НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
8
резултата в
7
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
18. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ЖИВОТА НА ИЗГРЕВА
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
За да се разбере този въпрос, че колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкоз на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества, ние трябва да приемем, че слънчевата система не е създадена тъй както господата Кант и
Лаплас
приказват, че от някаква огнетечна маса изведнъж са се завъртяли и са станали планетите.
Аз го изтърпявах, той пред мене не можеше да проявява тази твърдост и грубост. Беше крайно жесток и груб". Това е под влиянието на Плутон. Сталин според мен е Плутонов тип. В.К. Как може да се разглежда този израз: „Колкото една планета е по-отдалечена от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества, по-могъщи, по-силно действуват върху двойника на човека". Н.Д.
За да се разбере този въпрос, че колкото една планета е по-далеч от Слънцето, толкоз на нея живеят по-разумни и по-могъщи същества, ние трябва да приемем, че слънчевата система не е създадена тъй както господата Кант и
Лаплас
приказват, че от някаква огнетечна маса изведнъж са се завъртяли и са станали планетите.
Според мен това е крайно неприемливо. И моите разбирания за устройството на слънчевата система е, че всяко едно слънце се е родило, както децата се раждат в едно семейство. Всяко едно дете като се роди в едно семейство то полека, полека се откъсва от своите родители, докато стигне най-после до положението да може вече да живее без помощта на своите родители. Но все пак има една връзка с тях. По този случай планетата Плутон, която сега знаем за последна, но всъщност тя не е последна има зад нея друга една планета наречена Хано, тя най-напред се е отделила.
към текста >>
2.
21. КРИЗАТА В ДУШАТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК
,
Иван Толев
,
ТОМ 15
След това дойде Кант-
Лапласовата
теория за произхода на слънчевата светлина от мъглявина.
Почнаха да обявяват за еретически книгите на учените, почнаха да пълнят „индексите" със списъци на техните книги, почнаха да горят на клада всеки смел прогласител на нови истини. „Но при все това земята се върти! " Не можеше да се спре хода на човешката мисъл, защото той ставаше по законите на естественото развитие. Противоречията между религиозното и научното схващане ставаха все по-очебийни. Още Коперниковата теория за въртенето на земята около слънцето разруши някои дотогавашни схващания.
След това дойде Кант-
Лапласовата
теория за произхода на слънчевата светлина от мъглявина.
Най-после еволюционнататеория, начало на която туриха Еразъм Дарвин, Ламарк, Гьоте, но която окончателно възтържествува чрез Чарлз Дарвин, окончателно разби илюзията, че видовете са излезли из ръцете на Твореца такива, каквито са те днес, както твърдеше още Карл Линей в 18 век. След това дойдоха успехите на физиологията, която се стремеше да намери връзка между психичните и физиологичните явления. Макар и някои да бяха по-предпазливи, други отидоха по-далеч и почнаха да твърдят, че изворът на психичните явления се крие във физиологичните процеси. Зависимостта между нервната система и психичните процеси тикна мнозина към материализма. По този начин именно, т.е.
към текста >>
3.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Това що липсва във вселената е самата липса, според енергичните думи на
Лапласа
.
Нека почнем от веществения мир. Всяка вещ, всяка плътност изпълняват една функция във всемира. Премахнете една вещ, една плътност - вий премахвате тяхната функция. Премахвайки тяхната функция - вий ще причините една повреда във всесветовния механизъм и ще попречите на неговия правилен развой. Един атом само да би липсал от вселената - тя би се превърнала в куп развалини.
Това що липсва във вселената е самата липса, според енергичните думи на
Лапласа
.
Отистина, живи тела, оживени организми, престават да живеят. Тялото влиза тогава в нов състав, в ново веществено съчленение. То променя форми. Исто така, дума космогонията, световете остаряват и умират. Но тяхното умиране е друго нещо освен образуване на нови световни организми, сиреч преустройване, пресътворение.
към текста >>
4.
5. Педагогическа лекция
,
IX. Народни учители и Изгревът. Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 17
Едно дете не изисква теории, то не изисква да го убеждаваш, да му разказваш някоя теория на Канта или
Лапласа
.
Обратното трябва да бъде. Бащата трябва да представя светлината, майката трябва да представя топлината, а децата - силата. Малките деца трябва да носят силата. Вие ще попитате: Защо? Понеже децата са добри проводници.
Едно дете не изисква теории, то не изисква да го убеждаваш, да му разказваш някоя теория на Канта или
Лапласа
.
Като му кажеш един факт, това дете разбира. Всяко знание в 5 минути може да провери дали е вярно или не. Ако искате, може да направите един опит. Ако искате да знаете има ли интелигентност на Слънцето или не, може да ви определя един час на деня, когато, като поставите гърба си на слънцето, ще почувствувате има ли интелигентност или не. В този час ако поставите гърба или лицето си на слънцето, веднага ще нахлуят много мисли.
към текста >>
5.
32. Цоко Диков - Ракитски
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Според него планетите не са се откъснали от Слънцето, както твърди Кант-
Лапласовата
теория, а са се получили на самото си място, чрез сгъстяване на първичната материя на тия точки.
Така и стана! Цоко живее в една дъсчена барака на Изгрева. Ергенска квартира. Създал си е уютност, каквато е възможна, в бараката му е чисто и подредено - включително и дървеното легло, върху което лежи може би повече от три десетилетия. Под голям стъклен калпак е поставен модел на Слънчевата система, който отразява неговото схващане относно произхода на планетите.
Според него планетите не са се откъснали от Слънцето, както твърди Кант-
Лапласовата
теория, а са се получили на самото си място, чрез сгъстяване на първичната материя на тия точки.
Цоко съобщава с израза на добре осведомен човек, че наклонът на Нептун към неговата ос е 151 градуса, на Уран - 98, че на Венера и на Меркурий е неизвестно отклонението, което за Земята е 23 градуса и 27 минути, а за Марс - 24 градуса и 50 минути, на Плутон - не се знае. Той знаел причините за тия различни отклонения на осите, но пазел мълчание, тъй като се касае до нова Космогония, по която той не можел да говори. (Вж. „Изгревът" том III, с. 118-120, том VII, с. 376-380. - бел.
към текста >>
6.
15. РАЗРУШЕНАТА ПЛАНЕТА ФАЕТОН
,
,
ТОМ 19
Едната е от френския астроном
Лаплас
, според която тези късове са материали от първичната материя, създала Слънчевата система, които са останали и не са могли да се обособят като едно цяло.
В едно общество например, дойде ли разединението, безредието, липсата на съгласуваност между отделните членове, то непременно ще бъде разрушено - ще загине. Фаетон, които е бил обсебен от влиянието на Черното Слънце е приел неговите качества, които са останали и в неговите късове, затова и те носят неговият демонизъм. Като понякога се раждат деца осакатени, с неправилни развити форми на тялото, крака, ръце, гръбнак, неправилни функции на мозъка - разстройства. Късовете на разрушената планета са създали на мястото, където тя е била между Марс и Юпитер на разстояние 2,8 астрономически единици един пояс наречен „Астероиден” - пояс на малките звезди. Ще споменем само, че за съществуването на този пояс има и две крайно неприемливи хипотези.
Едната е от френския астроном
Лаплас
, според която тези късове са материали от първичната материя, създала Слънчевата система, които са останали и не са могли да се обособят като едно цяло.
Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че Лаплас не е знаел за силите, които има във всяко вещество, които оформят веществото в сферичната форма и тези сили биха оформили остатъците в сферични. Ние имаме, обаче, безспорни доказателства, че късовете в този пръстен, пък и онези късове, които са станали като спътници на поменатите планети, имат неправилна форма. Другата също крайно неприемлива хипотеза на някои астрономи, които съвсем не са разбирали естеството на кометите, както е и сега са отбелязали, че късовете на Астероидният пояс са били остатъци от комети. В подкрепа на изводите на гениалния д-р Олберс имаме много доказателства, които няма защо да изнасяме, защото това не е цел на този труд. Но ще споменем само, че средната и най- плътна област от астероидният пръстен се съгласува с правилото на Тициус-Боде да бъде на 2,8 Астрономически единици.
към текста >>
Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че
Лаплас
не е знаел за силите, които има във всяко вещество, които оформят веществото в сферичната форма и тези сили биха оформили остатъците в сферични.
Фаетон, които е бил обсебен от влиянието на Черното Слънце е приел неговите качества, които са останали и в неговите късове, затова и те носят неговият демонизъм. Като понякога се раждат деца осакатени, с неправилни развити форми на тялото, крака, ръце, гръбнак, неправилни функции на мозъка - разстройства. Късовете на разрушената планета са създали на мястото, където тя е била между Марс и Юпитер на разстояние 2,8 астрономически единици един пояс наречен „Астероиден” - пояс на малките звезди. Ще споменем само, че за съществуването на този пояс има и две крайно неприемливи хипотези. Едната е от френския астроном Лаплас, според която тези късове са материали от първичната материя, създала Слънчевата система, които са останали и не са могли да се обособят като едно цяло.
Между многото доводи за несъстоятелността на тази хипотеза ще отбележим само, че
Лаплас
не е знаел за силите, които има във всяко вещество, които оформят веществото в сферичната форма и тези сили биха оформили остатъците в сферични.
Ние имаме, обаче, безспорни доказателства, че късовете в този пръстен, пък и онези късове, които са станали като спътници на поменатите планети, имат неправилна форма. Другата също крайно неприемлива хипотеза на някои астрономи, които съвсем не са разбирали естеството на кометите, както е и сега са отбелязали, че късовете на Астероидният пояс са били остатъци от комети. В подкрепа на изводите на гениалния д-р Олберс имаме много доказателства, които няма защо да изнасяме, защото това не е цел на този труд. Но ще споменем само, че средната и най- плътна област от астероидният пръстен се съгласува с правилото на Тициус-Боде да бъде на 2,8 Астрономически единици. Установено е също, че планетата Фаетон не се пръснала изведнъж при някакъв чудовищен взрив.
към текста >>
7.
2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Това, което Кант с разума си предугади,
Лаплас
го изнамери чрез изчисления.
Говориха за землетресението [виж За съдба дойдох : беседи от Учителя, серия XI. София, 1929]. Учителят каза, че отсега ще стават страшни неща. Идела голяма ужасна война - глад, болести. Учителят по физика на Лили Антикова днес с един замах отрече всичко: „Науката нищо не знае, религията е глупаво и несъвместимо нещо.” Казах му мнението на Учителя, че изобилието на слънчеви петна сега са в свръзка със землетресението, той почти ме изруга - „Просто Земното ядро изстивало, от което става срутването на земната кора.” Това е вярно, мисля си аз, но още колко неща не е открила науката.
Това, което Кант с разума си предугади,
Лаплас
го изнамери чрез изчисления.
Защо един пророк да не назове нещата, а после експеримента да ги потвърди. Ами това, което Жул Верн каза в романи и приказки днес не се ли сбъдва. А пък Лили Антикова, нали е галено чедо на мама, биде изслушана внимателно да каже: „Бог си е Бог, а природата си е съвършено различно нещо. Какво може тук Бог да се меси.” (!) Всъщност, тя е последователка на Григорий Петров и аз съм напълно убедена, че след като завърши ще слезне да просвещава простия народ. Кой ли е авторът що вдъхновява Лили Антикова?
към текста >>
НАГОРЕ