Търсене в текстове за 'Лилаво'

Като се показа Слънцето, виждаше се цялото му кълбо, първо оранжево, после се измени в багрено и след това се мени ту в светло оранжево, ту лилаво, докато към 9 часа изгря ясно и гря чак до вечерта, но само че беше ветровито.

Като се показа Слънцето, виждаше се цялото му кълбо, първо оранжево, после се измени в багрено и след това се мени ту в светло оранжево, ту лилаво, докато към 9 часа изгря ясно и гря чак до вечерта, но само че беше ветровито.
7 август, петък Времето днес: при изгрева на Слънцето мъгла. Като се показа Слънцето, виждаше се цялото му кълбо, първо оранжево, после се измени в багрено и след това се мени ту в светло оранжево, ту лилаво, докато към 9 часа изгря ясно и гря чак до вечерта, но само че беше ветровито. Омарливо като нещо нито облачно, нито ясно, но Слънцето грее все добре. В 5 часа сутринта - съзерцание. Сега пак старите мъже и жени влязоха за по 10 минути в салона, а тазгодишните членове и гостите останаха вън, заобиколили зданието. Като излязоха старите, заместиха ги първите. В 10 часа Учителят държа на отворено беседа пред всички на двора на Бостанджиевата колиба, дето присъствуваха и стари, и нови членове на Веригата и всички мъже и жени.
към текста >>

Синьо, розово и лилаво се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема.

Синьо, розово и лилаво се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема.
Но къшей хляб, придобрява тия горди пазачи и те с радостно скимтене навеждат глави пред нас. Кротко звънят овците с медните си хлопки, изразявайки своето безгрижие. След тях остават валма по трънаците и миризма от непрана вълна. Виметата им са издути - сега е най-хубавото и обилно мляко. Долината вече се къпе от обилните слънчеви лъчи, сякаш помилвана от небесния лазур. Синьо, розово и лилаво се преливат на вълни върху града, сякаш му се радват, искат да обкичат главата му с пролетна диадема. Ел Шедар гъмжи от хора. Там ни чака нашето огнище, нашата почивка и приятна закуска. Учителят ни срещна с усмивка. Каза ни, че най-много сме закъснели от всички... Преобличаме се, лежим на припек. Но към 10 ч.
към текста >>

Едно нежно лилаво небе блести през тези първи дни на октомври, когато слънцето е още разточително и младите хора, както и децата бързат към училищните сгради.

Едно нежно лилаво небе блести през тези първи дни на октомври, когато слънцето е още разточително и младите хора, както и децата бързат към училищните сгради.
18. БЕЛИЯТ ПЛИК Има случаи из Неговия живот, които човек не знае как да разкаже, как да ги предаде без да отнеме нищо от аромата и красотата на оная неповторимост, пристъпила прага на нашата Земя. Всичко е живо, богато, осезаемо; образите са реални, стъпили на земята, която може да се вземе като чудесна рампа на рядката картина. Едно нежно лилаво небе блести през тези първи дни на октомври, когато слънцето е още разточително и младите хора, както и децата бързат към училищните сгради. Да всичко е премного тихо, красиво, спокойно. На Изгрева тази хубост и тишина се чувствува като богато разляла се слънчева река - животът е хубав и си тананика своята песничка, птиците отлитат на юг, градините претоварени от плод чакат да бъдат обрани. В тая пред есенна нежност Изгревът е чист и спокоен и премного светъл. Атмосферата е рядка и радостта - тиха и беззвучна. И ето, всред всичката тази красота и великолепие студентът по музика Наско се чувствува нещастен.
към текста >>

Най-много през тези ранни часове на утрото, когато от изток първите лъчи на зората стигаха до прозорците и заливаха салона с меката и разкошна лилаво морава багра, с тая неповторима красота на прииждащия ден, тоя миг на сменящи се светлини, останаха да сияят в нашите спомени за тия утринни часове като незабравимо преживяване.

Най-много през тези ранни часове на утрото, когато от изток първите лъчи на зората стигаха до прозорците и заливаха салона с меката и разкошна лилаво морава багра, с тая неповторима красота на прииждащия ден, тоя миг на сменящи се светлини, останаха да сияят в нашите спомени за тия утринни часове като незабравимо преживяване.
Рядко явление с огромно историческо значение и с дълбок духовен облик, на който също сега няма да се спираме - бъдещето ще каже своята дума. Ние съзнателно се ограничаваме да вплетем в нашите замисли всичко онова до което историкът нямаше никога да се домогне, но което представлява от себе си живия колорит на един богат и сложен живот, разпрострял се като кедър над Изгрева, живот в който сме участвували живо и ние като ученици или слушатели, жадно поглъщайки Словото. Двата класа през седмицата - Общия и Младежкия ни събираха два пъти седмично. Колко различна и специфична беше материята и постройката на лекцията за единия и за другия клас! Щедро се разгръщаше пред умовете на едните и другите, за да задоволи духовните потребности на едните, и интелектуалния глад на другите. Най-много през тези ранни часове на утрото, когато от изток първите лъчи на зората стигаха до прозорците и заливаха салона с меката и разкошна лилаво морава багра, с тая неповторима красота на прииждащия ден, тоя миг на сменящи се светлини, останаха да сияят в нашите спомени за тия утринни часове като незабравимо преживяване. Да, най-вече тогава големият салон се превръщаше на огромен университет, събрал в своите многото аудитории много студенти с различно научно звание, с различни духовни интереси и нужди сега само да уталожат своя глад и да получат просветление за своите проблеми. Бяхме много и бяхме различни, изпълвахме салона и не само слушахме, не само мислехме и съзерцавахме, а бивахме и напрегнати до висша степен. Тук работеха колкото души, толкова и умове. Тук човешката мисъл сякаш добиваше не само своята плътност, но и своята динамичност, стигаше се до там да се материализира сякаш и се получи искра. Една факла гореше и всеки смирено се навеждаше да запали своята; едно слънце лъчеизпускане и всеки бързаше да улови един лъч.
към текста >>