Търсене в текстове за 'Малка'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 149 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни.
Тя ни е уведомила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в мировия свят. От прилагането на условията и началата, които той диктува в живота, зависи здравословността на коя да е органическа деятелност. А да облека чистия смисъл на този закон в прост език, ще изразя следващата мисъл: добрият живот и благоденствие на твоя ближен са необходимо условие както за него, така също и за твоя добър живот и твоето благосъстояние. Това е една физиологическа истина, която никой просветен человек не отрича. Кой е онзи, който не знае, че от правилното работене на функциите и от доброто състояние на органите ни зависи общото здраве и дългоденствие на тялото? Малка една болка в който и да е член на тялото изведнъж се отражава върху целия ни организъм и нарушава мирът и спокойствието на живота ни. Нима това, което е истина за физиологическия живот, не ще ли бъде тъй също истинно и за социалния живот? Не е ли същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? Да, без всяко съмнение той е същият природен закон, приложен в по широка смисъл. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е тъй също необходимо за благоденствието на обществото. От основните принципи на този неизменяем биологически закон зависи нашето бъдещо щастие или нещастие.
към текста >>

„На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери.
Разстоянието помежду величините или 1: 4 500 – 4 600 умножено по 4 500 – разстоянието на най-ближната външна вселена е равно на 93 150 000 000 пъти диаметъра на Слънчевата система, който умножен с 5 584 000 000 е равно на 520 149 600 000 000 000 000 мили. „Едно разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили в секунда ще й вземе близо 90 000 000 милиона години да го пропътува“ Нашата видима вселена се състои повече от сто милиона слънца, които имат един общ център на тежестта. Притегателната сила на това средоточие се предполага да е повече от 78 000 000 000 000 пъти по-голяма от тази на нашето Слънце, което, както всички други, се покорява на силата на този монарх; и да направи едно обръщение около този център ще му вземе не по-малко от двадесет милиона години. Това средоточие на тежестта, според астронома Максуел Хол, е близо до орбитата на двойната звезда от шеста величина – 65 Рiscium. Тази хипотеза отрича Мядлеровата теория, която поставя центъра на тежестта в Плеядите и Персей. „На такова голямо разстояние – казва същият списател – една външна вселена, ако и да е със същия диаметър както нашата, щеше почти да се изгуби и да ни се представи само като една малка мъжделива небула.“ Те всички образуват част и връзка на една обширна звездна чепка – нашата видима вселена, която е отделена от всички външни галактики 2 (млечни пътища) чрез една обширна беззвездна пустота – по същия начин, както Слънчевата система е отделена с празно пространство от заобикалящите я звездни сфери. Причината за невидимостта на външната вселена може да се изясни на едно от трите предположения. Първо, разстоянието даже на най-близката външна вселена е толкова огромно, щото нейната светлина не е още пристигнала. В съображение обаче с Голямата епоха на времето, показана от геологическата история, това предположение е някак си съмнително. Второ, отвъд границите на нашата видима вселена едно „изтъняване“ на светлообразния етер може да се приключва – като да свършва в една абсолютна празнина, която разбира се ще арестува преминаването на всичката светлина от външното пространство. Трето, в обширното пространство, което разделя нашата звездна система от нейния най-ближен съсед, едно погасяване на светлината е възможно да взема място в етера, който по този начин ще действа като едно космическо було – и да крий за всякога от нашия поглед всичките външни галактики.
към текста >>

Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие.
Тя ни е убедила с необорими доказателства, че този закон царува навсякъде в света. От прилагането на условията и принципите, които той диктува в живота, зависи здравословното състояние на която и да е органическа дейност в обществения организъм. 6. Всеобщият биологичен закон – законът на Цялото 1. Този закон може да се изкаже на обикновен език така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходимо условие както за него, така и за тебе – за твоя добър живот и твоето благоденствие.” Това е истина, която никой просветен човек не би могъл да отрече. 2. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в който и да е орган на тялото се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. 3. А нима това, което е вярно за физическия живот на отделния човек, не е вярно и за живота на социалния организъм? Не е ли това същият естествен закон, който и в единия, и в другия случай диктува същите първоначални условия? [20]Без всякакво съмнение това е същият природен закон, приложен в по-широк смисъл. 4. Очевидно онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо също така и за благоденствието на обществото. Този неизменяем биологичен закон определя бъдещото щастие или нещастие на човечеството.
към текста >>

11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство?
Те изграждали своите хипотези върху основата на логическата интерпретация на научните данни и вярата си в единството на света. 9. Астрономът Елард Гор (John Ellard Gore)[67] използва аналогията и пренася отношението между диаметъра на Слънчевата система и разстоянието до най-близката до нас планетна система (т.е. разстоянието от Слънцето до ά (алфа) Центавър[68]) към мащабите на видимата вселена. 10. В резултат на извършените изчисления Гор изказва следното предположение: Ако се запазва същата организация на материални обекти в безбрежното космично пространство (звездни системи и разстояния между тях), то следва да очакваме, че съществува друга вселена, отдалечена на определено разстояние от нашата видима вселена и това разстояние според наличните данни се изчислява на 5,2 .1020мили[69]. Разстояние, което светлината със своята удивителна скорост от 186 300 мили/секунда (300 000 км/с) ще измине за близо 2,8.1015 секунди или 9.107 години, което е 2.107 пъти разстоянието до ά Центавър. 11. „Ако на такова голямо разстояние – казва Елард Гор – има друга вселена като нашата, то тя би изглеждала само като една малка мъглявина.” Ако това предположение е вярно, тогава защо не са наблюдавани други вселени, отдалечени от нашата видима вселена посредством “празно” пространство? [70] 12. Съвременните астрономи доказаха, че съществуват много такива „мъглявини”, които представляват огромни звездни системи – галактики – намиращи се извън нашата галактика. Всички те, които образуват видимата вселена, са отделени помежду си чрез едно обширно беззвездно пространство, точно така, както нашата Слънчева система е отделена с „празно” пространство от забикалящите я звездни системи. 13. Елард Гор продължава своите разсъждения, като посочва три причини за невъзможността да се види някоя друга вселена: – Разстоянието дори до най-близката външна вселена е толкова огромно, че нейната светлина още не е пристигнала до нас;
към текста >>

18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие.
на разстояние 2.107 пъти по-далеч отколкото е в действителност), тогава даже и да няма поглъщане от междузвездното пространство, тя би изглеждала като една звезда от около тридесет и шеста величина. Според формулата на Погсън[73], за да се види дори само теоретично такава звезда, ще е необходим телескоп, чийто диаметър да е не по-малък от 24 000 фута (ок. 7 км).” 17. Настоящото научно заключение не бива да ни обезсърчава. Каквито и да са хипотезите на съвременните астрономи за нашата видима вселена, колкото и да са различни техните схващания за това, дали тя е крайна или безкрайна, то ние трябва да допуснем, че броят на действително съществуващите вселени, макар и невидими за нас, на практика е безкраен. 18. Нека си представим, че имаме крилата на един ангел и можем да излезем вън от пределите на нашата ограничена вселена, така че разстоянието до най-далечната звезда, видима с нашите най-мощни телескопи, да е просто като една малка стъпка в нашето небесно пътешествие. Какви ли чудеса на мирозданието биха се открили пред нашия смаян поглед?! 19. Пред нас щяха да се открият звездни системи от по-висш порядък. Пред тях нашите видими небеса биха изглеждали като едно пясъчно зрънце край брега на океана. Ние бихме могли да пътуваме милиони и милиони години в различни направления и бихме срещали все нови и нови слънца, нови светове, нови вселени, които постепенно щяха да изплуват из вечността и да се приближават към нас с намерение като че ли да ни посрещнат. 20. Как така, питаме се тогава ние, няма ли край, няма ли свод, няма ли небе, което да ни спре?
към текста >>

Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството.
Казвам: Духът у вас, това е Адам. Душата, това е Ева.“ [33] Фарисеи (арам. „обособени”). Делото на пророк Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Закона, е продължено от хората, станали известни като книжници. По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидити, „верните на Бога”. Фарисеите са онази малка група сред хасидитите, която се разграничава от политическите и религиозни становища на мнозинството. Те наблягат на индивидуалното изпълняване на Закона (за разлика от садукеите, които слагат ударение на храмовото богослужение) и възкресението. За тях Законът е приспособим към променящите се условия, но е задължителен за всички. [34] Садукеи – произходът им е спорен: политическа партия, религиозна секта, провинциална организация или група от държавни чиновници. Те са толкова груби към своите, колкото и към чуждите. Смятат за добродетел споровете със своите учители.
към текста >>

Вярваме, че това е една малка крачка в правилната посока.
Анализът като метод има за цел познанието на частите като елементи на сложното цяло. Синтезът, от своя страна, съединява тези части, като ги превръща в жива конкретна цялост. Синтезът допълва анализа и се намира в неразривно единство с него. Необходимо е читателят да се съобразява с тази закономерност и да подхожда добросъвестно към приложения фрагментарен подход. Съзнаваме отговорността на начинанието и сме готови да понесем както аплодисментите, така и критиката. Вярваме, че това е една малка крачка в правилната посока. С избрания от нас подход се надяваме да провокираме читателя към мислене и откривателство. Ние не претендираме за авторитетност и изчерпателност. Нашата най-голяма радост би била, ако след този първи опит за интерпретация се появят множество други. Това, което сме представили, е само един възможен поглед, и то от твърде тесен ъгъл. Вероятно след десет или двадесет години самите ние ще имаме по-различна гледна точка за свършената работа.
към текста >>

В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество.
А за някои читатели може би те са прекалено много. Ние решихме да се ограничим дотук, за да дадем възможност на бъдещите изследователи да ги допълват, коригират или премахват. Част от цитираните имена и термини бяха с правописни грешки и фактологически несъответствия, а за друга част беше невъзможно да се открият или намерят данни. Всичко това, разбира се, не бива да се свързва пряко с автора, а по-скоро с ограничените възможности както на тогавашния правопис, така и на печатната техника в България от края на XІX в. Все пак с наличните бележки и нанесени корекции се надяваме да хвърлим повече светлина по конкретно засегнатите теми, както и да допълним и дообогатим кръгозора на читателя. В бележките са дадени сведения и са уточнени част от цитираните от автора имена и текстове, както и една малка част понятия, които се изясняват в контекста на самобитния стилов изказ на последвалото му творчество. Тази книга остава неразбрана в края на XІX в. Неразбрана е и днес, в началото на XXІ в. – 110 години по-късно. Как иначе да си обясним факта, че тя остава незабелязана от съвременната наука! Нима през 90-те години на XІX в.
към текста >>

2. Бележник на Петър К. Дънов, 1899г.

Всяка неправда, колкото и малка и да е Аз съзирам и навреме исправям.
Аз все присътствувам, Аз все действувам и то постоян[н]о, без никое прекъсвание. Гласът на когото и да е, от каквато и дълбочина или безпредел- с.11 ност и да иде, аз го чувам от веднажд. Всяка въздишка, всяко огорчение в мене се отразява и то преди да е начнало. Всяка неправда, колкото и малка и да е Аз съзирам и навреме исправям. Никое дело, колкото и потайно и да е, не може да избегни моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия в всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мен според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му,
към текста >>

Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа
25. А[вгуст, 1899] Днес ме посетиха седем ангела и четири добри духове. Ангелите имаха на главите си бели покривала. Двата добри духа бяха малки деца, носени от двата ангела. А другите два вървяха помежду тях. Часа наближаваше 10-сет, денят бе сряда. Времето беше ясно, небето прозрачно, слънцето грееше ярко, само около хоризонта се показваше малка мъглявост, знак на някаква мистическа с.80 вест. Славата Господня днес не се е явила още на небето. Господ е още в своето светилище. Времето е тихо, само тихия ветрец едва поклащаше листата. Аз размишлявах днес върху видението, което видях на 20-и на този [месец].
към текста >>

3. УВОД

Към малката група оригинални материали на Учителя П.
Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви. Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г. и е използван от Учителя в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско.
към текста >>

4. Речник на остарели и чужди думи

Пъра, пара (тур.) - най-дребната монета в Турция и други източни страни; тук - малка, нищожна част
опасеш - в смисъл на опашеш, овържеш с.53 Стежание, стяжение (рус. остар.) имот, богатство с.69 Пъра, пара (тур.) - най-дребната монета в Турция и други източни страни; тук - малка, нищожна част с.81 Заруча (остар.) - осигурявам, тук в смисъл - давам гаранция с.82 Блудя (остар.) - блуждая с.85
към текста >>

5. 01.Тефтерче с размишления 3.03.1899 - 16.10.1900

Всяка неправда, колкото и малка да е, аз съзирам и навреме оправям.
Няма разлика къде се намира този, който ме призовава, дали в най-долните слоеве на моите творения или в най-горните, дали в най-отдалечените краища на моето вечно владение или в най-близките, за мене е все едно. Времето, пространството не съществуват. Аз все присъствам, все действам, без никакво прекъсване. Гласът от каквато и дълбочина и безпределност да идва, аз го чувам отведнъж. Всяка въздишка, всяко огорчение в мене се отразява и то преди да е начнало. Всяка неправда, колкото и малка да е, аз съзирам и навреме оправям. Никое дело, колкото и потайно да е, не може да избегне от моя поглед и всяко деяние не остава от да не приеме това, което заслужава. Аз съм този Бог, този съдия във всичко праведен и давам всекиму това, което му се пада. Едни възнаграждавам, други наказвам, едни привличам, други отхвърлям. Едни въздигам, други понижавам и всякой стои или пада пред мене според своето достойнство, според своята доброта, която е приел. Ако някой спази доброто, което е приел и го приложи в живота си да принесе плод, него възнаграждавам за труда му, него повишавам за благородството на душата му, че е опазил светостта на името ми и честта на дома ми.
към текста >>

6. 04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна.
Не мисли, че небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме винаги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата работа е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувстваме ний, когато сме призвани даже да извършим най-малкото дело, което вас много пъти възмущава. Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да извършим най-малката и на глед нищожна. Единственото нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взели път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки. Но любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се наказват. Помнете, че небето не може да търпи ни най-малък грях, нито да го потули. Всеки грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии.
към текста >>

7. 13.Червено тефтерче

Малка ви е вярата.
И мирът ти ще изгрее като утринно слънце на живота, защото то е живот. А сега бъди ти верен към мен, не считай моята слабост на плътта за грях. Подкрепи ме с любовта си. февруари 14. Бог се от зло не изкушава. Малка ви е вярата. Господи, Боже мой, как мога да ти слугувам, за да те прославя? Чрез вяра и чрез изповедание моето име пред света. Господи, Боже мой, кога ще благоволиш напълно да ме просветиш, да разбирам и изпълнявам твоите заповеди? - Когато послушаш гласа ми и предадеш напълно сърцето си на мен. Тогава ще благоволя да те просветя с пълнотата на моя благ Дух.
към текста >>

8. Пеню Киров - №7

Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят.
Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме. Но сега, любез. ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му. Ний [на нас] с брата Тодора ни се попречи за да се събираме, понеже негодуват хазяите35 от нас, защото се молим Богу. Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна стая за нашето дело. Затова доста сме скръбни, но уверени сме, че Бог ще ни крепи.
към текста >>

9. Петър Дънов - №30

И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост.
.................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
към текста >>

10. Петър Дънов - №41

Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г.
Оставам ваш верен: П. К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г.
към текста >>

11. Петър Дънов - №50

Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение.
„Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух.
към текста >>

12. 02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят.
Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването34 аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме. Но сега, любез. ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по повечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му. Ний [на нас] с брата Тодора ни се попречи за да се събираме, понеже негодуват хазяите35 от нас, защото се молим Богу. Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна стая за нашето дело. Затова доста сме скръбни, но уверени сме, че Бог ще ни крепи.
към текста >>

13. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост.
.................. 111. Човешката душа има седем стъпки на развитие: Първата фаза - Обръщение, е от Бога. Човек в известна фаза от своето развитие преживява дълбок преврат, вътрешна криза, една вътрешна буря. Дотогава човек е живял несъзнателно, без да се запитва за целта и смисъла на живота, но в известен момент той чувства пустота и съзнава, че досегашният му живот е без основа и без посока. И във времето на най-големите вътрешни бури проблясва в него една малка светлинка, която започва да расте и която го изпълва с мир и радост. Тази светлинка е идеята за Бога, за Разумното начало, което работи в целия всемир. Това именно е първата степен на човешкото пробуждане - Обръщението. Дотогава човек е бил с гръб към Бога, към Великия център на живота, и при тази първа стъпка се обръща с лице към Него. Тази фаза е дълбок вътрешен, мистичен процес. Това е озарение на човешката душа от един лъч, който иде от Великото разумно начало.
към текста >>

Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г.
Оставам ваш верен: П. К. Дънов .................... 126. Тези сродници в Шумен вероятно са по линия на Пенко Стамов, съпруг на сестрата на П. Дънов - Мария. Тяхната най-малка дъщеря Ана (родена на 01.02.1890 г. във Варна) е учила в Шуменското основно училище „Добри Войников" през учебната 1901/1902 г., а през следващата учебна година е продължила във Варненската девическа гимназия „Мария Луиза". (У., № 41, 10.07.1900 г.) 127. Това посещение все пак се осъществява в началото на 1901 г. Това се потвърждава от по-късно писмо на Учителя П. Дънов от Шумен от 22 януари 1901 г.
към текста >>

Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение.
„Той е вашата вяра, която побеждава света." „Без вяра не може да се угоди на Бога. " „Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят." Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето, аз ви пиша в името на Господа Исуса, за да се осветлите върху Неговите пътища. Аз искам вий да сте свободни и да сте за пример на другите — по пълнотата на вярата си и по пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази; тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение; но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си — Божието благословение. Аз ви162 говоря като един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех; да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благо- утробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Святия Си Дух.
към текста >>

14. 05_ПИСМА НА ПЕНЮ КИРОВ ДО ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

А във втория - и с по-малка плата може.
Той иска това тъй, за да може да действа против разните лица, които са завзели земи от землището Ви и ги вече владеят чрез крепостни актове. Щом като така е вече упълномощен, той ще може да дава под експлоатация мерията Ви и разните обработени ниви, от които да можете да се ползвате с един приход. А и по друг начин, казва, пак мога да му нагледвам и управлявам имота, като ходя в месеца 4-5 пъти там, за да контролирам коруджиите как изпълняват работата си и като му явявам всичко, да може сам той да се разправя с тях. Курията имала вече височина около един метър, за отглеждането на която трябвало вещи хора да се намерят. Касателно за платата, която трябва да му се дава, казва: в първия случай с повече плата, понеже изключително, казва, трябва само нея работа да работя. А във втория - и с по-малка плата може. Касателно, че моето писмо Ви е развълнувало, ето що ще кажа: аз Ви уважавам, почитам, защото Вий сте първият, който в България сте осветили умовете на хората в отношение на спиритическите науки и др. И ний много дължим на днешното ни съобщение с Невидимия свят на самия Вас. Според мен ти си баща на спиритистите в България и като тъй ний сме длъжни да се отнасяме към теб с уважителни писма, а напротив - не както ти няколко пъти пишеш в писмата си до мен, с почитание. От това съм се и ази наскърбил. И после, че ний сме се намирали добре, морално и материално, с бр. Тодора.
към текста >>

15. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец.
в гр. Бургас, като щях да ставам заранта, видях в душата си един гълъб със заря около него да носи едно старо книжле, на големина малко нещо по-голямо от малкото евангелие и в началото няколко листа изпокъсани. И хвърли пред мен това книжле. Това видях последователно два- три пъти. На 14 февруари 1907 г., сряда, в 11 часа преди полунощ в гр. Карнобат, в хотел „Балкан", като лягах, видях един особен бял гълъб с малка една закривеност отгоре на кълвуна му, че държи в клюнчето си едно клонче от крилантово цвете, което клонче после се обърна на бял крилантов венец. Подир малко стояне на тази гледка всичко се изгуби. Като ставах от сън на 3 май 1907 година, четвъртък сутрин, минаха през ума ми следующите два стиха, и то докато не съм си отворил още очите: Върви, върви в полето, в бунището клето. Не стой тук, при морето,
към текста >>

16. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене.
Влиза в различни общества, чете материалистическа литература, която по това време е в апогея си. Но все остава празно в душата му и даже в един период от живота си (1896-1897), по време на вътрешни борби със себе си, той решава чрез чисто философски разсъждения, че животът няма смисъл. Това обаче не го задоволява, тъй като дори и да не намира такъв, разбира, че животът не може да бъде без смисъл. През 1897 г. все още е дребен чиновник в Бургаския окръжен съд. По това време е на квартира в една малка стаичка, където прекарва свободното си време в четене. Ето спомените му оттогава. „Една вечер преживях нещо страшно. Както си четях, стори ми се, че столовете се раздвижиха, в шкафа започна да се тропа. Настръхнал в ужас, аз легнах на леглото и се завих презглава. На другия ден ми казаха, че се явили таласъми и в други къщи.
към текста >>

На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име.
Тодор Стоименов сънува една вечер как го нападнала глутница вълци, които без малко щели да го разкъсат. Озърнал се и видял, че наблизо има дърво. Бързо се хванал за клоните му и се качил горе. Така се отървал. Сънят бил дотук. На другия ден излиза от печат малка брошура от един православен свещеник, насочена срещу неговото име. Този свещеник го обвинявал, че бил проводник на евангелизма в Бургас и по този начин отклонявал народа от православието. Книжката е от 11 страници и се нарича „Грях ли е да се молим на Бога за ближния? ". Отпечатана е в Карнобат с подзаглавие „Отговор на бургаските протестанти", с автор К. Христов. Това е протойерей Костадин (или Константин) Христов, бургаски архиерейски наместник. На първата си страница брошурата започва с думите: „В печатницата „Велчев" в Бургас е напечатано едно пасквилче под наслов „Ти победи!
към текста >>

17. №53 /Петър Дънов/

Това вие сами ще видите - колко е малка вярата ви.
Аз съм велик. Господ ме проводи да ви кажа да укрепне вашата вяра. В това място вие сте избрани да Му служите, помнете това добре, защото Бог ще ви благослови. Трябва да се молите, защото краят е близо. Знае вашето желание - че в тая страна има да станат велики неща. Това вие сами ще видите - колко е малка вярата ви. Мир вам, Аз си отивам. Вест II17 гр. Нови пазар, 24 декемврий 1900 г. Афаил Четете Йоан, 1 глава.
към текста >>

18. № 48 /ПЕНЮ КИРОВ/

Имам болка от света и [от] делата му, и то не малка.
гр. Бургас, 19 февруарий 1901 г., часа 2 ¼ след обяд Гавраил [текстът липсва] В това съобщение се говори и за мен. За любовта ни в Господа размисли по предпоследната мисъл: „Человечеството е разтлено“, и питай Господа и ми отговори. Имам болка от света и [от] делата му, и то не малка. Ако Бог благоволи да се видим, то заедно с арменчето ще дойдем, или пък може ти да дойдеш, но този въпрос да оставим времето да го реши. Мен бяха ме уволнили от работа, но след 15 дни пак ме повикаха и сега-засега съм на привременна работа. Д-рът не ми е писал, но аз тези дни му писах и изплащах един дълг21. От Васил днес получих писмо. Разправя, че бил добре, но не дотам в духовно отношение.
към текста >>

19. №56 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

Бургас. Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник учител28.
„Ако ви гонят от едно място, идете на друго." Свободни сте. Никому нищо не сте длъжни, освен за Бога и Любовта Му. Трябва да спазваме своите правдини, които Бог е подарил. Ако ви е възможно, пишете ми с приносящия това ми писмо. Аз съм сега на половина от пътя помежду Варна и Бургас. Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник учител28. Може би, ако ми се отвори пътят, да посетя и Бургас, да се видим. Но това е от второстепенен интерес засега. Поздрави бр. Тодор и другите. Ваш приятел: П.
към текста >>

20. №60 /Петър Дънов/ [отворена карта]

Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Неми хваща окото. Страх ме е“. Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин.Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“.Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>

Забелязах една малка усмивка на лицето му.
Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите,аз ще ви прекарам лесно“.
към текста >>

21. №60 (Пеню Киров)

Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма.
към текста >>

22. №76 (Петър Дънов)

Аз се едва бях завърнал от една малка обиколка откъм Нови пазар.
№76 (Петър Дънов) Варна, 24 юлий 1902 г. Люб. бр. Киров, Писмото Ви от 20-и того приех. Аз се едва бях завърнал от една малка обиколка откъм Нови пазар. Ще дойда в Бургас идущата сряда на първий идущий и все, що е отредил Господ наш, ще сторим. Аз, още преди да ми съобщите за Д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка. Види се, Лукавият обръща своята политика, но жив е Господ наш, няма скрито за Него. Само това не ще позволи. Зная аз где е болката.
към текста >>

23. №89 (Петър Дънов)

Ще ви помоля да ми направите една малка услуга.
Разсъдете и помежду себе си кое е право да се върши. Успехът ви зависи на всички от горе. Казвам ви това, което Господ иска от вази. Поздрави всички приятели. „Очистете се - казва Господ - и се приближете, за да ви благословя във всичко." Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай [Велчев] и му пратих едно клише и една френологическа карта112 , като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания. Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не. И ако ги е напечатал, земете 100 (сто) карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става [как] му пиша две отворени писма, но нямам още отговор.
към текста >>

24. №103 (Петър Дънов)

Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
Завърна ли се от разходката си? Г-жа Казакова идва във Варна през миналия месец180 . Поменах и за обещаните 20 лв. Вам и тя обеща да ги внесе на Ваша сметка181. Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма.
към текста >>

25. №89 (Пеню Киров)

Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща.
Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме.
към текста >>

26. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 3

Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга?
Казва ми: „Ти не може ли да му кажеш нещо? Той гледа така...“. Аз искам да опитам дали работи законът у този българин. Приближавам се и като му срещнах погледа, съзирам в него една хубава мисъл. Казвам му в ума си: „Прояви доброто, което е в тебе“. Намерих едно хубаво чувство и една хубава постъпка и тогава му казвам: „Приятелю, би ли ни направил една малка услуга? Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“.
към текста >>

Забелязах една малка усмивка на лицето му.
Както виждаш, пътят ни е през реката, а водата е много придошла“. Той ме гледа. Казвам: „Този наш приятел има един велосипед, моля да го вземеш на каруцата, тъй като ние можем да минем през реката, но колелото не можем да носим. Ти ще вървиш с каруцата напред, ние ще изуем обущата си и ще запретнем крачолите си. Ти само ще ни показваш пътя“. Забелязах една малка усмивка на лицето му. Погледна ме изпитателно. Казва: „Може, човещина е това. На драго сърце ще ви услужа. Турете велосипеда на колата ми. Но и вие можете да се качите, аз ще ви прекарам лесно“.
към текста >>

27. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г. Отношението на П. Дънов към него проличава в писмото до П. Киров от 9.09.1904 г., непосредствено след събора в Бургас: „Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма.
към текста >>

28. 39 ПИСМО

Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази, тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение, но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си: Божието благословение.
Той е вашата вяра, която побеждава света. „Без вяра не може да се угоди на Бога." Едно чадо Божие трябва да е свободно от грижите на тоя свят. Ако животът ни е в ръцете Божии, не остава вече място за колебание и двоумение. Ето аз ви пиша в Името на Господа Исуса, за да се осветите върху Неговите пътища. Аз искам вие да сте свободни и да сте за пример на другите: по пълнотата на вярата си и пълнотата на живота си. Ето, това мое писмо е една малка проповед, отправена до вази, тя може да не е пълна в много неща, гледана от критическа точка зрение, но вярвайте ми, тя има най-важното в себе си: Божието благословение. Аз ви говоря като Един, който е натоварен да ви говори. И мога ли да ви говоря друго освен Истината, която ми е връчена от Господа? Господ да ви благослови и умножи, да сте сила и слава Негова. Последното ви писмо приех: да бъде благословен Господ. Колко Той е грижлив, благ и благоутробен, че се снизхождава да говори, да ни упътва чрез Светия Си Дух.
към текста >>

29. 43 ПИСМО

Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник учител.
„Ако ви гонят от едно място, идете на друго." Свободни сте. Никому нищо не сте длъжни, освен на Бога и на Любовта Му. Трябва да спазваме своите правдини , които Бог е подарил. Ако ви е възможно, пишете с приносящия това ми писмо. Аз съм сега на половин път между Варна и Бургас. Тук съм по една малка работа - да посетя един сродник учител. Може би, ако ми се отдаде пътя, да посетя Бургас, да се видим. Но това е от второстепенен интерес засега. Поздрави бр. Тодор и другите. Ваш верен П.
към текста >>

30. 59 ПИСМО

Аз се бях завърнал от една малка обиколка откъм Н. пазар.
Люб. бр. Киров, Писмото ви от 20 того приех. Аз се бях завърнал от една малка обиколка откъм Н. пазар. Ще дойда в Бургас идущата сряда на първий идущий и все, що е отредил Господ наш, ще сторим. Аз, още преди да ми съобщите за д-ра, ми беше казано да му пиша и да го предпазя от подобна лукава постъпка. Види се, лукавият обръща своята политика, но жив е Господ наш, няма скрито за Него. Само това не ще позволи. Зная аз где е болката.
към текста >>

31. 67 ПИСМО

Ще ви помоля да ми направите една малка услуга.
Успехът ви зависи на всички от горе. Казвам ви това, което Господ иска от вази. Поздрави всички приятели. Очистете се, казва Господ, и се приближете, за да ви благословя във всичко. Да не стават разногласия. Ще ви помоля да ми направите една малка услуга. Преди Великден още от Видин писах на г-н Николай и му пратих едно клише и една френологическа карта, като му казах да ми напечата 600 екземпляра. При това му дадох всичките упътвания. Моля, идете при него и попитайте дали ги е напечатал, или не. И ако ги е напечатал, земи сто карти и ми ги пратете веднага с пощата в Плевен. Аз става му пиша две отворени писма, но нямам още отговор.
към текста >>

32. 77 ПИСМО

Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее.
Завърна ли се от разходката си? Г-жа Казакова идва във Варна през миналия месец. Поменах й за обещаните 20 лв. вам и тя обеща да ги внесе на ваша сметка. Как е Арнаудов? Струва ми се, семето, което падна на камък, гдето има малка почва, за малко вирее. Но Господ се не лъже, нито се от зло изкушава. Мен мнозина са ми вършали тръни на главата. Но няма нищо. На мнозина съм помагал и са си обръщали петата против. В Бога измяна няма.
към текста >>

33. 96 ПИСМО

Операция не трябва да правят ни голяма, ни малка.
Има нужда да ги употребим за делото Божие, това е според добрата воля Господня. Надявам се да сте весели духом и да растете в благодат. Образа на Христа ви пратих от Варна. Получихте ли го? Вашият приятел ( ..) ми писа писмо и ми предложи два въпроса да питам Господа. Операция не трябва да правят ни голяма, ни малка. Нека да положат всичката си вяра в Господа и ще им се даде помощ. Ако направят операция, облекчението ще е временно. Нека се подвизават с вяра. Намажете болното място с масло и се помолете единодушно. Господ ще помогне.
към текста >>

34. 97 ПИСМО

Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна.
Варна, 13. X. 1903 г Любезна сестро М. Казакова, Писмото ви и сумата получих. Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна. Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи с делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17 миналий в сряда, именно когато се срещнаха двамата императори: две дъги откъм северната страна на слънцето се пресичаха към изток и запад и във всяко пресичане се показваше по едно слънце.
към текста >>

Как е вашата малка?
А сега е Господ, Който направлява вашето бъдеще. Ний сме заобиколени с куп свидетели от всяка страна. Поздравете г-н Николов. Как е госпожа му? Има ли някои подобрения? Как е вашата малка? Вяра, вяра, това е нужно. Всичко е възможно, само да няма съмнения. Ваш верен в Хр. П. К. Дънов
към текста >>

35. 107 ПИСМО

Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа.
Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошли? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: те са, които идат от голямата скръб и опраха дрехите си." Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл: че когото Бог люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ний я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите винаги носят велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата. Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини.
към текста >>

36. 111 ПИСМО

Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство.
Преди няколко време ми писа Стойчев. Съобщи ми, че сте му писали. Той добре се ръководи. С г-н Георгиев и Голов начесто се срещаме. Те ви поздравляват. Д-р Маноилов е заминал от София по една малка разходка в странство. Вий ме запитвахте за някои неща от интимен характер. Това постепенно ще ви стане ясно. Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите. Моето желание е вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи, тогава много неща ще ви станат ясни, които с человечески език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва вашето повдигане.
към текста >>

37. 150 ПИСМО

Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна.
Люб. К. И. Получих двете писма. Мисля да се побавя тук за няколко време. Като уредя някои работи висящи, ще видя накъде трябва да се отправя. Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна. Вий засега сте добре и може да горите по малко дърва. Желая да имате по-голяма топлина отвътре и тогава всичко ще върви по своя Божествен път. Вътрешният мир, душевното спокойствие, яснотата на мислите, подемът на Духа са потребни винаги в живота. Като се подчинявате на вътрешното ръководство на Божия Дух, Той ще ви ръководи и осветлява и ще прави живота ви приятен и пълен със смисъл. Защото няма по-голямо добро да слугува человек на Бога и да върши Неговата добра Воля.
към текста >>

38. 164 ПИСМО

Ще бъдете добър да направите една малка услуга.
София, 23. II. 1911 г. Л. К. И. Ще бъдете добър да направите една малка услуга. Пишете в Габрово на някой ваш познат да ви изпратят от тъй наречения „Банков корен". Нека да ви изпратят повечко. Колкото струва, платете го заради мен, и ще уредим работата. Щом го получите, препратете ми го. С поздрав на двама ви.
към текста >>

39. 174 ПИСМО

А можете ли да намерите отношенията на тия думи една към друга, можете ли се постара да разрешите тая малка загадка?
Първо, играчки, дрешки, сокове, плодове: 1+2+3+4 = 10. Второ, учение и работа: 5+6 =11. Трето, ум и топлина: 7+8 = 15. А знаете ли тия три сбора какво означават? Те значат Бог, борба, посвещение. А можете ли да намерите отношенията на тия думи една към друга, можете ли се постара да разрешите тая малка загадка? Който я реши, ще му дадем определена награда. Искам всички да мислите право, да чувствувате право, да постъпвате право. Като говоря „право", то е по отношение на силите, законите и причините на самите неща. След тая задача ще следваме другата следния път. Прочети това на всички приятели, и който иска да се занимава, може да си препише писмото и да мисли, работи и почива.
към текста >>

40. 246 ПИСМО

Засега аз ще се побавя в София, може би за една седмица, след което мисля да изляза на една малка обиколка.
София, 15. V. 1912 г. Люб. д-р Дуков, Засега аз ще се побавя в София, може би за една седмица, след което мисля да изляза на една малка обиколка. Направлението не съм избрал. Но мисля или към Родопите, или в Северна България. Господ Бог на всичките блага ще ви даде всичко според вашата вяра. Използвайте всичко за Неговото Царство. Любовта да ви бъде основен закон във всичките действия, в съгласие с ръководството на Духа на Мъдростта.
към текста >>

41. 273 ПИСМО

Във вселената има два вида закони: едни по-големи, с по-голяма сила, други по-малки, с по-малка, с по-малък простор за проявление.
Бургас, 1. VIII. 1913 г. Др.Б. С това ида да ти отговоря на въпросите, които бе питал, както ги обясни бай Пеню. 1. „Законите, които Духът управлява, все едни и същи ли са с тия, на които се подчинява материята." Във вселената има два вида закони: едни по-големи, с по-голяма сила, други по-малки, с по-малка, с по-малък простор за проявление. По-малките закони винаги се подчиняват на по-големите, така щото и в случая със законите на материята, те като по-нисши се подчиняват и влияят от духовните. Обаче всички имат един източник: Онзи, Който ги е направил чрез Христа. За Христа един пример: баща дава средства, пари на сина, за да направи синът къща, значи бащата прави къщата чрез сина. По този въпрос се забелязва, че правите едно (Рим 7; 22-24) смесване на думите на ап. Павел. Действително, както казва той, в удовете ни - разбирай плътта, има противни закони на духовните и затова ний трябва да живеем „по дух".
към текста >>

42. Влиянието на Слънчевата Енергия

Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност.
Също и в клетките има три области: външна, която възприема слънчевата енергия; средна, която я акумулира в себе си, и вътрешна, която я преработва и превръща на жизнена сила. Тези три области ги има и в организма в по-развита форма. Те най-лесно личат в зародиша. Първата, външна зачатъчна обвивка се нарича ектодерма (видимата); средната се нарича мезодерма, а която е в центъра, вътрешната, се нарича ендодерма. Енергията, която нашето Слънце получава от централното Слънце на нашата видима вселена, първоначално е положителна, но после се поляризира на положителна и отрицателна. Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща чрез положителния. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима. Положителната енергия твори, а отрицателната гради. По голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от централното Слънце, се консумира от нашето Слънце. И сравнително малка част от нея отива на планетите.
към текста >>

И сравнително малка част от нея отива на планетите.
Има един важен закон: колкото Земята е по-отрицателна, толкова възприемателната ѝ способност на положителната слънчева енергия е по-голяма; и обратно, колкото Земята е по-положителна, толкова е по-малка възприемателната ѝ способност. Всяко небесно тяло приема енергии с отрицателния си полюс, а ги изпраща чрез положителния. Когато един център е положителен, той дава, а когато е отрицателен, взима. Положителната енергия твори, а отрицателната гради. По голямата част от енергията, която нашето Слънце приема от централното Слънце, се консумира от нашето Слънце. И сравнително малка част от нея отива на планетите. Енергиите, които Земята приема от Слънцето, значително се преобразяват. Като проникват в земните пластове, последните поглъщат от тях всички хранителни елементи и остава само това, което не може да ползува. Така преобразени, тези енергии вече не са полезни за развитието, и затова се изпращат от Земята в космическото пространство и от там по известни пътища се връщат пак на Слънцето. Последното от своя страна ги препраща към централното Слънце за по-нататъшна преработка, за да добият своя първоначален ритъм. От полунощ до обяд Земята (в същност, дадено място) е отрицателна и затова възприема повече, а от обяд до полунощ е положителна и затова дава повече.
към текста >>

43. Повече светлина

Смъртта представлява най-малката възможност за живот.
Кой жадува за славата? – Безславният. Кой търси живота? – Мъртвият. Ние употребяваме тия думи в широк смисъл; думата „мъртъв“ употребяваме в смисъл на ограничително или потенциално състояние, което трябва да се промени в кинетическо; всяко същество иска да направи тая промяна. Смъртта представлява най-малката възможност за живот. Следователно, като казваме „повече светлина“, ние подразбираме условията, при които можем да изменим сегашния си живот. Всички съвременни хора, общества и народи страдат от липсата на светлина. Тя съществува изобилно във външния свят, но не остава вътре в нас. Вътре тя е малко; условия няма да се прояви вътре в нас при сегашното състояние на човека. Вследствие на това се зараждат всички отрицателни чувства, които сега спъват развитието на човечеството и разяждат неговия организъм, пречат на неговия ум и покваряват сърцето му.
към текста >>

Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка.
Следователно, когато всички хора добият това състояние – да бъдат светещи, – когато самите общества и народи придобият тия способности, само тогава ще имаме една възвишена култура. От това гледище, всички предмети на Земята, всички растения, животни и форми на хората не са нищо друго, освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви. С една реч, всичко е светлина. От всичко туй следва, че светлината, за която говорим, не е мъртва, не се състои само от трептения, както общо се твърди, но тя съдържа нещо повече. От чисто физическо гледище, ние определяме човека по неговите външни прояви – по формата и движенията му. Но за да се раздвижи той, трябва да се е проявило у него някакво чувствуване; за да се прояви то, трябва да се е пробудила у него някоя мисъл, а за да се прояви мисълта, дошла е някоя малка светлинка. И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината.
към текста >>

Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя.
И тъй, когато ние проучаваме битието, проучаваме всъщност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата. И когато ние говорим, че трябва да бъдем носители на новите идеи, на всичко онова, което е възвишено и благородно, което служи за напредването на дома в неговата приготвителна работа; на обществото – в неговата организационна работа; на народа – в неговата растяща дейност, и на човечеството – в неговата еволюция, изпълнение на неговите висши идеали – да цъфне и завърже доброто в света, да се прояви висшият живот, да се зароди висшата мисъл, да се явят висшите характери в света, да се яви любовта в свръхсъзнанието на човека в своите безгранични прояви, да се подкрепи тази любов с Божествената Мъдрост, да се озари пътят на човешката душа със сиянието, което изтича от Истината, да се размерят границите на този стремеж с мярката на висшата Божествена Правда, да се тури вечното основание на Добродетелта, върху която всичко трябва да се съгради – ние подразбираме, че трябва да се отворят големи и широки прозорци на човешкото знание, а не мазгали. Но не само това, а и целият покрив на бъдещето човешко жилище трябва да бъде направен от прозрачна материя, от най-фино стъкло, през което да преминава светлината. Изразяваме се символично, но подразбираме, че човешката глава – черепът – трябва да бъде тъй пластична, мозъкът тъй възприемчив, сърцето тъй чувствително, волята тъй деятелна, та да бъдат винаги отзивчиви на всичко, което е възвишено и благородно в живота. Най-хубавите фотографски апарати са ония, на които пластинките са най-чувствителни към светлината. Учени хора даже са сполучили сега да направят такива пластинки, които да схващат и светлината, която изтича от човешкия мозък, колкото малка и да е тя. Хората трябва да бъдат идейни, а идейни ние наричаме само хората на светлината, с които можем да се разбираме. Както светлината прониква цялото пространство и не се спира пред никакви прегради, както светлината разкрива пред нас далечните светове, целия космос и ни донася новини от там, така и нашите мисли, нашите идеи, нашите чувствувания, които са родени от светлината, трябва да имат качествата на този принцип – на своя прародител. Различаването на един човек от друг става най-добре по правилата на светлината. По какво се отличава културният човек? – По своята светлина.
към текста >>

44. Разумните сили в живата природа. Разумността, проявена в устройството на организмите – свещеният закон

Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата.
Разбира се, не: тя е извън това съчинение. В последното са вложени само символите, образите, характерите, чрез които можем да се домогнем до онази велика истина, която е извън книгата. И ако вие заличите тия символи, образи на характери вътре в книгата, какво ще остане в самата нея? Ако с търкане махнем нещо написано и оставим бяла книга, то тази книга няма да добие цена, а ще изгуби. Следователно по същата аналогия ние считаме човека като една жива книга или като една жива вселена, в която разумното се проявява в един малък мащаб. Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувствува една малка болка, която е от езика на живата природа и показва, че организмът е сгрешил и се е отклонил от правия път на природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока“. А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и, може би, след един час, един–два дена или една година, всичко е в ред и порядък – живият организъм продължава своята работа без спиране. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. Тази висша разумност е самият Бог, който действува. Ако вземем устройството на човешкия мозък, в състава на който влизат 3 билиона и 600 милиона клетки, тия последните се различават по степента на своята интелигентност.
към текста >>

45. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда.
Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почива сигурността и развитието на всички разумни същества – племена, народи, общества и индивиди. Ония от древните народи и техните водители, които са схващали тоя закон, имали са дълготрайни култури, обществено развитие и благоденствие, и историята ги е отбелязала като мощни народи, като фактори на човешкото развитие. Обширна аргументация за това не е нужна, а е достатъчно да кажем, че прекрасните рози не растат на Северния полюс, а в топлите места; хлебното дърво също така не расте край Ледовития океан, а в тропическите места; портокалите, лимоните, бананите и пр. – всички растат все в топлите пояси, където климатическите условия са най-благоприятни и най-хармонични за тяхното развитие. И благодарение на тия условия, те са развили в себе си качествата, които притежават.
към текста >>

В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“.
Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин. При такива факти всичко ще се превърне в лед и сняг и соковете на такъв народ ще се пренесат у други народи, у които има благоприятни условия за развитие и напредък. Това ни доказва и историята: докато Египет беше тропическо място (Тук употребяваме думата „тропически“, за да обозначим най-благоприятните външни и вътрешни условия, при които известна култура може да се разцъфти.), в него имаше култура, но щом замени условията си с хладината на Северния и Южния полюси, той остана пуст; докато Вавилон и Асирия бяха тропически области, в тях цъфтеше книжнината и цивилизацията, но когато те възприеха студенината на Северния и Южния полюси, запустяха. Така стана и с Гърция, Палестина, Финикия, Рим и други; тъй ще стане и с ония съвременни държави и народи, които подражават примера на изчезналите народи и култури. В природата съществува един закон, който е изразен в Евангелието, а именно, че онзи, който има най-малката енергия и не я употребява, тя му се взема или: „който има, ще му се предаде, а който е на Северния или Южния полюси, и това, което има, ще му се отнеме“. Засега Северният и Южният полюси не са места, определени за живеене на човешки същества: те са места само за боговете и затова последните са турили там своите прегради, за да не стъпва никой човешки крак по тия места. А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили.
към текста >>

– Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда.
А от това следва да се извади поуката, че слабият не трябва да се мъчи да вземе формата на силния, защото ще стане смешен. Ако малкото дете повдигне големия чук на баща си и едва го носи, мислите ли, че то ще свърши някаква работа с тоя чук? – Не, то ще губи само времето си. Да оставим тежките чукове за силните хора, а ние да работим с това, което е по нашите сили. А кое е по нашите сили? – Това е разумният живот, с него всеки може да борави, защото има най-малката съпротива и най-хармоничната среда. – Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в своите избрани. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелствува на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още.
към текста >>

– Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот.
Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож? – Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.
към текста >>

А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов.
– Не, това става само със силата на словото. Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.
към текста >>

И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива.
Когато Христос бе отишъл при гроба на Лазара, не си послужи нито с чук, нито с нож, за да го извади от гроба, а употреби словото си, като каза: „Лазаре, излез вън“. Ако съвременните хора биха намерили чрез чука своето спасение, нека се употреби той; ако ножът може да послужи на съвременните народи, които враждуват един с друг за своето спасение, нека да го употребят, но ако чукът разрушава, вместо да спасява, и ако ножът умъртвява, вместо да съживява, тогава какво може да се очаква от чука и ножа? И наистина, ако съвременните народи са камъни, нека се употреби чукът против тях, но ако те са духовно мъртви, като Лазара, заровени четири дни в гроба, с какво трябва да ги посетим? – Разбира се, с живото слово, със закона на най-малката съпротива, на разумния живот. А законът на най-малката съпротива и на разумния живот създава условия за проявата на Божествената Любов. И тъй, от горното ние изваждаме заключението: единствената най-голяма сила, която може да извърши чудеса, да възкреси народите, да внесе ред и порядък, да извика на работа разумните бащи и майки, да събере любвеобилните братя и сестри, да обедини и сплоти всички и да отдаде правото всекиму, като внесе истинско благоденствие – това е Любовта, която иде в съгласие с разумния живот, проявен при най-малката съпротива. Само тая най-велика сила може да направи човека достоен да носи това име.
към текста >>

46. ***

От сърцето на тая Любов извира най-чистата вода; от душата ѝ излиза най-малката светлина.
Само през страдание човек чист става и Любовта в него се проявява. Любов, която се проявява и вечно остава, която при всички положения вътрешно еднакво остава, е Любов! Като чуеш гласа ѝ, ще станеш, ще оживееш, ще възкръснеш и ще познаеш Истината. Любовта не се мами и никого не мами. От сърцето на тая Любов извира най-чистата вода; от душата ѝ излиза най-малката светлина. В нея лъжа не живее. В нея има мир, който превъзхожда всяко знание; и радост, която светът не е вкусил още и не познава. Да бихте били всякога будни, какво не бихте видели! Там е Великият стремеж, Великото Благо, което всичко дава. Блажен е оня, който гладува и жадува за тая Любов.
към текста >>

47. ***

Когато през най-тъмната нощ на живота пред душата се яви една малка светлинка, душата се изпълва с радост.
Вложи добродетелта в силата си и ти ще внесе в тебе неизменна вярност, и Духът на Бога ще обитава в тебе. Ти ще бъдеш под Неговите крила, пред очите на Неговата МИЛОСТ. Доколко сърцата ви са чисти, нека Любовта да говори; доколко умовете ви са озарени, нека Мъдростта да свидетелствува; доколко душите ви са свободни, нека Истината да каже. Светлината с ръка не се хваща, но с очи се вижда и с ум се разбира. Тази светлина води и изпадналата душа през тъмнината. Когато през най-тъмната нощ на живота пред душата се яви една малка светлинка, душата се изпълва с радост. Тази светлинка почва постепенно да расте, докато всичко става светло наоколо ти. В тази Светлинка душата чува гласа на Оня, Който я води! Ръката може да хване само образувалия се плод от Светлината; окото може да види слугата, който го донася; и умът може да прочете писмото на оня, който го праща. Свещеният плод на живота трябва с всичката Чистота да се хваща. Душата на ученика трябва да е обхваната от свещения трепет на Божествения Дух.
към текста >>

48. ***

Радвай се на най-малката своя придобивка.
Търси Мъдростта! Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи там където свети Мъдростта – мисли там! Където е Любовта – живей там! Не преставай да работиш! Радвай се на най-малката своя придобивка. И благодари на Бога, че те е удостоил да видиш Великото на живота, скрито в малкото! Радвай се, че си намерил своя Учител. Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрее. Вярвай в непостижимото! Вярвай в невъзможното!
към текста >>

49. 250–300

Малката буболечица.
Ще се разведри и наново ще почне работата си. 267 Звездното небе. Когато ученикът почувствува празнота и безсмислие в живота си, да погледне вечер звездното небе, и той ще се насърдчи от величието му. 268 Малката буболечица. Когато ученикът се почувствува много отпаднал и излишен на земята, нека погледне под нозете си ония малки мушички, които остават да живеят и след като ги е настъпил някой. Нека ги погледне с микроскопа, как те се движат, бързат, хвръкват и пак застават, а може би и мислят! И ще види как те засвидетелствуват разумността и необходимостта и от тяхното съществуване в битието. Пред тия малки мушички той ще се засрами от своето безволие и у него ще се зароди силно желание и той да оправдае живота, който му е даден. – И той да изяви Великото в Битието!
към текста >>

50. 501 - 550

Пеенето е израз на една малка придобивка.
Мисли за Този, Който те има винаги предвид. Слугувай само Нему, Който ти показва пътя на Истината. Силата. Царството Божие не е в Словото, но в силата. В силата трябва да има благост. Пеенето е израз на една малка придобивка. Човек пее, защото живее. Човек пее, понеже чувства, понеже мисли. Който пее, той е здрав. Животът е първият подарък, който Бог ни е дал. Пейте и благодарете.
към текста >>

51. МАЛКАТА МОЛИТВА

МАЛКАТА МОЛИТВА
МАЛКАТА МОЛИТВА Господи, Боже мой, направи да видя Твоето лице. Развесели ме заради името Си. Благослови ме заради Милостта Си. Освети ме заради Духа Си. Въздигни ме заради Словото Си.
към текста >>

52. МОЛИТВА - ТИ СИ МИ ДАЛ

Дай ми една малка мисъл, с която да разбера, да почувствувам, че Ти си благоволил към мен.
Господи, аз вече живея в Тебе. Ти си ми дал този ум, който имам. Ти си ми дал тази сила, която имам. Ти си ми дал живота. И в името на всичко това, което си ми дал, искам да Ти служа. Дай ми една малка мисъл, с която да разбера, да почувствувам, че Ти си благоволил към мен. Амин.
към текста >>

53. МОЛИТВА - ИЗПРАТИ МИ ЕДИН АНГЕЛ

да ме научи на най-малката любов,
МОЛИТВА ИЗПРАТИ МИ ЕДИН АНГЕЛ Господи, моля Ти се, изпрати ми един Ангел да ме учи как да направя най-малкото добро, да ме научи на най-малката любов, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие. Амин.
към текста >>

да ме научи как да дам на хората най-малката свобода,
ИЗПРАТИ МИ ЕДИН АНГЕЛ Господи, моля Ти се, изпрати ми един Ангел да ме учи как да направя най-малкото добро, да ме научи на най-малката любов, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие. Амин.
към текста >>

54. РЕД ЗА ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ ПРЕЗ ДНИТЕ НА СЕДМИЦАТА

2. "Малката молитва"
3. Псалми: 91, 23 и 44 4. Молитва "Отче наш" *** СЪБОТА - под управлението на Сатурн 1. Песен "Бог е Любов" 2. "Малката молитва" 3. Псалми: 91, 23, 25 и 132 4. Молитва "Отче наш" *** МОТО Милостта Божия да пребъдва в нас
към текста >>

55. ПСАЛМИ 25 и 132 - Събота

2. "Малката молитва"
18. Неприятелите му ще облека в срам и на него ще цъфти венецът му. *** СЪБОТА - под управлението на Сатурн 1. Песен "Бог е Любов" 2. "Малката молитва" 3. Псалми: 91, 23, 25 и 132 4. Молитва "Отче наш"
към текста >>

56. ФОРМУЛИ - Всички

Дай ми една малка мисъл, да разбера, че Ти си благоволил към мен.
Ако ме любите, ще опазите Моето Слово. Любите ли Христа, ще опазите Неговото Слово. То носи в себе си велика Мъдрост, която въздига и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи, блажени. Формула 171 Господи, ето явявам се пред Тебе; какво трябва да изпълня днес? Дай ми една малка мисъл, да разбера, че Ти си благоволил към мен. Формула 172 Сутрин, щом станеш, направи няколко стъпки напред и кажи: Господи, благодаря Ти, че мога да се движа, да ходя от едно място на друго. Благодаря Ти, че мога да чувствувам, да влагам съдържание в нещата. Благодаря Ти, че мога да мисля, да вниквам във всичко, което ме заобикаля.
към текста >>

Най-малката Любов носи страдания.
Формула 241 Благ е само Бог, от когото излизат всички неща. Бог е и в началото и в края, т.е. Алфа и Омега на нещата. Формула 242 Най-малката Любов носи страдания. Страданията дават опитности. Опитностите дават знания. Знанието произвежда Мъдрост. Мъдростта довежда до Истината. Формула 243
към текста >>

В Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина, защото те причиняват най-малка вреда и отклонение.
Ела, оправи сърцето ми, нека любов жива да блика! Бог живее в мен и аз живея в Него. Формула 266 фир фюр фен, Тао би Аумен. Без страх и тъмнина - в Любовта безгранична. В Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина, защото те причиняват най-малка вреда и отклонение. А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си иай-малката тъмнина. Думите "фир фюр фен" изчистват, а "тао" съгражда, "аумен" дава сили за градежа. Формула 267 В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи. Ху-у-у. Формула 268
към текста >>

А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си иай-малката тъмнина.
Бог живее в мен и аз живея в Него. Формула 266 фир фюр фен, Тао би Аумен. Без страх и тъмнина - в Любовта безгранична. В Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина, защото те причиняват най-малка вреда и отклонение. А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си иай-малката тъмнина. Думите "фир фюр фен" изчистват, а "тао" съгражда, "аумен" дава сили за градежа. Формула 267 В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи. Ху-у-у. Формула 268 Вън всички разочарования от моята душа!
към текста >>

57. ФОРМУЛИ - (168-185) 'Аз дойдох виделина на света'

Дай ми една малка мисъл, да разбера, че Ти си благоволил към мен.
Ако ме любите, ще опазите Моето Слово. Любите ли Христа, ще опазите Неговото Слово. То носи в себе си велика Мъдрост, която въздига и усилва човешката воля, която прави хората свободни, щастливи, блажени. Формула 171 Господи, ето явявам се пред Тебе; какво трябва да изпълня днес? Дай ми една малка мисъл, да разбера, че Ти си благоволил към мен. Формула 172 Сутрин, щом станеш, направи няколко стъпки напред и кажи: Господи, благодаря Ти, че мога да се движа, да ходя от едно място на друго. Благодаря Ти, че мога да чувствувам, да влагам съдържание в нещата. Благодаря Ти, че мога да мисля, да вниквам във всичко, което ме заобикаля.
към текста >>

58. ФОРМУЛИ - (240-271) 'Крепкий, за да спасявам'

Най-малката Любов носи страдания.
Формула 241 Благ е само Бог, от когото излизат всички неща. Бог е и в началото и в края, т.е. Алфа и Омега на нещата. Формула 242 Най-малката Любов носи страдания. Страданията дават опитности. Опитностите дават знания. Знанието произвежда Мъдрост. Мъдростта довежда до Истината. Формула 243
към текста >>

В Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина, защото те причиняват най-малка вреда и отклонение.
Ела, оправи сърцето ми, нека любов жива да блика! Бог живее в мен и аз живея в Него. Формула 266 фир фюр фен, Тао би Аумен. Без страх и тъмнина - в Любовта безгранична. В Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина, защото те причиняват най-малка вреда и отклонение. А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си иай-малката тъмнина. Думите "фир фюр фен" изчистват, а "тао" съгражда, "аумен" дава сили за градежа. Формула 267 В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи. Ху-у-у. Формула 268
към текста >>

А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си иай-малката тъмнина.
Бог живее в мен и аз живея в Него. Формула 266 фир фюр фен, Тао би Аумен. Без страх и тъмнина - в Любовта безгранична. В Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина, защото те причиняват най-малка вреда и отклонение. А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си иай-малката тъмнина. Думите "фир фюр фен" изчистват, а "тао" съгражда, "аумен" дава сили за градежа. Формула 267 В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи. Ху-у-у. Формула 268 Вън всички разочарования от моята душа!
към текста >>

59. I. Малката молитва

I. Малката молитва
I. Малката молитва Господи, Боже мой, направи да видя Твоето лице. Развесели ме заради името Си. Благослови ме заради милостта Си. Освети ме заради Духа Си.
към текста >>

60. Ти си ми дал

Дай ми една малка мисъл, с която да разбера, да почувствам, че Ти си благоволил към мен.
Господи, аз вече живея в Тебе. Ти си ми дал този ум, който имам. Ти си ми дал тази сила, която имам. Ти си ми дал живота. И в името на всичко това, което си ми дал, искам да Ти служа. Дай ми една малка мисъл, с която да разбера, да почувствам, че Ти си благоволил към мен. Амин.
към текста >>

61. Изпрати ми един ангел

Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме учи как да направя най-малкото добро, да ме научи на най-малката любов, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие.
Изпрати ми един ангел Господи, моля Ти се, изпрати ми един ангел да ме учи как да направя най-малкото добро, да ме научи на най-малката любов, да ме научи на най-малкото знание, да ме научи как да дам на хората най-малката свобода, да проявя най-малкото милосърдие. Амин.
към текста >>

62. II. Малката молитва

II. Малката молитва
II. Малката молитва Господи, само Ти си единственият, който можеш да оправиш всичко. Научи ме да Те обичам, както Ти ни обичаш. Амин.
към текста >>

63. III. Малка молитва

III. Малка молитва
III. Малка молитва Господи Боже мой, помагай ми сега в работата, която започвам, да я свърша добре, да бъде тя за Твоя слава и за доброто на моята душа.
към текста >>

64. IV. Малката молитва

IV. Малката молитва
IV. Малката молитва Застани пред Бога като дете и кажи: Господи, благослови ме. Благодаря Ти за всичко, което си ми дал. Помогни ми да се увеличи свободата на моята душа, силата на моя дух, светлината на моя ум и доброто на моето сърце.
към текста >>

65. Peg за духовно подвизаване през дните на седмицата

•I. Малката молитва (с. 30)
•Молитва на Триединния Бог (с. 26) •Псалом 44 (с. 120) Събота под управлението на Сатурн •песен „Бог е любов" •I. Малката молитва (с. 30) •Псалом 25 и Псалом 132 (с. 122, 123)
към текста >>

66. Формули 184-202 Аз дойдох виделина на света

Дай ми една малка мисъл, да разбера, че Ти си благоволил към мен.
Като станеш сутрин, преди всяка работа, кажи: Иова u ре. Това значи: Господ ще промисли. формула 187 Господи, ето явявам се пред Тебе, какво трябва да изпълня днес? Дай ми една малка мисъл, да разбера, че Ти си благоволил към мен. формула 188 Господи, помогни ми да свърша работата, която ми предстои днес, така, както Ти разбираш. формула 189 Сутрин, щам станеш, направи няколко стъпки напред и кажи: Господи, благодаря Ти, че мога да се движа, да ходя от едно място на друго.
към текста >>

67. Формули 255 - 287 Крепкий, за да спасявам

Най-малката любов носи страдание.
формула 259 Благ е само Бог, от когото излизат всички неща. Бог е и в началото, и в края, т.е. алфа и омега на нещата. формула 260 Най-малката любов носи страдание. Страданието дава опитност. Опитността дава знание. Знанието произвежда мъдрост. Мъдростта довежда до истината. формула 261
към текста >>

В Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина, защото те причиняват най-малка вреда и отклонение.
Ако искаш да служим заедно, остани. Ако не, напусни! формула 279 Фир-фюр-фен, Тао би Аумен. Без страх и тъмнина - в любовта безгранична. В Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина, защото те причиняват най-малка вреда и отклонение. А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си най-малката тъмнина. Думите „фир-фюр-фен" изчистват, а „Тао" съгражда, Аумен" дава сили за градежа. формула 280 Господи, огради ме с благия Си Дух, да мога да изпълня Твоята свята воля.
към текста >>

А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си най-малката тъмнина.
Ако не, напусни! формула 279 Фир-фюр-фен, Тао би Аумен. Без страх и тъмнина - в любовта безгранична. В Божествения път трябва да се върви с най-малкия страх и с най-малката тъмнина, защото те причиняват най-малка вреда и отклонение. А който много се страхува, той не може да следва този път, затова ученикът трябва да придобие изкуството да се страхува най-малко и да има в съзнанието си най-малката тъмнина. Думите „фир-фюр-фен" изчистват, а „Тао" съгражда, Аумен" дава сили за градежа. формула 280 Господи, огради ме с благия Си Дух, да мога да изпълня Твоята свята воля. Господи, огради ме с благия Си Дух,
към текста >>

68. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Стаята била малка и тъмна.
След Петър Атанасов учител става Курти Добрев, и двамата от същото село. Последният - по професия абаджия, упражнявайки занаята си едновременно и учи десет ученици. Заедно с това изпълнява и длъжността на селски писар. Примитивната обстановка на това училище го доближава твърде много до характера на църковната килия. Учениците са сядали на възглавници, донесени от вкъщи, и пишели на коляно. Стаята била малка и тъмна. В следващите години, към 1866 - 1868, тук работят Иванчо, а след него до 1871 г. - Андон х.Матеев. Те очевидно с нищо не променят атмосферата в училището, поради което някои недоволни ученици го напущат и отиват да се учат в село Юшенлии (днес село Ботево). Същите ученици изпращат на 31 май 1871 г. писмо до Варненската община, което показва състоянието на обучението и изобщо - изостаналостта на местното училище.
към текста >>

69. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..."
Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга?
към текста >>

За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел.
Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът. За този случай Учителя говори на събора в град Търново през 1922 г.: „Друг един брат ми разказваше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (без автор - бел. авт.), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи да я продава. Запитват го: Кой написа тая книга? - Аз, духовете ми проговориха какво да напиша. „Оставете го, казвам, нека я разпространява"... („Беседи, обяснение и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло братство при срещата им в град Търново, през лятото 1922 г.")
към текста >>

70. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1907 ГОДИНА

На Македония ще бъде дадена една малка свобода (това е казано преди 3-4 години), на която ще се радва.
Седем години ще има страдание и към 1914 година ще се върне България. Най-после, след като се прочете стиха, избран от Т. Стоянов, г-н Дънов каза: Значи, на вас се каза да вървите, без да гледате другите. Г-н Дънов избра и прочете от Лука: 24; 4 стих, а пък след това каза: На Македония ще бъде дадена една малка свобода (това е казано преди 3-4 години), на която ще се радва. До 1914 година все ще има преговори, дипломатически преговори, интриги и разпри между европейските народи. Тези неща са в реда си и ако ги знаете всички, ще ви спъват. Че е взето решение в съвета, е вярно. Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи. Англия, Франция и Русия ще участват в даването на свободата.
към текста >>

71. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1909 ГОДИНА

**В ръкописа на Протоколите с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: „Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата.
Това е законът, с който трябва да се управлява България. Тази Пръчка е с 61 сантиметра дължина. Дървото, от което е направена, е заръчано и изпратено от Рилския манастир и се нарича хвойна. А дебелината на пръчката е един сантиметър в диаметър. *Аслъ (тур.) - наистина, всъщност (бел. ред) **В ръкописа на Протоколите с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: „Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата. На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов." (бел. състав.) Имате още една емблема (посочва на всички ни нарисуваната тук Камичка-меч, остър от двете страни.) На едната страна на Камичката е нарисуван човешкият знак, а от другата - знакът на Веригата. Това е Силата Господня. С този нож обсаждаме Варна.
към текста >>

Така, ако ти дадат най-малка-та работа и я изпълниш, ще си най-почетният човек в Небето.
Тези от вас, които имате въпроси, макар и няколко, да си ги напишат. Но такива, с които да не се влиза в спор, защото аз не искам да влизам в обсъждане на черупките на нещата. Всички трябва да пребъдете на една Лоза, на която вие да сте пръчките. Кой каквато форма иска може да си приема, но принципът е общ и един. Всичко стои в изпълнението на нещата. Така, ако ти дадат най-малка-та работа и я изпълниш, ще си най-почетният човек в Небето. А ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-непочтеният човек. Значи не е работата до количеството, а до качеството на нещата. У вас може да се породи мисъл, желание, изкушение, ако щете, да си съставите и вие верига. Няма желание у човека, което да не е осъществено, само че малко може да закъснее. Та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение и чакане.
към текста >>

Например, светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколкото тя може да реагира върху нас.
Да се повърнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? - Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида и тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем. Принципите не са пре-търпели никакви изменения, но нашите отношения спрямо тия принципи, са претърпели изменения. Например, светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколкото тя може да реагира върху нас. В Библията имаше една духовна растителност и от нея можем да образуваме гориво, от което да се ползваме по време на мъчнотии. Например, един час си разположен, а друг час не си разположен. И после с години и с години така върви. Та затова има дванадесет милиарда години за разположение и неразположение, за вдишки и издиш-ки, прилив и отлив. Това е то Божественият закон.
към текста >>

Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.
Осмият петък ще се употреби, за да се оправят работите на братята във Веригата, на които работите са оплетени и които имат материално бреме върху гърба си, та се спъват; та да им се оправят работите. Деветият петък - за здравето на членовете на Веригата; да им даде Господ здраве да могат да работят и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения; и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетият петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетият - за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави.
към текста >>

72. ИЗБРАНИ ПИСМА ДО ЕЛЕНА И КОНСТАНТИН ИЛАРИОНОВИ*

Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна.
Варна, 8 февруари 1907 г. Любезни К. Иларионов, Получих двете писма. Мисля да се побавя тука за няколко време. Като уредя някои работи висящи, ще видя закъде трябва да се отправя. Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна. Вий засега сте добре и може да горите по-малко дърва. Желая да имате по-голяма топлина отвътре и тогава всичко ще върви по своя Божествен път. Вътрешният мир, душевното спокойствие, яснотата на мислите, подемът на духа са потребни винаги в живота. Като се подчинявате на вътрешното ръководство на Божия дух, Той ще ви ръководи и осветлява, и ще прави живота ви приятен и пълен със смисъл. Защото няма по-добро от това да слугува човек на Бога и да върши Неговата добра воля.
към текста >>

73. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Но изненадан бях, че неговата хазяйка - баба Марийка Хаджийката, която беше вдовица и живееше със своята малка внучка Марийка, е по-сво-бодна и демократична по религиозните въпроси.
Това характеризираше разбиранията на домакина. file:///C:/Users/Vatev/Desktop/Uchitelia_vav_Varna_files/Uchitelia_vav_Varna-266.png Георги Сърмаджиев беше крайно религиозен. Всичкото си свободно време прекарваше в четене на Евангелието и житиетата на светиите и всеки празничен ден ходеше на църква. Аз направих опит да изтъкна пред него някои окултни системи, но получих съпротива и спрях дотам. Но изненадан бях, че неговата хазяйка - баба Марийка Хаджийката, която беше вдовица и живееше със своята малка внучка Марийка, е по-сво-бодна и демократична по религиозните въпроси. Аз се заинтересувах от нейното отиване на Божи гроб. Тя имаше специална стая, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи гроб. През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде, можеха да ми гостуват.
към текста >>

Тази малка групичка всяка вечер провеждаше молитви в дома на баба Хаджийка, и то на колене.
През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде, можеха да ми гостуват. Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова. Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър Кръстников от Бургас. Тази малка групичка всяка вечер провеждаше молитви в дома на баба Хаджийка, и то на колене. За служебно изпълнение употребявахме религиозните песни „Достойно ест", „Тебе ; поем", „Пред Теб припадаме", „Ангел вопияще" и „Великото славословие", четяхме Библията-Новия завет. От литературата си служехме с книгата „Сънят на Св. Богородица", с някои житиета на светиите, с книгата „Дишането на йогите", романа „Безсмъртна любов", а в последствие -с някои философски и астрономически произведения като „Лумен", „Свършекът на света" и „Стела". През 1915 г. вече се бяхме снабдили с доста спиритическа и философска литература.
към текста >>

74. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул.
В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г. в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира. На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри. Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис". Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той.
към текста >>

75. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

На Македония ще бъде дадена една малка свобода (това е казано преди 3-4 години), на която ще се радва.
ще се върне България. Най-после, след като се прочете стихът, избран от Т. Стоянов, г-н Дънов каза: Значи, на вас се каза да вървите, без да гледате другите. Г-н Дънов избра и прочете От Лука 24:4, а пък след това каза: На Македония ще бъде дадена една малка свобода (това е казано преди 3-4 години), на която ще се радва. До 1914 г. все ще има преговори, дипломатически преговори, интриги и разпри между европейските народи. Тези неща са в реда си и ако ги знаете всички, ще ви спъват. Че е взето решение в съвета, е вярно. Свободата на Македония ще дойде пак от европейските народи - Англия, ФранцияиРусиящеучастватвдаването на свободата.
към текста >>

76. Годишна среща на Веригата - Варна, 1909г.

Така, ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ще си най- почтеният човек в Небето, а ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-непочтеният човек.
Тези от вас, които имате въпроси, макар и няколко, да си ги напишат. Но такива, с които да не се влиза в спор, защото аз не искам да влизам в обсъждане на черупките на нещата. Всички трябва да пребъдете на една Лоза, на която вие да сте пръчките. Кой каквато форма иска, може да си приема, но принципът е общ и един. Всичко стои в изпълнението на нещата. Така, ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ще си най- почтеният човек в Небето, а ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, то ти си най-непочтеният човек. Значи не е работата до количеството, а до качеството на нещата. У вас може да се породи мисъл, желание, изкушение, ако щете, да си съставите и вие верига. Няма желание у човека, което да не е осъществено, само че малко може да закъснее. Та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение и чакане. Аз например, ако бях навънка, щях повече да бъда успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност – именно искате и вие да бъдете напреднали.
към текста >>

Например Светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколко тя може да реагира върху нас.
Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? Тя има отношение, защото е излязла от опитността на хората и те са се ползвали от тази опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила да живеем. Принципите не са претърпели никакви изменения, но нашите спрямо тия принципи са претърпели изменения. Например Светлината за нас е по-голяма или по-малка, според нашите схващания и доколко тя може да реагира върху нас. В Библията имаме една духовна растителност и от нея можем да образуваме гориво, от което да се ползваме по време на мъчнотии. Например един час си разположен, а друг час не си разположен. И после – една година си разположен, а друга година си неразположен и така се редуват82. Та затова има дванадесет милиарда години – за разположение и неразположение, за вдишки и издишки, прилив и отлив. Това е то Божественият закон: когато ние сме разположени и неразположени, става една обмяна между нас и Бога и тази именно обмяна е Любовта на Бога.
към текста >>

Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина.
Деветият петък – за здравето на членовете на Веригата: да им даде Господ здраве, за да могат да работят, и да ги избави Господ от всичките дяволски ухищрения, и да бъдат всякога здрави, бодри и весели. Десетият петък ще се употреби изключително [за това] Господ да приготви пътя пред нас за идущата година, така щото Съборът, който ще стане, да бъде благословен с Неговото присъствие, с Неговата сила, със знанието на Неговата Мъдрост. Единадесетия петък всякой един от вас ще посвети за себе си. Дванадесетия – за идването на Царството Божие на Земята. Ако искате, можем да направим една малка разходка към Морската градина. Всичките единодушно възприехме това желание и на групи се отправихме към Морската градина, гдето престояхме до 9 ч., когато наново всички пак се възвърнахме в стаята за занимание и като насядахме на масата, г-н Дънов каза: Сега Духът ще даде четенията през годината. Най-напред ще вземете Битие, първите шест глави. В паралел с това ще вземете от Притчи първа и втора глава. Във връзка с това ще вземете Еклисиаст, всичките глави.
към текста >>

Голов с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата.
Гумнеров: в душата. 43 Разделена на три с четири подразделения – това пояснение липсва в протокола на Д. Голов. 44 Тук и по-нататък в книгата абзаците, отделени от основния текст, са от протоколите на П. Гумнеров и липсват при Д. Голов. 45 На това място в ръкописа на протокола на Д. Голов с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата. На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов. 46 По нещо благодарително Господу – в протокола на Д. Голов: по нещо Господу. 47 Че в отговор на тази благодарителност Духът дава – в протокола на Д. Голов: че Духът дава.
към текста >>

77. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

И така, опасността ще бъде малка, като пазите помежду вас взаимно почитание, уважение и Любов.
Това е то предупреждението на Духа. Той иска да ви предпази, за да останете и работите. Защото Господ е дал много добри условия за работа в България и във всяко едно отношение ще се подобри положението ви. Иначе ще изгубим благоприятния момент и две хиляди години ще бъде ужасно скитане. Интересно е това, че колкото кражби станаха в България, нито една не можа да се открие. И така, опасността ще бъде малка, като пазите помежду вас взаимно почитание, уважение и Любов. И Любовта ни да бъде такава, щото да не предизвикваме никого между нас. Пазете се и живейте по този начин и тогава опасността ще бъде малка. Събранието се преустанови в 1 ч, за да продължи в 5 ч. днес, подир пладне. В 5 ч.
към текста >>

Пазете се и живейте по този начин и тогава опасността ще бъде малка.
Защото Господ е дал много добри условия за работа в България и във всяко едно отношение ще се подобри положението ви. Иначе ще изгубим благоприятния момент и две хиляди години ще бъде ужасно скитане. Интересно е това, че колкото кражби станаха в България, нито една не можа да се открие. И така, опасността ще бъде малка, като пазите помежду вас взаимно почитание, уважение и Любов. И Любовта ни да бъде такава, щото да не предизвикваме никого между нас. Пазете се и живейте по този начин и тогава опасността ще бъде малка. Събранието се преустанови в 1 ч, за да продължи в 5 ч. днес, подир пладне. В 5 ч. след пладне бяхме по местата си, определени още от началото. Т. Бъчваров и Н.
към текста >>

За холерата има една малка опасност, но може и да се отбие.
Има ли връзка с някои близки промени за доброто на народа и какви? Има ли опасност от минаването на холерата в България? - Вие се срещате в Търново тая година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахте се в Търново още и затова, защото всички духове са живели тук и затова се събират. Те гледат сметките на България и резултатът от тези сметки ще бъде известен следващата година. За холерата има една малка опасност, но може и да се отбие. Има условия да дойде, но има условия и да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, че холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. Трети въпрос: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ - България, Македония, та и Добруджа? - Ще стане обединение между българите в Доб- руджата.
към текста >>

78. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка.
Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август, сряда Срещата на членовете на Веригата („съборът" т.нар. в поканите) и тази година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца г-н Анастас Бойнов, а и в тази на Тодор Бостанджиев (Панталонджията), която е съседна с първата и отстои в южна посока от нея. Тя е била тоже ангажирана под наем, докато трае съборът, понеже колибата на г-н Бойнов, по практика от лани, се оказала малка. В колибата на Бойнов ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше приготвена „горницата". За гостилница или място за хранене служеше пак същата колиба на Бостанджиев. От поканените за тазгодишния събор се явиха: д-р Христо Стефанов Дуков (родом от с. Загоричани, Костурско, Македония, а живущ в Казанлък 150)от Казанлък, Илия Зурков 151 (от гр. Елена, а живущ в Бургас) от Бургас, Матей Попов 152 (родом от Котел, а живущ в Бургас) от Бургас, Христо Тончев 153 от Казанлък, Сотир Щерев 154 (родом от Татар Пазарджик, а живущ в Бургас) от Бургас, Александър Кръстников 155 (родом от Габрово, а живущ в Бургас) от Бургас, Димитър Голов (родом от Котел, а живущ в София) от София, Симеон Драганов от с.
към текста >>

79. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Ние сега сме в най- малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи.
Някои приятели искат да присъстват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство. А тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем. Защото, ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най- малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи. Затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не се възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат - даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието. Но сега ще турим за девиз: „Да търсим първом Царството Божие и Правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде."134 Ако това струваме, ще се ползваме, ще еволюираме. На някои от вас се ще още по-голямо налягане и по- голям труд, обаче нека започнем с най-елементарните работи - именно да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат другите наши Приятели между нас. Не се плашете, че понякога някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и вземат от нас, но същевременно донасят по нещо.
към текста >>

Днес мислим да направим една малка разходка.
вечерта събранието се закри. 21 август, вторник В 10,30 ч. се събрахме и по десет души в група влизахме в тайната стаичка да благодарим Господу за всичките милости и благости, и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпраща. И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза: Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ." През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в Добродетел, Правда, Истина, Любов и Господ ще оправи всичко.
към текста >>

80. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Това е една малка диагноза, за да познавате в какъв път ходите.
Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най- добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последния случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още - например лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас. Може такава професия да дава приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги изменим325 и разбираме. Това е една малка диагноза, за да познавате в какъв път ходите. Сега - питането е: ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете Му и мийте другите с тая вода, та по този начин вие ще работите и за другите. Тази вода нека да бъде едно аязмо за вас, та само по една капка като давате на хората, ще ги церите. Та когато дойде Христос, не отлагай, а тутакси умий нозете Му, защото хиляди души има, които искат да умият нозете, а не могат. Христос не винаги дохожда326.
към текста >>

Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е, или малка; а вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата.
Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря, и тези думи не са мои, а са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, който е между вас - слушате гласа Му, но Го не видите. И аз искам, както желязото [и огънят], да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е, или малка; а вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще ви намери вас? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина можеш да гледаш от разни страни и можеш да имаш разни възгледи за нея.
към текста >>

Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка.
Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата Любовь, как именно да спазите вибрациите и, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца - вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво, да кажем, че тук сме много далече да можем да обърнем един вълк в овца по нрав. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума Любовь, мъжът веднага ще се укроти; и обратното - ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много по-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка. Значи вие може да измените положението на зимата - туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На Земята имаме тия четири причини - пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най- близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица при старостта показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява - защо?
към текста >>

81. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Голов с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата.
Гумнеров: в душата. 43 Разделена на три с четири подразделения – това пояснение липсва в протокола на Д. Голов. 44 Тук и по-нататък в книгата абзаците, отделени от основния текст, са от протоколите на П. Гумнеров и липсват при Д. Голов. 45 На това място в ръкописа на протокола на Д. Голов с малка стрелка е посочена основата на Пръчката и е добавено следното пояснение: Този знак, според г-н Дънов, е знакът на Веригата. На Пръчката са нарисувани само знаковете, а написаните обяснения се дадоха от г-н Дънов. 46 По нещо благодарително Господу – в протокола на Д. Голов: по нещо Господу. 47 Че в отговор на тази благодарителност Духът дава – в протокола на Д. Голов: че Духът дава.
към текста >>

82. БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА СЕСТРА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

Когато малката Елена станала на 40 дена, бащата продал всичко и се завърнал в родния си град Габрово.Станал народен представител, но скоро след това поминал.
Родена на 16.03.1878 г. в Плоещ, в семейството на видния български възрожденец Райчо Попхристов. Имала трима братя. Баща й притежавал петролни кладенци в Плоещ и с получените от тях средства обличал и въоръжавал много чети, които излизали от Румъния. Помогнал също и за оборудването на българските опълченци. Когато малката Елена станала на 40 дена, бащата продал всичко и се завърнал в родния си град Габрово.Станал народен представител, но скоро след това поминал. След като починала и майка й, Елена била изпратена в девическия пансион във Велико Търново. Интересно е да се отбележи, че през първата година от пребиваването си там Елена живяла в една стая с Иванка Ботева. Младата Елена завършила гимназия през 1896 г, учителствала две години, а след това се омъжила за офицера Константин Иларионов. Няколко години по-късно и двамата станали едни от най-ревностните последователи на Учителя. Елена Иларионова умира през 1946 г.
към текста >>

83. Писма до Мария Казакова - 1903

Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна.
* * * Варна, 13.Х. 1903 г. Люб. сестро М. Казакова, Писмото Ви и сумата получих. Аз направих една малка обиколка през Добрич, Балчик и Каварна. Във всяко едно от тия места държах по две сказки. Прием имах добър. Мислех да замина към Силистра, но по заповед бях задължен да се върна назад и да уредя някои висящи работи по Делото Господне. Всякъде Духът Господен е отворил широко поле за работа. Видяхте ли извънредното явление, което се случи на 17-ти миналий в сряда, именно когато се срещаха двамата императори?
към текста >>

Как е Вашата малка?
А сега е Господ, Който направлява вашето бъдеще. Ние сме заобиколени от куп свидетели от всяка страна. Поздравете г-н Николов. Как е госпожа му? Има ли някое подобрение? Как е Вашата малка? Вяра, вяра е нужна. Всичко е възможно, само да няма съмнение. Ваш верен в Хр.: П.К.Дънов * * * Добрич, 13 ноември 1903 г.
към текста >>

За операция - не бива да правят; ни голяма, ни малка.
Има нужда да ги употребим за Делото Божие, това е според добрата Воля Господня. Надявам се да растете духом, да сте весела и да живеете в благодат. Образа на Христа Ви пратих от Варна. Получихте ли го? Вашият приятел, фелдмаршалът, ми писа писмо и ми предложи два въпроса да питам Господа. За операция - не бива да правят; ни голяма, ни малка. Нека да положат всичката си вяра в Господа и ще им се даде помощ. Ако направят операция, облекчението ще е временно. Нека се подвизават с вяра. Намажете болното място с масло и се помолете единодушно. Господ ще помогне.
към текста >>

84. Писма до Мария Казакова - 1904

Всяка малка спънка ние я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа.
Пътят за Царството Божие минава през Голгота. „И отговори един от старците, та ми рече: Тези, облечените в белите дрехи, кои са и откъде са дошле? И рекох му: Господине, ти знаеш. И рече ми: Те са, които идат от голямата скръб, и опраха дрехите си.” Нам ни е мъчно да се свикнем с тая мисъл, че когото Бог Люби, него и наказва. Нам ни е мъчно да понесем малък кръст. Всяка малка спънка ние я считаме за голямо нещастие и като че ли е един лош признак от Господа. Това е една измама на плътта. Скърбите Винаги носят Велики Божии благословения. Земята, за да принесе плод, трябва да се разоре. Така е и с душата. Нейните целини трябва да се преобърнат на житни полета и градини.
към текста >>

Д-р Миркович е заминал от София по една малка разходка в странство.
Преди няколко време ми писа Стойчев. Съобщи ми, че сте му писали. Той добре се ръководи. С г-н Георгиев и Голов на често се срещаме. Те ви поздравляват. Д-р Миркович е заминал от София по една малка разходка в странство. Вие ме запитвахте за някои неща от интимен характер. Това постепенно ще Ви стане ясно. Учениците Христови три години живяха със своя учител и едва след Неговата смърт и възкресение можаха да разберат Неговата мисия и след слизането на Светия Дух Господен да им се отворят очите. Моето желание е Вие да укрепвате духом, да почнете да гледате с духовните си очи; тогава много неща ще ви станат ясни, които с человешки език не могат да се предадат, понеже те духовно се разбират. Мен ме радва Вашето повдигане.
към текста >>

85. Спомени на Елена Иларионова -1905

За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени.
Учителя потопи две-три хапка от чорбицата и почна да яде ябълка и хляб. На Костадина каза, че не трябва да яде месо, а аз съм свободна, каквото желая. Костадин яде ябълки, а аз се стесних сама да се храня с месо и така хубавата вечеря остана. Дори и войникът не яде. Оттогава почнахме да се храним с растителна храна. За спане войникът отстъпи малката си стаичка към двора, а той спа временно в мазата, която беше почти пълна със сено, защото не бяхме още добре обзаведени. През нощта войникът Дичо излязъл на двора и видял Учителя в светли бели дрехи, коленичил, с ръце вдигнати нагоре, да се моли. Светлината, която се излъчвала от него, осветила цялата стая и той почти се губел в това ослепително сияние. На сутринта войникът ме запита: — Кой и какъв е този Андон? (Той така го наричаше.)
към текста >>

При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката.
Тръгнали без определен маршрут, отправили се към сръбската граница. Времето било променливо, като че ли се забавлявало с тях. Стигнали до една височина, за изкачването на която имало само козя пътека. От едната страна — пропаст, в долината на която се разливала голяма река. От другата страна — високи стръмни скали. При най-малка загуба на равновесие неизбежно било падането в пропаста и — право в реката. Учителя поел леко напред и нагоре, като че ли не стъпвал на земята. Костадин, натоварен с провизиите, страхливо и съсредоточено го последвал, като едва се движел след него. Учителя се поспирал, попоглеждал го и, без да каже дума, продължавал пътя си. По този начин благополучно стигнали до върха, над който се простирала разкошна поляна. Поотпочинали си и се понапекли на пролетните топли слънчеви лъчи.
към текста >>

86. Спомени на Елена Иларионова - 1906

Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ― стая и кухня.
Трябваше да решим къде да се установим.* Посъветвахме се с Учителя и Той ни каза, че отгоре ни определят Търново, а ние да си решим къде. На мене не ми беше обичен тоя град. Поплаках си, но се завърнахме в него. Благодарение, че двамата ми братя бяха там, скоро свикнах и се примирих. Купихме си над Мармарлийската чешма място с малка колибка ― стая и кухня. Костадин насади лозе и се занимаваше с него. Учителя ни посещаваше често и по някой път престояваше по-дълго време. *В края на 1905 г. Костадин се уволнява. (Бел. Състав.)
към текста >>

87. Писма до семейство Иларионови - 1907

Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна.
Варна, 8.II.1907 г. Люб. К. Иларионов, Получих двете писма. Мисля да се побавя тука за няколко време. Като уредя някои работи висящи, ще видя за къде трябва да се отправя. Тук времето засега е приятно, но се вижда да стане наскоро една малка промяна. Вий засега сте добре и може да горите по-малко дърва. Желая да имате по-голяма топлина отвътре и тогава всичко ще върви по своя Божествен път. Вътрешният мир, душевното спокойствие, яснотата на мислите, подемът на духа са потребни винаги в живота. Като се подчинявате на вътрешното ръководство на Божия дух, Той ще ви ръководи и осветлява, и ще прави живота ви приятен и пълен със смисъл. Защото няма по-добро от това да слугува човек на Бога и да върши Неговата добра воля.
към текста >>

88. Писма до семейство Иларионови - 1909

И който може да се ползува, все ще получи малка храна за размишление.
Получих писмото на Елена. А така също — вашето отворено и книжката Ви. Добре сте направили с превода и частната Ви инициатива. Надявам се да останете доволен от Вашия пръв опит в туй направление. Съдържанието е добро. И който може да се ползува, все ще получи малка храна за размишление. Относително писмото на Елена и съдържанието, то работите в живота си вървят по определен път и някой път изисква време, докато назреят. Във всичко трябва Божествено търпение и постоянство на воля. Желая да прекарате св. празници весело и да се ползвате от благата, които небето праща на тия, които са готови да възприемат. Всичко полека ще се уреди.
към текста >>

89. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

И така, опасността ще бъде малка, като пазите помежду вас взаимно почитание, уважение и любов.
И важното е, че тези трима души, които ще заминат в случай, че дяволът се установи между вас, не им е ред за заминаване, но дяволът си е насочил окото към тях, та ще ги вземе, просто ще ги удуши. Това е то предупреждението на Духа. Той иска да ви предпази, за да останете и работите, защото Господ е дал много добри условия за работа в България и във всяко едно положение ще се подобри положението ви. Иначе ще изгубим благоприятния момент и две хиляди години ще бъде ужасно скитане. Интересно е това, че колкото кражби станаха в България, нито една не можа да се не открие. И така, опасността ще бъде малка, като пазите помежду вас взаимно почитание, уважение и любов. И любовта ни да бъде такава, щото да не предизвикваме никого между нас. Пазете се и живейте по този начин и тогава опасността ще бъде малка. Събранието се преустанови в 1 часа, за да продължи в 5 часа днес, подир пладне. В 5 часа след пладне бяхме по местата си, определени още от началото. Т. Бъчваров и Н.
към текста >>

Пазете се и живейте по този начин и тогава опасността ще бъде малка.
Той иска да ви предпази, за да останете и работите, защото Господ е дал много добри условия за работа в България и във всяко едно положение ще се подобри положението ви. Иначе ще изгубим благоприятния момент и две хиляди години ще бъде ужасно скитане. Интересно е това, че колкото кражби станаха в България, нито една не можа да се не открие. И така, опасността ще бъде малка, като пазите помежду вас взаимно почитание, уважение и любов. И любовта ни да бъде такава, щото да не предизвикваме никого между нас. Пазете се и живейте по този начин и тогава опасността ще бъде малка. Събранието се преустанови в 1 часа, за да продължи в 5 часа днес, подир пладне. В 5 часа след пладне бяхме по местата си, определени още от началото. Т. Бъчваров и Н. Ватев бяха написали 29 книжки с 29-те думи, според както бяха се задължили. Съобщи се на всички, че като вземем по една от написаните книжки с 29-те думи, ще отиваме в олтара, гдето ще ги оставяме да се осветят.
към текста >>

90. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

За холерата има една малка опасност, но може и да се отбие.
Има ли връзка с някои близки промени за доброто на народа и какви? 2. Има ли опасност от минаването на холерата в България? ОТГОВОР: Вие се срещате в Търново тая година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахте се в Търново още и затова, защото всички духове са живяли тук и затова се събират. Те гледат сметките на България и резултатът от тези сметки ще бъде известен следващата година. За холерата има една малка опасност, но може и да се отбие. Има условия да дойде, но има условия и да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, че холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. И ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. ТРЕТИ ВЪПРОС: Ще стане ли политическото обединение на целия български народ — България, Македония, та и Добружата? ОТГОВОР: Ще стане обединение между българите в Добружата.
към текста >>

91. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

Щом излязоха от манастира, конете се устремиха към една малка пропаст, оградена с бодлива тел.
В манастира пристигнаха с големи овации. На сутринта дойдоха посетители на манастира с файтон. Сестра Недялкова искаше да се завърне при семейството си с този файтон. Учителя не й позволи, като каза, че ще й се случи нещастие. Файтона го заеха други хора. Щом излязоха от манастира, конете се устремиха към една малка пропаст, оградена с бодлива тел. Хората скочиха от файтона, конете паднаха, а единият доста се нарани на телта. Тогава Учителя каза: „Още като излязохме от Търново, ни преследваше един дух, който искаше кръв. Отгоре го ограничиха с тази на коня, иначе всички щяха да нападат в пропаста.“ За събора през 1912 г. Елена Иларионова си спомня следното:
към текста >>

92. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ние сега сме в най-малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи; затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не възгордеете от привилегията, която ви е дадена.
Духът, това е настойникът, който Господ е положил да управлява — управител. Така просто като разбираме нещата, ще вървим по един естествен път и развитие, но сега на всички ни трябва да сме смирени, защото смирението е, което подига. Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тук има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина пристъпваме към най-прости работи, но ще дойдат и големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем, защото ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най-малката стаица, но по-нататък има още по-големи стаи; затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат — даже нашият умствен и материален застой се обуславя от непослушанието. Но сега ще турим за девиз: „Да търсим първом Царството Божие и правдата Божия и всичко друго ще ви се придаде“. Ако това струваме, ще се ползуваме, ще еволюираме. На някои от вас се ще още по-голямо налягане и по-голям труд, обаче, нека започнем с най-елементарните работи — именно, да очистим нашите сърца, та да могат да дойдат другите наши приятели между нас. Не се плашете, че понякогаш някои пчели искат да вземат по нещичко от цветовете; защото когато дойдат Божествените духове, те и земат от нас, но същевременно донасят по нещо.
към текста >>

93. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

— Днес мислим да направим една малка разходка.
21 АВГУСТ, ВТОРНИК В десет и половина часа се събрахме и по десет души в група влизахме в тайната стаичка да благодарим Господу за всичките милости и благости и искахме помощ и подкрепа в пътя, в който ни изпраща. И като се свърши тази потребност, насядахме около масите в заседателния салон и г-н Дънов каза: — Днес мислим да направим една малка разходка. Сега ви остават следните мисли: „Опитайте Господа и ще видите, че е благ Господ.“ През тази година дръжте се в съгласие с Господа и Той ще ви даде всичко и няма да ви лиши от никакви блага. Всичко е в Неговите ръце. Нека се държим с Господа и нуждите за тялото сами по себе си ще дойдат. Той, Който храни милиони, ще помисли и за нас. Затова ние трябва да напредваме в добродетел, правда, истина, любов и Господ ще оправи всичко.
към текста >>

94. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Това е една малка диагноза, за да познавате, в какъв път ходите.
Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този, последния случай, аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още: например, лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас. Може такава професия да дава приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги изменим и разбираме. Това е една малка диагноза, за да познавате, в какъв път ходите. Сега, питането е: ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете My и мийте другите с тая вода, та по този начин вие ще работите и за другите. Тази вода нека да бъде едно аязмо1 за вас, та само по една капка като давате на хората, ще ги церите. Та когато дойде Христос, не отлагай, а тутакси умий нозете My, защото хиляди души има, които искат да умият нозете, а не могат. Симеон Драганов: Как можем да познаем, дали Христос е дошъл?
към текста >>

95. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е или малка.
Какво могат да мислят българските свещеници за мен, не искам да зная. Те искат да им целувам ръката, но нека напъдят из себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, което ви говоря и тези думи не са мои, а са Христови и ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас – слушате гласа My, но Го не видите. И аэ искам, както желязото, да се познаете, че сте били с Христа. Все таки, Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично тя голяма ли е или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чешмата. Нека излезе някой от вас и да каже, че съм покварил неговото сърце и неговий ум и аз съм готов десетократно да му заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще се яви, но как ще вас да намери? Между нас не може да има противоречия, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината.
към текста >>

Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша.
Даже тия плодове на Духа, така, както са, трябва да ги посеете в себе си, за да можете да се ползвате. Така, ако вие можете да се научите само как да произнасяте думата „Любов", как именно да спазите вибрациите й, щом я произнесете, казвам ви, няма да има сила в света, която моментално да се не подчини. С тази дума вие ще можете да обърнете един вълк в овца – вълкът ще изгуби своя си нрав. Хубаво. Да кажем, че тук сме много далече – да можем да обърнем един вълк в овца – по нрав. Но ако това не можете, то не можете ли и следното: като се разгневи мъжът, жената, щом знае как да произнесе тази дума „Любов", мъжът веднага ще се укроти; и обратното – ако жената се разгневи, мъжът трябва да знае това нещо. Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели.
към текста >>

96. 1919_10 Писма до семейство Иларионови

Малка пауза.
Редът за 9 и 10 март (22 и 23 март) 1919 г. е следният: Ставане в 5 ч. Започване в 5 и 40 минути. 1. Добрата молитва. Малка пауза. 2. Четене от Лука, 2 гл., от 8 ст. до 14 ст.; размишление върху думите ангелски. 3. Четене от Матея, 4 гл., от 11 ст. до 12 ст.; размишление, след изпит ангелите помагат. 4. Четене от Деяния, 4 гл., от 24 ст.
към текста >>

97. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

...Наряди дадох на избраните два – един голям и друг малък: голяма воденица иска много вода, малка – малко.
ред.: следва описание – кой цвят на точка, на кое състояние отговаря и къде точно да се постави в триъгълниците). (128 стр.) ...През цялата година ще шарите триъгълниците и ще си давате отчет за всичко помислено, почувствано и сторено. (133 стр.) IV) Наряди ...Наряди дадох на избраните два – един голям и друг малък: голяма воденица иска много вода, малка – малко. (148 стр.) (бел. състав. Първият наряд включва четене от всички книги на Библията и записване на 10 стих от главите. Постните дни са по разположение с дадени теми за размисъл и определени беседи от "Сила и живот", които да се четат тогава. Вторият наряд включва прочитане на Новия завет – четири пъти за една година; пости се четвъртият петък от месеца.)
към текста >>

98. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай.
Останах сам в старата къща. Аз не се уплаших, макар че всички стаи — тъмни, чардакът тъмен и градината — тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай. Накрая си легнах. Но поред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго.
към текста >>

99. 1921_2 Биографична справка за Кина Попова Маркова

Малката Христина била по това време на 12 години и й става като дете.
Тя била силно религиозна жена. Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920 г., 20-30 души спяхме у тях. Кина ни постилаше по красивите чардаци, надвиснали над Янтра." Като слугиня, при К. Маркова постъпила Христина Кузманова, препоръчана от свако си Иван Даскалов, учител в Драгижево. Малката Христина била по това време на 12 години и й става като дете. Новата й майка поела нейното възпитание, накупила й необходимото за едно домакинство и я омъжила за даракчията Антонов – добро и работно момче, което им било комшия. Кина спечелва Христина и идейно. Последната става ревностна последователка на Учителя и остава такава до края на живота си.
към текста >>

100. 1921_3 Спомени на Петър Камбуров

насред двора, близо до южната малка колибка.
– Това се казва герой. Идете да се преоблечете и елате да пиете топъл чай. На следния ден започнаха да прииждат братя и сестри от цялата страна и до 19 август се събраха не по-малко от 1000 души. Мнозина от тях бяха настанени по квартири, но повечето останаха на палатки в обширния двор на колибата... Това се случи един предиобед след утринния наряд, беседата и гимнастическите упражнения – към 10 ч. насред двора, близо до южната малка колибка. Сестра Тереза Керемидчиева (майка на сестра Савка) падна и издъхна, изглежда, от слабо сърце. Веднага пристигна Учителя. Той каза на всички да се отстранят на 20-30 крачки, да не остава никой близо до нея. Мнозина, в това число и аз, наблюдавахме произшествието. В това време Учителя направи няколко обиколки около тялото, като гледаше към небето.
към текста >>

НАГОРЕ

0.19457697868347