НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
154
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Трудолюбиви
западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците.
УВОДНИ ДУМИ На запад има вече обширна окултна литература. Тая окултна литература се състои от преиздадени стари окултни съчинения, от проучвания религиите и културата на древните източни народи, от изложения на опитни (особено психически) изследвания в наше време и пр.
Трудолюбиви
западни писатели събраха маса стари и нови данни и успяха да изложат много окултни въпроси на език, разбираем за съвременниците.
Заслугите на западноевропейската окултна литература са безспорни, но те остават предимно теоретически. Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота. Техните изследвания и съчинения, ценни сами по себе си, останаха достъпни само за тесен кръг хора. Това има дълбоки причини. Върху тях тук няма да се спираме.
към текста >>
2.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
То расте, учи, става момък,
люби
, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням.
Но животът ли беше формата, или формата е само едно моментно изражение на живота? Това още не се знае. Но в своите лутания и издирвания учените разбраха преди всичко, че самите те са човеци, които живеят. И всъщност, те се бяха усетили за живота от собствения си живот. Детето се ражда, малко, хилаво същество, страшно, плачливо и ужасно лакомо!
То расте, учи, става момък,
люби
, страда, оженва се, става учен, старее и един ден се просва на каменната аутопсионна маса, неподвижен, леден и ням.
Животът го няма вече у него. Де беше, обаче, досега? Тялото е тука, но животът го няма. Анатомите преровиха хиляди пъти трупа, намериха мозъка, сърцето, белите дробове, стомаха, всичко имаше в трупа, но животът го нямаше. Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха.
към текста >>
3.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В големите дълбочини са намерени само животни –
любители
на тъмнината.
В животинското царство е по-силно изразено психофизиологичното влияние на светлината. Има животни силно хелиотропични, а други – отрицателно настроени към светлината. Всичко това има отношение към самата психология на животните. В океаните, изследванията показват, че светлината под форма само на сини и зелени лъчи прониква на дълбочина 550-600 метра. По надолу следва непрогледен мрак Затова и само до тая граници са намерени растения.
В големите дълбочини са намерени само животни –
любители
на тъмнината.
До тук слънчеви лъчи никога не стигат. Тук се констатира един парадоксален факт. Едни от тия морски животни, притежават големи добре развити очи, а други са съвършено слепи, макар че се намират при едни и същи условия – и едните и другите, Подобно явление намираме и у сухоземните нощни животни. Бухалът, кукумявката притежават големи очи. с които могат да се ориентират и при най-оскъдната светлина.
към текста >>
4.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Майката, която
люби
своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните.
Ако е момче, то не иска да се задоволи с каквото и да е, а трябва непременно да стане голям човек, да заеме, някоя висока длъжност. Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен". И тръгнат, момчето да става голям човек, момичето да се харесва, а светът им поставя прегради. Лутат се те цял живот и най-сетне кажат: „Ние сме разочаровани, нас не можаха да ни оценят". Това не е храна за сърцето, това е отрова.
Майката, която
люби
своето дете, трябва да го научи да не къса цветята, защото ги боли; да не лови птичките, а да им дава трошиците, които са останали от трапезата; да не бие животните.
Детето не трябва да мисли никога, че другите му са длъжни да му дават и да го оценяват. То трябва да се на учи да полива цветята. Майката трябва да научи детето си да служи, а не да му служат. Детето е зародиш, семенце на един бъдещ живот. Ние трябва да го посеем на добра почва т.е.
към текста >>
5.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е
любил
.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично. А това духовно развитие се храни именно чрез едно непрекъснато искане от Върховния да станем способни да поддържаме тялото си напълно здраво, да избегнем болести и недъзи и да надхвърлим по възможност сегашните ограничени условия на умиралката. Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други. Кога ние обичаме един човек, препращаме му нашия род или качество на мислене. Ако тази мисъл е възвишена, тя ще стане за тоя човек един истински елемент, носител на живот и здраве, дотолкова, доколкото той е годен да го възприеме и асимилира.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е
любил
.
И ако любовта ни бъде приета, тя ще послужи само за умствения упадък на този човек, наместо за негово повдигане. Па и как можем изпрати възвишена обич някому, ако я нямаме към себе си? Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие. Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество. Висшата любов към себе си значи, че човек е правдив спрямо сам себе.
към текста >>
6.
Дух, сила и материя
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
на децата
любимият
цвят остава още червената краска.
най-много обръщат внимание и обичат червения цвят и на второ място – жълтия. Малко по-възрастните деца обръщат внимание още и на белия цвят, който у тях заема трето место, после зеления, кафявия и черния. Синия цвят държи в тяхното внимание последно място. Някои от тях нямат никакво впечатление от него. Дори до 7-8 год.
на децата
любимият
цвят остава още червената краска.
Едва към 9-10 г. синият цвят изведнъж взема предимства. Д р Фрере е измервал със силомер мускулната сила на деца от 7 до 10 годишна възраст при различни осветления. Оказало се, че червената светлина най-интензивно събужда физическата сила. Тя почти удвоявала силата.
към текста >>
7.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което
люби
, един ум който мисли за нея.
Процесът е аналогичен с физическите болести: всяка болест създава условия за поява на нова. – Така човешката душа тръгва по един низходящ път, който все по-вече я отдалечава от нейния Първоизточник – Бога. Тя неминуемо навлиза в все по-нисшите степени на живота. Материята става все по-гъста, ограниченията – все по-големи, страданията – по-силни. Като че ли бавно, но сигурно потъва в една безкрайна бездна, в която ще изчезне завинаги... Но не, тя не е загубена, не е изоставена.
Там горе има едно око, което бди над нея, там има едно сърце което
люби
, един ум който мисли за нея.
И това Велико Сърце подава ръка към нея. Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път. Страда мъчи се, но всичко е напразно. Тук именно идва церителят да ù покаже методите, чрез които ще може да се освободи от тия вериги, да се излекува от своите рани и се върне наново към своя Първоизточник. Самия процес на лекуване ние намираме описан във всички религии, само че в различни форми.
към текста >>
Ето защо вместо да повтаряме постоянно: „не лъжи", по-разумно е да казваме „говори истината", вместо „не прави зло" – „прави добро", вместо „не мрази" – „
люби
" и т.н.
Питам: на мястото на разрушеното какво ще остане? Напр. усещате омраза към някого. Опитате се да унищожите тази омраза. Тогава какви ще бъдат по-нататъшните ви отношения спрямо него ? Не е въпросът само да се руши, но да се създаде нещо ново.
Ето защо вместо да повтаряме постоянно: „не лъжи", по-разумно е да казваме „говори истината", вместо „не прави зло" – „прави добро", вместо „не мрази" – „
люби
" и т.н.
Това е един положителен метод, чрез когото единствено ще можем да съградим един нов морал. И в този нов морал пороците ще останат само като една тор, върху който ще израстат новите добродетели. Добродетелта е обаче само един резултат от една усилена дейност на човека. Тя не се придобива по благодат. Основното нещо, което ние трябва да внесем в себе си и което ще ни послужи като база за по нататъшния градеж е любовта.
към текста >>
8.
КАРТИНКИ ОТ КОМУНАТА НИ - Беллий Здруг
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз
възлюбих
небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз
възлюбих
небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено.
Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта. Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе!
към текста >>
В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и
възлюбих
още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията.
В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и
възлюбих
още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта.
Тогава възлюбих и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик, възлюбих всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце. Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата.
към текста >>
Тогава
възлюбих
и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик,
възлюбих
всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Аз възлюбих небето с неговите безчислени, блестящи звезди в нощите, когато моят взор се повдигна нагоре и за първи път може би, подири там във висините нещо ново, светло, родствено. Тогава, в смълчаните часове на тия нощи, аз видях неговото безмълвно тържество. Тогава разбрах нещо от онова, което трудно се разбира от книгите и преданията. В тия часове аз гледах милионите слънца, пръснати по безконечния шар на вселената и възлюбих още по-силно нашето слънце, което всяка сутрин, със свойта огнена колесница раздира мрачните завеси на нощта.
Тогава
възлюбих
и хората, що се движат по земята, малките ръчички на детето, които се протягат утрин към слънчевия лъчезарен лик,
възлюбих
всяка тревица и цветче, до които се допира лъч от великото огнено сърце.
Звездното небе! То откри за мене ритъма на великия оня пулс под който се движат всички живи. То ми разказа за душите, за великото дело на Вечния! Странен, непонятен е езикът на звездите; него го разбира само душата, а душата ни приказва само в стихията на ненарушим покой... Звездното небе – книга на времената, книга за гадание пътя на слънцата. Откровение и свидетелство на хората заради това, че те са Божии.
към текста >>
9.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Известна е историята за затворника Peliisson и неговия
любим
паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника.
Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване. Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост. От насекомите е известна голямата музикалност на паяка.
Известна е историята за затворника Peliisson и неговия
любим
паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника.
Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално. Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора. Там е имало за единствен слушател – един паяк. Gretrsa разказва за друг паяк, който по жичката на паяжината си слизал върху пианото му всякога, когато той почвал да свири. В 1886 г.
към текста >>
10.
Списанието PDF
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Той беше тих,
трудолюбив
и остави художествени музикални композиции на библейски, детски и др.
На 20 юли т. г. се помина в гр. Казанлък един от приятелите на „Житно Зърно" – Христо С. Дързев.
Той беше тих,
трудолюбив
и остави художествени музикални композиции на библейски, детски и др.
сюжети, неизвестни почти никому, които редакцията възнамерява да издаде, приложени към възпоменателен албум за него. Нека Бог даде лек път и мир в небесните селения на неговата светла душа! Редакцията.
към текста >>
11.
ТЕЛЕСНО И ДУШЕВНО - В СВЕТЛИНАТА НА ОКУЛТНАТА НАУКА - В.
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и
люби
така, както вълкът
люби
малките агънца.
Добре, да поставим на преоценка следното: Яви се у тебе едно желание, една мисъл да се добереш до нещо, което ще наслади тебе, а ще лиши другия. Кое е сега силата, да се нахвърлиш под подбудата на твоите страсти към него, или да си поставиш сам въздържание? Какво по-лесно от това да посегнеш и откъснеш чуждия плод. Нима има геройство в това? Нима ония, които днес се възпират нямат смелост за това, или друго движи душата им?
Не вегетират, а живеят, учат най-великото изкуство да служат на Богочовека в нас, а не на мъничката плашлива животинка, която унищожава като гъсеницата, мислят с ума на паяка, който плете изкусни мрежи, стреля от засада с продуктите на съвременния гений и
люби
така, както вълкът
люби
малките агънца.
Нови хора се раждат сега. Неусетно те въстават из развалините, из пепелищата, създадени от тия които „не вегетират", хора с нов морал, с нова естетика. Те не са свързани още в никакви стройни редици, а са разпилени по света, както звездите по небето. Техният живот често протича неусетно, незабелязано за ония, които „не вегетират", но в края дървото на живота им има плодове. Тия хора не са необикновени, от тях сме виждали и те се познават по радостта, която усмивката на любовта е сложила като печат на лицето им За нас обаче, които желаем да следваме техния път, те са необикновени и нашето поведение към тях е поведението, което имат залутаните пътници към ония, които са им посочили действителната пътека в мъглява зимна нощ.
към текста >>
12.
ЕЗИКЪТ НА ЗВЕЗДНИТЕ НЕБЕСА - H. P. Burgoyne
Съдържание на бр. 8 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-
любимите
му арии.
За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело. Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния.
Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-
любимите
му арии.
Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила. Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф. П. Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче.
към текста >>
13.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ - Д. Стоянов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с
любим
приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си?
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПРИРОДАТА — АНИМИЗЪМ Ако звездите се движат в пространството и във взаимно притегляне и отблъскване запазват всемирната хармония и движение, ако слънцето и луната следват неизменно своя път, оказвайки признато влияние върху живота и развитието на всички същества на земята, ако растенията със своя дъх донасят успокоение и радост, замайване, а понякога и смърт на вдъхващия аромата им, ако всичко в природата е подложено на такова взаимодействие и ако всичко следва закона за причина и последица, може ли да допуснем, че само човекът е освободен от взаимодействието в природата? – Проявите на живота идат да ни докажат обратното – и човекът, който е също живо същество попада под общия закон на взаимодействието. – И хората си въздействат един на друг, обаче това взаимодействие не е толкова силно, за да го схванем с нашия ум, но все пак достатъчно силно, за да го почувствуваме. Нещата съществуват независимо от това, дали ние знаем за тяхното съществувание или ако знаем, независимо от това, дали сме могли да ги класифицираме и подведем под определени норми и закони.
Кой не е чувствувал промяна в настроението при срещата с
любим
приятел, лъхващ радост и живот от себе си и около себе си?
Попаднали във весела група, нашата мрачна гостенка „тъгата" ни напуща, разсейвайки се като мъгла пред лъчите на пролетното слънце. А и обратното се случва – скръбта на близкия обзема и нас, тъгата на един помрачава радостта, разваля веселото настроение на цяла група. Силен индивид, който вярва мощно в една идея, може да предаде своята вяра и въодушевление на окръжаващите го. По такъв начин се раждат и подържат фанатичните политически и религиозни общества, които увличат попадналия под влиянието им индивид и го правят, при една по-слаба воля, жертва на своите прави или не, но все пак искрени вярвания, омаломощавайки съвсем неговата воля и самостойна мисъл. Един военачалник, с мощно бойно въодушевление и вяра в своята звезда и победа разпространява своята вяра и въодушевление върху воините си така, както се разпространяват вълните по гладката повърхност на езерото от хвърлен камък и тази вяра, това предадено бойно въодушевление крепи, повдига техния дух и увенчава с победа, обръщайки неприятеля в бягство.
към текста >>
14.
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на
братолюбието
.
КЪМ БОГОПОЗНАНИЕ Човекът, мислещият човек, винаги е търсил да открие разумния смисъл на живота, да разреши и разбули загадките, които се изпречват на пътя му; да разбере неговата настояща цел, законите, живите онези вътрешни закони, които са неговите истински двигатели и да се нагласи, да намери своите правилни отношения спрямо тях, та по такъв начин да може да дойде до по-мирно и плодоносно развитие и да излезе из вихъра, из катастрофалния път на борбата за съществуване и самоизтребление.
Виждал е той, че по този път освен дето не се идва до някакъв културно-просветителен напредък, но човечеството е отивало все по-назад и по-назад към издребняване и израждане и самодоволното мъдрословие и надутост заемали мястото на смиреномъдрието, а ненавистта и омразата – мястото на
братолюбието
.
Той не е могъл да се примири с мисълта, че всичките тези ежби, гонения и кървави самоизтребления са единствената възможна проява на туй, което може да се обхване в понятието живот и че по-разумни отношения – по-светли дни за хората на земята не могат да настъпят. А защо, наистина, хората не са щастливи. Милиони хора днес са принудени да водят сурова, непосилна борба за своето оскъдно съществувание, харчейки всичкия запас на жизнените си сили за вършене на механическа безсмислена работа. Милиони хора, въоръжени спират своето културно развитие, за да изучават изкуството на братоубийството! Такава ли е съдбата на човека?
към текста >>
Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е
братолюбието
, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват.
Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично. Следва това, че животът, целокупният живот, в неговата разумна и хармонична проява, не е без диригент. Но къде е този Диригент? Как да Го намерим? Кой е пътят, който ще ни отведе при Бога, при централните, неизчерпаеми и кристални извори на живота?
Учението на Бялото Братство в далечното минало е казвало и сега и в бъдеще ще казва, че този път е
братолюбието
, топлото това братско чувство, този прèценен и рядък дар единствено е в състояние да запълни празнотата, която всички чувствуват и за която всички жадуват.
„Чистите по сърце ще видят Бога", казва Христос. Някои казват, че твърденията в това учение не подлежали на проверка. Това обаче, не е вярно. Не е ли това една ясна и категорична формула, която без изключение би дала едни и същи резултати винаги, когато се спазят исканите условия? Ние знаем, или можем да узнаем, условията, които трябва да спазим за добиването на кислород, водород – те са постоянни и неизменни.
към текста >>
15.
ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да
любим
".
МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ Уводни думи „Проучвайте природата, всички велики закони, живите истини в природата". „За да изправим живота си, нам е потребна една положителна божествена наука".
„Когато дойде божествения принцип в нас, само тогава можем да
любим
".
„Докато сме свързани с невидимото, докато сме свързани с Бога, отдето иде нашата сила, ние сме отлични певци на сцената". Дънов Който иска да работи съзнателно и разумно, трябва да има знание на законите и принципите, които лежат в основите на живота. Но тези познания можем да добием само при едно по-дълбоко изследване на действителността, Всъщност, що е окултизъм? Той всъщност е естествознание, разширение на естествознанието. Той стои на чиста опитна почва.
към текста >>
16.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
* Високо над тях, отвъд светлината на
любимия
Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви.
На пладне пламъкът достигал средата на небето и като брилянтна корона изпускал в кръг нишки от светли лъчи, по всички страни на небесния свод, които към края стават бледи. И тоя пламък те назовали Агни, Огънят на тяхната свещена Любов, който носел със себе си деня. Той всеки ден спохождал земята, обвивал я в своята нежна прегръдка и с топли целувки обсипвал нейната стройна снага. Поднасял ù скъпи дарове и кител шията ù с бисерни гирлянди, светлите ù коси с диадеми от брилянтни звезди, нозете ù, ръцете ù – с гривни от злато и корал. Тъй текъл живота, в оная зора на човешката култура, когато истината властвувала далече от земята, в други небесни земи и слънцето и звездите оставали скрити за човешкия взор.
* Високо над тях, отвъд светлината на
любимия
Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви.
Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях. Техните лъчисти души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли.
към текста >>
Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната
любима
звезда.
Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час. През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева. През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир.
Мощната мисъл и великата любов на тия деви пронизвали като огнени стрели безкрайното небе и стигали до тяхната
любима
звезда.
И тогава, в тази далечна земя, настъпвала пролет. Цветята разтваряли своите пъпки и тяхната усмивка разнасяла далеко своя аромат. Птичките запявали химни и трепкали с криле високо по небето и радост изпълвала сърцата на човеците. Защото тяхната дева им се усмихвала, тяхното слънце ги гледало из дълбочините на небето. Всяка дева била душата на всички живи същества, които обитавали в една от тези далечни земи.
към текста >>
И когато тя наближава до своята
любима
звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество.
И в уречената нощ тя се прощавала със своите сестри, разпервала ефирни криле и литвала с бързината на мисълта из безкрайната шир на небето, сияеща от радост. Така тя летяла от слънце до слънце. Нейните очи пиели от светлината, що пръскали тия слънца, а душата ù се пълнела с дивната музика на звездите, що се разливала от неизмеримите пространства на небето. Тя не била вече глуха, светлината ставала за нея музика и музиката – светлина – в тази музика и светлина, тя долавяла живота на различните същества, които обитават тия светове. И като прелитала край всички слънца и звездни системи, за да се опие от красотата, музиката и живота на тия небесни извори – пръснати по сребърния млечен път – тя се отправяла към последното слънце, към онази земя, която щяла да стане нейна нова родина и царство.
И когато тя наближава до своята
любима
звезда, в последната настъпвало неизразимо тържество.
Цветята добивали нови багри, нова красота и техният дъх ставал омайно хубав. Птичките запявали нови, непознати дотогава песни, а сърцата на човеците трептели в неземна радост; те започвали да се обичат, славели небето и пеели химни на великата любов. „Защото идела тяхната богиня, изгрявало и тяхното слънце, разцъфвала тяхната душа, но хората не знаели това...” * След една тиха нощ, пълна с омая и трепет, необикновената песен на ранните птички събудила жителите на земята. Бил първият ден на пролетта, когато красотата облича своята цветна премяна и посреща с китна усмивка новата година. Удивление и възторжена радост заиграла в сърцата на всички, когато отправили поглед към изток.
към текста >>
17.
Научна астрология - Г.
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Ни веднъж не е отбелязан случай на
користолюбие
, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф.
Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за наследственост. Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест. Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др. Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари: „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение.
Ни веднъж не е отбелязан случай на
користолюбие
, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф.
Арнаудов: „Студии върху българските нрави и обичаи”, стр. 79.) И по-надолу казва още: „Нестинарите не са нито пияници и вулгарни лъжци, нито безнравствени пророци, и всички обвинения в тази посока, поддържани от студени скептици или от зломислени хора, говорят само едно – колко малко са вникнали в религиозно-психологическите предпоставки на нестинарството някои наблюдатели отдалеко". Иначе нестинарите не водят някакъв особено различен живот от другите селяни. Те се отличават само по това, че са по-големи въздържатели, честни и умни. През останалите дни те си гледат полската или други работи.
към текста >>
18.
Мисли за ученика - Борис Николов
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе –
любимец
на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже.
Из „Приказки и песни" ГЕОРГИ СЕВЕРОВ 1. Слънцето Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно, що раздираш мрачината със своята блестяща колесница. Поклон пред тебе живо, огнено сърце, кръвта на което се струи в нашите жили.
Когато сутрин ни погледнат твоите устремени, прелестни очи, в душата ни затрептява тихата, неземна радост по тебе –
любимец
на света и живота, който ти струиш на вси страни, докосва живота в нас и пробужда заченките на нещо ново, което езикът на земята не може да изкаже.
С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец.
към текста >>
От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният
люби
чрез тебе, Той гледа през твоето око.
С радост те гледат очите ни вечно млад и неуморим! С радост се протягат ръцете на младенецът към тебе и малкото цветче те дири с неизразим копнеж да изсушиш с твоята целувка брилянтната сълза, която нощта е оставила на неговото чело. Безчислено много слова на благодарност изказват устата ни за тебе, и ръката в трепет дири струните на сребърната арфа, за да откъсне от нея най-прелестната, най-чаровната песен за тебе – царствен и достоен син на Вечния! Благословен си ти, когото с почуда гледат как летиш по своя огнен път! От памти векове такъв си, какъвто те разказват нашите пъстри приказки, пришепнати тихо в късна доба от устните на мъдър старец.
От памти векове гори твоят плам и твоята любов и неугасим ще бъде, защото Вечният
люби
чрез тебе, Той гледа през твоето око.
Слънце златно, когато клониш към залез след своя дълъг път, в душата ни се заражда тъга по твоя царствен лик, и нощта би била тежка за нас, ако от неизмеримите висоти не ни се усмихваха приветствено и тихо твоите далечни братя. Сутрин, когато твоите първи стрели политват в света, у нас трепва оставената радост и ние разкриваме широко очите си, за да срещнем смелия ти ведър взор. Вечно биещо сърце, носител на живота, приеми нашата любовна дума, нашата радостна въздишка и поклон, които пращаме към тебе, неуморим и достоен, когото никой не може да настигне в хубост и бяг по шеметния огнен път! Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден !
към текста >>
Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата
любима
в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха.
Когато вечерта си легна и се вгледа във висинето, където тръгнаха звездите, нему му се чинеше че очите на Абар го гледат и стори му се още, че той потъва в царството на великата тишина, що се четеше в тях. Искаше му се да се взре по-дълбоко и да надникне до онова светилище на човека, което наричаме душа. Отгде се чете в душата? Странникът разбра, че всякога, когато се запътим за душата, ние ще срещнем две зеници, препълнени с тайна, която ще трябва да разгадаем. Различно гледат очите на човека.
Той си спомни за това, как го гледаха очите на най-добрия му приятел, очите на неговата
любима
в далечния му роден кът и как го погледнаха очите на мъдреца, в които той прочете за миг глъбините на душата ... И странникът разбра, че най-чудното, това е зеницата на човешкото око ... * На другата вечер те нищо не приказваха.
След скромната вечеря, Абар влезе в къщи и след малко пак се завърна, носейки нещо в ръка. – Седни тука, каза той на своя гост. Нека тая вечер си починем в тишината на нощта и нека да забравим за миг грижите на деня. Аз ще се помъча да развеселя сърцето ти с тая малка свирка, издялана майсторски от ръката на пастир. Тя има меден глас.
към текста >>
19.
Правият път на живота
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Новите книжки представят голям интерес, както за
любители
така и за специалисти.
НОВИ КНИГИ: „Най-новата ориентировка на физиката" от Giulio Alliata и „Силовите полета" от същия. И двете издания на Otto Hillmann, Leipzig. Твърде известният със своите напредничави възгледи швейцарски физик говори в първата книжка за смисъла и значението на Микелсоновите опити и върху теорията за електронните тръби. В същата той излага, че след пълен опит на Айнщайновата теория на относителността, това, което слага той за основа на своята теория, подготвя и нейното оборване. В другата книжка пък се разпростира върху гравитационните и електромагнитни полета, които разглежда и обяснява по нов начин.
Новите книжки представят голям интерес, както за
любители
така и за специалисти.
Учение за мисловните вълни от D-r Fritz Giese. В горното съчинение известният Щутгартски частен доцент по психология и психотоника разглежда върху научна основа въпроса за възможността за мислено предаване. Вземайки под внимание и най-новите опити на Schrenck-Notzing авторът достига до една твърде приложима теория за мисловните вълни, така че горното съчинение макар и малко по обем, но съставя ценен принос в тази област на човешкото познание. Песента на звездите Всеки ден науката потвърждава повечето от данните на окултното предание. В това няма нищо чудно, ако си спомним, че маговете и посветените на древността не са нищо друго, освен тогавашните учени.
към текста >>
20.
В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев
Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.
Щом човек познае единния живот и го
възлюби
във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата.
И кой може да накара какавидата да стане пеперуда, освен естествения процес на растене и онази вътрешна сила у нея, която във връзка с условията се проявява по един или друг начин. Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята.
Щом човек познае единния живот и го
възлюби
във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата.
Тогава човек може да люби както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия. Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме. И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата.
към текста >>
Тогава човек може да
люби
както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия.
Следователно, основното заблуждение у съвременните хора, които искат чрез насилие и кървава революция – да изменят съществуващия строй е, че те не спазват естествения процес на развитието и потъпкват най-ценното в човека – неговата свобода, при която само е възможно творчество и хармония. Новото общество от свободни хора в свободни братски комуни е възможно само тогава, когато революцията стане вътре в тяхното съзнание и те се обърнат от какавиди на пеперуди, когато надраснат както личния, така и класовия и народния егоизъм. Тогава ще се срутят всички закони, ще изчезнат всички прегради, светлина ще озари умовете на хората и животът ще бъде свободен и радостен. Тъй, че всички противоречия се разрешават сами по себе си – щом се разреши основното противоречие, щом човек познае живота в себе си и го отдели от формите и проявите му, каквито са мисълта, чувствата и волята. Щом човек познае единния живот и го възлюби във всички форми – той вече е пробил пашкула на егоизма – бил той личен или народен и се е родил за новия живот на пеперудите, за живота на космичното съзнание, чийто основен закон е любовта – жертвата.
Тогава човек може да
люби
както слънцето – слънчева любов, която нищо не иска за себе си, а всичко дава; и тази именно слънчева любов е, която ще разреши всичките противоречия.
Досега хората се любеха с любовта, която само взема, а не дава, а отсега новите хора с новото съзнание ще любят живота във всички форми и ще различават формите от живота, както сенките от светлината и ще достигнат онова, за което е копняла душата. Ще достигнат света на светлината, където те ще могат да се движат към истината, ще достигнат света на красотата и хармонията, където сърцето ще се радва и ликува и ще осъществят своите блянове за свобода и блаженство – във волния живот на пеперудите. Животът на човека може да се оприличи още на житното зърно, което посяваме. И ето – житното зърно ще ни каже в какво се състои разрешението на противоречията – в жертвата. Но що е жертвата?
към текста >>
21.
ОТДЕЛЯНЕ НА ЖИТОТО ОТ КЪКЛИЦАТА - Г.
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Индивидуалност и личност Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да
люби
само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор.
Индивидуалност и личност Из „Книгата на беседите" – Бо Ин Ра Говореше се за онова множество форми, под които човек си мисли, че постига своето "Аз".Най-сетне помолиха и Учителя да ги настави.И той се изказа така:Онова, що е нужно за оня, който търси вечния живот, било тук на земята, било отвъд, не е отричане от своята индивидуалност, а вътрешното отказване, непризнаване на личността, която маскира човека, външния свят и неговото собствено неведение.Освободен от желания като "личност", той все пак може да кърми желания, които да целят по-далеч - високо над сегашното му състояние, - нагоре към по-чисти висини, макар че желанията стават деятелни само тогава, когато движат волевата сила в своя посока.Само такива желания се коренят в истински индивидуалното.А желанията на личността са от такова естество, че те винаги очакват да постигнат като нещо трайно онова, което е преходно и вземат за истина онова, което е временна илюзия.Тяхното изпълване не води нивга по-високо, а само пречи на свободното извисяване...Там дето още се лелее личното - в мисли и желания - не може да се прояви вечното, не може да излезе наяве "индивидуалността".Който иска да се запази като личност, трябва да иска унищожаването на всичко друго.Той винаги ще намери нещо вън от себе си, което да му препречва пътя.И индивидуалността и тя иска само себе си, ала иска това, за да включи в себе си всичко останало.Всичко, което съществува, индивидуалността знае, че е едно с нея.Тя не може да
люби
само себе си, без да обхване в своята любов всичко друго.Тя никога не мрази личното.Защото е познала, че то е нереално...То е станало за нея подобно "ролята" на актьор.
- Тя цени "ролята" дотолкова, доколкото тя позволява да се изяви нейния носител като вечна индивидуалност.Индивидуалността търси само ония ценности, които водят към издигане на всяко битие, неговото изливане в по-чисти, по-завършени форми.Всичко онова, което не служи на тази цел, за не "не съществува".Вечна индивидуалност и непреходно "Аз" са вътре в себе си едно.Личността е тясно ограничена! А индивидуалността е безкрайна по време и пространство.Ни една индивидуалност не може да попречи на друга да се развива.Затова всяка си има своето безкрайно царство! Съединена с другите индивидуалности, проникваща всички и проникната от тях, тя изживява всички в себе си.Произлязла от едничко Съществуващия, тя изгражда сама себе си, като една от безчислените форми на вечно Пребъдващият.И все пак тя изживява вътре в себе си всички други форми и знае, че формално е тъждествена с тях.Нищо извън нея не може да и попречи и не може да я унищожи, защото тя се покори сама на себе си.
към текста >>
22.
Няколко думи за значението на окултната биология - Б. Боев
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато човек
люби
Бога, тогаз той ще обикне и цветята, и тревите, и дърветата, и буболечките, и птиците, и всички същества, понеже навсякъде ще чувствува божествения живот в различна степен на проява, той ще обича божественото, което работи в тях.
Няма да казвам: „Ти си длъжен, обеща ми, срамота е." И нашите лица ще бъдат светли и красиви. „Служене трябва само на Бога. Служенето на Бога включва служене на човечеството и природата. Само по този начин човек ще стане силен, крепък в духа си и ще добие онази морална стабилност, онези морални устои. Служенето на Бога трябва да стане една идея, която да ви причинява най-голяма радост." Дънов Живот в истинска хармония със законите на живата природа може да има, само когато животът е служене на Бога, понеже животът на цялата природа произтича от Бога.
Когато човек
люби
Бога, тогаз той ще обикне и цветята, и тревите, и дърветата, и буболечките, и птиците, и всички същества, понеже навсякъде ще чувствува божествения живот в различна степен на проява, той ще обича божественото, което работи в тях.
Когато служенето на Бога стане основа на живота, тогаз човек от мъченето и труда ще дойде до работата. И това е едничкият начин да бъдат поставени основите на новата култура. Целият индивидуален и обществен живот трябва да бъде сложен на тези основи. Някои се чудят, по кой начин ще дойде това! Че то ще дойде по същите закони, по които растението след листата дава цветове.
към текста >>
23.
КНИЖНИНА
Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.
Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички
любители
на небето.
Козаров”, II. мъжка гимназия. Камил Фламарион На 4 юни т.г. се помина великият френски астроном Камил Фламарион. Той почина в обсерваторията Juvisy в Париж на 83 г. възраст.
Неговите големи заслуги като учен и писател са известни на всички
любители
на небето.
Кой не знае неговите L'Astronomie populaire, Uranie, La fin du Monde и пр.? С неговата смърт светът загуби един велик ратник и популяризатор на науката, а Франция – един от най-достойните свои синове. Получаване на изкуствено злато. На 4 юли 1924 г. в една от книжките на Natur wissenschaften" проф.
към текста >>
24.
Духовните движения и общественият живот – С.Г.С.
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да
любим
враговете си”.
Та, който иска да възприеме Новото учение трябва да се освободи от старите мехове. Който няма нови мехове, да стои надалеч Ще дойдат нови хора и в тях ще се налее новото вино. Затова казва Христос: „Не бива да туряте ново вино в стар мях” – ще го разпука. Ако някой религиозен човек, който е пил от новото вино се разстрои, той е стар мях – не е могъл да издържи новото вино, Новото учение . Не могат да се примирят две идеи, които се сблъскват.
Мойсеевият закон гласи – „око за око, зъб за зъб”, а според Христовото учение законът е тъкмо обратен – „да
любим
враговете си”.
Мойсеевият закон е за стари мехове, а Христовото учение изисква нови мехове. Според Мойсеевия закон – понеже старите не са способни да се борят с новото, искат да хванат противника и да му извадят очите да не може да вижда и намери своя враг. Аt Христовото учение казва: Вие можете да направите вашите противници ваши слуги, можете да ги обезоръжите и да ги накарате да ви слугуват. Трябва да се вложи във всички Новото Вино. Защото то е Сила и Живот.
към текста >>
25.
Сини нощи – Георги Северов
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
След като показало на мексиканците
миролюбивите
науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток.
Между келтите в Британия има друга легенда, според която тяхната страна някога се е простирала далеко навътре в Атлантическия океан. Според Шорт една легенда на мексиканците казва, че божеството Квацалкоато дошло от „една източна страна много далечна”. То е било бял човек с дълга брада. (заб. северните и южни индийци нямат брада). То изнамерило буквите и уредило мексиканския календар.
След като показало на мексиканците
миролюбивите
науки и изкуства, този божествен пратеник се качил на лодка от змийска кожа и заминал за изток.
Също се говори и за Замна, основател на Юкатанската цивилизация. Ланди, Херч и др. казват, че първоначалното население на Юкатан били пришълци дошли от една богата страна на изток, която те наричали Астланд. Писменото обозначение за тази страна било един сложен знак, в който влизал йероглифа на водата. Преданието за потопа, което някои автори считат, че има отношение към Атлантида е известно у много народи.
към текста >>
26.
Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на
братолюбие
, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък.
Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на
братолюбие
, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите.
В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота. Мнозина безполезно го лекували. Най-после идва един човек, който се наел да го излекува. Сипва му той в едното око малко прах, но това причинило на слона такава силна болка, щото той започнал лудо да тича и изпотрошил всичко по своя път.
към текста >>
27.
Едната религия
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Хората се раждали, расли,
любили
се и умирали във влажен мрак.
В. Вересаев ЗВЕЗДА (Източна приказка) Това се е случило отдавна, в далечен незнаен край. Над него царувала вечна, черна нощ. Гнили мъгли се повдигали над блатистата земя и се стелели във въздуха.
Хората се раждали, расли,
любили
се и умирали във влажен мрак.
Но понякога духането на вятъра разпръсвало тежките изпарения на земята. Тогава от далечното небе на хората поглеждали ярки звезди. Настъпвал всеобщ празник. Хората, стоящи сами в тъмни като зимници жилища, се събирали на площади и пеели химни на небето. Бащите показвали звездите на децата и ги учели, че в стремежа към тях е животът и щастието на човека.
към текста >>
Пак във влажната тъмнина се раждали, расли,
любили
се и умирали с тихата надежда, че след хиляди векове над земята ще възлезе светлината.
Отишли в тъмната, грозна далечина. И тъмнината ги погълнала. * Минало много време. За заминалите не се знаело нищо. Майките оплакали безразсъдно починалите деца и животът потекъл по старому.
Пак във влажната тъмнина се раждали, расли,
любили
се и умирали с тихата надежда, че след хиляди векове над земята ще възлезе светлината.
Но ето, веднъж тъмният край на земята слабо се осветил от мержелееща трепетна светлина. Хората се събрали на площада и учудено питали: – Що е това там? Небето с всеки час ставало по-светло. Гълъбовите лъчи се хлъзгали по мъглите, пронизвали облаците, с широка светлина заливали небесните равнини. Мрачните облаци уплашено се виели, блъскали се и бягали далеч.
към текста >>
28.
Един Иван – Дядо Благо
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.
Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да
любиш
.
Ние трябва да престанем да се ограничаваме с доказване на нещата. Ние влизаме в една нова област. Досега вие сте учили изкуството да доказвате нещата и го знаете вече. Има нещо по-високо от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота".
Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да
любиш
.
В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите.
към текста >>
При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да
любите
.
Не, в света има нещо, по-високо от познанието, то е да любиш. В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота.
При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да
любите
.
Кого да любите? Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява. Следователно, ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим Божията Любов в света. В тази Любов именно не може да съществува никаква теория, никаква хипотеза. Тази Любов аз я нося от памтивека.
към текста >>
Кого да
любите
?
В познанието има един страх Ти искаш да познаеш някого, дали е той или не, но в тебе има едно съмнение, едно колебание. В познаването ти най-напред искаш да познаеш някого, а после да се проявиш. Любовта изключва всяка теория и хипотеза, в нея няма страх. Аз не говоря, че трябва да изключите всички теории и хипотези, но говоря за същността на живота. При сегашния живот, при сегашните условия, при сегашното знание, вие трябва да имате теории и хипотези, но казват, че ако искате да се домогнете до онзи вътрешен смисъл на живота, ако искате да се освободите от ограниченията на живота, от онзи вътрешен гнет, който съществува сега в света, вие трябва да любите.
Кого да
любите
?
Бога, понеже Той е Любов, която ни се изявява. Следователно, ние трябва да бъдем носители на тази Любов, трябва да изявим Божията Любов в света. В тази Любов именно не може да съществува никаква теория, никаква хипотеза. Тази Любов аз я нося от памтивека. Тази Любов е съществувала преди този и онзи свят.
към текста >>
29.
Перспективи за едно ново знание
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи
любимото
им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце.
А що да сторят, ще попитат някои, мигар да станат да му се поклонят ? – Ни най-малко, защото слънцето съвсем не се нуждае ни от метаните на хората, ни от тяхното суетно поклонство. То непрекъснато разлива живот и иска само едно: хората да отворят широко своите врати и прозорци, за да поемат неговото щедро обилие. То иска ръце, готови да вземат, сърца, жадни да поемат соковете на неговия живот... И колко сме смешни ние, съвременните хора със своите възгледи: да кисне човек няколко часа наред в някое одимено, смрадно кафене, дето бучи негърската музика на джаз-банда, или да зяпа илюзорните картини по платната на някое кино – туй се смята за почтено и естествено. А да излезе на ранина, в някоя росна пролетна утрин да види изгрева на слънцето, да поеме изблика на пролетната енергия, която разлива живот и младост, туй се смета за идолопоклонство.
Жалка заблуда на човеци, забравили, че и хляба, който ядат, и водата, която пият, и дрехите, които носят, и дървата, с които се греят, и електрическата енергия, с която се осветляват и която движи
любимото
им кино и всичко, всичко около тях е все слънце – сгъстено и претворено слънце.
Не е въпрос само да се чете по книгите научния извод, че всичко е кондензирана слънчева енергия, че слънцето е извор на живота, а туй трябва да се преживее, човек трябва сам да го опита и знае, а не само да го декламира с велеречиви думи по катедри и амвони. Пак казвам: ние съвременните люде говорим само мъртви думи, в които не трепти жива преживелица, ние само звънтящо декламираме кухи фрази. С встъпването на слънцето в Овен се почва един нов цикъл в органическия живот. Този миг носи в себе си всичката енергия, необходима за развиване на живота през този цикъл във всичките му възможности. Приливът трае през цялата пролет, той се разхарчва и изчерпва до следното встъпване на слънцето в Овен.
към текста >>
30.
Живият огън – Г.
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана
любима
и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица.
Перспективи за едно ново знание В миналата статия[1] ние се опитахме да изтъкнем някои съвременни научни, философски и религиозни проблеми, които неизбежно клонят към чисто окултни разрешения. За да бъде характеристиката на духа на нашето време по-пълна, необходимо е да разгледаме и няколко по-общи положения. След войната, в всички области на живота настъпи криза. Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности.
Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана
любима
и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица.
Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер.
към текста >>
31.
Психология на вярата
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „
любителите
на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа.
Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание.
Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „
любителите
на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа.
........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало. Всяко нещо притежава своето „как? " и „защо? " Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй." И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя. Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как?
към текста >>
32.
В часове на размисъл – Георги Томалевски
Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Духовни, разумни,
трудолюбиви
хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ Практичният окултизъм е: приложение на известни истини, малки наглед и затова пренебрегнати от хората, Онези, които са оставили дълбоки следи в историята на човечеството, са прилагали разумно в живота си малките зрънца от истина, които болшинството от хората са считали и считат за маловажни. В това именно се крие силата на всеки успех, това мога да го назова практичен окултизъм. Истинския напредък на един народ зависи от приложението на духовните истини в неговия живот. Затова онези, които проучват и познават такива истини, трябва да бъдат смели, разумни и силни. Животът е една вечна спирала, която постоянно се разширява – гнилото, старото умира, а здравото, новото се развива.
Духовни, разумни,
трудолюбиви
хора винаги са били и ще бъдат водачите; скромни, но необходими, които ще показват на човека пътя на неговото развитие.
Разумът се придобива от опитност, силата се придобива от упражнение. Нужна е опитност, а тя се придобива от живота, затуй не трябва да се бяга от живота, но да се надрасне и по възможност да му се даде нов тласък, нов стремеж. Пред всеки човек стои една свещена задача и за да я разреши, той трябва да работи над себе си и над другите. Всеки дълбоко в душата си съзнава, че трябва да работи, но пред него изпъква един съществен въпрос – как? Някои казват, че Духът ще ги научи; тъй е.
към текста >>
33.
Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
- Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от
любимите
на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
Влиянието на запада върху изтока е било предимно политическо, а на изтока върху запада, според нас, предимно духовно. В наше време това става все по-ясно. В какво се изразяват завоевателните стремежи на изтока върху запада, знаят ония, които следят общата и по-специално колониалната западноевропейска политика. Духовното влияние на изтока върху запада е било по-слабо или по добре, не тъй очебийно. А изтокът е влиял и върху изкуството и върху литературата и философията на запада.
- Ориенталски и изобщо източни мотиви се срещат ярко очертани в произведенията на много от големите западни музиканти... В литературата, като започнете от
любимите
на много автори чисто библейски сюжети, минете през „Тъй рече Заратустра" на Ницше (книга може би толкова литературна колкото и философска) и свършите с обикновените малки лирически ориенталски подражания.
Във философията, като започнете с Шопенхауеровите проучвания на будизма, минете през учението за „абсолютния дух" на Хегел и свършите в наше време с немския философ-естет Кайзерлинг, който е един от големите сторонници на общото сближение на изтока със запада. Ние, разбира се нямаме намерение да излагаме подробно пътищата, по които изтокът е влиял върху запада. Само констатираме това влияние. И трябва веднага да прибавим. - Влиянието на изтока върху запада до неотдавна е било повече откъслечно, частично... Западът се е обособявал в отделна култура, индивидуализирал се и не се поддавал на систематично въздействие отвън... А и изтокът не е бил натрапничав.
към текста >>
34.
В камъка на пръстена - Georg Nordmann
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си
любим
Бога, а с очите изявяваме любовта.
С окото ние познаваме външния свят и душите на другите хора, а око, с което познаваме вътрешния свят и своята душа това е - сърцето. Два органа, които изпълняват почти еднакви функции, единият навън, а другият вътре, — това са окото и сърцето. Изповед, признателност, молитва, скърб, усмивка, радост; божествена милувка, мълния, ад; реч, по-дълбока от речта на устата; острие, по-остро от това на меча; езеро, в което се оглежда цялото небе; мъдрец и волен скитник си ти, око! Студено и страшно, примамливо и спокойно е човешкото око! Вяра, вярност, ненавист, буря; тайна, що криеш всичките тайни; възел на всички контрасти, ключ на тайните, любящ деец и скитник си ти, сърце.
В сърцето ние общуваме с Бога, в сърцето си
любим
Бога, а с очите изявяваме любовта.
Кой е най красивият орган на човешкото тяло?... Красив е показалецът на Учителя, когато сочи към ученика и му казва: „Слушай, ученико, ти требва да се стремиш към Бога, нагоре е твояк път! "... Красиво е окото на ученика, което пролива сълзи заради погрешките си. Красиво е лицето на жената, когато с него тя изнася съчувствие към страдаща душа. Красива е ръката на мъжа, когато повдига падналия беден старец на улицата.
към текста >>
35.
Стихове - Стефан, Иедидия
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
На, вземи дара на първата вест и Него не забравяй, защото той те
люби
.
Вземи това дарение. За тебе е. Изпраща ти го незнаен избраник. Корабът му е като бяла птица и е далече в хоризонта, а странник незнаен е оня, що сочи неговия път. Той чака ни да му отнесем вест и ние дълго бродихме край пустия бряг, дано те зърнем.
На, вземи дара на първата вест и Него не забравяй, защото той те
люби
.
Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а погледа на очите му е ведър като утринно небе.! Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята. С трепетни ръце посегна младата княгиня и взе дара от Оногова, който стои на кораба далече в морето. Хубав б пратеникът.
към текста >>
Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да
люби
, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците.
Любовта му е по-сладка от сока на гроздето, а погледа на очите му е ведър като утринно небе.! Посегна чужденецът в пъстроткан със сърма пояс, извади кутия от скъпо дърво, обковано със злато и бисери. Той я подаде смирено, а коляното му досегна земята. С трепетни ръце посегна младата княгиня и взе дара от Оногова, който стои на кораба далече в морето. Хубав б пратеникът.
Косата му се спускаше на кичури, когато се наведе да целуне края на нейната дреха, а когато се възправи и я погледна, тя видя в очите му погледа на Оня, що начена да
люби
, бъз да го е срещнала по своя път... Пъстри бяха дрехите на чужденците.
Багрите по тях напомняха за далечни земи, до които се отива със страхове и бури. Гласът на тоя що я приближи беше дълбок, потаен, сякаш ехо от гласа на Оня, който, стъпил на белия кораб, очакваше вест. Той там, далеко, Любовта му е по сладка от сока на гроздето, а очите му имат ведрината на утринното небе. Тия думи прозвучаха в душата ù, нараниха я леко, а от раната роди се любов по незнайния! Тя сне от главата си воала с извезаните царски символи и им го подаде с трепет.
към текста >>
36.
Живи барометри – Добран
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Ще го окича с най-
любимите
си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини".
ЗАРОВЕНИТЕ ТАЛАНТИ Когато ме събуждаше и приспиваше младостта, аз живеех при езерата на бедните и не мислех за нищо друго, освен за моето езеро. „Ще запазя чисти водите му, за да мога винаги да виждам в него отразена синевината на небето. Наоколо по бреговете му ще посадя бели люляци, а близо до водите му ще изобилствува с момина сълза.
Ще го окича с най-
любимите
си цветя и когато сутрин слънцето го обсипе със снопове лъчи росните капки по цветята ще се обърнат на разноцветни рубини".
Така си мечтаех аз, когато ме събуждаше и приспиваше младостта и не мислех за нищо друго, освен за езерото си, което беше огледало на сърцето ми. Един ден покрай моето езеро минаха двама от съседите ми, на които езерата се бяха обърнали на блата. Те хвърлиха по един камък в езерото ми и като видяха, че се размътиха водите му, изсмяха се и рекоха: „Плитко е". Аз пламнах от гняв и им рекох: „никак не е добро това, което правите. Оставили сте да се обърнат езерата ви в блата, па и на другите пакост правите." Те се изсмяха и си отидоха.
към текста >>
„Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и пътя към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да
люби
", казах аз и отново паднах по очите си.
Аз вървях без посока и без път, както това бива в мрака и не се надявах вече на нищо, както слепият не се надява никога на очите си. „Защо ми е съществуванието, когато няма нищо вечно и непреривно, което да обичам", рече сърцето ми и зарида. В мъката си паднах по очи на земята и изливах сълзите си. Когато така лежах някой се допря до мене и ми рече: „Сине мой, кое е това, което те кара толкова да скърбиш? " Аз си подигнах очите и видях пламъка в погледа на този, който ме викаше.
„Светлината от кандилото на моята вяра угасна, аз изгубих посоката и пътя към бъдещето, и сърцето ми няма вече какво да
люби
", казах аз и отново паднах по очите си.
И отново се допря този, който имаше светлината в очите си и пак ми рече: „Сине мой, ето, ти вече си смел, защото опита силата на отчаянието. Стани и върви след мене! Аз ще ти покажа посоката и пътя на бъдещето, за да го показваш на онези, които идат слъд тебе". Аз вървях по стъпките на онзи, който ме водеше и гледах живота на всички онези, които нямаха нито посока, нито път и сърцата им не познаваха любовта. „Удряйте, блъскайте, убивайте тази сган, която ни пречи да намерим щастието", викаха силните и безмилостно тъпчеха своите подобни.
към текста >>
37.
Молитвата на най-чистия човек по сърце
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е
влюбил
, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Има религия, но в тази религия почита, уважава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва?
У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е
влюбил
, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Чудно е, когато човек се влюби в своя образ! Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени".
към текста >>
Чудно е, когато човек се
влюби
в своя образ!
Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет и на мястото на света Богородица, Иоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – ,,славен, велик е нашият род". Човек интелигентен, който събира познания в живота, запознат с еврейската кабала и с принципите на тогавашната цивилизация и, ако би живял в наше време, щеше да минава за виден писател, философ, художник, държавник и духовен глава. Защо Христос изважда този тип? Какво лошо има в неговата молитва? У фарисея се забелязва една философия, която е отживяла своя век – човек, който живее само с миналото, а изпуска настоящето и бъдещето: човек, който се е влюбил, като мома или момък в своя портрет, който където ходи, само него вижда.
Чудно е, когато човек се
влюби
в своя образ!
Фарисеят се обръща към Бога не да му помогне да изглади някои грапавини от неговия характер – ни най-малко – той само благодари, че не бил като другите хора: хулител, обирник, убийца, прелюбодеец. Именно като книжник и философ, той трябва да се спре върху причините, които пораждат хулителството, обирничеството, убийството, прелюбодейството. Когато срещнем някои хора, които стоят, да кажем по-долу от нас, според Христовото учение не бива да ги осъждаме в своята душа, а да извлечем урок, да намерим причините, които са ги довели до това положение и, ако има нещо от тях в нас, да го изкореним. Защото онзи, който е положил великите закони в живота, казва: „не съдете, да не бъдете съдени". В тия думи има дълбок смисъл и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо.
към текста >>
38.
Бъдещи насоки в музиката – К. Ик.
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Такъв благочестив и
трудолюбив
живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка.
В този час астролозите събуждаха негова светлост и го запознаваха, в коя фаза е луната, кои планети светят на хоризонта, кое съзвездие минава меридиана и изобщо, дали не се е случило нещо необикновено. Защото някой път се явяваха облаци, звездите падаха по-многобройно от обикновено, или прехвръкваха върху земята огнени глобуси. Господарят слушаше рапорта на астролозите, в случай на някакъв необикновен феномен ги успокояваше за безопасността на света и заповядваше да се отбележат всички наблюдения в специални табели, които всеки месец се пращаха на свещениците на храма на сфинкса, на най-големите мъдреци, които притежаваше Египет. Те вадеха заключения из таблиците, но най-важните не съобщаваха никому, а само на своите Халдейски колеги във Вавилон. След среднощ фараонът вече можеше да спи до сутрешната песен на петлите, ако той желаеше.
Такъв благочестив и
трудолюбив
живот още преди половин година живееше добрият Бог, раздаващ на покровителствуваните живот и здраве, денем и нощем пазещ земята и небето, видимия и невидимия свет, но във втората половина на годината, вечно живущата негова душа по-често и по-често се уморяваше от земните работи и от неговата телесна черупка.
Имаше дни, в които той не ядеше нищо и нощи, в които той съвсем не спеше. Някой път през време на аудиенция, по неговото тихо лице се явяваха знаци на дълбоко страдание, все по-често и по-често губеше съзнание. Царица Никотрист беше ужасена, благородният Херхор и свещениците много пъти питаха Господаря какво му е, но той вдигаше рамене и мълчеше, винаги изпълнявайки своите уморителни длъжности. Тогава лекарите от свитата почнаха незабелязано да му дават най-ефикасни лекарства, за да му възвърнат силите. Те смесваха в неговото вино пепел от кон и вол, после от лъв, носорог и слон; но мощните средства не оказаха никакво въздействие.
към текста >>
39.
Вести
Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и
възлюбиш
.
„Всичко, що Той сътвори, бе облечено в красота, любов, истина, святост, хармония." „В мириади слънца се разгоря Неговият свещен огън и изпълни безкрайността с дивни сияния." „Тайнственото дърво на Неговия всемощен Дух разстла клони зад всички граници, разцъфна с вълшебно-прекрасни цветове-души." „В мириади слънца и светове, в мириади светли духове заблика Неговата творческа мощ, затрептя Неговата любов, оживя Неговата Мъдрост." „Когато Всемогъщият създаде слънцата и светлите духове и всички чудеса на живота, Той скри лицето си от всички погледи, потъна в своето творение." „Но свещения огън на всемощния му Дух – божествената красота – засия с дивната прелест на цялото мироздание." „Когато Всемогъщия създаде слънцата и светлите духове, Той се превърна в невидимо за очите слънце на красотата, разливащо хармония и живот чрез всички слънца; Той се превърна в тайнствен извор на красотата, бликащ във всички светли души и сърца." Летят вековете, нижат се едно след друго като мигновения хилядолетията, изпълнени с блясъка и великолепието на Божието творчество, незнаещи предели. „Във всяко слънце, във всяка душа, във всяка цветна пъпка, във всяко семенце работи безспирно всемощния Дух на Великия Творец." „Неговата мисъл е дело и Неговото дело е всевъздигаща вълшебна музика. „О, дивно, непостижимо творчество." „О, вълшебна песен, ечаща на тайнствените струнки на всички светли души, проникваща мирозданието от край до край, като всеподемащ ритъм към хармония и вечно усъвършенстване." „О, дивна песен, сред която се раждат слънца и вселени, разцъфтяват се световете и душите, расте и зрее по предначертани пътища цялото мироздание." „О, велико изгряване на свещената красота, чиито сияния са безсилни да издържат очите и на най-светлите херувими! " „О, велико захождане и велико изгряване на Всевечния Дух на безкрайността! " „Всичко, що наоколо си виждаш ти, о мой малки, мой бедни братко, е само далечен и бледен отблясък на истинската красота." „Груби и несъвършени са твоите очи: за да видят нея; слаба е твоята мисъл, за да я постигне." „В душата ти трепнат едва първите сияния на приближаващата се зора на великото слънце на истинската красота." „Но помни: това раждащо слънце в твоята душа е най-великото благо, която безпределната любов на Всевишния ти е предопределила." „То е дивната факла, която Всемогъщия дарува на душата ти за да намери тя сред тъмнините пътя към Него." „То иде да оживи в душата ти образа на законната нейна родина, на вълшебното пристанище, където трябва тя да стигне и да пробуди в нея всевластния копнеж към тая родина." „В неговите трепетни сияния оживява предвечното слово, което носи в себе си върховната повеля на небесния твой Отец – за вечното, безспирното усъвършенстване." „Блажен е, който чувствува в себе си и разбира волята на Предвечния и следва Неговия път.
Към вълшебните висини на красотата, към светая-светих на мирозданието води тоя път." „Помни: В света си ти дошъл за да изпълниш тая върховна воля на Предвечния – в красота да живееш, красота да създаваш." „Не на пуста забава, не на пир, а на труд благословен, на подвиг призовава те небесния Отец сред тоя свят на неправда, несъвършенство, тъмнота." Чрез твоите слаби ръце, чрез слабите ръце на милиардите твой братя желае Той своето дело да довърши." „Помощник и съратник направил те е Той." „Чрез делото на твоите ръце, на твоята мисъл, на твоето сърце, иска Той ти, малкият, да го познаеш и
възлюбиш
.
Чрез делото на красотата иска Той ти, малкият, да възмъжееш, да възраснеш в мощ и възсияеш в красота." „Чрез делото на красотата иска Той при Него да се върнеш ти като достоен негов син." „Да бъде волята на Всеблагия Творец! " „Разтвори душата си за всичко Божествено, велико, прекрасно." ,,Остави свободно от нея да бликат всички изворчета на красота – на любов, правда, истина." „Нека твоя цел живот да бъде дело и подвиг за красотата." „Поеми с твърда ръка своя кръст на търпението, на себеотрицанието, на страданието и понеси го смело." ,,3най – най-великата победа е удържана на Голгота." ,,Да няма прегради за тебе, да няма колебание пред нищо." „Тогава в твоята душа ще забликат с неподозирана мощ изворите на живот и хармония." ,,Ще се пробудят в нея титански сили." ,.Ще почувстваш в себе Великият и Вечен Дух на истината, любовта и правдата." „И твоята душа ще засияй като разгарящо се слънце." „Очите ти тогава ще се отворят за светите красоти; ушите ти ще чуят песента на херувимите, като приветствен зов към новородената ти душа." ,,И възсиял в мощ и великолепие, ще влезеш ти в царството на великия твой небесен Отец, в царството на свещената и неувяхващата красота."
към текста >>
40.
ВЕСТИ И КНИЖНИНА
Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но ето, че дойде времето, когато по указанията на белобрадите мъдри съветници, трябваше
любимият
младеж да изучи школата на мъдростта, както я наричаха.
И, НАИСТИНА, ТОЙ СТАНА ЦАР (Разказ) През този ден лицето на владетеля на източните земи беше озарено от една особена неизпитана дотогава радост. Не само той, но и всички от неговия обширен палат изпитваха това без да щат. Причината беше, че нов член се вписа в царското семейство на владетеля - един син му се роди. Всеки поглед, който се докосваше до образа на това дете, оставаше възхитен А бащата обикна така своя син, че имаше желание всеки миг да бъде при него. Раснеше младежът под нежните грижи на всички, които го заобикаляха.
Но ето, че дойде времето, когато по указанията на белобрадите мъдри съветници, трябваше
любимият
младеж да изучи школата на мъдростта, както я наричаха.
Тя беше далеч там, всред дивите пущинаци, където даже и поглед не можеше да проникне. ...Поверен в ръцете на най-мъдрия измежду всички, младият принц със своя високоблагороден учител с бавни стъпки се отдалечаваха, като оставиха зад себе си столицата със своя шумен, прозаичен живот и просълзените очи на всички, които знаяха за това. Царят едва понасяше раздялата, но той беше решил своя син пръв в мъдростта да направи. Така минаваха години, оскъдни вети се носеха на царя, но той знаеше, че така трябва да бъде и не изискваше повече. Младежът беше поставен на режим спартански.
към текста >>
Светлата фигура на
любимия
му Учител отново се изправи пред него, за първи път след онзи момент под високите стени на града - прегърна го и каза: „Дете, ти разбра - Великите неща във вековете се създават.
Но чувството за справедливост не беше озарило още човешката същина, всеки схващаше себе си като някакъв център, спрямо когото всички са задължени - те не разбираха доброто. Затова, всеки ден виждаме, младият цар, да се откъртва по една клонка от образа на неговия идеал, а тези клонки бяха живи и с остри болки отбелязваха своята смърт, а смъртта на частите носеше смъртта на цялото. Така стана необходимо да признае своята невъзможност. Дълбоки бръчки изрязаха челото му и той се потопи в царството на мисълта и възпоменанията. Спомни си и за двата образа под високите стени на големия град и сълзи за първи път се порониха от неговите царствени очи.
Светлата фигура на
любимия
му Учител отново се изправи пред него, за първи път след онзи момент под високите стени на града - прегърна го и каза: „Дете, ти разбра - Великите неща във вековете се създават.
Сутринта и през целия ден царят не се видя. Безпокояха се дворцовите хора, но никой не посмя да похлопа, пазачите твърдяха, че той не е излизал. Дойде вечерта, нощта, ново утро, а вратата не се отваряше и стаята все тиха беше. Реши се да се похлопа. Многократно сториха това, но никакъв отговор.
към текста >>
Натиснаха бравата и вратата леко се отвори, тя не беше заключена, тишина цареше и никъде образът на
любимия
владетел не изпълни пространството, той не бе тук.
Сутринта и през целия ден царят не се видя. Безпокояха се дворцовите хора, но никой не посмя да похлопа, пазачите твърдяха, че той не е излизал. Дойде вечерта, нощта, ново утро, а вратата не се отваряше и стаята все тиха беше. Реши се да се похлопа. Многократно сториха това, но никакъв отговор.
Натиснаха бравата и вратата леко се отвори, тя не беше заключена, тишина цареше и никъде образът на
любимия
владетел не изпълни пространството, той не бе тук.
Всред масата едно бяло листче обърна внимание на влезлите. Жадно го грабнаха и прочетоха: „Приятелю, приеми короната и аз ще ти бъда благодарен". Години след това мълва се носеше за един нов пророк, че сне мир и радост.
към текста >>
41.
РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Той не е обикновен честолюбец; неговото
честолюбие
е благородно и гордо.
Ревниво пази своята независимост и обича свободата. Той не обича да ласкае, имайки съзнание за своето достойнство и заслуги; пред никого не превива гръб. Не може да бъде сразен от враговете си. Той стъпва смело в борбата и с риск да изгуби свободата си, задържа се на политическото поприще със своето смело и остро осъждане силните на деня. Дълбоко предан на отечеството си, той мечтае само за неговото щастие и величие.
Той не е обикновен честолюбец; неговото
честолюбие
е благородно и гордо.
Той е справедлив, честен и безкористен. Религиозен е по разсъдък и по чувство. Неговата дружба е дълбока, продължителна, но много рядко интимна. Любовта му - сантиментална, поетична - е повече на въображението, отколкото на чувствата. Обича разкоша и блясъка; не ламти за богатство, неговата щедрост е благородна, великодушна и царствена.
към текста >>
42.
ТИХИЯТ ГЛАС - G. Normann
Съдържание на 2 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Звездите
възлюби
душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето.
От най-голямото дърво, расло с векове, издигнаха гигантска мачта. От нейния връх окото на буден страж щеше да оглежда необятната шир на морето и знаците за път по звездното небе. Бялото мълчание на северната земя ме научи на размисъл. Звездите отпечатаха своят образ в душата ми. Гледах в безмълвните нощи огненото тръпнещо, бисерно сияние и чувах сякаш музиката на техния вечен вървеж.
Звездите
възлюби
душата ми и затова сега ги диря всяка нощ в далечния свод, затова напрягам ухо и мъча се да доловя неразгаданият говор, що имат там във висинето.
А странните мълчаливи приятели непрестанно с глухи удари ковяха кораба на моето далечно пътешествие. Понякога, като сребърни видния, отминаваха надолу обковани войни. Шумът на техните стъпки загиваше помежду стволовете на вековните дървета, като таен отзвук за тайното им пътешествие. Корабът растеше. Само глухи удари на топори отекваха като тежки въздишки из недрата на стари лесове и морето със своя смътен говор разказваше думи на някакво сказание!
към текста >>
43.
НОВО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. Боев
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите
себелюбиви
чувства.
Учащият се трябва да развие в себе си качеството, да се отнася към хората и нещата според неговите ценности, неговото отношение. Симпатията и антипатията, радостта и скръбта трябва да заемат съвсем нови роли. Не може и да става дума, че човек трябва да ги изкорени, че трябва да остане глух към симпатията и антипатията. Например, колкото повече развие в себе си способността да не отговаря изведнъж със съждения и постъпки на всяка симпатия и антипатия, толкова по-изтънчена чувствителност ще развие той в себе си. Той ще разбере от опит, че симпатиите и антипатиите стават от по-висш род, когато той обуздава в себе си този техен род, който е вече в него.
Най-несиметричният предмет има в себе си скрити качества; той ги разкрива, ако човек в своето отношение не върви по своите
себелюбиви
чувства.
Всяка наклонност, която сляпо се следва, пречи да се виждат ясно нещата. Следвайки наклонностите, ние като че ли се втурваме в това, което ни окръжава, вместо да се оставим на него и да го почувствуваме в неговите ценности. И когато на всяка радост и на всяка скръб, на всяка симпатия и антипатия човек няма да дава повече своя егоистически отговор, егоистично отношение, той ще стане също така независим и от сменяващите се впечатления от външния свят. Наслаждението, което получаваме от някой предмет, ни туря веднага в зависимост от него. Ние се изгубваме в него.
към текста >>
44.
МОЛИТВА - Мара Белчева
Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да
възлюби
Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност.
Божи Дух е заложен във всеки човек - той е мощното, великото и той е, който въдворява хармонията, носи мир, красота и съвършенство. Така определя целта на възпитанието и образованието и новата педагогична мисъл: да се осъществи надмощието на духа. Принципът на активността - изисква дейност, активност от страна на детето при добиване на знания, вътрешна и външна. Тя е възможна, когато има интерес. Но кога ще има интерес?
Само когато се пробуди в сърцето на детето великата и безгранична Божия Любов да вижда то красивото и доброто навсякъде, във всичко живо и в цялата природа, да
възлюби
Мъдростта, разляна във великия живот, тъй разнообразен по форми и тъй единен по същина - само тогава може да има истинска активност.
Без Любов няма активност. Детето трябва да обича това, което проучва. Любовта е топлина, огън. Без Любов няма радост и щастие. Значи, Любовта е вътрешен двигател за дейност.
към текста >>
45.
ЗЕМЛЕТРЕСЕНИЯТА И ТЯХНОТО ПРЕДСКАЗВАНЕ - Л. Лулчев
Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Да си представим, че тя е майка, и получава известие, че нейният
любим
син пристига от странство след дълга раздала.
Счита я за тежко бреме. Срещу тази си работа тя получава нищожна надница. Тя не намира никакъв интерес в своята работа. Върши я по необходимост, по принуждение, за да изкара нещо. Но същата тази работа при друг случай може да е крайно интересна и занимателна.
Да си представим, че тя е майка, и получава известие, че нейният
любим
син пристига от странство след дълга раздала.
С каква любов се заема тя да му ушие нова риза и когато дойде да го зарадва! С каква любов украсява ризата! Тя през целия ден е възбудена, радостна. Тая работа е привлекателна за нея, подбужда я към творчество. И какво ценно тя влага от себе си в тази риза!
към текста >>
„Как ще
любим
Бога?
В тяхната постъпка няма ли красота, каквато имат нарисуваните от тях картини? В тази болница непременно атмосферата ще бъде по-чиста и болните ще се чувствуват по-жизнерадостни, по-повдигнати. В тая болница, осен външната, ще има и друга, невидима красота, вложено нещо от душите на тези художници. По този начин, чрез новото разбиране на труда, ние ще внесем една невидима атмосфера на красота, която ще прониква средата, в която работим. Кой вид труд отговаря на човешката природа?
„Как ще
любим
Бога?
Има известни благородни мисли, колкото да са малки, има известни Божествени мисли в нас, които постоянно се явяват във всяко същество. Те идат и в растенията, и в животните, и в човека. Праведникът, в когото тези Божествени мисли се явяват, хваща ги и ги култивира. А друг чака някое грандиозно явление в своя живот. Те са грешници.
към текста >>
Да
любим
Бога, значи да долавяме тези Божествени мисли, които ни идат отвътре и да ги последваме.
А друг чака някое грандиозно явление в своя живот. Те са грешници. А разумният увеличава в себе си най-хубавото, най-красивото. Всеки един от вас има тези спонтанни мисли. И ако вие се спрете в своето страдание, в своето нещастие, ще видите, че тези Божествени мисли идат.
Да
любим
Бога, значи да долавяме тези Божествени мисли, които ни идат отвътре и да ги последваме.
Те постоянно бликат отвътре.” Учителят Един, който е живял всред най-шумния външен живот, разтваря своята опитност. Той се е обличал най-разкошно, по последната мода, имал е всички външни удоволствия, външно изглеждал весел и щастлив. И приятелите му го считали за такъв. Но той изглеждал такъв, само когато е в обществото. М когато оставал сам, той плачел, намирал всичко това за безсмислено, глупаво, празно, и искал да се самоубие.
към текста >>
Но истинската .любов е да
люби
той твоята душа.
Той не обича още твоята душа; или лицето ти е красиво, или си богат, или знания имаш, или можеш да работиш. Има защо да те обичат. Щом имаш това, за което те обичат, ще те обичат. Щом го изгубиш и любовта ще изчезне. Такава е сега любовта на земята.
Но истинската .любов е да
люби
той твоята душа.
Започни да обичаш по новия начин своите ближни, своите приятели и след това всички. Какъв е този нов начин? Това е да обичаш душата в тях! " Учителят Днес, при старото разбиране на труда, всеки е сам. Това е пустинята, самотата.
към текста >>
46.
Бог и човек – Свами Вивекананда
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Когато
любиш
, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота.
Силният човек може да бъде добър или лош, но силата не подразбира красота. Любещият човек, обаче, може да бъде красив, може да бъде и грозен. Тъй щото, любовта може да бъде изразена или в красота или в грозота. Силата е разумното в света. Значи, разумното дава съдържанието, а Любовта дава формата.
Когато
любиш
, не можеш да получиш никакво съдържание, понеже Любовта е смисълът на живота.
Не търси съдържанието в Любовта. Търсиш ли съдържанието в Любовта, ти ще погрознееш. Хората стават грозни по единствената причина, че искат да знаят, дали този, който ги обича, ги обича, както трябва. Те се съмняват, подозират. Всички грозни хора са хора на съмнението, на подозрението, защото има нещо неустойчиво в техния характер.
към текста >>
47.
Окото и науката
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко
себелюбие
- от себе-то, като отделно същество.
Това, което ръководи човечеството в неговия живот, това е милосърдието, любов км хората, към всичко живо. Но това е само израз на вечната Истина в различните ù форми; светът, това съм аз; светът, това е едно цяло. Иначе, защо да правя на другите добро; какво би ме подбудило към това? Самата тази взаимна симпатия, това чувство на единство и тъждественост ни подбуждат. Най-жестокото сърце изпитва понякога това чувство, всеки човек съзнава, че самоотричането, това е центърът на нравствеността!
А самоотричането, това е отричане от това призрачно аз, отричане от всяко
себелюбие
- от себе-то, като отделно същество.
Понятията „аз". „мое", са резултат на минали суеверия. Колкото повече отхожда това малко, временно аз, толкова повече се проявява с всичката си слава вечното и истинското аз. И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това. По голямата част от човечеството прави това безсъзнателно, но нека всички хора се стремят към това съзнателно; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното.
към текста >>
Това заблуждение е майка на всяко
себелюбие
.
И целият свет, всички хора идат към това, все едно, дали знаят или не това. По голямата част от човечеството прави това безсъзнателно, но нека всички хора се стремят към това съзнателно; нека всички те разберат, че требва да пожертвуват своето призрачно аз, тъй като това аз е само ограничение, бледо отражение на безкрайната действителност, искрица от безкрайния, вечен пламък, че истинската природа на човека е - Безкрайното. Знаем, че всичко се стреми км благо, но болшинството от хората търсят благото в преходните неща, в удовлетворение на своите чувства, макар че никой още не го е намерил в това. Щастието може да бъде намерено само в духа. Освен това, невежеството, заблуждението, всякога служат като източник на всяко страдание, а най-голямо от заблужденията е това, да се мисли, че човекът не е вечно чистия, съвършения Дух, а е това малко тяло, този слаб ум.
Това заблуждение е майка на всяко
себелюбие
.
Ако аз съм само това малко тяло, аз ще се старая да го запазя, ще го завардя, в ущърб на другите също такива тела; аз ще се отделям от вас, от всички хора. А щом се яви идеята за отделността, заедно с нея се явява и всяко зло и страдание. И велико дело е да се съдействува на хората да се избавят от това заблуждение, защото, щом като познаят, че това е заблуждение, ще познаят Истината, и земята ще се превърне на рай - рай. който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях.
към текста >>
Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво
самолюбие
, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите.
който не могат да осъществят никакви машини, никакви материални етическа знания, Всичко това само увеличава страданията, както се увеличава пламъка на кладата, когато се налива масло. Без познанието на Духа, всяко познание за материята е само наливане масло в огъня, само дава възможност на човека да се залови за това, което принадлежи на другите, да живее в ущърб на другите, да отнема техния живот, вместо да полага своя живот за тях. Но, казват: може ли това да бъде осъществено в съвременното общество? Истината не се прекланя пред обществото, това общество е длъжно да се прекланя пред Истината - да се преклони или да умре. Истината не може да се приспособи км обществото.
Ако такива високи истини, като тази, която се заключава в заповедта, за любовта към ближния, за изоставяне всякакво
самолюбие
, не могат да бъдат осъществени от обществото, то по-добре нека това общество изчезне, по-добре хората да се разпръснат по горите.
Има два вида мъжество: едното подбужда човека да се нахвърля в боя върху неприятелските пушки - това е мъжеството на тигъра, на вълка. Но има друго мъжество - духовно мъжество. Когато бил в Индия, Александър Македонски видял веднъж изнемощял старец, седящ на камък Александър заговорил с него и речта на стареца много му се харесала. Той го повикал със себе си. - Не, - отговорил старецът - мене и тука е добре." „Аз см владетел на света - казал Александър - аз ще ти дам всичко, каквото ти пожелаеш: богатство, почести, всичко..." - „Не, мен нищо от това не е нужно" - отговорил старецът.
към текста >>
48.
Келтски окултизъм – Ernest Bose
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Честолюбието
е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов.
Техните характерни преобладаващи черти са любов към собственост и силна наклонност към скъперничество. Егоисти по природа, те не са нито чувствителни, нито състрадателни, нито снизходителни. Те са по-скоро справедливи, отколкото великодушни интересът играе голяма роля в услугите, които правят на другите. У тях умът управлява сърцето; също така не са достъпни и на чувството любов. Имат бурни страсти и макар да са енергични в удовлетворение на плътските си желания, но по-далеч от това не се простира тяхната любов; тя у тях е само едно материално чувство.
Честолюбието
е силно развито и често изнемогват в стремеж към богатство, но никога не се мъчат за любов.
Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници. Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта.
към текста >>
Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и
користолюбието
, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство.
Те не са много общителни и лесно пренасят самотията; обаче, те ценят семейния живот, особено обичат своите деца и проявяват даже към тях слабост, особено ако те (децата) нямат здрава костна система и ако са сангвиници. Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта.
Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и
користолюбието
, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство.
Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните користолюбиви инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост. По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят. Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс.
към текста >>
Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните
користолюбиви
инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост.
Хората от този тип живеят дълго, ако преобладава костната система. Ако детето има такъв тип, от много рано трябва да му се внушават религиозни и нравствени принципи, за да се попречи на лошите инстинкти и да се запази животът му от престъпления. Такива натури трябва да се укротяват и ръководят с желязна ръка и твърд характер. В ниските слоеве на обществото хора от този тип са груби, резки, неделикатни, материалисти, цинични, у които физическата сила замества справедливостта. Само грубата сила им прави впечатление и може да ги укроти; под влиянието на страстите и користолюбието, техните диви инстинкти могат да се проявят даже в опит за убийство.
Затова, в интереса на обществото, необходимо е да се употребяват най-големи усилия за морализирането на тези индивиди, от най-ранната възраст, чрез религиозното чувство Възрастните хора от този тип мъчно се превъзпитават; трябва да се възпитават поне от техните
користолюбиви
инстинкти, като се основават работнически каси, които биха им давали пари в аванс, за да поощряват техните занаяти и по този начин да си осигурят средства за някаква собственост.
По такъв начин по честен начин може да се даде пълно удовлетворение на техния инстинкт: любов към собственост. Чрез труда те ще се поправят и облагородят. Триъгълен тип Този тип означава странен и фантастичен характер, капризна енергия, която се проявява в подтици и избухвания, но у които няма последователност. Индивиди от този тип постъпват по-скоро под импулса на внезапен каприз, отколкото под влиянието на рефлекс. Те бързат да изпълнят своите планове, без да дочакат пълното им узряване.
към текста >>
Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено
любими
.
Техните артистични способности са по-скоро подражателни, отколкото творчески, макар, че в занаятите проявяват изобретателност. Те са способни към едра търговия и особено като посредници. Общителни и експанзивни са до обмисленост и рязкост. Те обичат да бъбрят, стига разговорът да е разнообразен, свободен и весел. Техният ум е язвителен и доста лекомислен; обичат шеги, каламбури; малко способни са за сериозност.
Големи поклонници на комфорта и трапезните удоволствия; те са лакоми и весели трапезни събеседници; леките и вакхически песни са им особено
любими
.
По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи. Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение.
към текста >>
Те са много
честолюбиви
, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки.
По природа леко се увличат в крайности; силно развита чувственост; те живеят почти изключително с чувствата; големи поклонници са на любовните отношения, стига да не им причиняват стеснения или грижи. Дохождайки във всичко до крайност, те се отличават със силна ненавист и силна любов Хитростта и дипломацията у тях са по-скоро идеи, отколкото действителност. Ревниво ценят своя авторитет и се грижат, щото и другите да го уважават; не могат да понасят, ако ги наругаят по някакъв начин. Независими в своите семейства и в делата си, те обикновено се съветват със своята особа. Умеят да внушават страх и подчинение.
Те са много
честолюбиви
, тщеславни, благодарение на което дават силен отпор на препятствията, или когато им правят забележки.
Тяхната дребнавост ги прави да избухват при най-малка обида. Проявяват голяма чувствителност, когато им се окаже внимание и нежност. Техният бурен гняв стига до лудост. С голям труд се владеят и леко стават роби на своите горещи страсти и тогава те лесно могат да изгубят здравия смисъл.
към текста >>
49.
Съзерцание – Oriono
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много
себелюбие
, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ.
ФИЛОСОФИЯ Името „философия" произлиза от филео - „любя” и „София" - Мъдрост и истинското му значение е любов към Мъдростта и знанието, които произлизат от нея, тъй като самата любов е знание.
Истинската философия, следователно, не е онова нещо, което понастоящем е познато под това име, и се състои в диви спекулации относно мистериите на природата, за да може да се задоволи научното любопитство; една система, в която има много
себелюбие
, а малко любов към Истината и чиито последователи чрез логика и доказ.
подразбирания, теории, запитвания, хипотези, се стреми, тъй да кажем, да проникне през задния прозорец в храма на Истината, или да надникне през ключалката, за да може да види богинята разбудена. Тази спекулативна философия не съставя същинско знание. Цялата природа е една проява на Истината, но изисква се окото на Мъдростта, за да се вижда Истината, а не само измамливият ù изглед. Философията, за която говори Парацелз, се състои в силата да се опознае Истината във всичките неща, независимо от каквито и да било книги или авторитети, които могат да послужат само, за да ни покажат начина, по който ние бихме могли да избегнем заблудите и как бихме могли да премахнем спънките, които ни се изпречват на пътя, но които не могат да ни накарат да съзнаем онова, което не можем да съзнаем в себе си. Онзи, който не е обременен от фалшиви понятия и погрешни учения, не се нуждае от друга книга, вън от онази на природата, за да научи Истината; има малцина, които могат да прочетат книгата на природата в светлината на природата, понеже, като са препълнили умовете си с извратени образи и фалшиви възгледи, самите те са станали неестествени и светлината на природата не може да проникне в душите им; живеейки във фалшивата светлина на спекулацията, те са изгубили своята чувствителност към светлината на Истината.
към текста >>
50.
Идеен преглед
Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Йоан
Истинолюбиви
— Учението на Учителя – 5 лева.
— Научно изчерпателен отговор на критиките против учението на Учителя. – 20лева. Waniel. — Съвременнаия обществен морал и Дънов – 8 лева. В.Граблашев — Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов. – 8 лева.
Йоан
Истинолюбиви
— Учението на Учителя – 5 лева.
Д-р Върбишки — Дъновизма, Окултизма. Теософията. – Стоян Ватралски — Кои и какви са Белите братя. – Белобратков — Новото духовно учение. – 10 лева. Самарянин — Ехото на Любовта.
към текста >>
51.
Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Честолюбиви
и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си.
Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение.
Честолюбиви
и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си.
Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
към текста >>
52.
Духът на новата раса
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Хубав начин, наистина, за манифестиране на
человеколюбието
.
считайки, че медицината е отишла тъй далеч в своето усъвършенствуване със своите богати и модерни клиники, с прочути професори специалисти, с толкова много виртуози на ножа, тъкмо именно в тоя момент се проявяват вече тук там гласове, които казват, че досегашният път на медицината, ако не изцяло, то поне отчасти е бил погрешен. И тия гласове, отначало слаби и редки, днес стават вече многобройни. Причината за това трябва да се търси в усъвършенствуването на статистиката. Тя вече сочи по един най-недвусмислен начин, че наред с досегашното усъвършенствуване на цивилизацията и медицината, върви и израждане на човечеството. Има учени, които явно казват, че поради невъзможността на съвременната медицина да излекува съвършено един болен организъм, тя се задоволява или да го закрепи, или да облекчи отчасти страданията му, или да го утеши.
Хубав начин, наистина, за манифестиране на
человеколюбието
.
Но наред с това се създават много хилави организми, които, свързвайки се един с друг чрез брак дават хилаво поколение и по тоя начин ние сме свидетели на явно израждане на човечеството. Истина, че има и други фактори, които влияят за израждането, но и те имат отношение км медицината, която е призвана да спаси загиващия организъм и да предпази здравия. Действително, нито медицината спасява умиращия организъм, но не винаги тя го излекува окончателно. По тия съображения старият девиз на медицината беше да се лекуват болните, а новият е да се предпазват здравите. Ето защо в по-ново време се обръща толкова много внимание на хигиената и предпазната медицина.
към текста >>
53.
Учителят – Мара Белчева
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
И един друг знак ми показва, че вие притежавате между многото
любители
едно твърде рядко преимущество.
В погледа на Стелла се четеше светлината, която свети в детските очи. Исках да оставя аванс, но Андреас не прие. - Вие не ме познавате, казах аз. - Вярвате ли в това? - каза той и после прибави: - Знакът, който имате на десния си палец, показва според жълтите гадатели, че вие се предавате на окултните науки и то не без успех.
И един друг знак ми показва, че вие притежавате между многото
любители
едно твърде рядко преимущество.
- Кой е той? - Ако ви го кажа, вие ще го изгубите, каза той сериозно. - Вие много сте търсили. Помнете, че истинската светлина иде само от Бога. Тогаз веднага схванах, че този човек знае и че аз се приближавам до целта на моя живот.
към текста >>
54.
Вести
Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Желае ли Великата царица да причини още мъка на оногози, който
люби
.
– Твои са, хиляди нимфи ще ти служат. Ти ще бъдеш цар на морските води. Ела. – Велика е морската царица, – отвърна На-Ну. Но не ще остана при нея. Душата ми обича друга жена, която живее между небето и земята.
Желае ли Великата царица да причини още мъка на оногози, който
люби
.
– Тогава защо си дошъл? – Струна за лирата си дойдох да търся. Ти имаш. Дай ми я. И аз ще възпея красотите на твоите очи и нежността на ръцете ти там горе на Великите ветрове.
към текста >>
55.
Новото съзнание - Боян Боев.
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Да
любиш
ближния си, значи да
любиш
себе си в ближния.
Въпросът се отнася до микроскопическите мисли, чувства и действия. Ако не тачим техния пламък, ще изгубим и тях, колкото и малки да са. Ако не тачим своите мисли, как ще тачим мислите на другите хора? Ако не любя себе си, как ще любя другите? Ако не уважавам себе си, как ще уважавам другите?
Да
любиш
ближния си, значи да
любиш
себе си в ближния.
Като любиш себе си в ближния, ще любиш и него. Тази мисъл е изказал Христос в стиха: - „Отец ми живее в мене, и аз в Него". Какво значи да любиш Бога и Бог да ни люби? - Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас. Когато ние любим Бога, любим себе си в Бога.
към текста >>
Като
любиш
себе си в ближния, ще
любиш
и него.
Ако не тачим техния пламък, ще изгубим и тях, колкото и малки да са. Ако не тачим своите мисли, как ще тачим мислите на другите хора? Ако не любя себе си, как ще любя другите? Ако не уважавам себе си, как ще уважавам другите? Да любиш ближния си, значи да любиш себе си в ближния.
Като
любиш
себе си в ближния, ще
любиш
и него.
Тази мисъл е изказал Христос в стиха: - „Отец ми живее в мене, и аз в Него". Какво значи да любиш Бога и Бог да ни люби? - Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас. Когато ние любим Бога, любим себе си в Бога. Най-първо Бог трябва да ни обикне, а после ние ще Го обикнем.
към текста >>
Какво значи да
любиш
Бога и Бог да ни
люби
?
Ако не любя себе си, как ще любя другите? Ако не уважавам себе си, как ще уважавам другите? Да любиш ближния си, значи да любиш себе си в ближния. Като любиш себе си в ближния, ще любиш и него. Тази мисъл е изказал Христос в стиха: - „Отец ми живее в мене, и аз в Него".
Какво значи да
любиш
Бога и Бог да ни
люби
?
- Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас. Когато ние любим Бога, любим себе си в Бога. Най-първо Бог трябва да ни обикне, а после ние ще Го обикнем.
към текста >>
- Когато Бог ни
люби
, Той
люби
себе си в нас.
Ако не уважавам себе си, как ще уважавам другите? Да любиш ближния си, значи да любиш себе си в ближния. Като любиш себе си в ближния, ще любиш и него. Тази мисъл е изказал Христос в стиха: - „Отец ми живее в мене, и аз в Него". Какво значи да любиш Бога и Бог да ни люби?
- Когато Бог ни
люби
, Той
люби
себе си в нас.
Когато ние любим Бога, любим себе си в Бога. Най-първо Бог трябва да ни обикне, а после ние ще Го обикнем.
към текста >>
Когато ние
любим
Бога,
любим
себе си в Бога.
Да любиш ближния си, значи да любиш себе си в ближния. Като любиш себе си в ближния, ще любиш и него. Тази мисъл е изказал Христос в стиха: - „Отец ми живее в мене, и аз в Него". Какво значи да любиш Бога и Бог да ни люби? - Когато Бог ни люби, Той люби себе си в нас.
Когато ние
любим
Бога,
любим
себе си в Бога.
Най-първо Бог трябва да ни обикне, а после ние ще Го обикнем.
към текста >>
56.
Екзотеризъм и езотеризъм - Буржа
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Но при вас родители, които сте чисти и
несебелюбиви
, никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас.
За децата на новата раса говоря в тая книга: за тяхното блаженство искам чистота. Никое от тях не ще стане дете на родители, които във всяка своя наклонност не са чисти. Вие, които не се домогвате да бъдете чисти, раждайте колкото щете още деца, но ще трябва да се задоволите с какво да е дете, което иде в дома ви. Че от нечисти родители не може никога се роди едно чисто, високонадарено дете. В дома ви могат да стъпят само таквиз, които още не са стигнали степента да бъдат част от новата раса.
Но при вас родители, които сте чисти и
несебелюбиви
, никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас.
Никога не ще дойде някой, който не е достоен за вас. Никога не ще дадете вие живот на едно дете, което да не изпълни всичко онова, което да се очаква от неговата раса. Само когато родителите на сегашната раса пречистят своите тела, обичаи, чувства и мисли, мога аз да изявя в новите си тела ония добродетели, които ще превърнат земята в небе и живота във вечно блаженство. Аз, духът на неродените, дойдох да извикам родителите на новата раса! Времето е близо, когато човеците в света ще бъдат разделени на едни, които ще се подготвят за основа на новата раса и на други, които още не са готови за нея.
към текста >>
57.
Слънчевите петна и априлските землетресения
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Да
любиш
, както Слънцето
люби
, да
любиш
, както изворът
люби
, да даваш без да искаш, в това е висшата радост и истинска свобода.
Царството на светлината иде! Душите ще бъдат свободни, щастливи, радостни. Те слизат - светещите и чистите души от снежните върхове на Химават, Монблан и Мусалла - те слизат! Кой ще ги посрещне? Слънчева Любов.
Да
любиш
, както Слънцето
люби
, да
любиш
, както изворът
люби
, да даваш без да искаш, в това е висшата радост и истинска свобода.
Да се радваш на цветята и техния дъх без да ги късаш - това е Любовта. В мъката на ограничението просветна лъч в душата ми: да любя, без да искам нещо. Да любя, както слънчевият лъч. Да светя и да топля с лъчите на светлата мисъл, с нежността на благите чувства. Да летя на крилете на свободната и мощна мисъл, с посланието на Любовта да помагам на всички страдащи души, воювайки със светлина и огън.
към текста >>
58.
Книжнина
Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Група ученици на Блото Братство в с
Любимец
(Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с.
Особено впечатление прави портрета на Учителя на Бялото Братство. Лицето, челото, очите - тия дълбоки благи, спокойни очи, които като че проникват с своите лъчи, цялата вселена, изобщо цялата глава показва, че художникът е смогнал да надникне в оня светъл мир на вечните идеи, които вдъхновяват Учителя. Ние вярваме, че всеки художник, музикант и поет, който иска да представи и да изрази най-ценното, най-дълбокото и най доброто на бълг. душа, трябва да бъде във връзка с онези духовни движения, които в миналото (богомилство) и сега (Бялото Братство) не са принесени отвън, а са рожба на творческия гений и изпълнение историч. мисия на България и Славянството Пожелаваме успех на младия художник с неговите спътници.
Група ученици на Блото Братство в с
Любимец
(Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с.
Любимец и с. Мезек (Свиленградско) по 51 книги с окултно съдържание. Читалищата са отговорили с благодарствени писма, Това е отличен пример за подражание. Антропософски конгрес в Лондон през лятото на 1928 година По-важни теми, разгледани в този конгрес: „Кризата във философията и нейната обнова", от г-жа Виолета Плинке. Философията за да хвърли светлина върху своите проблеми, трябва да разшири границите на своите изследвания, като пристъпи към изучаване на по-дълбоките сили и закони в човека и в природата изобщо.
към текста >>
Любимец
и с.
Лицето, челото, очите - тия дълбоки благи, спокойни очи, които като че проникват с своите лъчи, цялата вселена, изобщо цялата глава показва, че художникът е смогнал да надникне в оня светъл мир на вечните идеи, които вдъхновяват Учителя. Ние вярваме, че всеки художник, музикант и поет, който иска да представи и да изрази най-ценното, най-дълбокото и най доброто на бълг. душа, трябва да бъде във връзка с онези духовни движения, които в миналото (богомилство) и сега (Бялото Братство) не са принесени отвън, а са рожба на творческия гений и изпълнение историч. мисия на България и Славянството Пожелаваме успех на младия художник с неговите спътници. Група ученици на Блото Братство в с Любимец (Свиленградско) са имали хубавата идея да подарят на читалищата в Свиленград. с.
Любимец
и с.
Мезек (Свиленградско) по 51 книги с окултно съдържание. Читалищата са отговорили с благодарствени писма, Това е отличен пример за подражание. Антропософски конгрес в Лондон през лятото на 1928 година По-важни теми, разгледани в този конгрес: „Кризата във философията и нейната обнова", от г-жа Виолета Плинке. Философията за да хвърли светлина върху своите проблеми, трябва да разшири границите на своите изследвания, като пристъпи към изучаване на по-дълбоките сили и закони в човека и в природата изобщо. „Основи на окултната (антропософска) медицина", от Д-р по мед.
към текста >>
59.
Ново направление на труда – Б. Боев
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Щом Бог е в нас, всичко е възможно, Невъзможното за
безлюбието
е възможно за Любовта.
Изгуби ли мисълта си, той става обикновен човек. Без мисъл Любовта не може да се прояви. Когато човек мисли и Любовта дохожда. Мисли ли той, всичко е възможно. Защо? Понеже мисълта е Божественото у човека.
Щом Бог е в нас, всичко е възможно, Невъзможното за
безлюбието
е възможно за Любовта.
Казано е: „Невъзможното за човека е възможно за Бога; и невъзможното за Бога е възможно за човека." * * * Под скончанието на века се разбира край на старите възгледи на човечеството и начало на нова ера на светлината и любовта, край на насилието и началото на мир и свобода, край на стария свят и начало на новия свят, който ще продължава с хиляди години в бъдещето. * * * Вървете към новите велики разбирания, чрез които ще влизате в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете как да наредите живота си на земята - ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да правите, как да възпитате децата си, ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. * * * Живее ли човек в Божията любов, той постепенно се приближава към закона на безсмъртието, Учителят
към текста >>
60.
Значение на физиогномията – Ежен Ледо
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си
себелюбие
- това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши.
Защото никотинът е отрова - ако и човек да пуши и да стигне 100 години. Тютюнът упоява — то значи: той упоява чувствата, нервите, деятелността на разума и всички ония способности, на които влияе алкохолът. Ако и пушенето да не е престъпно, както месоядството и ако не изкушава, както алкохола - то е по-отвратително от двете. Пушачът замърсява въздуха със своя ужасен навик - за отвращение и опасност за здравето на околните. Едно със своя пушек и после с дъха си и отвратителните магнетични излъчвания, той става до мъка натрапчив.
Тази безпощадност към другите - чрез която пушачът доказва крайното си
себелюбие
- това само прави невъзможно, щото кой и да е член от моята раса да пуши.
Най-опасната група от отрови - ако и научно предписани - са веществата за присаждане. Серуми и всички ония омразни неща. които ви се вкарват в кръвта и я тровят. Диви племена (колко луди!) гледат със страхопочитание танците на своя „мъдър" лекар. Вашите праотци (колко безумно!) се подлагаха верующи на грубото кръвопускане от жилите от своите „мъдри" лекари - които навсякъде го употребяваха, колкото и болезнено да е било то.
към текста >>
Претеглете
самолюбието
си: всичко, което сте правили, за да се харесвате и да прославите самите вас.
Празни като цокълът, тъй и фигурата, и вътре нищо друго, освен задушлив въздух, който надува личността ви. Би било смешно ако не беше тъй много за съжаление дребнаво, ако дребнавостта не би била ключът на нотите на вашия живот! Моля: аз не говоря за вашите съседи - а за дребнавостта в самите вас. Обгърнете с поглед живота си. Грижливо наблюдавайте подбудителните причини на всяко ваше действие.
Претеглете
самолюбието
си: всичко, което сте правили, за да се харесвате и да прославите самите вас.
И премерете с мерки вашата любов, всичко, каквото сте направили в пълна самозабрава. Сравнете двата резултата. Кажете ми, ще ме обвините ли в лъжа, ако твърдя, че целият ви живот ми се вижда дребнав. Как започвате вие деня си заран? Твърде лениво, нали, когато се касае за отиване на вашия дюкян или чиновнишка работа?
към текста >>
61.
СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА. СВЕЩЕНОТО СЕГА. - А.Т.
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Престанете най-сетне сами да предизвиквате своята неволя, като чрез
себелюбие
се отлъчвате от радостта на греещата ви същина.
Когато това бъде постигнато, грозното не може вече да вирее. Тогава природата ще стане по-величествена, отколкото е някога бивала - защото човекът вече не ще да нарушава нейните действия. Тя ще отвори своите скривалища и ще пръсне по земята съкровища на небивала красота. И блясъкът на доброто разположение и най-висша радост ще свети из всеки образ, из вашия, когато се родите в моята красива раса - или още сега, ако се приготвите да принадлежите км ония избраници, които ще положат основата за тая раса. Сегашната раса е приведена под тежестта на страданието; новата ще отразява с дигната глава небесното слънце, което е най-чистата радост.
Престанете най-сетне сами да предизвиквате своята неволя, като чрез
себелюбие
се отлъчвате от радостта на греещата ви същина.
По-светла от слънчевите лъчи е същината. Оставете я да грее в вас и да ви осветлява - и с нейната голяма ненарушима радост да осветлява тъмните килии на вашето същество. Тя ще направи това, ако си очистите прозорците и не държите спуснати завесите и затворени капаците на вашето егоистично отдръпване, ако се стараете и се погрижите да бъдете чисти. Затова настоявам аз вашата скръб сега още да бъде облекчена; и твърдя, че вие и сега можете да се запознаете с радостта, в която ще живее новата раса. Настоящата раса се характеризира с разделение; новата се отличава с единение.
към текста >>
Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с
любимото
си същество.
Тъй ще постигне той точката, дето непосредственият поток на великия магнит е достатъчно близо, за да го изпълни със собствената си първоначална сила: с всеобемляющата любов. Чиста лична любов е най-висшата придобивка на вашата раса. Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне.
Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с
любимото
си същество.
Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов. Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на любимото същество. От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов.
към текста >>
Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на
любимото
същество.
Когато стъпите в потока на всеобемляющата любов, ще навлезете в моята раса. Всяка лична любов, без изключение, е ограничена, защото е едно несъвършено предаване на божествената любов. Но не подценявайте стойността, която има тя за вас; не се оставяйте да ви заблуждава лъжливата мисъл, че можете да се издигнете над нея, без да познаете нейното облагородяващо влияние Само чрез усъвършенствуване на по-висшата лична любов, можете да навлезете в неизчерпаемия поток на всеобемляющата любов - която ще ви облее и проникне. Голямата лична любов се развива постепенно чрез спомена за щастието, което някой е споделял с любимото си същество. Тя се усилва а продължение на многото животи и се преобръща от егоистична страст в безкористна, още по-чиста лична любов.
Докато се развива, учи се човек да споделя грижите на
любимото
същество.
От това произлиза съчувствието - в и с други все повече да се чувствуваме. Както съчувствието, тъй и личната любов трябва, чрез вашите усилия увеличена, да се издигне до най-високо постигащия се градус, за да ви приготви за въздействието на всеобемляющата любов. И с това за моята любов. Всеобемляющата любов е неограничена, когато се появи във вас, всички ще ви бъдат тъй близки, както най-скъпото ви сега за вас същество и тя се разширява, докато вие ще обичате всички безразлично - докато разберете, че всички сте само Едно, че всички сте „вие." Всеобемляющата любов не е: на малки откъслеци разделена за всяко отделно същество - нито пък е също една равнодушна добрина за всички, разводнена лична любов, без братство за когото и да е, Тя е едно ново излияние от божественост във вас, печалбата на една по-нататъшна съвест, на тая точка, дето вие от настоящата раса ще можете да влезете в моята одухотворена раса - дето ще можете да счупите черупката, която пречи на порасналото човечество да влезе в детинството на свръхчовечеството. Пълна чистота Аз, духът на неродените, се застъпвам пред вас - за пълна чистота, за да може моята раса да навлезе в съществуванието на едно чисто човечество.
към текста >>
62.
ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Ала тогава и помен не ще има от вашето
самолюбие
.
Чистота на мислите Какво бихте сторили, ако бихте видели мисълта на вашите ближни? Радвайте се, че не ги виждате! Мислите, които се отнасят до вас, биха силно безпокоили вашето самодоволство. И едно тайно узнаване на чуждите мисли за техните търговски или къщни работи би ви увлякло да злоупотребите с тия тайни. И все пак ще ги виждате, като дойдете в моята раса.
Ала тогава и помен не ще има от вашето
самолюбие
.
Ако други биха видели всяка ваша мисъл - какво бихте сторили? Бихте ли желали да ги видят? Бихте ли посмели да оставите да ги видят? Боя се, че вие често сте доволни в убеждението си, че други не могат да видят вашите мисли. Но в новата раса всички ще виждат вашите мисли!
към текста >>
Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично
себелюбиви
мисли, нали?
Когато ги храните и правилно отглеждате, те послушно ще изпълняват, каквото им възложите. Всяко качество - любов или омраза, лечение или злосторство - които вие влагате в тях, ще бъде техен подстрекател, деятелна жива сила. Силните мисли са рядкост - за щастие, защото ако бяха многочислени, щявха лошите, искащите, егоистичните мисли да надминат безкористните. Тъй стои с настоящата раса. Но в новата, освободена от всякакъв егоизъм, ще знаят всички, как да създават благословени, очарователни мисловни форми.
Всъщност, вие не мислите злобни, пълни с омраза мисли, дори не и изрично
себелюбиви
мисли, нали?
Но един безкраен низ от съвсем малки, слаби мисли на лична критика, пияно отвращение, всекидневни лични желания... Това не са ли вашите обикновени мисли? Може би те се виждат безвредни - ала те не създават един свят, в който аз ще се изявя. В същност те са по-лоши, отколкото мислите. Тия безбройни, милиони, съвсем малки, неясни мисли, които биват изпращани от вас непрестанно, биват съединявани чрез закона, според който лика прилика се привличат. Те се засилват взаимно и образуват, би могло да се каже, големи складове от сила.
към текста >>
Едва, когато отстраните всяка
себелюбива
наклонност из вашите мисли, болка и скръб не ще привличате вече при вас.
Затова пък постоянно се изпразват подобни складове от по-малко задоволително естество. Тогава стават катастрофи или епидемии, чума или война. Всички са дело на хората, произлезли от техните мисли. Всеки получава от това, което сам е принесъл - чрез натрупването на своето собствено безсмислено мислене, на своите собствени неовладени мисли. Едва когато очистите мислите си, ще престанат тия ужасии.
Едва, когато отстраните всяка
себелюбива
наклонност из вашите мисли, болка и скръб не ще привличате вече при вас.
Едва когато се решите да употребявате чистата сила на вашите мисли за помощ на другите, ще мога аз да се изявя. Едва когато във всяко ваше дело има чистота, във всяка ваша реч, във всеки ваш помисъл, дето сте вие, там ще се роди идещата раса.
към текста >>
63.
ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Всеки човек, който е
залюбил
веднъж, той вече е преминал от смърт към живот.
Има много богати хора в света, които са изгубили ключа на своето сърце. Там, именно, се крие и злото. Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е. на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае.
Всеки човек, който е
залюбил
веднъж, той вече е преминал от смърт към живот.
Човек, който веднъж е залюбил, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта. Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта.
към текста >>
Човек, който веднъж е
залюбил
, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта.
Там, именно, се крие и злото. Като се предаде ключа на богатия човек, той ще каже: „Много благодаря на този, който намери ключа на моето сърце, т.е. на моята каса, защото парите ми бяха досега заключени, и аз не можах да ги използувам." Малко хора има в света, които грижливо пазят ключовете на своето сърце и на своя ум, Ключът на сърцето, това е Любовта. Човек може да говори много върху Любовта, но няма ли нейния ключ, той нищо не знае. Всеки човек, който е залюбил веднъж, той вече е преминал от смърт към живот.
Човек, който веднъж е
залюбил
, той трябва да напише на ръката си: „Първият момент на Любовта, това е вечният живот и абсолютната вяра." Истинският живот не е нито в богатството, нито в славата, нито дори в здравето, но той е в Любовта.
Като се говори за Любовта, не се разбира обикновената любов на хората, която носи смърт, страдания и разочарования. Също така не се разбират и обикновените човешки чувства, защото всичко това е само малък предговор към Великата Божествена Любов, която носи вечния живот, вечното щастие и блаженство. Съвременните хора казват, че вярват в Бога че вярват и в Христа. Не е въпрос за вяра; въпросът е за Любовта. Верующи хора има навсякъде по света, но любещи хора няма.
към текста >>
Който
люби
, той никога не умира.
Светът се нуждае от любещи хора. Безверници хора, в пълния смисъл на думата, не съществуват. Всеки човек, бил той слаб или силен, все вярва в нещо; всеки си има по един Господ. Обаче, силни хора в пълния смисъл на думата, извън Любовта, не съществуват. Силен човек е само човекът на Любовта.
Който
люби
, той никога не умира.
Често се говори за хората, че били силни или слаби, добри или лоши. Силният и добрият човекът е човекът на Любовта. Но и добрият човек носи с себе си две торби: в едната торба крие лошото - за лошите и неразумните хора, а в другата торба крие доброто - за добрите и за разумните хора в света. В коя торба ще се бръкне, това зависи от самия човек. Човекът на Любовта, който разполага със знание, той вижда, че Бог еднакво царува и над доброто, и над злото.
към текста >>
64.
НАЙ СКЪПОЦЕННИЯТ ДАР - А.Т.
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Дали дребнаво
себелюбие
или непринудена самоотверженост е вашето подбуждение?
Едничко само за насъщния хляб на собствената си фамилия? За увеличение на земните си богатства? За да си запазите общественото положение - или да придобиете такова? За да си спечелите име и може би да добиете слава? Или пък за подобрение на условията на вашите ближни - дори безплатно, без свидетелство, без одобрение от коя и да е страна?
Дали дребнаво
себелюбие
или непринудена самоотверженост е вашето подбуждение?
Защо имате семейство? Защо се оженихте? От копнеж за щастие? Заради удоволствието и удобството, което си обещахте? Не сте ли се домогвали - макар при тъй наречената любов - главно до преимуществата, които бихте имали?
към текста >>
Недейте казва, че сте го направили заради любовта, когато всъщност е било само заради самите вас - за удобството на вашето дребнаво,
себелюбиво
„Аз".
Защо имате семейство? Защо се оженихте? От копнеж за щастие? Заради удоволствието и удобството, което си обещахте? Не сте ли се домогвали - макар при тъй наречената любов - главно до преимуществата, които бихте имали?
Недейте казва, че сте го направили заради любовта, когато всъщност е било само заради самите вас - за удобството на вашето дребнаво,
себелюбиво
„Аз".
Моите деца не ще бъдат движени от подобни дребнави мисли. Само безкористни причини ще направляват всяка една от техните постъпки. Следствието ще бъде: най-голямо блаженство, което вие - и с най-голямо напрежение на вашите мозъци - нито можете си представи. Защо ядете - три, четири, пет пъти иа ден? Ядете, за да живеете и да бъдете в състояние по-добре да работите - или работите и живеете очевидно само, за да можете по-добре и по-охолно да ядете?
към текста >>
65.
НОВОТО НАПРАВЛЕНИЕ НА ТРУДА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Когато обичате другите , вие
любите
Него.
Вярвайте в Неговата мощ, в Неговата могъща помощ; нека Неговата светлина да свети във вашите души и чрез думите и делата ви да просветне в света. Мислете върху това, какво Той желае да правите. Нищо недостойно за Него не трябва да намира израз у вас. Любете Го с цялото си същество и подигнете съзнанието си до Неговата велика Любов към вас. Проявете навън тая Негова Любов, с същата сила, с която я възприемате.
Когато обичате другите , вие
любите
Него.
Бъдете уверени, че винаги следвате Неговата любовна мисъл: нали Той обхваща със своята Любов всеки атом, всяко живо създание, всяко човешко същество - Каквото и да бъде то или каквото и да прави. По същия начин и вие трябва да обичате. Всяко ваше дихание трябва да изявява в света Неговата Любов. Христос в нас Той е Единният, който управлява сърцата на хората, които и да са те. От нашите сърца ще бъдат управлявани всичките наши постъпки - чрез Него, Който е Любовта на целия свят.
към текста >>
66.
КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т.
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни,
трудолюбиви
; учим се да градим.
Обща хармония в самото разнообразие е цел на живота, а единството в разнообразието е смисъла на самия живот. За общото истинска почивка няма; такава има за частите. В нас, когато едно почива, друго работи. Ние се движим, говорим, мислим, чувствуваме и пр. Творецът ни е надарил с толкова блага и сили и ни е дал свобода да ги употребяваме за наше благо и това на ближните ни.
Голямо изкуство е да използуваме разумно благата, с които разполагаме; това учим на земята; учим се да бъдем доволни, умни, будни,
трудолюбиви
; учим се да градим.
Каквото днес сеем, утре ще пожънем. Ще употребяваме днешния ден добре; всеки ден, всеки час; винаги с положителни мисли и дела; няма да мислиш за миналото - освен за поука; на бъдещето ща се надаваме, а в настоящето ще живеем. Почиваме при спомена на минали добри опитности; добиваме подтик, когато се надяваме на бъдещето; а в настоящето берем плодовете, използуваме ги и сеем семената им за утрешни блага. И така, от трите положения настоящето е най-важно. Разумният човек него учи и използува.
към текста >>
67.
ПСАЛМИ ЗА ЖИВИЯ БОГ- GEORG NORDMANN
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Възлюбих
Възлюбих
синьото небе и лъчезарните звезди.
С чист боров въздух ще изпълня вашите гърди и ще ви освежа и подмладя. Свещеният огън на Слънцето ще запаля във вашите души - за да гори и да не гасна. С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода. С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела. Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3.
Възлюбих
Възлюбих
синьото небе и лъчезарните звезди.
Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и величие. Възлюбих и земята с всички същества. Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината. Възлюбих всичко живо. Защото навсякъде видях живот - от атома до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о Вечний.
към текста >>
Възлюбих
слънцето с всичката му царствена красота и величие.
Свещеният огън на Слънцето ще запаля във вашите души - за да гори и да не гасна. С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода. С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела. Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3. Възлюбих Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди.
Възлюбих
слънцето с всичката му царствена красота и величие.
Възлюбих и земята с всички същества. Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината. Възлюбих всичко живо. Защото навсякъде видях живот - от атома до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о Вечний.
към текста >>
Възлюбих
и земята с всички същества.
С кристална, бистра вода ще ви напоя, която във вас ще стале извор на жива вода. С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела. Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3. Възлюбих Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди. Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и величие.
Възлюбих
и земята с всички същества.
Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината. Възлюбих всичко живо. Защото навсякъде видях живот - от атома до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о Вечний.
към текста >>
Възлюбих
горите и полята, птичките и цветята, морето и планината.
С най-хубавите плодове ще ви нагостя - с ягоди и малини - за да дадете и вие най-хубавите плодове на светли мисли, благородни чувства и добри дела. Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3. Възлюбих Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди. Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и величие. Възлюбих и земята с всички същества.
Възлюбих
горите и полята, птичките и цветята, морето и планината.
Възлюбих всичко живо. Защото навсякъде видях живот - от атома до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о Вечний.
към текста >>
Възлюбих
всичко живо.
Светлина, обилна светлина; красота, неземна красота; свобода, истинска свобода ви носи Любовта чрез мен." Така говори планината 3. Възлюбих Възлюбих синьото небе и лъчезарните звезди. Възлюбих слънцето с всичката му царствена красота и величие. Възлюбих и земята с всички същества. Възлюбих горите и полята, птичките и цветята, морето и планината.
Възлюбих
всичко живо.
Защото навсякъде видях живот - от атома до Слънцето - навсякъде почувствувах Тебе и Твоята Любов, о Вечний.
към текста >>
68.
ВЕСТИ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Силен е този, който
люби
.
Да прояви човек доброто, което е вложено в него, да прояви гениалност в известна област, нужно е да вярва, че може да прояви това, що желае. Всеки успех в живота е равен на силата на проявената вяра и всяка извършена работа за постигане желаната цел се стимулира от вярата. Щастието на обществото зависи от неговата вяра във вложеното в него висше добро. Вярата е ключ, с който се отваря съкровищницата на душата. Един ден ще стане на всички ясно, че целесъобразността в целия космос се основава на закона на любовта.
Силен е този, който
люби
.
Количеството на любовта определя силата на човека. Няма друг път, по който човек да придобие сила, освен чрез любовта. Силен е този, който най-малко или никак не причинява страдания на другите и създава най-много радости на скърбящите. Който страда за чуждото благо е силен, а който страда за своето лично благо, е слаб. Когато разбереш, че за успеха или неуспеха на всяко нещо има една единствена основна причина, ние сме разбрали истинската причина за това нещо и тогава скоро ще се справим с нея.
към текста >>
69.
КНИГОПИС,
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Любим
предмет на Цветана Симеонова са рилските езера.
Това е "работа". От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези божествени семенца в душите. Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир, тази светлина, в която те постоянно живеят. Те искат и другите да вкусят от изобилния живот на разширеното съзнание, в което те живеят! Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша.
Любим
предмет на Цветана Симеонова са рилските езера.
Нарисувани са: "Окото на Мусалла" (най-горното от Мусаленските езера). Маришките езера и други мусаленски езера; после много от езерата на "Еди-гьол": "Близнаците", "Бъбрекът", "Урдини езера", "Първото и второто езеро на Еди-гьол", "Третото езеро с Харамия" и пр.. Какво говорят на душата тези езера? Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота.
към текста >>
70.
ВЕСТИ
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Нейният истински живот да бъде: Мене да познае и да
възлюби
и Моя свещен закон на съвършенство и красота свободно да изпълни.
Да бъде тя тайнствен извор на Моята Любов, из който вечно да бликат свещените струи на живота. Да бъде тя тайнствена арфа, отекваща най-дивните трепети и звучаща с най-светлите възторзи, с най-чистите радости. Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща величие и красота! Да бъде нейният живот вечно постижение, вечно творчество, вечно възмогване. Да расте и разцъфтява от мощ в мощ, от красота в красота и да няма предел нейното възземане.
Нейният истински живот да бъде: Мене да познае и да
възлюби
и Моя свещен закон на съвършенство и красота свободно да изпълни.
Да опита всички бездни на мрака, за да ме познае в светлината и в нея да ме обикне. Да опита всяко зло и страдание, за да ме открие в висшето благо и висшата хармония и неудържимо да ги възжелае. Да опита немощта, несъвършенството и грозотата, за да ме намери във висините на силата и красотата и жадно към тях да се стреми. Върховна радост да изпитва тя при всяка стъпка, която я към Мене приближава! Най-висшето блаженство да намира в приобщаването с Моя Дух.
към текста >>
71.
КНИГОПИС
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато
възлюбиш
Бога, ще намериш себе си.
Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма.
Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато
възлюбиш
Бога, ще намериш себе си.
Тогава само ще разбереш тайната на тайните - истинската поезия, живопис: когато се слееш с Любовта на Всемира. Любовта ражда Живот, Мъдростта - Светлина и Истината – Свобода. Слънцето е най-добрият лекар и учител. Пръскай и ти навред лъчи. Вселената е едно цяло.
към текста >>
72.
Събудете се, деца на светлината! – продължение
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Кажете на някой човек,
любител
на музиката, че е дошъл в града му велик музикант или артист, или някоя велика певица и той от земята ще изкопае пари, но ще посети концерта на този велик музикант.
ЧУХА, ЧЕ ИДЕ ИСУС Човешкият дух се стимулира от великото, мощното и красивото в света. Кажете на бедния човек, че някъде някой негов чичо е умрял и му е оставил голямо наследство и ще видите, как той ще преброди света, но ще намери парите.
Кажете на някой човек,
любител
на музиката, че е дошъл в града му велик музикант или артист, или някоя велика певица и той от земята ще изкопае пари, но ще посети концерта на този велик музикант.
Кажете на учения, че някой велик, знаменит човек е дошъл в света, той всичко мило и драго ще пожертвува, само да чуе великото слово на този необикновен човек. Какво печелят всички тези хора? Те ще станат ли велики музиканти или певци? Ще станат ли велики хора? - Не.
към текста >>
73.
Работа
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Осъществете вечния мир в себе си, изпращайте трептенията на единството,
миролюбието
и спокойствието.
Но усилията на самото човечество са, които трябва да доведат промяната. За това работете за мира; в тия дни на напрежение трябва всеки десеторно по-вече да работи. Могъществото, с което хората на мира разполагат е голямо. Всеки час мислете, че мирът е над цялата земя. Това е от голямо значение, за да приготвите Новия път и да направите Неговото дохождане възможно между хората.
Осъществете вечния мир в себе си, изпращайте трептенията на единството,
миролюбието
и спокойствието.
С подобни мисли, трябва да бъде изпълнена всяка празна минута. Вложете повече сила във вашата медитация, повече твърда воля във вашите мисли за мир. Това е великата нужда на днешното време. Правда Милосърдни да бъдете е вашия дял - да съдим е нашият. Забравете справедливостта заради милостта - правете заради любовта.
към текста >>
74.
Из поемите на Кабир
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Чрез Тебе отваря тайнствени очи душата ми, за да те познае и
възлюби
.
Колко далеч, неизмеримо далеч си Ти от мен в своята всесъвършена красота ! И все пак Ти си тъй близко до мен, о Предвечний и Вселюбящий Отче! Чрез Тебе и в Тебе живея аз! Твоите вълшебни сили бликат из тайнствения извор на моето сърце! Ти единствено царуваш в светилището на моята душа.
Чрез Тебе отваря тайнствени очи душата ми, за да те познае и
възлюби
.
Чрез Тебе тя расте в светлина, любов и красота! Чрез Тебе се издига тя към висините на съвършенството... От самия Тебе свещена искра е моят дух! С самата си десница дълбоко в душата ми написал си Ти незаличимия свещен закон: Неудържимо и вечно към Теб да се стреми, по слънцето на Твоята истина, по слънцето на твоята Красота вечно да копнее; от съвършенство на съвършенство към Теб да доближи... О, Преблагий Отче! Аз чувствувам Твоя глас да ме зове към светлите висини на съвършенство! Аз чувствувам Твоята пресвета десница да ме направлява през юдолите земни на борби, страдания и изпитни, на познание и творчество - към пресветлите Твои висини!...
към текста >>
75.
ЕДИННИЯТ ЖИВОТ - Б. БОЕВ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и
любители
е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние.
Тези антени съществуват, за да възприемат вълните. Явна е аналогията между антените на насекомите и антените на радио-електрическите станции." Въз основа на множество аналогични опити и наблюдения Лаковски е формулирал следните принципи: 1) Всяко същество изпуща радиации. 2) Повечето от организмите - с малки изключения - са способни да възприемат и изпращат вълни. За да се разбере ролята и естеството на радиациите, изпущани от организмите, трябва да се върнем назад и да си припомним историята на откритието на електромагнитните вълни. Съществуването им се констатира, когато се откри апарат за възприемането им.
Най-голямата слава на Херц, Бранли, Маркони и множество други техници и
любители
е в това, че те изнамериха апарати за възприемане вълни даже и от голямо разстояние.
Новите открития на разни видове радиации: радио-електрически вълни, лъчи X, радиоактивност, космични вълни - само са дигнали леко булото на тайната, която крие от сетивата ни гама от много видове вълни... Кой знае, дали не сме заобиколени с множество други радиации неизвестни нам, понеже не притежаваме апарати за възприемането им. Ако приемем, че птиците изпущат и възприемат радиации непознати нам, изразите „инстинкт" и „специално чувство" се обясняват направо и добиват по-точно значение. Тогаз чувството за ориентиране на птиците и изобщо на животните се обяснява веднага. Как параходът в морето с радио-гониаметричния си апарат се старае да определи посоката на Херцовия източник, който му изпраща електромагнитни вълни, така също и насекомите и другите животни се стараят да възприемат радиациите, изпращани от други животни и от растенията, които ги интересуват. И тогаз се насочват към откритото направление.
към текста >>
76.
ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
„Любов" се предполага да е
себелюбиво
пожелание и пр.
7. Атма. Дух. Отражението на Абсолюта. Гьоте казва: „Една дума се явява удобна, когато отсъствува понятието." В нашия материален век самото значение на термините означаващи духовни сили и състояния се е загубило и извратило; „Бог" се предполага да означава едно неестествено, свръхестествено съзнание вън от природата. „Вяра" е станало доверчивост и вярване в мненията на другите. „Надежда" е станала лична корист.
„Любов" се предполага да е
себелюбиво
пожелание и пр.
Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав". Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията.
към текста >>
Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и
самолюбие
във всичките му форми; но което е така също източник на сила.
Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3. Слънце - Сол (Прана). Животът на физическото и духовно полета. Център на планетната система, то произвежда проявленията и дейността на живота във всяко поле на съществувание. 4. Марс (Кама).
Страстният, емоционалният, животинският елемент у човека и в природата; седалище на пожеланията и собствената воля; това, което се проявява като лакомия, завист, гняв, сладострастие и
самолюбие
във всичките му форми; но което е така също източник на сила.
Има многобройни болести, които се причиняват от чрезмерното или нередовно действие на силите, присъщи на това царство; 5. Меркурий (Манас). Умът; 6. Юпитер (Буди). Принципът, който се проявява като духовна сила, била тя за добро или зло.
към текста >>
77.
ПЕСНИ - БОЯН МАГЪТ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и
любим
на публиката".
Там излиза и списанието „Eclexi” за философски, научни и практични учения. В Милано излиза „Списание на дружеството за психични издирвания". Голяма възпитателна и морална дейност развива в Рим дружеството „Pensiero e azione" (Мисъл и действие). То има за задача да разпространи, колкото е възможно повече съчиненията и учението на Джиузепе Мацини, който е оставил много ценни произведения. Адвокатът Г. Б.
Пенне, председател на това дружество, тъй се изразява върху дейността му: Всред широките маси в Италия, задържани от толкоз века в невежество от клерикализма, е почнало дейността си дружеството ни с разпространяване моралните учения на Мацини, като се стреми де го направи популярен и
любим
на публиката".
Съчиненията на Мацини са в едно и също време: духовни, морални, социални и икономически. Затова задоволяват голямото болшинство от народа в Италия. Синтез на идеите му се намира в книгата „Doveri dell`uomo". В Италия, както навсякъде, интелигентната част от народа, след като изгуби вяра в старите догматични системи, иска, търси да познае пътя, по който да се спаси от духовната тъмнина, от страшното съмнение, в което живее. Въпреки мъчнотиите, създадени от вековно духовно робство, почва да се проявява стремеж към свободна критика, към свободно схващане на духовния живот според великия закон, написан от великата любов в глъбините на всяко сърце.
към текста >>
78.
ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П.
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-
любимото
от всичко, що бе имал на света.
Той чу от собственото си творение това, което никоя уста не можеше да му разкаже. Той чу един глас, мощен като ек от гръмотевица, но с чистота на вишнев цвят, със скрита нежност като спокойна песен на молитва. Гласът на едно сърце звънеше в него, едно любящо сърце, което събуждаше сърцата. Навън, на улицата на бедната махала, се бяха набрали тълпа хора. Те бяха чули тоя неземен глас: едни плачеха, други благославяха небето, трети раздираха дрехите си в неудържимо разкаяние... Късно узна тайната старият камбанар Фуен Ву, на когото дадоха почести и слава.
Никой, обаче, не можеше да заличи скръбта в душата му по Офизан - най-
любимото
от всичко, що бе имал на света.
Офизан, чиито чистота послужи на Великия за великото Му дело. От тоя ден слънцето над Китай грееше по-радостно и с по-обилна светлина. Последната камбана, която изля майстор Фуен Ву, говореше на сърцата за едно велико сърце. Нейният глас кънтеше над Пекинг, над пространните поля, стигаше надалеко като кротък зов, излязъл из устата на Благословения, който някога рече да се роди в тая земя. Офизан отиде на небето.
към текста >>
79.
КНИГОПИС
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да
любим
с всичките сили на ума и сърцето си.
ВЕСТИ Движение за идеите на Блото Братство в чужбина Италия Италианският писател Джино Сордели е написал следния предговор по повод италианския превод на беседи от Учителя: „Спиритуалисти, деца на светлината! Обръщам се към вас, братя и сестри, които желаете да се родите към нов живот и да дойдете в хармония с вашата безсмъртна същина чрез добри депа, чрез любовта, която всичко прощава.
Високият идеал, към който Учителят Дънов ни зове, ни учи да
любим
с всичките сили на ума и сърцето си.
Той може да ни даде сили да се качим на Голгота, дето Царят на Юдеите, коронясан с трънен венец, победи света. Братя, не се спирайте на скръбта, която ви потиска, на злото, което ви пречи, на спънките, които смущават високия идеал на живота ви. Съдбата ви не е да се връщате назад, но да се стремите напред, да се качите на върха на планината. Там ни чака слънцето на вечния ни дух. Учителят П.
към текста >>
80.
СТИХОВЕ - МАРА БЕЛЧЕВА
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Човек първоначално е бил
миролюбиво
същество.
Вярата в напредъка, в светлината на знанието, е сокът на моята човещина Трябва да се събудят чрез свободно и положително възпитание всички способности и сили в мозъка и да се освободи човек от мъглите на невежеството, от предразсъдъците и фетишизма. 4). Централната заповед на човешкото съзнание е: идеята трябва да стане дело. Само така ще се познае нашата искреност и ние ще познаем нашата сила. Само тача ще одухотворим материята, ще издигнем Божественото в човека, ще примирим противоречията. 5). Пацифизмът е първата ос на хуманитаризма.
Човек първоначално е бил
миролюбиво
същество.
Миротворството е заложено в неговата природа. Той не е имал друго оръжие, освен числената солидарност и ума. Съзнанието, че той е част от общочовешкия организъм, трябва да се пробуди, да му се обясни, че всички войни, особено днес, са безсмислени, защото носят противоположни на очакваните резултати и така освободен от наслоените лъжи, миротворството да стане убеждение, което да влияе. Заповедта на съзнанието: не убивай (което значи почитай живота, целия живот), тогава ще се съедини с пожеланието на сърцето: Мир вам! (което значи братство между индивида и хармония между свободните народи). 6).
към текста >>
81.
МЕЖДУ ДВА СВЯТА - GEORG NORDMANN
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Този народ им е
любим
дотолкова, доколкото те могат да се ползуват от него.
Човек знае само това, което е проверено с неговите очи, което е в неговите ръце, в неговата власт. Всичко, което човек може да направи сам, му се подчинява. Следователно, хората вярват само в това, което могат да направят. Те вярват само в това, което могат да използуват. Запример, разположението им към един народ е тясно свързано с техните интереси.
Този народ им е
любим
дотолкова, доколкото те могат да се ползуват от него.
Те вярват в Бога дотолкова, доколкото могат да Го използуват. Те обичат някого дотолкова, доколкото могат да го използуват. Щом няма какво да използуват, те пренасят своите операции на друго поле. Любовта на съвременните хора е бойно поле. Някога мъжете побеждават, някога жените побеждават; някога мъжете робуват, някога жените робуват.
към текста >>
82.
СЛЪНЦЕ И ЗДРАВЕ - СТ. К.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Любителите
на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца.
Шестдесетте хиляди трактори, с които са разполагали съветските хазяйства през есента 1929 г., са направили най-голямата агитация чрез цяло подпомагане за организирането на селските артели, кооперации и комуни и изобщо за колективизиране на селските стопанства. Тоя външен технически замах е съпроводен - и нещо повече - обусловен, от един също тъй величав подем в съзнанието на широките народни маси, извикани към нов живот, към съзнателно и активно участие в живота, към свръхусилия и творчество за изграждане материалните условия за един нов, по-справедлив по-щастлив, по-прекрасен живот. Тия народни маси се отдават на общото дело с едно възрастващо увеличение, с възрастващ ентусиазъм и непреклонна воля, Това не са фрази, а действителност, която всеки ще почувствува, когато чете при какви трудни условия и с каква енергия и постоянство е прокарана напр. през обширните пустинни места на Туркестан новата линия Туркестан-Сибир, какви трудности са преодолени при постройката на най-голямата днес тракторна фабрика на земята, която наместо в 163 дни (както са предвиждали американски инженери), е построена само в 63 дни от ентусиазираните и готови на всякакви жертви работници. Не ще съмнение, новата култура, новият живот е още в своите пелени.
Любителите
на несъвършенствата ще намерят такива в изобилие, особено ако зад пелените не желаят да видят младенеца.
Зеленият плод тепърва има още да зрее. Бързото индустриално развитие на Съюза на Светските държави, което в скоро време ще ги издигне на първо место по техника, стопанска мощ, трудова и социална организация, - това развитие вече се чувствува на международните пазари. Евтините руски стоки внасят тревога и смущение всред страните на стария свят. Един неочакван и много опасен конкурент се явява на стеснения твърде много международен пазар, и при това не само като обикновен конкурент, а като представител на една нова система на трудова и социална организация, с която старият свят трябва вече и на почвата на международната обмена да си премери силите. Това е само едно разширение на гигантската борба, повсеместна, международна, между силите на стария и силите на новия свят.
към текста >>
83.
ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Когато от дълбочината на душата си
любиш
Бога, ти ще можеш и да му служиш.
Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи. Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога.
Когато от дълбочината на душата си
любиш
Бога, ти ще можеш и да му служиш.
За в бъдеще думата Бог ще има такова значение, както думите въздух, вода, слънце, хляб, както думата „възлюбен." Ще дойде ден, когато ще бягаме от парите тъй, както най-големият сребролюбец към тях се стреми. И пак ще дойде друго време, когато парите ще са наши слуги. И пак ще дойде време, когато няма да има пари, както в едно семейство те нямат приложение. Гениалността се състои в това, щото колкото много да си сломяван от външни и вътрешни противоречия, да тропнеш с крак и да кажеш: Бог, който живее в мен, е силен и да забравиш черното минало и като нов ден да заживееш, като новороден. Всяко противоречие иде да ни каже: новороди се; утре противоречието пак ще ни посети и ще ни каже: новороди се още веднъж в по-голямо съвършенство.
към текста >>
Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и
безлюбие
, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш.
Мъдрецът Епиктет стоеше по-високо от своя господар, защото той съзнаваше своето място като разумен слуга, а господарят му не съзнаваше своето първо място като разумен господар и му счупи крака. Когато човек страда за себе си, е нещастен; когато страда за обществото, е доволен; а когато страда за Бога, е щастлив. Който разбере своето преназначение, в него настава мир, а който живее в преназначението си, изпитва радост. Който преди да се е справил със себе си, оправя другите, ще попадне в разочарование. Богът на рибите е водата, на птиците – въздухът, на млекопитаещите – земята, а на човека?
Това, което мислиш, чувстваш или извършиш във време на тревога и
безлюбие
, тъкмо обратното нему е онова, което би требвало да извършиш.
Фактът, че всеки човек е склонен да мисли, че всичко знае и всичко може показва, че онази Първопричина, от която е произлязъл, всичко знае и всичко може и по закона на наследствеността в човека са се предали тези стремежи. И онези свръхчовеци (големите деца на Бога), които всичко знаят и всичко могат, са се свързали с тази Първопричина, която всичко знае и всичко може. Няма условия, при които сме поставени и които като използуваме и разберем, да не се запълни душата ни тъй, като че ли всичко сме придобили.
към текста >>
84.
ТРИ МИРОГЛЕДА - ВЛАД ПАШОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Встъпете в пътя, който ви води към мощ и истина, като отърсите от себе си железните вериги на недостойното
себелюбие
.
Удвоете го. Вземете твърдото решение да достигнете и ще ви се удаде. Ето, сега знаете какво се очаква от вас – направете го! ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА Изпълнете мисията си, о вие, деца на светлината! Не се бавете да разкъсате оковите, що ви свързват с миналото.
Встъпете в пътя, който ви води към мощ и истина, като отърсите от себе си железните вериги на недостойното
себелюбие
.
Подигнете лицата си към светлината на вечната любов и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода. Припомнете си истинската си вътрешна същина и слушайте гласа на Божественото милосърдие, което може да бъде чуто от всички; то скоро ще се яви пред вас. О, ти народе, с божествено предназначение! Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото себелюбие и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом. Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии.
към текста >>
Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото
себелюбие
и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом.
Не се бавете да разкъсате оковите, що ви свързват с миналото. Встъпете в пътя, който ви води към мощ и истина, като отърсите от себе си железните вериги на недостойното себелюбие. Подигнете лицата си към светлината на вечната любов и Възвишеното и последвайте вашия Ръководител, вашия Бог, за да добиете спасение и свобода. Припомнете си истинската си вътрешна същина и слушайте гласа на Божественото милосърдие, което може да бъде чуто от всички; то скоро ще се яви пред вас. О, ти народе, с божествено предназначение!
Отворете сърцата си за неговата светлина, оставете да се стопи от сърцето ви черупката на невежото
себелюбие
и дайте свобода на пленения у вас Бог, като послушате копнежа към любов, която диша във всички гърди и пулсира във всеки атом.
Приемете Го, пригответе се за Неговото свето присъствие и покажете се достойни за вашите права и привилегии. Хвалете Го във всичко, що вършите; турете Неговата любов във всичко, с което дохождате в съприкосновение; изградете я във вас в Божествено разбиране и Единство, които са неговият закон; така само ще станете това, за което сте повикани в живота. Детинството премина. Имайте пред вид мъчнотиите, които се противопоставят на постижението и борете се за вашата свобода със сила, подобна на Христовата и с непоколебимост, превъзмогваща всичко. Погледнете около си – и познайте Го във всичко.
към текста >>
85.
ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ - А. ТОМОВ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Когато някой изработи един предмет с
безлюбие
, той вече го покварява.
Прояви го. Работи като слънчевите лъчи. Те не чакат нищо за това, което правят за тебе! Работи така, за да се разцъфтиш, да завържеш и узрееш! " Днешният живот е тъй бездушен, че нямаме вече усет за труда, усилията, мъките, жертвите, страданията на онези хиляди същества, които са работили, за да приготвят онзи предмет, който ние имаме сега в ръката си!
Когато някой изработи един предмет с
безлюбие
, той вече го покварява.
По този начин старите форми на труда внасят отрова в нашата атмосфера. Това не показва ли, че днешната култура няма усет за онази дълбока вътрешна страна на живота, която само може да ни възвърне отново в мира на радостта и красотата! При стария начин на труд ние губим от идеите си, от силите си, това е живот на изтощаване, на преждевременно остаряване. И това е една от дълбоките причини на онези признаци на израждане, които се забелязват в днешната култура. По тая причина човек скоро се чувства грохнал, разочарован от живота; ако е проявявал признаци на живот, прощава се с идеалите и тръгва по отъпканите пътища.
към текста >>
86.
СЕНТ ИВ ДАЛВЕЙДЪР
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да
възлюбиш
Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир.
А. Томов ХРИСТИЯНСТВО И ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ Духът на онова учение, което някога проповядваше Исус, е толкова недвусмислен и ясен, че може да бъде разбран и почувстван от всеки, който има добрата воля за това. Самият живот на Исуса, освен това животът подвига и най-велика жертва, е и най-красноречивото обяснение на това учение. Исус проповядваше най-безкористната активна любов към Бога и към ближния; това за него значеше една и съща любов („Гладен бях и не ме нахранихте, жаден бях и не ме напоихте, в тъмница бях и не ме посетихте" – казва неговият Бог на грешниците). В своето служене на ближния Исус даде най-многото, което може да се даде за тия, които човек обича – „положи живота си" за тях.
Учението на Исуса няма нищо общо с каквито и да са обрядности и външни форми; то издига като най-важно нещо: „Да
възлюбиш
Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичките си сили и ближния като себе си"; то иска поклонение на Бога „в дух и истина" и поставя над всичко изпълнението на волята Божия, а тая воля е: любов, правда, братство, мир.
Приемането и следването на това учение не може да значи нищо друго, освен неговото прилагане. Това прилагане трябва да намери израз преди всичко в отношенията между хората и на първо място в ония социални отношения, които са основата на всяка обществена организация, а именно – в тъй наречените икономически, трудови и производствени отношения, или в ония отношения, които се установяват между хората в свръзка с добиването на нужните за обществото блага и тяхното разпределение. „Приемането" на Христовото учение би значило, следователно, установяването на християнски трудови, производствени и разменни отношения, отношения на истинска любов, истинско братство, на абсолютна правда. Тъй именно разбираха първите християни учението на Исуса и те се опитаха да го осъществят в живота, да го приложат, като основаваха християнски комуни, в които нямаше частна собственост, а „всичко имаха общо". Това бе зараждането на новия живот, който идеше озарен с велика любов към всичко живо, носейки на света маслиновото клонче на правдата, братството и мира.
към текста >>
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво
любими
Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
Както във време на предвечерието на голямата френска революция, тъй и днес, най-отявлените и смели борци за човечност и социална правда, за свободи, които не носят експлоатация, робство и унижение на ближния, а общо благополучие и добруване, са именно анатемосваните от амвоните, обезверените, безбожниците. Народните маси, виждащи тая странна картина, правят своите заключения за ролята на официалната църква и за религията изобщо и виждайки мнимите представители на Бога, на Христа и проповядваното от него учение на любовта на страната на най-грозната социална неправда, на подтисничеството и войната, те отвръщат глава от всяка религия изобщо. От тук това широко обезверяване на народните маси във всички страни, където капиталистическата експлоатация се шири и тяхното преминаване на страната на революционното и борческо безбожничество. Като сочим обаче най-големия грях в днешно време на официалните религии от всички сортове и подразделения, ние съвсем не желаем да изправяме „гърбицата на гърбавия." Това съвсем не е нито наша грижа, нито наша работа. Нашата цел е да посочим главно, какво трябва да бъде отношението по-големите социални въпроси на ония духовни движения, които са носители на истинското Христово учение.
Онова „най-малко", което на тях се налага, то е да кажат високо истината на света и народните маси; да дадат да се разбере, че Христовото учение няма нищо общо с никаква капиталистическа експлоатация, както нямаше нищо общо с робството и крепостничеството; че то е учение за пълно, фактическо братство между хората и народите, което изключва всички форми на експлоатацията, робството и насилието; че то вижда в хората само равноценни и еднакво
любими
Богу негови деца; че всички хора идат на света с равни права за всестранно развитие и че всички привилегии, които им преграждат пътя към това развитие, не са нищо друго освен едно изобретение на животинското и нисшото в човека, което трябва да бъде отречено от хората на правдата и любовта и преодоляно.
По тоя начин само истинските Христови последователи ще отхвърлят от себе си оня дял от отговорност по отношение обезверяването на народните маси, който би паднал неминуемо и върху тях при едно съвършено пасивно отнасяне към въпроса и тая отговорност ще остане да тежи изключително върху истинските виновници – официалните религии и църкви. Тъй ще се създаде у народната маса вярното убеждение, че истинското християнство няма нищо общо със социалната неправда, че то няма нищо общо и с официалните религии и църкви, че християнският Бог не е Бог на насилието и неправдата, а Бог на братството, Бог на любовта, която носи радост и щастие за всички.
към текста >>
87.
СВЕЩЕНАТА РЕКА - БОЯН МАГЪТ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
" „Сега трябва да се научиш да
възлюбиш
всички същества, на които Бог е дал живот и които също като тебе дирят щастието.
Като слънцето са светли умовете на онези, които познават Бога – любов и като светлината са техните мисли. Като водите на океана е голяма радостта в сърцата им и нищо не може да я размъти." Веднъж при нас дойде една млада жена, чийто живот беше разбит от скръб и в отчаянието си тя не искаше вече да живее: единственото й дете беше грабнато от смъртта. Никой от нас не можеше да я утеши, но всички й посочихме Този, който познаваше скърбите и страданията на хората и който ни утешава, когато сме в скръб. Младата жена се приближи при Него и като се обля в сълзи, извика: „Учителю, моят живот е вече обезсмислен, защото смъртта грабна детето ми, в което виждах всичката радост, светлината, красивото в живота и щастието. Какво ми остава сега да правя?
" „Сега трябва да се научиш да
възлюбиш
всички същества, на които Бог е дал живот и които също като тебе дирят щастието.
Любовта ти тогава ще бъде толкова голяма, че и смъртта ще победиш и нищо вече не ще е в състояние да ти причини скръб." Така рече този, който познава любовта, която е Бог. Младата жена наведе глава и се замисли.
към текста >>
88.
ВЕСТИ
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния
човеколюбив
съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи.
Той го е диктувал на своите ученици. Това съчинение съдържа принципите на Оомотското движение: то съдържа идеите му върху политико-икономически въпроси, семейството и пр. Той говори за невидимия свят с положителност, обаче не пренебрегва физическия свят, защото един от основните му принципи е намиране хармоничната връзка между физичните и духовните закони. В 1924 година той предприе шестмесечно пътуване в Монголия за разпространение на новите идеи. Работата му там беше плодотворна.
Оомотското движение работи за общочовешко братство и за целта той е основал „Всемирния
човеколюбив
съюз." В 1923 година той въведе есперанто в Оомотското движение и основа есперантски съюз за разпространение на тези идеи.
Централният Оомотски есперантски орган излиза в Камеока (Япония). Друг такъв орган излиза в Париж. Есперантското движение много дължи на Оомото за своя успех в Япония. Понастоящем в Китай има силно духовно движение, наречено Тао-Ян. В 1929 година представители на това движение посетиха Дегучи, за да изразят, че и двете течения работят в едно и също направление за една разумна култура на земята.
към текста >>
89.
ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Оттогава почна да расте и неговото
честолюбие
: той почна да следи за своята външност, за изразите си, почна да устройва често гуляи, в които обичаше да играе роля на хазяин.
Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му. С такъв специфически канцеларски почерк се отличават и дребните служащи, при което може да се види, че колкото по-незначително е положението, което заемат, толкова повече украшения има почеркът, като че ли в тази изобретателност и фантастичност на почерка авторът влага всичкото си стремление (изявление) на личността, притеснена от условията на живота. В сегашно време това маниерно, канцеларско писмо се е почти изродило, както се изроди и онзи, роден от времето, тип „военен писар." Аз знаех един пощенски чиновник, съвсем непретенциозен в своите лични навици, готов да се задоволи с най-малко. Неговият почерк се отличаваше също с простота и естественост. Но ето този човек почна постепенно да се издига по службата почти до началник на едно от провинциалните пощенски отделения.
Оттогава почна да расте и неговото
честолюбие
: той почна да следи за своята външност, за изразите си, почна да устройва често гуляи, в които обичаше да играе роля на хазяин.
Това стремление към такъв „широк" живот се отрази и на почерка му, който се отличаваше с украшения и забавителни рисунки на отделните букви. Известни са и противоположни случаи: у младежи, които се отличавали с украшения на писмото си, обикновено това се изгубва през време на военната служба, което се обяснява лесно с новите за тях условия на казармения живот. --------------------------------------------------- [1] Тая статия е извлечение от книгата „Почерк и личност", издадена в Москва в 1930 година. [2] С. Lombroso – „Grafologia",Milano 1895.
към текста >>
90.
ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец,"
любител
на шумните препирни, свади и разпри.
Той иде на света стар и печален. Изглежда уморен, смее се рядко. Зиморничав е и посърнал. От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима, старост. Все неспокоен, все измъчван, той дири самота.
Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец,"
любител
на шумните препирни, свади и разпри.
Гневлив, но и великодушен и щедър, той е любимец на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана. Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си. Той обича улицата, събранията, авантюрите. Ще го срещнеш навред, дето има свади, крамоли и злополуки.
към текста >>
Гневлив, но и великодушен и щедър, той е
любимец
на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана.
Изглежда уморен, смее се рядко. Зиморничав е и посърнал. От него лъха тъга, меланхолия, студ, зима, старост. Все неспокоен, все измъчван, той дири самота. Сангвиникът с добре развита мускулатура, е тип на „сабленосец," любител на шумните препирни, свади и разпри.
Гневлив, но и великодушен и щедър, той е
любимец
на леките жени, винаги е готов както за нападение, тъй и за отбрана.
Той има бърз вървеж; не ходи сякаш, а тича. Като че ли иска да си проправи път през тия, що среща на пътя си. Той обича улицата, събранията, авантюрите. Ще го срещнеш навред, дето има свади, крамоли и злополуки. Жените от тоя тип имат повече мъжки ход, резки движения и креслив глас.
към текста >>
91.
LE SUBLIME DANS LA VIE
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Учението, което най-много ни вдъхнови да вземем тая хубава инициатива, е това на
любимия
български Учител Петър Дънов.
и 2. броеве от новото италианско списание „L'araldo di Luce " (Вестник на светлината). Излиза в Удине (Италия) То се издава от една духовна група, която се именува „Синове на светлината". В едно съобщение, което придружава първия брой на списанието, четем: „Преди известно време група духовни ученици взеха инициативата да образуват духовен център, начело на който да стои един Учител. който да представлява душата на движението, най-високия морален синтез на всяка инициатива.
Учението, което най-много ни вдъхнови да вземем тая хубава инициатива, е това на
любимия
български Учител Петър Дънов.
Този Учител изявява идеи, които бързо се разпространяват из цял свят. Групата ще се нарича „Синове на светлината". Това движение се разпространява в Италия и Франция, дето има много приятели, ученици и клонове. Духовно движение в Югославия Вегетарианското движение напредва в Югославия и то повече на духовни, морални основи. Напоследък е излязла нова книга от известния работник в тая област Живоин Костич: „Етично ли е обществото на Видовичев?
към текста >>
92.
ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС - Г. ТАХЧИЕВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Работата на тия
трудолюбиви
критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св.
СЪНЯТ НА НЕБУКАДНЕЦАРА Знам, че е твърде немодерно в наши дни да се пише и говори за библейски неща. Тази работа хората са я предоставили на проповедниците, най-вече протестантските, значи има си един вид „чиновници" за тази работа. Хора, нарочно обучени за това в тия времена на строга специализация на труда. И после на професорите, които се занимават с критично и „синоптично" изследване на Свещеното Писание, за да отлъчат с челичения инструмент на рационалистичната мисъл исторически достоверното от легендарното, да очистят първообразните ядра от люспите на отпослешни наслойки.
Работата на тия
трудолюбиви
критици е твърде полезна: едно че премахва суеверието за абсолютната „боговдъхновеност" на всичко без изключение, което се съдържа в Писанието и второ, защото спомага да се затвърди все по-ясно и по-непоколебимо мисълта, че книгите на Св.
Писание, специално Евангелията, са писани по особен начин. Все по-ясно става, че туй не са някакви хроники в исторически смисъл на думата, нито само голо описание на действителни събития. Те са написани езотерично. За това съдържанието на Евангелията да речем, представя резултат от взаимопроникването на два „свята", светът на историческите факти, на събитията така, както са станали и светът на духовната действителност, който ги обуславя и осмисля. Ето защо обикновеният поглед престава да различава „историческо" от „легендарно", фактическо от символично.
към текста >>
93.
МОЛИТВАТА - ПРЕНТИС МЪЛФОРД
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
„Union Demokrat" го направи известен и
любимец
на всички рудокопачи в околността Той пише под псевдонима „Догбери".
ПРЕНТИС МЪЛФОРД (Кратък животопис) Роден е на 5 април 1834 год. в Саг-Харбър на Лонг Айланд. Отначало моряк, параходен готвач, китоловец, неспособен да се задоволи от тия знания, виждаме го като златокопач в Калифорния. Едва 29-годишен, той открива таланта си като писател. Една хумористична статия във в.
„Union Demokrat" го направи известен и
любимец
на всички рудокопачи в околността Той пише под псевдонима „Догбери".
В 1866 г. отива в Сан Франциско, пише във в. „Златната Ера" и „Театрална Хроника", а в 1868 г. е вече издател на „Stockton Gasette". През всички тия години, обаче, той не забогатява.
към текста >>
94.
ГРАФОЛОГИЯ - Д.М.З. ИНСАРОВ
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
властолюбието
и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
Бъде ли извикан към дейност за материални потребности, разсъдъкът трябва да търси и намери средствата да удовлетвори всички тия житейски потреби. По тоя начин разсъдъкът се явява като отблясък на силите, изходящи от Нешама; това е лъчът, хвърлен от Нешама във видимия свят за удовлетворение земните потребности. Разсъдъкът или Бина е само едно разклонение на човешката индивидуалност и представя от себе си личното съзнание. С негова помощ личността събира физическата си опитност в личното си битие. С други думи: Бина е излъчване на индивидуалното съзнание, характерно в нисшото царство на природата и, тъй да кажем, предназначено да служи за нисшите задачи, Поради това тоя лъч се отъждествява с нисшите сили и потребности (като: половата любов, омразата, гневът.
властолюбието
и други); той е нисшето, лично „аз", търсещо земни радости и човешка „мъдрост." Макар че по вътрешната си същина да е духовно свойство, все пак разсъдъкът се отъждествява с материята, с видимото тяло, понеже е загубил съзнание за духовния си произход.
В предното си състояние той може да се върне само като напусне материалната си сфера и се съедини отново със своя Отец – Адонай, Йехида, Нешама. * Що е Нефеш? Петото начало „Нефеш" представлява от себе си сбор от човешките страсти и влечения, сиреч тия само, с които се отъждествява лъчът – съзнание, излизащо от ума (разсъдъка). Тия космични сили господарстват над лъча „разсъдък" дотогава, докато последният не познае истинския си властител – мировата душа и не му се покори напълно. Всякоя от многочислените страсти и влечения, каквито са: пиянството, лакомията, омразата, злобата, завистта и т.н.
към текста >>
Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост,
честолюбие
и т.н.
В астралния план почва малко по-малко да се отделя висшето начало от нисшето, защото колкото по-скоро е починало грубо-материалното тяло, толкова по-бързо всички начала на човека губят връзката си и всеки се стреми към съответното му в универсалния план съзнание. Ефирното тяло, както грубата плът гние и се разпада, също се разлага на съставните части. Руах, жизнената сила, на свой ред се връща в космичния резервоар или универсалния океан на живота. Чувствената природа, страстите и желанията си остават в „Генан" (чистилището), мислителна сила преминава в своя ментален план (мисловния мир), а висшето начало – Адонай, Йехида, Нешама, тая безсмъртна индивидуалност на човека стъпва в духовния, божествения мир. Тая раздела на висшето начало от низшето става много или малко по-бързо, според сплотеността между им.
Люде, които са се стремили още в земния живот да осъществят идеала за висше съвършенство, истинска мъдрост и светост, проявявайки самоотвержено любовта към всички същества, много по-бързо ще минат през нисшите области, отколкото тия, които в земния си живот са проявили лоши наклонности: егоизъм, чувственост,
честолюбие
и т.н.
За тия, последните, ще трябва много по-продължително време за процеса на разлъчване висшето начало от низшето. След като се свърши тоя процес, всяко начало живее още малко време самостойно на съответния му план. Тогава чувствената природа, страстите, желанията и Бина (обективният ум) преминават в скрито състояние, когато висшето начало – човешката индивидуалност – се наслаждава с истинско блаженство, съответно на плодовете на земния си живот. Продължителността на тоя период на блаженство е също твърде различна и се колебае между сто години и хилядолетие, в зависимост от качествата на земния живот. Когато Добитата от човека опитност в земното му въплъщение е напълно усвоена, преработена в съответни способности и повече няма причини да го задържат във висшите мирове, тогава настъпва момент за новото постепенно потопяване на индивидуалността в материалния мир.
към текста >>
95.
СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която
люби
, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота.
Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин.
С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която
люби
, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота.
Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя. Тогава няма да те видя, но ще съзнавам, как ме водиш за ръка през тая тъмнина, от която ще ме изведеш. Болката, която ще чувствам, ще бъде като болката на тоя, от ръката на когото изваждат трън. Аз те моля да ме поведеш напред през стръмнините, където косите настръхват, през пътя на тия, които са герои... защото зная, че ще достигнем уморени върха, от където ще видим надалеч: това, което отдолу е невидимо, защото е далечно и ще разберем смисъла, който отдолу е недоловим.
към текста >>
96.
КНИГОПИС
Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Писах и на други относно копията на беседите на
любимия
Учител.
ВЕСТИ Идеите на Всемирното Бяло Братство в чужбина Писмо от Сдружение „Домус Ностра" в Италия: Венеция, 5 юли 1931 година Получих писмото ви от 16 юни т.г. тъй възвишено и исках да ви отговоря веднага, но бях малко неразположен в продължение на 10 дни по причина на горещините.
Писах и на други относно копията на беседите на
любимия
Учител.
Много ви благодаря за трите беседи, получени заедно с писмото, всички отлични, с дълбоко съдържание, полезни и много интересни. Обаче не съм получил другите, за които казвате, че сте ги пратили на адреса на „Леонардо да Винчи". За да се избягва загубване на кореспонденцията по пощата, пращайте всичко на мой адрес. Ако пратката е изгубена, много ще съжалявам. Желая много да събирам всички беседи на Учителя и да ги публикувам в една сбирка веднага, щом средствата ми позволят това и да ги разпространя по костуемата цена най-широко и по възможност на разни езици.
към текста >>
Поднесете на
Любимия
Учител моите изрази на дълбока почит.
В нашите събрания почнахме да четем и коментираме беседите. Досега притежавам следните преводи: от първата серия № 1, 2, 3, 5, 18, а именно: Високият идеал, Великият закон, Трите основи на живота, Новото Човечество, Фарисей и митар; от втората серия съм получил: Многоценният бисер, Новото основание, Великден. Сега имам намерение да уча есперанто, тъй че ако имате есперантски преводи на беседите, можете да ми изпратите – те могат да послужат, в случай че не са преведени на италиански. На всички братя – ученици на „Бялото Братство" – изпра-.щам в името на всички братя на „Домус ностра" израз на най-висока и братска любов, с най-дълбоки чувства на признателност по случай приемането ви за наши почетни духовни членове, като добре оценявам вашето духовно приобщение. Веднага щом ми бъде възможно, ще почнем да правим копия с пишеща машина от преведените беседи на Учителя и ще ги изпращаме на ръководителите в нашите клонове, както и на консулите – пропагандатори в страната и в странство.
Поднесете на
Любимия
Учител моите изрази на дълбока почит.
Вам предан: професор Луиджи Белоти. =================================================== Писмо от Амер. Розенкройцерско Общество Розенкройцерска задруга, международно сдружение на християнските мистици. Здрав ум. Нежно сърце, Здраво тяло.
към текста >>
97.
ИЗТОК ИЛИ ЗАПАД В СВЕТЛИНАТА НА НОВОТО УЧЕНИЕ - ЕЛИ
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Престъплението е винаги място на
безлюбието
, а доброто е място на любовта.
Ние трябва да обичаме всичко, понеже Разумното, Великото живее във всичко. Освободеният човек обича хората, слънцето, звездите, вятъра, водата – всичко обича в света. Това е една велика Истина, в която са живели и живеят всички възвишени хора, които днес работят по лицето на земята. И всички мисли, чувства, желания, стремежи и пр., които минат през огъня на любовта, се пречистват, обновяват, У всички същества живее това Разумното Начало и затова всички са едно. Ето защо когато няколко души се събират и извършат нещо без любов, те са извършили, престъпление, понеже са в разрез с великата истина, която лежи в основата на цялото битие.
Престъплението е винаги място на
безлюбието
, а доброто е място на любовта.
Във всяко нещо, което е извършено от любов. няма престъпление. Това е основната идея на новата култура. Всяка твоя мисъл, чувство или постъпка, в които не вземат участие цялото твое битие, а само силите, които са на повърхността на твоята личност, са лоша мисъл, лошо чувство, лоша постъпка. А всяка мисъл, чувство или постъпка, в което взема участие цялото твое битие, значи не само личността, но и Разумното в тебе, са добри.
към текста >>
98.
ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN
Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но случи се така, че най-малкото, най-
любимото
в къщи, заболя.
Пет гърла всеки ден искаха хляб. Той ходеше всеки ден из близките села и градове натоварен с кошче, пълно с дреболии, нужни на спретнатите домакини и младите девойки. Печелеше, колкото да не гладуват. Ала доволен беше Бен Йосеф. Радостна беше трапезата, щастлива беше неговата домакиня, щастлив и доволен беше той всред своите буйни палавничета, чиито пискливи гласчета млъкваха, щом бащата четеше берахата преди ядене, шемаха след вечеря и тефилата сутрин.
Но случи се така, че най-малкото, най-
любимото
в къщи, заболя.
Разтича се горкият баща и след няколко дена в джоба му останаха няколко медни монети, които отчаяно стискаше и пазеше за лекарства на малкия и хляб на големите. Скоро обаче и те изчезнаха. Намери се в чудо клетият. Какво ще прави? Нощта преваляше.
към текста >>
99.
СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
И всички страдания, които ще дойдат сега в света, се дължат на сегашното
безлюбие
.
И всички твои отрицателни мисли и чувства ще изчезнат. И в себе си ще имаш една мощна сила; каквото искаш, ще става. Твоето небе, ако е било тъмно, ще се проясни. Слънцето ще изгрее. То ще изгрее, понеже ти ще се повдигнеш и ще го видиш.
И всички страдания, които ще дойдат сега в света, се дължат на сегашното
безлюбие
.
И Христос казва: „Намерих разрешението на безлюбието. Идете кажете на моите ученици, че задачата е разрешена". Разрешението ù е в онази сила, която е скрита вътре в човка. В човека има нещо скрито, което трябва да се разкрие: то е Разумното, Божественото. То трябва да се събуди.
към текста >>
И Христос казва: „Намерих разрешението на
безлюбието
.
И в себе си ще имаш една мощна сила; каквото искаш, ще става. Твоето небе, ако е било тъмно, ще се проясни. Слънцето ще изгрее. То ще изгрее, понеже ти ще се повдигнеш и ще го видиш. И всички страдания, които ще дойдат сега в света, се дължат на сегашното безлюбие.
И Христос казва: „Намерих разрешението на
безлюбието
.
Идете кажете на моите ученици, че задачата е разрешена". Разрешението ù е в онази сила, която е скрита вътре в човка. В човека има нещо скрито, което трябва да се разкрие: то е Разумното, Божественото. То трябва да се събуди. И тогаз ще дойде радостта; тя не е като обикновената радост.
към текста >>
При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от
безлюбие
.
" Слънцето си заминава и казва: ,,Утре пак ще дойда". Всеки ден се усмихва то. И нашата радост ще бъде тогаз като тази на слънцето: ще носи живот навсякъде. Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр. Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов.
При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от
безлюбие
.
Любовта е великото изкуство! Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе. Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната.
към текста >>
Ти трябва да
любиш
, защото ако не
любиш
, животът не може да дойде в тебе.
И нашата радост ще бъде тогаз като тази на слънцето: ще носи живот навсякъде. Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр. Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов. При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие. Любовта е великото изкуство!
Ти трябва да
любиш
, защото ако не
любиш
, животът не може да дойде в тебе.
Ти трябва да любиш мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина. Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува.
към текста >>
Ти трябва да
любиш
мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина.
Щом дойде в тебе Разумното, Божественото, ти имаш възходящо движение, ти мислиш за цялото човечество, а пък при старото състояние ти искаш да завладееш другите, да ги насилваш и пр. Всички трябва да бъдем готови да възприемем Божията любов. При голямата любов, която съществува сега в света, ние умираме от безлюбие. Любовта е великото изкуство! Ти трябва да любиш, защото ако не любиш, животът не може да дойде в тебе.
Ти трябва да
любиш
мъдростта, защото без мъдростта живееш в мрак, а не в светлина.
Ти трябва да обичаш истината, понеже инак не ще дойде свободата. Не външната свобода, но вътрешната. Външната свобода е резултат на вътрешната. Вън от любовта никоя свобода не съществува. Никакво геройство вън от любовта не може да съществува.
към текста >>
100.
ПЪТ НА ЗВЕЗДАТА - Г.
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.
Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от
себелюбие
, гордост и неспособност.
Истинското убеждение не е във формите, то е в душата на човека. Защото само душата може да се добере до истината. Физическият живот тъне само в мизерия, страдания и теготи. Всичките радости на днешния земен живот са поставени на верни везни през вековете и е позната тяхната стойност. Обикновеният човек се залъгва с радостите, които личният -живот, егоизмът и обществото му предлагат.
Но идва ден, всичко това рухва и човек остава гол, само с един душевен капитал от
себелюбие
, гордост и неспособност.
Качества, които затъмняват съзнанието и го тикат към личен край със себе си. Човекът на личните убеждения не го задоволяват мимолетните радости. Една радост познава той – радостта от работата за напредъка, радостта от творчеството, което винаги е в полза на всички. Творчество е, значи: да усъвършенствуваш нещата и качествата, които великата разумна Предмисъл е създала. Хората страдат, защото нямат правилни разбирания, истински дълбоки убеждения за живота.
към текста >>
НАГОРЕ
