Търсене в текстове за 'Маска'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 61 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Изпълнени от тщеславие и от своята личност, те се вслушват в своите речи, обичат да позират, желаят да ги забелязват и да се прочуят за важни особи Под маската на добродушие те скриват много извъртане, хитрост и дипломация.
Техният ум е такъв, че те по-скоро отгадават, отколкото знаят нещо. Конусообразен тип Хората от този тип имат силно развит смисъл; здравият смисъл е тяхно природно качество и е една от най-главните сили на тяхната индивидуалност. Те са позитивисти по природа. У тях няма силно въображение, тъй че не са нито художници, нито поети, нито идеалисти; това са реалисти в пълния смисъл на думата. Те имат някаква тънкост на ума и голям такт; но техният ограничен разум не излиза от областта на положителното и познатото. Изпълнени от тщеславие и от своята личност, те се вслушват в своите речи, обичат да позират, желаят да ги забелязват и да се прочуят за важни особи Под маската на добродушие те скриват много извъртане, хитрост и дипломация. Те са консерватори, привърженици на авторитета; хора на сметките и експлоататори. Не са хора на инициатива и работа и затова са безгрижни, апатични, лениви, слабохарактерни и нерешителни. Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство.
към текста >>

Техният егоизъм се крие под маската на филантропия.
Те имат някаква тънкост на ума и голям такт; но техният ограничен разум не излиза от областта на положителното и познатото. Изпълнени от тщеславие и от своята личност, те се вслушват в своите речи, обичат да позират, желаят да ги забелязват и да се прочуят за важни особи Под маската на добродушие те скриват много извъртане, хитрост и дипломация. Те са консерватори, привърженици на авторитета; хора на сметките и експлоататори. Не са хора на инициатива и работа и затова са безгрижни, апатични, лениви, слабохарактерни и нерешителни. Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия.
към текста >>

2. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите пороци под маската на благочестието.
освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението. Кръгът, овалът, квадратът, триъгълникът и конусът не са само геометрични форми. Съществуват преди всичко нравствени кръг и овал, интелектуални квадрат и триъгълник, материални нито форми, на които се явяват само във вид на знаци и ние ще видим, какви неочаквани заключения произтичат от тези разни образни форми, щом те се приложат към човешката фигура. Науката за физиогномията оказва могъща помощ на човека, посочвайки му с точност основния стремеж на неговата лична природа; тя му дава средства за изучаване самия себе си, и, давайки му знания за неговото нравствено същество тя го поставя на стража по отношение на неговите собствени слабости и му дава възможност да избягва заблудите и грешките, присъщи на личните му склонности. Приложени към другите, тя му помага да различава добрия от порочния човек, искрения приятел от вероломния човек, който си поставя маската на приятел, само за да прави зло и да лъже; тя изобличава крадеца, който скрива своята игра под маската на показната честност, лицемера, който престорено скрива своята черна душа и своите пороци под маската на благочестието. Изучаването на тази наука е необходимо за всички, но особено на свещениците, учителите, чиновниците и лекарите. На лекарите тя им дава някои поучителни данни за правилна постановка на диагнозата защото болестите наслояват на лицето своеобразен печат, който показва на болестната причина и не позволява да се смесват душевните движения и болестите на тялото. Прев.: П. Г. П. ------------------------------------------------------- [1] Б.Пр.
към текста >>

3. ГОСПОД МИНАВА ВСРЕД ЦВЕТЯТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тоз бърза, дърпа другите в застой, заспали още в своите пашкули – зад маска всеки образът си тули.
Мара Белчева ЧАДА БОЖИИ Те влизат и излизат - рой се нижат – и любят се, кълнат и ненавиждат. И в плач и смях, зоват се чужд и свой. Тоз бърза, дърпа другите в застой, заспали още в своите пашкули – зад маска всеки образът си тули. Вървят те в пътя като ден и нощ: - съзвездия около слънце - вожд. И приближават се, и отчуждават, - и всеки в себе си се продължава. И няма по-нисък и по-висок и всеки чадо е на същий Бог...
към текста >>

4. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер.
Neheu, току що е издал една книга (издателство на Holderwan-Fraufurt), която посочва един нов път за изследване на личността. „Един нов метод за изследване на характера Държането на краката като отражение на вътрешния живот". Старанията, които целят да променят общото познание на характера по положението на краката, имат своето начало от първата условна паралелност между духовните и телесни средства за изразяване. Първобитния човек, бушмените от Австралия, жителите на Конго, не са научили още да прикриват тая паралелност. Живото лице, движение, държание на тялото издават всяко време същинските, основни качества на неговия характер. Човекът обаче, който израства в средата на цивилизованите големи градове, задържа при строгото възпитание своите движения, както и израза на своето лице, той си туря „маска" - от няколко по-раншни поколения, така че неговите движения нищо не издават от неговия характер. Само краката не са закачени от тая несъзнателна и потисната контрола, защото ние мислим, че тези членове за движение, носещи тежестта на цялото тяло, не ще издадат тайната на нашата душа. Науката за държането на краката запълня тая празнота. Склоненият да смекчава противоречията в живота, избягва произволните движения, ще движи краката си в ритъм и при сядане ще ги държи малко огънати. Който има обаче наклонност да изостря противоречията, да изразява укора с остри думи, особени възглед в политиката, той ще удря краката си при ходене особено твърдо и в покой ги превива остро. Връзката между психическите и физически прояви при държането на краката излиза наяве повече, отколкото при другите волни движения.
към текста >>

5. НА ДЕЦАТА-МОИТЕ МАЛКИ ПРИЯТЕЛИ - GEORG NORDMANN Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение.
Измежду най-известните нейни романи трябва да се посочат: „Эликсир Жизни", „Маги", „Гнев Божий", „Смерть планеты", „Законодатели" – тези пет тома образуват една пенталогия; „Два сфинкса" – 2 тома, „Во власти прошлого", „Паутины", „Немезида", „Грозный призрак", „В шотландском замке", „Из царства тмы – последните три образуват една друга трилогия; „Царица Хатасу" и „Чародей Мемфиса", „Заговор", „Вампир", „Болотный цветок", „В ином мире", „На соседней планете" и др.*)[1] Целта на тези страници не е да се прави разбор на безчетния брой съчинения на Крижановска, но да се засегнат характерните основни елементи, залегнали в нейната творба. И тъкмо тук е трудна задачата, защото, едва ли не, трябва да се направи преглед на цялото окултно познание. Обектите, с които си служи Крижановска, са предимно във връзка с древността – със стария Египет, Рим или Индия, по историята на които тя без съмнение има много голям интелектуален багаж. За нейни обекти служат също и легенди и архиви из средните векове, а също и съвременния живот със своите странни феномени и загадки. Крижановска избира сюжетите си главно из живота на висшето общество и в това без съмнение трябва да видим тънък умисъл. Висшата класа представя онази изтънчена част от човешкия род, която, освободена от гнета на материалните нужди, може свободно да развива своите душевни и лични качества, а същевременно да даде простор и на всички пороци и страсти, които се прикриват под маската на „благородството", безнаказаността и високото положение. Тъкмо в такива среди, които могат да падат и се издигат, да изживяват вътрешни терзания след престъпни прояви; среди, които вследствие изтънчеността си стават добри проводници на душевни разстройства и податливи на „суеверия" – именно из тези среди К. избира своите герои. И при повечето случаи те винаги възкръсват за нов живот – в служене на мъдростта, светлината и доброто на човечеството. Характерното в нейното творчество е, че тя не умува, тя не дири причините на душевните явления в суха умозрителна схоластика, както това правят много автори или пък да ги облича в „понятия", които много малко полза допринасят в живота, както правят модерните психоаналитици. Тя се ползува направо и свободно от неизчерпаемия източник на окултното познание и тя тогава само „може".
към текста >>

6. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ И ВЪТРЕШНИЯ СВЯТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА-Д-Р Е. Р. КОЕН Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм.
Формите от епоха в епоха се видоизменят, явяват се известни диференциации и усложнения, но в края на краищата вътрешното съдържание си остава все едно и също. Ония, обаче, които не могат да съзрат многоликите промени на едни и същи сили, действуващи в света, които не могат да проникнат зад кулисите на голямата сцена, дето се разигравате човешките съдбини, тъй майсторски декорирана при всяка „нова" пиеса в нов стил, и до ден днешен се лъжат от обещания за „нов строй", за „нов ред", за „нов свят". Всъщност, в тия нови на вид социални форми се крият стари-прастари идеи. Човечеството, въпреки великият опит на християнството, се върти в омагьосан кръг, чиито четири кардинални точки са: клерикализъм, милитаризъм, капитализъм, социализъм. Не се ли съзира и в днешните опити за установяване на „нови" държавни строеве въртенето на фаталния омагьосан кръг? В изострения конфликт между капитализма и социализма, последните поне някъде се изтръгна от властта на първия и влезе в съюз с революционния милитаризъм, установи свой ред Минал в отбрана, капитализмът се съюзи с клерикализма и милитаризма и под маската на класовото примирение, се мъчи да установи корпоративната съсловна държава - една средновековна държавническа идея на властвуващия католицизъм. И се получи странното явление - капитализмът се вижда принуден да прави отстъпки на социализма: знайни са неговите похвати във фашистките страни. Като се отказа привидно от своята власт, той си послужи с милитаризма, чиято политическа форма се явява диктатурата, възправи неговата сила в държавата и тази сила пази засега примирието между капитал и труд - един въоръжен мир! Социализмът, от своя страна.също си послужи с милитаризма. Но виждайки - след като капитализира труда и колективизира капитала - че тия два съюзника не са достатъчни, той днес гледа да привлече, под най-приемлива форма, и четвъртия фактор - религията. Защото целостта на кръга и на двете съвременни системи на диктатура - пролетарска и фашистка, фатално се налага : омагьосаният кръг се върти, макар като горна, господствуваща на социалния зенит точка да се явява ту клерикализъм, ту милитаризъм, ту капитализъм, ту социализъм.
към текста >>

7. ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ - СВЕТЛОТО, ПОЛОЖИТЕЛНО ГЛЕДАНЕ НА НЕЩАТА: ЗНАЧЕНИЕТО НА МАЛКИТЕ НЕЩА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ЛЕКАРЯТ С МАСКА Белмон Морис, англичанин, бил виден лекар.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ЛЕКАРЯТ С МАСКА Белмон Морис, англичанин, бил виден лекар. Той бил човек със светъл ум и благороден характер. Оженил се за една млада англичанка от английската аристокрация - твърде суетна жена. Понеже почти изцяло бил погълнат в работа, тя постоянно му натяквала, че е студен, безсърдечен човек, че не обръща почти никакво внимание на нея и че мисли само за себе си. Той, обаче, не преставал да върши своята работа. Движейки се всред човешките страдания и неволи, той имал чести случаи да прави добрини.
към текста >>

Имал, обаче, един странен обичай - да си туря една майсторски изработена маска, колчем трябвало да помогне никому.
Той бил човек със светъл ум и благороден характер. Оженил се за една млада англичанка от английската аристокрация - твърде суетна жена. Понеже почти изцяло бил погълнат в работа, тя постоянно му натяквала, че е студен, безсърдечен човек, че не обръща почти никакво внимание на нея и че мисли само за себе си. Той, обаче, не преставал да върши своята работа. Движейки се всред човешките страдания и неволи, той имал чести случаи да прави добрини. Имал, обаче, един странен обичай - да си туря една майсторски изработена маска, колчем трябвало да помогне никому. Един ден той вижда жена си да язди на кон. Конте се подплашва и хуква да бяга. Жена му пада и си счупва крака. Той туря маската си, притичва се, дава й първа помощ, разпорежда да я откарате в една близка клиника и се отдалечава. Когато вечерта се върнал в същи и отишъл да види жена си, тя го посрещнала с думите: „Видях днес един благороден, един истински лекар.
към текста >>

Той туря маската си, притичва се, дава й първа помощ, разпорежда да я откарате в една близка клиника и се отдалечава.
Движейки се всред човешките страдания и неволи, той имал чести случаи да прави добрини. Имал, обаче, един странен обичай - да си туря една майсторски изработена маска, колчем трябвало да помогне никому. Един ден той вижда жена си да язди на кон. Конте се подплашва и хуква да бяга. Жена му пада и си счупва крака. Той туря маската си, притичва се, дава й първа помощ, разпорежда да я откарате в една близка клиника и се отдалечава. Когато вечерта се върнал в същи и отишъл да види жена си, тя го посрещнала с думите: „Видях днес един благороден, един истински лекар. Превърза ми счупения крак. И как хубаво, как деликатно работи! Това се казва човек - не като тебе, който ми отрови живота". „Радвам се, отвърнал Белмон Морис, че си срещнала един истински добър човек".
към текста >>

Белмон Морис тихо се усмихнал и попипал с ръка маската, която винаги носел в джоба си.
Превърза ми счупения крак. И как хубаво, как деликатно работи! Това се казва човек - не като тебе, който ми отрови живота". „Радвам се, отвърнал Белмон Морис, че си срещнала един истински добър човек". „Да, радваш се, но и ти трябва да бъдеш като него". Белмон Морис тихо се усмихнал и попипал с ръка маската, която винаги носел в джоба си.
към текста >>

8. Списанието PDF Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Събев Ръцете на Мария Йерица и Марлена Дитрих Учителят говори – Ученикът Из „Живото Слово” Из нашия живот – Рилски вечери Лекарят с маска – притчи и приказки Здраве, Сила и Живот – Светлото, положително гледане на нещата; значението на малките неща Житното зрънце – St.
Коен Има ли днес пророци и светии? – Г. Увод към окултната анатомия и физиология – Боян Боев Челото на човека – Г. Условия и живот – Д. Стоянов Строители на новото – Г. Събев Ръцете на Мария Йерица и Марлена Дитрих Учителят говори – Ученикът Из „Живото Слово” Из нашия живот – Рилски вечери Лекарят с маска – притчи и приказки Здраве, Сила и Живот – Светлото, положително гледане на нещата; значението на малките неща Житното зрънце – St. Несгодите – О. Славчева Загадъчни явления Вести и Книгопис Le Maitre parle: La nature Vivante Съдържание
към текста >>

9. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни?
„Тоя, ако беше пророк, помислюва си той, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до него". Да, но тази жена не иска да знае ни Симона, ни останалите гости. Нейната душа, цяла отправена към Христа, се отдава на едно непринудено излияние, подобно извор, който блика, подобно цвят, който се разцъфва и разнася надалеч своя аромат. Ала ако зърнеше в този миг негодуващото лице на Симона, тя би могла да му отправи думите, които неведнъж са минавали негли през ума ù в минути на тъжен размисъл: „Ти ли ще ме презираш, Симоне? Не си ли ти един от ония почтени люде, тачен от хората зарад богатството ти и високото ти обществено положение, считан за безупречен съпруг и баща, за високо нравствен човек, който неведнъж си идвал скритом при мене, падналата, презряна жена, блудницата? Не съм ли те виждала да се върдаляш при нозете ми, снел и маска и мантия, да ги прегръщаш с треперливи от страст ръце и да ги целуваш със сластни устни? Ти си изпросвал ласките ми със скъпи дарове, които си ми поднасял с треперлива ръка. За какво негодуваш? Затова ли че съм коленичила при нозете на този свят човек, при нозете на Човека, на Сина Божи и ги обсипвам с целувки? А ти не си ли коленичил пред мен и не си ли обсипвал тялото ми с целувки? При това ти си правил това тайно, в тъмно, а аз го правя наяве, при пълна светлина.
към текста >>

Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни?
Ти се съмняваш в Пророка и се питаш, не знае ли той, коя съм. Казвам ти, че той знае, коя съм, защото познава душата ми, а ти, който си мислиш, че ме знаеш, всъщност никога не си ме познавал, защото си търсил в мене само плътта. И нима аз някога съм проявила душата си пред тебе, за да ме познаеш? Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми.
към текста >>

10. СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Хората се боят от тая маска и от думите преситени от една няколко вековна лъжа.
То не е външна революция, а прелом и очарование на духа. Революцията е вътрешна и лична. Втората причина да бъде то отхвърлено и наричано утопия е, че е похабено откъм официалната си страна. Всеки днес изпитва известно смущение, когато трябва да цитира най-великите слова казани в света, защото те са повтаряни само кухо, без пример и без постижения. Зад християнството, като зад параван, са се криели толкова много хищници, които в едната си ръка са държали неговото знаме, а в другата – кинжалът и примката. Хората се боят от тая маска и от думите преситени от една няколко вековна лъжа. Смятат го утопия, защото не го осъзнават като път за възход, който път е необходим за всички времена, при всички общества по всички меридиани. В социалното преустройство на човешкото общество се обръща внимание предимно върху постижения от формален характер, които, обаче, не могат да бъдат дълготрайни, защото им липсва вътрешно осмисляне. Затова добре е да не се говори вече за християнство, тъй като тая дума е лишена отдавна от магическата си сила. Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго. И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване.
към текста >>

11. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие.
Външната среда силно влияе на субекти с подобен почерк Те са податливи на внушение, впечатлителни натури – макар впечатлителността им да не е особено дълбока – лесно се възбуждат и дават непосредствен израз на своята душевна възбуда. Действуват почти изключително под импулса на своите желания и чувства, а слабоволните натури със силно наклонен почерк често действуват под влияние на другите. Колкото повече почеркът се изправя, толкова повече почват да действуват задържащите импулси на разума и волята. Така че, средно-наклоненият почерк показва вече сдържана чувствителност. Хора с такъв почерк не могат да бъдат студени и равнодушни или прекалено сдържани. Те дават известен израз на своите чувства и не могат да скрият личното си отношение към нещата зад една непроницаема маска на истинско или привидно безразличие. Слабо-наклонените почерци, близки до правия или отвесен почерк, показват още по-голяма сдържаност на чувствата и по-голям себеконтрол. Макар че у тях "хладният разсъдък" не се проявява с такава изключителна сила, както у хората на правия почерк, той обаче играе ролята на постоянен регулатор. Отвесният или прав почерк показва пълно господство на разсъдъка над импулсивната природа у човека. Хора с такъв почерк, все едно дали са умствено високоразвити или посредствени, винаги проявяват известно самообладание, благоразумие, методичност У тях главата управлява, не сърцето. И този тип почерк, в комбинация с други графологични белези, дава много разновидности.
към текста >>

12. СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА И S Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Щом не го обичаш, той е маска за тебе.
Като дойде тя, ще знаеш, къде е Той и ще знаеш, как да постъпваш. Ако имате любовта и излезете всред природата, веднага ще се свържете с вътрешната ù страна и ще дойде вдъхновение във вас. – Какво значи да познаеш един човек? – Вие още не се познавате. За да познаеш един човек, трябва да го обичаш. Щом не го обичаш, той е маска за тебе. А пък като го обичаш, ще видиш, че той крие една велика душа, по-голяма от вселената. С хиляди години ще изучаваш, какви красоти се крият в нея. Всички хора не можем да обичаме еднакво, понеже всички хора не са се разкрили еднакво пред нас. Една разкрита картина не можеш да не я обичаш. Та един човек, чието Божествено е разкрито пред тебе, ти не можеш да не го обичаш.
към текста >>

13. ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Самият цвят е само една маска за тази сила." Ако при дишането мислите за разните цветове, ще се свържете с енергиите, скрити в тях, и ще ги приемете.
Вдишванията ще стават ритмично. Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражнението на чист въздух, ако имате у дома си градина. Жълтият цвят съответства на Мъдростта, червеният — на Любовта и на Живота, зеленият — на растежа. Зад всеки цвят има една разумна сила в Природата. Самият цвят е само една маска за тази сила." Ако при дишането мислите за разните цветове, ще се свържете с енергиите, скрити в тях, и ще ги приемете. ---------------------------------------------------------------------- [1] Виж брой 7
към текста >>

14. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

1) Промяна на маската на лицето чрез многообразни мускулни промени у него, 2) звукови ефекти, които произлизат от устно носно-гърлената кухина, 3) жестове и движения с ръце, крака, а понякога и с цялото тяло.
Не сте ли чували да казват за някого „видя ми се отначало интересен човек, но после се разочаровах, защото глупаво се смее." Какво е глупавото в една усмивка? Никой не може да го дефинира точно, но то е вярно доловено нещо, аргументирано в нас по-силно, отколкото всички други неща, които ни разкриват и уясняват една личност. Колкото и да е трудно да се предадат ония неща, които проблясват като истини при едно непосредствено наблюдение, ние ще се опитаме да дадем по-долу няколко характерни белези при смеха и усмивката, които могат да бъдат проверени. Те се явяват толкова по-правдиви и неопровержими, колкото лицето, което наблюдава, е по-добър психолог и има набрана доста голяма опитност от съзнателно или несъзнателно вникване в смеха и усмивката. Смехът има три видими ефекти. 1) Промяна на маската на лицето чрез многообразни мускулни промени у него, 2) звукови ефекти, които произлизат от устно носно-гърлената кухина, 3) жестове и движения с ръце, крака, а понякога и с цялото тяло. Понякога смехът предизвиква деятелност и със слъзните жлези и смеещият се има вид на човек, който плаче. Широкият смях, придружен с гърлен глас, при който, обикновено, взима участие всяко муслулче на лицето, е свойствен на хора откровени, незлобиви, но малко повърхности. Те много лесно напущат състоянието на сериозност и търсят веселата страна на всяко нещо. Те са сърдечни, с малко конфликти в своя вътрешен живот, чиито радости са пълни. При смеха си, те държат главата си назад, като че я забиват по-дълбоко в раменете.
към текста >>

15. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи.
Ние никога не се съгласяваме, че идеята за масите, стремежа на линиите и съчетанието на плоскостите са родили идеята, след като сградата е била построена. Щом всяко нещо в света е плод на хрумване, щом всяка форма е въплъщение и израз на никаква мисъл или чувство, ние ще се приобщим към схващането, че и телесната структура е плод на едно първично психологическо оформяване. Чисто и просто, това е схващане, противно на онова, което има грубият и механистичен материализъм. Като мислим така, трябва да приемем, че върху лицето на земята не живеят различни биологично-морфологични прототипове, а различни психологии и различни качествени варианти на духа. Погледнете лицето на един китаец или японец. Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи. Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската психология. Не, азиатската психология, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие. Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта. От това гледище е безсмислено, когато казваме за един народ, че е такъв и инакъв и че няма други индивиди, които му приличат. Напротив, с французите си приличат всички хора по земята, които носят техните качества, техните отношения към живота, макар да нямат тая историческа и народностна съдба, която има човекът, роден във франция.
към текста >>

Не, азиатската психология, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие.
Чисто и просто, това е схващане, противно на онова, което има грубият и механистичен материализъм. Като мислим така, трябва да приемем, че върху лицето на земята не живеят различни биологично-морфологични прототипове, а различни психологии и различни качествени варианти на духа. Погледнете лицето на един китаец или японец. Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи. Ще каже някой, че тоя образ е създател на азиатската психология. Не, азиатската психология, азиатската затвореност и безответност е създала тая маска на прикритие. Не може да не се промени лицето на един човек, който дебне света зад преграда, който има двойствен живот, протекъл не през възторг към света, а през един религиозен фанатизъм, който не величае живота, а смъртта. От това гледище е безсмислено, когато казваме за един народ, че е такъв и инакъв и че няма други индивиди, които му приличат. Напротив, с французите си приличат всички хора по земята, които носят техните качества, техните отношения към живота, макар да нямат тая историческа и народностна съдба, която има човекът, роден във франция. На българина приличат всички хора, които имат качествата на нашия народ. Друг е въпросът, как един народ чрез взаимодействие, чрез някаква странна психологическа индукция създава общи качества.
към текста >>

16. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 3 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки носи своята болка, колкото и хубава да бъде маската му понякога!
Знаете ли, че ние не сме чужди един на друг, а че сме неразривно свързани? Хвърляли ли сте поглед в дълбочината на вашата душа и в тая на вашите ближни? Знаете ли смисъла и целта на вашия живот? Или газите от удоволствие към удоволствие, опивайки се, само и само за да нямате нужда да мислите? ... Вижте себе си в лицето! Всеки носи своята болка, колкото и хубава да бъде маската му понякога! Вие мислите, че тя може да се прикрие с лак, с обществени форми и с хубави дрехи! Но има един, който не позволява да бъде излъган. . . това сте вие сами! Всичко си има свой край — а също и вашата собствена лъжа.
към текста >>

17. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 41 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Какво безсрамие, какво нахалство, — да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и, същевременно, под маската на борец против „румънската пропаганда“, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас!
С други думи: да отнемем на румънците в България техните училища и църкви, доколкото ги имат, да им наложим българи за учители и свещеници, да ги заставим да говорят български, да ги побългарим и ... от това ще цъфнем и ще завържем, ще „запазим нашето национално единство". Ето един свещеник, който явно ни кара да правим зло, — това. което румънците и сърбите правят на нашите сънародници в Добруджа и Македония, той ни съветва да го правим тук на техните сънародници. „Румънска пропаганда“ било. Разединение на българщината!? Какво безсрамие, какво нахалство, — да излизаш да протестираш против отнемането правата на твоите сънародници и, същевременно, под маската на борец против „румънската пропаганда“, да насъскваш за отнемането на тия права на чуждите малцинства у нас! И каква недораслост и неразбиране на християнския идеал, за да проповядваш шовинизъм. Цялата реч на поп Стефан, комуто изобщо не липсва патос и ораторско изкуство, беше напълно издържана все в същия шовинистически дух. Той похвали „родозащитниците“ и ги посочи за пример на всички като едва ли не единствени „добри българи“. Накрая той със силен акцент завърши своята реч, като заяви тържествено пред всички — да не се чудят много на тези негови думи, защото той се чувствал „преди всичко българин, та тогава свещеник“. И ние не се чудим.
към текста >>

18. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 43 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да, вие сте там зад газовата маска, зад хвалебната статия, зад лицемерието.
Липсва душевната любов, великата любов, която споява всичко в едно, която руши граници между племена и народи, която създава хармонията, Божествената хармония в света. А трудно ли е най-естественото нещо - да обичаш, да любиш? Любовта е искра Божия. Разпалена, тя дава пламъка, светлината, спогодбата, тишината, тя суши сълзите на скръбта. О, работници на културното поле, о, гении на техника, наука, изкуство, къде сте и какво работите? Да, вие сте там зад газовата маска, зад хвалебната статия, зад лицемерието. Вие сте егоисти, вие сте причината на дисхармонията вие, които се поставяте за водители на масите и сеете семето на заблудата. Но искате ли нов живот, в който да има радост за всички — обичайте се. Любовта сама по себе си е хармония. Създайте я! Разгорете я!
към текста >>

Но да не дадем нито един човек за кланицата, с която зверовете, под маската на цивилизация, тъпчат нещастните безправни народи и в своята зверщина да ни имат ведно.
И на Белгия, която воюващите изораха със своите снаряди, нанесоха й огромни щети, но която не даде ни един войник, за да убива. (А след войната воюващите възстановиха нейните загуби). В наша воля е при една война — която ще бъде най-зверска, най-безпощадна, — в наша воля ще бъде да заявим като един човек: Ние не искаме да убиваме! Ние не искаме да воюваме! И ако поискат да ни насилят да убиваме нека тогава избягаме в гори и пещери. Но да не дадем нито един човек за кланицата, с която зверовете, под маската на цивилизация, тъпчат нещастните безправни народи и в своята зверщина да ни имат ведно. Не проповеди и молби! Но противене, най-енергичен отказ да воюваме, да убиваме! из сп. „Миротворец“ Есперанто Всяко движение има своето противодействие и всяка идея — своите противници. Но когато потокът на живота влече със своята стихия, тя прави от противодействията и от преодолените пречки километрически знаци на победния си ход.
към текста >>

19. Година 4 (1 декември 1931 – 15 юли 1932), брой 47 Година 4 (1931 - 1932) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И тогава старите фарисеи-лицимери, гонители и убийци на Христа и всичко Христово в живота, хитро и безшумно свалиха своята стара, изтъркано вече маска, в която всички ги познаваха и се явиха пред света с нова такава — маската на християнството, маската на Христови проповедници и представители тук на земята.
Истините, които Той пося в човешката душа, израснаха и почнаха да дават плод. Истината, любовта и красотата, въплотени в неговия живот, намериха своите последователи, готови да отидат на смърт за делото на Божествения Учител. Гониха ги, измъчваха ги, избиваха ги! На кръст ги разпъваха, на зверовете ги даваха да ги разкъсват — нищо не помогна! Христовото слово все по-силно и по-силно звучеше и почваше да тържествува над силите на тъмнината въпреки безбройните жертви. И тогава старите фарисеи-лицимери, гонители и убийци на Христа и всичко Христово в живота, хитро и безшумно свалиха своята стара, изтъркано вече маска, в която всички ги познаваха и се явиха пред света с нова такава — маската на християнството, маската на Христови проповедници и представители тук на земята. И задрънкаха отново в ръцете си ключовете на тоя и оня свят. Черпещи силата си от земната власт, те започнаха отново да гонят и изгасяват всяка появила се светлина в живота, да умъртвяват всеки праведник, да обсипват с хули и клевети всеки, който сочи Истината. Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите". Така е било до сега. Така е и днес.
към текста >>

Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите".
На кръст ги разпъваха, на зверовете ги даваха да ги разкъсват — нищо не помогна! Христовото слово все по-силно и по-силно звучеше и почваше да тържествува над силите на тъмнината въпреки безбройните жертви. И тогава старите фарисеи-лицимери, гонители и убийци на Христа и всичко Христово в живота, хитро и безшумно свалиха своята стара, изтъркано вече маска, в която всички ги познаваха и се явиха пред света с нова такава — маската на християнството, маската на Христови проповедници и представители тук на земята. И задрънкаха отново в ръцете си ключовете на тоя и оня свят. Черпещи силата си от земната власт, те започнаха отново да гонят и изгасяват всяка появила се светлина в живота, да умъртвяват всеки праведник, да обсипват с хули и клевети всеки, който сочи Истината. Гонения, клади, отлъчвания, подстрекателства, — ето средствата с които си служат тъмните сили, облечени в християнска маска за унищожение на „еретиците" и „сектантите". Така е било до сега. Така е и днес. Печална истина е, че във всички времена на човешката история, где по-рано где по-късно, духът на тъмнината винаги е успявал да свие гнездото си в недрата на официалните църква или религия, и да гони и преследва всяка проява на свободна мисъл, всяка истинска светлина. И затова днес. след 2030 години, Христос все още е разпънат на кръст с благословията на църквата, — все още истината се преследва, все още тъмнината царува в душите на милионите обитатели на нашата планета, ръководещи се в живото си от слепия инстинкт за безогледна животинска борба.
към текста >>

20. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 55 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И, застанали на базата на този национален егоизъм, всички се стремят да се надлъгват, надянали маската на човеколюбието!
Ето, конференцията за разоръжението заседава вече близо година време но, уви без никакъв резултат. Нещо по-жалко: тъкмо в това време, когато бележитите държавици разискват, пледират уж каузата на разоръжението почти във всички по-големи страни, като Франция, Англия, Германия, Италия, Русия, се правят маневри с ней-новите военно технически изобретения. Явно е че всичко ще остане, може би, празен блъф! Защо ли? — Защото всяка една държава в своята политика се ръководи от тесногръдия национален егоизъм, който я кара да вижда в лицето на другите нации хищни врагове, които всеки момент я дебнат да я унищожат. И, застанали на базата на този национален егоизъм, всички се стремят да се надлъгват, надянали маската на човеколюбието! Същото става и в другите конференции — икономически, политически, репарационни, и пр. И в тях господарствува политическия морал на класовата, национала или партийна кауза. Този морал на стремежа към благото на отделната личност, на отделното общество, на отделната нация — не може да доведе всички до единение, до съгласуване действията на всички води към всеобщо благоденствие. И ето, от тук произтичат всичките страдания, нещастия и катастрофи в живота на целия свят. Липсва най-важният елемент в отношенията на отделните индивиди общества и народи — взаимното сътрудничество, взаимопомощта.
към текста >>

21. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 56 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поради тая си слабохарактерност, те се намериха в плен на реакцията с демократична маска, която взе пълно надмощие.
Днес, обаче, ние сме длъжни да приз-наем, че сме се лъгали. Демокрацията на новото правителство се оказа лъжедемокрация. Частно водачите на Земеделския съюз се оказаха недостойни за големите надежди, които народа възлагаше на тях. Те се оказаха слаби, ограничени, амбициозни хора. за които министерското кресло стои по-горе от интересите на народа. Поради тая си слабохарактерност, те се намериха в плен на реакцията с демократична маска, която взе пълно надмощие. Така, за ръководители на външната и вътрешна политика на страната изпъкнаха хора с все същите стари разбирания. — Хора, които не познават по голяма сила от тази на насилието и които дълбоко в себе си мислят, че на народа не бива и не може да се даде пълна свобода, че той не заслужава по-добра участ от тази да бъде ограбван и тормозен. Ето защо, никаква съществена промяна не се направи. Насилията продължиха, ограбването на народа продължи, икономии истински и там дето трябваше не се направиха. Народните представители, обаче, добре се погрижиха за себе си, като прокараха закон за увеличение на заплатите си, тогава, когато мизерното положение на народа изисква върховни усилия и жертви от всички.
към текста >>

22. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 75 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— Това са проводници на демонски сили, които под маската на националното сцепление и добруване, тласкат своите народи и цялото човечество към неминуема гибел.
На силната личност се възлагат големи надежди, по подобие на някои други европейски страни, където такива силни личности са взели вече всичката власт в ръцете си. Напразни надежди! Жалки илюзии са те, които животът ще разбие в прах и вместо щастие, ще донесат още по-големи разочарования и страдания за хората. Какви са днешните диктатори или претенденти за такива, хората на силната ръка. които претендират че могат да оправят света или народа си? — Това са проводници на демонски сили, които под маската на националното сцепление и добруване, тласкат своите народи и цялото човечество към неминуема гибел. Силата на днешните силни хора е сила, която обсебва, изсмуква и канализира всички жизнени сокове на своя народ, хваща ги здраво в своята ръка, за да ги хвърли утре във вихъра на разрушението и самоизтреблението. Следователно, това е една сила фиктивна, сила на момента, която утре ще се саморазруши, ще се самоизяде. Това е силата на насилието, силата на меча, която cеe смърт и разрушение, която покрива земята с гробове и накрай сама себе си погребва. Силният човек, който днес иска да се наложи в България и в света, идва за да отнеме свободата и живота на хората. Той идва с явното намерение да унищожи всичко, което се стреми към светлина, към истина, братство и човещина и да въведе култа на сляпото подчинение и прекланяне пред единствения негов бог — кръвожадния идол на слепия национализъм, който е винаги жаден за човешка кръв Понеже малко са били досега за нас две национални катастрофи (тъй като и до днес не поумняхме), силният човек идва да ни хвърли в трета, много по-ужасна такава, за да можем най-после да се опомним и свестим като хора и като народ, — да видим пътя си, определен ни от Бога, да разберем, че той не е в проливане на кръв за разширение на граници, за достигане на земно величие, да научим истината, че само по пътя на духовното издигане, по пътя на правдата, истината, на мира и любовта, ние можем да достигнем това, което ни е определено от съдбата.
към текста >>

23. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 84 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тялото, то е маска, напусто се гордее, в душата е престолът — човекът там живее.
Не се ли смея както в предишните години ? Не любя ли пак също красивите гиргини ? Защо ме стар наричат и в други ранг поставят? Съвременните люде какво в човека славят? Наистина, отвънка тялото се изменя, но гледайте душата, която е във мене : И млада и красива, кат светлата зорница, безсмъртна приснодева, най-славната царица. Тялото, то е маска, напусто се гордее, в душата е престолът — човекът там живее. Дядо Благо Преглед Световна опасност. Фашизмът, ако с това име може да се нарече едноличната диктатура отправена в грубо-националистично направление. е вече една световна опасност. Родил се като една реакция на комунизма, взел една част от неговите лозунги, той не е по-малко брутален и насилнически в налагане на своето, и е днес много по-опасен от първия. Защото комунизмът, заедно със социализмът.
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа.
Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение. Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото. С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа. Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението. Само този обича истински народа си, който обича и другите народи, защото всички ние сме плът и кръв от едно дело — човечеството и нашата родина е цялата земя. МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ След любовта на Христа, която с най-велика и силна, иде любовта на майката. Всяка друга любов е, де повече, де по-малко, ограничена, временна нетрайна. Майчината любов е подобна на слънчевите лъчи.
към текста >>

25. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 97 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има много стари пътища, които, забулени с маската на новото, искат да минат за нещо наистина ново.
След неизбежната провала на поройната партизанщина, страната ни се намира на кръстопът. Желае се и се правят усилия да се създаде нещо ново и по-хубаво от старото. Да се замени гнилото, порочното, отживялото, с нещо здраво, истинно и разумно. Пред българския народ и пред неговите управници се отварят различни пътища, всеки от които мами окото и привлича към себе си. По кой път ще тръгнем? Има много стари пътища, които, забулени с маската на новото, искат да минат за нещо наистина ново. Има много стари заблуждения, които, променили само външното си облекло, се явяват пред нас с нова форма, която е изпълнена със същото съдържание. Има много злини на миналото, които трансформирайки се, ще поискат да продължат своето съществувание и дори да вземат надмощие. Нужна е една абсолютно безкористна, смела, самобитна мисъл, нужно е едно високо издигнато и всеобгръщащо съзнание и непоколебима воля, за да се прозре вътрешното съдържание и смисъла на нещата и да се отдели безпогрешно това, което е наистина ново и хубаво, от това, кое то е старо и гнило. Да не подражаваме! Това е първия, и върховен дълг на всички, които искрено се стремят към обновата, и преди всичко на тези, в чиито ръце се намират днес съдбините на народа ни.
към текста >>

26. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 117 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Преобладаващата роля, която играем най-често, придава на тялото — маската на тая роля — характерните нейни черти.
Мислите непрестанно огъват нашите мускули според ритъма на движението, който се дава от вида на характера. Решителния има друг ход, тоя, който се колебае, — друг. Един нерешителен човек има и в говора си и в тялото си некакви колебливи движения, държане и начини на действие, които, като се повтарят дълго време, правят това тяло неподвижно, тромаво и несръчно. Членовете на тялото с като буквите на едно писмо, което, когато е написано в тревожно и неустановено настроение, се отличава с разпокъсан и пълен с погрешни почерк, а пък безгрижното настроение, ведрото душевно състоя ние дава хубаво съчинени фрази и хармонични линии на почерка. Всеки ден ние вземаме все по-вече образа на една фаза на съществувание, вживяваме се с мислите си в някакъв въображаем характер. Преобладаващата роля, която играем най-често, придава на тялото — маската на тая роля — характерните нейни черти. Който има обичай през по-голямата част от живота си да се оплаква, който си създава сам оргии от лошо настроение с киселото си незадоволство, отравя кръвта си, разсипва чертите на лицето си и разваля безвъзвратно румения си цвят, защото в невидимата лаборатория на духа се е образувало едно отровно нещо — мисълта, която, като се турне в действие, т. е. като се мисли, привлича към себе си, по един неизбежен закон, подобни мисли от окръжаващата среда. Да се отдадеш на някакво раздразнено безпомощно настроение, значи горе-долу да откриеш вратата на душата си за мислителните флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек в града. Това значи, да напълниш своя голям магнит — духа — с вредни, разрушителни токове и да поставиш своята умствена батерия в контакт с всички токове от подобно естество! Който замисля кражба и убийство, попада — с тая мисъл само — в духовно общение с всеки крадец и убиец на земята.
към текста >>

27. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

обаче мене ми се струваше, че това бе сако една човешка маска, взета от една не материална ужасна форма, съставена от плът н кръв, без да има живота на плътта и кръвта.
С едно бързо движение, тя се хвърли към мен и разкъса воала, който я покриваше. Аз почувствах очите ми да са разширяват, когато фигурата се изправи тъй близо до мен. Тя не бе грозна, макар че очите й бяха пълни със студен гняв, гняв, който не възпламеняваше, но вледеняваше. Тя не бе грозна, обаче тя ме изпълни с такова отвращение и страх, каквито аз никога не бих повярвал, че мога да изпитам; нейният ужас се състоеше в нейната страшно противоестествена външност. Тя изглеждаше съставена от елементите месо и кръв. обаче мене ми се струваше, че това бе сако една човешка маска, взета от една не материална ужасна форма, съставена от плът н кръв, без да има живота на плътта и кръвта. Само в една секунда всички тия ужаси преминаха през моето съзнание. Тогава, след един пронизителен вик, аз изгубих за втори път съзнание в това денонощие, първото, прекарано от мене в храма. (следва) В пиперките има най-много витамини Изследванията на земеделската опитна станция в Ню-Йорк. Известна е ролята, която витамините играят при изграждане и подържана силата и здравината на човешкото тяло. Ще се спрем специално на витамина С Той се съдържа в по-голямо или по малко количество в пресните зеленчуци и някои плодове.
към текста >>

28. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там достигате само нещастието, чийто истински лик е скрит под маската на щастието.
Говоря за пътищата, по които сте устремени в живота. Говоря за пътя на алчността — пътя на жаждата за много ядене и много пиене, за много удоволствия — пътя на разкоша и охолството. Говоря за пътя на властта, пътя на насилието над себеподобните; пътя на гордостта, пътя на величието и славата. Говоря за всички пътища, противни на Любовта, братството и мира между хората по цялата земя, по-които вървите всеки ден и всеки час. Откажете се, откажете се завинаги от мисълта и вярата, че по тия пътища ще достигнете щастието. Там достигате само нещастието, чийто истински лик е скрит под маската на щастието. Съвсем други е пътя на щастието. Това е пътя на Любовта. Любов към всички хора и същества, любов към всичко живо — любов към природата и всемира, любов към Бога. Да благоговеете пред всичко: пред тревицата, пред цветето, пред птичката, животното, пред човека. Всичко да обичате и на всичко да се радвате.
към текста >>

29. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сякаш някоя невидима ръка въртеше бързо колелото на живота и на лицата им се сменяха маска след маска и та ги виждаше застарели, груби един към друг, невъзможни .
. . а тя? А нейната младост? И тъга и скръб я обхващаха. Тя се вглеждаше във влюбените двойки и ги виждаше млади, жизнени, любещи се — но странно, те бързо почваха да се променят. Сякаш някоя невидима ръка въртеше бързо колелото на живота и на лицата им се сменяха маска след маска и та ги виждаше застарели, груби един към друг, невъзможни . . . Или пък стари, повехнали като избелели страници на написана книга, по които вече нищо не може да се чете . . . И тогаз, из самата дълбочина на нейната душа. се обаждаше тихият глас и я питаше: — Това ли искаш да станеш?
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да тури маймунска маска.
Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са били маймуни? Та нима водолазът, който слиза в морето, за да проучи неговото дъно, е истинският човек? — Не, това е една форма в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите изследвания. Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек. Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да тури маймунска маска. Така и съвременните хора се маскират. Животът на хората на земята представлява бал маске. Като наблюдавам живота на хората, като изучавам животните, виждам, че всички са маскирани, всички се намират на бал маске. Следователно, не мислете че, както се виждаме днес, ние наистина се познаваме. Тук ние сме дошли на бал маске.
към текста >>

31. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Принцеса Гримаска.
Най-силното, приказки и разкази. Нощи пред бреговете на новия свят, извънредно интересен разказ, описващ пълния с трагизъм живот на Христофор Колумб и откриването на Америка. Великанът егоист, от Оскар Уайлд. Щастливият принц, от Оск. Уайлд. Робин златното сърце. Принцеса Гримаска. Герой на огъня, Гор. Посадов. Приключенията, на едно доисторическо момче. Нашите другари зверчета, Ел. Г. Посадова. Календар на природата, В. Бианки.
към текста >>

32. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Принцеса — Гримаска.
Вилхелм Тел, от Шилер, преведе от оригинала Д-р Николаев. (под печат) Библиотека „Всемирна литература“ ще продължи излизането си, като си поставя за цел да издаде в хубави преводи и на евтини цени всички класични произведения, които се изучават а нашите гимназии. 3. БИБЛ. „ОТБРАНИ ПРИКАЗКИ“ Великанът егоист, от Оск. Уайлд. Щастливият принц, от Оск. Уайлд. Принцеса — Гримаска. Робин — Златното сърдце. Чута молитва, Н. Неделчева. (линкът е към издданието от 2014 г.) Рибарчето, Н. Неделчева. Малкият музикант. Чудната мелница.
към текста >>

33. -

Напротив, неговото истинско, интимно верую беше и е материализмът и само материализмът, но, понеже така му диктуваха неговите интереси, налагаше на лицето си лъжливата маска на религиозността, бидейки сам абсолютно неверующ.
Това е една дълбока, основна грешка, това е едно принципиално противоречие, останало почти незабелязано досега, но за което е дошло вече време да бъде осъзнато и отхвърлено. Всичко, което досегашният, старият свят е родил, е подпечатано с печата на материализма. Материализмът е веруюто, той е философията, религията, науката и практиката на умиращия стар свят — тъй наречения буржоазен свят, света на личните егоистични интереси. Напълно прави са теоретиците на революционните движения, които казваха, че старият свят си служи с религията само като със средство за запазване на своите привилегии и за приспиване съзнанието на масите. Това е точно така, защото този стар свят, който поддържаше религията, не е бил никога истински религиозен. Напротив, неговото истинско, интимно верую беше и е материализмът и само материализмът, но, понеже така му диктуваха неговите интереси, налагаше на лицето си лъжливата маска на религиозността, бидейки сам абсолютно неверующ. Религията на умиращия стар свят беше и е едно лицемерие, една лъжа. Тя е само една практична мярка, продиктувана от интереса на състоятелните слоеве. Защото, ще повторим, истинския мироглед, истинското верую, истинската основа, върху която се изграждаше живота и практиката на този стар свят. бе именно материализмът. И обратно, революционните течения бяха взели материализма, като свое знаме, като свое средство в борбата, когато, в същност, техния естествен афинитет, самата тяхна същност и техния истински произход ги свързваха и тласкаха към идеализма, към дълбоката, жива, искрена и нелицимерна религиозна вяра.
към текста >>

И кой би могъл да отрече, че религията, проповядвана от защитниците на старото, беше само една добре скроена маска на техния материализъм?
бе именно материализмът. И обратно, революционните течения бяха взели материализма, като свое знаме, като свое средство в борбата, когато, в същност, техния естествен афинитет, самата тяхна същност и техния истински произход ги свързваха и тласкаха към идеализма, към дълбоката, жива, искрена и нелицимерна религиозна вяра. В основите, в самата същност на революционните обновителни течения се крие неподправено, истинско, чисто и мощно религиозно чувство. Това с преди всичко чувството за нашето единство с окръжаващите ни, това е чувството на една непреодолима жажда за правда, за свобода и за истина, това е чувството, което ни тласка да се притечем на по мощ, да посветим живота си в служба на нашите страдащи, онеправдани братя, това е чувството, което ни дава сила да се жертваме без ни най-малката сянка на корист пред олтаря на един велик идеал. Кой би могъл да каже, че това не е есенцията, че това не е най-чистата кристализация на истинското религиозно чувство? И кой би могъл да отрече, че религията, проповядвана от защитниците на старото, беше само една добре скроена маска на техния материализъм? По такъв начин, ролите бяха разменени: тези, които в душата си, в своето верую и в своята практика, бяха материалисти, се обявиха за защитници на идеалистическия мироглед и на религиозната вяра; а тези. в чиито души говореше истинското, непод правено религиозно чувство, което ги караше да посвещават и да жертват живота си за своите онеправдани ближни. наметнаха тогата на материализма и почнаха ожесточена борба против всякаква религия и всякаква религиозна вяра. Разбира се, всичко това не стана случайно, то си имаше своите дълбоки причини, които го изтъкнаха като една историческа необходимост. В борбата между двата света — светът на старото и светът на новото — първият схващаше ясно, че по-полезен за запазването на неговите привилегии ще бъде идеалистическият, религиозният мироглед, който по-лесно може да се нагоди така, че да отклонява масите от тяхната активна и ожесточена борба за повече права; и обратно, вторият схващаше, че неговите интереси и успеха на неговата борба изискват подкрепата на материалистическия мироглед, който отвръща погледите ни от „небето“, и насочва вниманието ни преди всичко към това, което става непосредствено пред очите ни тук, на земята.
към текста >>

34. -

С каква тъмна непроницаема маска е покрит плътно Божествения образ на човека днес.
Слънцето, което всека сутрин виждаме да изгрява над хоризонта, е изпълнило с живот клетките на тялото ни, разляло е живота си по цялата земя, изпълнило е с него всеки човек, всяко животно и растение, създало е условия за развитието на всичко и всички. Великото, духовно Слънце на живота, стоящо зад физическото слънце, което всички виждаме, е вложило във всички нас една безсмъртна, неунищожима, никога неугасваща частица от себе си — онази нетленна Искра от Божествения дух в човека, която е гаранция за неговото светло бъдеще и чиято същина е Божествената Любов. Божествената Мъдрост и Божествената Истина. Да, във всички нас живее Божествения Дух и предопределението на нашата съдба е всички ний да минем, по-рано или по-късно, по пътеките, които водят към Божественото, за да влезем в царството на Бога — в царството на висшия живот. Уви! Колко мрачно е настоящето на човека и човечеството, на цялата наша земя. С каква тъмна непроницаема маска е покрит плътно Божествения образ на човека днес. Какъв студ, каква омраза царува в сърцето му, каква тъмнина, какви заблуждения изпълват ума му и какви дела - жестоки, престъпни, нечовешки извършват ръцете му! Уви! Човекът днес се проявява като свирепо чудовище, оръдие на тъмни сили, вместо да се проявява като син на Бога. и проводник на любов, мъдрост и истина. Уви! Това ли сме ний — хората децата на Бога, наследниците Неговото царство?
към текста >>

35. -

Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си.
Щайнер изказва в книгата си „Път към себепознание е тази, че понятията за „красиво“ и „грозно“ придобиват съвсем друго значение и съдържание, когато влезем в духовния свят. Според него, понятието красота в духов свят е равнозначно на понятието искреност, истинност, т. е. — на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската. Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове.
към текста >>

В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска.
— на пълно разкриване на душата, а понятието грозота е равносилно на лицемерие и лъжа. Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската. Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове.
към текста >>

То вижда съдържанието, същината, а не маската.
Следователно, лицемерието и лъжата се проявяват като грозота, а искреността и истинността — като красота. И наистина, това с една истинска преоценка на ценностите — така каквито ние ги знаем в нашия земен свят. Тук, на земята, често пъти нещата и хората са прикрити с една маска, която крие вътрешно съдържание, различаваше се много от външния вид, който имаме пред очите си. Така ние сме изложени на постоянни заблуждения и измами. В духовния свят, обаче, окото на опитния ясновидец е способно да различи всяка изкуствено надяната маска. То вижда съдържанието, същината, а не маската. Ето що говори по този въпрос сам Д р Щайнер: Разликата, която съществува между свръхсетивните светове и физическия свят, се проявява по особен начин навсякъде гдето имаме работа с понятията за красота и грозота. Обикновената употреба на тези термини губи всяко значение, когато се влезе във висшите светове. Там ние можем да наречем едно същество „красиво“, имайки пред вид смисъла на тази дума във физическия свят, само тогава, когато то разкрива пред другите същества това, което изпитва самото то, така че и другите да могат да го чувстват по същия начин. Способността да изразим всичко, което имаме в себе си, без да прикриваме нищо, може да бъде наречена „красота“ във висшите светове. Идеята за красота се слива напълно с идеята за абсолютна искреност, изразяваща всецяло вътрешното същество.
към текста >>

Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност.
Това отражение се дължи на факта, че всички светове са свързани помежду си, и че техните отношения са смътно чувствани, подсъзнателно схващани от човека през време на неговото физическо съществуване. Нека си припомним, че лъжата съвсем не означава грозота във физическия свят, макар че може да събуди в нас подобна представа и че да обясним грозотата с лъжата, би значило да смесим тия две понятия. Напротив, когато въпроса се отнася до свръхсетивните светове, ние имаме право да направим това, така че лъжата, когато разкрием действителността, която тя прикрива, изпъква пред нас с грозотата на своя външен израз. Тук ние също трябва да се пазим от някои грешки: ний можем да срещнем в духовния свят такова същество, което заслужава да бъде наречено лошо, но което се представя пред нас в една външност, която ний бихме окачествили като красива, ако приложим по отношение на нея понятието за красота, което принадлежи на сетивния свят. В този случай, ний не можем да имаме точна представа за въпросното същество, докато не разкрием същината на неговата природа. Тогава ний ще узнаем, че външната красота е била само една маска, която не съответства на истинското същество, и това, което ний сме били склонни да наречем „красиво“ според схващанията на физическия живот, сега ще го окачествим като „грозно“ с още по-голямо убеждение в неговата истинност. И от момента, в който ний сме достигнали до тази гледна точка, „лошото“ същество ще изгуби, по отношение на нас, всяка възможност да се представя красиво. Ний ще го принудим да ни разкрие своя истински вид, който е несъвършен израз на неговата душа. Тези явления ни показват ясно, каква трансформация трябва да понесат човешките понятия, когато се навлезе в свръхсетивните светове. РАЗУМНОТО В ЖИВАТА ПРИРОДА Живата природа в своята целокупност е проявление на разумни сили от разни градации, които сили живеят в пълна хармония, общение и единение. Всичките те имат една обща висша цел, която ние наричаме БОГ — т. е.
към текста >>

36. -

Взела тя една страшна маска, турила си една гугла на главата и така се явила пред децата, които спокойно си играели.
Той само ви плаши, а вие се плашите от нищо и никакво. Сега ще приведа един пример за вашия страх, който и друг път съм привеждал: Една майка имала едно малко момиченце и едно момченце, които били много непослушни. Майката се чудела какво да прави с тях. Викала учители, педагози, да се занимават с тях, но всички казвали едно и също: Госпожо, децата са много непослушни, не може да им се въздейства. Като мислила дълго време, най-после майката решила да ги изплаши. Взела тя една страшна маска, турила си една гугла на главата и така се явила пред децата, които спокойно си играели. Като видели това чудовище те се изплашили много, започнали да викат, да се крият по кюшетата. Тогава майката излязла вън. След това се явила при децата си, които започнали да й се оплакват: Мамо, дойде при нас едно страшно чудовище, което искаше да ни изяде. Майката им казала: това е защото не слушате. Ако слушате, то няма да дохожда втори път.
към текста >>

37. -

Верфел Катя, Люсиен Деко Фуше, Стефан Цвайг Дизраели, Андре Мороа Суворов, Жан Жакоби Познавам тези диктатори, Уорд Прайс Бисмарк, Емил Лупвиг Метерних, Анри дю Кудре Азия без маска, Джон Гънтър Неспокойно сърце, Стеф.
Кронин Примадона, Съм. Мохем Гирлянди от Хавай, Съм. Мохем Палми край тропическо море, Съм. Мохем Героични години, Съм. Мохам Ариана, Ане Клод Пътят към славата, Вики Баум Хотел Шанхай, Вики Баум Син на Тигъра, Пърл Бък Младост, Пърл Бък Неаполитанска кръв, Ф. Верфел Катя, Люсиен Деко Фуше, Стефан Цвайг Дизраели, Андре Мороа Суворов, Жан Жакоби Познавам тези диктатори, Уорд Прайс Бисмарк, Емил Лупвиг Метерних, Анри дю Кудре Азия без маска, Джон Гънтър Неспокойно сърце, Стеф. Цвайг Ел Хеким, Джон Нител Господарът на Хествикен, Зигр. Ундсет Човекът който знаеше всичко, Луис Бромфийлд Съдбата на хирурга, Д-р Г. Банков Испански дом, Ел. Смит Сине мой, сине мой, X. Спринг Достоевски, Анри Тройа Наполеон, Емил Лудвиг Магелан, Стефан Цвайг Микел Анжело, Ромен Ролан Елеонора Дузе, Ол. Р.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Професионалната омраза и завист са станали пословични ; всякой се стреми да изпъкне на всяка цена и тъй наречената вежливост не е нищо друго, освен маска, която крие тия демони на омразата и на завистта.
Ще кажат „егоист, въздържа се да достави удоволствие на другите, само от желание за собствено развитие“. Нека тия, които мислят така, отложат за друг живот опита си да влязат в пътя. И нека не се гордеят с тяхното привидно безкористие, защото в същност те са заблудени от лъжливи представи, основани на сантименталността или вежливостта, неща принадлежащи на изкуствения живот, неща, които не са мерило на истината. Оставяйки на страна тия трудности, които могат да бъдат считани като „външни“, при всичко че значението им не е малко, как учениците от Запад ще се поставят в хармония помежду си, както се изисква? Личността в Европа и Америка се е развила с такава сила, че няма училище, за артист даже, членовете на което да не се мразят и завиждаш едни на други. Професионалната омраза и завист са станали пословични ; всякой се стреми да изпъкне на всяка цена и тъй наречената вежливост не е нищо друго, освен маска, която крие тия демони на омразата и на завистта. Идеята за неразделност на Изток е втълпена още от детинство с такава настойчивост, както тая за съперничество на Запад. Личната амбиция, личните чувства и желания, не се насърчават да станат господствуващи. Когато почвата е добра, тя се обработва правилно и детето става мъж, в който навикът за подчинеността на низшето аз на висшето — е силен и могъщ. На Запад хората мислят, че симпатиите или антипатиите им към другите хора или неща са ръководещи правила, по които трябва да се водят. Даже ако не се водят по тях, те се стремят да ги наложат на другите.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти.
Те са, макар невидими за окото, тъй действителни, както цветето, дървото и плодът. Мислите непрестанно прегъват нашите мускули по ритъма на жестовете, който ритъм произтича от същината на характера. Решителният човек има друг ход, различен от този на колебливия. Нерешителният човек има колебливи жестове, държане и начин на говорене, както и колебливо движение на тялото, и ако това трае дълго, неговото тяло става тромаво, обезформено и неприятно. Членовете на тялото са като буквите на едно писмо, което е писано прибързано и при несигурно настроение, с развлечен и изпълнен с грешки шрифт, когато спокойно написаното писмо съдържа добре стилизирани изречения и красиво оформени букви. Всеки ден ние се стилизираме в една сфера на съществуване, всеки ден ние се мислим в друг въображаем характер ; доминиращата роля, която най-често играем, дава на тялото, на маската на гази роля, преобладаващи черти. Който през по-голямата част от живота си по навик се оплаква, изпада често в лошо настроение, той си отравя кръвта, разваля чертите на лицето си, и влошава безвъзвратно своя изглед, понеже в невидимата лаборатория на духа се възбужда една невидима отровна сила — мисълта, която, турена в действие по неизбежни закони, притегля към себе си подобните си из своята околност. Да се предаде човек на раздразнено и безпомощно настроение, значи — да отвори вратата на мислените флуиди на всеки раздразнен и безпомощен човек от целия град, то значи — да натовари своя голям магнит, духа, с вредни и разрушителни токове и да тури своята ментална батерия в контакт с всички токове от същия род! Кой го мисли за кражби и убийство, той влиза по този начин в духовно отношение с всеки крадец и убиец по цялата земя. Мъчно смилане (диспепсия) по-малко се причинява от самата храна, отколкото от настроението, в което се намираме, когато се храним. Най-здравият хляб, яден в огорчение, действа върху кръвта като отрова.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше.
Тук няма никаква умишленост от страна на човека, да погуби един човешки живот, и моралната вина е само вината на едно действие, извършено от малко невнимание. Но тя не е по-малка от вземането на един човешки живот, и във везните на божията справедливост този дълг трябва да се изплати. Той се изплаща с онази кратка опитност, която значи само няколкогодишно закъсняване. Но най-голямата болка се пада на родителите на детето: тук е същинското страдание, защото детето е отнето от ония, които го любят. И като проследим това назад, виждаме, че такова страдание дохожда в живота, когато в по-раншния си живот родителите са били невнимателни, несъобразителни и не добри към някое дете и тогава са. направили един дълг, който трябвало да изплатят чрез научване урока на маската, който ще ги направи по-нежни и по-състрадателни в бъдеше. Аз срещнах един такъв случай, който изследвах и се констатира, че ранната смърт на едно любимо дете се дължи на немилостивост и жестокост към една роднина, която попаднала в ръцете на тия двама души в един по-ранен живот: детето тогава умряло, поради тяхната немилостивост и небрежност, но то пак дошло у тези, които злоупотребили с него; то умряло тъкмо по онова време, когато струните на сърцата им са се увили около него, и тези родители научиха тогава урока, че нежността и състраданието към малките съставляват закона за щастието. Като станаха родители на това безпомощно дете, те пожънаха от мъката си добрия плод на състраданието, като научиха урока, който им даде загубата. Разбирането на това положение прави и живота много по-понятен. То отстранява от нас оня страшен товар на недоумение, който е едно от смущенията в живота — смущения на интелекта, който не може да намери причината и само се мъчи в опитването си да разбере нещата. Но вие, тогава, ще запитате: - “защо не помним всичко“?
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Който е видел едно лице само в момента, когато то действа, осветлено от страстта или съставено от лъжливите навици на обществото, той не може да си образува едно сигурно и ценно схващане, а рискува да види само една лицемерна маска, зад която съществото се преструва и се крие !
С една реч, както казва Аристотел, „трайното във формата изразява неизменното в природата на съществото“ — това е предметът на Физиогномията, а „онуй, което е подвижно и преходно в тази форма, изразява, в същата природа, случайното и изменчивото“ — това е пък предметът на Патогномията. Физиогномистите се занимават почти изключително с патогномията. Тяхното внимание е всякога съсредоточено по предимство върху играта на чертите на лицето. Тази практика, обаче, не е достатъчна. За да се познае добре съществото, забулено от формата му, трябва се изучи от две страни: в движение и в почивка. Който е видел едно лице само в момента, когато то действа, осветлено от страстта или съставено от лъжливите навици на обществото, той не може да си образува едно сигурно и ценно схващане, а рискува да види само една лицемерна маска, зад която съществото се преструва и се крие ! Окото, устата, веждата и всички меки или подвижни части на лицето, които се поддават тъй лесно на изменение от един упражнен и ловък човек, често измамват наблюдателя. Тия гъвкави органи, поставени под пряката власт на волята, се свиват един след друг при най-различните и най-противоположните усещания; те се подчиняват рабски на ловката игра, от която се състои в голяма част таланта на комедията! Фалшиви усмивки, лицемерни погледи, престорени вълнения, прикрити възбуждения — всичко това се проявява на световната или театралната сцена. Те се осветляват от фалшивия отблясък на лампите или полилеите на салоните, и човек, който е достатъчно наблюдателен и сигурен в себе си, няма да се остави да бъде измамен или малко-много увлечен, съблазнен или магнетизиран от техните перфидни изгледи. Колко ли пъти ние всички, каквито сме си, не сме оглупявали от илюзията и не сме взимали една гримаса за сърдечен израз, привидността за действителност?
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска.
По този начин в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе. Трябва, прочее, да култивираме чувствата, и то да ги култивираме с разум, защото посредством чувствата, които са отражение на душата, ние можем да се издигнем от долните до горните полета. Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел. Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи. Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата. Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното. Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите.
към текста >>

Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл.
тегло на земята е около 5‘4, а от това би трябвало да излезе, че по-голямата част от земната кора трябва да има специф. тегло най-малко 6'5 - 7; а това число почти съвпада със специф. тегло на желязото. Същото можем да очакваме и за другите планети, защото и те са произлезли от същия извор. При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина? — Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо. Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме.
Цялата природа изповядва чрез външни белези своята радост и своята мъка! Страхливият вик, излизал под натиска на физическата болка, е изповядана болка, и по-добре ще е да не го потискаме, — той носи облекчение! Смехът и ликуването съставляват изповедта на радостта. Ако да не беше спирано толкова щастието, тези природни звуци не биха ни се открили! Ние имаме жизнената потребност от един другар, спрямо когото можем да бъдем естествени! Трябва да имаме поне един човек, пред когото бихме могли да изживяваме своите чувства и настроения, пред когото да снемем маската си и от ^когото да не бъде нужно да се предпазваме. Да няма защо всякога да подбираме нашите думи, за да кажем винаги нещо умно и коректно; това ще каже да поддържаме душевния лък всякога в напрежение, — той би трябвало, обаче, да бъде разпущан, — даже често разпущан. Ние се нуждаем от време на време от привилегията и свободата, да бъдем тривиални, — да казваме глупави неща, без страх да срещнем неудобрителни или подигравателни изражения. Ние не искаме да заглъхне игривото у нас; в противен случай, възможността да му дадем един израз бива безвъзвратно загубена, тялото се отучва и забравя израза на своята младост, а заедно с това и на телесната лекост, грация и сила. И от известна глупост никой напълно не може да бъде освободен, докато не я изкаже, облечена в думи, пред един свой приятел, — не стои ли ясно изразена в думи, широко разстлана пред нас, тя не бива позната като такава. Ние сме изповядали едно духовно държане от този вид, обективирали, познали и осъдили.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лъже, когато политическата или търговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все същата, спрямо и против всички, и знае какво иска.
Мисълта е това, което човек притежава като нещо най-ценно, най лично и най-независимо. Нейната свобода е неатакуема. Вие можете да измъчвате тялото, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо на мисълта. Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете. Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко. Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лъже, когато политическата или търговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все същата, спрямо и против всички, и знае какво иска. Нема ли тук едно наложително свидетелстване за съществуването на духовното същество, независимо от мозъка ? Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да мисли. Съвсем детински, съвсем смешно е да се приеме, че мозъкът чувства и мисли, и да се припише на производителните електрически стълпове на един телеграф раждането на идеите, изразени в телеграмата. Духат, мисълта, умствената насока не е нито материя, нито сила. Земята, която се притегля около слънцето, падащият камък, течещата вода, топлината, която разтяга или скъсява връзките между атомите, ни представляват, от една страна, материята, а от друга, енергията.
към текста >>

Една от тях изкрещяла ужасно, с поглед втренчен в тавана.Всички видели там образа на една увиснала човешка ръка, с ясно очертани пръсти, а под нея някаква черна маска.
Веднага видели, че докторат Йелден силно се развълнувал, а Карингтон почувствал, че се сложила една ръка върху него. Също и една от присъстващите жени извикала: „някой ме хваща за рамото“. В тоя момент, студен лъх изпълнил залата и като че понижил температурата на няколко градуса. Пердето (завесата) на вратата почнало да се вее. Всички присъстващи жени изпуснали страхливи викове. Една от тях изкрещяла ужасно, с поглед втренчен в тавана.Всички видели там образа на една увиснала човешка ръка, с ясно очертани пръсти, а под нея някаква черна маска. Последната скоро изчезнала, но ръката била видяна да се спуща надолу и да се слага върху рамото на доктора. Последният бил много възбуден. Запитан, дали не е изгубил скоро някой свой близък, той отговорил, че баща му умрял. Тогава бил зададен въпроса: „кой си ти, който познаваш доктор Йелден, да не си баща му? “ Тутакси докторат извикал, че някой го прегръща.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели.
Той накупил скъпи мебели, наел слуги и готвачи, заизпращал покани за обеди и балове, и всяка вечер ходил на Унтерсберг за торба злато, като в замяна оставал по косъм от своята коса. Скоро почнало да се мълви на всякъде за богатствата на Бъркхарт фон Толенщайн и всеки се чудел и идвал да види и да се възхищава на богатствата на рицаря. Сега съгласието на Юлия било лесно спечелено и не след дълго стените на замъка заечали от весела музика, пирове и смехове, защото там се празнувала сватбата на храбрия рицар с прекрасната графиня. Всички благородници били поканени и всичките дошли да вземат участие във веселбата. От тогава замъка Толеншайн станал място на непрекъснати, всевъзможни богати пиршества и вратите на замъка били отворени за гости денем и нощем. Всевъзможни хора — паразити пълнели замъка, в който обеди, танци, маскаради, турнири, театрални представления и ловджийски екскурзии следвали непрекъснато едно след друго, а прекрасната Юлия имала приятното удоволствие да бъде заобиколена постоянно от обожатели и ласкатели. С похвалите растяла и суетността й. Колкото повече нейните желания бивали задоволявани, толкова те ставали и по-многобройни. Прищевките й били безчетни, обаче и богатствата на мъжа й изглеждали неизчерпаеми, та всеки му завиждал. Често и все по-често той ходел на Унтерсберг и при всяко връщане носел по 1000 златни флорини, но и при всяко връщане той идел с по един косъм от главата си по-малко. Въпреки всичко, той никак не се чувствал щастлив, защото виждал твърде ясно, че жена му обичала не него, а парите му.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието.
Синът на лихваря от Целетри, Октавиян, е страхливец във война, отмъстителен в победа, издайник в приятелство, жесток в отплата. На едного осъден, искащ поне един гроб, отговаря: „то е работа на грабливите птици (Vultur)“. На перужците, просещи милост пред заколението: „mоriеn dum esse! “ На преториянеца О. Galio рече: „да си извади очите сам, преди да бъде удушен“. Като получи империята, потулил и разпръснал враговете си, получил всички магистратури и власти, той си наложи маската на великодушие и от пороците на младостта не му остана освен сластолюбието. Тоя жалък и слаб човек беше господар на запада. Когато се роди Исус той не знаеше, че беше се родил онзи, който трябваше да дойде, за да разруши най-сетне това, което беше той съзидал. Нему стигаше лесната философия на дребнавия, дебел плагиатор Хораци: „да се радваме на деня, на виното и на любовта, смъртта безнадеждно ни очаква, да не губим нито ден“. Напразно Виргилий, човекът от полето, приятелят на сенките, на тихите волове, на златните пчели, онзи, който беше слязъл с Енея, да види мъчениците на ада, който изплака свойта неспокойна меланхолия с музи ката на словото, напразно Виргилий, набожният Виргилий, бе предсказал една нова ера, един нов човешки род, една нова раса, едно царство на небесата, по-светско и затворено от онова, което Исус предвести, но толкова по-добро и чисто от царството на пъкъла, което се подготвяше. Напразно защото Август бе видел в тия думи една пасторална фантазия.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“.
Ако това условие не съществува, т. е. ако членовете на някое духовно общество или „братство“ не притежават никакво социално чувство и никакво съзнание за обществен дълг и за отговорност, а се отличават със своя краен егоизъм и. служат само на своите лични интереси, то такова общество или „братство“ е, очевидно, негодно за сдружаване и сътрудничество, и даже съществуването му е излишно. Защото всеки човек, който е роб на себе си и нито мисли, нито чувства, нито работи в полза на другите, не само не изпълнява великите закони на Христа за любовта и жертвата, но и представлява един опасен паразит, всеки контакт с когото е вреден за всички. Освен това, събираните обществени суми трябва да се намират постоянно под обществен контрол, а не да се разхищават и разпиляват за цели, чужди на общото дело. Невидимият свет не съизволява да се експлоатира народа под разни форми и да се вършат произволи и безобразия под маската на „ святостта“. Изискват се точни и документирани сметки . по двойното и тройното счетоводство. В противен случай, ще има плач и скърцане на зъби до второ разпореждане. Прекратено дело. Г-н Прокурорът при Соф. Окр.
към текста >>

НАГОРЕ

0.46283507347107