Търсене в текстове за 'Къща'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 258 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_2 Двата велики закона на развитието - Науката и възпитанието

Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света?
Но защо едно его да върши злото, а друго его – доброто? Всякой человек има „-изъм“, но в едно той служи за благородни дела, а в другиго – за подли. Може би ще се намери някой друг да каже с общото определение, че грехът е причината на всичко това. Но грехът сам по себе си е последствие от предидущи причини. Може би ще се намери друг да каже, че падането на Адама в Едемския рай е причината. Но нима с падането на един камък може да се събори една цяла къща и нима с изяждането на една ябълка могат да се повлекат толкова злини в света? То ще бъде много интересно, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. Несъмнено, причините на злото лежат някъде дълбоко скрити в самата Природа. Важно е да дирим тия причини. В света има не само колебание и движение помежду елементите, но съществува тъй също и непримирима борба помежду силите, които се разделят на положителни и отрицателни. Това е истинно както за физическите, тъй също и за нравствените и духовни сили.
към текста >>

Но нима ако падне един камък, се събаря цялата къща?
” Но защо едно „его” върши зло, а друго – добро? Всеки човек има „изъм”, но у едного той е впрегнат да върши благородни дела, а у другиго се проявява необуздано и безотговорно. 6. Може би ще се намери някой друг да изкаже най-общото определение, че грехът е причина за всичко това. Но грехът сам по себе си е последица от някакви предходни причини.[127] 7. Трети може би ще каже, че падението и изгонването на Адам от Едемския рай е причината за всички беди. Но нима ако падне един камък, се събаря цялата къща? И нима от изяждането на една ябълка могат да произлязат толкова злини в света? Наистина много интересно ще бъде, ако някой може да ни докаже това с научна последователност. 8. Несъмнено причините за злото лежат скрити някъде дълбоко в самата Природа. За нас е важно да търсим тези причини. В света има не само колебание и движение на елементите, но съществува и непримирима борба между силите, които се разделят на положителни и отрицателни.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Той е величественият план на една къща, която има да се построи.
Мозъкът ни е обезпокояван от енергията на Природата, която ни принуждава да се стремим към онова, което е непостижимо, към онова, което не видим да схванем, и към онова, което не знаем да научим. Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея.
към текста >>

Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва.
Времето носи всичко поред, а нуждата прилага всяко нещо наред. „Ние гледаме – казва Павел – мрачкаво като през огледало.“ Но това, което видим, е само отражение на миналото, на онова, което е минало преди нас. Значи само миналото бъдеще е действителната Истина, която е оставила и в света, и в нас отпечатък на своето присъствие. Колкото за идещото бъдеще, то е само идеалът без никоя същност, който има да се осъществи на своето време в една или друга форма. Той е величественият план на една къща, която има да се построи. Има голяма разница помежду плана и самата къща – планът е видът на къщата, начертан на една хубава книга, когато къщата е самата реалност, същността, в която нашият живот пребъдва. Но съмнението е характеристика на человеческия ум, който се колебае помежду вярата и неверието, като си размишлява дали се е родил за нещо си, или за нищо; дали светът има някое значение в себе си за него, или той така си мечтае и въображава; дали се управлява от някого, или от никого; как се е създал, кой го е произвел и устроил – дали някое велико Същество, наречено Бог, или някоя велика сила, наречена Природа. Такова е естеството на душата, щото тя не може да успява и да се разширочава в своето духовно развитие, без тази вътрешна умствена светлина. Тя не може сляпо да се движи към каква и да е посока, тя се нуждае от идеал, който да я въодушевлява към нещо си – към нещо си не мъртво, но живо. Живо, което да има сродство и Любов с нея. Богословът и теистът казват: „Бог е създал и устроил света, Той го управлява и Той е всичко.
към текста >>

Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става.
Вън от тяхната област нищо положително не знаем що съществува. А вътре в тяхната сфера ние знаем много неща и можем да предполагаме всичко, що ни хрумне на ума. Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива?
към текста >>

Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща.
Значи пак се срещаме лице с лице с мъчно заплетената триъгълна дилема, която на дали ще се реши някога. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените?
към текста >>

Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд пред огнището на науката – да видим и чуем как ще се произнесе. Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта.
към текста >>

Отделно взети, не се вече къща, но части.
Истината, казва тя, трябва да се гледа в лицето, а не в гърба. Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде.
към текста >>

Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива?
Длъжни сме да помним поговорката, че с един камък къща не става. За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност.
към текста >>

Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива?
За въздигането й три неща са главно потребни: основа, стени и покрив. Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист.
към текста >>

Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените?
Ще бъде неразумно и глупаво да се трудим да убедим когото и да е, че основата или стените, или покривът съставляват цялата къща. Всякой от само себе си ще види, че трите заедно съставляват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума.
към текста >>

Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде.
Отделно взети, не се вече къща, но части. Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства.
към текста >>

Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност.
Ако сега основата кажеше, че тя е всичката къща, що би сторила тази къща без стените и покрива? Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони.
към текста >>

Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист.
Или пък, ако стените кажеха, че те са цялата къща, що би сторила тази къща без основата и покрива? Или пак, ако покривът кажеше, че той е самата къща, що би сторила тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът са задължени от фактите да завземат своите места там, гдето им е определено от необходимостта. Къщата е построена от някого, който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива, но някъде и всякъде. Ако се разговарят за частите на къщата, имат право да различават, но ако смесват понятието за къщата с идеята за автора й, който я е построил, те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата помежду една пасивна реалност и една действующа същност. Но ако говорят за проявлението на неговата сила в цялата къща, те са едно и могат да се сгрупират в едно общо название богослово-идеало-материалист. Тялото е организирано от вещество посредством силата на Живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова сила, материя и ум не са три неща отделни и независещи едно от друго, но са свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество вътре и вън от тях. Това същество, кога действа, действа в три главни форми, проявлява три главни качества, показва три главни свойства. Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади; силата от движението и количеството на центровете и ума – от сгрупируването и разпределението на атомите и силите в прями отношения, управляющи се от постоянни закони, работещи с математическа определеност и последователност за постигането целта в Природата, които общият Дух гони. Че това е цяла истина, няма защо да се съмняваме, науката ни е доставила отвсякъде цял склад от факти, които говорят много по-ясно и вразумително, отколкото кой да е философ.
към текста >>

Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи.
Времето носи всичко подред, а нуждата прилага всяко нещо наред. 5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12). Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно?
към текста >>

7. Има голяма разлика между плана и самата къща.
5. „Ние виждаме нещата неясно, като през огледало” – казва апостол Павел (ІКор. 13:12). Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява?
към текста >>

Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот.
Още повече че това, което виждаме, е само отражение на миналото, на онова, което е било преди нас. Значи само миналото е действителната истина, която е оставила и в нас, и в света отпечатъка на своето присъствие. 6. Що се отнася до бъдещето, което ще дойде, то е само идеал без никаква същност, който ще се осъществи на своето време в една или друга форма. Този идеал е като величественият план на една къща, която трябва да се построи. 7. Има голяма разлика между плана и самата къща. Колкото и да е красив планът, той е само начертан на хартия, а именно къщата е самата реалност, същността, в която пребъдва нашият живот. 8. Съмнението е характерна черта на човешкия ум, който се колебае между вярата и безверието. Обзет от съмнение, човек често размишлява: – Дали се е родил за нещо, или раждането му е било безцелно? – Дали светът действително има някакъв смисъл, или човек само така си мечтае и въобразява? – Дали светът се управлява от някого, или в него царува случайността?
към текста >>

Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив.
А вътре в тяхната сфера знаем много неща и можем да предполагаме всичко, което ни дойде на ум. 20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142] 21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива?
към текста >>

22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата.
20. Ето че отново се срещаме лице в лице със заплетената „дилема на триъгълника”, която едва ли някога ще бъде решена. Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142] 21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените?
към текста >>

Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща.
Тогава нека предадем този спорен въпрос на третейски съд[141] пред огнището на науката, да видим и чуем как тя ще се произнесе. „Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142] 21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място.
към текста >>

Отделно взети, те не са вече къща, а части.
„Истината – казва тя – трябва да се гледа в лицето, а не в гърба”.[142] 21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива.
към текста >>

23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива?
21. Нека оставим сега всички тия философски спорове и да намерим едно съвсем просто разрешение. Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143]
към текста >>

Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива?
Народната мъдрост казва: „С един камък къща не става.” За да построим къща, са необходими три неща: основа, стени и покрив. 22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика.
към текста >>

Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените?
22. Смешно е да се поддържа твърдението, че само основата или само стените, или пък само покривът съставят къщата. Очевидно е, че тези три части заедно образуват едно цяло, наречено къща. Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност.
към текста >>

24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива.
Отделно взети, те не са вече къща, а части. 23. Ако основата каже, че тя е цялата къща, какво би правила тази къща без стените и покрива? Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум
към текста >>

25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика.
Или пък ако стените кажат, че те са цялата къща, какво би правила тази къща без основата и покрива? Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях.
към текста >>

Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност.
Или ако покривът каже, че той е самата къща, какво би представлявала тази къща без основата и стените? Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства:
към текста >>

26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист.
Затова богословът, идеалистът и материалистът трябва да заемат определеното на всеки от тях място. 24. Къщата е построена от Някого, Който не е нито в основата, нито в стените, нито в покрива. Той е навсякъде и никъде едновременно.[143] 25. Ако става дума за частите на къщата, нашите трима приятели имат право да правят известна разлика. Но ако смесват понятието за къщата с идеята за Онзи, който я е построил, то те се заблуждават, понеже не знаят каква е разликата между една пасивна реалност и една действаща същност. 26. Ако тримата говорят за проявлението на Неговата сила в цялата къща, тогава те са едно и могат да се назоват с едно общо име: богослово-идеало-материалист. 8. Материя, сила, ум 1. Тялото е създадено от вещество посредством силата на живота, която го е обусловила и свързала с душата и ума. Затова материя, сила и ум не са три отделни, независещи едно от друго неща, а свойства, качества и форми на едно и също битие, на едно същество, което е вътре и вън от тях. 2. Това същество действа в три главни форми, проявява три главни качества, показва три главни свойства: – Материята се определя от постоянните центрове, наречени атоми или монади.
към текста >>

3. Писмо № 1

За къщата нема никакви сведения още.
Пишете ми как сте с положението си. Аз не съм посещавал г-жа Желязкова от как сте заминал. Книгата от Шумен ми дойде. И сега ще видя дали ще може да се извлече нещо от нея. Времето тук е хладно. За къщата нема никакви сведения още. Турчина нищо не е говорил на г-н Пенко. Ако за по-нататък се укажи нещо, аз ще Ви осведомя върху работата. Ако се изисква нещо отгоре ще Ви съобщя. Засега има тишина. Стават велики приготовления във вишите светове относително до съдбата на тоя свет.
към текста >>

4. Петър Дънов - №25

Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г.
" и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава авторството си на „Ти победи". През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899 г.)
към текста >>

5. Пеню Киров - №35

Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж.
(П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с. 359). (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 123. Пак там. П.
към текста >>

6. 03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г.
" и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава авторството си на „Ти победи". През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собствена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата откриват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899 г.)
към текста >>

7. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж.
(П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 121. След 2 февруари 1896 г., когато княз Фердинанд е признат и дипломатическите отношения между България и Русия се възстановяват, се назначава генерален руски консул в София и вицеконсули в по-големите градове на България - Пловдив, Русе, Варна, Бургас, чрез които се развива търговския обмен между двете страни. (П.К., №35, 30.05.1900 г.) 122. В протоколите на Веригата от 13.08.1914 г. П. Дънов казва: „На Пеню баба му [тъщата] била крива, за да не може да услужи на този човек". П. Киров отговаря: „Не можех да се противопоставя на волята на баба ми, защото тя има право да изпъди и мен, тъй като съм отишъл в нейната къща като зет". (вж. Дънов, Петър (Учителя). Веригата на Божествената любов. София, 2007, с. 359). (П.К., № 35, 30.05.1900 г.) 123. Пак там. П.
към текста >>

8. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща.
Това е логично, тъй като по това време той не е имал средства. Отсяда в квартирата на Т. Стоименов и спи с него на едно легло, тъй като липсва второ. При П. Киров тогава не е било възможно да се отсяда поради сложните отношения, които той имал с родителите на жена си. Т. Стоименов е на квартира в дома на един грък, който обитавал съседната къща. При едно от следващите си посещения в Бургас Учителя Петър Дънов е поканен от Т. Стоименов на вечеря заедно с други братя и сестри. Както са седнали край масата, при тях пристига разтреперан хазяинът и с плач се обръща към Учителя: „Детето ми е болно, на умиране. Всички лекари вдигнаха ръце. Ако не му се помогне, след няколко часа ще умре.
към текста >>

9. №53 /Петър Дънов/

Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът, на които явления са били свидетели и заседателите на окръжния съд.
Д-р Миркович писал ли Ви е? Уверен съм, Господ ще Ви благослови, ще имате повече мир и радост. И дано Господ помогне да се видим пак наскоро, ако е Неговата Воля. Има много да се каже и много да се говори, но то остава за личен разговор. Кога бях напоследък в гр. Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът, на които явления са били свидетели и заседателите на окръжния съд. 3а тях се говори почти из целия град. Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот. Бог работи по различни начини. Къде края на миналата год[ина] една госпожа12 , доста образована, от гр. Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.
към текста >>

10. №60 (Пеню Киров)

Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров.
във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство.
към текста >>

Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови.
№39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г.
към текста >>

11. №79 (Петър Дънов)

„Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради?
Аз зная положението Ви и вътрешната Ви нужда. Укрепявайте се Духом. Ако Ви се тури товара на гърба сега, не можете го понесе, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за Вази са най-добре. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най- малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ, - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко, кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видения, сънища и говорение.
към текста >>

12. № 67 (Пеню Киров)

Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща безплатно да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева.
Любез. ми бр. Дънов, [до] гр. Пловдив Писмото Ви от 22-ри того получих днес, разбрах всичко. Ний сега съвсем по-зле сме, отколкото [по] времето, когато ти писах отворената карта. Вчера стана пролом помежду ни следствие усиленото притискане на нашите братя – протестантите. Те, протестантите, (като) се мъчиха с думи и убеждения ту Арнаудова да придумат, ту други някои [зачеркнато], като му казваха, че ще му дадат къща безплатно да живее, ще му помагат в известни случаи, за което ходи при него Тънков с г-жа си и г-жа Пачеджиева. Ходил напоследък и сам Пачеджиев и му казал: „Ти се скиташ в едно море развълнувано; или Вий елате да работите с нас, или ний да дойдем“, и още колко опити. Най-после съставят по измамлив начин събрание в такъв смисъл, че който признава себе си за евангелист или симпатизира на евангелистите, да дойде в г. Тънкови. По такъв начин отиват и наши някои приятели. Там като попели, поповдигнали духовете им с някои и други разкази, станал Пачеджиев и им казал, че който е християнин, да си дигне ръката, и после, който иска Царството Небесно, пак да си дигне ръката. Тогава се обяснява защо ставало това и им се поднася да запишат по една сума на един лист, която ще изплащат в срок [от] 5 години – за да купят църквата им.
към текста >>

13. №89 (Петър Дънов)

И до днес семейството обитава наследствената къща на П.
и живее до 16.12.1962 г. Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца:Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената къща на П. Киров и Ерифили, намираща се на ул.„Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І.
към текста >>

14. №74 (Пеню Киров)

В Дряново, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени.
Като се простираше да ме хване, толкова замах правеше, че до три километра място заграбваше. После изкарах и другите две седмици и тъй прекарах това. От Ямбол надолу към юг проповядвах на 6-7 места, също и в Къзъл агач126. Оттам минах в Кавакли127, Харманли, Узунджово128, Хасково, Борисовград129, Станимака130, Пловдив, Брезово, Казанлък, Шипка, Габрово, Дряново, Севлиево, Троян, Тетевен, Етрополе и София. В Етрополе проповядвах131, също и в едно село132 по тези последни места. В Дряново, в една къща, проповядвах на неколцина мъже и жени. Сега, като Ви излагам всичко, чакам да ми дадеш допълнителни наставления на започнатото. Колкото какво да правя в живота ми до края на таз година, то аз очаквам Бог сам в сърцето ми да ме научи. Поздравявам Ви, поздрави и Мелкон, поздравява Ви също и бай Филип133 и двама ви. Очаквам отговора Ви тук, чрез г-н Бъчваров. Ваш верен в Христа Господа: П. Киров
към текста >>

„Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи.
Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата.
към текста >>

15. №93 (Петър Дънов)

Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“. 141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар.Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова –дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови.
към текста >>

16. №75 (Пеню Киров)

Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола.
147 Липсват текстовете на Съобщението и Откровението. Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г. 148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“. И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“. За това и сам г-н Ст. Момчилов каза, но не каза кой му е съобщил“.
към текста >>

17. №83 (Пеню Киров)

Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв.
Ако в случай, че той не ще да ми я изпрати, може да ми я пратите Вий, ако разбира се, разполагате с пари. Ако ли не, пишете ми да изпратя пари, за да се свърши тази работа. Аз Ви изпратих книгата „Зеркало тайных наук“, но не зная дали сте я получили. Както Ви казах, че аз се снабдих със свидетелство за комисионерство, но всъщност самата работа, която работя съгласно патента ми, не е нищо друго, освен слуга. Засега ще търпя171. Мелкон си дойде и почна да работи при една търгов[ска] къща на дрехи, с по 100 лв. месечна [за]плата. Делото Божие помежду ни е в застой и това ме много мъчи. Съгласие нямаме. Редовно не се събират; един дойде, друг не и др. такива. Сега [...] ставаме около 8-9 человека с дядо Георги172, когото протестантите натирили, че им искал пари.
към текста >>

В тази къща по-късно на 18.11.1891 г.
Издава и продава календари, учебници, географски карти и др. Книжарница „А. В. Велчев“ е открита през 1882-1883 г. в ІV участък на тогавашна Варна (днес: ул. „Радко Димитриев“ №8). В тази къща по-късно на 18.11.1891 г. се ражда синът му, известният варненски художник Георги Велчев. След смъртта на художника (1955), през 1961 г. тя е превърната в къща-музей „Георги Велчев“, съществуваща и до днес. А. В. Велчев има още две деца – син Владимир и дъщеря Павлина.
към текста >>

тя е превърната в къща-музей „Георги Велчев“, съществуваща и до днес.
в ІV участък на тогавашна Варна (днес: ул. „Радко Димитриев“ №8). В тази къща по-късно на 18.11.1891 г. се ражда синът му, известният варненски художник Георги Велчев. След смъртта на художника (1955), през 1961 г. тя е превърната в къща-музей „Георги Велчев“, съществуваща и до днес. А. В. Велчев има още две деца – син Владимир и дъщеря Павлина. На 4 декември 1896 г. Атанас Велчев заедно с П. Дънов участва в учредяването на читалище „П. Р.
към текста >>

18. №86 (Пеню Киров)

Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.?
Наистина добре си предугадил – аз имам много добри преднамерения за делото Божие. Виждам, че сега всичко остава в застой, но като че ми се струва, че тъй трябва да е за малко време, докато приготви Господ нещо по-високо за нас. И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем освободени тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде. Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас. Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя.
към текста >>

В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас.
И когато всичко се приготви, то и ний ще бъдем освободени тогава от това положение, което, мисля, че и него Господ определя засега тъй да бъде. Ще ти доверя мои едни мисли, с които искам да те сондирам. Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас. Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи – и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате.
към текста >>

В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви.
Дали добре ще бъде да вземем от дружествените пари184 едно място в гр. Бургас от 200 кв.м, в което ще построят една къща от две стаици и ще коства всичко, двор и къща, около 1000 лв.? Това място се намира близо, между нас и протестантската църква. В тази къща искам да живеете Вий и Тодор и да бъде записана или на трима ни, или въз Вас. Тя ще служи за живеене на Вас и за събрание, понеже тука имаме повече членове. В двора на тази къща ще построим и един яхър, в който ще турим моята биволица и две крави, които предполагам да купя на пролетта, и приходът на които крави ще служи за поддържането Ви. Та по този начин да можем да послужим на нас и на нашите паднали братя. Когато има да се ходи някъде, ще се ходи – и пак тук ще се събираме. Ако Вий понякога искате да си отивате във Варна да живеете, ще си отивате. И това аз искам да стане като гнездо и като библиотека и място, което да служи като светило със своите хора. За на по-после ще действаме, според както пак Господ ни научи.
към текста >>

19. №89 (Пеню Киров)

“. След като ги отминах, аз влязох в една къща, понеже пътят през нея минавал.
Когато поизлязох малко по-нависоко в пътя, откъдето се виждаха през тъмнината една широка местност и на едната страна баири, но всичко покрито с хубави градини и лозя, аз като все си пеех, усилих гласа си и с всичката си сила славословех Създателя ни. А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми. Аз щом ги видях, през ума ми мина една лоша помисъл, която в същия момент осъдих и разбрах, че е на Лукавия, и прилагам, та си казвам: „По-добре не е ли човек да стане пример на такива с поведението си? “. След като ги отминах, аз влязох в една къща, понеже пътят през нея минавал. В тази къща доста се измъчих, защото таванът бе нисък, стаите – тесни. Та гледах колкото се може по-скоро да си изляза, при все че една жена ме бе посрещнала, но аз на нищо не обръщах внимание, освен само да изляза. След като излязох, аз се намерих в една улица, по която като вървях, скоро стигнах в тази част на града, гдето се намираше една стара съборена църква, части от местото на която бяха завзети от градските къщи. А понеже южната страна на църквата бе към улицата, то аз имах възможност през събореното отверстие добре да я разгледам. И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара.
към текста >>

В тази къща доста се измъчих, защото таванът бе нисък, стаите – тесни.
А отгласът на гласа ми се чуваше като гръмотевица из планината, макар че разстоянието беше повече от половин час. След не много вървене стигам при едно малко село, зад което се губеше из зеленината и един град. При влизането ми в селото насреща ми излязоха две моми. Аз щом ги видях, през ума ми мина една лоша помисъл, която в същия момент осъдих и разбрах, че е на Лукавия, и прилагам, та си казвам: „По-добре не е ли човек да стане пример на такива с поведението си? “. След като ги отминах, аз влязох в една къща, понеже пътят през нея минавал. В тази къща доста се измъчих, защото таванът бе нисък, стаите – тесни. Та гледах колкото се може по-скоро да си изляза, при все че една жена ме бе посрещнала, но аз на нищо не обръщах внимание, освен само да изляза. След като излязох, аз се намерих в една улица, по която като вървях, скоро стигнах в тази част на града, гдето се намираше една стара съборена църква, части от местото на която бяха завзети от градските къщи. А понеже южната страна на църквата бе към улицата, то аз имах възможност през събореното отверстие добре да я разгледам. И казах на близостоящия до мене человек, че църквата трябва да е стара. Той отговори, че не е стара, но така изглежда, и че особни причини е имало за събарянето [ ].
към текста >>

Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща.
Но скръбта за църквата ми бе доста голяма, още повече, че тази църква сме били ний. В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме.
към текста >>

Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена.
В това време моят симидчия все ме следваше на едно почтено разстояние. Този человек, който ми се притече на помощ, казваше се Петър. Той бе доста висок и снажен человек, с мургаво лице. Той ме взе под мишницата и ме заведе в най-тъмната страна на църквата, където представляваше нещо като катакомби. Като отидохме близо към дъното на църквата, той бутна една малка дървена врата от северната страна и ний влязохме в една дъсчена къща. Тази къща извътре се виждаше доста добре наредена. Ний седнахме посред салона, но от лявата ми страна се намери майка ми, а до нея – сам ти. Така че онзи человек, който ме подпря, се измени на тебе. Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал.
към текста >>

Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас.
Отляво на теб имаше една личност, но забравих кой бе – дали симидчията, или нашият Тодор. От вратата, от която влязохме, се похлопа и поиска да влезе и моята сестра, която засега е вдовица с 2-3 деца, но ний не я пуснахме. Тогава тя се помоли поне да вземем кърпите, на брой десетина, които по хубостта си втори такива още не съм виждал. В една от тях имаше вързано разни скъпоценни камъни от разни шарове. Всички тези бяха подарък за онзи свят. Забравих да кажа, че в тази къща, според казванието ти, никой нямал право да влезе, освен нас. Помежду ни първенството заемаше майка ми Петра, но управлението пак в твоите ръце бе. А всичко се приготовлявало за мен, защото такава била Волята Божия. Съветът помежду ни, за който бяхме събрани, се свърши и аз оттам насетне вече не помня що стана. Части от този сън се повториха и когато се събудих, аз видях един человек като силует, но не го познах кой бе, понеже си обърна гърба. Но подозирах, че бе или Господ, или някоя сила.
към текста >>

20. №104 (Пеню Киров)

Дънов отсяда в нейната къща.
Всеки четвъртък прави женски духовни събрания. По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов. Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция. Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г. 247 В списъка на кръжока от 3.05.1909 г. присъстват следните нови членове: Иван Г. Сапунов, Илия Хаджипетров с госпожата си, г-жа Илия Зуркова, г-жа Никола Колдамова, г-жа М.
към текста >>

21. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 6

Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров.
във Варна“. Двамата заедно правят обиколка на България през 1901 г., като започват от Варна, минават през Несебър, Бургас, Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Хисарските бани, Пловдив, Пазарджик и София (вж. бел. №39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство.
към текста >>

Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови.
№39 и №55). От този момент до 1905 г. винаги, когато ходи в София, П. Дънов отсяда в къщата на Т. Бъчваров. След като децата на последния се разболяват, П. Дънов се премества в къщата на Петко и Гина Гумнерови. 67 Янаки Димитров Арнаудов е родом от село Градец, Котленско. Плете чорапи на машина. Живее в Бургас с цялото си семейство. Спорна личност в средите на бургаската общност. За него не се споменава нищо в писмата след 1906 г.
към текста >>

22. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 10

И до днес семейството обитава наследствената къща на П.
Жени се за Атанас Панайотов Шишков, роден през април 1887 г. и починал на 24.08.1975 г. Двамата имат само един син – Павел Атанасов Шишков (4.04.1923 – 4.01.2007). Павел и жена му Дана Николова Шишкова, родена на 26.10.1928 г., имат две деца: Стойка Павлова Атанасова, родена на 17.10.1950 г., и Дочка Павлова Добрева, родена на 6.04.1952 г. И до днес семейството обитава наследствената къща на П. Киров и Ерифили, намираща се на ул. „Морска“ №14. Вж и биографията на П. Киров, „Епистоларни диалози“, част І. 115 Поръчаните френологически карти.
към текста >>

„Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи.
Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му. Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 – едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата.
към текста >>

23. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 12

Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви.
141 Иван Гешов (Гешев) от Сливен – по професия лозар и овощар. Образован човек, знае руски език. Женен е за Мария Кючукова – дъщерята на Никола Кючуков. При посещението си в Сливен през 1910 г. Петър Дънов гостува в къщата на Мария и Иван Гешеви. Гешев отбягва да се обвързва с постоянна работа и до дълбоките им старини Мария е тази, която основно издържа семейството. Не се разбира дали и каква връзка имат с известната сливенска фамилия Гешови. 142 Под „излизане изново“ се има предвид поредната обиколка на П. Дънов из страната. 143 Из дневника на П.
към текста >>

24. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 13

Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола.
Последното съдържа указания за д-р Миркович, което проличава от писмо №96 на Петър Дънов от 29.01.1904 г. 148 В своя дневник П. Киров пише: „Събота, 6.12.1903 г., Самоков. Като ходих да събирам абонаментите, отидох в протестантската преподавателка г-жа Димчевска, учителка при Американското училище. Като се явих и разправих защо ходя, тя почна така да вика, че не щяла да плаща, не щяла такова списание, не щяла духове в къщата си, че децата да станели нещо си – и само що не ме изтласка, защото спиритистите били с дявола. Аз отговорих, че ще не ще, но и тя е един дух и че „както се отзоваваш на мене, ако възпитанието, което даваш на чуждите деца, е такова, то тежко им и горко“. И че „ако така представляваш Исуса, то мнозина ще се отрекат от Него“. „На! – каза, – и главата на спиритистите – Дънов – полудял и се самоубил или умрял в лудницата в София, г-н Момчилов каза това“.
към текста >>

25. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

В тази къща по-късно на
Издава и продава календари, учебници, географски карти и др. Книжарница „А. В. Велчев“ е открита през 1882-1883 г. в ІV участък на тогавашна Варна (днес: ул. „Радко Димитриев“ №8). В тази къща по-късно на 18.11.1891 г. се ражда синът му, известният варненски художник Георги Велчев. След смъртта на художника (1955), през 1961 г. тя е превърната в къща-музей „Георги Велчев“, съществуваща и до днес. А. В.
към текста >>

тя е превърната в къща-музей „Георги Велчев“, съществуваща и до днес.
„Радко Димитриев“ №8). В тази къща по-късно на 18.11.1891 г. се ражда синът му, известният варненски художник Георги Велчев. След смъртта на художника (1955), през 1961 г. тя е превърната в къща-музей „Георги Велчев“, съществуваща и до днес. А. В. Велчев има още две деца – син Владимир и дъщеря Павлина. На 4 декември 1896 г. Атанас Велчев заедно с П. Дънов участва в
към текста >>

26. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 19

Дънов отсяда в нейната къща.
Всеки четвъртък прави женски духовни събрания. По нейна инициатива в Бургас е създадена и първата детска група за духовно възпитание по идеите на Учителя П. Дънов. Предоставя част от дома си за духовни срещи и разговори. Често дава вечери с покана към всички братя и сестри от Бургаския кръжок. При своите посещения в Бургас П. Дънов отсяда в нейната къща. Между двамата съществува трайна кореспонденция. Слаба и деликатна по натура, почива от простуда на 3 март 1918 г. 247 В списъка на кръжока от 3.05.1909 г. присъстват следните нови членове: Иван Г. Сапунов, Илия Хаджипетров с госпожата си, г-жа Илия Зуркова, г-жа Никола Колдамова, г-жа М.
към текста >>

27. 41 ПИСМО

Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът, на които явления са били свидетели и заседателите на окръжния съд.
Д-р Миркович писал ли ви е? Уверен съм, Господ ще ви благослови, ще имате повече мир и радост. И дано Господ помогне да се видим пак наскоро, ако е Неговата Воля. Има много да се каже и много да се говори, но то остава за личен разговор. Кога бях напоследък в гр. Шумен, станаха някои важни спиритически явления в една къща, гдето живееше прокурорът, на които явления са били свидетели и заседателите на окръжния съд. За тях се говори почти из целия град. Мнозина учители, ученици, офицери и други са повярвали, че има задгробен живот. Бог работи по различни начини. Къде края на миналата година една госпожа, доста образована, от гр. Търново, ми писа, че от няколко време тя се е занимавала със спиритически опити и е достигнала някои доста важни резултати.
към текста >>

28. 61 ПИСМО

„Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко кога почне да я гради?
Аз зная положението ви и вътрешната нужда. Укрепявайте се Духом. Ако ви се тури товара на гърба сега, не можете го понеси, а Господ знае това. Ще опитате Божиите пътища и ще познаете, че така, както Бог съизволява и урежда работите, за вази са най-добри. Уяквай и кога дойде времето, да няма ни най-малкото колебание или двоумение. „Не чрез сила, не чрез крепост - казва Господ - но чрез Духа Ми." Кой е онзи, който почва да гради къща, който няма да седне първом да пресметне дали ще му достигне всичко кога почне да я гради? Молете се усърдно за делото Божие. Съдействувайте кога Господ работи. В Сливен има признаци на духовно съживление. Господ ме прати да видя Неговите чада. Тук има един малък кръжок от православни жени и мъже, на които Господ се е открил посредством видение, сънища и говорене.
към текста >>

29. 101 ПИСМО

Вий не трябва да излизате от къщата.
Писмото ви получих. Съобщете на брат Пеню, че К. П. Стамов няма нужда да ходи в София. Той трябва да потърпи още. Аз зная как стои тая работа. Вий не трябва да излизате от къщата. Четете Добрата молитва в (и*) призванието всяка сутрин и вечер и всичко ще се изправи. Трябва да опитате нейното влияние. Брат Тодорова въпрос, той е решен от горе. Ако остане сега да се решава, той никога няма да се реши. Бъдете спокойна.
към текста >>

30. 133 ПИСМО

Ако е въпросът за къща, всякъде може да я намерите.
Те го правят това от незнание. Не го правят те, но други. Най-после, средоточете се в себе си, вглъбете се в своя душевен мир. Това са человеци, помежду които живеете. Научете се да ги любите. Ако е въпросът за къща, всякъде може да я намерите. Къщите се освещават от хората, а не хората от къщите. Ако ви гонят от едно място, идете на друго, що от това. Не се дръжте в буквата, но в духа. За в бъдеще, моли се за всички. Това е волята на Отца.
към текста >>

31. 256 ПИСМО

По отношение на къщата, ще чакате, не е още време.
София, 14. II. 1914 г. Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо. По отношение на къщата, ще чакате, не е още време. Аз ще ви уведомя, ако има условия По другата работа може да обмените възгледи с тия приятели. На всичко, което е добро, ний ще съдействуваме. Славка да има пълна и непоколебима вяра. Да бъде смела и да разбира, че пътищата на Господа са Велики и непостижими в своите замисли. Тя ще познае един ден, че всичко работи за добро на избраните души, които Господ е предназначил за нещо по-добро.
към текста >>

32. 273 ПИСМО

За Христа един пример: баща дава средства, пари на сина, за да направи синът къща, значи бащата прави къщата чрез сина.
С това ида да ти отговоря на въпросите, които бе питал, както ги обясни бай Пеню. 1. „Законите, които Духът управлява, все едни и същи ли са с тия, на които се подчинява материята." Във вселената има два вида закони: едни по-големи, с по-голяма сила, други по-малки, с по-малка, с по-малък простор за проявление. По-малките закони винаги се подчиняват на по-големите, така щото и в случая със законите на материята, те като по-нисши се подчиняват и влияят от духовните. Обаче всички имат един източник: Онзи, Който ги е направил чрез Христа. За Христа един пример: баща дава средства, пари на сина, за да направи синът къща, значи бащата прави къщата чрез сина. По този въпрос се забелязва, че правите едно (Рим 7; 22-24) смесване на думите на ап. Павел. Действително, както казва той, в удовете ни - разбирай плътта, има противни закони на духовните и затова ний трябва да живеем „по дух". Защото, когато се говори за дейността на плътта, да се знае, че тя е винаги в борба с чистата съвест - Божият дух в нас. Казано е, че борбата ни в света е срещу греха в плътта, които заедно работят против Духа. Плътта се е омърсила и е станала противна на началото си с прихождането на първия човек, с което сатана е постигнал целта си - да прониква в нея.
към текста >>

33. БЕЛЕЖКИ

От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи.
Гина е домакиня. Учителя живее у тях от 1905 година. През 1926 г. се премества на „Изгрева". Домът на Гумнерови на „Опълченска" 70 (66) за дълго време се превръща в средище на братството. От прозореца на горния етаж на къщата в неделни дни Учителя започва да държи своите беседи. 29. Александър Кръстников, чиновник в пощата в Бургас, участва в първите събори. По-късно проповядва главно по селата, издава книги и списание, събира последователи, основава дружество. 30. От 13 до 19 август 1907 г. във Варна се провежда осмата среща (събор) на Веригата. Участват лично поканени от Учителя 13 души: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Мария Казакова, Анастасия Желязкова, Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Михалаки Георгиев, Гина и Петко Гумнерови, Константин и Елена Иларионови, Атанас Бойнов и Илия Стойчев.
към текста >>

34. Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора

За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот?
Прицелната точка не е милионера, а парите му. Ние като говорим за Бога, подразбираме само Неговата сила, от която се нуждаем, без да Го разбираме като Любов, от която произтича животът. Вместо да се стремим да използваме само силата Му, необходимо е да вникнем в съдържанието и смисъла на Неговата Любов, която е извор на всички блага; не само да вникнем, но и да приложим. И тогава Бог ще ни се изяви във всичкото си разнообразие и величие. Следователно съвременното общество трябва да даде съвършено друга насока на своето развитие, като премахнем еднообразието в неговите прояви и внесем разнообразие. За да изясним тази си мисъл, ще приведем следния пример: ако седим постоянно в една добре построена масивна къща, подобна на един средновековен замък, и минаваме само от една стая в друга, какъв смисъл може да намерим в такъв живот? Най-после този замък ще ни стане отегчителен и у нас ще се зароди желание да излезем от тази ограничаваща ни среда. А за тази цел трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към живата природа. Там, в разнообразието на тази природа, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. И ние сега само минаваме от една стая в друга на замъка. Този замък на бялата раса, с всички свои народи и общества, е вече изходен и сега става разделянето, което ни показва пътя към живата природа: това разделяне в съвременния европейски живот се изразява в разделяне на богати и сиромаси, на силни и слаби.
към текста >>

35. Старото и новото човечество. Инволюция и еволюция – методите на новия живот

При това те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати към Изток, към Юг и към Запад, и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и дръвчета.
– не застоялата, а течащата вода – докато тя не се разбърка до дъното, не се очиства. Следователно, ако ние от дъното на нашия живот не извадим онези нечистотии, които спъват нашето правилно развитие, то животът ни няма да се обистри, или другояче казано, няма да се подобри. Да обясним по-точно нашата мисъл. Всички съвременни хигиенисти твърдят, че зданията, които се строят, трябва да бъдат хигиенични, т.е. да бъдат направени от такива материали, които да не задържат влага, прозорците да бъдат големи, за да може да влиза повече светлина през тях и стаите да бъдат обемисти, за да съдържат повече въздух. При това те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати към Изток, към Юг и към Запад, и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и дръвчета. Това са според тях най-здравословните жилища. (А според нас най-здравословните жилища са още ония, които са направени от дървета и подир тях идат направените от тухли, и най-сетне каменните здания. А още по-горе по здравословност ще бъдат жилищата, направени от стъкло.) Да допуснем, че една къща е направена по всичките тези правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немарливостта си, забравя да отваря често прозорците ѝ. И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-сетне от покварения въздух ще започне да се чувствува в особено неразположение на духа и да мисли, че в тази къща се е загнездил някакъв зъл гений. Този зъл гений е самият той.
към текста >>

А още по-горе по здравословност ще бъдат жилищата, направени от стъкло.) Да допуснем, че една къща е направена по всичките тези правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немарливостта си, забравя да отваря често прозорците ѝ.
Всички съвременни хигиенисти твърдят, че зданията, които се строят, трябва да бъдат хигиенични, т.е. да бъдат направени от такива материали, които да не задържат влага, прозорците да бъдат големи, за да може да влиза повече светлина през тях и стаите да бъдат обемисти, за да съдържат повече въздух. При това те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати към Изток, към Юг и към Запад, и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и дръвчета. Това са според тях най-здравословните жилища. (А според нас най-здравословните жилища са още ония, които са направени от дървета и подир тях идат направените от тухли, и най-сетне каменните здания. А още по-горе по здравословност ще бъдат жилищата, направени от стъкло.) Да допуснем, че една къща е направена по всичките тези правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немарливостта си, забравя да отваря често прозорците ѝ. И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-сетне от покварения въздух ще започне да се чувствува в особено неразположение на духа и да мисли, че в тази къща се е загнездил някакъв зъл гений. Този зъл гений е самият той. И какво бихме му препоръчали тогава? – Да отвори прозорците и вратата си, за да нахлуе чист въздух от вънка, за да станат тези две течения: инволюционното или артериалното – отвътре навън, и еволюционното или венозното – отвън навътре. При тази обмяна казаното същество ще почувствува, че става известно подобрение.
към текста >>

И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-сетне от покварения въздух ще започне да се чувствува в особено неразположение на духа и да мисли, че в тази къща се е загнездил някакъв зъл гений.
да бъдат направени от такива материали, които да не задържат влага, прозорците да бъдат големи, за да може да влиза повече светлина през тях и стаите да бъдат обемисти, за да съдържат повече въздух. При това те поддържат, че прозорците трябва да бъдат обърнати към Изток, към Юг и към Запад, и пред всяка къща да има градинка, насадена с цветя и дръвчета. Това са според тях най-здравословните жилища. (А според нас най-здравословните жилища са още ония, които са направени от дървета и подир тях идат направените от тухли, и най-сетне каменните здания. А още по-горе по здравословност ще бъдат жилищата, направени от стъкло.) Да допуснем, че една къща е направена по всичките тези правила, но съществото, което живее в нея, по причина на немарливостта си, забравя да отваря често прозорците ѝ. И след като то е живяло дълго време в такава хигиенична къща, най-сетне от покварения въздух ще започне да се чувствува в особено неразположение на духа и да мисли, че в тази къща се е загнездил някакъв зъл гений. Този зъл гений е самият той. И какво бихме му препоръчали тогава? – Да отвори прозорците и вратата си, за да нахлуе чист въздух от вънка, за да станат тези две течения: инволюционното или артериалното – отвътре навън, и еволюционното или венозното – отвън навътре. При тази обмяна казаното същество ще почувствува, че става известно подобрение. Това подразбира българската поговорка, че като се размъти водата, т.е.
към текста >>

Следователно новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух.
И тогава казваме: „Размътете водата си, отворете прозорците си и наместо смърт ще дойде живот за вас“. Когато се казва истината, не трябва да се затварят ушите, но да се отварят; да не се заблуждават умовете, но да отбулят; да не се ограждат сърцата с крепости, но да се заобикалят с градини от цветя и с най-хубави човешки мисли; едновременно човек да говори не за себе си, но за другите; да търси не личното благо, но общото. Там, дето има сиромашия и страдания, има ли общо благо? Дето има насилие, има ли общо право? Това са продукти на старото човечество, а последиците от тях – разрушените им градове и всичките гробове – това са документи, които показват, че природата не прощава на онези, които престъпват законите ѝ. Следователно новото човечество твърди, че на всяко същество трябва да се даде неговото място и подходящата му работа; всяко същество трябва да има хигиенична къща, здраво тяло, чисто сърце, светъл ум, благородна душа и крепък и възвишен дух. Няма нужда, казва новото човечество, да плачем на гробовете на умрелите, но да вземем поука от тяхната смърт, понеже те казват: „Ние умряхме по причина, че не живяхме съобразно със закона на природата. Нашите градове, нашите идеали се разрушиха по причина на нашия нетрезвен живот, нашата лакомия и глупаво нехайство. Вземете пример от нас и не плачете, но живейте разумно! “ Новото човечество казва: „Брат брата си трябва да обича; дом домовете да обича; общество обществата да обича; народ народите да обича; а всички народи целокупно да обичат човечеството, което е техният стар баща“.
към текста >>

Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр.
Но ако човек се е родил хилав и неспособен за каква и да е мисъл, кой е виновен за това? Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо? – Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силни оръжия: пушките и топовете ли или онези честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери?
към текста >>

и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им?
Три положения има: или природата, която е създала нещата първоначално, или майката, която ги създава сега, или сам той, който се проявява в дадения момент. Но всичките данни на съвременната наука показват, че в природата няма никакви опущения; опущенията произтичат от съществата, които живеят в нея. Ако майка ви ви е родила здрав, читав и интелигентен, а някое друго същество отвънка ви стовари някои удари по главата и разстрои вашия мозък, а след това започнат всички анормални проявления, кой е причината? Причината е външният удар на това същество. Ако ония същества в един дом, които са живели в мир, спокойствие и обща любов, са били здрави и читави, а някое същество от подбуждение на користолюбие или омраза запали или изгори къщата им и ги лиши от всичката складирана храна, облекло и пр. и след туй дойдат всички нещастия върху тоя дом (болест, страдание и смърт), кой е виновен: природата, те или онова същество, което е запалило къщата им? Разбира се, последното. А сега светът е пълен с хора, които чупят главите на своите ближни и палят домовете им. Защо? – Защото тия хора не разбират смисъла на живота. В един народ кои са по-силни оръжия: пушките и топовете ли или онези честни, трудолюбиви и работливи синове и дъщери? Кои са по-силните крепости: да има богати търговци, които да разполагат с големи капитали, или да има благородни учители и свещеници?
към текста >>

36. Разумният живот. Не се противи на злото – Законът на Любовта

Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш?
От всички тия многобройни раси сега са останали на Земята само пет, които са разбрали великия закон, че правото е на страната на оногова, който най-малко се противи. Това обаче не значи, че човек не трябва да отстоява своите права, но трябва да ги отстоява разумно, без излишни иждивения. Ако двама борци на полето на състезанията се унищожат взаимно, какво се добива от тази борба? – Разбира се, нищо. Но ако тия двама борци се вразумят и посветят силите си за своите ближни, тогава всеки от тях ще покаже в какво седи неговото превъзходство и неговата сила. Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? – Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е?
към текста >>

Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е?
Кое е по-голямо изкуство: да запалиш ли една къща или да я съградиш? Да съградиш ли едно училище и да го устроиш с учители, пособия и ученици или пък да го разрушиш и да разпръснеш учителите и учениците му? – Няма съмнение, че е разумно и похвално, ако градиш, отглеждаш и възпитаваш, ако даваш живот на хората: това е великото, в което Божественото се проявява. Но някои, може би, ще ни възразят: „Ние с дейността си, каквото и да е, все градим“. Да допуснем, че е така. Но ако аз, когато съграждам къщата на някого и напълвам касата му с пари, същевременно го задължавам да унищожи някого или да напусне всякакъв морал и да служи само на себе си, то питам, при такива условия, това градеж ли е? Или с други думи, ако имахте дървени каси, пълни със злато, и аз ви ги изпразня, като в замяна на тях ви дам железни, това култура ли е? Или ако една страна е пълна само със затвори и затворници, това култура ли е? Ако в някоя държава се издигат бесилки, това морал ли е, религия ли е? Разбира се, не. Морал и разумен живот не могат да се насаждат в света по тоя начин.
към текста >>

37. 501 - 550

Единствената къща, която имате, това е тялото.
Не давайте ухо на никакви обещания. Към хората не трябва да имаш презрение, но не очаквай много, те много обещават, но малко дават. 548 Няма по-ужасно от това да живееш с хора, които не те обичат. 549 Единствената къща, която имате, това е тялото. 550 Чистота. Чистотата е качество на сърцето, но се добива с ума. Чувствуванията на сърцето са проверени от ума. Една права Божествена мисъл се предава като едно дълбоко чувствуване в сърцето
към текста >>

38. Светът на великите души

На лед къща не съграждай.
Приемай този, който никога не е канен. Нахрани този, който никога не е нахранван. На сухо дърво не се качвай. Търси нива, която е орана, градина, която е копана, и лозе, което е брано. На път врата не поставяй. На лед къща не съграждай. Туй, което не се забравя, е вярно. Туй, което се забравя, е преходно. Глад без хляб се помни, с хляб се забравя. Когато тръгваш, носи страха на гърба си. Когато се спираш, носи любовта в сърцето си.
към текста >>

В къща без покрив не живей.
Не прави надгробни плочи над погрешките си. Не връзвай звънци на добродетелите си. В пукната паница ястие не туряй. С пробита стомна за вода не ходи. На кон без гем не се качвай. В къща без покрив не живей. На мокро огнище хляб не печи. Учи се при този, който носи светлината. Възпитавай се при този, който носи топлината. Слушай само този, който всякога помага. Не се мий на река, която глава няма.
към текста >>

Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са.
ПРОБНИЯТ КАМЪК Ходи в светлия път на живота, де огън гори, де вода тече, де въздух лъха, де трева никне, де цвят цъфти, де риба плува, де птица хвърка, де човек мисли, де духът бъдеще чертае и истината цари. Отваряй очите-си, когато добродетелта се усмихва. Слушай, когато истината говори. Работи, когато духът на мъдростта бъднини чертае. Път без светлина, къща без врата, река без вода празни работи са. Светли мисли, чисто сърце, възвишена душа, силен дух приятели на човека са. Вслушвай се в наставленията надуха си и в упътванията на душата си, за да ти бъде всякога добре. В пътя на живота се изпитва вярата и надеждата на човека. В пътя на знанието се изпитва ума и волята на човека. В пътя на свободата се изпитва благородството на душата и милосърдието на сърцето.
към текста >>

Както в къща без врата никой не може да живее, така и в училище без прозорец нищо не може да се научи.
С нея на състезание не ходи и нищо насила от нея не взимай. Взимай, когато добрият ти дава. Давай, когато умният от тебе иска. Дом без врата и училище без прозорец подобни са. Защо са подобни? Както в къща без врата никой не може да живее, така и в училище без прозорец нищо не може да се научи. След като си ял сладки плодове, не яж горчиви. След като си пил сладък сок, не пий пелин. След като си казал няколко сладки думи някому, не ги обличай със своите дрипели. След като си направил едно добро, не го разгласявай с тъпан. След като си изказал една велика мисъл, не ù прави затвор.
към текста >>

Ако слугата е измел къщата и дигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха?
Запитай колата защо ù са колелетата. Запитай лозата защо ù е гроздето. Запитай най-после себе си защо ти са страданията. Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш да я четеш, ако желаеш водата и не можеш да я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш, ако търсиш любовта и не можеш да я получиш, какво си придобил? Ако след всички тия усилия замязаш на скъсан парцал, какво си постигнал? Ако слугата е измел къщата и дигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха? Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното - праха, е оставил вътре. Запитай се тогава колко струва това метене. Прахът се изчиства само с вода, а не с метла. Водата се туря на работа само при топлина. Топлината се туря на работа само при светлина.
към текста >>

Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното - праха, е оставил вътре.
Запитай лозата защо ù е гроздето. Запитай най-после себе си защо ти са страданията. Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш да я четеш, ако желаеш водата и не можеш да я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш да го ядеш, ако търсиш любовта и не можеш да я получиш, какво си придобил? Ако след всички тия усилия замязаш на скъсан парцал, какво си постигнал? Ако слугата е измел къщата и дигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха? Най-безвредното от къщата слугата е изнесъл вън, а най-опасното - праха, е оставил вътре. Запитай се тогава колко струва това метене. Прахът се изчиства само с вода, а не с метла. Водата се туря на работа само при топлина. Топлината се туря на работа само при светлина. Светлината се туря на работа само при присъствието на ума.
към текста >>

39. УЧИТЕЛЯ ВЪВ ВАРНА

Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието.
Създава се митологичният импулс на дъщерята на човешкия дух Ифигения, пренесена в жертва на Артемида, за да стане жрица. Това е дарбата на съзнанието да отделя свещеното от общата интелектуална култура. г) Съхранява и пренася в идващата материалистична култура учението за живота след смъртта и за прераждането чрез езотеричната школа на Замолксис (или Залмоксис) в царството на гетите (край устието на Дунав и бреговете на Североизточна България). Според Херодот, Замолксис, наричан Гебелеизис (буквално - носител на Светлина), бил роб (или ученик) на Питагор (580 - 500 г. пр. Хр.), който го освободил. Забогатял, той се върнал в родината си, заповядал да му построят подземна къща, прекарал в нея три години и се явил отново на белия свят, за да повярват всички в безсмъртието. По всяка вероятност тъкмо на този исторически етап Варненското духовно пространство поема своята езотерична мисия, въпреки че Варненският халколитен некропол, открит край индустриалната зона на града, се счита за най-стария в Европа и официалната археологическа наука го датира около 4000 - 5000 г. пр. Хр. През 571 г. пр. Хр. гръцки колониалисти от Милет основават град Одесос.
към текста >>

40. Първа част- ПРЕДИСЛОВИЕТО КРАТКА ИСТОРИЯ НА СЕЛО НИКОЛАЕВКА

Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10 - 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща.
След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Голица и се преселил в Хадърча, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцките първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, сам се издигнал след смъртта на своя баща пред тях като най-влиятелния човек в селото и те го избират за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил рядко издигнат българин, който въпреки невежеството на своите съселяни сам и на свои разноски отворил през 1847 г. първото българско училище в селото си, което било и първото българско училище и във Варненска околия. За пръв български учител условил младия Константин поп Дъновски от родопското село Читак. Младият учител, условен за 500 гроша и храна, започва работа с 10 - 15 ученици в килера на чорбаджи Атанасовата къща. След училището чорбаджи Атанас убедил своите съселяни да открият и българска църква. През следващата година е построена и специална сграда с две стаи. Едната е за училище, а другата - за църква. Но гръцките интриги спират строителството. Тогава чорбаджи Атанас отива във Варна и с турски големци издейства разрешение за продължаване на строежа.
към текста >>

41. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.
Иконом Ив. К. Радов Си. „Памятникъ", 1895, 6, 549 - 560 Атанас Георгиев-Фучиджиоглу се е родил в село Гулица, Новоселска околия, Варненски Окръг около 1805 година. Баща му Георги, когото гърците наричали Йоргаки, бил един от първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението, обаче нямало в селото им училище, нито пък наблизо някъде, а само в ближнето село Еркеч. Енорийский свещеник, отец Михал, имал няколко селски момчета, които учил в къщата си и при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил един добродушен човек и единственият български свещеник в тия балкански села и при всичко, че той имал работа по енорията си, но пак успявал да учи няколкото деца на ден по час-два. Той не учел децата лятно време, а само зимно. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише просто, така и да пей някои черковни тропари. Това не задоволило дяда Георгя и пожелал да изучи сина си Атанас и на гръцки, за това и отишъл в град Месемврия (днес Несебър), та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище да се учи. Тук в разстояние на две години Атанас се научил да чете и пише на гръцки.
към текста >>

Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин.
Селяните с любопитство отивали да гледат и слушат как се учат децата да четат и пишат и захванало да им харесва, когато взели децата да сричат и позаписват и още - да пеят църковни песни, тропари. Атанас Чорбаджи вече разбрал, че селяните са готови да го послушат, повикал ги на събрание и едногласно решили да си построят училище и параклис, в който да се черкуват. Било в 1847 г., като условил Атанас Чорбаджи даскал Константина за 500 гроша и да го храни, а училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Хадърча едно здание, което щяло да бъде и църква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите и Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало малко гръцка интрига, но дядо Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото да направи оглед на постройката и да се свърши работата. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстила зданието Папаз еви - попска къща, защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - църква, половината - училище, което здание стои и днес и е цялото църква, а училище имат вече и старо, и ново. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства Царски Ферман за Църквата, та да се освети. И това желание на дяда Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 1851 год., 26 октомврий, бил повикан гръцкият владика от Варна, който осветил църквата в името на Светий Атанасий Александрийский, при стичането на много народ от околните села. На дядо Атанаса му дошло наум да си търсят вече и свещеник-българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов, родом от Беброво, който им све-щенодействал допреди 7-8 години.
към текста >>

В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи.
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителят Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет, и със съгласието на селяните го препоръчали на владиката Порфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкоположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В.
към текста >>

След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство.
Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал във Варна и му дал енория при черквата „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви; но от друга страна, на гърците не им идело добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник през 1858-1859 г. В тоя случай варненските българи захванали да се групират, съставили си община и намислили да си купят някоя къща да им служи и за училище, и за параклис; и за такава намерили и купили на чуждо име (на някого си Кюркчи Коста), който е йощ жив, една къща на Чингене махлеси, на която в горния етаж да се учат децата, а в долния да се построи параклис, в който да се черкуват варненските българи. След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол:
към текста >>

42. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи.
Дъновски, Господин и Стоянчо х. Иванов, Ангел Георгиев и др. Той е присъствал на събранията им, когато са разгледвали и решавали разни въпроси по въздигането на българщината. Атанас се е родил в село Гулица около 1805 г. Баща му Георги (прадедите на Георги произхождат от Призренско, отгдето се преселили в село Гулица) бил един от по-първите селяни в село Гулица и имал силно желание към учението. В ближнето село Еркеч енорийският свещеник Михаил имал няколко селски момчета, които учел в къщата си; при него завел дядо Георги сина си Атанаса да го учи. Отец Михаил бил единственият български свещеник в тия балкански села. При всичко, че той имал работа по енорията си, пак успявал да учи няколко деца. Атанас ходил наред две зими да се учи при отца Михаила и се научил да прочита и пише. Това не задоволило дяда Георги. Той пожелал да изучи сина си и на гръцки, затова отишъл в град Месемврия, та намерил място, гдето да седи син му и да ходи в гръцкото училище.
към текста >>

Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин.
Училището захванали да строят на следующата година. Като се чуло обаче, че се строи в село Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града, да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се, че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така е станало: отишла комисията, видяла какво се строи и кръстили зданието папаз еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се изкарало: половината - черква, половината - училище. Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издейства царски ферман за черквата, та да се освети. И това желание на Атанаса се изпълнило. Ферманът се издал и на 26 октомври 1851 г.
към текста >>

Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис.
Обаче младият поп Константин не стоял много време в селото, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при гръцката черква „Света Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си. Свещеник Константин захванал в църквата да се обажда по славянски: кое да каже Евангелие, кое - Ектения. И това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките черкви. От друга страна, не идело добре на гърците, та най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал български свещеник. Варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис. Такава намерили и купили на чуждо име (на Кюркчи Коста). Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка. Това събрание станало на 21 март 1860 г.
към текста >>

43. ИЗ РОДОСЛОВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ (БЕИНСА ДУНО)

Къщата им била на мястото на Дидевската къща.
Доньо е брат на моя втори прадядо - поп Димен. Поп Димен е бил свещеник в маданските села със седалище Якърска махала. През време на потурчването, около 1700 г., поп Димен избягва със семейството си в Устово. Със себе си взел и най-малкото си братче Доньо. Когато пораснал, се оженил за устовка. Къщата им била на мястото на Дидевската къща. От този брак се ражда Константин Дънов, който е един от първите учители в Устово. Преди освобождението в 1876 г. Константин Дънов избягва от Устово, защото е обвинен от турците в противодържавна дейност и тайно осъден да бъде заровен жив в тор. Установява се във Варна, където също учителства, след това приема свещенически сан. След Освобождението се върнал в Устово, но свободно свещеническо място нямало и той служил известно време в Карлуково - днешно Славеино, и в Горно Дереке - днешно Момчиловци.
към текста >>

44. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

Той отделил една стая в къщата си и през 1847 г.
неговият вуйчо Юргаки Зебилев се изселил във Варна, където открил медникарска работилница. Същият през 1847 г. посетил Устово и на връщане довел във Варна сестриния си син Константин Дъновски. Във Варна Константин Дъновски, който имал хубав глас, в неделните и празнични дни пеел в черквата, като същевременно правел впечатление на всички със занаята си. По това време в близкото село Хадърча (днешно Николаевка) един местен родолюбив жител - Атанас Георгиев, пожелал да открие българско училище. Той отделил една стая в къщата си и през 1847 г. открил българското училище, като за учител условил К. Дъновски. По този начин Константин Дъновски станал първият български учител не само в село Николаевка, но и в цяло Варненско. Младият учител допаднал на селяните и през 1851 г. те построили в селото сграда за училище и черква. В 1857 г.
към текста >>

45. СПОМЕНИ НА СВЕЩЕНИКА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

в къщата на Балтаджи Пейко.
Гърците отказали на тая българска отстъпка. Тогава Българската община решава да купи за три хиляди лева мястото, гдето е старата българска черква „Св. Архангел Михаил". Документът за мястото е бил взет върху Кюркчи Коста Димитров, почетен и състоятелен българин. Първото българско училище се открило на 1-й септември 1860 г. в къщата на Балтаджи Пейко. Първият български учител е бил Константин Т. Арабаджиев; числото на учениците е било 28. Иван Церов казва, че имало 25 момчета и 15 момичета. Училището имало два етажа. Горният етаж се състоял от три стаи и служил собственно за училищно помещение; двете стаи били класни, а третята служила за тургане на училищни потребности.
към текста >>

Консулът сполучи в ходатайството си и откри руски параклис в къщата на Залъмоолу Кости.
За една такава тържествена служба на 6-тй август консулът повика двама руски певци от Цариград и той заедно с тях взе участие в службата. Няколко пъти подред служих в манастира литургия и консулът с видните българи-търговци винаги присъстваше на черковната служба. След черковния отпуск ставаха срещи и запознанства между българите и консула и главен въпрос между тях беше как да се сдобие гр. Варна с черква, в която да се служи на славянски език. Рачински виждаше, че на българите не бе възможно за дълго време да си построят черква и взе инициативата да ходатайства пред правителството си за откриването на един руски параклис, който ще прибере временно българите и чрез който може би ще се осуетят българските намерения да нападат и отнемат гръцките черкови. Консулът сполучи в ходатайството си и откри руски параклис в къщата на Залъмоолу Кости. Освещаването на параклиса стана на 12 април 1861 г. от мене, свещеника Иван от с. Казълджиларе и архимандрита Филарета. Г-н Йос. Стоянов, син на Стоян-чо х.
към текста >>

46. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е.
В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове." Тук г-н Дънов почна да чете стиховете, които произвеждат лъчите на червената и портокаловата краска... В 5 ч. следобед г-н Дънов продължи прочита на стиховете за краските... " В първите години Братството са го назовавали Веригата, а много по-късно след Световната война, 1914 - 1918 г. - Бяло Братство. Много пъти сестра Еленка Иларионова от Велико Търново ми е разказвала, че Учителя е стъкмил „Заветът на цветните лъчи на светлината" в Арбанаси, където Братството имаше къща, т.е. след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 г. Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г.
към текста >>

Улицата и къщата се намират над новия театър в града.
Учителя възлага публикуването на „Заветът на цветните лъчи на светлината" на най-заслужилия за делото свой ученик - брат Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата тогава печатница - Придворната печатница. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му тя остана за ръководител. Беше ученичка на Учителя от 1906 г. и в дома им на улица „Зеленка" за него имаше специална стая. Улицата и къщата се намират над новия театър в града. Стр. 48 (94): „Пак през същата 1897 г. някакъв свещеник... успял да вземе по някакъв неизвестен за нас начин един ръкопис на Учителя и издал малка брошура, която озаглавил „Тайните на Духа" или „Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божи"..." Отпечатването на „Хио-Ели-Ме-ли-Месаил" не е станало от непознат свещеник през „същата 1897 г.", а много по-късно - през 1912 г., в печатница „Напредък" , Стара Загора. Това се вижда и от самата книжка, на чиято корица са посочени годината, печатницата и градът.
към текста >>

47. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1908 ГОДИНА

Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот?
Павел каза, че не приема да помага на ангелите, а на человеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте и господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен.
към текста >>

Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща.
Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. И това е Животът. Как трябва да живеете? - Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия живот. Например, имате една къща; придава ли тя нещо на вашия живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте и господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен. Собствената сфера е Христос, когато е пратен.
към текста >>

Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение?
Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре. Той извършва своята прекрасна служба. Той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивос-тта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло.
към текста >>

Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар.
Да ви не измъчва променчивос-тта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При гра-денето на къщата при основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре - керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли - на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време; ако пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини?
към текста >>

При гра-денето на къщата при основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре - керемидите.
Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При гра-денето на къщата при основата турят камъни, над камъните - печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре - керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли - на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време; ако пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? - Не може да бъде настроението ви еднакво. В пустинята ще усещате унилост, в зелените гори - радост, а в подножието на планинските върхове - повдигане на вашия дух.
към текста >>

48. КРАТКИ БЕЛЕЖКИ ЗА НАЧАЛОТО НА БРАТСКАТА ГРУПА ВЪВ ВАРНА

Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него.
С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месо-ядството завинаги. На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството. Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън. Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир. Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток. При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот. Вегетарианството ми, обаче, по-тече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите. Д-р Иван Жеков, 1944 г. През това време братската група във Варна възприе екскурзиите като свое подвизаване.
към текста >>

Принудихме се да наемем стая за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77.
Манол Иванов** е имал възможността да присъства на сказка по френология, изнесена от Учителя по времето, когато обикалял България с цел да изучи характерните черти на българина. В началото на 1918 г. Учителя беше освободен и замина за Търново, а оттам - за София. Същата година приключи и войната. Братската група наново се съвзе. Принудихме се да наемем стая за молитвените си събрания в къщата на сестра София Георгиева, на улица „Братя Миладинови" 77. Събранията ставаха всяка неделя от 10 ч. Ня-махме още беседи от Учителя, а се четеше Евангелието и се тълкуваше от четящия. Безспорно предимство имаше извисеният наш брат Илия Стойчев, директор на банка във Варна. Беше доста посветен в окултните науки, особено по хиромантия, астрология, графология и френология. По това време във Варна често идваше и Петко Епитропов, който вдъхновено ни разказваше за Христа и за Учителя.
към текста >>

49. ВАРНЕНСКИТЕ ГОДИНИ НА МИХАИЛ ИВАНОВ

Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул.
В кварталната църква „Св. Арх. Михаил" по това време служи свещеник Константин Дъновски. През лятото на 1908 г. в семейството се ражда момче, но на 3 октомври бащата на Михаил умира. На смъртното си легло той посъветвал Доля да се омъжи за един негов приятел. Скоро вдовицата продава акциите на съпруга си от фирмата за търговия с въглища и със спечелените пари купува малка къща на ул. „Дунав" - „необикновената улица, най-стръмната в града", както по-късно я описва Михаил Иванов. На нея е живял и Учителя Беинса Дуно непосредствено след завръщането си от САЩ през 1895 г. От втория брак на майка си Михаил има приведен брат и две малки сестри. Във Варна Михаил Иванов продължава началното си образование в училище „Княз Борис". Учителите го намирали странен, пишели му средни оценки, дори бил „мързеливецът на класа", както се изразява самият той.
към текста >>

50. ВЪВ ВАРНА ПРЕЗ 1926 ГОДИНА Никола Гръблев*

А от четиримата братя, които бяха с Учителя на връщане от Ташла-тепе, научих, че стражарите се държали много грубо с Учителя, насъсквани, а може би и почерпени от поповете: когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителя помолил да влезе за момент да си вземе меката шапка, защото носеше една, плетена от лико, но стражарите не му позволили, дори един го блъснал с приклада на пушката си и го подкарали напред.
Извинявайте, свободен сте! " Тръгнахме заедно, но едва бяхме излезли от двора на Градоначалството и един стражар извика: — Да остане само Савов! По-късно научихме, че Савов е интерниран по етапен ред от Варна за София. А от четиримата братя, които бяха с Учителя на връщане от Ташла-тепе, научих, че стражарите се държали много грубо с Учителя, насъсквани, а може би и почерпени от поповете: когато минавали покрай къщата на д-р Жеков, Учителя помолил да влезе за момент да си вземе меката шапка, защото носеше една, плетена от лико, но стражарите не му позволили, дори един го блъснал с приклада на пушката си и го подкарали напред. За тази постъпка разказах на адютанта на началника на сектора, който беше и адютант на началника на гарнизона. Помолих го да издири кой е бил този стражар, който арестувал и блъснал Учителя, и да проследи дали до един-два месеца няма да му се случи нещо лошо - някакво нещастие или да заплати с живота си. Не се мина и месец и адютантът ми телефонира от Варна: — Глъблев, същият този стражар, който на Ташла-тепе арестувал Учителя и после го блъснал с приклада на пушката си, вчера бил пробо-ден с нож и починал веднага. Бил изпратен в с.
към текста >>

51. НОВ ХРАМ - Зафира Иванова*

В тази къща през пролетта се събираха хората от Братството, особено в навечерието на неделните дни.
Борът дълго просъществува, след като докторът се пресели в София. Наблизо до мястото, дето зеленееше борът, построиха автобусна спирка - спирка „Бор". Някога пътят, който водеше за Каменна могила, беше коларски. Сега е широко шосе с високи постройки от двете му страни. Пред тях растат диви кестени. В тази къща през пролетта се събираха хората от Братството, особено в навечерието на неделните дни. До 8 ч. вечерта всички прекарваха там. Всеки, облегнал глава на масата, чакаше развиделяването. Към 3 ч. след полунощ тръгваха мълчаливо Белите братя към върха, където растеше губер от мащерка и дето в зори пееха чучулиги.
към текста >>

Продадоха къщата.
„Петко Каравелов" за салон. Тя беше човек със замах, с широк жест служеше. Едната й дъщеря беше лекарка. Дойде от Бургас, след като загуби мъжа си. По-късно Калудови решиха да участват в строеж на жилищен блок. Продадоха къщата. Появи се усложнение с подарения салон. Новият хазяин призова сестра Мария на съд. За салона се изплати парична сума (разбира се, сестра Мария плати). Решиха с тази сума да построят нов салон в града. Учителя казал за Мария Клудова, че в миналото била голям търговец и с широка ръка пренасяла стоки по море с кораби.
към текста >>

52. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината.
*20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно. Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки). *21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София. Завършва военно училище в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд. Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). *22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града.
към текста >>

53. Годишна среща на Веригата - Варна, 1908г.

Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот?
Направете опит и ще видите, че не можете да съществувате, ако не помагате на другите. Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е, защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен – собствената сфера е Христос, когато е пратен.
към текста >>

Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща.
Павел каза, че не приема да помага на Ангелите, а на човеците. Аз повдигам този въпрос, за да знаете как трябва да живеете на Земята, защото затова именно сте дошли. „И това е Животът“ – как трябва да живеете? Христос отговаря, че нещата, които притежаваме, не съставляват нашия Живот. Например имате една къща – придава ли тя нещо на вашия Живот? Но ако изядете един самун хляб, едно кило хляб може да ви придаде много повече Живот, отколкото цяла една къща. Вие трябва да работите в материята, т.е. да я преобразувате, и трябва да сте й господари. Ако известни хора се поставят срещу вас, то е, защото сте в кръга на тяхната деятелност. А щом излезете от него и дойдете в собствената ваша сфера, това е вече Христос изпратен – собствената сфера е Христос, когато е пратен. Значи трябва да има Учител, който да ви учи.
към текста >>

Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение?
Грешките са за глухите и падането – за слепите. Вие, прочее, не сте нито глухи, нито слепи и да правите грешки и да падате, това вам не подобава. Да ви не безпокои прахът, който се повдига в пространството; не си напрягайте умовете да отгатнете защо се повдига нагоре – той извършва своята прекрасна служба, той е носител на дъждовните капки, слуга на небесните разпореждания. Ако във вашия живот има много прах, ако сте верни на обещанието, този прах ще бъде носител на великите Божии блага, които се пращат към вас. Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло.
към текста >>

Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар.
Да ви не измъчва променчивостта на човешката природа. Може ли къща, която се гради, да седи в едно и също положение? Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини?
към текста >>

При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите.
Може ли дърво, което расте, да има един и същи вид? Може ли храна, която влиза в стомаха, да излезе така чиста, както е влязла? Промяната, това е закон за развитието. Ако се мени къщата във вида и формата си, това не показва, че се мени и нейният господар. Промяната на вашите желания и мисли, това са материалите, от които се гради вашето тяло. При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен.
към текста >>

54. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1910г.

Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща или по търновски - в колибата на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 ч.
ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Велико Търново, 1910 г. 14 август, събота Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща или по търновски - в колибата на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 ч. заранта се събрахме всички, поканени да участваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: от София - Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Бъчварова108, Величко Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Търново - Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова 109, Анастас Бойнов, Парашкева Бойнова110, Драган Попов111 и Здравка Попова112; от Русе - Никола Ватев, Величка Ватева 113, Петър Тихчев; от Бургас - Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев, Тодор Стоименов и Пеню Киров; от Пловдив - Петко Епитропов; от Шумен - Васил Узунов. Гореизброените поред (според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата), един подир друг биваха извиквани и изпращани в заседателната стая, където всички насядахме около масата под следния долуозначен ред (Фиг. 8). На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад, с цветове розов, жълт и син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. (картинка)
към текста >>

А третата мисъл е да имаме един център - също, както когато правим къща, търсим да положим основа.
Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да отнесе нещо от нея, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите светски хора служат за нас. Па и в Писанието нали е казано: „Дъждът се изпраща на грешни и на праведни."117 Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център - също, както когато правим къща, търсим да положим основа. И първото нещо на човека е да има една основа, а то е Добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява. Та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху Добродетелта. Като дойдете до Любовта, ще се научите, че трябва да слугувате. И в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното нещо.
към текста >>

Едната живее в основата на къщата, а другата - на покрива.
Ако някой има желание, което не може да разреши, тогава да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у човека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя именно е Разумната душа, та затова носът е символ на Разумната душа. Устата пък е символ на Любовта, но е символ същевременно и на Животинската душа. И така Духовната душа, която диша, се храни от въздух. Едната живее в основата на къщата, а другата - на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е Животинската душа, а другата, Разумната душа, живее на горния етаж. Но и двете са едно - Разумността и Животинската душа вървят заедно. Тронът на душата е сърцето - там е, гдето тя живее. Сега ще ви дам някои упътвания за начина, по който ще влизате за молба в олтара днес подир обед, от 3 ч. насетне. Ще се молим, щото Бог да ни даде здраве, разумение на ума и на сърцето.
към текста >>

всички се събрахме и на групи си беседвахме в двора на лятната къща докъм 10 ч.
Изпяхме всички песните „Ангел вопияше" и „Свят, свят, свят Господ Саваот"120, като свършихме с молитвата „Отче наш" в 12 ч. на обед. В 3 ч. подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и прочее, което бдение продължи дори до 10 ч. вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 ч., бяха в града, но в 6 ч. всички се събрахме и на групи си беседвахме в двора на лятната къща докъм 10 ч. вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 ч. вечерта. Мисълта бе тази: Грехът е сила в Природата, която демагнетизира атомите. На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4 и 5 ч.
към текста >>

Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм.
Той повръща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо: всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме - тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Човек, ако върви из тоя път, ще слезе в Чистилището. Самообладанието е трудно - то е едно качество, което с години може да се добие.
към текста >>

55. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1911 г.

Представете си човек, който има постоянно работа с махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува вкъщи; ако този човек спре например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата?
Станете в дадения момент съдебен следовател, вижте що иска, какви ще са последствията, ако го удовлетворите. И като се убедите, че желанието не е износно за душата, в такъв случай повдигнете се нагоре, също както балоните отскачат във височините, щом изхвърлят от багажа си и олекнат. При такова изкушение хвърлете и вие от вашия багаж и олекнете. Питайте духа защо идва и какво именно мисли да върши. Въобще дръжте това правило, че ако искаме да следваме Господа, ние никога не трябва да пожелаваме неща, които спират нашия напредък. Представете си човек, който има постоянно работа с махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува вкъщи; ако този човек спре например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата? Същото нещо може да се каже и за вас, ако не изпълните навреме и постоянно своята длъжност. Ние имаме задължения към всичките духове и към нашите ближни. Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате как и защо - на това само Бог ще може да отговори, защото е вечен и безкраен. А ние нека изпълним, което можем - да премахваме из нас лошите мисли.
към текста >>

А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене - риба и прочее, от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря.
Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни, не се ограничавайте! Оставете Господ да действа според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. Господнята вечеря В 7 ч. вечерта се събрахме всички в заседателния салон по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене - риба и прочее, от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов П. Киров прочете от Матея 26:26-30, дядо П. Тихчев - от Марка 14:22-26, И. Зурков - от Лука 22:14-20; 198 Д. Голов - от Йоанна 6:53-58,199 М.
към текста >>

Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа. А при подаването на чашата с виното казваше: Това е чашата Господня, Духът Господен, който се дава за твоето спасение. Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. - закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 ч. през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява.
към текста >>

- закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи.
Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа. А при подаването на чашата с виното казваше: Това е чашата Господня, Духът Господен, който се дава за твоето спасение. Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове - сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. - закусихме, а като престана дъждът към 9-10 ч., всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 ч. през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено - да е облачно и да превалява. 15 август, понеделник, Св. Богородица
към текста >>

56. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1912 г.

Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни.
Христос е казал на своите ученици да не търсят слава от човеци, а от Бога. А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на Живота - как именно трябва да живеем. И затова ние трябва да приложим в Живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нами Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 ч. Забележка: на обед, към 1 ч., когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дворен покрив, заваля дъжд, изнаставахме всички, оттеглихме се на сушина под сайвантите на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни църковни песни. Подир обед в 6 ч. подкачихме събранието с „Добрата молитва" и с песните „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя". Г-н Дънов, след като покани всички ни да изкажем по един стих от Писанието и прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете"258, продължи: Искам да зная тази вечер кой е най-важният въпрос, който ви занимава. След като някои от присъстващите отговориха по нещо, г-н Дънов добави:
към текста >>

Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се облекчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения.
Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй ви се и не сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор - аз се ползвам от тази тор. И когато някои приятели ми изневерят, и това изневеряване пресметна за полза, и кажа: „Господи, прости им." Ето на, тая е Силата, в която аз се държа. Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е Добро в човека, то е Слънцето и Божествената Любов, която работи върху нашата душа. И докато действа Бог, всичко върви на Добро, докато, напротив, всичко отива в противоположен смисъл, когато Бог не действа. Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се облекчи и вие ще се радвате в делата си, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. Например виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си. А ние не живеем за себе си, а живеем за себе си плюс за света. Господ казва, че люби света толкова, щото даде Сина Своего единороднаго. А като знаем тази именно Любов, тогава ще се ползваме и като принесем тази Любов на тези гладни хора, ще се ползват и те, и други. И ние имаме у себе си образ и подобие Божие и затова, като е така, пророците и всичките постници винаги са виждали Бога.
към текста >>

Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи, и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания.
Не бива да завиждаш, защото ако завиждаш, показва, че твоето сърце е нечисто и неспокойно. И в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа. От чисто християнско гледище, богатството, славата, учението показват къде е Господ - дали е вътре, или вънка. Когато е вътре, вървят работите добре, а вънка ли е, повидимому не отиваме добре. Обаче, дали е Той вътре, или вънка, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи, и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволства от нас, защото това е просто забавление. Като приемем това така, ще растем от Сила в Сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това само ако струваме, ще бъде знак, че сме хора повдигнати. Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, в опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако например една опашка не можем да клатим за свят 267, то ако главата ни се повери, как ще я употребим?
към текста >>

По-отрано човек е имал много хубава къща-дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета.
Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението290 на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието291. Носът например показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н. Отпосле се образувала уста и прочее. Колкото повече човек е потъвал292 в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща-дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в Небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно - и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в Духовния свят показва, че човек ходи с пипане - това е правото определение - ни повече, ни по-малко. Като тъй, по- добре е да ходим с Вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи.
към текста >>

всички in corpore 299, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в 11,30 ч. всички in corpore 299, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов.
към текста >>

На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в 11,30 ч. всички in corpore 299, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 ч. вечерта, всички се разотидохме. 212 Серафим Шиваров – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден във Варна, живял във Враца и Варна, работил като чиновник. 213 От Балчик, Варненско – изразът липсва в протокола на Д. Голов. 214 Стефан Чалгаджиев – последовател на Учителя Беинса Дуно, роден в Одрин, живял в Пловдив, по професия телеграфист.
към текста >>

57. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1914 г

Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас, и всичките трябва да оправят сметките си.
Ние ще оставим св. Илия да свърши своята работа, а след него, като овършее той, ние ще отидем да сеем. Обаче докато св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят. Всякой един от вас е същество колективно - имате познати, приятели, роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас, и всичките трябва да оправят сметките си. Човек сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи. Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано - то е въпрос.
към текста >>

Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите.
Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смутят сърцето ни и ума ни, та затова и вие сега не сте всички еднакво спокойни. И вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината. Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най- добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последния случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още - например лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас. Може такава професия да дава приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги изменим325 и разбираме. Това е една малка диагноза, за да познавате в какъв път ходите. Сега - питането е: ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него?
към текста >>

В този последния случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте.
Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смутят сърцето ни и ума ни, та затова и вие сега не сте всички еднакво спокойни. И вследствие на това вас ви сполитат неща, които не сте желали, и то защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината. Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най- добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този последния случай аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още - например лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас. Може такава професия да дава приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги изменим325 и разбираме. Това е една малка диагноза, за да познавате в какъв път ходите. Сега - питането е: ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете Му и мийте другите с тая вода, та по този начин вие ще работите и за другите.
към текста >>

П. Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да изпъди и мен, защото съм отишъл на къщата и, при все че като неин зет съм отишъл.
И питах, и търсих, но го вече не видях. Той ми каза, като го питах, че името му е Деню, но кой е тоз Деню - отиде; аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си. Учителя продължи: Да, на Пеню баба му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек. И. Русев: Не е ли хубаво в такъв случай да се изнасилва волята на такава баба? П. Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да изпъди и мен, защото съм отишъл на къщата и, при все че като неин зет съм отишъл. Хич гювенден да и - казват турците. Учителя след това продължи: Кой е бил този човек? И. Русев: Служител Господен. С този пример се пояснява стиха кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода.
към текста >>

Аз не подразбирам поповете, които са вън и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него.
Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие, щете не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучва нещата. Казах ви днес например да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вън и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам да оставите съпругите ваши или да ги изловите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви - тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце. И затова е и поговорката: Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори. От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействаме на своето естество. Някои хора имат Вяра, но нямат Надежда и по този начин дяволът ги много измъчва.
към текста >>

58. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915 г.

Времето днес: сутринта в 5 ч, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла.
При все това през нощта между 3 и 4 август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче като че ли очакващи нещо да стане - умислени. Защо? И сами те не могат ни обясни. Пението и песните на събравшите се бяха голяма рядкост - веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 август, вторник Времето днес: сутринта в 5 ч, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на Константин-Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 ч. се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които Слънцето проникваше добре, и имахме приятен ден, но към 3-4 ч. започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно и заваля.
към текста >>

Бащата има дете - ще гледа да го облече; мъжът обича жена си - ще я облече в коприна и венец ще и купи, обуща ще и купи, всичко ще направи за красивата форма; трябва и красива къща - ще и направи.
Денем малцина влизат - само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влизат. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." Мислете върху стиха: „Главата на Твоето Слово 384 е Истината." Истината в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого - това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете - ще гледа да го облече; мъжът обича жена си - ще я облече в коприна и венец ще и купи, обуща ще и купи, всичко ще направи за красивата форма; трябва и красива къща - ще и направи. Това е закон, аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи - долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата.
към текста >>

И къща красива ще направите, т.е.
Искате да обичате някого - това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете - ще гледа да го облече; мъжът обича жена си - ще я облече в коприна и венец ще и купи, обуща ще и купи, всичко ще направи за красивата форма; трябва и красива къща - ще и направи. Това е закон, аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи - долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата. И тази стая е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума. Например този портрет там горе има красива форма, долната картина също - то е закон за симетрия, за хармония. Не искам да станете роби на формата, не, но на закона - трябва да имате малко, но красиви форми, които да ви въздействат. Само тогава ще имаме религия, която може да ни заведе при красиви хора.
към текста >>

- Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек.
А който гледа прямо, казват [че е] безочлив. Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. Г. Давидов: За греха? - Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости - колко учени са те, мен са учудили със своята философия. П. Ковачев: За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг? - Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума. П. Ковачев: Но най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе?
към текста >>

Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна?
Следователно искам вие да излезете из вашите изби и старите мехове да се пукнат (обаждат се: Амин). Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни; ако не искат, ще ги износим. Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все чорлави излизаме из тях. Какво можете да намерите в един стар от осем хиляди години, вмирисан мех? Микроби, извержения от буболечки, паяци и глисти. Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото, докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, за да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос какъв трябва да бъде нашият обход към хората.
към текста >>

Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит.
Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни; ако не искат, ще ги износим. Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все чорлави излизаме из тях. Какво можете да намерите в един стар от осем хиляди години, вмирисан мех? Микроби, извержения от буболечки, паяци и глисти. Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото, докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, за да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците.
към текста >>

Мрачно ви е - я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината.
Често се заражда въпрос какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъщерята е развита - майката и бащата и турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех - тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл: не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е - я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв.
към текста >>

Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж.
Ние сме турили известни правила (толкоз, колкото са космите на моята глава) за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците. Дъщерята е развита - майката и бащата и турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех - тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл: не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е - я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе Светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а на горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв. Следователно Светлината е за нас необходима.
към текста >>

С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем - нашият мозък ни дава указание как практически да намерим път.
И трябва да благодарите Богу, че са се пукнали. И колкото повече пукнатини има, толкоз за вас е добре. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които не са се пукнали и трябва да се радваме, че са се пукнали. Виждате глистите - нямат очи, уши, уста като нас; едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем - нашият мозък ни дава указание как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш"; ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината - ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към Добро и ще вземете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота - Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим.
към текста >>

Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове; оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си.
Някой казва: „Не ме люби"; ами как ще те люби, когато не знае да люби. Да любим, то значи нашите ръце да бъдат толкова деликатни, да имаме толкова знания и Мъдрост, че като пипаме човешката душа, да не развалим едните благородни израстъци, едните удове, членове, с които си служи. Ако някой иска да ви помилва леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце - това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове; оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила - тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството - за любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод. Онзи, който люби, съдейства на растенето. Уважавам тия майки и бащи, които работят за възрастяването.
към текста >>

И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с теб, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар." Да, трябва да се обърнем на вар, т.е.
И тогава ще дойде един добър микроб да се засели в теб, и понеже обича Виделината, той ще те изведе към нея и ще родиш добър плод. Не си туряй илюзията, че някой може да те научи на това. Христос спасява, но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата"; но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с теб, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар." Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите бяла вар подразбираме да дадем отражение на Божественото - бялата краска дава най-силното отражение. Сега - вие страдате в Живота - как можете да приложите закона? Два метода са, които действат. Имате известни спънки, недоразумения; кажете си най-първо: „Аз съм долу, в избата", и да се роди във вас желание да излезете на Виделина.
към текста >>

Онзи, който иска да се отърве, ще трябва да каже: „Мен ми трябва вар; понеже строя голяма къща, трябват и такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с Любов, с Мъдрост, Истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се жертва за вас, а че тоя, който ви бие два-три пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж.
И сега, главната мисъл, която искам да остане във вас в практическо отношение, е да имате стремеж да излезете към Виделината. Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината - Той е, който ще ви изведе към Виделината. Някой казва: „Аз не искам да правя добро" - ако не искаш да правиш Добро, винаги ще бъдеш долу в избата, в стария мех. В който ден влезеш в него, ще се зароди борба. Онзи, който иска да се отърве, ще трябва да каже: „Мен ми трябва вар; понеже строя голяма къща, трябват и такива камъни за печене." Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с Любов, с Мъдрост, Истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се жертва за вас, а че тоя, който ви бие два-три пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена" - тя не ти е жена, тя ти е слугиня. Твоята жена е благородна, от царско произхождение - нейната душа е пълна с Любов, готова да се жертва за теб. Тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини! Нека мъжете и жените раждат деца.
към текста >>

Ще събори старата къща и ще съгради нова.
Това е лъжливо схващане на Живота. Само в истинската Любов, във Виделината ще има разбиране между мъжа и жената. Жените трябва да знаят да казват: „Като моя мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си - то е правилното схващане. Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете." И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат какво ще стане. Ще събори старата къща и ще съгради нова. - „А, ама това е трудна работа, иска много жертви." Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити - за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война.
към текста >>

Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си.
За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати! Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на Земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир."386 Зло няма да има, защото няма да има изби. Тъмнотата живее само в избите - четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби; има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец - така пишат материалистите. Обаче дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят. Пробий прозорците!
към текста >>

Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него - и практично, и целесъобразно.
- „Има духове, ама лоши са, пазете се" - лошите духове са долу, където живеем; вън, във Виделината, са добри. - „Ама вярвате ли в духове, вие сте лош" - а вие не вярвате, които живеете между тия микроби. Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата Свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца - в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него - и практично, и целесъобразно. Така цялата Земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия именно лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби - това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде. Турил си изкуствените си зъби - тях Господ ли ти ги създаде?
към текста >>

Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която като тури малко вода, ще замаже къщата.
Сега Христос не може да бъде разпнат - знаете ли защо? В двадесет и четири часа два отлива не може да станат - може да стане един отлив и след туй ще настъпи прилив. Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък в нещата и в умовете, и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в Духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура. Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики - не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (обаждат се всички: Амин). Ще го видите - дали в този свят, или в онзи (смях).
към текста >>

Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите?
Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят. И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две същества. - Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня да се измие и вчеше, че тогава го турвате вкъщи. Така и един мъж: когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеше и като купи рокля на момата, ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа, мисли се за много умна да направи това. Никога. Н.: „Нацапана кукла отгоре, панукла отдолу", дето се казва, по какво може да е позната? - По миризмата.
към текста >>

59. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината.
20 Пасхални съсъди – става дума за набор от мистерийни атрибути, изработени по поръчка на Учителя Беинса Дуно. Състоят се от тринадесет сребърни чаши (една голяма с образа на Христос и дванадесет по-малки). 21 Константин (Костадин) Иларионов Пецов (1868-1929) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно, дългогодишен ръководител на Великотърновското братство. Роден в Габрово, завършва земния си път в София. Завършва военно училище в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд. Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г.
към текста >>

60. Писма до Мария Казакова - 1904

Вие не трябва да излизате от къщата.
Люб. сестро М.Казакова, Писмото Ви получих. Съобщете на брат Пеню, че К.П.Стамов няма нужда да ходи в София. Той трябва да потърпи още. Аз зная как стои тази работа. Вие не трябва да излизате от къщата. Четете Добрата молитва в Призванието всяка сутрин и вечер и всичко ще се изправи. Трябва да опитате нейното влияние. Брат Тодоровият въпрос, той е решен отгоре. Ако остане сега да се решава, той никога няма да се реши. Бъдете спокойни, Господ отдавна е решил това, което е добро.
към текста >>

61. Спомени на Елена Иларионова -1905

На вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си.
Домакинята го приела с радост. На огнището на една верига висяло котле с няколко зърна боб. Тя им предложила вечеря от това ядене и хляб, толкова чер и клисав, като че ли от кал замесен. Учителя после ми донесе парченце от тоя хляб и ми каза: „Вземах тоя хляб да ти покажа какви страдания има по хората, каква беднотия. Там мястото е непроизводително. На вас големи блага е дал Бог.” Пренощували в тая къща и на сутринта, при хубав слънчев ден, продължили пътя си. Стигнали до една дълбока река. Спрели се, защото с нищо не можело да се премине, а наоколо никой нямало. Костадин започнал да се безпокои — какво ще правят на това пусто място. Да се върнат назад е невъзможно, преминали вече опасни пътища. Учителя му казал: „Не се обезсърчавай.
към текста >>

62. Писма до Мария Казакова - 1906

Ако е въпрос за къща, всякъде може да я намерите.
Слушайте Ме, Аз ще Ви изведа на видело. Бъдете готови да прощавате обидите, които Ви правят окръжающите, те го правят това от незнание, не го правят те на други. Най-после, съсредоточете се в себе си, вглъбете се в своя душевен мир. Това са человеци, помежду които живеете. Научете се да ги любите. Ако е въпрос за къща, всякъде може да я намерите. Къщите се освещават от хората, а не хората от къщите. Ако Ви гонят от едно място, идете на друго, що от това. Не се дръж в буквата, но в Духа. За в бъдеще моли се за всички, това е Волята на Отца. Мир, Любов, Благост, Търпение, Вяра.
към текста >>

63. ОРГАНИЗАЦИЯТА

там има една къща и земя, а в 1919 г.
Присъстващите учители се свикваха в специална учителска група, в която обменяха мисли върху новото училище. Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър. Понякога съборяните правеха обща разходка до Арбанаси, за да посетят братските места. В 1912 г. там има една къща и земя, а в 1919 г. купуват още една къща и 3 дка за Братството. В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми. През първите събори се изпълняваха особен вид гимнастически упражнения, а сегашните шест гимнастически упражнения, без музикалното, се дадоха на събора през 1922 г. и оттогава се въведоха в цялото Братство.“ Ето какво още си спомня за събора през 1925 г.
към текста >>

купуват още една къща и 3 дка за Братството.
Всички с възторг говореха за великите нови идеи, които трябва да се приложат в училището, за да се изявят красивите заложби на детската душа. Беше станало традиция Учителя да държи беседа за търновските граждани в читалище „Надежда“ или в Модерния театър. Понякога съборяните правеха обща разходка до Арбанаси, за да посетят братските места. В 1912 г. там има една къща и земя, а в 1919 г. купуват още една къща и 3 дка за Братството. В свободното време се групираха и научно-философски групи, в които се обменяха мисли за отношението между идеите на Бялото Братство и нашите проблеми. През първите събори се изпълняваха особен вид гимнастически упражнения, а сегашните шест гимнастически упражнения, без музикалното, се дадоха на събора през 1922 г. и оттогава се въведоха в цялото Братство.“ Ето какво още си спомня за събора през 1925 г. Георги Събев:
към текста >>

64. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната среща.
14 АВГУСТ, СЪБОТА Срещата на членовете на Веригата тази година стана в Търново, в лятната къща, или по търновски ― в колибата, на търновеца г-н Анастас Бойнов, гдето в 7 часа заранта се събрахме всички, поканени да учствуваме в тазгодишната среща. Явиха се поканените: От София ― Тодор Бъчваров, Дим. Голов, Петко Гумнеров, Гина Гумнерова, Пенка Т. Бъчварова, Величко Гръблашев, Михалаки Георгиев, :в. Тачев и Спас Димитров;
към текста >>

А третата мисъл е да имаме един център, също както когато правим къща, търсим да положим една основа.
Може ли един планински връх да влияе върху долината? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да се поотнесе нещо, но това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите, светските хора служат за нас. Па и в Писанието не е ли казано, че дъжд се изпраща на грешните и праведните? Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. А третата мисъл е да имаме един център, също както когато правим къща, търсим да положим една основа. И първото нещо на человека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страдания Господ сгъстява, та в тази форма Той започва да гради ново тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта. Като дойдете до любовта, ще се научите, че трябва да слугувате и в слугуването Божествената Любов ще се прояви. Господарството е най-отегчителното. Чрез законите на любовта ние можем да преобърнем в най-добри най-лошите хора. И който знае най-добре да слугува, той е най-близо до любовта.
към текста >>

И така, духовната душа, която диша, се храни от въздух; едната живее в основата на къщата, а другата — на покрива.
Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ ви не отвори нова. Ако някой има някое желание, което не може да разреши, тогава такъв да се отнесе до Веригата в годишната среща и ще го разрешат. Първата душа е влязла у человека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя, именно, е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа. Устата пък е символ на любовта, но е символ същевременно и на животинската душа. И така, духовната душа, която диша, се храни от въздух; едната живее в основата на къщата, а другата — на покрива. Едната живее на долния етаж и тя е животинската душа, а другата, разумната душа, живее в горния етаж. Но и двете са едно — разумността и животинската душа вървят заедно. Тронът на душата е сърцето — там е, гдето тя живее. Сега ще ви дам някои упътвания за начина, по който ще влизате за молба в олтара днес подир обед, от 3 часа насетне. Ще се молим, щото Бог да ни даде здраве, разумение на ума и на сърцето, но най-същественото е да искаме здраве, за да можем да работим за Господа и да изпълняваме длъжността си.
към текста >>

Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си.
Останалите две ленти, с портокаления и зеления цвят, представляват човешката душа — портокаленият цвят представлява физическото тяло, а зеленият — сегашното развитие на човека. И след всичко добави: — Сега е благото, което Господ ни дава и трябва да го използувате, защото то се дава веднъж в годината. Изпяхме всички песните: „Ангел вопияшей“ и „Свят, свят, свят, Господ Саваот“, като свършихме с молитвата „Отче наш“ в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне се започна бдението, за което се оповести тази заран и през което ще се молим за здраве и пр., което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа, бяха в града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи-на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта, когато всички изредиха бдението си и когато, след като вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава внимание следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл се изказа към 7 часа вечерта. Мисълта бе тая: — Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите. На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4-5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, неделя, ще посветим в пост.
към текста >>

65. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 Г., ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм.
Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се повърнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо. Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разбита къща, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но някога се подкачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питате само защо е така. Человек, ако върви из тоя път, ще слезе в чистилището.
към текста >>

66. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ако този човек спре, например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата?
И като се убедите, че желанието не е износно за душата, в такъв случай подигнете се нагоре, също както балоните отскачат във височините, щом изхвърлят от багажа си и олекнат. При такова изкушение хвърлете и вие от вашия багаж и олекнете. Питайте духа защо идва и какво именно мисли да върши. Въобще, държете това правило, че ако искаме да следваме Господа, ние никога не трябва да пожелаваме неща, които спират нашия напредък. Представете си човек, който има постоянно работа с махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува в къщи. Ако този човек спре, например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата? Същото нещо може да се каже и за вас, ако не изпълните на време и постоянно своята длъжност. Ние имаме задължения към всичките духове и към нашите ближни. Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате „как“ и „защо“. На това само Бог ще може да отговори, защото е вечен и безкраен; а ние нека изпълним което можем — да премахваме из нас лошите мисли.
към текста >>

67. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря.
Прочее, пак ще кажа: бъдете свободни! Не се ограничавайте! Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и вашето сърце. ГОСПОДНЯТА ВЕЧЕРЯ В 7 часа вечерта се събрахме всички в заседателния салон, по местата си около масите, на които бе сложено виното, хлябът и плодовете. А в другата къща-колиба бе сервирано обикновеното ядене — риба и пр., от което вечеряхме след отслужването на Господнята вечеря. По насока от г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26, 26-30; дядо Петър Тихчев — от Марка 14, 22-26; Ил. Зурков — Лука 22,14-20; Д. Голов — Йоан 6,53-58; Матей Попов — Йоан 13,1-29; Тодор Стоименов — I Коринт. 11, 23-32; Римляном 5,15 се прочете най-после пак от Пеню Киров. След прочитането на горните места от Господнята книга г-н Дънов направи следните бележки:
към текста >>

Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др.
Искам да приемете у вас това, което Господ ще ви даде. Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към текста >>

— закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи.
Само когато се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да действува, за да ви се открие според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всекиму се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е Живият хляб на Живота, който е слязъл от небето за спасението на твоята душа.“ А при подаването на чашата с виното казваше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, Който се дава за твоето спасение.“ Някои от братята и сестрите твърдят, че всекиму отделни думи се казвали. Понеже навън валеше и не бе възможно да отидем в другата къща, колиба наречена от търновци, гдето бе сложена маса за ядене, то от находящите се в заседателния салон при отслужването на Господнята вечеря плодове — сухо и тазгодишно грозде, чупени бадеми и лешници, смокини, круши и др. — закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, всички се отправихме в другата къща на вечеря, при все че като нощно време, па и кално, доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Тъкмо що започнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта на групи се разотидохме, кой пеша, кой с кола. А времето следваше да бъде начумерено — да е облачно и да превалява.
към текста >>

68. ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“

братска къща в с. Арбанаси.
ЗА „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“ На 6 юни 1912 г. Учителя изпраща телеграма до сем. Иларионови със следното съдържание: „Моят поздрав. Аз ще тръгна скоро от София.“ Иларионови Го посрещат и настаняват в закупената през 1911 г. братска къща в с. Арбанаси. В нея Той прекарва два месеца сам и там съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“. Това са стихове от Библията, групирани според трептенията си, с които предизвикват различните цветове. „Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и нея ние ще ползуваме.“ Учителя прочита тези стихове на годишната среща на Веригата и дава пояснения за употребата им. Учителя възлага отпечатването на книгата на брат Димитър Голов. Наскоро след това, през есента, книгата е отпечатана в Придворната печатница в София, най-добрата по онова време.
към текста >>

Братската къща в село Арбанаси, в която Учителя живее два месеца, докато пише книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“
„Написаните стихове от Библията са лъчите на Светлината и нея ние ще ползуваме.“ Учителя прочита тези стихове на годишната среща на Веригата и дава пояснения за употребата им. Учителя възлага отпечатването на книгата на брат Димитър Голов. Наскоро след това, през есента, книгата е отпечатана в Придворната печатница в София, най-добрата по онова време. Оформена е луксозно, с кожена подвързия. Учителя я раздава с автограф, лично и поименно на всички, които са присъствали на събора. Братската къща в село Арбанаси, в която Учителя живее два месеца, докато пише книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“
към текста >>

69. СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

С пристигането си Учителя се настани в братската къща на с.
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА През лятото на 1912 г. Учителя пристига в Търново, за да свърши една важна Божествена работа, възложена Му от Небето. Елена Иларионова разказва: С пристигането си Учителя се настани в братската къща на с. Арбанаси, където започна да пише материала за книгата „Завета на светлите лъчи“*. Брат ми Христо беше получил мобилизационно за войник и започна да се приготовлява. Учителя му каза: „Не се безпокой, сега няма да отидеш на фронта. Ще участаваш във войната през 1913 г. Българите ще получат Енос-Мидия до Солун, но ако вървят по своя ум, ще минат през големи изпитания.
към текста >>

70. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания.
Не бива да завиждаш, защото ако завиждаш, показва, че твоето сърце е нечисто и неспокойно. И в това събрание не се викате по човешки, а се викате от Господа. От чисто християнско гледище, богатството, славата, учението показват къде е Господ, дали е вътре или вънка. Когато е вътре, вървят работите добре, а вънка ли е, повидимому не отиваме добре. Обаче, дали е Той вътре или вънка, трябва да сме благодарни. Ако някой от вас страда, да знае, че Господ работи и трябва да има търпение, защото къщата един ден ще се построи и добре мебелира, а ние ще видим, че нашите разсъждения са били само умувания. Това, което правим сега тук, в това събрание, Господ се доволствува от нас, защото това е просто забавление. Като приемем това така, ще растем от сила в сила. Ние трябва да се почитаме и уважаваме, защото това само ако струваме, ще бъде знак, че сме хора подигнати. Не бива всички да бъдем в главата или пък, ако щете, опашката, защото там, гдето именно сте поставени, е най-доброто и най-порядъчното. Ако, например, една опашка не можем за света да клатим, то ако главата ни се повери, как ще я употребим?
към текста >>

71. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета.
Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината. Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи.
към текста >>

72. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 г. ВЕЛИКО ТЪРНОВО

А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място.
Ако не наскърбяваме Господа, ние винаги ще бъдем радостни и весели. Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти.
към текста >>

На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща.
Нека изпращаме добри мисли на всичките братя и сестри и да се възцари между вас законът Господен. Господ ще бъде с вас. Това е Неговото пожелание и аз ви изпращам с моите благопожелания и благословения. Излязохме си от салона, изпратени от г-н Дънов с полагане ръка върху всекиго. А в единадесет и половина часа всички in corpore, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим месността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме. КРАЙ НА ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 ГОДИНА Борис Николов по спомени на група възрастни приятели, е записал следното: След събора, когато всички си тръгват и си вземат сбогом с Учителя, Той ги изпраща, като им казва: „Сега, като си отидете вкъщи, първата ви работа е да си купите дърва и брашно за през зимата.“ Това го повтаря три пъти. Всички са учудени, защото е месец август, а за това се мисли през есента.
към текста >>

73. 1913 ГОДИНА

Вие, обаче, освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде, но какви ще ви намери, какво ще ви каже, ако ви намери предали се на сластолюбие, че имате по някоя къща, че сте научили децата си как по-изкусно да се въртят по баловете и прочие.
Бог за да я накара да се опомни и избави, допусна тази криза. Няма защо да недоумявате и негодувате. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги иззема известни привидни блага - изпраща свините да се издавят в морето. Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли плачат. Вие, обаче, освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде, но какви ще ви намери, какво ще ви каже, ако ви намери предали се на сластолюбие, че имате по някоя къща, че сте научили децата си как по-изкусно да се въртят по баловете и прочие. Какво печели човек, ако има всичко това, а изгуби душата си? Пазете душите си. Не си правете илюзии, защото сте в единадесетия час. Вам сега предстои да скъсате и изхвърлите всичко светско и да приготвите кандилата си, щото иде господарят ви; да не ви завари, че в тях нямате масло. Любовта е основа на всичко, защото тя е добродетел сляпа към погрешките на хората и от нищо не се обхожда.
към текста >>

74. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ

Арбанаси братска къща и дворно място.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ През тази година Учителя е чест гост в Търново. Посреща Новата година сред приятелите в града, а на 1 и 7 януари се провеждат две събрания в дома на Анастас Бойнов. След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.
към текста >>

Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща.
След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с. Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него.
към текста >>

В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи.
Арбанаси братска къща и дворно място. На 17 ноември Учителя изнася слово „Думите на Господа“. Касиер на цялото Братство е Константин Иларионов. Тази година семейство Иларионови си построяват на улица „Зеленка“ двуетажна къща. През месец юни Учителя лично им боядисва със златен бронз стълбището. В къщата си те отделят две стаи за Божието дело: в югозападната, голямата, са правили събрания всеки петък и неделя, а югоизточната е определена като стая на Учителя - там Той е преспивал и държал своите вещи. Годишната среща тази година продължава от 10 до 15 август. Участниците са тридесет и двама. Най-важното събитие е раздаването на Пентаграма и някои обяснения, дадени по него. Целта е да го проучат, „защото у вас искаме да направим огнище, олтар за Господа“ и техните мисли и желания да засегнат всички приятели. На всек участник в срещата Учителя раздава по едно печатно копие от картината с Пентаграма с размер половин на един метър.
към текста >>

75. 1914_3 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас; и всичките трябва да оправят сметките си.
Сегашните времена са най-добрите, главно защото досега сте били роби, а отсега сте вече свободни; и тази свобода ще носим и разносим на всички други. Ние ще оставим Свети Илия да свърши своята работа, а след него, като овършее той, ние ще отидем да сеем. Обаче, докато Св. Илия борави, ние ще чакаме известно време, през което други има да работят. Всякой един от вас е същество колективно: имате познати, приятели, роднини. Вие, които сте собственик на къщата, имате и други, които живеят около вас; и всичките трябва да оправят сметките си. Човек сам себе си като мрази, мрази и другите хора и всяко сражение е резултат от това смразяване. А пък ние трябва да повдигнем вибрациите на света, защото, ако не сторим това, ние ще страдаме. Така е свързал Господ всинца ни с другите хора. Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи. Постоянно се оплакват българите, че всичко им било вземано.
към текста >>

Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите.
Казва се, че когато Господ иска да забрави греховете на човеците, туря ги зад гърба Си. Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смутят сърцето ни и ума ни, та затова и вие сега не сте всички еднакво спокойни. И вследствие на това, вас ви сполитат неща, които не сте желали и то, защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината. Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този, последния случай, аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още: например, лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас. Може такава професия да дава приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги изменим и разбираме. Това е една малка диагноза, за да познавате, в какъв път ходите. Сега, питането е: ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него?
към текста >>

В този, последния случай, аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте.
Много често ние неволно се намираме в големи противоречия, които не могат да не смутят сърцето ни и ума ни, та затова и вие сега не сте всички еднакво спокойни. И вследствие на това, вас ви сполитат неща, които не сте желали и то, защото не сте били в един Божествен път. А когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли ви радва, защото сте в пътя на Виделината. Отклоните ли се, дохождат различни смущения, които са най-добрият признак, че не сте в Божествения път, защото настъпва атмосфера, която ви души и задушава, също като че ли сте в една пещера с въглеродни вещества. Но щом усетите, че ви душат тия вещества, вие започвате да се връщате, също както когато сте в една къща, в която не можете да се молите. В този, последния случай, аз ви съветвам: продайте тази къща и бягайте. Още: например, лекар сте, но не можете да се молите; казвам ви: напуснете тази професия, защото тя е една душна пещера за вас, бягайте от нея, колкото и облаги да дава тя за вас. Може такава професия да дава приятни неща, обаче тия неща ние трябва да ги изменим и разбираме. Това е една малка диагноза, за да познавате, в какъв път ходите. Сега, питането е: ако Исус Христос ви е изцелил, трябва ли да паднете пред Него? Не, а умийте нозете My и мийте другите с тая вода, та по този начин вие ще работите и за другите.
към текста >>

Пеню Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да иэпъди и мен, защото съм отишъл на къщата й, при все, че като неин зет съм отишъл.
И питах, и търсих, но гo вече не видях. Той ми каза като го питах, че името му е Деню, но кой е тоз Деню – отиде; аз не можах да сторя за него онова, което бях турил в ума си. Учителя продължи: – Да, на Пеню баба му е била крива, за да не може да услужи на тоз човек. Иван Русев: Не е ли хубаво, в такъв случай, да се иэнасилва волята на такава баба? Пеню Киров: Не може да се изнасилва, защото тя има право да иэпъди и мен, защото съм отишъл на къщата й, при все, че като неин зет съм отишъл. – Хич гювенден да й – казват турците.4 Учителя след това продължи: – Кой е бил този човек? Иван Русев: Служител Господен. – С този пример се пояснява стихът – кои са малките и на кои именно трябва да се дава студена вода.
към текста >>

76. 1914_4 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА-2

Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него.
Така вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не ножете да ходите. Но може да кажете: „Нека седи трънът." Да, обаче ще гнояса и вие щете-нещете – ще трябва да го извадите. Такива тръни може да имате и вие във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и прочее, но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това исках да ви кажа – да се освободите от вашия поп – попът вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са вътре и служат в църквите, а подразбирам вашия поп, който седи над гръбначния стълб, и който, когато кади, е толкова лош, щото може да запали и къщата около него. И когато ви казвам – да се освободите от вашите жени, ни най-малко искам да разбирам – да оставите съпругите ваши или да ги изполовите за гушите. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейни ръце и затова е и поговорката: „Дом без жена и мъж без пари огън да ги гори! " От чисто френологическо гледище, ние трябва да въэдействаме на своето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по този начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който, като кацнала една муха, питали го – усеща ли я, а той спокойно отговорил: „Не съм я усетил кога е дошла." Понякога се оплакваме от дявола, но той на нас не ни е крив.
към текста >>

77. 1915_6 ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА

Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла.
При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец. Онова, което обръщаше вниманието на по-старите тази година, бе туй, че почти всички, които бяха на събора, изглеждаха сериозни: инак веселички, доста свежи и бодрички духом, обаче, като че ли очакващи нещо да стане – умислени. Защо? И сами те не могат ни обяснят. Пението и песните на събралите се бяха голяма рядкост – веднъж или два пъти се чу глас на събора вън от преподавателната стая; а повечето на купчинки разменяха мисли върху тежестта на политическата атмосфера в България и около нея, осланяйки се всинца, че Господ ще изкара на добре работите. 4 АВГУСТ, ВТОРНИК Времето днес: сутринта в 5 часа, преди изгрев слънце, гледано Търново от височината на К.Иларионовата къща, доловете на града са изпълнени с мъгла. Като че ли предвещава дъжд. Слънцето изгрява в облак, та и цялото небе е облачно, но постепенно се разведряваше, докато в 9 часа се хубаво уясни. Оттогава до обяд имаше бели облаци, през които слънцето проникваше добре и имахме приятен ден, но към 3-4 часа започна да се заоблачава, западът се покри с черни облаци, измешани с червени такива, задуха силно, а заваля. Дъждът, обаче, над нас в Търново се изрази само в приятна росица, а бурята с дъжда обзе изток, север и югоизток. Щом преваля, небето откъм югозапад се разчисти и изясни до степен такава, щото в 9 часа вечерта се започна много ясна, тиха и приятна лунна нощ.
към текста >>

Трябва й красива къща; ще й направи.
Истината за в бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого; това ще рече, че искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече в коприна и венец ще й купи, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. Трябва й красива къща; ще й направи. Това е закон. Аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи – долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е.
към текста >>

И къща красива ще направите, т.е.
Трябва й красива къща; ще й направи. Това е закон. Аз ви проповядвам истинска наука. А скъсаните дрехи – долу тия стари мехове, всичко трябва да бъде ново! Дрехите трябва да имат красива форма, да прилягат, да ви правят ефект, да ги обичате. И къща красива ще направите, т.е. да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да повдига ума и душата. И тази стая е много семпло мебелирана, но като влезете вътре, чувствате известно разположение, прави известен ефект, който действа на ума. Запример, този портрет там горе има красива форма; долната картина – също. То е закон за симетрия, за хармония. Не искам да станете роби на формата, не, но на закона – трябва да имате малко, но красиви форми, които да ви въздействат.
към текста >>

(Учителя): Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек.
А който гледа прямо, казват „безочлив"! Аз предпочитам безочливия. Който гледа към земята и под око, ще ти открадне жената. Но не трябва да бъдем и нахални в погледа си. (Г.Давидов): За греха... (Учителя): Който измита къщата по-напред, той е направил кръга, а който я измита после, той ще измете човек. После, поливането вода някога, то е пак кръг. Да не мислите, че тези неща са прости – колко учени са те! Мене са учудили със своята философия. (П.Ковачев): За кръга, който дадохте, най-напред ще се направи ли кръгът и после ще се влезе в него, или ще се застане на центъра и ще се направи кръг? (Учителя): Като се прави във физическото поле, едновременно се прави и в ума.
към текста >>

Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна?
(Обаждат се: "Амин".) Ако старите мехове искат да останат в избите, нека останат, но нас да оставят свободни. Ако не искат, ще ги износим. Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все чорлави излизаме из тях. Какво можете да намерите в един стар, от осем хиляди години, вмирисан мех? Микроби, извержения от буболечки, паяци и глисти. Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос – какъв трябва да бъде нашият обход към хората.
към текста >>

Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит.
Ако не искат, ще ги износим. Осем хиляди години сме живели в тия стари мехове и все чорлави излизаме из тях. Какво можете да намерите в един стар, от осем хиляди години, вмирисан мех? Микроби, извержения от буболечки, паяци и глисти. Кой от вас би замазал къщата си с човешки лайна? Изваждаме стари камъни и ги турваме в пещта и огънят ги превръща на бяла вар; и като замажем къщата, дава приятен ефект, здравословен, лековит. Старите мехове Господ е рекъл да ги тури в пещта да изгорят, защото докато не изгорят, вар не стават. Като стане вар, в нея ще се налее вода и ще се образува нова реакция и старите мехове ще се подновят. Ние препоръчваме подновяването на старите мехове чрез процеса на печенето и тогава да замажете къщите, да станат чисти и бели. Често се заражда въпрос – какъв трябва да бъде нашият обход към хората. Ние сме турили известни правила – толкоз, колкото са космите на моята глава – за отношенията към бащата и майката, учителите и проповедниците.
към текста >>

Я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе светлината.
Дъщерята е развита, майката и бащата й турят правила за кого ще се омъжи, тъй го разбират; омъжват момата за някой стар мех, тя става нещастна. Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв.
към текста >>

Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а в горния етаж.
Оставете момата да си намери и избере нов мех, защото старите хора избират стар мех. Схващайте това в преносен смисъл. Не можете да живеете в стари нехигиенични къщи и да искате да бъдете здрави. Мрачно ви е. Я съборете тази къща, направете нова, турете добри прозорци и ще влезе светлината. Всичките си пари похарчете, но направете нова къща с големи прозорци и живейте не в избата, а в горния етаж. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената светлина. Вие може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога една клетка, която може да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв. Следователно, Светлината е за нас необходима.
към текста >>

С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път.
И колкото повече пукнатини има, толкоз за вас е добре. Ами ако не бяха се пукнали вашите очи, уши, уста, нос, какво щеше да бъде с вас? Това са стари мехове, които не са се пукнали и трябва да се радваме, че са се пукнали. Виждате глистите –нямат очи, уши, уста като нас. Едно време и хората са били така слепи и сме почнали да се пукаме. С нашите очи ние виждаме къде е тази нова къща, в която трябва да влезем; нашият мозък ни дава указание, как практически да намерим път. Някои хора са опечени, но някои още трябва да се пекат в огъня. Някои казват: „Не бутай огъня, да не пострадаш." Ако не пострадаш, ще бъдеш винаги в пъкъла долу. Те мразят Виделината, ще бъдат слуги. В деня, когато отидете към Виделината, всичко ще се обърне към добро и ще земете да растете във вашите души, ще разберете смисъла на Живота, Божествената Любов. Да бъдем религиозни, значи да знаем да любим.
към текста >>

Оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си.
Ако някой иска да ви помилува леко, вие ще ли да дадете? Какво бихме казали, ако човек поиска да бръкне със своите ръце във вашето сърце? Това Любов ли е? Така бръкват котките, тигрите, мечките и изваждат мозъка, дробовете и сърцето навън. Оженили се и след една-две години един на друг си свалят маските и останат празни мехове. Оставете този стар дяволски мех, турете го на огъня, пукнете го и като се обърне на вар, замажете къщата си. Една жена уморила един мъж, уморила втори, трети и пак все мъже търсила. Тя търсила да яде сърцата, дробовете, мустаците на мъжете. Тя е слугиня на дявола, който я е натоварил с разрушаване на човечеството. За Любов говори, но няма Любов. Любовта подразбира всякога да се стремим да излезем към Виделината и да дадем плод.
към текста >>

И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с тебе, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар".
Христос спасява. Но за да те спаси, трябва първо да пукнеш своя стар мех. Христос, когато хване, все стари мехове хваща. Някой казва: „Аз станах християнин и всички бели ми се струпаха на главата". Но ти си в процес. И като се пукне старият мех, ти ще излезеш из него, ще бъркаш вода във варта, ще се разложиш и когато Христос замаже с тебе, за тая къща хората ще кажат: „Много хубава вар". Да, трябва да се обърнем на вар, т.е. да вземем плоско състояние в света. Под думите „бяла вар" подразбираме – да дадем отражение на Божественото – бялата краска дава най-силното отражение. Сега, за приложението му в живота: вие страдате в живота – как можете да приложите закона? Два метода са, които действат.
към текста >>

Онзи, който иска да се отърве, ще трябва да каже: „Мене ми трябва вар; понеже строя голяма къща, трябват и такива камъни за печене".
Не обръщайте внимание, че вашият мъж или вашата жена са лоши. Те са съсредоточили ума си надолу, а не към Бога, а трябва да го съсредоточат към Него, към Виделината; Той е, Който ще ви изведе към Виделината. Някой казва: „Аз не искам да правя добро". Ако не искаш да правиш добро, винаги ще бъдеш долу в избата, в стария мех. В който ден влезеш в него, ще се зароди борба. Онзи, който иска да се отърве, ще трябва да каже: „Мене ми трябва вар; понеже строя голяма къща, трябват и такива камъни за печене". Кажете си, че вашият мъж е благороден, пълен с Любов, с Мъдрост, Истина, нежен, великодушен, герой, винаги готов да се жертва за вас, но че тоя, който ви бие два-три пъти на ден, той е привиден мъж, той не е истински ваш мъж. Някой казва: „Аман от моята жена". Тя не ти е жена, тя ти е слугиня; твоята жена е благородна, от царско произхождение; нейната душа е пълна с Любов, готова да се жертва за тебе; тази, която те изнудва, тя не ти е жена, тя те лъже. Долу тия маски на слугини! Нека мъжете и жените раждат деца; сега все слуги и слугини раждат, децата на тях мязат.
към текста >>

Ще събори старата къща и ще съгради нова.
Жените трябва да знаят да казват: „Като моят мъж няма друг мъж"; и мъжът да казва същото за жената си. То е правилното схващане. Когато излезем към Виделината и говорим Истината, то е нашата невяста, която ни чака, която осем хиляди години проповядва: „Излезте из избите и ме възлюбете". И не само проповядва, но и разчепква тия въжа досегашни, които са вече на скъсване. Всички питат: „Какво ще стане"? Ще събори старата къща и ще съгради нова. „А, ама това е трудна работа, иска много жертви". Ще ги дадем. Досега има шест милиона убити; за какво? За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона.
към текста >>

Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си.
За тия стари идеи. И докато се свърши войната, може да отидат още шест милиона, та и дванадесет милиона. Историята не помни толкова жертви във война. Колко души ще останат сакати! Сега, идва Господ да преобрази тия страдания в добро за човечеството. Аз гледам на добрата страна, че Той пече вече хората във варницата, после ще тури вода отгоре на варта и ще замаже къщата си. Като се разрушат всички изби на земята, няма да има място за злото и тогава ще се изпълнят думите: „Ще бъде едно стадо и един пастир". Зло няма да има, защото няма да има изби; тъмнотата живее само в избите – четири стени и покрив без прозорци. Ние сме майстори да съграждаме такива изби. Има писатели, напишат една книга така, че не можеш да видиш на нея прозорец – така пишат материалистите. Обаче, дойде новото спиритическо учение и казва, че има и друг свят.
към текста >>

Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него – и практично, и целесъобразно.
„Ама вярвате ли в духове, вие сте лош". А вие не вярвате, които живеете между тия микроби. Вярваме в духовете на Виделината, които работят, които изработват нашата свобода, които просвещават нашите умове, които облагородяват нашите сърца – в тях ние вярваме. Долу ония духове, които ни мислят злото! Ние сме били досега техни роби. Старото учение ще го турим в пещта, ще го опечем и ще си намажем къщата с него – и практично, и целесъобразно. Така цялата земя ще се преобрази в плодна градина и ще станем хора плодоядни, а не месоядни. Тия, именно, лоши духове ни научиха да ядем месо, понеже сме имали кучешки зъби. Когато направи Господ човек, последният нямаше кучешки зъби. Това мога да го докажа. Кучешките зъби човек си ги създаде.
към текста >>

Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която, като тури малко вода, ще замаже къщата.
В 24 часа два отлива не може да станат. Може да стане един отлив и след туй ще настъпи прилив. Ние си имаме вече един отлив и сега по необходимостта на закона имаме прилив. Няма някоя сила, която да може да реагира против света. Това, което идва, е прилив, който ще завлече всичко и ще тури нов ред и порядък в нещата, и в умовете и сърцата; и сърцата на всички хора ще преобрази. Идва такава топлина, която ще опече хората във варницата и ще образува вар, в която, като тури малко вода, ще замаже къщата. Сега-засега се образува тази каша от вар, сега растат плодовете на дърветата. Този чернозем и тази борба в духовния свят, която е почната от хиляди години, сега ще се слегне и ще се посее Божествен зародиш за нова култура. Резултатите от сегашното положение ще бъдат велики; не може да си въобразите какъв ред и порядък може да настане в света. Ще бъдете живи да видите туй (Обаждат се всички: „Амин"), ще го видите, дали в този свят, или в онзи. (Смях) Светът е един.
към текста >>

Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите?
Благодарение на тия неща двамата се хипнотизирват, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят. И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две същества. Уч.: Ще отговоря с един въпрос. Когато дойде някой гостенин във вашата къща и поиска гостоприемство, какво трябва да правите? Най-напред ще му приготвите баня да се измие и вчеше, че тогава го турвате вкъщи. Така и един мъж: когато иска да се ожени, трябва първо да направи баня, да се измие и вчеше, и като купи рокля на момата, ще го приемат вкъщи. Някоя жена мисли, че ще изправи мъжа, мисли се за много умна да направи това. Никога. Н.: „Нацапана кукла отгоре, панукла 1 отдолу", дето се казва, по какво може да е позната? Уч.: По миризмата.
към текста >>

78. 1919_1 1919 година

Нотариален акт №357 за продажба на недвижим имот, дело №338, регистър №440; къща в Арбанаси, махала „Св.
От тази година има запазени четири писма до Иларионови и един наряд, който Учителя им изпраща за празника на пролетното равноденствие. На 1 ноември 1919г. Братството във В. Търново закупува следните имоти в с. Арбанаси, записани на името на Константин Иларионов - запасен майор: Нотариален акт №357 за продажба на недвижим имот, дело №338, регистър №440; къща в Арбанаси, махала „Св. Архангел", с дворно място 600 кв.м., при съседи Драган Попов, Добри Стоянов, баба Маруца и улица. Нотариален акт №358 за продажба на недвижим имот, дело №336, регистър №441 от 01.11.1919 г.; нива, състояща се от 2 декара, находяща се в Арбанашкото землище, местността „Шамана", при съседи Таско Вълчев, Иван Рибулов, Марина Футкова и Димитър Василев. Тези имоти са продадени на 08.11.1931 г. от пряката наследница на Константин Иларионов - Елена Иларионова и сумата от 101 000 лева е предадена в касата на Бялото Братство. Как Драган Попов е процедирал с другата братска къща, нямаме сведения.
към текста >>

Как Драган Попов е процедирал с другата братска къща, нямаме сведения.
Нотариален акт №357 за продажба на недвижим имот, дело №338, регистър №440; къща в Арбанаси, махала „Св. Архангел", с дворно място 600 кв.м., при съседи Драган Попов, Добри Стоянов, баба Маруца и улица. Нотариален акт №358 за продажба на недвижим имот, дело №336, регистър №441 от 01.11.1919 г.; нива, състояща се от 2 декара, находяща се в Арбанашкото землище, местността „Шамана", при съседи Таско Вълчев, Иван Рибулов, Марина Футкова и Димитър Василев. Тези имоти са продадени на 08.11.1931 г. от пряката наследница на Константин Иларионов - Елена Иларионова и сумата от 101 000 лева е предадена в касата на Бялото Братство. Как Драган Попов е процедирал с другата братска къща, нямаме сведения. Политически събития. На 27 ноември 1919г. в Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния мирен договор, според който се определят новите граници на страната. Южна Добруджа отново се предава на Румъния; Струмишко, Царибродско и Босилеградско се предават към Югославия; Смолянско преминава към Гърция; Беломорска Тракия - към Обединените сили. Общо, от страната се откъсват 11 хиляди кв.км.
към текста >>

79. 1919_2 Биографични справки - Константин Пертров Борисов

Семейната им къща била на ул.
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ БОРИСОВ Константин Петров Борисов е роден в гр. Велико Търново на 2 октомври 1894г. Семейната им къща била на ул. „Стефан Стамбол" (сега там е празна площадка, от която се вижда река Янтра). Баща му Петър бил българин от Болград, дошъл с руските войници по време на Освободителната руско-турска война. Коренът му е от Стара Загора. Майка му, Райна Николова Железарова, е от стария търновски род на Хаджи Николи. Баща й, Никола Железаров, имал леярна, правел кепенци.
към текста >>

80. 1919_5 Спомени на Галилей Величков

А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителя отива до вратата, взема ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: „Дръж здраво ключа в ръцете си.
Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъства и Учителя, те се събират и говорят, кой може да бъде господин Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: „Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителя влиза, усмихва се и казва: „Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителя отива до вратата, взема ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: „Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте, какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му, отвъд заключената врата: „Този, който държи ключа в ръцете си, да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителя влиза спокойно през вратата. После дава ключа на стопанката на къщата и нарежда, тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди, Учителя изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път да се отключи вратата.
към текста >>

После дава ключа на стопанката на къщата и нарежда, тя да заключи и да държи ключа в ръцете си.
Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като вас и не съм от вас." Учителя отива до вратата, взема ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: „Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте, какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му, отвъд заключената врата: „Този, който държи ключа в ръцете си, да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителя влиза спокойно през вратата. После дава ключа на стопанката на къщата и нарежда, тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди, Учителя изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път да се отключи вратата. За втори път Учителя преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него, и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, се чува гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителя влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: „Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас.
към текста >>

Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителя отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи стих, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши.
За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е малко по-учен от него, и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, се чува гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителя влиза през отворената врата, застава пред тях и строго им казва: „Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителя отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи стих, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъстващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам лично Учителя за тази история.
към текста >>

81. 1919_8 Спомени на Надежда Иларионова

Къщата им беше „близнак" – направена за двамата братя.
СПОМЕНИ НА НАДЕЖДА ИЛАРИОНОВА Семейство Дивитакови живееха на главната улица бул. „Стефан Стамболов", под старата поща. Бяха едни от най-богатите търновци, имаха големи дюкяни. Къщата им беше „близнак" – направена за двамата братя. Венета и Иван Дивитакови живееха на втория етаж. Венета беше една от най-представителните жени в града. Тъй като нямаха деца, тя решила да вземе едно от децата на малкия си брат. Един ден, слугинята приготвила вряла вода за пране в една харания и я сложила долу, до стълбището. В това време детето се търкулнало по стълбите от втория етаж; паднало в харанията, вследствие на което умряло.
към текста >>

„Шипка" 6, прибраха на стари години Дивитакови през 1931 г, след което продадоха къщата в Търново и подариха лозето си, граничещо с братската вила, на Братството.
Бойнов я завели при Учителя. Той я излекувал. Венета беше сестра на ген. Константин Соларов. Неговите дъщери, живеещи в София на ул. „Шипка" 6, прибраха на стари години Дивитакови през 1931 г, след което продадоха къщата в Търново и подариха лозето си, граничещо с братската вила, на Братството.
към текста >>

82. 1919_11 СЪБОРНО СЛОВО 1919 г.

Село Арбанаси - братска къща, купена 1919 год.
(148 стр.) (бел. състав. Първият наряд включва четене от всички книги на Библията и записване на 10 стих от главите. Постните дни са по разположение с дадени теми за размисъл и определени беседи от "Сила и живот", които да се четат тогава. Вторият наряд включва прочитане на Новия завет – четири пъти за една година; пости се четвъртият петък от месеца.) Село Арбанаси - братска къща, купена 1919 год. на името на К. Иларионов, продадена през 1931 год.
към текста >>

83. 1920_2 Спомени на Борис Николов

Заведе ме в една много стара къща.
Разказах му къде отивам и за какво отивам в Търново. Като наближихме Търново той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците. Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се. И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред — лехи с цветя.
към текста >>

Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде.
Като наближихме Търново той ми каза: „Сега в Търново има събор на вегетарианците. Хотелите сега са пълни, защото са ангажирани за съборяните и няма да намериш място за пренощуване. Но ела с мен, аз ще те заведа при едно познато семейство, където ще намерим да пренощуваме." Съгласих се. И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред — лехи с цветя. Беше месец август.
към текста >>

Една чудна градина и къща с голям чардак.
И тогава той ме заведе в старата турска махала, най-старата част на града край река Янтра долу, край самата река. Заведе ме в една много стара къща. Стара къща, направена с яки основи и дебели греди, опушена от времето, където нито молец, нито червей може да ги разяде. Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред — лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой. Почука той, развика се и след малко оттам излезе една жена, възрастна, цялата побеляла. Но като приближи към нас, видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал.
към текста >>

Отидохме там, а в къщата няма никой.
Те на времето са обработвани по специален начин, за да издържат на пек, дъжд и мраз. Влезнахме в един двор, обграден с един дувар висок два метра. Една чудна градина и къща с голям чардак. Отпред — лехи с цветя. Беше месец август. Отидохме там, а в къщата няма никой. Почука той, развика се и след малко оттам излезе една жена, възрастна, цялата побеляла. Но като приближи към нас, видях едно такова аристократично и фино лице, каквото никога не бях виждал, пък и досега не съм срещал. Като някоя болярка от древните болярски времена. Хубава на вид, благородна осанка и сериозна. И се дьржи хубаво.
към текста >>

Останахме в нейната къща.
И се дьржи хубаво. Кина Маркова. Тя ни прие много любезно и внимателно. „Братя, заповядайте! " Свари чай, поднесе ни каквото имаше за ядене и се разположихме. Останахме в нейната къща. След малко идва жената и казва: „Братко, ние ще излезем, имаме малко работа, а ти си остани тук вкъщи. За пръв път чувах името братко, и някой да се обръща така към мен. „Ако дойде някой, приеми го! " И си отидоха. И аз останах самичък на чардака, седнах и спомени нахлуха у мен от отдавна минал живот, но със такава сила, че аз от тези спомени не мога да се отърва.
към текста >>

" А в къщата — стаи колкото искаш.
А това нещо беше ново за мен. Вечерта беше сложена обща трапеза и след това — разговори, а след малко смрачи съвсем и стана тъмно. Домакинята дойде при мен: „Братко, ние излизаме навън. Имаме работа. Ето ти стаята, където ще спиш! " А в къщата — стаи колкото искаш. Влезнахме в една стая с малко легло. „Ние ще излезем. Имаме среща и едно събрание, ти остани тук да спиш. Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш. То това го правят духовете.
към текста >>

Останах сам в старата къща.
Имаме среща и едно събрание, ти остани тук да спиш. Ако чуеш да се чука по стените или по тавана, да не се плашиш. То това го правят духовете. А пък лампа нямам, понеже преди няколко деня един от духовете се разсърди и смачка газената лампа. Така че лампа нямам." Останах сам в старата къща. Аз не се уплаших, макар че всички стаи — тъмни, чардакът тъмен и градината — тъмна. А нощта беше безоблачна, но тъмна нощ. Аз се бях упражнявал в безстрашие. Ние, няколко младежи в Габрово, бяхме решили да не се страхуваме от нищо и нощем ходехме на гробищата между паметниците, за да се каляваме срещу видения и духове. Хазайката ми остави само една малка свещичка за всеки случай.
към текста >>

Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата.
Но поред нощ започна да се чука по тавана, започнаха да се мърдат прозорците, че и някои предмети в стаята. По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано, както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща, която ми даде толкова преживявания. След като подредиха къщата, хазайката идва при мен. „Братко, днес има една интересна сказка в читалище „Надежда" в града. Желаеш ли да я чуеш? Ние ще отидем там.
към текста >>

Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща, която ми даде толкова преживявания.
По едно време чувам, че нещо влиза в стаята ми. Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано, както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща, която ми даде толкова преживявания. След като подредиха къщата, хазайката идва при мен. „Братко, днес има една интересна сказка в читалище „Надежда" в града. Желаеш ли да я чуеш? Ние ще отидем там. Ако искаш, ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден; към девет часа тръгнахме към салона.
към текста >>

След като подредиха къщата, хазайката идва при мен.
Седнах в леглото и в тъмнината оглеждам, че котката се провира през прозореца, а аз бях оставил отворен прозореца, за да влиза пресен въздух. Изгоних котката, затворих прозореца, но този път чукането по прозорците се усили и духовете ми показаха, че котката е едно, а те са нещо друго. Накрая съм заспал и на другия ден се събудих рано, както ми е обичая. Хазайката се беше разшетала и заедно с други туриха в ред къщата. Аз стоях на чардака и оглеждах старата богомилска къща, която ми даде толкова преживявания. След като подредиха къщата, хазайката идва при мен. „Братко, днес има една интересна сказка в читалище „Надежда" в града. Желаеш ли да я чуеш? Ние ще отидем там. Ако искаш, ела с нас." Рекох: „Ще дойда." А беше неделен ден; към девет часа тръгнахме към салона. Той не е много далеч от турската махала.
към текста >>

84. 1920_10 СЪБОРНО СЛОВО 1920 г.

Едно добро дете храни деветте лоши в една къща.
Казват, че то изгоряло, маносано било и т.н., но ние знаем защо стана това нещо. Лозето в България е емблема на българина. Днес взимат мерки да ни гонят, но затова започнаха да съхнат лозята; ако не спрат гоненията, ще започнат да съхнат ябълките; ако и след това не се вразумят, ще се явят главни по житото. Престанат ли гоненията, веднага ще започне и подобрението на лозята. Всичкото плодородие на земята Господ дава на своите добри деца. Едно добро дете храни деветте лоши в една къща. Бащата казва: „Ако не е това добро дете вкъщи, аз бих напуснал дома си, но заради него хайде и другите ще храня". Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението си на другите. Господ казва, че държи добрите си деца написани на дланта си, за да може всякога да ги вижда и мисли за тях. (27-28 стр.) Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист.
към текста >>

Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението си на другите.
Днес взимат мерки да ни гонят, но затова започнаха да съхнат лозята; ако не спрат гоненията, ще започнат да съхнат ябълките; ако и след това не се вразумят, ще се явят главни по житото. Престанат ли гоненията, веднага ще започне и подобрението на лозята. Всичкото плодородие на земята Господ дава на своите добри деца. Едно добро дете храни деветте лоши в една къща. Бащата казва: „Ако не е това добро дете вкъщи, аз бих напуснал дома си, но заради него хайде и другите ще храня". Тъй че за едно добро дете в къщата Господ дава благословението си на другите. Господ казва, че държи добрите си деца написани на дланта си, за да може всякога да ги вижда и мисли за тях. (27-28 стр.) Този Божествен живот минава сега в България, но бреговете му се ронят, затова по краищата го правят нечист, а в основата и в средата е чист. Вие трябва да знаете, че Божественото учение ще изчисти всичко, затова трябва да отворите свободен път. Вие трябва да превърнете религията в Божествена наука на разбиране.
към текста >>

85. 1921_2 Биографична справка за Кина Попова Маркова

Къщата им на ул."Светогорска" 10 (сега „Борис Денев" 10) за тогавашното време е била голяма - двуетажна, с приемна, столова и чардаци над Янтра.
Притежавала е умението бързо да схваща нещата и добре да ги обяснява. Обличала се красиво, с вкус. Мъжът й, юрист, бил окръжен управител, а също и миров съдия във В.Търново. Убит е на фронта, по време на Първата световна война, през 1917 г. Кина имала дъщеря, която умряла рано. Къщата им на ул."Светогорска" 10 (сега „Борис Денев" 10) за тогавашното време е била голяма - двуетажна, с приемна, столова и чардаци над Янтра. В началото на века, в къщата са се провеждали групови спиритически сеанси. Кина е правела записките по време на сеансите. Тя била силно религиозна жена. Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920 г., 20-30 души спяхме у тях. Кина ни постилаше по красивите чардаци, надвиснали над Янтра."
към текста >>

В началото на века, в къщата са се провеждали групови спиритически сеанси.
Обличала се красиво, с вкус. Мъжът й, юрист, бил окръжен управител, а също и миров съдия във В.Търново. Убит е на фронта, по време на Първата световна война, през 1917 г. Кина имала дъщеря, която умряла рано. Къщата им на ул."Светогорска" 10 (сега „Борис Денев" 10) за тогавашното време е била голяма - двуетажна, с приемна, столова и чардаци над Янтра. В началото на века, в къщата са се провеждали групови спиритически сеанси. Кина е правела записките по време на сеансите. Тя била силно религиозна жена. Брат Борис Николов разказва: „По време на събора през 1920 г., 20-30 души спяхме у тях. Кина ни постилаше по красивите чардаци, надвиснали над Янтра." Като слугиня, при К.
към текста >>

86. 1921_6 Спомени на Никола Гръблев

С бързи крачки тръгнах по стълбището и като наближих тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката, като втренчено гледаше към мен.
Предадох коня на двама войника, за да го закарат в нестроевата рота, и забравих за това произшествие. На другия ден, отивайки към казармата, срещнах брат Костакев. Той ми каза, че сутринта пристигнала от София сестра Иларионова. Погледнах си часовника, видях, че до занятията има още време и рекох да прибягам до тях, за да видя, какви новини носи от София. Иларионови живееха на склона към „Картала", където вместо улици имаше стълби. С бързи крачки тръгнах по стълбището и като наближих тяхната къща, сестра Иларионова излезе на площадката, като втренчено гледаше към мен. – Какво щяло да стане вчера с тебе? – ме запита тя, щом отворих вратата. – Нищо – казах аз, без да отдавам значение на вчерашното произшествие. – Как нищо – каза тя – аз вчера към 11 часа отидох при Учителя да си взема сбогом и сестра Савка излезе от стаята на Учителя, и ми разказа следното: „Както четях стенограмата на беседата за корекции от Учителя, Той изведнъж каза: „Брат Гръблев е в голяма опасност! " и затвори очи за известно време.
към текста >>

87. 1922_2 Спомени на Петър Камбуров

На първо време можехме да закупим ниви, коне и инвентар (плугове, семена, храна), после ще трябва да обзаведем жилище – братска къща от две стаи и кухня.
През зимата на 1922 г. падна дебел сняг и аз трябваше да прекарам времето си сам в стаята. Единствената мисъл, която доминираше над всички мои мисли, беше идеята за предстоящото образуване на братска комуна през есента на 1923 г. Мислих, кроих разни планове и дойдох до заключението, че ще ни са нужни пари, при това – повече пари. Откъде можехме да вземем тия пари? На първо време можехме да закупим ниви, коне и инвентар (плугове, семена, храна), после ще трябва да обзаведем жилище – братска къща от две стаи и кухня. А приятелите, които щяха да участват в комуната, бяха без един лев. Всички щяха да участват само с двете си ръце – да работят. Но докато се дойде до работата, трябваха много други подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? Моята мисъл ме отведе в Стара Загора.
към текста >>

Единственият начин, чрез който можехме да се снабдим с пари, беше да продадем имота в Стара Загора – къща с лозе от два декара и една нива с черешови дървета.
А приятелите, които щяха да участват в комуната, бяха без един лев. Всички щяха да участват само с двете си ръце – да работят. Но докато се дойде до работата, трябваха много други подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? Моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който можехме да се снабдим с пари, беше да продадем имота в Стара Загора – къща с лозе от два декара и една нива с черешови дървета. Учителя обаче казал на баща ми и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако излезе сполучлив, пари ще се намерят." Но въпреки това, аз реших да пиша на тате да продаде всичко и с получените пари да пристигне цялото ни семейство (тате, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня) в Арбанаси, за да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, където ще може да се приложи учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тате. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че ли някой го грабна и със сила го заби в масата. Аз взех перото и посегнах повторно да пиша.
към текста >>

88. 1922_ 21 СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.

Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи.
В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Нама да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим... Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. (229 стр.) „Да се примирим, казват, да живеем братски". Как? – Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си.
към текста >>

89. 1925_14 Спомени на великотърновски граждани за .Учителя

Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти.
Атанас Добревски имал и други опитности с Учителя. Веднъж заболял от хълцане и не можел да каже дума, без да изхълца. Не можел да пледира в съда. Събрали се на консулт търновски лекари, но не могли да му помогнат. Братът писал на Учителя и му обяснил случая. Той му отговорил телеграфически следното: „В еди-коя си стая в твоята къща има едно шкафче, в което има една двойна чаша, останала от дядо ти. Ще вземеш тази чаша и в едната преградка ще сложиш вода за пиене, а в другата - лимонов сок, или, ако нямаш лимон - лимонтузу. Ще ги пиеш така, че да се смесват в гърлото ти. Добревски не знаел, че имало такава чаша, и още по-малко, че била от дядо му, но я намерил. Направил всичко по предписанието и хълцането му веднага престанало. Отишъл след това при лекарите да видят, че е вече здрав, а те се учудили и го попитали, как е станало това.
към текста >>

90. 1925_15 Спомени за търновските събори

Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради.
Сега зная, че на Учителя не се възразява. Послушание към Учителя и приложение на Словото му. Ето това днес знам и го предавам на вас. ПОСЛУШАНИЕТО („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351) Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя.
към текста >>

Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи.
ПОСЛУШАНИЕТО („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 351) Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията помощ и благословение.
към текста >>

Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя.
Учителя разправяше друг случай: „Друга сестра от Търново ми казваше: „Имам пари, искам да направя една къща, да я давам под наем, да се улеснявам." Казвам й: „Ако питаш мен, сега не гради. Нека минат две-три години. Ако сега градиш, ще загубиш всичко." Тя казва: „Но сега е евтин материалът, ще построя, пък ще вземам наем от новото здание. Но ще те послушам." Стана търновското земетресение, събори старата къща, но с парите, които имаше, тя я поправи. След това ми каза: „Много ти благодаря. Ако бях направила новата къща, щеше и тя да се събори и нямаше да имам с какво да я поправя." Ето какво значи послушание на ученика към Учителя. Послушанието предхожда всичко. То е първата стъпка, която прокарва пътечка между ученика и Учителя. Чрез послушанието идва Божията помощ и благословение. ЦВЕТЯТА („Изгревът" на Бялото Братство", том II, София, 1995, стр. 340)
към текста >>

91. 1926_5 Спомени на Надежда Иларионова

След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме.
Затова се стараех да върша всичко, както трябва и да мисля само добро. Фактически мама беше духовен ръководител на Бялото Братство в Търново. Събранията ставаха у дома. На тях идваха сем. Бойнови, Мария Пирьова, Стефана Симеонова, Мария Карачорова, Здравка Попова, Стефан Куртев, Костакиев и жена му Елена и др. След смъртта на баща ми през 1929 г., събранията се прехвърлиха в съборната вила, защото останахме без средства и цялата къща давахме под наем, за да си помагаме. Братството във В.Търново имаше 26 декара дарения – лозя, овощни градини и ниви, и двуетажна вила. Адвокатът Анастас Бойнов подарява на Братството вилата с три декара овощна градина. Иван Дойнов Кехайов, касиер на пощата в Търново, дарява 12 декара лозе покрай Севлиевското шосе. Заедно с жена си Мария Гладкова Байчева, през 1912 г. се изселват в София.
към текста >>

92. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания.
Един ден мама переше. Няколко дена преди това тя се молеше на Учителя, да помогне на брат Любомир Лулчев да не го осъдят на смърт. Мама беше ходила няколко пъти при него да помага на комунисти. Вероятно в този момент пак се е молела, когато й се явява Учителя в плът и й казва: „Сестра, не се тревожете, всичко е за Слава Божия." Тя дойде при мене в другата стая с грейнало лице, което просто светеше. Каза ми: „Яви ми се Учителя в плът" – и разказа какво й се е случило. В съборната вила, която беше в съседство с нашия дом (имахме къща и два декара овощна градина), всяка сряда и неделя правехме събрания. Помня, че през 1946 и 1947 г. извикахме приятелите от цяла България на среща в Търново. Аз бях впечатлена от приятелите от Русе и Габрово. Помня, че баща ми и Петър Филипов, сладкар от Русе, искаха да купят под самата вила една много голяма нива за Братството и поръчаха табела със сини букви на бял фон: „Път към Бялото Братство". Сложиха я на Севлиевското шосе, за да се знае къде е отклонението към вилата.
към текста >>

Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там.
Когато поискал да вземе окултната книга „Лица и души", ръководителят на групата му казал: „Не ти трябва този боклук", взел я от ръцете му и я хвърлил в огъня. В Търново унищожиха Братската библиотека на баща ми Никола Даскалов и в с. Балван – на Иван Топалов. Това беше акция в цялата страна. След няколко години аз изкупих беседите и лекциите на зъболекарката Руска Петрова, която не получаваше пенсия. Колежката й Андони Маринова пък ги беше зазидала под стълбището и когато събаряли къщата, за да строят детска градина, ги намерили там. Сестра Христина заръчала на сина си Борис да ми предаде книгите след смъртта й. Иван Преснаков от Ново село и Иван Попов също ми дадоха книгите си. У сестра Йовка останаха книгите на семейство Иларионови, сестра Христина Александрова, Зорица Попова и др. Книгите, които бяха у мен, ги сложих в куфари и ги скрих в село Беляковец. Впоследствие ги пренесох на моя таван и сложих два кубика нарязани дърва отгоре.
към текста >>

През същата година започнах да строя къща на стопански начала.
През 1960 г. ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена. През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул.
към текста >>

Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час.
ГНС ги раздаде на предприятия, и то само на ръководните им кадри. Нашето място беше дадено на Транспред, с директор Марко Марков, главен счетоводител Стефан Тотев и др. Брат Стамат остана без никакви доходи. Като честен човек, свикнал да изкарва прехраната си сам, той много се разстрои и се разболя. През същата година започнах да строя къща на стопански начала. Щом стоварихме всички материали за къщата, баща ми почина от инфаркт за един час. Брат Стамат, предвиждайки, че моят дом единствен ще остане за духовна работа в бъдеще, реши хората от Братството сами, без моите ортаци, да изкопаем основите. Сложихме формули в лимонадени шишета и ги закопахме в темелите за вечни времена. През 1963 г. вилата, в която са ставали съборите, заедно с местата на ул. „Яворов" 55, попадна в регулационния план на Втори квартал под номер 266 и имотите бяха определени за високомонтажно строителство.
към текста >>

Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост.
От милицията бяха извикали и родните братя на Стамат от Варненско, които присъстваха на погребението в София. Оттам се върнахме в Търново. Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството.
към текста >>

Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство.
Оттам се върнахме в Търново. Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи след направения обиск бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника.
към текста >>

Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове.
Брат Стамат живееше като отшелник. Имаше само три-четири костюма и бельо. Личният му багаж се събираше в един куфар. Братята му ме попитаха дали къщата е негова собственост. Понеже бяха селяни, аз им обясних, че къщата е нещо като манастир и че техният брат е живял в него като монах, че всички вещи са дарения от хората на Бялото Братство. Те отидоха в Общинския съвет, провериха, че къщата не е негова, провериха в Спестовна каса и видяха, че няма влогове. След това взели един камион с ремарке, натоварили целия багаж на братството и заминали за село. След няколко месеца държавата отчужди и сградата, съставляваща 10 и 11 парцел на кв. 2. Така окончателно се ликвидира с всички имоти на Братството. Събраните от брат Стамат беседи след направения обиск бяха предадени на съхранение у готвача Цоньо Димитров, който живееше на Варуша, до паметника. След неговата смърт сестра му ми предаде тези книги.
към текста >>

93. 1926_7 Архивът на Братството

Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи.
Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г. гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи. През 1946 г. рождената сестра на Борис Николов, Цанка Дойнова, дойде в Търново и ме помоли да я заведа у сестра Иларионова. Тя поиска на сестра Елена всички исторически документи, които пази. Сестра Елена съхраняваше писмата от Учителя до семейството им и до Мария Казакова, снимки на последната, тефтерчетата на Иларионов, тетрадка с нейни спомени. Всичко това тя предаде на Цанка Дойнова.
към текста >>

Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева.
199, Вергилий Кръстев ме обвинява в кражба на два куфара с непечатани беседи от архива на Борис Николов. Истината е следната: брат Борис имаше последните 10 години мозъчна артеросклероза и прогресивно се влошаваше. Аз редовно му давах десятъка си. Той дори ми искаше пари при извънредни случаи с писма. Имам документи за това. Един ден минавах с търновска кола покрай неговата къща и той ми даде един куфар с непечатани беседи, четвърто копие, редакция на Лалка Кръстева. Минаха много години. Брат Боян Златарев ми се оплака, че брат Борис го е пращал на много места да търси беседи, където нямало нищо. Никой никога не ми е носил писмо да предам куфара с беседите. В началото на 1994 г. подарих библиотеката си на групата на Бялото Братство във Велико Търново.
към текста >>

94. 1926_8 Историята - разказ с продължение

Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28.
пред избрана група ученици. В тази връзка бихме искали да коригираме един детайл от книгата „Изгревът" на Бялото Братство", който се отнася до Търново. В том II на стр. 219 пише, че „Завета на цветните лъчи на светлината" е написан във вилата на Константин Иларионов в Търново, а в действителност книжката е съставена в братската вила в с. Арбанаси през 1912 г. Вилата на Иларионов е продадена още през 1910 г., за да се построи къщата на ул."3еленка" 28. Умоляваме читателите, ако някой има документи и материали във връзка с дейността на Учителя във Велико Търново и желае да ги изпрати под формата на ксерокопия, снимки, спомени, вестници, чертежи (които са украсявали Горницата) и т.н., да се обърне на адрес: 5000 Велико Търново, ул."Сергей Румянцев" 43, Павлина Даскалова
към текста >>

95. 001. За книгата и нейния автор

Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св.
Летописът за българските възрожденци свещeник Константин Дъновски и Атанас Георгиев-Чорбаджи е написан в периода 1981-1985 г. Авторът проф. Алексан-дър Периклиев Георгиев е роден и израснал във Варна (1905-1988). Той бе изявен почитател и последовател на учението на Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, който е син на свещеник Дъновски и внук по майчина линия на Атанас Георгиев-Чорбаджи. Интересът на автора към живота и рода на Учителя Беинса Дуно е събуден не само от дълбокото му отношение към неговото духовно учение, но и от интереса му към историческите условия, обстоятелства, събития и личности, способствали за изграждането и опазването на народностен дух, национално и духовно съзнание на българския народ, преминал през най-големи изпитания в своето развитие. Обстоятелството, че родната му къща във Варна е граничела с двора на храм “Св. Архангел Михаил”, където в уединение завършва земния си път (1919 г.) бащата на Учителя свещеник Константин, също провокират интереса на автора към рода на Учителя. Образът на светия старец, изплувал често в спомените от детските му и младежки години, събужда у него желание да събере исторически сведения за живота му, посветен в служба на самоопределението и духовното пробуждане на поробения български народ. Като просветител и отвержен защитник на религиозната независимост, свещеник Константин се изявява при основаването на параклис към Руското консулство във Варна, където за първи път се провежда богослужение на църковнославянски език, във времето, когато цялото богослужение се изнася само на гръцки. Събирайки данни и материали за бащата на Учителя, авторът установява колко голямо е било влиянието на възрожденеца Атанас Георгиев-Чорбаджи (дядо на Петър Дънов по майчина линия) върху Константин Дъновски, с когото той установява тясно сътрудничество още в младежките си години. Заедно те работят неотстъпно за организиране на български училища и за утвърждаването на българския език в социалното и духовното общуване във Варненска област, където гръцкото, турското и гагаузкото влияние са били особено силни.
към текста >>

96. 006. Детство, юношество и учителстване на Константин Дъновски

Къщата, където Константин Дъновски е прекарал своето детство, е в Забилската махала и носи номер 13.
Този род е бил един от първите заселници в Устово16 след опожаряването на с. Селище. Това родово име те предават и на квартала, където живеят – Забилската махала.16 Името Забилци е дадено от местния паша на фамилията отпреди 200 години, с което тя е била характеризирана за стриктното и честно изпълняване на своите задължения и изплащане на данъците си. Родоначалник на тази голяма овчарска фамилия е бил Георги Манолов, който навремето си стопанисвал около 5000 глави овце.8 От казаното се вижда, че по майчина линия Константин Дъновски носи високи нравствени качества на честност и изпълнимост на поетите задължения. Потомък на този род е бил Юргаки Забилев12, вуйчо на Константин Дъновски, по занятие бакърджия, който играе известна роля в живота на младия си племенник Константин. Къщата, където Константин Дъновски е прекарал своето детство, е в Забилската махала и носи номер 13. Тя е кацнала на една чука върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север. За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св. Богородица”, да се заобиколи училището, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство. Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж. Сега там живее семейството на Никола Игнатов Видов от Забилския род.
към текста >>

За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св.
Родоначалник на тази голяма овчарска фамилия е бил Георги Манолов, който навремето си стопанисвал около 5000 глави овце.8 От казаното се вижда, че по майчина линия Константин Дъновски носи високи нравствени качества на честност и изпълнимост на поетите задължения. Потомък на този род е бил Юргаки Забилев12, вуйчо на Константин Дъновски, по занятие бакърджия, който играе известна роля в живота на младия си племенник Константин. Къщата, където Константин Дъновски е прекарал своето детство, е в Забилската махала и носи номер 13. Тя е кацнала на една чука върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север. За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св. Богородица”, да се заобиколи училището, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство. Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж. Сега там живее семейството на Никола Игнатов Видов от Забилския род. Животът и делото на Константин Дъновски биха могли да бъдат характеризирани с три ясно очертаващи се периода: - период на юношество, обучение и първи стъпки в живота (1830-1847 г.);
към текста >>

Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж.
Потомък на този род е бил Юргаки Забилев12, вуйчо на Константин Дъновски, по занятие бакърджия, който играе известна роля в живота на младия си племенник Константин. Къщата, където Константин Дъновски е прекарал своето детство, е в Забилската махала и носи номер 13. Тя е кацнала на една чука върху южния склон на височините, които се спускат стръмно към Бяла река, ограждащи Устово от север. За да се отиде до родната къща на Константин Дъновски, трябва да се мине покрай църквата “Св. Богородица”, да се заобиколи училището, за да се отправите по малката уличка с номер 91, която е толкова тясна, че е почти невъзможно да се стигне до сградата с някакво превозно средство. Старата родна къща на Константин Дъновски е разрушена, като от нея са запазени само каменните ¢ основи, върху които е над-строен нов етаж. Сега там живее семейството на Никола Игнатов Видов от Забилския род. Животът и делото на Константин Дъновски биха могли да бъдат характеризирани с три ясно очертаващи се периода: - период на юношество, обучение и първи стъпки в живота (1830-1847 г.); - период на търсене и преориентиране (1848-1864 г.); - период на всеотдайна борба и утвърждаването му като войнстващ дух за верска независимост и народностна свобода (1865-1919 г.).
към текста >>

97. 012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев

Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски момчета, учейки ги на българско четмо и писмо.
012. Образование и възпитание на младия Атанас Георгиев Ценейки просветата, дядо Георги имал силно желание да даде солидно образование на сина си Атанас. В селото обаче нямало училище, та го отпратил за наука в близкото по-голямо селище – Еркеч. Енорийският свещеник на това село отец Михаил обучавал в къщата си няколко селски момчета, учейки ги на българско четмо и писмо. Дядо Георги Фучеджиоглу завел при него сина си Атанас, като му го поверил изцяло да го възпитава и обучава.22 Малкият Атанас две зими поред ревностно се учил при отца Михаила. В скоро време жадният за просвета младеж се ограмотил, а също така заучил и някои черковни тропари (песнопения). Това не задоволило обаче дядо Георги. Той пожелал син му Атанас да изучи и елинското писмо, затова отишъл с него в Месемврия и го записал в гръцкото училище, като го настанил да живее в един негов приятел. Тук в продължение на две години младият Атанас изучава гръцки език.
към текста >>

98. 016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза

Той разпорежда да бъде разтребен, замазан и приспособен за учебна стая килерът на къщата му, където са държали разни дреболии и непотребни вещи.
016. Даскал в с. Хадърджа и първи български учител във Варненска кааза Атанас Чорбаджи завежда младия Константин в селото си, като го пазарява за 500 гроша годишно възнаграждение и храна. Двамата се запретват да търсят училищно помещение. Находчивият Атанас Чорбаджи и на това намира леснината. Той разпорежда да бъде разтребен, замазан и приспособен за учебна стая килерът на къщата му, където са държали разни дреболии и непотребни вещи. При трудни условия за работа младият Константин започва своето просветно дело, като на първо време набира за свои ученици 10-15 деца от селото. По този начин през 1847 г. Константин А. Дъновски става първият български учител не само в с. Хадърджа, но и в цялата Варненска кааза.
към текста >>

Комисията разгледала строежа и под внушението на Атанас Чорбаджи я нарекли Папазеви, което значи попска къща, която по местните обичаи се ползва с известни привилегии.
Недоволни от това българско начинание гърци и гъркоманите гагаузи направили оплакване до турските власти. Скоро довтасала заповед от Варна за спиране на строежа. Трябвало Атанас Чорбаджи да отиде незабавно в града, да се срещне с турските големци, за да ги измоли да му дадат разрешение за строежа. С много такт и умение той успял да спечели за каузата си варненските турски управници. Назначена е била комисия, която отишла в селото да разследва случая. Комисията разгледала строежа и под внушението на Атанас Чорбаджи я нарекли Папазеви, което значи попска къща, която по местните обичаи се ползва с известни привилегии. Така сградата била официално утвърдена от властите и в скоро време била завършена. Половината от постройката била заделена за църква, а другата – за училище. Трябвало да се получи разрешение и от гръцкия владика Порфирий, а също така и пашата да даде своето съгласие за осветяване на църквата. И това желание на дядо Атанас Чорбаджи било удовлетворено. На 26 октомври 1851 г.
към текста >>

99. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис.
Решаващ фактор за нов революционен подем всред българските възрожденци е отделянето на Българската национална църква от гръцката патриаршия. На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св. Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата.
към текста >>

Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи.
На 3 април 1860г., Великден, Иларион Макариополски провъзгласява в Цариград независимостта на Българската из-точно-православна църква. Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св. Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци.
към текста >>

След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев.
Този революционен акт об-на-деждава всички българи и особено тези от Варна и Варненско. Като първа изява на солидарност към делото на Иларион Макариополски патриотичните българи от Варненско само един месец след това събитие (на 11 май 1860 г.) учредяват първата българска училищна община във Варна. Последвалите след този момент събития във Варна са описани от Иван К. Радов по следния начин: “Варненските българи, след съставянето на общината си, намислили да купят някоя къща, която да им служи за училище и за параклис. Като такава намерили къщата на Ченгене Махлеси, на която в горния етаж смятали да открият училище за децата, а долния да превърнат в параклис, където да се черкуват варненските източноправославни българи. След като купили къщата, варненци са условили за първи български учител някой си Константин Арабаджиев. На долния етаж започнали да правят преустройства за параклис, който наименовали “Св. Архангел Михаил”. Като разбрали това, гърците започнали да доносничат пред турското правителство за закриването както на училището, така и на църквата. С това се започнала открита борба между българи и гърци. По това време дядо Атанас Чорбаджи се готвел да замине за Цариград като представител на варненските българи по църковния въпрос.
към текста >>

100. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна.
Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел "Лондон", ходеше свободно из града. Винаги, когато излезе, ще дойде да посети баща си. Учителят обичаше да ходи при него. Тогава имаше голяма градина и поляна около черквата. Къщата, в която живееше дядо поп, бе ниска, едноетажна. Отпред пред големия бряст имаше пейка и масичка и двамата ще седнат там. Дядо поп ще направи кафе. А какви сладки приказки между двамата! Много добро отношение имаше Учителят с дядо поп. Константин Дъновски собственоръчно е отбелязал в Библията, с която е работил над 50 години следното: "Изпълни се обещанието на Благия Небесен Баща да изпроводи в моя дом Своя Възлюблен Син, като знамение за всеобща радост на рода человечески за по-добър, по-светъл и правдив живот."
към текста >>

НАГОРЕ

0.13665890693665