НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
107
резултата в
76
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Гореща сълза, като
лъчист
бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец.
Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал. А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч. ............................................................................................................... Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници. Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания. И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й.
Гореща сълза, като
лъчист
бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец.
Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея. Защото само за такава жертва бе достойна тя.
към текста >>
2.
ИЗ СБИРКАТА „ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЕКОВЕТЕ - Ив. Толев
 
Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Техните
лъчисти
души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли.
* Високо над тях, отвъд светлината на любимия Агни, имало друга, чудна земя, обитавана само от деви. Тия деви виждали слънцето и прозирали през безконечното пространство на небето до другите звезди и светове – техният живот бил непрестанно съзерцание. Родени от слънцето, изтъкани от неговата светлина и подхранвани от слънчевите лъчи, телесни божествен чар и красота. Очите им излъчвали звезден блясък, любов и тайна. Те не умеели да говорят – глухи били за вълшебната музика на живота, която трептяла край тях.
Техните
лъчисти
души се разговаряли от най-далечни разстояния само с мисли.
Но те не били щастливи. Дълбоко в душата на всяка от тях горяла тихо скръбта. Съдбата вложила в сърцата на тия деви силен копнеж по далечните светли звезди – и на всяка от тях било предопределено да се пресели в една от тези звезди, когато настъпи уреченият час. През деня скръбта засеняла техните нежни лица, но вечер, когато небесната шир се обсипвала с хиляди трептящи звездици, велика радост заигравала в душата на всяка дева. През цялата нощ съзерцавали тия далечни земи, опиянени от великата красота на Божия мир.
към текста >>
3.
ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.
Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или
лъчиста
топлина.
Тази температурна граница не е абсолютна за всички клетки и организми. Особено микроорганизмите изтрайват на много висока температура. Така напр. чумният бацил устоява при 100° – 10 мин.; б.бутуликус при 80° – цял час; б.шанлеи при 100° – 2 часа; а б.месентерикус при 130° – 30 мин. Има водорасли, които живеят дори в горещи извори при температура 70° – 80°.
Човек обаче, се изгаря при температура 70° – 100°, независимо дали тая топлина е гореща вода, горещ въздух, нагрят предмет или
лъчиста
топлина.
При високите температури смъртта на тъканите настъпва веднага; при по-ниските – след известно време нагряване. От температурата се получава съсирване на протоплазмата в самите клетки, от друга страна и кръвта се съсирва и дава още по-лошо състояние с неминуема смърт. Някога, обаче, човек привиква към топлината и може да понася високи температури. Такъв е случаят с жителите населващ вътрешните части на Австралия, където някога дневната жега достига 67° на слънце. Но обикновеният европеец не може да понася по-висока температура от 40°-50°.
към текста >>
4.
УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев
 
Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.
С
лъчисти
нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват.
Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува. Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха. Умът ми и сърцето ми не бяха просветлени – и аз не знаех де да Те диря. Но аз Тебе търсих цял живот." И Серафиа се изправи като цвят на току що разцъфнала пъпка. Изправи се като цвят, който е целувал нозете на слънцето.
С
лъчисти
нозе, със светлина ходи слънцето, и цветята ги целуват и разцъфват.
А Христос отвори уста и ù каза думите, що бе казал преди години на една нейна сестра: „Жено, прощават ти се греховете. Напусни туй място и иди в пустинята – там ще намериш един мой ученик. Той ще те приеме и настави. " И той тихо се изгуби. ------------------------------------------------------------------------------------------------- Когато привечер светията седеше пред своята постница, потънал в размишление, той долови по едно време, че някой иде.
към текста >>
5.
Небесното знамение – Gis Moll
 
Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.
По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия,
лъчистата
енергия и най-горе стои механичната енергия.
Но не са ли тогава храна и слънчевите лъчи, които набавят енергия на растенията? – Без съмнение те са чиста, фина динамогенна храна, чиито запаси и ние използваме, хранейки се с продуктите на растителния свят: „ние се храним със слънчеви лъчи! " Излиза, че не е непременно необходимо за храна да се смята само веществото, материята. Енергията понякога може направо, без материален посредник да се вгради за нуждите на живата материя. Веднага обаче се налага едно пояснение.
По степента на превръщането си една в друга разните видове енергия се нареждат на стълбица, чието най-долно стъпало заема топлината, после светлината, електричеството, химичната енергия,
лъчистата
енергия и най-горе стои механичната енергия.
Всяка от тях може да се превърне при сгодни условия изцяло в по-нисшите, но не и обратното. Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя.
към текста >>
Биотермогенната енергия в растенията произхожда от
лъчистата
такава на слънцето.
Енергията, що участва в процесите на живата материя, стои в тая стълба между електричеството и химичната енергия и се нарича биотермогенна енергия. Тя се превръща накрай в топлина и като такава се изхвърля из тялото, а произхожда от по-висшите видове енергия, главно от химичната. Топлината не може да се превърне в биотермогенна енергия, защото е по-нисша от нея. Тя (топлината) е нужна на организма само като условие за живот - да подържа температурата му, но тя не е способна да гради жива материя. Ето защо вещества като алкохола, които изгарят в кръвта и освобождават направо топлина, не са храна, алкохолът е за организма само отрова и нищо друго.
Биотермогенната енергия в растенията произхожда от
лъчистата
такава на слънцето.
Тя се хваща при хлорофилната асимилация. Но влиянието на слънцето не се ограничава само върху растенията. То е във висока степен благотворно и за животните и човека. Слънчевата терапия недвусмислено подчертава това. Слънцето - баща на живота - ни праща много енергия и явна и скрита, която така благодатно влияе върху организма, особено за укрепване на нервната система.
към текста >>
6.
Из моите спомени – Седир
 
Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.
В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на
лъчиста
енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления).
Тя не го прие, но то даде пак своите плодове на света и на човека. Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те.
В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на
лъчиста
енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления).
Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини.
към текста >>
Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята
лъчиста
обвивка, тяло, аура.
Така окултизмът, който всякога се е явявал в нова форма, съобразно с времето, е бивал най-главният фактор със своите вечни семена на нов свеж живот, за обновата на културите и човечеството. Могат да се приведат още редица факти за това, но мястото не позволява. Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления).
Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята
лъчиста
обвивка, тяло, аура.
Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят. Чрез тази лъчиста енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата. Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми.
към текста >>
Чрез тази
лъчиста
енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата.
Когато човека не са могли да задоволят нито науката, нито изкуствата, нито религията, когато той е загубвал смисъла на своя груб и делничен живот, тогава са се появявали учители на човечеството, гении, поети, писатели, художници и учени, които са се домогвали до тайните съкровища на окултизма, взимали са ги оттам и са му ги давали за обнова и напредък. Тъй човечеството е вървяло напред от даренията на своите велики Учители, И ние виждаме всякога тези личности, но никога не си спомняме за изворите, от които са черпили те. В областта на новите научни издирвания на особено място стоят тези на видния професор Гурвич, който доказва излъчването на лъчиста енергия от живите клетки, и които чрез нея си влияят и въздействуват, като произвеждат митотични явления (кариокинетични фигури и деления). Днес по аналогичен начин се идва до това, което окултизмът знае от най-дълбока древност, че организмите светят и че всеки организъм има своята лъчиста обвивка, тяло, аура. Тя е спонтанен изразител на всички вътрешни състояния на живия организъм и специално на човека, чрез нея живите организми си взаимно влияят.
Чрез тази
лъчиста
енергия се създават пътеките за пренасянето през пространството на собствената вътрешна, мозъчна и душевна творба на човека - мисълта и чувствата.
Днес това не е тайна - целият свят признава тия неща. Горният пример доказва, как новите открития потвърждават отдавна известни окултни истини. Днес науката, минала през периода на крайното отрицание на всичко духовно, периода на крайния материализъм на 19 в., се връща наново към доказване по един чисто експериментален път на окултните проблеми. Въпросите за възможността на телепатията, за ясновидството, за невидимото излъчване на светлина от организмите и всичко в природата, не представляват от себе си вече нищо тайнствено. Навсякъде днес в научния свят се издават гласове за по-голяма широта, за велики възможности за разбирането на света, в чиято основа има нещо духовно, разумно и неизвестно нам.
към текста >>
7.
В ШЕСТИЯ ДЕН - А. Т.
 
Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
С това се доказваше
лъчистото
действие на фосфора.
Нямаше изчезване на болезненото състояние. Напротив, имаше признаци за отравяне. Тогаз измених опита: съд с квасни гъбички потопих в друг съд с фосфорен разтвор. А около втория съд се намираше съдът с безвъздушно пространство. Тогаз квасните гъбички, склонни към рахитизъм, добиха своето нормално състояние.
С това се доказваше
лъчистото
действие на фосфора.
Същото се получи като замених при последния опит средния съд с фосфорен разтвор с прясно кравешко мляко (а отвън пак имаше съд с безвъздушно пространство). Опити с кристализация Знае се от окултните науки, че кристализацията се съдействува от жизнения етер. Наситен разтвор от калиев нитрат налях в съд и покрих отгоре. След 10 минути се получиха ромбични иглести кристали. Ако съд със същия разтвор турим в съд с безвъздушно пространство, кристализацията не става или много се забавя.
към текста >>
Тогаз опитах
лъчистото
действие на фосфора: Кристализаторния съд с разтвор от калиев нитрат потопих в по-голям съд, плен с фосфорен разтвор, а цялото - в съд с безвъздушно пространство.
Веднага щом се махне съдът с безвъздушното пространство, образуват се лъчи от иглести кристали, Защо става това? Защото при съд с безвъздушно пространство се отнема жизнения етер. Опитвах се да премахна рахитичната тенденция на кристализацията чрез антирахитични средства. В разтвора от калиев нитрат турих висока потенция от фосфорен разтвор, а всичко поставих в съд с безвъздушно пространство. Никакъв успех.
Тогаз опитах
лъчистото
действие на фосфора: Кристализаторния съд с разтвор от калиев нитрат потопих в по-голям съд, плен с фосфорен разтвор, а цялото - в съд с безвъздушно пространство.
След 10 минути почна кристализацията. Този опит се повтори много пъти с един и същ фосфорен разтвор и при всеки следващ опит се забелязваше забавяне на кристализацията и след много опити се забави един час; а при следващите опити никак не ставаше кристализация. От многократни опити се убедих, че етерните и строителни сили на фосфорния разтвор се всмукваха както от кристализационния разтвор, така и от безвъздушното пространство. Забележка от преводача. Горните опити доказват: 1.
към текста >>
8.
Вести
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.
Хелиодът е у него, както и навред, жизненото начало,
лъчистата
сила на живота, която дава възможност на всепроникващия Божествен Дух да оживотвори материалните форми и да се прояви според основното зарад нас схващане на Карл Хутер, изразено в думите: „Във формите живее Духът".
ХЕЛИОДЪТ Тайнствената основна сила при духовното лекуване от разстояние от Макс Шаке – председател на Съюза на Немските Хелиопати Всяка видима форма е една еманация от волята на Творческия Дух. Тя е изградена от мировия етер по силата на закони, които владат космоса. Най-високата жизнена форма – човекът, също е такава една еманация.
Хелиодът е у него, както и навред, жизненото начало,
лъчистата
сила на живота, която дава възможност на всепроникващия Божествен Дух да оживотвори материалните форми и да се прояви според основното зарад нас схващане на Карл Хутер, изразено в думите: „Във формите живее Духът".
Хелиодът стои между духа и формата като пластична лъчиста и чувствуваща (възприемаща) жизнена сила. В неорганичния свят тази хелиодна лъчиста сила е отрицателна, в органичния свет тя е положителна. Хелиодът (от Хелиос - слънце и од - магнетична жизнена сила) значи буквално светлинен од. Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер.
към текста >>
Хелиодът стои между духа и формата като пластична
лъчиста
и чувствуваща (възприемаща) жизнена сила.
ХЕЛИОДЪТ Тайнствената основна сила при духовното лекуване от разстояние от Макс Шаке – председател на Съюза на Немските Хелиопати Всяка видима форма е една еманация от волята на Творческия Дух. Тя е изградена от мировия етер по силата на закони, които владат космоса. Най-високата жизнена форма – човекът, също е такава една еманация. Хелиодът е у него, както и навред, жизненото начало, лъчистата сила на живота, която дава възможност на всепроникващия Божествен Дух да оживотвори материалните форми и да се прояви според основното зарад нас схващане на Карл Хутер, изразено в думите: „Във формите живее Духът".
Хелиодът стои между духа и формата като пластична
лъчиста
и чувствуваща (възприемаща) жизнена сила.
В неорганичния свят тази хелиодна лъчиста сила е отрицателна, в органичния свет тя е положителна. Хелиодът (от Хелиос - слънце и од - магнетична жизнена сила) значи буквално светлинен од. Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер. Той я употребява за назоваване на оная жива, одична сила, що излъчват високоорганизованите живи същества.
към текста >>
В неорганичния свят тази хелиодна
лъчиста
сила е отрицателна, в органичния свет тя е положителна.
ХЕЛИОДЪТ Тайнствената основна сила при духовното лекуване от разстояние от Макс Шаке – председател на Съюза на Немските Хелиопати Всяка видима форма е една еманация от волята на Творческия Дух. Тя е изградена от мировия етер по силата на закони, които владат космоса. Най-високата жизнена форма – човекът, също е такава една еманация. Хелиодът е у него, както и навред, жизненото начало, лъчистата сила на живота, която дава възможност на всепроникващия Божествен Дух да оживотвори материалните форми и да се прояви според основното зарад нас схващане на Карл Хутер, изразено в думите: „Във формите живее Духът". Хелиодът стои между духа и формата като пластична лъчиста и чувствуваща (възприемаща) жизнена сила.
В неорганичния свят тази хелиодна
лъчиста
сила е отрицателна, в органичния свет тя е положителна.
Хелиодът (от Хелиос - слънце и од - магнетична жизнена сила) значи буквално светлинен од. Той се нарича така, защото Хутер е констатирал постоянното ù сияние у себе си и у другиго, а с това е дошъл и до откриване ù. Името Xелиод ù е дадено от Карл Хутер. Той я употребява за назоваване на оная жива, одична сила, що излъчват високоорганизованите живи същества. Тя е присъща само на тях, а не и на неорганичното вещество.
към текста >>
Освен туй одът не е сам по себе си някаква
лъчиста
сила, а само една ефирна субстанция, която обвива всички същества и неща с различна сила.
Ала Хутер не се спрял до диагнозата на болните, а потърсил и намерил пътя за лекуването им. Той различава два вида излъчвания: 1) Така наречените елементарни лъчи, които изхождат от всички предмети, но принадлежат към близките лъчи, одични лъчи или одични излъчвания, които както е известно, бидоха открити преди половина век от Фрайхер фон Райхенбах. Но между „Од" и „Хелиод" има съществена разлика. Те нямат нищо общо Одичната обвивка се простира на около 50-100 см. навън от тялото, когато пък хелиодните лъчи могат да действуват на всяко разстояние.
Освен туй одът не е сам по себе си някаква
лъчиста
сила, а само една ефирна субстанция, която обвива всички същества и неща с различна сила.
А хелиодът представя една „динамична сила", по-тънка и от световния етер и действува чисто духовно. Следователно не на ода, а на хелиода е присъща творческата сила. 2) Противоположните на елементарните лъчи хелиодни лъчи За последните Хутер пише в своето голямо счинение: „Мислите, що изтичат от някои особено одарени хора и се предават чрез поглед и движения на ръцете, действуват на предмети и организми, които се намират на далечно разстояние. Те проникват при това през метални пластинки и дебели стени, при което разстоянието не играе никаква роля." В съчинението си „Чувствителната способност у материята" Хутер пише в допълнение на горните думи следното: „Аз чувствувам, че живи хора, гори, животни и растения, изпращат особени лъчи. Жизнените лъчи са по-тънки от химичните.
към текста >>
9.
СТРОЕЖЪТ НА ЧОВЕШКОТО УХО КАТО ИЗРАЗ НА ХАРАКТЕРА-Н.ДОЙНОВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната
лъчиста
сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм .
Този термин – сполучливо или не – е даден на един природен агент, който действува особено могъщо в по-високо организираните живи същества, по аналогия с известни прояви на земния или минерален магнетизъм. Именно, в човешкото тяло са били наблюдавани явления, които показват известни прилики с магнитните, макар да са от съвсем друго естество. Сборът от тия явления е бил наречен чисто по аналогия с името „магнетизъм". Така възниква Месмеровият „животински магнетизъм", след като той открива лечебната сила на магнита в 1772 г. Лечителите – магнитизатори, които оперират с този агент, акумулиран в техните тела, го наричат жизнен или лечебен магнетизъм.
От друга страна, както изследванията показват, Райхенбаховият „од", не е нищо друго освен една форма на все същия физиологичен магнетизъм „Виталният принцип" на Barthez, „жизненото електричество" на Petetin, „нервната
лъчиста
сила" (La forie neurique) на Барети, „нервизмът" на Luce, „нервният флуид" на нsкои физиолози, „магнетичния флуид" на магнетизаторите, та дори до „жизнените лъчи" на Гурвич – това са все термини, които се дават на този агент, с оглед на неговите прояви в човешкия организъм .
Ала както изследванията на Дюрвил показват, този агент прониква целия органически и неорганически свят. Специално в магнита се констатират два агента: 1) оня агент, който във физиката е прието да се нарича магнетизъм и 2) оня физиологичен или витален агент, който притежава аналогични свойства с .жизнената сила" (животния магнетизъм) на човешкото тяло. Според източника, от който той произлиза, Дюрвил различава: човешки („антропомагнетизъм"), животински („зоомагнетизъм") растителен, минерален магнетизъм, „електромагнетизъм", „фотомагнетизъм", „термомагнетизъм", „звуков" „химичен" и т.н. С една реч, под жизненият магнетизъм или анимизъм в цялата природа и по-особено в живите органични същества, се подразбира оня агент, който предизвиква, организира и регулира всички биологични процеси. Той е организиращото начало в живите форми, формиращото начало, което съхранява морфологичните особености, пластичното начало, което възобновява съставните части на органите при обмяната на веществата.
към текста >>
10.
БОГОИЗБРАНИЯТ - Ц.Г. СИМЕОНОВА; СМИРЕНИЕ - О.СЛАВЧЕВА
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Белина, студена, мълчалива И затворен в нея свят
лъчист
Пеят тихичко снежинките-брилянти.
Белина Белина, догдето поглед стига, В Белина потънала земята, Нейде много близо и далече Слушам песен пее чистотата. Белина, трепти лазур над нея, И разлива разтопено злато Слънчева ръка благословена А сърцето пълно, с мир богато.
Белина, студена, мълчалива И затворен в нея свят
лъчист
Пеят тихичко снежинките-брилянти.
Песента в молитва се прелива. * * * Ти все летиш по своя път в безкрая, И ние с тебе, твоите чеда, Години, векове са твойте стъпки, Кърмилнице земя. Към вечни брегове на океана На времето неспирно се стремиш, И в наший сърца е тоя пламък – Отломък, слънчев, жив. Какъв простор и звезден лабиринт! Какъв велик, неподражаем свят!
към текста >>
11.
ИЗ ЖИВОТО СЛОВО
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста,
лъчиста
материя.
И небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свет. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове".
Те са същества, чиито тела са високо организирани образувани от чиста,
лъчиста
материя.
И един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, те са все безсмъртни клетки на Великия Космичен Човек, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използували разумно.
към текста >>
12.
ПО ПОВОД НА НЯКОЙ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА КУБИЧНАТА МИЛЯ - Г.
 
Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
дойде да установи наново
лъчистата
енергия, която се излъчва от всички живи организми.
Разбира се, тази „опитност" я добиват онези малцина, които следят с жив трепет новата мисъл в науката и които знаят, че няма застой и вечни максими в света на физичното. Още Райхенбах през миналия век е говорил за съществуването на друг или невидим свят, на друго, „астрално", светлинно тяло в човека и всичко друго в природата. С хиляди опити и наблюдения има той в това направление. Миналия век не разбра Райхенбах. Едва след световната война ученият свят в лицето на Гурвич, Лаковски и др.
дойде да установи наново
лъчистата
енергия, която се излъчва от всички живи организми.
И с това се хвърли голяма светлина върху явления от рода на телепатията, внушението, ясновидството. Намери се биологичната обосновка на тези душевни възможности на човека. И с това се подтикна човечеството още веднъж напред с научния опит. Всички тези придобивки на научната мисъл в недалечно време ще станат достояние на цялото човечество, тъй като ще се наложи тяхното преподаване и в гимназиите, а може би и в основните училища. Тогава хората ще бъдат малко по-предпазливи когато рекат да се произнасят за неща недостъпни в момента за техния опит и възможности.
към текста >>
13.
НЕРАВЕНСТВО - GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Към него е отишло флуидното (
лъчистото
) тяло на спящия.
Интересен е опитът на Дюрвил с флуоресциращия диск. Поставя се той на един стол. Лицето се привежда в дълбок магнетичен сън Физическото тяло е безчувствено, като дълбоко спящо, в безсъзнание. И се казва на лицето да отиде към онзи стол, на който е флуоресциращият диск. Физичното тяло на лицето, почти безжизнено, е на един стол, а флуоресциращият диск светва.
Към него е отишло флуидното (
лъчистото
) тяло на спящия.
Значи, флуидното тяло постъпва разумно; - разумно върши това или онова, докато физичното тяло лежи в безсъзнание. Този факт е важен, понеже показва, че съзнанието може да съществува и да се проявява и извън физичния мозък. Това показва, че мозъкът е важен само като инструмент на съзнанието, но той не произвежда мисълта. * * * Изследвания в горната посока родиха един нов клон, наречен метапсихика или парапсихология. Има метапсихични обще¬ства в много държави: Франция.
към текста >>
14.
ПОЕМИ ЗА ПЛАНИНАТА-GEORG NORDMANN
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.
Лозарят грозд откъсна, издигна го нагоре, и светна благодарност в погледа
лъчист
.
В копнеж към него те очи възвиха, към него, в слънцето огрян. И тръгнаха нагоре пеейки в сърцето, поели пътя към върха. Вълшебен зов от светлите простори със вера им окриляше духа. А rope ги очакваше с усмивка, за да им каже мъдростта, която в самота великият самотник научил бе от вечността. ЛОЗАТА За радостна беритба бе дошъл денят.
Лозарят грозд откъсна, издигна го нагоре, и светна благодарност в погледа
лъчист
.
Наоколо децата гледаха събрани. "Търпение е трябвало деца, че не шега е, дорде се туй налее - търпение, и работа, и разум. Че буря ще вилнее! Та що е бурята в живота на лозата, когато сладък плод тя трябва да налее? Търпение е имала лозата".
към текста >>
15.
НЕБЕСНИЯТ ЖИВОТ СПОРЕД ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ
 
Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста,
лъчиста
материя.
"Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват "небето", са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове".
Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста,
лъчиста
материя.
Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното повдигане на хората.
към текста >>
16.
В ПЪТЯ НА ИЛЮЗОРНОТО И ПО СЛЕДИТЕ НА ВЕЧНОТО В ЖИВОТА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН
 
Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
Лъчистата
енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление.
Положителната и отрицателна електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради при ток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията свързани с тях. Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, там настъпва хаосът, а след него небитието. Ние си представляваме възникването на живота като организация и ритмика на онова, което е било хаотично и нестройно. За това ни говорят всички символи в свещените книги.
Лъчистата
енергия от 0∙76 микрона до 0∙4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление.
Немският учен М. Planck през 1900 г. се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори.
към текста >>
лъчистата
енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е.
лъчистата
енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразени в ерги (ерг е единица за работа и енергия) и броя на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по-големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. В съвременната физика, понятието за непрекъснатост постепенно изчезва.
към текста >>
Това са, според Planck, атоми на
лъчистата
енергия, които той нарече кванти.
И след много усилия над тоя проблем, той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално – квантите. Според Planck, има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни, с дължина, на каквато то резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
Това са, според Planck, атоми на
лъчистата
енергия, които той нарече кванти.
Planck даде една зависимост между квантите, изразени в ерги (ерг е единица за работа и енергия) и броя на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по-големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. В съвременната физика, понятието за непрекъснатост постепенно изчезва. Материята е настанена в пространството някак зърнесто, атомистично.
към текста >>
17.
ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.
"Електричеството и магнетизмът имат три състояния:
лъчисто
, течно и сгъстително.
Ние разглеждаме планинските образувания като архитектурни постройки, в които констатираме строителното действие на двете мирови сили - електричество и магнетизъм. Същите тези сили се проявяват и при строежа на човешкото лице - и там правите и криви линии, вдлъбнати и изпъкнали, са израз на тяхното действие. Като си служим с названията „електричество" и „магнетизъм", очевидно ние ги взимаме в по-широк смисъл. Ние не подразбираме електричеството и магнетизма на съвременната физика, които са само физическа проява на универсалното електричество и универсалния магнетизъм. За да покажа, в какъв смисъл се употребяват тия думи в окултната наука, ще приведа някои цитати из беседата на Учителя: „Електричество и магнетизъм".
"Електричеството и магнетизмът имат три състояния:
лъчисто
, течно и сгъстително.
Така, магнетизмът в лъчистото си състояние е носител на топлина. Щом мине в течно състояние, топлината се поглъща - в самия магнетизъм произлиза известна реакция, става известно съединение на сили. Третото състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята. Причина за сгъстяване и втвърдяване на материята са вътрешните привлекателни сили на магнетизма в третото му състояние. Какво ни сочи материята?
към текста >>
Така, магнетизмът в
лъчистото
си състояние е носител на топлина.
Същите тези сили се проявяват и при строежа на човешкото лице - и там правите и криви линии, вдлъбнати и изпъкнали, са израз на тяхното действие. Като си служим с названията „електричество" и „магнетизъм", очевидно ние ги взимаме в по-широк смисъл. Ние не подразбираме електричеството и магнетизма на съвременната физика, които са само физическа проява на универсалното електричество и универсалния магнетизъм. За да покажа, в какъв смисъл се употребяват тия думи в окултната наука, ще приведа някои цитати из беседата на Учителя: „Електричество и магнетизъм". "Електричеството и магнетизмът имат три състояния: лъчисто, течно и сгъстително.
Така, магнетизмът в
лъчистото
си състояние е носител на топлина.
Щом мине в течно състояние, топлината се поглъща - в самия магнетизъм произлиза известна реакция, става известно съединение на сили. Третото състояние на магнетизма е онова, което сгъстява материята. Причина за сгъстяване и втвърдяване на материята са вътрешните привлекателни сили на магнетизма в третото му състояние. Какво ни сочи материята? Имате житното зърно.
към текста >>
В това състояние то бива погълнато от симпатичната нервна система, която го препраща в мозъка, дето то се превръща в
лъчисто
състояние под влияние на мисълта.
Причина за сгъстяване и втвърдяване на материята са вътрешните привлекателни сили на магнетизма в третото му състояние. Какво ни сочи материята? Имате житното зърно. Неговата външна обвивка е магнетизъм в твърдо състояние. Трябва да му се достави влага и като влезе в стомаха, да се превърне в жидко състояние - второто състояние на магнетизма.
В това състояние то бива погълнато от симпатичната нервна система, която го препраща в мозъка, дето то се превръща в
лъчисто
състояние под влияние на мисълта.
Изобщо, мозъкът е акумулатор на електричеството, а симпатичната нервна система -- на магнетизма. Когато електричеството преобладава и има надмощие в организъма, човек се изтощава, става сух. Неговите мисли и желания образуват чрез електричеството онази вътрешна сухота, която постепенно започва да руши вътрешното -единство на организъма. Психичната причина за преобладаване на електричеството е преодоляващото влияние на личните чувства. Последните често задържат електричеството в мозъчните центрове и го правят взривно.
към текста >>
18.
ЩЕ ДОЙДЕ ТЯ - G. N.
 
Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
СТАНИ В ЗОРИ Стани в зори, когато още греят Далечни светове
лъчисти
, Стани в зори, когато тихо пеят Просторите сребристи.
Разлива вечно струи, съгражда и руши, В безбройни форми вплита незнайната си мощ. За него няма спънки, прегради и умора, Той вечна е стихия, вселената що движи. Загадъчен и странен, но светъл и красив, Еднакво скъп, любим, той благо е велико, Потокът на живота безкраен, безначален. Победна песен пее към вечността запътен. А следва неизбежно след него тъмна сянка, В хармонията стройна звучи и дисонанс, Животът и смъртта преплитат се в безкрая, И все пак светлината по-силна е от мрака. S.
СТАНИ В ЗОРИ Стани в зори, когато още греят Далечни светове
лъчисти
, Стани в зори, когато тихо пеят Просторите сребристи.
Стани в зори, когато в тишината Деня разкрива ведър лик. Пред вечния, красив и светъл извор И ти си освежи душата. Стани в зори, че друм неравен чака Отново твойта бодра стъпка – Далече връх планински се възправя, Зареял поглед в небесата. S. Димитрина Антонова ОКЕАН Защо роптаеш ти? Или са тесни бреговете за твоята разляна шир?
към текста >>
19.
ПОНЯТИЕТО ОРГАНИЗАТОР В НОВАТА БИОЛОГИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ОКУЛТИЗМА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
И обратно — трансформира ли се една материална частица в
лъчиста
енергия — наричат това „дематериализация".
Материята днес не е база за постройката на философски учения и мирогледи, не е и не може да бъде нито призма за някакъв светоглед, а е фаза, състояние, момент само от една непреривна действителност. Материята не е един свят сам за себе си, какъвто беше в миналото за мнозина, а е буква, индекс, преходно състояние. Такава е тя в последните изводи на висшите позитивни науки: математиката, физиката, химията. „Материализация" и „дематериализация" са вече термини не само на окултизма а такива на модерната физика, и то в най-буквален смисъл на тези думи. Превърне ли се светлината във веществени частици — наричат това явление „материализация" и то е такова в най-точния смисъл на понятието материализация, защото светлината е явление на нематериалния етер, а осезаемите частици, в които е наблюдавано в последно време, че тя се превръща, са точно онова, което наричаме материя.
И обратно — трансформира ли се една материална частица в
лъчиста
енергия — наричат това „дематериализация".
Горните резултати са добити от многократните опити на Heitling, W. Gemtner, P. A. M. Dirac, P. M. Blackett, H.
към текста >>
електронните частици преминават без остатък в
лъчиста
форма.
Dirac, P. M. Blackett, H. Bethe и други по следния начин: пропускат гама лъчи (нематериални лъчи от най-къси вълни) да преминават през някои метали (алуминий, желязо, олово); на местата, където се забелязва пълно изчезване на лъча (внезапна абсорбация), констатират появата на позитрони и неутрони (положителни и отрицателни електрони). В другия случай наблюдават обратното: попаднат ли електрони във високо потенционални полета, напр. в атомни ядра, то от електроните остава само един фотоефект, т.е.
електронните частици преминават без остатък в
лъчиста
форма.
Горните примери дават ясна представа и подсказват недвусмислено, че материално и нематериално не са само философски понятия, не са трансцендентни области, заслужаващи само логически спекулации, а са две реалности с определени взаимоотношения и, следователно, взаимодействия. Или иначе казано, данните на съвременната физика налагат едно ново звено, една нова връзка, един нов и решителен монистически принцип между най-ярките антагонисти в човешката мисъл — материално и нематериално. За онези, които следят дирите на целокупния живот за онези, които горят от трепета да се потопят в първичните истини и да доловят нещо от битието в неговия основен строеж, съвременната наука дава достатъчно опорни точки. Окултистите, изглежда, ще могат по-добре да разберат съвременните учени, а учените днес повече от всякога ще могат да се доближат с доверие до „древната" наука на прозрението. Но що да се каже на спешите и за научните постижения, нехаещите и към вечните истини на единния живот?...
към текста >>
20.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА ВОЛЯТА У УЧИТЕЛЯ - Д-Р ЕЛ. Р. К.
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Всяка минута то изпраща към земята
лъчиста
енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см.
Всъщност, защо се чувствува той толкова горд и властен? Защо често казва, че има безгранична власт и защо се опитва да владее и потиска другите ? Във всички случаи, при нашите разсъждения, ще бъде полезно да уясним положението на човека, погледнато от едно място, до което ние, заблудени в катадневната житейска игра, рядко се отправяме със своето съзнание и размисъл. Ние всички сме храненици или пансионери в един огромен дом, на който не виждаме господаря, тъй като неговото лице е скрито, за да сме свободни в подбора на деянията си. Цял живот се препитаваме от енергията на слънцето, която ежеминутно се струи с голяма щедрост към земята.
Всяка минута то изпраща към земята
лъчиста
енергия, която се равнява на близо две калории върху 1 кв. см.
Около една трета от тоя приток се поглъща от земната атмосфера, а останалата пада на самата повърхност на земята. Тая енергия произвежда безчислено много промени, които поддържат грамадното равновесие на жизнените процеси, от които най-важни с тия, които се извършват в зелените растения. Ние се ползуваме даром от светлината, топлината, храната и живота на слънцето, гледаме с очите си преизобилното богатство на световната красота, пием кристалните води на планинските ручеи и се радваме за това, че живеем и участвуваме в тоя велик процес на общото битие. Слънцето е в нашето сърце, то пълзи в жилите ни заедно с кръвта; топлината на нашата длан, с която милваме любимата главичка на малкото дете, е получена от горението на въглеродите в храната, съединени с кислорода на вдишания въздух. Слънцето поддържа изцяло нашия живот с чудните алхимични претворби на своята енергия, преработена в земните лаборатории, в мълчаливата утроба на земята, откъдето се раждат чудни плодове, натежали от сладост и обич.
към текста >>
21.
МЪДРОСТ НА СТАРИ КИТАЙЦИ - ПРЕВОД Д-Р ИЛ. СТРАТЕВ
 
Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
О, колко любим е жениха
лъчист
.
ПРОЛЕТЕН КОПНЕЖ НА ЗЕМЯТА S. Разтварят се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице, кристални, лазурни са вечните двери, жениха очакван ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед, и тихата радост и светъл копнеж в цветята разлива, в зелените ниви, и в звънката песен на птички-певци. И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърце й, където струи обилната младост.
О, колко любим е жениха
лъчист
.
към текста >>
22.
ЕДИНСТВО В ПРИРОДАТА - Д-Р ИЛ.
 
Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Известно е, че всички предмети отделят
лъчиста
енергия във вид на трептения.
За обясняване на тия явления Рише си служи със сравнението за безжичния телеграф. Има, казва той етерни трептения, които не схващаме, а все пак съществуват. В една стая не се чува в даден момент никаква музика. Слагаме един радиоприемател и веднага чуваме концерта, който се предава в момента от предавателния пост, далечен с хиляди километра. За да го чуем, достатъчно е да имаме един приемател.
Известно е, че всички предмети отделят
лъчиста
енергия във вид на трептения.
Тия трептения не можем да схванем, защото не сме нито толкова чувствителни, нито медиуми, но ако на това място има един човек, надарен с тая чувствителност, присъща на криптестезията, той ще схване трептенията, съществуванието на които обикновените хора не могат да установят . Криптестезията днес е клонка от експерименталната физиология, в която област се очакват важни открития. * Обективната метапсихика също е обоснована върху строги наблюдения и опити. Много интересни са опитите, които е направил именитият английски учен Вилям Крукс с медиумите Дъгло Хом и Кук. При пълна светлина Крукс е видял столове и маси да се движат, цветя да се появяват и движат, хармоника да минава под главата му и да свири; всичко без ни най-малко физическо влияние, без някой да се допре до тях.
към текста >>
23.
В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ
 
Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.
Участието на
лъчистата
енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития.
как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването. И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа. Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията.
Участието на
лъчистата
енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития.
Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука. Откритите от проф.
към текста >>
Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез
лъчистата
си енергия върху живата материя.
И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа. Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията. Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития.
Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез
лъчистата
си енергия върху живата материя.
Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука. Откритите от проф. Хекс космични лъчи, които се указаха една смес от ондулационни и корицекуларни лъчи с огромна интензивност и с това също такава пробивна мощ, обещаваха още в началото да дадат интересен материал при проучване биологичното им въздействие.
към текста >>
24.
УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Като най-груба проява и израз на тези четири рода енергии се явяват четирите агрегатни състояния на материята —
лъчисто
, което е свързано с топлинния етер, газообразно — свързано със светлинния етер, течно — свързано с химическия етер и твърдо — свързано с жизнения етер.
И когато човекът и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритмус на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и сеща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр. в зависимост от това, кои енергии са подпушени. Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер. светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Значи, от това гледище етерът е състояние на първичната енергия, и основа на всички енергии, които действуват в сферата на земята.
Като най-груба проява и израз на тези четири рода енергии се явяват четирите агрегатни състояния на материята —
лъчисто
, което е свързано с топлинния етер, газообразно — свързано със светлинния етер, течно — свързано с химическия етер и твърдо — свързано с жизнения етер.
Древните алхимици и астролози са наричали тези енергии — огън , въздух, вода и земя. Когато хората злоупотребят с онези енергии в своя организъм, които са свързани с топлинния етер в Природата, по такъв начин ги възпламеняват и тогава се явяват гневът и войните в живота на човека и човечеството и пожари, земетресения, вулкани, суша, и пр. в природата, защото тази енергия избухва като динамит. Ако хората злоупотребят с енергиите на химическия етер, които са свързани със специални функции в живота на човека, тогава се явяват наводнения или суша и душевни и сърдечни заболявания у хората. Когато се наруши равновесието на светлинния етер, тогава се явяват бури, циклони и умствени разстройства у хората.
към текста >>
25.
ПОЕМИ В ПРОЗА - Б.К.Б.
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Усмивка изгрява на детски уста, възкръсва там образ
лъчист
в красота.
Не чуваш ли в него великия зов за обич към всички, за Светла любов? Сърце, със сърцата си свързано ти, ти слънце в слънцата, обичай, люби! В симфония звездна ти тон си велик, ти звук си от песен, ти чудно сърце! Бог първи запея, о, чуваш ли ти? Бог пее във тебе: Обичай, люби!
Усмивка изгрява на детски уста, възкръсва там образ
лъчист
в красота.
Не си ли го спомняш? Към тебе зове: Родени сме ние в безкрайно небе. Видяхме се първо сред златни слънца, красиви, щастливи, на Бога деца. Със ритъма вечен на всички звезди, чуй, пее сърцето: Обичай, люби!
към текста >>
26.
DU MAITRE - IMAGEDU PARFAIT SOURIRE
 
Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
На окултизма е било винаги известно, че мисълта е сила и че тази сила или енергия на мисълта се предава в
лъчиста
форма.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Използуване електрическите трептения на човешката мисъл като двигателно средство Един от специалистите на съвременната електродинамика Тер Хол изказва мнение, че в бъдеще електрическите централи няма да разпространяват енергията посредством метални проводници, а направо чрез етера. Той се произнася още, че ще дойде ден, когато ще могат да се използуват електрическите трептения, които се образуват при мисленето на човека, за поставяне в движение на моторите. Тогава човек ще управлява автомобила си посредством своята мисъл. Излъчваната от мисълта енергии ще се приема от даден приемател и ще се предава на мотора, който ще се постави в движение. Предаваме тези интересни схващания на големия учен, за да изтъкнем и подчертаем, че това са стари твърдения на окултизма, до които учените едва сега идват.
На окултизма е било винаги известно, че мисълта е сила и че тази сила или енергия на мисълта се предава в
лъчиста
форма.
Известни са на окултизма редицата действия на мисловната сила за лекуване на болни, за самолекуване, за предаване известни внушения на други от близко и през пространство и пр. Известно е използуването силата на мисълта от посветени адепти, йоги и Учители за лекуване, за движение на предмети, за противопоставяне срещу груба сила и дори за възкресяване мъртви. Ученият свят едва сега идва да схваща големите възможности на мисълта като сила. А за да има човек силна мисъл, трябва да води чист живот, да упражнява мисълта си в правота и сила. Един от методите, наред с чистия живот и възвишените убеждения, е методът на дълбокото дишане.
към текста >>
27.
ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС
 
Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело
лъчиста
, стопена в пъстри цветове дъга.
Джаков НЕБЕ Небе, обичам твоята необятност и вечно променливия ти лик! В бездънния лазур танцуват в слънчев злак запалени усмивки. В неуморна творческа верига въздигаш чудни сгради в чуден стил, които в сприхава, разглезена капризност отново пак рушиш. Натрупаш снежни планини набързо и вдигнеш в миг разкошен светъл замък с блестящи, тънки, островърхи кули и светнали прозорци и с мощна сила стопиш отново всичко в сапфирено езеро със сребърни кенари... Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик! Разчувствуваш ли се, набърчваш ти чело, от тежки грижи потъмняло, искри раздират кипящата ти гръд и пращаш с неизказана сила божествен гръм връх майката Земя.
Навремени очите овлажнели изливат щедро цял порой сълзи, но скоро нежна слънчева целувка сплете по твоето чело
лъчиста
, стопена в пъстри цветове дъга.
А вечер тъмно кадифената одежда със среброобкования лунен сърп и светлозамечтаните очи по нея огъва те в ревнива предпазливост! Небе, небе! Обичам твоята мощна необятност и вечно променливия ти лик!
към текста >>
28.
СВЕТЛИЯТ ПЪТ - Б. БОЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Или, тя е ритъм — музика от вибрации — вълни —
лъчисти
енергии — аура от сили... Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, липсва и радиоактивността.
Тогава слънцето насища електромагнитното поле на земята, дава най-много северни сияния, най-голямо плодородие, а после се отдръпва, за да поеме пак нов ритмичен тласък. От тук произлиза и законът: положителната и отрицателната електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради приток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията, свързани с тях. Същият закон важи и в радиестезията, гдето става преминаване на електрони от оператора-сензитив към материята, която се изследва, и обратно. Тия ритмични вибрирания са и основата в радиестезията, която съставлява част от геофизиката.
Или, тя е ритъм — музика от вибрации — вълни —
лъчисти
енергии — аура от сили... Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, липсва и радиоактивността.
Лъчистата енергия от 0۫۰76 микрона до 0۰4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление. Още през 1900 г. немският учен М. Planck се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално — квантите.
към текста >>
Лъчистата
енергия от 0۫۰76 микрона до 0۰4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление.
От тук произлиза и законът: положителната и отрицателната електризация на две тела е ритмична смяна на полярността вследствие на туй, че част от електроните на тялото преминават към съседното тяло или поради приток на електрони от второто към първото тяло. Тия промени в изолатора създават електричните вълни и явленията, свързани с тях. Същият закон важи и в радиестезията, гдето става преминаване на електрони от оператора-сензитив към материята, която се изследва, и обратно. Тия ритмични вибрирания са и основата в радиестезията, която съставлява част от геофизиката. Или, тя е ритъм — музика от вибрации — вълни — лъчисти енергии — аура от сили... Там, където няма периодичност и смяна, липсва животът, липсва и радиоактивността.
Лъчистата
енергия от 0۫۰76 микрона до 0۰4 микрона, както и зад тия граници, се излива в една ритмична последователност, от честотата на която зависи и произвеждането на съответното явление.
Още през 1900 г. немският учен М. Planck се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално — квантите. Според Planck има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори.
към текста >>
лъчистата
енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
Planck се залови да открие формула, която да изразява енергията на лъчеизпускането като функция от дължината на вълната и температурата на лъчеизпускащото тяло. И след много усилия над тоя проблем той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално — квантите. Според Planck има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни с дължина, на каквато те резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането, т.е.
лъчистата
енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
Това са, според Planck, атоми на лъчистата енергия, които той нарече кванти. Planck даде една зависимост между квантите, изразена в ерг-и (ерг е единица за работа и енергия) и броят на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. Всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук.
към текста >>
Това са, според Planck, атоми на
лъчистата
енергия, които той нарече кванти.
И след много усилия над тоя проблем той даде на науката нещо, което може да се смята за епохално — квантите. Според Planck има определени центрове на лъчеизпускане, които се намират във вътрешността на лъчеизпускащото тяло, които той нарече радиатори. Тия същите радиатори са и центрове на поглъщането, ако върху това тяло падат отвън вълни с дължина, на каквато те резонират. И Planck доказа, че лъчеизпускането, т.е. лъчистата енергия не е един непрекъснат процес, а става на определени порции (капки).
Това са, според Planck, атоми на
лъчистата
енергия, които той нарече кванти.
Planck даде една зависимост между квантите, изразена в ерг-и (ерг е единица за работа и енергия) и броят на трептенията на лъчеизпускащия център. Според тая зависимост, синият край на спектъра има по големи кванти, отколкото червения. Затова тая част е по-енергична от червената, в която има известна термична деградация. Всички явления на окръжаващата ни природа: светлина, топлина, звук. електромагнитни вълни и пр., имат вълнобразен произход.
към текста >>
29.
ПРОИЗХОД НА МУЗИКАТА - АНДРЕЙ АНДРЕЕВ
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
Храната трябва да мине през храносмилателната система, въздухът — през дробовете, светлината — през очите, тоновете — през ушите, етеричните изпарения — през носа, химичните качества на елементите — през вкусовите брадавички,
лъчистите
енергии на околната среда — през кожата и т.н.
Д-р Ил. Стр. ПОДПУШВАНИЯТА И БОЛЕСТИТЕ „Сърцето, умът и волята на човека са филтри, с които се прецеждат неговите чувства, мисли и действия". Учителят Когато нашият организъм е здрав и хармоничен във физиологичния си живот, ние се чувствуваме бодри и здрави. Всяка природна сила се пречупва през дадена призма — телесен орган.
Храната трябва да мине през храносмилателната система, въздухът — през дробовете, светлината — през очите, тоновете — през ушите, етеричните изпарения — през носа, химичните качества на елементите — през вкусовите брадавички,
лъчистите
енергии на околната среда — през кожата и т.н.
Ние вземаме от природата всичко, което тя има и от което се нуждаем. Следователно, нищо не би трябвало да смущава организма ни и ние би трябвало да бъдем физически винаги здрави. С какво би могла да изненада природата нашия организъм и да смути неговите функции? Тялото е в пълна хармония с ритмичния живот на живата природа, защото то е нейно отроче. То самото е символ и на цялостния живот на природата и нищо не би трябвало да може да дисхармонира с неговото единство.
към текста >>
30.
DU MAITRE-LES QUATRE REGLES DEL AMOUR
 
Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.
нови наследствени признаци." От този реферат на Кнап виждаме тясната връзка между биологичните явления и
лъчистите
енергии.
Клетъчното изследване доказа, че тия вещества се намират в хромозомите (особени нишки в клетъчната ядка). На истинското унаследяване, причинено от предаването на наследимите вещества, което унаследяване продължава през ред поколения, трябва да противопоставим лъжливата наследственост, която се състои в предаване на разни влияния от родителите, но които качества и влияния бързо изчезват. Холандският ботаник Хюге де Фриз въведе в биологията понятието „мутация", т.е. еволюция чрез скокове. Доказва се експериментално, че ако облъчваме растение с къси ултравиолетови лъчи, изменят се наследствените им вещества — гените — и се получават мутации, т.е.
нови наследствени признаци." От този реферат на Кнап виждаме тясната връзка между биологичните явления и
лъчистите
енергии.
Късите ултравиолетови лъчи предизвикват мутации. За специалиста-експериментатор тук се откриват особени перспективи, а за философската мисъл — нови стъпала към вглъбяване върху проблемите на живота. Ултравиолетовите лъчи не са само произведение на кварцовите лампи в лабораториите, но те в самата природа обливат всяка жива твар. Някои животни и растения получават ултравиолетови лъчи и други подобни енергии но високите планински склонове; други едвам биват докоснати от тях. Навлиза се в нова област —- динамичната биология — дето голямо значение ще се даде при физиологичните процеси на лъчистите енергии, които проникват цялата природа.
към текста >>
Навлиза се в нова област —- динамичната биология — дето голямо значение ще се даде при физиологичните процеси на
лъчистите
енергии, които проникват цялата природа.
нови наследствени признаци." От този реферат на Кнап виждаме тясната връзка между биологичните явления и лъчистите енергии. Късите ултравиолетови лъчи предизвикват мутации. За специалиста-експериментатор тук се откриват особени перспективи, а за философската мисъл — нови стъпала към вглъбяване върху проблемите на живота. Ултравиолетовите лъчи не са само произведение на кварцовите лампи в лабораториите, но те в самата природа обливат всяка жива твар. Някои животни и растения получават ултравиолетови лъчи и други подобни енергии но високите планински склонове; други едвам биват докоснати от тях.
Навлиза се в нова област —- динамичната биология — дето голямо значение ще се даде при физиологичните процеси на
лъчистите
енергии, които проникват цялата природа.
Д-р Д. Кочов Редакцията доставя книгите: ЛИЦА И ДУШИ ФИЗИОГНОМИЧНИ ПОРТРЕТИ от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв. ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ От А. ОСБОРН-ЙИВС, срещу 20 лева Литопечат - Турко 22, София Открита е подписката за ОСЕМНАДЕСЕТАТА ГОДИШНИНА на сп. „ ЖИТНО ЗЪРНО”, която почва от януари 1944 година Абонаментът остава пак 80 лева.
към текста >>
31.
ПРИРОДНИТЕ СИЛИ И ОРГАНИЗМЪТ - Д-Р МЕД. И. СТРАТЕВ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Между веществата, отделени от организма, и самия организъм съществува една
лъчиста
връзка, макар и тези вещества да са далеч от организма и пр.
Душата действува и извън това, което наричаме физическо тяло. 2. От всяко физическо тяло излизат лъчи, които образуват жизненото тяло. В него действува душата, която му дава сила и мощ. Жизненото тяло е посредник между душата и тялото. 3. Части, отделени от организма, например косми, нокти, плюнка и пр., притежават елементи от жизнения принцип. 4.
Между веществата, отделени от организма, и самия организъм съществува една
лъчиста
връзка, макар и тези вещества да са далеч от организма и пр.
След Максуел друг пионер на новите научни схващания е Фредерик Антоан Месмер. Той е роден в 1734 г. в Ицнан, Германия. Починал е в 1815 г. в Марсбург, близо до родното си място.
към текста >>
32.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ
 
Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.
Че весден отгоре връхлитат все хищни орляци от птици с железни крила, а долу — обвити в чугун и стомана — в предсмъртна превара чудовища ръфат свещена земя... Годино, желайш ли човека до век да те слави и името твое на век да блести, кат перла
лъчиста
във наниза стари, що Господ земя ни от века дари?
Белморен НОВА ГОДИНА Годино, ти бавно пристъпваш, прибулена плътно с воала незрими на бъдните дни в земята, където отколе безпътно всред страсти и злоба борбата кипи; в земята, където всред тътен и пламък, и плач и ридан'е смърт черна отколе без милост цари... Ти идеш! и никой не ще ти, годино, попречи на воля да вдигнеш могъща ръка и дари от свилени пазви да пръснеш; и с обич да сгрееш ранени сърца; и в тъмни простори небесни да палнеш в гирлянди искрящи на новото време все нови слънца! О, бързай! че пусти без теб са земите предишни, — в провала изгниха цветущи села!
Че весден отгоре връхлитат все хищни орляци от птици с железни крила, а долу — обвити в чугун и стомана — в предсмъртна превара чудовища ръфат свещена земя... Годино, желайш ли човека до век да те слави и името твое на век да блести, кат перла
лъчиста
във наниза стари, що Господ земя ни от века дари?
Тогава пристъпвай в земята размирна с едничкия възглас: „От днеска нататък нек мир зацари! " Пристъпвай, годино, облечена в снежна премяна; пристъпвай със миртови вейки в ръце; пристъпвай надеждна, лъчиста, засмяна, с глас, пратен от Бога, що с обич зове, да секне борбата и в димни простори — всред тътен и вопъл — брат брата да срещне със радост в сърце! Тогава в почуда ще стихнат сирените злобни; ще падне размахен стоманений меч, и вместо набега на птиците кобни, във звездни простори над нази далеч, ще литнат с крилата на гълъби бели и в слънце огрени мечтите ни свидни, родени по теб!... * * * S. 1. ПОЕМА Пролет е, цветна, уханна пролет, която зове душата в градината на сърцето.
към текста >>
" Пристъпвай, годино, облечена в снежна премяна; пристъпвай със миртови вейки в ръце; пристъпвай надеждна,
лъчиста
, засмяна, с глас, пратен от Бога, що с обич зове, да секне борбата и в димни простори — всред тътен и вопъл — брат брата да срещне със радост в сърце!
и никой не ще ти, годино, попречи на воля да вдигнеш могъща ръка и дари от свилени пазви да пръснеш; и с обич да сгрееш ранени сърца; и в тъмни простори небесни да палнеш в гирлянди искрящи на новото време все нови слънца! О, бързай! че пусти без теб са земите предишни, — в провала изгниха цветущи села! Че весден отгоре връхлитат все хищни орляци от птици с железни крила, а долу — обвити в чугун и стомана — в предсмъртна превара чудовища ръфат свещена земя... Годино, желайш ли човека до век да те слави и името твое на век да блести, кат перла лъчиста във наниза стари, що Господ земя ни от века дари? Тогава пристъпвай в земята размирна с едничкия възглас: „От днеска нататък нек мир зацари!
" Пристъпвай, годино, облечена в снежна премяна; пристъпвай със миртови вейки в ръце; пристъпвай надеждна,
лъчиста
, засмяна, с глас, пратен от Бога, що с обич зове, да секне борбата и в димни простори — всред тътен и вопъл — брат брата да срещне със радост в сърце!
Тогава в почуда ще стихнат сирените злобни; ще падне размахен стоманений меч, и вместо набега на птиците кобни, във звездни простори над нази далеч, ще литнат с крилата на гълъби бели и в слънце огрени мечтите ни свидни, родени по теб!... * * * S. 1. ПОЕМА Пролет е, цветна, уханна пролет, която зове душата в градината на сърцето. Снеговете са се стопили, мътните порои и потоци са отнесени далеч. От синьото небе кротко се усмихва слънцето и отмерва равният ритъм на живота.
към текста >>
На пролетта копнежа светъл разцъфна в техните сърца, познаха в лятото
лъчисто
и пламъка на любовта.
Пролет е, аз още плета цветния венец от живи, небрани цветя и не мисля за последното цветя, което ще вплета. Защото, като зимата, и пролетта на човешкото сърце е дълга, и не зная, колко цвята ще цъфнат в градината му. Зная само, че трябва да поливат цветята и те да благоухаят, за да привличат и с багрите си и с аромата си трудолюбивите пчелици. Пролет е, красива, цветна пролет за някои пробудени души, доловили първи кроткия призив на слънцето. 2. ВСЯКА ПРОЛЕТ Аз слушам — ръми всяка есен скръбта на жълтите листа, когато с дъжд от златни капки поръсват мократа земя.
На пролетта копнежа светъл разцъфна в техните сърца, познаха в лятото
лъчисто
и пламъка на любовта.
Сега са скръбни, уморени след своя кратък, жертвен път; не знаят те, че пак на пролет отново тук ще се родят. 3. МОЛИТВА Ти само можеш, Ти Един, сърцето с вяра Те зове, О, съкрати тез дни на скръб, да стихнат сълзи и страдания. Пламтят огромните пожари, Трепери цялата земя, и всеки миг все нови рани и вик в човешката душа. Ти само можеш, Ти Един, простри десницата си, спри на злото вихъра стихиен и нека дойде мир! * * * В.С.Н.
към текста >>
33.
ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов
 
Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
Те са същества, чиито тела са високоорганизирани, образувани от чиста,
лъчиста
материя.
И небето, за което се говори в Свещените Писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство, и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души, и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват небето, са велики души, които постоянно изпращат светлината си по целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя из целия космос и движи като колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви прозрачни духове.
Те са същества, чиито тела са високоорганизирани, образувани от чиста,
лъчиста
материя.
Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често, да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които са използвали разумно.
към текста >>
34.
Лиляна Табакова (1913-1995)
 
Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.
МАЛКИЯТ ПЛАНИНСКИ И3BOP Блика и пее извора чист с поглед невинен, ведър,
лъчист
в скута планински родил се в зори.
Тя работи с песните на Учителя в часове на самота, като истински ученик. Често пее, и сама си акомпанира с китара, преживявайки дълбоко всяка дума от текста. Мелодиите на тази музика оживяват в нея и се раждат словата. Нейния текст на “Малкият планински избор” - една мелодия от Учителя, дадена на 27 март 1937 година, е толкова жив и образен, че прави съвършенно съчетанието му с музиката. Тази песен се изпълнява от няколко поколения в Бялото Братство с любов и възторг, защото в нея невидимо грее с присъствието си Духа на Учителя, впрочем както той е огрявал всеки миг от живота на Стоянка Илиева.
МАЛКИЯТ ПЛАНИНСКИ И3BOP Блика и пее извора чист с поглед невинен, ведър,
лъчист
в скута планински родил се в зори.
Трепетна радост бодро звучи Бистри струи леят, капчици блестят. Разлива свежест, красота мълви за любовта. в сърцето на човека отеква песента. Нежни цветя край него цъфтят, приказки чудни тихо редят, нимфи игриви тук танци плетат в губера росни стъпки трептят. Нощем се оглеждат в извора звезди.
към текста >>
35.
Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7
 
Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
— Заведи ме при Твоите потоци бистри, При Твойте пасища
лъчисти
!
И Твойта Мъдрост безконечна! Защото пих от мъдростта човешка, от истината и любовта земни, И жаден пак останах! Пих от соленото море житейско, А пак мъчителната жажда като огън ме изгаря, и знам че нищо земно никога не ще я угаси! Затуй при Тебе ида пак: О, Господи, води ме! ... Води ме, Господи, в таз долина на скръбта, в таз долина на смъртта ... Води ме!
— Заведи ме при Твоите потоци бистри, При Твойте пасища
лъчисти
!
Във Твоя Дом огреял в светлина и във Любов! О, Господи. — води ме! П л а м е н Жертвоприношение. Една свежа утрина аз плахо пристъпих в Твоя Храм.
към текста >>
36.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 70
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Че сина Си ще Той да възлюби — Не обкичен във блясъци груби; А — в
лъчист
Му облик — бял и чист.
Що души Приютява, теши. Не ще трябват ти дрехи, блестящи и скъпи. Нито орден за горди победи над брат. Нито бисери, купени с подлост, разврат. А сал — чисто рухо, па макар и в закръпки.
Че сина Си ще Той да възлюби — Не обкичен във блясъци груби; А — в
лъчист
Му облик — бял и чист.
И, намусен, недей си въртя ти главата! Че там няма звънтящо оръжие, нито Пък жреци да ръмжат всред тамян и злато. Среброструйна речица там пей в тишината И орли те зоват все нагоре — Где мержеят се тъмните бори, Кат скъп дар Где светлей свят олтар. Там — где вихри извиват могъща си песен, Върхове где набожно си свеждат чела,. Колене ти превий!
към текста >>
37.
Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92
 
Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
„Добро здраве“ Духовната пролет Из свещени, тайни двери, през
лъчисти
горе сфери, трепка в ехо сладък глас от незримий свет до нас.
И в днешните времена на икономическа криза трябва да си припомним следното френско куплетче: „Ако пиле и подправки ти липсват, хляб и кромид ще те наситят“. Трябва да споменем и известното на мнозина обстоятелство, че през време на войната, когато се чувстваше голяма оскъдица от зеленчук, кромидът беше спасителното средство при болестта скорбут. При тази болест настъпват голяма слабост, малокръвие и заболяване на венците. Дължи се на липсата на витамина С в храната, който се намира достатъчно в суровия кромид. Из в.
„Добро здраве“ Духовната пролет Из свещени, тайни двери, през
лъчисти
горе сфери, трепка в ехо сладък глас от незримий свет до нас.
Блага вест — вълна могъща друга пролет ни разгръща, старо, гнило що мете и в душите ни чете. Свят живот ни носи с радост; вей от нея вечна младост: правда, светлост я кръжи, тя духа ни възкреси. Влезли в туй красиво царство, мир, любов е нам богатство. Румен веч простора грей, ден божествен мрак пилей. Auroro Книжнина С Христа от Любомир Лулчев част II.
към текста >>
38.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
та бляска тя
лъчисто
над време, в мрак безспир.
На техний братски скут ще викне той, пробуден с молитвен поглед веч: „Мен, блудний син, простите! По ваший славен друм аз тръгвам днес без шум; искрее той и свети в безкрая там, далеч. На благ живот и сила плени ме висша цел. Видех зад тоз предел да трепка златокрила речта на Спаса мил. Опазихте я чиста през бурни векове, вий, будни синове.
та бляска тя
лъчисто
над време, в мрак безспир.
— „Ела, любов на Бога, сърце ми, що гори, в кристал го претвори! Гърми света в тревога: Дамоклев меч се вий. От адски вой разтресен, опитал кървав пир, смирено най подир той твоя лик небесен с целувки ще покрий.“ Auroro Усилията Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност. В него се крие магическа сила за превъзмогване и побеждаване на мъчнотиите, които човек среща на всека стъпка в живота. Без усилия живота и напредъка са немислими, а с тях всичко се постига.
към текста >>
39.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ще те прегърне на гърди си чисти, И в теб дихание ново ще излей, И в дреха теб ще облече
лъчиста
И слънце Божие вечно ще те грей.
Не бой се от страдания и болезни Вдигни чело, стисни ръка, напред! Напред върви и храбро ти възлезни, Без страх мини преградите безчет! Извикай силно, помощ Бог ще прати, Дори когато си до сетни край. Той камъка надгробен ще разклати И теб от ада ще въздигне в рай. Ще полети към тебе колесница И ангел Божий теб ще възкреси И с крепка, свята, милваща десница Като Илия ще те възвиси.
Ще те прегърне на гърди си чисти, И в теб дихание ново ще излей, И в дреха теб ще облече
лъчиста
И слънце Божие вечно ще те грей.
Олга Славчева Радио-апарат, четящ човешките мисли „Дейли телеграф“ разказва за ново чудо на техниката — радио апарат, който е толкова чувствителен, че може да улови нервните импулси на човека така, както те възникват. Този апарат буквално се явява апарат „четящ мислите“, и знаменува нова ера в медицината. Лондонските болници вече се ползват от новата електро-хиругия, при която кръвотечението се свежда до минимум и няма абсолютно никаква нужда да се прибягва до нож. Тази електро-хиругия се употребява сега при повечето операции и ампутации и дава прекрасни резултати. Лекарите понастоящем се опитват да ги използват при най-сложните и тънки операции в областта на мозъка и очните операции.
към текста >>
40.
Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165
 
Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И аз се виждам в
лъчистата
гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти.
Франц“, той е почерпил много и се върнал напълно възроден, годен за по-усилена творческа дейност. Всички, той, семейството му и приятелите му, които го посещавали понякога, очакват с нетърпение свободно време да прекарат пак няколко дена на планината, по-близо до естествения живот, в недрага на самата природа. Когато човек прекара известно време на планината, напълно в хармония със силите на живата природа, той се наново възражда и отпадналия духом се напълно ободрява и става годен за нова творческа дейност за доброто на своите братя в полето и града. В обятията на природата Отдъхвам в любещите скути на чародейница природа и мисля за нейната сила и властно влияние върху съзнанието на ония, които сърдечно са я възлюбили. Ето, тя и сега несетно разсъблече мисловните дрипи на ежедневието, изкупва мисъл и чувство в някакъв вълшебен резервоар на лъчи и роса; ароматизира изтощена плът с горския парфюм на цветя и билки.
И аз се виждам в
лъчистата
гиздава премяна — заприличвам на един от нейните горски левенти.
Пия стръвно от безсмъртната й гръд еликсира на живота, вдишвам ненаситно онова, що издъхва тя; и в унес прилепям душевен слух до това огромно сърце, чийто пулс всеки миг отбелязва безграничното блаженство на първична неизразена тайна. Със съжаление огледвам захвърлени вехти дрипели на старо безсмислено животуване и с радостна удива оглеждам новоподарената ми празнична дреха на съзнанието, с която леко и безпрепятствено се домогвам до пръвна юношеска чистота на вдъхновен младеж, полетял върху лекокрилия блян. В гънките на подарената ми тога, сещам ключе, дарен ми от Оная, що душата ми възлюби, ключа за всичките двери на безмълвните й чертози. Знам още, че съм й много, безкрайно мила и скъпа — През време на изкъпването ми тя сколаса да ми пошъпне: — „Аз съм ти“. Да, в тоя миг се прониквам от нейното огромно и мощно Ти!
към текста >>
41.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша
лъчист
и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист.
Догаря вечерна заря на ведър небосклон; самотен и стръмен светлей планински път. Поех пътеката, що вие се към върха, между глогини, шипки и малини, на мащерка и здравец ухаеше дъха. Изстъпих морен — обзирах сини далнини. До мен, подобно силуети светло-бели, възправени звъняха сребърни брези, напев молитвен тихичко подзели; на вечер синя изгряха първите звезди. Несетно някъде из душевни глъбини, роди се и запя ненадломенна песен, отекна й се от небесни висини отклик на дух жадувал в ранна есен.
Напира и светлий напев неизпян, подобно пръвен порив на юноша
лъчист
и в тая песен, молитва или блян, безсмъртен Дух живей живот пречист.
Какво от туй, че скръбта тъжна песен пей и като сянка нагло ни следи, в душите ни безсмъртна радост грей и знаем ний, че тя ще победи. Д. Кошева Природата Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си. Невежия не познава нито себе си. нито природата. Учения познава нещо от природата и отчасти себе си.
към текста >>
С това се доказваше
лъчистото
действие на фосфора.
Нямаше изчезване на болезненото състояние. Напротив, имаше признаци за отравяне. Тогава измених опита: съд с квасни гъбички потопих в друг съд с фосфорен разтвор. А около втория съд се намираше съдът с безвъздушно пространство. Тогава квасните гъбички, наклонни към рахитизъм, добиха своето нормално състояние.
С това се доказваше
лъчистото
действие на фосфора.
Същото се получи като замених при последния опит средния съд с фосфорен разтвор с прясно кравешко мляко (в от вън пак имаше съд с безвъздушно пространство). Опити с кристализация Знае се от окултните науки, че кристализацията се съдейства от жизнения етер. Наситен разтвор от калиев нитрат налях в съд и покрих отгоре. След 10 минути се получиха ромбични иглести кристали. Ако съд със същия разтвор турим в съд с безвъздушно пространство, кристализацията не става или много се забавя.
към текста >>
Тогава опитах
лъчистото
действие на фосфора: Кристализаторният съд с разтвор от калиев нитрат потопих в по-голям съд, пълен с фосфорен разтвор, в цялото — в съд с безвъздушно пространство.
Защо става това? Защото при съд с безвъздушно пространство се отнема жизнения етер. Опитах се да премахна рахитичната тенденция на кристализацията чрез антирахитични средства. В разтвора от калиев нитрат сложих висока потенция от фосфорен разтвор, а всичко поста-вих в съд с безвъздушно пространство. Никакъв успех.
Тогава опитах
лъчистото
действие на фосфора: Кристализаторният съд с разтвор от калиев нитрат потопих в по-голям съд, пълен с фосфорен разтвор, в цялото — в съд с безвъздушно пространство.
След 10 минути почна кристализация. Този опит се повтори много пъти с един и същ фосфорен разтвор и при всеки следващ опит се забелязваше забавяне на кристализацията и след много опити се забави един час; а при следващите опити изобщо не ставаше кристализация. От многократни опити се убедих, че етерните строителни сили на фосфорния разтвор се всмукваха както от кристализационния разтвор, така и от безвъздушното пространство. Забележка от преводача. Горните опити доказват: 1) Квасните гъбички или поникналият житен стрък се намират в един съд, който е потопен в друг съд с някакъв разтвор.
към текста >>
42.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Земята Защо небето е така
лъчисто
синьо и облаците бели като крин в градина?
Слънцето — духът, но мъртва ти лежиш, смразена, мъртва плът! В кристал погребана, ти цяла си кристали — ще мога ли живот отново в теб запали? В студените кристали Зимата цъфти, но във един кристал лицето ми блести, блести като далечен и безсмъртен спомен. Един кристал — сърцето ти, безсмъртен спомен] на нашата безсмъртна обич, о Земя, любов на Слънце-Мъж и на Земя-Жена … ! От туй сърце чрез мен животът пак ще бликне и Бог на четири посоки ще възкликне!
Земята Защо небето е така
лъчисто
синьо и облаците бели като крин в градина?
И въздухът е напоен с особен дъх, замайващ дъх на жива пръст, любовен лъх! Слънцето Погледнах те с безкрайно влюбено сърце и светна мъртвото ти ледено лице. То светна — блясъка ми отрази в небето и мрачното небе се синна в ширинето, като букет от незабравки засяне, невесто моя, възжадувана Земя! Венец от кринове са облаците във висинето, букет от незабравки е над теб небето ! Земята О, Боже, кой ли е облякъл тъй полята?
към текста >>
43.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 187
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
О, колко любим е жениха
лъчист
!
Това е задача на всеки индивид. N. Пролет Разтваряте се вече открехнати двери, наднича усмихнато, светло лице. Кристални, лазурни са вечните двери — жениха очакване ще мине през тях. Потръпва земята от първия поглед и тихата радост и свиден копнеж в цветята разлива, в зелените ниви и в звънката тесен на птички певци. И чистия пламък, що ражда живота, докосва сърцето й, гдето струи обилната младост — възраждана старост.
О, колко любим е жениха
лъчист
!
ПРИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ Нощта прибира воала си черен Замлъква бухала с'грака чемерен. Настъпва зората със светли одежди И буди в сърцата красиви надежди. Загасват звездите на свода небесен, Подава си слънцето ликът вълшебен, Приветствия праща то щедри — лъчите, С които Бог дарява живот от висините. На изток небето във пурпур светлее, Балканът захласнат чаровно се смее; Ветрец нежно гали клони на гората; С тих ромон си лее струите реката. И с‘химни посрещат в гората певците Вълшебния изгрев на Феб в далнините И радостна тръпка обзема земята.
към текста >>
44.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 191
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Така след мъка и страдане Сърцето ти ще бъде чисто В'душата радостно,
лъчисто
— Обнова чудна в'теб ще стане, От чисти мисли, нежни чувства тамо.
Само по този път сегашният живот ще се подобри, и хората ще имат условия да постигнат всички възможности, които имат в себе си. А за да изправите отношенията си към природата, вие трябва да мислите, да разсъждавате право, за да вървите съобразно законите на природата. Ако вървите по този път, ще се доберете до метода на любовта. СЛЕД ДЪЖД След дъжд е ведро и красиво, И всичко свежо, обновено, Като за празник пременено, И те посреща приветливо. И колко радостно е, колко чиста На утрото усмивката златиста!
* Така след мъка и страдане Сърцето ти ще бъде чисто В'душата радостно,
лъчисто
— Обнова чудна в'теб ще стане, От чисти мисли, нежни чувства тамо.
Мир Божий, светлина и радост само Д. Станев Духът на вегетарианството Интересно е обстоятелството, че почти всички велики хора в по-близкото или по-далечно минало, в стремежа си да се усъвършенстват, е трябвало най-първо да разрешат въпроса за храненето и то в полза на вегетарианството. Ето няколко от имената на тези велики и именити хора: Питагор, Буда, Платон. Овидий, Сенека, Плутарх. Ив. Злотоуст. Св.
към текста >>
45.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
... II О, няма прежните зиг-заги — Животът виждам е
лъчист
!
. . И аз съм чист и тих и благ, И чужд съм, ах! на гнев, печали, И няма вече в мене мрак . . . Че светъл дух ме ръководи И път ми сочи към прогрес!
... II О, няма прежните зиг-заги — Животът виждам е
лъчист
!
— За мен са всички люде драги, Злодеят също тъй е чист . . . Кога душата ни заброди Разбива всеки тъмен лес . .. III. Напразно търсят свободите Чрез меч и кърви н пожар — О, те, блестят на вси в гърдите Кат вечно верен свят другар .
към текста >>
46.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сърце ми да е кротко и разумът
лъчисти
.
Да се запали, да изгори и то да се стопи, Защото не сърце — в гърди ми бие камък Отровна там змия под този камък спи. * Че този „не човек“ и не човек ме прави; Жестока, зла, ехидна, лукава и коварна — В свой та власт държи ме, с веригите си здрави Робиня лиходумна, бездумна и бездарна. * Човек да съм желая. О, не! Но ангел чисти; У мен завчас да стане спасителна промяна.
Сърце ми да е кротко и разумът
лъчисти
.
И бяла да загърне душата ми премяна. * Защо ми е сърце тъй каменно, студено! Защо ми е живот без връзка с небето. Защо ми е тяло греховно и презряно, И без добри дела увиснали ръцете? * О, искам таз промяна.
към текста >>
47.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 246
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
И ще засвети тя в
лъчистата
аура на любовта, а всичко нечисто по нея ще изгори в огъня, който ще предшества тая любов.
Живот — пролет. Ония, в чиито сърца. Вселюбящият е написал своя закон, ще засияят като слънцето и всяка отрудена душа ще бъде милвана от тоя пролетен лъх. Бог наново ще посети человека и царството на възкръсналия Христос навеки ще се утвърди. Но ние, мирните воини от вси страни, чийто сърца вече; предвкусват тоя живот, ще трябва да образуваме фронт срещу общото зло, за да върнем на майката земя първичната й красота.
И ще засвети тя в
лъчистата
аура на любовта, а всичко нечисто по нея ще изгори в огъня, който ще предшества тая любов.
Блажен е оня, който копнее да види и последния си брат пробуден и готов за великото свещенодействие. Скъпи братя и сестри! Ще ли приобщим и ние умовете и сърцата си, за да коленичи духът ни пред свещения олтар, където стъпките на живия Бог се докосват и чертаят величествената сграда на Новия Йерусалим? - Да! Да станем тогава малките песъчинки за нейната спойка и градеж.
към текста >>
48.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Кой ли ратник, жаден за наслада чиста, В този ранен час, във възторг унесен Не се е прониквал от обич
лъчиста
?
Носи ги на гърба си, а не знае и ги отрича. Какво се иска! — повече разумност и проницателност за да се разбере истината. В МАЙСКО УТРО В ранно майско утро звуци ме опиват — Весел птичи хор с химни предвещава Дневния светлик и силата му жива — Божията слънчева прослава. * Кой не се е вслушвал а таз звънлива песен?
Кой ли ратник, жаден за наслада чиста, В този ранен час, във възторг унесен Не се е прониквал от обич
лъчиста
?
* О, зная, тази светла обич със крила дарява Душите, в които щедро тя се лей. Нека тази обич всекиго да сгрява, Нека всяка скръб в света да разпилей! В. С. Недев ТРАГИЗМЪТ НА НАШАТА ЕПОХА Нашата епоха има сподавено сърце. Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният интелигент се бои от проявите на едно спонтанно, макар и притиснато усещане, което той счита за отживял романтизъм.
към текста >>
49.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* От този извор са изгрели Стремежите крилати, чисти, Кои ме водят към предели На висши мирови
лъчисти
.
Това си ти, когото поемаме с благоуханието на цветята, които мило издигат към твоята светлина разцъфналите си главички и отразяват твоето великолепие. Ти си, което блещукаш в сока на плода на лозата; ти си, което обливаш нашите погледи, когато в първите дни на пролетта украсяваш земята с всичките прелести на една зеленееща се и цъфнала младост. Навсякъде те намираме, навсякъде ние разпознаваме твоето дело, което се простира от безкрайно голямото до безкрайно малкото. Ние се прекланяме пред силата ти и се удивляваме на величието ти. Камил Фламарион ПЕСЕНТА НА ОЗАРЕНИЯ В душата ми е изворът обилен Със златоструйна светлина; Със него движа се окрилен От всяка напаст и злина.
* От този извор са изгрели Стремежите крилати, чисти, Кои ме водят към предели На висши мирови
лъчисти
.
* На химните му мощните трептения Пропъждат всяка сила тъмна. О, той е мойто вдъхновение За подвизи в пътека стръмна! * Мен бурите не ме смущават, Защото, знам, Великият Водител, Невидим, Той ме направлява Към дивна, слънчева обител! В. С. Недев. ПОЛЗАТА ОТ ЛИМОНА В друга една статия* ще изложим лечебните свойства на този плод, но сега на кратко ще кажем за употребяването му по разни начини в разните случаи.
към текста >>
50.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 254
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* И със струята си топла, чипа, лекува болки и тъги, и с дреха царствена,
лъчиста
, облича своите слуги. В.
* Началото на нова, бъдна ера изгрея веч в сърца безброй. В душата си, събудил мощна вяра. намира страждущий покой. * — Да, вяра в наший благ Създател! — Вред чувам този зов велик, Любов от Извор вечен, необятен, тече, приижда всеки миг.
* И със струята си топла, чипа, лекува болки и тъги, и с дреха царствена,
лъчиста
, облича своите слуги. В.
Недев ПЪТЕКА От бездна към изход, към радост и песни пътека нагорна нагоре се вий. Скалите пробива, над пропасти дебне, в гората изчезва и дълго се крий. * И после я виждаш измъкната вече, обилно огряна от топли лъчи; скали до небето с любов я приветствал, и ехото дивно, безспирно ечи. * А горе над нея прехвръкват орлите, високо в простора и смело зовят. и нощен звездите в небето безбрежно и тайни разкриват и чудно блестят.
към текста >>
51.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Синьо небето с усмивка
лъчиста
сияй над светове и пространства безкрай.. .
______________________ Същественото в живота на човека е да пази любовта си. Дето любовта цари, там ама вечен живот и енергия. Само любовта е в състояние да подмлади човека. ПРОЛЕТ Звънка песен облива ведри простори. За нови копнежи сърце се разтвори.
Синьо небето с усмивка
лъчиста
сияй над светове и пространства безкрай.. .
* И дойде с чар и красота пролетта, пламна в живота лъча на любовта; възвести вредом тя с пееща си лира за бликащата младост из всемира. . . * Над полята румено утро се пука, нейде в китни гори кукувица закука; волни птички разперили леки крила, леят звучни химни над родни села. . . * Навсъде се струи омая и сладост, във всеки поглед свети чиста радост: тръпнат във младост на всички сърцата, възражда се всичко живо на земята. .
към текста >>
52.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Кажи ни, Учителю благи, дали от халдейските маги получи
лъчист
тайнопис?
Учителю благи. как наш’те сърца завладя ги, га всички сме сбрани на грозд? — Духът ми надзвезден е Мост. * Учителю благи, кажи ни: от райски ли звездни градини словата Си мъдри береш? — От клона на вечний копнеж.
* Кажи ни, Учителю благи, дали от халдейските маги получи
лъчист
тайнопис?
— Открих го в Разума чист. * Учителю благи, кажи ни: от златен Престол ли рубини отронваш с алмазен писец? — Събрах ги под трънний венец.. * Кажи ни, Учителю благи,— светилните наши налял ги, отде взе свещенний елей? — В Любов го сърцето Ми лей. * Учителю благи, кажи ни: на Извор ли в бездните сини оглеждаш Ти наш’та съдба?
към текста >>
53.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Джеймс Ален МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ Огромно
лъчисто
сияние златно извира на изток кат буйна река: облива небе и земя с благодатно учение Учител, издигащ ръка.
Във всички човешки работи има усилия, има и резултати, и силата на усилието е мерило на резултата. Сполука няма. „Дарбите“, способностите. материалните, умствените и и духовните блага са плодове на усилието; те са осъществени мисли, постигнати цели, сбъднати блянове. Блянът, който ти възвеличаваш в ума си идеалът, който възцаряваш в сърцето си — ето с това ще издигнеш своя живот, това ти ще станеш!
Джеймс Ален МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ Огромно
лъчисто
сияние златно извира на изток кат буйна река: облива небе и земя с благодатно учение Учител, издигащ ръка.
* Не кани Той никого, а всички дохождат при Него да чуят нечути слова. Дохождат, дохождат и мирно възхождат със пламнал светилник във дух откован. * България вдъхна на всички славяни любов към просвета чрез син си Кирил. В България пръв ни свести и обля ни с божествено слово отец Богомил. * Духът съвършен е безсмъртен: Той носи живот и живота го носи кат жрец.
към текста >>
54.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 290
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
и върхове милваш със мигли безкрайни, златисти: пред Твоите взори земята в мъглинно трико върти се, танцува, люлее вършини
лъчисти
.
За предпочитане е да правите тия упражнения вън на чист въздух, отколкото в стая. Когато диша правилно, той постепенно хармонизира своя живот и се обновява. Не диша ли човек правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие“. Чрез вегетарианството, чрез топлата вода, чрез дълбокото дишане, правилни мисли и постъпки, човек ще стане истински служител на земята — слънчев лъч и ще сложи начало на ново разбиране между хората. ХИМН НА СЛЪНЦЕТО Сияйно изгряваш, божествено благо Око.
и върхове милваш със мигли безкрайни, златисти: пред Твоите взори земята в мъглинно трико върти се, танцува, люлее вършини
лъчисти
.
* Безшумно, с величествен блясък обливаш ни Ти: звездата погасла в небето, възпламне в гърдите и росната капка по всеки листец заблести а ручея, стулен в усои, поспре и политне. * Свирепия тигър смирено навежда глава, когато надникнеш във скритната горска бърлога, и плахи кошути, летящи над храст и трева от златното било с възхита поглеждат към Бога * Морето поднася пурпура на свойте гърди, събира води изумрудни под Твоите стъпки и се весел, запенен прибой си ширта набразди, щом жежко целунеш атлазните женствени тръпки! * Със Теб, Властелине надземний, цъфти Любовта — онази, която с целувка споява рой двойки, онази, която в поета вещай красота, онази, която повдига с неземни упойки. * От древност, която човеци не помнят, със химн орфически Тебе Те, Слънце, възпяват светии и тоз лъчезарен завет и до днес приложим, с любов ще ширим, за да будиш духовни стихии. Елвилюри НА ПРАГА НА ПРОЛЕТТА То беше мраз в поля, гори, балкани, със стръв и лудост той поломи навсъде жизнения пламък.
към текста >>
55.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Аз спомням цъфнали градини от
лъчисто
бели цветове и лъх на зрели сочни плодове; в тоя свят на светлооки синове познавам върхове и китни долини.
Всеки ученик в живота, кой по-малко, кой повече, може да възрасти семената на доброто в душата си и даде един ден плод. Истинския празник за човека е всред красивата природа, в разумния и любящ живот, в работата за доброто Присъствахме и на паневритмичните упражнения. Всяка сутрин няколко цигулки и китари свирят, а братята и сестрите играят упражненията. Пожелаваме във всеки град да се създаде такъв добър кръжок, в който да цари Любов и разбирателство, от които да лъха новото отношение между хората, дадено ни от Учителя. *** Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други свят и други синове и пламналия храм от хиляди сърца.
* Аз спомням цъфнали градини от
лъчисто
бели цветове и лъх на зрели сочни плодове; в тоя свят на светлооки синове познавам върхове и китни долини.
* И слънцето на таз земя аз зная, о, клетнице земя. благато Слънце над благати брегове. възрастло всеки стрък, на всякое сърце тъмнините тежки във зари стопило. * Там няма есен, няма люта зима, и вихрите не веят в таз страна; пролетта сал плиска ведрина и свежест, там камъка дори цъфти, сияй и люби. * Всред ледения мраз на твоите деца, о, майчице земя, и техните пустинни брегове, аз зная други свят и други брегове Д.
към текста >>
56.
 
-
VIII, ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Растителният радии — лукът Разгледано в химическо отношение, живата клетка, била тя от растителен или животински произход, съдържа един характерен комплекс от химически елементи, който определя нейните физически свойства: чувствителност към светлината и
лъчистите
енергии, както и способността й да излъчва такива.
Един младенец със здрава млада кръв ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна фиданка и ще погледне ведро и победно широките хоризонти. Георги Томалевски Б. Р. настоящето е извадка из едноименната статия, поместена във в. Ескулап, бр. 1, год.
VIII, ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Растителният радии — лукът Разгледано в химическо отношение, живата клетка, била тя от растителен или животински произход, съдържа един характерен комплекс от химически елементи, който определя нейните физически свойства: чувствителност към светлината и
лъчистите
енергии, както и способността й да излъчва такива.
До сега се мислеше, че химическия състав на клетките ръководи само физиологичните й вътрешни функции; това днес опровергава с наблюдения, че вътрешният живот на клетката определя не само нормалното й развитие, но също така той влияе и на всестранната обмяна и връзка с околната среда на природата. По този начин клетката представя един малък самоиндуктор, в услуга на колективния живот на даден организъм. Всяка промяна в равновесието на характерния комплекс от елементи в дадена клетка промия следователно и способността й да се свързва правилно със енергиите на околната среда, а с това се променя и целият й нормален физиологичен живот. Ние казваме — клетката има разстроена обмяна. Както споменахме и горе, химичните процеси в живата материя, според нови наблюдения, са свързани с излъчвания, които даже са за всеки вид клетка характерни.
към текста >>
Знае се, че при подлагане храната на висока температура витамините й се разпадат, а с това се лишава организъма от източници на енергии, при което той става по-лесно уязвим от
лъчистите
трептения на бактериите.
Растителната храна в пресен вид доставя на организма, както количествено, така и качествено чисти и ценни източници на енергии. От чисто химична гледна точка простия вид на храната и нейните градивни елементи подпомагат тялото по-лесно да извлича енергиите, Витамините, които се доставят предимно от растителната храна, се назовават още трептящи клетки или според Ж. Лаковски биомагнобили. Излъчванията и влиянието на витамините според Лаковски се основава на техните каталитично магнетични трептения. Значи, живата органическа клетка акумулира (набира) чрез самоиндукторния си апарат енергиите, които храната й доставя чрез витамините.
Знае се, че при подлагане храната на висока температура витамините й се разпадат, а с това се лишава организъма от източници на енергии, при което той става по-лесно уязвим от
лъчистите
трептения на бактериите.
Правени са редица опити за изследване тези каталитично магнетични трептения в живата клетка, При изследването не растителните хранителни продукти с установено, че лукът има най-силните излъчвания. Те са били изследвани чрез интеферентната метода за откриване на лъчисти енергии. Спектроскопически излъчванията на лукът се сравняват с ултравиолетовите лъчи. Поради тази му силна лъчисто активност, лука е бил наречен от Лаковски „растителен радий.“ Става ясно от колко голямо значение е видът на храната, която снабдява не само количествено тялото с белтъчини, захари и мазнини, но и качествено с енергии, които се акумулират от организма. От статистиките, правени от Ж.
към текста >>
Те са били изследвани чрез интеферентната метода за откриване на
лъчисти
енергии.
Лаковски биомагнобили. Излъчванията и влиянието на витамините според Лаковски се основава на техните каталитично магнетични трептения. Значи, живата органическа клетка акумулира (набира) чрез самоиндукторния си апарат енергиите, които храната й доставя чрез витамините. Знае се, че при подлагане храната на висока температура витамините й се разпадат, а с това се лишава организъма от източници на енергии, при което той става по-лесно уязвим от лъчистите трептения на бактериите. Правени са редица опити за изследване тези каталитично магнетични трептения в живата клетка, При изследването не растителните хранителни продукти с установено, че лукът има най-силните излъчвания.
Те са били изследвани чрез интеферентната метода за откриване на
лъчисти
енергии.
Спектроскопически излъчванията на лукът се сравняват с ултравиолетовите лъчи. Поради тази му силна лъчисто активност, лука е бил наречен от Лаковски „растителен радий.“ Става ясно от колко голямо значение е видът на храната, която снабдява не само количествено тялото с белтъчини, захари и мазнини, но и качествено с енергии, които се акумулират от организма. От статистиките, правени от Ж. Лаковски, се вижда колко голямо е значението на консумацията на пресни растителни храни, и специално на лук. Лаковски е правил изследвания относно разпространението на болестта рак.
към текста >>
Поради тази му силна
лъчисто
активност, лука е бил наречен от Лаковски „растителен радий.“ Става ясно от колко голямо значение е видът на храната, която снабдява не само количествено тялото с белтъчини, захари и мазнини, но и качествено с енергии, които се акумулират от организма.
Значи, живата органическа клетка акумулира (набира) чрез самоиндукторния си апарат енергиите, които храната й доставя чрез витамините. Знае се, че при подлагане храната на висока температура витамините й се разпадат, а с това се лишава организъма от източници на енергии, при което той става по-лесно уязвим от лъчистите трептения на бактериите. Правени са редица опити за изследване тези каталитично магнетични трептения в живата клетка, При изследването не растителните хранителни продукти с установено, че лукът има най-силните излъчвания. Те са били изследвани чрез интеферентната метода за откриване на лъчисти енергии. Спектроскопически излъчванията на лукът се сравняват с ултравиолетовите лъчи.
Поради тази му силна
лъчисто
активност, лука е бил наречен от Лаковски „растителен радий.“ Става ясно от колко голямо значение е видът на храната, която снабдява не само количествено тялото с белтъчини, захари и мазнини, но и качествено с енергии, които се акумулират от организма.
От статистиките, правени от Ж. Лаковски, се вижда колко голямо е значението на консумацията на пресни растителни храни, и специално на лук. Лаковски е правил изследвания относно разпространението на болестта рак. Ние знаем днес, че това заболяване се дължи предимно на разстройството на жизнената хармония на един организъм. Според Лаковски, в страни където се употребява малко прясна растителна храна, особено лук, се срещат процентно повече ракови заболявания.
към текста >>
Значи, храната снабдява органичната клетка не само с градивния материал от мазнини, белтъчини и въглехидрати, но също така и с акумулирани каталитично магнетични слънчеви
лъчисти
енергии, които изиграват ролята на регулатори на хармонията във функциите на клетката, каквато регулаторна роля имат секретите на вътрешните жлези на организма.
Например, във Франция, където консумацията на прясна растителна храна е така оскъдна, а особена на лука, на 100,000 жители има 143 болни от рак. В България, според сведения дадени на Лаковски от нашия проф. П. Стоянов, имаме на същото число жители само 12,5 болни от рак. Нам е известно каква е консумацията на лука като всекидневна подправка в ястията на нашата кухня. От ред други наблюдения, опити и статистики се узнава каква роля имат каталитично-магнегичните излъчвания на храната при поддържане хармонията във вътрешния физиологичен и външния обменен живот ни клетките.
Значи, храната снабдява органичната клетка не само с градивния материал от мазнини, белтъчини и въглехидрати, но също така и с акумулирани каталитично магнетични слънчеви
лъчисти
енергии, които изиграват ролята на регулатори на хармонията във функциите на клетката, каквато регулаторна роля имат секретите на вътрешните жлези на организма.
по Ж. Лаковски
към текста >>
57.
 
-
И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на
лъчистото
състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение.
само ония хора на науката, които не се подават на хипнозата на общоприетото, само фанатичните търсители на истината се домогват за сега до правилното схващане на въпроса за същността на човешката личност. Защото за другите учени съществува една „забранена зона“ в науката, границите на която те не смеят да прекрачат, тъй както биха се изложили на критиките и присмехите на своите колеги. Разбира се, това не е никаква наука. Това е само едно ограничение, това е невежество, това е оковаване на жадния за истинско знание човешки разум в тежките вериги заблуждението, толкова по-тежки, защото биват налагани. Повтарям: само истински свободните умове само малцината най-смели и най-издигнати люде на науката намират в себе си силата да отхвърлят от себе си, да освободят своя разум от веригите, с които материалистичните теории сковават съвременното човешко съзнание.
И тези малцина заслужават да бъдат посочени с пръст: Не бе ли Уйлям Крукс, великият английски химик, откривателят на
лъчистото
състояние на материята, който след дълги изследвания, след безброй опити и наблюдения, заяви: — Това е факт, а не теория, не вярване или предположение.
Не беше ли Оливер Лодж, също така много заслужил английски физик, посветил живота си в търсене на истината, който заяви: — Аз знам значението на думата „факт“ в науката, и казвам без колебание, продължаването на човешкия живот след смъртта на тялото е доказан факт. Не беше ли Сър Уйлям Барет, професор в Дъблинския университет, който в книгата си „На прага на невидимото“ заяви: — Аз съм абсолютно убеден, че науката е доказала по експериментален начин съществуването на човешката душа, независимо от физическото тяло. Не беше ли Камил Фламарион, общопознатият френски учен и популяризатор на астрономията, който проучи основно няколко хиляди отделни случаи — действителни преживявания и опитности из така наречената област на „тайнственото“, който събра цели грамади от фактически материал, подкрепен с неоспорими доказателства и който след всичките си тия проучвания заяви: — Познанието на човешката душа, като духовна същност, ще бъде науката на бъдещето. Не беше ли проф. Шарл Рише, който с безброй експерименти изследва и доказа съществуването на едно шесто сетиво у човека, доказа съществуването на ясновидството, което дава възможност на притежаващия тази способност да проникне в невидимия за обикновеното око свят?
към текста >>
58.
 
-
Благословени дни на
лъчисто
блаженство!
По чуруликането на синята птица изпратих неписаната си любовна вест: Ида! Като „кадифена бисерка“ се плъзна бялата ладия. Небесният и океански лазур се сляха в любовно обятие. Твоето огнено око се показа на океанския хоризонт и изкъпа душата ми с най-едрата космическа Любов. Всред музиката на сферите долових призивите на Твоята флейта.
Благословени дни на
лъчисто
блаженство!
Изправена до главната мачта пиех лъчи и безпределност. Лекокрили попътни ветрове возеха белия парус, а бисерни миди, привлечени от неговата белота, го окичваха с разноцветни раковини. Но победният ход на бялата ладия не се изплъзна от будното око на морския Бог, на чийто дъно лежаха множество разбити мачти и разкъсани попътни платна. Дръзкият й бяг към Горния свят смути покоя му. Той плесна с ръце и неукротимите бури застанаха смирени пред нозете му.
към текста >>
По-нисшите организми понасят температурни и механични крайности по-лесно, а
лъчисти
въздействия по-трудно; микробите например умират на слънчеви лъчи, на които човек охотно се подлага, но те издържат студ над 100° и налягане над 20.000 атмосфери, условия, при които човек не издържа.
И действително нищо не пречи на съвременната наука да счита такава една възможност за крайно вероятна. Низката междупланетна температура едва ли може да е пречка, защото има множество нисши и микроорганизми, издържащи неимоверно низки температури стига при замръзването да се манипулира бавно и внимателно. Така, например, жабите издържат една температура от 28°, инфузориите - 90°, охлювите - 120°, яйца от насекоми - 183°, някои бактерии - 200°, а микроби и някои видове червеи издържат даже температурата на течния хелий - 260° без да бъдат умъртвени. Какви други неприятни срещи могат да имат подобни космични пътници? Отдавна е известно, че ултравиолетовите лъчи действат на повечето микроорганизми убийствено.
По-нисшите организми понасят температурни и механични крайности по-лесно, а
лъчисти
въздействия по-трудно; микробите например умират на слънчеви лъчи, на които човек охотно се подлага, но те издържат студ над 100° и налягане над 20.000 атмосфери, условия, при които човек не издържа.
В извън атмосферните области действието на споменатите лъчи е значително по-голямо, та при такива интензивност на ултравиолета е малко вероятно да преминат незасегнати нисши организми. Нещо повече, така наречените дорно-лъчи (също ултравиолетови) в голяма концентрация превръщат всяко органическо вещество на газ. И въпреки всички тези опасности за междупланетните скитници вероятността да оцелеят при подобни пътешествия е много голяма. Температурата, видяхме, е малко опасна, защото вън от планетите тя се оценява на 240° до 230°С. А такава температура ще понесат много организми.
към текста >>
59.
Всемирна летопис, год. 1, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
"... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата
лъчиста
... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
НОВА ЕСТЕТИКА * * * ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) * * * ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността? * Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... * "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди!
"... * И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... * * * БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата
лъчиста
... * И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... * И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... * И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
* * * СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... * И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... * И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... * Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... * * * СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... * Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... * О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! * Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... КЪМ СВЕТЛИНАТА На моите братя А.
към текста >>
Един „
лъчист
кръг“ е символ за електрически-
лъчисто
.
Той представлява любовта на планетата Венера, осенена от разума (), който може да действа свободно без да бъде забулен от материята. Неманифестираното божество винаги се символизира чрез кръга (), а манифестиращото се божество се представя чрез точката (•). Така, целият символ на слънцето () означава неманифестираното божество, което се манифестира само от себе си, като по-висш човек. Колкото и високо да се издигне човек, той винаги си остава една манифестация на Логоса, и така за човека, който в края на земната еволюция е достигнал съвършенството и е победил наложеното му ограничение от физическото му, астрално и ментално тяло, ние можем да приемем като символ: една точка, заобиколена от двойна окръжност, т. е. завършената манифестация в завършеното .
Един „
лъчист
кръг“ е символ за електрически-
лъчисто
.
Един „насечен кръг“ е символ за магнетично-абсорбиращо. е символ за огнения елемент — активен, мъжки. е символ за водата — пасивен, женски. е символ за въздух — ръководещ. е символ за земята — ограничаващи.
към текста >>
60.
Всемирна летопис, год. 1, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа
лъчист
на ангелската красота!...
* Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата! .. * Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! * * * СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!...
* Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа
лъчист
на ангелската красота!...
* И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! * Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... * * * РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... * Къде летиш, дете незабравимо?
към текста >>
61.
Всемирна летопис, год. 1, брой 07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
* Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в
лъчистите
обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!...
* * * АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? * Виж. душно е, простор тук няма за крилата, неволи и тъги ни носи всеки ден, и в болки свиват се на двама ни сърдцата... Защо ти пожела да се вестиш при мен? * О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней.
* Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в
лъчистите
обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!...
* * * БРАК Дете, кога цъфна, след люта зима, на Майката из сочните гърди, пред твойта красота неизразима угаснаха последните звезди! * И Слънцето блесна във свойта слава, възрадвано от твоя чуден лик, и дар нетлен, с какъвто то дарява, прати на теб от извора велик... * И, с тоя дар във брачни връзки сляна, ще засияйш честита и засмена, по-светла от най-светлите звезди! * Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз лъч, ти роза в моите гърди! .. * * * СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят във всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира? Не са ли те две влюбени сърдца?...
към текста >>
А между това, о, светло
лъчисти
, от ранна младина аз прекарвах чист живото, правех добро, пазех закона; изпълнявах заветите и обичаите на моята страна, четях свещените книги .
Приеми, о съвършени, мен в числото на твоите ученици; по-верен и по-предаден на Тебе ти не ще имаш другиго. Спокойно и галено гледаше Буда на престолонаследника, и ни една дума не промълви затворената му уста. Царевичът Джета продължаваше .. . О Бхагават, Ти не ме смяташ достоен за отговор! Нали?
А между това, о, светло
лъчисти
, от ранна младина аз прекарвах чист живото, правех добро, пазех закона; изпълнявах заветите и обичаите на моята страна, четях свещените книги .
.. Нима туй не стига, за да заслужа Твоето внимание, за да стана Твой ученик? - Не, отговори благословеният Буда. - Тогаз кажи ми, о Бхагават, що съм длъжен да направя? Аз ще изпълня всичко, каквото ми заповядаш. - Търси ... и ти ще намериш.
към текста >>
Когато се простре при нозете на благословения, той тихо промълви: О Бхагават, една милост аз прося от Тебе: позволи ми да се опитам още веднъж, о
светлолъчисти
!
. . . Такава е чистотата. Без състрадание, тя е бял саван за душата. Когато се запали любовта, — тя сияе с животворна светлина и става проводник на Велик Живот. Очите на Джета се напълниха със сълзи.
Когато се простре при нозете на благословения, той тихо промълви: О Бхагават, една милост аз прося от Тебе: позволи ми да се опитам още веднъж, о
светлолъчисти
!
Аз разбрах сега, що искаш Ти от мене. — Нека бъде така, каза Благословеният, и погледна на прострения при нозете си Джета, погледна с поглед ясен и светъл; като плаваща на небето звезда, нежна усмивка трептеше на неговите уста. Тихо се отдалечи Царевичът в нощната тъмнина. В края на гората слуги и слонове чакаха своя господар. Щом се зазори, Царевичът със спътниците си тръгна обратно за Кансамба.
към текста >>
62.
Всемирна летопис, год. 1, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат
лъчистия
характер с нова жизненост.
Ето как г-жа Ани Безант излага доктрината си по този предмет: „Слънцето е големият резервоар на електрическите, магнетическите и жизнени сили за нашата система, и то излива изобилно тези струи на животворна енергия. Те се приемат от етерните двойници на всички минерали, растения, животни и човека, и от тях се превръщат в разни жизнени енергии (Прана), от които се нуждае всяко същество. Етерните двойници привличат, специализират и ги разпределят над физическите си дубликати. Наблюдавано е, че при добро здраве, много повече жизнени енергии се предават, отколкото има нужда, за да се поддържа физическото тяло. Това, което технически се нарича аура на здравето, е част от етерния двойник, който се простира няколко инча1) навън от тялото, от цялата му повърхност, и показва излъчващи линии, като лъчи от някоя топка, които излизат навън по всички направления.
Тези линии увисват, когато жизнеспособността се намали под точката на здравето, и пак си вземат
лъчистия
характер с нова жизненост.
Тази жизнена енергия, специализирана от етерния двойник, е, която се излива от месмериста за усилване на слабите и за излекуване на болести. Прочее, изнуряването на жизнената енергия явно личи от изтощението на месмериста, който продължава работата си до крайност“. Ясно е, че явленията на месмеризма, както и ония на сеансовата стая, изискват физически обяснения. ТЕ не могат да се оправдаят от досегашните ни възгледи. Както разбираме науката днес, няма кът в нея, в който да могат да попаднат.
към текста >>
63.
Всемирна летопис, год. 1, брой 09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Как ангелът
лъчист
в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи?
* Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье — във блян за щастие всред мразовити дни? . .. * Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай — на Гения Му чист творение последно . . . * Но моето сърце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... * * * ПРЪЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се река и там, да ме убий, * аз питам, в смут дълбок: змиярника — земята как е можал до днес Творецът да търпи?
Как ангелът
лъчист
в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи?
. . . * О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! * Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей! . . . Иван ТОЛЕВ A.
към текста >>
64.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил
лъчисто
същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност.
Нашата земя, казва Бьоме, била разположена в сферата на Луцифер. Шестте качества произвели седмото, за да могат чрез него да манифестират природата красиво и стройно, тъй както тя е била тогава твърде етерна и възвишена. Но падането на Луцифер създало една лоша сфера, като разделило любовта и гнева или, с други думи, милостта и строгостта на Бога, а по този начин се нарушило равновесието им и се причинило общото безредие. Като последствие от това, природата станала твърде груба и не е могла да работи хармонично. Силите на светлината, обаче, постепенно превъзмогнали онези на тъмнината, и най-после равновесието на нещата достатъчно се повърнало, за да кулминира в човека.
Бьоме казва, че Адам — употребяваме думата в индивидуалното й значение, защото тя има още и родово и символическо значение бил
лъчисто
същество, пропито с духовна или, по-скоро, небесна същност.
Тялото му не било грубо като нашето, а етерно, по естеството си. Вътрешният човек държал в себе си външния, като затворник, и го прониквал, като желязото, което свети, когато е проникнато от огъня и изглежда като да е самото то огън. Когато, обаче, огънят изгасне, тъмното желязо пак се появява. Бьоме описва положението на Адам преди падането му така: „умът на Адам е бил невинен като на дете, което играе с чудесата на баща си. Той не е имал онова себелюбиво знание на злата воля или користолюбие, завист и гняв, а само чиста наслада на любов“.
към текста >>
65.
Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми
лъчиста
, и падна в преизподнята — в калта .
ПИЯВИЦАТА „... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава ...“ Пс. 37; 21. Аз бях във пусто, ЧИСТО место, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай . . .
Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми
лъчиста
, и падна в преизподнята — в калта .
. . Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя .... Иван ТОЛЕВ ПОЗДРАВ ОТ ГОРАТА На Олга Славчева В ранно утро, преди изгрев слънце, пребродих обширните росни ливади на заводското землище и влязох в гората да набера обещаното цвете. — „Хубава си, моя горо, миришеш на младост“, бяха моите приветствени думи към гората, която, като благовъзпитана дама, вежливо се поклони и, като узна моето намерение, смутено ми каза: — Навярно, искате да зарадвате некого с нашите красоти, които Създателят ни праща всека пролет? — Съвършено вярно, уважаема госпожо, обещах на едни наши деца букет от момина сълзи. — На едни ваши деца?
към текста >>
66.
Всемирна летопис, год. 2, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една
лъчиста
, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията.
Преди всичко е потребно да се съберат достатъчно резултати от опитите. В това направление е работил до сега най-много майор Дарже в Тур. До колкото зная, обаче, той още не е публикувал нещо подробно по своето „фотографиране на мислите“. Всичко, което съобщавам за неговите работи, аз черпя из конгресния протокол, от реферата на Дарже в „Научния клуб“ в Виена и от устните ни разговори с майора. Най-първо ще приведа къса бележка за реферата, който Дарже чете на първия международен конгрес по експериментална психология в Париж (1910 г.) върху своите психографически опити.
Теоретическата част на това съобщение характеризира същевременно и особеното схващане на автора за процесите при психографията: „Мисълта е една
лъчиста
, творческа сила, субстанцообразна; тя е „fiat lux“ (сътворението — „да бъде светлина“) на Библията.
Щом човешката душа отправи една мисъл, мозъкът почва да вибрира и находящият се в него фосфор да свети: мисловните лъчи се проектират навън. Когато човек концентрира мисленето си върху един представен образ, върху един предмет с прости очертания (напр. една бутилка), този образ може по пътя през очите, чрез своята лъчеизпускателна сила, да се отпечата върху плочата, да вдълбае върху нея впечатленията. Такова клише от бутилка аз получих два пъти едно след друго и вторият път дори в присъствието на шест свидетели, които подписаха протокола. М. Делан наскоро даде в „Annales psychique“ психограма на един триъгълник.
към текста >>
67.
Всемирна летопис, год. 2, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Той е наричан: „магнетизъм“, „лечебен магнетизъм“, „жизнена сила“, „животински магнетизъм“ (от Месмер), „жизнен принцип“ (от Барети), „нервизъм“, „нервен флуид“, „магнетичен флуид“, „нервна
лъчиста
сила", „физиологичен магнетизъм“ (от Дюрвил), „анимизъм“ (от Яксаков и Феерхов) и пр.
година книгата „De medecina magnetica“. Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р Шарпинйон, Д-р Деспин и пр. Райхенбах е открил ода независимо от своите предшественици. Интересното е, че одът е откриван много пъти: самостоятелно, и всеки един .от самостоятелните откривани е мислел, че за пръв път го открива. Затова разните изследователи му дават разни имена.
Той е наричан: „магнетизъм“, „лечебен магнетизъм“, „жизнена сила“, „животински магнетизъм“ (от Месмер), „жизнен принцип“ (от Барети), „нервизъм“, „нервен флуид“, „магнетичен флуид“, „нервна
лъчиста
сила", „физиологичен магнетизъм“ (от Дюрвил), „анимизъм“ (от Яксаков и Феерхов) и пр.
Оригиналното у Райхенбаха е в това, че той по метод, съвсем различен от този на предшествениците си, е изследвал ода. 7). Изследванията след Райхенбаха бляскаво потвърдиха неговите резултати. Особено са важни в това отношение епохалните изследвания на Дюрвил, Де Роша, Д-р Барети, Карл дю Прел, Охорович, Феерхов и пр. Последният се старае да отъждестви ода с N-лъчи на Блондло. Заключение. Значението на Райхенбаха Както казахме, окултизмът отдавна е знаел съществуването на ода.
към текста >>
68.
Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем
лъчиста
топлина).
Дали заедно с Нютоновата механика не се събаря и изграденото върху нея дело на нашите инженери? Не! Защото измененията, които трябва да се извършат в нейните пресмятания са толкова малки, че остават без някакво практическо значение, и Нютоновата механика може, като частен случай на релативистичната механика, да ни служи и за напред, за малки скорости4). От това не следва, обаче, че Е Р остава без практическо значение за техниката. След сто години пак ще поговорим върху това.
За сега само толкова: от Е Р следва, че масата на едно тяло се увеличава, когато му се придава енергия (да кажем
лъчиста
топлина).
Поради това, масата може да се разглежда като енергия, и старото положение в химията за съхранение на масата се слива напълно с положението за съхранение на енергията. По-нататък намираме, че всяко тяло почиваше в една система, разглеждано от тази същата, съдържа грамадното количество m.с2 „латентна“ енергия, т. е. равна на масата му, в грамове, умножена с квадрата на скоростта на светлината, мерена в см/сек. Тъй като с=3. 1010 см./сек.
към текста >>
69.
Всемирна летопис, год. 2, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до
лъчистата
пеперуда, както древните си представлявали душата.
Мислите, които изпращаме, особено в момента на смъртта ни, влияят върху нашата по-нататъшна съдба и ние ги намираме в областта на астралните образи, дето трябва да еволюира нашият обезплътен дух. Г н Шарл Ланслен ни прави да преживеем с всичкото напрежение тоя момент на обезплътяване, който е толкова мъчителен за околните на умиращия. Но не стига да се оставим да бъдем увлечени от безполезни съжаления, в тоя помрачаващ момент, ние можем да присъстваме на приготовленията на оня, който тръгва в това нагорно пътуване. От друга страна, новоумрелият се озовава в неочакваното присъствие на по-висши същества, които идват самоволно от светлите области, за да помогнат да се извърши тоя „скок в неизвестността“, който разколебава и хората с най-голям кураж. Тия същества са или нашите възходящи или ония, които са заминали преди нас в тоя нов живот — те идват да помогнат на душата да премине тази фаза от своята еволюция.
Но има и същества от най-висшия ред, чието покровителство се чувства от човешкото същество във всичките моменти на живота му, а особено през време на кризите, когато гъсеницата се излюпва, за да се доближи до
лъчистата
пеперуда, както древните си представлявали душата.
Религиите са признавали наличността на тия същества, наричат ги „ангели — хранители“ и това тяхно име отговаря напълно на действията и мислите им спрямо нас. Физическата смърт и астралното раждане. Авторът доказва, че не само ни е позволено и възможно да се сношаваме с ония, които сме обичали в тоя живот, но още и полезно е за нашата еволюция отсам и отвъд гроба, ако се поучим от тия уроци, от подкрепата и съобщенията, които ни пристигат от там, за да се попречи на болестите или за да ги лекуваме. Многобройни са случаите на получените по този предмет предвестия, насъне или в будно състояние. Това е велико благодеяние на божията воля, че тя не ни лишава от тая обмена, толкоз необходима за нашето благо, за нашето здраве, за нашия живот и, най- сетне, за усъвършенстването в нашата еволюция.
към текста >>
70.
Всемирна летопис, год. 3, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тогава видех близко до мен една човешка форма, осветена от
лъчиста
светлина, излизаща от гърдите й и малко възсинкава.
Погледнах я бърже и тя се изгуби. От бързия ми поглед и смущението ми проявата като че ли се неутрализира. Обещах си да не гледам вече докато формата не почне да .се отличава ясно. След две минути светлината пак се появи. Почаках малко и полекичка се обърнах на ляво.
Тогава видех близко до мен една човешка форма, осветена от
лъчиста
светлина, излизаща от гърдите й и малко възсинкава.
Главата й, забулена, изглеждаше много малка, почти колкото една ябълка. Но цялата фигура като че ли почна да се уголемява. Пред мен се представи една напълно формирана жена, наведена над мен, и ме гледаше. Тя е Кати, да, същата е, казах си тогава. Забелязах брадичката й и стори ми се, че тя е толкоз малка, каквато аз не съм никога рисувал.
към текста >>
71.
Всемирна летопис, год. 3, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Лъчистите
очи на сестра Елисавета радостно светят.
За Бога, простете ме и продължавайте си, аз няма да ви бъркам. Ще взема книга и ще седна до вас. Нали може? Иска ми се да бъда при вас няколко минути. Аз се усмихвам, турям на страна книгата, като заявявам, че смятам самият живот и нашето общуване по-горе от всякакви книги.
Лъчистите
очи на сестра Елисавета радостно светят.
— И аз тъй мисля. Колко би било добре тъй начесто да беседваме! Ала боях се да не ви бъркам. А да беседваме иска ми се за много неща. Моята приятелка сяда на килима край огнището и замислена гледа в огъня.
към текста >>
72.
Всемирна летопис, год. 3, брой 05
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата
лъчиста
и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане.
Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме в Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се:произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция.
Формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об5), които образуват неговата
лъчиста
и цветна аура — всичко това трябва да доставя изобилен и необходими материал на живописеца за възпроизвеждане.
Знае се, че всеки индивиди има свой цвят, съответен на цвета на планетата, под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага .
към текста >>
73.
Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила
лъчиста
в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“.
как скритата светлина на природата се е разкривала пред него в едно от подземията на храма. Мистериите на Елевзис съдържали, според Александър Море, същото театрално проблясване на светлината посред нощ. Сборът от на градите за един дух, получил от другия свят заслужената от плата на добродетелите си, е бил за египтянина участието му в вървежа на звездите. В лоното на слънцето Ра, в слънчевата лодка, за да стане някой дван-шохан е било за него един идеал за достижение, а дван-шохан е геният, който се занимавал с хода на звездите. Следователно, в мистериите на Изида не се представлявали символични появявания или уроци с картини, а ставали живи опити и действителни раздвоявания на личността, които са позволявали на духа да узнае всичките тайни на смъртта.
Така може да се разберат думите на Порфирия в De Abstinentia: „душите, като минават през планетните сфери, се преобличат като с последователни була, с качествата на тия звезди След тия астрални пътешествия, излизането пред съда на боговете на мъртвите и съденето му, посветеният става истински жив Озирида; той е син на Изида и, с бликнала радост в сърцето си, коленичи пред статуята на богинята на големите води, на небесната Маха-Майя, на същата оная, която му се бе явила
лъчиста
в блясъка на астралната светлина, и извиква: „о небесна майко, богиня на милосърдието, ти заличи в сърцето ми страха от смъртта, ти разкри на душата ми красотата на вечния живот, бъди благословена сега и за винаги“.
Той презира вече всичко, което земните същества считат за некаква сила: парите, които той може да си набави когато поиска, земните ужаси, които не значат вече нищо за него, признателността и неблагодарността на хората — всичко това е далеч вече от сърцето му. Той може вече да бъде из- пратен да въздигне някой народ, който пропада, и да преработи законите на тоя народ, според социалната иска нищо друго, освен светлината на познанието, която излиза от сърцето на добрата богиня. Трябва добре да се разбере, че животът на посветения не е вече на земята; той живее в действителност и вкусва щастието си в друго поле. Но именно защото е посветен, той знае, че длъжността му се състои да смеси своя живот с земния, да подкрепи невежите, да бъде разпнат от свирепите животни в човешка форма, и той се предава на смъртта, когато бъде това необходимо, с същото спокойствие, както когато си ляга да спи,математика на херметизма; после, той си отива беден и спокоен, без да защото смъртта за него е без значение. При всеки свой възторг, той преминава през оня свят, от който невежите се страхуват и той знае онова, което Христос е дошъл да открие на делото човечество, че смъртта е остен само за оногова, който не я познава.
към текста >>
74.
Всемирна летопис, год. 3, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
, Ти любиш ме, и аз Те любя чист, Ти работиш низ тоя свят
лъчист
— небето е престола Твой, о Боже мой.
Утринен час Пристъпвам с тихи стъпки, Боже мой, пред Твоя вечно жив олтар —· всемира ми npедлaгaш, Боже мой, и храм, и дом е цели шар. Но що да жертвам, Отче мой? Ти сам Творец си свят и Слава — сам! Аз Твой съм плод . . Плода си аз ще дам: на Тебе — Твойто, Отче мой . .
, Ти любиш ме, и аз Те любя чист, Ти работиш низ тоя свят
лъчист
— небето е престола Твой, о Боже мой.
Вземи, тогава, кат дар от тез ръце, и моя ум, и моето сърце! Да бъде Твойта воля, Боже мой и Отче мой . . . М. Ж. Марков. Слънцето ,Изгрява слънцето, праща светлина, Носи радост за живота тя: сила жива, изворна, течуща . . .“ Ок.
към текста >>
75.
Всемирна летопис, год. 4, брой 01
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа
лъчиста
сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека.
Само у нас, в малокултурната България, още никой не се е осмелил, поне измежду професионалните фотографи, да направи подобни опити и даже да си постави за задача да проникне, с мощното в това отношение фотографско средство, в невидимия свят, като снима живи хора с техните невидими за физическото зрение тела в различните им душевни състояния, и други живи същества, невидими форми и пр. Комендантът Дарже, който откри с апарата си съществуването на лъчите V и направи по тоя случай много съобщения във френската Академия на Науките, дава достатъчни сведения за способите, които е употребявал. Той е получил стотици флуидични снимки, като е магнетизирал плаките ту на сухо, ту в откривателя, с контакт или без контакт. Тия снимки са отбелязали магнетичните радиации (излъчвания), които са излизали от ръцете му, което показва, че силата на флуидичното излъчване се изменя в зависимост от личността на оператора. Така, опитите на Дарже, възпроизведени от Д-р Барадюк, са установили фотографически, че нашият мозък и цялото ни тяло изпущат излъчвания, които действат върху чувствителната плака също, както светлината, даже и през известни непрозрачни препятствия.
Всичко, което съществува — животното, растението и даже минералът — притежава фотогеническа
лъчиста
сила, но тази последната е най-любопитна за изучване у човека.
Двойникът на физическото ни тяло, т. е. нашето невидимо с просто око духовно тяло може да бъде фотографирано — факт, установен с абсолютна истинност от направените опити. Когато комендант Дарже е търсел да издири нещо друго през време на един свой опит, получил е долната фотографска снимка на двете момиченца, чиито двойници ясно личат. Като е искал да се увери, дали флуидиччите радиации, които един магнетизатор предава на субекта, може да се фотографират, Дарже е помолил жителя на гр. Тур (Франция), г.
към текста >>
76.
Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Една
лъчиста
вода, която е в състояние да разтвори лена, не ще бъде еднакво наситена с тая сила, за да разтвори рудата, нито ще бъде в същата пропорция, за да подхрани зюмбюла или цветното зеле.
Никакво рождение в по-низшите или по-висшите светове не може да стане освен чрез „вода“. Това е физически и метафизически факт, в който може да се съмнява само невежата или човекът с предразсъдъци. От това место на рождение започва една безпътица сложна и трудна, един та щ на елементи, едно преплитане на духовете на водата, земята, огъня, въздуха и мощният етер, който ги одухотворява. Тук ще бъде добре накратко да се спомене за поразителното разнообразие на доказаното практическо приложение на културите и комбина дните на тая сила. Чрез съчетание на изпарението от различни елементарни кристали, възможно е да се прибавят мощни съдейци към всяка форма и развитие на естествения живот.
Една
лъчиста
вода, която е в състояние да разтвори лена, не ще бъде еднакво наситена с тая сила, за да разтвори рудата, нито ще бъде в същата пропорция, за да подхрани зюмбюла или цветното зеле.
Приложението на тази сила, добре известна вече на обществото, става чрез действащия цилиндър. Търговски фирми са я вече изпитали за изчистване на казани и водни тръби. Бързото действие на тия цилиндри не само запазва машината значително по-дълго време, но прави и водата антисептична. Това действие било изпитано и при един грамаден хотел,в който три цилиндри са отлично действали, за да не се образуват във водорасли в тръбите и щерните. От както тия цилиндри са били поставени, притежателят на хотела твърди, че значително е намаляла болестта по ръцете у перачите.
към текста >>
Такъв беше и първият пресен вкусен английски хляб, който ядяха нашите пленници в Германия, Каменните въглища могат да се направят да не пушат и да не правят прах, да горят със силна топлина и то за много по-дълго време, ако на тях се действа с
лъчиста
вода.
При обикновените дроги, грубата външна обвивка се взема от пациента, съединява се с неговото физическо тяло като често го отравя, когато жизнената същност е твърде слаба, за да излекува нехармоничните условия в него. Истинското и трайно лекуване трябва винаги да бъде отвътре на вън. Облекчението на външни мъчнотии, които са само симптоми, не е достатъчно, но проясняването на вътрешното напрежение което ги е причинило, и прилагането на една субстанция, която напълно подхожда за случая, като регулира разбърканите вибрации, е от най-голямо значение. Безквасен хляб, направен с вода, възбудена от тая сила и от чисто брашно, трае много дълго и запазва хранителните си свойства за години. Той се нуждае само да бъде на ново намокрен с чиста вода.
Такъв беше и първият пресен вкусен английски хляб, който ядяха нашите пленници в Германия, Каменните въглища могат да се направят да не пушат и да не правят прах, да горят със силна топлина и то за много по-дълго време, ако на тях се действа с
лъчиста
вода.
Блясъкът на скъпоценните камъни може значително да се засили, руди да се разлагат и техните скъпоценни вещества да се освобождават пак под действието на тая вода. Твърди скали могат да бъдат превърнати в прах и материалите им да се използват целесъобразно. Прах и пясък могат да се превърнат в силна, неразрушима маса — тайна без ценна при фабрикуването на цимент и асфалт. Има се надежда, че тия материали като действат върху природата, ще спомогнат да се строят по-добри пътища за нашия търпелив другар коня, чиито страдания, поради нашите сегашни пътища, отчайват всички, които не са съвсем невежи или небрежни, за да не осъзнаят това. Друг полезен клон на индустрията, който ще се развие, е изчистването на вълнените руна, които под действието на органическата сила се явяват пречистени, според както казва Уйлям Блейк за: „ .
към текста >>
Между газообразните и
лъчисти
мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно.
Той също забеляза поразителната й близост със символизма на древния Египет, защото под лещите неоспоримо и начесто преминава разредено и газообразно подобие на бръмбара. Газови подобия на бръмбари Твърде често аз виждам тия дребни и изрядни строители и чистачи на работа. Някои изглеждат просто като контура на глава и тяло на сребърно бръмбарче; явяват се с десетки такива, които се въртят едно около друго като облак от пчели около избраното място за кошер. Най-съвършените по форма имат шест нежни членести крачка и още по-нежни пипала: главата, гърдите и корема се ясно различават; из техните тела стрели и лъчи на светлина излизат в нередовни интервали и в несиметрична красота. Времето между явяването и изчезването им е твърде често само няколко минути.
Между газообразните и
лъчисти
мъгли се явяват най-напред неопределени, едва забележими форми, които полека-лека се оформяват ясно.
„Строителите“ След това се явява една сцена на чудно възбуждане, при което блестящите същества теглят и бутат неправилните газообразни маси чрез силни удари на крачката и пипалата си; по тоя начин те бързо я превръщат в кристална форма. Най-после, те като че се вграждат в тая форма, престават да бъдат свободни индивиди, като губят своята отделна идентичност в общата постройка. Красотата на тая гледка, усърдието, което те полагат при тая своя работа, е поразително. Мъчно е да се допусне, че тия малки агенти, толкова неясни в своята цел и жизненост, не са живи същества, но атоми от потентна газ, която възприема тия малотрайни форми, а само са оживявани от Мощния Разум, който ги одухотворява. Колкото е по-груб материала, върху който се работи, толкова по-сложни са възприетите форми.
към текста >>
НАГОРЕ