Търсене в текстове за 'Мистик'

НАЧАЛО

ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 15 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота.
Ранни години и женитба Кой е брат Пеню, откъде идва, защо е дошъл и къде отива? Той е една велика душа, призвана от Учителя да извърши в първите години, заедно с доктор Миркович и други, подготвителната работа за неговата мисия и след това го прибират по чуден начин в света на Великите души - Махатмите, които не идват вече на Земята, освен по свое желание от голяма любов и състрадание към страдущото човечество, за да му помогнат в неговия земен път. От родословието се вижда, че той произхожда от пет поколения религиозен род. Но самият той не бе религиозен в днешния смисъл на думата. Той бе духовен - мистик, ученик на Учителя във Великата школа на живота. В неговия път над него са бдели светли същества, водил го е Учителя. За това свидетелстват оставените от него бележки от най-ранната му възраст, когато е бил на 7 години. Пеню Киров имал братя Димитър и Иван и сестри Велика, Анна и Марийка. Сестриникът на брат Пеню - Иван Пенев, ми писа следното за вуйчо си: „Чувал съм от майка си, която е била най-голямата му сестра и в Освободителната война е била 14-15 - годишна, че вуйчо Пеню тогава е бил 7-8-годишен. След Освобождението завършва в Карнобат трети клас, или сегашен осми клас.
към текста >>

2. 1–50

Мистика.
20 Издръжливост. Ученикът трябва да издържа всичко, каквото му се случва. Зад това, което става в живота, той вижда дейността на необятната Любов, която обединява нещата. 21 Мистика. Когато е намерил своя Учител и когато Учителят е говорил веднъж на ученика, ученикът свещено пази своята чистота. 22 Будност. Съзнанието на ученика трябва да е будно всякога! Защото в битието има доста изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят и отклонят, ако е възможно.
към текста >>

3. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири.
Въпреки че бил „човек интелигентен, умен и просветен", отнасящ се с разбиране към българския църковен въпрос, той поставил в църквата „духовното и църковното начало по-високо от светското и националното", поради което мнение Варненската община, представлявана от К. Дъновски, започнала борба, която продължила до края на 1872 г., когато във Варна пристигнал първият български Варненски и Преславски митрополит^ Симеон. През 1873 г. митрополит Йоаким си подал оставката и напуснал Варна. Константин Дъновски изцяло отделил българската църква от гръцката, сам започнал да освещава черкви и училища, да решава спорове и затова скоро всички започнали да го наричат „началник на варненската българска църква". На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири. През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К.
към текста >>

4. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик.
Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия. И ако деецът отнесе в гроба тая мистерия, биографът не ще може да обясни неговия характер. Биографичният очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие: той бе мистик. И тая си вяра, според собствения му разказ, той дължи на преживяната в Солун още в младините му (1854 г.) мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената в 1905 г. брошура*. „На Великий петък отидохме с другарите Белю Пинин, Тодор п. Маврудиев и Петър Атанасов да се поклоним на гроба на свети Великомученика Димитрия в церквата, нарицаема „Кассъма джамиси". На излизане ни срещна един старец, свещеник, без да го познаваме, със среден ръст, лице - сухо, бледо, брада - дълга и бяла, очи - светливи и пленителни.
към текста >>

5. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

Друг случай на известност на Учителя извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро.
Петър Бонев. - "Вие идвате при мене и се покланяте на моя авторитет - казал проф. Айнщайн - а аз се покланям пред гения на Учителя Петър Дънов". Разказал проф. Консулов на Петър Камбуров Друг случай на известност на Учителя извън пределите на България, привежда Методи Константинов, който е кореспондирал с Рене Генон - съвременен мистик, масон от най-голяма степен, който живеел в Кайро. Ето какво е писал Генон на Методи за Учителя: "Учителят Петър Дънов е истински пратеник на Небето. Той е най-големият магнит, който е слязъл някога на Земята. Той не дойде да създаде една религия, защото съществуват много религии на Земята. Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света. Той не дойде да създаде едно обществено движение на Земята, защото има много такива.
към текста >>

6. ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки окултист и мистик специално, който иска да проучва тайните на Природата.
ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ Христос казва: Който намери частната собственост, ще изгуби себе си, живота си; а който изгуби частната собственост, ще придобие живота си. Следователно, вие като християни, трябва да премахнете частната собственост. Частната собственост е едно зло, както за всеки човек, който иска да се развива, така и за всеки окултист и мистик специално, който иска да проучва тайните на Природата. Частната собственост е велико зло. Аз не подразбирам държавния строй, но който иска да разбере човешкия жи- зот, трябва да се откаже от частната собственост. За да не изпада в изкушения, светията не трябва да има никаква собственост. Даже за иглата той не трябва да казва, че е негова. Обсеби ли нещо, съблазънта непременно ще дойде.
към текста >>

7. ЖИВОТЪТ В ПЛАНИНИТЕ

Един мистик, като съзерцава кристалите, растенията, животните, чувства в тях присъствието на Разумното.
Това съдейства за неговата физическа и духовна обнова. Природата е лаборатория, в която работят живи и разумни сили. Когато отидете всред нея с това съзнание, то ще внесе смисъл във вашето разбиране на Природата. Тогава ще станете способни да почувствате и преживеете освен красотата на външните ¢ форми, но и вътрешната Красота, защото най-високата Красота е там, гдето виждаме присъствието на Духа, на Разумното. В цялата Природа се проявява Разумното, Божественото начало. Един мистик, като съзерцава кристалите, растенията, животните, чувства в тях присъствието на Разумното. Тъй всички форми, които виждаме около нас в Природата, образуват буквите на една свещена книга. Планината е място за размишление, за повдигане на мисълта. Духовната атмосфера на планината е чиста. Там по-лесно става свързване с възвишените светове и със Светлите Разумни сили, които работят в тях. Казано е в Евангелието: “И отиде Христос на планината да се помоли.” Не напразно е писано, че преображението на Христа стана на планината Тавор и че Мойсей разговаря с Бога на планината Синай.
към текста >>

8. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ

Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея.
Така Той сложи мелодии върху текст от първата глава на Евангелието от Йоан. Това са песните В начало бе Словото и Имаше человек, изпратен от Бога. Тези песни са величествени, драматични, в тях има дълбочина и сила. Мелодията придава мистичната драматичност на текста, тя го тълкува. Към тези песни можем да причислим и последната творба на Учителя – Седемте дни на Творението, върху текст от Битие, разширен и допълнен от Него. Тържествени, пропити с дълбок драматизъм и мистика мелодии придружават вечните слова, които Бог изрича в човешката душа, когато дните на Творението започват за нея. Тази творба се състои от седем мелодии, за всеки от седемте дни, като всяка една последователно започва и свършва с една от степените на натуралната до-мажорна гама. Непрекъснато следват дните на Творението. През цялата вечност траят те. Божиите Слова не са еднократни, те непреривно стават, вечно се изпълняват за всички души. Когато Учителя говореше за музика и пеене, Той разбираше преди всичко Живота и неговото проявление.
към текста >>

9. КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ

21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев.
В стиховете му звучи мистично преклонение пред Природата. Шели, Пърси Биш (1792-1822) - английски поет от школата на романтизма, характерен с мотиви за разума и съвършенството на човека. Кийтс, Джон (1795-1821) - английски поет от школата на романтизма, автор на поемите „Хиперион” и „Падането на Хиперион”, в които главна интонация е отношението между въображение и реалност. Браунинг, Робърт (1812-1889) - английски поет с характерен психологически драматизъм на интонацията. Уитман, Уолт (1819-1892) - американски поет, автор на стихосбирката „Стръкчета трева”, в която с библейска мащабност се възпява човешката свобода и модерната демокрация. 21 Пъотър Успенски (1878-1947) - руски философ и езотерик, последовател на учението на руския мистик Георгий Гурджиев. Автор на творби със забележително влияния върху мисленето на много европейски и американски интелектуалци от XX век - „Tertium Organum - ключ към загадките на света” , „Четвъртият път”, „В търсене на чудесното” и други. 22 Метерлинк, Морис (1862-1949) - белгийски поет и драматург от школата на символизма, Нобелов лауреат за 1911 г. Главни мотиви в драмите му са удивителните и тайнствени събития в несъзнателния живот на душата.
към текста >>

10. ЖИВОТЪТ НА ШЕСТАТА РАСА

По този начин ще се създаде една мощна вълна в цялото човечество за реализиране на Новия Йерусалим на Земята, за който говори големият мистик апостол Йоан Богослов в Откровение.
Сега ние се намираме още в началото на това. В бъдеще християнството – но не външното, официално християнство, но мистичното, езотеричното християнство – ще бъде мирова религия за цялото човечество. Христос ще се постави в центъра на Новата култура. Днес, когато човечеството преживява най-големите страдания в своята еволюция, това е една подготовка, т.е. преминаване през кръстната смърт на Христа или учене закона на саможертвата, за да може да дойде, както казва Учителя, великата Любов в сърцата на хората. По този начин ще се създаде една мощна вълна в цялото човечество за реализиране на Новия Йерусалим на Земята, за който говори големият мистик апостол Йоан Богослов в Откровение. И наистина, като наблюдаваме Целокупния живот на човечеството, виждаме, че почти във всички народи се появяват първите признаци, които показват, че се създава един нов светоглед, който именно ще ни приближи до светогледа, за който ни е говорил Христос преди две хиляди години и който днес нашият Учител изрази чрез Своя живот и своето Слово. Христос днес иде чрез милиони човеци на Земята. Ще се изпълнят думите на Великия Учител на човечеството, Който казва: “Дерзайте, Аз победих света! ” Любовта като един велик принцип трябва да се изяви в човешката душа и само тогава можем да се съединим с Христа.
към текста >>

11. БОЖЕСТВЕНАТА ВРЪЗКА

При един мистик дошъл дяволът и му подарил едно гнило дърво, като казал: „Господ ти го подарява.“ Мистикът като го взел, в неговата ръка то станало скъпоценно.
Някой казва: „Аз съм го познал.“ Но то е само говорене. Бог е Центърът. И ако не сме свързани с този Център, не можем да растем. Бог е Център, който дава еднакви условия на всички души да растат и да се развиват. Това, което ти дава възможност да постигнеш желанията си, съществените си желания, да постигнеш онези блага, които желаеш, това е Бог вътре в тебе, Който действа. При един мистик дошъл дяволът и му подарил едно гнило дърво, като казал: „Господ ти го подарява.“ Мистикът като го взел, в неговата ръка то станало скъпоценно. Като живееш при Бога, никой не може да те излъже, огън не те гори, скърбите не се приближават. И дяволът като дойде при тебе, става кротък, смирява се и ти лиже краката. А ако не живееш при Господа, натисне те дяволът и те измъчва. Трябва да имаме живота на безсмъртието. Това е връзката с Бога.
към текста >>

12. ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Чистият живот е необходим за мистика.
– Да работите за постигане на новите идеи. Подредете ги в такива форми, които могат да бъдат възприети от другите. – Как да наглася живота си в съгласие с космичното съзнание? - Най-първо е необходима чистота в мисълта. Човек трябва да изучава законите на своята мисъл, на своите чувства и на своите постъпки. Чистият живот е необходим за мистика. Не допущайте в себе си никакви отрицателни мисли; Те ще дойдат, но вие не бива да ги възприемате. Например, в една стая има запалени въглища. Човек, който е влязъл вътре, какво трябва да прави? Ако остане да седи при въглищата, ще се задуши. Това е изкушение.
към текста >>

13. ПОЕЗИЯТА

Всеки човек трябва да има в себе си една изработена философия, мистика.
Човек в душата си трябва да бъде поет, не външно. Вътре в себе си да пише и твори. Без поезия няма щастие. Лишен ли си от нея, ти не можеш да бъдеш щастлив. Сега, като се говори за поезия, хората разбират само външната, формалната страна. Всеки човек трябва да има в себе си една изработена философия, мистика. Тя да представлява вътрешната страна на неговия живот. В свободното си време може да изнася от тази философия и навън. Ще изнася от своя излишък, за да се ползват онези, които имат нужда. Когато посетите един поет от ангелския свят, ще видите как той пише. Неговите творения са красиви и вдъхновени.
към текста >>

14. 20 август 1927, 7 часа сутринта

Само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния като себе си и най-после да любиш и врага си.
Някои казват: „Тези хора, които ние обичаме, заслужават ли нашата любов? " Не задавайте такива въпроси. Тези хора, които обичате, винаги заслужават вашата любов. Христос казва: „Любете Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила; любете ближния си като себе си; любете и враговете си! " Този стих има мистичен смисъл. Само мистикът може да схване какво значи да любиш Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, ближния като себе си и най-после да любиш и врага си. Като ученици, вие трябва да разберете дълбокия смисъл на този стих. Това е ваша задача, която в бъдеще трябва да разрешите Вие трябва да бъдете доволни от труда си. Имате ли това вътрешно доволство и благодарност за условията, при които Бог ви е поставил, при най-големите трудности в живота си чувате вътрешния глас, който ще ви казва: „Не се бойте, всичко ще се нареди и скръбта ви ще се превърне в радост." Но вие трябва да учите и да прилагате. Силна мисъл се изисква от вас!
към текста >>

15. Пета част

Но онзи, който иска да бъде ученик като окултист, мистик или брат на човечеството, Любовта трябва да е двигателен принцип в душата му и той да направи всички жертви.
А само в загадките има учение, знание и мъдрост. Там, където няма тайни, животът е прозаичен... Като казвам, че животът е една загадка, подразбирам, че той е велика поезия и музика, но музика, която не сте изслушали докрая, и поезия, която още не сте изчели... В предишната беседа ви говорих какъв трябва да бъде ученикът. Ученик може да бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен закон. Вие може да бъдете ученици и при други условия. Но онзи, който иска да бъде ученик като окултист, мистик или брат на човечеството, Любовта трябва да е двигателен принцип в душата му и той да направи всички жертви. Сега ще ме запитате: "Може ли да постигнем това? " Може. Това не е насилие. Любовта дава и взема по закона на свободата. Когато давате, не трябва да съжалявате, и когато вземате, пак не трябва да съжалявате.
към текста >>

0.13338184356689