Търсене в текстове за 'Липсва'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева".
Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали. Минавали мълчешком. Учителят станал прав и приел стоешком тяхната мълчалива манифестация. Това били представителите на "Изгрева". Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години. Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева". Те мълчешком вървели, а Учителят стоял прав. Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят". Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон. Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища.
към текста >>

2. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва.
Казваха: спасението на България иде вече - светии Кирил и Методи, но като ги поставихме на изпит, дойде един свети Наум между тях, па дойде между тях и една света Евгения. Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. - "Как? " Казват: "Учителю, имаме това милосърдие". Този другият приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа.
към текста >>

Казвам им: на вас ви липсва милосърдие.
Аз боравя с факти, слушайте, това са факти, които изнасям. И вие ще се намерите на тяхното място. Мислеха те за себе си. Казвам: много добре са започнали. Но има нещо у тия двама ученици, което им липсва. Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. - "Как? " Казват: "Учителю, имаме това милосърдие". Този другият приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре, милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи.
към текста >>

Казвам: дълбоко вътре, милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи.
Казвам им: на вас ви липсва милосърдие. - "Как? " Казват: "Учителю, имаме това милосърдие". Този другият приятел, св. Наум, отива у тях и с благоговение ги гледа. Казвам: дълбоко вътре, милосърдие им липсва, аз не се лъжа в тия работи. Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св. Кирил и Методи". На тия "св. св. Кирил и Методи" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още.
към текста >>

3. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

Той каза: "На тях им липсва милосърдие.
И смешно, и тъжно, и трагично. Смешното бе да видиш каква поза заемаха двамата светци и онези новоизлюпените светии,които бяха удостоени с тези звания, как стояха и гледаха своите благодетели с благоговение. Тъжното бе, че дори в присъствието на Учителя, Неговите наставления по отношение на тези двама братя не се възприеха и не се изпълниха. Дори отиват при Учителя някои от търновските братя и Му разказват каква обич имат двамата помежду си, но тази обич бе една актьорска игра, за да се заблудят другите, а едновременно някой от двамата трябваше да спечели спора кой да бъде главнокомандуващ и да владее над другите. Учителят ги изобличи както в този частен разговор, така и на събора през 1922 година. Той каза: "На тях им липсва милосърдие. И Аз ще ги опитам и ще видите, че това нещо е привидно." И наистина, впоследствие Учителят ги сложи на изпит и видяха много неща не само приятелите в Търново, но и приятелите от другите Братства. Видяха се много неща - прийоми и методи на Черната ложа, които не искам да споменавам, но с тях може да се запознаете чрез думите на Учителя, изречени по този повод, които ще документирам. А защо ли? Защото ще се срещнем с тези приятели по-късно. А и вие, следващите поколения, ще се срещнете с техните методи и действия.
към текста >>

Та в една среща Учителят им каза: "На вас ви липсва милосърдие!
А и вие, следващите поколения, ще се срещнете с техните методи и действия. Затова трябва да ги знаете. Те имаха да играят роля и трябваше да си я изиграят докрай. И те си я изиграха много добре. Жалкото е, че се бяха хванали на работа за Черната ложа и бяха нейни служители, но онази ложа вероятно трябва да им зачете усърдието. Та в една среща Учителят им каза: "На вас ви липсва милосърдие! " Онези скачат и обясняват, че напротив, много са милосърдни. А на Михаил казва: "Ти си без сърце! " Онзи протестира. Но Учителят продължава: "Въпроса за женитбата трябва да разрешите. Имате двама кандидати: Света или Бога.
към текста >>

4. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота.
Затова ще бъда винаги благодарна на брат Бертоли за услугата, която тогава ми направи, защото отиването ми на събора беше непрекъснат празник за душата ми. С какво вълнение, с какъв възторг пристигнахме в Търново! Ето ни в голямата градина извън града, в която имаше къщичка. Бяха построени от бързи и сръчни ръце на братя много палатки, в които трябваше да се настанят още толкова много сестри и братя, дошли от цяла България. Всички бяха чисти, спретнати, защото за всички съборът беше свещен. Но в това красиво чувство не липсваше веселост, а и хуморът от страна на тези, които го притежаваха, бе на висота. Така брат Симеон Симеонов, винаги весел и шеговит, зарадван, че ме вижда, взе калъфа на цигулката ми, започна да ме мери колко съм висока и със своя силен глас обяви пред всички, че съм достигнала калъф и половина височина. Безброй братски и сестрински очи ме гледаха с умиление и устните им се усмихваха приветливо. Отново изпъкват в съзнанието ми утрините, изпълнени с мистика, молитва и Словото на Учителя. Едва се зазорява. Братята и сестрите, наредени в редици, чакат с трепет изгрева на слънцето.
към текста >>

5. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

Борис Николов- Блага Тачева

За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо.
Ако някога се зароди у вас чувство на завист, трябва да правите опити да трансформирате това чувство. Направете следното нещо. Изберете един комитет, който според сегашните традиции да има председател, подпредседател, касиер, съветници и членове. След избора, някои от вас ще останат на особено мнение, ще кажат: председателят не е на мястото си. Друг трябваше да бъде на негово място. За подпредседателя някои ще кажат: и на този човек му липсва нещо. За касиера пък ще кажат, че не е честен човек. За да се избегнат тези недоволства, тази завист между вас, направете нещо друго. Вие сте осемдесет души, нали? Всяка седмица правете нов избор на комитета, за да опитате много начини. След изтичането на седмицата, старото настоятелство ще падне, ще се избере ново настоятелство.
към текста >>

6. 39. БРАТСКА КОМУНА В КАЗАНЛЪК

ТОМ 2

Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа и им липсваше вътрешна спойка.
Там той вложи своето изкуство и знание, като сам изнамери начин за обработването им. Вложи много усилия и обич към това, което предприемаше. Не жалеше средства, даже и здравето си. След подготвителен период покани 10 братя и две сестри. Работата започна с любов и надежда за братски живот. Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа и им липсваше вътрешна спойка. Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си. А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда. Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опита не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си. Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички.
към текста >>

Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички.
Обаче братята не бяха запознати с този начин на работа, не бяха свикнали да имат технически ръководител, който отбираше от тази работа и им липсваше вътрешна спойка. Всеки смяташе, че има право на собствено мнение и свобода на действията си. А в един производствен процес е необходима дисциплина, за да се осъществи крайния етап на това, което се произвежда. Въпреки големите усилия на брат Земан и Луиза Земан, която пряко участваше в братския живот, за приложение идеала в Учението на Учителя, въпреки всичко опита не се осъществи. Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си. Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички. Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна. Остана опита, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука.
към текста >>

Любовта като основа за един братски живот липсваше.
Съзнанието на всички не беше на еднаква висота: да служиш на ближния си, а после на себе си. Сестра Земан в комуната вложи много усилия, с голям ентусиазъм, с голяма любов всичко правеше, опитваше се да поправи пропуските в работата, но накрая се видя, че липсваше спойката, вътрешната спойка между всички. Любовта между всички още не беше внедрена. Комуната се разпадна. Остана опита, който показа докъде е стигнало съзнанието за един братски живот. Любовта като основа за един братски живот липсваше. Брат Рудолф Земан и сестра Луиза Земан изживяха много тежко тази несполука. Един от двамата отиде и сподели с Учителя за голямото разочарование от Комуната. А Учителят простичко каза: „Преди започването на комуналния живот в Казанлък брат Земан трябваше да ме попита." Ето това бе мнението на Учителя. А сега умувайте, търсете поука и внимавайте. Да не дойдете до нашето разочарование, защото Високият Идеал, той е недосегаем за човешки ръце.
към текста >>

7. 117. МАЛКИЯ ДОМ

Борис Николов

ТОМ 2

Да се сготви храна, да се създаде обстановка, да бъде облечен, да не Му липсва нищо.
Тя беше сърце и душа. Тя знаеше как да направи всичко най-добре. Имаше добро сърце и като види, че някой страда, ще поеме грижите си за него. За Учителя умееше да се грижи така както никой друг. Аз съм бил почти на всички екскурзии с Учителя и тогава главно Мария имаше грижата за Него. Да се сготви храна, да се създаде обстановка, да бъде облечен, да не Му липсва нищо. И други сестри се опитваха да се грижат за Него, но бяха по-несръчни. Мария беше отлична домакиня, а какви изкусни гозби правеше. Жената ще я познаеш по гозбите. Вкусна ли е гозбата, значи я бива като жена и домакиня. Другото е вятър работа.
към текста >>

8. 196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ

Борис Николов

ТОМ 2

Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха.
196. БИВОЛСКО МЛЯКО ЗА УЧИТЕЛЯ Последните години на Учителя бяха в години на недоимък. Хранителните продукти, като сиренето, кашкавала липсваха. Те отиваха за войската. Реших, че трябва да се намери силно и хранително мляко за Учителя, защото бе отслабнал. Споделих с Него и Той каза: „Биволско мляко". Отидох в село Драгалевци, намерих един селянин, който имаше биволица и му казах: „Слушай какво, ще ти дам повече пари, но ми давай чисто мляко, неразредено". Но след няколко пъти този селянин се изкуши и започна да разрежда млякото.
към текста >>

9. 48. ПОСЛЕДНОТО ЗАВЕЩАНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

Дълго след това Методи с огорчение разказваше колко му липсват тези беседи, защото в тях той непременно трябва да открие вълшебния ключ, за да може да отключи онази врата, която води към Царството Божие.
В знак на уважение и страхопочитание към тази опитност Методи след време подвърза всички свои беседи с кожена подвързия, за да може да запази за по-сигурно ключът на избавлението. Но през 1957 г. комунистическата власт направи обиск на Изгрева иззе цялата литература на Учителя. Като прибра и подвързаните томчета на Методи с кожена подвързия. Така ключът на избавлението бе откраднат от Методи и унищожен. Дълго след това Методи с огорчение разказваше колко му липсват тези беседи, защото в тях той непременно трябва да открие вълшебния ключ, за да може да отключи онази врата, която води към Царството Божие. Един ден идва при мен, поднася ми едно свое тефтерче, където той е записал една мисъл на Учителя при едно свое посещения при Него. „Само онази работа има успех и се реализира, от онзи човек на когото помагат както земните, така и небесните същества. И едните, и другите са служители на Бога." Ето това е тайната. Да намерите онези земни същества, които са изпратени като служители на небето. Ето, това е задачата, да се свържете с онези небесни същества, които са служители на Бога.
към текста >>

10. 18. СЪДБАТА НА ЕДИН ПРОТОКОЛ И СЪДБАТА НА БРАТСТВОТО

БОРИС НИКОЛОВ

Понеже описът липсва, тръгнахме по друг път.
се състоя заседание на Братския съвет на верска общност „Бяло Братство" - София, на което присъстваха членовете на съвета: Борис Николов, Боян Боев, Жечо Панайотов, Паша Теодорова, а освен това и следните членове на братството: Георги Куртев, Николай Дойнов, Никола Гръблев, Влад Пашов, Петър Филипов, Пеню Ганев, Георги Томалевски, Желю Ганев, Вера Куртева и Елена Андреева. Заседанието се откри от председателя на Братския съвет - Борис Николов, който каза: „Тази вечер свикахме разширен Братски съвет, за да ви запознаем с ревизията, която финансови органи извършват на Братството. Затруднението, което срещаме е установяване първоначалната сума, която е намерена в стаите на Учителя. Тогава е направен опис на сумите, обаче финансовият съвет не може да го представи. Въпросът е да се установи каква е била първоначалната сума. Понеже описът липсва, тръгнахме по друг път. Първоначалната сума, оставена от Учителя беше поверена да се съхранява от доверени хора, както се практикуваше с цялото братско имущество още от времето на Учителя. Всеки, който е получил на съхранение суми, е давал разписка, която се съхраняваше от касиера Жечо Панайотов. Тъй като се знаеше кои братя са приели суми, сравнихме каквото те си спомнят и така се установи каква е била първоначалната сума. От друга страна, като съберем всички направени разходи, които знаем, получава се сумата, дадена на съхранение у приятелите. Тъй че по два пътя ние тръгнахме да установим първоначалната сума и по два пътя дойдохме до един и същ резултат.
към текста >>

11. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи.
Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените дховни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието. При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи. Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека. Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката. Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята.
към текста >>

12. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Тук ние прилагаме молбата и шест декларации като другите две липсват.
За справка вижте „Изгрева", том I, стр. 605-613. 10. През февруари 1949 г. се прави молба до Министерството на Правосъдието, до комисията при З.О.Е.Г.П.Н.С., в което се упоменава, че е подадена молба под N 312 от 1948 г. V район и че отново се прави същата молба, с която да бъдат освободени декларираните имоти като се прилагат съответните декларация на брой 8. Тук ние прилагаме молбата и шест декларации като другите две липсват. Това са декларациите на онази група от д-р Иван Жеков, Върбан Христов и Иван Вълчанов Явашев, които са подставени пълномощници и притежават с нот.акт N 102, том 9, дело 1885 от 1926 г. и което оформя кв. 115 и 19 на парцел XII, XIII, XIV. Размерът на това място е 7500 кв метра. Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък.
към текста >>

Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък.
Тук ние прилагаме молбата и шест декларации като другите две липсват. Това са декларациите на онази група от д-р Иван Жеков, Върбан Христов и Иван Вълчанов Явашев, които са подставени пълномощници и притежават с нот.акт N 102, том 9, дело 1885 от 1926 г. и което оформя кв. 115 и 19 на парцел XII, XIII, XIV. Размерът на това място е 7500 кв метра. Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък. Ето самата молба и шестте декларации: До почитаемото Министерство на правосъдието - З.О.Е.Г.П.Н.С. Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания" МОЛБА на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев Под/N314/48 г. V район Другарю Министре, Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците.
към текста >>

13. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват.
Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.
към текста >>

14. І.5. БАНЯТА

Галилей Величков

Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва.
В едно от барачните помещения на Изгрева той инсталира подобна баня за УЧИТЕЛЯ. Разбира се, тя се ползваше от работниците на Изгрева - стенографите, дежурните по кухня, градинарите и някои други. И в своята малка къщичка, в едно миниатюрно помещение имаше също такава баня. Димитър бе много сръчен човек. Имаше великолепна техническа памет. Разглоби часовник, запаметява мястото на всеки винт, улавя последователността на всяка част, ако липсва някоя, търси подходяща, слага я на място и часовника заработва. Обичаше техническите инструменти. Когато нейде забележи майсторски изделия, проучваше как са изработени, набавяше подходящи инструменти и най-търпеливо след време показваше това, което е направил. На Изгрева той беше домолюбеца. Врати, прозорци, осветление, отопление той поддържаше в изправност. Беше се снабдил с помпа и четки за боядисване.
към текста >>

15. І.6. ЛОДКАТА

Галилей Величков

Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара.
Когато времето бе добро, пренасянето на водата бе желана радостна привилегия. Но случваха се студени, дъждовни и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача. В такива дни умни и добри приятели предлагаха най-различни мероприятия за водоснабдяването. Едни планираха да се направи канализиран тенекиен улей край езерото. Тази идея не се приемаше поради хигиенични съображения и непрактичното поддържане на дългата канализация. Други се спираха на идеята за каучуков провод (маркуч), но за всеобщо разочарование такъв материал липсваше на пазара. Много често подобни разговори се водеха в присъствието на УЧИТЕЛЯ. Той внимателно изслушваше предложенията за водоснабдяването и не виждаше възможност за приложение на някакви нововъведения и оставяше единствения класически метод - пренасянето на водата на ръце, или на гръб с подходящи самари. При един случай на много затруднено снабдяване с вода, УЧИТЕЛЯТ споделя с дежурните: - Не може ли водата да се пренася със сал или лодка? Повечето от приятелите повдигнали скептично рамене и никак не могли да си представят по езерото да плава лодка, носеща десетки литри вода! Така идеята за лодката щеше да остане като добро пожелание, но без практично покритие.
към текста >>

Липсваха само пеещите групи на свещениците - левити.
Боянчо набързо разпредели групата по две шесторки за всяка една част от лодката, показа как трябва да се поставят трите напречни яки пръта за по-удобно пренасяне на възтежките части. И така лодката бе понесена на ръце от низините към висините. Слънцето бе още твърде високо по синьото безоблачно небе. Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата. Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на рамене и плещи свещената скиния. Липсваха само пеещите групи на свещениците - левити. А освен това и декорът не бе пустинен, а типично рилски - с върхове, които винаги се оглеждат в сините води на езерата. Групите се движеха бавно, с ритмична стъпка, за да има баланс на товара и правилно разпределение на тежестта. При равните и чисти места на пътеката пренасянето не създаваше неприятности, но когато започна възлизането из клековите гори при измитите от пороите серпантини, теснотията бе мъчно поносима. Тогава често тежестта на лодката лягаше на рамената на двама или трима и те с мъка набираха крачка по крачка. Започнаха и чести смени, чести почивки и пренагласяване на опорните пръти.
към текста >>

16. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

И на двамата липсваше нещо.
Две личности, характерни за две епохи. Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта. Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност. Тя е несъизмерима, не се измерва и обхваща с радиуса на човешката мъдрост. Толстой и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят познанието за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина. И на двамата липсваше нещо. Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов. Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина. Липсваше им УЧИТЕЛЯТ. На Толстой не достигна времето от един живот. Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов.
Образи, погълнати от проблемите за любовта към човека и обичта към мъдростта. Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност. Тя е несъизмерима, не се измерва и обхваща с радиуса на човешката мъдрост. Толстой и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят познанието за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина. И на двамата липсваше нещо. Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов. Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина. Липсваше им УЧИТЕЛЯТ. На Толстой не достигна времето от един живот. Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява.
към текста >>

Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина.
Времето, измерено с един живот, не достигна и на двамата да овладеят тайните на човешката душевност. Тя е несъизмерима, не се измерва и обхваща с радиуса на човешката мъдрост. Толстой и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят познанието за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина. И на двамата липсваше нещо. Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов. Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина. Липсваше им УЧИТЕЛЯТ. На Толстой не достигна времето от един живот. Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява. Тръгва болен.
към текста >>

Липсваше им УЧИТЕЛЯТ.
Тя е несъизмерима, не се измерва и обхваща с радиуса на човешката мъдрост. Толстой и Сократ, изчерпали до краен предел своите възможности, не успяха да затвърдят познанието за сърцето, което обича и мрази, за душата, която страда, за духът, който се бори за повече светлина. И на двамата липсваше нещо. Липсваше им прозрението на УЧИТЕЛЯ, проникнал във фибрите на душата, която цели вечности броди из битието, търсеща изявената любов. Липсваше им знанието на УЧИТЕЛЯ за копнежа на човешкия дух, който се стреми към виделината, която придава мъдрост, към разбиране, което е истина. Липсваше им УЧИТЕЛЯТ. На Толстой не достигна времето от един живот. Не тръгна навреме за България, за среща с УЧИТЕЛЯ. Той заболява. Тръгва болен. Не преминава Дунава.
към текста >>

17. ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ

Летопис Вергилий Кръстев

" „Знам, но на нея й липсват жизнени сили.
Тя не може да повярва. Тя е от 40 години вегетарианка и не желае да бъде подведена сега, в края на живота си. Освен това тя не вярва, че такова нещо може да каже Учителя. Тя изпраща друга сестра при Учителя за съвет и съвета е същият - трябва да яде месо. Но сестрата добавя: „Учителю, но тя е вегетарианка цял живот? " „Знам, но на нея й липсват жизнени сили. А те могат да дойдат единствено чрез месото на животните." Отива си сестрата и предава думите на Учителя. Болната сестра разбира, че Учителят не се шегува, но не желае да поеме месо, защото смята, че ще се върне назад в своята еволюция. Отказа се от съвета на Учителя. Не прие съвета на Учителя и си замина. Отидоха и Му предадоха за настъпилата развръзка.
към текста >>

На сестрата й липсва фосфор в кръвта.
Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: „Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви. От там ще яде." „Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " „Ето човек, който за пръв път задава въпрос. Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба. Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна.
към текста >>

18. ІІІ.80. АНГЕЛИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

Не липсваха картини, в които тези ангели благославяха влюбените, или придружаваха игрите на децата сред китния губер на цветните поляни.
За моя изненада, както и за учудване на приятелите, Учителят отключи вратата и покани само мен в приемната, в която ме посрещна аромата на големите дюли, наредени на един от белите шкафове. На бюрото забелязах обикновена папка с надпис на френски език. Учителят внимателно отвори папката, в която грижливо бяха подредени акварелни рисунки на бяла хартия. „Погледнете. Това са картините на френска художничка. Ето как тя си представя ангелите - тези обитатели на Невидимия свят, които са завършили преди милиони години човешката си еволюция." Действително тази художничка с посредствена акварелна техника бе дала простор на своето въображение и на повече от 20 листа бе нарисувала много сцени от обикновен пасторален характер, ежедневието на хора от всички възрасти, които се срещат с ангелите, нарисувани като крилати същества. Не липсваха картини, в които тези ангели благославяха влюбените, или придружаваха игрите на децата сред китния губер на цветните поляни. Имаше и такива картини, в които ангелите вдъхваха живот на растящите цветя, милваха короната на вековни дъбове. Разбира се трябва да допълня, че образите на нарисуваните ангели бяха такива, каквито са на големите художници в Ренесанса. Изглежда, че на тази неизвестна художничка беше допаднало да нарисува ангелчетата с голи пълнички тела, твърде типични за детската възраст. Учителят се спря на една от картините и заговори: "Една благородна тема, но посредствено изпълнена. Образът на ангела е много примитивно нарисуван.
към текста >>

19. ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА

Летопис Вергилий Кръстев

Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието.
„Слънчевите лъчи" са блестящ образец на българските свещени мантри. Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване. Учителят се съобразява с негативните последици на подобна музика и ритмика, в които липсват идеите на благородство и високи прояви на духа и се заема да даде на своите ученици - музикални мотиви и ритмични движения с богат заряд от идеи за възлизане в нов свят на светлина, хармония и живот, единен с битието. Така Паневритмията влива ново съдържание в живота на ученика, освобождава го бавно, но сигурно от дивите страсти и обуздава бруталната грубост. Успокоената ритмика, плавните движения, ведрата и свежа музика са неделими от съзнателния, велик съзидателен метод на живота за единство с повелите на разумната природа. Паневритмията е освободена от напластената астрална материя, полепнала по известните салонни валсове. А ръчениците в Паневритмията са без жилото на необузданите чувства. В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота.
към текста >>

20. 6.11. Елипсата около котвата

От друга страна също така причинността беше слабо развита в него и затова понякога му липсваше онази далновидност, за да вижда последствията от дадени прибързани действия.
Военното лице, което правеше елипсата, беше призвано да бъде връзката между външния свят и Учителя. Учителят беше крайно изискан в своите преценки относно ролите, които имаха да играят различните индивидуалности в Неговото опитно поле. Тази личност, която беше подбрал, имаше известно обществено положение и необходимите съответни качества, за да бъде подобен проводник. Тази личност се отличаваше със своята крайна честност и безкористие, със своята справедливост, смелост - черти, които бяха изразени върху неговото лице. Разбира се, налага се да подчертаем, че извън тези черти, в холеричния темперамент на една такава личност, имаше голяма доза от силно развити лични чувства, които често пъти даваха големи поражения при изпълняване задачите, които Учителят му даваше. От друга страна също така причинността беше слабо развита в него и затова понякога му липсваше онази далновидност, за да вижда последствията от дадени прибързани действия. За сметка на това той притежаваше едно от много силните качества: привързаност и безподобна готовност за работа, разбира се това са характерните качества на един войн - да изпълнява винаги волята на големия авторитет. Магичната воля на Учителя - да постави тази характерна индивидуалност в подобна роля - се изрази в следното действие. Учителят в мое присъствие взе неговия нож и го наточи със своя. Това като че ли беше начало на един мълчалив договор. Този човек, от този момент като че ли беше намагнетизиран с един флуид, който служеше като ключ - да отваря вратите на най-отговорните фактори в политическия и обществения живот на България.
към текста >>

21. 6.12. Студентският кръг

В тези чудни души бушуваше един бунт срещу старото, на което липсваше всяка жизненост, бунт срещу религиозните суеверия, срещу изкуфелите научни хипотези и теории срещу тиранията и обществените предразсъдъци.
Делничният сив и еднообразен живот не ги задоволяваше. Техните души търсеха нови простори. Както великите мореплаватели се спускаха смело в океаните, въпреки неизвестността, да търсят нови земи, така също тези души жадуваха за нещо непознато, което да им отговори на много дълбоки въпроси, които непрекъснато изпъкваха в тяхното съзнание. Тези млади хора изживяваха трагично създалата се криза почти във всички области на живота, особено след Първата световна война. На първо място - стояха острите социални проблеми, на второ - духовната безпътица, на трето място - кризата в науката, в изкуството, те чувстваха залеза на един свят, който умираше от собствените си противоречия. В тези чудни души бушуваше един бунт срещу старото, на което липсваше всяка жизненост, бунт срещу религиозните суеверия, срещу изкуфелите научни хипотези и теории срещу тиранията и обществените предразсъдъци. Тези хора се стремяха към създаване на един нов мироглед. Това бяха допирните точки, които свързваха душите им с големия и непознат духовен образ на Учителя. Те чакаха със свещен трепет този духовен гигант да отвори дверите на своята школа и да чуят неизказаното дотогава слово, пътя, по който ще се осъществят дълбоките им копнежи и възвишени идеали, които се зараждаха дълбоко в техните души. Годината 1922, през която се тури началото на Изгрева, беше също така важна като начало и на Школата на Учителя. До тази година Учителят държеше своите беседи в малката бяла къщичка на ул.
към текста >>

22. 6.15. Космичната вълна на любовта

Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си.
По възпитание и образование тя се е школувала в един католически пансион. Езиците й се поддаваха много и знаеше няколко модерни европейски езици. По характер беше много чувствителна, крайно самостоятелна, упорита, с изискана интелигентност. Тя имаше много голям интерес към идеите на Учителя, към новите начала, които влизаха в живота, които Учителят постепенно разкриваше в Своите беседи. Величието на Учителя се изразяваше в онази могъща духовна природа на Неговия характер, където се чувстваше ритъма на космичния пулс. Неговото кристално чисто сърце, където липсваха всякакви примеси от религиозни суеверия, догми и заблуждения, привличаше магически душите към Себе си. Мъчно човек може да направи вътрешен контакт с Него, ако няма онази голяма преданост и мистичен копнеж към тази чистота, която беше най-реалната връзка с мистичния свят, в който Той живееше. Магдалена често започна да прави посещение на Учителя заедно с мен. Тя в Неговото присъствие усещаше дълбоко кристалните извори на мистичната чистота. Тя изпита трепетите на онова Висше Целомъдрие към Първата причина, към Космичното начало, чийто представител реално се изрази чрез присъствието на Учителя. Той владееше всички тези вътрешни Космични сили и по пътя на въздействието упражняваше колосално влияние не само върху нейното съзнание, но и върху мен.
към текста >>

И това показваше, че при нея добродетелите липсват.
То е много ясно, ако се вгледаме в нейната фигура. С единия крак тя куцаше. А краката на човека според Учителя представляват неговите добродетели. Когато човек стъпва на краката си и ходи показва, че той работи с добродетелите си. А тя куцаше. И това показваше, че при нея добродетелите липсват. Затуй вършеше тази задача, дадена от Учителя, за да може индивидуалното да се повдигне. А едновременно с това бе и инструмент в ръцете на Мъдреца, за да тушира и трансформира кармата си. Възрастните приятели, възмутени и недоволни от нейното поведение, искаха да я махнат. Учителят каза: „Ако премахнем Магдалена, трябва някой от вас да заеме нейното място." Всички замлъкнаха. Тези противоречия, които съществуваха в Братството, преминаваха през Магдалена и тя беше жертвата на тези противоречия.
към текста >>

Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция.
А Мъдрецът с тях работеше и чрез тях работеше върху съзнание на този народ и върху останалото човечество. Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит. Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция. За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум. По това време Учителят беше недостъпен. Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя. Полето, в което се развиваше активната духовна деятелност, беше центрирана около Георги Марков, Магдалена Попова, Любомир Лулчев и мен. Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори.
към текста >>

За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум.
Трябва да отбележа, че в същия период аз направих една връзка и с един от моите съученици, под давлението на Учителя. Този именно ученик представляваше съответната страна на големия общочовешки триъгълник -емоционалната страна и интуицията. Интересна индивидуалност представляваше този ученик - Георги Марков. Той беше студент по математика, с висок ръст, едър, мастит. Най-силно впечатление в главата му представляваше челото, в което липсваха данни на развит конкретен ум, но за сметка на това творческите поетически способности бяха развити и същевременно той беше надарен с висока интуиция. За него най-трудният предмет представляваше аналитичната геометрия в университета, понеже както и по-горе подчертахме, липсваше му добре развит конкретен ум. По това време Учителят беше недостъпен. Той приемаше непрекъснато посетители, но тези посещения се развиваха под знака на една голяма резервираност, тъй като посетителите нямаха онази голяма подготовка да направят една реална връзка с духовния свят на Учителя. Полето, в което се развиваше активната духовна деятелност, беше центрирана около Георги Марков, Магдалена Попова, Любомир Лулчев и мен. Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори. При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя.
към текста >>

23. 6.21. Пътят на посвещението

В тази култура липсваха онези вечни елементи, които биха разкрили дълбокия смисъл на живота.
Тя замина за САЩ. Действително, аз направих един много тънък паралел между меката и нежна светлина, изтичаща от образа на духовната сестра и тази, на астралната жена, която живее в света на удоволствията. При тази обстановка аз навлязох в обществото, във външния свят, където други стимули диктуваха в живота. Външната етикеция и полировка дирижираха отношенията. Обществените предразсъдъци и непросветеното обществено мнение даваха тон в цялата съвременна култура. В тази култура липсваха онези вечни елементи, които биха разкрили дълбокия смисъл на живота.
към текста >>

24. 6.22. Голямото знание

Разбира се, въпреки тази колосална научна и окултна ерудиция, той чувстваше, че нещо липсва, липсваше онзи огън на творческата Мъдрост на Учителя, която не само одухотворява знанието, но го оползотворява за изграждане формите на новия живот.
И той беше дълбоко разбрал, че човек, за да се докосне до този велик Космичен свят, не е необходимо само знанието на съвременната наука, литература и философия, но ученикът трябва да се стреми да се издигне до високите върхове на Мъдростта, където обитава неговият Учител. Той беше един от главните редактори на списанието „Житно зърно". Неговият вещ поглед извличаше чудни резюмета от беседите на Учителя. Извън редицата преводи на окултни съчинения, той написа и свои, из областта на физиогномията, графологията и пр. Той беше един от много добрите астролози. Разбира се, въпреки тази колосална научна и окултна ерудиция, той чувстваше, че нещо липсва, липсваше онзи огън на творческата Мъдрост на Учителя, която не само одухотворява знанието, но го оползотворява за изграждане формите на новия живот. Георги Радев е роден в Пловдив. Имаше три сестри, от които едната бе съученичка на Учителя. Казваше се Мария Радева. Другите му сестри стояха настрана. Беше много оригинален въобще и не го блазнеше светът със суета, гордост и величие.
към текста >>

25. 6.25. Змията ментора

Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва.
Действително Георги Радев беше интелектуално всестранно запознат с всички области на съвременната наука и с остатъците от традиционните знания, изразени чрез окултизма. Много пъти Учителят подчертаваше, че традиционното знание, като завещание от миналите школи, особено на Изтока, се е пазило в дълбока тайна. Учителят фигуративно така се изразява за това знание, именно, че тези школи са разполагали в древността с малко хляб. Що се отнася до съвременните, средновековните и западните окултисти, те разполагат с много методи, обаче тези методи не съответстват на изискванията на новото време на духовния уровен на човечеството. Едничко, сочи Той, остава Новото учение, което представлява един жив неизчерпаем извор, от който могат да утолят жаждата си за знание и красота всички народи, цялото човечество. Георги Радев, въпреки обширната си ерудиция, чувстваше, че нещо съществено липсва. Тази съществена липса той виждаше, че единствено може да я запълни с одухотворяващата светлина на космичната Мъдрост, чийто изразител в настоящата епоха се явяваше Учителят. Г. Радев знаеше, че знанието е плод на наблюдение, експеримент, систематизация на фактите и явленията, докато Мъдростта вече излиза от кръга на нашите пет сетива, тя влиза в един метапсихичен свят, в който не само че тя вижда, но и предвижда онова, което ще стане по пътя на великите закони в живата природа. В тази книга има много неща, които, не само че не трябва да бъдат издавани, поради своя свещен характер, понеже няма да бъдат не само оценени, но могат да бъдат профанирани, или използвани за користни цели. Но ние ще си позволим да изнесем някои магически операции, които имат един общ характер, особено когато едно Космично същество, какъвто е Учителят, ги извършва. Ще разкажа един подобен случай, който се извърши в мое присъствие от Учителя на Изгрева.
към текста >>

26. 6.38. Следването ми в чужбина

Тук давам тези няколко бележки, за да изтъкна дълбокия и реалистичен поглед на Учителя по отношение на тези безрезултатни социални опити, извършени от хора, на които не само липсва онзи дълбок и искрен интерес и дълг към народа, но и хора, които вършеха своите лични сделки върху гърба на народа и го използваха най-користно.
При тези събития, които ставаха в България, аз се завърнах отново в отечеството си, за да мога на самото място да се ориентирам и си извадя съответните заключения. Предприетите стопански реформи, чрез рецептите на монополистите, нямаха тази творческа сила, за да оставят някакви дълбоки следи в стопанската структура на България. Силните удари, нанесени срещу синдикалните организации, които дотогава имаха дълбоки корени в обществото, не оказаха никакво социално преобразование чрез казионните професионални организации. Изобщо борбите, които се водеха, от една страна - от обществено - политическите сили, а от друга - армията, в лицето на Военния съюз, имаха повече личен характер, в който голяма роля играеше и короната, без да има някакви дълбоки устреми за социални преобразования в страната. При тази обстановка на нещата, която проверих на самото място, особено с безрезултатните опити на Дирекцията на обновата, най-вече от дребнавите лични и кариеристични амбиции на нейните главни функционери, аз получих едно пълно разочарование. Тук давам тези няколко бележки, за да изтъкна дълбокия и реалистичен поглед на Учителя по отношение на тези безрезултатни социални опити, извършени от хора, на които не само липсва онзи дълбок и искрен интерес и дълг към народа, но и хора, които вършеха своите лични сделки върху гърба на народа и го използваха най-користно. По този повод отидох при Учителя и настоявах да ми каже Своето мнение по всичко, което става в българската действителност. След като ми направи един дълбок анализ на целия хаос, който цареше в българската действителност, Той много фигуративно, в края, заключи със следната фраза: „Всичко, което става в България, слага малко кимион върху българското ястие." Кимион беше подправка, която се слагаше към гозбите. А извършителят на преврата се казваше Кимион Георгиев. И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше.
към текста >>

27. 6.44. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШКОЛАТА

Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален".
Записах я да взема непрекъснато уроци по пеене. Дори я лансирах в операта. Моят братовчед беше тогава директор на операта. Запознах я с диригенти. Братовчед ми Петко Стайнов бе композитор. Веднъж Учителят беше казал за него пред Митко Грива следното: „Само една черта му липсва, за да бъде гениален". Той бе един от големите творци на българската музика. Стана герой на социалистическия труд, беше депутат в Народното събрание, макар че произхождаше от богато семейство. А тогава богатите ги преследваха. Учителят навремето непрекъснато посещаваше концерти в София и знаеше за Петко Стайнов, какъв композитор е. Това момиче Деметра играе голяма роля в живота ми.
към текста >>

28. 6.45. ОТ ВСЯКО ДЪРВО СВИРКА НЕ СТАВА

" Аз виждах, че ми липсват някои вътрешни данни.
Понеже аз не бях Го питал, Той ме остави свободен, та аз да дойда сам до известни заключения. Минаха две години и бях решил да прекъсна уроците си по цигулка и да не плащам повече уроци. Но Пенков настояваше. „Безплатно ще ти давам уроци. Ти ще станеш виртуоз! " Аз виждах, че ми липсват някои вътрешни данни. Накрая си направих критичен обзор на това мое незавидно настроение. Накрая видях, че няма да мога да стана цигулар - виртуоз. Тогава казах решението си на Учителя, но Той замълча. Беше интересно, че ме остави сам да дойда до това заключение. Той не ми го наложи.
към текста >>

29. 6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ

Не след дълго време пристига Фюрерът - цял гол, опръскан в кръв и фалангата на десния палец му липсва.
Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г. Съветите започнаха с големи сили нападение на юг от Сталинград и в Калмуцките степи, а на 24.ХI.1942 успяха да постигнат един пробив в отбранителния фронт на Дон, югозападно от Сталинград, както и при големия завой на Дон. Тази съветска офанзива, която постепенно се разширява толкова, че обхвана по-голямата част от целия източен фронт, безспорно представлява най-голямата операция, която Съветите са предприели досега, и която налага големи усилия на нашите войски и тяхното командване." Спомних си думите, които Учителят ми каза за Хитлер през септември 1938 г., че Хитлер е един глупак и онези, които наливат вода във воденицата му, са също глупаци. Тогава беше началото на трагедията, а в тези последни събития се вижда краят. Цялото това положение, за този фатален край, ми се представи една нощ в следната картина: Сънувам, че с моята майка съм в Берлин, в градината на Хитлер, под едно сливово дърво, а до оградата на градината беше разположено Братството. Не след дълго време пристига Фюрерът - цял гол, опръскан в кръв и фалангата на десния палец му липсва. Отначало се спря при Братството. Братята и сестрите нещо му говореха. Чух как той им отговори: „Не искам вашето заблуждение". След това пристига при мен и със заплашителен тон ме запита: „Какво правите тук? " Аз му отговорих, че за пръв път идвам с моята майка в Берлин.
към текста >>

30. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Затова нищо не липсваше.
Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал. Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание. И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого. Беше отворил дома си за всички. Идваха много приятели и всеки носеше по някакви продукти. Затова нищо не липсваше. Благодарение на тази взаимопомощ имаше там всичко за прехрана на толкова много хора. Имаше общи обеди. Учителят постоянно говореше и там се изнесоха много важни беседи. Имаше и общи екскурзии до близки местности. Стаята, в която живееше Учителят, беше мястото, където съм водил стотици разговори с Учителя, много от които са стенографирани от брат Боян Боев, който винаги следваше стъпките на Учителя и стенографираше всяка негова дума.
към текста >>

31. 6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ

Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше. След тези няколко бележки ще разкажа за това важно събитие, както по-горе посочих, което беше финалът на Мърчаевската епопея. Една октомврийска вечер, като се завърнах от София, както винаги отидох да се видя с Учителя. Една сестра - Йорданка Жекова, стоеше пред вратата на Учительовата стая и ме помоли да не влизам, защото Учителят бил в някакво особено състояние. В такива моменти аз изпитвах особен копнеж да виждам Величието на Учителя. Отворих вратата и влязох при Учителя.
към текста >>

Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на търпението. Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>

32. 7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА

Онези важни неща, написани от Олга, упоменати по-горе, липсват.
Тя обеща. Но не предадоха нищо. Дори дъщеря й Елена си позволи сама и публикува част от дневника на Олга в списание „Житно зърно" бр. 1 от 1993 г. Така че архивът на Олга Славчева е разбит и разграбен. Онези важни неща, написани от Олга, упоменати по-горе, липсват. Отговорността за това носи Сава Калименов и след това неговите наследници. Следващото поколение да ги търси от тях. За Олга Славчева аз съм публикувал много неща в поредицата „Изгревът" I- III том. Вероятно ще се публикуват и други неща в бъдеще, но разказани от други лица. А Олга Славчева си беше свършила своята работа и знаеше, че го предава на братя по дух, за да публикуват нейните неща при подходящо време и условия.
към текста >>

33. 7.16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

Липсваше първата тетрадка.
По-късно тя ги предава за прочит на някои сестри. Но както обикновено се случва, когато такива материали преминават през няколко ръце, все нещо пропада и изчезва. Тук се случва същото. Една от нейните тетрадки, и то първата, изчезва. Марийка Марашлиева успя да се сдобие с 2,3 и 4 тетрадки и по мое настояване ги преписа. Липсваше първата тетрадка. После тя ги върна обратно на Николинка Шарова, от която ги бе взела. Направиха се безуспешни опити да се намери първата тетрадка. Според Николинка Шарова, Наталия Чакова сама е поискала да й се върне първата тетрадка и после тя се е загубила. Ето ви един пример, който показва, че не е важно да напишеш само опитностите си, но да вземеш и мерки за тяхното съхранение. Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра.
към текста >>

34. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

На вас ви липсва образование.
44 е изнесен един материал от Светая Светих, в който много точно се казва кой е Учителят Беинса Дуно и то въз основа на Неговите собственоръчно написани Скрижали на Духа. Така че там е написано всичко и написаното от мен се изнася за първи път не само в България, но и в света. Запомнете това! Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя.
към текста >>

Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс.
Така че там е написано всичко и написаното от мен се изнася за първи път не само в България, но и в света. Запомнете това! Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В 1.том аз съм дал Космогония-та.
към текста >>

Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование.
Запомнете това! Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В 1.том аз съм дал Космогония-та. Вместо да благодарите, вие хулите.
към текста >>

Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование.
Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В 1.том аз съм дал Космогония-та. Вместо да благодарите, вие хулите. В том Н.съм ви дал Скрижалите на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя.
На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В 1.том аз съм дал Космогония-та. Вместо да благодарите, вие хулите. В том Н.съм ви дал Скрижалите на Учителя Беинса Дуно. На стр. 39,том II има заглавие: „Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Тройца".
към текста >>

35. 16. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

Липсваше първата тетрадка.
По-късно тя ги предава за прочит на някои сестри. Но както обикновено се случва, когато такива материали преминават през няколко ръце, все нещо пропада и изчезва. Тук се случва същото. Една от нейните тетрадки, и то първата, изчезва. Марийка Марашлиева успя да се сдобие с 2,3 и 4 тетрадки и по мое настояване ги преписа. Липсваше първата тетрадка. После тя ги върна обратно на Николинка Шарова, от която ги бе взела. Направиха се безуспешни опити да се намери първата тетрадка. Според Николинка Шарова, Наталия Чакова сама е поискала да й се върне първата тетрадка и после тя се е загубила. Ето ви един пример, който показва, че не е важно да напишеш само опитностите си, но да вземеш и мерки за тяхното съхранение. Опитностите на Наталия Чакова са наниз от бисери и представляват чудна огърлица, която може да украси всяка духовна сестра.
към текста >>

36. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

На вас ви липсва образование.
44 е изнесен един материал от Светая Светих, в който много точно се казва кой е Учителят Беинса Дуно и то въз основа на Неговите собственоръчно написани Скрижали на Духа. Така че там е написано всичко и написаното от мен се изнася за първи път не само в България, но и в света. Запомнете това! Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя.
към текста >>

Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс.
Така че там е написано всичко и написаното от мен се изнася за първи път не само в България, но и в света. Запомнете това! Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В І том аз съм дал Космогонията.
към текста >>

Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование.
Запомнете това! Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В І том аз съм дал Космогонията. Вместо да благодарите, вие хулите.
към текста >>

Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование.
Дами и господа, вие не сте чели нищо от тези томове на „Изгревът" и не сте разбрали нищо. А защо? На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В І том аз съм дал Космогонията. Вместо да благодарите, вие хулите. В том ІІ съм ви дал Скрижалите на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>

На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя.
На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В І том аз съм дал Космогонията. Вместо да благодарите, вие хулите. В том ІІ съм ви дал Скрижалите на Учителя Беинса Дуно. На стр. 39, том II има заглавие: „Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Троица".
към текста >>

37. 29. ПРИДРУЖИТЕЛЯТ

Учителят говори: „Господ, който задоволява една нужда никога не задоволява напълно, все остава нещо да липсва, защото инак стремеж няма да има у човека.
Ние се върнахме на Изгрева сами, а сестрата бе спечелила най-много от всички, тя се върна с Учителя, говорейки и споделяйки с него през целия си път. На следващият ден тя сияеше от радост. Една душа бе разцъфнала от контакта си с Бога. На другият ден аз съм в стаята при Учителя. Исках разяснение на случая от предния ден. Учителят говори: „Господ, който задоволява една нужда никога не задоволява напълно, все остава нещо да липсва, защото инак стремеж няма да има у човека. Вие страдате, защото искате всичко наведнъж да изпитате, а ако изпитате всичко наведнъж няма да има към какво да се стремите. Затова Господ казва: „По малко. През цялата вечност всичко ще опитате". Сега ти си слезла на земята, после пак ще се издигнеш, а може и да преминеш в другия живот. Да знаеш краят на века е вече.
към текста >>

38. 31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА

Аз забелязвам у тебе,че има вяра, но ти липсва светлина и топлина.
Та не бяха необходими големи събития, за да се опита на човек характера му и след това да му се даде задача от Учителя да работи върху нея. Той работеше с малките величини, За да повдигне нас, малките, по пътя на ученика. На следващият ден съм при Учителя на разговор с него. „Човек като се качи на колата трябва да си свали раницата, а вие, гледам ви на колата с раницата си стоите. Тука трябва да си свалите всичкия си товар, нищо да не ви смущава. Аз забелязвам у тебе,че има вяра, но ти липсва светлина и топлина. В пътя на ученика се изисква воля. Яденето е важно, но не е най-важният закон. Има няколко начини да се нахрани човек. Човек може де се храни духовно. На хората човек не може да угоди.
към текста >>

39. 36. С ЛЕЙКА ЗА ВОДА

Не липсваха случаи, когато по кръчмите на града разни пияници правеха планове да ни нападнат през гората.
Изгревът бе станал наш дом, наше училище, после наша вътрешна потребност и накрая наша съдба. Отначало Изгревът бе една поляна, обградена с поле. В близост до него се намираше разсадника на Борисовата градина, където служеше за разсад на горското стопанство. Тук се кръстосваха алеи и беше понякога за нас доста трудно да се придвижим от града до Изгрева ако хванем някоя погрешна алея. Бяхме жени и сами понякога се придвижвахме с голям страх и готови всякога за изненада. Не липсваха случаи, когато по кръчмите на града разни пияници правеха планове да ни нападнат през гората. Имаше такива случаи, но те винаги се осуетяваха в последния момент с помощта на Учителя, оставаше само горчивата опитност на някоя разплакана сестра. На Изгрева нямаше вода, Тогава се принуждавахме да ходим за вода в разсадника при една доста отдалечена чешма. За да се донесе вода оттам не бе лесна работа и тя се носеше в кофи от братята, после наливаха бурета с вода и тътреха количката до Изгрева. После намериха каруца, слагаха буре в нея и така водата бе докарвана на Изгрева за кухнята. Веднъж бяхме се събрали три-четири сестри и работехме в кухнята, приготовлявахме продукти за братския обед.
към текста >>

40. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство.
Те с постоянство и с труд изкараха. Ти си като онзи заек, на когото костенурката предложила да се надпреварят. Той се изсмял заекът и рекъл: „Ти ли ще се мериш с мен? " Хукнал да бяга и после легнал на пътя да си поспи, а през това време костенурката пъплела, пъплела докато стигнала по-рано от него. Той като отишъл намерил я вече пристигнала и така костенурката спечелила състезанието. Сега не че ти липсват способностите, но ти нямаш постоянство. Ще се учиш на постоянство и на труд. Ти ме питаш: „Обича ли ме Учителят? " Ти си като някоя ученичка, на която учителят преподава на дъската математика, а тя вместо да слуша урока и да записва на тетрадката се пита, обича ли я учителя. Докато учителят пише математика на дъската той обича учениците си. Не може да учиш някого без да го обичаш.
към текста >>

41. 122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ

За да се стремиш към знанието трябва да ти липсва.
Недоволството е съмнение. Ревността е съмнение. Доволството е вяра. Човек е доволен когато има вяра. За да се стремиш към здравето и да го цениш трябва да си болен. За да се стремиш към знанието трябва да ти липсва. За да се стремиш към доброто трябва да си лишен от него. Какво обичаш в хората? Най-хубавото. Аз на всекиго гледам като на същество, което има всичките възможности на Любовта, Мъдростта и Истината. Когато страдаш спомни си за търпението на растенията, на които главите са заровени в земята. Трябва да бъдеш герой." „Учителю, аз не съм ли?
към текста >>

42. 140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ

Липсваше онази атмосфера, която имаше на духовните събори в град Търново.
Имаше повече идея във всяко начинание. Идея и опит да се осмисли всичко чрез идеята. Но после навлязоха с годините повече външни хора и постепенно всичко се измени. Хората и присъствието на техния свят промени много неща. В следващите събори дори и на Изгрева, когато идваха посетители от града обстановката коренно се променяше. Липсваше онази атмосфера, която имаше на духовните събори в град Търново. Дори понякога се случваха и неприятни инциденти. Ще разкажа един такъв срамен случай. На един събор беше изчезнал един чаршаф. Представяте ли си, че това бе събор на Бялото Братство и знаем, че присъствуваха всички, които се подвизаваха в новото Учение на Любовта така както тези тука на земята, така и онези невидими посетители от Вселената дошли за събора. И изведнъж кражба.
към текста >>

43. 170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Аз взех, че подхвърлих: „На брат Боян му липсва мистичната страна".
Следващите дни изнасяше по една беседа на ден предназначени за онези седмина ученици, които той бе поканил лично. Учителят стана по-разговорлив и ние се вкупихме около него. В един от разговорите Боев каза нещо и аз не се съгласих с него. Учителят потвърди моето становище. Боев не на шега се разсърди, защото за него аз бях една от младите, а той движеше около Учителя цялата кореспонденция на приятелите с Учителя. Аз взех, че подхвърлих: „На брат Боян му липсва мистичната страна". Той скочи и започна да вика: „Аз съм мистик, с мистика се занимавам, аз съм мистик и в костите си". И той ми се разсърди. Учителят не каза нищо. Но когато Учителят отиде в Мърчаево направи така, че ние с Борис се събрахме с Боян и заедно до края на живота му работихме за делото на Учителя. От тази съвместна работа излезна книгата „Учителят" и „Разговорите при 7-те рилски езера".
към текста >>

44. 183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ

Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени.
Дъщерята на Радославов се казваше Люба, беше чудесна душа и поетеса, но страдаше от епилепсия и често правеше припадъци. Тя също беше доведена на Изгрева и сестрите я прибраха и се грижеха за нея. Радославов беше във възраст и отива една сестра при Учителя, която се грижеше за Люба и го пита: „Учителю, какво ще стане ако Радославов почине, а Люба остане? " Учителят я изглежда, мълчи, но не казва нищо. Сестрата се прибира, разказва случая и на другите, които са взели доброволно този товар да го носят през годините на Школата. Да се гледа болен човек не беше лесна работа в ония години, защото липсваха много неща, с които днешните хора са свързани и са заобиколени. А ние тогава бяхме бедни и едвам купувахме насъщния си хляб. Но така се случи, че не след дълго време тя се помина и остана Радославов и така всички си отдъхнаха и сестрите се освободиха от ангажимента, който бяха доброволно поели. Но Радославов остана да живее в пълна самота и в пълна забрава. Защо той бе обречен на забрава докато тук навсякъде беше пълно с народ, имаше много младежи, които се надпреварваха кой как да услужи на някой възрастен брат или сестра. Но тук при него беше друго, той се бе опитал да коригира Божественото и сега трябваше да си изплати прегрешението докрай.
към текста >>

45. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония.
При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна. Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото тяло да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно. Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите.
към текста >>

46. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

Но ние се самопровалихме в пропастта, защото ни липсваше единодушие, вяра в себе си, сговор.
Те ще действуват, ще се борят за тая бъднина и тя ще изгрее на хоризонта народен в близък ден. Не пропада добро желание кога се кърми то от вярата, всепобедната мощ на душата. Рече ли един народ като един човек да достигне заветна мечта нищо не може да спре стихията мощна на целокупната му душа. Стени ерихоноски срутва тая мощ, поля и гори прехвърля и достига желаната цел. Единодушието е сила всесъкрушаваща. Но ние се самопровалихме в пропастта, защото ни липсваше единодушие, вяра в себе си, сговор. Добро поле громко говори за това. Там пролича българският несговор и малодушие. Българи, да потърсим единодушието, що твори, създава и всяка сила световна ще бъде на наша страна. Бог се проявява в хармонията, а света почита силата; ала силен е верният, угоден Богу е сговорният. Неговата реч става дело, понеже единодушието народно е глас Божий.
към текста >>

47. 217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО

Борис живя там 15 дни с него, после го остави сам, погрижи се да не му липсва нищо, заплати на селяните да го обхождат и навестяват и се завърна.
Тогава Борис Николов отиде при Учителя и му каза: „Учителю, Жорж не може да понася въздуха тук, да го заведем ли в Куртово? " „Заведете го! ", кимнал Учителят. Борис му беше първи приятел от 20 години и такова другарство означава много. Борис организира прехвърлянето му в Родопите, заселват го в една барака, която е и на държавната печатница в София, която предварително е заангажирана от Неделчо Попов, който работеше там. Борис живя там 15 дни с него, после го остави сам, погрижи се да не му липсва нищо, заплати на селяните да го обхождат и навестяват и се завърна. Всички знаехме, че това му са последните дни на земята. Той също знаеше това и затова сам пожела да се отдели от всички. По-късно Учителят споменава: „Той знаеше как сам да си замине в планината, а не се научи да носи една стомна вода! " Ставаше въпрос за оня съвет, който Учителят му беше дал. Според него Жорж всеки ден по три пъти трябваше да ходи с две празни стомни от Изгрева до извора на Диана Бад, да ги напълни там и да ги донесе на Изгрева.
към текста >>

48. 269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ

Не липсваха и конфликтните положения.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ Така се наредиха от само себе си нещата, че около Учителят като концентрични кръгове се наредиха приятелите и всеки кръжеше по онази вътрешна орбита, в която бе влезнал и се движеше по нея. Едни бяха външно по-близки до него, други обратното - бяха по-близки с него вътрешно, но външно по-отдалечени. Това зависеше от онзи вътрешен път на общение с Учителя и разбира се по онази вътрешна елипса, по която кръжаха приятелите. Понякога някой излизаше от тази вътрешна траектория и се сблъскваше с някой от другите ученици. И всеки отстояваше с ревност мястото си, онова външно място, което бе заел около Учителя, бореше се за него със зъби, нокти и лакти. Не липсваха и конфликтните положения. Понякога идваше на Изгрева някой нов и тръгваше направо несъобразявайки се с неписаните правила на онези, които бяха около Учителя, защото те отиваха при Учителя, а не към онези, които го обкръжаваха. Най-важното бе за тези, пришълците, че това за тях бяха контакти с Учителя, а всичко останало за тях бе без значение. Тогава те бяха допускани до Учителя веднага или пък тяхното упорство и настойчивост бе толкова голямо, че трудно се издържаше от тези, които стояха около Учителя и те биваха допускани като предварително Учителят бе уведомяван или пък той ги приемаше или пък ги отклоняваше. Това бе работа на Учителя кой да приеме и кой не. Понякога тези, които кръжаха около Учителя не позволяваха свободен достъп до него по една или друга причина и онези, които идваха на Изгрева започваха вътре в себе си да се молят, правеха вътрешен контакт с Учителя и не минаваше известно време и той отваряше вратата и нареждаше на т.нар.
към текста >>

49. 274. КОЙ КАКВО ОБИЧА В РЕАЛНИЯ И ИДЕАЛНИЯ СВЯТ

Ти разбираш как трябва да постъпиш, но ти липсва метод за приложение.
Аз ще ви опитам и трите: и Паша, и Савка, и теб и ще видя коя от вас ще постъпи най-разумно," „Учителю, аз ви обичам повече от тях." „Ако постъпиш по-разумно от тях аз ще те дам за пример. Като седиш много другите си викат: „Виж колко много седи". „Аз ви обичам повече от тях." „Е, да твоята свещ е по-голяма. Ти по-рано беше добра, сега си от по-добрите. Трябва да станеш най-добра и после идейно-мистично добра. Ти разбираш как трябва да постъпиш, но ти липсва метод за приложение. Липсва ти това, което в науката наричат условия. Не са развити органите, чрез които можеш да приложиш. Това са сили, които са вложени в теб. Няма да ги създаваш сега, ти ги имаш, но трябва да се проявят. Условия за работа - това са Добродетелите.
към текста >>

Липсва ти това, което в науката наричат условия.
Като седиш много другите си викат: „Виж колко много седи". „Аз ви обичам повече от тях." „Е, да твоята свещ е по-голяма. Ти по-рано беше добра, сега си от по-добрите. Трябва да станеш най-добра и после идейно-мистично добра. Ти разбираш как трябва да постъпиш, но ти липсва метод за приложение. Липсва ти това, което в науката наричат условия. Не са развити органите, чрез които можеш да приложиш. Това са сили, които са вложени в теб. Няма да ги създаваш сега, ти ги имаш, но трябва да се проявят. Условия за работа - това са Добродетелите. Ти досега си се трудила и мъчила, а сега трябва да работиш.
към текста >>

50. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, когато отрицателната - отрицателен резултат." „От вас изисквам едно нещо: У моите ученици тук в България липсва почитание.
Културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този, онзи, с другите хора. Никаква задна цел не искам да имате. И нямате право да се нахвърляте с причини и без причини върху някого, човека, който иска да работи. Вие може би и без да щете ме излагате като един пехливанин и при състезанието вий стоите от страна и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, когато отрицателната - отрицателен резултат." „От вас изисквам едно нещо: У моите ученици тук в България липсва почитание. Вие сте крайно груби, всички сте крайно груби. Едва ли ще намеря няколко души, които да са нежни. Много груби сте. Една Истина ви казвам. Всеки търси само правата.
към текста >>

51. 293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, когато отрицателната - отрицателен резултат." „От вас изисквам едно нещо: У моите ученици тук в България липсва почитание.
Културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този, онзи, с другите хора. Никаква задна цел не искам да имате. И нямате право да се нахвърляте с причини и без причини върху някого, човека, който иска да работи. Вие може би и без да щете ме излагате като един пехливанин и при състезанието вий стоите от страна и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, когато отрицателната - отрицателен резултат." „От вас изисквам едно нещо: У моите ученици тук в България липсва почитание. Вие сте крайно груби, всички сте крайно груби. Едва ли ще намеря няколко души, които да са нежни. Много груби сте. Една Истина ви казвам. Всеки търси само правата.
към текста >>

52. 27. ПРИ ТОПОЛИТЕ

Ще ни липсва, много ще ни липсва този последен прием.
Каква щеше да бъде изненадата и горчивината ни? Ние винаги на тръгване отивахме да се сбогуваме с Него и Той винаги ни приемаше вътре в стаята си и ни даваше такъв прием, който ни пълнеше и топлеше, и радваше в трудния, самотен и суров живот там на село далеч от Него. Какво биваше този последен прием за нас, това знаехме само ние и Той, който ни го устройваше. И сега трябваше да бъдем лишени от него. Той ще замине в тайно и ние ще бъдем изненадани и наскърбени. Ще ни липсва, много ще ни липсва този последен прием. Той нарежда друго нещо, което да компенсира загубата: С тях ще пътува и един брат от Изгрева, който ни е близък. Той ме среща вечерта и без, може би, много да мисли, се сбогува с мене и издаде тайната. Утре рано в здрач те ще пътуват с лека кола за Самоков и Мусала. Веднага отивам при Буча и Петра, и Катя Грива, на която палатката беше близо до нашите и с която бяхме близки и им съобщавам. Да отидем вечерта да безпокоим Учителя, да се сбогуваме, но като Той се приготовлява е неудобно, пък и ще издадем брата.
към текста >>

53. 79. В МЪРЧАЕВО

Аз обичам природата, лазура, слънцето, краските на хоризонта при изгрев и залез слънце, а те и тука, както и навред, не липсваха.
Мен сам Царят на Вселената ме е поканил. Времето беше прохладно, приятно лято. Имаше хубави места за разходка, особено към минералния извор. Аз всеки ден ходех там за вода и да се разхождам. Ходех и по пътя за Владая. Аз обичам природата, лазура, слънцето, краските на хоризонта при изгрев и залез слънце, а те и тука, както и навред, не липсваха. Аз ги намерих и се опивах от тях и се разхождах и си мечтаех, как скоро ще се върнем на Изгрева, нашият оазис и колко хубаво ще бъде пак там. И тихичко си тананиках... Кой така успокои душата ми след първия смут? Всеки ден ходехме с Еленка по един или два пъти у Темелкови при Учителя. Често обядвахме и там. Там се слагаше винаги общ обед на двора.
към текста >>

54. 82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС

Ние бяхме така свикнали с тази физическа форма, в която се прояви този велик Божествен Дух, така я бяхме обикнали, че тя ни липсваше много и ние страдахме, плакахме дълго за Нея.
82. ТОЙ СЕ ВЪРНА ЗА НАС Въпреки, че още в събота на 30.ХII.1944 г. вечерта от 10-12 часа през нощта като бяхме край Учителя със Стоянка Той ми даде знак, че е близо до нас, като ми чу молитвата и ми помогна, въпреки че след една седмица сънувах прекрасен сън, че се върнал вече и ще живее пак при нас, разбира се духом, дните, които настанаха бяха наистина тъжни. Ние бяхме така свикнали с тази физическа форма, в която се прояви този велик Божествен Дух, така я бяхме обикнали, че тя ни липсваше много и ние страдахме, плакахме дълго за Нея. Ами сега, като се върна от село, на коя врата ще ида да почукам, да се обадя, че съм си дошла? Кой ще излезе да ми се зарадва, да ми подаде топла ръка, да ми се усмихне мило и да ме попита грижовно: „Как си? Добре ли си? Къде, рекох, ще отседнеш? Може в гостните!
към текста >>

55. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Петър Камбуров

А защо той е остарял, освен това му липсва един зъб, косата му е побеляла?
Спусна се гъста мъгла и заваля дъжд. Ние четиримата - гостите от Рига и аз се оттеглихме в една палатка на разговор. Моята кореспондентка - Емилия Вилумсон от пребиваването си на Изгрева цели 8 месеца, получила големи разочарования от Братството също и от Учителя. „Това ли е, казва, - Учителят? Според Крижановская Учителят трябва да бъде вечно млад. А защо той е остарял, освен това му липсва един зъб, косата му е побеляла? " Отговорих й: „Така, както поставяш въпроса за Учителя показва, че не си ученик. Защото, ако беше ученик ти непременно щеше да знаеш защо Учителят има вид на стар човек и пр. Това е, защото Учителят се раздава (жертвува) за нас. Също както Христос попита: „Кой се допря до мене? " Отговориха му: „Народът те притисна".
към текста >>

56. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Във всички окултни движения днес липсва нещо: приложение.
в място на единство и блаженство, а християнството не отрича значението на нирвана, но казва, че е от голяма важност да работим за идване Царството Божие на земята, да изпълним Волята на Бога, служенето на Бога. Християнството не проповядва бягане от физическия живот, а да прославим чрез своя живот Бога на земята. Всички други религии преди християнството са само подготовка на човешкото съзнание за разбиране на християнството. Учителят каза, че в бъдеще езотеричното (мистичното) християнство ще бъде всемирна религия на всички народи. Тук ще ви изложа мисли от един частен разговор с Учителя: „Всички окултни движения на изток и на запад ще се сближат. Във всички окултни движения днес липсва нещо: приложение. То е нещо толкоз дълбоко, че трябва едно вътрешно усилие, за да се добере човек до тази крачка. Не че Христос не можеше да употреби други методи от тия, които употреби, но Той изучаваше и знаеш, че тия методи на ненасилие са по-силни, по-ефикасни, отколкото метода на насилието. Българите си приличат с евреите по едно: както българите, така и евреите са твърдоглави. Само, че у евреина има досетливост, той цени времето, той туря всяко нещо на мястото си и на времето си, а българинът все отлага. И всичките му нещастия идват от там, че той все отлага, казва че има време.
към текста >>

57. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Взаимно ще си кажем какво ни липсва и какво не, но после го забравим.
И му се дава светлина и все по-висока и по-висока. Не можеше да се оплаче, че е забравено дете от Бога. Напротив, беше галеното дете на съдбата. Но после дойде време да плаща. С него сме преминали през всичките тези години на невероятни противоречия. Взаимно ще си кажем какво ни липсва и какво не, но после го забравим. Това е най-характерно за нас. Той много често сънува Учителя, макар че са се минали 30 години от заминаването Му. Сега е 1975 г. и аз съм сънувала Учителя един-два пъти, а при него не минава седмица и да не Го сънува. Даваше му се просветление по всички въпроси.
към текста >>

58. 5. БРАТЯ ПО ПЛЪТ И БРАТЯ ПО ДУХ

Емилия Михайловска

разбрах колко много ми липсва.
Всяко кътче, всяка хижа, всяко място познавам. Най-много съм ходила с Цанка Екимова, която познаваше всяко кътче, всяко място и всяка пътека. Езерата и Мусала бяха нещо обикновено за Цанка, да се проектират за екскурзия. Бях добра приятелка и с Маргарита Вонидова. След нейното заминаване на 19.Ш.1992 г. разбрах колко много ми липсва. Преди години Николина Добрева завела сина си Людмил при Учителя след като завършил гимназия, за да го пита какво да учи и да следва. Учителят отговорил: „Рекох, запишете медицина. Вие сте роден за лекар". Послушали и записали и завършил. Неговата одисея я разказах.
към текста >>

59. 23. ГЕОРГИ ДРАГАНОВ ЗА САЛОНА ВЪВ ВАРНА

Люба Стойкова

На нашите хора им липсва обществено чувство, чувство към разумните порядки.
Направили, каквото трябва, писали в декларациите си, че имотът е на Братството, но въпреки това взели решение да го обяват за продажба, за да го прехвърлят на Любен Мавродиев, който няма имот, та един ден, ако дворното място се отчужди за обществен строеж да се включи в него. А какво стана? - Имота се възложи на други и салона се закри. Послушаха ли ме? Сега изтъкват редица причини, които уж били ги принудили така да постъпят. На нашите хора им липсва обществено чувство, чувство към разумните порядки. Това особено се забелязва в софиянци. Макар и да бяха около Беинса, останаха си на онова ниво, което са имали преди да отидат при Него. Нали сам виждаш - как са? Нито риба, нито рак. И моето впечатление, че отделни единици ще израснат и са израснали твърде много, а другите ще си останат назад, въпреки че непрекъснато говорят за Словото.
към текста >>

60. 16. Екскурзия със зидари

Гради Колев Минчв

Като мина около месец получих писмо от брат Каравълев, в което ми пишеше, че в града се носи слух, че някои са преспали в къщичката на някой си фабрикант, обаче нищо не липсвало, даже и дърва не са горили, а са си набрали дърва.
Сутринта като станахме, от Карандиля трябваше да пътуваме за хижа „Даулите“, където щяхме да посрещнем новата година на другата вечер. И аз, нали съм строител, излязох вън, затворих кепенците хубаво, прозорците, замаскирах вратата, вземах няколко пирончета така и чудесно стана. Вечерта посрещнахме Новата 1934 г. на хижа „Даулите“ и на другия ден се върнахме в Сливен и оттам отпътувах за Айтос и с. Габерово. После се върнах в София. Като мина около месец получих писмо от брат Каравълев, в което ми пишеше, че в града се носи слух, че някои са преспали в къщичката на някой си фабрикант, обаче нищо не липсвало, даже и дърва не са горили, а са си набрали дърва. Иначе са спали там, готвили си, но почистили и подредили всичко. Това нещо много ме зарадва, пък нали в тоя студ трябваше да преспим някъде. Обаче съобщението от брата беше много важно за мен.
към текста >>

61. 38. Вила под наем

Гради Колев Минчв

38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха сирене, масло и други някои продукти и аз почти всяка събота или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София.
38. ВИЛА ПОД НАЕМ През време на войната липсваха сирене, масло и други някои продукти и аз почти всяка събота или неделя вземам колелото и обикалям шопските села около София. Една вечер (събота) сънувам сън, че отивам в Бургас в семейството на Сийка и Димитринка Калканджиеви, сестри на брат Иван Калканджиев. Аз бях много близък с тях. Посреща ме Сийка, Бог светлина да й дава, тя си замина, и ме въвежда в стаята. Гледам на сред стаята нещо като нар покрито на височина на една операционна маса, но покрито с една черна покривка. Сийка ми казва тихичко: „Майка ми спи“.
към текста >>

62. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Като станал сутринта гледа, че липсва един газен сандък, в който слагали олио и други работи да не се чупят шишетата (така пренасяли олиото брат Влад Пашов и брат Димитрий).
Имаше много овце и магарета. Върнахме се с шофьора отново в София. Натоварихме друг багаж на нова група и пак отидохме. На разтоварището на багажа сварихме само брат Влад Пашов, който ни каза, че конярите още не са дошли от горе, от планината да вземат останалия от вчера багаж. Той прибрал вечерта всичко останало, покрил го с брезента и си легнал на една страна. Като станал сутринта гледа, че липсва един газен сандък, в който слагали олио и други работи да не се чупят шишетата (така пренасяли олиото брат Влад Пашов и брат Димитрий). Обаче гледал насам-натам сандъка го няма - откраднат. А пък тия овчари ме познаваха от по-рано. Като почнем да носим багаж от София, нали разтоварваме, те ме заобиколят, зяпат и като имам зарзават или плодове, давам им нещо да се почерпят. Мисля си сега какво да правя, как да открия сандъка. А там горе брат Димитрий, той правеше мекици.
към текста >>

63. 1. Сирак и бездомник

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

му липсвали.
Сестра Паша приема това предложение и братовчедката го довежда един ден у сестра Паша,която му предлага да спи в тяхната къща, те ще го хранят, а той ще изпълнява службата на домакин и пазач. Ще купува и донася каквото им трябва и т.н. Това предложение за Иван било много изгодно и го поставя вече при съвсем други условия. Няма да търси къде да преспи, нито някой ще му краде нещо, защото бездомниците едни други се крадели. Де обувки, де панталони или друго и т.н. му липсвали. Той приема предложението. По това време той е бил с нисък ръст, с буйна коса - гъста, черна, къдрава, сплетена, подобна на тая на Бетовен. Самият Иван казвал по-късно, че гребен не можел да се вкара в косата му. По това време той е вече към 12-годишен, значи преди Балканската война. Така живял той при тях няколко години, грижел се за двора, за дръвчетата, пазел и им услужвал.
към текста >>

64. 29. Цочо Диков - Ракитски

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Идеята му беше оригинална, интересна, но му липсваха математическите доказателства.
Много от своите идеи той отпечатва в списание „Природа“. Там има словесни пререкания с известния наш учен Любомир Андрейчин. Аз лично съм чел тия изказвания и на дядо Цочо в списание „Природа“ и на Любомир Андрейчин. Теорията, която дядо Цочо си имаше за движението на светилата, за движението на Луната, движението на Уран и т.н. той си я беше оформил. Идеята му беше оригинална, интересна, но му липсваха математическите доказателства. Любомир Андрейчин го атакуваше тъкмо в тая насока, че всичко,което той казва е интересно, но трябва да го докаже иначе не е достатъчно. А трябва да го докаже с математически средства и образно му обяснява в списанието: „Ами, г-н Ракитски, тая теория прилича на едно бебе, което е родено, но няма дрехи. То трябва да се облече в дрешки, за да може да живее по-нататък“. А дядо Цочо в следващото списание му отговаря: „Ами, г-н Андрейчин, аз ви родих бебето, вие му намерете дрешки и го облечете“. Но Любомир Андрейчин го нападаше в списанието по всички правила на науката и му доказваше, че трябват други средства, не само тия, но му признаваше едно, че дядо Цочо имаше безупречен език и стил и казва: „Стилът му отговаря на един академик“.
към текста >>

65. 13. Изоставената колиба

След няколко дни приятелите от Търново отиват на колибата и виждат, че някой е идвал, оглеждат се насам-натам нищо не липсвало, а навсякъде е почистено.
13. ИЗОСТАВЕНАТА КОЛИБА Един ден Учителят отишъл на колибата в Братското лозе в Търново, но там нямало никой. Тогава Той взел метлата, помел колибата, изчистил навсякъде. Накрая преместил празната тенджера от печката и я сложил на масата и след това си отишъл. След няколко дни приятелите от Търново отиват на колибата и виждат, че някой е идвал, оглеждат се насам-натам нищо не липсвало, а навсякъде е почистено. Приближили до тенджерата, вдигнали капака, а вътре тенджерата е празна. Казали си: „Е, както и да бе помел, така и да беше сготвил, та да знаеме, че е направил добро до края“. След това разказали на Учителя за празната тенджера и Го попитали какво означава празна тенджера върху масата. Учителят отговорил, че на този въпрос те сами трябва да си отговорят. След известно време вече решили, че на колибата трябва да има човек, който да се грижи за имота и освен това да ползва празната тенджера.
към текста >>

66. 2. ВЕГЕТАРИАНСТВО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Имах склонност към медицина и защото от една страна външните условия далеч не бяха благоприятни, и от друга - липсваше ми майчината подкрепа, бях принудена да се подготвя за прогимназиална учителка като същевременно работех в редакцията на един местен вестник.
Всичката тежест лежеше върху мен и това се отрази на здравето ми. Скоро баща ми се завърна, но бяхме все още във война, стопанска криза, недоимък, граничещ с глад. Тъжно и самотно живеех аз с баща си, по-малката си сестра и още по-малкото болно братче, което бе постъпило в училище. Бях в последния клас на гимназията, когото всеки младеж, всяка девойка мечтаят за своята бъдеща кариера. Мечтаех и аз. Имах склонност към медицина и защото от една страна външните условия далеч не бяха благоприятни, и от друга - липсваше ми майчината подкрепа, бях принудена да се подготвя за прогимназиална учителка като същевременно работех в редакцията на един местен вестник. Живеехме оскъдно, нерадостно, в дома нямаше топлинка, баща ми вече замисляше втори брак. И защото бях потопена за дълго в скръбта по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания. В тях аз намирах статии за вегетарианството. Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция. Аз имах също някои смущения, имала съм ръководство да взема своевременно мерки, почвата у мен бе готова, не бе нужно повече да ме убеждава някой и без да се допитвам, без да споделям с когото и да било, прецених, че вегетарианството ще е един здравословен, правилен хранителен режим, който действително би спестил на човека много болести.
към текста >>

67. 4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Какви ли ще са тия психични качества, мислех си аз с тревога, и ако ми липсват?
Настъпи лятната ваканция, аз с прискърбие признах, че не мога, че не искам да се върна в дома на баща си, където считах погазена паметта на майка ми, то значеше да се изложа да се гази сърцето ми. Отидох в Русе, в едно близко познато семейство, където майката, една мила, добра жена, искаше, стараеше се да запълни някак голямата празнина в сърцето ми от загубата на майка ми, но не успяваше. В средата на август приятеля ми писа и съобщи, че братството, за което аз вече имах що годе представа ще има събор в Търново, който се открива на 19.август и ще трае цяла седмица. Обаче тези, които ще присъствуват трябва да отговарят на три условия - и той ги изреждаше: присъствуващите да се вегетарианци, да са посещавали беседите на Учителя най-малко една година и да имат някои психически качества. На първото условие отговарях, на второто - аз съм чела вече беседи и това е равностойно на посещаване, отсъдих аз, но третото условие ме озадачи. Какви ли ще са тия психични качества, мислех си аз с тревога, и ако ми липсват? Това пораждаше тревогата. А в писмото се казваше, че аз мога да посетя събора в последния ден като гостенка. Не мислих много, нито изпаднах в колебание, а бързо взех определеното решение - да отида в началото още на събора. Че защо ще чакам последния ден, когато "трапезата" се дига и аз ще намеря само трохи? Не, аз ще отида в самото начало, като всички други и то ще отида направо при Учителя.
към текста >>

68. 45. ТИКВИТЕ НА ПЛЕТА

А на тези женихи все нещо им липсваше и все нещо не им достигаше, за да затворя очи и да се реша.
Ако ме подминеш пише ти се лошо. Ако ме подхвърлиш, пише ти се още по-лошо. То така хем ми се иска да се омъжа, хем не ми стиска, както казват селяните от моето село където учителствувах. Тази поговорка я проверих на практика. Иска ми се да се омъжа, но нещо ме тласка ту от един кандидат за жених и ту ме препраща на друг. А на тези женихи все нещо им липсваше и все нещо не им достигаше, за да затворя очи и да се реша. Все нещо малко не достигаше. Ама то в малкото е най-сладко. Накрая отидох при Учителя и Му разказах всичко, че искам да се омъжа, че ми харесват няколко кандидати, но че всеки един от тях ме плаши. Плашат ме поотделно, плашат ме и общо и тримата. Учителят ме погледна внимателно и рече: "Има си причина за това!
към текста >>

Тогава разбрах, защо на моите кандидати все нещо им липсваше и все нещо им недостигаше, за да стана истинска невеста.
Някога гълтахме топло парче, то ни изгаряше, плачехме, но следващия път при следващата опечена тиква ние знаехме, че те парят и затова духахме ли духахме. Значи печена тиква се духа преди да се яде. Ами сега, това дето Учителят ми спомена, че аз духам тиквите още когато са на плета? Бях някога изгорена от ядене на топли тикви и сега ги духах още като ги видя, че са провиснали на плета. Тогава каква женитба аз искам, когато духам тиквите още на зелено? Тогава разбрах, защо на моите кандидати все нещо им липсваше и все нещо им недостигаше, за да стана истинска невеста. Разминах се с невестата и си останах като Стоянка.
към текста >>

69. 86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Учителят се смееше със сълзи; комизмът в живота, който Той познаваше е резултат на големите контрасти,- а те никога не са липсвали в живота.
И Той, който беше напълно проявен като човек, не се изяви напълно пред нашите смаяни очи. Не обичаше да говори за себе си, твърде рядко ще повдигне завесата само за миг, да припомни спомен за някой дребен случай. И все пак в известни случаи бе изказал категорични, неопровержими определения за себе си, за мисията си. Познаваше и човешкото веселие и хумор и си служеше така непринудено! Запомнила съм нередки моменти на заразителен смях до сълзи. Учителят се смееше със сълзи; комизмът в живота, който Той познаваше е резултат на големите контрасти,- а те никога не са липсвали в живота. Невъзможно бе да дойдеш в контакт с Учителя и да не те облъхне ароматът на неговата душевна чистота. Чистота в мисли, в чувства, постъпки, която даваше и своето външно изражение в облекло, в храна, в обкръжение. А това той изискваше и от нас. Имаше отвращение към лъжата, към лицемерието, егоизма като вътрешна нечистота у човека. Но чистотата е неделима от простотата и красотата.
към текста >>

Да, Той само даваше, даваше знания, пример, разливаше светлина, сочеше верния път в живота, неспъван от външните противодействия, които не липсваха.
И можеше ли иначе? Езикът Му беше общочовешки, щом Любовта и Мъдростта са универсални езици, не следва ли да се изучават от всички съзнателни хора, стига да се възприеме правилния метод. След всичко казано дотук, трябва да добавя и това, че целият Му живот и дейност носеше печата на голямо смирение, дало най-ярко изражение в кратките думи, изречени от Него, малко преди да напусне тялото си и Земята: "Свърши се една малка работа". Учителят преседя на Земята 80 години. Половината от тях отдаде безкористно в работа над българския народ, в лицето на тия, които се определиха като негови ученици. Да, Той само даваше, даваше знания, пример, разливаше светлина, сочеше верния път в живота, неспъван от външните противодействия, които не липсваха. Никой Велик Дух, слязъл на Земята, не е минал по гладък път. Истината за живота, за човека, за бъдещето Той изнесе с необикновена смелост, със свободен замах, несмущаван от това, че влиза в разрез с общоприетото, с рутината. Всеки появил се новоотпечатан том беседи или лекции от Учителя, аз посрещах с голяма радост, а такива Той остави няколко стотин. Едно огромно духовно богатство, наследство за векове, което ако се проучи и приложи, и слепите биха прогледнали, както Той сам бе казал. Малкият екран престава да се движи, без да е разкрил всичко, което бе отразил, и аз мълчаливо трябва да призная, че така е по-добре.
към текста >>

70. 58. КВАРТАЛЪТ ИЗГРЕВ - 1921-1972

Но тук не липсваше една чаша с топла вода, която се изпиваше бавно, на глътки сутрин с чаена лъжичка и едно легенче за измиване на краката всяка вечер.
58. КВАРТАЛЪТ "ИЗГРЕВ" (1921-1972) Учителят създаде кварталът Изгрев в Софийското поле, в полите на Витоша, синя като небето, със сребърна украса в косите, които всяка сутрин поруменяваха, преди хората да се посрещнали първия лъч. Северът на това селище беше запазен от студения вятър от млада борова гора, която служеше като един красив парк на новите съжители тук. А те прииждаха. Като гъбки изникваха малки къщички, приютяваха млади хора, жадни за знание, за нов живот, тук слязъл от мечтите, в които нямаше освен една маса, с много тетрадки и моливи върху нея, един стол и едно легло. Но тук не липсваше една чаша с топла вода, която се изпиваше бавно, на глътки сутрин с чаена лъжичка и едно легенче за измиване на краката всяка вечер. Пред салона за беседи, който се изгради също много бързо, имаше двор с лятна трапезария, а зимната такава - скромна и услужлива - не оставаше никого гладен. Учителят, бързи и подвижен, лек, планиращ, предвиждащ и присъству-ваш едновременно във всичко, очакваше утрото, когато и Словото ще заструи, знанието ще протече и навлезе в чакащите, искащите, търсещите. И салона ги приюти. В първо време насядаха хората върху одеяла, понеже столовете не бяха дошли още, върху възглавници, или оставаха прави, заглеждаха се във великия, светъл и скромен образ и се заслушваха в думите, полетяваха в мислите, обхождаха с новата мисъл земята и небето, слънца и планети, галактики и небули. И наново стъпваха на земята, когато Учителят станеше от стола и с една невидима благодарност, голяма и сърдечна, изговаряше: "Отче наш", за да подемат Господнята молитва и слушателите, които започваха да се учат да благодарят.
към текста >>

71. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

Аз ти казвам, на нас ни липсва шестото чувство.
После идва обективния ум, почват да човъркат, да чоплят, да изграждат формули, работи, математика висша и т.н. да дойдат до същото нещо. А така работи слепеца. Един слепец да знае какво да направи тая стая трябва да опипа с дни. Кой има зрение с един поглед ще разбере и така ще го види както слепецът не може да го види. Аз ти казвам, на нас ни липсва шестото чувство. Ако искаме идеите, които имаме и стремежа, който имаме, за да заживеем активно, трябва да изградим отвътре нови центрове, с които ще видим един друг свят. Ако имам една интуиция горе-долу да кажем, ама не е достатъчно това нещо. В: Човек не може да изработи всичко в един живот. Д: Аз ти казвам какво усещане ние имаме. В: А през време на Школата на Учителя имаше ли такива действащи ясновидци, кафегледачи, спиритисти, изобщо какво беше отношение на тези хора?
към текста >>

72. 47. ПЪТЯТ НА ВСЕКИ МУЗИКАНТ

И ние самите видяхме, че този свят е опасен, той е как да ти кажа, не мога да ти кажа защо, но спряхме до тука без да чувстваме, че нещо ни липсва.
Но аз знам случая с мене. Георги Тахчиев с когото живеехме наблизко, той изучаваше философия в университета, аз музика и понеже бяхме всеки ден заедно, хубаво приятелство стана между нас, а беше медиум. И действително, питахме Учителят, ние направихме няколко сеанса и с Него споделихме, Той някакси се съгласи. Нали, аз на такъв сеанс например се запознах с един от заминалите ученици, най-добрите музиканти на Учителя - бр. Дързев. И след това Учителят каза: "Спрете дотук". И ние самите видяхме, че този свят е опасен, той е как да ти кажа, не мога да ти кажа защо, но спряхме до тука без да чувстваме, че нещо ни липсва. Говорейки за Дързев обаче, тъй като Той ми говори за Дързев, аз въобще не го познавах, той си е заминал много преди това, тогава ми обясни един въпрос защо толкова рано си е заминал. Тогава Той ми обясни един закон. Учителят ми обясни, Учителят ми обясни по повод на това, че чрез медиума ми се осъществи срещата ми с Дързев, питах Го аз защо е заминал рано. "В Школата, когато хората в Школата, техните близки, родата им, кръвната връзка не са съгласни, дърпат то учениците преживяват много тежко и даже рано си заминават". А например също Той спомена и за Георги Радев.
към текста >>

73. 3. ЛЕЧИТЕЛЯТ

На следващия ден отново осъмна стража пред Неговата стая и съм решила да питам Учителя какво ми липсва, какво не ми достига, за да бъда ученик.
Тогава по този повод Той каза: "Трябва да знаете, че тези, които стоят по цял ден пред вратата Ми, са болни хора.Трябва ли лека-гят да ги изпъди. Щом е лекар, ще ги лекува. Иначе не може да бъде лечител. А колко по-горен е един Учител спрямо един лечител? " Братът получи отовора, ние чухме думите Му и не останахме много доволни, защото останалите ни огледаха с такъв поглед, като че сме чумави. На следващия ден отново осъмна стража пред Неговата стая и съм решила да питам Учителя какво ми липсва, какво не ми достига, за да бъда ученик. След малко Той излез-на и без да Му задавам въпрос, обърна се към мен и каза: "Любовта си поопитала. Мъдростта си понадникнала. А сега Истината - тя е най-високия връх". Таман исках да питам, ами къде е Истината и Той ми посочи с ръка над главата ми. Вдигнах глава и на стената, над вратата на приемната беше окачена емблемата с котвата.
към текста >>

74. 4. СКРОМНА ОДЕЖДА

" "Учителю, от известно време усещам, че ми липсват сили, все едно, че съм като изчерпана и изцедена отвътре и отвън.
Вие виждали ли сте кухо дърво. Крепи го само кората, после духне по-силен вятър и дървото се прекърши. Значи трябваше да дойде към мене по-силен вятър, за да ме прекърши. Ето, това вече се движи в ума ми и без да забележа Учителят е застанал пред мене: "Какво има, сестра? Защо сте посърнала? " "Учителю, от известно време усещам, че ми липсват сили, все едно, че съм като изчерпана и изцедена отвътре и отвън. А съм още млада и съм в най-хубавата си възраст когато трябва само да пея и да припкам." "Много хубаво е това. Ако беше много тантуреста щеше да гониш момците.Ако беше много красива, момците щяха да те гонят. А така си добре, както си. Така си запазена и освен това ти остава време да стоиш пред вратата Ми, че понякога да ти кажа и по някоя и друга дума. Иначе нямаше да те има на Изгрева.
към текста >>

75. 43. НАЙ ДОБРИЯТ ПОДАРЪК

А когато е много твърди, липсва му съвсем влагата и се изсушава.
Когато грешим, да се радваме, а при доброто да се веселим. Ти вървиш по мъжка линия. В миналото ти си била един много твърд, упорит мъж. Сега мъжът е влязъл в една женска форма, за да учи мекотата. Когато човек е много мек, той образува кал около себе си. А когато е много твърди, липсва му съвсем влагата и се изсушава. Нито много мек, нито много твърд. Трябва да обичаш Бога. Ти се много раздвояваш. Аз онези твои книги не съм ги предал. Те седят при мене.
към текста >>

76. 60. РАЗДВОЕНИЕТО

Когато човек е много мек, той образува кал около себе си, а когато е много твърд, липсва му съвсем влагата и се изсушава.
Когато грешим, да се радваме, а при доброто да се веселим. Когато грешим, ний създаваме работа на Бога. Ти вървиш по мъжка линия. В миналото ти си била един много твърд, упорит мъж. Сега мъжът е влязъл в една женска форма, за да учи мекота. Когато човек е много мек, той образува кал около себе си, а когато е много твърд, липсва му съвсем влагата и се изсушава. Нито много мек, нито много твърд. Трябва да обичаш Бога. Ти се много раздвояваш." Целунах Му ръка и се отдалечих.
към текста >>

77. 12. КАЗАНЛЪШКОТО БРАТСТВО

И понеже беше военно време, аз да й пращам от тука хубави книги, а пък тя да ми изпраща от там било яйца, било масло, понеже тука липсваха тези продукти.
Тогава Учителят се обърнал към своите спътници с думите: "Конете видяха Иван Рилски, който ни посреща! " А те в момента не могли нищо нито да видят, нито да разберат. Сестра Мара Камбурова имаше дарбата да вижда, правеше и връзка като пишещ медиум с някои от нашите заминали братя и сестри. Медиумите са много опасни хора. След време, това бе около събитията, ние се уговорихме като заминавах, да си кореспондираме. И понеже беше военно време, аз да й пращам от тука хубави книги, а пък тя да ми изпраща от там било яйца, било масло, понеже тука липсваха тези продукти. Това продължи известно време и изведнъж получавам от нея едно много остро писмо, в което пише против Учителя, против брат Боев, че е лицемер. Аз изпаднах в ужас. Мара Камбурова. Какво е станало не мога да ви кажа нищо. Аз само си спомням, че й писах едно писмо, в което й казах: "Мара, Изгрева е едно свещено място и всички братя са дошли с искреното желание да намерят Истината и да живеят съобразно Истината".
към текста >>

78. 20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91. ПСАЛМ

Липсваха много продукти на пазара и всичко купувахме с купони.
20. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ И 91.ПСАЛМ Есента настъпваше и заедно с нея растеше тревогата от неочаквано посещение на самолети и бомбардировачи. Имаше нареждане прозорците да се затъмняват с черна хартия. Оскъдица мореше народа. Хляба се месеше от нехранителни някакви второстепенни съставки на житното зърно. Липсваха много продукти на пазара и всичко купувахме с купони. Бях започнала и моето учителство в III.Софийска девическа гимназия. По това време имах някои предупреждения за реални опитности, които предупреждения Невидимия свят ми даваше в съновидения. А войната бушуваше. Над България често прелитаха бомбардировачи, отправени към обекти в Румъния, но често и над България имаше бомбени нападения, попадения. Някои от крайните квартали на София, а и по-централни такива биваха атакувани и знаехме, че имаше срутени жилища и пострадали хора.
към текста >>

79. 30. БОЯН БОЕВ

Той познава развитието на човека от момента, в който той е загатнат като една топлинна енергия в Битието, във Вселената и от там проследява развитието на човешкия род от този момент, проследява всичките изяви в цивилизация, култура, но безспорно, за да има тези знания, в тази история да не липсва нито едно звено от развитието на човешката култура и цивилизация се дължи на факта, че той поради своето много сериозно, много дълбоко, мистично отношение към духовните ценности е имал разрешение да използва акашевите ръкописи.
В това време от България заминава и друг младеж, Стефан Консулов. Те следват двамата естествени науки и там се срещат разбира се. В това време в Мюнхен катедрата по ботаника се завежда от д-р Рудолф Щайнер, един бих казала в тази епоха, най-издигнатия дух на Европа. Защото той е бил с огромна ерудиция, но не от мащаба на обикновения учен. Аз съм чела много от неговите лекции, на един изискан, академичен немски език. Той познава развитието на човека от момента, в който той е загатнат като една топлинна енергия в Битието, във Вселената и от там проследява развитието на човешкия род от този момент, проследява всичките изяви в цивилизация, култура, но безспорно, за да има тези знания, в тази история да не липсва нито едно звено от развитието на човешката култура и цивилизация се дължи на факта, че той поради своето много сериозно, много дълбоко, мистично отношение към духовните ценности е имал разрешение да използва акашевите ръкописи. Той самия разказва, колко е трудно в ака-шовия ръкопис човек да разчете дори съдбата на една отделна личност, да намери лъч и по него да тръгне, за да открие специфичния път на една индивидуална душа. Тъй че в неговите лекции човек може да намери много интересни информации за цялото човечество, за всички цивилизации, за всички народи, за всички общества. Безспорно и за много именити личности, за които той се е интересувал. Първо Щайнер се характеризира с едно дълбоко отношение, с голяма любов към Христа, към Христовия Дух на когото посвещава целия си живот с всичките знания, които той има като в това време той е духовния светилник на запада. Когато запада вече се увлича така да се каже в идеите на материалистичната наука, той е този, който държи факела за връзката между физическия свят и другите сфери на Битието, духовните сфери на Битието.
към текста >>

80. 35. АСЕН АРНАУДОВ

На него му е липсвало именно това бащино покровителство на любов нали, тази здрава бащинска грижа, която дава опора в живота.
"Не, казал Учителят, вие сте един от големите музиканти на миналото. Сега си почивате." И съветва го да следва музика и го насърчава да се яви на приемен, тогава се влизаше в академията с приемни изпити. И Асен казва: "Отивам на приемен изпит, това той лично ми го е разказвал, отивам на приемен изпит, при Учителя отивам първо". А Асен имаше към Учителя отношение като към баща. И Учителят към него едно синовно топло, така напълно откровено отношение към Учителя и Учителя имаше към него отношение като към син. На него му е липсвало именно това бащино покровителство на любов нали, тази здрава бащинска грижа, която дава опора в живота. Точно това даде Учителят на Асен. И Асен Го почиташе и уважаваше, обичаше, просто като свой баща. И отива при Учителя, целува Му ръка и Учителят му дава един портокал, слага му го в джоба и Асен издържа изпита отлично. Разбира се, като завършва той влиза в Царския оркестър тогава на времето, после става симфоничен оркестър. Той си беше един от цигуларите, оркестрант.
към текста >>

81. 11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

За сметка на това те трябва да се подчинят и да затварят очите си на бързия ритъм на песните на Учителя където липсва "духът" и на бързото темпо на Паневритмията.
Разбрах, че не е лесно на българската група, защото тук авторитетът е Михаил. Французите тук казвали: "Нашият Учител и Петър Дънов", а ръководителят на българската група, казвал: "Нашият Учител и Михаил". Смешно, нали? Значи, все пак българите имат съзнанието за Учителя, но правят компромиси. Поканени са, платен им е пътят, хранят ги, гледат ги, грижат се за тях. За сметка на това те трябва да се подчинят и да затварят очите си на бързия ритъм на песните на Учителя където липсва "духът" и на бързото темпо на Паневритмията. На обеди, преди да се хранят, трябва да слушат 1-2 беседи от Михаил, като им се превежда. Всичко се следи в това "Гестапо" и те не могат да си подремнат, слушайки беседите на Михаил. Има и песни. Хранят се много бързо и после младите момичета ги боли стомахът, макар че успяват едва да изядат салата си, за другото ядене няма време за тях. Казва се "молитва", която е различна от нашата и обедът свършва.
към текста >>

Липсва Духът и това се вижда ясно.
Може би това е наложителното при това посещение на българите тук, да посочат верния извор, пък всеки да прави каквото си ще. Защото хората на Михаил са навсякъде по света. Той е свършил една огромна работа и колко хубаво щеше да бъде, ако тази прекрасна работа беше за Слава на Учителя и Делото Божие! Още на приемната има неговия огромен портрет, с кражбата му на брадата, косата и белите дрехи на Учителя! Но очите му са други! Липсва Духът и това се вижда ясно. Не зная дали тези българи ще изпълнят с чест мисията си да представят тук в Бон Фен Истинския Учител, а и дали ще ги чуят? Но все пак тяхното посещение е добро, заради смута, който евентуално те ще внесат с присъствието си тук, за разликата в ритъма и други неща, и някои от тези благородни хора ще си зададат въпроса. Почти всички тук са много богати хора. Това е засега, ако има още нещо да пиша, след като влезем днес зад бариерата, пак ще ти пиша! Доскоро!
към текста >>

82. 12. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА

Само липсваше корекция да й се направи когато тя беше атакувана, ударена в главата и след този тежък удар тя живя още два месеца, след което си замина.
Освен това тя се интересуваше много от музиката на Учителя и от песните и беше образувала едно малко хорче, където една французойка свиреше на пианото и десетина души пеехме песните на Учителя. Това беше много приятно прекарване и специално се учехме да ги изпълним коректно. Тя организираше и малки празници във връзка със заминаването на Учителя на 27.декември. Заангажираше зала където се събирахме и пеехме и ядяхме заедно, прекарвахме в много мила обстановка. В крайна сметка тя се зае да издаде една книга по Паневритмия, която именно да обясни точно как трябва да се играе всяко едно движение и почти тя свърши книгата и беше дадена за отпечатване. Само липсваше корекция да й се направи когато тя беше атакувана, ударена в главата и след този тежък удар тя живя още два месеца, след което си замина. И както казах вече за това удряне, тя винаги ми казваше, че това е според нея, това е атака от групата на Михаил и от Михаил Иванов. Всичко това тя лично ми разказа когато аз я посетих в болницата. В действителност тя познаваше лично много добре Михаил Иванов и се беше срещала с него и подчертаваше навсякъде своето отвращение от неговата безогледност и от неговата фалшивост на делото, което той развива. Тази сестра Ярмила Менцлова всъщност е един жив пример с какви сили се работеше в това братство на Михаил Иванов. Че всъщност там се работеше с Черната Ложа, защото тя на мен ми предаде, че е атакувана от групата на Михаил Иванов.
към текста >>

83. 3. ВОДНАТА СТИХИЯ

Не липсва никой.
Камионът успял да се измъкне. Третата кола, която ги следва попада във водовъртежа и буйната вода удря в стъклата и водата нахлува в рейса. Същото е и с четвъртата и петата кола. Едвам се измъкват живи. Накрая стигат в селото и се преброяват. Не липсва никой. А когато пристигат в Дупница виждат ужасяваща картина. На мегдана са били изложени 18 удавници. Всички приятели били мокри, уплашени и ужасени. Останали да нощуват в хотела. Когато се прибират в София разбрали, че групата в първия камион с Учителя пристигнала благополучно в София и никъде не били намокрени нито с една капка дъжд.
към текста >>

" "Нали никой от вас не липсва?
Останали да нощуват в хотела. Когато се прибират в София разбрали, че групата в първия камион с Учителя пристигнала благополучно в София и никъде не били намокрени нито с една капка дъжд. Водната стихия била само там където те се били разположили да ядат краставици и кисело мляко. Симеон се приближава към Учителя: "Вие знаехте, че ще има наводнение. А защо не ни казахте? " "Нали никой от вас не липсва? А как ще познаете дали краставиците са хубави и млякото сладко ако няма с какво да ги сравните? " Учителят се смее, а Симеон добавя: "Учителю, вече ми се отя-доха и краставици и кисело мляко и не знам кога ще мога да ги вкуся, защото гледката е още пред мен на ония 18 удавници". Водната стихия взела поредният кръвен данък.
към текста >>

84. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Но ни липсва организационен подход.
Учителят държеше за китарата и настояваше сестра Гита Стратева да свири с китара на Паневритмията. Докато при песните всеки хармонизатор е свободен да употреби хармония каквато смята, че подхожда в зависимост от характера на песента, то при Паневритмията не се иска голямо разнообразие на акорди. Затова е по-добре да се установят акорди, които да се изпълняват от всички. В такъв случай при гостувания, при срещи, на Рила, ще има единство, което ще улесни общото изпълнение. За да се постигне това е необходимо да се поработи върху тези акорди колективно, след което да се размножат и дадат за разучаване на нашите китаристи. Но ни липсва организационен подход. Сега да разгледаме музикалното творчество на Учителя, песните. Паневритмията ще разгледаме в отделен доклад. Учителят даваше песните си като ги свиреше на цигулката си, или ги пееше, а по-рядко ги свиреше на пиано. Тъй като около Него винаги имаше музиканти, те записваха дадената песен. Понякога са се явявали различия в записването, ако едновременно са записвали двама или трима музиканти, което е пораждало дискусия, за да се установи последната редакция.
към текста >>

85. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Защо не могат да се спогодят, какво им липсва?
- Могат. Днес виждате навсякъде умни хора - руснаци, французи, англичани, американци. Не могат ли да се спогодят? Ако дойдем и до балканските народи, и те са умни. Всички тези народи имат свое управление, своя власт, своя камара, сами си издават закони. Защо не могат да се спогодят, какво им липсва? - Има някаква причина, за да не могат да се споразумеят. Всеки трябва да намери причината и да я отстрани. Питам: Може ли например показалецът на дясната ми ръка да се отдели от мястото си и да отиде на лявата ръка или съвсем да ме напусне? Можем ли при това положение да имаме отношения помежду си, да се разбираме? Щом той се отдели от ръката ми, между мене и него няма възможност да се разбираме - един пръст не може да стои едновременно на двете ръце.
към текста >>

86. 79. РЕВНОСТ ДУХОВНА

Сега особено когато ни липсва.
Разбира се това помогна и на нашето летуване, щото ние когато почнахме да летуваме на езерата, ами всички се връщахме в София, ами цяла зима хрема не ни хващаше. Аз съм имала случай, години наред не ме хваща хрема. Е сега, нали че седяла съм 40 дена на Рила. В движение, въздух, чист въздух, хубав братски живот, естествено, че това се отразява върху здравето на човека. И затова всеки един от нас и до сега, които сме били на Рила копнеем за Рила. Сега особено когато ни липсва. Щото сме видяли и усетили ползата от това нещо.
към текста >>

87. 105. ОКУЛТНИ ОПИТИ

Но там където нещо ми е липсвало, нещо така не съм знаела.
Това, което не прави не знае. Лично знание. Щото когато човек може да направи нещо, има знание и това, той непременно ще го направи, непременно. Ние казваме че знаем, но ние не знаем или методът, или вътре в нас нещо не ни е изяснено, някаква разлика има която ние не сме съзнали. Иначе аз за себе си така съм разбрала, че там където съм могла и съм знаела никога не съм постъпвала неправилно. Но там където нещо ми е липсвало, нещо така не съм знаела. Знаете ли колко години минаха без аз да си различавам тонът, с който говоря? Да, не бях се наблюдавала, във възпитанието никой не ми е обърнал внимание на това. Не беше се случило да чета нещо по този въпрос и за мене това беше така неизвестно. Много по-късно, при Учителя вече аз разбрах, че трябва да си следя тона, да се чувам каквото говоря, с какъв тон го говоря. Ама то да не е лесно човек да се контролира.
към текста >>

88. 113. КАТАЛОГЪТ НА СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Има дати, на които Учителят Дънов не се е явявал в салона и те липсват в каталога.
Решения бяха взети и настъпи хаоса, който обхваща и днешното време. Това е описано подробно в „Изгревът", том IX. 7. Днес издаването на оригиналното Слово на Учителя се издава под мое ръководство, в което участвуват към 15 екипа от цялата страна, като всеки един екип е съставен от 3-4 човека, напълно свободни да работят за Словото на Учителя Дънов и Господа. Те се подчиняват единствено на моята програма и пред никой друг. 8. При подготовката на отделните годишнини за печат се сверяват от мен по оригиналния каталог. Има дати, на които Учителят Дънов не се е явявал в салона и те липсват в каталога. А намираме и беседи, които не са включени в оригиналния каталог понеже са били пропуснати. Причината е в обемистият материал, а понякога някой вземе беседа или лекция и после не я връща, и тя липсва от общия куп. 10. Поместваме предговора „Как съставих каталога" от Лалка Кръстева, в издадения каталог от Мария Митовска под заглавие: „Словото на Учителя" -Каталог, издание на ИК „Всемир" 1998 год. с ISBN-954-8447-07-X. Това е пример за една лъжа и една кражба.
към текста >>

Причината е в обемистият материал, а понякога някой вземе беседа или лекция и после не я връща, и тя липсва от общия куп. 10.
Днес издаването на оригиналното Слово на Учителя се издава под мое ръководство, в което участвуват към 15 екипа от цялата страна, като всеки един екип е съставен от 3-4 човека, напълно свободни да работят за Словото на Учителя Дънов и Господа. Те се подчиняват единствено на моята програма и пред никой друг. 8. При подготовката на отделните годишнини за печат се сверяват от мен по оригиналния каталог. Има дати, на които Учителят Дънов не се е явявал в салона и те липсват в каталога. А намираме и беседи, които не са включени в оригиналния каталог понеже са били пропуснати. Причината е в обемистият материал, а понякога някой вземе беседа или лекция и после не я връща, и тя липсва от общия куп. 10. Поместваме предговора „Как съставих каталога" от Лалка Кръстева, в издадения каталог от Мария Митовска под заглавие: „Словото на Учителя" -Каталог, издание на ИК „Всемир" 1998 год. с ISBN-954-8447-07-X. Това е пример за една лъжа и една кражба. Предварително Мария Митовска бе предупредена от мен. Дори бе предупредена от мен за кражбата, която извърши на „Свещените думи", труд който бе на Борис Николов.
към текста >>

също много беседи липсваха.
Много трудна, но все пак благодатна беше работата около каталога и около беседите, и то в най-опасните години. Не се откриха всички беседи. Например цялата 1933-1934 год. Младежки окултен клас, не се намери /само три беседи/. От 1930-1931 год. също много беседи липсваха. Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи /извадени и после не сложени на място. Имаше случаи, когато липсваха по 1 -2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст -разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло. Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос.
към текста >>

Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи /извадени и после не сложени на място.
Не се откриха всички беседи. Например цялата 1933-1934 год. Младежки окултен клас, не се намери /само три беседи/. От 1930-1931 год. също много беседи липсваха. Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи /извадени и после не сложени на място. Имаше случаи, когато липсваха по 1 -2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст -разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло. Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос. Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри /преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра/.
към текста >>

Имаше случаи, когато липсваха по 1 -2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст -разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло.
Например цялата 1933-1934 год. Младежки окултен клас, не се намери /само три беседи/. От 1930-1931 год. също много беседи липсваха. Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи /извадени и после не сложени на място. Имаше случаи, когато липсваха по 1 -2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст -разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло. Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос. Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри /преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра/. Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред.
към текста >>

Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата.
Младежки окултен клас, не се намери /само три беседи/. От 1930-1931 год. също много беседи липсваха. Имаше случаи, когато от една годишнина липсваха беседи /извадени и после не сложени на място. Имаше случаи, когато липсваха по 1 -2 страници, или избледнели до бяло листа, или проядени от мишки, измокрени, мухлясали и прогнили, някои не можеха да се докоснат с пръст -разпадаха се, трети проядени по средата, неспасяеми, съсипани изцяло. Не може да се разбере нищо от текста, коя е лекцията или беседата, липсваха първите или последните страници, не се разбира кое е заглавието, датата, годината на държането на беседата. Имаше и такива без заглавие или пък по 2-3 беседи с едно заглавие в една годишнина. Пълен хаос. Може да съществуват някъде и по-запазени екземпляри /преписвани са от Елена Андреева в 4 екземпляра и от Катя Зяпкова в 4 екземпляра/. Но както и да е, за няколко години почти всичко беше издирено и сложено в ред. Изпратих каталога, за да го има някъде по света, ако тук се унищожи /обиски се правеха постоянно/ - в библиотеката в Бостън и в Университетската библиотека в Масачузетс; дадох на Анина Бертоли един екземпляр, на Георги Николов от Габрово и на Димитър Добрев от Бургас.
към текста >>

89. 167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ

Не знам каква работа имам да върша и затова знаех, видях къде липсват беседи.
В.К.: Това е на ул. „Опълченска" 66. Е.А.: Да, и вижда това, тя се сеща, че това са беседи на Учителя. И сега сигурно не е казала, че ги взима, защото те щяха да ги унищожат нали, те нямат друго отношение към това и тя донесе ги на Изгрева, а пък аз ги търсех повече от половин година преди това. Защото, когато Савка си отиде, аз исках да туря целия материал в ред. Не знам каква работа имам да върша и затова знаех, видях къде липсват беседи. „Абе Паша, къде са тези томчета? " И казвам дати оттука дотука няма. Няма ги, а пък от Младежкия клас и Общия клас, и Неделните беседи няма ги всички. Учителят е говорил редовно, пък ги няма беседите. Както ти казвам то беше празник, когато ги донесе сестрата.
към текста >>

90. 176. ПОСЛЕДНИТЕ ЕКСКУРЗИИ

В.К.: И тези лекции липсват.
Не знам за какво, това не мога да кажа, но иначе редовно е идвал. Но това не е било много често. В.К.: Колко пъти? Е.А.: Най-много в годината, един път и два пъти, и три пъти може да се случи. Да в годината. В.К.: И тези лекции липсват. Е.А.: Не, нищо не липсва. Как ще липсва. Защо ще липсва? Ами нали дешифрираме. В.К.: Не, ама този ден Той не чете лекция.
към текста >>

Е.А.: Не, нищо не липсва.
Но това не е било много често. В.К.: Колко пъти? Е.А.: Най-много в годината, един път и два пъти, и три пъти може да се случи. Да в годината. В.К.: И тези лекции липсват. Е.А.: Не, нищо не липсва. Как ще липсва. Защо ще липсва? Ами нали дешифрираме. В.К.: Не, ама този ден Той не чете лекция. Е.А.: Този ден няма беседа.
към текста >>

Как ще липсва.
В.К.: Колко пъти? Е.А.: Най-много в годината, един път и два пъти, и три пъти може да се случи. Да в годината. В.К.: И тези лекции липсват. Е.А.: Не, нищо не липсва. Как ще липсва. Защо ще липсва? Ами нали дешифрираме. В.К.: Не, ама този ден Той не чете лекция. Е.А.: Този ден няма беседа. Щото само в определени дни бяха беседите.
към текста >>

Защо ще липсва?
Е.А.: Най-много в годината, един път и два пъти, и три пъти може да се случи. Да в годината. В.К.: И тези лекции липсват. Е.А.: Не, нищо не липсва. Как ще липсва. Защо ще липсва? Ами нали дешифрираме. В.К.: Не, ама този ден Той не чете лекция. Е.А.: Този ден няма беседа. Щото само в определени дни бяха беседите. В.К.: Добре, но Той като не дойде на беседа?
към текста >>

91. 21. Учителят е бдял над нас

Това не всякога ни се отдаваше, имаше случаи, в които не можехме да разберем, някаква светлина ни липсваше, изпитвахме вътрешни лутания.
Учителят не пестеше сили и време, когато трябваше да помогне, да изясни известно положение, за да просветне някое съзнание. Учителят изясняваше в лекциите и беседите принципите, законите, върху които почива неговото учение, но има тънкости, има зависимости, за които дълго време трябва да мисли, за да намери правилният път на действие. Това, което той ни учеше беше ново за нас. Никой не беше ни говорил това знание, което той ни даваше. Трябваше да го учим, да го разбираме, за да можем да го приложим. Това не всякога ни се отдаваше, имаше случаи, в които не можехме да разберем, някаква светлина ни липсваше, изпитвахме вътрешни лутания. Много пъти ни пречеха лични недостатъци, неизяснени положения в самите нас, плод на нашето несъвършенство. Това учение има изисквания от нас, които трябва да изпълним. Всеки от нас съзнава, че трябва да завладее своята нисша животинска природа. Това изисква анализ, контрол на своя вътрешен живот. Едно абсолютно честно отношение към себе си и към другите.
към текста >>

92. 23.Учителят даваше темите

Липсваха ни изработени качества понякога, високи бяха изискванията в Школата и често някои от тях ние не можехме да изпълним.
Ръководството на Учителя като че ли не беше на земята, но във въздуха. Здравата ръка на Учителя сме чувствали, но сме чувствали и вътрешна свобода. Същевременно да имаме готовност да изпълним всичко, което Учителя изискваше. Имаше желание да бъдем послушни ученици, но едно е да желаеш, а друго е да го правиш. Неизпълнението произтичаше от нашето несъвършенство, от недостатъчна яснота в съзнанието ни. Липсваха ни изработени качества понякога, високи бяха изискванията в Школата и често някои от тях ние не можехме да изпълним. Имаше грешки, имаше пропуски. Нещо не ни достигаше да постъпим така както Учителят искаше и с поведението си, и с живота си. Той ни казваше: „Гледайте аз как постъпвам и вие постъпвайте така". Учителят непрестанно ни стимулираше със Словото си, с примера си, с постъпките си, с делата си, с живота си. Той употребяваше един метод, друг метод, само и само да ни помогне, да ни подтикне да направим стъпка напред.
към текста >>

93. МОЯТ РОМАН

Главният учител видя свидетелството ми, видя успеха ми, че минавам за четвърто отделение, но каза на баща ми, понеже съм учила в Македония и то в село, а сега идвам да уча в София, може това да се отрази на успеха ми и затова той намира за по-добре да повторя трето отделение, за да допълня това, което може би ми липсва.
Когато бях в трето отделение, аз бях само момиче в цялото училище. Дори някои са се шегували, че баща ми ще ме прави даскалица, пък то наистина така стана. Аз станах учителка. Като завърших трето отделение баща ми решава да вземе мама и мене в София, при себе си. Ние дойдохме в София и когато стана време за училище, баща ми ме заведе при главният учител в училището „Отец Паисий", където е Първа мъжка гимназия, на ул. „Дунав". Главният учител видя свидетелството ми, видя успеха ми, че минавам за четвърто отделение, но каза на баща ми, понеже съм учила в Македония и то в село, а сега идвам да уча в София, може това да се отрази на успеха ми и затова той намира за по-добре да повторя трето отделение, за да допълня това, което може би ми липсва. Баща ми се съгласи и аз тръгнах на училище. Разбира се, че съм говорила на македонско наречие и децата ми казваха „Македончето". Понеже ние в Македония не се наричахме македонци, а бугари, не можех да разбера, защо ми викат македончето и аз протестирах пред баща си, защо ме наричат македончето. Аз се учех добре, стараех се много, но дотогава не бях виждала друга книжка, освен учебниците, които екзархията ни е пращала по разни предмети. Не знаех дори, че имало списания за деца и какви да е други книжки за четене.
към текста >>

94. 11.В началото на нашата дружба

Сам той е съзнавал, че му липсва нещо, но не е могъл да се владее.
В себе си всякога такова негово поведение съм считала като недостатък. Когато силният удря по-слабият, това не е похвала за силния. Като описах този случай за бягството на Учителя, си спомням, че на горната част на главата на Любомир, на темето в средата имаше вдлъбнатина - тъкмо там, където е центърът Любов към Бога. Понеже сводът на моята глава е заоблен. Веднъж Любомир ми каза: „Ех, да имам свода на твоята глава". Сам той е съзнавал, че му липсва нещо, но не е могъл да се владее. Като пиша за някои отрицателни черти на Любомир трябва да кажа, че той имаше и много хубави черти. Той беше щедър, всякога когато искаха някаква услуга от него беше готов да услужи. Обичаше науката, четеше много, беше интелигентен. Аз съм имала много и прекрасни разговори с него по най-различни въпроси. Имаше нещо и меко в него.
към текста >>

95. 20.Щом останах на работа при Учителя

Тогава не съм могла да постъпя така и аз, нещо ми е липсвало както в разбирането, така и в приложението.
" Той ми отговори: „Върви, където искаш и прави каквото искаш". Отговорих му: „Жесток човек си ти Любомире! " Обърнах гърба си към него и го оставих. Сега разбирам, че съм изисквала добро отношение и добро поведение от него и не съм могла да го оставя свободен, да постъпва както той може. Когато е бил затворен за мене е трябвало нищо да не питам, но да си изляза и да кажа: „Понеже си зает, друг път ще дойда". Тогава не съм могла да постъпя така и аз, нещо ми е липсвало както в разбирането, така и в приложението. Ако ние с обичта си един към друг чакаме да постъпят към нас така, както на нас е приятно и желано, ние изискваме, ограничаваме и не даваме свобода. Висшата обич дава свобода и нищо не иска. Момичетата, които идваха при него се интересуваха и от учението. Повечето от тях идваха на беседи, дори и на школата са идвали. Понеже се отнасях внимателно с тях, някои от тях се приближиха към мене и бяха с приятелски чувства.
към текста >>

96. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Липсва почитание, и пак си мисля, няма с кого и Той да си продума няколко думи.
А очите ти бяха тъй светли, както рядко са били по-рано. Бог да те пази, на Него се надявам и уповавам. Тук не е особенно студено, макар, че вчера валя дъжд, днес имаше слънце, но сега са го позакрили облаците. Но нямаше турозукана и посрещане, гимнастики. Вчера когато идваше Учителят всички тъй бяха заети със своите си работи да си построяват палатки, та никой и не обърна внимание. Липсва почитание, и пак си мисля, няма с кого и Той да си продума няколко думи. Всички само блеят. Завчера, изброяват, изброяват имената, на които ще бъдат в автомобила и най-после притурят и Учителя. Просто жал ми стана, а Той, Най-големият, Най-тих, мълчи си, а те героите се разпореждат. И сега пазарим по 2 лв. на килограм за превоз от Дупница дотук.
към текста >>

97. VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Някога липсваха средства, може и други причини да е имало.
VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ Беседите, които се държаха по време на съборите се печатаха наскоро след това. Но печатането на Школните лекции и на неделните беседи се бавеше. Някога липсваха средства, може и други причини да е имало. Спомням си, че издаването на лекциите на Младежкия клас се беше забавило дълго време по липса на средства и Паша беше устроила томбола, за да може да отпечати една годишнина. Въпросът за печатането на беседите се разреши по-късно 1936 год. През тази година през ноември Учителят даде една задача. Нарекохме я „Задача за левчето". Учителят каза: „Всеки, който иска да изпълни задачата, всеки ден да отделя по един лев, който ще пуска в една касичка и да каже: „Както аз давам този лев, така всеки един да отдели по един лев за Господа".
към текста >>

98. IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Неговата обхода не Му позволяваше да слезе до нашето неразбиране, а ни остави да се учим от опитностите, които ни липсваха.
Учителят беше същество, което абсолютно спазваше свободата на другите. Дори не се намесваше, когато грешим, защото казваше, че човек греши, когато няма опитност. Ако има опитност, не греши. Но казваше също: „Грешките трябва да се изправят! " Учителят имаше висока обхода към нас, като разумни същества. Неговата обхода не Му позволяваше да слезе до нашето неразбиране, а ни остави да се учим от опитностите, които ни липсваха. Учителят не можеше да слезе по-ниско от своите изказвания. Неговият висок морал не Му позволяваше. Учениците трябваше да изпълнят това, което Учителят казваше. Трябваше да има послушание, а послушанието произтича от любовта, която учениците имат към Учителя. Когато каже Учителят да се направи нещо, учениците трябва да го направят и без да разбират защо трябва да го направят.
към текста >>

Липсва ни вътрешен огън и стремеж към Доброто.
Нужно ни е непрекъснато будно съзнание, за да не се връщаме и да повтаряме погрешките, които хиляди пъти сме правили. Будното съзнание никой няма да ни го даде наготово. Всеки сам трябва да го изработи в себе си, за да му стане необходимост. Кое ни пречи? - Мързелът. Липсва ни вътрешен огън и стремеж към Доброто. Ние още не сме се научили да мислим правилно. За да не се отпущаме Учителят казваше: „Да бъдем безпощадни към себе си". Тъкмо сега е необходимо да бъдем безпощадни към себе си. Към кое в себе си? Към онова себе, което не иска още да слуша и да служи на висшето.
към текста >>

99. IV. КАК ДЕЙСТВУВАТ ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО И НА РАЗРУШЕНИЕТО

Бележки на Редакторът:

Липсват засега още 17 цели годишнини и 3-те половинки.
Млад.кл.-7 годишн. Утринни-1942-43 Неделни-1932-33 Неделни-1933-34 Неделни-1940-41 Общ кл.-1936-37 Общ кл.-1940-41 Общ кл.-1941-42 Утринни-1933-34 Утринни-1940-41 Млад.кл.-1941-42 Общ клас-1938-39 Общ клас-1933-34 едната половина Общ клас-1937-38 Общклас-1939-40 Общ клас-1934-35 едната половина Млад.кл.-1935-36 Млад. кл. 1936-37 само 10 беседи 1. Готови и предадени: 9 цели годишнини и 3 половинки. 2. Не са готови още 13 годишнини, но са налице. 3. Липсват засега още 17 цели годишнини и 3-те половинки. Или: още предстои да се изработват общо 30 годишнини. Забележка на Редактора: Това е списъка на преработеното и изменено Слово на Учителя Дънов, направени от Лалка Кръстева. ЗА ИЗДИРВАНЕ И ИЗРАБОТВАНЕ /по години/ От 7.XII.1930 г. до 22.IX.1931 - неделни От 22.1Х.1931Г. до 25.IX.1932- неделни 1933-34 - Младежки клас 1933-34 - Общ клас /от 17.1.34 до 24.IX.34/ 1934-35 - Младежки клас 1934-35 - Общ клас /от 22.IX.34 до 22.ll.35/ 1935-36 - Неделни 1935-36 - Общ клас 1936-37 - Неделни 1936-37 - Младежки клас /От 19.11.37 до 22.IX.37/ 1937-38 - Неделни 1937-38 - Младежки клас 1938-39 - Неделни 1938-39-Утринни 1939-40 - Утринни 1939-40 - Младежки клас 1940-41 - Младежки клас 1941-42-Утринни 1942-43 - Общ клас 1942-43 - Младежки клас Или ОБЩО: 6 годишнини Неделни 7 годишнини Младежки 4 годишнини Общ клас 3 годишнини Утринни Забележка на Редактора: Това е списъка по онези годишнини, които са трябвало да бъдат издирени, да се изработят и така да се промени Словото на Учителя Дънов.
към текста >>

100. XII. КАКВО Е ОБЩОТО ВПЕЧАТЛЕНИЕ?

Вергилий Кръстев