НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
18
резултата в
11
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Там заварих
мащеха
, доведени, заварени деца и отгоре на това и преродени: трима братя заварени, един доведен син и още един прероден син.
Можех да следвам в кой и да е факултет с какви ли не специалности. Бях силна по математика, химия, литература, естествени науки и физика, значи по тези предмети можех да следвам. Свирех добре на цигулка и можех да бъда студентка в консерваторията. Можех да следвам всичко, но съдбата ми имаше друга специална програма за мен и на този мой възход до 18 години, тя ми наложи противоположен скок в тези непознати за мен условия и неприлична среда. Омъжих се, излязох от бащиния си дом и влезнах в новото ми семейство, моите идеали и стремежи потънаха в мъчителни противоречия и в сложен конгломерат от души.
Там заварих
мащеха
, доведени, заварени деца и отгоре на това и преродени: трима братя заварени, един доведен син и още един прероден син.
Имаше и зълва със своя син. Само мъже в този дом. Силни, яки мъже, пълни с амбиция и много гладни. В този дом беше стълпотворение от урагани - един след друг минаваха и опустошаваха всичко - всеки един от тези мъже бе ураган за себе си и около себе си» Това бе придружаващата орда и духове на Чингиз хан. Върхът на всички урагани беше баш урагана, т:е.
към текста >>
Мащехата
на Юрдан бе възрастна, но устата и опака и никой не можеше да й затвори устата и с приказка или да й угоди с нещо.
Накрая чух глас в себе си: „Отвори томчето! " на масата ми имаше една беседа от Учителя, отварям, на една произволна страница и прочитам: „Свободата е вътрешно качество на духа. Докато човек не се освободи отвътре, не може да се освободи отвън. Освободи ли се отвътре, ще се освободи и от ограничителните условия, в които е поставен". Намерих изход и реших да се освободя първом отвътре.
Мащехата
на Юрдан бе възрастна, но устата и опака и никой не можеше да й затвори устата и с приказка или да й угоди с нещо.
А трябваше да се готви на петте сина на Екимов, да се пере, да се глади и да им се готви. Първо реших да се освободя от тях. Заявих им, че аз съм женена за мъжа си Юрдан и че от утре готвя само на него и само него ще пера и гледам. „Ами как така, ами останалите? " „Останалите ще ги отбия.
към текста >>
2.
4. СЛУГИНЯТА
,
Донка Илиева
,
ТОМ 6
Викам: „Данчо, Мария, тя е убийца на
мащеха
си, а седнала да съди брат си, на когото се полага половината апартамент.
Ами тогава четири хиляди лева струваше един апартамент. Да, още на другия ден след като погребахме Кинчето Мария взела такси и завела баща си да изтегли парите. С тези 4000 лв. тя води дело и направи така, че остана на нея апартамента. Данчо ме вика за свидетел.
Викам: „Данчо, Мария, тя е убийца на
мащеха
си, а седнала да съди брат си, на когото се полага половината апартамент.
И така остана вече. Антов след това ми пише едно писмо. Въпросът за гробищата беше да направим помен у Антов със сестрите. Излязохме навън и им казвам какво ми каза Антов: „Мария ще отиде и ще занесе, каквото иска на гробищата. Ний ако искаме да идем".
към текста >>
3.
16. ВЕЛИКАТА МАЙКА
,
,
ТОМ 12
Майката, като полага ръката си върху главата на детето, с това тя казва на неговия дух: „Майката Природа, Която ме е оставила да те гледам, те обича и Нейната любов никога не се мени.“ А тази майка, която полага ръката си върху детето, тя е неговата
мащеха
, оставена да гледа това дете.
Питам ви: Защо я полагате? Колко философи и учени има в България, които знаят причината на това нещо? Аз ще ви кажа: когато полагате дясната ръка на горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много чувства, но вие засягате главно милосърдието - Божествената любов. И ако онзи, който полага ръката върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувствуваш в себе си една приятност.
Майката, като полага ръката си върху главата на детето, с това тя казва на неговия дух: „Майката Природа, Която ме е оставила да те гледам, те обича и Нейната любов никога не се мени.“ А тази майка, която полага ръката си върху детето, тя е неговата
мащеха
, оставена да гледа това дете.
После, някога, когато се разтревожите, турете си [ръката], вие или друг някой, върху челото си, съсредоточете ума си върху това място и като повикате вашата Велика Майка, всичко ще мине. Това е едно красиво движение. Да знаете значението на всяко едно действие, това са новите начини на възпитание. Всяко действие в природата е строго определено и оттам, всички хора могат да бъдат или добри, или лоши. Ако вашето дете плаче, а вие вземете горната част на ръката му, доближите я близо до устата си и му духнете, болката на детето минава.
към текста >>
4.
3. СИРАЧЕ ОТ СЕПТЕМВРИЙСКОТО ВЪСТАНИЕ 1923 г.
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Но
мащехата
не беше с нас.
М.Г.: Тази 1919 или 1920 година. Той се ожени 1920 година. Вероятно една година след това. И 1921 или 1922 година се роди друга моя сестра, преродена, която е кръстена Роза Люксембург. Той по тая част беше, не я кръсти, но Роза си остана.
Но
мащехата
не беше с нас.
Тя беше млада, може би десетина години разлика от баща ми, нали, преди това е имала някакъв приятел, ей този, Леви, забравих му името, и той самоковец, беше министър, забравих му името как се казваше. Та баща ми се оженва за нея, но тя някак-си към нас - деца, аз, вярно, съм по-голямка, знам майка си и не мога да й кажа „мамо". Ама тяка някак-си... Майката моя, помня я, нали, а малката ми сестра Вера й казваше „мама". Но тя толкова небрежна към нас. Това да се грижи за нас, не.
към текста >>
Баба ми, ние нямаме пейки, стоят на камъните, такива обли, седи отвън на камъка и аз играя на дама с децата на улицата и виждам
мащехата
отдалече върви отстрана и в конвой отпред, отзад и отстрани, а в средата баща ми.
Добре, ама като отивах там, те един път ме посрещат, друг път: „Махай се от тука." Един път захвърли подир мене котлето с яденето. „Махай се от тука, да се махаш, ще те пребия като баща ти." И аз така изпищях и взех да викам: „Тате." И той вика: „Какво искаш от детето бе, какво си такова говедо." Него ден бяхме чули, че той жестоко е бит, баща ми, на цимента там. Охкал, пъшкал. И така. Както и да е, и оттам са го преместили в горни казарми някакви- си и един ден, а там вече не позволиха да му се носи храна, но един ден го връщат към долните казарми, верятно когато ще го убиват, и понеже ние сме на главната улица, минават покрай нас.
Баба ми, ние нямаме пейки, стоят на камъните, такива обли, седи отвън на камъка и аз играя на дама с децата на улицата и виждам
мащехата
отдалече върви отстрана и в конвой отпред, отзад и отстрани, а в средата баща ми.
Викам: „Бабо, бабо, татко, татко си иди." И тя стана, като смята, недовижда жената, да му отвори портата, да го посрещне. А той като наближи портата, хвърли си черджето, което бяхме го занесли и отмина и аз потичах подир него, така исках да го прегърна, нали баща. Той извърна главата си и няма да забравя, покапаха сълзи... Не мога да забравя тоя момент. Все е пред очите ми. И всякога, когато се сетя за него, ме парва тая сълза.
към текста >>
" Баба ми, възрастна, ама тича, ту пред иконите пада, ту пак: „Господи, запази ми Петре, Господи, Света Богородице, запази ми Петре." Пак излизам аз, пак ... След два-три деня пристига
мащеха
ми.
Все е пред очите ми. И всякога, когато се сетя за него, ме парва тая сълза. И така, отмина надолу, те не дадоха да се доближа до него, удариха ме с приклад, него също. Те нападат да върви и така беше, и отмина, за да научим на 27 септември 1923 година е убит. Събудихме се от картечен такъв пукот, излязохме на двора, дойдоха комшии при нас, всичките, чичо ми, децата: „Как, какво става, какво се светва там, какво се светва там?
" Баба ми, възрастна, ама тича, ту пред иконите пада, ту пак: „Господи, запази ми Петре, Господи, Света Богородице, запази ми Петре." Пак излизам аз, пак ... След два-три деня пристига
мащеха
ми.
„Свърши се с тях, убиха ги." В.К.: Колко души убиха? М.Г.: Тогава четиринадесет мисля бяха, но те, на най-далечно място е баща ми. Към София, нали? Ние сме на пет километра от ливадата ни; там, наблизо, покрай един баир и сега стои паметник там някакъв. Та на най-далечно място, другите трима са по-напред и други осем са по-нанасам, нали които са, та така.
към текста >>
Писаха на
мащеха
ми да дойде.
С две делви ходех за вода, зимно време с налъми, падна, върна са от училище, вместо да уча. В.К.: Слугиня. М.Г.: Вместо да спя или да си уча уроците, синът й носеше такива парчета, конци, гдето си бършат смазките, тя ги пере и ме кара аз на чекрък да ги завивам до 11-12 часа вечерта и сутринта да съм на училище. Дете. Не, много мъка, много мъка... И скришно ходех там миех дъски на едни. И аз дете.
Писаха на
мащеха
ми да дойде.
Писах й да ме вземе, но не ме взема. После ме взема. Те пък ме изкараха, че съм била развратно дете... Как може дете на десет години да бъде развратно? Аз това не можех да си го представя. Само и само да се отърват от това, че са ме гледали, и че не са ме гледали.
към текста >>
5.
23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Милка Говедева
,
ТОМ 13
Имаше една сестра, Каролева се казваше, от Самоков, която е леля на моята
мащеха
.
М.Г.: За ограда, за туй, за онуй. Учителят им каза, че това не е никак хубаво и че ако вие продължавате така, не зная какво щяло да бъде другия живот. Това помня за тях, че се разправяха. Щото Епитропов вдигна една голяма къща, най-голямата къща беше неговата - на три-четири етажа, а пък Жеков живееше до него в една малка къща такава. А по-късно един случай ще разправя с мене.
Имаше една сестра, Каролева се казваше, от Самоков, която е леля на моята
мащеха
.
Аз реших да си продам ливадата и тя ще я купи. 13.К.: Коя ливада? М.Г.: Ливадата си в Самоков. Обаче аз не знаех, че когато съм продавала имота си, за нелегалните печатници и пр., понеже продавах къща и дюкян. Мислех, че ливадата е останала.
към текста >>
или 300 лева, ония пари стари, най-старите и исках сега да й я додам, обаче братовчедите ми се намесват, чичо ми е починал и в това време сестра ми става пълнолетна, тая преродената и въпреки че
мащеха
ми е взема частта нейната и на сестра ми като малолетна сега, понеже аз съм писала и сестра ми, така че продаваме частта си, без да изброяваме, каза братовчед ни: „Виж бе, Роза, Роза се казва сестра ми преродената, а ние знаем, че сестрите ти не са вземали ливада.
А аз съм писала, че продавам частта от имота си от баща си на чичо ми, той да ми даде парите, а не съм изброила, че е само дюкян и къща. А ливадата не влиза. И когато стана това, аз знам, че ливадата не съм продала. Ще я продам на Каролева. И Каролева ми даде 200 лв.
или 300 лева, ония пари стари, най-старите и исках сега да й я додам, обаче братовчедите ми се намесват, чичо ми е починал и в това време сестра ми става пълнолетна, тая преродената и въпреки че
мащеха
ми е взема частта нейната и на сестра ми като малолетна сега, понеже аз съм писала и сестра ми, така че продаваме частта си, без да изброяваме, каза братовчед ни: „Виж бе, Роза, Роза се казва сестра ми преродената, а ние знаем, че сестрите ти не са вземали ливада.
Че са продали само дюкяни, но понеже ти искаш втори път да взимаш от нас имот, ето те са писали така, ние пък ще ощетим сестрите ти." А тя казва: „Малко искам да знам за сестрите си." И взима втори път това и сега понеже аз не знам този случай и Каролева дава зор за онези пари, а те са спирали ливадата и тя ще ме дава под съд. И аз отивам при Учителя и казвам: „Учителю, сестра Каролева ще ме дава под съд." И разправям тоя случай. „Идете и кажете на сестра Каролева, че сестри не се съдят. Сестри се разпраият с добро." И аз отивам и й казвам: „Сестра Каролева, Учителят ме прати и ми каза така и така." - „Той трябваше на мен да каже това." - След като Учителят я е излекувал нея един път. Тя е страдала от глава.
към текста >>
6.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XV
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Тодор Карастоянов (баща на Пантелей Карастоянов)седнал в дясно, до него е Лунка (
мащехата
на Теодорица), Цветан (син на Лунка), вляво и вдясно - Харалампи Карастоянов (син на Тодор, брат на Пантелей, чичо на Теодорица).
Теодорица Карастоянова Бели картофи в заслона Рила, 1937 г. - бърка в кофата, четвъртата от ляво. Снимка 118. Анастасия (Сийка), Борис Теодорица Карастоянова - София, 28 април 1926 г. Снимка 119.
Тодор Карастоянов (баща на Пантелей Карастоянов)седнал в дясно, до него е Лунка (
мащехата
на Теодорица), Цветан (син на Лунка), вляво и вдясно - Харалампи Карастоянов (син на Тодор, брат на Пантелей, чичо на Теодорица).
Снимка 120. Съборен ден - обяд пред салона, Теодорица е отпред. Снимка 121. Паневритмия на Изгрева - Теодорица е пета по ред. Снимка 122.
към текста >>
7.
V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
Една
мащеха
осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца.
После съдиха много хора още: и големци, и сиромаси, и чорбаджии, и дюкянджии, и духовни, и светски, па съдиха и жени! Една я осъдиха, че като коландисвала белило и червило, а тя ги забравила на ачик веднъж в одаята си, та ги намерило детето й и се отровило с них. Друга една съдили, че с дяволиите си и гювезелъците си подлудевала хората и ги направила серсем да копнеят за нея, а тя си правила кеф от това. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразила всичките жени от махалата, та като се скарали, останали непричастени през великите пости. Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них.
Една
мащеха
осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца.
Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре. Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир. Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока. Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет!
към текста >>
8.
8. МАРС
,
,
ТОМ 19
Като всяка
мащеха
, Ино денонощно мислила как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца.
Предаваме същественото от легендата: Някога е царувал синът на Бога на вятъра и неговата съпруга - Богинята на облаците. Те имали две деца - син фрикс и дъщеря Хела. Умни, красиви и мили деца били те. Бащата обаче изгонил майката и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца, двама сина, които нарекли Леарх и Меликет.
Като всяка
мащеха
, Ино денонощно мислила как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца.
Как да наследят само те цялото царство, когато бащата умре, а не децата от първата му жена Фрикс и Хела, щото като първородни - по-големи са законни наследници на царството. И си мислела мащехата, че ако нейните деца не наследят царството на баща си, те щели да бъдат най-нещастните деца на света. Каква майка съм аз, рекла си магьосницата Ино, ако не мога да осигуря щастие на децата си. С всеки изминат ден, омразата на мащехата към Фрикс и Хела ставала все по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така че злодеянието й да остане незабелязано.
към текста >>
И си мислела
мащехата
, че ако нейните деца не наследят царството на баща си, те щели да бъдат най-нещастните деца на света.
Умни, красиви и мили деца били те. Бащата обаче изгонил майката и се оженил за магьосницата Ино. Тя също му родила две деца, двама сина, които нарекли Леарх и Меликет. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислила как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца. Как да наследят само те цялото царство, когато бащата умре, а не децата от първата му жена Фрикс и Хела, щото като първородни - по-големи са законни наследници на царството.
И си мислела
мащехата
, че ако нейните деца не наследят царството на баща си, те щели да бъдат най-нещастните деца на света.
Каква майка съм аз, рекла си магьосницата Ино, ако не мога да осигуря щастие на децата си. С всеки изминат ден, омразата на мащехата към Фрикс и Хела ставала все по-силна. Тя твърдо решила да ги погуби, но така че злодеянието й да остане незабелязано. Ден и нощ Ино обмисляла различни планове. Най-после решила как да постъпи.
към текста >>
С всеки изминат ден, омразата на
мащехата
към Фрикс и Хела ставала все по-силна.
Тя също му родила две деца, двама сина, които нарекли Леарх и Меликет. Като всяка мащеха, Ино денонощно мислила как да осигури по-добро бъдеще на собствените си деца. Как да наследят само те цялото царство, когато бащата умре, а не децата от първата му жена Фрикс и Хела, щото като първородни - по-големи са законни наследници на царството. И си мислела мащехата, че ако нейните деца не наследят царството на баща си, те щели да бъдат най-нещастните деца на света. Каква майка съм аз, рекла си магьосницата Ино, ако не мога да осигуря щастие на децата си.
С всеки изминат ден, омразата на
мащехата
към Фрикс и Хела ставала все по-силна.
Тя твърдо решила да ги погуби, но така че злодеянието й да остане незабелязано. Ден и нощ Ино обмисляла различни планове. Най-после решила как да постъпи. Един есенен ден Ино извикала тайно при себе си всички жени и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев и да изсушат в горещи фурни. Тя ги излъгала, че ако направят това, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано.
към текста >>
9.
2. Втора майка
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
А жената, която работеше у дома, постоянно ме плашеше, щом като според нея не съм послушна, с
мащехата
.
Когато постъпих в училище, ми беше още по-тежко. Аз виждах как другарките ми ги изпращат майките им до улицата, преглеждат дрешките им, а мене татко ме обличаше, т. е., аз се обличах, той само ме поглеждаше и караше да бързам, да не закъснея. Мене ми ставаше още по-мъчно и копнежът да имам майка растеше заедно с мене. Когато децата си приказваха и някое запитваше за мене, сякаш беше необходимо най-напред да кажат: «Не, тя няма майка.» Тези думи ме пробождаха и дълбоко умъчняваха.
А жената, която работеше у дома, постоянно ме плашеше, щом като според нея не съм послушна, с
мащехата
.
Тя винаги ми викаше високо да чуя, че когато дойдела тя, втората ми майка, тогава щяла съм да видя и разбера. И в моята малка душица се преплитаха и страх, и копнеж по тая майка, която чувах, че щяла да дойде незнайно за мене отгде. Моята майка аз твърде малко помнех, освен все над леглото на малкото ми братче, което боледуваше постоянно. Затова тя никога не ме милваше и целуваше, а аз тъй много жадувах някой да ме помилва, както виждах да галят и целуват моите другарки. Моите тетрадки никой не преглеждаше.
към текста >>
10.
138. Кога и как го оженват човека.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
И се завърнах още преди смъртта на баща ми, защото ако беше станала смъртта му, може би трудно щеше да бъде, щото имах майка
мащеха
така и може би щяха да се усложнят нещата.
1929 година през лятото се оженихме. Значи 1929 г. половината 1930, 31, 32 и 1933 г. пак през лятото го напуснах, значи четири години съм бил при него така, като женен вече де, и детето се роди на следната година и след туй вече се отделям. И комуната там беше пак в съседство 200-300 м., за която разправях, беше срещу съда.
И се завърнах още преди смъртта на баща ми, защото ако беше станала смъртта му, може би трудно щеше да бъде, щото имах майка
мащеха
така и може би щяха да се усложнят нещата.
Обаче той веднага ме извика, щом построи къщата, още в края на 1944 г., тъкмо завърши къщата и всичко така. И построи с оглед за мене туй голямото помещение за печатница, по-малкото за книжарница и настоя, аз пък тъкмо се беше разтурила комуната, та значи нямаше пречка да отида при него. Нямаше защо да подържам онез големи помещения, когато останахме двама с Атанаса само и жена ми и веднага приех така, нали, да се прехвърлим, така беше. В.К.: При вашия съвместен живот съпругата ви освен отглеждането на децата, тя е готвела, переше и работеше ли в печатницата, помагаше ли? С.К.: Виж какво, тя налагаше се да помага в печатницата докато бяхме ний като комуна.
към текста >>
11.
136. Младежът бичуван от страданието
,
I. Път в живота
,
ТОМ 33
Но страданието като
мащеха
сви тънките си скържави устни, напомни му за царственото си себе, усмивката му забледня на измъченото му лице и изчезна!...
Младежът се приближи до първата весела компания, и като че се събуди от кошмарен сън! Повдигна си главата, изгледа щастливците. Спомни си, как весело беше прекарвал и той през минали Новогодишни нощи. Краката му го понесоха натам, изравни се. Смеховете го заразиха — усмихна се и той.
Но страданието като
мащеха
сви тънките си скържави устни, напомни му за царственото си себе, усмивката му забледня на измъченото му лице и изчезна!...
Той настигаше и отминаваше компаниите, незабелязван от никого. Но веригата на всекидневието, която се въртеше от край време безспир, беше като здраво навързани „пъстрата маса хора”, тя ги увличаше в лудешко хоро. За щастие или нещастие, този младеж се откъсна някак не по негово желание от тази верига. Умря за живота на „пъстрата маса хора”! И тази смърт както всяка смърт, беше брутална натрапница и коварна разбойница.
към текста >>
НАГОРЕ