Търсене в текстове за 'Мистик'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 182 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. *** – Ст. К-в Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети).
В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл. Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци. Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи. Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете. Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна. При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те.
към текста >>

2. Дух, сила и материя Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Затова в мистиката тоя цвят се цени много.
Те имат най-къси вълни и най-бързи трептения. По тая причина се срещат често хора, които не виждат тоя цвят, защото окото им не е приспособено да схваща такива вибрации. И тук данните са оскъдни. От онова, което се знае, може да се изтъкне само значението му за интелектуалното издигане на човека. Отдавна се знае, че това е цвета, с който си служили някога народите, за да получат духовно настроение. Затова в мистиката тоя цвят се цени много. И днес още черквите са запазили моравия цвят за мантиите на епископите. Това има не само символично, но и психологично значение. Характерно е да се отбележи, че някога с морави дрехи са били намятани каещите се и грешниците. У някои народи (германския, в Песен на Нибелунгите) виолетовият цвят се счита като цвят на траура. Същото се среща и другаде.
към текста >>

3. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта.
И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм? Художникът, поетът, метафизикът, мистикът може да съзерцават природата и своя живот, но философът, който иска да твори и направи своя непосредствен опит достояние на човечеството, не трябва да сътрудничи с интелекта. И тук вече се явява това сътрудничество, против което най-много крещят противниците на Бергсон, които го упрекват, че не бил последователен. Наистина, в своята същност интуицията е съвсем противоположна с интелекта и казва Бергсон, „ако нашето познание се раздвоява на интелект и интуиция, то произлиза от това, че нашето съзнание едновременно трябва да се прилага, приспособява към неподвижната мъртва материя (преди всичко ние сме материални същества) и същевременно трябва да следваме живота в своето непрестанно протичане, което съвпада с интуицията." Но ние в съвсем редки моменти долавяме тоя вътрешен живот на интуицията. Интуитивните данни трябва да се интелектуализират и местото на разума е тук вече – да намери подходящи символи, изрази, картини, които да играят ролята на символичен израз на интуицията или пътеводни знаци, които насочват нашето внимание към интуитивните данни. В такъв случай интуицията трябва да предхожда интелекта и да дава първата насока на философската мисъл. При тия условия интуицията се явява като отрицателна на известни логически норми.
към текста >>

4. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
Светлинните спектри показват еднаквото образуване на звездите с това на нашия свят. Ако прочее, същите тела, същите метали като тук долу, се намират и в най-отдалечените звезди, ако излъчванията и големите физически сили (привличане и пр.) са навсякъде еднакви — нищо не пречи да се допусне, че планетите на някои от безбройните слънца, които образуват не само нашия млечен път, но и милионите други космични сдружения или спирални мъглявини, са обитаеми както нашата скромна земя. Има един милиард и 500 милиона познати звезди, по-големи или по-малки от нашето слънце; има жълти, червени и сини, двойни и тройни. Теорията на Бело ни кара да вярваме, че никак не е възможно те да нямат също свои планети- Ние се смятаме за избраници, но нашия Феб би се сторил много жалък в очите на ония земи, които биват ласкани от различните цветове на две или повече огромни слънца. Голяма и неизмерима загадка е да се знае, дали еволюцията следва върху тези тайнствено отдалечени светове същия ход, както върху нашия, или жизнената способност изменя безкрайно условията. Теологията и мистиката даже сами се спират пред този заливащ света въпрос, Има едни обаче, които бележат, че не може да се вярва, че другите светове са „безполезни и празни", защото „всичко е направено от и за интелигентността".
към текста >>

5. Книжнина Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония.
БЪЛГАРСКА МИСЪЛ четем кратък очерк за изкуството на нашия приятел Борис Георгиев, който преди две години с няколко интимни конферанси остави в кръга ни тъй светли спомени. Най-големият между българските художници и големият човек, както го нарича Ст. Митов, сега е в Италия и там неговата живопис е получила вярна преценка. Мартенската книжка на най-голямото и авторитетно художествено списание в Италия Emporium била посветена на Георгиев, където той бил поставен в редицата на големите живописци-класици. В картините на Б. Георгиев няколко репродукции, от които притежават мнозина от нашите читатели, вън от вещината и замаха в средствата, обилно блика възвишената философия и дълбоката мистика на един художник-човек, дете на мировата хармония. „Чувството, се изразява Ст. Митов, престава да бъде тук една сляпа подсъзнателна стихия, неговите безредни трепети са проследени от зоркия поглед на художника, господар на творчеството си, което у него не е сляпото отражение на един случаен тъмен тласък на душата, а кристалната яснота на една дълбока мисъл със строгата и безпогрешна логика на математична истина". 3) ИЗВЕСТНИЯТ ФРАНЦУЗСКИ ХИМИК и привърженик на окултния мироглед г.Ф. Жоливе Кастло напоследък е завършил: според съобщението на сп. Pischqe Magazine своя голsм и интересен труд върху „Революция в химията и трансформация на металите”.
към текста >>

6. Насаме със себе си – Боян Планински Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет.
Над тоя образ аз видях огнени езици, които постепенно се разгаряха в един истински огън, от който се струеше обилна светлина. Когато се опитах да изразя всичко това върху сложеният пред мен лист, огнените езици направлявани от невидим вихър, докосваха душата ми, търсейки в нея тленното и нечистото за да го претворят със своите пламъци в чисти безценни елмази, които да красят нея самата. Разбира се, слаба бе четката на художника за да нанесе вярно, точно да обрисува картината, която видях пред себе си, да изрази туй дивно величие – хиляди нюанси, преливащи се в всички багри на небесната дъга. (След туй сияние ти виждаш образа на мъж, ала ще поискаш ли да го изрисуваш)! Образът, който прозира през светлото сияние, рисуван като мъж – ето, това не бе мъж, а ликът на мило дете или нежна девойка. Позираше ми сякаш геният-поет, а през хартията рисува образа на философ, музикант или мистик, но не и поет. По неговото лице се рисуваше една безпределна скръб, която в миг се превръщаше на усмивка, изразяваща едно безкрайно блаженство. Как ясно можеше да се открие в този портрет едно чисто любящо детско сърце, един светъл ум, един силен и мощен дух. И питах сам себе си: Кой може да бъде този, който носи образа на Всевишния. И чух в отговор някой да шепне на ухото ми: Това е образът на Христа, живял някога, който и сега живее. X.
към текста >>

7. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали.
Опитът да се преодолеят противоречията, ни връща към началото на християнството... А и християнството се яви от изток - в своето начало то бе само една религиозна секта в далечна Палестина. Нашата основна мисъл дотук може да се сведе до следното - между изтока и запада има вътрешна, дълбоко органическа връзка. Християнството по същество, не е теоретическа система, нито строга външна организация. То е било преди всичко школа на живота, подобно на всички източни етико-религиозни школи. А тия школи не били религиозни общества, нито черкви в съвременен смисъл на тази дума. Те са били училища на голямото синтетично знание от математика и музика, от философия и мистика, от практическа работа и дълбока мъдрост Със своето синтетично знание те са били мозъка и нервите на културите, в основата на които лежали. Такова е било и християнството за западната култура в началото... Но какво е останало днес? И днес имаме напр. математика, но математика като една отделна клонка от духовния живот, формулите на която са живи само дотолкова, доколкото изчисленията им улесняват строежите и изобретенията. Днешните математици малко знаят за вътрешния динамизъм и символизъм на числата и не виждат през тях хармонията на сферите, която виждаха някога питагорейците... И днес имаме философи, но тия философи не са някогашните мъдреци, а само книжовници, коментатори. И днес имаме мистици, но това не са някогашните александрийски мистици и гностици, а унесени проповедници или непросветени калугери... Не можем да отречем, разбира се, че и днес хората имат ценности, научни, философски, религиозни, художествени, но пред нуждите на новото време тия ценности остават дребни и разпилени... Днес са останали частите, но цялото е изгубено... А великите Учители на човечеството са били не само мъдри и нравствено съвършени хора, но и владетели на голямо синтетично знание, на което дължели и обаянието между своите съвременници.
към текста >>

8. Поеми от Кабир Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Еvelin Underhill поемите на Кабир, за да изрази своята дълбока обич към индуския мистик и певец.
КАБИР На запад почти всички познават Рабиндранат Тагор, ала малцина знаят нещо за Кабир, един от живите извори, от които индуският поет обилно е черпил. Малцина знаят, макар че сам Тагор е превел на английски, заедно с М. Еvelin Underhill поемите на Кабир, за да изрази своята дълбока обич към индуския мистик и певец. За Кабир не може да се каже „кога" е са живял. Не че не се знае кога приблизително се е родил и колко е живял! Роден е в Бенарес към 1440 год. от родители мохамедани. Но той е от ония, които са вечно настоящи.
към текста >>

9. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик, като окултист, или мистик, или брат на човечеството, Любовта в неговата душа трябва да бъде един двигателен принцип, и той трябва да даде всички жертви.
Към нея ще се обърнете. Тя е простият редник, който ще ви запише. Не ходатайствувайте никъде другаде. Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка, според великия Божествен Закон. Така стои работата в този свят. Вие можете да бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска да бъде ученик, като окултист, или мистик, или брат на човечеството, Любовта в неговата душа трябва да бъде един двигателен принцип, и той трябва да даде всички жертви. Сега вие ще- ме запитате: „Може ли това? " - Може, Това не е насила. В живота ние трябва да бъдем твърди и решителни във всичките си постъпки, ако искаме да бъдем ученици на Христа. Велико нещо е да бъдеш ученик на Христа! Трябва да имаме един висок морал, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии да не отстъпва, да не се сломява от никоя сила в този свят.
към текста >>

10. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ [1] Андреас Току що бях стигнал 40 годишната си възраст. бях лекар в едно парижко предградие. Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик. Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник. В послания погледът ми се спираше, без видим мотив върху имената Андреас и Теофан. Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите.
към текста >>

11. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата.
Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин, слуга, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот. Мистичният живот има две страни: от една страна усилието, а от друга страна - дарът. Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща. Днес има общо недоверие към вътрешния живот и по закона за равновесието трябва да се надяваме, че в 20 век ще се види разцъфтяване на едно духовно схващане, много по-близко до първоначалното схващане на Евангелието. Исус никога не говори за вътрешните явления, които носи горещата религиозност. Той говори главно за делата: за делата на милосърдието, за чистите намерения и за самоотричането.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

II - Белегът на първата врата - (четирицветен печат), Мистикът Парацелзий - (портрет) Атлантида Всека отделна книга струва 5,50 мк.
Ето съдържанието на І-та и ІІ-та книги: І книга За първичната основа на света - от Пацитиус Египетският „Ка" - от Трофимович. Магическият всеобхват на одичните центрове в човека - от Йоханес Меркуриевият символ - от Грегориус Магия на идващата епоха от Грегориус Човекът - от Майстор Терион Видения на Хеопс, I, - Белегът на третата врата, (четирицветен печат) Светът на приготовлението - (графичен художествен печат) Яков Бьоме - (портрет) II книга Звездният човек - от Пацитиус Рожденият ден на Парацелзий - от Велов, Днешното Розенкройцерство - от Грегориус. Физико-магични въздействия чрез висше влияние и етерни токове — от Йоханес. Културните епохи в астрологично разглеждане - от Грегориус Майсторство (Учителство) - от Майстор Терион. Видения на Хеопс. II - Белегът на първата врата - (четирицветен печат), Мистикът Парацелзий - (портрет) Атлантида Всека отделна книга струва 5,50 мк. заедно с портото и се доставя от ок. книгоиздателство „Inveha" – Berlin W 62, Kleist-strasse, 6; „Saturn Gnosis" наред с големите окултни списания във Франция, Англия и Америка застава като един мощен светилник в пътя на новото. Това, което той изнася и ще изнесе, е от голяма духовна стойност. Списанието е за препоръчване на всекиго, който има горещ интерес към изграждащото се ново. Е.К. - Берлин.
към текста >>

13. Хелиодът Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

ИЗ ПОЕМИТЕ НА КАБИР (индуски поет-мистик) О служителю мой, къде ме търсиш ти?
ИЗ ПОЕМИТЕ НА КАБИР (индуски поет-мистик) О служителю мой, къде ме търсиш ти? Погледни! При теб съм аз. Не съм аз нито в храма, нито в джамията, нито в светилището на Мека съм, нито в обителта на индуските божества. Не съм аз нито в ритуалите и церемониите, нито в аскетизма и неговите отречения. Ако наистина ме търсиш, ти скоро ще ме видиш и един момент ще дойде, в който ти ще ме познаеш.
към текста >>

14. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения.
Един ден го заварих в неговата кухня, прав, закусващ късче сух хляб с чаша вода и, понеже се учудих на неговата невзискателност, тоя човек, който ни една минута не принадлежеше на себе си, който раздаваше всичко, което притежаваше, който прекарваше своите дни и нощи в страдание за другите, ми отговори с добродушие: „Но аз закусвам много добре и от друга страна, тоя хляб, който добрият Бог ми дава, аз не съм го спечелил." Той никога не се отклоняваше от това невероятно скромно поведение. В нашия модерен живот, дето царува правилото „всеки за себе си", той всякога заемаше последно место, отстъпвайки на пряко вървящите, на нетърпеливите, на грубите, като играеше ролята на доброволен глупец и се усмихваше, като че никога нищо не е забелязал. В старите книги е писано, че мъдреците, с цел да се оттеглят във величествените красоти на Абсолютния, се отказват да гледат повече земните случайности и презират жилото на тълпата. При все това обаче, в действителност има малко философи, които допущат да бъдат прередени например, на едно гише с натрупани хора. Това са малки слабости, без съмнение, но солидната добродетел изисква нещо повече от едно случайно геройство. Срещат се хора, способни на отделни хубави жестове, но чието морално дъно остава малко нечисто и, съгласно с учителите на вътрешния живот, аз мисля, че съвършенството не седи в някакви отделни блестящи актове, а повечето в добродетели, търпеливо прилагани в течение на целия ден и на целия живот По тоя начин, скромното държане на нашия мистик трябва да ни открие Светлината по-добре, отколкото неговите чудеса или неговите поучения. Писано е. „Съдете за дървото по неговите плодове! " В тоя човек, тъй близък на нас, можеше да се обхване с един и същ поглед идеалното с реалното, теорията с практиката, божественото проникващо земното, и всичко това заедно очертаваше най-живия образ на онова, което трябва да са били някога живите уроци на нашия Господ Христос. Никакъв недостатък, никакво неравновесие в моралната личност на тоя съвършен служител; постоянно еднакъв, солиден и мекосърдечен, той изглеждаше единствен по-дълбоката хармония на своите най-разнообразни качества. Той, всякога подобен на всички хора, едновременно лекуваше, и учеше, и подпомагаше, и утешаваше с един и същи тих глас и с една и съща бащинска усмивка.
към текста >>

„Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа.
Колкото сложен и да бе случаят, за който се допитваха до него, той отговаряше с няколко окончателни думи. Той наставляваше твърде малко, а даваше само кратки указания на скромните и чистосърдечни търсители. Той нямаше едно съгласувано доктринално учение, но с течение на времето, идеите, без видима свръзка, които тоя или онзи от учениците търпеливо сбираше, в края на краищата се организираха в едно цяло, съобразно духовните, особености, нуждите и частните занятия на всекиго едного. Той поучаваше отделните лица и им даваше изобщо всичко необходимо, за да могат те да съградят разбиране на живота, но той никога не изложи една обща синтеза на Знанието. Дейността го занимаваше много повече. „Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята. Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше.
към текста >>

15. ПЛАНИНАТА МЕ ПОЗНАВА - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота.
Основатели и разпространители на тези духовни движения в руския народ са били селяни. Такива са напр. духоборите, малеванците, сютаевците и пр. Това. което ги характеризира, е приложение на едно нещо: на любовта! Тук виждаме проява на онова търсене на непосредствено общение с Бога. Да си припомним и самобитният руски мистик – философ, израснал всред народните маси – Скоровода, който с дълбокото си мистично разбиране на живота може да се вземе като един от великите представители на хората, които са имали живо общение с Разумното и са работили за пълна обнова на живота. Писателите, които са описали живота на „сектите", разправят чудесни работи за онзи вътрешен духовен огън у тези тъй наречени „сектанти", за онова чувство на любов, на братство, което са прилагали в живота, за онова горещо тяхно желание да наредят своя живот в съгласие с това вътрешно ръководство на Божественото в себе си. Но същият този дух работи и в философията. Особено това е изразено у Владимир Соловьов (1853—1900). Най-важни в това отношение са книгите му: „Криза в западно-европейската философия", „Критика на отвлечените принципи", „Богочовечество", „Духовните основи на живота", „Оправдание на Доброто". Ето някои основни мисли на философията му: Злото, според Соловьов, е отричане на единството на всички същества, действане в разрез с това единство.
към текста >>

16. МАГИЯТА НА СЛОВОТО - Г. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Духът на новото с черковническото понятие за мистиката няма нищо общо.
Духът е вечната загадка, вечният двигател на всяка материална култура. Черковната религия е едно материалистично изопачаване на духовното – създание на охолството и на безсъвестността. Науката на новото време хвърля много мостове към „Духът" на нещата – Фройд, Айнщайн, Бергсон, Гурвич, Дриш, Даке и др. и др. Мнозина виждат в мистицизма последно дихание на културите. Духът на новото с черковническото понятие за мистиката няма нищо общо. Аскетизмът не е метод в пътя на новото, което днес се ражда. Човекът на новото е човекът на претворяващият се Дух, на духа на многото възможности, на духа на себеовладяването по пътя на творческата любов към живота. С физическата революция всички свикват, всички виждат в нея едно мутационно следствие на миналото. Но революцията на Духът е по-страшна; от нея всички се плашат, против нея всички въздигат глас, против нея въстават и тези, които хвърлят мостове към ная. И нищо не е в състояние да я спре, защото тя няма никога корените си в миналото.
към текста >>

Тя не е мистика, тя не е аскетизъм, тя не е религия на масите, тя не идва от изток или от запад, тя не е истукан на отделни личности.
Човекът на новото е човекът на претворяващият се Дух, на духа на многото възможности, на духа на себеовладяването по пътя на творческата любов към живота. С физическата революция всички свикват, всички виждат в нея едно мутационно следствие на миналото. Но революцията на Духът е по-страшна; от нея всички се плашат, против нея всички въздигат глас, против нея въстават и тези, които хвърлят мостове към ная. И нищо не е в състояние да я спре, защото тя няма никога корените си в миналото. Революцията, претворбата на Духа е нещо самобитно, тя крие семената на новото в себе си. Тя не е мистика, тя не е аскетизъм, тя не е религия на масите, тя не идва от изток или от запад, тя не е истукан на отделни личности. Претворбата на Духа крие в себе си началото на всяко развитие, на всяка материална култура, на всяка творческа любов, на всяка нова мисъл и физичен образ. Тази мисъл крие в себе си анахронизма на новото учение за погледа на обикновения човек, който вижда нещата като следствия, който иска да види в Духът обобщение на материални същности. Ние живеем във велика епоха, защото можем съзнателно да следим претворбата, революцията на Духа, която обуславя новото, която създава новите образи и форми на бъдещето, която става навсякъде по широката земя и против която нищо не може да се бори. Новото, което носи претворбата на Духа прилича на човека, който се движи забулен по пътя (в книгата на Ал. Блок. – Дванадесетте) и когото не е в състояние нищо да го спре, нито куршуми, нито заповеди.
към текста >>

17. Д-р Ст. К. - ЧИСТОТАТА. МИСИЯТА НА БОГОМИЛИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме.
Душата на човека е една мисъл на Бога. И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество. „Духът на нещата или философски поглед върху естеството на нещата (1800). „Крокодил или войната между доброто и злото" (1799). „Зазоряване или коренът на философията" (1800). Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме. „Трите принципа на божествената есенция" (1802). Това е също превод на едно съчинение на Бьоме. Съчиненията на Клод Сен Мартен нямат за цел само да обяснят природата, но и да дадат познание за онзи принцип, който може да бъде пробуден в човешкия дух. * Сега можем да кажем няколко думи за идеите на Сен-Мартен. Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство.
към текста >>

18. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството в Франция, пропътувал много пъти южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души.
Според новите изследвания главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството По-после един от видните ръководители, разпространители и проповедници на богомилството бил Никита, един от съвършените. Преди него ръководители са били: Васил, след него Петър, а след последния – Тихик. Никита бил след Тихик. Никита е действал неотразимо със своето присъствие и със своето слово. Като посветен той е имал големи познания и е един от тези, които са много допринесли за разпространение на богомилството в Италия, Франция и пр. Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството в Франция, пропътувал много пъти южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. Неговото присъствие навсякъде е правело дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отишъл в Сицилия. Морис Магр разправя трогателната история на албигойката Есклармонда, и от тая история се вижда, какво голямо влияние упражнявал Никита: след като избили по-голяма част от албигойците, част от тях останала в най-южната френска област близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклармонда. Още когато била 12-годишна, тя видяла българина Никита, който минал през онези места.
към текста >>

19. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето какво пише за такъв вид дейност Морис Магр: „Християн Розенкроиц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер (прочут мистик).
Това вече го приемат и новите изследователи[11]. Розенкройцерите на запад като продължение на богомилството работеха в същия дух: подготвяне на съзнанието на човечеството за реализиране на божественото учение. Под тяхно влияние са били много окултни общества в Европа. Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са действували съживително чрез внасяне новите идеи. Те работеха между другото и чрез вдъхновяване на философи, учени, поети, художници, държавници, общественици. Ето какво пише за такъв вид дейност Морис Магр: „Християн Розенкроиц беше по всяка вероятност тайнственият посетител на Жак Таулер (прочут мистик). Последният беше най-знаменитият богослов на своето време. Ученият европейски свят отиваше да слуша неговите лекции в Страсбург. Веднъж го посети един светски човек, чието име той никога не разкри и който му съобщи една мистична философия, чийто идеал беше проникването на човека от божествения живот. Той пази две години мълчание и после влезе в обществото на „Божите приятели". Това общество беше по характера си като албигойското".
към текста >>

20. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа.
Всичко това може да помогне всекиму в пътя към самия себе си. Книга за човека идва да ни освободи от заблудата на нашата вяра само във външния свят, който постоянно се руши и винаги ни хвърля в теготи и вечни изненади. Тя ни посочва ония устои, които крият в себе си вечност и щастие. Бо Ин Ра не е човекът на ограничението, неговото слово се лее и се забива в сърцето и съзнанието на човека. Неговата вяра е творческа и революционна, всички кумири и идоли падат пред неговото живо слово. Той не е мистик, защото той не притежава мигове на вдъхновение и ужас – той прониква в нещата през всички времена, той живее в света на Истината и Духа. Той не създава школа, но цели да издигне човека, да му посочи пътя. Бо Ин Ра и неговото дело могат да се определят като творческа Апология на Чистия Дух. Бо Ин Ра на български – това е несметно богатство. Ели --------------------------------------------------------------------- [1]*) Следните са най-важните книги, излели на немски под перото на Бо Ин Ра: Книга за живия Бог, Книга за човека, Книга за отвъдния свят, Книга за Царското Изкуство, Книга на разговорите, Книга за щастието, Тайното, Книга за Любовта, Книга за утехата, Псалми, Царството на Царствата, Повече светлина, Мистерията на Голгота, Окултни гатанки, Култова магия и мит, Искри, Думите на живота, Дух и форма, Мъдростта на Иоанна, Великата цел, Възкресение, Молитва, Свят към Бога, Пътят към Бога, Бракът и Сватове — представяща една редица космични образи.
към текста >>

21. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр.
В памет на Густав Майринк Големият писател в областта на окултната белетристика Густав Майринк напусна земната си обвивка в края на изтеклата 1932 год. В своя земен път Густав Майринк изживя много, но и остави много зад себе си – с него, с цялото свое творчество, което обръща очите на човека към друг свят, той живее и ще живее през всичките вeкове в душите на онези, които са го чели. Той е от тези, които не умират! Освободен от бремето на тялото и от ограниченията на физическия свят, Густав Майринк ще ръководи много души, които са призвани да дадат нещо из областта на неведомото на тоя свят. Майринк писа много, той писа цели 32 години. За света той е голям сатирик, човек с особена голяма фантазия, борец против военщината и съвременното правосъдие, човек, който се стреми да възкреси средновековната мистика и разбиране и пр. и пр. За нас Густав Майринк беше един работник в областта на най-великото в живота, той служеше на една Истина, която е забулена за очите на мнозинството. Тази Истина първом се прозира с душата, а после тя става плът и кръв. Човек чрез страданията и развитието си идва до тази велика Истина в живота – тя му отваря очите и той вижда, че светът на физичното е само едно поле, където се кръстосват силите на много светове, невиждани дотогава за него. И тези, на които очите са затворени, всичко си обясняват с фантазията на човека.
към текста >>

22. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр.
И от множество други опити и наблюдения в организма се убеждаваме, че във всяка част на организма изобщо се проектират свойствата на целия организъм. Обаче, според окултизма и човек е устроен по строежа на цялата вселена. Изобщо важна истина е, че Разумното, което работи в цялата природа, работи и във всички свои части, проектира се във всички свои части. И наистина, в известни минути не чувствува ли човек в себе си присъствието на Цялото, на Разумното, на Божественото? Но също така и в цялата природа трябва да сме способни да видим проявата на Разумното, на Божественото. Ето защо един мистик като разглежда формата на кристала, растението, животното и пр. ще почувствува в тая част присъствието и дейността на Цялото, на Разумното. Тогаз всеки кристал, всеки камък, всеки планински извор, всяко цвете престава да бъде една обикновена, проста форма, но става вече за нас въплотеното, кристализираното Слово. И тогаз всички тези форми, които виждаме около нас в природата, образуват вече буквите на една свещена книга, които ни говорят за дейността на разумни сили. Планината е място удобно за размишление, за повдигане на мислите, защото духовната атмосфера на планината е чиста и по-лесно става свързване с възвишените светове и с възвишените разумни сили, които работят в природата. Казано е в Евангелието: „И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и, че Мойсей влезе в общение с висшите мирове на планината Синай.
към текста >>

23. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Двадесет години работил и се подвизавал той, така както може да работи и да се подвизава само един мистик.
Един ден при него се явява неговият Учител и му Казва: „Пращам те за двадесет години на уединение в пустинята. Там ще научиш един велик закон и когато го научиш, ще влезеш към второто стъпало на твоето посвещение - да разбереш смисъла на истинския живот, да видиш как идва радостта на този свят, да влезеш в света на радостта. Сега ти живееш в един свят на скърби. Трябва обаче да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ако преминеш успешно своят изпит, ще минеш в по-горно стъпало". И Сафиус отишъл в пустинята. Двадесет години работил и се подвизавал той, така както може да работи и да се подвизава само един мистик. Но един ден той се погледнал и на устните му се явила горчива усмивка: тогата му - оскъден остатък от неговата някогашна знатност - била цяла изпокъсана, същинска дрипа. Сандалите му лежали на една страна, изпоядени от мишките, на друга страна паницата му - полустрошена. Погледнал Сафиус, усмихнал се с горчива тъга, па въздъхнал и си рекъл: „Ех, хубаво е да има човек поне една чиста, топла дреха и здрави сандали - да го не хапят насекомите. Па да има да си хапне и някоя хубава гозбица". Ала още щом се появило това желание, той се спрял и се вслушал в себе си.
към текста >>

24. Притчи и приказки Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Георги Тахчиев ЦВЕТЯ ОТ НАШАТА ГРАДИНА Мистикът не доказва, нито слуша доказателства; той е вътре в това, което хората искат да му доказват.
Георги Тахчиев ЦВЕТЯ ОТ НАШАТА ГРАДИНА Мистикът не доказва, нито слуша доказателства; той е вътре в това, което хората искат да му доказват. Не доказва на другите, а ги събужда да видят, че това, което те искат да им се докаже, е вътре в тях, че те са част от него. Доказват се неща, които са извън нас, а реалното, което искаме да ни се докаже, остава недоказано, защото ние не можем да се отделим от него. Когато се намираме в творческо състояние на духа, ние не искаме да ни се доказва реалността. Ние сме запленени и щастливи, защото сме потопени в нея до последната възможност. Намери пътя и средствата, които водят към реалното без доказателства.
към текста >>

Мистикът е тих и нежен, предвидлив и досетлив.
Не доказва на другите, а ги събужда да видят, че това, което те искат да им се докаже, е вътре в тях, че те са част от него. Доказват се неща, които са извън нас, а реалното, което искаме да ни се докаже, остава недоказано, защото ние не можем да се отделим от него. Когато се намираме в творческо състояние на духа, ние не искаме да ни се доказва реалността. Ние сме запленени и щастливи, защото сме потопени в нея до последната възможност. Намери пътя и средствата, които водят към реалното без доказателства. Мистикът е тих и нежен, предвидлив и досетлив. Той влиза в положението на душите. Той дава, преди да му поискат и спира да дава, преди да му кажат стига.
към текста >>

25. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВОБОДАТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Това са пръстите на хора с голямо въображение, интуиция, мечтателност и мистика.
Твърди, не гъвкави пръсти издават лоша циркулация на кръвта От морална страна, това е признак на егоизъм, бруталност, деспотизъм, липса на душевна и физическа гъвкавост. Такова същество върви към душевно втвърдяване, към фанатизъм и тъпост. Гъвкави пръсти означават способност за приспособяване, за лесно възприемане, изразителност в мислите, чудесна способност за разказване, но малко кураж и храброст. Много гъвкавите пръсти означават безличие. Остри пръсти. Това са пръстите на хора с голямо въображение, интуиция, мечтателност и мистика. Чувството за хубавото, доброто и истинното е силно застъпено у тях. Те са повече хора на чувството. При известни белези на ръката показват похот, садизъм и лъжа. Ако са много остри: утопични мисли, облачни построения. Те не могат да реализират идеите, които имат.
към текста >>

26. LE MAITRE PARLE. LA JUSTICE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Полският народ, който е родил един такъв голям мистик като Словацки, има духовни заложби.
Пожелаваме на съседната ни страна пълен разцвет на новите идеи, пожелаваме изобилен плод на работниците там. И този плод ще дойде, понеже тези нови идеи са това, което търси съвременният човек, те са туй, за което копнее и жадува съвременното човечество често безсъзнателно с дълбоките сили на душата си чрез най-добрите свои синове от редовете на поети, музиканти, художници, философи и чрез будните души из широките маси на народа. Духовното движение в Полша Когато наближава пролетта, не само на едно място, но на много места се появяват пролетни цветя! Ето пред нас е полското окултно списание "Heinal", което излиза в гр. Висла. От списъка на окултните книги, печатан в списанието, се вижда, че има вече на полски окултна литература доста голяма. Полският народ, който е родил един такъв голям мистик като Словацки, има духовни заложби. Особено е важно обстоятелството, че една голяма славянска страна като Полша е засегната от вълната на спиритуализма. Това е важно поради важната духовна мисия на славянството в общочовешкото семейство. Духовното движение в Чехославия След като са работили енергични деятели като Пшемисъл Питер в Прага, Рудолф Буркерт в гр. Ниемес и пр., ето виждаме още един признак за съживлението на духовния живот в Чехославия: това е мощното спиритично общество, което брои стотина хиляди членове и има клонове в разните градове на страната. Клоновете си имат свои салони и свои редовни сбрания.
към текста >>

27. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - СВЕТЛИНАТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма.
Явлението на приливите и отливите се проявява най-много във водата. „Периодите" у жените, сведочат колко много тази лунна ритмика е свързана с „водите" в човешкото тяло, което химически се състои в по-голямата си част от вода. Луната, следов. „управлява" в изключителни размери всички отношения на човека към водата. Нейната периодичност влияе най-силно върху плодовитостта в човешкия живот, независимо дали физически или духовно. Следователно, тя е символът на новостите, на авантюристичното, на мистиката, интуицията, медиумизма. Също и на безпрепятствените екстравагантности. Нейният най-силен ритмус се проявява още в музикална наклонност, както и във всичко онова, което протича периодически, напр. в известни болести, главно на разположението на духа. На ръката, описаните по този начин сили на луната, се проявяват в лунния хълм. Неговото устройство и белези е друг въпрос.
към текста >>

28. ДВА НАТЮРЕЛА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис).
Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра. Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен). Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим"). Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр. Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие.
към текста >>

29. РЪЦЕТЕ НА ЧАРЛЗ ЛИНДБЕРГ И ДЪГЛАС ФЕЙРБАНКС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика.
И като наблюдавате човека по ред, във вашия поглед се хвърлят също така силно и челото, и устата, и ушите, и брадата, и страните на лицето. Към всичко това косата идва да допълни нещо съществено от характера, от темперамента на човека. Вие ще прочетете по косата в душата на всеки човек една от най-съществените прояви - неговия темперамент. Погледнете онзи човек с ниско подстригана коса-алаброс, като прусак и вие ще видите в него деловия човек, който си скъпи времето и който поради това винаги отсича нещата рязко вие ще видите веднага в него хладния ум. А като погледнете на човек с дълга, мека и изящно метната върху главата коса, вие веднага ще видите проявата на сърцето, богатството на чувствата и начина на тяхното изявяване. Вие ще познаете човека на изкуството, художника, учения или мистика. И като се научи човек да чете по косата, пред него ще се открие един също голям свят от душевния живот. Косата от чисто биологично гледище взима началото от ектодермата. Тя, следователно, е свързана с нервната система, която има също ектодермален произход. Един голям физиологичен въпрос е косопада. Наброяват се много причини за това.
към текста >>

30. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ПРЕД ПРАГА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция.
И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно - това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния" Христос – проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света - начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях - всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.
към текста >>

31. НОВИТЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ - Х. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак".
Тогаз шестата подраса, която иде, тя е „третият ден"! Значи тогаз ще стане нещо важно, което има някаква връзка със събитието, което се описва в този разказ. А що се описва в този разказ? В него се описва нещо, което е станало във време на една сватба, на която присъствувал и Христос. Що се разбира под „сватба" на мистически език? Фламандският мистик Рюисброк е написал преди няколко века книгата „Украсата на мистичния брак". Тая книга е дълбоко мистична. Що е сватба на този дълбок език? Тая мистическа сватба е между човешката душа и Божествения Дух! Те се съединяват, те се сливат, те са едно! Това е загатнато и на друго място в Евангелието.
към текста >>

32. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота.
Понеже Любовта не може да се прояви вън от свободата, предпочело се е да сгрешат хората, но да са свободни, отколкото да са праведни, но да нямат свобода. Защото както човек е имал свобода при направянето на греха, така ще има свобода и при възприемането на Любовта. Човек трябва да има свобода, та от свободна воля да приеме Любовта и да я прояви. Само свободната воля може Да бъде проводник на Любовта. Тъкмо този космичен закон, който сверява свободата и Любовта, остава и до ден днешен най-непонятен за хората. За това и не могат да разберат психологията на мистика, затова не могат да разберат в нейната дълбока същина и жертвата на Христа, великото жертвено тайнство на Голгота. Около това ядро, обаче, се организира душевният живот на човека, у когото съзнанието се е пробудило, у когото всеки миг става различаване на проявите, които произтичат от двата порядъка - божествен и човешки. И тогава, както той дава свобода на божественото да се прояви у него, така дава свобода и на другите да се прояви го у тях. На тази основа само може да стане истинско опознаване между човек и човека. Ако човек не може да види божественото у своя ближен, ако не може да види у него истината и доброто, той ще му бъде винаги чужд. Истината и доброто - това е основата за опознаване на душите.
към текста >>

33. L'INTELIGENCE, LE COEUR ET LA VOLONTE Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

(из историята на мистиката от века на просвещението) Съдържа: гл. 1.
и XI - Идеологията на ноемврийското въстание. (1931) Особено интересна е връзката на месианизма с рел. и мистични движения на онова време и тази връзка е подчертана в историч. перспектива. Царят на новия Израил,от проф. Иос. Уейоки. (из историята на мистиката от века на просвещението) Съдържа: гл. 1. Главни течения на мистиката в 18 в. гл. 2. Варшавско и Берлинско посвещения на Тадеуш Грабински. гл. 3. Царят на новия Израил.
към текста >>

Главни течения на мистиката в 18 в.
(1931) Особено интересна е връзката на месианизма с рел. и мистични движения на онова време и тази връзка е подчертана в историч. перспектива. Царят на новия Израил,от проф. Иос. Уейоки. (из историята на мистиката от века на просвещението) Съдържа: гл. 1. Главни течения на мистиката в 18 в. гл. 2. Варшавско и Берлинско посвещения на Тадеуш Грабински. гл. 3. Царят на новия Израил. гл. 4.
към текста >>

Това съчинение хвърля светлина върху мистичните движения на миналия век, във връзка с Тадеуш Грабински - велик полски мистик и окултист.
Варшавско и Берлинско посвещения на Тадеуш Грабински. гл. 3. Царят на новия Израил. гл. 4. Народ Божи под Нева. Това съчинение хвърля светлина върху мистичните движения на миналия век, във връзка с Тадеуш Грабински - велик полски мистик и окултист. Редакцията доставя книгите: "ЛИЦА И ДУШИ" (Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ срещу З0 лева. "ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ" от А. ОСБОРН ЙИВСТ срещу 20 лева. Печатница "ЗАДРУГА", ул. Врабча 1 – София ПР0ДЪЛЖАВА подписката за записване абонати за ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА на сп.
към текста >>

34. DU MAITRE - LE GRAND HOMME Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Катарите в северна Италия имали влияние върху Франциск Асизки, видният италиански мистик (1182-1226).
Учените се сепнаха". И тъй, апокрифът, открит от Костич в Москва, не е богомилски. Въргов допуща тоя апокриф да е писан от Богомила, преди да е станал богомил или пък апокрифът да е бил с богомилско съдържание първоначално и после да е бил преправен. И в книгата "Мисията на богомилството в свръзка с мисията на славянството" се изтъква, че много апокрифи и легенди, приписвани на богомилите, нямат никакъв богомилски произход. Франциск Асизки и богомилството Богомилите в Италия се наричали с разни имена: катари, патарени и пр. Катарите в северна Италия имали влияние върху Франциск Асизки, видният италиански мистик (1182-1226). Ние пак виждаме тук, как богомилството, разпространено на запад, дава тласък на идейния живот и много движения и течения, които допринасят за събуждането на новия дух в Западна Европа, имат пряка или косвена връзка с богомилството. Мислителните вълни Проф. Казамали доказа, че човешкият мозък в време на мислене изпуща електромагнитни вълни. Тия негови опити се потвърдиха после от много учени. Чикагският психолог Якобсон съобщи, че му се удало да регистрира тия електромагнитни лъчи на човешкия и животинския мозък.
към текста >>

35. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

В предговора на тая книга има широки сведения за живота и учението на големия философ и мистик и за това в настоящата книга няма да говорим по това.
в една от своите беседи Учителят казва: "Отворете повече своите прозорци, за да влезне Божествената светлина. Само тая светлина спомага за по-добро разбиране. Който има повече светлина, той трябва да помогне и на другите. И като помагаме тъй един на друг, всички ще вървим напред". – И слушателите на Учителя в Латвия имат само една цел, имат само едно желание: да отворят прозорците за тая светлина и за туй богатство, та то да бъде и за латишкия народ Първият лъч на светлинна за латишкия народ е излязлата книга "И земята ще се изпълни със знание за Господа" на големия Учител от далечната България. В предговора на тая книга има широки сведения за живота и учението на големия философ и мистик и за това в настоящата книга няма да говорим по това. Нека светлината на светлото учение работи в сърцата на всички ония, които се стремят към това". Иван Камбуров за окултната музика Известният наш музикален критик Иван Камбуров е напечатал в "Утро" от 16 VI т.г. статия върху окултната музика, в която той специално разглежда новоизлязлата книга "Песни от Учителя". Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода на най-възвишеното от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните мислители, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено. Религиозните мислители отдават на музиката божествен произход.
към текста >>

Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима реалност, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни.
В следвоенните години се пише и говори за тъй наречената окултна музика – нейната същност, обаче, от научно-музикално гледище още не е напълно изяснена. в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика". По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца. За самите песни – при друг случай". Емануел Сведенборг Понеже в миналия и тоя брой печатахме статии от Сведенборг, читателите ни ще се интересуват да чуят нещо повече за него: 150 години се минаха от преселването отвъд на Сведенборг, но той добива все по-голямо влияние в културата. Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима реалност, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни. Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология, физика, физиология. астрономия. Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития. Особено са интересни работите му в областта на магнетизма и физиологията. Той едва ли не е първият, който е обърнал внимание на съотношението между дишането и мозъчната работа. Това е една от основите на учението на йогите, но едва ли в първата част на своя живот Сведенборг е знаел за тяхното учение, въпреки енциклопедичността на своите знания.
към текста >>

Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик.
За Него Доброто, въплътено в Христа, представлявало висша реалност. 250 годишнината от раждането му се отпразнува много тържествено по целия свят. В Англия са четени лекции по този случай, устроени са събрания, печатани са специални издания, произнесени са речи по радиото. Всичко това е устройвано от Сведенборговото общество, основано още в 1810 година. Това общество си има свой дом, свое книгоиздателство, своя библиотека. Но тоя път и научният свят взел участие в чествуването на великия мистик. В 19 век това би било невъзможно. Обаче в научната мисъл през последните десетилетия е станала голяма промяна. Твърде известният американски писател Д. Чембрлейн пише за Сведенборг: "Този учен, който е свикнал да проверява нещата по опитен път, ни разказва, че в течение на 27 години душата му е оставяла тялото и той в пълно съзнание е съзерцавал небето и ада. Той е приказвал с хиляди ангели, виждал е своите починали приятели Аз см юрист.
към текста >>

36. Отзиви, вести, книгопис Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той трябва също да бъде човек, който се бори за постигането на един морален идеал, който търси светлината всред тъмнината на нещата, който, вървейки по пътищата на мистиката, се отказва от себе си, за да постигне невидимата същина на този свет.
Също така психонализата, фиксирайки мисълта на болните върху самите тях, понякога още повече ги разстройва. За да се чувствуваме добре, предпочтително е, да излезем от себе си посредством усилие, което не разсейва вниманието. Душевните и органични прояви се хармонизират най-съвършено, когато човек насочи своите способности към определена цел. Обединяването на желанията, насочването на разума към една единствена насока, дават до известна степен вътрешно спокойствие Човек се съсредоточава чрез съзерцание така добре, както и чрез работа. Но за него не е достатъчно да съзерцава красотата на морето, на планините и на облаците, съвършените творения на художниците и на поетите, великите постройки на философската мисъл, математичните формули, които изразяват природните закони. Той трябва също да бъде човек, който се бори за постигането на един морален идеал, който търси светлината всред тъмнината на нещата, който, вървейки по пътищата на мистиката, се отказва от себе си, за да постигне невидимата същина на този свет. Обединяването на проявите на съзнанието създава по-пълна хармония на органите и нервните дейности. В общества, където моралното чувство и интелигентността са едновременно развити, храносмилателните и нервните болести, престъпността и лудостта са редки. Там индивидите са по-щастливи. Но когато станат по-напрегнати и по-специализирани, .душевните прояви могат да доведат до смущения на здравето. Тези, които преследват един морален, религиозен или научен идеал, не търсят нито физиологична сигурност, нито дълголетие.
към текста >>

Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята.
Изглежда също, че някои състояния на съзнанието причиняват патологични промени в организъма. Повечето от великите мистици са страдали физически и морално, поне през известен период от живота си. При това, съзерцанието може да бъде придружено от нервни прояви, които наподобяват тия на хистерията и на ясновидството. Често в историята на светците четем описание на екстази, четене на мисли, виждане на събития, които стават далече, а понякога и на левитация . Много велики християнски мистици, според показанията на техните другари, са предизвиквали това странно явление. Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята. Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика. Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума.
към текста >>

37. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ.
Тъй както Уран пък ще съответствува на причинния свят - светът на висшия манас. Едва в тоя свят човек разбира, какво е свобода, какво е освобождение от веригите на личното съзнание, тъй както в будическия свят той постига пълнотата на живота чрез единение с Цялото. Ето защо, ако Уран символизира света на свободата и е свързан в човешкия живот с ония процеси на освобождаване от всички изкуствени ограничения, които сковават човешкия дух и му пречат да се приобщи към космичното, то Нептун пък символизира Любовта, която носи единството на живота. Ясно е тогава, защо Уран, чието влияние се пречупва по един своеобразен начин в съзнанието на обикновения човек, създава типа на революционера, на анархиста - човека със силен "инстинкт за свобода". ясно е, защо и Нептун, чиито тънки трептения, пречупени в съзнанието на хората, създават понякога у тях същински хаос, в който също изчезват всички различия, но по пътя на разпадането и разрушението, бележи типа на религиозния и социален нихилист. И ако проявите на Уран в човешкия свят се движат между двата полюса - свободният човек, у когото е пробудено космичното съзнание, и асоциалния тип на анархиста-терорист, то проявите на Нептун се движат между следните два полюса - мистика, човека на любовта, който съзнава единството на живота и работи по пътя на жертвата и безкористното служене за неговото осъществяване в живота на човеците, и типа на религиозния или политически маниак, който проповядва пълно разрушение на тоя "грешен", респ. "несправедлив" свят. В този долен полюс на Нептун, който лежи в хаоса, се явяват също така ония патологични типове на разните наркотици, които употребяват морфий, кокаин и опиум, за да се изтръгнат от тежките вериги на този свят и да потънат в света на "далечното", "безбрежното", в света на неясните видения и смътните сънища, на гибелните, но упоителни блаженства. Под знака на злокобното Нептуново влияние попадат и ония поети от типа на Бодлер, които търсят "странното", "чудноватото", "примамливото", "екзотичното", и които си създават чрез упояване с алкохол или наркотични средства свои "paradis artificiels" - изкуствени райове. Астролозите са констатирали, че всички тия отрицателни, патологични прояви се дължат на така наречените "лоши аспекти" на един "зле поставен" в хороскопа Нептун. Поради това някои астролози наричат Нептун вълшебник, магьосник, който създава у хората, неподготвени да възприемат неговите високи трептения, всевъзможни илюзии, измамни видения, халюцинации.
към текста >>

38. Du Maitre: La loi du rajeunissement Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Има доста религиозно-романтична мистика в мисията, която определя проф.
Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света. Дошъл е, заключава проф. Будимир, последният час, да се сепнем и да напуснем всичко онова, което ни разделя и раздробява, което взаимно ни отчуждава и разделя. Затова да разчистим час по-скоро помежду си старите си и изоставени сметки. Има доста религиозно-романтична мистика в мисията, която определя проф. Будимир на славянството. Ролята и задачите, които той възлага на балканските славяни, издават у него едно будно прозрение и ясно очертана перспектива за бъдещето на южното славянство". Нови факти за смекчаването на климата по земята. Глетчерите в опасност. "Глетчерите на североизточна Гренландия стоят пред катастрофа", заявил тия дни проф.
към текста >>

39. ЕЛЕМЕНТАРНИ АСТРОЛОГИЧНИ КОМБИНАЦИИ - П. МАНЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север.
Хамлет се среща вече на всека стъпка. Западната, специално славянската трагедия е по-близо до хамлетовската, отколкото до фаустовската. Хамлет има повече превъплъщения отколкото Фауст, който изживява своето противоречие при една специална обстановка, върху фона на един алхимизъм, даден сложно символично от безсмъртния немски поет. В големите противоречия, които изживяват и героите на Толстой и Достоевски, ние имаме повече хамлетовското, отколкото фаустовското начало. Няма съмнение, че различните народи на западния свят имат различна нюансировка в даването на главния герой, синтезиращ философската концепция на автора, но неговият първообраз всякога лежи в хамлетовското начало. Само северните писатели като Ибсен, Брандес, Йоханес Боер и други, дадоха някои по-избистрени и оригинални типове, които също така са превъплъщение на Хамлет, но които се отличават с по-голяма чистота и мистика, и чието търсене носи белега на далечния и студен север. Най-яркият представител, който синтезира северния тип на западната култура е Пеер Гинт. За да бъде картината по-пълна, нека да видим облика на тая западноевропейска душа, върху която като на разтопен восък се отпечатва знакът на нашето време. В случая, ние можем успешно да използуваме онова, което е дал Шпенглер, особено някои правдиви прозрения при сравняване на аполоновската душа на древността с фаустовската на Запада. Той казва, че аполоновското начало дири красотата във формите на човешкото тяло или в неща, които се намират непосредствено до нас. Затова изкуството на оная епоха има предимно керемидената, жълтата и червената бои – боите на земята и тялото.
към текста >>

40. НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в съзнанието ни, Апостол Павел – един голям мистик, казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но откак станах мъж напуснах, което е младенческо.
Човек, отдалечен от първичните сили на творческия дух, незапознат с всемогъществото на любовта, която претворява и преражда, лишен от светлината на мъдростта, която осветява тъмните кътове на душата, създава нормите за живота и законодателства за постигане някакво обществено благополучие. Разбира се, ние не можем да очакваме нищо повече от това, което е всъщност нашият свят с всичките му ценности в единичния и колективен бит. Измамната мрежа на релативния свят има и странното качество да противодейства на всички сигнали, долитнали от великото царство на абсолютното. На нас като че е прилегнало вече да живеем в миражната обстановка, която ни носи измамни прелести. Малко са тия, които не противодействат, когато прозвъни тихия глас, долитнал от всемира, който подканя към нови духовни хоризонти, гласът, който ни подканя да възвием по пътя към Вечното, към оная музика на светлината, из която е откъсната душата ни... Тоя сигнал от Вечността, от царството на кротката и всепобедна сила на доброто, е още твърде тих, за да преустрои света като с магическа власт, но все пак, тук-там по лицето на нашата планета, той е намерил уши, които го долавят, сърца които му отговарят, умове, които се потапят в неговия ритъм! За тоя свят на абсолютното, който открива моментни, незабравими проблясъци в съзнанието ни, Апостол Павел – един голям мистик, казва: „Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах, но откак станах мъж напуснах, което е младенческо. Защото сега видим мрачкаво като през огледало, а тогава ще гледаме лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная както съм и познат."
към текста >>

41. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността.
Как ще постигнем целта на Духа? Чрез работа, дело, приложение, свойственото на Духа средство, защото Духът е висша активност. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътя към рая („Аз съм пътят") и по него ще вървим към Отца. Всичко, което е съществувало потенциално като идея, чувствано мистично, изразено символистично – сега трябва да стане жива реалност. Символиката и мистиката са потребни, но те не са пълно изражение на действителността. Когато съзнанието достигне своята зрялост, областта на вярата и на мисленето, на откровението и философията ще се съединят отново. Делото е нравствен и социален принцип. Делото е най-съвършена идентичност, „висше между висшите". Битието и мисленето са двата отвлечени полюса на живота. Това са сърцето и ума, жената и мъжа, корените и клонищата.
към текста >>

42. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност.
Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост. Уран – Необикновеното; неочаквани събития, експлозии, земетръси; Реформи, раздела, нервни заболявания, катастрофи, преврати, революции; Интуиция, окултни склонности, напредничавост, свободолюбие, изобретателност, оригиналност, ексцентричност. Нептун – Тайнственото; наркотични средства; море, течности; Новаторство, интриги, съзаклятия, душевни заболявания; Висша любов, мистика, вдъхновение, медиумичност, болезнена чувствителност, илюзии, податливост на влияния, измама, хаотичност. Към горното трябва да направим следните бележки: Дадените таблици не би трябвало да се вземат буквално. Преди всичко, в едно късо изложение не могат да се дадат всички възможни аналогии на планетите, а още по-малко техните нюанси. Тълкувателят тук има случай да покаже своята съобразителност. Ето защо, би било добре, планетните характеристики да се усвоят по дух и да се прилагат по смисъл. Много естествено, всички изброени значения на дадена планета няма да се използуват едновременно.
към текста >>

43. ГРАНИЦИ И ПРОПАСТИ - ИНЖ. ХИМ. Д.В. КОЧОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Въпреки безверието си, започнах да съзнавам ясно единството си с външния мир, който е отчасти мистика, отчасти действителност.
В тоя миг почувствувах ясно, че човек е наистина част от вселената. Уверен бях, че този толкова правилен, хармоничен, съвършен ритъм не може да бъде дело на случайността, че той е предопределен, че в това предопределяне влиза и човекът, който не е проста случайност в битието. Това чувство възвисяваше духа, проникваше в сърцето и доказваше безполезността на отчаянието. Вселената е мир, а не хаос и човек е нейна частица, като денят и нощта". „Узнах на дело това, което философите предъвкват, именно, че човек може да живее с много малко. Въпреки безверието си, започнах да съзнавам ясно единството си с външния мир, който е отчасти мистика, отчасти действителност. — Освободени от материалните грижи, чувствата ми се изостряха и се насочваха към нови интереси. Особеностите на небето, на земята, на духа, които в обикновено време не бих забелязал или бих отминал небрежно, сега ме привличаха и ми се струваха вълшебни." При една вътрешна борба, при влошаване на болестното състояние, Бърд установява, „че духът е за мене истинското мое аз..." Из дневника му на 11 май, като е слушал на своя грамофон една плоча от петата симфония на Бетховен, четем следните знаменити редове: „Прав в тъмнината, аз наблюдавах някои от любимите ми съзвездия, които бяха по-светли от друг път. Изведнъж ми се стори, че това, което виждам и това, което чувам е едно и също — дотолкова музиката се сливаше с гледката на небето. Звуковете се засилваха едновременно със засилването на светлината, която се извиваше над кръгозора в светли дъги, в лъчи, които пресичаха небето, докато го осветят изцяло. Музиката и нощта се сляха; стори ми се, че всички красоти са сродни и произлизат от една единна същност.
към текста >>

44. DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Един велик руски мистик, имащ връзка с йерархията на Светлите сили, в своята забележителна книга „Апокалипсис", която излезе в 1935 година, писа, че мировата война ще начене пред 1938 г., но истинското тежко време ще почне след нея, когато в масата ще настъпи разочарование в ценностите на съвременната култура.
Аз от там получавам книги и вестници и мечтая да я посетя през лятото. Досега аз черпех духовни знания от Западна Европа. Сега малката България разпространява духовни културни идеи. Тя сега за нас е духовен Ерусалим. Може би, вие ще мислите, че това е само мое лично мнение. Един велик руски мистик, имащ връзка с йерархията на Светлите сили, в своята забележителна книга „Апокалипсис", която излезе в 1935 година, писа, че мировата война ще начене пред 1938 г., но истинското тежко време ще почне след нея, когато в масата ще настъпи разочарование в ценностите на съвременната култура. Обаче, градежите на новата култура ще почнат само тогава, когато самият човешки организъм стане способен да възприеме новите вибрации на духа. Това ще стане благодарение на страданията, които човечеството ще трябва да понесе и тогава старото ще изгори. Тогава всички народи, големи и малки, ще бъдат съвършено равноценни. Ще имат еднакви права, защото всеки човек поотделно, както говори Учителят, е най голямата държава на света. И за него този свят е създаден като грамадна школа за братство и любов между хората.
към текста >>

45. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн.
В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец. Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух. Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на Израила. Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния. Първия съзерцава не естетически, а само от гледище на силните усещания, а втория — като някаква неизбежна гигантска същина, из която най-голямото постижение е музиката. Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн. Прозрял света, който го измъчва, древният Израил не го представя изобразително и пластично. Неговият гений се е отвърнал от художественото постижение в триизмерната конкретност. Затова децата на тоя народ са най-малко художници, а най-много музиканти. В религиозните им музикални мотиви, оцветени с елементи на ориента, тая музика стига до истински мистичен плач. За какво плаче избраният народ?
към текста >>

46. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

„Красотата, която търси мистикът, е по-богата и по-неизразима от тази на художника.
Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъкът на черквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата на мистичната дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва да се проявява наново у някои хора с голяма култура". „Красотата, която търси мистикът, е по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Тя е скрита зад предметите на видимия свят. Показва се на малцина. Изисква издигането на духа към едно Същество, което е изворът на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог".
към текста >>

„Мистикът влиза в съприкосновение с нещо неизразимо.
Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Тя е скрита зад предметите на видимия свят. Показва се на малцина. Изисква издигането на духа към едно Същество, което е изворът на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог". „Мистикът влиза в съприкосновение с нещо неизразимо. Той постига възможностите да общува с Бога. Той съзерцава Бога и действува с него. — Ние трябва да приемем опита на мистиците, както ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие.
към текста >>

47. ЗА ИЗОБРАЗИТЕЛНИТЕ ИЗКУСТВА - G.N. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ще споменем само тоя с големия философ и мистик Сведенборг, който бе видял и описал в Гьотеборг избухването на един голям пожар в Стокхолм.
Но, ако г-да критиците нямат доверие в окултните източници, какво ще кажат за свидетелството на Великите духовни водачи на човечеството — на Христа, напр. — в полза на ясновидството? Ако и то не представя достатъчна гаранция за модния скептицизъм, който често гледа на живота на Великите Учители като на митологични предания, какво ще противопостави той на категоричните мнения на най-компетентните авторитети в областта на метапсихичните изследвания — Крукс, Райхенбах, Фламарион, Майерс, Гърней, Сиджуйк, Барет, У. Джеймс, Ходжсон, Тишнер, Щренк-Ноцинг, Рише, Лодж, Боцано, Дриш, Ости, Карел, и др., които изнасят стотици безспорни случаи на ясновидство, и специално на твърденията на Крукс, Майерс, Джеймс, Рише, Лодж и др, които са започнали като скептици, нещо повече — като противници своите проучвания върху ясновидството? Ние пропускаме хилядни факти, отбелязани в окултната книжнина или установени от официалната наука. Ще споменем само тоя с големия философ и мистик Сведенборг, който бе видял и описал в Гьотеборг избухването на един голям пожар в Стокхолм. Както е известно, това прозрение, което се бе потвърдило впоследствие във всички подробности по време и място, е заинтересувало живо друг един колос на философската мисъл —- Кант. От многото меродавни мнения върху разглеждания въпрос нека цитираме едно — това на д-р Ал. Карел от Рокфелеровия институт, един от най големите биолози и физиолози на днешно време: „Съществуването на ясновидството и телепатията е факт, получен непосредствено от наблюдението. Ясновидците долавят без посредството на органите на сетивата мисълта на друго лице. Те схващат също събития, повече или по-малко отдалечени в пространството и времето.
към текста >>

48. ЛИЦЕТО НА ЧОВЕКА - Д-Р ИЛ.СТР. Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Тези, които достигат до това висше творчество, често ги зоват мистици (напоследък думата мистик и мистицизъм е твърде много покварена и употребена за всякакъв вид захлас).
Светост е досущ практическо реализирано съвършенство. Светостта води към дълбоко вътрешно единение и общение с всичко живо, с висшите разумни сили (наричани още Същества), с първичния Разум —Първопричината, Бога. В това отношение истинската светост и чистота е най-творческото и динамично състояние, което изживяват достигналите до там личности. те са център на сили и добродетели, които се лъчат щедро и разумно от тях. Защото те идват във връзка с Първосилите, които ръководят целокупния живот напред. Тези, които достигат до това висше творчество, често ги зоват мистици (напоследък думата мистик и мистицизъм е твърде много покварена и употребена за всякакъв вид захлас). Бергсон (Двата извора на морала и религията) доказва, че мистиците са най-творческите и динамични личности в живота — изобщо фактори, които творят истинските основи на живота. А за чистите и светите сам Христос ни дава най-великото определение: „Чистите по сърце ще видят Бога", казва Той. Това е най-голямото съвършенство, с което практически би могъл човек да се удостои. Традицията в религиите не познава други по-висши представи за съвършенство от светостта и чистотата, съответно — личности светии. Има извънредно много заблуди, създадени за светите хора, а схващанията за тях в масите — интелигентни и прости, са най-различни и чудновати.
към текста >>

49. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

За него тонът е реалност, а не мистика.
Едно е само сигурно: той е най-плодовитият музикален писател на древността. Ако може да се вярва на достигналите за него оскъдни сведения, Аристоксен е автор на 400 студии, трактати и др. За наша скръб, до нас са достигнали само големи откъслеци от двете му големи съчинения „Елементи на хармонията" и „Елементи на музикалната ритмика". И Аристоксен е имал школа и множество ученици и последователи, наречени хармоници. Аристоксен поставя като основа на музикалното изкуство слуха, отхвърляйки числото да е във връзка с тона. За него тонът е реалност, а не мистика. Той си е нещо самостоятелно, действуващ на ухото и сърцето. Средно място между Питагор и Аристоксен заемат видните ученици на последния, — Клавдий, Птоломей и Дидим Александрийски. Птоломей разширява възгледа, че при въздействието на тона действуват заедно и слухът и умът. Същото мислят Дидим и Боеций. И за тях тонът е една действителност, но Боеций търси да намери едно примирение между Питагор и Аристоксен.
към текста >>

50. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

— Каква е разликата между окултист и мистик?
Видите цъфнало едно малко цветенце. Зарадвайте се. Видите да прехвръква една малка мушичка около вас. Зарадвайте се. Щом се зарадваш за мушичката, един лъч ще те озари, понеже се свързваш с Великия живот,който протича през всичко. — Каква е разликата между окултист и мистик? — В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата.
към текста >>

— В мистика има чистота.
Зарадвайте се. Видите да прехвръква една малка мушичка около вас. Зарадвайте се. Щом се зарадваш за мушичката, един лъч ще те озари, понеже се свързваш с Великия живот,който протича през всичко. — Каква е разликата между окултист и мистик? — В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот, Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта.
към текста >>

А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството.
Щом се зарадваш за мушичката, един лъч ще те озари, понеже се свързваш с Великия живот,който протича през всичко. — Каква е разликата между окултист и мистик? — В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот, Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта. Ако съвременният свят мисли, че с насилие ще стане подобрение, много се лъже. Вече идва едно ново разбиране. Само любовта, законът на служенето ще оправят света.
към текста >>

Мистикът започва с жертвата.
— Каква е разликата между окултист и мистик? — В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот, Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта. Ако съвременният свят мисли, че с насилие ще стане подобрение, много се лъже. Вече идва едно ново разбиране. Само любовта, законът на служенето ще оправят света. Иде култура, за която съвременният свят не е и сънувал.
към текста >>

Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот, Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта.
— В мистика има чистота. Той е минал през окултизма. Окултистът е естественик; той изучава явленията в природата, причините и пр. А мистикът изучава вътрешната страна на живота, любовта, чистотата, единството. Мистикът започва с жертвата. Окултистът знае, какви са условията на добрия, на здравия живот, а мистикът вече живее новия живот, Най-прекият път към новия живот е този: хората да разберат, че са едно цяло и че трябва да действуват по закона на любовта. Ако съвременният свят мисли, че с насилие ще стане подобрение, много се лъже. Вече идва едно ново разбиране. Само любовта, законът на служенето ще оправят света. Иде култура, за която съвременният свят не е и сънувал. Целият разумен свят взима участие в нейния градеж.
към текста >>

51. DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

в статията „Нашият светоглед" професор Д-р Стефан Консулов между другото така говори върху светогледа: „Правилният светоглед държи сметка за целокупността в постиженията на човешката мисъл във всички направления: положителни науки, изкуство, музика, поезия, мистика, религия.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Проф. Д-р Консулов върху светогледа В списание „Природа и наука", книга първа, година 14, септември т.г. в статията „Нашият светоглед" професор Д-р Стефан Консулов между другото така говори върху светогледа: „Правилният светоглед държи сметка за целокупността в постиженията на човешката мисъл във всички направления: положителни науки, изкуство, музика, поезия, мистика, религия. Такъв цялостен светоглед краси истинския човек, този, който със своя мисловен поглед иска да обхване цялото битие; този светоглед води именно истинския човек в живота. Наистина, методите, с които боравим в положителната биология, са методи на материалното изследване. Ние изследваме физиката и химията на живота. Но дали това е всичко, туй е отделен въпрос. Най-големите представители в съвременната биология съвсем не споделят отживелия възглед от миналия век за крайния материализъм.
към текста >>

Светогледът на човека, който върви заедно с напредъка на съвременната наука, обгръща и всичко онова, което не е само грубо материално: мистика, красота, понятие за добро в живота.
Но дали това е всичко, туй е отделен въпрос. Най-големите представители в съвременната биология съвсем не споделят отживелия възглед от миналия век за крайния материализъм. Моето съзнание, моето „аз", моята преценка за добро, за хубаво — това не се поддава на изследване в епруветка. А то е надстройката върху грубата материя в живота, нещо, което ние днес не можем материално да изследваме. То е и което създава човешкото в човека. Светогледът на човека, който върви заедно с напредъка на съвременната наука, обгръща и всичко онова, което не е само грубо материално: мистика, красота, понятие за добро в живота. Една стара мъдрост казва: Да пази Бог от човек, който е чел само една книга, той много знае! Така е и с онзи, който е започнал с азбуката в биологията. Нагълтал е учението за материализма в неговата най-груба форма, което много допада на хора с недостатъчно критичен ум. За тях всички проблеми в живота са разрешени, морето е до колене. Светогледът определя и поведението на хората.
към текста >>

Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм.
За тях всички проблеми в живота са разрешени, морето е до колене. Светогледът определя и поведението на хората. За онзи, в светогледа на когото няма нищо повече от едно грубо материалистично разбиране, всеки устрем към нещо възвишено е безпредметен, наивен. За него всичко е оправдано, стига да го задоволи. Такъв е той в личния си живот, такъв е и в обществения; там няма за него нещо недопустимо. Светогледът на хората на истинската наука, за които животът не се изчерпва със силата и материята, ги кара да гледат на материалното в живота само като на материална негова страна, а най-ценното търсят другаде: в красотата, в мистиката, във възвишеното, в любовта, в понятието за добро, в обичта към другите в сподавянето на личния егоизъм. Такива са те и в обществения живот. С такъв светоглед човек се издига над животинското в себе си, устремил поглед нагоре към безкрая на неизвестното в Битието". Опитът на Е. Кнап върху наследствеността Е. Кнап в своя реферат, държан в Хайделбергския медицински факултет на 8.II.1943.
към текста >>

52. БОЖЕСТВЕН И ЧОВЕШКИ ПОРЯДЪК - ИЗВОРСКИ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

— Ако оставим настрана едно икономическо предсказание, което има по-скоро легендарен характер именно тълкуванието, дадено от Йосифа за оня сън на фараона и който става дума за 7 тлъсти и 7 мършави крави — първият „космоиконом" е бил вероятно Кеплер, геният на когото изискваше реализира оная универсалност, която, изглежда, внушава такъв страх на специалистите от 20 век и който ни завеща освен своите астрономически открития, едно наследство, достойно за дълбоки проучваш При тоя учен, който бе едновременно гностик и мистик, ние намираме икономически (именно върху реколтите) и политически превеждания, някои от които се оказаха върни по един внушителен начин дори след неговата смърт.
Най-интересни, тъй да се каже, са обясненията и оправдания които дават заинтересованите, за тия движения. В такъв случай борсата в Берлин или в Будапеща, колкото и херметично изолирани да са от останалия финансов свят, се правят отговорни за една паника в Ню-Йорк и обратно. Или същият факт — като напр. едно увеличение или намаление на заплатите — се тълкува през интервю от няколко дни ту като „фактор" за покачване, ту за спадане на цените. Историческа бележка. — Ако оставим настрана едно икономическо предсказание, което има по-скоро легендарен характер именно тълкуванието, дадено от Йосифа за оня сън на фараона и който става дума за 7 тлъсти и 7 мършави крави — първият „космоиконом" е бил вероятно Кеплер, геният на когото изискваше реализира оная универсалност, която, изглежда, внушава такъв страх на специалистите от 20 век и който ни завеща освен своите астрономически открития, едно наследство, достойно за дълбоки проучваш При тоя учен, който бе едновременно гностик и мистик, ние намираме икономически (именно върху реколтите) и политически превеждания, някои от които се оказаха върни по един внушителен начин дори след неговата смърт. По късно, прогресивната инволюция на духа в материята, именно в рационализма и интелектуализма на 18 и 19 век, изглежда, е накарала западното човечество да забрави блестящите видения за една всеобхватна хармония и за живата връзка на всичко с Цялото. Ако е вярно, че Хершел е изказал в края на 18 век хипотезата за една връзка между добива от реколтите и вариациите на слънчевите петна, Jevons бе, който почти един век по-късно, сметна, че е установил едно съотношение между двете явления. Прочее, тоя заслужил учен, след като бе установил, наред с единадесетгодишния период съществуването и на други периодичности, заключи преждевременно, че всичко се дължало само на случайни съвпадения или пък на несъвършенството на методите, и изостави. Към края на миналия век астрономът R.Wolf диреше да сведе ритъма на слънчевата дейност, забележително постоянен през вековете, но твърде неправилен, що се отнася до интензитета и обхвата на всеки елемент, до едно наслагване на планетни влияния, главно на Юпитер, но резултатите останаха малко окуражителни. Между това, числото на трудовете, които се занимават с „влиянието" на слънчевата дейност върху електрическите, метеорологически, биологични, социални и икономически явления, расте; но всичко това остава някак увиснало в празно, докато не бяха проучени по-добре характерът и произходът на тая активност.
към текста >>

53. ЧИСТОТА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Още от малък у него е очертан музикантът и мистикът.
Не бе така, обаче, при живота на тоя вдъхновен музикант-философ (за живота и делото на Скрябин в току-що излязлата студия за Скрябин. — Музикална библиотека, г. I. кн. 10). Александър Николаевич Скрябин (1871—1915 г.) е роден в Москва, но е космополит по душа. Противно на компонистите от руската национална школа, Скрябин е майстор, който в своята музика поставя философски проблеми, достигайки до музикален мистицизъм и символизъм. Още от малък у него е очертан музикантът и мистикът. Цял живот Скрябин бе обладан от чиста мистика. Отдал се всецяло на музиката, сам отличен пианист, композитор и музикален теоретик, той е първият голям музикант на двадесетия век, който с познанията на учен не само заговори, но и се помъчи да докаже, че всеки тон има свой цвят. До това схващане Скрябин идва по свой път, без някой да му го натрапва. Мисълта, че тонът има цвят, е много стара. Позната в Египет и Месопотамия, за нея говорят Питагор, Платон, Боеций и др.
към текста >>

Цял живот Скрябин бе обладан от чиста мистика.
— Музикална библиотека, г. I. кн. 10). Александър Николаевич Скрябин (1871—1915 г.) е роден в Москва, но е космополит по душа. Противно на компонистите от руската национална школа, Скрябин е майстор, който в своята музика поставя философски проблеми, достигайки до музикален мистицизъм и символизъм. Още от малък у него е очертан музикантът и мистикът. Цял живот Скрябин бе обладан от чиста мистика. Отдал се всецяло на музиката, сам отличен пианист, композитор и музикален теоретик, той е първият голям музикант на двадесетия век, който с познанията на учен не само заговори, но и се помъчи да докаже, че всеки тон има свой цвят. До това схващане Скрябин идва по свой път, без някой да му го натрапва. Мисълта, че тонът има цвят, е много стара. Позната в Египет и Месопотамия, за нея говорят Питагор, Платон, Боеций и др. В наши дни Скрябин иска с реалните средства на днешното столетие да докаже, че всеки тон има свой цвят, който цвят действува на човешката душа.
към текста >>

54. ТОЙ ВИЖДА, ПОЕМИ - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

От мистиката на свещените книги, написани на тоя език, и от Махабхарата и Рамаяна — тия тропически лесове на древноиндийския епос — се заплитат възлестите могъщи корени, оплодили с обилните си корени свещената Зенд-Авеста на Персия и героичния епос Рамдзат на Бирмания.
Подборът е направен с голяма старателност, за да се добие вярна представа за източната лирика. Ето що пише Никола Джеров в предговор към индийската лирика: „Двадесет и две столетия вече, откак езикът на Ведите е мъртъв. Днес в Индия той интересува само браманите, които тълкуват свещените свитъци. Но ароматът, който са излъчили неговата религия и поезията му и днес се носи над Индустан, Бирмания, Авганистан и над цялото плато на централна Азия. Като гигантски дъб, с връх в самото небе някога духът на санскрита е хвърлял сянката на своите гигантски разклонения над всички народи от тая част на материка. От мистиката на свещените книги, написани на тоя език, и от Махабхарата и Рамаяна — тия тропически лесове на древноиндийския епос — се заплитат възлестите могъщи корени, оплодили с обилните си корени свещената Зенд-Авеста на Персия и героичния епос Рамдзат на Бирмания. Ведическите химни, които предшествуват епоса, са непосредствени, възвишено-прости изблици на едно религиозно светоразбиране. Но и в тия химни на природата, олицетворявана в дълбока и богата митология, още по-малко в по-късния епос, лириката все още не съществува като отделен обособен клон на поезията, все още се губи, пръсната тук и там между епическите образи. Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование." Обичай врага си Дома ти враг ли наближи, ти гостолюбно приеми го: дърварят с брадвата ломи го, — дървото сянка му държи! В една земя В една земя, не ще и ги различиш по стрък и лист — еднакви за окото, но лесно по плода ще отделиш ориза от просото. Злото се връща Запратиш топка във стената — тя пак се връща в твоята ръка; и злото, сторено на друг, така пак теб ще чукне по главата.
към текста >>

55. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик.
Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери. Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите. Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители. В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура. Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик. Той е бил един от най- знаменитите богослови на своето време. Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят. От този момент в него настава един прелом. Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите мислители на Западна Европа. Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост обущар.
към текста >>

56. БРАТ ПО УБЕЖДЕНИЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Мистикът се характеризира с висшите чувства, с любовта.
Завършените процеси на мислите ще възприемете като чувства, за да им се даде живот. Те ще бъдат семена, които ще растат и ще се засилят. Той ще им стане майка. Защото чувствата са, които дават стремеж. Без чувства няма никакъв стремеж. Мистикът се характеризира с висшите чувства, с любовта. Това трябва да произтича от човека като вътрешна светлина.” Със сърдечен братски поздрав: ваш верен: Б. Боев Изгрев, 21.11.1953 г. Боян Боев Из книгата “Писма”/неизд./
към текста >>

57. Мария Казакова (1852-1908) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си.
Това Братство работи между всички народи по различни форми, за да се пробудят и съзнаят людете, че са преди всичко безсмъртни души, произлезли от един център - Бога и, като схванат своя царствен произход, да заживеят в хармония със свещените принципи на Божията любов, на Божията мъдрост и Божията истина. Тия принципи ще преобразят света като внесат: топлина в сърцата, светлина в умовете и благородство в душите, за да бъдат достойни граждани на това велико, необикновено Царство, което иде да се въдвори на земята, на която ще обитават високо интелигентни души - светещите същества на шестата раса. Нали Христос казва: “Блажени кротките, защото те ще наследят земята”? - Христос казва, наистина: “Аз съм кротък и смирен по сърце”, но от Тоя кротък и смирен по сърце Христос излезе най-великият революционер в полето на Духа! - какъвто друг историята не познава: за Неговите принципи последователите Му са отивали без страх и с любов на жертвениците. Ние тук прекъснахме брат Стоименов и пожелахме да поизясни мистиката на речта си. И той продължи: - Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва. Хората на плътта ще се самоизядат, а хората на Духа ще преодолеят всички препятствия, защото идеалите им са безсмъртни и имат за обект Доброто на цялото човечество. Това са работниците Божии, които носят сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа обширна като вселената и дух, мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: “Не всеки, който ми казва “Господи, Господи” ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат волята на Отца моего.” И “Господ не гледа на лице, но на сърце.” Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г-н Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите, и затова е приспособимо за целия свят и всички религии.
към текста >>

58. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като всеки истински мистик, Ралф Уалдо Трайн ни говори само въз основа на опита, той ни говори за преживяното, за осъщественото, за изпитаното от самия него, което и всеки друг може да осъществи.
кутия 271 — София. В хармония с безкрайното — тайната на здравето, на въчната младост, на любовта, на силата и на мира, — от Ралф Уалдо Трайн, № 1 от библиотека „Нова Мисъл". Пред всеки един човек, винаги, са разтворени вратите които водят към великите съкровища на живота — любовта, мъдростта, вечната младост и здраве, постоянната радост и духовния мир. Нужно е само да направим една крачка, да престъпим прага, и да тръгнем към тях — нужно е да разтворим прозорците на душата си, и светлината на висшия живот ще нахлуе през тях и ще ни изпълни. В тази книга са посочени пътищата, дадени са методите по които ние можем да направим това: да се свържем с безграничната мощ, с неизчерпаемата красота, любов и мъдрост на Безграничното, да станем едно с него, и ние ще имаме всичко което ни е нужно, ще разполагаме с всички божествени съкровища на живота. Като всеки истински мистик, Ралф Уалдо Трайн ни говори само въз основа на опита, той ни говори за преживяното, за осъщественото, за изпитаното от самия него, което и всеки друг може да осъществи. Че това е така, че ние имаме пред себе си не сухи теории, а живот - много ясно се вижда от силата на израза, от дълбочината на мисълта, от непоколебимата увереност в това което автора казва. Явно е, така може да говори само този, който е преживял всичко казано от него. Книгата струва 10 лева и може да се достави от издателство „Братство“ — Севлиево.
към текста >>

59. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки мистик, обаче, познава „Звездата" — да, и „Кръста" също — не само като символи; свързани с живота на Исуса и Исуса Христа, но и в своята лична опитност.
Комуто „всяко колено ще се преклони“ и Който „ше се изповядва на всички езици". Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници". Казано е, че витлеемската звезда се е появила при раждането на Христа, завеждайки тримата мъдреци при Спасителя. Много мнения са били изказани по естеството на тази звезда. Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви слънца са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване. Всеки мистик, обаче, познава „Звездата" — да, и „Кръста" също — не само като символи; свързани с живота на Исуса и Исуса Христа, но и в своята лична опитност. Апостол Павел казва: „Докато Христос се роди във вас“; а мистикът Ангелус Силезиус, му приглася: „Макар и хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем. А не във самия теб, — твоята душа ще бъде загубена. И ти напразно ще гледаш към кръста на Голгота, Докато и твоя собствен не бъде издигнат до него“. Рихард Вагнер ни показва интуитивното знание на артиста, когато, на въпроса на Парсифала „Где е чашата? “ Гурнеманц отговаря: „Това ние не казваме: Но ако ти от Него си призван, От тебе истината не може да бъде скрита.
към текста >>

Апостол Павел казва: „Докато Христос се роди във вас“; а мистикът Ангелус Силезиус, му приглася: „Макар и хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем.
Който ще обедини разпръснатите народи под знамето на Мира и благоволението: Който ще направи хората „да прековат мечовете си в сърпове и копията си в палешници". Казано е, че витлеемската звезда се е появила при раждането на Христа, завеждайки тримата мъдреци при Спасителя. Много мнения са били изказани по естеството на тази звезда. Материалистите учени са я обявили за мит, докато някои от тях казват, че ако тя не би била само мит, то би могла да бъде едно „съвпадение“ — две мъртви слънца са се сблъскали и с това са причинили възпламеняване. Всеки мистик, обаче, познава „Звездата" — да, и „Кръста" също — не само като символи; свързани с живота на Исуса и Исуса Христа, но и в своята лична опитност. Апостол Павел казва: „Докато Христос се роди във вас“; а мистикът Ангелус Силезиус, му приглася: „Макар и хиляди пъти да се роди Христос във Витлеем. А не във самия теб, — твоята душа ще бъде загубена. И ти напразно ще гледаш към кръста на Голгота, Докато и твоя собствен не бъде издигнат до него“. Рихард Вагнер ни показва интуитивното знание на артиста, когато, на въпроса на Парсифала „Где е чашата? “ Гурнеманц отговаря: „Това ние не казваме: Но ако ти от Него си призван, От тебе истината не може да бъде скрита. ... Към Неговото обиталище никакъв път не води, И ти съвсем напразно ще го дириш, Докато сам Той не е твоя Водач".
към текста >>

Тази е Звездата, която е блестяла през онази Свята Нощ, и която още блести за мистика в тъмнината на нощта.
За народите на северното полукълбо, от гдето произтичат всички днешни религии, слънцето е точно под земята и духовните влияния са най-силни на север, в полунощ на 24. Декември. Поради това, естествено е, че задачата на тези, които желаят да направят една определена стъпка към посвещение, е да влязат в съзнателна връзка с духовното Слънце, особено на първо време. Следователно, учениците, които са били готови за посвещение, са бивали взети от Хиерофантите, и посредством известни церемонии, извършвани в храма, са били въвеждани в едно състояние на екзалтация, при което се намират вън от физическите условия. За техния духовен поглед твърдата земя става прозрачна и те виждат Слънцето в полунощ — „Звездата". Обаче, това, което те виждат със своите духовни очи, не е физическото слънце, а Духът на Слънцето — Христос, техният Духовен Спасител, както физическото Слънце е техния физически Спасител. Тази е Звездата, която е блестяла през онази Свята Нощ, и която още блести за мистика в тъмнината на нощта. Когато затихне шума и хаоса на физическата дейност, той влиза в своята стаичка и търси пътя към Царя на Мира. Блестящата звезда е винаги там за да го води, и неговата душа слуша пророческите слова: „Мир на земята, благоволение между человеците“. Из „Rosicrucian Cosmo-conception“ Писмо за произхода на есперанто (Продължение от брой 52) Малко по малко аз се убедих, разбира се, че не всичко става тъй лесно, както това се струва на едно дете: едно след друго, аз захвърлих различни детински утопии, но само бляна си за общочовешки език аз никога не можах да изоставя. Нещо неясно ме влечеше към него, но, разбира се, без никакви определени планове. Не си спомням точно кога, но във всеки случай доста рано, в мене се създаде убеждението, че истински международен език може да бъде само един неутрален, не принадлежащ на никоя от днес съществуващите нации, език.
към текста >>

60. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата.
Ако всички жени на бялата раса се проникнат от тази идея, то в 100 години биха подтикнали човечеството 4-5 хиляди години напред. Но ум трябва; ако няма ум, няма съзнание у хората, ще се бесят и избиват и ще си режат главите. И всичко това става по причина на частната собственост. Жената, която внесе този навик в света, е виновна за това зло. Всички жени учат децата си на този навик и казват: „Гледайте да станете по-богати, повече приходи да имате.“ Съвременните хора като християни трябва да премахнат частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки мистик и окултист, който иска да проучва тайните на природата. Частната собственост е велико зло. Аз не визирам в случая държавния строй, но подчертавам по принцип, че който иска да разбере човешкия живот, трябва да се откаже от частната собственост. Това не значи, че трябва да сме мързеливи, но да се научим да работим. Не трябва жената да чака да донесе баща й или мъж й, а да се надява на своите сили. Мъжът не се е оженил, за да донася в къщи и да храни жената; това не е женитба.
към текста >>

61. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 100 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преди две години той обнародва едно твърде интересно съчинение „Въведение в асоционизма“, което е една от най-хубавите книги, написани на български върху религиозната проблема и естеството на мистиката, (ср.
Преди няколко години той завърши медицинския факултет при Софийския университет и напоследък бе лекар в Габрово. Обаче медицината съвсем не бе главното в неговата работа. Още като студент, пък и след това, той се е интересувал живо от философските проблеми, чел е много и е слушал редовно лекции по философия в университета. Д-р К. Паскалев се ползваше добре, от няколко чужди езици. Преди две години той обнародва едно твърде интересно съчинение „Въведение в асоционизма“, което е една от най-хубавите книги, написани на български върху религиозната проблема и естеството на мистиката, (ср. рецензията за нея в сп. –„Философски преглед“ год III. кн. 4). След това той публикува една статия в нашето списание „Религия и наука“ (год. IV. кн. 2).
към текста >>

62. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако пък линията отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия.
Когато ний разберем действието на тези двойствени символи в това направление, ний ще схванем смисъла на окултната максима: „Една лъжа е едновременно убиец н самоубиец в астралния свят“. (следва) Хиромантия Линия на ума (главна линия) Тази линия започва между големия пръст и показалеца и обикновено в началото си тя е съединена се линията на главата, обаче последната отива надолу, образувайки полукръг около венериния хълм, а умствената линия върви по-вече или по-малко право. Правата и дълга линия на главата означава надмощие на ума, —здраво съждение. а също и силна воля. Ако тя е извънмерно дълга, това означава жадност и скъперничество. Ако пък линията отива на долу, към лунния хълм, това означава склонност към идеализъм, фантазия, мечтателност, мистика и поезия. В такъв случай съжденията на човека не винаги са достатъчно здрави от гледището на ума. В живота на човека играе голяма роля сърцето. Ако У. Л. (умствената линия) слиза извънмерно много надолу, то това означава отдалечаване от действителността, тъга и меланхолия; склонност към умопобъркване, ако в края на линията има кръст или звезда. Двойна умствена линия означава големи умствени способности, успех в живота, но и двойственост.
към текста >>

63. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 127 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

4 на „Окултизъм и Йога“: „...И един такъв „странен“ мистик, в заглъхнелостта на Метохия (област в Южна Сърбия) побелял от годините, беден и скромен седемдесетгодишен дервиш, държейки в старческите си ръце разпалени въглища, всекидневно поучаваше своето паство: „Запалете огъня на сърцата си с пламъка на Духа и нека невидимия жар на сърцето бъде равен по сила с всеизгарящия жар на разпалените въглища ... И тогава вие ще вземете горящите въглени, ще ги сложите на ръцете си и те няма да ви причинят болка, нито ще обгорят ръката ви, защото огънят на вашето сърце ще е еднакъв по сила с тоя на горящите червени въглища …“ Ето разгадката, ето отговора на тази тайна.
Възможно ли е това нещо? И, как, по какъв начин става то? Какво може да каже по това нашата многознаеща наука? Как може да бъде суспендиран един природен закон от човешкото желание и воля? В връзка с тия въпроси ще дадем един цитат за подобен случай, отнасящ се до настояще то време, когото вземаме от статията „Светлината на Метохия“, в бр. 4 на „Окултизъм и Йога“: „...И един такъв „странен“ мистик, в заглъхнелостта на Метохия (област в Южна Сърбия) побелял от годините, беден и скромен седемдесетгодишен дервиш, държейки в старческите си ръце разпалени въглища, всекидневно поучаваше своето паство: „Запалете огъня на сърцата си с пламъка на Духа и нека невидимия жар на сърцето бъде равен по сила с всеизгарящия жар на разпалените въглища ... И тогава вие ще вземете горящите въглени, ще ги сложите на ръцете си и те няма да ви причинят болка, нито ще обгорят ръката ви, защото огънят на вашето сърце ще е еднакъв по сила с тоя на горящите червени въглища …“ Ето разгадката, ето отговора на тази тайна. — Силата на Духа. вътрешният огън на сърцето, са, които могат да се противопоставят на физическия огън и да го направят невредим. Когато в човека пламне вътрешният огън, то никакъв външен физически огън, никакво външно страдание не може да го засегне. Той е над всичко това, той е невредим и непобедим. Такава е силата на Духа.
към текста >>

64. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 198 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Lumiere Раждането на новия човек (продължение от брой 164) Също такава опитност е имал и шведския мистик и окултист Сведенборг, както и посветените и мистиците на миналото и настоящето.
Обичай ме, дете — Аз ще ти разкажа най-хубавата песен: Търси красивото в страданието вечно — Живота е страдание — не песен. В страдание намери ти щастие далечно. И знай едно. Че Той е горе там, И с нежност блага бди Над вcи отрудени, обременени, И бавно, но правдиво Той реди Съдбините, на вcи, що са родени. Усмивката на всеки нови ден Разбужда леко мойте очи — И виждам те отново пак при мен, С усмивка тиха, Скръб, в изплакани очи. Lumiere Раждането на новия човек (продължение от брой 164) Също такава опитност е имал и шведския мистик и окултист Сведенборг, както и посветените и мистиците на миналото и настоящето. За подобна опитност ни говори и Плотин в своята книга „За красотата“ Всички, които са имали опитността на пробуждане на космичното съзнание, ни говорят, че цялата Вселена е един жив организъм, проникнат от едно велико съзнание, което прониква и е същина на всички индивидуални съзнания. На основание на тази си опитност, те говорят за вътрешната връзка и единство на всички живи същества в Битието, При тези проблясъци на свръхсъзнанието, човек влиза във връзка. в общение с висшите творчески йерархии на Битието и разбира целта и смисъла на всяко нещо. Всички, които са имали та за опитност, твърдят, че света е проникнат навсякъде от една висша разумност, че света е съграден върху Божествената мъдрост. Това именно висше съзнание, което прави хората да чувстват и живеят в единството на света, почва все повече макар и частично да се пробужда а съвременните хора.
към текста >>

65. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Символиката и мистиката са потребни, но не са пълно изражение на реалността.
Как трябва да постигнем целта на Духа? Чрез работа, заслуга, дело.— свойствените на Духа средства. Новият рай трябва да бъде дело на Духа. Христос откри пътят към рая и чрез него трябва да вървим към Отца. Всичко, което е съществувало в зародиш като идея, което е чувствано мистично, изразено символично — сега трябва да стане жива действителност. Символиката и мистиката са потребни, но не са пълно изражение на реалността. Хармонията на осъществената Божия Любов, Мъдрост и Истина — Царството Божие е висшата реалност. (следва) П. Г. Пампоров Адепт на Пролетта Той идва от слънчевото царство на светлината, за да обходи дългия тъмен път на земята и да стопли всичко живо с трептящите искри на Пролетната любов. Идва да разнесе пролетният огън на живота, с който запалва угасналите факли всред хаоса на студа. Идва от вселените на виделината, за да отключи със секретния ключ тайнствената врата, зад която неумолимо се пазят земните блага!
към текста >>

66. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова мистикът вижда навсякъде Христа — великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света — начало на човешкия род, начало на човешката еволюция.
И тогава физическата страна на този Христос, това е цялото човечество, обединено в едно тяло. Всички човешки души, в които живее Христос, обединени в едно — това е физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, представят духовната му страна. А всички божества, събрани в ума на Христа, представят божествената му страна. Това е „космичния“ Христос — проявеният Бог в света. И затова мистикът вижда навсякъде Христа — великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света — начало на човешкия род, начало на човешката еволюция. Първородният, който е развил и проявил всички божествени добродетели, приложил е всички божествени закони. Първородният, който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всичките природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е една дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в неговата широта.
към текста >>

67. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 239 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

авторът но тая книга е млад човек, ученик на известния български мистик Петър Дънов.
(по К. Фламарион) КНИЖНИНА Г-н проф. Димитър Михалчев е дал в редактираното от него списание „Философски преглед“, обстойна рецензия за книгата на Георги Радев „Лица и души“, която поместваме тук изцяло: Георги Радев: „Лица и души“. София, 1936. 63. стр., 30 лева Доколкото можахме да разберем. авторът но тая книга е млад човек, ученик на известния български мистик Петър Дънов. Пред нас е един прекрасен труд, написан трезво, с широка образованост, с психологическа тънкост и забележителна обективност. Г-н Радев тръгва от убеждението, че формите, външните черти на човека, са само символи, зад които се проявява един характер, една душа. И спирайки се на изкуството на характеролога, той отбелязва. че това съвсем не е шаблонна работа, както мнозина си мислят. Тя изисква физиономически обучено око и психологическа интуиция; това що е обикновено дар на майсторите портретисти.
към текста >>

68. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Циешковски — велик полски мистик и философ.
Агни Йога, наука за висшия психичен живот. Отче наш, от Август Циешковски, изложение и превод на П. Г. Пампорово, със студия: „Авг. Циешковски и неговата философия на Духа“ от същия. Тази книга съдържа есенцията от огромното четиритомно съчинение, със същото заглавие, на Авг. Циешковски — велик полски мистик и философ. В нея той разкрива, че молитвата „Отче наш“ дадена ни от Христа, съдържа пълната социална програма на бъдещето човечество Езотерическо християнство (скритатата страна на христистиянството) от Ана Безант. Посвещение, пътят на окултния ученик; степени на посвещение; духовната еволюция на човека, от Ана Безант. Еволюция на живота и формата, от Ана Безант: съдържа 4 сказки, държани в Индия: 1) Науката в древност и днес. 2) Работата на боговете. 3) Еволюция на живота.
към текста >>

Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие.
от Слав Камбуров. Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова. Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ, превел Хр. Досев. Из пещерите и усоите на Индия от Рада Бай (Ел. Блаватска). Днес и утре, от Николай Райнов. Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие. Блян ли е свръхчовека? Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев. Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев. Толстой и молитвата, от Влад. Чертков. Мнозина от последователите на Толстоя, приемайки т. н.
към текста >>

Райнов: — Новоплатоничната философия и мистиката на Порфириуса.
Толстой и молитвата, от Влад. Чертков. Мнозина от последователите на Толстоя, приемайки т. н. рационалистична страна на неговото учение и отивайки до крайност, свършват с чист материализъм, отричайки съществуването на всичко извън световно. Вл. Чертков, който е най-добрия тълкувател и приемник на Толстоя, защото е неповлиян от материализма, ни дава да разберем в тази книга, че Толстой, въпреки увлечението си в „рационализма“, все пак е съзнавал силата и реалността на извън световното. Пещерата на нимфите, от Порфириус, с предговор от Ник. Райнов: — Новоплатоничната философия и мистиката на Порфириуса. — Читателят на тази книга ще узнае, че всички велики литературни произведения на миналото, освен външната страна, имат и една вътрешна страна, в която, под формата на символи, са забулени великите и вечни окултни истини на живота. Книга за Живия Бог, от Бо-Йин-Ра. Съдържа: Кой е Бо Йин Ра. „Божията хижа сред човечеството“. За дело и дейност.
към текста >>

Томас Карлейл е мистик и окултист, може би несъзна телен, но за това толкова повече цялостен, самобитен, оригинален и искрен.
Кадънков, съдържа 200 рецепти за супи. ястия, десерти и салати. Овощията и зеленчуците и тяхното консервиране, от Д-р Ас. Иванов. Плодовете като храна, от Д-р М. Лабе. Разни Миналото и сегашното, (Етика на живота) от Томас Карлейл. Томас Карлейл е мистик и окултист, може би несъзна телен, но за това толкова повече цялостен, самобитен, оригинален и искрен. Тази му книга може да бъде наречена „Поема на Духа“ и заслужава да бъде четена и препрочитана от всеки, който се стреми към нещо възвишено в живота. Като я четете, вие се чувствате в планинските висини на Духа. Зидари на съдбата, от Орисон Св. Марден. Каквото е горната книга за възрастните, това, донякъде, е тази книга за юношите. В нея те нагледно, с безброй примери от живота на велики хора, виждат, че духът е който твори, и че не условията са главния фактор в живота.
към текста >>

69. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, където той се домогва да разкрие същинския, извънсоциален и витален извор на религията той се проявява, като един верующ и един мистик.
Сега ще дадем цитати в две сказки на Анри Бергсон. Но преди това нека дадем цитат от писаното от Д-р X. Ю. Тодоров във в „Зора“ от 31. III, 1933 г под заглавието „Последната книга на Бергсон“. „От практическата философия на Бергсона лъха любов към човечеството и най-дълбок оптимизъм. Там, където той се домогва да разкрие същинския, извънсоциален и витален извор на религията той се проявява, като един верующ и един мистик. И въпросът за безсмъртието на душата е разрешен от него в положителен смисъл. А пък освен това, или заедно с това, същият този мистик Бергсон, по отношение на модерната техника и механика, не заема отрицателно становище. Той утвърждава,, напротив, рационалната съвременна култура, заедно с механизма. Човечеството пъшка, казва той днес под тежестта на своите изобретения и материална култура. От него, обаче, и само от него зависи да превърне последната в една опора за духовната“.
към текста >>

А пък освен това, или заедно с това, същият този мистик Бергсон, по отношение на модерната техника и механика, не заема отрицателно становище.
Тодоров във в „Зора“ от 31. III, 1933 г под заглавието „Последната книга на Бергсон“. „От практическата философия на Бергсона лъха любов към човечеството и най-дълбок оптимизъм. Там, където той се домогва да разкрие същинския, извънсоциален и витален извор на религията той се проявява, като един верующ и един мистик. И въпросът за безсмъртието на душата е разрешен от него в положителен смисъл. А пък освен това, или заедно с това, същият този мистик Бергсон, по отношение на модерната техника и механика, не заема отрицателно становище. Той утвърждава,, напротив, рационалната съвременна култура, заедно с механизма. Човечеството пъшка, казва той днес под тежестта на своите изобретения и материална култура. От него, обаче, и само от него зависи да превърне последната в една опора за духовната“. Цитати из сказката на Анри Бергсон, която е държал в „Дружеството за психически изследвания“ в Лондон на 28 V. 1913 год.
към текста >>

70. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 270 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт.
— навеки веч се съмна. Стани ти, който спиш от векове! * Разбий сам стените на затвора и на светлина ти излез с възторг — духът ти ще се радва на простора, ще литне мощно в Божия чертог. * В сърцето ти извор чист ще блика, в душата ти пролет ще царува, ще разбираш на Бога езика, с мъдрост Бог духа ти ще дарува. Превод от един египетски папирус: „Зовът на Амон-Ра към ученика“. Превел: Николай Рилски ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА СПОРЕД ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ За материалиста възкресението е един абсурд; за религиозно вярващия той е едно чудо; за посветения окултист той е един обективен факт; за мистика той е едно вътрешно преживяване, един вътрешен факт. Също така и за тези, които са писали Евангелията, които са били посветени в окултен смисъл на ду мата, възкресението не е само една празна дума, но е един обективен факт и едно вътрешно преживяване, което стои във връзка с едно велико космично събитие. За онези, които не са запознати с дълбоката философия на живота, факта на възкресението е необясним и невъзможен. Но за онзи, който познава дълбоката философия на живота, възкресението на Христа е един велик космичен факт от голямо значение за развитието и повдигането на човешката душа. Възкресението на Христа отвори нова страница от великата книга на живота, създаде нова епоха в развитието на човешката душа, епохата на възхода към великото и красивото в света, което е скрито дълбоко във всяка душа, но пътищата към него бяха заприщени, заленени и беше невъзможно за човека да се добере до тях. С възкресението на Христа изгря слънцето за душите, снеговете започнаха да се топят, водите потекоха към долините на човешкия живот, напоиха полетата и се почна нов живот — живот на освобождение.
към текста >>

71. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик.
Страданията са великата порта на познанието на вътрешния свят на човека, а заедно с това и на външния свят. Да би знаял човек, колко много ще му допринесат огнените страдания, дадени му от природата, той не би се страхувал и обезверявал, а би ги понасял със стоицизъм и благодарност. За да вкусим от сладкия плод на страданията, изявен в нова любов и светлина, нужно е във време на страдание да запазим любовта си към Бога и хората, да не се озлобяваме и никого да не обвиняваме за своите страдания. Великите хора, които най-много са страдали, не са изгубвали любовта си във време на страдания и причината на страданията са търсили в себе си. Страданието е привилегия за онзи, който правилно го оцени и разбере. За такива Христос казва: „Блажени страждущите.“ Освен външната си страна, страданията имат и една вътрешна, мистична страна и на тях трябва да се гледа с погледа на мистик. Каквито и отрицателни мисли, чувства и постъпки да имаме през време на страдания, ние трябва правилно да ги преценим и дълбоко в душата си да не се съгласим с тях. Ще кажем като Галилей: „И все пак, земята се върти“, т. е. въпреки тъмния ужас, който иска да ме погълне, аз съм безсмъртен и непобедим, въпреки всичко, аз си оставам приятел на доброто, светлината и чистотата. Във време на страдания непрестанно се моли, за да вкусиш от сладостта на една необикновена близост на Бога, която ще ти служи като доказателство за неговото съществуване и любов. Само през вратата на великите страдания човек ще отиде при Бога и ще види неговото лице.
към текста >>

72. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 287 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир.
Нейното значение дори е забравено. С това забравяне е свързан, вероятно, упадъка на църквите. Защото животът на една религия зависи от огнищата за мистична дейност, които тя е способна да създаде. Обаче, религиозното чувство е останало в съвременния живот една необходима функция на съзнанието на някои индивиди. Сега то започва наново да се проявява у някой хора с голяма култура. И, странно явление, големите религиозни ордени нямат достатъчно место в своите манастири, за да приемат младите хора, които искат, по пътя на аскетизма и на мистиката, да проникнат в духовния мир. Религиозната дейност, както и моралната, взема различен облик. В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката. Тя е близка до естетичната дейност. От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва.
към текста >>

Красотата, която търси мистика, е още по-богата и по-неизразима от тази на художника.
Религиозната дейност, както и моралната, взема различен облик. В своето най-първобитно състояние, тя е неопределено вдъхновение към една сила, преминаваща материалните и душевни форми на нашия свят, един вид неизразена молитва, търсене на красота, по-съвършена от тази на изкуството и науката. Тя е близка до естетичната дейност. От друга страна; религиозните обреди се сливат с различните форми на изкуството. Така, песента се преобръща лесно в молитва. Красотата, която търси мистика, е още по-богата и по-неизразима от тази на художника. Тя не облича никакви форми. Неизразима е на никакъв език. Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог.
към текста >>

Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви.
Неизразима е на никакъв език. Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство. Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви. Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика. Тя е имала пред азиатските мистики предимството, че получила, още в началото на развитието си, уроците на Гърция и Рим. Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката. В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден.
към текста >>

Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика.
Крие се в предметите на видимия свят. Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство. Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви. Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика. Тя е имала пред азиатските мистики предимството, че получила, още в началото на развитието си, уроците на Гърция и Рим. Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката. В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят.
към текста >>

Тя е имала пред азиатските мистики предимството, че получила, още в началото на развитието си, уроците на Гърция и Рим.
Показва се на малко хора. Изисква издигането на духа към едно същество, което е извора на всичко, към една власт, едно средище на сили, което християнските мистици наричат Бог. През всички времена, у всички народи е имало индивиди, притежаващи във висока степен развито това особено чувство. Християнската мистика изразява най-висшата форма на религиозните прояви. Тя е по-добре свързана с другите прояви на съзнанието, отколкото индуската и тибетската мистика. Тя е имала пред азиатските мистики предимството, че получила, още в началото на развитието си, уроците на Гърция и Рим. Тя е научила от едната разума, а от другата — реда и мярката. В живота на всичките големи мистици се следват всичките етапи. Ние трябва да приемем техния опит така, както той ни е даден. Само тези, които сами са изживели живота на молитвата, могат да го оценят. Търсенето на Бога е, наистина, съвършено лично предприятие.
към текста >>

Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие.
Узунов Родословието на човека, страници из Тайната Доктрина, от Ана Безант Окултна наука, цел метод и граници на нейното постижение, от Сл. Камбуров Естеството на човека, във връзка с естеството на космоса и тяхното взаимоотношение, от Слав Камбуров Осъзнаването на човека, процесите на развитието и усъвършенстването му, от Слав Камбуров Най-красивия източник на мъдростта, — скритата мъдрост в устройството на цветята — от Дафинка Доганова Неизвестният живот на Исуса, — тибетски разказ. превел Хр. Досев Днес и утре. от Николай Райнов. Съдържа 3 сказки: Мистика и безверие. Блян ли е свърхчовека? Копнежът на народите Защо и как да познаваме Бога, от Д-р Михаил Стоицев Религия, християнство, творчески духовен живот и еволюция на човешката душа от Д-р Мих. Стоицев Висшата душа от Ралф Емерсон Листа из градината на Мория ч. I. Зов Листа из градината на Мория, ч. II. Озарение Специални окултни науки Хиромантия - тайните на ръцете — от Рашо Г.
към текста >>

73. -

Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намираме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност“ от К.
Но понеже никой не може да живее без известна своя концепция за света, и съзре мените образовани хора, вярващи във всемогъществото и безсъмнената положителност на днешната наука, със си изработили свои мерки и понятия за реално и нереално, за логично и нелогично, за нормално ненормално, за научно и не научно за естествено и „свръхестествено“ и т. н. Разбира се, тия мерки и понятия не почиват върху нищо абсолютно — те с в пълния смисъл на думата относителни, т. е. временни, непостоянни, човешки схващания, които далече не отговарят на действителното положение нещата. Те със залъгалки за тия, на които липсва някаква по-твърда база. И въпреки това, тия, които боравят с тях, ги считат за достатъчно здрава база и достатъчно силно оръжие, за да се нахвърлят с тях върху неща, чиято здравина и жизненост с изпитани в течение на много хиляди-летия на човешката история. Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намираме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност“ от К. Д.Тодоров поместена в последния брой 9 — 10 на сп. „Душевно здраве“. * Преди всичко, коя е сигурната положителна и истински научна“ мярка на автора, както и на всички ония, които мислят по подобие на него, за „логично“ и „нелогично“? Кое е логично и кое е нелогично? Ако ти гледаш земята, застанал върху една точка от нейната повърхност, и не притежаваш други, предварителни знания, разбира се, за тебе ще бъде напълно логично, че тя не е нищо друго, освен една плоскост.
към текста >>

74. -

Гениалния полски мистик Циешковски с пророческо прозрение ни разказва, че това, което ще разреши наболелите въпроси на живота, и което ний напразно търсим разни из изкуствени, политически и стопански формули, съществува вече, в своята най-съвършена форма, в учението на Христа.
Правилното хранене е източник на живот, a неправилното хранене носи преждевременно остаряваме и смърт. Да се нахраним правилно, значи да се подмладим. „Проблемата на храненето“ съдържа много научни данни за състава и влиянието на различите храни и наставления за правилното хранене и съчетание на храните. Отче наш — като завет Христов и социална програма на бъдещето, от Авг. Циешковски. В учението на Христа се съдържат всички пътища и методи, с помощта на които ще се изгради новия свят на социална справедливост, на братство и любов между хората. Гениалния полски мистик Циешковски с пророческо прозрение ни разказва, че това, което ще разреши наболелите въпроси на живота, и което ний напразно търсим разни из изкуствени, политически и стопански формули, съществува вече, в своята най-съвършена форма, в учението на Христа. Защо вярвам в безсмъртието на човека, от проф. Оливер Лодж, ректор на Бирмингамския Университет. Не всички учени вървят по течението на всеобщо признатото, макар то да бъде и заблуждение. Има такива, които не се страхуват да вървят по нови пътища, въпреки предразсъдъците на техните колеги. Един от тия учени е проф.
към текста >>

75. Всемирна летопис Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сведенборг като мистик — Превела от английски Леона Василева. 6.
Бъдещото училище. 4. Мистицизъм: I. Блянът на Новалис за „Синия цветец“. II. Граф Калиостро, от Силвен Хо. 5. Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик — Превела от английски Леона Василева. 6. Песни на смъртния: I. Ден пробуден. II. Лъчи ни чакат. III. Дерзай. IV. Моята молитва 7.
към текста >>

Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева. 4.
Златните думи на Питагоровите ученици: I. Оригиналът на старо-гръцки език. II. Превода на български извършен от П. Чилев, гимназиален учител в София. 3. Химни. Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева. 4. Окултна философия: Мисълта и животът, статия от W. Veritas. 5. Мистична алхимия. — Откъслеци от Sedir: I. Вечният живот. 6.
към текста >>

Апостол Павел като мистик и окултист (с истинския му лик). II.
От Ив. Белев. 5. Процесът на превъплътяването. От Прентис Мълфорд. (Из сборника: „The Gift of the Spirit“). 6. Апостол Павел като мистик и окултист (с истинския му лик). II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 7. Астрология. От К. Либра: Планетата Меркури в разните домове. 8. Окултна биология. Новооткритата органическа сила.
към текста >>

Апостол Павел като мистик и окултист. (прод.
О duchovni sebeléčení. Статия от Premysl Pitter. (на чешки език – може да се прочете от приложения PDF) 10. За духовното самолекуване. Статия от Premysl Pitter (прев). 11. Апостол Павел като мистик и окултист. (прод. от кн. 1) 12. Великата катастрофа през периода. 1926—1932 г. II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 13.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9).
И как може хармонията да възтържествува, когато душата е опетнена и обезпокоена от вихъра на страстите и желанията на плътното или на астралното тела ? Астрала, който е една сянка само (както в животното, така и в човека) е спътник на плътното тяло, но не и на Божественото Его. Той е връзката между личното аз, най-низшата съзнателна част на Манаса, и тялото; той е носителя на преходния, а не на вечния живота. Като сянката, той следва точно и механически всичките движения на човека, всичките негови подтици, като винаги се придържа в материята, без никога да достигне Духа. Само когато силата на тия страсти не съществува вече; когато те са стрити на прах и унищожени чрез една силна и смела воля; когато не само всички плътски страсти и желания са убити, но и когато формата на личното аз е разрушена и астрала е омаломощен до безкрайност, само тогава съюзът с Висшия Аз може да бъде направен. Само когато астрала отразява живата личност победителка, свободна от желания и егоизъм, блестящият Augoei-des, Божественият Аз, може да трепти в хармония с двата принципа на човешкото същество (човека от пречистена материя и винаги чистата духовна душа) и да застане в присъствието на Себето, което е Учителя, или Христос на гностика мистик, зачената с него и станал едно с него за винаги9). Как може тогава да се мисли, че е възможно да премине човек през тесните врата на окултизма, когато ежедневните му и ежечасни мисли са ограничени в земни неща, в желания за владение, в страсти, в амбиции, като се ограничава със задължения, ако и почтени, но много земни? Удовлетворяването на личните чувства или мисли влече неминуемо към загубването на способността за духовно различаване; гласът на Учителя не може вече да бъде различаван от този на страстите или на някой магьосник; истината не може да бъде различавана от лъжата и истинската моралност от обикновената казуистика. Плодът на мъртвото море облича най-гордите и измамливи привидности и се преобръща на пепел върху устните и на жлъчка в сърцето, допирайки го: Бездни дълбоки и адски мрачини, Вместо мъдрост — лудост, и вместо невинност — виновност, Страх и безпокойствие, вместо очарование, безнадеждност, вместо надежда. И когато заблудени са действували под давлението на тази заблудя, мнозина са отказвали да признаят грешките си и са потъвали все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята. И каквото и да е намерението, което едничко определя характера на магията (бяла или черна), последиците от магьосничеството, даже на несъзнателното и неволното, влекат след себе си лоша Карма.
към текста >>

По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр.
„Философия на свободата“ и „Мирогледите през 19 век“. В първите две той излага своето становище по философските въпроси, а в последното съчинение разглежда развоя на идеите в Европа от Кант до Хегел. В началото той работи във Виена, но после се премества окончателно в Берлин, дето работи и до сега. Към 1901 година той застава на чело на духовното движение в Германия и скоро почва да издава списанието Луцифер-Гнозис, което излиза няколко години с ценни статии по окултизма. Дълги години е бил главен секретар на германската секция на Теософското общество, а от 1913 година е ръководител на Антропософското общество. По-капитални негови съчинения от областта на окултизма са: „Мистиката в началото на новите времена“, „Християнството като мистичен факт“, „Теософия“, „Как се достига познание на висшите светове или път към посвещение“1) „Из акашовата хроника“, „Тайната наука“ (най-важното му съчинение по окултизма), „Духовното ръководство на човека и човечеството“, „Прагът на духовния свят“, „Степените на висшето познание“ и пр. В „Акашовата хроника“ той описва миналото на човечеството, като почва от първата вселенска епоха, която се нарича в окултизма първа манвантара, и проследява развитието му до днес, В „Тайната наука“ той излага същото с нови и по-големи подробности във връзка с дейността на съществата, които стоят по-горе от човека, понеже са минали през човешката стадия на развитие през минали вселенски епохи, а именно: ангели (духове на живота), архангели (духове на огъня), началства (духове на епохите), власти (духове на формите), сили (духове на движението), господства (духове на мъдростта), престоли (духове на волята), херувими (духове на хармонията) и серафими (духове на любовта). Тези същества са достигнали до това съвършенство, което сега имат, понеже са изминали вече пътя, по който сега върви човечеството. Последната част от „Тайната наука“ е посветена за пътя на себепознанието и посвещението, т. е. за начина, по който човек може да развие тези божествени сили, които дремят в него (в християнството това е минаването през „тясната врата“. Виж разговора на Никодим с Христа — Ев.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много малко измежду редките учени евреи и избрани умове владеят тая мъчна наука, много по-словоборчива, отколкото испанската мистика и много по-сложна от гностическия анализ.
Тя поразява умовете с математическата си точност, но и до сега е една мъртва наука, един скелет, затрупани от един куп талмудически трактати. И най-невежественият равин знае няколко откъслеци от тази наука. Тя е оная Кабала, която се изобразява на талисманите (муските) на врачките, на еврейските пергаменти и се среща на винетките на еврейските книги. Тя живее само с идеите от времето на Зохар и в най-ново време, в XVII век, тя е мистическа и загадъчна, има свой език и символи и се изразява своеобразно. Ония, които са изучвали Зохар и съчиненията на кабалистите от разните епохи, знаят, колко търпение и усилия трябва, за да се разбере значението на символите, да се установи техния произход и да се следят свръзките в тълкуванията на мъдрите кабалисти. Много малко измежду редките учени евреи и избрани умове владеят тая мъчна наука, много по-словоборчива, отколкото испанската мистика и много по-сложна от гностическия анализ. За да я разбере човек, изискват се много години в усамотено изучаване, та мисълта да бъде постоянно съсредоточена и до толкова, че никакви усилия да не могат да я откъснат. Така разбирана и изучавана, Кабалата заслужва пълно внимание и труд от ония, които жела- ят да я постигнат. Но често пъти, спрени още от начало от развлечения и умора, учениците тъпчат на едно и също место, падат духом и остават дилетанти, които хвърлят прах в очи те на невежите, без да бъдат способни да възбудят интерес към нея. За да се достигнат истински резултати, ученикът трябва да се учи почти деветдесета години. Тая велика и благородна наука, Кабалата, не трябва да бъде унизена и осмяна от невежествените хора“.
към текста >>

78. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябвало е хиляди години да се минат и хиляди поколения да се явят и изчезнат, до като се появи великият мистик, който да изрази тъй ясно най-неясния закон на битието.
Какво ще се получи? Съществува взаимно стремление и между монадите, които не са нищо друго освен души на атомите. Спиритуални атоми, според Лайбниц. Чрез тоя странен закон, явленията в материалната природа изглеждат само като дивни символи на духовните прояви. В първия том от „Царството на живота“, едно съчинение, написано с възвишената цел да се свърже науката с душата, Сведенборг го изразява така: „Ако ние предадем едно събитие в природата в чувствени и ясно определени езикови знаци, и след това превърнем тия последните в съответните духовни знаци, то по тоя начин ние ще получим един духовен закон или една теологична догма на местото на физическия закон“. Трябвало е хиляди години да се минат и хиляди поколения да се явят и изчезнат, до като се появи великият мистик, който да изрази тъй ясно най-неясния закон на битието. И вярно е, че само мистикът е тоя, който може със своя вътрешен взор да проникне във вечните тайни и да разбере чудовищното значение на това единение на материята с духа. Без него много от помислите на вечно-творящата Воля биха останали неизвестни, покрити с мрак в продължение на вековете. Тоя закон заставя да се измени мисълта на пантеистите относно различието на нравственото от вещественото. „Това е природата, гледана отвън или отвътре“, говорят те. Не. Природата не може да бъде гледана отвън или от вътре.
към текста >>

И вярно е, че само мистикът е тоя, който може със своя вътрешен взор да проникне във вечните тайни и да разбере чудовищното значение на това единение на материята с духа.
Съществува взаимно стремление и между монадите, които не са нищо друго освен души на атомите. Спиритуални атоми, според Лайбниц. Чрез тоя странен закон, явленията в материалната природа изглеждат само като дивни символи на духовните прояви. В първия том от „Царството на живота“, едно съчинение, написано с възвишената цел да се свърже науката с душата, Сведенборг го изразява така: „Ако ние предадем едно събитие в природата в чувствени и ясно определени езикови знаци, и след това превърнем тия последните в съответните духовни знаци, то по тоя начин ние ще получим един духовен закон или една теологична догма на местото на физическия закон“. Трябвало е хиляди години да се минат и хиляди поколения да се явят и изчезнат, до като се появи великият мистик, който да изрази тъй ясно най-неясния закон на битието. И вярно е, че само мистикът е тоя, който може със своя вътрешен взор да проникне във вечните тайни и да разбере чудовищното значение на това единение на материята с духа. Без него много от помислите на вечно-творящата Воля биха останали неизвестни, покрити с мрак в продължение на вековете. Тоя закон заставя да се измени мисълта на пантеистите относно различието на нравственото от вещественото. „Това е природата, гледана отвън или отвътре“, говорят те. Не. Природата не може да бъде гледана отвън или от вътре. Тя може само да бъде изразена по тоя или оня начин.
към текста >>

Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел.
Учените в своите празни блуждения го незнаят; а теолозите, във фанатичния си устрем само към духовност, изглежда, че нарочно го пренебрегват. „Векове минават, — говори с горчив упрек Емерсон, а човечеството не може да види, че значението и назначението на всека една частица от природата отговаря на значението и назначението на всека друга“. На физическите предмети отговарят духовни такива. Това Сведенборг схваща в чисто мистична форма, вследствие на което от всеки предмет прави едно теологично понятие: месецът е символ на вярата, котката — това, камилската птица — онова, бодилът — друго нещо. Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя работен стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения. Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел. В „Аркана“ той обяснява по тоя начин хармонията, която съществува между тях: „Всичките неща на небето и земята са представители на известни вложени в тях цели, защото те са одухотворени от диханието на Бога, което преминава през небето и облъхва земята“. Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите на отвъд световете помислите на Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления на природата. И тогава всичко ще се превърне за него в един грандиозен символичен акорд, който ще го облее с мистичното вино и ще го понесе в сферите на божественото опиянение.
към текста >>

Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик.
Това Сведенборг схваща в чисто мистична форма, вследствие на което от всеки предмет прави едно теологично понятие: месецът е символ на вярата, котката — това, камилската птица — онова, бодилът — друго нещо. Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя работен стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения. Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел. В „Аркана“ той обяснява по тоя начин хармонията, която съществува между тях: „Всичките неща на небето и земята са представители на известни вложени в тях цели, защото те са одухотворени от диханието на Бога, което преминава през небето и облъхва земята“. Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите на отвъд световете помислите на Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления на природата. И тогава всичко ще се превърне за него в един грандиозен символичен акорд, който ще го облее с мистичното вино и ще го понесе в сферите на божественото опиянение. ____________________________________________________________ 1) Велик шведски мистик и ясновидец, роден в 1688 г. В следващата книжка на списанието ще поместим за него обстойната статия от Битрайс Ирскайн: „Сведенборг като мистик“. II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст Вселената винаги е била загадка.
към текста >>

Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите на отвъд световете помислите на Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления на природата.
Мислещият всред дивите северни скали Райсборг, бленуващият над своя работен стол Яков Бьоме и всички мистици говорят за тоя закон в своите загадъчни творения. Съвършено самостоятелно изхождайки из него и вървящ из тъмните пътеки на схоластическата мистика, Сведенборг е дошъл до мисълта, която религиозната философия на Индия поставя в основите на своите учения, — именно, че формата е проява на известна духовна цел. В „Аркана“ той обяснява по тоя начин хармонията, която съществува между тях: „Всичките неща на небето и земята са представители на известни вложени в тях цели, защото те са одухотворени от диханието на Бога, което преминава през небето и облъхва земята“. Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите на отвъд световете помислите на Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления на природата. И тогава всичко ще се превърне за него в един грандиозен символичен акорд, който ще го облее с мистичното вино и ще го понесе в сферите на божественото опиянение. ____________________________________________________________ 1) Велик шведски мистик и ясновидец, роден в 1688 г. В следващата книжка на списанието ще поместим за него обстойната статия от Битрайс Ирскайн: „Сведенборг като мистик“. II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст Вселената винаги е била загадка. Туй, що ние с очите си виждаме тъй ясно, се намира в непроницаема тъмнина.
към текста >>

____________________________________________________________ 1) Велик шведски мистик и ясновидец, роден в 1688 г.
В „Аркана“ той обяснява по тоя начин хармонията, която съществува между тях: „Всичките неща на небето и земята са представители на известни вложени в тях цели, защото те са одухотворени от диханието на Бога, което преминава през небето и облъхва земята“. Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите на отвъд световете помислите на Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления на природата. И тогава всичко ще се превърне за него в един грандиозен символичен акорд, който ще го облее с мистичното вино и ще го понесе в сферите на божественото опиянение. ____________________________________________________________ 1) Велик шведски мистик и ясновидец, роден в 1688 г. В следващата книжка на списанието ще поместим за него обстойната статия от Битрайс Ирскайн: „Сведенборг като мистик“. II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст Вселената винаги е била загадка. Туй, що ние с очите си виждаме тъй ясно, се намира в непроницаема тъмнина. Сегашната действителност никой не може да знае, а миналата и бъдещата още по-малко. Но геният не може да се помири с това.
към текста >>

В следващата книжка на списанието ще поместим за него обстойната статия от Битрайс Ирскайн: „Сведенборг като мистик“. II.
Прочее, духовните области напълно отговарят на материалните. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Потопения в себе си мистик лесно може да издири в мъглите на отвъд световете помислите на Вечната Воля и да екове в строги символи сменящите се с неуловима бързина явления на природата. И тогава всичко ще се превърне за него в един грандиозен символичен акорд, който ще го облее с мистичното вино и ще го понесе в сферите на божественото опиянение. ____________________________________________________________ 1) Велик шведски мистик и ясновидец, роден в 1688 г. В следващата книжка на списанието ще поместим за него обстойната статия от Битрайс Ирскайн: „Сведенборг като мистик“. II. Поглед върху характера и мирогледа на Фауст Вселената винаги е била загадка. Туй, що ние с очите си виждаме тъй ясно, се намира в непроницаема тъмнина. Сегашната действителност никой не може да знае, а миналата и бъдещата още по-малко. Но геният не може да се помири с това. И се стреми той, едновременно могъщ и немогъщ, едновременно велик и невелик, да открие това, което е известно само на Брама.
към текста >>

Той е Фауст- но не Фауст вълшебника, не доктор Фауст; но все пак Фауст, отец Фауст, мистикът.
Той постъпва на служба при императора. Влюбва се в Елена и я завладява. Извършва още много работи с помощта на Мефистофел. На брега на бучещия океан стои старец. Той ограничава пределите на морето и превръща пустините в градини, блатливите местности в зелени поля. Той е Фауст- но не Фауст вълшебника, не доктор Фауст; но все пак Фауст, отец Фауст, мистикът. И мистицизмът води към откриването на битието, но по противоположен път на магията. До като вълшебникът се стреми да господства над природата, да заповядва на стихиите и чрез устата на духовете да узнае, всемирната тайна - мистикът се вдълбочава в себе си, изследва глъбините на своята душа, вътрешното откровение ще му посочи Бога, вдъхновеното състояние ще го приближи до него. Представителките на четирите могъщи Кабир не могат да напакостят с нищо на Фауст. Грижата го ослепява, но това не нарушава неговия вътрешен покой. Никой не може да унищожи неговото духовно зрение.
към текста >>

До като вълшебникът се стреми да господства над природата, да заповядва на стихиите и чрез устата на духовете да узнае, всемирната тайна - мистикът се вдълбочава в себе си, изследва глъбините на своята душа, вътрешното откровение ще му посочи Бога, вдъхновеното състояние ще го приближи до него.
Извършва още много работи с помощта на Мефистофел. На брега на бучещия океан стои старец. Той ограничава пределите на морето и превръща пустините в градини, блатливите местности в зелени поля. Той е Фауст- но не Фауст вълшебника, не доктор Фауст; но все пак Фауст, отец Фауст, мистикът. И мистицизмът води към откриването на битието, но по противоположен път на магията. До като вълшебникът се стреми да господства над природата, да заповядва на стихиите и чрез устата на духовете да узнае, всемирната тайна - мистикът се вдълбочава в себе си, изследва глъбините на своята душа, вътрешното откровение ще му посочи Бога, вдъхновеното състояние ще го приближи до него. Представителките на четирите могъщи Кабир не могат да напакостят с нищо на Фауст. Грижата го ослепява, но това не нарушава неговия вътрешен покой. Никой не може да унищожи неговото духовно зрение. В последните минути - в миговете на щастието, той изказва такива мисли, каквито би могъл да изкаже само великият Сведенборг. Отец Фауст е ученик на Плотин.
към текста >>

Фауст мистикът, Фауст на стария Гьоте, по много неща се отличава от тоя див гений.
Фауст умира. Мефистофел не може да завладее неговата душа. Тя отива при Бога. Фауст вълшебникът е дете на Sturm und Dranger: епохата на бурните гении и на с нищо не възпираните стремежи. Той е буен, неколебаещ се, горд, непреклонен пред нищо. Фауст мистикът, Фауст на стария Гьоте, по много неща се отличава от тоя див гений. Фауст, вълшебникът и мистикът, вечно ще живее. Вълшебници и мистици е имало, има и ще има до тогава, до като настъпи последния час на всичко, до като етерът отново се размъти, до като се събуди Брама и се чуе неговия зловещ презрителен смях. Силвен ХО. „Лудостта и мистицизмът“. Съвременните хора, роби на материализма, отричат не само реалната сила и значение на мистицизма, но не се спират даже пред нелепостта, да третират истинските мистици и ясновидци като умопобъркани и маниаци.
към текста >>

Фауст, вълшебникът и мистикът, вечно ще живее.
Мефистофел не може да завладее неговата душа. Тя отива при Бога. Фауст вълшебникът е дете на Sturm und Dranger: епохата на бурните гении и на с нищо не възпираните стремежи. Той е буен, неколебаещ се, горд, непреклонен пред нищо. Фауст мистикът, Фауст на стария Гьоте, по много неща се отличава от тоя див гений. Фауст, вълшебникът и мистикът, вечно ще живее. Вълшебници и мистици е имало, има и ще има до тогава, до като настъпи последния час на всичко, до като етерът отново се размъти, до като се събуди Брама и се чуе неговия зловещ презрителен смях. Силвен ХО. „Лудостта и мистицизмът“. Съвременните хора, роби на материализма, отричат не само реалната сила и значение на мистицизма, но не се спират даже пред нелепостта, да третират истинските мистици и ясновидци като умопобъркани и маниаци. За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г.
към текста >>

За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г.
Фауст, вълшебникът и мистикът, вечно ще живее. Вълшебници и мистици е имало, има и ще има до тогава, до като настъпи последния час на всичко, до като етерът отново се размъти, до като се събуди Брама и се чуе неговия зловещ презрителен смях. Силвен ХО. „Лудостта и мистицизмът“. Съвременните хора, роби на материализма, отричат не само реалната сила и значение на мистицизма, но не се спират даже пред нелепостта, да третират истинските мистици и ясновидци като умопобъркани и маниаци. За да се хвърли светлина по тоя капитален въпрос, като се разграничи ясно, как се проявява и до къде стига силата на мистика, която има само инцидентна връзка с интелекта, и откъде почва ненормалността, г. Станли Редгров е публикувал в английското списание The Occult Review една статия под горното заглавие, която ще поместим в списанието. По съдържанието на тая статия има и възражения от английски мистици. Д-р Рудолф Шайнер. Възпитанието на детето в светлината на окултизма (Продължение от кн. IV и край) От голяма важност е да се обърне внимание през тази възраст и на следното: физическото тяло само си изработва мерило за това, що му е полезно и що — не.
към текста >>

Човешката аура1) „Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“.
6) Теософско списание. Пр. 7) Лъжеучители. Пр. 8) Велик Йоги. Пр. X. Станли Редгров. Човешката аура1) „Има една духовна сфера, която заобикаля всеки човек“ пише великият шведски мистик-философ Сведенборг, „както има една природна и телесна сфера“. „След смъртта“, пише същият . . . „стремежите на волята и мислите на ума се извличат от тук, от една духовна сфера, която се намира около всички лица и се чувства по разни начини, обаче в света, тази духовна сфера е погълната от материалното тяло и се обгръща от природната сфера, в сегашното състояние на човека“. Аура на здрав човек или „на здравето, според Ледбитър. На друго место същият писател пише: „Дадено ми е било да проникна, че има такава сфера около един ангел и един дух .
към текста >>

79. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сведенборг като мистик — Превела от английски Леона Василева. 6.
Бъдещото училище. 4. Мистицизъм: I. Блянът на Новалис за „Синия цветец“. II. Граф Калиостро, от Силвен Хо. 5. Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик — Превела от английски Леона Василева. 6. Песни на смъртния: I. Ден пробуден. II. Лъчи ни чакат. III. Дерзай. IV. Моята молитва 7.
към текста >>

Той е синия кошмар на тъмните нощи, вяра в отвъд световете, полет към вечните извори на доброто, истината на невидимите полета, тогата на поета и екстаза на мистика.
В него бе въплътена доктрината на Фихте. Светът за него бе само представа, но на „своите представи“ той отдаваше абсолютно значение. Погледнато така, преживяването поражда бляновете, а бляновете всякога се превръщат в материални образи. И както в разказа на Клинксор, Поезията предава Парките на тарантулите, за да поднови по-скоро царството на Мъдростта, тъй и душата предава тъмните помисли на смъртта, за да може да въплъти своите блянове и полети в сферите на съзерцанието. Синият цветец е най-добре въплътения блян. Той е синия кошмар на тъмните нощи, вяра в отвъд световете, полет към вечните извори на доброто, истината на невидимите полета, тогата на поета и екстаза на мистика. „Синият цветец! “ възкликва Хайлборн. През горски мрак, през планински клисури, през проход между скали, лежи пътят към него — пътят на Бляна. _________________________ *) Новалис е един от най-великите представители на романтизма в XVIII век. Роден е в 1772 год.
към текста >>

За един тесен кръг от хора той е учител на египетските масони; за висшите класи той е вълшебник, мистик, духовидец; а за народните маси — добрия лекар и .
Какво е тя за него? Или много или нищо! Карлейл твърди, че е била всичко, но това е много съмнително. Факт е само това, че синеоката Лоренца се появява заедно с него, след срещата му с графа де Сен-Жермен. Личността на тоя тъмен човек е почти неизвестна. За един тесен кръг от хора той е учител на египетските масони; за висшите класи той е вълшебник, мистик, духовидец; а за народните маси — добрия лекар и . . . скитникът-евреин. Това е тъй чудно! Умът се губи в догадки. Съвременниците му говорят, че всякога той пред Разпятието на Спасителя е изпадал в странно мрачно състояние. Често и сълзи бликвали из неговите загадъчни очи.
към текста >>

Сведенборг като мистик „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот, според мене, се намира във философията на Сведенборга". Е.
Това е края на великия алхимик. Той не е оставил на света нищо друго, освен непонятното влияние, което упражнява върху всяка развиваща се душа. И въпреки, че Карлейл го нарича „въплъщение на лъжата“, — той ще остане за винаги една от най-тайнствените и загадъчни фигури във всемирната история. Всичко около него тъне в непроницаем мрак, из който случайно са били изтеглени някои факти, за да озарят със светлика на блуждаещи огньове земното въплъщение на тоя дивен, тъмен и страшен дух. Силвен ХО Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот, според мене, се намира във философията на Сведенборга". Е. Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик.
към текста >>

Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик.
И въпреки, че Карлейл го нарича „въплъщение на лъжата“, — той ще остане за винаги една от най-тайнствените и загадъчни фигури във всемирната история. Всичко около него тъне в непроницаем мрак, из който случайно са били изтеглени някои факти, за да озарят със светлика на блуждаещи огньове земното въплъщение на тоя дивен, тъмен и страшен дух. Силвен ХО Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот, според мене, се намира във философията на Сведенборга". Е. Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма. Неговите действителни мечти не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации. Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик. Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си. Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила.
към текста >>

Ликът му бе лик на мистик и светец.
Това беше интересно зрелище, голямо стечение на хора от разни класи и съсловия, хора събрани всеки ден около този човек, когото един от вестниците описа като „жива представа на Христовия образ“, макар това описание да бе малко преувеличено. Наглед Шлатер имаше ръст повече от среден, широко плещест и добре сложен, картина на добро здраве и физическа издръжливост. Дълга, къдрава кафява коса, прошарена с бели косми, падаше над рамената му и очертаваше неговото мъжествено лице, с ясни и свободни сини очи, правилни черти, широко чело и не гладка, рошава брада. Това беше най-спокойното лице, което бях виждал. Безгранична тишина и мир лежаха на това откровено и отворено лице, и странна светлина на вечна благост блестеше в очите му. Ликът му бе лик на мистик и светец. Разнесе се из другите страни, че „церителят“ се наричал „въплъщение на Исуса Христа“, но това не беше истина. Шлатер не изявяваше никакви права и никакви претенции за себе си Той само каза, че беше чадо Божие, че Дух Божи действа чрез него и че той няма своя сила Само един път ми се удаде случай да говоря с него и го запитах, от къде е добил сила за всичко, което върши, и той ми отговори просто, като едно дете: „Отец работи чрез мене“. Той не говореше много и твърде мъчно беше да го накара човек да говори. Той не говореше английски много добре и имаше чужд акцент. Г-н Фокс, при когото гостуваше, ми каза, че е много тих и мълчалив и се хранел само един път на ден и то с малко хляб и малко мляко, а много често не ядял нищо по два дена.
към текста >>

80. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Становището е това на един поет, ясновидец, мистик.
Дамата, която има тоя знак в своя хороскоп, трудно ще може да носи токът на своите обуща под средата на ходилото и поради това тя ще трябва да живее „на широка нога“, ако майката-природа не й е дала красиво, малко краче. Въпреки че тялото на хората от тоя тип е слабо, на помощ идва хармоничната природа на индивида и по тоя начин се получава едно твърде солидно здраве. У старите персийци рибите се радвали на религиозна почит. в М. С. дава ясен поглед върху всички неща, незамъглен от илюзии; — стремеж да назидава човечеството и да го доведе по-близо до вътрешната същност на вселената. Становището е това на един поет, ясновидец, мистик. в десц. прави духа твърде възприемчив, също и към психически влияния, с други думи, медиумистичен. в I. С. Основната черта на характера е самопожертвувателност и благоговейност, понякога се изразява и в пълна липса на инициатива и слабо желание за дейност. .. (Следва) АСТРОНОМИЯ: Лунното затъмнение, гледано през нощта на 7.
към текста >>

81. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От голяма важност е и това, че великият немски мистик счита първобитната основа като безосновност.
Никой човешки дух още не е проникнал в великите тайни на тия две области. И векове ще се минат, и лебедът на времето хиляди пъти ще пресече орбитата на земята, без това да може да стане. Защото тоя, който може да схване истинското основание, е Всеединият; а тоя, който желае да го достигне, безусловно трябва да се слее с Него. За това има само един път — пътя на мистицизма. Но той е трънлив и минава през невзрачни бездни, из които само силният дух може да изскочи и се слее с вечната светлина на проявения Брама. От голяма важност е и това, че великият немски мистик счита първобитната основа като безосновност. Въпреки голямата парадоксалност, която на пръв поглед се съзира в това определение, то не трябва бързо да се отхвърля, защото, казано е и по-горе, че не всичко, което мистикът е схванал в минути на екстаз, може да бъде схванато и от нашия земен мозък. Безосновността на първобитната причина е чисто мистична формула. Това, което съществува непроменимо в промяната на вечностите, е в действителност в висша степен неразбираемо. Да се дири то с методите на логиката, е безцелен труд. Обаче, горната формула все пак е обяснима.
към текста >>

Въпреки голямата парадоксалност, която на пръв поглед се съзира в това определение, то не трябва бързо да се отхвърля, защото, казано е и по-горе, че не всичко, което мистикът е схванал в минути на екстаз, може да бъде схванато и от нашия земен мозък.
И векове ще се минат, и лебедът на времето хиляди пъти ще пресече орбитата на земята, без това да може да стане. Защото тоя, който може да схване истинското основание, е Всеединият; а тоя, който желае да го достигне, безусловно трябва да се слее с Него. За това има само един път — пътя на мистицизма. Но той е трънлив и минава през невзрачни бездни, из които само силният дух може да изскочи и се слее с вечната светлина на проявения Брама. От голяма важност е и това, че великият немски мистик счита първобитната основа като безосновност. Въпреки голямата парадоксалност, която на пръв поглед се съзира в това определение, то не трябва бързо да се отхвърля, защото, казано е и по-горе, че не всичко, което мистикът е схванал в минути на екстаз, може да бъде схванато и от нашия земен мозък. Безосновността на първобитната причина е чисто мистична формула. Това, което съществува непроменимо в промяната на вечностите, е в действителност в висша степен неразбираемо. Да се дири то с методите на логиката, е безцелен труд. Обаче, горната формула все пак е обяснима. „Това, което заключава в себе си и своите основания, естествено е, че нема нужда от други такива: то е безосновност“.
към текста >>

В всичко мистикът може да открие скритата идея.
На тая безосновност на Бога, като абсолютна първопричина, се основават всичките религиозни системи на миналото, които, без нея, биха били само поетически илюзии, създадени от човека за човека. Всеединното, Всемогъщото, Вседоброто не може да има други основания, освен тия, които то само съдържа, следователно, то е пълната безосновност. Из тая безосновност произлизат всичките основания на съществуващите в Бога неща. Ако за момент се приеме Платоновата терминология, горното може да се изрази по следния начин: Бог е само мотив за съществуването на идеите, които се заключават в него. Природата, в своята необятна разнообразност на форми и видове, е само олицетворение на тъй проявения Бог. В всичко мистикът може да открие скритата идея. И Платон, и Бьоме, и Сведенборг виждаха, че всяко нещо е само представител на известна идея, на известно божествено основание. Но също и хората бяха за тях такива представители от една страна на нещата, а от друга, на идеите, защото — както казва Емерсон — човекът е една преходна форма между неодушевеното, което са нещата, а най-одушевеното, което са идеите. И тъй трябва да се приеме, че действително в безосновността се крият основанията, които са създали вселената. Тогава ние съвършено ясно бихме могли да проникнем в много от тайните на непознаваемото, скрити в тъмнината на незнанието. Векове минават и преминават и човешкият дух непрестанно се бори, от една страна, с дракона на лъжата, а от друга, с прелитащите в съзнанието илюзии, за да може поне в края на всичко да познае своите основания, да узнае пътя.
към текста >>

Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“.
по който върви през своя живот. За него загадъчните мисли на мистиците всякога трябва да бъдат това, което са звездите по нощното небе за загубения в недрата на Сахара пътник. А горната мисъл на Бьоме е факела, който той трябва да носи при диренето на свещения храм на Вечната Воля. Бог е вечно неразбираем. Ние не знаем същностите, които крие в своите прояви. Но в непрогледната нощ, която обгръща съзнанието, се появява великия мистик и проговаря с дълбок глас: „В Бога се заключава не той сам, а неговото основание, като първобитна основа или по-скоро като безосновност“. — Яснота озарява съзнанието. И то, благодарение на него, на загадъчния обущар в Гьорлиц, — благодарение на Бьоме 1). II. Манфред и епохата на световната скръб Странно е това обстоятелство, че в историята всеки един от важните периоди се представя от известен герой-свръхчовек, който концентрира в себе си всички негови отличителни белези. Възможно е даже да се каже, че епохата с всичките свои достойнства и недостатъци се въплътява в известен човешки или поетически образ. Сократ, Аврели, Крал Артур, Франциск Азиски, Сид, Фауст, Сведенборг, Наполеон, Манфред2) са представители на времена на силни духовни раздвижвания всред народите.
към текста >>

Но той желае и мистична самозабрава, сън, в който миналото и бъдещето да се слеят само в един миг: това е мистикът Манфред, стремящият се към вечния покой дух.
Той е в оковите на своята звезда. Страхотна, подобна на нощно заклинание, е песента, която духът на неговия живот пее над него. В характера на Манфред изпъква борбата на материалното с мистичното. В него това са две противоположни стремления — две фурии, които се борят на живот и смърт. Той се стреми към знание, към мощ, към сила : това е вълшебникът Манфред, владетелят на природните стихии, господарят на материалното. Но той желае и мистична самозабрава, сън, в който миналото и бъдещето да се слеят само в един миг: това е мистикът Манфред, стремящият се към вечния покой дух. И тия два порива тъй неясно се сливат, щото на пръв поглед Манфред изглежда да е изтъкан само от отрицания. В неговите думи се съзира убийствена индиферентност към Бога и към хората и действително неговото съзнание напълно е абстрахирано от тях. Но неговата воля не е и не може да бъде отделена сама в себе си. В неговите действия се проявява освен силното презрение към грубата материалност, но и един неосъзнат стремеж към върховното битие, към Нирвана на браминистите, които той изразява в искането си, отправено към седемте, призовани от него, природни духове: ,.не искам нищо, дайте ми само вечна забрава“. — Манфред е един от тези, които са вникнали дълбоко в тайните и забулени бездни на познанието.
към текста >>

Това е Манфред: свръхчовекът в епохата на световната скръб, силният дух, страдащ от своята собствена сила, готов да рухне в бездните на чудовищните болки, без да признае злъчния афоризъм на Мефистофел: „Du bist am Ende — was dubist.“ Силвен ХО __________________________ 1) Jakob Bohme, немски теософ и мистик, роден в 1575 г., умрял в 1624 г., като обущар в Гйорлиц (Прусия).
Ето защо и духът в царството на Ариман говори за техния представител Манфред: „той се мъчи ето какво е да си смъртен и да се стремиш към това, което е вън от пределите на смъртния мир“ — Обаче, въпреки това, не трябва да си представяме тия скръбници в лицето на Манфред слаби и безволни. Тяхната воля е до такава степен силна, щото е в състояние да подчини под себе си природните стихии. Манфред е толкова силен, че с хлад отхвърля утешенията на стария абат, който иска да изкупи неговата, блуждала в грехове, душа. Той е готов сам.да понесе всичко, без да желае примирение с небето и без да влезе в компромиси с ада. „Не е тъй мъчно да се умре“ са неговите последни думи. Това е Манфред: свръхчовекът в епохата на световната скръб, силният дух, страдащ от своята собствена сила, готов да рухне в бездните на чудовищните болки, без да признае злъчния афоризъм на Мефистофел: „Du bist am Ende — was dubist.“ Силвен ХО __________________________ 1) Jakob Bohme, немски теософ и мистик, роден в 1575 г., умрял в 1624 г., като обущар в Гйорлиц (Прусия). — Мисълта, която се разглежда, е взета от неговото съчинениe:Qrundlicher Bericht worn idichen und Nimmelichen Misterien. 2) Манфред – герой в поемата на Байрон: „Манфред“ („Manfred“) Боян Боев. ОКУЛТИЗЪМ И ВЪЗПИТАНИЕ – НЕОТЛОЖНИ УЧИЛИЩНИ РЕФОРМИ БЪДЕЩОТО УЧИЛИЩЕ (Продължение от кн. VII). Чрез разглеждане на природните явления като символи на вечните истини, цялата природа се оживява, като че ли всеки най-малък неин факт говори човеку и му разкрива своите тайни. Детето асоциира цветята с техния език, и когато види цветята, винаги си спомня за техния език.
към текста >>

82. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

До такива заключения е дошъл философът-мистик, съзерцавайки своите хризолитни мисли, изкрящи под огненото слънце на Грас.
Блянът, обаче, ги снима като блян: чрез едно мигновено завъртване на вълшебния диамант, а не чрез действително заменяне на формите. И в края всеки би могъл да завърши с думите на малкия Тилтил, с които завършва и пиесата: „Ако някой я намери, ще бъде ли тъй добър да ни я върне? Тя ни е потребна, за да бъдем щастливи отпосле“. Отпосле! Когато разцъфне цвета на проявената мистична реалност! Там ще бъде намерена Синята птица, която днес е символ, а символът е нещо непреходно във вечността. До такива заключения е дошъл философът-мистик, съзерцавайки своите хризолитни мисли, изкрящи под огненото слънце на Грас. Лорд Бекфорд „Брилянтът говорят индийските факири — крие в своя блясък нереални прояви и небесни устреми. Той заставя фантазията да твори в земната сфера божествени образи и чрез тях понася духа по Нирванните полета“. Това, що е казано за брилянта, може да бъде казано само за един човек — той е лорд Бекфорд. (William Beckford) Неговият живот е съчетание на романтични блянове и мистични пориви. Той е приличал на ясносиньото пролетно небе, в което ефимерни облаци се надпреварват в промяна на форми, една от друга по-красиви и по-фантастични.
към текста >>

83. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик.
Кога и да е, ще бъдат разлени в кристален звън лъчите на Нирвана над плачещата земя. Тогава всичко, пречистено и просветлено, ще познае Вечната истина и ще полети през златните двери, които Светещите Деви ще разкрият за него към блаженото царство на Брама. Към това се стреми и на това се надява съвременният мистицизъм. В това се заключава дълбоката символизация на малката пиеса, която Морис Метерлинк посвети на Шарл Ван Лерберга: „Слепите“ . II. За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна.
към текста >>

Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя.
За Белия Христос Както в мистериозна оранжева нощ. над високите снежни върхове на полярни планини, неколко минути преди появата на северното сияние, се разлива чудна бела светлина и в един единствен миг открива пред погледа на замаяния пътник тайните на великолепни ледници и непроницаеми пещери, — тъй и в съвременната епоха, мистичната светлина, която излиза из тайнствения силует на Белия Христос, осветява безкрайните хоризонти на духовния мир пред окото на падналия в екстаз мистик. Белият Христос! Той е светлината, която проявеният Творец разлива в одухотворената природа. Той е възход към брилянтните врати на Емпирея (Эмпирей), в кристалните дворци на който сонм ангели пеят хвалебни химни на Всевишния. Той е най-после мистичното Вино и Хляб, които осветяват душата на човека, — ефирното магическо кълбо, по жицата на което съвременният мистик дири Пътя. Шеметните талази на живота се блъскат и разбиват във високия гранитен бряг на Вечната тайна. А човек, понасян и отнасян, гине в тоя вихрен летеж на непознаваемите природни сили, с вледенени в сърцето сълзи и с безнадеждно отправен към червеновиненото небе поглед. И в тоя тъй дълбоко трагичен момент на своето съществуване във вековете, който той индиферентно е свикнал да нарича“свой единствен живот“ , само едно око със състрадание се впива в неговото измъчено съзнание — това е окото на Белия Христос. В плевника на овчарите край Витлеем се е родил богочовекът, който олицетворява тая върховна милост на Първоначалния. По-красив от Рама, по-нежен от Буда, по-твърд от Мохамеда, по-мъдър от Моисея, той дойде връх скръбната земя, за да проповядва великата утеха на Вечната Вяра и най-накрай понесе тежкия кръст на кървавата Голгота.
към текста >>

Учението но Бьоме Които области на мистицизма и да изследваме, мъчно може да намерим един по-дълбок, вътрешно, мистик от бедния и необразован гьорлицки обущар.. Неук, според както този свет разбира учеността, той Яков Бьоме все пак проникна до сърцето на нещата, като се докосна до дълбочини, каквито напразно са.
Той иде! И неговият носител — това е Белият Христос. „Огнени венци от свети молитви са неговите знамения, а те се появяват“ — говори един от съвременните отшелници. Да чакаме! Царството на Новия Сион приближава и човечеството, възродено, ще тръгне из нов път... Силвен ХО. Учението но Бьоме Които области на мистицизма и да изследваме, мъчно може да намерим един по-дълбок, вътрешно, мистик от бедния и необразован гьорлицки обущар.. Неук, според както този свет разбира учеността, той Яков Бьоме все пак проникна до сърцето на нещата, като се докосна до дълбочини, каквито напразно са. се опитвали да достигнат и най-отвлечените философи, и най-проницателните мислители. Там, дето и най-тънките метафизици са фалирали в търсенето на истината, този беден обущар. чрез смирената си като на дете вяра, успех да открие началото на всичките неща. Той се е родил близо до Гьорлиц, Саксония, в 1575 г. и още като момче, той пасъл стадо овце, а през ранната си възраст е развил ясновидската си способност и е могъл да вижда в духовния свет.
към текста >>

84. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера.
Русия е пълна с мистици. Мнозина безгрешници и смирени, същински чудотворци, пълнят улиците. Свидетелите установяват това. Руската душа, като почнете от мужика (простия селянин) и свършите с най могъщата личност, е болна от мистицизъм. * * * Известно е какво влияние е упражнявала върху Цар Александър I, в началото на XIX-я век прочутата г-жа Крюденер. Мистик, ученичка на ясновидеца Юнг Щилинг, от Карлсруе, който я посвети в учението на великия шведски мистик Сведенборг, г-жа Крюденер обиколи цяла Германия, облечена в козеник и груби дрехи, за да проповядва настъпването на новата ера. Подгонена от полицията на германските държави, тя намери прибежище в двореца на великата баденска херцогиня Стефания. Но центърът на нейните проповеди бе Женева, дето тя основа един вид църква, въпреки живата опозиция на женевските свещеници. Красноречива и убедителна, г-жа Крюденер умееше да пленява своята аудитория с разказите за виденията си и за странните си пророчества. След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена.
към текста >>

Като мистико политическо сдружаване, Свещеният Съюз биде образуван чрез един договор, подписан от руския император, австрийския император и пруския крал.
Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с уважение към нейните съвети. Тя го следвала в армията и после в Париж) дето я настанил в хотела на Моншеню. Всеки ден те се събирали на тайни разговори. И именно под влиянието на идеите на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз. Свидетелстването на Метерниха по тоя предмет е формално1). Като мистико политическо сдружаване, Свещеният Съюз биде образуван чрез един договор, подписан от руския император, австрийския император и пруския крал. Тримата монарси се задължаваха „да останат съюзени чрез връзките на истинско и неразривно братство и да си оказват във всеки случай и на всяко място помощ, съдействие и подкрепа“, като препоръчваха на народите си „да закрепват всеки ден повече в принципите и упражнението на длъжностите, на които божественият Спасител е учил хората“. В мисъл та на Александра е било, целта на това сдружаване да се изрази в уреждане на външните отношения на държавите и в осигуряване на мира. След като Александър напуснал Париж, г-жа Крюденер заминала за Швейцария, на 22 октомври 1815 год. Тя се установила в Бал. През 1818 г.
към текста >>

Тогава последният биде заместен от един лионски мистик, именуем Низие Антелм Филип Вашод, когото наричаха само Филип.
Министърът на вътрешните работи, лицемерният набожник Сипягин, караше императора да се моли на светите икони в Москва, като го уверяваше, че чрез тяхната намеса би могло да се сдобие с един наследник, но светиите останаха глухи на императорските молитви. Тогава Николай II апелира към учеността на един професор по акушерството, Шенк, от Виена, който претендираше да знае едно средство, за да се раждат деца от различен под, според желанието. Професорът наложи на императрицата специален режим, без зеленчуци и захарни ястия, който щял да й спомогне сигурно да роди момче. Уви, пак момиче се родило. Отец Иван Кронщадтски, повикан в двореца, се наслаждаваше на фаворизация няколко месеци, но не биде по-щастлив от Шенк. Тогава последният биде заместен от един лионски мистик, именуем Низие Антелм Филип Вашод, когото наричаха само Филип. Аз познавах добре Филипа. Началник на училището по теургия в Лион, знаменит магнетизатор и церител, той имаше често разпри с лионските съдилища и много пъти бе изкарван пред поправителния съд за незаконно практикуване на медицината. Кабинетът му не се изпразваше, и по някога лекарите завиждаха на тоя „шарлатанин“, който отнемаше клиентелата им. Аз съм присъствал в жилището му на улица „Златна Глава“ — входът на която ревниво се пазеше отпреди двадесет години от старата бона Фелиция — на много странни негови сеанси по окултния магнетизъм. Излекуванията, извършени от Филипа, като че ли съдържаха нещо чудно.
към текста >>

________________ 1) Според обявлението, лекциите бяха на следните теми: 1) „Тайна революция в света на оккултизма“, 2) „Ибсен как мистик“, 3) „Тайна жизни и смерти“, 4) „Оккультная история человека“, 5) „Достоевский, как мистик и пророк“, 61 „Християнство и оккультизм“ и 7) „Как жить и чем жить“.
С нея се доказва научно, по един убедителен начин, истинността на твърдението на ясновидците, че съществува четвърто измерване и че времето и пространството се сливат. Това произтича от принципа на относителността (релативитета). Пространството, както обяснява Дермангемъв списанието La Connaissance (кн.II, 1920 г.), е относително и свързано с времето, което става така неговото четвърто измерване; неговото протежение е изменчиво; то не е безкрайно; гравитацията има за резултат да сгъва пространството отвън навътре и всичките линии са вгънати. Констатирани са последици от тоя принцип: изместване на браздите на слънчевия спектър към червения цвят, отклонение на светлината чрез тежината (наблюдения на слънчевата еклиптика от 29. май 1919 г.) и преместване на перихелия (най-близкото разстояние до слънцето) на Меркурий по 43 на столетие. ________________ 1) Според обявлението, лекциите бяха на следните теми: 1) „Тайна революция в света на оккултизма“, 2) „Ибсен как мистик“, 3) „Тайна жизни и смерти“, 4) „Оккультная история человека“, 5) „Достоевский, как мистик и пророк“, 61 „Християнство и оккультизм“ и 7) „Как жить и чем жить“.
към текста >>

85. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По силата на великото единство, което владее в космическия план, устройството и развитието на материята са пропорционално тъждествени на ония на индивидуалната душа, но алхимическите доктрини имат само пропорционална достоверност: всяка точка има там важността, която заслужава в мистиката, а не в химията, и химическите особености, които несъответстват на нищо мистично, са пренебрегнати или изпуснати.
Космосът бе обрисуван с тенджерата в химическата пещ, философското яйце, по същия начин както бе сведен за франкмасоните до размерите на един храм, чийто архитект бе Бог, а камъните—душите на хората. Ако не бяха желали да говорят само за химическите реакции, извършвани в техните реторти, алхимиците не биха употребявали такъв език, толкова различен в всичките автори, и ако биха искали да скрият някоя доходна тайна, не биха толкова писали. Никой не би разбрал нещо от алхимията, ако би изпуснал от пред вид нейното първоначално алегорично и мистично значение. Трябва също да се вземе в внимание, че погрешката се размножаваше на тази почва и че профани — духачи, мъчейки се да фабрикуват злато, смесиха своите шарлатански старания с чистите алегории на истинските синове на Хермеса. Обаче, от това не би трябвало да се заключава, че алхимическите учения върху материята са чрез самите тях лишени от значение. По силата на великото единство, което владее в космическия план, устройството и развитието на материята са пропорционално тъждествени на ония на индивидуалната душа, но алхимическите доктрини имат само пропорционална достоверност: всяка точка има там важността, която заслужава в мистиката, а не в химията, и химическите особености, които несъответстват на нищо мистично, са пренебрегнати или изпуснати. Практикуването на алхимията, това е Великото Дело, осъществяването на еволюцията, прехода от несъвършеното към съвършеното състояние, от злото към доброто, от относителното към абсолютното, от частичното към същинското и, според браманската формула, „от илюзорното към реалното, от тъмнините към светлината, от смъртта към безсмъртието“. Понеже еволюцията е всемирен закон, го и Великото Дело е всемирно. То е веществено, когато се касае за еволюцията на материята, на пречистването й; то се представлява чрез образуването на философския камък, който ще реализира в ретортата на адепта, в няколко минути, преобръщането на оловото в злато, тъй като спонтанно се образува през хиляди години в недрата на земята. Великото Дело е лечебно, когато се касае да се направи човешкото тяло да еволюира от болезненото състояние към онова на здравето. Алхимиците го считаха отначало за всемирна медицина, злато за пиене, а по-после, като една квинтесенция, пригодена за всека болест.
към текста >>

86. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века.
Въпреки много прочути случаи на изцеряване, спагирическата медицина не можа да просъществува. Тя бе лишена от необходимите познания, за да прокара на теория и да обобщи на практика прекрасните принципи на Великото Дело, които искаше да приложи в терапевти- ката. Нейните ключове на подобието, по липса на достатъчна токсикологическа наука, бяха твърде неопределени. На- пример, теорията на сигнатурите заемаше твърде много от фантазията. Нейните способи на динамизация бяха много сложни и твърде емпирични. В терапевтиката, както и в химията и особено в мистиката, светлините на посветителната традиция гаснееха предгрубия позитивизъм на века. Спагирическата медицина, синтез повече съзрян повърхностно отколкото реализиран на терапевтическото Велико Дело, се раздроби на различни медицински течения; едно от тях, задържано на страната на химията, стана материалистично и механическо, с Силвия и Берхава, например, друго, като възприе духовността илиархеите на Ван Хелмонт, стана виталистично. Последното има голямата заслуга, че запази почитта към природата и нейните реакции; неговият знаменосец, Стал, пише следното: „...Ако е действително, че всичките тия неща са възможни с такова удобство, според което всичко жизнено и всичко което се наблюдава в реда на жизнеността, би се управлявало добре за постигане необходимата цел, тогава нека се признае истинската работа на природата в учената и изкусната уредба на жизнената икономия: и че, преди всичко, лечебната сила на природата, която е абсолютно необходима в медицинското изкуство, трябва да бъде призната, ясно схваната и вярно респектирана, не само като приемаме толкоз желаната помощ, която ни принася, но още и като й помагаме и ние по некога, като я следваме, като се вслушваме в нея, като я облекчаваме, като я освобождаваме и особено като приготовляваме пътищата й .с мъдрост и ловкост. Само така, а не другояче... може да се открие истинския и соли- ден метод за лечение, действително достоен за медицинското изкуство и наистина ефикасен“. Сега ще се разбере, как, един век по-късно, когато грешката на Галиени се прояви в най-голямата си сила, Ханеман бе доведен до възможността да направи своето гениално откритие. Като прочел в едно съчинение, че кинкината лекува блатската треска, но и предизвиква същата болест у здрави хора, Ханеман е намислил да опита върху себе си, като здрав, действието на тази дрога.
към текста >>

87. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

на Всемирна Летопис бяха дадени кратки сведения за бележития шведски ясновидец и мистик Емануел Сведенборг.
I — II от год. II на Всемирна Летопис. РАЗНИ ВEСТИ Сведенборгско сдружение „Християнски живот“ в Прага. В кн. VI от I год. на Всемирна Летопис бяха дадени кратки сведения за бележития шведски ясновидец и мистик Емануел Сведенборг. Живял през времето на господството на папската римокатолическа църква, ревнив изследовател на свещ. писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде. Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек.
към текста >>

2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м.
Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които 1) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“2), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага. ________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде. Навред той е държал беседи изключително върху същия мироглед,. за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му. Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи. Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора.
към текста >>

Самият Рабиндранат е не само мистик, поет и музикант — понеже поезията и музиката са неразривно свързани за всеки бенгалец — но и „мъдрец“ и даже „светия“ за индусите, които го наричат: „нашият пророк“.
за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му. Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи. Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора. Рабиндранат Тагор е роден в Калкута (Индия) през 1861. година. Баща му бил известен като „мъдрец“ или „махарижи“, двамата му братя били артисти, а третият му брат бил философ. Самият Рабиндранат е не само мистик, поет и музикант — понеже поезията и музиката са неразривно свързани за всеки бенгалец — но и „мъдрец“ и даже „светия“ за индусите, които го наричат: „нашият пророк“. На 23-та си годишна възраст той се оженил, но към четиридесетата си година, « продължение на късо време, изгубил съпругата си, дъщеря си и най-малкия от синовете си. Дълго време той управлявал именията на баща си, след което тръгнал да пътува, като по-голямата част от времето си прекарва в Англия. През 1913. год. той получи литературната премия Нобел. Освен няколко драматически трудове, той е написал на бенгалски, в стихове, горепоменатата сбирка Гитанджали която впоследствие превел на английски в проза, а напоследък издал Растящата луна, Градинарят на любовта и Кошница с плодова.
към текста >>

Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция?
С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща2). Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова! Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора. Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея. Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест!
към текста >>

88. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега.
— РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо-страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро, ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен — в сиянието на божествения свят!.. Иван ТОЛЕВ X. Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата.
към текста >>

Мистикът има и друг инстинкт.
Иван ТОЛЕВ X. Туелвтрис Сравнителен мистицизъм За мистика от всяка религия в целия свят съществува само една история — историята, която за него изразява онази Истина, онази Реалност, за чието разбиране интуицията му слабо се е стремила до сега. Той е разпознал някои от аспектите на тази история в догмите на своето „верую“, разкрил е много загадки в поезията и прозата или намерил е самата нея в драмите на древните митове. Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата. Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“.
към текста >>

Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми.
Възможно е още и приказките в детската стая да са му предали тази тайна. Тя е историята за родното място на човешката душа, мястото на дългите й странствувания и мъки в света на смъртта и тъмнината и на крайния й триумф и съединение с божественото. Мистикът има и друг инстинкт. Той чувства не само че съществената природа на цялото човечество е божествена, но и още, че божественият живот е присъщ на външния свят, като работи в много форми и се открива във всичката красота и хармония на природата. Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth.
към текста >>

Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото.
Мистиците са, без съмнение, от много степени, като почнем от тези, които могат да изпитат само едно слабо чувстване на един вътрешен глас, неопределен и може би неразбран правилно, и свършим със онези мистици, които претендират да знаят, че са съучастници в божествения живот. Но прицелната точка на мистика е винаги способността да отговаря до известна степен на този широко разпространен мит, или да види Единния Велик Живот в разните му форми. Това положение е изразено от Blake в следните стихове: „To sec a world in a grain of sand And a Heaven in a wild flower, Hold infinity in the plam of your hand And Eternity in an hour“1). Същото пише и Browning: „Cod is seen in the star, in the stone, in the flesh in the soul and the clod“. (Бог се вижда в звездата, в камъка, в плътта, в душата и пръстта) Съществува и друг по-важен обглед на мистицизма, който не е напълно изразен от мистичесните писатели, но е признат от повечето от тях з разни степени. Вярването в предсъществуването на душата е естествената рожба на онова чувство у човека, което му казва, че той е искра от божественото и затова мистикът твърди, че човешката душа не почва съществуванието си като се роди в плътта, нито престава да живее, когато умре тялото. Това вярване за предсъществуването носи със себе си често и понятието за предрождена опитност, както тя се прозира в добре известните стихове на поета Уърдсуърт: (William Wordsworth. 1770–1850) „Our birth is but a sleep and a forgetting; The soul that rises with us our life’s star, Hath had elswfere its setting, And not in utter nakedness, But trailing clouds of glory do we come From God, who is our home5). (Ode - Intimations of Immortality from Recollections of Early Childhood) Мистическите интуиции и състояния на съзнанието, тъй ясно изпитани от някои членове на човешката раса и тъй отдалечени от гледището на човечеството изобщо, са привлекли вниманието на психолозите през последните години. При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill.
към текста >>

Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм.
При все това, такива състояния са се считали за продукт на неуравновесен или разстроен ум, но сега те са приети като подходящ предмет за изследване и анализ (Mysticism. Е. Underhill. The Mystic Way, ibid. The Varieties of Religions Experience. W. James). Сега ние можем да издирим, какво потвърждение може да се получи за това в световните религии и какво доказателство може да се намери в християнството за твърдата вяра на мистика във великото влечение към Бога не само на човечеството, но и на жизнения принцип във всички неща, „онова далечно божествено събитие, към което се движи цялото творение.“ Като изучваме религиите, намираме много неясни указания за една пътека, път или врата, но значението им не е винаги обяснено. Таоизъм. В съчиненията на китайския мъдрец Лаотце има много положения за Тао, която дума се превежда обикновено „пътят“. „Но Тао значи нещо повече от пътят, то значи пътят и пътникът, или този, който върви по пътя. Тао е вечен път, по който вървят всички същества и неща; но той не е направен от никое същество, защото самият той е същество...“ (Професор Douglas). Тао, следователно, оперира в природата и в индивида. Учението му по отношение на индивида достига до висока степен.
към текста >>

Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите.
От друга страна, обаче, във младата тевтонска раса, между която християнството е било предназначено да се разпространи й да стане главното му оръдие, намираме, че индивидуализма е най склонно отбелязаната му характеристика. Оттук се явяват две противни течения или наклонности: религиозният идеал на любовта и самопожертването и расовата особеност — егоизмът. Появата на християнството от третия век до днешните времена, струва ни се, се е ограничило твърде много в тази борба, но като имаме пред вид некултурното състояние на готите, които нахлуха във Европа, след като силата на римската империя угасна, трябва да признаем, че много се е постигнало чрез влиянието на християнското учение. Като сравняваме по-нататък изток със Запад, можем да наблюдаваме, че Източната склонност към спиритуална философия се е стремила да покаже презрение към светските работи, равнодушие към страданието и еднаква липса на всякакво филантропическо усилие. Когато пък в западния ум тази привидна нереалност на спиритуалните идеи е помогнала да отправи религиозните енергии в канали на помощ за всички, които бедстват. Християнството, от гледището на мистика, може да се каже, е още само в стадият на наченките, и въпреки успеха, който е направило със извършените велики дела, неговата пълна сила и значение не са изобщо осъществени, нито от църквата, нито от народите. Неговите привърженици имат обичай да го поставят в антагонизъм със другите религии, въпреки изявлението на Христа, че той „дойде не да разруши, а да изпълни“. При сравняването на християнството с други религии, забележително е как тези думи на Учителя се изпълняват. Понятието за трансцендентността на Бога преодолява в християнската мисъл, но в ранните векове идеята за присъщността е била по-обща. което се дължи на това, че Александрийските Отци бяха приели доктрината на Гръцкия Логос. Max Mailer казва: „за Св.
към текста >>

Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите.
Но за индиеца те имат жив смисъл и затуй не можем да мислим иначе, освен че губят значението си, когато са само изложени в библиотеките с надписи, като неми свидетели на човешката мисъл и тъга, запазени на вечни времена под булото на учеността. („Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище. Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него.
към текста >>

Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят.
(„Sadhana“, от Rab. Tagor) Рабиндранат Тагор има, обаче, право, когато се съмнява, че у нас, на запад, се гледа на старата Свещена индийска литература най-вече от филологическо гледище. Този възглед е напълно погрешен, тъй като собствено ядрото на индийското учение стои не в интересните санскритски форми, но в мислите и в тяхната вътрешна светлина, която дават на човешката душа. Но за това няма да говорим в тази статия. Важното за нас е, да изтъкнем личността на Рабиндранат Тагора, не само като индийски поет и философ, но главно като мистик, като жив представител и пропагандатор на религиозните и окултно- мистичните идеи, вложени вжв Ведите и Упанишадите. Открито можем да кажем, че идването на великия ориенталски мистик в Европа можем изобщо да смятаме за епохално събитие, което от духовно гледище ще има огромно влияние за цялото спиритуалистическо движение в западния свят. Рабиндранат Тагор е действително йоги, ръководен от Висшата Сила и неговите постъпки се направляват от най-високия център на вселената, тъй че е необходимо много грижливо да се вгледаме в тях. За нас, мистиците и окултистите, идването на този светия в Прага съставлява важно събитие, защото.не е дошъл като неизвестен посветен, но излиза публично, и макар че материалистичния свят да няма и най-малко предчувствие за неговата истинска мисия, все пак, чувства силното влияние на неговата личност и му отдава похвала и почит, каквито му подобават не само като на човек, но и като на високо издигнат дух. Казахме, че Рабиндранат Тагор е светец и йоги. Това знаехме още тогава, когато първите негови книги бяха публикувани в английски и чешки преводи, тъй като от тях ясно е всекиму, който познава староиндийското окултно учение, че е Учител (Meister) — не само разпространител на това учение, но и сам е живеел и живее според него. Рабиндранат Тагор е от стар бенгалски род, за когото се разправят цели легенди.
към текста >>

89. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд.
Ако е вярно, че геният е съюзник на лудостта, то още по-вярно трябва да се счита популярното схващане, че има връзка между мистицизма и лудостта. Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо. Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът.
към текста >>

При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения.
Нс както при първия, така и при втория случай, тая връзка е от чисто повърхностно естество, само една привидна прилика. В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо. Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът. И лудият, който страда от халюцинации, може също да настоява, че вижда гледки и чува звукове, недостъпни за другите хора.
към текста >>

Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини.
В обикновения говор, думата „мистично“, разбира се, се прилага към всички религиозни вярвания (били те истински или не), които остават неразбрани, включително и характерните псевдо-религиозни вярвания, които се свързват с меланхолията, хипоманията, епилепсията и другите форми на лудостта. Сигурно, това е неправилна употреба на тая дума. Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо. Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът. И лудият, който страда от халюцинации, може също да настоява, че вижда гледки и чува звукове, недостъпни за другите хора. Психолозите не се съмняват, че в много случаи предполагаемите ясновидени и ясночувани явления, са само симптоми на умствена болест.
към текста >>

Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо.
Истинският мистицизъм е възприемането, че духовното е присъщо на природното, както в човека, така и в външния свят. Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо. Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът. И лудият, който страда от халюцинации, може също да настоява, че вижда гледки и чува звукове, недостъпни за другите хора. Психолозите не се съмняват, че в много случаи предполагаемите ясновидени и ясночувани явления, са само симптоми на умствена болест. За нещастие, има голяма опасност, тия лица, които изпитват такива явления, да усилят предполагаемите си ясновидски и яснослушателски сили и по този начин да направят умственото си състояние по-сериозно. Но от друга страна, има много случаи на тъй наречени халюцинации, които са отбелязани и са верни, т. е.
към текста >>

Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът.
Или, както се изразява Inge: „религиозният мистицизъм може да се определи като опит да реализираме присъствието на живия Бог в човешката душа и в природата, или, още по-общо казано, като опит да се реализира в мисъл и чувстване при- същността на временното във вечното, както и на вечното в временното“.1) Понятието, че всички материални неща са Символи на духовни истини и че те съществуват като тяхно проявление, кара мистика да поддържа и да действа в съгласие с една система от ценности, различна от оная на обикновения човек, който, поради това, е наклонен да счита мистика за луд. При все туй, истинското сродство на мистика е повече с гения. Мистикът преживява го някога опитности с видения толкоз добре, колкото и с видения на поменатите вече духовни истини. Той заявява настойчиво, че изпитва гледки и чува звукове, недостъпни за другите. Наистина, общото мнение е, че опитността с видения и състоянието на мистика са едно и също нещо. Има, обаче, връзка между мистицизма и пророчеството, макар че и мистикът да няма видения или нито ясновидецът, нито яснослушащият да не изпитват онова видение, което изпитва мистикът. И лудият, който страда от халюцинации, може също да настоява, че вижда гледки и чува звукове, недостъпни за другите хора. Психолозите не се съмняват, че в много случаи предполагаемите ясновидени и ясночувани явления, са само симптоми на умствена болест. За нещастие, има голяма опасност, тия лица, които изпитват такива явления, да усилят предполагаемите си ясновидски и яснослушателски сили и по този начин да направят умственото си състояние по-сериозно. Но от друга страна, има много случаи на тъй наречени халюцинации, които са отбелязани и са верни, т. е. изразявали са истината, а следователно, са истински видения.
към текста >>

90. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес.
Еузапия По този случай заслужва може би да се възрази на едно твърдение, което доби известен кредит преди малко време. Г-н Едуард Клод, който, както изглежда, е повтарял некоя безотговорна клюка, е твърдял или предполагал, че убежденията на Сър Оливър Лодж са следвали неговите желания; че той е искал да вярва в безсмъртието и затова лесно се е убедил чрез съвсем недостатъчни докателства. Г-н Клод се е заблуждавал. Сър Оливър никога не е имал силния копнеж, с който се е отличавал толкова много Майерс; във време на въвеждането му в тоя предмет, той е бил погълнат от изучването на електрическите вълни, и, доколкото е мислил изобщо за преживяването, той е поддържал, че нищо не може да се докаже по този или онзи начин, и е бил „готов да чака“, както той казва, без да се безпокои каква съдба „ни готви бъдещето“. Само постепенно, като е почнал да получава опити от първа ръка за психичните явления, той е могъл да дойде до заключения. Много чудно е, колко лесно самоизпеченият рационелист може да разрешава всички тия въпроси, без какво и да е познаване на посочваните факти — като изважда своето вярване или невярване от своето вътрешно съзнание, подобно на мистика, от когото той се отвращава — и колко доверчиво той приписва заблуждение на ония, които са се заловили да изучат въпроса с действително научен интерес. Би било дръзко (в обикновения смисъл на думата) да се етикетира Сър Оливър Лодж с некои от нагодените философски термини. Такива класификации са рядко задоволителни ; и в случая на едного, който търси по-скоро научна истина, отколкото каква да е свързана философска система, те са, може би, неприложими Но може да е позволено да смятаме Сър Оливър Лодж като показател на един здрав и, уравновесен мистицизъм. Строг в своето поддържане на един чисто научен метод, безгранично оптимистичен в своето прозрение на възможностите на познанието и неговите полезни приложения (както в електрифицирането на житото, разпръсването на мъглата, контролирането на времето), той е все още способен да вниква под повърхността на явленията и да признава духовните фактори като по-реалните неща — да признава, че видимите неща са временни, а невидимите — вечни. Той вярва, по силата на научна очевидност, в преживяването на човешката личност след преминаване кризата на телесната смърт ; в напредъка, безкрайно продължаващ се към една невъобразимо далечна цел; и той постулира (т. е. смета като очевидна сама по себе си) съществената доброта на космоса: вселената съществува гостоприемно за благото на душите.
към текста >>

91. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

I и в книжка IV от год II на Всемирна Летопис поместихме подробно изложение на идеите и дейността на германския учен, мистик и окултист, Д-р Рудолф Щайнер с неговия портрет и снимка на окултния университет „Гьотеанум,“ наречен така в чест на великия германски поет и окултист, Гьоте.
4 юли 1923. Геор. Д. Свраков. (Съдържанието на протокола ще поместим в следнята книжка). РАЗНИ ВЕСТИ Опожаряването на Гьотеанум. В книжка IV от год. I и в книжка IV от год II на Всемирна Летопис поместихме подробно изложение на идеите и дейността на германския учен, мистик и окултист, Д-р Рудолф Щайнер с неговия портрет и снимка на окултния университет „Гьотеанум,“ наречен така в чест на великия германски поет и окултист, Гьоте. Както съобщава французкото списание по езотеризма Le Voile d'Isis (№ 38, февруари 1923 г.), великолепната сграда на тоя университет е изгоряла през нощта на 31 декември 1922 г. Тя бе построена от фонда, събран от Щайнера, и служеше за храм и университет на антропософите. В нея ставаха конференциите и посвещенията. Тя е струвала около 7 милиона марки (курс 1914 год.). Както съобщава и нашият сътрудник, Б.
към текста >>

92. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

(Рибо: Божествена мистика).
В идещите книжки ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис едно сбито, но пълно изложение на идеите и резултатите от научните изследвания на Хектор Дюрвил, заедно с съответните интересни илюстрации. Картини от метапсихическия филм. Метапсихически филм: „Възкръсването на Св. Христина“. Тая девица е живяла в 12-ия век в околностите на гр. Лиеж. В време на погребението й тя неколко пъти е станала от ковчега. (Рибо: Божествена мистика). Из книгата на абата. Метапсихически филм: „Виденията на французката героиня и ясновидка Жана д’ Арк“. (Из Леон Дени: Жана д'Арк като медиум). Метапсихически филм: „Дематериализация на жив яовш“- Моряк от потъващ търговски параход се явява като видение в кабинета на капитана на друг параход и му казва да насочи последния 450 на северозапад (по това направление се намирал потъващия параход) и капитанът изпълнил това. (Из Габриел Делан: Материализирани видения на живи и умрели).
към текста >>

93. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това преживява един посветен, един мистик.
И наистина, днес почти всеки културен човек живее заключен вътре в себе си, чувства се повече или по-малко откъснат от цялото. В древността всеки чувстваше единството си със своите близки, а още по-рано и с целия космос. Това разединение на човешките души имаше за мисия да засили човешкото самосъзнание, да засили индивидуалността и стремежа към свобода. От друга страна пък се знае от окултизма, че всеединството е основна истина за битието. Всички съзнания са лъчи от едно централно слънце, всички съзнания образуват единство. Това преживява един посветен, един мистик. Когато преживява единството, той, разбира се, в същото време не губи съзнание за своята индивидуалност. А поради съществуващите днес прегради между човешките души, тази връзка не може да се чувства. Това е противоестествено, това е противно на великата истина на всеединството. Това е един от важните извори на песимизма в 19. век; това е дълбоката духовна причина на песимизма в последно време.
към текста >>

И г-н Гудев заслужава най-голяма похвала и насърчение, за дето се е решил, в това време на безпросветна мъгла и безсърдечност, да преведе и издаде горната книжка на немския окултист и мистик, г.
Никакви духовни интереси не го вълнуват. То не знае и не иска да знае великият и незиблем закон, прокламиран от Христа в съкровения смисъл на думите му: „търсете по-напред Царството Божие и правдата негова, и всичко друго ще ви се приложи“. Съвременните заслепени хора предпочитат да вървят по обратния път: вместо да схващат и очакват преходните си земни и материални блага като резултати от познанието на духовните истини и от духовното преживяване, те се измъчват всеки ден в борбата за уреждане своето материално задоволство, а след това, ако им остане време или благоволят, ще полюбопитстват да надникнат и в духовната област. Така се фалшифицира целия живот на съвременните хора и те свършват земното си поприще като истински духовни фалити. Но трябва да се разбива с благородно постоянство, достигащо до упоритост, тая канара на духовно невежество и сърдечна леденина на обществото, докато, най-сетне, с общи усилия сполучим да я разрушим, за да изгрее слънцето на божествената истина в умовете и на божествената любов в сърцата. И г-н Гудев заслужава най-голяма похвала и насърчение, за дето се е решил, в това време на безпросветна мъгла и безсърдечност, да преведе и издаде горната книжка на немския окултист и мистик, г. д.р Рудолф Щайнер. Тя разглежда двата закони, които действат в живота: законът за прераждането или превъплътяването (реинкарнацията) и законът за възмездието или за причините и последиците (кармата). По тях и ние многократно сме писали във Всемирна Летопис, като сме дали отделни статии и много съобщения за истински факти в живота, с които се доказва, по един неоспорим начин, приложението на тия закони, а така също и в отдела Астрология тая материя е обсъдена обширно. И в настоящата книжка се довършва хубавата лекция на американския окултист, Ричард Ингалезе, върху прераждането. Препоръчваме на всички наши четци тази брошурка, защото в нея, от чисто научно гледище, те ще намерят изчерпателна аргументация за Съществуването и действието на казаните два закони.
към текста >>

94. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Немският мистик Ангелус Силезиус казва : „Който не е всичко, той е още съвсем малко“.
дошли тук — да люби, радостно да служи на любовта, да служи на всички. Да свети, защото е част от слънцето — от великото, от вечното“. Защо се чувства тази мъка от разединението на душите ? Защото единството лежи в основата на битието. Това го твърдят всички мистици. Немският мистик Ангелус Силезиус казва : „Който не е всичко, той е още съвсем малко“. Клод де Сен Мартен казва: „Какво е зло ? Злото е частично отделяне от общия живот“. Не само мистикът, но и други могат да преживеят в празнични минути на своя живот това единство. Това е преживял и Христо Досев в Швейцария (Виж: „Разкази и статии“ от него, том I, книгоиздателство „Възраждане“): „Аз гледам планината, езерото, последните блуждаещи слънчеви лъчи, чернеещата гора. И изведнъж чувствам, че всичко това не е отделно от мене, че и аз, и планините, и гората и лъчите сме едно велико цяло.
към текста >>

Не само мистикът, но и други могат да преживеят в празнични минути на своя живот това единство.
Защото единството лежи в основата на битието. Това го твърдят всички мистици. Немският мистик Ангелус Силезиус казва : „Който не е всичко, той е още съвсем малко“. Клод де Сен Мартен казва: „Какво е зло ? Злото е частично отделяне от общия живот“. Не само мистикът, но и други могат да преживеят в празнични минути на своя живот това единство. Това е преживял и Христо Досев в Швейцария (Виж: „Разкази и статии“ от него, том I, книгоиздателство „Възраждане“): „Аз гледам планината, езерото, последните блуждаещи слънчеви лъчи, чернеещата гора. И изведнъж чувствам, че всичко това не е отделно от мене, че и аз, и планините, и гората и лъчите сме едно велико цяло. От мене отлита всичко. Остава ми само съзнанието и усещането на единното, великото и прекрасното. Пред мене неволно минават лицата на познати хора —- любими и нелюбими — сега и те са неделими от мен.
към текста >>

95. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева. 4.
Златните думи на Питагоровите ученици: I. Оригиналът на старо-гръцки език. II. Превода на български извършен от П. Чилев, гимназиален учител в София. 3. Химни. Стихове от Ян Каспрович, съвременен полски поет-мистик, превела Дора Габе Пенева. 4. Окултна философия: Мисълта и животът, статия от W. Veritas. 5. Мистична алхимия. — Откъслеци от Sedir: I. Вечният живот. 6.
към текста >>

La Gazette de Lausanne, окултната школа на немския учен и мистик Д-р Рудолф Щайнер, която функционираше в Дорнах (при Базел — Швейцария) под името Гьотеанум1), но биде опожарена по престъпното подстрекателство на католишкото духовенство, не щяла да бъде възстановена на старото й място.
I, на Всемирна Летопис възпроизведохме статията на Д-р Камело Самона от Filosofia delle Scienza, в която авторът излагаше обстойно фактите по прераждането на малката си дъщеря Александрина. С това съобщение, тоя човек на положителната наука (лекар и юрист) допринесе доста за потвърждението на закона за превъплътяването· Сега известяват, че Д-р Самона е напуснал физическия свят: той се поминал в Палермо. С това обществото в Сицилия е изгубило един деен работник по експерименталния психизъм. Висшата окултна школа на Д-р Щайнера. Според едно известие на в. La Gazette de Lausanne, окултната школа на немския учен и мистик Д-р Рудолф Щайнер, която функционираше в Дорнах (при Базел — Швейцария) под името Гьотеанум1), но биде опожарена по престъпното подстрекателство на католишкото духовенство, не щяла да бъде възстановена на старото й място. Д р Щайнер е решил да съгради едно величествено здание за окултния си университет на Монте Верита, при Аскона. Успехите на спиритизма. От 26 до 29 август м. г. траеха заседанията на спиритическия международен конгрес в гр. Лиеж (Белгия).
към текста >>

96. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра.
Пречистването на бъдещите посветени ставало в подземието на храма и изпитанията били три вида: 1) физически,, които започвали, според преданията, от лапите на големия сфинкс и водели през един кладенец (кладенецът на истината) в дълги коридори, дето ставали четирите физически изпитания (на земята, на огъня, на водата и на въздуха), след които кандидатът бивал приет между бъдещите посветени; 2) морални изпитания, които се състояли в овладяването на страстите и се извършвали в страничните градини на храма над светилището; 3) духовни изпитания, които, предшествани с кръщаване на посветения в подземието на храма; са става ли изобщо в залата на дароприношението, дето посветеният, затворен и приспан в един ковчег (саркофаг), бил турян в положение, чрез раздвояване, да види непосредствено невидимия свят (аутопсия или теофания). Това е било, на късо изложено, учението за мистериите на Изида. Нека опишем сега начина, по който са били извършвани обредите на посвещението, според разкритията на херметическата наука, толкоз дълго време забулвана за простосмъртните. Физическите изпитания с състояли в минаване на мрачните коридори, на огъня, на пороите (бързеите) и в преодоляване на главовъртението, когато изпитваните увисвали на две халки над една пропаст и били разтърсвани от едно ужасно въздушно течение. Делоне и Христиан, в неговата книга Histoire de la Magie. подробно са описали всичко това, което съставлявало при готовлението на мистика и после на епопта — земни имена на войниците на добрата богиня Изида или на войниците на добрия бог Озирис (Озирида) или Митра. Посвещението може да се раздели на четири части: 1) кръщение; 2) умиране и възраждане; 3) слизане в ада и 4) преобразяване в слънце. Тия посветителни фази не представляват нищо за оногова, който не познава мистериите на астралния план, но те са от много голям интерес за ония, които са проникнали в тайната на раздвояването на личността и в духовния живот. Всяко посвещение трябва да се предшества от изпитание, пост и размишление (молитва). Бъдещият посветен е заемал, в страничните помещения на храма, една килия и бъдещият епопт е могъл да напусне това доброволно затворничество, само след като би имал видение. Жрецът бил неспособен да пристъпи към посвещаването, ако невидимият свят не би отбелязал поне чрез едно видение, че кандидатът би могъл наистина да участва в мистериите.
към текста >>

След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята.
Тя се отнасяла за смъртта и възраждането. В тая фаза посвещаваният, станал вече пасивен субект, се поставял в преки сношения с света на мъртвите, т. е. с света на ония, които ние считаме за мъртви, но които живеят в друг план или област. Тогава туряли кандидатът легнал в един ковчег, неподвижен като мумия, де то той е бивал раздвояван с помощта на магнетизма (т. е. потопяван бил в магнетичен сън) и, воден от невидими ръководители, бил пренасян в друго състояние, дето пък влизал в свръзка С умрелите и с техните ръководители. След астралното си раздвояване, мистикът — такова име получавал тогава — е вече проникнал в голямата мистерия на сношенията с невидимия свят и е станал достоен да бъде представен на народа при големите празненства, като едно „живо слънце“ на земята. След това вече посветеният е могъл сам да предизвика доброволно и активно астралното раздвояване на личността си. Той добивал способност да си служи с тайнствени думи и знаци, с помощта на които е влизал в сношение с смъртните и безсмъртните. Това значело, че той доброволно минава в състоянието на мъртвите, за да изпита ония чувства, които всяко човешко същество изпитва при естествената си смърт, както и увереността, че смърт, не съществува, а това състояние е само един вид сън, от който душата ще се събуди един ден още по-силна. Още Плутарх в съчинението си „Безсмъртието на душата“ е писал: „душата, в момента на физическата смърт, изпитва същото впечатление, както посвещаваните в големите мистерии. Дори гръцките думи за двете състояния се схождат: тглеоте (умирам) и телеисте (посвещавам се).
към текста >>

След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът.
По същия начин посвещаваните в мистериите на Изида преминавали през бързея от астрални сили, начертан в всичките посвещения като една змия. Силата на слънчевото привличане на земята, което не се чувства в физическото състояние, чувства се в астралното поле, и затова се изисква особена енергия, за да се премине през тоя бързей. Понеже това притегляне е произхода на годишното време, на еврейски Шанах и на асирийски Нахах, то се рисува като змия, която е ухапа ла опашката си, образ на циничната участ. Веднъж премината тая зона, посветеният се явява пред мистериозните гении, които пазят портите на небето, наречени от земните същества зодиачни предали. Земята се представлява, всеки 24 часа, последователно в всеки от 12-те знаци, и в един или два сеанса за излъчване, посветеният усеща невидимите същества, които пазят всяка от дванадесетте порти. След завръщането му на земята, това схващане на зодиакалните мистерии се представлява в дванадесет посветителни разноцветни облекла, с които се облича мистикът. При това астрално посвещение става и изповедта пред същите. Но трудно е да се каже, дали тази изповед засега физическия и моралния живот на посветения, като излага пред тия съдии от плът и кост разказа на цялото си минало. Или това явяване на посвещавания пред съдиите има астрален характер, като се поставя той, раздвоен, пред духовните същества от полето на съдбата? Това последното предположение трябва да се приеме за по-вероятно, като се знае, че има само две съдби: едната е преди посвещението, в присъствието на живите елохими или великите жреци на храма, а другата — в невидимия свят, в присъствието на мистериозните съдии. Виргили, Хораци, Омир, Данте и др.
към текста >>

97. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тая хармония е една реалност за мистика.
Ако погледнем даже и от гледището на най-елементарната популярна хигиена, не е ли полезно да се става рано, като се ляга рано? Нима и от най-повърхностно гледище не е понятно, че е полезно сутрин рано да се излиза на чист въздух, дето да се направят гимнастични упражнения, преди да се отиде на работа? Картината на слънчевия изгрев е пълна с висша красота, която остава запечатана в душата през целия ден като едно небесно видение. Слънцето се издига над хоризонта като огнена колесница всред ликуването и радостта на цялата природа. Душата като че ли долавя във вибрациите, които ни идат от него, многогласен благозвучен хор, съставен от величествени акорди. Тая хармония е една реалност за мистика. Още Питагор говореше за „хармонията на сферите“. Също и Гьоте казва в „Фауст“ (Из „Пролога на небето):“ „Със братски сфери в състезанье, Превечно слънцето звучи, По пътя свой предначертани С гръмовен ход безспир върви...1) От слънцето се разнася в космичното пространство най-възвишена хармония, и най-чудната земна музика е само бледно нейно отражение. За нея говорят всички мистици. Това не е чудно и от научно гледище, като знаем, че в основата на светлината и тона лежат вибрациите. По този въпрос няма да се простираме сега по-обширно, макар ида има повече да се каже по него.
към текста >>

Изпъстреният с решетести линии венерин хълм ни сочи богатство от чувствени и душевни преживявания, според това, как се съгласува с другите данни на ръката, в областта на любовта или пък на мистиката.
Хълмовете са енергии. Меркуровият хълм изразява духовните интереси к м душевни и мистични работи На марсовия хълм се проявяват душевните борби и промени. Към сатурновия хълм през линията на съдбата се оформяват случките, които се дължат на специалната енергия на тоя хълм. Една самостойна специфична област на прояви е венериният хълм. Тук линиите, които почват от основата на ръката и отиват нагоре, изразяват направлението и развитието на стремежите, наклонностите и желанията в областта на чувствата; а напречните линии — разните преходни и по-трайни влюбвания и преживявания от тоя характер. Изпъстреният с решетести линии венерин хълм ни сочи богатство от чувствени и душевни преживявания, според това, как се съгласува с другите данни на ръката, в областта на любовта или пък на мистиката. Лунният хълм, както вече споменахме, съдържа енергията на инстинктивната душевна дейност, на силите, предразположенията и опитностите на инстинктивните душевни способности, заложени във физико-етерните области. Това са дарбите за изкуство и душевни настроения; тук също може да се проявят и предразположението към меланхолия и други нежелателни душевни състояния, но обикновено това не става, защото у човека наистина има много нещо скрито, но често всичко тъй е свързано, че при обикновените условия на живота не се проявява външно, В това отношение човек може да се основава повече на хълмовете, защото те представляват енергиите и вътрешното състояние; по несигурни са данните на големите линии, защото те са жизнени направления, които се изпълняват не еднакво от всички хора. Хълмовете на ръката с техните особени белези Тъй като в предния отдел ние разгледахме от хирофилософско становище значението на хълмовете, а по-рано по аналитичен път обстойно третирахме същия въпрос, сега ще изнесем само отделни особености. Линии на венериния хълм, които са наклонени към основата на китката и ясно очертани, показват щастие и успхе между жените (фиг. 67 .
към текста >>

Дъгообразни фигури на лунния хълм издават склонност към мистика уединение и меланхолия (фиг.
(фиг. 75). Някои хиромантици отделят особено внимание на пространството под и настрани от меркуровия хълм, като го наричат брачно място (locus matrimonialis). Разпределението, обаче, което му правят, не важи за меркуровия хълм. Това брачно пространство от основата на малкия пръст до линията на съдбата разделят на 4 равни части и всяка от тях отговаря на 20 години от живота (фиг. 76). За марсовия хълм препращаме четеца към казаното в по-предните глави. Дъгообразни фигури на лунния хълм издават склонност към мистика уединение и меланхолия (фиг. 67 f), Хоризонталните линии на лунния хълм (фиг. 67 f) означават щастие в, пътуване по вода и дълги морски пътешествия, особено когато линиите са по-дълги Наклонената извита линия на същия хълм предвещава паралич, задух, заболяване на дробовете (фиг. 68 h). Некрасиво набразден с разкъсани линии лунен хълм сочи епилепсия, бъбречна болест и воден плеврит (фиг. 69 h.) Същото значение имат и линиите, образуващи четириъгълник върху лунния хълм (фиг.
към текста >>

98. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Апостол Павел като мистик и окултист (с истинския му лик). II.
От Ив. Белев. 5. Процесът на превъплътяването. От Прентис Мълфорд. (Из сборника: „The Gift of the Spirit“). 6. Апостол Павел като мистик и окултист (с истинския му лик). II. СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 7. Астрология. От К. Либра: Планетата Меркури в разните домове. 8. Окултна биология. Новооткритата органическа сила.
към текста >>

портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год.
Р.) е външна и се състои само от думи, в които трябва тепърва да се дири някакъв смисъл, както това става най-често при беседването на хората. Има език на човешкото лице, който изтича в тонове, които се модулират чрез представи; има език, в който образците на небето се смесват с представи и по този начин стават видими; има език на жестовете (ръкомаханията), които отговарят на чувствата и изразяват това, което чувствата обличат инак в думи; има език чрез съгласие на чувства и съгласие на мисли; има гръмовит език и още много други езици. Когато ангелите взимат човешки образ и приказват с хората, те говорят не своя собствен, а човешки език; те приказват само на езици, понятни на хората, именно затова, защото във времето на говорене те се обръщат към хората и се свързват с тях, благодарение на което, както у едните, тъй и у другите, се извършва един и същ мислителен процес. Човешкото мислене е свързано с паметта, на която почива езикът; когато някой ангел или дух дойде при некой човек и по силата на своята мисия се свърже с него, той завладява едновременно цялата памет на човека заедно с всички негови знания, значи, и езиците, които той знае, като че ли тия знания да са негови собствени — на ангели или на духа — знания; ето защо тогава и двамата говорят на един и същи език. _________________________________ 1) Вж. портрета и биографията на Сведенборг, както и очерк за достиженията му като мистик, в Всемирна Летопис, год. I, кн. V и VI. ФОТОГРАФИЯ НА НЕВИДИМОТО Фотографските изследвания върху радиоактивността на всички живи организми и върху творческото действие на мисълта продължават с голям успях. Чувствителните плаки на най-усъвършенстваните фотографически апарати често изненадват с чудни прояви. Това, което французките офицери: комендантът Дарже, полковник де Роша (сега покойници1)), немецът Феерховъ2), Д-р Барадю ; и др., откриха чрез многобройни опити, послужи за изходна точка на новите усърдни изследвачи в областта на тренсценденталната фотография.
към текста >>

Апостол Павел като мистик и окултист * 1.
Така, духът, снабден по тоя начин с ново тяло, може да дойде пак на света, да поеме своя път, обременен още от начало от ново иго на погрешки. По никой начин това бреме не тежи върху неговото истинско себе ; заспало и нечувствително към силите, с които то би могло да си послужи и се защити, както е правило в близкото си минало съществувание ; осъдено на едно робство от околни мислови влияния ; свикнало за години на тия влияния, додето тия навици го свържат към една рутина на мисълта ; обучавано, че то не е нищо друго освен тялото, с което си служи ; възпитавано да гледа на духовната сила и на духовното си себе като на глупост; проклинато с низши апетити, навярно отразени върху му от умовете на другите по гореописания начин, духът и геният на един Наполеон, на един Байрон или Шекспир може да бъде влачен по света в едно мизерно тяло, което е и недъгаво и жалко — един вагабонтин, който живее буквално в мизерен сън. Този сън може да продължи през няколко превъплътявания, до дето се събуди под влиянието на известна мисъл, която крие истината в себе си. Даже и тогава събуждането към познание и схващане на тая истина може да бъде трудно — толкова обширен и сложен е процесът на превъзпитанието, който ще се подеме ; толкова много са били фалшивите идеи, към които той се е крепил ; толкова мощни са били влеченията, да мисли всичко в свръзка със земята; толкова е била непреодолима силата, да отклонява в крива посока мисълта ; толкова малко знае той за истинските закони и сили на природата; толкова е бил скептичен към истините, които тук се трудим да открием, че съвършено баснословно ще му звучи факта, когато му се каже, че това, което той е смятал за свое истинско себе, далеч не е той, също така, както вашата отрязана ръка не сте самият вие. (Превод от английски). Апостол Павел като мистик и окултист * 1. Животопис и характеристика Проучването на живота, окултните и проявени духовни сили и, изобщо, апостолската дейност на Павла представлява една твърде благодарна тема за размишление и поука. Малцина са ония — а може би няма досега такива — които да са проникнали дълбоко в мистичната и окултната страна на личността и делата на великия божи работник, „апостолът на езичниците“, Павла. Това изисква много време и твърде подробен анализ на неговите природни дарби и способности, както и на всичките факти и събития из неговия живот. При оскъдността на литературния материал1) за тая цел и поради недостатъчно място в списанието за една обширна студия по предмета, ние ще се задоволим, за сега, със сведенията, които се намират в „Деянията Апостолски“ и в сами те послания на апостола, както И с някой други указания от автентичен източник. Павел, наричан в детство то му Саул или Савел, се е родил в Тарс, главен и прочут по културата си град на провинцията Киликия, от родители евреи.
към текста >>

Идещият път ще изтъкнем системно и, колкото се може, изчерпателно както проявите на неговата мощ като високо издигнат мистик, така и многобройните окултни закони и правила, които той е поставил като основа на разумния живот и духовния напредък.
Той довършвал докрай всяка работа, която е започвал, въпреки всички спънки от външни фактори. Духовното му ръководство е било неизменно до предречения му край. И затова неговата дейност е била толкова широка и плодотворна. Пределите на Мала-Азия са се оказали тесни за неговия активен и борчески дух. Той е надхвърлил тогавашната култура на еврейството с всичките му учители в храмовете, поразил е със своите дълбоки знания и дарби най-великите тогавашни гръцки философи и е смаял даже римските учени, писатели и законоведци. Идещият път ще изтъкнем системно и, колкото се може, изчерпателно както проявите на неговата мощ като високо издигнат мистик, така и многобройните окултни закони и правила, които той е поставил като основа на разумния живот и духовния напредък. (Следва) ______________________________ 1) Измежду съчиненията, посветени специално върху живота и дейността на Павла, можем да цитираме следните: 1. Фарара, Живот и трудове на ап. Павел. 2. Инокенти, Св. апостол Павел.
към текста >>

99. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Вярно е, че мистикът, който не спори, вижда реалността зад ортодоксалното учение, но самото то е трудно да се следва само с ума, вън от размишляващото Себе вътре, когато то е позовано да разбере такава дълбока и наистина метафизична проблема.
Бог е, следов., както Живот, така и Субстанция, и същевременно Силата, която ги поляризира и ги прави да изглеждат противоположни, когато те са в същност едно в своята есенция, аспекти (страни) или видове на проявяващото се Божествено Единство. Тука, тогава, с цел само за човешко разбиране, а не като действителни отделни реалности, се проявява едно тройно единство, т. е. три, които са, въпреки това, едно и никое от които не е по-голямо или по-малко от другото. Има различни начини за описване на тая „Троичност“, метафизически и философски или богословски. Разглеждайки Троичността в тази светлина, от повече човечно гледище, тя изглежда като тайнствена и наглед като идея, която никога напълно не може да бъде разбрана и по която много векове главите на църквите са спорили безрезултатно. Вярно е, че мистикът, който не спори, вижда реалността зад ортодоксалното учение, но самото то е трудно да се следва само с ума, вън от размишляващото Себе вътре, когато то е позовано да разбере такава дълбока и наистина метафизична проблема. Ученикът, който приема възгледите на своите учители, се задоволява да вземе идеята за Троичността като предмет на вяра. „Логикът“, редом с ортодокса, който по някога става „по-висок критик“ и влиза в ред прения, често отхвърля тяхното схващане за Троичността, антропоморфическия възглед, и не дава на света нещо по-добро вместо него. Метафизикът, от друга страна, нито приема, нито отхвърля една догма, но се старае да види истината зад нея. Тогава ще изразим най-напред ортодоксалния възглед и за да се предпазим от предразсъдък, ще го изкажем с думите на приетите авторитети. Даже известно е, разбира се, че идеята за триединния Бог не е чужда на християнството, защото е обща на религиозната мисъл във всички векове и даже е съществувала преди християнството да бъде дадено на света.
към текста >>

100. Всемирна летопис, год. 4, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика.
От тогава Той е наречен „Нараяна“ (из законите на Ману, I, 5 — 10). Четецът ще забележи, че тук се предава същата идея за „Духа Божи, който се носеше по лицето на водите“, и думата Н а р а я н а значи буквално „движещият се по водите“. Любопитно е, че всичко това прилича, на еврейската версия за Творението, както е посочено в „Книгата за Битието“. Но тъй като законите на Ману, или тъй наречените индуски писания, дълго предшестват еврейските, едва ли е допустимо, че първите са преписани от последните. Дали се мисли по индуски или по еврейски, мисълта е все същата, а именно, че Бог е витаел над тоя „девствен океан“ или пластична субстанция или „Мариа“, за да изнесе световете със себе си като Космичен Христос в тях. Това е той, схващайки идеята символично, Неговият Собствен Отец, Син и Майка, което е безсмислица за невежия, но е истина, за да се изучва, истина за философа или мистика. Законите на Ману, продължавайки описанието за творението, посочват как Божественият Един е поляризирал „Златното Яйце“ на субстанцията и е образувал из половините на небето и на земята, от ума и материята, „най-дребните частици“ и всички неща (1., 12 — 20). Всичко това наподобява историята в „Книгата за Битието“. При това то наумява, че идеята за атомите е много древна, защото е очевидно, че тия „дребни частици“ не са нищо друго освен атомите. Друг древен индуски възглед за началото на нещата се намира в Xандожия Упанишад и другаде, именно, че цялата вселена произлиза от една първична субстанция или Акааша. Тази дума е била предмет на много странни преводи, някои я наричат даже „небе“, а други „етер“.
към текста >>

НАГОРЕ

0.56144309043884