Търсене в текстове за 'Малка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 164 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци.
ИМПРЕСИЯ Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб. Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи. Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване. Моята лодка е малка – двамина седим в нея само... Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци. Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни. И тъй, ние вървим към безграничното. Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват. От далнините се задава вихрено огнено око. То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред.
към текста >>

И той безуморно работи както малката пчела.
Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни. Умът наново започва своя ден – спокоен и силен. О! той сега не пита за нея къде е, коя е и какво е Тя. Защото Тя е с него. Тя – Истината на Живота. И той безуморно работи както малката пчела. А лодката се носи далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан бряг на родна страна... На изток се отмахват тънки завеси. Една след друга мигновено чезнат в неизмерим чет. А светлината все по-вече и по-вече насища хоризонта. На изток зорите пеят утринни песнопения. — Те идат все към нас... Вълшебен изгрев очакват световете.
към текста >>

2. АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често.
В тоя кошмар, в който живее днес човечеството никой не мисли вече за слънцето. Поетите не му пеят вече песни, черковниците никога не говорят за него, търговци и работници нямат време да се занимават със слънцето. И без тяхното внимание то всяка утрин излиза на хоризонта и всека вечер залязва на запад. Кого интересува днес изгрева или залеза? Аз си спомням за един английски журналист, който беше направил едно допитване до читателите на едно голямо списание, колко от тях са видели изгрева на слънцето. Оказало се, че по-голямата част от обадилите се никога в живота си не са виждали изгрев, една малка част са го видели един два пъти, а останалите по-често. Днес хората имат по-важна работа отколкото интересът към слънце и светлина. Но все пак има едно голямо число хора, които силно обичат слънцето. Това са болните. Видели ли сте ония бледни, измъчени лица, прекарали по цели нощи в безсъница с какъв трепет очакват след мъчителната нощ утринното зазоряване? Колко болни жадуват за пролетното слънце след мрачните, мъгляви есенни и зимни дни.
към текста >>

3. СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Много повече трябва да се радваш ти на всяка малка случка, която твоят дух ти праща, нежели на всяко „изучено" знание и изкуство на земята!
СИЛАТА НА ДУХА (Из „Книга на беседите” от Бо Ин Ра) Пак попитах аз веднъж мъдреца, който ми предаваше своето познание преди сам да бях станал „познание в духа" дали не може да се придобие никаква мъдрост, някаква важна сила от древните, съхранявани на затул книги, притежание едничко на „зналците". И той ми отговори: „Ти трябва да се радваш много повече на всяка дребна мъдрост, която твоят дух ти дава, нежели на товар „изучено" знание! Много повече трябва да се радваш ти на всяка малка случка, която твоят дух ти праща, нежели на всяко „изучено" знание и изкуство на земята! Ти нямаш нищо общо с ония, които трябва всичко да са „чули" или „чели" за да знаят! Твоят дух трябва да бъде винаги свободен и на свобода де изпитва своите сили! Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!... Истина ти казвам, дълбоко в душата ти се таят сили, които никой още не е напълно изведал, но и в тялото ти има сума скрита мощ, която никой още не е досущ узнал!... Аз искам да освободя твоето тяло и да ти дам за слуги, които да ти бъдат винаги послушни силите на твоята собствена душа!
към текста >>

4. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма.
Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената. Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили. Теоретични мъдрувания по въпроса за братския живот са излишни, тъй като те не ще представляват опитана, приложена идея и навременна жива опитност. И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н. Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване. В отделния живот нашите взаимни отношения са облечени в една по-вече или по-малка неискрена форма. Всеки крие своя истински образ от близките си: оттук липса на чистота в това приятелство, вследствие на което идва разочарование, изгубване чувството на нужда от близки. Човек се затваря още по-здраво в себе си и личният му живот става за него цел. За да изживеем макар и няколко мига от истинското приятелство, ние трябва да бъдем готови да принесем най-скъпата си жертва заради него. А подобни възможности в отделния живот са почти изключени. В школата на братското сдружение това са непрекъснати моменти.
към текста >>

Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия.
Иска се, пак ще поменем, „високо съзнание" за всичко това. Но добият ли се резултати, ние получаваме в дар най-ценното оръжие за борба против света на егоизма и конкретно срещу онзи безпощаден критицизъм, който в пътя на ученика донася не малко грешки и страдания. И тъй, нашият приятел имал някакво отрицателно качество. Добре! Кой човек няма такова? И ний ще потърсим поне едно от онези добри негови качества, които са привързали нашето сърце към него, за да му станем приятели. Има и други методи за борба против тези вътрешни противоречия, но те са в по-голяма или по малка степен субективни достижения, които действуват с успех само при някои специални условия. Разрешим ли този голям въпрос в себе си, нам става по-лесно да отговорим на второто противоречие, което трябва да ликвидираме, след това по един най-естествен начин. А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ.
към текста >>

Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна.
А то е: ненасилена готовност за жертва, изразена във физическо и друго някое усилие за уредбата на бр. сдружение. Казахме, че по лесно ще се справим с този въпрос, защото когато обичаме своите приятели, жертвата за тях е един винаги търсен случай, придружен с голяма радост. Казваме, че в бр. сдружение ще има като необходимост физ. работа, между другото и от чисто хигиенични съображения. Пасивната природа на тялото обаче ще ни създаде едно малка, но доста опасна съпротива, която с усилие на волята, разбира се, трябва да бъде надделяна. Тук, при трениране на тялото към новите условия на живот, ние можем не без вътрешна радост да наблюдаваме иззиждането на ценни качества – бъдещите устои на един диамантен характер. За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум. По въпросите за живота, реда и дисциплината в бр. сдружение, според нас, оставù в пълна свобода да ги разреши всеки брат в себе си. Ще изнесем някои изживени психологически факти по въпроса; за дисциплината в сдружението, защото няма ли такова, животът му става съмнителен.
към текста >>

5. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята.
Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество – неговата същност. Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж. Прочутият химик Planck построи своята прословута теория за quanta енергията – с която се добива материята при химичните процеси. До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с химичните процеси - кохезия, капилярност, еластичност, светлина топлина и други. Днес всичко това се отъждествява – и науката, след като установи „единността" на материята дойде да заключи и за „единността" на енергията – като я обозначава с името електромагнетична енергия. Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята. От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (частица) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя. Това е видно при дисоциацията на материята. Ако през някоя „електролитна сол" пуснем електричен ток, то солта се дисоциира – разпада на електрони, наречени еони катиони — които се носят като флуид от единият полюс към другия – или с други думи, материята тече към полюсите като електричен ток. Същото се наблюдава и при някои радиоактивни тела. Те излъчват един вид лъчи, наречени X, лъчи, най-наклонените, които се привличат от магнита – и които не са нищо друго, освен атоми на елемента „Хелий." Всички тези научни изводи за учения отварят нов хоризонт за първоизточника на материята.
към текста >>

От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (частица) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя.
Когато парижкият професор Perrin даде заключението за електричното устройство на атомите, а физиците Максуел и Лоренц установиха електромагнетичното излъчване, (Бекерелови лъчи, Рентгенови лъчи и α лъчи), което отвлича със себе си известно количество енергия от тялото, подложено на добавъчен електричен пълнеж. Прочутият химик Planck построи своята прословута теория за quanta енергията – с която се добива материята при химичните процеси. До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с химичните процеси - кохезия, капилярност, еластичност, светлина топлина и други. Днес всичко това се отъждествява – и науката, след като установи „единността" на материята дойде да заключи и за „единността" на енергията – като я обозначава с името електромагнетична енергия. Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята. От друга страна Perrin установи, че електронът е най-малкото количество (частица) - статично електричество, следователно и най-малката „форма" материя. Това е видно при дисоциацията на материята. Ако през някоя „електролитна сол" пуснем електричен ток, то солта се дисоциира – разпада на електрони, наречени еони катиони — които се носят като флуид от единият полюс към другия – или с други думи, материята тече към полюсите като електричен ток. Същото се наблюдава и при някои радиоактивни тела. Те излъчват един вид лъчи, наречени X, лъчи, най-наклонените, които се привличат от магнита – и които не са нищо друго, освен атоми на елемента „Хелий." Всички тези научни изводи за учения отварят нов хоризонт за първоизточника на материята. Така установено опитно, че материята и енергията са неразделни, то ние можем да разпрострем нашите изследвания и по-далече.
към текста >>

6. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин.
Който дои кравата, бърза да избяга с котлето, за да го не разсипе. Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора. В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен. Кухнята, която наричаме пещник светлее, огряна от огъня на огнището. Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве. Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце. Неговите лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст.
към текста >>

Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата.
Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора. В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен. Кухнята, която наричаме пещник светлее, огряна от огъня на огнището. Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве. Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце. Неговите лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст. Говедарь о-о-о!
към текста >>

7. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта.
Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано. И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо. И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно. Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота. Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести. Учението на нашия Учител, това е, преди всичко, учение на любовта. Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал. Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи. Като изхожда от целокупното възможно окултно знание, той ни показва как трябва да живеем, за да можем сами непосредствено да опитаме първата велика основа на живота – любовта, която с думи нито се изявява, нито се предава, а само се живее.
към текста >>

А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури.
Новото учение има преди всичко една окултно-мистична основа, която ние познаваме теоретически от западноевропейската окултна литература – и на тая същата основа почива до голяма степен нашия вътрешен живот. Но новото учение има и една външна страна, има приложение – което трябва да стане при днешните диференцирани културни и обществени условия. Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота. Но същевременно дълбоко у нас ние чувствуваме да се пробужда нещо ново, което иска да преодолее тия граници, ново, което засега често намираме отразено в мистичната литература на изтока. – И ние наистина, особено при изключителните условия в България, като че ли сме заставени, както някои се изразяват, да примирим в себе си и после вън от себе си изтока с запада. А това не е малка работа, защото тук се пресрещат разбиранията и наследеният опит на вековни култури. Не е лесно да се примирят по един естествен и последователен начин ограничения материализъм на запада със свръхидеализма на изтока. Не е лесно може би при днешните суетни условия на живота, при които сме заставени да живеем, да приложим едно учение на абсолютно безкористие, което според основателните понякога думи на някои писатели – може да се схване и приложи само от хора, които живеят далеч от житейската суета. Ние сме поставени днес при изключителни исторически, културни и езотерични условия. С нас може би се приключва един исторически цикъл и се разкриват хоризонтите на друг нов и за да бъде нашето външно и вътрешно светоразбиране пълно, трябва да имаме една поне най-обща представа за условията и състоянието, в което се намира човечеството и по-специално ние днес. * * * Нашият общ живот е тясно свързан и с въпроса за новото учение и други сходни нему учения.
към текста >>

8. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето?
Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми. Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им. Кой на пръв поглед би могъл да допусне, че колосалната слънчева система е копие на атома, чийто размери не се поддават и на ултрамикроскопа, че нашата земя в своя привиден покой лети в пространството със скорост 100,000 км. в час и едновременно извършва 12 различни движения, че звездите, които неподвижно блещукат на нощния небосвод, изминават в ден по 30,000,000 км. и повече; че най-малката от тях е 1,000,000 пъти по-голяма от земята, а най-близката се намира на 204,000,000,000,000 км от нас – разстояние, равно на 1,375,000 пъти разстоянието от земята до слънцето? Науката знае това. Тя отчасти познава външния живот на световете, но какво знае за техния вътрешен живот за първопричините, които чрез законите го управляват? Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват?
към текста >>

Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения.
Физичният уред ще премине ли границите на материята и ще ни даде ли знание за това, което се крие зад нея? Един надменен учен може да каже, че не допуска съществуването на това, което сам не е проверил и установил. Но ако същото му каже за неговите истини един неук, те ще престанат ли да съществуват? Ако един сляпороден и един глухороден се произнесат, че светлината и звука не съществуват, те ще престанат ли да съществуват? Освен това, нима у родените с добри очи и уши, няма слепота и глухота? Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения. Както се срещат и такива под нормалното развитие, така се срещат и такива над нормалното развитие. А нищо не дава право на учените материалисти да твърдя, че те именно се намират на върха на развитието, че тяхната наука е реална, а тази на така наречените метафизици – нереална, защото преди всичко, трябва да се определи, коя е основата на материалистичната наука и коя на метафизиката и степента на тяхната реалност. Основата на първата е материята. Но материята, според самите материалисти, е сгъстена енергия, а тази последната – сгъстена по-тънка субстанция. Материята се поддава на обикновено изследване само до електрона и след това се губи от окото на наблюдателя.
към текста >>

9. ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас.
Ничии очи не блестят така, като милионите очи на морето при блясъка на слънцето. Никъде бурята не е по-страшна. и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас. Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина. Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни. Кой е видял щастието? Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв. Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе!
към текста >>

Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни.
и покоят по-величествен, както в морето, когато белите птици тихо отпочиват по високите мачти. Не ме търсете тука. Там ще отида аз, морето е моето обширно царство... * * * Щастието, това са малките светливи отблясъци по леко вълнуващата се морска повърхност, отблясъците, които раждат, едва трепват с първата си усмивка и умират внезапно, като че морето ги поглъща в своята страхотна бездна. Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас. Щастието, това са малки мигове от времето на твоя живот, мигове на музика, на светлина. Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни. Кой е видял щастието? Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв. Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе! Има ли щастие?... Едно велико изкуство трябва да научим, изкуството да живеем в краткия миг като във вечност, за да познаем щастието.
към текста >>

10. ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота.
ЗА РОЛЯТА НА ОТДЕЛНИЯ ЧОВЕК Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота. Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно... Това е наистина привидната картина на днешния живот. Всекиму се струва, че някаква студена, ледена обвивка огражда постоянно хората и те един за друг стават все по-чужди, все по-далечни. И колкото техните сурови, материални интереси ги трупат в големите градове, толкова душите им сред гаврата и шума бягат, отчуждават се една от друга... Днес човечеството като че ли престанало е да ражда синове, които да творят с ум или ръка паметници на безсмъртието. Всички днес са заети с това, да дирят някакво ефимерно щастие, и го дирят там, където никой не го е оставил. Из общата инертна маса излизат понякога по-силни, по свободни личности, които нямат звезда на водачи, но завистливите, малки, дребнави човеци ги убиват по ъглите на улиците, по пътищата, по горите, със същата безчовечност, със същата низост, с която изтребват и невинните животни.
към текста >>

Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална.
Дългият обаче път на неговия развой е натрупал върху него праха на едно забвение и ние сме усвоили неща, които далече не съответствуват на истината що живее в нас. Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас. И ролята, смисълът на човешкия живот е именно там: да открием себе си и всички, които ни заобикалят в тая тънка каузалност на живота и определим нашето отношение към самите нас и всичко, вън от нас. Ролята на самия живот, ролята на възпитателя, ролята на мислителя, ролята на изкуството е тая – да събуди у нас Човека-Бог. Всичко останало ще премине и ще остане като помагало в тая върховна задача. Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота... Привидната картина на живота сега е най-печална. Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ. Но в сърцето някъде на тоя ад се гради и възраства новият човек. Буди се заспалото върховно чувство у някои и ни показва, че брат е тоя, в който виждаме своя враг. Това ново ще стопи онова, което не може да се разбие с никаква сила, както слънцето стопява ледовете, които ние не бихме могли със сила да премахнем. Животът-Училище ще ни покаже онова, което не можем да намерим в книгите.
към текста >>

11. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент.
Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези". Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ. По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже. Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена.
към текста >>

12. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия.
Пръчката се държи обикновено с две ръце сгънати под прав ъгъл, прилепени до тялото и с дланите, обърнати нагоре, хваната с цяла шепа и палеца отгоре, освен металическите, които се държат с трите пръста без малкия, който остава отдолу, а стоманените пружини (с които главно си служат английските оператори) се държат само с показалеца и палеца. Китовите боядисани пръчки се държат по особен начин, само с безименния пръст и палеца, при което те са много чувствителни и има случаи да изкачат от ръцете като пружини, когато се срещат със силовите полета на подземните води. При това самото положение на пръчката може да бъде вертикално – тогава обикновено се движи по посока към стомаха; хоризонтално – тогава се движи към земята; насочена под 45º към хоризонта, в който случай еднакво се движи към едната и към другата посока. При това изследване с пръчка в ръка се ходи бавно по полето, като краката се вдигат при всяка стъпка по възможност високо. Щом търсещият вода се надвеси или приближи на известно разстояние над един подземен извор или руди, пръчката почва особени движения, които са различни в различните хора и при различни случаи и по тях именно те, на основание практиката си, могат да укажат дълбочината на водата и нейното количество. Изброяванията на тия характерни движения на пръчката класифицирани в около 48 главни разновидности би ни завело далече от рамките на настоящата малка статия. Несъмнено многобройните опити, направени след 1913 година от учени просветени хора, които не са гледали на това само като един занаят за вадене на хляба, а са виждали новото и непознатото, което съвършената наука упорито е изтръгнала стъпка по стъпка от недрата на незнайното, са дали доста данни, от които донякъде може да се постигне както обяснение както на самото явление – движението на пръчката, когато минава над студени води и топли, така и на чудното явление за вибрационните силови полета, невидимия спектър и етерните изображения на предметите за които, по неволя, ще трябва да се ограничим само с по няколко думи. Разбира се, тия проучвания не са завършени, нито изводите достатъчно обобщени. Причините се крият преди всичко в самия характер на тия изследвания. Колкото и да се мъчат да бъдат поставени на обективна почва и условия, все пак оказва се, че тъкмо изпълнителят е последната среда, през която трябва да преминат манифестираните сили и затова той, с оня непостоянен и винаги придружаващ явлението коефициент, който именно дава разнообразието на явлението и то до такава голяма степен, че както видяхме, дори отначало не са искали да признаят други причини, освен субективните. Систематизирани, явленията за движението на пръчката, биха могли да бъдат обяснени със следната теория, която допуща и споделя донякъде и официалната наука: 1.Материята е съставена от около 92 типа атоми или по-право от едно незнайно вещество с 90-92 типични движения (трептения), които ние възприемаме като елементи.
към текста >>

Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати.
С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна.
към текста >>

Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно.
Софийската община се кани да хвърли стотици милиони за един дълъг, изложен на разваляне вследствие на земетресения и врагове водопровод, който един ден може да ни донесе отровена вода в обсадена София и то тогава, когато по изследванията, направени в Софийското поле има толкова подземни потоци, че могат не само да напоят, но и да удавят дори града. * От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
* От преди хиляди години хората знаеха, че едно късче кехлибар (електрон) поотъркано, вдига леки книжки и пера – и се задоволяваха с това. От стотина години тая затворена в кехлибара сила се обърна в могъщото електричество, което свети, движи, топли, пренася звука с или без жици, вие канали, продупчва тунели, върти хиляди машини, отменява милиони работни ръце. И всичко това – тази огромна сила, се манифестираше в хилядолетия само с малките явления на вдигане на перушинки! Днес, струва ми се, с магическата пръчка ние се намираме пред вратата на също такъв нов свят. Малък и прост е тоя ключ, но той ще отвори чудесата на новия етерен свят, за който Айнщайн поменава, че правите му линии се обърнали в охлювообразни за оня, сътворен от невидими лъчи на слънчевия спектър свят, който е не по-малко богат и разнообразен от видимия, като образува негова основа и в който малката проста лескова пръчка ни въвежда така осезателно. Ние сме още пред входа на земните чертози, които ни поднася бъдещето и имаме право да наричаме тая малка и скромна пръчица със старото ù име, както и някога – магическа, защото не чрез чудеса ще ни даде пътя към незнайното, а защото подобна на кехлибара, тя ни връчва първичната нишка, водеща към бъдещия нов живот, в който част от невидимото ще стане осезаемо, „реално'' – и то не само по отношение на външните предмети, но и в самото човешко тяло.
към текста >>

13. ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ ПРОЛОГ: КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот. Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя. Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно тяло и играе по златокъдрите ù власи. Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота.
към текста >>

Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата.
ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ ПРОЛОГ: КРАСОТАТА Богинята на всички изкуства е красотата; тя лее златно трепно обаяние и притиска в сладка омая душата, а любовта е, която им дава живот. Всички изкуства служат на своята богиня и кичат нозете ù с гирлянди от свежи цветя. Любовта е слънцето, което милва нейното бисерно тяло и играе по златокъдрите ù власи. Хиляди погледи дирят тая малка богиня, защото тя е идеал на всички изкуства. Поетът плете от нишките на слънчевите лъчи топли песни, музикантът лее чудни звуци от своята среброструнна лира, а художникът рисува млада царица с диадема от брилянтни звезди. Всички и всичко служи на тая малка богиня – красотата. Птичките пеят химни за нея, цветята ù поднасят своята благоуханна усмивка, а сърцата копнеят по нея. Но има една чудна красота, която царствува над всички земни красоти. Тя е по-велика от сладкия чар, що разлива песента на поета; тя е по-дивна от звуците, които играят по хилядострунната арфа на певеца, по-велика от най-съвършеното изваяние на най-добрия художник на земята – това е красотата, която майката създава... Майката носи душата и на поета, и на музиканта, и на художника – нещо повече – тя носи в себе си слънцето, което ги вдъхновява – слънцето на великата любов – само майката има този божи дар: да ражда истинската красота. В тиха звездна нощ, когато земята се сгушва в топлата пазва на небето и звездите шепнат чудни легенди за великата тайна на живота, един божествен лъч пронизва майчината утроба и всред неземна радост, душата зачева красотата. Тогава нейният поет се пробужда от дълъг сън и начева живот.
към текста >>

14. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия.
В тоя общ и величав възторжен стремеж едни искат да възвърнат хубавото от идиличното минало, други виждат само светлото бъдеще, а малцина са още ония, които вършат необходимата реална и обновителна творческа работа на настоящето. Защото, трябва да признаем, за това се изискват всестранни познания, методи, култура, живот. Но откъде могат да се научат и придобият? От тая или оная книга или от този и онзи автор? Не! Ние отговаряме: както в миналите исторически епохи, подобни на нашата — само в една окултна школа, която е същевременно школа и на самия живот... Тук ние стигаме до въпроса за окултното ученичество, с което ще направим една малка аналогия. Окултното ученичество е тясно свързано с окултните традиции на миналото, прекъснати по историческа необходимост от материалистическата вълна на нашето време и които традиции тепърва ще има да се възобновяват. На тоя въпрос тук ние няма да се спираме, но ще припомним само някои общи положения. Според окултния мироглед, вселената е съставена от цяла йерархия същества, стоящи по съвършенство под и над човека. Световният процес е едно непрекъснато усъвършенствуване, при което днешното човечество се намира под пряката зависимост (признавана или не, то е друг въпрос) на съществата, които стоят над него. Тия напреднали същества, които някога са били в състоянието на днешните хора и които обитават сега по-вътрешните сфери на битието, помагат на нас по-несъвършените по хиляди невидими начини, а във важни исторически моменти се обличат в плът, слизат и живеят като обикновени хора, за да научат хората как да живеят и следват правилно пътя на тяхното развитие.
към текста >>

15. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан).
По късно Ст. Шивачев в 1895 год. също дава едно описание на тоя обичай, съвсем независимо от своите двама предшественици. На 21 май (ст. стил) след отпуск на черква, свещеникът заедно с млади момци, които носят „опашатите" икони на Св. Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан). Като се поръсят хора и животни със светена вода, животните биват заклани. След това свещеникът обикаля по къщите, благославяйки домашното вариво и прибирайки кожите и плешките. В това време, младежите, които носят иконите, водени от „Светому тъпанът" (този тъпан се употребява само през време на нестинарските игри, а в другото време се държи окачен в „женската църква" или в църковната килия, (конакът на нестинарите) отиват у главната нестинарка. У нея става целуването на „светците" като приближават иконите с лицата им една до друга. Тук нестинарката, след известни обреди, почва да предсказва за болно, за загубено, за женитба и прочее.
към текста >>

16. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше.
Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа.
към текста >>

Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа.
Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар.
към текста >>

След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар.
Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа. Преди старецът да вдигне глава, тя се отвори и в градината влезе странник. Нозете му бяха прашни, защото той бе пътувал дълъг път. Неговото уморено, но благородно лице издаваше мъката на жажда от път, а очите му – блясъка на току-що родена душевна жажда. Абар стана и приветливо го покани. След като странникът си отпочина, и уми нозете си при потока, що се струеше навън през малката градинка, седна до мъдреца и му каза : „Не искам да губя време, мъдри Абар. Идвам отдалече в твоя дом, и искам да узная ответа на девет питания. Разбрах за твоята мъдрост, разбрах, че ти си от ония, на които Вечният е отредил да могат да четат в гънките на живота, та и цялата ти мъдрост не ще ти е потребна да отговориш на моите малки, прости въпроси". Абар повдигна беловласата си глава и го погледна кротко с очи, в зениците на които странникът прозря да блещи пламък на мъдрост. — Кажи ги – каза му той. — В страната, където живея аз, започна странникът, има много богатство и много почести за мене.
към текста >>

Размишлявай днес, гледайки тая малка птичка и тя ще ти отговори сама.
А небето там горе, разкри своя чар в тържеството на своя вечен ход и в кроткото трептение на милионите си очи. Помисли странникът тогава за небесната красота, която нивга не престава, и сам отговори на първият си въпрос, защото разбра, че най-красиво е небето… Кое е най желаното – беше на другия ден въпросът на далечния странник. Абар тогава донесе отвътре един кафез, в който бе затворено птиче. Мъдрецът сигурно бе разбрал от по-рано въпросите, които богатия чужденец щеше да му зададе и затова още отрано той отиде и купи от момчетата на градския площад тоя малък затвор. – На, рече Абар, и подаде му кафеза. Размишлявай днес, гледайки тая малка птичка и тя ще ти отговори сама. Странникът зачуден малко, взе кафеза и седна на скамейката. По това време слънцето се бе издигнало високо на небето и пръскаше изобилие от светлина. Високо в лазура плуваха малки кълба бели облачета и птички прехвръкваха. Странникът гледаше наоколо и му беше драго да диша чистия въздух, и да гледа широкия свят. Малката птичка в кафеза започна неспокойно да подскача.
към текста >>

Малката птичка в кафеза започна неспокойно да подскача.
Размишлявай днес, гледайки тая малка птичка и тя ще ти отговори сама. Странникът зачуден малко, взе кафеза и седна на скамейката. По това време слънцето се бе издигнало високо на небето и пръскаше изобилие от светлина. Високо в лазура плуваха малки кълба бели облачета и птички прехвръкваха. Странникът гледаше наоколо и му беше драго да диша чистия въздух, и да гледа широкия свят. Малката птичка в кафеза започна неспокойно да подскача. Тя прехвръкваше от дръвче на дръвче и биеше крилата си в тънката решетка. От време навреме подсвирваше някак особено и в малките ù светливи очички сякаш горяха две пламъчета на някаква голяма тъга! – Какво ли иска това птиче - помисли странникът, гледайки шарените крилца, които бяха готови да полетят в безкрайното въздушно море. Кафезът беше толкова малък, толкова тесен за тия крила! Ако да не бяха те, той би бил едно удобно жилище може би, но крилата, тия крила, които са сътворени за безконечната шир, пречеха на птичето да се примири и да заживее тихо и щастливо в тоя малък удобен затвор.
към текста >>

След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината.
Господи, защо си сътворил птичето с криле, за да се бие в решетката с безумно отчаяние – мислеше странникът, но тутакси си представи как то лети стрелнато във висината, после как се спуска стремглаво над някоя бъблива селска речица и как с човката си досяга повърхността на водата. Тежко е в този затвор, рече на себе си странникът и разбра защо светеха пламъчетата на неизвестната тъга в малките очи. Той си спомни тогава, че тая горест е отпечатана и в очите на много хора, които бият криле в решетката на тежко робство. В сърцето му премина някаква радостна вълна, породена от една внезапна мисъл. Ръката му инстинктивно като че ли досегна вратичката на кафеза и я отвори. След няколко кратки мига на изумление, птичето като малка лека стрела, опъвана дълго на жилав лък, се стрелна и сигурно в някаква небивала, лудешка радост се загуби във висината. Вечерта, преди да зададе третият въпрос на мъдрият Абар, странникът му върна празния кафез и каза му: — Разбрах, че свободата е най-желаното в света. Абар леко се усмихна и добави : – Но знай, че няма по-голямо робство от онова, което сам човекът си поставя и няма по-тържествен час от тоя, когато сам разтрошиш веригите на своята душа, сам разтвориш дверите на собствения си затвор. Кое е най-потребното, мъдри Абар, запита за трети път странникът. Мъдрецът тогава повдигна глава и каза: "Кое е онова, което кара посятото житно зърно в земята да прояви толкова много упорито усилие, толкова много постоянство? Към какво се стреми всяка жива твар и кое ни храни във всеки миг на нашия живот ?
към текста >>

Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир.
Различно гледат очите на човека. Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата любима в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха. След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири. Като някаква неземна приказка се разливаше песента от флейтата. Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи.
към текста >>

Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири.
– Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас. Има часове, продължи Абар, когато трябва умът да отпочива, или по-добре да се храни от извора на някоя от трите стихии, които Вечният е дал на земята. Абар приседна край ръмливия водоскок на малката скамейка и почна да свири. Като някаква неземна приказка се разливаше песента от флейтата. Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи. Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника.
към текста >>

Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път.
Тихата мелодия като че раздираше завесата на неведението, която покриваше страната на вечната виделина от нашите очи. Тя поемаше душата нагopе, където никога не можеха да стигнат прашните стъпки на нашия размисъл. Цялата радост на битието се бе втъкала сякаш в тия прости звукове, които с тайнствена сила, отнемат от нас всичката печал на земните дни. Радостта на битието изпълваше душата на странника. Това е една неземна радост, която не се движи с вълните на човешките емоции и бури. Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
към текста >>

Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето.
Това е една топлинка, що идва из някои страхотни висини на живота и буди непознати, свещени тръпки на обич дори за малката мравинка, която случайно си съгледал на своя път. Радостта на битието, която подвижва сърцето към радостен повик за живот, същата която разперва пръстите към лъчезарния лик на слънцето. В душата на странникът се разведри. Като че ли пролетен лъх продуха мъглите на тежка, дълга зима и той надзърна в себе си. Там светлееше пламъчето на един тих неугасим огън, запален от памти векове. Тия прости звукове, родени в съприкосновение на малката медногласа флейта, издялана от ръката на планински пастир, с душата на мъдреца, се развиваха в някаква струя, която се мъчеше да достигне небето. През тях странникът разбра, че и звездите пеят, че и листата по дърветата пеят, че малкия водоскок приглася също на тази песен, и му се стори най-сетне, че и у самия него живее тя. Чужденецът почувства колко високо се издигна на крилата на тая песен и му се стори, че допълвайки някакъв величествен оркестър, живеят световете във великата шир на небесното пространство. И той не зададе петия въпрос, защото разбра, че най-вълшебното в света е песента. Кажи ми каква е одеждата на истината, мъдри Абар, беше шестият въпрос. – Най-простата одежда има истината, странниче, отвърна мъдрецът.
към текста >>

Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес.
То е онова, заради което безкрайно голямото пожелава да се събере в безкрайно малкото за да го прояви. Това е венецът, който осмисля живота. Странникът дълго мисли. В душата му прорастваше като млад стрък онова, което бе посято. Той се вгледа добре в живота и потърси да сглоби свещената дума. Дълго гледа вечерта в звездите, мисли за малката птичка, за душата, за сфинкса и заспа в унес. На сутринта, когато слънцето заля света със своята радостна виделина, когато се въздигна модрият ден и когато, набрал в душата си семенцата на великата мъдрост, чужденецът превали хълма, зад който остана белият каменен град, разбра че най-велико е любовта. И стана му изново радостно, светло широко. Той почувства, че девет звезди огръха в неговото небе като корона, в средата на която блестеше като ярък диамант една звезда, – звездата на свещеното слово. Отново той изреди в своя ум деветтях малки тайни: най-красивото – небето, най-желаното – свободата, най- потребното – слънцето, най-чудното – окото, най-вълшебното – музиката, най-истинното – приказката, най-примамливо – тайната, най-чистото – детето, най-великото – любовта. Вечерта, когато нощта го свари изново в път, той седна да почине.
към текста >>

17. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая.
В него се е пробудило съзнанието за дълга към ближните и Бога. Защото всяко дете започва да посещава училището от любов към майка си и баща си; желанието на детето да посещава училището е желание на майка му и баща му. Детето не може да прояви качества, стремежи и способности, които не са вложени от майката и бащата. И ние вадим следното заключение; всички стремежи които сега се зараждат в дълбочините на човешката душа, това са стремежи на живата природа, това са прояви на разумния закон, който играе ролята на баща и майка у нас. И първото правило, което човек трябва да знае, то е, че детето което отива на училище и започва да се учи се ограничава. По-рано то е припкало навсякъде по-полето свободно, а сега се ограничава в една малка стая. И първото ограничение това е търпението. Когато дървото пусне своите корени в почвата, то започва с търпението. И както корените дават стабилност на дървото, така и търпението у човека дава стабилност в развитието на неговия живот. Второто положение, което човек при тази обстановка може да научи, това е да добие самоувереност в себе си, че той може да расте нагоре и надолу, както корените се спущат към центъра на земята и както клоните се издигат нагоре към центъра на слънцето. Човек расте първом физически, развива се неговото тяло, а след това започва неговия умствен растеж, който можем да уподобим на растежа на клонете.
към текста >>

18. ЗА МИРОГЛЕДА - Георги Северов Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н.
Същият опит можем да повторим и с други тонове. Но има и по-сложни опити. Но преди да ги изложа, ще дам няколко предварителни изяснения. Знае се, че всеки тон се придружава от редица тонове, които се чуват по-слабо и се казват обертонове. Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр. от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон). Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1].
към текста >>

Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон).
Основния тон се причинява от трептението на цялата струна, а обертоновете – на нейни части. Напр. от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон). Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1]. Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е.
към текста >>

Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1].
от трептението на 1/2 струна се получава първия обертон (октава на основния), от трептението на 1/8 струна се получава вторият обертон (квинта), от трептението на 1/4 струна – третият обертон (по-горна октава), от трептението на 1/5 струна четвъртият обертон (терца), от трептението на 1/6 струна петият обертон (квинта) и пр.. Един пример: при основен тон До (от голямата октава), обертоновете ще бъдат: до и сол от малката октава, до¹, ми¹ и сол¹ и си¹ бемол от първата октава, до², ре² и ми² от втората октава и т.н. Когато натиснем някой клавиш, то освен основния тон имаме и обертонове. Но последните не можем да чуем ясно. Обаче има един опит, чрез който можем да ги чуем по-ясно. Ако на пианото ударим до от малката октава и след това ударим До от голямата октава, ще видим, че в последния тон ще доловим ясно до от малката октава (първият обертон). Друг опит: Ако ударимсол от малката октава и след това До от голямата октава, то в последния ще доловим и сол(вторият обертон)[1]. Последните опити можем да формулираме така: Удря се предварително тона, който ще търсим, като обертон на някой друг тон. След това удряме последния и в нето долавяме първия тон като обертон. Така можем да дойдем до деветия обертон. Друг опит: Ако натиснем беззвучно на пианото клавишите за тризвучието до¹, ми¹ и сол¹ (т.е. 3, 4 и 5 обертон за До от голямата октава) и следъ това ударим голямо До късо и силно, то третият обертон на голямо До ще приведе в трептение струната до¹, 4 обертон ми¹ ще приведе в трептение струната ми¹ и 5 обертон сол¹ ще приведе в трептение струната сол¹.
към текста >>

19. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Фиджи веднъж в годината населението пече на разгорещени камъни корените на едно растение съдържащо захар и по тоя случай членовете на избрания род Tui Nkualita или Na Jvalankata ходят по разгорещените камъни, чиято температура европейците са измерили, че достига до 212С без по ходилата им да остане и най-малката следа.
Тапасви, също играят в огън, като предварително дълго постят, водят чист живот и спят 17 дни на гола земя. Описани са също такива игри на сектата Сойврастас в 1913 г. при Мадрас пред очите на много английски чиновници и други европейци. В околността на Делхи, арабския пътешественик Ибн Батута (XIV в) видял неколцина факири да танцуват и да се валят в огън от дървени въглища (жарава). На о. Фиджи веднъж в годината населението пече на разгорещени камъни корените на едно растение съдържащо захар и по тоя случай членовете на избрания род Tui Nkualita или Na Jvalankata ходят по разгорещените камъни, чиято температура европейците са измерили, че достига до 212С без по ходилата им да остане и най-малката следа. Обикновено играели 15 души. Техния водител „високо интелигентният Иоанатан" дава следните обяснения: „Аз мога това, казва той, но не зная как става то" и уверявал, че не изпитвал ни жега, ни някое друго чувство. На о. Таити жрецът Папа Ита, уверявал, че не го лови огъня благодарение на магическите си формули и на островната богиня. И всеки, казва той, който би следвал съветите му би могъл да стори същото.
към текста >>

20. ЕЗИКЪТ НА МУЗИКАТА - К. Ик. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

между Меркурий и Слънцето от една страна и Венера Слънцето от друга, никога не могат да се образуват други аспекти, освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от слънцето.
Те търпят обаче известни вариации, които зависят както от вида на аспектите, тъй и от много още други причини. Фламбар, за да опрости теоретичните изследвания, приема орбиса на планетите кръгло 10°. [2]Върху аспектите и разните технически термини виж миналия брой на Ж. 3. [3]Под аспекти, както се изтъкна в миналия брой, ние разбираме ъгловото разстояние между планетите. При това в изследванията си Фламбар включва само така наречените главни или големи аспекти: съвпад, секстил, квадратура, тригон, опозиция и паралел. [4]Напр. между Меркурий и Слънцето от една страна и Венера Слънцето от друга, никога не могат да се образуват други аспекти, освен съвпад и паралел, поради малката им елонгация от слънцето.
към текста >>

21. РЕЛИГИОЗНОТО УЧЕНИЕ НА ТОЛСТОЙ И ОКУЛТНАТА НАУКА - Вел. Вл. Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът.
Тоновата маса систематизирана и подредена в една посока, във времето, се проявява като ритмус, който пък от своя страна е основата, фонът, върху който се очертава мелодията; същата тази тонова маса подредена и групирана в друга посока – в дълбочина, в пространството дава хармонията. Ритмус, мелодия и хармония са първите производни на музикалния тон, на всевъзможните комбинации, на които се основава шеметното разнообразие от форми, които ни дава музиката. Ритмусът осмисля тоновата маса и я разпределя на по-големи и по-малки групи, които носят в себе си по нещо от цялото съдържание на музиката. Старите гърци още са смятали, че тоновата маса представлява женския принцип, който се оплодява от ритмуса – мъжкия принцип и в резултат раждат мелодията. За материализиране на тия основни елементи на музиката, които все още си остават отвлечени, си служат с нотните белези, които с формата си определят ритмуса, а подредени в твърде простата система на петолинието дават мелодията. Най-малката съставна част в езика на музиката, най-малката органическа част, която има свой индивидуален живот и смисъл, е мотивът. Той отговаря на думата в словесния език и както нея е съставен от по-малки съставни елементи – тонове, подредени върху канавата на ритмуса, както се изтъкна по-горе. Между думите и мотивите обаче има едно съществено различие. Докато думите изразяват определени представи, образи и понятия, които съпоставени в нашето съзнание дават смисъла на речта, мотивите са носители на елементите, от които се изгражда онова творческо настроение, което обзема слушателя; съдържанието на мотивите е загадъчно и неясно, както изобщо цялото съдържание на музиката. Може да се сметне, че всеки мотив допринася за напластяването на това настроение, като носи със себе си онзи градивен материал, от който по-късно съзнанието у нас ще изработи представите, образите и понятията, необходими за конкретизиране на музиката. Мотивът се състои от една слаба част и една силна част – проява на ритмуса – и няколко мотиви дават по-голяма самостойна единица в музикалната реч, нещо като изречение – малък период, kleiner Satz, както се нарича в музикалната теория, а два малки периода образуват един голям период, една завършена фраза – grosser Satz.
към текста >>

22. ВЕСТИ Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта.
Каква неравна би била борбата му с тебе, ако той не знаеше тайната сила на своята вяра. по сега и ти сам го пощадяваш и дори му шепнеш песен. Може би ще дойде часът в неговия дълъг, труден път, когато преминал през безкрайните дни и тъмни нощи, ще стъпя неговия крак на далечната свещена земя. Сега безумно се чини нам да се мисли за нея, когато и мираж не би донесъл вест, но вярата на оня, що знае да държи кораво кормилото по своя път, ще доближи до него тоя час! Океан, каква мъничка прахолинка пълзи по твоите мощни, живи плещи. Човек, какъв безмерен океан таиш в себе си, може би и по-обширен и по-неизбродим от тоя, по водите на когото се плъзга светлината на живата малка блещукаща лампа в нощта. Да бъде благословен твоя път!
към текста >>

23. СЪДЪРЖАНИЕ 2 годишнина бр. 2-3 (февруари, март 1925 г) Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи.
В това отношение са интересни окултните изследвания на г-жа Унковска в Русия. Особено важно е нейното съчинение: Звук, цвят и число. Получиха се в редакцията следните книги и списания; Le Psichisme (Психизъм) неговите експериментални данни, неговата етика и философия – реч, произнесена по случай откриването на третия международен конгрес на привържениците на експерименталната психология. За психизма ще дадем сведения по-долу. Les Forces superieurs от Henri Durville. Една малка книжка; в която авторът е нахвърлил – ясно и конкретно – някои общи идеи. Той показва, че човек е продукт на едно двойно минало: индивидуално и колективно, и че се развива върху почвата на една двойна наследственост. За да насочи правилно своето растене, човек трябва да се подложи на едно разумно възпитание. Авторът дели това възпитание на екзотерично (външно) и езотерично (скрито, вътрешно). Днешното възпитание е екзотерично. Едва след като умът и сърцето на човека бъдат открити за духовната светлина, настъпва за него стадия на езотеричното възпитание, с други думи той стъпва съзнателно в пътя на ученичеството.
към текста >>

24. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция.
НАШИЯТ МИРОГЛЕД[1] Ние вярваме в разумността на битието от начало до край. За нас вселената е един огромен жив организъм, в който нашата малка слънчева система и още по-малката земя, която засега обитаваме – изпълняват своята определена функция. За нас слънцата и планетите са живи и разумни същества, свързани взаимно и еволюиращи подобно на хората. Тази най-обща представа за вселената ние винаги имаме предвид при нашите съждения върху нея. Животът на вселената протича по един предначертан план от една висша творческа воля, на която всички същества от най-нисшите, до най-висшите са подчинени доброволно или по необходимост. Въпросите за началото, строежа, смисъла и края на вселената, никога няма да се разрешат по пътя на отделните факти и техните обобщения с помощта на ума, както правят специалните науки и днешната философия. Защото умът (интелектът) по силата на своето естество, оперира само в известни граници на възможното за човека знание въобще.
към текста >>

25. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Бог е онова у нас, което дири не наситата, що имаме в своя ден, а малката тиха радост, прилична на радостта що се ражда в урината на събуждащия се ден!
Заради имането което е преходно, ние пренебрегваме честта, която е неоценима пред всяко имане. Заради себе си жертваме ближния си, заради отделна група жертвуваме общото, а заради хората забравяме Бога. — Някой ще каже: Нали помагайки на хората се служи на Бога? Да, така е, но ние трябва да научим по-напред, какво е необходимо на човека, какво е нужно на душата преди всичко. Бог е онова у човека, което трепти с най-нежни, с най-тънки трепети. Бог е онова у нас, което дири не наситата, що имаме в своя ден, а малката тиха радост, прилична на радостта що се ражда в урината на събуждащия се ден! Колцина от нас са сведущи да могат да даряват ближните с тая неоценима, спокойна радост, за да ги направят щастливи! Ние правим все големи неща. И не е злото, че ги „правим" но злото е, че задължаваме и другите да приемат и тачат онова, което ние тачим. От друга страна животът, истинският живот не изисква от нас и да избягаме от всички занимания, за да се скрием в отшелническа самотност. Той иска само това, да вложим във всяко наше занимание частица от правдата, да вмъкнем малко радост в него и да се ориентираме спрямо това, що иска вечното.
към текста >>

Кога е загинала и най-малката усмивка в тоя свят породена от любов?
Нека проследим делата на всички бележити хора, навсякъде ще открием присъствието на великото, което ги е ръководило и което ги е вдъхновявало. Да се ориентираме с нашият живот към онова, що иска вечното. Този е пътят, по който ще спечелим безсмъртието. Хората са сътворени за да проумеят безсмъртието, но умират, защото смъртни, преходни закони са техните ръководни истини. Правдата никога не изчезва. Кога е загинала и най-малката усмивка в тоя свят породена от любов? Никога. Тя свети някъде във вечността и ние ще я срещнем като малка, пътеводна звезда в своя труден път. Но има ли живо едно поне от делата, в които не е трептяла живата струя на правдата и любовта? Не, над тия дела тежат тежки каменни плочи, кръстове и проклятието заедно със сълзите на много, много човеци. Нека не забравяме утрешния ден! Той може да ни донесе изненадата, която никога не сме очаквали – един въпрос за нас самите, който ще се роди от нейде и ние не ще можем да му дадем ответ.
към текста >>

Никога. Тя свети някъде във вечността и ние ще я срещнем като малка, пътеводна звезда в своя труден път.
Да се ориентираме с нашият живот към онова, що иска вечното. Този е пътят, по който ще спечелим безсмъртието. Хората са сътворени за да проумеят безсмъртието, но умират, защото смъртни, преходни закони са техните ръководни истини. Правдата никога не изчезва. Кога е загинала и най-малката усмивка в тоя свят породена от любов? Никога. Тя свети някъде във вечността и ние ще я срещнем като малка, пътеводна звезда в своя труден път. Но има ли живо едно поне от делата, в които не е трептяла живата струя на правдата и любовта? Не, над тия дела тежат тежки каменни плочи, кръстове и проклятието заедно със сълзите на много, много човеци. Нека не забравяме утрешния ден! Той може да ни донесе изненадата, която никога не сме очаквали – един въпрос за нас самите, който ще се роди от нейде и ние не ще можем да му дадем ответ. Нека се ориентираме към онова що иска вечното.
към текста >>

26. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща.
Волф отстранил очната леща на тритона. Още след 1—2 дена той забелязал промяна в тъканите на окото. По вътрешния ръб на ириса се събрали множество бели кръвни телца (левкоцити). Tе почнали да изяждат черния ирисов пигмент и то само по вътрешната страна нa ириса. След това почнало живо деление на клетките на едно място на ириса. Клетките на ириса образували една малка издутост, която образувала новата леща. Последната значи се е образувала вътре в очната ябълка, от ириса. Иначе образуването на лещата се е извършило по същия начин, както в зародиша. Само в едно отношение имало различие. Лещата у зародиша се откъсва твърде скоро от своето място на образуване, а у възрастния – много по-късно. Мястото, което се избира за развитието на лещата, е много целесъобразно.
към текста >>

27. Природосъобразни методи - Г. Изворов Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога.
Схващайки, че развитието на човека и неговата душа не се заключава само в един живот от 50-60 години, окултната педагогика подготвя младия ученик 1) за даден живот, съобразно неговите вродени наклонности и условия, при които е поставен да работи и 2) създава атмосфера за виеш духовен живот, за какъвто малко или много възможности (според индивидуалните особености) има у всяко дете. Детето отрано трябва да разбере, че човек е ученик не само докато е в училището, а остава такъв за през целия си живот. Ставайки дума за окултно ученичество, не трябва да се разбира, че детето се готви изключително за някакво духовно звание или живот. Не. То се подготвя, както споменахме вече, за трезво познаване и работа в околния външен свят, като не се изпуща от предвид и вътрешния разумен духовен живот, който по един или други начин осмисля външния. Целта на възпитанието се обуславя от конкретните условия, при които е поставено всяко дете и от стремежа към безкористна творческа работа за цялото човечество. Новото, което нашият мироглед внася в целта на възпитанието, е категоричното изискване на безгранична любов към всичко живо от най-малката мушица – до Бога. Всичката възпитателна работа се поставя в услуга на тая цел. Горната цел по форма не е нова. Тя напомня даже малко на педагогически романтизъм. Новото, което всъщност окултната педагогика дава, е едно по-конкретно изясняване на горната цел и посочване нови и по-ефикасни средства за нейното постигане. Това ще стане по-ясно към края на нашето следващо изложение.
към текста >>

28. ИСАВАР (стихове) - Д. Б. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други.
Разказ на потока Някой път в тишината на звездна нощ наострихте ли слух да чуете шепота на потока? Напрегнахте ли вниманието си да разберете езика му, да отгадаете шумоленето му, което като дивна мелодия се разнася из шубраците? Всеки звук се превръща в малка русалка и цял рой от тях се втурват шеметно по тревата измежду храстите, милват ги нежно и ненаситно целуват заспалите чашки на цветенцата, гонят се, играят, танцуват и най-после, сити от блаженство и чар, отлитат към звездите, а подире им идат други. И така цяла нощ веселие и радост, а спящите цветя и треви тръпнат в сладки сънища. Когато при първите стъпки на Феб те ce събудят и видят, че всичко е било сън, обилни сълзи бликват по листата им, а утринния хлад ги кара да треперят. Но скоро сладките сънища се сбъдват. Слънчевите лъчи ги обливат с живот, сълзите се превръщат в изумруди и плуват във великолепие от багри, а Феб ги изсушава с целувките си. Чарът на звездната нощ омайва, а ручеят и звездите разказват чудни приказки, знаят много тайни.
към текста >>

29. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света.
За разширяването и усъвършенствуването на Божествения път, по който да се движи човечеството за да не попадне под влиянието на нисшите духове и материята. В каквато и да е работа трябва да уповаваме на Бога и да действаме колкото е възможно по-съобразно с „Пътя, отхвърляйки своя егоизъм, всякога трябва да благодарим и да се молим на Бога съзнавайки неговата голяма благост. Всеки трябва да заляга скромността, която винаги да го подтиква към въздържание. Когато някакво страдание ни мъчи, трябва да го победим с искреност, не страхувайки се, че то ще повреди на истината и справедливостта. Трябва да работим с всички сили за доброто на обществото, за постигане на голямата политическа комуна и да помагаме на Боговдъхновения да спаси света. По-нататък се дава мотото: Бог е Дух, Съдържащ се в цялата вселена, дори и в най-малката ù част, и човекът е управител на света. После идват четирите принципа за човешкия живот: 1) Очистване душата и тялото. 2) Хармониране на всички съсловия. 3) Оптимизъм, да се уповаваме само на Божията наредба. 4) Прогрес – да подобрим обществото. Четири девиза: Политически – едно родословие продължаващо вечно.
към текста >>

30. КНИЖНИНА Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Малкото количество образувано злато ще се дължи не на малки количества в обикновения живак от този предполагаем изотоп, а на малката вероятност да проникне един свободен електрон при незначителната си кинетична енергия през оттласквателната атмосфера от 80-те околни електрона.
Тук по-вероятно се явява обяснението на Soddy, че преминаването от живак към злато става между изобари, т.е. такива видове живачни и златни атоми, които имат еднакви тегла. Живакът има изотопи с атомни тегла 197 – 200q 202 и 204; златото има тегло 197,2 значи, макар и недоказано, възможно е да има поне един изотоп с тегло 197 или повече от 179, който да бъде изобарен с някой изотоп на живака. Тогава, ако в ядрото на такъв живачен атом падне един електрон, ще неутрализира единица от положителния му електричен товар +80е и ще предизвика една реконструкция в строежа на ядрото, при което ще се получи ядро на златен атом с електричен товар + 79е според равенството (+80е)Hg + (–e)електрон = (+79е)Au (2). Теглото на получения атом няма да се различава от теглото на майчиния живачен атом, защото масата на електрона е незначителна, пък освен това в момента на процеса (2) златният атом ще има всичките 80 околни електрони на живачния и ще бъде отрицателен йон с единица товар; за да се превърне в неутрален златен атом, един от външните електрони ще трябва да напусне орбитата си, тъй че атомните тегла на живака и златото ще останат идентично същи. Малкото количество образувано злато ще се дължи не на малки количества в обикновения живак от този предполагаем изотоп, а на малката вероятност да проникне един свободен електрон при незначителната си кинетична енергия през оттласквателната атмосфера от 80-те околни електрона. Свободният електрон трябва да намери такова благоприятно място, че един път преминал зад съединителната линия на два съседни най-външни обикалящи електрони от резултантната на взаимното им отблъскване, да прониква все по-навътре по същия начин между вътрешните обикалящи електрони, докато достигне до полето на ядрото, от което вече привлечен, би паднал в самото ядро. Въпросът за изкуственото разпадане на живачния атом и получаване на злато, както се вижда от изложеното дотук, е от такъв характер, че за окончателното му приемане трябва да се почака потвърждение и от други изследователи. Едва тогава ще видим дали г. Mithe е първият „Goibmacher”. Зъбите и характера.
към текста >>

31. Физическо възпитание - Д. Б. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път.
Тези, които се присмиват на дадено учение и последователите му, са несериозни хора, защото мъдрецът не се мисли за по мъдър от другите. Нито пък е време да държи на преден план в ума си техните недостатъци. Той ще ги премълчава и ще търси начин да направи стечението на обстоятелствата такова, че всеки сам да види къде греши и да се коригира. Една от отличителните черти на мъдрия човек е, че той уважава хората независимо от техния умствен уровен и обича да подпомага тези, у които вижда, че вътрешните им подбуждения към дейност са искрени.Глупавият се присмива и подиграва на всички, които не мислят като него; умният намира недостатъците на хората и сурово, безпощадно ги изобличава, а мъдрият е толерантен, той си мълчи и търси начин чрез живота си да послужи като образец на другите и се радва на техния напредък и развитие. Днес и днес, може би поради прибързаната и неуместна агитация на, някои, но във всички общества почти, където културните идеи служат като двигатели, не може да се избегне възможността от навлизане на хора, чиято морална и умствена подготовка не е достигнала до висотата щото да могат правилно да разберат тези нови за тях идеи и да подпомогнат развитието си чрез тях. Казват, че голяма част от човечеството днес все още слиза, инволюира; една малка част са на повратната точка, а още по-малко са ония, които са поели еволюционния път. Следователно, ако някой от първата категория хора попадне в общество, където се застъпват възвишени, алтруистични идеи, той може по форма да ги приеме, но неговият фактически живот ще бъде в разрез с това, което той говори и така той в очите на обществото ще бъде като компромис на това общество и учение. Затова и Христос е казвал, че има много звани, а малко избрани. Така щото, за дадено учение не трябва да се съди по неговите последователи, а трябва да се проучи в неговите принципиални положения, за да имаме по правилна представа за него. Но когато се разбере правилно едно Божествено учение, то ще ни покаже пътя към истински мир и щастие. А кой не иска да бъде щастлив?
към текста >>

32. Слепецът (стихотворение) - Х. Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

БИСЕРНИЯТ ДАР Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор.
Колко пъти ви подсещам да погледнете в себе си. И с бурите ви призовавам и с гладкия, немръдващ огледален блясък". Той седи на безлюдния бряг и чака. Морето, кой го е слушал да разказва нескончаемо сказание в късна бурна нощ, кому е пропъждал тревожно сънят страшния му рев! * * * III. БИСЕРНИЯТ ДАР Човек си има малка, скришна стаичка в душата, където никога не наднича чужди взор. В нея даже сам едва ли можеш да живееш всякога. Умът ще трябва да забрави своето неверие за часа, когато ще пребивава там, защото пустото съмнение донася хлад и мрачина. Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее.
към текста >>

В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза.
Когато влизаш там, прахът от суетата на деня ще трябва да отърсиш от нозете си. Ще влизаш със своето чувство, защото в свето място влизаш. Когато съм далеч от туй, което ми носи радост, аз влизам там в светото кътче на душата си и слушам приказките, които ражда Оня, що вечно там живее. Морето, което гледам пред очите си, мисля че живее в мен. Живо море, с вити гривести вълни, с облаци над него, като политнали стада на лебеди, с шум на вечна песен! В малката скрита стаица живее и пустинята със своето мълчание, с багрите от пожара на залеза. И тъжният пустинен такт на бродещи кервани чувам, и молитвата на далечни пътници. Колко пъти е затъвал моя собствен поглед в безкрая да дири знак на хладен оазис! Скалите горди на най-високи върхове, издигат мраморни чела в скрития кът на душата. Бяг на луди вихри разгонват мъгли, и шумът на вековна гора повтаря заедно с вятъра, словата на стара, тъжна песен. И всичките звезди като че ли живеят в свещеното кътче на душата.
към текста >>

В малката светиня на душата си, в която се побират цели светове, лежи прикътано на свято място твоето зърно – усмивката на един кратък миг.
Неговата светлина ще ми потрябва, когато нощ настане в моя път, когато слънце ще залезе, и облаци когато ще закрият усмивката на звездите. Тогава неговата светлина ще подиря, да пусне здрач на мъничка надежда. Не искам да го имам всеки миг, защото не ще го имам в мига, за който ми е потребен. В скритата стаичка на душата си аз имам притаено малкото зърно. Там никога не ще влети прахът на шумния ден, да засенчи неговия блясък. В малката светиня на душата си, в която се побират цели светове, лежи прикътано на свято място твоето зърно – усмивката на един кратък миг. Не ще го знае, никой... Кой може да цени мига, освен оня, що вижда в него цяла вечност! Защото вечността понякога се сбира в миг и тоя миг ни подаряват като малък, светъл бисер! И ти живей в своята светиня. Когато в самотата те връхлети тъжовна мисъл, тогава помъчи се да намериш входа към мястото, където недостига смута на бурята. Тогава минутите не ще са така мъчителни и тежки и самотата става смислена, защото тих глас ще ти нашепва нечувани слова.
към текста >>

В душата има малка, скрита стаица, където нивга не надниква взор на чуждо око.
И ти живей в своята светиня. Когато в самотата те връхлети тъжовна мисъл, тогава помъчи се да намериш входа към мястото, където недостига смута на бурята. Тогава минутите не ще са така мъчителни и тежки и самотата става смислена, защото тих глас ще ти нашепва нечувани слова. Там, в скритата светиня на душата, се оставят най-ценните ни дарове в живота. Там стои прикътано зърното на краткия и хубав миг, което ти ми даде. В душата има малка, скрита стаица, където нивга не надниква взор на чуждо око. Скъпоценностите на целия свят може да имаш. но там отива само туй, което е свято – даденото от душата. Няма стойност на богатство нито една от бляскавите огърлици на шумната ежедневна суета. Нито една от почестите външни на денят не ще се отбележи там, до гдето в нея няма жив трепет на любов, на братска искреност. В душата, където се недрят морето, цялата пустиня, небето със звездите, не ще се найде място за едно поне от подправените, неистинските накити на измамното богатство.
към текста >>

Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка.
Искам пак ногата ми да стъпи там. Като мигове отлитнаха дните, що преживях в нея, побягнаха напред в измамата на времето, а само сънищата ми донасят по някой миг от приказните, бързи часове, що летяха там... Бреговете там са чисти, жълти, като че бледо злато е насипано, сред. което бляскат тук там бисерни очи. Водите на морето са бистри като сълза, отронена от любящо око и никъде шумът им не е така чудат, така примамлив. Неспирна игра се води там: Морето носи непрестанно малки отломъци от своите невидени съкровища и ги подхвърля на брега. Окото се запира жадно, ръката се протяга, но гребенът на къдрава вълна прибира пак в съкровището малката, светлива точка. Там, в тая страна, слънцето грее инак. Лъчите му горят като нажежени кинжали, но болка не извикват, а някакви трепети, не усетени до тоя час. В сърцето се забождат огнени стрели и сладка, примамлива немощ ни обхваща, прилична на унеса, що дава тъжна песен. Тъгата там се превръща в сладка, търпима болка, която възвисява, а омразата се губи като капка вода, що излита във въздуха от лъчите на пладнешкото слънце. Човеците там весден събират малките отломъци, що хвърля морето, а за другите, що то таи в своите недра, отиват смели търсачи.
към текста >>

33. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата.
Така се е създал животът, обществото, което виждаме, с неговото разнообразие, хармония, допълнение и взаимопомощ. Предполага се, че всеки, който се ражда, живее и работи в живота, служи на обществения живот и се ползва от неговите блага. Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена.
към текста >>

Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици.
Колкото и да се оплакваме, че в живота няма правда, ред и законност, това е неправилно и нещо преходно, защото правда и ред е господстващият закон на живота. Освен видимото правосъдие на земните (държавни) съдилища има и друго невидимо, на което земното е само подобие и в което правосъдие малцина вярват и разбират.От неразбирането на това висше правосъдие идат много недоразумения и страдания. Затова всички се оплакват днес от условията и са недоволни от своето положение. Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи.
към текста >>

34. Списанието PDF Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други клетки.
В Е С Т И МОЗЪЧНИ ВЪЛНИ, опити на италианския професор Кауцамали. Резултатите от тези опити са изложени в една статия от италианското списание „Метапсихически преглед". Известен е на публиката интересът към изследванията на руския биолог Гурвич върху така наречените „жизнени лъчи". Той открил, че живите клетки отделят лъчи от порядъка на ултравиолетовите лъчи в спектъра. Макар и твърде мъчно уловими поради своята малка сила, Гурвич успял да установи въздействието на тия нови лъчи върху други клетки. Не по-малък е обаче интересът, който предизвиква откритието на Кауцамали. Той е правил опитите си с нервно болни индивиди и то в моменти на припадъци и халюцинации, защото тогава дейността на нервната система е най-усилена. Поставял ги е в специална, по възможност пълно изолирана металична стая, предпазена от електромагнитни влияния. Вълните са улавяни по радиотелеграфни приемници. Заключението е, че човешкият мозък произвежда вълни, ако не тъждествени, то поне сродни на късите електрически вълни на безжичния телеграф.
към текста >>

35. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тази малка притча е класическа по израз и съдържание.
СТАРИ И НОВИ МЕХОВЕ И никой не налива ново вино във вехти мехове. Новото вино трябва да се налива в нови махове. За да се запазят и двете. Ев. Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове. Старото вино, като е прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне.
към текста >>

36. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица.
Една от най-едрите звезди бе изгряла вече на небето. От планината завя хладен вятър... Когато царицата вдигна глава и хвърли безнадежден поглед за сетен път в тъмните води на реката, там близо до брега видя да се белее нещо. Тя повдигна ресните на своите очи и видя разцъфнал лотос. Сън ли бе това, или бе истина? Нима утре, в ранния час на новия ден, той ще се белее на косите ù и ще извика усмивка на устните на оня, който щеше да събуди спящите с гърма на своята колесница? Ръката ù се протегна и тя откъсна желания цвят, що разтвори в хлада своите бели листа, за да умре, преди да умре радостта на малката царица. Дали той чу молитвата, дали разбра тъгата? Кое го накара да открехне белия цвят, що трябваше да скрие за идното лято? Не знаеше ли той, че ще умре без друго в студената нощ, преди да види изгрева на слънцето? Дали разплаканото око на младата царица го призова за краткият живот, за жертвата? Велика тайна!
към текста >>

Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор.
Безброй звезди блещукат на небесния свод, но една само трепти с познат приветствен пламък. Окото дълго, замечтано я гледа, изпраща я дори до заник на запад, а душата приема нейното далечно приветствие, защото тя е нейната звезда. Посред безчисления рой на небето, видях една блещукаща с кротък, приветствен блясък звезда и стори ми се, че тя се нарича избраната. Видя ми се като едно дълбоко, хубаво око, което иска да надникне в душата ми. Милиарди очи ме гледаха от висината, но едно око е, което ме вижда, едно око е това, което събужда у мене тръпките на върховна радост! Като малка, прелестна царкиня сред своята свита трепка нейният плам и ме зове безгласно от дълго време към волния простор. Ден и нощ лети ми мисълта към чистия неземен лик. Към нея отлита и моята песен, за да я догони в безкрая, защото с векове се не изхождат пътищата ми до нея. Защо се спря окото ми на теб, звездице сияйна? Не грееха ли в моята нощ безброй звезди на свода? Ничия ръка ми не показа твоето място в часа – сама душата те позна, защото ти си звездата, що отколе диря.
към текста >>

37. Звезда – В. Вересаев Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена.
Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията – няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се срещат животни с почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качество само на човека. Но съзнанието еволюира. В паметта се натрупват толкова много факти, че душата става същинска малка вселена. Съзнанието вече се размества от външната природа в своята собствена вселена; то може вече да се нарече самосъзнание. Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива.
към текста >>

38. Книжнина Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Особено ясно изпъква контрастът между гиганта Юпитер, оценен за 3,100 лева и малката Луна, оценена за 12 стотинки.
(Из в-к „Ле Матен" № 15203 от 3 Ноември т.г.) ЕДИН АСТРОНОМ предложил следния оригинален начин за нагледно показване отношението на планетните маси към тази на земята. „Представете си, казва той, че за земята ви искат 10 лева. Тогава цената на другите планети и слънцето ще бъдат следните: Луната 0.12 лв., Меркурий 0. 62 лв., Марс 1 лв., Венера 7.50 лв., Земята 10 лв., Уран 140 лв., Нептун 160 лв., Сатурн 920 лв., Юпитер З,100 лв., Слънцето 3,270,000 лева. Този начин наистина дава доста нагледна картина за отношенията между масите на изброените небесни светила. Особено ясно изпъква контрастът между гиганта Юпитер, оценен за 3,100 лева и малката Луна, оценена за 12 стотинки. „ЖИЗНЕН РИТЪМ" у организмите (продължение). Уолес в книгата си „Mястото на човека в природата'' казва, че цялата природа е пълна с ритмични движения от всякакъв вид и от всякаква трайност. Всички движения и всички функции на организмите са периодични: растежа, асимилацията и пр. Всички наши органи са изложени на умора и изискват почивка. Нощта, когато царува тъмнината се използува от много организми за почивка.
към текста >>

39. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие.
Не живее ли и той при същите условия, при които живее орелът? Как е възможно като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът - зрънца? Не, гълъбът има много по-високо разбиране за живота, той носи по-висока култура в себе си. Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм? Условията криви!
към текста >>

40. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека.
Повечето хора - съвсем несъзнателно - прилагат на практика физиогномията. Всеки един, когато иска да разбере с какъв човек има работа, неволно спира поглед на лицето му, та по израза поне да долови нещо. Често ще чуеш запр. някого да казва: „ти на тоя човек вяра не хващай, не виждаш ли какви хитри очи има - на четири играят". „Хитри очи", „играят на четири" - това са все изрази на наивния човешки опит, на наивното човешко наблюдение, което разбира се не почива на обективни и строго научни изследвания. Но има мнозина писатели -тънки психолози - които, без да са изучвали специално физиогномия, четат по лицето като по жива книга най-малката гримаса, един бегъл поглед, един едва доловим трепет им разкрива цял един свят, отваря им вратата за вътрешния мир на човека. Изобщо, за да стане човек майстор в тия науки, трябва да притежава богат психологичен опит, да има силно развита психологична интуиция. Физиогномията, заедно с останалите практични психологични науки има светло бъдеще. Тяхната голяма стойност е в психологията преди всичко, която сериозно и обективно погледнато е още в своите наченки; па и в другите области на живота и науката, започва лека-полека да се съзира от просветените умове на запад и днес уверено може да се каже, няма сериозен човек, стига да не е предубеден, който да не вижда нейната научна правдивост. И всички онези, които мислят, че преди да оправят света с празни приказки и декламации, трябва първом да разберат себе си и света в неговите дълбоки прояви, за да работят не като слепи роби на случая, а като съзнателни същества, трябва да отворят умовете си за светлината на тия науки, защото те ни водят към себе си и през себе си в света за разумна работа в него, а не за суетен шум. Г. Красотата извира от природата и слънцето, Музиката — от звездите и човешката душа, А Тайната — от морето и Бога.
към текста >>

41. Житно зърно – А. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация.
Цв. Стайков МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ В ЖИВОТА ЕНЗИМИ, ХОРМОНИ, ВИТАМИНИ Ще оставя големите проблеми - нека философите ги решават, ще оставя и „важните обществени и житейски проблеми" - нека обществениците ги решават. Аз ще се постарая да въведа за малко читателя в една малка губерния от царството на малките неща - едно царство наистина вълшебно затова, защото там ние ще се срещнем, може би, с повече разумност, с повече предвидливост и с по-добра организация. Нека погледнем полето напролет, когато Аве Натюра събужда своите деца с музиката на прииждащите слънчеви лъчи! Какъв мощен напор на живот, какъв обилен приток на енергия, каква трескава дейност: Всяко семе намира, де да пъхне своето връхче, тревите и цветята се надпреварят да накитят стволчетата и цветовете си с багри и форми. И къде се крие чудната способност на живите същества да градят тия странни сложни постройки, каквито са организмите? Биохимичните изследвания от последните три-четири десетилетия отговарят отчасти на този въпрос. - Тия изследвания и допринесоха за оформянето на понятието жив организъм в следния вид: Основната черта на живия организъм е автоматична регулация на функциите на отделните органи, които (функции) са отправени към една цел - да се запази при дадени условия формата, в която животът се проявява.
към текста >>

42. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят.
Но и тези дотук ни сочат за онова чувство на съвременните човешки души, или на съвокупната душа на съвременната култура по безпределното, по незнайното; чувство по безкрая, що ни обикаля, по вечността, от която нашият живот е миг. Усещането близостта и реалността на вечното не е могло да не остави следа и в литературното творчество. Аз искам да обърна внимание на често употребявания в литературата символ на вечността - морето. И наистина, що друго от заобикалящата ни природа би могло да ни даде по-вярна представа за безграничната вечност с нейните тайни и стихийни изненади, с нейната неумолима повелителност? Морето стана обичаен символ на вечността, и аз ще напомня на читателя само няколко примера. В малката драма на Метерлинк „Слепите" морето - вечността - със своя далечен и едва доловим шум, докарва незнайни тръпки на измъчените слепци - човечеството, което опипом се движи с мъка по лицето на малкия остров, що представя нашият осезаем свят. Стриндберг също представя живота като малък остров, на който хората, мъртви, разядени от червея на взаимното недоверие, танцуват, забавляват се, за да прогонят мисълта за заобикалящата ги вечност, пълна с тайни и неизвестност и затова страшна. За Ибсеновите герои пък вечността със своите загадки, символизирана пак с морето, е една примамка. За тях е върховно благо да бъдат погребани в неизвестност, покрити със савана на вечните снегове. Та не зовът ли на вечността мамеше Колумб да се впусне по вълните на невярното море и да търси нов свят? Душата на западна Европа чува смътно зова на безкрая и тоя зов тегли европейците към вечните ледове на полюса, към поднебесните висини на Монт-Еверест.
към текста >>

43. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава.
Да вярваш в оня живот, що протича в теб, то е да знаеш, че ти си част от вечността, че ти си безсмъртен. Вярата е, значи, един първичен непосредствен факт в нашия живот, от който изхождат всички други факти. Тя съставя най-съществената потребност на нашия вътрешен духовен живот и е така неразделна от него, както без дишането е невъзможен нашият телесен живот. Да имаш вяра в себе си, значи да си намерил оная велика възможност на Доброто, да вярваш в Бога – оная велика Разумност в Космоса, която бди и ръководи съдбата на човека и всичко живо. Вяра в злото не може да се каже, по скоро съмнявам се в злото. Всяка непредубедена чиста душа, незаразена от отровата на съвременния атеизъм, има едно естествено знание, че злото е преходно, крайно, най-малката възможност на добро и че доброто винаги побеждава. Откъде идва тая вяра? – Казват, че тя е дар Божий. И наистина всички ний сме отломки от онова Добро, Красота, Истина и колкото и слабо блестяща да е тая отломка, искра от Вечния Огън, все пак блещука в нас и в моменти на страдание вдъхва ни вяра, че някой бди над нас, че няма вечно да ни остави в тия страдания, влива кураж да вървим из своя път. А тъй като със своя ум не можем да обгърнем тая безкрайност, това единство, не можем да я докажем, затова в нас е вложен един вътрешен стремеж да се слеем с нея, да я величаем, да вярваме, че тя съществува. Велик дар е това, земний човече, пази го дълбоко в съкровищницата на своята душа, в твоята светая светих!
към текста >>

44. Звездна симфония – Gis Moll Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка!
Понякога, в късна доба, когато извезаната плащаница на нощта е обвила света, излизам сам в полето. Душата ми пие чара на звездите и като птица се готви да литне горе там при мълчаливото празненство на вечността, но в мига, когато небето ще продума, тогава чувам пред мене рева на бушуващо море. Талази се удрят с гръм в скалите. Талази на море - морето на световната душа. Там вика някой с моя собствен глас. И мъката, с която дири път и малка светлинка в часа на бурята досещам, че е моята мъка! Как да не тъгувам с тия що ридаят,и как да се не радвам на звънкия смях и на игрите на малките, безгрижни деца, когато всички наедно сме потопени в едно море, когато наредени гласове на една и съща песен сме - песента на световната душа.
към текста >>

45. В камъка на пръстена - Georg Nordmann Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

То е малката вселена, в която се отразява великата вселена.
Два безценни камъка, през които се прозират нетленни съкровища. Прозорци, що обгръщат далечни простори, що приемат и отражават Божествената Светлина. - Това са очите! Красиво е окото, защото чрез него виждаме синевината на безбрежното небе, светлината на слънцето и блясъка на звездите, лицето на мъдростта, Символ на Истината е окото: само окото никога не лъже. Красиво е окото, защото то е небето на човека, слънцето на човешкото тяло. То е малката вселена, в която се отразява великата вселена. В него се отразява външната природа, а то отразява вътрешната природа на човека. Както може да се съди за промените на времето по небето, така може да се съди за промените на човешката душа по очите. Окото е най-верен свидетел за живата душа. Единственият видим говор на душите, това е говорът на очите. Окото е единственият орган, който никога не се пренебрегва при срещата на двама души.
към текста >>

46. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички усилия на разбеснелия паша да намери малката Лалка – голяма плячка за него, останали напразни и гневът му се излял на главите на вуйчовците й.
Димитър и Никола не изтраяли. Та как ще оставят да погине ангелчето, една светла душа, радостта на всички? Не, това не бивало. Те овреме взели Лалка и я пратили скришом в безопасно място. Пратили я при свои роднини далеч-далеч — през девет села в планинските колиби, дето крак на тиранин не стъпвал. Всички усилия на разбеснелия паша да намери малката Лалка – голяма плячка за него, останали напразни и гневът му се излял на главите на вуйчовците й. От полето направо ги откарали кърджалиите и ги хвърлили в царските дълбоки зандани, където не достигал ни един звук от живия свят. Злокобната тишина на нескончаема нощ погълнала двамата живи хора и мразовитата влага впила нокти в железните им снаги, а в сърцата имъ дълбоко забил корен плевела на отчаянието и скръбта. Така лежали те девет години. Казват - да пази Господ всекиго — плещите им се срасли с влажната земя а в косите им змии гнезда свили. Двамата злощастници били забравени и никому на ум не идвало, че са излежали и прележали съдбата си.
към текста >>

47. Безсмъртие и прераждане – д-р Ст. Кадиев Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага.
ТАЙНАТА НА ЖИВОТА Като гледам трептящите звезди по широкото небе, казвам си: те пеят великата симфония при нозете на могъщия Творец, който им е дал живот и светлина. Като гледам малкото цветенце, скрито между зелената трева, казвам си: ето една малка душица, която скромна и доволна се радва на Божиите блага. Това цвете със своята мълчалива красота много ми разказва, разказва ми повече от всяка философска книга за великата Божия мъдрост Всичко, всичко около нас и над нас ни разказва за великата тайна на живота, тъй загадъчна, тъй красива, че неволно умът и душата се спират и питат: „коя е, къде е тая всемогъща любов, която всичко движи и крепи? " Велика е загадката на живота! А. Бертоли Човек, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши дера, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни.
към текста >>

48. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.
Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и в действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Из „Чист и светъл! "
към текста >>

49. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения.
Д-р Нижегородцев е правил наблюдения над душевно болни и забелязал че циклоните и антициклоните влияят на тях, като душевното разстройство и възбуждането се увеличавали с настъпването на барометричния минимум. До същото заключение е дошъл и старият руски психиатър Проф. Николай Попов, който пише в неговата психиатрия следното: „Влиянието на метеорологичните условия (на душевно - болните) е установено с достатъчна положителност". Така например, неврастениците и психостениците при буря се чувствуват зле. При приближаване на барометричния минимум болните имат силна склонност да се самоубиват. Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения. Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима.
към текста >>

50. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Има учени хора, които са се занимавали дълго време със сравнителна анатомия, изучили са устройството на животните тъй добре, че ако им дадеш най-малката част от някое допотопно животно, могат да опишат ръста му, да съпоставят всичките му части, да турят мускулите и жилите му и по тоя начин да възстановят изчезналата форма.
Христос е бил велик художник. Той е дал две отличителни черти на тия два характера и по тях аз ще опиша фарисея и митаря. Но ще кажете: „Как ще можете да опишете човека само по няколко думи, които са казани за него? " Това е наука. Може да се опише. Има учени хора, които са се занимавали дълго време със сравнителна анатомия, изучили са устройството на животните тъй добре, че ако им дадеш най-малката част от някое допотопно животно, могат да опишат ръста му, да съпоставят всичките му части, да турят мускулите и жилите му и по тоя начин да възстановят изчезналата форма. Върху същия закон, горе долу, ще се постарая да ви опиша фарисея и митаря, да ви покажа какво са те. Но ще ми кажете: ,.Какво общо има между тия двама, които са живели преди две хиляди години? " В света живеят два вида хора – митари и фарисеи. От тях са произлезли много други, но те си остават основните. Тия два характера се преплитат и изпъкват в живота на всички.
към текста >>

51. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис.
Но тридесетгодишното царуване така го умори, че той сам вече желаеше да почине и да намери своята младост и хубост в „Неточната страна", където всеки Фараон без скърби управляваше вечно народи така щастливи, че никой никога не искаше да се върне оттам. Още преди половин година Светият Началник сам изпълняваше всички длъжности на своя царски пост, върху който се основаваше безопасността и щастието на целия видим свят. Сутрин, веднага след първата песен на петела, всеки ден свещениците събуждаха Монарха с химн, чествуващ изгряващото слънце. Фараонът тогава ставаше от леглото и се окъпваше в златна баня. После те разтриваха тялото му със скъпоценни масла, мърморейки молитви, които имаха свойството да изгонват злите духове. По такъв начин очистен и накаден той отиваше в малка черквичка, откъсваше от вратата сребърния печат и влизаше сам в светилището, където върху креват от слонова кост почиваше странната статуя на Бога Озирис. Богът притежаваше необикновени свойства: всяка нощ падаха неговите крака, ръце и глава, прерязани някога от злия Бог Сет; но след молитвата на фараона, всички членове наново се срастваха без нечия помощ. Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност.
към текста >>

След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии.
Когато негова святост се убеждаваше, че Озирис наново е без дефект, той изтегляше статуята от леглото, окъпваше я, намяташе я със скъпоценни облекла и я поставяше върху малахитов трон, накадяваше я с парфюми. Това беше твърде важна церемония: ако някоя сутрин членовете на Озирис не бяха се сраснали, това би било знак, че голяма опасност застрашава Египет, ако не цял свят. Възкресил и облякъл Бога, Негова святост оставяше вратата на черквицата отворена, за да протече благодат върху цялата страна. Същевременно той определяше свещеници, които през целия ден трябваше да пазят светилището не толкова от злата воля на хората, отколкото от тяхната несериозност. Често се случваше, че лекомислен смъртен много приближил се към най-святото място да получи невидим удар, който го поваляше в безсъзнание, дори мъртъв. След службата, Господарят, заобиколен от пеещите свещеници, отиваше в голямата трапезария, където имаше фотьойл за него и малка маса и деветнадесет други маси пред деветнадесет статуи, представляващи деветнадесеттях династии. Когато монархът сядаше, дотичваха млади момчета и момичета със златни табли, върху които имаше месо, баници и кани с вино. Свещеникът, грижещ се за ястията, накусваше от първата табла, която после коленичейки поднасяше на Фараона; другите табли и кани поставяха пред предшествениците. Когато Монархът успокояваше глада си, напущаше салона. Принцовете и свещениците имаха право да ядат от ястията, определени за предшествениците. От стаята за ядене „Господарят" минаваше в салона за аудиенциите, не по-малко голям Там падаха пред него по лицето си най-високите държавни чиновници и най-близките фамилии.
към текста >>

В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса.
Слушайки тези думи, господарят погледна групата заобикалящи го жреци и каза: – Аз виждам тук толкова свети мъже, че ако някой от тях се погрижи за мен, аз ще оздравея... И той се усмихна незабележимо. – Ние всички сме само хора – каза светият Бероез – и нашите души не всякога могат да се издигнат до нозете на Вечния. Но аз ще дам на ваша святост сигурно средство, за да намерите човека, който се моли най-искрено и най-ефикасно. – Добре, намерете го и той ще стане мой приятел в последния час на моя живот. След благосклонния отговор на господаря Халдеецът изиска стая, необитавана от никого и имаща само една врата- И в същия ден, един час преди залязването на слънцето, той заповяда да пренесат там негова светост. В определения час четирима най-стари жреци облякоха фараона с нова ленена роба и казаха върху него големи молитви, които съвсем сигурно изпъждаха злите сили, поставиха го в просто кедрово носило и го пренесоха в празната стая, където имаше само малка маса. Там вече беше Бероез и обърнат към изток се молеше. Когато жреците излязоха, Халдеецът затвори тежката врата на стаята, наметна върху раменете си пурпурен плащ, а на масата пред фараона тури стъклен черен глобус. В лявата ръка той взема остра кама от Вавилонски чилик (стомана), в дясната – бастун, покрит с мистериозни знаци и с този бастун означи във въздуха кръг около себе си и фараона, после, обръщайки се едно след друго към четиритях страни на света, шепнеше: „Аmorul, Taneha, Latisten, Rabur, Adonai... Съжали ме и очисти ме, татко небесни, благосклонен и състрадателен, разлей върху недостойния твой служител светото благословение и простри твоята всемощна ръка, против упоритите и размирни духове, за да мога спокойно да зачитам твоите свещени творения. Той прекъсна и се обърна към фараона: – Мер – Амер – Рамзес, главен жрец на Амон, дали Вие не забелязвате в черния глобус някое пламъче? – Аз виждам бели огънчета, които изглежда, че се движат като пчела над цвят.
към текста >>

Той видя пред себе си малка маса, върху нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез.
Съскащата стрела увисна в въздуха, лъвът спря своя скок върху сърната, вдигнатия бастун не падна върху гърба на роба. Болният забрави за своята болка, сбъркалият в пустинята пътник – за глада, затворника – за веригите. Успокои се бурята и спря вълната, готова да потопи кораба. И по цялата земя зацарува такова спокойствие, че слънцето, вече скрито зад хоризонта, наново повдигна своята радиираща глава. Фараонът се съвзе. Той видя пред себе си малка маса, върху нея черен глобус, наблизо – Хаддееца Бероез. – Мер – Амер – Рамзес, – попита свещеника. – Дали вие намерихте човек, чиито молитви достигат краката на Вечния? – Да, – отговори фараонът. – Дали той е принц, кавалер, пророк или прост пустинник? – Това е малко бедно момченце, което нищо не молеше от Амон, но му благодареше за всичко.
към текста >>

52. Стихове - Х. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица!
Всяка една област трябва да се разглежда по форма, съдържание и смисъл. Какви обширни перспективи се отварят, когато се разглеждат от това трояко гледище, напр храненето, спането, гимнастиката, туризма, медицината, астрономията, философията, педагогиката, историята и пр. Така напр. окултната наука изработва едно съвсем ново, много по-дълбоко разбиране на туризма. Същото е и с всички други области. Какви духовни сили има скрити в най-малката тревица! Човек може да влезе в контакт с тези духовни сили, с разумното, което е зад формата! Да се влезе в контакт с вътрешния живот на природата, с разумното в природата, това е разширение на човешкото съзнание, това е като проглеждане. Природата е жива, разумна! Това, което виждаме обикновено, то още не е цялата природа, а само нейната външна дреха. Защото формата – това е само дрехата на вътрешния живот на природата.
към текста >>

,,Мъдрецът се чувствува щастлив, като види и най-малката тревица между камъните" казва г. Дънов.
Свързване с разумните сили в цветята, тревите, дърветата, с цялата природа е нужно, за да имаме правилни отношения към нея. Тогаз ще станем способни да влезем в хармония с живота на цялата природа. А това ще внесе висша поезия в нашето отношение към природата. Това ще събуди всичко красиво, благородно в човешката душа; това ще даде мощен импулс за събуждане на творческите ù сили. Защото човек ще се свърже с вътрешния живот на целия космос. ,,Мъдрецът се чувствува щастлив, като види и най-малката тревица между камъните" казва г. Дънов. А това е, защото той чувствува Божествения живот, който работи в нея. По този начин, чрез съзерцание на тази тревица той се свързва с Божествения живот, който работи както в тревицата, така и в него, само че в различни степени на проява. При такова отношение към природата всяко наше общение с нея дава много по-дълбок и траен резултат. Понеже се постига интимно свързване с нея. Тогаз човек се свързва с живите сили на природата.
към текста >>

Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж.
По този начин, чрез съзерцание на тази тревица той се свързва с Божествения живот, който работи както в тревицата, така и в него, само че в различни степени на проява. При такова отношение към природата всяко наше общение с нея дава много по-дълбок и траен резултат. Понеже се постига интимно свързване с нея. Тогаз човек се свързва с живите сили на природата. Последните се вливат в него. Тогаз всяка екскурзия, всяко посяване и на най-малката семка, отглеждането и на най-малкото растение може да даде силен тласък и на духовния растеж. Така физичната работа всред природата може да се одухотвори, да се влее в нея духовен елемент! И тогаз, всяка работа всред природата, освен своя пряк резултат, ще добие и грамадно възпитателно, духовнозначение! Новото възпитание ща бъде в този нов дух! Детето ще се възпитава всред самата природа, в най-интимно общение с нея. Свързването на детето с вътрешния живот на природата ще действува дълбоко възпитателно върху него; това е необходимо условие за разцъфтяване на душата му.
към текста >>

53. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

„Росната капка заплака и каза: „Аз съм много малка и много слаба, за да те обгърна в себе си, велики Господарю и целият мой живот е само сълзи".
Рабиндранат Тагор Из „FRUITGATHERING” І „О, Слънце, само небето може да крепи Твоя образ! Аз те жадувам и мечтая за тебе, но не се надявам, че нявга мога да ти служа". „Росната капка заплака и каза: „Аз съм много малка и много слаба, за да те обгърна в себе си, велики Господарю и целият мой живот е само сълзи". „Аз озарявам безкрайното небе в светлина, но въпреки това, мога да дам себе си на една малка капчица вода"... Тъй каза Слънцето. „Ще стана една малка искрица от светлината и ще те изпълня и тогава твоят живот ще стане мъничък радостен свят". II Благоуханието в цветната пъпка извика: „0, горко ми! Дните отминават, щастливите дни на пролетта, а аз съм като затворник в листата на цветеца"! „Не се плаши, не се отчайвай малко, боязливо същество!
към текста >>

„Аз озарявам безкрайното небе в светлина, но въпреки това, мога да дам себе си на една малка капчица вода"... Тъй каза Слънцето.
Рабиндранат Тагор Из „FRUITGATHERING” І „О, Слънце, само небето може да крепи Твоя образ! Аз те жадувам и мечтая за тебе, но не се надявам, че нявга мога да ти служа". „Росната капка заплака и каза: „Аз съм много малка и много слаба, за да те обгърна в себе си, велики Господарю и целият мой живот е само сълзи". „Аз озарявам безкрайното небе в светлина, но въпреки това, мога да дам себе си на една малка капчица вода"... Тъй каза Слънцето. „Ще стана една малка искрица от светлината и ще те изпълня и тогава твоят живот ще стане мъничък радостен свят". II Благоуханието в цветната пъпка извика: „0, горко ми! Дните отминават, щастливите дни на пролетта, а аз съм като затворник в листата на цветеца"! „Не се плаши, не се отчайвай малко, боязливо същество! Твоите окови ще се строшат, пъпката ще разцъфне и когато ти ще умираш в обилието на живота, все още пролетта ще бъде жива." Благоуханието въздъхна в неразтворения цвят и извика: „О, горко ми!
към текста >>

„Ще стана една малка искрица от светлината и ще те изпълня и тогава твоят живот ще стане мъничък радостен свят".
Рабиндранат Тагор Из „FRUITGATHERING” І „О, Слънце, само небето може да крепи Твоя образ! Аз те жадувам и мечтая за тебе, но не се надявам, че нявга мога да ти служа". „Росната капка заплака и каза: „Аз съм много малка и много слаба, за да те обгърна в себе си, велики Господарю и целият мой живот е само сълзи". „Аз озарявам безкрайното небе в светлина, но въпреки това, мога да дам себе си на една малка капчица вода"... Тъй каза Слънцето. „Ще стана една малка искрица от светлината и ще те изпълня и тогава твоят живот ще стане мъничък радостен свят". II Благоуханието в цветната пъпка извика: „0, горко ми! Дните отминават, щастливите дни на пролетта, а аз съм като затворник в листата на цветеца"! „Не се плаши, не се отчайвай малко, боязливо същество! Твоите окови ще се строшат, пъпката ще разцъфне и когато ти ще умираш в обилието на живота, все още пролетта ще бъде жива." Благоуханието въздъхна в неразтворения цвят и извика: „О, горко ми! Часовете отлитат, а аз не зная още къде отивам, какво търся!
към текста >>

Тя живее в една малка къщичка край пътя.
Защо тя не се бои от бурите и тъмнината? Дали тя е пълна със скъпоценни камъни и перли? О, не! Плувецът не носи съкровища със себе си, а само една бяла роза в ръката си и една песен на устните си. Те са за тази, която чака самотна в нощта със своя горящ светилник. Тя живее в една малка къщичка край пътя. Разпуснатата ù коса се разпилява от вятъра и крие очите ù. Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените. В свистенето на вятъра тя го чува, че Той я зове, че изговаря нейното име, името, което никога не е знаел. Дълго вече броди Плувецът. И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù.
към текста >>

54. Истинският идеал на човека - Д. С. Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб.
Човек, който не иска да се изпитва, който иска вечен мир, требва да се откаже от всички блага в живота. Не мислете, че великите хора са станали велики, само защото са преодолели големи страдания и мъчнотии. Не, те са станали велики, защото са били благодарни и за малките страдания и нещастия. Големите нещастия в света произтичат от малките недоволства. Благородният човек се радва и култивира малките красиви мисли, които спонтанно произтичат у него. У всеки човек се раждат благородни мисли и той трябва да бъде буден към тия вътрешни зараждащи се мисли, които му носят светлина и малка радост, когато се намира в най-голяма тъмнина и скръб. Грешните хора очакват нещо велико, грамадно; те не обръщат внимание на малките благородни мисли, които непосредствено се пораждат и по такъв начин унищожават великото, хубавото в себе си. Човек, който има този вътрешен глад е във връзка с делото, чува гласа Му, който казва: „Аз съм всякога с тебе". Човек, който има връзка с цялото и богат може да бъде, и учен може да бъде, всичко, каквото иска, може да има”. Този вътрешен глад показва стремежа на човека към Единното, към Великото в света. Човек требва да работи в живота си, за да се радва на благата, които той носи.
към текста >>

55. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява.
Занаятчията, работникът, чиновникът, земледелецът, щом упражняват занаята си съзнателно, с една мисъл и радост, ще научат много неща, които са първите стъпала нагоре, към по-висши прояви. Като изпълнява своята служба с будност и благодарност, той ще научи именно онова, което не може да се намери в никоя книга, онова, което не може да бъде предадено на друг. В тази книга на живота, опитност всеки трябва да чете и да учи сам. Действително, нещастни са ония, които се трудят от сутрин до вечер, подтиквани само от желанието за едно малко материално възнаграждение, и цял ден вършат своята работа механически, без радост или интерес. Те ще бъдат отговорни за ценната космична енергия, която тече през тях без никаква полза; те са винаги мрачни и недоволни, виждат неприятели и неправда навред. Практичен и щастлив човек е този, който във всяка дейност, служба или занаят гледа като на едно упражнение, чрез което трябва да развива и усъвършенствува своите вътрешни качества: благ характер, хармонични движения, ясна мисъл, търпение, точност, воля и пр.. Разумният човек може, освен малката материална награда, да придобива постоянно чрез своята обикновена работа всичките горни богатства; това е ценното, това е плодът, който ще го награди богато за енергията и времето, което употребява. Това са истинските богатства, които остават в съзнанието му през цялата вечност. Висша наука е да знае човек да използува умно и практично обикновените ежедневни занимания, така че вечер, преди да се легне и си почине от дневните грижи, да се чувствува доволен от своята работа. Тогава измореното тяло ще почива и ще се съвзема за нова работа; умът ще се радва на придобитите опитности; сърцето ще благодари на Твореца заради красивите чувства; душата и Духът ще благославят и ще се приготвят, през заслужената почивка на човешкото тяло, свободно да научат един нов Божествен урок. Истинска алхимия е това - да превърне човек неприятните занятия, а понякога наглед безсмислени упражнения на обикновения живот, в чист духовен елексир, който иде да засили Божествено начало у човека. Алхимия и то най-висша е, човек да бъде в състояние от най-простата работа, от най-обикновения външен живот да извлече търпеливо онази есенция, която капка по капка ще засили и издигне съзнанието му.
към текста >>

56. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа.
* КАК Е ПРОИЗЛЯЗЛА НАУКАТА ЗА ОКОТО? Случайността е открила и родила много науки, случайността е открила и родила науката за окото. Едно младо момче, унгарец, Пекцели, имало един бухал, който много обичал и наблюдавал в своите променения. Този бухал имал светложълти, портокалени ириси на очите. Един ден десният крак на птицата се счупил и Пекцели, като отишъл да превърже крака, забелязал, че съответният ирис на окото имал вече една черна линия през средата. Пекцели се заел сериозно с неговото лечение и когато кракът бил излекуван, за негово голямо учудване, той забелязал, че и черната линия на ириса изчезнала, като оставила малка следа. Този случай, или това съвпадение, накарало младия Пекцели да наблюдава по-зорко знаците на ириса в окото на бухала в паралел с промените на неговия живот. Така той дошъл до едни постоянни положения на съответствие между живота на бухала и промените в ириса. В това време в него се поражда първата любов към медицината, сиреч към здравото нормално положение на организма. По-сетне той става лекар и винаги определял диагнозата по очите. Още с него и след него се явяват ред лекари, които се ръководят в своята медицина от диагнозата на ириса.
към текста >>

57. НАУКА ЗА ЧОВЕШКАТА ФИЗИОНОМИЯ Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка частица от това, което окултистът е констатирал.
и повече, често даже на няколко километри. Значи, когато минаваме покрай водата, ние не се влияем само от видимата ù маса, но и от онова силово поле, което я заобикаля на доста голямо разстояние. И всяка вода, с която влизаме в връзка, както и всяко друго вещество ни влияят не само със своята видима маса, но и с онези етерни строителни сили, които те притежават. ЕТЕРНИ СТРОИТЕЛНИ СИЛИ НА ОРГАНИЗМА Те са констатирани в ново време от изследванията на Гурвич и учениците му. Обаче това. което той констатира, е отдавна известно на окултната наука и е само една малка частица от това, което окултистът е констатирал. Как Гурвич е дошъл до тия сили в организма? При насочване връхчето на един луков корен към друг луков корен от известно разстояние, той видял, че делението на клетките в последния се засилило. Той дошъл тогаз до заключение, че трябва да излизат лъчи от първия корен, които влияят на втория. По-после такива лъчи той и учениците му доказаха у много растения и животни. Изследваха се в това отношение нервната система, кръвта, първаците и пр.
към текста >>

58. РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност.
комбинации), елементите на които не се съгласуват помежду си, това несъгласие довежда до конфликт между характера и умствените способности. Тогава човек мисли по един начин, а постъпва иначе; неговите постъпки са непоследователни. Такъв човек проповядва деятелност, а сам бездействува. Друг говори само за нравственост, а пък не само че не е нравствен, но често в постъпките си е най-безнравствен. Някой проповядва хуманност, а сам е скъперник, груб, и рядък егоист. Друг говори за мъжество, пък той сам трепери и бяга при най-малка опасност. Такива противоречия съвсем не означават двойственост, лицемерие или глупости; най-често тук има несъгласие и конфликти между характера и умствените способности. Освен геометрическите форми на типовете и темпераментите, които указват голямо влияние върху физическия и морален живот на човека, трябва да се спомене и влиянието на планетите: Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, Аполон (Слънце), Меркурий, Луна и Земя. Тези осем планети притежават физическите и нравствени особености на различните планетни типове. Те представляват една серия на физиономическата октава, на която се основава тази доктрина и от която произлиза нейната научна система. Когато казваме, че този тип е сатурновски, разбираме, че той физически и нравствено принадлежат към родовия тип на Сатурн.
към текста >>

Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана.
Черепният свод е висок, челото - красиво, продълговато, прекрасно оформено, гладко и малко дръпнато назад. Веждите му са слабо извити, тъмни, меки, гъсти. Очите му са длъгнести, умерено вдлъбнати, много живи, тъмносиви със златисти точици. Погледът му е замислен и дълбок; горните клепачи са доста дебели, добре очертани и засенчени с дълги ресници. Носът му е дъгообразен, правилно очертан и на края изящно стеснен; ръбът на носа е рязко очертан; ноздрите - дълги, добре закръглени. Устата доста малка и нежна, правилно очертана, с малко подигнати ъгли; устните тънки, твърди и гладки; брадата малко четириъгълна, прекрасно очертана. Бузите добре очертани; кожата на лицето мека, тънка и гладка с матов цвят; косата тънка, къдрава, кестенява, със златист оттенък. Гласът му - пластичен, звучен; походката му плавна с достойнство, която внушава уважение. Тези черти показват човек, умствените способности на когото го издигат в първите редове. Отличава се с необикновени способности, проницателен ум, богато въображение, със смели и дълбоки идеи. Като писател, той няма равен на себе си; той е забележителен като велик художник.
към текста >>

Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива.
Съдбата му е много променлива; достигнал до най-високите почести, той ту доброволно ще се отказва от тях, ту ще ги губи, благодарение на несправедлива немилост, Краят на неговата кариера ще завърши със скърби и големи нещастия, но неговата мъжествена и горда душа няма да се разколебае от ударите на съдбата, нито от човешката несправедливост и неблагодарност. Той ще пренася страданията си с необикновено величие и с религиозна покорност; ще умре тихо, с наслада за по-добър живот. Овален продълговат женски тип с влияние на планетите Венера, Меркурий и Луна. Този тип се отличава с чудесна красота; чертите на лицето са тънки и много правилни; очертанията на лицето са чисти, изящни, меки и грациозни; черепът висок, челото голямо, прекрасно, благородно, гладко и необикновено спокойно. Веждите са руси, ясно очертани, малко извити, тънки, меки и гладки; очите - големи, прекрасни сини, ясни, украсени с дълги златисти ресници; погледът - девствен и ангелски; съвсем бела конюнктива; тънки клепачи; носът - пропорционален, тънък, правилен, изящен, малко дъгообразен, прав и тънък на края. Ноздрите - продълговати и изящни; устата - малка, прекрасно очертана; розови устни, тънки, много добре окръглени и с необикновена прелест; малка брадичка тънко очертана и особено красива. Цвят на лицето е като бела лилия; великолепна кожа, мека, нежна и много тънка; златоруса коса, мека като коприна и къдрава; тънка и грациозна шия, ослепително бяла. Рамене - тесни, грациозни и възхитителни; има много грациозно телосложение; жива, скромна и много лека походка; нежен глас със сребрист тембър. Тези черти показват младо момиче, много впечатлително, с приятно и просто държане, необикновено привлекателно. Тя е вежлива, много сърдечна, чувствителна, предана и обича да прави добро на другите. Има нежно, великодушно и състрадателно сърце; тя е търпелива, покорна и много кротка.
към текста >>

59. КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За отбелязване е, че тия 12 елемента, с изключение на желязото са с малка гъстота (леки).
В един тон морска вода има 0*05 гр. злато. Но водата в океаните е толкова много, че всичкото злато в нея, разпределено на 1500 милиона хора, които обитават земята, се пада всекиму по 46,000 кг. (Ако можехме да го извадим, всички хора биха станали богати!?) Въздухообразната материя (атмосферата) съдържа в състава си до 12 елементи, но главната ù маса съставят кислородът и азотът. В организмите изобщо са намерени 27 елемента. От тях 12 са застъпени в по-голямо количество, а главната маса на живата материя е направена от четири: кислород, водород, въглерод, азот. За отбелязване е, че тия 12 елемента, с изключение на желязото са с малка гъстота (леки). От останалите има и тежки, но те са в съвсем малки количества. Ето напр. количеството на по-важните елементи в човек, който тежи 70 килограма: кислород — 44 кг въглерод — 15 кг водород — 7 кг калций — 1*77 кг азот — 1 кг фосфор — 0*8 кг сра — 0*1 кг сребро — 0*001 кг злато — 0*0001 кг Това са елементите, що служат като основа, върху която се манифестира величието на живота. Из реферата на G.F. Durand, College de Franse Б. Р.
към текста >>

60. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа.
Не е важно само, дали твоята дейност е физическа или научна, художествена и пр. Важно е преди всичко, твоята дейност любовен акт ли е? Това важи еднакво за всеки вид дейност: от най-грубата наглед физическа до най-префинената духовна. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо религиозно. Това е издигане цената на всяка постъпка. И най-малката наглед постъпка чрез това става свещенодействие, религиозен акт, висш акт на проява на човешката душа. Днес човек е роб на труда. При новото разбиране на труда човек ще добие своята свобода. Защото тогаз трудът ще бъде творчество, всеки миг ще бъде творчество. Тогаз чрез труда ще изявява онзи красив свят, който образува неговото истинско естество. Само при труда, в който е вложена Любовта, човек е свободен.
към текста >>

Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят.
Когато един работи за личен интерес, власт, богатство и пр., тогаз „търговците на глоби", „среброменителите" са в храма. Когато човек работи за Бога, когато в труда му е вложена Любовта, тогаз те са изгонени от храма. Това ще стане, когато от старото разбиране човек се издигне до ново разбиране на труда. Живот и смърт Всеки знае, що се разбира под живот и смърт в обикновен смисъл на думата. Но що е живот и що е смърт от едно по-дълбоко, мистично гледище? Смъртта е най-малката степен на живот, казва Учителят. Когато човек се съмнява мрази и пр., той е мрачен, недоволен. Защо? Защото животът у него е по-малко. А когато има положителни мисли и чувства, той е радостен. Защо? Защото животът у него е по-изобилен. Значи, всеки ден, според полето на съзнанието, в което се намираме, ние се приближаваме повече км живота или повече км смъртта.
към текста >>

Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие.
Човек тогаз влиза в едно по-горно поле на съзнанието. Ако си бил скръбен, всичките ти скърби ще се оттеглят, всичките ти страдания ще изчезнат, ще станеш радостен; ще дойде голямо благословение индивидуално и колективно. Защо всяка дейност, в която е вложена Любовта, е извор на радост? Защото тогаз човек изявява красивия свят в себе си. Този свят носи с себе си изобилния живот. Когато работиш най-малката работа с такова разбиране на труда, тогаз ти участвуваш цял в работата, душата ти взима участие. Радостта тогаз иде от обстоятелството, че ти си в контакт с едно по-висше поле; ти в този момент проявяваш това, което е най-ценно в тебе. При това ново разбиране на труда, последният ще носи радост и щастие. Тогаз трудът ще стане нещо приятно и красиво. Щастието е в служенето на Бога. Днешната форма на труда, в който душата не участвува, в който сърцето не участвува, в който не участвува целият човек, който се върши механично, без сърце, без душа, притъпява човека, убива ценните му заложби, отнема поезията от живота.
към текста >>

Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят.
Ако имаш знания и тези знания даваш на околните от любов, ще се наредят условия да получиш още по-големи. И ако свириш на цигулка, и помагаш с това на околните, без да чакаш нещо от това, ще дойдат условия да развиеш своята музикалност. Това важи и за всички други области на живота. Друг природен закон „В една работа вложете Божествената мисъл, ако искате да сполучите. Ученикът, ако в знанието си влага Любовта, то това знание ще бъде за него благословение. Ако вие в къщи извършите и най-малката работа и вложите Любовта, то тази работа ще донесе благословение.'' Учителят. Каквото и да предприемеш, ако си вложил в него Любовта, то ще се разцъфти, ще донесе благословение, резултати, плодове. Там, дето е вложена жертвата, Любовта, там ще има напредък. Защото тогаз човек е в хармония с цялата природа, и всички нейни творчески, положителни сили съдействуват. Един певец, когато пее за някоя лична цел, за пари, кариера, слава и пр., тогаз той ще може ли да говори на душите на слушателите си, ще може ли да събуди у тях желание за по-висок живот, ще затрогне ли свещените струни на душите им? Не ще може, понеже той самият не е свързан с вътрешния извор.
към текста >>

61. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея?
Но по отношение на какво ще се движи безкрайната вселена в нейната целокупност. Това безконечно единство е неизменно, неподвижно, абсолютно; това е - Единното Действително. И нашата действителност, действителният човек е - в Безконечното, а не в ограниченото. Ние сме свикнали да се считаме малки, ограничени, постоянно менящи се същества, но това е само самоизмама, стара самоизмама; не, вие действувате чрез всичко в света, вие живеете в всяко биене на всяко сърце. Само този живее, който пренася своя живот в живота на света, в другите; когато ние направим център на живота нашето тяло, нашите много малки интереси, тогава ние умираме, тогава ние познаваме страха от смъртта. Страхът от смъртта човек може само тогава да победи, когато той ясно разбере, че животът в света е един и той живее с мисълта: „аз см в всичко, във всяко тяло, във всеки живот; аз съм вселената, цялата вселена е мое тяло - как мога да умра, докато остава макар и малка част от нея? "
към текста >>

62. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия.
Тия стихийни явления не се случват за първи път, нито само в нашата страна - и в миналото, и в сегашното, в разните кътове на земното кълбо стават сътресения, кога по-силно, кога по-слабо, и завличат със себе си много плодове на човешкия труд, както и достатъчно жертви. Описанието на някои от тях поставя човека пред картини, които, наистина, му сочат грандиозните природни сили, непознати и неумолими, които понякога само в няколко секунди разрушават това. което цели поколения грижливо са градили и събирали като най-ценно. Няколко мига само и прах и купища развалини само стърчат там, където е кипял живота и където луди от ужас и осакатени от съборените здания търсят своите близки, затрупани под безразборно нахвърляните остатъци от човешкия строеж... Понякога това разпръсване се докосва и до самата земя и до нейните форми, размества пластове, хълмове, проваля реки, създава езера, изригва кал и пясък, деформира до неузнаваемост местността, където се проявява. За щастие, нашата страна, макар и да видя разрушения от значителна степен и сила, все пак не бяха придружени от природни явления, последици от землетресенията, които понякога правят земята, в която се проявяват, необитаема, било вследствие избликнали води, било поради груби деформации на самата местност, която прави заселването на хората невъзможно. В описанието на тия явления на миналото и сегашното ние няма да се впущаме - едно, че това са картини, достатъчно известни на нашите читатели поради нещастията, които ни сполетяха и друго, че те биха ни отвлекли доста далече от ясната задача, която преследва нашата малка статия. Едно е несъмнено, че всички тия явления, в каквато и степен на сила да са се проявили, са от грамадно значение за човечеството със своите катастрофални последици; ето защо, вярното им схващане и обяснение, доколкото е възможно, би дало достатъчна опора на хората да живеят и творят тъй, че да имат най-малко вредни последици от тия катаклизми, на които те по неволя са заставени да присъствуват. Учените на съвременната наука за земната кора, геолози и тъй наречените сеизмолози и климатолози, казаха и казват своето мнение по станалите явления. Без да искаме да упрекнем някого, ние трябва да констатираме факта, който сам се подчертава в изявленията на нашите и някои чуждестранни професори, че съвременната наука по дадения въпрос има достатъчно събрани данни, обаче, поради една или друга причина (несъществени белези, малкото време, откогато те са започнали систематическото наблюдение) още нямат на ръка достатъчно данни, за да се свържат фактите в закономерни отношения, проникване в законите, които регулират тия явления и минат на онова, което е естествена последица от знанието: предричане последиците от ред факти, свързани с своите прояви с причинна връзка. Затова и ние виждаме тогава, когато нашите учени отрекоха връзката на нашето землетресение със Смирненското[1], отрекоха връзката между отдръпването на морето във Варна - типично явление при моретръса. Гръцките учени, напротив, категорично се изказаха и за Коринтското, Смирненското и Българското землетръси, като за едно и също явление, свързано в своята последователност и причинност и че в никой случай не може да бъде разглеждано като отделно и изолирано явление.
към текста >>

Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление.
Но за нас отговорът на този въпрос е очевиден, необходим и доказан, и ние мислим, че ще е достатъчно да бъде само констатиран обективно, за да се налучкат, тъкмо изхождайки от него, ония причини и явления, които са съществени, които предхождат и които следователно могат да ни дадат опорна точка на едно предсказание. Необходимо ли е то? - Разбира се. Без да гледаме на чисто практическата полза от подобни предсказания, ние смятаме и като съществен белег на една научна дисциплина тъкмо фактът, че тя от наблюдавани явления може да предскаже последиците[8] - само тогава е и стройно закономерна логически свързана дисциплината - в противен случай тя ще бъде само една регистрация, чисто описателна хроника на сбития, наредени по време и пространство, без никаква връзка[9]... Обяснения на явленията с случайности и съвпадения сочи само за нелогичност. Колкото един човек е по малокултурен, толкова явленията, които го заобикалят, му се струват като по-разкъсани, следващи без всякаква връзка, цел и закономерност; и обратното - едно будно висше съзнание може да открие от падащата при краката му ябълка великия закон на небесната механика, която кара милиарди слънца и вселени да описват своите орбити едно около друго. Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва.
към текста >>

[7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се.
Лосский (Берлин 1924 година [6]Едно съществено преработване на класическите схващания в съвременната механика се налага. Понятието за сила, движение и скорост, работа, ускорение, взаимоотношенията на факторите в механиката, условията на механическите процеси, уравненията на механическото състояние и преходните процеси (скритата енергия, инертността и пр.) Съвременните теории на Лоренц, принципите на Делембер, потенциалната и кинетическа енергия и пр. и пр. - всички те ще претърпят корекции, които се налагат от факта, че в действителност телата са пъргави, а не недефиренцуеми (Гледай „Механика Упругого тела" Берлин 1922 г., проф. Federigo Furigues “Les Conupts fondamenteaux de la Sciens” Paris, 1919). [7]Модерно беше, па и сега някои учени обичат да „възстановяват" фактите, По една малка намерена кост от допотопни gживотни са направени доста сполучливи екземпляри, в които същественото е костта, а останалото е моделирания по фантазията на учения гипсова маса И често за едно и също животно имаме по 2-3 образа, съчинени все от „учени" разбира се. За тях е думата. [8]Гледай; Frischeisen-Kohlr wissenschaft und Wirklichkeit (1910 г.); Според В. Оствалд задачата на науката се явява предсказанието, всяко предсказване пък е излизане вън от пределите на опита; Н. H.Vaihinger, Eie Fhilosophie des Als ob 1911 [9]Сократ е бил някога метач, Епиктет - роб, Езоп - никаквик, бездомник и скитник, Граам - изобретател на електромотора - прост работник и пр. и пр.
към текста >>

63. ПЕДАГОГИКАТА И ОКУЛТНИТЕ НАУКИ - П. Г. Пампоров Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хенри Форд е почнал своята дейност с една малка механическа работилница, където е работил сам.
„Рейнкарнационе” – „Прераждане”) Бележка на преводача: Тия мисли на големия индустриалец показват, че практическата дейност, макар и в най-широки размери, може да бъде съгласувана с най-високото духовно схващане на живота. Хора, като Хенри Форд - такива ще бъдат практиците - творци в новия живот, които няма да избягват от задачи и отговорности на материалния живот. Този живот крие в себе си възможности за човека да бъде в най-широки връзки с множество хора да ги изучава, да се опознае с техните нужди и стремежи, както и многостранно да ги подпомага. Прави впечатление, че Хенри Форд, макар да знае, че днешният живот е само преход между минало и бъдеще съществувание, все пак изпълнява творческата задача с всичката си енергия и умение. В неговите многобройни фабрики работниците са поставени при най-добри условия, материални и хигиенични; те получават най-добри заплати и всека година имат един месец платен отпуск, през което време всички фабрики на Форд не работят. Хенри Форд е почнал своята дейност с една малка механическа работилница, където е работил сам. Неговите автомобили се продават най-евтино, макар че работниците при него са най-добре платени. Превел: А. Бертоли
към текста >>

64. КНИГОПИС Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива дума на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле!
Седем царства изходиха морните нозе и никъде не се зарадвах така, както в часа, кога научих, че Всемогъщият е благ и милосърден! Цимбали чух, гласове на медни дискове, кавал на пастир, но никъде не се криеше такава красота, както в благата дума, която ми изрече Той! Няма по-голямо от слънцето, по-далечно от звездите, по-страшно от морето. Но аз се не почудих заради тях така, както за това, че Той, в чиято длан лежи вселената, е благ и милосърден! Как да Те възхваля? Ти стоиш извън помислите ми, ничий разум не може да Те достигне, но малката, красива дума на Твоята благост свети в моята нощ, дарява ми криле! Аз ще се радвам зачуден и усмихнат, ще взема седмо-струнна песнопойка и ще запея: Благословеният, Всемогъщият, Тоя, що държи в ръка вселената, е Благ и милосърден!
към текста >>

65. Бог и човек – Свами Вивекананда Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост.
Човек може да употреби силата и за зло, и за добро; тя сама по себе си не се опорочава. И Любовта може да се употреби и за зло, и за добро, без тя сама по себе си да се опорочава. С Любовта и със силата могат да се извършат хиляди престъпления, но нито Любовта, нито силата се опорочават - опорочава се само човекът, който злоупотребява с тях. Спазва ли човек тия неща, той ще има вечна радост. Думата „вечна" подразбира следното: докато човек постъпва разумно, и радостта му ще бъде разумна; не постъпва ли разумно, става прекъсване в радостта. Най-малката дисхармония, която се явява в живота на човека, нарушава неговата радост. При най-малкото прекъсване връзката си с Първичната Причина, човек изпада в мрак, губи своята радост. Будно ли е съзнанието на човека, тази връзка не се прекъсва, и той живее в светлина. Само истински разумният, съзнателният човек живее в непреривна връзка с Първичната Причина. За всеки друг човек това положение е чуждо. Ако ти заставиш човека насила да държи тази връзка, той ще се намира в положението на дъските в някоя каца, които само под ударите на кацаря и под строгия режим на обръчите са съединени една до друга и образуват нещо цяло.
към текста >>

66. Окото и науката Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Предположете, че ето тук има завеса, която ви скрива от мен, а в завесата малка дупчица, през която мога да виждам само малко от вас.
Един древен индуски мъдрец казва: само индивидуалният дух е неделим, защото той е безкраен; безкрайността не може да бъде делена, разбита на части; това е всякога едно и също неразделно единство, и това е индивидуалният, истински Човек. Човекът ни се струва, че е само въплътено усилие да се изрази, да се изяви този истински Човек и развитието му произхожда вън от пределите на вечния, единен Дух. Във всички произхождащи промени - злият човек става добър, животното става човек и т.н. - Духът не се изменя. Светът се развива, Духът се проявява. Предположете, че ето тук има завеса, която ви скрива от мен, а в завесата малка дупчица, през която мога да виждам само малко от вас. Тази дупчица все повече и повече се разширява и в зависимост от това, в каква степен тя се разширява, аз ще виждам все повече и повече лица, а когато тя стане толкова голяма, колкото самата завеса, аз ще застана лице с лице срещу вас Вие не сте се изменили в течение на това време, вие сте били през всичкото време там, гдето сте сега - увеличавала се е, развивала се е само дупката, а вие сте се само открили, проявили. Също така е и с Духа. Вие няма какво да достигате съвършенство - вие вече сте съвършени и свободни. Какво представляват от себе си, в същност, всички тези идеи за Бога, за религията, за това, което ще бъде там, зад гроба? Защо човек търси Бога?
към текста >>

67. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия.
„Окото има силен психически устой. Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло. Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас.
към текста >>

68. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида.
Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение. Те са много честолюбиви, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки. Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида. Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност. Техният бурен гняв стига до лудост. С голям труд се владеят и леко стават роби на своите горещи страсти и тогава те лесно могат да изгубят здравия смисъл.
към текста >>

69. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде!
" „Тогава аз" - извика славеят. „Ти? " каза Ной. „Уви! Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит!
към текста >>

Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още.
Най-малкият лъч на сребристата луна ще събуди очарователната песен на твоето сърце и упоен от тъмната нощ, ще загубиш своя път". „Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”.
към текста >>

70. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност.
То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет.
към текста >>

Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5].
Течението на водите, движението на въздуха (ветрове, урагани, бури), морските течения - всички тези явления са тясно свързани с електромагнитните течения на земята, със северните сияния, а всички те черпят своята сила, както вече казахме, от самото слънце. Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също.
към текста >>

71. Из моите спомени – Седир Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек.
Никое човешко същество не е достигнало целта си, освен чрез тунела на страданието! Всичко е добре! Всичко, което съществува е добро, така както съществува и е за доброто на всички. Обаче, това не изключва, че то може да стане по-добро - и ще стане. Не се ли убедихте още, че в един свят, който се ръководи от Любовта, свят, чийто всемогъщ ръководител е самата Любов, не може да се търпи никаква неправда? Най-голямото страдание, както и най-малката неприятност са причинени от самия човек. Не като наказание, не като израз на гняв на една отмъстителна власт, но като естествено последствие на собствените ви дела, на упоритото ви отказване да научите уроците на живота, на постоянното ви старание да служите на личността (нисшото аз) вместо на Божественото (Висшето Аз). Може би сте убедени в основната истина, че нищо не е неправедно, но вие я приемате, когато другите страдат, когато другите се намират в мъчнотии. Но де е мъдростта ви, когато вие сами изпадате в мъчнотия? Вие тогаз се ядосвате, гневите, смущавате се, дразните се, излизате вън от себе си и туй, което не ви се харесва, наричате го неоправдано, незаслужено, несправедливо! Вие сте заслепени от живота на нисшото аз!
към текста >>

72. АЙЯ - Добран Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хвръква малката мушица - пее с крилцата си.
Благословено, безкрайно Едно! Ти храниш и орела и мравята; ще приемеш и змията и гълъба. За Тебе пят песнопойците от памтивека: За канарата, от която сме отсечени, за предвечното Едно, из което излязохме, за бъдното Едно, в което ще се съберем! Псалом седми. ЖИВОТ Жив е Тоя, на когото трябва да издигнем храм в душите си. Хвръква малката мушица - пее с крилцата си. Гората тихо шумоли и вътре чука с клюн кълвач, птиче изхвръква отнякъде и политва към висината, а детето започва в утрото своята игра. Животът тече като река, безспир и без умора. От Неговите ноздри изтича той, заедно с диханието Му. По вселената летят слънца като пчели Те се реят из обширните градини на небето, а някъде стопанинът ги чака търпеливо. Векове минават един след друг, като мигове, и чезнат като отблясъци.
към текста >>

73. Книжнина Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда.
Който следва Христа, Учителя на човечеството, той ще получи светлина в сърцето си и ще влезе в градината на щастието, която е вътре в него. Щастието носи светлина, мир и радост. Вън от това то не съществува. Мои приятели, искам да ви разкажа, защо влязох да работя в света. След като ме изслушате, вие ще разберете, как се идва в страна, за която нито см чула, нито помисляла нещо. Това, което ще ви разкажа, е една малка легенда. В Холандия аз бях в „römisch-katolische” църква, дето на хората се говори винаги за Божията Любов, за разкаянието на човека, а им се казва, че ако греши човек, ще отиде в ада. Говори се за изповед, а след нея, душата не получава успокоение. Един ден, силно раздвоена и разколебана в себе си, влязох в една голяма гора, седнах до едно дърво и заспах. Виждам жив сън: намирам се на едно място, дето душите се пробуждат и получават инструкции, нареждания в живота си. Намерих се в голямо учудване и запитвам: „Де съм?
към текста >>

74. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост.
ХИГИЕНА НА ЖИВОТА Хигиената на живота се изразява по два различни начина: хигиена за физическия човек и хигиена за духовния човек. Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото. Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична.
към текста >>

Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е.
ХИГИЕНА НА ЖИВОТА Хигиената на живота се изразява по два различни начина: хигиена за физическия човек и хигиена за духовния човек. Хигиената за физическия човек се изразява в три неща: в жилището, в храната (въздух, вода, светлина, топлина и органически и неорганически материали) и в облеклото. Жилището на човека трябва да бъде удобно! Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична. Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия.
към текста >>

Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност през всичкото време, докато е в него.
Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло. Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна. Коя храна отговаря на тия условия? - Тази храна, от която като ядеш, усещаш приятност, разположение, което продължава дори до следния обяд. Такава храна създава едно малко разширение в човека. Хигиенично облекло е това, от което човек изпитва една малка радост, една малка приятност през всичкото време, докато е в него. Хигиеничната дреха трябва да бъде добър проводник на живите сили в природата - на топлината и светлината. Хигиеничните дрехи трябва да се отличават с мекота, да са приятни на пипане. Както в хигиената на физическия човек влизат три важни елемента, също така и в хигиената на духовния човек влизат три елемента: мисли, чувства и действия или постъпки. Всяка мисъл, на която пламъкът никога не се намалява, е хигиенична; намалява ли се пламъка ù, тя не е хигиенична. Всяко чувство, на което интензивността не се намалява, е хигиенично; намалява ли се интензивността му, то не е хигиенично.
към текста >>

75. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия.
Л. Лулчев ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ (Продължение и край) В този вечно вариращ по интензивитет електрически океан, стават всичките световни сбития на нашето битие, а също и тия явления, които ние наричаме природни - включително и землетръсите. Слънчевите петна и ерупции, които заемат грамадни пространства (понякога ерупции има по 150,000 км., а в петната може да се вмести земята няколко пъти и имат шеметна скорост) са тия първични фактори от решително значение, които влияят съществено, като първоизточник на изключителните или, да не бъдем антропоморфни в своите съждения, в тия стихийни манифестации на голямата мощ на действуващите във въздушните и водни маси и в земната кора сили. Тъкмо тук вече се явява от значение и човекът като малка частица от живата природа в своята съвкупност, като група материя, индивиди - или най-после колония, от добри или лоши проводници на световната енергия. Ако нашите точни наблюдения са дали достатъчни доказателства, че известни дървета се изключително предпочитат от светкавиците[1], това е истински факт и за самите хора и групи от хора и общества, по отношение на тия и други природни сили. Индивидуализмът и общественият живот, неговите прояви образуват онези канали, по които се проявяват и текат самите модифицирани енергии в природата. И както ако ние турим тънки електрически проводници, може да извикаме нагорещяване и даже подпалване, вследствие вътрешното съпротивление на жичките в случая; така също нецелесъобразният живот ще предизвика на първо време подпушване на енергиите, което ще се изрази в нервност повечето (особено в по-силно отклонилите се от нормалния природосъобразен живот); тази нервност ще се изрази в остри и груби взаимоотношения, в обществени акции, в нравствения подем или упадък, в ожесточени борби, революции, войни дотогава, докато най-после туй нарушение на равновесието може да започне да се отразява и върху естествения процес (вървеж) на околната природа. Нарушеното равновесие се отразява преди всичко в промяна на времето[2] големите въздушни пластове се разместват често пъти поради силното и дълготрайно концентрирано напрежение около една идея[3]. Деформираните и отклонилите се течения проникват в земните пластове и нарушават и там неустойчивото им поради други причини равновесие, (слънчеви петна, бури, магнитни или въздушни и др.) - и стават последната капка, която прелива чашата.
към текста >>

Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети.
Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам. Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи".
към текста >>

76. Стремежcт на потока - Ив. Изворов Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Тая малка дума разкъса мрака на дълга нощ, легнала над световете.
Georg Nordmnn ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ (Продължение) Псалом единадесети: ЛЮБОВ Любов е Твоето име. Векове трябваше да мълчи сфинксът в пустинята; векове дълги трябваше жестокият самум да хвърля пек върху него и слънцето трябваше милиони пъти да преброди небесната шир, догдето се роди пророкът, който каза, че името Ти е Любов! Тая малка дума разкъса мрака на дълга нощ, легнала над световете. От нея научихме, защо живее мравката и защо летят слънцата по своите безкрайни пътища, - далеко в безмерната пустота на Вселената. Както майката, която никое повеление, освен любовта, не я държи будна над спящия младенец, така Ти си буден - бдиш, за слънцата, за мравинките и за крехката чашка на кокичето. Безумни, ние не знаем, че Ти, Твоят закон и стълбовете на които се крепи света, са любов! Света дума, на която смисълът се не гадае нито от знахар, нито от мъдрец! Хвала на нея!
към текста >>

Той помни деня на своята пролет, както косът не забравя сливата с малката градина, където скрит под клоните, обсипани с бели цветове, подсвирва на децата.
Реката с живата вода блика непрестанно. По цялата вселена, - на широко се разнасят струите на Твоята вечна младост? Който живее в Тебе, часовете на живота му са като часове на утро; усмивката му е като усмивка на дете а душата му е пълна с надежда. Когато скръбна есен покрие с умора гората и вятърът отбрули посърнали листа, душата му не скърби, защото тя е вечно в обновителната пролет на Твоя дух. И в смразените зимни дни той живее с дните, когато прелетните птици на ята пристигат отдалеко. Той помни деня на своята пролет, както косът не забравя сливата с малката градина, където скрит под клоните, обсипани с бели цветове, подсвирва на децата. Летят години. Преминават тежки векове, а ти си вечно млад и неуморим! Певци, нагласете струни и запейте хваление за обновителния дух, що тече на звездни реки по цялата вселена! Псалом тринадесети: НЕБЕ Небето е престол на Твоето царство, в което криеш великите Си тайни. Небето е свят, в който пребъдват светите знахари и тия, що познават част от пътищата Ти.
към текста >>

77. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията.
АМРИХА (Разказ) Да, ето, това е вече последната книга, която изчитам. Всички писачи под Нероновия скиптър са прегледани; те ми дотегнаха; все по един и същ начин пишат; не ме задоволяват техните умувания; нищо особено не пишат, това, което те пишат, всеки малко по-умен човек би писал. С такова мъчително чувство захвърли младият римлянин Оронций и последната книга от своята грамадна библиотека. Оронций беше висок, строен, около 30 год. мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията. В този притулен кът, той беше напълно се отдал на това, да задоволи своята неугасима жажда за знания и дотогава той беше прочел всички по-важни съчинения, с които разполагаше по онова време римската империя, престолът на която тогава беше зает от Нерон. Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал. Времето беше великолепно: топло, свежо, пролетно утро. В него, без да знае защо, се зароди едно желание за разходка.
към текста >>

Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните.
Името на детето беше Амриха. Оронций реши в себе си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което можеше да се разполага. И наистина, тя начена усърдно да се занимава, като посещаваше школата на Сенека, запозна се с гръцката култура, с една реч, тя застъпи всичко, що беше в услуга на тогавашното образование. Откак Амриха постъпи в школите, промените в нейното лице се извършваха поразително скоро, благодарение на това, че нейният живот се отличаваше с абсолютна безукоризненост по отношение на морал и усърдно занимание, което беше едно следствие и от влиянието, което упражняваше върху нея добре възпитаният и високоинтелигентен Оронций. Когато стана на 16 години, красотата ù можеше да съперничи с тая на най-красивите римлянки. Още когато беше малка, беше наречена „приятелка на животните", поради нейната отзивчивост на страданията на хората и животните. И по-после тя проявяваше голяма нежност доброта и разумност спрямо всички околни, особено спрямо живущите в крайните квартали Покрай науката и философията, която Амриха изучаваше при най-видните тогаз учители, Оронций я запознаваше с онези дълбоки принципи и закони на природата, които той беше изучил. Тя проявяваше удивителна интуиция при изучаването на висшите знания на божествената наука. Един ден Оронций забеляза че Амриха притежава и нещо, което другите нямат; това беше голямата сила, която се криеше в нейните ръце. Той видя, че когато тя искаше да вземе един камък от пътеката на градината им, простре ръка и камъкът сам дойде при нея. Съзнавайки ползата, която може да ù донесе тази сила, както на нея, тъй и на околните, той реши да я насочи в един път, в който тя да употреби силата си за добро.
към текста >>

78. Връзките между макрокосмоса и микрокосмоса Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Съдържанието на този труд е само малка част от една по-обширна работа.
Л. Колиско СЛЪНЧЕВОТО ЗАТЪМНЕНИЕ НА 29 ЮНИ 1927 г. [1] НОВИ ИЗСЛДВАНИЯ ЗА ЗВЕЗДНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗЕМНИТЕ ВЕЩЕСТВА (Експериментални изучавания в биологичния институт при Гьотеанум). В настоящия си труд искам да изтъкна с образи, начертани от самия Космос, как пълното слънчево затъмнение се отрази върху златните, сребърните и калаени соли. Златото е физически представител на слънцето върху земята, а среброто е представител на луната и затова те са най-подходящите елементи, чрез които образно ще може да се представи затъмнението на слънцето от луната. Съдържанието на този труд е само малка част от една по-обширна работа. Чрез дългогодишни непрекъснати изследвания съм създала една основа, която ме оправдава да изляза пред света с резултатите от тези изследвания. Опити със златото Опитите със златото са особени. Първите опити, които предприех със златото преди години, се състояха в следното: разтварях чисто злато в царска вода (която е съставена от азотна и солна киселина), изпарявах излишните киселини и получавах злато в разтворено състояние като златен хлорид. Този разтвор разредявах ритмично, т.е. получавах тъй наречените все по- разредени и по-разредени потенции.
към текста >>

79. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая.
Обаче, богатството на новите идеи, които ми дадоха, беше доста голямо и аз в продължение на следните няколко месеца имах достатъчно случаи да черпя от него. Китаецът Андреас очакваше от няколко деня като гостенин един стар китаец с известно име Цун-Хинг. Не знаех как той, тъй знаменит, богат и могъщ, беше на гости у Андреас. Той дойде една вечер след вечеря с твърде демократичен файтон, придружен от един мандарин и един моряк. Аз бях поканен на тези приятни събрания, дето един жълтолик господар след императора на 400 милиона народ достатъчно силен да тури в затруднение цялата европейска дипломация, говореше с простота с един прост войник, с един неизвестен лекар и един антиквар . За да направи чест на своя гост, Андреас беше наредил една от стаите в китайски стил: едно широко абаносово легло, рогозки, бродирани кошници, етажерки със скъпи минерали и бронзови предмети, великолепна кадилница, поставена на земята съвсем видоизменяваха малката стая. – За всичко това колко разноски сте направили! – казах на Андреас . – Да, докторе, ориенталецът обича формите. Не трябва да оскърбяваме никого. Някога, когато аз ходих на гости у този княз, всички негови хора бяха на крак.
към текста >>

80. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали.
СЕГАШНАТА РАСА И НОВАТА Отзвук Моята светеща раса - която скоро ще се основе, далеч ще превъзхожда и най-фантастичните видения на днешните идеалисти. Не съм мечтател, който се впуща във възможности! Аз зная, какво има да стане! Стоял съм зад някои мечтатели утописти, въодушевявал съм ги, направлявал съм техните мисли, за да може светът чрез творенията им да види бъдещето и да подкрепи усилията им и тъй да ускори деня, в който ще дойда, за да основа новата раса. Твориха те по мои указания от свое гледище - опирайки се на една малка частица от истината, която бяха познали. Сега, сам аз говоря с истинското знание за онова, което се планира - което вече е в Единния дух и вече пребивава в най-висшите мисли, които за моя поглед са по-действителни от дървета и скали. Не бленувам, кога говоря за идещата раса - Аз, който съм духът на тая раса! Но от вас, от днешното човечество, от вас ще зависи, кога да бъде тя основана - кога тя със своята радост, със своя мир, със своето богатство, с несравнимото си щастие ще се изрази на земята. В молбата си за чистота - аз, духът на неродените - посочих няколко преобразования, които са необходими, за да приготвите света и себе си за новата раса. Ключът на днешната раса е: имам; на новата: да бъда!
към текста >>

В облеклото ще има малка разлика.
В новата раса, за новите открития ще си служат с грамадни сили, които - открити в природата, ще бъдат на разположение на човека за осъществяването на едно дело с широк размах. Тях още ги крият, защото в ръцете на една разрушаваща раса те биха били само опасни. Противоположността на половете играе голяма роля в настоящата раса; в новата раса ще има равноправие на половете. Укриването на ония процеси, които се извършват при зачатието, тайната, с която се обгръщат естествените форми, неоправданите преструвки и престорено незнание, подчертаването на разликата на половете чрез облекло, възпитание и обноски - всичко това води към скрити мисли и тайни шепоти върху полови неща и само възбужда чувствеността. В моята светла раса полът ще бъде нещо второстепенно. В облеклото ще има малка разлика. На вид - дори и по характер: - двата пола ще изразяват по същия начин най-високото, което е вложено в тях. Знание, наука е славата на днешната раса, а в новата раса най-висшето ще бъде мъдростта. Колкото и да е важна науката, все пак тя се занимава само с външния, с видимия свят. Това е един дълъг, бавен път към сърцето на нещата! Пътят на мъдростта не води отвън навътре - а отвътре навън.
към текста >>

81. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

После се качиха селянка с малкото си дете и един стар човек с малката си дъщеря.
На другия ден намерих Андреас на гарата. – Аз трябва да се извиня пред вас, каза той: взех трета класа. Тя не е удобна, но ние ще отидем само до Компиен и аз мисля да получа във влака осветление по някои въпроси. Отговорих, каквото учтивостта изискваше. Андреас премина по цялата дължина на влака, изучи локомотива, говори с машинистите и най-сетне избра едно празно купе. После се качиха селянка с малкото си дете и един стар човек с малката си дъщеря. Тренът тръгна. Валеше дъжд. Едрият човек и Андреас си размениха любезности, говориха за лошото време, за застрашената реколта, за закупвачите на жито, за зле разхвърлените данъци. Събеседникът беше търговец на вина от Епинет. Той отиваше да заведе малкото у един свой братовчед.
към текста >>

Макар и да знам това, при все туй мога ли да откажа на останалите 98 малката тяхна светлина?
– С толкоз голямо благоразумие, че най-сетне ще достигна до туй, да си остана в къщи. – Не, никога, заяви Андреас енергично. Трябва да се излезе на работа в света. Когато се занимавам с някого, показва се цялото му бъдеще и що ще направи той със светлината, която му разкривам. Когато стотина души идват при мен да ми искат работа (духовна), аз виждам, че от тях един или двама докрай ще я довършат. Макар и да знам това, при все туй мога ли да откажа на останалите 98 малката тяхна светлина? Имам ли право да им я откажа? Когато ти искат, дай! Когато ти предлагат, приеми. Някой тръгва за някъде: моли се на благия Бог за смелия пътник. Ти няма да задържиш някого, въпреки неговото желание.
към текста >>

82. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса.
И вие желаете духовното дори - само за да бъдете по-горе от другите. Затова не ви се дава още практическото знание за творческата сила на мислите. Вие бихте злоупотребили с нея за егоистични цели. И затова бихте замедлили развитието си - и онова на човечеството, на което всеки един от вас е член. Вие бихте усилили възспиращото влияние на личността - и попречили на развитието на Висшето аз. Едва, когато станете безкористни - едва, когато станете в по-малка степен роби на вашето жалко „аз" - ще се научите мигновено да творите видимото чрез силата на мисълта Това ще са научили вече децата на моята раса. Тяхното знание ще служи само за другите - никога за самите тях... Всички ще бъдат художници - в онова ново изкуство да образуват превъзходни мисли, които ще радват всекиго, който притежава ясновидството. По-красиви от най-великите съкровища, които се пазят в нашите музеи и се излагат в галериите, ще бъдат техните творби, които ще бъдат от всички за всички. * * * Мисълта е творческата първична сила. Гласът твори със земна материя; ала мъдри мислещи, същества мислят преди това съзнателно - те по-напред съзнателно творят с мисли от по-тънка материя модела на своите земни творения. Великата сила, която сътвори Цялото, преди да изрече словото за физическото откровение - създаваше в мисли.
към текста >>

83. НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Тогава вашата малка „същина", онази дребнава същина с всичката своя изолираност, ще ви се види една неудобна тежест, която е пречила на вашия растеж.
Мислите ли, че това са случайности? Или въобще не мислите ли върху това? Живеете, само защото не можете да го промените и се стремите, без да знаете, защо? Плашите се от смъртта, от страх, да не изгубите живота и с него всичкото ваше имане и „самосъзнание"? Ще дойде време, когато ще разберете, че вашият собствен живот е вечен . Тогава вашата малка „същина", онази дребнава същина с всичката своя изолираност, ще ви се види една неудобна тежест, която е пречила на вашия растеж. Подобри е да захвърлиш тази тежест, докато сте още живи, както го наричате вие; защото смъртта не ще ви освободи от нея. Освободете се от себе си. Тогава вие наистина ще живеете - и то всякога в непрекъснато съзнание. Може би мислите, че не ви е позволено да го опитате - макар и да имат основание животът и смъртта? Вие човеци - създадени по подобие Божие - вярвате ли, че можете да му приличате без всезнание?
към текста >>

84. ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога.
Голямо разстояние има между най-голямата човешка чувствителност и чувствителността на ученика, у когото Бог работи непосредствено. Това не е само разлика по размер, но и по качество. Трябва да прибавя, че от тези, които се подвизават в съвършения живот, твърде малцина влизат в истинската мистична област; повечето от тях остават на границата. Евангелието посочва съвършенството за всяко състояние, в което човек може да се намира: като управител, гражданин, слуга, съпруг, родител, дете, работник, артист, учен и пр.. Този съвършен живот е мистичният живот. Мистичният живот има две страни: от една страна усилието, а от друга страна - дарът. Първата страна е борбата, втората - съзерцателният живот, прозрението; тая втората страна е винаги дар, защото въпреки героизма на доброволно упражняваните добродетели, заслугите, които те ни допринасят, си остават нула в сравнение с най-малката благодат, пратена от Бога. При другите методи царува правдата; там царуват психичните закони, аналогични на физическите. Това е царството на кармата. Но мистикът работи чрез любовта и по този начин той изниза над закона за кармата. Поради дълбокото си разбиране на Христа, той излиза над този закон. Неговата любов му казва, че той никога не е действувал достатъчно и вследствие на това усърдие, което надминава правилото, закона, Небето му отпуща даром благодат: дар за изцеление, пророчество, непосредствено познаване на душите, на земните и небесните неща.
към текста >>

Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка.
Някоя слабост, която аз си позволявам тук, може би прави възможно едно престъпление на другия край на света, или може би в някой следващ век ще попречи за създаването на нещо красиво. В първата градина се намират тези, които са привързани само към външните форми на религиите. Във втората се намират тези, които се молят, само когато неотложна нужда ги подтиква към това. У обитателите на третата градина е родено желание за усъвършенствуване. В четвъртата градина живеят тези, които са взели въодушевено решение да служат на Бога. Но тези, в петата градина, са съвсем внимателни да не си позволят най-малката погрешка. Работниците в шестата градина са винаги готови на всички жертви. И най-сетне, тези от 7-мата градина са истински бедните, които съвсем забравят себе си в работа за Бога. Вие знаете, мили приятели, че не делата преценява мъдрият Съдия, но нашите мотиви. Ние се класираме сами в една или друга градина според качеството на любовта и на второ место според нашите дела. Любовта, която човек чувствува към Бога или ближния, остава призрак, ако човек не ù даде живот чрез действие; и нисшите най милосърдни дела остават мъртви, ако не ги оживи любовта.
към текста >>

85. ПРОЛЕТ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

То е само една малка частица от това, което крие в себе си човешката душа.
Това нещо, което ние не знаем, това сме самите ние". Учителят Човешката душа е проекция на Цялото и затова целият Космос с всички свои планети, слънца и пр. намират своя израз и в човека. Корените на човешката душа са извън време и пространство. Обикновеното човешко съзнание не е проява на целия човек. То е само една малка частица от това, което крие в себе си човешката душа. В нея се крият всички заложби, всички дарби, тя съдържа в себе си живота на цялото. Душата знае, а личността е ограничена. Личността разполага само с ограничени способности, а силите на душата са безгранични. Когато душата осени личността, лицето се одухотворява, то добива онзи тънки, подвижни изразителни черти! Когато душата осени личността, това познават не само хората, но и всички други същества, Защото говорът на твоята душа намира ек в техните души!
към текста >>

86. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото това, което днес човек проявява, не е целият човек, а една малка част от силите, заложени в човешката душа.
Изложбата на Цветана Гатева Симеонова. Духовните движения не са нещо случайно. Те са израз на дадена степен в развитието на човешкото съзнание. Днешните духовни движения са израз на новото, което се ражда в човешкото съзнание. Днес присъствуваме на едно разширение на човешкото съзнание. Защото това, което днес човек проявява, не е целият човек, а една малка част от силите, заложени в човешката душа. Душата се пробужда! Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че божественото, което образува истинската човешка природа, ще се прояви сега в по-голяма степен. Това показва освобождение на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота. Това показва идването на една култура на хармонията, на красотата, на любовта.
към текста >>

87. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото Същество, в което се чувствувате съединени с всички.
Без любов не може да се реализира единението Любовта означава да бъдеш едно с всички. Безкористната любов - това е единният живот. Ако вие сте любовта, вие не можете да не включите целия свят в нея, защото само тогаз вие ще съзнавате, че вие сте света. Вие добре знаете това с вашия ум, но това не е достатъчно. Вие всички сте лъчи от една и съща светлина, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство. Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото Същество, в което се чувствувате съединени с всички. Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да мислите за другите като за нещо отделно от вас. Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот. Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание. Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот пулсира и в другите. Осъществете това единство, като живеете хармонично с всичко около вас.
към текста >>

Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот.
Ако вие сте любовта, вие не можете да не включите целия свят в нея, защото само тогаз вие ще съзнавате, че вие сте света. Вие добре знаете това с вашия ум, но това не е достатъчно. Вие всички сте лъчи от една и съща светлина, от един и същ живот; вие трябва да чувствувате това единство. Вие сте една част от великото Едно, в което живеете и дишате: само една малка искра от великото Същество, в което се чувствувате съединени с всички. Вие трябва да знаете тая общност с изявените части; не трябва да мислите за другите като за нещо отделно от вас. Живейте в великото Цяло, вместо в малката отделна част и така ще почувствувате пълнотата на всеобемлющия живот. Мислете винаги върху единението, излезте с вашето съзнание извън формата и по такъв начин ще бъдете едно с общото съзнание. Искате ли да виждате единството на цялото битие, то скоро ще узнаете, че вашия живот пулсира и в другите. Осъществете това единство, като живеете хармонично с всичко около вас. Всичките хора се включват в Едното, Великото Същество. Помогнете на това Едно в неговата еволюция към по-съвършен израз в нисшите области.
към текста >>

88. ВЕСТИ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да бъде тя малка вселена - образ на мирозданието, да скрива в себе неговите истини и тайни.
А. Т. В ШЕСТИЯ ДЕН (Легенда) Неизброими са чудесата на Божието творчество; Но най-великото чудо, що Вселюбящият сътвори, е душата. Неизброими са цветовете, що разтварят коронки на тайнственото дърво на Духа, изпълнящо времена и пространства; Но най-непостижим от всички е цветецът на душата. Когато в шестия ден Създателят привърши творението си, измери го с всепроникващ поглед и видя, че всичко бе прекрасно. И възрадва се Той и каза: – Да създадем душата, за да населява световете и да се радва на моето творение. Да бъде тя малка вселена - образ на мирозданието, да скрива в себе неговите истини и тайни. Да бъде тя – в разцвета си на съвършенство – образ Наш и подобие Наше. Да носи тя в своите глъбини небето и земята, и нейният корен да бъде животрептяща плът, а цветовете ù - най-висше проявление на духа и красотата. Да бъде тя искра от свещения огън на Моя Дух, разгаряща се без край и без граници. Да бъде тя разпалящо се слънце на разума и висшето прозрение, неутолимо жадуващо истината и вечно стремящо се да озари с своите сияния чудесата и тайните на мирозданието. Да бъде тя тайнствен извор на Моята Любов, из който вечно да бликат свещените струи на живота.
към текста >>

89. Събудете се, деца на светлината! – продължение Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Каже ли той, че се интересува само от въпроса да си направи една малка къщичка, в която да се прибере, да преживее по някакъв начин дните си, това е идея на млекопитаещите.
Обаче, както сватбарите получават нещо от трапезата на богатата сватба, така и заинтересуваните от великите хора придобиват благо от тях. Съществува известие връзка между великите и обикновените хора в света. Затова, .добра е да се слушат великите, хубавите работи. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, от някаква велика мисъл в ума му и от някакво велико действие във волята му. Естествено е човек да се интересува от тези неща. Каже ли той, че се интересува само от въпроса да си направи една малка къщичка, в която да се прибере, да преживее по някакъв начин дните си, това е идея на млекопитаещите. Те мислят само за храна и за една малка дупчица, която да им служи за свърталище, да се запазят от природните стихии и от външни неприятели. Истинският, разумният човек, обаче, има и други интереси. Той се вдъхновява от красивото, от великото в света. Него търси, него посещава, нему отдава хвала и поклонение. Само този човек може да разбере дълбокия смисъл на думите „чуха, че иде Исус".
към текста >>

Те мислят само за храна и за една малка дупчица, която да им служи за свърталище, да се запазят от природните стихии и от външни неприятели.
Съществува известие връзка между великите и обикновените хора в света. Затова, .добра е да се слушат великите, хубавите работи. Всеки се интересува от някакво велико чувство, което прониква в сърцето му, от някаква велика мисъл в ума му и от някакво велико действие във волята му. Естествено е човек да се интересува от тези неща. Каже ли той, че се интересува само от въпроса да си направи една малка къщичка, в която да се прибере, да преживее по някакъв начин дните си, това е идея на млекопитаещите. Те мислят само за храна и за една малка дупчица, която да им служи за свърталище, да се запазят от природните стихии и от външни неприятели. Истинският, разумният човек, обаче, има и други интереси. Той се вдъхновява от красивото, от великото в света. Него търси, него посещава, нему отдава хвала и поклонение. Само този човек може да разбере дълбокия смисъл на думите „чуха, че иде Исус". Както днес се интересуват за идването на някой велик артист, така се заинтересуваха някога за идването на Исуса, като човек, който носеше спасението на човечеството, който носеше ново учение, нова култура, нов начин за живеене.
към текста >>

90. Астрологията и възпитанието Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури.
Ако бихме могли да погледнем на живота малко по-отвисоко или по-обективно, ще видим, че много от „сериозните" конфликти и недоразумения между възрастните произтичат от самомнителност и капризи, както буквално това става между децата. Защото - може годините да са минали и човек да се е изменил външно, без да е пораснал вътрешно... В това, според нас, стои трагедията на възрастните и от нея произтича необходимостта за тяхното възпитание. Ние не искаме да кажем, че възрастните, особено в преклонна възраст, трябва да тръгнат на училище и да учат наука и изкуство, като младите, а че трябва да свикнат, по-често да разлистват живата книга на своите изтекли години и да извличат от нея набраната поука и мъдрост Само при едно разумно отношение към живота излишната самомнителност у възрастните ще се разпръсне и ще се създаде атмосфера на естественост и простота, необходима и за стари и за млади За естественост и простота между възрастните са работили във всички времена всички велики учители на човечеството. А и при днешните усложнени и заплетени обществени условия те (естествеността и простотата) имат своя жизнен смисъл. И търсейки обяснение и задоволяване нуждите на съвременния живот, ние без да щем, се връщаме към миналото и откриваме нещо наистина поучително и интересно. Историята ни учи, че в миналото, наред с политическите, икономически и военни фактори, у разните народи са играли не по-малка роля и разните етико-философски и религиозни школи, като често даже давали тон на цепи култури. Такива са били конфуцианството, браминизмът, будизмът, йеховизмът, християнството и др. Колкото и различни да са били тези школи, според своите национални и философски особености -ръководени от повече или по-малко съвършени учители-мъдреци – те искали чрез спазването на известни правила, съпроводени понякога с известен култ, да улеснят и осмислят живота на човека (главно възрастния) и му посочат път към някакъв идеал за съвършенство, според нуждите на епохата. Такава школа била за европейската култура, в начало, християнството. Христос и апостолите събирали не учените и книжниците, а хората на посредствения живот на народа и ги учили на простите, но вечни истини. За това и в евангелието (най-авторитетния първоизточник на християнството) се говори само за Учител и ученици на живота.
към текста >>

91. НА СВЕЩЕННАТА ПЛАНИНА - А.Т. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ябълката - от една малка семка.
ГОДИНАТА Животът започва от малкото - едно семе, един зародиш. Стволоватият дъб се е зародил и израсъл от един дребен жълъд. Ябълката - от една малка семка. Малкото - и обикновеното наблюдение ни го показва и научните изследвания в древността, и в наши дни ни го сочат - е могъщо. Искра огън може да причини грамаден пожар. А в атома - според пресмятанията на днешната физика - е скрита могъща енергия, ала е свързана в Гордиев взел, та мъчно би могла да се развърже. Да се развържеше, би била цял змей, чийто пръстени биха опасали цялата земя. И най-великото чудо на Природата е негли това - дето може да събира в малкото голямото: и по време, и по пространство.
към текста >>

92. РАДИАЦИЯТА НА ОРГАНИЗМИТЕ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част.
Докато още не сте готови да дадете живота си за вашия неприятел, още не сте реализирали единството и във вашия начин на помагане влияе още личността. На другите правете това, което желаете да ви правят. Мислете за другите със същата снизходителност, с която всяка душа се отнася към себе си. Давайте и прощавайте, мои деца. Критикуването Нам се следва да съдим, не вам. Защото ние виждаме всичко, вие само една малка част. Няма защо да се занимавате с недостатъците на другите. Вие има да поправяте собствените си недъзи; това е една задача, която всеки човек на времето си трябва да изпълни. Всеки дохожда при нас по собствения си път и никой освен нас не знае, на какво стъпало стои човек. Не можете ли да прозрете, че всички се намират в процеса на растене и развитие? Научете се само по тоя начин да съдите за другите и скоро не ще бъдете в състояние изобщо да съдите, вместо което навред и във всеки човек ще виждате развиващата се красота на Божествената сила.
към текста >>

Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща.
Недостойни мисли никога не ще бъдат подкрепени от Него; Той ще трябва да ги пречистя със своята чистота. тъй неговата работа ще се уголемява, вместо да се облекчава товарът, що Той носи. Мислите ви трябва да бъдат тъй пропити с любов, че те да бъдат целебни течения за болките на света. Безполезни мисли Всяка безполезна мисъл означава пропиляна енергия. Не трябва да пропилявате нито една мисъл. Научете се да запазвате вашата енергия; не употребявайте дори най-малката частичка от вашата енергия за безполезни мисли или неща. Всяка ваша мисъл трябва да действува за нас. Отхвърлете от вашата мисъл всичко ненужно и безполезно, за да имате повече сила за това що е нужно и полезно. Само вибрации, които помагат, трябва да изпраща вашият мозък. Навикнете прочее, да разгонвате всяка безполезна мисъл; такива не трябва да оформявате вече в думи и изрази. При това не е достатъчно само да не мислите лошото; вие трябва да достигнете до положителното добро.
към текста >>

Твърде малката дейност донася най-после болестта; твърде многото - тъй също има за последствие страданието.
Работете едновременно в съгласие както с физическите, тъй и с духовните закони; старайте се да живеете и според двата. Единия отразява другия; и двата са изявление на едно и също. Изучавайте законите - следете действията им във физическата материя. Във всички области трябва да се вслушвате в закона. Преумората е както духовна, тъй и физическа погрешка, последствието от нея винаги доказва това. Твърде малката дейност донася най-после болестта; твърде многото - тъй също има за последствие страданието. Самите Учители дават почивка на своето тяло и се покоряват на физическите закони. Не трябва да пренебрегвате чистата радост и почивката. Намерете време да се освежите всред природата; слънчевата светлина, чистия въздух са тъй необходими, както и почивката. Превъзмогнете слабостта на тялото чрез равновесие и вътрешно спокойствие. Заобиколете се с ритмични трептения и предавайте ги и на другите.
към текста >>

93. ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето - може би и другите звезди и млечния път.
Радиациите, които изпуща ядката, могат да бъдат с разни дължини на вълната. „Аз съм убеден, казва Лаковски, че ще се сполучи да се познаят, измерят и регулират дължините на вълните, които изпущат клетките. Тогаз ще стане възможно слагаме за разрешаване на въпроса за продължение на човешкия живот до неподозирани днес граници." „Развивайки теорията си, казва Лаковски, аз се питах: Отде иде необходимата енергия за произвеждане на клетъчните радиации? Ние имаме тук работа с радиации, които идат от много далеч, имаме работа с космични вълни. Атмосферата, в която живеем, е пълна с множество радиации с познати и непознати източници и с разни дължини на вълните. Слънчевата светлина е само една част от тях; тя заема само една малка част в цялата тази гама от вибрации, които ни заобикалят и чийто източник вероятно е слънцето - може би и другите звезди и млечния път. Не е възможно да се отрече влиянието на звездите. Приливът и отливът, причинени от комбинираното действие на луната и слънцето не ни ли доказват, че най-голямата механическа работа на земята има звезден произход? Защо тогаз земята да не възприема радиациите, изпущани от далечните звезди и от млечния път? Има множество радиации, с разни дължини на вълните, които кръстосват нашата атмосфера и идат от междупланетните пространства. Болестта не е нищо друго, освен изменение на радиациите на организмите".
към текста >>

94. СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕКА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили.
В цялата природа зад механичното стои разумното. Тогаз шумът от дъждовните капки ще стане за тебе музика, която ще издигне съзнанието ти до Разумното, до Любовта, която лежи в основите на цялата природа. И това ще те изпълни с радост, с мир. При такова разбиране на живота, гледката на тревицата, поникнала до тебе край пътя, ще те изпълни със същото чувство, защото и в процесите, които стават в тази тревица се проявяват тези разумни сили. Последните работят върху всички по-долни царства и подпомагат тяхната еволюция. При такова разбиране гледката и на най-малката тревица ще издига мисълта на човека до онзи мистични духовни сфери, дето работят тези разумни сили. До това може да дойде днес всеки непредубеден човек, ако иска, по чисто научен път. Днес науката трупа все повече доказателства за в полза на едно по-дълбоко разбиране на живота. Има една вътрешна лаборатория в природата. И това, което виждаме около нас, е само външен израз на тая работа, която се извършва в тая вътрешна лаборатория Също така и съзерцаването изгрева на слънцето или на звездите ще събуди у вас подобни идеи, като знаете, че това не е само механичен процес, но е израз от дейността на тези разумни сили, които работят зад тези форми. И когато човек съзнае, че всички тези външни явления са осезаем израз на тяхната любов, на тяхното желание да служат на Бога, на тяхното самоотричане, тогаз не се ли изпълва живота с поезия, с чудна хармония, с красота?
към текста >>

95. КАМБАНАРЯТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Малка гранчица на клона, клона на стеблото.
Боян Магът ПЕСНИ І. Тече си потока надоле – не пита, къде ще се спре. Върховна тайнствена воля го нуди към светло море. Над него, разперило клони, расте си самотно дърво. Листата му вятъра рони – не пита защо, за какво. II. Малка гранчица на клона, клона на стеблото. Корена в земя дълбоко, върха към небото. Листите по гранка пърхат: Кой за кого сторен? – Нито корена без върха, ни върха без корен. ІІІ. Златна нива клас класила – зърното бе жертва. Сила жертва възвисила – днес е тучна жетва.
към текста >>

96. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво.
Това желание ламата съобщи на Фуен Ву и последният обеща пред него и пред небето да излее такава камбана. От тоя ден старият майстор стана мрачен. Той не приказваше с никого, а ден и нощ стоеше в своята ливница и приготовляваше формите за чудната камбана на най-големия китайски храм. Дойде цветният месец. Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител.
към текста >>

Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас.
Храстите се напълниха с бели цветове и техният аромат се разнасяше от тихия ветрец. Малката Офизан седеше в градината и с тънка игла работеше своето моминско руво. Птичките подскачаха по клоните на разцъфналите овошки, а небето беше чисто, лазурно, дълбоко. Офизан тихо пееше, а умореният Фуен Ву, спираше за миг работата си, отриваше с ръка потта от челото си и се вслушваше. Тая тиха песен беше отплата и награда за тежкия му труд. Той нямаше по-скъпо същество на тоя свят от своята малка дъщеря, която след дните на тежък, огнен труд, идваше при него с нежна милувка и с детински сладък глас му разказваше за всичко, що бе видела през деня... Шестнадесет пъти Фуен Ву изливаше грамадната камбана за новия храм, но той все не бе доволен от нейния глас. Тя не звучеше така, както старият майстор очакваше: нейният ек не будеше в сърцата на верните онова свято чувство, а грешниците едва ли от него биха изтръпнали, както искаше светия лама, който строеше храм на Великия Учител. Натъжи се, отпадна духом камбанарят, чиято ръка бе изляла всички камбани в Пекинг и му се струваше, че гневът на небесния син ще го срази, защото не може да изпълни даденото обещание. След последния си опит Фуен Ву излезе от ливницата отпаднал, изпотен, отиде в градината и там падна на колене, като започна безутешно да се бие в гърдите. Притича тогава Офизан уплашена, прегърна побелялата глава на баща си и след дълги молби узна тайната на неговата скръб. Тя обърна глава към Пекинг и видя големия храм готов да чака като исполин своята камбана, чийто глас ще прелети над града, да сбере за молитва праведните синове.
към текста >>

97. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Потоци, реки, езера, гори, океани, слънце, небо и звезди, всичко, всичко имаме ние в малката вселена - нашата душа.
ІІІ Ние всички сме възлюбените деца на майката-природа. Като пролетни цветя, като сутринни лъчи, като кристални струи, ние крием в себе си красиви възможности - за прекрасен, чист и радостен живот. Да придобием сърце чисто като планински извор, което да блика любов, да имаме ум светъл като лъчезарно слънце, което да раздава светлина, да бъдем души всеобемлющи като вселената, свободни, крилати души; - какво има по-цевно от това? Златото, среброто и всички скъпоценни камъни са вътре в нас. Цветя цъфтят и плодове зреят в нашит градини на сърцето и ума. Потоци, реки, езера, гори, океани, слънце, небо и звезди, всичко, всичко имаме ние в малката вселена - нашата душа. Ние сме възлюбените деца на Бога на Любовта! П. Г. П. Витоша, 3. III 1930. година
към текста >>

98. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото.
Чрез това учение ще разберем, че ние сме само в борба и кои са нашите приятели, видими и невидими, които ни помагат, техните сили и възможности. Тази беседа ще ви улесни да ги познаете и тогаз вие ще придобиете нов стремеж да се подновите като знаете, че не сте сам, но подкрепен от други сили; тя ви посочва начините и пътищата да обновите живота си, за да придобиете разумно и с полза благата на природата. Като четете това съчинение, ще разберете голямото му значение и няма да пропуснете да го препоръчате на тези, които обичате. „Мировата и космичната обич” Тази книга ни показва, че любовта е божествена проява в живота. Всичко, което съществува в битието, е божествената сила на любовта. От любов малката семка се жертвува, за да расте дървото. Интересно и важно в това съчинение е връзката между причината и следствието, чрез което животът се превръща в хармония и равновесие. Тази беседа препоръчваме за широките и оригинални схващания, които съдържа; в нея идеите се излагат със силна логика. „Новият живот" Тая беседа обяснява как се проявява новият живот и в какво се състои. Тук Учителят се проявява със своите знания, сила и опитност. Той се показва като истински духовен водач, който може да издигне хората към новия живот, към нови идеали.
към текста >>

99. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Малка група млади братя есперантисти през 1928 г.
Biblioteko „Nova Kulturo", 11-а lаго, № 1 lеп lа homol - Р. Dапоv - Адрес: Aт. Николов, ул. Ц. Ив. Шишман, № 19 - Бургас. Малка група млади братя есперантисти през 1928 г. започнаха библ. „Нова Култура" - с цел да преведат на международния език есперанто беседите на Учителя на Бялото Братство и да запознаят външния свят с новите идеи, тъй светли и красиви и тъй обилни с живот и вътрешна сила! Всички онези, които са пили от живата вода на вдъхновеното Слово, ще разберат свещения подтик на душите, които искат да споделят със своите братя и сестри най-великото благо. Днешното време е време на интернационализма. Съобщенията са тъй развити, техниката е толкова напреднала, че никой народ не живее и не може да живее откъснато от другите Великите освободителни движения от друга страна са също интернационални по характера на целите, които преследват.
към текста >>

Това е малка книга, появила се първоначално във „Философски преглед" - год.
Дайте възможност на Божия Дух да се прояви! На физическото поле - нужно е да имаме солиден фонд, за да печатаме и разпространяваме Живото Слово. Ние чакаме. 5. Религиозно-философския мироглед на П. Дънов" — от А. Томов. Това е малка книга, появила се първоначално във „Философски преглед" - год. II. кн. 1. Хубаво и обективно изложение на учението на Учителя, връзката му с другите учения (спиритизъм, теософия и пр.) Особеният му характер като жива възпитателна система от методи и правила за приложение законите и принципите на живата природа - всичко това много умело и сполучливо в сбита форма е изнесено. Пожелаваме най-голямо разпространение на тази книжка, особено между интелигенцията, която не е още ориентирана по въпроса за учението на Учителя. Статията е отпечатана в отделна брошура. Струва 8 лв.
към текста >>

100. ВЕСТИ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Простата песен на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница.
Ето, днес не палете лампи по терасата. И свирците могат да си идат. Достатъчни ми са звездите по далечното небе и шумът на вятъра из тежките клони чувам като нежна музика. Сега, в тоя час, е моят празник. Стадата се прибират. Простата песен на овчаря, що долита от хълма, е по-хубава от музиката в най-големия ден на годината и в малката колиба до моя дом бих намерил толкова покой, колкото в накитената ми приемница. Днес не палете светлините. Нека морните певци почиват в сън, защото в мене трепка тиха радост. Тя прави празник делничния ден, превръща в палат колибата, а пастирската проста песен в чудна музика. Днес всички хора са добри. В очите на всички блести приветствие и красота, днес не би ми се видял страшен и свирепия вой на бурята.
към текста >>

НАГОРЕ

0.39552593231201