Търсене в текстове за 'Любопитство'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 81 резултата в 56 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

– На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца.
За братското сдружаване Първият опит за реализиране идеята за Братството вътре в нас – е школата на братското сдружаване. Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване. Преди да започнем нашите бележки по въпроса, ние ще се отклоним за момент към онези наши читатели, за които нашите разбирания са още твърде неясни. От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе? – На този и подобни нему въпроси ние няма да отговаряме, защото и най-изискания отговор не би удовлетворил любопитството на четеца. Този отговор той сам ще получи по пътя на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство. Предварителна подготовка за това са обаче, съчиненията на западните окултисти, па и тези на изтока биха помогнали в случая, но те далеч не биха дали истинските материали за основата на един нов живот, който ученикът при настоящата българска действителност, да разбира и следва с пълно съзнание. Условията при които са се развивали миналите школи, казват, са били съвсем различни от тези, при които ние в този момент сме поставени. Следователно техните методи на работа биха били съвсем чужди за сегашния ученик, следствие на което и не биха дали желаните резултати. У нас има богата оригинална окултна литература, в която изнасяните окултни методи са пригодени за непосредствено и в момента приложение.
към текста >>

2. Индивидуалност и личност – Из „Книгата на беседите – Бо Ин Ра Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство.
Днес има много идейни и духовни движения за обнова на човечеството. Ние уважаваме всички, които работят безкористно, отличаваме се от близките до нас идейни движения по това, че освен с разпространението на идеите за мир и братство между хората, ние сме и ученици на една школа, в която без външно принуждение и ограничение изучаваме законите на природата и живота. Природата е неизчерпаем източник на енергия и знание. И ние без да отричаме придобивките на културата се стремим да се приближим разумно към (природата). С понятието „окултизъм" и „окултист" често се спекулира. Но на това се поддават само хора с повърхностно любопитство. Ние се борим с предразсъдъците и фанатизма и вярваме, че рано или късно, нищо скрито покрито няма да остане. И користта и безкористието във всички техни най-тънки проявления получават своето възмездие по силата на закона на правдата, на която всички сме подчинени – и в която дълбоко вярваме. Нашите схващания се посрещат от някои с недоволство и противодействие. – Ние никого не викаме насила. Мислим само, че сме намерили един разумен изходен път, по който вървим.
към текста >>

3. Житно зърно Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство.
Той не може да узнае дори на сън истинското състояние на небесната област. Казват, че рядко се явяват медиуми, които гледайки в далечината се осмеляват да предполагат само за една част от светлината на най-ниската небесна област. Те трябва да предадат истинското състояние на духовния свет на човечеството, изследвайки го колкото е възможно най-добре, ако не в съвършенство. Иначе, колкото повече предават произволно и безцелно своите знания, толкова повече твърдоглавите и глупави хора преувеличават своята подозрителност. Следователно, изследователят на духовния свят трябва най-много да се съобразява с характера на медиума и да изследва достатъчно неговото сърце. Ако той не стори това, отнася се към работата си несериозно, само да задоволи своето любопитство. Отношение между Бог и Човек Човек е жив храм на раздробените от Бога частички, т.е. на Бога пазител. Човешкото тяло е само жилище на духа. Това е факт, съвсем не алегория, нито идеал. В човешкото тяло се крият два духа – добър и лош.
към текста >>

4. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред.
Тоягата стои у ватафина и се дава на русалеца само, когато ще ходят през оная седмица. Сам ватафинът носи знамето на дружината. То е бял тънък от лен плат, по четирите краища на който се зашиват чародейните билки; платът се привързва за тояга, като тая на русалците и на върха на тоягата се връзва крепко китка от същите цветя: перуника, комунига, чемерика, вратига, тинтява, пелин, и росен. Когато дойде Русалската седмица, калушарите се събират в дома на ватафина и захващат да играят, докато той изнесе знамето. После знамето бива забито на двора и всички му се покланят и го целуват. Игрите на русалците, под звука на отреден свирач с кавал, биват два вида: едните са само за любопитство на зрителите, или за плодородие, а другите само за около болните, само като обред. Обикновените игри са разни форми на ръченицата, които удивляват с честите си стъпки и извивания, а другите пак ръченица, но още по-бърза, така щото окото на зрителя не разпознава кога русалецът допира до земята. При танца около болния, преди русалецът да падне в несвяст, се играе особена игра „флоричка". През всичкото време русалците мълчат; има право да говори само ватафинът. Когато ще лекуват някой болен от „самодивска" или „русалска" болест, приготвят ново гърне с неначета вода и нова паница с оцет и скълцан чеснов лук. Болният, покрит с черга – се донася и слага, дето ще играят русалците.
към текста >>

5. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

– станала християнка..." Мълвата дълго се беше лутала в недоумение по изгубените дири на Серафиа и не смогнала да утоли ненаситното си любопитство, спеше по запустелите улици на града... А слънцето завари Серафиа далеч от града, на път към пустинята, седнала до един кладенец.
-------------------------------------------------------------------------------------------------- А в това време Александрия още спеше тежкият сън на града и дишаше морно – като човек, който е заспал след късен пир. По неговите улици сгушена се беше притаила вчерашната мълва – шумната мълва, която се разнесе из цяла Александрия. Мълвата за Серафиа – най-прочутата блудница в големия град. „Напуснала своя празничен дворец – най-бляскавия дом. „Отвърнала се от предишния живот – истина ли ? – станала християнка..." Мълвата дълго се беше лутала в недоумение по изгубените дири на Серафиа и не смогнала да утоли ненаситното си любопитство, спеше по запустелите улици на града... А слънцето завари Серафиа далеч от града, на път към пустинята, седнала до един кладенец. Завари я в безпътица. Де да отиде сега? Вчера тя обходи всички християнски църкви в Александрия, похлопа на толкова врати – и никой не я прие, никой не иска да ù даде кръщение. Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки.
към текста >>

6. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание. Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много себелюбие, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ. подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината.
към текста >>

7. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше.
„Човекът, казваше той, който обикне своя ближен, както себе си, ще знае всичко." Един пълен реализъм, в който самите абстракции стават факти, в който всички минути на трайността и всички разстояния стават настоящи, - ето какъв образ вземаше видимият и невидимият свят за нашия мистик, утвърден в неизмеримата, но жива Целокупност, за която екстазите на Светиите ни донасят няколко бързи светкавици; тоя Божи приятел разнасяше непрестанно върху нещата и върху създанията възродителните семена на Духа. Известно ви е, че от век на век вечната лампа се предава чрез благоговйните ръце на тайните работници на Отца, стремейки се към завършване делото на Христа. А Тоя, последният, владетел на всяко величие, господар на всички създания, се е поставил по-долу от всички временни величия. Беден откъм богатство, беден откъм слава, беден откъм приятели, Той даде на хората всичко, включително до своята Майка и от дъното на това съвършено лишение от всичко, тръгна да победи свята. Моят приятел беше „подобен на едного от нас" и който реализираше пред общественото мнение най-безцветната форма на лишението - посредствеността. Такова беше за нашето деветнадесето столетие чудесното изобретение на Божественото милосърдие, понеже тая посредственост ще служи в Последния Ден за извинение на тия, които не са съгледали Светлината, тъй като лампата била много проста на вид; такава беше остроумната стратегия на божествената Мъдрост, да се укрива от любопитството на изопачените, благодарение на незначителността на човешката форма, чрез която тя въздействуваше. Накрая, още една дума. Исус бедният и Исус търпеливият, Той страда, той се подчинява, той се самоотрича, той постоянствува и той мълча. Неговите приятели, братя и наследници живеят следователно без блясък, загубени сред множеството, за което те приемат да страдат и което дори не познава. Колкото по-големи са те пред Бога, толкова те са по-непризнати и толкова по-непознати остават. По тоя начин нашето столетие, в което нищо не може да остане скрито, не познава при все това човека, за който ви говоря, и който имаше всичко необходимо в своите ръце, за да води подире си тълпата.
към текста >>

8. СТИХОВЕ - SТ. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ Когато в Рим със светкавична бързина се разнесла мълвата, че Сафрио, потомък на знатен род, познат по своите обширни знания и висока добродетел, убил една от най-красивите моми в Рим, ония, които го познавали по-отблизо се изненадали, а ония, които го смятали за странен и загадъчен чудак, около чиято личност хорската мълва бе изплела тъмни легенди, посрещнали вестта със злорадо любопитство.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ Когато в Рим със светкавична бързина се разнесла мълвата, че Сафрио, потомък на знатен род, познат по своите обширни знания и висока добродетел, убил една от най-красивите моми в Рим, ония, които го познавали по-отблизо се изненадали, а ония, които го смятали за странен и загадъчен чудак, около чиято личност хорската мълва бе изплела тъмни легенди, посрещнали вестта със злорадо любопитство. „Най-сетне, думали си те, ще се разбули тайната около този мълчалив и мъчно достъпен млад човек, за когото мнозина казват, че върши много, а говори малко". Жадното любопитство на тълпата предвкусвала разбулването на някакво любовно приключение, в което ще да е бил вплетен този млад мъж, считан за скромен и високо добродетелен човек. За събитието, което развълнувало така силно града, в същност се знаело малко - само голия факт, че нощната стража заловила Сафрио приведен над убитата с нож девойка. На гърдите й зеела кървава рана, а на няколко разкрача от трупа лежал захвърлен ножа, с който тя била убита. На въпроса на стражата, той ли е убиецът, Сафрио нищо не отговорил.
към текста >>

Жадното любопитство на тълпата предвкусвала разбулването на някакво любовно приключение, в което ще да е бил вплетен този млад мъж, считан за скромен и високо добродетелен човек.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ ЕДИНСТВЕНИЯТ СВИДЕТЕЛ Когато в Рим със светкавична бързина се разнесла мълвата, че Сафрио, потомък на знатен род, познат по своите обширни знания и висока добродетел, убил една от най-красивите моми в Рим, ония, които го познавали по-отблизо се изненадали, а ония, които го смятали за странен и загадъчен чудак, около чиято личност хорската мълва бе изплела тъмни легенди, посрещнали вестта със злорадо любопитство. „Най-сетне, думали си те, ще се разбули тайната около този мълчалив и мъчно достъпен млад човек, за когото мнозина казват, че върши много, а говори малко". Жадното любопитство на тълпата предвкусвала разбулването на някакво любовно приключение, в което ще да е бил вплетен този млад мъж, считан за скромен и високо добродетелен човек. За събитието, което развълнувало така силно града, в същност се знаело малко - само голия факт, че нощната стража заловила Сафрио приведен над убитата с нож девойка. На гърдите й зеела кървава рана, а на няколко разкрача от трупа лежал захвърлен ножа, с който тя била убита. На въпроса на стражата, той ли е убиецът, Сафрио нищо не отговорил. Той само застанал спокойно и се оставил да бъде арестуван. На разпита също упорито мълчал.
към текста >>

9. КАКВО ГОВОРИ ЕДИН ЧЕРЕП ПРИ ЗАПАЛЕНА СВЕЩ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество.
Какъв процес е Любовта между хората? Ако бихме имали очи и сетива, с които може да се проникне в тайниците на човека, ние бихме открили там без друго великия облик на едно свещено неравенство, едно взаимно търсене, един стихиен бяг от душа до душа, бяг, който се стреми да разкрие някаква тайна или сми¬съла на едно духовно насищане. Като изоставим настрана стремежа между полове, чрез който природата работи за своя развой, където външното различие е очебийно, където морфологични и неизследвани психични различия са грамаден фактор, ние виждаме в чисто духовния живот тая жажда. В някакво електромагнитно поле мислите, чувствата и копнежите непрекъснато се догонват, трагически не се достигат, а свещеният наклон, по който буйно текат водите на Духа, остава все същ. Във всяка любов преди всичко властно и непобедимо се явява стремеж към опознаване, към всестранно духовно или чувствено сливане. Никоя власт не може да премахне това търсене, което в по-простите индивиди се очертава като грубо любопитство, алчност да се знае всичко за любимото същество. А в по-възвишените на¬тури, като едно по-фино проникване чрез интелекта, чувствата, интуицията в един нов, чужд свят. Какво би представлявал светът, ако нямаше това различие, тая полярност и тоя наклон? Защо хората понякога си омръзват? Кога може да настъпи такова нещо? Такъв нерадостен миг идва след напълно опознаване, каквото е възможно само в обикновени статични, нетворчески натури.
към текста >>

10. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Някои идват, движени само от любопитство, а други искат да проверят, да проучат.
Изгревът е потънал в зеленина и цветя. Неделната беседа е свършена. Много от гостите, дошли за беседата, се разхождат по полянката и двора, интересуват се от всичко, разпитват за живота на братята и сестрите, за идеите. Искат да знаят, как схващат тия или ония въпроси на живота, на науката, философията, изкуството и пр.. През това време прииждат нови гости от града. Те са закъснели за беседата, но искат да разгледат Изгрева Нови запознанства. Някои идват, движени само от любопитство, а други искат да проверят, да проучат. Трима души от братството – X, У и Z – си говорят нещо на полянката. Към тях идва една група гости. Те са една студентка от държавния университет и двама студенти. Тя следва философия. Единият от студентите е юрист, другият – медик.
към текста >>

11. ЖИВОТЪТ НА СТАРОЗАВЕТНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ - Г. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

„Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата.
„Ние се обичаме и мислехме скоро да се задомим. Но понеже е такава волята на Алаха, вместо на земята, ще направим сватбата си в оня свят". Проповедникът кротко се усмихнал и им казал да стоят вътре, да не се показват навън. Досам нозете му имало два овена. Той взел единия, заклал го, и кръвта тутакси шурнала и потекла навън от вратата. „Отиде момъкът", си рекли верующите, които с любопитство чакали да видят, какво ще стане с момъка и момата. След малко проповедникът заклал и втория овен – нова струя кръв потекла навън. „Отиде и момата", си рекли верующите. Когато след известно време проповедникът излязъл вън, от неговите последователи не останал ни един – всички издимели като дим. „Слава Богу, си казал проповедникът, че се намериха поне двамина истински верующи. Те са, които ще създадат един нов свят.
към текста >>

12. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство.
Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм. – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхарм. – Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм.
към текста >>

13. НЕЩО ВЪРХУ МИСТИЦИЗМА В НЕМСКАТА ПОЕЗИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама.
Нептун – Места за окултни занимания, клубове на морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад – Д-р Вайс и др. Слънце – Първична сила, жизнена енергия, топлина; блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истиннолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбие, деспотизъм. Луна – Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий – Движение, съобщителни и транспортни средства – пъти-ща, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция ; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера – „Малкото щастие" – Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбие, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс – „Малкото нещастие" – Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, умра за, жестокост. Юпитер – „Голямото щастие" – Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбие, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна на-божност. Сатурн – „Голямото нещастие", планетата на съдбата – Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разочарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
към текста >>

14. НЕБЕ - Д-р Ст. Джаков Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Дълго техните очи разглеждаха мантиите с нескривано учудване и любопитство.
И чудно нейните очи се спряха на неговата дреха и забравила за миг човека, любопитно тя впи очите си върху нея, докосна се до материята, пипаше меката тъкан и накрая нейните устни тихо прошепнаха: — Много е хубава, много по-хубава от моята, чудна, прекрасна! Непознати чужденецо, който и да си ти, не би ли желал да смениш твоята дреха с моята? Небесното правило беше да не се отказва. Азраил не се подвоуми и рече: — Да бъде според желанието ти, царска е твоята мантия и прекрасна е тя. И без колебание той даде своята дреха и взе тая на Мелита. Дълго техните очи разглеждаха мантиите с нескривано учудване и любопитство. Но нито Азраил можеше да разбере онова, що беше написано по дрехите на Мелита, нито Мелита онова — по дрехите на Азраил. Така тези две чудни тоги, изработени от най-скъпи материи, направени с различни цели, смениха своите господари. След този ден Азраил трябваше да се върне в своята родина. Неговата работа на земята беше свършена. Той беше дошъл само за това — да покаже своята дреха на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание.
към текста >>

Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея.
Неговата работа на земята беше свършена. Той беше дошъл само за това — да покаже своята дреха на тези, които можеха да четат писмената на велико обещание. И понеже една млада жена му я поиска, неговата мисия беше свършена. Така облъчен в чужда дреха, той се върна в своя свят. Неговите събратя го посрещнаха и започнаха да се чудят на неговата дреха. Те започнаха с любопитство да я разглеждат и нито един от тях не можа да разгадае писмената, написани върху нея. Един от тях каза, че езикът за тях е непознат. И дрехата на Мелита остана за тях един неразгадан ребус. Те недоумяваха, защото не разбираха живота на хората, те не можеха да четат човешкия, земния език, защото не познаваха, що беше грях и престъпление. Далечен и чужд беше животът на земните жители за тях, защото не знаеха, що беше зло и неправда, що беше омраза и несправедливост. Как можеха да разберат всичко това, когато т живееха в светост и чистота?
към текста >>

15. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В ранното утро на живота прелистването на тия страници става с едно напрегнато любопитство, с увлечение и с радост.
То седи до прозореца, през стъклото на който нахлуват лъчите на утринното слънце, намокря пръст на своите устни и бавно начева да разгръща големите листа. Кой в своето ранно детство задава въпрос относно целите, смисъла и начина, по който ще протече живота ни? Не живее ли всеки, понесен от потока на времето, захласнат в променящата се панорама, очарован от топлика на даряващата ни щедро природа, а други път печално изненадан и със свито сърце от шествуващата върху земята човешка скръб? Ние навлизаме в лабиринта на живота, из който лъкатуши нашата съдба, както тоя захласнат наблюдател в страниците на книгата, без да знаем, къде ще ни изведе нашият път, без да виждаме и да предусетим, дали радостна или отровена в мъка ще бъде следващата ни стъпка. Всеки ден разгръщаме по един лист от тая книга, без да знаем, какво ни е приготвил утрешният ден, какво е написано там на следната страница. В ранното утро на живота прелистването на тия страници става с едно напрегнато любопитство, с увлечение и с радост. Кой от нас не е заспивал в тия чисти и незабравими дни на детството с трепетно очакване на утрешния ден, който вещае нови радости и нови изненади. Нима е било възможно да се очаква иначе, освен с неудържим трепет, минутата на пробуждането, когато новият ден те посреща със снопове слънчеви лъчи, нахлули в стаята ведно с гласа на събудените птички? Какво засенчва прекрасния лик на оная света жена, която ни казва първото стани? Не е ли тоя най-прекрасен зов в живота ни... Детето, което разгръщаше голямата книга до прозореца на своя дом, е вече пораснало и знае да чете. То не гледа само цветните картини, не се захласва само от багрите и чудните фигури на приказките.
към текста >>

16. БРАТЪТ НА НАЙ-МАЛКИТЕ - Учителят Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание.
Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото макар съвсем младо, едвам 25 годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас българите най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други, с подозрение, страх и омраза; а трети, с надежда за удовлетворение на глада и жаждата си за Богопознание. Първите смятат дъновистите за странни, непонятни и може би, смахнати; вторите за “опасни сектанти”, “нови богомили” /калугерско разбиране/; а третите, за съвременните Божи люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител.
към текста >>

17. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 51 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото.
Всички, които вършат зло в света, са все орачи и каменари на живота. Те разорават навята, в които доброто се cee, те трошат камъните, с които то настила пътищата на живота. А вие сейте добрите мисли. Всякога когато злото оре, вие сейте. Колчем разгърнете страниците на всекидневните вестници, чиито колони гъмжат от вести за убийства, престъпления, насилия, неправди, спрете се! Не подхранвайте с любопитството си и с мисълта си плевелите на злото. Доволно са орали и трошили вестникарите — груби каменари. А вие сейте тогава, сейте добрите мисли с щедра ръка и мощен замах. Замахът ви да обгърне целия свят. Прочетете ли за убийство, обърнете мисълта си към вечния извор на живото, изпратете една силна мисъл по целия свят за неговото велико благо, за неговата ценност, за неговия свещен смисъл. И поискайте в името на Живота: да бъде неприкосновен живота на човека и на всички същества за силите на разрушението.
към текста >>

18. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 104 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има „знания“, които задоволяват само обикновеното човешко любопитство и дават възможност за упражняване на човешкия интелект и на човешката памет; но има и знания, които са тъй-необходими за целокупното човешко същество, както е необходим хляба за физическото тяло на човека.
“ и „Просветата ще ни спаси! “ — казват носителите на съвременната наука всред нашия народ. И така е. Но кое знание, коя светлина, каква просвета са нужни преди всичко? Има знания и знания. Има „знания“, които задоволяват само обикновеното човешко любопитство и дават възможност за упражняване на човешкия интелект и на човешката памет; но има и знания, които са тъй-необходими за целокупното човешко същество, както е необходим хляба за физическото тяло на човека. Такова е именно знанието, което отговаря на въпросите: Що е човек по своята същина? От къде иде и къде отива? Кои са основните закони и какъв е смисъла на човешкия живот на земята? Тук вече защитниците на материалистичните схващания в науката се дърпат уплашено назад, казвайки: „Не, тук няма нищо интересно; невъзможно е да се узнае; няма нищо доказано; тук човек може само да се заблуди" и т. н., пренебрегвайки, отвръщайки очи от хилядите факти в живота, сочещи пътя към разрешение на зададените въпроси.
към текста >>

19. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Прекаленост на аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към парите и блясъка, любопитство, лекомислие.
Липса на Сатурновия хълм означава: нещастие или незабелязано, безлично съществуване. АПОЛОН е бог на изкуствата. Той дава красота, благородство и изтънченост във възприятията. Хълмът на Аполона се намира под четвъртия или безименния пръст. Добри качества: любов към възвишените изкуства, литература, поезия музика, живописъ; Апо-лон дава успех, слава, гений надежда, душевно спокойствие, красота, грация, търпимост, богатство. Прекаленост на аполоновото влияние в неговите лоши страни, означава: любов към парите и блясъка, любопитство, лекомислие. Отсъствие на аполоновият хълм означава материалистичен, лишен от красота и възвишеност, еднообразен живот, лишен от радостта на слънцето. Меркурий е пратеника, посланика на боговете, който възвестява тяхната воля. Него вия хълм се намира под малкия пръст. Добри качества: любов и успех в науките, красноречие, търговски способности, блестящ ум, изобретателност, подвижност, бързина в мисли и действия. влечение към тайните науки.
към текста >>

20. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нека добавя още, че тази съща ща циганка тогава предсказа и на една от съседките ни в селото, които от любопитство бяха се събрали в двора ни. Тя.
аз избягах от Тракия (по причина въстаническите действия в Турция) и се заселих в Бургас. Там станах бакалин и бях до войната. След войната се заселих в Айтос, тук се сбъдна и третото предсказание. Ожених се и в късо време изгубих жена си и се ожених за втора. Ето три предсказания, които се сбъднаха точно така както ги предсказа тази наглед проста циганка. Нека добавя още, че тази съща ща циганка тогава предсказа и на една от съседките ни в селото, които от любопитство бяха се събрали в двора ни. Тя. й каза следното: „Булка ти ще родиш две деца близнаци. Последната се обиди и засрами защо така явно и публично й каза, защото тя през това време не била бременна. Но след една година стан точно така: същата роди два близнака. Всичко това ме кара да вярвам, че предсказанията са верни. Съобщава Я.
към текста >>

21. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 172 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ запитах аз с любопитство.
Пази го, не оставяй никой от жреците да го види. Пази го, и то ще ти помага в часовете, когато имаш нужда от помощ; Себуа ви моли също да си припомните всичко, което ви е казал, да се уповавате преди всичко на вашата любов към това, което е истински хубаво и на вашите склонности и естествени отвращения. Това е съобщението ми.“ каза той, повръщайки са към драперията. „Аз рискувам живота си за да услужа на Себуа. Имайте пред вид никога де се не доближавате до тази врата, нито да показвате че знаете за нейното съществуване; тя води към стаята на жреца Агмад, в която не може да влезе никой, под страх от ужасно наказание.“ „А вий как можахте да минете? “ запитах аз с любопитство. „Всички жреци са заети с утрините церемонии, и аз успях да се измъкна без да ме види някой и да дойда при вас.“ „Кажете ми, извиках аз, хващайки го в момента, когато той се канеше набързо да премине през вратата, защо Себуа не дойде сам? “ „Невъзможно е; той е наблюдаван от близко, за да не може да направи никакъв опит да ви приближи.“ „Но защо това? “ извиках аз сломен и зачуден. „Не знам, каза послушникът, изтръгвайки дрехата си от ръцете ми. Помнете това, което ви казах.“ Той мина през вратата и я затвори бързо след себе си.
към текста >>

Любопитството на всички се усили.
С пипане то бързо измина редицата столове, заобиколи голямата маса и спре пред грамофона. — Искаш да видиш кой свири ли? — запита съдържателя. Погледите на всички се обърнаха към детето. То попипа с ръчички фунията и съндъчето, усмихваше се и говореше нещо на съдържателя. Любопитството на всички се усили. Детето се усмихваше, стоеше замислено с бледото си лице пред грамофона и протягаше ръка да разбере що е онова, което изпуска приятните мелодични звуци. — Не можеш му разбра! — се обади съдържалия. — Слушай и се радвай на хубавата музика, слушай и благодари и ако можеш и ти така пей, свири! * * * Същото е с нас и Бога — извора на живота и всички блага.
към текста >>

22. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 176 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

— каза тя гледайки ме с любопитство — това е, защото ти си произнесъл мъдри слова, които те са разбрали; ние не можем да разбираме, но виждаме, че ти постигна голям успех.
И тия са здраве и свежи; Те растат на земята. Уморен ли си, или желаеш да отидем да играем? Знаеш ли, че тази градина е наша, и че топката е там? Донесоха я за теб.“ „Кажи ми, рекох аз, защо жреците коленичиха днес пред мен? “ „Не знаеш ли защо? — каза тя гледайки ме с любопитство — това е, защото ти си произнесъл мъдри слова, които те са разбрали; ние не можем да разбираме, но виждаме, че ти постигна голям успех. И ти ще вземеш всичките награди.“ Седнах на леглото си и подпрях главата си с ръце, гледайки я учудено. „Но как мога аз да направя това нещо и да го не зная? “ запитах аз. „Ти ще станеш велик, без да правиш усилия, без сам да знаеш, ти ще постигнеш всичко. Ако си спокоен и радостен, ти ще бъдеш обожаван от всички жреци, дори и от най първите.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

го запита един приятел, дошъл от любопитство да го види.
Дърветата напъпиха, в храстите започнаха да се обаждат славеи. Пролетното слънце се застояваше на небето и галеше бузата като с кадифена ръкавица. „Лудият“ пак беше на височината. Всяка заран, гологлав, замислен, той пълзеше по влажната от росата пътека, изправяше се на височината и размишляваше. — Ти, собствено, какво правиш тук? го запита един приятел, дошъл от любопитство да го види. — Нищо. Дишам чист въздух и правя гимнастика. — А ще можеш ли да ми покажеш как я правиш? — Разбира ce! На другия ден приятелят пак дойде.
към текста >>

24. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше.
Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози. Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше. Подигнах очи и видех, че бях заобиколен от десетте. Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим. Тогава аз разбрах коя беше ужасната сила, срещу която аз се борех. Тази сила бе сбора от техните воли. Възможно ли беше да се боря срещу тези хора?
към текста >>

25. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 201 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И отначало винаги имат известен успех — който се дължи на любознателността и любопитството не хората.
Това са, според мен, съществени нещо, които трябва да има предвид всеки, който тръгва в пътя на окултното познание, защото ще срещне в пътя си мнозина самозвани учители, които ще искат да го учат. Но тяхното учене и грижи е, както Учителя ни каза още в първата лекция на школата, само за да могат де го използват. за да вземат богатствата, които добива от школата. И днес в света има много движения, даже и такива, които парадират с окултната неука, които се ръководят от лъжепосветени. Те винаги започват с голям шум и замах и протръбяват по целия свят, че те са представителите на небето, че Те са, които са изпратени със специална мисия да подигнат и спасят човечеството и всички трябва да им вярват, да ги слушат и да се подчиняват на тяхната воля. И отначало винаги имат известен успех — който се дължи на любознателността и любопитството не хората. Но в последствие, като не могат да задоволят по-дълбоките и съществени копнежи на човека, те биват напущани от своите последователи и нищо не постигат. А посветеният започва работата си тихо, скромно, не шуми, работи в тишината, като житно зърно, без шум израства като пълен клас на нива и неговия успех е винаги сигурен. В. Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Пътят към великата победа (Продължение от бр. 167) И аз сега казвам на всички ви: Хайде всички навън!
към текста >>

26. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 205 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато носът е остър отгоре (не върхът на носът, а гърбът му случая „б“) тогава тия натури са склонни към финни преживявания, но надменни, склонни към надценявания на своите сили, към неуравновесени желания, в които любопитството играе важна роля.
Ако такъв нос минава направо във връзка с челото без голямо понижение в основете и представлява като че ли продължение на самото чело —такива хора са склонни към едностранчиво мислене, но са справедливи и понякога до фанатизъм отстоява своята мисъл или мнение. Когато тази линия е в дисхармония с останалото лице (напр. лицето има меки закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата, това показва човек склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения. Ако гърбът на носът е дебел (широк) това показва че такъв човек работи с много възможности и няма принципни решения, а се ръководи от многобройни причини и правила и се надява на инстинктите и миналото си. Когато носът е остър отгоре (не върхът на носът, а гърбът му случая „б“) тогава тия натури са склонни към финни преживявания, но надменни, склонни към надценявания на своите сили, към неуравновесени желания, в които любопитството играе важна роля. Но обръщам внимание на един съществен факт, който трябва да се има предвид за всички случаи. Ще го илюстрирам с пример, за да бъде по добре разбран. Цифрата 3 си е 3. но нейното абсолютно значение зависи не само от нея самата, но и от мястото, което заема всред другите цифри. Така 30 и 203 не е едно и също значение.
към текста >>

Оказа се, че аз съм сам в празната стая Разгледах с любопитство кабинета си, но не забелязах нищо необикновено; чуваше се само тракането на часовника.
То приличаше на подвижна картина. Отпърво аз се вкамених, а после почнах да чета. Тя пишеше, че желае да ме види и питаше, не мега ли я посети в манастира. Аз четях н препрочитах в учудване цялото писмо дума по дума, докато се запечати в паметта ми. Най-подир посегнах до него, но в тая минута то изчезна. Оказа се, че аз съм сам в празната стая Разгледах с любопитство кабинета си, но не забелязах нищо необикновено; чуваше се само тракането на часовника. Аз владеех всичките си способности. Съзнанието ми беше бодро, както и през време на по-раншното ми преживяване. На връщане към миндера аз чух във въздуха слаб трясък. След това отново се възцари мълчание. Разбрах, че съм имал видение.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 206 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена.
От тогава, тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси за как и какво сме имали в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше. И всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото като ми казваше: — мило дете, време е за училище, но аз никога няма да забравя оная първа утрин, когато в полусън почувствах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна. . . Н. Неделчева Словото Божие „Ето, идат дни, казва Господ Бог, и аз ще изпратя глад но земята. Не глад за хляб и жад за вода, но жад за слушане но Словото Божие“ Слушането на Словото Божие зависи от слуховия орган и от някой божествено посветен Учител (наставник) Истината за хората не е изгубено. Тя е скрита за обикновения поглед и самото любопитство — както е било през всички времена. „Когато се изпълни времето, Бог ще изпрати сина си, роден от жена и под закон“, за да открие на хората Божествените Мистерии и да отвори но всички верующи Царството Небесно. Еврейската църква не познаваше Мистериите. Тя обожаваше символите. Тя бе просветена за буквата на закона, но се отказа от Духа на Закона. Тя бе невежа за Мистериите, макар че символите бяха отредени да служат като секрет.
към текста >>

28. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 207 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В първия умът е насочван към обмисляне, обхващане, асимилиране, във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство.
Изобилие на извор. който очертава своята дейност с рекичката на която дава начало (такъв човек търси да обединява, усвоява и завладява, да притежава и обсебва) центъра на което е личната придобивка. Във втория случай вдлъбнатия нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури склонни към самопожертване. Добри, предани майки. В първия умът е насочван към обмисляне, обхващане, асимилиране, във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство. Първите форми са при-същи на изследователя, банкера, пълководеца, вторите на жени, учени, които следват своят вътрешен потик. Първата форма е на ума, сметката и след това желанието, втората на чувството, желанието, личното, любопитството. Мъже с орлови носове са честолюбиви. Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела. Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени.
към текста >>

Първата форма е на ума, сметката и след това желанието, втората на чувството, желанието, личното, любопитството.
Във втория случай вдлъбнатия нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури склонни към самопожертване. Добри, предани майки. В първия умът е насочван към обмисляне, обхващане, асимилиране, във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство. Първите форми са при-същи на изследователя, банкера, пълководеца, вторите на жени, учени, които следват своят вътрешен потик. Първата форма е на ума, сметката и след това желанието, втората на чувството, желанието, личното, любопитството. Мъже с орлови носове са честолюбиви. Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела. Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени. Те проявяват често мъжки характер, енергични са повече отколкото е потребно и дохождат в стълкновение с околните. Понякога безсърдечието и безплодието са им присъщи.
към текста >>

29. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера. Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум. Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежателната на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело, (развит ум), тогава той е услужлив. но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр. контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя „женски нос“ и фактора на мъжът — умът.
към текста >>

30. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Малко след това изненадата и любопитството на д р Вуд били извикани от един много чуден н необясним факт.
Вуд, който едновременно бил и органист в катедралата на Блак-Пул, малък английски град в Ланкастер на Ирландското море. Този човек, който имал, изглежда. дарът да лекува със съвършено безкористие болните чрез магнетизъм, приел болната. И сеансите започнали в неговия кабинет, на втория етаж на неговата къща. При първите сеанси известният лекар разбрал, че в лицето на пациентката име странно същество, което пада в дълбок сън и от който се събуждало бавно, като замаяна и възхитена, като от дълго пътешествие в непознати страни. Малко след това изненадата и любопитството на д р Вуд били извикани от един много чуден н необясним факт. Младото момиче говорило в съня. Отначало това са били фрази, после дълги речи на език, който не приличал на нито едно живо наречие. Непразно докторът ровел из книгите, мъчил се да намери извора на неразбираемата реч. Излишно е да се каже, че момичето, като добра англичанка, не знаело никакъв друг език освен своя роден. Странен танц Един следобед, надвечер, младото момиче, което се чувствало много добре от лекуването, току що било приспано от докторе, и станало със затворени очи, заобиколило стаята с вдигнати ръце тананикайки странна песен, нещо като религиозен химн.
към текста >>

31. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 248 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любопитството и на съседите се задоволи.
И като разбраха, започнаха да се усмихват. — Ей Богу, такова нещо не ми се е случвало да видя. казваше един от свидетелите, когато тримата напущаха пътните врата. —А между предметите имаше и такива, които и сега на пазаря струват добри пари, казваше другият свидетел. —Да си призная, рече нотариусът, и на мене се случва за пръв път да гледам такова нещо. Любопитството и на съседите се задоволи. Когато по късно някъде се вдигаха скандали при подялите, те казваха: —Я когато се делиха Пенка и Марина, караха се коя на коя да притури от наследството. Но колко ли наследници са като тях? Стефан Звездоброй.
към текста >>

32. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Любопитството у всички е голямо.
Велика, лозенградско, и живея в България от 1914 година. В семейството си нямаме нестинарки. Разделихме се с нестинарката и пак се върнахме на огъня, при параклисчето. Скоро някой дойде и извика гайдата и даула (тъпана) взема с тях двама ергени, единият от които трябвало да носи иконата на Св. св. Константин и Елена, а другият — една кадилница с тамян. Любопитството у всички е голямо. Започва разстилането на жарта, разгорена от повече от два кубика дърва и цялата публика, която до сега се смееше, подвеждана от странични закачки, като че ли замря. Гробно мълчание зацари. Не минаха и пет минути и ето откъм жилището на нестинарката се зададе религиозното шествие. Най-напред вървяха: нестинарката Кера, носеща в ръцете си иконата Св. св. Константин и Елена, след нея момък държащ кадилница с тамян, а след тях гайдаря и тъпана.
към текста >>

33. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 256 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

все пак, като се прибрах в стаята при моите още трима съкалфи, аз започнах да шия и от любопитство отворих малкото учебника.
От чистия извор вода вий ще пийте, от вечния извор за вечен живот. Д. Антонова СПОМЕН ОТ МИНАЛОТО Годината 1901 е една от хубавите дати в моя работнически живот. Когато бях калфа трети хак, случайно ми попадна учебникът „Есперанто в десет урока“. За какво ми е този учебник, и как ще изучавам това. „Експеранто“? — съвсем не ми идеше на ума. Но. все пак, като се прибрах в стаята при моите още трима съкалфи, аз започнах да шия и от любопитство отворих малкото учебника. Азбуката ми беше непозната, но аз впивах поглед и в продължение на два дни се запознах с нея и научих думите avo и patró. Чакай сега, като изучавам този език, с кого ще разговарям и с кого ще си пиша, като не познавам нито един „експерант“! От малкото разочарование, което настъпваше, аз скривах учебника, за да го разтворя наново след един два часа и, така, шиейки, аз продължавах да изучавам речничетата, които бяха нагодени при всеки урок, а в празничните дни аз образувах фрази, които изговарях гласно, а това предизвикваше смях между моите другари, защото съм говорил непонятни за тях думи и съм се разговарял сам със себе, като луд! Но ... аз упорито изучавах думите, обръщах внимание как са употребявани правилата и, така, най-после успях да изуча целия учебник наизуст, от кора до кора и знаях коя дума къде се намира. Тук му е мястото да спомена едно име, което е тясно свързано с моето говоримо изучаване на есперанто, това е Ив.
към текста >>

34. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 269 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго.
Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент.
към текста >>

35. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само тогава вие ще нахраните не само нашите умове и нашето любопитство, но и нашите души!
Но ние искаме да ви обърнем вниманието на това, че детето съвсем не е никакво повърхностно същество, че неговото съзнание съвсем не е ограничено само във външната страна на живота, както, изглежда, мислят мнозина от детските писатели, които в своите произведения ни гощават само с весели и смешни приключения, с външни ефекти и противоречащи на действителността измислици! Не, нашата душа е жадна за истината! Защото действителността, непознатата вам действителност на живота е много по-чудна, по-вълшебна и по-прекрасна от най-добре скроените измислици, плод на богата фантазия. Дайте ни чиста и смислена духовна храна! Дайте ни детска литература, в която да прозират, облечени в съответна художествена форма, вечните истини на живота, в която да трепти основния, истинския нерв на живота — Любовта. Само тогава вие ще нахраните не само нашите умове и нашето любопитство, но и нашите души! — Дайте възможност на всички ни да учим музика! Без това ние ще останем половин хора, а не цялостни човешки същества. Ако вие сте лишили вашето съзнание и вашия душевен живот от оплодотворяващата мощ на музиката, то не лишавайте тъй-жестоко и нас от нея! Ако вие не знаете, ако сте забравили или ако не можете да оцените значението на музиката в живота на индивида, то молим ви, заради нас поне помъчете се да разберете поне приблизително, поне донякъде това огромно значение, за да не оставате една такава съществена празнина в живота ни. В училището ний учим много предмети, много факти, много събития, много науки и изкуства, голяма част от които остават завинаги непотребни, неизползувани и затова забравяни на другия ден след излизането ни от училището.
към текста >>

36. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 276 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако нашите умове бяха свободни от представите за време и пространство, ний бихме могли да схванем по какъв начин Едното може да се прояви като Тройка и да създаде един свят, но понеже всички ний сме Негови създания, ний не можем да обгърнем нашия Създател, ний не можем да проникнем с нашето любопитство в светилището на тайната на тайните.
Щом Бог е един и във всичко, тогава може да съществува само една оригинална, първична сила и една оригинална. първична материя. И силата и материята могат да бъдат само две прояви на вечното Единство. Не може да съществуват нито „материя“ нито ,движение“ сами по се бе си. Тези два термина означават само две прояви на това, което е вън от нашето схващане. Ако нашите умове бяха свободни от представите за време и пространство, ний бихме могли да схванем по какъв начин Едното може да се прояви като Тройка и да създаде един свят, но понеже всички ний сме Негови създания, ний не можем да обгърнем нашия Създател, ний не можем да проникнем с нашето любопитство в светилището на тайната на тайните. Ний можем само с мисълта си да се издигнем до трона на Вечния и да се опитаме да почувстваме силата на Бога вътре в нашето сърце и тогава ний ще знаем повече за Него, отколкото ако сме проучили цялата библиотека на Ватикана или ако сме изучили наизуст цялата Encyclopedia theologica. Яков Бьоме, очите на кого то са били отворени за истината, казва: „Вечната основа, волята на Бога, пожелава да съзерцава нещо, и тъй като всичко е част от Него, Всемирното съзнание съзерцава себе си“, или, с други думи „Бог вижда себе си в огледалото на своята собствена вечна Мъдрост“. Човешкият език не е пригоден да борави с вечните истини, които стоят над ограничените разбирания, и които никога не биха могли да бъдат разбрани без помощта на онази истинска светлина, за чието съществуване ние желаем да добием доказателство. Следователно, хората на външната, повърхностна логика, хората на съмнението и отрицанието, които разчитат само на своя интелект, никога не ще се домогнат до истината, защото той отблъсква светлината на Духа и изгасява — не светлината — а своята собствена способност за разбиране. Д-р Фр.
към текста >>

37. -

Г-ца Шпак помисли до поблагодари сухо на предупреждението, но последните думи на селянката подбудиха любопитството й.
— каза тя. — и затова ще й дам един добър съвет. Нека госпожицата не остава дълго в Хедеби, защото не е добре да се среща често с онзи. който се ските из къщи. Той преследва свирепо целта си додето я достигне. Г-ца Шпак помисли до поблагодари сухо на предупреждението, но последните думи на селянката подбудиха любопитството й. — Но каква е целта му? Знаете ли какво търси? — Нима не знаете? — каза селянката. — тогава не ще ви кажа нищо; може да е по-добре за вас да не знаете.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Индивидуалност — наблюдателност; любопитство да се види. 25.
Благоволение — симпатия; доброта; милост. 20. Построителност — артистичност; чувство; изкуство; изобретателност. 21. Идеалност — вкус, любов към красотата; поезията и изкуството. 22. Имитация — подражание; възможност; преправяне. 23. Веселост — духовитост; чувство към комичното. 24. Индивидуалност — наблюдателност; любопитство да се види. 25. Форма — памет за фигури, лица, неща. 26. Величина (размерност) - количествено мерене на око. 27. Тегло (тежест) — владение на движение; уравновесяемост. 28. Цвят — разпознаване и любов към цветовете. 29. Ред — метода; система; работа по правило. 30.
към текста >>

Всички горели от любопитство да видят, дали проклеването и този път ще иска жертва.
Мъчителното впечатление, предизвикано от тази случка, станало причина да се изостави поменатата опера за известно време. Най-сетне пак я поставили на сцената и Масол, който още добре си спомнял печалната случка, при проклинането отправил погледа си не вече на горе, а в страни към местата на музикантите. Едва прозвучал последният тон от арията и капел-майсторът Хабенек, един елзасец, се почувствувал неразположен, отишъл си в къщи и на третия ден умрял. Сега вече слухът за лошите очи на Масола се явява наново и най-разумните хора гребало да замлъкнат пред неоспоримите факти. Когато операта се дала за трети път, публиката не могла да се побере и мнозина се върнали. Всички горели от любопитство да видят, дали проклеването и този път ще иска жертва. Не без вътрешно вълнение, но все пак тъй трогателно за публиката пял Масол, отправяйки погледа си към единствената празна ложа. Тази ложа била абонирана от един богат търговец, който се приготовлявал сега за далечен път, та не можал да дойде в операта на време. Едва по-сетне той се явил в ложата и след свършване на акта пак я напуснал. Той не завършил пътуването си: в едно гранично градче умрял внезапно от разрив на сърцето. Масол след това вече не пял проклинанието.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Думите му възбудиха у нас най-голямо любопитство.
Неговите черти на интелигентност, като че се одухотворяваха от големите му сини и добродушни очи. Обаче, това, което най-много биеше в очи от неговата фигура, беше неговата бела като сняг коса и побелялата му брада, между които се виждаше едно свежо лице, по което ако се съдеше, не можеше да се допусне, че този човек има по вече от тридесет и пет години. „Извинете, господа, че си позволявам да се вмесвам в разговора Ви,“ каза той след учтив поздрав. „Вие говорите тук на една тема, която извънредно много ме интересува. Аз сам съм едно живо доказателство за това, че ужасните вълнения могат действително да упражнят върху човека онова физическо влияние, върху което вие всички се съмнявате“. Думите му възбудиха у нас най-голямо любопитство. Ние му сторихме место на масата си, и след като той седна, всички едногласно настояхме да ни разкаже, какво се е случило с неговите бели коси. Чужденецът без много колебание и най-учтиво изпълни молбата ни, като разказа следното: „Ако някога сте се интересували по отблизо за Америка, името Аубърн не ще ви бъде непознато. В Съединените Щати това име означава приблизително същото, което е Шпилберг за Австрия. Аубърн не е някой влажен затвор, някое уединено, голямо тъмно здание, то е една цяла престъпническа колония, една централа за нещастниците, които обществото е изтласкало из своята среда. Наобиколени с грамадни зидове, издигащи се внушително над окръжаващата равнина, тук са наредени голямо число отделни постройки, къщи, в които се намират килиите на затворите, жилищата на служебния персонал, казарми, болници, работилници, всичко неприветливо и мрачно, а изпомежду тук-там една морава, една алея, леха с цветя, като невинен спомен от детинството между черните мисли на един престъпник.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Излишък: ненаситно желание да се види всичко; наклонност да се заглежда; дръзко любопитство, крайно съдебно изследователство.
23. Веселост. — Остроумие; смехотворство; игривост; хумор; способност да се надсмива; да се правят шеги; да се смее от сърце .Излишък: подиграване и правене спорт от нещастията и слабостите на другите. Недостатък: крайна неподвижност и сериозност; равнодушие към всички весели игри, забави и шум. Стремителни способности 24. Индивидуалност. — Желание да се види; способност да се придобива знание чрез наблюдение; способност да се разглеждат нещата. Излишък: ненаситно желание да се види всичко; наклонност да се заглежда; дръзко любопитство, крайно съдебно изследователство. Недостатък: нужда от практическо познание, извлечено от лично наблюдение; неспособност да се забелязват външни предмети. 25. Форма. — Памет за фигури, форми, лица; конфигурация на нещата, помагала в сричането, рисуването, моделирането и пр.; когато е широка, рядка се забравят лицата. Недостатък: бедна памет за лица, форми и пр. 26. Величина.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“.
Ако той се издигне до сферите, в които той владее, чува излизащия от бездната на смъртта глас: „свърши се! “ Тутакси надменното чело се покрива с бръчки, сърцето се превръща в горящ въглен и надеждата за винаги изчезва Такова е скритата мисъл на Бекфорд, мисъл, изказана даже от най-мъдрия от всички царе на света — от цар Соломон: „познанието е суета. Всичко е суета. Познанието е смърт“. Високата морална тенденция, за която наблегнах по-горе, изцяло се проявява в тези думи, с които дивният обитател на скалистия Монсерат завършва историята на Ватека : „Така халифът Ватек, в стремежа си към суетен блясък и непозволена власт, бе се очернил с безброй престъпления и стана жертва на угризения и безкрайна, безгранична мъка. Такова бе и такова трябва да бъде наказанието за разюздаността на страстите и за жестокостта на делата; такова ще бъде възмездието за сляпото любопитство на онези, които се стремят да прозират зад пределите, турени от Твореца на човешкото познание; такова ще бъде познанието на самонадеяността, която желае да се сдобие със знания, отредени за висши същества, и се издига само до безумна гордост, без да забелязва, че участта на човека е да бъде смирен и незнаещ“. В този пасаж напълно се очертават моралните възгледи на Бекфорд. Неговият дълбок мистицизъм тук се явява тъй, както лотос се откроява в тъмните води на Нил в час пред пясъчна буря. Той не е бил по професия писател, но все пак неговото влияние върху въображението на народите е тъй голямо, тъй огромно, че хиляди пъти надминава влиянието на някои писатели по професия, които въпреки че в огромни томове са желаели да обяснят и достигнат много повече от него в тази област, не са могли да достигнат нищо и сега са забравени. Обаянието на лорд Уйлям Бекфорд се крие в неговата очарователна и тайнствена личност. Дълбоко мистична, високо романтична, тя е обкръжена с ореола на безсмъртието.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От любопитство аз попитах моя домопритежател, какво означава това.
Старите ми приятели често похлопваха на вратата ми. Две-три вечери през седмицата прекарвах у познати, като участвах в живи спорове с младежта. Веднъж, през една такава вечер, видех над пианото една жълта глава с бляскави очи, които трескаво ме гледаха. При първото впечатление стори ми се, че тая глава и тия очи са на някой нещастен човек, който е заслужил нещастието си. Може би, тая моя мисъл се отрази в очите ми и затова главата, като я разбра, веднага изчезна. От любопитство аз попитах моя домопритежател, какво означава това. — А, каза той, това е Ламберт . . . Нещастният, много обича дъщеря си, която е на умиране . . . — Но защо е дошъл при вас тая вечер?
към текста >>

Болната беше в същото печално положение, но щом се доближих до нея, тя леко затрепери, което по-рано не бе ставало, полека ме приближи към себе си, когато опитвах пулса й, и с любопитство пипаше ръката ми .
. . Тя отказа и излезе. Странни чувства останаха у мен: и презрение, и симпатия, и ненавист, и удивление. Цялата нощ седях с книгата на Харвея Шмидта. На сутринта, в 9 часа, аз отидох при Ламберта. Болната беше в същото печално положение, но щом се доближих до нея, тя леко затрепери, което по-рано не бе ставало, полека ме приближи към себе си, когато опитвах пулса й, и с любопитство пипаше ръката ми . . . Тя бе мъртвешки-бледна, и аз се боях да не настъпи кризата от минута на минута. Бащата ме чакаше на вратата. — Аз искам да ви кажа нещо приятелски. Това го заинтригува.
към текста >>

В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог.
Той е противопоставил волята си на божествената воля. Той не се движел според това, което Бог възбуждал у него. Според Бьоме, падането на Луцифер се дължало на гордостта, която го довела до омраза към кротостта и смирението, в които се съдържат царството небесно и добротата на божието сърце. Като видел най-великите скрити мистерии на Божеството да стоят в такова смирение, заканил се и влязъл в свирепото могъщество на огъня, за да доминира над Сърцето на Бога със собственото си остроумие и разум, и поискал, Бог да му бъде подчинен. Той пожелал да съгражда и твори в природата, и така станал дявол. В ума му влязло неуравновесеното любопитство и желание за нещо ново, вероятно нещо по-висше и от самия Бог. Той отказал да пожертва огъня-принцип или егоизма заради принципа-Светлина или за Любовта. Тъмният принцип вътре в него търсел начин да се манифестира. Той отворил „centrum naturae“ и паднал. Той се съсредоточил в самия себе си, вместо да се съсредоточи в Бога. С това падане, основата на ада, която била скрита от цялата вечност.
към текста >>

Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“ и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго.
Той е разбирал еднакво божествените, човешките и природните неща. За да е могъл Адам да стане наистина добродетелен, трябвало да бъде изкушаван, защото добродетелта не може да съществува извън възможността на порока. Това е било едно болезнено стълкновение. Всеки от противните принципи се е борел за надмощие. Адам си позволил да бъде изкушаван от Луцифер в една лъжлива похот и насочил желанието и въображението си към света. Любопитството го подбудило да опита и узнае, като какво би било да бъде „вън от температурата“ и като какъв вкус би имали противните качества, твърдото и мекото, горчивото и сладкото, отделени едно от друго. Той се е отдал, божественият образ станал бледен и той станал земен, като оплел в падането си цялата природа на тази земя. Двата първоначални принципа, като били вън от температурата, причинили едно състояние на безредие, индивидуално и колективно. Работата на човека е да примири тези противни качества или принципи в себе си, и по този начин да премине за винаги в светлия принцип, който е божествен и превръща гнева в милост. а закона в любов. Бьоме казва, че Адам, или по-право, Адам-Ева били първоначално едно двойствено единство.
към текста >>

С любопитство разгледах кабинета си.
Тя пишеше, че желае да ме види и ме молеше, ако мога, да я посетя в манастира. Аз прочетох и препрочетох в пълно изумление цялото писмо, до като то дума по дума не се запечати в паметта ми. Най-после, протегнах й ръка. за да се докосна до писмото, но в тази минута всичко изчезна. Аз се намерих застанал сам в празната стая. С любопитство разгледах кабинета си. но нищо необикновено пито се виждаше. нито се чуваше, освен тракането на часовника. Аз владеех всичките свои способности. Бях в съвършено бодро съзнание, както и във време на току що прекараното преживяване. Като се върнах към канапето си, аз чух във въздуха слаб, трясък.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

За любопитство на нашите четци ще съобщим сега само това, че основната мисъл, която лек- торът прокарваше в лекциите си, бе, че сегашният болшевизъм в Русия не е нищо друго, освен израз на сатанизма, организиран от масонството —· мнение, което не се споделя, в тая форма, от други познавачи на дълбоките причини, които създадоха сегашното тежко положение на руския народ.
година в столицата пристигна, като бежанец от Русия, рус· кият писател и лектор по окултизма, Гр. Вас. Бостунич. Той обяви, че ще държи тук, както и в провинцията, редица лекции из областта на тайните науки, в свръзка със съвременните събития в Европа и специално в Русия1)· Една от тия лекции, държана на 25. юни 1920 г., бе посветена на темата: Руската революция в светлината на окултизма. Ние присъствахме на тая лекция ч в идещата книжка възнамеряваме да дадем кратки извадки от нея. За любопитство на нашите четци ще съобщим сега само това, че основната мисъл, която лек- торът прокарваше в лекциите си, бе, че сегашният болшевизъм в Русия не е нищо друго, освен израз на сатанизма, организиран от масонството —· мнение, което не се споделя, в тая форма, от други познавачи на дълбоките причини, които създадоха сегашното тежко положение на руския народ. Смета се, че страданията на последния са изплащане на неговите кармически задължения, понеже той не послуша гласа на Толстоя на времето ч не се поправи в своя индивидуален, обществен и политически живот. Впрочем , Бостунич не отрече пред нас верността на тоя възглед, без да измени мнението си за водителите на болшевизма, които счита за оръдия на черната масонска ложа. Поради неблагоприятните условия за продължение на лекциите си в столицата (липса на салон с евтин наем и пр.}, Гр. Вас. Бостунич се отправи в провинцията, дето е държал лекции в градовете: Варна, Сливен, Бургас, Шумен, Орхание и др. От Преображенския манастир при Търново, дето пристигнал към края на мес.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Всички очаквахме с напрегнато любопитство да чуем, кои размишления са предизвикали тези своеобразни форми.
Едва що беше почнал, г-жа Р. съобщи следното забележително явление: „виждам един предмет с два остри върха, розовочервени крила, в средата валчесто тяло, изглежда почти като голяма птица. Тези явления се повтарят и отлетяват към: тавана“. На въпроса ни, каква е големината на хвъркатото нещо, г-жа Р. отговори: „доста голямо, около 80 сантиметра широчина“. Всички очаквахме с напрегнато любопитство да чуем, кои размишления са предизвикали тези своеобразни форми. Г-н Z. каза, че те били предизвикани от трикратно тихо прочитане на католишката молитва: „Бъди поздравена Ти, Св. Дева Мария! “ — Тази молитва той повтори след това гласно и г-жа Р. вид.е пак същото явление, както по-напред.
към текста >>

Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания.
Мъчно е само до като се определи критическата доза, която не трябва да се надминава. Това може да стане с пълна точност с помощта на крескографа. И растението, ако му се даде една подобна доза, ще може по-вече да противостои на насекомите. Важността на тия изследвания изпъква ясно от гледището на прогреса в земеделието. Професор Боз е правил тия опити в прочутия институт в Калкута, осно- ван от него преди 20 години. Съобщенията за неговите открития са били приети с симггатично любопитство от стария учен свят, но трябва да се очаква публикуването на съчинението му, преди да се произнесем върху многото негови идеи, които са от естество да съборят толкова стари био-физиологически схващания. 25-годишнината от откритието на Rontgen. През декемврийските дни на 1895 год. светът остана изненадан, с безверие, от оповестената чрез пресата новина за откриване от един вюрцбургски учен на нови лъчи, които минават през всички тела и по този начин е могло да се наблюдава вътрешното им устройство: скелетът на човека и механизмът на часовника Ученият мжж беше ВИЛХЕЛМ КОНРАД РЙОНТГЕН. Това име, ако и непознато на профаните, се ползуваше още тогава с известност и авторитет между хората — специалистите — в науката, поради пълнотата и точността на опитите и изследванията, които той и учениците му са правили за разрешаване на най-трудните проблеми в областта на физиката. Някои от тези изследвания и по настоящем са от актуално значение, защото резултатите от тях служат като една от основите на теорията за относителността от Айнщайн.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

На другата сутрин я попитал с любопитство, как се чувства и как е прекарала нощта.
Като се завърнал, намерил я заспала. Скоро тя почнала да говори с променен тон. Райхенбах познал, че това не е обикновен сън, а транс. Тя казала: „боя се от тази нощ, защото към 12 часа ще имам зъбобол, който ще трае един час“. Райхенбах забелязал тези думи и след това я събудил с обратни паси, като не й съобщил нищо за случилото се. На другата сутрин я попитал с любопитство, как се чувства и как е прекарала нощта. Тя се оплакала, че зле минала, защото имала зъбобол. Той я запитал кога почувствала зъбобола. —Около 12 часа. — И до кога трая? — Цял час, защото чух да бие един.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Голямото ми желание да се вдълбоча в тия мистерии не е едно суетно любопитство; то е силна, реална, единствена нужда, от която само смъртта би могла да ме освободи.
Ако постигна това щастие под вашето ръководство, драги учителю, тоя неизчерпаем източник на утеха би бил неизразим за мен. С дъщеря ми, Бог и Вие бихте се смесили във мисълта ми. Прочитането на прекрасните Ви съчинения ми внушиха мисълта да възложа надеждата си върху Вас, със увереност, че Вие можете да направите това, което искам, и с надежда, че бихте благоволили да приемете благосклонно молбата на една бедна майка, която въздиша да намери отново изчезналото си дете, но не и умрялото. Бъдете толкоз благодетелни към тая опечалена и незнаеща майка. Вие, които имате светлина, осветете я, помогнете й в моралната й мъка: тази е най- хубавата милостиня, която бихте могли да й дадете. Голямото ми желание да се вдълбоча в тия мистерии не е едно суетно любопитство; то е силна, реална, единствена нужда, от която само смъртта би могла да ме освободи. Очаквам със доверие и нетърпение отговора Ви, и ако Вие намерите за нужно, ще дойда драговолно в Париж и всякъде, дето ми посочите. Благоволете, знаменити учен, да приемете предварителната ми благодарност и най-добрите чувства на Вашата смирена Р. П р и м о 2). Аз възпроизвеждам текстуално и това писмо, както предшестващото, без да зачеркна похвалните изрази на мой адрес: както казах по-горе, усещанията на празните суетности ми са непознати и аз съм навикнал отпреди повече от половин век на такива титли, които не ме трогват. Абсолютното убеждение на астронома е, че ние всички сме само атоми от най-малка важност.
към текста >>

Да си въобразяваме, че проблемът е непроницаем, че ние не можем да знаем нищо и че да търсим, с малко дръзко любопитство, да видим нещо ясно, това би значело да изгубим времето си — всичко туй е едно извинение, продиктувано от непоследователна леност и неоправдан страх.
“ Сцената на Хамлет в гробищата се повтаря всеки ден. Животът на мислителя е в размишленията за смъртта. Ако човешкото съществуване не води към нещо, каква е тая комедия? Било като я гледаме право в лицето, било като се отвръщаме от нея, смъртта е най-великото събитие на живота. Да не желаем да я изучим, това е детинска наивност, защото пропастта е пред нас и ние ще паднем в нея един ден неумолимо. Да си въобразяваме, че проблемът е непроницаем, че ние не можем да знаем нищо и че да търсим, с малко дръзко любопитство, да видим нещо ясно, това би значело да изгубим времето си — всичко туй е едно извинение, продиктувано от непоследователна леност и неоправдан страх. Тъжният оглед на смъртта се дължи особено на снове, което я окръжава, на скръбта, която я придружава, на религиозните церемонии, които я обгръщат и за надгробните молитви: Dies irae и De profundis. Може би, отчаянието на живите би отстъпило място на надеждата, ако бихме имали куража да изследваме тази последна фаза на земния живот, тази промяна, със същата грижливост, която полагаме при едно астрономическо или психологическо наблюдение! Дали молитвите на агонизиращите не биха сторили място на ясността на една дъга след буря? Мъчно е да не пожелаем един отговор на тая голяма въпросителна, изправена пред нас, когато мислим за собствената си съдба, и когато жестоката смърт ни задигне някое скъпо същество. Как да не се запита— дали не ще се срещнете пак и дали раздялата е вечна?
към текста >>

От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче.
Изобщо, хората са страхливи. Един на сто само мисли. Те живеят на земята, без да знаят, къде са, и без да любопитстват да се запитат за това. Това са грубияни, които ядат, пият, наслаждават се, възпроизвеждат се, спят и се занимават само с печелене пари. Аз имах голямата радост, през време на доста дългата си кариера, да разпространявам между различните класи на цялото човечество, във всички страни и на всички езици съществените знания по астрономическата наука и съм в състоя- ние да направя статистика на хората, които се интересуват да познаят света, в който живеят и да си съставят една първоначална идея за чудесата на творението. От един милиард и шестотин милиона човешки същества, които населяват нашата планета, има само около един милион такива, които четат книги по астрономия, от любопитство или другояче. А колкото за ония, които изучват и се посвещават лично на науката, като се държат в течение на откритията чрез прочит на специалните списания и годишници, техният брой може да достигне цифрата петдесет хиляди, за цялото земно кълбо, г в Франция са само 6 хиляди. От това може да се заключи, че един човек на 1600 души знае горе-долу върху какъв свят живее и един на 160000 души, който е добре запознат с тая наука. Колкото за учебните заведения, първоначални н средни, общообразователни, колежи, лицеи (светски и духовни), те нищо или почти нищо незнаят по астрономията. Същото е и за положителната психология: нищо. Всеобщото невежество е законът на нашето земно човечество още от неговото маймунско раждане.
към текста >>

При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ.
Тази наклонност трябва по възможност по-скоро да се задуши, даже и тук е необходимо да се засилят добрите му качества. Дълги и твърде подвижни пръсти на една детска ръка издават дипломатически ум, хитрост, лъжливост, въобще наклонност към измама; деца с такива характерни ръце извънредно мъчно се възпитават, понеже обикновено се поставят към родителите и възпитателите си съвсем иначе, отколкото са те в действителност. Следователно, тук работата на възпитателя е, добре да види ръцете с тия знаци на децата, дали ще забележи у тях споменатите лоши качества, и тогава чрез строга дисциплина да се заеме за подобрение на детето. Ако на такива ръце нокътните части на пръстите са тъпи, то това значи наклонност към кражба, която даже някога може да стане като навик, и в такива случаи трябва да се действа не само със строгост за изправянето на детето, но и чрез повдигане на моралното му чувство. Гладки и прозрачни пръсти са признак на доброжелателен нрав, но също и на любопитност и необмисленост. При децата твърде скоро излизат на яве първите признаци на една любопитна натура, обаче често пъти се признава това, защото родителите постоянно ги възхваляват като любознателни; това не е никак право, защото на детето не изпъква тъй остро особеността между любопитството и любознателността, че да може това веднага да се познае и, ако някога се узнае, че тъй славната любознателност не е нищо друго освен празно любопитство, често пъти бива твърде късно да му се дойде на помощ. Затова препоръчва се на родителите и възпитателите временно да съблюдават проявените знаци на децата, за да накажат това тягостно немируване, и да го не възвеличават с фалшиви похвали, които по късно може да създадат наистина неприятни причини за конфликти. Има ли една детска ръка гладки и конусообразни пръсти, които по някакъв начин да напомнят артистичната типова ръка, то едва ли ще сгрешим, ако вземем за очебиещи характерни качества на духа: бъбривостта и вятърничавостта, както и безсмислеността. Това са, значи, качества, чийто влияния в най-редки случаи се отстраняват и то най-много чрез едно целесъобразно упражнение на духовна дейност ; в всеки случай и тука е уместна строгостта, а също препоръчват се и бавни уроци от избрани съчинения. Здрави и възловидни пръсти на една детска ръка, както видехме от поставените вече основни правила за пръстите, ще се вземат винаги като признаци на разумност и голяма способност. С такива ръце са децата, които непременно се явяват с наклонност- към следване на учението си и които не трябва да се задържат от разните научни професии.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 2, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Много пъти, когато Карпантие говореше така насън, аз с любопитство го запитвах.
Разпитан бил обвиняемия Гийо, осъден на 18 месеци затвор и изтърпяващ наказанието си в централния затвор в Лоос. Гийо е разказал следното: „Когато бях още в предварителен арест в затвора на Шато Тиери, при мен бе затворен и Карпантие. Аз спях до самия него. През нощта, съседът ми, жертва на кошмари, се вълнуваше много. Той говореше високо, а един път извика: „ако бях убил бабичката един ден по късно, щях да имам сега повече пари“. Много пъти, когато Карпантие говореше така насън, аз с любопитство го запитвах. Той признаваше, че е убиецът на г-жа Панйе. Аз му задавах много въпроси, на които той отговаряше без никакво колебание. Тая тайна отдавна ми тежи и за това аз се реших да ви я открия“. Излишно е да се казва, че Карпантие отказвал да е правил такива изповеди във време на сън, като е добавял, че той не е сомнамбул. И защитниците му, Жак Маризис, от адвокатското бюро в Париж, и Минар, авуе от Шато-Тиери са изтъквали всичката подозрителност в разказа на затворника Гийо и върху юридическата стойност на изповедите, които един заспал обвиняем, бил той сомнамбул или не, може да направи.
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той ми каза, че е правил няколко такива опити, за да задоволи своето любопитство и се увери, пали наистина има такава сила, и винаги той е успявал в опита си.
Местното население единодушно отдаваше тия явления на действието на- огнения елементал наречен Авари Аман, на който през известна част на годината те принасят жертва. Казват, че духът обитавал в един малък храм, който бил на края на селото Ако тия жертви се правят на време, всичко върви добре, но ако елементалът види,че е пренебрегнат, той си отмъщава, като подпалва къщата. Тия елементали понякога като че ли обземат някои медиумични лица, и работят задружно с тяхната воля. САЛАМАНДРИ Аз познавам един беден рудокопач в Колорадо. Той бе с червена коса, беше грозен просяк и голям пияница, но като че притежаваше известни окултни сили или, по-право, като че ли биваше обземан от такива сили, защото той ми казваше, че когато силно пожелае тая или оная къща в града, в който живее, да изгори, тя винаги, без изключение, изгаря. Той ми каза, че е правил няколко такива опити, за да задоволи своето любопитство и се увери, пали наистина има такава сила, и винаги той е успявал в опита си. Ако проучим историята на чародейството и на модерния спиритизъм, ние намираме там да се говори за случаи, при които някои „духове“ или „видения са пипвали някои предмети и са оставяли по тях черни следи от своите пръсти. Огнените елементали могат понякога да причинят вулканически изригвания — теория, която не изключва добре известния факт, че такива неща могат да бъдат обяснени и с физически и химически причини, защото тия явления, за да станат, изискват известни условия. Сготвянето на ястието може да се обясни с действието на огъня върху огнището, но и присъствието на готвача не бива да се игнорира, когато се изследва предмета. Саламандрите живеят в елемента, огън и там те се чувстват отлично. Те могат да възприемат най-разнообразни форми.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“.
Те го попитаха, защо е отчаян, а той в отговор им посочи една счупена ваза, която бе на тротоара пред вратата. „Това безспорно е хубава китайска ваза“, каза султанът, като вдигна едно от счупените парчета, „но може ли загубата на една китайска ваза да причини такова силно отчаяние и скръб? “ „Ах, господа“, каза притежателят на вазата, като взе посетителите за търговци, „аз виждам, че вие сте чужденци и затова не подозирате колко злощастен съм аз и колко право имам да скърбя. Вие не знаете, че говорите на Мурад Нещастника. Ако бихте чули всичките злощастия, които са ме сполетели от рождението ми до сега, вие сигурно бихте ме съжалили и бихте ми дали правото да бъда отчаян“. Султанът показа своето любопитство, а Мурад, като се надяваше, че ще получи съчувствие, каза: „Господа, почти не се осмелявам да ви поканя в дома на такова злощастно същество, какъвто съм аз, но ако се решите да пренощувате под моя покрив, вие ще имате достатъчно време да изслушате моята трагична история“. Султанът и везирът се извиниха, за дето не ще могат да прекарат с Мурада, като казаха, че ще трябва да се върнат в хана си, дето ги очакват другарите им, но те помолиха да си починат за половин час в неговата къща, през което време, ако спомена за злощастията му не ще го много развълнува, да им разкаже живота си. Малцина хора са наистина тъй много злощастни, че да не обичат да говорят за нещастията си, които имат, или мислят, че имат случай да получат състрадание. Щом като мнимите търговци седнаха, Мурад започна своята история така: „Баща ми беше търговец в този град. През нощта преди да се родя, той сънувал, че аз дойдох на този свят с кучешка глава и дяволска опашка, и за да прикрие моята грозота, той набързо ме обвил с парче ленен плат, който, за нещастие, впоследствие се указало, че е чалмата на султана. Задето са взели чалмата му, султанът тъй много се обидил, че заповядал да посекат баща ми.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 3, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене.
Една стара жена, която пушеше лулата си, в далечния ъгъл на стаята, ми извести, че по заповед на съдията от Кайро, на когото търговците са се оплакали, аз съм бил изхвърлен от града. Фаталният сандък бил изгорен и къщата, в която съм квартирувал, била срината до основите. „Ако не бях аз, продължи старата жена, ти до сега би умрял; но аз съм се заклела пред великия ни пророк, че не ще пропускам случаите, които ми се отдават, да върша добро, и поради това, когато ти бе напуснат от целия свят, аз почнах да се грижа за тебе. Ето тук е и твоята кесия, която спасих от тълпата и, което бе още по-трудно, от чиновниците по правосъдието. Ще ти дам сметка за всяка пара, която съм изхарчила, като ти обясня и причината, поради която съм направила такава необикновена клетва. Понеже вярвах, че тази благодетелна жена изпитваше голямо удоволствие, когато говореше, аз кимнах с глава, за да й благодаря за обещания разказ и тя го поде; но трябва да призная, че аз не слушах с всичкото си внимание, което разказът й, без съмнение, заслужваше даже любопитството, най-силната страст у нас, турците, бе замряло у мене. Аз съвсем не си спомням разказа на старата жена. Но нека продължа моят. Времето стана много горещо. Някой от лекарите твърдяха, че тая горещина ще се укаже гибелна за техните пациенти; но въпреки техните предсказания, горещината спре епидемията. Аз се съвзех и намерих кесията си твърде олекнала от моята болест.
към текста >>

Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка.
Вижте, господа, продължи той, като се обърна към мнимите търговци, на тоя щастливец не трябваха нито пет минути, за да облекчи злощастието ми. Неговото присъствие носи радост. Аз забелязвам, че дори вие, които изглеждате скръбни, додето ви разказвах историята си, се развеселихте, щом дойде брат ми. Братко, желал бих да отплатиш тия господа за времето, което употребиха да слушат за моите безбройни нещастия, като пък ти им разкажеш своята история, която, сигурен съм, те ще намерят весела и въодушевителна“. Саладин се съгласи, но под условие, странниците да идат с него у дома му, дето той желае да ги нагости. Те в начало повториха предишното си извинение, че са принудени да идат на хана си, но най-после надделя любопитството на султана и той, и везира му отидоха със Саладина-Щастливеца, който, след вечерята, така разказа своята история: „Още в началото на живота ми самото ми име „Саладин-Щастливецът“ ми вдъхна доверие в самия мене, при все че, признавам, аз не мога да си спомня от детинството си някоя извънредно щастлива случка. Една стара майчина ми бавачка, вярно, ми повтаряше по двадесет пъти на деня, че каквото и да цредприема, все ще успея, защото съм Саладинъ-Щастливецът. Аз станах надменен н груб и предсказанията на бавачката никога не биха се сбъднали, ако, когато бях петнадесет годишен, не бях подтикнат към размишление през дългото ми боледуване, плод на моята младежка гордост и неблагоразумие. По това време в турското правителство имаше един французин, вещ инженер, който бе на работа при султана и който тоя много обичаше. На рождения ден на Великия Владетел инженерът устрои някой необикновено хубави осветления (фойерверки) и аз, с много цариградчани, отидох да ги видя. Там случайно застанах близо до местото, дето беше французинът.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Между това мнозина, които, водени само от просто любопитство, дохождаха при леглото й, докарваха ми много неприятности.
И колко ясно го намираме смесен във всичките им мистерии! Великият лекар Галиени дължи успеха си много повече на нощните сънища, отколкото на цялата си медицинска наука. Аз познавах една неграмотна селянка, която в сомнамбулно състояние говореше в стихове. Грешките, които хората разпространяваха по адрес на г-жа Хауфе, са непонятни: никога аз не съм ги видял да дадат тя по-бляскаво доказателство за наклонността си към клевета, отколкото при тия обстоятелства. Тя обичаше да казва: „те имат всичката власт върху тялото ми, но нямат никаква върху духа ми“. Между това мнозина, които, водени само от просто любопитство, дохождаха при леглото й, докарваха ми много неприятности. Колкото за нея, тя приемаше любезно всички, макар че умората, която изпитваше от това, да й причиняваше много страдания и тя постоянно се защищаваше от ония, които най-вече я клеветиха. И добрите, и лошите тя ги приемаше еднакво. Тя умееше да различава лошите намерения всякога, когато съществуваха, но никога не ги осъждаше. Мнозина невярващи грешници, които идваха да я видят, се поправяха и почваха да вярват в бъдещия живот. Много години преди още г-жа Хауфе да бе поверена на моите грижи, земята, въздуха и всичко, което диша в него, неизключая и човешкият род, бяха престанали да имат някаква стойност за нея.
към текста >>

Един ден, обаче, когато бях у Дамат Заде, аз зърнах евреина, който мина през един от дворовете на бързо, като че искаше да ме избегне, „Приятелю“, казах аз на Дамар Заде, не отдавай въпроса ми на нахално любопитство или на желание да се меся в работите ти, ако се осмеля да запитам каква работа имате с евреина, който току-що мина през двора ви“.
Той се престори, че ключът на сандъчето не бил у него, та не можел сега да го отключи; че щял да го потърси и тогава щял пак да ме посети. След като ме остави, аз разгледах внимателно сандъка и на капака му видях нещо писано, което бе почти изтрито. Там едва личеше думата „Смирна“, но това бе достатъчно да подкрепи предположението ми. Евреинът не се яви вече. Той изпрати хамали да вземат сандъка му и за известно време аз не чух нищо за него. Един ден, обаче, когато бях у Дамат Заде, аз зърнах евреина, който мина през един от дворовете на бързо, като че искаше да ме избегне, „Приятелю“, казах аз на Дамар Заде, не отдавай въпроса ми на нахално любопитство или на желание да се меся в работите ти, ако се осмеля да запитам каква работа имате с евреина, който току-що мина през двора ви“. „Той се е ангажирал да набави дрехи за робите ми“, отговори моя приятел, „и то много по-евтино, отколкото бих могъл да ги взема от къде и да е другаде. Аз възнамерявам да изненадам дъщеря си Фатиме на рождения й ден с една забава в павилиончето на нашата градина. По случая всички нейни робини ще се явят с нова премяна“. Аз пресякох приятеля си, като му казах, в що подозирам евреина и дрехите му, като добавих, че всеки знае, че заразата от чума може да се пренася чрез дрехи не само след месеци, но и след години. Приятелят ми реши да няма нищо общо с този евреин, който за няколко жълтици може да хвърли в опасност живота на стотици човеци.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Проблемите, които заслужават да занимаят вниманието ни, са толкова многобройни и толкова обширни, че тяхното осветление не може никога да се свърши и нашето любопитство постоянно се подновява при тяхното изучаване.
В следните глави ние ще изучим много неоспорими факти на виждане без очи, а чрез духа, както и на предвиждане на бъдещи събития, които още не съществуват, и там ще имаме също много очевидни свидетелствания за трансцедентните способности на душата. Да предвиждаш бъдещето напълно точно, или да виждаш какво става на хиляди километра разстояние, какво по- невероятно от това и при туй по-достоверно? Способността да се предвижда бъдещето ще бъде изучена тук в специална глава. Що е в време? Как се фабрикува бъдещето? Проблемите, които заслужават да занимаят вниманието ни, са толкова многобройни и толкова обширни, че тяхното осветление не може никога да се свърши и нашето любопитство постоянно се подновява при тяхното изучаване. Всекидневните дреболии на живота не удовлетворяват мислещите същества, понеже те знаят, че да живееш интелектуално, това значи да живееш двойно, и те обичат да живеят чрез мисълта си. Нека продължим нашето сравнително изучаване. Един доста образован учител, г. Савели, в Коста (Корсика), ми писа в 1912 год.· следното: „Вижда се, че тия въпроси интересуват до висша степен четците, и аз съм уверен, че ставам техен тълкувател, като Ви моля да продължавате Вашето учение. Въпросът за същината на времето трябва да е твърде мъчен за разрешение.
към текста >>

Любопитството върви обикновено ръка за ръка със стремежа към новото.
в асцендента дава широко лице и чело, малък нос, сплескан често на върха във форма на възел. Под тези лунни влияния тялото бива малко и добива повече закръглена форма. Ръце и крака малки. Прави родения много чувствителен, сензитивен, и го тика постоянно да търси промени. Разумът е ясен, а това, прибавено към подвижния живот, който докарва луната, дава възможност за бърз напредък в развоя. Любопитството върви обикновено ръка за ръка със стремежа към новото. В изгряващ или , луната указва по-малко благоприятни влияния — тя създава егоизъм, гордост и ревност. В огнен знак тя го прави страстен и импулсивен. От голямо значение са тук, както и при другите планети в асцендента, аспектите, които луната получава. в асцендента прави тялото силно и го дарява богато с жизнена сила. Цветът на кожата е бял, косата светла или златиста — очи сини, брада силно развита.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ралф с любопитство разглеждаше своя гост.
В ръцете си държеше едно сандъче, украсено със сребро· — С доктора Морган ли имам честта да говоря, попита непознатият с дълбок и звучен глас. — Да, аз съм, на ваше разположение съм.· — В такъв случай, позволете ми да вляза. Трябва да поговоря с вас по една много важна работа, която извънредно много ви интересува. Непознатият тури плаща и шапката си на стола и влезе след Ралфа в неговия кабинет. Двамата седнаха и настана доста продължително мълчание. Ралф с любопитство разглеждаше своя гост. Той бе човек на тридесет и пет или четиридесет години; макар да изглеждаше силен и здрав, но в тази минута той беше много бледен и навярно уморен. Въпреки това, нито една бръчка нямаше на неговото широко чело, нито един бял косъм не светеше в гъстите му и черни, като враново крило, коси. Лицето и изразя ваше най-чист гръцки тип и можеше да служи като модел за статуята на Фидия. Непознатият замислено гледаше книгите, затрупали работната маса и след това вдигна към Ралфа своите големи, черни, кадифени очи. — Вие търсите еликсира на живота и бихте искали да го притежавате?
към текста >>

Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча.
Те се промъкваха през ледниците, минаваха покрай пропасти и се катереха на почти отвесни височини. Очевидно беше, че те се бяха отклонили от обикновения път на туристите и се задълбочиха в неизследваната още част от снежната пустиня. Непознатият вървеше уверено, което доказваше, че той добре знае пътя. Като прехвърлиха една островръха височина, те неочаквано излязоха на една неголяма, гола каменна площадка, от едната страна на която се спускаха в дълбока теснина правилни стъпала, като че нарочно изсечени от човешка ръка. В края на този опасен спусък те се озоваха в един ледник и по-нататък, след четвърт час вървеж, стигнаха до входа на една голяма пещера, осветена с ясно синкава светлина. Със смесено чувство на любопитство и тревога влезе Ралф след своя водач в пещерата и крайно се зачуди, когато, зад една голяма буца лед, видя една врата или, по-скоро, една каменна плоча. Тази плоча безшумно се завъртя на невидими пружини, когато непознатият натисна една едва забележима светла точка, скрита в една от пукнатините. Сега те се намериха в един тесен, изсечен в скалата коридор, щом непознатият завъртя едно копче, поставено в стената, коридорът силно се освети от електрическа светлнна. — Вие имате тук електричество? — промълви Ралф не вярвайки на собствените си очи. — Боже мой!
към текста >>

Ралф оглеждаше наоколо с любопитство.
След една минута той мина с ръка по челото си, като че ли искаше да се освободи от досадни мисли, и каза, обръщайки се към Ралфа: — Да вървиме! Време е да се подкрепим с храна, а после да поговорим по въпроса. Те се върнаха назад. След като показа на доктора устройството на изхода, непознатият отвори противоположната врата и въведе спътника си в една кръгла зала, от средна големина. Тук гореше силен огън в огнището и се разнасяше приятна топлина. Ралф оглеждаше наоколо с любопитство. Стените бяха изцяло покрити с дебела източна материя с тъмен цвят; тежък килим покри ваше целия под. На едната стена стоеше нещо като бюфет или шкаф с гравирани врати. Срещу него, на другата стена, стоеше голяма работна маса, затрупана с книги и хартии. В стаята имаше и няколко стола от старовремска форма, изработени със злато и слонова кост. Всред стаята приготвена маса с два прибора и грамаден златен свещник.
към текста >>

С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на сандъчето и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни.
Като обясни на доктора как се туря в действие пружината, Нарайяна отвори рамката, зад която се показа широк шкаф, препълнен със сандъчета и чекмедже та от най различна големина. По средата имаше нещо като металическа възглавница, върху която стоеше тъмно сандъче, към капака на което като че ли бе израсло едно пламъче. Нарайяна взе това сандъче, пренесе го на масата и го отвори. Вътре то бе ще от такъв светло - син плат, какъвто цвят Ралф никога не бе виждал. На този необикновено нежен тон имаше две кристални стъкленички със златни тапи, златна лъжичка, колкото орехова черупка и кръгло чекмедженце, направено като че ли от слонова кост. С голямо любопитство и суеверен страх гледаше младият доктор на съдържанието на сандъчето и на тези стъкленички, съдържащи една от най-великите тайни. — Тук, каза Нарайяна — се намира еликсирът на живота. Кой го е открил? Кой извлякъл от космическия хаос това страшно вещество? Аз не зная. Този, който ме посвети, каза, че получил тази тайна по същия начин, както и аз ви я предавам.
към текста >>

Влезе сестрата на хазяйката под предлог да донесе пристигналата по ща и с лошо скривано любопитство, да види състоянието на болния.
Аз откровено му признах недоумението си по тоя тъй особен случай, за който не можах да си съставя мнение. — Много странна болест — казах аз. — Странна, а? — заеме се той — а уверени ли сте, че това е болест, това е само едно състояние, в което твърде често изпадам, защо и как, не зная, но което никак не е нито болезнено, нито пък се отразява лошо върху мене, т. е. аз тъй мисля, а как е в действителност, това не зная. Влезе сестрата на хазяйката под предлог да донесе пристигналата по ща и с лошо скривано любопитство, да види състоянието на болния. Той й кимна, без да продума нещо и, като дочака да излезе тя вън, започна да разглежда кореспонденцията си. — Това знаете ли от кого е? каза той, като ми сочеше голям плик, носещ ясно марките на Съединените Американски Щати. — От Дик — каза след малко той със светнали очи. — Кой Дик?
към текста >>

— И той се загледа дълго, тъй дълго и безмълвно, че аз се сетих, че ставам излишен, и въпреки любопитството си да разменя някоя и друга дума още с тоя стар и тъй странен познат, трябваше да стана.
. . разбирате ли? . . . Много отдавна познати ми са те . . . — И той се загледа дълго, тъй дълго и безмълвно, че аз се сетих, че ставам излишен, и въпреки любопитството си да разменя някоя и друга дума още с тоя стар и тъй странен познат, трябваше да стана. Той стана също. — Разкошна колекция от пеперуди имате — казах му, не само за да на меря предлог да променя темата, а защото наистина беше красива и скъпа колекция, същата, която е долу в кабинета ми — посочи докторът пода. Аз си отидох, но да си призная, доста много от тая случка ми остана не ясно. Ако не се опасявах, че ще бъда нахален и че няма да получа нищо за да задоволя любопитството си — не празно, а любопитство на един учен, който се намира в недоумение, аз бих отишъл пак. Но той не ме по вика и аз не смеех.
към текста >>

Ако не се опасявах, че ще бъда нахален и че няма да получа нищо за да задоволя любопитството си — не празно, а любопитство на един учен, който се намира в недоумение, аз бих отишъл пак.
. . — И той се загледа дълго, тъй дълго и безмълвно, че аз се сетих, че ставам излишен, и въпреки любопитството си да разменя някоя и друга дума още с тоя стар и тъй странен познат, трябваше да стана. Той стана също. — Разкошна колекция от пеперуди имате — казах му, не само за да на меря предлог да променя темата, а защото наистина беше красива и скъпа колекция, същата, която е долу в кабинета ми — посочи докторът пода. Аз си отидох, но да си призная, доста много от тая случка ми остана не ясно. Ако не се опасявах, че ще бъда нахален и че няма да получа нищо за да задоволя любопитството си — не празно, а любопитство на един учен, който се намира в недоумение, аз бих отишъл пак. Но той не ме по вика и аз не смеех. Минаваше ден след ден. Нареждането на новото ми място, работата, новите болни и позна ти ме развлякоха доста дни, преди да помисля отново, въпреки всичко, да отида под предлог, че ме интересува положението на Дик в Америка. Но аз самият получих едно писмо, неговото писмо. Иди, Меджи, в кабинета ми, лявото чекмедже на бюрото, има една жълта папка, донеси ми я.
към текста >>

Това не сторих от любопитство — не, аз чаках потвърждение в него на едно допускане, на една .
— запита Томсон, та това е нелепост, невъзможност, дива мисъл, която никой разумен човек не би повярвал, помислил или допуснал даже! Докторът го изгледа продължител но, като помълча известно време, а след това продължи, като да не бяха му възразили нищо. — След около две недели аз се реших да отида да видя за подарената колекция пеперуди, която ми си искаше вече да имам за спомен от моя тъй особен и тъй нещастен другар. Хазяйката беше наистина предупредена· Тя, заедно с колекцията, ми даде и едно писмо, което по марките познах, че е от Дик. Аз не позволих да го върне, нещо повече, аз го взех. Това не сторих от любопитство — не, аз чаках потвърждение в него на едно допускане, на една . . . странна хипотеза, почти безумна. И не се излъгах. В това писмо, писано на бърже, се съобщава ще — аз имам и него тук между писмата си — че неговия приятел е починал внезапно между 4—5 сутринта, Но треновете се бяха сблъскали по обед, мислех си аз ... а после се сетих. Разгърнете алманаха и ще видите, че едновременно на разните места на земното кълбо никога часовниците не сочат един и същи час.
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

вечерта, удовлетворих им любопитството да видят, че има задгробен мир, и да чуят новини от него.
Духовна опитност (факти и доказателства за силата и еволюцията на човешката душа) Предсказано събитие. От 3. до 6. февруари 1923 година бях в София, участник в мелничарския конгрес тогава, като делегат на Плевенските мелничари и председател на Мелничарския Съюз, две години след смъртта на бившия му председател, Юрдан Йонов, от гр. Рахово. По желанието на няколко колеги, на 5. II. вечерта, удовлетворих им любопитството да видят, че има задгробен мир, и да чуят новини от него. За целта устроихме беседа със задгробните обитатели, в дома на софийския мелничар Никола Гърнев, при негово и на семейството му участие, заедно с колегите ни: Ив. Минев, от Варна, Лавчийски, от София и други. Резултата бе задоволителен, защото се явиха последователно много духове на познати и непознати и сродници-покойници, които дадоха ценни сведения за съдбата си и за състоянието на други духове, на познати на присъстващите и покойници, както изобщо и за порядките в задгробния мир. На въпроса: как гледат т на нашит вътрешни работи и на общо-държавните и правни порядки в страната ни, отговориха и подчертаха няколкократно, че не сме биле добре, но че след четири месеци режимът щял да се промени, чрез насилственото сваляне на правителството, от представители на колективната опозиция и при участие на войската. По тоя случай, някои от министрите щели да бъдат убити.
към текста >>

Присъстваха от любопитство още: запасния полковник г.
От духовете, които участваха в беседата първата вечер, не се яви никой на втората Най-подире се възбуди въпроса за нашето политическо положение, на който колективно отговориха явившите се духове, че това положение не било добро, но че,.след четири месеци то щяло да се промени, чрез събарянето на режима с революция, от колективни представители на опозицията и войската, при която промяна някои министри и техни съмишленици щели да паднат убити. На направеното от мене възражение, че това не може да бъде, защото правителството си е осигурило нова Камара и се е оградило със силна охрана, за да управлява още много години, а и те, духовните обители, нямат способност да знаят бъдещето, те изново подчертаха, че това, което казват, е истина и щели сме да видим, че ще се сбъдне неминуемо. На 3 г арт 1923 г. вечерта, имахме беседа с духовните обитатели, в дома на Дим. Радославов в Плевен, който се интересуваше да узнае съдбата на близките си покойници. Присъстваха от любопитство още: запасния полковник г. Илия Сирманос, от София, Т. Симеонов и др. от Плевен. След интересните новини, които присъстващите чуха от явившите се духове на познатите им покойници и сродници, за режима в отвъдния мир и за тяхната и на други съдба, на въпроса: как гледат там на нашето общо положение и порядки, отговориха, че намирали, че не сме били добр, но че „това положение щяло да се промени „след три месеци, чрез насилственото събаряне на правителството от представители на опозицията, при която промяна някои министри и други щели да бъдат убити.. На възражението ми, че т не са компетентни да знаят бъдещето, отговориха, че го знаят от обитателите на по-висшите сфери, и настояха, че е истина, и че непременно тъй щяло да стане. Както на първите две предричания в София, от 5.
към текста >>

55. Всемирна летопис, год. 4, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

При пристигането ми, обаче, в Лом в мен се изостри наново по-силно любопитството за тоя извор, понеже не намерих човек, който да не разправя феноменални работи за него.
Лом и имах случая да видя, че на спирката Криводол, близо до Лом, от влака слезнаха повече от 300 мъже. жени и болни деца. Околните села на спирката са малки и никак не са курортни места, за което и ми направи впечатление тоя наплив на хора. Запитах един спирач за причината на това и той ми обясни, че в съседното на Криводол село Дългошевци имало „чудотворна вода“, която лекува „всека болест“. Не обърнах сериозно внимание на това и го отдадох на обикновен случай — някоя минерална вода. При пристигането ми, обаче, в Лом в мен се изостри наново по-силно любопитството за тоя извор, понеже не намерих човек, който да не разправя феноменални работи за него. Водим от силното желание лично да проверя това, помолих Ротмистра Павлов от 2 кон. полк да отидем заедно на местото. Той не ми отказа и към 3 часа ние потеглихме от Лом за селото. След половин час бяхме в Дългошевци, разположено на една баирчинка и потънало в акациева гора. При влизането ни в селото бях изненадан от върволицата хора, отиващи към другия край и връщащи се от там, всички с Стъкло в ръце.
към текста >>

56. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Халкинас, слугинята Калиопи, на 35 год., била предмет на любопитството на всички селяни, заради необикновените явления, които ставали в нейно присъствие: мебелите се вдигали от пода и играели като на хоро (danza diabolica), предмети от 1-ия етаж по незнайни пътища потъвали в мазето, а ония от мазето се качвали в 1-ия етаж.
Кнежа, 25. IX 1924 г. Съобщава: Васил Хранов. Чудни явления в едно македонско село. В Кожани, Македония, в дома на търговеца М. Халкинас, слугинята Калиопи, на 35 год., била предмет на любопитството на всички селяни, заради необикновените явления, които ставали в нейно присъствие: мебелите се вдигали от пода и играели като на хоро (danza diabolica), предмети от 1-ия етаж по незнайни пътища потъвали в мазето, а ония от мазето се качвали в 1-ия етаж. Даже една цяла бъчва вино от 40 оки, която била в избата, минала по чуден начин през заключената врата и се качила на първия етаж, дето се настанила над една тясна мраморна плоча на огнището. През време на тия явления „медиумът“ (слугинята) страдала много. (Из сп. „Mondo Occulto“, III — IV. 1925). Лоши очи.
към текста >>

НАГОРЕ

0.33978605270386