Търсене в текстове за 'Лилаво'

И от мочурища тръстика, край друмища трънак със жълтите изсъхнали бодили, лилаво бленно-биле, сънливите подбели, широколистий лапад и трънестия глог, привдигат се и тръгват и вървят .

И от мочурища тръстика, край друмища трънак със жълтите изсъхнали бодили, лилаво бленно-биле, сънливите подбели, широколистий лапад и трънестия глог, привдигат се и тръгват и вървят .
. . А тия се влекат, прозрачната мъгла на юлски ден ги скрила, и като сенки влекат се към голямата могила . . . А подир тях лепени из пясъчните насипи се дигат, из синорите белият равнец, зад плетищата люляката дива, камъша зашумя в котловината и, корени от тинята изтръгнал, със тях ведно отива . . . И от мочурища тръстика, край друмища трънак със жълтите изсъхнали бодили, лилаво бленно-биле, сънливите подбели, широколистий лапад и трънестия глог, привдигат се и тръгват и вървят . . . Със меките си листи зашумоля редицата върби и в тихи и непримирими жалби се влачи подир тях . . . А целите полета със жита откъсват се от майката-земя, като гигантски зидове застават и се възйемат и растат и плават във тоз велик разплакан час! А Ти, о Боже, а Ти, Безсмъртни, с венец от блясъци обвит, седиш на своя недостъпен трон между звездите, опрел глава на златен триъгълник, с трирамен кръст във своите нозе, пресипваш звезден прах във пясъчний часовник и в нашта юдол не поглеждаш даже!
към текста >>