Търсене в текстове за 'Мистицизъм'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 52 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия.
По- късно той разказваше някои интересни неща за Петър Дънов от студентските му години, които са описани и ще ги прочетете в спомените на други приятели. Още в Америка се запознава с окултизма на розенкройцерите, а връщайки се тук, той преведе някои от техните книги. В началото на века той е адвокат. Върнал се от Америка, той се занимава с окултизма, написва книгата "Спиритически чудеса" и я издава през 1906 година. Започва издаване на спиритически ръководства. След това образува "Психическо дружество" в София и от 1907 година започва да издава списание "Задгробен мир", занимаващо се със спиритизъм, окултизъм, мистицизъм и теософия. В това списание има глава "Домашна хроника", в която се описват интересни явления от спиритическите сеанси от тези години в България, които се разпространяват извънредно много. Споменава се как тогавашният министър Живков бива принуден да си подаде оставката, след като на спиритичен сеанс се явил духът на Раковски и го предупредил, че ако не си подаде оставката, ще да бъде убит заедно със Стефан Стамболов. Министър Живков послушва и си подава оставката. Не след дълго време Стефан Стамболов бил убит. След това Живков търси доктор Миркович от Сливен, който първи у нас пропагандира спиритизма чрез своето списание "Нова светлина" и заедно правят сеанс.
към текста >>

Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов".
Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите. След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си тяло и са ходили по земята. Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията. Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада.
към текста >>

2. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

„Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов".
Той с часове се затваряше в стаичката си, да пише писма на Гръблашев, който бе в САЩ. Какво стана с тези писма не можахме да разберем. Той Му бе един от верните идейни приятели. Другите ученици, в сравнение с Гръблашев, имаха повече религиозно съзнание и имаха друго отношение към Учителя. А Гръблашев виждаше Учителя по друг начин и написа една книга за Него през 1922 г. „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". Той замина към 1924 г. за САЩ. Тук остана жена му Мара Гръблашева. Тя беше много начетена, знаеше няколко езика. Завършила е Американския Роберт колеж в Цариград, където баща й е бил по онова време там консул.
към текста >>

3. 6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма.
И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма. Тези борби, тези същите борби се разразиха и по-сетне между отците в непрестанните събори, които ставаха особено в първите векове. Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите. Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната. Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен!
към текста >>

4. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

" Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури?
" Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето духовенство. Не стига това, ами Вие отивате много далеч, като държите сметка на Господа, где той трябва да изпраща своите пратеници. Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури? 12. Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени?
към текста >>

Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов.
Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите? Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята. Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете. Лозето Христово е буренясало. 13. Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея? Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища. Там са изключени всякакви владици и попове и за това пък съществува една мистична черква, на която, както казахме, глава е Христос и която е била гонена и преследвана от официалните черкви през всичките векове.
към текста >>

Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея?
Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята. Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете. Лозето Христово е буренясало. 13. Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея? Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища. Там са изключени всякакви владици и попове и за това пък съществува една мистична черква, на която, както казахме, глава е Христос и която е била гонена и преследвана от официалните черкви през всичките векове. Всичките мистици, пророци, включително и Христос, са били гонени, преследвани, убивани и живи изгаряни от представителите на официалните църкви.
към текста >>

5. 50. ВЕЛИЧКО ГРАБЛАШЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Граблашев е издал една книжка със заглавие „Окултизъм, Мистицизъм и учението на Дънов", в която разглежда цялата окултна история.
Сказка по спиритизъм трябва да е била, защото той беше спиритист. След сказката идва при него един човек, ръкува се с него и той помислил че ще го поздрави както други са го поздравявали и благодарели за това което говорил. А този се доближил до ухото на Граблашев и му казал: „Ти си голям мошеник! " Та той го разказал на Учителя и казал, така поряза ме, като ми каза това, защото той трябва да е бил някой материалист, който нищо не разбира от тези работи и смята че това е мошеничество. И Учителят като го разказваше това така хубаво се смееше. Граблашев е издал една книжка със заглавие „Окултизъм, Мистицизъм и учението на Дънов", в която разглежда цялата окултна история. Тръгва да доказва оттам Учението на Дънов и накрая признава, че Дънов не е обикновен човек. А онова което са преживели учениците с Дънов следва да се приеме, че Дънов е представител на Великото Бяло Братство. Жена му остана в София с две дъщери, а двамата му сина бяха в Америка с него. Когато минаха така доста години и той не се върна Учителят каза на жена му: „Той си има там една приятелка". На нея разбира се не е било лесно това.
към текста >>

6. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 9

То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л.
От много години той е човек на природата, на чистия въздух, на светлината, на движенията на открито. Тъй той, въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе едно отлично здраве и голяма издържливост, съчетани с една необикновено изтънчена сетивност. Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нуждно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л. Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата". Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта.
към текста >>

7. 5. РОДОСЛОВИЕТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Майката на Константин е била с мистична натура и според по-късните му разкази тя е оформила у него склонността му към мистицизъм.
От брака се ражда момче, кръстено Константин Доновски. Майка му е била от прочутия род Забилски. Това е бил овчарски род. Кехаят Забилев е имал към 12 000 овце. Майката на Константин е имала брат Йоргаки (Юргаки) Забилев, който станал бакърджия, занаят много търсен по онова време. Майката на Константин е била с мистична натура и според по-късните му разкази тя е оформила у него склонността му към мистицизъм. Тук ще приложим и едни сведения, които са били дадени от един представител на същия род. Д-р Вергилий Кръстев В. Из родословието на Учителят Петър К. Дънов Бащата на Константин Дънов се казвал Доньо (Андон). Доньо е брат на моя втори прадядо поп Димен.
към текста >>

8. IV.17 август, петък

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм - липсват ясновидци и слухари.
Тия работи не са важни за вашето развитие. В България атмосферата е много тежка. Българският народ се е много свързал с материални работи и за да се повдигне, трябва да го развържем от материята. Виждате сами, че българинът иска да има кокошки и свине, и кози, и овце, и говеда; когато разказват, че един германец е доволен от един кон. После, един германец е доволен от 50 декара земя да я работи и да поминава, когато българинът е недоволен от много повече. И тази е причината, гдето в България няма мистицизъм - липсват ясновидци и слухари. При все туй не гледайте, че ние сме едно малко малцинство, защото достатъчно е много малко квасец, за да подкваси голямо количество мляко. Тази работа не е в множеството, а в качеството на нещата. Ние искаме да се възстанови изгубеното съзнание и щом се възстанови то, ще дойде и миналото знание и доброто ще изпъкне. Интересно е, че тези, които в миналото са ви спъвали, искат да ви спъват наново. И затова знайте, че всичките лоши мисли и желания и съмнения идат от тия лоши духове, които искат да ви спънат на нова сметка, но дръжте се.
към текста >>

9. 14. ПОЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОКУЛТИЗМА, СПИРИТИЗМА, ТЕОСОФИЯТА, МИСТИЦИЗМА И ХРИСТИЯНСТВОТО

ТОМ 12

Мистицизъм не е закон за възлизане, а закон на слизане.
“ и се завтекъл да вземе парчето. В това време абаджията отрязал едно голямо парче и го турил под себе си. Та казвам: Ние, които критикуваме и гледаме да не ни излъжат, все ни лъжат. Някой ще хвърли парче за Св. Никола и като отидем да го вземем, той скрие друго, по-голямо парче под себе си и мислим, че никой не ни е излъгал. Мистицизъм не е закон за възлизане, а закон на слизане. Мистикът не е възлязъл, а слязъл към Бога. И е опасен затова, че при слизането, който не знае как да слиза, може да падне и да се осакати. Сега за окултизма. Аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, на невидимото, а не видимото; той не се занимава с безформените светове.
към текста >>

От гледището на мъчението, в неговия дух, ще разгледаме всички други науки - теософия, мистицизъм и пр., защото за тях аз ще ви дам и друго пояснение.
То трябва да претърпи преобразувание. Ако бе християнството тъй, както ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид. Но ние ще оставим това, защото то не влиза в нашата област. Сега ще ви запитам: вие научихте ли що е мъчение? С него ще започнем. От гледището на мъчението, в неговия дух, ще разгледаме всички други науки - теософия, мистицизъм и пр., защото за тях аз ще ви дам и друго пояснение. Теософията има 7 начина на изяснение. Така също и окултизмът, и мистицизмът имат своя вътрешна и външна страна. Теософското общество сега разбира външната страна - организирането. Теософията приготвя ония форми, които може да се нарекат анатомия на теософията. Християнството е изкарало първата фаза на развитие и след изминатите 2000 години е взела да се развива анатомията на християнството.
към текста >>

10. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

„Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане.
През 1926 г. той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката". София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес. Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм. И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори.
към текста >>

Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм.
София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес. Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм. И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори. Побеседвайте с един дъновист или теософ и ще видите, че българските обществени въпроси не го интересуват. С България може да става каквото ще.
към текста >>

Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм.
Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа. Но може да се възрази, че всеки човек има право да изповядва убеждения, каквито намери за добре. Това е вярно и заради това не може да се търси някаква отговорност от онези, които са били заразени от мистичната епидемия. Вярно е обаче, още едно: че нацията, държавата не може да позволи на известни хора да правят за себе си професия от това, да сеят заразата, която подкопава силите на нацията.
към текста >>

Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди.
Но пак напрегнах всички свои сили, разчитайки на нашето средство - медитацията. Турях отпреде си дадения ми портрет на Мория и си повтарях необходимото, мъчех се нему да се моля. Но не успях досега. Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите.
към текста >>

Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже.
В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците.
към текста >>

При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията?
Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже. При тази ясно поставена цел, при тази пусната в пълен ход системна организация, дето за сигурност, се прилага и клетвата, не е ли време вече обществото и държавата да си даде сметка за реалната опасност, с която разпространението на теософския мистицизъм застрашава нацията? - Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим.
към текста >>

В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното.
- Крайно време е, дълг е! Тогаз, когато в днешното още болно време теософите за превземането на обществото тръгнаха по един планомерен път, чрез здрава организация, при което се събират и „доброволни"данъци много по-големи от държавните, други мистици си представиха превземането на държавата много лесна работа и пред очите им вече се мяркаха високите постове на управници. Със своя простичък ум, например, бай Устабашиев от Неврокопско си нашари гърдите с кръстове, написа си „сим победиши", и като втор Мессия изпревари Кришнамурти, яви се в София, за да поведе народа. Но, за голямо негово неудоволствие, отзова се в едно родопско село, за да просвещава помаците. Други обаче са тръгнали към същата цел по един път, пред който ние не можем да се не замислим. В поменатото вече списание „Всемирна летопис", едно „Окултно списание", за „Висша духовна култура", редакцията не се задоволява само да просвещава в мистицизъм своите четци, да ги учи за задгробното. Животът тук на земята е твърде привлекателен за хората около списанието и те искат да го наредят по своему. Тъкмо преди септемврийските събития пред 1923 г. в списанието започна публикуването на редица статии, как трябвало да се преустрои нашата държава. Няколкото пасажи, които привеждам*, считам достатъчни да ни осветлят не само стремленията на тези хора, но и „духовните" им връзки с друга една напаст, която насмалко щеше да погребе България. „Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най-плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началото на колективната собственост.
към текста >>

Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание на здравия смисъл, едно противоречие на науката, една реална опасност за нацията.
Едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията.** *Сп. „Всемирна летопис", г. Ill, кн. 1 **Тази статия е публикувана в този том към раздела на редакторските статии на Иван Толев: „Една велика идея. Мир на земята" в глава XVII, XVIII, XIX. Теософският мистицизъм, в разните свои форми, в разните свои прояви представлява едно отрицание на здравия смисъл, едно противоречие на науката, една реална опасност за нацията. У нас той се е разрастнал вече до размери, които налагат и на държавата, и на всеки добър българин да се замисли върху онова, което тази епидемия готви за България. Всяко по-нататъшно леко отнасяне към тази обществена напаст, ако не е късогледство, означава манкиране на един дълг. София, юний 1926. 12. Краят на една лъжа Това е заглавието на статията в сп. „Всемирна летопис", год-IV, кн.
към текста >>

2 под надслов „Наука, религия и теософски мистицизъм".
V, бр. 1174 (7.V. 1926), стр. 2, както и в бр. 1180 (14.V.1926), стр. 2 под надслов „Наука, религия и теософски мистицизъм". Ето защо публикуваме от стр. 166-167 отговорът на Иван Толев и след това двете статии на бр. 1174 и бр. 1180 от вестник „Слово". КРАЯТ НА ЕДНА ЛЪЖА Всемирна летопис, Г.
към текста >>

Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
- рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е.
към текста >>

„Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст.
Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г. V, бр. 1174 (7. V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица I.
към текста >>

Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог.
към текста >>

Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм.
Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца.
към текста >>

Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди.
Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим.
към текста >>

По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката.
към текста >>

Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи.
Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията.
към текста >>

Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм.
Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура. Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение.
към текста >>

Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията.
Това не е мое лично мнение, това е заключението на историята на теософския мистицизъм през разните епохи, при разните народи. Пропадането на древна Гърция и римската империя, с тяхната най-висока на времето си култура, се свързва с широкото разпространение на теософския мистицизъм. Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата.
към текста >>

...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи".
Това е мнението на най-видните капацитети в историята, специалисти върху епохата на западането на древните цивилизации. Ето няколко пасажи от Ростовцев, Вебер и Грим. „Характерна, типична черта в обществения живот на тази епоха е отпадъка в духовното и културното Творчество у народа.. .Интересът към държавата, политическия и културен живот отпадна и отстъпи място на религиозно- мистични проблеми...Национално-културното творчество отстъпва мястото на религиозно-мистичното...Хората се вдълбочават в себе си, отчуждават се от света и търсят задоволение в себе си и в мистиката. Широко се разпространяват теософският мистицизъм и теософията. Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота".
към текста >>

Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда.
Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите.
към текста >>

„Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм.
Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в. „Слово", аз вече казах мнението си за това списание: нелепости (к.н.), предлагани като научни истини на хора, наклонни към мистицизъм. Тук давам едно по-обстойно изложение върху стойността на „Всемирна Летопис" от гледището на народното образование и възпитание и държавна сигурност (к.н.). Никога положителната наука не е претендирала, че е открила всички природни тайни, винаги е имало неизследвани, примамливи области, особено в свръзка с човешкия живот. Това е било почвата, върху която са изниквали „окултните науки", които са quasi - науки, понеже им липсва методът на положителните науки, който е тяхната същност. 1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват.
към текста >>

11. XVII. ТРУД БЕЗ АВТОР И БЕЗ ИМЕ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

А те и много критикували авторът, че е попаднал в „черен мистицизъм".
И ми каза още, че тези томове се разпространяват тайно и че само малцина „привилегировани" имали щастието да ги получат, и то за да ги разпространяват и то навсякъде по земята. Имало вече и преведени в разни страни. Но се давали на „нови хора" от Братството, неопитни, но сигурни. И така наистина, това „Ново слово" се разпространявало. На ветераните не се давало. А те и много критикували авторът, че е попаднал в „черен мистицизъм". Виж, Вергилий дали те интересува този проблем, но за мене той е много важен. Всичко, което пречи на Словото на Учителя и Неговата Велика работа, трябва да го изобличаваме. P.S. Сърдечни поздрави - Величка
към текста >>

12. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм.
Простряла бих аз мост върху света от своята тъга, - да стигнех твоите уста, - на моя сън брега. Любовната лирика на Мара Белчева отразява един важен момент от психиката на българската жена изобщо. В нея намират израз всички ония чувства, настроения и помисли, които са вълнували женската душа някога. Тяхната чистота и непорочност са запазили напълно първичната си свежест и неподправена красота. В това се крие и ценността на тоя дял от творчеството на поетесата. Крайният индивидуализъм у Мара Белчева, при особената структура на нейния дух, я кара често да скъсва нишките с реалния свят, за да се понесе из тъмните лабиринти на един религиозен мистицизъм. Тогава времето спира своя ход. Пространството губи измеренията си. Една невидима ръка изтрива контурите на видимия свят. В такива моменти поетесата се сили да разгадае тайните на битието, да намери ключа, с който да отвори дверите на отвъдното, идеалното. Тя търси оня невидим Бог, който „навсякъде царува и никъде го няма": И в миг преграда между Теб и мене, и тъмен облак твоя глед засеня, като кошмар в дълбокия ми сън притискат ме небето и земята.
към текста >>

13. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА IV.

Влад Пашов

ТОМ 18

В умствено отношение - любопитност, мистицизъм, хитрост, могат да отсъждат справедливо.
Това е символическата змия, която е изкусила Ева. Оттам и падението на човека от точката на равновесието във Везните, в унищожението и смъртта, чрез лъжата и измамата на Скорпиона. Във физическото тяло представя половата или производителна система. Емблема на раждането и живота. В психическата област управлява животинските страсти, ревност, завист, гордост. В умствено отношение - любопитност, мистицизъм, хитрост, могат да отсъждат справедливо. Символ на пораждане на идеите. 9. Стрелец. Това е един знак огнен и подвижен. Емблема на физическата сила, устойчивостта и авторитета. Във физическото тяло управлява бедрата.
към текста >>

14. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

ТОМ 19

Природа: чувствителност, романтичност, възвишен мистицизъм, могъщо творческо въображение, гений.
Народите са принудени да се покоряват на диктаторски режими, произлизащи от консервативните среди. Международните отношения са под знака на фалша и лицемерието. В човешкия организъм, знакът на Водолея се отнася до прасците. Дванадесетият дом е под знака Риби, чийто управител е Нептун. В този знак Меркурий е в изгнание, Венера-в екзалтация. Природа: чувствителност, романтичност, възвишен мистицизъм, могъщо творческо въображение, гений. Всички тези качества може да намерят израз в откровения и в пророчества. Чувство за саможертва и за висша благотворителност. Астросоциологическо значение: водите на океаните и моретата, мъглата, изпаренията в атмосферата, различните лъчения, затворите, болниците, благотворителните дружества, публичните домове, търговията с наркотици, тайните агенти, мистериозните заговори, съмнителните афери, политическите и шпионските заговори, тайните окултни науки и магията. Положителен полюс: гениално творческо въображение, носталгия по Великия Космичен Принцип, романтичност, нежност и красота във всички области на изкуството, склонност към окултизма, към метапсихичните явления, алтруизъм и саможертва за бедните и унижените. Отрицателен полюс: опасни пороци, болести, епидемии сред народа, демагогия от страна на духовенството, неразумна разточителност в обществените среди, природни бедствия и колективни наводнения, корабокрушения и морски бури.
към текста >>

15. 3. ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗВАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 20

То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда; то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена.
От много години той е човек на природата, на чистия въздух, на светлината, на движенията на открито. Тъй той - въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе си едно отлично здраве и голяма издръжливост, съчетани с една необикновено изтънчена сетивност. Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нужно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия, духовния човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда; то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Любомир Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: живот според духа на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветното служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е спроведен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: «Съвършени бъдете, както е съвършен вашият Отец на небесата.» Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения е, че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта. Такова схващане има, и тоя път следва от много години и Л.
към текста >>

16. 6. КАК СЕ ИЗОПАЧАВА И СКРИВА ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ Вергилий Кръстев

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

ТОМ 21

Дълбоко уважаван като равин, Даниел Цион се интересуваше от мистицизъм и сравнителна теология, което го беше поставило във връзка с представители на други религии, включително източноправославната църква и Дъновата секта.
Много евреи обаче дойдоха тази сутрин на мястото на срещата - пред Синагогата, и се разгневиха, когато намериха вратите й затворени. Когато духовете се разпалиха и хората започнаха да обсъждат какво да правят, една добре позната фигура се появи на вратата на храма и се обърна към възбудената тълпа. Равинът Даниел Цион беше един от най-оспорваните водачи на израелитската община, обаче това, което той имаше да каже тази сутрин, порази събраното мнозинство. Дейността на Цион в защита на неговите застрашени съверници беше взела от предишната есен насам най-странната форма, която човек можеше да очаква от един равин. Толкова странна, че синагогската община се отрече от него и го освободи от длъжност. Дълбоко уважаван като равин, Даниел Цион се интересуваше от мистицизъм и сравнителна теология, което го беше поставило във връзка с представители на други религии, включително източноправославната църква и Дъновата секта. Той даже беше обвинен, че бил прегърнал дъновисткото учение. Когато първите противоеврейски мерки бяха оповестени в 1942 г., Цион направи едно чудновато изявление: той каза, че бил получил откровение от Господа, с предупреждение срещу всякакъв вид преследвания, което той трябвало да предаде на българските водачи. Цион напечата „Господното откровение” в много екземпляри и ги раздаде с пълна сериозност на официални лица, които познаваше, като финансовия министър Божилов, директора на полицията и митрополит Стефан. Той приготви едно копие за цар Борис, прибави едно лично писмо към него и го занесе на Павел Груев. Други две копия от „Откровението” и писмото бяха дадени на личния свещеник на царя.
към текста >>

17. IV. ДОЗНАНИЕ НА КНЯГИНЯ ЕВДОКИЯ ФЕРДИНАНДОВА

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ТОМ 21

Той си беше религиозен човек, но без прекален мистицизъм.
Тя е дъновистка. Но още преди 25 години е разбрала, че не може да ме покръсти. Както вече казах, познавам Лулчев, но абстрахирвам човека от дъновиста. Говорили сме по обществени, политически или семейни въпроси, но не се е опитвал да ми влияе. Не съм насърчавала Царя да става дъновист. Той си беше религиозен човек, но без прекален мистицизъм. Ходеше си на църква, палеше на този или онзи светия свещи, както всеки от нас прави. Зная от самия Цар, че не е искал никога да се среща с Дънова, често дори с насмешка е критикувал пред Стоянови техните принципи и идеи, правейки изключение за Лулчев, когото наричал премного човек със сърце, социално чувствителен и ум. В последно време обаче беше се отдръпнал от него, сам ми го е казал, понеже бил чул какво сестрата на Лулчев в провинцията разправяла и се хвалила, че брат й бил приятел на царя, и добави: “Абе, такъв ми е бил късметът - всички хора, с които съм бил добър, ми правят зло.” Тук трябва да кажа в защита на моя брат, че той не се е водил сляпо от домогванията на Лулчева или чрез него - на Дънова. Натоварен с толкова отговорности, в невъзможност да има приятелство с равни нему умове, сам всъщност в живота, въпреки семейство, човекът Борис е търсил отдушник и си е казал болките на човека Лулчев. Но че сам е преценявал съветите, дадени нему, и не ги е сляпо последвал, самите събития го доказаха.
към текста >>

18. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

ТОМ 21

Преживяното от него е преизпълнено с евангелски дух и мистицизъм, равен на този, който са преминали Христовите мъченици.
От атмосферата, която възприемаш, лъха един постоянен стремеж към единение с Духа на Истината. Личността на всеки човек е сбор от множество прояви, свързани с унас-ледени родови и изработени качества. При Светозар привилегията да се роди в Боголюбив и скромен род дава основа и стимул за уникална посветеност към едно Велико дело. Димитровград е особено място - съсредоточие на духовност, символ и надежда за по-добър и разумен живот, сбор от множество души, събрани да поставят ново начало. В края на петдесетте на двадесети век Димитровград се превръща в истинска Голгота за Светозар. Преживяното от него е преизпълнено с евангелски дух и мистицизъм, равен на този, който са преминали Христовите мъченици. Но най-красивото на тази история е, че възродената му, издържала своя изпит душа, получава като награда обичта на Братството в Димитровград. Божественият Дух обилно излива чрез него живото си Слово - за радост и на нас, по-младите приятели. Той застава като мост, чрез който Учителят ни посещава и до ден днешен, носейки ни мъдри и разумни послания. Паркът „Пеньо Пенев” и домът на наш приятел са свидетели на хубавите, незабравими мигове, прекарани в оживени разговори и песни. Това взаимно проникване в Духа на Словото на Учителя събуди жив интерес и разумен стремеж към духовното.
към текста >>

19. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

ТОМ 21

Дава склонност към окултизъм и мистицизъм.
Голяма борба между духа и плътта, между ума и сърцето, между великите заложби, които носим в свръхсъзнанието си и лошите стари атавистични неща, които носим от миналите си животи. В живота си майка ми е имала задачата да разграничи и раздели в себе си духовната от материалната си същност. Родената е минала през големи изпитания и изкушения, противоречия, ограничения и заблуждения, за да стигне до Божията мъдрост, до Словото наУчителя Беинса Дуно, до великия живот, за който се подготвяме от хиляди години. Понеже Уран е в зодиакалния знак Стрелец, не проявява своите енергии за придобиване на материални богатства, независимо от средствата, а е използвал тази материална енергия за възприемане и прилагане на новите идеи, които постоянно са посещавали нейния буден ум (Меркурий е отлично аспектиран). (Уран паралел Нептун). Дава склонност към окултизъм и мистицизъм. Този аспект създава пряка връзка с невидимия свят и осигурява успешните отношения с неговите обитатели. Дава пророчески и вдъхновени сънища. Укрепва лечителната й мощ и тя може да лекува много хора и да им помага. Достатъчно беше да се помоли за някоя много болна сестра, и тя скоро стъпваше на краката си. Знам десетки такива случаи.
към текста >>

20. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство.
Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е. без владане известни природни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие.
към текста >>

А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот.
Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е. без владане известни природни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие. Ето защо, чрез окултизма се изучават известни тайни, а чрез мистицизма се овладяват тия тайни. Мистикът е над всички!
към текста >>

21. 11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Двойно по-важна е 1925 г., когато Слънцето направо влиза в знака на Телец и идва в съединение с Нептун, планетата на идеализъм, духовност и мистицизъм: едно голямо влияние идва, очевидно, върху живота ви, когато се отваря третият период на същата - един период на живота малко по-стабилен, неподвижен и постоянен, както в навиците - обичаите, така и в местопребива- ванието и с интереси, повече еднообразни и повече строго съединени със земята, въпреки влиянието духовно на Нептун, който съставлява нещо като страж на прага на новия период на живота ви.
Влиянието на Марса владее в първата декада, влиянието на Урана - във втората и онова на Нептун - в третата. Обаче трябва да се забележи, че таковото влияние изпъква по-скоро накрая, отколкото в началото на съответната декада. За забелязвание е като особено важно годината 1918 г., в която Слънцето направо влиза в КОНСТЕЛАЦИЯ на Овена и идва после в аспект с Луната и Венера радикални: периодът 1918-1920 г. изглежда, че по известен начин мени ориентацията на живота Ви. Между предшествующите години най-важна е 1912 г., характеризирана с влиянието на планетата Нептун в Телец. Двойно по-важна е 1925 г., когато Слънцето направо влиза в знака на Телец и идва в съединение с Нептун, планетата на идеализъм, духовност и мистицизъм: едно голямо влияние идва, очевидно, върху живота ви, когато се отваря третият период на същата - един период на живота малко по-стабилен, неподвижен и постоянен, както в навиците - обичаите, така и в местопребива- ванието и с интереси, повече еднообразни и повече строго съединени със земята, въпреки влиянието духовно на Нептун, който съставлява нещо като страж на прага на новия период на живота ви. Този трети период от живота е поделен почти на две равни части от новолунието, което отговаря на годината 1940 г. Влиянието върху първите десет години (1925-1935 г.) изглежда да са били най-благоприятните за една плодовита и тиха дейност. От 1935-1940 г. квадратурата на Уран показва една епоха от промени и пречки неочаквани, препятствия от близки и далечни и възможни прекъсвания; влиянието на Уран обаче може да има някои специални интереси от значение. Движението, което започва с 1940 г.
към текста >>

22. А. Петър Дънов и евангелистите-методисти в България и САЩ

ТОМ 24

за защита на Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов".
А на една обща снимка с Петър Дънов - снимка N 5 - е с жена си, децата си. Едва можем да го познаем. Той е смлян, прегазен и унищожен от жена му и многото му деца. За обяснение на тази снимка, виж на с. 802. Накрая той заминава за САЩ, като преди това издава една книжка-брошура през 1922 г. за защита на Петър Дънов - "Окултизъм, мистицизъм и учението на Петър Дънов". Виж "Изгревът", т. I, с. 249. 31. Величко Граблашев заминава за САЩ, и тук, в София, остава жена му Мария Граблашева. Тя създава много бели и проблеми на Учителя на Изгрева.
към текста >>

23. 36. Трите американски учителки - мис Пери, мис Търнър и мисис Рийвс

ТОМ 24

Дълбокият мистицизъм на мисис Рийвз ме бе пленил от самото начало.
36. Трите американски учителки - мис Пери, мис Търнър и мисис Рийвс Трите американки, които дойдоха в Ловеч с пристигането ми там, бяха чудно съчетание на най-противоположни характери. Те не можеха да се хармонизират помежду си, защото светът на мис Пери бе тъй чужд на онзи тих, дълбок покой, който се излъчваше от сърнения поглед на най-младата от тях - мис Търнър. Обаче, взети заедно, като възпитателки, те упражняваха чудно влияние върху нас, като всяка една развиваше съществени качества в характера ни. Дълбокият мистицизъм на мисис Рийвз ме бе пленил от самото начало. Тя бе една изключително слънчева, положителна натура, която събуждаше най-възвишени чувства в нас. Още с идването си, тя организира вечерни събрания всеки петък вечер, на които ни държеше назидателни сказки. Говореше ни за характер, воля, вяра в доброто, възпитаваше ни как да се държим помежду си и ни учеше хубави песни. Тези събрания очаквахме с нетърпение, защото те разнообразяваха и осмисляха живота ни. Често пъти мисис Рийвз ни показваше високо художествени картини, тъй като тя бе следвала изкуство в Америка и допринесе много за културната ни просвета.
към текста >>

24. 108. Окултната литература. Статията „Що е окултизъм” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10. Притурка.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

„Окултизъм и мистицизъм" от Граблашев.
Рише „Шестото чувство” е наша книга. Тез двете аз съм ги превел и издал. Това е чужда книга. От Ани Безант „Езотерическо християнство”, тя е теософска книга, също „Посвещение" от Ани Безант. В.К.: Тука искам друго да питам. „Окултизъм и мистицизъм" от Граблашев. Вие ли сте го издавали? С.К.: Не, не е. То тука беше издадено в София. В.К.: „Где е Истината”, това е от Иван Радославов. С.К.: Също тука е издадено.
към текста >>

25. 1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.

Светозар Няголов

ТОМ 32

(Уран в перихелий паралел Нептун ретрограден.) Дава склонност към окултизъм и мистицизъм и понеже Уран е в 10 дом, той може да стане лидер на едно общество.
(Уран в перихелий опозиция Плутон ретрограден.) Роденият ще има много умствени и духовни противоречия, голяма борба между духовната и материалната си същност, между любовта към всичко велико и прекрасно и лошите, атавистични неща, които той носи от миналите инкарнации. Роденият минава през големи изпитания, изкушения, противоречия, ограничения, лишения, заблуждения, поради това, че в миналите инкарнации не е слушал тихия глас на Бога, нашепванията на Уран - Божествената мъдрост, а е попадал под въздействието на разрушителните идеи и сили на Плутон. Благодарение, че Плутон е ретрограден и проявява наполовина лошите си влияния, а и с помощта на Учителя почти се премахват напълно лошите му влияния в живота на Борис. Той е имал силно желание да забогатее с всички средства и да придобие много неща в живота си. Това са атавистичните му желания от миналите му прераждания. (Уран в перихелий паралел Нептун ретрограден.) Дава склонност към окултизъм и мистицизъм и понеже Уран е в 10 дом, той може да стане лидер на едно общество. (Той стана председател на братския съвет след заминаването на брат Тодор Стоименов.) Ще бъде признат за лидер в своята среда и при други обстоятелства той може да има национална известност. Аспектът му дава да има пряка връзка с Духовния свят и му осигурява успешни отношения с неговите обитатели. Често ще има пророчески и вдъхновени сънища. Притежава лечителни качества и може да помага на болни с полагане на ръцете си или разтриване. Надарен е с високо развита интуиция, която достига до умствено четене мислите на хората.
към текста >>

26. 69. Писмо от Борислав Георгиев от Париж, до Вергилий Кръстев

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Книгата е защита на Учението на Учителя Дънов от Величко Гръблашев - „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов” през 1922 г.] Тя може би не е голяма.
България е била един турски вилает, и вече започва да става една образцова балканска страна. И когато Той Се завръща, тя е просто една плодородна нива, на която може да работи.* [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд., 2011, с. 734-738.] Знаем, че господин Гръблашев, който е бил Негов състудент в Америка, написва една книга за престоя на Учителя в Америка - 1923 г.* [*Виж „Изгревът", т. 1. 2. изд., 2011, с. 287-291. Книгата е защита на Учението на Учителя Дънов от Величко Гръблашев - „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов” през 1922 г.] Тя може би не е голяма. Аз не съм я чел, защото не ми е попадала, но би тоябвало да бъде преиздадена. Такова свидетелство на Гръблашев е важно, плюс това то е много положително за Учителя. За Него се говорят само най-хубави неща. Неговите колеги от университета, като са го слушали как Той свири на цигулка, са Му казвали: „Зарежи всичко, стани цигулар! Ти ще бъдеш един голям цигулар!
към текста >>

27. 5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.

ТОМ 35

От заточението обаче той донася един дълбок мистицизъм, който го съпътствува до последните му дни.
Табаков, историка на Сливен, само с една дума „ужасия”, се подобрява, когато му позволили да практикува лекарската си професия в Мердин. В този град д-р Миркович, по застъпничество на някакъв арменец, получил разрешение не само да се движи свободно, но и да му се свалят оковите. До кога този страдалец живее като заточеник? Мнозина мислят, че той през 1875 г. избягал. Той обаче остава заточеник до освобождението на България, когато Сан-Стефанският договор му сваля веригите. От заточението обаче той донася един дълбок мистицизъм, който го съпътствува до последните му дни. * * * Спомените на д-р Миркович са писани във формата на писма, често пъти отговори на запитвания, правени от Стоян Заимов. Ние ги издаваме тук за първи път. ___________________________________________ 395) Бакунин пише: „Вчера прочетох в Liberte, че няколко българи са арестувани в Цариград. Между тях е посочен Reizeff, същия тоя симпатичен млад човек, който беше при мене и ми достави всичките български връзки...” (вж. Евгений Волков, Христо Ботев, София, 1930 г. библ.
към текста >>

НАГОРЕ

0.63358783721924