.
към текста >>

Мистицизъм: I.
Странник и IV. България. 2) Гитанджали (край), от Рабиндранат Тагор. 3. Боян Боев. Неотложни реформи в нашето училище. Бъдещото училище. 4. Мистицизъм: I. Блянът на Новалис за „Синия цветец“. II. Граф Калиостро, от Силвен Хо. 5. Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик — Превела от английски Леона Василева. 6. Песни на смъртния: I.
към текста >>

Мистицизъм: Мисли върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо. 5.
Ангел и IV. Слънце и Земя. 2) Изпит, разказ от А. Блек, прев. Ив. Дейков 4. Мистицизъм: Мисли върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо. 5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещето училище (продължение). 6. В недрата на природата (край). 7. Самуел Р. Уелс.
към текста >>

Мистицизъм: 1) Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме.
VII. Напред. VIII. Молитва и IX. Грешният херувим. 3. А. Безант. Религия и музика (с портрета на лекторката). 4. Мистицизъм: 1) Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме. 2) Манфред и епохата на световната скръб, от Силвен Хо. 5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещото училище (продължение от кн. VII). 6. П.
към текста >>

Мистицизъм: I.
Самарянката (библейски епизод) Прев. от френски А. А. 4. А. Безант. За прераждането (лекция). Превела от английски Леона Василева. 5. Мистицизъм: I. Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинка. II. Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд. Положителни и отрицателни мисли. 7. Боян Боев.
към текста >>

Мистицизъм: I.
Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Мъченица. II. Пролет. 3. Жюл Лермина. Магьосницата. 4. Мистицизъм: I. „Слепите“ или мистицизмът на новото време (с портрета на Мо-рис Метерлинкъ). II. За Белия Христос, от Силвен Хо. III. Учението на Яков Бьоме (с портрета му), прев. от англ. Л. Василева. 5.
към текста >>

5. Мистицизъм.
Списаревски. 3. Боян Боев. Отношението на окултизма към естествените науки. 4. Буе де Вилие. Какво ще станем след смъртта (научно изследване). 5. Мистицизъм. Мистицизмът в бившия руски дворец. — От Г-жа Крюденер до Разпутин. 6. Алан Кардек (животопис и обществена дейност), с портрет. — Катехизъм на прераждането. 7. Емил Дермангем.
към текста >>

5. Мистицизъм.
3. П. Любимов. Българската православна църква (по случай църковния събор). 4. Д-р Алта, проф. в Сорбоната. Последната дума на материята. 5. Мистицизъм. Мистицизмът в бившия руски дворец (край): Разпутин. 6. Пр. Мълфор. Безсмъртието на плътта. 7. Норман. Хипнотизъм и окултизъм (край) 8.
към текста >>

Мистицизъм на числата. III.
Предвестия на смъртта. III. Предопределенията на съдбата. 14. Книжнина. 15. Разни вести. I. Магия на числата. II. Мистицизъм на числата. III. Уилсон и числото 13. IV: Който знае нещо добре, трябва да го съобщи на другите Година 2, Брой 5 (юни 1922 г.) 1. Да се самоосъзнаем! Нашите длъжности. — Положението на българския народ. 2.
към текста >>

Сравнителен мистицизъм.
II. Плач. III. Сините очи. IV. Плач. V. В Царството и VI. Разплата. 3. X. Туелвтрис. Сравнителен мистицизъм. Превела от английски г-ца Л. В-ва. 4. Жан Фино. Окултизмът пред науката и литературата (прев. от френски). 5.
към текста >>

3. Мистицизъм. 1.
III. Шествие. IV. Крин. V. Среща. — Бъди неземна 1 Стих. от Роденцвет. — Край морето. Разказ от Зора Тихова. 3. Мистицизъм. 1. Лудостта и мистицизмът, от X. Станли Редгров. II. Мистични фрагменти, от Д. Попов. 4. Л. Р. Сидеровото махало. 5.
към текста >>

36. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В тази книжка не можаха, по технически причини, да се застъпят следните отдели: 1) Мистицизъм, 2) Книга на вековете, 3) Биографии на видни окултисти, 4) Физиогномия, 5) Астрономия, 6) Окултни прояви у българите, 7) Идеална уредба на народната просвета и възпитание, 8) Книжнина и 9) Окултна белетристика, драма, опера и пр.
Със сърдечен поздрав: N. N. (Публицист). ВАЖНО 3А СЪТРУДНИЦИТЕ Умоляват се г. г. сътрудниците да се съобразяват напълно с изискванията на - общата програма на списанието и с техническото разпределение на отделите. Ръкописите да се написват винаги на една страница на листа, ясно и четливо, в окончателна форма. В тази книжка не можаха, по технически причини, да се застъпят следните отдели: 1) Мистицизъм, 2) Книга на вековете, 3) Биографии на видни окултисти, 4) Физиогномия, 5) Астрономия, 6) Окултни прояви у българите, 7) Идеална уредба на народната просвета и възпитание, 8) Книжнина и 9) Окултна белетристика, драма, опера и пр.
към текста >>

37. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На хълма Сатурн означава наклонност към мистицизъм.
Звезда на хълма на Луната означава, че лицето е склонно към предателство, лицемерие и преструване, или предсказва опасност поради преувеличена фантазия, или смъртна опасност от удавяне. На хълма на Венера звездата предсказва нещастие от жени. Едно колелце ( или ) на хълма Меркурий означава наклонност към кражба. На другите хълмове означава слава и успехи, особено ако се случи на слънчевия хълм. Кръст ( или ) на хълма Юпитер означава женитба по любов или щастлив брак. На хълма Сатурн означава наклонност към мистицизъм. Ако кръстът е дълбок и ясно забележим, тогава означава суеверие. На хълма Аполон кръстът показва успех в изкуството. На хълма Меркурий означава наклонност към кражба клевета, издаване тайни и пр. На лунния хълм означава лъжливост; ако е съвсем малък кръстът тук, означава мистицизъм. На хълма Венера означава нещастна любов. (Следва).
към текста >>

На лунния хълм означава лъжливост; ако е съвсем малък кръстът тук, означава мистицизъм.
Кръст ( или ) на хълма Юпитер означава женитба по любов или щастлив брак. На хълма Сатурн означава наклонност към мистицизъм. Ако кръстът е дълбок и ясно забележим, тогава означава суеверие. На хълма Аполон кръстът показва успех в изкуството. На хълма Меркурий означава наклонност към кражба клевета, издаване тайни и пр. На лунния хълм означава лъжливост; ако е съвсем малък кръстът тук, означава мистицизъм. На хълма Венера означава нещастна любов. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. СЪДБАТА И СВОБОДНАТА ВОЛЯ — ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ (Продължение от кн. III.) Слънцето е символ на индивидуалността, а местото му в хороскопа показва вида на ограниченията, които се налагат на вътрешния човек, на неговото его.
към текста >>

Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ.
Прѣзъ 2750 година, отъ Ч. У. Ледбитеръ Критика на социализма, отъ Софрони Никовъ Въ защита на религията, отъ Софр. Никовъ Оправдание на милитаризма, отъ Софр. Никовъ БРОШУРИ: Отъ Анни Безантъ и Ч. У. Ледбитеръ: Необходимостъ отъ прѣраждане. Мѣстото и работата на човѣка въ природата Теософията по отношение религията Идването на Христа втори пѫт. Мистицизъмъ. Окултна химия Доказателствата за Теософията. Духовен живот за мирския човѣк Мѣстото на учителитѣ въ религиитѣ Реалностъ на невидимото Ислямътъ Какво нѣщо е Теософското Общество Теософията по отношение политиката Духовната сила на христианската церква ПОДЪ ПЕЧАТЪ: Практически окултизъмъ, отъ Д-ръ Лумисъ. Окултни Съвѣти, отъ Ал. Шишковъ. Печатането на останалите книги се отлага поради липса на хартия.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизъм: I.
Из висините, II. Сълзите, III. Блянът IV. Славей. 2) Към светлината, от Е. Г. Лешхе и 3) Гитанджали, от Рабиндранат Тагор. 4. Мистицизъм: I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга, с портрета на Емануел Сведенборг, II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст, от Силвен Хо. III. „Лудостта и мистицизмът“. 5. Д-р Рудолф Щайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма.
към текста >>

Мистицизъм I.
Звездите са изковали гривна от лъчи, за да украсят с него твоите нозе, но моята огърлица ще виси на твоите гърди. От тебе са. богатството и славата и в твоята власт е да ги даваш и да ги отнемаш. Но моята скръб е само моя и когато аз ти я принасям като жертва, ти ме награждаваш със своята милост. (Следва) Преведе: Сава Чукалов. Мистицизъм I. Мисли върху един закон, изразен от Сведенборга1) В природата, всред непреклонните физически и морални закони, действа и един тайнствен, несъзнат, — с който, обаче, в известно състояние на своя разум, си служи всеки, но тъй както египтяните си служили с магията, като с неразбираемо явление. — Той се състои в сливането на физическото с метафизическото, на материалното с духовното и в изразяването на едното чрез другото. Представете си закона за гравитационното стремление на атомите един към друг, превърнат в духовна догма. Какво ще се получи? Съществува взаимно стремление и между монадите, които не са нищо друго освен души на атомите.
към текста >>

Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва).
Където една или повече линии на четириъгълника са стеснени и поради това четириъгълникът изглежда стеснен и малък, там имаме един нерешителен, страхлив, нервозен човек, който проявява липса на самостоятелност, дребнав егоизъм и тесногръдство. Също така липсата на четириъгълника трябва да се счита за лош признак. То означава безбожие, безсърдечност и нещастие. Ако множество линии набраздяват „масата“, това означава умствено ограничен човек. И един бледен наклонен кръст () в „масата на ръката“ има лошо значение, защото предсказва голяма ексцентричност. Когато кръстът е добре оформен и хубаво боядисан, той означава наклонност към мистицизъм. (Следва). АСТРОЛОГИЯ К. А. Либра. Симвология (Продължение от кн. IV.) Във всеки хороскоп къщите(домовете) представляват индивидуалността, т. е. висшия, непроменимия човек, 'отделен от физическата си личност и променливото си тяло.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизъм: I.
Странник и IV. България. 2) Гитанджали (край), от Рабиндранат Тагор. 3. Боян Боев. Неотложни реформи в нашето училище. Бъдещото училище. 4. Мистицизъм: I. Блянът на Новалис за „Синия цветец“. II. Граф Калиостро, от Силвен Хо. 5. Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик — Превела от английски Леона Василева. 6. Песни на смъртния: I.
към текста >>

МИСТИЦИЗЪМ I.
Хуелдон: Бъдещата храна; 4) Д-р Мюлер: Как да си запазим здравето и повърнем изгубената младост. Първите три са издание на книгоиздателство „Възраждане“, улица „Ботев“, № 13—София, а последната е издание на Ст. Атанасов — София. 2) А когато, както е у нас, самите учите ти и възпитатели, в грамадното си мнозинство, са отчаяни месоядци и любители на спиртните питиета ? — Б. Р. МИСТИЦИЗЪМ I. Блянът на Новалис1) за „Синия цветец“ Отдавна е забравена истината относително естеството на бляна. Може би сега тя е известна само на пустинниците, блуждаещи в сърцето на Арабия или насядали по брега на свещения Ганг. Известна е там, но не и на нас. Обаче, макар и рядко, и в Европа се появяват личности, в които напълно се проявява кристализиралия блян. Новалис е един от тях.
към текста >>

Стремежът към него е израз на най-чистия поетически мистицизъм.
След прочитането на неговия роман „Хайнрих фон Офтердинген“ всеки с трепет се запитва: „Нима блянът е откровение на истинско реалното?! “ Може би това не е отдавна забравената истина, но все пак това е една мисъл, значението на която познават всички мистици. Душата на Новалис е проникнала в най-тъмните глъбини на бляна, тя е блуждала с метеорен блясък в отвъд световете, видяла е в светли окраски Вечните Закони и след всичко това, угнетена от положението, в което е поставена, създала е символът, в който е вложила себе си, — създала е „Синият цветец“. Той е най-фантастичното и най-дивното творение на Новалис. Той е кристалният блян на една романтична епоха, която пожела да замени прозаичната действителност с царството на фантазията. Стремежът към него е израз на най-чистия поетически мистицизъм. Необяснимо е, вследствие на каква асоциация е създаден тоя символ, който концентрира в себе си всички мистични и романтични блянове, които биха могли да прелетят в душата на един поет. Синият цветец е раснал и се е развил в тъмни северни лесове, в светлика на лунното сияние, облян от сълзите, които тъй буйно бликат в „Химна на Нощта“. Неговия зародиш се крие в златокъдравата главичка на София Кюн. Историята на една мистична любов даде съдържанието на един роман, в който за пръв път светът вижда неземни проблясъци. Чудесното в него е основа на живота, а не призрачен летеж.
към текста >>

При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“.
От свидетелстването на слугите му се доказва, че той лежал в транс с часове, даже и дни; приятелите му също тъй засвидетелстват факта, че изглеждало да напуска тялото си, и когато се връщал духът, често им разправял за събитията, станали през това същото време в далечни страни. Явно е, че той не е бил умопобъркан и сигурно е виждал видения, чиято същност е била изтъкана от собственото му съзнание и, може-би, те са участвали в изтънченото естество на собствения му ум. Но дори и да допуснем, че видението му е било частично, трябва да признаем, че неговата концепция за вселената, за мястото на човека в тази вселена, за свръзката и общението между душата и тялото и за задгробния живот е невъобразимо по-велика и по-убедителна от теориите на други по-малко велики мъже. Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му. Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството.
към текста >>

Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм.
Мъчна задача е да се напишат няколко страници върху която и да е страна от характера и мисията на тоя „човек от десет века“: онези петдесет дебели томове in-octavo, за които Емерсон казва, че ще дадат достатъчно храна за един „уединен и силен ученик“, изглежда да се мръщят на такъв неуместен опит. Освен това, научните и религиозни съчинения на този човек са така класифицирани заедно, че е мъчно да се говори за една страна на гения му, без да хвърлим обширен поглед върху цялата му кариера. При все това, заслужава да направим едно усилие, особено в днешно време, когато модерният мистицизъм е толкова много в съприкосновение с неговите теории, че често ни напомня цитираната забележка: „Там, където един нов дух е влязъл в света, този дух е хвръкнал при другаря си в Сведенборг“. Роден в Стокхолм в 1688 год, Емануел беше втория син на доктор Джеспер Сведборг (Jesper Swedberg (1653–1735)), проповедник в двореца на Карл XI, и на Сара Беем, дъщеря на асесора при минната колегия. Така религията и науката се съединили при раждането му. Д-р Сведборг е бил учен и набожен човек, със силна наклонност към мистицизъм. Той вярвал в съобщението на духовете със смъртни човеци, виждал видения и бил церител с вяра. Емануел израснал в една благочестива и културна атмосфера, и най-ранните му животописни бележки ни казват, че още като дете се е наслаждавал в разисквания на религиозни теми с духовенството. Това сериозно дете, разговорите на което били тъй удивителни и чийто родители често казвали, че ангелите говорят чрез устата му, пораснал да стане усърден студент в науката и философията. Той получил образованието си в упсалския университет, дето баща му бил назначен за професор по теология, и останал там даже и след като д-р Сведборг бил назначен за епископ на Скара и се преместил в епархията си. В упсалския университет Емануел изучвал класиците, естествена философия, математика и минералогия, а в 1709 г.
към текста >>

В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм.
Сведенборг има правото да се счита първия, който почнал да търси душата чрез анализ. Той доказваше, че човек е дух; човешкият ум е духа, и духът е човекът. Тялото е обвивката на духа, външният му израз; при туй той е направен по образ Божи и е дубликат на душата, защото всеки телесен орган има свой духовен еквивалент в душата. Къде ще търси той душата? Сигурно, в собственото й царство — тялото. В преценката си за тялото, като достойно за почит, той е явно в съприкосновение с модерния мистицизъм. Старите мистици, които бяха аскети, считаха тялото за примка на дявола; за тях то бе Още едно подло, низко, отвратително нещо, в което душата живее с протест, очаквайки момента, когато ще може да захвърли черупката си и да излети към небесните висини или да бъде погълната от Вечния Дух, под диктовката на изток или запад. Съвременните мистици, напротив, казват, че душата може да достигне съвършенство само чрез изкупление на тялото. Когато Сведенборг изглеждал да е на прага на великото си откритие, от всякъде съмненията почнали да го нападат. Той виждал не тъй често огнените езици, които го насърчавали ; той бил измъчван от зли духове. Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път.
към текста >>

Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му.
Сънищата му станали по-живи и имали по-голямо значение от по-преди; той получавал инструкции какво да пише и почнал да се убеждава, че трябва да захвърли на страна труда си през толкоз години и да се старае с всяко смирение да намери душата чрез някой друг път. В една малка пергаментна джобна тетрадка, в която той записвал пътните си бележки, той почнал да отбелязва смело, и без да се опитва да му даде литературна форма, своите сънища и значението им. Силата, която той всякога притежавал до известна степен да спира дишането си, сега станала много по-забележителна и той бил вече на половина в онзи друг живот, който скоро щял да погълне всичките му способности. Той виждал вече полуоблачни форми в полумрака и чувал гласове всяка заран ; и най-после видел фигурата на Господа, облечена в багреница и тънък лен и обляна със светлина. Той бе повикан за високата си мисия да действа като съединително звено между видимото и невидимото, и в същата оная нощ вратите на небето и ада се отворили за него. Интересно е да се сравни начинът, по който Сведенборг е бил призван, и времето от живота му, когато станал пророк, със същите събития в живота на Якоб Бьоме, от Гьорлиц, с чийто мистицизъм неговият има много общо, макар и да е заявил, че никога не е чел съчиненията му. Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“. Детето размишлявало върху тези думи, и когато станало на двадесет и пет години, видението му се открило. Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз. В това състояние, струвало му се, че гледа самата същност на нещата. Той отишъл в ливадите да разсее въображението си, но там само е схванал едно ново и вътрешно значение на всяко стръкче трева Тогава той узнал, че духовните му очи са се отворили благодарение на Бога, и се завърнал в кърпачницата си.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизъм: Мисли върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо. 5.
Ангел и IV. Слънце и Земя. 2) Изпит, разказ от А. Блек, прев. Ив. Дейков 4. Мистицизъм: Мисли върху „Мистични раз говори“ от Пол Верлен, от Силвен Хо. 5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещето училище (продължение). 6. В недрата на природата (край). 7. Самуел Р. Уелс.
към текста >>

Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ .
Цялата поляна дишаше мир, тишина и любов. Чу се шум, приближаваха се стъпки на човек. Пред Гаутама Буда стоеше Джета ... Той пристигна самичък без приятели и слуги, облечен в дрехи на просяк. Мълком той се простря при нозете на Благословения и когато се дигна бавно, като уморен от дълго пътуване, той видя ръката на Господа да го благославя и чу думите му: „Благословен си, о Джета, мой възлюбен ученик“! . . . Прев. Ив. Дянков. Мистицизъм * * * Мисли върху „Мистични разговори“ от Пол Верлен Един е пътят, който води към върховното познание — той е екстазът; един е пътят, който води към сливането с Бога -той е Мистичната Вяра; и също тъй един е факторът, чрез който става всичко това: той е Бог — този Бог, който в „Мистичните разговори“ на Пол Верлен говори: „ . . . вземи сърдечен мир, и бедност с любов, и мойте нощи мистични, сред които душата се възнася и от потира вечен пие блян и светлина“. Неопровержима истина се крие в тия стихове, прозвучали най-напред в душата на тоя най-непосредствен и открит от всички мистици на модерната епоха. Той е вложил в своите разговори с Бога всички религиозни брилянти които е намерил в черните води на тоя живот, и по тоя начин ги е направил откровение, показващо пътя на духовния възход. Всеки от неговите сонети е скрижал за тоя, който се стреми към непознаваемите тайнства, що крие небето.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизъм: 1) Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме.
VII. Напред. VIII. Молитва и IX. Грешният херувим. 3. А. Безант. Религия и музика (с портрета на лекторката). 4. Мистицизъм: 1) Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме. 2) Манфред и епохата на световната скръб, от Силвен Хо. 5. Боян Боев. Окултизъм и възпитание — Неотложни училищни реформи. Бъдещото училище (продължение от кн. VII). 6. П.
към текста >>

Мистицизъм I.
То може да бъде заглушено от дисхармонията на страстите, може да потъне във вихъра на бурните, нестройни мисли, но при все това то вечно звучи в дълбочината на нашето сърце и истинския живот получава изражение в тази нота. Според това, как ние растем за духовната реалност и се издигаме над световните дисонанси, всред които живеем, ние създаваме истинска музика и съединяваме нашето битие в една чиста нота с безчислени хармонични тонове.. Когато земните Мантри ни привеждат в хармонично настроение, ние се приближаваме към пението на тази безконечна Мантра, която ще бъде наша, когато духът осъществи своето освобождение, Мантра, която ще направи нашите проводници недостъпни за земните дисонанси. Музиката ни помага, когато ние я избираме вярно, и тя ни задържа, ако ние я употребяваме за пробуждане на низшето, а не на висшето. Съединете религията с музиката и последната ще стане по-вдъхновена, а религията ще стане по-действителна, и тогава висшата музика и одухотворената религия, слети в едно, ще ви помогнат по-бърже да се издигате към съвършенство. _____________________ 1) Дисонансът никога не трябва да завършва фраза, и трябва да бъде разрешен в консонирващ акорд, който да възбужда ново чувство на радост 2) Индуски струнен инструмент, нещо като тамбура. Мистицизъм I. Поглед върху една мисъл, изказана от Бьоме „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание като първобитна основа или по-скоро като безосновност“ — говори Яков Бьоме. Това е една от неговите най-загадъчни дефиниции на Върховното Същество, което той, може би, в скритите области на подсъзнанието е отхвърлял, за да се приближи, без да желае, до зрението на поклонниците на Буда, за проявената и царстваща в брилянтните води на Нирвана Божествена Атма. Тая мисъл за непросветения в тайните на мистицизма тъне в тъмна бездна, скрита в сиви мъгли. Тя е беззвездна нощ, в която, угнетен, духът мълчи. А за тоя, който е летял вече в трепетните ефири на интуицията, тя е светкавица в оловна нощ, откровение, което крие твърдите зърна на истината.
към текста >>

Шатобриан заблуждава в тъмните проходи на християнския мистицизъм.
Не тяхното фактическо положение, а отличителните черти, които кристализират в себе си, им дават право да бъдат върхове по планинската верига на историята. Веднага с свършването на крайно материалистическия XVIII век и в самото начало на XIX, човечеството попада в тъй наречената епоха на световната скръб. Мировата душа почва да се проявява в своята пълнота чрез човешкия дух: тоя последният съзира цялата голота на материалния свят и е овладян от страстен копнеж към непознаваемото. Черните облаци на отчаянието надвисват над земята. Поезията е в ръцете на меланхолията — Леопарди търси покой вън от вълненията на живота. Шатобриан заблуждава в тъмните проходи на християнския мистицизъм. Хайне и Ленау негодуват против действителностьта, която разпръска техните романтични блянове. А всред всички тях цари дивния образ на Байрона, въплътен в Манфред, представител на цяла плеада навъсени и бурни скръбници. Манфред е истинското въплъщение на епохата на световната скръб. Той негодува с болки в огнено сърце, че грубата действителност не отговаря на изискванията, вложени в душата му от висшата природа. — Той дири познанието на отвъд световете със страшния копнеж, възможен само при свръхчовешки натури като неговата.
към текста >>

Тук виждаме следното: Ако юпитеровият пръст (показалецът) е островръх, това означава усет за природознание, ако е ъглест, това означава наклонност за изследване на истината, въз основа природонаблюдението; ако е лопатообразен (което се среща много рядко), това означава прекален мистицизъм, особено ако същевременно ръката е мека.
Астрологическа хирогномия на пръстите Ние вече видехме, че учението за ръката се намира в тясна връзка с астрологията. Но тук не можем да се спираме подробно да обясняваме тази връзка. С това ще се занимаем по-сетне. Нека припомним само, че всеки пръст е получил името на определена планета. Нашата задача сега е, да изясним, какво означава хирогномическата вариация в формата на пръстите (островръх, четириъгълен, лопатообразен) за всеки от четирите пръсти, след като сме разгледали това значение за четирите пръсти изобщо и отделно за палеца. Тук виждаме следното: Ако юпитеровият пръст (показалецът) е островръх, това означава усет за природознание, ако е ъглест, това означава наклонност за изследване на истината, въз основа природонаблюдението; ако е лопатообразен (което се среща много рядко), това означава прекален мистицизъм, особено ако същевременно ръката е мека. Ако сатурновият пръст (средният) е островръх, (което също се среща рядко), това означава умерена печал; ако е лопатообразен и при ставата зад нокътя като надут, това означава прекалена печал, която води до омръзване на живота. Ако аполоновият пръст (безименият) е островръх, това показва интуитивно чувство за изкуството; ако пък у другите пръсти е обратното, това означава безгрижност и бъбривост. Ако този пръст е ъглест, това означава известно спокойно постоянство в художествените възгледи и изпълнения. Ако е лопатообразен, това означава изкуство, което се занимава с изобразяване на отделни живи моменти, напр. картина на едно сражение и пр.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизъм: I.
Самарянката (библейски епизод) Прев. от френски А. А. 4. А. Безант. За прераждането (лекция). Превела от английски Леона Василева. 5. Мистицизъм: I. Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинка. II. Лорд Бекфорд, от Силвен Хо. 6. П. Мълфорд. Положителни и отрицателни мисли. 7. Боян Боев.
към текста >>

Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица.
Едва ли заслужава да се убеждават такива хора. И така, аз се старая да дам на хората само храна за мисълта им. Ако те са готови да възприемат този особен начин на мислене, то лекцията е верния стимул, който си ги накарала да почнат да мислят върху нея и тогава дохожда онова чувство на реалност, което иде от самостоятелното мислене. Когато усвоите истината чрез изучаване и разсъждение, а не само като чута от другиго, тогава вече тя става едно убеждение, основано на разума, а то е в състояние да урегулира и оформи живота ви. Превела от английски: Леона Василева. Мистицизъм Мисли върху „Синята птица“ на Метерлинк Ако някога Метерлинк, замислен над своя живот, попадне в мрачното философско настроение, представляваше третия ъгъл на триъгълника, другите два ъгъла на който са мистицизма и скептицизма, и се запита: ,,що съм бил в действителност аз“ — вярвам, че непременно ще се мярнат пред неговия дълбок поглед великолепните сенки на неговите две творения: Съкровище на смирените и Синята птица. Ако „Съкровище на смирените“ е теорията на неговата система — то ние можем да наречем „Синята птица“ нейна практика, т. е. нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената.
към текста >>

Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря.
Всичко е суета. Познанието е смърт“. Високата морална тенденция, за която наблегнах по-горе, изцяло се проявява в тези думи, с които дивният обитател на скалистия Монсерат завършва историята на Ватека : „Така халифът Ватек, в стремежа си към суетен блясък и непозволена власт, бе се очернил с безброй престъпления и стана жертва на угризения и безкрайна, безгранична мъка. Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“. В този пасаж напълно се очертават моралните възгледи на Бекфорд. Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря. Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени. Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието. Той е един от тези небесни приселци, които идват, за да омаят, с чара на красотата и вдъхновението, бродещия връх земната кора човешки дух и след туй да изчезнат с метеорна бързина в бездънните пространства, като.оставят след себе си само своя брилянтен образ. Силвен ХО.
към текста >>

Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята.
Психическата ръка означава, че в едно слабо физическо тяло обитава енергична душа. От такава материя са съставени религиозните мъченици, които с най голямо равнодушие, без да мигнат, нещо повече, славословейки с песни своето божество, са понасяли ужасните телесни мъки, защото смятали, че дължат тази жертва на своето убеждение, на своята вяра. Такива ръце имат привържениците на Буда, които с радост легат да ги смаже тежката колесница, или привържениците на Аллаха и Мохамеда, които всека година лягат на улицата един до друг, за да постелят с телата си пътя, по който ще мине Шейхюл-Ислямът с коня си. Такива ръце трябва да са притежавали най-сетне и религиозните екстазисти, които, по примера на Исуса Христа, се оставяли да бъдат приковани на кръст и по този начин да претърпят смъртта, с каквато техния образец искаше да изкупи греховете на човечеството. Притежателят на такава ръка има такава твърда воля, че е готов всичко да положи, да пожертва всичко, което му препятства, за да прокара една мисъл, схваната веднъж от него и разбрана като благородна и възвишена. Тази особено развита упоритост на волята е и причината, много личности с такива ръце особено да клонят към мистицизъм, в основата на който все пак лежи един вид магия на волята. Както е присъщо на философската ръка влечението към познание на метафизичното, така е свойствена на хората с психически ръце способността да упражняват практическа метафизика и това твърде често се извършва несъзнателно. Всичките известни мистици, спиритисти мъченици и пр. трябва да са имали духовни (психически) ръце и най-прочутите живописци, като са рисували светии, мадони или други подобни, винаги са им давали такива ръце. Колкото и съвършени да са притежателите на психическите ръце, от това не бива да се заключава, че принадлежащите към този тип хора са по-малко достъпни за човешките грешки, отколкото другите хора, защото грешките са последствия на несъвършената човешка природа, а царството на идеалното, на фантазията, не представлява за човека по-малко опасности, отколкото телесното, материалното царство. Така че, колкото и високо да се цени характерът на притежателя на психически ръце, в нашето материалистично време такова лице съвсем не е за завиждане, защото нему често тъй му липсва правилното схващане на външния свят, че другите го използват и измамват, ако няма на своя страна някое незаинтересувано лице, което да го пази от измами в борбата за съществуване.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизъм: I.
Нова Естетика: 1) Из „Трепети на една душа“ (сонети), от Ив. Толев: I. Мъченица. II. Пролет. 3. Жюл Лермина. Магьосницата. 4. Мистицизъм: I. „Слепите“ или мистицизмът на новото време (с портрета на Мо-рис Метерлинкъ). II. За Белия Христос, от Силвен Хо. III. Учението на Яков Бьоме (с портрета му), прев. от англ. Л. Василева. 5.
към текста >>

МИСТИЦИЗЪМ * * * „Слепите“ или мистицизмът на новото време Много стара северна гора с изглед на вечност под ярко звездно небе — това е света, това е проявената Воля на Вечния за нас.
След една година тя остана сираче: на другата сутрин, след чудното предаване на живота, аз намерих на писалищната си маса една записка и познах върху нея отслабналата ръка на госпожа Ламберт. Ето какво ми пишеше тя: „майката изпълни дълга си ... и сега умира“ . . . През останалата част от живота си, аз играх ролята на дядо: от дъщерята на „магьосницата“ аз направих една щастлива съпруга и предана майка. Превел: Ив. МИСТИЦИЗЪМ * * * „Слепите“ или мистицизмът на новото време Много стара северна гора с изглед на вечност под ярко звездно небе — това е света, това е проявената Воля на Вечния за нас. А всред нея блуждаят и се носят незнайни сили над самотния човешки. род. Това е ужасната мистична действителност. която се обрисува в малката символическа пиеса „Слепите“ (Слепите - радиотеатър по Морис Матерлинк ), излязла под перото на един от най-великите мистици на новото време, фламандският абат Метерлинк. Самотни, изоставени стоят под навъсените дървета нещастните слепи на едно такова място, дето е извънредно тъмно, въпреки светлината на луната, която тук-там се мъчи поне за минута да разсее мрака на оловната нощ. и не могат да си обяснят, защо стария свещеник, който ги е извел из приюта и ги е довел тук, още не се завръща.
към текста >>

Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм.
И тяхното дете, детето на съвременната мистична поезия,е това, което ще види духът, кой го иде да ни спаси и ни отведе в светлите страни, които са там нейде далеч зад тъмните води на вечния океан. „Нека се надяваме“ — тоя е основният принцип на всички вярващи на Изток и на Запад. Това е и изходното начало, което са си поставили мистиците на новото време. Кога и да е, ще бъдат разлени в кристален звън лъчите на Нирвана над плачещата земя. Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите Деви ще разкрият за него към блаженото царство на Брама. Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм. В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ . II. За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа.
към текста >>

В екстаза са корените на техния мистицизъм.
Това око е, което попадналия в чиста молитва богомолец, вижда да се впива в неговата душа, под тъмните готически сводове на някой стар храм, при слабата колеблива светлина на кристални кандила и в мистично настрояващия дим на тамяна. Той е навсякъде: и във великолепния грандиозен олтар на събора „Св. Петър и Павел“ , и в малката стая на отшелника философ в Ясна-Поляна. (Лев Толстой) Средновековните мистици, в своите тъмни и загадъчни творения, най-добре изразяват тоя страшен, и велик едновременно, момент на сливането с Бога. Тома Кампейски и Бьоме са живели само чрез него и в него. В екстаза са корените на техния мистицизъм. Сведенборг се опитва да ни опише модуса на своя екстаз и уверява, че „неговото сношение с духовния свят е придружено от едно известно отчуждаване на умствената, но не и на волевата част на неговата душа“ и прибавя, че „той вижда с вътрешните си очи нещата на оня свят по ясно, отколкото с външните очи нещата на тоя свят“ . За някои мистици на новото време, обаче, екстазът не е тъй леко достъпен. Облени от отровните вълни на безверието и скептицизма, живеещи в една сфера, изпълнена с астрални елементали от най-убийствено естество, те бродят в най-трънливите пътеки на страданието. Но те знаят, че вървят по стъпките на Спасителя към Царството на Бога и продължават своя път с търпение. Неизразима е ролята, която играе съвременната епоха в еволюцията на духовете.
към текста >>

Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят).
Веднъж доказано, с научни опити, съществуването на човешката душа, следва да се изучи, как тя изхожда от Бога, като негова частица, и по какви закони се развива и усъвършенства. Така се прониква в тайните па Творението и се изучва строежа на вселената, индивидуален организъм от която е човекът. Законите, които управляват живота на вселената или това което наричаме „природа“, управляват и живота на човека, защото последният се ражда, живее всред тая природа и изчезва от видимия физически свят по строго определени и никога ненарушими природни норми. Да изучим всички тия закони, това значи да познаем себе си и съобразно с това познание, да нагласим физическия си, обществен и духовен живот на земята като отделни личности и като членове на семейството, народа и човечеството, за да станем достойни, с чистотата на душата си да влезем в духовния свят. Това е задачата на списанието „Всемирна Летопис“, единствено по рода си в България, в което се излагат всички тайни науки: Окултизъм (учение за тайните закони на природата). Мистицизъм (учение за тайната връзка на човешката душа с невидимия свят). Кабала (учение за Bora. Вселената и човека), Алхимия (учение за божествените сили или творчески елементи), Астрология (учение за влиянието на небесните тела според положението и движението им при раждането на всекиго, върху характера, темперамента и съдбата на човека. Психометрия (учение за изследване характера и душевните способност на човека чрез пипане на писмата му, чрез ясночуване от далечно разстояние, чрез планетните действия, за познаване болестите също от далечно разстояние, четене в светлината на пространството и пр.). Физиогномия (учение за познаване човешкия характер по чертите на лицето). Френология (учение за човешкия ум по мястото и развитието на разните мозъчни центрове).
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

5. Мистицизъм.
Списаревски. 3. Боян Боев. Отношението на окултизма към естествените науки. 4. Буе де Вилие. Какво ще станем след смъртта (научно изследване). 5. Мистицизъм. Мистицизмът в бившия руски дворец. — От Г-жа Крюденер до Разпутин. 6. Алан Кардек (животопис и обществена дейност), с портрет. — Катехизъм на прераждането. 7. Емил Дермангем.
към текста >>

МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец.
Тия два плана му се представляват размесени, като първият изчезва в някаква мъгла, а вторият се очертава безпределно. Но скоро умрелият влиза окончателно в новия свят, който ще му бъде местопребивание през известно време, повече или по-малко дълго. Първата следсмъртна (post mortem) стадия е премината. Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец. От г-жа Крюденер до Разпутин ГЛАВА 1. Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за възвишени мисли и чувства. Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм. Русия е пълна с мистици. Мнозина безгрешници и смирени, същински чудотворци, пълнят улиците.
към текста >>

Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм.
Умрелият е за напред гражданин на другия свят. Буе де Вилие. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец. От г-жа Крюденер до Разпутин ГЛАВА 1. Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за възвишени мисли и чувства. Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм. Русия е пълна с мистици. Мнозина безгрешници и смирени, същински чудотворци, пълнят улиците. Свидетелите установяват това. Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм. * * * Известно е какво влияние е упражнявала върху Цар Александър I, в началото на XIX-я век прочутата г-жа Крюденер.
към текста >>

Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм.
Предшественици на Разпутин В някои от съчиненията на Достоевски, Толстой и Мережковски са разкрити за хората на Запад тайните наклонности на руската душа, измъчвана и жадна за възвишени мисли и чувства. Основата на руската съвест е съзидана от мистицизъм. Русия е пълна с мистици. Мнозина безгрешници и смирени, същински чудотворци, пълнят улиците. Свидетелите установяват това. Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм. * * * Известно е какво влияние е упражнявала върху Цар Александър I, в началото на XIX-я век прочутата г-жа Крюденер. Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера. Подгонена от полицията на германските държави, тя намери прибежище в двореца на великата баденска херцогиня Стефания. Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

5. Мистицизъм.
3. П. Любимов. Българската православна църква (по случай църковния събор). 4. Д-р Алта, проф. в Сорбоната. Последната дума на материята. 5. Мистицизъм. Мистицизмът в бившия руски дворец (край): Разпутин. 6. Пр. Мълфор. Безсмъртието на плътта. 7. Норман. Хипнотизъм и окултизъм (край) 8.
към текста >>

МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн.
Прочее, погледни не само под себе си, но и над себе си, упорити работнико на науката! Помисли за ония милиарди на милиардите светове, които, разделени на милиарди мили едни от други в безграничното пространство, са милиарди пъти по-големи, всеки един, от нашата планета земя, и ти не ще страдаш тогава от тази лудост да вярваш, че разлагането на един земен прашец може да ти даде мерилото за това, което представлява общността на битието. Гледай не само в микроскопа, но и в телескопа, гледай вжтре в себе си, а не само вън от себе си, и ти ще видиш, че тайната на битието е духът, а мерилото на битието е — безкрайността! Игумен Д-р Алта, професор в Сорбоната. _______________________________________________ 1) А индийският професор Боз, както ще видят четците ни в отдела „Разни вести“, е изнамерил вече нов уред за тая цел, наречен магнетически крескограф. МИСТИЦИЗЪМ Мистицизмът в бившия руски дворец — От г-жа Крюденер до Разпутин (Продължение от кн. I — II и край). ГЛАВА II. РАЗПУТИН1) За да се разберат добре събитията, които станаха в Русия през последните години, необходимо е да се върнем към 1905 — 1906 години. Вследствие революционното движение и грамадната стачка, които принудиха императора да подпише манифеста от 17 октомври 1905 год., с който даде на империята конституция и свика първата Дума, две еднакво силни и размирни партии се образуваха в двореца. Едната от тях, с почти либерални тенденции, бе събрала около императрицата - вдовица Мария Феодоровна мнозинството от великите князе, Михаил Николаевич, Владимир, Николай, Павел Александрович, който много пъти през живота си е проявявал либерални идеи, и старите близки на Александра III, които бяха отстранени от властта при неговия наследник.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистицизъм на числата. III.
Предвестия на смъртта. III. Предопределенията на съдбата. 14. Книжнина. 15. Разни вести. I. Магия на числата. II. Мистицизъм на числата. III. Уилсон и числото 13. IV: Който знае нещо добре, трябва да го съобщи на другите УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА Влиянието им върху живота - Форма, съдържание и смисъл на живота Ние можем да характеризираме тия три принципи на човешкия живот като три велики сили, които работят за неговото съграждане. Сами по себе си те са невидими и не можем да ги конкретизираме и изпитаме като материални сили, но те се изразяват в трите главни системи на човешкия организъм, от които можем да съдим за тяхната проява и дейност. Принципът на ума или силата на умствения живот се обуславя от мозъчната нервна система, в която главната роля играят мозъкът, нервната система и чувството на човека. Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кървообращателна система, в която главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове, носители на чувствителността у човека.
към текста >>

Днес те са още малко известни, защото повечето от онези, които ги вземат на ръка, обикновено си казват: „трябва да се признае, че това е една трудна и сериозна наука, но почти на всяка страница има толкова мистицизъм, че разбирането е доста затруднено“.
Д-р Барадюк взема своите експериментални изследвания твърде сериозно. Той е същевременно един отличен модерен естественик и психолог, а също така твърде добре запознат с езотеричната наука. Неговите съчинения са творения на удивително усърдие, на един голям изследвач в науката, и резултат на грамадни познания. Но изглежда, че тези съчинения не можаха да ползват съвременниците на автора. Може би следващите поколения ще ги оценят и използват. Днес те са още малко известни, защото повечето от онези, които ги вземат на ръка, обикновено си казват: „трябва да се признае, че това е една трудна и сериозна наука, но почти на всяка страница има толкова мистицизъм, че разбирането е доста затруднено“. Както и по-рано казах, за разрешаване на проблемата за възможността на психографията, най-целесъобразно е да си послужим с представи от оптически произход и да ги поставим да действат върху плочата. Формалната връзка между чувствените вълнения (като гняв или печал) и получаващата се фигура на плочата още за дълго не ще може да се контролира. Когато, обаче, поискаме да добием психограма на един нагледен обект, доказателството за съществуването на психографията е толкова по-силно, колкото по-ясно бъде полученото изображение. Чрез упражнение психографът би трябвало да достигне до безпогрешна сръчност и съвършенство. Мисля, че този феномен наложително се нуждае от изследване и проверка и целта ми тук е да дам едно теоретическо осветление по прЯд- мета, както и да дам потик към нови опити и изследвания.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В всичките си тия съчинения се изразява дълбокия мистицизъм на Индия в най-трогателна поетическа форма.
На 23-та си годишна възраст той се оженил, но към четиридесетата си година, « продължение на късо време, изгубил съпругата си, дъщеря си и най-малкия от синовете си. Дълго време той управлявал именията на баща си, след което тръгнал да пътува, като по-голямата част от времето си прекарва в Англия. През 1913. год. той получи литературната премия Нобел. Освен няколко драматически трудове, той е написал на бенгалски, в стихове, горепоменатата сбирка Гитанджали която впоследствие превел на английски в проза, а напоследък издал Растящата луна, Градинарят на любовта и Кошница с плодова. В всичките си тия съчинения се изразява дълбокия мистицизъм на Индия в най-трогателна поетическа форма. За да си съставят нашите четци ясно понятие за мистичната лирика на Рабиндранат Тагор, ние привличаме още веднъж вниманието им върху съдържанието на Гитанджали и ги каним да прочетат пак тая певуча проза. Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов. Рабиндранат Тагор (последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF) В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето.
към текста >>

Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора.
Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора. Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея. Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест! И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот. В Тагора вие намирате слени в една троичност мъдрецът, вярващият и любещият, т. е.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сравнителен мистицизъм.
II. Плач. III. Сините очи. IV. Плач. V. В Царството и VI. Разплата. 3. X. Туелвтрис. Сравнителен мистицизъм. Превела от английски г-ца Л. В-ва. 4. Жан Фино. Окултизмът пред науката и литературата (прев. от френски). 5.
към текста >>

Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега.
— РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X. Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата.
към текста >>

Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл.
Нашата западна религия е по-близко до сърцата ни, отколкото всяка друга. Какво доказателство за учението относно „Пътеката“ можем да намерим в свръзка с християнството? В опита да се отговори на този въпрос трябва да се помни, че ако и религиозните обреди н церемонии да могат да останат непроменени, доктрината клони да се модифицира според особеностите на народа, за който или от който Тя се тълкува в течение на времето. Като си спомним, че от падането на римската империя, християнската религия трябваше да се приспособи към необразованите северни раси, които нахлуха в Европа, лесно можем да си обясним как доктрината трябваше да се изрази в най- простата си форма, за да се нагоди към разбиранията на тогавашните хора. С течение на времето, тези европейски раси станаха по-цивилизовани, образованието и индустрията заместиха меча и ножа, но расата бе още млада умствено, и народният гений бе се развил повече към практическа дейност. Макар и да е имало постоянно течение на мистицизъм през целия период на християнската история, но това течение не е успяло да се разпространи между народите, защото умът на хората още не е могъл да се разкрива за понятията, които се издигаха над равнището на конкретната мисъл. Даже и в днешно време църковното християнство остава една „проста вяра“ и упорито се противопоставя на всеки опит да се придаде на доктрините му по- мистично тълкуване, както се изисква от ония, чиито духовни интуиции са почнали да ги водят зад областта на буквоедството, за да търсят по-пълна виделина. Нашето издирване за наченките от „Пътеката“ би било по-успешно, ако търсехме между тези ордени, които с поддържали традициите на монашеския живот и които са изоставили света, за да могат да се посветят по-съвършено на Бога. Нека най-първо, обаче, се обърнем към учението на Христа. В известната му проповед в Ев. от Матея гл.
към текста >>

Въпреки твърдението му, че всеки „мистицизъм се явява като един вид гадание или магесничество“, че „християнството (т. е.
Това е един опит на философски и мистично настроена душа да проникне в висшия смисъл на битието, както и да си разреши чрез свое лично усилие, дълбоките проблеми за света. Ето защо, аз гледам на тая книга не тясно теологически, а като на едно усилие на религиозен ум и като на една проява на българска философска мисъл, която не е откъсната от общото развитие на нашата духовна култура. Макар и да се срещат в тая книга неща едностранчиви, но едно особено задълбочаване в проблемите, които третира, придават философско-поетически облик на целия труд. Същевременно тя е един психологически документ за развитието на един дух, силно поантиран със стремеж към мистичното. Към тези общи бележки, ние можем да прибавим само, че авторът трябва да подложи на нов, коренен преглед философските тезиси и заключения в съчинението си. Въпреки твърдението му, че всеки „мистицизъм се явява като един вид гадание или магесничество“, че „християнството (т. е. Христовото учение), от философска гледна точка, не ще може да се нарече абсолютно самостоятелно“ (а на друго място: „чистата истина е дошла в лицето на Христа — Бога“...), че „спиритическата философия — религия (?!) е суеверна“, че „без истината хората могат да бъдат щастливи (?!)“, че „най-главно от всички чудеса е Христос и християнството“, че „смъртта е видоизменение на моето видимо аз — не аз в съществени някои особени елементи (?!)“ и пр. пр., трябва да се разбере веднъж за винаги, че няма и не може да има друга философия за живота освен учението на Христа, и няма друг път, който води към истината, освен Христос. Чрез него се даде на света всичката мъдрост, истина и благодат. Трябва да се вникне в тайната, а за тая цел всеки трябва да стане ученик на Христа, т. е. да постъпи въз великата окултна школа, в която се пази цялата архива на космоса. Вън от нея, няма учение, а има само човешко мъдруване и фразьорство, което нищо не ползва.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

3. Мистицизъм. 1.
III. Шествие. IV. Крин. V. Среща. — Бъди неземна 1 Стих. от Роденцвет. — Край морето. Разказ от Зора Тихова. 3. Мистицизъм. 1. Лудостта и мистицизмът, от X. Станли Редгров. II. Мистични фрагменти, от Д. Попов. 4. Л. Р. Сидеровото махало. 5.
към текста >>

МИСТИЦИЗЪМ X.
„Оттогава има много векове, мила девойко. След това ти идва често на земята, но винаги благородна и недостъпна за тъмните сили“. Затихна песента на морските вълни. Замаяна, погледнах към небето: звездите вече бледнееха, пукваше се зора. Зора Тихова. МИСТИЦИЗЪМ X. Стаили Редгров Лудостта и Мистицизмът „Геният е съюзник на лудостта“, гласи една стара поговорка. Истината, обаче, която се съдържа в нея, е, че геният и лудият са отклонение от нормалната умствена мярка на епохата и расата. Докато геният представлява една по-напреднала стадия в еволюцията от окръжаващите го, лудият показва едно отдалечаване от пътя на истинската еволюция и прогрес в един фантастичен, странен път. Тъй, ако хората от дадено време съвсем не могат да различат гениите си от лудите, то те могат да сторят това за гениите и лудите от миналите времена. Един друг афоризъм ни пояснява, че „геният е способност за безкраен стремеж“.
към текста >>

Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят.
В действителност, разсъжденията на всички луди хора са себе-концентрирани и субективни. Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо.
към текста >>

Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд.
Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо. Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм.
Г-н Клод се е заблуждавал. Сър Оливър никога не е имал силния копнеж, с който се е отличавал толкова много Майерс; във време на въвеждането му в тоя предмет, той е бил погълнат от изучването на електрическите вълни, и, доколкото е мислил изобщо за преживяването, той е поддържал, че нищо не може да се докаже по този или онзи начин, и е бил „готов да чака“, както той казва, без да се безпокои каква съдба „ни готви бъдещето“. Само постепенно, като е почнал да получава опити от първа ръка за психичните явления, той е могъл да дойде до заключения. Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес. Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини. Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм. Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на житото, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни. Той вярва, по силата на научна очевидност, в преживяването на човешката личност след преминаване кризата на телесната смърт ; в напредъка, безкрайно продължаващ се към една невъобразимо далечна цел; и той постулира (т. е. смета като очевидна сама по себе си) съществената доброта на космоса: вселената съществува гостоприемно за благото на душите. По този начин той е същевременно научен и религиозен, като избягва от една страна, тесния догматизъм на материализма, а от друга страна, еднакво осъдителния догматизъм на богословието, който е дискредитиран от модерната наука. Д-р Артър Хил Списък на главните съчинения на Сър Оливър Лодж, излезли до април 1911 година: 1.
към текста >>

Мистицизъм, платоническа любов, мечтание. 4.
9 — Недостатъци и болки, мъки, атентат. За Napoleon Bonaparte намираме 804.800 = власт, слава, изгнание; 4 = дързост, щедрост, сила. Таблица на отговорите: 1. Страст, амбиция, усърдие. 2. Разрушение, смърт, катастрофа. 3. Мистицизъм, платоническа любов, мечтание. 4. Дързост, щедрост, могъщество. 5. Щастие, богатство, женитба. 6. Усъвършенстване, работа. 7. Непорочност в чувство, умозрение. 8. Любов към справедливостта, честност. 9.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тя се рисува като проява на един още смътен религиозен екстаз след изчерпване буйствата на материалния живот и с слаби проблясъци на мистицизъм.
Ян Каспрович (роден на 12. XII. 1860 г., свършил по философия, професор в Лвовския университет) е един от видните съвременни полски поети. Той е издал до сега много свои съчинения, оригинални и преводни (между последните има и от Гьоте, Метерлинк, Рабиндранат Тагор и Браунинг), но в своите химни, както справедливо бележи и неговият критик, г. Зигмунд Василевски, той е дал най-красивото и най- мощното от богатото си творчество. За това и в тия негови стихове може да се намери пълната характеристика на неговата поезия. Тя се рисува като проява на един още смътен религиозен екстаз след изчерпване буйствата на материалния живот и с слаби проблясъци на мистицизъм. Излязъл от една национално-патриотическа среда, в която веществената култура е преодолявала цели векове над духовната - тъй като полският народ има силна примес от евреи — Каспрович има дълбоки корени в земята, които едва сега се мъчи да изтръгне, за да се устреми към неизменните божествени истини. Това се потвърждава и от неговата плътна натура, в която духовните елементи са били дълго време задушвани от материалните наклонности и влечения. Вътрешният човек у него е преживявал дълбок летаргически сън, от който сега бавно и постепенно се събужда. Неговите полски рецензенти наричат тази борба у него прометеизъм, т. е. една непосилна и безпомощна борба срещу непобедимата стихийност на съдбата, а българският референт на поезията му, г-жа Дора Габе — Пенева, схваща, че „творчеството му е изсмукано из тайнствените извори на земята“ и че то е „бунт (?!) срещу небесата“.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм“ (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
„Научните“ глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово“ и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна“ лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резултат от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм“ (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни“ щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно“ повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане“ може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне“... И велеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен“ пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия...“ „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... „ Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина...“ „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека...“ „Ако преди две хиляди години (т.е.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира.
Магията е греховно изкуство за приготовляване тайни средства, ползване от невидими сили, общение с невидимия свят на духовете и демоните посредством омагьосване. Магия също така значи и изкусно измамване на чувствата, посредством измамите и фокусите на заклинателя. Самият пък маг се смета или за зложелателен, суеверен и до толкова безумен, че сам вярва в своите вълшебства, или като изкусен преструванко и най-обикновено лъжец, който заплесва или обира хората. М а с о н е почетното име, което се дава на строителя, зидаря. Метафизически, това е член на полутайно общество, който се ползва от своето светско положение и своите отношения и теоретически проповядва всемирно братство, а практически в живота прокарва съвсем обратното. Това е човек, който копира египетския масон, но който в действителност нищо не знае за Хирама, своя учител, нито за звездния Соломон, нито за неговия мистически храм в небесата, построен от Хирама; който лъжливо разбира смисъла за трите разбойници или убийци; не знае нищо за чудесната миртова вейка — с една дума „свободния зидар“ (франк-масон), казано изобщо, е човек, който се подслажда с идеалите на социалното равенство и тайно братство и играе на мистицизъм; който парадира на масонските сцени и изпълнява роля, която сам не разбира. Но първото значение на строителя е съвършено вярно . . . Най-после, въображение (imago) е упражнение в създаване ментални образи — картини на безмълвната мисъл. Да разгледаме тези идеи в обратен ред. Въображението произлиза от думата образ, картина, форма — латинското imago, което на свой ред е произлязло от старосемитския корен mag.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм.
Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с № 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис“, за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че, поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово“ аз вече казах мнението си за това списание; нелепости (к. н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис“ от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к. н). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки“, които са quasi-науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност.1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се подадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни“, тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научно издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре.3) С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 5 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По повод книгата на Гогол: „Избрани места из преписката с приятели“, в която последният подвъргва на безпощадна критика лично себе си, като обществен деятел в литературното поприще, Белински отправя до нейния автор писмо, с което го порицава в мистицизъм.
Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна. I. От времето на Белински до навечерието на руската революция през 1905 г. руската интелигенция не бе изпадала в такъв трогателен за душата възторг, в какъвто я доведе „прочутото“ писмо на горната личност до Гогол. Този възторг е твърде характерен за онова време; той е резултат на общото състояние на духа, създадено от печалната руска действителност. По повод книгата на Гогол: „Избрани места из преписката с приятели“, в която последният подвъргва на безпощадна критика лично себе си, като обществен деятел в литературното поприще, Белински отправя до нейния автор писмо, с което го порицава в мистицизъм. Като напада Гогол, авторът косвено шиба със своя скорпионен бич прекия виновник за страданията на своя народ — руския абсолютизъм. Този убийствен полицейски режим на руския монархизъм никога не е действал толкова гнетущо върху душата, както през времето на Белински до премахването крепостничеството от страна на Александър II. Това бе период на адско състояние за една честна душа, като Белински. А Белински не беше единствена личност, стенеща под режима на нагайката и далечните сибирски зандани. Плеяда борци: декабристи, терористи, нихилисти, народници, разночинци живееха с мисълта за облекчение съдбата на Русия, в която имаше привилегия само дворянското общество, особено до премахването на крепостничеството.
към текста >>

Защо Белински, начело на цялата тогавашна руска „передова“ интелигенция, е възнегодувал против Гогол, собствено казано, против неговия мистицизъм?
В това писмо косвено се въздига в култ безверието като единствено средство за изход от тягостното състояние на душата. Продукт на това състояние, то се явява и като средство за облекчение. Чудно ли е, след това, че младежта е знаела „наизуст“ това писмо? Никой по него време не е давал такава и толкова духовна храна в Русия като Белински. В неговата личност, като във фокус, се събирали всички отражения на оная гигантска конспиративна вълна, що е увличала със себе си тогавашното руско прогресивно общество, отредено от мировата еволюция да заеме място до редовете на общата социална драма. II. Защо Белински, начело на цялата тогавашна руска „передова“ интелигенция, е възнегодувал против Гогол, собствено казано, против неговия мистицизъм? И защото Гогол е изпаднал в мистицизъм? Не е лесно да се обяснят ония дълбоко скрити мотиви на гоголевия мистицизъм и негодуването на Белински, както и онова на прогресивния елемент от руското общество. За своя мистицизъм Гогол прекомерно неоснователно е оскърбен и никой не го е защитил. Присъдата на Белински е жестока; той нарича Гогол „проповедник на камшика“, „апостол на невежеството“. За по-нататъшната характеристика на критика Белински в тоя случай взимаме повод от следните му думи: „защо вие сте намесили тук Христа?
към текста >>

И защото Гогол е изпаднал в мистицизъм?
Продукт на това състояние, то се явява и като средство за облекчение. Чудно ли е, след това, че младежта е знаела „наизуст“ това писмо? Никой по него време не е давал такава и толкова духовна храна в Русия като Белински. В неговата личност, като във фокус, се събирали всички отражения на оная гигантска конспиративна вълна, що е увличала със себе си тогавашното руско прогресивно общество, отредено от мировата еволюция да заеме място до редовете на общата социална драма. II. Защо Белински, начело на цялата тогавашна руска „передова“ интелигенция, е възнегодувал против Гогол, собствено казано, против неговия мистицизъм? И защото Гогол е изпаднал в мистицизъм? Не е лесно да се обяснят ония дълбоко скрити мотиви на гоголевия мистицизъм и негодуването на Белински, както и онова на прогресивния елемент от руското общество. За своя мистицизъм Гогол прекомерно неоснователно е оскърбен и никой не го е защитил. Присъдата на Белински е жестока; той нарича Гогол „проповедник на камшика“, „апостол на невежеството“. За по-нататъшната характеристика на критика Белински в тоя случай взимаме повод от следните му думи: „защо вие сте намесили тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква?
към текста >>

Не е лесно да се обяснят ония дълбоко скрити мотиви на гоголевия мистицизъм и негодуването на Белински, както и онова на прогресивния елемент от руското общество.
Чудно ли е, след това, че младежта е знаела „наизуст“ това писмо? Никой по него време не е давал такава и толкова духовна храна в Русия като Белински. В неговата личност, като във фокус, се събирали всички отражения на оная гигантска конспиративна вълна, що е увличала със себе си тогавашното руско прогресивно общество, отредено от мировата еволюция да заеме място до редовете на общата социална драма. II. Защо Белински, начело на цялата тогавашна руска „передова“ интелигенция, е възнегодувал против Гогол, собствено казано, против неговия мистицизъм? И защото Гогол е изпаднал в мистицизъм? Не е лесно да се обяснят ония дълбоко скрити мотиви на гоголевия мистицизъм и негодуването на Белински, както и онова на прогресивния елемент от руското общество. За своя мистицизъм Гогол прекомерно неоснователно е оскърбен и никой не го е защитил. Присъдата на Белински е жестока; той нарича Гогол „проповедник на камшика“, „апостол на невежеството“. За по-нататъшната характеристика на критика Белински в тоя случай взимаме повод от следните му думи: „защо вие сте намесили тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“.
към текста >>

За своя мистицизъм Гогол прекомерно неоснователно е оскърбен и никой не го е защитил.
Никой по него време не е давал такава и толкова духовна храна в Русия като Белински. В неговата личност, като във фокус, се събирали всички отражения на оная гигантска конспиративна вълна, що е увличала със себе си тогавашното руско прогресивно общество, отредено от мировата еволюция да заеме място до редовете на общата социална драма. II. Защо Белински, начело на цялата тогавашна руска „передова“ интелигенция, е възнегодувал против Гогол, собствено казано, против неговия мистицизъм? И защото Гогол е изпаднал в мистицизъм? Не е лесно да се обяснят ония дълбоко скрити мотиви на гоголевия мистицизъм и негодуването на Белински, както и онова на прогресивния елемент от руското общество. За своя мистицизъм Гогол прекомерно неоснователно е оскърбен и никой не го е защитил. Присъдата на Белински е жестока; той нарича Гогол „проповедник на камшика“, „апостол на невежеството“. За по-нататъшната характеристика на критика Белински в тоя случай взимаме повод от следните му думи: „защо вие сте намесили тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв възвести учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Намираме достатъчни тези по-видни черти на присъдата, за да се спрем върху онова заплитане в мислите и понятията на „неистовия Висарион1)“Нека видим при какви усилия се е формирал мирогледа на Белински и окръжаващата го обществена среда.
към текста >>

НАГОРЕ

0.45900011062622