Търсене в текстове за 'Къща'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 165 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЛЕГЕНДА - Г. Т. Съдържание на бр. 5 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата.
Най-после немирникът е хванат здраво и затворен в обора. В двора влизат двата коня, откарани на чешмата, на единия язди най-пъргавият от нас, развял къдрави коси, пее си някаква юнашка песен. Кухнята, която наричаме пещник светлее, огряна от огъня на огнището. Там най-възрастният от нас, вари млечната каша. Най-после в малката ни библиотечка някой се е зачел самин. Тя е една малка стаичка, висяща и подпряна на два стълба, залепена на лицето на къщата. Вътре едва се побират четири стола. Там трябва да ходиш с наведена глава, а за да влезеш през вратата трябва да се огънеш одве. Впрочем в нашия задружен живот библиотечката ни играе важна роля – тя е читалня, там се събираме понякога на разговор, там е старият мешинен портфейл, който служи за каса на комуната и в който рядко ще случиш някой лев... Слънцето изгрява... Царствено е пролетното слънце. Неговите лъчи раздиплят зелените клони на черниците и нахлуват весело на къщния пруст. Говедарь о-о-о!
към текста >>

2. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи.
Той живее в пълнота и без нашата благодарност. Тая благодарност е нужна за нашата еволюция. Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси.
към текста >>

Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци.
Тая благодарност е нужна за нашата еволюция. Когато имаме благодарност към Бога, ние се свързваме с Него и тогаз Неговата светлина прониква в нашата душа. Това може да се обясни по следния начин. Бог постоянно излива светлина на нас, но ние трябва да отворим кепенците. Представете си къща, върху която изобилно и постоянно се изливат слънчевите лъчи. Но прозорците на тази къща са със затворени кепенци. А отварянето на прозорците, за да нахлуе светлината, това е молитвата. При молитвата душата влиза в контакт с божествената светлина. Но защо при молитва душата влиза в контакт с божествената светлина? Този е един от най-важните въпроси. Ще си послужа с два примера, за да обясня това.
към текста >>

3. Научна астрология - Г. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му.
Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото. „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село. Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."*) В 1875 год. П. Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.*) Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат".
към текста >>

4. Мисли за ученика - Борис Николов Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше.
Със силата на своя чар ти ни държиш в твоята Вселена и всеки миг струиш живота си към нас, живота, който черпиш от извора на безсмъртието, живота, който преливаш в хляба на нашата нива, в плодовете на нашите градини. Да дойде твоят вечен ден ! Ти не оставяш и малките мравинки без радостта на живота, ти обличаш в пъстроцветни дрешки пеперудите и никое творение, което те обича и живее в твоят ярък ден, не е оставено без трепета на радостта, която ти даряваш. Изгрей и в душите ни о, царски лъчезарен младенец, озари ни с виделината, що е вложил Единния в тебе и нашите песни не ще секнат до края на вечността да те славят и ти ще дочуеш в своя огнен път да те догони благодарствения химн, откъснат от сърцето ни и от сребърните струни на нашата арфа ! Поклон пред тебе Хелиос – слънце златно. Деветте загадки Веднаж Абар, старият мъдрец в белия каменен град, седеше в градината пред своята малка къща и размишляваше. В тоя час всичко бе потънало в мълчание и почивка след дългия, летен ден и се готвеше да заспи, задно със загасването на сетните лъчи на слънцето. Очертанията на прострения пред очите на беловласия старец град, ставаха все по-тъмни, по замислени. Владееше час, когато всичко бе замлъкнало в морно очакване на топлата звездна вечер. Един само малкия водоскок не се нуждаеше от почивката, що носи вечерта и тихо, неуморно шепнеше със своя плисък. Абар слушаше с ухо тоя унасящ ромон, а мисълта му бе дълбоко някъде в диплите на живота... На малката врата се потропа.
към текста >>

5. ВЪЗКАЧВАНЕ НА СОКОВЕТЕ И ПУЛСАЦИЯ У РАСТЕНИЯТА Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Тук пред неговата къща са ставали и самите игри в огъня.
Арнаудов както местното население, така и нестинарите изпитвали две чувства, които ги заставяли да крият своите религиозни обичаи от външни хора. От една страна срам и стеснение от своите необикновени селски обреди, а от друга – страх от издаването на своите религиозни тайни, което би довело нещастие не само на отделната личност, но и на цялото село. В с. Бродилово проф. Арнаудов посетил изоставения конак на главния нестинар Георги Глигор. Тук пред неговата къща са ставали и самите игри в огъня. Играели са обикновено 2-4 души мъже и жени, като играейки са викали „Уф, уф! " и сетне казвали: „Св. Пантилей ме фати, та рекох тоя лаф" или „св. Костадин ме фати". Тук игрите са ставали на св. Пантилей.
към текста >>

Кости нестинарски конак е къщата № 162.
" и сетне казвали: „Св. Пантилей ме фати, та рекох тоя лаф" или „св. Костадин ме фати". Тук игрите са ставали на св. Пантилей. В с. Кости нестинарски конак е къщата № 162. В нея днес никой не живее защото селяните се боят от напаст. Случило се веднъж, че някой откраднал тъпана, но се разболял и докато не го върнал на мястото му, не оздравял. И днес още се намирал тъпанът там. Дим. Маргаритов от Ахтопол свидетелствува, че и свещеникът от с. Кости е вземал участие в нощните обреди на нестинарите.
към текста >>

6. Пирамидата - из „Посвещения от Седир Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде.
Н a чело на дружината им стои ватафин. Той получава знанието от баща си, то е наследствено по права мъжка линия. Той знае кои са чародейните билки и какви заклинания и магии трябва да се правят и нему се подчиняват всички останали русалци. Последните са обикновени хора, които пожелават да влязат в дружината и които се избират от ватафина по пъргавина, честност, способност да издържат големи душевни напрежения и способност да пазят тайна. Ватафинът избира хората си добре и едва когато се убеди, че те отговарят на всички условия, посвещава ги в занаята. Между другото те целуват знамето и тоягата на ватафина и полагат клетва: "В къщата ми огнище да не гори, комин да не пуши, змии и гущери гнездо да вият в нея; кукумявки и бухали да живеят и мътят; жена ми да не трае, люлка да не видя, дете да ми не заплаче; на гумното овца да не блее, вол и крава да не мучат, кон и кобила да не цвилят, петел да не пее; тръне и бурен да расте, пусто и пометено да бъде. Аз самичък с очи да не видя, с уши да не чуя, с език да не говоря, с крака да не ходя, с ръце да не ловя, от нищо насищане да нямам, дето стъпя да съхне, що похвана да гори, пред мене чуми, зад мене холери; земя кости да не приеме." Тия думи са клетви и заричания за спазване на поверената тайна. Като ги произнесе, русалецът целува ръка на ватафина и получава русалската тояга. Числото на русалците не бива никога да бъде четно; то е 3, 5, 7 и т.н. Най-обикновеното число е 7. Русалците са облечени както всички други, само че на калпака си, кога ще играят, имат венец и китка от чудните лековити билки, а на нозете си опинци с железни бодли, дрънкалки и малки звънчета.
към текста >>

7. УВОДНИ ДУМИ КЪМ ОКУЛТНАТА БИОЛОГИЯ – Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец.
Не рачи да я кръсти никой, че „кой знае, може би сам дяволът се е притаил в голямата блудница, за да внесе съблазън в църквата – нека други я кръсти! " – така си думаше всеки. Като прокажена я отритнаха отвред и няма ни един, който да я пригледа, ни една ръка да ù привърже раните. Тя бе извадила навън опетнената дреха на своите грехове и всякой се чуждееше от нея. В горещите води на покаянието, греховете ù излязоха навън ,както излиза нечистотията на оцапана дреха, потопена в кипяща вода – и всеки се погнуси от нея. И сега в душата ù беше скръбно и пусто като къща, от която току що са изнесли мъртвец. Тя седеше на кладенеца, седеше между два света – там зад нея беше Александрия, нейното минало, а пред нея се стелеше непозната пустиня. Изведнъж Серафиа усети нещо светло и кротко до себе си. Тя отвори очи – пред нея стоеше Христос. Тя припадна пред нозете му и започна да ги целува. Целуваше тя нозете му, обливаше ги със сълзи и шепнеше: „Господи, аз Тебе дирих цял живот по залутаните пътища на греха.
към текста >>

8. Да намерим истинския лекар – Д. Стоянов Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден!
Не чуваш ли понякога звъна на наковалнята, на която мнозина преди мене са въртели тежкият чук? Tе са преминали напред в своя път, но още чувам да кънти в широкия свет звънливото и многократно ехо, като вест за тия, що се раждат втори път! Двуострия меч на своя дух сам кове всеки за себе си. Земята тръпне в скрита майчина радост и гаснещите искрици от удара върху начервеното желязо шепнат мигновени приказки: „Два пъти се ражда човекът. Веднъж под напора на живота, що се събужда в утробата и други път под усмивката на любовта, когато цялата вечност се сбере в един миг! ” „Както младенецът приема първите лъчи на слънцето, които ритъмът на младото сърце разпраща по всички клетки, така роденият изново в своя дух, приема вечната виделина с ритъма на своето разпалено сърце.” „Детето брани майчината къща със своята любов, а ти, когато се родиш изново в своя дух, ще бдиш за името на Оногова, което ще ти пришепнат невидими уста в ранната утрин на твоя ден! ” „Нежна майчинска ръка поглажда къдриците на младенеца и нейната тиха песен донася съня на очите му. Крило на мощна, бяла птица е разперено над прекрасната глава на родения в светлината и милиони очи бдят над него, заедно с окото на неговата избрана звезда.” Далечна царкиньо, ти чакай ме. Сега градя аз своята съкровищница където ще оставя бисерният дар от твоята ръка. Не е простено да я не приготвя, защото не всяко място е достойно за скъпия ти дар. За тебе са миг вековете, защото си царица в небето, защото няма сянка твоето царство и времето се не мери както тука на земята.
към текста >>

Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба.
Той остана в гранките на якото дърво. Тя ги откъсна само, за да помогне на живота, що ги чака долу в земята, да ги преобрази за новия им път. Листата падат с тъжен шепот, политнали в своя кратък път – от гранките до влажната земя. Но в това бледо шествие, не видях аз смъртта, защото тя е само миг във вечния живот! Вървя в градината помежду живите човеци. Срещам погребално, тъжно шествие – кратък път от къщата до гроба. Студената целувка на смъртта е откъснала лист от дървото, а то е политнало да падне на земята. Тъжна песен доизпява песента на краткото гостуване. Но смъртта не засегна живота. Той остава в гранките на вечността, откъдето ще се изяви отново пак във формата, която Великият Майстор ще му приготви от земята. Есенна тишина.
към текста >>

9. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия?
Пътем ще поменем, че окултната наука има съвършено други схващания за птиците, животните, растенията, отколкото схващанията на съвременната наука. Та когато съвременните хора се оплакват от условията на живота и се оправдават с тях, трябва да си спомнят за гълъба. Един гълъб с много по-малка интелигентност от човешката, с много по-бедни условия на живот, е смогнал да води един много по-чист и по-порядъчен живот от човека, който се смята създаден по образ и подобие Божие. Условията на живота ние сами ги създаваме. Ала човек е по-силен от условията, защото ги е сам създал. Нима оня човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима оня пияница, когото майка му е родила със здраво тяло, не изменя след 10-20 години своите условия, не покварява сам своя организъм? Условията криви! Това е площадно разбиране на живота. В него именно се крият всички ония отрови, които днес рушат обществото. С тия разбирания днес само се правят п опити - и ние виждаме техните резултати.
към текста >>

10. В часове на размисъл – Георги Томалевски Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха.
Един познат ми разправяше следното: един ден, когато бил с някои свои приятели – бивши офицери, едни от тях нападнали учението и Учителя на Бялото Братство в София. Тогава един запасен полковник, който бил заедно с тях, отговорил: „Вие не знаете, че и аз едно време мислех като вас, но измених мнението си. За това ми даде повод следната случка, а именно: веднъж, когато бях на гости в едно семейство, гдето домакинята беше болна, видях 2-3 непознати мен жени, които чистеха и миеха прозорците. Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа. Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело.
към текста >>

Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа.
Те не бяха слугини или наемни работнички, което личеше по тяхната външност. Беше време за обяд, поканиха ме да остана. Хазаинът покани и жените, които чистеха къщата да седнат на трапезата и това те сториха. Обядвахме и си приказвахме любезно. От заведения разговор през време на обяда научих от същите тези жени, че били последователки на Новото учение на „Бялото Братство". Те знаели, че в тоя дом домакинята е била болна и отишли доброволно, даром, непоканени да ù понаредят къщата, да помогнат на болната госпожа. Гостенинът добавил на своите колеги: „Учението, което учи да помагаме на близките си така безкористно и безшумно, не може да бъде лошо; то заслужава вниманието на всеки разумен човек.". Това е практичен окултизъм или философия на дело. Всичко, каквото захване човек, да го прави най-хубаво. В канцеларията, в работилницата, в търговията той се отличава с това – не да бяга от практическия живот, но да стане майстор. Материалният живот във всичките му прояви да му бъде нещо обикновено, играчка.
към текста >>

11. Бъдещи насоки в музиката – К. Ик. Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Притежателят на къщурката при светлината на залязващото слънце пишеше своя регистър, неговата съпруга стриваше с камък пшеница за плоска баница, а пред къщата като младо сърненце тичаше, скачаше, пет годишно момченце, усмихващо се без да знае защо.
Върни се скоро, върни се вече за молитва. – Веднага! Веднага! – отговори детски глас. Монархът погледна нататък и видя мизерна земна къщурка на писар, пазещ говедата. Притежателят на къщурката при светлината на залязващото слънце пишеше своя регистър, неговата съпруга стриваше с камък пшеница за плоска баница, а пред къщата като младо сърненце тичаше, скачаше, пет годишно момченце, усмихващо се без да знае защо. Вероятно го опияняваше пълният с аромат въздух. – Немирнико! Веднага ела да се молиш! – повтори жената. – Веднага!
към текста >>

12. Пролет. Злато – Georg Nordmann Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето.
Бурята пищи в пукнатините на вратата и едва блещукащия пламък на светилника хвърля трептящи сенки по стените. В свистенето на вятъра тя го чува, че Той я зове, че изговаря нейното име, името, което никога не е знаел. Дълго вече броди Плувецът. И много ще се мине, докато денят се разпукне и Той ще похлопа на вратите ù. Тъпани няма да бият и никой няма да знае. Светлина само ще изпълни къщата, благословен ще бъде прахът и радост ще блъсне в сърцето. Всички страхове и съмнения ще изчезнат, когато Плувецът дойде на брега. V Поетът Тулсидас, потънал в мисъл, са скиташе покрай Ганг, в туй усамотено място, където изгарят мъртвите. Той намери една жена, седнала в краката на мъртвия си другар, празнично облъчена като за сватба. Тя се повдигна, видя го, поклони му се и му каза: „Учителю, позволи ми с Твое благословение да последвам другаря си в небесата". „Защо тъй бързаш, дете мое", попита Тулсидас.
към текста >>

13. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота.
Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил".
към текста >>

Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен.
Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота! Под думата „икономия в човешкия живот" се разбира да не се харчат човешките енергии напразно. Разумният живот изисква от човека да не допуща в себе си чужди вещества, или чужди елементи, които да разкъсват връзката с Първичната Причина. Христос казва: „Който се отмята от мене, отмята се от Тогози, Който ме е проводил". Всички хора днес се отмятат.
към текста >>

14. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия.
„Окото има силен психически устой. Осем хиляди години човечеството е прекарало един период на постоянни бушувания и промени, а окото единствено е устояло на тия измени неповредено и е запазило своята сила." Виждаме днес, че болестите развалиха всички органи на човешкото тяло. Кой орган не е изопачен, не е станал хилав, не се е разрушил? Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас.
към текста >>

15. Келтски окултизъм – Ernest Bose Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите.
По същия начин всеки обича и се приближава до онзи, който живее в закона на Цялото. За него да стори път на една мравка, или да я спаси от удавяне е толкоз важно, колкото и да направи някое велико дело, пред очите на светския човек. Той разглежда всяко нещо не от гледището на частите, но от гледището на Цялото. Той вече преценява другите същества не от гледището на отделната личност, но от гледището на Първичната Причина. Той ще чувствува радост, когато някой се издигне, прояви способности, направи откритие. Когато видиш картина в къщата на някого и кажеш: „Да беше моя тая картина" - тогаз ти живееш живота на частите. А този, който живее живота на Цялото, се радва, че онзи е нарисувал тая картина, или че я притежава. Единният живот Учителят казва: „За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае висшето, Божественото, което работи в него". Но това вечното, Божественото, което работи в тебе, работи и в всички хора. Най-хубавото, най-красивото, което живее в тебе, то живее и във всички души.
към текста >>

16. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма.
С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност.
към текста >>

17. Учителят – Мара Белчева Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Намерих улицата и къщата.
Тая бродерия беше разкошна работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове. Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията. Питах на много места, но напразно. Най-сетне ми казаха, че в едно парижко предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия. Една сутрин се упътих към Менилмонтан. Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно. При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета. Някой до мен се спря, за да гледа като мен кучетата. Той ми каза: – Обичате ли овчарските кучета?
към текста >>

И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина.
Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията. Питах на много места, но напразно. Най-сетне ми казаха, че в едно парижко предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия. Една сутрин се упътих към Менилмонтан. Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно. При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета. Някой до мен се спря, за да гледа като мен кучетата. Той ми каза: – Обичате ли овчарските кучета? – Да.
към текста >>

18. Новото съзнание - Боян Боев. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична.
Удобно жилище е това, в което, като влезе човек, на която страна и да се обърне, на където и да погледне, да усеща една малка радост. Не изпитва ли човек поне малка радост от жилището, в което живее, то не е удобно, т.е. казано на съвременен научен език, то не е хигиенично. Преди всичко у човека трябва да има съзнанието, че се нуждае от жилище. След това в него трябва да се яви мисълта, колко прозорци трябва да има това жилище, колко големи да бъдат и на коя страна да са обърнати. Ако някой човек живее в една къща и постоянно боледува, тя не е хигиенична. Жилището на човека, това е формата на неговото тяло, което трябва да бъде здраво, за да издържа на всички външни и вътрешни условия. Следователно, всичко, което се отнася до хигиената на жилището, се отнася и до хигиената на човешкото тяло. Храната на човека трябва да бъде хигиенична, здравословна и задоволителна. Коя храна отговаря на тия условия? - Тази храна, от която като ядеш, усещаш приятност, разположение, което продължава дори до следния обяд.
към текста >>

19. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея.
А и каква привилегия и грандомания е наистина да искаме да се занимава с една прахолинка повече, отколкото с ония милиарди вселени, на които Той е също тъй творец. Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си. И те в това отношение са виртуози, някои съзнателни, други несъзнателни - но всички еднакво ревностни в своя стремеж. Много естествено е да се допусне, че промените, за които говорим, стават в един широк мащаб, върху обширна територия, много индивиди и следователно трябват доста много наблюдения от знаещи компетентни хора, дълбоко вникване, точно отбелязване на фактите. на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея. Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен.
към текста >>

Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание.
Според нас, ако съществува едно върховно мъдро Същество, то се занимава с творчество - а предоставя на своите творения да измислят сами наказанията си. И те в това отношение са виртуози, някои съзнателни, други несъзнателни - но всички еднакво ревностни в своя стремеж. Много естествено е да се допусне, че промените, за които говорим, стават в един широк мащаб, върху обширна територия, много индивиди и следователно трябват доста много наблюдения от знаещи компетентни хора, дълбоко вникване, точно отбелязване на фактите. на същинските от значение за науката факти. Един съществен закон е обаче очевиден - материалното рушене винаги иде след идейното - както и решенето на една къща се предшествува от плана за нея. Но онзи, който чопли и срива стените - и най-после къщата пада върху неразумната му глава, нека не кощунствува да говори за Божие наказание. Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот.
към текста >>

20. Бунтът на синовете Божи - П. Г. Пампоров Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията.
АМРИХА (Разказ) Да, ето, това е вече последната книга, която изчитам. Всички писачи под Нероновия скиптър са прегледани; те ми дотегнаха; все по един и същ начин пишат; не ме задоволяват техните умувания; нищо особено не пишат, това, което те пишат, всеки малко по-умен човек би писал. С такова мъчително чувство захвърли младият римлянин Оронций и последната книга от своята грамадна библиотека. Оронций беше висок, строен, около 30 год. мъж, живееше в един от по-крайните квартали на Рим, в една малка, но хубава спретната къща, заобиколена с доста голяма градина, засенчена с породисти дървета, които бяха образували една естествена граница между него и външния свет на удоволствията. В този притулен кът, той беше напълно се отдал на това, да задоволи своята неугасима жажда за знания и дотогава той беше прочел всички по-важни съчинения, с които разполагаше по онова време римската империя, престолът на която тогава беше зает от Нерон. Но всичко това далеч не беше в състояние да го задоволи; той беше недоволен, чувствуваше една празнота, една тягост, като че ли нещо иска да го задуши. Една сутрин Оронций беше станал по-рано, отколкото си беше предписал. Времето беше великолепно: топло, свежо, пролетно утро. В него, без да знае защо, се зароди едно желание за разходка.
към текста >>

21. ЧАДА БОЖИИ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние се упътихме към къщата, която ни беше посочил на-шият спътник.
– Вие виждате, ми каза Андреас насаме, ние имаме успех. Ако бяхме взели втора класа, не щяхме да срещнем този човек, който е бил 20 години на служба у този банкер, за когото говорихме вчера. Той ще ни осведоми. По-после Андреас каза: – Има 481 година, от как Жана Д'Арк е била затворена в кулата, дето ще отидем. След обяд взехме сбогом от винаря, като му обеща Андреас да иде да го посети скоро. Ние се упътихме към къщата, която ни беше посочил на-шият спътник. Наближихме кулата. Едно куче залая от двора, но после почна да се умилква около нас. Андреас се изкачи на кулата. После всичко потъна в мълчание. Само часовникът на една кула и свирката на един бърз влак нарушаваха нощната тишина.
към текста >>

По едно време не виждах вече къщата, нито курника, нито сайванта.
Андреас се изкачи на кулата. После всичко потъна в мълчание. Само часовникът на една кула и свирката на един бърз влак нарушаваха нощната тишина. От време на време ме налягаше сън, но аз се раздвижвах, за да не спя. Половин час мина тъй. По едно време не виждах вече къщата, нито курника, нито сайванта. Стари каменни зидове изпъкнаха пред мен. Имаше факли на вратите. Хора в костюми от 15 век идеха и се отдалечаваха; видях хора в дълги роби, конници, слуги. Те говореха мъчно разбираемо наречие, в което познах английски думи. Аз разбрах: Андреас подновяваше един опит на Калиостро.
към текста >>

22. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек.
Щом кесията му се изпразни, Христос дойде пред гроба му и каза: „Лазаре, излез вън! " По същия начин и съвременните хора трябва да се освободят от своите стари превръзки, от своята слепота, както и от всички заблуждения и суеверия в живота, били те религиозни или научни. Докато не се освободят от тези неща, те от гроба няма да излязат и живот вечен няма да придобият. Всички хора трябва да се подчинят на вътрешния глас в себе си, на Божественото начало, което им казва: „Излез вън|". Има ли нещо лошо в излизането? Всяко дете, което е излязло от къщата на своите родители, и отишло да се учи, е станало учен човек. Бащата казва на детето си: „Излез вън, иди в странство да учиш и като научиш нещо, пак се върни при мене! " Ако Лазар не беше се подчинил на Божествения глас, и до днес щеше да лежи в гроба. Който чуе този глас, веднага трябва да излезе вън, без да пита, защо го викат, кой го вика и т.н. Каже ли ви този глас „излез"! - излез.
към текста >>

23. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

В къща, в която влиза омразата, всички ще заминат за онзи свят.
Не да станат едно, но да се постигне хармонизиране." "Новото верую в света е: Единство трябва да има." "Когато една част се отдели от Цялото, ражда се вече възможност за смърт, грях, страдание. Когато хората умират, страдат, това е защото са се отделили от Цялото, от Разумното, от Бога. И церът какъв е? Да се върне човек към Цялото. Животът е в любовта. В къща, в която влиза омразата, всички ще заминат за онзи свят. Паметта им ще изчезне. Да мразиш, това значи да изневериш на себе си и на цялото човечество." Учителят Докато човек урежда частично отношенията си към този или онзи човек, към тези или онези народи, към тези или онези природни царства, докато той частично разрешава този въпрос, дотогава никога няма да получи правилното му разрешение. Въпросът ще се разреши изцяло. Какво трябва да бъде отношението към Цялото? И от това отношение към Цялото ще зависи отношението към всички същества.
към текста >>

24. КНИГАТА НА ИСТИНАТА И ЖИВОТА - А.Т. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си.
Той денонощно мисли за целта си, за състезанието, за победата и това за една слава, която трае кратко; утре друг ще го надвие, ще остарее, ще го забравят. Ние ще се борим с същата упоритост, но за друга цол: да отстраним някоя лоша черта, лош навик, да подобрим характера си, да бъдем смели, разумни, благи. Защото с такива именно качества ще успеем в живота. С водя, труд и постоянство ние ще победим. Ще се научим да употребяваме добре 24-тях часа, които имаме всеки ден на разположение Трябва да се занимаваме винаги с неща, които дават плод, които приготовляват условия за бъдещи блага, или ни приготовляват за по-висша дейност, подтикват ни нагоре, напред. Ние сме души, които обитават тази наша къща - тялото; то като всяка къща има врата, прозорци; това са нашите добри качества, способности; колкото те са по многобройни, по-големи, толкова повече светлина ще имаме в душата си. Така работата и почивката да се сменяват през целия ден, но така, че нито работата да стане товар, нито почивката - безделие, но винаги така нагласени, че вечер при лягане като си даваме отчет за станалото през деня, да сме доволни от себе си. Сутрин при събуждане да бликне в нас, в душата ни още един лъч от светлина пред плодовете на добитата опитност от добре използуваното време на вчерашния ден. И когато почувствуваме, че сме пропуснали нещо, ще си дадем обещание да се коригираме, ще опитаме 10, 30, 50 пъти, до като надвием и успеем. Силният побеждава, а сила се добива чрез повторение, чрез опитност. Детето докато се учи да ходи, пада, пада много пъти, поплаче малко, пак става, докато най-сетне закрепне в своите малки крака и почне не само да ходи, но и да тича и да скача.
към текста >>

25. ПЕСНИ НА ПРОЛЕТТА - П.Г.П. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Скромната му къща бе приютена сред кичеста градин, и до нея се намираше ливницата, от която в тъмнината на нощта често се излизаше ослепителния блясък на разтопен метал.
Georg Nordmann КАМБАНАРЯТ (Китайско предание) Наблизо край Пекин живееше старият камбанар Фуен Ву. Скромната му къща бе приютена сред кичеста градин, и до нея се намираше ливницата, от която в тъмнината на нощта често се излизаше ослепителния блясък на разтопен метал. Камбанарят Фуен Ву живееше сам с едничката си дъщеря Офизан, която беше на седемнадесет години. Мълчалив, затворен в себе си, той криеше някаква мъка, която с никого не споделяше, но която бе хвърлила отпечатък по неговото строго, неподвижно лице. Фуен Ву приготвяше камбаните за всички храмове, които по онова време в Китай зоваха праведните за молитва. Той ги отливаше във форми с украса от древно писмо и знаци, оставени от пророците на Небесния император. По цепи дни той стоеше затворен в своята работилница, чукаше, стягаше нещо, а вечер, когато слънцето се скриваше на запад - далеко някъде зад пределите на обширната китайска земя.
към текста >>

26. ХОДЪТ НА ЧОВЕКА. ВЪРВЕЖЪТ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕМПЕРАМЕНТА - Б. БОЕВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни.
Прайер изследвал и другите органи: устата, коленете, китката на ръката, брадата, главата. Резултатът бил един и същ. Графическите образи на буквите и техните съчетания се създават в мозъка и се предават за изпълнение на мускулите на пишещия апарат. Забелязано е, че има определена връзка между почерка и рисунката на художника, която се изразява в мекотата или гъстотата на чертите, в степента на равномерността на натискането, равността или извъртването на линиите, простотата или сложността на рисунката. По такъв начин, рисунката също така има голямо характерологическо значение (на разработването на този въпрос е посветен специален труд от Макс Зелигер.) За връзката между рисунката и характера на човека дават особено силна и нагледна представа рисунките, направени от душевноболни. Напр. при разкъсване асоциацията на мисленето у болния, примитивните рисунки (фигури), образувани от две-три линии се разлагат на отделни елементи (при изобразяване на къща – покривът, вратите и стените са направени съвсем отделно и не са свързани помежду си); при по-сложни случаи рисунките стават безпредметни. На листа се явяват тъмни петна. По рисунката на болния, по боите, по налягане на чертите докторът често намира характерно заболяване, предсказва настъпване на припадък, криза. Ако човек не е наклонен към позиране, няма особено разположение към външните форми, украшения (като особени значки, медали), не се отличава с кокетство, с особености, афектиране в поведението си, в изразите си, той не украсява своето писмо (с завивания, дъги и др.) Характерен в това отношение е почеркът на писарите от преди войната (особено на военните писари): маниерен, афектиран, кокетен. Подобно кокетство би могло да се наблюдава в поведението, облеклото, особената прическа и др. Всичко това се обяснява от тези условия на живота, които съвършено понижили социалното положение на личността и стеснили до минимум интересите му.
към текста >>

27. ДРУМНИКЪТ - G. NORDMANN Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ако влезе в една къща, дето се карат, карането ще престане.
Щастието е в служенето на първия лъч. Всеки ден човек трябва да бъде буден да схване първия лъч, който му говори отвътре. Всеки ден той ще преживява по един изгрев в душата си. Дето отиде човек, който е приел първия лъч, ще се познава присъствието му. Присъствието му навсякъде ще внесе радост, подем, творчество. Ако влезе в една къща, дето се карат, карането ще престане. Ако влезе в къща с болен, последният ще оздравее. Ако отиде при душевно съкрушени, скръбта на последните ще изчезне и те ще виждат вече смисъл в живота. Ако човек възприеме първия лъч, ще почне да разбира езика на цветята, на краските, на небето, на планините, на изворите, на всички същества. Ще почне да вижда това в тях, което до тогаз не е виждал. Ще стане способен да вижда в тях Единния живот, Бога, той ще почувства единството на всички същества и ще му станат близки.
към текста >>

Ако влезе в къща с болен, последният ще оздравее.
Всеки ден човек трябва да бъде буден да схване първия лъч, който му говори отвътре. Всеки ден той ще преживява по един изгрев в душата си. Дето отиде човек, който е приел първия лъч, ще се познава присъствието му. Присъствието му навсякъде ще внесе радост, подем, творчество. Ако влезе в една къща, дето се карат, карането ще престане. Ако влезе в къща с болен, последният ще оздравее. Ако отиде при душевно съкрушени, скръбта на последните ще изчезне и те ще виждат вече смисъл в живота. Ако човек възприеме първия лъч, ще почне да разбира езика на цветята, на краските, на небето, на планините, на изворите, на всички същества. Ще почне да вижда това в тях, което до тогаз не е виждал. Ще стане способен да вижда в тях Единния живот, Бога, той ще почувства единството на всички същества и ще му станат близки. Тогаз във всички той ще обича Единния живот, Бога.
към текста >>

Когато хората на първия лъч съградят къща, те ще вложат в нея нещо и тези, които живеят в нея, ще се благословят, ще получат нещо.
Ти постоянно го търсиш съзнателно или несъзнателно. Кой е той? Това е Първичната Причина, Разумното, Бог! Той е тъй близък и тъй далеч от тебе! Ако човек, приел първия лъч, работи в една градина, то цветята ще цъфтят по-красиво и с по-голямо благоухание, а плодните дървета ще дадат по-изобилен и по-добър плод. Когато хората на първия лъч съградят къща, те ще вложат в нея нещо и тези, които живеят в нея, ще се благословят, ще получат нещо. Когато една дреха се ушие от хора на първия лъч, те също така ще вложат в дрехата нещо и този, който я носи, ще получи нещо в себе си. Този, който приеме първия лъч, той е вече от събудените! Всеки един, който иска да работи за общото, за човечеството, той е човек на първия лъч, той вече го е приел! Хората на първия лъч живият за другите, за Бога! Всяка сутрин човек да внимава да види първия лъч на слънцето!
към текста >>

28. СТИХОВЕ - ОРИОНО Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Аз вярвах в приказката от моето ранно детство, разказана ми някога край огъня на бащината къща, когато вретеното от хурката на майката ми пееше една тъжна песен.
След пустинята преминах море. Познах бурята и видях часа, в който разярени вълни искаха да погълнат моя кораб, а гръмотевица искаше да срази ръката, стиснала вярното кормило. Аз чаках мълчалив. Вятърът ме шибаше по лицето, запираше моя дъх, но аз повдигнах загасващ поглед към далечния неясен хоризонт, защото дирех пътища за моите нестихващи копнежи. Аз вярвах, че някъде безмълвна чака въплътената приказка от моето детинство – царкинята от север със слънчевите очи, от чара на които злодеят става кротък като невинно дете. Аз вярвах в приказката от моето ранно детство, разказана ми някога край огъня на бащината къща, когато вретеното от хурката на майката ми пееше една тъжна песен. Ето ме сега съм пак скиталец – тъжен и унил. Тежки друмища изпокъсаха струните на моята лютня. Тя сега мълчи, а песните в душата ми ридаят неизпети, сълзите ме задушват неизплакани. Аз диря двете зеници с изумрудения блясък на море, с кроткото сияние от звездите на северната корона...
към текста >>

29. ДРАГОЦЕННИЯТ КАМЪК - GEORG NORDMANN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Бен Яаков не живееше вече в старата къща.
Така израснаха те здрави и стройни младежи, родени и кърмени сякаш под един покрив с едно мляко. Годините се нижеха. Бен Яаков и Бен Йосеф станаха мъже. Какво стана между тях? Неусетно за двамата те се виждаха все по-рядко и по-рядко. Бен Яаков не живееше вече в старата къща. Оженен за дъщерята на богатия търговец, той беше наследил от него голямата къща на градския площад. За неговото бързо разбогатяване се приказваше на длъж и на шир. А Бен Йосеф странстваше. И имаше защо. Пет гърла всеки ден искаха хляб.
към текста >>

Оженен за дъщерята на богатия търговец, той беше наследил от него голямата къща на градския площад.
Годините се нижеха. Бен Яаков и Бен Йосеф станаха мъже. Какво стана между тях? Неусетно за двамата те се виждаха все по-рядко и по-рядко. Бен Яаков не живееше вече в старата къща. Оженен за дъщерята на богатия търговец, той беше наследил от него голямата къща на градския площад. За неговото бързо разбогатяване се приказваше на длъж и на шир. А Бен Йосеф странстваше. И имаше защо. Пет гърла всеки ден искаха хляб. Той ходеше всеки ден из близките села и градове натоварен с кошче, пълно с дреболии, нужни на спретнатите домакини и младите девойки.
към текста >>

Ранен беше наистина тоя час за богатската къща Петък беше, обаче господарката повели да го пуснат.
– Бен Йосеф. Известете за мен на господаря си. – Много сте подранили. – Не е рано, не е. От кога сме станали ние! Ранен беше наистина тоя час за богатската къща Петък беше, обаче господарката повели да го пуснат. Бедняк някакъв, за какво ли друго, ако не за пари! Дойде и домакинът. Бен Йосеф се обърна към него, погледна го, взря се и рече: – Не се лъжа, това си ти, приятелю Бен Яаков. Чудно, колко не приличаш на оня, когото аз очаквах. Какво наистина беше станало с оня младеж, с онова дете, с което отдавна Бен Йосеф не се виждаше!
към текста >>

От вашата къща ние гледахме целия небесен свод, та тогава ние се заклевахме, че никога не ще се забравим и че нашите съдбини за вечни дни ще бъдат споени.
Кажи ми по-скоро, какво искаш и си отивай! Гръм ако беше паднал, Бен Йосеф не би се уплашил толкова. Не вярвеше или не искаше да вярва във всичко това и каза по-отчаяно: – Бен Яаков, нима ти не ме познаваш? Нима не помниш малкия Арон, нима не помниш старите къщи, които се свързваха с дървена вратичка с ръждясала брава, която страшно скърцаше при отваряне и ние я оставяхме отворена, за да можем свободно да се гоним? През нея ти идеше сутрин да четем със стария тефилата, а вечер аз ходех у вас за шемаха. От вашата къща ние гледахме целия небесен свод, та тогава ние се заклевахме, че никога не ще се забравим и че нашите съдбини за вечни дни ще бъдат споени. О нима ти това не помниш? Разнежи се Бен Йосеф, миналото беше светъл и чуден свят, пълен с красота и радост, настоящето – борба,. а бъдещето – пълно със светли надежди. – Спомни ли си сега, кой съм аз? Нали Бен Яаков?
към текста >>

В къщата на Бен Яаков имаше смут.
След няколко минути, когато стъпките прозвучаха глухо, Бен Яаков падна на креслото, простре ръка, но устнит му не можаха да изрекат нищо. Слугите му се притекоха. – Оставете ме! – можа да каже той, – оставете ме самичък! Денят преваляше. В къщата на Бен Яаков имаше смут. Колесницата на големия лекар беше спряла още по обяд. Бъбривите съседки сноваха по улицата и се спираха да разпитват минувачите да разказват чутото и видяното. „Какво става в голямата къща". Кой е болен? Бащата, майката, дъщерята?
към текста >>

„Какво става в голямата къща".
– можа да каже той, – оставете ме самичък! Денят преваляше. В къщата на Бен Яаков имаше смут. Колесницата на големия лекар беше спряла още по обяд. Бъбривите съседки сноваха по улицата и се спираха да разпитват минувачите да разказват чутото и видяното. „Какво става в голямата къща". Кой е болен? Бащата, майката, дъщерята? Бащата беше вчера на крака, майката тая сутрин излезе, а дъщерята току се виждаше през някой прозорец с кърпичка на очи. – Бащата, бащата, какво ли му стана? Дигаха рамене и се прибираха, като шептяха : „Да пази Бог".
към текста >>

Тъмна нощ настъпи в къщата на Бен Яаков.
Бащата, майката, дъщерята? Бащата беше вчера на крака, майката тая сутрин излезе, а дъщерята току се виждаше през някой прозорец с кърпичка на очи. – Бащата, бащата, какво ли му стана? Дигаха рамене и се прибираха, като шептяха : „Да пази Бог". Тиха зимна нощ се спусна над малкия градец. Тъмна нощ настъпи в къщата на Бен Яаков. Лекарят стоеше безпомощен пред странната болест на Бен Яаков. Никакви лекарства не помагаха. Бен Яаков лежеше обтегнат на леглото със затворени очи и бледо лице, стиснати уста. Ръцете беше сложил върху сърцето, което се гърчеше, сякаш някоя ръка го беше хванала и от време на време ту го стискаше, ту го отпущаше; желязна топка се беше спряла на гърлото му и гърдите му бяха притиснати от незнайна тежест. Беше полунощ, когато Бен Яаков полуотвори очи.
към текста >>

30. ВЕСТИ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Влезна ли в някоя къща, Бодна ли с тази игла, Има тя сила могъща: Пъди неволи, тегла.
Бягам ще, бягам далече; Що ми е тая кола? Що ми е злато, човече? Дигай си тая бела! Ето отбодвам иглата В дреха ми се бели конец Дар що ми даде Ръката Бях още слаб младенец. Тя ми е мъничка, здрава, Кована чисто злато; Чудна си има направа, Служи ми всяко място. Влезна ли в някоя къща, Бодна ли с тази игла, Има тя сила могъща: Пъди неволи, тегла. Тя се на хлебец обръща, Плодове, мляко и мед. Сълзите в песни превръща Пътя отваря ми вред. 11 XI. 1931. МЛАДЕЖЪТ На Димитър Григ Тя. Момко, момко, млади мили, Що си с клюмнала глава?
към текста >>

31. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота.
Шофьорът Любен леко и бързо ни изкачи със своя „Крайслер" на красивия, зелен хълм. Непосредствено след хубавата гора стигаме до палатките и бараките на обществото, което мнозина наричат. „Поклонниците на слънцето". Те са разположени на една хубава ливада до млада борова гора. Които не познават отблизо тези хора, несправедливо ги наричат „мистериозните дъновисти". Къщата на „Учителя" има особена архитектура; тя се издига кулообразно в чистия въздух и прави впечатление със своята приветливост и белота. Изгледът, който се открива от нея към Витоша планина, е наистина очарователен. Неговите последователи се наричат помежду си „братя" и „сестри". Пристигнали пред входа на лагера, ние се оглеждахме, отде бихме могли да влезем, когато забелязахме един от тези братя, който чукаше нещо около своята барака. Ние се обърнахме към него с молба да ни посочи мястото, отдето бихме могли да влезем. Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука.
към текста >>

Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце.
Той, без да се отклонява от работата си, ни посочи вратата и продължи да чука. За съжаление, ние не намерихме „Учителя". Казаха ни, че той с двеста души от своите последователи е на няколко седмичен излет из хубавата „Рила планина". Влязохме в един дълъг салон, едната страна на който е цяла от стъкло. Тук Учителят проповядва своето учение. Над вратата на къщата, в която живее Учителят, има кръгла емблема, която изобразява горящо сърце. Като излязохме, отидохме на поляната на братството. На горния край на поляната има малка градина, лехите на която изобразяват котва. В тази градина се намира и метеорологическата станция на братството. Ние се полюбувахме на красивата околност. Изведнъж при нас дойде една германка със своя син – машинен инженер.
към текста >>

32. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Ами защо къщата е наредена така.
Седнах на леглото и го гледам, чудейки се от къде е влязъл като е заключено. (Домашните му от къщи били на нивата и той лягайки, заключил вратата). Старецът ме попита: – Защо си сам? – Аз изтръпнал мълчах. – Не е хубаво дето спиш денем... Нямаш ли домашно възпитание!... Ами защо къщата е наредена така. Не е хубаво, тези столове не трябва да са тук. Добил кураж, аз попитах: – Ами къде?... – Хей, там! И той взе да показва. – Ами кревата?...
към текста >>

33. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ИСТИНАТА Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

При влизане и излизане от една къща, съвършените благославяли обитателите.
С уважение хората следвали техните съвети и упътвания. Те упражнявали едно влияние, което благородните, както и хората от народа, с готовност приемали. Благословението им имало голяма цена за тези, които го приемали. Когато верующият срещал някого от съвършените, той го прегръщал и искал да бъде благословен. Жените поздравявали, като навеждали глава и туряли ръце на гърди. При влизане и излизане от една къща, съвършените благославяли обитателите. Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение толкова, колкото и на мъжете съвършени. И най-големите противници на богомилите са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на богомилските нрави. Те се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат един висок идеал. Те не правели нищо без молитва, без да поискат благословението на Бога.
към текста >>

34. ЗА НАТЮРЕЛИТЕ - Д-Р Е . РАФАИЛОВА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване.
Това са моите две ръце, с които постоянно работя - те са ръцете на любовта. Когато имаме тия ръце, ние сме в състояние да направим всичко. Но за да израснат те, непременно трябва да имаме търпение и благосклонност. Щом се откажем от тия две качества, и външните наши органи не могат да реагират, тогава и вътрешните не могат да се развиват, за да се проявят добродетелите. А защо трябва да бъдем добродетелни? Защото добродетелите ще внесат всички необходими материали за съграждане на нашата къща, ще донесат всички ония сокове, които са потребни за нашето израстване. Като говорим за търпението, не трябва да се разбира онова търпение да понасяш обиди. То още не е търпение. Тайната на търпението е - когато човек ни обиди, да намерим в обидата добрата страна и да я използуваме. Обидата, това е един много корав орех, който ни е дал някой: ние трябва да го счупим, да извадим ядката отвътре и да я изядем. Когато хората говорят лошо за нас, когато ни хулят, те ни дават храна, и ако умеем да използуваме тая храна, ще бъдем щастливи.
към текста >>

35. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-МЪДРОСТТА. ЗА МУЗИКАТА Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Има значение, кои растения са в двора на нашата къща, в нашата градина, в дадена област или страна.
Обаче има и по-дълбоко взаимодействие, което далеч надраства механическото. Растението влияе върху човека по три начина: 1) Когато растенията са в нашата окръжаващата среда, те вече със своето присъствие ни влияят. 2) Те ни влияят, като ги обработваме. 3) Влияят ни, като се храним с техните плодове и пр. Нека по-подробно разгледаме взаимното вътрешно влияние между растенията и човека. Има значение, кои растения са в двора на нашата къща, в нашата градина, в дадена област или страна. Това ще се отрази специфично върху характера на жителите и то не само чрез механично влияние, но и чрез по-дълбоко вътрешно взаимодействие. Напр. има известни растения, които в древността известни духовни братства са посаждали в дворовете на своите домове, защото те влияят особено благотворно вътрешно, психически върху човека със своята аура, със своите вибрации. Учителят казва, че в този дом, дето хората сами отглеждат цветя, там не се карат. В това се крие изразен един важен закон, защото в цветята работят разумни сили, които действуват благотворно на всички, които влизат в по-интимен контакт с тях. Но това влияние е взаимно: и растенията приемат от нас. Напр.
към текста >>

Ако човекът, носител на любовта, отиде при болен, болният ще оздравее; ако влезе в една къща, в която хората се карат, те ще престанат да се карат, ще се прегърнат с радост и ще си простят.
Посетил го е лъч на любовта и го е преобразил. Ако е бил глупав, става умен, ако е бил стар, става млад; ако е бил без дарби, сега става даровит, талантлив. Това именно значи, че любовта носи живот в себе си. Не само това. Но онзи, който проявява любовта, внася живот и на всякъде, дето отиде. Ако човекът, носител на любовта, отиде при болен, болният ще оздравее; ако влезе в една къща, в която хората се карат, те ще престанат да се карат, ще се прегърнат с радост и ще си простят. Ако отиде при отчаяни, те ще добият надежда и мир, ще виждат красота и музика във всичко. Ако отиде при лош, последният ще се преобрази и ще прояви добрината си. Ако обичаш некого, ще събудиш всичко красиво, божествено в него; както се разтваря цветната пъпка, ще се разтвори душата на последния. Защо това? Защото чрез любовта се проявява Бог!
към текста >>

Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов!
Това се отнася за всички видове дейност. Разликата между идейната и механическата работа се вижда ясно от следното: ако един приготви един предмет, какъвто и да е, с най-обикновени дребнави мисли, той е вложил в този предмет от себе си нещо сравнително по-долно, и онзи, който го употребява, ще чувствува в себе си едно потискане, едно неприятно чувство. Това важи напр. при шиене на дрехи, при строеж на здания и пр. Когато употребяваш предмет, приготвен с любов, ти ще чувствуваш в себе си радост, разширение, хубаво разположение, особено ако си по-чувствителен. Какво приятно разположение ще чувствуваш в една къща, градена с любов! Изобщо при всяка една работа, която човек върши, оставя известно влияние след себе си, оставя особен род магнетизъм, флуид, но този флуид има връзка с известни психични сили. * * * Законът е същият и по отношение на растенията. Също така и когато един човек отглежда едно растение с любов, той влага нещо в това растение, и този, който ще го употреби, ще приеме това красивото, което си вложил, и ще се повдигне. Всяка растителна форма е свързана с онзи висш идеен свят, от дето са дошли строителните сили, които са работили върху тези форми. Требва да знаем, че в растенията работи, действува монадата, съзнателният център на самото растение и освен това и разумни сили от висшите космически йерархии.
към текста >>

36. ХЛЯБ НАШ - ЕЛИ Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

По-добре е изворът да тече във вашата къща, отколкото този-онзи да ви донасят отвън по едно шише или една стомна вода.
– Защото при добрата постъпка всичко в човека взима участие: и умът, и сърцето, и волята, и душата, и духът му. Добрата постъпка е в състояние да направи цял преврат в живота на човека. Без добрата постъпка и да подобрят условията на живота ви, това ще бъде временно положение. Временните добри условия може да се уподобят на положението на човек, на когото този носи една стомна вода, онзи носи една стомна вода. И това е добро, но то е временно. По-добре е изворът да тече във вашата къща, отколкото този-онзи да ви донасят отвън по едно шише или една стомна вода. Изворът в човека е добрата постъпка. Де е силата на добрата постъпка? Силата й седи в това, че тя обновява човека. Така се обнови блудния син, когато се върна при баща си. Той беше стар, прегърбен човек, изпъден от господаря си, изоставен от приятелите си и в съзнанието му се роди идеята да се върне при баща си, да се разкае и да пожелае да остане при него като прост работник.
към текста >>

37. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника.
След 1-2 часа ще привърша, ще вземеш пари и ще купиш всичко. Почакай малко." „Гладна съм. Не мога, мамичко! " „Иди тогава у бабини, днес те месят, тя ще ти даде прясна пита." „Ще ида." Бързо тя се запъти за там. А там при бабата имаше всичко; особено днес какви приготовления! Нали тяхната къща беше къща на главния свещеник, а бабата беше рубиса на свещеника. Надушила аромата на пресен хляб тя се втурна право в кухнята. Приближи се при баба си и тихичко на ухото ù рече: „Мама каза да ми дадеш малко пресен хляб". О, небеса! Вярно ли беше това ? Да, истинска случка.
към текста >>

38. Всемирното братство - Б. Боев Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом.
Здравето е резултат на човешките мисли и чувства. Забелязано е, че колкото хората са по-умни, толкова и произведенията им са по-устойчиви. Например, по часовника можете да познаете майстора, който го е направил. Като разглеждате тялото на човека, ще разберете пък, какви сили са работили в него. Днес всеки човек разполага с едно тяло, т.е. с една къща за живеене, но малцина познават законите и силите, които работят в тази къща, в този дом. Въпреки това, всеки има такъв замах, като че е господар на живота и се запитва, защо е създаден светът. Това е дълбок, философски въпрос, на който мъчно може да се отговори. Съвременните хора спорят върху въпросите, кой е създал света, кой е създал човека, защо е създаден и т.н. Едни учени поддържат мисълта, че човек е създаден от Бога. възможно е това, но интересно е, как така, човекът, който е създаден от Бога, да има толкова дефекти?
към текста >>

39. Молитвата По Учителя - Д. Атанасова Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо!
Даже и сега някои, които можем да наречем ранни цветя на приближаващата се пролет, прилагат това! Напр. аз познавам едни младежи - ученици на Всемирното Братство - които веднъж минавали по полето край стара жена, която сама жънела на нивата. Те взели сърпове и всички изведнъж пожънали нивата й. И когато тя поискала да им плати, те казали, че не желаят, понеже го правят за идея. Един турчин в провинциален български град всеки следобед лете във време на най-голямата жега със стомна обикалял дюкяните и черпил хората с вода, без да иска нищо за своя труд, нито даже и похвала. Някои идейни жени отиват в някои домове, дето има нужда от помощ и извършвате всичката работа: шиене, пране, пречистване на цялата къща и пр., и после вечерта се връщат у дома си, без да искате нищо! Аз зная жена, която веднъж застана в летния пек край шосе със стомна вода и чаша и черпеше всички минувачи с вода, само за да опита в малък размер тая велика идея - идея, на която се крепи живота на целия всемир, понеже всички разумни, напреднали същества над човечеството работят по този метод. И каква голяма радост е чувствувала тая жена след това! И онези момци, които пожънали нивата на бабата, се върнали в къщи с голяма радост, с нови идеи, с въодушевление и вдъхновение. Така те получиха много по-голяма заплата, отколкото ако бяха я приели от бабата! Приведох тези няколко примери само като малка илюстрация.
към текста >>

40. Жизненият магнетизъм и полярността на човешкото тяло - Г. Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ако се молите на Бога и мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите.
никакви ограничения. Начините, по който един човек се моли, не е общ за всички хора. Този начин е подходящ само за него. Но, едно трябва да се знае - като идеш при Бога, не трябва да имаш никакви образи в душата си! Ако се молиш на Бога, а мислиш за някой човек, бил той ваш приятел, майка ви, баща ви, значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога и мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на светията, не на Бога. Следователно, искате ли молитвата ви да бъде приета, мисълта ви трябва да бъда насочена изключително към Бога. Във време на молитва, умът на човека да бъде свободен от всякакви странични мисли. Само образът на Бога да седи в ума му. Никакъв друг образ!
към текста >>

41. ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Национално може да бъде едно облекло, една къща и пр.
Колкото един народ и да има свое изкуство, свои нрави и обичаи, все пак днес не може да се говори за някакъв особен национален облик. Изкуството е в своята основа международно. Новото в него е по-скоро рожба на отделните единици, нежели на някакъв отделен народ или националност. Науката още по-малко може да бъде национална. Напротив, интернационалността на науката е обхванала и най-изолираните народи, като китайците. Национално може да бъде едно облекло, една къща и пр. подобни работи. Ала и там виждаме голямото и безгранично влияние на онези общи постижения на западната култура. Без съмнение душата на нашето време не може да се дири и да бъде в днешните националистични тежнения. Те са може би в известен смисъл хубави. Ала крайният национализъм внася само зло.
към текста >>

42. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ЯДКА НА БОЖЕСТВИНОТО Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Външната красота на къщата и нейното възприемане за тези хора не е нещо достатъчно.
Също впечатления от телесно естество създават у този човек и духовни впечатления. Напр. храбростта способствува когато всички други качества необходими за това са на лице, един подобен човек да възприема всичко твърде жизнено, напрегнато Също и телесните впечатления събуждат в него бърже и силно съответни душевни възприятия. Едно приятелско ръкостискане не се възприема само повърхностно и външно, то бърже намира отзвук и в душата на човека. Такъв човек, обаче, трудно прави своите душевни и телесни възприятия да бъдат и на други хора непосредствено близки. Такива предразположения имат саможиви хора, пустинници и др. под. Външната красота на къщата и нейното възприемане за тези хора не е нещо достатъчно. В тях тази красота произвежда едно вътрешно благоразположение, което трудно могат да го предадат и изразят на други. Ибсен има така оформен носен мост. Съответно на това неговите творби показват онази скрита способност, да свързва душевното с телесното. В това се състои неговата голяма психологическа сила. Начинът на изразяването у него все пак си остава тъмен и тежък за болшинството от хората.
към текста >>

43. ЯВЯВАНЕ НА ЗАМИНАЛ - ЗАБРАВЕНАТА ПОЛИЦА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща.
Отговори ни, че един ден, когато вършеели на гумното (намиращо се над морския бряг) тя била сама и, както винаги седнала на станче върху диканята, тя подкарвала кротките си волчета, които бавно обикаляли с диканята малкото гумно. По едно време, без да си обясни защо, кротките дотогава волчета изневиделица тъй силно се подплашили, че като побеснели понесли диканята с баба попадия към морския бряг, висок 1 и пол. - 2 метра, обърнали я, та баба попадия едва не се пребила и се хвърлили с диканята в морето. Разбрахме от разказа на баба попадия, че в същия ден на тая случка синът ù Георги е бил убит. Във връзка с това, дядо поп пък ни разказа един свой знаменателен сън: „- Сънувам една нощ, каза той, че излизам вън от селото по направление към прикритата тежка батарея. Като се обърнах назад да видя къщата си, тя бе пламнала и пламъците обхванали бяха цялата къща. Аз хукнах назад, ала докато достигна до нея, тя бе вече цялата изгоряла. Стреснах се и почнах да си тълкувам съня. Нещо лошо ще се случи в нашето семейство, казах в ума си аз и ето че това зло ни сполетя, с плач на очите завърши старият свещеник". Съобщава М. К.
към текста >>

44. НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Стринка ù живяла пак в същия град в друга къща и по това време била болна.
Явяване на заминал Преди Балканската война в град Кюстендил г-жа Ал. след обед веднъж си легнала на кревата да си почива и чела нещо. Както чела, усетила умора и във време на тая полудрямка тя вижда насреща в стаята стринка си г-жа Ана с мъжа си. А мъж ù бил отдавна починал в Цариград. Стринка ù живяла пак в същия град в друга къща и по това време била болна. Г-жа Ал. си казала: „Сигурно стринка ми трябва да е починала и е дошла да си вземе сбогом". И на г-жа Ал. станало много мъчно. След няколко минути се чука на пътната врата.
към текста >>

45. НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Да седиш по цял ден пред една бъчва, да се печеш на слънце и да размишляваш кой знае за какво, когато природата с всичките си богатства е широко разкрита пред твоя любознателен взор, да живееш не в хубава, удобна къща, а в някаква бъчва, но да изхвърлиш на туй отгоре и своята единствена, макар и първобитна съдина, това е просто „цинично"!
СФЕРА НА САТУРН Има един анекдот за Диоген, прочутия кинически философ на Древна Елада, че като видял веднъж един млад овчар да пие вода направо от извора, черпейки просто с шепа, тутакси захвърлил кратунката, с която пиел вода до тогава. Да бе минал по туй време покрай Диоген някой учен, естественик, да речем и то в съвременен стил - натоварен с разни научни пособия, инструменти, бележници - с цел да изследва всевъзможните микроорганизми, що се въдят във водите на този извор или в околните води, сигурно би останал учуден, както от вида на философа, така и от постъпката му. Да седиш по цял ден пред една бъчва, да се печеш на слънце и да размишляваш кой знае за какво, когато природата с всичките си богатства е широко разкрита пред твоя любознателен взор, да живееш не в хубава, удобна къща, а в някаква бъчва, но да изхвърлиш на туй отгоре и своята единствена, макар и първобитна съдина, това е просто „цинично"! Но ако този учен би се запретнал да бърка в извора, за да вади разни животинки или водорасли, сигурно би чул безцеремонните думи на Диоген: „Не ми мъти извора! Като не можеш да правиш извори, поне не ги мъти". Позволявам си да мисля, че Диоген би казал така на нашия естественик, като имам пред вид, какво бил рекъл според легендата на Александър Македонски, който отишъл при него за разговор. Спомняте си, нали, че кога на разделяне прочутият завоевател попитал Диоген, що да му подари, последният просто му направил знак с ръка да се махне отпред лицето му, за да му не затуля слънцето, казвайки: „Не ми отнемай поне онова, което не можеш да ми дадеш! " Нека си представим сега, че покрай Диоген минеше не някой съвременен учен - защото това би било за някои умове непоносим анахронизъм - а някоя гръцка девойка, съвременница на тоя своего рода философстващ отшелник, хубава като Венера.
към текста >>

46. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на духа ти.
Кой не обича светлината? - Светлината носи живот, светлината носи здраве, светлината носи знание, радост, смисъл. Колко е необходима светлината навсякъде! Искаш да прочетеш нещо, трябва светлина. Искаш да направиш нещо разумно, добро - за тебе и за другите - трябва светлина. Трябва да строиш къща, трябва да има светлина, много светлина, за да бъде тя здравословна, за да внася разположение на духа ти. Когато времето е мрачно, липсва ти разположение; ти не можеш да обмислиш и да извършиш нещата така добре, както когато времето е слънчево, светло. Всеки гнет пада от сърцето ти, от ума ти, когато живееш в светлината. Има вътрешна светлина, има светлина на духа. Това е виделината на живота. Човек с виделина се познава отдалеч.
към текста >>

47. ПРИЕМАЙ ТОЗИ КОЙТО НИКОГА НЕ Е КАНЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

На тебе, Василе, моята къща, моя дюкян и в нея - майка ти.
Дядо Петър сбра всички синове и зетьове - всичко дванадесет души - и им рече: – На тебе нивите. На тебе ливадите и кравите. На тебе воденицата на горния край на селото. На тебе - тая на долния. На тебе дюкяна, гдето сега работиш. На тебе, Василе, моята къща, моя дюкян и в нея - майка ти. Васил беше най-старият му син, който се грижеше за всичко и когото всички слушаха. Всичко беше правилно и точно разпределено като с везни. – Всекиму оставям пет пъти по толкоз, с колкото аз някога започнах. Работете с него. Когато някога се върна, да видя, кой какво е могъл да направи.
към текста >>

48. ОТ ВОЛСКАТА КОЛА ДО АЕРОПЛАНА -Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата.
Рибата чрез самоотричане на по-гъстата среда на водата не изгуби нищо, но премина в по-рядката среда на въздуха като птица, т.е. в много по-благоприятни, по-горни условия. Това е смисълът на самоотричането! Наглед при самоотричането изгубваш всичко, а всъщност се отричаш от нисшото, за да получиш висшето! За да получиш нова дреха, трябва да се отречеш от старата. За да влезеш в новата къща, трябва да се отречеш от старата. Също така и когато човек се самоотрече, т.е. надрасне личния живот, влиза в един изобилен живот, дето слънцето не залязва и е винаги ден. Влиза в по-горни условия на живот! Това е културата на Христа! Това е Христовата идея, която блести в Евангелието.
към текста >>

49. ЗА ЧОВЕШКИТЕ РАСИ - Г. Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Може туй да е планът на тяхната собствена къща, за него, обаче, той не е нищо друго освен един къс хартия, с която да си поиграе.
ПО ПОВОД НЯКОИ ИЗЧИСЛЕНИЯ ЗА КУБИЧНАТА МИЛЯ Какво ще разбере едно дете от начертания на книга план на едно здание или от чертежа на някоя машина? Нищо. То ще си поиграе, поиграе с него, па ще го смачка и накъса. Може туй да е планът на тяхната собствена къща, за него, обаче, той не е нищо друго освен един къс хартия, с която да си поиграе. Е добре, има такива планове-чертежи, които не само децата, ами и възрастните не разбират. И те ги използуват само за игра, за забава. Отворете някоя книга с „Математични игри и развлечения" и вие ще.видите сума такива планове-чертежи, завещани от дълбоката древност, с които някои съвременни математици се занимават просто за забава. Наистина, тях ги учудват странните свойства, които някои фигури или числа притежават, но и толкова - по-дълбокото не проникват. Да вземем за пример магичните квадрати.
към текста >>

50. ОТЗИВИ ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Вдъхновени слушатели на музиката на клавира, срещнах веднъж в една немска къща.
Макар ние отдавна да не вярваме в това, много нови наблюдения са ни обърнали внимание и са ни разкрили, че има много животни, които наистина са „музикални". Мишките, напр. са, както отдавна е известно, големи любители на пианото. Те често забравят за това своя страх и денем излизат из стаята, където се свири на пиано, да слушат музика. Ако им се удаде да влязат в някое пиано вътре, те скачат по струните непрестанно, за да могат, както казва Бехщайн, да се опият от своето дрънчене. Вдъхновени слушатели на музиката на клавира, срещнах веднъж в една немска къща. Това бяха едно овчарско куче и едно мъниче. Когато господарката им сядаше на пианото, веднага „Граф" - така се наричаше кучето, се приближаваше до него, въртейки опашка лежеше там, докато откликне и последния тон. „Ханс", милото мъниче, което си играеше в градината, идваше винаги, щом музиката на пианото прозвучаваше, сядаше до инструмента и слушаше много внимателно. Когато вратата биваше затворена, тогава чукаше трескаво с крака да му отворят. Морското куче обича толкова много музиката, че чрез нея можеш да го хванеш.
към текста >>

51. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри.
Каквото си търсил при мене, това съм ти давал. И аз така те познавах : като едно животно, гладно и жадно, което идва да насити за миг глада и жаждата си, за да заспи наново. Нима ти не беше спящ, когато са изхлузваше гузно из моите покои, турил отново своята маска на благочестие и благонравие, наметнал своята почтена мантия, потулваща в многобройните си гънки хиляди мънички тайни? Знам, че вън пред хората ти ще издигнеш глас на възмущение против жените, които прелюбодействуват, ще произнесеш с тържествен глас строгата присъда на Мойсеевия закон - „такива с камъни да се убиват" - и със спокойна съвест пръв ще хвърлиш камък върху „грешницата". И щеше дълго време да постъпваш така, ако не беше чул думите на великия Учител: „Който от вас се смята за безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея", и ако той не бе събудил съзнанието ти с притчата за двамата длъжника и със следните откровени думи: „Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, а ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обля нозете ми и с косата си ги изтри. Ти целувка ми не даде, а тя не е престанала да целува нозете ми. Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми. Затова ти казвам, прощават ù се многото грехове, защото тя много възлюби". Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон.
към текста >>

52. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ.
Над селото величествено се издига върхът Попък, а по на изток е другият връх Кръстилча. Между тях, над селото, е „Градището" - останки от крепост. Те говорят за древната история на тия места. Значи още от ранни времена туй место е привличало вниманието! Още като влизам в дома на брат P., от там излиза кола. Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ. - Това разкрива цел един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците.
към текста >>

Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците.
Той обяснява: Един от селото гради къща и му праша колата си за помощ. - Това разкрива цел един свят, в който живеят тия хора. С каква простота и естественост той изговаря тия думи, съдържащи една велика идея! Това показва, как народната душа има едно вътрешно разбиране на социални въпроси, своя дълбока социална философия. Навсякъде в глъбините на човешката душа е запазено нещо непокварено и чисто: в това е надеждата за красивия бъден ден! Някой ще строи къща: другите отиват да му помагат: едни му носят камъни, тухли, пясък, вар; други копаят основите на къщата; трети хранят работниците. Това е тъй наречената „межия", която дава богат материал за размишление. Тя показва, че в народната душа се крият красиви заложби, мощни духовни сили. Те говорят, че новото съзнание, което иде, не е чуждо на славянския бит. А коя е най-ярката отлика на това ново съзнание: живот за другите! Значи квасът на новата култура винаги е живял в глъбините на народната душа.
към текста >>

53. ПАНЕВРИТМИЯТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта".
Докато Марта има почти квадратно лице, макар нейната женственост да смекчава острите линии и ъгли, особено в брадата, на мъжкия тип, Марииното лице може да се затвори в широк овал. Квадратното, отвесно и не особено високо чело на Марта, засенено от тъмна и гъста коса, черните й като пиявици вежди, нависнали над очите, тъмните ù очи с твърд, прям и проницателен поглед, енергично стиснатите устни и квадратната ù, макар заоблена брада, образуват рязък контраст с отвореното, симетрично чело на Мария, с тънките ù вити вежди, с хубавите ù магнетични очи, които излъчват мек блясък, с правилния ù нос, красивите ù женствени устни, прекрасно моделирани, с добре изваяната ù, спокойно заоблена брада, с типичната, изящно моделирана падина под устните. Всичко в типа на Мария говори за едно меко, нежно и отзивчиво сърце, за една силна интуиция, способна да долови нашепванията на духа. Спокойна, съзерцателна, тя се вслушва в онова, което душата ù говори. Застанала при нозете на Учителя, тя може напълно да забрави външния свят, с неговия постоянен шум и напрежение, за да чуе словото му, което не винаги се отправя към нашите души. Защото Учителят не винаги се отбива в "къщата на Марта". Поведението на Мария показва, че поне в ония мигове, в които небето говори, в които идейният свят ни се разкрива, ние трябва да прекъснем своята външна дейност, да затихнем, да застанем смирено "при нозете" на висшето, за да получим неговото откровение. На тази способност на човешката душа, на Мария в нас, се дължи всичко красиво и възвишено в света - и поезия, и музика, и мистични преживявания, и вдъхновение, и научно прозрение, и философско съзерцание. Целият мир на религията, на мистичния живот, на изкуствата, на философските и научни откровения се дължат на Марииното в човешката душа. То е което свързва небето със земята. Ала само с Марии светът би бил все пак в застой - той би бил външно неустроен.
към текста >>

54. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството.
Изобщо "Клетниците", въпреки своите недостатъци като художествено произведение, присъщо впрочем на романтизма, може да се разгледа като едно типично произведение на латинския гений, защото в него латинската раса, в лицето на един свой виден представител, показва най-високата точка, до която се издига в своето морално схващане за живота. В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно. Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мобилирана с най-скъпото, което има на пазаря. Важното е, че навсякъде се чувствува комфорт. Картините, които висят по стените - всред които личат на челно место портретите на домакина и домакинята - са все от видни художници. Юпитерианецът обича дa бъде меценат.
към текста >>

Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно.
В него може дори да се проследи психологичната линия, която води от Рим до Париж. В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно. Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мобилирана с най-скъпото, което има на пазаря. Важното е, че навсякъде се чувствува комфорт. Картините, които висят по стените - всред които личат на челно место портретите на домакина и домакинята - са все от видни художници. Юпитерианецът обича дa бъде меценат. Той щедро откупва картини от художествените изложби, особено ако се всеобщо харесват.
към текста >>

Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мобилирана с най-скъпото, което има на пазаря.
В известна смисъл на думата "Клетниците" е така характерен за френския гений, както Гьотевият Фауст за немците и "Война и Мир" за славянския руски народ. Колкото и да са интересни, обаче, тия въпроси, ние ще напуснем и литературата, богата с художествени въплъщения на Юпитерови типове и ще се спрем на някой съвременен натурален Юпитерианец - такъв, който можем да срещнем навсякъде в живота. Е добре, представете си, че сте на угощение, да речем, в собствения дом на някой виден индустриалец. Цялата къща е ярко осветена - очевидно тук не се пести електричеството. Къщата е в съвременен стил, има всички модерни удобства, защото юпитерианецът обича всичко да му е удобно, широко, охолно. Може мебелировката да не е така художествено издържана в стил, както в къщата, да речем, на един слънчев тип, но тя е все пак разкошно мобилирана с най-скъпото, което има на пазаря. Важното е, че навсякъде се чувствува комфорт. Картините, които висят по стените - всред които личат на челно место портретите на домакина и домакинята - са все от видни художници. Юпитерианецът обича дa бъде меценат. Той щедро откупва картини от художествените изложби, особено ако се всеобщо харесват. Често изборът му се ръководи от някой познат художник, чието авторитетно мнение той уважава.
към текста >>

Може в къщата му да видите и два и три портрета, особено на жена му.
Картините, които висят по стените - всред които личат на челно место портретите на домакина и домакинята - са все от видни художници. Юпитерианецът обича дa бъде меценат. Той щедро откупва картини от художествените изложби, особено ако се всеобщо харесват. Често изборът му се ръководи от някой познат художник, чието авторитетно мнение той уважава. Юпитерианецът, изобщо, цени и уважава всичко авторитетно. Може в къщата му да видите и два и три портрета, особено на жена му. Не се учудвайте - в меценатските си жестове, той е поръчал портрети при няколко художници, които често ще срещнете да се навъртат в дома му, особено при угощения и приеми. Юпитер обича да покровителствува. Всред пъстрата смесица от гости, вие веднага различавате домакина. Добродушно усмихнат, той топло се ръкува с новодошлите и покровителствено ги кани. На ръст е среден.
към текста >>

55. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

След уморителната дневна работа, пълна с грижи, безпокойства, разочарования, аз излизам вечер на балкона на къщата си, за да съзерцавам величествената небесна гледка с милиардите звезди, които светят по небосвода.
Много пъти човек има и сънища, които се сбъдват след много години, Земята, на която ние живеем сега, не е място за удоволствие. Тя е едно преходно място, дето идваме временно, за да отидем след това на други светове. Земният ни живот има за задача да поправим грешките си, които сме направили в другите наши съществувания. Земята е един вид училище, дето се очистваме чрез много изпитания. Небесните тела са населени и някои от тях са по-горни от земята в своето развитие, а някои не са по-горе от нея. След уморителната дневна работа, пълна с грижи, безпокойства, разочарования, аз излизам вечер на балкона на къщата си, за да съзерцавам величествената небесна гледка с милиардите звезди, които светят по небосвода. И аз се вглъбявам в размишление. Колко е хубаво да изпращаме своята мисъл към тия звезди, отдалечени от нас различно; някои са на разстояние няколко светлинни минути, а другите на няколко светлинни години, на няколко светлинни века и пр. Много от тия звезди са наши бъдещи жилища! Вашата мисъл може да влезе в свръзка със съществата, които ги населяват, защото бързината на вашата мисъл е грамадна. Затова можете да влезете в свръзка с тях почти в същия миг!
към текста >>

56. СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА ЗА СЛЪНЦЕТО-Д-Р С. КОШКОВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето един друг интересен пример: Едно лице наема къща в Шумен.
Ето защо цветята събуждат у човека радост и свещен копнеж към чистота и хармония! Привежда се пример, как едно цвете се привързало към една жена, която редовно го поливала. Това цвете било поставено в нейната стая в саксия. За известно време тя била принудена да отиде на друго място и поръчала на друго лице да се грижи за цветето. Макар и да било добре гледано, неговите листа увиснали надолу, като че ли цветето тъгувало. Ето един друг интересен пример: Едно лице наема къща в Шумен. Стопанинът живее в друга къща в същия град. При наемането той посочил асмата и казал: "Тя не дава нищо от много години насам, въпреки моето грижливо гледане. Затова даже не се опитвай да полагаш труд за нея." Наемателят казал: "Въпреки това ще се опитам". И той отивал често при асмата, грижел се за нея, почиствал я и пр., и същевременно ù говорел: "Приятелю, колко желая да дадеш плод тая година, ако не много, то поне колкото да зарадваме детето". И тая година асмата родила изобилен плод.
към текста >>

Стопанинът живее в друга къща в същия град.
Привежда се пример, как едно цвете се привързало към една жена, която редовно го поливала. Това цвете било поставено в нейната стая в саксия. За известно време тя била принудена да отиде на друго място и поръчала на друго лице да се грижи за цветето. Макар и да било добре гледано, неговите листа увиснали надолу, като че ли цветето тъгувало. Ето един друг интересен пример: Едно лице наема къща в Шумен. Стопанинът живее в друга къща в същия град. При наемането той посочил асмата и казал: "Тя не дава нищо от много години насам, въпреки моето грижливо гледане. Затова даже не се опитвай да полагаш труд за нея." Наемателят казал: "Въпреки това ще се опитам". И той отивал често при асмата, грижел се за нея, почиствал я и пр., и същевременно ù говорел: "Приятелю, колко желая да дадеш плод тая година, ако не много, то поне колкото да зарадваме детето". И тая година асмата родила изобилен плод. Стопанинът, като посетил веднъж къщата, останал учуден.
към текста >>

Стопанинът, като посетил веднъж къщата, останал учуден.
Стопанинът живее в друга къща в същия град. При наемането той посочил асмата и казал: "Тя не дава нищо от много години насам, въпреки моето грижливо гледане. Затова даже не се опитвай да полагаш труд за нея." Наемателят казал: "Въпреки това ще се опитам". И той отивал често при асмата, грижел се за нея, почиствал я и пр., и същевременно ù говорел: "Приятелю, колко желая да дадеш плод тая година, ако не много, то поне колкото да зарадваме детето". И тая година асмата родила изобилен плод. Стопанинът, като посетил веднъж къщата, останал учуден. Някои са правили следните опити: Навлизали са в гора в ранна пролет, тъкмо когато тя се разлиства. Клоните са покрити с още дребни нежнозелени листенца. И тия лица, потопени в тая среда, са изпитвали радост, вътрешното светло състояние, прилив на живот, нещо младенческо и силно, вдъхновение и същевременно едно мистично чувство, близко до религиозното. Това е реален досега с творческите сили на природата и се дължи не само на прилива на изобилна прана (жизнена сила) в този сезон, но има и нещо повече: човек влиза в контакт с онзи подем, оная радост, които изпитва гората, когато се събужда и изявява великите сили, които разумната природа е вложила в нея. Едно лице разправя следното: Напролет отива на Витоша.
към текста >>

57. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Само жената на Арон месаря, Рашел, за която се говореше, че има дълъг език, рече: – Сега вече всеки ще може да влезе в къщата му, вратите за погребението ще бъдат отворени.
– Всемогъщият да му прости греховете, – добавяше Маир с упорит глас. – Да наследи рая, добавяше друг. Няколко часа по-късно целият град знаеше, че Бен Сафра, най-богатият човек в града, не беше вече между живите. И както винаги, събрани по праговете, жените разискваха, разказваха, някои дори се надпреварваха да изброяват добрите му качества. Нали за умрелите не бива да се говори лошо. Само жената на Арон месаря, Рашел, за която се говореше, че има дълъг език, рече: – Сега вече всеки ще може да влезе в къщата му, вратите за погребението ще бъдат отворени. – Разбира се, това е погребение, – обади се русата Лея. – Не е сватба я! – добави пак Рашел – както преди пет години, когато се жени най-големият му син. Не пуснаха никого който нямаше покана. Помните ли?
към текста >>

Къщата му беше нова, току що влизаха в нея.
– Помня, разбира се – каза Лея. Останалите гузно се спогледаха, не им се искаше да вземат участие в този разговор, който им прозвуча като клюка и мълчаливо се разотидоха. А това всички помнеха. За подобни неща народът има отлична памет. Това беше тогава, когато Сафра ожени сина си. Къщата му беше нова, току що влизаха в нея. Разказваха се чудеса. Сам Бен Сафра, който беше голям познавач на скъпи и старинни предмети, голям любител на красивото, ръководел постройката заедно с прочут архитект. Неговата къща беше единствена в града по своя стил. Сам той ходил няколко пъти в чужбина за мраморни украшения, а цветната мозайка и мазилка били направени от най-опитните майстори в страната. С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец.
към текста >>

Неговата къща беше единствена в града по своя стил.
За подобни неща народът има отлична памет. Това беше тогава, когато Сафра ожени сина си. Къщата му беше нова, току що влизаха в нея. Разказваха се чудеса. Сам Бен Сафра, който беше голям познавач на скъпи и старинни предмети, голям любител на красивото, ръководел постройката заедно с прочут архитект. Неговата къща беше единствена в града по своя стил. Сам той ходил няколко пъти в чужбина за мраморни украшения, а цветната мозайка и мазилка били направени от най-опитните майстори в страната. С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец. Всички искаха да видят тоя рядък по външна и вътрешна красота дом на Сафра. Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра. Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка.
към текста >>

С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец.
Къщата му беше нова, току що влизаха в нея. Разказваха се чудеса. Сам Бен Сафра, който беше голям познавач на скъпи и старинни предмети, голям любител на красивото, ръководел постройката заедно с прочут архитект. Неговата къща беше единствена в града по своя стил. Сам той ходил няколко пъти в чужбина за мраморни украшения, а цветната мозайка и мазилка били направени от най-опитните майстори в страната. С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец. Всички искаха да видят тоя рядък по външна и вътрешна красота дом на Сафра. Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра. Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка. Но не беше така в къщата на Сафра. Мъжете които влизаха с цилиндри на глава и бели ръкавици, с черни костюми, имаха в ръцете си покани.
към текста >>

Но не беше така в къщата на Сафра.
Сам той ходил няколко пъти в чужбина за мраморни украшения, а цветната мозайка и мазилка били направени от най-опитните майстори в страната. С една дума, къщата на богатия Сафра беше същински дворец. Всички искаха да видят тоя рядък по външна и вътрешна красота дом на Сафра. Такъв най-удобен случай, разбира се, беше сватбата на Адон Йосиф, големият син на Сафра. Нали се знаеше, че за сватба вратите са отворени за всеки – който чуе тъпан, както се казва, тича да се повесели и изяде едно сладко за честитка. Но не беше така в къщата на Сафра. Мъжете които влизаха с цилиндри на глава и бели ръкавици, с черни костюми, имаха в ръцете си покани. На вратата стоеше лакей в парадна ливрея, покланяше се учтиво, особено на дамите, които грижливо държаха своите шлейфове. Друг един слуга, по-просто облечен, стоеше на пътната врата и от време на време пъдеше нахалните и любопитни бедняци, които се катереха по железните решетки. Отвътре се чуваха звуците на музика. Гостите се смееха и пируваха.
към текста >>

Почти целият град се беше стекъл, а мнозина, може би, бяха дошли да видят къщата му, потънала в разкош и блясък.
Около него, потънали в дълбок траур и печал, стояха неговите близки. Вратата на стаята беше широко отворена и оттам се виждаше парадният салон, чиито мебели бяха покрити с креп. Влизаха и излизаха постоянно хора, върволица се точеше непрекъснато. Всички искаха да му отдадат последна почит. Не бяха малко ония, които го познаваха. Почти целият град се беше стекъл, а мнозина, може би, бяха дошли да видят къщата му, потънала в разкош и блясък. Бен Елиезер Сафра бше най-богатият човек в града. Капиталите му бяxa се увеличавали, когато беше буден и когато спеше, секундникът отмерваше неговите печалби. Такова богатство няма край Но, уви, животът имаше край и за него, както и за всички. Смъртта не прави разлика. Когато дните се свършат, тя идва, студена и неумолима.
към текста >>

Какъв е този безпорядък в моята къща?
Той се сърдеше на някого, недоумяваше, ходеше насам-нататък, не можеше да си намери място и току натискаше с пръста си, както се натиска електрически звънец; чакаше една секунда отговор, който все не идеше и започна пак да вика и да се ядосва. Когато и на неговия вик никой не се обади, той се провикна с цяло гърло: „Лазаре! " – Какво, господарю? – проехтя отговор от небесата сякаш. – Не чуваш ли, оглушахте ли всички? Какъв е този безпорядък в моята къща? – Какво искаш? – Какво искам? Ела ми дай обущата, обуй ми чорапите, трябва да излизам, облечи ме. Полей ми да се умия! – Е, Сафра, не мога!
към текста >>

58. ЗАКОНИ НА ВЪЗПРИЕМЧИВОСТТА - Б. БОЕВ Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Небесните домове, пълни с красота, радват умовете на ангелите повече отколкото очите им, тъй като къщата в небето съответствува на тяхното добро; вътрешната наредба – на разните елементи,от които доброто им се състои, а нещата отвън – на истините, произтичащи от доброто, а също и на техните схващания и знания.
Човек би казал, че в небето цари най-вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство. Та нали и изкуството на земята е също небесен дар! И още колко по-красиви гледки разкрива Бог пред очите на онзи, които живеят в любов към Него! Има и други ангели, чиито домове не са един до друг, а поотделно. Тези ангели живеят в средата на небето, тъй като те са най-дебрите от всички. Небесните домове, пълни с красота, радват умовете на ангелите повече отколкото очите им, тъй като къщата в небето съответствува на тяхното добро; вътрешната наредба – на разните елементи,от които доброто им се състои, а нещата отвън – на истините, произтичащи от доброто, а също и на техните схващания и знания. Тъй като тези неща съответствуват на доброто и истината, които получават от Бога, те съответствуват и на любовта, мъдростта и интелигентността им. Така схващат ангелите обстановката около тях. Димовете им са дарове от Бога – на всеки се дава според разбиранията му за доброто и истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение.
към текста >>

59. СТИХОВЕ - ОЛ. СЛАВЧЕВА, Д. АНТОНОВА, S Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Как построяваме една къща ?
Житното зърно нали е малко, но то се увеличава. Това, малкото житно зърно, храни целия свят. Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран свят, дето нещата ще растат. Това малкото, което се дава, ще расте. Сега най-първо хората трябва да се научат да мислят по този начин. Как построяваме една къща ? Трябва да имаме една идея за нея. Трябва да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи. Иначе ще похарчим напразно средствата си. Цялото човечество е създало един порядък, който не можем да изправим лесно. Защото хиляди години се е строило.
към текста >>

Трябва да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи.
Така, като дойде любовта, ще имаме един организиран свят, дето нещата ще растат. Това малкото, което се дава, ще расте. Сега най-първо хората трябва да се научат да мислят по този начин. Как построяваме една къща ? Трябва да имаме една идея за нея. Трябва да се направи план на къщата от архитект и тогава да се построи. Иначе ще похарчим напразно средствата си. Цялото човечество е създало един порядък, който не можем да изправим лесно. Защото хиляди години се е строило. На земята всичко е разумно, предвидено. Казват: "Има ли Бог?
към текста >>

60. СФЕРА НА ЛУНАТА - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес.
В своя личен живот, човек днес се нуждае най-много от хляб, от облекло, от място за сън и почивка. И тези негови нужди са най-здравите му двигатели в самия живот. Те го правят дееспособен, те са причина за създаване на цели материални култури, но и за тяхното разрушение. Ала човек не се нуждае само днес от подобни неща. Те му са необходими през всичките „днес" откак живее на земята. Ние виждаме само малка промяна във вида на нуждите - в храната, облеклото, къщата, през различните времена на човешкото днес. Предисторическият човек не е познавал хляба в днешния му вид. Той се е задоволявал със сурови плодове, корени и зърна, които природата му е предлагала. Той се е хранил и с месото на своите противници, които е побеждавал в нестихващата си борба за лично съществувание. Разбира се, това придобито от предисторическия човек качество да се храни с месото на своите противници - зверове, днешният културен човек го е запазил, дори развил до съвършенство. Той се храни пак с месото на животни, но не негови врагове-зверове, а с месото на кротките му домашни помощници - домашните животни.
към текста >>

61. РЕГЕНЕРАЦИЯ - ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ако градят къща хора, които имат любов към тия, които ще живеят в нея, тогава те ще създадат една съвсем друга аура на къщата и живущите в къщата ще почувствуват това.
И тогава тоя, който ще употребява този предмет, ще влезе в контакт с възвишените мисли и чувства, които си хранил в своята душа. Той ще почувствува нещо слънчево и музикално в себе си! И когато любовта стане подтик към труда, това ще създаде една светла атмосфера навсякъде в живота. Това се отнася до всички видове труд. Това се отнася и за жилищата. Ако градят къща хора, които имат любов към тия, които ще живеят в нея, тогава те ще създадат една съвсем друга аура на къщата и живущите в къщата ще почувствуват това. Днес има прегради между душите. При новите методи на труда тия прегради ще изчезнат. Новият начин на труда е най-прекият път за единение на душите. Оня, който твори, подтикван от любов, той ще живее в радост, той ще бъде щастлив. Ето изворът на щастието!
към текста >>

62. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Ще я продам и колкото взема ще посрещнем Великден, празници се рекло, къща, жена, дечурлига, всичко трябва, а пукната пара нямаме.
И ти там отиваш, нали? По работа? – По работа я. – За Великден нещо? – Не, отче, за тая крава отивам. Ще я продам и колкото взема ще посрещнем Великден, празници се рекло, къща, жена, дечурлига, всичко трябва, а пукната пара нямаме. – Да не е болна кравата, че затова си решил да я продадеш, съчувствено рече поп Грую. – Болна ли? Не, отче. На нея бяхме виснали цяла къща. Тегло, що се рекло.
към текста >>

На нея бяхме виснали цяла къща.
– Не, отче, за тая крава отивам. Ще я продам и колкото взема ще посрещнем Великден, празници се рекло, къща, жена, дечурлига, всичко трябва, а пукната пара нямаме. – Да не е болна кравата, че затова си решил да я продадеш, съчувствено рече поп Грую. – Болна ли? Не, отче. На нея бяхме виснали цяла къща. Тегло, що се рекло. До гуша ми е дошло тая зима. Мъчна, тежка и студена като никоя друга. Едва оживяхме. Мина най-сетне.
към текста >>

63. НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ - Д-Р ЕЛ. Р. КОЕН Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията.
Вие всякога се противите на Светия Дух – както бащите ви, така и вие. Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника2 , на когото вие сега станахте предатели и убийци – вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте". Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд", те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му". При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Иерусалим, той взима дейно участие: „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всека къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница", както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3–6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: „И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш?
към текста >>

64. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Наистина, на първо време смисълът на техните показания изглежда ясен и прост: тая къща е червена, тоя камък е тежък, тая ябълка е вкусна – нищо не може да бъде по-ясно от това.
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ P. B. Хайниш Двусмислени са. сведенията, които нашите сетива ни дават за външния свят. Наистина, на първо време смисълът на техните показания изглежда ясен и прост: тая къща е червена, тоя камък е тежък, тая ябълка е вкусна – нищо не може да бъде по-ясно от това. Ала има и измами на сетивата. Интересното е, че в такива случаи ние не се доверяваме тъкмо на окото, нашето най-важно познавателно средство. Когато се съмняваме в реалността на нещо, ние бихме желали да го пипнем, да го похванем, както правят малките деца и едва когато можем да направим това, ние сме убедени, че не се касае за никаква измама. Общо взето, обаче, нашите сетива ни обслужват добре в царството на материята. Ние няма от какво да се боим, защото притежаваме сигурни мерки – можем да теглим, да мерим, да определяме точно нещата.
към текста >>

65. ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ - ГЕОРГИ СЪБЕВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща.
Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство. Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата. Светията продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава. Той минавал все по същия път, но вече отдавна престанал да вижда каменаря.
към текста >>

Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко.
Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство. Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата. Светията продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава. Той минавал все по същия път, но вече отдавна престанал да вижда каменаря. Веднъж като вървял по една улица в града, той срещнал каменаря, зарадвал се, че го видял и го спрял да си поговорят.
към текста >>

66. СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Сънувах, че влизам в непозната къща.
Естественият живот значи влизане в реалния свят. Реален свят е оня, в който няма сиромашия, болести, нещастия, смърт. Щом човек се отклони от естествения живот, идват нещастията. Всеки от присъстващите иска да сподели с Учителя въпросите, които го занимават. Един от лекарите каза: – Наскоро имах едно преживяване, което не мога да си обясня и досега. Сънувах, че влизам в непозната къща. Запомних много добре обстановката. Помня много добре, че влязох в един салон, от дето слязох няколко стъпала по една стълба, след което се изкачих в друг салон и влязох в една стая. Каква беше изненадата ми, когато един мой приятел десетина дни след това ме покани за пръв път в апартамента си, в който живееше. Още като влязох в предния салон, му казах: „Чакай, всичкото разположение на помещенията в тая къща ми е познато. Аз го видях на сън преди няколко деня".
към текста >>

Още като влязох в предния салон, му казах: „Чакай, всичкото разположение на помещенията в тая къща ми е познато.
Един от лекарите каза: – Наскоро имах едно преживяване, което не мога да си обясня и досега. Сънувах, че влизам в непозната къща. Запомних много добре обстановката. Помня много добре, че влязох в един салон, от дето слязох няколко стъпала по една стълба, след което се изкачих в друг салон и влязох в една стая. Каква беше изненадата ми, когато един мой приятел десетина дни след това ме покани за пръв път в апартамента си, в който живееше. Още като влязох в предния салон, му казах: „Чакай, всичкото разположение на помещенията в тая къща ми е познато. Аз го видях на сън преди няколко деня". Тогава му описах предварително плана на цялата къща. И всичко излезе така, както казах. Как може да се обясни това? Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава опитност.
към текста >>

Тогава му описах предварително плана на цялата къща.
Запомних много добре обстановката. Помня много добре, че влязох в един салон, от дето слязох няколко стъпала по една стълба, след което се изкачих в друг салон и влязох в една стая. Каква беше изненадата ми, когато един мой приятел десетина дни след това ме покани за пръв път в апартамента си, в който живееше. Още като влязох в предния салон, му казах: „Чакай, всичкото разположение на помещенията в тая къща ми е познато. Аз го видях на сън преди няколко деня". Тогава му описах предварително плана на цялата къща. И всичко излезе така, както казах. Как може да се обясни това? Ще дойде време, когато няма да има нужда да сънува човек, за да има такава опитност. Ще дойде време, когато човек ще може и в будно състояние да има нещо подобно. Вие сте имали начало на развитието на шестото чувство.
към текста >>

67. НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща.
И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце – той – къдрокосият, мургав жътвар, – вземаше в рака молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива свята. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: Да го наречем „Житно зърно". То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава. И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служенето, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг!
към текста >>

68. ПЪТЯТ НА ВЕЛИКАТА ИДЕЯ - АН. Х-ВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща.
Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред една метагномика се поставя бутилка, която била намерена в морето близо до Азорските острови. Тая бутилка принадлежала на едно лице, загинало при корабокрушение. Преди да загине, лицето написало на испански на един лист няколко реда, поставило листа в бутилката, която пуснало в морето. Действително, някои лица, които намерили тая бутилка, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията понеже метагномката в ред картини е рисувала цялото произшествие при корабокрушението — обстоятелства, които не били известни на тия, които намерили бутилката. Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието. Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка.
към текста >>

Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома.
Тая бутилка принадлежала на едно лице, загинало при корабокрушение. Преди да загине, лицето написало на испански на един лист няколко реда, поставило листа в бутилката, която пуснало в морето. Действително, някои лица, които намерили тая бутилка, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията понеже метагномката в ред картини е рисувала цялото произшествие при корабокрушението — обстоятелства, които не били известни на тия, които намерили бутилката. Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието. Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка.
към текста >>

Например, ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи в краен случай, че тая мисъл е възприета от лицето, което подпалва къщата.
При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите. Добри такива случаи са, когато се предскаже една случка, която не зависи от волята на потърпевшия в някои случаи и това не е доказателство. Например, ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи в краен случай, че тая мисъл е възприета от лицето, което подпалва къщата. Дюн твърди, че почти всеки ден човека в сънищата си има прорицателство за най- близкото бъдеще и то някой път с най-големи подробности. Що е психометрия? Психометрията е виждане в картини сцени из живота на даден човека, когато сензитивът се допре до един предмет, който е принадлежал на това лице. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита като вън от всяко съмнение.
към текста >>

69. ИЗ КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ВОДОЛЕЙ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

В определения ден, те се събрали пред къщата на своя кредитор и започнали да разискват върху въпроса, защо ги вика кредиторът им и трябва ли да влязат при него.
Когато влезе в салона Учителят говореше: „Като виждал страданията на хората, един английски лорд си задал за цел да направи опит, да види, коя е причината за страданията им. Опитът му се състоял в следното: той дал едно обявление във вестника, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, когато иска да се срещне с тях в дома си. Като прочели обявлението във вестниците, длъжниците на лорда си казали: Нашият кредитор е намислил да ни устрои някаква примка. Като ни събере в дома си, той ще ни застави по някакъв начин да се издължим. В определения ден, те се събрали пред къщата на своя кредитор и започнали да разискват върху въпроса, защо ги вика кредиторът им и трябва ли да влязат при него. Обаче, един от длъжниците на лорда, беден, окъсан човек, дошъл до неговата къща и не се спрял да разисква заедно с другите, защо го викат, трябва ли да влезе вътре или не, но направо влязъл в дома на лорда и похлопал на вратата. Поклонил се учтиво на лорда и чакал, какво ще му каже. – Какво обичате? – попитал лордът. – Дойдох при вас като ваш длъжник, — бил отговорът.
към текста >>

Обаче, един от длъжниците на лорда, беден, окъсан човек, дошъл до неговата къща и не се спрял да разисква заедно с другите, защо го викат, трябва ли да влезе вътре или не, но направо влязъл в дома на лорда и похлопал на вратата.
Опитът му се състоял в следното: той дал едно обявление във вестника, че прощава дълговете на всички свои длъжници, които възлизали на 500 души. Същевременно той определил деня и часа, когато иска да се срещне с тях в дома си. Като прочели обявлението във вестниците, длъжниците на лорда си казали: Нашият кредитор е намислил да ни устрои някаква примка. Като ни събере в дома си, той ще ни застави по някакъв начин да се издължим. В определения ден, те се събрали пред къщата на своя кредитор и започнали да разискват върху въпроса, защо ги вика кредиторът им и трябва ли да влязат при него. Обаче, един от длъжниците на лорда, беден, окъсан човек, дошъл до неговата къща и не се спрял да разисква заедно с другите, защо го викат, трябва ли да влезе вътре или не, но направо влязъл в дома на лорда и похлопал на вратата. Поклонил се учтиво на лорда и чакал, какво ще му каже. – Какво обичате? – попитал лордът. – Дойдох при вас като ваш длъжник, — бил отговорът. – Къде са другите?
към текста >>

70. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Не стига, че си отивам, но и къщата на баба ми тази нощ се запали.
" Тя каза: „Тя е майка ми, която ме отгледа, но истинската ми майка се казва Марионка". Аз не знаех тия подробности. Съобщение, получено по необикновен начин Сънувам, че идва един мой братовчед при мене в град X. Той ми казва: — Свърши се с мене. Отивам си. Не стига, че си отивам, но и къщата на баба ми тази нощ се запали. — И ме целуна по челото. След няколко дена получавам писмо за неговото преселване отвъд. В писмото се съобщаваше, че през тази нощ се запалила и къщата на баба му. Необикновен сън Това стана в Габрово. Сънувам странен сън в 5 часа сутринта.
към текста >>

В писмото се съобщаваше, че през тази нощ се запалила и къщата на баба му.
Той ми казва: — Свърши се с мене. Отивам си. Не стига, че си отивам, но и къщата на баба ми тази нощ се запали. — И ме целуна по челото. След няколко дена получавам писмо за неговото преселване отвъд. В писмото се съобщаваше, че през тази нощ се запалила и къщата на баба му. Необикновен сън Това стана в Габрово. Сънувам странен сън в 5 часа сутринта. Чувам много ясно гласа на жената на един мой приятел от София; тя плаче и ми казва: — Моят другар умря.Тръгни веднага. Стреснат от този сън, събуждам се и след малко размишление реших да проверя по телефона в София, какво става с тях там. Жената, която чух да ми говори на сън, се обажда с плачущ глас и ми казва: — Тръгни веднага за София, понеже мъж ми внезапно умря.
към текста >>

71. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. РАК - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Едно учение, което не може да даде мир на човешката душа, прилича на къща, чийто комин не тегли и цялата къща е изпълнена с дим.
А пък това, което опитва туй, което е дадено, е истината. Какво значи да живееш в любовта? Това значи мислите, чувствата и постъпките ти да бъдат в съгласие с Великото разумно Начало в света! Трябва да изучим, как То се проявява в живота и както То се проявява, това да вземем като мярка, за предметно учение. Божествено учение е това, което дава живот на хората. Едно учение, което не може да даде мир на човешката душа, прилича на къща, чийто комин не тегли и цялата къща е изпълнена с дим. Едно учение трябва да има приложение за човешкото тяло, ум и сърце. Всички хора, които живеят със своите лични възгледи и не вземат пред вид Божественото, са на крива посока. Човек мисли, че този го обрал, че онзи го обрал. Това са все заблуждения. Той е образувал за света едно понятие, което не е вярно.
към текста >>

72. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши.
Такава е детската представа за отричането от света и живот в духа, а не в плътта. Но че всичко това съвсем не е вярно, ми е доказано чрез много опитности и разговори с ангелите. В действителност, съм проучил, че онези, които се отричали от света и заживявали по този начин в духа, придобивали един скръбен живот, който не е възприемчив към небесната радост, тъй като животът на всеки продължава след смъртта по същия начин, какъвто е бил на земята. Ето защо, за да придобие небесния живот, човек трябва да живее в света, да се занимава с работите му, занаятите и професиите в него и посредством един такъв морален живот, като гражданин на света, да придобие духовния живот. По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот.
към текста >>

Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа.
По никой друг начин не може да се оформи духовния живот в човека, или да се приготви духът му за небето. Защото да живееш само един вътрешен живот без същевременно да водиш и един външен живот, е като да живееш в къща без основи, която постепенно затъва, или се пропуква и руши. По пътя на разумното прозрение се вижда, че животът на човека е трояк: духовен, морален и светски, тъй като всеки един се ясно разграничава от останалите. Има хора, които водят светски живот, а не морален и духовен живот; има други, които водят морален, но още не духовен живот и трети, които едновременно водят и светски, и морален, и духовен живот. Тези последните живеят небесния живот, докато другите водят само един светски живот, отделен от небесния. Това показва на първо място, че духовният живот не е нещо отделно от естествения, или светския живот, но е свързан с него както душата е свързана с тялото и ако бихме го отделили, това би значило, да живееш в къща без основа. Защото моралният и светският живот представят активната страна на духовния живот, тъй като желанието за добро спада към духовния живот, а животът в доброто е самият морален и светски живот. Ако отделим светския и моралния живот от духовния, то последният ще се състои само от мисъл и слово, а волята, останала без подкрепа, ще отслабне — волята, която е духовното в човека. Сега ще изтъкнем, че не е тъй трудно, както някои мислят, да се живее живот, който води към небето. Всеки може да води светски и морален живот, тъй като всеки от ранно детство е запознал с този живот и го изучава, като живее в света. Също така всеки човек, лош или добър, живее такъв живот, защото кой не желае да бъде считан от хората за честен и справедлив?
към текста >>

73. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Веднъж каза: — Тази къща аз съм я правил.
— Аз търся там дядо Колю стария, който ми помагаше, а пък ти искаш сега да ти слугувам, да ти помагаме. — Е, да си отвърнеш, дето съм ти помагал по-рано. Веднъж видя големия портрет на дядо Колю и каза: — Гледай този портрет. — Не искам да го гледам, защото ми става мъчно. — Е, ако той не беше умрял, бабо, аз не щях да се родя тук. Веднъж каза: — Тази къща аз съм я правил. Аз съм хазяинът. Тая къща е моя. Една госпожа каза: — Малкият много прилича на дядо си Колю. Колю каза — Аз съм пак същият дядо Колю. Съобщава И. В.
към текста >>

Тая къща е моя.
Веднъж видя големия портрет на дядо Колю и каза: — Гледай този портрет. — Не искам да го гледам, защото ми става мъчно. — Е, ако той не беше умрял, бабо, аз не щях да се родя тук. Веднъж каза: — Тази къща аз съм я правил. Аз съм хазяинът. Тая къща е моя. Една госпожа каза: — Малкият много прилича на дядо си Колю. Колю каза — Аз съм пак същият дядо Колю. Съобщава И. В.
към текста >>

74. DU MAITRE: LA LOI FONDAMENTALE Съдържание на 7 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Най после колата спряла пред една къща и там й отвързали очите.
Но трябваше да се провери и установи още нещо. Шанти Деви била отведена в Мутра, там дето е живяла първия път със своя мъж. Тя познала веднага както местото, така и всички роднини на онзи, когото тя наричала свой мъж. При проверяването се отишло и по-нататък. На момичето завързали очите и я повели напред, но тя познавала и изброявала всичко, където минавали и изреждала спомените си. Най после колата спряла пред една къща и там й отвързали очите. Тя веднага заявила, че това е къщата на нейния мъж. На вратата се показал един старец и Шанти Деви веднага казала, че това е нейният свекър. Из в. „Мир". Паневритмия, песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя, София, 1941.
към текста >>

Тя веднага заявила, че това е къщата на нейния мъж.
Шанти Деви била отведена в Мутра, там дето е живяла първия път със своя мъж. Тя познала веднага както местото, така и всички роднини на онзи, когото тя наричала свой мъж. При проверяването се отишло и по-нататък. На момичето завързали очите и я повели напред, но тя познавала и изброявала всичко, където минавали и изреждала спомените си. Най после колата спряла пред една къща и там й отвързали очите. Тя веднага заявила, че това е къщата на нейния мъж. На вратата се показал един старец и Шанти Деви веднага казала, че това е нейният свекър. Из в. „Мир". Паневритмия, песни на хармоничните движения. Музика и движения от Учителя, София, 1941. година. Стр. 64.
към текста >>

75. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
Сега то развива самосъзнателния живот. Постепенно хората ще навлязат в съприкосновение с един свръхсъзнателен живот, който обединява в себе си и подсъзнанието, и съзнанието, и самосъзнанието. Свръхсъзнанието ще даде друго направление на човешката еволюция. От дълбочините на подсъзнателния живот сега вече човек се издига постепенно до по-висок съзнателен живот. Самопожертвуванието показва, че почва да проблясва в човека свръхсъзнателният живот — Божественото. На всяко същество трябва да се даде неговото место и под-ходещата му работа, всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Човешкият ум трябва да се впрегне в работа, за да служи на човечеството. трябва да се прати повече светлина и любов на човешкото сърце. Животът да дойде в съгласие с живата природа. Расите, народите, обществата, индивидът — те всички са тясно свързани помежду си. Това, което става в расата, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер в дома, също става в по-малък размер в индивида.
към текста >>

76. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

— Като пишех на черната дъска, изведнъж пред очите ми се представи в картина някакъв малък градец, след това се показа една къща, от която излезе брат ми.
Това беше през турско време. Един ден, когато бяхме в класната стая, учителката ни, която беше застанала зад черната дъска и пишеше на нея, изведнъж спря писането, изви главата си в страни, впи погледа си някъде в далечината, загледа се продължително време, докато най-после извика силно развълнувана: — Ах, убиха го, убиха го, умря! И след това припадна. Дойдоха главната учителка и другите учителки, вдигнаха я и я свестиха. Попитаха я: — Каква беше причината за вашия припадък? — Като пишех на черната дъска, изведнъж пред очите ми се представи в картина някакъв малък градец, след това се показа една къща, от която излезе брат ми. Той държеше в ръцете си една бомба. Наоколо се виждаха турски стражари. Заобиколен от тях и подгонен, той искаше да се спаси. Избухна бомбата, която държеше и го разкъса. Учителките започнаха да я утешават и да я убеждават, че това е невъзможно и че то е някаква халюцинация.
към текста >>

77. НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30).
Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот. Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30). Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде. Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята. Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига.
към текста >>

78. КАКВО ДА ПРАВИМ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща.
Съвременните хора носим вътрешна кал на миналото, която окаляла ума, сърцето и тялото на човека. Всички сме се окаляли от калта на греха и сме загубили своя първичен образ. Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща. Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети. Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света." В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия. Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност.
към текста >>

79. ПОБЕДНАТА ПЕСЕН НА СВОБОДАТА - ЕК. М-ВА Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Затворена в мрачните стаи на бащината къща, следена от коварното око на наемници, тя чезнеше в робство.
— Защо петниш рода на баща си? — попита веднъж Селим. — Убий ме, господарю, но не мога да сторя нищо против волята на сърцето си — отвърна с плач момичето. В големите ù очи лежеше жалба, но тя не можеше да разтопи сърцето на Селим — безответен и суров. От тоя ден, най-хубавото от всички момичета в камиларското селище, започна да линее. Затворена в мрачните стаи на бащината къща, следена от коварното око на наемници, тя чезнеше в робство. Един ден Селим трябваше на тръгне на далечен път. Като пазач на Зиннет, той остави суровия и зъл роб Кадим, който я следеше ден и нощ. Дълго пътувал господарят из необятната и знойна Нефуд. Вечер, когато слънцето залязвало, той спирал камилите, постилал на пясъка пъстро килимче и със свити колене, както подобава на правоверните, благодарил на Всемогъщия за преминалия ден. Спял в набързо опнатата шатра до приклекналите камили и в ранни зори, докато небесното око не се бе разтворило, поемал отново път.
към текста >>

80. ВТОРАТА ИМПЕРИЯ ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМ УС - П. М-В Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Който отмъщава, гради къща на пясък или гради къща от лед, а който прощава, гради къща върху камък.
Плодовете на прощението идат по-късно от плодовете на отмъщението, но последните са кисели и отровни, а първите са сладки и лечебни. Най-великите хора начело с Христа са учили да прощаваме. Единственото отмъщение, което се позволява, то е да отмъщаваме с добро. На злото отвърни с добро, защото това е качество, което е присъщо на добрия човек. Ако отмъстим на злото с добро, ние светкавично ускоряваме раждането на доброто в двете страни. Който отмъщава, гради къща на пясък или гради къща от лед, а който прощава, гради къща върху камък. Благородните хора се отличават с дух на опрощение. Унижение е за човека да отмъщава. Само слабите и бедни духом отмъщават. Ако прощаваме и нямаме добри резултати, това показва, че сме простили привидно, без любов, или много бързо искаме да видим резултатите. Който люби Бога, той никога не отмъщава.
към текста >>

81. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

От моята къща е невъзможно да се види гимназията, защото тя се намира на разстояние няколко улици.
ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Н. Р. ни разправи следната своя опитност; Бях ученик във варненската гимназия. На излизане от къщния двор видях улицата, която минава край гимназията и която води за приморската градина. На средата на тротоара, до гимназиалната ограда, видях едно близко лице, с което исках да се срещна. От дома до мястото, дето видях лицето, имаше път около 15 минути. От моята къща е невъзможно да се види гимназията, защото тя се намира на разстояние няколко улици. След като ги изминах, стигнах на мястото до гимназията и на същото място видях това лице. Същият Н. Р. разправя друга своя опитност : „Веднъж, когато работих в банката във Варна, надвечер, след работното време, видях приморската градина, видях една от нейните алеи и хора, които се разхождат по нея. бях в будно състояние. Алеята беше от втората част на градината.
към текста >>

82. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС, Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

„Алаб" и влизам в една къща.
излага следното свое преживяване! — Живеех в Свищов. Не бях идвала в София. Не познавах никакви улици в София. Сънувам, че вървя по ул. „Алаб" и влизам в една къща. Запомням подробно устройството на къщата: минавам двора, антрето и влизам в една стая. В стаята виждам креват, до кревата — маса; брат ми лежи на кревата. Всякога, когато съм писала писма до брат си, адресирах ги до банката, дето работи, а не до квартирата му. Думата „Алаб" не бе ми позната и не бях я чувала никак дотогава. Писах на брат си и му изложих съня си.
към текста >>

Запомням подробно устройството на къщата: минавам двора, антрето и влизам в една стая.
— Живеех в Свищов. Не бях идвала в София. Не познавах никакви улици в София. Сънувам, че вървя по ул. „Алаб" и влизам в една къща. Запомням подробно устройството на къщата: минавам двора, антрето и влизам в една стая. В стаята виждам креват, до кревата — маса; брат ми лежи на кревата. Всякога, когато съм писала писма до брат си, адресирах ги до банката, дето работи, а не до квартирата му. Думата „Алаб" не бе ми позната и не бях я чувала никак дотогава. Писах на брат си и му изложих съня си. Той ми каза, че действително живее на улица „Алабинска" и че в същия час той бил в такова положение, в каквото съм го видял на сън и мислел за мене.
към текста >>

Веднъж като минавах с брат си по една улица, казах му, като му посочих една къща: „Тая къща ми е позната от съня." Той ми каза, че в тая къща живял по-рано.
Всякога, когато съм писала писма до брат си, адресирах ги до банката, дето работи, а не до квартирата му. Думата „Алаб" не бе ми позната и не бях я чувала никак дотогава. Писах на брат си и му изложих съня си. Той ми каза, че действително живее на улица „Алабинска" и че в същия час той бил в такова положение, в каквото съм го видял на сън и мислел за мене. След години, когато посетих София, брат ми не живееше вече в тая квартира. Веднъж като минавах с брат си по една улица, казах му, като му посочих една къща: „Тая къща ми е позната от съня." Той ми каза, че в тая къща живял по-рано.
към текста >>

83. ЗА БОГА - ТОЗИ, КОЙТО НИ ОБИЧА - Е. Съдържание на брой 4 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много издигнат и напреднал.
Какво трябва да правите? Разтоварете багажа, отворете го и вземете със себе си най-ценното, най-същественото. Другото оставете настрана. И когато мислите, и когато чувствувате, и когато действувате, всякога избирайте най-ценното, най-същественото, онова, което е пряка ваша работа, защото има право отношение към вас, което е най-близко за реализиране. Не всякога външно красивите неща са най-хубави, най-умни, най-богати. Някой може да има хубава, солидна къща, да се облича в красиви нови дрехи, но това не значи, че този човек е много издигнат и напреднал. Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птиците. Заради красивите й дрехи често й оскубват перата. Няма по-хубаво нещо в живота на човека от това, да знае, как да се обхожда и да цени нещата. Когато срещнете някой човек, дръжте в ума си ценното, което той има в себе си. Книгата е ценна не заради хубавата подвързия, но заради съдържанието, което може да ползува човека.
към текста >>

84. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата.
Разбраният живот е радост, неразбраният — скръб и страдание, а зле приложеният — мъчение. И само като се натъкнат на мъчнотии и страдания, хората започват да търсят Бога. Те Го търсят от памтивека. И до днес още продължават да Го търсят. Вярващите мислят, че са Го намерили и Го познават. Познаване, което не произвежда преврат в човека е външно познаване, подобно на външната мазилка на къщата. Всъщност истинското познаване на Бога се изпитва чрез смъртта. Чрез смъртта се изпитва веруюто на хората. Ако човек е познал Бога, той ще израсте и ще даде плод. Ето, в това познаване на Бога, в този вътрешен преврат при който човек расте и се развива, седи великият смисъл на живота. Мнозина мислят, че са остарели.
към текста >>

85. КЪМ НОВИТЕ ФОРМИ НА ТРУДА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот.
В това време върху разтопената лава на младостта оставят незаменими следи всички преминали неща, всеки героизъм — всяка красота и всяка горест. Това е времето, когато целият живот нахлува през многоцветната призма на младостта и дава най-прекрасните илюзии. Една благословена възраст, когато всичко е призрачно, възможно, възторжено и постижимо. Може би, наистина е така. Отгде знаем, че непокварената млада душа не долавя с вътрешната сила на усета, че наистина всичко е постижимо, че в човека чакат огромни сили, които събудени и правилно насочени показват, че ние не сме бедни, жалки и окаяни същества, а силни, могъщи и окрилени човеци със зрящи очи, яки, напрегнати мишци и могъщ дух. При прозореца на бащината къща, облян със светлината на същото утринно слънце, един зрял мъж с горда глава и съсредоточен поглед прехвърля листовете на голямата книга, в която е изписан човешкият живот. Увереност има във всеки жест, във всяка мисъл и всяко чувство. На косите му леко трепти в ярки нишки среброто на зрелостта. Тоя мъж гледа уверено, а на раменете му лежи достойнството на честен труд. Ръката, с която прегръща безшумно листата на голямата книга, е яка като стомана. Ще иде той сред кипналото море по своя житейски път и ще вземе в тия яки ръце едно кормило.
към текста >>

Ето това чете човекът с леко посивялата коса до прозореца на бащината къща, облян в ранните лъчи на сутринното слънце.
Небето тихо чака. Мъж — ще рече творец, а не подражател. Сеяч на живи, златни зърна по угарите на житейската нива, а не жалък събирач на отпадъци, превит като дъга пред по-силния. Мъж, това е гордият човек, влязъл в борба заради по-слабите от него. Мъж — това е същество с коравата и непобедима воля, у което няма жестокост, а само нежно покровителство. Ето това чете човекът с леко посивялата коса до прозореца на бащината къща, облян в ранните лъчи на сутринното слънце. На коленете му лежи голямата книга, която бе започнал някога с трогателно равнодушие. Върхът е достигнат, подвигът е извършен, преминал е апотеозът. Познато е кръщението в борбата и това, което е трябвало да стане, е станало. При открития прозорец, в който нахлуват обилните топли лъчи на утринното слънце, седи белокос човек с чист и благ поглед. Той бавно разгръща листата на голямата книга и със спокойна сериозност следи това, което е написано там.
към текста >>

86. УЛТРАЗВУКОВИ ВЪЛНИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ - ИНЖ. Р. НИКОЛОВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Когато някой гради къща, вдъхновен от любов към тия, които ще обитават в нея, той влага в къщата свещена мисъл, която ще се почувствува от бъдещите й обитатели; те ще имат благоприятна среда за работа.
Целта му е да получи известно възнаграждение, чрез което да задоволи своите нужди. Разбира се, в това няма нищо за укор, но този вид труд е механичен, той убива красивите заложби на човешката душа. Какъв лъч на радост би се внесъл в неговия живот, ако той работи вдъхновен от любов към тия, които ще носят дрехите, а не заради възнаграждението, което ще му се даде. Тогава той в ушитата дреха ще вложи нещо свето, нещо от своята любов, и това ще почувствува онзи, който ще я носи. във всяко произведение, извършено с любов, се влага нещо ценно. Когато някой гради къща, вдъхновен от любов към тия, които ще обитават в нея, той влага в къщата свещена мисъл, която ще се почувствува от бъдещите й обитатели; те ще имат благоприятна среда за работа. Каква грамадна разлика между едно здание, строено с любов, и друго, строено от хора, които работят с тегота, досада, недоволство, индиферентни към тия, които ще живеят в него. Те ще вложат нещо отрицателно в аурата на зданието. И чувствителният обитател ще долови това! Някой може да каже: „Ако всички работят така, тогава как ще поддържат те живота си? " На това възражение може да се отговори така: Именно любовта ще стане разменна монета в новата култура!
към текста >>

87. ЛЪЧИ - Г. ТАХЧИЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Къщата изглежда съвсем дълга, като една сграда доста низка и обширна.
Домакинята е поканила и една ясновидка, г-жа Вера, за да се устрои един сеанс по интуиция, без транс. Нищо особено интересно не се е случило, но г-жа Лодж си е взела няколко бележки от говореното. Тия бележки били впоследствие преписани от сина на Лодж — Раймонд. Ето ги с малки съкращения: „Един дом всред полето; радостно настроение. Една река, течеща покрай градината. Къщата изглежда съвсем дълга, като една сграда доста низка и обширна. Една ливада се простира надолу към реката. На една височина градината се наклонява към ръката. нещо старинно, една църковна врата. Всичко остаряло, няма две стаи, които да си приличат. Степалата са ниски и твърде особени — изкачва се едно стъпало и се слиза по друго.
към текста >>

Малко преддверие, ниска къща, стар дъб.
нещо старинно, една църковна врата. Всичко остаряло, няма две стаи, които да си приличат. Степалата са ниски и твърде особени — изкачва се едно стъпало и се слиза по друго. Някои предмети са дълги и тесни, с различни форми. Нещо, което ще има връзка с Вашия живот. Малко преддверие, ниска къща, стар дъб. В тоя дом Вие ще живеете някога. Големи висящи картини, стари картини. Лицевата стена прилича на каменна. Това е всред хълмиста полска местност. Далеч от гара.
към текста >>

Един павилион, който се простира напречно, една маса и столове във вътрешността му, фасадата стъклена." Дотогава семейство Лодж е живяло само в околността на големи градове и по онова време нямало никакви изгледи, че ще живее някога в полска къща.
В тоя дом Вие ще живеете някога. Големи висящи картини, стари картини. Лицевата стена прилича на каменна. Това е всред хълмиста полска местност. Далеч от гара. Един павилион, който се простира напречно, една маса и столове във вътрешността му, фасадата стъклена." Дотогава семейство Лодж е живяло само в околността на големи градове и по онова време нямало никакви изгледи, че ще живее някога в полска къща. На следната година избухва войната, а през 1915 год. пада убит синът на Лодж — Раймонд. Много по-късно, през 1919 г., Лодж напуска поста си ректор на Бирмингамския университет и трябвало да се дири малка къща. При спиритическите сеанси Раймонд, вече отвъд, изразява своя интерес относно това, което той нарича „лов за квартира" на семейството. Най-после Лодж се спрял на една къща, разположена в Сити-Гардън в Лондон.
към текста >>

Много по-късно, през 1919 г., Лодж напуска поста си ректор на Бирмингамския университет и трябвало да се дири малка къща.
Това е всред хълмиста полска местност. Далеч от гара. Един павилион, който се простира напречно, една маса и столове във вътрешността му, фасадата стъклена." Дотогава семейство Лодж е живяло само в околността на големи градове и по онова време нямало никакви изгледи, че ще живее някога в полска къща. На следната година избухва войната, а през 1915 год. пада убит синът на Лодж — Раймонд. Много по-късно, през 1919 г., Лодж напуска поста си ректор на Бирмингамския университет и трябвало да се дири малка къща. При спиритическите сеанси Раймонд, вече отвъд, изразява своя интерес относно това, което той нарича „лов за квартира" на семейството. Най-после Лодж се спрял на една къща, разположена в Сити-Гардън в Лондон. Раймонд не бил много доволен и забелязал, че стените са твърде тънки, за да има тишина и спокойствие и че липсва място за книгите на Лодж — нещо, което било напълно вярно. И все пак семейството направило приготовления да наеме къщата. Майката заминава за Франция и през това време дошло повторно съобщение по обикновените пътища: „Кажете на майка ми да престане да търси къща.
към текста >>

Най-после Лодж се спрял на една къща, разположена в Сити-Гардън в Лондон.
Един павилион, който се простира напречно, една маса и столове във вътрешността му, фасадата стъклена." Дотогава семейство Лодж е живяло само в околността на големи градове и по онова време нямало никакви изгледи, че ще живее някога в полска къща. На следната година избухва войната, а през 1915 год. пада убит синът на Лодж — Раймонд. Много по-късно, през 1919 г., Лодж напуска поста си ректор на Бирмингамския университет и трябвало да се дири малка къща. При спиритическите сеанси Раймонд, вече отвъд, изразява своя интерес относно това, което той нарича „лов за квартира" на семейството. Най-после Лодж се спрял на една къща, разположена в Сити-Гардън в Лондон. Раймонд не бил много доволен и забелязал, че стените са твърде тънки, за да има тишина и спокойствие и че липсва място за книгите на Лодж — нещо, което било напълно вярно. И все пак семейството направило приготовления да наеме къщата. Майката заминава за Франция и през това време дошло повторно съобщение по обикновените пътища: „Кажете на майка ми да престане да търси къща. Аз намерих една и се надявам, че ще я вземете — Раймонд". Докато г-жа Лодж отсъствува, г-н Лодж отива през месец юли да направи посещение на своите приятели Лорд и Леди Гленконър в Уйлфорд Мянър, едно хълмисто поле, напоявано от пет малки рекички.
към текста >>

И все пак семейството направило приготовления да наеме къщата.
пада убит синът на Лодж — Раймонд. Много по-късно, през 1919 г., Лодж напуска поста си ректор на Бирмингамския университет и трябвало да се дири малка къща. При спиритическите сеанси Раймонд, вече отвъд, изразява своя интерес относно това, което той нарича „лов за квартира" на семейството. Най-после Лодж се спрял на една къща, разположена в Сити-Гардън в Лондон. Раймонд не бил много доволен и забелязал, че стените са твърде тънки, за да има тишина и спокойствие и че липсва място за книгите на Лодж — нещо, което било напълно вярно. И все пак семейството направило приготовления да наеме къщата. Майката заминава за Франция и през това време дошло повторно съобщение по обикновените пътища: „Кажете на майка ми да престане да търси къща. Аз намерих една и се надявам, че ще я вземете — Раймонд". Докато г-жа Лодж отсъствува, г-н Лодж отива през месец юли да направи посещение на своите приятели Лорд и Леди Гленконър в Уйлфорд Мянър, едно хълмисто поле, напоявано от пет малки рекички. Един след обед, отивайки на разходка, Лорд Гленконър и Лодж посетили една стара ферма в долината на р. Авон. Постройката е служила на миналия стопанин за чифлишка сграда, после е била купена от Лорд Гленконър, който я мобилирал през войната, за да служи за жилище на офицери.
към текста >>

Майката заминава за Франция и през това време дошло повторно съобщение по обикновените пътища: „Кажете на майка ми да престане да търси къща.
Много по-късно, през 1919 г., Лодж напуска поста си ректор на Бирмингамския университет и трябвало да се дири малка къща. При спиритическите сеанси Раймонд, вече отвъд, изразява своя интерес относно това, което той нарича „лов за квартира" на семейството. Най-после Лодж се спрял на една къща, разположена в Сити-Гардън в Лондон. Раймонд не бил много доволен и забелязал, че стените са твърде тънки, за да има тишина и спокойствие и че липсва място за книгите на Лодж — нещо, което било напълно вярно. И все пак семейството направило приготовления да наеме къщата. Майката заминава за Франция и през това време дошло повторно съобщение по обикновените пътища: „Кажете на майка ми да престане да търси къща. Аз намерих една и се надявам, че ще я вземете — Раймонд". Докато г-жа Лодж отсъствува, г-н Лодж отива през месец юли да направи посещение на своите приятели Лорд и Леди Гленконър в Уйлфорд Мянър, едно хълмисто поле, напоявано от пет малки рекички. Един след обед, отивайки на разходка, Лорд Гленконър и Лодж посетили една стара ферма в долината на р. Авон. Постройката е служила на миналия стопанин за чифлишка сграда, после е била купена от Лорд Гленконър, който я мобилирал през войната, за да служи за жилище на офицери. във връзка с това били поставени няколко стари картини, семейни портрети, спортни изгледи и т. н.
към текста >>

Стопанинът нямал нищо против, но смятал, че къщата не ще подхожда на Лодж, защото била много далеч от гарата и още по-далеч от Лондон.
във връзка с това били поставени няколко стари картини, семейни портрети, спортни изгледи и т. н. В това време — 1919 г. — постройката се поправяла и работниците били почти изкарали преддверието, защото стопаните сметели да я дадат под наем. „Защо не я дадете нам? " — запитал Лодж. Стопанинът нямал нищо против, но смятал, че къщата не ще подхожда на Лодж, защото била много далеч от гарата и още по-далеч от Лондон. И Лодж бил на това мнение, защото още нямал намерение да се оттегля в дълбока провинция. Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана. Веднъж настанени в новото жилище през 1920 год, Лодж преглежда книгите на Раймонд и попада на преписа от бележките на майка му за сеанса с г-жа Вера, състоял се преди 7 години. Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително. Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата.
към текста >>

Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана.
— постройката се поправяла и работниците били почти изкарали преддверието, защото стопаните сметели да я дадат под наем. „Защо не я дадете нам? " — запитал Лодж. Стопанинът нямал нищо против, но смятал, че къщата не ще подхожда на Лодж, защото била много далеч от гарата и още по-далеч от Лондон. И Лодж бил на това мнение, защото още нямал намерение да се оттегля в дълбока провинция. Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана. Веднъж настанени в новото жилище през 1920 год, Лодж преглежда книгите на Раймонд и попада на преписа от бележките на майка му за сеанса с г-жа Вера, състоял се преди 7 години. Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително. Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата. Лодж отбелязва, че тя е била поставена тук едва след войната, т.е. дълго време след видението или предсказанието от 1913 год.
към текста >>

Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително.
" — запитал Лодж. Стопанинът нямал нищо против, но смятал, че къщата не ще подхожда на Лодж, защото била много далеч от гарата и още по-далеч от Лондон. И Лодж бил на това мнение, защото още нямал намерение да се оттегля в дълбока провинция. Намесила се, обаче, дъщерята на Лодж и след няколко телеграми до г-жа Лодж, къщата била ангажирана. Веднъж настанени в новото жилище през 1920 год, Лодж преглежда книгите на Раймонд и попада на преписа от бележките на майка му за сеанса с г-жа Вера, състоял се преди 7 години. Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително. Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата. Лодж отбелязва, че тя е била поставена тук едва след войната, т.е. дълго време след видението или предсказанието от 1913 год. По онова време не е съществувало и самото преддверие. Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос.
към текста >>

Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос.
Семейството е било изненадано от описанието на една къща, което почти точно схождало със сегашното жилище.[3] Измежду всички подробности, които били в съгласие с описанието, преддверието било най-забележително. Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата. Лодж отбелязва, че тя е била поставена тук едва след войната, т.е. дълго време след видението или предсказанието от 1913 год. По онова време не е съществувало и самото преддверие. Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос. В друг един сеанс, станал в присъствие на г-жа Леонар в Лондон, Раймонд изказал своята радост, че неговите са се настанили в къщата, която той е имал пред вид, и се надявал, че тя ще ги задоволи и ще благоприятствува за здравето на майка му. Лодж завършва тоя отдел със следната бележка: „Целият този случай, доколкото той засега Раймонд, е само един от многобройните примери, в които той е показвал знанието си на текущите събития и ни е бил полезен; до тук всичко е просто и лесно обяснимо. Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера. Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил. Аз нямам също така и най-малката представа, продължава Лодж, за възможността да се предскаже съществуването на една църковна врата, която по онова време не е била там, за която никой не е мислил и която се е намирала в някоя барака или сламеник на около 1 км. разстояние.
към текста >>

В друг един сеанс, станал в присъствие на г-жа Леонар в Лондон, Раймонд изказал своята радост, че неговите са се настанили в къщата, която той е имал пред вид, и се надявал, че тя ще ги задоволи и ще благоприятствува за здравето на майка му.
Изградено набързо, то имало една истинска църковна врата. Лодж отбелязва, че тя е била поставена тук едва след войната, т.е. дълго време след видението или предсказанието от 1913 год. По онова време не е съществувало и самото преддверие. Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос. В друг един сеанс, станал в присъствие на г-жа Леонар в Лондон, Раймонд изказал своята радост, че неговите са се настанили в къщата, която той е имал пред вид, и се надявал, че тя ще ги задоволи и ще благоприятствува за здравето на майка му. Лодж завършва тоя отдел със следната бележка: „Целият този случай, доколкото той засега Раймонд, е само един от многобройните примери, в които той е показвал знанието си на текущите събития и ни е бил полезен; до тук всичко е просто и лесно обяснимо. Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера. Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил. Аз нямам също така и най-малката представа, продължава Лодж, за възможността да се предскаже съществуването на една църковна врата, която по онова време не е била там, за която никой не е мислил и която се е намирала в някоя барака или сламеник на около 1 км. разстояние. Аз мога само смътно да се догаждам за нещо като предварително „приготовление" на тия неща в един друг свят, преди да станат на физическия.
към текста >>

Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера.
дълго време след видението или предсказанието от 1913 год. По онова време не е съществувало и самото преддверие. Що се отнася до другите второстепенни подробности — един стъклен павилион на южната страна на къщата с маси и столове бил направен от Лодж, обаче, правейки го, той ни най-малко не си спомнил за никакво предсказание по тоя въпрос. В друг един сеанс, станал в присъствие на г-жа Леонар в Лондон, Раймонд изказал своята радост, че неговите са се настанили в къщата, която той е имал пред вид, и се надявал, че тя ще ги задоволи и ще благоприятствува за здравето на майка му. Лодж завършва тоя отдел със следната бележка: „Целият този случай, доколкото той засега Раймонд, е само един от многобройните примери, в които той е показвал знанието си на текущите събития и ни е бил полезен; до тук всичко е просто и лесно обяснимо. Но как да си обясним предсказанието на г-жа Вера — ако това е предсказание — направено тогава, когато ние нямахме никакво намерение да напускаме околностите на един модерен университетски град, нито някаква мисъл да живеем всред полето; и как да си обясним, в частност, възможността да се предвидят подробностите на една къща, която по онова време се е намирала в други ръце и е била употребявана за ферма: ето неща, които аз не мога да разбера. Аз не разбирам също така предсказаното съществуване на старите картини (фигури) в едно жилище, което е било тогава съвсем немобилирано до времето, когато лорд Гленконър през време на войната е внесъл там тези картини и мебели, за да го направи годно за живеене за офицерите, на които го отстъпил. Аз нямам също така и най-малката представа, продължава Лодж, за възможността да се предскаже съществуването на една църковна врата, която по онова време не е била там, за която никой не е мислил и която се е намирала в някоя барака или сламеник на около 1 км. разстояние. Аз мога само смътно да се догаждам за нещо като предварително „приготовление" на тия неща в един друг свят, преди да станат на физическия. Защото, както съм казал и на друго место, изводите от настоящето и изработването на планове за бъдещето са нашите два нормални метода за предсказания в обикновените работи на нашия живот.* Ето и някои от заключителните мисли на Лодж: „В много случаи способностите на подсъзнателното, тъй както се проявявате в различните случаи на ясновидство и предсказания — това, което проф. Рише нарича „криптестезия", — надминават обикновените граници на пространството, така че разстоянието и непрозрачността не представляват спънка за тези свърхнормални възприятия.
към текста >>

88. СЕГАШНАТА ЕПОХА И ОКУЛТИСТИТЕ - ЕЛИСАВЕТА КИДАЛОВА Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В много села, когато някой ще си строи къща, много селяни отиват и помагат безплатно: едни носят камъни, пясък, керемиди, тухли със свои кола, други градят къщата безплатно.
Една учителка ми каза преди няколко дена: „Колко ми е ясно, че училището трябва да тури за център на всичко любовта, че трябва да счита за важна своя задача да развие любовта, сърцето у ученика. Защото само любовта, само проявата на Божественото Начало у детето ще насочи правилно всички други негови сили: умът, волята, въображението, дарбите, талантите и пр. Нашият народ има запазени някои красиви прояви, които показват, че дълбоко в народната душа е вложена любовта като велика сила. Например, в много села и днес е запазена тъй наречената межия, която показва, че духът на любовта, на братството, на жертвата имат дълбоки корени в народната душа. Ето защо, когато се поставя в училището любовта като важна образователна цел, с това не се отива против духа, който работи в глъбините на народната душа. В много села, когато някой ще си строи къща, много селяни отиват и помагат безплатно: едни носят камъни, пясък, керемиди, тухли със свои кола, други градят къщата безплатно. Когато някоя вдовица или болен има ниви за жетва, мнозина от село се притичват и безплатно, с любов, поженват нивите му за късо време. И това го смятат за нещо естествено. Значи новото, което иде, има основи в народната душа! Свещеник Григорий Петров събуди голям интерес в България със своята книга: „В страната на белите лилии", гдето описва трогателни черти из финландския живот: ако се остави нещо на улицата, никой няма да го вземе, и след малко време ще се издири стопанина му и ще му се занесе непокътнато. В трамвая или в железницата никой не търси от пътника билети или такса.
към текста >>

89. ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Понеже мъж ми остави къщата на името на дъщеря ни Д., банката я покани като поръчителка да плати.
Съобщение по необикновен начин Г-жа К. Ст. Р. разказва: — Покойният ми мъж беше поръчител на едно лице за една полица. Мъж ми беше изплатил по-голямата й част. Оставаха за плащане само 12,000 лева. Понеже мъж ми остави къщата на името на дъщеря ни Д., банката я покани като поръчителка да плати. Зет ми, запасен офицер, ни писа от града, дето беше мобилизиран: „Като дойда, ще платя". Зет ми се пресели отвъд на 2 август 1943 година. След три дена дъщеря ми получи съобщение, че ще дойдат и ще опишат покъщнината за изплащане на полицата. Тя пожела да направи постъпки в банката да търсят сумата и от другия поръчител, но беше забравила името на банката, на която се дължи сумата. Запита ме, но и аз не знаех.
към текста >>

90. ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Борис Николов Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7198 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001 ул. „Д.
В поредица от тематично организирани броеве на списанието "СИЛА И ЖИВОТ" ние ще публикуваме Знанието за Живота, дадено от Учителя, по начин съобразен с нуждите на всички вас, които сте непредубедени и духовно прогледнали. В четири броя годишно вие ще можете да четете онези полезни и нужни за духовния растеж знания, които Учителят щедро остави за всички нас. В изпълнение на тази творческа духовна работа, ние поемаме отговорност за верността на публикуваните материали, защото бяхме от онези, които през трудните години се срещахме и поздравявахме с богомилския свещен поздрав: "Словото на живота пазим! ", 3а да можем сега, чрез нашето списание да кажем на всички вас: "Словото на Живота опазихме! " .... 3а вас, пробудените! ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Борис Николов Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7198 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001 ул. „Д. Благоев" 1 вх.З телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ" СЪДЪРЖАНИЕ: КЪМ БЪЛГАРИТЕ 1 ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА Милка Кралева 4 СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЪРВАТА СТЪПКА Из „ Н а у к а т а и в ъ з п и т а н и е т о " .. 9 НАЧАЛНИ СЛОВА Мисли из Г о д и ш н и т е с р е щ и на В е р и г а т а 11 НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ Из „ Е т о ч о в е к ъ т ! " 12 СЪБОРНИ БЕСЕДИ „Обяснения", 1919г 15 ЛЕКЦИИ В ШКОЛАТА „Психическо наблюдение" 16 „Задълженията на у ч е н и к а " 18 РИЛСКИ БЕСЕДИ „ И д е а л ъ т на ч о в е к а " 20 УТРИННИ СЛОВА Из „ Ц е л т а на ж и в о т а " 23 ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА Ж и в о т ъ т на П.К.Дънов - г о д и н и и с ъ б и т и я
към текста >>

Благоев" 1 вх.З телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ" СЪДЪРЖАНИЕ: КЪМ БЪЛГАРИТЕ 1 ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА Милка Кралева 4 СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЪРВАТА СТЪПКА Из „ Н а у к а т а и в ъ з п и т а н и е т о " .. 9 НАЧАЛНИ СЛОВА Мисли из Г о д и ш н и т е с р е щ и на В е р и г а т а 11 НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ Из „ Е т о ч о в е к ъ т !
В четири броя годишно вие ще можете да четете онези полезни и нужни за духовния растеж знания, които Учителят щедро остави за всички нас. В изпълнение на тази творческа духовна работа, ние поемаме отговорност за верността на публикуваните материали, защото бяхме от онези, които през трудните години се срещахме и поздравявахме с богомилския свещен поздрав: "Словото на живота пазим! ", 3а да можем сега, чрез нашето списание да кажем на всички вас: "Словото на Живота опазихме! " .... 3а вас, пробудените! ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Борис Николов Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7198 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001 ул. „Д. Благоев" 1 вх.З телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ" СЪДЪРЖАНИЕ: КЪМ БЪЛГАРИТЕ 1 ПРАТЕНИК НА СВЕТЛИНАТА Милка Кралева 4 СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЪРВАТА СТЪПКА Из „ Н а у к а т а и в ъ з п и т а н и е т о " .. 9 НАЧАЛНИ СЛОВА Мисли из Г о д и ш н и т е с р е щ и на В е р и г а т а 11 НЕДЕЛНИ БЕСЕДИ Из „ Е т о ч о в е к ъ т ! " 12 СЪБОРНИ БЕСЕДИ „Обяснения", 1919г 15 ЛЕКЦИИ В ШКОЛАТА „Психическо наблюдение" 16 „Задълженията на у ч е н и к а " 18 РИЛСКИ БЕСЕДИ „ И д е а л ъ т на ч о в е к а " 20 УТРИННИ СЛОВА Из „ Ц е л т а на ж и в о т а " 23 ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА Ж и в о т ъ т на П.К.Дънов - г о д и н и и с ъ б и т и я
към текста >>

91. ОБЯСНЕНИЯ 1919 Г. Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: "Какво ли станаха жена ми, децата ми, къщата ми?
Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим да ни ръководи й помогне. Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам. И нашите нещастия идат тъкмо от това А Исус със Своя живот иска да ни покаже пътя. Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва да напуснат света. Вие можете да се откажете от вашите къщи, богатства, жена, деца, и при все това пак да мислите 3а тях. Можете да отидете в някой уединен манастир и пак да мислите: "Какво ли станаха жена ми, децата ми, къщата ми? " А това значи, че вие не сте се отказвали от тях, че не сте свободни. Да се откажем от нещата, не Значи да ги забравим, а да оставим хората свободни - да оставим жената да постъпва, както тя знае, да оставим сина да постъпва, както той знае. Да се откажем от света, значи да го напуснем, да не му пречим - нека си върви по своя път, можем ли да спрем течението на реката? Трябва да я оставим да върви по своя път: можем да направим само едно - да я използваме. Тъй също не можем да спрем живота, а трябва само да използваме нещата.
към текста >>

Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят -жената не е доволна, че мъжът държал парите.
И не за себе си да се молим: то е егоизъм. Не искам да се занимавам с умовете на хората, моето желание е да се занимавам с техните сърца, Защото всичкото зло се таи в сърцата. Па и сам Господ казва: "Сине мой, дай си сърцето". Трябва да започнем сега едно пречистване, като 3а Великден - да отворим прозорците и да измием пода. Всички пъшкаме под едно бреме, всякъде има обща дисхармония. Мъж и жена не могат да се споразумеят - къща делят, пари делят -жената не е доволна, че мъжът държал парите. Дали мъж или жена ги държи, това е безразлично. Спогодете се кой да бъде касиерът. Спорят кой да държи първо място в къщи - дали кокошка или петел да псе. Що 3а кокошки и петли? - Това не съставлява никаква важност в живота.
към текста >>

92. Из ЦЕЛТА НА ЖИВОТА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището дето е определено мястото му, но някъде на пода.
Следователно, идеалът на човека е да разбере себе си, да разбере ангелите, т.е. светлите и чисти мисли и най-после да разбере Бога, т.е. Любовта. Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпостави нещата, както са ги създали природата и Бог, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището дето е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и Вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и где да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл.
към текста >>

Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и Вие изгаряте.
Разбере ли тези три неща, той ще може да си изработи една положителна философия за живота. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнаене, как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпостави нещата, както са ги създали природата и Бог, той се намира в голямо противоречие със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището дето е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и Вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и где да отправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-Важно, най-Велико нещо 3а човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата - чисти чувства, чисти мисли.
към текста >>

Има смисъл да сеЗапали огън на огнището и да се тури ядене на този огън, но да се запали той всред къщата и да стане пожар, такъв огън няма смисъл.
Според разбиранията на съвременните хора се казва, че човек се ражда, 3а да умре. Какъв смисъл има смъртта? Ако човек след смъртта си отива в по-добър живот от Земния, тогава тя има смисъл. Праведният да умира, има смисъл, обаче, грешният да умира, няма никакъв смисъл Да цъфне едно цвете, или някое плодно дръвче, това цъфтене има смисъл, но да цъфне една бомба, т.е. да се пукне и да избухне, какъв смисъл има в това? Има смисъл да сеЗапали огън на огнището и да се тури ядене на този огън, но да се запали той всред къщата и да стане пожар, такъв огън няма смисъл. Има смисъл да се правят църкви 3а богомолци, има смисъл да се правят училища. Обаче, какъв смисъл има да се правят бомби, гранати, с които хората да се самоизтребват? И след всичко това казвате: Господ да оправи света! Веднъж Бог създал хората и написал законите в сърцата им, да живеят според тях, Той вече е оправил света. Хиляди години още да живеят хората, те все ще се делят помежду си на учени и прости, на богати и бедни, на религиозни и безбожници, а в същност, ако се разгледат внимателно, те ще видят, че всички си приличат.
към текста >>

93. Животът на П.К.Дънов - години и събития Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- Кога считаме, че една къща е завършена?
Това Слово е било за душите, копнеещи по своята далечна светла Родина. Човешкият живот ще завърши развитието си на земята, когато човек постигне съвършенство. Някои като чуят думата "съвършенство", веднага се обезсърчават. Да бъдеш съвършен, това е висок идеал. Как ще го постигнеш, това зависи от твоето разбиране. - Кога считаме, че една къща е завършена? - Когато е измазана отвън и отвътре, когато е изчистена, измита и добре мебелирана. Тогава човек влиза да живее в нея. Следователно, и човек е съвършен, когато е придобил любовта, мъдростта и истината, когато има знание, живот и свобода. Според някои, да придобиеш съвършенство, това значи, да престанеш вече да се развиваш. Не е така.
към текста >>

94. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 2 -1992г. - PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
Брой 2 -1992г. - PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

95. Окултната музика - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Мъжът ходи от стая в стая и пита жена си, защо готви така, защо нарежда къщата така, а не иначе, какво чете, защо се моли, в какво вярва и т.н.
- Защото закривал слънцето, и не виждате предметите. - Защо не виждате? - Очите ви Затварял Каква любов е тази, която затваря очите и ушите на хората, да не виждат и чуват? Мъж и жена се обичат, но като поживеят няколко години заедно, отегчават се един от друг, не се търпят. Мъжът се бърка в работите на жена си, а жената го кара да излезе вън, да я освободи сама да си работи. Мъжът ходи от стая в стая и пита жена си, защо готви така, защо нарежда къщата така, а не иначе, какво чете, защо се моли, в какво вярва и т.н. Всеки трябва да бъде свободен, да прави онова, което душата му желае. Защо ще се месиш в чуждите работи? Нека всеки вярва в това, което му дава сила и подтик в живота. Не се опитвайте да учите човека в работи, които вие сами не познавате. Често хората говорят 3а любовта, без да я познават, без да са я опитали.
към текста >>

96. Три писма на Учителя до ученици Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако живеете тъй както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път.
Учителят е знаел, че реализирането на тази идея ще улесни създаването на едни нови отношения, основани на чистота, идейност и любов. И действително, селището на Изгрева е било проект за едно духовно семейство Реализаторите са носели дълбоко в душите си идеите на Новото Учение и са се стремили да ги приложат в своя общ братски живот. Новото човечество Основната идея на новото учение е братството. Братството трябва да се приложи вътре в домовете. Майките и бащите ни дават първият закон, на който трябва да се подчиняваме. Ако живеете тъй както живеят в една къща родителите и децата, ако живеете тъй както живеят помежду си братята и сестрите, вие сте на правия път. В какво седи братството? - Онзи, който се нарича твой брат трябва да е готов да жертвува живота си, имота си и честта си - всичко за тебе. Когато един велик народ схване идеите на това братство, той трябва да е готов да жертвува всичко за тези идеи. Не жертвува ли, там няма никакво братство, никакво равенство. Когато някой проповядва, че има Господ, а не жертвува своя живот, имот и чест за Него, той не е разбрал великото учение на живота Това братство и равенство е проповядвал Христос.
към текста >>

97. Брой 3-4 -1992г. Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите.
Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувствуват в дадения момент След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. Казвате: накъде трябва да се обръщаме като се молим? Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, или ваша майка, или ваш баща, Значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Следователно, искате ли молитвата Ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли. И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ!
към текста >>

98. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 3-4 -1992г. - PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
Брой 3-4 -1992г. - PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева ISSN 0861-7422 Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

99. ПРАЗНИЧНИ БЕСЕДИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Сегашният човек едва е дошъл до първия лъч на светлината, да види чрез нея какво има вън от неговата къща.
Помнете Днес Бог работи усилено върху човешките души върху всички живи същества. Той оправя света. Няма да остане непробуден човек на земята. Всички хора ще се пробудят.*** 10. СТАРОТО ОТМИНА V година / II том София, 1937 Не е лесно да намери човек основа, на която да стъпи. Сегашният човек едва е дошъл до първия лъч на светлината, да види чрез нея какво има вън от неговата къща. Едва сега неговата майка го събужда да види външния свят. Той надзърта вече през прозореца, иска да види широката земя, да се запознае с нея. Казвате: Искаме да Знаем нещо за бъдещия живот. - Красив е животът, който ви очаква. Желая ви да приключите със стария живот.*** 11.
към текста >>

100. СЪДЪРЖАНИЕ Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

- PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к.
Брой 1 -1993г. - PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
Брой 1 -1993г. - PDF за изтегляне ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес: Бургас 8001, п.к. 609 телефон: 056/2 09 65 Набор и оформление: Рекламна къща „АЯ"
към текста >>

НАГОРЕ

0.38753795623779