Търсене в текстове за 'Лука'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 143 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Синевина - Зарко Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час.
Искам да стигна двете очи на хоризонта на моя път. Помогни ми в моя път! II. ЗА ВЕЧНИЯ ИДЕАЛ Роден съм от Безконечния. Безкрайността ме е сътворила и безкрайността може да задоволи душата ми. Не ме зовете отново в затвора, откъдето се мъча да изляза. Не ме привличат вече душните зидове на тая тежка, тъмна сграда, защото веднъж, през една пролука окото ми зърна дълбините на чистия лазур Веднъж, в часове на тежка мъка, прозрях частица от онова, което е нетленно, надзърнах в себе си и видях моя Бог, когото не познавах до тоя час. Пред очите ми се разстла моят друм, що води в безконечността и тръгнах по него. Не мисля за края, защото няма време, що може да го достигне. Доволен съм, че ходя по тоя друм. Той води към щастието. А щастието е това, което нивга няма да достигнем.
към текста >>

2. Духовните движения и общественият живот – С.Г.С. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Лука 5:37-38.
СТАРИ И НОВИ МЕХОВЕ И никой не налива ново вино във вехти мехове. Новото вино трябва да се налива в нови махове. За да се запазят и двете. Ев. Лука 5:37-38. Тази малка притча е класическа по израз и съдържание. Христос със замаха на вещ художник, прави едно велико обобщение на идеите: никой, казва той, не бива да налива ново вино във вехти мехове, защото ще се пукнат. Ала трябва ли да вземем казаното в пряк смисъл? Не. То е вярно в преносен смисъл. Прави се аналогия на новото учение с ново вино и на старите хора със стари мехове.
към текста >>

3. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост.
Премина лятото. Лотосите не цъфтяха вече. Те скриха своя живот в семето за идното лято, когато слънцето пак ще грее обилно, щедро. Водите на свещената река захладяха и носеха вест от планината за прииждащите дни на зимата. Слънцето се скри зад облаците, които бурите довлякоха и секна песента на птичките. Настанаха часовете на тъжна, късна есен, когато окото дири пролука нейде в небето, за да найде малко радост. Наблизо край свещената река, беше палатът на младата царица. Тя тъгуваше заедно с птичките по отлитналите лазурни дни и унесена в размисъл гледаше в далечината, където се губеше сребърната ивица на свещените води. Царкинята си спомни, че там във водите цъфтят бели лотоси, и очите ù се усмихнаха в надежда. Скоро тя отиде до брега, но там радостта и отново залезе, защото лотосите не цъфтяха вече. Тая радост сякаш я отнесе, сетното прощално шествие на птичките, сякаш я отвлякоха водите, заедно с увехналите бели листа, от цвета на лотоса.
към текста >>

4. Из „Fruchtlese“ – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая?
Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта... От тоя ден аз започнах да дишам въздуха на свежата градина. От тоя ден дърветата ме поздравяваха, като навеждаха леко кичестите гранки; вишната изсипа на главата ми куп от белите си цветове, а косът сякаш ми изрече нещо познато със своя звънък вик. Отдалеко планината като синкав великан, смълчан в размисъл, ми се видя позната и аз разбрах защо са устремени вършините ù високо, в синьото небе. От тоя ден разбрах защо съм роден. Кой те прати при моя прозорец в ранния час? На слука ли изсвири утринния зов, и знаеше ли ти, че той подсеща за това, че нощта е сбрала своите крила и синята усмивка на деня ни чака да отворим прозорците на душната си стая? Благословен да бъдеш ти и твоята медногласна флейта!... Аз имах много накити в своята стая. Те стояха мълчаливи, мъртви сякаш и по тях не трепкаше играта на сутринния лъч. Сега те оживиха, и по тях се движи седмобаграта дъга. Имах много книги, но никоя от тях ми не показа, това което видях написано върху лицето на утрото, през което ме извика гласът на твоето приветствие.
към текста >>

5. Портрет – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука.
ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ ЖАБИТЕ Ал. Гурвич причинил на жабите малки рани с диаметър 0.25-0.3 милиметра. Започнало бързо деление на клетките и се образувало около всяка рана едно поле с диаметър 4-5 милиметра с по-няколко хиляди митозни фигури. Когато митозната вълна срещала препятствие, тя го преминавала и зад препятствието продължавала да се разпространява праволинейно. От това Гурвич извадил заключение, че митогенетичните лъчи се разпространяват праволинейно. МИТОГЕНЕТИЧНИТЕ ЛЪЧИ МОГАТ ДА СЕ ОТРАЗЯВАТ За да установи способността на лъчите да се отразяват, Гурвич направил опит с корените на лука. Турил луков корен в извита стъклена тръбица и констатирал, че лъчите при сблъскване с кореновите стени се пречупвали много пъти. А линиите на тяхното разпространение се познавали по изобилните митозни фигури. Друг опит за същата цел: огледалото на микроскопа било поставено под ъгъл 45 градуса спрямо един падащ сноп митогенетични лъчи. Срещу него се поставя коренът. Доказва се, че лъчите му, паднали върху огледалото, се отразяват.
към текста >>

6. Из „FRUJT-GATHERJUG – Рабиндранат Тагор Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

От пролука трепна безкрила Звездица От пролука на облаци струпани в'чудни камари.
Стефан УТРО Тъмно още; А звезда зорница Вече е тържествено огряла. Утро иде! Радостно душата се въззема С вяра и надежда в Новий ден. СЪБУЖДАНЕ Едва се бори разклащат, утринен вятър люлее върхари. В тъмни зори се песен разнася, Подема я предутрен повей самотен. От пролука трепна безкрила Звездица От пролука на облаци струпани в'чудни камари. Далече на изток се вече ведрее; нощта - подгонена По тъмните горски усои се крие. ...КОЕТО НЕ ПОЗНАВА ШУМ ]Не бой се ти, решил Самичък Себе да постигнеш. Върви самин напред Че вятърът попътен е роб На чужда воля! А само смелият чертае собствен друм. Върви напред!
към текста >>

7. Тайната на живота – А. Бертоли Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед.
В душите на иначе мирните и работливи момци се загнездило негодувание против несвършващите зулуми на тираните. Един ден то закипяло като възбунено море и ги тикнало да дръзнат срещу волята на всевластния. Сестра им, млада булка, добила момиченце като ангелче. Очичките му, като череши черни, извиквали умиление на всяко лице, и розово-мраморните му странични теглили всяка ръка за милувка. Лалка растяла и хубавяла и чуруликането ù било радост и утеха за целия род. Ала един ден тя станала жертва на лукав поглед. Един от пашите намислил да я заведе в харема на султана, та негли получи за нея нечувани милости. Това внесло смут в сърцата на Лалкината рода. Димитър и Никола не изтраяли. Та как ще оставят да погине ангелчето, една светла душа, радостта на всички? Не, това не бивало.
към текста >>

8. Вести Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима.
Всички тия примери, които прдставляват една малка част от онова, което може да се събере по въпроса, представляват голям интерес и важен материал за по-нататъшни наблюдения. Дотук разглеждахме явленията, които се случват непосредствено пръв самата атмосферна промяна, или в близко време преди нея. Но изглежда да има известни знаци и за познаване на по-дълговременни атмосферни състояния. За по-голяма пълнота, аз ще преведа някои от тях: ранна зима трябва да се очаква, когато на лисицата рано е израсла и се е загладила козината, или заекът от червено сив, рано е избелял. Лоша зима може да се очаква, ако лалугерите яко запушват дупките си. Народът казва още, че свинята събира ли боклука, чакай голяма зима. Ако шумата на тополите опада по-рано на долните клони, то тогава зима ще има отначало, а ако почнат да опадат откъм върха, тежка зима ще има към края. Ако шумата на гората почне да червенее откъм върха, зимата ще има дълбоки снегове. Ако зимата е без сняг, лятото ще е сухо. Ако през лятото се явят мишки (поганци), суеци и пр., зимата ще бъде много „лоша". Суха пролет се очаква, ако мишките от нивите, си правят гнездата под кладните и купите.
към текста >>

9. Молитвата на най-чистия човек по сърце Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука.
ФАРИСЕЙ И МИТАР „Двама человеци влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар." Ев. Лука. 18; 19. Следващото по-долу представя извлечение из беседата „Фарисей и митар" (Из „Сила и Живот", 1-ва серия; беседи държани от Дънов). Типовете на фарисея и митаря, които Христос нахвърля като скица със замаха на велик художник, тук са развити с тънки подробности във физиогномични портрети и пред нас оживяват два общочовешки типа, които синтезират в себе си цели културни епохи. Ще взема тези двама души: фарисей и митар, като предмет на днешната ми беседа. Тия две лица са видни представители на много стара култура.
към текста >>

Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора.
Грешник съм; деди, прадеди и аз човеци не станахме; ям, пия, но съм станал като свиня; прости ми, че не мога да използувам благата които Си ми дал". И какво казва Христос? Този човек, който съзнава грешките си, има един възвишен идеал, един ден той ще надмине фарисея. Как може да бъде това? Богатите хора се уповават само на своите ренти или доходи, нищо не работят, а само бистрят политиката, обществения живот. Други, които стават сутрин рано, работят по 10 часа на ден, имат несполука след несполука в живота, но постоянствуват и след години придобиват знания и стават видни хора. И така, в типовете на фарисея и митаря Христос е дал два противоположни полюса. Следователно, трябва да се вземе доброто от единия и от другия и да се създаде новият тип, третият тип на християнина, на Новия човек. Защото истината не е нито в единия полюс, нито в другия, а в средата: и трябва да се вземат добрите черти на фарисея, неговият отличен ум, схващането и порядъка, а от митаря, неговото милосърдие, дълбока религиозност, вътрешно съзнание да познава грешките си и стремежа му да изправи живота си. Чрез притчата за фарисея и митаря Христос пита: „Кой е най-правият начин, по който можем да принесем молитвата си пред Бога"? Тази молитва Той подразбира в обширен смисъл – в полза на обществения живот.
към текста >>

10. ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА В ОКОТО Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си.
Има Божествени църкви и Божествени университети. Но разрешението на задачата е в самите нас, в онази свобода, която имаме да използуваме живота си повече или по-малко разумно. Божествена църква е сърцето на човека. Божественият университет е планетата, която обитаваме, с всичката ù обстановка. Практически окултизъм е това - да използуваме в даден момент най-разумно условията, които имаме, да се запознаем по един естествен начин все повече и повече с методите и законите, които управляват живота. Ученикът знае, че всичко около него е важно; той търси причините на всяка сполука или несполука вътре в себе си. Той работи постоянно, не бърза, но използува всеки случай, за да придобие нещо; той знае, че живее за да се усъвършенствува; разбира смисъла на мъчнотиите, които изпитва, И е преизпълнен с благородство, като вижда, колко жертви се дават, Колко енергия се употребява, за да може той и всичките человеци да растат и да се учат. Практичният човек не живее постоянно с блянове, които са далеч от него; той знае, че щедрата и разумна природа е поставила около него точно това, което му трябва, за да научи уроците си. Великият Учител, Духът, щом види, че използуваме разум ю всичко, ще ни даде нови условия, нови задачи, все по-обширни и по-висши. Нека сърцето ни да е чисто, то е нашият храм, а душата ни е светилището Тихият вътрешен глас винаги ще ни пошепва, какво да правим, към коя посока да вървим. И този глас ще бъде толкова по-силен и по-ясен, колкото по-правилно разрешаваме задачите на нашия ежедневен живот.
към текста >>

11. Земетресенията и тяхното предсказване (продължение) – Л. Лулчев Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си.
Всичко ново ги смущава и им задава страх, защото преди всичко те се стремят към наслаждения, без никакви сериозни грижи. Техният егоизъм се крие под маската на филантропия. Не обичат да се задава тяхното благородство. Изпитват ужас пред всяко кръвопролитие. Уважават много човешката личност и придават голямо значение на честта и общественото мнение. Честолюбиви и лукави (подлизурко), те обичат да се показват пред публика, да председателствуват събрания, стига да не ги застрашава някаква опасност, защото са големи страхливци и треперят за живота си. Те са весели, общителни, обичат общество, празници, шеги, представления и семейни удоволствия. Обикновено те са слаби родители, които, обаче, понякога се скарват на децата си. Те са тънки гастрономи и често много лакоми. Разположени км чувствена любов, стига да не им причинява грижи и несгоди; избягват грижливо всички страдания и огорчения. Любов към порядъка и редовния живот са техни достойнства.
към текста >>

12. Списанието PDF Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

от Лука) Това е курсът, държан от Д-р Щайнер в Касел през 1909 год.
КНИГОПИС „La science spirituelte", окултно (антропософско) списание, излиза в Париж под редакцията на Едуард Шуре (автор на „Великите Посветени"). „Das Johannes - Evangelium im Verhallnisfjzu den anderen Evangelien, aesonders zum Lu kas -Evangelium" (Отношението на Йоановото Евангелие към другите Евангелия, особено към Ев. от Лука) Това е курсът, държан от Д-р Щайнер в Касел през 1909 год. Цена 13.50 швейцарски франка. „Oer Kosmiche£Rhythmus im Markus Evangelium" oт, npoф. Dr Hermann Beckh” (Космичният ритъм в Евангелието от Марка), 382 страници, с цветна таблица на зодиакалните знакове, цена 11.25 швейц. франка, „Die geometrischen Vorstel-Iungen in der Astronomie" oт (Геометричните представи в астрономията). Цена 22.50 швейц. франка.
към текста >>

13. КРАЙ ИЗВОРА Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Б Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ[1] От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни.
Б Боев ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ГУРВИЧ[1] От две години насам са напечатани нови статии от професор Гурвич и учениците му върху тъй наречените от него „митогенетични лъчи"[2] Тъй е нарекъл той лъчите, които е констатирал изпърво в корените на лука и после у много растения и животни. От около две години той е преместен от Симферопол в московския университет, дето работи усилено по този въпрос с голям кръг ученици. Гурвич констатира присъствието на митогенетичните лъчи чрез тъй наречената от него „индукция": когато насочим от известно разстояние връхче на луков корен към друг такъв корен, ще видим, че броят на митозните фигури (фигурите при клетъчното деление) се увеличава. Тая енергия, която излиза от първия корен и влияе на втория. Гурвич ги нарича митогенетични лъчи, а самото влияние - индукция. По броя на митозните фигури се съди за силата на индукцията.
към текста >>

14. ЖЕЛАЛ БИХ - П.Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

където е поставена примката на лукав ловец.
Земята, набраздена пъшка и копнее за кроткото лице на сеяча, чиито стъпки се чуват издалеко! Псалом двадесет и осми БЯЛ Ти си моето бяло знаме, ти си ми водач, пастир и оазис в пустинята. Когато в черна нощ минавам през водите на разбунено море, аз не уповавам на мощта и опита на стария плувец, що държи кормилото, а на Твоето будно око, що следва всеки миг залутания кораб. Ти палиш светлинки в небето, Ти пропъждаш синовете на измамата, които плетат паяжини по кръстопътищата. Ти развързваш нечисти възли на прокоба и ни отклоняваш от пътя. където е поставена примката на лукав ловец. Ти си ми водач и пастир. Твоите стъпки ще следвам, защото окото ти е препълнено с мъдрост, а сърцето с любов! Ти си бяло знаме, светлина в нощта, пастир на душата ми и оазис в широката пламнала пустиня.
към текста >>

15. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука.
Бъдете благоразумни и спокойни и съграждайте вашето тяло чрез спокойствието При това мислете за мене. Обърнете съзнателно мисълта си към нас. Упражнявайте волята си да станете напълно тихи и спокойни. Правете това редовно, тогава ние ще можем да употребяваме тялото ви по-добре. Нашите ученици трябва да бъдат спокойни и твърди като скала, равнодушни към собствените си грижи, но при това да са проницателни и със съчувствие да се отнасят към страданията и тежестите на другите. Нищо не трябва да смущава вашето равновесие - нищо нито похвала, нито укор, нито грешка, нито сполука. Бъдете равнодушни при удоволствие и мъка, в радост и болка с непоколебимо търпение и с растящо доверие в собствената ви божествена същност. Всичко що правите, трябва да става съзнателно; никога страстно, нито вследствие на един внезапен импулс. Каквото и да би ви се случило, бъдете силни и недокоснати и употребете нашата сила, силата на разума. Не си позволявайте никога да бъдете възбудени или нервни, защото тогава ние малко ще можем да ви помогнем. Бъдете спокойни и Неговата сила ще ви помогне.
към текста >>

16. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът.
Бъдете радостни и смели в пътя и към всичките; и не давайте власт на маловажните неща да разслабват и пречат на издръжливостта ви. Бъдете доверчиви и радостни. Животът трябва да протече през вас с всичката си сила и красота. Имайте винаги добро разположение; не поглеждайте назад в миналото с тъга и с мисълта, че трябваше по-добре да действувате. Живейте за бъдещето. Несполука може да се яви само там, гдето е престанал стремежът. Всичко друго е растеж, даже и там, гдето не можете да го разпознаете. Бъдете радостни и без тревога - защото сме винаги при вас. Чувство на щастие Мислете върху доброто на другите, стремете се да допринесете нещо за това, дето можете. Това е първата ти най-важна задача; не за себе си да питаш, но всичко, що имаш, да отдадеш за облекчение страданията и нуждите на ближните си. За да си сам щастлив, трябва да си готов, всичко, що притежаваш, да делиш с другите.
към текста >>

17. ГОЛЯМАТА СВЕТОВНА КРИЗА - А. ТОМОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза.
Въобразете си едно същество способно да се държи в равновесие във всички точки, през които безкрайното влиза в крайното и вие ще си обясните противоречията, които нашият Непознат съчетаваше в себе си, като че ли за удоволствие. Интимен с болшинството, недостъпен за някои, умерен и благоразумен, ту бавен, ту бърз, говорещ еднакво и като поет и като житейски човек, познаващ една безкрайност от тайни и безгрижен за своята наука, изкусен във всички занятия, чувствителен към изящните изкуства, уважаващ умствените и социалните превъзходства, при все това давайки да се подразбере, че те са суета пред лицето на Христа; с една снизходителност за другите, но с една строгост към себе си, еднакво крайни; оставящ се да бъде тиранизиран от слабите, макар че знаеше да доведе до послушание най-големите тирани ; еднакво добере чувствуващ се и на тавана и в двореца, говорещ всекиму на неговото наречие; най-сетне, всестранен, както живота, от чиито всички богатства той се възхищаваше, и всякога подобен на себе си, както неговият учител, Христос, на Когото той се считаше за най-недостоен служител. Син на много бедни селяни, най-възрастният от пет деца, той още много рано биде изпратен в съседния град, дето можа, печелейки си сам за своите нужди, да продължи доста нагоре своето образование. Още в своето родно село той бе извършил чудесни излекувания без друг видим способ, освен молитвата. В големия индустриален град, където премина почти целия му живот, неизлечимите, клетниците, отчаяните скоро опознаха този таен благодетел, чиято младежка мъдрост им придаваше, заедно с здравето, смелост и себеотрицание, тъй необходими на малките хора, чийто тежък труд поддържа цялото обществено здание. Освен лечение, искаха от него много други неща: сполука в известна постъпка, успех в предприятие, спасение на войника, решение на технически задачи, разсейване на душевна криза. Често пъти, от своя страна, той изискваше от просителя отчасти да се отплати на Божествената правда чрез даване милостиня, сдобряване, изоставяне на процес, осиновяване на сирак. И чудото, невероятното и невъзможното нещо ставаше без шум, без да може да се обясни как. Всичко, което свидетелите можеха някога да узнаят, то бе, че нашият чудотворец осъждаше практиката на езотеризма като противна на божествения закон, не я употребяваше под никаква форма и не препоръчваше теории за нея. Неговото учение бе само Евангелието, и той не ценеше книгите, освен съразмерно на тяхното съгласуване с това учение. Той прогласяваше единствената божественост на Исуса, Неговото всемирно господство и вечната трайност на Неговото изкупително дело.
към текста >>

18. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования.
Като хора вие още не сте намерили някои по-добри методи за подържане на обществения порядък, освен да бесите, затваряте и пр. Вие създавате винаги вашите закони, без да мислите върху божествения закон и силата, която е създала цялата вселена и която никога няма да престане да я усъвършенства все по-вече и по-вече. Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат. Едно отменява друго и едно противоречи на друго. Системата на законите ви е едно смешение на езиците. Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования. Ще остане ли ненаказана тая хитрост, това лукаво изкуство? По никой начин! Истина е, че с тях никакъв успех не може да се постигне. Защото успех, добит чрез измама, ще се заплати след някоя и друга година с болна душа и болно тяло. Духовните и физически сили намаляват, човек пропада, умира, изчезва най-после завинаги, щом като се стреми само към нереалните неща.
към текста >>

Ще остане ли ненаказана тая хитрост, това лукаво изкуство?
Вие създавате винаги вашите закони, без да мислите върху божествения закон и силата, която е създала цялата вселена и която никога няма да престане да я усъвършенства все по-вече и по-вече. Вашите закони са така многобройни, така забъркани и заплетени, така чудновати, че всичко в тях – закони и параграфи, едно в друго се заплитат. Едно отменява друго и едно противоречи на друго. Системата на законите ви е едно смешение на езиците. Далеч от това да способстват и служат на справедливостта, те повече спомагат на лукавщината и хитрите тълкования. Ще остане ли ненаказана тая хитрост, това лукаво изкуство? По никой начин! Истина е, че с тях никакъв успех не може да се постигне. Защото успех, добит чрез измама, ще се заплати след някоя и друга година с болна душа и болно тяло. Духовните и физически сили намаляват, човек пропада, умира, изчезва най-после завинаги, щом като се стреми само към нереалните неща. Истинският дух, стремейки се към безконечното, надживява времената.
към текста >>

19. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Хитрите, лукави хора, дипломатите описват, вървейки, вълнообразни линии.
Така ходят хора с дребни мисли, и особено – суетните жени. Ситният, но бавен ход е характерен за простите и спокойни хора. Едрият, бавен ход означава обмисленост в действията, хладна пресметливост и упорита воля. Едрият, бърз ход означава горещина, решителност, борчески дух. Предприемчивите, самоуверени и решителни люде ходят право, като удрят силно с пети по земята. Хитрите, лукави хора, дипломатите описват, вървейки, вълнообразни линии. Обезсърчените, меланхоличните влачат краката си, кога ходят – те се тътрят. Енергичните изопват силно прасците си. Ленивите се клатушкат. Страхливите и срамливи хора ходят все край стените. Вървежът е дал повод да се създадат някои и други изрази, които са наистина прави.
към текста >>

20. КНИГОПИС Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Гурвич от Москва доказа, че растящите глави на лука пращат лъчи, които подтикват другите растителни клетки към растене.
(Из едно съобщение на Лаковски). Духовно движение в Китай То се нарича „Шецие-Цонч-Циао-Та-Тонг”, което значи: „Велико всемирно единство на многовековните учения.” Това движение се нарича още „Великият път за Царството Божие". Ръководителят на движението е издал един позив, в който той излага идеята си за духовно сближение на народите. Той е заобиколен от ученици, мнозина от които имат способността ясновидство в бъдещето. Животът като електричество. Проф. Гурвич от Москва доказа, че растящите глави на лука пращат лъчи, които подтикват другите растителни клетки към растене. Разстоянието, до което достига въздействието на тези жизнени лъчи, възлиза на 38 мил. Гурвич намери същите лъчи, предизвикващи нарастване, и при поповите лъжички. Физиците Райтер и Габор са установили при зловредни подувания също така излъчвания. В ново време се удаде на Д-р А. Е. Корнмюлер и Й. Ф.
към текста >>

21. ЗА ФИЗИОГНОМИЧНАТА ПРИЛИКА МЕЖДУ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА-Д-Р ЕЛИ РАФАИЛОВА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Злощастна случайност, злополука!
Оказва се, че този стар познат е близък на „министъра” или „началника” и пр. и пр. – и работата се урежда. Щастлива случайност! Или друг някой – както се е случило горе-долу с откривателя на радия, Кюри – върви си по улицата, но на ъгъла, когато искал да прекоси улицата, се сблъсква с някакъв автомобил, който го премазва. Злощастна случайност, злополука! Такива работи не се случват всеки ден, но и не толкова рядко както нам се струва. Статистиките запример относно злополуките, що стават в течение на 1 година в някоя страна, дават числа, които или се покриват, или показват известна периодичност при по-точно изследване. Но да видим, какво имаме в приведените примери. Службогонецът си върви по улицата, погълнат от своите грижи и тревоги. До мига на срещата, неговият живот и съдба са се развивали съвсем независимо от житейския път и съдба на неговия познат, който също така съвсем независимо от първия, е станал влиятелен човек.
към текста >>

22. ЖИЗНЕНИЯТ МАГНЕТИЗЪМ И ПОЛЯРНОСТА НА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО-Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що.
Това, разбира се, позволява същевременно човек да има до известна степен свобода в своите действия. Една по-висока степен на човешкото съзнание и на човешката култура не идва произволно, но по законите на природата. И ако общественикът се съобрази с целите, методите и законите на тези разумни сили на природата, той ще има тяхното съдействие и ще има успех в своите начинания. В противен случай ще среща само разочарования в пътя си! Но за да има тяхното съдействие, освен горното условие, той трябва да бъде още и напълно правдив, чист и безкористен. Някой може да се самооболщава, че с лукава, хитра и вероломна дипломация, чрез насилия и пр., може да се добие н-що. Това е невъзможно. „Съзнанието е достояние на животинското царство, самосъзнанието на човешкото царство. Сега иде едно ново съзнание, което не носи тези досегашните противоречия". Учителят * * * Новият етап, в който преминава днес човешкото съзнание и култура, е: побратимяването на народите. Вътрешната основа на новото е Любовта, пробуждане на космичното съзнание, а външен израз това ще намери в братството и свободата.
към текста >>

23. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави.
Хората с горещи ръце са експанзивни, бързи, пламенни, гневни, отворени и откровени. Студената ръка показва нормално кръвообращение. Малка интензивност на жизнената сила, бавност в процесите. Студената ръка се среща често в хора, които имат слаба, деликатна конструкция, но с добри мислителни способности, резервирани, бавни, тихи, методични, мислещи, но егоисти, скрити и затворени, влюбени в себе си. те са търпеливи и постоянни. Ако ръцете са много студени, това са лицемери, крайни егоисти, лукави. (Разбира се, че всичко това трябва да се вземе в съотношение с другите особености на ръката). Топлата ръка има повече отношение към задната част на главата и страничните части, а студената към предната част - главния мозък. Топлата и гореща ръка показва живот при топлите страни, където има много растения и животни, но малка възможност за висока култура, умствен напредък. По причина на голямата горещина: заспиване на мисълта и събуждане на страстите. Студената ръка ни говори за живот на северния полюс.
към текста >>

24. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - Б. БОЕВ КЪМ МУСАЛА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Той постоянно измислял все по-нови и по-усъвършенствувани оръжия, по-хитри и по-лукави средства за борба, но напусто - плановете му все пропадали.
Не само това, но те си служели с мощните токове на атмосферното електричество и с други още по-фини сили, които работят в пространството. В царството пък на Ормузд-дей владеела пълна свобода. Животът се леел като песен. Там свободно процъфтявали науки, изкуства, музика и поезия. Между тези две царства се водели постоянни войни, защото Ариман Таад искал да завладее царството на Ормузд-дей. Той постоянно измислял все по-нови и по-усъвършенствувани оръжия, по-хитри и по-лукави средства за борба, но напусто - плановете му все пропадали. И най-фините оръжия на Ариман Таад, щом само влезнели в царството на Ормузд-дей, мигом се разтапяли и се превръщали в пара. Задушливите газове се разлагали веднага на своите елементи, превръщали се многократно и изгубвали своята смъртоносна сила. Ала и поданиците на Ормузд-дей били безсилни да завладеят царството на Ариман-Таад. Който от тях пожелаел да влезе в туй царство, трябвало да съблече светлата си дреха и да се облече в дрехата на тъмнината. Но така той вече ставал уязвим за оръжията на Ариман Таад.
към текста >>

25. ЖИТНО ЗРЪНЦЕ - ST. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И нещастие и несполука няма да те засегнат, защото ти вървиш напред.
Убеждението на човека дава само тон накъде да се върви, то опредля големите линии в живота на човека, но то е по-малко от значение, когато трябва да се разрешават нанизите от малки проблеми, които се изпречват в пътя. Ако човек има определен път в живота, без съмнение тези спънки са много по-малки. И при всички тия случаи, най-същественото е това, което с общо име може да се нарече светлото, положително гледане на нещата, на явленията, събитията в живота. Ти тогава знаеш, че каквото и да ти се случи, няма да спре твоя път; ти знаеш, че си господар на положението; ти си спокоен и нищо не те смущава докато свършиш работата си, докато постигнеш своята цел. Ти гледаш светло на нещата, на живота - ти знаеш, че всичко ще стане добре. И нещастие и несполука няма да те засегнат, защото ти вървиш напред. Мнозина мислят, че гениалните хора в живота случайно са станали такива. Явно е, това е неведение! Прието е да мислим, че гениалният човек се ражда такъв, какъвто се проявява впоследствие. Това е близко до ума. Ала в малките, безкрайни извивки на пътя на живота, той има едно ненадминато качество - светлото гледане напред.
към текста >>

26. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови.
ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Разбитата чаша Граф Берози, един изтънчен благородник, който минавал между другото и за изкусен стрелец, имал един близък приятел, италианецът Нунцио. По едно време Нунцио се влюбва в една богата и красива мома, по която мнозина лудели. Тя имала, обаче, един особено настойчив кандидат из висшето италианско общество, който упорито искал ръката й вече години наред, без да получи и най-слабия намек за надежда. Когато научил за любовта на Нунцио, която - изглеждало - се посрещала благосклонно от момата, той дотолкова възненавидял последния, че решил да го премахне, за да се отърве от неговото опасно съперничество. Искал, обаче, така да извърши това, че никой да не може да се досети, кой е виновникът за Нунциевата смърт. И избрал едно от най-лукавите средства - да го погуби като го отрови. Той разполагал с една особено силна, но много бавно действуваща отрова, чиято тайна купил неотдавна на висока цена от един ориенталец. Тя действувала така бавно и така коварно, че смъртта настъпвала едва след шест месеца. Ала Граф Берози, който бил човек с известни окултни дарби и сили, схванал пъклената замисъл, която хранил съперникът на неговия приятел. И действително, един ден, последният най-любезно поканил Нунцио у дома си, под предлог да му покаже някакви особено редки старини, на които Нунцио бил голям любител. Граф Берози, който схванал момента, придружил своя приятел.
към текста >>

27. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка.
Тя дори му се виждат като израз на тщеславие. Сам той клони към прост живот, към подвижничество всред несгоди и лишения, и затова иска да даде на хората не готови блага, а воля за подвижничество, себепревъзмогване и дисциплина. „Учениците Иоанови постят и се молят", защо при тях не е „женихът" - Слънцето на Живота, идейният център на оня живот, който настъпва след пустинята, след излизане от сферата на Сатурн и неговите пръстени. У нисшия сатурнов тип строгата, дълбока, съвестна мисъл се превръща в хитра пресметливост. Стремежът към опростяване и освобождаване от всичко лишно се превръща в едно скъперническо пестене и лишаване дори от най-необходимото. Студен егоизъм, лукавство, хитрина, скържавост, жестокосърдие и студено равнодушие към хората, подмолност в преследване на своите кроежи правят нисшия тип на Сатурн подобен на паяка. Пазете се от тоя тип - той плете тайно своите мрежи и търпеливо чака да паднат жертвите му в тях. За да завърша, ще уподобя Сатурновата сфера на коравата костилка, която обвива плода. Тя пази резултата от целия органически цикъл на развитие, който е минало растението, за да даде семе. В това семе се крие резултатът и от пролетния цъфтеж, и от връзването на плода, и от неговото узряване. Венчетата на цветовете са окапали, листата - също.
към текста >>

28. ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЛИКОТО В ЖИВОТА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука.
Само чрез Любовта могат да се разпределят благата справедливо. Това е великата формула на социалния живот. Ала хората, отхвърляйки тази формула, този велик закон на мировата икономика, искат да възстановят социалната правда по пътя на насилието, което е явно отрицание на Любовта. Така те се мъчат да вмъкнат във веригата Любов-Добро-Правда, неразривно съчленена по силата на един космичен закон, един чужд елемент - насилието. Това, обаче, никога няма да им се удаде. И докато те, с демонично упорство, се мъчат да разкъсат тази верига, докато се борят против великия и основен закон на живота - Любовта, все ще претърпяват несполука. Насилието, с което Те си служат, е оня ръждясал вече шперц, с който искат да отворят тройната брава на онази врата, зад която се крият великите блага на живота. Ала тази тройна брава е секретна, защото е изработена от мъдростта. Напразно ще се мъчат хората да я насилят. Едничкият ключ, който може да я отвори, е ключът на живота. А този ключ се състои от три части: Любов, Добро, Правда.
към текста >>

29. ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ- БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения.
И наистина, френологично погледнато, над горната част на челото, дето се намират центровете на причинността, на философската и спекулативна мисъл, се нахожда зоната на алтруистичните и хуманни чувства, центъра на милосърдието. Спре ли се човек - подобно законника - по стръмните върхове на философското умозрение, не навлезе ли в плодородната долина на милосърдието, втората част от великия закон - любовта към ближния - ще си остане за него все теоретична проблема. И умът все ще се терзае над въпроса: „Кой ми е ближен? " На този, именно, въпрос Христос отговаря с притчата за милостивия самарянин. Проста, малка притча. В евангелието на Лука е предадена всичко в осем изречения. Но Ако има притча, за която може да се каже, че е завършен образец на гениални простоти, туй е тъкмо притчата за милостивия самарянин. Надали има някой, който да не я знае. Още в първоначалното училище тя ще да е била разказана от учителя в някой от часовете по закон Божи. И, може би, на черната дъска е висяла някоя цветна репродукция от картината на някой художник, писана на този сюжет. Всред вълнуващия разказ за добрия самарянин, нашият поглед се е спирал с трепетен интерес върху картината - екзотична природа, екзотични библейски образи.
към текста >>

30. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно.
Какво е ставало в душата на Мария Клеопова при кръста, това е тайна, която се е разкривала навън можа би чрез два реда сълзи и чрез топлата прегръдка, в която е държала майката Исусова - прегръдка на сестра, прегръдка и на майка, познаваща трепетите на всички човешки радости и скърби, които изживява едно майчинско сърце. Исках поне с няколко думи да оживя образа на тази незнайна жена, отбелязана в Евангелието сякаш мимоходом, само с едно име. Ала това е символичното име на онова множество от любящи, предани жени, които извършват безмълвно и тихо своето жертвоприношение в живота. Мария Клеопова е негли една от ония жени, за които в Евангелието се отбелязва кратко, че следвали Учителя, слугували му, след като пожертвували напълно имота си за общи нужди. В страниците на списанието аз ще се постарая да оживя всички образи на жени, които се срещат в Евангелието - от образа на Дева Мария - Богородица, издигната до божество от един религиозен култ, до образа на оная безименна вдовица, която пуска в касата на храма своите две лепти - „всичко, което имаше", както отбелязва Христос, от чието ясновидско око не отбягнал този дълбоко затрогващ жест. ЕЛИСАВЕТА - МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Образът на Елисавета ни е даден в първата глава на евангелието от Лука - оня евангелист, който е писал в чисто римски стил: спокойно, подробно, последователно. Елисавета - казва ни се - е жена на един свещеник от Авиевия отряд, на име Захария. Сама тя е от свещенически род - потомка Ааронова. Евангелистът свидетелствува, че „те и двамата били праведни пред Бога, като ходели безпорочно във всичките Господни заповеди и наредби". Имаме, значи, един чисто религиозен тип, който върви по пътя на вярата. А тоя тип жени, минали през формите на един сложен религиозен култ, на една строга вехто-заветна обредност, се отличават с рядка дисциплина на чувствата.
към текста >>

31. МЪДРЕЦЪТ ОТ ИЗТОК- БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени".
към текста >>

Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ДЕВА МАРИЯ Първото събитие, в което се явява пред нас Дева Мария е така необикновено, че ако си послужим с религиозен език, трябва да го наречем чудо, а ако употребим езика на съвременната наука, ще трябва да го наречем, ако не суеверие, то поне мит, иносказание, В евангелието, обаче - и в това на Матея и в това на Лука - туй събитие е разказано с такава гениална простота, така естествено и непринудено, сякаш се отнася за нещо съвсем обикновено, съвсем в реда на нещата. И ако разказът за това събитие действува така убедително, то е може би затова, защото изхожда от човеци, които живеят с вярата, убеждението и опита, че „за Бога няма нищо невъзможно" - заключителни думи на архангел Гавриил към Дева Мария. Ала да припомним това събитие, според по-подробната версия на Лука. В шестия месец от зачеването на Йоан Предтеча, архангел Гавриил бива изпратен в Галилейския град Назарет при една девица, на име Мария, която била сгодена за Йосиф от Давидовия дом. И той ù благовести, че тя, още като девица ще зачене и ще роди син, който ще се нарече Син Божи. И когато Мария, в девическата си невинност недоумява, как ще стане това, когато не познава мъж, той ù разкрива, че „Светият Дух ще дойде върху нея и силата на Всевишния ще я осени". След като ù припомня за нейната сродница Елисавета, че и тя в старините си е заченала син, за да укрепи окончателно вярата ù, заключава с думите: „Защото за Бога няма нищо невъзможно". Тогава Мария изказва следните думи, които така добре изразяват нейното душевно състояние: „Ето Господнята слугиня.
към текста >>

Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст.
Майка на Спасителя можеше да бъде само „Дева Мария" - чистата, девствена материя, която крие в себе си елексира на новия живот. Елисавета, това е вечерно небе, озарено от един величествен залез - Йоан. Затова последният казва за себе си и за Христа: „Той трябва да расте, а аз да се смалявам". Това ще рече: редуциране в семе - в Сатурновата сфера - на едно растение, минало всички фази на органическия цикъл: цъфтеж, връзване плод, узряване. Дева Мария - това е девствената зора, от която се ражда слънцето - Христос. Това е пъпката на цветеца, който се явява в ранна пролет, Ако съпоставим сега Елисавета и Мария, за които в евангелието на Лука е вмъкната една интересна подробност - че били сродници - ще имаме следното: Елисавета ражда на старини, когато са затихнали желанията и страстите на пръвните младини, както и амбициите на зрялата възраст. Сърцето ù е затихнало, чувствата улегнали, умът избистрен. Ала това е спокойствието на покритата със сняг земя, чистотата на снега, прозрачността на студения въздух. Тя ражда, ако мога да си позволя този парадокс, в неповолното целомъдрие на старостта. Дева Мария, напротив, ражда в своята девствена младост в ранните зори на своя живот, когато се е намирала в състояние на неопетнена чистота. Това не е чистотата на снега, а чистотата на изворната вода, на жизнения елексир, чистотата и девствеността на пролетните пъпки, от които ще се разпукнат бъдещите цветове.
към текста >>

В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ.
Той се явява на Захария, чрез когото Елисавета зачева. Едничка Мария, девата, може направо да се сношава с ангели, едничка тя зачева не чрез мъж, а чрез „Духа Свети". Ето привилегията на девата, ето възможността на човешката душа, която достига да прояви в земния си живот състоянието на девата. Аз няма да се впущам да разкривам окултния смисъл, който се крие в тия подробности. Посочвам ги само, за да наведа на размисъл ония, които обичат да се вдълбочават в подобни проблеми. В интересната връзка, в която Лука е поставил Дева Мария и Елисавета, ще отбележа само един момент, за да изтъкна още веднъж дълбоките тайни, които се крият зад символиката на този толкова прост разказ. Казва се, че Мария, след явяването на архангел Гаррил, което станало на шестия месец от зачеването на Йоана, посетила Елисавета, за да я поздрави. Щом Елисавета чула Марииния поздрав, младенецът заиграл в утробата ù. Изпълнена със светия Дух, Елисавета се обръща към Мария със следните думи: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! От какво ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласа на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми".
към текста >>

32. ДВИЖЕНИЕ РЕКОРД И МИСЪЛ-Д-Р ЕЛ-Р. КОЕН Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа?
А пък и този вид подготовка има голямо значение, понеже тоя, който е слушал с благоговение, с безгранична любов за Онзи Великия, който ще дойде и ще донесе силите за възхода, той вече е подготвен да разбере по-после и самия Христа, когато дойде. И тия, които Го приеха при Неговото идване и играха голяма роля за разпространението на християнството - апостолите, първите мъченици и пр. - те не са случайни хора. Те са били взети именно от редовете на тия, които са били подготвяни в течение на много по¬коления и са имали по този начин една вътрешна връзка с Него много по-рано преди Неговото идване. Третият начин за подготовка на благоприятни условия за Неговото идване е бил подготвяне условията за физическото Му тяло. Някой може да запита: „Защо с такова голямо внимание и с такива големи подробности се излага в Евангелието на Матея и Лука родословието на Христа? Това дали е само една историческа хроника без значение? Онзи, който знае окултните закони в природата, той ще види в туй едно дълбоко указание за начина, по който постепенна били подготвяни условията за физичното тяло на Христа. Всички тия поколения, от чието потомство се е получило физичното тяло на Христа, са били старателно подбирани. Много хиляди години преди Христа са били подбирани лицата, които образуват веригата от поколения, в която верига после се ражда на своето време и самият Христос, защото за да се изяви едно такова велико Същество, каквото е Христос, едно Същество извън човешкия кръг, едно Същество космично, божествено, не може да се послужи с какво да е физическо тяло. Например, може ли геният на един Бетховен или Шилер да се прояви чрез тялото на едно лице от австралийските диви племена?
към текста >>

И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа.
Тук важи от една страна самата форма на черепа, на мозъка и пр., но от друга страна важи и нещо още по-дълбоко: самият строеж на материята, самите трептения, на които тая материя може да отговаря, може да възприема и да предава - дали тая материя е чувствителна и възприемчива към най-тънките трептения, които слизат от божествения свят. И една от причините за ограничеността на днешния човек е несъвършенството на неговата форма, защото човешката душа е нещо много по-велико от това, което човек проявява във физическия свят. Тя има много по-големи знания, сили. способности, дарби от проявените, но тя в това несъвършено физично тяло не може да се прояви. И тая проява е въпрос на бъдните векове. И всички тия поколения, предшествуващи Христа, изброени в Евангелията на Матея и Лука, са били ръководени от същества, които са подготвяли идването на Христа. Ще дам един прост пример: например, четете историята на Рут в Стария завет и ще се види, как наглед „случайно" се нареждат някои работи, за да може да получи Христос при своето идване едно тяло най-чисто, най-префинено, най-чувствително и най-годно като инструмент за проява на това Велико Съзнание. Нека сега да разгледаме един от поетичните разкази в гл. 2 от Евангелието на Матея, именно разказа за мъдреците от изток, Те се научават от една звезда за Неговото идване и отиват във Витлеем да Му се поклонят, като Му принасят дарове: злато, ливан и смирна. Разказът за Звездата има голямо значение. Тия мъдреци са били достатъчно учени, за да могат по особеното, необикновеното съчетание да познаят, че се е родило едно необикновено лице, което трябва да намерят.
към текста >>

33. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня.
Тъкмо за това, може би, в най-дълбоката книга на гностичната мъдрост, Пистис Софùа, Мария Магдалина е представена - всред кръга избрани ученици, състоящ се от дванадесетте апостоли и още няколко жени, които Христос посвещава след възкресението си, в течение на единадесет години, в тайните на Гнозиса - като най-будна духом, най-прозорлива, обладаваща най-чутка интуиция. Дори на едно място в поменатата книга в устата на Спасителя се влагат следните думи: „Затова по-преди ви казах, че където съм аз, ще бъдат и моите дванадесет посланици в света. Ала Мария Магдалина и Йоан Девственикът ще бъдат по-горе от всички ученици". Явно е, че колкото силно е било обаянието от красивата външност на Мария Магдалина, от нейната плът, всред хората от света, толкова силно е било обаянието от нея и като душа всред мистиците от християнско време. Нейният образ е увековечен не само в Пистис Софùа, не само в дивната легенда, която след малко ще ви разкажа. Драматичният епизод за нейното отиване при Христа, предаден в 7 глава от евангелието на Лука, е послужил за канава на една или две драми от съвременни драматурзи, озаглавени по името на самата героиня. Тях можете сами да прочетете, а аз ще ви припомня легендата. Според нея. след смъртта на майката Божия, Мария Магдалина, заедно с Марта, Лазар и неколцина други последователи на Христа, били хвърлени от римляните в един полуразрушен кораб, който бил пуснат в морето без кормило и без весла. Въпреки това, обаче, те не погинали, а пристигнали невредими в Марсилия. Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия.
към текста >>

Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука.
Тук Лазар станал епископ, Марта основала манастир, а Магдалина се оттеглила в едно пустинно място в ближните планини - пещерата Ла Бом - където се отдала на покаяние, молитва и отшелнически подвизи В туй отшелие тя прекарала толкова години, колкото години прекарала в света в разпътен живот и удоволствия. Легендата разказва, че онова място от челото ù, което Христос докоснал с ръка и до днес личи върху мъртвата ù глава - свежо, непокътнато от тлението на смъртта. А разкошната ù, златисто-руса коса, с която тя е бърсала нозете на Христа и до ден днешен не е окапала. Тя е запазила и досега живия си блясък. Това се е запазило, според легендата, нетленно и след смъртта от нейното тяло, а душата ù, пак според легендата, е била отнесена от ангели в небето. Да се спрем сега за миг върху самия, изпълнен наистина с рядък драматизъм, епизод за отиването на Мария Магдалина при Христа, така както е предаден в евангелието на Лука. На угощението, което видният фарисей Симон дава на Христа, идва съвсем безцеремонно, без покана, без да мари ни обичаи ни обществено мнение, една от най-големите грешници на Йерусалим, блудницата Мария Магдалина. Идва, носейки алабастърен съд с миро, и смело, дръзновено - Симон би казал безочливо - пада пред нозете на Христа, като започва да ги облива със сълзи, да ги бърше с косата си, да ги целува и да ги помазва с миро - прашните нозе на Христа, обути само в едни леки сандали. За фарисея Симон и за другите присъствуващи, това е било цял скандал. Как смее тази грешница да се докосва до тоя свят човек, па да целува и нозете му с грешните си уста? В душата на Симона тутакси плъзва съмнение.
към текста >>

34. НА ГРАНИЦАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

5:25-34) и Лука (гл.
В своето смирение, чувствувайки своята нищета, тя не смее дори да се яви пред лицето му. Ала вярва, че ако смогне само изотзад да се допре до крайчеца на дрехата му, пак ще получи изцеление. В порива на своята безгранична вяра, тя наистина сполучва да се допре до полата на дрехата му. И чудото става - болната от дванадесет години жена начаса се излекува, упоритото ù кръвотечение престава. Да беше се свършил само с това този кратък епизод, отбелязан в евангелията на Марка (гл. 5:25-34) и Лука (гл. 8:43-48), ние щяхме да имаме само образа на една жилава натура, на една жена със силна вяра, която се бори с всички средства да победи смъртта, една своего рода героиня, която е достойна за възхищение - поне като тип на жена с жилава воля за живот, с несъкрушима вяра. Освен това, у нас би укрепнало убеждението за мощ¬ната сила на вярата, изтъквана и подчертавана многократно в еван¬гелието, особено при случаите, в които са. описани чудотворните излекувания, извършени от Исуса. Ала в разказа за излекуването на кръвотечащата жена е дадена една интересна подробност. Именно, лекото докосване на жената до полата на дрехата му, не остава незабелязано за Исуса.
към текста >>

35. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Лука, гл.
А Марта, улисана от много шетане, пристъпи и рече: "Учителю, не мариш ли, че сестра ми ме оставя сама да шетам? Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще и се отнеме". Лука, гл. 10: 38-42 Ето онова место от евангелието на Лука, където се говори за двете сестри Марта и Мария. На пръв поглед този пасаж е много обикновен - една проста домашна случка, един всекидневен епизод. Ала тази обикновена случка от живота, описана така просто, без какви да е подробности, е изпълнена с богати внушения - тя буди сума познати образи, сума преживелици. Зад образите на Марта и Мария започват да се мяркат близки, познати нам образи - на майка, сестри, роднини, приятелки, на цял рой жени, които сме виждали, чували, с които е бил преплетен нашия живот и нашата съдба. И ето, Марта и Мария оживяват пред вас като две живи същества, като два типа, като два характера, които се срещат в живота в хиляди разновидности.
към текста >>

10: 38-42 Ето онова место от евангелието на Лука, където се говори за двете сестри Марта и Мария.
Нека ми помогне". Но Исус в отговор ù рече: "Марто, Марто, mu ce грижиш и безпокоиш за много неща. Ала едно е потребно. И Мария избра добрата част, която не ще и се отнеме". Лука, гл. 10: 38-42 Ето онова место от евангелието на Лука, където се говори за двете сестри Марта и Мария. На пръв поглед този пасаж е много обикновен - една проста домашна случка, един всекидневен епизод. Ала тази обикновена случка от живота, описана така просто, без какви да е подробности, е изпълнена с богати внушения - тя буди сума познати образи, сума преживелици. Зад образите на Марта и Мария започват да се мяркат близки, познати нам образи - на майка, сестри, роднини, приятелки, на цял рой жени, които сме виждали, чували, с които е бил преплетен нашия живот и нашата съдба. И ето, Марта и Мария оживяват пред вас като две живи същества, като два типа, като два характера, които се срещат в живота в хиляди разновидности. Но ако ние ги разпознаваме тъй непосредствено, тъй безпогрешно, то е защото те живеят и в душите ни като две основни състояния - нека ги наречем Мартино и Мариино.
към текста >>

36. ПОДПУШВАНЕ - Е. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положението, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания.
Марс прави белязания от него безстрашен, храбър, лесно възбудим, импулсивен, демонстративен, шегобиец, циничен, независим, действуващ реформаторски или разрушително. Той докарва неприятелства, борби, наранявания с огън и желязо, предателства, клевета, кражба, внезапна, най-често насилствена смърт, бойна слава, ентусиазъм, лудост, остри болести и болки. Юпитер. Роденият под негово влияние е йовиален, великодушен, умен, учтив, честолюбив, симпатичен, човечен. Той дава щастие, богатство, изобилие, успехи, почести, приятели, покровителства, превъзходство и плодовитост в работата. Сатурн прави родения под негово влияние да обича независимостта, нещастен, затворен, недоверчив, ревнив, скъперник и роб на навици. Той създава закъснения, пречки, недостатъци, тайни, злополука, падане от положението, нещастие, меланхолично настроение, хронически болести и злини, грижи, скърби и изпитания. Уран прави родения под негово влияние непостоянен, капризен, ексцентричен, импулсивен, находчив, оригинален и духовит, критичен; упорит в своите мнения, егоцентричен, романтичен, горд и своеобразен в много отношения. Той дава конструктивни и механически способности, внезапни промени, отчуждавания, грижи, заточение, неприятелства, несигурно издигане и бунтарска импулсивност. Нептун. Един човек, роден под влияние на Нептун е интуитивен, непостоянен, сензитивен, мистичен, крайно емоционален, изложен на самоизмама и подражание. Той създава много промени в живота. Издигане и падане чрез женски влияния, артистични заложби, тайни в живота, интриги и тайни връзки".
към текста >>

37. ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ - GEORG NORDMANN Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО ГЪРБАВАТА ЖЕНА Ето ония стихове от евангелието на Лука, в които е предадено излекуването на гърбавата жена: „И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, що ù бе причинявал немощи цели осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус като я вид повика я и рече ù: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога." Ако такова едно необикновено събитие, такова чудо – за да се изразим на религиозен език – се случеше в наши дни, при това на такова публично место, каквото е един храм, вестта за него щеше сигурно да се разпространи със светкавична бързина по цял свят. Вестниците щяха да му посветят цели колони с дълги и широки описания, а радиото щеше да го разнесе – този път в буквалния смисъл на думата със светкавична бързина по всички краища на света. Може да се предположи дори, че всред многобройната тълпа не ще да липсват и фоторепортери. В такъв случай това необикновено събитие щеше да бъде скрепено и на редица снимки, които щяха да му придадат още по-голяма достоверност.
към текста >>

38. ДУХ И МОДА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

у когото лукавщина няма".
За светлината на неговото учение са потребни вътрешно готови хора и те произлизат от всички класи, стига да могат с брилянта в душата си да уловят и преломят тая светлина. Той хвана бедния рибар и му каза: „Ела, ти ще ловиш вече живи човеци". И тръгна оня след Него така просто, непосредствено, като че ли отдавна е чакал тоя зов. Също така тръгна след Него и високопоставеният Натанаил, който каза: „Чакай да Го видя, защото не вярвам че от Назарет може да произлезе нещо добро". Когато Иисус сгледа Натанаила, каза на своите си: „Ето един. у когото лукавщина няма". Иисус мълчеше и пишеше с пръст по земята, когато Го попитаха за блудницата: Какво да правим с нея? И когато чуха всеизвестния отговор, грешния, те изпитаха едновременно немощ и страшна злоба към тая неочаквано мъчна дилема, към тая дума, която ги победи. И разбира се, те Го намразиха. (следва)
към текста >>

39. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Особено е характерен у меркуровият тип от долния уровен оня беглив, "крадлив" поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки, и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство.
Веждите, по-скоро дъговидни, отколкото прави, вземат живо участие при говора. Те нерядко реагират, като някакви чувствителни апарати, и при слушане. Изобщо, мимиката на веждите и очите у меркурианците, твърде жива и изразителна, е особено интересна за наблюдаване. Очите, живи, подвижни, с умен и по-скоро бързосхватлив, отколкото съсредоточено наблюдателен поглед, отбелязват особено ясно ония бързи промени на нервните токове, които се развиват в мозъка на Меркурианеца. притежаващ обикновено голям интелектуален капацитет. Особено е характерен у меркуровият тип от долния уровен оня беглив, "крадлив" поглед, чийто блясък излиза сякаш на пресекулки, и който често издава неговата склонност към лъжа и лукавство. У такива типове, зеницата на окото е полускрита под горния клепач и изнича човека някак косо. Носът на меркурианеца е прав, доста изтънен на края, дори в много случаи заострен. Устата е с тънки устни, особено горната устна е понякога твърде изтънена и права като черта – признак на прекалена "мозъчност" и сухота. Брадата е типичната изострена меркуриева брада. Изобщо, всичките форми на лицето, иначе фини и детайлно изваяни – имат нещо обтегнато, удължено и остро.
към текста >>

40. МОТИВИ ВЪРХУ СЪЩИНАТА НА ЖИВОТА - ОТНОШЕНИЯ - АЗ -ТИ- Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете.
За духа няма добри и лоши условия, защото той преодолява всички условия и създава нови. Човек със силен дух не зависи от никого - напротив, зависят от него. Силата и могъществото на духа са. безшумни, без външния ефект на гръмотевицата, на желязото и на златото, но са по-големи от тоя ефект с вътрешната си непоколебимост и устойчивост. Силата тук не е отвън, а отвътре. Нетърпението на слабия, жестокостта на страхливеца, хитростта на лукавия са чужди на духа, който побеждава бавно, непоколебимо и сигурно, както побеждава светлината, която прогонва сенките, както побеждава топлината, която разтопява ледовете. Който има дух, има всичко, и затова оръжието не го побеждава, насилието не го обезличава, а смъртта го прави вечен. Победата, изтръгната с меч, е уязвима, тя може да бъде отнета, но победата спечелена с дух, никога не отхожда, защото е вечна. Един човек, който е постигнал нещо със своя дух, остава безсмъртен върху фона на историята, макар и да умре неразбран, защото ако насилието, жестокостта и мракобесието живеят заедно и не повече от техните адепти и носители, духът, който досега царството на абсолютното, живее вечно. Силата на азиатските сатрапи живее до смъртта на палача, но силата на словото на Исуса, на Ян Хус, на Галилей, на Джордано Бруно и други, които изхождат и се възвръщат към духа, пребъдва във вековете и е всякога жива, свежа и обновяваща. Духът не се бои от грубата сила на желязото, нито от измамния блясък на жълтия метал.
към текста >>

41. В страната на мензите – Буча Бехар Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Когато облаците се разкъсат, тогава погледни в пролуката на късчето небе.
Сърцето затъгува и вечер чувам, как струните на твоята цигулка тихо ридаят. Защо си печална? Затова, че си отидоха огнените дни на слънцето, или за прощалния вик на лястовичките, които отлитат? Не знаеш ли, че се редуват радост и тъга? Не знаеш ли, как идват и отхождат ден и нощ - смъртта и живота? Когато облаците се разкъсат, тогава погледни в пролуката на късчето небе. Там ще видиш, как блестят звездите на Орион - едно знамение на вечната и неотхождаща радост на вселената. Там, на тия далечни острови цъфтят градините на една безкрайна обич, за която няма четири годишни времена, няма скръб, няма тъжният роман на есенния дъжд! Листата падат бавно върху студената гръд на земята, сякаш невидими ръце ронят вехти, разкъсани страници на прощално писмо, но ти не помниш ли, как през тая пролет се родиха те по голите клони на липите? Не чуваше ли песните на славей скрит в тях. Нова пролет иде!
към текста >>

42. Сфера на Нептун – Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука.
СЕЯЧЪТ Д-р Ел. Р. Коен Всеки е прочел или слушал притчата за Сеятеля, която почти еднакво ни се предава от тримата евангелисти Матей, Марко и Лука. Тази притча, както и всяка мъдрост събужда у всекиго най-различни чувства и мисли, В това седи истинската магия на Словото и Истината. Словото на Истината се приема фактически според подготовката на всеки човек. Затова и Христос ни разкрива в тази притча тези разни категории хора - тяхната, по-право, подготовка за възприемане на Истината, на „Словото". Много въпроси събужда в съзнанието на човека тази притча за Сеятеля. Тя разгръща цялото човешко битие, живота му, пътя му, неговия растеж, стремежите му, душевните му копнежи и потребности.
към текста >>

На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя.
А като изгрее слънцето припламна и изсъхна. Третото падна всред трънете. Пораснаха трънете и заглушиха го. А друго падна на добра земя и даваше плод едно сто, друго шестдесет, а друго тридесет. Вие прочее, чуйте притчата за сеятеля. На всекиго, който слуша словото на царството и не го разумява идва лукавият и грабва посятото от сърцето му: той е посеяното край пътя. А посеяното на каменистите места - той е, който слуша словото и го приема скоро с радост. Корен, обаче, в себе си няма. Привременно е всичко. И когато настане скръб или гонение за словото, тоз час се съблазнява. Посеяното в трънете, той е който слуша словото, а грижите на този век и измамата на богатството заглушава словото и бива безплодно.
към текста >>

Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият.
Върху тях пада семето на Словото, но не може да се задържи и птиците го клъвват. "Пътят", продължава проповедникът, е място където всичко става. Там има всякаква нечистота, корист и зло. Пътят е царството на злото. Затова доброто семе не може да се задържи там. Там, както и самият Христос казва, има достъп лукавият. Кой е виновен, че в тия „души-път" няма място за Христа, за Словото - Християнството или светът? Отговорът е ясен, всеки го разбира. Проповедта минава върху другата категория души – „души-камък". Върху тях пада семето и понеже няма достатъчно почва, скоро изгаря от лъчите на слънцето. Това са души със закоравели сърца, там има малко почва, затова нищо не никне.
към текста >>

Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия.
Кой е виновен за това - християнството или светът? Явно е и това - светът. А четвърто падна на добра почва и даде многоброен плод. Добрата почва, това сме ние верующите, казва проповедникът. Ние, които сме разбрали разпетия Христос, който се пожертвува за нашето спасение, ние истинските християни, сме възприели и последвали Христа, ние сме добрата почва и даваме плод стократен. Ние верующите, завършва пасторът, които сме възприели семето на словото, трябва да говорим навсякъде, всякога, за да освободим света от ръцете на лукавия. Съпоставяте в глъбините на душата си една и съща притча, слушана при две различни обстоятелства. Веднъж на брега на морето от устата на Христа и друг път от устата на Христов последовател, служител в някоя от безброй многото църкви, разделили безцеремонно, безсрамно тялото на Христа, неговата, божем духовна същност. При първия случай, вие си отивате в дома с едно повишено разположение на духа. във вас се събужда доброто намерение да направите от себе си „добра почва" за Словото, за благородното, възвишеното, разумното. Вашето сърце се отваря, вие имате прозрения и откровения.
към текста >>

43. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление).
А истинското естество на човешката душа е Божественото! От друга страна се знае, че третият период в развитието на човека – от 14 до 21 година – е период за умствено развитие и затова през този период по научен път, чрез логична работа трябва да се дойде до един мироглед. Кои нови факти трябва да се изучават в горните гимназиални класове? Преди всичко трябва да се въведе изучаването „Теорията за радиациите" на Лаковски. Трябва да се изучат подробно опитите на Лаковски с гълъби, пеперуди, бръмбари, растения и пр., за да се докаже, че всяко същество изпуща еманации, радиации, лъчи, чрез които всеки организъм е жив радиоапарат – предавателен и приемателен едновременно. После трябва да се изучат тъй наречените „митогенни лъчи" на Гурвич, който е почнал своите опити най-първо с корените на лука и дошъл до констатиране на тия еманации у организмите; той нарича тия еманации „митогенни лъчи", понеже под тяхно въздействие се усилва дележът на клетките (митоза значи клетъчно деление). Освен това трябва да се изучават изследванията на Райхенбах и пр., чрез които се доказва още по-ясно съществуването на радиациите и ясновидството. После трябва да се изучават опитите на Д-р Килнер, на Бонския професор д-р Ханс Бендер за доказване на ясновидството; опитите на Дюрвил, Де Роша и пр. Необходимо е да се изучават и биологичните опити на Ханс Дриш, на Харисон, на Густав Волф и пр. Напр. Густав Волф е извадил лещата от окото на тритона (от опашатите земноводни) и тя после регенерира (възобновява се) не от ектодермата, както е при зародиша, но от мезодермата. А това е по-целесъобразно, понеже мезодермата е по-близо до мястото на лещата, отколкото ектодермата.
към текста >>

44. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ВИТОШКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

– Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство.
Луна харм. – Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхарм. – Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий харм. – Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорлияост, писателски дарби, ораторски способности, логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхарм. – Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяне, бъбривост, повръхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, неверност,нечестност, лукавство. Венера харм. – Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхарм. – Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс харм. – Въодушевление, самопожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхарм.
към текста >>

45. СТИХОВЕ: МИГЪТ, Д. Ан-ва Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от север лъхат ветрове като студени пълчища, на запад бягат подгонени сенки, а на изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден.
И няма да знаеш пътя си и къде отиваш и кому ще дадеш първите шепи от събраната си радост, както водите не знаят, кой ще бъде тоя, чиято жажда ще утолят в палещото пладне. Светът бе загинал за теб, но отново ще се роди светът в сърцето ти, преобразен и чакащ като засъхнала градина, като цветна леха, която чака благодатните капки под свода на небесната дъга. Не свършва пътят тук при планинското езеро. Не се затваря колелото в спокойната тишина на съзерцанието, защото ти не си един, а множество, което трябва да дойде в теб, след като ти отидеш при него. Който знае да чете писмото на съзвездията, ще познае, че е дошло времето да се отключат небесните извори и да лумнат реки на нов живот всред сухотата на нашите дни, когато земята е напукана и очите са пламнали в пустинна мъка. Със сребърно везмо върху чистото смито небе на Юг, звездите чертаят съдбини, от север лъхат ветрове като студени пълчища, на запад бягат подгонени сенки, а на изток небето скоро ще покаже пролука, из която първом ще надникне зеницата на утрото, а после ще се втурнат като победни конници светлините на идещия ден. Разкъсан е обръчът! Прогонено е съмнението, разпукани са ледовете и земята мирише на влага, стадата се пробуждат от зимния сън, гласът на хлопките пее в планината, децата поглеждат през синьото прозорче на къщурката и едно цвете разтвори своята чашка. Ще заслизат планинските води по долините, ще напоят ливади и градини. Ще ударят колелото на мелниците, ще забучи радостно реката, и сърцето ще се събуди от един вик в ранното утро. Ти ще тръгнеш надолу като капчица вода, излязла из огромната делва на световното сърце.
към текста >>

46. ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ДОБРИЯТ СИН От 11 стих до края на 15 глава на Евангелието на Лука е разказана притчата за блудния син.
ДОБРИЯТ СИН От 11 стих до края на 15 глава на Евангелието на Лука е разказана притчата за блудния син. В тази притча виждаме двама синове с противоположни заложби. В ума на младия син се зароди идеята да иде в странство. Една добра идея. Бащата като погледна сина си, в сърцето му се събуди любов към него. Обичен беше този син.
към текста >>

47. ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Душата е претеглена на небесните къпони[1], начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта.
Облечени в много багри, горите шумят и листата, които се отронват от клоните, полюляват се в хладния въздух, като късове от захвърлено прощално писмо. Върху чистото теменужено небе огромен и властен блести знакът на смъртта. Антарес се казва звездата, която грее на челото му. Безмълвно тя трепти като рубин върху тъжната корона на есенната вечер. Настъпва часът на великото изпитание. Душата е претеглена на небесните къпони[1], начертан е пътят на безсмъртието й, който води през тясната пролука на смъртта. Там, където се докосват върховете на два конуса и свършва един, за да начене друг свят, там е точката, през която може да премине само голата искра на аза, без смъртното си име, без почестите, без венеца на шумната земна власт, без горестите и без радостта. Там, където чистата ядка на Всевечното се съблича от всички дрехи, няма никой друг, освен любовта, която е и в живота и в смъртта, любовта, която е родена преди световете, любовта, която пребъдва и след смъртта. Тук, при тая врата на тайната, живеят заедно краят и новото начало, нищото и множеството на световете, Гетсиманската градина и Възкресението. Тук, зад мълчаливата врата, чака най-кроткият ангел, когото никой не е видял. И защото е най-прекрасен от всички и целувката му е по-нежна от трепета на среднощните съзвездия, затова той е обвит с тайна и със страх.
към текста >>

48. ВЪРХУ ХАРАКТЕРОЛОГИЯТА НА СМЕХА - G.N. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката.
Д-ръ Ел. Р. К. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ В 8. глава от евангелието на Лука, Христос преди да почне да разтълмява притчата за сеятеля, казва на учениците си: „Вам е дадено да познаете тайните на Царството Божие, а на другите се проповядва с притчи, щото като гледат, да не видят и като слушат, да не разбират." Безспорно, всеки, който чете евангелието или се счита за правоверен последовател на някоя религия или църква, мисли, че нему е „дадено да познава тайните на царството Божие." В това високомерие изпада всеки, който е почнал да изучава нещо, не само от религиозните учения, но и от какъвто, и да било отрасъл в живота, особено ако е почнал да изучава науката. Няма съмнение, че при широтата на науката, пред необхватността й, човек става смирен, но не е така с човешките маси или с някои „учени", които не виждат нищо друго освен отделните факти и от тях теглят големи заключения. С тези свои заключения те отричат неща, които сами не могат да докажат и проумеят. Така напр. от стотина години насам „научно" е да се отрича съществуването на Бога, на душата, на отвъдния свят, на вечността на живота и пр. Без съмнение, не е лесно те да се доказват масово, да се преподават като предметно учение в училищата.
към текста >>

49. НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Такъв човек може да бъде любопитен, даже лукав, но не зъл и жесток.
Смехът на такива хора завършва внезапно и физиономията им разкрива една безличност. Има друг вид смях, при който взимат участие предимно устата и устните, а останалата част на лицето, включително и очите му, са чужди. Това е смехът на неоткровените хора, които винаги таят нещо. Особено скрити, опасни са хората, при които най-спонтанният смях се изразява в едно изкривяване на устата, а очите старателно бягат от погледа на събеседника, като тоя поглед се застоява някъде в ъгъла на окото. Хитрите и любопитни хора се смеят обикновено при затворена уста, при което се явява само едно издуване на бузите, а погледът изпод вежди дири погледа на другите хора. Такъв човек може да бъде любопитен, даже лукав, но не зъл и жесток. Когато човек смеейки се говори, т.е. когато той се смее сам на това, което приказва с едно задъхващо хихикане, придружено никога със задушаване и кашлица или с просълзени очи, той непременно е добросърдечен, духовит, незлобив и с променчив, лек характер, защото, ако можеше да разсмива другите и сам да остане със с покойно лице, той би имал по-твърда воля, би бил по-саркастичен. При смеха лицето на издигнатия духовно човек сияе. Той е израз на цялото лице, което не се изкривява комично, а трепти. Цялото лице се смее — всяко мускулче от тоя смях се прелива като вълна и някакъв оптимистичен повик.
към текста >>

50. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ І - Б. БОЕВ Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината.
В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява. Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината. В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината. В седемнадесетия стих от тази глава, Христос моли Бога и се изказва по въпроса за Истината. – Той не казва: дай им богатства, но „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина”. Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината. А който има Истината, той има живота.
към текста >>

51. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Лука 10; 8, 9.
Д-р Ел. Р. К. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ "И в който град влезете и ви приемат... изцелявайте болните и казвайте: Наближило е царството Божие”. Лука 10; 8, 9. "Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал.
към текста >>

В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там.
Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал. Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята. В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21). С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. ' В 22 ст.
към текста >>

(Лука 18; 16, 17).
' В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески". А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу. При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот.
към текста >>

Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство!
с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света. Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30). Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде. Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята.
към текста >>

Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28).
Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята. Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига. Раздай всичко, ела и ме последвай". Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28). И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха.
към текста >>

"Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31).
И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр. и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата. — Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята. Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу. Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете!
към текста >>

52. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ІІІ- Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

ot>Лука 3; 10.
Д-р Ел. Р. К. КАКВО ДА ПРАВИМ? И народът го питаше: Какво да правим?... ot>Лука 3; 10. В своя безкраен път на лутане, на падане и ставане, човек неспирно се пита: какво да правя? — И при всеки отделен случай, той дава един или друг отговор; при всеки отделен случай, той дава едно или друго разрешение на този въпрос; или въобще, както е най-често, не,дава никакво разрешение на въпроса: какво да правим? Болшинството от хората, през всички исторически времена, не си задават никакъв въпрос. Те предпочитат да живият някак си. Те предпочитат да прекарат живота си без въпроси и без бреме — без никакви разрешения и затруднения.
към текста >>

53. ТОВА ЩО, МОЖЕМ НЕ МОЖЕМ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана.
Отдавна хората са загубили смисъла на възкресението, те дори не вярват в него, защото науката доказала, че това е невъзможно— с смъртта се свършвало с живота и с душата. Ала не само от това гледище хората загубиха смисъла на възкресението Христово. Христос остана за света само една историческа или дори несъществувала личност, чието значение днес не излиза извън четиритях стени на църквите. Ако хората, ако светът би бил учен, че Христос е Любов и следователно най-великия смисъл на живота, и че за да живеем в Христа, трябва да живеем в Любовта, в любов помежду си, тогава Възкресението Христово не би било само една празна форма, не би било само случаи за външни празненства, или дни само за отмора от всекидневния труд. На тази, именно, друга страна на Христовото възкресение желаем да се спрем в долните редове. Това велико събитие – възкресението Христово, което фактически създаде християнската епоха, е описано много просто и в четирите исторически евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана. Това събитие, описано тъй просто, но много съдържателно, както въобще са изнесени в евангелието все така просто, но величествено и монументално всички големи събития и разяснения върху Царството Божие, Мъдростта, Любовта и Истината, е някак си последно събитие от земната жизнена линия на Исуса. Затова то заема място в последната или последните две глави на всички евангелия. след възкресението и явяването на учениците започва другата страна на християнската епоха. от тогава насетне започва величавата писана и неписана, лоша и добра страна на християнската епоха, която в своя завършек ще се закръгли не като епоха, но като ера, включваща в себе си много епохи, най-красивата от които ще бъде тази, що предстои да дойде между човечеството – епохата на сърцето и Любовта. Ето как е описано това най-голямо събитие за християнския свят в едно от най-достоверните и точни в историографско отношение евангелие – това на Матея.
към текста >>

Има известни разлики в подробностите в евангелията на Лука и Йоана, ала те не са важни.
И ето, стана трус голям: Ангел Господен слезе от небето, пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него. Той бе като блескавица и облеклото му бяло като сняг. Стражарите се стреснаха и уплашиха от него и се вкочанясаха като мъртви. А ангелът рече на жените: Не бойте се вие, защото зная, че търсите Исуса разпятия. Не е тука, защото възкръсна” ... Почти със същите думи е предадено събитието и в четирите евангелия. Има известни разлики в подробностите в евангелията на Лука и Йоана, ала те не са важни. Те създават работа на халос на безработни богослови да спорят, кое е по-автентично. В действителност тук същественото са само тия думи: „Няма го тука, защото възкръсна". Можем да сметнем, че и присъствието на ангела, говори още за намесата на пръста Божий в тази работа. Ала същественото е думата „възкресение". Ето на тази особена дума почива една епоха, която се е разгънала вече две хиляди години и продължава да се развива днес и в бъдеще.
към текста >>

54. ДВА СВЯТА - N. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест.
" Исус, най-големият сърцеведец през всичките времена, е знаел какво говори и кому що препоръчва. Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи". Той, Христос, е имал предвид тъкмо съвестта на такива възрастни, на тия човеци, които случайно попаднат до живите слова на „Отче наш". Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих. За този, който мисли, този стих не може да мине незабелязано, не може да не раздвижи известни струни на неговата съвест. Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест. Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас. Да се избавим от злото в нас, ето въпросът? — Кой може да се избави от злото в себе си, когато всички тънат в него? То е епидемична зараза. как ще премахнеш злобата, омразата и ненавистта, когато всички те са пуснали дълбок корен всред човешкия род?
към текста >>

Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас.
Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи". Той, Христос, е имал предвид тъкмо съвестта на такива възрастни, на тия човеци, които случайно попаднат до живите слова на „Отче наш". Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих. За този, който мисли, този стих не може да мине незабелязано, не може да не раздвижи известни струни на неговата съвест. Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест. Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас. Да се избавим от злото в нас, ето въпросът? — Кой може да се избави от злото в себе си, когато всички тънат в него? То е епидемична зараза. как ще премахнеш злобата, омразата и ненавистта, когато всички те са пуснали дълбок корен всред човешкия род? Явно, по външен, механичен начин това е невъзможно.
към текста >>

Защо тогава Христос, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно?
— Кой може да се избави от злото в себе си, когато всички тънат в него? То е епидемична зараза. как ще премахнеш злобата, омразата и ненавистта, когато всички те са пуснали дълбок корен всред човешкия род? Явно, по външен, механичен начин това е невъзможно. Ето вече две хиляди години, от когато е даден този дълбок стих на човечеството и то никак не е престанало да живее в същата злоба и мъст, както са живели и първите човеци, наследниците на приматите. Защо тогава Христос, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно? — Разбира се, Христос ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно. Той, който освети Любовта в живота; Той, за когото истинското съвършенство е в живот на Любов, Той знае, че както може да се реализира Любовта между хората, така е възможно да изчезне и злото. В същност злото няма защо да изчезва. В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока.
към текста >>

Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се пробуди поотделно във всеки човек съзнанието, заедно с което волята за добро.
Силите на злото могат да се превърнат в сили на доброто и съграждането. Учителите на човечеството са давали и дават много живи методи и примери за това. В края на краищата всичко зависи от добрата воля на самия човек. Когато съзнанието на всеки човек се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро. Поддържана, тази воля ще се стигне до съвършенство. Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се пробуди поотделно във всеки човек съзнанието, заедно с което волята за добро. Второто условие е да поддържаме тази воля. Може да се каже, че съзнание и воля за добро в днешния културен човек, който е изпитал и изпитва непрестанно бича на злото, не липсват. Ако има нещо, което да липсва, то е достатъчно разум за поддържане на тази воля за добро. Тука ние виждаме голямата роля на всички ръководни лица всред всеки народ по лицето на земята. Тия, които стоят начело, трябва да впрегнат всички средства на културния живот — образование и възпитание, да събудят и поддържат в хората волята за добро.
към текста >>

Сега, великият Назарянин ни призовава да произнесем и изпълним думите на неговата молитва: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго".
А да съдействаме на Христа, значи да привлечем благословението на Бога върху себе си и цялото човечество. И защо да не съдействаме на Христа за премахване на злото от себе си и от целия останал свят? Не е ли достатъчно това, което сме изпитали и изживели досега, за да ни се втръсне злото! — То е индивидуално и обществено, вътрешно и външно, навсякъде то носи разрушения и всява смърт. Трябва ли още да служим на злото! Сега, великият Назарянин ни призовава да произнесем и изпълним думите на неговата молитва: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго". „Не ни въвеждай в изкушение", значи да престанем да вярваме на методите на злото, да не се съблазняваме от това, че на злото трябва да отговаряме със зло, да престанем да мислим, че злото може да увреди на нашите души. Те са божественото в нас. Душата е самото наше вечно „Аз". То е недосегаемо за злото. „Но избави ни от лукаваго".
към текста >>

„Но избави ни от лукаваго".
Сега, великият Назарянин ни призовава да произнесем и изпълним думите на неговата молитва: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго". „Не ни въвеждай в изкушение", значи да престанем да вярваме на методите на злото, да не се съблазняваме от това, че на злото трябва да отговаряме със зло, да престанем да мислим, че злото може да увреди на нашите души. Те са божественото в нас. Душата е самото наше вечно „Аз". То е недосегаемо за злото. „Но избави ни от лукаваго". — Избави ни от ония криви мисли, които ни заставят да гледаме на ближния си като на враг, като на звяр. Научи ни да поставяме божественото единство между всички същества на земята и на небето. Научи ни да съградим и проявим истинските отношения на душата всред нашите подобни, през всичките дни на нашия живот. Да дойдем до това съзнание и да го поддържаме и злото ще се превърне в добро. На едно място Учителят дава следната положителна трансформация на Христовия стих: не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго.
към текста >>

На едно място Учителят дава следната положителна трансформация на Христовия стих: не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго.
„Но избави ни от лукаваго". — Избави ни от ония криви мисли, които ни заставят да гледаме на ближния си като на враг, като на звяр. Научи ни да поставяме божественото единство между всички същества на земята и на небето. Научи ни да съградим и проявим истинските отношения на душата всред нашите подобни, през всичките дни на нашия живот. Да дойдем до това съзнание и да го поддържаме и злото ще се превърне в добро. На едно място Учителят дава следната положителна трансформация на Христовия стих: не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго. Той казва: „Дай ни разум да виждаме грешките си, да ги изправяме и да не причиняваме на другите зло. Дай ни Мъдрост и знание да не се оплетем в злото. Дай ни Любовта да не изпаднем в изкушение". Ние не виждаме по велико разяснение на Христовия стих. Разумът, това е пробуденото съзнание, мислещият човек, който вижда злото в себе си — своите грешки и не ги допуща да се разпространяват, да се разширят навсякъде.
към текста >>

Има и един велик ключ в самата молитва „Отче наш" за разбиране стиха — не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго.
Той ограничава покварата още в нейния зародиш — вътре в себе си. Това е колкото индивидуално толкова и обществено вярно. В общественото цяло, трябва да се премахне злото още от главата. Така, всяка обществена единица за себе си, без разлика. Тогава човечеството ще си подаде братски ръка. Има и един велик ключ в самата молитва „Отче наш" за разбиране стиха — не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго. Този ключ се крие в предходния стих: „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници". Христос, сигурно знае, че ние не прощаваме на длъжниците си. Най-малко докато не ни изплатят всичко. А и след това ги държим винаги в съзнанието си, че сме им направили, Бог знае какво. Ала той ни дава този стих за да ни припомня постоянно това, което не сме направили, и което трябва да направим.
към текста >>

„Да простим", това е може би най-великата дума, която ни разкрива смисъла и на стиха: не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго.
Този ключ се крие в предходния стих: „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници". Христос, сигурно знае, че ние не прощаваме на длъжниците си. Най-малко докато не ни изплатят всичко. А и след това ги държим винаги в съзнанието си, че сме им направили, Бог знае какво. Ала той ни дава този стих за да ни припомня постоянно това, което не сме направили, и което трябва да направим. „Да простим", това е може би най-великата дума, която ни разкрива смисъла и на стиха: не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго. Помислете, кой, който може да прости може да се съблазни от злото? Който може да прощава, от душа и сърце, злото в него не живее и той е избавен от злото во век. Христос нарочно е турил прощението преди избавлението от злото, защото знае, че не може човек да се избави от злото, докато в сърцето му живее адът на злобата. Само когато прости, човек освобождава сърцето и ума си от всяко зло и дава място в себе си на Любовта и Разума. А в Разума и Любовта е основата на истинския живот на отделния човек и на всички народи и човечеството.
към текста >>

55. ДА СЕ УЧИТЕ - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Вид Исус Натанаила, че иде към него и каза за него: Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма.
Ето как апостол Иоан описва това нещо: „На утринта поиска Исус да влезе в Галилея и намери Филипа и каза му: ела подире ми. А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров. Намира Филип Натанаила и казва му: За когото писа Мойсей в закона и пророците, намерихме Исуса, сина на Йосифа, който е от Назарет. И рече му Натанаил: От Назарет може ли да произлезе нещо добро? Казва му Филип: ела и виж. Вид Исус Натанаила, че иде към него и каза за него: Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма. Каза му Натанаил: Отгде ме познаваш? Отговори Исус и рече му: Преди Филип да те повика, видях те, когато беше под смоковницата. Отговори Натанаил и каза: Учителю, Ти си Син Божи, Ти си цар Израилев. Отговори му Исус и рече: понеже ти рекох: видях те под смоковницата, вярваш ли? По-големи от тия неща ще видиш" (Иоан, гл.
към текста >>

отива при Натанаила и го води при Христа, Той още от далече го посреща с думите: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма".
1, ст. 43—51). Ясно е, че Исус вижда намерението на Филипа да отиде при Натанаила, познат нему виден книжовник, да му съобщи за Исуса и да сподели впечатлението си с него за Великия Учител. Това Филипово намерение, или по-право тази негова помисъл, накарва Исуса да се заинтересува за Натанаила и да го намери духовно. А за ясновидеца това нещо е най-лесно: за него материални пречки, време и пространство не съществуват. И преди Филип да отиде при Натанаила, Исус вече го намира с духовното си зрение, когато стоял под смоковницата, наблюдава го, изучава неговия духовен мир и когато по-после Филип изпълва намерението си, т.е. отива при Натанаила и го води при Христа, Той още от далече го посреща с думите: „Ето истински израилтянин, в когото лукавщина няма". Натанаил остава учуден от тези думи на Христа и тази положителност, с която говори за него, преди още да са имали възможност да се срещнат. Затова той Го пита: „От где ме познаваш", на което Исус отговаря: „Видях те, още когато стоеше под смоковницата, преди Филип да дойде при тебе*. Натанаил веднага разбира, с каква личност има работа, толкова повече, че той е бил книжовен човек, запознат с Кабалата и с окултната наука. Ето защо, той се обръща към Исуса с думите: „Учителю, Ти си Син Божи, Цар Израилев". За пълния и съвършен ясновидец, какъвто е бил Христос и всички други велики посветени, всички психични процеси, които стават в човешкия душевен мир, са една реалност, която те всякога могат да наблюдават у хората и по която съдят за духовния им ръст.
към текста >>

56. ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Всяко страдание, всяка несполука, е един мощен глас на природата, който казва, че не проумяваме връзката между фактите и сме далече от истината.
Това свързване на познанията на всички истини в едно цяло и тяхното използуване за правилното развитие на личността и обществата е задача на окултната наука. Целта на човешкото развитие е да се достигне до познанието на законите на последователния ред на фактите, както са дадени в природата и да се следва техния път; да се съгласува човешката воля с природните закони, с природната воля. Това постижение на човека наричаме съвършенство, сливане с цялото — освобождение, за което говорят всички мистици в света. Мъдрецът е мъдрец. защото разбира връзката между фактите и живее в реалността. Всяко страдание, всяка несполука, е един мощен глас на природата, който казва, че не проумяваме връзката между фактите и сме далече от истината. Когато нанасяме обиди на ближните, ние не познаваме закона на общуването. Който люби той познава истината. Чрез свързване на фактите приложено в света на чувствата, в света на мислите и постъпките, ние ще постигнем съвършенство.
към текста >>

57. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична.
Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще причини и друго: то ще ни изпълни с благоговение пред доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбирането и на истинската свобода. Ние ще ценим свободата на ученика, защото не можеш да насилваш тогова, в когото имаш доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ти ще знаеш, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да заприщи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блъска отвътре навън. Ако учителят няма това доверие в ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверието му в силата на любовта да преобразява. Учителят казва: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното възпитателно условие. Искаш ли да възпиташ детето, ти трябва да го обичаш, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувай за резултатите.
към текста >>

58. РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи.
Тогава сме вече отчуждени от него. С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието.
към текста >>

59. ВИТАМИНИТЕ - ЧУДОТО НА НАУКАТА - ПРОФ. ЕМИЛИО СЕРНАДЖИОТО ДИ КАЗАВЕКИЯ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Повече от това е от лукаваго".
Или другояче казано — по-добре е да изхвърлиш от себе си всички криви идеи, които те крепят и поддържат фалшивия ред на нещата, да останеш сакат и гол за света — да не можеш да вървиш по пътя на лъжата, а да влезеш чист и цял в света на Новото, на новите, божествени идеи" (Свободно — 27 — 30 ст.). „Аз ви казвам: Който си напусне жената, прелюбодействува" (31, 32 ст.). „Чули сте, че е речено: Не престъпвай клетвата си. Аз ви казвам: Никак да се не кълнете. И речта ви да бъде: Да, да, не, не. Повече от това е от лукаваго". (33—37 ст). „Пак сте чули, че е речено: Око за око, зъб за зъб. А пък аз ви казвам: Да не се противите злому" (38—39 ст.). И следват редица случаи, които изясняват, в що се състои непротивенето на злото. — „Който те плесне по едната страна, обърни му и другата.
към текста >>

60. Учителят за темите. Две теми от Борис Николов Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

от Лука, 10 гл.
3. Плодовете на Духа 4. Молитвата на Духа - на Царството 5. Добрата молитва Лозинка за през деня: Само Истината води към живота. Днес за четиво ще имате: 12 гл. от Матея, 14 гл. от Лука, 10 гл. от Иоана, 5 гл. от Посланието към Галатяните и 21 беседа "Моето царство". Ще ви дам едно малко разяснение за Истината Само с настроена цигулка и с настроена китара може да се свири. Всеки инструмент трябва да е настроен, за да свири. Само настроената цигулка и настроената китара води към музиката.
към текста >>

от Марка, 15 гл от Лука, 14 гл от Иоана.
* 3. Благословен Господ Бог наш 4. Отче наш Лозинка за през деня: "Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество". /Ефесяном 6 гл., 10 cm./ Днес за четиво ще имате: 14 гл. от Матея, 9 гл. от Марка, 15 гл от Лука, 14 гл от Иоана. Да се прочете и 22 беседа: "И заповяда на слънцето да грее". Любовта е най-високият връх в света. Мъдростта е най-великата сила в живота. Връзката с цялото Истината съдържа най-красивия живот в себе са Който не се е качил на най-високия връх, може ли да знае нещо за Любовта? Кой където се е качил, това знае.
към текста >>

61. Разговор с Учителя - Боян Боев Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Излишни думи не слагайте, защото те са от лукаваго, т.е.
Всеки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напише. Имайте предвид, че Духът в окултната школа говори само най-съществените неща. 04. 04. 1922 година Не пишете много, понеже многото писане е щестлавие. Излишни думи не слагайте, защото те са от лукаваго, т.е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на черното братство. Те обичат много да глаголят. И всеки който много говори, помага на черните братя. Който много говори, и който никак не говори, и двамата помагат на черните братя. А който малко говори, но умно, спомага на Белите братя.
към текста >>

62. Съборни беседи Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

"/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото.
Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята си, и горко ономува, които не слуша Неговата воля. Да изпълним волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, който трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат, и сестра, и майка на Христа.*** 5. СИЛА И ЖИВОТ Защо твоите ученици ядат и пият Пета серия (София, 1922) Запитаха Го: "Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият? "/Ев. от Лука 5:33 / - Всеки ученик си е на мястото. Иоановите ученици са за Иоана, фарисейските са за фарисеите, а моите са за мен, казва Христос - Другите се приготвят за моето учение, а понеже моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият. Aз взимам процесите "ядене" и "пиене" в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до любовта и мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.*** 6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА Шеста серия (София, 1923-1924) Радост и страдание, светлина и тъмнина, добро и зло, здраве и болест, любов и умраза, знание и глупост, човешка любов и Божествена любов - това са граници на една абсолютна величина. Това са методи вътре в природата.
към текста >>

от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми.
Но разгледан и в неговата вътрешна страна, мъжът и жената представят два принципа, две части на едно цяло. Кое е цялото? - Самият човек Двата полюса, двете части, това са неговият дух и неговата душа. Душата и духът са два велики принципа в живота.*** 15. СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Десета серия / III том (София, 1928) "Защото не могат вече ни да умрат, понеже са равноангелни; и като са синове на възкресението, синове Божии са." /Ев. от Лука 20 : 36/ Целта на всеки човек, който следва Божествения път е да разбере смисъла на целокупния живот, смисъла на възкресението и към него да се стреми. В това се заключава новата наука, която ще хвърли светлина в умовете на хората.*** 16. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ Единадесета серия (София, 1928) Христос казва: " ..Аз за съд дойдох на този свят, да видят невидещите, а видещите да станат слепи." /Ев. от Иоана 9:39/ Тия Христови думи имат отношение към ония хора, у които се е пробудило възвишеното и благородното. Да съдиш човека това се счита за голямо негово нещастие. Съдбата, обаче, има и друго предназначение: тя решава и благото на човека.
към текста >>

от Лука 18:18/ Който произнася думите "Учителю благи", той не може и не трябва да пита какво да направи, за да наследи живот вечен.
Дето е Бог, там е вечното благо на живота.*** 17. УЧИТЕЛЮ БЛАГИ Дванадесета серия / I том София, 1929 Думите "Учителю благи" са много силни. Тези силни думи, именно, произнася един големец за Христа, обаче в неговия ум те са обезсмислени. Той пита Христа: "..Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен? " /Ев. от Лука 18:18/ Който произнася думите "Учителю благи", той не може и не трябва да пита какво да направи, за да наследи живот вечен. Той нарече Христа "Учителю благи", но не беше в състояние да изпълни това, което Христос му каза. Следователно, когато някои казва, че вярва в Бога, това не е достатъчно само за да наследи живот вечен.*** 18. КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА Дванадесета серия / II том София, 1929 " Които има невестата, жених е /Ев. от Иоана 3:29/ Кой е женихът в природата? - Слънцето.
към текста >>

от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд?
Под понятието "работа" разбираме всичко възвишено и велико, което човек може да извърши на земята. Човек е призван на земята в тази епоха, именно, за великите Божии дела - да вземе участие в тях и да бъде техен свидетел. Само онзи може да върши делата Божии, който се е освободил от своите заблуждения и се е домогнал до вътрешните основни положения на живота.***' 2з. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО София. 1917 "Защото тези са дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано." /Ев. от Лука 21:22/ С други думи казано: "Съд Божий иде в света." - Кога ще дойде Божият съд? - Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората, и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача, да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки.*** 24. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА София, 1916-1920 "Да възлюбиш Господа! /Ев. от Матея 22:37-39/ Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. Тая Заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно.
към текста >>

от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата.
Много работа се иска от човека за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа*** 25. ДАЛИ МОЖЕ София, 1917-1918 "Рече им и една притча: Дали може сляп сляпаго да води? Не щат ли падна и двамата в ямата? " /Ев. от Лука 6:з9/ T0зU въпрос се отнася повече до умствената слепота, отколкото до физическата. Щом е дошъл на земята, човек трябва да работи, да развива Зрението си в широк смисъл - и във физическо, и в духовно, и в умствено отношение. Това е една от задачите, които трябва да реши. Да виждаш ясно във всички светове, това е истинската култура, към която хората се стремят.*** 26. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ София, 1919 Доброто излиза от светлината, а човек така съчетава условията, че дава възможност на светлината да се прояви. Всичко в света се движи около светлината.
към текста >>

от Лука 16:28/ Вие сте тези петима братя, и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приеметелюбовта,зада не бъдете и вие на онова мъчително място.
- В истината. Той говореше на хората да не се заблуждават, да не вярват в онези учения, които ограничават, които връзват човека, които турят хомот на главата му. Не вярвайте в лъжливите учения. Бог ви създаде свободни, да живеете като братя.*** 31. ПЕТИМАТА БРАТЯ София,1917-1938 "Защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място". /Ев. от Лука 16:28/ Вие сте тези петима братя, и аз ви проповядвам: Слушайте, братя, приеметелюбовта,зада не бъдете и вие на онова мъчително място. Много от вас сте на мъчение, като богатия. Божият закон гласи: Докато се противиш на Божията воля, докато не приемеш любовта в себе си, ти ще страдаш В който момент приемеш любовта в себе си, Бог ще те прости, и страданието ще те напусне. Идеята за братство и равенство ще се приложи, когато хората дойдат до вътрешно съзнание, че са братя. Това не се постига с външни закони, но чрез законите на една висша култура.*** 32. КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ София, 1924-1925 "... и който дойде при мене, няма да го изпъдя." /Ев.
към текста >>

63. Общ окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

" /Евангелие от Лука 1:28/ Ангелът е разумното начало, което може да посети човека.
Всяка БЕСЕДА е акт на космично творчество. Със всяка беседа се вливат нови сили в земното развитие, които постепенно ще преобразят Земята и ще послужат като основа 3а създаването на една нова земя и едно ново небе. Влад Пашов РИЛСКИ БЕСЕДИ 1. БЛАГОСЛОВЕНА МЕЖДУ ЖЕНИТЕ (1930) "И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се, благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените! " /Евангелие от Лука 1:28/ Ангелът е разумното начало, което може да посети човека. Всеки може да бъде посетен от ангела на разумността. Ще дойде момент в живота на всеки човек, когато той ще зачене и ще роди нещо велико, хубаво. Ще дойде ангел при него и ще му каже: радвай се, защото си намерил благодат пред Бога! За да дойде този момент ние трябва да имаме абсолютна вяра, да не се съмняваме. Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е.
към текста >>

64. УТРИННИ СЛОВА Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

А той му рече: Право си отсъдил."/ Евангелие от Лука 7:43/ Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота.
Приложение има само там, където нещата са изведнъж разбрани. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата,четвъртата, петата и ред други стъпки. Разбирането е първоначален потик, импулс, събуждане на съзнанието.*** 8. ПРАВО СИ ОТСЪДИЛ VIII събор (София, 12-14 юли 1930) "Отговори Симон и рече: Мисля, че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил."/ Евангелие от Лука 7:43/ Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота. Превеждайте правилно нещата. От всинца ви се изисква да не ограничавате с нищо вашата свобода, нито тази на другите хора. Това е новото схващане за вътрешната свобода.*** *** С този знак в настоящето издание са отбелязани всички текстове, които са на Учителя
към текста >>

65. Личност и душа - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Без мисъл няма сполука.
Мислете за вашия ум, за вашето сърце, за вашата душа и вашия дух! Мислете за благата,които ви са дадени! Мислете за велико-то, за красивото поне 35 г. наред, ако искате да станете търпеливи. Търпелив е онзи човек, който мисли; който не мисли, той не е търпелив. Без мисъл няма сполука. Христос знаеше това. Като дойде на земята. Той прекара големи страдания, чрез които показа своето търпение. И затова казваше: “Аз дойдох за този час.” в страданията се изпита Неговото търпение, Неговата мисъл.“За този час дойдох” - това значи: дойдох в света да мисля. И наистина, страданията ще продължат ден, два, три и ще минат.
към текста >>

66. Тодор Стоименов (1872-1952) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите.
Перспективата на времената, които ни са отворени, ще ни даде силата да надвием сегашните нещастия и да се поставим над движенията от щастието. Ние ще се почувстваме по-добре обръжени* за борбата. Спиритистът познава причините за своите злини: той проумява тяхната потребност. Той знае. че страданието е законно и той го приема без да мърмори. Той знае, че смъртта не отнема нищо, че нашите чувства си остават в живота ни оттатък гроба, и че всички тези, които са се обичали тук долу, се намират избавени от земните нещастия, далеч от това лошо жилище; че не съществува разделение, освен за лошите и лукавите. От тези уверения се следват за него утешения - непознати от хладнокръвните и скептиците. Ако от единия край на света до другия, всичките души се съобщаваха в тази силна вяра, то щеше да се приготви най-голямото морално преобразование, което историята никога не е записвала. Но тази вяра твърде малко я притежават още. Духът на истината говори на Земята, но Земята не даде внимателно ухо на тези думи. Не са силните между человеческите деца, които са го чули, но са покорните, долните, всички тези, които са жадни за надежда.
към текста >>

67. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Зная Аз лукавите помисли на вашия зложелател.
Псалом 26:3-12, Псалом 37:8-17, Матея 8:16-33, Притчи 28:10. Вам истината е позната. Ходете в тоя път, който ви е показан от мене. Имайте вяра и пълно упование и Аз ще уредя вашия живот, тъй както трябва. Няма да бъдете лишени от нищо добро. Зная Аз лукавите помисли на вашия зложелател. Знайте, че не е неговата воля, която се изпълня под небето, но волята на вашия Господ, който бях мъртав и сега съм жив. За вази аз съм определил да извършите много работа за мене. Работата - това е моето благословение за вас. Зная вий често се смущавате, често се обезсърчавате, често се съблазнявате, но бъдете верни, както съм и Аз верен. Вий сами ще видите какво бъдещето ще ви донесе от Мене.
към текста >>

68. Стоянка Илиева (1899-1981) Брой 3-4 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

“Лука Кунин” 47.
* След закуска сяда зад заобиколеното с книги бюро, винаги спретнато облечен, приветлив. Започва своята умствена работа с размишление върху прочетени мисли от “Завета на цветните лъчи на светлината” и “Свещените думи на Учителя”. Той обича утринните часове, защото е убеден, че са най-благотворни за размисъл, за възземане над материалното, за свързване с Духа и за зареждане с енергиите на Големия Живот. * Към 10 ч. Петър Димков започва да преглежда болните, които понякога с дни и седмици стоят пред вратата му на ул. “Лука Кунин” 47. Полага длани на всекиго, изрича мислено щедра благословия с пожелание за помощ и избавление. С това той предава на всекиго от своето жизнелюбие и вяра. Общува с болните мислено! Така ги издига над болката. Говори им извечни истини, упътва ги към един побиеш морал, предпазва ги от простъпки за да запазят дарения им от Природата живот.
към текста >>

69. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 7 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Хората ги късат, „завладяват ги“, „радват им се“, отнисат ги у дома си, дето те преждевременно увяхват и после ги хвърлят на боклука.
Но човек, в своята сляпа и безогледна жажда за притежаване винаги се е лъгал: воден от своята алчност той винаги се е задоволявал с формите, с черупката на нещата, а същността, ядката им винаги се е изплъзвала от ръцете му. Той се е награбвал със злато, но вместо полза имал е само вреда, защото сам той е ставал роб на златото си. Той е заграбвал власт, но вместо това да го ползва, той е ставал роб на злите сили и на пороците си, за проклятие и вреда на себе си и на подвластните си! Той завладява човека, своя брат, завладява или купува тялото му, силите му, които използва да си достави грубо удоволствие или печалба, но в замяна на това изгубва най-ценното, което може да получи от него: любовта, симпатията, сърдечната подкрепа на своя брат. Такъв е случая и с цветята. Хората ги късат, „завладяват ги“, „радват им се“, отнисат ги у дома си, дето те преждевременно увяхват и после ги хвърлят на боклука. Те виждат само формата, нея вземат и затова получават много малко, бледа егоистична радост. Те се задоволяват с черупката, а ядката остава непозната за тях. *** Вий имате сърце! И, днес или утре, природата, животът, Бог (безразлично е как вий ще наречете тази разумна сила, която работи над нас, както скулпторът над статуята) днес или утре, по-рано или по-късно, тази неведома сила, водейки ви стъпка по стъпка, опитност след опитност, страдание след страдание, ще накара сърцето ви да затрепти, да зазвучи в отговор на целокупния вселенски живот, който се разлива вредом; ще го направи отзивчиво, чувствително и нежно, способно и готово да се отзове на всеки стон, на всяка болка и радост, способно да съзре и да се свърже с живота на всяко живо същество. Тогава твоето сърце, облагородено, издигнато, пречистено от страданията, ще ти подскаже, че цветеца, който ти току що си искал да откъснеш — това си ти сам, че неговият живот е твоят живот, че за живота граници няма, че ти и то — сте едно.
към текста >>

70. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 26 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колко по вече небесния Отец ... (Лука 11: 5-13;) 2) „В някой си град имаше един съдия, който от Бога се небоеше и човека не зачиташе.
Христос настоява да бъдем настойчиви в молитвите си и да не преставаме да се молим докато не постигнем желания резултат. В подкрепа на тази своя мисъл Той е превел две притчи: 1) „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му рече: приятелю, дай ми на заем три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него. Той би могъл да му рече: не ме безпокой ... Казвам ви, че даже ако не стане да му даде защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва. И аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. И кой е онзи баща между вас, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Колко по вече небесния Отец ... (Лука 11: 5-13;) 2) „В някой си град имаше един съдия, който от Бога се небоеше и човека не зачиташе. В същият град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за няколко време не искаше. Я после си каза: при все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото — да не би да ме изложи с безкрайното си дохождане. И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави?
към текста >>

(Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра.
В същият град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за няколко време не искаше. Я после си каза: при все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, понеже тая вдовица ми досажда, ще й отдам правото — да не би да ме изложи с безкрайното си дохождане. И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави? (Лука 18: 2-7;) Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще ви се сбъдне (Марко 11: 24;) От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех. Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;) В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество. И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.
към текста >>

71. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 61 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

ще диша свободно, отърсвайки и хвърляйки на боклука тая мантия от проказа, глупост и безчестие, която се нарича военен бюджет.
Абонирайте свои кореспонденти есперантисти в странство за него (за странство се плаша 20 лв.) Дайте обявление за кореспондиране в него. Разпространявайте го неуморно, за да може да расте по тираж и обем, да излиза по-често и така да изиграе предназначената си роля. Абонирането става чрез в. Братство — гр. Севлиево. Ще дойде ден, в който не ще има ни армии, ни войни, в който човекът ще се срамува, виждайки че работи само да храни полкове, в който Франция, Европа, целият свят освободен. ще диша свободно, отърсвайки и хвърляйки на боклука тая мантия от проказа, глупост и безчестие, която се нарича военен бюджет. Камил Фламарион Словото на Учителя Пробуждане на космичното съзнание Когато говорим за Бога, разбираме едно Свръхсъзнание, което прониква и обгръща целия космос. И туй, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас и е същината на нашето битие. Това е вече закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, трябва да се освободят от закона на самосъзнанието.
към текста >>

72. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 62 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Дотук написаното дава слаба представа само за един крайно ограничен сектор от картината на бъдещото, това е един малък поглед през пролуката на вратата, която води към новия живот.
Нужни са усилия за тяхното разковаване. Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това. Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него. Мислех, в настоящата статия, да дам един общ поглед върху това, което трябва да бъде първата трудова братска задруга и новия живот на братските задруги изобщо. Това обаче, не ми се удаде. Дотук написаното дава слаба представа само за един крайно ограничен сектор от картината на бъдещото, това е един малък поглед през пролуката на вратата, която води към новия живот. Нека тия, които могат, видят повече. С. Калименов Влиянието на слънчевата енергия Слънцето съставлява извор от жива енергия за цялата слънчева система. По отношение на земята енергията на слънцето е положителна. Тя се развива в положително и отрицателно електричество и в положителен и отрицателен магнетизъм. Земната енергия по отношение на слънцето е отрицателна (земята има и двата вида енергии, но предимно е отрицателна; и слънцето има и двата вида енергии, но предимно е положителна).
към текста >>

73. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 80 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него.
А в съвременното общество, колко лесно може да се развали животът. Да кажем, че двама души се оженят и образуват дом. Отлична идея е домът и бракът. Но домакинята, която отначало е писала, започва да готви лошо ядене и след 4-5 години не остане нищо от тяхната любов. Със своето готвене тя става причина да се изгуби любовта помежду им и с това развалят живота си. От друга страна, тя ще вземе да пържи лука и тя става опържена като него. Лукът, след като се пържи, изгубва всичките си витамини и жизнени енергии. Но тя ще му тури след това домати, червен пипер и разни подправки и най-после развалено масло за икономия, но това е един буламач, отрова, която съвременните хора ядат. Яде мъжът и гледа отгоре, че е красиво, но не е така приятно и се мръщи недоволен. Днес недоволен, утре недоволен, докато се развалят красивите и хармонични отношения помежду им. Не съм против готвенето, но според мен, най-хубаво е всичко да се сложи из един път.
към текста >>

74. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Не е въпрос да си изкара човек прехраната с лукавство, подлост, кражба, лъжа и ред други долни средства, но всеки трябва с труд да си изкара прехрана.
Труда е дълг на всеки човек. Всеки човек, роден на физическия свят, е длъжен да си изкарва сам прехраната и въобще средствата за поддържане на физическия си живот, който е основата, върху която се съгражда духовния живот на човека. От физическия свят човек взема необходимите материали и енергии за изграждането на духовните си тела, с които ще може да живее в по-висшите, свръхчувствени светове. Но за да може да живее на физическото поле, всеки човек трябва да си изкарва средствата за живот, за да няма робство. Защото, ако някой не си изкарва прехраната, а трябва други да работят за него, така ще се яви робството, макар и в най-модерна форма. Не е въпрос да си изкара човек прехраната с лукавство, подлост, кражба, лъжа и ред други долни средства, но всеки трябва с труд да си изкара прехрана. И Учителят казва, че в новата епоха всеки човек ще работи само по три часа за прехраната си, а останалото време ще го употреби за своето културно развитие. Защото човек е едно същество тройно по природа. Човек има ум, сърце и воля. Умът се проявява чрез мозъка; сърцето се проявява чрез белите дробове, а волята се проявява чрез цялото тяло. И всеки човек трябва да работи за да подържа и трите страни на своята природа, защото всеки орган.
към текста >>

75. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 107 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато умствената линия се приближава твърде много към линията на сърцето, това означава лукавство.
Когато края на У. Л. отива в хълма на Меркурия, това е успех в търговията, хитрост, пресметливост. Умствена линия, която възвива обратно към палеца, означава болезнено самолюбие и страхливост, които водят към нещастие. Извита, лъкатушна линия на ума показва двуличие, хитрост, лицемерие. Прекъсване на умствената линия означава повреда в главата или в нервната система. Когато умствената линия се приближава твърде много към линията на сърцето, това означава лукавство. Клон от умствената линия към сатурновия хълм означава вдълбочаване в явленията на живота, Клон към слънчевия хълм — разсъдъчно отнасяне към изкуството. Към Меркурий — същото относно науката и търговията. Паун и девойче (басня) Паунът стоял на плета. Надувал се, накокошинял се, разширявал опашката си, погледвал горделиво надясно, наляво, и самодоволно се усмихвал. Радвал се, че е красив и че облеклото му по блясък надминавал онова на цар Лудвига XIV.
към текста >>

76. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 110 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Клонки насочени надолу — несполука.
Змиевидна линия на съдбата означава много неприятности в живота. Края на линията на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството. Края в Меркуровия хълм — успех в търговия, промишленост. Ораторско изкуство. Клонки от Сатурновата линия, насочени на горе означава успех. Клонки насочени надолу — несполука. Остров на Сатурновата линия — измама, неверност. Когато линията на съдбата се прекъсва до умствената линия — неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките. Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения. Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби. Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех.
към текста >>

Ако завършва с вилка надолу — несполука.
Остров на Сатурновата линия — измама, неверност. Когато линията на съдбата се прекъсва до умствената линия — неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките. Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения. Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби. Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех. Ако завършва с вилка надолу — несполука. Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям. Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек. Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата. Заповедта „Любете о, друг друга! “ Туй чувство във вси сърца, най-светлите деца на новата култура, разпалват милно там.
към текста >>

77. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 111 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм.
като същевременно търси методи за тяхното премахване. Той държи в ума си положителните и възходящи мисли и състояния и с това се свързва с положителните сили в природата, които градят. Тогаз този резултат, който го имаме като противоречие в индивидуалния и социалния живот ще изчезне. Така че причината за нещастието на хората е в това, че участват в разрушителните процеси на смъртта, която отнема всички придобивки. А за да бъдат щастливи трябва да участват в творческите процеси на живота, където всека дейност носи придобивка, и където всички придобивки се запазват. Ето как Учителя определя нещастието и несполуката: „Това което наричаме нещастие и несполуки не са нищо друго, освен упойки насъбрани в човешкия организъм. От хиляди години насам, със своя лош живот, със своите лоши мисли и чувства, човек е натрупал в организма си известни утайки, които днес създават неговото нещастие и несполуки. Съвременните хора наричат това наследственост. Различните пороци и страсти, които създават човешкото нещастие, са резултат на тези утайки. Те са образувани във време и пространство. А щастието и сполуките са извън времето и пространството.
към текста >>

кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36.
Езикът на очите, безразлично дали той изразява радост или скръб, любов или омраза, пожертвувателност или завист, рядко лъже. Да, често ний можем да изразим чрез очите си много, което с думи не бихме могли да изкажем. И затова този език е много употребяван от тия, които се обичат. Тясно свързан и родствен с езика на очите е езика на сърцето, защото очите са „огледало на душата“ или на сърцето. Затова Христос казва: „Светило на тялото е окото; и тъй. кога е окото ти чисто, и всичкото твое тяло е осветлено ... Ако прочие всичкото твое тяло е осветлено, и нема некоя тъмна част, то цялото ще бъде светло, както когато светилото те озарява със сиянието си.“ Лука 11; 34 — 36. Но, за да бъде ясно разбрано, ще отбележим, че тук, под думите „език на сърцето“ не трябва да се разбират желанията на нашата душа, изразявани чрез очите, но — езикът на Духа, който въздейства — за добро или за зло — на сърцето ни, седалището на нашите мотиви и решения. И затова прави са тия, които ни говорят за некакъв „вътрешен глас“, който ни говори нещо. Често ний чуваме нашето сърце да ни казва: „не прави това“ или „направи това“, и често ний не знаем дали постъпваме правилно, следвайки тоя глас. Защото ний лесно можем да се излъжем, дори когато сме християни, надарени с Божествения Дух, тъй като, поради нашето несъвършенство, ний често смесваме внушенията на Сатана с потиците идващи от Божествения Дух. Постоянен молитвен стремеж към Отца и към Спасителя ще ни направи способни да познаваме, дали да послушаме гласа на сърцето си или не, което ще бъде резултат на продължителни усилия да запазим чисто сърцето си.
към текста >>

78. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 120 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат.
Човек е роб на условията, защото няма знание и не разбира отношението, което съществува между принципите, законите, фактите, процесите и явленията. Принципите са вътре в нас, а условията са вън от нас. И условията се подчиняват на принципите, които са вътре в нас. Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него, а не в зависимост от условията. От нас зависи да бъдем свободни, а не от външните условия. Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат. Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката. Вие не можете да мислите, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен. Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност. Музиката, понеже е хармония по същество, лекува всички болести и неразположения, ако е изпълнена по всички правила. За в бъдеще музиката ще бъде използвана като терапевтично и възпитателно средство.
към текста >>

79. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 190 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

6:7; Матея 16:13; Марка 8:27 и Лука 9:18.
А за заминалите, умрелите, се изнасят неща, които не могат да задоволят всеки слушател. защото има хора, които имат опитност, които стоят по горе от тия на говорителите. А в книгата „Живот, смърт и прераждане“ напечатана по стенографски бележки от сказката на г. проф. Дюлгеров. на 8 ма страница срещаме: „Някои теософи смятат, че в Новия Завет има няколко моста, които са необясними без съкровена мисъл за прераждането: Матея 5:48, 19:10; Йоана 8:32, 9:1-2; Галат. 6:7; Матея 16:13; Марка 8:27 и Лука 9:18. Пита се човек. — Защо се не спомня нищо за 11 и 17 гл. от Матея? Далеч е от нас мисълта да се хвалят или укоряват тези или онези. Нашите братски уважения и почитания към говорителите, като чисти души.
към текста >>

80. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 200 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

а само така, да прогледне през една тясна пролука към него, с надежда, че тя все повече и повече ще се разширява.
което е скрито в тях. Днешната наука не се е домогнала още да разтвори дверите на този скрит, вътрешен свят, който ни заобикаля, в когото живеем и който е едновременно в нас и вън от нас. Но тя, науката, в лицето на своите първи представители, е вече на прага да открехне леко завесете, която скрива от нас този тайнствен свят. Разбира се. не че тя ще разкрие всичко отведнъж. а само така, да прогледне през една тясна пролука към него, с надежда, че тя все повече и повече ще се разширява. Велики учени, световни авторитети във всички области на науката, като Крукс, Лоджг, Фламарион, Айнщайн, Бергсон, Едисон, Дриш, Рише и мн. други, правиха безброй опити и изследвания а това направление и достигнаха до прага на невидимия свят, като проучиха много явления, свързани с него и се убедиха в неговото съществуване. И все пак, те са още далеч много далеч от познаване основните истини на този скрит свят, и затова великата Божествена наука за целокупния живот все още ще се нарича Окултизъм, т. е. тайно знание и тези, които искат да разберат по-добре живота, които искат да узнаят неговите основни истини, които искат да отговорят на най-съществените въпроси на живота си, ще трябва да се обърнат към него. Що е човек?
към текста >>

81. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лука, 21 ст.
Пашов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Трите фази в развитието на човека. (Разсъждение на Влад Пашов по неделната беседа: И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите! , 3.1.1937г.) „Излез скоро по улиците и пътищата на града и доведи тук сиромасите, и клосните и хромите, и слепите! “ 14 гл. Лука, 21 ст. Животът в едно отношение е изкуство. Когото хората говорят, че живеят, те говорят за вътрешното съдържание на живота — за щастието. А щастието подразбира един идеален живот, при който всички условия са хармонични — всичко каквото човек иска, ще го намери в този живот. Обаче, животът на земята не е такъв. На земята даже и онези, които имат всички блага, все им липсва нещо — в органическо отношение все им липсва нещо.
към текста >>

82. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 211 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лук с маслини Нарязваме на дребно лука.
След като те свари, лещата се прецежда от водата, разтрива се с дървена лъжица или се прекарва през машинка или преса и се оставя да изстине добре. След това се слага малко суров настърган лук (кромид), настъргват се няколко варени картофи, също изстинали, слага се стрита чубрица, сол, няколко яйца, и всичко това се омесва като хляб. След това слагаме на една хартия брашно, върху която се разпределят кюфтетата на такива форми, каквито желаем. Пържат се в олио или шарлан, като винаги се внимава маслото да бъде добре сгорещено, за да не се пръскат кюфтетата при пърженето. За гарнитура на тези кюфтето много отива салата, особено туршия краставички, пиперки, зеле и др. Лук с маслини Нарязваме на дребно лука. Приготовляваме обикновена запръжка с олио или шарлан, доматен сос и червен пипер. Налива се малко вряла вода, слагаме нарязания лук и го разбъркваме добре. Слагаме нужната сол и го оставаме да ври на по-слаб огън. След като се свари добре, прибавяме маслините толкова, колкото искаме. Слага се един лимон, обелен и нарязан на дребно.
към текста >>

83. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(В) Когато гънката е много дълбока, вследствие на което корена на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа — това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи) бърз, дребнав ум, човек на дреболии.
2) Колкото линията е по огъната, толкова съобразителността и отстъпчивостта са свойствени на тая натура. Но разбира се и тук имаме много възможни случаи, както се вижда от тия чертежи. Колкото линията е по хармонична, толкова отстъпчивостта се дължи на разумна съобразителност. Колкото линията на челото хлътва силно и внезапно, толкова тая отстъпчивост минава към подозрителност и страх, а понякога е израз на психични и др. недостатъци (епилепсия, злоба — тогава и очите са верен решителен показалец: съмнение) Когато вдлъбнатината е мека (а не внезапна и при това съпроводена с не много високо издадено чело до веждите — тогава имаме добродушен човек, който може да „лае“, но не „хапе“. (В) Когато гънката е много дълбока, вследствие на което корена на носа почти изчезва и очите да изглеждат като да са на повърхността на самия корен на носа — това показва лукавство (особено ако очите са близо едно до друго, малки, тъмни и бързи) бърз, дребнав ум, човек на дреболии. (Г) Хармоничното минаване на челото в нос, когато въпреки вдлъбнатината носа си остава все още твърде висока преграда между очите — такъв характер крие в себе си ценни качества, още повече ако мостът е широк, очите разположени нормално или широко. Изобщо взето ъглите, които образуват органите, на човешкото лице помежду си, са от голямо значение и никой не ги е изнасял тъй дълбоко и по същина както Учителя. Но Той никога не ни е разказвал до крей тия закони на органическа проекция, които засягат понякога дълбоко природата на човека — а често — и неговото минало, па и вероятно и бъдеше. Причините за това са несъмнено важни и не е мъчно да се доловят. Все пак и това малко, което се казва, обогатено с лични наблюдения и самонаблюдения, може да ни послужи като основа.
към текста >>

84. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 223 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гледай себе си да завладееш, кормилото на сполуката, на обстоятелствата.
Тя не се грижи нито за характера, нито за човещина, нито за нищо друго духовно. Тя хищно впива в сърцето на човека острите си нокти и го оковава със студените вериги на робството. А няма нищо по-недостойно и унизително за човешкия дух от робството. Свободата е най-висшето благо на земята. Бъди свободен, не от железните вериги, а от ония, които се сковават от страстите — бъди господар на себе си. Гледай себе си да завладееш, кормилото на сполуката, на обстоятелствата. „Бъди свободен“ (не е достатъчно човек да има висши качества — казва Ларошфуко —но трябва и да знай да ги владее.) Никой не може да нарече себе си възпитан, докато не се научи да подчинява на волята си всеки свой мускул. „Бляскав ум в болно тяло. прилича на злато в джоба на изморен плувец.“ Подчиненият на самообладанието ум е свободен ум, а свободата е сила. „Аз наричам свободен оня дух — казва Чанинг, който с ревност пази интелектуалните си права и сила. който не се задоволява с пасив-на или наследствена вяра, който разкрива себе си за светлината от където и да иде тя.
към текста >>

85. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 226 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

(из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.) „Да идем във Витлеем“ Лука 2:15 Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера.
Човек седи на високият бряг на кристално бистрото езеро и се любува на красотата в него, но извън него има друга красота, над него седи целият живот. Над него и в него тече живота на светлината. Когато човек се свърже с тоя живот, когато до него се докосне виделината, той заживява истинският живот. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Да идем във Витлеем! (из неделната беседа „Да идем във Витлеем“ – 25.04.1937 г.) „Да идем във Витлеем“ Лука 2:15 Като сте дошли на земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В всяка област на живота вие трябва да проявявате една широта. Да не се спирате пред дреболиите на живота. Ако църквата, в която ходите вие, е свята за вас, и другите църкви трябва да бъдат святи за вас. Ако вашата служба, ако вашата наука са святи за вас, по същия начин гледайте и на службите и науката на другите хора. В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство.
към текста >>

* Че този „не човек“ и не човек ме прави; Жестока, зла, ехидна, лукава и коварна — В свой та власт държи ме, с веригите си здрави Робиня лиходумна, бездумна и бездарна.
Не е ли, това, неин дълг, да разсее заблудата от мозъците им? За да има мир и благоденствие, трябва всички човеци да говорят за мира, трябва всички да станат миролюбци — синове на новата култура, синове на Обичта! Аз искам! Аз искам да запаля в сърце си пламък! Да се запали, да изгори и то да се стопи, Защото не сърце — в гърди ми бие камък Отровна там змия под този камък спи. * Че този „не човек“ и не човек ме прави; Жестока, зла, ехидна, лукава и коварна — В свой та власт държи ме, с веригите си здрави Робиня лиходумна, бездумна и бездарна. * Човек да съм желая. О, не! Но ангел чисти; У мен завчас да стане спасителна промяна. Сърце ми да е кротко и разумът лъчисти. И бяла да загърне душата ми премяна.
към текста >>

86. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той се намира още в червените домати, лука, картофите, цвеклото, радиката, граха, фасула, репите.
Той се намира в пресните зеленчуци, картофи, коркови, ориза в бобовите плодове, домати, репички, в южните плодове (портокали, лимони, смокини, грозде), житните храни — хляба, но не в белия, в кравето мляко, жълтъка, във вътрешните органи, в бирените гъбички. Витамина В се разтваря във водата, за това когато се готви зеленчука не трябва да се хвърля водата му. При сушене, зеленчука губи витамина си. Липсата на витамина В причинява още силни нервни разстройства и болестта Бери-бери. Витамина С се намира във всички зелени растения, преди всичко в пресните зеленчуци (зелето, спанака, чесновия лук, салата) и в пресните плодове (ягоди, праскови, лимони, портокали). Той се намира още в червените домати, лука, картофите, цвеклото, радиката, граха, фасула, репите. Сушените зеленчуци, консерви, кисело зеле, компоти, сварен зеленчук не съдържа витамина С. Когато ядем храна бедна, от този витамин заболяваме от скорбут. При 100 градуса варене витамина се разрушава. Витамина Д се намира изобилно в рибеното и кокосово масло, жълтъка, корените на всички зеленчуци, грах, орехи, квас. В млякото и маслото съвсем липсва.
към текста >>

87. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

глава на Лука.
Децата в тази възраст не съзнават още че вършат зло. Превъзпитайте ги да обичат птичките, намесете се и вие, понеже те още не са получавали от вас осъдителен съвет спрямо тази им постъпка. Щадете живота на птиците! Нека да изчезне този лош обичай у българските деца, да ги ловят и умъртвяват! М. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И не можаха да му отговорят (из неделната беседа „И не можаха на това да му отговорят“– 14.11.1937 г.) „И не можаха да му отговорят.“ Ще се спра върху тия думи от 14. глава на Лука. Всякога, когато един ученик в училището не може да отговори, това показва, че той не е, учил. Когато един сиромах не може да си плати дълговете, това показва, че той не е работил. Когато богатият пропада, това показва, че той не си е държал сметките както трябва. Казва се в стиха, че не можаха на това да Му отговорят. А всеки, който не може да отговори, все трябва да отговори някога.
към текста >>

88. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 240 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Изкушението да желая с насилие и убийство да изправям света и въдворявам правда, неизбежно ще дойде, щом ние доброволно не искаме да изпълним волята Божия.
Повече просвета за всички. Безплатно образование и възпитание за всички до университета включително, но всеки, съобразно своите способности, да работи за цялото, а не за свои лични користни цели „И прости ни греховете, както и ние прощаваме на нашите длъжници! “ Всеобща амнистия, всеопрощение едни другиму, изправяне постоянно своите грешки и непрестанно творчество. Побеждаваме отрицателното, негативното чрез положителното. Само Любовта побеждава егоизма, само мъдростта и светлината побеждават невежеството и тъмнината, само истината побеждава лъжата, само доброто побеждава злото. „И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.“ Изкушението да желая с насилие и убийство да изправям света и въдворявам правда, неизбежно ще дойде, щом ние доброволно не искаме да изпълним волята Божия. Лъжливите учители на лъжата, робството и насилието обаче ще изгубят всека почва, щом се явят носителите на братството и свободата, въоръжени с любов и светлина! Без страх и тъмнина! С Любов и светлина! „Отче наш! Да дойде Царството Ти!
към текста >>

89. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия.
Следователно, това, което ви дава живот, което ви възвръща здравето и живо та, което ви освобождава, това наричаме любов. Казвате: Бог е любов. — Да, Бог е, който работи сега да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо общо с мене, но за да познае света, че Христос от Отца изхожда.“ Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия. Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така, както Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди. Ние сами се съдим.
към текста >>

90. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те ще се развратят и отдадени на завист и лукавство, повече ще се намразят.
Тогава изчезват всички противоречия и безпокойства, съпътници на живеенето само за себе си. Което е вярно за отделния човек, вярно е и за група от хора, за семейство, за цяло съсловие. И повече хора, събрани на едно място, могат да си помогнат, обновят и подкрепят чрез любовта. Верни са пословиците: „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог.“ „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Но ако хората искат само материални блага, а не помощта на Любовта, като душевна сила: кротост, търпение, смирение, доволство и благодарност; ако като езичниците искат земни блага да пият, пушат и се удоволстват, то с това надали ще станат доволни, но може да повредят и здравето си. Те ще се развратят и отдадени на завист и лукавство, повече ще се намразят. Когато преди грижата за материални блага сме успели да станем по добри, разумни и отзивчиви към бедните, към нуждите и интересите на обществото, тогава сме заели правилно становище. Тогава ще сме готови да споделим онова, що имаме, със себеподобните си, а това е именно силата и благата на любовта, която реализира братството. Много са днес болните, бедните и недоволните. Криза, безработица, свръхпроизводство суша, и над всичко това над хората постоянно дебне призрака на войната. Но любовта, родена в съзнанието на братството и единството с всички хора, е единствената сила, коя то може да ни помогне.
към текста >>

91. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 264 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Лука: 16;13 От прочетената глава аз те се спра само върху думите: „Двама господари“.
В отношенията си човек трябва да спазва следното правило; услуга за услуга, а не услуга за пари. Само така се създават правилни сърдечни отношения, които пораждат от своя страна добри мисли, добри чувства, добри дела, толкова много необходими днес в живота. И тъй: повече услуги. Г. С. Г. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ На двама господари (из неделната беседа „На двама господари“ – 23.X.1938 г.) Никой слуга не може на двама господари да слугува. Лука: 16;13 От прочетената глава аз те се спра само върху думите: „Двама господари“. Прочетената глава е една от трудните глави. От всичко, което е писано в тази глава, има опасни места, които, ако не се тълкуват правилно, няма да се използват. Днес, както и да се говори на хората, все криво ще разберат. Тук се подига един спорен въпрос между един господар и неговия домостроител. Той е личен въпрос.
към текста >>

92. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 268 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Бездушни на вид, те често са хитри и лукави.
Техният жив ум и въображение им позволяват да правят всичко в общи черти, но тяхното непостоянство им пречи да доведат до край своите работи. Те са твърде слабохарактерни, макар и да проявяват нещо като характер. Те са боязливи и непостоянни. Недостатък в размишлението може да ги въвлече в непоследователност. Те са лениви за физическа работа и недостатъчно храбри. Бездушни на вид, те често са хитри и лукави. Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все, че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите. Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти и хора вдъхновени и ентусиазирани, съзерцатели, мистици, художници, поети.
към текста >>

93. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия.
Приет в малко количество и нечист вид, той носи съмнение, безверие, малодушие” (Учителя). Тази енергия е гореща и импулсивна по вътрешните си свойства, но от външна страна е хладна и влажна. Тъй като тази енергия е свързана предимно с емоционалния живот, то тя дава импулс и копнеж към всичко красиво, изящно. Тя дава подтика на поета, изящния вкус, деликатната чувствителност, артистични дарби, кротост, мекота, любов към удоволствията, както и склонност към бездействие. Тя прави работите приятни и благополучни. Носи сполука, както в селско-стопанските, тъй и в артистичните занятия. Редом с Юпитера, тя е най-благотворната от всички останали планети. В известно отношение Венера се разглежда като полярна с Марса. Защото казахме, че Венера управлява любовта и чувствата във всичките им гами, а Марс е планета на страстта. Затова енергията на Марса трябва да бъде победена, за да се прояви във всичката си чистота възвишената природа на Венера. В хороскопа представя сестрите, любовниците, жената. Марс.
към текста >>

94. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Младежа бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват.
(следва) ___________________ * Слънцето и Луната за техническо удобство ще ги смятаме като планети, защото понятието „планета” го употребяваме като символ на известни творчески космични течения. ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Къде да ги запишеш Много родители в началото или в края на учебната година имат да решават, един важен и труден въпрос, къде да запишат своите деца, в кое училище или в коя специалности. И след дълго обсъждане решават. Но това решение често не почива на някакво знание и поради това в много случаи бива съвсем погрешно. Дава се погрешно направление на младежа или девойката и в резултат цял живот се носи бремето на едно погрешно решение. Младежа бива пратен на слука да учи или да специализира в ония области, които не обича и които не го интересуват. Е добре, какъв успех можем да очакваме от такива деца? Резултатите са повече от печални. По повод на многократно повтаряни такива грешки, от страна на родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко мисли с нашите читатели. След много продължителни проучвания, някои бележити учени са дошли до следните важни изводи: Всеки човек се ражда с известни дарби и предразположения, на които ако се даде правилна насока, скоро и лесно биха се развили таланти, или поне, в несъмнени способности. Всеки човек е роден за нещо.
към текста >>

95. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Сполука няма.
Ти може да си сметководител, и сега ще излезеш през вратата, която ти се е виждала тъй дълго време като пречка на твоите идеали, и ще се озовеш пред някоя аудитория — с перото още зад ухото си, с петна от мастило по пръстите си — и там ще излееш потока на своето вдъхновение. Ти може да си пасъл овце, и ето че се преселваш в града — със своите овчарски и откровени навици; ще отидеш под смелото ръководство на духа си в ателието на някой художник, който след неколко време ще ти каже: „Аз нямам вече какво да те уча“? И току виж че си станал художник защото неотколе, когато си пасъл овце, си мечтал за големи работи. Ти ще си изработиш сега правила и план, как да се завземеш да възродиш света. Във всички човешки работи има усилия, има и резултати, и силата на усилието е мерило на резултата. Сполука няма. „Дарбите“, способностите. материалните, умствените и и духовните блага са плодове на усилието; те са осъществени мисли, постигнати цели, сбъднати блянове. Блянът, който ти възвеличаваш в ума си идеалът, който възцаряваш в сърцето си — ето с това ще издигнеш своя живот, това ти ще станеш! Джеймс Ален МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ Огромно лъчисто сияние златно извира на изток кат буйна река: облива небе и земя с благодатно учение Учител, издигащ ръка. * Не кани Той никого, а всички дохождат при Него да чуят нечути слова.
към текста >>

96. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Добре е това, но питам: Как ще оправдаете онзи стих от Евангелието, дето се казва: „Светът в лукаваго лежи“ (Йоан, 1-во послание, 5;19)?
В миналото признаваха Илия, Мойсея, Йезекйила, считаха ги много по-високо от Христа и казваха, че на тях Бог говори. Но като дойде Христос, всички не Го приеха и казваха, че е луд, че някакъв лош дух говори чрез Него. Мнозина казваха за Него, че не е добър, че е непрокопсаник. Обаче времето показа, че този непрокопсаник беше по-голям прокопсаник и стоеше по-високо от Мойсея, от Исайя, от Йезекйила, от всички пророци заедно. Съвременните хора се страхуват да не дойде някой да ги заблуди. Добре е това, но питам: Как ще оправдаете онзи стих от Евангелието, дето се казва: „Светът в лукаваго лежи“ (Йоан, 1-во послание, 5;19)? Новото, което иде в света, отдето и да иде, то трябва да ви освободи — нищо повече. Аз наричам правоверен човек онзи, който като се върне с коня си от работа, свали юларя му и каже: Хайде, иди сега на свобода в гората. Довечера, ако искаш, пак се прибери. Ако не искаш, можеш да останеш в гората Ако те е страх от вълци, ела при мене. Ако ти е добре в гората, остани там да си починеш.
към текста >>

97. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той ще стане по-умен, по-хитър, по лукав, ще гледа да заобиколи закона, но по-добър и благороден няма да стане.
Казвате, обаче че има установени закони в света. Но нека се разберем Ако поставите закони за вълците, вълците ще станат ли по-благородни? Законът ни най-малко няма за цел да облагороди едно същество. Законът има за цел да ограничи неправилната деятелност на каквото и да е същество. Следователно, ако има закон за вълка, вълкът ще се ограничи, но той ще си остане вълк. Той ще стане по-умен, по-хитър, по лукав, ще гледа да заобиколи закона, но по-добър и благороден няма да стане. Та когато казвате, че някой човек е законник, това ни най малко не, показва, че той познава законите и правилно ги прилага. За да познава законите, човек трябва да познава истината. За да познава законите, човек трябва да познава любовта. Ти никога не можеш да постъпваш правилно, ако в сърцето ти няма любов. Ти никога не можеш да мислиш правилно, ако в ума ти няма истина.
към текста >>

98. -

1940 г.) „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение.“ Лука.
* Усетих плам лице ми да притуря. Цареше вредом ужас и разтление по трупове се спъвах и залитах и никой жив не мерна се пред мене; * Внезапно някой хвана ми ръката и ме поведе в някаква пътека — Видях Лицето близко и познато. Всред плама на развихрените мълни Познах добре у Него аз Човека. * Очите Му с велика обич пълни Пристигна и поведе ме, догдето изгубила бях сетната надежда. Той като лъч огрея от небето Отново пак нагоре ме извежда Олга Славчева СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Слава във вишних Богу (из неделната беседа „Слава във вишних Богу“ – 11. II. 1940 г.) „Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение.“ Лука. 2. 14. Кос с онова, което осмисля човешкия живот? Има неща, които първо осмислят живота, а после го обезсмислят. Има неща, които постепенно изчезват. Те изчезват така, както снегът и ледът се стопяват, както водата се изпарява и както розовото масло изветрява.
към текста >>

Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре.
Пашов АСТРОЛОГИЯ (продължение от бр. 263) Квадрат. Но за да стане това качество неделима част от нашето „аз”, то трябва да бъде подхвърлено на изпитанията на квадрата. При квадрата става едно пречистване, не толкова върху астралното и умственото полета, колкото на физическото поле. И тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре. Квадрат, следователно, е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, що възкръсва от нея. Тригонът (120°). Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа. Квадрат и половина (135°).
към текста >>

Когато главата на дракона е в съвпад с добра планета, тя увеличава твърде много силата на успеха и сполуката в зависимост от дома и аспектиращата планета.
Долната, или низходяща пресечна точка, се нарича долен лунен възел или опашка на Дракона, и е злотворна по природа - има влияние подобно на Сатурна. Ето какво казва за тези възли Синдбад - д-р Вайс: „Би трябвало да забележим, че лунните възли - главата и опашката на дракона - съгласно по-новите възгледи и наблюдения на английските астролози, дойдоха пак на почит като фактори с голямо значение, според тяхното положение по дом. Горният възел - главата на дракона, подобрява работите на дома, в който той се намира и при добри аспекти и когато е към зенита и асцендента, действува силно. Той е особено силен, в благоприятен смисъл, когато стои близо до асцендента. Долният възел - опашката на дракона, е неблаготворна и влошава работите на дома, в който се намира, като носи съответните затруднения и нещастия”. Когато главата на дракона е в съвпад с добра планета, тя увеличава твърде много силата на успеха и сполуката в зависимост от дома и аспектиращата планета. Когато пък опашката на дракона се намира в съвпад със злотворна планета, тя увеличава нещастията и противоречията. Едната или другата, поставени в десетия и четвъртия домове, тяхното влияние за добро или зло според природата им, е безспорно много силно. Когато съвпадът или опозицията на Светилата (Слънцето и Луната) съвпадне с един от възлите, то произлиза затъмнение. При съвпад имаме слънчево затъмнение, а при опозиция - лунно. И естествено е, че когато тези затъмнения станат в главата на дракона, ще имат едно влияние което и да не е съвсем благотворно, няма да е и злотворно, но когато това затъмнение става в опашката на дракона, то ще бъде зловредно и силно в злото.
към текста >>

99. -

На триевите и калциевите соли на лука са образувани от фосфорни, лимонени и други органични киселини, които се превръщат в кръвта в основни (лишиеви) карбонати и неутрализирате вредните кисели ни.
Падането на косата често се дължи на липса или недостатъчност на кремъчна киселина. А лукът съдържа тъкмо тази киселина, поради това той служи като лечебно средство при падане ма косата. Всички билки и растения, които съдържат кремъчна (силициева) киселина, като праза, дюлята и др, се използват за същата цел. Тъй като лукът съдържа и фосфорна киселина, той се препоръчва на ония, които се занимават с умствен труд, също и на нервните. Лукът като храна и лекарство действа чрез солите си, чрез захарта и летливите си масла. На триевите и калциевите соли на лука са образувани от фосфорни, лимонени и други органични киселини, които се превръщат в кръвта в основни (лишиеви) карбонати и неутрализирате вредните кисели ни. Захарта и клетчатката на лука го правят добро слабително средство. Летливите му масла, като се отделят през белите дробове н бъбреците, засилват работата на тия органи. Чрез употребата на лука при някои болни се предизвиква отделянето на пикоч до три литра на денонощие. При някои тежки усложнения на дифтиритен гьрлобол — отоци на краката, воден плеврит, белтък в пикочта — някои лекари с по 6 глави лук на ден, изяждани сурови, добивали чудесни резултати; 8 дни пикочта утроявала количеството си, всички отоци изчезвали и болните се възстановявали. Лукът се употребява и външно.
към текста >>

Захарта и клетчатката на лука го правят добро слабително средство.
А лукът съдържа тъкмо тази киселина, поради това той служи като лечебно средство при падане ма косата. Всички билки и растения, които съдържат кремъчна (силициева) киселина, като праза, дюлята и др, се използват за същата цел. Тъй като лукът съдържа и фосфорна киселина, той се препоръчва на ония, които се занимават с умствен труд, също и на нервните. Лукът като храна и лекарство действа чрез солите си, чрез захарта и летливите си масла. На триевите и калциевите соли на лука са образувани от фосфорни, лимонени и други органични киселини, които се превръщат в кръвта в основни (лишиеви) карбонати и неутрализирате вредните кисели ни. Захарта и клетчатката на лука го правят добро слабително средство. Летливите му масла, като се отделят през белите дробове н бъбреците, засилват работата на тия органи. Чрез употребата на лука при някои болни се предизвиква отделянето на пикоч до три литра на денонощие. При някои тежки усложнения на дифтиритен гьрлобол — отоци на краката, воден плеврит, белтък в пикочта — някои лекари с по 6 глави лук на ден, изяждани сурови, добивали чудесни резултати; 8 дни пикочта утроявала количеството си, всички отоци изчезвали и болните се възстановявали. Лукът се употребява и външно. При навяхване на става, при натъртваме, при удар, налагането със счукан суров лук облекчава много болките и отокът бързо спада.
към текста >>

Чрез употребата на лука при някои болни се предизвиква отделянето на пикоч до три литра на денонощие.
Тъй като лукът съдържа и фосфорна киселина, той се препоръчва на ония, които се занимават с умствен труд, също и на нервните. Лукът като храна и лекарство действа чрез солите си, чрез захарта и летливите си масла. На триевите и калциевите соли на лука са образувани от фосфорни, лимонени и други органични киселини, които се превръщат в кръвта в основни (лишиеви) карбонати и неутрализирате вредните кисели ни. Захарта и клетчатката на лука го правят добро слабително средство. Летливите му масла, като се отделят през белите дробове н бъбреците, засилват работата на тия органи. Чрез употребата на лука при някои болни се предизвиква отделянето на пикоч до три литра на денонощие. При някои тежки усложнения на дифтиритен гьрлобол — отоци на краката, воден плеврит, белтък в пикочта — някои лекари с по 6 глави лук на ден, изяждани сурови, добивали чудесни резултати; 8 дни пикочта утроявала количеството си, всички отоци изчезвали и болните се възстановявали. Лукът се употребява и външно. При навяхване на става, при натъртваме, при удар, налагането със счукан суров лук облекчава много болките и отокът бързо спада. При циреи, налагането със сварен или печен лук също действа много добре. Сок от лук или просто смазана глава лук върху ухапано или боднато от насекомо место помага много.
към текста >>

На лука, като храна и лек трябва да отреждаме първо место от зеленчуковите си запаси. в.
При някои тежки усложнения на дифтиритен гьрлобол — отоци на краката, воден плеврит, белтък в пикочта — някои лекари с по 6 глави лук на ден, изяждани сурови, добивали чудесни резултати; 8 дни пикочта утроявала количеството си, всички отоци изчезвали и болните се възстановявали. Лукът се употребява и външно. При навяхване на става, при натъртваме, при удар, налагането със счукан суров лук облекчава много болките и отокът бързо спада. При циреи, налагането със сварен или печен лук също действа много добре. Сок от лук или просто смазана глава лук върху ухапано или боднато от насекомо место помага много. На лука, като храна и лек трябва да отреждаме първо место от зеленчуковите си запаси. в. Народно здраве СПИСЪК на книгите, които доставя редакция в-к Братство Мисията на богомилството, във връзка с мисията на славянството, от Боян Боев. Богомилството е най-високата точка, до която се е издигнал българският дух в миналото. Всеки българин трябва да се запознае с него. В царството на живата природа, книга, в която са посочени основните закони за развитието на индивида и човечеството. Живот за Цялото.
към текста >>

100. -

Поради тази му силна лъчисто активност, лука е бил наречен от Лаковски „растителен радий.“ Става ясно от колко голямо значение е видът на храната, която снабдява не само количествено тялото с белтъчини, захари и мазнини, но и качествено с енергии, които се акумулират от организма.
Значи, живата органическа клетка акумулира (набира) чрез самоиндукторния си апарат енергиите, които храната й доставя чрез витамините. Знае се, че при подлагане храната на висока температура витамините й се разпадат, а с това се лишава организъма от източници на енергии, при което той става по-лесно уязвим от лъчистите трептения на бактериите. Правени са редица опити за изследване тези каталитично магнетични трептения в живата клетка, При изследването не растителните хранителни продукти с установено, че лукът има най-силните излъчвания. Те са били изследвани чрез интеферентната метода за откриване на лъчисти енергии. Спектроскопически излъчванията на лукът се сравняват с ултравиолетовите лъчи. Поради тази му силна лъчисто активност, лука е бил наречен от Лаковски „растителен радий.“ Става ясно от колко голямо значение е видът на храната, която снабдява не само количествено тялото с белтъчини, захари и мазнини, но и качествено с енергии, които се акумулират от организма. От статистиките, правени от Ж. Лаковски, се вижда колко голямо е значението на консумацията на пресни растителни храни, и специално на лук. Лаковски е правил изследвания относно разпространението на болестта рак. Ние знаем днес, че това заболяване се дължи предимно на разстройството на жизнената хармония на един организъм. Според Лаковски, в страни където се употребява малко прясна растителна храна, особено лук, се срещат процентно повече ракови заболявания.
към текста >>

Например, във Франция, където консумацията на прясна растителна храна е така оскъдна, а особена на лука, на 100,000 жители има 143 болни от рак.
От статистиките, правени от Ж. Лаковски, се вижда колко голямо е значението на консумацията на пресни растителни храни, и специално на лук. Лаковски е правил изследвания относно разпространението на болестта рак. Ние знаем днес, че това заболяване се дължи предимно на разстройството на жизнената хармония на един организъм. Според Лаковски, в страни където се употребява малко прясна растителна храна, особено лук, се срещат процентно повече ракови заболявания. Например, във Франция, където консумацията на прясна растителна храна е така оскъдна, а особена на лука, на 100,000 жители има 143 болни от рак. В България, според сведения дадени на Лаковски от нашия проф. П. Стоянов, имаме на същото число жители само 12,5 болни от рак. Нам е известно каква е консумацията на лука като всекидневна подправка в ястията на нашата кухня. От ред други наблюдения, опити и статистики се узнава каква роля имат каталитично-магнегичните излъчвания на храната при поддържане хармонията във вътрешния физиологичен и външния обменен живот ни клетките. Значи, храната снабдява органичната клетка не само с градивния материал от мазнини, белтъчини и въглехидрати, но също така и с акумулирани каталитично магнетични слънчеви лъчисти енергии, които изиграват ролята на регулатори на хармонията във функциите на клетката, каквато регулаторна роля имат секретите на вътрешните жлези на организма.
към текста >>

Нам е известно каква е консумацията на лука като всекидневна подправка в ястията на нашата кухня.
Ние знаем днес, че това заболяване се дължи предимно на разстройството на жизнената хармония на един организъм. Според Лаковски, в страни където се употребява малко прясна растителна храна, особено лук, се срещат процентно повече ракови заболявания. Например, във Франция, където консумацията на прясна растителна храна е така оскъдна, а особена на лука, на 100,000 жители има 143 болни от рак. В България, според сведения дадени на Лаковски от нашия проф. П. Стоянов, имаме на същото число жители само 12,5 болни от рак. Нам е известно каква е консумацията на лука като всекидневна подправка в ястията на нашата кухня. От ред други наблюдения, опити и статистики се узнава каква роля имат каталитично-магнегичните излъчвания на храната при поддържане хармонията във вътрешния физиологичен и външния обменен живот ни клетките. Значи, храната снабдява органичната клетка не само с градивния материал от мазнини, белтъчини и въглехидрати, но също така и с акумулирани каталитично магнетични слънчеви лъчисти енергии, които изиграват ролята на регулатори на хармонията във функциите на клетката, каквато регулаторна роля имат секретите на вътрешните жлези на организма. по Ж. Лаковски
към текста >>

НАГОРЕ

0.2350058555603