Търсене в текстове за 'Лаплас'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 23 резултата в 18 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕДЕЛВАЙС - R.O.D`ot Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето.
Същото става и с отделни народи. Вавилон, Картаген, Асирия, Рим и много други се родиха някога, живяха, развиха се и умряха. Така се раждат и умират не само народите, но и континентите. Много острови, съществували някога, днес вече няма следа от тях. Даже континенти като Атлантида, Лемурия отдавна вече са погребани под студените води на океаните. Някога Кант и Лаплас доказаха, че земята води своя произход от слънцето. Днес учените доказват, че земята в своето движение, макар и бавно, се стреми и се приближава отново към това слънце. И по аналогия се допуска, че и нашето слънце ще има своя произход от някое друго слънце на млечния път, към което се стреми. И разширявайки тая аналогия, учени и мъдреци са казвали, че се раждат слънца и умират, че се раждат космоси и умират космоси... Но днес вече никой не счита смъртта, като един завършен акт. Новооткритите закони и отношения създадоха нови възрения за възвратните движения на живота. Наблюденията над микробите посочиха, че при размножението си старият микроб се просто дели на две или повече части и по тоя начин със смъртта на стария индивид се създава нов индивид.
към текста >>

2. ВОЛЯ ЗА ЖИВОТ - Г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Изложено накратко, то се състои в следното: Светът е произлязъл тъй, както ни описва това Кант-Лапласовата теория.
КЪМ НОВО СВЕТОРАЗБИРАНЕ Под влиянието на бързия развой на естествознанието и техниката, в миналия век се създаде едно схващане за света, което бързо се популяризира и владее в много среди и до днес. Изложено накратко, то се състои в следното: Светът е произлязъл тъй, както ни описва това Кант-Лапласовата теория. В безграничния и равномерно разпръснат ефир се образуват въртежи-ядра. От ядрата се откъсват планети, оформят се постепенно и продължават своето въртене около централното ядро, което се превръща в слънце. Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме. Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета. Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек.
към текста >>

Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета.
КЪМ НОВО СВЕТОРАЗБИРАНЕ Под влиянието на бързия развой на естествознанието и техниката, в миналия век се създаде едно схващане за света, което бързо се популяризира и владее в много среди и до днес. Изложено накратко, то се състои в следното: Светът е произлязъл тъй, както ни описва това Кант-Лапласовата теория. В безграничния и равномерно разпръснат ефир се образуват въртежи-ядра. От ядрата се откъсват планети, оформят се постепенно и продължават своето въртене около централното ядро, което се превръща в слънце. Така е произлязла нашата слънчева система, включително и земята която ние обитаваме. Подир твърденията на Кант и Лаплас идват хипотезите на геолози и естественици, които искат да обхванат и проследят възникването и развоя на живота върху земята след оформянето й като планета. Редят се маса повече или по-малко достоверни предположения за някогашните земни и атмосферни условия, за живота, който трябва някога и някъде да е възникнал, минава се през еволюционната стълба от минерали, растения и животни и се стига до предполагаемия първобитен човек. Идват на свой ред историците. Те повтарят накратко това, което казват геолози и естественици и, понеже „не се знае кога и къде се е появил първобитният човек", пристъпват направо към изучаването на създадените вече култури на древните източни народи. Животът на тия народи се схваща от официалната история като повече или по-малко „първобитен" и „строго религиозен" Следва непрекъснатият напредък на човечеството, който достига своя връх през XX век у западноевропейските народи. Това е векът на науката, в който човечеството, освободено от заблужденията на миналото, „знае за света повече от всеки други път и притежава единствената вярна представа за неговия произход и развой".
към текста >>

3. МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА - Waniel Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Знайно е, според учението на съвременните астрономи, че земята е произлязла от слънцето по закони, открити от Кант и Лаплас.
Това трансформиране не става произволно, но е подчинено на точно, строго определени закони. Най-простата форма, която потенциалната енергия взема, когато минава в кинетично състояние, е топлината. Оттук по разни пътища, тя може да се трансформира в механична, светлинна, електрична, звукова и други форми на енергията. Първоизточникът на тая основна енергия, от която по-нататък се получават другите видове енергии, е слънцето. Това е вярно не само фактически, но и символически. Знайно е, според учението на съвременните астрономи, че земята е произлязла от слънцето по закони, открити от Кант и Лаплас. От слънцето се е откъснала известна маса, от която се е получил сегашният вид на земята. Първоначално следователно, слънцето е дало известно количество материя, като основа за съграждането на нашия малък свят – земята. По-нататъшните модификации, които са се получили, се намират в много близък контакт със слънцето и неговата кинетична енергия, която то изпуща към земята под формата на слънчева светлина. Потенциалната енергия, вложена в откъснатата материя и кинетичната енергия на слънчевата светлина, се намират в интимна връзка. Тая връзка представлява условието за трансформирането на енергиите в различни форми.
към текста >>

4. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция. Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част.
към текста >>

Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас.
Произхода на световете според дуалистичната космогония на Емил Белό В списанието L'Esprit nouveau (№23) под горното заглавие срещаме изложени от френския учен Емил Дерменгам, новите идеи (1924 г.) относно произхода на световете на Емил Белό, подпредседател на Астрономическото дружество във Франция. Макар и не последна дума на науката, поради големия си научен интерес, предлагаме на читателя общия вид на тази космогония, която въпреки определението си „дуалистична" – по-пълно от другите хипотези води към монистично разбиране на света. Според тоя автор, законите на гравитацията и прочутата монистична теория на Лаплас, които извеждат слънчевата система от сгъстяването на една първична, нажежена до бяло газообразна мъглявост, не са достатъчни да обяснят понастоящем образуващите се звездни системи, нито закона за дистанциите между планетите и спътниците.нито кометите, нито обратното въртене на някои планети, нито уравнението на завивките на тъй наречените спирални мъглявини. Наблюденията, от друга страна, не откриват никъде кълбовидни газообразни мъглявини, както тая, от която се смята, че е произлязла слънчевата система, според Лаплас. Всички са повече или по малко спиралообразни. Тези спирални мъглявини, от които имаме множество фотографии и които, според Кюртис надминават 730,000, се намират на значителни разстояния (обикновено повече от 300,000 светлинни години), изглеждат, че са вселени, различни от системата, от която нашата земя и слънце са произлезли. Всяка от тях е съставена от милиони слънца, групирани всякога върху подобен план: 1) една по-блестяща централна ядка, гдето слънцата са по многобройни и по приближени; 2) спирални завивки (ветви, des spires) – от които едни се завиват, други – разлагат във вселената. Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години).
към текста >>

5. Окултна педагогика - В. В. Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията.
Но голям тласък се даде в това направление от 14 век. Ренесансът имаше за назначение да освободи човешкия ум от всички окови. Вълната, която се почва от ренесанса, постепенно се засилва и това. което виждаме в 19 век, е само една от по-външните вълни на този импулс. Теорията на Коперник (16 век) разруши вярването, че земята е център на вселената. По-после Кант-Лапласовата теория в 18 век допълни работата на Коперник относно слънчевата система, като внесе принципа на еволюцията. Ляйел внесе принципа на еволюцията в геологията като доказа, че сегашният вид на земята е плод на дълго развитие. В 30-тях години на 19 век чрез Шван и Шлайден се обоснова така наречената клетъчна теория. Ламарк още през 1809 година обнародва „Философия на зоологията", в която очерта еволюционната теория, но чак през 1859 година тя беше призната, благодарение на по-големия фактически материал, който изнесе Дарвин и защото умовете бяха вече подготвени за нея чрез големите успехи на палеонтологията, сравнителната анатомия, ембриологията, физиологията и пр.. От друга страна и химията, физиката и техниката направиха през 19 век големи завоевания. Всички тези успехи се дължаха на чисто външно изследване, изследване на материалния свят, на физикохимичните сили и закони. Това не можеше да не засили материалистичната вълна.
към текста >>

6. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Кант-Лапласовата теория беше друг удар против дотогавашните схващания.
Коперник доказа, че земята се върти около слънцето, а не обратното. Това за нас сега е обикновена истина, но можем да си представим какъв голям обрат в мислите причини това откритие навремето си! Земята не е вече център на вселената! И слънчевата система не е център на вселената! Земята тогаз се яви като прашинка в целия космос. Кант-Лапласовата теория беше друг удар против дотогавашните схващания. Значи, светът не е създаден преди 6000 години! Значи, той е плод на дълго развитие в течение на милиони години. Това, което си мислеха, че е сътворено за 6 дни, сега се обясняваше чрез законите, които владеят и сега. Понеже законите, чрез които искаха да обяснят произхода на слънчевата система, бяха физико-химични, то естествено се яви стремежът всичко да се обясни чрез физико-химичните сили и закони. Това даде мощен тласък на материализма.
към текста >>

Какво е становището на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория?
Но колко са далеч всички тези явления от жизнените! Приликата е само външна, привидна. Разбира се, с това са съгласни и повечето от самите експериментатори и повечето биолози. Би било наивно да се търси някаква по-дълбока прилика между жизнените процеси, макар и у едноклетъчните и тези изкуствени явления. Никой сериозно не може да сравни жизнените процеси напр., с процесите, които стават, като смесим калиев карбонат, дървено масло и глицерин. Какво е становището на окултизма спрямо Кант-Лапласовата теория? Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване. Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения. Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това. Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище.
към текста >>

Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само повърхнината на явленията, само външната, материалната страна на въпроса.
Окултизмът от най-древно време притежава знания за произхода и развитието на слънчевите системи, и то въз основа на едно по-дълбоко изследване. Четете, например, древните индуски книги и вие там ще срещнете подробно идеите за еволюцията; ще срещнете идеята не само за развитието на днешната слънчева система, но и за нейните последователни превъплъщения. Значи, окултизмът говори за историята на слънчевата система и преди нейното сегашно образуване. Но не само това. Окултното изследване е от едно по-дълбоко гледище. Кант-Лапласовата теория, тъй както е изложена днес, разглежда само повърхнината на явленията, само външната, материалната страна на въпроса. А този въпрос си има много по-дълбока страна[1]. А какво е становището на окултизма спрямо еволюционната теория? Именно еволюционния принцип окултизмът туря в основата на своето гледане на света! Не само че окултизмът не противоречи на еволюционната теория, но напротив, нужно е човек да се проникне от еволюционната идея, за да разбере окултизма. От друга страна, само повърхностното изучаване на явленията може да доведе до едностранчиво разбиране и даже до груби грешки.
към текста >>

7. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Независимо от това, дали светът е произлязъл тъй, както ни описва Кант-Лапласовата теория или някое религиозно предание — единството и различността във вселената са факти.
Какво представлява това единство като цяло, ние не знаем, защото сме част от него (а частта не може да знае за цялото). Но това единство ние го чувстваме, ние сме проникнати от него. ние го виждаме в закономерната връзка между явленията... Различността във вселен.ата е толкова очевидна, че тя не може да се докаже. Колкото повече доказателства се привеждат, колкото повече книги се пишат - те толкова повече се замъгляват. Ако вие не виждате проявената разумност в живота на цветята, на насекомите, които са най-близко до вас, никакви математически формули или метафизически заключения не могат ви я доказа. Независимо от това, дали светът е произлязъл тъй, както ни описва Кант-Лапласовата теория или някое религиозно предание — единството и различността във вселената са факти. А по отношение на човечеството във връзка с тази различност, това което знаем е, че безкрайният низ на вековете в миналото, върху лицето на нашата земя, то - човечеството - живее, напътвано от своите обществени и духовни водители. Знаем и това, че човечеството в своето закономерно развитие минава редица култури, някои от които са вече упаднали, а някои и изчезнали. Точният ред на миналите култури ние обаче засега не знаем. Защото захващат да се оказват и неподозирани досега изчезнали култури. Животът върху нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот.
към текста >>

8. РЪЦЕТЕ НА ИГНАЦ ПАДАРЕВСКИ И РАМЗЕЙ МАКДОНАЛД Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр.
Тая трагедия е неизбежна при днешното положение на нещата. Той може да е възпитан в строго религиозен дух в основното училище. Може би и тогава още се събуждат у него известни въпроси, но те са още смътни. През гимназиалния период трагедията се състои в следното: ученикът се запознава с ред науки: физика, астрономия, биология, химия и пр. и той все повече и повече вижда противоречието между онова, което е учил в религията и това, което твърди науката! Например Кант-Лапласовата теория, еволюционната теория и пр. И понеже научните факти са добити въз основа на точните методи на опита и наблюдението, то естествено е, какъв ще бъде изходът на тая борба. Той възприема научното обяснение като по-вярно; после той отъждествява научното обяснение с материализма и става материалист. Някой може да каже, че тук може да се помогне с увеличаването на часовете по закона Божи и църковна история в училището. Напразно! Защото това няма да разреши в душата на ученика конфликта между спиритуализма и материализма. Ето защо трябва да се изгради духовния мироглед в училището с помощта на новите открития в науката, а именно да се изучат фактите в биологията, които говорят в полза на витализма и психоламаркизма, после да се изучат фактите, които установиха митогенните лъчи на Гурвич, радиациите на организмите на Лаковски, после изследванията, които установиха явленията на телепатия, ясновидство и пр.. По този начин ще се изгради един мироглед за духовните основи на живота.
към текста >>

9. HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА - ГЕОРГ НОРДМАН Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант-Лапласова и спътниците около планетите.
паметта и пр. Не е ли очевидно, ще каже материалистът, че психичният живот е функция на физиологичните процеси в нервната система? После друго. Геологията учи, че слънчевата система е създадена от мъглявина, която поради връщателното си движение е развила центробежна сила. Последната става причина да се откъсват пръстени, които после се сгъстяват в някои свои точки и образуват планетите. По същия начин са били образувани според тая теория, наречена Кант-Лапласова и спътниците около планетите. Даже опитът на белгийския учен Плато възпроизвежда изкуствено това образуване на планетите в миниатюр; приготовлява се от спирт и вода смес, която да има гъстотата на дървеното масло. Тогава, ако капнем капка масло в тая смес, капката добива сферообразна форма и застава на местото, дето я поставим. Ако я промушим с игла и я завъртим, ще имаме нещо, което ще наподобява образуването па планетите. Даже и днес виждаме около Сатурн пръстен, който напомня процеса на образуването на планетите и спътниците по тоя начин. Материалистът би могъл да каже: „Каква голяма разлика между този начин на образуване на слънчевата система и библейския разказ за сътворението на света в шест дни!
към текста >>

10. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

По тоя начин са създадени хипотези, като тая на Кант и Лаплас, известна почти на всички.
Но кой може да отговори на него? На помощ идват сравненията, аналогиите, помагат наблюденията, от които се градят хипотези и теории. Ние наблюдаваме сплеснатостта на земята при нейните полюси и съобразяваме, че това е станало вследствие нейното бързо околоосно въртение. Но за да се случи това, земята трябва да е била някога невтвърдена, течна или полутечна маса. И така, постепенно, нашата мисъл отлита до газообразните маси във вселената — тия острови от небулози, които считаме за начало на нови светове. По тоя начин са създадени хипотези, като тая на Кант и Лаплас, известна почти на всички. Ние си представяме, че от въртящата се материална и космична маса, сгъстена достатъчно, са се откъснали части, които са образували отделните планети, съставящи фамилията на една слънчева система. Самата наша земя е дете на такова космично раждане, а луната, която е вечен спътник на земята, най-добре ни напомня за начина, по който са се създали световете. Защо и сега не стават подобни отлитания от масата на някое светило и защо още не се създават подобни светове? Отговорът, който ни дава съвременната наука на тоя въпрос, е отрицателен, защото изследванията показват, че такова откъсване от слънцето би било възможно само в случай, че то се въртеше около своята ос 219 пъти по-бързо, отколкото сега. Откъсната от сърцето на света, нашата земя, отначало газообразна, почнала бавно да се втвърдява, докато оформена и втвърдена, тя е станала годна да даде живот на милиони видове същества, които е трябвало да се родят и отгледат в топлите й пазви.
към текста >>

11. Списанието PDF Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Занимавайки се с този въпрос, той се натъква и на други и търси разрешението им с чертежи и диаграми — процесът на атомното обръщение във връзка с движението на небесните тела; общо за валидността на теорията на Кант-Лаплас и тази на Джеймс Джейнс за движението на луната около земята.
Опълченска 64, София. Авторът ни разказва в няколко приказки за постиженията на любителя — астроном Цочо Диков — Ракитски. Като разгърне човек тази не голяма книга, веднага му пада на очи, по самата ù подредба, че тя е дело на човек, който обича нещо до влюбване. Цочо Диков е влюбен в своето дело, в звездното небе и главно в луната и в спътниците с обратно движение около планетите в слънчевата система. И благодарение на тая своя влюбеност, той работи неуморно цели 25-30 години, харчи всичките си средства, за да може да разреши тоя въпрос за обратното орбигно движение на някои планетни спътници. Занимавайки се с този въпрос, той се натъква и на други и търси разрешението им с чертежи и диаграми — процесът на атомното обръщение във връзка с движението на небесните тела; общо за валидността на теорията на Кант-Лаплас и тази на Джеймс Джейнс за движението на луната около земята. Това са „Приказките за през зимни нощи". в началото на книгата има 9 картини — илюстрации: Сатурн с пръстените си, една картинка — Галилей, наблюдаващ звездите, друга една представя фазите на Венера, една друга картина — Галилей, показващ небето на Венецианските сенатори; друга — Галилей на съд пред папата, няколко картини телескопи. Всички тия картини говорят направо за характера на любовта на автора към засегнатата материя. Съдържанието е предадено във форма на полемичен разказ, с оглед историята на откритията на автора. На края на книгата са дадени редица таблици с много полезни числени данни, отнасящи се до слънчевата система.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В третия клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант Лапласовата теория, за геологическите ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата, и затова още не се опитва да търси противоречие между това, което е учил в Закон Божи, и това, което учи в естествената история.
Трагедията в датската душа. Какво трябва да се направи? В първоначалното училище днес детето учи Закон Божи. То добива известно познание по вехтия и новия завети. Като премине в прогимназията, то разширява тези свои познания. В третия клас на прогимназията в естествената история то учи за Кант Лапласовата теория, за геологическите ери и пр., но то още не може да се отнесе критически към нещата, и затова още не се опитва да търси противоречие между това, което е учил в Закон Божи, и това, което учи в естествената история. То преминава в гимназията със своята стара вяра, без още да го вълнуват подобни въпроси. В такова настроение то изкарва може би първия и втория гимназиални гласове, но премине ли в третия клас, у . него почва вече да се заражда известно съмнение за стойността на религията. У него се заражда известно раздвояване. Трагедията в душата му почва.
към текста >>

По-рано са го учили, че светът е създаден в шест деня, а сега учи, че слънчевата система е произлязла, съгласно Кант-Лапласовата теория, от една мъглявина.
него почва вече да се заражда известно съмнение за стойността на религията. У него се заражда известно раздвояване. Трагедията в душата му почва. Но това е още началото. Колкото повече то се запознава с природните науки, толкоз повече то вижда противоречието между това, което е учило по-рано, и това, което учи сега. По-рано са го учили, че светът е създаден в шест деня, а сега учи, че слънчевата система е произлязла, съгласно Кант-Лапласовата теория, от една мъглявина. По-рано са го учили, че от сътворението на света до днес има близо 6000 години, а според геологията, даже само една геологическа ера обхваща много милиони години, Учили са го по-рано, че растенията, животните и човекът са били създадени от ръцете на Твореца такива, каквито са сега, а днес учи, че те са плод на една дълга, дълга еволюция. Учили са го по-рано, че човешката душа след смъртта си, според делата си, отива в рая за вечно блаженство или в ада за вечни мъки, обаче, сега в естествените науки не учи нищо такова. Тогаз ученикът все повече и повече се разколебава, неговата стара вяра се разклаща. В такова неопределено положение, люшкан между два мирогледа, той живее известно време, но най-сетне едната-страна побеждава, може би още в III. гимназиален клас, а може би в четвъртия или петия.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 1, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Според хипотезата на Кант-Лаплас (може да се прочете в Космогонические гипотезы), земята се образувала от една мъглявост.
Веднъж е възможно превръщането на едни елементи, то е възможно превръщането и на други елементи. Тук няма никакво логическо противоречие. Тогава целият въпрос се състои в това, как да се намерят условията, при които може да се осъществи това превръщане? На това може да ни отговори само опитът на бъдещите издирвани. Нека видим сега, какво ни казват астрономията, физиката и химията за идеите на алхимията и частно за единството на веществото, защото, ако бъде доказано, че всичките елементи са едно и също вещество, а се различават само с количеството и групирането на основните частици, то заедно с това ще бъде доказана и възможността за превръщането на елементите, понеже второто е следствие от първото. Според хипотезата на Кант-Лаплас (може да се прочете в Космогонические гипотезы), земята се образувала от една мъглявост. Под влиянието на някои физически сили, тая мъглявост малко по малко почнала да се сгъстява, и в резултат, подир много милиони години, земята е добила сегашния си изглед. Тоя процес на образуването на световете ние можем да образуваме и сега, стига само да погледнем на небето и да съзрем някоя мъглявост. Като определим нейния химически състав с помощта на спектралния анализ, ще видим, че много от мъглявостите представляват от себе си натрупване на някакво космическо вещество, например, протоводород или протохелий. Следов., впоследствие мъглявостта, като се превърне в планетна система, ще има най-разнообразен химически състав, т. е. вместо едно първоначално вещество ние констатираме голямо количество елементи.
към текста >>

14. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ламарк и Дарвин доказаха, че еволюцията е основен закон в организования мир Още по-рано това бяха доказали Кант и Лаплас за слънчевите системи.
Физическите изследвания са нужни. Никой не може да отрече значението на естествените науки за нашия мироглед и грамадната практическа полза от придобивките на химията, физиката, астрономията, ботаниката, зоологията, минералогията, геологията и пр. Значи, от изследването на духовния мир и на духовните закони не следва, че не трябва да се продължава и насърчава изследването на физическия мир и на физическите закони. Едно сравнение: от изучването на карловската околия не следва, че не трябва да се изучи и пловдивската. Окултизмът и еволюционната теория Знаем, че една от най-великите придобивки на естествените науки в 19-ия век е еволюционната теория. Ламарк и Дарвин доказаха, че еволюцията е основен закон в организования мир Още по-рано това бяха доказали Кант и Лаплас за слънчевите системи. Този закон после се разшири, и сега вече на всичко в света се гледа от еволюционна гледна точка. Всичко, което съществува, е плод на едно дълго, дълго развитие, и също така ще се развива и за напред. Растенията, животните и човекът не са създадени такива, каквито ги виждаме сега, от ръцете на Твореца, както е учил Карл Линей, но те са плод на едно дълго, дълго развитие. Също така и небесните тела. Днес има голям спор между биолозите за факторите на еволюцията, но по отношение на въпроса, дали има еволюция или не, спор няма.
към текста >>

15. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Уран Тип: Емануил Сведенборг е имал в силен аспект с и · Тази планета1), въпреки че, според Кант-Лапласовата небуларна теория, дължи своя произход на слънцето, не принадлежи вече, собствено, на вашата триизмерна природа.
Тогава философският камък би послужил, за да се прави злато, здравето — за да изпълни своите морални задължения, и нирваническото блаженство, за да се под- помогнат страдащите същества чрез великото месиянско изкупление, което будистите дават като върховен дълг на всеки нирванец. В Трактата за философския камък от Лампшпринк се вижда, как царският син пристига на една висока планина, принуден да гледа надолу, и как се завръща, въпреки славата си, в къщата, от която е тръгнал. (следва) Д-р Р. Аланди. АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. И — II). Уран Тип: Емануил Сведенборг е имал в силен аспект с и · Тази планета1), въпреки че, според Кант-Лапласовата небуларна теория, дължи своя произход на слънцето, не принадлежи вече, собствено, на вашата триизмерна природа. Тя представлява, подобно на Нептун, преход от третото към четвъртото измерване, и за това влиянията, които произтичат от нея, са забъркани и особени. Само ония, които са развили съзнанието си в по-голяма степен, могат донякъде да отговарят на високите й трептения, но те са още малцина. Мнозинството не реагира, или реагира по твърде несъвършен начин. Последните са ония, които имат силно застъпен Уран, но не са още достатъчно еволюирали, за да го разберат. Резултатът е: ексцентричност, голяма независимост и импулсивност, странни, даже глупешки маниери и привички; те проявяват особености, често непонятни за другите, а даже и за тях самите.
към текста >>

16. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма.
При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод. И що виждаме, наистина? — Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо. Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо. Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество. Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго. В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за последица вълнения и в електрическото равновесие на земята. Ще рече, съществува едно електрическо течение от слънцето към земята, а разумява се — и в обратна посока.
към текста >>

17. Всемирна летопис, год. 3, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

След това дойде Кант-Лапласовата теория за произхода на слънчевата светлина от мъглявина.
Почнаха да обявяват за еретически книгите на учените, почнаха да пълнят „индексите“ със списъци на техните книги, почнаха да горят на кладата всеки смел прогласител на нови истини. „Но при все това земята се върти! “ Не можеше да се спре хода на човешката мисъл, защото той ставаше по законите на естественото развитие. Противоречията между религиозното и научното схващане ставаха все по-очебийни. Още Коперниковата теория за въртенето на земята около слънцето разруши някои дотогавашни схващания. След това дойде Кант-Лапласовата теория за произхода на слънчевата светлина от мъглявина. Най-после еволюционната теория, начало на която туриха Еразъм Дарвин, Ламарк, Гьоте, но която окончателно възтържествува чрез Чарлз Дарвин, окончателно разби илюзията, че видовете са излезли из ръцете на Твореца такива, каквито са те днес, както твърдеше още Карл Линей в 18. век. След това дойдоха успехите на физиологията, която се стремеше да намери връзка между психичните и физиологичните явления. Макар и някои да бяха по-предпазливи, други отидоха по-далеч и почнаха да твърдят, че изворът на психичните явления се крие във физиологичните процеси. Зависимостта между нервната система и психичните процеси тикна мнозина към материализма. По този начин именно, т. е.
към текста >>

18. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Обаче, в началото на развитието е съществувала Кант — Лапласовата мъглявина или нещо подобно (понеже нЕкои видоизменения се внесоха в Кант — Лапласовата теория от времето на Кант и Лаплас до сега).
За да изясни това, той си служи със следното оригинално сравнение: „Ако след неколко века един изследовател на старини намереше описание на нашата училищна практика, никак не би могъл да си представи, че тя е била практика на нашето време; най-много, което би могъл да допусне, би било, че това описание се отнася за училищната практика на един калугерски орден от нашата епоха“. Такова е впечатлението на Спенсер от съвременната практика на възпитанието и обучението. От външното изследване на живота следва илюзорността на идеал, морал-и религия Някой би запитал: „какво схващане за жизнената стойност на човека може да има днешният човек, който има съвременното интелектуалистично естествонаучно разбиране на света? “ Отговорът на този въпрос следва недвусмислено като се разгледат въпросите „от къде“ и „на къде“ относно земята и изобщо света. Към средата на развитието се явява човек със свои идеали, морални и религиозни импулси. Обаче, в началото на развитието е съществувала Кант — Лапласовата мъглявина или нещо подобно (понеже нЕкои видоизменения се внесоха в Кант — Лапласовата теория от времето на Кант и Лаплас до сега). А в края на развитието какво предстои? Смърт на земята, на слънчевата система, един пуст свет, в който нищо друго не съществува освен различия в температурните състояния. Всички живи сили ще се превърнат тогаз в топлинни сили. В подробности, по това можем да си мислим това или онова. Обаче, едно е сигурно: човек със своите идеали и импулси не е съществувал нито в началото на това развитие, нито ще съществува в края на развитието някъде в пространството.
към текста >>

0.30382895469666