НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
15
резултата в
10
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Екзотеризъм и езотеризъм – Ж. Г. Буржа
 
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие
магично
махване.
ПРЕОБРАЖЕНИЕ В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все още не са „официално" признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката, обаче, щат не щат ще трябва да признаят възкресяването на своята майка, колкото и „мистичен" и не в реда на нещата да им се види тоя акт.
И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която кой знае как се пробужда вече по нечие
магично
махване.
За мнозина дори тая царкиня беше мъртва - отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник -тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана до време, и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са проникнали в вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното ù преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средновековните си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва „научно", а не на древния език на „суеверията" и „мистичните блянове".
към текста >>
2.
Звездните влияния върху земните вещества
 
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той нарича това „
магичното
" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки.
6 . 50 мк. СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода. - Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина.
Той нарича това „
магичното
" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки.
Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията. И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-магичното" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото. Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието. 209 стр. 1928, подв.
към текста >>
И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-
магичното
" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото.
СЪДРЖАНИЕ: Основните въпроси - Човек и пърирода. - Светозрение - Магически поглед за света - Човекът като мярка - Външното и вътрешното - Магическият кръг - Живота - Магията и природните науки - Магията и психологията - Ясновидството и разсъдъкът - Магията и интелектът - Жертвата - Словото - Тялото и космосът - Космосът и животът - Суеверието и действителността - Единството - Органическото оформяване - Преобразяването - Образът и първообразът - Природно поглеждане - Магията в приказката - Опасност от магията - Делото - Първичният мир - Обръщението - Потопяването. В тази книга авторът методично и обосновано изнася една закръглена световна картина. Той нарича това „магичното" в противовес на механично-интелектуалното светозрение на естествените науки. Даже изнася срещу последното схващане много жизнени аргументи, каквито той като естествоизпитател и дълбок познавач на проблемите за душата може да изнесе по дълбоките въпроси на натурфилософията.
И тук провежда един път на вътрешно освобождение от „ниско-
магичното
" в окултната проява, поради което следва и едно обяснение за целта на чисто човешкото.
Появилата се през тази година трета книга на Даке: Leben als Symbol Животът като символ или метафизика на едно учение за развитието. 209 стр. 1928, подв. 8,50 мк. служи за доизграждане и задълбочаване на преди изнесените схващания.
към текста >>
3.
ЖИВОТЪТ И ЖЕНАТА - Г.
 
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
„Да, но къде са подчинените, агентите на
магичното
дело на един Христос, да речем?
И те нямат нужда за своите магични действия ни от магични кръгове, ни от мечове, ни от пентакли, ни от заклинания и церемонии. Те казват, и става! Много ли е чудно? Та не казва ли един цар или един властник на ония, които му са подчинени, само няколко думи, за да се изпълнят? Неговите думи минават като ток през цяла една верига подчинени, съчленена и крепена в името на един закон.
„Да, но къде са подчинените, агентите на
магичното
дело на един Христос, да речем?
", ще попитате вие. „Кога един цар, един управник каже, ние ги виждаме – цяла жива верига от проводници и изпълнители". „Ами в радиото виждате ли проводниците и носителите на това, що се предава? Виждате ли електричните вълни, ефира? " „Да, но в случая, – ще възразите вие – стига да имаме антена, стига да имаме приемателен апарат, ние чуваме.
към текста >>
Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото
магично
Слово.
Чрез магията на Словото, динамизирано в Мистерията на Голгота, Христос трансформира цялото силово поле на земята, създаде друго течение на силовите ù линии, други зависимости с космичните центрове на живота. Чрез магията на Словото измени той и орбитата на жената. И ако днес се говори навред за „повдигане на жената", за „приравняването ù с мъжа" в правово и социално отношение, за „еквипотенциалност на двата пола" в биологичния смисъл на думата, всичко това – колкото и да е още непросветлено, повърхностно, неоформено – се дължи все на великия импулс на Христа, който той даде преди 2000 години. Нищо не значи, че съвременните хора го не съзнават. Нищо не значи, че мнозина учени запример, не признават Христа, а други дори го считат за митологично същество.
Важното е, че някои от тях, без дори да знаят това, са агенти на неговото
магично
Слово.
Несъзнателно, те вършат двойна работа. от една страна допринасят нещичко за проектиране на неговото Слово в известни области на живота, а от друга страна рушат с „атеизма" си пакостния авторитет на църквата, която заблуждава света, че е носителка на Христовото учение. Тези хора отричат оня образ на Христа и онова религиозно верую, което Църквата – източна и западна и не знам още каква си – искаше да им натрапи. Този акт на отричане е акт на освобождаване от мъртвите догми, от жестоката власт на мъртвата буква. Ако тия хора само за един миг имаха едно мъничко прозрение за Христа – но за оня, историческия Христос, който по църквите държат изобразен разпнат на кръст (какъв красноречив символ за отношението на църквата към Христа), а за живия Христос, в живота и съзнанието им щеше да настъпи един вътрешен преврат.
към текста >>
4.
ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.
Казва, че това, което пише, е възникнало по-силата на „
магично
” внушение – то не е свързано с рецептите и правилата на така нареченото „изкуство” и следователно има твърде малко допирни точки с това, което гимназиалният учител от всички категории разбира под „изкуство” и литература.
От 1930 г. пише книги. Политически убеждения – никакви. Отношение към литературата и поезията – никакво. Заявява, че неговите творения нямат нищо общо с тях.
Казва, че това, което пише, е възникнало по-силата на „
магично
” внушение – то не е свързано с рецептите и правилата на така нареченото „изкуство” и следователно има твърде малко допирни точки с това, което гимназиалният учител от всички категории разбира под „изкуство” и литература.
Той не вярва, че би могло да се даде общо мнение за неговите творби, защото последните са градени върху „магичното” внушение. Във всеки отделен читател те би трябвало да будят различни образи, мисли и чувства. Това е и тяхната цел, а не стремеж да съблюдават каквито и да било рецепти за „изкуството”. Отношение към театъра – той вярва, че и театърът няма нищо общо с изкуството, ала все пак предпочита да запази отрицателното си становище за него. Лични особености – на частни писма не отговаря гости не приема и сам не прави посещения.
към текста >>
Той не вярва, че би могло да се даде общо мнение за неговите творби, защото последните са градени върху „
магичното
” внушение.
пише книги. Политически убеждения – никакви. Отношение към литературата и поезията – никакво. Заявява, че неговите творения нямат нищо общо с тях. Казва, че това, което пише, е възникнало по-силата на „магично” внушение – то не е свързано с рецептите и правилата на така нареченото „изкуство” и следователно има твърде малко допирни точки с това, което гимназиалният учител от всички категории разбира под „изкуство” и литература.
Той не вярва, че би могло да се даде общо мнение за неговите творби, защото последните са градени върху „
магичното
” внушение.
Във всеки отделен читател те би трябвало да будят различни образи, мисли и чувства. Това е и тяхната цел, а не стремеж да съблюдават каквито и да било рецепти за „изкуството”. Отношение към театъра – той вярва, че и театърът няма нищо общо с изкуството, ала все пак предпочита да запази отрицателното си становище за него. Лични особености – на частни писма не отговаря гости не приема и сам не прави посещения. Густав Майринк напусна вече земята, но той остави такова богато наследство, което през вековете ще поддържа свежестта на духа на всички ония тръгнали по неведомите пътеки на Истината.
към текста >>
5.
ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г.
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към
магично
светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното.
Едгард Даке, написа в последните десет години, между многото специално научни трудове, три книги, които обръщат погледа на човека, излизайки от установените факти към света на метафизичното. Даке е палеонтолог и геолог от голям калибър. Професор в Мюнхенския университет и световно известен учен. Материалът, с който работи е предимно из палеонтологията и геологията. Това са науки, които са допринесли най-много за установяване схващанията върху развитието, еволюцията в организмовия свят.
В поменатите три книги: „Natur und Seele" („Природа и душа" - един принос към
магично
светоучение), „Leben als Simbol" („Животът като символ" — метафизика на едно учение на развитието) и „Urvelt Sage und Menschheit" („Първичен свят, Мит и Човечество" — едно природонаучно-метафизично изучаване), Даке с много факти ни води към метафизичното.
Последната книга - „Първичен свят, митове и човечество", Даке посвещава на „тези, които признават, че истинското разбиране е вяра". Още в предговора срещаме следната мисъл, която е легнала в основата на цялата книга и светогледа на автора: „Науката като такава, било то и най-простото описание на нещо, може, в своя стремеж за чисто познание, да има само метафизичен смисъл - или тя няма никакъв". И по-нататък: „Да се хвърли мост между външното природонаучно към вътрешното-метафизично не е нещо трудно". В първата глава: „Теория и наука", срещаме между другото тези основни мисли: „Така ние оставаме вечно странствуващи. Тия дори, които дирят нови пътеки, те са „мечтаещите с голямата вяра".
към текста >>
6.
ИЗ ВЪЛШЕБНАТА КНИГА НА ПРИРОДАТА, РИБА КОЯТО ПРЕДСКАЗВА ЗАМЕТРЕСЕНИЯТА
 
Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Затова, защото е
магично
.
положителни следи. Богомилството, поп Богомил не остави написани книги, ала всичкото богатство на митологическа и символична приказка и песен, на която се радва българският народ е дело все на богомилството. Какъв по-голям принос от този, какъв по ценен, положителен и културен дар от това богато духовно хранилище! И Христос сам не е оставил книги написани, нито Мойсей, нито Буда и Кришна. Тяхното слово, обаче, живее вечно.
Затова, защото е
магично
.
Защото е огрято от великата любов към всичко живо. Ще отречем ли, че най-великите двигатели на човечеството са били неговите велики духовни Учители! На какви земни закони и порядки са се подчинявали те? В тях е лежала истинската физическа и духовна обнова на всеки човек, на всеки народ. „Аз съм Пътят, Истината и Животът", казва Христос.
към текста >>
7.
НА СЪВРЕМЕННИ ЖИТЕЙСКИ МОТИВИ - Д-Р ЕЛ. КОЕН
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
И само когато има това съответствие, тия движения имат мощно,
магично
действие; тогаз движенията стават вече носители на тия идеи.
На този закон за съответствие между тия прояви в природата се основава и тъй наречената окултна архитектура. На туй съответствие се основава и паневритмията. Какво нещо е паневритмията? Паневритмията, с други думи казано, е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Ето защо и музиката при паневритмията не е произволна, но строго съответствува на движенията от една страна, и от друга страна на идеята, вложена в тях.
И само когато има това съответствие, тия движения имат мощно,
магично
действие; тогаз движенията стават вече носители на тия идеи.
И именно, благодарение на това съответствие между движение и идеи, тия движения стават въплътена идея! Те проникват самия изпълнител. Проникват във всичките му органи, внасят в тях обнова, живот! Нека кажем още няколко думи за съответствието между движение и идея: Всички движения в природата са разумни. При правенето на паневритмичните движения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията.
към текста >>
8.
КОРЕКТИВ, ИЗПРАВИТЕЛ НА ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
В нейното изкуство е имало нещо
магично
, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея.
Както винаги — много просто, с няколко щриха. В малко по-подробно предадения у Марк разказ е казано, че на тържеството, което Ирод устроил на рождения си ден, и на което били поканени всички големци, хилядници и галилейски старейшини, дъщерята на Иродиада излязла да играе и твърде угодила, както на Ирод, тъй и на седящите с него. Ала тя е играла твърде пленително, за да изтръгне от устата на тетрарха думите: "Искай от мене, каквото щеш, и ще ти го дам" Дори той ù се заклева: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината царство". За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума.
В нейното изкуство е имало нещо
магично
, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея.
В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство". Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите. Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство — магичното изкуство на "астралната жена". В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи. Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч!
към текста >>
Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство —
магичното
изкуство на "астралната жена".
За да даде такова тържествено обещание пред своите първенци и да го скрепи с клетва, Ирод не ще да е бил опиянен само от виното и блясъка на пира, а и от прелъстителната игра на Саломе. Ясно е, че Саломе не е била обикновена танцьорка, обикновена балерина, за да употребим една съвременна дума. В нейното изкуство е имало нещо магично, за да може да очарова толкова зрители, да ги държи прехласнати със своята игра, да отвори погледът им и сърцата им за нея. В своя възторг, навярно всички са почувствували готовност да й се отплатят, и тази тяхна готовност щедро да я одарят за насладата, що им е дала със своето изкуство, с чаровете на своето тяло, изливащо се в жива, пленителна игра, намира ярък и единодушен израз в щедрото обещание на Ирод, скрепено с царска клетва: "Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, дори и половината царство". Обладаващия чар на ония жени, които имат змийски гъвкави тела, напоени с астрален магнетизъм, Саломе е проектирала с всяко свое движение флуидите на този магнетизъм и е действувала по такъв начин магически върху зрителите.
Нейните танци са били художествени стилизации на съблазънта, доведена у тази жена-прелъстителка до истинско изкуство —
магичното
изкуство на "астралната жена".
В мрежата на нейната игра, изплетена от флуидни движения, е бил оплетен не само Ирод, а и всички присъствуващи. Колко Иродовци, впрочем, са били улавяни в мрежите на "астралната жена", колко корони, колко тиари са се търкулвали в нея, колко глави на пророци са падали окървавени в тия мрежи, колко военачалници са попадали в тази флуидна паяжина, без да могат да я съсекат, макар да са носели меч! Защото, колкото може да се съсече вода с меч, толкова може да се разкъса с меч и, нежната, ала флуидна паяжина на "астралната жена". И ето, Саломе, живо въплъщение на стилизираното в игра изкуство на съблазънта - най-тънкото изкуство на астралната жена - очарова и Ирод и всички участвуващи в пира. Виното - един от възбудителите на астралното тяло - прави последното особено възприемчиво за токовете на Саломе, проектирани чрез движенията на нейния танц.
към текста >>
Чисто езотерично погледнато, обаче, Иродиада и Саломе, това са едно: астралната жена - "Иродиада", с нейните средства за
магично
действие - "Саломе".
Тъкмо тази борба между Йоана и Саломе са използували съвременните автори като ядка на своите творения и като възел на драматични конфликти. Саломе - съблазнителката, която владее със своите чарове "Иродовци" и всички, които го окръжават, се чувствува привлечена от девствения Йоан, като атлет, с който иска да премери силите си. И понеже той я отблъсква, понеже я побеждава чрез своята непреклонна воля на аскет, в нея се заражда желанието за отмъщение, за обладаване на Пророка, дори по пътя на смъртта. Така поставен проблемът, от него лесно произтича разрешението на борбата - Саломе пожелава на всяка цена смъртта на Йоана, неговата глава, било защото е накърнена нейната гордост на всепобеждаваща жена-съблазнителка, било защото е обхваната от садистичната жажда да обладава по някакъв начин девственото тяло на Пророка. В евангелието, обаче, е казано, че Саломе пожелава да отсекат главата на Кръстителя и да й я поднесат на блюдо, по внушение на нейната майка.
Чисто езотерично погледнато, обаче, Иродиада и Саломе, това са едно: астралната жена - "Иродиада", с нейните средства за
магично
действие - "Саломе".
Така, най-мощният Пророк на Израел, великият Предтеч, бива посечен вследствие танца на една жена. Така завършва една стара, прастара вражда между един Пророк и една царица. Казвам прастара вражда, като имам предвид някои загатвания в Новия Завет, които ни отвеждат, по невидими нишки, към известни събития разказани в Стария Завет. Спомняте си оня стих от евангелието, в който Христос сякаш за един миг поразбулва тайната около личността на Предтечата: "А ако щете да приемете, казва тъй, той е пророк Илия, който имаше да дойде". Без да черпим от този стих един аргумент в полза на превъплъщението и без да твърдим, че Иоан Кръстител е бил превъплътеният пророк Илия, ще направим само един бегъл паралел между живота на двамата пророци.
към текста >>
9.
БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ И МЪДРОСТ .- ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Защото обладавала най-мощното
магично
оръжие в света – чарът на женствената красота.
Даже, според древногръцката митология, на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера – защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип – и Марс, т.е. между Афродита и Арес – най-опърничавия и буен син на Зевс, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе на среща. Наистина, Атина-Палада, богинята-войн го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Арес, и то без оръжие, без бой.
Защото обладавала най-мощното
магично
оръжие в света – чарът на женствената красота.
Афродита е била най-красивата, най-чаровната от всички богини на Олимп. Пред нея Марс смирено свалил и бойни доспехи и оръжие и се оставил, без всякаква съпротива, Афродита да му отреже главата, без да пролее нито капка кръв. Как, ще попитате вие? Много просто – като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера "обезглавява" мъжете – чрез преградка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им.
към текста >>
10.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Под
магичното
художествено слово на Едуард Шюре възкръсват в чуден блясък и обаяние светлите образи на Великите Учители на човечеството, живели и работили над неговото усъвършенстване в далечното или по-близко минало.
В царството на живата природа Разумният живот. На чужди езици: На рускн: Три основы жизни К великой цели Новая Ева Новое посланiе солнца На италиански: L'alto ideale На немски: Das hohe Ideal На английски: The highest ideal The great Law На сръбски: Узвишени идеал На френски: Le Haut ideal Dans le Royaume de la nature vivante La loi supreme Le monde des grandes ames Le Maitre parle На есперанто: La nova Evo La tri fundamentoj de la vivo La spirito kaj la karno En la regno de la viva naturo La alta idealo La granda lego La Blankaj Fratoj La kolektiva konscio La nova homaro La nova vivo La fortoj en la viva naturo La mondo de la grandaj animoj Окултна литература Велики посветени, от Едуард Шюре; ч. I. Светилата на Изток: Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. ч. II. Светилата на Запад: Орфей, Питагор.
Под
магичното
художествено слово на Едуард Шюре възкръсват в чуден блясък и обаяние светлите образи на Великите Учители на човечеството, живели и работили над неговото усъвършенстване в далечното или по-близко минало.
Няма друга книга на български език, която тъй майсторски, по такъв достъпен и същевременно художествен начин да разкрива истината за скритите пружини, които са движили смяната на културите в живота на човечеството. Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки интелигентен човек. В нея са разбулени, доколкото това е позволено и възможно, посветителните мистерии на древността. Енциклопедия на Окултизма, от С. Тухолка. Книга, от която този, който се интересува, може да почерпи много ценни знания за скритата страна на живота и света.
към текста >>
НАГОРЕ