НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
1000
резултата в
49
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
2. Учителят като цигулар
6. Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
7. Опит за отвличане от Школата
23. Хлябът наш насущний – музика за гладните деца
34. Цената на всеки ученик в Школата
35. Отклонението от Школата
38. Запазената светла точка в съзнанието
39. Ризата на латвийците
43. Архитектурен план за благоустройството на “Изгрева”
Сламената шапка 3
10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него
32. Отворените уши и песните от невидимата Школа
Паневритмия в Небето над връх Мусала
43. Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0
44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри
48. Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата
49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя
51. Спиритизмът и Школата на Учителя
57. Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
58. Философията на йогите и Школата на Учителя
69. Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев
78. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света 4
IV. МАРИЯ ХРИСТОВА ЗЛАТЕВА – (20.III.
4. На Рила с песните на Учителя
6. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
7. Ученици – музиканти в Школата на Учителя
3. Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
12. Запустялата кръчма
14. Благославяй, душе моя Господа
23. Сламената шапка и общественото мнение
42. Учителят и Английската империя, съгласно Божия план
46. Учителят и владетелите на България
VI. НИКОЛАЙ НИКОЛОВ ДОЙНОВ – (18.ХII.1904 - ?)
8. Благославяй душе моя Господа
8. Откриването на извора “Ръцете” на Рила
3. Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
9. Исус Христос – Глава на Великото Бяло Братство
10. Всемировият Учител Беинса Дуно – Глава на Всемирното Велико Бяло Братство
12. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство
13. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство
ХII. Библиотека “Житен клас”
ГЛАВЕН СЪТРУДНИК И ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС
Екатерина Власякиева
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.
"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство.
Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати.
Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове.
Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.
Това предразполага певеца.
Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.
Едните и другите знаят златното правило, че само работата е, която разгъва възможностите на таланта.
Цигуларите винаги се занимаваха с повишено самочувствие, защото Учителят бе цигулар.
Цигуларите не се упражняваха в салона.
Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване.
Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство.
Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.
Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари.
Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.
Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите.
Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения.
Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.
Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка.
В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата.
Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му.
След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас.
След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.
На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Учителят като цигулар"
През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя.
Той бе школуван цигулар.
Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.
По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура.
Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.
Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици.
На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.
При талантлива разработка и оркестрация, музикалните мотиви биха били съдържание на звучни камерни пиеси и симфонии.
Той изпълняваше с академична изисканост съвременната класическа линия на многообразните мотиви - съдържание на световното музикално творчество.
А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.
Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент.
В клас Той влезе с цигулка в ръка.
С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири.
В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.
В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".
Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.
Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.
- Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът.
- Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.
Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор.
Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.
На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят.
Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама.
Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.
Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.
Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.
Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи.
В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.
Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.
Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита:
5.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда.
На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя.
Скромният, но вкусен обяд разполага.
А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива".
И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той".
Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене.
С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.
6.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".
В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.
Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.
Концертната зала "България" по това време беше построена и бе достатъчно голяма за концертиращите артисти и музикалните състави.
В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.
Ето езиковата слабост.
Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица.
Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб".
Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.
Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".
На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".
Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех.
Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова.
Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа.
На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички
Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.
Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.
В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти.
В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.
Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.
В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня.
"Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество.
7.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите"
Беше облечен официално с шапка на глава.
Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено.
Тя се изливаше чрез цигулката - тези мотиви се извисяваха високо като Хималаите и се снишаваха, както са ниски долините им.
След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо?
Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество.
Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.
Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите?
А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата.
Тогава чух и Словата на Учителя за Адептите и Учителите от Хималаите.
8.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Опит за отвличане от Школата"
В Школата на Учителя аз дойдох като подготвен музикант.
В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.
Тримата изкарвахме с една скромна заплата.
Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.
Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как?
Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски.
Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото.
А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас.
От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града.
Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар.
И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България.
Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба.
Оставам тук в Школата!
Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите.
Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец.
Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е?
Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина?
Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена.
А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши!
"Отказвам се, Учителю и оставам в Школата!
И аз останах в Школата.
От живота си направих съдба за Школата!
И Школата я направих съдба за себе си.
9.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията.
Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много.
Благодарим ти за свирнята.
Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.
Млъквам и навеждам виновно глава.
Учителят слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко.
Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората.
Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица.
Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.
10.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Музиката на Учителя бе втъкана във времето на цялата Школа.
В младежкия окултен клас аз бях цигуларят, а в общия окултен клас цигуларят бе Симеон Симеонов.
Понякога се редуваха и останалите цигулари.
А понякога Мария Тодорова свиреше и на общия, и на младежкия клас.
" - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му.
На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов.
Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас?
Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката.
Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите.
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните.
В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".
Той наведе главата Си към мен и тихичко ми прошепна: "Справихме се отлично с едно дисхармонично състояние в Школата".
В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите.
Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него.
Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията.
Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти.
Аз замълчах пред Учителя, наведох глава и си тръгнах.
Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?
" Това му се стори разумно и той стана ученик на един цигулар.
Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!
11.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари.
Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме.
А изкушението е голяма сила.
То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.
Имаше няколко концерта, при които дирижира и Влади Симеонов.
На тези концерти се изпълняваха песни от Учителя и пиеси от класиката.
Учителят се спря на Олга Славчева и тя го написа.
А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията.
Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.
Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.
Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя.
Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони.
Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.
По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната.
Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование.
Беше един талант от поезия, музика и слово.
Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея.
Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души.
Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор.
Голяма и непозната област за мен.
Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.
Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя.
Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата.
12.
2_11 Английската кралица играе Паневритмия
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обикновено Учителят кимваше с глава, това беше знак за началото.
Подпряла се на бастунче и лека-полека пристъпва като костенурка.
Така получавахме благословението Му.
Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.
Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.
Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна.
Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.
След като се убедих и уверих, че съм го запаметил за десетки години напред и за цяла вечност, тогава пристъпих към следващия етап.
Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация.
Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя.
За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала.
Тук, в Школата, всяка индивидуалност беше оригинал.
Ние, които бяхме в Школата на Учителя.
13.
2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса.
Всички велики пълководци, царе, папи, патриарси, учени, философи на човечеството бяха събрани тук, на "Изгрева", и бяха вързани в обикновените човешки тела чрез плът и кръв.
Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете.
Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете.
Тереза беше вярна сестра, типичен представител на възрастните сестри, които ние заварихме, когато бе образуван Младежкият клас.
Беше свидетелка на цялата Школа.
Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!
Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали.
Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години.
Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева".
Във въздуха се носела над главите им цигулковата мелодия на Учителя: "Странник съм в този свят".
Колоната се изтеглила и Учителят отново седнал на Своя златен трон.
Това е цялата истина.
Те са Божието благословение за вас, за вашето племе и за вашия народ, че те изпратиха вас за свой представител в Школата на Великия Учител".
Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно.
Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ.
Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата.
Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.
14.
2_13 Старинната цигулка на Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар.
Вероятно другите цигулари не се интересуваха от нея, понеже беше стар модел и защото на нея по-трудно се свиреше.
Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството.
Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума.
Всички знаеха, че аз го платих.
Това бе хубав инструмент, първокласен инструмент.
Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.
Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.
В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори.
За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед.
Написах и есе за Учителя като цигулар.
А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя.
Такъв е законът на Школата.
Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя.
15.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш?
Ама аз съм твоят съученик от Николаевка, та ние седяхме на един чин с теб в училището.
Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.
Урокът на Учителя е само за учениците на Школата.
Защото "Глава на Твоето Слово е Истината!
Учителят тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20.
16.
2_16 Пълководците от миналото
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила.
Палатките са опънати край Второто езеро, а някои от тях са се покатерили отдясно и отляво на езерото.
Животът на лагера протича в своя нормален порядък познат от години.
Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство.
Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата.
- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.
Така единият плаща, другите приемат и кармата на този народ се смекчава и отива към добро." Стоим като зашеметени.
Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него".
Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.
А сега вместо меч - държи лък на цигулка." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема."
"По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят.
"Но защо, Учителю, защо е дошъл в Школата - щом е сякъл глави и е бил главорез?
" - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество.
Изпълнил я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство.
Аз знам кой е този цигулар и пълководец.
След няколко дни беше паднала мъгла и ние се бяхме сгушили в палатките.
Понякога мъглата е гъста като мляко.
В такива случаи се събирахме на приказка и разговори на различни места или в някоя от по-големите палатки при кухнята.
Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката.
Когато има мъгла, хората не са разположени за разговор.
И докато се усетя, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!
"Не може да бъде - повтаряше на глас хиромантът.
Аз също не бях слабак, но се съгласих.
Той ме водеше за ръка през мъглата, и ето че сме стигнали пред палатката на Учителя.
Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях.
Така ще се разплати.
Това е целта на този кръст, дето е сложен на дланта му.
Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса.
Ние се оттеглихме в мъглата.
Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.
Накрая длъжностното лице ми се оплака: "Да знаеш, тия дъновисти така са ми омръзнали, че не мога да ги гледам.
Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен.
Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя.
Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.
Някаква невидима могъща ръка от Небето беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация.
17.
2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше.
Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила!
" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца.
Отначало сам влачеше крак и с часове ние се изкачвахме нагоре.
Учителят влачеше крака си, влачеше оня кръст на човечеството, който беше нарамил през рамо.
Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка.
Пристигнахме горе, опънахме палатките и нашият лагер се оформи.
Ние имахме строго определен порядък на нашите редовни лагерувания на Седемте рилски езера.
Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.
Цялото Братство опъна палатките си по обичайния начин, но във въздуха витаеше тягостна тишина.
Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени.
Накрая Учителят поставя последната чертичка и написаното гласи следното: "Бог е Любов".
Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя!
" Учителят, придружен от Савка и от приятелите, бавно заслиза по склона - по пътеката от 72 стъпала.
Благословен от Бога, Ти, Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта, Учителю на Любовта,
След половин час Учителят стана и се върна към лагера, придружен от възторжените възгласи на приятелите.
" Ние опаковахме багажа и лагерът бе закрит.
През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.
Така бяхме изплашени всички, че възрастните приятели казаха: "Учителят си заминава.
Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.
Като научихме това, ние младежите се разбунтувахме и се възпротивихме.
Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му.
Скочихме, въоръжихме се с тояги и застанахме около палатката на Учителя на стража и готови за бой.
Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над възрастните приятели.
Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя.
До палатката допускахме само Савка и сестрите, които се грижеха за Учителя през тези дни.
А когато Учителят оздравя, стана и тръгна надолу по пътеката от 72 стъпала, ние захвърлихме тоягите и заедно заслизахме надолу, и славехме Бога.
Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота!
И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият.
Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята.
След като се върнахме в София от Рила, носехме в себе си частица от присъствието на онзи миг, в който Учителят отново се върна във вече оздравялото Си тяло.
Действуващите лица на финала бяха българи.
Германия нападна Съветския съюз на 22 юни 1941 година и започна великата битка срещу славянството и Русия.
Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".
Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята.
18.
2_18 Кой управлява света?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар.
И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде.
Беше властна и динамична фигура.
Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи.
Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше.
Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр.
А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата.
Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.
Затова разказваме историята за стражата на Школата.
Иван Антонов кимнал с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина!
Тя излязла и предизвикала голям шум.
" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София.
Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството.
Накрая, той се престрашава, качва се по стъпалата и чука на вратата на горницата, там, където Учителят живееше.
Учителят леко отваря вратата, показва си само главата и пита: "Какво има?
Посочва му стола.
А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че аз съм Този, който ръководи Света - това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор.
След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.
Иван Антонов кимва в знак на съгласие.
19.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Цялото Бяло Братства през 1939 година е на Седемте езера на Рила.
Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години.
Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство.
Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила.
Друга благоприятна година няма да имате скоро.
Който доживее и дочака - ще има благоприятни условия чак през 1999 година."
Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.
Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година.
И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година.
Там имаше голямо плато и голяма поляна и всички спокойно се разполагахме.
Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина.
Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия.
А кой беше този Главнокомандуващ?
Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч.
Повече Братството не се качи на Рила.
Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима грешка.
И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите."
В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите.
Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.
Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.
Ние бяхме свидетели и видяхме как този Дух Господен действува чрез Сила и Мощ.
20.
2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе.
Беше с леви и комунистически убеждения, които отстояваше през време на Школата.
Затова той беше благодарен на Учителя.
Намираме се в клас, в салона на "Изгрева".
Точно в този момент Игнат става в клас и извиква със силен гръмогласен глас срещу Учителя: "Петре, ти лъжеш, това не е вярно.
Той беше първият в Школата.
Твоят път минава през джунглата.
Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата."
Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж.
Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит?
Хвърля изгорялата наполовина клечка на земята.
Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.
А иначе бе разговорлив и гръмогласен.
Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си.
Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения.
В Школата на Учителя нямаше половинчати неща.
След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.
След малко чува същия глас, но вече по-категоричен.
За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака.
Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката.
Слага я на масата върху кибрита.
Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти.
Върху масата стои кибрит, а върху кибрита е сложена прегоряла наполовина кибритена клечка.
Протяга ръка, взима я и я слага в дланта си.
Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.
До нея той слага и току-що прегарялата клечка кибрит и загъва кърпата.
Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.
Комунистите дойдоха на власт.
Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли.
Но благодаря ти за това твое решение.
Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах.
Учителят имаше много главоболия с мен.
Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство."
Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен.
Пред очите ми се разгъва една пожълтяла кърпа, а вътре в кърпата - две прегорели наполовина клечки кибрит.
Ето, това беше историята на една цигулка, историята на един човешки път и на една човешка душа, дошла на "Изгрева".
Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена.
21.
2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
На 6 април германските войски, които са преминали през българска територия, навлизат в Югославия и Гърция.
Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища.
Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват.
От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не.
На 15 април България скъсва дипломатическите си отношения с Югославия.
На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи.
Самолетите идват към София по Владайското дефиле, по билото на Витоша над Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново.
Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр.
Това е новият шлагер в София.
Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял.
Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето.
Беше започнала да се свири една Велика всемирна какафония.
На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ.
Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.
Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си.
Вдигам глава и дочувам думите Му:"Сега, в този момент, милиони хора се молят на Бога за спасение.
Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!
22.
2_22 Военните маршове на немските дивизии
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета.
Съгласно договора те влизаха като съюзници.
Само за няколко месеца новите банкноти заляха цялата страна.
Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки.
След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът.
Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани.
Но пред силата на немското оръжие всички мълчаха.
През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса.
Беше издигната идеята за обединението на славянството.
Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството.
Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето становище по един въпрос." Учителят вдига глава.
Аз продължавам: "Учителю, нали говорехте за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура?
Аз бях представител на Школата на Учителя.
Той Му се покланяше.
Това е закон на Школата на Великият Учител.
Болшевишка Русия бе окупирала едната половина.
23.
2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Хлябът наш насущний - музика за гладните деца"
На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров.
Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа.
Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война".
270. През цялата 1943 година са бомбардирани 24 населени места с повече от 1032 бомби.
Ние всички бяхме напрегнати, изплашени, не знаехме какво ще стане с България.
Какво ли ще стане с Школата на Учителя?
Всички млади братя бяха мобилизирани и бяха вече с военни униформи по своите военни части.
Но главният неизменен придружител бях аз.
В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори.
Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си.
Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах трапеза, запалвах огън.
Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него.
Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село.
Учителят се усмихна и им извика: "Деца, елате тук!
После се отдръпнаха на една-две крачки и лакомо мляскаха засъхналия бял хляб.
Аз наблюдавах как мляскат, лакомо гълтат и се опитваха да се усмихват.
Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика.
Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика.
Аз се обърнах към Учителя и Той каза: "Те бяха гладни, затова вървяха след нас.
Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде.
Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно.
Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.
Наведох глава и замълчах.
Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките.
След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота."
На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?
Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога, за да се запази Школата и тоз народ!
24.
2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Беше настанало времето на истинско страшилище и плашилище при всяка една поява на самолети.
Главно, това бяха вече американски самолети.
Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина.
Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел.
Мнозина от присъствуващите пожелаха да отидем на Бивака.
На 20-30 метра от нас надолу слизаше пътеката за дола, а на 100-200 метра беше отсрещният склон на Симеоновската река.
Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета.
А ние бяхме над храсталаците.
Думаха си: "По-добре на баира, отколкото върху нашите глави и върху нашите къщи." Така селяните разрешиха този въпрос с бомбите и самолета.
На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха.
Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница.
Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.
На 9 май 1945 година, след като Русия бе забила червеното знаме над Райхстага, дойде капитулацията на Германия.
25.
2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас.
Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов.
Такива бяха Димитър Благоев, Георги Димитров, Васил Коларов и всички около тях.
Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.
А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.
Но ако бомбардират Школата, то с Америка и Англия е свършено."
Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком.
Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа.
Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха?
За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа.
Това беше характерно по времето на Школата на Учителя за всички партии и движения.
Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта.
Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме.
Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."
Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще.
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.
"Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше.
Така те бяха подведени и насочени да ударят Братството с цялата власт, с която те разполагаха.
Бог не желае това.
Бог е Дух и които Му се кланят -ух и Истина да Му се кланят!
26.
2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Присъствувах на някои от екскурзиите на Учителя в околностите на Мърчаево и из планината.
По онова време белодробната туберкулоза бе голям бич за младите хора и нямаше семейство в България, където да нямаха погинали млади хора от туберкулоза.
След няколко дни белодробното възпаление стихва, Учителят е по-добре, но е много отслабнал.
Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа.
Тази синапена лапа се държи няколко минути, след което се сваля.
По онези години бронхопневмонията се лекуваше с такива средства като описаните по-горе и с направени сиропи за отхрачване и втечняване на секрецията от белия дроб, както и се слагаха венозни инжекции от калций глюконици и витамин С.
През време на войната цената му се увеличи многократно, дори за една кутийка от 10 таблетки се заплащаше с по една жълтица.
Но към Учителя бе приложена само синапена лапа, а след няколко дни Му бе сложен и млечен компрес.
Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.
Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си.
Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.
Бронхопневмонията се усложнява, засяга сърцето Му, то отслабва и след това отичат краката Му.
Последните дни бива извикан доктор фортунов, началник на болницата на Народната банка, който установява болестта и болезненото състояние на сърцето и слага една мускулна инжекция.
Вероятно това е камфор, това се слагаше тогава в такива случаи.
Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът!
" Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи.
Когато тези неща се съберат от спомените на останалите приятели и се подредят последователно, ще излезе цялата истина.
А истината бе тази, която Той бе казал още в самото начало, през 1922 година: "Тази Школа ще продължи двадесет и две години!
27.
2_27 Кога твоята любов е божествена?
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена.
28.
2_28 Слово за музиката на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - е роден на 12 юли 1864 година в китното село Николаевка в околностите на настоящия град Варна.
Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата.
Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци.
В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви.
Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство.
Неговите песни и цигуларски мотиви са оригинални - плод на вдъхновено отношение към изворите на музиката.
Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи.
Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.
Неговите миниатюри са предимно в малка класическа форма с богата мелодична линия.
Това изкуство Той владееше до съвършенство.
Баритоновият Му тембър бе твърде мек и високо благороден.
Той изпълняваше песните и като цигулар.
Неговото форте бе мощно, а за пианисимото Той казваше, че се долавя и от Невидимия свят.
29.
2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Те са изказани в двуделна, триделна форма, на места и в баладична форма.
Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни.
Трябва да отбележим, че повечето от песните са дадени в двуделна и триделна форма, при строТо спазване на класическия принцип.
Има и такива, които са характерни със своя баладичен характер.
Текстът на повечето от упражненията и песните е високо нравствен, който на места подчинява мелодичната линия, с оглед да се запази силата и въздействието на Словото.
30.
2_30 Песни от Учителя, дадени с движения
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Благославяй, душе моя, Господа.
Благославяй и не забравяй.
Благославяй. При тази дума двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл.
Благославяй. Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част.
Благославяй и не забравяй.
При тези думи ръцете се спущат бавно надолу, като след думата "благославяй" се прави съвсем късо спиране пред
Благославяй, душе моя, Господа.
Благославяй и не забравяй.
Благославяй. Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл.
Благославяй. Двете ръце отиват на двете страни с длани обърнати навън.
Благославяй и не забравяй.
Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти.
Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг.
Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане".
-мен. Двете ръце се съединяват над главата и с "обливане" се спущат
Цялата песен се повтаря три пъти.
31.
2_31 Едно мнение
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Световната музикална практика показва, че музиката, специално вокалната, е определена за дадени гласове.
Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор.
Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри.
Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт.
Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал.
При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас.
Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение.
Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика.
И затова гласовете трябва да си знаят репертоара.
Транспонирането може да се прилага с мярка в границите на музикалното приличие.
32.
2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
В онези години, когато аз влязох в младежкия окултен клас на Школата, имаше много младежи, които следваха в Университета, а през свободното си време работеха тежка физическа работа, за да се издържат.
Работеха, полагаха труд и получаваха по някой лев за прехраната си.
Лошото дойде после - някои от тях напуснаха факултетите си, а други, които ги завършиха, захвърлиха дипломите си и така се оформи една младежка група, която се изхранваше от тежък физически труд, като упражняваха един занаят - този на мозайката.
Тогава в София се строеше много, този занаят се търсеше и бе добре платен.
Останалите младежи от класа, а те бяха 50-60 човека, работеха в града по разни учреждения и канцеларии.
" И така плавно отмести ръката си встрани, че аз усетих, че някаква сила леко ме отдръпна от пътя, по който се бях отправил да вървя.
Обикновено ставах рано, в три часа тръгвах, за да бъда в четири и половина на "Изгрева", където в Младежкия клас свирех на цигулка преди всяка беседа.
На втората година отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко - че аз загивам като светски човек в града и съм се отдалечил от духовната младежка група на "Изгрева", която работеше при Бертоли по строежите и правеше мозайки.
" И пак онази сила ме поде и ме залепи за вратата Му.
Измина и втората година в тормоз и голямо унижение от пренебрежението на останалите младежи към мен, с което трябваше да се справям.
Беше изминала половината от третата година и накрая, като не издържах, реших да отида отново при Учителя.
Почуках на вратата, чух гласа Му и влязох в стаята Му.
Учителят имаше навик да изучава някои неща - ту пчела, ту муха, ту нещо друго - и ги поставяше на масата, захлупени с обърнати буркани или чаши.
Ама я ми кажи, колко години природата е употребила за да създаде този кристал?
" "Също милиони години." "Ами къде е употребила природата повече години - да сътвори този кристал или да създаде този бръмбар?
Затова уверено отговорих: "При бръмбара природата е употребила много повече години, защото е жива твар." Учителят се усмихна още по-широко, обърна се към мен и ми каза: "А сега, помисли добре, кое е по-важно да правиш през деня?
И защо искаш да станеш непременно каменар и камъни да обработваш и да чукаш, а не вземеш урок от бръмбара, който е с милиони и милиарди години по-напред в еволюцията си в сравнение с тази на минерала?
Гледам минерала, поглеждам бръмбара, поглеждам себе си, човека, който иска да бъде ученик в Духовната Школа, поглеждам Учителя.
Останалите приятели от Младежката група този въпрос го решаваха цели тридесет години, а някои го решаваха и тридесет години след заминаването на Учителя.
Още по времето на Учителя мнозинството от сестрите бяха учителки по селата.
Учителят бе казал, че това е най-благородната професия за една жена.
Но при тях също се получи опит за отклонение от Школата.
Започна да си пробива път едно мнение, че те трябва да напуснат учителските си професии, да вземат мотики, да отидат да копаят по селата и да обработват земята, като садят картофи, лук и пипер, да орат, да сеят, да жънат и вършеят.
Питам аз, кое е по-важно - да обработваш главите и умовете на българските деца с идеите от Словото на Бога или да копаеш и да садиш картофи и други неща, които може да свърши един обикновен човек?
Вие сте призвани в тази Школа и имената ви са записани както на Небето, така и на земята.
И ако вие се отклоните, ще заплатите прескъпо за това.
Ще загубите времето, което ви е определено да бъдете в Школата на Бялото Братство.
А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места.
По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения.
И му разказах цялата история, която описвам и на вас.
Следователят се хвана с две ръце за главата и промълви: "Какво невежество.
Но те бяха отстранени от мозайкаджийската група, която след заминаването на Учителя, като най- компактна, завладя братския живот и го насочи в съвсем друга посока.
Ученикът в Школата трябва да има ценз.
Ученикът в Школата трябва да има ценз в няколко направления - ценз за университетско образование, ценз за професионално занимание, ценз за музика и изкуство, ценз за духовност и ценз за познание на историята на Братството в България.
Без изучаване, без проучване и без приложение е немислимо да се говори върху проблемите на Словото и на Школата на Учителя.
Ние ги опитахме през време на Школата и тридесет години след заминаването на Учителя.
Винаги при такива случаи излизат пред очите ми онези два образа в стаята на Учителя - на буркана с бръмбара и кристала до него.
Невежеството е голяма сила.
Това невежество се стовари със страшна разрушителна сила върху "Изгрева" и помете всичко.
Когато се срещна с някои от младите приятели и като ги заслушам какво говорят, тутакси си спомням, че това нещо съм го слушал през време на моите млади години, когато бяхме в младежкия окултен клас в Школата на Учителя.
И тези младежи сега ми разказваха разни неща със същите думи, които аз чувах от устата на онази "младежка духовна група" от мозайкаджийската бригада на Бертоли.
Бяха се изминали толкова години - около петдесет - но тези младежи говореха същото.
Тези сили съществуваха, витаеха във въздуха и търсеха подходящи умове "И глави, за да влязат в тях и да ги завладеят.
А завладеят ли ги, останалото е много лесно.
А който иска да бъде ученик на Школата на Великия Учител - трябва да направи от живота си истинско приложение на Словото на Учителя.
Но първо ще започне от поучението на този разказ за кристала и бръмбара, за да може да се добере до знанието за Мировата еволюция на Духа.
33.
2_35 Цената на всеки ученик в Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Цената на всеки ученик в Школата"
Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?
Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо.
За всеки един от вас е платена от Мене преголяма цена.
И според това кой колко тежи, заплатено е за нас от Учителя.
Всичко е точно отмерено и заплатено, както трябва."
"Вашето присъствие тук в Школата не е случайно.
Останалите деветнадесет години са вече свободни и тогава, в това свободно време, вие идвате при Мен в Школата.
За тях в Писанието се казва, че по-добре да не бяха вкусвали от Божията благодат на Словото.
Така че за вашето свободно време и за това, че вие идвате тук, Аз съм заплатил за всеки от вас поотделно на цена скъпа и прескъпа.
Няма случайни неща в Школата на Бялото Братство, защото тук Божият Дух ръководи в Дух и Истина."
Това време беше за Школата на Учителя и който успя да разбере това, успя да се жертвува докрай и да устои.
Така че животът ви в Школата е предварително определен, предварително откупен.
Времето, с което разполагате, също е откупено и не е ваше.
Това е работа за Школата на Учителя и за Неговото Дело.
Цената на всеки ученик в Школата е строго определена.
За тази цена е заплатено чрез Словото на Великия Учител.
Ученикът е свободен да прилага Словото в живота си и това е единственият начин да се отблагодари на Великия Учител.
34.
2_34 Отклонението от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Отклонението от Школата"
По време на Школата на Учителя българският читател бе отрупан с голяма окултна литература.
Нали бяхме Духовна Школа, имаше в нея ученици - а тяхната работа е да четат такива окултни книги.
Поднесох Му я, но Той не пожела да се докосне до нея.
"Докога този окултист, обърнат с главата надолу, ще говори за мъжа и за жената?
Аз изтръпнах и изпуснах от уплаха книгата на земята.
Казах им да не я отпечатват, да не тровят съзнанието на учениците от Школата и да не ги отклоняват.
Учениците не купуват беседите на Великия Учител, не ги четат и не работят върху тях и върху Словото Божие, а купуват Бо Ин Ра и мърсят съзнанието си и се отклоняват от Школата.
Тези неща не се позволяват и те ще платят за това.
А като платят, ще изгубят блaгоприятните условия, както и времето, което им е определено да бъдат в Школата.
Това е отклонение от Школата.
За това отклонение се заплаща с живот."
Но видях, че дойде това време, за което Учителят спомена, че всеки ще си плати за отклонението.
Аз бях свидетел и очевидец, че всеки плати до последната стотинка отклонението си с мъки и страдания, и с цената на живота си.
Този живот предварително бе откупен от Учителя, за да може ученикът да работи в Школата и да използува времето, определено за това.
Но онзи, който употреби това време за отклонение от Школата, трябваше да опита действието на окултния закон.
Този, който бе превел Бо Ин Ра, плати с живота си.
Този, който финансира изданието, плати с живота си.
Този, който организира издаването на книгата, плати с живота си.
Всички онези, които четяха тази книга и допуснаха идеите на тази книга в умовете си, също заплатиха, защото те вътрешно започнаха да се отклоняват от Школата.
И отклонението има цена, и то се заплаща.
Ако утре по ваше време се издаде отново - то знайте, че това е Отклонение от Школата!
35.
2_36 Чистотата на идеите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ще ви сложа млеко от котела, което сега ще се стопли и заври." Боян Боев протестира и казва: "Кой ще чака този котел да заври!
Сипи в по-малък съд от млекото и го стопли, че сме премръзнали." Тя отиде, взе един дълбок тиган, в който имаше спържа и сланина, изсипа го в една друга чиния.
После затопленото мляко го изсипа в една голяма купа-чиния, постави я на средата на масата, сложи ни 5-6 дървени лъжици и каза: "Да ви е сладко!
Изкусахме млякото, стоплихме се, поискахме да заплатим на жената, но тя отказа и си тръгнахме пеш към София.
В главата ми кръжеше тази мисъл за капките мазнина и думите "Кусай, кусай!
Няколко от учениците на Школата пушеха цигари и смятаха с това да покажат, че стоят над човешките предразсъдъци.
Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието.
На Рила бяха дошли туристи от града, бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и от време на време припалваха и пушеха цигари.
Приятелите им бяха направили строга забележка, че тук не се пуши, защото е свещено място - тук е лагерът на Бялото Братство.
Обаче тези туристи се обидиха, отишли при Учителя и макар че не Го познаваха, запознаха се с Него и му казаха, че са дошли да Му се оплачат от онези, които ги поучават да не пушат и да захвърлят цигарите.
Учителят с огорчение клати глава и казва: "Вие пушите само цигари.
А те също пушат по цял ден и по цяла нощ непрекъснато, откак са дошли тук.
Мислите, които излизат от главите им, така пушат, че всичко е опушено тук и не може да се диша свободно.
По този въпрос е говорил и Христос, като казва, че не мърси человека онова, което влиза в главата му, а мърси го онова, което излиза от него.
Нечистите мисли, които излизат от главите им са по-опасни от пушека на цигарите, който вие гълтате." Ние ахнахме и се засрамихме, а туристите бяха засмени и доволни се разделиха с Учителя.
Сега си свободен и внимавай как ще употребиш свободата си, защото за нея е заплатено."
Така че, за чистота на идеите трябваше да се заплаща чрез живота ни!
36.
2_38 Запазената светла точка в съзнанието
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Запазената светла точка в съзнанието"
Понеже учели в един и същ клас - единият тръгнал с една година по-рано - така че двамата отишли войници в една и съща година, на едно и също място.
Затова ядем само хляб и сме гладни.
Историята с твоите пирати от онова време е вече изминала история.
Това е единствената светла точка в тяхното съзнание, останало от теб в тях.
Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил.
Като го видяли, изведнъж се втурнали към него и извикали в един и същи глас: "Татко, ние вече не повръщаме!
Бащата седнал на скамейката, сълзи се ронят от очите му и плаче от жалост за изгубения Висок Идеал.
Синовете му се радват, подскачат и мислят, че баща им плаче, че споделя тяхната радост, че вече не се измъчват да повръщат храната, която ядат от общия казан.
Той плачел за загубения Висок Идеал на синовете си.
Той знаел вече, че единствената светла точка в тяхното съзнание, останала от него, е угаснала.
Повече няма какво да се каже, защото като изгасне светлата точка в съзнанието на човека, след нея идва тъмната точка, която поставя край на всеки разказ.
В нея Учителят разказваше един случай с една баба, която всяка година насаждала яйца под квачката, която й излюпвала пилци.
Но една година бабата заменила половината от яйцата на кокошката с яйца от патица.
Квачката излюпила всички яйца и пилците тръгнали да се разхождат с нея.
Кокошката стояла на брега и започнала да кряка от ужас, че нейните рожби пилци ще се удавят в блатото.
Горката кокошка не знаела, че бабата е заменила половината яйца с яйца от патица и че гьолът е естествената и истинската среда за половината от нейните пилци и свидни рожби.
Така че тези, които заминават в света, няма да се удавят в блатото, защото то е тяхна естествена среда.
37.
2_39 Ризата на латвийците
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
"Ризата на латвийците"
През 1939 година беше дошла една група братя и сестри от Латвия да гостуват на "Изгрева" и да се срещнат с Учителя.
Те гостуваха на изгревяни, лагеруваха на Седемте езера на Рила и след това дойде време да си тръгват обратно.
Един ден Учителят внезапно нареди на Савка Керемидчиева латвийската група веднага да заминава.
Същия ден те бяха качени на влака и заминаха за Русе.
На следващия ден Учителят извиква Савка и със строго изражение на лицето й казва: "Къде е ризата, която ми подариха латвийците?
Савка знае от опит, че трябва да чака развръзката с тази латвийска риза.
Можеш да вземеш ризата на латвийците.
След няколко дни се получава писмо от братята от русенското братство, които описват през какви затруднения е преминала латвийската група, докато преплават с ферибот Дунава, защото започнала войната и войските блокирали реката.
По-късно се получи подробно писмо, в което латвийските братя описваха как са преминали Дунава, как са пресекли румънската граница и как са се добрали до Латвия по Божия милост.
Ние слушахме в захлас.
Тогава Савка донесе латвийската риза, показа ни я и разказа нейната история.
Савка имаше връзка с латвийците.
Тя беше ходила в Латвия и беше държала там сказки за Учението на Учителя.
Разказваха ми, че Учителят отначало не бил съгласен да отива на гости при латвийците.
Но тя така настояла, че Той я пуснал.
От личния опит, който имах с Учителя смятам, че Той бе против това, веднъж дошли в България и родили се тук, учениците Му да напускат страната, да напускат Школата и да се отклоняват от условията, които Небето бе им дало.
За нас единственото спасение да не се отклоняваме от пътя на Школата бе да проявим послушание към Учителя.
Савка си подготвя багажа, получава напътствие от Учителя и преди да тръгне, идва при Него и иска благословение.
След малко Той я изправя и й казва: "Когато отидеш там и изнасяш Учението на Бялото Братство, след всяка беседа латвийците ще искат да ти целуват ръка.
През 1939 година Латвия бе окупирана от Сталин и премина към Съветската империя.
Голяма част от братята и сестрите бяха интернирани заедно с други латвийци в Сибир и там положиха костите си.
Малцина от тях останаха живи в Латвия.
Много рядко някой от нас получаваше по някое и друго писмо от останалите живи латвийци.
Но когато се върнаха в Латвия и пристигнаха там невредими, мнозина от тях пострадаха и заплатиха с живота си.
Тук Учителят облече за тях латвийската риза.
Ето, това бе поуката от латвийската риза.
38.
2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България.
Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета.
А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото.
Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха.
А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута.
Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята.
Поема го, слага го в джоба Си и казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията.
Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия.
Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката?
Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне.
Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели.
След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата.
Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата.
Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път.
Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения.
Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза: "Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той.
Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин!
Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на Учителя и да я отстояват с живота си докрай.
Това бе кощунство пред Учителя, пред Школата Му и пред человеческия род, който бе изпратил своя представител пред Великия Учител, за да засвидетелствува той Кой е този Учител и за какво е дошъл!
39.
2_41 Учителят готви общ обяд за изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Обикновено през съборите тези пейки бяха недостатъчни да поберат всички, затова се слагаха допълнителни маси и се изнасяха столове от всички бараки.
Всеки от нас си подписваше отдолу стола, за да може всеки отново да си го познае след една седмица, когато свършваше съборът.
През време на войната в града имаше много гладни и към нас се присламчваха бедни студенти, както и нелегални комунисти, които минаваха пред нас, че са вече братя и сестри, и ние споделяхме с тях скромния си обяд.
Учителят беше казал: "Не искам на "Изгрева" да виждам гладни хора!
А те да знаят, чез а всеки труд трябва да се плаща." Ние тогава предполагахме, че пироните се пускаха от нелегалните комунисти, но си мълчахме.
Но ако сторят това, ще платят жестоко, защото с тези пирони са платили общия обяд, който Бог раздава днес на гладните.
Те не познават този окултен закон, но ще го опитат и ще видят как действува Божият Закон, когато Бог дава Словото Си за гладните души и е отворил общ обяд за гладните, които пристъпват да се нахранят на "Изгрева".
От десет прокажени само един се бе върнал да Му благодари и този човек бе чуждоземец.
Минаха години, някои хора забравиха, че при нас се криеха, че при нас се хранеха и че накрая за благодарност оставиха пироните, за да забиваме с тях гузните им съвести.
Така той им върна пироните, с които бяха заплатили за гостоприемството на "Изгрева".
Вие ще проверите това и ще проверите думите на Учителя.За тези общи обеди се изискваха много продукти, които се заплащаха и трябваше много братя и сестри да вложат своя труд и да подготвят обяда, за да го поднесат накрая пред приятелите, които седяха и чакаха пред празните чинии.
В ръцете си носи една голяма кошница, покрита с бяла покривка.
После Той седна на стола Си, извади последната ябълка и я сложи в собствената Си чиния.
Накрая Учителят извади ножче и разряза ябълката в собствената Си чиния и започна сладко да я яде и да се усмихва.
На нито една планета няма такива чудеса, както на земята, които са ежедневни за вас и които вие не виждате.А най-голямото чудо днес е, че Словото на Бога се предава на човешки език и то с българска реч, с българско четмо и писмо.
То е между вас и около вас, но вашите очи са затворени, вашите уши са запушени, защото вашето съзнание не е будно и в него още не е влязла Светлината от Словото на Великия Учител."
Ето, така през времето на Школата, всеки ден, Учителят ни хранеше със Словото Божие, което бе Божественият хляб за душите на учениците от Школата.
Това видяхме с нашите човешки очи, това чухме и това предаваме чрез българско четмо и писмо на человеческите синове на земята българска, за поучение на следващите поколения, за свидетелство за времето от Школата на Великия Учител.
40.
2_42 Общение на човешките души
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
По онези млади години всеки свободен ден правехме излизания в планината.
Случи се така, че излязох сам в планината.
Затова се отправих към селската кръчма, за да мога да изпия няколко канчета топла вода, защото бях премръзнал.
"Ето, плащам ти за едно кило греяно вино, но ще ми донесеш едно войнишко канче да си стопля вода на печката."
Реших да се сбогувам и извадих втора банкнота, за да си платя за второ кило греяно вино, понеже бях изпил два литра топла вода.
Но ти приех парите, за да ти изпитам акъла колко струваш.
Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело село и утре никой нема да ми влезне у кръчмата!
А тези селяни от планината, от чистите простори, взели, че се наврели в тази кръчма и са се превърнали в живи плъхове.
Слезе в приемната и като ме видя целия мокър, драсна клечка кибрит и заредената печка изведнъж запламтя и затуптя.
Докато чаках да заври чая и се топлех на печката, Той се качи горе в стаята Си, свали оттам Своя чайник с вряла вода и ми наля да пия.
Невидимият свят се храни с тази храна, а в замяна дава енергия и сила на тези души.
Аз стоя със зяпнала уста.
Накрая тя слезе в съзнанието ми, дойде в ума ми, оформи се като мисъл и аз зададох следния въпрос: "Учителю, а как се осъществява контактът на душите от учениците в Школата?
" Учителят ме изгледа, видя как съм съблечен, гол, по едни гащета, как всичко се суши на печката, как съм разсъблечен по плът и по кости и задавам в тази форма един от най-важните въпроси в Школата.
Изпитвам срам от голотата си и навеждам глава към пода.
След малко Учителят проговорва: "Вдигни глава и запомни!
Контактът на душите от учениците в "Школата може да става само чрез Словото на Великия Учител, защото това е Божественият хляб, слязъл от Божествения свят и предназначен за идното човечество от Шестата раса.
Контактът на душите на учениците в Школата може да става на всяко място, по всяко време, но само чрез Словото на Великия Учител.
Ето това е урокът, който се предаде днес за Школата чрез нашия турист."
А трябваше да проумея всичко, което ми се случи този ден, в онова село и в онази кръчма и тук, в приемната на Учителя, където бях съблечен гол и се сушех по едни гащета пред печката и където чух едно от големите откровения за пътя на ученика в Школата.
41.
2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Архитектурен план за благоустройството на "Изгрева"
Но "Изгревът" още не беше устроен и на този етап нямаше нито една постройка, а гола поляна, на която приятелите излизаха сутрин за изгрев слънце.
Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му.
Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.
Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?
" "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план.
Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради.
Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата.
Учителят прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята.
Преди тридесет години Учителят си беше свършил работата и бе затворил Школата Си.
Те се явиха много по-късно и проведоха своя план, плана на онези сили, които стояха над тях, в тях и които се проявяваха чрез тях.
Той им направи архитектурен план и вие можете днес да видите с очите си какво е неговото изкуство.
Само че те са сбъркали много и имат много здраве от нас, съвременниците на Школата.
Защото "Изгревът" беше тогава, когато Великият Учител бе на земята и когато Неговата Школа бе тук, на "Изгрева".
Той си замина и закри Школата.
А всеки един от вас ще го провери чрез живота си и ще разбере, че Истината за Школата е една.
Това е Истината за пребиваването на Великия Учител и на Бога между българите и славянството.
42.
2_44 Времето на Великия Учител
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не проумява, че това е времето на Великия Учител и за да се определи това време, да се даде това време, Божественият свят създаде цяла нова Вселена, за да може Словото на Бога да се вмести в тази Вселена.
В тази нова Вселена ще живеят Синовете Божии и Словото на Бога ще бъде Светлината на душите им, Виделината за духовете им и Славата Божия ще огрява и насочва пътя им за делата, Благоугодни Богу.
Ето това е времето на Великия Учител." И това е Истината за Неговото Слово и за Неговата Школа!
43.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той трябваше да се устройва, а тогава нямаше още регулационен план.
Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр.
Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева", за да се очовечим, както гражданите в града, да ни светнат лампи и да ни просветнат съзнанията в главите.
Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата.
И прекараха електричеството на "Изгрева", и светна то в салона и в стаята на Учителя, и светнаха лампи в бараките на приятелите.
Имаше и общ електромер, който отчиташе похарчената електроенергия и Учителят, когато му дойдеше времето, изваждаше пари и плащаше за нея.
По-рано се осветяваха с газени лампи и фенери.
Дойде инкасаторът, видя електромера и отчете, че трябва да се плати една голяма сума.
" "Учителю, не е поскъпнал, но всички се включиха в общия братски електромер и се осветяват, и си готвят, и се топлят." Учителят намръщи вежди: "Щом е така - да си плащат тока!
Но никой не дава.Всеки смята, че това е Братство, че всичко е общо и щом е общо, трябва да се плаща общо от братската каса.
Излизаше така, че Учителят трябваше да плаща за тях само защото живеят на "Изгрева" и затова, че се числят към Бялото Братство.
Имаше анархисти, комунисти, социалисти, републиканци - имаше идеи от различни политически течения, които витаеха във въздуха и от този въздух те навлизаха в главите им.
Казваха: "Ще се плаща от братската каса.
Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща.
Всеки говореше, че трябва общо да се плаща.
Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат.
Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на онзи стълб на поляната, че светела през нощта и събирала бръмбари, мухи и пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева".
Брат Ангел съобщи, че сумата, която трябва да се плати, е 17 000 лева, а са събрани само 500-600.
Това беше бунт срещу Школата на Учителя.
Отидоха при Учителя и Му съобщиха решението на събранието, че трябва да се плаща от братската каса.
Всеки, който иска електрически ток, сам да си го прокара и сам да си го плаща.
Полека-полека започваха да си прокарват самостоятелно осветление, плащаха на крушки, а след това трябваше да си инсталират електромери и всеки сам започна да си плаща и да си държи сметка за какво харчи и колко харчи.
Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство-единство".
А Учителят този въпрос със комуните го беше разрешил така: "Не се комунизира капиталът, а се комунизира трудът." Тук изгревяни искаха да комунизират капитала, при създаването на който те не бяха взели участие.
Щяхме да минем с газените и петромаксовите лампи.
Когато на поляната започна да се играе Паневритмията, Учителят бе наредил да се осветлява отстрани поляната, като се поставят няколко лампи в кръг, но да бъдат отдалечени на 10-15 метра от кръга на Паневритмията.
После се чудеха, защо новата власт не ни разрешаваше да играем Паневритмия дори и в гората.
Старите приятели разказваха, че когато била прекарана трамвайната линия в София, началната спирка в центъра на града е била около църквата "Света Неделя".
Властта обвини комунистите за този атентат.
"Изгревът" бе разрушен, а изгревяни бяха настанени в апартаменти в съседните жилищни квартали, както и по цяла София.
И трите организации бяха казионни и бяха на властта.
Отначало властта не ги отхвърли, защото не предполагаше, че дъновистите ще искат да общуват с нея.
После им поставиха условия, с които приятелите се съгласиха.
А това беше бунт срещу Словото на Учителя и срещу Школата на Учителя.
Цяла нощ се молих на Учителя за разрешение на този въпрос.
След няколко дни срещам един от онези, които искаха да влизат в партиен клуб и ми каза: "Да знаеш, властта ни обеща, но после ни отряза." Тия думи ме жегнаха.
Благодарих на Учителя, че така е разрешил въпроса с тези клубове.
Минаха-не минаха няколко месеца и ето - един, който живееше в комплекс "Младост" видял, че се строи една сграда, предназначена за трафопост на комплекса.
Тук електричеството идваше под голям волтаж и тук бяха трансформаторите, които го преобразуваха във волтаж, подходящ за осветление и отопление на квартала.
Отпред имаше едно голямо помещение, което бе предназначено за работно помещение на обслужващия персонал, както и за склад.
Онзи приятел се спазарил да вземе под наем това помещение, идва и съобщава новината, че новият братски клуб ще бъде в помещението на трафопоста на "Младост".
Взех една от беседите на младежкия окултен клас, в която Учителят говори за електричеството и магнетизма и за влиянието им върху човека.
Вашето място не е там и пътят на Школата не е в салон, а в Словото на Учителя.
Когато онзи приятел по наше време искаше да ни вкара в трафопост, аз отидох с него, взех една игла, надянах един конец и се получи махало, наречено "сидерово махало".
Аз тръгвам с конеца и увисналата игла надолу към трафопоста и гледай какво ще стане." На 10-15 метра от трафопоста махалото започна да се движи.
Обясних му, че има уреди, които измерват силата на тока, напрежението на тока, както и магнитното поле.
Той не беше съгласен с мен, но задачата я реши Онзи, който управлява това Братство.
Случи се така, че властта не разреши.
Ако утре вие влезете в салон с трафопост, да знаете, че това е бунт срещу Школата.
Ученикът на Школата има послушание към Словото на Учителя и изпълнява волята Му, като проучва беседите Му и ги претворява в Живот и Сила.
44.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Цялото гражданство на Търново със своите подписи се съгласява да забрани веднъж завинаги съборите на Петър Дънов.
През 1926 година начело на управлението на страната е Демократическият сговор, дошъл на власт на' 10 август 1923 година, след свалянето и убийството на Александър Стамболийски на 9 юни 1923 година.
И лично Александър Цанков, който оглавява правителството, забранява събора на Бялото Братство в Търново.
На 3 януари 1926 година, той пада от власт и е поставен да бъде председател на Народното събрание.
На 5 януари 1926 година за Министър-председател от Демократическия сговор е поставен Андрей Ляпчев, който е македонец по произход и който е обещал да управлява "со кротце и со благо" - според християнските принципи.
Така че този, който забрани събора в Търново, няколко месеца след това бе свален от власт.
Тези, които пристигат на "Изгрева", разпъват палатки, издигат навеси и под тях се приютяват през летните дни и вечери.
Но в деня на събора се получава най-неочакваното за мнозина.По заповед на висша власт, войници застават на софийската гара, правят блокада и не пускат никого от идващите с влака да влязат в града.
На гарата се изсипват стотици братя и сестри, дошли с влакове от провинцията, пътуващи групово с намаление, с картончета, подпечатани от съответните гари, показващи, че пътуват с намаление.
Войската проверява всеки влак и всеки трябва да удостовери личността си с лична карта.
Една сестра, казваше се Донка Илиева, като тръгнала за събора, взела със себе си едно кросно за стан - да го занесе в София, за да тъкат платно.
С това кросно тя доказала, че е тръгнала да тъче в София, за което била пропусната от стражата да влезе в града.
А когато тръгнала от село, всички се подсмихвали, че наша Донка тръгнала на събор с кросно.
Онези, които й се присмивали, останали на гарата, а тя с кросното пристигнала на "Изгрева".
Те биват принуждавани да вземат обратния влак и да си отидат там, откъдето са дошли.
Така те остават на гарата в очакване на обратните влакове.
Онези, които са дошли предварително, са се разположили и устроили на лагер.
Днес сутринта войска е блокирала "Изгрева" и не допуска никой да влезе в него.
На Централна гара войска също е блокирала и не допуща никой да влезе в града.
Моля ви, господин Министър- председател, да си изпълните обещанието, което дадохте, че ще управлявате "со кротце и со благо".
Накрая трясва телефона, обръща се към Методи и му казва: "Видя ли как се управлява "со кротце и со благо"?
Когато пристига, блокадата е свалена, войската е направила шпалир, офицерът застава в стойка "за почест" със саблята си и файтонът така влиза в "Изгрева".
На 19 май 1934 година, чрез държавен преврат, се слага край на Демократичния сговор.
Той издава след това няколко статии, озаглавени "Кои и какви са Белите Братя", поместени във вестник "Зорница", брой 38, 39 и 41.
Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации.
Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора.
Отвътре стои млад човек, който пропуска само онези, които познава и които имат покани.
Това е Николай Дойнов.
19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята.
Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче.
Всички с очакване гледаме празната пред нас платформа.
И всички стоят, докато той бавно стига стъпалата, изкачва се на естрадата и сяда - тогава едва сядат и те".
Това е едно доказателство, че съборът през 1926 година се открива на голата поляна.
И днес ние можем да възстановим цялата верига от случки и събития.
45.
2_47 Построяване на братския салон на Изгрева
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Инженер Руси Николов от Стара Загора е направил строителния план.
1. Васил Долапчиев от село Каблешково, Бургаски окръг.
2. Слави Тодоров от село Габераво, Бургаски окръг.
1. Славка Митева Георгиева от село Каблешково, съпруга на Георги Георгиев.
2. Комня Тодорова от село Габерово, съпруга на Слави Тодоров.
3. Ирина Долапчиева от село Каблешково, съпруга на Васил Долапчиев.
4. Иринка Славова Тодорова от село Габерово, дъщеря на Слави и Комня Тодорови.
Братята участвували в строителните работи, сестрите работели като общи работници, а когато сградата била измазана, белосвали и боядисвали с баданарки (бояджийски четки) с варно мляко стените на салона.
Всички братя и сестри са разквартирувани на палатки.
Една от сестрите била винаги дежурна и приготвяла обеда на работещите.
Тук, на "Изгрева", със своя труд те построяват салона, където Учителят даваше Словото Си, което бе Небесният хляб за учениците от Школата и е онзи насъщен Божествен хляб за идното човечество.
Сълзи се наливат в очите им от умиление и в знак на благодарност, че са зачетени и не са забравени от Учителя и от Бога.
И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона.
В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна.
Съборът свършва и Учителят прави предложение за екскурзия до връх Мусала на 27 август.
Започва изкачването към хижа "Мусала".
Изкачването на връх Мусала е проведено въпреки дълбокия сняг.
Много от тях за пръв път се качват на планина и нямат представа какви са изискванията за планински туризъм.
Тогава за четири дни, е била построена само една стая с едно антре - постройка, която се прилепи на следващата година до новопостроения салон.
Ще ви предоставя няколко дати, които ще бъдат обект на проучване от следващите поколения, за да проверят как науката Кабала се отразява в тях.
2. От 1944 до 1958 година Братството го ползува - четиринадесет години, след което е затворен от властите и предаден на телевизията за склад.
3. От 1958 до 1971 година - тринадесет години той служи за склад.
Търси се онзи ученик, който има познания по Кабалата и онези познания, които Учителят дава в Словото Си за значението на числата, за да направи своите проучвания.
И когато някога последователите на това Учение решат да построят салон за Бялото Братство, те трябва предварително да знаят какво означават за Небесната Кабала числата, когато през времето на Учителя бе построен този салон.
Но трябва да призная, че ако се изчислява с датата на построяването на салона - 1927 година, получават се други числа.
46.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Отиваха и се оплакваха на Учителя от този или от онзи ръководител.
Онези, които не бяха съгласни с ръководителите си, напуснаха и се преместиха на други места да живеят.
Ние, младите от Школата, всяка една покана за разговор от Учителя я смятахме за голямо благословение.
Обръща се към Савка: "След 22 часа ела ти, за да ти диктувам онова, което бях приготвил да кажа на ръководителите".
След заминаването на Савка, брат й извика всички нейни приятели: мен, сестри Аламанчеви, Боян Боев и, в присъствието на десет човека ги даде на Борис Николов на съхранение.
Бях нейно доверено лице и много неща ми е показвала от нейните тефтерчета.
Аз бях млад тогава, а Савка имаше към четиридесет години.
Веднъж тя ми даде да си препиша от нея един план, който Учителят лично е диктувал за нейната работа по "Свещени думи на Учителя".
Написано е, че това е план от Беинса Дуно.
Това е план за една поредица от книги, на брой единадесет,които трябва да излязат под заглавие "Зора на Новата Наука".
Ето го планът
1. "Свещени думи на Учителя към ученика", излязла от печат през 1938 година.
Според тоя план книгата трябва да съдържа точно 500 стиха, които оформят една строго определена мисъл от Словото на Учителя.
Или, накрая се идва до Кабалата на числото 9.
Дори има една беседа, която Учителят е озаглавил "Девето число".
Ето, това бе планът на Учителя за Савка, който тя не можа да изпълни.
Така че следващите поколения трябва да очакват реализирането на този план и да излязат останалите десет книги.
И в цялата си разпаленост и занесия, те забравили, че Учителят им определил час, и затова не дошли при Него.
Първата страница е озаглавена "Към душите, които чакат".
Така че, това са трите степени за посвещение на ученика в Школата на Учителя.
Ученикът учи сам, работи сам, прилага сам и първият плод на неговия труд се предава на Учителя.
Какво стана с плана на ръководителите да си направят Върховен Братски Съвет?
Но никой не пожела да чуе за това, въпреки че им бе напомнено.
А за другите две посвещения - пред вас е цялата вечност.
Затова Учителят ги издиктува на Савка и ги предаде на учениците от Школата.
Това бе един символичен урок, че Школата няма нужда от ръководители, а има нужда от ученици, защото учениците поемат свещените думи на Учителя и ги прилагат в живота си.
Свещените думи на Учителя за ученика са Слово на Бога Живаго, те са Сила и Живот за ученика от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
В него са включени цитати от Боян Боев и Ангел Томов, които нямат нищо общо с оригинала и с историята на тази книга.
От Министерския съвет бе регистрирано на 3 октомври 1990 година под номер Ц-79-06-1 в Комитета по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи, на основание чл.
Този въпрос е разгледан от Учителя в 27 школна лекция на общия окултен клас (II година), 29 април
10, 11 ред отдолу): "Една от главните мъчнотии е,
Я вижте как е нагласен светът!
Ние сме Школа.
47.
2_49 Незнайният войн на Бялото Братство
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А Школата продължи двадесет и две години.
Тя трябва да се издаде в отделни томчета, заедно с материала на онези ученици, за които е предназначена.
Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително.
" Учителят отговорил: "Сила и живот", от първа до пета серия.
А това са месеци наред и двадесет и две години Школа.
Дотогава никой не смееше да го изкаже гласно, за да не обиди Паша и да не би да се обезличи нейния огромен труд.
5. Някои приятели, присъствували на беседа, понякога харесват някоя беседа и пожелават да я публикуват отделно, в отделна книжка, на собствени разноски.
Поискват от Паша оригинала, публикуват го и книгата излиза от печат.
По-късно Паша забравя, че е дала тези оригинали за печат и започва да прави своя редакция за предстоящото за печат томче.
Ние, съвременниците на Школата, не бяхме съгласни с това.
Паша се защитаваше така - че е работила при Учителя и че Му е чела всяка беседа.
Винаги е присъствувала, дори за броени минути, и някоя друга сестра и е виждала по израза на лицето на Учителя, че Той изобщо не е съгласен и не одобрява такова редактиране.
При сравнение на свободната редакция на Паша с оригинала, виждаме, че тя води до съвсем други заключения и изводи.
7. Накрая брожението и несъгласието с Паша достигна своя финал.
След шест месеца се събраха и всички представиха оригинала и своето копие, подготвено за печат.
Тогава стана един брат от провинцията, на когото забравихме името, поднесе оригинала и каза: Братя, ето Го Словото Божие.
Пророк Исайя е казал: "Аз съм глас на едного, който вика в пустинята: Пригответе пътя Господен.
Словото го има в оригинала.
Братът извади Библията и започна да чете глава 40 от пророк Исайя: "И славата Господня ще се яви, и всяка плът купно ще види; защото устата Господни говориха."(Исайя, гл.
Накрая Борис Николов реши, че щом и другите са редактирали и променяли свободно Словото - по- добре да се остави Паша да работи, както е работила досега.
Само Неделчо Попов не беше съгласен и протестираше.
Който иска да работи върху Словото на Учителя, може да си направи извадки и резюмета и да си подрежда материала както иска.
Пред този паметник всички официални държавни лица и държавни ръководители от чужбина поднасят цветя и свеждат глава в знак на почит и уважение към саможертвата на Незнайния войн.
Школата на Бялото Братство също има своя незнаен войн.
Това е същият безименен брат, който върна оригиналния текст на беседи от Учителя и не пожела да ги редактира и да посяга върху Словото на Учителя.
За доказателство той им чете от глава 40 на пророк Исайя.
Това е същата глава, която четиримата евангелисти-летописци цитират, защото това са Думи Господни.
Трябва да се печата само оригинала от Словото на Учителя.
Онова, което е дешифрирала Елена Андреева от оригиналните стенограми, трябва също да се отпечата в своя първообраз.
Благодарим ти, брат!
Ето, Господ Иеова ще дойде със сила и мишцата му ще владее за него.
Защото в Словото на Учителя има една формула, която е закон на Бялот о Братство .
Тя гласи : "Мечът на Духа Господен е Словото на Бога!
48.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят имаше сила, власт, можеше да държи злото далеч, успокояваше, вдъхваше вяра и упование в Бога.
Учителят държеше главата Си изправена... Будно съзнание проличаваше във всяко Негово движение.
Той говореше тихо, гласът Му проникваше далеч.
Обичаше чистите, високи места в планините.
Чрез него ние приемаме сила, живот и знание."
Той не обичаше разточителност с материалните блага и небрежност.
" Той не обичаше да отлага нещата.
"Най-голямото благо, което човек има от Бога, е животът.
И най- голямата благодарност на човека заради живота е работата." Всяка работа започваше с молитва.
И след свършване на всяка работа, пак благодареше с молитва.
Той казва: "Разумният, Невидимият свят участвува във всичките ни дела тук, на земята.
Благодарността пък е израз, че ние оценяваме тази помощ."
- Аз съм пратен от Божествения свят да изявя Любовта, да внеса в живота нейната сила, нейната мощ."
" Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима.
"Сила и живот" - нарече Той Словото Си!
Високият планински връх е самотен, огрян от лъчите на изгряващото слънце.
Аз възнасям своята благодарност към Тебе!
"Благословен от Бога, Ти, Учителю на Любовта, загдето тъкмо в тези дни донесе мир и светлина!
49.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Може би най-интензивен в Школата на Учителя бе животът на музикантите.
За да влезне в нея, всеки кандидат-студент трябваше да владее някакъв инструмент, да има специална теоретична подготовка, която да му даде възможност да си издържи приемния изпит.
При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани.
НАГОРЕ
