НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
128
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
 
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и
мечти
.
Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението.
Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и
мечти
.
Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами. От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика.
към текста >>
2.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Него го виждах и в съня си и в
мечтите
си." Човекът имаше право.
Един духовен мой приятел, който беше гладувал дълго време, ми разказа своята опитност: Да, философия, наука, религия, морал, всичко това е чудесно, казваше той, но само за сит човек. За гладния, ако разглеждането на тия въпроси не довежда осигуряване на прехраната, това представлява празна работа. И привеждайки за пример себе си, ми казваше: „През всичкото време на моето гладуване, аз мислех само за едно: че съм гладен. И това го чувствах не само в стомаха си, но и в главата си, и в краката си, и в ръцете си, дори и накрая на пръстите си, чувствах че съм гладен. И тогава, ме уверяваше той, всичката ми философия за човека и душата, за доброто и злото, за земята и космоса се свеждаше чисто и просто до хляба.
Него го виждах и в съня си и в
мечтите
си." Човекът имаше право.
Философията на гладния лежи върху хляба, на жадния – върху водата, на измръзналия - върху огъня. Всички живи същества се хранят. За животните, обаче, храната е цел, а за човека – тя е средство за постигане на всички други цели, поставени в живота. Но това средство не е добре проучено още. Знае се, че за храната са писали още древните учени, за нея пишат и днес много учени: химици, биолози, философи.
към текста >>
3.
Един факир в Париж - Реймонд Но
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа
мечтите
на душата ми, която аз не познавах.
И ето, аз зная какъв ужас е животът на всички, които отиват по пътя, където няма светлина. С голяма мъка отивах по пътя на незнанието, когато сърцето ми започна да бие тревога. Аз се спрях и попитах сърцето си, какво иска. – Господарю, – рече сърцето ми – не видя ли, че до мен се докосна светлина подобна на лунен лъч, който играе по седефа на мидена черупка? Не, рекох аз и започнах да се взирам в мрака.
Сърцето ми биеше тревога, за да не заспя по пътя си и разказа
мечтите
на душата ми, която аз не познавах.
Там, където сутрин бавно чезнат големите звезди, посред блясъка на милиардите слънца, живее душата ми. Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест.
към текста >>
Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните
мечти
ще бъдат милиарди звезди.
Но тя ще дойде тук през времето на великите дни. Когато хората престанат да се гледат със злоба и омразата изчезне от сърцата им, когато ще видят, че лъжата е позор, а начинът за живот чрез лъжа е мрак. Когато няма да има нито едно петно кръв по лицето на земята и нито един писък от насилие над слабия. Тогава ще дойде пролетта на великата свобода и ще посее земята със своята прелест. Тогава цветята ще бъдат свещени, защото са мечта на херувимите и децата няма да ги късат.
Тогава ще дойдат думите на хората и ще направят небе от всяко сърце, всяка душа ще стане слънце в своето небе, а нейните
мечти
ще бъдат милиарди звезди.
Каква голяма светлина ще има тогава върху пътя на човека и колко много ще бъдат делата на любовта! Аз погледнах в сърцето си, което знаеше дълбочините на велика печал и видях в него светлина, подобна на слънчев лъч, отразен в бисер от роса. Това бе светлината на сърцето ми.
към текста >>
4.
Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ах, не и птици – а моите
мечти
. Жерави.
...Тъй чух... И стихна туй, което не познава шум. А само далече, далече отгласяха тръби - Към себе си върви - напред! Иедидия ЖЕРАВИ Жерави излитнали, изкрякат отгоре. Жерави в клин прелитат над мен. Не жерави – това са бели птици.
Ах, не и птици – а моите
мечти
. Жерави.
Жерави, тъй мощни птици! Кой свиден сън отнасяте далеч? Там помня нещо незнайно, красиво. Душата ми бе изтъкала блян. Жерави! Самин аз отлитам далече, Не можете ли зърна вий моя път?
към текста >>
5.
Живи барометри – Добран
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни
мечти
.
„Удряйте, блъскайте, убивайте тази сган, която ни пречи да намерим щастието", викаха силните и безмилостно тъпчеха своите подобни. ,,Ах, това е жестокост, това е неправда, зверове са това", викаха слабите. „Всичко ще се обърне на хаос както всичко е произлязло от хаоса", говореха онези, които носеха духа на отрицанието и техните мисли не бяха нищо друго, освен хаос. Те се наричаха учени и макар, че се ползват с уважение и от силни и от слаби, вършат най-голямата пакост, защото говорят: „Идеал, нравственост, милосърдие честност, всичко това са предразсъдъци, защото всичко изчезва след смъртта". Една сутрин при зори стоях на брега на морето и гледах пределите на водите му.
Леко се вълнуваше морето, подобно гърдите на млада девойка, когато има в сърцето си пролетни
мечти
.
,,Сине мой, рече този, който ме водеше, ето, скръбта, потопи сърцето ти в разтопено желязо и ти вече виждаш в дълбочините на царството ù. Кажи какво има в дълбочините на морето? " И аз погледнах в дълбочините на морето и видях милиарди заровени таланти. „Ах, извиках аз в удивление. Аз виждам в дъното на морето всичкото богатство, златото и среброто, за което алчните убиват своите подобни, слабите продават свободата си, а страхливите и търговците биват принудени да лъжат през целия си живот и младите девойки да продават тялото си на онези, които имат да дават това злато и сребро.
към текста >>
6.
Учителят – Мара Белчева
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Дейността ми като лекар не беше изгасила
мечтите
на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик.
Седир ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ [1] Андреас Току що бях стигнал 40 годишната си възраст. бях лекар в едно парижко предградие.
Дейността ми като лекар не беше изгасила
мечтите
на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик.
Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник. В послания погледът ми се спираше, без видим мотив върху имената Андреас и Теофан. Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите.
към текста >>
7.
Вести
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
– В
мечтите
си, отговори.
Сега върни се в низината! Аз ида от низината и отивам към върха. Нека умра в стремежа си Не ме възвръщай. И тръгна. – Чуй, рече Хо, видял ли си Айя?
– В
мечтите
си, отговори.
– Вярвай ми, не ще стигнеш Гур. – Ще стигна - и пак тръгна. ............................................. Достигна ледени планини. Да се плъзнеш, загубен си. Но той вървеше все нагоре.
към текста >>
– Айя е мечта, а
мечтите
не умират.
Ще скъсам жиците, ще счупя лирата. И замахна. – Чакай, – рече някой. Обърна се; зад него стоеше пустинникът Хо. – Чакай, – повтори Хо.
– Айя е мечта, а
мечтите
не умират.
Искаш ли Айя да те чуе? – Мъртвата?. – Не, Живата. Има път към нея. Чудна е лирата, която държиш в ръката си.
към текста >>
Една Айя в ума си, най-хубавата от
мечтите
.
Ако те те видят – Айя те е видяла. Защото чрез сърцата на хората слуша Айя. И чрез душите им гледа. Тъй е, иди при тях. V Трето посвещение На-Ну има три ключа, с които отключва света: Една лира в ръката си от най-скъпо дърво и струни от огън, вода, въздух, земя и злато; една песен в гърдите, най-хубавата от песните.
Една Айя в ума си, най-хубавата от
мечтите
.
.............................................. На-Ну се скита по света. И по всеки път и кръстопът, пред всеки дом и двор пее На-Ну. Песента му не е обикновена песен. Защото, пее ли пред болен. оздравя; чуе ли го сляп, проглежда; види ли го .сакат, прохожда.
към текста >>
8.
Амриха
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в
мечтите
и копнежът в желанието.
– Аз се научих дълго време да мисля за диаманти и сапфири, за бисери и рубини, които се ценят по-високо от всичко на земята, защото са най-красивите скъпоценности; и направих диаманти, сапфири, бисери и рубини от мислите си и все пак живота ми не е щастлив, защото те не могат да създадат красота, която да те наподобява. Коя е тайната, с която си постигнал всичко това, което те прави вълшебен о, нарцис? – продължаваше да говори момъкът. – Аз съм свещена приказка за слънцето и за звездите – рече нарцисът, – и ако искаш, мога да ти говоря само за тяхната светлина. Научи се да мислиш за светлината на слънцето и на звездите, която непреривно носи творчеството на Вечния.
Светлината на слънцето и на звездите е вечна музика, непреривно говори за Този, Който е утешението в скръбта, надеждата в отчаянието, обаянието в красотата и вълшебното в нежността; Този, Който е сиянието в светлината, сбъдването в
мечтите
и копнежът в желанието.
Научи се непреривно да Го търсиш и непреривно да Го носиш в себе си като копнеж, научи се да обичаш светлината на слънцето и на звездите и ще станеш като мен.
към текста >>
9.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
- И отново в суета погребан заживявах, но мечта ме трепетна отнасяше натам и без да знам, че до-ще ден аз сам подир мечтата си да тръгна в път, отрано набелязан, и отвъд, през планини, полета и пустини, след мен победна буря да застине – самичък изпредил
мечти
крилати!...
- За миг! - Ревнива, скрива тази страна ръката пак. Отново мрак Но там е вече моята мисъл. Там! - И знам: не е измама таз страна и смисъл, неписан се таи в гласа. – Промисъл вековна.
- И отново в суета погребан заживявах, но мечта ме трепетна отнасяше натам и без да знам, че до-ще ден аз сам подир мечтата си да тръгна в път, отрано набелязан, и отвъд, през планини, полета и пустини, след мен победна буря да застине – самичък изпредил
мечти
крилати!...
към текста >>
10.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата,
мечтите
, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3.
Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - веществото, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2.
Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата,
мечтите
, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3.
Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама). Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и самолюбие във всичките му форми; но което е така също източник на сила.
към текста >>
11.
НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите
мечти
и сънища.
Така че, който иска да се откъсне и избяга от физическия живот, той иска само Живота на клоните, което е невъзможно. В целокупния процес на Живота има същества, който живеят само в клоните, но за тяхна сметка има и други, които живеят само в корените – и едни с други са във връзка – те са само части на едно цяло. Но при човека има едно съединение на двата процеса и затова го наричат микрокосмос, който е подобен на макрокосмоса – Вселената. Та от това гледище, човек е средец, фокус на всички творчески сили на Битието, той е една миниатюрна вселена. В тази втора категория на мислене влизат и различните религии, не тъй както са дадени от Великите Учители, като велики учения за живота – но в тяхната изопаченост от последователите на Учителите, когато учението се е превръщало в догма, а методът – в култ.
Този мироглед прониква и във философията, критиците искат да подведат окултизма и мистицизма към тази категория познания – с това целят да го окачествят като един мироглед, който откъсва хората от живота и физическия свят и по такъв начин раздвоява тяхното съзнание и ги прави анормални и неспособни да живеят, като ги прави занесени и хора, които живеят в своите
мечти
и сънища.
Че има такива хора, има, но те спадат към тази втора категория и, макар и да носят името християни и окултисти, не са такива, а са своеобразни религиозни маниаци и екзалтирани типове, които нямат нищо общо с християнско-окултния мироглед, който обединява в себе си познанието за целокупността на света и който е третата категория хора – истинските реалисти. Първите два мирогледа ги подвеждам под един знаменател, защото и двата еднакво отклоняват човека от реалния и разумен живот. Те са имали своето место в развитието на човечеството и са били полезни – но в днешната епоха те са вредни и животът не може да бъде обоснован върху тях, защото тяхното познание за живота и неговите закони и методи са частични и случайни. Че е така, ни показват всички съвременни противоречия и нещастия, които са резултат на един живот, обоснован върху тези два мирогледа, които са лишени от практична стойност. Третият мироглед лежи в основата на християнството и в учението на всички велики Учители от миналото и настоящето, разгледани в тяхната първична чистота.
към текста >>
12.
ЩО Е ГРАФОЛОГИЯ - Д. М. ЗУЕВ-ИНСАРОВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Мечтите
и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения.
В газовете това разместване става по всички посоки едновременно; в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построен да наблюдава и следи промените в живота на слънцето, би ни дало ключа на разгадката за ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а оттам и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на земята.
Мечтите
и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения.
Човечеството и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучването на слънцето ще бъде централна идея – то ще бъде смятано като едно живо биещо сърце, което регулира целокупния живот. То и сега прави същото, само че това не е достъпно на болшинството от хората, а тогава то ще бъде по-правилно разбирано и по-разумно използувано. Фантастично може да звучат тези думи, но те утре ще са една действителност. И най-големите стремежи се правят от малки частици и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата!
към текста >>
13.
ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Лимфатичните по темперамент натури са хора на бавните движения, на леността, непостоянството,
мечтите
, фантазията.
Погледът му е мек, любезен, гальовен. Той изразява красотата във всичките ù форми. Походката му е непринудена и елегантна. Той действа с чара на своя характер и деликатните си обноски. Израз е на хубостта, благосклонността, обичта, но и на разпътството.
Лимфатичните по темперамент натури са хора на бавните движения, на леността, непостоянството,
мечтите
, фантазията.
Те ходят бавно и отпуснато, сякаш са морни и скучаят. Краката им се влачат по земята, ръцете им са люлеят хлабаво. Те се движат, без да се оглеждат наоколо, погледът им е сякаш унесен. Нехайни и капризни, жените с лимфатичен темперамент в любовта са най-своеобразни или пък най-„нежно-странни". (Волен превод на последната глава от книжката на Анри Рем: La Physiognomonie at les Gestes)
към текста >>
14.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА СПОРЕД КАБАЛИСТИТЕ - АЛБЕРТ КАЛЕВ
 
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните
мечти
– за мир и братско сътрудничество.
Швейцария е образът на бъдещето. Ако там – на планините – немци, французи и италианци, наречени швейцарци – могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи (па и всички останали) да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество – без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя и цялата земя не е нашето отечество? Женева – това днес е столицата на световните съединени щати – които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите – колкото и несъвършено да е – подобно на детските играчки – все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеща, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове.
Съветът на народите – това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и на новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълго лелеяните
мечти
– за мир и братско сътрудничество.
Когато бях в Женева на брега на прекрасното Женевско езеро, в палатата на Общ. на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на. изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство.
към текста >>
Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите
мечти
, които сега вече трябва да се сбъднат –
мечтите
за мир, разоръжение и братство.
на народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан – аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на. изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и бели ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там в Женева аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера.
Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите
мечти
, които сега вече трябва да се сбъднат –
мечтите
за мир, разоръжение и братство.
Ще се сбъднат не без борба. Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрици на мира. M-lle Alice Decoeudres – знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца.
към текста >>
15.
РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Под шизоиден тип, Кречмер разбира онзи тип хора, които биват високи, тънки, предразположени към
мечти
и са малко делови.
Като много интересни трябва да се споменат и трите основни типа създадени въз основа на телесния строеж от берлинския професор медик и характеролог Kretschmer. Той установява следните три основни типа: пикничен, атлетичен и шизоиден тип. Под пикничен тип, Кречмер разбира низките набити хора с търговски ум и удоволствена натура. Под атлетичен тип, схваща високо развитите, физически силни, здрави хора. Този тип включва доста качества присъщи на двата крайни - той е предразположен и към фантастичния живот, но може да бъде и енергичен и делови.
Под шизоиден тип, Кречмер разбира онзи тип хора, които биват високи, тънки, предразположени към
мечти
и са малко делови.
В последно време се води голям спор между учениците на Хутер и самия Кречмер върху по-голямата правдивост в поделенията на човешките типове. Макар, че Хутер е много по-пълен в своето поделение и описание на типовете, неможе да се оспори, че Кречмер, който е солиден учен попълва Хутера. В края на краищата, понятията, дрехата, в която и двамата майстори на типологията обличат нещата, не са важни за търсещия и изучващия - те и двамата говорят за едно и също нещо - за онези основни типове, натюрели, които дават основния тон на живота на човешките същества. Литература. Carl Huter - Menschenkenntnis durch Korper, Lebens, Seelen und Gesichtsausdruckskunde (най-главното съчинение на Хутера). Grundlagen der Menschenkenntnis - I, II, III том.
към текста >>
16.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Той има и крила: светлите
мечти
.
От висините ще почерпиш свежест и сила. И погледни отгоре към този малък свят на скритите въздишки. Силата е в светлината на слънцето - което свети, събужда и твори. Посадените зрънца поникват, радват се на величието на божествения ден. Силата е в живота, който обгръща всичките души.
Той има и крила: светлите
мечти
.
В един момент може да се прелети земята и да се върнеш с нови сили, с нова радост. И знай че утре няма да бъде като днеска. * ОТПАСВАЙ това, което те притиска, остави го нека да тече, нека да гори върху свещения пламък на живота. И през тоя пламък ще видиш ти оттатък великия образ и ще чуеш тих глас: „Не си ти тоя, който гори и изгаря.“ Обърни внимание на малките капчици злато, които в големия жар ще се отделят в своето божествено начало. Има една връзка, която те свързва с живата светлина, с извора на вечната любов.
към текста >>
17.
В навечерието на синтетичната епоха - Georg Nordmann
 
Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Мечти
на циганката да се ожени за царски син.
И тогава те ще обърнат поглед към гадателите, оракулите на бъдещето, за да им открият те поне, какво им е „писано", със суеверното упование, че негли им е отреден честит дял в живота - „лотариен билет", който печели. Чудни са хората, наистина, когато се надяват така наивно за щастие в живота. Чудна е една мома, да речем, която очаква някаква изключително щастлива женитба. Всички около нея - и близки и роднини, и в това поколение и в миналите, в по-голямата си част са имали, ако не злощастен, то обикновен живот. И все пак тя се надява, че с нея ще стане някакво изключение, някакво чудо!
Мечти
на циганката да се ожени за царски син.
Защото щастието е наистина царски син. Любопитно суеверие. По отношение на брака, по отношение на така нареченото съпружеско щастие в живота, хората са до немай-къде суеверни. Да имаха поне реализма на един икономист, който пресмята възможностите за успеха на едно стопанско предприятие със статистични данни на ръка. Той се опира поне на известни конкретни вероятности.
към текста >>
18.
ЕДИННИЯТ ПУЛС
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и
мечти
; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас!
Светлата фигура на Учителя е в средата. Там е и оркестърът. Всички вие тук - скали, езера и върхове - ние ви носим тук нашата нова музика. С тия красиви упражнения искаме да ви покажем света, в който живеем. С тези движения, които ще правим тук под ритъма на музиката, искаме да ви разкрием нашия вътрешен свят, туй, което ни вълнува, туй, за което копнеем!
Чрез тях ние разкриваме пред вас душата си, най-свещените си мисли и
мечти
; поверяваме ви всичко туй, което е скрито в глъбините на нашето естество, всичко, което е най-скъпо за нас!
Вие ще ни разберете, защото това, което ще ви кажем е на езика, на който вие говорите. Вие ще ни разберете, защото постоянно живеете в света, който ни е озарил с тези копнежи. Вие ще ни разберете, защото сте потопени в музиката на Вечното. Вие ще ни разберете, защото сте близки до душите ни и ние ви обичаме! Всяко едно от упражненията говори.
към текста >>
19.
ДВА НАТЮРЕЛА - Г.
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в
мечти
или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята?
Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в
мечти
или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята?
Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг.
към текста >>
20.
ЗА МОСТА МЕЖДУ НОСНИТЕ ОТВОРИ - БЕРГЕР ВИЛИНГЕН
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в
мечти
или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята?
Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура. Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.
Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в
мечти
или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята?
Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките ù опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг.
към текста >>
21.
МАЙКИ И БАЩИ В СВЕТЛИНАТА НА ЕДНА НОВА МИСЪЛ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни
мечти
.
Този пръв етап Христос е изразил с думите: „Аз победих света", Светът е победен, но не е още завладян. Знайно е, каква страшна война се води, докато бъде победен света. За да се завладее света, обаче, требва да се води една още по-страшна война. И когато ние говорим за бъдещата култура, за културата на братството и любовта, ние имаме пред вид завладяването на света, сиреч установяване на оня световен ред, който почива на великия принцип на Любовта. Сега, каквото и да се говори на хората докато то имат тези разбирания за живота, докато те още смятат.
че насилието, войните, могат да разрешат техните мъчнотии, докато те поддържат и вътре - в съзнанието си, и вън - в света, старият ред на нещата, идеалите им за свобода, за мир и щастие ще останат празни
мечти
.
Могат ли да останат непоядени листата на дърветата, докато има гъсеници? Гъсениците трябва да се превърнат в пеперуди, за да се освободи дървото на живота от напастта на гъсениците. В превръщането на гъсениците в пеперуди природата ни показва един метод за освобождаване от неблагоприятните условия на живота. Само че в пеперудата прогресът на формите е спрян - кръгът се затваря, и ние имаме едно преповторение на същия цикъл на развитие: пеперудите снасят яйца, за да се превърнат отново в гъсеници. Но в човешката еволюция този магичен кръг ще бъде разкъсан, и развитието ще тръгне по своята предвечна спирала.
към текста >>
22.
ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Той им разправя за своите
мечти
, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират.
Синевината на небето му говори вече нови неща, които той не е подозирал. Той почва да долавя в най-нежния ветрец, в бурята, в изворите, в музиката на дъждовните капки, говора на същества, които го познават и които той познава, с които е свързан от векове с връзките на любовта. Камъните оживяват за него и почват да му говорят. Те му разкриват своите радости, своите скърби и надежди. Той почва да говори с тревите и цветята.
Той им разправя за своите
мечти
, за своите копнежи и той вижда, как те го разбират.
И музиката, с която те изразяват своя вътрешен мир, го потопява в един свят на мира и радостта. И той вижда, че целият живот е радост, сила, мощ. Той долавя, че всичко има един вечен стремеж към доброто. Иска да прегърне всички, той се потопява във всички. Той разбира, че всички същества са само разни степени във възхода към чистотата и красотата на ангелското състояние.
към текста >>
23.
СТИХОВЕ - Д. Антонова, Ц. Г. Симеонова
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Твоите детски идеали и
мечти
се вплетоха в неумолимите изисквания на живота, в суровата и егоистична борба за съществувание и там малко по малко заглъхнаха.
Сядаше ти при скута на майка си и прехласнат слушаше вдъхновените й разкази за чудните страни зад морето, за народите, които ги населяват, за начина, по който живеят и всичко туй в твоето въображение се пресъздаваше още по-чудно и необикновено. Какъв възторжен възход беше живота ти тогава! Как всички, дори и най-обикновени и простички неща бяха интересни, чудни, вълшебни. Каква енергия бликаше, каква радост, безгрижие и вяра в благото на утрешния ден! Но ето - ти си вече възмъжал.
Твоите детски идеали и
мечти
се вплетоха в неумолимите изисквания на живота, в суровата и егоистична борба за съществувание и там малко по малко заглъхнаха.
Ти обходи много страни, запозна се с много хора, но никъде не намери топлото майчино чувство и нейната склонност към безвъзмездно служене. Тогава разбра, че майчиното чувство е свещено. Ти мина през науките, създаде си кариера, направи си благосъстояние, доби известност като обществен деятел, но все пак не можа да заглушиш в себе си нещо, което се задушваше в тесните граници на личния живот. Но ето един ден - най-великият от дните ти на земята - ти отвори свещената книга на живота и прочете: „Бъдете като децата! " Замисли се ти дълбоко върху тия слова и споменът далечен за твоето детство изпъкна пред теб с всичката му реалност и красота.
към текста >>
24.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ. ЕДИНСТВЕНИЯ СВИДЕТЕЛ
 
Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на
мечти
и сънища!
На тъмносиния небесен фон като вълшебно видение се очертава Витоша с белоснежния си плащ! Тя ни зове в своите дворци! Днес искаме да навестим свещената ù обител! Пътят е тъй разнообразен! Ето минаваме през гората!
Стройно се издигат от двете ни страни дърветата като същества, потопени в своя особен свят на
мечти
и сънища!
Те мислят! Те бленуват за летните дни, за изобилната светлина, за дъжда, за синьото небе! Те живеят в радостно предчувствие за приказното царство на цветя и слънце, което иде! Те ни разправят за своите радости, за своя копнеж към висините, към светлина, свобода и простор! Отминаваме гората.
към текста >>
25.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
* * * И в дните на устрем и порив възторжен, И в полета смел на красиви
мечти
, Все тихата песен на светли надежди В душата ми нежно и кротко звучи.
При първите лъчи, когато ледове Ще се топят, и всеки чист кристал На тоя снежен плащ във теб ще се прелей И с тебе ще запей. И всеки чист кристал Кат цвят ще зацъфти по твоите води. Легендата за спящата царкиня не си ли ти Сърце? В кристално-чист дворец тя много векове Затворена била, и вихърът вилнял, и стража бдяла вън. Но светъл принц дошъл, събудил я от сън И с радост я повел през светли върхове Към царството светò на живия Огън.
* * * И в дните на устрем и порив възторжен, И в полета смел на красиви
мечти
, Все тихата песен на светли надежди В душата ми нежно и кротко звучи.
И в дните на тъмна несрета и мъка, Когато раздират небето у мен Светкавици, бури и стене сърцето, Все крепък духът е - от Бога роден, Че златната нишка-надежда на връзва Във низа безкрайна и радост и скръб, И вярно високият връх ми показва, Към който извива неравния път. S. * * * Прибирам двете си ръце и ги поднасям като чаша, жива, отворена чаша. Защото искаш да налееш в нея от живата вода на вечния източник, защото виждаш - чака малкото дете, напуснало игрите, примамено от ромона на светлите води. Като цветец на слънцето отворен поднасям двете си ръце и чакам, защото сам ме призова, защото любиш малките деца. S.
към текста >>
26.
СТИХОВЕ -S., Д. А-ВА
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища,
мечти
и радости!
Кристални реки се втичат в него, идещи от снажни преспи. Седя на една от големите скали край него. Животът му не е ли чуден наниз от скъпи мигове? Ето, с радостно очакване то посреща слънцето. Лъчите му се пречупват с хиляди багри във водите му.
То всеки ден приказва с околните треви, цветя, скали и върхове, и те му разправят за своите блянове, сънища,
мечти
и радости!
На есен и зиме гъсти мъгли бавно лазят над него и околните върхове! Когато ледове и снегове го сковат, под тях пак текат бистрите му води. На оногова, в чието сърце гори непреодолим копнеж за свещената красота и истина, то дарява прозрение за вечните устои на битието, за красивата вътрешна страна на реалността, за мистичните закони на любовта, за нейното могъщество и всепобедност. Аз ставам. Връщам се към нашия стан.
към текста >>
27.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
И песента, която все се чува, събужда нови сили със своя нежен звън; и тихите
мечти
, душата ми бленува, напомнят незатихващ и безкраен сън.
НАПРАЗНО есента тъй тъжна песен пее. През нейната тъга минавам с лекота. Душата ми сега за пролет все жаднее, за слънце и простор и радост, красота. И плодните дървета са още не обрани, на лятото се чува още песента, и още все са свежи цветните поляни, където с тихи стъпки минава пролетта. Във тихий храм душата ми ще може да те възпее в своя светъл блян, т еб, която си ръката светла сложи и даде ми да пия от извора свещен.
И песента, която все се чува, събужда нови сили със своя нежен звън; и тихите
мечти
, душата ми бленува, напомнят незатихващ и безкраен сън.
*** ВЪВ ТИХИЙ храм от жива светлина при своя Бог се мълком приближих. На Него аз възложих своята молба, като дете пред него душата си разкрих. Че Той е Бог на всякоя надежда, на всяка вяра, всеки тих копнеж. Като баща към нази Той поглежда и светъл връх е Той на вечния стремеж. И нежните цветя Той свои ги нарича, на нашите съдби е пътя начертал.
към текста >>
28.
ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Той ги разглежда като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и
мечти
.
Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях. Също така поучителна в това отношение е и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin" (1906).
Той ги разглежда като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и
мечти
.
Те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря стях и те го разбират. И той ги разбира. Има взаимно психично общение между човека и растенията. Но най-висш израз това общение намира чрез любовта.
към текста >>
29.
СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
С какви
мечти
се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас!
Вярвам пак в доброто, което работи в душите, вярвам, че силата и животът са в доброто. Отново се чувствам тоя, който бях тогава, в златното детинство! Неволно тия думи напомнят за речите на французите, държани при Рилските езера на Изгрева миналото лято – на проф. Алфред Ломоние от Тулузския университет, на Тони Белмен от Лион, на Роже Фаетаз от Париж. Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата.
С какви
мечти
се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас!
Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята! Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели! ". [1]Тук са изложени само части от разговора.
към текста >>
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски
мечти
стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
Ще приведа само няколко думи от словото на Тони Белмен: „Тук си спомняме за нашето детинство когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас! Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот на чистата радост, на истинската младост. После когато пораснахме, около нас срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси. И затова грижливо требваше да газим тайно в душите си нашия дивен блян за рая на земята!
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски
мечти
стават действителност: ние се уверяваме в това, като констатираме от много месеци насам, от как изучаваме Вашето Божествено учение, неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно в нашите семейства и в нашите приятели!
". [1]Тук са изложени само части от разговора. Понеже не са държани бележки във време на разговора, затова той е предаден до толкова, доколкото е запомнен от присъстващите.
към текста >>
30.
HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
И тогава, какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите
мечти
?
Друга седмокласничка от София в разговор каза така: – Естествените науки ме доведоха към материализма. Схващам, че светът няма разумни основи; той е един механизъм, машина, която се движи от слепи сили и закони. Тогава няма един вътрешен смисъл в нещата; това даже ме навежда до мисълта, че няма смисъл да се творят нови духовни, културни ценности било в отделния човек, било в обществото. Някой би могъл да каже, че те се творят за бъдните поколения. Добре, но ако разсъждаваме с логическапоследователност, и това е безсмислено, понеже ние учим, че слънчевите системи се зараждат и загиват чрез някои мирови катастрофи или по други причини.
И тогава, какви следи ще има от придобитите културни ценности, от изработените добродетели, дарби, от копнежите на нашите
мечти
?
От това не остава ли само една крачка до разбирането: като няма по-дълбок, вътрешен смисъл в живота, по-добре е да се отдаде човек на нисшите удоволствия, на своята нисша природа. Аз не споделям това, но то не може ли да стане изход за мнозина? Трогателен беше разговорът с една шестокласничка в провинцията. Тя каза по този въпрос: – Има големи противоречия между религията и науката. Ние учим в геологията за възникването на растенията, животните и човека в течение на геологичните ери и то един от други.
към текста >>
31.
СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Всеки ден върховете и езерата ни разправят своите вълшебни приказки, поверяват ни своите най-скъпи, лелеяни през вековете,
мечти
, блянове и надежди.
И зад нея седят разумността и всички други хубави неща. Ако хората възприемат любовта, ще се съкратят дните на страданията им. – Какво трябва да се прави, за да се приближи новата култура? – Всеки ден увеличавай с по една стотна от градуса любовта си! * * * Всеки ден интензивен живот.
Всеки ден върховете и езерата ни разправят своите вълшебни приказки, поверяват ни своите най-скъпи, лелеяни през вековете,
мечти
, блянове и надежди.
С любов се допираме и до най-малкото камъче, за да ни разкаже то чутовните истории, на които е било свидетел в течение на милионите години. Полянката, дето беше лани палатката на Учителя, остава завинаги свързана в душите ни с оня светъл момент, когато Учителят говори върху магическата сила на любовта. Колко разнообразни картини изпъкват в нас, свързани с този момент: появата на топлия слънчев диск всред пръскащите се мъгли, чудният им танц по долини и езера под нас, усмихващите се цветя около нас. Как всред мъглите галещите слънчеви лъчи осветиха в миг лицата ни и всичко около нас! Не е ли такава и магическата сила на любовта?
към текста >>
32.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
По бранните полета ще пристъпи и с ласката на слънчеви лъчи ще ни пришепне всекиму в душата за обич, радост, песни и
мечти
.
Те венчето си разтварят, и ухаят, и мълчат. Някой знай ли, как звездите срещат се по своя път? Светлина си те изпращат отдалече и мълчат * * * Н. ЩЕ ЗВЪННЕ Ще звънне пак отново колесница, обсипана с венци. И приказната пролетна царица при нас ще се яви.
По бранните полета ще пристъпи и с ласката на слънчеви лъчи ще ни пришепне всекиму в душата за обич, радост, песни и
мечти
.
Ще звънне тя и в хаоса световен ще зацари жадуваният мир. На тътена гръмовен иде края и иде край на кървавия пир.
към текста >>
33.
СТИХОВЕ - Д. АН-ВА И ЕК. М-ВА
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Сега е месецът на
мечтите
и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на
мечтите
и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност.
Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири ответ. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот.
Сега е месецът на
мечтите
и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на
мечтите
и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност.
Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашит затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец. Месецът на месеците.
към текста >>
34.
ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. СТРЕЛЕЦ - СТРЕЛЕЦ
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своите
мечти
и непоколебима увереност, че те са утрешна действителност.
Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! В нея по-лесно можеш да чуеш това, що ти говори Великият в светилището на твоята душа. А живеейки всред шума на обикновените тревоги и безпокойства, ти не можеш да чуеш тихия глас на планината. За да ти проговори тя, иди при нея с трепетно очакване; душата ти да е пълна с доверие към нея; да си уверен, че планината е приготвила много нещо за тебе и че тя има всичкото желание и благоразположение да ти го даде. Когато навлезеш в нейното приказно царство, считай душата й близка до себе си; съзнавай, че тя те познава и че можеш да й повериш най светите си копнежи и блянове.
Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своите
мечти
и непоколебима увереност, че те са утрешна действителност.
Когато душата ти е арена, дето вилнеят бурите на живота, когато тя е раздирана от съмнения, противоречия, вътрешни борби, кога минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден мир! Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш от горе озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината. Там горе на планината се изявява Душата — красива, чиста и светла. На планината тя проговорва и поема ръководството.
към текста >>
Благодарим ви, че подхранвате светлите
мечти
, които крие в светилището на душата си.
Не може да не затрепти нещо радостно в човешката душа, когато погледне Сириус. Той като че ли ни разкрива хубостта на един свят, за който копнеем. Благодарим на Великия, че е поставил на небосвода тези светли точки; те ни говорят, че е реалност този възвишен свят, за който ламти човешката душа. Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един свят на висша красота, хармония и любов. Мили звезди, наши небесни възпитатели, благодарим ви за всичко, което ни говорите, за великия подтик, който будите в човека, за светлите надежди, с които го вдъхновявате.
Благодарим ви, че подхранвате светлите
мечти
, които крие в светилището на душата си.
Вие му шепнете, че те са предчувствие на туй, що е приготвено за него. Вървим нагоре един след друг в чудно извита линия. Лампичките ни хвърлят фантастични сенки около нас. Каква приказна гледка: светеща спирала по склона на планината! Ето, виждат се вече водите на Махабуръ.
към текста >>
35.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС
 
Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
И в оня ден красив ти сбъднати ще видиш Най-светлите
мечти
!
И твоето сърце ще затупти тогава и песен ще запей. И сладък аромат, от вятъра понесен, далеко ще се разлей. И в оня чуден ден пчелици златокрили към теб ще полетят. А твоите листца, от слънцето огрени, от радост ще трептят. И в оня хубав ден най-хубаво ще пееш и щедър ще си ти.
И в оня ден красив ти сбъднати ще видиш Най-светлите
мечти
!
към текста >>
36.
СТИХОВЕ - Д. А.
 
Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
К. М-ва СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ Зовах го с най-нежни имена, него, когото облякох с царствената дреха на моите
мечти
.
К. М-ва СЛЕД АЛЕНИТЕ СТРУИ Зовах го с най-нежни имена, него, когото облякох с царствената дреха на моите
мечти
.
Но ето, с едно само свое движение той уби бялата птица, под чиито пърхкащи крила моето сърце подири прибежище. Нозете ми се припнаха о заледеното й тяло. И кристалната ваза, която държах – вазата изпълнена с багрите на пролетните цветя – се счупи. Заплаках. И сълзите на моите разплакани очи се смесиха с алените струи кръв, които потекоха из моите изранени длани. Затова така морна пристъпям след алените струи.
към текста >>
37.
НА ВЪРХА - В.Н.
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
И сякаш, тук намерих радост и утеха, далеч от хората —
мечтите
отлетяха... И тук при слънцето и чистия лазур, сред теменугите, синчеца и яркия божур не се облива веч в сълзи и скръб лицето, защото зърнах най-подир и в сърцето и там намерих Теб, Велики Боже и отмора за моя път.
Търсих себе си, но без да се намеря, и с лутане в света изгубих сетна вера... Не знам, безумие ли бе от мен това, че болката изливах във всякакви слова? Да търсиш ти в човека — свръхчовека и да вървиш все през трънлива тук пътека... Неспирно ти да търсиш вредом своя брат — кат призрак блед да скиташ вечер в старий град. И в самота да мине твоят път — без радост, отзвук в душа да нямаш нивга — само жалост сърце ти да разкъсва. Всеки час и ден живота ти тъга да бъде или само блен! Потърсих себе си накрай в природата велика, в усоите й, гдето бистър извор блика... И там с цветята свежи — в синия простор, от красота опи се моят жаден взор!
И сякаш, тук намерих радост и утеха, далеч от хората —
мечтите
отлетяха... И тук при слънцето и чистия лазур, сред теменугите, синчеца и яркия божур не се облива веч в сълзи и скръб лицето, защото зърнах най-подир и в сърцето и там намерих Теб, Велики Боже и отмора за моя път.
Тогава чак възлюбих всички хора. Николай Рилски КАПКИТЕ ДЪЖДОВНИ Бързат облаци огромни, идат отдалече, носят капчици дъждовни за земята вече. Бързат всичко да окъпят жадно по земята, та цветята да напъпят, — радост за душата. Бързат в пътя си далечен към земята жадна да окъпят в час уречен снагата й страдна. Пукнаха се устните й жадни за водица, затъжиха в пазвите й нейните дечица.
към текста >>
38.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Познавам я в далечните звезди, към тях заплетени
мечти
, в летежа смел на горд орел и в песента на бури и вълни.
ВСЕ ТЯ Понякога с наивна простота ме гледа тя през две очи, о, колко доброта трепти в тия чистите зеници. Познавам я — навсякъде е тя: блести във капката роса, в лазурно утринно небе, в невинната усмивка на дете.
Познавам я в далечните звезди, към тях заплетени
мечти
, в летежа смел на горд орел и в песента на бури и вълни.
И в пъпката на розов храст трепти, в надеждите на златни ниви, в молитвата на труженик, отправил взор към слънчев диск. Все тя единната от векове! сърцето тихо я зове: Неизразима красота... бездънен, бликащ извор — Любовта. S.
към текста >>
39.
КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Лабораторията на
мечтите
и плановете е душата на младежа, но осъществяването в дело се извършва от зрелия човек.
Омеква вътрешната чувствителност, и се засилва външната воля. Това е съзнателният, зрелият човек с мекото сърце и с коравия характер. Името му е мислещо и дейно същество. Това не е младежът, плувнал в призрачните мечтания. Копнежите днес с осъществявани с мисъл, с воля, с длето и чук.
Лабораторията на
мечтите
и плановете е душата на младежа, но осъществяването в дело се извършва от зрелия човек.
Земята е опасана с железни пътища. Планините с обходени. Кораби плават по жилавия гръб на океаните, а по небето летят сиви, стоманени птици. Животът е впрегнал като яки лостове зрелите хора и ги е поставил в огромната машина на цялото. Той е техен, стига те да вложат Любов в него — Любов към земята, водата, въздуха и огъня!
към текста >>
40.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Защото силата и трайността на майчините мисли, идеи, стремежи, желания,
мечти
и копнежи през времето на бременността й ще се явят като вродени дарби, способности, стремежи, качества и склонности у детето й след раждането му.
И само такова поколение би могло всякога да е радостно и щастливо. Само народ с такива люде може да има светло бъдеще. Учителят казва още, че ако майката през време на бременността си най-много се възхищава и вълнува от музиката, стреми се да се занимава с музика и най-силно желае детето й да бъде музикант, непременно това и ще стане. Ако майката е обичала най много литературата, тя ще роди дете с богати литературни способности. Ако майката е мечтала да роди художник, учен, философ, изобретател или общественик, такъв и ще да роди.
Защото силата и трайността на майчините мисли, идеи, стремежи, желания,
мечти
и копнежи през времето на бременността й ще се явят като вродени дарби, способности, стремежи, качества и склонности у детето й след раждането му.
И тия именно вродени качества и заложби у детето ще могат да се развиват при възпитанието му у дома или в училището. Ако някое дете не е родено с вродени умствени и духовни заложби, с добродетелни качества, с никакво възпитание отсетне не може да се вложат у него или да се развият такива. От всичко казано до тук трябва да се направи изводът, че за да се раждат талантливи и гениални люде, необходимо е за тази цел най-напред да се дадат всички условия и възможности на жените, за да могат те да се подготвят всестранно и да станат майки на велики люде. За това би трябвало да съдействуват всички културни дейци, всички държавни и обществени фактори. Необходимо е да съществуват специални висши училище, където жените да изучават основно и всестранно майчинството.
към текста >>
41.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Тогава в почуда ще стихнат сирените злобни; ще падне размахен стоманений меч, и вместо набега на птиците кобни, във звездни простори над нази далеч, ще литнат с крилата на гълъби бели и в слънце огрени
мечтите
ни свидни, родени по теб!...
О, бързай! че пусти без теб са земите предишни, — в провала изгниха цветущи села! Че весден отгоре връхлитат все хищни орляци от птици с железни крила, а долу — обвити в чугун и стомана — в предсмъртна превара чудовища ръфат свещена земя... Годино, желайш ли човека до век да те слави и името твое на век да блести, кат перла лъчиста във наниза стари, що Господ земя ни от века дари? Тогава пристъпвай в земята размирна с едничкия възглас: „От днеска нататък нек мир зацари! " Пристъпвай, годино, облечена в снежна премяна; пристъпвай със миртови вейки в ръце; пристъпвай надеждна, лъчиста, засмяна, с глас, пратен от Бога, що с обич зове, да секне борбата и в димни простори — всред тътен и вопъл — брат брата да срещне със радост в сърце!
Тогава в почуда ще стихнат сирените злобни; ще падне размахен стоманений меч, и вместо набега на птиците кобни, във звездни простори над нази далеч, ще литнат с крилата на гълъби бели и в слънце огрени
мечтите
ни свидни, родени по теб!...
* * * S. 1. ПОЕМА Пролет е, цветна, уханна пролет, която зове душата в градината на сърцето. Снеговете са се стопили, мътните порои и потоци са отнесени далеч. От синьото небе кротко се усмихва слънцето и отмерва равният ритъм на живота. В градината ми цъфтят цветя и пеят птички.
към текста >>
42.
Два разговора с Учителя за музиката
 
Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
С
мечтите
си те се впущат в различни области и губят времето си напразно.
Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първо-то отделение мисли само за него. За-почне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си.
С
мечтите
си те се впущат в различни области и губят времето си напразно.
Мечтите се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе вада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството. Когато някой иска да стане велик, Бог го праща вада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, коя-то отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите.
към текста >>
Мечтите
се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена.
Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първо-то отделение мисли само за него. За-почне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно.
Мечтите
се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена.
Който иска да мечтае, нека слезе вада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството. Когато някой иска да стане велик, Бог го праща вада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, коя-то отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. Затова и на вас казвам : Започвайте с най-слабите потици в себе си, с най-малките сили и постепенно вървете напред.
към текста >>
Там е място на велики
мечти
, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството.
За-почне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназия и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши. Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе вада.
Там е място на велики
мечти
, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството.
Когато някой иска да стане велик, Бог го праща вада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, коя-то отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. Затова и на вас казвам : Започвайте с най-слабите потици в себе си, с най-малките сили и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите потици вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите.
към текста >>
Когато някой иска да стане велик, Бог го праща вада, да види великите
мечти
и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи.
Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допушат вън от школата, но неи в школата, дето програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе вада. Там е място на велики мечти, проекти и планове.Там е място на всички меч-ти и планове на човечеството.
Когато някой иска да стане велик, Бог го праща вада, да види великите
мечти
и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи.
За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, коя-то отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. Затова и на вас казвам : Започвайте с най-слабите потици в себе си, с най-малките сили и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите потици вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите. Ако Баща ти остави голямо богатство, с което можеш да работиш, това е в реда на нещата.Обаче, ако баща ти не остави нищо,и от нищото направиш нещо, ти си истински човек.
към текста >>
43.
Боян Боев (1883-1963)
 
Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните
мечти
- за мир и братско сътрудничество.
Швейцария е образът на бъдещето. Ако там - на планините - немци, французи и италианци, наречени швейцарци - могат да живеят в един съюз и да имат общо отечество, защо европейските народи /а и всички останали/ да не образуват един съюз на свободните кантони под знамето на едното, великото отечество - без граници и хоризонти? Нима всички хора не са братя, и цялата земя не е нашето отечество? Женева - това днес е столицата на световните съединени щати - които сега са в своя зародиш, в идея, но които, ще дойде ден да бъдат действителност. Обществото на Народите - колкото и несъвършено да е - подобно на детските играчки - все пак то е велико начало, знамето на близкото бъдеще, когато войните ще бъдат един анахронизъм, една преживелица, подобно на инквизицията от средните векове.
Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните
мечти
- за мир и братско сътрудничество.
Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера. Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите мечти, които сега вече трябва да се сбъднат - мечтите за мир, разоръжение и братство.
към текста >>
Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите
мечти
, които сега вече трябва да се сбъднат -
мечтите
за мир, разоръжение и братство.
Съветът на народите - това ще бъде изпълнителният орган на новата мисъл и новите чувства, чрез който ще се турят в изпълнение дълголелеяните мечти - за мир и братско сътрудничество. Когато бях в Женева, на брега на прекрасното Женевско езеро, в палата на Обществото на Народите, откъдето се открива великолепен изглед на Алпите с Монблан - аз почувствах свещен трепет на бъдещето, на великото и славно бъдеще, което идва. Като че ли сините, кристални вълни на езерото мълвяха: така чисти и кристални ще бъдат чувствата на всички хора и народи един към друг. Като че ли снежните, позлатени от лъчите на изгряващото слънце Алпи мълвяха: така светли и чисти ще бъдат мислите на братските народи, които ще образуват общочовешкото семейство. Там, в Женева, аз почувствах, че това е наистина един международен град с нова атмосфера.
Атмосфера, в която се носят новите мисли на мечтатели и пророци, несбъднатите
мечти
, които сега вече трябва да се сбъднат -
мечтите
за мир, разоръжение и братство.
Ше се сбъднат не без борба. Но нали светлината винаги побеждава тъмнината? Там, в Женева, аз бях гост на една вдъхновена жрица на мира. M-lle Alice Decoeudres - знаменита писателка и лекторка в института Ж. Ж. Русо и учителка на един клас за ненормални деца.
към текста >>
44.
Д-р Методи Константинов (1902-1979)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви
мечти
за светът на вечната Хармония.
На него той посвети последното си белетристично произведение: “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братствов България”, в което е записал своите спомени за едно велико време, населено с велики образи. РАЗМИСЪЛ ЗА УЧИТЕЛЯ: “Очарованието, което Учителят събуждаше в душата на своя събеседник, струеше като флуид- един невидим поток от сила и увереност, който лекува човека от неразположението и улеснява в преодоляване на трудностите и противоречията. Този поток действа, както действат силовите полета. Потопен в това въздействие, човек получава увереност, че в обширното разбунтувано море, където царува недоверие, и където думите на хората са най-често декор - прикритие на измамата, тук пред тебе стои човек, на когото можеш да довериш всичко, и който умее да ти разкрива с разбираеми думи хилядократно изпитаните Истини.” РАЗМИСЪЛ ЗА УЧЕНИЦИТЕ: “Истинските ученици на Учителя на Бялото Братство са чужди на мистичното актъорство, чужди са на маниера на някои потънали във водите на собственото си тщестлавие хора, които загърнати в морави мантии, с придобити маниери на чародейци и с изкуствено задълбочени погледи, искат да минат за всезнаещи маги, достигнали върховете на висшето окултно познание. Истинските ученици по нищо не се отличават от честните и скромни люде на всекидневието, освен по безшумно проявените добродетели на безкористието, смирението и чистотата, както и по оригиналната си творческа мисъл. Г.
Томалевски Из “Беинса Дуно - Учител на Бялото Братство в България” Георги Томалевски почина в София на 28 април 1988 г, отнасяйки със себе си богати житейски опитности и милион красиви
мечти
за светът на вечната Хармония.
ПРИ ВСИЧКИ УСЛОВИЯ Хората в наше време често се оплакват от недостатъчно добри условия за работа.вярно е, че условията са от много голямо значение за успеха на всяко дело, но когато желанието на човека е силно, една работа завладяла ума и сърцето на човека, може да се извърши при всички условия. Така е предимно за учението. Човек може да учи при всички условия, щом владее изкуството да гледа на всички обстоятелства от добрата страна. За добрия ученик всичко е добро: и учителите и програмата, и училището и всичките му приятели. Външните условия зависят от вътрешните условия.
към текста >>
45.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 29
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Празни приказки,
мечти
, сънища“ — ето епитетите, с които се награждават тези тъй ясни и прости истини, които ние срещаме в окултната философия.
- - - - - - - - Да бъде благословена десницата от която душата приема чашата на очищението; да бъде благословен пръста, които пише по измъченото чело „Всичко ще се уреди! “ - - - - - - - - Колко е красиво да върви човек към Голгота с упорит мълвеж като врата към Бога. за Господа, защото възкресение го чака в третия ден. - - - - - - - - Ако бях поет бих възпял страданията „Изгрев“ Ползата от изучаване на окултизма от практическо гледище. Достатъчно е да се опита само някой да разпространява някои идеи, колкото ясни и да са те, из областта на окултизма, за да се изрисува една състрадателна усмивка по устните на повечето хора, към които ние бихме се отнесли.
„Празни приказки,
мечти
, сънища“ — ето епитетите, с които се награждават тези тъй ясни и прости истини, които ние срещаме в окултната философия.
Обаче човешкия ум у много хора е вече готов да разбира окултната наука и даже да я приложи на практика. Но нужно е едно сериозно и обмислено изучаване. В нашите всекидневни занимания, каквито и да бъдат те, трябва да запазим едно специално място за четене и размишление. И тук е както и във всички други случаи: първата стъпка е мъчна. Ако, освободили се, ние се вдълбочим в една статия, третираща схващанията за вселената, прераждането или живота след смъртта, предмета е така интересен и завладяващ, че желанието да се посветим дълбоко в знанията, откриващи на духа грандиозни хоризонти и чудесни разкрития, бързо расте.
към текста >>
46.
Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 32
 
Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И празни и суетни са били надеждите,
мечтите
.
... Да ги прегърнем, да ги посрещнем с радост, когато те дойдат, защото в огъня на страданията ще се роди Новият Свят! Побързайте да станете щастливи! Побързайте да станете щастливи! Вий щастие до днес не сте познали. Защото мимолетна е била до днеска ваша радост.
И празни и суетни са били надеждите,
мечтите
.
Защото, кажете, кой от вас е хванал щастието и не е видял, — че било е само сън, надежди празни? И че в ръцете не държи нито перце от таз вълшебна, златна птица, що мами и зове, а севга е неуловима? Кой в живота си на всяка стъпка не чете и не записва с кръв и сълзи: „Напразно, напусто сях, орах и жънах! — Непразно, напусто работих, мечтах, трудих се! Напразно, напусто гоних идеали!
към текста >>
47.
Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 45
 
Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние прекарваме по-голямата част от нашите животи в учене как да живеeм — обикновено блуждаейки невежо — и отдаваме много от нашето време на фамилия и служебни задължения, докато най-после се отчайваме, когато разберем, че не е останало никакво време за осъществяването на
мечтите
и стремежите, които сме подхранвали още от младостта си.
Според православната църква, човек може да бъде най-големият гpешник, но ако се разкае на смъртното си легло и приеме Исуса Христа като свой личен Спасител, той може да пожъне жътва на вечно блажените на Небето. Тази идея е не само неразумна, но и несправедлива. Когато изучаваме природните закони ние имаме една прекрасна аналогия чрез която да можем да схванем и по високите светове, „както горе, така и долу“: когато сеем семена от морков, ние получаваме моркови — не цвекло. Прераждането ни дава случай да изработим своето собствено спасение; да реализираме нашите желания, амбиции и стремежи. Живота е тъй кратък!
Ние прекарваме по-голямата част от нашите животи в учене как да живеeм — обикновено блуждаейки невежо — и отдаваме много от нашето време на фамилия и служебни задължения, докато най-после се отчайваме, когато разберем, че не е останало никакво време за осъществяването на
мечтите
и стремежите, които сме подхранвали още от младостта си.
Hякои съвършено престават да се стремят казвайки: „каква полза! Аз съм вече много стар". Но, когато знаем, че случая ще дойде пак в едно бъдещо физическо съществувание, ние работим с нова ревност, защото знаем, че нищо се не губи. Онова, което ние култивираме сега ще се материализира някога, ако ние работим постянно. Индиеца, знаейки, че ще живее пак, работи малко.
към текста >>
48.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 54
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тогаз хората свободно ще пътуват по цялата земя и ще се реализират вековните
мечти
на човечеството — за свобода, братство и единство.
Ако е за насилие, тези. които ръководят света, имат възможност в една нощ да приспят хората, и да им отнемат всички права, власт и богатства, и да ги дадат на носителите на новите идеи. Но те не искат по пътя на насилието, а искат хората сами да дойдат до това положение. След 2100 години хората ще мислят по друг начин и ще живеят по друг начин. Тогаз ще изчезнат границите между народите, и ще има един общ език с който хората ще се разбират.
Тогаз хората свободно ще пътуват по цялата земя и ще се реализират вековните
мечти
на човечеството — за свобода, братство и единство.
София, 6 ноември 1932 г., "Ето отрока", неделна беседа Основните идеи на власовденци (Продължение) Тази година през януари, съидейници от цялата ни страна се събраха в Хасково и изработиха друг устав със същите положения и принципи, общ за цяла България, — Устав на Проф. Конфедерация на Земеделците в България. За жалост, тоя устав и до днес не е утвърден, за да могат навсякъде земеделците да имат официално признати свои Власовденски дружества, членове но Общата Конфедерация. Да се занимаем подробно с устава на федерацията, считам че ще е от значение за нас. Почвам: чл. 1.
към текста >>
49.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Син ма общество, родено от
мечти
, оставете човешкия мозък да мечтае както си иска!
Нека Мисълта следва пътя си, не я спирайте! Кои сте за да преградите пътя й? Мисълта е вселената! А вие сте само атоми! Кажете си, че каквото и да й се направи, било че я петнят, било че я поздравяват, Мисълта остава Мисъл, която разсъждава, вярва, надява се и мечтае — може би е опасна, може би е неосъществима, но, все пак със свещена мечта, поради това само, че е мечта!
Син ма общество, родено от
мечти
, оставете човешкия мозък да мечтае както си иска!
Защищавайте се, но не преследвайте! (Из защитната реч по делото на Жан Грав) Най-нужното Има неща от първа необходимост в живота, има неща второстепенни, третостепенни и т. н. Най-нужното нещо в живота на хората е любовта. Любовта към ближните, любовта към околните, с които живеем, любовта към всички и всичко. Всички други нужди, които имаме, са второстепенни.
към текста >>
50.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 57
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но човешкия език c неговата, както ми се струваше, безкрайна грамада от граматически форми, с неговите стотици хиляди думи, с които ме плашеха дебелите речници, ми се струваше тъй чудно направена и колосална машина, че аз не веднъж си казвах: „Стига
мечти
!
Не си спомням точно кога, но във всеки случай доста рано, в мене се създаде убеждението, че истински международен език може да бъде само един неутрален, не принадлежащ на никоя от днес съществуващите нации, език. Когато преминах от реалното училище в Белосток, (тогава то беше още гимназия), във втората Варшавска класическа гимназия, в продължение на известно време аз бях увлечен от древните езици, и мечтаех. че някога аз ще пътувам по целия свят и с пламенни слова ще склонявам хората да възобновят един от тези езици за общо употребление. После, не си спомням вече по какъв начин, аз дойдох до твърдо убеждение, че това е невъзможно, и започнах смътно да мечтая за нов, изкуствен език. Аз често тогава правех разни опити, измислях претрупани склонения и спрежения и т. н.
Но човешкия език c неговата, както ми се струваше, безкрайна грамада от граматически форми, с неговите стотици хиляди думи, с които ме плашеха дебелите речници, ми се струваше тъй чудно направена и колосална машина, че аз не веднъж си казвах: „Стига
мечти
!
тази работа не е според човешките сили", обаче винаги наново се възвръщах към моя блян. Словото на Учителя Творческият процес на живота Всеки ден носи нещо ново със себе си и това ново човек трябва да проучва; затова е и пратен човек в света да се учи; учението осмисля живота му. А животът е един вечен процес на творчество, който постоянно се разкрива и затова в прогресивното знание човек постоянно трябва да учи, защото винаги има какво да учи. Творческият процес на живота в своето проявление се диференцира в ред сили и енергии, които влизат в разни отношения и създават различните психични състояния; когато имаме хармонични отношения и проявления, раждат се състоянията, които наричаме „добродетел“, а в противен случай имаме състоянието, което наричаме „порок“. Но зад всеки порок у човека седи една добродетел.
към текста >>
51.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Личния и егоистичен живот с всичките му пожелания,
мечти
и миражи, та ако щете и „силна вяpa“, не могат да дадат израз на истинското Христово учение, а си остават само едни нови маневри на безволната и разхлабена плът.
Станев) Frateco Словото на Учителя. Пробуждане на космичното съзнание. (Из беседата, държана от Учителя на 29. 1. 1933 год.) Съобщения Книжнина Да създадем истинско училище! Въпроса за създаване на трудови задруги, братски общежития, подигнат навреме и уместно от в-к „Братство“, поражда след себе си и втория от капитално значение въпрос — създаване истинско училище.
Личния и егоистичен живот с всичките му пожелания,
мечти
и миражи, та ако щете и „силна вяpa“, не могат да дадат израз на истинското Христово учение, а си остават само едни нови маневри на безволната и разхлабена плът.
Да се даде всичко в едно общежитие, което да се постави на истински духовни основи, за да бъде трайно, — ето пътя и изхода от днешното хаотично - положение. Всички, които се съгласят да образуват дадено общежитие, трябва да дадат всичко на Бога; т. е. -да дадат всичко каквото имат на общежитието за вечни времена, без право на собственост или дележ, ако утре някой от общежитието поиска. Това общежитие, подчинено на един вътрешен закон, живее на вечни времена, като всички, които се раждат, растат и остаряват в него; всеки, който го напусне, не взема нищо. Но, за да може децата да се възпитат в новото и истински Божествено учение и да продължат да живеят в общежитието, то те трябва да свършат училище и получат знания нужни за един такъв живот, а не дипломи за служби.
към текста >>
52.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Из нея с жадни глътки аз ще пия все — че в дълга нощ Чер дух
мечти
премаза ... В копнели — сякаш век — за слънчев плам гърди разцъфва чиста и безбрежна радост.
Отърсва стара дреха веч разбуден мир. окитва се със зюмруди и позлата. Кат минзухари — смех просветва във очи. В душа криле раздвижва птица плаха: аз болник жаден бях за топли тез лъчи, що нявга жизнен пулс у мен създаха. О, слънце, утоли протегнати ръце — със злат елексир си напълни ми ваза!
Из нея с жадни глътки аз ще пия все — че в дълга нощ Чер дух
мечти
премаза ... В копнели — сякаш век — за слънчев плам гърди разцъфва чиста и безбрежна радост.
И над прогонен зимен мрак и вихри зли изгрева, сяен, новий ден на младост. Вълни се носят от сребристо—нежна песен. И, тихо — кротки, къпят дух — над скръб възнесен. Ю л и й АГНЕТО Нежен детски глас ехти в зори и душата гали със призивна песен. От разлял се пресен лъх опит, унесен гледам — свод как в руменец гори.
към текста >>
53.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 63
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Холивудските пък обитатели, тия галеници на съдбата, към които се носят
мечтите
на кинолюбителите от цял свят, трябвало — според вестниците — да гладуват в разкошните си дворци, защото търговците спрели да ги кредитират.
Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните — по нейните светли поеми, а духовните — по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество. ____________________________ *) За да бъде човек в хармония с комичните течения, главата трябва да бъде при спане към север или към изток. Езикът на Природата Неотдавна вестниците съобщиха разни куриози във връзка с голямото финансово сътресение, което раздруса страната на доларите. Милионери, останали без цент, били принудени да сключат заеми от своите слуги, за да посрещнат всекидневните си нужди. Други дори се сдружили с довчерашните си слуги, като събрали наедно малкото си пари, та да прекарат по-лесно някой ден и друг.
Холивудските пък обитатели, тия галеници на съдбата, към които се носят
мечтите
на кинолюбителите от цял свят, трябвало — според вестниците — да гладуват в разкошните си дворци, защото търговците спрели да ги кредитират.
Не знам какво ще е „гладуването" на Холивудските принцове на екрана, но ако то дори е само едно спиране на оня поток от долари, който се лее към тях, пак е достатъчно за да помрачи тяхната безпечност. От друга страна на безработните — сиромасите — малко много се плаша, раздава им се що годе помощ. Па се кроят и планове за съкращаване на работните дни, на работните часове, за да може да се даде работа на всички, макар и малко. Това са дребни наглед факти, които се отбелязват като куриози или аномалии, но който може да вижда ще съзре оная мисъл, която Живата Природа иска да внесе чрез тях в съзнанието на хората. Защото Природата говори чрез събитията, които изплитат живота, тя постепенно наставя, поучава, поправя, а понякога — в известни ликвидационни епохи като настоящата — красноречиво опровергава несъстоятелните и изопачени човешки схващания за живота, човека и Природата.
към текста >>
54.
Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 64
 
Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Живея във сладки
мечти
.
И светло и радостно ми е когато се чувствам под игото на твоята сила и власт. И всякога се моля: да изгубя, да се избавя от тая свобода, която имам и която ме прави нещастен роб, и всецяло да се отдам, напълно да заживея под твоята власт, която ме прави свободен. Защото твоята власт е власт на Любовта и Истината — власт небесна, власт от Бога. Т. Ч. На Планината Днес горе съм във планината.
Живея във сладки
мечти
.
За радост и мир на земята За бъдни щастливи съдби. Шептят мелодично листата, Играят златисти лъчи, Там долу класът на нивята Развива се в меки вълни. На извори бистри водите, Мирисът на пъстри цветя. Кристалния въздух, тревите, Със святи планински чада. След Божи ден слънцето скри се, Небето обсипват звезди, И скоро луната яви се, В небесната шир се изви.
към текста >>
55.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ние трябва да престанем да държим идеалите си,
мечтите
си, в някакъв далечен, задоблачен свят, съзерцавайки ги в едно безволно молитвено настроение.
— Това е силата на човешкия дух! Това е Божествения дух в човека, който създава и променя външните условия — формите и отношенията на нещата, — както грънчарят върши това със своето парче глина. Често ние седим и се оплакваме от лошите условия на живота, като същевременно мечтаем по някакви идеали, без да смеем да вярваме твърдо в тяхното осъществяване и без да правим и най-малкото сериозно усилие към достигането им. А времето лети и животът става все по несносен, защото тъпчем все на едно място. Такова едно положение не бива и не може да се търпи.
Ние трябва да престанем да държим идеалите си,
мечтите
си, в някакъв далечен, задоблачен свят, съзерцавайки ги в едно безволно молитвено настроение.
И няма защо да се молим и да очакваме от когото и да било да ги осъществи, защото Божественият Дух, всемогъщият Творец на всичко видимо и невидимо, на всичко материално и духовно, е вътре в нас, и нашия дълг е само в това да отворим пътя за неговото действие, т. е. да сложим ума и сърцето си в негова услуга. И тогава всичко ще тръгне добре. Защото идеалите съществуват не за да бъдат съзерцавани, а за да бъдат постепенно реализирани в живота. Основаната черта на живота, това е движението, — Движението напред.
към текста >>
Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и
мечти
, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото.
И тогава всичко ще тръгне добре. Защото идеалите съществуват не за да бъдат съзерцавани, а за да бъдат постепенно реализирани в живота. Основаната черта на живота, това е движението, — Движението напред. Спрем ли на едно място, ние сме вече вън от неговото всемогъщо течение. И тъй, нека излезем от положението на спокойно, безволно съзерцание.
Нека престанем да изграждаме, с помощта на крилатата фантазия, някакви далечни, не постижими идеали и
мечти
, а да се повърнем към живота и да за почнем с търпеливи усилия да изграждаме и осъществяваме малкото, което единствено може да послужи за основа на голямото, на великото.
Нека пристъпим към реализирането на нашите идеали, ако ще би това да е и в най-малкия, микроскопичен, тъй да се каже, размер. Нека започнем нашите опити в областта на новия живот, колкото и малки да са силите и средствата ни. Само така ние ще придобием опитност, и ще развием сили, годни за по-голяма и широка дейност. Да не чакаме! Това, за което мислим, това за което мечтаем, може да се осъществим!
към текста >>
56.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 73
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните
мечти
на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура.
Новото, това е — „да застанем на гледището на човещината и да оценим всеки като човек, с право и стремеж за живот и за ползване от всичките му блага.“ Новото, — това е всички ний, хората населяващи земното кълбо да се почувстваме като клетки на един общ организъм, като части на едно неразривно цяло, което не може да се дели, да се почувствуваме като родни братя, каквито наистина сме. Новото — това е да съзнаем, че лично щастие няма, че индивидуалните, групови, класови, национални, и расови усилия и стремежи за достигане на щастие и благоденствие, независимо, отделно от другите и в противоречие с техните интереси, са осъдени на неуспех. Че всички опити да се живее и благоденства за сметка на другите, ще свършат с катастрофа. Че силата на насилника ще бъде смазана от меча на правдата. Че омразата, гордостта, егоизма, отделеността, ще се стопят в огъня на любовта и единението.
Идва новата култура, в която ще бъдат реализирани заветните
мечти
на човечеството, когато „меча ще бъде прекован в сърп и вълкът и агнето ще лежат заедно.“ Любовта хлопа на сърцата на всички и ни казва, че всички ние можем да бъдем носители на новото, всички можем да станем проводници и реализатори на новата култура.
Любовта зове всички ни към усилия и жертви, защото от силата на жертвата ще се стопи омразата и ще се роди новият свят. Животът на Питагора (продължение от брой 71) II Египет по това време бил подложен на големи изпитания и Питагор бил свидетел на материалната разруха на тази страна извършена от войските на Камбиза. Отведен като пленник във Вавилон, той намерил там халдейските първосвещеници и персийските маги, които го посветили в мистериите на древните религии на Индия и Персия и му дали да узнае магическата сила на човешкото слово, регулирано по известни окултни закони. Открили му тайните на езотеричната астрономия и истинското движение на небесните тела. И наистина, Плутарх ни казва, че Питагор е вярвал, че земята е подвижна, че тя не е центъра на света, но че се движи едновременно около слънцето и около себе си, нещо което определя последователния ход на дните и нощите.
към текста >>
57.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 78
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защото само в нея и чрез нея ние ще осъществим
мечтите
си за новия живот на братството и любовта.
Ние искаме новия път, новия живот и новото общество, и ще ги създадем чрез Братската задруга, в която ще има блага за всички, условия за живот, за творчество, напредък и щастие за всички. Отдолу, от недрата на самия живот, започвайки скромно, съвсем от малко, но носейки в себе си велики възможности, ще израснат нашите свободни братски задруги, нашите бели комуни, средоточия на обединени братски усилия, които ще се превърнат в могъщи центрове на нова, по-висока, истинска култура, чиято светлина ще озари целия свят. Братската задруга е нашия път, нашия метод, нашето знаме. Тя е символа и залога за нашето освобождение от робските вериги на днешния живот. Тя е, едновременно, идеал, към който се стремим, и действителност, в която всекидневно живеем.
Защото само в нея и чрез нея ние ще осъществим
мечтите
си за новия живот на братството и любовта.
Защото само тя ще ни създаде условия за непрестанен, безспирен възход напред! В Братската задруга е нашия живот, нашето бъдеще, нашето щастие и величие — индивидуално, групово, на обществото, на народа ни и на цялото човечество. В икономическото и духовно обединение на хората и народите е ключа на техния успех и щастие. Питата на дядо Благоя Тия дни пак се срещнах с дядо ви Благоя. Да ви разправям кой е и що е — не си струва!
към текста >>
58.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 83
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Това е светът на човешката фантазия и
мечти
, на човешкото тщеславие, гордост и безумие.
Но аз съжалявам всички учени и религиозни, които не са съществували по-рано. И аз говоря само на тези, които са съществували. Един път се ражда човек от Бога, а много пъти се преражда, докато се усъвършенства. Съвременните хора са се отклонили от правилния начин на мислене и затова не могат да схванат тази истина. И с тези си криви разбирания те са си създали един свят на хаос и дисхармония, в който природата не се меси.
Това е светът на човешката фантазия и
мечти
, на човешкото тщеславие, гордост и безумие.
И в този свят всеки сам си приема заплатата - защото всеки носи последствията на живота си като един неизбежен отзвук на самия него. Защото всеки, според мисълта си, си създава и съответните форми на проява. В света на хората съществуват две раси, които са диаметрално противоположни по стремежи и разбирания и от това се раждат всички конфликти. Едната раса, това са потомците на библейския Каин, а другите са потомци на Авел и Сит. Каиновците се отличават по това, че искат да управляват, да убиват, да ограбват и да живеят от труда на другите.
към текста >>
59.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мечтите
се сбъдват.
Аз се чувствам щастлив, близо до Бога. А дивният ден ни настройва за песни. И на върха аз си мечтая за онази велика и мощна южно-славянска държава — в която българи, сърби, хървати и словенци биха живели, свободни, равноправни, в слога и хармония. И биха създали една нова славянска култура. Култура на всемирно братство.
Мечтите
се сбъдват.
Мечтателите са спасителите на света. Защото мечтите, мислите — са сила. И тази сила движи живота. Да мечтаем за възвишеното, красивото, е нужно и важно. Това е първото.
към текста >>
Защото
мечтите
, мислите — са сила.
И на върха аз си мечтая за онази велика и мощна южно-славянска държава — в която българи, сърби, хървати и словенци биха живели, свободни, равноправни, в слога и хармония. И биха създали една нова славянска култура. Култура на всемирно братство. Мечтите се сбъдват. Мечтателите са спасителите на света.
Защото
мечтите
, мислите — са сила.
И тази сила движи живота. Да мечтаем за възвишеното, красивото, е нужно и важно. Това е първото. И после да работим за нашите мечти — със слово, мисъл и дело, това с второто.
към текста >>
И после да работим за нашите
мечти
— със слово, мисъл и дело, това с второто.
Мечтателите са спасителите на света. Защото мечтите, мислите — са сила. И тази сила движи живота. Да мечтаем за възвишеното, красивото, е нужно и важно. Това е първото.
И после да работим за нашите
мечти
— със слово, мисъл и дело, това с второто.
към текста >>
60.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 114
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните
мечти
и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни.
Ще прибавя към това, че този господин ми беше съвършено непознат. Нови Орлеан е на повече от 2000 километра от тук, а до тогава аз не бях се отдалечавал повече от 160 километра от моето жилище. М. И. О с т и н мирови съдия Мидълтаун, Ню Йорк ХИМНЪТ НА НОВАТА ЕРА От векове далечни аз следя как в’ефира Върви във вихрен танец на Феба дъщерята. През зодиака как тя стъпки си пробира — От минало незнайно без шум бдя над земята.
Познато е на мене нейното отклонение пътя й начертан от силите небесни, И нейните
мечти
и леко поведение, Злини и добрини на мене са известни.
Какво тя е вършила и синовете нейни, Потънали цели в своите пороци, Как скитали са дълго по пътя безидейни, Аз зная и нея и нейните отроци. А виждала съм също как плаче и страда, В скърби непосилни и мъки жестоки, Душата на светлите земни чада, Прикрили от взор чужди рани си дълбоки. И унеса дивен на тоз танц в простора. Наблюдавам мълком от епохи древни. Що вършат растения, животни и хора, В дела разпознавам велики и дребни.
към текста >>
Които ще предам на тез, що се стремят Безспирно да творят, да въплотят
мечтите
, Които с’изпитания от висини ловят.
Огромните богатства, в които ще разраснат Семената малки, що нося ви аз, Са за хора смели, които ще пораснат От чистите, светли души между вас. Но ето аз вече започвам да сея Семето на братство, към всички в света, Над него непрестанно на струи ще лея Живата вода що нося с любовта. И както градинарят в своята градина С трепет следи растежа на цветята — Над вас ще бдя аз, Новата Епоха, За да покълне туй семенце в сърцата. И в този още ден от мойта ранна младост На живота що ми е даден в тоз Божи свят Разхвърлям обилно аз семето на радост, На вяра, надежда и на благодат. На знаньето сияйно в мен скрити са лъчите.
Които ще предам на тез, що се стремят Безспирно да творят, да въплотят
мечтите
, Които с’изпитания от висини ловят.
Огърлици от бисер и камъни безценни, На мъдростта старинна прикрити плодове, Най-щедро ще даря тез дарове нетленни На събудените, бодри и чисти умове. За туй аз ви приканвам от този ранен час С първия си химн, пред вас който аз пея, Бъдете доволни! изпратена при вас, С честите хора сал честито ще живея. Забравете вече свади и дележи! Аз нося край сетен на туй разединение.
към текста >>
61.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И трябва да бързаме, да не се захласваме в празни
мечти
и да гоним миражи, понеже събитията се развиват много бързо.
Тя е вървеж по един възходящ път и крайната цел ще бъде проява на висшето в човека. Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят. Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция. Днес се намираме в голяма .криза. Всички области на живота трябва да се преустроят.
И трябва да бързаме, да не се захласваме в празни
мечти
и да гоним миражи, понеже събитията се развиват много бързо.
Окултизма не е гола теория, а практика. Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др. Най-важното е да се разбере, че окултизма не пренебрегва резултатите на днешните науки; той ги взема предвид и гради по нататък. Окултистите са хора практици; истинския окултист е винаги практик в този смисъл на думата, че се стреми да измени физическото чрез духовното познание. И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната.
към текста >>
62.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 166
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Но ние също така не бива да забравяме, че все пак най-важното в живота на човека са неговите постъпки, а не неговите
мечти
или блянове, колкото и възвишени да са те.
ПОСТЪПКИТЕ „Човек е това, което прави“, казва един мъдрец, чиято мъдрост не е още за земята. Наистина, важно е какво човек мисли; важно е също какви чувства вълнуват сърцето му, но най-важно е как той постъпва. Често срещаме хора, които много правилно разсъждават по разни въпроси, хора. на които не липсва възхищението от красотата в живота; хора, на които не липсват ни надежда, ни добри намерения и перспективи както за близкото, тъй и за далечното бъдеще на човечеството; хора на които не липсват ни благородни чувства и възвишени стремежи. Какво друго добро можем да направим освен да се радваме на такива оптимисти, които вероятно все допринасят нещо за общото добро.
Но ние също така не бива да забравяме, че все пак най-важното в живота на човека са неговите постъпки, а не неговите
мечти
или блянове, колкото и възвишени да са те.
Постъпките на човека са конкретен израз на неговите фактически отношения към света, който го обкръжава. Те показват какво сега може човек да направи, а не какво би трябвало да може. Постъпихте са мерило за постиженията и домогванята на човека т. е. за неговия духовен ръст. Някои хора мислят, че постъпките на човека са нищо съвършено отделно и самостоятелно и че нямат нищо общо с онова, което човек мисли и чувства.
към текста >>
63.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нека престанем да се храним с блянове и
мечти
, а да почнем работа кой каквото може.
Новите хора знаят, че най-великото призвание на всеки човек е да служи на Доброто и на Любовта: да служи на Мъдростта, на Правдата и Истината. Разумните хора знаят, че пътя на Христа е път на всяка душа, на всеки човек и живота на Христа е откровение за тях. Разумните хора знаят, че така е а живота: тези, които работят не за своето благо, биват осмивани и гонени, а после признати и оценени. Сега. на работа. Нивата ни чака няма време за губене Нека престанем да търсим признателност.
Нека престанем да се храним с блянове и
мечти
, а да почнем работа кой каквото може.
Нека всеки впрегне силите на своя ум, силите на свето сърце и силата на своята воля и да заработи за успеха на това велико и свято дело. Стига резервираност. Стига чакане. Стига бездействие. Да впрегнем всички сили на работа а полето на Любовта.
към текста >>
64.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Във сърцата затрептяха Вси съкровени
мечти
, Струни нежни в хор заляха Във душевни глъбини.
Във висините Там, високо всред скалите, Над кристалните води, Всред цветята и тревите, Где вечно чистота цари — Там за отдих мил, приятен, Простор дивен, необятен Планината на разкри. В стръмна вис се възвисява Връх с величествен воал. Той крилат стремеж ни дава Към високий идеал. А потокът бързотечен Нежно, нежно ни мълви: — Придобийте живот вечен! Вижте как безмер раздавам Струи — бисерни води, В вековете не престава Мойта песен да звъни.
Във сърцата затрептяха Вси съкровени
мечти
, Струни нежни в хор заляха Във душевни глъбини.
Завеща ни планината Сияен дух, неуязвим С светли пориви в сърцата Новий свет ще сътворим. Идем ний от висините С дух сияен, възроден, Идем тук във низините Лъх на младост да внесем. В. С. Н. Възпитанието Би било много лекомислено, много самонадеяно да се приеме званието възпитател преди да се познаят, и то издълбоко, онези принципи и възможности, които са вложени в туй чудно и загадъчно същество, наречено „човек“. Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи.
към текста >>
65.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 199
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Лети младежо, с
мечтите
ти ще извършиш чудеса!
Това е единствения път, когато съм правил знак върху пощенския регистър. Когато отворих писмото, видях, че то идва от Азорските острови. То беше от моя приятел полковник Шав, който ми искаше препоръчително писмо за сина на професор Шарко и на г-жа Шарко, Жан Шарко, когото аз тогава не познавах и който след няколко седмици, трябвало да замине от тук за Азорските острови. Лети младежо! Лети младежо във висините, под ведри, сини небеса!
Лети младежо, с
мечтите
ти ще извършиш чудеса!
Просторът твой е, ти си цар на дивна, светла бъднина; Бъди творец и господар па себе си и в живота. Орел бъди на мисълта, незнаещ предел, низина, могъщ бъди в Любовта която възражда света! П. Г. П. Възлюби! Възлюби Слънцето, лъчите, Възлюби синьото небе; Възлюби звездите, душите. Възлюби чистото сърце.
към текста >>
66.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Там е светът на
мечтите
—царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото.
Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там в него се гнезди всичкото най-възвишено и красиво във вашия живот. Челото — там е гнездото на всички мисли.
Там е светът на
мечтите
—царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото.
Вгледайте се в челата но близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите . . . В тия форми е изразен целия душевен, умствен и чувствен свят — това е море. което се вълнува, небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч, взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва какъв важен дял от живота се хроникира.
към текста >>
67.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Изобщо те са носители на идеал на външна красота и финни чувства, Склонни към
мечти
, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества.
Той обича физическите удобства, но не в грубата им форма, а в най-фината, и е склонен към някаква своего рода собствено измъдрувана философия, която в главни черти оправдава изобилието, когато е в неговите ръце. Такива хора имат много проницателни умове (разбира се в съчетание със съответно чело), но са умни за себе си и търсят изгодата си във всичко, но крайно деликатно и прикрито. Жени с такива носове, (прави с остри върхове) са често фантазьорки, които в умът си държат всевъзможни картини, а външно минават за благочестиви. Често мислят за безсмислието на живота и говорят за самоубийство. Имат финна мисъл, предпочитат външна та деликатност, изисканост, красивите форми.
Изобщо те са носители на идеал на външна красота и финни чувства, Склонни към
мечти
, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества.
Обичат силно и се превързват за дълги години въпреки даже обикновения здрав смисъл. Работливи са много, но имат нужда от импулсиране — инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност. Мъжете с такива носове са почти негодни за живота. Тях не могат да ги разбират. Чувстват се като сакати.
към текста >>
68.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 213
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Тъй в
мечти
изпреде много пъпчицата малка И изпрела, тя започна със златната совалка * Да тъче платно красиво за одежда нова, През април ще трябва вече тя да е готова.
Олга Славчева Цветната пъпка Много дни и много нощи в зима неприветна В дом приветен бе на топло пъпчицата цветна. Тя край огъня запален весело седеше И на свойта хурка златна златото предеше. * Вихри вият, тя си пее и преде, нехае И за първо слънце топло все си тя мечтае. То ще дойде, ще я викне в утринта огряна И тя вънка ще излезе с новата премяна. * Ще посреща много гости и ще ги гощава И на всички тя от свойто злато ще раздава.
Тъй в
мечти
изпреде много пъпчицата малка И изпрела, тя започна със златната совалка * Да тъче платно красиво за одежда нова, През април ще трябва вече тя да е готова.
И тъче си и си пее пъпчицата цветна И нехае, че е вънка зима неприветна. * Че сърце й е богато с бленове красиви, С бленовете ще дочака в дните си щастливи Свойто слънце, свойта обич, пролетна надежда, Обновена ще го срещне с новата одежда. Д. Антонова Пролет Подранила птичка възвестява От потънали в сън върхари, Че на път е вече с дивни дари С трепет чаканата пролет! * И невидими потичат струи От живот, от слънце и от младост, Неусетно се наливат пъпки И набъбнали зрънца поникват. * О, свещени, вечни тръпки На земята — майка, що зачева Пак в недрата си блага обилни!
към текста >>
69.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за младежки устрем и крилати
мечти
, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота.
Последната е неразривно свързана с творчеството и със свободата (вътрешна, истински реална свобода). Нека всички се стремим, покрай външната култура, покрай външното образование, които често могат да бъдат само едно краткотрайно и повърхностно лустро, да придобиваме все по-вече и по-вече тази истинска, духовна култура. С Калименов КАМБАНЧЕТО Велика и свята е твоята песен. В нея има толкова много и толкова дълбоко съдържание! Твоят език е ясен и чист и говори направо на душата.
Колко сладко разказва той — на тия, които го разбират — за великото тайнство на познанието, за младежки устрем и крилати
мечти
, за розови надежди и детинска, свята вяра в живота.
Ти пееш всяка сутрин през учебната годила, и зовеш към храма на просветата жадните за знание младежи. Днес ти наново започваш твоята песен. И колко сладка, колко прочувствена и нежна е тя! Колко много ни говори тя! _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Ето: приведен над своята работа и погълнат в нея, един човек стои в малката си работилница, някъде в края на града.
към текста >>
70.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 229
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Докато Божественото в човека не се събуди, докато той не стане истински носител на свещения огън, докато не стане жив олтар на Твореца, той е далеч още от ония съвършен ни форми, които понякога се явяват в душата му като
мечти
.
Обаче тя има да придобива, да еволюира още, докато един ден се домогне до най-съвършената форма, да достигне до оная идеална форма, която първите християни приложиха, макар и да бяха поставени при най-неблагоприятни и противоречиви условия на времето си сравнително с днешните — именно, комуните, братските за други. Следователно, кооперацията е преход към нещо по-високо, по-съвършено. Но за това ново по-съвършено нещо са необходими нови хора, готови души, в които да гори пламъка на великата любов и в които да е изгоряло напълно користолюбието. Необходими си човеци — братя, с високо съзнание и ясен план за една бъдеща дейност, която да послужи за модел и посока на новото общество, което сега се формира и ражда. Без тия условия не може да очакваме успех, било за общество, кооперация, или задруга.
Докато Божественото в човека не се събуди, докато той не стане истински носител на свещения огън, докато не стане жив олтар на Твореца, той е далеч още от ония съвършен ни форми, които понякога се явяват в душата му като
мечти
.
Кооперацията е допринесла много за културното повдигане на страната и има поле за успешна работа и дейност. Но успяват само ония кооперации, в които са попаднали съзнателни и честни кооператори. За кооперацията и още повече за по-съвършената й форма — задругата (комуната) трябват съвършени човеци — братя, в които Христос е възкръснал, в които е пробудено висшето съзнание. Без тия наглед елементарни условия, не може да се създаде едно движение, което претендира да донесе спасение на страждущото човечество Държаха се още три сказки през този конгрес: .Финландия, Дания и Скандинавските страни.“ За новото възпитание“ и „Вегетарианство и красота.“ Когато зреят житата от БУЧА БЕХАР (впечатления) Една малка и стегната книжка из бита на онези, които живеят край зреещите жита. Много и хубави и учени книги имаме днес, но книги за молци на, за избранниците в живото който не им е отказвал в нищо, който свръх всичко им под нася и изящно и художествено четиво.
към текста >>
71.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Неща, които вчера са били
мечти
на малцина, днес са реалности за мнозина.
Кръстанов е по обиколка из западно европейските страни. С помощта на международния език Есперанто той е вече обиколил няколко държави и е държал сказки за България, страна на розите и столетниците. Сказките му са били придружени със светливи картини. В северните страни: Финландия, Швеция, Норвегия, Дания и др. той е видял висока култура, голяма честност и постижения.
Неща, които вчера са били
мечти
на малцина, днес са реалности за мнозина.
Човечеството няма да остане на едно място. То не ще остане в мрак и невежество, няма да тъне вечно в своя егоизъм, антагонизъм и взаимни борби. Идват нови хора. които ще турят началото на една нова култура, в която човек за човека ще бъде брат, а не вълк, както е било в миналото. Ето какво пише той между другото: „Да видиш тук, каква честност и доверие между хората.
към текста >>
72.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
В своите творби те въплътяват своите видения,
мечти
и идеали, допълнено с онова, по особен на чин преживяното.
Един е светът за овчаря и друг за поета, за художника, философа или учения. Не е еднакъв светът за материалиста и за духовно пробудения човек. Поетите, художниците, музикантите и пр. познават едно друго виждане, което можем да наречем творческо виждане. Чрез него те така виждат света, че човек смело би казал, че те живеят в друг, особен свят, различен от обикновения; свят, който е по-широк, по-красив и по-велик.
В своите творби те въплътяват своите видения,
мечти
и идеали, допълнено с онова, по особен на чин преживяното.
Ние, обикновено зрящите, в повечето случаи оставаме напълно чужди на това виждане и преживяване, които са отражения от тоя вътрешен свят, където неподготвения няма абсолютно никакъв достъп. Нашата неподготвеност ни пречи да проникнем този свят, в светът на великите поети, великите мисли тели или музиканти, където нещата се виждат по-пълно, по-вярно и по-съвършено. Затова най-често не можем да разберем творенията им, нито да доловим Великото у Великите. „Изкуството е виждане по-далече и затова оня, който гледа, трябва да знае, за да може да вижда,“ казва проф. Н. Райнов.
към текста >>
73.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И от него вам
мечтите
да посрещна с обич ясна.
Луксозно издание, голям формат, 128 стр. В древността Бог говори на израелският народ чрез пророците. Престанал ли е Той от тогава да говори на хората? Както тогава чрез пророците, Той говори така и днес чрез големи мъдреци и вдъхновени пости Той ни говори и праща своето слово върху душите ни, както облак водните капки върху цветята и тревите. „Аз летя към висините в облак нежен да израсна.
И от него вам
мечтите
да посрещна с обич ясна.
Морен дух да освежавам аз от облака ще мога и от него да предавам всички пориви на Бога.“ Бог не е преставал да говори никога. Само ние с нашите ограничени схващания си въобразяваме, че вдъхновеното слово на мъдреца и поета идва случайно. Те са свързани с един възвишен свят и според висотата т. е. според степента на своето развитие и чистота те предават това, което блика от тях. Всички мъдреци и пости, които носят идеи на мир, братство, човещина и проповядват Любовта като основа на разумния живот са боговдъхновени.
към текста >>
74.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите
мечти
.
Това бил Призива на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства. Хаоса се погълнал от бездните. Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласа на светлината изпълнял Безконечността.
— Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите
мечти
.
— Не, отговорил Хермес. — Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващото във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества. Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят в който живеят обитателите на земята.
към текста >>
Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани, го отразяват в едни само
мечти
от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница.
Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответстващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите идещи от Божествения Ефир.
Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани, го отразяват в едни само
мечти
от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница.
В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на земята и из тази тъмница божествения живот представлява за тебе само безполезен сън. — Могат ли душите да умират? — попитал Хермес. — Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странстване е изпитание.
към текста >>
(но този път те не се задоволяват с отражението всред
мечтите
за безпомощно блаженство –от „Хермес и неговото учение“, Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1).
Погледни на тази страна. Виждаш ли този рой души, стремящи се да се подигнат в лунната сфера? Едни от тях падат на земята, сметени от вихъра, като ято птици под напора на буря, други със силни движения на крилете достигат по-високата сфера, която ги увлича в своето движение. Достигайки до нея, душите отново почват да познават божественото в себе си. Но този път те не се удовлетворяват от възможността да ги за непостижимо щастие.
(но този път те не се задоволяват с отражението всред
мечтите
за безпомощно блаженство –от „Хермес и неговото учение“, Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1).
Те се проникват от него, поглъщат го в себе си, задържат го с ясно съзнание, просветено от страданието, енергична воля, укрепнала в борба. Те стават светли, щото подхранват в себе си Божественото и го излъчват в своите проявления. Укрепи своята душа, Хермесе. и проясни твоят помрачен дух при вида на тези летящи души, подигащи се до седмата сфера, гдето блестят като светкавици, защото и ти можеш да ги последваш, затова е необходимо само едно: желание да се подигнете. — Погледни, как те летят и описват кръгове, съединяващи се в божествени хорове.
към текста >>
75.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Защо да си губим времето в размисъл, в
мечти
?
Ако тя нехаят и ние ли трябва да нехаем заедно с тях? Ние трябва да бързаме, защото времето върви, влака ще замине и ще ни остави. А истински живот е да живеем в цялото, в хармония с него. Които с вън от него, нека да побързат да влязат в него! СЛЪНЦЕТО В непрестанните вълнения на ежедневния живот, в който ни увличат хиляди излишни нужди на модерната „цивилизация“, човек е склонен да мисли, че животът му е пълен само тогава, когато брои в своя актив едно несметно число приключения, едно от друго по-незначителни.
Защо да си губим времето в размисъл, в
мечти
?
Не, трябва трескаво да се живее, да се вълнува човек, да се встрастява в дреболии, да си създава желания и въображаеми страдания. Мислещият ум, приятел на съзерцанието и любител на възвишената природа, се чувства зле в тоя вечен вихър, който поглъща всичко: и радостта да се живее, която човек няма време да вкуси, и любовта към хубавото, от което равнодушно се отделяме, вихър, който непрекъснато скрива от нас истината. А защо тъй да се поглъща живота ни само от някакви си материални интереси? За да задоволим гордостта и тщеславието си! Само за да се превърнем във роби на химери!
към текста >>
76.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Огнени потоци рой бликват и заливат щедро цялата земя до край със идеи и
мечти
и с възможности нечути!
* Бляновете са разбити и останало теглото: Прикован във вериги Прометей. * Но нощта, колкото и тежка тя, се изнизва час по час. Изток леко руменей, после пламва. Иде ден! * Иде хубав, светъл ден!
Огнени потоци рой бликват и заливат щедро цялата земя до край със идеи и
мечти
и с възможности нечути!
* Иде огън, светлина! Иде чуден, хубав ден! Братя, ето! Гръмва звън в ранен час се разнася ясен глас: * твърд упорен, неуморен, като глас на съвестта, проговорил в градский шум: * Бим, бам, бум. бим, бам, бум!
към текста >>
77.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всички най-хубави проекти, всички
мечти
са все заради детето.
Някои казват: Ние трябва да изучаваме живота Онези, които са създали живота, преди да се е проявил той на земята, те са мислили за него, те са мислили за всички същества на земята. Следователно, детето няма защо да мисли за себе си. Бащата и майката са мислили за него. Най-малко 20 години те са мислили за него. Всичките любовни писма на майката и на бащата се дължат все на мисълта им за него.
Всички най-хубави проекти, всички
мечти
са все заради детето.
Какво може повече да мисли и да се безпокои човек? Каквото и да мисли, той нищо не може да направи. С това аз искам да ви наведа на мисълта, че Бог е мислил за онова, което сме ние днес. Той е мислил за нас преди милиони години още. Следователно, ние сме дошли в един живот, който отдавна е обмислен.
към текста >>
78.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И затова жената майка трябва да застане смело и да извоюва живота на тези, които тя е родила, кърмила и люляла с
мечти
за живот.
Жената трябва да внесе мекота в сърцата на управниците и гдето би се появила буря да я предотврати. В нейното сърце трябва да има толкова обич към всичко живо, че да стопи всички недоразумения, всяка омраза и неприязън. Нейният поглед да стопи всички страшни помисли на мъжа и да издигне лозунга на мира между всички народи. Защото майката е на всякъде майка и за нея са чада всичките деца от целия свят. Тя е дала плът от своята плът на децата си, откърмила ги е с частици от своя живот и знае колко ценен е човешкия живот, затова никога няма да посегне на него и да го отнеме.
И затова жената майка трябва да застане смело и да извоюва живота на тези, които тя е родила, кърмила и люляла с
мечти
за живот.
а не за смърт. Тя трябва да изиска и настои мирът да стане основа, върху която ще се гради благоденствие то на отделните народи и общо за цялото човечество. Н. Неделчева ПРОМИСЛИ ЗА БЛИЖНИЯ СИ, ЗА ДА ПРОМИСЛИ БОГ ЗА ТЕБ (продължение от бр. 238) Отидоха селяни при Бояна, раздумваха го. Молеха му се, но той не скланяше.
към текста >>
79.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
С какви
мечти
се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас.
Тая верига от чисто злато ще се разпростре надлъж и нашир, напук на вси общи страдания, които ни чакат. Тя ще стане един ден мрежа, здрава тъкан, която ще покрие вси народи и най после ще им донесе мир и щастие! Алфр. Ломоние професор в историко-филологическия факултет на университета в Тулуза ПРИ ЕЗЕРОТО НА ЧИСТОТАТА Учителю, От както сме дошли в България, първо на Изгрева, и сега тук на планината Рила, при вас и при всички наши братя българи, Ние чувстваме около нас такива добри мисли, благи думи и духовна радост, та имаме впечатлението, че сме станали вече жители на Небето. И ние си спомняме за нашето детинство, когато дните ни бяха свободни и открити за радостта, игрите и учене всред природата. Ние можехме да обичаме природата и да прекарваме всред нея от сутрин до вечер, да вдишваме нейните благоухания и нейния живот — без ограничения и без страх.
С какви
мечти
се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас.
Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот. И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята. Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски мечти стават действителност.
към текста >>
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски
мечти
стават действителност.
С какви мечти се пълнеха тогава душите ни за вълшебните богатства на планината и за красивите дарове, които тя пази за нас. Ние мечтаехме за една страна, дето цари истинско щастие, истински свободен живот — чистата радост на истинската младост. После, когато пораснахме, ние трябваше да напуснем нежната природа и да се приспособим към онова, което хората бяха организирали в модерните градове. Тогава около нас ние срещнахме хора, които ни дадоха пример на страх, на егоизъм, на подозрение, на лични долни сметки и интереси, и бяхме принудени да се подчиним на техните правила на цивилизацията и на техния неестествен живот. И затова ние трябваше да пазим грижливо, тайно в душата си, нашия дивен блян за рая на земята.
Но днес, бидейки тук, ние виждаме и чувстваме, че нашите детски
мечти
стават действителност.
Ние се уверяваме в това. като констатираме, от много месеци насам, — откакто изучаваме Вашето Божествено Учение — неочаквани големи промени в нашата душа и в нашето физическо тяло, а постепенно и в нашите семейства и в нашите приятели. Тези резултати са така важни, че те не могат да се сравнят с малкия напредък, който правехме по-рано с голям труд и бавно, година след година. Ритъмът на нашия живот се промени, всичко приема за нас нов смисъл, и сега за нас започва нов живот. Аз изказвам тези мисли от името на всички французи и от името на всички приятели, които са останали във Франция, но които са свързани с нас в този момент с всичката искреност на своето сърце.
към текста >>
И всички съвременни
мечти
за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна.
които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплътят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплътят в земните форми, но не им се удава.
И всички съвременни
мечти
за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна.
Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организъма и дават хора с тънка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правил но на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията Когато е в лош аспект също така предразполага към измама, към двойственост в живота и невменяеми постъпки.
към текста >>
80.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Но рой
мечти
ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали на кръг, огряващият огън ни подбужда да мислим, че кладе го дух сторък.
* По нея, във молитвен ход, и други изкачват стъпала под звездопад ... И техните очи са теменуги и те ще бдят с Учител белобрад. * А щом проблесне слънцето в разтрога на теменужният и димен здрач, зарежда тихо притчите за Бога в кръга любящ Учителят - водач. * * * Ти гледаш, съзерцаваш и немееш пред таз молитвена картина там и в миг решаваш вечно да живееш във тоз, сред китната природа, храм. Елвилюри ОКОЛО ОГЪНЯ Когато слънцето в тъга помръкне и с длан разпръсне искрици звезди, в тревата птицата притихне, млъкне — с притома дъхнат нашите гърди. * И ладията до брега задреме, полюшвана от езерен ветрец, — луната спусне сребърното стреме, препусне Бог надоблачен жребец.
* Но рой
мечти
ги тръбен зов прокужда, и всички нас, насядали на кръг, огряващият огън ни подбужда да мислим, че кладе го дух сторък.
* Във пръстен жив като Алмаз застане Учителят на нашите души и слуша, щом цигулката подхване с мелодия сърца да утеши. * А ний, загледани във този огън, опити от симфонния размах, зовем смирено във духа си Бога, разтварящ ни сърцето с нежно ах ... * По нас трепти отблясъчна омая, в душата ни — мелодиен псалом, звезди горят над нас, звезди в безкрая и шепнат, всеки дух — към своя дом... Елвилюри Емил Грайф ВЪВЕДЕНИЕ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ Излишно е да се доказва, че цялата вселена, заедно с нейните слънца и планети, в числото на които влиза и нашата земя, се подчиняват в своя живот и движение, на известни закони. Макрокосмосът се подчинява на един универсален закон, по силата на който се извършва еволюцията по една точно определена посока, която ние обозначаваме с правата А—В. (Вж. фиг.) Но ако цялото е подчинено на един закон, то това се отнася също така и за частта. Например, ако едно колело се върти в една посока, то спиците на това колело, очевидно е, ще се въртят в същото направление и в същия ритъм.
към текста >>
81.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мечтите
са фиданките на реалностите.
Такъв не е законът: такова положение на нещата никога не може да означава: „Искай и ще получиш“. Мечтай за възвишени неща, и, според както мечтаеш, такъв ще станеш. Твоят блян е обещанието на онова, което ти ще бъдеш един ден; твоят идеал е пророчеството на онова, което ти най-после ще разкриеш. Най-големият подвиг е бил изпърво и за известно време сън. Дъбът спи в жълъда; птицата се таи в яйцето; а в най-възвишената мечта на душата мърда един бдящ ангел.
Мечтите
са фиданките на реалностите.
Обстоятелствата, сред които ти живееш, може да са противни, ала те няма да останат за дълго време такива, ако само си поставиш пред себе си един идеал и се по-трудиш да го постигнеш. И ти също, млади читателю, ще осъществиш бляна (не суетното желание) на своето сърце, бил той долен или прекрасен, или пък смес от едното и от другото, защото ти ще се привличаш към онова, което скрито обичаш най-много. В твоите ръце ще бъдат поставени точните резултати на твоите собствени мисли: ти ще получиш каквото си заслужил — ни по вече. ни по-малко. Каквато и да е средата, която те окръжава сега, ти ще падаш, ще оставаш надире или пък ще се издигнеш със своите мисли, своя блян, своя идеал.
към текста >>
82.
 
-
* Една милувка нежна окрилява света на моите
мечти
— една Душа Велика се вселява в душата ми и тихо ми шепти: * — Душа, пробудена за устрем към по-добри човешки съдбини, повярвай, идващото „утре“ ще дойде с много, много добрини!
Вие трябва да го осъществите! С. Калименов ПОВЯРВАЙ Безкрайна, светла звездна шир. Трепти безмълвният й лик. Дълбока тишина и тайнствен мир. О, миг, тържествен и велик!
* Една милувка нежна окрилява света на моите
мечти
— една Душа Велика се вселява в душата ми и тихо ми шепти: * — Душа, пробудена за устрем към по-добри човешки съдбини, повярвай, идващото „утре“ ще дойде с много, много добрини!
* Виж тази приказна, елмазна шир — каква хармония, каква вълшебна красота! Ще стихнат бурите човешки най-подир И таз хармония ще слезе във света! * Повярвай, милиони слънчеви души са храм на Любовта! Не гледай този смут, тоз кървав епизод. туй сетний трясък е на всяка гнилота пред правдата на Бога — Саваот!
към текста >>
83.
 
-
* Не вярва никой, че с венец из пепелта на своите погребани
мечти
възкръсваш.
Но аз казал бих: и в денят на Страшний съд светът, Учителю, ще бъде Твой хулител. * Защо? — Защото Ти си живият олтар. Защото никой не повярва, че Човекът можал би жертва, жрец и жертвеник — макар за миг да бъде! А такъв си ти отвека.
* Не вярва никой, че с венец из пепелта на своите погребани
мечти
възкръсваш.
Не вярва никой, че с цветя красиш кръста на стотна смърт — че с тоз венец света поръсваш. * Не Ти ли си духовитият родител нам? Нали сърцето Ти огромната утроба било е и ще бъде пак за брой голям души и детски умове — с любов, без злоба? * Дали не Твойта доброта закорави света във неговата дързости като камък, та подвига Ти да отрича, че разви духът му Ти — със Твоя саможертвен пламък? * Нима идеализма Ти на сътворец — из българската глина глината световна да преизваеш в истински човек с венец, нима това възбуди завистта отровна?
към текста >>
84.
 
-
От една страна ми се виждаше малко обидно, че любовта, из която отделяхме толкова голямо место в
мечтите
си, се дължала на случайно микробно заразяване, а от друга — не можахме да се противопоставим на това схващане, тъй като то идеше от името на лекар, значи човек на точната наука!
Грижливо изследване и проверка на фактите, работа, за която лекарят често няма нито време, нито умение. Но в замяна на това той има авторитета на учен човек, на човек, който едва ли не знае всички тънкости на живота. И този авторитет е достатъчен за да се посрещне всяка негова дума с доверие. Помня как преди 40 години група ученици бяхме изненадани, като прочетохме в един вестник, че американец-лекар най-после открил микроба, който извиква любовната емоция! Колко много ни заинтригува това откритие!
От една страна ми се виждаше малко обидно, че любовта, из която отделяхме толкова голямо место в
мечтите
си, се дължала на случайно микробно заразяване, а от друга — не можахме да се противопоставим на това схващане, тъй като то идеше от името на лекар, значи човек на точната наука!
Да се досетим, че тук имаме работа с обикновено клише, което говори повече за инертност (бездейност) на мисълта у този. който изказва подобно схващане, за това ни липсваше опит. От досегашната дейност на г. д-р Чолаков се вижда, че той проявява по-широки интереси, отколкото изисква професията му. Това, разбира се, е хубаво и аз немога да не го похваля за тази му черта.
към текста >>
85.
 
-
* Из града — тези улици шумни и сиви, де живота безумно крещи, на село — в тишината на буйните ниви — нас опиват ни странни
мечти
.
Всички човешки „величия“ са в ръцете Му. в шепата Му, като малки прахолинки, които Той духва когато пожелае. И, тогава, от всичкото им величие, от всичката им сила остава едно нищо. Нека имаме търпение: Бог управлява света! КЪМ ВИСИНИ С оковани крила днес земята ни ражда оковани с неволя и делнични дни, а гори сред душата ни вечната жажда за простор, красота, висини.
* Из града — тези улици шумни и сиви, де живота безумно крещи, на село — в тишината на буйните ниви — нас опиват ни странни
мечти
.
* Като звън на далечни, грамадни камбани, като гръм на стихийни вълни, свободата зове непрестанно сърца ни към лазура на нови страни. * В миг крилата за полет безумно потрепнат, в миг в очите искра заблести, и акорди на музика странна зашепнат: „Полети! Полети! Полети! “ * Младостта запламти в многоцветни огньове, младостта призовава часа — тоя час на размах, на разбити окови, тоя час озарен с чудеса.
към текста >>
86.
 
-
* Всичките тревоги, наслаждения, Всичките
мечти
на любовта, Скриха се във мрак като видения И не ще припламнат пак в света.
Само там тръстики де трептят Чуй се песен тъжна и неласкава Като сетен дъх на болна гръд. * Лебед умирающ със ридание Там разказва миналите дни, На небето вечерно сияние Бавно гасне в бледи светлини. * От къде таз мъка е излъчена ? И защо в гърдите толкоз мрак ? Иска в миг душата му измъчена Безвъзвратното да върне пак.
* Всичките тревоги, наслаждения, Всичките
мечти
на любовта, Скриха се във мрак като видения И не ще припламнат пак в света.
* Всичко що навеки е помръкнало В тази песен лебедът е слел, И до родно езеро замлъкнало Той за прошка е глава привел. * И кога звезди изгряха галено И мъглата бавно пропълзе, Песента му тиха, непожалена Стройната тръстика я подзе. * Не на жив е тъжното му пение, Пее той в последния си миг, Че вид в предсмъртно примирение Пръв път правдата да дига лик. Преведе: Йорд. Ковачев ПРОРОЧЕСКА ГЕОМЕТРИЯ (2) (продължение от брой 283) Исторически хронометър Според Хабермяна, пирамидата е била построена да служи като един исторически указател, предназначен да отбелязва по пророчески начин най-важните събития в живота на човечеството.
към текста >>
87.
 
-
Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с
мечтите
за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята.
Днес много хора по света живеят с илюзията, че живота ще се подобри, че ще се дойде до нещо по-добро, не по пътя на любовта и братството, а по пътя на хладния, разчетлив разум и с помощта на грубата физическа сила. Много хора днес вярват в силата тъй, както би трябвало да вярват Любовта. Много хора мислят, че идеализма на тия които вярват в братството и любовта между хората и народите, е само една безсилна и безплодна утопия, осъдена да търпи вечно крушение в арената на действителния живот, всред разгорещените и буйно-активни егоистични страсти. Мечтатели, фантазьори, безумци! — това са днес хората, които пазят в душата си бляна за един по-съвършен живот, в който няма да съществуват борбите и насилията, неправдите и неравенството на днешния свят.
Илюзии, безплодни и вредни илюзии, с
мечтите
за истинско братство, за вечен мир, неегоистична, възвишена любов между всички хора на земята.
. . Така се мисли днес. Така мнозина мислят днес. Перипетиите, които днес преживява света, подкрепят техните мисли и тяхната вяра. . .
към текста >>
88.
Всемирна летопис, год. 1, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно :
мечтите
мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти.
и С. Изпуснал посох из ръка, Положил морна си глава на камък бял, Да спя — обзет от тежкий сън на битието. И ето, моята душа — бездънен хаос, Из който се разбиват водопади звездни, Възпламват и тъмнеят бездни, И — течен изумруден пламък — Се носят Вечните Води, Струящи през неведомите пещери На моя дух . . . И музика дозема спящий слух — И виж: над мен Дъгата пее седмозвучна, Възправя се кат стълба седмоцветна Към неизведано небе — Небесна стълба от лъчи и звуци.
И сънмища пресветли духове По нея слизат и възлизат — Поток слънца, роящи се безспирно :
мечтите
мои сънни по цветната дъга на моята предвечна мисъл... А там — отвъд света На моята мечта, Където свърша огнецветната змия на мисълта, Издига се престол, Блестящ от бял жар на брилянти.
И аз — в съня си — искам да погледна Седящия на огнезрачния престол, Но белий скреж на светлината Ме ослепява ... И аз усещам, че Седящият на трона Говори —---- Опивам се от пламък -- Я преди суетний поглед Изчезва пъстрий дим на битието, Стопява се кат сенка Сънеподобното творене Във Славата на Вечния, Най-Древния от Древните . . . И възбленуван сън наяве става : От мълниите на гласа Му Просветва целата земя под мене, И камъкът превръща се на огън тлеещ Лежа на Огнена земя--- А Пясъците Земни се искреят — Безчислите звезди на Млечний Път . . . И Яз възставам от вековния си сън, Възправям камъка кат огнен стълб, И моята душа над него се възрастя И се въздига кат вселенски храм: Високо Яз издигам своя посох над Земята Като вселенски патриарх И ставам Път отвъдсветовен — Врата на всеко Ново Битие : През Мен минават родовете земни — Дванайсетте колена на Израил — Възземат се във небесата Съзвездия блестящи, Подети златоискри пясъци От Мировия Вихър .
към текста >>
От звуците нежни сърце ми не страда .. Почива и тръпне в най-мили
мечти
.
На турските области от сегашната Отоманска империя трябва да се осигури крепък суверенитет, ала и на другите народности, които са днес под турска власт, трябва да се обезпечи несъмнена сигурност на живота и на абсолютно несмущавано благовремие за самоуправно развитие; а Дарданелите трябва под международни гаранции, да бъдат веднъж за всякога отворени като свободен проход за корабите и търговията на всички народи. XIII. Да се създаде независима Полска държава, която да включва областите, населени от безспорно полско население; на която да се обезпечи свободен и сигурен достъп до морето, и чиято политическа и икономическа независимост, както и териториална цялост, трябва да се гарантира с международен договор. XIV. Едно общо Съдружие от народи трябва да се оформи, под изрични договори, с цел да се доставят взаимни гаранции за политическата независимост, както и за териториалната цялост, на всички, велики и малки държави, без разлика. Красно село при София Преведе от оригинала: Стоян Ватралски ЕЛЕГИЯ О, музико дивна, вълшебна наслада! Как сладко, как мощно владееш ме ти!
От звуците нежни сърце ми не страда .. Почива и тръпне в най-мили
мечти
.
. . Под твоите звуци, аз цяла живея, О, музико дивна, как мощна си ти! Аз искам от радост да плача, да пея, Тъй бурно и страстно сърцето тупти . . . На запад във пламък горят небесата, Нощ тиха пристъпва, трепнаха звезди .
към текста >>
89.
Всемирна летопис, год. 1, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите
мечти
— вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“!
В ръкописа на голям търговец, който притежава характерните за професията му качества и наклонности, ще се установят признаците на голям замах, волева сила, издръжливост, предпазливост, съвестност, а не рядко и повишено самосъзнание. Разбира се, че и тук, както и в другите професии, има изключения, защото и на търговията много често се посвещават млади хора по причини, между които най-малко място заемат дарбите и наклонностите. Б. М. Албиог. ПРЕД СВРЪХЧОВЕШКА ВИС В памет на милия Радомир Мавродиев. * * * В трънливия си път надрасна личността, към вис на свърхчовек възйе се в тъмен век — с духа си великан ти победи смъртта!
И в нашата душа безсмъртен ти живееш, Величествен си ти във нашите
мечти
— вдън нашите сърца „хайдушка песен пееш“!
* Копнеж към свобода, към нови светли дни, сред дивния полет остави ни завет: — метеж за свобода, за нови бъднини! * * * Млад, хубавец сред своите другари, пъргав и сръчен в игрите и разходките по калоферския балкан, бунтовник в училище, хайдутин-войвода в гората сред своите връстници, отрасна българският велик поет-герой. * И в ранни младини заскитал се тугин-немил-недраг на всички, с метежните слова и бунтовнишки дела върл враг и за богаташи и за попове и за всеки потисник и за всеки „вълк в овча кожа“, през своя кратък, едва тридесетгодишен живот, изпита най-големите нещастия, преброди всевъзможни сплетни и тежката мизерия... * Поет, писател, журналист; учител, обирник, артист и още кво ли не е бил тоя скитник из Русия и Румъния! . . . От рожба до смърт — хайдутин-бунтовник, анархист.
към текста >>
90.
Всемирна летопис, год. 1, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Да, разказват, че младият, бледен лъч на лунния сърп се докоснал до края на чезнещото есенно облаче и усмивката се зародила в
мечтите
на роеното утро, — онази усмивка, която трепти по устните на детето, когато то спи.
На морския брег на безкрайните светове има велико сборище от деца 61. Сънят, който долита върху очите на детето, — кой знае откъде идва той? Да, разказват, че неговото жилище е там, в приказното село, в мрачината на гората, дето висят две нежни вълшебни пъпки. Оттам дохожда той и целува очичките на детето. Усмивката, която трепти по устните на детето, когато то спи, — кой знае де се ражда тя?
Да, разказват, че младият, бледен лъч на лунния сърп се докоснал до края на чезнещото есенно облаче и усмивката се зародила в
мечтите
на роеното утро, — онази усмивка, която трепти по устните на детето, когато то спи.
Милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето, — кой знае де се е крила тя? Да, когато майката е била младо момиче, тя е пълнила нейното сърце с кроткото и безмълвно тайнство на любовта, — милата, нежната руменина, която цъфти по страничните на детето. 62. Когато ти донасям пъстри играчки, дете мое, аз разбирам, защо тъй се преливат боите на облаците, на водата, и защо цветята са тъй ярки — когато ти подарявам пъстри играчки, дете мое. Когато пея, за да те заставя да танцуваш, аз разбирам, защо звучи музиката в листата и защо вълните пращат хор от своите гласове на сърцето на внимаващата земя — когато аз пея, за да те заставя да танцуваш. Когато турям сладки в твоите жадни ръчички, аз разбирам, защо има мед в чашката на цветето и защо има скрита сладост в плодовете — когато турям сладки в твоите жадни ръчички, Когато целувам твоето лице, за да те накарам да се усмихнеш, мое съкровище, аз разбирам онази радост, която се лее от небесата с утринната светлина и оная наслада, която летният вятър дава на моето тяло — когато те целувам, за да те накарам да се усмихнеш.
към текста >>
91.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Над моите мисли и дела, над моите сънища и
мечти
царуваше тя, но стоеше далеко и самотно.
Твоят мир ражда слова в моя ум, а твоята радост добавя към тях музика. Ти ми се отдаваш в любовта и чувстваш в мене пак своята сладост. 66. Тази, която всякога беше в глъбините на моето същество в полусветлината на блещукания и отражения, тази, която никога не сваляше покривката си в утринната светлина, нека бъде моето последно приношение на Тебе, Боже мой, облечено в моята прощална пес н. Думите се стремяха към нея, но бяха безсилни да я достигнат; виковете напразно простираха към нея жадни ръце. От една страна в друга скитах аз, пазех я в глъбината на сърцето си, и около нея се въздигаше и падаше моят живот.
Над моите мисли и дела, над моите сънища и
мечти
царуваше тя, но стоеше далеко и самотно.
Мнозина тропаха на моите врата и питаха за нея, и отминаваха в тъга. Никой в света не я е видел лице срещу лице. Тя стоеше в самота и чакаше, че Ти ще я узнаеш. 67. Ти си небе, но Ти си и гнездо. О, прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстрота, звуци и аромати.
към текста >>
92.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Неговите действителни
мечти
не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации.
Силвен ХО Беатрис Ерскин. Сведенборг като мистик „Единствената светлина, която е хвърлена за другия живот, според мене, се намира във философията на Сведенборга". Е. Барет Браунинг. Емануел Сведенборг, шведски философ-мистик. Положението, което заема Сведенборг в модерната мисъл, не е лесно да се определи, защото той е бил всякога нещо като енигма.
Неговите действителни
мечти
не успяха да направят впечатление на човечеството изобщо, но философията му, вдъхновена от тези видения, привлече най-силните интелекти в много нации.
Популярното мнение, което въобще е назадничаво, го представлява още като един учен, който се умопобъркал внезапно и свършил дните си като обичан лунатик. Обаче, лесно можем да се освободим от теорията за неговата лудост, като размислим, че славата му почива всецяло върху работата, която извърши след като предположиха, че е изгубил равновесието на ума си. Освен това, лесно се доказва, че ако би бил умопобъркан в последните си години, то трябва да е имало признаци на тази умопобърканост и в младостта му, когато той, както Жана Д’Арк и Гьорлицкия мистически кърпач на обуща, е сънувал странни сънища и е виждал неземни светила. Ако той манифестира една неизчерпаема любознателност в зрялата си възраст, една сила на непрестанна почти умствена работа, страст за класифициране и талант за подробности почти до лудост, то всички тези качества той доказва и в последните си години. Той не даде други признаци на разстроен ум до края на живота си, освен факта, дето казвал че имал съобщение с духове: до края на живота си, той беше тих, с усмивка на лице, вежлив, равномерен и приятен.
към текста >>
93.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът:
Мечти
несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм.
Пророкът, който е вече на земята, а не на минарето, пита сега тия сухите човеци, тия сухите домове, тия сухите общества, тия сухите народи могат ли да оживеят? И Господ отговаря: могат. И ние трябва да произнесем мощното Слово: сухи кости от по всичкото лице на земята, от четиритях краища, събирайте се и обединявайте се, обличайте се с жили и мускули, обвивайте се с плът, кръв и кожа, защото Духът Божи иде и Той ще влезе във вас. Всички вие ще станете на краката си, като едно цяло, и ще познаете, че не сте мъртви кости, но живи човеци, че не сте пратени да бъдете роби, но свободни, съгласно с вашето сърце, съгласно с вашия ум и съгласно с вашата душа и вашия дух! х.х.х Б. М.
Албиог Низ Пътя * * * Бъди низ своя път дете на бога Феб и бди в живота си безспир да сее в теб: Зари ще озарят тогава твоя път и зри към светла вис да се стреми духът:
Мечти
несбъднати в нетлен ще сяйнат там и ти сред слънце чар ще вкитиш своя храм.
* * * ИЗ „ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША“ (СОНЕТИ) БЛАГОДАРЯ! „... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!...“ Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, * че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... * Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... * И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г.
към текста >>
94.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват
мечти
и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др.
Всеки се въздържа и стеснява да го довери на съседа си, бои се да не стане смешен ! Но това се корени дълбоко в опита: всяко желание, помислено или изказано, докарва желаното по-близо, и то пропорционално с интензивността на желанието и на растящото число на желаещите. Тези последните отправят духовни функции в определени пътища; чрез това се поставя в движение онази мълчаща сила на волята, която, незабелязано още от школната мъдрост, помага на желаното да добие форма. Така милиони хора копнееха тихо в себе си за по-бързи съобщителни средства и ето оползотвориха се парата и електричеството. Скоро друго някое питане и желание ще иска отговор и изпълнение, вътрешно питане, вътрешно желание.
И в първите опити да приближим към действителността желания, които ни се струват
мечти
и блянове, фантазии, ще има заблуди, грешки и бездънни улици, както в началото на техническите ни придобивки често имаше сблъскване на влакове, експлозия на парни котли и др.
Нашата възраст е два вида: възрастта на тялото ни и тази на духа ни. Духът е израснал до сегашното си състояние на съзнание в продължение на милиони години, минавайки през безброй тела и форми на съществуване. И много млади тела той е износил като дрехи. А това, което ние наричаме смърт, то е само неспособността да се поддържа в добро положение телесната дреха, неспособността постоянно все да възраждаме (да регенерираме) тялото си из жизнените елементи. Колкото по-стар, колкото по-зрял е духът, толкова по способен ще бъде той да владее тялото, да го направлява и оформява по своята воля.
към текста >>
95.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
„Синята птица“ е феерията на детските
мечти
, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет.
нейно приложение. Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената. Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух.
„Синята птица“ е феерията на детските
мечти
, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет.
А детски мечти за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото. Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това.
към текста >>
А детски
мечти
за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото.
Пред очите на Метерлинк, природата винаги стои разтворена, като ръкопис с тайнствено съдържание. Неговият дух е проникнал тъй дълбоко в нейните тайни, че е в състояние да разбира и чете, по знаците които тя му дава, великото сказание на Космоса. Никога някой учен, посветил живота си на разучване египетските паметници, не би прочел с по-голям успех йероглифния надпис на някой обелиск — от този, с който фламандският абат чете мислите на Върховния, проявяващи се във вселената. Като че той владее магическия диамант, който феята Берилюна дава на малкия Тилтил, и с едно леко завъртване може да застави всичко, намиращо се на небето или на земята, да се покаже в своя действителен вид; да разкрие всичко, що е в него; с една дума — да прояви своя дух. „Синята птица“ е феерията на детските мечти, „които по някога отиват твърде далеч“ — така сам Метерлинк веднъж се е изразил пред своята Жоржет.
А детски
мечти
за него са всички чисти помисли на неосквернената от страстите и мисълта човешка душа, която се носи връх крилете на белия блян във фантастичните страни на непознаваемото.
Всред шеметния вихър на великолепни гледки в сферите на висшето съзерцание, изпъква дивният образ на Синята птица, символ на това непостижимо щастие, към което се стреми всеки. Този стремеж стои в основите на нашия живот и никой не е в състояние да го отпъди, даже и смъртта, — нещо, което ни тъй удивлява, както удивлява пътуващите деца обстоятелството, че в покоя на гробовете няма нищо. Истината, че „няма мъртви“, започва да озарява вече съзнанието. С право мисли Метерлинк, че най-великото откритие на модерната епоха ще бъде това. Сега само децата не знаят, що е смърт, и то затова, защото те са най-близо до отвъд световното; защото твърде скоро са излезли из лазурния дворец, в който пребивават душите на тези, които трябва да се родят.
към текста >>
Синята птица не е и не може да бъде в градината на щастията, — това виждат децата на дървосека Тил в своите
мечти
.
Тук са и тези на духовното битие. Наред с щастието „да ядеш, когато не си вече гладен“, се съзира и щастието „нищо да не разбираш“. След „Силния смех“ се явява и „да търчиш бос по роената трева“. „Светлината“ заповядва и Тилтил обръща диаманта. Появяват се и висшите радости: „да обичаш“, „да бъдеш справедлив“, „майчината любов“ и др.
Синята птица не е и не може да бъде в градината на щастията, — това виждат децата на дървосека Тил в своите
мечти
.
Тя е на друго място — място, дето те по-рано са били, но дето не я забелязват. Нощта я скрива. В седмата пещера те ловят нейните подобия, но нея самата не съзират даже. Тя и до днес остава скрита там. Какво желае да изрази Метерлинк с тази алегория?
към текста >>
96.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Ела Ти сега в този час, Аз умирих ги за Теб сега тез, вълните, И да заговори Твоя глас Се наредиха тъй мило, тихо там звездите, Тез искри на
мечтите
.
На там, на там във всякой миг Върви о, Певец Безсмъртен, Бардо на сърцата, Нек само твоя любовен вик Да милва и целува на всякъде цветята, Как Тя мен — Мечтата. Изидо, В слънцата ела в тоз миг, Море звездно де те чакам о, Създание мило; За шар огнен тоз любовен вик Ти изпращам, моето жарко сърце леко. Небесно там светило крило, Много мил бе тоз миг и блажен, Кога към Теб с лодка цветна летях в ранни зори, Но тоз век изчезна като ден И загуби се тоз огън в Твоите кръгозори, Блажени, мили двори. И не зная сега в тоз сладък час Кой ме така мощно тука сладко олюлява, Пак ли Твойта песен, Твоя глас, Пак ли Твоего слънце мрака осветява, Надежда пак създава? Не вълни в тез кръгозори Ги плискам сега тез от цветя греблата, А съвсем нечути отвори Там негде де се раждат между устни слънцата, От Теб — Красотата.
Ела Ти сега в този час, Аз умирих ги за Теб сега тез, вълните, И да заговори Твоя глас Се наредиха тъй мило, тихо там звездите, Тез искри на
мечтите
.
ИЗИС О, ти ела, милий, в час блажен, Че аз за теб тук направих таз Градина-Рай И нов храм за двама ни свещен. На там о, мил Озирис, върви към Моя край ДЕ никой не страдай. И посадената Лилия синя За теб пъпка веч пусна и цвят ще разтвори, Това е целувка от твойта Богиня, Що се дава тайно тука в небесни затвори, Зад земните взори. И аз за теб безкрайно сея Звезди, тез деца мили, цветя за теб безгласни, Кога в жари луди закопнея, За твоите мили и нежни обятия прекрасни, Като отвори ясни. Целувки това са, тез — звездите На диханието ми силно — желание сърдечно, Разтворени са тук гърдите За теб о, блажений, слънце безконечно.
към текста >>
Възземай се по вълни звездите, В звездното там море Диамант блести, За тоз там блесък са гърдите, Там търси го Блаженството на твоите
мечти
.
Блаженство неизречно ! Ела, Небе обича те силно, Знаеш ли това що е! О, творение земно? — Богиня гледа те омилно, Как възсияваш към Нея в поле темно, Божество всеобемно. Гледа те Богиня прелестна Отгор Любов, Обятия, Нежност, поглед мил и зов, О, царю, Царица Небесна Чака те в Престоли в мирът ти нов, Бъди готов, готов!
Възземай се по вълни звездите, В звездното там море Диамант блести, За тоз там блесък са гърдите, Там търси го Блаженството на твоите
мечти
.
То и Тя и Ти !... Горнякът Глухота и странна тишина изпълваше, както всякога, и тоя ден малкото полско селце. В това време всички хора бяха излезли на работа в полето. На много места, през съборените огради, се виждаше натрупано сено на големи купища, от което се носеше прасна и сладка миризма. По открития мегдан от китните върхове на върбите, наредени покрай чешмата, слизаха множество врабчета, които подскачаха, несмущавани от никого.
към текста >>
Само окултните науки ни дават увереност затова, защото те с основани на действителността, а не на
мечти
.
Познаването му — това е науката. Неговата висша проява — това е разумът. Неговата дейност — това е творчеството и правосъдието. Както ми казахте, Вие бихте желали да вярвате. Достатъчно е за това да знаете и да обичате истината, тъй като истинската вяра е пълното съгласие на ума с неизбежните изводи на науката във въображаемата безкрайност.
Само окултните науки ни дават увереност затова, защото те с основани на действителността, а не на
мечти
.
Те отличават във всеки религиозен символ истината от лъжата. Истината всякъде е еднаква, а лъжата се изменя, според местността, времето и лицата. Тия науки с три: Кабалата, Магията и Херметизмът. Кабалата или науката на еврейското предание би могла да се нарече математика на човешката мисъл. Тя е алгебра на вярата: тя решава задачите на душата като уравнението, което определя неизвестното.
към текста >>
97.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в
мечтите
благодатни?...
И се разтвориха вратите на зората в огньове разноцветни, в слънчева позлата, и светна в тях залутаният, земният прашец... — Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: „Давиде, проречи на тия твари — часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад! _.“ Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна. — запей за ново слънце и за новия Ми град! ,,,“ ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още, от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде — много е далеч,.. Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач — все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач.. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата* И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне — във висини, зари, цветя!...
СИНИТЕ ОЧИ Напразно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди — плеяда цяла — последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстът не убива и че, след огъня, разпятието открива върховни красоти.. През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин — в небесната градина на сините очи... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептящ венец — но що копнееш ощ в
мечтите
благодатни?...
И твоят аромат като балсам се лей в сърцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм — но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се — с твоя млад, велик жених!... В ЦАРCTBOTO ,,Да идат в Галилея, и там ще ме видят Матея — 28; 10. В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца във всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели.,, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария — света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селения — — във Царството на Любовта да отлетим!
към текста >>
Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят
мечтите
“, както и идеите му за материята.
Даже ние им дължим и чувството си на признателност, според твърдението на Алфред Кроазе, тоя неоспорим авторитет по тая материя, тъй като мистицизмът е развил в гръцката душа известна способност за ентусиазъм и възторженост и е допринесъл за раждането на гръцката драма. В най-ново време, ние можем също така да намерим хиляди литературни гении, чиито души и мисли са се видоизменили от окултните влияния. Даже Шекспир дължи Част от съчиненията си на дълбоката промяна, която е станала в съзнанието му поради неговите психически тенденции. Като се започне от Хамлет, окултният елемент играе преодоляваща роля в хиляди от неговите творения. Така, в Буря може да се намери цяла серия от принципи, които оживяват в окултните тенденции на нашето време.
Нека припомним, между другите негови идеи, и тия за силата, която упражнява човек върху неодушевената природа, и неговото твърдение, че ние сме „материя, от която се правят
мечтите
“, както и идеите му за материята.
Ние бихме съумели доста да ангажираме нашите най-авторизирани литературни критици, да изследват от това гледище излезлите вече съчинения, проникнати от психическите издирвания, които все повече и повече влияят върху нашата научна, интелектуална и морална среда . . . 1) Тази статия на главния редактор на известното французко списание „La Revue Mondiale“ (Световен преглед), г. Жан Фино, е предговор, написан от тоя виден френски писател и убеден спиритуалист, към новоизлязлата книга на. г. Бурникел: Послесмъртните свидетели — сборник от опити и документарни доказателства за живота след смъртта.— Б. Р.
към текста >>
Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни
мечти
и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна.
Важната проблема, която имам пред вид в тоя опит, е най-сложната от всички проблеми, и се отнася за общото устройство на вселената, както и на човешкото същество, което е микрокосмос във великата целокупност. Такива нескончаеми изучавания се предприемат на младини, защото човек не се съмнява в нищо и има пред себе си в перспектива дълъг живот. Но и най-дългият живот минава като една мечта, със своите светлини и сенки. Ако можем да образуваме поне едно пожелание в течение на това съществуване, то е да послужим с нещо на напредъка, толкоз бавен и затуй реален, на човечеството, тая странна раса, лековерна и скептична, индиферентна и любопитна, добра и лоша, добродетелна и престъпна, при това несплотена и невежествена в общността си, едва излязла от пелените на животинската какавида. Когато бидоха публикувани първите издания на книгата ми –„Множеството на населените светове (1862—1864), известен брой четци очакваха естественото й продължение: Множеството на съществуванията на душата.
Ако първата проблема се счете решена със следните ми трудове: Популярна астрономия, Планетата Марс, Урания, Люмен, Стелла, Звездни
мечти
и пр., втората не е още, и преживяването на душата било в пространството, било в другите светове, било пък чрез земни превъплътявания, остава винаги пред нас най- огромната въпросителна.
Мислещ атом, понесен върху един материален атом през обширността на Млечния път, човек може да се запита, дали е толкова незначителен и по дух, както е по тяло, дали законът на напредъка не трябва да го издигне в неопределен възход и дали има някоя система на моралния свят, хармонично привързана към системата на физическия свят? Духат не е ли по-горен от материята? Каква е истинската ни природа? Каква е бъдещата ни съдба? Не сме ли само преходни пламъци, блеснали за минута, за да угаснем за винаги?
към текста >>
98.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на
мечтите
: любов, любов безкрай е пълният живот!
. 25.V.1922 КРИН Кат крин благоухай е той между ревите, разтворил чашката на светлия ефир бял призрак, въплътил трептежа на зарите,, съзвучие живо на незнаен някой мир. . . * И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд, достигнал о далеч, слова тайнствени към братята — цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч. . . * „Къпете се, сърца, на Слънцето в струите, със техния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод. .
* Любете се, сърца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на
мечтите
: любов, любов безкрай е пълният живот!
. .е 14.VII.1922 г. Шумнатица. СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта. . . * И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот — наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час. . .
към текста >>
Унесена в
мечти
, започнах да се вслушвам в техния припев.
Мрачина покриваше всичко. По- -следните отблясъци на скритото светило се губеха в тихата дрезгавина на лятната нощ. Вълните на синьото море се плискаха с тих шум о стръмния бряг. На времени достигаше до мене скръбния шум на стари вълни. А те пееха за далечно и славно минало.
Унесена в
мечти
, започнах да се вслушвам в техния припев.
И песента трептеше на моите уши: „Печална песен пеем ние, стари вълни, мрачни и грозни като бурна нощ. Но чуй, девойко! Защото нашата песен е грозна и велика. И ужас и благоговение ще заразят твоята душа. Но слушай!
към текста >>
В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на
мечтите
, които се хранят (както е при paranoia).
Лудият Нитше спечели многобройни последователи, само защото изглеждаше, че притежава голяма интелектуалност и благодарение на остроумието в съчиненията си, макар че за психолога и да личи в тях неговата хипомания, поради несвързаният им стил и лудото себепочитание. Но в действителност, мнозина от учениците на Нитше не успяха в дезилюзията си от него даже и тогава, когато умствената болест на учителя им се свърши с неговата смърт. Да вземем сега случаят с авторката на Maniac. Нейната маниачна атака изглежда да е била, главно, разстройство на възприемателните способности (причинено от раздвояване на личността), проявено в страшни халюцинации, а не разстройство на интелекта. Заключенията й били криви, не поради погрешно разсъждаване, но защото предпоставките й били погрешни.
В лудостта, обаче, вълненията (емоциите) изглежда да се влияят винаги пряко (както е при меланхолията) или вследствие на
мечтите
, които се хранят (както е при paranoia).
В действителност, може да се каже, че, първоначално, лудостта е болест на волята, защото, в самото начало на болестта, пациентът почти винаги съзнава нерационалността и неморалността на идеята или емоцията, която на край овладява живота му, но липсва му волева сила да изпъди тази идея или емоция от ума си, докато най-сетне стане неин роб. Тогава той престава да я вижда в правите й отношения към другите идеи и вълнения: той се умопобърква. Най-желателното нещо при лекуването на. лудостта е, да се научи пациентът, как да упражнява волевата си сила и да контролира мислите и възбужденията си. В популярното и общоприето гледище за лудостта едно нещо е вярно, че ако пациентът не се излекува, сигурно е, че интелектуалните му способности на края при всеки случай, отпадат и лудият всякога свършва дните си като умопобъркан, т. е.
към текста >>
99.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и
мечти
да се осъществят.
В тоя смисъл вярно е, че невидимото е действително и вечно, а видимото е недействително, преходно. „Силата на словото“ — е буквално научен факт. Думата е израз на съсредоточена мисъл, насочена в известно направление. Да се градят въздушни кули и да се мечтае изобщо не е празна работа. Това е една част — и то първа и необходима — за да се осъществи всяка цел.
Нужно е само да се отиде докрай — да се постави основа във материалния свят и тези наши въздушни кули и
мечти
да се осъществят.
Във връзка с мислителната сила действа всемирния закон за взаимното притегляне на сходните неща. „Подобното подобно привлича“. Ние непрестанно привличаме от видимия и невидимия свят сили и състояния, които са най-близки и най-сродни с нашите мисли. Ние се намираме, тъй да се каже, в едно безгранично море от мисли и цялата атмосфера около нас е изпълнена с мисъл-сили, изпращани във вид на мисловни вълни. Повече или по-малко — всички се влияят от тези мисли, в зависимост от туй, в каква степен чувствително тяло притежава човек и дали е пасивен или активен спрямо тези влияния.
към текста >>
* Той е обрал на цветята
мечтите
, — с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, — дивната нощ ще ни грей обичта.
III През рамо хвърлих чашата световна, разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега и — нейна жрица — понесох тежкото й бреме. * И влязох с теб да служа служба мирна на хубостта вжв храма, — души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV Тука е тихо. Седни да починем на кипарисите сънни в дъхът. Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часът.
* Той е обрал на цветята
мечтите
, — с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, — дивната нощ ще ни грей обичта.
V Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден той пак отмина я нехаен, — за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стъмените скали. VI Планински мили цветенца — на слънце бяха ви посели светите божии ръце, И вие бяхте му запели псалома тих на хубостта. И вмиг градушка сви жестока и ви обрули радостта — и бляна тя смути на Бога... VII Бреза на боровия фон трепти, сълзиците си тя оцежда: през нея младия ветрец лети и клоните й тихо свежда; и милва я с дъха си сгрян, и листовцете й разтваря, като душа ми някогашни блян — душата й той разговаря.
към текста >>
100.
Всемирна летопис, год. 3, брой 03
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Час след час аз вървях все напред, като очаквах да стигна предмета на моите
мечти
.
В далечината аз видех нещо, което приличаше на извор, та го посочих на моите другари. Техният човек на науката ме предупреди чрез своя преводач, да не вярвам на това примамливо видение, защото такива се често виждат в тази страна, и че когато ида там, сигурно аз не ще намеря вода. Той каза, че видението е много по-далеч, отколкото си въобразявам, и че навярно ще се изгубя в пустинята, ако се опитам да вървя след призрака. „Моята зла съдба ме накара да не послушам съвета. Аз тръгнах подир проклетата примамка, която сигурно бе дело на зли духове, които замъглиха моя разсъдък и ме мамеха към своето видение.
Час след час аз вървях все напред, като очаквах да стигна предмета на моите
мечти
.
Но видението се теглеше напред по-бърже, отколкото аз го следвах и най-после аз се убедих, че англичанинът, който без съмнение е добил своите сведения от хората на тази страна, бе прав, и че блестящото видение, което аз вземах за вода, бе чиста измама. „Сега аз бях изтощен от умора: напразно аз търсех с поглед другарите, които бях напуснал Аз не виждах ни хора, ни животни, нито не каква следа от растителност в пясъчната пустиня. Понеже бях уморен, аз нямах сили да се върна назад по стъпките, които личаха по пясъка. „Тъжно аз ги гледах, като водач в тази непозната страна. Вместо да се отдам на моите лениви наклонности, аз трябваше, макар и с последни усилия, да тръгна обратно, преди да се е явил вечерния ветрец.
към текста >>
НАГОРЕ