Търсене в текстове за 'Мечти'

Професори и студенти така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй".
Това действително е едно чудо. Вълшебното килимче от „Хиляда и една нощ" и фантастичните приключения на героите на Жул Верн не станаха ли една реалност? Спомням си един разговор с Учителя, когато веднъж бяхме при него с Георги Радев. Учителят така ни вдъхнови с блестящите перспективи на новата бездимна култура, която идва, през която атомната енергия ще бъде напълно оползотворена. Под впечатлението и ентусиазма от този разговор, изнесох един реферат в университета за оползотворяване на атомната енергия в настъпващата бездимна култура. Професори и студенти така се смяха на моите „приказни мечти" - както те се изразиха, че когато се завърнах при Учителя, доста унил от случая, Той ме погледна и ми каза: „Те сега се смеят, а после ще дойде твоят ред да се смееш." И това време дойде - 30 години след това бе открита атомната електроцентрала „Козлодуй". По асоциация, ще разкажа още един характерен случай, който разкрива онази безпогрешна далновидност на Великия Мъдрец. Имах едни роднини, които бяха едни от най-богатите хора в България. Баща ми в този момент не беше в добро материално положение и ги помолих да ми услужат с три метра плат, за да си ушия един костюм, който впоследствие баща ми ще изплати. За моя изненада, те ми отказаха. Разбира се, аз споделих този факт с Учителя.
към текста >>

5. 6.27. Тесният път на ученика

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие.
27. Тесният път на ученика Много добре си спомням: когато трябваше да напусна Изгрева и да отида да живея в града у сестра Граблашева, Учителят ми каза следната мисъл, върху която трябваше ред години да мисля: „Досега изучаваше законите на Светлината, сега ще слезеш да учиш законите на тъмнината, която ще бъде притворена от мощните сили на Мъдростта". Действително аз сгънах светлата мантия на невинността, напуснах мечтите да тръгна из света като някой апостол, който отива да проповядва Словото Божие. Цялата тази идиличност на първите християни, чиито души трептяха в зората на изгряващото слънце на Христа, остана дълбоко вътре в мене като скрито съкровище, което не трябва да се излага пред погледа на алчните тъмни сили. Аз се запретнах да завърша университета, външно добих обикновения образ на един скромен студент и с голямо усърдие започнах да работя, за да настигна моите състуденти и да завърша. Ред години преди това бях студент по философия, но след като добих едно разочарование от постиженията, до които е дошла древната и съвременната философия, след като поставих на преоценка всички схващания на философията, било от материалистичните, идеалистичните и всички други всевъзможни школи, разбрах, че те, както и науката, се движат в света на осезаемото, в света на сетивното, емпиричното знание, или до крайния предел на метафизичните спекулации. За тях светът извън сетивата, или метапсихичният свят е бил непознат. След тези дълги разсъждения напуснах тези схоластични лабиринти и се ориентирах към науки по-конкретни, по-близки до живота, които имат за задача разрешаването на социалните проблеми.
към текста >>

6. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Моят план беше да се действува в много направления и чрез него трябваше да се реализират мечтите на десетки хора за изява.
Това никой не би го направил. А аз можех да си ги издам сам. Но исках да я включа в една друга орбита, където да може да се реализира като работи за Учителя и за Неговото Слово. Тя издаде „Молитви и формули", „Призвание към народа ми", „Вечния завет на духа". Тези издания излизаха по едно и също време с концертите, които аз организирах и финансирах по музика и Слово на Учителя. Моят план беше да се действува в много направления и чрез него трябваше да се реализират мечтите на десетки хора за изява. Те се реализираха. Елена издаде две томчета на Учителя с коригирано и редактирано Слово на Учителя. Аз нееднократно я предупредих, че това е измяна към Словото на Учителя. Тя заяви, че можела сама да взема решения. Тя не може да взема решения, защото първо е жена и второ тя не е упълномощена от никого, особено от онези, които съхраняваха Словото на Учителя.
към текста >>

7. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

Моят план беше да се действува в много направления и чрез него трябваше да се реализират мечтите на десетки хора за изява.
Това никой не би го направил. А аз можех да си ги издам сам. Но исках да я включа в една друга орбита, където да може да се реализира като работи за Учителя и за Неговото Слово. Тя издаде „Молитви и формули", „Призвание към народа ми", „Вечния завет на духа". Тези издания излизаха по едно и също време с концертите, които аз организирах и финансирах по музика и Слово на Учителя. Моят план беше да се действува в много направления и чрез него трябваше да се реализират мечтите на десетки хора за изява. Те се реализираха. Елена издаде две томчета на Учителя с коригирано и редактирано Слово на Учителя. Аз нееднократно я предупредих, че това е измяна към Словото на Учителя. Тя заяви, че можела сама да взема решения. Тя не може да взема решения, защото първо е жена и второ тя не е упълномощена от никого, особено от онези, които съхраняваха Словото на Учителя.
към текста >>

8. 151. УРВАТА И СКАЛАТА

ТОМ 5

Усещахме едни трептения във въздуха и в гледката, която те кара да преживяваш нещо интимно, свързано с дълбоки чувства на сърцето и неосъществени мечти.
151. УРВАТА И СКАЛАТА Една година сме на седемте езера на Рила на лагеруване. Цялото Братство се е разположило на палатки. Обикновено след 11 часа, след като се изиграе Паневритмията приятелите бяха свободни и правеха разходки до близките местности и езера. А тук имаше какво да се види и не само да се види, но това беше такова неземно преживяване като всяка местност бе създадена по свой начин от природният ваятел, че в нея можеха да се намерят специфични за нея излъчвания, които те свързваха с един друг възвишен свят. Така една група бяхме отишли на Калинините езера и там имахме едно необикновено присъствие на една сантиментална душевност. Усещахме едни трептения във въздуха и в гледката, която те кара да преживяваш нещо интимно, свързано с дълбоки чувства на сърцето и неосъществени мечти. Проверете и вие това - отидете там и си записвайте всички мисли и чувства, които ще преминат през вас и ще видите, че съм права. На следващата сутрин разказахме на всички, включително и на Учителя, че си заслужава да се отиде там. Той се съгласи и всички след Паневритмия се запътихме към Калинините езера. Цанка изведнъж излезе напред, поиска да води групата и да командва. Тя обичаше много да скита, да върви като коза по най-непристъпните скали и места, че учудваше всички със своето безразсъдство, защото имаше няколко случаи където се беше стигнало до явна гибел от падане от скалите в пропастта, но благодарение на помощта на Учителя тя бе успяла да се спаси.
към текста >>

9. 2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА

Наталия Чакова

Пропаднаха мечти и идеали!
Никой не бе ми вдъхнал любов към учителството, особено учителство по селата. Селските учители бяха тогава някои подценявани, неуважавани, считани за хора от по-долна класа. Виж, гимназиалните учители бяха нещо друго, завършили висше образование, те бяха ценени и уважавани повече. И учителствуването по селата беше само хляб за бедните момичета. Аз бях бедно момиче и се залових за него. Пропаднаха мечти и идеали!
към текста >>

10. 4. ДЪНОВИСТКАТА

Няма да разказвам за трудностите, за мъките и несгодите, на които се натъкнахме в София - две неопитни, самотни, с малко средства, но с големи желания и мечти деца.
Аз приех с известен страх, но с готовност. Как? Къде? При кого? Но нали е той с мене! Той беше само две години по-голям от мене, но аз го считах по-умен, по-опитен, и го ценях, и го обичах. Няма да разказвам за трудностите, за мъките и несгодите, на които се натъкнахме в София - две неопитни, самотни, с малко средства, но с големи желания и мечти деца. Ще опиша само един епизод, който има отношение към идеята, с която съм започнала да пиша тези спомени. След като свършихме парите си и погладувахме, бяхме поканени от нашата вуйна - немска еврейка и й гостувахме известно време докато си намерихме работа. Там беше на квартира един млад човек от провинцията, дошъл в София да завърши някакви летни търговски курсове. Младеж, като всеки младеж. Не ми направи особено впечатление, но вуйна ми го прехвалваше, че бил много добро момче, много способно, много богато, че чака баща си, тежко болен да умре и да замине за Германия да следва.
към текста >>

11. 8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ

Наталия Чакова

Повече нищо не смеехме да изискваме едни от други, нито да си говорим за нашите грижи, стремежи, мечти и т.н.
Беднички и безпомощни бяха и те самите като мене. И двамата се бореха с нечовешки усилия за насъщния хляб. Аз не смеех нито да се оплаквам, нито да изисквам нещо от тях. Желаех от цялото си сърце и аз, както и те на мен да бъдат добре. Колкото можех гледах и аз да ги облекчавам, както и те мен. Повече нищо не смеехме да изискваме едни от други, нито да си говорим за нашите грижи, стремежи, мечти и т.н. Какво желаеха, към какво се стремяха, какво мечтаеха, не знаех. Те не споделяха с мене. Какво желаех, към какво се стремях, какво мечтаех и аз, и те също не знаеха. И аз не споделях с тях. Това беше по единствената причина да не се отегостяваме едни други.
към текста >>

12. 11. В НОВОТО СЕЛО

Тук и сега аз започнах да разбирам, че Бог не е някакво строго същество, някакъв старец, който стои далеч из облаците някъде и раздава награди и наказания само, а не чува воплите и стенанията на 19 хората, не вижда техните страдания и не се интересува от техните стремежи, мечти и идеали, но едно топло, нежно, безкрайно нежно и любящо Същество и отзивчиво, Което е толкова близко всякога до човека, че веднага откликва по някакъв начин, щом се позовеш към Него.
Разхождах се из гората самичка, пеех и пишех първите си малки и вдъхновени стихотворения, едно от които беше пак за живота - контраст на първото, по-раншното стихотворение за живота. Животът е красив и тъй прелестен, животът е сал хубава игра за онзи, който кърми в себе песен и гони далеч чемерна тъга! Животът ни е светло вдъхновение, низ радости и песни и възторг, животът ни е върховно упоение от благостите на добрия Бог! Кой направи всичко това? Тук и сега от четене на беседите за пръв път аз почнах да добивам по-ясна представа за Бога, да размишлявам за Него, да се свързвам с Него, да Го питам и да ми отговаря!.. Тук и сега аз започнах да разбирам, че Бог не е някакво строго същество, някакъв старец, който стои далеч из облаците някъде и раздава награди и наказания само, а не чува воплите и стенанията на 19 хората, не вижда техните страдания и не се интересува от техните стремежи, мечти и идеали, но едно топло, нежно, безкрайно нежно и любящо Същество и отзивчиво, Което е толкова близко всякога до човека, че веднага откликва по някакъв начин, щом се позовеш към Него. Какви моменти съм преживяла в тези 17 години в това малко, забутано и отдалечено селце, моменти на върховни съкровения и радости. Това може да знае само онзи, който е работил духовно. Да се спирам да ги описвам подробно, не ще имам възможност, пък и не е нужно. То са опитности индивидуални на душата. И свещени.
към текста >>

13. 39. ПОЛЯНКАТА

Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр.
Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни. Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене. Тука ни е научил на скромност и въздържание. Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр. И всекиму е давал съвет, утеха, помощ, лек. Тука е държал и неповторими беседи! Тука всяка стъпка е напоена с дъх и аромат от Него - със спомен скъп на сърцето и душата! Полянката! Знаете ли какво значи за всеки от нас полянката?
към текста >>

14. 7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА

Цанка Екимова

Искрено пожелах да имам такава цигулка в молитвите си, после в мечтите и накрая, татко ми купи цигулка.
7. ЦЕНАТА НА ЦИГУЛКАТА Дядо ми беше свирил на цигулка. Аз примирах с благоговение при звуците, излизащи от струните му. Искрено пожелах да имам такава цигулка в молитвите си, после в мечтите и накрая, татко ми купи цигулка. Аз започнах с просълзени очи от радост, вълнение и благодарност да уча. Взеха ми учител по цигулка и бях прилежна ученичка. В гимназията в Габрово беше създаден училищен оркестър и аз свирих в него първа цигулка. Явявах се на концерти на читалищната сцена.А това беше голямо събитие в един провинциален град, когато нямаше още радио, нито телевизия, а само един-два грамофона с големи фунии, които се навиваха ръчно и то предимно в богатите семейства и предимно с плочи от популярни шлагери. Когато влезнах в Школата на Учителя през 1921 г.
към текста >>

15. 3. ЛОДКАТА

Крум Въжаров

Сала го завързвахме за пристана, но приятелите си бяха довели и децата и те развързваха сала и се опитваха да отплават за незнайни морета според детските мечти и игри.
Изработих чертеж за лодката и брат Боян Златарев я изработи от две части. От Станке Димитров я изнесохме на ръце. Първо едната част, после другата. Горе при второто езеро брат Боян я сглоби и вече имахме лодка. Там от начало имахме пристан, защото преди лодката имаше сал и с него се опитвахме да пренасяме вода. Сала го завързвахме за пристана, но приятелите си бяха довели и децата и те развързваха сала и се опитваха да отплават за незнайни морета според детските мечти и игри. Така веднъж едно дете, което беше на сала се преобърна и падна в студената вода. Разнесе се писък и суматоха. Водата студена, езерото дълбоко и всеки момент детето ще се удави. Тогава един приятел от Русе брат Никола Николов, също като мене моряк и плувал по водите на Дунав, веднага се съблече, хвърли се във водата, извади детето и го спаси. След това го заведоха в банята да се напари с топла вода и го наливаха са се напие с гореща вода.
към текста >>

Имаше много несбъднати мечти и блянове в нашият младежки живот.
След като свършваше лагера лодката я скривахме между скалите и я заравяхме, защото туристи и рибари можеха да я повредят. Когато започваше лагера на Рила, ние я изваждахме от затрупалите камъни и на ръце отново я поставяхме в езерото. Тази лодка ни изкара доста години. Освен, че ни свърши полезна работа, то с нея задоволихме една своя мечта за романтика, където човек сам гребе с греблата своята лодка и я направлява във водите на своя днешен и утрешен живот. Колко въздишки, колко блянове прекарахме с тази лодка. Имаше много несбъднати мечти и блянове в нашият младежки живот. Но това вкупом се събираше в общия братски живот на Братството, което бе на Рила заедно с Учителя. За вас това е само една снимка на брат Крум по млади години с Учителя. Но за мен това е живот славен и преславен, защото бе живот, когато Великият Учител пребиваваше в плът и чрез Дух между българите и славянството и бе с нас на Рила.
към текста >>

16. 13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ

Симеон Арнаудов

Цитирам един стих за нея има и музика: „Облак лазурен над мене лети свои попътни шепне мечти.
Държеше на тази връзка. Колко пъти ни събора, но не можахме да направим онази творческа връзка и да свършим онова, което ни поръча, загубихме хубаво, ценно време. Поезията започна да тече в мен и започнаха да се нижат първите стихове. А след тях дойде и музиката. Ето пример. Цитирам един стих за нея има и музика: „Облак лазурен над мене лети свои попътни шепне мечти. От странен свят съм аз позован тебе да срещна, пътнико сам. " Занесохме музиката заедно със стиховете и я изпяхме. Учителят я изслуша и каза: „Братът преди 8000 години е създавал тази музика и сега той трябва да я изнесе от този храм". Аз стоя и гледам като втрещен. Учителят ме изпраща на крака.
към текста >>

17. 15. ПАДЕНИЕТО В АДА

Симеон Арнаудов

Надежда Георгиева Кьосева

Бяха лъчезарни, весели и засмени, но в тях бушуваха понякога и други неща - неосъществени желания и чувства и мечти за щастие и любов на земята, които достигаха до неубоздани страсти.
15. ПАДЕНИЕТО В АДА На Изгрева имаше много млади хора - братя и сестри. Бяха лъчезарни, весели и засмени, но в тях бушуваха понякога и други неща - неосъществени желания и чувства и мечти за щастие и любов на земята, които достигаха до неубоздани страсти. В Школата на Изгрева Учителят говореше за Любовта, но Той я разглеждаше от принципа на Мировата Любов, както и от принципа на Космическата Обич. Това са две течения, едното идва от центъра на Вселената и отива към периферията, а това е Мировата Любов, а другото течение тръгва от периферията на Вселената и по пътя среща човек и трябва да го заведе до центъра на Вселената, а това става чрез Космическата Обич. Той говореше за Любовта в Словото Си, но понякога ние смятахме, че тези неща могат да се свалят посредством земната любов на човеците на земята. Смятахме или бяхме принудени да смятаме. Или търсехме оправдание за нашите деяния.
към текста >>

18. 17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА

Играехме на мечти, на красиви мисли и чувства, а оставахме скрити вътре непроявени.
Така е, когато човек не може да проумее щастието си в момента, той го пропуска. Като че ли някой те стиска за гърлото и иска да не се проявиш, да направиш радост на другите. Ето това е. А бяхме около Учителя. Не познавахме правилното да слушаме за доброто и светлото и чистото проявление и да слушаш, а не да го криеш, а да го прилагаш. Играехме на мечти, на красиви мисли и чувства, а оставахме скрити вътре непроявени. Така Славчо наруши клетвата да не се жени изобщо като се ожени за Люба и заживява много хубаво. Ходеха на работа, а аз останах вкъщи и на училище. И така през 1934 г. се роди Бубка - Людмила. Вече помен нямаше от моята стаичка, малката вбрандичка, където сънувах чудния сън.
към текста >>

19. 4. СТИХОВЕ

Иванка Петрова

Марийка Великова Марашлиева

И някак самотата Ме тегли с радост и мечти Тогаз в тъмнината Пред мен изпъкваш, Боже, Ти.
4. СТИХОВЕ МАЙ През май кога дъждец ръми И святка и гърми небето Аз бродя в нощните тъми И леко ми е на сърцето. И някак самотата Ме тегли с радост и мечти Тогаз в тъмнината Пред мен изпъкваш, Боже, Ти. Но где си хубав месец май Ще дойдеш ли ти пак при мен В теб скръбта ми не трай Ти дивен, дивен мой си блян. Под твоето небе аз тичам от чудна радост озарена с Тебе да съм аз желая Щастлива, радостна, блажена. Обичам те с копнежа на цветята За слънчев лъч през пролетта Жадувам твоите обятия О, май, да вкуся Любовта - на Бога. НЕ БОЙ СЕ Не бой се ти - от думите световни! Не бой се - работи!
към текста >>

20. 4. ТЪРГОВИЯ И КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

А с идеите на Новото Учение за братски комунален живот започнахме да живеем и да съграждаме мечти за по-добър живот.
Малко стоки се продаваха свободно. Тогава той приключи работата с дюкяна и започна наново като взе за съдружник един съсед, който можеше да води счетоводство и да прилага отчетността, която се изискваше. Премести се също в нашия дюкян на ул. „Ангел Кънчев" № 8. С търговия се изхранвахме. А с идеите на Новото Учение за братски комунален живот започнахме да живеем и да съграждаме мечти за по-добър живот. Трябваше да минат десетилетия, за да разберем, че това са две различни величини от два различни свята.
към текста >>

21. 9. Заветната мечта

Мариета Бертоли

ТОМ 7

Ех, сбъднаха му се мечтите.
Снимката на Влади с Учителя направена на Рила, когато Учителят му казал да се качи на камъка, а Той, Учителят ще стои отдолу, беше пророческа снимка. Той наистина беше на върха на своята професионална изява. И накрая бе поканен да даде интервю по телевизията в едно от най-гледаните предавания тогава - „Всяка неделя“ на Кеворк Кеворкян. Тогава между другото Влади Симеонов каза: „С нищо не може да се сравни онова преживяване, когато цялата публика станала на крака бисира половин час представителите на децата на България от детско-юношеския оркестър. Тези концерти в Италия бяха върхът на днешната човешка цивилизация“. Ех, сбъднаха му се мечтите. Остана да се сбъднат и моите - да запазим, макар и малко от неговите записи като диригент за следващите поколения родени в България. IN MEMORIAM ЕТ IN HONOREM На 16 януари 1990 г. почина именитият български диригент проф. Влади Георгиев Симеонов, лауреат на Димитровска награда. Роден на 23 май 1912 г.
към текста >>

22. 8. ПЪРВАТА МИ ЕКСКУРЗИЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си.
След обед радостта ми малко потъмнява, трябва да сляза по-рано от другите, предстои ми завръщане по дългия път до село. Не съм запазила спомен от умора, късно през нощта се намират в малката си стая, където след кратък укрепителен сън съм готова за работа в училище. Ако нарека това жест, който говори за ревност, за усърдие, за ентусиазъм, трябва да кажа, че той не е останал единствен. По-късно такъв се повтори в друга форма от Берковица, от Русе, където отидох да видя Учителя с цената на две безсънни нощи по влакове, а когато заучителствувах по-близо до София, тия кратки няколкочасови посещения при Учителя, било само за беседа и среща с Него, било за екскурзия или концерт зачестиха. Защото те ми носеха радост, те ми повдигаха духа. Сега вече аз имах опора и вътрешна и външна, знаех че има кой да ме разбира и напътва в живота, комуто да се доверя и без страх да разкрия сърцето си, помислите си, мечтите си. Знаех, че се числя към едно голямо общество, което е моя желана, идейна среда и съзнанието за това подхранваше моята самоувереност и смелост дори. Анализирайки отношението си към Учителя скоро разбрах, каква привързаност, благоговение, почит се е сляло в нещо голямо, сложно, красиво, което изпълни сърцето ми - любовта към Учителя. Тя даваше подем, радост, перспективи, тя разширяваше съзнанието ми, внасяше нещо необикновено - светлината, която излъчваше Словото Му. Същевременно, тази светлина, която постепенно ме озаряваше ме изправяше пред много проблеми и противоречия. Знанието, което получавах, не всякога беше лесно смилаемо, лесно усвоимо, то често влизаше в разрез с нещо вече построено или наследено у мен и поради това, понякога възникваха вътрешни конфликти, които довеждаха до положение да увисна във въздуха, да преживявам съмнения и борби.
към текста >>

23. 87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4.
Ръцете им протегнати са, вярвам да ме изтръгнат искат и не могат, пусти са пътеките към мен, месеци живея отчужден. 4. Което е написала съдбата, на малка свещ сега разчитам бавно, нали това е само мое бреме, кой би могъл да го отнеме? 5. Сега е мойта нощ полярна, будна, над мен бездънен и затворен купол, трептя за онзи миг да зърна на тъмното небе зеница, да възвести деня Зорница. 1. С бисерно огърлие от песни ангел от небето долетя още в утрото прозрачно, ведро, на събудената младост. 2. С тях възтрога дивен, красотата от лазурни светове дойде, сноп лъчи разкри ни чистотата, съхранената в капката роса. 3. В слънчевата люлка залюляха те душите и мечтите, разпиляха облаците тъмни, буреносни не веднъж от нашето небе. 4. Втурнаха се като свежа струя и наситиха сърцата с радост, с тях живяхме, с тях вървяхме в устрем все към озарени върхове. 22Ж1964 г. 5. Всяка песен, всеки бисер светъл от дъгата багри озарява, на криле ефирни възвисява в скръб сърцето залиняло. 6. Но по пътя връхлетя ни буря, остър трясък, грохот заглуши песните ни като ято птици в бурята затихнаха дори. 7. И сега звучат унило, тъжно, като хубав спомен отлетял, тук и там от скъсаните струни те извличат нашата печал.
към текста >>

24. 58. КВАРТАЛЪТ ИЗГРЕВ - 1921-1972

Като гъбки изникваха малки къщички, приютяваха млади хора, жадни за знание, за нов живот, тук слязъл от мечтите, в които нямаше освен една маса, с много тетрадки и моливи върху нея, един стол и едно легло.
58. КВАРТАЛЪТ "ИЗГРЕВ" (1921-1972) Учителят създаде кварталът Изгрев в Софийското поле, в полите на Витоша, синя като небето, със сребърна украса в косите, които всяка сутрин поруменяваха, преди хората да се посрещнали първия лъч. Северът на това селище беше запазен от студения вятър от млада борова гора, която служеше като един красив парк на новите съжители тук. А те прииждаха. Като гъбки изникваха малки къщички, приютяваха млади хора, жадни за знание, за нов живот, тук слязъл от мечтите, в които нямаше освен една маса, с много тетрадки и моливи върху нея, един стол и едно легло. Но тук не липсваше една чаша с топла вода, която се изпиваше бавно, на глътки сутрин с чаена лъжичка и едно легенче за измиване на краката всяка вечер. Пред салона за беседи, който се изгради също много бързо, имаше двор с лятна трапезария, а зимната такава - скромна и услужлива - не оставаше никого гладен. Учителят, бързи и подвижен, лек, планиращ, предвиждащ и присъству-ваш едновременно във всичко, очакваше утрото, когато и Словото ще заструи, знанието ще протече и навлезе в чакащите, искащите, търсещите. И салона ги приюти. В първо време насядаха хората върху одеяла, понеже столовете не бяха дошли още, върху възглавници, или оставаха прави, заглеждаха се във великия, светъл и скромен образ и се заслушваха в думите, полетяваха в мислите, обхождаха с новата мисъл земята и небето, слънца и планети, галактики и небули.
към текста >>

Пред очите на младите хора около Учителя мечтите се превръщаха в дела.
Този път пое ученикът. Ученикът пое този път, а голямата стъпка направи Учителят. Тъй както Сам създаде условия външни, необходими за Своето дело, така и при вътрешната работа на човека, Той създаде условия - и Сам присъствува в тази работа, в това устройство на Новия човек. А посадените дръвчета по Изгрева растяха и се развиваха. Залюляха се по тях зрели плодове за всички. Пред очите на младите хора около Учителя мечтите се превръщаха в дела. Утрините, при изгрева на слънцето, бяха прекрасни; обедите, в присъствието на Учителя, бяха прекрасни; вечерите - концерти, астрологически наблюдения и разговори - очарователни. И всичко това имаше една и съща цел -пробуждане, ваене и усъвършенствуване на човека - новия човек.
към текста >>

25. 12. И НА ДВАМАТА ЕДНАКВО

Мечти и блянове.
Тогава имахме такова хубаво задружно чувство. В такова едно съзвучие на тримата, ние сме в салона и си говорим за Учителя. Трябваше да има голям салон с пиано, много инструменти и бял роял. Всички музиканти трябваше да имат специално облекло. Всеки в разговора си се стремеше да направи на Учителя нещо най-хубаво. Мечти и блянове. Така увлечени ние не сме забелязали, че часът е 12 през нощта. Горе Учителят скръцна с вратата. Ние се ослушахме. Учителят започна да слиза по стълбите. В първия момент ние си помислихме, че Го смущаваме, въпреки че говорехме доста тихо.
към текста >>

Ние се смеехме, макар че бяхме хванати в нашият заговорнически кроеж, да построим нещо хубаво в мечтите си.
Горе Учителят скръцна с вратата. Ние се ослушахме. Учителят започна да слиза по стълбите. В първия момент ние си помислихме, че Го смущаваме, въпреки че говорехме доста тихо. Учителят отвори вратата на салона и видяхме, че Той носеше кутия с бонбони и ни почерпи за хубавите разговори. Ние се смеехме, макар че бяхме хванати в нашият заговорнически кроеж, да построим нещо хубаво в мечтите си. Ние започнахме да Му разправяме за какво сме говорили, като всеки от нас разправяше мечтите на другия. Аз първа казах: "Учителю, Асен иска да ви подари един бял роял". Учителят ни гледаше с много любов и се усмихваше. Беше истинско съзвучие. Съжалявам, че не записах това, което каза Учителят.
към текста >>

Ние започнахме да Му разправяме за какво сме говорили, като всеки от нас разправяше мечтите на другия.
Ние се ослушахме. Учителят започна да слиза по стълбите. В първия момент ние си помислихме, че Го смущаваме, въпреки че говорехме доста тихо. Учителят отвори вратата на салона и видяхме, че Той носеше кутия с бонбони и ни почерпи за хубавите разговори. Ние се смеехме, макар че бяхме хванати в нашият заговорнически кроеж, да построим нещо хубаво в мечтите си. Ние започнахме да Му разправяме за какво сме говорили, като всеки от нас разправяше мечтите на другия. Аз първа казах: "Учителю, Асен иска да ви подари един бял роял". Учителят ни гледаше с много любов и се усмихваше. Беше истинско съзвучие. Съжалявам, че не записах това, което каза Учителят. Но аз бях на небето и не мислех за това, че някога това състояние ще ни напусне.
към текста >>

26. 2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г.

Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх.
Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх. Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма! " (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му. Тъй като тя пише тука, защото той е бил ангажиран пак в някакво изкачване в Хималаите.
към текста >>

27. 12. Моето последно писмо от 12.УИ.1961 г.

До Нима Тенцинг Норгей

Аз съм радостна да науча, че вие вече сте завършила училищните изпити и сега вече лелеете мечтите за вашето бъдещо образование в колежа в Делхи.
2. Моето последно писмо от 12.УИ.1961 г. До Нима Тенцинг Норгей „Моя мила, сладка Нима, Вашето мило писмо ми донесе аромата на вашата благословена страна. Благодаря за всички новини от моя далечен Дарджилинг, където моите любими приятели са изживели щастливи събития, които са се случили в техния живот. Аз съм радостна да науча, че вие вече сте завършила училищните изпити и сега вече лелеете мечтите за вашето бъдещо образование в колежа в Делхи. Поздравявам ви, че имате племенник, макар че аз съм далече и не мога да го видя. Но го обичам и мога да си представя неговия сладък глас и тъмни очи и очаквам момента, когато неговите мили хора ще отидат при него и ще го целунат, мила Нима, от мое име. Вие пишете, че сте гледали филма Бен Хур, който много сте харесали. Преди много години аз гледах този филм и не мога да го забравя. Сега, приключвайки писмото аз желая да приложа една дипляна с изгледи от българската столица София.
към текста >>

28. 21. ГОЛЯМОТО СЕМЕЙСТВО

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

За тях новите мисли, идеи и методи са „мечти".
Една касетка с изпети 28 песни от нея на английски от Паневритмията. 5. Държани „сказки-демонстрация" върху Паневритмията. 6. Курс по Паневритмия - нарочно подреден с преведена от нея молитва и инструкции, дадени лично от Учителя на Боян Боев. 7. Две статии написани върху възпитанието „Новите насоки във възпитанието". Заинтересувало се едно списание за възпитанието, но когато прочитат за Паневритмията с новите методи, те се отказали да отпечатат статията. За тях новите мисли, идеи и методи са „мечти". ДЕКЛАРАЦИЯ Долуподписаната ВИОЛА ЙОРДАНОВА БАУМАН заявява, че по молба на д-р Вергилий Кръстев, изпраща саморъчно написаните нейни спомени от времето на Школата на Изгрева, под заглавието: „Божественият Градинар -БЕИНСА ДУНО", като дава право на д-р Вергилий Кръстев да ги публикува в книгата „Изгревът, том VIII, съставен от самия д-р Вергилий Кръстев. Януари, 1998 година С почит: Виола Йорданова Бауман Гринуич - САЩ
към текста >>

29. 20. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ДИМИТРИНКА ЗАХАРИЕВА

1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО

Ето как Методи свърши една отлична работа за Учителя и се сбъднаха мечтите на Димитринка Захариева за Методи Константинов.
Навсякъде в книгите си той споменава Учителя, дава Негови изказвания, обяснения и така Го пропагандира във Франция. Методи издаде още една книга тук в Париж "Световна Астросоциология". Много интересна книга с цикли на бавните планети и тяхното влияние на човечеството. И то тези знания той е черпил от Учителя, благодарение на многобройните си разговори с Него по астрология. И тази му книга се посрещна с голям интерес и отдавна е изчерпана. Ето как Методи свърши една отлична работа за Учителя и се сбъднаха мечтите на Димитринка Захариева за Методи Константинов. Така накрая той се оказа като добър ученик на Учителя, макар и с тези негови грешки в личния му живот. И сега заради този негов огромен труд видно от неговите книги издадени на френски, както и неговия необикновен труд "Човекът по пътя на космическата спирала", публикувана в книгата "Изгревът", том I., стр. 362 - 544, аз взех да го уважавам и се моля и за него когато споменавам и други приятели от Братството, които са вече горе в Невидимия свят. А според Учителя този и онзи свят са на едно и също място и зависи от човешкото съзнание, дали е пробудено и дали има центрове и онова вътрешно сетиво чрез които може да контактува с Невидимия свят. Това ще стане при едно бъдещо човечество, при което ще имат вече изработен орган и център, чрез който да влизат във връзка със съществата от друга измерения, които населяват така наречения Невидим свят.
към текста >>

30. ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ

А такива бяха мечтите на времето на всички млади хора.
Той владееше хиромантията много добре. Това нещо разбрахме не след дълго. На мене ми каза, че ще изненадам приятелите си в музиката, ще се изявя пред многобройна публика. А на моя приятел Ангел каза, че ще се изяви като писател, но ще има един критичен момент в живота си и да внимава много около 33-годишната си възраст. Ако премине критичния момент ще се прочуе като писател и ще забогатее. А такива бяха мечтите на времето на всички млади хора. Много ни заинтригува това, което ни каза Лулчев и особено обясненията върху беседата на Учителя Дънов (Учител Го наричаха всички), която слушахме в салона, но ни се струваше малко несвързана. От този ден ние с Ангел чакахме с нетърпение следващата неделя, за да чуем Учителя, а след това и Лулчев. Но на 33 години Ангел Иванов си замина от този свят. А бяхме само на 22 години когато за първи път отидохме на Изгрева. Под въздействието на беседите на Учителя станахме въздържатели и вегетарианци.
към текста >>

31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

В мечтите си чувам песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов.
Липсата на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и задушевен тон на някой музикален инструмент. Но този инструмент трябва не само да свири, но и да говори, една много трудна задача. Такова постижение е по силите само на щастливи избраници-инструменталисти, за които казвате: "Инструментът му пее". Всъщност само едно вълнуващо вокално изпълнение на песните на Учителя в комбинация с ясна дикция на съдържателния им текст може да проникне най-дълбоко в душите на слушателите. На Изгревска сцена сме чували красиви изпълнения на Учителеви песни от няколко наши певци, но не трябва да се забравя, че всеки по-голям и хубав глас внася нова красота в изпълнението и често пътят до съвършеното изпълнение е дълъг и труден. В мечтите си чувам песента "Махар Бену" изпълнена от певец от ранга на Борис Христов. Някои наши приятели казват: "Даже и Борис Христов да пее песните на Учителя, няма да ги пее както трябва, защото не е духовен човек". На това аз отговарям: "Не е възможно един голям певец от ранга на Борис Христов, комуто Бог е дал такава дарба, да не почувства веднага дълбочината и неповторимата красота на песен като "Махар Бену", в това бъдете сигурни". Искам да подчертая, че музиката на Учителя се изпълнява трудно. Не става въпрос за технически трудности при вокалното и или инструментално изпълнение. Трудността се състои в това, да се схване по интуитивен път вложеното в много песни окултно съдържание и така да се предаде на слушателите, че да въздейства на душите им.
към текста >>

32. 163. КАРМИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

ТОМ 9

Обичала си го и си се посветила живот, идеали и мечти, и накрая като почне да се разплита конеца оставаш чисто гол.
В.К.: Кармични развръзки. Е.А.: Е, да. В.К.: Кармична връзки. Ти не можеш да обичаш един човек, ако нямаш отношение към него. Кармична развръзка. Обичала си го и си се посветила живот, идеали и мечти, и накрая като почне да се разплита конеца оставаш чисто гол. Сам със себе си. Точно тогава е момента да се свържеш с Бога. Изпуснеш ли го, с тебе е свършено заминаваш в нисходящо състояние. Свържеш ли се с Бога тръгваш по едно възходящо състояние на духа. Съзнанието постепенно се просветлява и виждаш пътя си.
към текста >>

33. СЪДЪРЖАНИЕ

ИСТОРИЯ НА ЧЕШМАТА - ПАМЕТНИК СЕЛО ТОПОЛИЦА

269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия? 269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г. от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
към текста >>

34. 04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

" Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти.
По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо - нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи! " Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено! " И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния дъб, при изграждането на чешмата. Няма да споменаваме имена - кой повече, кой по-малко е дал - от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм. Всеки, кой повече, кой по-малко, е вложил по нещо от душата си, от любовта сив неговото изграждане. И затова братския салон в Тополица не е обикновено здание.
към текста >>

35. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Часове минават, влакът все лети, майки се увличат в сладки мечти.
Едни мълчаливи, а други засмени. От Бургас са само Верчето и Лили, две деца обични, на майките мили. Митко от Горица, Стоянчо от Бата, с чанти в ръцете, с бельо в торбата. Влакът веч потегли на дългия път, няма вече пречки децата да спрат. Майки и сестрички деца придружват, гълчат, чуруликат, без да се смущават. Часове минават, влакът все лети, майки се увличат в сладки мечти. Умората дойде. Клепки натежаха. Едни още будни, а други заспаха. Майки и сестрички стоят и се чудят, тези деца мили как да ги събудят. Ето свирна влакът.
към текста >>

36. 09 - 209. ЕДНО ДУХОВНО РАЖДАНЕ

ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ

Една от моите мечти се бе осъществила.
Една Библия струваше седемдесет лева тогавашни пари. Когато отворих кесията, имаше точно толкова. Купих си Библия. Каква радост беше това за мене, че ще мога да чета Божието Слово и да се уча да го изпълнявам. Аз имах чувството, че съм най-богатият човек, щом като имам Библия. Една от моите мечти се бе осъществила. Хората, които продаваха Библии, ми взеха адреса, като ми казаха, че пак ще ме посетят. Аз обаче ги предупредих да не идват, за да си нямат неприятности със селяните, които не са настроени благоприятно към вярващите. Няколко месеца след това брат Георги Куртев посети селото ни, придружен от братята Черню Калушев и Михаил Сербезов от съседното село Изворище, тогава Тержимен. Те ходили в дома на брат Паскал, но тъй се случи, че тогава аз не се видях с тях. Все по това време аз се бях подложил на пост, молитва и уединение, което продължи десетина дни, но дойде един брат, който ми помогна със съветите си и аз надживях този своего рода аскетизъм и почнах да ходя на събрание в Изворище или в Габерово.
към текста >>

37. 10 - 00. СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ

Румяна Добрева Ганева /по мъж Серафимова/

ГЕОРГИ СЪБЕВ ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ МОЯТА ПРОЛЕТ Мойта пролет чакам.
ГЕОРГИ СЪБЕВ ПОЕЗИЯ, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ МОЯТА ПРОЛЕТ Мойта пролет чакам. Малко веч остава. Сили да напрегна, време не остава. Сейте семената в душите готови, вече след нас идат работници нови. Във душите сейте семето отбрано, никой да не мисли, че още е рано. Мойта пролет чакам, малко веч остава.
към текста >>

38. 15 - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

От годините на моето детство и юношество пазя прекрасни спомени за един живот като в мечтите, за атмосфера духовна и отдадена на Бога.
РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА /ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА/ АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА Родена съм на 7 декември 1945 г. в град Айтос в семейството на Добри Ганев Милчев и Надежда Георгиева Куртева. До завършване на гимназията съм живяла в Айтос със семейството на родителите ми. След това започнах да следвам медицина в София. От годините на моето детство и юношество пазя прекрасни спомени за един живот като в мечтите, за атмосфера духовна и отдадена на Бога. Родителите ми с безпрекословна вяра в Учителя следваха пътя, начертан от Него, с една завидна дълбочина, с богат вътрешен духовен живот. У нас цареше хармония, която правеше не само нас - децата, но и всички приятели да се чувстват комфортно. Като казвам комфортно, имам предвид вътрешния душевен комфорт на човека. Освен с приятелите от Братството в Айтос и околията, много близки, истински братски, с любов отношения свързваха моите родители с брат Борис Николов, с Мария Тодорова, брат Петър и Васка Камбурови, брат Петър Филипов, семейство Калканджиеви от Сливен, сестра Пенка Кънева и много други. Мога да кажа.
към текста >>

39. 16 - 12. ЗАБРАНАТА НА СЪБОРА В АЙТОС

Желю Танев Николов

Магдалина Стефанова Григорова

Остави диря, спомени и мечти, та стигнаха до наши дни.
Кой беше виновен, кой не, всеки ще си отговаря. Във връзка с това нещо, предложението на правителството беше и причината да не се състои събора, че било лятна кампания, жътвата да не остава. Макар да е така, виж какво ни дойде, какъв удар за тази лъжа, седна дума било то на правителството или на нашите хора. Слушайте сега: ВЪЗМЕЗДИЕТО НЕБЕСНО 1 юли 1973 година, град Айтос. Град старинен е Айтос, преди хилядолетие наречен от певеца и поета, ученика на Орфея. Остави диря, спомени и мечти, та стигнаха до наши дни. С голяма светлина озари околните села дори, от дълбок сън човека събуди и в нов живот го обнови. Тебе, град Аетос, много люде ви посещават заради Божествената ви светлина. Група ученици събуди и заживяха в Любовта. Така ти озари човека свят, апостола наш брат от Бога избран, наставника на този край. Ти, Аетос, сияеш с аурата си свята, до тази година пазиш ни благата, посети по нивята.
към текста >>

40. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Обаче докато варненци са се движили в областта на желанията, мечтите и надеждите, народния събор се видял изправен срещу действителността, с която трябало да се справи.
Най-подир през януарий 1871 г. в Цариград почнали да се събират представителите за българския народен събор, който се открил на 23 февруарий, със задача да прегледа и приеме екзархийския устав, изработен от привременния съвет, а накрай да избере и екзарх. Варненската епархия изпратила също така свой представител в събора, именно варненския търговец Господин х. Иванов. Тя му дала ред наставления, които той трябвало строго да следва, между прочем и тези: „че градът Варна да бъде седалище на българския Епископ, което е в интерес на целия Мютесарифлък; че лицето, което ще се определи за Владика във Варна, тряба при другите потребни качества, които се изискват за сана му, да познава язиците български, гръцки и турски; че градът Варна, който е чисто българский, като ся изключява от царский ферман из кръгът на Екзархията, народният ни представител ще са труди да изработи присъединението му на речената Екзархия; че ако това са откаже, запазвам си правото да повикам представителя си в Епархията и пр.". От тези насоки се вижда, че варненци очаквали събора да земе благоприятно за тяхната епархия решение и че в противен случай били готови да водят борба и заплашвали, че ще извикат представителя си назад. Обаче докато варненци са се движили в областта на желанията, мечтите и надеждите, народния събор се видял изправен срещу действителността, с която трябало да се справи. А действителността е била такава, че ферманът изключвал град Варна с 20 села от областта на екзархията. И народният събор, който бил свикан да приложи в действие фермана, не е могъл в никой случай да реши и извърши неща, които го нарушавали. Разискванията в него и решенията му не са могли да бъдат благоприятни за очакванията на варненци. Тези изгледи били съобщени във Варна от варненския представител с писмо от 21 февруари и 12 март 1871 г. Последният съобщил, че желанието на варненци за собствен владика не ще може да бъде удовлетворено, и че ще стане нужда Варненската епархия да се съедини с някоя друга, напр.
към текста >>

41. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват.
Всеки от вас ще търси оригинала. Искам през тази година да се занимавате и да разсъждавате и Господ ще навее много мисли в ума ви, не се съмнявайте в това. Които присъствуват сега между вас, ще внесат много мисли. Сега всички ваши приятели по целия свят, видими и невидими, ви поздравляват. Обаждат се: - Благодарим. Всички те са много радостни, понеже техните мечти и идеали се осъществяват. Туй, което са желали от хиляди години, се осъществява. Искат и вие да бъдете радостни, доколкото може човек, който воюва на Земята. Те могат да бъдат по-радостни, отколкото ние. но и ние може да се радваме в човешки смисъл. Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъствуват.
към текста >>

42. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

След общ братски обед и още няколко часа почивка, малки разходки и разговори, завръщаме се с добро разположение, с нови мечти за бъдеща разходка.
Братският хор възобновява изучаването на братски и други песни. Вие знаете какво място заема песента в нашия братски живот. Красивата Витоша не е преставала да ни подканва за излети, още повече като в душата на всеки от нас се таят множество спомени от близкото минало и от екскурзиите, правени заедно с Учителя. Ето защо, в свободните празднични дни предприемаме общи екскурзии до нашия бивак „Ел-Шадай", намиращ се на височина около 1200 метра надморското равнище. Излизайки от Изгрева в 4 часа в ранно утро, за 3-4 часа всички са горе; следва закуска, пием изобилно топла вода, към 10 часа „Паневритмия", прочитане някоя беседа, а след това - приятелски разговори и отпочиване под благодатните лъчи на слънцето. След общ братски обед и още няколко часа почивка, малки разходки и разговори, завръщаме се с добро разположение, с нови мечти за бъдеща разходка. Братският стол -трапезария на Изгрева, идеята за който се поддържаше от Учителя и до последните Му часове, прекарани между нас, продължава да съществува и сега; трудностите в набавяне на продукти са значителни, обаче ще се преодолеят било от производството, което очакваме да получим от добре обработените тая година братски градини, било от това, което ще постъпи от приятелите от провинцията. Затова умоляваме братята от провинцията, когато дохождат в София, или по пощата, да изпращат някакви продукти, особено мазнини, които ще се заплащат на редовни цени. В това Учителево начинание виждаме известна красота и идейност, а плюс всичко имаме и практична изгода за братя и сестри, които нямат свое домакинство. След казаното дотук, няма да се поласкаем, ако кажем, че културният живот на Братството е гордост за идейните хора в София; не липсват съвети от тия наши приятели да продължаваме нашия задружен братски живот. И други идеалисти, които се приближават до нас, остават приятно изненадани от възможностите ни да изнасяме организиран обществен живот.
към текста >>

43. 13. ПРИЗОВАХА ИСУСА

ТОМ 12

Всеки от вас се е женил, знае колко хубаво е времето до сватбата, какви мечти, какви фантазии на ума и мисълта има.
Често ние искаме да премахнем страданията. Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в радост. Превръщания могат да стават навсякъде в природата. Например въгленът може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, в дърво отново, после - пак във въглен. Исус дойде на сватбата, за да покаже да младите как трябва да живеят. Всеки от вас се е женил, знае колко хубаво е времето до сватбата, какви мечти, какви фантазии на ума и мисълта има. Всеки, като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.“ Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко минава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.“ Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада. Според мене умът, който се жени за сърцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест. Сърцето, което се жени за ума, трябва да здраво, чисто. Ако това бъде така, то нашите мисли и желания по същия закон трябва да бъдат здрави и чисти. Зная, че вие, които ме слушате, имате неспокойни сърца и умове. Защо?
към текста >>

44. 32. ЗАЩО РЕШИХ ДА СЪДЕЙСТВАМ НА ПОРЕДИЦАТА „ИЗГРЕВЪТ

ТОМ 13

32. ЗАЩО РЕШИХ ДА СЪДЕЙСТВАМ НА ПОРЕДИЦАТА „ИЗГРЕВЪТ" След като прочетох „Изгревът", Vll-я том, сънувам Учителя, като казва: „Има някои, които цял живот ще си останат с мечтите си и с красивите си спомени, без да оставят някаква следа след себе си." Изпълних поръката му!
32. ЗАЩО РЕШИХ ДА СЪДЕЙСТВАМ НА ПОРЕДИЦАТА „ИЗГРЕВЪТ" След като прочетох „Изгревът", Vll-я том, сънувам Учителя, като казва: „Има някои, които цял живот ще си останат с мечтите си и с красивите си спомени, без да оставят някаква следа след себе си." Изпълних поръката му!
към текста >>

45. ДОБАВКИ КЪМ СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ НАПРАВЕНИ ОТ ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ ПО ТЕФТЕРЧЕТА НА САВКА

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

след N 168 С вяра човек повече придобива отколкото с фантазии и мечти. Учение.
Страданието е напрежение, което изпробва моралния устой на ученика. Памет. след N163 Когато учиш съзнателно и с любов, ти не може да забравяш. Човек помни само онова, което е направил или създал, било то добро или зло. Приложи справедливостта в отношенията си към всички същества и твоята памет ще се засили. Вяра и придобивки. след N 168 С вяра човек повече придобива отколкото с фантазии и мечти. Учение. след N 176 Учението е вечен процес. Ученикът ще минава от вселена на вселена и пак ненаучен ще остане. Свобода и любов. Свободата се определя от Любовта. По свободата, която човек ви дава се определя неговата любов.
към текста >>

46. 41. ПАЛАТКАТА

Жечо Панайотов

И моите мечти за нея, не отиваха по- далеч от това, да я виждам сутрин.
Тя притичваше да застане между сестрите. Така като я гледах да пристига от града, казвах си: „Ето сестра, за която заслужавала се ожени човек! " Не се познавахме лично. Тя изобщо не се интересуваше от братята. Обичаше беседите и лекциите на Учителя, като дружеше с някои възрастни сестри. И моите мечти за нея, не отиваха по- далеч от това, да я виждам сутрин. Така измина лятото на 1930 година и цялото братство вече се готвеше за поредното масово летуване на планината Рила. През месец август, вземах 15 дни отпуск и се уговорихме с други братя, на определена сутрин да отпътуваме за Седемте езера. Преди това, бях вече изпратил майка ми там, с нашата нова малка палатка. Бях се ангажирал да сляза в града и взема талига, та с нея да пренесем багажа до мястото на камиона, с който ще пътуваме. Отивайки за кола, виждам на ъгъла на ул.
към текста >>

47. 86. ПРИВЕТ ЗА СРЕЩАТА НА НИКУЛДЕН

Жечо Панайотов

Виждаме в тях мечтите, навеяни от далечни и близки очертания на Старопланинските върхове, на Витоша, Родопите, Рила и Пирин.
86. ПРИВЕТ ЗА СРЕЩАТА НА НИКУЛДЕН Нашите изказвания при подобни братски срещи, приличат на красив букет от свежи цветя. Там ще срещнете и разноцветните планински цветенца, израстнали край снежни преспи, край бистри шумящи поточета, облъхвани от тихия ветрец и често свеждащи главици пред силни планински бури, но същевременно те ни носят и влиянието на ултравиолетовите лъчи на слънцето, заедно с вдъхновението на ония братя и сестри, които ни ги поднасят. В този букет виждаме не по-малко пъстрите цветя на полето, израстнали сред китни братски домове и градинки, край цъфналите овощни градини, изпълнени на пролет с белите краски на вишни и череши, розовото сияние на бадемовите и праскови дръвчета. Виждаме в тях мечтите, навеяни от далечни и близки очертания на Старопланинските върхове, на Витоша, Родопите, Рила и Пирин. Те също са олицетворение на вдъхновението, което братята и сестрите са приемали при прочитане Словото на Учителя, пеейки Неговите песни, изпълняваики в ранни утрини Паневритмията, или когато в моменти на радости и скърби са се молили с вдъхновяващите молитви на Братството и са намирали отговор на своите земни и духовни нужди. В този днешен букет, радостен съм и аз да вложа някое и друго цветенце, като имам предвид, че Учителят ни е научил да украсяваме домовете си само с живи цветя, без да ги късаме от градинки и вази. Та и нашият букет ще бъде вечно жив, доколкото изказванията, които ще чуем останат живи в нашите спомени. Често да се виждаме в съзнанието си така събрани, ще чувствуваме и благоволението на Учителя, Белите Братя и Възвишените същества винаги да са около нас. Често обичам да съзерцавам Пентограма - този свещен чертеж, даден ни от Учителя, в който е изразен пътя на човешкото развитие и на еволюцията на човешката душа.
към текста >>

48. 15. КОМУНИТЕ - КОМУНАТА В СЕЛО АЧЛАРЕ И РУСЕ

Николай Дойнов

Но мечтите ни, за простия селски живот, живот близко до природата, продължаваше да гори в нас.
Ние вече бяхме сформирали група от осем души, за основаването на комуната. Решихме да отидем да работим в мините за спечелване на необходимите за целта средства. Но щом отидохме там веднага се убедихме, че това е измама. Битовите условия за работниците, бяха отвратителни, заплатите малки, труда непосилен. Това ни разочарова, отказахме се от този проект и се върнахме в София. Но мечтите ни, за простия селски живот, живот близко до природата, продължаваше да гори в нас. В нашите постоянни срещи, усилено си идеализирахме, не само по него, но и по разни философски, религиозни, научни въпроси, а също и от окултизма и теософията. Ние често посещавахме Учителя, разговаряхме с Него по въпросите, които ни вълнуваха, разбира се най-много по въпроса за комуната. В един разговор във връзка с нашето следване и науките, които изучавахме, Учителя между другото ни каза: „Учете науките, завършете, но научете и по един занаят за да бъдете свободни". Ние и без това търсехме работа, нали искахме да се издържаме и да учим. Опитвахме разни занаяти, но можехме да работим само през свободното си време, а такова като студенти нямахме много.
към текста >>

49. 20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА

Николай Дойнов

Върху нашият живот, върху всичко, което имаше да ни се случи и ни се случваше да преживеем, да мислим, всичко, което ни вълнуваше, не само, когато сме около Него, но и далеч, не само, когато сме в група, но и сами, било в града или в планината на екскурзия, било в работата, с която сме заети, в мисли и мечти Учителят всякога и за всичко знаеше, и бдеше особено зорко върху нас, даже и тогава, когато ставаше въпрос за нашите, най-дребни наглед, неща от нашето ежедневие, без за това да сме давали гласност към някого или пък на самия Него.
Разочарованието ни беше страшно, посърнали с наведени глави мълчахме. В някои от нас глада изяви по-бързо своя мощен глас и поразтика унинието им, като затършуваха из торбите си за да измъкнат оттам някоя и друга коричка хляб. Аз най-много увесих глава и нито залък хляб не можах да хапна. Изтерзан от мъка, че не вземах под внимание казаното от Учителя, не послушах Неговите думи, за да предотвратя чудовищното разочарование и да се спестят последните ни монети. Това бе второто чудо, за гювеча. Върху нашият живот, върху всичко, което имаше да ни се случи и ни се случваше да преживеем, да мислим, всичко, което ни вълнуваше, не само, когато сме около Него, но и далеч, не само, когато сме в група, но и сами, било в града или в планината на екскурзия, било в работата, с която сме заети, в мисли и мечти Учителят всякога и за всичко знаеше, и бдеше особено зорко върху нас, даже и тогава, когато ставаше въпрос за нашите, най-дребни наглед, неща от нашето ежедневие, без за това да сме давали гласност към някого или пък на самия Него. Нашият живот за Него, беше напълно открит и всякога търсеше начин да ни предупреди, да ни помогне и избави от онези стъпки, които ще предизвикат огорчение и страдание. Бдеше върху нас, повече и от най-прилежната майка, която бди над своите деца. От многото случаи, които могат да се приведат от всички братя и сестри, показващи тези качества на Учителя, тук ще приведа само характерните станали с мене, освен този, за гювеча в Чам Кория, който вече приведох. В края на Изгревската поляна, бяхме направили беседка под формата на дъга, добре закътана с широкия си отвор с изглед към Витоша. Там беше уютно и царуваше една приятна успокояваща мистична атмосфера.
към текста >>

50. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

Долини сенчести, облени с аромат, Где любовта цъфти, кат нежното кокиче, И где чаробний Май разлива благодат И венци от лъчи, от рози и мечти... Где младите моми със сърп в ръката тичат, Червени, кат божур, къмто нивята злачни, И с звучний си език, кат лястовички мили С кристални гласовце, песни запяват мрачни... О, Македонийо, злочест, ти, земен рай, Плачи, плачи!
И нивга, може-би, тя в влажната земя Не ще забие кръст във памет на поета... Прощавай ти навек, вълшебний бащин кът, Че те оставям веч... прости, за сетен път!... Немога ази в теб, немога да живея. За твойта участ зла, за твоите страданья, Във друг злокобен край сълзите си ще лея. Влачи си твойта цеп, всред вопли и стенанья, А аз, безсилна твар, в песни ще ти възпея Безкрайните тегла... До-коле, Боже мой?... Поклон на вас поля, засмени равнини, Где всичките блага избликват като рой, Где спорно лей навред раскошната природа Брилянти и цветя, злато и миризми, И где с зефирний дъх, що шъпне на свобода, Се слива жалний стон на българин отчаян! Долини сенчести, облени с аромат, Где любовта цъфти, кат нежното кокиче, И где чаробний Май разлива благодат И венци от лъчи, от рози и мечти... Где младите моми със сърп в ръката тичат, Червени, кат божур, къмто нивята злачни, И с звучний си език, кат лястовички мили С кристални гласовце, песни запяват мрачни... О, Македонийо, злочест, ти, земен рай, Плачи, плачи! за тебе никой няма сили За помощ веч... Дали тъз хубава природа С насмешка ти дари тез прелести без край?... А ти, ридай, ридай, въздишай за свобода!... Битоля, 22 Юлий, 1893 г. Китара : Лирически стихотворения. - Варна, 1898.
към текста >>

Но на земята има много сини очи, които фалшифицират духовните истини и покварят живота... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептещ венец - но що копнееш ощ в мечтите благодатни?...
6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Сините очи - В Божествената Истина се съдържа Висша Красота. В всичките превъплътявания тя се проявява в разни форми на чистата девственост и синия цвет. Чрез очите прозира и говори самата душа. И затова поетът Емерсон е казал: "очите говорят на всички езици". Но на земята има много сини очи, които фалшифицират духовните истини и покварят живота... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептещ венец - но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърдцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм - но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се - с твоя млад, велик жених!... "Всемирна летопис", Г. II, кн.
към текста >>

200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII.
200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски иерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях.
към текста >>

51. 19. „ПО РИЛСКИТЕ ВЪРХОВЕ

По рилските върхове Качиш ли се тамо горе, по рилските върхове, на всички страни ненагледни красоти ни обайват в шеметни мечти.
19. „ПО РИЛСКИТЕ ВЪРХОВЕ" Друга песен ще ти изпея, за рилските върхове. По рилските върхове Качиш ли се тамо горе, по рилските върхове, на всички страни ненагледни красоти ни обайват в шеметни мечти. Синьото небе, ясното слънце, свежият въздух ни задържат с часове. А когато слезнем долу, край бистрите езера, сините води със брилянтни светлини заблещукват в шеметни игри. От свежия ветрец, живите води, нещо велико се влива в нашите души.
към текста >>

52. 20. „ТРЕПКАТ СРЕБЪРНИ ВЪЛНИ

По едно време слънцето се подаде и като започна да се разиграва ей-така, да блещукат едни звезди, едни такива като че ли фенерчета, ту се запалват, ту изгаснат - и веднага ми дойде една мелодия, песен: Трепкат сребърни вълни Трепкат сребърни вълните над езерните води И в душите ни донасят светли мисли и мечти.
Казаха ми, че като закусим, всичките ще отидем при първото езеро да направим Паневритмията и на връщане после всеки ще донесе по едно дърво за кухнята. По този начин се снабдявахме с дърва за кухнята - правехме и едното, и другото: Божественото, но и човешкото да върви. Та, аз закусих, взех си цигулката и отидох при първото езеро. Сам още, никой не дойде с мене. И седнах накрая на брега, ама Слънцето не беше огряло там, защото там е ниско, а пък хоризонтът е висок. По едно време слънцето се подаде и като започна да се разиграва ей-така, да блещукат едни звезди, едни такива като че ли фенерчета, ту се запалват, ту изгаснат - и веднага ми дойде една мелодия, песен: Трепкат сребърни вълни Трепкат сребърни вълните над езерните води И в душите ни донасят светли мисли и мечти. Я погледай как затрепкват огледалните води и душите ни отнисат във неземни красоти! Това е изживяно!
към текста >>

53. 1925 година

Застанал във воденицата, аз така се унасях в мечти разнообразни, в блянове разни и с надежда се крепя.
Тъга пълнеше душата ми, аз се чудя за моя жребий мен, всеки ден си мисля за небето, което бди над мен и се мъча да отгатна това, което то иска от мене. Дали учител ще стана, да изплатя този борч, или друго нещо трябва да стана, да работя. Дали съм вземал този изпит, за който, ако не съм го вземал, ще стана посмешище на хората. Че назначили в нашето село шуменка, а нази отхвърлят. И най-после знам, че Бог ме е ръководил досега и че Той бди и чертае моя път, но пак се тревожа и пак мисля къде ще му иде краят. Застанал във воденицата, аз така се унасях в мечти разнообразни, в блянове разни и с надежда се крепя. Какви ли не задънени и безизходни перспективи ми се представят в още не абсолютно предначертайия ми взор?! И аз се боря сега у меня си с два свята. Единият - на идеите на бъдещето, а другият - на настоящия [живот]. Единият - на материята, другият - на духа, който пребъдва в мене. И се утешавам с единствената надежда, че Бог няма да ме остави и няма да ме забрави и че всичко това ми се дава за уякчаване на моя дух и това са едни вътрешни и външни изпитания, които аз трябва мъжествено да разреша правилно, и да поема в пътя на Мъдростта, Истината, Правдата, като начело застане Любовта.
към текста >>

54. X. Бракът на Изгрева

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Та, едно от трите деца на Пеню Ганев достойно го замести и успя да реализира мечтите на Пеню Ганев, да бъде музикант, изпълнител, композитор, диригент.
Той се оженва. Раждат му се три деца, от които едното - Петър, стана музикант - цигулар и единствен от всички музиканти от последователите на Учителя, влезна и свири в Софийската филхармония 15 години и след това - в „Софийски солисти" и до днес. Той единствен работи върху музиката на Учителя от това поколение, направи разработки за хорово изпълнение на песните на Учителя, а след 1990 г. ръководеше братския хор и изпълняваха му се разработките. Направи аранжимент на Паневритмията, на песните на Учителя за струнен състав и това се изнася и изпълнява на ежемесечните концерти, които аз организирам като концерт-рецитали по спомени от поредицата „Изгревът". Та, едно от трите деца на Пеню Ганев достойно го замести и успя да реализира мечтите на Пеню Ганев, да бъде музикант, изпълнител, композитор, диригент. Това се изпълни. Аз го видях и бях на всичко това свидетел. А това не е малко, от обикновен дух да станеш на творчески дух. А ние всички се раждаме като обикновени духчета пред онова Космическо съзнание, което бе в Учителя Петър Дънов. И се доказваш чрез живота си, чрез Слово и дело.
към текста >>

55. 4. Стихотворение от Пеньо Ганев за Елена Хаджи Григорова

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

Тя в душа си за мен пази Скъпи спомени, мечти И всякога всичко прави С добро да ме навести.
4. Стихотворение от Пеньо Ганев за Елена Хаджи Григорова На Елена Х. Григорова ВЯРНАТА СЕСТРА Сняг е паднал на Балкана, Ком е вече в белина. Аз пътувам за село Равна При моята вярна сестра. Тя в душа си за мен пази Скъпи спомени, мечти И всякога всичко прави С добро да ме навести. Облаци са днес в небето, Мъгли по полето, Грее сега ми сърцето И свети лицето. Пеню Ганев
към текста >>

56. 11. Високият идеал

II. Стихове в сп. „Всемирна летопис'. Мара Белчева

Оттам се открива прекрасна гледка към планините и полетата, които са като в мечтите.
Това се сервира на неговата скромна маса за ядене, където винаги сядат гости от близо и далеч. След обеда разговаря с тях или свири на цигулка. Винаги силен, Учителят обича да придружава учениците си на екскурзии по близките планини зиме, а през лятото - по по-високите и далечни. Слабите заякват, болните оздравяват. В околностите на София братството притежава терен, обграден от три страни с борове. Оттам се открива прекрасна гледка към планините и полетата, които са като в мечтите. През цялата пролет учениците отиват там рано сутрин, на изгрев слънце, за молитва. Правят ритмични физически упражнения, пеят, свирят на цигулка, обработват посятата земя, топлят се на слънчевите лъчи, учат. Песните са композирани от самия Учител или от някои Негови ученици Той разговаря често с тях, така както някога е правел Сократ със своите ученици. Те питат и Той отговаря. Така артистът хармонизира душите, повдигайки ги върху крилете на любовта до по-високи сфери.
към текста >>

Полетата наоколо са като в мечтите.
Зиме те ходят на Витоша, а през лятото веднъж годишно - на връх Мусала (най-високият планински връх на планината Рила на Балканския полуостров - над 3000 м). Поради тези чести екскурзии и поради дълбокото дишане на чистия въздух, слабите заякват, болните оздравяват, мускулите на възрастните заякват и те се подмладяват. В околностите на София, на едно възвишение, Братството има своя градина, оградена от три страни с борове, от която се открива величествена гледка към планините: Витоша, Рила и Люлин. В нея са построени много къщички, в които учениците живеят през по-голямата част от годината. Самият Учител има там подобна къщичка, в която живее, когато е там. Полетата наоколо са като в мечтите. През цялата пролет всички ученици отиват там преди изгрев слънце, за да се молят. Там правят ритмични упражнения, пеят Негови песни, песни на школата, свирят на цигулка или на други инструменти, копаят вече обработената земя, засадена с различни растения, поливат лехите, някои седят на слънце, четат, учат, рисуват. Някои песни са композирани от самия Учител като образци, а други - от учениците музиканти според тези образци. Някои от тези песни- образци са дадени от Учителя на древни езици. Някои от учениците - музиканти, поети, художници - влагат някои от идеите му в музика, стихотворения или картини.
към текста >>

57. 1. Сп. „Всемирна летопис, год. II, кн. X, 31.XII.1922 г., с. 262-263

Той е обрал на цветята мечтите, - с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, - дивната нощ ще ни грей обичта. V.
През рамо хвърлих чашата световна; разкъсах багреница; на помисъл обрекох се върховна сега - и нейна жрица - понесох тежкото й бреме. И влезох с теб да служа служба мирна на хубостта във храма, - души, където, като от измирна чад, в небесата двама молитствено да възнесеме. IV. Тука е тихо. Седни да починем на кипарисите сънни в дъхат. Скоро на другия бряг ний ще минем; тъй ароматен е тука часат. Той е обрал на цветята мечтите, - с тях да посрещне приветно нощта; ето наднича тя веч от скалите, - дивната нощ ще ни грей обичта. V. Гората с вихъра говори: и лист по лист му тя разтвори на своя сън завета съкровен. Проникнал в сенките на нейни ден, той пак отмина я нехаен, - за нея все така незнаен. Като въздишки нейните мъгли следят го по стьмените скали. VI. Планински мили цветенца, на слънце бяха ви посели светите божии ръце, и вие бехте му запели псалома тих на хубостта. И в миг градушка сви жестока и ви обрули радостта - и бляна тя смути на Бога... VII.
към текста >>

58. V. Писмо до другарката ми

Елена Казанлъклиева

Ето защо, аз бих могла да ти помогна само тогава, ако си в тъга, в неволя, защото ти не познаваш живота и неговата суета, а живееш с хубави мечти, с радост за мило и светло бъдеще, за което толкова пъти си говорила пред мене.
Тази странна дума за света, която хората не обичат да поменуват, освен когато казват: „Да успокои Бог душата му! " Само тогава чуваме да се изговаря тя. Аз няма да се впущам в обяснения по този въпрос, защото ще ти се стори твърде отвлечен. Но едно, върху което обичам да говоря и с което съм сближена, то е моята скръб, моето горчиво минало; то е голяма бездна, през която съм минала. И сега даже, когато случайно погледна назад, нещо ме кара да изтръпна и да се ужася. Ето защо, аз бих могла да ти помогна само тогава, ако си в тъга, в неволя, защото ти не познаваш живота и неговата суета, а живееш с хубави мечти, с радост за мило и светло бъдеще, за което толкова пъти си говорила пред мене. 0, чудна е твоята душа! Как умее да се радва тя! Ти си мила като дете, от което е скрита тяжестта на живота. Така ти ще израснеш, ще се засилиш и ще добиеш яки плещи, на които може да се стовари тежък товар. А мен ми ставало и мило, и болно.
към текста >>

59. XI. Призов към майките

Елена Казанлъклиева

VII. поглед към небето Стихове д-р Стефан Кадиев

И затова, когато видя майка, че държи в ръцете си или на гърдите си дете, тя тъй нежно го поглежда, защото е вложила скъпи надежди и мечти и дава мило и драго, за да възрасти неговия живот, душата ми почва да плаче, защото, след вложената топла любов, ще се развие някое змийче, за да я ухапе, или пък ще се напие и ще вдигне ръка да я набие, а тя, от любов, пак няма него да упреква, а ще каже: „Пусти другари, майка, те те направиха така." Или ще я оставят на слугинята, а тя ще я остави без риза, оцапана и паднала на земята!
Ако ти искаш да си купиш нещо хубаво за ядене или за обличане, само с въображение ли го вземаш? Трябва да се купи, но трябва да имаш пари. Така е и със семейството. Момата трябва да има чистота на мисли, чувства и желания, а бащата трябва да е честен, благороден и целомъдрен. Само при тия качества може да ни дадат добри деца и то едно до две, защото за повече капитал нямаме. И затова, когато видя майка, че държи в ръцете си или на гърдите си дете, тя тъй нежно го поглежда, защото е вложила скъпи надежди и мечти и дава мило и драго, за да възрасти неговия живот, душата ми почва да плаче, защото, след вложената топла любов, ще се развие някое змийче, за да я ухапе, или пък ще се напие и ще вдигне ръка да я набие, а тя, от любов, пак няма него да упреква, а ще каже: „Пусти другари, майка, те те направиха така." Или ще я оставят на слугинята, а тя ще я остави без риза, оцапана и паднала на земята! Докато са малки, все са мили и сладки. За майката те са все таланти и гении. Птичка ли нарисува, гарга ли надращи, тя ще каже: „ето моя художник"; с бурия ли засвири, тя се възхищава, че музикант ще стане. Добре е да мислим доброто, но кога? - Когато сме посадили нещо и тогава да мислим, че като дойде дъжд, като пекне слънцето, ще израсне житото, ще цъфнат ябълките и всички хубави плодове, които сме садили.
към текста >>

60. 3. Сутрин рано

Огнени потоци рой бликват и заливат щедро цялата земя до край със идеи и мечти и с възможности нечути!
Бляновете са разбити и останало теглото: Прикован във вериги Прометей. Но нощта, колкото и тежка тя, се изнизва час по час. Изток леко руменей после пламва. Иде ден! Иде хубав, светъл ден! Огнени потоци рой бликват и заливат щедро цялата земя до край със идеи и мечти и с възможности нечути! Иде огън, светлина! Иде чуден, хубав ден! Братя, ето! Гръмва звън в ранен час се разнася ясен глас: твърд, упорен, неуморен, като глас на съвестта, проговорил в градский шум: Бим, бам, бум, бим, бам, "бум! Зов за нов живот приканя всички братя на земята: Братя, има много слънце много въздух в тоя свят, много радост и любов, много щастие!
към текста >>

61. 8. Строежът на човека

ГЕОРГИ РАДЕВ

Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на Слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променчиви, както са и човешките мнения.
Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това, което виждаме, е само едно проявление на един принцип, наречен „земя”. Същинската есенция на „материята” е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - вещество, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на Слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променчиви, както са и човешките мнения. 3. Слънце. Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама).
към текста >>

62. 5. По колелото на зодиака

ГЕОРГИ ТОМАЛЕВСКИ

Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност.
Защо е тъжен тоя глас? Като загубено дете проплаква той в топлата вечерна тишина и дири отзет. Какво дири тоя небесен зов в коравата земя? Родината ли е загубил някой тук, небесната родина, където текат сребърни реки и гласът на птичките е като едва дочутият звън на идещата пролет? Един младенец, роден от целувката на слънцето и земята, възпява чара на един сънуван сън, който сън ще слезе от царството на сънищата, ще се облече с красивите одежди на земята и ще стане действителност, ще влезе в нашия живот, за да ни научи на оная тайна, която дирят мъдреци и знахари цял живот. Сега е месецът на мечтите и измамата, но скоро ще познаем великата реалност на мечтите и измамната цена на туй, което сме тачили за ценност. Сега е цветният месец на любовта, но скоро ще познаем една нова обич, която ще разтвори тежките врати на нашите затвори, за да дойде светлината, гостенка при нас. За тая обич пее тоя младенец с тънката стройна снага в меката тишина на пролетната нощ. За тая обич звъни небесната мелодия на онова съзвездие, звездите, на което са наредени като лира върху модрия купол на небето. Сега е цветният месец. Месецът на месеците.
към текста >>

63. (Продължение)

Влад Пашов

- Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти.
Това бил Призивът на светлината. И след това бърз огън се устремил из влажните дълбини, в неизмеримите ефирни висоти. Хермес се издигнал с огъня в светлите пространства. Хаоса се погълнал от бездните. Звездни хорове блестели над неговата глава, и гласът на светлината изпълнил Безконечността. - Разбра ли видяното от тебе, попитал Озирис Хермеса, унесен в своите мечти. - Не, отговорил Хермес. - Узнай прочие, какво е видяла твоята душа. Ти видя пребиваващето във вечността. Светлината, видяна от тебе в началото, е Божественият Разум, който всичко съдържа в своята всеобхватност и заключава в себе си праобразите на всички същества. Тъмнината, в която ти след това беше потопен, е този материален свят, в който живеят обитателите на Земята.
към текста >>

Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница.
Но спущайки се из сфера в сфера, те се обличат в обвивки, все по-плътни и по-тежки. Във всяко въплъщение те добиват ново телесно чувство, съответствуващо на обитаемата сфера. Тяхната жизнена енергия постоянно се увеличава. Но тъй като те се обличат с тела все по-плътни, то те губят възпоминание за своето небесно произхождение. Така става падението на душите, идещи от Божествения Ефир. Все повече и повече обвързани в материята, все повече упоявани го отразяват в едни само мечти от живота, те се спускат, подобно на огнен дъжд, със сладострастни тръпки през областите на Страданието, Любовта и Смъртта, в глъбините на своята земна тъмница. В също такава тъмница и ти стенеш, задържан от огнения център на Земята и из тази тъмница Божествения живот представлява за тебе само безполезен сън. - Могат ли душите да умират? - попитал Хермес - Да, отговорил гласа на Озириса, много погиват, спускайки се в материята. Душата е дъщеря на небето и нейното странствуване е изпитание. Ако в своята безудържана любов към материята, тя изгуби възпоминание за своето произхождение, скритата в нея божествена искра, способна да се превърне в сияюща звезда, се възвръща обратно в ефирното пространство и душата се разпръсква във вихъра на грубите елементи.
към текста >>

64. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.

Влад Пашов

И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна.
А онези, които се намират в зазоряването на това съзнание, само предвкусват тази любов. Но един път опитали я, те всецяло й се отдават, стремейки се да я въплотят в живота си и да реформират обществото да заживее с нея. Те мечтаят за „Царството Божие” на Земята и са проповедниците на братството, равенството и свободата между хората. Затова за човека с обикновено съзнание те са мечтатели и утописти, които си губят напразно времето. Но в същност, те живеят със съзнанието си в един реален свят, когото се стремят да въплотят в земни форми, но не им се удава. И всички съвременни мечти за нещо ново, красиво, възвишено, се дължат на мистичните влияния на Нептуна. Понеже Нептуновите вибрации са много възвишени и ни свързват с един извънсетивен свят, затова създават голяма чувствителност в организма и дават хора стъпка естетика, силно съзерцателни. Те се стремят да проникнат във вътрешността на живота и са хора с голяма интуиция и силни предчувствия и яснослушане. Но понеже съвременните хора не могат да реагират правилно на тези възвишени вибрации, на този висш живот на Нептуна, той действа по такъв начин, че създава един силно нервен темперамент, който често върви ръка за ръка с гениалността или с лудостта. В лошите си аспекти предизвиква неврози, афазия и т. н. Предизвиква заплетеност в работите и усложнения в предприятията.
към текста >>

65. 3. ПЛАНЕТИ - СВЕТИЛАТА ОТ СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Символ е на добродетелите на човека, на най-красивите му мечти, копнежи и желания.
От символа на МЕРКУРИЙ ясно личи, че посредством природния си ум човек може да бъде във връзка, отношения и обмяна с всички светове - божествения, ангелския и материалния. Следователно, при сегашното си развитие с мисълта си човек може да се съобщава с всички светове. 6. е символ на планетата ВЕНЕРА, на света, който живее там, на неговите сили, качества, свойства и прояви. Символ е на ЛЮБОВТА, красотата, радостите, щастието, които дават смисъл на човешкия живот. Символ е на сърдечния живот на човека и на всички изящни изкуства. Символ е на добродетелите на човека, на най-красивите му мечти, копнежи и желания. В мъжки хороскоп е символ на отношенията на мъжа към женския свят. 7. е символ на планетата МАРС, на марсовия свят, на неговите сили, качества, свойства и прояви. Символ е на човешките страсти и пороци, на неорганизираните сили у човека, на изкушенията за противоестествени удоволствия, като лакомия, пиянство, полови страсти. В женски хороскоп е символ на отношенията на жената спрямо мъжете. 8. е символ на планетата ЮПИТЕР, на неговия свят, на неговите сили, качества, свойства и прояви.
към текста >>

66. 5. ДОМОВЕ ИЛИ ГРАДИНИ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ

Показва още сърдечните връзки и отношения на човека преди брака, неговите мечти, копнежи и желания.
Този дом показва още унаследените качества от майка и отношението на родения с неговата майка. Този дом показва какъв ще бъде краят на човешкия живот, т. е. последната четвърт от живота на човека. В женски хороскоп показва живота и съдбата на първото дете*. V-ят ДОМ и ГРАДИНА има отношение главно към отглеждането на поколението, определя броя на децата, тяхната жизненост, качества и съдба, както и условията за тяхното отглеждане. Показва още сърдечните връзки и отношения на човека преди брака, неговите мечти, копнежи и желания. Този дом показва също придобивките и радостите, загубите и скърбите,причинени от поколението и сърдечните връзки на човека. Той показва още търговските сделки и предприятия и придобивките от тях. VІ-ят ДОМ и ГРАДИНА има отношение към прехраната, облеклото и хигиената на човека. Той определя количеството и качеството на храната, която ще използва човек и ползата или вредата, която ще има от нея. От този дом съдим за здравето или за болестите на човешкото тяло.
към текста >>

67. 16. СЪЧЕТАНИЯ ИЛИ АСПЕКТИ НА СВЕТИЛАТА

Както за семената на всички растения е потребно да бъдат посяти в почвата, да растат, да цъфват и да дават плодове, под благотворното въздействие на светлината, топлината, въздуха, водата и почвата, така също идеите, мислите, чувствата, желанията, копнежите и мечтите се посяват, никнат, развиват, цъфват и дават плод при благоприятни условия на духовна светлина, топлина, влага, въздух и почва.
При разтурящи се хармонични съчетания между добротворци и злосторници имаме небрежност, изоставяне на добрите стремежи, застой в развитието на добродетелите, смесване на доброто със злото. Когато се образуват дисхармонични съчетания между добротворците и злосторниците, това показва, че човек се намира в положението на блудния син преди да напусне баща си. Когато, обаче, имаме разтурящи се дисхармонични аспекти между добротворците и злосторниците, тогава съзнанието на човека е като това на блудния син при завръщането му в бащиния дом. Идеите, мислите, желанията, копнежите най-напред се дават като семена на човека. За тяхното осъществяване се изискват съответни условия. Както за семената на всички растения е потребно да бъдат посяти в почвата, да растат, да цъфват и да дават плодове, под благотворното въздействие на светлината, топлината, въздуха, водата и почвата, така също идеите, мислите, чувствата, желанията, копнежите и мечтите се посяват, никнат, развиват, цъфват и дават плод при благоприятни условия на духовна светлина, топлина, влага, въздух и почва. В духовния живот на човека Добродетелта представлява почвата. Влагата в духовния свят съответства на Правдата. Топлината съответства на Любовта. Въздухът съответства на Мъдростта. Светлината съответства на Истината.
към текста >>

68. 7. СЛЪНЦЕТО

както чрез Меркурий се осъществяват всички умствени постижения и благополучия, така също всички чувства, желания, мечти, копнежи и сърдечни стремления се зачеват, раждат, развиват или осъществяват посредством влиянието на Венера, защото Венера управлява целокупния сърдечен живот, всички постижения и благополучия на сърцето.
Когато говорим за влиянието на Венера или на коя да е планета, ще разбираме влиянията на мислите, чувствата, желанията, силите, качествата и свойствата на разумните същества, които живеят на тази планета. Следователно, всички влияния, които приписваме на Венера като планета, всъщност са влияния на Венериния свят, на неговия умствен, духовен и физически живот, проектирани върху човека. Венера е известна още от най-дълбока древност като богиня на любовта, хубостта, щастието, изящните изкуства, честития брак, на майчинството, плодородието и малкото добро. Всичко, което е известно като щастие и постижение на земята, попада под влиянието на Венера. Както чрез Меркурий става зачеването, раждането, въплъщението, развитието или осъществяването на всички идеи и замисли, т. е. както чрез Меркурий се осъществяват всички умствени постижения и благополучия, така също всички чувства, желания, мечти, копнежи и сърдечни стремления се зачеват, раждат, развиват или осъществяват посредством влиянието на Венера, защото Венера управлява целокупния сърдечен живот, всички постижения и благополучия на сърцето. Колкото е по-силен хармоничният аспект на Венера със Слънцето, толкова по-големи и по-сигурни са благоприятните условия и възможности за постигане и осъществяване на сърдечни мечти и копнежи на човека, когато Венера е в съвпад със Слънцето, колкото е по-силен аспектът, толкова по-големи и по-хармонични са влиянията на Венера върху човека и толкова повече и по-големи са Венерините сили и качества, които такъв човек притежава. Трябва да се знае и всякога да се помни, че когато Слънцето има хармонично съчетание с дадено светило, според силата на хармоничното съчетание, Слънцето възбужда дейността на това светило, което от своя страна упражнява влиянието си върху човека. Така съвпадът на Венера със Слънцето всякога дава на човека дарби и способности да разбира, изучава и прилага изящните изкуства. Успехите в областта на изкуството в този случай са сигурни. Според силата на хармоничните аспекти между Слънцето и Венера съдим за силата на артистичните дарби и способности у човека, за любовта му към изкуството.
към текста >>

Колкото е по-силен хармоничният аспект на Венера със Слънцето, толкова по-големи и по-сигурни са благоприятните условия и възможности за постигане и осъществяване на сърдечни мечти и копнежи на човека, когато Венера е в съвпад със Слънцето, колкото е по-силен аспектът, толкова по-големи и по-хармонични са влиянията на Венера върху човека и толкова повече и по-големи са Венерините сили и качества, които такъв човек притежава.
Следователно, всички влияния, които приписваме на Венера като планета, всъщност са влияния на Венериния свят, на неговия умствен, духовен и физически живот, проектирани върху човека. Венера е известна още от най-дълбока древност като богиня на любовта, хубостта, щастието, изящните изкуства, честития брак, на майчинството, плодородието и малкото добро. Всичко, което е известно като щастие и постижение на земята, попада под влиянието на Венера. Както чрез Меркурий става зачеването, раждането, въплъщението, развитието или осъществяването на всички идеи и замисли, т. е. както чрез Меркурий се осъществяват всички умствени постижения и благополучия, така също всички чувства, желания, мечти, копнежи и сърдечни стремления се зачеват, раждат, развиват или осъществяват посредством влиянието на Венера, защото Венера управлява целокупния сърдечен живот, всички постижения и благополучия на сърцето. Колкото е по-силен хармоничният аспект на Венера със Слънцето, толкова по-големи и по-сигурни са благоприятните условия и възможности за постигане и осъществяване на сърдечни мечти и копнежи на човека, когато Венера е в съвпад със Слънцето, колкото е по-силен аспектът, толкова по-големи и по-хармонични са влиянията на Венера върху човека и толкова повече и по-големи са Венерините сили и качества, които такъв човек притежава. Трябва да се знае и всякога да се помни, че когато Слънцето има хармонично съчетание с дадено светило, според силата на хармоничното съчетание, Слънцето възбужда дейността на това светило, което от своя страна упражнява влиянието си върху човека. Така съвпадът на Венера със Слънцето всякога дава на човека дарби и способности да разбира, изучава и прилага изящните изкуства. Успехите в областта на изкуството в този случай са сигурни. Според силата на хармоничните аспекти между Слънцето и Венера съдим за силата на артистичните дарби и способности у човека, за любовта му към изкуството. Колкото е пo-голяма хармонията между Слънцето и Венера, толкова повече приятели между хората на изкуството има такъв човек, толкова по-силно ще ги свързва с него и толкова по-благоприятни условия и възможности за напредък в областта на изкуството ще има той.
към текста >>

69. 8. ЛУНАТА

Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта.
Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно. Луната управлява впечатлителността, въображението и желанията. Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и целесъобразност. Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и целесъобразност. 8.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта. Венера дава семената на щастието, а Луната е почвата, където семената на щастието се посяват, израстват и дават своите плодове. Според силата на хармонията, която Луната получава от Венера, човек възприема Венерините качества, сили и свойства чрез въображението, впечатленията и по пътя на желанията. Колкото е по-голяма хармонията между Луната и Венера, толкова по-големи са вероятностите за придобиване на щастие в семейния живот чрез любовта и толкова по-големи биват условията и възможностите за успех в изящните изкуства. Венера има главно отношение към принципа на красотата и към радостите и щастието, идващи чрез красотата, следователно, според силата на аспекта, красотата ще бъде възприета от Луната, която ще им придаде романтически чар, крила и богатство, чрез въображението, желанията, впечатленията и формите. Основните качества на Венера са: любов към изкуствата, любов към красотата, любов към доброто, нежност, дружелюбие, общителност, помирителност, милосърдие, пожертвователност, услужливост, отзивчивост, любов към радостите и веселието, любов към всичко, което носи щастие на човека.
към текста >>

70. 9. МЕРКУРИЙ

За Луната и Меркурий Учителят казва: „Луната е майката на всички идеи, замисли, мечти, стремежи и желания.
9. МЕРКУРИЙ Меркурий е символ на външния природен, предметен (обективен) или обикновен ум на човека. Според количеството и силата на съчетанията, които получава Меркурий от другите светила съдим за силата и количеството на светлината, която получава природния ум, за начина, по който той използва тази светлина, за условията, възможностите, развитието и постиженията на този ум в областта на природните науки. По Меркурий съдим за това, как човек вижда външния свят, как възприема впечатленията от него, как схваща и разбира този свят, съдим за придо - бивките, които може да има от този свят. Накъсо Меркурий с неговите аспекти ни показва какви са връзките, отношенията и обмяната на човека с природата, как човек разбира и оползотво - рява нейните закони, сили и богатства. За Луната и Меркурий Учителят казва: „Луната е майката на всички идеи, замисли, мечти, стремежи и желания. Меркурий е техният възпитател”. Докато Луната управлява инстинктите у човека, Меркурий има отношение към специфичните дарби и способности на ума, с който човек работи съзнателно и целесъобразно. По естество Меркурий е неутрален. Той всякога, подобно на Луната, взема силите, качествата и свойствата на онова светило, което има най-силен аспект с него. Това светило определя насоката и главните прояви на природния ум на човека.
към текста >>

Хармонията между Меркурий и Венера показва, че в юношеския живот на такъв човек ще има доста радости, тогава той ще преживее много поетически настроения, мечти и копнежи, ще бъде винаги или често вдъхновен за творчески израз на чувствата в младежка възраст.
Според силата на хармонията между Меркурий и Венера е и стремежът на човека към ред, красота и чистота в неговия умствен живот и умствените прояви. Колкото по-силен е аспектът на Меркурий с Венера, толкова по-силни са положителните въздействия на Венера върху природния ум на човека. Такива люде се отличават с: любезност, дружелюбност, общителност, веселост, приветливост, спретнатост, любов към реда, чистотата и красотата, любов към накити и украшения, приятен характер, игривост, незлобливост, досетливост, съобразителност, услужливост, приспособимост. В този случай, когато Меркурий получава най-силен аспект от Венера, тя е ръководно начало на природния ум. Такъв човек ще има най-големи успехи в областта на изящните изкуства. Хармонията между Меркурий и Венера показва, че в юношеския живот на такъв човек ще има доста радости, тогава той ще преживее много поетически настроения, мечти и копнежи, ще бъде винаги или често вдъхновен за творчески израз на чувствата в младежка възраст. Такъв човек ще има доста сполуки, радости и възторзи. Човек с тази хармония е голям оптимист, има вяра и упования в своите сили. Той притежава качества да придобива лесно приятели във всички обществени среди, да прави лесно връзки, да печели благоразположението и любовта на околната среда. МЕРКУРИЙ в полуквадрат с ВЕНЕРА При дисхармония между Меркурий и Венера човек е започнал да става небрежен към артистичните дарби, способности и прояви, изгубил е всякакво чувство за ред и чистота, всеки стремеж към красотата. Дисхармонията между Меркурий и Венера показва, че човек е изгубил положителните качества, които Венера дава на ума, поради което казаното пo-rope в положителен смисъл важи с точно обратно значение.
към текста >>

Всякакви придобивки, постижения, мечти и копнежи по отношение на земния живот се осъществяват чрез Меркуриевия ум.
Чрез Меркуриевия ум става зачеването, раждането, осъществяването и приложението на всички идеи и замисли на земята, идещо от висшите и низшите светове. Чрез Меркуриевия ум човек може да изучава и разбира силите, законите и явленията в природата и да се ползва от тях. Чрез Меркуриевия ум човек пуска корените на своя умствен живот в природата. Чрез Меркуриевия ум човек придобива силите, благословенията от Слънчевата светлина, въздуха, храната и водата. Меркуриевият ум управлява физическото тяло на човека. Всякакви придобивки, постижения, мечти и копнежи по отношение на земния живот се осъществяват чрез Меркуриевия ум. Учителят казва: „Меркуриевият или природният ум е основата, върху която се изграждат всички останали умове на човека”. Меркуриевият ум е свързан с човешкото съзнание. Следователно, колкото повече и по-силни са хармониите на Меркурий с добротворците, толкова по-съзнателни са умствената дейност и животът на човека, по-големи са стремежите му към висшите светове и обратно: колкото повече са дисхармониите на Меркурий с другите светила, особено със злосторниците, толкова по-беден е човешкият ум, по-несъзнателен е животът на човека и по-често той е обсебван от низши желания. Меркурий е наричан „секретар на Боговете”, защото, както се вижда от символа му, той има връзки и отношения с всички светове, следователно, от ума на човека зависи какви ще бъдат връзките му, отношенията и обмяната му с различните светове. Когато Меркурий има най-силна хармония със Слънцето, а същевременно образува най-силни хармонични съчетания с Юпитер, Уран и Нептун, тогава със сигурност може да се твърди, че умът на такъв човек е надарен с гениални дарби и способности, с голяма творческа сила и светлина.
към текста >>

71. 10. ВЕНЕРА

A. Астролозите на Изгрева

Чрез нейното влияние се изживяват всички мечти и копнежи на човешкото сърце.
10. ВЕНЕРА АСПЕКТИТЕ НА ВЕНЕРА с всички светила ВЕНЕРА е главната учителка и ръководителка на човека за правилното развитие, правилните прояви и правилната дейност на човешкото сърце. Тя управлява изцяло сърдечния живот на човека. Чрез нейните влияния се придобиват всички радости, всичкото щастие, за които може да мечтае човек. Чрез нейното влияние се изживяват всички мечти и копнежи на човешкото сърце. Само Венера може да научи човека да възлюби реда, чистотата и красотата, и да се стреми да ги приложи навсякъде в живота. Само тя учи човека да разбира проявите на Божествената любов в целокупния живот на природата и човека и да ги цени. Всичко, което човек научава на земята за любовта, той дължи преди всичко на Венера. Всички благословения от висшите светове, които се изпращат към човека за щастието на неговото сърце, се донасят само от Венера. Венера се нарича „малкото добро”, защото тя е носителка и дарителка на доброто на човека само на Земята, а на Земята се проявяват само малките добрини.
към текста >>

Следователно, когато Венера получава благотворно влияние от Юпитера, тогава човешкото сърце има всички условия и възможности за постигане на най-хубавите си мечти и копнежи.
Но висшите благословения, идещи като мисли и чувства, могат да се осъществят и дадат плодове, когато човек им даде място в сърцето си. Всяка хармония между Венера и Юпитер показва до каква степен човек е посял семената на висшите благословения в сърцето си. Според силата на хармонията между Венера и Юпитер човек е придобил следните по-важни добродетели и качества: любов към чистотата и реда, вродено човеколюбив, милосърдие, добросърдечие, съчувствие, приветливост, дружелюбие, щедрост, внимателност, нежност, благородно сърце, примирителност, незлобивост, кротост, любов към хармонията и красотата, любов към радостите и веселието, благоразумие, силно подчертана надежда, състрадание, силна обич към децата, към младото поколение изобщо, добро разположение, пожертвователност, услужливост, любвеобилие, любов към добродетелния живот и благонравното поведение, любов към всички видове изкуства, работливост. Юпитер, т. е. висшият разум, дава богати условия и възможности за осъществяване на всички идеи, замисли и желания. Следователно, когато Венера получава благотворно влияние от Юпитера, тогава човешкото сърце има всички условия и възможности за постигане на най-хубавите си мечти и копнежи. Юпитер е касиерът на Слънчевата система, т. е. той отпуска всички средства за постижението и реализирането на замислите и желанията. Когато в женски хороскоп има хармония между Венера и Юпитер, такава жена може да бъде най-честитата в сравнение с останалите, защото тя притежава всички горе поменати добродетелни качества, за които се ползва с любовта и уважението на своя мъж, всички близки и познати. Само такива жени могат да станат майки на напълно здраво, даровито и идеалистично поколение: със своите добродетелни качества те създават всички необходими материални и духовни условия за правилно физическо, умствено и духовно развитие на детето. Създадените от такива майки добродетелни и даровити деца обожават майките си, обичат природата и изпълняват Божествените закони.
към текста >>

Колкото по-силна е хармонията между Венера и Сатурн, толкова по-силни, по-дълбоки, по- устойчиви, по-трайни и по-справедливи са чувствата, желанията, мечтите и копнежите на човека.
АСПЕКТИ НА ВЕНЕРА СЪС САТУРН ВЕНЕРА в тригон, квинтил или секстил със САТУРН При тълкуванието на съчетанията между Венера и Сатурн всякога трябва да се има предвид, че Сатурн има отношение към законите и принципите на Правдата, на справедливостта, а Венера има отношение към всички Добродетели, чрез които се постигат радостите и щастието на сърцето. Следователно хармонията между Венера и Сатурн е свидетелство до каква степен човек се ръководи от Божествената правда, от законите на справедливостта при постигането и осъществяването на желанията, стремежите и копнежите на сърцето си. Сатурн има отношение към устойчивостта, трайността на идеите, мислите, чувствата, желанията и действията. Следователно всяка хармония между Венера и Сатурн показва до каква степен са устойчиви и трайни чувствата и желанията на човека, т. е. доколко човек е вложил в чувствата, желанията и любовта с или чрез Сатурновото влияние или според принципа на Правдата. Колкото по-силна е хармонията между Венера и Сатурн, толкова по-силни, по-дълбоки, по- устойчиви, по-трайни и по-справедливи са чувствата, желанията, мечтите и копнежите на човека. От силата на хармонията между Венера и Сатурн можем да знаем до каква степен човек има вярност, устойчивост и трайност в любовта и идеите си, в обичта си към науката, изкуствата и човеците, с една реч - към всички прояви на любовта. Сатурн има отношение към цялото минерално царство и специално към камъните. В човешкия организъм той образува и управлява цялата костна система. Общо казано, Сатурн има отношение към всички най-твърди вещества в природата. Затова, когато Венера и Сатурн са в хармония, тогава във всички положителни Венерини качества ще влезе твърдостта на Сатурн, неговата устойчивост, постоянство и трайност.
към текста >>

Колкото по-богата е хармонията между Венера и Уран, толкова по-богато е сърцето на такъв човек със своеобразни, красиви, приятни и радостни желания, мечти, копнежи, толкова по- съдържателен е животът на човека, толкова по-голяма е вероятността той да има щастие, да изживее най-красиви и романтични моменти на сърдечно щастие и творческо вдъхновение.
Великите романтици и бленувачи на изкуството са имали силно хармонично съчетание на Венера и Уран в хороскопа си (Леонардо да Винчи, Шуберт Менделсон, Шуман, Шатобриян, Ламартин). Колкото по-голяма е хармонията между Венера и Уран, толкова повече, по-силни и по- дълготрайни са артистичните качества и дарования на такъв човек, толкова пo-големи са условията и възможностите, които има той за постижения в областта на изящните изкуства, толкова по- дълбоки и по-правилни са неговите разбирания за изкуството и неговата духовна и социална функция. Силата на хармонията между Венера и Уран определят неговата любов към окултните науки, успехите му в областта на окултните науки, постоянството му в прилагането на техните методи и в следването на окултното ученичество. Тази хармония е свидетелство до каква степен в миналите си животи човек е учил с любов в окултни школи, доколко с любов е прилагал наученото, до каква степен е следвал със сърцето си внушенията на ангелите, доколко е прилагал техните правила и напътствия при явяването на своите желания, изобщо до каква степен правилно е възприемал, разбирал и проявявал любовта чрез сърцето си. Хармонията между Венера и Уран дарява човека изобщо с богати артистични качества, с разнообразни чувства, желания, стремежи и прояви, с любов към красотата и нейното пълно и повсеместно изявяване в живота, с оригинални чувства, схващания, разбирания за любовта, семейния живот, брака и изкуството. Колкото по-богата е хармонията между Венера и Уран, толкова по-богато е сърцето на такъв човек със своеобразни, красиви, приятни и радостни желания, мечти, копнежи, толкова по- съдържателен е животът на човека, толкова по-голяма е вероятността той да има щастие, да изживее най-красиви и романтични моменти на сърдечно щастие и творческо вдъхновение. Колкото по-силна е хармонията между Венера и Уран, толкова по-силни, по-дълготрайни и по-правилни са връзките, отношенията и обмяната на човешкото сърце с ангелския свят, следователно толкова по-силни и повечко ще бъдат неговите радости и щастието му. ВЕНЕРА в опозиция и квадрат с УРАН Дисхармонията между Венера и Уран може да се разглежда като наполовина благоприятна, защото каквато и да е дисхармонията между Венера и Уран, човек ще притежава ведно с някои недостатъци и 80 % музикални дарби, заложби и стремежи. Дисхармонията между Венера и Уран също дава и любов към изкуствата, но в схващанията и разбиранията на такъв човек всякога има заблуди, отклонения от правилната мярка и изопачавания. Създателите на упадъчните модернистични течения в изкуството и техните почитатели са до един родени под дисхармоничното съчетание на Венера и Уран. Силата на дисхармонията между Венера и Уран определя и силата на заблужденията, отклоненията и изопачаванията на схващанията и разбиранията за красота, изкуство, проявите на любовта, чувствата и стремежите.
към текста >>

Венера е главната учителка и ръководителка на човешкото сърце за постигане на красотата, ред и чистота на физическото поле, на външните форми изобщо, а чрез Нептун човек се научава да поддържа чистотата, порядък и красота на чувствата, мечтите и копнежите, на душевния си живот изобщо.
Дисхармонията между Венера и Уран е свидетелство, че такъв човек е бил в минали животи окултен ученик, но не е прилагал правилно наученото в окултните школи, отлагал е приложението му, закъснявал е, а после, в бързината си да приложи всичко, е обърквал нещата. Според силата на дисхармонията между Венера и Уран човек е внесъл по-голяма или по- малка нечистота и безредие в желанията на сърцето си, изопачавания в проявите на любовта, не се е ръководил от внушенията, правилата и законите на ангелския свят. Липсата на всякакво съчетание между Венера и Уран показва, че такъв човек не е правил още системни и постоянни усилия да изучава окултните науки и да се ползва от светлината и познанието, които дават те. Това говори също, че такъв човек не е правил съзнателни връзки, няма съзнателни отношения и обмяна с ангелския свят на мъдростта чрез сърцето си. 10.5. АСПЕКТИ НА ВЕНЕРА С НЕПТУН ВЕНЕРА в тритон, на 72° или секстил с НЕПТУН Всякога трябва да се има предвид, че Нептун, е втора октава на Венера. Венера е главната учителка и ръководителка на човешкото сърце за постигане на красотата, ред и чистота на физическото поле, на външните форми изобщо, а чрез Нептун човек се научава да поддържа чистотата, порядък и красота на чувствата, мечтите и копнежите, на душевния си живот изобщо. Нептун е представител на най-висшата ангелска йерархия - серафимите, носители, изявители и служители на Божествената любов. Хармонията между Венера и Нептун, според своята сила, ни показва до каква степен човек в минали животи е служил със сърцето си на Божествената любов, доколко със своите чувства се е ръководил от внушенията и законите на Нептуновия свят. Колко и какви благословения е получил от този свят и какви условия и възможности има през настоящия си живот да получава богатства от света на Нептуновите духове. Нептун е главният учител, ръководител и вдъхновител на всички гениални артисти, на всички предани служители на Божествената любов. Хармонията между Венера и Нептун създава човеци, които със своята преданост, пожертвователност, висш идеализъм, любов към Бога и безгранична вяра в Него приличат на най- любимия ученик на Христа - Йоан.
към текста >>

Според силата на хармонията между Венера и Нептун, човек ражда най-чистите, най- благородните, най-възвишените и най-красивите чувства, мечти и копнежи, които стават храна за развитието на много артистични и висши дарби и способности.
Колкото пo-голяма е хармонията между Венера и Нептун, толкова по-силна е любовта на човека към чистотата, реда и красотата в трита свята, т. е. в умствения, духовния и физическия живот на човека. А за да се разбере до каква голяма важност е любовта на човека и стремежът му към чистотата, реда и красотата, ще приведем следните думи на Учителя: „Природата е външната проява на Бога. Тя обича абсолютна чистота, порядък и красота. Природата дотолкова благоволява към човека, дотолкова му разкрива своите тайни и му дава възможност да се ползва от нейните богатства, доколкото човек се е научил от нея да пази чистотата, порядъка и красотата й.” По хармонията между Венера и Нептун можем да съдим доколко човек има пробудено съзнание за дълг и отговорност спрямо всички живи същества и природа. Според силата на хармонията между Венера и Нептун, човек ражда най-чистите, най- благородните, най-възвишените и най-красивите чувства, мечти и копнежи, които стават храна за развитието на много артистични и висши дарби и способности. Хармонията между Венера и Нептун е свидетелство до каква степен човек има правилни връзки, отношения и обмяна с ангелския свят на любовта. Хармоничното влияние на Венера и Нептун в хороскоп на музиканти показва, че те ще изразят голяма красота, голяма мелодичност и голяма духовност в своето изкуство, че музиката им ще бъде обаятелна. Под такова влияние е музиката на Чайковски. Хармоничното влияние на Венера в творчеството на художници се характеризира с най- голяма красота на формите, с най-голяма нежност на цветовете, с най-голяма мекота, музикалност и ритмичност на линиите. Типични в това отношение са: Рафаело, Ботичели и Пюви дю Шаван.
към текста >>

ОБЩО ЗА ВЕНЕРА И СЪЧЕТАНИЯТА Й Когато разглеждаме съчетанията на Венера с останалите светила винаги трябва да помним, че Венера е най-голямата учителка, ръководителка, господарка и градинарка на човешкото сърце, на чувствата, желанията, мечтите и копнежите, чрез които човек се стреми към щастие.
Както в мъжки, така й в женски хороскоп, дисхармоничното съчетание между Венера и Плутон показва много недоразумения, разочарования, несполуки и нещастия в отношенията с представителите на противоположния пол. Всяка дисхармония между Венера и Плутон създава най-тежките трагедии в брачния живот и такива люде не могат да очакват никакво щастие в семейния живот. ВЕНЕРА в опозиция, съвпад в скоби или квадрат с ПЛУТОН Това са лошите аспекти между Венера и Плутон. Липсата на всякакви аспекти между Венера и Плутон показва, че сърцето на човека още не е било подлагано на големи изкушения и съблазни, т. е. човек още не е държал изпит по отношение Плутоновото влияние върху сърцето. 10.7. ОБЩО ЗА ВЕНЕРА И СЪЧЕТАНИЯТА Й Когато разглеждаме съчетанията на Венера с останалите светила винаги трябва да помним, че Венера е най-голямата учителка, ръководителка, господарка и градинарка на човешкото сърце, на чувствата, желанията, мечтите и копнежите, чрез които човек се стреми към щастие. Само Венера учи как се посяват, обработват семената на добродетелите, как се отглеждат те и как се оползотворяват плодовете на добродетелите. Венера е майка на всички добродетели, а всяка добродетел е майка на съответните умствени дарби и способности, т. е. тя е храна за точно определени дарби и способности. Следователно, по количеството и силата на хармоничните съчетания, който Венера получава от другите светила, особено от добротворците Слънце, Юпитер, Нептун, съдим за количеството и силата на дарбите и способностите, които човек ще има условие да развива. От символа на Венера ясно личи, че тя е свързана и работи с двата противоположни принципа - принципа на доброто, означено с окръжността, и принципа на злото, означено с кръста.
към текста >>

Хармонията между Венера и Слънцето, в зависимост от своята сила, показва какви условия и възможности има човек да постигне най-висшите си мечти, да изпита най-висшето щастие, възможно на земята.
Но обстоятелството, че принципът на доброто е поставен отгоре, а този на злото отдолу, показва, че доброто взима силата си от злото и така се увеличава. Учителят казва: „Всяка добродетел се посява в човешкото сърце като семе, но това семе ще вземе сили от злото, ще се увеличи, ще се умножи в много плодове. Затова добродетелите у човека се развиват само при най-големи страдания, а силата на злото се превръща в добро, само когато човек вярва в Бога и работи според Божествените закони. Но когато човек не вярва в Бога и не работи по Божествените закони, тогава доброто се преобръща в зло, защото злото е неразумно използвано добро, а доброто е разумно използвано зло.” При хармония на Венера със Слънцето сърцето на човека получава най-много слънчева светлина, топлина, жизнедателни творчески сили, затова в такъв случай човек има условия и възможности за развитие и проява на най-много и най-висши добродетели: любов към Бога, природата и всичко живо, любов към чистотата, реда и красотата. Върху почвата на тези добродетели растат и се развиват най-много и най-висши дарби и способности за изучаване, разбиране на изящните изкуства и за художественото творчество. Хармонията между Венера и Слънцето, в зависимост от своята сила, показва какви условия и възможности има човек да постигне най-висшите си мечти, да изпита най-висшето щастие, възможно на земята. Хармонията между Венера и Слънцето показва в каква степен човек е дал сърцето си на Господа, доколко е очистено от Господа, доколко Бог е вложил своите благословения в него. Хармонията между Венера и Луната показва до каква степен човек е възприел и предал правилно чувствата и желанията, които изпитва. При тази хармония човек има условие и възможности лесно да спечели приятели и любовта на околната среда, да постигне желанията си, които му носят щастие. Според своята сила Венера в хармония с Луната носи щастие, радости и сполуки в любовта и семейния живот и това важи както за мъжки, така и за женски хороскоп. Обратното бива, когато Венера е в дисхармония с Луната.
към текста >>

Колкото по-силна е дисхармонията между Венера и Сатурн, толкова по-големи, повече и по- силни биват съблазните и изкушенията и толкова повече са ограниченията и лишенията в пътя на човека към постигане на неговите любими мечти и копнежи.
При тази хармония се усилват всички други добродетели, стават устойчиви, постоянни, дълбоки и издръжливи на всякакви изпитания. Хармонията на Венера със Сатурн прави човешкото сърце послушно на закона на правдата, а чувствата и желанията на човека са постоянни и непроменливи, каквито са любовта и идеалът му. Хармонията между Венера и Сатурн е свидетелство, че с помощта на любовта човек е победил голямото зло, т. е. устоял е на най-големите съблазни и изкушения, придобил е най- голямата нравственост. Дисхармонията между Венера и Сатурн показва, че на такъв човек още „ангелът е слаб”, поради което при някои изкушения и съблазни има вероятност да не устои, особено, ако Венера няма никаква помощ от добротворците. Колкото по-силна е дисхармонията между Венера и Сатурн, толкова по-големи, повече и по- силни биват съблазните и изкушенията и толкова повече са ограниченията и лишенията в пътя на човека към постигане на неговите любими мечти и копнежи. Дисхармонията между Венера и Сатурн показва, че човек често ще се поддава на лоши настроения и лоши внушения, често ще губи доброто си разположение и радостта си. Човек с такава дисхармония дори и при най-голямо щастие, може да очаква някаква неприятна изненада. При дисхармонията между Венера и Сатурн сърцето на човека никога не е напълно спокойно и свободно да възприема правилно, правилно да разбира и проявява любовта. Такива люде всякога носят у себе си някакво недоволство и повече са склонни да вярват, че ще им се случи нещастие или неприятност, а не допускат възможността за радост и щастие. Венера в хармония с Уран, според силата нахармонията, показва, че сърцето на такъв човек, т. е.
към текста >>

неговите мечти, стремежи, копнежи и идеали ще имат Прометеевски свойства и природа, ще се отличават с голяма самобитност, с общочовешка широта.
Дисхармонията между Венера и Сатурн показва, че човек често ще се поддава на лоши настроения и лоши внушения, често ще губи доброто си разположение и радостта си. Човек с такава дисхармония дори и при най-голямо щастие, може да очаква някаква неприятна изненада. При дисхармонията между Венера и Сатурн сърцето на човека никога не е напълно спокойно и свободно да възприема правилно, правилно да разбира и проявява любовта. Такива люде всякога носят у себе си някакво недоволство и повече са склонни да вярват, че ще им се случи нещастие или неприятност, а не допускат възможността за радост и щастие. Венера в хармония с Уран, според силата нахармонията, показва, че сърцето на такъв човек, т. е. неговите мечти, стремежи, копнежи и идеали ще имат Прометеевски свойства и природа, ще се отличават с голяма самобитност, с общочовешка широта. При хармония между Венера и Уран, особено, ако Венера има хармония и с добротворците Слънце и Юпитер, тогава постиженията на човека в областта на окултните науки и изящните изкуства са най-големи, което свидетелства, че в много минали животи такъв човек е бил окултен ученик. При хармония между Венера и Уран сърцето на човека не се задоволява с обикновени работи, с обикновени постижения, а всякога се стреми към изключителното и към грандиозни постижения. Дисхармонията между Венера и Уран свидетелства, че такъв човек е бивал много животи в окултна школа, но не е прилагал наученото, поради което е влязъл в дисхармония с ангелската мъдрост. При тази дисхармония сърцето на човека не се ръководи от мъдростта, а често попада под влиянието на черната ложа и такъв човек ще се стреми към чрезмерни злосторни постижения. Хармонията между Венера и Нептун, според силата й, показва, че такъв човек има правилни сърдечни връзки, отношения и обмяна със света на ангелската любов - със серафимите, които са най-големите вдъхновители на човека за успехи в областта на изящните изкуства.
към текста >>

При дисхармония между Венера и Нептун човек може да има много хубави копнежи, мечти и желания, но нито едно от тях няма да се сбъдне, защото такъв човек не получава благословението на ангелския свят.
При тази хармония човек се отличава с висши нравствени качества и стремежи, с любов към общочовешки идеали. Такива люде мислят не само за своето щастие, но и за щастието на всички други. Колкото по-голяма е хармонията на Венера с Нептун и Уран, толкова повече приятели има човек от ангелския свят, които му изпращат множество благословения и го ръководят към успех и благополучие. Дисхармонията между Венера и Нептун е свидетелство, че такъв човек няма правилни връзки, отношения и обмяна с ангелския свят на любовта. Такъв човек в минали животи е бил окултен ученик, но не е прилагал знанията си относно любовта. При дисхармония между Венера и Нептун човек може да има много хубави копнежи, мечти и желания, но нито едно от тях няма да се сбъдне, защото такъв човек не получава благословението на ангелския свят. При хармония между Венера и Плутон можем да узнаем до каква степен човек е в състояние да опази сърцето си от съблазни и изкушения и да не се бои от нищо, когато цял свят е на изпитание. Тази хармония показва, че човек е минал през най-големи изкушения и страдания, изпил е най-горчивата чаша, но успешно е издържал изпитите си. За такъв човек може да се каже, че е дошъл до положението да преобръща злото в добро, т. е. да се поучава от злото и да го оползотворява. При хармония между Венера и Плутон може да кажем, че човек е преминал изпита на праведния Нов от Библията.
към текста >>

Колкото повече и по-хармонични съчетания има Венера с добротворците, толкова повече и по-сигурни са благоприятните възможности и условия да постигне човек онова, което счита за свое щастие, да осъществи своите любими мечти и копнежи.
При сегашното си развитие човек може най-добре да възприема, разбира, проявява и оползотворява любовта, нейните сили и нейните благословения само чрез хармоничните влияния на Венера, поради което Учителят казва: „Които искат да придобият силите и благословенията на любовта, да се учат от нея и да имат щастливи постижения, трябва всякога да наблюдават изгревите и залезите на Венера. При изгревите човек се учи да посява семената на любовта в душата, ума и сърцето си, а при залезите човек се учи да събира плодовете на любовта, да прави добро на себе си и на ближните си и да печели приятели от небето и земята. Само тези люде, коитосъзнателно, с вяра, любов и постоянство наблюдават изгревите и залезите на Венера, само те могат да придобият най-големите благословения на любовта, да приемат истинско благословение и вдъхновение и да станат даровити и плодовити музиканти, поети, писатели, певци, художници и даровити артисти”. Колкото повече и по-силни са хармоничните съчетания на Венера с добротворците, толкова повече приятели от небесните светове има човек и приятелите му са най-добрите човеци. В такъв случай човек притежавай най-много добродетели, най-много добродетелни качества, чрез които лесно печели любовта на околната среда, благоразположението на околните и лесно си пробива път или получава онова, от което се нуждае. Колкото повече и по-хармонични съчетания има Венера с добротворците, толкова повече и по-сигурни са благоприятните възможности и условия да постигне човек онова, което счита за свое щастие, да осъществи своите любими мечти и копнежи. Сърцето на такъв човек прилича на богата уредена градина с най-добрите плодни дървета, плодове и цветя, поради което човек е обичан от ангелите и човеците. Радостите и щастието са постоянни спътници в живота на такъв човек, на него всичко му върви. Той има правилни връзки, правилни отношения и правилна обмяна с всички висши светове, той получава от тях множество благословения и разумно ги оползотворява. Точно обратният резултат имаме, когато Венера получава преобладаващи дисхармонични аспекти със злосторниците. Учителят казва: „С възвишените си и благородни чувства и желания човек храни висши същества от висшите светове, които в замяна го обдаряват с множество благословения, жизнедателни сили, вдъхновения, радости и благополучия.
към текста >>

72. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

ТОМ 19

Искал е да бъде лидер, но постепенно групата се разпада и мечтите му остават несбъднати.
Но Луната му е в съвпад с Лилит () - Черната Луна, която управлява и Слънцето, Меркурий и Нептун в Рак - знака на Луната, и въздейства на двете светила и планетите злокобно. Без помощта на Учителя, той не е можел да остане да живее на земята в никакъв случай. Учителят му се е явявал насън и му е давал съвети как да се оправи. Черната Луна в XI дом в съвпад с Луна действа да отдаде силите си в обществения живот в ущърб на семейния. (Луна квадрат Сатурн) показва безбрачие, Петър се е стремял да създаде група от духовни хора около себе си, но дейността и в края не е имала резултат. Искал е да бъде лидер, но постепенно групата се разпада и мечтите му остават несбъднати. Накрая той остава само с Марийка Марашлиева. Учителят му променя хороскопа, но той не изменя характера си и попада под лошото влияние на Лилит (). Под влиянието на Учителя Петър започва да се занимавас астрология, да слуша и възприема Божествената мъдрост - (Уран). В миналото той е бил гонител и голям враг на астрологията ( - Уран ретрограден квадрат Марс, паралел Плутон). Астрологията при Петър се обуславя от добрите аспекти на ретроградния Юпитер; (), затова по-късно и със забавяне започва да изучава астрологията - (Юпитер ретрограден точен секстил Луна, тригон Венера, паралел Слънце, паралел Меркурий) и Божествената Мъдрост (Уран ретрограден квадрат Марс, тригон Сатурн, паралел Плутон, лат. Нептун).
към текста >>

Той е искал непременно да е лидер и постепенно групата се разпада и неговите мечти остават несбъднати.
Това показва, че в миналото е заличил цяло племе или народ от лицето на земята. Без помощта на Учителя той не е можел да оцелее в никакъв случай. Учителят му се е явил насън и му е дал указания как да се оправи, Черната луна () в XI дом в съвпад с Луната действа така, че да отдаде силите си в обществения живот в ущърб на семейния. Луна квадрат Сатурн () показва безбрачие. Петър се е стремил да създаде група от духовни хора около себе си, но дейността им в края е била безрезултатна. Той е искал непременно да е лидер и постепенно групата се разпада и неговите мечти остават несбъднати. Това го виждаме към края му, когато той остава почти сам - само с Мария Марашлиева. Учителят му променя хороскопа, но той не изменя характера си и изпада под фаталното влияние на Лилит. След възстановяването си от детския период и създаване връзка с Учителя, той започва ца лекува хора, които го викат за помощ. Правел е молитва и ако му се е явявал Учителят, той е отивал и винаги лечението е било успешно. По-късно Учителят при разговор му казва да престане да лекува хората, защото болестите са дадени от Бога да поправят живота си и той с лекуването на някои личности става противник на Божия план.
към текста >>

73. СЛЕД ПОСВЕЩЕНИЕ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

- Това ще е справедлив дял за неговите глупави мечти - да бъде нещо повече от нас.
- Един... гостенин, който търси. - Тогава иди другаде. - Но нима вий не бихте ме приели? Ако вий отидехте някъде, ако ваш някой брат отидеше по света да търси, тъй както аз... - Наш брат ний имаме... но ако той остави нас за своите химери, нека си живее с тях. - Но ако той страда? - Това ще е справедлив дял за неговите глупави мечти - да бъде нещо повече от нас. - Но ако наистина той е нещо повече от Вас? - Тогава нека си седи с това, което е намерил! Ний не искаме неговото големство. - Но ако той иска да сподели добрините, които е придобил, и светлината, с която са го облагодетелствували? - Нека ги задържи за себе си, ние сме обикновени хора и такива искаме да останем.
към текста >>

74. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Спрете се и се замислете дълбоко за тая голяма безконечна верига от същества, които са минали преди Вас, които са живели със свои неволи, мечти и постижения, като е предавано един другиму по нещичко... Но не мислете само, а така някак, плувнете в тая мисъл.
Comparaison n`est pas raison" (Сравнението не е довод - бел. М.И.) - О, защо не? Че и самото това изречение е един оотрага1зоп. Искате доказателство, но то не може да Ви бъде дадено... засега поне. Но Вие сами може да придобиете нещичко от Вашия собствен живот. Спрете се и се замислете дълбоко за тая голяма безконечна верига от същества, които са минали преди Вас, които са живели със свои неволи, мечти и постижения, като е предавано един другиму по нещичко... Но не мислете само, а така някак, плувнете в тая мисъл. Нека тя Ви обхване от всички страни - потопете се в нея. И тогава вечният непрекъснат живот, който е минал, ще стане като река, в която Вие ще плувате. И при всяка крачка назад тя ще сменя своите брегове, своите изгледи, своите форми... И всичко това, този живот, е и Ваш, защото той е запазил частица от себе си и във Вас, като инстинкт, подсъзнание... Защото, ако нямахте тия частици вътре в себе си, Вий никога не бихте се и свързал с тях вън... Човек се разбира и се свързва отвън само с това, което има и в себе си. И ония, които искат да изменят направлението на човешката цивилизация, достатъчно е, ако внесат нова храна, нови чувства или нова мисъл. Бавно, но те дават плод - променя се животът на човека.
към текста >>

Затова Христос иска от Своите ученици да оставят всички обикновени закони, стремежи, цели, мечти и желания, да оставят старите си разбирания и живот и да вземат кръста - сиреч страданието в света, да поемат съзнателно ролята да бъдат помощници на великия Учител и с това да опознаят вечния живот, който от нищо се не прекъсва и който тържествува над самата смърт... Вие обърнете внимание на слънцето, което е вечен извор за земния живот, дванадесетте знака на зодиака, 12-те апостоли на Христа и Той самият, като слънце между тях.
Това са учениците на великия Учител. И Той тях е избрал от света и тях учи. Ако обичат къщата повече - не ще идат в училище, така е и в обикновения живот. И ако те обикнат баща си и майка си повече от Бога и не са готови да ги изоставят за Него, те не могат и да намерят този център на сила. Защото, ако вземем даже чисто механически - само към по-силния център ще се привлече мисълта, дейността, самият човек, неговата душа и дух. Затова Христос иска от Своите ученици да оставят всички обикновени закони, стремежи, цели, мечти и желания, да оставят старите си разбирания и живот и да вземат кръста - сиреч страданието в света, да поемат съзнателно ролята да бъдат помощници на великия Учител и с това да опознаят вечния живот, който от нищо се не прекъсва и който тържествува над самата смърт... Вие обърнете внимание на слънцето, което е вечен извор за земния живот, дванадесетте знака на зодиака, 12-те апостоли на Христа и Той самият, като слънце между тях. Помислете за тия прости наглед рибари и случайни хора, които станаха тогава апостоли и прочетете после техните послания, думи, които ще Ви смаят с дълбочината си и ще Ви накарат много да мислите. Ето, това направи едно съзнание, едно духовно слънце - То накара да разцъфнат хиляди цветя - душите на милиони хора да застанат «отвътре» на света и да разберат братството органически... - Нещо странно ми звучи в думите Ви. Чувствувам, че има дълбока истина, но като че ли има и някаква завеса, която трябва да се вдигне леко и изведнъж да видя много и да разбера много, неочаквано много... - И така е. За голямо съжаление - каза Ученикът бързо, - съвременните учени хора не могат да разберат, понеже изхождат от егоцентричното разбиране. Те изучават нещата от гледище на периферията, а трябва да идат по радиуса в центъра - при Бога, и оттам да се върнат по други радиус пак към периферията - към другите души, и тогава много ще разберат.
към текста >>

75. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

Така, разкъсван от желание да живее и скръб, която не можел да понася, плачел момъкът, спомнящ си ден по ден щастието на своите недалечни мечти - и тяхното нечакано рухване.
ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА «Ако смъртта разполага с възможности, животът има по-големи. Ако глупостта, омразата, безлюбието имат право да съществуват, още по-големи са правата на разумността, на знанието и на Любовта.» Учителят На брега на голяма река, облегнат до едно дърво, момък горчиво плачел. Той искал да свърши с живота си, а нямал смелост. Много радости криел той в себе си още, за да го напусне така лесно. И толкова горчивини бил преминал, за да може да го понася спокойно... А изглеждал още много млад, току в преддверието на живота. Така, разкъсван от желание да живее и скръб, която не можел да понася, плачел момъкът, спомнящ си ден по ден щастието на своите недалечни мечти - и тяхното нечакано рухване. Слънцето бе гряло през целия му живот без никакъв облак. А сега бе дошла буря, която го събаряше в пропастта, без да има милост нито към годините му, нито към надеждите му за щастливо бъдеще... Понякога момъкът спирал плача си и се оглеждал наоколо, с надежда, че ще види нещо, което ще го събуди и ще го увери, че това е само лош сън, който като мине, ще започнат пак красивите дни и радостни спомени... Но реката си течала буйна и пенлива, планините вдигали спокойно своите заснежени върхове в далечината, а дърветата шепнели тихо все една и съща песен с незнайни за него думи. И тогава той поглеждал отчаян небето, гдето греело ясното слънчице. Но и то сякаш нищо не могло да му каже. И тогава той започвал да плаче още по-силно, още по-отчаяно, защото разбирал, че животът му е никому непотребен вече, а нямал сила да се откаже от него... Но когато веднъж, задъхан от плач, повдигнал глава, видял недалеч от себе си старец, пътник някакъв, който, облегнат на голямата си тояга, го гледал внимателно.
към текста >>

- питал той и не чакал, а самият той отговарял: -Натоварени като камили със своите желания, събудени от мечтите си, които идат и си отиват, когато искат, вие, и при баща, сте старци!
Малко преди това бил дошел и учителят, който щял да ги учи. Когато го видял момъкът, изведнъж почувствувал, че нещо в душата му се запълнило, сякаш всичко изгубено е намерено вече - и нещо повече, че всичко това било някакво кандилце, а сега цяло слънце изгряло... Учителят бил благообразен старец, като че ли слязъл жив от някоя икона. Когато го видял първия миг, момъкът помислил, че сам Бог е взел образ на човек и говори. А там, по върховете, това изглеждало още по-велико и думите му звучали още по-странно и силно. - Живели ли сте вие? - питал той и не чакал, а самият той отговарял: -Натоварени като камили със своите желания, събудени от мечтите си, които идат и си отиват, когато искат, вие, и при баща, сте старци! Вие плачете за богатство, когато носите най-големите богатства в себе си!... Вие страдате и се оплаквате от камъните, които падат по главите ви, а никога се и не спирате да помислите, че те са същите, които вчера хвърлихте нагоре или по някой свой другар, който днес ви ги връща... Вие, преситените от отрови, тъпчете хляба и го не виждате! Къде вървите - не знаете. Отгде идете - забравили сте вече. И къде ще стигнете някога - не се и питате.
към текста >>

76. IX. СРЕДНОЩНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРЕД ГОЛЕМИЯ ВЪПРОС

Не са мечти дните на миналото.
Топлина като на любим майчин скут. И той гледаше с широко отворени очи, а вече нищо не виждаше. Те не мигаха, а гледаха нещо дълбоко, хубаво. Свят, в който и други път е надничал, който отдавна бе забравен. Значи има го! Не са мечти дните на миналото. Оня красив хубав свят, в който душата на Генко някога бягаше от земните несгоди, да се радва на хубави цветя в обширни градини... Беше вече съвсем светло, когато Генко със силна въздишка дойде на себе си. Учителят го гледаше усмихнат. Той, без да му каже нещо, стана и Му целувна ръка. - Учителю, благодаря. Разбрах много.
към текста >>

77. 47. МЕЖДУ СВОИТЕ СИ ДОЙДЕ

(В. «Живот», г. I, бр. 12, 7.VI.1929 г., стр. 1)

На тях липсва обикновено много, за да бъдат достойни за редовете на «културните» си съвременници, но всякога имат достатъчно, за да разберат искрените слова на чистите души, да се въодушевят от тях, да ги пожелаят с всичката сила на неизпълнените си мечти през целия им отруден живот.
За тях Той бе богохулник, побъркал се момък, който бе се осмелил да се нарече син на Йехова, от когото винаги, поне лицемерно, те трепереха. Той се наричаше цар, но царството Му бе друго - не от този свят: «Ето там - вътре във вас, е небесното царство» - говореше им Той, а те клатеха глави като пред някоя загадка, която никога не щяха да разрешат. Това царство, в което цар бе истината и светлината, мъдростта и любовта, искаше самосъзнание на непоколебимата вяра във вечността, приближена като прегръдки на един любящ баща. А те бяха далеч от тях!... Когато един народ напусне истинския път, тия, които вървят начело, са и най-далеч от него, затова пък слабите, морните, изостаналите, отритнатите, опашката, «помията» дори (както я нарече един «Православов») са винаги по-близо до истината, тъкмо поради своята изостаналост. На тях липсва обикновено много, за да бъдат достойни за редовете на «културните» си съвременници, но всякога имат достатъчно, за да разберат искрените слова на чистите души, да се въодушевят от тях, да ги пожелаят с всичката сила на неизпълнените си мечти през целия им отруден живот. Някои оттях мислеха, че бяха получили само една надежда за бъдеще, което щеше да стане - всъщност те бяха добили един нов мироглед, който щеше да им покаже целия живот в нова светлина. Малките бяха избрани да дадат урок на големите. Скромните рибари, без да разбират величието на своето дело, носеха един факел, от който пламтеше огънят на духовна революция, каквато человечеството още и след две хиляди години не е в състояние да реализира. Те едно знаеха - че двигателят им бе Божествен - любовта - и че огънят, запален от нея, гори, но не изгаря. Имаше юдеи между тях, които мислеха, че слънцето трябва да се запази само за сънародниците им и го криеха в своите пазви.
към текста >>

78. 19. Надежда

(В. «Живот», г. I, бр. 14, 21.VI.1929 г., стр. 1)

1) Когато всичко заспива, когато мокрите пръсти на влажната есен задушават красивите мечти на душите, когато студът и смъртта сковават всичко, едно сърце бди и будува - сърцето на Надеждата - носителка на Живота.
19. НАДЕЖДА (Под рисунката от Цветана Г. Симеонова, в. «Живот», бр. 12, 7. VI. 1929 г., стр. 1) Когато всичко заспива, когато мокрите пръсти на влажната есен задушават красивите мечти на душите, когато студът и смъртта сковават всичко, едно сърце бди и будува - сърцето на Надеждата - носителка на Живота. И когато всичко навсякъде е преставало да живее, тъмнота е обгръщала вселени и векове - една звездица е само гряла винаги - звездата на на челото Божие - Сърцето на Надеждата! И от тоя олтар се е разнасял Вечният огън, който е палел и пали всичките сърца на тия, които са били и са Творци в Живота.
към текста >>

79. 22. По много начини се проявява животът... (Светилото в човека)

(В. «Живот», г. I, бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1)

С нея ще постигнете далечни мечти и копнеж и на вашия ум и на вашето сърце.» От «Книгата на Живота» * * * «Любовта е велик стимул в живота.
22. (В. «Живот», бр. 14, 21.VI.1929 г., стр. 1) «Вложете Истината дълбоко в душата си! Тя ще ви направи свободни за далечни времена. С нея ще постигнете далечни мечти и копнеж и на вашия ум и на вашето сърце.» От «Книгата на Живота» * * * «Любовта е велик стимул в живота. Без любов вие не можете да прогресирате в никой случай. Ако никого не обичате, не можете да учите. Ако не можете да обичате Бога, обичайте ближния си; ако не можете да обичате ближния си, обичайте Драганка; ако не обича- те Драганка, обичайте приятеля си, или майка си, или баща си, или сестра си, или брата си, или вола, който ви работи на нивата, или някое цветенце в градината си, или най-после един камък. Има хора, които обичат пръстена си или друго свое украшение. Човек все трябва да обича някого.
към текста >>

80. 30. Песента на живота

(В. «Живот», г. I, бр. 19, 27.VII.1929 г., стр. 1)

- Събуди се, който спиш, защото аз ида - и Новото ти нося - всеки ден аз нови дрехи имам, изтъкани от хиляди желания, мисли и мечти на люде, живот- ни и звезди... Тук разклащам, там вдигам - събарям стени на затвори!
Пея - всичките песни моята песен са. И който ме чуе, той става друг. И който ме приеме - всичко е приел: и Радостта, и Мъдростта, и Любовта, и сиянието на деня, и незнайния блян на вечната Безкрайност... - Но след мен мойта сянка върви. И в нея има тъма. И който нея приеме - скръбта и злото, и нощта, и тъмата, и смъртта е приел... - Аз ида по Пътя на Незнайното - и сянка и светлина Нося в себе! - Събуди се, който спиш, защото аз ида - и Новото ти нося - всеки ден аз нови дрехи имам, изтъкани от хиляди желания, мисли и мечти на люде, живот- ни и звезди... Тук разклащам, там вдигам - събарям стени на затвори! Негде взимам, негде давам... всичко оживявам! - Аз ида, с мен тръгнете: който мене има - всичко има! Превел: Любомир 29.VI.1929 г. (В. «Живот», бр. 17, 14.VII.1929 г., стр. 1)
към текста >>

81. 32. В неспирна борба минава животът...

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

От сутрин до вечер той търси прехрана, работи, за да постигне своите идеали, да осъществи своите мечти.
19, 27. VII. 1929 г., стр. 1) Любовта носи всички методи, всички начини, чрез които светът може да се изправи; чрез които животът ви може да бъде щастлив. От «Книгата на Живота» * * * Ако вие сте дошли на земята гладни, боси, бедни, със скъсани и кирливи дрехи и ви изпратим пак такива - вашето идване на земя- та е безсмислено. От «Книгата на Живота» В неспирна борба минава животът на човека. От сутрин до вечер той търси прехрана, работи, за да постигне своите идеали, да осъществи своите мечти. Колко разнообразни са те и колко много закони трябва да се пишат, за да се накара «разумният» човек да постъпва справедливо, естествено, искрено поне колкото животните... И чудното е, че человек сам се приравнява с животните - той приема техния принцип - борбата, като основа на живота. А забравя, че дори те - дивите животни, се сдружават на стада, за да си подпомагат... Много закони, много идеали, еднакво неосъществени от хиляди години... За да се бори и брани срещу своя подобен, човек е измислил толкова много оръдия, оръжия, най-страшни средства, а за да го обича - тъй малко е мислил и работил! А нали всичките най-заплетени въпроси - най-остри икономически отношения, се свеждат към нищо между двама братя, които искрено се обичат и които мислят само как да си помогнат един други? Тогава не е ли най-естествен, най-разумен, най-целесъобразен начин именно тоя - да се накарат хората да разберат, че едничкият закон, който ще разреши всичките тежки проблеми на днешните измъчени народи, не е смъртта, насилието, непосилните данъци и страшни оръдия и отрови, а законът за любовта, за взаимната обич и братство, които ще съборят всички граници, ще повдигнат всички до великото съществено разбирание на свещеното име «човек»! Чрез единствения закон, който може да донесе благоденствие на отделния човек, семейство, нация, е всеки от тях да постъпи с другите тъй, както би искал в дадения случай да постъпят с него.
към текста >>

82. 11.Реално и нереално

(В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г., стр. 3-4)

Там е светът на мечтите - царството на най-реалното и същевременно - на най-неуловимото.
Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там - в него, се гнезди всичкото най-възви-шено и красиво във вашия живот. Челото - там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите - царството на най-реалното и същевременно - на най-неуловимото. Вгледайте се в челата на близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият душевен, умствен и чувствен свят - това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч - взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това.
към текста >>

83. 12. Изучаване на човешкия характер

(В. «Братство», бр. 173, 22.XI.1936 г., стр. 3-4)

Там е светът на мечтите царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото.
Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там в него, се гнезди всичкото най-възвишено и красиво във вашия живот. Челото там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите царството на най-реалното и същевременно на най-неуловимото. Вгледайте се в челата на близките си и познатите и ще видите как те са разнообразни. Погледнете носовете, устните, брадите... В тия форми е изразен целият душевен, умствен и чувствен свят това е море, което се вълнува; небе, което засенчват облаци, което понякога свети, друг път е навъсено и страшно, което пожълтява, посинява, почервенява, побледнява, почернява, с една реч взима всичките цветове на дъгата и заедно с това показва някакъв важен дял от живота ни, хроникира. А там, където често минава вода, тя прави и водни улейчета. Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това.
към текста >>

84. 15. Изучаване на човешкия характер (продължение)

(Сп. «Житно зърно», г. VI, 1931 г., кн. 4, стр. 106-109)

Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества.
Такива хора имат проницателни умове (разбира се, в съчетание със съответно чело), но са умни за себе си и търсят изгодата си във всичко, но крайно деликатно и прикрито. Жени с такива носове (прави, с остри върхове) са често фантазьорки, които в ума си държат всевъзможни картини, а външно минават за благочестиви. Често мислят за безсмислието на живота и говорят за самоубийство. Имат фина мисъл, предпочитат външната деликатност, изисканост, красивите форми. Изобщо, те са носители на идеал на външна красота и фини чувства. Склонни към мечти, в които те сами искат да носят ролята на неземни същества. Обичат силно и се привързват за дълги години, въпреки даже обикновения здрав смисъл. Работливи са много, но имат нужда от импулсиране инак падат в едно безразличие, което граничи с ексцентричност. Мъжете с такива носове са почти негодни за живота. Тях не могат да ги разбират. Чувствуват се като сакати.
към текста >>

85. 7. Землетресенията и слънчевите петна (Продължение)

Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения.
В газовете това разместване става по всички посоки едновременно: в светлината, която е електромагнитно явление, това изменение на статичния интензивитет става източник на енергия, която пък от своя страна служи да даде тласък на живота на всичко в слънчевата система. Едно специално учреждение: Слънчев Институт, построено да наблюдава и следи промените в живота на Слънцето, би ни дало ключа на разгадката на ония преплетени обществени и исторически събития, които регулират от своя страна общия живот на Земята, както, да речем, съдържанието на централния резервоар в една водопроводна система се отразява върху всички чешми, а от там и върху общия живот на града; или състоянието на сърцето -върху общото самочувствие на организма. Ще дойде време, когато милионите на народите ще се употребяват по-смислено, отколкото да се прахосват за направата на стоманени чудовища, които ще изхвърлят смърт или отровни газове; тогава подобни институти ще бъдат необходимост и гордост на държавите! Там най-мъдрите хора на човечеството ще напрягат своите умове да доловят разгадката на далечното минало и на неизвестното бъдеще в светлите лъчи на Слънцето. И тогава то ще им проговори, защото и там, в него, има същества и култура, от трошиците на които се ползуваме и ние, жителите на Земята. Мечтите и невъзможностите на днешния ден са утрешни постижения. Человечеството, и да ще, и да не ще, крачи към един нов живот, който ще разреши трудните проблеми на днешното време. И в този нов живот проучаването на Слънцето ще бъде централна идея, то ще бъде смятано като едно живо биюще сърце, което регулира целокупния живот. То и сега прави същото, само че това не е достъпно на болшинството от хората, а тогава то ще бъде по-правилно разбирано и по-разумно използу-вано. Фантастично може да звучат тези думи, но те утре ще са една действителност. И най-големите стремежи се правят от малки частици, и то тъй незначителни наглед пред големия колос, който изниква в края на краищата!
към текста >>

86. НЕОБХОДИМ СИНТЕЗ

Големите идеи, които да вълнуват издъно душата и повдигат духа на огнени криле, се считат като празни мечти на безумци и се отминават с пренебрежение или съжалителна усмивка на уста.
Чувството на единността на Битието в разнообразните му форми налага вече един синтез в основните истини на самите науки, защото фактите, тъй определени и изолирани, както се проучват в разните научни дисциплини, нито могат, нито действително съществуват. Изолирани явления в света няма, а има само вечно преливащи се един в други процеси, които ний се самозалъгваме, като мислим, че може да изолираме, но които си следват своя път, неразривно свързани по време, пространство и причинност. На това само обръщаме внимание с оглед на основната идея - да се набележат основните изходни пунктове на новото възпитание, ролята на основните реактивни идеи, които може да дадат тласък и условия за логически умствен живот, а не само тъпчене с факти и ненужни «закони» - изобщо да се сложи въздействието на личност върху личност или колективитет на по-здрави научни основи и следователно даде реални резултати, които да оправдаят похарчените средства и време, тъй щедро пръскани в нашите дни и създаващи в повечето случаи едно хилаво поколение, което, лишено от самодейност, чака да се настани на държавна трапеза, за да иждивя своите малки творчески сили не в самостойна работа, а във всекидневно стопяване и обезмисляние на собствения живот всред една китайска канцеларщина. Печален факт е, че нашата интелигенция живее тъй, като да се чуди какво да прави с безконечно дългия си живот, когото не знае с какво да изпълни! Задачата за всекидневния хляб е завладяла тясното съзнание, а удоволствията - дребни и елементарни, характеризиращи епохите на упадък, са погълнали всецяло вниманието. Големите идеи, които да вълнуват издъно душата и повдигат духа на огнени криле, се считат като празни мечти на безумци и се отминават с пренебрежение или съжалителна усмивка на уста. Нашата интелигенция, рожба на нашите и чужди училища и живот, прекарва ужасна душевна криза - и заедно с нея и целият ни народ, защото, ако солта обезсолее, с що ще се замести? А тя е обезсоляла значително. Това говорят фактите. И въпросът вече не е за отговорностите на тази печална действителност, а за възможностите да се даде, макар в крайно време, един нов тласък, ново направление, нова цел и задача на будните умове и души. Тези нови методи са известни на достатъчно хора от нашето общество; в тесен кръг те се практикуват и са дали отлични резултати.
към текста >>

87. 2. ЕССЕ HOMO

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност.
Подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието са етапите, през които минава и ще мине всеки човек. И от всяко стъпало ще съзре истината, ще разбере пътя, ще зажи- вее живота. И много, много от сегашното в неговите очи ще добие друг вид, гробът ще бъде отхлупен, всичките несъществени форми на нашето битие ще останат като ненужни в него, а другото ще се устреми към новия живот, в който големите ще служат на малките не по принуждение и не по дълг, а с радост. Красотата на тоя нов живот е тъй величествена, че само при възвестяването ѝ Иерихонските стени на старото се рушат от само себе си. Дънов ли е крив за това? Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност. За мнозина дори, които вървят след него от години, той е «спасител». И те са прави. Нима ний не наричаме доктора, който ни е отървал от тежка болест, или хвърлилия се да ни извади из реката, когато се давим, спасители? За тия, които Дънов е спасил от пороци със своето слово и вдъхнал надежда за нов живот, той е спасител. И за тия, които чрез него разбраха безкрайността на вселената и любовта Божия - той е спасител!
към текста >>

88. 58. ПО СТАРИ ПЪТИЩА. ПАК КЪРВИ! (бр. 21, 24.VI.1924 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

За родната земя са потребни техните умове, техните мишци и песни, техните мечти и живот!
Падат по селските пътища, падат посред столицата, пред собствените си врати, пред очите на очакващото ги семейство. Падат, пробити с братски куршум, намушени от братска ръка, умират сечени... умират. Днес - един, утре - други... Верни синове на своята земя, ценни чада нейни... И тези, които повдигат ръка на брат срещу брата, които пращат куршума, камата или бомбата, които насочват оръдието срещу родните стрехи, едно само говорят - едно само лъжат: „За скъпата земя наша е нужна тяхната смърт! ” Лъжа - лъжа - лъжа! За родната земя са нужни техните мишци, които ще хванат в здрава шепа ралото и набраздят девствената й гръд, за да изкарат тежка пшеница - нужен залък за всинца. За родната земя са потребни техните умове, техните мишци и песни, техните мечти и живот! За родната земя са нужни техните дни, техните радости, техните надежди и труд - а не тяхната смърт! Това е лъжа, лъжа - лъжа - лъжа!... ........................ Кървави сенки се мятат над стари пътища. Отново Родината през кърви гази. Не кръв, а труд е потребен ней - и любов на нейните деца.
към текста >>

89. 4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 1, 1.І.1930 г.)

Доста време мина оттогава, много мечти в света бяха забравени, много обещания бяха изоставени, и хора - изобличени от живота.
4. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 1, 1.І.1930 г.) Драги братя, (В. „Ратник на свободата”, бр. 1, 1.І.1930 г., София, стр. 2) „Истината не може да се насочи против никого.” След пет години „Ратникът” се явява пак на бял свят, започва отново да ви спохожда и да ви носи по някой мил привет. Доста време мина оттогава, много мечти в света бяха забравени, много обещания бяха изоставени, и хора - изобличени от живота. Но верният в Истината е всякога верен. Живото слово, което носи в себе си братство и обич и сега звучи също тъй силно и мощно, както и тогава - дори бих рекъл още по-силно, защото скърбите на сегашните дни са само прибавили към тая сила... Никой здрав човек не може да прекара живота си в сън само. Който и да е той, трябва да има път в живота си - и идеали. Хората, които не знаят къде отиват в своя живот, са играчка на всички. Хора без идеали са само словесни животни, които мислят за своето леговище, храна и сън, както и зверовете в гората... Идеалите не струват пари - но те са родоначалници на всички богатства; стремлението към тях е дало импулс, сила и слава - създало е човешкото в човека - разумната воля.
към текста >>

90. 36. ЕДНА БЛАГА ДУМА (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.)

20), за да ги заведат, когато могат, на самата Голгота и там да им докажат нагледно до какво нравствено падение и беззаконие може да достигнат водачите на един народ, който и някога, преди хиляда години, пъшкаше, пъшка и сега, еднакво обезправен, но все надяващ се да дойде един Месия - Спасител, който да му проправи пътя към царството на изпълнените мечти... И те са идвали и идват, тия спасители - жал е само, че заслепените водачи сами не са влизали, и другите са спирали да влязат в царството Божие.
А животът в своята цялостна проява, независимо от тия, които го живеят, носи своите закони в себе си като някоя велика голяма река, която сама дълбае и прави своето корито. И тия Великите люде - свръхчовеците, са идвали от време на време в света да посочат пътя, истината и живота на хората. Те почти винага не са бивали разбирани от своите съвременници. Тях са наричали обикновено злосторци, разрушители на съвременен ред, луди (гледай Евангелието от Йоана, гл. 10, ст. 20), за да ги заведат, когато могат, на самата Голгота и там да им докажат нагледно до какво нравствено падение и беззаконие може да достигнат водачите на един народ, който и някога, преди хиляда години, пъшкаше, пъшка и сега, еднакво обезправен, но все надяващ се да дойде един Месия - Спасител, който да му проправи пътя към царството на изпълнените мечти... И те са идвали и идват, тия спасители - жал е само, че заслепените водачи сами не са влизали, и другите са спирали да влязат в царството Божие. Слепи водачи на нещастен народ! А време е народът да остави слепите да следват своя път, а той да прогледне с очите си и потърси новия път. Т ози нов път съществува и по него вървят хиляди хора от всичките страни на света. Те с любов се гледат, братя се наричат и си помагат един други. Те не делят земята, Божията земя, не преследват братята си, почитат своя общ Баща - Бога.
към текста >>

91. 41. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО Е (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.)

Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.” Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов живот.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 1) „Най-голямото зло е, че днешните хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това техният ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да им даде, и затова не са свободни да видят в света онова, което трябва да видят.” Идват епохи, когато съдбата изпитва хората; идват бури, които проверяват здравината на всичко срещнато по пътя; случват се земетресения, които рушат плодовете на човешката култура в няколко секунди - и като присъда без апелация турят край на много надежди и мечти, за да започне на утрешния ден още, върху самите развалини, нов живот. Но за да има резултат, този нов живот трябва да бъде и по съдържание, и по смисъл нов, а не само на думи. Новото, което иде вече в света, се характеризира с три неща: права мисъл, добро чувство, благородна постъпка. Било е време, когато человек се е задоволявал с малко, но сега вече не може. Както и някога, когато детето е живяло с много по-малко, отколкото после, като възрастен човек, му било потребно. Причината за това се крие в растенето.
към текста >>

92. 45. ТОВА, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ПРИДОБИЕ (бр. 13, 1.ІV.1930 г.)

Войни, борби, жертви - това е страшният път, светлите фарове, на които са великите мъченици - идейните люде, които с кръвта си са отбелязали своите мечти.
(В. „Ратникна свободата”, бр. 13, 1.ІV.1930 г., София, стр. 1) „Това, което може да се придобие, може и да се изгуби - то е преходно. Което се ражда и развива - то е постоянното.” От хиляди години человеците се стремят да постигнат, да реализират своите индивидуални, семейни и национални идеали. Войни, борби, жертви - това е страшният път, светлите фарове, на които са великите мъченици - идейните люде, които с кръвта си са отбелязали своите мечти. Култури, цивилизации, религии - всичко това са резултати от великия стремеж на душата да разбере отгде иде, защо е тук и какво се чертае в нейното бъдеще. И само тогава, когато водачите на народите са се докосвали до Истината, до Онова трайно и неизменно, което се крие под хиляди променливи образи, те са намирали верните пътища към щастие, към трайните радости, към реалния живот, Който е пазил своите ценности в пазвите и ги е разкривал само на достойни свои синове. Но това са били малки проблясъци само, скъпи сънища по далечни блянове, живели няколко мига в световната история. Хората са служили на хиляди господари, освен на своя Създател, на Тоя, Който е дал живота им и подтика към него. Без Неговата Любов те съхнат като цветя, лишени от вода, от слънчеви лъчи... Смъртта си играе с тях, а нещастията и болестите като сенки ги следят... Но в света вече слизат Синовете на Светлината - творци на живота.
към текста >>

93. 48. КАЗВАМ: ДОКАЗАНО Е (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)

За много неща от тях те имат превратни понятия - оттам и несъответствието между големите надежди, предположения, мечти - и действителността.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 1) „Казвам: Доказано е, че през всички епохи на човечеството страданията и нещастия са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност, е следното: Няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия.” Нещастията и скърбите на хората днес произлизат от изопаченото им схващане за природата, средата, в която живеят. За много неща от тях те имат превратни понятия - оттам и несъответствието между големите надежди, предположения, мечти - и действителността. Едно такова основно погрешно схващане е дори това върху самия живот. Животът никога не може да се използва, защото самият господар на живота не е човекът, както някоя тръба е проводник на водата, без да разполага с нея, така човек е проводник на живота, който е божествен - и на когото човекът е само проява. И всичко, което придава нещо на живота, разширява го, подобрява го, внася светлина, мир, обич и разум в него - е добро. В разумната природа за всички доброто е еднакво: то дава подтик, знание, любов. И всичко, което отнема нещо на жиьота, е зло.
към текста >>

94. 50. НОВИ ФРОНТОВЕ (8.ІV.1930 г.)

174/1036 Нека си спомним някогашното християнство, което, носено от десетина дрипави рибари, запали Европа, въпреки усилията на мощната Римска империя, която владееше тогава света и гореше живи факели от християни, да осветляват оргиите й... Никой няма право да отнема мечтите на сиромаха за по-добър живот.
Отворете фронт, господа, ако е необходимо - отворете! Въоръжете се със светлината, братолюбието, безкористието - и с личния си пример, със светлината на вашите велики цели, със себеотрицателни идеи и постъпки - накарайте да отстъпи злото и да надникнат щастливи дни и в нашата земя. Не са виновни толкова хората, когато са недоволни, колкото причините, които ги тикат към това недоволство - и те, непросветените, лишени от по-високи идеали - се нахвърлят във взаимоизтребление... Но и тия, които искат нови фронтове в страната, искат не доброто, а размирието, фронтове се отварят срещу врагове, а в България всички са българи - всички заедно бяха по фронтовете - но срещу чужденците. Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят? Идеите, ако са глупави - умират от само себе си; движенията, ако да изкуствено родени - загиват с времето, но ако ги е извикал животът, ако те са една необходимост - напразни ще са всички борби и насилия - те само ще предизвикат излишни страдания и саморазправа. Стр. 174/1036 Нека си спомним някогашното християнство, което, носено от десетина дрипави рибари, запали Европа, въпреки усилията на мощната Римска империя, която владееше тогава света и гореше живи факели от християни, да осветляват оргиите й... Никой няма право да отнема мечтите на сиромаха за по-добър живот. Нека всички спазваме законите на страната, ний поне, които сме съгласни по принцип с тоя ред и строй! Въоръжете се с великата любов на Тоя, Който и в последните си земни моменти се моли за прошка на Своите врагове! Ето какво трябва нам, господа родозащитници, кубратиста, юнаци и прочие организации - обич, а не борба; обич, а не преследвания, обич и обич! Божествената любов е само, която може да изведе България на добър път. Това ви го каза и Н. В.
към текста >>

95. 63. ТРИ ПОЛОЖЕНИЯ ИМА (бр. 18, 12.V.1930 г.)

И всичките велики хора, и всичките велики народи по това се отличават от другите, че те са имали идеали, стремели са се да постигнат цели, които на обикновените, „нормални” хора са се стрували мечти, илюзии, празни приказки... Някога така част от еврейския народ посрещна Христа: като лъжец; като към Богохулник се отнесоха с Него свещениците и князете - тия водачи, които бяха сами ослепели вече - и не даваха на другите да прогледнат.
А да развива - това е качество само на разумния, на благородния, на възвишения човек. В развитието влиза благото на всички. Благо е само това, което е благо едновременно за всички. Само така може да има развитие.” Тоя народ или човек, който е схванал правилно смисъла на живота, има сполука в дейността си. И когато дойде несполуката, той разбира причините, отстранява ги, ако са му във възможността, или ги проучава по-дълбоко, по-добре, за да може да съобрази постъпките си с тях. И всичките велики хора, и всичките велики народи по това се отличават от другите, че те са имали идеали, стремели са се да постигнат цели, които на обикновените, „нормални” хора са се стрували мечти, илюзии, празни приказки... Някога така част от еврейския народ посрещна Христа: като лъжец; като към Богохулник се отнесоха с Него свещениците и князете - тия водачи, които бяха сами ослепели вече - и не даваха на другите да прогледнат. Исус им носеше един нов закон, защото със стария те се убиваха един други, предателствуваха пред Римляните, правеха въстания и се взаимно изтребваха. Те, водачите народни - които го водеха само всред нещастия, скърби и мъки - видяха, че народът отива с Новото учение и поискаха на всяка цена да се справят с тоя водач на народите към новите пътища. И Той бе разпнат. И сега, който посочи Новото - но новото нанагоре - към общочовешките идеали, а не новото да се разголят до колените, да танцуват негърски танци - той рискува в най-щастливия случай да остане неразбран; в по-малко щастливия случай го чака преследване, че понякога и... да изчезне... Но въпреки всичко това идеалите остават! Годното върви напред, върховете се приближават, зората се зазорява и скоро слънцето на братството и Любовта ще се усмихне на всички будни, които го чакат с истинска радост и непоколебима вяра.
към текста >>

96. 87. ПЪТЯТ ЗА УСПЕХА (бр. 25, 14.VII.1930 г.)

- Висок идеал,, който да въвежда человека в дивните чертози на душата, в нейните самобитни, скрити и тайнствени пътища, за които само са загатвали видните учители на человечеството; за ония нейни неизчерпаеми съкровища, в които човешкият Дух е само надниквал във време на вдъхновение и оставил спомен за това в дивни песни, загадъчни мечти и непонятни блянове!
Но съдбата на народа - това е винаги съдбата на неговите най-просветени умове, на тия, които дори с цената на своя живот търсят Високите Идеали, към които те първи ще се запътят и по стъпките на които ще крачат достойните техни събратя. Днес на човека не липсва ум, енергия и сила - напротив - завладените природни стихии са му турили достатъчно машини на разположение, чрез които той може да внесе паника, ужас и унищожение в редовете на своите врагове: в разрушението културният човек е силен почти като Бог! И въпреки това той не е щастлив нито дори колкото най-обикновения селянин овчар... На що се дължи тая загадка? Какво липсва на човека днес? Какво не достига на неговия ум, на неговото сърце, на творческата му воля, за да му донесе тя щастието, светлината на радостта и величието на благородството, с което се гордеят всички велики личности през вековете на миналото? - Висок идеал,, който да въвежда человека в дивните чертози на душата, в нейните самобитни, скрити и тайнствени пътища, за които само са загатвали видните учители на человечеството; за ония нейни неизчерпаеми съкровища, в които човешкият Дух е само надниквал във време на вдъхновение и оставил спомен за това в дивни песни, загадъчни мечти и непонятни блянове! А тези богатства съществуват, те са реални - и на разположението на всички, които ги потърсят с настойчивост. Незнайни неща ни заобикалят във всекидневния живот, дивни царски зали ни очакват да бутнем само вратата - и да влезем във вълшебен мир на душата - ето, там ни води Високият Идеал! И там, всред безкрайните съкровища на хилядолетия, събрани от най-великите същества, душата разцъфтява в невиждани досега цветове, в незнайни благоухания, в песни, сила, мощ и творчество! По всички посоки на живота скрити сили, които никой не е подозирал или допущал в себе си, започват да се проявяват - препятствията стават играчка, а неприятностите и нещастията - далечни възпоменания! Ето това прави Високият Идеал - онзи лъч от изгрева на живота, който ще донесе мир и радост на человеците и власт над всичко лошо.
към текста >>

97. 89. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 25, 14.VII.1930 г.)

И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница.
Няма по-голяма сила от Любовта! ” Драги братя, Животът днес значително се различава от по-преди. Някога хората като че ли живееха по- бавно и по-спокойно. Сега всички бързат - и което е много характерно - останало навярно от войните - всички все се питат: „Какво ново? ” И не само се питат, но има и едно вътрешно напрежение, което кара всички да бързат, да чакат нещо - да се надяват инстинктивно, че нещо иде, наближава, като че ли тук или там ще се яви и ще даде решителен тласък на всички събития, на всички форми на живота, ще донесе облекчение, радост, утеха за всички скръбни и измъчени души. И когато дните минават, изпълнени само с напразни надежди или отлитнали мечти, тихо се скланят главите - и по жизнения път, където са цъфтели цветя и никнели блянове, кръстове се нижат един след друг, като в някоя пустиня, да сочат само света на илюзиите... В своя живот като някой гост се спира тук или там човек, където неговото вътрешно желание го води... Ако обича да си похапва - пред някоя гостилница. Ако обича знанието - пред някое училище. Ако обича да се моли - пред някоя църква. Ако обича да се потропва - на хорцето... Всеки един би могъл да се спре тук или там - възможностите за всеки човек са еднакви, но стремежът във всеки човек не е еднакъв. А тоя стремеж е, който ще ти даде път, направление и цел в живота - както и избраната цел ще ти даде насока изобщо на ония пътища, които водят не към гробовете на тия, които и в живота си са мъртви, а към върховете, където са стигали тия, които и след смъртта си са живи! Ратникът е человек, който се отличава от другите тъкмо по това - по своя стремеж, независимо от това какво е общественото му положение.
към текста >>

98. 29. ВЛАСТ (г. III, бр. 7, 21.V.1931 г.)

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди.
На всичко готов, но власт да има, „на власт да бъде”. Той търси власт и бърза по лек начин да я има. Инстинктът за власт, за бърза власт карат разсъдъка му да изчезва, умът не действа, сърце не се пита, съвест-притъпена, всичко разумно в него изчезвай остава инстинктът да бърза за лека власт. Готов и годен за хиляди унижения и компромиси... Хитрите политици много добре знаят тази слабост на българина, защото са по-учени и хитри, и наблюдателни - практични, ето защо, когато отидат те сред народа, нему говорят за просвета, духовна и политическа, а го викат в името на бърза власт. „Елате при нас, власт, властта бързо ще вземем, тя е близо до нас” - крещяха, крещят и ще крещят по села, градове хитрите политически акробати. Част от народа, без да му мисли, оставил се само на инстинкта за бърза власт, тръгват слепешката подир всеки, който държи камшика – властта - или им обещава сладки мечти и надежди. Често по този начин подкрепят хора, които в други държави отдавна да биха намерили бесилка, затвор. Дават възможност да се покатерят по върховете на управлението хора, които не са годни не за управници, а за разсилни... От това ни дойдоха една след друга катастрофите... Власт, бърза власт, до властта да е - това е остатък от тези робски години, когато много българи са били слаби по дух и воля, вяра, обич към брата си, към народа си и са се унижавали до неимоверност - само и само с властниците да бъдат, тяхното благоволение да имат, та ако ще ибрика на агата - (властника) да носят, цървулите му да разхожда, но до агата да бъде - до властта. Та днес не е ли същото? Стражар да стане, пъдар да бъде, брата си да бие, на кмета оканиците да поднася, на министъра ибрика да носи (дамаджаната с вино), обуща да лъска на министърчето, но до властта да бъде - до агата. Не е ли същото и с министри, депутати, окръжни съветници, окръжни управители, околийски началници?
към текста >>

99. 1.1. ПЪРВА РЕЧ