Търсене в текстове за 'Любопитство'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 116 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_16 Пълководците от миналото

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство.
Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото. Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години. Тази година бяха дошли много туристи и гости от града. Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си. Някои от приятелите ми предложиха топъл чай. Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство. Сред тях имаше един мъж, който изпъкваше със своя висок ръст и със своята осанка на решителен и волеви мъж. Аз го познавах много добре. Бях ползувал неговите съвети. Бях близо до Учителя и Той като ме видя, че разговарям с въпросното лице ме запита: "Кой е този? " - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?
към текста >>

2. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Но това бе обикновено любопитство.
Той бе личност и фигура в очите на софиянци.Ние купувахме билети на първия балкон. Учителят е седнал, облечен е официално със светъл костюм, а до Него сме ние. Софиянци ни оглеждат, но не могат да кажат нищо. Ние сме официално облечени като тях и смирено седим и слушаме концерта. Само чувахме шепот: "Виж, там горе Дънов и дъновистите". Но това бе обикновено любопитство. Понякога аз и Мария Тодорова вземахме билети и водехме Учителя на концерт. Веднъж взехме билети за балет и Го поканихме. Тогава идваха много добри чужди състави. Отново седяхме на балкона, на първия ред и наблюдавахме. В онези години да се гледа балет не бе нещо обичайно - това си го позволяваше само аристокрацията.
към текста >>

3. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Този въпрос ми се видя личен и се страхувах да не проявя любопитство.
Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите стенограми- и те бяха записали този израз дословно: "И Аз търся път! " Те бяха го записали автоматично, но не бяха го запомнили. По-късно, когато дешифрирах лекциите, аз също го намерих. Тогава много ми се щеше да попитам Учителя какво значат тези думи, но от неудобство не Го попитах. Този въпрос ми се видя личен и се страхувах да не проявя любопитство. И после много съжалявах за това. Но и за колко много други въпроси съжалявах. Те бяха в ума ми, но не смеех да ги поставя на Учителя. А бяха много важни въпроси за Братството. Ето, четиридесет години след това, си блъскам главата, за да си отговоря на тях и не мога да си отговоря!
към текста >>

И да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на студа - това не бе направено от обикновено любопитство.
Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме". Защото това беше един студен декемврийски ден. И да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на студа - това не бе направено от обикновено любопитство. Това е израз на една почит, на една признателност и обич към Учителя. Никой нямаше да дойде от града при този студ, ако нямаше защо и за кого да дойде. Те бяха получили нещо от Учителя, което отвътре ги караше да дойдат. Беше тъжен ден за всички ни. След заминаването на Учителя, всички бяха смутени и натъжени.
към текста >>

4. 162. „ЕДНА ДУХОВНА РАБОТА

Борис Николов

ТОМ 2

Човешко любопитство.
Брат Начо закупува храна, пълни раниците и се качват в леката кола на Лазар Котев и заминават за Чам Кория. Но когато отиват при колата виждат, че има и още други седем кандидати, които се настаняват във втората кола. Като пристигат в Чам Кория изведнъж изникват още десетина човека дошли с друг транспорт. Брат Начо, който е взел храна само за седем човека сега трябва да нахрани тридесет човека. Онези, които дошли отпосле са искали да видят каква ли духовна работа ще има да върши Учителя на Мусала. Човешко любопитство. А най-любопитен е бил Начо Петров. Той бил решил да не спи, но да наблюдава Учителя през нощта, да види какво ли ще прави. Други заспали, а брат Начо дремел и от време на време дрямката го напускала и той се вторачвал тогава в Учителя. И всеки път Го сварвал буден, да седи и да се моли шепнешком: „Господи, Господи, Господи! " На другия ден се качили на Мусала.
към текста >>

5. 173. ОХРАНАТА

Борис Николов

ТОМ 2

Обикновено нашите хора обичаха да се хвалят и да се превъзнасят пред другите и това предизвикваше освен любопитство, но и насмешки.
173. ОХРАНАТА За да присъстват на сутрешните беседи на Учителя в пет часа, приятелите, които живееха в града трябваше да стават към три часа и за един час и нещо пристигаха на Изгрева. Минаваха през гората. За братята беше по-безопасно, но сестрите се страхуваха да не ги нападне някой. Обикновено нашите хора обичаха да се хвалят и да се превъзнасят пред другите и това предизвикваше освен любопитство, но и насмешки. А имаше нападения върху сестрите от разни мъже по пътя им за Изгрева. Дори веднъж в една своя беседа Учителят правеше забележка, че нашите са се разприказвали в града за онези задачи, които Учителят им даваше, да ходят нощно време до Витоша. Веднъж заяви: „С вашето неблагоразумие и с вашите приказки доведохте до това, че пияниците в кръчмите непрекъснато да кроят планове, за да ви нападнат. Колко време ми отне само, за да им отклоня вниманието в друга посока". Така ние затруднявахме и Учителя," губехме Му времето и се излагахме на рискове.
към текста >>

6. ІІ.41. СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДВОКАТ ИВАН ЖЕЛЯЗКОВ СЛИВКОВ, СЪСТУДЕНТ НА УЧИТЕЛЯ В АМЕРИКА

Галилей Величков

ТОМ 4

Водени от любопитство, ние тръгвахме да Го търсим.
Погледнете, казваше Той - каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? Разговорът водеше на отличен английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и дълго не се завръщаше. Водени от любопитство, ние тръгвахме да Го търсим. Унесен в размисъл, вглъбен в мисли, Той не усещаше нашето приближаване. Ако някой от нас отиваше да Го побутне, Той трепваше и лицето Му изразяваше лице на човек, който се пробужда от красив сън.
към текста >>

7. ІІІ.76. СВЕТЛОТО СЪЩЕСТВО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

А времето, употребено за това, както енергията и силата, която ще се вложи да се търси е толкова голяма, че не заслужава да се задоволи твоето любопитство.
„Първо, трябва да се отиде на мястото, където сте го видели. После трябва да се проследи пътя му - откъде е дошло, защото то оставя диря в пространството. След това да се отиде там, откъдето е дошло и най-накрая - да се търси в онези светове, където обитава. И като се намери, да се пита за името му. Това е човешко разбиране на нещата. А времето, употребено за това, както енергията и силата, която ще се вложи да се търси е толкова голяма, че не заслужава да се задоволи твоето любопитство. С това време и с тази сила можеш да свършиш тук на земята една работа за Бога." Аз останах изненадан от всичко, което чух. Друг път не бяха ми се изявявали и не ми се изявиха такива същества. За мен бяха важни думите на Учителя. Чувах и слушах приятелите, които разказваха за такива подобни проявления от Невидимия свят. Те бяха най-различни от друг порядък, непознат за нас.
към текста >>

8. ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество.
Те запълзяха по едната му ръка и се качиха на каскета му, над главата му и се завиха на кълбо. Всеки от нас е виждал венец от цветя, сложен на някоя щастлива глава. Но никога не бяхме виждали подобна картина - венец от живи, отровни змии. Най-спокойно змиярят проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха. Цялото това представление предизвика уплаха и страх между нас. Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество. Събитието не остана скрито от Учителя. Той излезе от приемната и застана пред змияря. Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му. А затова, че се прибраха, той им поднесе малко мляко в една малка чинийка. Те вкусиха от млякото и се прибраха в кошницата.
към текста >>

9. 6.08. КОТВАТА

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество.
Тя написа прекрасни сонети за красивия живот на Изгрева. Изгревът за късо време се превърна в един много важен духовен център на братския живот. Той представляваше оазис, където човек може да си от-почине, да обърне своя поглед нависоко и далеч от всекидневния и еднообразен живот. Посрещането на слънчевите изгреви беше като празник. Всички приятели като че ли се окъпваха в утринните лъчи на Слънцето и с нови подтици тръгваха към своите ежедневни занимания. Особено неделните дни бяха посещавани от софиянци - едни подтиквани от любопитство, други - от дълбок интерес към учението, към новите идеи, които чертаеха контурите на новото светло бъдеще, бъдеще, което носеше повече светлина, по-големи духовни познания, едно братско духовно - културно сътрудничество. Между посетителите и учениците на Учителя ставаха интересни разисквания по ред идейно -културни въпроси. Посетителите бяха специално от средите на толстоистите, анархистите, комунистите. Много често при тези разисквания присъстваше и Учителят. Към него се отправяха всевъзможни въпроси, било от областта на науката, на изкуството, философията, или из областта на социалните проблеми. Учителят отговаряше образно, картинно, по пътя на аналогиите, даваше най-реалистични и конкретни отговори на зададените въпроси.
към текста >>

10. 6.18. Едностранно действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

На всички по лицата се изписа изненада и любопитство - да чуят какво ще кажа.
Учителят ме повика и тихо ми пришепна: „Иди в салона и кажи на братята и сестрите, че днес не ще присъствам на беседата". Аз като стрела се спуснах към салона, но в този момент брат Стоименов, като разбрал, че аз отивам да съобщя това, веднага и той тръгна към салона да съобщи същото. Когато пристигнах в салона, обстановката беше много тържествена. Събранието, вдъхновено от топлите и мистични мелодии на братските песни, чакаше с трепет да чуе тихите стъпки на Учителя. За тяхна изненада, както ходя така, изправен, с твърда стъпка, пристъпвам към катедрата на Учителя и се качих до второто стъпало на катедрата. На всички по лицата се изписа изненада и любопитство - да чуят какво ще кажа. Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността.
към текста >>

11. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

ТОМ 5

А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми.
За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него.
към текста >>

Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка.
Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си.
към текста >>

12. 15. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ

ТОМ 5

Там денонощно през този дом преминаваха хора - приятели и онези, които се приближаваха при Учителя от любопитство или от някаква нужда.
Винаги съм се питала какво значи „нищите духом" - дали означава простите, бедните, сиромасите, отхвърлените? Думата „нищий" бе затворена за мене. Има думи оставени затворени и заключени с три катинара и няма възможност да ти се отвори думата, а тя се е затворила, защото е затворила едно съдържание, което е непонятно - иди, че го разбери. Трябва сам да отвориш тези три катинара, а ключът е в знанието и познаването на законите, а това знание дойде чрез Словото на Учителя. Тя, случката се случи навремето в дома на Гумнерови, където първоначално пребиваваше Учителят. Там денонощно през този дом преминаваха хора - приятели и онези, които се приближаваха при Учителя от любопитство или от някаква нужда. Такива бяха първите години. Бях отишла при Учителя по моя работа, но чаках реда си. Тогава имаше и други посетители, които чакаха отвън на пейките. Огледах се и видях един човечец застанал там в дъното далеч от всички, сам-самичък. Погледнах го от любопитство, но нали съм жена ние сме любопитни жените повече или по-малко, та го погледнах и разгледах този човек.
към текста >>

Погледнах го от любопитство, но нали съм жена ние сме любопитни жените повече или по-малко, та го погледнах и разгледах този човек.
Там денонощно през този дом преминаваха хора - приятели и онези, които се приближаваха при Учителя от любопитство или от някаква нужда. Такива бяха първите години. Бях отишла при Учителя по моя работа, но чаках реда си. Тогава имаше и други посетители, които чакаха отвън на пейките. Огледах се и видях един човечец застанал там в дъното далеч от всички, сам-самичък. Погледнах го от любопитство, но нали съм жена ние сме любопитни жените повече или по-малко, та го погледнах и разгледах този човек. Беше човечец. Беше смирен, беше отчаян от живота, беше убит духом в сравнение с другите посетители. Той външно беше човек в човешка форма, но вътрешно бе смачкан и сринат до земята. Каква ли съдба имаше, каква ли съдба носеше, каква ли бе косата на съдбата, която беше откосила в откос неговия човешки порив? Какво ли знаехме за него ние?
към текста >>

13. 60. УЧЕНИК НА ХРИСТА

ТОМ 5

Когато се запознаваха от обикновено любопитство с нашите методи, то за тях те бяха безпредметни, дори бяха мнрго наивни.
Това нещо го опитах лично и другояче не можеше да бъде. По външните методи човек не може да познае Учителя, защото познанието е вътрешен процес на душата и духът человечески. Впоследствие наблюдавах, че към учението се приближаваха честни хора с най-искрени намерения, с чисти съзнания, които не бяха още оцапани от обществената клевета срещу братството и Учителя. Приближаваха се, слушаха по някой и друг път в салона Учителя, беше им приятно и интересно. Опитваха се да четат беседите, но не намираха нещо особено у тях, защото онова, което бе написано там според тях бе повторение на едни и същи неща до безконечност. Когато се запознаваха от обикновено любопитство с нашите методи, то за тях те бяха безпредметни, дори бяха мнрго наивни. По този начин чрез външните методи те не успяха да Дойдат до учението на Учителя. Оловото за тях беше скрито и покрито. Това беше и една предохранителна мярка на Учителя. Бисерите не се даваха направо, те се изработваха вътре у човека и се съхраняваха за душите. Спомням си, че първите приятели бяха споменали, че в един от първите събори Учителят най-тържествено заявил: "Това учение е допуснато да има външни препятствия с единствената цел да не дойдат в него любопитни, а онези, които са изпратени от Небето".
към текста >>

14. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

ТОМ 5

" Зададох му този въпрос не от любопитство, не от любознателност, но исках да проверя как този народ възприема Учителя, неговото проявление тук, оценява ли неговото присъствие тук в България.
Тази опитност още повече укрепи в мене силите ми, че трябва да устоя на всичко, за да бъда ученик на Христа. Така аз устоява въпреки всички препятствия, които излизаха пред моя път. Във връзка с непрекъснатите опитности, които имах то те се трупаха една след друга и аз заякчавах вътрешно и така можех да се справям с моите задачи, които не бяха малки. Тези опитности бяха за ученика, те бавно се складираха в мен и в дни на изпитание аз черпех от тях и се хранех с тях Тутакси си спомнях за тях, свързвах се и се вкопчвах здраво и някаква твърда увереност, че не съм сама и че помощта ще дойде по същите закони, по които се движи целокупният живот на земята. Запитах веднъж Учителя: „Учителю, толкова много хора минават покрай вас и вие им помагате, е оставят ли ви нещо и те в замяна на това? " Зададох му този въпрос не от любопитство, не от любознателност, но исках да проверя как този народ възприема Учителя, неговото проявление тук, оценява ли неговото присъствие тук в България. Или най-накрая оценяват ли помощта, която получават от него, благодарни ли са, изказват ли я тази благодарност, осъзнават ли и разбират, че тя иде от Всемировия Учител. Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана. Такъв израз не очаквах и това наподобяване с мънистата. А те бяха малки, разноцветни, боядисани стъклени топчета, големи колкото глава на топлийка, вътре пробити и служеха като през тех се прокарваше игла с конец и те се закрепваха на някоя дреха или на някоя носия селска.
към текста >>

15. 100. ВЕЛИЧИЕТО НА ДУХА БОЖИЙ

ТОМ 5

С празнодумците Учителят не си губеше времето, защото той бе тръгнал към него не само от любопитство, но да спори с него по научному, за да го обори в интелектуален спор и да се върне обратно с файтона като победител, като някогашен римски Цезар, който бе казал: „Отидох, видях, победих".
И така той не се срещнал с Учителя, а се разминал. А защо? Та величието докарано с файтона си отива обратно натам от където бе дошло. А за онзи смазаният човечец, за онова същество претрепано от живота и от скръб, за онова низвергнато от всички същество, Учителят сам излезе без никой да му съобщи, без визитна картичка, без златен надпис, отиде при него, обгърна го с ръка и с внимание и с думи го обнадежди и го възкреси. А тук случаят беше друг. С празнодумците Учителят не си губеше времето, защото той бе тръгнал към него не само от любопитство, но да спори с него по научному, за да го обори в интелектуален спор и да се върне обратно с файтона като победител, като някогашен римски Цезар, който бе казал: „Отидох, видях, победих". Та величието на Цезаря се върна само с файтона без да види Учителя, без да се срещне с него, без да говори с него и без да го победи. Ето такива неща изобилствуваха през първите години. А знаете ли какви други величия имаше? Хората се гиздеха с титли, окачваха си ордени, преписваха си привилегия като подсигуряваха титлите си с богатство и смятаха, че светът е в техните ръце и ще управляват вечно светът на човеците. Така смятаха, живееха в един свят сътворен от техните ръце и техните нрави, който след време свят се разби на пух и прах, защото бе една илюзия създадена от величията, че те са онези, които управляват живота и направляват съдбините на човечеството.
към текста >>

16. 116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА

ТОМ 5

В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов.
Та изводът е този, че човешката душа, за да направи връзка с Бога и да чуе Словото Му трябва да бъде от вътре чист и най-важното е да има вяра, а чрез вярата човек се доближава до вътрешната връзка, която осъществява общението му с Бога. А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав. Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй багри, цветове и чудни са техните китеници. Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница. А сега ще разкажа някои подобни случаи. В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал понеже дошъл от любопитство нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал на обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: „Ама какъв шарлатанин е този Дънов". И само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите, посочва го с пръст и казва: „Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки лек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен дошъл на Изгрева направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той по-лека-полека излезна навън.
към текста >>

Като слушал понеже дошъл от любопитство нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал на обикновена попщина.
А да сложиш пистолет в джоба си означава, че ти не разчиташ на връзката си с Бога, а на човешки изобретения и затова Учителят започна така ни в клин, ни в ръкав. Ето един обикновен пример от богатата българска китеница, нали знаете, че българите когато тъкат чергите си втъкават безброй багри, цветове и чудни са техните китеници. Та всеки един от нас представляваше цвят, представляваше отделна нишка, втъкана и изтъкана в тази българска китеница. А сега ще разкажа някои подобни случаи. В салона един страничен посетител дошъл от любопитство, за да чуе какво говори Дънов. Като слушал понеже дошъл от любопитство нищо не разбирал и говорът на Учителя му изглеждал на обикновена попщина. Така навремето свещениците говореха едно, а вършеха друго и това се казваше попщина. Идва до това заключение и си казва мислено: „Ама какъв шарлатанин е този Дънов". И само след секунди Учителят спира беседата си, поглежда го право в очите, посочва го с пръст и казва: „Аз не съм шарлатанин, но отговарям на въпросите на присъстващите, а че въпросите им са необикновени то се дължи на тях, а че моите отговори са също необикновени, то се дължи, че за всеки лек има различно лекарство и лекарството е, което аз давам, но всяко лекарство е горчиво". Този любопитен дошъл на Изгрева направо се стресна, ние го изгледахме, получи някакъв укор от нас и той по-лека-полека излезна навън. Беседата свърши, той изчака да излезнем от салона, разказа ни какво е мислел за Учителя и някой го посъветва да отиде и да се извини.
към текста >>

17. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

ТОМ 5

Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, а някои от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство.
Тя протестираше срещу Учителя, беше недоволна от него, че не й се обръща внимание и още много такива неща. Отивам при Учителя, а той ми казва: „Да се пазиш от духът на недоволството, който живее у Граблашева. Да се пазиш не от Граблашева, но от този дух, който живее в нея, защото той може да прескочи от нея и да влезе в теб и от теб да премине в други. Този дух прескача от ученик на ученик, но в нея постоянно живее, защото тя е направила дом за него". Ето едно откровение за един свят, за който ние нямахме никаква представа, нямахме познания и не знаехме как да се предпазим. Учителят ни даде знания, методи как да се справяме и все пак не винаги сполучвахме, а някои от нас ставаха потърпевши, а други изгаряха поради незнание и поради проявено любопитство. Методи Константинов по онова време се засели да живее в дома на Граблашева. По едно време той се отдалечи от Учителя. Отивам аз при Учителя и казвам: „Учителю, Методи се отклони заради Граблашева. Той трябва да възстанови връзките си с вас. Да му поговоря ли?
към текста >>

18. 195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?

ТОМ 5

От любопитство ги причаках.
Разпитан г. В. Митович, IV полицейски пристав, казва: „Тази заран към 4 ч. бях излезал с около 150 души стражари и войници за претърсване на Борисовата градина от безделници. Към часа 5 без четвърт излезахме зад боровата гора, където бях спрял веригата, с цел да я преместя отвъд шосето за Дървеница за претърсване другата част от гората. В това време забелязах, че из боровете започнаха да се подават хора, идващи към мене. От любопитство ги причаках. Преди обаче да ме настигнат съдържателят на тамошната бирария Танушев ми каза, че тези хора идвали всяка сутрин при изгрев слънце и се молели, като ми каза, че туй ставало под влиянието на някой си Дънов. Аз разпитах някои от хората, къде и за какво отиват. Те отначало отговаряха, че отивали на разходка. А като им поисках документи за излизане нощно време вън от града, признаха, че отивали да се молят. Това узнах и видях съвсем случайно.
към текста >>

19. 204.УЧИТЕЛЯТ И ПРОТЕСТАНТИТЕ

ТОМ 5

А Небето изпрати един протестант, който да дойде от любопитство и по идейни подбуждения, за да види какво представлява Учението и учениците на Петър Дънов.
По-късно тези статии с разрешение на автора им бяха отпечатани в Пловдив в отделни книжки и представляваха една хубава защита на Учението на Учителя. Ватралски присъствува на събора на Бялото братство през месец август 1926 г. Това е същият събор, когато жандармерията е блокирала Изгрева и по заповед на градоначалника на град София съборът е бил забранен, но след намесата на министър-председателя Андрей Ляпчев тази възбрана е била премахната и събора е бил проведен на 26-27 август като Ватралски присъствува през тези дни на Изгрева и неговите впечатления са отбелязани в тези статии. Така че те представляват един исторически източник какво представляват съборите на Бялото братство. Забележете сега, че никой от нашите приятели и ученици на Учителя не седна и не написа и не описа как се провежда съборите на Бялото Братство. А Небето изпрати един протестант, който да дойде от любопитство и по идейни подбуждения, за да види какво представлява Учението и учениците на Петър Дънов. И той взе, че написа и описа събора в тези посочени статии. Накрая ще цитираме част от заключителните му слова на стр. 26 от споменатата брошура. „Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота.
към текста >>

20. 244. РЪКОВОДИТЕЛИ НА ЩЕСТЛАВИЕ

ТОМ 5

А това бяха хора, които бяха дошли на Изгрева от любопитство, бяха слушали какви ли не истории за дъновистите и бяха решили сами да проверят дали това е така.
А до тогава сме обикновени хора. Затова Учителят препоръчваше на всички ясновидци да изучават Словото на Господа в Библията, както и неговото Слово. Това изявление на Духа чрез Слово бе едно и също, но различно по време. Понякога на Изгрева идваше някой любопитен от града и все се намираше някой да го хване, че да му стане слушател и му говореше за това и онова, с което го объркваше. Представяше се за много издигнат, за напреднал и го смайваше с познания, с пророчества, със съновидения и с всичко онова, с което трябваше да се смае един непознат. А това бяха хора, които бяха дошли на Изгрева от любопитство, бяха слушали какви ли не истории за дъновистите и бяха решили сами да проверят дали това е така. Те идваха, слушаха ни, гледаха ни и понеже ние не бяхме образци, то те си заминаваха разочаровани от нас обратно. Други пък се срещаха с Учителя, имаха вътрешен стремеж към Словото му и понеже ни сравняваха с Учението му виждаха, че ние сме несъвършени и това ги отблъскваше. А те имаха чист стремеж към Словото на Учителя. Поради нашето несъвършенство те се отдалечаваха. Така ние попречихме с нашите погрешки на мнозина, които имаха вътрешен стремеж да се доближат до Учението на Учителя.
към текста >>

21. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

ТОМ 5

А тук на Изгрева ние бяхме деца с детско любопитство, с детско своенравие и капризност, с детска упоритост на разглезени деца.
Но това бе за пчелите. А за нас, човеците, които влизахме и излизахме от кошера не беше така. Ние бяхме влезнали в човешката форма, но бяхме несъвършени и онова, което е вложено в човешката форма тепърва трябва да се развива, за да стане човек храм Божий. За пчелите беше лесно, но на нас ни предстоеше еволюция от милиарди години напред. Ние бяхме деца на нашата прародина откъдето бяхме дошли. А тук на Изгрева ние бяхме деца с детско любопитство, с детско своенравие и капризност, с детска упоритост на разглезени деца. И колко бяхме непослушни и да не изброявам още, че ме е срам. Имаше моменти когато Савка се държеше като някое разглезено дете. Веднъж Учителят не на шега се разсърди от нея и каза: „Тя е едно детенце". И спря и се сепна изведнъж. Не се доизказа.
към текста >>

22. 255. ИЗПИТЪТ НА УЧЕНИКА С БАСТУНА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Любопитство ли беше или нещо друго - не зная.
Тази тояга имаше своя символика. Дойде време тази символика да се превърне в реалност. Случи се така, че веднъж преди обед около сутрешните часове когато много хора по Изгрева нямаше, защото всеки беше излезнал да си върши своята работа нещо ме накара да мина покрай една от бараките. Чух някаква глъчка. Приближим се и нещо ме накара да отида натам. Любопитство ли беше или нещо друго - не зная. Пристъпвам и какво да видя. Не вярвам на очите си. Мигам, мигам и не вярвам на очите си. По едно време виждам как Учителят налага с бастуна си една сестра, а тя вика само: „Ох, Божичко! " Стреснах се и докато се опомня все чувам охкането на тази сестра.
към текста >>

23. 40. ХИРОМАНТИЯ И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ

Цанка Екимова

ТОМ 6

Всеки искаше да знае за себе си и за съдбата си, затова всеки протягаше ръка от любопитство или от нужда.
40. ХИРОМАНТИЯ И ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ Обичах да изучавам хиромантията. Това, което беше написано в една книжка-превод, бях научила наизуст за линиите на ръката. Изваждах всичко, което беше казал Учителят за хиромантията. Следващият етап бе да проверявам чрез ръцете на приятелите какво зная и какво трябваше да науча. Всеки искаше да знае за себе си и за съдбата си, затова всеки протягаше ръка от любопитство или от нужда. Прочух се като добра гледачка на ръка. Смятах, че съм напреднала много. Така веднъж пожелах да видя ръката на художника Борис Георгиев, който бе рисувал Учителя и беше прочут художник в нашите братски среди както и в света. Гледам ръката му и очаквах да видя линии на богата и разкошна ръка. Гледах и що да видя - обикновени линии.
към текста >>

24. 44. РАЗВРЪЗКИ И ЧОВЕШКИ СЪДБИ

Цанка Екимова

ТОМ 6

Мнозина от тези работници от любопитство понякога идваха в дома ми, слушаха, когато четяхме беседи.
Въпреки, че ни предупредиха, че ще дойдат за проверка и че трябва да си приберем някои неща, в последния момент самите работници вземат решение да не идват. Те знаеха, че аз работех непрекъснато с игла в ръце и се изхранвах с тези пари. Те знаеха, че аз ходя по къщите и че шия. И за тях аз бях трудова жена. Знаеха, че бях ръководител на Братството в Габрово и че в моя дом се събираме всяка седмица. Мнозина от тези работници от любопитство понякога идваха в дома ми, слушаха, когато четяхме беседи. Така че решението да не разграбят дома ми го взеха в последния момент. А аз нищо не бях прикрила и укрила. Точно по това време сънувам сън. Сънувам Учителя и себе си как се движа по планински терен, стръмен и опасен, по който е минал порой. На средата на пътя срещам Учителя.
към текста >>

25. 4. РАЗМЕННАТА МОНЕТА В РИЛА

Крум Въжаров

ТОМ 6

Това бе тяхно любопитство, което искаха да задоволят.
Затова дежурните по кухня се чудеха от къде прихождащите туристи имаха наши купони за храна. Имаха ги чрез мен от тази случка. Така нашите купони бяха нашата разменна монета в планината. Беше много забавно. Как самите туристи искаха да дойдат с тези купони, за да се нахранят от нашия общ казан на нашия лагер. Това бе тяхно любопитство, което искаха да задоволят. Но нашият братски обед бе много тържествен, започваше с молитва, с пожелание от дежурните за приятен обед, после с големи черпаци се разливаше храна от големи казани, от които се издигаше пара и благоухание, а обстановката бе тържествена и поетична. Учителят също стоеше на своето място и се хранеше. След обяда имаше концерт от нашите музиканти. Така че за прихождащите туристи това бе повече от изумително. Затова те приемаха с удоволствие нашите купони като разменна монета в планината.
към текста >>

26. 5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ

Симеон Арнаудов

ТОМ 6

Идваха от любопитство, слушаха ме и след това ме тупаха по рамото: „Абе, Симеоне, какво ти правиш?
5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ Аз бях станал дякон и пеех и служех в църквата „Св. Кирил и Методий". Понякога идваха близки и познати да ме слушат как пея. Казвах им, че когато пея полилеите се клатеха в църквата. Но те се усмихваха и смятах, че това е шега. Идваха от любопитство, слушаха ме и след това ме тупаха по рамото: „Абе, Симеоне, какво ти правиш? Ние мислим, че ти си правиш майтап с нас, а твоят глас клати цялата църква". Разбира се, това не е хвалба от моя страна. После ще говоря за моите певчески заложби и таланти. След служба аз обикновено хвърлях расото и се запътвах на Изгрева. Мен не ме интересуваха разни други неща, че хората дават пари, че мога да отида да направя някоя служба в някой частен дом и да взема пари за това.
към текста >>

27. 2. НЕОБИКНОВЕНИЯТ СТУДЕНТ

Райна Каназирева

ТОМ 6

(Той говореше отлично английски.) Понякога Той неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше скоро, водени от любопитство, тръгвахме да Го търсим, къде ли е и какво прави сам.
И Той увлекателно почваше да говори за красотата на природата и необятността на Вселената, за величието на Бога. „Погледнете, казваше, звездното небе, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност. Погледнете тези поточета, тези цветенца около нас. Кой поддържа тая красота, тая любов? " Слушахме с мълчание и сякаш забравяхме себе си, потопени в един по- красив свят. (Той говореше отлично английски.) Понякога Той неусетно се отделяше от нас и като не се върнеше скоро, водени от любопитство, тръгвахме да Го търсим, къде ли е и какво прави сам. Често го намирахме отдалечен или седнал и вперил възхитен поглед в простора или затворил очи и вглъбен в мисъл, а често коленичил със скръстени за молитва ръце и така се пренесъл, че не ни усеща като се приближаваме до Него. Ако някой опитваше да Го бутне, Той тъй трепваше и лицето Му изразяваше като че се пробужда от красив сън. " Като каза това адвокатът аз не можах да се стърпя и се разплаках. Той се зачуди и попита защо се разплаках. „Благодаря Ви, г-н Желязков, казах аз през сълзи, аз такъв го искам моя Учител.
към текста >>

28. 1. КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ ЧРЕЗ СЛОВО И ДУХ

Люба Стойкова

ТОМ 6

Всеки нов човек, който иска да влезе в Братството, трябваше да бъде изпитан една година, за да се провери дали ще остане, или е дошъл така просто от любопитство, а после би напуснал Братството.
Тя беше се постарала да пресъздаде духовния образ на Учителя. Посещавах редовно неделните беседи, а вкъщи преди да си легна прочитах по една беседа. Школните дни не. ми позволяваха да посещавам. Такъв беше редът тогава. Всеки нов човек, който иска да влезе в Братството, трябваше да бъде изпитан една година, за да се провери дали ще остане, или е дошъл така просто от любопитство, а после би напуснал Братството. Сега вече нашите приятели не спазват този закон, за което попадат неподходящи хора, след което се явяват противоречия.
към текста >>

29. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

ТОМ 7

Много време ми отнема, а и полза няма ако те от любопитство искат.
Ние живота гледаме само върху външното, а истинския живот е вътре, как разбираш нещата и как ги цениш. Външното виждане колко струва. И всичко да имаш, като че нищо нямаш. Губиш време по него, правиш грехове, а изгуби ли се, да си вътре празна и живота е без смисъл. За други не ме задължавай да гледам минали връзки. Много време ми отнема, а и полза няма ако те от любопитство искат. Да следва всеки пътя Божий. За тези с радост направям, защото има смисъл. Целувам те в Господа Сестра Еленка Казанлъклиева
към текста >>

30. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

В нея мама слагаше лъжици, вилици и един ден от любопитство ли беше или нещо ми беше потрябвало и аз взех да бъркам в кутията, в която имаше фасул и стотинки.
4. ЛЕЧИТЕЛИ, ЯСНОВИДЦИ И ФОКУСНИЦИ Ние имахме на село една голяма кутия направена от дъсчици, която беше закачена на един пирон. В нея мама слагаше лъжици, вилици и един ден от любопитство ли беше или нещо ми беше потрябвало и аз взех да бъркам в кутията, в която имаше фасул и стотинки. Това много ми хареса .защото като ми се прияде локумче или бонбонче бръквам в лъжичника и си взема някоя стотинка, отивам при бай Пею и си вземам нещо да си хапна. Мама значи намерила за най-удобно да си направи там касата и като получи от някъде дребни пари-грошове ги слага при фасула и аз често пъти съм я виждал, че бръква там, но какво правеше не знаех. Добре, но веднъж гледам бай Пею пише на тефтера нещо и аз питам мама: „Защо бай Пею на някого пише нещо на тефтера, а на други не пише? “ Викам си на ума, да не вземе и мене да запише. А мама ми разправя, че тези, които нямали пари в момента той им записва какво купуват и колко струва и като имат пари тогава плащат.
към текста >>

31. 2. Първи срещи с Учителя

Васко Искренов

ТОМ 7

Понеже съм символик и обичам символичния език, чудя се как може един сатана да вини един благороден образ и от това любопитство купих брошурката и в същото време когато я нося в джоба си, да отида на едно лозе, където прекарвах дните си като безработен, срещам един мой съгражданин, който видя брошурата и ми каза, че има беседи от Учителя Петър Дънов.
И: По негативен път. В: Как разбирате този негативен път? Какво значи? И: Като минавах покрай една вестникарска будка, видях една брошура изложена на прозорчето, на първата страница нарисувано нещо като стена, един сатана вдига завесата до някъде и зад завесата се вижда един благороден образ с брада, пише отдолу П. Дънов. А най-долу изречение: „Ако той не се опомни, сега вдигаме само крайчеца на завесата, но ако той не се опомни, ще вдигнем цялата завеса“. Понеже съм символик и обичам символичния език, чудя се как може един сатана да вини един благороден образ и от това любопитство купих брошурката и в същото време когато я нося в джоба си, да отида на едно лозе, където прекарвах дните си като безработен, срещам един мой съгражданин, който видя брошурата и ми каза, че има беседи от Учителя Петър Дънов. В: Как се казваше тоя съгражданин? И: В момента не мога да се сетя. Отидох на лозето, видях че брошурката е клевета, чиста клевета, ясно като много глупаво написана, като започнах да чета беседата, скочих от стола и извиках: „Намерих моя Гуро! “ Защото аз познавах цялата окултна литература. Имах случай на връзка, че като пътувах от гара „Де Брони Сизелон“, качих се във влака и седнах до един човек с брада, магнетична натура, завързахме разговор и той се оказа председател на българското теософско общество, идва в Лом, в моя град.
към текста >>

32. 4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

Той ще разбере, дали от любопитство отивам или от сериозен интерес.
Това пораждаше тревогата. А в писмото се казваше, че аз мога да посетя събора в последния ден като гостенка. Не мислих много, нито изпаднах в колебание, а бързо взех определеното решение - да отида в началото още на събора. Че защо ще чакам последния ден, когато "трапезата" се дига и аз ще намеря само трохи? Не, аз ще отида в самото начало, като всички други и то ще отида направо при Учителя. Той ще разбере, дали от любопитство отивам или от сериозен интерес. Въпроса за психическите качества не ме смущаваше повече. Решението взето.
към текста >>

33. 9. ЗАЩО ОТВОРИ КАПАКА

ТОМ 8

Защо ми беше това любопитство?
Този път се спрях и се попитах какво ли има в тази купа, че е покрита с капак? И без да мисля много, хванах капака, вдигнах го, отворих купата и веднага я затворих. Видях, че вътре имаше ошав от сини сливи. Много се ядосах на себе си, че посегнах към капака, за да видя какво има вътре. Нямаше граници недоволството ми. Защо ми беше това любопитство? Занесох на Учителя буркана, който Той ми връчи да го ям вкъщи, но аз бях крайно недоволна от себе си. Стоях пред Учителя виновна и не Му казах нищо. Отидох си. И още вечерта и на другия ден сутринта се чувствах много зле. Казах си, че ще се мре, няма как, дошло ми е времето.
към текста >>

Тук не трябваше да се явява онази приказка за онзи дух, който е затворен в бутилката и чакаше някого поради любопитство да отвори бутилката.
Питам Учителя: "Не разбирам какво имаше в този ошав, че само от погледа му да се разболея". "Ошавът не е отровен, но онова, което бе вложено в него бе отровно. Аз сложих капака, за да затворя онова дисхармо-нично състояние, което бе в него вложено от сестрата, която го бе сварила. Ти вдигна капака и онова състояние влезна в теб и те разболя". Ето, такива дребни неща изпълваха живота на учениците на Изгрева. Тук не трябваше да се явява онази приказка за онзи дух, който е затворен в бутилката и чакаше някого поради любопитство да отвори бутилката. Тук всички задачи на учениците бяха естествени и бяха вложени съвсем простичко в живота на Школата. И всеки трябваше да се справя със строго определена задача. А тук моята задача бе за проявеното любопитство.
към текста >>

А тук моята задача бе за проявеното любопитство.
Ти вдигна капака и онова състояние влезна в теб и те разболя". Ето, такива дребни неща изпълваха живота на учениците на Изгрева. Тук не трябваше да се явява онази приказка за онзи дух, който е затворен в бутилката и чакаше някого поради любопитство да отвори бутилката. Тук всички задачи на учениците бяха естествени и бяха вложени съвсем простичко в живота на Школата. И всеки трябваше да се справя със строго определена задача. А тук моята задача бе за проявеното любопитство.
към текста >>

34. 12. ПОВЕЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ТОМ 8

Учителят спокойно продължи да говори за по-далечно мое бъдеще като сега тона Му беше по-мек и шеговит: „Ти няма да бъдеш доволна, ще бъдеш ограничена, няма да можеш да свириш и пееш." Аз с любопитство попитах: „Е, тогава Учителю, какво ще правя?
„Нищо от това." Учителят продължи: „Ти няма да бъдеш сама, ще бъдеш закриляна. Бъди внимателна да нямаш физически контакт с Михаил". Аз седях в пълно неведение, неразбираща какво Учителят говореше. Учителят знаеше, че аз исках да се освободя от Михаил. А Той ме праща при него?! Учителят спокойно продължи да говори за по-далечно мое бъдеще като сега тона Му беше по-мек и шеговит: „Ти няма да бъдеш доволна, ще бъдеш ограничена, няма да можеш да свириш и пееш." Аз с любопитство попитах: „Е, тогава Учителю, какво ще правя? " Той ме погледна засмяно и с шеговит тон рече: „Ще се занимаваш рекох с естествени науки". Нашият разговор завърши, годината бе 1944. След като се завърнах в къщи, почнах да мисля върху думите на Учителя и да се чудя как и кой ще ме пусне да напусна България? В това време, както се казва,"птичка не може да прелети границите". Но въпреки всички пречки, аз се опитах в продължение на много месеци да взема от милицията разрешение да напусна България.
към текста >>

Аз и Савка се спогледахме с любопитство, кого ли Учителят очаква.
Срещнах се с Галилей. Както се разговаряхме, изведнъж Галилей казва: „Аз и Савка сме свидетели, когато Учителят те целуна по главата". Учудена аз го гледам и чакам неговото обяснение, което бе: „В този ден, каза Гали, аз бях в стаята на Савка. След малко време Учителят влезе в стаята. Той се разхождаше от единия до другия край на стаята, поглеждайки от време на време през прозореца. Аз и Савка се спогледахме с любопитство, кого ли Учителят очаква. Ти се зададе. Учителят бързо излезе от стаята и ние двамата бързо се залепихме на прозореца да гледаме. Както виждаш Виола, нищо не е тайно на този свят" - заключи Галилей. В този момент Гради влезе да ме заведе на Гроба на Учителя до Японското консулство. След заминаването на Учителя от този свят на 27 декември 1944 г.
към текста >>

35. 11. БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 8

Нима Учителят с махленско любопитство и злоба ще каже: "Нека сега да видим неговият дневник ще му спаси ли главата и да му донесе слава?
Продължавам цитата от стр. 453: "Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговия дневник ще му спаси главата! Нали за това го написа, да му спаси главата и да му донесе слава! " Тук вече Борис прекалява; слага в устата на Учителя думи, които Учителят не може да произнесе по този начин. Нима Учителят с махленско любопитство и злоба ще каже: "Нека сега да видим неговият дневник ще му спаси ли главата и да му донесе слава? " "Умрял кон не рита", казва народа. Борис добре знае това и с тези си думи иска да принизи Учителя до своето си посредствено равнище. Това е престъпно към паметта на Великия Учител - Беинса Дуно. Жалко, че Борис Николов се е въртял около Учителя толкова много години и не можа да влезе в стила на изказванията на Учителя. Затова всеки би се усъмнил в това, което разказва Борис, че Учителят го е казал.
към текста >>

36. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

ТОМ 9

Някои от любопитство.
Те нямаха никак отношение, нямаха проблеми. Те си ходеха както един православен ще отиде на църква да запали свещ, така те си ходеха на събранието. В.К.: През време на школата чувах че на Изгрева са се събирали, пак са имали сеанси. Е.А.: Не сме правили опити. Някои са правили. Някои от любопитство. Други се бяха вързали и завързани останаха от духовете. Накрая си платиха и то с живота си.
към текста >>

37. 76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

Но само от това, да не проявя любопитство.
И аз каквото съм чела от Седир е така на висока гама. Даже има една книжка „Учителят" казваха, че тя била от Седир, но Учителя нещо прибавил и я написал. Сега, да ви кажа, грешка беше, че не питахме, но не ни беше удобно да питаме Учителят верно ли е това. Защото, разбирате ли, като че ли се съмняваш, като че ли това не е било. Лично аз съжалявам, много неща не съм питала. Но само от това, да не проявя любопитство. Жорж Радев си направил хороскоп според който е щял да си замине много рано. Учителят го каза в беседа: „А той не знае че над хороскопа стои Бог". Учителят и на него и на друг един брат Коста Константинов, който пак тъй си замина млад, много искаше да им помогне, но те не послушаха изобщо съветите му. Учителят казал на Коста Константинов да яде яйца. А майка му като му ги приготви, той ги хвърля в клозета.
към текста >>

38. 97. ЧУЖДИТЕ ПАРИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Аз съм шетала при Учителя, но никога не съм бутала от чекмеджетата, да проявявам любопитство, за да има доверие Учителя при мене да не проявя любопитство.
Те там си живяли в Търново, но децата познават Учителя и Райна помни, че като заминал баща й оставил в една торбичка златните пари които имал и някакви скъпоценности на Учителя да ги пази. Когато си замина Учителя, сега тя беше ми казала на мене и на Савка, и на други, че знае, че има такова нещо при Учителя, но тя никога не ги беше поискала. И когато си замина, стана въпрос за тях. Даже Савка каза, че тя знае, че били в някаква виолетова кесийка. Може би при чистене или при друг случай, видяла ги. Аз съм шетала при Учителя, но никога не съм бутала от чекмеджетата, да проявявам любопитство, за да има доверие Учителя при мене да не проявя любопитство. Много съм се пазила от това, за да ме пуска. Щото иначе, ако направя нещо нали, което не трябва, ще загуби доверие. Затова, даже и да видя, така гледам да не излезе, че непозволено съм видяла нещо. И като си замина Учителя, казахме на Братския съвет, но там имаше разни мнения, бъркаха се и други хора. Но й върнаха жълтици, злато не й върнаха.
към текста >>

39. 163. КАРМИЧНАТА РАЗВРЪЗКА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

" Съвсем се изненадах, тогава беше и Всемира, жената на този един брат, който беше и тя от любопитство беше дошла и така.
И нищо не ме разпитваха само ми взеха пръсти от ръцете, за отпечатъци, да. Нищо не ме питаха, абсолютно никакъв въпрос. И в 6 часа аз чаках да ме освободят и понеже не ме освободиха рекох: „Брей, какво престъпление съм направила? Аз имам някаква голяма вина, че утре да имаме беседа и аз да не съм на беседата". Аз понеже нали работя беседите искам да си бъде на мястото и след малко отвориха вратата, казват ми: „Свободна си! " Съвсем се изненадах, тогава беше и Всемира, жената на този един брат, който беше и тя от любопитство беше дошла и така. И аз след това отидох само при баща си и при втората майка, и си отидох на Изгрева защото аз исках да си пиша беседата. На другият ден отидох при Учителя и Учителят ми казва: „Ти знаеш ли каква мафия беше това срещу Братството? " Буквално. В.К.: Мафия. Е.А.: Мафия.
към текста >>

40. 170. УЧИТЕЛЯТ И МОРАЛЪТ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: От любопитство може би.
То е даже кощунство така да се говори, не може. В.К.: Или е съпруга, или не. Е.А.: Да, разбира се. Имаше всякакви. В Братството, особено по съборите толкова чужди хора идваха. В.К.: От любопитство може би. Е.А.: Не, понеже тогава идваха, понеже имаше безплатни обеди и бяха така повечкото хора така бедни, които нямат къде да се нахранят, те идваха за муфта гдето му казват, понеже безплатен обяда е. Много чужди хора идваха, така и ми е правило това впечатление. В.К.: Значи идваха много чужди хора. Те освен, че са гладни, привличаше ги и аурата на Учителя. В.К.: Сега пак се приближаваме до Катя Грива, нали във връзка с това, че е седяла непрекъснато пред вратата и Учителят веднъж й казал: „Те мислят, че тези долу, които стоят ме безпокоят, напротив онези с мислите си ме смущават повече".
към текста >>

41. МОЯТ РОМАН

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Понеже аз съм гледала с любопитство, майка ми ми каза: „Да не кажеш някому къде сме скрили пушките!
На чичо бяха взели 15 наполеона и той беше много натъжен от загубата, а всички вкъщи се радваха, че се е върнал жив и здрав. Спомням си, една вечер в старата ни къща още, трябва да съм била към 4-5 години, една вечер криеха пушки на тавана. В стаята, която беше кухня и огнището беше в средата, таванът беше открит и димът направо излизаше в комина. Таванът беше само от греди и всичко беше черно - наричаха го „начерен". Някъде при покрива около гредите криеха пушките. Понеже аз съм гледала с любопитство, майка ми ми каза: „Да не кажеш някому къде сме скрили пушките! Ако разберат турците ще дойдат да ги намерят и ще ни заколят! " Такава заплаха е една от първите ми спомени от детството. Трябва да е било около въстанието 1903 год. При самото въстание аз си спомням добре, че ние избягахме някъде високо в планината, където имаше голям лещак между който имаше полянки. Цялото село беше избягало там и се криехме по поляните из лещака.
към текста >>

42. IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

ТОМ 9

Този въпрос ми се видя личен, пък и се страхувах да не проявя любопитство.
Също и Савка не го беше запомнила. Те и двете бяха записали този израз: „И аз търся път! " Но не го бяха запомнили. Това проверих, когато по-късно дешифрирах лекцията. Много ми се щеше да попитам Учителя какво значат тия думи, но не Го попитах. Този въпрос ми се видя личен, пък и се страхувах да не проявя любопитство. После много съжалявах, но и за колко други въпроси още съжалявах, че не съм Го питала. Говореше се, че Учителят е неразположен, чувах, че са Му слагали вендузи, пък и аз като Го наблюдавах виждах, че стават промени в Него и забелязах някакви понижения на физическите сили. Като че ли се беше смалил, но друго нещо ме заблуди. Дойдеше ли Учителят на клас да държи Словото Си, Той се оживяваше. Сила и бодрост лъхаше от Него.
към текста >>

43. 07 - 60. ТРИТЕ БЕЛЕЖКИ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Братът не прочел бележките, за да не се сметне от негова страна като любопитство.
Наоколо къщите били съборени. Само тези три къщи запазени от бомбите. Въпроси за размишление: Какво са съдържали тези бележки, братът не знае, защото не ги бил прочел. Но можем само да предполагаме, че те са съдържали магически формули. И за да опита силата им, дал ги на брата, за да има жив свидетел за силата на формулите, чрез които се проверява могъщата сила на духа. Братът не прочел бележките, за да не се сметне от негова страна като любопитство. И още, защото не му било поръчано да ги прочете. Това били магически формули, останали в тайна.
към текста >>

44. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

за да не се сметне като любопитство така, а пък то било нещо много важно." Това е опитност на Звездински.
Брат Димитър Звездински минавал край приемната на Учителя. Учителят го повиква и му дава три бележки и му казва: „Ще ги занесеш на три различни места в София, ще запомниш къщите, ще ги дадеш на тия хора и ще им кажеш тия бележки да ги пазят, независимо дали са познати или непознати." Занесъл ги, дал ги и след месец и половина ли колко, станала бомбардировката. Като минала бомбардировката, Учителят казал: „Иди да видиш какво е станало с тия къщи след бомбардировката." Отива и вижда, ча само тия къщи били запазени, а всичко наоколо било сринато. Значи това са били някакви окултни формули. Брат Звездински казал: „Аз не ги прочетох. за да не се сметне като любопитство така, а пък то било нещо много важно." Това е опитност на Звездински. Те са били външни хора. но запазили бележките с окултните формули и така се запазили читави къщите им. „Разтоварване". Една жена от скоро започнала да посещава Изгрева и неделните беседи, когато Учителят говорел за поста четвъртък срещу петък. „Да се върне". Това е за Илия Узунов.
към текста >>

45. 09 - 144. ДА ИЗЯДЕМ ШОПАРА, ЧЕ ТОГАВА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

" Тия изказвания на Павлина направили впечатление на останалите присъстващи, но най-силно впечатление направили на Теню, поради което той я запитал със заострено любопитство: „Е, добре бе, Павлино", казал той, „щом като харесваш толкова много моите убеждения, моите идеи и се възхищаваш от тях.
- „Ще ви кажа защо. Например, Теню, който нито пуши, нито пие алкохолни напитки, и месо не яде, а я го виж какъв е румен и червендалест, а вие. другите мъже, на какво приличате? Той е единственият вегетарианец между ни, а е най-светъл, най-червендалест и най-здрав. При това положение как мога да не му харесвам убежденията? " Тия изказвания на Павлина направили впечатление на останалите присъстващи, но най-силно впечатление направили на Теню, поради което той я запитал със заострено любопитство: „Е, добре бе, Павлино", казал той, „щом като харесваш толкова много моите убеждения, моите идеи и се възхищаваш от тях. което обстоятелство приятно ме изненадва, позволи ми да те попитам какво ти пречи и ти да ги следваш, щом ти харесват толкова много? " - „Ето какво", казала тя, „Сега имаме един шопар над 150 килограма, Коледата е близо. След като го изядеме, тогава ще стана вегетарианка." От този ден много коледи минаха, много шопари се изядоха, но Павлина още не е станала вегетарианка. Ясно бе, че не идеите, а ергена харесваше. Павлина бе и си остава спяща душа, както хиляди други, които чакат своята пролет. Г.С.
към текста >>

46. 22 - 7. ТУРЧИНЪТ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Атанасов Попов. Моята среща с Учителя Петър Дънов.

ТОМ 10

Ние стояхме настрана и с голямо внимание и любопитство го следяхме.
След малко Учителят продължи с малко по-мек тон: „Да, Балканът е пълен с такива духове - скитници, българи и турци, които все още се гонят да се убиват и „освобождават". Те не знаят, че отдавна са умрели, че отдавна са престанали да бъдат турци и българи, а са само безплътни човешки същества, но са дълбоко невежи и заспали. Някои от тях скитат по Балкана повече от 300-400 години и все мислят, че вършат онова, което са вършили на земята. Я, Марко и другите, наберете малко сухи съчки и кютуци и ги натрупайте там, на полянката до извора." Разшетахме се и за по-малко от половин час натрупахме един доста голям куп сухи дърва. Учителят отиде до купа, драсна клечка кибрит и го запали. Ние стояхме настрана и с голямо внимание и любопитство го следяхме. Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна да го обикаля и да говори нещо тихо. Обиколи го няколко пъти и след това дойде при нас. Направи ни впечатление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре, към небето, като че излизаше от фабричен комин. „Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре. Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва да правят занапред.
към текста >>

47. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Желаем по-скоро да ни удовлетворити любопитството, за да можем предварително да утешим разяренити духове народни.
Тукашната епархия има 13 000 венчила, от които само около 1010 са гръцки. Как може да бъде владика грък? Това ако са сторили или ще сторят Г-да членовете, то нам е не прието и ний протестирами в имято на цялата Епархия. Когато тукашний град е ключ на собствена България, трябва ли да я отпустим? Разумява се, не! Желаем по-скоро да ни удовлетворити любопитството, за да можем предварително да утешим разяренити духове народни. С тийа си изпълнявами длъжността си народна, та подиря да не бъдем отговорни пред сички българский народ." Обаче работата на смесената комисия пррдължила. Изработеният от нея проект е бил представен частно на патриарха, който направил своите възражения и го отхвърлил. Според патриарха 10-ят член на проекта, дето се определяли границите на бъдащата българска църква, трябвало да се измени, като се изключат от последната още ред други български местности, между които градът Кюстенджа от силистренската епархия, освен градът Варна, още и други 20 села между Варна и Кюстенджа, от Варненската епархия, Провадийската кааза от Месемврийската епархия и др. Между мотивите на патриарха се казвало: „А краймррските села от Варна до Кюстенджа се извадиха както по горнята причина (т.е., че и до днес се намират в сношение и хармония с патриаршията), така и по тази, че имат гръцко и смесено население." Възраженията и измененията на патриарха в представения му проект, които били съобщени на турското правителство през юлий същата година, ощетявали следователно още повече Варненската епархия, като й отнемали освен града Варна рще и други 20 села. Това предизвикало нови протести от страна на варненските българи, които заповядали на своя представител в града да противодействува.
към текста >>

48. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как са учат децата да четат и пишат и захванало да им са харесва, когато зели децата да сричат и позаписват и йоще да пеят църковни песни, тропари.
На селяните се виждало това нещо, като че не ще може да се осъществи и стояли хладнокръвно, обаче Атанас намерил средство да ги убеди. Той захванал да търси даскал за селото и желанието му било изпълнено. Някой си момък Константин А. Дъновский, родом от село Устово, Ахъ-Челебийско, бил дошел във Варненско да търси място да стане учител и като се срещнал в град Варна с него, Атанас Чорбаджи влязъл в пазарлък и на свой счет условил и завел го в селото. Сега трябваше помещение, и на това намерил Атанас Чорбаджи леснината; накарал та разтре-биле, замазали заницата (стая или килер, гдето се турят къщни дреболии за ядение) и там младий учител събрал 10-15 деца та ги учял. Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как са учат децата да четат и пишат и захванало да им са харесва, когато зели децата да сричат и позаписват и йоще да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решиле да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 год., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша - петстотин гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и за църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в таяи работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстиле зданието Папазъ еви - попска къща, защото имало един комин.
към текста >>

49. 7. ДОПИСКИ ОТ ВАРНА В АРХИВАТА НА С. РАКОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

А сега аз, както съм честит да се намирам в този край, който заслужава любопитство на мнозина, и като имах чест да се запозная и с простия народ, можах да науча много любопитни неща, но за всички не мога да се отговори сега, а оставам за друг път; сега само ще кажа накъсо за тогавашния народ и за град Варна.
Димитриевич, епитроп и 4) под № 7445 дописка от 25 юни 1861 г. до редактора на „Българските Книжници". Дописката е подписана със същите букви като горните две. Първата дописка Моля Ви, г-н рецакторе, дайте място в почтените си листове, ако намерите за благосклонно, на това кратко описание на Варна и жителите й. Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са гагаузите. А сега аз, както съм честит да се намирам в този край, който заслужава любопитство на мнозина, и като имах чест да се запозная и с простия народ, можах да науча много любопитни неща, но за всички не мога да се отговори сега, а оставам за друг път; сега само ще кажа накъсо за тогавашния народ и за град Варна. Варна е разположена на бреговете на Черно море и на един малък, но доволно широк залив, до когото наблизо се намира едно твърде голямо блато, за което се говори, че ще го съединят с морето за по-добро пристанище зимно време и между два доволно големи и дълги върха, от които единият е посипан с лозя, 5-6 тепета, няколко стари табии и в полите му два мънастира - „Св. Константин" и „Св. Димитър". В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и зелено класни нивя. И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и долини, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност. Отвред е окружена Варна с каменна стена, между която се намират 8-9 табии (батареи) с топове, което й е калето.
към текста >>

50. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Няма да правя опит за любопитство на който и да е.
Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване с тях, могат вече да не струват това. Г-н Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: - Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Някои искат опит. Но аз искам да направя опит, с който ще писнат ушите на всекиго. Няма да правя опит за любопитство на който и да е. Аз искам да направя опит, който да бъде в полза на България. Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва, дали съм пратен. „Сега измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга вам." Вие се допълняте един други. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа.
към текста >>

51. IV.19 август, неделя

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тука има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи.
Сърцето е основата, върху която всички зародиши виреят. Духът е настойникът, който Господ е положил да управлява -управител е. Като разбираме така просто нещата, ще вървим по един естествен път на развитие. Но сега на всички ни трябва смирение, защото смирението е, което повдига. Някои приятели искат да присъствуват на нашите събрания. Добре, но това тяхно желание е плод на любопитство, а тука има доста емблеми, на които често пъти е мъчно да се разбере вътрешното съдържание, защото се иска предварителна подготовка, каквато липсва у повечето такива желаещи. Сега наистина присъствуваме на най-простите работи, но ще дойдат големи, които трябва да се приготвим да приемем и понесем. Защото ако малките работи мъчно понасяме, какво ще правим с големите? Ние сега сме в най-малката стаица, но по-нататък ще има по-големи. Затова гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да се не възгордеете от привилегията, която ви е дадена. Има много препятствия в живота, които могат да ни спънат.
към текста >>

52. ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО

АПРИЛ 1922 ГОДИНА

ТОМ 12

Той във всичко търси Любовта.Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.Ученикът не проявява никакво любопитство.
Да бъде строг съдия на постъпките си.Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъствува на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно - Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в класа нито вън от класа нагрубява някого.Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта.Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи. Задоволява се само с това, което му се казва.Задачите, които се дават на ученика трябва да се изпълняват без съмнение и колебание. Най-малкото съмнение е спънка.Най-добрият път за ученика е онзи, в който душата му се освобождава от онези връзки, които са го спъвали в миналото, които и днес го спъват.Ученикът трябва да има абсолютно послушание и внимание към [...]. Послушанието трябва да идва от съзнанието.
към текста >>

53. 9. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА

ТОМ 12

Няма да правя опит за любопитство на който и да е.
УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ ЗА ПЕНТОГРАМА Дадено на събора 1911 г. на 15 август, понеделник, ден на св. Богородица ... И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа." ... (Г-нДънов раздаде картините от Пентограма и каза: ) Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Някои искат опит. Но аз искам да направя опит, с който ще писнат ушите на всекиго. Няма да правя опит за любопитство на който и да е. Аз искам да направя опит, който да бъде в полза на България. Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва, дали съм пратен. „Сега измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга вам." Вие се допълняте един други. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа.
към текста >>

54. 6. НЕЛЕГАЛНАТА ПЕЧАТНИЦА

Милка Говедева

ТОМ 13

Вмъкнах се в един тъмен вход на сградата, за да не предизвиквам любопитството на хората.
Безпокойни мисли ме обзеха - не един път бях се движила с младите печатари. Полицията вероятно подозираше връзката ми с тях и сега ме търсеше... С тези мисли наближих квартирата си на ул. „Шар планина". От тротоара видях, че буренцето го нямаше на уреченото място. Реших да отида във фабриката, където работеше сестра ми и да разбера какво е станало. Вмъкнах се в един тъмен вход на сградата, за да не предизвиквам любопитството на хората. Успях да съобщя на сестра си по един работник и тя слезе. На въпроса защо го няма буренцето, Вяра ми отговори, че мила прозореца и просто забравила да го постави... Вечерта се отправих на уговорената нелегална среща. Към мен се доближи мъж, когото подозирах, че е агент. Опитах се да отбягна срещата, като преминах на другия тротоар, но той ме последва. Нашата гоненица продължи дълго.
към текста >>

55. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

ТОМ 13

Като се наблюдаваха посетителите при Учителя, лесно се разграничаваха следните три основни групи: - Такива, които идваха да се запознаят с него или от любопитство искаха да знаят и неговото мнение по даден въпрос.
Живял съм винаги вън от града, а освен това прекарах и следването си в чужбина, така че контакта ми със Словото на Беинса Дуно е бил и е предимно от четене. Това положение има определено отражение - сигурно с преимуществата и недостатъците си; но това е твърде личен въпрос, на който не е тук мястото. Големите и важни според мен въпроси на живота си съм разрешавал след съвет от Учителя. За всичко, за което съм го послушал, съм имал положителен резултат. Има и няколко проблеми, които реших без неговото мнение, съжалявам за това. Като се наблюдаваха посетителите при Учителя, лесно се разграничаваха следните три основни групи: - Такива, които идваха да се запознаят с него или от любопитство искаха да знаят и неговото мнение по даден въпрос. - Хора, които го посещаваха рядко, но имаха и съзнаваха нуждата да знаят неговото мнение, за да се съобразят и да си помогнат в решаване на задачите си. - Особено масова група беше онази, състояща се от хора, които идваха за всичко да се допитат, всичко да споделят. И с всички дреболии на живота си да отнемат от времето на Учителя. Тази група явно беше съставена както от всеотдайни и любящи безпределно Учителя ученици, така и от такива, които не държаха деликатността, скромността и възпитаността на почтено място в рафтовете на съзнанието си! Старателно и съзнателно гледах да не съм от тази последна група посетители, които тълкуваха търпеливостта на Учителя като благоприятна за натрапчивостта им атмосфера.
към текста >>

Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство.
Уважаваше във висша степен свободата на мнението и на собственото решение. След започване на Втората световна война 1939-1945 г., при едно посещение при Учителя, зададох му такъв въпрос: „Главните противници в Европа са представители на диктатурата, едните на дясната, а другите на лявата. При това положение, който и да победи, все ще имаме не свобода, а диктатура." А Учителят често говореше за колективното съзнание, което наближава да се утвърди в бъдещото човечество. Намирах несъвместимост между диктаторското и колективното съзнание. Получих този отговор: „Ще се мине през механичната организация, за да се стигне до вътрешната, психичната организираност, която предполага колективно съзнание или съзнание за общото благо." През годините на тази война Учителят беше почти винаги сериозно замислен, явно за съдбата на народите. Не му поставих през тези години никакъв по-конкретен въпрос относно фронтовете и военните събития, не желаех да го безпокоя със свое малко или много дребно любопитство. В края на войната бурни събития ме бяха поставили в неизвестност за близките ми домашни. Повече от месец не са знаели нищо за мен - къде съм и как съм. Жена ми Иванка един ден отнесла тревогата си до Учителя и го запитала за мен. Той й казал, че след няколко дни ще разбере къде съм и какво правя. Така и станало - след 2-3 дни се свързахме и тя се изпълни с доволство и признателност към Учителя, когото също много уважаваше, въпреки че не хранеше същите чувства към някои хора от това общество, които намираше за твърде разпуснати в едно или друго отношение.
към текста >>

56. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

ТОМ 13

Тая форма на носа, водещ до любопитство (фиг.
Силният човек се отличава по две неща - той трябва да бъде добър и разумен! Всичко останало е празно! Вдъхновението, разкриването е едно моментално проблесване в ума. То е момент... Ако човек завлада своя нос - то е една голяма придобивка. Не може да мислите правилно, ако не завладате своя нос. Тая форма на носа, водещ до любопитство (фиг. 4)., другия до енергия и смелост (фиг. 5). Разумният човек трябва да знае как да изразходва своята енергия. Сряда вечер, 25 април 1928 г. Щом се измени твоето състояние, ти трябва да знаеш причините. От що зависи човешката памет?
към текста >>

57. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 41-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

А дали другите имат погрешки - това е въпрос. Любопитството.
Ще се стремя да имам съзнание на ученик. 5.VI.1924 г., четвъртък, 12 часа, обяд. (Савка Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама в София и пиша беседи. Погрешката. 74 Погрешка е, ако аз видя погрешка у другите. Погрешка е, ако аз слушам да ми говорят за погрешките на другите. А дали другите имат погрешки - това е въпрос. Любопитството. 75 За никого нищо няма да питам Учителя. Това не ме ползува. Това ми вреди. Аз трябва да раста. Никакво любопитство!
към текста >>

Никакво любопитство!
А дали другите имат погрешки - това е въпрос. Любопитството. 75 За никого нищо няма да питам Учителя. Това не ме ползува. Това ми вреди. Аз трябва да раста. Никакво любопитство! Най-малкото. 76 Аз искам в най-малкото да слушам Учителя. Аз искам да направя най-малкото, което казва Учителят. Аз искам да любя най-малкото, но да любя най-малкото в пълнотата му. 5. VI.1924 г. Окултно упражнение, 1924 г.
към текста >>

58. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Сега трябва да напуснем онова празно любопитство.
Това е истинската философия на живота. По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен; когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон, настава тъмнота и само частично се реализират нещата. Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била". И в края на краищата няма никакъв резултат. Сега трябва да напуснем онова празно любопитство. Много хора са любопитни - като говори някой, да видят какво ще каже той. Искате да прочетете какво пишат вестниците. Какво могат да пишат вестниците? Всичко онова, което пишат верно ли е? Всичко онова, което проповедниците проповядват, верно ли е?
към текста >>

59. 11. СЪБОРЪТ 1912 год. И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Бях разбира се скромен и никога не проявявах любопитство спрямо тия беседи.
Сестрата Величка Стойчева много старателно си е преписала всички беседи държани от Учителя в Търново. Те са били стенографирани от брат Гумнеров и след дешифрирането им са изпращани в градовете, в провинцията. Слушах често да се говори с брат Стоименов, дали са вече готови, или не - кой кога ще ги препише и т.н. Така и сега след събора на 1912 г. беседите дойдоха, преписах си ги, и се възхищавах от знанието дадено от Учителя. Бях разбира се скромен и никога не проявявах любопитство спрямо тия беседи. Надявах се, че един ден и мен ще ме допуснат на събора ще слушам и аз ще се ползвам. Задоволявах се да си държа бележки на беседите на Пеню Киров, които вписвах в една нарочна тетрадка.
към текста >>

60. 33. НЕЩО ЗА ПЪТУВАНЕТО НА БРАТ ПЕНЮ КИРОВ ИЗ БЪЛГАРИЯ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Той тогава кимна с глава и каза: „Пък аз помислих..." Искаше да каже, че тия писъмца, които ми даде да пусна, аз от любопитство съм поискал да услужа за да прочета какво пише.
Каквото и да пише брата, то си е негова работа. И така настигнах го аз, отидохме си всеки по пътя след като се разделихме с него. Но мина около месец и нещо веднъж аз го питам: „Брат Пеню, какво става тази година със събора, кога ще има събор в Търново и как ще стане това? " - Ами ти не знаеш ли? - Казвам „Не знам". Той тогава кимна с глава и каза: „Пък аз помислих..." Искаше да каже, че тия писъмца, които ми даде да пусна, аз от любопитство съм поискал да услужа за да прочета какво пише. Така и той един вид си поправи мнението за мене, и моя кредит пред него порасна. По-късно през 1914 г. Учителят даде едно нареждане, посочва точно имената на братята и сестрите, които трябва да присъствуват на събора в Търново. Броят на присъствуващите трябва да бъде 70 души. Ако някои от поканените не може да присъствува било по причина, че не може да получи отпуска, било, че няма парични средства, то ръководителят да посочи друг брат или сестра от местния кръжок, които да присъствуват като негови заместници.
към текста >>

61. 75. ВЕГЕТАРИАНЕЦ В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Тя не обича да задоволява хорското любопитство, но вашата искреност за моята съдба ще я предразположи към съчувствен разговор.
Не съм прочел може би кой е озвучавал, кой е помощник режисьор и т.н. Дайте ми някои новини от киноизкуството, ще се преместят ли и те в киноцентъра? След настаняването на нашия Благи на работа в Пловдив, домът ни съвсем се обезлюди. Веса, която е привикнала на оживено общуване, сигурно скучае. Аз й пиша редовно, писах й преди 3-4 дни, но добре е да й дадете да прочете и тия ми редове; това да й бъде за малко развлечение, а и на вас повод да се поразговорите с нея. Тя не обича да задоволява хорското любопитство, но вашата искреност за моята съдба ще я предразположи към съчувствен разговор. Мисля, че сега е време да ме заместите отчасти в нейното сърце, като намерите път за общуване с нея. За моята по-нататъшна съдба не знам дали ще има облекчение на срока. Въпреки всичките ми надежди за оправдателна присъда, всяка инстанция бе на старото мнение! Вече изминаха 3 години от определените 8, но как ще се справя с останалите? Завършвам, като мисля, че ви казах най-необходимото.
към текста >>

62. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Само ги разлиствах от любопитство.
Нямаше го никъде. Това продължи дълги години. 5. В следващият етап, когато започнах да проучвам, издирвам и търся материали по Историята на Школата на Учителя и за неговите последователи, започнаха да ми предават по някой и друг брой от това списание. И винаги, когато те предаваха тези откъслечни броеве чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват". И аз ги събирах и ги слагах в един кашон. Само ги разлиствах от любопитство. И толкоз. Знаех какво има в тях, но те полека-лека се трупаха в кашона. За мен тогава те бяха архив и нищо повече. 6. По едно време получих и подвързани годишнини, но те бяха разкъсани, някои книжки липсваха, аз се ядосвах, че не са пълни. Но чувах глас в себе си: „Събирай ги, те ще ти потрябват".
към текста >>

63. 11. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 16

Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература.
Обаче то оставаше скрито, защото се казва „окултна литература". ВК: А разказваха ли Ви някакви случки с Учителя по това време от нашите приятели? Става въпрос за брат Стамат и за брат Боев, защото тогава Учителят е дал 91-ви псалом. Давал ли го е тогава и на Вас? ПГ: Виж какво, аз тогава нямах познание върху Словото на Учителя, за да им задавам въпроси и да ми обясняват. Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература. Тогава теософията беше на първо място, която се откриваше на учения свят. Около 1901 г. започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа. Опитите, които прави той в Париж, в Лондон, в разните градове на Франция с прочути медиуми, обърнаха вниманието на целия свят, че няма смърт. И спиритизмът в това време беше като едно ново нещо в света.
към текста >>

64. 101. ПАРАХОДЪТ ОТ АМЕРИКА

ТОМ 16

А иначе ще дойдат хората от любопитство, а не тези, които вярват в Бога.
Но кой е този човек, не са ми казвали. Учителят на мене ми каза така: „Аз мога да накарам целия свят да се струпа веднага, като взема и възкреся тука един човек, който заминава за гробищата, но веднага Радио София ще съобщи това нещо и ще се юрнат журналисти и какви ли не от разни държави и вие няма да можете да припарите до мене. Моята мисия е друга. Аз съм дошъл да се срещна с хората, които ще работят за Бялото Братство, затова тази работа не трябва да се чува. Трябва да дойдат при мене хората, които са определени за тая работа. А иначе ще дойдат хората от любопитство, а не тези, които вярват в Бога.
към текста >>

65. XX. БЕЛЕЖКИ На ръководителя на Програмата за издаването на оригиналното, неиздавано досега Слово на Учителя Петър Дънов -Вергилий Кръсте

ТОМ 16

Когато запитали Учителя Дънов какво да се препоръчва на онези, които проявяват любопитство към Учението Му, Той казал: „Давайте им да четат „Сила и живот" от 1 - V серия.
XX. БЕЛЕЖКИ На ръководителя на Програмата за издаването на оригиналното, неиздавано досега Слово на Учителя Петър Дънов -Вергилий Кръстев I. НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ 1. Серията „Сила и живот" I - V серия бе издадена накрая 1999 - 2000 год. Тя бе включена да се издаде фототипно, поради много причини, които са разказани в поредиците „Изгревът", от съвременниците на Учителя Петър Дънов. 2. Когато запитали Учителя Дънов какво да се препоръчва на онези, които проявяват любопитство към Учението Му, Той казал: „Давайте им да четат „Сила и живот" от 1 - V серия. В тях е основата на Учението и в тях е философската страна на Учението." Ето, затова Програмата завърши с отпечатванетона тези 5 серии, за тези, на които им е необходимо това. 3. Отбелязваме имената на екипите, които са работили при всеки един - том. Те носят отговорността пред Небето дали правилно по оригинала са набрали и дали точно са извършили корекцията на пропуснатите букви, думи, изречения по оригинала. 4. Обикновено аз им предавах оригинала чрез протокол, те връщаха оригиналите, накрая аз преглеждах първите страници на пауса, както и последните страници, и ги предавах за печат. Друго не проверявах.
към текста >>

66. 8. Писмо на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова от 17.VII.1932 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

ТОМ 17

Ако му дадете една шарена книга, той най-първо има любопитство.
Само с едно се изкупва: да бъдете добри. Ако един лош дойде тук, ще му дадат буря, град, дъжд и той ще си отиде. Спокойствието е един резултат. Трябва да знае човек да чете. Вземете един човек. Ако му дадете една шарена книга, той най-първо има любопитство. Той я прелиства и най-после, ако не знае да чете, тя ще му стане неинтересна. А онзи, който знае да чете, дълго време ще се занимава с книгата. Същото е и тук, на тези места. Говедарят, като дойде тук, казва: „Колко е хубаво да се живее в града! Ние тук дивеем!
към текста >>

67. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

ТОМ 17

Въпросите и отговорите възбудиха любопитството на присъствуващите и всички погледи беха опрени към пророка, като да го молеха да им разреши тайната, която и те не разбираха.
— Пишат им. — Как пишат? — Писмо! — Ами какво писмо, човече, ти сънуваш ли? — Не сънувам, ами ти не виждаш — не знаеш да гледаш! Въпросите и отговорите възбудиха любопитството на присъствуващите и всички погледи беха опрени към пророка, като да го молеха да им разреши тайната, която и те не разбираха. Бае Митар не оставяше никога да го молят два пъти: той издигна главата си и продума: — Какво правят паяците? Паяжина, нали? Е всека паяжина е книга, а всека жица е писмо, а който прочете тая книга ще знае, че човешките закони са като тая паяжина: ако се уплете некоя дребна мушица, паякът й изсмуква кръвта; ако ли се залети некоя от големите мухи или некой бръмбар, той не само че не се уплита в тая паяжина, но я продира, па и самият паяк, ако не свари да се затули накъде в некое скрито кьоше — току видиш, че му е пресечена жицата и той тупне на земята и се разтърси…, светски работи… Когато се зажени дъщерята на чорбаджи Недко, беше се задигнала една сватба, та целия град беше покъртила. През шест къщи и отлево, и отдесно — все софри наслагани. Яденето се готвеше в казани, а виното се точеше с бъчви.
към текста >>

68. 54. Мария Здравкова Милева. 54.12. Как се изпразни салонът на Изгрева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

И аз, от любопитство, отидох.
54.12. Как се изпразни салонът на Изгрева По едно време беше се прочула сестрата на нашата сестра Граблашева като голяма медиумка. Започнаха да се тълпят около нея, отначало нашите по- наивни, а после и по-сериозните сестри и братя. Поканиха и мене. И аз, от любопитство, отидох. Нейните събрания ставаха във вторник вечер. Медиум- ката изпада в транс и говори, говори, говори - с езика на Учителя; и говори неща, които в утрешната беседа (сряда сутринта) Учителят ще ги повтори. Аз се изненадах, затрогнах и повярвах, че Учителят говори чрез нея. И започнах редовно да посещавам събранията й. Една вечер тя ми каза от името на Учителя: - Ти си най-културната от всички.
към текста >>

69. 59. Надежда Конова. 59.1. Защо и как станах „дъновистка

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

[2] Някакво непреодолимо любопитство ме привличаше все пак да отида и да видя на място какво представлява всъщност самият Дънов.
Бяха настанени у сестра Велика Анева. Предана ученичка беше сестра Халачева. Вие знаете какъв клюкарски град е Свищов. Какво само не се приказваше по адрес на „дъновистите" - всичко, каквото може най-разюзданата фантазия да измисли. За Учителя се говореше, че е без съмнение хипнотизатор и мошеник, който използува суеверието и простотията на народните маси за най-долни цели. [2] Някакво непреодолимо любопитство ме привличаше все пак да отида и да видя на място какво представлява всъщност самият Дънов. Аз приказвах с по-голяма самоувереност от всички останали. Една заран заявих пред всички учители в учителската стая: - Утре ще отида при Дънов и ще се върна дъновистка! Това изявление направих с тон, в който имаше подигравка, желание да се покажа храбра, уверена в себе си, всезнающа, убедена в правотата на това, което се говореше за „Учителя". Един добър психолог обаче веднага би прочел търсещата опора, много изстрадала и разпокъсана в болка душа. Моят мъж беше умрял съвсем млад само преди една година от бъбречна болест, след като се бяхме оженили с голяма любов и се бяхме водили само една година.
към текста >>

70. 6. Една утрин при Бялото Братство. Утринните гимнастики в лагера на „дъновистите. Едно реабилитирано българско религиозно движение

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Преди години се говореше толкова много за „сутринните поклони на слънцето", че човек наистина пристъпваше към поляната със смесени чувства на обидено човешко достойнство и на парещо любопитство.
С още по-голямо красноречие цял хор продължаваше, като че искаше и нас да убеди, че казаното е вярно: „Кой на ранина става да играй, по зелената трева и по бистрата роса, той ще бъде вечно млад, здрав и хубав и богат! " Очевидно певецът беше почитател на слънцето. Ние оглеждахме една след друга минаващите край нас двойки. Това бяха хора от различни професии и съсловия: чиновници с плешиви глави и строги изражения на лицето, занаятчии с шаячни дрехи, работници с работнически комбинезони, беловласи жени в съвсем напреднала възраст, млади, с грижливи фризури и изискано облекло. Млади хора играеха гимнастиките като някакъв балет - с вкус и дори с грация. Преди години се говореше толкова много за „сутринните поклони на слънцето", че човек наистина пристъпваше към поляната със смесени чувства на обидено човешко достойнство и на парещо любопитство. Бяхме приятно изненадани: израженията на лицата бяха съвсем човешки, спокойни, може би леко заруменени поради движенията и свежия въздух. Ето още някои подробности. На средата на поляната се белееше метеорологическа кула. Върху грижливо полирана маса беше поставен слънчев часовник. На единия край на полянката беше построена продълговата дъсчена беседка.
към текста >>

71. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство.
Нептун хармонични - Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхармонични - Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност.
към текста >>

72. 10. Главни значения и аналогии на планетите

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама.
Нептун - Места за окултни занимания, клубове за морфинисти и пр., болници, лудници. Кратка характеристика на планетите Според Барле, Кльоклер, Г. Радев, Синдбад - д-р Вайс и др. Слънце - Първична сила, жизнена енергия, топлина; Блясък, слава, мощ, организация; Човешкият дух, индивидуалност, воля, творчество, изкуство, истинолюбие, великодушие, идеализъм, щедрост, чистота, смелост, деловитост, жизнерадост, гордост, властолюбив, деспотизъм. Луна - Ритмични процеси, растителна сила, плодородие, наследственост, формуващ принцип; Промени, пътувания, популярност, общественост, болести на лимфатичната система; Душата, човешката личност, майчински чувства, разсъдливост, въображение, пасивният женски принцип, възприемчивост, мекота, религиозност, медиумичност, скромност, свенливост, колебливост, приспособяване, подражание, романтика, равнодушие, флегматичност, боязливост, меланхолия, капризност. Меркурий - Движение, съобщителни и транспортни средства - пътища, телеграфи, телефони, книги, вестници, документи, кореспонденция; Размяна, посредничество, търговия, пропаганда, връзки, нервни болести; Практически ум, интелигентност, литература, критика, прозорливост, пъргавост, сръчност, хитрост, капризност, любопитство, повърхностност, непостоянство, демагогия, измама. Венера - „Малкото щастие” - Хармония, ритъм, цъфтеж, красота; Удоволствия, лукс, връзки, венерически болести; Любов, милосърдие, доброта, чувствителност, нежност, миролюбив, изкуство, общителност, веселие, гъвкавост, разпуснатост. Марс - „Малкото нещастие” - Двигателна енергия, огън, желязо, кръв, бързина; Борба, спорове, разпиляване, кражба, насилие, остри заболявания, разрушение, смърт; Храброст, предприемчивост, амбиция, дисциплина, нетърпение, гняв, страсти, ревност, егоизъм, необузданост, омраза, жестокост. Юпитер - „Голямото щастие” - Равновесие, съхраняване; Изобилие, авторитет, покровителство, философия, религия, право, здраве; Висш разум, благородство, доброта, морал, достойнство, честност, толерантност, миролюбив, откровеност, любов към наслажденията, суетност, надутост, лицемерна набожност. Сатурн - „Голямото нещастие”, планетата на съдбата - Време, старост, минало, традиция, тежест, студ, свиване, кристализация, костна система, сухота, покой, тишина, тъмнина. Стабилност, трайност, служене, съпротива, осуетяване, ограничение, оскъдност, лишение, съблазън, изпитание, грижи, депресии, разо-чарование, самоизмъчване, скръб, обезсърчение, самотност, падане, хронически болести, обрати на съдбата, унижение, затвор, разрушение, отчаяние, смърт; Мъдрост, логика, предвидливост, самоотричане, справедливост, трезвост, напрежение, твърдост, постоянство, труд, концентриране, вдълбочаване, търпение, методичност, мълчание, простота, въздържание, свенливост, бавност, равнодушие, аскетизъм, консерватизъм, скъперничество, страхливост, тесногръдие, песимизъм, съмнение, подозрение, роптание, строгост, материализъм, егоизъм, ревност, омраза, коварство, жестокост.
към текста >>

73. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

ТОМ 18

Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго.
Понеже във всеки човек има и четирите темперамента, то, когато меланхоликът встъпи в пътя на езотерическото развитие, за да избегне лошите последици на самокритиката, трябва да развие флегматическия темперамент в себе си, за да може спокойно да се самонаблюдава. Съвършено особен езотерик става сангвиникьт, чието съзнание, както казах, е ангажирано предимно с външния свят и с удоволствие скача от впечатление към впечатление и не обича да спре вниманието си само върху един факт. Такъв характер се съществено изменя при встъпване в езотерическия път. В момента, когато у него се появи стремеж да проникне в езотеризма или когато други се опитат да го заинтересуват в това направление, той става флегматик по отношение към собствения си вътрешен живот. Затова сангвиникът представлява най-лош материал, най-лоша основа за езотерическото развитие. Понеже у него е силно развито любопитството и се интересува от всевъзможни идеи и неща, то в това число попада и интереса към духовната наука - но не за дълго. Когато е влязъл в пътя на езотерическото развитие и трябва да прави самонаблюдения, то той възприема тази задача с голямо равнодушие, защото той неохотно наблюдава своя вътрешен живот. Една или друга страна в неговия вътрешен живот може да го интересуват, но този интерес не е много дълбок. Той открива в себе си интересни свойства и се задоволява само да говори за тях и скоро съвсем ги забравя. Между тези, които влизат в пътя на езотеризма бързо, ентусиазирано, с голям замах и огън, и скоро се отказват, повечето са сангвиници. Съвсем друг е човекът на холеричния темперамент.
към текста >>

74. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

ТОМ 18

Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие.
Силите, които действат в този свят, произтичащи от Любовта, са симпатията и антипатията. В различните области те се намират в различно отношение с една тенденция на постепенно преобладаване на симпатията и антипатията, докато в седмата област антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм. Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище, защото там душите се пречистват от всички земни връзки и желания. В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата. Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта те са лишени от възможността да задоволят своето любопитство, те изпитват страдание. Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото й съществувание. В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията. Тук душата преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря. Така че трите долни области на духовния свят представят чистилището, където душата се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания.
към текста >>

Понеже след смъртта те са лишени от възможността да задоволят своето любопитство, те изпитват страдание.
В различните области те се намират в различно отношение с една тенденция на постепенно преобладаване на симпатията и антипатията, докато в седмата област антипатията е напълно победена и душата е освободена от всякакъв егоизъм. Трите долни области от духовния свят образуват това, което в религията наричат чистилище, защото там душите се пречистват от всички земни връзки и желания. В първата област на горящите желания симпатията и антипатията са в непрестанна борба с известен превес на антипатията, от което идват и големите страдания на душата. Във втората област симпатията и антипатията са в равновесие. Тук попадат най-вече онези души, които са се интересували силно от събитията на деня, речено казано, къде какво е станало, те трябва да го знаят - отличават се с едно силно развито любопитство и лекомислие. Понеже след смъртта те са лишени от възможността да задоволят своето любопитство, те изпитват страдание. Чрез тези страдания душата се освобождава от илюзиите, които са я ограждали през време на физическото й съществувание. В третата област господства симпатията и тази област е наречена област на желанията. Тук душата преживява всички видове желания и като не може да ги задоволи, страда и страданието постепенно притъпява тези желания и ги изгаря. Така че трите долни области на духовния свят представят чистилището, където душата се пречиства от всички земни страсти, инстинкти и желания. А трите горни области на духовния свят образуват това, което в християнството наричат първото небе.
към текста >>

75. 20.2. ЛУНАТА

ТОМ 19

При по-примитивните и с лоши аспекти, към любопитство и намесване във всяка работа.
20.2. ЛУНАТА В Овен - при по-издигнатите и с добри аспекти, подсилва стремежа към по-голяма контактност и общителност с хората, особено с тези от противоположния пол. При по-примитивните и с лоши аспекти дава по-ясно изразения подтик към полово влечение. В Телец - при по-издигнатите и с добри аспекти имаме всестранност за изява, известност, популярност всред околната среда. При по-примитивните и с лоши аспекти, към любопитство и намесване във всяка работа. В Близнаци - при по-издигнатите и с добри аспекти - по-голяма памет. Подсилва чувството от необходимостта да изпълнява своите обещания и задължения, също и способността към бързо схващане и разбиране на всичко. Ако индивидът е много издигнат и със силни позиции на Меркурий и Луната, то имаме един стремеж към литературни изяви. При по-примитивните и с лоши аспекти, едно притъпяване на паметта и необходимостта от изпълнения на обещания и задължения. В Рак - нейният зодиакален знак.
към текста >>

76. 20.3. МЕРКУРИЙ

ТОМ 19

При по-примитивните и с лоши аспекти едно не на място любопитство и търсене вьв всяко нещо материалната изгода.
20.3. МЕРКУРИЙ В Овен - При по-издигнатите и с добри аспекти-активизира ума, подхранва умението, способността да разисква поставените въпроси и способността за говорене и по-добро изказване. При по-примитивните и с лоши аспекти - към една не на място заядливост, да се обажда къде трябва и не трябва - стремеж към бърборене. В Телец - при по-издигнатите и с добри аспекти, дава подтика към всестранни интереси и по-научните въпроси. При по-примитивните и с лоши аспекти едно не на място любопитство и търсене вьв всяко нещо материалната изгода. В Близнаци - Неговият Зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти, Меркурий дава на родения всестранно и пълноценно всички свои добри качества. При по-примитивните и с лоши аспекти - неприятните негови влияния. В Рак - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме голяма мекота й отстъпчивост при разискване на поставените въпроси, а също и по-мека привързаност към своето. При по-примитивните и с лоши аспекти - променчивост в становищата и възгледите и остра привързаност към всичко свое.
към текста >>

77. II. Описание на хороскоп

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

Меркурий - любопитство, месене в чужди работи.
Уран - опърничавост, ексцентричност. Сатурн - скептицизъм, подозрение. Юпитер - тщеславие, разточителност. Марс - импулсивност, разрущителност. Слънце - суетност, себелюбие.Венера - нехайство, разпуснатост. Меркурий - любопитство, месене в чужди работи. Луна - непостоянство, страхливост. Линията ОW в хороскопа представлява хоризонта. Планетите, които са над тая линия, са били над хоризонта във време на раждането, а останалите планети и зодиаци са били подхоризонта. Къси упътвания за тълкуване на хороскопа 1. Всеки зодиакален знак в разни домове действа различно и влияе.
към текста >>

78. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

ТОМ 20

Скоро бях готов - махнах грубите обуща, промених горната си риза с друга, с красиво отворена яка, избръснах се (присъствуващите бяха повече брадати и небръснати и с любопитство разглеждаха както всяко мое движение, така и несесера, с който си служих).
Виждам, вие правите това -или пък има някои церемонии при влизането при него, които трябва да изпълня? Той се усмихна. - Едничкото, което мога да Ви препоръчам, то е да бъдете съвършено свободен и естествен. Питайте и слушайте внимателно - и Вие ще имате такъв богат и особен материал, какъвто никога, мисля, не сте имал. Ако не разберете нещо, питайте пак - той винаги обяснява с голямо търпение. Скоро бях готов - махнах грубите обуща, промених горната си риза с друга, с красиво отворена яка, избръснах се (присъствуващите бяха повече брадати и небръснати и с любопитство разглеждаха както всяко мое движение, така и несесера, с който си служих). Водачът ми тръгна пред мен, отвори тихо една врата, влязохме в неголямо коридорче, а след това се спряхме. Той похлопа - и може би чу позволение за влизане (аз нищо не чух) и отвори вратата. Влязохме в една широка стая, на която покривът бе наведен на една страна. Ясно бе, че това е някакъв навес, подслонен под наклона на някоя вековна канара, която е дала прибежище на тоя странен човек. Още при вратата аз се спрях.
към текста >>

Не му ли дотягам с моите въпроси и любопитство?
- Та нима Вие може да ги знаете така точно, още повече, като казвате, че те не са верни? Той ме изгледа многозначително. - Има неща - каза той важно, - които Вие нито подозирате. Исках нещо да му възразя, но замълчах. И аз самият не зная защо, но за миг ми мина през ума мисълта - не се ли държа много свободно с него? Не му ли дотягам с моите въпроси и любопитство? Пък нали ми казаха да бъда свободен? И вгледах се наново в лицето му. То беше тихо, безстрастно, но като че ли бе леко напрегнато, сякаш под златистата кожа на лицето му бягаха пламъци, течеше светлина, която се изпаряваше в малки леки облачета. Изведнъж пламъкът на лампата оживя с голяма бързина, изхвърли няколко снопа лъчи наоколо, заискри се, разсипа се на хиляди нишки, събра се наново в дивни снопове - и като че ли с допирането си до стената последната се стопи, замъгли, изчезна - образува се един отвор, който ставаше все по-голям и по-голям, изпълнен със светла фосфорна пара. После отворът се разширяваше все повече и повече и в далечината се очертаха стръмните склонове на страшно висока планина и играещи по снега розови лъчи на изгряващо слънце. Господи!
към текста >>

79. СТАРА ПРИКАЗКА

ТОМ 20

Светецът нищо не му отговори, но младежът го разглеждаше с видимо любопитство.
Нима си сторил нещо зло, та си бягал от света, или си нещо негоден да му помогнеш, та седиш тук, в тия пущинаци? - Тук е по-чисто и по-близо до Бога - каза старецът тихо. Момъкът го изгледа внимателно. - А ти отвън ли търсиш Бога? Ако той не дойде вътре в тебе, напразно ще Го търсиш. Светецът нищо не му отговори, но младежът го разглеждаше с видимо любопитство. - Значи седиш и се молиш. Пееш ли като ония там, долу? - Кои са тия долу? - Ами ония, които за Христа говорят, а за себе си обират народа. - Ти да не си богумил?
към текста >>

80. ПРИКАЗКА ЗА УЧИТЕЛЯ И УЧЕНИКА

ТОМ 20

Тук имало много и различни хора, които момъкът гледал с любопитство.
Край едно от тях видели много шатри - цял град! Момъкът много се зачудил. Досега той бил ходил по кръчми и салони и никога не бил виждал по-отблизо величието на планините и още по-малко се надявал да намери на такава височина толкова хора, и то току до снеговете! Той много разпитвал и искал да разбере какви са те и какво търсят тук, но старецът се само подсмивал и на всичко отговарял: - Ще видиш. Когато пристигнали, мнозина дошли при стареца да го поздравят с «добре дошел». Тук имало много и различни хора, които момъкът гледал с любопитство. Просто му се струвало, че сънува - толкова много, и при това на различни възрасти, хора имало там. Посрещнали и него добре и го настанили в една шатра. Всички се отнесли с него като със стар познат, но никой не го запитал защо е дошел и какво търси. Но той ги запитвал доста и един му казал, че това е училище, в което се учат - ново училище с Учител, който им говори и ги учи как да намерят верния път в живота. Момъкът бил виждал много училища и учители, но това училище му се видяло много чудновато.
към текста >>

81. II. БУНТ

ТОМ 20

- запита Чалгънов, като се държеше видимо спокоен, но гласът му леко потреперваше от любопитство, а може би и от скрито вълнение.
- Ще четеш - дело има. Тогава ще можеш и да се срещнеш с тях. - Добре - съгласи се Генко, - но аз все мисля, че това са хора, които заслужават да бъдат третирани по-добре... Най-после, те са принципиапни противници - и да са направили нещо, изхождали са от своите разбирания. А пък и по-уместно е, при тия разбъркани времена, човек да има навсякъде приятели... Чалгънов го погледна въпросително. - Семейства имат - продължи Генко простодушно, - тревожат се... Пък те са хора с връзки, и утре не се знае какво може да стане... - Е, какво може да стане? - запита Чалгънов, като се държеше видимо спокоен, но гласът му леко потреперваше от любопитство, а може би и от скрито вълнение. - Ами сега нали виждаш?... Какво беше преди два дена - какво е днес, а кой знае какво ще бъде подир два-три дни... Умълчаха се. Показа се една секретарка със силно начервено лице и дълбоко деколте, но Чалгънов й махна с ръка. - Стойте там! - викна той раздразнено - И вратата затворете!
към текста >>

82. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

ТОМ 20

Той на всичко гледаше с любопитство и желание да разбере нещо по-дълбоко, отколкото външността му се откриваше.
II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО» Още към 9 часа сутринта хората започнаха да навлизат отново в салона.37 Генко беше научил вече, че тук няма «господа», а има братя и сестри, че това е «Великото Бяло Братство», за което му бяха говорили там в чужбина, възглавявано от Учителя. Той на всичко гледаше с любопитство и желание да разбере нещо по-дълбоко, отколкото външността му се откриваше. Всеки човек тук за него имаше нещо повечко, беше и «брат». И той несъзнателно искаше да види, да почувствува това. И когато запита за нещо, отговориха му учтиво, засмяно, свободно, с една видима готовност да му услужат. Това много го зарадва. Значи това са братята - учениците на Учителя?
към текста >>

83. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

ТОМ 20

- Вие сигурно го познавате отблизо - запита Генко повече от учтивост, отколкото от любопитство.
Той крачеше бодро, изправен, елегантен. На Генко се стори, че самият той е по-стар от него и се поизправи неволно. - Да-а... - започна генералът, вече като бяха на улиците. - Времената станаха мътни. Неизвестни. Царят Отец не търпеше такива работи, но сега положението е друго... Да-а... Той респектираше хората. - Вие сигурно го познавате отблизо - запита Генко повече от учтивост, отколкото от любопитство. - М-м-м... да - каза генералът. - Собствено, от тридесет години... Аз бях флигел-адютант напоследък. Генко го изгледа - тридесет години! Та това беше цял живот! - Казват, че бил енергичен и суров човек - каза Генко, с желание вече да научи нещо положително.
към текста >>

Генералът започна с най-голямо любопитство да разглежда върховете на тополите, насадени от двете страни на булеварда, като че ли никога не бе говорил нещо.
Той обича младите хора и изслушва всички, но трябва да се знае как да се каже. Срещите с него стават с аудиенция, като предварително се изисква, обикновено. Но монархът може да се среща, когато пожелае, и неофициално. И той е човек, има право, разбира се... Ну, да... - завърши съвсем неочаквано речта си генералът. Генко, който беше се приготвил да чуе най-после нещо по тоя въпрос, който така много го интересуваше, пак остана само с очакванието си. Генералът започна с най-голямо любопитство да разглежда върховете на тополите, насадени от двете страни на булеварда, като че ли никога не бе говорил нещо. И когато стигнаха до вратата на зоологическата градина, генералът се спря. Генко следеше с внимание всеки негов жест, още чакаше да му каже нещичко по тоя въпрос именно, който най-много го интересуваше. Вместо това генералът размаха кърпичката си няколко момента и се загледа в надписа, окачен на вратата: «Зоологическа на Н. В. градина е затворена за публиката». «Слава Богу - помисли си Генко, - какво ще търсим сега между животните.
към текста >>

84. 25. ПЕЧАТНОТО СЛОВО

ТОМ 20

Но заедно с това, напоследък особено, печатът (думата ми е за периодическия печат - пресата) е станал проводник по-скоро на взаимни нападки, на клевети, на описания на най-долни сцени, на ужасни случки, на отвратителни навици, които разпалват любопитството, задоволяват долните инстинкти, раздухват низките страсти.
1924 г., стр. 4) Някога, не тъй отдавна, нарекоха лорд Нордклиф княз на печата. След смъртта му неговите биографи във всички страни на света, описващи влиянието му върху цялата английска история от две десетилетия, трябваше да признаят, че в няколко случая фактически президент министър на мощна Англия е бил лорд Нордклиф, една статия на когото е била достатъчна да катури кабинет, станал непопулярен. В нашата културна история печатът е играл ако не тъй значителна, все пак достатъчно важна роль. Колкото и малък, той е будил надежди в потиснатите маси, поддържал е техния дух и направлявал стъпките им към тия обетовани кътове на щастие, мир и спокойствие, за които мечтае всеки народ. Но заедно с това, напоследък особено, печатът (думата ми е за периодическия печат - пресата) е станал проводник по-скоро на взаимни нападки, на клевети, на описания на най-долни сцени, на ужасни случки, на отвратителни навици, които разпалват любопитството, задоволяват долните инстинкти, раздухват низките страсти. И тези вестници се печатат в хиляди екземпляри - и вместо светлина, носят на читателите си само пяната от живота, низкото в него, тъмното в човешката природа. Може ли да имаме в такива случаи оная полза, която всеки би се надявал и трябва да очаква от печата? Двадесет години се пяха хвалебни песни на Фердинанда - след това в същите вестници той бе обсипан с хули. Ругаеха и хвалиха Стамболова, Стамболийски, Генадиева - ругаят и хвалят днес и останалите по-видни българи -навярно дотогава, докато и техните глави се търколят някой ден на улицата. Види се, че ний не можем да траем някой да се издигне между нас.
към текста >>

85. 14. Изучаване на човешкия характер (продължение)

(В. «Братство», бр. 172, 8.XI.1936 г., стр. 3-4)

ТОМ 20

2), тогава тия натури са склонни към фини преживявания, но надменчиви, склонни към надценяване на своите сили, към неуравновесени желания, в които любопитството играе важна роля.
Когато тази линия е в дисхармония с останалото лице (напр. лицето има меки, закръглени линии, а носът отгоре е прав и без вдлъбнатина в основата), това показва човек, склонен към противоположни заключения едновременно (без да ги забележи), но страдащ от липса на мир в душата си. Склонен към противоположни и непоследователни решения. Ако гърбът на носа е дебел (широк), това показва, че такъв човек работи с много възможности и няма принципни решения, а се ръководи от многобройни причини и правила и се надява на инстинктите и миналото си. Когато носът е остър отгоре (не върхът на носа, а гърбът му случаят «б», фиг. 2), тогава тия натури са склонни към фини преживявания, но надменчиви, склонни към надценяване на своите сили, към неуравновесени желания, в които любопитството играе важна роля. Но обръщам внимание на един съществен факт, който трябва да се има предвид за всички случаи. Ще го илюстрирам с пример, за да бъде по-добре разбран. Цифрата 3 си е 3, но нейното абсолютно значение зависи не само от нея самата, но и от мястото, което заема всред другите цифри. Така 30 и 203 не е едно и също значение. С други думи, това, което става нещо отделно като факти или съставя елементи на една част от човешкото тяло, за да получат своето вярно значение, трябва да се турят на своето място в лицето на човека и съответното тяхно значение, омекотено или засилено от другите околни фактори, ще им даде вярната преценка на значение на всяка част, линия или ъгъл.
към текста >>

86. 16. Характерология (продължение)

(В. «Братство», бр. 174, 6.XII.1936 г., стр. 3-4)

ТОМ 20

В първия умът е насочен към обмисляне, обхващане, асимилирание; във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство.
В единия случай като чувства, които търсят пласиране. Изобилие на извор, който очертава своята дейност с рекичката, на която дава начало (такъв човек търси да обединява, усвоява и завладява, да притежава и обсебва), центърът на което е личната придобивка. Във втория случай вдлъбнатият нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят, като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури, склонни към самопожертвувание. Добри, предани майки. В първия умът е насочен към обмисляне, обхващане, асимилирание; във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство. Първите форми са присъщи на изследователя, банкера, пълководеца; вторите на жени, учени, които следват своя вътрешен подтик. Първата форма е на ума, сметката и след това желанието; втората на чувството, желанието, личното, любопитството. Мъже с орлови носове са честолюбиви. Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела. Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени.
към текста >>

Първата форма е на ума, сметката и след това желанието; втората на чувството, желанието, личното, любопитството.
Във втория случай вдлъбнатият нос има изобилни чувства, които търсят обект да се задоволят, като се отдават, но в които личното се стреми за нещо чрез даване на онова, което има. Натури, склонни към самопожертвувание. Добри, предани майки. В първия умът е насочен към обмисляне, обхващане, асимилирание; във втория любопитството замества любознанието, лесното познанство, осмисленото приятелство. Първите форми са присъщи на изследователя, банкера, пълководеца; вторите на жени, учени, които следват своя вътрешен подтик. Първата форма е на ума, сметката и след това желанието; втората на чувството, желанието, личното, любопитството. Мъже с орлови носове са честолюбиви. Мъже с орлови носове са хора, които влагат голяма амбиция в своите дела. Жени с такива носове са обикновено умни хора, но недостатъчно добри жени. Те проявяват често мъжки характер, енергични са повече, отколкото е потребно, и дохождат в стълкновение с околните. Понякога безсърдечието и безплодието са им присъщи.
към текста >>

87. 18. Характерология (продължение от бр. 175)

(В. «Братство», бр. 176, 7.I.1937 г., стр. 4)

ТОМ 20

А физическият върхът на носа дохожда на своето място (допира се до правата линия), което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка, и като вторични белези приказливост (словоохотливост), обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
Когато при това самият гръб на носа е остър, показва че е следвана известна школовка в ума, а ако е дебел, закръглен, това показва, че при опитностите, които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1, 2, 3) фиг. 1-ва. Колкото се отнася за формите 2 и 3, зачертаните плоскости са мярката на въздействие в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъванието е най-силно в чувствения свят (средата на линията). А физическият върхът на носа дохожда на своето място (допира се до правата линия), което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка, и като вторични белези приказливост (словоохотливост), обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действуващи повече инстинктивно, отколкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежател ката на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело (развит ум), тогава той е услужлив, но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр., контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя «женски нос» и фактора на мъжа умът. Във всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действува върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже (често преувеличено в самосъзнанието им), резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в 3-тия нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното.
към текста >>

88. РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

ТОМ 20

То отначало с любопитство ме наблюдаваше дали аз лично ще се използвам от «лакомия» му къс, а когато не сторих това, то доста енергично ми показа намерението си да затвърди своите права над него.
Дома сме вегетарианци и то следва неволно тоя режим. Не трябваше много, за да се схване (още повече, че беше обявено и във вестниците, а и всеки ден имахме случая да виждаме), че това беше месо с отрова - мярка, предприета да се отърват от безстопанствени кучета, страдащи често от бяс. Викнах му да остави месото на земята и да дойде. То послуша. Вкарах го в двора. То отначало с любопитство ме наблюдаваше дали аз лично ще се използвам от «лакомия» му къс, а когато не сторих това, то доста енергично ми показа намерението си да затвърди своите права над него. Със силни дърпаници то искаше като че ли да демонстрира разкаяние за своето послушание. В неговата глава липсваше идеята за смъртта. която му носеше това парче месо. В неговия - макар и крайно ограничен -психически живот, който то несъмнено преживяваше, се раждаха идеи, които не беше трудно да се отгатнат. Любопитството да види как ще се използват от неговия «лов» мина в недоумение, после - в непослушание и желание да го притежава отново.
към текста >>

Любопитството да види как ще се използват от неговия «лов» мина в недоумение, после - в непослушание и желание да го притежава отново.
То отначало с любопитство ме наблюдаваше дали аз лично ще се използвам от «лакомия» му къс, а когато не сторих това, то доста енергично ми показа намерението си да затвърди своите права над него. Със силни дърпаници то искаше като че ли да демонстрира разкаяние за своето послушание. В неговата глава липсваше идеята за смъртта. която му носеше това парче месо. В неговия - макар и крайно ограничен -психически живот, който то несъмнено преживяваше, се раждаха идеи, които не беше трудно да се отгатнат. Любопитството да види как ще се използват от неговия «лов» мина в недоумение, после - в непослушание и желание да го притежава отново. Затворено в бараката поради опасност да не прескочи сто-бора и стане жертва на улицата, то можеше да вади логични, но съвсем неправдоподобни заключения, че послушанието води със себе си лишения от лакоми късове и свобода - една констатация, повтарям, напълно логична, но несправедлива и необоснована, когато в съзнанието липсва основната идея, която дава смисъл на всичко това - опасността от отравяние - идея, която принадлежеше на друга категория съзнания - недостъпна за моя четирикрак приятел. Често пъти и в нас - хората, идеите се групират така субективно с оглед на частните интереси, т.е. субективните състояния с присъщите тям бързини на движение, породения поради това ефект на инерция и. най-после, като резултат - реактивната или съчетаната компонентна идея, която е реален ефект от въздействие и която може да се изрази или не с физическа дейност; понякога да се задоволи в такъв случай само със смяна на настроение, а друг път - дори с леко душевно смущение, кратък размисъл или неволно стъписване пред една действителна или мнима неизвестност или опасност, стремеж за запазва-ние собственото «его» от странични влияния или подтик да се постигнат по-скоро предполагаеми изгоди. ____________ * Без да зачеркваме въпроса тук за най-модерното схващание на инерцията, като резултат от електрическия пълнеж на електрона и съпротивлението на самоиндуктираното магнитно поле при движение - схващание, което е несъмнено по-близко до действителността, да бъде разгледана мисълта като електрическо явление с всичките му характерни прояви.
към текста >>

89. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

И ако вий, съблазнени от клеветите по неговия адрес или от любопитството, възбудено от пасквилните комедии, гдето автори изнасят платеното си схващание за него, отидете и чуете тихата му реч и видите кротките му очи, вий неволно ще се запитате: где е живял този човек досега, за да е тъй спокойно лицето, тъй благи изразите му, тъй голямо търпението му?
Дори няколко книги излязоха да покажат колко е опасно за България неговото учение. Един се не посвени дори катастрофата на Добро поле да препише нему. Едно забравиха всички тия: народите се отказват винаги само от фалиралите си водачи, когато явно виждат, че те ги водят все към пропаст. И ако те се озъртат и търсят днес нови - за това са виновни самите тия, които са ги докарали до тоя хал. Но разбира се, по-лесно е да хвърлиш товара си върху другия, отколкото да признаеш греха си - това е в реда на нещата - сегашният ред на неща, истинността на които именно тоя «еретик» се е решил да оспорва, и то в името на Христа и Неговите думи и живот. И ако вий, съблазнени от клеветите по неговия адрес или от любопитството, възбудено от пасквилните комедии, гдето автори изнасят платеното си схващание за него, отидете и чуете тихата му реч и видите кротките му очи, вий неволно ще се запитате: где е живял този човек досега, за да е тъй спокойно лицето, тъй благи изразите му, тъй голямо търпението му? Тих е гласът му, а все пак прониква навсякъде, мирни думите му, а разтърсват издъно и понякога говорят тъй, както самата съвест говори - бавно и неотразимо. Кой е Дънов? Едно обикновено име допреди години, една загадка днес - и легенда - утре. Ний ще оставим клеветниците да се ровят в живота му и търсят фактите - за нас, едни случайни слушатели, той е несъмнено знаящ человек, който владее себе си, владее и познания, за които малцина и подозират. Трябва да чуете някоя негова беседа, след като сте слушали на наш поп или владика, за да разберете всичката бездна от знания и сила, която ги дели.
към текста >>

Оттам и несполучливите опити да бъде разбран изцяло от тях или от нас, които го гледаме отстрани от любопитство, било най-после от тия, кои- то отиват, за да открият прицелни точки за своите клеветнически стрели.
Трябва да го чуете веднъж и да проследите как думи- те му ще се отекнат в душата ви, за да разберете тия жадни за истината разно- образни хора, които се трупат около него от всички народности, от всички вери, от всички краища. Някои от тях, наивни в своята измъчена душа, удивени от неговото всезнание, неизчерпаем океан, пред който те се губят, чакат всеки момент да станат чудеса, да се разкрият тайните на небесата, да се види Бог; други, сдържани, проучват и мълчат - трупащи богатството на знанието и мъдростта, за да ги приложат в новия живот, отделните единици на които тепърва се формират-живо т по принципите на Спасителя Исуса, живот по принципите на разумната жива природа, чрез която Бог ни изявява Своите закони. Но да се схванат тия закони се иска чистота, нечовешка чистота в мисли, чувства и дела - защото само през чисто може да мине чистото. И слушащ говоренето му и гледащ живота му, понякога на страничния человек се струва, че това е един висок връх, спуснат отвесно от всички страни, без ни едно междинно стъпало около му. Като че ли никой от слушателите съзнателно не е дорасъл да крачи след стъпките му на оная шеметна висота, гдето ги води неговото знание и интуиция. Оттам и несполучливите опити да бъде разбран изцяло от тях или от нас, които го гледаме отстрани от любопитство, било най-после от тия, кои- то отиват, за да открият прицелни точки за своите клеветнически стрели. Приживе той има съдбата на свръхчовеците - да го отричат и своят мнозина и различни хора, виждащи в него ту своята антитеза, ту пък в една негова незначителна частица - целия свой мироглед и оттам - да го мислят, че е тъкмо като тях самите. И тогава собственото си противоречие те приписват нему и собствените си качества виждат в неговите дела. Още веднъж старата истина, че всеки съди за другия по себе си, получава лишно доказателство. Водачите на нашата църква, за които всички хора би трябвало да бъдат братя - и само братя - дори и когато им са врагове, не можаха да открият нищо добро в учени- ето му. Те са се отдалечили толкова много от Христа, че са забравили думите Му и са готови да провъзгласят всеки за еретик, който им ги припомни, повтори и настои да се живеят, или сам живее.
към текста >>

90. 3. Как се подготви за печат «Изгревът», том XX

ТОМ 20

А не проявих дори любопитство, понеже бях много зает по това време със задълженията си на лекар. 4.
Ще ти потрябват». Аз послушах и ги слагах. Не съм ги чел. Не смеех. Страх ме беше. А не проявих дори любопитство, понеже бях много зает по това време със задълженията си на лекар. 4. Беше преминало онова време, при което ме бяха убедили, че «Изгревът» е мястото и на Бялата, и на Черната ложа, защото той така е съществувал и по времето на Учителя Дънов. Принудиха ме да работя и за едните, и за другите. И едните, и другите започнаха да ме охраняват, за да им свърша работата. А горе, на Небето, двата архангела бдяха - единият бе с меч и посичаше всяка непокорна глава от Бялата ложа, а другият с копието изтърбушваше също всяка непокорна глава и тьрбух от Черната ложа. Това го видях и го написах, за да се знае и да се помни.
към текста >>

91. 3. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3273, 6.VІ..1930 г., стр. 3

ТОМ 21

Любопитството на младото момиче било възбудено извънредно много и един ден предразположило Лулчева да й покаже всички скъпоценности.
Още в началото на 1929 г. със своя любовник тя била поканена в семейството на Любомир Хр. Лулчев, за да покаже изкуството си. Приемът им е бил сърдечен и Тимева успяла в кратко време да спечели сърцето на Ангелина (Гела) Лулчева ида й стане една от близките приятелки. Спечелила нейното доверие, Гела често разказвала на Малина за притежаваните от нея скъпоценности. Любопитството на младото момиче било възбудено извънредно много и един ден предразположило Лулчева да й покаже всички скъпоценности. Може би още тогава у Малина се е явило желанието да притежава скъпите накити, макар и по престъпен начин. За да изпълни своя престъпен план благоприятствувало обстоятелството, че Лулчев често нощувал в лагера на дъновистите: а г-жа Лулчева ходела почти всеки ден на гроба на баща си, който загинал при атентата в „Св. Неделя”. В НАЧАЛОТО НА М. АПРИЛ Т. Г. Малина със съгласието на Ангелина останала сама вкъщи, под предлог да свири на пианото.
към текста >>

92. 5. Вестник „Зора”, год. XII, бр. 3291, 28.VІ.1930 г., стр. 1, 3

I. ДЕЛОТО НА МАЛИНА И СТОЙКА ТИМЕВИ

ТОМ 21

С право може да се каже, че едва ли е имало в София друг углавен процес като делото против Малина и Стойка Тимеви - дъщеря и майка, - който да е будил толкова голям интерес и любопитство всред столичните граждани.
ДЕЛОТО НА МАЛИНА И СТОЙКА ТИМЕВИ Необикновен обществен интерес. Сцените пред и в съда при започване разглеждането на делото. Разпитът на подсъдимите и първите свидетели. След закриване заседанието на съда действува и пожарната команда. Шумният процес по убийството на дъновистката Ангелина Лулчева започна да се разглежда вчера преди обед в Първо наказателно отделение на Софийския окръжен съд. С право може да се каже, че едва ли е имало в София друг углавен процес като делото против Малина и Стойка Тимеви - дъщеря и майка, - който да е будил толкова голям интерес и любопитство всред столичните граждани. Още към 7 ч пред Софийския окръжен съд имаше голямо оживление. Стекли се бяха множество граждани, и особено млади и добре облечени жени, които се трупаха пред вратите и искаха на всяка цена да влязат в заседателната зала, за да следят развитието на процеса. За съжаление залата на Първо наказателно отделение е много малка и с билети са успели да се снабдят едва стотина души, между които и представителите на печата. На входните врати са застанали полицаи, които спират тълпата от народ да навлезе в коридорите на съда, но въпреки това още преди започването на процеса са вече буквално претъпкани. Голяма навалица от народ е имало и пред централния затвор, както и по другите улици, по които се очакваше, че ще минат подсъдимите.
към текста >>

ДОКОЛКО ГОЛЯМО БЕ ЛЮБОПИТСТВОТО, ОСОБЕНО У ЖЕНИТЕ, може да се види от обстоятелството, че имаше случай, когато и след като бяха намокрени чувствително, някои жени успяха да се промъкнат в заседателната зала и останаха да слушат процеса.
При все това големият коридор пред съдебната зала още е буквално препълнен. Усилията да освободи коридора от навалицата остават напразни. Най-напред полицаите си послужиха с проверката на личните карти, като арестуваха неколцина души, за да сплашат публиката да напусне коридорите, но напразно. След това се прибягна до едно друго средство - наливаха се кофи с вода, която се хвърляше върху натъпканите като сардели мъже и жени, но пак напразно. Хвърлени бяха повече от десетина кофи вода. ДОКОЛКО ГОЛЯМО БЕ ЛЮБОПИТСТВОТО, ОСОБЕНО У ЖЕНИТЕ, може да се види от обстоятелството, че имаше случай, когато и след като бяха намокрени чувствително, някои жени успяха да се промъкнат в заседателната зала и останаха да слушат процеса. След като е заел вече мястото си прокурорът г-н Хр. Стомоняков, малко след 8 и половина часа, ВЛИЗАТ СЪДИИТЕ: председател - Илия Чайлев, - председател на Софийския окръжен съд, и членове: Димитър Пешев и Никола Кирков. Граждански ищци са Вл, Темпаров, Дюкмеджиев и Чичовски, а защитници - проф. Венелин Ганев, Спиро Константинов, Хр. Стратев и Велико Савов.
към текста >>

93. 7. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3294, 2.VІІ.1930 г.

ТОМ 21

Считайки, че възбуждането на духовете не е само резултат на едно булевардно любопитство, той изтъкна като особена причина за повишения интерес факта, че дейците на престъплението са жени, действуващи без каква да е мъжка помощ - нещо рядко в аналите на криминалната история и обстоятелството, че обикновеното средство на жените-престъпнички - отровата, е заменено със секущо оръжие, което също е много рядко.
Манолов (експерт) обяснява, че отпечатъците от стъпките били взети по два начина: чрез ходене по гипсов прах и чрез ходене по чист под с ходила, намазани с мастило, и в двата случая подсъдимите били по чорапи, тъй като намерената на тавана стъпка е била също от крак, обут в чорап. СТЪПКИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ По дадените размери от експерта са по-малки от 28 см - размер, посочен в следствения протокол за намерената стъпка в тавана; стъпките на Малина върху гипса била 26 см дълги, широчина на пръстите 7,8 см и на петата - 5 см; в мастилото - дължина 24,5 см, широчина на петата 4,5 см; на майката - 25,5 см дълга и 7,5 см широчина на пръстите, и 5 см на петата върху гипса; а с мастило - 23,2 см дълга и 5 см широка в петата. Експертът обаче пояснява, че и най-опитният криминалист не би могъл да установи идентичността между двете стъпки, когато едната от тях му е дадена само в описание, какъвто е случаят. Освен това размерите на отпечатъците на една стъпка зависят от ред обстоятелства: хода на лицето, плоскостта на мястото, наклона на повърхността и пр. ОБВИНИТЕЛНАТА РЕЧ НА ПРОКУРОРА Преди да пристъпи към същността на обвинението, той посочи причините, които предизвикали тъй големия интерес на обществото към това дело. Считайки, че възбуждането на духовете не е само резултат на едно булевардно любопитство, той изтъкна като особена причина за повишения интерес факта, че дейците на престъплението са жени, действуващи без каква да е мъжка помощ - нещо рядко в аналите на криминалната история и обстоятелството, че обикновеното средство на жените-престъпнички - отровата, е заменено със секущо оръжие, което също е много рядко. Господин прокурорът по-нататък спря вниманието си, да махне СЯНКАТА НА СЪМНЕНИЕТО върху показанията на подсъдимите, дадени от тях като обвиняеми пред полицията и следователя. Съмнението се пораждаше от две обстоятелства: първо, че те може да са дадени в състояние на подсъзнателност, т. е., когато постъпките на дееца не се диктуват от разума, а от скрит подсъзнателен механичен процес, за който деецът, след като добие отново съзнание, не може да си припомни нищо; и второ, че техните показания са изтръгнати с насилие. Обвинителят отрече наличността на първото обстоятелство, като се позова на труда на проф. Попов: „Основа на общата психология”.
към текста >>

94. 14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Навремето този процес е бил най-шумният процес, с най-многолюдна тълпа от стотици хора, които са обграждали съда, и то не само от любопитство.
Някой ми я подхвърли! 11. А да се завърже целият материал в една концепция, беше много трудно. Много се измъчих, докато го свържа и да го завържа. Като отделен материал, той е една история за едно убийство. Но включен в „Изгревът”, той е вече нещо друго. Навремето този процес е бил най-шумният процес, с най-многолюдна тълпа от стотици хора, които са обграждали съда, и то не само от любопитство. Онази мафия, която е искала да насочи процеса срещу дъновистите, е създавала психози между гражданите и ги е изкарвала на улиците. Това много добре личи от репортажите на журналистите и за поместените снимки за множеството любопитни от стотици хора. 12. Това е един пример за съдбите на онези хора, които са живели по времето на Школата на Великия Учител (1922 ÷ 1944 г.) - Но българският народ не позна това време, защото той не прие Учителя, не Го позна, а Го отхвърли. Отхвърли Го народ, общество и политическите власти. И затова този народ ще бъде управляван от планетата Сатурн, докато не си изплати всички дългове.
към текста >>

95. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

A. ОБРАЗЪТ НА БЕБА ОТ РОМАНА „БЛАГОСЛОВЕНИЕ” НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ТОМ 21

Генко стоеше с хубаво зачервено лице, гледаше с любопитство и смирено се подчиняваше, когато го въртяха на една и друга страна.
Генко, който се миеше и пръхкаше, спря временно това, поизгледа я внимателно и без да й каже нещо, се заизмива. Докато той се триеше с подадената му кърпа, Бебо пъргаво шеташе около него, като мокреше четката, чистеше му дрехата и сама си говореше със същия странен глас и маниер, като да беше някоя баба, която държи проповед или съветва своето внуче... - То като се ходи, трябва да се внимава, ами разбира се... човек трябва да съзнава какво върши. Съзнанието на човека се отличава от животните...Я, я ту-у, брей... за цяла локва има! Чакай, аз нож ще взема - и тя прехвръкна като гумена топка и в следния момент стържеше вече големите кални петна. Иванка усмихнато й помагаше. Генко стоеше с хубаво зачервено лице, гледаше с любопитство и смирено се подчиняваше, когато го въртяха на една и друга страна. Мичето беше вече влязло вътре. - Имате ли много посетители? - запита Иванка Бебо. Последната каза едно „Какво? ” - после изглежда, че разбра какво я бяха питали, защото бързо добави: - Има, има.
към текста >>

96. 10. Никола Ватев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

От любопитство желаят Ватев да им направи сеанс.
* *Виж« Изгревът» том IIстр. 277-280; том VIстр. 665,668, 701-712. В дома на Ватев идват двама офицери, които не вярват в Бога. Сядат в приемната му и започват да говорят подигравателно за Учителя. От любопитство желаят Ватев да им направи сеанс. Той пита Учителя и получава неговото разрешение. На сеанса Ватев отговаря на многобройните им лични въпроси, от което те остават доволни. Накрая чувстват, че се схващат, не могат да се мърдат и в тях влиза някакъв дух, който ги заставя да се удрят с ръце по коленете, които започват силно да ги болят. Те викат, но удрянето продължава. Брат Ватев се вижда в чудо.
към текста >>

97. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Ще се въздържате от любопитство.
Какво нещо е идеалният живот? Идейният живот е да е човек сам. Щом има две идеи, ще има разногласия. Човек трябва да мине и нирвана, и да дойде в това състояние във вечната светлина. Минал е страдания и се радва само на благото. Ще се въздържате от любопитство. Нито ще казвате всичко, но и няма мълчите. Нашият живот може да бъде за разумните хора. Добрината прониква в целия козмос. Тя се раздава навсякъде. После - ревността, малодушието, отмъщението, озлоблението, разкаянието, и после идва жертвата.
към текста >>

98. Статия I-ва. Моето гостуване и плен у Белите Братя

ТОМ 24

А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание.
Говори се и не може да се не говори. То е интересно, знаменателно и, в някои отношения, загадъчно явление. Интересно, защото е оригинално българско: основано и предвождано от българин, то проявява голяма жизнеспособност и клони да стане интернационално. Знаменателно, защото, макар съвсем младо, едвам 25-годишно, то вече брои по всички краища на България десетки хиляди ревностни последователи, които постоянно и с усилен темп се умножават. Семето е прозябнало дори и отвъд пределите на малка България. А загадъчно го нарекох, защото увлечените в това движение предизвикват спрямо себе си между нас, българите, най-малко три различни становища и настроения: едни ги посрещат със зачудено любопитство; други - с подозрение, страх и омраза; а трети - с надежда за удовлетворение глада и жаждата си за Богопознание. Първите - смятат дъновистите за странни, непонятни и, може би, смахнати; вторите - за "опасни сектанти", "нови богомили" (в калугерско разбиране); а третите - за съвременните Божи Люде, истински християни, носителите на здраве и спасение за днешния погиващ свят. Днес за днес най-активни и гласовити в случая са хората от второто становище. Насъсквани и предвождани от официалното духовенство, те прогласяват новото учение за деморализиращо и гибелно (1 )*. Че то подкопавало устоите на народността, държавата, семейството и особено на черквата. Приписват на привържениците му странни, чудовищни, неморални постъпки и похвати, особено на техния водител.
към текста >>

99. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Мнозина от читателите ни проявиха голямо любопитство от миналия брой за брата Арнаудов - "дяконът, който станал дъновист".
Мнението му за Учителя е следното: - Един пълнолетен Син Божий. Всички сме деца на Бога и нашето предназначение е да бъдем осиновени, според Павла. Но ние сме още малолетни Божии деца, както казва Христос. Жена ми Пенка чрез откровение първа го нарекла "Учител". Дотогава са го наричали г-н Дънов и вярно е, Учителят е пълнолетен Син Божий. Мнозина от читателите ни проявиха голямо любопитство от миналия брой за брата Арнаудов - "дяконът, който станал дъновист". И ние побързахме да го намерим. Заварихме го с наряда в ръка, за който стана дума по-горе. Г-н Симеон Арнаудов е млад, симпатичен мъж. Той произлиза от старо свещеническо семейство, като баща му дядо му и т.н са били православни свещеници. Бивш столичен дякон, той доброволно напуснал църквата и хвърлил расото през 1936 г.
към текста >>

100. 8. Старозагорският адвокат Иван Желязков Сливков, състудент на Учителя в САЩ

ТОМ 24

Водени от любопитство, ние тръгвахме да Го търсим.
"Погледнете, казваше Той, каква премъдрост, каква хармония, каква велика разумност има в звездното небе. Погледнете малките цветенца и поточетата. Кой поддържа тази красота около нас? " Разговорът водеше на отличен английски език. Понякога неусетно се отделяше от нас и дълго не се завръщаше. Водени от любопитство, ние тръгвахме да Го търсим. Унесен в размисъл, вглъбен в мисли, Той не усещаше нашето приближаване. Ако някой от нас отиваше да Го побутне, Той трепваше и лицето Му изразяваше лице на човек, който се пробужда от красив сън.
към текста >>

НАГОРЕ

0.60977005958557