Търсене в текстове за 'Магично'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 29 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.34. Астрокосмична синтеза

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината.
Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея". Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на търпението са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител. Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше. Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ.
към текста >>

2. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Те имат голямо действие върху човека - можем да кажем магично действие!
Щях да отида за няколко деня в Търново и тогава щях да използувам случая да ви посетя и в Севлиево. Но отложих за по-нататък - може би през пролетта. Ще видим. Отдавна не сте идвали в София. Това лято Учителят даде чудни нови упражнения - Слънчеви лъчи. Те имат голямо действие върху човека - можем да кажем магично действие! Сега са преустановени, но идната пролет ще ги подкачим отново. Елате тая зима на гости - може през празниците. А ако ви е по- удобно, елате през Великден или през лятото. Както ми пишете в писмото си, вие постепенно мислите да оставите адвокатството. Тогава ще бъдете по-свободен.
към текста >>

3. 24. Сфера на Венера

ГЕОРГИ РАДЕВ

Защото обладавала най-мощното магично оръжие в света - чара на женствената красота.
Даже, според древногръцката митология на Олимп се е разиграла една още по-драматична сцена между Венера - защото и нашата хубавица е един красив Венерин тип - и Марс, т. е. между Афродита и Ареса - най-опърничавия и буен син на Зевса, чиито очи гледали все на бой, все на кръвнина. Той постоянно нарушавал мира на Олимп, ала никой не можел да го укроти и да му излезе насреща. Наистина, Атина-Палада, богинята-воин го победила в бой, но Арес си оставал все така лют, все така необуздан и неукротим. Ала Афродита успяла да победи Ареса, и то без оръжие, без бой. Защото обладавала най-мощното магично оръжие в света - чара на женствената красота. Афродита е била най-красивата, най-чаровната от всички богини на Олимп. Пред нея Марс смирено свалил и бойни доспехи, и оръжие и се оставил, без всякаква съпротива, Афродита да му отреже главата, без да пролее нито капка кръв. Как, ще попитате вие? Много просто - като обвила ръцете си около шията му. Защото така Венера „обезглавявала” мъжете - чрез прегръдка, чрез кротко обвиване на ръце около шията им.
към текста >>

4. 2.2 СИНОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА

Той е онова магично огледало, което отразява тази природа”.
Тези синове на Мъдростта няма да имат Стр. 66/943 нужда от паметници, издялани от камък, каквито досега са издигани на гениите, талантите и заслужилите мъже на народите. Тези синове на Мъдростта ще бъдат истинските носители на великото познание, което ще даде методите за освобождение на подтиснатата човешка мисъл. Те ще бъдат стимулирани в техния творчески устрем от един безкористен идеал - изцяло да бъдат в помощ и услуга на човечеството. Учителят казва: „Гениалният човек, синът на Мъдростта изказва само това, което живата разумна природа е създава и провела. Той е онова магично огледало, което отразява тази природа”. През епохата на новата култура ще се приложи една от висшите максими за постъпване, която Учителят е дал:„В живота нищо не може да бъде унищожено, а само трансформирано”. През научния деканат на Водолея човешкият гений ще познае „... че няма същество по- интелигентно нито по-мъдро от природата и че никой не може да бъде господар на природата. Щом Мъдростта играе в човешката душа, всяко нещо остава на своето място в човешката мисъл. Всички идеи стават ясни и определени, в пълна хармония с космичния ритъм на живота. Човешкият ум ще се отвори и ще види че този велик космичен свят е съвършен и красив, че ред и хармония Владеят тук, че редът не ще се нарушава, когато Мъдростта управлява.
към текста >>

5. 12. Преображение

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, стр. 184-185)

И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която, кой знае как, се пробужда вече по нечие магично мановение.
IV, 1928г, кн. 6-7, 1стр. 184-185) [Любомир Лулчев] В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все не са още «официално» признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката обаче, щат - не щат, ще трябва да признаят възкръсването на своята майка, колкото и «мистичен» и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която, кой знае как, се пробужда вече по нечие магично мановение. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва -отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник - тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там, погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана довреме и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са прониквали във вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума, и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното й преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средневековни-те си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва «научно», а не на древния език на «суеверията» и «мистичните блянове».
към текста >>

6. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

„Лъчите” са у мен: тяхното съдържание е не само магнетично, но и магично.
Гледах как Соничка я изпращат на изпит-хиляди целувки и молитви я придружават. Минах и аз под сянката на чуждия майчин щит и - издържах. Господи, благодаря Ти. Не си ли ми Ти Баща и майка на света!? Ти си всичко за мен! „Лъчите” са у мен: тяхното съдържание е не само магнетично, но и магично. Добре е да ги има човек при себе си, но Учителят ги дава комуто благоволи. Ах, как бих се радвала да занеса на Учителя една хубава диплома! С поздрав: Хелмира. 9 ЮНИЙ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 9 юний 1928 г. Хелмира, сестрице мила!
към текста >>

7. 2.1.50. Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Той тихо свири, а тъй магично действува, сякаш измъква сърцата от гърдите ни и ги разиграва.
Той свири в ритъма на старонародни хора. Като Го слушаш, след малко ти се иска да грабнеш бял пош и да заиграеш пред всички. Бие сърцето-, едвам се сдържат нозете. Като че вдишвах уханието на здравец и карамфил, като че ли си пил много вино и не можеш да стоиш мирен. Наистина, велик цигулар е Учителят! Той тихо свири, а тъй магично действува, сякаш измъква сърцата от гърдите ни и ги разиграва. Цигулката си сложил под бялата си красива брада, сякаш я докосва с чуден магнетизъм и тя се преобразява в ръцете Му, не е вече от дърво, както преди малко в ръцете на академика, а е жива душа, душата на народа, която говореше под Неговите магически пръсти. Около врата си е замотал дълъг копринен шал, плетен от някоя благодарна ръка. Той пада върху гърдите и коленете Му в разкошни гънки. Дрехите Му са чисти и грижовно подредени. Събул сандалите си, нозете Му, обути в бели чорапи, сега си отпочиват на слънцето.
към текста >>

8. Съдържание

Магичното 16.
От прозореца на търновската колиба 11. Той е 12. Една изящна картина 13. Ученикът и котката на Учителя 14. Пред Неговия праг 15. Магичното 16. Да опитаме новото 17. Тресчицата 18. Белият плик 19. Гласът на Незнайното 20. Като пролетно утро 21.
към текста >>

9. 2. Аз съм човекът

Глава 2. По следите на казаното

Магичното се беше случило и то бе най-великото, което той можеше да очаква - срещнал е Учителя си.
Ожиданото през векове сбъдновение изпълва душата му с радост. Беше се случило великото, което променяше из основи живота, като го насочваше към нови върхове. Тези ученици знаеха, как да застанат пред Него, какво да искат и какво да питат. Никога те не простираха длан, за да им гадае по линиите на ръката. Той не беше гадател, а хиромантията беше наука, която ученикът трябваше да учи; никога те не питаха за своите пререждания, миналото се губеше всред блясъка на настоящето; те не искаха от Него да им се открие магическа тайна или ключ, как да запазят здравето, младостта, парите, положението си - това бяха неща, които стояха като задачи пред ученика, сам трябваше да се запретне да учи, да работи, да твори. Магичното се беше случило и то бе най-великото, което той можеше да очаква - срещнал е Учителя си. Волност е за ученика да иска неща, които лежаха пред него четливо написани в страниците на Живото Слово - предстоеше му сериозно учение, а не готови дадени и решени уроци. Срещу такива запитвачи Той биваше строг и на въпросите: Защо брадата ми е такава, носа или веждите или устата? -казваше: “Защо да се връщате на миналото, ако ви кажа, какво сте били, главата ви ще побелее.” Имаше неща, които ученикът трябваше да знае, имаше неща, които предстояха да се откриват, ала имаше и много неща, които не му бяха нужни сега. Важно беше да знае, как да застане и какво да пита, какво да иска и как да учи. Ученикът трябваше да вярва, че ще получи само онова, което му е нужно в момента.
към текста >>

10. 5. Музикално общество

Глава 1. Разговор с великото

Имат нещо магично и неимоверно мелодично.
Разбираш накрая, че тук музиката е жива практика. Музиката е слязла от подиумите и от професионалните среди и е навлязла дълбоко в живота на обикновените хора, които нямат претенции да бъдат големи певци и музиканти, но които за нищо на света не искат да се откажат от жаждата си да пеят. Музиката получава свойството на четирите елемента на живота; светлина, въздух, вода и хляб. Не пеем само по време на беседите, не пеем само, когато сме събрани общо, пеехме винаги. Песните на Учителя - текст и мелодия, които са от Него имат неизразимо въздействие. Имат нещо магично и неимоверно мелодично. Те отнасят човека в друг свят, където атмосферата е чиста и рядка, те разширяват съзнанието, осветляват небето, като поглъщат всичката тегота, поглъщат скръбта и усещаш, че имаш полет. Готов си с будни сетива вътрешни и външни да възприемаш Словото. Хоровото пение притежава огромна сила. То въздействува на човека по много посоки. Приобщава го не само към цялото, но и към Великата хармония, която извисява човешката душа до ония висини и глъбини, не само да разбира новото, което Словото и музиката носят, но и му помага как да ги живее.
към текста >>

11. 7.3. Молитвата на ученика

Глава 1. Разговор с великото

Часът на ученика е ударил: “При всичките противоречия и страдания, които си ми дал, Твоята Любов е моя идеал.” - втората част на молитвата ти, зазвучала като апотеоз на новата пролет, като част на симфония, дошли да докоснат със своята магичност душата на ученика.
Молитвата на ученика, прозвучала в крайния ден на неговата победа, представлява сбор от много ключове с които се отварят много светове. Не бе лесно да се стигне до този основен тон, за да се изтръгне от сърцето на ученика магическите думи: Господи, обичам Те! Звучи необикновено признанието, дали веднъж по безкрайния си път, изпълнен с много страдания и изпитания, е повтарял тези свещени и кратки слова? Думата обичам бе позната, загубила от блясъка си, сега звучеше нова и възродена, защото зад нея Един кротко казваше: “Опитай, опитай и този път! ” Сега копнежът цъфна като крин и очите жадни търсят и чакат. Часът на ученика е ударил: “При всичките противоречия и страдания, които си ми дал, Твоята Любов е моя идеал.” - втората част на молитвата ти, зазвучала като апотеоз на новата пролет, като част на симфония, дошли да докоснат със своята магичност душата на ученика. В тоя най-сгъстен и преходен час на тревожния век, само ученикът можеше да каже: “Обичам Те”... Беше се случило нещо необикновено - нивата се люлееше от класили жита, потоците шумяха пълноводни и щедри и Слънцето изливаше светлина и топлина от отворените и чисти небеса. Нещо се беше случило и ученикът отзвуча с пълнота. Земята стана подножие, небето купол, благоухаеше ожиданата пролет и един живот като жертвоприношение издигаше хвалата си. Стрелката блестеше и сочеше чистия и прав път и сигналите нататък звучаха като тонове на позната и сладка музика. Всичко бе чисто, светло, прекрасно.
към текста >>

12. 3. Паневритмия: хореографска поема

Глава 2. Движение и гимнастика

Те представляват най-новото, най-съкровеното, което можеше да се предложи на бялата раса - тези упражнения съдържаха нещо магично.
Не се правеха застанал на едно място, а се правеха стъпки напред и назад - всичко беше ангажирано с движенията - нямаше част на тялото която да не беше застъпена. Тези упражнения останаха да се играят до ден днешен, те бяха отделни от Паневритмията и имаха малко по-друг характер - играеха се без музика. Редом с тях вървяха и дихателните упражнения. Дишането беше крайъгълен камък в цялата изградена от Него система за здравеопазването на човека. Ще споменем и за третия дел упражнения, ония, които Той даваше по време на школните часове. Те представляват най-новото, най-съкровеното, което можеше да се предложи на бялата раса - тези упражнения съдържаха нещо магично. Те бяха най-леки, най-прости, най-обикновени, все едно, че нищо не правиш. Изтока ги използуваше рационално от рода на пасите. Учителят пристъпваше внимателно и ги предлагаше просто и скромно, като казваше: “Опитайте ги”. Резултатите може да се микроскопични, но много са нужни, един ден ще започнем. “Подпрете с десния показалец показалеца на лявата ръка с длан обърната към лицето и размишлявайте една минута, после подпирайте средния и продължавайте, после съединете всичките пръсти и пак размишлявайте една минута”.
към текста >>

Всичко, каквото можеше да се случи след това, каквито и смени да ставаха с декорите и постановките, ние не усещахме тяхната тяжест, нищо не ни се виждаше тежко, мъчно, противоречиво, грозно, тревожно, защото Паневритмията и музиката бяха отлели в нас своята магичност.
Не е въпрос за скромност, не е въпрос и за преувеличение, нито за лансиране - ние говорим на ония, които ще ни разберат, повярват и които уверени сме ще го опитат, за да ни отдадат един ден право. Паневритмията ни приобщи към един живот, който не познахме, живот, който никой човек не може да види и опита със сетивата си, но който подозирахме - звучи твърде далечно и нереално в нашия груб материалистичен век - света на вечното, света на реалното, света за който няма човешко сърце и душа да не копнее. Той открехна завесата и ни показа красотата - музиката и Паневритмията беше нещо като радост на Възкресение, като дар на Рождество, като моменти на отдих и красота -празнични камбани, когато бият, небесни хорове огласяват и в душата е само светло - впрочем не само в душата - цялата земя кънти, присъствуваш на нескончаем празник. Музиката и Паневритмията бяха една голяма тържествена служба, в която душата изпитва само едно чувство - веселие, сърцето - дълбок мир, а човешкия ум - обилна светлина. С Паневритмията и с музиката можеше да се живее живот красив, богат, пълен, безоблачен. Всичко, каквото можеше да се случи след това, каквито и смени да ставаха с декорите и постановките, ние не усещахме тяхната тяжест, нищо не ни се виждаше тежко, мъчно, противоречиво, грозно, тревожно, защото Паневритмията и музиката бяха отлели в нас своята магичност. Всяко упражнение от първото до последното представляваха ключове които отключваха един свят изпълнен преди всичко от жизнена енергия нужна за всеки орган, за всяка система. Праната най-после, този жив магнетизъм беше намерил път, за да се отлее в човека, чиято душа, сърце, ум и дух трептяха в унисон, за да може човекът да застане пред дверите на Великото и с благодарност че може да получи онова, което му бе толкова необходимо -и радост, и мир, и светлина и здраве. Това бе Паневритмията казано с езика на всекидневието, просто и чистосърдечно. Тя бе и път и врата за един свят, където всичко бе различно, нека да не сме никак отдалечени от нашата земя, да всичко бе тук в пределите на земята, а толкова различно, по магически начин атмосферата се сменя, въздухът става друг по чист и по лек, земята под нозете сякаш е загубила своята тяжест, не усещаш и на плещите си взети в куп всичките противоречия, тревоги, изпитания, неприятности на ежедневието си, намираш се сякаш на хиляди метра над морското равнище, стъпил си на най-високия връх и всичките ти товари изчезват. Изпитваш същото чувство, когато си в планината, отнесен си в други сфери, където всичко е различно.
към текста >>

13. 6. “Аз виждам

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

Тя криеше и сила и истина и магичност, което мъдреците разбираха и умееха да манипулират.
Когато някой страдаше, Той казваше - ще придобие нещо ценно, когато загубваше нещо ценно, казваше - за добро е, разтовариха го от излишен товар; когато се разболяваше - добро е, ще се обнови тялото; когато някой претърпяваше неуспех - ще се кали волята и ще се усили вярата му; дори, когато умираше някой, пак намираше положителната страна - природата ще му даде по-благоприятни условия за учене и за растене, или предпазват го от натрупване на грешки и престъпления. За Него трагедии не съществуваха, трагедията бе човешко изобретение. В природата трагедии няма, там закона на трансформирането триумфално дефилира Когато войните избухнаха, а те не бяха малко през нашия век, Той гледаше на събитието като нещо неизбежно, като крайна мярка на природата, която целеше да възстанови равновесието и нормалното дишане. “Войните се допущат, но не се поощряват, те са като рициновото масло, до което се прибягва след като всичко е било опитано.” Всичко, което се случваше с човека, семейството, обществото, народите беше допуснато, неизбежно, за да се избегне по-страшното, да не се позволи на силите на злото да безчинствуват до крайния предел. Формулата “Всичко е за добро” не бе случайна фраза. Тя криеше и сила и истина и магичност, което мъдреците разбираха и умееха да манипулират. Това е оная мъдрост, която народът ни е утаил в шепите си - “Ела зло, че без тебе по-зло”. Спокойствието и самообладанието на великите хора в надвечерието на големите събития и нещастия е ненарушимо. Те знаят, че с това се цели мътният поток да изтече, те знаеха, че след големите бури настъпва пълно затишие, те знаят, че след най-дългата полярна нощ настъпва слънчево утро. Животът се движи неудържимо като пълноводна река с определена цел, тя мени своите облици, никога не засяда на едно място. Животът, вечното и прекрасното, чиято същина се пои от непресъхващите струи на Любовта -цветовете на живота никога не увяхват и аромата - не изчезва.
към текста >>

14. Част 3. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА. Когато трапезата се вдигна

А. УЧИТЕЛЯТ

Магичното 16.
От прозореца на търновската колиба 11. Той е 12. Една изящна картина 13. Ученикът и котката на Учителя 14. Пред Неговия праг 15. Магичното 16. Да опитаме новото 17. Тресчицата 18. Белият плик 19. Гласът на Незнайното 20. Като пролетно утро 21.
към текста >>

15. 3. Магическият ключ

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

“Спасете момичето, направете най-малкото добро.” За да застанем пред прага на истината, за да се домогнем до магичното, за да отключим дверите на любовта, на красотата, на свободата, за да ни се уредят всичките работи добре.
Царската дъщеря представя истината. От тоя момент работите му започнали да се нареждат добре. Като намерите истината, работите ви ще се уредят добре.” Истината бе магически ключ, който открива света, където ни чакат велики блага. С този ключ приключва “Последното Слово”: “Истината, която лежи в основата на живота Истината е глава на Твоето Слово. Истината, която изявява Безграничното Истината е посока към Безграничното В истината е скрит живота Без истината, Любовта не може да се прояви”. “Спасете момичето, направете най-малкото добро.” За да застанем пред прага на истината, за да се домогнем до магичното, за да отключим дверите на любовта, на красотата, на свободата, за да ни се уредят всичките работи добре. Последният акорд от многозвучието на голямата симфония отеква в сърцата, умовете, душите на човека, за да стигне до величествения храм на човешкия дух, който не иска да бъде лишен от най-реалната идея-безсмъртието. Божественото с което Учителят откри школата през февруари 1922 година и я закри на 20. XII. 1944 година. Началото и краят представляваше безначален и безкраен ритъм - ритъмът на Великото в който Той живя и работи, за да събуди в човека копнежа и устрема към истината, жаждата да възстанови правдата. Мисията бе изпълнена.
към текста >>

16. Глава 2. Образи и идеи

Част 3. ПРОЛЕТТА НА ЕПОХАТА. Когато трапезата се вдигна

Магичното 16.
От прозореца на търновската колиба 11. Той е 12. Една изящна картина 13. Ученикът и котката на Учителя 14. Пред Неговия праг 15. Магичното 16. Да опитаме новото 17. Тресчицата 18. Белият плик 19. Гласът на Незнайното 20. Като пролетно утро 21.
към текста >>

17. 15. Магичното

Глава 2. Образи и идеи

15. МАГИЧНОТО Някои срещи не се забравят.
15. МАГИЧНОТО Някои срещи не се забравят. Когато се докосваме до образа на един човек, без да искаме позволение от него, той не е вече на земята, пред нас изпъква цялата обстановка, която релефно очертава образа. Той беше енергичен и жив, край него кипеше живот, неговите чувства дишаха първична сила - имаш чувството, че се намираш край буен водопад, приличаше на пръхкав и богат чернозем, приличаше на скала. Роден в онези полубалкански селища, чист българин, в който преобладаваше славянския елемент. Отношенията му бяха прости, прями и сърдечни. Под редките избухвания и сдържаните чувства клокочеше подземна река, чийто шум понякога плашеше и смущаваше.
към текста >>

В разказа на сина звучаха други звукове, една позната гама, която стигаше до сърцето, за да събуди трепетите на онзи живот, който доминираше, преливаше и заливаше с нещо магично нашите скромни жилища и нашия изпълнен със съдържание живот.
Изкуство е да знаеш да разказваш, изкуство е да знаеш и да слушаш. Не всички могат да слушат добре, така че този, който разказва, да не се смущава и речта да тече спокойна и плавна. Тогава забравих, че бях дошла да взема обещаната книга за богомилите, забравих, че след това трябваше да ида да купя нещо, забрави и той всичко друго, за да остане само образа на баща му. Неусетно дневната светлина се смени с електрическа. Навън беше тъмно, а ние стояхме там, не вече като събеседници, а и двамата заслушани не в песента на една неувяхваща младост, не в тоналността на братския живот, не и в повестта на брат Иван. В разказа на сина звучаха други звукове, една позната гама, която стигаше до сърцето, за да събуди трепетите на онзи живот, който доминираше, преливаше и заливаше с нещо магично нашите скромни жилища и нашия изпълнен със съдържание живот. Животът на всички беше израз на нещо друго, незнайна ръка направляваше нашия път, един архитект умело и бавно строеше нашата душевност. Двигателната сила беше скрита, ала тя проникваше и регулираше духовните процеси и направляваше посоката на движението. Дълбоко в душата нямаше човек от Неговите хора да не усеща оная вълна на епохата - огнената вълна, която ни грабна и потопи в един свят, където беше много светло, красиво и човечно. Вече не слушах разказа за един човешки живот, той беше премного жив и интересен, а гледах с горящи зеници магията, която претворяваше този живот, моделираше го и канализираше енергията в него. Ще кажат някои - познато ни е всичко това, преживяли сме го.
към текста >>

Един живот преминал и един образ остана, който днес може да ни разкаже за пътя през който една душа може да бъде изведена нагоре и на светло, за магичното в работата - метода на любовта - магия с която Той свободно оперираше.
Той не отрече нищо от всичко, което съдържаше тя и беше готов да помогне на всички. Той носеше едно духовно богатство и нищо нямаше да попречи то да бъде раздадено на човечеството. “Тайната вечеря”, “Христос в Гетсимания”, “Възкресение” - три картини, които изобразяваха не вече епизоди от живота на Христа, а живи запалени факли за пробуждащата се душа - три мигновения от живота на Христа, описани между 17 и 21 глава от Евангелието на Йоана - трагични моменти от Неговия живот, които никога нямаше да престанат да звучат и да говорят на сърцето, на душата, на ума на човека. През тези три съдбоносни моменти от живота на Христа трябваше да мине и брат Иван, за да оживеят в съзнанието му - да съзерцава дълбоката мистичност на Голямата вечеря, да преживее единството и красотата на пълното единение, което молитвата можеше да подари на човека, и да преживее голямата радост от Възкресението, защото “мъртва бях и оживях.” И трите момента щяха да му откриват великото тайнство, когато една епоха се прощава с друга, и настъпването на новото е очевиден и преживян факт. Брат Иван преживя в късо време тези три мига, премина в съкратен срок през това тайнство, извиси душата си към Великата Реалност с чистосърдечието на славянина и с всичката твърдост и жажда за светлина на българина. Един живот преминал и един образ остана, който днес може да ни разкаже за пътя през който една душа може да бъде изведена нагоре и на светло, за магичното в работата - метода на любовта - магия с която Той свободно оперираше. Нямаше човек, който можеше да не отзвучи на тази любов, на тази светлина и топлина с които Учителят ограждаше всяка душа закопняла за истината.. Образите и идеите изпълват атмосферата; изпълват и нас, успели да доловим трепета на съдбоносния миг, блясъка на магичното, когато една съдба се преплита с друга и срещата между ученик и Учител свети с кротък и чист блясък. На земята няма по-велико от тази среща.
към текста >>

Нямаше човек, който можеше да не отзвучи на тази любов, на тази светлина и топлина с които Учителят ограждаше всяка душа закопняла за истината.. Образите и идеите изпълват атмосферата; изпълват и нас, успели да доловим трепета на съдбоносния миг, блясъка на магичното, когато една съдба се преплита с друга и срещата между ученик и Учител свети с кротък и чист блясък.
Той носеше едно духовно богатство и нищо нямаше да попречи то да бъде раздадено на човечеството. “Тайната вечеря”, “Христос в Гетсимания”, “Възкресение” - три картини, които изобразяваха не вече епизоди от живота на Христа, а живи запалени факли за пробуждащата се душа - три мигновения от живота на Христа, описани между 17 и 21 глава от Евангелието на Йоана - трагични моменти от Неговия живот, които никога нямаше да престанат да звучат и да говорят на сърцето, на душата, на ума на човека. През тези три съдбоносни моменти от живота на Христа трябваше да мине и брат Иван, за да оживеят в съзнанието му - да съзерцава дълбоката мистичност на Голямата вечеря, да преживее единството и красотата на пълното единение, което молитвата можеше да подари на човека, и да преживее голямата радост от Възкресението, защото “мъртва бях и оживях.” И трите момента щяха да му откриват великото тайнство, когато една епоха се прощава с друга, и настъпването на новото е очевиден и преживян факт. Брат Иван преживя в късо време тези три мига, премина в съкратен срок през това тайнство, извиси душата си към Великата Реалност с чистосърдечието на славянина и с всичката твърдост и жажда за светлина на българина. Един живот преминал и един образ остана, който днес може да ни разкаже за пътя през който една душа може да бъде изведена нагоре и на светло, за магичното в работата - метода на любовта - магия с която Той свободно оперираше. Нямаше човек, който можеше да не отзвучи на тази любов, на тази светлина и топлина с които Учителят ограждаше всяка душа закопняла за истината.. Образите и идеите изпълват атмосферата; изпълват и нас, успели да доловим трепета на съдбоносния миг, блясъка на магичното, когато една съдба се преплита с друга и срещата между ученик и Учител свети с кротък и чист блясък. На земята няма по-велико от тази среща.
към текста >>

18. 28. Неповторимост

Глава 2. Образи и идеи

Днес добре знаем цената на една лекция или беседа направо чута от Него в оня вид съхраняващи своята обилна светлина и мощ, тази магичност на живото Слово, от което никога не трябваше да се лишим.
Разбираме вече какво трябваше да направим, защото успяхме да разберем, какво значи една беседа; какво не бихме дали сега за да преживеем този час, тая неповторимост!... Колко щедро разливаше живата вода, това Слово от космически мащаб, тоя жив поток на елексира за който човешката душа векове е копняла. Нямахме представа за дълбочината и несъизмеримостта на събитието, което се беше случило и на възможността на 2400 метра височина да слушаш Учителя!... Мигове, които не трябваше на никаква цена да се пропущат. Защото те са неповторими, а на земята животът течеше под знака на преходното. Днес добре знаем цената на една лекция или беседа направо чута от Него в оня вид съхраняващи своята обилна светлина и мощ, тази магичност на живото Слово, от което никога не трябваше да се лишим. Следващият момент добре научихме това. Не бяхме закусили още, когато отидохме за дърва. На пътеката до голямата канара стоеше Учителя. Спрях се и поздравих. Попита ме за гостенката: - Защо не дойде на беседа?
към текста >>

19. 1. Ученичество

Глава 3. Разговор с ученика

Само да тръгнеш по този път, за да откриеш съкровищата за които си копнял, за да се нахраниш с красотата за която си мечтал, за да опиташ магичното въздействие на движението, което те отвеждаше към високите върхове.
Това беше величествено, нека не кажем много, съчетанията бяха идеални, нека векът да е бурен и наситен с много тъма и тревога. През това време на земята никой не можеше да изпита такава пълна и непреживяна от хилядолетия радост. Тия неща звучат особено, но защо ще ги казваме, нямаме никакъв интерес личен, себичен. Не е теория, не е съчинение - разказваме простичко неща, които са станали. Някога всяка дума ще бъде проверена. Само да тръгнеш по този път, за да откриеш съкровищата за които си копнял, за да се нахраниш с красотата за която си мечтал, за да опиташ магичното въздействие на движението, което те отвеждаше към високите върхове. На земята нямаше нищо по-хубаво от този път. Никъде другаде не можеше да се намери това, което беше събрано там. Човек трябваше да върви внимателно и съсредоточено, за да не пропусне нищо от красотата, която се разкриваше от двете му страни. Да се върви по него беше събраното благо на земята. Нищо друго вече нямаше цена, обикновеният, елементарният живот на милионите хора - мравки, които пъплеха по многото друмища не можеше да отклони ученика от правия, светлия, нагорния път.
към текста >>

20. 9. Под сянката на лешниците

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Малко е да се каже, че лещакът беше красив, той направо излъчваше нещо магично и тайнствено.
Оттам ние минавахме, минавахме почти всеки ден, защото беше път. Сега за кой ли път ще минем с мислите си, с чувствата си, с душата си... И ще се помъчим, вярвайте, целия ще го нанесем на тия листи, да бихме могли от него да направим художествено табло, да би могло да се улови някак си с четка, с перо... Този къс от Изгрева, тая неразделна част на големия живот, където най-съществената контура, незабравимата, бихме казали, излъчваше топлота, мекота, красота. Една свежест и една необяснима грижа се излъчваше от тия лешникови дървета, осезаеми и живи, нека да твърдят естествениците, каквото си искат за тия представители на другите царства. Ние не знаем, кой се е погрижил да донесе тия насаждения и дали те били поръчани и посадени по точно указание на тая южна част, за да стоят като жив пояс и страж и ограждат двора, за да го наситят с покой, тишина и мека сянка. Бяха от онова семейство наречени: “цариградски” и беше истинска радост да гледаш преснозелените шапчици на плода, когато започваше да зрее, когато в късното лято узрелите едри плодове тупваха на земята с тъп и мек звук, имаше и нещо окрилящо, когато на есен се проточваха резедавите реси - тоя късен и ранен цъфтеж на този плоден вид, който раждаше толкова едри лешници, тоя лъскаво кафяв цвят на черупката, напомняща меките кафяви очи на дете и това вълшебство - едрата и сладка ядка вътре. Малко е да се каже, че лещакът беше красив, той направо излъчваше нещо магично и тайнствено. През горещите лета те стояха там като завеси и пазеха сянка. Под разшумелите се клони, отрупани с широки листа, стигащи до главите ни, те приличаха на ветрила, които ни разхлаждаха. В тази рамка най-често виждахме Учителя, седнал на средната маса да взима всекидневния обяд; тук беше лятната трапезария. Лещакът и слънцето заливаха щедро целия двор с двата тона, които се преплитаха тук зелено и златисто, за да дадат нещо извънредно - едно табло чисто и безупречно, което сега ние на всяка цена искаме да уловим с детайлите, не да направим описание, а да предадем, ако успеем целия живот, който трептеше в този неголям четириъгълник, чиято южна страна проточена като жив плет от лещака, а срещуположната - салона и приемната долу. Една част от двора пред големия салон и приемната стая беше застлана с цветна мозайка, която нашите майстори братя умееха да я подържат грижливо.
към текста >>

21. 12. Къщата с верандата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Идеята за Братството блестеше със своя несъкрушим блясък тъкмо в този Новогодишен час, излъчваше нещо магично, като символ на най-великото за което се говореше през този век - тя бе идея посята в богата почва и ние вярвахме, че тя ще прорасне и ще даде обилен плод - защото на земята наистина се раждаше нещо ново, цялата земя наистина беше опасана с вълната на Любовта.
Тази къща уверени сме никога през своето съществувание не бе видяла толкова целувания. Братята бяха прегърнати от всички. Изразихме това, което бяхме им казали, че всички стоим зад тях. Сега братята стояха до Боян, Борис малко слаб и бледен усмихваше се на всички, но какво таеше в себе си, какво бе преживял през тези години, бе рано още да се говори. За миналото винаги ще изпитваме тъга, сега гледаме настоящето и се радвахме на момента, като частичка от всичката радост и красота преживяна през многото години. Идеята за Братството блестеше със своя несъкрушим блясък тъкмо в този Новогодишен час, излъчваше нещо магично, като символ на най-великото за което се говореше през този век - тя бе идея посята в богата почва и ние вярвахме, че тя ще прорасне и ще даде обилен плод - защото на земята наистина се раждаше нещо ново, цялата земя наистина беше опасана с вълната на Любовта. Нямаше за човечеството вече друг изход и друг път. Не съществуваше вече друга основа на семейството, на обществата на държавите, освен основата на Любовта. Учителя ни привлече с метода на Любовта и в името на тази Любов ние се събирахме по време на скърбите и радостите. Новата 1963 година блестеше сега с меката светлина на зазоряващ пролетен ден. Това утро, този ден изпълнен с много радост, пожелахме го на целия народ, когато приключихме рядко хубавия и вдъхновен концерт, без репетиция, както каза една сестра.
към текста >>

22. 15. Градините на Изгрева

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Независимо от слънчевата светлина, ние усещахме една друга, която по неизвестни пътища се разпръсваше и обхващаше целия Изгрев - за нас тази магичност на Изгрева беше нещо твърде реално, потопени бяхме в нея.
Ти ще устройваш само твоя свят, ще изграждаш себе си, ще повдигаш себе си. Необходима ти е огромна работа и големи усилия. “Не пипай плодовете без позволение. Не нарушавай основния закон на Битието.” Затова Изгрева беше това, което го виждахме, усещахме - цяла хармония, един малък рай с присъщата атмосфера, която привличаше, покоряваше, за да ти подари мира и радостта, които никъде другаде сякаш не можеше да ги намериш. Изгрева беше неповторим, не само с разположението - географско и метеорологическо, на потоци тук се разливаше слънчевата светлина и топлината се задържаше като в дълбока паница. Независимо от слънчевата светлина, ние усещахме една друга, която по неизвестни пътища се разпръсваше и обхващаше целия Изгрев - за нас тази магичност на Изгрева беше нещо твърде реално, потопени бяхме в нея. Тук се ковеше новия човек и новата етика. На Изгрева беше школата на Учителя. Словото се разливаше не само в ранните часове на трите седмични дни, неделя, сряда и петък, но и по всяко време - на двора, в градините, в трапезарията, на поляната, в неговата приемна стая. Нямаше кътче на Изгрева да не се водеха разговори и се споделят опитности. Светлината на Неговото Слово се струеше навсякъде.
към текста >>

23. 18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Думата ученик за известна категория от хората криеше нещо магично, нещо свръх блестящо, неизмеримо дълбоко, същевременно шеметно извисяващо.
18. АБСОЛЮТЕН ВЪВ ВСИЧКО есе 10.XII.1976 г. Думата изразяваше точно определено понятие, никакво двусмислие - срещу нея стоеше човек, независимо от възрастта, който учи. В случая тя изразяваше нещо съвсем специфично. Във всичките школи на изток и на запад, тя се даваше, т.е. означаваше ония, които се занимаваха с най-древната наука, бихме добавили, вечно младата, вечно съвременна, защото човекът никога нямаше да престане да учи изкуството да живее правилно. Думата ученик за известна категория от хората криеше нещо магично, нещо свръх блестящо, неизмеримо дълбоко, същевременно шеметно извисяващо. Би могло да се каже тя бе нещо като идеал, като планински връх от рода на Джомолунгма. Понятието е определено, ясно в широк и тесен смисъл. Тя придружава човека през целия му живот, независимо от това дали го съзнава, приема или не. Човек непрестанно учи - какво учи и колко, какъв ученик е - добър или лош, прилежен или ленив, схватлив или тъп е вече въпрос, който засяга само отделния човек. В случая думата в една школа, каквато беше тази на Учителя, заема почти централно място.
към текста >>

24. 19. Страница от Неговото ежедневие. Един паяк и една муха, която бръмчи (11.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Сега вече без някой да ни каже и без да питаме Него, ние се спуснахме на далечно пътешествие, за да съберем грижливо онова, което може да се събере, онова, което не можем да подминем, привличащо със своята магичност, красота и принципност.
19. СТРАНИЦА ОТ НЕГОВОТО ЕЖЕДНЕВИЕ. ЕДИН ПАЯК И ЕДНА МУХА, КОЯТО БРЪМЧИ 11.XII.1976 г. Ние се погрижихме, трябваше да минат толкова години оттогава, когато всичко необикновено около Неговия личен всекидневен живот стигаше до нашите уши и очи. Сега вече без някой да ни каже и без да питаме Него, ние се спуснахме на далечно пътешествие, за да съберем грижливо онова, което може да се събере, онова, което не можем да подминем, привличащо със своята магичност, красота и принципност. Ние сме ученици, имаме право да говорим онова, което Той не си позволяваше, ние си позволяваме. Живеем с оная относителна възможност, правим грешки и ги поправяме, падаме и ставаме и няма да скърбим, ако упражненията ни бъдат надраскани някога с червено мастило. Сега може би за нас, може би за да турим един малък ред върху тоя жив материал, който засяга изключително Него - ония малки между другото случки, факти, примери от живота Му, вплетени в ежедневната практика. В тях има нещо грижливо скрито. Концепция, принцип, познание, нещо което не е казано на висок глас, проглушени са тоновете, за да не засегнат никого и може би, за да се запомни и запази.
към текста >>

25. 24. Едно от нейните чудеса (25.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Някой от тези опити с водата, които препоръчваше, наглед бяха и леки и прости, ала те криеха нещо магично, и ония, които ги прилагаха, разбираха тяхната цена.
Беше много важна тя. С усърдие я изпълнявахме и имахме големи резултати. Водата като разтворител, като необходимост, криеше не само енергия, но и целебни свойства. Не става дума за минералната вода, но изобщо за водата. В тази беседа се дадоха много наставления и рецепти за нейното използуване като лечебно средство. Някой от тези опити с водата, които препоръчваше, наглед бяха и леки и прости, ала те криеха нещо магично, и ония, които ги прилагаха, разбираха тяхната цена. Всичко отнасящо се до здравето звучеше някак си обикновена, леснодостъпно, просто, ала резултатите бяха големи. Лекуването с вода беше наложително за някои - реакцията при пиенето от 1 до 5-6 чаши гореща вода, беше явна, резултатът на лице. Бяхме опитали, продължаваме да опитваме. Много говори, много даде в тази беседа за водата. Честото къпане, честото миене, всекидневната програма, за редовното обливане след всяка работа.
към текста >>

0.66509413719177