НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
57
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОКУЛТИЗМА - В.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Западните окултисти изследваха подробно древния свят, описаха много области от невидимата част на вселената, но те не успяха да приложат окултните истини за подобрение на живота.
2.
ЕЗИКЪТ НА ПРИРОДАТА - Г.Р.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Окултизъм произлиза от латинската дума occultus, което значи скрит, таен.
– Безспорно има и то повече от колкото сме свикнали да предполагаме.
В развитието на общата човешка мисъл, особено от миналия век насам, са се очертали главно две направления – материализъм и идеализъм.
И един от най-трудните моменти за днешната философия е тоя, че не можейки да бъде съгласна с изводите на материализма (особено при обяснението душевния живот на човека) не може и да посочи опитен път за проверка на метафизическите твърдения.
Без да оспорва това, което науката е установила, той прави редица твърдения за онова, което тепърва ще трябва да бъде установено.
Но общопризнато е, че тия 5 сетива не могат да обхванат цялата действителност.
И окултизмът твърди, че у човека има в латентно състояние и други сетива, които ако се развият, той ще може да схване това, което не може да се схване с обикновените 5 сетива.
За окултизма и морала може да говорим другаде.
Тук ще кажем, че „съвършенството на човека“ в окултния смисъл предполага един строг вътрешен морал и една строга вътрешна дисциплина, които включват в себе си някои от сегашните нравствени понятия.
Окултизмът предполага едно висше нравствено съвършенство, което съпоставено с днешната действителност, може да се стори само като далечен идеал.
3.
ЗА СВОБОДАТА - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И преди човек да перне и унищожи с нехайна ръка пъстрата мушица, която е кацнала, на неговата книга – някой бележит трактат по философия или някоя „система на етиката” – нека отдели няколко мига поне да разгледа крилцата на тази мушица, прозирани от светлината, нейните дивно устроени очи и пъргави крачка.
И бих казал, че тази неканена мушица ни е дошла на гости, може би да ни припомни,че природата е върховно разумна.
Ето, на дрехата ти кацва едно крилато семенце.
Па и няма нищо чудно в разчитане на белезите – нали когато видим нейде изровено корито знаем, че вода е текла?
Достатъчно е да наблюдаваме как тя бразди бръчка подир бръчка по човешкото лице от млада възраст до старини.
Защо е наедряла?
Както в тия плаки и в ириса се отразяват трептенията на светлината на нашето съзнание.
Запример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, първом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния.
Ала онези, които виждат по-широко и по-дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот.
Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъка на сърцето.
Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност.
И както проницателното око на математиката схваща вътрешния динамизъм на физичните процеси и ни дава едно по-друго откровение за света от това на сетивата, така и законът на съответствията, който се покои на окултната хармония за числата, ни дава едно по-пълно и по-дълбоко откровение за вселената.
В неговата светлина всичко оживява и започва да говори – и отвесните бръчки между очите на онова чело и сключените електрически настръхнали вежди на оня човек и опърничавата коса на другия и мекият, пластичен поглед на този.
Лицето с всичките си линии и ъгли се превръща в жива геометрия и числата ни разкриват съотношения, които сами за себе си говорят...
Те са били някога едри клонести дървета, които сега са изчезнали, ала семената им са се опазили и днес никнат тук-там в разработената почва на нечии мозъци.
4.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА МУЗИКАТА ВЪРХУ ЧОВЕКА - К.И.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Свободата е най-силно желана от човешката душа, защото наистина душата на човека най-добре познава свободата.
Но въпреки това, днес царува ограничение, властвува насилие на човек върху човека, шири се мизерията във всички области на живота и няма свобода.
Над главите на измъченото човечество тежнее страхотната фигура на мъстта и недоволството и всички изнемогват под тях.
Една от главните, ако не и единствените причини, това е лошото разбиране на свободата.
Това са само желания на нашата нисша природа, това е проява на нашия егоизъм.
Свободата, изградена със средствата на силата, е тъкмо противоположна на онова, което е истинската свобода.
Затова днес, когато доброто, благото се изграждат върху основата на чуждите страдания, смело може да се каже, че няма свободни хора, че на земята живеят само роби.
Ничие око не се стреми да се издигне над хаоса на собствените си заблуди, да подири образец от хармоничния живот на природата и да построи своя живот, съгласно ритъма на общото мирово сърце.
Ничия ръка не се отказва от насилието върху своя брат, а после всички в глас роптаем от живота и светът ни се вижда твърде зле устроен, когато това насилие се върне върху самите нас.
Със средствата на грубата сила човекът днес премахва злото, със същата тая сила той изгражда своето благо и с това не усеща как поставя основанието на едно бъдно зло, което чака да се разрази, защото никога плодовете на насилието не са били повече, от едно ново насилие.
Никога злото не е родило добро и този велик закон в живота си остава все така ясен, неотменен, въпреки че всички бягат, заобикалят неговата страшна фигура, боейки се от собствените си дела, оправдавайки своите собствени методи.
Това е кривото разбиране на великото слово свобода и докато живеем в отровата на тая заблуда, все ще тегне над нас неправдата, все ще градим новото и все ще падаме под развалините на собствените си дела, а, летописите ще записват тия заблуждения на човечеството, ще се образуват големи томове книги, които ще носят името история.
Така са записани в тия големи книги всички човешки падения и когато някой пожелае да заживее живот, какъвто изисква неговата съвест и душа, все ще се намери авторитет на новото време да му каже: „Защо се отклоняваш от естествения развой на нещата?
Да си принуден да повтаряш грешките на миналите векове, да си принуден да тънеш във влажната и сурова тъмница на човешкия егоизъм, заради създадената традиция на миналите дни, това не е новото в живота, а това са новите затвори за човешката душа.
Няма благо днес на света, няма добруване, няма свобода, в основата на която да не лежи измъченият стон на оногова, от когото тя е отнета, защото днес само силата, само ударът създават свободата.
Кой знае тихата пламтяща радост, заради малкото добро, което можем да направим?
това е един желан мъничък момент, който преобръща резултантната на целия ни живот.
Тогава оня мрачен кораб, който плава запокитен в бурните вълни на океана, ще почувствува крепката ръка на един кормчия, която ще го напътва сигурно и смело, а над висинето на неговия дълъг път, не ще се вият облаците на тъмна буря, а кротко ще трептят милионите звездици на ведро небе.
Тогава ще се зазори едва в твоя живот, тогава ще се покаже светлината и на желаната свобода.
Оня, който е разбрал свободата, който е разбрал величието и силата на доброто в живота, когато срещне окаян друмник да се лута в мрачината на своето незнание, натоварен с тежкото тегло на лъжливото великолепие, не ще го отмине или с удар отстрани, а ще го хване кротко за ръка и ще му каже:
Кому са потребни златото и накитите на миналото време?
Облечи чистата, бяла риза на честен труженик и иди та се приближи при своите.
С тях ще вдигнеш своята окаяна сестра от тинята на изминалата черна нощ, ще стискаш ралото на твоята нива, ще сочиш лазура на чистото небе, където свободни птички летят, отнасяйки във висинето своята волна песен...
Кому са желани воплите на робството, когато има други слова, друга песен – песента на свободата.
5.
ОСНОВНАТА ПРОЯВА НА ЖИВОТА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нервът, който управлява гласните връзки, има едно много широко поле на проява.
С други думи казано, той е в тясна връзка с проявите на живота и процесите на дихателната, кръвоносната и храносмилателната система.
Затова и едно слухово възприятие, повтарящо се много пъти, поражда у човека стремежа да го възпроизведе като звук със собствения си глас.
С това се обяснява и подражателния характер на първоначалната музика, която се състои изключително от звукоподражателни ефекти; тя е имитирала крясъците или еднообразните звуци, които издават птиците, воя и шума на вятъра, плясъка на морските вълни или ударите на дъждовните капки.
Блуждаещият нерв (nervus vagus) според физиологията има две главни функции.
От страна на белите дробове, сърцето, кръвоносните съдове, стомаха и червата той предава впечатления на главния мозък, дето се изработват представите, чувствата, усетите за болка или добро разположение.
Той разнася импулсите на чувствата и мислите обратно към всички ония области, с които е свързан; провожда вълненията, вътрешното настроение и с това пък въздействува на развиващите се в тия области процеси.
Като се има сега пред вид и обстоятелството, че nervus vagus е в тясна, рефлекторна връзка със слуховия нерв, става вече ясно как музиката, която схващаме като слухови възприятия, иде по чисто физиологически път в отношение с емоционалната и умствената природа на човека и го кара срещу дадена композиция на музикални тонове и тонови съчетания да реагира с чувства или мисли, дори и с волеви прояви, които прояви се обуславят изключително от силно напрегнато чувство или назряла мисъл.
Със своя основен елемент, ритмуса, тя се налага, тъй да се каже, на нервния живот в човека и го принуждава да пулсира в хармония с него.
А благодарение изтъкнатата особеност в нервното устройство, респ.
това на nervus vagus и благодарение на неговата връзка със слуховия нерв, става ясно, как едно обикновено слухово възприятие, причинено от трептения на материални частици, по чисто механически път иде в съприкосновение с областта на отвлечените прояви в човека, каквито са чувствата и мислите.
Често пъти това първо чувство и тая първа мисъл се раждат по силата на асоциацията.
И всички тия, наново възкръснали елементи на минали изживявания, сега отново се комбинират, дават нови съчетания, раждат нови усети, обуславят нови наслади, насочват мисълта по нови направления.
Дивакът или един ниско културен човек в никой случай не би разбрал нищо от една Бетховенова симфония, понеже нему не са познати ония мъчителни състояния на търсене на истината, за него не съществуват тънките усети на устремено домогване за разрешаване на проблеми, които той нито подозира, нито може да схване; той не познава чувството на Правда и в него не говори висшия глас на самопожертвуване за благото на ближния.
И той би се сепнал само при едно fortisimo и то, само за да обърне внимание на тъпаните и кастанетите или на духовите инструменти, които насила му се налагат със своите трескави удари, но и срещу тях не реагира, освен с едно учудване или недоумение.
Но въпреки всичката относителност при разбирането на едно музикално произведение, въпреки субективизма, който се влага при неговото тълкувание, все пак в музиката има нещо.
Една величествена симфония, написана в мажорна тоналност и в темпо maestoso не може да не буди във всички слушатели чувство на възторг и да не засегне в тях самочувствието и самоувереността, макар тия реакции в различните натури да бъдат различни по сила и нюанси.
И там именно е цената на музикалните произведения, че те дават рамките на проявата, определят фона, на който трябва да се разиграят, сцените, различни при отделните слушатели, но всички еднакви по своята развръзка; те определят насоката и характера на чувствата, които ще се събудят и на евентуалните мисли, които биха могли да виреят при средата, която им се предлага.
И тогава истинската музика е действително свалена, както казват някои, от света на ангелите, дето тя им служи за говор, когато буди в човека висши, благородни чувства и пориви, оформя в него високи и чисти стремежи и дава условия да се зародят и развият велики и гениални мисли, целящи още по-велики и благородни постижения.
класици е такава.
Тя събужда у слушателите наистина благородни чувства и им дава възможност да изживеят наистина светли моменти, когато грубото, низшето в човека замлъкне, а заговорва висшето.
И онова, за което има да се благодари на великите музиканти е, че те са откъснали от себе си най-ценното, най-възвишеното и благородното и във формата на музика са го предложили в дар на бедното човечество, за да го подтикнат в неговия интелектуален и морален развой.
6.
ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Там звучи песента на звездите, гласът на числата и хармонията на сферите".
„...и най-благородното растение трябва да преобърне своите дървени неподвижни клетки в месо и нерви, за да може да чувствува и се движи, както чувствуват и се движат животните".
„Сила и живот" 142 стр.
Философите имат особено схващане за него, химиците го търсят в елементите на материята, физиците в силите, биолозите в живата молекула, черквата в небесата и пр.
А ние хората, които още живеем, които сме само част от живота, желаем да проучим целия живот.
Ние желаем да подчертаем с научни данни възренията за живота, набелязани много още в древността, а подържани и до днес от Великите Учители на човечеството.
Изучаванията на небесните светила и безкрайно малките организми доведоха до заключение, че животът в безкрайно голямото и в безкрайно малкото е подобен.
Даже континенти като Атлантида, Лемурия отдавна вече са погребани под студените води на океаните.
Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето.
Нашата земя, пък и други планети, се приближават бавно, незабелязано към него и един ден сблъскването е неминуемо.
И отново ще се откъснат пръстени, отново ще се създадат планети, пак охлаждане, пак условия за живот.
Ето проблема, който е бил, е и ще бъде вечната загадка за малките ония същества, твърди своенравни, кацнали на една прашинка във вселената, които твърде много желаят да знаят, даже повече отколкото е нужно и които се наричат хора.
Детето се ражда, малко, хилаво същество, страшно, плачливо и ужасно лакомо!
Разкъсаха влакно по влакно човешкото тяло, търсиха дълго и упорито, но освен влакна и клетки, нищо друго не намериха.
Фламарион и проф.
На много скакалци били извадени всичките вътрешности, като запазили само кожата, главата, крилете и крачката и при все това скакалците дълго живели, продължавайки да правят своите скокове.
– Животът е в главата!
– извикал тогава един от препараторите – какви здрави глави!
Тогава на други скакалци били отрязани главите.
„Изглеждаше, пише Фламарион, че жертвите на тази важна операция не забелязваха това и продължаваха да скачат.
Даже самите глави продължаваха да мърдат пипалцата и челюстите си".
Някои от тия обезглавени насекоми живели около петнадесет дни.
Д-р Манжо е направил всевъзможни операции, като на едни махвал само главата, на други главата и шията, на трети, шията и едно членче и пр.
Такова сърце стояло в лед няколко дни и след това поставено в специален апарат (на Лангендорф), дето в аортата се пъхва стъклена тръба, съединена със стъкленица, пълна с течността на Лок (съставена от слаб разтвор от готварска сол, сода, калиев хлорид и захар и наситен тоя разтвор с кислород) при температура, равна на вътрешната телесна температура, почва да се храни от този разтвор и след известно време почва да пулсира с ритъм, който бавно се засилва, докато стигне нормалното биене на здраво сърце.
Ако съпоставим всички тия факти с фактите, когато човек умира при най-слабо нараняване на сърцето или при удар в мозъка, или стомаха, черния дроб или, най-после, когато боднем с върха на иглата само центъра на дишането в продълговатия мозък, нам става ясно, като че животът е „разлят" във всички органи поотделно и в цялото тяло изобщо.
Оказа се, че всяка клетка се състои от ядро и протоплазма, но нито ядрото може да съществува без протоплазма, нито протоплазмата без ядро.
Ядрото обгръща размножителните процеси и наследствените признаци, а протоплазмата – хранене, движение и чувствителност.
Ядрото и протоплазмата, обаче, са образувани от една основна материя, намираща се в колоидно състояние, която химиците нарекоха белтък или албумин.
Химическият анализ на тоя белтък показа, че неговата молекула е грамадна, съставена от няколкостотин атома (около 93 атома въглерод, 54 азот, 21 кислород и 186 водород) и че молекулното тегло достига няколко хиляди.
Установи се, че тая огромна молекула е съставена от по прости тела, наречени аминокиселини.
Даже се узна, как те се свързват помежду си в молекулата.
Успяха да свържат две аминокиселини, после три, четири, пет... И може би малко оставаше да се стигне до живата молекула, но оказа се, че колкото повече аминокиселини се свързват, толкова повече връзката между тях отслабва.
Успяха да свържат 18 аминокиселини, деветнадесетата, обаче, не искаше да се свърже до първите осемнадесети А в живата молекула тия киселини наброяват над сто и то тъй здраво свързани!
В тия аминокиселини елементите са главно четири: въглерод, водород, кислород и азот.
Те са най-простите елементарни тела, съставени от еднакви атоми.
Такива елементарни тела според таблицата на Менделеев съществуват около 80.
По-нататъшните изследвания на атомите установиха, че и те са сложни тела, съставени от една група положително наелектризирана маса, около която се движат по-малки частици отрицателно наелектризирани, различни по брой за различните атоми, наречени електрони.
Също както планетите около слънцето!
Тя е, тъй да се каже, не материална маса, а една кондензирана електромагнитна енергия, която дава свойства на масата поради шеметната бързина, с която се движи електронът, още повече, като се знае, че бързината винаги увеличава ефекта на живата сила.
Ако увеличим числото на трептенията, ще чуем цялата гама, или по-точно още, ще чуем звуците на всички гами.
Физиците намират, че тук е областта на електричните вълни, които добре се схващат от апаратите на безжичния телеграф, т.е.
Изобщо, тая област до 34 милиарда трептения спада към електричеството.
А между 34 милиарда и 35 трилиона спадат вълните на една съвсем неизвестна област.
Оттатък моравия цвят се намира химическата енергия, която се схваща от фотографическата пластинка.
Това са трептения около един квадрилион Над тая област един огромен интервал от трептения остава неизвестен засега.
Самите клетки имат свои вътрешни протоплазмени движения от една страна и външни движения на целокупния организъм – от друга.
ако в разтвор от сяра поставим пирамидни кристалчета пак от сяра, цялата разтворена маса изкристализира изключително в пирамиди; ако поставим пък призми – изкристализира изключително в призми.
Взеха хлороформена капка във вода (тя наподобява амебата) и я поставиха в контакт с едно стъклено влакно, намазано с шелак.
Веднага влакното се поема по същия начин от капката, както амебата поема храната си и когато шелакът се разтвори в хлороформа, оголеното стъклено влакно бива изхвърлено по същия начин, както една амеба изхвърля целулозната покривка на погълнатото и изсмукано водорасло.
Разбира се, че тия атоми и молекули от „неорганизирания мир" докато стигнат до клетката претърпяват цял ред нови движения, които обуславят тяхното метаморфозиране в пригодна за едноклетъчните организми форма.
Със следващия пример аз желая да очертая една от възможностите за едно такова движение.
Но при известни ерупции тази маса излиза на повърхността и образува планинските скали.
И би могъл да обвини човек природата в неразумност, защото едни атоми тя е свързала в диамант, други в скали, трети в растения и т.н.
Касае се за дневните и вечерните температурни разлики в планините, които дават разпукване на скалите; на второ място влагата, която замръзва в тия пукнатини през есенните и зимни дни, също така спомага за рушене на скалите.
По тоя начин високите планини се снишават, а грамадните скали се обръщат на пясък и прах.
По отношение на съединенията аз ще приведа за пример процентното съдържание на ръжената слама.
Това е една обширна област, за която тук може да се спомене и за която би могло в друга статия да се каже нещо повече.
Това обуславя и детайлното различие на формите.
В характера и психологичния им живот, съществуват по-слаби различия, отколкото по отношение на чувствения им живот.
Едни племена се оказват силно кръвожадни, други по-слабо, трети земеделци и отлични вегетарианци; едни коварни и зли, други добродушни и наивни като .деца.
Но подобно съзнание предполага в основата си, разбира се, един по-силно развит ум и едни по-благородни чувства, отколкото у един посредствен индивид.
Целесъобразността на всяка форма показва разумността, легнала в основата на това мирово движение.
Но щом настъпят неблагоприятни условия за техния живот напр.
суша, те се инцистират в една хитинена капсулка, за да запазят протоплазмата си от прекомерно изпарение и като прашинки се носят из въздуха, докато отново попаднат във влажна среда, дето циста се разпуква и амебата излиза и отново заплува свободно.
Но ето че има други пак едноклетъчни организми, които се характеризират с определена форма (поради кутикулата, с която са обвити).
Понеже псевдоподи няма, природата е създала ресни около устата с много целесъобразна служба.
Но ако биха се трупали все нови и нови индивиди, то би се образувала една грамадна колония, чието изхранване би се значително затруднило.
И като плава по такъв начин медузата известно време, тя се прикрепя към някой предмет дето чрез пъпкуване пак образува колония.
Те координират своите движения по такъв начин, че като се свиват и разпущат, движат цялата колония в известна посока.
След това следват индивиди, играещи ролята на уста, други на пипала, трети на стомах и т.н.
Изобщо тая разумна класификация на труда се продължава в още по-усилен темп у сухоземните животни и дори до човека.
Всичко е предвидено, като се вземе от космите на главата до хотмоните на ендокринните жлези.
При това, наравно със строгата планомерност в разпределение на труда, съществува и строга причинна връзка между функциите на отделните органи и пълна хармония в отправленията на целокупния живот.
Астрономите казват за небето, че и там съществувал такъв мир на една дивна хармония, дето силите така се съпоставят между планетите, слънцата и съзвездията, че човек се замайва от оная разумност, която движи тия мирове в една вечна хармония на сили и движения.
Смъртта на небесните тела ние наричаме катастрофи.
Законите на това вечно движение, изградени в едно стремление към усъвършенствуване, определят мировата разумност, легнала в основата на всяко движение.
Пред погледа на знаещия по пътя на енергиите и вечните техни трансформации, протича една искра от съзнание, която минавайки през хилядите форми на елементарните материални субстанции, през формите на кристалите, растенията, животните, чак до човека и навлизайки във все по-гъста и по-гъста материя, дето инертността се увеличава и като последица от тия огромни напрежения искрата увеличава своята енергия, пламва отначало както малко пламъче, което все повече и повече расте, изпущайки нови искри от себе си, се стреми към пламъка на свръхчовеците, чиято светлина огрява пътя на човечеството.
А отделните пламъци на тия свръхчовеци се сливат във вечния пламък на мировото съзнание, от което се късат нови искри, които сеячът на битието хвърля по пътя на това вечно, разумно движение, което ние наричаме живот.
7.
ИМПРЕСИЯ - Едидия
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всяко цвете е символ на душа, която се е родила.
А най-редки са цветята, които не всеки крак може да стъпче, и всяка ръка да откъсне – ония, които растат по най-високите планински върхове, ония, които лете милват само слънчевите лъчи, а зиме, топлят само красивите снежинки.
Той расте по-най-високите планински върхове, защото обича само слънцето и звездите.
И много от ония, които са пожелавали да се кичат с Еделвайс, са изгубвали живота си, защото Еделвайсът е звезда, а звездите лесно се не стигат.
Дано тоя път слънцето огрее всичките върхове (на не много високите български планини) и ги окичи с разкошни венци от Еделвайс.
Що, от тъмнината ли се плашиш?
Аз те държа за ръка и макар, че светилника започва да мъждее от суровата влага, ще пазя неговата светлинка.
Ти се вайкаш и се плашиш, че там долу те очаква смърт?
Само – недей се вайка и недей плака.
Ти се оплакваш, че светлината едва блещука, че ту блесне, ту изчезне, а?
Видиш ли защо ти беше пламъчето на моя светилник?
Видиш ли защо ти беше макар и бледен, пламъка на моя светилник?
То са крилата на радостта.
8.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА” – Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи.
Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци.
Понякога отпущам веслата и оставям лодката да се подеме в тия потоци.
Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни.
И той безуморно работи както малката пчела.
А лодката се носи далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан бряг на родна страна...
Шелла!
9.
Списанието
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Силата можем да измерим.
Онова, което ние познаваме като сила, можем да го подведем под законите на математиката.
И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това.
Множат числото на хората, множат числото на парите и всички други средства на силата.
В тоя свой стремеж те жертвуват правата, жертвуват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва.
Всичките вражди, всичките жестокости свирепствували в историята на човечеството, са плод на стесненото, конечно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.
Гордостта на силата винаги иде ще ни препятствува да открием истинския смисъл на нашия живот.
Тя не ще ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.
Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем що е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който запира нейния ход.
Тогава нам ще стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение.
Тогава ще проумеем, защо човеците и до днешен ден замислят и строят кулата на Вавилон.
Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт.
Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата.
10.
ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Под влиянието на бързия развой на естествознанието и техниката, в миналия век се създаде едно схващане за света, което бързо се популяризира и владее в много среди и до днес.
Светът е произлязъл тъй, както ни описва това Кант-Лапласовата теория.
От ядрата се откъсват планети, оформят се постепенно и продължават своето въртене около централното ядро, което се превръща в слънце.
Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме.
Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета.
Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек.
Тия факти ни навеждат и на въпроса, който вече мнозина негласно си задават.
Възможно ли е днес, да се създаде един нов духовен мироглед, свободен от всякакъв догматизъм, мироглед, който без да влиза в противоречие с опитното изследване, може да задоволи духовните потреби на съвременния човек И виждаме, че едни се опитват да примирят религията с науката по чисто рационален път, други да възлагат надежди на прокламираната от френския философ Бергсон интуиция, която щяла да одухотвори интелектуализирания живот и пр.
То е започнало не от познатия нам древен изток, а от изчезналите сега континенти Лемурия и Атлантида, за някогашното съществуване на които има вече и много веществени доказателства.
Културите на египтяни, перси, индуси не само, че не са били примитивни, но крият и величие, което се дължи на наследения опит от лемури и атланти.
Според окултната наука възникването и изчезването на културите се ръководи от висши разумни сили и става по строго предначертан план.
Защото всъщност тия истини, въпреки хорското незнание, никога не са преставали да бъдат в сила.
И захваща вече да се оказва, че човешката душа не е само сбор от абстракции, но че чувства, мисли, желанията са живи сили, които неспирно градят душевното битие на човека и могат при определени условия да се изучават непосредствено върху тяхното поле на проява.
11.
ВЛИЯНИЕТО НА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА - Д.Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И ако така го обичат и желаят за себе си, чудно е защо тъй евтино ценят чуждия.
Досаждала му!
Вярно е, една мъртва мушица нищо не струва, ала една жива мушица струва нещо.
Болката и насладата, скръбта и радостта, между които се люлее животът, са постоянни негови спътници и тях ги знае всяко живо същество.
Гладът и храната, като едно благо за живота – пак всеки живот ги познава.
да не му се причинява неестествена болка, която би спънала правилния му растеж.
Но когато човек отиде и олющи сочната кора на младата фиданка, или ошмули вейките й от току що избуялите листенца – това са неестествени страдания, защото са ненужни.
Оставете ме свободно да ги употребя така, както животът ме учи – за свое благо и за благото на моите ближни".
Благото, което човек иска за себе си, трябва да го даде и на другите.
„Не прави другиму това, което не желаеш и на тебе да правят".
Едно старо правило, изказано от великите учители на човечеството; правило, което произтича от вътрешните закони на живота, но замирисало на морал от дълга употреба, само употреба без прилагане.
Макар и старо, това правило не носи временната стойност на нравствена норма, изкована от човеци, а блика постоянно младо със струите на живота.
Всичко изказано до тука са все прости истини, ония прости истини за живота, които всички знаем, но все още не прилагаме.
Ала що и как и колко – днес тепърва човечеството целокупно разрешава този въпрос.
12.
АСТРОЛОГИЯ. ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ – Г.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Те го наблюдават с тръби, изчисляват неговата големина, неговата тежест, температура, разлагат лъчите му... Много неща те откриха, много нещо научиха, но слънцето и неговата светлина все пак наполовина останаха загадка за човешкия ум.
Трябваше да дойде един Айнщайн, за да събори официалната догма за същността на светлината, царувала толкова дълго време.
А болестите всеки ден и всеки час вземат все по-застрашителни размери, лекарите не могат да успеят да ги изучат вече, новите поколения стават все по-хилави и цялото човечество отива към едно ужасно израждане.
Нима съвременната официална наука е решила със своите методи всички поставени въпроси?
Влиянието на светлината в живите организми можем да разпределим в три грамадни отдела: химично влияние, физиологично и психично, с тесни преходи между физиологичното и химичното от една страна, а от друга, между психичното и физиологичното.
Знайно е, че светлинният лъч се състои от две главни части: една видима част, която при разлагането си дава слънчевия спектър, съставен от седемте цвята на дъгата с техните нюанси, като се почне от червения до виолетовия цвят и една невидима част обхващаща инфрачервените и ултраморавите лъчи.
Тая роля се състои в асимилационните процеси на зелените растения, които под влияние на слънчевата светлина могат само да асимилират въглерода от въздуха.
Въглерода растенията вземат от СО2 на въздуха и с помощта на слънчевите лъчи го разлагат на С и 2О; въглерода задържат, а кислорода изпущат.
Този тъй важен асимилационен процес се явява като извор на енергия за всички живи същества.
И затова се счита, че слънчевата енергия, под форма на химическа енергия, циркулира в цялата природа.
Тя за тях се явява като стимулатор за засилване физиологичните им функции, с изключение на размножителните процеси.
Изложените растения на силна светлина стават дребни на ръст, но здрави и силни, докато тия на тъмно стават едри, но крехки и болнави, техните междувъзлия стават големи, опашките на листата също дълги, но петурките малки, растенията стават жълтеникави и много слаби.
Умерената светлина, обаче, може да служи и за стимулант при размножението.
Също така и хората, които живеят по високите и южни склонове на планините биват по-едри от тия по северните склонове и низините.
На това главно се дължат чудесните резултати, които се получават при лекуване на туберкулозата, ревматизма, невралгиите и други заболявания.
Това са нисшите видове от някои мъхове, гъби и влачещи се растения.
Други растения отварят цветовете си, само когато слънцето ги огрее, а ги затварят всяка вечер и особено, когато то се затули зад облаци.
Затова казват поетите, че цветята се покланят на слънцето всяка заран и поглъщат лъчите му с разтворени обятия... Това навеждане към светлината, или това обръщане към нея се нарича хелиотропизъм.
Силен хелиотропизъм имат листата, младите връхчета, но отрицателен е хелиотропизмът на корените.
Прилепът, както и слепите дълбоко морски животни, които имат слабо развито зрение, имат в замяна на това силно развито осезателно чувство, с което манипулират до такова съвършенство, както с очи.
Прилепът чувствува дори и с най-крайните си части на крилата.
По тоя начин природата балансира недостатъка.
Останалата част може да се счита като стомах.
Аз на зная дали има човек, който да изпитва естетическа наслада, когато гледа един бухал, една кукумявка или един дългоух прилеп.
Всички обитатели на нощта, заедно със своята грозота, носят и един характер, отличаващ се с една голяма хищност, грабливост и лакомство.
Дори материнското чувство у тях е много слабо застъпено.
Добротата на гълъба, търпеливостта на вола, наивността на елена, това са все характерни черти за тия деца на светлината.
В мрачни, облачни дни – мълчат.
Вземете лъва, макар и граблив, но в неговия характер има нещо благородно.
Записани са за него много благородни подвизи.
Във връзка със светлината, аз желая да посоча и ония факти, които са наблюдавани при слънчеви затъмнения.
В настоящата статия ние твърде слабо засегнахме прямото влияние, което светлината оказва в частност на човека.
Днешните маги и учени, заети с великите проблеми за доброто и злото, за капитала и труда, за духа и материята, за политика и право, не мислят вече за слънцето.
Ачларе, август
13.
ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
ПЛАНЕТНИ ВЛИЯНИЯ
Flammarion, като говори за междузвездния магнетизъм, за магнитните сношения на земята със слънцето, съвсем недвусмислено подчертава: „Каквото и да бъде естеството на силата, която работи, онова, което знаем и което е безспорно то е, че една магнитна връзка, невидима и същевременно могъща свързва нашата земя с централното светило на нашата система, и че Феб-Аполон държи всички ни в крепката си ръка.
Тази тайнствена връзка между светилото-управител и планетите, които хармонично гравитират около него, е един вид родство, което се отличава от всемирната гравитация и което е не по-малко тясно.
Запример мъртва жаба, оставена на лунни лъчи, кога луната се намира вече на разсип, много бързо се разлага.
Той може да не знае тяхното астрологично основание, ала опитното им оправдание той отлично знае.
Новото – за някои – започва с учението на астрологията, че влияят върху живота на земята и човека не само слънцето и луната, а и останалите планети от слънчевата система.
Стъпим ли върху почвата на динамичната теория на трептенията и вълнообразните движения, ние идваме до едно чисто научно обяснение на планетните влияния.
Наистина знайно е, че всички планети, които еднакво са обгърнати от мощната слънчева радиация, създават свои силови полета, които вън от общите си свойства, носят специфични, индивидуални особености.
Тези полета непрекъснато се менят, в зависимост от положението на планетите в пространството (във физическия смисъл на думата пространство, не е геометричен), в зависимост от техните съотношения и създават онова огромно море от планетни течения, в което се развива живота на системата.
Положението на планетите относно земята като център (координатната система не важи), техните взаимни конфигурации са ония астрономични фактори, които обуславят енергетичното състояние на пространството, което обкръжава земята.
Тя изучава вътрешната динамика на небето, физиологията му и ония духовни влияния, които светилата упражняват.
Тя учи, че зад тези светила и техните хармонични движения, стоят разумни същества, които регулират и канализират планетите течения, обладаващи няколко степени на проява: не само физична (степен).
И наистина кой от нас, като види един навит часовник, чиито стрелки с такава планомерна точност ни показват времето, не знае, че нечия разумна ръка го е навила?
Слънцето, луната и планетите – това са големите показалци на времената, в астрологичния смисъл на думата.
Ето защо всички мъдреци твърдят, че има време за всяко нещо, сир., че всяко нещо трябва да се извърши при онези естествени, благоприятни за него условия.
А ако на някои хора им върви, то е защото, астрологически погледнато, те инстинктивно се подчиняват на планетните течения, които у тях действуват в дадения миг хармонично.
В този миг то приема оня мигновен отпечатък на мировото трептение, който определя главните линии на неговата съдба, на неговия път в живота.
И астрологията определя общите условия, материални и духовни, всред които индивида се ражда и проследява в бъдещето ония благоприятни или неблагоприятни фази, в които неговият живот ще минава в своето развитие.
Много се е писало, спорило, разисквало върху това – не е ли учението на астрологията, учение фаталистично, сиреч, не се ли обуславя животът само от звездните влияния, като се пренебрегва личната воля.
Астрологията никога не е отричала индивидуалната воля и винаги е твърдяла, че тя ложе да реагира на звездните влияния, които представят само ония възможности що се представят на човека в даден миг.
Всъщност астрологията се занимава само с една част от ония сили, които обуславят живота на човека.
Накратко астрологията учи, че слънцето, луната и планетите упражняват чрез съвкупността на своите трептения, влияние върху една определена част от сложното човешко естество.
Самите планетни влияния, законите, които ги регулират и границите, в който те се проявяват, подлежат на опитно изследване.
И онези, които твърдят, че астрологията била някаква пустоверна останка от старината и че не почивала на опитни факти, повтарят робски овързани за чужда мисъл една стара, отдавна овехтяла песен.
Данните на астрологичното издирване са строго математични: дата и място на раждането, сиреч изчисляване положението на слънцето, луната и планетите по еклиптиката за дадено място и време на земното кълбо.
Ще приведем тук някои и други откъслеци от Paul Flambart, виден френски астролог, един от най-бележитите работници в областта на научната астрология.
Неговите изследвания са строго научни: чрез прилагане на статистичните издирвания и теорията на вероятностите той научно показа не само реалността на астралните влияния, а и очерта един сигурен път за проверка на нейните закони.
Така бяха подложени на проверка и сума правила, които са дадени без научна обосновка в някои астрологични съчинения, предимно средновековни.
Изучаването й е наистина сложно, подпомогнато от онази своего рода астрологична интуиция, ала основата й е математична и осезаема. "
„Тия данни са съчетанията на планетите, тяхното положение по еклиптиката в мига и мястото на раждането.
Ясно е за всеки едного, който е изследвал голям брой хороскопи („небето" на един човек в мига и мястото на раждането), че съществуват закони на съответствие между планетните съчетания и характера и бита на изучавания индивид."
„Като експериментални доказателства ние предлагаме следните:
4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта).
„Светилата управляват в известни граници съдбата на човека.
„Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния.
„Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях.
Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота.
14.
ВЕЛИКИЯТ СМИСЪЛ - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Мерките, с които разполага човечеството, не могат да ги уловят; обаче светът живее и се движи благодарение на тях.
Истината е сила, която действува в нас, независимо от това, дали ние я признаваме или не.
Ако слушаш гласа ми, ще ти бъде добре, ако не го слушаш ти ще бъдеш нещастен човек".
И така, първото нещо, което трябва да дадеш на детето, е да го научим да слуша гласа на истината в себе си.
Детето се ражда гладно и първия негов подтик, движение е желанието да яде.
Ако е момиче ще си каже: „Аз трябва да се старая да бъда хубава, нежна и весела, за да се харесвам на повече момци и да се оженя за някой богат, който ще ме обича и ще се пожертвува за мен".
да го научим да слуша гласа на истината в себе си Когато го научим на това, ние ще го изпратим на училище и то знае тогава как да използва знанията, които получава там.
Сега младежите свършват гимназия и университет и не знаят защо учат.
Тях майка им не ги е научила да слушат гласа на истината в себе си и затова животът им няма смисъл.
Първото нещо, детето трябва да придобие благородно сърце, да бъде нежно, деликатно.
Възрастният човек, в който е влязла заразата на съмнението, който е изпитал много неща, мъчно се възпитава.
Като развием в него желания и изисквания, като го накараме да служи на своята личност, или като го освободим от нейното владичество и го накараме да бъде господар на своите страсти?
Човекът трябва да бъде благороден, да остави другите абсолютно свободни.
Той трябва да очаква само от природата, която, щом го е създала, дала му е и всички средства за живот.
15.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Навред по вселената, по земята, до най-мъничката твар, владее оня устрем, който се поражда от живота и всеки в даден момент догонва онова, което денят му носи онова, което му вещае смисъл, радост.
По тия изопнати линии на устрема, що личат като печат върху лицата на всички, тоя набег към незнайно никакво блаженство, са единствените, по които се отличават днес живите от мъртвите.
Човекът се ражда, живее, гледа заобикалящата го действителност, формира свои мирогледи, прилага свои принципи, изживява възторга и разочарованията на своето време и после изчезва – забиват дървен кръст над оная купчина земя, под която заравят тялото му.
Какво стана с неговите желания, неговата мисъл, с онова сърце, което можеше да трепти при вида на една блестяща зеница?
Какво стана с оня ум, който до тънкост владееше земните познания, къде е мощта на оная ръка, който държеше скиптър на власт и под чийто замах лягаха хиляди роби в трепетен страх?
Наистина, неуместно е, неестествено дори човекът, който не може да се справи с малките въпроси на своя ден, който не може да напусне за миг водовъртежа, свързващ го към земята, към земните страсти, да пита за смисъла на целокупния живот, за целта и смисъла на великия оня процес, който е разлят по цялата вселена.
Когато се говори за смисъл, когато се пита за цел, винаги трябва да подразбираме смисъла и целта на онова, в границите на което можем да бъдем съзнателно активни.
Смешно би било човекът, който не знае какво се намира на луната, отстояща от него едва на около 500,000 километра, да иска да проумее със същия тоя ум, целта и смисъла не целокупния живот.
Това би го забъркало още повече и неговата немощ би дала за ответ познатата глупост, че животът няма смисъл.
Онзи, обаче, въпрос за смисъла на собствения свой живот все ще дойде.
Един е хванал своя брат, наречен враг и го притиска с железните клещи на своята сила и търси правото си.
Нататък друг стои на своето високо място и в ръцете му се виждат дебелите въжета, с които е завързал хиляди гърла и цяла мрежа се простира нататък.
Вързаните като черни сенки ровят земята и нейните блага, превърнати в злато, трупат пред краката на своя страшен повелител.
Бълват огнен дъжд гърлата на страшните машини на смъртта.
Тихо плаче някъде жена и търси сили в своята слаба гръд да отмъсти, но няма нищо, освен една въздишка, която се разлива като отрова из мрачните кътове на нейната хижа.
И за мъстителя, и неговата жертва, и за оскърблението, и за тежката разплата.
Златото натежава на основата на оня, що е стъпил върху нея, рухва с трясък надолу и свободните черни хора залитат, за да станат изново роби.
Камбанен звън известява във влажния въздух нещо, а червеите – работници на черната земя очакват своя дар.
Жезълът на властелина преминава през хиляди ръце, а те изминалите, лежат в каменните саркофази ред до ред при своите деди.
В най-тежките може би дни на самия живот, когато се изплъзне из ръката и сетната твоя опора, тогава ти ща го откриеш в самотните часове на твоята мъка като едно затишие, като един тихо пламтящ огън в своята душа.
Душата ти не е познала твоята жертва...
Той е бил преди животът да бъде, защото животът начева от часа, когато Той пожела да го създаде.
Турна на челата ни блясъка на Своята светлина, направи ръцете ни годни за творчество, изписа зеницата на нашето око да не ходим слепци по дългият друм, даде ни сърце от огъня на Своята обич и положи отломък в нас от самия себе – душа ни даде Той.
Направи вселената за нас, обви земята с безброй блага и плодна я направи.
Ще си мислиш, че не са тия истинските жертвеници, на които си полагат своето сърце и ум.
Ще видиш как ще отлетят земните блага от теб и ще останеш сам самин.
16.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Хиляди неуморни труженици плъзнаха по лицето на земята и я закръстосваха надлъж и нашир да я изучават: едни се спуснаха в морските дълбочини и извадиха наяве тайните на тяхното дъно; други насочиха телескопите си в безграничните простори на вселената и откриха, че животът се простира по всичките звезди и планети, а трети със спектралния анализ узнаха, че съставът и на най-отдалечената звезда е като тоя на нашата земя.
С една реч, за човечеството настана нова ера, в която то почна да съзира осъществяването на тъй много мечтаната власт и сила над природата, които свободно цъфтящите науки и изкуства ще му дадат.
Днес, според твърдението на последните нейни представители, биологията се е отърсила от всичките теологични, метафизични и др. влияния.
Тя е станала почти напълно позитивна наука, занимаваща се не вече с причините и крайната цел на всичко живо, а с жизнените прояви на целия органически мир и със закономерността на явленията, които се наблюдават в него.
И тъй, намерили своята опорна точка в клетката, учените катурнаха цялата вековна мъдрост, която човечеството беше наследило от много минали цивилизации.
И тези велики умове и сърца даваха оная светлина и топлина на средновековните мъченици, която изгаряше у тях човешкото преди още те да идат на кладата.
Защото, на клада и на кръст може да умре само свръхчовек.
Че пътят към властта над природни стихии и над хора, почва с властта над себе си.
Учените пак се връщат към миналото, а няма да е много, ако кажем, че един Бергсон възкресява идеализма на Платон, а Айнщайн – всичко онова, което са твърдели средновековните алхимици за материята и нейните превръщания...
Земята, като една от многото школи на живота, никога не е оставала без учители.
Днес, обаче, тя има най-много такива от всеки път, защото на човечеството предстои да мине в по-горен клас на своето развитие.
И всеки, който може да чуе техния глас и да разбере тяхното слово, ще добие светлината на истинското знание – ще стане нещо повече от човека.
17.
ТРИ ЖИВОТОРАЗБИРАНИЯ - П.Г.П.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Със средствата, с които разполага днес, биологията може да постигне само едно: да констатира и опише съществуващите в живата материя химични и физични процеси.
Ако потърсим източника на тия енергии, то на преден план пред нас изпъкват от една страна хранителните материи, които влизат в състава на ежедневната ни храна и от друга страна – кислородът, който непрестанно вдишваме.
Храната получаваме главно от растенията.
Тя трябва да претърпи ред трансформации и изменения, да мине в друг род енергии и най-главното, тия енергии да бъдат свързани с известни материални субстанции.
Те преработват енергиите на слънцето в една форма, достъпна за използване и я предлагат, ако можем тъй да се изразим, във вид на плодове.
А те изживяват целия си живот само да му дадат необходимото и при това те са тъй тихи, тъй безмълвни, че никога не очакват отплата.
И не стига това, а при сегашния режим на хранене, за да си достави повече удоволствия, той убива животните и заграбва по един такъв насилнически начин и последното им благо – живота.
Всички сили в организма са съсредоточени в три главни центъра: стомах, сърце (бели дробове) и мозък, взети не в буквалния смисъл на думата, а като принципи.
За да бъде то правилно, влияят два фактора: храна и храносмилане.
По отношение на храната можем да кажем, че не трябва да се обръща внимание само на нейната приятност, а главно на нейната здравословност, т.е.
Като такива засега е най-целесъобразна тая, която ни дават растенията - плодовете - колкото се касае до втория фактор – храносмилането, той засега става независимо от волята - подсъзнателно.
В зависимост от човека се намират ред външни фактори, които до голяма степен обуславят правилния му ход.
Благоприятното напротив, дава едно приятно усещане, също чувството на здраве, енергичност, желание за работа и пр.
Интелектуалните способности отслабват.
Единствените въпроси които вълнуват един подобен човек са: охолен живот, добра храна, благоприятна обстановка и пр.
От страна на нервната система, тук според неврогенната теория, се намира един главен център от нервна клетка, който заедно с други второстепенни поддържат автономната сърдечна дейност.
Всеки момент, който поставя тоя център в благоприятно състояние, поражда цяла промяна в психическия живот.
Неблагоприятното състояние на поменатия център поражда тъкмо противоположно състояние: една непреодолима тъга сега владее в човека.
Човек се чувствува самотен, изоставен от всички, ни една приятна дула, ни едно топло чувство - навсякъде студ.
Изобщо, тия две състояния могат да бъдат преживени в по-слаба или по-силна форма от всекиго.
Всички благородни и възвишени чувства му действуват благоприятно.
Благоприятното му състояние поражда общо повишение на интелектуалните качества.
Неблагоприятното разположение дава противоположни резултати: понижаване на умствените ни способности, липса на желание към интелектуална дейност, неясна мисъл и пр.
Всяко внезапно излизане от това равновесие, причинено най-често от психични ефекти като уплаха, гняв и пр., поражда нарушение, на съзнанието, което може дори да бъде последство от припадък, умопомрачение и пр.
Регулирането на тия центрове при днешното развитие на човека е извън неговата воля, то е предоставено на тъй нареченото „подсъзнателно", което действително изпълнява добре своята функция, но при сравнително благоприятни обективни условия.
Представете си например, че се намирате в едно най-благоприятно душевно състояние; в този момент вие мислите че сте намерили щастието, но достатъчно е само една обидна дума, един жест, едно горчиво чувство и в миг всичко е разрушено.
Има методи за това, но те не могат да станат предмет на една окултна литература, те могат да бъдат дадени само в една окултна школа, гдето Учителят лично ги дава на своите избрани ученици.
Стремеж чист, светъл, по-скъп от всички блага на живота.
18.
НОВИТЕ ПЪТИЩА В ИЗКУСТВОТО - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Изпърво човекът живее само за себе си, поставя живота на своята личност по-горе от всичко, единствен подтик за дейност у него е насладата и за свое лично благо той е готов да лиши от благо всички околни същества.
Това е първобитното животоразбиране, това е животът на гъсеницата, която се отличава със своята лакомия – всичко изпояжда.
Втората фаза на съзнателния живот е, когато човек надрасне личното съзнание, разшири своята любов към група от личности – семейство, народ - и заради благото на тези лица, жертвува своето лично благо.
Подтик за дейност на тая фаза на съзнанието е славата, общественото одобрение.
Третата фаза на съзнателния живот е пробуждането на Божественото съзнание, когато човек разшири своята любов към всички хора и народи, когато обгърне в своята любов цялата вселена – от необятните слънца и вселени, до най-малките буболечки и тревици; това е животът на свободната и красива пеперуда, която вече се храни не както гъсеницата – всичко да изпояжда, а както пчелата – всичко оплодотворява, смучейки сокове от разните цветя.
Подтик за дейност в тази фаза на съзнателния живот не е нито насладата, нито славата, а божествената, необятна любов.
Какавидата трябва да прояде пашкула, да разпери крила и да хвръкне.
Всички граници, които делят затворените в своите черупки отделни личности, класи и народи, ще се разрушат и хората ще разберат, че по цялата земя няма много народи, а един народ - Божия народ; няма много закони, а един закон, законът на любовта към всичко живо; ще разберат, че всички хора - преди да са немци, французи, руси, англичани, християни, мохамедани - преди всичко са братя - човеци - свързани с един общ произход, с едно общо предназначение и с една обща цел.
19.
ПРИКАЗКИТЕ НА АБЕН ЕЛ ХАСАД - Х.К.
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Някога човек може да чувствува красота, без видим външен обект, да се наслаждава на музика без да чува звук, да носи трепета на лиричният ритъм, ефирен, разлян по незнайните безбрежия на душата.
От тук изхожда оня дълбок стремеж по нещо си: някога ясно и определено, някога слабо очертано, широко безпределно, какъвто познават само гениите - цветята на човечеството.
Те дирят оня лост, чрез когото да повдигнат тежката врата, която е скривала истината от очите на човечеството.
Царската глава с величествен съзерцателен поглед, лъвското тяло израз на сила, са взети само дотолкова, доколкото те са символи.
Желанието на древния и източен творец е да одухотвори всичко, докле се слее напълно с великото „Всичко".
Той величаеше външния художествен усет, що ни въвежда в природата и нейните явления и изрази своята сила чрез мощната техника на западното право предаване хармонията на формите - тяхната симетричност - техните подробности.
Западът беше наследникът на класическото Елинско изкуство.
И той възприе от него благоговейното прекланяне пред формата, пред нейната видима същина.
Затова и той постоянно черпи вдъхновение от непостижимите класически образци.
А в символа на изтока е положена една математична мисъл.
Незнайните никому копнежи на гения са напоени с нещо много по-непознато, неуловимо, недосегаемо, отколкото обикновената наслада - резултат на външно чувстваното.
Западът за това говори: „В безпристрастният култ на красотата се намира крайно и пълно завършване духовното аз на човека, което в художествените преживявания, познава най-възвишените наслади - сливане с мировата душа".
След едно отклонение, тъй необходимо и тъй благодатно, сега то е видяло в зазоряващия се ден, своя идеал.
В музея в Гиза, статуята на Хефрен предава тържествения покой на царя, спокойствие, съзерцание, неземна мощ с толкова благородство, че е трудно постигането на по-краен идеализъм.
Във фараона е била изразена духовната мощ на Египетския народ.
Халдея е дала фигурата на силния, страшно могъщия цар, който води за ухото или за гривата лъв.
И Гърция е дала своят дял - съвършената красота на тялото, която красота сочи на човека крайния идеал – съвършенството.
Всред безбройните светила, то е съзряло своето слънце.
20.
*** – Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи.
И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси.
А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе.
В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад.
Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл.
И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни.
Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи.
И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината.
И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие.
Тя се казвала Алпомс.
Несравнима била красотата на Алпомс.
Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете.
С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен.
Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост.
А нейните двама братя пожелали да служат в храма на Богинята Митра.
Дворците на Арибела били обградени с хубави цветни градини.
А тъкмо цветята обичала царицата Алпомс най-много.
За да направи своите цветя достойни за наслада и на Боговете, царицата употребила такова средство, което покрило със страх и скръб цялата Ниневия.
Тя заповядала - най-благородните и знатни девойки на царството да ги довеждат в палатите и да поливат цветята със своите сълзи.
Жестоки палачи биели знатните нежни девойки, за да извират сълзите...
Те слагали ръце върху носилките и момите оздравявали.
Царицата Алпомс ги отглеждала.
21.
ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ - П. Мълфорд
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота.
Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал.
Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници.
В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество.
И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието.
Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад.
Тъмен облак засени челото й.
И в тихия шепот на душата си чу нейния глас.
И разнесе славата й по цял свят.
И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени.
Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник.
Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи.
И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта.
22.
СИЛАТА НА ДУХА - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Тази мисъл е била преувеличена дотам, че в някои случаи, е подтиквала към пълна саможертва и себезабрава, за да се облагодетелствуват други.
А има една любов към себе си – правдива, благородна.
Не може да има истинско духовно развитие без тази висша любов към себе си, защото духовното развитие налага култивиране и растеж на всички способности, на всички заложби.
То предлага оформяне на мъжа и жената, развити хармонично.
Възвишената любов към себе си е облага и нам и на други.
Ако наопаки, ние не се почитаме в своята мисъл; ако ние сме просяци в духовна смисъл на думата, доволни да живеем от чужда щедрост, ако ние не полагаме никаква грижа и преглед за нашата външност, погълнати едничко в залиса да печелим пари с простени и непростени средства; ако ние не вярваме, че има една Върховна Сила, която управлява всичко – следователно и нашия собствен живот – по неприложими закони, а мислим че всичко е предоставено на произвол и случайност, ние изпращаме чрез своята мисъл тия вярвания на човека, който ни е любил.
Не се ли грижим за тялото си, не ценим ли голямата полза, която то ни принася, не му ли изпращаме някога мисъл на възхищение и благодарност зарад всички служби, които то върши за нас; гледаме ли на него със същото равнодушие с каквото гледаме на колеца, о който връзваме коня си, ние ще препратим същият род мисли и чувства и на оня човек, за който най-вече мислим, а това ще го подбуди да кърми към себе си същото равнодушие.
Или пък, ако той търси светлината на Безграничното, ще се види принуден – от чувство на себесъхранение – да отхвърли любовта, която му се предлага, защото е от по-долно и по-грубо качество.
Съразмерно на нашата сила, да уголемяваме човешката доброчестина и съразмерно на нашата способност да съзнаваме тази сила, необходимите природни сили ще ни се притекат на помощ, за да подобрят и направят по-охолни материалните условия на нашето съществувание.
Навред, дето свърнат, те ще влачат атмосферата и влиянието на своя бордей, който и ще ги подцени.
Да беше Безграничното работило на такава основа, небесата не щяха да свидетелствуват за великолепието на слънцата и полята не ще отразяваха неговата слава чрез многочислени отсенки на листа, цветя, чрез перушината на птиците и багрите на дъгата.
Въззоваваме ли към духовното, направлява ли се животът ни от едно ръководно начало, не се ли ръководим от страх пред обществено мнение или от грижа да добием чужда похвала, ние можем да бъдем уверени, че висшето ще ни подкрепя.
Не е истинска обич към себе си и обичта, която подтиква човека да се отдаде в несвяст на всички ония удоволствия, що тялото предлага.
Човек, който преуморява и терзае тяло и душа в ожесточен набег към постигане на някоя наслада, на някоя работа или изкуство, обича тази работа или това изкуство по неразумен начин.
Това е обич към чуждото мнение, дирене похвалата на другите – то е да се обличаш само по физически.
Скъперникът не се обича: той по обича златото си.
Да живееш с едно полугладно тяло, да се лишиш от всеки лукс, да се задоволяваш с най-сиромашки, с най-евтини неща, да си откажеш всяко развлечение, всяка забава, за да трупаш пари – това бездруго не е от обич към себе си.
Тя има, според хората, много степени, много качества и като златото, в нея може да влезе сплав и от по-груби вещества.
Мисълта, почитта на такава една душа са от голяма цена за всеки, който е облагодетелствуван от тях.
И тази душа – пръскаща мъдрост околовръст – по ще пести симпатията си към другите, защото ще спази за себе висшата любов към себе си, за да може да извлече най-много облага.
Върховната Сила може да ни дари и ще ни дари, висша обич към нашето тяло – обич от която се нуждаем.
Само Безграничното е в сила да стори това.
Ала ние не сме длъжни да имаме винаги все същия характер,
Когато ние обичаме, скъпим и се възхищаваме от нашето тяло, ние влагаме елемента на висша обич не само в физичното си тяло, а и в духовното.
Не от суета трябва да изискваме това, нито подбудени от онова нисшо тщеславие, което се толкова по-надценява, колкото по-силно е въздействието на хубостта му върху другите.
Тази обич не би приела да го понижи с някакво гнусно деяние, извършено тайно, което не би сторило и на хорски показ.
Ако Бог дари някому хубост и хармония на формите, не е ли рядко този тъй облагодетелствуван човек да се възхищава от този дар на Вишния?
И все пак на това може да се погледне от друго гледище – стига да осмислим, че като мисли човек за себе си най-първото – както повелява Безграничния – това всъщност е мисъл и за ближния и е едничко средство да получи той облага.
Даровете, дарени от Върховната Сила са „съвършени дарове" и главният белег на един такъв „съвършен дар" е този, че веднъж получен от нас, той изхожда и се пръска за благото и на мнозина други.
Щом някой получи тук, наземи, „съвършения дар" на безсмъртие в плътта, нещо което налага съвършено здраве, освобождаване от страдание и болест – този дар става заразителен, защото доброто здраве се придобива тъй, както и болестта.
23.
СЪКРОВИЩЕ НА СЪРЦЕТО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
СИЛАТА НА ДУХА
Пак попитах аз веднъж мъдреца, който ми предаваше своето познание преди сам да бях станал „познание в духа" дали не може да се придобие никаква мъдрост, някаква важна сила от древните, съхранявани на затул книги, притежание едничко на „зналците".
Твоят дух трябва да бъде винаги учител и господар на всички твои душевни сили и да ги обедини под своя власт!...
24.
*** – Рафаил Соловьов
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И тя трябва да се изглади в светла плочка, за да може небесната светлина да грее през нея като през строга геометрична форма.
Като златар трябва ти опазливо да изковеш „златния пръстен", който ще стане достойна „обкова" на твоята „изгладена" преживелица!
Ти сам си майстор изглеждач и златар на пръстена на твоя живот!
25.
Б О Г (стихотворение) - Глинка
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
В безконечни броеници, като драгоценни перли се разстилат разноцветни звездички.
Величествено и плавно се завъртва небесния свод...
Това не е от нощите, когато посърналата и бледа светлина на луната, разполага към нежности и клетви.
Тука няма място за тъга и ласки.
Оковите на земните страсти, земната привързаност отслабват все повече и повече.
В душата се раздава тих глас:
Остави тоя кален и низък живот, ела на този вечен пир, слей се с тези мисли и се унеси по-далеко към престола на Твореца и почерпи там сили.
Непонятна мощ овладява духа.
„Разлей се навсякъде, проникни всичко, с всичко се сроди, помести се в прашинката и обхвани вселената; повдигни се над цялата природа и като свободен, висок дух иди при твоя Творец и там млъкни в Блаженство."
Заруменяха и се подпалиха в злато облачетата, осветени от лъчите на приближаващия се Хелиос!
26.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Планински върши с мощен мах
и вниз от планини стъмени
и вредом лумва чад и плам –
Помежду облаци развяни
и вдъхва сладост непозната.
27.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 3 - Житно зърно - година І – 1924 г.
На тях са били давани често различни и дори противоречиви отговори и с това се е полагала основата на различните философски, етични и религиозни системи.
28.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
7. „Устрем" – орган на съюза на македонските младежки културно-просветителни организации, ул.
8. „Ново звено" – младежко художествено списание за изкуство литература и критика.
Редактор Лазар Панов.
29.
Идващият ден - Г.Т.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Сила и Живот" – беседи от Дънов.
„Защото" на това малцина го знаят, ала че е така свидетелствува и историята и всички писания, в които човек е вписал своя вътрешен опит.
Гъстият чад (дим) на толкова средновековни клади, на които са изгаряли борците за дух и истина, се стели още по небето на човешкото съзнание и в ушите на човека още звучат мрачните заклинания на онези, които облъчени в черни раси са водели с кръст в ръка пустоверните тълпи.
Та мигар трепетните предчувствия на сума днешни поети, техните копнежи по една нова действителност, тяхното болно усилие да скъсат веригите, в които бездушния материализъм бе оковал душите, оня мистичен трепет, който се долавя в песните на някои от тях, все по-често и по-често звучащата и добиваща все по-дълбок и по-дълбок смисъл дума „любов" не са откровения за оня, който има око за дълбоките движения на човешката душа?
(Сила и Живот, беседи от Дънов 6 серии).
И това учение е достъпно за всички, които имат пробудени сърца и гладуват за жив плод – така достъпно, както са зрелите плодове в една овощна градина.
И този е един от най-главните белези на живото слово: че е като плода.
Ала за всички то има един едничък смисъл.
А това, което мога смело да твърдя е, че величините, с които това учение борави, са абсолютно определени – така както числата в математиката и тоновете в музиката.
Мигар гладният чака първом да му докажат, че хлябът е хляб, да направят пред него химически анализ на елементите които съдържа?
Ето, аз не излагам някаква „система", някакви „догми" на това учение.
Знайно е, че законите на числата и правилата на математичните действия не са произволни, а сами се налагат по силата на онази вътрешна хармония, която ги регулира.
Ала за великата наука на любовта никой не говори.
Борави там, дето му постига силата и замаха.
И ако имам пророчество и обладавам всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, та и планини да преместям, а любов нямам, нищо не съм".
Казах „пее", защото стиховете на тази глава (13 гл.
И бих казал на ония, които биха прочели тази глава да не я четат като „евангелие", като „свето писание", а като жива лирична поема, в която се разнася мистичния трепет на едно дълбоко преживяване на божията любов.
А за това прилагане се изискват методи, – не празни проповеди само, в които има всичко друго, но не и истината.
За великата музика на това учение сега се готви оркестъра – оркестърът от живи души по цялата земя.
И ония, които се готвят да станат музиканти, нагласят своите разстроени цигулки – един свири насам, други нататък, затова е чут още само шум.
30.
Новото време - В.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неговият настъпващ, победен ход не може да се сломи с никоя сила в света, защото то е неуязвимо, то се ражда изново из всяка капка кръв на жертвата, из всеки стон на измъчения...
Новото го желае нещо по-горно от нас.
Желае го природата, желае го самия живот, затова всичко каквото човеците предприемат срещу него, ще бъде като фон, на който ярко и по-релефно ще изпъкне неговата величествена фигура.
Кой нарушава сутринния покой на затихналата природа, освен нощните птици, които протестират срещу неумолимия лик на издигащото се слънце.
Училище е човешкия живот, голяма, трудна школа, но велик замисъл има Оня, който ни е пратил.
Но знае ли оня,който не обича каква е велика сила любовта?
Така е, велик творец е Оня, който реди контрастите, както майсторът художник слага краските по своето платно.
Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак.
Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави.
Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи.
Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел.
Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват.
Тоя шум ни задавя понякога, притиска гърдите ни, извиква буря в нас и някакъв протест, ръката се свива за отплата, и грехът настръхнал бди да му разкрием дверите на нашето сърце.
Но отлита облакът кошмарен и настъпват изново ведри дни.
Никой не ще ги донесе, а сами те ще се явят от нуждата на възрасналата душа, на която е тясно в рамките на старото.
А те са много, пръснати са по цялата земя, малцина ги познават.
А оня, що може да откъсне без жал главицата на едно врабче, има ли право да говори срещу кръвопролитията сред човеците?
Ушите ни са глухи за неговият глас, а гласът му е тих, защото Вечният говори чрез него.
Човекът, това не е слабо беззащитно същество.
Човекът не е робът, свел глава пред неволята на собствената немощ, но той е син на Силният.
Той има устремен взор напред, ръката му е могъща, огнен меч държи в нея той – силата на безсмъртния си дух, но с тоя меч той не поразява, а свети, показва пътя на идущите след него.
В гърдите му не догасва бавният пулс на изморено, покрусено сърце, а бие ритъмът на пламенен стремеж като на влюбен юноша.
От него се плашат тия, които издигат стени срещу победния поход на новото.
Всеки зов за правда бива посрещнат с голяма съпротива, всеки подтик загива привидно като кратък зов в широка безлюдна пустиня, но тия гласове се скриват, както семето, посято в земята се закрива за да се яви изново.
Това са дните на идващото ново, което Бог ни изпраща и когато го посрещнат със съпротива, то се разбива на хиляди милиони капки, като благодатен дъжд, породен от съпротивата на студените течения, дъжд, който оросява и възраства стръковете по нивите на нашите поля...
31.
Ритмус и мелодия - К.Ик.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От многото въпроси, които днес занимават мислещото човечество, най-належащ и при това най-сложен и най-труден се смята големия социален въпрос – въпросът за доволството и благоденствието на всички.
Докато едни мислят, че този въпрос ще остане още за дълго неразрешен, други са обхванати от вярата, че нашето време е епоха, в която по силата на досегашното историческо развитие с необходимост ще настъпи общ мирен трудов живот на земята.
Днес всички са съгласни с мисълта на Аристотел, че „човек е социално животно", че той не може да живее сам, че обществото е за него една необходимост, че отделният човек следователно трябва всеки миг да бъде готов на жертва за обществото.
Въпреки това обаче, унинието и общото творческо безсилие във всички области на живота продължава. Защо?
Мнозина волно и неволно захващат да се самооблащават и да мислят, че са годни и призвани да ръководят другите, без да могат сами себе си да ръководят.
И тук е може би източникът на външните и вътрешни конфликти, в които често изпадат мнозина иначе искрено желаещи да служат на другите.
Днес гласът на доброто, безкористното рядко се чува.
Защото, наред с грубия материален егоизъм днес и в духовния живот на хората (до колкото го има), владее стария свещен егоизъм.
И една от нашите скромни задачи е да посочваме, че доброто и великото не са изгубени, че и днес те се проявяват къде по-скрито, къде по-явно във всички области на живота.
То няма да дойде по благоволението на избрани и миропомазани.
32.
За братското сдружаване - К.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот.
При сравняване на явленията в тия две големи области, които в основата си имат една и съща причина, именно вълнообразното трепетливо движение с разликата, че в единия случай трептящите елементи са етерни частички, а в другия — въздушни, ще забележим, че звуковите вълни се разпространяват, се отразяват, пречупват, интерферират и пр.
И всички тия закони, проявени в различни области, наистина са само отделни клончета на един общ корен, който стои високо над онова разнообразие на условия, които именно го диференцира и е причина този винаги един по своята същина основен закон да се проявява по видимо му различно в отделните области, дето елементите, които той трябва да подчини и да управлява в техните съчетания и взаимодействия, са различни.
Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество.
Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации.
Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява.
Ще се запознаем по-специално с тия елементи, като материал за изграждане на мелодията, но засега ще кажем само, че те са понятията, представите и образите, които обуславят развоя на музикалната мисъл и дават цена на нейното съдържание.
Вие ще чуете мотиви, които се изправят пред вас с всичката сериозност и мъчителна неразрешимост на една проблема; вие ще чуете и ще различите много гатанки, изкусно сплетени от тоновите елементи – гатанки каквито студеният и строг сфинкс винаги предлага на човека за разрешение, за да го допусне една стъпка по-нагоре, дето той ще намери ответ на хиляди въпроси, които го занимават; вие ще чуете да се редуват във вашето музикално съзнание гальовни, нежни, ефирни конфигурации на тонове, които съграждат у вас настроение, вливат в него топлика на симпатията и повдигат вашата впечатлителност или пък и отзивчивост или пък зараждат скръб, болезненост и довеждат до отчаяние.
И най-после вие ще чуете елементите на мелодичната линия така стройно наредени и в такава силна логическа връзка помежду им, че пред вас се откроява ясно и конкретно, строго оформена мисъл и за свикналия това музикално възприятие се идентифицира с последователен размисъл, при който не липсват всички главни положения и моменти на мисълта, предизвикана по чисто интелектуален път.
Ритмусът събужда в човека сили, които добиват своя образ и взаимоотношение на отделно действуващи лица на сцената на нашето въображение, благодарение на мелодичността на ритмичните елементи.
Първото от тях датира в човека по-рано от появата на второто, затова и първобитната музика, тая на първите човеци, е била изключително такава – със застъпен само единия елемент — ритмусът.
Тя се е състояла от еднообразни звуци, добивани чрез удари по някой случаен предмет и ритмичното повтаряне на този единствен музикален тон е било за тях цялата музика.
И те са обичали своята музика, защото е събуждала у тях дейните центрове, повишавала е тяхната активност и е вдъхновявала инициативата им, насочвана от останалите условия на тъжната природа.
И в музиката те са подражавали на окръжаващата ги природа, като разбира се от нея те са долавяли само някои от ритмическите ù особености и тях именно са се стараели да възпроизведат.
Много по-късно човек е започнал да различава издаваните от собствения му удар звуци и оттогава той е започнал да избира вече материала на инструмента, за да му напомня с своя звън един или друг чут в природата музикален тон.
Защото наистина той е регулатор на енергиите и ободряващ фактор.
И някои музиканти твърдят, че работата е, която в своята нужда от ритмична правилност при нейното извършване и за да облекчи работника, е създала музиката, или по-право казано, тя е накарала човека да създаде музиката, за да си служи с нея преди всичко като с помощно средство при работата си, а после, когато тя се е развила в мелодично отношение — започва да му донася и наслада.
Ритмус и мелодия — това са две обширни области на музиката, които могат да послужат като богат източник за наблюдение и изследване и настоящата статия — скромен опит за разглеждането им от психологическо гледище — няма претенциите, освен да подбуди читателя към себенаблюдение и изследване на сложните психически процеси, които се развиват при възприемането на една музикална композиция.
33.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К.П.
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Първият опит за реализиране идеята за Братството вътре в нас – е школата на братското сдружаване.
Група съидейници по въпросите за вътрешното растене, поставили като първа своя задача, да завладат в себе си силите на нисшата си природа, да поставят за реализиране идеята за доброто и да изучават законите и проявите на живата природа – това са първите насоки, осветяващи пътя за братското сдружаване.
От тях долавяме следния въпрос: – Защо именно на сдружението се възлага голямата задача, която изтъкнахме по-горе?
Този отговор той сам ще получи по пътя на един нов морал, като ученик в школата на Великото Бяло Братство.
Следователно техните методи на работа биха били съвсем чужди за сегашния ученик, следствие на което и не биха дали желаните резултати.
Методи, които единствено отговарят на текущите условия, при които се развива школата на В.
Поменахме, че последното е школа.
Но в братското сдружение се поставя за разрешение една велика задача, постигането на която обгръща може би най-трудната част от науката за окултния ученик: – да превъзмогне и завладява нисшата си природа и да пробуди божествената душа в себе си за бъдещата работа.
Вътрешната подготовка за братския живот ни пренася няколко мига назад, когато новата школа на живота събаря старите устои на нашия мироглед и поставя коренна преоценка на всяка, добита в миналото, ценност.
Поставяйки за основа на новия мироглед идеята за доброто, нам се налага необходимостта от създаване на нови отношения към обективния свят и изграждането на нови форми за прилагане на този морал.
Да бъдеш учен, властник и богат – това са „идеалите" на съвременния човек... А доброто е изгнаник, намиращ приют в бедната колиба на някой бедняк, непознат и отритнат от света.
Близките времена ни доказаха, че цялата днешна култура влезе в услуга на войната.
Ние не отричаме, че съчетанието на едното и другото качество е най-добро, не отказваме също и това, че съществуват хора, реализирали и широка интелигентност и едно добро, благородно сърце.
В пътя на осъществяване на доброто често пъти младите ентусиасти, увлечени от този нов критерий за преоценка на нещата, отричат съвременната наука и даже се отказват да я изучават.
Умът иска своето развитие, разбира се в пътя на светлината и истината, а развиваме ли го, ние го завладяваме; и това е една от задачите на окултния ученик.
От ученика на школата на В. Б.
Братство се изискват широки познания, които да обхващат всички, известни вече на съвременната наука факти, защото окултната наука дотолкова, доколкото ние сме я опитали, не е някакъв мистичен захлас или някакво несъзнателно налучкване, или някаква особена религия, взета от Изтока, или най-сетне някаква секта – не, това е една божествена наука на божествената мъдрост, толкова велика, колкото е велика хармонията във вселената.
Когато ще говорим в страниците на това списание за живота на тази нова школа, ние ще излагаме факти и ще подлагаме на критика само онези въпроси, които лично сме опитали и проверили.
И тъй, братското сдружение в своята външна форма е някакво стопанство: земеделско, занаятчийско, пчеларско, овощарско, па може и подвижно и т.н.
Значи физическа работа ще има и тя, според нас, ще помогне и ускори да се открие първата фаза в работата на вътрешната школа: истинското опознаване.
В школата на братското сдружение това са непрекъснати моменти.
... И слушали сме един мъдрец да казва: „Чувала със 75 кг.
ще вземе да пренесе най-силният, а този от 25 кг – най-слабият.
Оттук започва контрола върху старите светове на чувствата и мислите във всеки един от братята от сдружението.
И ние ще си позволим да изтъкнем своето заключение: Докато духовният елемент преобладаваше във всеки едного от братята, вътрешните противоречия и физически трудности не се забелязваха.
Не, ние искаме конкретно и ясно да се изнесат първите факти, които се налагат на всеки, опитващ се да изнесе опита на братското сдружение и донякъде да изтъкнем важността и истинността на мисълта.
Истинността на тези наши мисли, основани на близкия опит, ние можахме да проверим и в други няколко комуни в България, а най-добре от дългогодишните опити за реализиране на комуна през миналото столетие от интелигентния руснак Николай Фрей.
Опитите на Николай Фрей са ценни за нас, защото те изтикват добрите и лошите страни на известна приложена комунална форма (за опитите на Фрей ние употребяваме думата, „комуна",тъй като истинската идея за братството и сдружение на братя за него е била още чужда), грешките произлезли от известен начин на прилагане законите на вътрешното растене, значението на слуховия елемент при напредването на школата в комуната и др.
– Факти из живота на сдруженията, които налагат корекция в разбиранията на всеки работник за тяхното реализиране.
Слабости и недостатъци във всеки човек има и като че ли повечето от тях изтичат из света на неговия личен живот.
Към нашия въпрос: по една или друга причина в нас се натрапва, въпреки нашето желание и воля, някакъв недостатък от характера на приятеля ни.
Оставим ли този недостатък да завладее ума ни, той става център на хиляди отрицателни мисли и краят е много тежък – ако не е омраза, то пълно отдалечаване един от друг.
И ако Нашите читатели биха се интересували от тези въпроси и проучеха комуните и общежитията, те биха събрали достатъчно материал от естество да ги убеди, колко голямо зло се крие вътре в тези несъгласия, които почват да се пълнят пред унилия вече образ на сдружението или общежитието тъкмо тогава, когато започне взаимно охлаждане.
Само че този който го прилага трябва да бъде достатъчно силен за да възмогне в себе си силното движение на логично чувство, да смени посоката му и да създаде нов център с нова посока и движение, или казано с други думи; да смени едно отрицателно психологично състояние.
За това пак се иска духовна сила и „високо съзнание", защото механическата воля в случая е недостатъчно силна: за да се бори против инерцията и хилядите противодействащи сили на винаги мърморещия противник на трудните и усилени моменти – обективният ум.
Едно от основните начала в сдружението е прилагане закона на свободата.
Понеже братята гледат на своята школа, като едно от средствата за постигне на една вътрешна цел, те съзнателно са поставили или взели пред вид всички възможни жертви, които ще трябва да се направят за разрешение на първите си задачи.
живот в школата на братското сдружение предизвикат онези вътрешни несъгласия в кой и да е от членовете на последното, той – като силен мъж, с всичкото търпение на един ученик трябва да издигне поставената си цел по-горе от всякакви противоречия и лични неудобства.
При несъгласия вътре в сдружението, въпроса става още по-деликатен, като се има предвид пълната вътрешна свобода с която разполага всеки.
сдружение може да възникнат противни на реда настроения (да ги владеят индивидуално-егоистични настроения).
– Търпение и (обладание), това са методите на вътрешно въздействие, действуващи направо на съзнанието с много по-реална сила.
Друг един важен въпрос, който се налага за разрешение още в първите дни на общежитието, е въпросът за разпределението на работата и респективно прехраната на бр. сдружение.
Нашата идея е за развитието на едно всестранно образование в областта на науката и изкуството.
Този въпрос е много важен, защото се налага за разрешение още на първо време.
А ние мислим, че само резултатите от работата, извършена с желание, са ценни за този, който я върши.
Обратното може да даде само външни облаги.
И пак си спомням думите на мъдреца: „Не се плашете.
Понеже ние си зададохме още от началото задачата да изложим това, което се налага на първо време на всеки начеващ опита на бр.
Ще поменем само за онези редки мигове, когато след редки, но тежки преживелици, зидарите на новите устои на живота, биват посетени от чудна сила!..
В тях за момент проблясва смисъла на трудната им задача.
34.
Псалом - Р. Соловьов
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Принципиално погледнато, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата.
От тоя основен възглед произлизат и всички по-нататъшни противоречиви заключения: безсъзнателната природа е родила съзнателния човек, който започнал да я проучва и дошъл до заключение, че тя е безсъзнателна и следователно произходът на неговото съзнание се крие в безсъзнанието.
Но зад тия колелета стои един машинист, когото всеки момент можете да помолите да спре цялата машина.
В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони.
В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони.
В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и започва да действува напълно инстинктивно без да мисли.
Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв.
Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др.
Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили.
Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр.
водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния.
В това време усетите как във вас започва да се заражда едно слабо чувство на обезсърчение То започва все повече и повече да се засилва.
По същия начин ние можем да бъдем завладени от една мисъл, желание и пр.
Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения.
човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста.
Същият закон има и обратна сила – ако постоянно се свързва с доброто, ще започне да прояви неговите качества.
Различните тела в човека не са изолирани, а тясно свързани.
намирате се в едно меланхолично настроение.
Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал.
35.
Воля за радост - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Аз гледам на светлото слънце, към което се стреми всичко живо, гледам на зеления мъх, на весело блещукащите росни капки, гледам на облака, който се носи далеко по кристалното синьо небе, на стройните, високи дървета и виждам Него Единия.
Желал бих да за питам, защо се носи облакът, гъстият лес хвърля своята сянка и зове под своето крило всичко живо, но аз видях Тебе, Несравнения, Великата тайна и замлъкнах... Ще посекат леса, ще се разпилее облака, ще зайде слънцето, но Ти, Великий, ще останеш както сега, защото Твоето име е Вечност!
Излязох на планината и видях сразена цялата гора.
На мястото на сразените се повдигаха млади дръвчета и зеленика ласкаеше окото; повдигаха се горди чашки на цветове и заляха въздуха в благоухание.
И паднах аз в благоговение и казах:
Кой си Ти Великий, за да те славословим?
Кой си Ти, в Когото се държи слънцето, всяка мушица, без Когото елхата не би сътворила своите игли.
Шуми се Ето прилетя пчела, бръмбар запълзя, прибягна катеричка и надникна из клоните.
Прилетяха още мушици на слънчевата светлина, птици запяха във висината и върховете на могъщите дървета плавно се подвижиха.
И разбрах че пчелата бръмчи и събира мед; мравинката носи елховата игла и птицата пее, защото Ти така желаеш.
Кой би могъл да създава слънца и да не забравя това мъничко същество, което лежи на предела на моя взор – Кой освен Тебе...
Аз гледах на дърветата и мислех, че са неподвижни, погледнах на планината и помислих, че вечно ще стои така.
Ето умира старецът, но редом с безобразният череп, тихо блещука живота на младенеца.
Ще оживее красотата, и истината, и благото...
Тогава се поклоних до земята в благоговение.
36.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Онази сила, що ти се разкрива като скръб – тя само ще изравни пътя на твойта радост.
Ала съмнявам се, че Бог ще чуй онзи, който иска да го измисли.
Не търси Бога в „утеснението на сърцето си", кога наистина поискаш да намериш в себе си твоя жив Бог – защото тебе те е родила волята за радост на твоя Бог...
37.
Кога узреят плодовете, излиза всичко наяве - Г.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Неправилното разпределение на благата и изкуственото увеличение на материалните нужди от друга страна ограничиха интереса към големите въпроси, които битието в своята цялост ни представя.
За религията, доколкото продължаваше да се проявява тук и там, се сложи негласно популярното схващане, че по традиция тя е област, отредена специално за черквата.
Това примирение мълком се обосновава и от двете страни със старото теоретично схващане, че научен и религиозен опит, наука и религия са две области коренно различни и че неестествено би било да се търси по пътя на нашето изследване примирение между тях.
Народът, който непосредствено се сблъсква с всички най-разнообразни въпроси на живота, загубил вяра в искреността и силата на своите официални водители, винаги съзнателно или подсъзнателно се е стремил към едно единно и цялостно схващане на живота.
И в тия отделни общества – духовни средоточия и огнища понякога е имало фанатизъм и самооблащение, но в своята цялост те са изразявали и изразяват постоянно повтарящия се опит и неспирен стремеж към едно единно и живо разбиране на живота.
В кръга на тия индивидуални качества спада и областта, в която той се движи и на която посвещава живота си (наука, религия, изкуство, занятие и т.н.) с други думи, всеки човек има свой определен жизнен път, по който ще мине само той, макар, че насоката в която се движат всички хора е една.
Като запазва своите естествени индивидуални особености и съблюдава природните закони, той придобива истинска вътрешна свобода, към която днес мнозина се стремят, но често забравят, че пълната свобода предполага и пълна искреност, творческа работа и съвършенство в трите основни прояви на човешкия живот – умът, волята и сърцето.
38.
Влиянието на цветните лъчи - Добран
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И на тия човеци се види излишно да се въртят по оня кръг, който наистина някога е бил жив, но днес е мъртъв, защото животът го е напуснал и е преминал в друг, по-горен завитък на голямата спирала на развитието.
Те не могат вече да живеят в ония изкуствени граници, които човешкото налага и тръгват по ония живи пътища, които душата познава.
Но те са тихи и затова малцина ги долавят.
Ето, някой настига в пътя си един човек, когото е слетяла нечакана беда: счупила му се е колата.
От това как ще постъпи той в този миг ще стане явно свободно същество ли е, което действува по силата на великия вътрешен закон или роб на човешките ограничения.
Ала Толстой не е всъщност в онова, което той написа.
Толстой е в ония къси моменти, като оня там на ливадата, ведно с изгубилия смисъла на живота Левин, когато чува простите думи на селяните що минават край него.
И колко са смешни хорските спорове за смисъла на еди кое си изречение, на еди-коя си дума, изказана от някой автор.
39.
Дух, сила и материя
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И както много други въпроси, тъй и въпроса за цветните лъчи, преди нашата наука да се е занимавала с него, е бил вече предмет на изучаване от древните народи.
Дори много важни данни и напътствия сегашната наука е почерпила от народната опитност.
Изучаванията показват, че древните народи са имали култура, която в някои отношения е стояла много по високо от нашата.
Съвременната наука едвам сега почва да изучава значението и влиянието на цветните лъчи, когато древните народи са имали доста големи познания в тая област.
Сегашните ботаници много добре знаят, че растенията при асимилацията си поглъщат червените и оранжеви лъчи, а най малко – зелените.
Самите китайски чиновници подплатявали шапките си с червен плат.
И действително, когато сам си направил червена шапка, подплатил си дрехите с червен плат и боядисал стените на стаята си червено, забелязал рязкото понижение на тропичната жега.
За да се разбере по нататък влиянието на цветните краски, било във физиологично или психологично отношение трябва все пак да се имат предвид данните, до които съвременната наука се е добрала в своите изследвания по този въпрос.
Ние не сме съгласни със съвременните физици, че с тая дефиниция на цветните лъчи въпросът се изчерпва.
Ако нямаше светлина, живот не щеше да има, ако нямаше слънце, земя не щеше да има, защото нали тя от слънцето се е откъснала?
Една храна може или изкуствено да бъде носителка на известни цветни енергии, тъй да се каже, какъвто е случая с опитите на Ganser, който излага вода или храни на известни цветни лъчи определено време, или пък самата храна по естество да съдържа тия енергии.
Но ние предполагаме, че вече се досещате.
От всички пластове, които се намират в ретината най-важен е тоя на пръчиците и бухалчиците, защото те възприемат зрителните усещания, трансформират ги в неизвестна още форма енергия и ги препращат в мозъка, а по-нататък мозъкът от своя страна оказва своето физиологично и психологично влияние върху целия организъм.
Други денем виждат слабо, но вечер – отлично.
Ягоди при бяла, червена и розова светлина са се развивали добре, бърже узрявали, плодовете им се оказали по-добри и по-едри от тия, стояли на обикновена слънчева светлина.
Лукът (кромид) се развивал превъзходно под розова светлина, а всички останали цветни лъчи са действали неблагоприятно и затруднявали растежа.
че червения лук се развивал много по-добре при тъмно-кафяво осветление слабо – при тъмно-зелен и никак при черен цвят.
Интересно би било да се направят известни опити със семена, изложени на цветна светлина известно време и след това посадени, за да се установи тая стимулационна способност и по друг път.
Необходимо е цялото му тяло да бъде излагано на тия лъчи.
Д р Фрере е измервал със силомер мускулната сила на деца от 7 до 10 годишна възраст при различни осветления.
Оказало се, че червената светлина най-интензивно събужда физическата сила.
Тя почти удвоявала силата.
Синият цвят увеличавал силата едвам с 1/24 част.
Има много автори, които са напълно съгласни с възбудителната сила на червения цвят.
Бикът и пуякът, например, ги обхваща страшна ярост при вида на един къс червен плат..."
За индивиди, разбира се, страдащи и без това от общо нервно възбуждение, червения цвят се явява крайно неблагоприятен.
Само за няколко часа тая мълчаливост се обърнала в здрава веселост.
Когато обаче изнамерила начин да се работи под зелена светлина, работниците скоро станали спокойни, тихи, малко говорели, не жестикулирали, но вечер се чувствували бодри, весели и бъбриви.
Когато човек се чувства отчаян, тъжен, червеният цвят може да му действа доста благотворно.
при слабост, студени тръпки, лошо хранене, безсъница и др.
Той намира също, че е и добър лечител против меланхолията, защото е цвят, казва той, който събужда надеждата и ума към дейност.
Самия Oskar Ganser е правил наблюдения над себе си, като е употребявал разноцветни стъкла.
Той забелязал, че при сини очила чувствувал студени тръпки по гърбът си и настръхвал.
И затова той препоръчва, пък и сам е правел опити с успех, синия цвят при възпаления, треска, нахлуване кръв в главата, нервност.
Той карал своите пациенти да гледат една синя електрическа лампа известно време и след това пристъпвал към своите зъбни операции без болните да усещат никаква болка.
Той дава отлични резултати при една умствена слабост и немощ.
И естествено тогава деца, излагани систематически на жълта светлина, имат едно от най-добрите условия да станат високо интелектуални същества.
Препоръчва се жълтият цвят и при главоболие, но не от стомашен произход (Ganser).
Всеки знае как човек се ободрява, когато се намира сред полската зеленина за няколко часа макар, лъчите са лечебни и за слаби, изморени очи, също представляват и хубаво сънотворно средство.
Докато светлозелените лъчи са здравословни, повече импулсиращи към благородни пориви, тъмнозелените – събуждат в човека малко по-груби материалистични и егоистични склонности.
опитите на Ganser установяват, че главоболието минава след двучасово осветление със сини и зелени лъчи.
Същият автор цитира един случай, при който една брадавица изчезнала за 12 дни при синьо осветление.
Аз не ще излагам всички ония опити с цветните лъчи за терапевтични цели.
цветните стаи на д-р Ponga или Ganser, един активен, базиран на чисто зрителни възприятия, когато караме болните да фиксират зрението и вниманието си върху цветни екрани, или лампи и най-после един третиначин, чрез мислено представяне известна краска.
40.
ОКУЛТНА МЕДИЦИНА - К. П-в
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Дух, сила и материя
Крайно интересно е да се потърсят резултатите, към които би ни довело едно изследване, върху взаимодействието на три неразделни творителя: Дух, Сила и Материя.
Но все трябва да има някои състояния на отделно съществуване на Дух, Сила и Материя, нам още неизвестни.
Учените днес знаят, че материята се мени, трансформира в енергия, че тя е съставена от малки електрични частици или пълнежи – наречени електрони, надарени със значителна сила – и още много други работи, но те не могат да кажат що е електричество – неговата същност.
До последно време измисляха се хиляди видове енергии във връзка с химичните процеси - кохезия, капилярност, еластичност, светлина топлина и други.
Теорията за „единността" на материята има за основен камък на своите построения електрона, най-малката частица, на която до днес е могла да бъде (разложена) разгатната материята.
Същото се наблюдава и при някои радиоактивни тела.
Материята на земята, на слънцето и цялата вселена е една и съща – единна – от която при различни взаимоотношения са получени познатите нам химични елементи.
Изводите на окултната наука за взаимодействието на трите: Дух, Сила и Материя ние ще поставим тук в една много нагледна таблица:
Дух Сила Материя
Дух Съзнание Психична сила или Душевен магнетизъм Астрална светлина
Сила Възприемане (перцепция) Животна сила или животен магнетизъм Светлина, Топлина
Силата в духовния свят се проявява като психична сила или душевен магнетизъм.
41.
В ЛУННОТО СИЯНИЕ - стихотворение
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Идете, казва Той на Йоановите ученици, и известете Йоану, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и на сиромасите се благовествува.
Блажен е който се не съблазни в мене."
Условията, при които е поставена сега да се развива, са наистина доста груби и неблагоприятни.
Смисълът на тия неблагоприятни условия е да я направи силна, защото силата може да се придобие само там, гдето има съпротивление.
Тя чува неговия глас, чувствува неговата безгранична обич, но уви, тя е тъй слаба, тъй немощна, обковала се е във веригите, които сама си е създала по своя нанадолен път.
Почти навсякъде срещаме един и същ възглас: към покаяние, към очищение и т.н.
Нищо друго, освен човек да съзнае дълбоко в себе си, че върви в разрез с Божествените закони, че върши престъпление спрямо тях и да пожелае искрено да се коригира и влезе наново в хармония с тях.
Диренето и прилагането на тоя метод е било предмет на дълго проучване от страна на всички ония, които са се занимавали с човешката душа и са търсили начин, за да ù помогнат.
Така, както ни са представени от съвременната наука, това са хора, които търсят метод за добиване изкуствено злато и средство за подмладяване.
Истина е, че е имало и такива алхимици, особено когато е настъпил упадъка в алхимията, но първоначалната задача на истинските алхимици винаги е била търсене на метода за възраждане на човешката душа и възвръщането ù към първичното ù състояние.
Причината за това са условията при които е трябвало да се прилагат, а именно: културният уровен (културното ниво) на хората, техния психически и физиологически живот и т.н.
В това отношение ония, които е имало да изпълнят тая задача, са се съобразявали с тия условия и в зависимост от тях са прилагали съответните методи.
И действително, ако погледнем по-дълбоко на въпроса, ще видим че не може един метод, който се е прилагал преди векове да се приложи и днес.
По отношение на съвременната религия, то тя отдавна ги е загубила.
Защото лекарят, макар и в несъвършена форма, но във всеки случай притежава известни методи за лекуване, докато моралистът или свещеникът имат само теоретически познания, но без опитност, без никакъв метод за прилагане.
Ние ще видим, че тя прилага главно два методи за лекуване:
Това е един негативен метод, който се е практикувал от векове от почти всички днешни религии, но без желаното действие.
Тя не се придобива по благодат.
42.
ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
между стеблата на брезите
се носят пъстър рой благоухания -
43.
ЛЕГЕНДА - Г. Т.
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Във Валхалла е още тихо... Всички спят лекият хубав сън на работника.
Сутринният хлад нахлува отвсякъде, но всеки се завива добре, за да остане топлата сънна нега... Някакви бързи и сопнати стъпки стигат насам: „Хайде братя, време е, ставайте!
Постепенно стъпките затихват, чува се само напевното зазвънване на празни, клатушкани котли.
В замълчалата Валхалла се зачуват проточени гласове, после бърз говор и – смях... След това се чува бърз шум като от валяк и най-сетне смехове.
Звънлив смях от няколко гърла.
Валхалла цяла трепери.
Последният остава да реди леглата.
Валхалла е нашата спалня.
Тя има дебел трънен покрив, на който отгоре се е засяла вече ръж.
Отстрани ние го изградихме с трънен плет, а вътре настлахме с ръжена слама.
Там са наредени нашит осем легла.
– Тържество е разбуждането на селото през работните топли дни... Дебела роса е натегнала по огънатите високи треви.
Летен утринен хлад се таи във въздуха.
Влаги се носят и застилат по низините.
Усеща се сутринен хлад.
Въззеленикави маси се наслагват мълком, нови и все нови багри прииждат от изток, за да добие своя пурпурен тен.
Далеч, далеч чертаят сини гърбове високи планини.
Изрядко сплашени и бързи и най-сетне тропот от копита... Заградени в кошара недалеч, изблейват треперливи гласчета на агънца.
На край село като из фуния се чува яростен лай, а след това мъдър басов приглас на стар домашен пес.
Един от комунарите го хванал за главата, друг го бута отзад, мъчат се да го вкарат в обора, а то като изтегнало крака не се помръдва.
Вътре едва се побират четири стола.
Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве.
Гърлест глас се чува.
То не е за вас бе момчета, ...слабички сте.”
„Ние сме жилави" – „ще се научим"...
Върви селякът, усмихва се сам, кривнал глава.
Една хубост личи във всички лица, една приятна здравина и сила.
– Безкраят, далечината, едва в мъгливи очертания граничи, заградена с планини, и всичко това са ниви, това е човешки труд.
Те говорят, разсъждават излагат.
В нас са се явили въодушевления и желания, носещи в себе си дълбочина и воля за изпълнение.
И сега то все още желае своят дар, - ние му плащаме с радост.
Замахваме със сила мотиките, хиляди мускули, безчетни клетки се пълнят и празнят – движение безспир, а полето се радва... ах, как то се радва!...
Лежим и гледаме лазурно небе.
Малки бели облачета, в пухкави клъбца се редят по безпределния хоризонт.
Почиваме, усмихваме се на слънцето, на облачетата, на небето.
Изтежко пак слагат се мотиките – туп... туп... туп и звън... музика.
Хладният морски мирлин настъпва бавно на вълни.
Много слаба сянка е заличала по лицата ни от умора, но все пак ние сме бодри и весели.
44.
КНИГОПИС
 
Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето.
Те политнаха из цялата вселена до безкрая.
Животът тръгна по своя път към една поставена голяма, светла задача.
Тайнствени знаци и числа говореха за нещо, което хората не можеха да разберат.
Тя се носеше на светли струи от волната чучулига към лазура на небето, музиката се дочуваше в звънтенето на настъпващите пролетни дни, свистеше в шеметният набег на устрема, разливаше се тихо из майчинските уста като песен, която приспива младенец и ридаеше по струните на млад свирец.
Душата самотна съзерцаваше светлата си родина, и шепнеше нещо, но имаше ли хора.
Как да се опишат ония сватове в които отвеждаш душата на своите крила?
Нищо няма равно на тебе, на твоята вечно издигаща се мощ, като стрела запокитена в висинето.
Кой ще убие мъртвилото и пустошта на безлюдната пустиня, ако не си ти да я оживиш с гласа на твоите птички...
Тя е, която събужда сърцето в пролетната нощ, от сладката дрямка към деня на свещения труд.
Звездите, слънцето, планетите, хората, малките мравинки ще се познават по тая песен...
Тя се е родила в първия ден на предвечността, когато Той е пожелал да сътвори живота.
45.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
„Ново Звено", младежко художествено списание за изкуство, литература и критика, издавано от ученици на I м.
Пожелаваме на списанието успех, а на начеващите негови млади сътрудници, ползотворна, творческа и духовна работа.
„Жертвени Клади".
Прави впечатление отмереният музикален стих, а най-много отликата от цялата досега позната нам комунистическа поезия: Проличава явно духът на новото време и общата нужда от възвисяване и широта.
46.
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Живеем дни на борба, дни на духовно робство, когато, всички са настръхнали и чакат повика към кървава разплата, чакат часа, когато брат на брата си ще трябва да забие нож в гърдите.
Тя ни говори днес само чрез нашата съвест, и чрез децата, чрез чистия глас на детето, в чието сърце единствено още отеква глас от вечната правда.
Борбата, кървавата братоубийствена борба е станала единственото занимание.
Тя е изместила мирния и честен труд, изместила е великия божествен принцип в живота – взаимната помощ.
Палачите са хванали наемни убийци да пазят реда на кривото, а робите се настървяват в злоба и чакат ден, да се превърнат на палачи.
Кой е оня, който чертае фигури по земята и ги нарича своя собственост, като оставя палачи да ги пазят?
А вие, които се борите срещу невежия и наричате вашата борба свещена борба за хляб, като влезете в трена на оня, що владее, не ще ли насочите другите срещу вас, щом като във вашето сърце живее червеят на личния свещен егоизъм?
От памтивека подклаждана от злия дух на користта, който се укрива зад пъстрите, „свещени" имена, зад маршовете, зад блясъка, зад крясъците на оратора, зад стиховете и песните на купени певци.
Заспалата душа да се пробуди, човекът да въстане се изисква, човекът - Бог, който ще ни освободи, който ще ни засрами, който най-сетне ще ни умие!
Двадесет века след най-великата жертва, двадесет века след словото за любов, ние лъжем себе си и поколението, че има нещо свято, достойно в животинските наши изтребления, че робството е от Бога, че нашият свещен егоизъм, по-алчен от Молоха е някаква добродетел, благородство, традиция.
Не само отделните народи, не царете само, а и класите враждуват днес.
Те купуват душите на тия млади, крехки деца, а телата им пращат срещу ножовете и пушечния огън на пияната тълпа, която е поставила в своя джоб цената на кръвта, която ще пролее – кръвта на своите братя!
О, невежи, да знаете колко сенки витаят около вашите окървавени съвести, да знаете каква дълга върволица на мъст и кървава разплата ви очаква!
Да знаехте вие, които така глупаво и безславно напущате арената-земя, странната истина, че няма смърт, че бездна на окаян живот се разкрива за вашата виновна съвест!
Утрешни роби и тирани, загубени в сумрака на тежко неведение, душата ви зове, подканя ви, душата потърсена от пролятата братска кръв, ви сочи тихо вашият път и говори със словото на вътрешния човек – Бог, и с гласът на малките деца с тяхното чисто, невинно състрадание...
Кога ще настъпят дните на онова време, което търсите, когато във вас има и мъст, и злоба, и желание за ново робство?
Казвате, че ще настъпят дни на благоденствие.
Да носите тежкото бреме на живота ще ви се види хиляди пъти по-светло и по-красиво от оня час, когато пробудилата се душа види кръвта и когато от всяка нейна капка се повдига сянката на загинал брат!
И слънцето, и влагата, и здравето в мишците на орача, всичко е в дар от Вечния, който търпи и чака да премине нашето безумие.
Човеци на свободата, които да пеят химна на оная слава зад пределите на нашата низост, а не рапсодии на кръвта, стихотворци, дошли в помощ на търговците с живите души...
Дни на кървави борби живеем днес, когато душата на народа, натегнала бди, кога ще настъпи оня час, та брат на брата си подло да забие нож.
Ония, които са призвани да учат народа, държат великото слово, написано в златни книги, не го тълкуват, а правят панихида, да упокои Бог душите на техните жертви.
Кръвта не се измива лесно, вслушайте се в гласа на вашата съвест.
Гласът на вашата душа еднакво ви зове, еднакво подканя, еднакво порицава едните и другите.
47.
НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна.
Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре.
Егоизмът и натегнатостта в хорските отношения изглежда са стигнали своя максимален предел и вече с необходимост се налага едно примирение, една мекота.
Това гласно и негласно признават днес и учени, и общественици, и черковници.
Днес за любов мнозина говорят, различно я схващат, но любовта в нейната изправна космическа чистота и дълбочина, от никого досега не е била излагана с такава прямота, ние няма да повтаряме тук това, което той в своите беседи е казал.
Всеки от нас сам е опитал и простотата и силата на неговите думи.
В това отношение, тя се различава от всички други схващания, преди всичко и най-главно със своята широта.
Например, един човек може да бъде учен и вещ специалист в известна област (нещо, което сигурно дължи на своя ум), но вън от специалността си, той може да бъде груб егоист или просто невежо дете пред по-общите въпроси на живота.
От гледището на това разбиране, новото в разните области на живота може да се изрази занапред в следното:
Ученият – продължава да държи за опита и последователността в изследването, но той признава вече ограничеността на своето знание, замества постепенно опитите, съпроводени с насилие и жестокост над живи същества и най-главно, работи с всичка сила, щото научните открития да се използват безкористно – само за доброто на цялото човечество.
Това, което днешната наука е установила и установява като безспорно трябва да се знае, че окултната е просто нейно естествено продължение.
Той е достатъчно толерантен да изслушва и търпи най-противоречиви разбирания, проучва кои работи спъват и какви закони регулират колективния живот на хората при днешните условия, размисля върху това, как би могла да се опрости до максимум обществената организация и се стреми да скъса връзките си с институти, които по своите цели са в противоречие с неговото основно разбиране.
Религиозният – не отрича силата и значението на своите религиозни преживявания, но той знае, че времето на буквално разбиране на свещените писания и едностранчиви мистични блянове е вече минало, че религията има нужда от една рационална обосновка (на официалната и окултна наука) и най-сетне, че религията води само до прага на ученичеството.
Неговото приемане и приложение не е само даден момент, след който настъпва един равен, еднообразен живот (както е в някои религиозни общества), а тъкмо от тоя момент започва цяла верига от въпроси, съмнения, разочарования, възторзи – неща малко много познати на всички от нашия мъничък опит на ученици.
Ние сме до известна степен отраснали и възпитани в духа на преобладаващото днес, ограничено материалистично разбиране на живота.
Преди всичко ние сме родени от „православни" родители и кръстени от православната „черква".
Но православната черква не можа да задоволи нашите растящи духовни нужди и затова днес ние сме вече изгубени за нея, както и тя за нас.
Нашето отношение с днешната православна църква е едно от най-категоричните и не може да бъде предмет на по-дълго внимание.
Протестантите – които у нас се подържат от Америка, сравнени с католиците и нашето православие са много по-либерални и по-толерантни.
Те чувствуват, че новото време налага по-голяма широта и нови методи на християнизма, но те не могат да се освободят от крайно ограниченото и буквално тълкуване на писанието.
Те остават при старото схващане, че областта на религията е отделна от тази на науката.
Теософите - това са нашите братя, през умствената школа на които е минала голяма част от нас и на чиято литература ние дължим нашите теоретични познания по сравнителна религия, теософията и окултизма.
В това отношение ние дължим на теософското общество благодарност, но тъй както се практикува и прилага теософията у нас, тя неотклонно върви по стъпките на православната черква, с всички нейни опасни догми и стремежи да се оправдае изцяло днешната действителност.
Толстоисти – това са многобройните наши млади енергични братя, верни последователи на религиозното учение на Толстой.
Геният на Толстой и критиката, която той направи на цялата днешна християнска култура, познати на всички ни.
Всички знаем основната идея на Толстой за непротивенето на злото и по принцип с нея всички сме съгласни.
Едно обаче трябва да констатираме – прилагането учението на Толстой от неговите последователи върви в известна смисъл към механизиране.
Подозрението към учеността, преувеличеното значение на физическия земеделски труд и страхът от каквато и да била метафизика и мистицизъм правят твърде ограничени разбиранията на тия братя по много въпроси.
Днес за днес, особено в лицето на множеството млади учители, те са един положителен и отраден елемент в нашия ограничен духовен живот.
Истинското християнство е вътрешна школа, подчинена на строгите закони на живата природа, и никога не е било в противоречие с обективния опит.
48.
ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Областта на метафизиката пък почва от там, дето свършва областта на науката.
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката.
Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката.
На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани.
И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност.
Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено.
Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния.
А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр.
Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
Сравнението между безгранично малкото и безгранично голямото, в които действува все една непостижима мъдрост с еднаква сложност, закономерност, точност и целесъобразност, координираща чрез невидими връзки всичко в едно, би замаяло главите им.
Знайно е, че и нормално развитите очи и уши схващат само една много малка част от светлинните и звукови области, ограничени между един минимум и един максимум светлинни и звукови трептения.
Метафизиката пък, или, по-право, науката, разширена и извън материалната област, пак по същия път на опита и наблюдението, разширена, обаче, с нови средства на изследване, дохожда до една напълно реална основа – духа, който мени само своята степен на съвършенство, но не и своята същина.
Преди да отрече всемирния безсмъртен разум, човекът трябва да отрече своя разум, защото в този последния не е влязла нито една истина, без да е взета от всемирния разум.
Ако този разум не беше определил с математическа точност законите, които, които управляват движението на звездите, планетите и кометите, човешкият разум не би могъл да изучи техните посоки и скорости на движение, тяхната големина, разстоянието им от земята и положението им спрямо нея във всеки момент, понеже те биха се лутали в безредие и пълен хаос, при който, преди всичко, самите те не биха могли да съществуват.
Ако този разум не беше поставил в движение електроните и йоните и не беше вложил в тях способността да се съединяват в атоми, а тези последните – в молекули и ако тази способност на съединение не беше различна за атомите на разните елементи, то не само, че не щяхме да имаме някакви елементи, сложни тела (съединения на елементи), растения и животни, но, преди всичко, не бихме имали материя!
Ако този разум не беше дал притегателната сила на телата и не беше определил законите на нейното действие, то предметите, които сега се намират върху земята, биха литнали в пространството, океаните биха се разлели и самата земя би се разпаднала.
Същото би станало и с другите небесни тела и хаоса, който би произлязъл от всичко това, никой не би бил в състояние да си представи.
Ако например, този разум не беше създал точно определения закон, че квадратите от времената на въртенето на планетите около слънцето се отнасят помежду си, както кубовете на разстоянията, как астрономите биха се справили със своята задача?
тази – 2X2 = 4; той не вижда съвестта, която му казва кое е лошо и кое добро и му иска отчет за неговите дела; той не вижда волята, която движи живота на индивида и на човечеството; той не вижда онова възвишено чувство, което в известни моменти побеждава всичко и кара човека да се жертвува за мило същество или за цялото човечество; той не вижда любовта, която поддържа живота; той не вижда и онази сила, която чрез тъй наречения закон за гравитацията, държи в непостижим за човешкия разум ред и порядък във вселената; той не познава и всички онези закони на природата, които в продължение на милиони години неизменно действуват.
След закономерността, планомерността и целесъобразността на вселената, може ли да се постави безпричинното, безцелно, произволно и случайно самозараждане на живота?
Духът съществува и може да се открие от всеки, желаещ да го търси.
Всички прояви в живота на човека и цялата природа, които не се поддават на физическо изучаване, на непосредствено изучаване, на непосредствено изследване на око, ухо и уред, са прояви на духа (каквито впрочем, са и физическите явления, само че от по-грубо естество).
В тази област спадат телепатията, ясновидството, пророческите сънища, предчувствията, интуицията и пр.
Това е безпределна област, в която трябва да се насочи вниманието на учените.
В тази област се крие истинското обяснение на нещата във физическата област, защото в нея е коренът им.
Не е достатъчно необяснимото с обикновените разполагаеми средства на науката да се нарече метафизично и да се остави настрана.
Един път съществува ли, то има своята основа, своите причини и закони, по силата на които става, следователно, може и трябва да се обясни.
49.
БЯЛОТО БРАТСТВО - Бо Ин Ра
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления.
В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията.
Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка.
Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада.
Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света.
Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка.
Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н.
Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията.
С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека.
Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща.
При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето".
В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа.
Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг).
Туземците наричат тия дюни „Лаещ пясък".
Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето".
звучащи планини.
Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур.
Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове.
Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене.
Павзаний, който посетил Египет в края на Адрияновото царуване, описва колоса като „седяща статуя, която има глас".
разпукало статуята на две, едната половина паднала и се разрушила.
сл.Р.Хр.) реставрирал статуята, но тя престанала да звучи.
Но неотдавна тя отново започнала да звучи, при изгрев слънце.
Така пеят и египетските палати в Кариак, които наполеоновата експедиция там добре е чула.
Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас.
в Австралия съществува растението Казуарини (храст), чиито листа се усукват като цев и когато вятърът минава през тия тръби с известна сила, получава се една нежна музика.
Силно чувствителни са карамфилите и цикламите.
Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът.
После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката.
„Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори".
Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване.
Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън.
Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост.
Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално.
Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото.
Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му.
Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им.
Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката.
Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха.
Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла.
Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши.
Мечката е слабомузикална (според Daumbresse).
Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове.
Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката.
Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката.
На бизоните музиката не се харесала.
На хищниците музиката също не се харесала.
Лъвът отначало се вслушал внимателно, по-после тъй се разгневил и само здравата решетка спасила и грамофона и изследователите.
Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата.
Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят.
50.
КРАЙ МОРЕТО - Георги Т.
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Има едно своеобразно общество, сред обитателите на нашата планета.
Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане.
Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма.
Ала там, дето могат се намери следи от духовна пробуда, там туй влияние ce вече чувства, само че почти винаги, от незнание, то се свежда по тъмните пътеки на суеверието към някакви надсветовни сили.
Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия.
От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието.
Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници.
Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях.
Те знаят, че са човеци като всички други, само ча благодарение на своята по-напреднала духовна възраст са станали способни да заемат такова положение в духовния свят, което е немислимо и непостижимо за човека, обвързан в ограничените условия на материалния живот.
Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия.
Тихата работа на членовете на Братството обхваща всички области на висшето духовно развитие.
Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци.
Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви.
51.
ИЗ „ШЕПОТА НА ДУШАТА - Рабиндранат Тагор
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Незнайно е, защото може би ония, който я дирят се омайват в перлите и бисерите на неговите недра, може би очите на морските девици ги приспиват в злокобен сън, може би омайни някакви гласове ги унасят в забвение, може би приказките им ги сковават със своето вълшебство, но мнозина от тия герои що дирят, са жертва.
Морето отнема техните души, праща ги при своя страшен повелител с всемогъщия тризъбец, а телата им, напълнени със солена, отровна вода, с безжизнени очи, изхвърля по бреговете със своите вечно живи, мощни плещи...
Дали светливите бисери по чудноватото сандъче, дали очите на медузите, дали напевите на неговите скрити поселници са ги отвлекли от тяхната свещена цел – но мнозина от тия смелчаци са удавници на морето, животът и телата им се люшкат между пянатa на тъмнозелените вълни...
В морето само, има песни, никъде другаде - в ония, най редките часове, когато неговият могъщ и страшен Бог се развесели и почне да приглася на певеца с плисъка на вълните и шепота на балата им грива...
Отново ще стъпи моя крак на крилатия ми кораб и аз самотен и горд пак ще целуна кормилото, което всякога съм държал със своята ръка.
Никъде мислите не са по-чудати и молитвата по свещена от тука, в тоя храм, над необятната шир, над която се разстила небесният свод...
Морето. Отново ще го видя обградило ме от вси страни и когато стигна малко островче, където се отдъхва в сън, ще ти изпратя приветствие със стрелите на новата зора, която подканя в нов път с вятъра, що надува белите платна на моя кораб.
Щастието е като малка приказка, която шепне, унася те в неизразимо красиви светове и бърже свършва, като те оставя, потънал в захлас.
Те светят в твоите дни, както светулките в мрачна нощ и те живеят в техния спомен, както плувецът живее в малката си ладия, заграден отвсякъде с вълни.
Никой, защото го лети, преминава като стрела през тебе и загива, като оставя разкъсана рана със сладостна болка и топла кръв.
Кой е уловил щастието, когато то е като мълния, що прелита през облаците на пролетно небе!
Да наричаме щастие не приказната страна, към която летим на крилете на нашия устрем, а самия бяг, шеметният вихрен бяг, надутите, опънати платна, забития взор в хоризонта, тайната, която ни зове, великата и тайна неизвестност!
52.
ЗАМИНА СИ ХРИСТО ДЪРЗЕВ
 
Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Повикът за живот, който идва днес при мен от вика или веселите песни на децата, събужда едно ехо в моето сърце и аз намирам, че това е гласът на Вечното, в което духът на детето има своето гнездо.
Простите тонове на чистата песен се удрят в сложните гънки на живота и там се поражда мъката, която разстила сянка върху моите мисли.
Окъпете ли вашите души във водите му, вие, които наричате себе си стари, ще почувствувате така младостта, че ще заприличате на цветец, който тая сутрин за първи път е разкрил своята чашка, като светлината, която носи на своя лик тихата усмивка на творението.
И тая радост не е ли от непосредственото познаване на истината на безсмъртния живот, радостта от вечната и подмладяваща се у нас надежда за съвършената пълнота.
53.
Списанието PDF
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Нека Бог даде лек път и мир в небесните селения на неговата светла душа!
54.
ПРИНЦИПИ НА НОВИЯ МОРАЛ - К. П-в
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Всеки нов ден ни носи нещо ново, което като малка тухла се вгражда в голямата недовършена сграда на живота.
Всеки нов ден ни изправя пред нови, непознати кътчета на човешкия живот, до които не е стигал още нашият поглед и нам се чини, че в тоя сложен лабиринт, на живота гасне постепенно всичко светло, радостно...
Днес е шумният век на съобщенията и по цялата земя, по тънките жици, по въздуха, светкавично лети и писка вестта, от единия край на света до другия, тревожната вест на падение, на изтребване, омраза.
Външната обхода, която безспорно има своето значение, изключително е заела местото на искреното и братско отношение, и лъжата в хиляди нюанси цари като някаква жизнена потребност.
И ония даже, които никога не са помисляли за причините, които ни въведоха в тоя затворен, тъмен път, се сещат при даден случай веднага да възразят, че себеиздигането, личната контрола и съвършенство е нещо бавно, скучно.
Нашата стомна не ще ли се напълни с отровата, която ще вмирише цялата вода.
Днес всеки стопанин трябва да помете пътя пред своя собствен дом, тогава цялата улица ще бъде пометена.
Каквото е квасът за тестото на целия хляб, такова е усилието на личността за околните, когато, разбира се оня що го върши, не демонстрира това нито с проповед, нито с морални правила, нито с тягостно и скучно напомняне и изобличение, а само с дело.
Днес трябват дела, трябва пример, дела на братство, пример на човеци...
Защо са опънати до болезненост нашите нерви и защо свойствената на живота взаимопомощ се е превърнала на борба ?
Отговорът се състои в това: Ние живеем сред погрешно грубо материалистично животоразбиране и сме загубили оная нишка на Ариадна, която в тоя сложен лабиринт всякога да ни спомня, че идем от далечна страна да научим опита на живота, да вникнем в неговия дълбок смисъл.
Ние не обръщаме вече внимание на онова подсещане, което имаме в нашите души, оня тих глас на съвестта, който в редки, но вдъхновени моменти ни посещава.
Това подсещане, тая тиха дума в нас е връзката с Висшето Разумно, което ръководи живота и духовни са ония хора, които знаят великото изкуство да слушат тоя глас и живеят по него.
Важно е за човека да дойде до онова място, откъдето да схване, че в живота цари една-пълна връзка, една причинна зависимост, която нарежда и обуславя всичко.
Следователно да се учиш, най-често значи да се освобождаваш от невежество, така както за да просветна в някой мрачен ден, не трябва да се вкарва отнякъде някаква виделина, а да се разпръснат облаците, които пречат на слънчевата виделина да проникне до нас.
Това знание, тая истина се приближава все повече към нас и всеки нов ден ни донася нещо ново, което се вгражда като малка тухла в недовършената още сграда на живота...
Китайски стени отделят хората едни от други, омразата е взела връх и борбата, жестоката братоубийствена борба е на местото на взаимната помощ.
Това ново ще стопи онова, което не може да се разбие с никаква сила, както слънцето стопява ледовете, които ние не бихме могли със сила да премахнем.
Когато над главите на отруденото човечество изгрее слънцето на новия живот, тогава ще преминат сенките на заблуждението и нам ще остане само споменът за дните, през които сме живели в духовно неведение.
55.
БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ - П. Г. Пампоров
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
За да може например един организъм да функционира правилно, нему са необходими определено количество топлина, светлина, влага и пр.
Погледнато по тоя начин на морала, той добива един съвършено нов образ.
Ако един такъв човек се опита да построи една морална система, то безспорно е, че тя цялата ще бъде пропита с оня песимизъм, който е легнал в основата на неговия характер.
Принципите, установени по тоя път са релативни.
Днес законите на морала стоят в съзнанието на хората също така, както тия напр.
56.
ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА - Добран
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
Много философи, поети, учени, религиозни учители са идвали, но една е истината, за която са говорили, една е светлината, която ги е озарявала, една е силата, която е окриляла техните души, един е огънят, който ги е вдъхновявал.
А те са били само проводници на тази светлина – чрез своите светли умове; проводници са били на тази топлина чрез своите чисти сърца; проводници са били на тази сила – чрез непоколебимата си воля, че светлина, топлина и сила носи живия слънчев лъч – и на него само растат и зреят плодовете на живота.
Този слънчев лъч е живият Божествен Дух, който се е проявявал в светлината на мъдростта, в топлината на Любовта и в силата на истината – чрез всички истинно велики и мъдри хора, поети философи, учени и религиозни учители – гениите на човечеството.
И колкото по чисти са били тия проводници, колкото по-рядка е била средата, в която е идвал слънчевия лъч, толкова по-ярко е греела светлината през тях.
И в тях ние виждаме, че така е просветвала тяхната виделина пред человеците, че действително хората виждали техните добри дела и славили Небесния Баща.
Дошло е време вече да се разлее вместо студената вълна на разделение – пролетната, топлата вълна на единение в любовта, която не знае никакви граници, защото е вечна и неизменна като върховен закон на Битието, разкриващ ни Бога като любов.
57.
Бележки по повод статията „Астрология и медицина”
 
Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.
От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата.
Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света.
Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това.
Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва.
Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата.
Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч.
Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни...
Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие.
„Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение".
Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези".
При това инструменталната музика е била достигнала известна висота.
Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните.
Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена.
От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества.
На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр.
Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение.
Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото.
Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган.
Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз.
Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми.
Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика.
Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване...
Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди.
Музиката не е завършила своя ход.
Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл.
Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език.
НАГОРЕ