Търсене в текстове за 'Лука'

Отива навън и изхвърля боклука.
Но трябва да добавим, че салонът се отопляваше с въглища, както и печката в кухнята. А и ние в бараките се отоплявахме с въглища. Дървата бяха много скъпи по онова време. Минава един час. Асен е изчистил печката, без да си е изцапал пръстите, без да замърси ръкавелите на ризата си и без да падне прашинка върху белия му костюм. Отива навън и изхвърля боклука. Донася дърва, нарежда ги в печката, слага разпалки и хартия и тя е готова да бъде запалена. Той отива и съобщава на Учителя. Учителят идва, поглежда стаята - всичко е чисто. Поглежда печката, изчистена и заредена безукорно. Поглежда Асен - няма частичка прах върху него.
към текста >>

2. 3_17 Истинското подвизаване

След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...".
"Слушам, Учителю! " - радостно възкликва Васил и с радост и с ококорени очи се взира в лицето на Учителя. Учителят започва да говори бавно, като отмерва всяка една своя дума в строго определен ритъм: "Методът е следният. Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с "Отче Наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш: "Отче Наш..." После се навеждаш, с двете ръце хващаш мотиката за дръжката, издигаш я над главата и си казваш: "Който Си на Небесата..." После замахваш с мотиката към земята, правиш първата копка и казваш: "да се свети Името Твое..." Вдигаш мотиката над главата си и казваш: "да дойде Царството Твое..." Правиш с мотиката втората копка и казваш: "да бъде Волята Твоя..." Вдигаш я отново над главата си и казваш: "както на Небето..." Правиш с мотиката третата копка и казваш: "така и на земята". След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: "Хляба наш насъщний, дай го нам днес..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "и прости ни дълговете наши..." После отново я вдигаш до височината на очите си: "както и ние прощаваме на нашите длъжници..." Копваш с мотиката по земята и казваш: "И не въведи нас во изкушение..." Накрая отново я вдигаш и казваш: "но избави нас от лукаваго...". Копаеш отново и казваш: "Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки. Амин". Така повтаряш сто пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: "Бог царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името Му благословено". Ако искаш много да се подвизаваш както досега, можеш да повтаряш молитвата на ден по сто пъти - сутрин, на обед и вечер. Всичко триста пъти." Братът слуша и гледа онемял.
към текста >>

3. 3_31 Истинската работа

Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго".
Пътят на ученика е път на учение в Школата. В молитвата на Господа "Отче наш" имаше много интересни, непознати неща за нас. Затова Учителят веднъж ни поясни така: "В "Отче наш" има израз "и не въвеждай нас во изкушение". Бог не въвежда в изкушение, а хората се въвеждат сами в изкушенията. Тук е погрешен преводът на стария текст. Трябва да се коригира така: "И когато изпаднем в изкушение, избави нас от лукаваго". Ето, това е един метод за духовна работа". Друг път Учителят се усмихна и каза шеговито за същия текст: "и не ни позволявай да правим глупости". Всички ние се засмяхме, защото за нас изкушенията бяха от друг порядък - те идваха от недъзите на нашето естество вътре в нас. Но глупостите, които правехме, те идваха отвън. По този начин се обединиха и изкушенията отвътре, и глупостите отвън и ние вече нямаше къде да се оплакваме, защото пред нас стоеше истинската духовна работа.
към текста >>

4. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Другият път е от лукаваго!
Какво могат да пишат? Ние, които бяхме тук, при Учителя, свършихме тази работа. Ще вземат нашия колективен труд, ще го преведат на съответния език и ще приложат снимките, които направиха Ярмила и Мария или най-малко скици на упражненията по снимките. Това е пътят. Друг път няма. Другият път е от лукаваго! Изберете и намерете истинския път! 4. Проверете след двадесет години, а сега е 1970, проверете след двадесет години как стоят нещата. Ще знае ли някой от вас, че има такъв оригинален труд на трите сестри, с което е изпълнена Волята на Учителя? Ще знае ли някой от вас, че има и снимки на упражненията, направени от Ярмила Менцлова и Мария Тодорова? И ако това не знаете, и ако тези неща не сте ги виждали, знаете ли кой ще бъде виновен тогава?
към текста >>

И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго.
И Борис Николов хвърли дипломата и стана майстор-мозайкаджия. А беше викан нееднократно за асистент в ботаническия факултет, но беше подведен, заедно с другите младежи, от сили, които ги накараха да напуснат университетите и да станат мозайкаджии. През времето на Учителя тази група не влияеше върху Братството, понеже старите приятели движеха цялата организация. Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю. Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят. Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха. Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи.
към текста >>

5. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят.
След отварянето на Школата, спиритически сеанси се правеха и на "Изгрева". Имаше група от Пловдив, която изписа хиляди страници, продиктувани от медиумите. Не по-малка бе и групата във Варна. Учителят постепенно ги превежда от спиритизма към изучаването на Евангелието и започва да им дава задания за проучване. Спиритизмът, според Учителя, дойде, за да покаже, че има движение в духовния свят на онези заминали души, които могат да преминат през материалната бариера, като намерят свой говорител и свой микрофон, чрез който да се изявят. Спиритизмът показва началото на една неоформена, в начална фаза на развитие пролука, която трябва да се създаде между Невидимия свят и физическия свят. Спиритизмът е неоформено учение, защото е движение на онези заминали души, които търсят начин да се проявят в една неорганизирана среда на физическото поле. Ако се намери организиран проводник, то той може да различи откъде идва даден дух, да определи неговата самоличност и да реши дали трябва да бъде пуснат да се прояви чрез него. Една година след заминаването на доктор Миркович през 1905 година, на събора на веригата приятелите замолват Учителя да извика някой от заминалите приятели и по-точно доктор Миркович. Учителят се съгласява и след малко показва на останалите, че духът на доктор Миркович е тук и че Учителят Сам ще предаде неговите думи. Учителят го допусна в себе си и чрез Своите уста Той предава думите на доктор Миркович.
към текста >>

6. 3_56 Богомилското учение и Дървото на живота

Дори поуката от несполуката на богомилското учение също бе забравена.
Обмислям въпроса, за да бъде зададен точно на Учителя. А Учителят ме изчаква да си го оформя мислено и без да ме доизчака да го кажа устно, вдига дясната Си ръка с показалеца напред, прави едно движение, с което иска да каже, че това е Негово нареждане и че това е последното, което има да ми каже по тоя въпрос. "Със силния не се бори, защото ще пострадаш." Научих ли си урока или само ми беше предаден? Разказах го на останалите, но после те го забравиха. А когато дойдоха подобни събития в Школата, този урок беше забравен. Дори поуката от несполуката на богомилското учение също бе забравена. Истината няма нужда от доказателство. Светът на Истината е Свят на Божествения Дух. Неговото проявление е навсякъде, а цялата Природа, целият човешки свят е обективен свят на този Божествен Дух. Можеше ли това да се разбере? Можеше - само от онзи, който можеше да обхване миналото, настоящето и бъдещето, защото връзката между онези епохи беше връзката, създадена от Духа, Който слизаше и Духа, който възлизаше.
към текста >>

7. 3_68 Самозванецът

То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил.
Да обича Бога, ближните си, народа си и да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал за благото на човека. Армията е орган на държавата за запазване на народа и за поддържане порядъка на държавата. Семейството е образ какъв трябва да бъде народът, каква трябва да бъде религията и държавата. Бащата и майката са образ на ония, които ще бъдат бъдещи управници на държавата." С горният цитат, Учителят дава отговор какво представлява Реалният порядък, за който Той говори в писмото си до Михаил. А за Идеалния порядък, в който влизат Бог, Природа и Человек, обясненията ще намерите в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, което е Слово на Бога, изказано е на български и е напечатано на български. То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство.
към текста >>

8. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си.
Аз отговорих, че през трите години на учителствуването ми не съм имала възможност да свиря, но сега съзнателно искам да уча, затова ги моля да ме приемат. Сашо Попов каза: "Хайде, хайде, тя ще се оправи, нека я вземем". По този начин бях приета в специалния отдел при Сашо Попов. Отново видях голямата милост и любов на Учителя и Неговата благословия в новия ми път - чрез поздрава, който Той изпрати на Сашо Попов. Без този поздрав не зная какво щеше да бъде. Зарадвана, че бях приета като студентка в Консерваторията, аз разказах на Асенчо Арнаудов за сполуката си. На другия ден той ми разказа, че Учителят, като го срещнал, запитал го какво съм направила. Асенчо Му казал, че съм приета. Тогава Учителят казал: "Много хубаво е направила." Думите на Учителя ме успокоиха. Отново пред мен изпъкна образът Му и затворените Му очи. Навярно тогава, виждайки моето минало и бъдеще, е видял моите възможности в предстоящия ми изпит и затова именно е изпратил поздрав до Сашо Попов.
към текста >>

9. 5_44 Учителят и царуването на цар Борис III

Като изваждах изгнилата дъска, отвътре се отвори пролука от 15 сантиметра и там намерих този вързоп.
Така че ние проверихме думите на Учителя дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе слава. През 1946 година ме викнаха да ремонтирам бараката на Любомир Лулчев. Поправих покрива, заковах някои дъски и когато трябваше да подменям една изгнила дъска, там за моя изненада намерих един вързоп. Бараките бяха сковани отвън и отвътре с по един ред дъски, като между двата реда имаше пространство около 10-15 сантиметра. Понякога там се слагаха разни материали за изолация от студа. Като изваждах изгнилата дъска, отвътре се отвори пролука от 15 сантиметра и там намерих този вързоп. Развързах го и какво да видя. Това бе дневникът на Лулчев. И понеже Невена Неделчева бе ме извикала да ремонтирам бараката, аз предадох дневника на Лулчев на нея, за да го съхранява. Защото това бяха разговори с Учителя, записани от него. С Лулчев аз не съм имал никакви отношения, както и вземане-даване по времето на Учителя.
към текста >>

10. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

13 февруари 1899 год., гр. Варна

Обратното е от лукаваго!
И затова тези сили държат снимките и негативите и не ги предават, защото като ги укриват, укриват и себе си, че със своята дейност в чужбина са работили срещу делото на Учителя. Ето, такава е истината! А главната вина за този проблем носи Борис Николов, който не ми предаде негативите, въпреки че знаеше, че аз работех с неговата съпруга Мария Тодорова и че аз свърших нейната работа! Фактът, че публикувам от негово име един изключителен материал, на който той е авторът и който аз съм записал, означава, че изводът трябва да се направи от всеки един, който е застъпник за Школата на Учителя. Когато се работи за Бога, когато се работи за Великия Учител и Неговото Дело, се работи с чистота, безкористие и преданост, защото това са методи на Бялото Братство. Обратното е от лукаваго! Този труд е авторски труд и е плод на многогодишен труд. Материалът е истинен и верен. Той бе записан чрез магнетофонни записи, както и чрез записки, направени от мен през различните години на моето издирване. Поместваме една незначителна част от спомените на тези приятели като смятаме, че с това няма да накърним техния авторски труд, който ще излезе поименно след много време. Поради невъзможността да се обхване този материал и да се представят опитностите на всички ученици, то той ще бъде представен в няколко тома.
към текста >>

11. V. СВИДЕТЕЛСТВАТА ГОСПОДНИ

Знай, че стоиш пред Мене, твоят Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци.
Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здраВе и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото Дело? Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя Глас и Моите Съвети, когато ти говоря? Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш? БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, твоят Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух и да се обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който от сега ставаш Мой, поверяваш всичко в Моите ръце. От сега Аз Сам ще те ръководя, Сам ще промишлявам и уреждам всичко за тебе. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите крила.
към текста >>

12. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго.
Когато някой человек затвори своите очи и сърце и каже в себе си: „Няма мен кой да ме вижда, аз сам трябва да се грижа за всичко, за себе си“, той вече е извършил греха в своето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непростими средства почва да изпълнява. Такова едно дело, колкото успешно и да е, няма в себе си Божието благословение. Скоро или късно, краят ще е гибелен. В светът само Бог има правото да създава и урежда живота, според както иска. Всякой, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява Неговата добра и блага Воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, какъвто и да е, каквото и положение да занимава, ще се намери един ден в това място и положение, в което само бесовете на поднебесная обитават. Грехът в живота е двояк; когато една душа върши всичко според щението на своето сърце и се отрича от Господа да е Той господар и когато една душа възпира Духа в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа от да го извърши чрез него. Виждам сега, че моите казвания те безпокоят, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление, но не бой се. Трябва да се осветлиш сам от себе си и да приемеш истината като виделина в душата си, да ти покаже кое е добро, кое е лошо. Грехът се почва от сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, което беше скрито, става вече явно, т.е.
към текста >>

13. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега.
Решавал си да сториш много работи и не си могъл да ги сториш. И защо? Ето това е то. Защото са били празни и суетни и Бог не е искал ти да губиш времето си на живота напразно. Той ги е възбранил, защото те е любил и е желал твоето добро, както никой друг. Ти си считал всичко това за удар на несполука, за нещастие на сърцето ти, но помисли, ако ти се беше позволило да извършиш всичко, где щеше да бъдеш сега. Не, не. Благодари. Твоят живот има по-високо назначение. Твоята съдба е определена от Бога за нещо по-добро. Ти нямаш нищо общо с враговете Божии и с техните безумства, ако те и да са се мъчили да те вплетат в своите мрежи и да те лишат от наградата, която ти се пада. Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения.
към текста >>

14. Разговор Третий. Храната и Словото

Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами.
Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли? Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго освен едно извинение да изнасили истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди-кой си стих, ами другояче и то защо, само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие, Той Господ сам, Който беше самата Истина, да говори и свидетелствува за самата Истина, която беше Той сам скритият и съкровеният Господ на мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго освен това, когато дойде Слънцето на живота.
към текста >>

Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
Ти си затворил като человек очите си и казваш на себе си: „Аз не виждам вече никого“. Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого“. И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си, че я няма. Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай прочее.
към текста >>

15. Разговор Четвъртий. Животът и възраждането

А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго.
Аз ти казвам това, който съм те ръководил от самото начало и съм те побуждавал вътрешно с неуморима сила да четеш словото ми, да се трудиш да ходиш по стъпките ми, да се молиш и да желаеш върховната благодат от Господа Бога и да се въдворяваш и въстановяваш в Него постоянно. И сега, Аз съм, който се застъпям за теб и желая ти да растеш в познанието на Истината, която ще те направи свободен. Предупреждавам те от сега, да се пазиш от всякой грях, волен или неволен, явен или таен. Грехът нищо не може да го извини и никой не може да го поправи, освен един Бог и Господ. Грехът, тази измяна на дявола, това негово творение, дръж го настрани и пази душата си с всичкото си пазение, което Духът може да извърши за теб. А сега, сам Господ на мира да те съблюдава в своето си име от всичките ухищрения на лукаваго. Тия са думите на живота, които ти повтарям и които нося в духът си за теб. Подвизавай се пред лицето ми с оная блага, пристойна вяра и свята любов, която сам Бог ражда с действието на Духа си. И бъди творител на Словото, като вършиш всичко, което е Единому Богу угодно и благоприятно. Ето, ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала и сам Господ Бог на мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствувал за Истината.
към текста >>

Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия гдето се изпълня, но Моята.
Ето, ще замлъкнат всичките зли уста и ще се спре всеки злословен език на пъкала и сам Господ Бог на мира ще се възцари. Ето това е моето свидетелство да знаеш, което съм свидетелствувал за Истината. И когато те осени Духът на Истината, да знаеш, че Аз съм говорил това, твоя Господ, който мъртав бях и сега съм Жив и действувам за твоята душа; и в моите ръце са ключовете на ада. Аз отварям и Аз затварям и зная всичко, което се върши в поднебесная. Няма никоя вражия сила, която да може да укрие своите действия от Моето око. Ето това ти съобщавам да знаеш, че не е волята на лукавия гдето се изпълня, но Моята. И овцете, които имам, никой не може да ги заграби от Моята ръка. Да се не бои твоето сърце. Струвай всичко, което ти казва Моя свят дух. Божиите работи и Божиите слова се проверяват чрез дела в живота. Не който иска и който се стреми сам, но на когото Бог е дал доброволно от своя дар, нему принадлежи всичко.
към текста >>

16. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Борис Николов- Блага Тачева

96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола.
96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил. На осми октомври 1898 год. Ангел Елохил, като Ангел на Завета Господен, се явява пред Учителя Дънов и Му предава „Призвание към народа ми, български синове на семейството славянско", което бе отпечатано през май 1994 год. от Издателство Бяло Братство под ISBN 954-8091 -16-Х, като бе придружено с обяснителни бележки. 2. „Изпитът, който ти беше даден, да се бориш лично с Княза на този свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи да покаже Твоята вътрешна духовна сила, че си този, който е верен във всичко... „ (Стр. 96 от ръкописа.) Учителят Петър Дънов разказва целия този случай в своята кореспонденция с Пеню Киров, като ние я предаваме дословно: „Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата Милост, която ви подържа постоянно и ви пази от всичките лукави похищрения на дявола. Господ е вече възтържествувал. Гпавата на тая старовременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ.
към текста >>

Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне.
Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19. миналия (месец) Аз видях нашия Господ. Ние двама смазахме главата на една голяма змия.,Един от нашите големи врагове е премахнат." (Писмо от 4.4.1399 г. гр. варна.) „Аз се моля за вази, Бог да ви укрупява в Дух и Сила, да растете във всяка благодат и Мъдрост Божия. Моля се, щото Бог да осуети всичките лукави замисли на дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и погълне. Но Неговото време се е свършило, Неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии. (Виж Откровение от Йоана, 20 гл., ст. 1-3.) На 19 март Мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и велика змия, цяло страшилище. Това е един от най-добрите знаци, които Бог ми е подарил да видя, че Неговата Сила е непобедима. Да, любезни мои братя, нашият главен враг е победен вече, Господ Исус му е смазал вече главата.
към текста >>

17. 39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК

Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука.
Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички. Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна. Остана опита, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителят простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита." Ето това бе мнението на Учителя. А сега умувайте, търсете поука и внимавайте. Да не дойдете до нашето разочарование, защото Високият Идеал, той е недосегаем за човешки ръце. Този разказ за комуната в гр.
към текста >>

18. 56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА

Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия".
Сестрите наричаха тази чешма „Яйцето", защото отгоре бе сложена една архитектурна кръгла форма. Има я на снимка. А другата чешма бе по-голяма и също я направихме с Бертоли. Дадохме й подходяща външна форма. Стана въпрос какви фигури да изработим от мозайка на самата стена от лицевата страна на чешмата. Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия". Художничката Щилянова, която ги бе изработила на скици ни ги предаде, а ние ги изработихме от мозайка и ги моделирахме. Обаче Учителят не беше доволен от това. Тогава ние потърсихме други картини от художници. И тях не одобри. Накрая каза: „Не, тук ще изпишете сърничка, която пасе.
към текста >>

19. 91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА

ОТЧЕ НАШ КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО ТИ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТИ ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ КАКТО НА НЕБЕТО ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ И НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ НО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГО ЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН.
В първите три дни се произнася само „Отче наш" и се размишлява върху вътрешния, мистичния смисъл на тия две думи. В следващите три дни се размишлява върху думите „Който си" и т. н. докато се завърши цялата молитва до 22 март. Всеки ден ще се почва молитвата от началото и като се дойде до определената част, ще се спрем и ще размишляваме върху тая част. А ако в някои градове това упражнение се получи по-късно, то ще се размишлява не по три дни, а по един или два дни, за да може цялата молитва да се завърши до определения срок. ОТЧЕ НАШ КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА ДА СЕ СВЕТИ ИМЕТО ТИ ДА ДОЙДЕ ЦАРСТВОТО ТИ ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТИ КАКТО НА НЕБЕТО ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА ХЛЯБЪТ НАШ НАСЪЩНИЙ ДАЙ ГО НАМ ДНЕС И ПРОСТИ ДЪЛГОВЕТЕ НАШИ КАКТО Й НИЕ ПРОЩАВАМЕ - НА НАШИТЕ ДЛЪЖНИЦИ И НЕ НИ ВЪВЕЖДАЙ В ИЗКУШЕНИЕ НО ИЗБАВИ НАС ОТ ЛУКАВАГО ЗАЩОТО Е ТВОЕ ЦАРСТВОТО И СИЛАТА И СЛАВАТА ЗА ВИНАГИ АМИН. * * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя, на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА. Още три месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март.
към текста >>

20. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Но отново несполука.
" Учителят я изпя. Опита се сестра Тодора, но не знае какви стъпки да даде и да сложи на мелодията. А мелодията беше простичка и семпла. След това излезе и Неделчо Попов, който е също от село, от Родопите и той се опита да тури стъпки на тази мелодия, но все несполучливи. Станаха и други да опитат. Но отново несполука. Тогава Учителят стана: „Аз ще ви покажа истинските стъпки." Тогава ние видяхме как мелодия и движение се събраха в една хармония. Тогава Учителят се малко позамисли, спря се и се съсредоточи в себе си. Дойде Му някаква идея. И вече забрави за нас. Ние започнахме да си играем тези стъпки и да пеем мелодията.
към текста >>

21. 150. СПИРИТИЗМЪТ НА ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ ОТ ШКОЛАТА. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Съществува закон: „За да бъдеш свободен от влиянието на нисшите духове, не трябва да имаш в ума си техните планове." В молитвата е казано: „Изпрати ни Духът си да ни пази от всяко зло и лукаво помишление".
Дори изпраща едно писмо до един приятел, където строго го пита: „Докога ще се занимаваш с духове и докога ще ставаш тяхна играчка? " Школата има много смешни и трагични опитности и те са поучителни. Духовете обсебват човеците и ги карат да изпълняват техните желания. Колко трябва да бъде бдителен човек, за да бъде свободен от техните влияния. Каква е охраната на духовете? Съществува закон: „За да бъдеш свободен от влиянието на нисшите духове, не трябва да имаш в ума си техните планове." В молитвата е казано: „Изпрати ни Духът си да ни пази от всяко зло и лукаво помишление". Чрез светлината, знанието и мисълта ще виждаш и ще различаваш. Като опазваш себе си, тъй ще опазиш Божественото Учение чисто. Това е една и съща работа. Старите братя, които заварихме при откриването на Школата през 1922 г. се занимаваха със спиритизъм.
към текста >>

22. 161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ

И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа".
161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ След известно време нападките във вестниците срещу Учителя са се насочили към един факт. Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу Петър Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща. Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за това. Те проследявали всеки, който воювал срещу Учителя какво ще му се случи. След известно време му се случва нещо и той си заминава. И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа". Е, нашите не злорадстваха, по искаха да покажат, че който наруши окултния закон след това си носи последствията. Тогава хората не разбираха от тези неща и предизвикаха вестниците да пишат за тези неща като сензация. И тогава Учителят отново е извикан в Обществената безопасност. Този път го разпитва най-върлият следовател. Застъпник на реда в царщината.
към текста >>

23. 163. ПОДПАЛВАЧИТЕ

Като пийнали и им се развързали езиците започнали да се оплакват от несполуката си.
Цяла нощ осветлението свети и осветява всичко наоколо. Братята и сестрите спят, а подпалвачите с тенекиите газ чакат в гората и се чудят какво ли събрание имат дъновистите през нощта, че светят. Чакат ги да си легнат, да угасят осветлението, че да дойдат и да ни запалят. Но осветлението не угаснало и след като чакали цяла нощ сутринта на видело си отишли. Ядосани от чакането решили да се отбият в най-близката кръчма и да угасят с вино и ракия яростта си. Като пийнали и им се развързали езиците започнали да се оплакват от несполуката си. Хапнали, пийнали и накрая си отишли и оставили тенекиите на кръчмаря. Стояли известно време и кръчмаря решил да ги продаде. Вижда един от нашите приятели на Изгрева и го пита: „Вие нали търсихте газ за газовите лампи и за газовите примуси? " Тогава някой от нашите си готвеха на газови примуси, които се зареждаха с обикновена газ. Бяха много практични и удобни.
към текста >>

24. 166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ KOTAPOB и ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА

гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки.
166. МЕТЕРЕОЛОГЪТ ИГНАТ КОТАРОВ И ВЪЗДУШНАТА ТРЕВОГА По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943-44 г. гражданската отбрана на града бе наредила на всички софиянци да затъмнят прозорците си с черна хартия, за да не се вижда пролука на светлинка като смятаха, че самолетите няма да открият своите цели за бомбардировки. По време на въздушна тревога, която се даваше под команда се включваха всички сирени на града. Наставаше зловещ вой от сирени. Страх и паника. След известно време се чуваше бученето на самолетите, които бомбардираха и през деня и през нощта. През нощта спускаха чрез парашути осветителни тела, които осветяваха всичко под тях и самолетите спокойно бомбардираха набелязаните цели.
към текста >>

25. 192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА

от Лука, гл.
Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата. А Той им рече: „Ето, щом влезете в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода. Идете след него, в дома в който влезе и речете на стопанина на къщата: Учителят каза на тебе: де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата? И той ще ви посочи Горницата голяма, постлана, там пригответе. И като отидоха намериха както им рече и приготвиха пасхата." (Ев. от Лука, гл. 22 ст. 10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода. А тук в село Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко. Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват.
към текста >>

26. 14. ЗАКОНЪТ ЗА ОПУЛЕНС

14. Законът за опуленс Това е Законът за сполуката, за късмета, за изобилието в Любовта.
14. Законът за опуленс Това е Законът за сполуката, за късмета, за изобилието в Любовта. Той гласи: „Каквото правиш, прави го заради Господа. Каквото искаш да постигнеш, представи си го живо и то ще стане! " Божествените работници работят по този закон. Като имат ясна картина за това, което желаят, то се реализира. Ние принадлежим към Големия живот.
към текста >>

27. 64. ПИСАНО Е

Чистили какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна.
Притичват се и те да помогнат. Събират от земята пръснати житни зрънца. Като ги събират Учителят казва: „Писано е, да се не изгуби нищо! ", помълчал и добавил: „От Словото Божие". А сестрите същия ден чистили жито, за да сварят. Чистили какво чистили и изхвърлили заедно с боклука и чисти зърна. Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо.
към текста >>

Но другите около мен го изхвърлиха на боклука.
Тях се навел да събере Учителят. Събрал ги и ги дал на един брат да ги прибере. Този брат бях аз - брат Борис. И затова на мен се даде задачата да се грижа за печатаното и непечатаното Слово на Учителя и аз го опазих. Не изгубих нищо. Но другите около мен го изхвърлиха на боклука. Защо и как стана това - ще го разкажа, когато му дойде времето и мястото.
към текста >>

28. 136. ДЕНЯТ НА ЖРЕБИЕТО СЕ ОТЛАГА

Ще прочетете и ще го научите в Евангелие на Лука, гл.
" Завежда ги в салона, където вече е било изложено тялото на Учителя. Акцията против Братството, която беше замислена тогава, се отложи за няколко години. Накрая хвърлиха жребие и си разделиха дрехите Му, а Него Го повисиха на кръста. Така дойде време, че взеха Изгрева, изгориха книгите на Учителя и накрая разрушиха Изгрева през 1972 г. А какво ще стане по-нататък? Ще прочетете и ще го научите в Евангелие на Лука, гл. 23, стих 28-34.
към текста >>

29. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

Види се на много врата трябва да хлопаме докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука.
3. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ Любезни д-р Миркович Нови Пазар, 4 ноември 1899 г. Писмото ви от 25. миналия месец заедно с книгата и колета получих. Аз ви благодаря сърдечно, заради вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: „Онова, което сърцето ви желае да стори засега, сто рете макар и да не сполучите. Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър урок за себе си. Божият път, който Господ нашият Спасител ще ви от крие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в ду шата ви ще ви изведе най-после към желаната цел, защото ще извършите Не говата Воля". От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля. От Кирова днес приех едно писмо, в което иска моето мнение и съ вет върху един важен Евангелски въпрос.
към текста >>

30. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

от Лука 19 гл.
7. ПОСВЕЩЕНИЕ „И като наближи видя града, плака за него и казваше: - Да би знаял ти, да, ти поне в този твой ден това, което служи за мира ти. Но сега то е скрито от очите ти. Защото ще дойдат връх тебе дни когато твоите неприятели ще издигнат окопи около теб, и ще те обсадят, и ще те стеснят отвред, и ще те разорят, и ще избият жителите ти, и нема да остане в теб камък на камък, защото ти не позна времето когато беше посетен." (Еванг. от Лука 19 гл. 41-45 ст.) Христос говори с прискърбие за трагедията на човека - „Ти не позна времето когато беше посетен." - Трагичната среща на малкия живот с Големия живот. Наистина нема по голямо благословение от това да те посети Господ, но нема и по-голямо нещастие от това да не узнаеш времето когато си бил посетен. Има наука пророческа, тя изучава законите на живота. В древността тя се е изучавала във висшите духовни школи - и днес Тя пак се изучава. Когато Учителят дойде в един народ, Той носи живот и знание за културата, която иде.
към текста >>

31. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

" Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път!
Много ми послужиха твоите „Астрономически Вечери", Джейнс, Д. Спенсер, Харгрив, Беляев, Воронцов и др., но разбира се Учителят най-много в своите Беседи, където в четириизмерния свят, казаното от Него се сумира, координира и дава ясна представа за един друг, реален свят, който все пак си съществува, макар и ние да не можем съвсем ясно да си го представим, но го усещаме, макар и да не можем никому да го докажем. На 2611.т. т. аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец! " Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път! Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от студ в моя „дворец" летях из пътищата на нашата земна съседка. Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ! Изпращам ти няколко стихотворения, някои от които вече съм изпратила за 22 март на нашите приятели из провинцията. 12.Х11. 1961 г. С привет: Олга Славчева Бележка от брат Борис: Това писмо и стиховете от Олга Славчева бяха ми изпратени на 12.Х11.
към текста >>

32. 17. ЕКСКУРЗИЯ ДО ЧЕРНИ ВРЪХ

Лука гл.
Сега ще ви прочета една малка беседа, която Учителят държа именно тук, на тази поляна. Стенографирана е от Савка Керемидчиева, а аз съм я дешифрирал и я давам. Беседата е озаглавена: ДВЕТЕ БОЖЕСТВЕНИ ПОСЕЩЕНИЯДобрата молитва, В начало бе Словото, Молитва за Царството, Размишление, Отче наш. (Това бе сутрешния наряд). Сега следва беседата: „Ще ви прочета Ев. Лука гл. 1 "(Учителят я прочете, след туй изпяхме Духът Божий.) „Аз ще ви говоря сега малко. Между всички събития в живота има една дълбока вътрешна връзка. Това, което прочетох в тази глава е едно далечно събитие, което е станало преди 2 хиляди години. Тези, които не разбират Писанията казват: „Блажени са онези, които Господ е посетил тогаз". Но това е иносказателно.
към текста >>

33. 20. ЕКСКУРЗИЯ ДО 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1942 г.

Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони.
Учителят я отсече с нож и тя спря. Спря изведнъж. Но ние не можехме вече да останем под платното и излезнахме навън, а там лед 15 см покрил всичко. Стана студено. Щем не щем се върнахме в братската кухня, която бе иззидана с камъни, покрита с плочи и, в която имаше голямо огнище. Щем не щем изчистихме боклука, където са лежали животните, изнесохме тора от добитъка и с клекови клони направихме нещо като общ нар около огнището, а на Учителя направихме подобно на щъркелово гнездо от клони. Опънахме платнището, което имахме към отвора на кухнята и стана като затворена стая. Накладохме огъня и турнахме чайника. Стана топло като в къща. Разбира се след туй носим дърва. Клекове имаше, с брадвичката сечем и поддържаме огъня.
към текста >>

34. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА Да се устрои един лагер в онези години беше много трудно. Ние нямахме още опит за устройване на лагер високо в планината. Всяка година прибавяхме нещо ново в нашия опит. - Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята. Огнището и печката е в ред, казаните са отгоре, сложен е комин, насечени са дърва и вече кухнята работи за дежурните и за работната група. Следващото нещо, което се правеше, това е банята.
към текста >>

35. 63. ИСТИНАТА ЗА АНГЕЛА ПРИКОВАН В ПЛЪТТА

В момента Учителят леко с бастуна си разтворил кръга, който е бил около Него, една сестра и един брат се отместили и се отворила една пролука, през която Учителят погледнал към поляната, посочил с бастуна си към едного и казал: „Ето един брат, който ще ви покаже как се държи изпит за ученик в Школата на Бялото Братство." Всички се обърнали към този брат.
Затова смятаме, че не ще бъде далеч времето, когато тези сили отново ще се явят, за да се опитат да посегнат отново върху Словото на Учителя. И тогава онези, които са прочели тези редове на „Окованият ангел" ще разберат, че и други преди тях са минали през изпитания, за да защитят името си на ученици от Школата на Учителя. Като пример ще разкажем един случай, който многократно ми е бил разказван от онези съвременници на Учителя, които бяха целували десницата Му и бяха слушали живото Му Слово. Един ден, по времето на Учителя, на Изгрева около Него са се били събрали една групичка от няколко братя и сестри. Водил се е някакъв разговор. В момента Учителят леко с бастуна си разтворил кръга, който е бил около Него, една сестра и един брат се отместили и се отворила една пролука, през която Учителят погледнал към поляната, посочил с бастуна си към едного и казал: „Ето един брат, който ще ви покаже как се държи изпит за ученик в Школата на Бялото Братство." Всички се обърнали към този брат. Този брат стоял на 30 метра от тях, гледал ги и не смеел да се приближи към групичката около Учителят, за да не би да наруши и смути разговора на Учителя с приятелите. Минали години и всички, които са били тогава около Учителя, то по време на процеса срещу Братството 1957/58 г. се отдръпват и отричат. Останал само този брат да държи изпита си на ученик от Школата на Учителя -на Всемировия Учител Беинса Дуно. Този брат е бил БОРИС НИКОЛОВ.
към текста >>

36. 66. РАДОСТТА

Евангелия: Матей 28 глава, 16 до края Марко 12 глава 1 до 12 Лука 17 глава 20 до края Исана 14 глава 1 до 14 6.Беседата „Свещения час", от томчето „Пътят на ученика" 7.
Брат Борис НАРЯДА за 27 декември 1974 г. 1. Добрата молитва 2. 91 псалом 3. Молитвата на Царството 4. Духът Божий 5. Евангелия: Матей 28 глава, 16 до края Марко 12 глава 1 до 12 Лука 17 глава 20 до края Исана 14 глава 1 до 14 6.Беседата „Свещения час", от томчето „Пътят на ученика" 7. Бог е Любов 8. Отче наш
към текста >>

37. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота.
Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище. Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я Вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее - друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо.
към текста >>

38. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

По-късно Иван Явашев при една злополука почива.
По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г. от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна. По-късно Иван Явашев при една злополука почива. В стопанството работят петимата братя Маркови - Симеон, Никола, Рашко, Йордан и Стою. Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота. Но другите се противопоставят. Затова на 30 декември 1935 г. решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса.
към текста >>

39. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави.
Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен.
към текста >>

Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота.
Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва.
към текста >>

40. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

Това е Преображение Господне (Лука гл.9, ст.
ВСЕ и ВСЯ означават: Всичко и навсякъде, всичко и всички, навсякъде във всичко. И затова Учителят Дънов говори, че Емануил е единственият ангел, въплътил се на земята в плът и кръв. 1. А това е слизането и раждането на Исуса като човек на земята. 2. Това е слизането на Божественият Дух върху Исуса и новораждането Му чрез Дух. 3. Това е вселяването на Христовия Дух в Исуса на планината Тавор и приемането на Славата Божия и приемайки Божият Образ. Това е Преображение Господне (Лука гл.9, ст. 28-36; Мат. гл.17, ст. 1-9; Марк гл.9, ст. 2-10) Затова Учителят Дънов казва, че Бог - Син - Елохим е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил - Бог с нас и Бог между нас. Бог - Син - Елохим = Исус Христос = Син Божий На 13 август 1907 г., в дома на евреина Барух във Варна, се открива осмия събор на веригата от Учителя Дънов.
към текста >>

Лука гл.4, ст.41) 5.
И рече им Исус: „Истина, истина ви казвам: Преди да бъде Авраам Аз съм." (Ев Йоана гл.8, ст.58) 2. Исус Христос е Истият, вчера и днес и до века (Евреем гл.13, ст.8) 3. Защото всичките Божии обещания в него са: Да и в него Амин за Славата Божия чрез вас (II. Кор. гл.1, ст.20) 4. Ти си Христос, Син на Божа живаго (Ев. Лука гл.4, ст.41) 5. И Мелхиседек, цар Салимски, изнесе хляб и вино, а той беше свещеник на Бога Вишнаго. И благослови го и рече: „Да бъде благословен Авраам от Елохима. (Могъщия Бог) (От Бога Вишнаго). Владетеля на Небето и земята (Битие гл.14, ст.18-19) 6. Благодат вам и мир от Тогози, Който е и Който е бил, и Който иде и от Седемте Духове, Които са пред Неговия престол.
към текста >>

41. І.8. ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС

Галилей Величков

20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата.
Въпреки бавната им походка те никога не закъсняваха и с достойнство и разположение заемаха местата си до катедрата, пред стенографската маса. Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие. УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията?
към текста >>

Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли.
Случаят е такъв. УЧИТЕЛЯТ започна лекцията си с Христовата проповед на планината (Матея, гл. 5, от 1 до 12 стр.) Прочете бавно едно по едно Блаженствата, след това обърна няколко страници и прочете 6 гл. от стр. 20-23 на евангелието от Лука, където са отбелязани само няколко от Блаженствата. Сложи лупата на катедрата и каза: - Лука не е бил на планината с Христа и затова споменава само няколко от Блаженствата, разказани му от учениците, за разлика от Матея, който е жив свидетел на тази беседа и е отбелязал девет от прочутите мисли. Това показва, колко по-пълен е спомена на онзи, който лично е преживял дадено събитие. УЧИТЕЛЯТ наново прелисти страниците на евангелията и се спря на гл. 5 от Матея, повдигна глава и погледа Му премина през препълнения салон и запита: - Кой от вас може да си спомни тази проповед? Кой ще продължи незаписаното в евангелията? Изречените от Христа блаженства не са само девет?
към текста >>

42. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Галилей Величков

С изключение на Павла и Лука, които са имали образование, останалите са били необразовани.
- Но, мислите ли, че оттогава до днес съзнанието на ученика не се е развивало? Отговарям Ви - в сравнение със съзнанието на Христовите ученици, вашите съзнания са много по-развити. Друго. Външно Вие не наподобявате учениците на Христовата школа. Но това не е необходимо. Епохата по времето на Христа е дала отражение върху образите им, бита им. С изключение на Павла и Лука, които са имали образование, останалите са били необразовани. Без четмо. Без писмо, в настоящ смисъл на тези думи. Ето защо, над тях Духът е излял своята благодат. Те са имали Дух, разполагали са със сили. Но има още един закон.
към текста >>

43. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА

Галилей Величков

Несполуката ме натъжи.
Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса. Тананикайки отделни пасажи, подредих масата за работа, поставих цигулката и до нея нотния лист. За момент замълчах и исках да си припомня началните тактове. Това съзнателно умуване и подготовката като че ли прогониха мотива и не само, че не си спомних началните тактове, но въобще нищо не звучеше в ухото ми! Мелодичната линия отлетя в забвение. Несполуката ме натъжи. Не бях доволен от себе си. Реших да споделя този случай с УЧИТЕЛЯ. В малкият салон имаше братска вечеря. До УЧИТЕЛЯ имаше свободно място. Той ме покани.
към текста >>

Изказах и недоволството си от несполуката.
Заех мястото. Взех участие във вечерята, но мисълта за преживяния сън не ме напуща. Настъпи очаквания момент. Той ме запитва: - Записал ли си нещо ново? Вместо отговор - разправих случилото се. Изказах и недоволството си от несполуката. - Бъди готов! В понеделник към 8 часа вечерта, мотива пак ще чуеш. Запиши го! - каза УЧИТЕЛЯТ и продължи разговорите си с приятелите. ... Определеният час настъпи.
към текста >>

44. 3.06. Обещаното заминаване

НЕСТОР ИЛИЕВ

" „Сега е вече време, приготви се за заминаване, пък Аз, от своя страна, ще изпратя да те посрещнат Пеню Киров и Гарвалов." И така завършва този случай с нашият брат, офицера, който от злополуката беше ослепял.
Съпругата ви, както виждаме, е приготвила доста вкусни ястия и сега сме ние и физически разположени, да се поразговаряме." А той отговаря: „Да, така е, но това е само едната част, съществената е друга, друга е причината, че съм ви поканил." А тя му казва: „Кажи, брат, другата причина! " И той разказва, как помолил той Учителя да го предупреди, когато наближи време за заминаване, да бъде уведомен и как впоследствие той се учудвал, че няма кой да го уведоми, понеже Учителят беше си заминал. „А сега, драги брат и сестра, уведомен съм. Учителят дойде онзи ден, яви ми се и ми каза: „Ти нали се интересуваше да знаеш, кога ще си заминеш? " „Да, Учителю! " „Сега е вече време, приготви се за заминаване, пък Аз, от своя страна, ще изпратя да те посрещнат Пеню Киров и Гарвалов." И така завършва този случай с нашият брат, офицера, който от злополуката беше ослепял. И сега удовлетворен, че го уведомява не кой да е, а Учителят, и разбира се за негова, за слава Божия и за Негова радост, ще му изпрати двама наши заминали приятели - Пеню Киров и Гарвалов. След няколко дни той си замина, т.е. почина. Обещаното уведомяване и обещаното заминаване се изпълни. Човек слиза на земята и възлиза от нея при строго определено време.
към текста >>

45. 5.22. Как да се играе Паневритмията

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили.
Та като почнат да играят, между двойките да има разстояние само една ръка. А сега какво правят? Те играят, а разстоянието между двойките е два-три метра. Значи, това не е по Учителя. А защо трябва да има само една ръка разстояние между двойките? Защото се получава празно пространство в кръга, получава се пролука и през тази пролука влизат тъмните сили. Тези пролуки Учителят ги беше нарекъл „врати", а понякога ги назоваваше и „порти". Обикновено казваше: „Затваряйте портите! " Това означава, че трябва да скъсим разстоянието между двойките. А като скъсим разстоянието между двойките и получим една ръка разстояние от двойка до двойка, то автоматически се променя големината на кръга и той заема своето естествено положение. Веднъж една сестра запита: „Учителю, страшни ли са тези порти?
към текста >>

46. 7.Духът на Истината и Духът на Заблуждението 1. РАЗПНИ ГО

Д-р Стратев започва да крещи срещу книгата, и че трябва да се изхвърли на боклука.
Книгата бе представена на членовете от духовно общество „Бяло братство" на онова място, където те се събират. След няколко дни в дома на Йоанна Стратева пристига д-р Илиян Стра-тев, който в момента бе Председател на братския съвет на същото общество. Идва вбесен, след като научава, че във втората стая са внесени 300 броя книги. Бива придружен от племенницата на Савка Керемидчиева, която се нарича Фрося. Двамата вдигат скандал на Кина Рангелова, която е 80-годишна, че е настанила въпросната книга в свободната стая. Д-р Стратев започва да крещи срещу книгата, и че трябва да се изхвърли на боклука. Настоява да се изхвърлят книгите навън. Леля Кина едвам не припаднала. Накрая се намира един младеж, на име Илья, руснак, който преди време живееше там. Той пренася книгите в стаята на леля Кина, която е скована барака и там успяват да ги вместят. През цялото това време д-р Илия Стратев бълва ругатни срещу книгата и авторът.
към текста >>

47. 7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ

Брат му изхвърлил всички стъклени негативи на боклука, за да изпразни един здрав дървен сандък, в който те били сложени.
Трябваше да се извадят всички негативи. Пеню Киров беше споделил с мен, че има още стъклени негативи, които бил оставил при брат си на село. Накарах го да отиде с жена си Каменка на село и да прибере негативите. Оставих му пари за път. Върнаха се съкрушени. Брат му изхвърлил всички стъклени негативи на боклука, за да изпразни един здрав дървен сандък, в който те били сложени. Изхвърлил негативите, за да сложи в сандъка разни други работи. Аз бях ужасен. И двамата стояха с наведени глави и мълчаха като виновни. Аз негодувах, но после Пеню каза: „Ех, това, което е останало, не е малко. Поне него да запазим." Синът му Петърчо след упорита работа успя да извади около 400-500 броя негативи по 4 броя.
към текста >>

48. 7.11. ИЛИЯ УЗУНОВ

Но отново несполука, филмите и материалите се оказаха с изтекъл срок за годност и излязоха несполучливи.
Тя сподели с мен и аз й разказах цялата история. Реших да й съдействам. Илия в този период накрая бе решил с протокол да ми предаде всичко, но аз го посъветвах да се даде материала на Мария Арсова, за да направи съответния опит и завърши неговата работа. Така материалът отиде в нея. Тя поиска да се направят нови снимки, намери се един младеж - Александър Станчин, който беше идеален за модел и четиримата отидохме в един парк и аз заснех на осем филма всички пози, които бяха показвани и уточнявани с Илия Узунов. Но отново несполука, филмите и материалите се оказаха с изтекъл срок за годност и излязоха несполучливи. Противоречията продължават. Аз знаех къде е грешката. Но нищо не можеше да се направи на този етап. Когато се задвижи една работа, за да се реализира, тя минава през различни етапи. Всеки един човек, който участва в един отделен етап, без него не може.
към текста >>

49. 18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА

Тогава смятах, че щом Учителят не ме приема значи някъде съм прегрешила, някъде съм „сгазила лука", това бе един израз от наше време на прегрешение, и трябваше да си поправя грешката и да си изплатя прегрешението със старание и с вътрешна работа.
Тогава си водех бележки и после ги записвах в тетрадката като въпроси, задавах ги на Учителя и получавах отговори, които съм записала в своите тетрадки. Много неща запомнях, но с течение на времето не можех да ги възстановя, но се подсещах, когато се засегнеше някой сходен въпрос за разрешаване. Възстановяването на паметта е много трудна работа, трябва някой в теб да задвижи нещата, някой трябва да пусне магнетофонната лента разбира се ако преди това си записал своите спомени в съзнанието си. Имаше дни когато Учителят не приемаше, беше зает със своята си работа и ние обикаляхме и чакахме с часове и след това си отивахме. Това се отнася и за мене, която винаги бях приемана от Учителя. Тогава смятах, че щом Учителят не ме приема значи някъде съм прегрешила, някъде съм „сгазила лука", това бе един израз от наше време на прегрешение, и трябваше да си поправя грешката и да си изплатя прегрешението със старание и с вътрешна работа. Но това често не ставаше. Понякога бях със замъглено и блокирано съзнание. Имах усещането, че цялата тъма на света бе върху мене като някой похлупак. Знаех от опит, че само Учителят можеше да ми помогне и да разреши задачата ми. Но някой път Той не ме приемаше по някакво негово усмотрение, а то не беше човешко, то не беше нито духовно, а бе Божествено, защото Божественото око ни наблюдаваше и въздаваше правда над всеки един от нас.
към текста >>

50. 62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА

Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо.
Той кимна с глава и се съгласи. Аз донесох легена, коленичих и започнах с ръце да обливам краката на Учителя с вода. Изпитвах голяма мъка, чувствувах се виновна и аз и се стараех да му помогна. Та кой ли не е изпращал мисли на отрицание към Учителя? Светът навън гъмжеше от слухове и всяка наша погрешка и опущение се раздухваше от гражданството и всичко се отправяше за сметка на Учителя. Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи. Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента. Ще кажете „пришки". Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария).
към текста >>

51. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Когато като посети градината на ученика види, че той в негово отсъствие е разкопал лехите прекопал зеленчуците, полял лука, премел с метлата къщата си, всичко турнал на ред.
До лакътя кожата ти е груба - физически още си груба. Там трябва да работиш. Животинското с това се характеризира, че то мисли само за ядене. Някога ти си била много груба: била си слугините и им си се карала." „Учителю, аз вече груба няма да бъда." „То човек и много мек не трябва да бъде. Кога един Учител обича ученика си? Когато като посети градината на ученика види, че той в негово отсъствие е разкопал лехите прекопал зеленчуците, полял лука, премел с метлата къщата си, всичко турнал на ред. Тогава Учителят ще каже: „Този ученик е работил". И всякога когато мине ще каже: „Аз трябва да се отбия при този ученик". И ще се отбие Ще му дойде на гости. Божествения Дух идва периодически и посещава човешката душа, която човек е приготвил и предоставил да разцъфне и да очаква своят Възлюбен - Божествения Дух."
към текста >>

52. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

Един брат бе довел сестра си, която също бе медиумична и всички тия сили, които кръжаха в небесата и се опитваха да ни атакуват намериха пролука и се насочиха към рождената сестра на този брат.
Учителят я поглежда и казва: „Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, няма да се занимаваме с нея. Ако не се занимаваме с нея и оставим духовете да се занимават с нея, то вие ще бъдете свободни и ще може да работите. Ако се намесим, то духовете, които са у нея ще почнат да се занимават с вас и тогава вие ще бъдете вързани като нея". Онази сестра разбра закона и тихо се отмести и продължи да се занимава с онова, за което бе дошла. Друг пример. Един брат бе довел сестра си, която също бе медиумична и всички тия сили, които кръжаха в небесата и се опитваха да ни атакуват намериха пролука и се насочиха към рождената сестра на този брат. Тази се разбуйствува така, че влезна в една палатка и наби две възрастни сестри, които бяха доста големи, високи и едри на ръст. Всички стоят като истукани и смятат, че тази е умопобъркана. И това става в събора, в мястото където е разположен лагера, където сме всички и където Учителят също тук пребивава. Как си представяте всичко това и как може да си го обясните? Няма ли да влезнете в противоречие с това, че тук на това място е Великия Учител, а около него стават тези неща и точно под носа му.
към текста >>

53. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

Може би един от моментите, които я караха да идва в София бе да намери отдушник и пролука, за да може да се избави от атмосферата на доведена снаха в онзи дом.
148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА Цанка се беше оженила за един много деен мъж. Отвътре и отвън от него излизаше такава енергия, че можеше да те удави. И тази енергия той я вложи навремето в търговия и дребно занаятчийство. Цанка беше поставена в много трудни положения в дома, в който отиде да живее като снаха. Как се справяше там - тя си знаеше. Може би един от моментите, които я караха да идва в София бе да намери отдушник и пролука, за да може да се избави от атмосферата на доведена снаха в онзи дом. Ето защо в годината тя по няколко пъти идваше на Изгрева на гости, за да види братята си, а те бяха трима -Борис, Николай и Стефан и разбира се да види и приятелите, както и да се срещне с Учителя. Но след като видя в мене, че аз съм й главният враг и след като започна открита война с мен нещата се влошиха както за мен, така и за нея. Отивам при Учителя и споделям, че ето Цанка е дошла на Изгрева и че отново започва да ми създава неприятности. Аз очаквам той да каже нещо за моя утеха, да ми направи забележка, че може би вината е в мен, а той рече: „Добре, че Цанка нямаше деца, защото нямаше да може да ги възпитава". Аз се огледах и се чудя защо така Учителят ми говори нещо съвсем друго, а не онова, за което го запитах.
към текста >>

54. 167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА

Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка.
Той препоръчваше на всички, когато сме изпотени в планината след преход винаги да си сменяваме потните ризи на гърба и да пием топла вода. С одеало направихме заслон от вятъра и Учителят се преоблече. През това време братята палеха огън на огнището. Учителят пие топла вода от моя термос, а те започнаха да се приготовляват да сварят супа за всички ни. Извадиха от раниците си всички продукти, измиха картофите на чешмата и започнаха да свещенодействуват при всеки обелен картоф. Аз ги наблюдавам с какво усърдие нарязаха лука, сложиха чушки и други подправки и най-тържествено положиха тенджерата върху три камъка. Когато супата бе вече готова и всички се облизваха, защото миришеше много хубаво, то случайно тенджерата се обърна от камъните и се разсипа цялата върху огъня. Не само се обърна сама голямата тенджера, но започна да се търкаля десетина метра. До, нея нямаше никой, а нямаше и вятър. Аз прихнах да се смея. Ръководителите гледаха и не можеха да повярват как така стана, че всичко се преобърна и сега няма нито супа за Учителя, нито супа за тях.
към текста >>

55. 197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Луканов, Д-р А.
Препис от настоящето решение да се съобщи на същото Министерство за сведение и изпълнение. Пръв председател: (п.) ф. филчев; Председатели на отдел: Л. Горанов, Н. Чехларое; Членове: А. Луканов, Д-р А. Петров, Б. Боженски, Хр. Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д, Ив.
към текста >>

56. 198. УЧИТЕЛЯТ И СВЕЩЕНИЦИТЕ

Нам са познати всички лукави пътища на дявола.
В Любовта има едно отлично качество, че тя пропъжда вън страха. Времената са назрели, Царството Божие иде и то ще премахне всичко от сърцата на хората. Сегашното положение е сянка на бъдещето. Някой ще останат като буби, други обвити в пашкули, а трети като пеперуди. На бубите им пожелаваме дебелички листа, на пашкулите спокоен сън, а на пеперудите соковете на красивите цветя. Нам са познати всички лукави пътища на дявола. Само, че неговите лъжи в Царството Божие не минават. Висок трябва да бъде идеала на човешката душа, да не се задоволява само с краставичките и лукът на Египет, но да се стреми към обетованата земя, ще има препятствия, ще има мъчнотии, но питам, где ги няма в светът? Може доброволно, който и да е, да завземе мястото на Богатия и на Лазара, но той разрешава живота по два начина. Аз желая Вие да носите светлина в църквата, а не тъмнина. Моят привет на двама Ви.
към текста >>

57. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Лука, 37 ст; 15 глава от Ев.
В началото бе Словото. Ще ви прочета само последния стих от 10 глава на Ев. от Матея. Пета гл. от Ев. Лука, 37 ст; 15 глава от Ев. Йоанна, 16 ст. В живота има две максими, които трябва да пазим. Когато човещината е от вън Бог е от вътре, то е истинското положение на човека. Когато човещината е от вътре, Бог е от вън, т.е. когато човек не се отнася човешки, Бог е от вън тогаз идат всички противоречия в живота.
към текста >>

58. 281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА

Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал.
Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в духовното поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне. Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал. Решихме тогава да лекуваме изгорялото място и го намазахме с мазила и мехлеми. Не щеш ли за зла прокоба идват дъщерите му на Изгрева, а те не бяха идвали месеци на ред понеже живееха в града при семействата си и като го виждат как се е изгорял възмутиха се много - надълбоко, нашироко и нависоко колкото им глас държи: „Ей, какво са те направили и как са те украсили". А той заплаква от умиление, че те се вайкат рождените му дъщери за него, а те изобщо не се грижеха и не се интересуваха от него и чат-пат в годината я дойдат, я не дойдат. Аз стоя от страни, гледам и се чудя - той не се ли усеща, че те му правят театър и разиграват сцени, но накрая той се подвежда по тях и те решават да го заведат в града, за да му правят нагревки. Завеждат го, започват да му правят нагревки при физиотерапията като по същото време го завеждат в нотариуса да подпише и да припише на двете си дъщери прехвърлянето на наследствен имот.
към текста >>

59. 24. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ИСКАШЕ ДА РАЗТУРИ И СПРЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Цанка Екимова

" След една седмица с Юрдан в собствената му фабрика, когато минавал покрай машините с него се случила злополука.
Бях непримирима и не можех да му простя, че по такъв начин ме свали от Рила. Пристигнахме си в Габрово и наистина на масата в стаята ни ме посрещна написаното и оставено писмо на Юрдан, което трябваше да се прочете след ' неговата смърт. Аз го взех, разпечатих го и прочетох точно туй същото, с което той ме бе заплашил на Рила. Захвърлих му писмото в очите и му казах: „За мен ти си мъртъв! Край! " След една седмица с Юрдан в собствената му фабрика, когато минавал покрай машините с него се случила злополука. Беше му счупена едната ръка, ключицата, имаше изпотрошени ребра и беше поставен целият в бинтове и шини. Докарах го и го положиха на легло. Питам го: „Ти сега разкъсан ли си или си мъртъв? " Отговаря ми: „Сега аз съм разкъсан. Но нали ти беше ми дала да прочета в една беседа трите заповеди на ученика.
към текста >>

60. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ НА МУСАЛА И ПО ПЪТЯ - 9, 10, 11.IX.1935 Г.

Цанка Екимова

Окото не трябва да бъде лукаво.
Ще го извадя и страданието ще излезе. Живот без Любов е немислимо. Работа без живота и тя е немислима. И знание без работа и то е немислимо. И Любовта без живота е немислима; и живота без работа е немислим и работа без знание и тя е немислима. Окото не трябва да бъде лукаво. Ти искаш да лекуваш очите си. - Не трябва да бъде лукаво окото ти. Никакво лукавство не трябва да има, ни сянка от лукавство, което да е в подсъзнанието на човека. През целия си живот вие сте закъсали на много места и сега сте дошло тука да се учите. Младите ще любят и ще живеят, старите ще работят и ще се учат.
към текста >>

- Не трябва да бъде лукаво окото ти.
Работа без живота и тя е немислима. И знание без работа и то е немислимо. И Любовта без живота е немислима; и живота без работа е немислим и работа без знание и тя е немислима. Окото не трябва да бъде лукаво. Ти искаш да лекуваш очите си. - Не трябва да бъде лукаво окото ти. Никакво лукавство не трябва да има, ни сянка от лукавство, което да е в подсъзнанието на човека. През целия си живот вие сте закъсали на много места и сега сте дошло тука да се учите. Младите ще любят и ще живеят, старите ще работят и ще се учат. Ако не люби младият, няма да има живот. Старият ако не работи, то невежа ще остане.
към текста >>

Никакво лукавство не трябва да има, ни сянка от лукавство, което да е в подсъзнанието на човека.
И знание без работа и то е немислимо. И Любовта без живота е немислима; и живота без работа е немислим и работа без знание и тя е немислима. Окото не трябва да бъде лукаво. Ти искаш да лекуваш очите си. - Не трябва да бъде лукаво окото ти. Никакво лукавство не трябва да има, ни сянка от лукавство, което да е в подсъзнанието на човека. През целия си живот вие сте закъсали на много места и сега сте дошло тука да се учите. Младите ще любят и ще живеят, старите ще работят и ще се учат. Ако не люби младият, няма да има живот. Старият ако не работи, то невежа ще остане. Щом старият не работи и младият не може да го обича.
към текста >>

61. 8. ПОСЛУШАНИЕ

Станка Иванова Тотева

Тя ме разтри най-напред със зехтин, каза някаква молитва, после с една глава лук, впрочем с брадичката на лука, завъртя го на пъпа ми силно и го стегна с една кърпа, която завърза отзад на кръста ми.
Майката на сестра Мария Златева, която също се наричаше Мария, умееше да разтрива, като произнасяше формули и молитви и по такъв начин лекуваше. Учителят й беше казал, че притежава природен магнетизъм и да продължава да лекува по тоя начин. С мене се случи следното: беше ми се развил пъпа. Какво да правим? Повикахме сестрата. Тя ме разтри най-напред със зехтин, каза някаква молитва, после с една глава лук, впрочем с брадичката на лука, завъртя го на пъпа ми силно и го стегна с една кърпа, която завърза отзад на кръста ми. Като направи това нещо и аз се оправих. Всичко ми мина. Направи кръгове обратно на часовниковата стрелка или както се играе Паневритмията. Мария Златева дружала с Митко Сотиров. Двамата се събирали, пеели, свирели и т.
към текста >>

62. 2. СПОМЕН ОТ СИНА МУ ПЕТЪР ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Когато се завърнах в Русе научих, че Иван Явашев поради злополука починал.
Дойде и синът на ръководителя на Казанлъшкото братство - Петър Камбуров и още двама други. Комуната бе създадена. За да има занимание и през зимния сезон поканен бе брат Рудолф Земен, който имаше собствено производство на килими в Казанлък. Той идва със съпругата си в Русе, но като видя, че комуната е вън от града, отказа се, като предложил аз да отида в Казанлък при него, за да ме обучи на своето производство. Аз отидох, работих при него и го изучих. Когато се завърнах в Русе научих, че Иван Явашев поради злополука починал. „Братята" Маркови използвайки липсата на собственика започнали да налагат свои интереси и завладели имота. Баща ми бе напуснал - това вече не е комуна. Моята сестра в разговор с Учителя Му е заговорила за действията на Маркови. А Учителят, отсичайки с ръка е казал: „С тях нищо не става". Той, Учителят, както чух това от баща ми е дал средства да се закупи един съседен имот от 50 декара и е казал; „Сега Братството е тука".
към текста >>

63. 3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ

Никола Петков Ватев

Бъдете смели и решителни и лукавия ще побегне.
Всичко, което ви се случи, благодарете на Бога. В това се изпитва вашия живот. Трудностите трябва да се преодоляват с вяра и непоколебимо упование. Злото, което постига някого в тоя свят е нещо временно. Човек не трябва да се плаши от своята сянка. Бъдете смели и решителни и лукавия ще побегне. На лошите внушения ухо не давайте. Знайте, че който върши волята на своя Господар ще се благослови. Изхвърлете навън всичката ваша дряхлост. Великите Божии планове ще се завършат, тъй както е Неговата Воля. Царството Му ще завлада земята.
към текста >>

Малка пауза.Четене от Лука 2 гл.
Вам и на дома Моето благословение и Благословението на Господа на всичката пълнота да бъде с вас и с всички. Ж. К. В. О. София, 8.II.1919 г. Любезни Ватев, Редът за 9 и 10 март 1919 г. е следният: Ставане в 5 часа, започване в 5 и 40 минути.Добрата молитва. Малка пауза.Четене от Лука 2 гл. от 8 до 14 стих, размишление върху думите ангелски.Четене от Матея 4 гл. от 11 до 12 ст., размишление, призоваване Господа на помощ.Четене от Деянията 8 гл. от 26 до 40 ст., размишление, да слушаме кога ангела говори.Четене от Деяния 9 гл. от 3 до 7 ст., размишление, да спираме лошите си намерения.Четене от Деяния 10 гл. от 3 до 6 ст., размишление, да изпълняваме катоКорнелия.Четене от Деяния 10 гл, от 34 до 43 ст., размишление, да говорим, което Господ иска.Свободна молитва на душата.Отче наш.
към текста >>

64. 4. ИДЕЙНО ВЕГЕТАРИАНСТВО

Геновева Жекова

Като постлали едни месали, като сложили луканки, колбаси.
Като разгърнали едни клони, а едно малко поточе, като Витошките, като Рилските клокочи надолу. Прекрасна трева, прекрасно небе. Викам: „Господи, толкова е красиво, че вече трябва да си направя молитва". Няма друг начин, за да си изразя и любовта и възхищението от тази красота. И аз си направих молитвата и след малко тръбата - ту, ту, ту-у-у, значи да се събираме вече, да слизаме на брега, където са се събрали за обеда. Като постлали едни месали, като сложили луканки, колбаси. Мисля като има хляб за мен глад няма. Добре значи, че съм била сиромашка дъщеря, защото може на всичко да издържа. И постлали така, сядат и какво мислиш и аз сядам. Сядат значи да се хранят. И по едно време така някой ме тупа по рамото.
към текста >>

65. 4. Разцеплението

Мария Младенова

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

Дръжте запалената Истина светло в душата си, дигайте я високо да озарява всички и да се изявят помислите на всички лукави духове и да се слави само Господ, Който е дал живота на всичко и вън и вътре.
Само че сега Христос не може да бъде предаден, съден и распят от никоя земна власт, не може да бъде изпъден от никоя църква и заместен от другиго. Живата Любов, Живия Христос, не умира. Те носят духа на Истинния Бог, Който е Любов Нова светла. Неговата Любов не отпада, Ти добре си сторила. Отстоявайте Тая любов, в която обитава пълна чистота, искреност, която не дири своето си, но Божието. Дръжте запалената Истина светло в душата си, дигайте я високо да озарява всички и да се изявят помислите на всички лукави духове и да се слави само Господ, Който е дал живота на всичко и вън и вътре. Всичко е от Него. Сега е време за велико търпение. Сърцата трябва да бъдат топли, умовете светли, душите свежи и духовете крепки. „Ако думите ми пребъдват във вази, и вий пребъдете в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище у вази ще направим. Тогава Аз ще изявя себе си и вам".
към текста >>

66. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

За пример: Един турчин имал една ханъмка, която при една злополука си изкривила челюстта при падане.
И така студентът издържал изпита си, защото и той се научил как да учи, а и професорът се научил, че на знанието не може да се слага двойка. Ако германците биха се държали приятелски със славяните, нямаше да стане това, което става сега. Сега те се научиха вече. Сега в Германия всички учат руски език. Значи германците коригират грешката си. За пример: Един турчин имал една ханъмка, която при една злополука си изкривила челюстта при падане. В града имало един ходжа, който поправял изкълчвания и турчинът качил ханъмката на една кобила и я подкарал за града при ходжата. По пътя обаче кобилата се подплашила и ханъмката паднала и при падането кобилата я ритнала в главата вследствие на което ритане челюстта се наместила и не станало нужда да се ходи при ходжата. Така и с германците - кобилата ритна и им намести челюстта. Отговор на въпрос: Някои хора се пристрастяват. Всички народи имат хубави черти.
към текста >>

67. 1. Сирак и чирак

Те са били седем деца: Петко, Колю - баща ми, Драган, Лука и Георги и две сестри - Мария и Станка.
СИРАК И ЧИРАК Роден съм на 22.юни 1912 г. (стар стил) в с. Габерово, Бургаско. Баща ми беше роден в с. Твърдица, Котленско. Те са били седем деца: Петко, Колю - баща ми, Драган, Лука и Георги и две сестри - Мария и Станка. Майка ми - Мария е родена в с. Мокришево, Малко Търновско, което сега се намира в Турция. Баща й бил воденичар на име Гради, а майка й се наричала Ирина. Те са имали три деца: брат Вълкан, който бил осиновен, тъй като първоначално не са имали деца, след което се родили леля ми Комня и майка ми Мария. Баща й като воденичар често помагал на хайдутите - криел ги, хранел ги и т.н.
към текста >>

68. 3. Янко-комуниста и Пею-цанковиста

А Янко бил настинал и какво да прави, като има да кашля, разрови сламата, покрие се с ямурлука и почва да кашля в дупката, да не се чува.
Янко като кашля сам ще се издаде. Какво да направи? И бай Пею пуща кокошките и те отиват да ровят около плевнята, да търсят зърна и бай Пею почнал да вика: „Къш, къш, къш“. Цяло село го слуша като обикаля плевнята и вика:“ Не кашляй, че в кръчмата се чува“. И така с Янко през плета се разбрали. А Янко бил настинал и какво да прави, като има да кашля, разрови сламата, покрие се с ямурлука и почва да кашля в дупката, да не се чува. И така направили обиск, но не намерили Янко Андонов. И войската след обед, понеже селото е малко, заминава за Бургас. На другия ден сутринта, понеже имаше овчари, колиби, някъде настрана, Янко Андонов взел една торба с хляб и тръгнал да бяга от селото, защото тъй или иначе ще го търсят. Но по едно време го нападат овчарски кучета и той какво да прави, вади един хляб, после друг и по едно време хвърля и торбата и избягва. Това до вечерта се разнася из селото, че някой е носил хляб на Янко или Янко е получил хляб от някого.
към текста >>

69. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Станах, облякох ямурлука и тръгнахме.
Лелини бяха през два-три двора. Прозорците светеха. Викам: „Абе, мамо, още е много рано, мене ми се спи“. „Не е рано“, казва тя. А пък нямахме часовник. Станах, облякох ямурлука и тръгнахме. Отидохме там, където посрещахме обикновено 22.март. Там имаше поляна където играехме упражненията. Гледаме нещо светло, свети в хоризонта. А то какво било. Тогава луната изгрявала, а ние мислим, че слънцето изгрява.
към текста >>

70. 19. Непознатият роднина

Чичо Драган, чичо Лукан и чичо Георги се обаждаха, те бяха в чужбина и пишеха.
Викам: „Добре, бульо“. И като тръгнахме, вървяхме може би два-три километра и по едно време чичо ми идва с колата, спряхме на шосето и буля ми вика: „Ха, познай“, казва, „тоя момък кой е сега? “ Чичо ми гледа, прави, струва, не можа да ме познае. Тогава буля му казва: „Ами това е сина на брат ти Кольо - Гради се казва“. Той много се зачуди, обаче как да ти кажа, хубав човек беше, но... Ние израснахме сираци от дечица. Чичо Драган, чичо Лукан и чичо Георги се обаждаха, те бяха в чужбина и пишеха. Чичо ми Петко - не, такъв му беше характера, затова не ме позна. Оттам тръгнах през селата да отида до село Моравка. По едно време минавам през едни ниски дървета, шубраци и гледам насреща ми един горски. По едно време се срещнахме и се поздравихме. Горският ме гледа така и ми вика: „Момко, ти не си ли син на Колю Минчев?
към текста >>

71. 33. Духовно подвизаване на Изгрева

По едно време изнасям боклука навън и гледам Учителя с няколко сестри - сестра Теофана, сестра Катя Грива (баш сестричките, които много работеха „духовно“ и обичаха да седят край Учителя).
Слязох в града и вземах три четки за миене на дюшеме, направих една рамка от желязо, сложих дръжка, сложих две-три тухли отгоре и тъй както търкахме някой път мозайките, почнах да търкам най-напред от сцената. Никога не бях виждал друг път салона толкова изцапан. Но брат Христо не беше виновен. Нали трябваше да се направи хубав ремонт на салона. Понеже беше много горещо, аз бях най-напред по риза, но после махнах и нея. По едно време изнасям боклука навън и гледам Учителя с няколко сестри - сестра Теофана, сестра Катя Грива (баш сестричките, които много работеха „духовно“ и обичаха да седят край Учителя). Като минавам, чух Учителят да им казва: „Ние не препоръчваме да се работи голо, ама като няма кой да почисти салона, хайде на брат Гради ще му разрешим“. По едно време, нали трябва да се почистят прозорците? Йордан-шофьора, който имаше работилница на мястото на ген. Стоянови и поправяше някои коли, миеше ги и т.н. пристигна с една помпа и маркуч и започна да мие отвънка прозорците с маркуча.
към текста >>

72. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Драган, който е след баща ми беше красив, а другите са Луката и Георги.
Не зная какви качества е имал, но той не пи. Чичо ми казва, че тръгнали през Лонгоза за Варна. Лонгоза пълен с вълци и чакали. Тъй наречения Хаин Боаз. Баща ми с манерка ракия и цветя. Драган, който е след баща ми беше красив, а другите са Луката и Георги. Баща ми казваше чичо бил тъжен, даже в очите му имало сълзи. Те хапват, пийват, стигат във Варна - кьошковете, гледат морето, корабите - пеш отиват. Дето се казва две денонощия или два дена и една нощ. Слизат, гледат, но чичо нещо му говори. „Хванах баща ти и му викам: „Кольо, ти нещо предчувствуваш?
към текста >>

73. 43. Телеграфистът и телеграмата

Ангел Вълков

“ Христос казва: „И целият свят в Лукаваго лежи!
Започнах предаването на телеграмите, а се чува голям шум, бучене, стремят се да ни заглушат. Когато дойде време да предам телеграмата за погребението на г-н Дънов, като че ли по някаква заповед всичко замлъкна. Предадох и приех отговора тихо и след това всичко пак гръмна и забуча. Е, това не беше в моите възможности да си го обясня, как става това“. Казвам му: „За мене до някъде е обяснимо: Учителят казва: „Аз съм господар на дявола, приятел на ангелите и син на Бога! “ Христос казва: „И целият свят в Лукаваго лежи! “ Сега Учителят казва: „Господ днес управлява света чрез дявола. Някога е имало война между Черното и Бялото Братство и Черното е надвило. Затова днес Господ управлява света чрез Черното Братство. Щом Учителят е господар на дявола, Той е господар и на света“. Аз много пъти съм чул лично от Него, където Той казва: „Ний управляваме света“.
към текста >>

74. 5. Ясновидката Ванга и Михаил Иванов

Крум Божинов

Тя ги изчисти, а онези си оставят боклука у нея.
Мед да сипеш, по нея с език можеш да го оближеш и пак меда чист ще бъде.“ А Гуца й вика; „Не е за къщата ти у тая дето спиш, ама за другата къща, дето е вътре у тебе. Защото духовно не си чиста.“ Какво може да каже Ванга. Мълчи и навела глава. Как да се изчисти отвътре? Що народ идва при нея и всеки я пита за умрели и за живи, вика този, вика онзи и всеки си оставя мръсотията у нея. Тя ги изчисти, а онези си оставят боклука у нея. Е, как няма да й бъде мръсна вътрешната къща? Ама това аз го разбирам. Но как да й го кажа? Аз съм „придворен“ при нея и тя ще ми се разсърди. Един ден ми казва: „Круме, отново се видях с Учителя и ми казва: „Ванге не съм доволен от тебе.
към текста >>

75. 19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една кофа, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите.
19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА Беше настъпило времето на последните ми дни от пролетната ваканция, която прекарах на Изгрева. Трябваше да се сбогувам с Учителя. Тръгвам по стъпалата нагоре, но се блъснах в една кофа, която една сестра бе сложила на улука да си събира дъждовна вода да си мие с нея косите. Учителят препоръчваше дъждовната вода събрана от покривите и от улуците и сестрата бе решила да изпълни съвета на Учителя, поставяйки кофата там където не трябва, но точно там, където можеше да се събере дъждовна вода. Чу се трясък, кофата се търкулна и водата се разля. Аз не знаех кому е хрумнало да сложи точно тази кофа тук. Навън ръмеше тих дъждец. Като чу трясъка от кофата сестрата излезе и започна да се кара с мене.
към текста >>

76. 22. ТЕЗИ ЖЕНИТБИ

Учениците все търсеха някоя пролука, през която да промъкнат някое оправдание за своите разбирания.
22. ТЕЗИ ЖЕНИТБИ Пред Учителя всички въпроси се разглеждаха от всички страни. Възрастта на голяма част от учениците - повече, от които бяха студенти и младежи - беше такава, че въпросът за женитбата често излизаше на пръв план. Учителят говори за Любовта, за оня велик принцип, който е известен под стиха: "Бог е Любов", Учителят показваше със своя живот, със своето дихание какво е Любов, какво е Божията Любов, а току из невиделица запита някой за женитбата. И по този въпрос Учителят даваше не веднъж отговори, но не беше лесно да се разграничи нашето, човешкото разбиране за любовта от Божественото, което беше цел и смисъл на Словото. Учениците все търсеха някоя пролука, през която да промъкнат някое оправдание за своите разбирания. И един ден, при многото въпроси от този род, Учителят каза: "Женитбата е жътва, а ревността - харман".
към текста >>

77. 33. ПРАЗНИКЪТ НА ПРОЛЕТТА-22.03.1938 Г.

Евангелие от Лука, 7.
Молитвата ще започне точно в 5.40 ч., както следва: 1. Добрата молитва. 2. Молитвата на Царството. 3. Евангелие от Матея, 5. гл., 1-10 ст. 4. Евангелие от Лука, 7. гл., 1-10 ст. 5. Евангелие от Марка, 9,гл., 1-10 ст. 6. Евангелие от Йоанна, 5. гл., 1-10 ст. 7. Духът Божи. 8.
към текста >>

78. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

Но когато Учителят минава през едно село и само като го вижда бай Ради, на другия ден грабва ямурлука си и пристига на Изгрева и става градинар.
А тя бедна и носи тука едно геврече и дава го на Учителя и Учителят го чупи и яде. А другите се гнусят от нея. Знаеш ли какви въпроси задаваше. Ние мислим, че като носят титли, заемат постове са кой знае какво. Ето професор Мавров, познава философията и знае толкова езици, но не дойде. Но когато Учителят минава през едно село и само като го вижда бай Ради, на другия ден грабва ямурлука си и пристига на Изгрева и става градинар. Учителят говореше на душата. Ако няма пробудена душа, остави интелектуалния му багаж, той някой път пречи. Нима фарисеите и книжниците, те тръгнаха с Христа. Те бяха най-големите врагове. Тръгна народа.
към текста >>

79. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Д: От провинцията дойдоха, тия с червените пояси, така с ямурлука на гърба.
Аз ти казвам, тия богомилски духове, да отидеш да видиш в нашите села, там долу към Айтос, нашите хора, това са стари богомилски духове. Това е. Категорични, но не можеш да го върнеш. Аз имам едно преживяване, разправях ли ти го, през време на един събор? В: Не. Д: От провинцията дойдоха, тия с червените пояси, така с ямурлука на гърба. В: Това е на събора на Изгрева? Д: На Изгрева. И там до гората, на Иван Антонов мястото където беше, аз навсякъде отивах да видя какво става. И сутринта преди беседа, още от четири часа сутринта. Отиват тези хора там накрая и си правят своята молитва с 91.псалм "Който живее под покрива..." В това време, понеже знаят, че има събор, конна стража излиза от гората, десетина души конници и ги заобикалят.
към текста >>

80. 31. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ, КОЯТО ОСВОБОЖДАВА ДУХА И ИЗВИСЯВА ДУШАТА

Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш.
Не мога да отделя музиката на Учителя от Школата на Учителя. Колко малки наглед упражнения бяха дадени в Школата от Учителя, които ученикът трябваше да ги изпълни. Ако правилно решаваше задачата си, то у него се изменяше нещо, построяваше се нещо ново и просветваше някаква нова идея в ума му и даваше нов подтик в живота му. Това бяха музикалните упражнения дадени на ученика, които правеха чудесата в неговия път. Те го завеждаха често в незнайни светове. Често някоя фраза от Неговата музика е като запалена свещичка, която търси и намира пролука в човешката тъма, от която можеш да излезеш. Тези музикални фрази често в началото, ти не можеш да ги разбереш, но след като ги изпълниш, ти се учудваш как е станало така, че ти излизаш от това голямо противоречие на собствения си живот. Веднъж съм вързана вътрешно психически като че съм прикована за нещо. Външно се движа, ходя и говоря. Но съм изтерзана от това вътрешно завързано психическо състояние. Срещнах Учителя.
към текста >>

81. 17. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ

Питам Го, какво ли съдържа лука, за да ни го препоръчва: "Лукът е музикален.
17. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ Бяха започнали бомбардировките над София. Обикновено излизахме на екскурзия до малката горичка над Симеоново и там прекарвахме деня. Седнали сме на обед и аз предлагам на Учителя глава лук червен. Той си отряза половината. И после с моето ножче си режеше от червения лук и си ядеше. Питам Го, какво ли съдържа лука, за да ни го препоръчва: "Лукът е музикален. Тънката ципица на лука е тъпана на оркестъра. Лукът е за разпасани хора". Друг път Катя Грива беше направила и носеше чеснов хайвер, от който ми намаза по филийките хляб. А в капачето на кутийката тя сложи от хайвера и ме прати да го занеса на Учителя. Той обядваше на камък при самата горичка.
към текста >>

Тънката ципица на лука е тъпана на оркестъра.
Обикновено излизахме на екскурзия до малката горичка над Симеоново и там прекарвахме деня. Седнали сме на обед и аз предлагам на Учителя глава лук червен. Той си отряза половината. И после с моето ножче си режеше от червения лук и си ядеше. Питам Го, какво ли съдържа лука, за да ни го препоръчва: "Лукът е музикален. Тънката ципица на лука е тъпана на оркестъра. Лукът е за разпасани хора". Друг път Катя Грива беше направила и носеше чеснов хайвер, от който ми намаза по филийките хляб. А в капачето на кутийката тя сложи от хайвера и ме прати да го занеса на Учителя. Той обядваше на камък при самата горичка. Като ме видя с Мария Тодорова, каза: "Браво, Димитринке!
към текста >>

82. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея.
Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ. Нейният баща е бил пастор в една от черквите и тя един неделен ден, именно на 9.Х1.1949 г. се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й. Мисис Мелъни Търнър. Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея. Това е мис Търнър, да. В: Този колеж в Ловеч коя година е открит? Веска: Не мога да ви кажа, но много отдавна. Той се превърна впоследствие в Българска езикова гимназия. Колежа тука стана школа.
към текста >>

83. 28. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМЕДЧИЕВА

ВИОЛА ЙОРДАНОВА - БОЖЕСТВЕНИЯТ ГРАДИНАР - БЕИНСА ДУНО.

Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука.
- По-силният обича пръв. По отношение към Бога важи друг закон: именно Бог по-рано ни е обичал, а ние след това ще Го обичаме сега." И тъй, моя мила, добра душо, аз ти пожелавам всичко най-добро. Сега ще получиш още един добър поздрав от моята приятелка Милка. Целува те хиляди пъти твоята в Бога Савка. Мила и добра Веска "Постави страж на сърцето си, докато е рано и учител на ума си докато е време и предай юздите на живота си в ръцете на Неговия Дух. Нека Господ ти бъде ръководител и краят на живота ти ще се увенчае със сполука. Бъди здрава и весела. Целувка нежна. Твоя с. Милка Аламанчева 17.111.1943 г. Небето е съвършено ясно и времето чисто и слънчево.
към текста >>

84. 1. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА

Прочетох Евангелията на Марк, Матей, Лука и Йонна.
Всички вкъщи скоро забравихме тази случка, но не и аз. От този ден започнах да следя моите сънища и наистина, някои от тях предсказваха какво ще се случи в нашето семейство. На десет годишна възраст аз се разболях от скарлатина. През време на моето оздравяване често поглеждах към златната икона на Света Богородица с малкия Христос, поставена на етажерката закачена на стената срещу моето легло. Помолих майка ми да ми даде книгата лежаща пред иконата. Прочетох Евангелията на Марк, Матей, Лука и Йонна. Потресена от небесния образ на Христа и Неговото разпъване, аз си дадох обет, че ще следвам „пътя". /"Аз съм Пътя, Истината и Живота"/. Но как да вървя по „пътя", не знаех. Почнах да се мъча да говоря Истината, но когато направех някоя беля, от страх поизлъгвах. Веднага бях изобличена и така жестоко посрамена, че бързо се скривах някъде и горко плачех.
към текста >>

85. 21. ПЕСЕНТА ЩЕ СЕ РАЗВЕСЕЛЯ

Виж: Лука, гл.
Тази песен е дадена по времето на Величка Стойчева между двете войни - Балканската и Европейската, защото Величка Стойчева почива през 1918 г. А гл. 61. от пророк Исая е една от най-силните в Библията. Това е главата, която Исус в началото на своята мисия чете пред своите съграждани в Назарет и когато свършва да чете, казва: "Днес се изпълни това писание във вашите уши", т.е. че това пророчество се е изпълнило, заради което евреите го прогонили. Виж: Лука, гл. 4, ст. 16-21. А ето цитат от Исая: "Духът на Господа Иеова е върху мене, защото Господ ме помаза за да благовествувам на смирените. Проводи ме да изцеля съкрушените в сърце, да проповядвам освобождението на пленниците и на затворниците отваряне на тъмница. За да проповядвам годината на благоговението Господне и деня на отмъщението от Бога нашего". Ето, това е епохата, при която идва Учителят Дънов, намира своите ученици и им предава Словото на Живия Бог.
към текста >>

86. 11. С ЦИГУЛКАТА НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)

Аз наблюдавам всичко през пролуката на палатката.
Те вече се бяха изкачили, групата ги посрещна с песни. Някой изтича покрай нашата палатка и извика: "филипе, излизай с цигулката си да посрещнем Учителя! " Едва сега разбрах, че това е бил брат Кирчо. Добре, но Филип не иска да излезе. Сестри и братя посрещаха Учителя на скалата, групата се придвижи към средата на лагера, вече наближи кухнята. Аз наблюдавам всичко през пролуката на палатката. Учителят вече ще се отправи към своята палатка. Всеки от присъстващите братя и сестри ще продължат работата си. Душата на Филип Стоицев се раздира от вътрешна борба. Това беше борба между Доброто и Злото, която се води в света. В миг Доброто победи.
към текста >>

87. 49. ПЪРВИЯТ ДОМ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

Това е от лукаваго.
1904 За Гина На тебе Аз ти казах снощи. Ти се много безпокоиш. Ти се много съмняваш в Мене и в Мойта вярност. Ти Ме мислиш като человек, който днес едно говори,утре друго. Не, пази се. Това е от лукаваго. Всякога когато ти си наскърбена и нажалена Аз съм тогава близо при тебе. В тъмнината можеш да чувствуваш Моето присъствие, но не ида ме виждаш. Ще ме видиш когато очите на твоето сърце се отворят. Да! Няма смърт. Колко малко разбирате небесният живот, Божествения живот.
към текста >>

88. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Защото всички от групата имахме специален ръководител и аз като отидох вече бяха се изредили апостолите Петър, Павел, Андрей, Лука и т.н.
Аз трябва да кажа, че много ми харесваха тия упражнения, защото така да си мислиш, че си слънце - самото туй нещо те повдига. Нали представяш си че ти си едно слънце и в това слънце обгръщаш всички хора. Мен ми допадаше това упражнение. Него само помня, даваха ни и молитви. А пък много често даваха на всеки един от групата и неговият ръководител. Защото всички от групата имахме специален ръководител и аз като отидох вече бяха се изредили апостолите Петър, Павел, Андрей, Лука и т.н. всичките апостоли, за мене нямаше апостол за ръководител. Беше апостолското оръдие само останало, което било връзка между апостолите и Бога. Това ми беше патронът който ме ръководеше. Сега да ви кажа, аз тогава бях съвсем нова в тези неща, напълно не вярвах. Още духовните въпроси не ми бяха ясни, но аз чувствах че нещо има вън от видимото, но никаква яснота нямах за това.
към текста >>

89. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

сутринта Стих за размишление -18:29 и 30 Лука: „А той им рече истина ви казвам няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради Царството Божие и да не получи многократно на това време и в идущия век живот вечен".
Че някои от приятелите Му казали. Той имаше и други шапки, такива широки, нали такива каквито носят братята. Имаше няколко урока, които ни беше предал с тези шапки, за смирение на приятелите. МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ - 7-ТЕ ЕЗЕРА - РИЛА Сряда, 17.08.1932 год. На Молитвения връх - 5ч. сутринта Стих за размишление -18:29 и 30 Лука: „А той им рече истина ви казвам няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради Царството Божие и да не получи многократно на това време и в идущия век живот вечен". При първия лъч на слънцето ще изпеем: „Ще се развеселя". 91 Псалом. Отче наш. Добрата молитва. Ще прочета 15 глава от Лука.
към текста >>

Ще прочета 15 глава от Лука.
сутринта Стих за размишление -18:29 и 30 Лука: „А той им рече истина ви казвам няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради Царството Божие и да не получи многократно на това време и в идущия век живот вечен". При първия лъч на слънцето ще изпеем: „Ще се развеселя". 91 Псалом. Отче наш. Добрата молитва. Ще прочета 15 глава от Лука. Пишете следните изречения: Пътят на живота за невежия е труден, пътят на живота за разумния е лек. Отваряй вратата на живота, когато слънцето изгрява. Затваряй я, когато слънцето залязва. Разбраното противоречие за един носи радост, за други скръб. Ако скърбите за това, което си разбрал, не си познал живота.
към текста >>

90. 180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

/Виж: Йоана, гл.19:23, 24; Лука, гл.
Щото беше до колената дълъг, а съм по-нисичка и така. Много хубав плат беше и не намирам, че не трябва да го нося. Аз си го износих. Тогава си го износих. В.К.: Значи римските войници си разделят дрехите Му и хвърлят жребие за тях, както е писано в Псалом 220, ст.18 и в четирите Евангелия. /Виж: Йоана, гл.19:23, 24; Лука, гл. 23:24; Марка, гл.15:24; Матея гл.27:35/. Мен ме интересува този закон, че се връща след 2000 години. Разбираш ли. Значи разпределят братята от Братския съвет дрехите Му и за дрехите Му хвърлиха жребие. Е.А.: Жребие, да.
към текста >>

91. 181. ЛАГЕРЪТ НА ВАДА 1970- 1975 ГОДИНА

ЦАРЯТ БЕШЕ НАЙ-ДОВОЛЕН ОТ РАЗГОВОРИТЕ С ХИТЛЕР

В.К.: Аз няма никога да забравя един случай: Понеже нали закуската е минала и сега се подготвя обеда и там няколко сестри дежурни подготвят обеда, режат лука и т.н.
Дойде една сестра от Бургас, други сестри дойдоха. От Бургас най-много хора са идвали. И на този лагер, имаше година когато стигнаха и до 70 души. Това не са малка група. И не знам как, умея да организирам брат. В.К.: Аз няма никога да забравя един случай: Понеже нали закуската е минала и сега се подготвя обеда и там няколко сестри дежурни подготвят обеда, режат лука и т.н. По едно време идва Стоянка Илиева взима си една краставица и почва да яде. Ти питаш: „Стоянке, какво правиш? " Е.А.: Кой казва? В.К.: Ти питаш: „Стоянке, какво правиш? " и тя казва: „Как какво правя, ям краставица.
към текста >>

92. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -5

- При моето Влизане при него, продължава Лулчев, той започна да вика, че не може повече да продължава така, че бил обърнат на боклукчийница, в която всеки си хвърля боклука и започна да се оплаква, че министрите Вършили глупости от негово име.
Народният обвинител прочете оня пасаж от дневника, в който се говори за обявяването на война на Англия и Америка. В него Лулчев казва, че това обявяване е неизбежно и че щом като сме казали „а", трябва да кажем и „б". През 1942 год. най-важната среща между Лулчев и царя е станала на 6 март. Царят бил обхванат отново от депресия. - При моето Влизане при него, продължава Лулчев, той започна да вика, че не може повече да продължава така, че бил обърнат на боклукчийница, в която всеки си хвърля боклука и започна да се оплаква, че министрите Вършили глупости от негово име. Той каза, че работите не ще се оправят, докато сам не стане диктатор. Аз му отговорих, че хората са бактисали от неговата власт и че са нужни добри и способни хора, които да поемат управлението. - Препоръчахте ли му някои, пита председателят. - Да. Багрянов. - Какво каза царя?
към текста >>

93. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР IV

НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ „Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Лука.
Няма я в каталога на Елена Андреева, пропусната е. 2. Не е отпечатана!!! - Липсва в томчетата като съборна беседа и неделна беседа. 3. На заглавната страница на беседата е написано с почерка на стенографката Савка Керемидчиева „Готова за печат". Ето защо ще ви цитираме началото на беседата и края на „НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ", за да се разбере, къде е началото и края на този процес у човека. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ „Ще прочета част от десета глава от Евангелието на Лука. Ще взема само думите: „Наближило е Царството Божие". Това е високият идеал, с който Божественият свят може да се открие. Най-красивото, най-възвишеното в света това е Царството Божие, което човешката душа очаква. Царството Божие е израз на вътрешният живот. Докато Царството Божие не се въдвори не може да има свобода на земята.
към текста >>

94. II- ТРИЪГЪЛНИК НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА

Христа в Евангелието на Лука, глава 11, стих 33: „И никой не запаля свещ да я туря на скришно място, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светилото, които влезат".
И като най-голямо доказателство освен отпечатаното, променено Слово на Учителя Дънов е и нейната емблема на издателство „Сила и живот". Тя представлява една запалена свещ сложена в един равностранен триъгълник. А това е емблема на Черната ложа и е емблема на майстор Борис, който е представител на тази ложа. Не се поставя свещ в триъгълник по закона на Бялото Братство. Доказателства. Ето ги. Христа в Евангелието на Лука, глава 11, стих 33: „И никой не запаля свещ да я туря на скришно място, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светилото, които влезат". А тук свещта е сложена в триъгълник т.е. в шиник, който е метод на Черната ложа. На Изгрева в София, под балкона на Учителя е имало сложено сърце, като факел, който гори с три малки пламъчета, което представлява Словото на Учителя, което носи със себе си 3-те пламъка на Любовта, Мъдростта и Истината. Тази емблема се вижда на заглавните страници на някои отпечатани единични беседи по времето на Учителя. Следващият ход на втората столица на Черната ложа е да отпечатат промененото Слово на Учителя.
към текста >>

95. ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

От друга гледна позиция го описва евангелист Лука, гл.
178, № 10, „Свинарникът". Същият случай е описан в Евангелие на Матея, гл. 8, ст. 28-34, където се разказва как двама хванати от бяс срещат Исус и бесовете му се молят, ако ги изпъди от двамата човеци да ги изпрати в стадото свине. Това става, изпъдени бесовете влизат в свинете и цялото стадо се втурват в езерото и загива. От друга гледна позиция го описва евангелист Лука, гл. 8, ст. 27-37, където Исус среща един човек имащ бесове, легион бесове и които му се молят да не ги изпраща в бездната, а се молят да ги изпрати в свинете. Излизат бесовете от човека, влизат в свинете, спускат се в езерото и се издавят. И в двата случая нечистивите духове и бесове се молят да влязат в свинете, а не да бъдат изпратени в бездната. А защо?
към текста >>

96. 01 - 28. УВОЛНЕН ПО СЪКРАЩЕНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Търсили го за тежка злополука, за човек със скалпирана глава.
Щом единият трябва да гладува, то нека да бъда аз. Нали и той има семейство и деца? " Делегацията се върнала, без да могат да го разколебаят в решението му. Знаел той, че това съкращение било изпит за неговата вяра. Не минали и няколко дни, когато късно през нощта се почукало на тяхната врата. Търсили го за тежка злополука, за човек със скалпирана глава. Брат Куртев се заел с лекуването на пострадалия. Налагало се да зашие скалпа и да покрие с него оголения череп, което той направил сполучливо и болният до един месец оздравял. Възнаградили го щедро, така че възнаграждението възлизало на три фелдшерски заплати. Така брат Куртев не останал без работа и без прехрана. Гражданството само започнало да го търси и му заплащало услугите скъпо и прескъпо, за да го подпомогне в неговата беда.
към текста >>

97. 01 - 50. СТРОЕЖЪТ НА ЗАСЛОНА И СМАЧКАНИЯТ ПРЪСТ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Пръстът на брат Пеню оздравя, без следа от счупване на костта, бе раздвижен и той можеше да свири така, както и преди злополуката.
Превръзките продължаваха ежедневно до заздравяване на раната. Учителят бе доловил опасенията на брат Пеню Ганев, отиде при него, помилва болното място и му каза: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била. " Тези думи подействаха на Пеню като балсам и той се успокои. Само след няколко дни заслонът бе завършен, където монтираха два големи казана, сложиха два комина и стана прекрасна кухня, на която всички се радваха от сърце. Така бяха облекчени дежурните по кухня, които се сменяваха всеки ден, и които се грижеха да се сготви топла храна за 300- 400 човека. Пръстът на брат Пеню оздравя, без следа от счупване на костта, бе раздвижен и той можеше да свири така, както и преди злополуката. Преди да си тръгнем за София, на прощалната вечер бе изнесен концерт от музиканти. Брат Пеню изпълни една мелодия на цигулката си с вече оздравялата си ръка и благодари на Учителя и на брат Г. Куртев. Мелодията, изсвирена от брат Пеню Ганев, излезна от цигулката, премина през нас и полетя в пространството. Коя бе тази мелодия от песните на Учителя, не можем да си спомним, но запомнихме друго, запомнихме думите на Учителя: „Няма нищо, ще оздравее, ще стане както е била! " Така и стана.
към текста >>

98. 01 - 79. ИСТИНСКОТО ПОДВИЗАВАНЕ

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

" Накрай отново вдигаш мотиката и казваш: „Но избави нас от лукаваго", копаеш отново и казваш: „Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки, Амин.
„Методът е следният: Отиваш в градината на Айтос и започваш да се молиш с „Отче наш". Но тази молитва се казва по следния начин: Заставаш изправен и казваш „Отче наш", после се навеждаш и с двете ръце хващаш дръжката на мотиката и я издигаш над главата си и казваш: „Който си на Небесата" и после замахваш с мотиката към земята и правиш първата копка и казваш: „Да се свети Името Твое", после вдигаш мотиката над главата си казваш: „Да дойде Царството Твое", после правиш с мотиката втората копка и казваш: „Да бъде Волята Твоя", вдигаш отново мотиката над главата си и казваш: „ Както на Небето" и правиш с мотиката третата копка и казваш: "Така и на земята. " След това започваш да вдигаш мотиката до височината на очите си и продължаваш да се молиш: „Хлябът наш насъщни, дай го нам днес" и копаеш с мотиката по земята и казваш: „Прости ни дълговете наши. " После отново вдигаш мотиката до височината на очите си: „Както и ние прощаваме на нашите длъжници. " Копаеш с мотиката по земята и казваш: „И не въведи нас во изкушение. " Накрай отново вдигаш мотиката и казваш: „Но избави нас от лукаваго", копаеш отново и казваш: „Защото е Твое Царството, Силата и Славата во веки, Амин. " Така повтаряш 100 пъти тази молитва. На стотния път ще кажеш: „Бог Царува на Небето, Бог царува на земята, Бог царува в живота, да бъде Името му благословено. " Ако искаш много да се подвизаваш, както досега, можеш да повтаряш молитвата по цял ден: по сто пъти сутрин, на обед и вечер - всичко триста пъти. " Братът слуша и гледа като онемял. Аз едвам сдържам смеха си, нещо в мен лудо се смее и вика: „Осанна във висините.
към текста >>

99. 06 - 06. ПИСМО НА ПЕТКО ГУМНЕРОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ, БУРГАС, НАРЯДА 1913 ГОД. С МОЛБА ДА БЪДЕ ИЗПРАТЕН НА ГЕОРГИ КУРТЕВ, АЙТОС

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

Разпръсни враговете ни, Господи, отпред лицето си, ние ще те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело.
И затова по разпореждание чрез Учителя, за следующите три святи Недели, а именно 25Август, 1-й и 8-й Септемвий т. год. се определя изпълнението на следния ред: Първата свята Неделя, 25 Август т. год. от 10 до 12 часа преди и от 3 до 4 подир обяд вярующите членове на Веригата и други приближени до нея от местния кръжок, ще имат уединение за размишление и молитва, когато ще могат те както да четат шестях псалми, по тук означения им ред, а именно: 91, 21, 121, 115, 116 и 117, така и да се молят със следната молитва: „Молитва на Избраните": „ Господи, благослови тоя народ, укрепи го, повдигни го, дай му мъжество, окрили духа му, дай му вяра, упование, надежда в Теб, да се съвземе и да Те слави през всичките векове на бъдещето. Стори, Господи Боже наш, това, заради Великото си име с което си знаен през всичките векове. Направи да се освети Името Ти пред всички народи и да знаят, че Ти си само Един, в Когото няма измяна и Който си всякога силен да помагаш и да избавяш. Разпръсни враговете ни, Господи, отпред лицето си, ние ще те славословим с чисто сърце, когато ни помогнеш и превъзмогнеш против лукавите духове на ада, които искат да развалят Твоето дело. Ти, Господи, сам действувай сега с крепката си ръка. Стори това заради Господа Нашего Исуса Христа, чрез което име Ти си благоволил да Те призоваваме. Амин. " (Тази молитва могат да си препишат само мъжете, които ще вземат участие в изпълнението наряда, а жените - ученици, нека си я научат наизуст, без да я преписват. ) Във втората и третата святи Недели- 1-й и8-й Септемврийт. год. ще се изпълни същото, само с тая разлика, че последното уединение за размишление няма да става от З до 4 часа, а ще става от 10 до 11 часа нощя.
към текста >>

100. 06 - 25.ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ