Търсене в текстове за 'Махар'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Наляво от нас се очертават контурите на „Махарзи" - първото езеро, най-долният страж на Рила.
Ето Рупите, една свещена, мистична област на Рила. Какви фантастично извити контури забива тя в ясния фон на синьото небе! Това не прилича ли на един великан, обърнат с лицето си нагоре, вслушан в това, което му шепне Небето с вечния си език? Под нас се виждат пропасти, в дъното на които текат буйни реки, които се подхранват от сините езера на Рила. Долу, в низините под нас, всичко е покрито с гъсти гори. Наляво от нас се очертават контурите на „Махарзи" - първото езеро, най-долният страж на Рила. Ето надясно виждаме в дъното на стръмно и дълбоко отсечени скали едно от най-мистичните езера: Езерото на Съзерцанието. Как на отвесните му високи стени ясно се различава фигура на пентаграм. Това не е ли повече от една причудлива игра на природата! Ето и „Салонът", надвиснал от шеметни висини над Езерото на Съзерцанието. Лек ветрец иде от Мусала и околните му върхове.
към текста >>

2. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи".
Минаваме бистри и бързи, пенливи, шумни потоци; тук-там срещаме стада. Някъде минаваме край висока папрат. Голямо разнообразие, изобилен живот. Красиво съчетание на полянки, цветя, гори, реки и долове. Изкачваме се до „Задата", минаваме едно било и ето пред нас картина, която ни кара да се спрем. Всички гледаме в една посока: пред нас е първото езеро „Махарзи". То е тъй спокойно! Хиляди спомени бликват в нас! Ето, тук прекарахме веднъж първата нощ, преди да отидем по-нагоре. Ето полянката край езерото. Тук сме правили паневритмични упражнения.
към текста >>

3. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Пред нас се открива първото езеро Махарзи.
Това не е ли човекът, който живее на земята и въздиша за сферите, които образуват истинската му родина? Ние сме вече над Вадата. Навлизаме в гъста вековна гора, отминаваме я, започваме изкачване по хълмовете. Ето го последният хълм. С вълнение го изкачваме. Пред нас се открива първото езеро Махарзи. Всички се спираме. Влизаме в друго царство, в царството на една велика симфония, свещена чистота и мир, в царството на Светлите обитатели на тия девствени висоти. Разговорите спират пред неземната картина. Мили езера, тая година пак сме ви на гости. Пак ще посетим свещената ви обител, за да почерпим от вас нов подтик за красива работа в живота.
към текста >>

4. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

От Молитвения връх се вижда пирамидата, вижда се езерото Махарзи и се минава за езерото на Чистотата.
Той е каменист и обрасъл с клекове. Осветен е от Словото на Учителя, Който всяко лято на самия връх държи беседи пред едно множество. От това място всяка сутрин с песен и молитва сме посрещали изгрева на слънцето. А Великият Учител с Божественото си Слово посочвал ни е пътя на новия живот. На това свещено място безброй души са се раждали наново и са се изпълвали с дух и истина. От Молитвения връх се вижда пирамидата, вижда се езерото Махарзи и се минава за езерото на Чистотата. Вижда се и целия величествен басейн на Седмострунната Рилска арфа и грандиозните масиви, сред които мощно се издига Мусала. В западната част на билото на Молитвения връх беше палатката ни. Тя беше сгушена като пеперуда сред буйните клекове, между които се разстилаха малки полянки, обрасли с меки треви. През клоните на клека проникваше слънцето, което с лъчите си позлатяваше кадифените полянки и им придаваше небесен чар и ги правеше уютни гнезда за размисъл и сладък сън. Ходихме боси по тревите и белите камъни, катерихме се по стръмните скали и върхове и се къпехме в бистрите езерни води.
към текста >>

5. Песни за молитва Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

В гласа, в трептенията на тия окултни упражнения има нещо особено.*** 3 декември 1922 “Махар Бену Аба”.
Последните думи са силни, защото дето има градеж, там всякога се изисква сила.*** 22 октомври 1922 “Венир Бенир”. Аз избирам стари думи. Тия думи, като на окултен език, много мъчно е да се преведат на български език.*** 5 ноември 1922 Това упражнение има малко източен темп. “Венир Бенир" е окултен източен мотив възприет от западните народи. Тази песен е много красива на един глас, после ще я научите на два гласа, и най-после ще я пеете в хора. В гласа, в трептенията на тия окултни упражнения има нещо особено.*** 3 декември 1922 “Махар Бену Аба”. Молитвата на ученика, тъй кръщавам аз този мотив. Това е един окултен мотив. Мекота се изисква тук. Израз на мекота трябва! Когато пеете “Махар Бену “ внимавайте на израза на песента.
към текста >>

Когато пеете “Махар Бену “ внимавайте на израза на песента.
В гласа, в трептенията на тия окултни упражнения има нещо особено.*** 3 декември 1922 “Махар Бену Аба”. Молитвата на ученика, тъй кръщавам аз този мотив. Това е един окултен мотив. Мекота се изисква тук. Израз на мекота трябва! Когато пеете “Махар Бену “ внимавайте на израза на песента. Това са едни от най.-великите звукове. Махар значи великият, Бену Онзи, Който благославя, Аба Баща на всичко. Няма да се плашите, няма да се страхувате, ще давате израз на душата си. Това е специален мотив, може да го пеете само при особено състояние.*** 17 декември 1922 “Махар Бену Аба”. Като чуят gyxoвeme тия думи на стария език, те ви разбират; на новия език те не разбират.
към текста >>

Махар значи великият, Бену Онзи, Който благославя, Аба Баща на всичко.
Това е един окултен мотив. Мекота се изисква тук. Израз на мекота трябва! Когато пеете “Махар Бену “ внимавайте на израза на песента. Това са едни от най.-великите звукове. Махар значи великият, Бену Онзи, Който благославя, Аба Баща на всичко. Няма да се плашите, няма да се страхувате, ще давате израз на душата си. Това е специален мотив, може да го пеете само при особено състояние.*** 17 декември 1922 “Махар Бену Аба”. Като чуят gyxoвeme тия думи на стария език, те ви разбират; на новия език те не разбират. Един свещен език е това. Като чуят тези думи те идват.
към текста >>

Това е специален мотив, може да го пеете само при особено състояние.*** 17 декември 1922 “Махар Бену Аба”.
Израз на мекота трябва! Когато пеете “Махар Бену “ внимавайте на израза на песента. Това са едни от най.-великите звукове. Махар значи великият, Бену Онзи, Който благославя, Аба Баща на всичко. Няма да се плашите, няма да се страхувате, ще давате израз на душата си. Това е специален мотив, може да го пеете само при особено състояние.*** 17 декември 1922 “Махар Бену Аба”. Като чуят gyxoвeme тия думи на стария език, те ви разбират; на новия език те не разбират. Един свещен език е това. Като чуят тези думи те идват. И мотивът е техен. Източен мотив е, в него умът и сърцето взимат участие.
към текста >>

6. Марин Камбуров (1902-1990) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Накрая завърших с "Махар Бену Аба", при която всички станаха като тихо придружаваха с пеене и завършихме с Отче наш.
Учителят беше седнал на първия ред отляво. Мобилизирах всичката си смелост и започнах. Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които "Овчарската идилия", "Тежък камък", "С луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, които мнозина от салона придружаваха с пеене. В Третата част изпълних мистични Учителеви песни - "Идилията" на Учителя и др. Накрая завърших с "Махар Бену Аба", при която всички станаха като тихо придружаваха с пеене и завършихме с Отче наш. Целият концерт продължи около час и половина и по моя преценка и изказванията на мнозина - минал доста добре. След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в "парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри, около 7-8 души. На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса. През вечерята станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилстват четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар. Учителят през всичкото време слушаше разговорите с весело изражение на лицето.
към текста >>

7. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 259 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти.
Останалите бяха, като мене, правостоящи. Беше студено и трябваше да се подскача от крак на крак, за да не се измръзне. Над всичко изпъкваше неговата усмихната фигура, оградена от рамката на отворения прозорец. Ставаше тихо чудо. Душата се откъсваше от самия мене и се унасяше някъде на далече, на съвсем друго, непознато, топло и приятно място. Там, пред моите нозе, минаваха на върволици: египетски царе, принцеси, оживели мумии, проговорили като живи наши съвременници, индийски махараджи в тържествени процесии на бели слонове, накитени с диаманти. Звездните светове ставаха прозрачни, понятни, живи, величествени, спои: всичко, що беше минало; бъдеще, близко и далечно изглеждаше естествено и красиво: широк, величествени животи в милиарди ликове. И всред тоя живот стояхме ние, хората, пробудените, търсещи съзнания, блуждаещите огньове, родени незнайно где и устремени към непозната цел. Ние, хората, натоварени от противоречия, обречени на страдания, и все пак — със спомена на необозримата чудна реалност, от която сме частички. Всред тая боря ща се за щастие върволица от хора бях и сам аз — беден студен т, с малко познати и близки, съжител на таванските плъхове, трудолюбив и амбициозен, влюбен в препълненото от въпросителни бъдеще. Когато Го слушах, тиха светлина се разливаше върху всичко това, що беше в мен съмнение и загадка: светлината на някакво странно проумяване.
към текста >>

8. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Баща му бил известен като „мъдрец“ или „махарижи“, двамата му братя били артисти, а третият му брат бил философ.
Навред той е държал беседи изключително върху същия мироглед,. за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му. Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи. Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора. Рабиндранат Тагор е роден в Калкута (Индия) през 1861. година. Баща му бил известен като „мъдрец“ или „махарижи“, двамата му братя били артисти, а третият му брат бил философ. Самият Рабиндранат е не само мистик, поет и музикант — понеже поезията и музиката са неразривно свързани за всеки бенгалец — но и „мъдрец“ и даже „светия“ за индусите, които го наричат: „нашият пророк“. На 23-та си годишна възраст той се оженил, но към четиридесетата си година, « продължение на късо време, изгубил съпругата си, дъщеря си и най-малкия от синовете си. Дълго време той управлявал именията на баща си, след което тръгнал да пътува, като по-голямата част от времето си прекарва в Англия. През 1913. год. той получи литературната премия Нобел.
към текста >>

0.28276205062866