Търсене в текстове за 'Липсва'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 125 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И, при все това, че ние не можем да кажем що е светлина, служим си с нея и съзнаваме, че животът би бил невъзможен, ако тя липсваше.
Съвременните хора искат да докажат истината, че тогава да я приложат в живота си. Но как ще я докажат, когато тя не подлежи на доказателство? Да кажем, че един факт е истински можем, но да докажем самата истина, е един абсурд. Че слънцето свети, това е един факт, който всеки може да го констатира, но кой може да каже: що е светлина? Могат да се напишат много теории, но това са само теории. И, при все това, че ние не можем да кажем що е светлина, служим си с нея и съзнаваме, че животът би бил невъзможен, ако тя липсваше. Така е и с истината. Ние не можем да съществуваме без нея. Следователно, първата задача на педагогиката е да напъти детето да постъпва съобразно с истината. Ще кажете: „Как можем да направим това? ” Много просто.
към текста >>

Всекиму липсва по нещо.
Детето е зародиш, семенце на един бъдещ живот. Ние трябва да го посеем на добра почва т.е. да го научим да слуша гласа на истината в себе си Когато го научим на това, ние ще го изпратим на училище и то знае тогава как да използва знанията, които получава там. Сега младежите свършват гимназия и университет и не знаят защо учат. Някой учи да стане – доктор, други инженер, дипломат, министър, адвокат и т.н., но, като свършат нито един от тях не е доволен от живота, пък и от учението си. Всекиму липсва по нещо. Всеки чувства, че нещо е пропуснал да научи. И те са прави. Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл. Хората мислят, че насоката на живота си ще я получат най-после. Не, най-напред.
към текста >>

2. ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока.
Съществува ли реалното вън от нашите представи за него? Тъй пита източният идеализъм. Спомен, въображение, интуиция - ето средствата, с които са творили, египтянинът, халдеецът, индусът. Те никога не са си поставяли за цел подробностите на видимият свят - той за тях е илюзия! Целта на изкуството те виждат само в изразяване на нашите представи за реалното, което е и абсолютното, неизменното, свръхчовешкото. Осмисляне идеите в границите на видимото, откриване и уясняване самата негова същина и нейното изобразяване живо, творчески, в което липсва индивидуалната красота - такъв е идеалът на Изтока. Във Фар-Ем-Ху - сфинкса на Египет, случайното, преходното, видимото е взето, само за да изрази туй, което е още по-хубаво от природата - символите на вечността. Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи. А символът изразява красота. Художникът се е стремял да я открие във всичко, като възпроизвежда видимите неща - абсолютното, неизменното, да познае безкрайната същина на светът. Тук е необходимо пълно разбиране и откриване връзките и законите, положени в основите на природата.
към текста >>

Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение.
Яви се епохата (ако може да носи това име) на Свинбърн, Петер, Шелли, Бодлер, Едгар По. От тях изникна нова епоха - идеализъм в изкуството. Но по-право е да се каже: лудият бяг на запада към изток и неговият идеализъм. Реализмът на западното изкуство изпълни една от най-хубавите страници в неговият път. Той го обогати, внесе живота на безкрайно менящата се форма, той разпростря ръце по всичките гънки на природата, той внесе геометричността и симетрията на видимото. Но едно липсваше на реализма - неговият идеал беше близък, достигаем, нему му липсваше и дълбокото вътрешно вдъхновение. Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци. Причината за всичко това беше, че западният творец координираше своят мироглед с тоя на наука, философия, религия, общество, култура. Той не се вслушваше в дълбоките пориви на своята душа. Той непрестанно диреше свобода, а сам се ограничаваше. В древността, па и днес на изток общият мироглед е ехо, е следа от стъпките на шепата гении, в своите стремежи единствени проникнати с мисълта за „Великото".
към текста >>

3. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
Тия акцентувани времена, редуващи се правилно периодически, след равни промеждутъци от време, са опорните точки на ритмуса: те са центрове на движението в ритмичните фигури и заедно с времетраенето на отделните тонове създават хилядите вариации на ритмуса. Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.
към текста >>

Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес.
Множеството от музикални тонове при една музикална композиция под въздействието от страна на ритмуса, се подразделят на по-големи или по-малки групи, които в своята цялост представляват нещо завършено, нещо закръглено по своето съдържание. Те от своя страна се раздробяват на още по-малки групи, които пък са съставени от най-малките мелодични елементи – мотивите Последните, свързани помежду си с жива, органическа връзка, образуват по-големи групи, откъслеци, последните на свой ред – предложения, докато стигнем така до тъй наречените периоди, които имат значението и стойността на вече изказана и завършена мисъл. Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание. Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние. И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път. Разбира се тук мислителят не ще бъде лишен от чувството на приятност, от топлина в работата си и възторг при постиженията на своята мисъл, което впрочем не трябва да липсва и при самостоятелния мисловен процес. Мелодичната линия се покои, както казахме върху ритмуса като на основа. С различието на тоновете по височина, последните дават повод за пораждане на взаимоотношения помежду си и образуват така наречените интервали и редувания на интервали и с получените в последствие осмислени елементи, образуващи мелодията, се внася нещо ново в музиката, което въздействува по-иначе върху човека и събужда у него способности и потенциални възможности, различни от тия, които се привикват на живот от ритмуса. Последният създава основното настроение, фона и декорите на сцената, върху която ще се разиграят събития, чиито действуващи лица са рожба на мелодичната линия. Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи. Изобщо мелодичната линия събужда асоциативната способност на човека.
към текста >>

4. В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тия методи, обаче днес липсват.
днес отидеше един каещ се грешник при някой свещеник и му изповяда своите прегрешения, искайки му метод за изправление, какво би могъл да му даде тоя свещеник? Нищо друго, освен да го утеши и изпрати. Утехата сама по себе си е хубаво нещо. Тя е необходима за една каеща се душа, но не е достатъчна. Тук са необходими едни правилни методи, които биха могли да се приложат в дадения случай и да дадат необходимите резултати. Тия методи, обаче днес липсват. За изяснение на мисълта си ще приведа следния конкретен пример: представете си, че един лекар отиде при някой болен, прегледа го и констатира напр., че е тежко заболял от пневмония, която застрашава живота му. Той обаче се задоволи да му каже само няколко утешителни думи и си отиде. Питам: какво е направил тоя лекар? Почти нищо. Това може да направи всеки, който дори няма никакво понятие от медицина.
към текста >>

5. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо.
Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна. Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници. Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре. Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано. И все пак на всекиго поотделно и на всички заедно липсва нещо. И тая липса от ден на ден захваща да се чувствува все по-силно. Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота. Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници. И виждаме че вече, къде с по-голяма, къде с по-малка предпазливост, захваща да се говори под една или друга форма за забравеното учение на любовта. И това, за което хората тепърва се сепват и пробуждат, с години вече нашият Учител вести.
към текста >>

А на днешните хора липсва не ум, а сърце.
Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката. Те еднакво се възхищават и от всички прояви на религиозност и от всички научни открития, но се отказват да търсят примирение между тях – нещо, което силно е озадачавало и продължава да озадачава всекиго от нас. Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма. В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност. Ревностните теософи се отличават по едностранчивата изтънченост на своя ум, или както те сами се изразяват, са умственото настроени – нещо, което им пречи да схванат правилно новото учение, което е до голяма степен учение на сърцето. А на днешните хора липсва не ум, а сърце. За него ние работим, него поставяме на първо место и в тази насока използваме всяко друго знание откъдето и да иде то. Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой. Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни. Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни. Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране.
към текста >>

6. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви.
Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти. Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена.
към текста >>

7. ОБЩЕСТВЕН ПРЕГЛЕД Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

В противен случай, на това произведение му липсва нещо, то е слабо или в образно, или в психологично, или в символично отношение, Такава непълнота се усеща от повечето произведения на съвременното изкуство.
Днешните модернистични посоки в художественото творчество са именно едни такива опити да се диференцира художественото творчество, с цел да се проучи по дълбоко и основно неговата образна, психологична и символична страна. В този смисъл се изказахме по-горе, че днешното време е навечерието на един бляскав период в развитието на изкуството, когато тези три насоки на художествено творчество, след като обработят, формалната психологичната и символистичната страна на творчеството, ще се обединят в едно пълно и хармонично цяло. – Това ще бъде новото изкуство, творенията на което ще бъдат богати и издържани еднакво и в образно, и в психологично, и в символично отношение. * Кое художествено произведение може да се нарече истинско? Онова, което доставя пълна естетическа наслада на всеки човек. В противен случай, на това произведение му липсва нещо, то е слабо или в образно, или в психологично, или в символично отношение, Такава непълнота се усеща от повечето произведения на съвременното изкуство. Нека се опитаме да обясним защо е това. Според нас, за да бъде една творба истински художествена, не е необходимо само да има в нея образни, психологични и символични елементи, но между тези елементи, трябва да има една жизнена връзка, един паралелизъм , една хармоничност. Образните елементи: форми, краски, тонове или думи, в които е облечено художественото произведение, трябва да бъдат наредени в една логическа верига, в която всеки последващ елемент да има органическа връзка с предидущия, тъй че, от техния ансамбъл да диша една велика жизнена правда. С други думи, образните елементи трябва да образуват един цялостен сюжет. Ние ще го наричаме образен или формален сюжет.
към текста >>

8. МОЛИТВАТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - Б. Б. Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

" А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа!
Тяхното число, обаче, може да се увеличи още много пъти по толкова, но все пак, положението не ще се измени, ако ли не дори и да се влоши. Защото не всекиму е дадено да бъде лекар и защото истинската причина на човешките страдания е, че те забравиха Бога и следователно забравиха, че по своята духовна същина те имат взаимни родни връзки. Нещо повече: те не само забравиха Бога, но Го и ненавиждат. Споменете вие в по-интелигентна среда името „Бог" и вижте какъв изблик на негодувание, възмущение и дори подигравки ще има. С трескава прибързаност се гледа да се отклони този разговор – да не се говори за тези „празни работи! " А това не е ли признак, че хората, макар че се самооблащават, че няма кому да дават отчет за престъпните си дела, все пак, вътре в себе си, признават, че не ще мине току-тъй, но понеже им липсва смирение, в гордостта си казват: „оставете сега това; затъпчете този работа! " Зер, приятно ли ще бъде на онзи син, който прахосвайки капиталите, които баща му му е дал, да се научи, че той е дошъл и иска да го види и му поговори малко? „Такъв човек не познавам аз", ще каже той. Да отричаме Бога, да отричаме един жив духовен ръководен принцип в света, не е едно от многообмислените неща. Защото има много факти, които всеки може да види като се повгледа в заобикалящите ни прояви на живота и които говорят в полза на горното твърдение. Ние знаем при това, че трябва да дойде някой и да нареди мъртвите иначе азбучни знаци по такъв порядък, че да се получи драма, трагедия и пр.; трябва да нареди някой нотите по neтолинието, за да се получи нещо смислено и хармонично.
към текста >>

9. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време.
Waniel МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА Под това име е известна в културната история на Европа през средните векове един прост уред, с който са си служили да откриват подземни води, рудни легла, та дори и престъпници: – официалната криминална история на Франция е отбелязала в своите анали хващането на трима убийци (1692 г.), заповядано от Лионския съд с помощта на един селянин Жак Ейнар, служещ си с магическата пръчка. Подобно, чудно за европееца търсене убийци и престъпници с пръчки, се практикува и сега в някои индуски племена. Резултатите винаги са изненадвали чужденците, а в съзнанието на зрителите е останал още един факт загадка, който всеки е обяснявал по своему. Но търсенето на водата и рудите, ежедневно събитие през 16, 17 и 18 столетие, е било твърде разпространено, за да може да се отрича изцяло и твърде чудно само по себе си, за да му се даде едно приемливо обяснение от капацитетите учени, съвременници на тогавашната епоха – църква и академии на науките. Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
към текста >>

10. Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό - К. К. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни.
Също така е трудно, невъзможно нам, в началото да схванем единството в цялата обстановка на живота. Ако между нас съществува разногласие и дисхармония, причината за това сме самите ние. Нам е трудно да си представим, че всички хора имат еднакво право да са свободни като нас, и друго, че има и друга работа в света, която е по-важна, поне еднакво важна с нашата. Ние смятаме във всеки момент, че убеждението до което сме дошли, е последното и най-правдивото и по-сериозно от това, например, да нарисуваш своята картина, да съградиш своя дом, да унищожиш своя враг – няма. Всяко от тия занимания за оня, що го върши, е важно. То си има своя смисъл в момента, обаче все има нещо, което липсва в нашите постъпки, за да ни направи доволни. Кое е това, което внася дисхармония и разочарование? То е туй, че ние сме ориентирали живота си спрямо временното, преходното, а не спрямо вечното. Заради удоволствието, което е временно, ние сме пожертвували правдата, която е вечна. Заради имането което е преходно, ние пренебрегваме честта, която е неоценима пред всяко имане. Заради себе си жертваме ближния си, заради отделна група жертвуваме общото, а заради хората забравяме Бога.
към текста >>

11. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила.
Възпитава се разумното в човека (умът, сърцето и волята), а прегъванията, на които можем да привикнем тялото днес, не можем да разчитаме, че и след 10 години пак така ще се извършват. Възпитанието е трайно, а дресировката –кратковременна. Ако изключим от човека ума, сърцето и волята, (които са нефизически), не би останало нищо за възпитание. Да твърдим пък, че движението развива тялото , а развитото тяло само ще развие ум, чувства и воля, е друго заблуждение. Имаме достатъчно атлети, хора физически развити колкото трябва, за да констатираме безспорно, че те са нито по-умни, нито по-чувствителни, нито по-деятелни от много дори телесно недъгави свои братя. В заключение ще кажем, че нам в сравнение с другите народи, никога не ни е липсвало ни здраве, ни хубост, ни физическа сила. Но онова, което печелим с гърдите си, губим го от главите си. Потребни ни са ум, чувства и воля, потребна ни е и човещина. Българският народ е дал много ценности и на славянството, и на западните народи, но всичко каквото взима от тях, излиза гнило. Той трябва да се съвземе и да възобнови вярата в себе си, че е способен пак да даде. На младежите, които тъй искрено мислят, че се самовъзпитават "физически", пожелаваме да запазят искреност и към нашата статия.
към текста >>

12. ПЪЛНОТА В ЖИВОТА - Ели Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот.
Значи душата е продукт на материята, обвързана с нея и разпиляваща се с тялото заедно. Мисълта за безсмъртието на душата изглеждаше при тия условия смешна. От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват. 50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват. На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата. Но много явления остават необясними. Проф.
към текста >>

13. На пир (стихове) - Цветан Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена.
Нещо обикновено е да чуваме оплакването не само на работници, занаятчии и земеделци, но и на учители, чиновници, даже доктори, че им била тежка работата и малка заплатата. Така се създадоха разните сдружения (организации) за борба едни против други и главно против държавата, която е също една голяма организация. Това оплакване и недоволство на хората и борбите, някои обясняват с поскъпването на живота и това обяснение и оправдание е възможно, но неговата цена е малка, когато то не дава изход от положението, не подобрява, не обновява живота, но води само към отмъщения, убийства и размирици. Материалистическото обяснение и съждение е недостатъчно за обновлението и реформирането на живота, което се налага. Това ще го съзнаят всички, които мислят и говорят за реформа, обнова и подобрение. Всички съзнаваме, че има нещо неправилно в нашия живот, че нещо липсва, – това нещо трябва да се потърси и намери от всекиго, иначе животът става невъзможен, хармонията е нарушена. Дисхармонията създава разрушителни сили, които отравят и погубват живота Неправилното в живота се крие в нашите стремежи, които не са напълно подчинени на един общ закон; една върховна воля, която дава живот и благо на всички човешки същества. Тоя закон и тази воля са целта и смисъла на живота, които подчиняват на себе си всички човешки стремежи. От неразбирането на това се явяват личните, отделни стремежи и страшните противоречия, които виждаме, От там иде и злобата, завистта и недоволството, защото невъзможно е да бъде доволен (хармонизиран) тоя, който живее отделен живот, а не вижда общата и главна цел. А главната цел на живота е да живееш за общото благо. Съществуват хиляди нещастни, болни, недоволни и отчаяни хора, които имат нужда от помощ, от утеха и подкрепа.
към текста >>

14. Една стъпка навътре – Г. Драганов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия.
Затова, защото макар и късче от вселената, земното кълбо носи всички особености на своите събратя, то притежава вселенските токове и по такъв начин се явява ценна обстановка за култивиране добродетели, за развиване на сили. Защото земята не е мъртва формация, която няма свой живот. Тя е дете на всемира, родила се е, живее и ще умре, разбита или изстинала, за да даде почва за нови светове. И ние, живущите през нейната зряла възраст, трябва да бъдем действителни рационалисти, за да не пропиляваме времето на нашия възход, за да не оставаме назад . Стара истина е, че във вселената властвуват велики неизменни закони и, че който дръзне да върви против тях, бива неминуемо наказан. Защото, ако системна логика липсваше, тоя извънредно сложен апарат не би могъл да функционира, ако човек можеше да върши това което си ще, без да има един критерий, който да показва, кога един начин на живеене е в унисон с природните норми и принципи, щеше да се яви такъв хаос, който е далеч от нашите понятия. И, когато спор по въпроса за живеене в хармония с природата като субстанция не може да става, защото знаем неумолимостта на причинния закон, изразен в народната мъдрост „каквото си постелеш, на такова ще легнеш”, е неразумно да проиграваме безогледно добрите зарове на своя живот и да мислим, че все пак, може би лошите причини не ще струпат върху нас породените съответни последствия. Даже допусната тая мисъл дава натрупване на нова карма — да желаеш да отбегнеш съдбата си за сметка на другите е не само егоизъм, но и нечовечност. Вярно е, че въпреки това човек, макар и дете на всемира, малко се грижи да се хармонира с него; той предпочита да вироглавствува, да мисли че може да дирижира земята и да ù господствува, без да държи сметка, че той е само продукт на великите закони, че той зависи от тях. Но все пак, се явяват изключения, които схващат желязната необходимост от една дружба с природата, чувствуват себе си такива, каквито действително са. Защото да господствуваш над природата не значи да я подчиниш, а да познаеш каналите на нейните сили и да почерпиш полза от тях.
към текста >>

15. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид.
Така ние имаме две неща с вътрешна стойност: морал и ум. Но за правилното им проявление явява се нужда от връзка, която да ги споява здраво. Такава връзка е волята. Като връзка между морала и ума – тя е силна, когато бъде като диамант твърда. Тъй пише един окултен учител. Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид. Слабата воля подвежда ума към ограничение. Също се отнася и за морала. При алкохолиците, на които им липсва воля за въздържане, имаме винаги ограничен ум и морал. И, когато човек е духовно уравновесен, той прокарва три линии през себе си: чист морал, дълбок ум, диамантена воля. Това наподобява Питагоровата теорема за правоъгълния триъгълник, те са: а – морал; в – ум; с – воля.
към текста >>

При алкохолиците, на които им липсва воля за въздържане, имаме винаги ограничен ум и морал.
Като връзка между морала и ума – тя е силна, когато бъде като диамант твърда. Тъй пише един окултен учител. Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид. Слабата воля подвежда ума към ограничение. Също се отнася и за морала. При алкохолиците, на които им липсва воля за въздържане, имаме винаги ограничен ум и морал. И, когато човек е духовно уравновесен, той прокарва три линии през себе си: чист морал, дълбок ум, диамантена воля. Това наподобява Питагоровата теорема за правоъгълния триъгълник, те са: а – морал; в – ум; с – воля. С това вътрешната, психичната спойка е завършена или имаме: хармоничен живот. Само при тези условия, ние можем да бъдем здрави, душевно спокойни. Но не спазим ли едната „линия" – ние ще имаме дефекти.
към текста >>

16. Един Иван – Дядо Благо Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Защото липсва Любовта.
Богатите, на които ние проповядваме Любовта, трябва да станат разумни и да раздадат излишъка от своето богатство на сиромасите. Сиромасите пък, които са били лишени, като възприемат Любовта като възприемат тези блага, повече да се не съблазняват, а да се заемат за работа. Следователно, сиромасите трябва да работят без принуждение и богатите трябва да раздадат богатството си без принуждение. Дойдем ли до положение да стават нещата в света с принуждение, ние ще имаме насилие. Днес в света съществуват навсякъде кражби и насилия. Защо? Защото липсва Любовта. Най-първо ние трябва да знаем, че не сме членове ма тази земя. Както един ученик, който следва едно училище, не е член на това училище а следва докато го свърши, така сме и ние. После този ученик минава в друго училище, а на негово място дохожда друг. Господ е господар на всичко, а сегашните хора мислят, че Господ няма да ги повика. Не, в света има една велика Божия Правда, за която няма никакви теории и хипотези.
към текста >>

17. Физиогномия – Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот.
От окултно гледище, характерно е новото схващане за съзнанието и настойчивият интерес към тия, по-слабо проучвани до сега негови прояви Във връзка с поменатите направления във философията и психологията, трябва да прибавим, че от специалните науки - новата физика, геометрия и математика (особено от Айнщайн насам) - освен на сетивните и интелектуални данни се базират и на чисто интуитивни предпоставки и в своите крайни схващания за времето и пространството стигат до признаване на четвъртото измерение – факт, знаен отдавна за окултистите. РЕЛИГИЯТА, която е била не по-малко значителен фактор в културната и политическа история на човечеството, се смяташе до неотдавна от популярно-научното (и най-често материалистично) схващане за стадий изживян. Тя се оставяше за простите, суеверни хора и в никой случай не можеше да бъде предмет за сериозното внимание на просветения и интелигентен човек. Колкото и убедително да се струваше на времето това, днес то не се оправдава от действителността, макар че все още всеки теоретически опит за защита на религията предизвиква недоверие и подозрение. Религиозното преживяване е една област, засега слабо проучена и изпълнена с много противоречия. А у нас често се правят грешки и предизвикват излишни спорове и за това; па липсва и яснота върху някои най-основни понятия от религиозния живот. Мимоходом тук ще направим едно психологическо разграничение. Вяра е едно, религия - друго, християнство - трето, черква - четвърто, православие (католицизъм или протестантство) - пето. Човек може да бъде вярващ, без да бъде религиозен. Вярата е един конститутивен момент в познавателния процес. Човек може да бъде религиозен без да бъде християнин.
към текста >>

18. Другар - стихотворение - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици.
Това отваряне на телата става в няколко степени, като почнем от гниенето и свършим със сублимацията, минавайки през двойно загряване, силно загряване (пясъчна баня), буйно загряване (в пещ) и стигнем до сублимацията и дестилацията. Когато, обратно, материята господствува над енергията, имаме увеличение на гъстотата, материализация, съсирване. Студът, в груб смисъл, произвежда такава материализация. Студът може да бъде умерен, напр. такъв, който произвежда росата по ливадите, може да бъде силен като тоя, който причинява леда и много силен, когато се предизвиква бързото изпарение на течния въздух или на силно сгъстени тела. Съвременната химическа техника предоставя на алхимиците ценни начини на действие, които липсваха на техните предшественици. Ако имаме да резюмираме алхимическия проблем според гореизложените идеи, ще кажем: най-напред трябва да постигнем фиксиране в материята на голямо количество енергия, която е в състояние да произведе „минералния фермент" или философския камък. Тоя Фермент, в съприкосновение с минералните вещества, предизвиква в метала отваряне на атомите, последвано от бързо разслабване, което и освобождава част от енергията, не концентрирана още в метала и го сгъстява така, че той бързо минава през все по-големи и по-големи гъстоти, като става все по-тежък; напр. живакът (13*6 г.) инволюира към злато (19*5). Алхимическият проблем от минерална гледна точка се състои от две фази: една фаза на еволюция, или установяване на фермента и друга - на инволюция, или динамическо действие на тоя фермент като източник на разслабване на атомната сила, съдържаща се в метала. От растителна гледна точка, проблемът следва същите закони: най-напред имаме привеждане растенията в динамично състояние чрез действието на слънцето, съпроводено с ферментация, откъдето иде и гниенето.
към текста >>

19. Живият огън – Г. Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо.
След войната, в всички области на живота настъпи криза. Кризата требваше чрез словото и печата да се уясни, а чрез дело – да се преодолее. В уясняването на тази криза, както и в всяко човешко дело, се очертаха и крайности. Мнозина захванаха да виждат криза и там, дето тя още не съществуваше, а за някои кризата стана любима и модерна тема... Но, независимо от крайностите на този модернизъм, не можем да не констатираме – според единодушните свидетелства на всички авторитетни източници, че в основата на европейската култура настъпва някаква криза, която причинява необяснимата на пръв поглед обща безпътица. Външно – в Европа (включително и у нас) всичко върви като преди войната. Старите институти са запазени, разните клонове на производството се разрастват, всички работят и все пак липсва нещо. Няма оня ентусиазъм, онова въодушевление, оная самоувереност, които придружаваха творчеството преди войната... Разслабиха се ръководните творчески начала. Това констатира всеки мислещ, който може да се издига над личните, професионални и политически интереси. Най-сполучлив изразител на туй състояние в днешна Европа е безспорно немският културен философ Освалд Шпенглер. Нашата задача не е да излагаме възгледите на Шпенглер, но разглеждайки духа на новото време, ние в никой случай не можем да ги пренебрегнем. Шпенглер написа в края на войната едно съчинение под заглавие „Untergang des Abendlandes” („Залеза на Запада”).
към текста >>

20. Основите на духовната музика - Ами-Саж Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Ако най-после, духовните наистина се грижеха за своите пасоми, както овчарят за своето стадо, нямаше да има тая странна безпътица, нямаше да има страх от „ереси", защото най-страшната ерес е там, където липсва любовта.
И в новата зараждаща се епоха нещо идва да коригира нашето сърце. От там ще се коригира и светът. Това е стара, велика истина, която отдавна чака да стане практика в нашия живот. Ако Европа наистина беше пазителка на мира, нямаше да начупва границите на държавите така, та при тия чупки да се раждат най-страшните, най-кървавите конфликти. Ако тия, които в цивилизования западен свет, наричайки себе си миротворци, обичаха мира повече от своите каси и заводи, те щяха да направят нещо за тоя мир. Ако най-после, духовните наистина се грижеха за своите пасоми, както овчарят за своето стадо, нямаше да има тая странна безпътица, нямаше да има страх от „ереси", защото най-страшната ерес е там, където липсва любовта. Религията тогава не би била тъй чужда, така непотребна както днес, а щеше да бъде една жива сила в практиката на всекидневния живот. Забелязват се обаче във всичките тия области нови дейци. Те работят за обновата на човечеството, защото са призвани за това. И в личния, и в обществения, и в духовния живот са направени стъпки, които откриват хоризонти за по-светло бъдеще. Това бъдеще знахарите на древността са предрекли в науката за циклите.
към текста >>

21. Психология на вярата Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето!
Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията. ........................................................................................................................ От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото. От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание.
към текста >>

Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни?
От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ. И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа. Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място. Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето! Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни? " Има толкова много физиологични и психологични недостатъци! И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание. Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа. ........................................................................................................................ И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят: Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало.
към текста >>

22. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства.
Само тогава човек може да каже, че е тръгнал из своя нагорен път по собствена воля, с едно свещено утвърждение, с едно „поемане". Тя се крие в дълбините на нашия дух и там трябва да се търси. Тя не е в ония външни понятия, формули, факти, схеми и абстракции, но дълбоко се крие в оная жива преживелица на нашия вътрешен опит. Забележете, тя е опит и то най-конкретно-индивидуално-психичен опит. Затова ù приписват самобитност и първичност. Възразяват, че на вярата липсват ясност, обоснования, свидетелства. Или, доколкото ги има, те не са достояние на другите, а са само на вярващия (субективни). Човек като субект има нещо по-друго, отколкото човек като обект. Условието за яснотата на вярата и нейната чистота се заключава не във външните наслоения от знания, не в богатствата на разнообразни сведения, но в характера на вътрешния духовен живот и силата на вярата е в особеното усилие на самостоятелния психичен акт. Обективната вяра представлява вяра в църковния религиозен авторитет, вяра в традицията – опита на другите: вярата тогава е догма. Повтаряме, чистата вяра няма нужда от доказателства, защото е чиста преживелица.
към текста >>

23. Стихове – Х. Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

– За нея също ми липсва всякаква представа.
Тебе виждам в огледалото или пренасям образа ти на къс хартия и го наблюдавам, но мене си, никога не съм видял. – Може би не съществува огледало, което може да ме отрази А може би Аз нямам образ – нямам форма. Ти си това, което гледам, а аз съм това, което гледа. Този отговор ми се чини най-правдив. А душата ти? – За нея също ми липсва всякаква представа. Само смътно долавям, че тя е нещо чисто и светло. И нещо чуждо на всяко твое дело; Връз нея не може да хвърлят сянка твоите грехове, защото тя сама е светлина Аз също нямам дял в твоите грехове; оставам само Аз, защото Аз съм съзнанието на всяко страдание. Аз съм призмата, през която се пречупват всички лъчи, идещи от твоите дела. И когато делата ти са нечисти, нечисти са и лъчите, що идат от тях. И горко ти, ако един ден тая призма се омърси и стане непрогледна и негодна да пречупва лъчите на делата ти!
към текста >>

24. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни.
Ние трябва да го кажем направо, че имаме твърде повърхностна и погрешна представа за източните култури и религии... Тях ние понякога си представляваме едва ли не като варварски... А Буда, Конфуций, Заратустра, Лао Дзъ - митологически същества, създадени от въображението на езическите източни народи и нямащи връзка с действителния ход на историческите събития... Новите проучвания на изтока показват съвсем друго. Това не само, че не са митологически. същества, но велики и мъдри Учители на човечеството, играли на времето голяма историческа и духовна роля. В реда на големите култури и религии, исторически християнството се явява като нещо твърде естествено в началото на една нова култура - западната (нашата). ...И основателят на християнството притежавал дълбоката мъдрост на големите Учители на човечеството преди него... Но той имал и голямо сърце, може би по-голямо от техните. Затова и в първото християнство имало много сърдечна простота и сърдечна широта - липсващи вече на днешните християни. На тая простота и на тая широта християнството дължи своето обаяние и изключителност... И затова може би и днес мнозина обичат да слушат разкази за живота на първите християни или да четат с увлечение известния роман на Сенкевич „Камо Градеши". Но... На всички е знайно и от обикновения живот дори, че хората по конструкция, по темперамент са различни. В душевния живот на едни преобладава повече умът, а на други - чувствата. Отделно и под влияние на ума и под влияние на чувствата, човек може да извърши много и дори велики работи. Но знайно е също, че оставени сами на себе си те водят към крайности, умът към формализъм, а чувствата към сантименталност.
към текста >>

25. Небесното знамение – Gis Moll Съдържание на бр. 7 и 8 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание.
Всичко що виждаме, слушаме, четем, вършим, мислим, чувствуваме остава печат върху ни. Затова, ако желаем благоденствие за живота си, трябва да избираме здравото, хубавото и възвишеното. „Да се храниш е велика наука", казва един голям съвременник. Но по-голяма наука е да храниш другите. Касае се за възпитанието. Възпитателят се намесва в развитието на малкото дете, у което липсва будното съзнание. „Ролята на възпитателя се свежда до тая на готвача", казва същият автор другаде. Той трябва да поднесе на детето здрава духовна храна, когато се касае за развитие на духовния му организъм, а тоя последния вече сам гради от нея своята жива материя, сам расте, защото е разумно устроен. * * * В чистотата е силата и мощта на човека. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека.
към текста >>

26. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде.
БЪДЕЩИ НАСОКИ В МУЗИКАТА Музиката е велико благо, което ангелите са дали на човечеството, за да му помогнат в неговия път към съвършенство. Чрез музиката човек се свързва с ангелския свят и благодарение на тая връзка става възможна и помощта на тия висши същества. Тя е тясно свързана с умствения свят, а ангелите са гении на мисълта. Музиката е, може би, най-скъпият дар, който ангелите са дали на бедното човечество, дар, цената на който човек ще види едва, след като се [1] издигне до тия велики същества и с поглед, обърнат към своето минало, проследи всички блага, които му е донесла музиката в неговите пилигримски странствувания из долините на скръбната земя. Да твори, това е качество и възможност само на човека. В животните и по-нисшите форми на живот няма творчество или поне там този процес не е съзнателен, а има само нагаждане на себе си с дадените условия.Те се ръководят от инстинкта, придобит от миналия опит; у тях липсва прозрението за бъдещите дни и предусещането за това, което има да дойде. Само човек твори и по това именно е подобие на Бога: Бог твори светове и вселени и живее в тях, и човекът с Бога в себе си твори свои светове, за да живее и расте в тях. Всички хора творят и всеки е своего рода творец, но има едно малцинство, което се издига над общото ниво на масата и живее моментите. които цялото човечество ще живее след време – това са пионерите, които трасират и разчистват пътя на човечеството в неговия ход към усъвършенствуване. Тия хора, доколкото възможностите, с които разполагат, им позволяват това, оформяват този бъдещ живот и дават методи на своите по-малки братя да влязат в новия живот и да станат техни съдрумници. Наистина те преживяват бъдещите дни идейно само, но това е закон: нещата преди да се изживеят в тяхната материална и конкретна форма се преживяват абстрактно, идейно.
към текста >>

Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла.
Музиката на свой ред и тя не ще закъснее да даде своя израз и доказателство за издигащото се съзнание на човека. Защото в последни дни музиката, редом с всички други изкуства, се е озовала в задънена улица, тя безпомощно се удря о студените стени на своите собствени форми, мъчейки се да се отъждестви с това, което е само нейна обвивка. За да излезе от това положение, тя трябва да измени посоката си, да се насочи навътре в своите форми, за да ги оживи и осмисли. Това движение „.навътре" съвпада с четвъртото измерение на новия този свят, за който математиката вече ни говори и в който интуицията на философите заработва. С това в музиката ще се появи и новия елемент, четвърти по реда си и него аз наричам духовен, психичен елемент, защото светът на четвъртото измерение е именно духовния, психичния свят, в който съзнанието на човека започва да се пробужда. Онова, което липсва на сегашната музика, то е съдържанието, смисъла. Става тъжно на човека, когато слуша да се изпълняват великите творения на един Бетовен така бездушно, така празно и повърхностно, дори и от най-добрите музиканти и в най-музикалните центрове на света. Струва ми се, че и най-умелото изпълнение в техническо отношение не може да събуди у слушателите оня дълбок мир на твореца и да го предаде на слушателите. А какво е това изкуство, когато не може да събуди духа на музиканта-компонист и да го предаде на слушателите така, че и те да опитат поне за миг онова велико благо, с което той постоянно се е хранил. Сега музиката ни дава великолепни форми, които ако ни въздействуват, то правят това само със своята външност, но те не преливат в нас нещо живо, съществено, което да влезе като градивен елемент в нашето съзнание. Това е, защото още не е дошъл четвъртия елемент, психичният елемент в музиката, който, когато дойде ще изпълни и ще оживи хубавите форми, създадени от музиката на трите елемента.
към текста >>

27. РАЗУМНОСТТА В ПРИРОДАТА И В ЧОВЕКА - Б. Боев Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество.
Човек с черни очи не съществува! За да бъде нормален хода в живота на човека за всеки вид очи има специфичен начин на лечение и третиране. Кафявите очи подразбират готовност към жертва за човечеството. Сините очи държат връзка с невидимия свят. Сивите трябва да пренесат духовното на земята. Хора с кафяви очи при случай на заболяване требва да се лекуват чрез топлина; сините - чрез вода; сивите - чрез мир, на тях липсва това духовно качество. Ако те живеят в мир със себе си, тогава ще бъдат здрави. Кафявите очи живеят в дълбочина, сините при височина и простор са у дома си, а сивите търсят широчина и мир. Кафявите очи живеят с другите и за другите; когато са сами, те влизат дълбоко в себе си. Сините излизат навън и остават сами; те не могат да бъдат с други. На сивите очи пък е необходим прям контакт с природата.
към текста >>

28. Пътят на познанието - Рудолф Щайнер Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички тия животни забелязали, че всеки ден липсвало по едно от тях и решили да изпратят специална делегация при своя господар с молба да не прави тия жертвоприношения.
От грехопадението насам, вече цели 8000 години как човекът е потънал в гъстата материя и опиянен от греха, той се намира в едно наркотическо състояние. И днес всички казват, че хората са и лоши и добри, че в света има и добра и зла воля. Кое е вярното? Какви са хората, това може отчасти да разберете от следния пример. В старо време имало един богат човек, собственик на много овци, кокошки, прасета... Той обичал да си похапва добре, вследствие на което в двора му често ставали жертвоприношения. Всички тия животни забелязали, че всеки ден липсвало по едно от тях и решили да изпратят специална делегация при своя господар с молба да не прави тия жертвоприношения. Обаче, господарят им не ги послушал. Тогава те отправили същата молба към Бога. Не се минало много време и техният господар станал вегетарианец, оставил ги свободно да живеят. Защо? - Бог проговорил на този човек. Той му казал: „Ако ти не престанеш да колиш тия животни, от тебе нищо няма да остане.
към текста >>

29. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато ни липсва нещо и не можем да го имаме, ще помагаме на други да го имат; и тогава, много скоро и за нас ще се даде благоприятен случай да постигнем същото.
Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество. Всички ние сме свързани от могъщия вътрешен живот, който не може да бъде ограничаван от индивидуалния и от временните форми. Затуй, да се помага на ближния не е само проявление на милосърдието, но е и разумен, и практичен акт, понеже по този начин ние образуваме връзка с вътрешния живот, който е колективен и благото на който е благо на всички. Ще правим опити, за да се уверим в тия велики Истини. Когато ни липсва нещо и не можем да го имаме, ще помагаме на други да го имат; и тогава, много скоро и за нас ще се даде благоприятен случай да постигнем същото. Законът работи сигурно и бързо. Това може да опитваме всеки ден. Когато никой не се грижи за нас, никой не ни помага, правилото е да почнем ние да помагаме на другите, макар за малки неща, да се интересуваме за техните грижи и скоро ще видим, че друг някой ще почне да прави същото за нас. Верен е Христовият закон: „Правете на другите това, което искате да правят на вас". Животът е велика задача.
към текста >>

30. ПРАКТИЧЕН ОКУЛТИЗЪМ - А. Бертоли Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва.
Оттам и мисълта, че свързването на отделните факти в закономерни отношения е съществена характеристика на всека наука, която претендира за това име - и следователно, липсата на тоя елемент сочи само на една регистрация на факти, на една наука в зачатие, мъглявост, от която тепърва ще се формират светове, закони, знание... Ние ще видим по-нататък, па това е очевидно и за всеки разумен человек, че в природата изолирани факти, ставащи сами по себе си, спонтанно, без никакви причини, са логически абсурд, че те се предхождат неминуемо от ред явления, независимо, дали те са достъпни на нашето наблюдение или не - и че следователно, проследени, тези предварителни явления ще бъдат опорни точки, за да се предскаже с повече и по-малка вероятност или сигурност самото явление. Землетресението също така съвсем не е изолирано явление в природата - па и смешно ще е да се мисли, че такова стихийно явление няма своите предходници - и следователно, тия предшественици съществуват, могат да бъдат наблюдавани и оттам да се получат несъмнено изходни пунктове за вярно посочване човешкото умозаключение. А че тези белези съществуват - за съжаление невидяни само от тия, на които може би най-трябват - самите учени - сочат от никого не оспорвани потвърдени с хиляди пъти досега факти, че животните чувствуват приближението на землетресенията - следователно, съществуват тия признаци, които неизвратеното съзнание на животните по-леко схваща отколкото „Царят на природата", на когото умът е зает с хиляди „важни работи... " А веднъж те съществуват - и никой не може да отрече това, освен ако не иска да отрече истината - то вече всичкият въпрос остава да се насочи вниманието върху тези живи сеизмоскопи, да се наблюдава по-внимателно, да се влезе в връзка с живата природа, да се отворят очите ни и тогава, именно, ще се види, че природата говори на разумния по хиляди начини. Та не е ли то и в самия свят! Природата е като една книга, по която само грамотният може да чете. И на съвременните хора липсват доста букви от тая азбука, за да разберат, какво тя ни казва. Но отрицанията не носят разрешенията на въпросите. Предричанията, които са базирани върху какви да е системни наблюдения, макар и да дават един малък процент от сбъдвания, все пак са по-добри, понеже насочват мисълта към работа, отколкото голите отричания, че това или онова нямало връзка със землетресенията. Видима може да няма, но ако се влезе в по-дълбок анализ на явленията? Ами ако запитате един шоп от планината, нима той би могъл да ви свърже „тичането на св. Илия с колесницата из облаците" и електричеството, което му свети?
към текста >>

31. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото.
Вторият или четвъртият по ред малък кръг (IV) представлява царството на мускулите. Тук са посветени на съответни места всички мускули на човешкото тяло. Голяма част от този кръг се заема от дробовете, които минават и в другите кръгове. Най-после иде третият голям кръг, който заема последната трета на ириса Той също така е подразделен на два по малки кръга, а, именно, пети и шести по ред (V, VI). Петият малък кръг на ириса обхваща костната система на човека ребра, гръбнак, бедра, костите на ръката и на краката и зъбите. Едно опитно око, без да разглежда тялото на човека и без да се допитва до самия човек, в очите може да види, какво е състоянието на костната му система Не е също за чудене, ако в очите на човека се прочете, колко от зъбите на човека липсват или са болни и кои, или всички, ако са здрави и това се вижда на мястото, дето са поместени зъбите в окото. Последният кръг, шестият малък кръг е най-външният кръг на ириса, и обхваща външността - кожата на човека със своите крайни органи: брадата, устата, носа, челото, главата, косата, ухото, пръстите на ръцете, ходилото на краката и т.н. Шестият кръг на окото свършва с един тъмен пояс. Това е жизненият кръг на човека. Колкото е по-тъмен този пояс, толкова и човек разполага с по-големи жизнени припаси. И когато човек е неразположен или малко болен, да се не смущава, да погледне окото си и щом види жизнения си кръг ярко очертан, това показва, че той разполага с достатъчно жизнена енергия, която може да надделее на болестта, след която човек се обновява.
към текста >>

32. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност.
Пориви на енергия и ентусиазъм се сменят бързо с общ упадък на силите. Любовта им към чудесното често пъти е в борба с наклонността към съмнение и скептицизъм, и религиозните стремежи често се смесват с някакви материалистически тенденции; те се колебаят постоянно в нерешителност между спиритуализма и материализма, увличайки се ту от едната, ту от другата системи, като възприемат впечатления от тези противоречиви идеи и са в голямо затруднение да застанат на определена почва в това отношение Няколко време те се предават с жар на убеждения, които после оставят, за да се предадат на убеждения, съвършено противоположни на по-раншните им възгледи. Горещи пропагандатори на доктрини, които са усвоили, те водят ожесточена борба с противниците си и няма жертви, които те не биха понесли, за да възпрепятствува делото, което защищават. Техният дух на противоречие отива дотам, че упоритостта им се увеличава толкова повече, колкото повече препятствия срещат по пътя на реализирането на техните намерения. Въображението у тях е много развито спрямо здравия разсъдък, макар че като ги слушаш, ще направиш противоположни заключения По-силни в теорията, отколкото в практиката, те постъпват прибързано. Не им липсва нито прозорливост, нито проницателност, а умът им проявява трескава деятелност. Техните сложни способности са много разнообразни и често противоречиви: те са и мечтатели, и мислители, и идеалисти, и реалисти. Систематическият и изобретателен ум ги прави еднакво способни към точните науки, но в тях има същевременно и склонност км утопия. Те са разположени към лицемерието, с което често водят борба. Разположение имат също към кражба и ако от датската възраст не се ограничат и освободят от нея, впоследствие ще се отдадат на тази страст. Непокорни по природа, те не понасят никаква дисциплина; заради свободата, те са готови да направят всичко в света, а робството за тях е най-голямото зло.
към текста >>

Сприхави и сърдити, на тях им липсва хладнокръвие.
Техният странен и раздразнителен характер ги прави много нещастни, също така и онези, които живеят с тях. Често пъти развалят другарските си отношения, поради дребнава придирчивост. Навикът да се подиграват и критикуват им навлича много врагове. Способни са на оскърбления и тяхната задирчивост често ги заплашва с дуел. Кръгъл тип Хора от този тип се отличават с голяма инициатива и голяма енергия Постоянно да действуват и да произвеждат - ето основната черта на тяхната индивидуалност. Сприхави и сърдити, на тях им липсва хладнокръвие. Хора на делото, бърже минават от думи към дела, нямат време да обмислят своите решения. Едва се зародил някой проект, те вече бързат да го изпълнят. Но тази разпаленост, която проявяват, им пречи да постигнат целта и напразно изразходват своята енергия и трескава дейност. Дето трябва смелост и бързо действие, там успехът им е сигурен. Те са умни, но живостта, ,с която бързат да изкажат мисълта си често е причина на това, че те се изказват преди да са си уяснили работата.
към текста >>

33. Вълк и елен – Дядо Благо Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист.
„Не, ненужен ми е твоят мил захлас", нито крилете на Алциона. Вестител скромен ми е нужен мен". При тези думи,една малка птичка с кафения цвят на земята, се представи на стария Ной... Нямам аз нито чин, нито хитрост, нито тайнственост дори, само желание едно" „Без страх и безспир ще летя аз по своя път... Най-скромна птичка съм на земята, избери мен, покровителю мой!..." „Да бъде! "... рече Ной и даде ù вест за небето. Тръгни, моя малка птичко, ще чакаме в кораба ни." Мартин-рибарят изхвръкна през прозореца на кораба, впусна се в седефения блясък на деня, в изчистения от поройните дъждове въздух, що никой не беше дишал още. Летеше, летеше той от задачата си окрилен, премина бури, светкавици, облаци, издигайки се безспир, без страх... И когато се допре до свода, където небето блестеше и където живееше Бог, той не можа да диша вече, защото му липсваха дробовете на архангелите, що дишат този въздух чист. Изумен, зашеметен, като в къпинен храст, от великата красота и чистота, без да дочака отговор на поръчението си дори, падна устрелен... Чак пред кораба едвам се съвзе и почука на прозореца. -.Ти"! - извика Ной..., „С какво великолепие си покрит! Колко си красив! " .... „О,... каква очарователна мантия, блестяща и синя..." - „Как", почуди се Мартин-рибарят, - „откъде" „Ах" — извика Ной, паднал на коленете и в сълзи залян „това е отговор от Бога, „че аз пламенно Го молих да ни изпрати знак за чудото и ето, Той е благоволил да изпрати върху твоите криле едно кътче от небето”. Престана и потопът.
към текста >>

34. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всъщност то не е пълно - липсва му нещо.
То значи: помогни на някое същество, което има силно желание да се учи, да се развива, но няма кой да направи това. Успееш ли да помогнеш на неговото силно желание да учи, интензивността на твоето чувство ще се усили. В това същество ще се събуди любов към Бога и то ще види, че има кой да се грижи за него. Един стих от Евангелието казва: „Обичай ближния си като себе си"! Според сегашните схващания на хората това изречение е пълно. Всъщност то не е пълно - липсва му нещо. Преди всичко хората не знаят още как да обичат себе си. Човек обича себе си само тогава, когато пламъкът на неговата мисъл, на неговото чувство и на неговото действие никога не се намалява. Не е въпрос за великите мисли, чувства и действия на хората. Въпросът се отнася до микроскопическите мисли, чувства и действия. Ако не тачим техния пламък, ще изгубим и тях, колкото и малки да са.
към текста >>

35. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но цяла грамада от сили течеше под този спокоен тон: властна сигурност, мъдрост, най-широки схващания се долавяха в тези думи; инстинктивният ентусиазъм, който говори за фанатизъм, липсваше в тях.
Из горещото сърце свежият дъжд на добрия Бог пада върху почвата, изсушена чрез ада. Пред нашия Цар нищо не е детинско, нищо не е непоправимо. И нека всяко нещо да представлява за теб семенце от вечността. Молитва и работа! Тези думи бяха казани от Андреас с един приятелски тон. Но цяла грамада от сили течеше под този спокоен тон: властна сигурност, мъдрост, най-широки схващания се долавяха в тези думи; инстинктивният ентусиазъм, който говори за фанатизъм, липсваше в тях. Моята воля се изкачваше до нови върхове, светлина изгряваше в мен. Чувствувах, че съм станал съвсем друг. Още чувах вътрешното ехо на последните му думи, когато Анцреас продължи: – Актът на милосърдието е най-добрият за всекиго. И ако човек не иска да избягва от усилия, нека се въздържа от злословие и то не само на хора, но даже и на животни, даже и на някой предмет, даже и на времето. Да, прибави Андреас, като ме видя, че съм изненадан, животното има ум.
към текста >>

36. ИЗ ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ДЬО РОША ВЪРХУ ЧОВЕШКОТО ЕСТЕСТВО - Б. БОЕВ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

(все важни, то се знае) и най-сетне без вашите ненависти... Дните биха ви се сторили мрачни и тъжни, ако ви липсваше едно от тия неща.
Защо вие сами правите това? Защото обичате вълненията. И нищо не знаете за по-тънките сили на природата, защото сте твърди изпълнени с това, което наричате „удоволствие", за да дирите по-благородните радости на расата, която аз ще донеса. Шемет и възбуждение - без тях можете ли да живеете? Без вашите общества на вечеринки, театри и тържества, без вашето вълнение за ценните, без оглед за печалби, без натрупване и сбирки от нищожни неща при разпродажби, без вашето приятелско (?) мъмрене и скарване с вашите най-близки роднини, без вашето дрънкане за тях (съвсем интимно, разбира се), без вашите безчислени наклонности! (все важни, то се знае) и най-сетне без вашите ненависти... Дните биха ви се сторили мрачни и тъжни, ако ви липсваше едно от тия неща. Те са подтикът, който ви държи в движение - подправката, без която вашият живот би бил наистина празен! Вие не сте превърнали вашите душевни вълнения. Вие все още сте отрицателни. Вас все още ви съживяват външни влечения - вместо чрез вътрешната си същина да живеете положителен, самовладан живот. А кое може да замести тия неща, които сега са тъй много желани, и без които на вас невежите, съществуванието би се сторило пусто?
към текста >>

Можете ли вие да ги накарате да ви разберат, когато им липсват нужните способности?
Тъй болезнена е тя. Те всички ще изчезнат, когато дойда Аз-а. Какво е пението на птиците за един съвсем глух? Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно слепия? Могат ли кафрите да разберат възхищението на един художник? Можете ли вие да ги накарате да ви разберат, когато им липсват нужните способности? Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята благородна раса докато ви липсват любов и чистота. Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие.
към текста >>

Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята благородна раса докато ви липсват любов и чистота.
Те всички ще изчезнат, когато дойда Аз-а. Какво е пението на птиците за един съвсем глух? Какъв е чудният залез на слънцето за един слепец - или духовно слепия? Могат ли кафрите да разберат възхищението на един художник? Можете ли вие да ги накарате да ви разберат, когато им липсват нужните способности? Може би никой не е в състояние да ви обясни възвишената радост на моята благородна раса докато ви липсват любов и чистота. Всяко ваше желание на чувствата ще ви се види играчка, с която младото човечество - в своето детско съзнание - се е някога забавлявало. Не копнеете ли за по-нататъшно знание, за трепета на незнайните изявления на живота, или като децата се държите о играчките? Играчките са нужни, докато умът е слаб. Ала дълго ли играете с тях, те ще пречат на по-нататъшното развитие. Тъй също е и с необузданата игра на вашите душевни вълнения: тя пречи на развитието ви.
към текста >>

37. ЖИВАТА НАУКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

- Те показват, че липсва нещо на хората, не им достига нещо.
Това, което не може да разбере, не може и да го приложи. За да се осъществи разумния живот и да стане достъпен за обикновения човек, той трябва да включва в себе си едновременно и трите положения - възприемане, разбиране и прилагане. Мнозина казват, че разбират всичко. - Всичко разбират, но същевременно страдат. Какво показват страданията? - Те показват, че липсва нещо на хората, не им достига нещо. Когато хлебарят опече хляба, може да не му достигат няколко неща: хлябът може да е добре опечен, брашното може да е прясно, но сол може да няма достатъчно. В друг случай солта може да е достатъчно, но брашното да нагарча малко, вследствие на което и целият хляб да горчи. Ние знаем, че всички стари неща изгубват своята хранителност и започват да горчат. Да възприемеш нещо, значи да го вземеш близо до себе си, да го поемеш вътре в себе си. Например, аз приемам една ябълка, взимам я в ръката си.
към текста >>

38. ИЗ КНИГАТА МИСТЕРИЯТА НА ГОЛГОТА - БО ИН РА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ако бихте ги имали всичките, а любов ви липсваше, то никога не бихте могли да бъде съпричастници в нашето дело, което само чрез любовта ще бъде завършено.
Чрез любов бе извикан той да съществува, чрез любов ще бъде спасен. Но сам човекът трябва да направи това. Ние можем само да му подадем ръка за помощ и да му покажем пътя. Любов: единственият път Да, тя е единственото, което ще ви покаже пътя, за да достигнете до нас. Никога не мислете, че друга деятелности и постижения са от същото значение. Ако бихте ги имали всичките, а любов ви липсваше, то никога не бихте могли да бъде съпричастници в нашето дело, което само чрез любовта ще бъде завършено. Имате ли обаче достатъчно любов, то всичко друго ще намерите на неговото време. Като обичате всеки човек и всяко нещо, то вие ще дохождате все по-близко до Нас. И така, бъдете готови и достойни: голямата любов показва вашия растеж. Тя трябва да обхваща целия свят. Не е достатъчно само да чувствувате любов; трябва да я раздавате - в нея да живеете, трябва да се превърнете цял в любов, трябва да станете сами любов - докато станете едно с Нас.
към текста >>

39. ХРАНЕНЕТО КАТО ДЕЙСТВИЕ НА КОСМИЧНИ И ЗЕМНИ СИЛИ - Д-Р РУДОЛФ ХАУШКА Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

И обратно: Там, дето светлината липсва или е слаба, витаминът може да упражни същото действие.
При това в ново време разглеждат витамините като носители на ултравиолетови лъчи". Според окултните изследвания при въпроса за витамините не се касае за химическо и материално действие, но за взаимодействие между живите строителни сили на човека и на растението, което доставя храната. Тук не е въпрос за действието на вещества, но на лъчи. Най-новите изследвания потвърждават това. Ще приведа няколко примера: Намери се, че загадъчното действие на витамините може да се замести с излагане на светлина. И обратно: Там, дето светлината липсва или е слаба, витаминът може да упражни същото действие. Вайцел казва: "Северните жители с храна, съдържаща А-витамини могат да изравнят липсата на светлина. А пък в страни, богати на светлина, храната може да бъде бедна на витамини, без да причини рахитизъм. Светлината поема тая задача. Животни, подложени на слънчеви лъчи, не стават рахитични, макар и да им даваме храна, бедна на витамини. Даже има нещо повече: неосветявани животни, турени в една клетка с осветявани, също така не заболяват от рахит, което ни показва, че тези лъчи могат да се пренесат от едно същество на друго.
към текста >>

Това се вижда от изследванията на Абдерхалден, който показа, че в някои случаи витамините, вкарани в човека нямат онова полезно действие, ако в тъканите липсват необходимите условия.
"Масло, изложено на слънчеви лъчи, добива сили, които запазва даже в .течение на 11 месеца, като се държи бутилката след това в тъмнина. Хес, Кугелмас и Стенбок дойдоха със своите изследвания до важното твърдение, което е в съгласие с учението за жизнения принцип, а именно, че витамините са лъчи. С това загадката за лъчите добива още по-голямо значение като жизнено условие" (Вайцел). Ние привеждаме тези малко примри, които могат да бъдат увеличени, за да покажем, че най-модерното научно изследване със своите опитни резултати потвърждава това, което окултните изследователи наричат етерни строителни сили. Важно е да се изтъкне, че за да действуват тези "витаминни лъчи", трябва да има необходимите условия и в етерното тяло на човека. Това се вижда от изследванията на Абдерхалден, който показа, че в някои случаи витамините, вкарани в човека нямат онова полезно действие, ако в тъканите липсват необходимите условия. Тъкмо при болести като рахит се показа, че тъй нареченото лъчево действие на веществата е важното. Вайцел казва: "Изследванията показаха, че антирахитичното действие на много вещества, ако не на всички, се дължи на способността им да изпущат ултравиолетови лъчи. Значи антирахитичният фактор не трябва да се смята като химическо съединение". И изразът "ултравиолетови лъчи" заплашва да обхване в себе си под едно име сбор от различни величини. Етерните строителни сили не са нищо друго, освен посредник между материята и духа.
към текста >>

40. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Навсякъде владее формата и Духът липсва.
ВЕСТИ Из списание "Оомото" В есперантското списание "Оомото", орган на духовното движение "Оомото" в Япония, е поместена статията "Бялото Братство": "Тук ние излагаме духовното движение "Бялото Братство" в Блгария, с което братски се ръкуваме. Днес религия, наука, философия са в упадък. Навсякъде владее формата и Духът липсва. Християнският проповедник, към която и църква или общество и да принадлежи, повтаря едни и същи фрази, по разни начини. Всичко това са морални свети, повтаряни от вкове насам: Бъдете добри, чисти, бъдете справедливи, вярвайте и т.н. Но кой е пътя, по който може да се постигне това? Ето главният въпрос, на който никой не отговаря, защото никой не знае. Отговорът е, че само окултизмът може да направи това.
към текста >>

Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи.
Това съчинение е от най-ценните и високо духовните. Като го четем, чувствуваме голям вътрешен подем и спокойствие в цялото си същество и обичаме близките си, неприятелите изчезват, нова светлина влиза в нас; едно ново вътрешно разположение ни обзема и ни изпълва с чувство на благодарност и на мир, тъй както когато се наблюдава някое тихо море след буря или красива природна гледка с цветя и проникната от мир; у нас злото изчезва и остава само доброто". Във в-к "Reformblatt", 32 година, № 3741 е печатана следната статия: "Подготовители на една нова култура" "Настоящият доклад за "Истинска България" не говори нито за множеството политически партии, които навсякъде се разпространяват, нито за множеството спортни и други организации, които подражават на западно-европейските народи. - Не! Бъдещата България намира своя израз в едно движение, което наричат Всемирно Бяло Братство. Това е едно общество, в което формалности, членски карти липсват; то е едно Братство, в което човек много може да види и да научи. Към това братство принадлежат хора от всички обществени класи: до един знаменит художник седи перачка; до придворната дама - някоя селянка, която оре земята, за да си изкара насъщния хляб; до адвоката, лекаря стоят работници и пр. Там виждаме опитомени лъвове, станали кротки като овце: някогашни анархисти, които търпеливо обработват неголямата братска градина и търсят великия път на живота в работа и разумно мислене. Едно имение при София и множество подобни в провинцията дават ясна картина на материалните придобивки на това високо идеалистично общество. Истинската стойност на това движение се състои не само в неговите идеи, но и в непоколебимата сила да реализират тези идеи и непоколебимата вяра, че тези идеи могат да бъдат приложени във всеки живот, през всяко време, от всяка душа, която е познала връзката с живата природа. Всички тези импулси изхождат от учението на Петър Дънов, ръководителят на това братство - един истински извор на сила, мъдрост и любов .
към текста >>

41. Работа Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Когато любовта липсва понякога, мястото ù се изпълва от признателността.
Не търсете признателност Отдавайте се цели, не искайте нищо за себе си, също и никаква признателност за това що правите. Всяка признателност усилва личността, безразлично дали признавате това или не. Очистете нисшото у себе си, като се откажете от любовта и одобрението на света, но не забравяйте при това, че най-близката окръжаваща ви среда е твоя свят; най-горчивите ти уроци ще дойдат от там. Нищо не очаквайте от света, вашето одобрение трябва да дойде от вътре. Когато любовта е там, истинската любов, признателността няма смисъл. Когато любовта липсва понякога, мястото ù се изпълва от признателността. Затова не се стремете към това. Мисълта, че ти действуваш за могъщия извор на всяка любов - и за нас, които сме неин израз - трябва да ти е достатъчно. Друго не търси. Ние сме съдиите; ние обаче гледаме на съвсем други н-ща, от колкото хората. Спокойствие на духа Бъдете спокойни, ако искате да се прислушвате в моя глас.
към текста >>

42. СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл.
Той е една линия в картината на художника. Така и пътят в живота, ако се вземе откъснат от цялото и ако пътникът върви с отправен поглед само в неговите неудобства, с това се затруднява вървежа, понеже не вижда нищо красиво, но каква по-голяма красота има от това, че ни извежда към върха? И като погледне към цялото, радостта се умножава от красотата, що се разкрива пред пътника. Който живее с Цялото, той има представа за красотата на живота. Учен човек е този, който знае, че всяко нещо е част от Цялото; той с всички същества има такива отношения, като кой да е орган на тялото към всички останали. Отричане на единството показва, че липсва научна мисъл. Каква наука ще има в сърцето, ако отрича главата и не се грижи за нея като за себе си, или отрича краката или дробовете? То е правило научни опити и е доказало, че когато ги отрича, спира се неговият живот. И то си казва: „Няма никаква наука в това, да продължавам да отричам, кой да е орган на тялото." Който продължава живота си, показва, че има връзка с Цялото; който се подмладява, показва, че има връзка с Цялото. Който поумнява, в когото любовта се засилва и разширява, това са все признаци, че този човек има връзка с цялото и че е човек на опитната наука. Под думата наука ние разбираме живота на формите и живота на идеите, свързани един с друг, като цветовете на дъгата.
към текста >>

43. СВЕЩЕННИЯТ ОГЪН НА ЖИВОТА. ВИСШАТА КРАСОТА - А.Т. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Сила Растете във вътрешна сила и тогава външна не ще ви липсва, щом се нуждаете от нея за моето дело.
СЪБУДЕТЕ СЕ, ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА! Сила Растете във вътрешна сила и тогава външна не ще ви липсва, щом се нуждаете от нея за моето дело. Силата на цялата вселена тогаз е във ваша помощ!. Има една сила, която човек винаги чувствува и от която може да живее: силата на собствената Божественост. Изявявайте я все повече и повече и скоро тялото ви ще се покори на своя Господар. Обаче не трябва да очаквате, че ще можете да употребите в две различни направления силата, която владеете. Употребете я само за Неговото дело и за всичко, което улеснява пътя Му.
към текста >>

44. КНИГОПИС Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто.
заседаваше в София 17 конгрес на българските есперантисти. Между многото делегати от България имаше представители и на съседните балкански държави: от Сърбия представител беше Д-р Степанчич, адвокат от Белград, със съпругата си, от Румъния — Д-р Рубин, син на покойния Д-р Рубин, който е спомогнал извънредно много за есперантското и вегетарианско движение в Румъния; друг румънски делегат беше Йониел Абрамович, - и двамата от Букурещ. Представител на Гърция беше Жан Спатарис, бивш професор в Одеския университет, понастоящем секретар на Солунския университет, един от първите основатели на есперантското движение в Солун и един от пионерите на вегетарианството в Гърция. Той е съдействувал за отварянето на първата вегетарианска гостилница в Солун. Работите на конгреса протекоха при небивал ентусиазъм и пълно разбирателство. Това е първият конгрес, в който липсваха караници и чийто заседания бяха водени изключително на есперанто. Говорившите се изказаха за даването на нова насока на есперантското движение и това иде да ни вдъхне вяра, че съзнанието на българските есперантисти е достатъчно нараснало и че не ще бъде далеч времето, когато те напълно ще приемат вътрешната идея на есперанто и ще се помъчат да я приложат на практика. Редом с заседанията на конгреса се състоя и първата балканска есперантска конференция, която имаше за цел да се създадат по-интимни и по-трайни връзки между есперантистите от балканските държави, да се постигне едно общо сътрудничество и по такъв начин да се упражни и влияние за подобрение отношенията на тези близки страни. В тая конференция участвуваха българските есперантисти, както и представителите на споменатите по-горе страни. Дойде се до едно разбирателство да се издава един общ орган на есперанто, който да прокарва основната идея на Заменхов за побратимяването на народите, в който орган да се обмислят известни мероприятия от обща полза, както за разпространението на есперанто, така и за разпространението на общочовешките идеали. Част от конгресистите есперантисти направиха една малка екскурзия до „Изгрева" - лагера на учениците на Бялото Братство.
към текста >>

45. ВЕЛИКАТА ТАЙНА - ВЛАД ПАШОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи.
Който е готов за рая, той в ада почва да гради храм и само тези са излезли из ада, които са почнали в него да градят храм. А сега ще превърнем ада в храм и няма защо да излизаме из него. Гладният се познава по това, че никога не критикува хляба и не пита, кой го е правил, а пристъпва към ядене. Който нанесе някому обида, е по-съвършен от този, когото обижда, ако изпревари да се разкае, преди обиденият да е простил и, ако обиденият продължава да мрази обидчика, който е съзнал своята грешка, то ролите се сменят: обиденият става обидчик. Името на всеки човек е псевдоним на Бога, ако върши Неговата воля. Когато брат ни направи погрешка, няма да го укоряваме, а ще се радваме, че ни се е удало случай да видим, какво му липсва в неговия характер, за да се молим и помогнем да се изправи. Който се съблазнява в материалния живот, той още не е изпитал величието на духовния живот. Който предпочете медената монета, не познава цената на златната. Който е започнал да разбира причините на своите състояния, той лесно ще се справи с противоречията. Който е искрен пред себе си, е чист пред Бога. Когато от дълбочината на душата си любиш Бога, ти ще можеш и да му служиш.
към текста >>

46. НОВИ ВЛИЯНИЯ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло.
Така например, ние сме свидетели на една подобна преценка на близко познато нам духовно течение. И сме изненадани от оная неочаквана босота, с която хора – и то с име в света и в официалната наука – се приближават и „проучват" историческите факти! Така те, без да имат достатъчно познание за истинското, а не догматично християнство, за схващани ето на което е нужно не само едно кръщелно свидетелство, а и да се върви по вътрешния път към Голгота, за да заживее Той в нас, Тоя, който беше пътя, истината и живота в душните ни; ако нашият път стане неговият и нашата истина – неговата, и нашият живот – неговият, само тогава като бихме имали представа за истинското християнство, да имаме смелостта да даваме своите авторитетни преценки и то все пак не така – почти безапелационно... Но ако те познаваха Христа като една вътрешна космична сила, те щяха да видят, че съвременните християнски църкви, коя повече, коя по-малко, са само места, в които се говори за Христа, примесено с ритуали, останали от езичеството, някои установени от първите последователи и имащи смисъл за времето си, но в никой случай не са заповядани от самия Исуса! И че на историческата сцена са се явявали духовни течения, които са продължавали традицията и пътя на истинското християнство, и че именно по тия духовни движения може да се премери до колко църквите са се отместили в страни, са правили компромиси с истинския път и ръководителя си! В такъв случай ние не бихме имали тия нелепи преценки на велико духовно движение на богомилите, което даде силен тласък на умовете и душите на хората в цяла Европа, остави трайни следи в техния живот и чийто крайни отгласи се сляха с началото почти на всички значителни обществени движения, като започнем с хуманизма – и свършим с Реформацията и Великата Френска революция. Фототипни твърдения на хора, които разглеждат и съпоставят нещата без да притежават достатъчно познания, лично достойнство и мистични преживявания, за да разберат дълбоките схващания на тия, които искаха да опишат, ги караме да застават неволно в ролята на съдии, които прибързано хвърляха греховете на съвременниците тъкмо върху тия, които волно или неволно, със своя живот ги изобличаваха... Та това е ставало и по-рано – това става и до ден днешен и ще става винаги, защото новото има по-здраво рационално обоснование – винаги то логически ще доминира, винаги то ще създаде свои привърженици по силата на нещата и живота – и, развиващо се паралелно на старото, без да ще, един ден ще го измести, присъстващо по неволя и на неговата агония... В своя напън и безсилие да спре това ново, старото ще се огледа като в някакво огледало, виждайки в проявата на новото ония ценни качества, които и нему някога отвориха пътя в живота, но които сега му липсват изцяло. И то като немощен старец, който не може да си отмъсти или измести в своя полза действителността, ще започне да злослови, като ù припише собствените си грехове на новото, на невинния – и с така облекчена душа, по-леко да понесе живота си, затрупан под развалините на собствения му негов „свят", който понякога той смята изобщо за свършека на света... Такова непознаване духовната страна на събитията, не дава възможност да се проникне и разкрият дълбоките причини на движението и ще остане винаги за истинските познавачи на събитието повърхностно: ще се повтарят само типични непроверени и дори несмислени фрази (като тази напр. че богомилите били дуалисти и пр.) и може даже да се стигне до такова изложение на събитията, което може да е фактически вярно, без обаче тяхното обяснение да прониква до ония необходими вътрешни мотиви, които са били идеи – двигатели, които правят именно това събитие смислено и вярно на своя принципен път, тъй или инак скрит малко по-дълбоко от взора на обикновените хора. За да се хване и разтълкува така богомилството, историкът трябва да се добере, преди всичко, до ония скрити, тайни източници на енергия, на поток от идеи и вдъхновение, от които първоначално са черпили и черпят тия и подобните им движения, а не да се задоволява от констатиране на факти или цитиране на събития, описанието на които често са резултат на изопачени идеи, благодарение днешните условия или неблагоприятната среда. Само тогава историкът би могъл да пристъпи с всичкото знание и обективност към въпроса; да се пренесе в своето съзнание към епохата и източниците и да възстанови действителното, вътрешното съдържание и външното очертание на събитията с една пълнота и правдивост, която не само да се схване от всеки ум, но и почувства от всяко будно сърце. Тогава – и само тогава, ние ще имаме едно истинско изложение на историческите събития с най-голямо възможно приближение до действителността.
към текста >>

47. НАШИЯТ СОЦИАЛЕН ИДЕАЛ - А. ТОМОВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Контролни опити били правени с картофени грудки, в които напълно или почти липсвали лико-дървесни снопчета.
Хаберланд допуснал, че това се дължи на известни хормони, които може би отделят лико-дървесните снопчета и действат като дразнители за клетъчното деление. Мария Статкевич, за да провери, да не би това да се дължи на „митогенетичните лъчи" на Гурвич, е предприела следните опити: изрязала от картофените грудки плочки, богати на лико-дървесни снопчета и ги насочила като индуктор към меристемната тъкан на някои корени. Това индуциране траело три часа. След това, при микроскопско изследване на тези корени се забелязало увеличение броя на делящите се клетки. Това показва, че „митогенетичните лъчи" на картофените плочки са оказали своето действие: възбудили са клетките на корена към по-усилено деление. Контролни опити били правени с картофени грудки, в които напълно или почти липсвали лико-дървесни снопчета. Резултатът бил отрицателен. Мария Статкевич заключава, че с тези опити се доказва динамическото действие на лико-дървесните снопчета (като център, който изпуща митогенетични лъчи), като не се изключва обаче, че едновременно могат да действат и хормони (но при опита действието на хормоните било изключено, поради разстоянието между картофените плочки и корените). Но тези „митогенетични лъчи" не са ли едно и също нещо с „радиациите" на Лаковски, с „животния магнетизъм" на Месмер и пр.? ОПИТИТ НА МАНГОЛД И ШПЕМАН, „ОРГАНИЗАТОРСКИ ЦЕНТРОВЕ" О. Манголд в 1923 година установи факта, че в гаструлата на тритона (земноводно животно, което живее в нашите блата), ако се вземе част от ектодермата и се присади близо до храносмилателната система, ще даде гръбна струна, гръбначни прешлени и пр., вместо да даде мозък или епидермис. А.
към текста >>

48. ПРИ РЪЦЕТЕ, КОЙТО ДАВАТ - Т. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени.
Човек вижда пред себе си винаги крайната цел, своя далечен блян, но не намира пътеки и средства към него; така идва разочарованието, а заедно с него и нещастието. Всички, които са успявали в живота, в каквато и да е насока, са съзнавали или най-малко чувствали, че възможностите в живота, намиращи се в или извън тях, близо или далеч, са постижими с време. Те са започвали съзнателно или не, всякога с „доброто желание". И това „добро желание", подкрепяно с постоянството, е водело всякога към успех. Човекът, който може да успява, прилича на един сложен апарат, който може всякога да действа най-целесъобразно във всички насоки. Ако на този апарат липсва и най-малкото нещо, винаги възможностите са по-ограничени. Съзналият се човек е, който строи този апарат през дните на живота, от възможностите, лежащи в него и тези отстоящи далеч от него. Този апарат, пригоден за всичко в живота, се ръководи от незатъмняващия разум на човека и взет като цяло, е крайният идеал. Защото идеалът на разумния човек не е да бъде едно натоварено животно с успехи и придобивки и да умре накрая под това бреме! Идеалът се състои в това, човек да бъде така развит, да разполага с ключовете на възможностите, че нищо да не може да му отбегне, нищо да не му се опре. В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание.
към текста >>

„Доброто желание" е резултат на пробуденото съзнание и ако човек има съзнанието за нещо и му липсват възможностите, нека сложи „доброто желание" като основа, като едно семе и като го полива с водата на постоянството и го грее със слънцето на най-малкото търпение, в нечакан ден ще се роди успехът.
В пътя към идеала най-съществени са малките неща, на които при повечето случаи, повечето от хората не обръщаме внимание. Тези малки неща са необходимите части за апарата на постиженията, без тях е абсолютно невъзможно. Те са магически фактори в живота, защото поставени към действие, те сами работят и творят, дори и без подкрепа. „Доброто желание", то няма да остави нищо непостижимо. Само времето ще играе роля, в зависимост от пробуденото съзнание и в зависимост от коефициента, с който се подържа „доброто желание". „Доброто желание" е резултат на пробуденото съзнание и ако човек има съзнанието за нещо и му липсват възможностите, нека сложи „доброто желание" като основа, като едно семе и като го полива с водата на постоянството и го грее със слънцето на най-малкото търпение, в нечакан ден ще се роди успехът. Веднъж говореше дълбок мъдрец за факторите на успеха в живота: „Ако трябва да се въздигне нещо до свят кумир, то това е „доброто желание". То е качество само на разумния, съзнателния човек. Но то е не по-малък фактор и за обикновения човек. И ако ти липсва съзнанието за нещо, ти пак почни с „доброто желание" – тогава и съзнанието ще дойде, и успехът ще дойде! Който върви по пътя на „добрите желания", тъй върви по пътя на истината и служи на издигащото добро, макар и някога да го видим в дъното на ада.
към текста >>

И ако ти липсва съзнанието за нещо, ти пак почни с „доброто желание" – тогава и съзнанието ще дойде, и успехът ще дойде!
Само времето ще играе роля, в зависимост от пробуденото съзнание и в зависимост от коефициента, с който се подържа „доброто желание". „Доброто желание" е резултат на пробуденото съзнание и ако човек има съзнанието за нещо и му липсват възможностите, нека сложи „доброто желание" като основа, като едно семе и като го полива с водата на постоянството и го грее със слънцето на най-малкото търпение, в нечакан ден ще се роди успехът. Веднъж говореше дълбок мъдрец за факторите на успеха в живота: „Ако трябва да се въздигне нещо до свят кумир, то това е „доброто желание". То е качество само на разумния, съзнателния човек. Но то е не по-малък фактор и за обикновения човек. И ако ти липсва съзнанието за нещо, ти пак почни с „доброто желание" – тогава и съзнанието ще дойде, и успехът ще дойде! Който върви по пътя на „добрите желания", тъй върви по пътя на истината и служи на издигащото добро, макар и някога да го видим в дъното на ада. „Доброто желание" – това са крилата на птиците, перките на рибите, това е проявяващият се разум на човека на напредъка, бъдещето и новото. Ели
към текста >>

49. СТИХОВЕ - ЕДЕЛВАЙС Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота.
Много пъти ме е приемала любезно, държала ме е на ръце върху скалите, люляла ме е на слънце върху зелените поляни, приспивала ме е с шума на поточетата и горите. Бозал съм на свобода като малко дете от нейната щедрост и красота като дете, което е дошло на гости да се радва. Радвал съм се и пирувал на слънце и свобода, затова като я видя в гърдите ми нещо трепва. Докосва се оная струна в душата ми, върху която планината е пяла своята песен за младост, за свежест и нежност. II НЕ ЗНАЯ, дали и с тебе се е случило това: Сутрин да вървиш из планинска пътека, току що огряна от слънцето, да вървиш стъпка по стъпка, бавно и доволен, без някаква цел, защото самата разходка в тая свежест е целта. И да не липсва нищо: нито обилната светлина, нито синьото и дълбоко небе, нито музикалната тишина, нито безпричинната радост и красота. И да не мислиш за нищо, а само за това, че не намираш начин, не намираш думи да благодариш за това щастие, за това богатство, за тоя празник. И ето, че те докосва по челото зеленото клонче, поросява те с росата, която е събрало в тая дивна утрин. С какво ще сравниш ти тоя привет... нито с целувката на тая, която люби, нито с милувката на тая, която обича, защото нямат тая чистота. Да бъде благословено небето, което е така щедро и така чисто спрямо нас. III ЗНАЯ, че когато трябва да затворя очите си за това, което сега виждам, ще дойдеш да ме поведеш Ти, да ми покажеш други красоти, да отвориш очите ми за друг свят, много по-красив от тоя.
към текста >>

50. CE QUE LA VIE APORTE DE NOUVEAU Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Не ни липсва идеализъм и добра воля.
То носи сила и живот на своите читатели. Ние вярваме, че в бъдеще, не, още до края на тази година, неговите абонати ще се удвоят. От хилядата абонати досега са платили по-малко от половината. Но ние вярваме, че не само всички ще си изплатят абонамента веднага, при първа възможност, но и ще запишат още поне един нов платил абонат. Защо? Защото ако англичаните и немците са точни и изправни, ние българите също така можем да бъдем точни и изправни в своите задължения. Не ни липсва идеализъм и добра воля. Нужно е само да кажем: днес, сега, а не утре, не после. Великите неща са плод на съзнателна, доброволна жертва от любов. „Житно зърно" е наша трибуна, наш светилник, наш сеятел. То е наше общо дело. Новите идеи трябва да се сеят, да растат.
към текста >>

51. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Свободно децата, пък и възрастните, минаваха през нея: било за игра, било когато в кухнята на едните или другите липсваше нещо.
НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ Бен Яаков и Бен Йосеф бяха приятели от детинство. Цяла върволица от спомени свързваха живота на двамата. Къщите им бяха една до друга и по стария обичай се свързваха с малка дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне; затова и тя винаги стоеше отворена. Свободно децата, пък и възрастните, минаваха през нея: било за игра, било когато в кухнята на едните или другите липсваше нещо. Особено ценна беше тя, когато малките играеха на криеница. Тогава и двата двора се пълнеха с деца, чиито луди викове смущаваха покоя на стария Йосеф, който прекарваше голяма част от времето наведен над свещената книга. Най-големите деца на двете семейства бяха неразделни другари. Тяхната вярна дружба беше гордостта на родителите. Така израснаха те здрави и стройни младежи, родени и кърмени сякаш под един покрив с едно мляко.
към текста >>

52. VALUABLE THOUGHTS FROM THE BOOK OF THE GREAT LIFE Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас.
Р. К. Автобиография – от Махатма Ганди. Издава Посредник, ул. „6 Септември” , № 3, цена 60 лв. – Редки са книгите като автобиографията на Ганди. Не защото липсват такива, но защото е рядка искреността, с която Ганди ни разказва историята на своя живот, тъй поучителен и ценен за всекиго, понеже ни посочва пътя към самите нас. Автобиографията на Ганди ни напомня изповедта на Толстой. Наистина духовната връзка между двамата истински ученици на Христа – в 20 век, ако е позволено тъй да се изразим, е много по-дълбока, отколкото на пръв поглед изглежда. Ганди всъщност прилага методите на Христа, учението на Христа за Любовта и силата на Духа, тъй както Толстой прекрасно беше го обосновал и изложил в бележитото си съчинение: „Царството Божие е вътре във вас” Сам Ганди пише, че никоя книга не му е въздействувала тъй силно, както „Царството Божие във вас” от Толстой, редом с друга една книга от Рескин. Великото значение на Ганди за целия свят е да покаже, че пъят на икономическото и духовното освобождение на всички народи, както от чуждите заробители, така и от родните, е само в самоусъвършенствуването и в следването пътя на Истината – Сатиаграха, силата на Духа, непротивението на злото със зло и неучастие в злото. Да побеждаваме насилието и злото със страдание и любов – това е пътят, указан от Христа.
към текста >>

53. УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ В ОРГАНИЗМА - АМРИ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Умът им е събуден, свободен, но не много дълбок и проницателен, доста паметливи и с правилни и здрави съждения, в които обаче, липсва блясък.
Те са тщеславни, държат и зачитат общественото мнение. Експанзивни, бурни в гневът, скоро улягат и утихват; обидчиви, но скоро прощават. Силни в чувствата и страстите, но непостоянни. Любовта за тях трябва да бъде свободна и безгрижна, те обичат най-много личното спокойствие и приятния личен живот, обичат също онзи труд и работа, които не им създават големи безпокойства. Обичат златото, собствеността и почестите, не са крайно честолюбиви и не са скъперници. Умът им е събуден, свободен, но не много дълбок и проницателен, доста паметливи и с правилни и здрави съждения, в които обаче, липсва блясък. Те са добри приятели, сърдечни и състрадателни. Понеже са много доверчиви и големи оптимисти, сангвиниците често биват излъгвани. Тия хора вследствие изнежеността си са изложени към разболяване от туберкулоза, приливи на кръвта, разни стомашни възпаления, вътрешни и външни разстройства на сърцето, хемороиди и въобще болести, свързани с действията на кръвта и пълнокръвието. Умереността в храненето и растителната храна, а също и физически упражнения, е най-добрият режим за сангвиниците. Гласът на сангвиниците е ясен, бърз и шумен, движенията бързи и леки, ако не са много пълни; походката е благородна и уверена, главата държат високо – въобще жестовете са израз на доволство.
към текста >>

54. НОВА ХИЖА В РИЛА - С. Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Не липсват и деца.
* Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение: Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги. А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я. Изследва я. Не липсват и деца. Като птички литнали по планината, играят, дишат чудния планински въздух, окъпани от животворните лъчи на слънце и простор. * И защо ли да не играят децата, да не пишат, четат или се реят из планината големите! – На хубаво изградено огнище клокочат големите казани с гозба. – Днес няколко дежурни братя и сестри са родители, които приготовляват храна за своите деца, а всички други днес са деца. * Разхождат, се, четат, пишат големите, играят малките, но вижте ги сега като един човек, като малка дековилка пренасят камъни за новостроящата се хижа, дърва за вечерния огън.
към текста >>

55. ЖИВОТ И УСЛОВИЯ ЗА ЗДРАВЕ - АМРИ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба.
Лицето им има тъп израз, очите им са много големи и изпъкнали, сини или сиви, клепки – пълни, поглед – неустановен. Устни – дебели и месести, долната увиснала. Кожа бяла, мека и гладка Коса – светла, винаги по-светла отколкото у другите темпераменти, слабо растяща. Телесни форми – закръглени и издути, гърди по-дебели, отколкото широки, изобщо плазматично тяло със слаби кръвоносни съдове по повърхността, потънали в дебели слоеве мас. Мускулатура – съвсем слаба. Кръвта е бледна, лимфатична, водна; в организма има излишество от белтъчини и масти, липсват минерални соли (калциеви и др.) в кръвта, затова костната система е слаба. Тялото е почти изцяло безкосмато, хладно и меко. Пулсът е слаб и едва осезаем, циркулацията на кръвта е крайно бавна. Стомашната система е ленива и не добра – те лесно понасят строгата диета и поста и не чувствуват глад. Сънят им е дълбок и дълъг. Обичат водата и влагата.
към текста >>

Липсва им гневът или негодуванието, с една реч „овчи душици", лишени са от силни лични чувства и честолюбие.
Лимфатиците или флегматиците са хладни, лениви и безразлични към всичко. Най им допада сънят и безделието, затова са и без воля и решителност и лесно попадат под властта на другите. Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори. Промените в техния живот са крайно изключителни. Те отстъпват пред най-малките препятствия. Липсва им гневът или негодуванието, с една реч „овчи душици", лишени са от силни лични чувства и честолюбие. Това са голями фантасти, с тихи чувства и страсти, биват, обаче, дълго привързани – по навик Пасивни хора, пасивни в живота и в любовта, делото и проявата у тях е принудителна. У лимфатиците липсва живият и блестящ ум на сангвиниците, също и огненото въображение на жлъчния темперамент, но техният ленив ум ги прави доста практични и добри систематици в работата. Тия хора са изложени на всякакви заболявания, свързани със затлъстяванията и неподвижността. Тям е нужна храна, която да дава кръв и топлина на тялото, физически упражнения, слънце, хладни бани и умерен сън – с една реч лятото и горещината е най-добро за тях. Гласът на флегматиците е мек, слаб, глух, монотонен, до печален.
към текста >>

У лимфатиците липсва живият и блестящ ум на сангвиниците, също и огненото въображение на жлъчния темперамент, но техният ленив ум ги прави доста практични и добри систематици в работата.
Отлагането е тяхно основно решение и за най-важните работи дори. Промените в техния живот са крайно изключителни. Те отстъпват пред най-малките препятствия. Липсва им гневът или негодуванието, с една реч „овчи душици", лишени са от силни лични чувства и честолюбие. Това са голями фантасти, с тихи чувства и страсти, биват, обаче, дълго привързани – по навик Пасивни хора, пасивни в живота и в любовта, делото и проявата у тях е принудителна. У лимфатиците липсва живият и блестящ ум на сангвиниците, също и огненото въображение на жлъчния темперамент, но техният ленив ум ги прави доста практични и добри систематици в работата. Тия хора са изложени на всякакви заболявания, свързани със затлъстяванията и неподвижността. Тям е нужна храна, която да дава кръв и топлина на тялото, физически упражнения, слънце, хладни бани и умерен сън – с една реч лятото и горещината е най-добро за тях. Гласът на флегматиците е мек, слаб, глух, монотонен, до печален. Движенията им са тежки, лениви, бавни, походката им е тежка, неграциозна, хора досущ без мимика – лицето им е тъпо, без движения и впечатления. Едно кратко и хубаво опредъление дава Учителят за флегматиците.
към текста >>

Липсва достатъчно азот, който да регулира горенето.
Трябва да употребяват храна, която да разреди кръвта им и да внесе влага в тялото, да избятват самотността, да ходят по слънце, да правят топли бани, да си поспиват повечко и да слушат жизнерадостна и приятна музика. Гласът е нисък, пресеклив и сдавен, изразява тъга и чувственост. Движенията са резки, походката е важна, лека и замислена, с наведена надолу глава. А ето каква е формулата на Учителя за меланхоличния, който за него е идентичен с умствения темперамент: Преобладаващо влияние – нервната система – кислородът. В този темперамент има огън, тия хора са в постоянни вътрешни безпокойства; вътрешните процеси не стават правилно в тях, затова се образува повече топлина. Липсва достатъчно азот, който да регулира горенето. Азотът не спира живота, но регулира горенето; той не дава възможност да се проява животът изведнъж, за да не се изтощи бързо. Меланхолията се явява у хора, които имат чрезмерни желания, които често не могат да се осъществят. Крайно меланхоличните хора са крайно амбициозни. Нервен темперамент. Сухо и слабо, стройно, тяло, изразително и подвижно лице.
към текста >>

56. ЖИВОТ ДОБРО И ИСТИНА - АВЕРУНИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината.
Природата е дала на човека тези пет усета за да схване правилно основната мярка, която урежда всичките отношения в живота. Те крият в себе си всичките особености, които изграждат истинския характер. Човек гледа някакво злодеяние и е индиферентен към него. Той следователно, не се е научил още да гледа правилно. Гледа най-хубавите пейзажи в природата и в него не трепва нищо, не може да се затрогне и възхити, този човек не разбира още гледането – той не може да има характер, няма мярката на живата природа в себе си, не може да служи на истината. Човек слуша разни гнусотии и ако той не вземе становище и не подири звучното и хармонично в живота и не ги обикне, той няма характер и не разбира защо е създаден слуха – нему му липсва най-малко една пета в познаването на истината. Човек яде или говори, а не прави избор в храната или пък говори глупости, този човек не е схванал значението на устата – у него няма характер и е далеч от истината. Ако храната не доведе човека до един здрав морален закон, ако човек не схване значението на словото, което трябва да изразява винаги истината, той не може да има характер и не обича нито себе си, нито другите. Ако обонянието на човека не го откъсне от животинските усети, той стои още далеч от стълбата на развитието. Тези усети, са особеностите, които различават човека с характер в истински смисъл на думата, от обикновения човек. И не напразно мъдреците от всички времена говорят, че човек трябва да има правилни уши, правилно устроени очи, нос, уста и ръце.
към текста >>

57. ЛЮБОВ - АМАЛИЯ ВАЙЛАНД Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Как може да липсва нещо, докато първом то не е било?
Или, сигурно, то се яви само и изчезна. Като че не е било. А защо е тази болка, щом като нещото не се е случило? Но случило се е. Това е вярно. Как може да липсва нещо, докато първом то не е било? Но както е вярно, че Ти беше, тъй е вярно, че няма Те сега. Дружки мои, няма го. Дружки, прескръбна е душата ми. Тука си Твоето лице прилича на изгряващата зора. Ти си по-хубав от земните цветя и по-сладък от избрани плодове.
към текста >>

58. РЪКАТА НА ЖЕНАТА - Д-Р Г. ЛОМЕР Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип.
Д-р Е. Рафаилов. За Натюрелите. От 30-40 години насам това понятие е неразривно свързано с модерните учения за характера. Преди това се е говорело за разни типове хора, но тия схващания не са били обосновани здраво, липсвала е органическа връзка между типа, който се рисува, и основните елементи, от които се извежда този тип. Такива са например старите французки поделения. Едва Huter даде в края на миналия век едно биологически обосновано обяснение и поделение на човешки типове, или както ги нарече той - Натюрели - първични типове, които определят органическата и психологическа насока на даден човек. За Huter съществуват три основни (първични) натюрели - един Ernahrungs und Ruh-Naturell хранителен (витивен - стомашен) и почивен натюрел. Вторияг първичен натюрел е - Tat und Bewegungs-Naturell - делови и двигателен натюрел (мотивен). Третият основен натюрел Huter нарича Das primare Dеnk - und Empfindungs-Naturell -мислящ (умствен) и чувствителен натюрел.
към текста >>

59. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи“.
Любовта е дълбоката сила, която може да действува в природата, и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! “ „Ако един земеделец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехрани той и целият му дом, 500 зърна ще има на един клас и тези зърна ще бъдат едри колкото дренки“. „Трябва да се работят нивите по нов начин, именно: когато се сеят, да не се говори лоша дума, да се пеят песни и пр.“ „Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемични години се дължат на липсата на най-малката добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи“. „Някой път аз говоря с живата природа. Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашият“. „Светлината е изявление на разумни същества.
към текста >>

60. ЕМАНУИЛ СВЕДЕНБОРГ- ЖИВОТОПИС, ИДЕИ И ЗНАЧЕНИЕ Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Отдавна бях захвърлил храненето с телата на божии създания, ала все ми липсваше нещо - не бе ме докоснал слънчев лъч, не беше досегнал още очите ми пръста на Великия.
Аз живеех, защото природата, Бог беше вдъхнал в ноздрите ми диханието на своя живот, но аз не разбирах нищо от живота в мен и около мен. Знаех само, че човечеството току що се отърси от нещо много страшно по своето естество, от великото безумие на световната война; помнех, що страдания и плач сме изживели и ние по време на тия страшни кървави години. Но от хубавото, красивото, положителното, творческото в природата - от това, което запалва неугасимия огън в сърцето на човека, не разбирах почти нищо. А и кой ли ме е учил на това ?! - Бях чел видни философи - те всички ме пращаха към мене самия, но никой не беше смогнал да докосне струните на моята душа, никой не ми посочваше пътеките към самия мене. Отдавна бях захвърлил храненето с телата на божии създания, ала все ми липсваше нещо - не бе ме докоснал слънчев лъч, не беше досегнал още очите ми пръста на Великия. Бих казал с езика на обикновените: това беше една случайност, когато веднъж мои приятели по безмесно хранене ме поканиха да чуем беседата на един от най-странните хора в България. Тази беседа беше за мене всичко. Тоя дивен човек стана за мен, за моето сърце, за моята душа Учител на живота. Той беше вече за мнозина такъв. Благословен онзи час, когато Го видях и чух за първи път - това беше великото докосване на Божествения пръст до моите очи!
към текста >>

61. СЪНЯТ КАТО ОБНОВИТЕЛЕН ПРОЦЕС-Б. БОЕВ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия.
Радостният усет на чувствения свят стига видимо до разума. Е ли животинската буйност на чувствата по-силна при силно влакнести вежди, то трябва усетността (чувственият живот) да бъде толкова по-малка, колкото по-вече се намалява богатството на космите на веждите (колкото стават по тънки) и накрай изчезват. И в действителност е така. Безчувствените хора имат малки или никакви вежди. Или те имат такива вежди, които навън, още откъм средата, изведнъж изчезват. В такива глави с липсващи, малки или слабо отбелязани вежди едва ли може да има и някаква сексуална фантазия. Любовният живот, който тук или там изисква своята дан отвътре, не преследва тия хора до потайните камери на тяхната представа и блянове. Колкото повече веждите са издигнати към средата на челото и потъват към външния ъгъл, толкова повече изразяват те скръбта (болезнеността) или един меланхоличен, тъговен темперамент. Вежди, обаче, които се издигат към външния ъгъл на челото, говорят за едно оптимистично и жизнено същество. Когато обаче и цепнатината на клепките стои дълбоко навътре и се издига затворена навънка, то трябва да се приеме, че се касае за един хитър човек. Хубавата, отворена дъга на едни спокойно издути вежди говори винаги за една искрена и хармонична натура, която гледа хората и нещата направо в очите.
към текста >>

62. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Когато тази стерхичка е малка, или съвсем липсва, това е явен белег на човек, който малко, или почти никак не отдава значение на съществуващите порядки, спазването на които наричаме морал.
При това, ако широчината е в най-горната част на ухото, идеите на този човек са повече философски, без никаква връзка с практически живот. Ако пък тази широчина е в долната част на тази област, идеите на този човек имат тясна връзка с практическия живот, т.е. с ежедневния живот, или с живота на материалните нужди на човека. Когато крайната гънка в тази област на ухото е голяма, широка, надвиснала като стряха, това показва човек, който всякога и за всичко е готов да се придържа в установени вече правила и закони, в установен ред на нещата. При това, ако гънката е по-голяма към вътрешната част на ухото, което по-често се случва, това показва отношението на тази законност, на тази установеност към самия човек; ако гънката е по-голяма към външната част на ухото, това говори за законността или за установеността, която човек спазва към външния свят. Когато тази стерхичка е малка, или съвсем липсва, това е явен белег на човек, който малко, или почти никак не отдава значение на съществуващите порядки, спазването на които наричаме морал. Това не говори за един неморален тип, в груб смисъл на думата, за който се изискват ред още белези, но ни показва човек, който не се чувствува задължен да се придържа в порядките, правилата и нормите на дадено общество. Разбира се, че и при тези белези има безброй вариации, според количеството на хората, но все пак те са в състояние да означат крайностите в живота. Средната част на ухото, между линиите а и ас, носи характерностите на емоционалната природа в човека, която, от своя страна, делим на две части: първата част – обилна чувственост, която се изразява във вътрешната хрущялна гънка – n. При това, колкото по-нагоре е изхвръкнала тази гънка, толкова и чувствата на човека са по-силни; и обратно: колкото по-малко е изхвръкнала тази гънка нагоре, толкова и чувствата са по-слаби. Втората част – външната активност на човека – m или способността му да минава лесно от статично в активно, т.е.
към текста >>

Ако е по-широка и добре огъната, тя показва човек, който се въздържа да даде израз на чувствата си; ако пък е слаба, или съвсем липсва, което често се среща, това показва човек, който дава на чувствата си израз без пречка, а в известни случаи и без особен контрол.
При това, колкото по-нагоре е изхвръкнала тази гънка, толкова и чувствата на човека са по-силни; и обратно: колкото по-малко е изхвръкнала тази гънка нагоре, толкова и чувствата са по-слаби. Втората част – външната активност на човека – m или способността му да минава лесно от статично в активно, т.е. динамическо състояние. Значи, ако линията с е изпъкнала, издута навън, тя говори за голяма активност в чувствата; ако е права – нормална активност; ако е вглъбната навътре – слаба активност. Най-външната гънка, като продължение на тъй наречената стрехичка и тук играе пак същата роля, съответна за областта си. Ако е по-широка и добре огъната, тя показва човек, който се въздържа да даде израз на чувствата си; ако пък е слаба, или съвсем липсва, което често се среща, това показва човек, който дава на чувствата си израз без пречка, а в известни случаи и без особен контрол. Най-после, третата част на ухото, под линията ас, включва също така две области: извивката на хрущялната част, означена с буква f и месестата висулка в долния край на ухото. Хрущялната извивка има връзка с цената, със стойността, която човек е склонен да отдава на окръжаващите го материални обекти. Месестата висулка се среща в много вариации, от които ще отбележим сега три най-важни. Тук трябва да се каже, че за дължината на човешкия живот играе голямо значение не само храната, въздуха и водата, не само работата, която човек върши, но и тъй наречената „жизнена сила", вложена в човешкия организъм. Следователно, когато месестата висулка на ухото е малка, т.е.
към текста >>

63. Наука за ръката - М. И. Д Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

У някои хора тази линия липсва.
Най-после дойдоха нови хора, интелигентни, умни, които създадоха нова епоха, плод на която беше създаването линията на ума. Значи, три важни линии има на ръката: линията на живота, линията на сърцето и линията на ума. Докато Христос беше на земята, Той внесе едно малко подобрение в линията на съдбата - на щастието, или тъй наречената Сатурнова линия. Тази линия минава през средата на ръката, по направление на средния пръст. Който иска да знае, какво е направил Христос, като е живял на земята, нека погледне линията на съдбата си и да чете - там е написано всичко. У някои хора тази линия липсва. У други е добре начертана, а у трети едва сега Христос я пише. Голямо нещастие е за човека, който няма тази линия на ръката си. Такъв човек е изложен на големи мъчнотии и неприятности в живота си: той трябва да работи сам, без приятели, да преодолява условията на гъстата материя. Всичко това не говори добре за хората, които нямат тази линия. Те трябва да работят за изправянето както на тази, така и на другите три линии: Лявата ръка е царската ръка.
към текста >>

64. Влияние на електричеството върху човешкия организъм – В. Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Там може да се мисли, но живот изобилен и богат липсва.
Примери за едното и другото: І. Имаме човек със сухи ръце и друг с влажни. Какво представлява единият и какво другият? Човекът със сухите ръце бихме го уподобили на един планински връх: където няма много вода, мястото е скалисто, каменисто, без растителност, електрично, има бури и ветрове. Мястото е много неблагоприятно за живеене. Там може да се мисли, но живот изобилен и богат липсва. Човекът с влажната ръка представлява долина, където има изобилие на вода, растителност, може би още животни и хора. Също ако е много влажна, може да представлява блатиста местност, мочурливо място, тресавище, където човек може да затъне и да пропадне. При единия може да отидеш, но за кратко време и ако искаш да живееш за по-дълго време, трябва да се снабдиш с много неща - храна, дрехи, да бъдеш екипиран добре. Ще видиш нещата отвисоко, ясно. Ще подишаш чист въздух, но скоро ще се заоблачи, ще загърми и затрещи и ще трябва да слизаш.
към текста >>

65. Учителят говори - Доброто Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Следователно, тук липсва равновесие.
Това лице е доста близо до хармоничния тип. Този човек вероятно ще остане завинаги в скромни материални условия, защото долната част на страничната област на главата (точно над ухото) е слабо развита, а тази област е във връзка със слаби стремежи към придобиване. Също така и носните крила в този човек са слабо развити. Това се обяснява от факта, че този човек живее във фабрична област, дето въздухът е много развален, нечист. Фигура 10 представя ухо, в което горната част взима надмощие, а долната е твърде слабо развита. Следователно, тук липсва равновесие. В това ухо силно се проявява стремеж към духовна дейност, в замяна на което практическата активна сила, грижа за материални печалби е съвсем слабо застъпена във вътрешния чувствен и душевен живот. Висулката на ухото е малко слаба и мършава, следователно и телесните сокове са малко. Това лице е малокръвно и със слабо размножителна сила. Такива хора не трябва да прекаляват в пресилено физическо изтощаване. ----------------------------------------------------------------------------- Фиг.10------------------------------------------------------------------------------------------------Фиг.11 Фигура 11.
към текста >>

66. Из „Живото слово” Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Едно липсва на съвременните хора: любов.
Някой пита: „Защо се случва в живота така и така? " Защото няма любов! - Не може да учи. - Защо? Защото няма любов! Едно липсва на съвременните хора: любов. Който има любов, и знанието го търси, и силата го търси, и светлината, и въздухът, и водата го търсят, всичко го търси. Защо? Защото в него живее любовта - магическата пречка. Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът. В любовта е всичко. Без любовта животът няма смисъл.
към текста >>

67. СТРОЕЖЪТ НА УХОТО И ЧОВЕШКИЯ ХАРАКТЕР - КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Липсва единство, хармония в съзнанието на хората.
Няма по-велик идеал от идеала за единството. Принципите на единството разумните го приемат доброволно, а на неразумните той се налага по негативен път. Почти всички хора приемат идеята за единството и те често си поставят като девиз: "Съединението прави силата". Но въпреки желанието им за единство, то не може да се постигне. Причината е вътрешна. Липсва единство, хармония в съзнанието на хората. Кои неща мъчно се постигат? Кои неща са неразбрани? Трудните. Идеята за цялото иска много мислене! Идеята за единството е най-великият проблем в света, неговото разбиране предполага разбирането на всички положения, които обуславят и най-малката проява в живота. Примери, които ни говорят за живата връзка на всички същества, обединени около един център, можем да видим, на където и да погледнем.
към текста >>

68. НАУКАТА ЗА РЪКАТА - МИХАЕЛ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

При това са ненаситни, защото им липсва вътрешното чувство за това.
Всяко чувство е в зависимост от способността за възприемане; колкото човек има по-силни чувствени впечатления, толкова той е повече в състояние да ги възприеме правилно и едва след това може да ги прояви правилно, като свое възприятие, като своя собственост. Не е такъв случаят, когато човек приблизително нищо или твърде малко чувствува и възприема; тогава той проявява също много ограничени чувства. Тези хора проявяват фалшиви, празни чувства. Мекотата, която проявяват, е безсъдържателна. Всичко, което не им е природно, те го правят изкуствено. При това са ненаситни, защото им липсва вътрешното чувство за това. За тях говори поговорката: "Те са като гладни вълци в чувстването и като лакомци в желанието". В духовното тези хора се мислят също пълни господари" - мислят, че като пожелаят, то е достатъчно, за да го постигнат. Те са винаги за свободната любов и нищо не считат за грях. На тия хора за да им се помогне, трябва да се обърне погледът им навътре, да събудят в себе си Божествените чувства. Характерен представител на този тип хора е прочутият професор от миналия век Бюхнер, създателят на материализма.
към текста >>

69. НАЙ ВАЖНИЯТ ВЪПРОС- ИЗ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат.
И който си позволи да отнеме живот, както и да оправдава този акт, нарушава божествения ред на нещата. А наруши ли се този божествен ред, нарушат ли се великите постановления на Живата Природа, идват най-лошите последици в живота. Това е една велика истина, която винаги са възвестявали великите Учители на човечеството, неговите светли гении, а не едно произволно лично разбиране на хора със зле организирани мозъци. И всички съзнателни хора трябва да поддържат днес тази велика истина, ако искрено желаят своето повдигане като индивиди, ако желаят повдигането на своя народ, повдигането на цялото човечество. Те трябва да положат в своя живот ония три велики принципи, които лежат в основата и на мировия живот: Любов, която носи живот за всички, Мъдрост, която носи знание и светлина за всички, Истина, която дава свобода на всички. Липсват ли тия основи, животът - и личен, и индивидуален, и общочовешки - няма да има никакъв резултат. Това е една неизбежна последица от ония закони, които действуват в Битието. А тия закони не се прекланят пред ничия лична воля, те действуват пряко личното желание и разбиране на отделните единици. Хората може да се противопоставят колкото щат на божествения ред, те могат да отхвърлят колкото щат свидетелството на ония просветени умове, които го възвестяват, ала той в края на краищата се налага. Много култури са загивали, цели светове се рушат, слънца угасват, но този божествен ред вечно пребъдва. Ето защо, безсмислено е да се правят повече безрезултатни опити.
към текста >>

70. ФИЗИОГНОМИЧНАТА КАРТИНА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества.
То съществува някъде си цялостно и съвършено, а само се пречупва и отразява през специално надарени личности и слиза до съзнанието на масата във формата на това, което обикновено наричаме изкуство. То си е от край време съвършено и, когато се говори за история или еволюция на изкуството, трябва да разбираме по--скоро история и еволюция на средствата за израз, то е развитие и история на творческия процес, който се изменя според развоя на специалните дарби и според изменението на моралния уровен в отделните личности, които превеждат изкуството от неговата родина върху нашата земя. В това царство на изкуството всичко е красота, хармония и музика и в него не току тъй може да се влезе. Но достатъчно е да проникнеш в него един път само за няколко мига и ти ще имаш дълго време стимул за работа. Повече от „жреците" в храма на изкуството са прониквали истински един или два пъти през живота си в това дивно царство и цялото им творчество отпосле, колкото и да е обилно то, е изградено върху спомена за тия няколко кратки, но интензивно изживени мига. А не са малко и ония негови служители, които обикалят около това царство, без да могат да проникнат в него, поради това, че им липсват необходимите душевни качества. Когато казвам душевни качества, подразбирам известни вътрешни условия, с които човек се ражда и които не се постигат с учене в академии и консерватории. Не всеки, който е минал курса по хармония, може да композира и не всеки, който е следвал художество, може да стане художник. Защото не всяко звукосъчетание е музика и не всяка смесица от багри и форми е художество. Изкуството е колективно творчество. При създаването на една картина, на една музикална творба, при написването на една хубава книга, хиляди същества вземат участие, а художник, музикант и поет са само фокуси, в които тия същества концентрират своята дейност, за да ù дадат външен израз, пригоден за времето и условията, при които живеем.
към текста >>

71. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие.
В целокупния свят на човека се налагат в пътя на развитието ред промени. Те, без съмнение, трябва да носят в себе си отпечатъка на усъвършенствуването. Човек може да прояви спонтанен героизъм, ред положителни качества. Това, обаче, никак не говори, че този човек е съвършен в своето устройство, в своите творчески възможности. Душата, вечната свободна същност в човека, може да се прояви всякога и при всички условия. В тия прояви, обаче, липсва рационализма на земния живот, на физическото развитие. Под физическо развитие разбираме, развитието също и на чувствата и мисълта на човека, тъй като астралното и ментално тяло на човека от гледището на новата, окултна мисъл представляват вкупом цялата му физическа природа. Една проява, за да бъде резултат на едно качество, което може да се развива трябва да има в себе си сравнително по-голяма трайност, по-голямо постоянство. От това гледище, при нормални условия, недостатъчен е един човешки живот да може да се придобие, да речем, едно съвършенство на човешкото тяло от френологично гледище. Идеята за вечността на душата, за безсмъртието на живота налагат като необходимост метаморфозата на формата, прераждането като необходим природен закон. Тогава самото развитие придобива смисъл.
към текста >>

72. ЕВОЛЮЦИЯТА ПО ФОРМАТА НА НОСА - ПО КАРЛ ХУТЕР Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И на това разпределение липсва онази широка научно-статистическа база, каквато липсва, да речем, и в класификациите на Хутер, Карус или Кречмер, поради което то далеч не е „по-научно".
Искам да подчертая, второ, че много от съчиненията по характерология, като изтъкнатите по-горе на Карус и Хутер - за да не поменавам други френски, английски и американски автори - по богатство и вярност на наблюденията, по дълбочина на схващанията, по системност и координация, далеч превъзхождат някои съчинения на съвременни учени, предимно расови изследователи, в които имаме често пъти само едно голо и схематично описание, подобно на онова, което срещаме в много популярни съчинения по хиромантия, физиогномика и пр. в съвременната окултна литература. Така например в днешната расова наука, подтикната в своето развитие от една страна от евгениката, а от друга - от политически доктрини, напоследък като че ли е добило официално признание разпределението на 6 подраси, на които се разпадат, според проф. Д-р Хайс Гюнтер и проф. Д-р Егон фон Айкщед, европейските народности от бялата раса. И на това разпределение липсва онази широка научно-статистическа база, каквато липсва, да речем, и в класификациите на Хутер, Карус или Кречмер, поради което то далеч не е „по-научно". Давам тук една скица на шесттях основни раси на Европа, така както ги определят поменатите по-горе расови изследователи. Имената на тия раситеж: 1. северна, 2. алпийска, 3. динарска, 4.
към текста >>

Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия.
Кожата е тънка, нежна, деликатна, обикновено бледо-жълта и светла. Този цвят, обаче, няма нищо общо с болезнено-жълтия цвят, който се явява у някои хора поради болестни разстройства. Той е нормален за чувствителния натюрел. Косата има тънък копринен косъм и често бива къдрава. Силата на хората от този натюрел не е нито в масата и тежестта на тялото, нито в яката костна система, нито в напрежението и двигателната енергия на мускулите: тя се крие в тяхната нервна система, където е акумулирана в голямо количество и се излъчва чрез погледа, говора, движенията. Погрешно би било да се мисли, съдейки по деликатното им телосложение, че тия хора са слаби, хилави, че тям им липсва енергия. Напротив, те обладават мощна нервна енергия, благодарение на която издържат повече от другите напрегнатия умствен труд - оня вид труд, който им е присъщ. За груба физическа работа и прекомерни мускулни напрежения те нито са годни, нито пък имат склонност към тях. Много хора, обаче, които схващат нещата грубо-сетивно, веществено, за които труд е само мускулното, видимото напрежение, което се съпротивлява на материята и мести веществени маси, не могат да оценят работата на хората, принадлежащи към този натюрел. Защото тази работа им остава в края на краищата непонятна. Колцина, например познават работата на един музикант, който има да овладее един инструмент, за да го направи покорен изразител на музикалната енергия?
към текста >>

Тям често им липсва физическа, борческа сила за прокарване на своите идеи и открития, особено на чистите типове от тоя натюрел, които все пак проявяват известна едностранчивост.
Колко милиона движения - не безразборни, а отмерени, ритмични, требва да направи един музикант, за да стане добър изпълнител. Би трябвало да се изчисли колко и какви енергии - от по-висок регистър - се иждивяват средно, за да се оформи и прояви един музикален талант. Една проблема на бъдещето! Изобщо може да се каже, че хората на чувствителния натюрел са напоени с нервна сила, която определя характера и областта на тяхната дейност: художествено-научна, философска и етична. Те са ония творчески натури в областта на изкуство, наука, философия, религия, които създават духовните ценности. Тям често им липсва физическа, борческа сила за прокарване на своите идеи и открития, особено на чистите типове от тоя натюрел, които все пак проявяват известна едностранчивост. Едностранчивостта на трите натюрела се премахва едва у хармоничния натюрел, който съединява качествата и на трите, без техните недостатъци. Аз го наричам биологична основа на идеалния слънчев тип, който ще разгледам при друг случай. Тогава ще изпъкнат по-ярко и особеностите на хармоничния натюрел, характеризиращ цялостно развития човешки тип с неговата многостранност и хармония. Г.
към текста >>

73. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ЖИВАТА ПРИРОДА Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех.
И в тази безпътица се постави началото на много жизнени въпроси. със средствата, обаче, с които разполага днешният свят личи, че тия въпроси ще си останат неразрешени. Така повдигна се въпросът за отношение между стари и млади - закоравялото съзнание на старите, които са живели в една друга епоха и които под натиска на „инерцията” требва да вървят в същата посока. Борбата в младите -а едни, които с изживели войната, на които войната стана цел в живота, понеже те не с имали цел преди това, а после не знаят накъде да поемат; други пък, станали годни за живота след войната, не знаят и те как да се оправят в тази голяма безпътица. В този „бунт" на младежта се внесоха всичките стремежи за преоценка на стойностите, за критика на общественото положение - черква, общество, морал и най-вече това да създадат „новите" насоки в живота. във всичката тази голяма литература на третото десетилетие на нашия век, въпреки големите въпроси, които се поставиха, липсва нещо, което да й даде вечност и да я увенчае с успех. Главната причина седи в това, че тя се задоволява с описанието на проблемите и колкото и да мислим, че тези описания сами ще пробудят съзнанието и ще го насочат към възход, все пак това не става, защото света не знае и не вярва в смисъла на един никому неизвестен възход и напредък, пълен с изненади и разрушения на „стабилизираното". В какво всъщност се състоят окултните елементи на дадено творчество? Окултизмът преди всичко се стреми да събуди у хората чувството за вечното и истинското. Това е най-важното нещо в живота, понеже само когато човек е правилно ориентиран по основния проблем на живота, тогава може да мисли правилно, тогава може да живее добре и да бъде щастлив. И ето на първо место се поставя вечният въпрос за живота - случайно творение ли сме ние или животът е непосредствен израз на една първична и вечна разумна същност.
към текста >>

74. ЗДРАВЕ СИЛА И ЖИВОТ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

на родните им места, където те обикновено се скриват при лошо време, липсват.
Но докато в свободната природа по-слабият има възможност да потърси спасение чрез бягство, хората са направили от тази борба - борба на смърт и живот. Много пъти са били внасяни от родината им в Европа живи лабиринтни риби, особено от рода на борците. Винаги, обаче, това е било свързано с много жертви от тях, особено ако през време на пътуването морето е било бурно. От силното клатушкане, рибките биват тласкани от единия край на съда на другия. Те не могат да се задържат никъде, защото водораслите. на родните им места, където те обикновено се скриват при лошо време, липсват. Поради тази причина, те не могат свободно и редовно да се изкачват на повърхността за въздух, органите, с които запазват равновесие, претърпяват нарушения, появява се неразположение: с други думи казано, рибките се разболяват от „морска болест". И, така ние се запознахме с едно рибно семейство, което има много чудновати особености. За хората и днес още не е ясно, защо е тази толкова особена грижа при отглеждане малките и защо тези рибки имат орган за дишане с въздух, когато този орган ги застрашава с удавяне и морска болест. Превел от немски инж. Ф. К.
към текста >>

75. ВЕГЕТАРИАНСТВОТО ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

На днешния свет липсва мекия принцип.
От правилното съчетание на всичките способности и качества, които са под знака на бащинския принцип и тези, които се намират под знака на майчинския принцип, ще се развие един нов човек - човекът на пълнотата, на съвършенството. За този, който е проникнат от дълбокото учение на окултизма, е известно, че за да прояви истински един баща или една майка своя принцип, своето първично естество, трябва те да са развили и да са дали в себе си място на проява на тази истинска същност в човека. Само това е гаранция, че човек ще създаде нещо хубаво, един друг истински човек Ние няма да начертаем пътя. Нека всеки се замисли дълбоко и в дълбочините на своята душа ще намери отговорите, които дири - ще намери пътя към хубавото, разумното, доброто и съвършеното. Те тогава ще знаят, че детето, една мисъл , една идея се откърмват и възпитават още преди да са виели бял свят, още докато са в утробата на майката. На днешния свет липсва мекия принцип. Той се нуждае най-много от принципа на любовта - тази любов, която е огрята от великото слънце на мъдростта. На днешния свят трябват истински майки. От жените, от майките, казва Учителят, зависи бъдещето на света и човечеството. От тях зависи да изчезне войната от земята, от тях зависи да изчезнат престъпленията, от тях зависи правилното развитие на човечеството. Истински майки и бащи, ето гаранцията на утрешния светъл ден на човечеството
към текста >>

76. ТЕМПЕРАМЕНТИ - Г. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И те липсват в растителната храна.
Всичко това важи при разглеждането и на вегетарианската проблема. Днес вече от гледището на естествените науки, - анатомия физиология, хигиена, медицина и пр. Вегетарианството стои на научни основи. Всички, които вървят с придобивките на науката, не оспорват това. Това стана особено ясно,от как се доказа, че чрез месната храна се внасят в тялото пикочна киселина, пуринови основи и пр., които причиняват разните болести и преждевременното израждане на тъканите и органите. И те липсват в растителната храна. Разлагането на труповете е почнало от момента на убиването. Ето защо когато се минава покрай халите, чувствува се силна неприятна миризма. Това са отровите, които се появяват. Това показва, че разлагането е почнало, макар и месото да изглежда привидно прясно. От друга страна сравнителната анатомия показа, че вегетарианството е естественият начин за хранене на човека.
към текста >>

77. РЪЦЕТЕ НА МАДАМ КЮРИ И ТОМА ЕДИСОН Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

У една голяма част нисши животни липсват всякакви клепки.
У животните няма бяла ябълка на окото. Техният ирис се слива заедно с тъмната очна ябълка. Клепките са без съмнение една сигурна форма на човешка красота. Най-малко затова, защото красивото е винаги в живите и подвижни форми. А клепките крият в себе си много подвижност. У една голяма част нисши животни липсват всякакви клепки. Очите им са топли и зеещи. У животните окото е поставено косо - от вътрешния ъгъл стръмно нагоре. Когато очите на хората са слабо наклонени на-вътре, говори за едно тихо углъбяване, а когато този наклон е силно изразен, както изобщо у хората от монголската раса, това говори за силно запазени животински чувства и дивост, счита се, че очите на Мефистофел притежават до известна голяма степен този кос наклон нагоре на клепачната цепнатина. Подобни хора човек трябва да отбягва от своя път! Също и очи, които са спокойни и чиито клепки са наведени навън, са подобни на „дебнещите лисици" всред човешкия род.
към текста >>

78. ПОХОДЪТ НА СВЕТЕЩИТЕ - ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Кога липсва при него доброто.
Злото. Но призови доброто. И остави ги да се състезават. Остави доброто да те пази. Злото - да се състезава. Злото е зло, кога е само. Кога липсва при него доброто. Доброто когато е там, злото се преструва. Преструва се на добро. А ти? Какво губиш от преструвката на злото? * * * Постави го в комично положение - злото.
към текста >>

79. ДЕТСТВО - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Но липсват вече ледени маси по езерото.
Тук имаме достатъчно време, за да разгледаме околността. Под нас е най-горното езеро - „Окото". Около него са изправени стръмни, почти недостъпни скали. Край самото езеро са натрупани грамадни блокове, които говорят за миналата история на тия места, когато всичко тук е било покрито с ледници. По северните по-усойни места още се виждат останки от снега. Но липсват вече ледени маси по езерото. Те наскоро са изчезнали. Окото е едно от най-мистичните езера. Когато го съзерцаваш, като че ли се потопяваш в друг един свят, който е тъй различен от света, в който живеят хората със своите обикновени мисли, чувства, желания, стремежи, тревоги, безпокойствия и пр. И при това чувствуваш, че този свят тук е също така реален и даже нещо повече: той има много по-голяма реалност! Каква е тая реалност?
към текста >>

80. LE MAITRE PARLE. LA LUMIERE Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

На този млад човек не липсва мисъл .
Пропита с искреност, тази малка книжка е ценна за мнозина. Философските принципи на природата от Милко Христов 1935 г. В този малък и първи опит младият писател М. Христов се стреми да обясни някои основни принципи в природата. Така той стига до спиритуалистичното. На този млад човек не липсва мисъл . Необходимо е още по-голямо углъбление. Ние му пожелаваме добра работа в полето на перото.
към текста >>

81. РАДИЕСТЕЗИЯТА - ИНЖ. Р.Н. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Тям не липсва материално обезпечение.
Ние се движим днес в една гъста атмосфера. Навсякъде недоимък, народът, хората страдат; навсякъде се говори за война. Някои дирят в нея спасението. На думи мнозина издигат наново култа на нацията. Ала един Мусолини или един Хитлер или Сталин, виждат много малко страданията на народа. Тям не липсва материално обезпечение. Все таки, ние вярваме, че всичките тези „водачи" са пропити от искрените чувства да помогнат на народите си. Те идват в името на колективитета и градят блага в неговото име. Успяват ли, ще успеят ли да помогнат на хората те? Къде е пътят? Животът всякога обезценява този, който само взема от него.
към текста >>

82. LE MAITRE PARLE L'ESPRIT Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

За съжаление досега липсваше печатан текст на тия песни.
1935 г. Стр. 14. Цена 8 лева. На изгрева и в провинцията се играят красивите упражнения на паневритмията. Тия упражнения си имат специална музика и специален текст, който може да се пее във време на игрите. За съжаление досега липсваше печатан текст на тия песни. Сега с напечатването им се запълва тая празнина. Тая книжка съдържа текста на всички паневритмични песни. Желаем широко разпространение на тая книжка, защото това ще допринесе за популяризирането и на паневритмията, която е от тъй голямо значение за физическото и духовното повдигане на съвременното общество. Агни Йога. Издание на печатница „Братство" - Севлиево.
към текста >>

83. ИМА ЛИ ДНЕС ПРОРОЦИ И СВЕТИИ - Г. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа.
Природата е допуснала еволюцията на човечеството до съвременното му културно ниво. Човек с развитието на своя мозък е творил и вървял крачка по крачка напред, докато стигне до туй положение, Колко много човешки труд, колко много мозъчна енергия и воля е била необходима, за да се стигне до днешното състояние на нещата! Не, това не може да се отрече, това е един красив път, през който трябва да мине всеки, за да даде място на душата да се прояви свободно и създаде ценности от друг род. Вярно е, че днешната култура живее под тежкото иго на механизацията. Това е едно от най-големите бедствия, защото механизацията спъва развитието. И в това отношение прав е Рабиндранат Тагор, когато разглежда в своята книга за Изкуството отношението между западната и източната култура, когато казва, че на западната култура липсва душа. Може би няма по-вярна и по-важна констатация от тази, защото само като я признаем, ние можем да постигнем нещо повече от това, в което живеем. Когато ние признаем необходимостта от дълбок душевен живот, който се явява като озаряващо слънце всред всичко механично, тогава ние ще тръгнем по пътя на освобождението от механизацията на днешното време. Ала самото достигане до механизацията говори, че човек е зрял за един душевен живот, за един живот, в който душата, тази вечна същност в човека, владее тялото и неговите прояви и им дава друго направление, в което грее слънцето на вечността. Механизацията в развитието на видовете се превръща в един подсъзнателен опит, който ние сме свикнали да наричаме „инстинкт". Разбира се, тази дума не би значела нищо, ако човек не дири да обясни чрез нея целия жизнен път на човека и на видовете въобще.
към текста >>

84. ИЗ ЖИВОТО СЛОВО Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ УЧЕНИКЪТ Аз разделям хората на четири категории: старозаветни, новозаветни, праведни и ученици. Употребявам тия термини, защото липсвате други, по-подходящи думи, и най-вече защото будят у хората познати образи и идеи. Тия думи изразяват четири големи епохи в развитието на човека, четири култури, четири общи, колективни течения в човешкото съзнание. Какви са били възгледите на старозаветните хора, ще намерите това в Стария завет. Какви са възгледите на новозаветните, ще намерите това в Новия завет, какви са възгледите на праведните, може да узнаете това като проучите съвременната култура. Праведните - това са хората на един установен правов ред. Но ако търсите пътя на ученика, не ще го намерите ни в стария, ни в новия завет, ни в научните и етични системи на днешния свят.
към текста >>

85. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ - М.К. Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Има много хора, които пипат майсторски много работи, ала у тях липсва дълбочина, липсва съдържание.
Изящество. Изяществото е едно дълбоко качество на душата. То е необходимо във всички области на живота, Човек трябва да работи всичко, което почва, най-изящно. Изящната работа е една мярка за самия човек. Изящен трябва да бъде целият живот на човка. Изяществото подразбира известно вътрешно съдържание. Има много хора, които пипат майсторски много работи, ала у тях липсва дълбочина, липсва съдържание. Думата е за онази красива проява в целокупния живот на човека, която е интуитивен израз на дълбоко залегналия в него висок идеал. Високият идеал, стремежът да се направи най-хубавото в живота, в даден момент, е първичният подтик за изяществото. Изяществото е качество на човека - художник, Високият идеал създава артистите; високият създава художниците, той създава учените, всички големи майстори в различните отрасли на живота. Високият идеал е най-големия динамичен фактор. Той гради най-хубавите неща в живота.
към текста >>

86. LE MAITRE PARLE-L^AUGUSTE FRATERNITE UNIVERSELLE Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

У нас, без да си правим илюзии, липсва едно подобно възпитание, липсва и вътрешна толерантност, затова всеки човек творец в нашия живот ние го чувствуваме като нещо, което трябва да смачкаме, като нещо, което трябва само да отричаме и спъваме.
Допущат се гости и от другите страни. Идеите на Учителя в странство. - Имали сме възможност да отбележим на това място неведнъж, че идеите на Учителя ще се разберат в странство по-добре, отколкото в България. Това, в края на краищата, е много естествено; Защото хората в странство знаят да ценят своите големи личности, своите даровити люде, да им дадат всички необходими условия, да им отдадат заслужената почит, внимание и евент. да ги последват. У нас, без да си правим илюзии, липсва едно подобно възпитание, липсва и вътрешна толерантност, затова всеки човек творец в нашия живот ние го чувствуваме като нещо, което трябва да смачкаме, като нещо, което трябва само да отричаме и спъваме. Като изтъкваме това, искаме да обърнем внимание на една нова проява на ценене и разбиране на Учителя в чужбина. В един от последните броеве на френския окултен двуседмичник „Le Fraterniste" от 15. II. 1936 год. е поместена изцяло статията от Учителя, печатана в сп. „Житно Зърно" под надслов: „Четиритях неща" (Les quatre choses).
към текста >>

87. ПРАКТИЧНИЯ ЧОВЕК ОТ ХАРАКТЕРОЛОГИЧНО ГЛЕДИЩЕ- Д.Р НОВОТНИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма.
Някой може да каже, че това е ставало вследствие на функционирането, като резултат от функцията на крака. Не! Крайникът чрез регулативна способност е добивал форма съответна на своето ново място, преди да е почнал да функционира. Опити на Морган Той е правил опити върху планарии (от плоските червеи). Ако се вземе някоя малка част от тялото на този плосък червей, тя възстановява целия организъм и то, или чрез истинска регенерация, или чрез хармонично разместване на веществото. Първият начин се избира, когато животното е било хранено, а вторият - когато то е гладувало. Тук виждаме целесъобразност, защото при добро хранене организмът разполага с материал за истинска регенерация, а при недобро хранене такъв материал липсва и затова организмът се принуждава да размести съществуващите вече части, за да се дойде до цялата форма. РЕГУЛАЦИЯ ЧРЕЗ ПОДМЛАДИТЕЛЕН ПРОЦЕС, Т.Е. ЧРЕЗ ПРЕВРЪЩАНЕ В ЕМБРИОНАЛНО СЪСТОЯНИЕ Опити с Асцидията Клавелина Тая асцидия се състои от две части: от хрилна торба и стомашна част. Ако разделим тия две части, то стомашната част може да регенерира останалата част. А хрилната торба може в някои случаи направо да регенерира (възстанови) стомашната част или пък да прибегне към нещо особено, което е много оригинално и от голямо теоретично значение: хрилната торба изгубва своята типична организация и идва до едно първично, ембрионално състояние. Нейните клетки стават подобни на ембрионалните.
към текста >>

88. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да обмислиш и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло.
- Светлината носи живот, светлината носи здраве, светлината носи знание, радост, смисъл. Колко е необходима светлината навсякъде! Искаш да прочетеш нещо, трябва светлина. Искаш да направиш нещо разумно, добро - за тебе и за другите - трябва светлина. Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на духа ти. Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да обмислиш и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло. Всеки гнет пада от сърцето ти, от ума ти, когато живееш в светлината. Има вътрешна светлина, има светлина на духа. Това е виделината на живота. Човек с виделина се познава отдалеч. Той грее, лъчи светлината от себе си.
към текста >>

89. ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА - Г. СЪБЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Радостта е непълна там, гдето липсват цветята.
Искаш ли да се освободиш от всичко гнетящо в живота, търси пътя на тишината. В нея и чрез нея ще ти се открият незрими светове на творчество и хармония. И тогава между другото ще разбереш, че шумът, ежбите и всички противоречия и угнетения съществуват, за да калят човека и да му сочат пътя към себе си, към творческата тишина и хармония. Цветята. Цветята са скъпи земни гости, нежни и красиви. те са носители на радостта. Радостта е непълна там, гдето липсват цветята. Пролетта има радостен вид, защото е обкичена от цветя Кой не е бивал преизпълнен от радост, когато се намира в естествена градинка от пъстри цветя всред природата напролет! Цветята пленяват със своя цвят, с устройството си и със своя аромат. Колко ум е употребила природата докато създаде тези дрехи на изящество на тоя свят на цветята. Красотата на цветята само тогава се цени, когато те са редки. Обикновената радика, глухарчето би било хубаво декоративно цвете, ако би било по-рядко.
към текста >>

90. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Нещо повече: видим ли, че някъде липсват цветя, да посадим.
Да не лишаваме полето от неговия накит. Нека си представим за миг планината, лишена от свежия въздух, от ромона на потока, и полето лишено от птичките и цветята и ще се убедим, че те загубват своя чар и примамливост. Когато отиваме всред природата при нейните чисти извори, при нейните росни цветя, нека да не бъдем като крадци и разбойници, а като добри стопани, които знаят да пазят и да ценят всичко, което тях или други след тях може да радва. Да не късаме цветята. Да не лишаваме полето от красотата му. Нещо повече: видим ли, че някъде липсват цветя, да посадим. Да увеличим красотата. А красотата действува благотворно и възпитателно. Нека привикнем себе си към това малкото: да пазим всичко като свое. Ние късаме и унищожаваме цветята и не считаме това за престъпление. Но кой би се съгласил всеки ден да отскубват от неговата глава само по толкова косъма, по колкото цветя той е откъснал ?
към текста >>

Да отдаваме почит на красотата, а там гдето тя липсва, да се постараем да я създадем.
Те са, които провалят или издигат човека. По пътя на малките добродетели, които се вграждат постепенно и незабелязано в характера и които стават здрава опора, човек ще премахне по-големите злини в живота. Да почитаме, да пазим, да обичаме цветята! Да пазим да не късаме цветята, защото те са ония големи алхимици, като превръщат всичко в красота. Нека спрем да унищожаваме красотата, която природата мълчаливо и неуморно твори. Да отдаваме почит на красотата, а там гдето тя липсва, да се постараем да я създадем.
към текста >>

91. ПРИТЧА ЗА САМАРЯНИНА Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тя ни обръща внимание към „пътища", идващи и водещи в други светове, далеч от нашия човешки свят, пълен с недоразумения, ежби, невежество, липсва на добра, разумна воля за творчество и т.н.
Да може да се схванат тези велики мисли, необходимо е човек да е минал през дълъг път на съграждане своите вътрешни отношения с Великото. Този път ще го доведе до самия живот. А който живее във връзка с Разумността в природата, той я същевременно разбира. „Няма по-велика наука от тази, да разбираш пътищата Божии", казва Учителят. Излишно е да се обяснява и да се изтъква красотата на тази мисъл. Тя ни обръща внимание към „пътища", идващи и водещи в други светове, далеч от нашия човешки свят, пълен с недоразумения, ежби, невежество, липсва на добра, разумна воля за творчество и т.н. „Пътищата Божии", ни разкриват истинските отношения на нещата. Те хвърлят онази светлина, която прави нашия живот съвсем друг. В това разбиране на нещата, на „пътищата Божии" е тайната на нашето отношение към Великото в живота, от което ние зависим.
към текста >>

92. РЪЦЕТЕ НА МАКСИМ ГОРКИ И ГЕН. ЕРИХ ЛУДЕНДОРФ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват.
Ако допуснем, при това, че челото не показва особено диференцирани форми, нито в долната, нито в средната, нито в горната част, което би указало на силно-развита умствена дейност в различни направления, а издава само едно средно развитие; ако допуснем, освен това, че областите около ушите са нормално развити, ние ще имаме пред нас един типичен човек на чувствата - добряк, милостив, състрадателен, общителен и щедър; силно привързан към семейство, приятели, роднини. Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде. Стига да има! Милозлив, той не може да понася страданията и болките на другите и всякак се старае да ги премахне. В своето състрадание към хората той често отива до сантименталност. Понеже му липсва тънка наблюдателност, той не винаги може да различи кога хората истински се нуждаят от помощ и подкрепа, и кога го лъжат с цел да го използуват. От друга страна, липсата на философски разум не му позволява да прецени, трябва ли да помогне на даден човек и как да му помогне, за да има помощта му добри последици, да даде разумни резултати. Подавайки се на едно спонтанно чувство, един човек от разглеждания тип, ще дава и ще помага тъй, да речем слепешката, без много да му мисли. Естествено е, в такъв случай, той да стане жертва и на измамници. Не дай Боже, един мъж от тоя тип да попадне в ръцете на някоя капризна и суетна жена или в ръцете на някоя от ония жени - лунни типове, които вечно страдат от въображаеми болести. Като се има пред вид, че твърдостта, себеуважението и личното достойнство са слабо развити у него, лесно е да се предвиди, че той може да стане просто играчка в ръцете на жена си, която постоянно ще го води за носа.
към текста >>

При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита.
Представете си сега, че у този човек настъпи едно напрежение по посока на означената ос, предизвикано, да речем, от накърняване на неговите лични чувства. Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта.
към текста >>

93. НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати.
2) негриди (черна раса): негри (судански и банту), меланезийци, пигмеи, бушмени (преходен, междинен тип); хотентоти, микронезийци; 3) монголоиди: монголците от централна Азия, китайци, японци, корейци; турко-татари - източни и западни, към които спадат османските турци; праалтайско-монголските и арктични племена (ескимосите). към монголоидите, право или криво, той причислява и индийците - червенокожи, а също и малайците.] Явно е, че като се вземат само външни белези за класификация на расите, получава се нещо изкуствено. Затова виждаме, редом с европейците, поставени в групата на еврепеидите и разни остатъци от загинали подраси (полинезейци, ведоиди, австралийци) на голямата атлантска раса, за която се говори в окултната наука. Като се абстрахираме от пъстрата смесица, която представят трите големи групи в класификацията на Айкщедт, да видим, кои са основните черти на тия три расови типа. Монголският тип показва следните особености: жълта или мургаво-жълта кожа; ръст различен - северните китайци са високи, монголците от централна Азия са средни на ръст, а японците - ниски; трупът е дълъг, крайниците - къси. Окосмяване слабо - мустаци и брада обикновено липсват; по форма на черепа спадат към брахи и мезоцефалните типове; лице - широко, плоско, по-често късо, отколкото продълговато; преобладават четвъртитите лица; ситно издадени скули; очи полегати с тясна цепка на клепачите; вежди също наклонени; нос плосък, слабо издаден напред, равномерно широк и обикновено прав, рядко заорлен; у японците се срещат и по-дълги носове, а също и вдлъбнати. Челюстите често значително се издават напред (олволарна прогнатия). Типът на негридите се отличава със следните особености: кожа тъмно-кафява до черна; ситно накъдрена гъста коса; ръст - среден или висок; дълги крака и ръце; тялото и лицето са слабо окосмени; черепът - долихоцефален; широко лице - у негрите банту закръглено, у суданските - четвъртито; издадени челюсти, най-вече зъбите; нос широк и плосък, къс или среден; устни – широки, месести и издадени напред (негърски бърни!) Европейците, към които спадат предимно европейските народи, са най-добре проучени. Според проф. Др Ханс Гюнтер и Д-р фон Айкщедт, те се разпадат главно на шест подраси: 1. северна, 2.
към текста >>

94. СТИХОВЕ - ДИМИТРИНА АНТОНОВА, S Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Вътрешното единение с всичко – молитвата Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота.
И животът минава винаги през кривата на радост и скръб, страдания и неуспехи и нов, все по-нов смисъл и щастие - неизбежни мотиви на онази велика, дълбока симфония, която в миниатюр трябва да изживее всеки човек, за да може да расте. Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко. Вътрешното единение с всичко – молитвата Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота. И мислим, че ни липсва хляб, че ни липсват добри условия за живот, че ни липсват добри приятели, че сме загубили своите близки и любими. В своите търсения ние се въртим все в онзи кръг на задоволяване на нуждите, в който има забрава на въпросите на деня. Ние дирим някак нещата да вървят леко, неусетно, в една радост - израз на пълно безгрижие. И може би затова нашите страдания стават всеки ден по-големи и ние намираме все по-малко смисъл в живота. А възможно е човек никога да не намери спокойствие в живота, докато не обърне поглед към себе си и не намери в себе си пътя и сили за единение с всичко, за една дълбока неизказваема любов, която обгръща всичко в едно цяло.
към текста >>

И мислим, че ни липсва хляб, че ни липсват добри условия за живот, че ни липсват добри приятели, че сме загубили своите близки и любими.
Ако човек никога не се освободи от своя делничен живот, той ще живее винаги под натиска на непрестанно променящите се мотиви на великата симфония на живота. И в красивия ден на пролетта, и в играта на слънчевите лъчи, и в преливането на цветните краски на есен, и в бурите, които укрепват корените на живота - човешката душа, той ще вижда все същата сивота на своето делнично безразличие. Нека почнем да се радваме на всички трепети на живота, независимо от нашата всекидневна сивота. И като схванем, че ние сами с всичките си страдания и радости сме неизбежен акорд във великата симфония на живота, ще почнем да свирим на оркестъра на своя живот една нова песен на благодарност и единение с всичко. Вътрешното единение с всичко – молитвата Ние страдаме, скърбим, тъгуваме, защото всякога ни липсва нещо съществено в живота. И мислим, че ни липсва хляб, че ни липсват добри условия за живот, че ни липсват добри приятели, че сме загубили своите близки и любими. В своите търсения ние се въртим все в онзи кръг на задоволяване на нуждите, в който има забрава на въпросите на деня. Ние дирим някак нещата да вървят леко, неусетно, в една радост - израз на пълно безгрижие. И може би затова нашите страдания стават всеки ден по-големи и ние намираме все по-малко смисъл в живота. А възможно е човек никога да не намери спокойствие в живота, докато не обърне поглед към себе си и не намери в себе си пътя и сили за единение с всичко, за една дълбока неизказваема любов, която обгръща всичко в едно цяло. В това обръщане на погледа на човека към себе си, се крие началото за намиране пътеките на разрешението на най-важните и най-тежките въпроси на живота.
към текста >>

95. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама.
На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму. Това е било изпитание и за Авраама, великият патриарх на вярата, духовният отец на всички верующи. Той е имал, наистина, син от Агар, „робинята Сарина", ала този му син не е могъл да бъде носител на неговото духовно наследство. Липсвала е субстанцията на Сара, интимно свързана с духовната същина на Авраама. Ето защо, когато на старини - Авраам е бил, според Писанието, на 100 години, а Сара на деветдесет, когато им се ражда син Исаак - последният става пълен наследник на всичко Авраамово, призван продължител на рода и на неговата историческа мисия. Елисавета върви по Сарина линия. По Сарина линия е вървяла и Ревека, жената Исаакова. И тя дълго време не е имала деца, докато най-после ражда Исав и Яков. По Сарина линия върви и Рахил, възлюбената жена на Яков, която е имала рядкото изпитание да гледа как плодовитата ù сестра Лия - първата жена на Яков – макар и нелюбима, му ражда син след син.
към текста >>

96. НЕСЪИЗМЕРИМА МУЗИКА-К.ИК. Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Противодействуваща сила на Водолея е знакът на Лъв, който е символ на мировото сърце, което още липсва, но към което по-късно ще прибегнем, за да утолим пожарите на изжаднялата си и изсъхваща душа.
Тя крие възможностите за проникване в тоя тайнствен свят на материята и за доближаване до нейната същност. От друга страна, Уран е планета на големите смущения и внезапни катаклизми. Това носи световни войни и бедствия. Не е изключено да бъдат изтръгнати из недрата на природата някои скрити сили, както например междумолекулярните и други такива. Из пепелищата на най-страшните бедствия може да се очакват вдъхновени хора, които ще покажат редки неземни сили и познания. Противодействуваща сила на Водолея е знакът на Лъв, който е символ на мировото сърце, което още липсва, но към което по-късно ще прибегнем, за да утолим пожарите на изжаднялата си и изсъхваща душа. Тия неща, за които става дума в настоящата статия, ги даваме, за да се види едно очебийно съответствие между различните образи на древната символика, които ние срещаме в останалите до наше време паметници, и астролого-астрономичните истини и положения в отделни епохи на историята. Ние се отнасяме повърхностно към тях, очевидно от липса на по-добри знания по тия въпроси. Колко би бил интересен светът, ако човечеството би могло да роди сега един синтетичен гений, който да може да преброди духът на вековете и да даде една цялостна и непрекъсната картина на развитието. Днес е твърде опасно да се твърди, че всяко нещо оставя трайни следи върху ненаписаната книга на вселената, защото сме в последните фази на аналитичния век, който е раздробил света на отделни късове, а събитията на изолирани епизоди. Всичко около нас, обаче, говори че това не е така, а в общото развитие има план и закономерност.
към текста >>

97. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА ЕВАНГЕЛИЕТО. ДЕВА МАРИЯ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при часовника - в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност.
Днешните хора, обаче, които виждат само резултатите от тяхната работа преди всичко на земята - в минералното, растителното, животинско и човешко царства - остават с убеждението, че светът не е нищо друго, освен един механизъм, който действува автоматично, от само себе си, направляван от някакви отвлечени закони. То е все едно да се мисли, че и един часовник, да речем, или една каква да е машина са се сглобили от само себе си, че са дошли в движение от само себе си. Що се отнася впрочем за човешките машини, хората знаят, че те са творби на човека, на неговия разум, че той седи зад тях. Не е ли допустимо тогава, и то в по-голяма степен, че и зад онова, което хората наричат живи машини - организмите на живите същества: растения, животни, човеци - седят разумни същества? Не е ли допустимо туй и за небесните тела, които се движат с такава правилност в пространството? Понеже в някои процеси на природата, където хората могат да наблюдават само действието на физико-химични сили, разумността е отвън, както тя е отвън и при часовника - в ръката, която го е построила и постоянно го навива - те са изпаднали в заблудата, че изобщо в природата липсва разумност. А този неверен възглед им пречи да направят една съзнателна връзка с ония високо интелигентни същества, пак от човешката раса, но завършили своето развитие, които направляват живота не само на земята, а и на цялата слънчева система - за да останем само в нейните предали. Тъкмо тази връзка имахме пред вид, когато говорехме в началото за наблюдаване на света, за наблюдаване работата на природата. Защото само при тази връзка може да се разкрият ония велики знания, които живата природа е придобила откакто свят светува - резултат на безчислени опити, правени от милиони разумни същества - творци. Само при тази връзка човек може да има достъп в училището на природата, в нейните лаборатории, в нейните библиотеки, дето е вписано с нетленни писмена нейното знание. Само при тази връзка човек може да има достъп до нейните несметни богатства, събирани от милиони векове.
към текста >>

98. РЪЦЕТЕ НА ВИКИ БАУМ И СИНКЛЕР ЛУЙС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват.
Опитите, за които става реч, се състоят в следното: внушават се на известни субекти, приведени в хипноза, разни състояния: гняв, тъга, разточителност, скъперничество и пр. и се заставят да пишат при разните тези състояния. Оказва се, че почерците им се изменят заедно със състоянията им, като показват ония графични белези, които и графолозите са установили след дълги наблюдения като характерни за тия душевни състояния. Така запример ония, на които се внушавало, че са разточителни и щедри, пишат досущ така както действително щедрите и разточителни люде - едро, широко, разкрачено,. без да пестят книгата: двадесетина, три-десет думи изпълнят почти цялата страница. Внуши ли им се, че са скъперници, те веднага започват да пишат ситно, сбито, сбъхтано - буквите се сгъстяват, разстоянията между думите се скъсяват, почти изчезват, редовете се изписват до края на листа, полета липсват. Ако на субектът се внуши, че е Наполеон, той макар и да не притежава Наполеоновски характер, все пак под влияние на това внушение, ще почне да проявява в почерка си ония графологични белези, които са характерни за решителните натури, пълни с инициатива и предприемчивост. Възвърнат ли се хипнотизираните субекти назад към детската възраст, почеркът им тутакси става детски. За разните периоди от живота - детство, юношество, зряла възраст - почеркът е различен. Той показва, като на филм, развитието на личността през разните възрасти. Впрочем и психопатологичните изследвания показват, че при някои душевни заболявания става такъв поврат у човека към детински състояния и съответно на това - към детски почерк.
към текста >>

99. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ПРЕЛЮБОДЕЙКАТА. МАРИА МАГДАЛИНА Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

У много хора, на които липсва борчески елемент, се явява желанието да се усамотят, да се затворят в себе си, да заживеят за себе си, да станат независими.
Те не могат да излязат из тесния кръг на своя личен живот, на своите лични разбирания, които често идват в стълкновение с разбиранията на природата, сиреч с оня колективен Разум, който направлява общия живот на човечеството и промишлява за него като цяло, свързано с мировото Цяло. И наистина, ако се вгледате в живота на повечето хора, ще видите, колко противоречия ги смущават. Дойдат ли в стълкновение с ония биологични закони, които направляват живота им, те почти винаги хвърлят вината за страданията си върху природата. Те намират, че тя е крива за техните страдания, защото така била направила нещата, защото тя била вложила в тях едни или други желания, едни или други нагони, едни или други влечения. Ако дойдат в стълкновение с обществото, с чисто човешкия ред на нещата, в тях често се заражда съмнение и разочарование от света. У много хора, на които липсва борчески елемент, се явява желанието да се усамотят, да се затворят в себе си, да заживеят за себе си, да станат независими. Но какво се разбира всъщност под независимост? Да бъдеш независим, ще рече да намериш мястото си в общия организъм и да функционираш правилно. Да бъде човек независим, не ще рече да се уедини, да се откъсне от хората, защото, преди всичко, туй е невъзможно - то е равносилно на това да се отдели една клетка от тялото, да се отдели едно листо от дървото. А това означава чисто и просто смърт. На пръв поглед, това са като че ли дребни въпроси, но всъщност те съставят засега цялото съдържание на човешкия живот.
към текста >>

100. ПРОСТИ ИМ! - МИРЧО Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк.
Но той е характерен и за ония колебливи, нерешителни и променливи натури, у които настроения, чувства, влечения, симпатии, антипатии постоянно се менят. С една реч, той е белег и на слабохарактерност, и непостоянство. И в този случай, за да се прецени, към кой тип спада индивидът с повече или по-малко неправилен почерк, трябва бездруго да се вземат под внимание и други графични белези. Неправилността на почерка е изобщо сложна графична проява - тя изразява или чувствителност и фантазия, или силни афекти и импулсивност, или нервна раздразнителност и болезнена чувствителност. или намеса на известни съображения, произлизащи от скритност, пестеливост и пр. От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг.
към текста >>

Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг.
От каквото, обаче, и да се обуславят особеностите на неправилния почерк, очевидно е, че при него липсват дисциплината, рационализацията, мярката и издръжливостта, които са характерни за правилния почерк. фиг.1 Така запример един почерк като този, който даваме на фиг. 1 като образец на неправилен почерк - различно големи букви, разхвърляни с нервна бързина по всички направления, едни нагоре, други надолу, едни изписани по-ясно, други полуизписани, а трети редуцирани в една проста линия, едни тънки, едва набелязани, а други цели надебелени - показва голяма нервна раздразнителност, силна възбудимост, липса на самообладание. Това е почерк на един фантаст, на един човек със силно въображение, което постоянно спъва логичния ход на мисълта. Силните надебелявания на места, рязкото редуциране на цели букви в една черта показват ако не воля, то поне импулсивност, склонност към рязко разрешаване на известни въпроси, без никаква логични доводи, без да се щадят чувствата на околните. Други белези показват, че на индивида с този почерк не му липсва интелигентност и бърза схватливост, нито известен естетичен вкус, колкото и да избива на чудачество и екстравагантност. фиг. 2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека.
към текста >>

Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк.
2 В примера за правилен почерк на фиг. 2 личат някои от белезите, характерни за тоя вид почерк. Хора, които пишат така, очевидно, обичат реда, определените, завършени форми: тям е чужд полета на въображението, тънката чувствителност и експанзивност. Разсъдливи, те говорят спокойно, логично, с отбрани думи, обноските им са учтиви и коректни, облеклото просто, но грижливо. От краткото изложение на въпроса за правилния и неправилен почерк е ясно, че този сложен графичен признак отразява нагледно известни страни от личността на човека. Като по диаграма, ние можем да съдим от почерка си за онова, що ни липсва, за да имаме правилен почерк. И следователно, чрез воля ние можем съзнателно да си въздействуваме за изправяне на някои черти от нашия характер. Упражняването в правилно писане е един прост и естествен начин за развиване на самообладание и воля. Г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20599389076233