Търсене в текстове за 'Лъчист'

Салонът е светъл, лъчист и прекрасен.
37. ПЕСЕНТА "МАЛКОТО БРЪМБЪРЧЕ 28.март 1935 г., 21 ч. 1. Салонът е светъл, лъчист и прекрасен. Слънцата светящи обилно лъчат, защото обичам лъчата Ти нощем, тъй както и денем обичаш я Ти. 2. Пианото звуци прекрасни разлива под Твоите пръсти светящи, добри. Докоснали леко клавишите бегло с милувка най-чиста и детска - брилянт. 3. И фупата малка, честита и скромна от няколко мили тук братя, сестри, заслушва се тихо, по тях се унася -неземна и чудна пред тях красота. 4. Един брат наслуки отваря вратата, привлечен от този обилен светлик, пристъпва навътре учуден и омаен, и тъй се заглежда, заслушва и той. 5.
към текста >>

8. 75. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА

Той храни едновременно и очите си, как то храни и умът си с тази чудна и светла храна; той храни и душата си, като приема особените облъхвания, лъчисти като светлината, които невидими като светлината, правят всичко светло, и чисто го правят, и добро.
Значи те не ще Го видят повече от месец. Те не ще чуят дума от Него повече от месец. Наистина, тези, които са горе ще пишат, ще изпращат бележки от това, което говори Учителят на планината, но съвсем друго е когато се чете беседа, а съвсем друго - когато се слуша от устата на великия ни, хубав, миров Учител. Защото, когато се слуша беседа непосредствено от Учителя, слушателят е пред самия Него. Той Го гледа. Той храни едновременно и очите си, как то храни и умът си с тази чудна и светла храна; той храни и душата си, като приема особените облъхвания, лъчисти като светлината, които невидими като светлината, правят всичко светло, и чисто го правят, и добро. Минава автомобила през равното Софийско поле, разбужда спящите още села; минава Искърското дефиле и се открива пак широк хоризонт. И Рила. - Прекрасна, величествена. Грамадният масив развява бели знамена и чака. Ще попъплят гостите по снежния му гръб.
към текста >>

9. 78. ПО ВСЯКО ВРЕМЕ: ПО ВСЯКО ВРЕМЕ

навеждат главички, излеко си сръбват водата лъчиста и леко заслушват.
Аз бях по скалите там горе на Рила, от време далечно така на мен мила, 2. и дишах простора и пиех водите, запели на воля от век на тревите, 3. прекрасната песен от Слънце крилато оплело лъчите в вълните от злато - 4. ту силни, ту слаби, ту шепнещи нежно. А птички крилати така неизбежно 5. навеждат главички, излеко си сръбват водата лъчиста и леко заслушват. - 6. Политват, отнасят по стръмни чукари, накацали горе по снежни върхари 7. от чудната песен на слънце и злато, понесена волно над чудното плато. 8. Песента оглася гори и върхари, запълва с ухание от свила простори. ДАРОМ СТЕ ВЗЕЛИ 9.
към текста >>

10. 83. ЦЕЛУНАХ РЪКА

Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен, умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно.
Ти искаше знание, богато и чудно, лъчезарно, светло на мен да откриеш. Ти искаше обич там топла и мила, трептяща и нежна в душа ми да влееш. Стоях аз и гледах. Съзерцавах тайно прекрасния образ насъщ и всевластен. Душата ми тайно се пълнеше с бисер, хармония вечна, със песен и вяра. Сърцето ни с обич се пълнеше тихо с импулси, копнежи и устрем всевечен, умът със знание богато и чудно, и ново, лъчисто, светящо, брилянтно. Потръгна, поспре и погледна ме светло. Теб аз се усмихнах тъй наивно детски, потънах у Тебе, о, Вечност прекрасна, велика и пълна със знание, Мъдрост, закони пречудни, и верни и точни, отмерени, вечни и силни и властни, и в обич, и в милост, и благост, прекрасни и топли, и мили, и нежни. Утеха какво е разбрах и видях аз Великия Космос и себе си в него, пътуваща в светъл път, точен от Тебе от века и за века, посочен със обич, и учеща смело и светло, и точно, и тайно за мене, Учителю благи, и Знание, Мъдрост, събираща зрачно със грешки, без грешки, за бъдеще вечно. И обич разбрах какво е тогава. Как струйна тя тихо и тайно в сърцето.
към текста >>

11. 86. ЗЕМЯТА ОПАСВАТ

Земята е цяла в сияние светло, изгряващо, силно, лъчисто и вред чукарите бели планински светлеят-запалени факли» и пъдят нощта. 3.
" -се чува отвред, Вълна се надига велика и смела: "Мир искаме! Мир! Мир! Ний искаме Мир! " те корени,клони, където да лиснат и плод да дадат. 2. Земята е цяла в сияние светло, изгряващо, силно, лъчисто и вред чукарите бели планински светлеят-запалени факли» и пъдят нощта. 3. Тъмата отстъпва, невежество търси, къде да укрие неверни следи, светликът нахлува, навлиза, превзема -идеите нови златисто блестят. 5. "Свободни да бъдем! " се чува отсъде. "Сърцето ни пълно да бъде с Любов! Любов към човека, към брата, сестрата!
към текста >>

12. 82. СТИХОВЕТЕ НА ДИМИТРИНА АНТОНОВА

и в поздрава на тоя миг лъчист към мен, разбрах, че да, че в светлина и красота еТой роден!
При изгрев тих на Ел-Шадай. И не в един, и не във два порой лъчи се Той яви. 4. И днеска знам, отде е Той. На Ел-Шадай, когато бях, видях Го аз -в лъчи порой, то беше Той. 5. Кога след туй видях Го аз при огъня, едва дошъл, о, в тез очи, порой лъчи, в усмивката 6. и в поздрава на тоя миг лъчист към мен, разбрах, че да, че в светлина и красота еТой роден! Пътека 1. От бездна към изход, към радост и песни, пътека нагорна нагоре се вий. Скалите пробива, над пропасти стъпва, в гората изчезва и дълго се крий. 2. И после я виждаш, измъкната вече, обилно огряна от златни лъчи, скали до небето с любов я приветстват, и ехото дивно безспирно ечи. 3. А горе над нея прехвръкват орлите, високо в простора и смело зоват, А нощем звездите в небето безбрежно, и тайни разкриват и чудно блестят. 4.
към текста >>

13. 11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Само погледът не лъже - не е този топъл и лъчист поглед на нашия мил Учител.
Вътре има разкошни градини, цветя, зеленчуци, плодни дървета, лозе и др. Само тук градината е 10 декара. Има луксозен хотел, в който живеят българите. Приятно е, чисто. Има голяма книжарница, където се продават книгите на Михаил - навсякъде е неговия образ, с откраднатата брада, коса и бели дрехи като Учителя. Само погледът не лъже - не е този топъл и лъчист поглед на нашия мил Учител. На всяка книга дългото име и титли на Михаил, много по-могъщо от скромното име на Любимия ни Учител. Вътре в тези книги няма и дума за Учителя, а всичко е използвано от него. Продават още и разни кристали, картички и други неща. Има огромна зала с маси и столове, където се хранят, слушат беседите на Михаил, пеят, има и бяло пиано. Отпред на огромните стени има Пентаграм, триъгълници, картини на дъгата и др.
към текста >>

14. 08 - 27. ИВАН ТОЛЕВ

ТОМ 10

Който дълбоко диша, който може да опази ума, сърцето и тялото си чисто, лесно ще види същества лъчисти.
27. ИВАН ТОЛЕВ В Бургас имахме един доктор Възвъзов, който казваше така: „Ако жените знаеха да дишат, нямаше да въздишат." Жените дишат само с горната част на дробовете си, непълно дишане и заради туй най-често така въздишат. Със свободната воля Бог оставя човека да прави каквото ще, но ще жъне последствията, каквито не ще. Това е по мисъл на Учителя афоризъм. Който дълбоко диша, който може да опази ума, сърцето и тялото си чисто, лесно ще види същества лъчисти. Който учението добре познава, никого не изнудва и никого не изнасилва, но всекиму помага. Ще ви разкажа сега един интересен случай, който си припомням. Това е било след 1925 година предполагам да е било. Дъщерята на Иван Толев, който беше редактор на списание „Всемирна летопис", едно от списанията, което беше признато и беше препоръчано от всички министерства, единственото списание. Та дъщеря му се разболява тежко.
към текста >>

15. 11 - 7. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ РАДЕВ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

ТОМ 10

Но някои от тез мощни исполини засъскваха като змии, едната нажежена, лъчиста, светла до бяло.
То стегна кръста ми като с клещи и почна борбата с двама исполина, борба на смърт и на живот. Не смеех аз глава си да извърна, но ясно чувствах по всяка фибра на своето тръпно тяло страхотното сражение. От страха и напрежение изби по челото ми кървав пот. В мозъка ми чаткаха безспирно два остри искрометни меча и сякаш го разсичаха на късове. Светкавици змиести блесваха в очите, като че в моята глава вилнееше страхотна буря. Но някои от тез мощни исполини засъскваха като змии, едната нажежена, лъчиста, светла до бяло. разтеглена, другата пък черна, плъзгава, събуждаше студени тръпки. Аз сещах тез змии да се извиват и развиват и да налитат в люта бран и целият гръбнак изтръпваше от тяхната борба. Ту пламваше в страхотен огън, пояждащ сякаш мозъка в него, ту стенеше в разни тръпки и сякаш сковаваше влед студен, оловно тежък. Тогава бързах аз, подлютен от този всмукващ от мозъка на мойте кости или премръзнал, цял от студ скован, страхотно шибан от ледени камшици на виелица страхотна. Какво бе туй, действителност или съновидение на мозък болен в страхотни тежки часове?
към текста >>

16. IV.Първо събрание, 11 август 1906 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

ТОМ 11

Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни.
Человек има петлица: четири человечески и едно Божествено. Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви на человеческото естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност; страхът - в благоразумие; страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме краката и ръцете си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувствуваме упадък на силите си. Тая лъчиста материя образува около главата ни тъй наречения ореол, виден от ясновидците. Ореолът на человека бива такъв, какъвто е характерът му.
към текста >>

Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди.
Человеческите лица са в краката и ръцете, а Божественото лице е в главата. Гневът, страхът и страстта са прояви на человеческото естество. Те трябва да се облагородят, като се превърне гневът в деятелност; страхът - в благоразумие; страстта - във воля. Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме краката и ръцете си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувствуваме упадък на силите си. Тая лъчиста материя образува около главата ни тъй наречения ореол, виден от ясновидците. Ореолът на человека бива такъв, какъвто е характерът му. Злъчният человек има зелен ореол; кръвожадният - червен; мъдрият - син, и пр.
към текста >>

Тая лъчиста материя образува около главата ни тъй наречения ореол, виден от ясновидците.
Мъдростта се добива от ред погрешки. Лъчистата материя, която изтича от човешкото тяло, изтича най-много от ръцете и нозете ни. Тая лъчиста материя на спиритически език се нарича флуиди. Тя е енергия, която ние можем да затворим в себе си при известни случаи, като прекръстосаме краката и ръцете си. Ако се преуморяваме умствено или телесно, ние губим много от тая енергия и тогава чувствуваме упадък на силите си. Тая лъчиста материя образува около главата ни тъй наречения ореол, виден от ясновидците. Ореолът на человека бива такъв, какъвто е характерът му. Злъчният человек има зелен ореол; кръвожадният - червен; мъдрият - син, и пр. Ореолът на светиите е лъчезарно, светло жълто. В ума и сърцето има по два центъра: положителен и отрицателен. Между ума и сърцето винаги трябва да има хармония.
към текста >>

17. 7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение

Паша Теодорова

ТОМ 13

А погледът Му беше благ, лъчист.
7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение Видяхме го ние и в трите свята - навсякъде един и същ. Видяхме Го планински връх - гигант могъщ, опрян на Бога - канарата, опора здрава на земята. И грееше от светлината и с блясъка на дреха чиста. А погледът Му беше благ, лъчист. Видяхме Го как изправен посреща страшни урагани, изпратени да Го сломят и стъпката му твърда крепка от пътя прав да отклонят. Видяхме го спокоен, тих, да среща кал и хули и на тълпата воя лих не го засегна - над тях блестеше с нова сила недосегаем и велик. Видяхме Го - Той извор беше бездънен и кристално чист. Със свежите си струи душите ни поеше и с нов живот Той всякое сърце изпълваше. Затуй и старец, и дете, хиена злобна и сърне, и мравка, гълъб, тигър, слон, към онзи стръмен склон, отдето изворът безспир изпраща бистрите води се стичаха без ред, пиеха и даваха обет - да бъдат като Него те изобилни, щедри.
към текста >>

18. 7. ПЪРВИ МАЙ 1935 г. - ЦЕНТРАЛНИЯТ ЗАТВОР (РОЗОВОТО КЪТЧЕ)

Милка Говедева

ТОМ 13

Преди звънеца, предусещайки края на акцията в карцера, Милка се качи на тъмничния прозорец, за да види лъчистото синьо майско небе и своето любимо кътче от Витоша, огряно сега от майското слънце.
Милка списваше вестника на ръка с печатни букви. Тя го разпространяваше в ролята си на масовичка и след криминалните затворнички, от които бе завербувала две за комсомолки и една партийка. По това време левосектанският курс на партията налагаше чести масови акции. Партийната група взе решение да се проведе чествуването на 1 май чрез редица протестни прояви, към които да бъдат привлечени и криминалните затворнички. Още в предвечерието на празника Милка уговори с най-будната от тях - Цеца, да бъдат върнати чая и чорбата. Преди звънеца, предусещайки края на акцията в карцера, Милка се качи на тъмничния прозорец, за да види лъчистото синьо майско небе и своето любимо кътче от Витоша, огряно сега от майското слънце. В 6 часа сутринта, когато бяха пуснати за тоалетните, политзатворничките се събраха в първата стая, а във втората останаха майките с двете деца. Почистено бе бързо. Милка бе избрана за полпред. Тя бе здрава, яка, бойка или както всички казваха: „Милка е яка, може да носи байряка". Често съзнателно тя поемаше вината на някоя по-слаба другарка и лежеше в карцера вместо нея.
към текста >>

19. 2. ИСТИНСКАТА СВЕТЛИНА

Николай Дойнов

Това състояние на веществото Учителят нарече „Лъчисто" - четвърто състояние.
Идеи идващи от един възвишен свят, който нищо не може да погълне, да унищожи. В.К. Сега, ти тука разглеждаш въпроса за Виделината, както е дадено в Библията? Н.Д. Да. В.К. По-нататък. Н.Д. Между тъй наречените елементарни частици са и тези, тъй наречените фотони или частици, които ни позволяват да имаме възприятието светлина. Тези частици също са съставени от такова състояние на веществото, което има способности да вибрира. Това състояние на веществото Учителят нарече „Лъчисто" - четвърто състояние. То е нещо по-друго от трите състояния, които ние познаваме. Някои учени също приемат, че има такова едно ново състояние на материята. Тези частици обаче, имаме всичките основания да приемем, че не са еднородни, светлината не е хомогенна, че в тези лъчи от светлина имаме и разни видове светлина, различни видове фотони. Това е Виделината, за която Христовият ученик говори, Виделина, която мрака не може да обземе, не може да погълне. За тази светлина ние ще трябва да приемем по един най-категоричен начин, че произхожда и от слънчевите дневни лъчи, като между тези светли частици фотоните идващи от слънцето се намират и такива, които не се поглъщат, остават свободни, движат се из пространството и продължават да носят своята светлина.
към текста >>

Тази е Висшата, лъчиста светлина, за която според мен говори Йоан. В.К.
Учените ги казват тези частици „неутрино", вземам израза на учените. В.К. След време може да намерят и по-малки частици. Н.Д. Може да има и други имена, но нека да приемем едно общо понятие, че всички частици, които не приемат никакво съпротивление никъде и минават спокойно където и да бъде, при каквито и да е условия да ги наречем „неутрино". Но такива частици са констатирани и учените искат да ги изучават, и сега ще правят някаква обсерватория дълбоко в земята, за да могат да ги проучват. Но смятам, че няма да могат да успеят господата учени, защото те ще минат през телескопите и всичките уреди без да оставят някаква следа. Тази е Висшата, лъчиста светлина, за която според мен говори Йоан. В.К. „И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". И фактически това е истинската Виделина на живота?. Н.Д. Точно така. Истинската светлина на живота, която разумните същества от Слънцето пращат. В.К. И това е, което в Библията се казва в третия ден: „Да бъде виделина".
към текста >>

20. 11. „ЕЛ - ЕЗИКА НА МАЙТЕ

Николай Дойнов

Ние по-скоро ще приемем, че с „ЕЛ" са означавали лъчистото състояние на материята, тъй като и самият иероглиф е имал лъчи, а йероглифите всякога са подсказвали за своето значение.
Той не ги превеждаше. Всякога, когато ги е произнасял, имал съм странното чувство, че ги произнася с една тиха скръб по едно велико минало. Един от йероглифите на древните паметници има вид на планински върхове, от които излизат лъчи. Произнася се „ЕЛ", а се превежда като огън, като се има предвид, че огъня и топли и свети. И слънчевият лъч е със същите качества. Ние по-скоро ще приемем, че с „ЕЛ" са означавали лъчистото състояние на материята, тъй като и самият иероглиф е имал лъчи, а йероглифите всякога са подсказвали за своето значение. Например песните: „Махар Бену", „Венир Бенир", „Фир, Фюр, Фен". Между тези думи казани от Него, се среща и частичката „ЕЛ": „Ел-Ша- Дай", „Ел-Бур" и т.н. Тези думи явно са съществителни. Имал съм случай да разбера от Учителя, че на езика, на онези висши същества, когато слагат име на нещо, то това име определя качествата и службата на този предмет или на това същество, на което е дадено. От всичко това, не е мъчно да се извади извода, че тези думи и текстове на песните, на тези пълни с мистика песни, са от езика на онова велико общество, което е било на Земята - на Атлантида, първата раса.
към текста >>

21. 2. ИЗ ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША (СОНЕТИ)

Иван Толев

3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!..
Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди! "... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.Ш.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн.
към текста >>

Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!...
Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 • рубрика Нова естетика СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... "Всемирна летопис", Г.
към текста >>

Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!...
1919), с. 3 - рубрика Нова естетика АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? Виж. душно е, простор тук няма за крилата, неволи и тъги ни носи всеки ден, и в болки свиват се на двама ни сърдцата... Защо ти пожела да се вестиш при мен? - О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване.
към текста >>

Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи?...
3 - рубрика Нова естетика Лилия - Душата, чиста и светла като лилия, е най-въжделения другар в живота на оногова, който с всичките си сили се стреми към великото, божественото. Такава душа, сродна с лилията, със своята външна и вътрешна чистота, с нежността на своите духовни краски и с трепетите на своето благоухание, изразявано постоянно във възвишена интелигентност, благородство, доброта, търпение, въздържание, самообладание, благост, смирение, кротост, самопожертвуване, милосърдие и любов-т. е. с всичките плодове на Духа - е един идеал, свят от красоти и светлини без край, с който може и заслужава да се живее. Шестолистното венче на лилията, със златното слънце в центъра, символизира закона на еволюцията: то образува двата триъгълника - на Духа и материята. ПРЕЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърдцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се ръка и там, да ме убий, аз питам, в смут дълбок: змиярника - земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи?... О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърдцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1. II.
към текста >>

Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г.
3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от ветхозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа. ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият вземаи не връща, а праведният помилва и дава... " Пс. 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!...
към текста >>

Тя показва само отчасти лъчистия си образ, за да достави от ужасното дъно на живота червени (кървави) корали, а от висините му - звезди... Любовният лъч, обаче, прониква в дълбочините и на най-скритата душа... И колко красив и пълен е животът тогаз!...
Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Открий се! - Някои, лицемерно и користолюбиво, казват: "душата никога не може да се открие съвършено". Тя показва само отчасти лъчистия си образ, за да достави от ужасното дъно на живота червени (кървави) корали, а от висините му - звезди... Любовният лъч, обаче, прониква в дълбочините и на най-скритата душа... И колко красив и пълен е животът тогаз!... ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, - в сиянйе от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с.
към текста >>

22. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!...
• София, 1942. - с. 7 АУМЕН Кат несломим кристал от светлина втвърдена, блажен, ти влезе през едемските врати, но, Адамас, душа от Слънцето родена, кажи: ключа могъщ къде изгуби ти?... От първия ти миг, когато бе създаден - от първия ти звук като дете и Цар - ключа на тайната в ръцете ти бе даден, но ти какво стори с най-скъпия ти дар? Минаха векове и много ощ ще минат, души и светове във кръв и мрак ще гинат, а бащиният дом ще бъде утаен. Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 8 Аумен - Свещена дума с голяма окултна сила: А-оум или Аум. "Тао-би-аумен". Първият всеобемен космически звук.
към текста >>

23. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Иван Толев

V. Стихове във в. „Живот'. Мара Белчева

Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане.
И това, за сега, е достатъчно. Към тая цел е устремил своите усилия и младият български художник, Борис Георгиев, от чиито картини поместваме във Всемирна Летопис няколко репродукции. Четците сами ще могат да се произнесат за качествата и достойнствата на неговите художествени произведения откъм идея и изпълнение. Ние съставляваме част от живата природа. Като такива и като отделни личности, ние представляваме от себе си неизследими бездни за изучване и възпроизвеждане. Всеки човек от двата пола носи следите от миналите си съществувания и всички тия следи показват етапите на духовната му еволюция, формата на черепа му, чертите на лицето му, големината на ръста му, формата на другите части на тялото му и, най- сетне, излъчванията на неговия од и об, които образуват неговата лъчиста и цветна аура - всичко това трябва да доставлява изобилен и необходим материал на живописеца за възпроизвеждане. Знае се, че всеки индивид има свой цвят, съответен на цвета на планетата , под чието влияние се намира. Следов., художникът, за да представи външните признаци на вътрешния, духовния човек, трябва да бъде ясновидец, за да схване тия признаци и ги предаде със своята четка. Най-важният, най-характерният от тях е зракът на очите: той е проводник на божествения лъч, който иде направо от тайника на човешката душа, и затова изразява истинското човешко същество. И най-издигнат е оня художник, който може да долови и възпроизведе с абсолютна точност тоя зрак. Душата е една велика тайна: тя е забулена толкова грижливо за погледа на смъртния човек, колкото е забулена и Изида за изследванията на мага... И тъй, на живописта, както и на музиката, предстои тепърва да усъвършенствуват средствата на своите реализации.
към текста >>

24. III. УТРИННИ СЛОВА

ТОМ 16

Понеже това е съвпад от два цвята, на два лъчисти снопа, то не се работи с цветната Пентограма, но се работи с черно-бялата Пентограма и то там, където е описано как се работи с нея, за да се възстанови вътрешната връзка с учениците на Всемирното Велико Бяло Братство и с Великия Учител на Небето.
Само при единенитео на Духа Святий с тялото на човека в един нов человек, може Божията Любов да влезе в човека и даде своето благословение в Дух, в Сила и в плът. По друг начин не може. Ето тук е връзката между Силата на Духа чрез виолетовия лъч, между Светият Дух чрез портокалово-оранжевият лъч, влезнал в човека и от него създал един нов человек в Дух и в Сила, изпълняващ Божията воля. Ето това е бялата магия на този съвпад Слънце със Сатурн. Съграждаща или разрушителна, от вас самия зависи. 13. Понеже това е съвпад от два цвята, на два лъчисти снопа, то не се работи с цветната Пентограма, но се работи с черно-бялата Пентограма и то там, където е описано как се работи с нея, за да се възстанови вътрешната връзка с учениците на Всемирното Велико Бяло Братство и с Великия Учител на Небето. Виж „Изгревът" том XII, стр. 842 - 843. А това може да се осъществи с един от 7-те добродетели от седмицата в събота, което е Разумът като човешки добродетел. 14. За събота се чете псалом 25. 15. В събота се пее песента на Учителя „Бог е Любов". 16.
към текста >>

25. 9. В. „Живот, год. I, бр. 11, (1.VI.1929), с. 1

ТОМ 17

И блика извора струи лъчисти.
Събудили се теменужки, кукуряк. Към върха се реди ме стари, млади. В сърцата рухват всичките прегради. Зелени клони - благославят ни ръце. Скалите ни посрещат с сгрено сърдце. И блика извора струи лъчисти. Очи, очи поят със мисли чисти.
към текста >>

26. 62. Михал Луканов. 62.15. Срещата ми с Ръководителя

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Цялата тя изпускаше лъчиста светлина.
Най-после, през 1924 г., една сутрин, бях в Пазарджик, не бях още отишъл на работа и четях в леглото си. Беше към 6 и половина часът. Отведнъж стаята светна с много силна светлина - двойно или тройно колкото е слънчевата светлина. Бях принуден да затворя очите си, защото светлината бе ослепителна. Тогава забелязах, че съм на гарата, на перона и пред мене започна да се формирува чрез сгъстяване една фигура, фигурата беше на едно младо, с неизказана красота момиче, със синя, светлосиня дреха с малко по-тъмносин колан. Цялата тя изпускаше лъчиста светлина. - Какво искаш? - запита ме тя. Тогава започнах да й казвам какво искам. Тя ми говореше на непознат мене език, а аз превеждах, но повечето думи превеждах с двояко съдържание. За да проверя дали виждам насън или в будно състояние, отворих си бързо няколко пъти очите и ги затворих, защото светлината беше много силна и не можех да гледам с отворени очи.
към текста >>

27. 17. Представите ни за небето

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Те са същества, чиито тела са Високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя.
Третият вид слънчеви системи образуват в своята съвкупност божествения свят и са направени от най-фината материя.” "Небето, за което се говори в свещените писания, не е оня син свод над нас, зад който се губи мировото пространство и на който светят нощно време звездите. Небето е организирано от висши същества, от велики души и затова то е велико в своите действия. Ангелите, които населяват „небето”, са велики души, които постоянно изпращат светлината си в целия свят. Енергията на тяхната мощна мисъл се разпределя в целия космос и движи като една колективна сила всичко в света. Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове”. Те са същества, чиито тела са Високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим, може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две възвишени царства. Тези от по-високото царство рядко слизат на земята. Принадлежащите към по-долното царство, обаче, слизат по-често, за да помагат за духовното издигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия много по-благоприятни, които използували разумно.
към текста >>

28. УЧЕНИЕ ЗА ХІІ-те ЗОДИАКАЛНИ ЗНАКА

Иван Антонов

ТОМ 18

Огнените знаци са основи и представители на най-висшето състояние на материята, а именно светлинното и лъчисто състояние във всички светове.
Тия три знака са свързани с дейността и проявите на човешката душа чрез ВОЛЯТА и тялото във физическия, умствения и духовния светове. Огнените знаци са представители, носители, изявители и изразители на Божествените основи и начала (на Божествените принципи) във физическия, духовния и умствен свят. Въздушните знаци са представители, носители, изявители и изразители на Божествените мисли и на Божествените закони във всички светове. Водните знаци са представители, носители, изявители и изразители на Божествените чувства и Божествените жизнедателни сили във всички светове. Земните знаци са представители, носители, изявители и изразители на Божествените форми, правила и дела във всички светове. Огнените знаци са основи и представители на най-висшето състояние на материята, а именно светлинното и лъчисто състояние във всички светове. А само материята, която е в светлинно и лъчисто състояние, може да бъде най-добър носител, проводник и изявител на Божествената Любов и Мъдрост. Въздушните знаци са основи и представители на въздухо-образното състояние на материята във всички светове. Трябва да се знае, че само въздухообразното състояние на материята е най-добър възприемател, носител, проводник и изявител на Божествената мисъл, проявяваща се във всички светове. Водните знаци са представители на течното състояние на материята във всички светове, а само течното състояние на материята е най-добър проводник, възприемател, носител и изявител на Божествените чувства и желания във всички светове. Земните знаци са представители на твърдото състояние на материята във всички светове.
към текста >>

А само материята, която е в светлинно и лъчисто състояние, може да бъде най-добър носител, проводник и изявител на Божествената Любов и Мъдрост.
Огнените знаци са представители, носители, изявители и изразители на Божествените основи и начала (на Божествените принципи) във физическия, духовния и умствен свят. Въздушните знаци са представители, носители, изявители и изразители на Божествените мисли и на Божествените закони във всички светове. Водните знаци са представители, носители, изявители и изразители на Божествените чувства и Божествените жизнедателни сили във всички светове. Земните знаци са представители, носители, изявители и изразители на Божествените форми, правила и дела във всички светове. Огнените знаци са основи и представители на най-висшето състояние на материята, а именно светлинното и лъчисто състояние във всички светове. А само материята, която е в светлинно и лъчисто състояние, може да бъде най-добър носител, проводник и изявител на Божествената Любов и Мъдрост. Въздушните знаци са основи и представители на въздухо-образното състояние на материята във всички светове. Трябва да се знае, че само въздухообразното състояние на материята е най-добър възприемател, носител, проводник и изявител на Божествената мисъл, проявяваща се във всички светове. Водните знаци са представители на течното състояние на материята във всички светове, а само течното състояние на материята е най-добър проводник, възприемател, носител и изявител на Божествените чувства и желания във всички светове. Земните знаци са представители на твърдото състояние на материята във всички светове. А само в твърдо състояние на материята могат да се образуват, да бъдат устойчиви и да изявяват Божествените форми, чрез които действа и се изявява Божията воля във всички светове.
към текста >>

Така например, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек огнените зодиакални знаци имат отношение към устройството, развитието, дейността и проявите на главната нервна система, както и към лъчистата, светлинната материя, която влиза в устройството на човешкото тяло изобщо.
Всички зодиакални знаци са свързани помежду си заедно и влизат в устройството, развитието, дейността и проявите на ТЯЛОТО НА КОСМИЧНИЯ ЧОВЕК, за когото се казва, че е създаден по образец и подобие на Бога, но и за земния човек се казва, че е малка вселена (микрокосмос), т. е. космичен човек, но още в зародиш. Следователно всички зодиакални знаци също така имат отношение към устройството, развитието, дейността и проявите на телесния земен човек, т. е. на земното човешко тяло, както и на целия човек изобщо. Както на космичния човек (макрокосмоса), също така и на земния човек (микрокосмоса) зодиакалните знаци извършват една и съща работа и служба. Така например, както в тялото на космичния човек, така и в тялото на земния човек огнените зодиакални знаци имат отношение към устройството, развитието, дейността и проявите на главната нервна система, както и към лъчистата, светлинната материя, която влиза в устройството на човешкото тяло изобщо. Въздушните зодиакални знаци, както в космичния човек, така и в земния човек имат отношение към устройството, развитието, дейността и проявите на дихателната и кръвоносна система, както и към въздухообразната материя, която влиза в устройството на гореказаните системи. Водните зодиакални знаци, както в космичния човек (макрокосмоса), така също в земния човек (микрокосмоса) имат отношение към материята и силите, които образуват устройството на симпатичната нервна система, състава на кръвта, на лимфата и на течностите изобщо в организма. Следователно водните зодиакални знаци имат отношение към устройството, развитието, дейността и проявите на тези системи. Земните зодиакални знаци, както в космическия човек (макрокосмоса), така и в земния човек (микрокосмоса) имат отношение към твърдата материя и силите в твърдата материя, която материя и сили влизат в устройството на костната и мускулната системи, на стомашната и храносмилателната системи и на други органични части. Следователно, земните зодиакални знаци имат отношение към дейността, развитието и проявите на гореказаните системи.
към текста >>

Кислородът е важна съставна част на огнената лъчиста, светлинна материя.
Първичният и най-главен елемент на въздушните зодиакални знаци е АЗОТЪТ, който е главната съставна част на въздуха, на атмосферата изобщо. Първичният и най-главен елемент на огнените зодиакални знаци за природата на земята е КИСЛОРОДЪТ, който е главният причинител на всички видове горения. Накратко казано, въглеродът е главната съставна част на твърдата органическа материя. Водородът е главната съставна част на течната материя изобщо. Азотът е главната съставна част на въздухообразната материя и на въздуха изобщо. Кислородът е важна съставна част на огнената лъчиста, светлинна материя. 12-те зодиакални знаци са вечни извори на първични живототворни и благодатни сили, от които впоследствие чрез различни видове изменения и преобразования се получават милиони и милиарди вторични, третични и т. н. разновидности жизнедателни и благотворни сили. Като проводници, канали, носители и трансформатори на първичните живототворни и благодатни сили, извиращи от зодиакалните знаци, биват всички светила всички тела изобщо на Слънчевата система, включително самото Слънце. Когато в даден зодиакален знак се намира тази планета, която е представител на този знак и е с хармонични съчетания, тогава тази планета бива най-добър възприемател, проводник, носител, трансформатор и изявител на първичните сили от този зодиакален знак. Когато планетата в даден зодиакален знак е добре съчетана, тя правилно възприема първичните сили на зодиакалния знак, правилно ги преобразява, правилно ги преработва и ги прави ползотворни и благоприятни за човека.
към текста >>

29. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Техните тела са образувани от лъчиста материя.
ТОЙ ЗАПОВЯДВА НА СЛЪНЦЕТО: 22 беседа държана от Учителя на15 март 1925 г., София:[Неделни беседи, серия VII]. Русе, [1925], с. 6 ÷ 9, 16 ÷ 21, 28 ÷ 29, 39 „Има, обаче, подобие между човека и другите същества. Човекът е свързан и с ангелите. Като говоря за ангелите аз разбирам същества, които са по-организирани от нас, които имат хиляди пъти по-устойчиви тела от нашите. Техните тела са образувани от лъчиста материя. Следователно, един ангел може да владее своето тяло така, че да бъде видим и невидим, според както пожелае. Един ангел може да пътува с голяма свобода през пространството. Сега, не е въпросът да ви доказвам, где са ангелите, къде живеят и как живеят. Ангелите живеят в така наречения „пето измерим свят” в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пьк, т. е.
към текста >>

30. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

ТОМ 20

Техните тела ще бъдат направени от лъчиста светлина и енергия и за тях преграда няма да има на небето и на земята, защото са вече ангели небесни. (Вж.
Всеки народ представлява един уд - един орган на всечеловечес-кия организъм. Всеки народ обработва отделни черти на човечеството. Според Учителя Дънов, то българският народ представлява черният дроб на човечеството. А това е най-важният орган, в който се обработва всичко, което приема човек като храна, като мисли, като чувства, като постъпки. И когато се приключи човешката еволюция на земята, тези, които са били човеци, ще напуснат човешката си форма и ще приемат друга форма - не материална, а духовна. Техните тела ще бъдат направени от лъчиста светлина и енергия и за тях преграда няма да има на небето и на земята, защото са вече ангели небесни. (Вж. №27 на стр. 718 от настоящия том. Следва сканирана съответната страница от дневника на Любомир Лулчев.) 149. Според Учителя Дънов западната цивилизация е на върха на своята техническа мощ, но това е върхът на постиженията на старата култура. Новата култура започва с отваряне на мозъчните центрове на мозъците на най-под-готвените човеци и осъществяване на връзката между физическия и духовния свят.
към текста >>

31. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

ТОМ 20

Техните тела ще бъдат направени от лъчиста светлина и енергия и за тях преграда няма да има на небето и на земята, защото са вече ангели небесни. (Вж.
Всеки народ представлява един уд - един орган на всечеловечес-кия организъм. Всеки народ обработва отделни черти на човечеството. Според Учителя Дънов, то българският народ представлява черният дроб на човечеството. А това е най-важният орган, в който се обработва всичко, което приема човек като храна, като мисли, като чувства, като постъпки. И когато се приключи човешката еволюция на земята, тези, които са били човеци, ще напуснат човешката си форма и ще приемат друга форма - не материална, а духовна. Техните тела ще бъдат направени от лъчиста светлина и енергия и за тях преграда няма да има на небето и на земята, защото са вече ангели небесни. (Вж. №27 на стр. 718 от настоящия том. Следва сканирана съответната страница от дневника на Любомир Лулчев.) 149. Според Учителя Дънов западната цивилизация е на върха на своята техническа мощ, но това е върхът на постиженията на старата култура. Новата култура започва с отваряне на мозъчните центрове на мозъците на най-под-готвените човеци и осъществяване на връзката между физическия и духовния свят.
към текста >>

32. I. ДУХОВНИ УСЛОВИЯ В БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ ИДВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

Техните тела са безсмъртни и изградени от най-високо организирана лъчиста материя, Това са така наречените «Синове Божий», които постоянно съдействат за развитието на човечеството и желаят хората да придобият тяхната любов, тяхната светлина и свобода - да станат съвършени.
В своята Божествена работа те никога не допускат повторение на природните явления и сили. Божественото работи с великото разнообразие на живота, в което е скрита красотата. Всеки изгрев на Слънцето и всеки ден са коренно различни от предишните и специфични за себе си, В техния план не са предвидени бурите, градушките, земетресенията, наводненията и катаклизмите, но лошият живот на хората създава в определени области на Земята силни негативни магнитни и електрични полета, които членовете на братството неутрализират със съответни природни стихии. Те организират и поддържат реда и еволюцията във физическия, духовния и Божествения свят - изграден от най-фина и висша материя. Членовете на Бялото Братство са осенени от Божествения Дух и образуват менталната аура на Бога. Техните тела са безсмъртни и изградени от най-високо организирана лъчиста материя, Това са така наречените «Синове Божий», които постоянно съдействат за развитието на човечеството и желаят хората да придобият тяхната любов, тяхната светлина и свобода - да станат съвършени. Всички гениални и велики хора, родени на Земята са техни служители. Всички нови течения, прогресивни култури, са резултат на постояннит е им усилия за правилно развитие на човечеството. Те са навсякъде, във всяка страна и управление, и дирижират разумния човешки стремеж за изпълнение на Волята Божия. Това са Белите братя, членове на велика „правова държава", носители на чист и изряден живот, велика любов, пълно безкористие, вън от покварения човешки порядък. Техните велики усилия ще дадат своите плодотворни резултати и Земята ще стане рай.
към текста >>

33. Вергилий Кръстев. Какви песни са се пяли по съборите на Синархическата верига 1907-1922 г. на Всемирното Велико Бяло Братство

ТОМ 22

Сиянието е лъчисто състояние от светлина и звуци от трептенията и движението на тези лъчи, създавани от движението и слизането на Святият Дух.
Кога и къде са създавани? Те са давани само на онези, които са били в молитвено състояние на духа си и душите им са се отваряли за един друг свят, чрез своята чистота. И тогава са били осенявани от Святия Дух. Какво значи осеняване? Това е сиянието което създава слизането на Святия Дух. Сиянието е лъчисто състояние от светлина и звуци от трептенията и движението на тези лъчи, създавани от движението и слизането на Святият Дух. И това сияние вътре в духовния свят е съчетание от небесна светлина наричана Виделина и хармония на звукосъчетания. И онова същество, което сваля тази песен, то я сваля само чрез дадена мелодия. И онзи, който е в молитвено състояние на духа, и в душа разцъфнала за откровенията на духа, чува мелодията, запаметява я, и по-късно я пее. И накрая я записва. Така са дадени тези църковно-славянски песнопения.
към текста >>

34. 7. Обичам... от Владимир за Невена Неделчева

Невена Неделчева

ТОМ 23

В душата ти прозрачно чиста се днес оглежда всеки лик - тя твойта радост тъй лъчиста, на всеки жаждущ е отклик... В очите ти обичам светлината, която грей кат чуден ден, обичам жеста дивен на съдбата - духа на тоя миг блажен!...
7. Обичам... от Владимир за Невена Неделчева «Уви, защо споменът за грешките на моята зора ме кара да въздишам? Може би трябва мъж да обичам? Ах! Ако бих обичал мъж, чувствам, че ще бъда все същият; времето никак не променя сърцето: та нали така се люби?...» Шевалие Де Бонде Обичам... Обичам светлите ти аз очи, в които се оглежда пролетта, обичам грейналите в тях лъчи, що леяттвойта вечна доброта... Усмихнат ли се те на мен, аз виждам в тях душата ти, която грей кат чуден ден - в тях благостта безспир трепти!... Аз виждам твоя слънчев път, по който ти вървиш без страх... Далечен, хубав Божи кът те мами с плам без грях!... В душата ти прозрачно чиста се днес оглежда всеки лик - тя твойта радост тъй лъчиста, на всеки жаждущ е отклик... В очите ти обичам светлината, която грей кат чуден ден, обичам жеста дивен на съдбата - духа на тоя миг блажен!... Зная, че ще Ви изненада това стихотворение, с което изразявам едно чувство, което много, много отдавна се е родило в мене и днес добива едно «реално» изявление, защото смятам, че не трябва да умре, преди да го узнаете. Недейте ми се сърди!... Можете ли да попречите на птиците да хвърчат, на славеите да пеят, на Слънцето да грее?... Можете ли да забраните на сърцето да обича, дори на своето собствено?... Защото и потребността от велика и истинска любов е постоянна, въпреки всички разочарования, горчивини и страдания от погрешните увлечения.
към текста >>

35. 10. «Помни!» от Райна Каменова

Невена Неделчева

ТОМ 23

» от Райна Каменова Когато, братко, си готов да раздаваш ти с любов небесни дарове лъчисти с красиви мисли чисти, а получиш за отплата тежка рана във душата от невежество и глупостта ти дълбоко си ранен, че запитваш се сломен: - Защо ме, Боже, нараниха - и страдания дариха?...
10. «Помни! » от Райна Каменова Когато, братко, си готов да раздаваш ти с любов небесни дарове лъчисти с красиви мисли чисти, а получиш за отплата тежка рана във душата от невежество и глупостта ти дълбоко си ранен, че запитваш се сломен: - Защо ме, Боже, нараниха - и страдания дариха?... Но в мъката на самотата глас зашепва ти в душата: - Помни! - изпитва се човека, възлюбил тясната пътека да строи живота нов със Христовата Любов! След всеки изпит и страдания изгряват слънчеви сияния за верния във Любовта под благослова на Христа!... Посветено на теб за незаслужените ти страдания, а на мен - и за изпитания! С обич и благодарност безкрайна - Райна [Каменова] 21.II.1989 г.
към текста >>

36. 11. За Невена Неделчева от Николина Славчева

Невена Неделчева

ТОМ 23

Героите от романите ти са щедри и чисти, не са измамници, алчни, но хора лъчисти!...
Да, Той като слънце слезе на Земята, с Любов да стопли сърцата и душата. А всяко породено в тебе съмнение ти превръщаше във вяра и умение. На тия, що грешат, ти подаваше ръка, щедро ги даряваше с топлота, доброта! Винаги с Бога към вечността, докато душата ти напусна плътта, ще те четат, Невена, младежи, деца, че остави след себе си ярка следа! Ти и днес си жива, Невенке, и ни помагаш, както приживе нещата на място слагаш. Героите от романите ти са щедри и чисти, не са измамници, алчни, но хора лъчисти!... Невенка често ми рецитираше «Сърцето на поета».
към текста >>

37. 3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик

ТОМ 24

Тя е била позната със своето горещо и отзивчиво сърце и лъчиста усмивка.
Солидната й подготовка е предпоставка Дафинка да започне един богат на приноси живот за Църквата и обществото. Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години (четвърт век) лекторка по английски език. Едновременно с тази основна дейност тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации и работи за Бога в Църквата. Дафинка Доганова е оставила незабравими спомени. Преди всичко, те са свързани с излъчването, което е имала със своята висока и изящна фигура, благ характер, финес и топъл глас. Тя е била позната със своето горещо и отзивчиво сърце и лъчиста усмивка. Нейната вяра в Бога е дълбока, жива, солидна и просветена. В изпитания Д. Доганова е споделяла: "Живеем ли, умираме ли, Господни сме". Работата й в църквата беше най-важното нещо в живота й. "Каквото вярваше, изповядваше и говореше - тя го живееше." (Заб.
към текста >>

38. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

ТОМ 24

От нея лъхаше само благост и доброта; гласът бе нежен; усмивката лъчиста; сърцето горещо и отзивчиво.
- Тя стои ред години начело на Неделното училище, като незаменима надзирателка; тя е в църковното настоятелство извънредно дейна и полезна ; влизала е в редакционният комитет на в. "Зорница"; подвизавала се е в Женското дружество при църквата; в Съюза на българските писателки; в периодичния печат; държала е сказки и проповеди в църква и вън от нея. Нейното сладкодумие и убедителност мъчно могат да бъдат надминати. От половин година тя се приготовляваше, след основно проучване на българските въпроси, да замине със своя другар за Англия на свои средства и там да развие една обширна дейност между църквите и вън в обществото в полза на българската национална кауза. Каквото вярваше, изповядваше и говореше, тя го живееше. От нея лъхаше само благост и доброта; гласът бе нежен; усмивката лъчиста; сърцето горещо и отзивчиво. Тя би ангелът на "Д-р Лонг". - Основа при църковното Неделно училище благотворителна група "Капка мляко"; колко деца и болни е спасила чрез това от смърт. Събирала е суми за бедни; посещавала е, помагала е, утешавала и се е молела за болни и самотни. Ще повторя: високо интелигентна, християнски силно вярваща, неуморимо трудолюбива, добродушна. Лаская се от мисълта с това да съм казал поне малко за нея.
към текста >>

39. 4.3.15. Библията и Стоян Ватралски

ТОМ 24

Ала да изучава как човешкия дух - този сред природата лъчист разцвет на божеството - може да се подтикне да се развива, расте и цъфти, е от несравнимо по-голямо значение и за личността и за обществото.
Писания на Стария и Нов Завет. Аз оценявам и следвам с дълбок интерес естествените науки и постоянно растящото разкритие на природата; ала още повече аз ценя - Науката на Душата. Да вземем, запример, ботаниката. Да знаем как растенията растат, как можем да им помогнем да растат по-добре и по-скоро, как можем да ги видоизменим по свой вкус и угода, е безсъмнение полезно знание. Да изучава човек развитието на цветята, как растат и как цъфтят, е приятно прекарване на времето. Ала да изучава как човешкия дух - този сред природата лъчист разцвет на божеството - може да се подтикне да се развива, расте и цъфти, е от несравнимо по-голямо значение и за личността и за обществото. Науката и законите за здравето на тялото е, безспорно, ценно знание; но науката и законите досежно условията за нормален и здравословен растеж на душата, са далеко, далеко по-ценни. Също, аз обичам астрономията. Какво може да бъде по-интересно от науката за звездите? Да научи човек нещо за онези безбройни светила, из безкрайните поля на простор и време; да добие колко годе спрямо същността, понятие за тяхното необятно число, техните дори с въображението неизмерими величини и всички летящи с поразителна скорост към никой - не знае накъде и докога, е неотразимо интересно, както и неизразимо омайно и велико. Ала за мънечкия "мене" лично, е по-малко важно - нека заема тук, не зная чие изречение - "За мен е от по-малка важност да зная, как отиват небесата, отколкото - как се отива на небесата".
към текста >>

40. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Косите - златен лъчист облак.
Тя се движи върху езерото. Не, това е човек - дивно видение, което се движи, движи към мен. Как ме гледа! Каква усмивка! Дрехите му - трептуща светлина. Косите - златен лъчист облак. Гърдите му в някаква чудесна броня. Нозете му върху водите. Ах, как ме гледа! Ах, каква усмивка! Леко наклони главата си за поздрав.
към текста >>

41. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

И в горски ручейки сребристи Оглежда ликът си лъчисти.
Затуй се трудих цяла вечност Аз, живий дух в таз безконечност. И дирех щастието красиво Във звездното небе светливо И в слънцето на изгрев рано, Как грейше светло и засмяно. Планински връх висок и снежен То поздравлява с поздрав нежен. А сетне слиза по ливади, По сенки горски и прохлади. Живот навсъде то разлива И росни лист с брилянт покрива. И в горски ручейки сребристи Оглежда ликът си лъчисти. И много йощ на всяко време, И мене то доволно гря ме. Подирих щастие и в човекът - В творение бляскаво на векът. Венец бе той на вси създания, Но той дари ми сал страдания. Но що бе той, дете безсилно, Що гледа майка си умилно И чака гладно от ръката Дали му носи тя храната... Нима от туй създание клето Ще чакам щастие за сърцето?... И всичко исках да обгърна, Но щастие до мен не свърна И много, много аз се кая, Че исках тъй направо, в рая Да влезна само за наслади, Но Божий Дух не ме пощади.
към текста >>

И от гърди му пламен чисти Разливаше поток лъчисти, А от чело му озарено Шарилки грееха засмено.
И тука, тук при тези двери Тоз страшен дух ме пак намери. Да гледам го аз веч не смеех, Горчиви сълзи само леех... „Не бой се! ”, каза Вождът благи. „Поглеж на този образ драги...” И аз повдигнах се, о, сили - Видях във него образ мили, Усмивка блага озарила, Сърдити образ променила. Пред него бях аз на колене - С любов той гледаше на мене. И от гърди му пламен чисти Разливаше поток лъчисти, А от чело му озарено Шарилки грееха засмено. Лъчи блестяха кат дъгата И в тях четяха се словата: ... „Привет, каза ми, душе скъпа, В скърбта доволно ти се къпа; Във твоя път съм пак поставен, Във твоя път към Бога славен. Но както Бог дългът прости ми И с милости си озари ме, И аз отхвърлих отмъщение, Омраза люта и презрение. За злото вече те не дира И веч оставам те на мира. Словата светли прочети ги И във сърцето си сложи ги. Те Божия са светла същност И да ти бъдат кат насъщност Великодушие и Всеопрощение - Да бъдат тебе вдъхновение.
към текста >>

42. 7 ЮЛИ 1927 г. - 18 АВГУСТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Аз нямам дреха ангелски лъчиста От трудни път нозете ми са в прах... Но Твойта милост сладка и пречиста Със поглед сал изкъпа ме от грях.
Привет от: Ваша Хелмира. 16 ЮЛИ 1927 г. ПСАЛОМ О, викам Те, зовя Те непрестанно През целий ден и утром в ранина, Че Ти си ми убежище желано - То в Тебе е, в Твойта добрина. Че със радост Ти изпълниш ми душата И Твойте думи всичко са за мен! И Тебе, Творче, давам си ръката, Във Твоя храм води ме озарен. Аз нямам дреха ангелски лъчиста От трудни път нозете ми са в прах... Но Твойта милост сладка и пречиста Със поглед сал изкъпа ме от грях. 16 юли 1927 г. Писах го при Colombo. 21 ЮЛИ 1927 г., четвъртък 21 юли 1927 г. четвъртък Асавита, изоставям „Еделвайс”. Посрещам неволите с открити обятия.
към текста >>

43. 2 СЕПТЕМВРИ 1927 г. - 4 НОЕМВРИ 1927 г.

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Има едно мъничко сърчице, което постоянно я боли, но блясъка на лъчистите й очи и тогава е жив и закачлив.
Тя е най-добрия говорител жена от всички, които познавам. С нея аз се гордея. Тя е тъй искрена, пряма, честна, умна! Ах каква умница е тя! Милата, и тъй слабичка! Има едно мъничко сърчице, което постоянно я боли, но блясъка на лъчистите й очи и тогава е жив и закачлив. Тя е учителка. Блазе й. Дали ще станем някога колеги? Тя обича да ми разказва за живота си с учениците и тогава става очарователна. Да, много братя и сестри имали пречки за събора, но Бог им съдействувал да дойдат.
към текста >>

44. 2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Глухарчета, въздушни и нежни по главата й като лъчист ореол.
2.1.18. Кирил и Методий 24 май 1926 г., [понеделник, Витоша] Чисто, ведро небе. Свежо, тихо, ясно, тържествено. Витоша облякла най-сладкодъхата си дреха, накичила се с най-пъстрите цветя. Не липсват из венеца й още теменужки, зюмбюлче, а и петлюви гащи - жълти, бели и червени е забола тя на главата си из своите цветни гиздила. Глухарчета, въздушни и нежни по главата й като лъчист ореол. Синя тинтява е събрала тя и разцъфнал здравец. Това са летните художници, що изложба си правят из планината и ние на пръсти стъпваме, картините им пазим да ги не увредим с нещо. Над всичко туй блещи слънчева роса и ги къпе с любов. Ветрец разлюлява горските клони и нежна песен им нашепва. Изворите бликат, птичките пеят, шумолят нежните клончета и слънцето ♦ всичко облива с обич.
към текста >>

45. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

И тук слънчевото око със своя лъчист резец е набраздило ледената му покривка.
Пътниците приличат на тайнствени поклонници тръгнали да видят рядко чудо, или да намерят щастливото разковниче. Леденото око. Действително то цялото е обковано в лед. Тук-таме той се е пропукал вече, а негде вече е откъснат от ледената маса, открива край себе си сапфирната вода. Юлий е. И тук слънчевото око със своя лъчист резец е набраздило ледената му покривка. Учителят го нарича: Божието Око. В средата то е досущ разтопено. Мрачното небе се оглежда в него и го прави тъмно и навъсено. Снегът го очертава от околната среда и поднася на окото възхитителна гледка. Тия са Маришките езера.
към текста >>

46. 2.1.49. Екскурзия от 90 човека. 15 октомври 1931 п, [Витоша, бивака Ел Шедар]