Търсене в текстове за 'Куц'

НАЧАЛО

СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 17 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НЕОБИКНОВЕНА СРЕЩА В ЦЪРКВАТА “CB. ДИМИТЪР” - Георги Томалевски Брой 1-2 -1994г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Лесно се говори на хората за едно, за друго, но като дойдем до приложението там има нещо което куца.
Много естествено, сегашният човек е по-организиран отколкото преди хиляди години. При сегашното развитие, у човека има определени задължения към живота. При това, колкото по-високо организиран е човек, толкова по-големи са задълженията му. Като ви говоря така аз искам да подготвя умовете ви за едно по-високо стъпало. Досега са ви проповядвали, че трябва да бъдете добри и справедливи, да обичате всички хора. Лесно се говори на хората за едно, за друго, но като дойдем до приложението там има нещо което куца. Това трябва да се признае. За свое оправдание вие казвате: такъв е векът, такива са условията, такива са законите на природата, такъв е пътят на човешката еволюция. Това са само предположения: може да е така, може и да не е така. Наистина, дали е така в човешката еволюция не знаем положително. Например, ако се напиеш и паднеш на земята, в калта, трябва ли да мислиш, че това е било в плана на твоето развитие за този ден?
към текста >>

2. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено.
Това, обаче, не бива да ни обезкуражава. Вярно е, че „ние учим много повече от нашите погрешки, отколкото от нашите успехи“, и истинската светлина, в която трябва да гледаме физическия свят, е да го схващаме като една школа, даваща ценни опитности, и в която ний учим уроци от извънредна важност. (следва) Словото на Учителя Разумните отношения Хората днес се намират в един свят, в който не са ориентирани. Те мислят, че са ориентирани, но резултатите на техния живот показват, че те не познават законите на природата. Цялата човешка история ни говори за онова неориентирано състояние, в което се намира човечеството. Има нещо, което куца в живота на човечеството, което е обяснявано по различни начини, но и до днес е останало недообяснено. А тъй, както го обясняват хората, не могат го обясни никога. За да се обясни това необясненото в живота на хората и да се разрешат противоречията, необходимо е да имаме дълбоко познание за човека и природата, да разбираме техния строеж и взаимоотношение. При сегашното състояние на Космоса има три кардинални въпроса, които са най-важни за човека, който иска да работи над себе си. Това са трите свята или състояния на Битието. Първият свят, това е светът на икономическите условия, това е светът на стомаха, или физическият свят.
към текста >>

… Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя.
Кладеше огъня и разговаряше с останалия селянин, който щеше да другарува тая нощ с него, за да мели жито. Всяка нощ все си имаше той гости, хранеше ги с топла чорба и прясна пита и им отстъпваше леглото си. Разправяше им за хубавите стари времена, библейски истории, вълшебни приказки н така незабелязано прекарваха голяма част от нощта. А те го слушаха с отворени очи край огнището и често пъти забравяха реда си и искаха още една нощ да прекарат в малката воденица. Лоши времена, дядо Тихоле! … Оня ден Куцарови пак се били не нивата за един слог, за педя земя. Грабнал малкият брадвата и го посякъл като дърво. И туй ми било братя! — подзема дядо Тихол. Като че ли не са раждани от една майко, сукали от едно гръд и расли под една стряха. Земята ли се е свършила, та да проливат братска кръв.
към текста >>

3. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Тя трябва да бъде чиста, с хубав цвят и да отива до гънката (перкуцията) на ръката, завършвайки на юпитеровия хълм.
Този етер е също така посредника, чрез който мисълта се отпечатва върху човешкия мозък. Той е много тясно свързан с четвъртото подразделение от света на мисълта, което е най-висшето от четирите подразделения, съставляващи заедно областта на конкретната мисъл. и представлява именно света на човешкия ум. В него може да се намери едно по-ясно копие от паметта на природата, отколкото в отразяващия етер. (следва). Хиромантия Линия на сърцето (продължение от брой 104) Както казахме по-рано, сърдечната линия е първата линия, която върви хоризонтално по горната част на дланта, като минава в основата на хълмовете. Тя трябва да бъде чиста, с хубав цвят и да отива до гънката (перкуцията) на ръката, завършвайки на юпитеровия хълм. Тогава тя означава добро сърце, силна и щастлива привързаност. По голямата или малка дължина на сърдечната линия може да се съди за силата или слабостта на сърдечната привързаност. Ако тя започва от хълма на Сатурна. вместо от хълма на Юпитер, то нейния притежател ще обича повече чувствено, отколкото със сърцето си. Привързаността е възможна, но предимно поради чувствени склонности.
към текста >>

4. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 183 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи.
Във сърцата затрептяха Вси съкровени мечти, Струни нежни в хор заляха Във душевни глъбини. Завеща ни планината Сияен дух, неуязвим С светли пориви в сърцата Новий свет ще сътворим. Идем ний от висините С дух сияен, възроден, Идем тук във низините Лъх на младост да внесем. В. С. Н. Възпитанието Би било много лекомислено, много самонадеяно да се приеме званието възпитател преди да се познаят, и то издълбоко, онези принципи и възможности, които са вложени в туй чудно и загадъчно същество, наречено „човек“. Самото съществуване на възпитателните системи говори, че, било в индивида, било в обществото, има нещо, което куца и че трябва да се поправи. И всяка система, претендира да може да постави под краката на човека една здрава основа; да събуди и укрепи у него онези възвишени и благородни качества, които все повече да се разрастват и да го подкрепят в неговият път в живота. Смята се, че децата са главният обект на възпитанието, но не е ли странно, че най-великият син на человечеството казва, че трябва да станем като децата? Следователно как възрастните ще възпитават това, като което трябва да станат? И наистина, погледнете какъв възторжен възход е живота на детето: — за него всичко е интересно, ново, чудно и пречудно. То всичко върши с едно увлечение И самозабрава, И така влива живот и в най-безжизнените форми на живота.
към текста >>

5. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 186 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота.
И човек, който иска да използва разумно положителното в природата за градеж, трябва да прави своите разходки, движения и гимнастически упражнения сутрин рано всред природата. Един съвременен природен лекар казва, че културния човек е с намалена жизнена сила, защото не знае законите на съхранението й. Ние ядем неправилно, пием неправилно, дишаме и се обличаме неправилно. Човек трябва да търси разумния живот и поддръжката на жизнената си сила, която е необходима за живота му, всред природата, в чистия въздух, във вегетарианския режим, чистите води и слънчеви лъчи. Да използваме разумно това, което майката природа щедро ни предлага, N. Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца.
към текста >>

Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца.
Словото на Учителя Умът като основа на света Има нещо, което куца в живота на съвременните хора, защото им липсва онова реалното, което осмисля живота. А реално е това, което никога не изчезва и което всякога може да бъде в услуга на човешката разумност, без изключение. Това, което не може да бъде в услуга на човешката разумност, не е реално. Като говоря за разумността, разбирам човека. Онези, които не са умни, те не са човеци, защото човек се определя като същество, което мисли, което има разумност, което може да изучава природата, да изследва нейните тайни, да поучава законите й и нагажда живота си съобразно с тях. Онзи, който не познава законите на живота и на природата, в неговия живот много работи ще куцат; а разумния човек, който мисли, който познава реалността, той се съобразява със законите на природата, и в неговия живот нищо не куца. Той най-първо знае как да мисли и разбира онези взаимоотношения, които съществуват между човека и природата и ги спазва; той знае с каква храна да се храни, и как и кога да се храни, за да добие необходимата енергия за живота си. Защото качеството на храната и начина на яденето, определят естеството на енергиите, с които ще разполага човек в психическия си живот. Например, ако човек се храни с трева, той ще замяза на воловете; който се храни с месо, ще замяза на зверовете; който се храни с плодове, ще замяза на птица. Къде е местото на човека тогава? Нито месната храна, нито растителната храна, нито плодната храна са създадени за човека.
към текста >>

6. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви.
Носът може да бъде активен, както е тук на фигурата (не ума и желанията) а може да бъде и пасивен с обратна форма — линията .в“ ако е вглъбната. (следва) Benitta Грижа от другия свят (истинска случка) Бяхме се събрали пак у мадам Хедвиг, защото тя притежаваше нещо като магнит, който ни привличаше. Може би тоя магнит бяха слуховете, които се шепнеха от уста на ухо, че тя има връзки с невидимият свят, че може да вижда и говори със заминалите. Това бе абсолютна тайна и все пак всички я знаехме и всички се надявахме да ни каже нещо за някой наш заминал, както скоро направила с една млада майка, на която било умряло 4-5 годишно момиченце. Тя отишла с една приятелка у мадам Хедвиг с тайната мисъл да й каже нещо за детенцето. И наистина, мадам Хедвиг й казала, че вижда детенцето точно с тия дрешки, с които било то погребано, но че вървяло накуцвайки и казало да помолят майка му да му даде други обувки, защото тия му са малки и мъчно върви. Младата майка се заляла в сълзи и казала, че тогава много набързо вуйчо му излязъл да купи дрешките и обувките. Но, незнаейки колко големи да ги вземе, обувките излезли по-малки и едва били обути на измръзналите крачета. Тези и още много разправяни случки забулваха мадам Хедвиг с един тайнствен ореол, който с невидими нишки ни теглеше все у тях, при нея. И тъй, както си работехме и приказвахме, иззвъни се и слугинята внесе донесената поща. Мадам Хедвиг погледна писмата, взе едно по-голямо, което носеше чуждестранни печати и усмихнато каза: — Ах, дъщеря ми пак се сетила за мен.
към текста >>

7. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Куцайки леко само на три крака, потегли към гората и капки кръв се стичаха по крака и се съсирваха в дълги нишки.
Спря се до нея, протегна глава и я помириса. Сърната измуча бавно, едва дочута, като че ли разказваше нещо тъжно, и издигна сухата муцуна към елена. Рогът проехтя след това през звучния похлупак. Еленът се разтресе, прескочи леко през рекичката и се изгуби в гъсталака. Като че ли обхваната от тръпки на ужас и сила, сърната стана и влезе във водата. Куцайки леко само на три крака, потегли към гората и капки кръв се стичаха по крака и се съсирваха в дълги нишки. Наоколо дърветата стояха неподвижни; храсти от папрати край бреговете се навеждаха при нейното минаване и пак изправяха; едно славейче прехвръкна лекичко над нея и след това изчезна някъде. Времето минаваше. Усещаше се прохлада. В полянките светлината се оттегляше към върховете на дърветата. Сърната се изкачваше по реката към гората.
към текста >>

8. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 228 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако искаш да знаеш, дали си добър човек, виж дали има нещо в тебе, което куца.
Щом си раздвоен в мислите, в чувствата и в постъпките си, ще знаеш, че първата мисъл, чувство или постъпка, не са прави. Тогава ще чакате да дойде последната мисъл, Последното чувство и последната постъпка. Следователно, човек трябва да знае, че при всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка той решава една задача. Ако не си раздвоен, задачата е право решена. Ако си раздвоен, задачата не е право решена. Ако искаш да знаеш, дали си добър човек, виж дали има нещо в тебе, което куца. Ако има нещо, което куца, ти не си добър. Ако няма такова нещо, ти си добър. Вейки момент, когато проявяваме известна постъпка, ние трябва да участваме с цялото си естество. Ако в този момент изпълняваме волята Божия, ние сме добри. Ако в мисълта на човека седи идеята да изпълни първом своята воля, а после волята на Бога, той е на крив път.
към текста >>

Ако има нещо, което куца, ти не си добър.
Тогава ще чакате да дойде последната мисъл, Последното чувство и последната постъпка. Следователно, човек трябва да знае, че при всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка той решава една задача. Ако не си раздвоен, задачата е право решена. Ако си раздвоен, задачата не е право решена. Ако искаш да знаеш, дали си добър човек, виж дали има нещо в тебе, което куца. Ако има нещо, което куца, ти не си добър. Ако няма такова нещо, ти си добър. Вейки момент, когато проявяваме известна постъпка, ние трябва да участваме с цялото си естество. Ако в този момент изпълняваме волята Божия, ние сме добри. Ако в мисълта на човека седи идеята да изпълни първом своята воля, а после волята на Бога, той е на крив път. Неговата мисъл е крива.
към текста >>

9. -

Докато човек мисли, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе и да поживее щастливо, животът на общия организъм ще куца.
Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: почне ли човек постоянно да мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум. Когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парите, които той има. Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живите сили на природата и доколкото те могат да му бъдат в услуга. Всеки човек представлява един малък винт от общия велик организъм и той е почитан и уважаван, докато е на мястото си. Ако е на мястото си, целият организъм върви правилно, напусне ли мястото си, и организмът престава да работи или неправилно работи. Докато човек мисли, че трябва да го пенсионират, че трябва друг да го замести в работата му, а той да излезе и да поживее щастливо, животът на общия организъм ще куца. Вижте земеделските рала, които не работят. Щом не се работи с тях, те ръждясват. В този смисъл, пенсионерите са ръждясали рала. Не! Писателят трябва да умре с перо в ръка; свещеникът трябва да умре с епитрахил на врата; орачът трябва да умре с рало в ръка. Такива хора изисква бъдещето!
към текста >>

10. -

Мислите ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми?
— Защото не могъл да уреди материалните си работи. В същност, вярно е че е бил глупав. но защо ? — Защото не е любил както трябва. Ако беше любил както трябва, той щеше да уреди работите си. Мислите ли, че ако обичате Бога, Той ще ви остави да живеете в сиромашия, да бъдете слепи, куци, хроми? Ако обичате Бога, Той може да ви постави на изпитание, но в края на краищата ще възтържествувате. Христос беше поставен на големи изпитания. Римските войници се гавреха с Него, разпнаха Го, но има ли по-почетен човек от Христа днес! Днес 500 милиона хора вървят в неговите стъпки. Всичката сила в света се дължи на Него.
към текста >>

11. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Само една от тези трите страни на душевния ти живот ако остане неразвита, ти ще куцаш в живота“. 8.
Ако умът и волята са развити, а сърцето не, тогаз човек може да стане опасен тиран, какъвто е бил Наполеон Бонапарт. Ако сърцето и волята са развити, а умът не, тогаз човек ще бъде безполезен за себе си и за другите. Такъв е Дон Кихот. Следователно, ценен за обществото е този, у когото трите страни на душата са хармонично развити. Ето защо, когато минаваме покрай ягодата, тя ни казва: „човече, виж моите листа, и развий равномерно ума, волята и сърцето. Само една от тези трите страни на душевния ти живот ако остане неразвита, ти ще куцаш в живота“. 8. Езикът на житната нива. — Когато учениците във време на екскурзия минават покрай една изкласила нива, могат да се накарат да налучкат нейния език. Чрез въпроси, те сами ще го намерят. Кога минаваме покрай нея, тя ни шепне следното: „посетите житни зърна умряха в земята, обаче, това не мина безследно; тая тяхна жертва възкреси из земята тази разкошна нива. Твоят живот ще принесе плод, само ако научиш закона за жертвата, ако си готов и да умреш за великото дело.
към текста >>

Ние си носим недостатъците като одежди, покуцваме, влечем се и казваме: „нека бъде тъй, понеже другояче не може!
Да имат ръце и крака, които се катерят по дърветата, вървят и тичат по оградите, тичат, защото обичат тичането, защото не могат другояче, освен да тичат! Да можеха такива телесни части да се фабрикуват и продават, какво дирене щеше да има тогава от страна на всички по-дебели мъже и жени, които, когато слизат от кола, пъшкат, като че са пълни с брашно чували. Коя е причината, дето човечеството тъй се примирява и почти без съпротива посреща още в най-добрите години растящата тежина и отпуснатост, липсата на гъвкавост и еластичност? Изглежда, че ние сключваме компромис с тези понижения и ги наричаме — достойнство! Естествено, един мъж и баща, гражданин и избирател, един стълб на държавата— не трябва да тича, да бие наоколо си и да скача като момче, защото не може! Ние си носим недостатъците като одежди, покуцваме, влечем се и казваме: „нека бъде тъй, понеже другояче не може! “ В природата, по света, в и около човека има все по-вече и по-вече възможности! Тези възможности идат тъй бързо, както ние се учим да разпознаваме, упражняваме и обладаваме новите сили. Но леността!!.. * * * Кои са нашите роднини? Мъже или жени, които изпускат същия духовен етер като нас, които имат същите импулси, същите копнежи и аспирации, не винаги са спрямо нас в положението на родители, братя или сестри, или други кръвни роднини.
към текста >>

12. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Овчарят, малко куц и стар човек, вървеше отподире и едва настигаше стадото си.
Кротко и любезно кучето започна да го ближе по устните, по носа, по брадата, на което очакваше отговор. Горнякът се пораздвижи малко, помръдна ръка, и, като усети нови топли ласки, отпусна се пак и, продума със затворени очи: „ха, така—така, милото ми момче“. Виждаше се, той мислеше, че се намира в къщата си, дето лежи и приема нежните ласки на своя мъничък син. Кучето се повъртя около него, погледа на далече към улицата, сякаш диреше някого да му се оплаче и да поиска да подигнат клетият му стопанин, излая дори един-два пъти жаловно, ала, като не намери отзив и като виждаше как сладко спи той, най-после то го остави и се затири нататък да търси общество, за да опита зъбите си. От долния край на селото се зададоха стадо овни; тях водеше един едър бел овен, с остри вити рога и с тежък медножълт звънец на шия, каквито се окачват на хергелетата. Овчарят, малко куц и стар човек, вървеше отподире и едва настигаше стадото си. Когато първият овен дойде там, дето лежеше Горнякът, неочаквано се изплаши, наведе глава, завъртя рога и, като си удари краката ό земя, подскочи и го прескочи. Всички овни тогава, по примера на своя водач, настръхнали и изплашени, се засилваха и прескачаха по същия начин. Дигна се силен шум от това и облак прах се понесе над улицата. Горнякът се разбуди, взе да търка очи,- но, види се, нищо не можа да схване от всичко, което се случи. „Жена, я ме покрий с чергата“ — рече той и пак захърка дълбоко.
към текста >>

13. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Цели 8 години то боледува и остана куцо.
Г-н Фламарион, за да ме разберете, би трябвало да познавате обожаваното дете, което изгубих. Би трябвало да Ви разкажа тридесет и трите години на живота му и тогава . . . ще разберете всичко. Осъдено от всички прочути лекари в Мадрид и Париж, още на петата му година, поради болест в бедрото му, ние, баща му и аз, напуснахме отличното си положение в Мадрид, за да се заселим в едно неприятно испанско село, с цел да спасим това дете, което бе станало идол за нас! Цели 8 години то боледува и остана куцо. Не е възможно да се изкаже, колко шетане, колко грижи и мъки, безсънни нощи, тъги и жертви ми струва то! И колко беше мило! Качено на една количка, обсипано със ласки и целувки, то бе едно дете най-обожаемо, каквото може да се мечтае. О, детинство! Аз бих желала да бъда още в тия години!
към текста >>

0.26855301856995