Търсене в текстове за 'Маймуна'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 25 резултата в 15 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Маймуната е още по-чувствителна.
Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си. Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия. Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката.
към текста >>

2. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

"Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат.
Истинският философ би казал: "Бог е любов". Ние смятаме Бога като основен принцип, както диханието основният принцип на живота. Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот. Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието.
към текста >>

3. Малките величини в живота – Цв. Стайков Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Защо лицето на маймуната да речем се тъй отличава от това на човека?
Мозъкът на всеки човек си има свой строеж, който отговаря точно на структурата на неговия душевен живот. Тая структура външно се изявява чрез действието на мозъчните центрове (не само физиологичните, които са единствено известни на съвременната наука, а и психичните, които са именно обект на френологията) чрез ония динамични напрежения, които те упражняват върху черепа, и които постоянно го моделират. Външните форми-следователно са само превод на оня жив език, на който творческите сили в природата говорят. Човешкото лице, което е предмет на физиогномията, за мнозина е може би само сляпа игра на случайни съчетания, един резултат от действието на физиологични процеси. Но защо има такова шеметно разнообразие от лица? Защо лицето на маймуната да речем се тъй отличава от това на човека? Трябва да си много тъп, за да не можеш да схванеш прозрачната мисъл на природата... Че има физиологични процеси, които моделират лицето - така е, но и друго е така: че тия процеси са функционално свързани с психичните, които действуват в една по-вътрешна, по-дълбока сфера на живота. Тези именно зависимости се мъчат да открият и установят физиогномистите. После отде накъде са тия линии по дланта на човешката ръка? Да бяха само някакви гънки, образувани при свиването на ръката, лесно е обясним техният произход (чисто механически! биха възкликнали с радост ония „учени", чиято „мисъл" всъщност е само едно „механическо" пълзене по кората на живота).
към текста >>

4. СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала.
история идва до заключение, че човечество е един организъм, че индивидът и човечеството са трайна форма, а семейство, племе, народ - са временни; и главно, че войната не може да се оправдае от биол. гледище, че тя не е преживяване на най-способните, а тъкмо обратното. Е. Релжис е разработил учението на Николай във връзка с общ. движения днес. В „Принципи на хуманитаризма" - той излага популярно в десет точки същественото от тази „Наука за мира" - (както има и наука за войната) - научно обоснованата любов към човека: 1). Аз съм човек - в мене са маймуната, животното, растението, минерала. Аз трябва да развивам и увеличавам доброто, човещината, да се освобождавам от животинското наследство при атавизма. 2). Индивидът и човешкият род, клетката и организъма, това са едничките реалности, а класа, народ, раса - това са социални и политически форми, временни, преходни и ние трябва да се освободим от тяхната тирания, когато те пречат на човещината. 3). Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила.
към текста >>

5. ХИРОСОФИЯ И ПСИХОАНАЛИЗА-ЕРНС ИСБЕРНЕР-ХАЛДАНЕ, ОТ НЕМСКИ П. МАНЕВ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Чувствата и желанията им са тъпи, а мисълта е досущ непозната на тяхната природа. Маймуна.
Очите са кръгли, малки, изпъкнали. Погледът е празен, безсъдържателен. Брадичката сякаш не съществува. Това са хора тежки, мудни и по душа и по тяло. Умът им е „патешки.” Единственото, което ги интересува в живота, то е да си напълнят стомаха и да спят. Чувствата и желанията им са тъпи, а мисълта е досущ непозната на тяхната природа. Маймуна. Макар и най-близкостояща по своето устройство до човешкия род, маймуната като физиогномичен тип у хората, няма много високи качества. Много очебийна у този тип хора е горната устна. Тя е голяма и повече или по-малко раздвоена. Брадичката почти я няма. Носът е сравнително малък и сплескан.
към текста >>

Макар и най-близкостояща по своето устройство до човешкия род, маймуната като физиогномичен тип у хората, няма много високи качества.
Погледът е празен, безсъдържателен. Брадичката сякаш не съществува. Това са хора тежки, мудни и по душа и по тяло. Умът им е „патешки.” Единственото, което ги интересува в живота, то е да си напълнят стомаха и да спят. Чувствата и желанията им са тъпи, а мисълта е досущ непозната на тяхната природа. Маймуна. Макар и най-близкостояща по своето устройство до човешкия род, маймуната като физиогномичен тип у хората, няма много високи качества. Много очебийна у този тип хора е горната устна. Тя е голяма и повече или по-малко раздвоена. Брадичката почти я няма. Носът е сравнително малък и сплескан. Очите са възкръгли и изпъкнали.
към текста >>

Порта не счита за щастие човек да бъде белязан от типа, на който и да е вид маймуна.
Tе имат по-скоро един подражателен, отколкото творчески-изобретателен ум. Биват предприемчиви. Тия хора биват още много лакоми, с груби нрави, липса на всякакво чувство за морал. Празни и мръсни в широк смисъл на думата (т.е. и в проявата). Порта не счита за щастие човек да бъде белязан от типа, на който и да е вид маймуна. Може би няма животно по земята, на което да не може да се намери същество от човешкия род, което да прилича на него. Има хора, които приличат още на мишки, на бухали, кукумявки, крокодили, на папагали, на гълъби, на пуйки, на хиени, чакали, на мор¬жове, тюлени, на камили, па дори и на риби. Мнозина приличат и на разни насекоми. Бъдещето чака големия майстор, който ще разшири кръга на мислене и изучаване в тази област от физиогномиката. Опитът на видния американски физиогном Редфилд да подири у разните народи животински прилики е едно голямо постижение в тази насока.
към текста >>

6. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Други поддържат мисълта, че човек е произлязъл от маймуната.
Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога. възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти? Други поддържат мисълта, че човек е произлязъл от маймуната. Как е възможно, човек да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него? В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването. Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове.
към текста >>

Как е възможно, човек да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него?
Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога. възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти? Други поддържат мисълта, че човек е произлязъл от маймуната. Как е възможно, човек да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него? В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването. Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове. Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни.
към текста >>

В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването.
Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога. възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти? Други поддържат мисълта, че човек е произлязъл от маймуната. Как е възможно, човек да произлиза от маймуната, която е толкова глупава в сравнение с него? В едно отношение маймуната седи по-високо от човека: в подражаването. Но какво може да се постигне с подражаването? В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове. Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни. Като се уморил от дългото пътуване, арабинът седнал под едно дърво да почине и там задрямал.
към текста >>

Като видели това нещо, маймуните се доближили до развързания чувал на арабина, с фесовете и всяка маймуна турила на главата си по един фес.
В един анекдот се говори за подражателната способност на маймуните. Един търговец, арабин, от африканските племена, тръгнал за Турция да продава фесове. Пътят му минавал през една гъста гора, в която имало много маймуни. Като се уморил от дългото пътуване, арабинът седнал под едно дърво да почине и там задрямал. На главата си имал един от фесовете, които носел за продан. Като видели това нещо, маймуните се доближили до развързания чувал на арабина, с фесовете и всяка маймуна турила на главата си по един фес. След това те отново се качили на дърветата. По едно време арабинът се събудил, но каква била изненадата му, като видял чувала празен, а по дърветата се накачили маймуни, с фесове по главите.За да ги застави да хвърлят фесовете, той взел кокосови орехи и започнал да ги замерва отдолу. Маймуните му отговорили със същото: Те го замервали отгоре. Най-после, като се убедил, че и това не помага, отчаян, той хвърлил феса от главата си и казал: И тъй изгубих всички фесове, поне и този да хвърля, да знам, че нищо вече не ми остава. Като видели това, маймуните веднага хвърлили фесовете от главите си.
към текста >>

7. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц.
Звуковете на цигулката имат, въобще, силно привличащо влияние върху множество животни. Преди няколко години наблюдавах как едно младо шимпанзе на можеше да се обладае от радост, слушайки звукове, които никога не е слушало. Накрая взе да блъска с краката си върху масата, изопна устните си напред и почна да вика непрестанно „ху", звук който у шимпанзето е обикновения израз на радост. Заведнъж скача върху земята и почва да се върти в кръг. Престана музиката, то почна така нежелателно да крещи и се опита да вземе цигулката. Започна наново цигулковата свирня, маймуната почна отново също да скача, както в танц. Когато накрай биде прибрана цигулката в кутията, шимпанзето се хвърли с викове като невъзпитано дете върху човека, който си прибра инструмента. Ала не само висши животни като шимпанзето обичат струнната музика, дори и насекоми реагират на подобни тонове. Кухненската хлебарка спира своя набег, когато цигулкова струна зазвучи. Водни дървеници пък се блъскат като диви една върху друга, когато струната ми зазвучи на цигулката. Комари залепнали някъде по тавана, падат надолу, щом зазвучи някое „ла” или „ми” на цигулката.
към текста >>

Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон.
То, обаче, пееше само когато в песента се чуваше да свири само един рог. Щом свиреха много рогове заедно, то изразяваше своята радост само чрез скачане. Това приятно и точно наблюдение сведочи, че у животните не само любовта към музиката, но и музикалният слух и радостта към дадени звукове на този или онзи инструмент, са също така различни и индивидуални, както това е при хората. Музикално одарени пред всички останали животни са много птици, измежду които има една голяма група отлични певци, школувани музиканти. Измежду млекопитаещите може да влезе в състезание с птиците само един вид от гибоните, тъй наречения Хулок от горна Индия. Тази маймуна пее с чисти тонове на кавал, започвайки от Е на голямата октава, пее полутоновете (тъй наречената хроматична стълба), като стига нагоре до пълна октава, при което повтаря пак основния тон. Измежду най-музикалните от пойните птици има и такива, които пеят не само свойственото тям. Те могат да пресъздадат и всякаква друга мелодия чута от хора - разбира се, в зависимост от тяхната тонова възможност. Подобни птици са тъй наречените на немски „Шпьотер” (те подражават гласа на много други птици, млекопитаещи, дори и хора). Някои от пойните птици при учене чуват, чувствуват и съзнават точно грешките, които са допуснали и бързат веднага да се поправят, като сравняват своята свирня с тази на учителя си. Те са способни също да транспонират една песен, която са заучили както това прави някой музикант, в по-висока или по-ниска гама.
към текста >>

8. ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ ЗА МУЗИКАТА Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Има вид маймуна (Hilobates rafflesit) издаваща в силно възбуждение хроматическа гама в цяла октава.
Така, че цялата музика е била първично вокална и е била идеализация на естествения език, на душевните прояви. Против това разбиране е възразил Дарвин (в „Произход на човека и половият подбор"), като изказал мисълта, че гласът е съществувал преди членоразделната реч, така че началото на музиката трябвало да се търси в гласовите упражнения, на които се предават животните в любовния период. Вайсман (в „Studien zur Descendenz Theorie, Йена) отрича в случая участието на половия подбор и вижда в музикалното чувство допълнителната способност на нашия слухов орган, усъвършенствуван благодарение своята полза, по пътя на естествения подбор. Способността да се различат музикалните звуци трябва да е съществувала в животинския свет още до появата на човека, т.е. и у човека тя е възникнала преди членоразделната реч, съставяща неговото отличително качество. Има вид маймуна (Hilobates rafflesit) издаваща в силно възбуждение хроматическа гама в цяла октава. Малките бебета започват да издават музикални звуци преди звуците на челноразделната реч. При наблюдаване на болните от поражение в мозъка проличало, че музикалният и езиковият центрове, макар и близки в нашия мозък, всъщност са напълно разделени и независими един от друг (вж. Росолимо. „Към физиологията на музикалния талант".По тоя начин, началото на музиката не ще е в членоразделната реч, както мисли Спенсер. Членораздвлната реч сама получава своя музикален елемент, заключаващ се в интонацията в повишението и понижението на гласа, от самостоятелния музикален център, който на свой ред може да действува не само съвместно с центъра на речта, но и отделно от него. Способността да се издават и възприемат музикални звуци лежи в основата на нашата гласова дейност.
към текста >>

9. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 231 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За произхода на човека има две теории: едната теория поддържа, че човек е произлязъл от маймуната, а другата поддържа, че маймуната е произлязла от човека.
В него ще видим нещо прекрасно — как се е създал света, но не по описанията на учените, но както е в действителност. Има нещо вярно в описанията на учените и на духовните хора по този въпрос, но не е пълно, обясненията не са точно дадени. Щом имаме филма, оттам ще почерпим абсолютната истина. Филмовано е, също така, създаването на първия човек. Според теорията на Дарвина, човек произлязъл от едно малко животно, което постепенно се развивало. За произхода на човека има две теории: едната теория поддържа, че човек е произлязъл от маймуната, а другата поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Учените и до днес се занимават с този въпрос: Някои поддържат, че от човека са произлезли всички видове животни. Но това говори вече за израждане на човека. Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път.
към текста >>

Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна.
Вярно е, че човек е произлязъл от микроба, от протоплазмата. Това според закона на еволюцията. Значи, човек е създаден по еволюционен път. Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по инволюционен път. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са били маймуни? Та нима водолазът, който слиза в морето, за да проучи неговото дъно, е истинският човек? — Не, това е една форма в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите изследвания.
към текста >>

Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна?
Значи, човек е създаден по еволюционен път. Според друга теория, предполага се, че човешкият дух е слизал постепенно на земята и че, следователно, човек е създаден по инволюционен път. Значи, човек постепенно си е създавал подходяща форма, с която е слизал на земята. Колкото по-надолу е слизал в гъстата материя, толкова в по дебела обвивка се е обличал, докато е дошъл до формата на маймуна. Някои ще кажат, че това е противоречиво и на Библията, и на положението, в което човек се намира. Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са били маймуни? Та нима водолазът, който слиза в морето, за да проучи неговото дъно, е истинският човек? — Не, това е една форма в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите изследвания. Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек. Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да тури маймунска маска.
към текста >>

Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да тури маймунска маска.
Ще каже някой: Нима аз съм произлязъл от маймуна? Нима моите прародители са били маймуни? Та нима водолазът, който слиза в морето, за да проучи неговото дъно, е истинският човек? — Не, това е една форма в която човек се облича, за да може да изпита дъното на морето, да направи своите изследвания. Като излезе от морето, човек хвърля своята обвивка и става пак същия човек. Маймуната показва, че човек е живял при неблагоприятни условия, заради което е трябвало да тури маймунска маска. Така и съвременните хора се маскират. Животът на хората на земята представлява бал маске. Като наблюдавам живота на хората, като изучавам животните, виждам, че всички са маскирани, всички се намират на бал маске. Следователно, не мислете че, както се виждаме днес, ние наистина се познаваме. Тук ние сме дошли на бал маске.
към текста >>

10. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Намерило тоалетните принадлежности на майка си и се нацапало като маймуна.
Обаче, ако родителите вървят по наклонената плоскост на живота, децата им също ще ги последвате. Преди години посетих дома на един мой приятел. Влязох в една стая и едно малко момиченце се сви в ъгъла и си закри с ръце лицето. На предната страна на роклята му имаше посипано бял прах като брашно. Веднага се досетих, че то се е пудрило. Намерило тоалетните принадлежности на майка си и се нацапало като маймуна. Начервило си устните и страните, напудрило се като мишка в брашно и мисли, че е станало по-хубаво. Лошото е, че и майката и децата смятат това нещо за добро и подражаемо. И колко много още подобни прояви и примери има! Родителите пият, пушат, лъжат, децата им подражават. Разумната и добра майка никога не употребява тия илюзорни цапала.
към текста >>

Докато човек не се добере до вътрешния двигател, до идейното в себе си, той винаги ще подражава и копира като маймуна това, което вижда в другите.
Разумният човек търси вътрешната красота. Не приличат ли на горното дете и големите? Като видят че някоя се е нацапала, веднага й подражават, за да не останат назад. Жалки същества с наистина ония, които нямат висок идеал, които нямат вътрешен двигател. Те досущ се приравняват с безсловесните твари. Докато човек не се добере до вътрешния двигател, до идейното в себе си, той винаги ще подражава и копира като маймуна това, което вижда в другите. Без вътрешен двигател, без здрави принципи в живота си, човек винаги подражава на отрицателните прояви, върви по низходяща линия. В себе си той не може да намери сили, които да го тласнат по възходящата линия на живота Децата със златното бъдеще на един народ и на цялото човечество. Затова на тях трябва да се дадат най-добри и съвършени модели. И тия модели ще ги дадат големите. ______________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта си.
към текста >>

11. -

относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т.
Нима логичните, последователните в съжденията си материалисти ще се осмелят да твърдят, че съвременната наука, по същество, е дошла до своите крайни изводи, че за нея неразкрити тайни относно същината и реалността на живота, и относно многообразието на неговите форми и възможности, не съществуват? Нима поне един, свободен от предразсъдъци и фанатизъм ум, може да допусне, че е изключена възможността от изненади, че е изключена възможността от разкриване на съвсем нови хоризонти, които мигом да обърнат наопаки и да разкрият безкрайната бездна, която лежи в „основата“ на материалистическите схващания за живота? Та коя е основата на материализма ? Материализмът няма основа! Вместо истинска, действителна основа, в него има едно безчислено множество логически разсъждения, т. е. относително, привидно верни, верни само в тесния кръг на ограниченото човешко съзнание, мисловни вериги, състоящи се от доводи и заключения за това, че „човекът произлизал от маймуната“, че „религиозните вярвания и представи произлезли от страха на човека пред ужасните и загадъчни за първобитния ум явления на природата“, че „не Бог е създал светът в седем дена, а последният сее самосъздал въз основа на вечните природни закони,“ че „историческото развитие на обществата и народите е обусловено предимно от развоя на икономическите форми и отношения, а не от намесата на някакви невидими сили,“ че „човек умира и науката досега не е открила никакви действителни следи, които да говорят за запазване неговото съзнание и индивидуалност след разпадането на физическото му тяло“, че „науката е изследвала световните пространства и никъде не е открила съществуването на Бога“ и т. н., и т. н. Прегледайте най-старателно, с максималното възможно и класически научно търпение и постоянство всичките тия доводи, заедно с безкрайното число техни подробности, допълнения, пояснения, повторения и украшения, и вие ще видите, че тук ние нямаме абсолютно никаква действителна, здрава, реална основа, и че всички тия съждения и заключения, които могат да бъдат сами по себе си блестящо логични, не почиват в същност върху абсолютно нищо друго, освен върху предположението, че: „не съществува безсмъртие на човешкото съзнание и индивидуалност, не съществува и никакъв скрит, непознат, невидим за нашите очи свят, защото науката досега не е намерила достатъчно напълно сигурни и проверени доказателства за това и е изключена всяка възможност да ги намери и в бъдеще“. Ето, това е действителната първооснова, това е фактически първичната отправна точка на материализма. Ние смятаме и повече от ясно е, че дори и едно дете веднага може да схване нейната пълна абсурдност, нейната абсолютна неприемливост за всеки здрав разум. Да се приеме едно подобно абсурдно положение, би значило да се сложат граници на възможността за разширение на човешкото познание и да се отрече напредъка на науката и широките нови хоризонти, които утре може да се разкрият пред смаяните очи на днешните поколения.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Цялата ръка напомня чрез формата си, от една страна, ръката на малкото дете, а от друга, ръката на човекоподобната маймуна.
Поменатата книга, обаче, е една извънредно ценна работа, тя съставлява предшественик на модерното окултно учение. Карус приема четири вида типични ръце: моторна, чувствена, елементарна и психическа ръка. Ние ще ги разгледаме по ред. А. Елементарната р,та Към този род Карус причислява онези ръце, които се отличават с дължина, широчина на средната част, както и с големина, дебелина и твърдост на дланта, с къси и дебели пръсти, често тъп и отхвърлен назад палец и груба, несъвършена формация на ръката изобщо. Като допълнение на тази картина трябва да прибавим още силни и широки нокти (фиг. 45). Цялата ръка напомня чрез формата си, от една страна, ръката на малкото дете, а от друга, ръката на човекоподобната маймуна. Особено характеристичен признак е това, че ръката от този тип често е покрита по гърба с косми, а от вътрешната страна с роговити мазоли. Този тип ръце се срещат еднакво у мъже и жени, и между тях се забелязват само малки различия, обуславяни от половите различия. Б. Моторната ръка Този тип се среща предимно у мъжете. И тази ръка се отличава с особена големина, груби и силно развити кости, силно развита мускулатура. Дланта е повече четириъгълна и продълговата, пръстите са.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил.
Действително, не срещаме ли всека минута и навред същества, които се наричат човеци, но които имат атрофиран и обезформен палец и чийто профил, с мъка очертан, не представлява нито една от линиите, които образуват наистина човешкия профил? Личният ъгъл на една тълпа от човешки глави не се ли приближава до тоя на грубиянина дотолкова, че не може да се отрече съществуването на известно сродство помежду им? Цели раси не са ли по-нискостоящи от други по красотата си и правилността на линиите на лицето, и в една и съща раса няма ли чувствителни различия между хората, които я съставляват? Кой не знае онази стълба за сравнение, изработена от бележития физиогномист Лафатер, който тръгваше от муцуната на грубиянина и, като се възкачваше през хиляди нюанси, минаваше през всичките степени, за да стигне до гръцкия профил, до типичния човек — Аполона? Когато проследите внимателно този любопитен и интересен витлообраз, кой свързва интимно човешкото с жиbothhckotq, ще видите с изненада първите очертания на човешкия нос да се раждат в ония животински типове, които най-вече се приближават до човека. Така, лъвът и маймуната имат вече неколко белези на човешкия профил. У тях веждната навеса е изпъкнала, носът се отделя от лицето и образува издаденост, крилата на носа са очертани, окото не е вече валчесто и спойката на клепачите се обрисува и продължава. Ако, напротив, слезете по стълбата на съществата, ще констатирате, че постепенно става едно отдалечаване от човешкото, че линията на профила се видоизменя дълбоко и когато стигнете до птицата и рибата, няма да намерите нищо от човешкия профил. Като се върнете по същите стъпки и направите същото изследване между най-елементарните типове на човешкото, ще откриете поразителни аналогии с грубиянина. Хората от низшите раси са наистина с отклонено чело, долната част от лицето е издадена напред, носът е сплеснат и един вид цъфнал върху лицето, горната бърна изпъкнала и е продължение на линията на носа. Какво дълбоко различие между тия диви типове, тъй близки до тоя на грубиянина, и образа на интелигентния и издигнатия човек!
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според това, негърът е по-близо до маймуната, отколкото до белия човек.
От всичките земни същества човекът е онова, което има най-голям череп при най-малко лице. Животните се отдалеча- ват от тия размери според това, до колко са по-тъпоумни и по-свирепи. Личният ъгъл на животните не надминава 41° или 42°. Само кучето достига тази най-голяма цифра. Само орангутанът се отдалечава значително от тази граница и се приближава към човека: неговият личен ъгъл е 65°, тоя на негъра — 70°, а на белия човек — 80°. Според това, негърът е по-близо до маймуната, отколкото до белия човек. В белите раси, челото и носът напредват, а долната част на лицето назадва, като че ли, казва д-р Вирей, белият човек е по-скоро предназначен да мисли, отколкото да яде; а в черната раса, напротив, муцуната се продължава и челото отстъпва назад, както в животните, като че ли индивидът е по скоро направен да яде, отколкото да размишлява. И заслужава да се забележи едно нещо: във всичките низши човешки раси, носът, вместо да се отделя от фигурата, изглежда като че ли да се смесва с нея, смазва се и се сплесква; също така, ако се гледа в профил, като че ли се слива с устата, която изобщо много се издава напред и образува един силует, тъждествен на оня, който дава муцуната на грубиянина. В висшите човешки раси, напротив, тия линии са много добре прокарани и преходът от челото на носа и от носа на устата е нечувствителен и ясно отбелязан. Колкото повече съществото се издига, толкова тия характерности са по бележити! Прочее, изучаването на профила е неизбежно, понеже Лафатер1) е казал: профилът се поддава малко на преструвки, той изявява по-силно очертани линии, по-точни, по-прости, по-чисти и, следователно, по-лесно е да се долови значението им.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка.
Тия положения показват, че „скритото“, когато се прилага към Амен, великият Бог, се приписва на нещо повече отколкото е слънцето... което именно показва Бога, който не може да се види с тленните очи и е колкото невидим, толкова и неизповедим, както за боговете, така и за хората. Във времето, близко до Птолемеевия период, името Амен изглежда да а било свързано с корена „мен“, „да съществува, да пребъдва, като един от атрибутите, който са се придавали Нему, като нещо вечно“ (Египетските богове, от Бъдж, VI, 2. част 12). Амен, впрочем, се считал като присъщ на всички неща. Той бил рисуван по някога с човешка глава, а други път с такава на жаба, когато неговата божествена сила, или женската му половина, е имала змийска глава. Показван е бил и като змия, като гъска, като сокол, маймуна, овен или лъв, когато пък съпругата ду са я представлявали като котка. По някога той е държал, като човек, символът на живота, кръга или кръста, когато пък други път той държи меч, символът на своята разрушителна сила. Всички тия неща държат да покажат, че Животът или Силата на Амен е във всичките неща, Той е наистина „Царят на боговете“, както е бил знаен в стария Египет. Жреците са декларирали, според Бъдж (ibid), че не само Той е бил цар на боговете в Египет, но и че не е имало друг бог като него, че той бил най-великият от всички богове. Той е бил може би най-блестящата скъпоценност, която евреите са задигнали от египтяните. Тe приобщили идеята към своята религия, която била тогава в процеса на отливане в чиста форма, и оттук тя е била предадена на християнството.
към текста >>

0.41608905792236