Търсене в текстове за 'Мащеха'

Новата, истинската държава няма да бъде насилник и експлоататор за отделните индивиди, няма да бъде за едни майка, за други мащеха, а ще бъде истинска майка за всички.

Различните групи хора изпълняват различни функции, съобразно със своите способности и наклонности, обаче тук няма робство, няма насилствено подчинение, няма експлоатация. Щом се дойде до благата на живота — те трябва да бъдат правилно, справедливо разпределени. С други думи — за всички отделни единици, съставляващи общия организъм на държавата, трябва да се създадат добри условия за техния живот и развитие. В истинската държава всички са равни — не на думи, не и по „избирателни права“, а в задължението си — всички да работят, и всички еднакво да се ползват от произведеното. Да признаеш на човека „равенство пред законите“, а да го лишиш от възможностите за сносен човешки живот, да му дадеш „избирателни права", а да разполагаш всеки момент с, живота му, това е най-големия абсурд, до който съвременните държави изпадат. Новата, истинската държава няма да бъде насилник и експлоататор за отделните индивиди, няма да бъде за едни майка, за други мащеха, а ще бъде истинска майка за всички. Пресищане, излишества и разкош от една страна, глад и мизерия от друга — не ще съществуват. Насилия и тормоз, безпрекословно подчинение и диктатура няма да има. В новата държава ще управлява разумността, за благото, на всички съставляващи я индивиди, като се изключат всички класови различия, и се създадат добри условия за живот и развитие на всички. Новата, истинската държава няма да се създаде чрез закони, отгоре, а ще се изгради бавно, естествено и свободно отдолу, в недрата на самия народ, чрез трудовите братски задруги, които постепенно ще обгърнат целия живот. На работа за изграждане на Братските Задруги, които ще създадат новата Божествена Държава, в която насилия и класови различия не ще съществуват.
към текста >>

А жената, която работеше у дома, постоянно ме плашеше, щом като нещо според нея не съм послушна, с мащехата.

аз се обличах, той само ме поглеждаше и караше да бързам да не закъснея. И мен ми ставаше все по мъчно и по мъчно, копнежът ми да имам майка растеше заедно със самата мен. Когато децата си приказваха и някое запиташе за мене, сякаш беше необходимо най-напред да кажат: — не, тя няма майка . . . Тези думи ме пробождаха и обикновено отивах някъде самичка да плача. А жената, която работеше у дома, постоянно ме плашеше, щом като нещо според нея не съм послушна, с мащехата. Тя винаги ми викаше високо да чуя, че когато дойдела тя, втората ми майка, тогава щяла съм да видя и разбера. И в моята малка душица се преплитаха и стриех и копнеж по тая майка, която чувах, че щяла да дойде незнайно за мене от где. Моята майка аз твърде малко помнех, освен все над леглото на по-малкото ми братче, което боледуваше постоянно и затова тя никога не ме милваше и целуваше, а аз тъй много жадувах някой да ме помилва, както виждах да гладят и целуват моите другарки. Моите тетрадки никой не преглеждаше. Татко, още преди да му покажа решените си задачи, ми казваше: — добре, добре, много добре, — и бързаше за нещо, а аз пак плачех и нямаше кой да ме утеши.
към текста >>